Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 6148, т. 105, р. 1, стр.161, по ф.д. № 31921/92 на 4 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Дан Мейк"­ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Кракра 13, и с предмет на дейност: производство на стоки с цел продажба, търговски сделки, вътрешно- и външноикономическа дейност, търговско посредничество и представителство и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е със съдружници "Лексим"­ООД, и Арне Вили Весман, с капитал 50 000 лв. и се представлява и управлява от Людмил Лалов Лалов.
Източник: Държавен вестник (19.03.1993)

Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 6072, т. 105, р. 1, стр. 9, по ф.д. № 31287/92 на 1 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Промела" ­ ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Младост", ж.к. Младост 3, бл. 305, вх. 2, ап. 78, и с предмет на дейност: производство и търговия с изделия на помишлената електроника и машиностроенето, разработка на проекти за автоматизация, представителска, посредническа, комисионерска, агентска и външнотърговска дейност. Дружеството е със съдружници Недялко Иванов Кашукеев, Костадин Димитров Янев и Никола Грудев Дуков, с капитал 50 000 лв., с неопределен срок и се управлява и представлява от управителя Недялко Иванов Кашукеев.
Източник: Държавен вестник (28.05.1993)

Софийският градски съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 7206, т. 116, р. 1, стр. 60, по ф.д. № 1442/93 на 3 състав еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "Лексим София"—ЕООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Кракра 13, и с предмет на дейност: търговски сделки, вътрешно- и външноикономическа дейност, търговско посредничество и представителство и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от Людмил Лалов Лалов.
Източник: Държавен вестник (14.12.1993)

Комитетът по туризъм при Министерския съвет на основание § 11 ЗППДОбП обявява извършените продажби от март 1994 г. до февруари 1995 г., както следва: 1. "Интертуримпекс" ЕАД, София. На 20.III.1994 г. чрез конкурс са продадени 91,1 % от акциите на дружеството за 12 600 000 лв. Купувач е "Мултимекс травъл" ООД, София. 8,9 % от капитала за 561 600 лв. са закупени от работниците и служителите при преференциални условия. Условия на плащане в брой. 2. "Каменград" ЕООД, Панагюрище. На 22.VII.1994 г. след преки преговори с потенциален купувач "Асарел Медет" АД, Панагюрище, са продадени 100 % от дяловете на дружеството за 6 500 000 лв. Условия на плащане в брой. 3. "Елтур" ЕООД, София. На 18.ХI.1994 г. работниците и служителите закупиха 100 % от дяловете на дружеството за 580 000 лв. при 20 % отстъпка от цената за 116 000 лв. съгласно чл. 40, ал. 2 ЗППДОбП. Условия на плащане: 10 % първоначална вноска за 464 000 лв. изплатени в брой. Останалата част ще бъде изплатена при условията на разсрочено плащане за 3 години с едногодишен гратисен период. 4. "Туристреклама" ЕАД, София. На 18.ХI.1994 г. от работниците и служителите бяха закупени 100 % от акциите на дружеството за 6 994 000 лв. при 20 % отстъпка от цената за 1 398 800 лв. съгласно чл. 40, ал. 2 ЗППДОбП. Условия на плащане: 10 % първоначална вноска за 560 000 лв. изплатени в брой. Останалата част ще бъде изплатена при условията на разсрочено плащане за 6 години с едногодишен гратисен период. 5. "Боротурс'91" ЕООД, Боровец. На 23.ХI.1994 г. от работниците и служителите са закупени 100 % от дяловете на дружеството за 1 595 000 лв. при 16 % отстъпка от цената за 255 200 лв. съгласно чл. 40, ал. 2 ЗППДОбП. Условия на плащане: 30 % първоначална вноска за 401 940 лв. изплатени в брой. Останалата част ще бъде изплатена при условията на разсрочено плащане за 3 години с едногодишен гратисен период. 6. "Емос Турист" ЕАД, Троян. На 23.ХI.1994 г. чрез конкурс са продадени 99,8 % от акциите на дружеството за 19 393 000 лв. Купувач е "Аякс 90" ЕООД, София. 0,8 % от капитала за 155 000 лв. са закупени от работниците и служителите при преференциални условия. Условия на плащане: 49,38 % за 9 500 000 лв. са изплатени в брой. Останалите 50,62 % за 10 000 000 лв. с облигации по ЗУНК. 7. "Туристснаб" ЕАД, София. На 25.ХI.1994 г. 100 % от акциите на дружеството за 6 984 090 лв. бяха закупени от работниците и служителите при 13,29 % отстъпка от цената за 927 898 лв. съгласно чл. 40, ал. 2 ЗППДОбП. Условия на плащане: 50 % в брой, 50 % с облигации по ЗУНК, 30 % първоначална вноска изплатена с облигации по ЗУНК. 8. Ресторант "Златните мостове" обособена част от "Хемус хотелс" ЕАД, София. На 2.II.1995 г. чрез конкурс са продадени 100 % за 4 500 000 лв. Купувач е "Вай Инвест Холдинг" АД, София. Условия на плащане в брой.
Източник: Държавен вестник (17.03.1995)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под N 545, т. 10, р. 1, стр. 164, по ф.д. N 23872/93 на 6 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Издателство "Земя'93" ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Оборище", ул. Триадица 8, и с предмет на дейност: издаване на списание "Минно дело и геология", на проспекти, рекламни и информационни материали в областта на проучването, добива и преработката на минералните суровини, минното строителство, екологията, на печатни материали, свързани с мероприятия в областта на минното дело (срещи, конференции, симпозиуми, конгреси и др.) от международен характер, от национален мащаб и с международно участие, на художествена, историческа и научнопопулярна литература, извършване на преводи от и на английски, френски, немски и руски език на специализирана литература, представителство на чужди издателства, разпространяване на чужда и българска периодика за отрасъла и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е със съдружници Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия, "Геотехмин СВС" ООД, НИПРОРУДА, Минно-геоложки университет, "Булгаргаз" ЕАД, "Енергоимпекс" ЕАД, "Минпроект" АД, "Мини Марица-изток" АД, "Мини Бобов дол" АД, "Мини Перник" АД, "Мина Станянци" ООД, "Мина Бели брег" ООД, "Мина Бистрица" ООД, "Мина Пирин" ООД, "Мина Антрацит" ООД, "Мина Чукурово" ООД, "Минстрой холдинг" ЕАД, "Асарел Медет" АД, и Българска браншова камара на търговските дружества от проучването, добива и преработката на минерални суровини, с неограничен срок, с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от Лиляна Гълъбова Иванова.
Източник: Държавен вестник (13.10.1995)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 545, т. 10, р. 1, стр. 164, по ф.д. № 23872/93 на 6 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Издателство "Земя'93"—ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Оборище", ул. Триадица 8, и с предмет на дейност: издаване на списание "Минно дело и геология", на проспекти, рекламни и информационни материали в областта на проучването, добива и преработката на минералните суровини, минното строителство, екологията, на печатни материали, свързани с мероприятия в областта на минното дело (срещи, конференции, симпозиуми, конгреси и др.) от международен характер, от национален мащаб и с международно участие, на художествена, историческа и научнопопулярна литература, извършване на преводи от и на английски, френски, немски и руски език на специализирана литература, представителство на чужди издателства, разпространяване на чужда и българска периодика за отрасъла и други дейности, незабранени със закон. Дружеството е със съдружници Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия, "Геотехмин—СВС"—ООД, НИПРОРУДА, Минно-геоложки университет, "Булгаргаз"—ЕАД, "Енергоимпекс"—ЕАД, "Минпроект"—АД, "Мини Марица-изток"—АД, "Мини Бобов дол"—АД, "Мини Перник"—АД, "Мина Станянци"—ООД, "Мина Бели брег"—ООД, "Мина Бистрица"—ООД, "Мина Пирин"—ООД, "Мина Антрацит"—ООД, "Мина Чукурово"—ООД, "Минстрой—холдинг"—ЕАД, "Асарел—Медет"—АД, и Българска браншова камара на търговските дружества от проучването, добива и преработката на минерални суровини, с неограничен срок, с капитал 50 000 лв. и се управлява и представлява от Лиляна Гълъбова Иванова.
Източник: Държавен вестник (13.10.1995)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 375 от 9.II.1995 г. по ф.д. № 263/95 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Панагюрски мини" – ЕООД, със седалище с. Елшица, Пловдивска област, с предмет на дейност: добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично извличане на мед, добив на благородни метали, производство на медни и пиритни концентрати, проучвателна инженерно-внедрителска, ремонтна, транспортна дейност, услуги, търговия в страната и в чужбина, и с капитал 221 359 000 лв. Дружеството се образува от преобразуването на клон на "Асарел – Медет" – ЕАД, с. Елшица, като поема активите и пасивите му заедно с другите права и задължения, и се представлява и управлява от Бойко Лазаров Пенин,
Източник: Държавен вестник (17.12.1996)

"Асарел медет" ЕАД ще започне директна продажба на Лондонската фондова борса на метали, заяви изп. директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. посредник ще бъде английската фирма "Рудолф Улф".
Източник: Континент (06.03.1997)

АП определи петте фирми, които ще се приватизират ускорено. Това са: "Асарел медет" ЕАД - Панагюрище, "Антибиотик" ЕАД - Разград, "Верила" ЕАД - София, "Дюни" ЕАД - Созопол, "Агробиохим" ЕАД - Стара Загора. За консултанти при приватизацията ще се използват чуждестранни посредници.
Източник: Пари (22.04.1997)

Ново българо-норвежко-шведско дружество с наименование “Дино нитро мед” АД ще бъде учредено на първи юли в Панагюрище. Основни акционери в него са Dyno Explosives Group (Норвегия) и Nitro Nobel (Швеция) с общо 60% от капитала и “Асарел Медет” ЕАД с 40%. Новото дружество ще произвежда високоефективни емулсионни водоустойчиви взривни смеси. Инвестициите на чуждите акционери са 6.6 млн. долара, а апортните им вноски включват ноу-хау и автоматизирани линии. “Асарел Медет” ще вложи 1.650 млн. долара. Българската фирма ще предостави и промишлена площадка и сгради, а също машини и съоръжения за започване на производството. Според запознати със законодателството в момента недържавно предприятие не може да произвежда взривни материали по закон, приет през 1957 г. Най-вероятно този закон скоро ще бъде променен, за да може новото дружество да започне да работи.
Източник: Капитал (30.06.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1815 от 18.VII.1995 г. по ф.д. № 1456/95 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Водоснабдителен комплекс" - ООД, със седалище и адрес на управление Панагюрище, "Асарел Медет" - ЕАД, с предмет на дейност: строителство, изграждане, експлоатация и развитие на вече съществуващи водопроводни и водоснабдителни мрежи, изградени в съответствие със съвременните технологични изисквания и екологични технологии, вътрешно- и външнотърговски дейности, посредничество, предприемачество в страната и в чужбина, консултантска дейност и маркетинг в посочените области, както и всички дейности, незабранени със закон, и с капитал 1 000 000 лв. Дружеството се представлява и управлява от Лъчезар Димитров Цоцорков.
Източник: Държавен вестник (01.08.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1967 от 14.VIII.1995 г. по ф.д. № 1030/95 вписа в търговския регистър преобразуването на "Агромакс" - ЕООД, Пазарджик: в дружество с ограничена отговорност "Агромакс" - ООД, със седалище Пазарджик, със съдружници Радка Димитрова Огнянова и "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище, и с капитал 9 676 278 лв. Дружеството се представлява и управлява от Юрий Сашов Огнянов.
Източник: Държавен вестник (08.08.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение 1507 от 14.VI.1995 г. по ф.д. 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - медет" - ЕАД: увеличава капитала на дружеството на 3 691 296 000 лв., променя се числеността на съвета на директорите: освобождава членовете Цанко Дочев Василев, Боян Любенов Табов и Георги Иванов Чолаков.
Източник: Държавен вестник (16.09.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение 3127 от 14.XII.1995 г. по ф.д. 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - медет" - ЕАД: увеличава числеността на съвета на директорите на 4 членове; назначава за член на съвета Борис Христов Цанов.
Източник: Държавен вестник (16.09.1997)

МС одобри предложението на АП за откриване на процедура за касова приватизация на "Асарел Медет" ЕАД - Панагюрище. Капцитет на предприятието е преработка на 10 000 хил. тона добив и преработка на медна руда годишно. На месния пазар се реализира 54% от продукцията, а останалата част е предназначена за износ. В предприятието работят 2476 работника.
Източник: Пари (30.09.1997)

"Асарел Медет" ЕАД ще се приватизира след уточняване на концесията за находището. Според експерти от министерството на промишлеността приватизацията без находището не би представлявала интерес за сериозен инвеститор.
Източник: Пари (02.10.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2047 от 6.VI.1996 г. по ф.д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище: увеличава капитала на 4 022 038 000 лв.
Източник: Държавен вестник (22.10.1997)

Австрийската консултантска фирма "Райфайзен инвестмънт" пое приватизационните проекти на шест големи дружества, съобщиха от АП. В списъка са включени: "Асарел-Медет" ЕАД - Пазарджик, "Горубсо" ЕАД - Мадан, "Русалка" АД - Каварна, "Дюни" ЕАД - Созопол, "Витоша 47" ЕАД - София и "Меком" ЕАД - Силистра . Посредникът ще търси купувачи за българските предприятия, като до 20 месеца след подписването на договора те трябва да се приватизират, гласи договорът.
Източник: Континент (28.10.1997)

Raiffesen Investment Австрия е избран за инвестиционен консултант за приватизацията на: "Асарел Медет" АД, "Дюни" АД, "Русалка" АД, "Горубсо" ЕАД, "Меком" ЕАД - Силистра, Завод "Витоша - 47" АД. Дружеството ще ползва услугите българската фирма "Топ лега" и "Купърс и лайбранд" - България.
Източник: Пари (06.11.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2569 от 21.VIII.1996 г. по ф.д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - ЕАД: увеличава числеността на съвета на директорите на 5 членове; вписа за член на съвета на директорите Бойко Александров Маринков.
Източник: Държавен вестник (14.11.1997)

АП откри процедура за приватизация на "Асарел - Медет" ЕАД - Панагюрище. Агенцията е упълномощила Raiffeisen Investment AG да подготви сделката до етап на сключване на приватизационен договор.
Източник: Демокрация (18.11.1997)

РЕШЕНИЕ № 625 от 10 ноември 1997 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3, ал. 3 и чл. 21 ЗППДОбП и РМС № 901 от 1.X.1997 г. Агенцията за приватизация реши: 1. Открива процедура за приватизация на "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище. 2. Забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружеството, сключването на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити освен с разрешение на съответния орган по чл. 3 ЗППДОбП. 3. Упълномощава Raiffeisen Investment AG (Австрия) да подготви приватизационната сделка до етап сключване на договор за приватизация на дружеството. Изпълнителен директор: Ал. Съботинов
Източник: Държавен вестник (02.12.1997)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 169 от 24.I.1997 г. по ф.д. № 1456/95 вписа в търговския регистър промяна за "Водоснабдителен комплекс" - ООД, Панагюрище: увеличава капитала на дружеството от 1 000 000 лв. на 41 000 000 лв.
Източник: Държавен вестник (14.01.1998)

Съветът на директорите на "Дино НитроМед" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 11.III.1998 г. в 10 ч. в административната сграда на "Асарел Медет" - ЕАД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1997 г.; предложение за решение - общото събрание приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството за 1997 г.; 2. доклад на дипломирания експерт-счетоводител за резултатите от извършената проверка на годишния счетоводен отчет и отчет за приходите и разходите за 1997 г.; предложение за решение - общото събрание приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител по годишния счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 1997 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет за 1997 г.; предложение за решение - общото събрание приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 1997 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1997 г.; предложение за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1997 г.; 5. увеличение на капитала на дружеството чрез непарични вноски от страна на акционерите "Дино Индустриър" - АСА, и "Асарел Медет" - ЕАД; предложение за решение - общото събрание приема решение за увеличение на капитала на дружеството до не по-малко от 3,8 млн. щ. д. посредством издаване на нови обикновени поименни акции с право на глас срещу извършване на непарични вноски от страна на акционерите "Асарел Медет" - ЕАД, и "Дино Индустриър" - АСА; 6. избор на специализирано одиторско предприятие за проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г. съгласно българските и международни счетоводни стандарти; предложение за решение - общото събрание назначава предложеното от съвета на директорите специализирано одиторско предприятие да извърши проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г. съгласно българските и международни счетоводни стандарти; 7. разни. Поканват се всички акционери, притежаващи поименни акции или временни удостоверения с право на глас, да участват в събранието. Материалите за общото събрание са на разположение в офиса на дружеството от деня на обнародване на съобщението в "Държавен вестник" за свикване на събранието. Регистрацията на акционерите започва в 9 ч. и 30 мин. в деня на събранието в административната сграда на "Асарел Медет" - ЕАД, Панагюрище, при спазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 3 и 4 от устава на дружеството за легитимация на акционерите и/или техните пълномощници. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 15 ч. в офиса на дружеството и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (06.02.1998)

Най-голямото предприятие в България за производство на вар, варови разтвори и инертни материали е "Огняново 'К" ЕАД - Пазарджик. Дружеството е със 100 процента държавно участие. В него работят около 400 души. Средната работна заплата е 282 хиляди лева. Финансовите резултати от дейността на предприятието са положителни - 1997 година е приключена с 336 милиона лева чиста печалба. Председател на съвета на директорите на "Огняново 'К" ЕАД е Иван Стойчев, който работи в предприятието вече 40 години. Основната дейност е производството на инертни материали със съответните фракции - размери от 0 до 120 милиметра. А също и вар в нейните три разновидности - негасена, хидратна и трошена. Всичко е съобразено с изискванията на БДС. В момента активно работи площадка 1 в Огняново, т.е. кариерата и варопроизводството. Площадка 2 в Огняново, която има инсталация за производство на мозайка и технологичен отпадък - каменно брашно, в момента не работи, поради слабото търсене. Замразена е и работата на базата в Синитево. А производствените площадки в Бошуля, Звъничево и Алеко са закрити. Предприятието разполага със собствена автобаза, която цялостно задоволява транспортните нужди на дружеството - технологични, социално-битови и снабдителни. Предприятието разполага със собствена ремонтна база и строителна група, които поемат всички ремонтни и възстановителни дейности. Външни услуги не се ползват. По-голямата част от продукцията ни е за вътрешния пазар. А заявките от Македония, Гърция, Англия и Судан не са малко. Големите ни клиенти в страната са "Асарел-Медет", "Целхарт" - Стамболийски, "Силикат-керам" - Пловдив и други. Може да се каже, че изцяло задоволяваме нуждите от инертни материали и вар в Южна България. Предприятието притежава хотелски комплекс "Елбрус" във Велинград. Той включва хотел със 150 легла, дневен бар, ресторант, кафе-бар, зала за фитнес и лечебна физкултура със съответния персонал и съоръжения. През 1997 г. е построен модерен басейн с американски съоръжения за около 100 милиона лева. Всички работещи на производствените площадки получават безплатна храна. А на персонала извън площадките се изплащат режийни разноски. В колективния трудов договор има клаузи, според които за Великден и Коледа на работниците и служителите се дават поощрения. Всеки от тях преди Великден ще получи по 100 хиляди лева. За годишната си почивка всеки получава още 100 000 лева. Освен в базата във Велинград, работещите ползват и един етаж от частен дом в Несебър. Непрекъснато се извършват собствени изследвания и от органите на Инспекцията по опазването на околната среда. Построени са хвостохранилища, в които се оставя водата да се утаи и да изтича в река Марица пречистена. Преди много години имаше проблеми при извършването на взривни работи. Днес това се прави по нови технологии и няма оплаквания от страна на жителите в близките селища до кариерите.
Източник: Знаме-Пазарджик (10.04.1998)

На 11 април се проведе учредително събрание на акционерно дружество “Асарел-Инвест”. Размерът на събрания и внесен капитал - 55 милиона и 195 хиляди лева, разпределен в 110 хиляди и 390 поименни акции с номинална стойност 500 лева. Те са разпределени между 2787 акционери, сред които има и хора, пенсионирали се в предприятието. редметът на дейност на “Асарел-Инвест” АД е участие в приватизацията на “Асарел-Медет” ЕАД. След дебати бе приет уставът на дружеството и избран Съвет на директорите на “Асарел-Инвест” АД с председател Стефан Ставрев - заместник-министър на промишлеността, и членове Валентин Груев, Костадин Янев, Лъчезар Цоцорков и Николай Рачев. За изпълнителен директор на акционерното дружество бе иезбран инж.Лъчезар Цоцорков. Съветът на директорите ще се старае да закупи поне 51 процента от акциите на “Асарел-Медет” ЕАД.
Източник: Знаме-Пазарджик (13.04.1998)

11 от най-големите минни находища ще бъдат предложени за спешна приватизация заедно с коцесии за находищата. Това предвижда национална програма, която обхваща "Асарел - Медет", "Елаците - Мед", "Панагюрски медни мини", "Горубсо", "Челопеч", "Бургаските медни мини", "Осогово", Чипровец рудник "Маджарово", миннообогатителния комплекс на "Кремиковци" АД и "Манган" - Оброчище. Програмата се подготвя държавното дружество "Нипроруда" и частното дружество "Геотехмин".
Източник: Стандарт (16.04.1998)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 1690 от 19.VIII.1997 г. по ф.д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за ”Асарел Медет” ЕАД, Панагюрище: допълва предмета на дейност с ”право за извършване на обучение за професионална квалификация с цел реализиране на доходи”; освобождава Борис Христов Цанов и Бойко Александров Маринков като членове на съвета на директорите и вписва за членове на съвета на директорите Валентин Иванов Груев и Костадин Димитров Янев.
Източник: Държавен вестник (22.04.1998)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2846 от 9.XII.1997 г. по ф.д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище: освобождава като член на съвета на директорите Валери Андреев Ников и на негово място като член на съвета на директорите вписва Стефан Борисов Ставрев
Източник: Държавен вестник (24.06.1998)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 22 от 7.I.1998 г. по ф.д. № 1456/95 вписа в търговския регистър промяна за "Водоснабдителен комплекс" - ООД, Панагюрище: увеличава капитала на дружеството от 41 000 000 лв. на 801 000 000 лв.
Източник: Държавен вестник (24.06.1998)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 2 и чл. 266, ал. 2 ТЗ с решение № 355 от 11.II.1998 г. по ф.д. № 68/92 вписа в търговския регистър прекратяване на "Каменград" - ЕООД - гр. Панагюрище, чрез вливане в "Асарел-Медет" - ЕАД, Панагюрище, което поема активите и пасивите и другите права и задължения на "Каменград" - ЕООД
Източник: Държавен вестник (07.07.1998)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 1018 от 28.IV.1998 г. по ф.д. № 673/98 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Асарел - Инвест" - АД, със седалище Панагюрище, с предмет на дейност: участие в приватизацията на акции на "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище, управлението на тези акции и сключване на търговски сделки в тази връзка, и с капитал 55 195 000 лв. Дружеството е със съвет на директорите в състав: Стефан Борисов Ставрев, Лъчезар Димитров Цоцорков, Николай Рачев Рачев, Валентин Иванов Груев и Костадин Димитров Янев, и се представлява от изпълнителния директор Лъчезар Димитров Цоцорков.
Източник: Държавен вестник (12.08.1998)

"Асарел Медет" ЕАД - Панагюрище спира принудително работа от 17 август, съобщиха от ръководството на металургичния завод. Причината е рязък спад в цената на медта на лондонската борса. Производството ще бъде възстановено след 14 септември.
Източник: Стандарт (17.08.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 9864/98 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Интергеотех" - ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Любен Каравелов 38, и с предмет на дейност: геолого-проучвателни работи, добив и преработка на минерални и енергийни ресурси, пълно извличане и комплексно използване на полезни изкопаеми при добива и преработката на руди, сервизно обслужване на минно-рудна и автомобилна техника, услуги в областта на минно-рудната промишленост и геологопроучвателните работи, вътрешна и външна търговия, консултантска дейност, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, всякаква друга търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 5 000 000 лв., с неопределен срок, със съдружници "Асарел - Медет" - ЕАД, "Фундамент" - ООД, "Интергеокомерс" - ООД, и "Геотехкопер" - ООД, и се управлява и представлява от Жельо Стоянов Марчев.
Източник: Държавен вестник (18.09.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 9864/98 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Интергеотех" - ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Любен Каравелов 38, и с предмет на дейност: геолого-проучвателни работи, добив и преработка на минерални и енергийни ресурси, пълно извличане и комплексно използване на полезни изкопаеми при добива и преработката на руди, сервизно обслужване на минно-рудна и автомобилна техника, услуги в областта на минно-рудната промишленост и геологопроучвателните работи, вътрешна и външна търговия, консултантска дейност, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, всякаква друга търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 5 000 000 лв., с неопределен срок, със съдружници "Асарел - Медет" - ЕАД, "Фундамент" - ООД, "Интергеокомерс" - ООД, и "Геотехкопер" - ООД, и се управлява и представлява от Жельо Стоянов Марчев.
Източник: Държавен вестник (18.09.1998)

МС даде концесия за добив на мед и злато на "Асарел Медет" АД. Концесията е за срок от 26 години, а таксата, която фирмата ще плаща е 1% от стойността на металите съдържащи се в добиваната руда. Това е средно по 936 хил. щ. долара годишно.
Източник: Стандарт (29.09.1998)

Raiffeisen Investment AG на основание чл. 3, ал. 1, т. 3, ал. 3, чл. 20, чл. 25, ал. 1, т. 4 и чл. 26 ЗППДОбП, РМС № 901 от 1.X.1997 г. и Решение № 625 от 10.XI.1997 г. на Агенцията за приватизация (ДВ, бр. 113 от 1997 г.) реши: 1. Продажбата на пакет акции, съставляващи до 75 % от капитала на "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище, да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. 2. Продажбата на акциите по т. 1 ще се извърши при условия и по ред, посочени в документацията за участие. 3. Потенциалните купувачи могат да получат документацията за участие в преговорите от Raiffeisen Investment AG на адрес: 1421 София, ул. Димитър Хаджикоцев 11, България, тел. (+359-2) 9632051, 9634523 и факс (359-2) 9631617, всеки работен ден от 10 до 17 ч. до 20.XI.1998 г. 4. За участие в преговорите се заплащат депозит в размер 300 000 USD и такса в размер 1600 USD (без ДДС) по сметки, посочени в документацията за участие в преговорите. 5. Офертите на участниците в преговорите се подават в офиса на Raiffeisen Investment AG на посочения в т. 3 адрес в срок до 20.XI.1998 г., 17 ч. българско време. За разглеждане се приемат само офертите, към които е представен документ за внесени депозит и такса по т. 4. 6. Избраният купувач, с който се сключи договор за продажба на акциите по т. 1, има право да придобие акциите, останали в собственост на държавата след упражняване правото на преференциално участие от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП, както и след удовлетворяване на исканията по чл. 18 ЗППДОбП. 7. Обявява датата на обнародване в "Държавен вестник" за начална дата на продажба на акции до 20 % от капитала на "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище, при облекчени условия. Заявления за участие в придобиването на акции при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата.
Източник: Държавен вестник (20.10.1998)

Норвежката компания "Нитроексплозивгруп" вероятно ще участва в приватизацията на "Асарел Медет" АД. Компанията от две години работи в България чрез смесено дружество за добив на руда създадено с българското.
Източник: Стандарт (27.10.1998)

Обнародвано е решението за предоставяне на концесия за поземлените богатства на - медно-пиритни руди и златосъдржащи руди, чрез добив от находище "Асарел". Срокът на концесията е 26 години.
Източник: Държавен вестник (20.11.1998)

РЕШЕНИЕ № 545 от 12 октомври 1998 г. за предоставяне на концесия за подземни природни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди, чрез добив от находище "Асарел", Пловдивска област На основание чл. 6, ал. 1 и 4, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, § 5а, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 6, ал. 4 от Закона за концесиите МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ: 1. Предоставя концесия с предмет - особено право на ползване върху подземни природни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди, чрез добив от находище "Асарел", Пловдивска област. 1.1. Определя концесионна площ на находището в размер 1396,10 дка при граници, определени с координатите на точки с номера от 1 до 34 съгласно координатен регистър на подробните точки на граничния контур на запасите в находището в координатна система 1970 г. 1.2. Подземните природни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди, са с качества на суровина за производство на медни флотационни и циментационни концентрати, осигуряващи възможност за получаване на метали - мед и злато. 2. Определя срок на концесията 26 години. 3. Определя за концесионер без търг или конкурс "Асарел - Медет" - ЕАД - търговско дружество по смисъла на § 5а, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. 4. Концесията да се осъществява при следните условия: 4.1. При ползване на подземните природни богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционната програма на концесионера на средства и мерки за това. 4.2. Добитите подземни природни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди, да се използват от концесионера като суровина за производство на медни флотационни и циментационни концентрати, осигуряващи възможност за получаване на метали - мед и злато. 4.3. Правата и задълженията по концесионния договор да не се прехвърлят на трети лица. 4.4. Всички дейности по предоставената концесия да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти. 4.5. Всяка геоложко-техническа, екологична и друга документация, свързана с обекта на концесията, е собственост на концедента. За срока на концесията документацията се води от концесионера. 4.6. Концесионерът се задължава да извършва добива, като: 4.6.1. Разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на природни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището. 4.6.2. Изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, обедняване и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилното и безопасно разработване. 4.6.3. Не застрашава параметрите на околната среда. 4.6.4. Осъществява свързаните с концесията дейности съобразно утвърдените със съответните проекти: ред за изземване на запасите; ограничения и мерки за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда; ред и етапност за рекултивация на нарушените терени. 5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. Да добива подземни природни богатства, медно-пиритни и златосъдържащи руди, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Асарел". 5.1.2. Право на собственост върху добитите руди. 5.1.3. Да преработва добитите количества руда, като произвежда медни флотационни и циментационни концентрати въз основа на годишни инженерни проекти, осигуряващи оптимално извличане на металите в тях. 5.1.4. Да се разпорежда с произведените количества концентрати, като ги продава на трети лица в страната или в чужбина по цени не по-ниски от определените в Методиката за определяне пазарната стойност на добитата продукция от концесионера, представляваща неразделна част от договора. 5.1.5. Право на собственост върху извънбалансовите руди и технологичните отпадъци от добива и преработката на медно-пиритните и златосъдържащите руди за срока на концесията, както и право да ги преработва въз основа на проекти, съгласувани с концедента. 5.1.6. Право на експлоатационно проучване на находището с оглед осъщестяването на неговата нормална експлоатация. 5.1.7. Да извършва за своя сметка и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните органи необходимите дейности за допроучване само в границите на находището по т. 1. 5.1.8. Да складира извънбалансовите руди и откривката на насипища и техногенните отпадъци от преработката на рудите в хвосто-хранилища въз основа на проекти, съгласувани с концедента. 5.1.9. Да изгражда сгради и съоръжения и да извършва други необходими подобрения, свързани с ползването на концесионния обект, след предварително съгласуване с концедента. 5.1.10. Да сключва договори с подизпълнители - физически и/или юридически лица, на които възлага изпълнението на отделни работи, свързани с концесията. 5.1.11. При резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, в сравнение с пазарните условия към момента на сключване на договора концесионерът може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището. 5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. Да добива подземни природни богатства - медно-пиритни и златосъдържащи руди, от находище "Асарел", представляващи изключителна държавна собственост, съгласно изискванията на концесионния договор. 5.2.2. Да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени съгласно разпоредбите на концесионния договор. 5.2.3. Да уведомява концедента, в случай че започне да реализира крайни продукти от утвърдената номенклатура, с изключение на мед и злато. 5.2.4. Допълнително да заплаща концесионно възнаграждение за крайните продукти по т. 5.2.3 съгласно разпоредбите на концесионния договор. 5.2.5. Да преработва рудата до концентрат в обогатителна фабрика "Асарел". 5.2.6. Да предава на концедента цялата документация, съдържаща новопридобита информация, и да не я предоставя на трети лица. 5.2.7. В края на всеки месец да предава на концедента отчет за добитото количество руда от находището с подробно описание на процентното съдържание на металите и другите полезни компоненти в нея. 5.2.8. Незабавно да уведомява концедента за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, както и за защитени със закон територии и обекти. 5.2.9. Да спазва нормативните изисквания за опазване на околната среда, както и изискванията по екологичния анализ. 5.2.10. За срока на концесията да извършва поетапна рекултивация на терена съгласно рекултивационната програма, представляваща неразделна част от договора за концесия. 5.2.11. Да реализира програма за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище "Асарел" за периода на предоставената концесия. 5.2.12. Да съгласува с концедента всяка актуализация на техническия проект за разработване на находището. Приетият технически проект е неразделна част от концесионния договор. 5.2.13. Да съгласува с концедента годишните инженерни проекти за добив и преработка и проектите за рекултивация на нарушените терени в законоустановените срокове. 5.2.14. Да представя ежегодно към 31 януари на концедента отчет за изменението на запасите през изтеклата година (в съответствие с действащата Класификация на запасите и ресурсите на твърди подземни природни богатства) за приемането и отразяването им в националния баланс. 5.2.15. Да представя на концедента геоложки доклад за остатъчните запаси в находището при обоснована необходимост от консервация и/или ликвидация. 5.2.16. Да съставя и води изискващата се за правилната и безопасна експлоатация на находището геоложка, технологична и техническа документация. 5.2.17. Да осигури максимално обезпечаване на свързаните с концесията: минноспасителна дейност на обекта, медицинско обслужване на територията на обекта, работни места, обучение и преквалификация на необходимия за експлоатация на находището персонал съгласно програмата за социално развитие. 5.2.18. Да съобразява договорите си с подизпълнителите с изискванията на концесионния договор, както и да предоставя на концедента копия от тях. 5.2.19. Условията по т. 5.2.18 следва да бъдат отразени във всички договори с подизпълнители. 5.2.20. Да изпълнява задълженията си по концесионния договор с грижата на добър търговец. 5.2.21. Да изготви и представи за съгласуване от концедента комплексен план за осъществяване на дейността, свързана с концесията; срокът за предоставяне е два месеца от влизането в сила на концесионния договор. 5.2.22. Да изготви и представи за съгласуване от концедента годишна работна програма за осъществяване на свързаните с концесията дейности за всяка следваща година. Срокът за предоставяне е 30 октомври на предходната година. След съгласуване с концедента комплексният план и работната програма стават неразделна част от концесионния договор, а концесионерът е длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от тях. 5.2.23. Да приеме и търпи при наличие на форсмажорни обстоятелства трети лица, посочени от държавата, да добиват и да се ползват от природните богатства в границите на находището по т. 1. В тези случаи концесионерът няма право на обезщетение. 5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. Да получава дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в договора за концесия. 5.3.2. Да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията. 5.3.3. Право на собственост върху новопридобитата от концесионера геолого-технологична, икономическа и друга документация при осъществяване на правата и задълженията по концесионния договор. 5.3.4. Да прекрати едностранно договора за концесия при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения или при нарушаване на условия по концесията. 5.3.5. При резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, в сравнение с пазарните условия към момента на сключване на договора концесионерът може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището. 5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. Да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, включително чрез своевременно съгласуване на предоставените от концесионера комплексен план и годишни работни програми. 5.4.2. Да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по договора. 5.4.3. Да прекрати договора в случай на уведомление от страна на концесионера за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, както и за защитени със закон територии и обекти, ако не се постигне споразумение за временно спиране и отстраняване на посочените обстоятелства и съответно за удължаване срока на договора. 5.4.4. Да не пречи на концесионера да осъществява правата си по концесията, освен в случаите, уредени в нормативен акт или в концесионен договор. 6. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор. 7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 7.1. Безусловна и неотменяема банкова гаранция от банка, одобрена от концедента, която да гарантира изпълнението на финансовите задължения на концесионера по договора, която за първата година е в размер 10 на сто от очакваното годишно концесионно възнаграждение, а за всяка следваща година е 10 на сто от концесионното възнаграждение за предходната година, и се предоставя на концедента до 31 януари на текущата година. 7.2. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по решението и при нарушаване на условията на концесията. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор. 7.3. Неустойки и лихви при неизпълнение и при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнение на отделните задължения се определят в концесионния договор. 7.4. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси освен определените в т. 7.3 гаранции и обезщетение по общите правила. 8. Определя концесионното възнаграждение, както следва: 8.1. Еднократно парично възнаграждение за предоставяне на концесията в размер 0,2 на сто от стойността на металите, съдържащи се в добитите промишлени запаси руда за предходната година, и изчислена от концедента по средноаритметични международни цени на металите (по курс "продава" на Лондонската метална борса) за същата година. Възнаграждението е платимо до 1 месец от влизането в сила на концесионния договор. 8.2. Годишно парично възнаграждение в размер 1 на сто от стойността на металите в добитите промишлени запаси от руда, изчислена от концедента по средноаритметични международни цени на металите (по курс "продава" на Лондонската метална борса) за предходния 6-месечен период, на базата на утвърдена от концедента номенклатура на крайните продукти от преработката на рудата. 8.3. Годишното концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на две вноски два пъти годишно до 15 дни след изтичане на съответното шестмесечие. 8.4. При промяна на номенклатурата на крайните продукти, извлечени от рудата и откривката, се променя съответно и стойностният размер на концесионното възнаграждение. В случай че крайните продукти са инертни материали, концесионното възнаграждение се изчислява като 1 на сто от приходите от продажби на крайния продукт и се заплаща в 15-дневен срок от датата на получените приходи. 8.5. При неизпълнение на задължителната производствена програма: минимален годишен добив на руда за флотация 10 млн. т със средно годишно съдържание на мед в рудата - 0,470 на сто, и средно съдържание на злато в рудата - 0,05 г/т, се заплаща задължително минимално годишно концесионно възнаграждение в размер и по начин на определяне, посочени в т. 8.2, и при условията на изпълнение на задължителната производствена програма. 9. Определя други изисквания, свързани с правата и задълженията по концесията: 9.1. Приложимото право по отношение на концесията е българското. 9.2. Всички спорове между страните се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. 10. Упълномощава министъра на промишлеността да сключи договора за концесия с "Асарел - Медет" - ЕАД, в едномесечен срок от обнародването на решението в "Държавен вестник" и да осъществява контрол по изпълнението на договора. Министър-председател: Иван Костов Министър на държавната администрация: Марио Тагарински 46845
Източник: Държавен вестник (20.11.1998)

Двама са кандидатите са покупката на 75% от капитала на "Асарел Медет" ЕАД - Панагюрище, обяви посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт". Това са "Юнион Миниер Пирдоп" АД и роботническо-мениджърското дружество "Асарел инвест" АД - Панагюрище, зад което стои холдинга "Фьост Алпине".
Източник: 24 часа (25.11.1998)

Белгийската компания “Юнион миниер” АД, собственик на “МДК” - Пирдоп, е един от двата кандидата, които наддават за 75% от капитала от “Асарел Медет”, съобщи Войтек Млоджиевски, шеф на екип към “Райфайзен инвестмънт - България”. При положение, че “Юнион миниер” бъде избран за купувач на “Асарел Медет”, се очаква Агенцията за приватизация да поиска разрешение за сделката от Комисията за защита на конкуренцията. Като се съди по досегашната практика на комисията, АП вероятно ще получи разрешението, още повече че МДК и “Асарел Медет” имат различни, макар и свързани, производства. Ръководството на “Юнион миниер” обяви, че иска да продължи инвестициите в България, независимо че се очаква МДК да реализира загуба за милиони долари през следващата година заради влошаването на конюнктурата на пазара на мед.
Източник: Капитал (30.11.1998)

Белгийската фирма “Юнион миниер” е изтеглила подадената оферта за мажоритарния пакет от 75% от акциите на рудодобивното и обогатително предприятие “Асарел - Медет” в Панагюрище. Посредник по сделката е “Райфайзен инвестмънт”. За пакета има подадена още една оферта - на работническо-мениджърското дружество. В него австрийската компания “Фьост Алпине” е миноритарен акционер.
Източник: Капитал (19.01.1999)

Сделката за продажба на 75 на сто от капитала на "Асарел Медет" - Панагюрище одобри Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Купувач е работническо-мениджърското дружество "Асарел инвест" АД, в което участват около 3000 души и според председателя на НС на Агенцията Асен Дюлгеров, това е най-голямото РМД до момента. Договорът за продажбата ще бъде подписан при условие, че работническо-мениджърското дружество представи споразумение с австрийската фирма "Фьост алпине", която е заявила ангажимент за участие в увеличението на капитала на РМД-то. Купувачът е декларирал пред Надзорния съвет, че австрийската фирма ще запише 51 на сто от капитала при предстоящото му увеличение. "Асарел инвест" няма да ползва преференциите на работническо-мениджърските дружества за 10-годишно разсрочено плащане, каза Асен Дюлгеров. Цената на сделката е 1,43 милиона долара, а договорените инвестиции са за 42, 695 милиона долара до 2003 г. Цената ще бъде платена на три части - в деня на подписването на договора - 300 000 долара в брой, до две седмици след това 129 000 долара и 1,1 млрд. лв. до 30 дни след подписването в допустимите ценни книжа. Сделката се финансира чрез кредитни линии от две чуждестранни банки и подлежи на одобрение от Министерски съвет, поясни Асен Дюлгеров.
Източник: БТА (26.01.1999)

Кабинетът одобри продажбата на 75 на сто от капитала на минно-обогатителния комбинат "Асарел -Медет" на работническо-мениджърскотто дружесттво "Асарел-инвест" АД, съобщи директорът на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Работническо-мениджърското дружество е предпочетено пред "Юнион миниер" заради по-добра оферта във всяко отношение. Цената на акциите е 1,430 млн. долара като 30 на сто от нея ще бъдат платени в брой. Дружеството няма да ползва преференциите за разсрочено плащане. Купувачът ще инвестира до 2003 година 42 млн. долара плюс още 10 милиона долара, свързани с екологията. Стратегически инвеститор, привлечен от "Асарел-Медет" е "Фьост алпине" - Австрия. 39 млрд. лева /39 милиона германски марки/ са дългосрочните задължения на най-големият минно-обогатителен комбинат в България /основно към австрийски банки/, 16 млрд. лева / 16 милиона марки/ са краткорсочните. За купувач на 77 на сто от капитала на "Промет" ЕООД - Бургас /на Черно море/ е определен "Нева холдинг". Предприятието е в критично финансово състотяние и е включено в списъка за изолация, напомни Захари Желязков. Цената, която "Нева холдинг" ще плати е малко над 1 милион долара, половината от тях в брой. До 5 години бъдещият собственик ще инвестира 8 милиона долара и ще намали плавно работните места от 1060 на 600.
Източник: 24 часа (05.02.1999)

Най-големият открит рудник на Балканите “Асарел-Медет”, ще се превърне в язовир след окончателното си ликвидиране. В програма на МФ се предвижда минната “чаша” да се напълни с вода и районът да се рекултивира напълно до 2008-а година, съобщиха от общината. Находището е окончателно изчерпано след 30-годишна експлоатация, твърдят експертите. На завиряване подлежи площ от 2000 декара, проектът обхваща и възстановяването на терен от 2500 декара, където сега е хвостохранилището. Програмата е възложена на “Екомедет” ЕООД с президент Ясен Христов, екскмет на Панагюрище.
Източник: Марица (10.05.1999)

Още тази година ще определим първите 3 предприятия, които са в процес на приватизация и имат сериозни замърсявания, заяви вицепремиерът Александър Божков след срещата си с постоянния представител на СБ у нас Томас О'Брайън. За първи път СБ изразява доверие към българското правителство, тъй като ние сами, без пряката намеса на банката ще определяме приоритетните проекти, похвали се вицепремиерът. Вероятно първите дружества са Асарел - Медет, приватизирана от РМД Асарел инвест, ОЦК - Кърджали, за което е одобрен купувач РМД, консорциум Кърджали и КЦМ - Пловдив. Кредитите по ЕPSL /Environmental and Privatization Support Loan/ са в подкрепа на платежния ни баланс, а договора ще подпише МФ. Вицепремиерът се е информирал за хода на преговорите. Първите два транша по заема са от по 15 млн. USD, а третият ще е 20 млн. USD. През юни ще започнем преговорите, през юли вероятно банката ще одобри проектите и през септември очакваме първия транш, каза Божков.
Източник: Пари (18.05.1999)

Съветът на директорите на "Асарел инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 5.VII.1999 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - ЕАД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. приемане на изменения и допълнения в устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема предложените изменения и допълнения в устава 2. избор и промяна на членовете на съвета на директорите 3. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 14 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (04.06.1999)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 9.VII.1999 г. в 10 ч. в заседателната зала при управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. приемане на изменение и допълнение на устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема измененията и допълненията в устава на дружеството; 2. избор на управителни органи; 3. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 9 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (08.06.1999)

МС даде разрешението си офшорната компания VA COOPER INVEST да стане акционер в Асарел - Инвест АД на мястото на досегашния участник австрийската VOEST ALPINE INTERTRADING. Промяната се налага, тъй като компанията-майка няма практика да инвестира пряко, а чрез контролирани от нея дружества. VOEST ALPINE INETERTRADING притежава 100% от офшорната компания. Асарел - Инвест - дружество между РМД и стратегическия партньор, е определен за купувач на 75% от акциите на минно-обогатителния комбинат Асарел - Медет АД. Държавното предприятие получи концесия за медните и медно-пиритните руди. Цената за 75% от капитала е 1 430 000 щ. долара. В деня на подписването на договора за приватизация трябва да се платят 300 000 щ. долара, 129 000 щ. долара в срок до 14 дни от подписването на договора. 1 001 000 щ. долара ще се платят в едномесечен срок с дългови инструменти.
Източник: Пари (11.06.1999)

На 14 юни АП продаде 78% от хотел Балкан-Плевен за 1.73 млрд.лв. на РМД Балкан-север. Купувачът следва да инвестира в хотела до 3 години 430 млн. лв. Днес, 15 юни, се очаква АП да подпише договорите за продажба на ДЗУ-Стара Загора и Асарел Медет.
Източник: Пари (15.06.1999)

Асарел инвест с основен акционер Voest Alpine Intertrading AG /VAIT/ - Австрия, купува 75% от Асарел Медет с подписаната на 15 юни в АП приватизационна сделка. Асарел инвест е РМД, в което участват 2787 служители на завода, 51% от капитала му са притежание на VA Копър инвест - дъщерна офшорна фирма на VAIT. Австрийската корпорация е партньор на Асарел Медет от 7 години. Според клаузите на подписания договор купувачите трябва да платят за 75% от Асарел Медет 1.43 млн. USD, които ще бъдат изплатени до 30 дни. Инвестиционната програма предвижда до 2003 г. Асарел инвест да инвестира в дружеството 42 695 000 USD. Предвиждат се и инвестиции в размер на 10 063 000 USD за решаване на екологични проблеми.
Източник: Стандарт (16.06.1999)

Наскоро приключи нов етап от преговорите относно построяването на язовир "Луда Яна". На посещение в града бе г-н Армин Душкин, шеф на германска инвестиционна компания. Немският бизнесмен преговаря с представители на общинската администрация и на "Асарел - Медет" АД относно завършването на язовира. В Германия вече е създадено командитно дружество "Луда Яна", което има за цел да набере около 4 милиона евро, с който капитал да заедно с община Панагюрище и "Асарел - Медет" АД. Г-н Душкин е поел ангажимента да осъществи и текущото финансиране около създаването на дружеството. При най-добро стечение на обстоятелствата, след около 3 месеца ще започнат да се усвояват средствата за пускане на язовира в експлоатация. Най-оптимистичните прогнози сочат, че обектът може да бъде завършен за около две години. След това трябва да бъде изградена водоснабдителна връзка към градската водопроводна мрежа.
Източник: Знаме-Пазарджик (30.07.1999)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение № 1549 от 29.VII.1999 г. по ф.д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище: заличава от фирмата на дружеството думата еднолично и наименованието става "Асарел - Медет" - АД, със съвет на директорите в състав: Лъчезар Димитров Цоцорков, Николай Рачев Рачев, Костадин Димитров Янев, Людмил Лалев Лалов и Валентин Иванов Груев; изпълнителен директор на дружеството е Лъчезар Димитров Цоцорков; деноминира капитала на 4 022 038 лв.
Източник: Държавен вестник (05.10.1999)

Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки от агенцията през юни, юли и август 1999 г.: Основни продажби - "Балкан - Плевен" - ЕАД, Плевен - 78 % от капитала продадени на "Балкан - север" - АД, за 1 730 000 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи работните места от 116 на 121; да направи инвестиции в размер 430 000 000 лв.; - "Дунав турс 91" - АД, Русе - 59 % от капитала, продадени на "Фик Компас" - ЕООД, и "Капман Консултинг" - ЕООД, за 5 005 000 000 лв., платими: 100 % в брой в деня на подписване на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала 198 души; да направи инвестиции в размер 2 450 000 000 лв.; - "Радомир - леяро-ковашки комплекс" - ЕАД, Радомир - 75 % от капитала, продадени на "Еврометал" - ООД, и "Радомир - Леко Ко - Инвест" - АД, които придобиват съответно 1 108 231 акции, представляващи 34 % от последния регистриран капитал на дружеството и 1 336 396 акции, представляващи 41 % от последния регистриран капитал на дружеството, за 9 000 000 000 лв., платими: "Еврометал" - ООД - 4 080 000 000 лв. и "Радомир - Леко Ко - Инвест" - АД - 4 920 000 000 лв.; схема на плащане: "Еврометал" - ООД, заплаща: 30 % в брой в деня на подписване на договора; 20 % в брой в срок до 30 календарни дни от подписването на договора; 50 % чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други разрешени от закона платежни средства за участие в приватизацията в срок до 45 календарни дни от подписването на договора; "Радомир - Леко Ко - Инвест" - АД, заплаща: 10 % в брой в 3-дневен срок от влизането на договора в сила; 90 % за срок от 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период от влизането на договора в сила; 45 % от тази сума ще се заплатят в брой, а 55 % - с държавни дългосрочни облигации и/или други законови платежни средства; за 3 г. да запазят предмета на дейност на дружеството; да не намаляват участието си в дружеството под 51 %; да не предприемат действия, водещи до процедура за ликвидация; да поддържат средногодишна численост на персонала по трудов договор 1500 човека; инвестиции в дружеството в размер 11 600 000 000 лв.; да осигурят обслужването на изискуемите задължения на дружеството; към 30.V.1999 г. осчетоводените задължения възлизат на 21 679 373 000 лв.; погасяването на задълженията ще се осъществява съгласно постигнати споразумения с кредиторите. "Оптикоелектрон" - ЕАД, Панагюрище - 76 % от капитала продадени на "Оптикоелектрон - 99" - АД, за 1 100 000 щ. д., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок от 8 години на 7 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; до 2002 г. - инвестиции в размер 805 000 щ. д.; ще поддържа средносписъчната численост на персонала при редукция на работните места до 700 броя; - "Оптикомеханичен завод" - ЕООД, Стрелча - 79 % от капитала продадени на "ОМЗ - Инвест 2000" - АД, за 1 000 000 лв. и се заплаща 100 % в брой в деня на подписване на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи работните места от 101 на 111 човека; да направи инвестиции в размер 63 500 000 лв.; да уреди изискуемите задължения на дружеството; - "Бунай" - ЕООД, Панагюрище - 72 % от капитала на "Бунай" - ЕООД, Панагюрище, продадени на "Бунай - 99" - АД, за 520 000 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % за срок от 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период от влизането на договора в сила; не по-малко от 45 % от дължимата сума трябва да се заплати в брой, а оставащите 55 % - с държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията; купувачът се задължава: безусловно да уреди и обслужва всички задължения на дружеството; за 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средногодишна численост на персонала по трудов договор 256 души; да осигури извършването на инвестиции в дружеството в размер 100 000 000 лв.; - "Лазур" - ЕАД, Варна - 63 % от капитала продадени на "Феста" - АД за 6 300 000 000 лв., платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % от цената в брой до 30 дни от подписването на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала 55 души; да направи инвестиции общо в размер 500 000 щ. д. - "Фармация" - АД, Дупница - 55 % от капитала, продадени на "Балканфарма" - АД, за 11 000 000 щ. д., платими: 40 % в брой в деня на подписване на договора; 30 % от цената в брой в срок до 30 дни от влизането в сила на договора, останалите 30 % от цената чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона непарични платежни средства в срок до 30 дни от влизането в сила на договора; за 5 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средногодишна численост на персонала по трудов договор 2355 души, като се отпуска отклонение от 20 % за целия отчетен период; да осигури извършването на инвестиции в дружеството в размер 15 520 000 щ. д.; да произвежда под търговската марка "Фармация", като поддържа регистрацията в Патентното ведомство за съответния период на тази търговска марка, както и патентите, които са собственост на дружеството; - "Трояфарм" - ЕАД, Троян - 55 % от капитала продадени на "Балканфарма" - АД, за 7 350 000 щ. д., платими: 40 % в брой в деня на подписване на договора; 30 % в брой до 30 дни от влизането в сила на договора, останалите 30 % от цената се заплащат чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други разрешени от закона непарични платежни средства до 30 дни от влизането в сила на договора; за 5 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа и увеличи работните места от 683 на 785; да осигури извършването на инвестиции в дружеството в размер 8 555 000 щ. д.; да произвежда под търговската марка "Трояфарм", като поддържа регистрацията в Патентното ведомство за съответния период на тези търговски марки, както и патентите, които са собственост на дружеството; - "Антибиотик" - АД, Разград - 51 % от капитала продадени на "Балканфарма" - АД, за 5 650 000 щ. д., платими: 40 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства в срок до 30 дни от влизане в сила на договора; 10 % в брой чрез банков превод в срок до 30 дни от влизане в сила на договора; за 5 г. да запази предмета на дейност на дружеството; да направи инвестиции в размер 14 060 000 щ. д.; да произвежда под търговските марки "Антибиотик", като поддържа регистрацията им в Патентното ведомство, както и патентите, които са собственост на дружеството; предвижда се съкращаване на персонала от 2621 на 1704 души до края на третата година при темп на намаляване на работните места не повече от 15 % годишно, а за целия период - не повече от 35 %; купувачът се задължава да осигури уреждане на краткосрочните задължения на "Антибиотик" - АД, в срок до 6 месеца от подписване на договора и на дългосрочните задължения по ЗУНК в срок до 31.XII.2001; - "Вини" - ЕАД, Сливен - 79 % от капитала продадени на "ВСБ - Вини Сливен България" - АД, за 5 001 000 щ. д., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 364 души; да направи инвестиции в размер на 4 500 900 щ. д.; - "Пишещи машини" - АД, Пловдив - 26, 4 % от капитала продадени на "Пишещи машини Приват" - АД, за 1 124 557 779 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок 4 години на 3 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; - "Ниви-Т" - АД, Добрич - 25 % от капитала продадени на "Ином" - АД, за 138 351 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; - "Мак турс" - АД, Благоевград - 58 % от капитала продадени на ЕТ "Кейт Континентал - Катя Калъмбова", за 1 812 000 щ. д., платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора, останалите 50 % в държавни дългосрочни облигации и/ или други законови платежни средства до 45 дни от подписване на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа годишната средносписъчна численост на персонала; да направи инвестиции в размер 1 200 000 щ. д. за срок от 5 г.; - "Рига хотелс" - ЕАД, Русе - 78 % от капитала продадени на "Трансконтинентал холдинг" - ООД, за 1 221 050 щ. д., платими: 50 % в брой, в деня на подписване на договора; 20 % в брой до 43 дни от подписване на договора; 30 % от цената, чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг на Република България, или други разрешени от закона платежни средства до 43 дни от подписването на договора; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; постоянните и сезонните работни места ще нараснат; да направи инвестиции в размер 1 300 000 щ. д.; - "Елените" - АД, Несебър - 60 % от капитала продадени на РМД "Елените - инвест" за 7 000 000 щ. д., платими: 10 % в брой, в деня на подписване на договора, останалите 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 70 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 30 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; постоянните и сезонните работни места да нараснат; да направи инвестиции в размер 2 999 921 щ. д.; - "ДЗУ" - АД, Стара Загора - 48 % от капитала, продадени на VIDEOTON HOLDING RT за 54 200 щ. д., платими: 100 % в брой в тридневен срок от влизането в сила на договора; държавата поема погасяването и редуцирането на част от задълженията на дружеството, включващи задължения по ЗУНК, задължения към държавния и общинските бюджети, а също и за неплатени мита и данъци; отписани са от Министерския съвет задължения към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговски банки, договорени до 31.XII.1990 г. на "ДЗУ" - АД, Стара Загора, към 30.IV.1999 г., както следва: по левов кредит - главница в размер 60 871 927 лв., лихва в размер 55 256 177 лв. и наказателна лихва - 1 097 239 лв.; по валутен кредит: - главница в размер 7 807 978 щ. д., лихва в размер 3 092 705 щ. д. и наказателна лихва в размер 155 185 щ. д.; купувачът се задължава да поеме и изплати задължения на дружеството, ненадхвърлящи 8. 4 млрд. лв. по следния начин: да погаси със собствени средства задължения на дружеството в размер 900 млн. лв.; от тях задълженията на дружеството към Националния осигурителен институт ще бъдат погасени в пълния им размер; в срок два месеца на придобиване на собствеността върху акциите на дружеството ще бъдат погасени и задълженията към други кредитори за остатъка от сумата 900 млн. лв.; ще бъдат поети за обслужване от дружеството задължения в размер 7, 5 млрд. лв.; купувачът "Видеотон" ще уреди и задължението на "ДЗУ" - АД, към CW Bank, Виена; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не предприема действия и да не допуска откриване на процедура по ликвидация или производство по несъстоятелност; да поддържа средносписъчна численост на персонала 1000 души, но не по-малко от 700 души; да направи инвестиции в размер 1 200 000 германски марки; да увеличи капитала на дружеството с 1 000 000 германски марки в срок шест месеца след придобиване правото на собственост върху акциите на дружеството; - "Микропроцесорни системи" - ЕАД, Правец - 75 % от капитала продадени на "МС и Ко" - АД, София, за 150 000 лв., платими: 100 % в брой в деня на подписване на договора; купувачът се задължава в срок до шест месеца да осигури погасяване на всички просрочени задължения; дружеството към персонала, държавния бюджет, социалното осигуряване в размер 1 582 286 490 лв., съществуващи към 31.III.1999 г.; купувачът се задължава в срок 90 дни да уреди и/или погаси всички останали задължения на дружеството към 31.III.1999 г. в размер 740 268 579 лв., чрез пряко удовлетворение на кредиторите и/или сключване на споразумение с тях; за 5 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; съгласно план за трудовата заетост да поддържа средносписъчен брой на персонала от 350 души; да направи инвестиции в размер 3 750 000 000 лв. - "Горубсо - Кърджали" - ЕАД, Кържали - 80 % от капитала продадени на "Галенит" - АД, за 161 300 щ. д., платими: 10% в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой; 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства; купувачът се задължава да гарантира обслужването на всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписване на договора; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да намали плавно работните места до 674; да направи инвестиции в размер общо 2 649 000 щ. д. до 2003 г. вкл.; купувачът гарантира изпълнение от дружеството на оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството; - "Горубсо - Лъки" - ЕАД, Лъки - 80 % от капитала продадени на "Лъки - Инвест" - АД, за 115 143 щ. д., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 7 години на 6 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; за 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството; да намали плавно работните места до 600; за 5 г. да направи инвестиции общо в размер на не по-малко от 1 380 000 щ. д.; купувачът гарантира изпълнение от дружеството на оздравителна програма за ликвидиране на щетите от минали замърсявания от дейността на дружеството; - "Бета" - ЕАД, Червен бряг - 75 % от капитала, продадени на "Бета 99" - АД, за 1 817 316 щ. д., платими: 50 % чрез банков превод по сметка на АП; 50 % чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг на РБ и/или други разрешени от закона платежни средства; сроковете за плащане на цената: 10 % в деня на подписване на договора (чрез прихващане от депозита); 50 % в едномесечен срок, след връщане на разликата между депозита и първоначалната вноска - чрез държавни дългосрочни облигации по външния и/или вътрешния дълг на РБ и/или други разрешени от закона платежни средства; 40 % в брой на 9 равни вноски с едногодишен гратисен период; първоначалната вноска от 10 % и цялостното плащане с платежни инструменти ще бъде финансирано от "Палфингер Продукционстехник", Австрия; купувачът се задължава да направи инвестиции в размер 3 600 000 щ. д. за срок до 2002 г., съгласно предвидената инвестиционна програма; да поддържа средносписъчната численост на персонала от 850 души за 2002 г.; да изплати всички краткосрочни задължения на "Бета" - ЕАД, към 31.V.1999 г. в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор; да встъпи в дълг по реда на ЗЗД или да замести в дълг и да изплати или да уреди по друг правно допустим начин дългосрочните задължения на "Бета" - ЕАД, към 31.V.1999 г. в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите - предмет на приватизационния договор; общата сума на задълженията на "Бета" - ЕАД, към 31.V.1999 г. е 37 059 987 000 лв.; - "Агротехника" - ЕАД, Карлово - 77 % от капитала, продадени на "КТЗ" - АД, за 1 800 000 щ. д., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България, и/или с инвестиционни бонове, и/или с други разрешени от закона платежни средства, в срок до 90 календарни дни от датата на влизане в сила на договора; 40 % в брой за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период от датата на влизане в сила на договора; да запази основния предмет на дейност на дружеството до пълното изплащане на цената, но не по-малко от 3 г. от придобиването на акциите; за 5 г.: да намали числеността на персонала до 1180 човека; да осигури извършването на инвестиции в дружеството в размер 1 105 146 000 лв.; да уреди просрочените и изплати неотложните задължения на дружеството, при условия и в срокове, посочени в договора; - "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище - 75 % от капитала продадени на "Асарел - Инвест" - АД (основен акционер е VA COOPER INVEST Ltd, която е 100 % собственост на VOEST ALPINE INTERTRAIDING AG) за 1 430 000 щ. д., платими: 30 % в брой и останалите 70 % с всички разрешени от закона платежни средства; сроковете за плащане на цената са: 300 000 щ. д. в брой в деня на подписване на договора; 129 000 щ. д. в брой в 14-дневен срок от подписването на договора; 1 001 000 щ. д. в срок до 30 дни от деня на подписване на договора, платими чрез компенсаторни записи или държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България; купувачът се задължава да гарантира обслужването на всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписване на договора; за 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството; да не намалява придобитото по силата на приватизационния договор 75 % участие в капитала на "Асарел - Медет" - ЕАД; да редуцира плавно работните места от 2000 на 1600; инвестиционната програма за периода до 2003 г. е на стойност 42 695 000 щ. д. и включва: инвестиции съгласно задължения по концесионния договор; инвестиции в размер 2 035 000 щ. д. в съответствие с инвестиционната програма; предвиждат се и инвестиции в размер 10 063 000 щ. д. за решаване на екологични проблеми; - Авиокомпания "Балкан" - ЕАД, София - 75 % от капитала продадени на ZEEVI HOLDINGS Ltd., Израел, и ARKIA ISRAELI AIRLINES Ltd., Израел, за 150 000 щ. д., платими в брой; задължения и гаранции по договора: инвестиции: купувачът се ангажира с инвестиции в размер 100 млн. щ. д. за срок 5 г.; задължителният размер на инвестициите за първата година е в размер 20 млн. щ. д.; преди прехвърлянето на собствеността върху акциите ще бъде предоставена банкова гаранция в размер 6 млн. щ. д., усвоима в случай на неизпълнение на договорената инвестиционната програма до 31.XII.2000 г.; гарантира се погасяването на задълженията на дружеството чрез осигуряване на сума в размер 30 000 000 щ. д., както следва: депозиране 6 000 000 щ. д. в специална доверителна сметка; осигуряване на 2 400 000 щ. д. годишно за период 10 години (през първите 3 години средствата ще бъдат обезпечени посредством едногодишни акредитиви, а през следващите - с поръчителство на купувачите в полза на дружеството); запазване регистрираното име за услуги "Балкан" за срок 5 г.; забрана за приемане на едностранно решение за ликвидиране на дружеството, съгласно глава седемнадесета от Търговския закон; купувачите се задължават при увеличение на капитала на дружеството да не намаляват дела си в него под 51 % за период 5 години от влизането на договора в сила; получените в срок 5 години средства при продажба на акциите на дружеството в SITA или при продажба на недвижими имоти следва да бъдат използвани за погасяване задълженията на дружеството и осъществяване на инвестиционната програма; приоритетно ще бъдат погасявани задълженията на дружеството към българската държава; купувачите ще управляват дружеството по начин, осигуряващ спазването на изискванията, свързани с упражняване правата на национален превозвач, носител на националния флаг и оператор на български летища; - "Кремиковци" - АД, София - 71 % от акциите продадени на "Дару металс" - АД, за един щ. д., платим в брой. купувачът се ангажира с инвестиции в размер 300 000 000 щ. д. за период от 2000 г. до 2005 г.; за обезпечаване на това задължение "Дару Металс" - АД, и Marcegaglia S. p. A. или трето лице, одобрено от АП се задължават да сключват ежегодни договори за поръчителство или да предоставят банкови гаранции общо на стойност 25 000 000 щ. д. годишно, както и да издават ежегодни записи на заповед общо за 10 000 000 щ. д. годишно; купувачът осигурява: обслужването на задълженията (към 30.IV.1999 г.) на "Кремиковци" - АД, към "Булгаргаз" - ЕАД, "НЕК" - ЕАД, НОИ, данъци, мита и др. над сумата от 183 млрд. лв., поета от държавата, но не повече от 93, 688 млрд. лв.; поемане и обслужване на австрийския дълг в размер на 70 млн. щ. д. (и към ДФРР 35 млн. щ. д.); обслужване на другите задължения към доставчици и търговски банки; купувачът ще плати до 30 % от средствата, предвидени за инвестиции, за възстановяване на минали екологични замърсявания; - "Дару Металс" - АД, се задължава да осигури поддържането на годишна средносписъчна численост на персонала в основното производство на "Кремиковци" - АД, по трудов договор съгласно програма за трудова заетост за 1999 г. - 8708 души; - "Парк хотел Москва" - АД, София - 58 % от капитала продадени на "Българска холдингова компания" - АД, за 2 601 352 щ. д., платими: 50 % в брой до три работни дни след вдигане на запора върху акциите; 50 % в брой до 45 дни след вдигане на запора върху акциите; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа годишната средносписъчна численост на персонала; да направи инвестиции в размер 7 000 000 щ. д.; - "Капитан Дядо Никола" - АД, Габрово - 67 % от капитала продадени на ALTUN MAYA Sanayi ve Ticaret Limited Sirketi за 1 380 000 щ. д., платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % в срок до 30 дни от подписване на договора чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг на Република България и/или други допустими от българското законодателство платежни средства; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не предприема действия и да не допуска вземането на решения, водещи до процедура за ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 470 човека; да направи инвестиции общо в размер 10 000 000 щ д.; - "Химко" - АД, Враца - 57 % от капитала, продадени на IBE TRANS OF NY, INC за 1 000 001 нови лева, платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % в дългосрочни облигации и други законови платежни средства в срок до 30 дни от подписване на договора; купувачът се ангажира с инвестиции в размер 50 000 000 щ. д. и допълнителна сума от 10 000 000 щ. д. за оборотни средства за период 5 години (2000 г. - 2004 г.); като гаранция за изпълнение на инвестиционната програма, представена от купувача, между IBE TRADE CORP. и АП е сключен отделен договор за поръчителство за пълния размер на неустойките за неизвършени инвестиции в края на всеки отчетен период; за 5 години: да не променя основния предмет на дейност на дружеството; да не намалява процентното си участие в капитала на дружеството под 51 %; да намали плавно годишната средносписъчна численост на персонала по трудов договор от 1600 през 1999 г. до 1000 души през 2002 г. и да я задържи на това равнище до 2004 г., съгласно представената програма за трудова заетост; купувачът се задължава при продажба на ДМА да използва приходите за погасяване на задълженията на дружеството; купувачът се задължава: в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на приватизационния договор да сключи писмени споразумения с кредиторите на дружеството относно начина и сроковете за уреждане на задълженията на дружеството в 3-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на приватизационния договор, да сключи договор, съдържащ условията за погасяване на задълженията на Дружеството към "Булгаргаз" - ЕАД; купувачът ще гарантира изпълнението на задължението на дружеството към "Булгаргаз" - ЕАД, чрез сключване на отделен договор за поръчителство между IBE TRADE CORP. и "Булгаргаз" - ЕАД, в 3-месечен срок от датата на влизане в сила на приватизационния договор. - "Винпром - Пловдив" - АД, Перущица - 51 % от капитала продадени на "Фик компас" - ЕООД, за 555 072 щ. д., платими: 100 % в брой в деня на подписване на договора; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не допуска вземане на решение за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; да поддържа годишна средносписъчна численост на персонала 198 човека; да направи инвестиции общо в размер на 4 091 000 нови лева; - "Кавалер" - ЕАД, София - 75 % от капитала продадени на "Пексим" - АД, холдинг за 1 400 000 щ. д., платими: 150 000 щ. д. в брой в деня на подписване на договора; 1 250 000 щ. д. в брой в седемдневен срок от уведомлението за резултата от назначената проверка на размера на собствения капитал на дружеството; 40 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 60 % - чрез държавни дългосрочни облигации, компенсаторни записи по ЗОСОИ и/или други разрешени от закона платежни средства; купувачът се задължава: безусловно да уреди и обслужва всички изискуеми задължения на дружеството към момента на подписване на договора; в 6-месечен срок от влизането на договора в сила да сключи споразумения с кредиторите на дружеството, в които поема задължение да ги удовлетвори и/или да извърши валидно плащане на задълженията; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не допуска предприемане на действия за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 821 души; инвестиции в размер 2 016 171 щ. д. - "Арма" - ЕАД, Лозница - 77 % от капитала продадени на "МСА - Сервиз - Симекс" - ООД, за 100 767 щ. д., при цена на една акция 1, 50 щ. д., платими: 30 % в брой в деня на подписване на договора; 20 % в брой в срок до 30 календарни дни от подписването на договора; 50 % чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства в 45-дневен срок от подписването на договора; за 3 години: да запази основния предмет на дейност на дружеството; да не предприема и да не допуска предприемане на действия за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от Търговски закон; да не намалява участието си в капитала на дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 101 на 106 човека съгласно програма за трудова заетост; купувачът се задължава в срок 6 години от прехвърлянето на собствеността да направи инвестиции в размер на 800 000 щ. д. - "ЗММ Стомана" - АД, Силистра - 75 % от капитала продадени на "ЗММ Стомана инвест" - АД; за 1 500 000 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; не по-малко от 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, останалата част - чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, включително инвестиционни бонове; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да редуцира плавно работните места до 180 през 2001 г.; да направи инвестиции в размер на 230 000 000 лв.; да не предприема действия и да не допуска вземането на решение за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; да не намалява под 51 % акционерното си участие в дружеството; - "Стримонтур" - ЕАД, Перник - 80% от капитала продадени на "Стримонтур-инвест" - АД, за 2 030 000 нови лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации по вътрешния дълг и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, включително инвестиционни бонове; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не предприема действия и да не допуска вземането на решение за ликвидация по реда на глава седемнадесета от Търговския закон; да поддържа годишна средносписъчна численост на персонала 75 човека; да направи инвестиции в размер 1 000 000 нови лв. - "Пиринкомерс" - ЕООД, Благоевград - 67 % от капитала продадени на "Пиринкомерс 99" - АД, за 850 000 нови лева, платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90% от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; купувачът се задължава безусловно да уреди и обслужва всички задължения на дружеството към 30.VI.1999 г.; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи работните места от 14 на 20; да направи инвестиции общо в размер 150 000 нови лв. - "Минстрой холдинг" - АД, София - 60 % от капитала, продадени на "Минстрой - РМД" - АД, за 2 011 623, 6 нови лева, платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 45 % в брой в срок до 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 45 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства за участие в приватизацията - в срок от 90 дни от подписването на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа годишна средносписъчна численост на персонала 125 човека; да направи инвестиции общо в размер 475 000 нови лв.; - "Керамат" - ЕАД, Каспичан - 70% от капитала продадени на "Стройкоинвест" - АД, за 678 000 000 стари лева, платими: 10% в брой в деня на подписване на договора; 90% за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 45 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 55 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други законови платежни средства за участие в приватизацията; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи работните места от 147 на 155; да направи инвестиции в размер на 390 000 000 стари лева; - "Агрокомерс" - ЕООД, София - 80 % от капитала продадени на "Инитиум" - ЕООД, за 100 000 нови лв., платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % в срок до 10 работни дни от подписването на договора чрез компенсаторни записи и/или жилищно-компенсаторни записи, издадени на основание ЗОСОИ; за 3 г.: да запази предмета на дейност на дружеството; да не предприема действия за ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесет от Търговския закон; да не намалява дяловото си участие в дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала 9 души; да направи инвестиции в размер 300 000 щ. д.; в 6-месечен срок купувачът тр
Източник: Държавен вестник (08.10.1999)

Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки от агенцията през юни, юли и август 1999 г.: Основни продажби "Асарел - Медет" - ЕАД, Панагюрище - 75 % от капитала продадени на "Асарел - Инвест" - АД (основен акционер е VA COOPER INVEST Ltd, която е 100 % собственост на VOEST ALPINE INTERTRAIDING AG) за 1 430 000 щ. д., платими: 30 % в брой и останалите 70 % с всички разрешени от закона платежни средства; сроковете за плащане на цената са: 300 000 щ. д. в брой в деня на подписване на договора; 129 000 щ. д. в брой в 14-дневен срок от подписването на договора; 1 001 000 щ. д. в срок до 30 дни от деня на подписване на договора, платими чрез компенсаторни записи или държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България; купувачът се задължава да гарантира обслужването на всички задължения на дружеството, съществуващи към момента на подписване на договора; за 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството; да не намалява придобитото по силата на приватизационния договор 75 % участие в капитала на "Асарел - Медет" - ЕАД; да редуцира плавно работните места от 2000 на 1600; инвестиционната програма за периода до 2003 г. е на стойност 42 695 000 щ. д. и включва: инвестиции съгласно задължения по концесионния договор; инвестиции в размер 2 035 000 щ. д. в съответствие с инвестиционната програма; предвиждат се и инвестиции в размер 10 063 000 щ. д. за решаване на екологични проблеми;
Източник: Държавен вестник (08.10.1999)

то гражданско отделение 00905/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 53/99 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Инна Ангелова Никова-Микова, гр. Велико Търново, ул. Захари Стоянов 14 В, срещу "Хидрострой" - ЕАД, чрез адвокат Йордан Минчев, гр. Велико Търново, адвокатски колектив. 00908/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 387/98 по описа на Окръжен съд Силистра, подадена от Лидия Кеворк Ширванян, Силистра, кв. Изток, ул. Одеса 4, бл. 14, вх. А, ет. 8, ап. 23, срещу "Меком" - ЕООД, гр. Силистра; Стефан Райчев Иванов, Силистра, ул. Хр. Смирненски 6. 00909/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 542/98 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от "Асарел - Медет" - ЕАД, гр. Панагюрище, срещу Пенка Димитрова Генова, чрез адвокат Б. Манов, Пловдив, адвокатски колектив. 00911/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 133/99 по описа на Окръжен съд Перник, подадена от Община - гр. Перник, чрез кмета, срещу Павлина Николова Славова, гр. Перник, кв. Бяла вода, ул. Ахелой 3. 00912/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 75/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от "Милкана - Червен бряг" - АД, чрез изпълнителния директор Владимир Александров Чучуев, гр. Червен бряг, индустриален квартал Милкана - Ч. Б - Червен бряг, срещу Петрина Петкова Танкова, гр. Червен бряг, ул. Станке Димитров 7. 00913/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 70/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от ПК "Единство - 93" чрез адвокат Филип Иванов, гр. Червен бряг, ул. Княз Борис I № 31а, срещу Петя Григорова Бенчовска, гр. Койнаре, област Ловеч, ул. С. Румянцев 2. 00914/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 810/98 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от СОУ "Г. Измирлиев" чрез директора Мариана Панчалиева, гр. Горна Оряховица, срещу Маргарита Георгиева Иванова-Димитрова, гр. Горна Оряховица, ул. Люлин 29. 00915/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 811/98 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от "Напоителни системи" - ЕАД, клон Велико Търново, бул. България 25, срещу Пенка Иванова Тодорова, гр. Велико Търново, ул. Оборище 16, ет. 8, ап. 30. 00916/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1101/98 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Териториално поделение "Български пощи" чрез адвокат Маргарита Миланова, гр. Стара Загора, ул. Юрий Венелин 10, ет. 1, ап. 1, срещу Кольо Петров Иванов, гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян 20, вх. А, ет. 8, ап. 47. 00917/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 62/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от Костадин Цанов Костадинов, с. Бохот, община Плевен, срещу "Десети декември" - ЕООД, гр. Плевен. 00918/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 404/98 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от Йорданка Ангелова Павлова чрез адвокат Веселина Дечева, гр. Плевен, ул. Ресен 8, вх. А, ет. 1, срещу Висш медицински институт, гр. Плевен. 00919/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1882/96 по описа на Районен съд Враца, подадена от Мая Петкова Казашка, гр. Враца, ул. Петропавловска 32, вх. Б, ап. 179, срещу Община - гр. Враца. 00920/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 728/98 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Просвета Иванова Давидова, гр. Враца, ул. Кирил и Методий 35, вх. В, ап. 30, срещу "Автобусни превози" - ООД, чрез управителя Георги Иванов Яков, гр. Враца. 00921/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 95/99 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Владимир Николов Иванов, с. Синьо бърдо, община Роман, област Враца, срещу "Млечна промишленост" - ЕАД, гр. Враца. 00922/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 82/99 по описа на Окръжен съд Ямбол, подадена от Атанас Стоянов Костов, гр. Елхово, ул. Момина сълза 6, срещу ТУ "Данъчна служба", гр. Ямбол. 00923/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 45/99 по описа на Окръжен съд Русе, подадена от Локомотивно депо - Русе, Русе, бул. Тутракан 2, срещу Свилен Атанасов Николов, Русе, ул. Ален възраждане 92, вх. Б, ет. 7. 00924/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 44/99 по описа на Окръжен съд Русе, подадена от Локомотивно депо, Русе, бул. Тутракан 2, срещу Тодор Василев Георгиев, Русе, ул. Райна Княгиня 4, бл. Бояна войвода, вх. А, ет. 5.
Източник: Държавен вестник (29.10.1999)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира по ф.д. № 9864/98 промени за "Интергеотех" - ООД: вписва за съдружник Жельо Стоянов Марчев; деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв., в т.ч. и размера на дяловете; вписва за управител Петър Николов Тупарев; дружеството се управлява и представлява от Жельо Стоянов Марчев и Петър Николов Тупарев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (16.11.1999)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2346 от 1.XII.1999 г. по ф.д. № 1510/99 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Асарел - Транс" - ООД (изписва се и на английски), със седалище и адрес на управление Панагюрище, пл. Асарел, с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионна, спедиционна, лизингова и превозна дейност, складови и лицензионни сделки, сделки с интелектуална собственост, всякаква друга търговска дейност, разрешена със закон, и с капитал 5000 лв. Дружеството се представлява и управлява от Константин Цвятков Стефанов.
Източник: Държавен вестник (17.12.1999)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2345 от 1.XII.1999 г. по ф.д. № 1511/99 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Асарел - Тур" - ООД (изписва се и на английски), със седалище и адрес на управление Панагюрище, пл. Павел Бобеков, хотел "Каменград", с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионна, лизингова и превозна дейност, складови и лицензионни сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги, всякаква друга търговска дейност, разрешена със закон, и с капитал 5000 лв. Дружеството се представлява и управлява от Марин Ненов Костурков.
Източник: Държавен вестник (17.12.1999)

3-то гражданско отделение 01357/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 124/99 по описа на Окръжен съд Ловеч, подадена от ГУ на данъчната администрация, София, ул. Раковски 103; Териториално управление на данъчната администрация, чрез Славко Стоянов Дачев - гл. юрисконсулт, гр. Ловеч, ул. Търговска 43, срещу Нешка Дончева Вълева, гр. Ловеч, ул. Раковски 20. 01358/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 168/99 по описа на Градски съд София, подадена от Димитър Сергиев Лозанов, София, ж.к. Надежда, бл. 261, вх. Д, ет. 6, ап. 120, срещу "Софарма" - АД, София, ул. Илиянско шосе 16. 01359/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 94/99 по описа на Окръжен съд Видин, подадена от "Домашен социален патронаж", гр. Видин, ул. Еделвайс 5, срещу Красимира Крумова Петрова, с. Градец, община Видин, област Монтана. 01360/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2909/97 по описа на Районен съд София, подадена от Аничка Методиева Георгиева, София, кв. Овча купел, ул. Боряна 46, срещу "Информационно обслужване" - ЕАД, чрез изпълнителния директор Спартак Кръстев Дерменджиев, София, ул. П. Волов 2. 01361/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2845/98 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от "Градски транспорт" - ЕООД, чрез адвокат Петър Юруков, Пловдив, ул. Трети март 5, срещу Йорданка Еленова Друмчийска, Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 107, вх. Д, ет. 6, ап. 17. 01362/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3468/98 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от "Градски транспорт" - ЕООД, чрез Петър Стефанов Атанасов - управител, Пловдив, ул. Д. Стамболов 2, срещу Николина Найденова Налбантова, Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 10, вх. Г, ет. 6, ап. 30. 01365/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 206/99 по описа на Окръжен съд Търговище, подадена от "Божур - 71" - АД, гр. Търговище, срещу Райна Стоянова Маринова, гр. Търговище, ул. Ал. Константинов 1А. 01366/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 161/99 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Огнян Петров Петров, чрез адвокат Веселка Илиева Коева, гр. Велико Търново, ул. България 8, срещу "Битова Електроника" - ЕАД, чрез Стефан Пенев Ненов - изпълнителен директор, гр. Велико Търново. 01367/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 114/99 по описа на Окръжен съд Търговище, подадена от "Банка ДСК" - ЕАД, седалище София, чрез Районен клон, гр. Търговище, пл. Свобода 2, срещу Димитринка Иванова Ангелова, гр. Търговище, ул. Бенковски 7, вх. А, ет. 2, ап. 4. 01368/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 506/99 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от Стойно Иванов Шкодров, с. Оборище, област Пазарджик, срещу "Асарел - Медет" - ЕАД, гр. Панагюрище. 01369/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3296/99 по описа на Апелативен съд София, подадена от "Струматекс" - ЕАД, чрез изпълнителния директор Георги Атанасов Тупов, Благоевград, срещу Владимир Кирилов Димитров, Благоевград, ж.к. Еленово 205, вх. В, ет. 1, ап. 1. 01381/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1036/98 по описа на Апелативен съд София, подадена от "Монтана" - АД, чрез изпълнителния директор инж. Замфир Павлов Замфиров, гр. Монтана, ул. Врачанско шосе, срещу Цветана Ефремова Кунова, чрез адвокат Митко Танаицов, гр. Враца, ул. Стефанаки Савов 2, кантора 110, и от с. Монастирище, област Монтана; "Май" - АД, гр. Монтана, ул. Индустриална 6. 01382/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 287/98 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Николай Иванов Вълков, гр. Враца, ж.к. Секиче, бл. 75, вх. Б, ап. 25, срещу МГ "Химко Газ" - ООД, гр. Враца. 01383/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 463/98 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от Иван Методиев Демиревски, гр. Горна Оряховица, ул. Славянска 24а, ап. 15, срещу НК "БДЖ" - ЖПУ, сега Поделение "Товарни превози", гр. Горна Оряховица. 01384/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 179/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от "Проучване и добив на нефт и газ" - ЕАД, чрез адвокат Славомир Иванов, АК, Плевен, срещу Добрина Петкова Димитрова, гр.д. Дъбник, ул. Захари Стоянов 37. 01385/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 999/98 по описа на Окръжен съд София, подадена от Донка Димитрова Маринова, чрез адвокат Бойко Ботев, САК - София, ул. Княз Борис I № 71, ет. 4, и от с. Брусен, община Етрополе, област София, срещу Община - гр. Етрополе; Кметство, с. Брусен, област София. 01386/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3880/98 по описа на Градски съд София, подадена от Министерство на вътрешните работи, София, ул. 6 септември 29, срещу Ганка Гетова Белчева, гр. Пазарджик, ул. К. Честименски 26, вх. Б, ап. 46. 01387/1999 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 145/99 по описа на Окръжен съд Разград, подадена от Йозджан Хюсмен Сарач, чрез адвокат Васко Димитров Нанев, Разград, ул. Трапезица 11, бл. Аврора, вх. Б, ап. 1, срещу "Рока - СО" - ООД, чрез адвокат Павлина Петрова Стоянова, АК, Разград, Западна промишлена зона.
Източник: Държавен вестник (21.12.1999)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 54 от 11.I.2000 г. по ф.д. № 47/2000 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност "Асарел - Хранителен комплекс" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Панагюрище, площадка "Асарел", с предмет на дейност: покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни, складови сделки, хотелиерски, туристически, рекламни и информационни услуги, лизингови сделки, комунални услуги, както и всякаква друга търговска дейност, разрешена със закон, и с капитал 5000 лв. Дружеството се представлява и управлява от управителя Емилия Маринова Вълчева.
Източник: Държавен вестник (11.02.2000)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 859 от 8.III.2000 г. по ф.д. № 1510/99 вписа в търговския регистър промени за "Асарел - Транс" - ООД, Панагюрище: приема за нов съдружник "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище; увелищава капитала на дружеството на 20 000 лв. 14932
Източник: Държавен вестник (11.02.2000)

Екозаемът от 49.5 млн. евро е одобрен от борда на директорите на Световната банка (СБ). Парите ще се дадат на правителството, което ще ги използва за отстраняване на минали замърсявания в приватизирани предприятия. Най-голяма част от средствата - 40 млн. евро, ще бъдат отпуснаи за замърсяванията в "Нефтохим". По 2 млн.евро ще получат "Кремиковци" и "Асарел Медет". Заемът ще бъде отпуснат на три транша в рамките на около 2 г., каза постоянният представител на СБ у нас Томас О'Брайън.
Източник: Сега (28.02.2000)

На текстилна фабрика Арбанаси АД, Велико Търново бе връчен сертификат за контрол и управление на качеството по международния стандарт ISO 9001 от представителите на сертифициращата организация TUF - CERT, Германия. Арбанаси АД е производител на висококачествена продукция от нетъкан текстил и е едно от водещите във Великотърновска област. Предприятието произвежда над 85 продукта, партнира с едни от най-големите фирми в страната като Идеал Стандарт - Севлиево, ЛУКойл Нефтохим - Бургас, Асарел - Медет, Международен панаир - Пловдив, обзавежда и редица луксозни хотели. Продукцията му се изнася в 9 страни от Европа и Азия. Арбанаси АД е първото текстилно предприятие в бранша, лицензирано по европейския стандарт за качество. .
Източник: Фирмена информация (14.03.2000)

Данъчни облекчения за парите, с които ще подпомагат културата, поискаха представители на фирми, банки, компании и асоциации от Иван Костов. Премиерът обеща да помисли. 80 от 100 избрани се отзоваха на поканата му да говорят за финансиране на българското изкуство. Между тях бяха "Балканфарма", Хотелска асоциация, "Нестле", ДСК, ДЗИ, "Мобиком", БТК, ВАЦ, "ЛУКойл", "Солвей-Соди", "Асарел"-Медет, Хебросбанк, Златни пясъци, БРИБ, "Сосиете женерал", Хранков, "Амбасадор", Пощенска банка, Общинска банка.
Източник: Сега (02.04.2000)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 23.V.2000 г. в 10 ч. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. приемане на годишен баланс и отчет за приходи и разходи на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема годишния отчет и баланса за 1999 г.; 2. промени в устава; проект за решение - ОС приема направените промени в устава; 3. избор на дипломиран експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира за дипломиран експерт-счетоводител Христо Рашков Маврудиев, ЕГН 5809147388; 4. преобразуване на дружеството; проект за решение - учредява "Медицински център Асарел" - ЕООД; 5. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 9 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (18.04.2000)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 859 от 8.III.2000 г. по ф.д. № 1510/99 вписа в търговския регистър промени за "Асарел - Транс" - ООД, Панагюрище: приема за нов съдружник "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище; увелищава капитала на дружеството на 20 000 лв.
Източник: Държавен вестник (21.04.2000)

Хвостохранилището на МОК Асарел-Медет заплашва да прелее. Има опасност 160 милиона тона хвост да се изсипят в посока към язовир “Тополница” и да бъдат залети обширни райони около Пазарджик и Пловдив. Алармирана е националната комисия по бедствия и аварии и лично министър Александър Праматарски. Вследствие на обилните дъждове водите от язовир “Душанци” са започнали да се вливат в яз. “Жеков вир”, чиято стена се явява контрадига на хвостохранилището. Нивото му се е повишило с 14 см. Покачването продължава. Четвърти ден в Панагюрище се изливат поройни дъждове. Гражданска защита на комбината е вдигната на крак. Данните се отчитат на всеки час, каза шефът на ведомствената ГЗ Игнат Ерелийски. В момента утайникът се използва само от фирма “Еко Медет”, която непрекъснато информира за степента на покачване. До критичната точка на хвостохранилището има още няколко метра. Ако валежите не спрат, положението ще стане неудържимо.
Източник: Марица (27.04.2000)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1325 от 20.IV.2000 г. по ф.д. № 1511/99 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Тур" - ООД, Панагюрище: вписва новия съдружник "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище; увеличава капитала на 20 000 лв.
Източник: Държавен вестник (06.06.2000)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1325 от 20.IV.2000 г. по ф.д. № 1511/99 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Тур" - ООД, Панагюрище: вписва новия съдружник "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище; увеличава капитала на 20 000 лв.
Източник: Държавен вестник (06.06.2000)

На състоялото се VIII Общо събрание на Българската стопанска камара / БСК / беше избран Управителен съвет / УС / от 84 души. В него балансирано са представени регионални организации, браншови съюзи, фирми на големия и на малкия бизнес. Някои от представителите на по-големите фирми, избрани в УС са : Солвей Соди АД, Асарел Медет АД, Юнион Миниер АД, Главболгарстрой , Мостстрой, Автомагистрали, Пристанище - Бургас, КК Албена , Авиокомпания Балкан, Индустриален Холдинг Света София , , Индустриален холдинг Доверие, ПОК Съгласие, Кремиковци, Комбинат за цветни метали -Пловдив, ОЦК -Кърджали, Хюлет Пакард - България, БИК Капиталов пазар и др. За председател на УС беше преизбран г-н Божидар Данев. Управителният съвет на БСК избра Изпълнително бюро в състав : Валентин Захариев - изп.директор на Кремиковци АД Величко Александров - президент на ИТА Ефект Лъчезар Цоцорков - изп.директор на Асарел Медет Радосвет Радев - президент на Дарик Радио Сашо Дончев - изп.директор на Овергаз АД Филип Рамбо - гл.изп.директор на Юнион Миниер Божидар Данев - председател на БСК Георги Шиваров- зам.председател на БСК Дикран Тебеян - зам.председател на БСК Петър Денев - гл.секретар на БСК
Източник: Фирмена информация (14.07.2000)

Асарел-инвест АД, собственик на 75% от Асарел медет АД, създава смесена фирма със своя стратегически партньор Фьост Алпине интертрейдинг - Австрия. Двете компании ще имат по 50% от дружеството. Новата фирма ще извършва хеджингови операции на Лондонската метална борса, и ще осигурява схеми за финансиране на инвестиционни проекти по програмите за развитие на Асарел медет АД.
Източник: Сега (28.07.2000)

Агенцията за приватизация на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява, че са сключени следните сделки през юни 2000 г.: I. Основни продажби 1. "Бургаски корабостроителници" - ЕАД, Бургас - 80 % от капитала са продадени на "Бургаска корабостроителница" - АД, за 700 000 щ.д., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. Не по-малко от 45 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 55 % - чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства за участие в приватизацията (с изключение на инвестиционни бонове). В деня на прехвърляне на собствеността върху акциите купувачът учредява в полза на продавача залог върху тези акции като обезпечение на сумата в размер 630 000 щ. д., представляваща неизплатената част от покупната цена. Купувачът се задължава в тримесечен срок (считано от влизането на договора в сила) да изплати или уреди по друг правно допустим начин задълженията на дружеството към държавния бюджет, НОИ и персонала в размер 1 084 000 лв. към 31.III.2000 г. Купувачът се задължава да обезпечи изпълнението на тези задължения чрез учредяване в полза на АП на залог върху ДМА по реда на ЗОЗ в срок 10 дни от прехвърляне на собствеността върху акциите. Купувачът се задължава в срок до 6 месеца (считано от влизането на договора в сила) да изплати или уреди по друг правно допустим начин задълженията на дружеството към "Стопанска банка" - АД (в несъстоятелност), в размер 2 062 572 щ. д. към 31.III.2000 г. В срок до 31.XII.2000 г. купувачът се задължава да изплати или уреди по друг правно допустим начин задълженията на дружеството към "Българо-руска инвестиционна банка" - АД, в размер 1 131 700 евро. За 3 г. да не предприема действия и да не допуска вземането на решения за ликвидация на дружеството по реда на глава XVII от Търговския закон, да запази предмета на дейност на дружеството, да поддържа средносписъчна численост на персонала от 490 души. За 5 г. да инвестира 7 745 000 щ. д.; 2. "ЕАЗ - П" - ЕООД, Попово - 76 % от капитала са продадени на "ЕАЗ - Приват" - ООД, за 340 000 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, вкл. инвестиционни бонове. Купувачът се задължава в срок до 3 месеца от подписването на договора да уреди задълженията на дружеството към доставчици, като сключи писмени споразумения с кредиторите и/или извърши валидно плащане. За 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството; до 2004 г. средносписъчната численост на персонала да достигне 68 души; за 5 г. да инвестира 170 000 лв. В деня на подписването на договора купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху дяловете като обезпечение за сумата в размер 305 000 лв.; 3. "ЕСМОС" - АД, гр. Левски - 84,87 % от капитала са продадени на "ЕСМОС - ЗМПП" - АД, за 680 000 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, вкл. инвестиционни бонове. За 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството, да инвестира 82 000 лв., да поддържа средносписъчната численост на персонала от 70 души. В 14-дневен срок от подписването на договора купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху безналичните акции като обезпечение на сумата в размер 612 000 лв., представляващи неизплатената част от покупната цена. 4. "Мусала" - ЕАД, Самоков - 68 % от капитала са продадени на "Мусала 2000" - АД, за 200 000 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или всички други законни платежни средства за участие в приватизацията, вкл. инвестиционни бонове. Купувачът се задължава безусловно да уреди и/или обслужи задълженията на дружеството към персонала, социалното осигуряване, държавния бюджет и задължения по ЗУНК в срок 12 месеца от подписването на договора. За 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции общо в размер 100 000 лв., до 2003 г. средносписъчната численост на персонала да достигне 60 души. Непосредствено след прехвърлянето на собствеността върху акциите купувачът учредява в полза на продавача залог върху тези акции като обезпечение на сумата в размер 180 000 лв., представляващи неизплатената част от покупната цена; 5. "Неохим" - АД, Димитровград - 51 % от капитала са продадени на "Евро Ферт" - АД, и "Karimex chemicаls international" - SAL, за 100 000 щ. д., платими 30 % в брой в деня на подписване на договора, 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България, и/или с инвестиционни бонове и/или с други разрешени от закона платежни средства (по избор на купувачите) в срок до 30 календарни дни от датата на подписване на договора. Купувачите се задължават да подпишат споразумение за преуреждане на задълженията на дружеството към "Булгаргаз" - ЕАД, в срок до 30 април 2001 г. Купувачите се задължават да изплатят задължения на дружеството към Министерството на финансите, възникнали по договора за ЗУНК, възлизащи на 83 000 лв., да обслужват задълженията на дружеството към кредиторите - търговски банки, да осигурят обслужването на задълженията на дружеството към неговите доставчици, в т.ч. и към "Деспред" - ЕАД, възлизащи на 392 000 лв., в срок до 31.XII.2000 г. За 5 г. да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции в размер 5 555 555 щ. д. За 3 г. да поддържа средносписъчна численост на персонала от 1200 души; 6. "Осогово" - АД, Кюстендил - 79 % от капитала са продадени на "Мини Руен" - АД, за 475 000 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства. Купувачът се задължава безусловно да уреди и/или обслужи просрочените задължения на дружеството в размер 2 138 000 лв. в срок 12 месеца от подписването на договора. За 3 г. да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции общо в размер 315 000 лв., до 2005 г. да намали работните места от 361 на 290; 7. "Хотел Рила" - ЕАД, София - 51 % от капитала са продадени на "Риел - 99" - АД, за 3 607 500 щ. д., като 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг на Република България, или други разрешени от закона платежни средства. Сумата ще бъде платена: 10 % в брой в деня на подписване на договора, 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 40 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 60 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг на Република България, или други разрешени от закона платежни средства. Купувачът се задължава да осигури обслужването на всички задължения на дружеството към 31.III.2000 г. За 5 г. да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции общо в размер 1 550 000 щ. д., да поддържа средносписъчна численост на персонала от 159 души. В деня на джиросването на временното удостоверение за акциите купувачът учредява в полза на продавача залог върху продаваните акции като обезпечение на сума в размер 3 246 750 щ. д. 29 % от капитала на дружеството са предназначени за удовлетворяване на реституционни претенции. Продавачът не отговаря и не дължи обезщетение за вреди, които купувачът евентуално би претърпял вследствие на влезли в сила съдебни решения по дела, по които дружеството е страна към момента на подписване на договора. II. Сделки по чл. 35 1. експериментална сушилня "Кентъки" - обособена част от "Булгартабак холдинг" - АД, продадена на ЕТ "Композит - Никола Копарански" - Пловдив, за 25 301 лв., платими: първоначална вноска - 30 %, останалите за 5 г.; 2. сладкарница "Странджа" - обособена част от "Слънчев бряг" - АД, к.к. Слънчев бряг, продадена на Дженко Иванов Бакалов за 74 280 лв., платими: първоначална вноска - 30 %, останалите - за 5 г.; 3. снекбар "Малък плаж" - обособена част от "Св. св. Константин и Елена" - АД, Варна, продаден на ЕТ "Александър Димитров - Залива 47" - Варна, за 88 380 лв., платими: първоначална вноска - 30 %, останалите - за срок 5 г. III. Сделки за продажба на преференциални и остатъчни дялове 1. "Елма" - АД, Троян - 7,346 % от капитала са продадени на "Елма Електромотори" - АД, за 514 075 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора, 30 % от които се заплащат в брой, останалите 70 % - с държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, както и/или други законни платежни средства за участие в приватизацията, вкл. инвестиционни бонове, и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства. Едновременно с прехвърляне на собствеността върху акциите купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху тях като обезпечение на сумата в размер 462 667,50 лв., представляваща неизплатената част от покупната цена; 2. "Химко" - АД, Враца - 1 915 786 акции от капитала са продадени на IBE TRANS OF NY, INC., САЩ, за 249 052,18 лв., платими 30 % в брой в деня на подписване на договора и 70 % чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други законови платежни средства за участие в приватизацията в срок 30 календарни дни от датата на подписването на договора; 3. "Инкомс - релета" - ООД, гр. Рила - 3 % от капитала са продадени на "Рилатекс" - ООД, за 1500 лв., платими 100 % в брой в деня на подписване на договора; 4. "Стоманени тръби" - АД, гр. Септември - 6,6 % от капитала са продадени на "Стоманени тръби - 98" - АД, за 1 012 632 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора, 90 % за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от влизането на договора в сила. Не по-малко от 30 % - в брой, а останалите 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други законови платежни средства за участие в приватизацията, вкл. и инвестиционни бонове. В деня на подписване на договора купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху продаваните акции като обезпечение на сумата в размер 911 368,80 лв.; 5. "Пиринкомерс" - ЕООД, Благоевград - 16,38 % от капитала са продадени на "Пиринкомерс 99" - АД, за 207 833,41 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства. В деня на подписването на договора купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху дяловете като обезпечение на сумата в размер 187 050,06 лв., представляваща неизплатената част от покупната цена; 6. Полиграфически комбинат "Димитър Благоев" - ООД, София - 19,08 % от капитала са продадени на "Полиграфически комбинат" - АД, за 1 173 000 лв., платими 10 % в брой в деня на подписване на договора и 90 % от цената за срок 10 г. на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила. 23 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, останалите - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, както и/или други разрешени от закона платежни средства. Едновременно с прехвърляне на собствеността върху дяловете купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху тях като обезпечение на сумата в размер 1 055 700 лв., представляваща неизплатената част от цената; 7. "Самел - 90" - АД, Самоков - 16,8 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 387 471 лв.; 8. "Пластимо" - АД, Самоков - 1,2 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 6770 лв.; 9. "Славянка" - АД, Бургас - 3,97 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 15 021 лв.; 10. "Пектин" - АД, Перник - 0,295 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 928 лв.; 11. "НИВИ - Т" - АД, Добрич - 6,6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 17 356 лв.; 12. "Върбаново - КПЗ" - АД, Царева ливада - 0,4 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 2654 лв.; 13. "Химко" - АД, Враца - 0,95 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 123 859 лв.; 14. "Медифарма" - АД, София - 3,48 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 4257 лв.; 15. "Еластик" - АД, с. Световрачене - 6,59 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 52 844 лв.; 16. "Прима - М" - АД, Полски Тръмбеш - 0,23 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 3047 лв.; 17. "Хемус - М" - АД, Мездра - 7,95 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 4589 лв.; 18. "Дунавски драгажен флот" - АД, Русе - 6,6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 46 775 лв.; 19. "Черноморски риболов - Бургас" - АД, Бургас - 2,83 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 15 202 лв.; 20. "Зебра" - АД, гр. Нови Искър - 19,99 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 362 193 лв.; 21. "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище - 19,97 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 316 125,26 лв.; 22. "Ямболен" - АД, Ямбол - 20 акции продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 75,70 лв.; 23. "Пивоварна Ариана" - София - 6,6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 223 052 лв.; 24. "ОЦК" - Кърджали - 0,44 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 35 615 лв.; 25. "Арбанаси" - Велико Търново - 1,82 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 19 418 лв.; 26. "Складова техника" - Горна Оряховица - 2,27 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 48 798 лв.; 27. "Аугуста - 91" - Хисар - 1,23 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 15 199 лв.
Източник: Държавен вестник (01.08.2000)

Агенцията за приватизация на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява, че са сключени следните сделки през юни 2000 г.: III. Сделки за продажба на преференциални и остатъчни дялове 21. "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище - 19,97 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 316 125,26 лв.;
Източник: Държавен вестник (01.08.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ регистрира промяна по ф.д. № 22531/92 за "Неемия" - ЕООД: деноминира капитала от 5 050 000 лв. на 5050 лв., в т.ч. и размера на дяловете.
Източник: Държавен вестник (05.09.2000)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2867 от 10.X.2000 г. по ф.д. № 1282/2000 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Аскам" - ООД (изписва се и на латиница), със седалище и адрес на управление Панагюрище, ул. Георги Бенковски 32Б, п.к. № 6, със съдружници "Камекс" - ООД, и "Асарел - Медет" - АД, с предмет на дейност: изграждане на обществени складове под митнически контрол и бюра за оформяне на митнически документи, търговия и производство на всякакви стоки, разрешени със закон, търговска дейност в страната и в чужбина, посредническа дейност и покупко-продажба на резервни части и оборудване на минната промишленост, рудодобива, енергетиката и строителството, всякакви други дейности, които ще се водят по търговски начин съгласно Търговския закон, и с капитал 5000 лв. Дружеството се представлява и управлява от Стоян Василев Василев.
Източник: Държавен вестник (31.10.2000)

Осем рудодобивни дружества ще бъдат извадени от списъка за ликвидация и консервация, реши кабинетът на свое заседание. През 1992 г. с постановление на Министерския съвет бяха закрити 17 рудника. Извън ликвидация остават Асарел-медет АД -Панагюрище, Горубсо АД - Мадан, Горубсо АД -Кърджали и Горубсо АД - Лъки, Осогово АД - Кюстендил, Челопеч - с. Челопеч, Манган-с. Оброчище и Елаците - мед- с. Мирково. Задълженията на закритите дружества ще се погасяват от продажбите при ликвидацията.
Източник: Сега (01.12.2000)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 25.IV.2001 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. приемане на годишен баланс и отчет за приходи и разходи на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОС приема годишния баланс и отчет за приходи и разходи за 2000 г.; 2. избор на дипломиран експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения дипломиран експерт-счетоводител; 3. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 17 ч. и 30 мин., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (27.02.2001)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, допълва дневния ред на общото събрание на акционерите на 25.IV.2001 г. (ДВ, бр. 18 от 2001 г.) с нова т. 4: "4. освобождаване от отговорност СД за 2000 г.; проект за решение: ОС освобождава от отговорност СД за управлението през 2000 г.".
Източник: Държавен вестник (16.03.2001)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 422 от 27.II.2001 г. по ф. д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище: вписва за прокурист на дружеството Иван Георгиев Дончев.
Източник: Държавен вестник (10.04.2001)

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА РАЗРЕШЕНИЕ № 4от 28 март 2001 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Братия - Лисец" - област ПазарджикНа основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 49, ал. 2 от Закона за подземните богатства и Решение на Министерския съвет от 1.III.2001 г. разрешавам:1. "Асарел - Медет" - АД, да извършва за своя сметка дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ "Братия - Лисец" в района на Панагюрище - област Пазарджик.2. Обект на това разрешение е площ "Братия - Лисец" с размер 107 кв. км, индивидуализирана с граници, определени с координатите на точки с номера от 1 до 10 в координатна система "1970 г.".3. Правото по т. 1 се предоставя на "Асарел - Медет" - АД, за срок 3 години.4. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване.5. Видовете и обемите на търсещите и проучвателните дейности по цялостния работен проект са в съответствие с конкурсното предложение на титуляра и са задължителни за изпълнение.6. Условията за осъществяване на дейностите по търсене и проучване, правата и задълженията на страните, както и размерът на добива за технологични изпитания се определят в договора за търсене и проучване. Министър: П. Жотев
Източник: Държавен вестник (11.05.2001)

АП продаде 2.53% от капитала Асарел Медет АД Панагюрище за 48 310 щ. долара. Купувач на пакета е Асарел- инвест АД - Панагюрище. Компанията вече притежава 75% от акциите на дружеството. Имоконсулт ЕООД, Балканфарма АД и София Принцес хотел АД са закупили документи за участие в приватизацията на "Редакционен корпус" - обособена част от ИПК Родина АД - София. Обектът се продажа на търг с явно наддаване на 28 май 2001 г. от 14 часа. Началната тръжна цена е 7 млн. лв. Депозитът за участие е 700 хил. лв. Купувачът трябва да заплати сумата изцяло в брой. АП е взела решение за продажба на "Спомагателен корпус" и "Производствена сграда- корпус" обособени чсти от ТЦ ЦНИКА ЕАД. Началната цена за обекта "Спомагателен корпус" е 232 600 лв. Депозитът за участие е 11 630 лв. Началната цена на "Производствена сграда - корпус" е 818 700 лв. Купувачите на обектите трябва да платят изцяло цената в брой.
Източник: Агенция за приватизация (22.05.2001)

"Асарел-Медет" може да спре добива на мед заради падането на цената на медта на световните пазари. Това заяви изпълнителният директор на дружеството инж. д-р Лъчезар Цоцорков. Всякакви сценарии са възможни, спирането на мини в такъв период е нормална световна практика, заяви той и отрече слуховете, че работниците ще излязат в неплатен отпуск за неопределено време.
Източник: Стандарт (28.06.2001)

Американската агенция за търговия и развитие отпусна субсидия в размер на 296 000 USD на Асарел-Медет за предпроектно проучвaне за модернизация на мощностите. Споразумението е подписано от Н. П. посланика на САЩ Ричард Майлс и изпълнителния директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. Целта на проучването е да се намали потреблението на енергия и да се повишат технологичните показатели на дружеството. Модернизацията ще обхване основно обогатителната фабрика на Асарел-Медет, обясни Лъчезар Цоцорков. Досега повечето ни мини и фабрики работят с руско оборудване, което е енергоемко. Целият проект за модернизация ще струва между 15 и 20 млн. USD, прогнозира директорът на Асарел-Медет, и е възможно да завърши до 2004 г. Разработката на предпроектното проучване ще се извърши от американска инженерингова организация с подизпълнител от България, избрани чрез конкурс, обясни Лъчезар Цоцорков. С отпуснатия от Световната банка кредит в размер на 12 млн. EUR в Асарел-Медет са решени екологичните проблеми от стари замърсявания.
Източник: Пари (30.07.2001)

Асарел Медет АД ще поиска съдействие от държавата за привличане на инвестиции в предприятието, съобщи директорът Лъчезар Цуцорков. Това ще стане на среща между ръководството на Асарел-Медет АД и народните представители Милена Милотинова и Пенка Пенева. Управата на рудодобивното предприятие ще представи свои предложения за подобряване на бизнесусловията в страната. Ще бъдат обсъдени и възможностите за финансиране на предприятието чрез привличане на инвестиции със съдействието на държавата. Срещата се организира от Българската минна камара.
Източник: Пари (31.08.2001)

Металургичният комбинат "Елисейна", единственото държавно предприятие от отрасъла, е пред принудително спиране. За да не се случи това, ръководството на предприятието е настояло пред заместник-министъра на икономиката Калоян Нинов държавата да даде гаранция за отпускането на 4,5 млн. лв. кредит. От началото на годината фирмата работи без оборотни средства и трупа задължения поради неритмичните доставки на суровини и изчерпването на горивата. Сега Мк "Елисейна" внася от чужбина скъпо струващ меден концентрат. Суровината да се доставя от българските предприятия "Асарел Медет" и "Елаците" е другото искане, предявено от ръководството на комбината към държавата в лицето на Министерството на икономиката. Отговор се очаква до една седмица.ЧМ
Източник: Черно море (01.09.2001)

“Асарел Медет” приключва първото полугодие на годината със загуба от 8,821 млн. лв. поради влошаване конюнктурата на международните пазари за мед. По този повод ръководството на "Асарел-Медет" АД връчи конкретни предложения към Министерството на икономиката за предприемане на мерки за преодоляване на трудностите на провелата се на 31 август среща с депутатите от 39-ото Народно събрание Милена Милотинова и Пенка Пенева. Получено е обещание за съдействие пред съответните държавни институции. Постигнати са договорености за включване завършването на яз. "Луда Яна" в програмата на правителството за 2002 г., както и за ускоряване решаването на отчуждителните процедури за изграждане на екологични обекти от МЗГ и Министерски съвет.
Източник: Монитор (03.09.2001)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане на представения счетоводен отчет на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, по ф. д. № 3966/91.
Източник: Държавен вестник (09.10.2001)

Агенцията за приватизация на основание § 11, ал. 2 ЗППДОбП обявява, че са сключени следните сделки през месеците май - септември 2001 г.:Сделки за продажба на преференциални и остатъчни дялове"Асарел - Медет" - АД, Панагюрище - 2,53% от капитала са продадени на "Асарел - инвест" - АД, за 48 310 долара, платими: 10% в брой в деня на подписване на договора, 90% от цената чрез компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 ЗОСОИ в срок до 10 календарни дни от датата на подписване на договора;
Източник: Държавен вестник (21.11.2001)

ТЕЦ-Сливен и централите на Марица-изток дължат около 80 млн. лв. на своите доставчици на въглища - мините Лев, Балкан-2000, Черно море и Марица-изток. Данни на Минната камара сочат, че ТЕЦ-овете налагат на държавни и частни мини монополните си условия за количествата на доставяните въглища и за техните цени. Според специалисти от камарата у нас няма приет баланс за производство на енергия от различни източници. Изцяло преструктуриран е рудодобивът. От РМД-та са приватизирани Елаците-мед, Асарел-Медет, Осогово и частите от ГОРУБСО в Лъки и Кърджали. Собственикът на ГОРУБСО-Мадан - Родопи холдинг БГ, има проблеми с кредитори и с държавата по данни на камарата. Затворен е и рудникът за манган в Оброчище. Закрити са Панагюрски медни мини, Чипровец, Бургаски медни мини, частите от ГОРУБСО в Рудозем и Златоград, Маджарово и Устрем. С части от ликвидираните дружества се създадоха някои нови в Устрем, Панагюрски и Бургаски медни мини и Рудозем. Нерешен при приватизацията на повечето рудодобивни дружества е въпросът с миналите екологични щети. Все още липсва национална стратегия за развитие на геологопроучвателната дейност, твърдят от Минната камара. В момента действителните членове на камарата са 57.
Източник: Пари (15.01.2002)

Министърът на околната среда Долорес Арсенова връчи на инж.Лъчезар Цоцорков - изпълнителен директор на “Асарел-Медет” АД - Панагюрище, сертификат за изградената във фирмата система за управление на околната среда по изискванията на международния стандарт EN ISO - 14001. Сертификатът се присъжда от фирма SGS - България, която е филиал на SGS Sosiete General - световният лидер в контролните и сертификационните услуги. “Асарел-Медет” АД работи с годишна мощност от над 10 милиона тона добив и преработка на медна руда. Той е основният производител на висококачествени медни и пиритни концентрати в България. За да се стигне до това признание - получаването на сертификата, отговарящ на международните стандарти, в Меднообогатителния комплекс работят от 14 години. Още през 1988-а те приемат собствена програма за ведомствен мониторинг върху околната среда на площ от 20 хиляди декара. Проследяват резултатите от дейността на мината и нейните въздействия върху околната среда. През 2000-а “Асарел-Медет” АД сключва договор с правителството и със Световната банка за преодоляване на старите екологични замърсявания от дейността на мината. Вторият сертификат за опазване на околната среда ще бъде връчен в петък отново на панагюрско предприятие - “Бунай” АД, което произвежда пластмасови и гумени изделия и работи основно за износ.
Източник: Знаме-Пазарджик (17.01.2002)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 15.V.2002 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на дружеството при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2001 г.; проект за решение: ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността му през 2001 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2001 г.; проект за решение: ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2001 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2001 г.; проект за решение: ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение: ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; проект за решение: ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2001 г.; 6. промяна в устава на дружеството; проект за решение: ОС приема предложените промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение: ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2002 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители. Регистрация на акционерите и техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 17 ч. и 30 мин., при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (29.03.2002)

Големите потребители на електроенергия, които от догодина ще могат свободно да се договарят с производствените централи за доставки на ток, започнаха да подават заявките си за издаване на разрешителни за това право в Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Според енергийната стратегия от началото на следващата година 18.9% от продажбите на ток ще могат да се договарят свободно, с което ще започне и първият етап от либерализацията на енергийния пазар. Достъп до пазара ще имат потребителите с годишна консумация на електроенергия от поне 100 млн. киловатчаса. Де факто това са общо 15 компании, клиенти на НЕК. Освен химическите заводи и минно-добивния комплекс такъв достъп, ако отговорят на условията, ще имат и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Стомана индъстри“ АД, КЦМ АД, „Асарел медет“ АД, „Девня цимент“ АД, „Кремиковци“ АД, „Юнион миниер Пирдоп мед“ АД, БДЖ, „Топлофикация - София“ АД, „Елаците мед“ ЕАД и ОЦК АД.
Източник: Капитал (16.09.2002)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане на представения счетоводен отчет за 2001 г. на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, по ф. д. № 3966/91.
Източник: Държавен вестник (20.09.2002)

Металургичният комбинат "Кремиковци" може да бъде затворен, ако продължи да замърсява околната среда, заяви екоминистърът Долорес Арсенова. Данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показвали, че предприятието не спазва поетите ангажименти по заема от Световната банка (СБ) EPSAL. Екопроектът на международната финансова институция е в размер на 50 млн. долара. Средствата са предназначени за възстановяване на околната среда от стари щети и за използването на най-добрите практики. Експерти от МОСВ и СБ направиха преглед на задълженията на 16 компании, които имат ангажименти по заема EPSAL. От банката констатираха, че "Кремиковци" изостава в търговете и последващото сключване на договори с компании, които да извършат дейности за преодоляването на стари екощети. "Отличници" сред дружествата в това отношение са "Асарел - Медет", "Неохим", "Софарма" и "Агрополихим". Предстои след края на тази мисия експертите на Световната банка да анализират резултатите от нея. От "Кремиковци" отказаха да коментират заплахите на министър Арсенова и да съобщят дали спазват ангажиментите си по заема. Металургичното дружество спазва своята екопрограма, която е в размер на 85 млн. долара и е с краен срок до 2005 г., заяви пресслужбата на предприятието. "Повечето от съоръженията и инсталациите в "Кремиковци" са стари и трябва време за ремонта и модернизацията им. Скоро в експлоатация ще бъдат пуснати ремонтираните електрофилтри 3 и 5, предстои и ремонтът на екофилтрите 1, 4 и 6", казаха още от пресслужбата на дружеството. Миналата седмица проверка на МОСВ установи, че в атмосферния въздух в района на "Кремиковци" има превишение на пределно допустимите концентрации на вредни вещества. Подобна констатация беше направена и през юни, когато на комбината беше наложена имуществена санкция. През 2000 г. Световната банка преведе на България първия транш от екозаема в размер на 14.840 млн. евро, които бяха предназначени за "Нефтохим", "Кремиковци" и "Асарел - Медет". Те отговаряха на основните условия по заема - причинените от тях екологични щети да са големи, да са в процес на приватизация или вече да са продадени. EPSAL беше одобрен от борда на директорите на СБ на 24 февруари 2000 г. Цялата сума на заема е 49.5 млн. евро.
Източник: Дневник (29.10.2002)

Министърът на енергетиката Милко Ковачев и посланичката на Германия у нас Урсула Зайлер ще открият днес най-модерния български електрозавод. В новото предприятие, което отваря врати в Добрич, са инвестирани 3 800 000 лв., съобщи фирменото ръководство. Заводът ще произвежда съоръжения за електрически подстанции по технология на световния концерн "Сименс". Предприятието пуска поточна линия за комплектни разпределителни устройства и комплектни трансформаторни постове. Клиенти на новия завод са "ЛУКойл-Нефтохим" - Бургас, софийският метрополитен, "Юнион миниер Пирдоп мед" АД, "Асарел медет" - Панагюрище, и други големи компании. Заводът е изграден от столичната фирма "Елиа" в индустриалната зона на Добрич върху площ от 10 дка. Халетата са нови, построени с термоизолирани панели. Фабриката се отоплява лъчисто - с инфрачервени керамични излъчватели, произведени в Германия. Заводът стартира с 60 работни места, но до 2 г. персоналът ще нарасне до 300 души, съобщи техническият директор на "Елиа" Пенчо Маринов.
Източник: Черно море (29.10.2002)

Единадесет компании подписаха договори да ползват по-ниска тарифа за електроенергия в събота и неделя, съобщи изпълнителният директор на Националната електропреносна компания (НЕК) Васил Анастасов пред енергийната парламентарна комисия. От петък НЕК намалява цените за големите потребители в събота и неделя с около осем процента. Сред компаниите, които ще ползват облекчената тарифа, са "Стомана индустри" - Перник, мини "Марица Изток", "Асарел", "Биовет" и "Юмикор". Очаква се от новата тарифа да се възползват и "Балканфарма", "Амилум" и "Лукойл-Нефтохим". Условие за ползване на облекчението е компаниите да нямат задължения към НЕК и да имат годишно потребление от поне 50 млн. киловатчаса електроенергия. Тази мярка действа и стимулиращо на потребителите към погасяване на дълговете им, за да могат да ползват тарифите, обясни Анастасов. "Агрополихим" например погаси 800 хил. лв. от общия си дълг от 900 хил. лв. и до месец ще плати и останалата част от него, за да може да се включи в тарифата, твърди изпълнителният директор на НЕК. "Очаквахме намалението да бъде по-голямо, но и това ще се отрази положително на компаниите, защото ще намали разходите на "Биовет" и ще направи продукцията ни по-конкурентна", коментира Кирил Домусчиев, шеф на холдинг "Напредък", мажоритарен собственик на "Биовет" - Пещера. Според представителя на "Вилхалко", собственик на "Стомана", Антон Петров мярката е положителна и първата стъпка за облекчаване на големите потребители вече е направена. С 37 млн. лв. - до 193 млн. лв., са намалели задълженията на големите потребители към НЕК в сравнение с декември миналата година. Най-големите длъжници в момента са "Кремиковци" - с 62 млн. лв., БДЖ - с 43 млн. лв., "Химко" - с 33 млн. лв., ВМЗ Сопот - с 6 млн. лв., "Промет" - с 3 млн. лв. Тези задължения не дават отражение върху крайната тарифа на електроенергията, но оказват влияние върху финансовите възможности на електрокомпанията, тъй като се налага да търсим краткосрочни кредити, за да погасяваме своите задължения, твърди Анастасов.
Източник: Дневник (01.11.2002)

Заради "Кремиковци" България може да остане без третия транш от заема ЕПСАЛ на Световната банка, който е за 19,5 милиона евро. До този момент банката е дала два транша по 15 милиона евро за ликвидиране на старите замърсявания. Парите се разпределят между "Кремиковци", "Лукойл-Нефтохим", "Агрополихим", "Софарма", "Неохим", "Асарел Медет" и още 10 предприятия, посочени от Министерството на околната среда и водите. "Кремиковци" бави търговете и проектите. Фактът беше констатиран от редовната мисия на Световната банка, която е у нас от края на миналата седмица. През първата половина на следващата година България очаква третия транш от ЕПСАЛ в размер на 19,5 милиона евро. За да го получим, трябва да покажем, че сме усвоили отпуснатите досега пари. Нежеланието на "Кремиковци" да изпълнява екологичните си програми обаче може да се окаже сериозна пречка пред това.
Източник: Монитор (04.11.2002)

Десет компании свободно ще договорят условия и цените за доставка на електроенергия с производителите от юли следващата година, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов при представянето на развитието на енергетиката през 2002 година. Директни договори ще подписват "Лукойл Нефтохим", мини "Марица изток", "Стомана", КЦМ, "Юмикор", "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим" и "Елаците медет" и "Асарел медет". Те имат годишно потребление над 100 гигаватчаса (100 милиона кВтч) и нямат задължения към НЕК, както предвижда наредбата за привилегированите потребители. Директните договори с централите ще доведат до намаление на цените на тока за тях. ДКЕР отказа на "Кремиковци", "Химко" и БДЖ да ползват облекчението, тъй като имат задължения към НЕК. "Кремиковци" има да плаща 64 милиона лева за ток, а "Химко" - 33 милиона лева.
Източник: Дневник (18.12.2002)

Десет фирми ще могат да договарят свободно с производителите доставки на ток от 2003 г., съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране(ДКЕР). Прякото договаряне ще важи само за 15% от свободното електричество на пазара, каза председателят на комисията проф.Константин Шушулов. Привилегията са се договарят директно с производителите ще имат "ЛУК Нефтохим", мини "Марица изток”, "Стомана"- Перник, “Елаците мед”, Асарел Медет”, КЦМ- Пловдив, "Юмкюмюр", "Девня Цимент", "Агрополихим” и "Неохим”. В наредбата за привилегированите потребители е записано, че те трябва да имат над 100 млн. киловатчаса годишно и да не дължат пари на НЕК. От комисията добавиха, че ТЕЦ "Марица изток 2" ще продаде 250 мегавата на десетте избрани компании, ТЕЦ "Варна" ще договори 180 мегавата. ТЕЦ "Бобов дол", чиято цена на ел.- енергията е по-висока, пък ще продаде 100 мегавата.
Източник: Монитор (27.12.2002)

Произвежданата електроенергия от ТЕЦ Марица-изток 3 и от блоковете в АЕЦ Козлодуй от 1 юли 2003 г. ще се продава само на регулирания пазар, т. е. за бита, съобщиха ДКЕР. От регулаторния орган припомниха, че от 1 юли големите потребители ще ползват ток от производителите при свободно договорени цени. Първата подадена молба е от Мини Марица-изток, следвани от Плама-Плевен и Топлофикация-София. Общо 16 предприятия в страната отговарят на изискванията за двустранно договаряне, определени в Наредбата за условията и реда за достъп на привилегировани потребители и независими производители на електроенергия до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Сред тях са Юмикор Мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Неохим, Стомана индъстри, Асарел медет, Елаците Мед и КЦМ. Наредбата изисква предприятията да нямат задължения към НЕК ЕАД и да ползват годишно над 100 гигаватчаса. От ДКЕР е разработен и месечен график за максималното количество, което ще може да се договаря между централите и големите потребители до края на годината.
Източник: Пари (08.01.2003)

Три фирми са подали молби за пряко договаряне с производителите на ток, след като започне либерализацията на пазара от 1 юли 2003 г. Това са мини "Марица изток", "Плама " - Плевен, и "Топлофикация София", съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР ) проф. Константин Шушулов. Само 16 фирми в страната в момента отговарят на условията за преки доставки на на по-евтино електричество. Сред тях са "Стомана индъстри" , "КЦМ", "Асарел Медет" , "Елаците мед", Юмикор мед", "Девня цимент" , "Лукойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим", обясни Шушулов. През пролетта на миналата година правителството одобри наредби за достъпа на привилегировани потребители до преки доставки на електричество.В наредбата е записано, че такива договори могат да сключват предприятия, които нямат дългове към НЕК и са с годишно потребление над 100 гигаватчаса. "Кремиковци" и повечето от химическите заводи отговарят на условията за потребление на ток, но висят с големи борчове към НЕК, поясни Шушулов. Енергийните компании, които ще могат да доставят пряко ток на потребителите ще са ТЕЦ"Марица изток" 2 и 3, ТЕЦ"Варна", ТЕЦ"Бобов дол" и ТЕЦ"Русе". АЕЦ"Козлодуй" не влиза в този списък, тъй като произвежда най-евтиното електричество и имаме опасения, че привилегированите потребители ще тръгнат да се договарят само с атомната централа, обясни шефът на ДКЕР. През лятото започва и либерализацията на газовия пазар. Свободното договаряне на доставките ще е само за фирми с годишно потребление над 80 млн. кубически метра газ. Засега обаче все още няма кандидати, добавиха от ДКЕР. Константин Шушулов прогнозира, че в следващите 10 г. няма да се наложи България да внася ток от чужбина, тъй като разполага с достатъчно енергийни мощности. Той добави, че строителството на АЕЦ"Белене" е необходимо, за да може страната ни да запази позицията си на енергиен лидер на Балканите. Преди това обаче трябва да се направи сериозен анализ дали строежът на централата ще е рентабилен, защото трудно ще се намери инвеститор, ако няма гаранции и ще се си върне вложените средства за 5-6 години, каза още шефът на ДКЕР.
Източник: Монитор (08.01.2003)

В класацията за най-големи фирми износители за 2001г. металургията, която традиционно е сред най-експортно ориентираните браншове, присъства с няколко представители в класацията - "Юнион миниер Пирдоп мед", "Кремиковци", КЦМ, "Асарел медет", ОЦК и "Стомана индъстри". Последното дружество, чрез което гръцката "Виохалко" придоби основното производство на пернишкия металургичен завод, отчита най-голям ръст в износа през миналата година спрямо 2001 г. Въпреки високата цена на природния газ химическите предприятия все още присъстват сред износителите - лидер в сектора е "Солвей Соди", а останалите представители на бранша са "Агрополихим" и "Свилоза".
Източник: Капитал (20.01.2003)

Сега статут на привилегировани потребители с потребление от 100 млн. кВтч/г и без задължения към НЕК ЕАД имат Мини Марица-изток ЕАД, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците Мед, Umicore Med, Девня цимент АД, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим и Неохим. Още на 17 декември м.г. с цел да се задоволи търсенето на електроенергия от привилегировани потребители и за създаване на конкуренция между производителите регулаторният орган взе решение да се освободят първоначално около 9% от мощностите на централите: ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе - бл. 4, и ТЕЦ Марица 3. През последните 6 месеца на 2003 г. ще бъдат освободени още мощности от тези централи. Целта е те да достигнат 18%.
Източник: Пари (25.02.2003)

От 1 юли тази година на пазара на ток се появяват привилегировани потребители. Това са онези гиганти, които харчат над 100 I млн. квтч годишно, те имат право да купуват ток директно от производителите. Засега това право имат "Мини Марица изток", "Стомана"-Перник, "Асарел-медет", "Юмикор мед", "Агрополихим", "Неохим", "Девня цимент", "Лукойл-Нефтохим","Елаците", КЦМ. За целта са освободени 9% от годишната разполагаема мощност на ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица 3"-Димитровград. Вчера Държавната агенция за енергийно регулиране пусна съобщение, че привилегированите потребители могат да кандидатстват за покупката на ток. Догодина право да купуват от производители ще имат и стопански потребители, които сега пазаруват от електроразпределителните дружества.
Източник: 24 часа (28.03.2003)

Развитието на електроенергийния пазар предпоставя и усъвършенстването на търговските отношения между субектите във веригата между производители и потребители. Въвеждането на пряко договаряне между големите клиенти и предприятията, които генерират ток в страната, ще доведе до повишаване на качеството на услугата, развитие на производителите и намаляване на разходите за електроенергия на купувачите. През тази година държавните ведомства разработиха метод за либерализиране на пазара на електроенергия, като потребителите ще бъдат разделени на няколко групи и в зависимост от консумацията им ще имат възможност да се договарят директно с производителите за условията за покупка на ток. Границата, която дели първата група от регулирането на цените на електроенергия от държавните органи, е консумация над 100 GWh на година. Общото число на фирмите, които могат да бъдат обявени за големи потребители, т. нар. "привилегировани", определени от Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР), трябва да подадат заявления за признаване на статута им до края на този месец. Изчисленията на Националната електропреносна компания (НЕК) сочат, че в страната се очертават няколко групи потребители на електроенергия на високо напрежение. Първата е на консуматори, които ползват годишно повече от 100 GWh ток, и те представляват 13 на сто от общото число. Потребяващите над 10 GWh електроенергия клиенти са 35 на сто, а най­ голям е делът на малките консуматори (52 на сто), които ползват под 10 GWh електроенергия годишно по мрежите с високо напрежение. Според енергийната стратегия на страната от т. г. се предвижда 18.6 на сто от пазара да бъде освободен. Списъкът на големите потребители се оглавява от мини "Марица-изток", "Стомана Индъстри", КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим Бургас", "Агрополихим" и "Неохим". След придобиването на новия си статут от държавното ведомство привилегированите потребители могат да сключат договор с генериращи централи в страната. За да сключат договор с независимите производители на електроенергия ТЕЦ "Бобовдол", ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация ­ Русе", ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Марица-изток 2", компаниите трябва да имат годишна консумация над 100 GWh. Сред предприятията, които са признати за независими производители, е и атомната централа в Козлодуй. Определянето на квота за АЕЦ "Козлодуй" за пряко договаряне, равна на квотите на останалите централи, ще доведе до три пъти по-голямо увеличаване на цената на електрическата енергия за крайните потребители, сравнено със случая, когато централата не продава на привилегировани клиенти, смятат от ДКЕР. С цел запазване на по-ниски цени за консуматорите и поради липса на маневреност на агрегатите АЕЦ "Козлодуй" следва да продава ток само в регулираната част на пазара, която обхваща изпълнението на твърдите договори с обществения доставчик. По тази формула се продава електроенергията и от ТЕЦ "Марица-изток 3". Разработените от държавните ведомства правила дават възможност на независимите енергопредприятия да договарят продажбата на определена квота мощност и количества електроенергия на година. Реално преговорите за продажба на електроенергия на привилегировани цени може да стартира от лятото на т. г., уточниха от ДКЕР. От десетте фирми, изброени от ДКЕР, бургаската рафинерия няма да се възползва от възможността, тъй като сама задоволява нуждите си от електроенергия. За останалите компании прескачането на посредниците в доставката на ток се свежда до намаляване на разходите за електроенергия и избиране на най-изгодния производител. За транспортирането на енергията по мрежата на Националната електропреносна компания (НЕК) всеки един потребител ще трябва да плаща по 7.20 лв. на 1 MWh с ДДС. Според специалисти съществува възможност при преговорите между двете страни да се достигне до намаляване на цената на електроенергията с размера на печалбата, която е включена в стойността на единица енергия.
Източник: Кеш (18.04.2003)

$728 500 ще бъдат вложени за 5 години в концесия за добив на производствени технологични отпадъци от миннодобивната и миннопреработваща дейност в находище "Хвостохранилище Медет" в община Пирдоп. Това реши вчера правителстовото на редовното си заседание.
Източник: Дума (25.04.2003)

Девет предприятия са поискали статут на привилегировани потребители на ток, съобщиха от Държавната комисия за енергийно регулиране. Това са "Лукойл Нефтохим", "Стомана индъстри", мини "Марица изток", "Асарел Медет", "Елаците Мед", "Юмикор Мед", "Девня цимент",, "Агрополихим" и "Неохим". Ако комисията, оглавявана от проф. Константин Шушулов одобри молбите на кандидатите, те ще получават по-евтина ел. енергия от останалите промишлени потребители в страната чрез директни доставки от производителите, като ще плащат само такса за пренос на НЕК. Според специална наредба на ДКЕР, привелиригировани потребители могат да бъдат само компании с годишна консумация на ел. енергия над 100 млн. киловатчаса годишно и да нямат задължения към НЕК.
Източник: Монитор (08.05.2003)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 11.VI.2003 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на СД за дейността на дружеството през 2002 г.; проект за решение - ОС приема отчета на СД за дейността му през 2002 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2002 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2002 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2002 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на СД за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2002 г.; 6. промени в устава; проект за решение - ОС приема направените предложения за промяна в устава на дружеството; 7. промени в състава на СД; проект за решение - ОС на акционерите приема направеното предложение за промени в състава на СД; 8. определяне на годишно възнаграждение на съвета на директорите на дружеството; проект за решение - ОС приема направеното предложение за определяне годишното възнаграждение на членовете на СД на дружеството; 9. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2003 г.; 10. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите и техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 11.VI.2003 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (09.05.2003)

Графикът за отваряне на електроенергийния пазар вече е готов и одобрен от Държавната агенция за енергийно регулиране, съобщи нейният шеф проф. Константин Шушулов. След 1 юли 2003 г. право да сключват директни договори с част от производителите на ток ще имат т.нар. превилигировани потребители, които годишно консумират над 100 гигаватчаса електроенергия и са изрядни платци на НЕК. В момента на тези условия отговарят десет компании: "Мини Марица-изток" АД, "Стомана Индъстри"- Перник, "КЦМ"-Пловдив, "Асарел-Медет", "Елаците-Мед", "Юмикор", "Агрополихим", "Девня цимент", "ЛУКойл Нефтохим" и "Неохим". Тяхната консумация покрива около 15% от пазара на електроенергия. През 2004 г. прагът за привилегированите потребители ще бъде свален до 40 гигаватчаса и към списъка ще могат да се добавят "Кремиковци", "Солвей-Соди", БДЖ и още няколко български дружества с високи приходи. Отварянето на пазара ще продължи поетапно до 2007 г., когато границата за директно договаряне с производителите ще се сведе до 1 гигаватчаса.
Източник: Банкеръ (10.05.2003)

Консорциум с българско участие е сред петте компании, които са заявили интерес за приватизацията на 57.99% от капитала на черногорския металургичен завод "Железара Никшич холдинг къмпани". Според агенция Ройтерс става въпрос за обединение между "Руа инвест енд трейд" и "Фьост Алпине интертрейдинг". Останалите кандидати са швейцарската компания "Техностийл холдинг", "Курум Демир" от Турция, "Глобал инфрастракчър холдинг" - Великобритания, и базираната в местния град Никшич "Русмонтестийл корпорейшън". Очаква се търгът да се проведе в началото на юни. "В момента държавата изслушва кандидатите за техните планове за развитие и инвестиции в завода", е заявил експерт пред Ройтерс. Заводът е с капацитет от 300 хил. тона годишно и произвежда бетонови и профилни железа. Аналози на тази продукция в България се правят от "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и "Промет" - Бургас. Според източници от пазара на стомана обаче става въпрос за пловдивски предприемачи, които досега не са развивали дейност в областта на металургията. Те смятат, че австрийската компания "Фьост Алпине", която е най-голямата в бранша в тази страна, е привлечена по-скоро като финансов инвеститор в консорциума. Австрийците са акционери в България в предприятието за добив и преработка на медна руда "Асарел медет". Анализатори на политическите процеси в Черна гора са на мнение, че приватизационните сделки в страната, която е част от съюза Сърбия и Черна гора, се извършват с определена доза политически протекции на най-високо ниво. Затова и смятат, че повечето кандидати за завода в Никшич са подсигурили определена подкрепа.
Източник: Дневник (22.05.2003)

Привилигерованите потребители и производителите на електроенергия обсъждат бъдещия либерален енергиен пазар, предвиден в новия енергиен закон. Енергийното министерство, Държавната комисия за енергийно регулиране, БИБА и НЕК организираха срещата във Велинград. Нито привилегированите потребители, нито производителите на ток са наясно какви ще са задълженията и дивидентите им при сключването на директни договори между тях и това е пречка пред либерализацията на пазара, защото първите участници в него са неподготвени, твърдят от БИБА. ДКЕР даде статут на привилегировани потребители на Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор мед-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим.
Източник: Пари (30.05.2003)

Над десет компании са заявили пред Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) желанието си да получат статут на привилегировани потребители, съобщиха от комисията. Най-важното условие за придобиване на такъв статут според наредбата е компаниите да имат годишна консумация над 100 хил. мегаватчаса годишно. На това условие отговорят 15 предприятия в България. Това са "Кремиковци", мини "Марица изток", "Стомана", БДЖ, КЦМ, "Асарел Медет", "Елаците мед","Юмикор", Девня цимент", "Химко", "Топлофикация София", "Лукойл Нефтохим", "Неохим" и "Агрополихим". Някои от тези компании ще отпаднат, тъй като не отговорят на изискването да нямат задължения към НЕК. Засега остава под въпрос дали регулаторната комисия ще разреши на "Кремиковци" да стане привилегирован потребител, защото комбинатът до неотдавна имаше сериозни проблеми с НЕК заради просрочени задължения.
Източник: Дневник (02.06.2003)

Министерският съвет прие 2 наредби - за електроенергетиката и за природния газ. Според наредбата за електроенергетиката всички консуматори с над 100 млн. киловатчаса годишна консумация трябва през 2003 г. да могат да сключват договори с независими производители в страната. Така се гарантира 18.9% отваряне на вътрешния пазар. Засега се предвижда на свободния пазар да се продава част от тока на ТЕЦ Марица-изток 2, на ТЕЦ Марица 3, на ТЕЦ Бобовдол и на ТЕЦ Варна. В недалечно бъдеще ще бъде включена и АЕЦ Козлодуй, но първо трябва да започне да си изплаща заемите за модернизацията на V и VI блок. И да спре да заплашва конкуренцията с дъмпингови цени. Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни при цялата икономическа несигурност в страната ни обаче, би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко /гръцки концерн, мажоритарен собственик в Стомана индъстри/.
Източник: Пари (10.06.2003)

Предприятията, които отговарят на изискванията за статута на привилегировани потребители на електричество, съгласно новата енегриийна стратегия, приета от парламента през средтрата на 2002 г, са Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Бургас, Агрополихим и Неохим. Фактът, че тези производители имат потребление над 100 млн. кВтч годишно и са финансово стабилни би трябвало да е достатъчно доказателство, че няма да позволят някой да прави либерализация на пазара за тяхна сметка. И не е изненадващо, че още преди да им е дадена възможност да преговарят за директна доставка на електроенергия с ТЕЦ, те вече са разочаровани от офертата. Дерегулирането на електроенергийния пазар безспорно е в крак със съвременните световни тенденции за прекратяване на монопола в енергийните доставки, но при схемата, която се оформя, потребителят е принуден да поеме неоправдано висок риск смята Антон Петров, представител за България на Виохалко.
Източник: Пари (10.06.2003)

"Кремиковци" и Оловно-цинковият комбинат Кърдажили не бяха одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране за привилегировани потребители, които сами ще могат да договарят цената на електроенергията, която използват. Това става ясно от публикувания списък в Интернет-страницата на регулаторния орган. Комисията е одобрила молбите на "Мини Марица-изток" АД, "Девня Цимент", "Агрополихим" АД , "Асарел-медет" АД, "Елаците мед" АД, "КЦМ" АД, "Юмикор мед" АД, "Неохим" АД, "Свилоза" АД, "Стомана индъстри" АД. Подобен статут може да получи предприятие, което има годишно потребление на електрическа енергия не по-малко от 100 GWh през предходната календарна година и няма неизпълнени задължения към НЕК. "ОЦК"- Кърджали е получил отказ, защото потреблението му е паднало 100 GWh, а "Кремиковци" имал задължения към НЕК.
Източник: Стандарт (24.06.2003)

Българската компания Ем Би Ес АД заедно с норвежко-английската фирма "Акер Кварнер" ще проектират изграждането на малка инсталация за тестването на нов метод за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Това съобщи изпълнителният директор на Ем Би Ес Стоян Митов. Английското поделение на "Акер Кварнер" - "АК инджиниъринг сървисиз", ще осигури технологията за пилотния проект. Българската компания от пет години се занимава с оползотворяването на остатъчните компоненти от рудните отпадъци на миннообогатителен комплекс (МОК) "Асарел медет". Изграждането на пилотната инсталация ще струва около 2 млн. долара. Капацитетът й ще бъде 4-5 тона дневно. Строителството ще започне в началото на август и се очаква да приключи до края на годината. Предвижда се тя да работи две-три години. Ако нещата потръгнат, ще построим и нормална инсталация с капацитет 15 хил. тона годишно, допълни Митов. Това може да стане най-рано през 2005 г. През май 2003година дружеството е получило концесия за добив на мед от хвостохранилището на миннообогатителния комплекс за 35 години и е разработило специална методика за извличане на катодна мед от рудни отпадъци. Инсталацията ще бъде изградена на хвостохранилището. Съоръжението е екологично безвредно, категоричен е Митов. Новият метод позволява чрез употребата на физико-химични способи по-лесно да се извилча медта и концентрацията й до степен, годна за провеждането на електролиза и получаването на катодна мед. В момента "Юмикор" е единственият завод в България за добив на мед. Допреди две години такава дейност развиваше и "Елисейна", но в момента заводът там не работи. Ем Би Ес е създадена през 1989 г. и по-късно се преименува на "Балкан консулт архитект инженери". Построила е над 10 пречиствателни станции в страната, занимава се с оползотворяване на отпадни води, геодезия и опазване на околната среда. До миналата година дружеството бе собственост на Стоян Митов. След това в него съакционери стават група физически лица. Съвсем наскоро "Акер Кварнер" спечели контракт за технологично изменение на завод за производство на никел в Куба. Компанията е водещ световен доставчик на инженерингови и строителни услуги, на технологични продукти и интегрирани решения. Компанията има годишни приходи в размер на около 6 млрд. долара, а персоналът й наброява 35 хил. души, ангажирани по проекти в над 30 страни по света.
Източник: Дневник (23.07.2003)

Десет компании ще купуват електроенергия директно от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица-изток" 2 от септември, когато се очаква парламентът да приеме на второ четене новия закон за енергетиката, съобщи началникът на отдел "Подготовка за либерализиране на пазара" в Националната електропреносна компания (НЕК) Пламен Попов. Компаниите са "Стомана индъстри", Асарел медет", "Елаците мед", "Юнион миниер", "Девня цимент", "Свилоза", "Неохим" и "Агропохим", мини "Марица-изток" и КЦМ. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране определи десетте фирми като привилегировани потребители. Те според наредбата за достъп на привилегированите потребители на регулаторната комисия имат годишно консумация от над 100 гигаватчаса електроенергия и нямат задължения към електропреносната компания. Десетте компании ще договорят по-ниски цени от сегашната уикенд тарифа на НЕК, която е 63.15 лв. за мегаватчас. В същото време с въвеждането на двустранните договори производителите ще бъдат принудени да си намалят разходите за разполагаема мощност. Точната цена, която са договорили производители и привилегировани потребители, обаче остава тайна дори за НЕК.
Източник: Дневник (06.08.2003)

Ако мандатът на Държавната комисия за енергийно регулиране бъде прекратен с приемането от парламента на новия закон за енергетиката, това ще отложи отварянето на електроенергийния пазар с шест месеца. Това прогнозира представителят на привилегированите потребители на електроенергия Николай Минков. Десетте компании, които получиха статут на привилегировани потребители на електроенергия от Държавната комисия за енергийно регулиране, се надяват, че сключването на преките договори с централите и покупката на по-евтина електроенергия ще започне през ноември. В момента енергийното министерство събира предложения за второ четене на проекта. Преди лятната ваканция Народното събрание прие на първо четене новия закон, който допуска мандата на председателя, заместника му и членовете на регулаторната комисия да бъдат прекратени след влизане на новия закон в сила. При приемането на проекта енергийният министър Милко Ковачев обеща да внесе предложение, което да гарантира независимостта на регулаторната комисия. С новия закон ще бъдат приети търговските правила за отваряне на пазара и нова наредба за цените на електроенергията. В края на миналата седмица представители на "Агрополихим" АД, "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед" АД, КЦМ, "Мини Марица-изток" ЕАД, "Неохим", "Свилоза", "Юмикор мед" и "Стомана индъстри" АД обсъдиха възможността да създават асоциация, която да защитава техните интереси. Очаква се решението да бъде взето до две седмици. Привилегированите потребители имат годишна консумация над 100 гигаватчаса и ще имат право да договорят цените и условията на доставките с ТЕЦ "Марица-изток" 2, ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол". Десетте компании общо са консумирали през миналата година около 2.7 млрд. киловатчаса, което е 9.3% от вътрешното потребление в страната. Според експертни оценки пазарът има се оценява за 100 млн. долара.
Източник: Дневник (15.09.2003)

"Асарел Медет" получи международен сертификат за интегрирана система за управление. Това е първата компания от минния бранш, която се сдоби с такъв документ.
Източник: Банкеръ (15.12.2003)

Директното договаряне между големите предприятия и електроцентралите за доставки на ток ще започне в края на февруари 2004 г., съобщи изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Васил Анастасов. Въпреки че новият Закон за енергетиката влиза в сила от 1 януари 2004-а, забавянето на либерализацията на пазара на електроенергия се налага заради изработването на наредбите за цените на тока и издаването на лицензи на т. нар. привилигировани потребители (заводите, които имат годишно потребление на електроенергия през 2002 г. над 100 гигаватчаса и "чисти сметки" с НЕК). Подзаконовите актове трябва да се разработят от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и да се одобрят от правителството. А иначе участниците на либерализирания пазар са ясни отдавна. Още през юни тази година ДКЕР определи първите десет компании, които ще могат да се договарят пряко с производствените централи. Това са "Мини Марица-изток", "Девня цимент", "Агрополихим", "Асарел-Медет", "Елаците мед", КЦМ - Пловдив, "Юмикор мед", "Неохим", "Свилоза" и "Стомана индъстри". Тези фирми осигуряват 15% от годишното потребление на електроенергия у нас. Уточнени бяха и централите, които ще могат да търгуват свободно с част от произвежданата от тях електроенергия. На първия етап определена квота за свободно договаряне ще имат ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", топлофикационните и заводските ТЕЦ-ове, както и вече приватизираните ВЕЦ-ове. Според експертите на НЕК квотите ще са достатъчно големи, за да се създаде конкуренция между производителите на електроенергия. Очаква се свободно договорените цени да са поне с 15% по-ниски от предлаганата сега уикенд тарифа - 63.15 лв. за мегаватчас.
Източник: Банкеръ (27.12.2003)

Последният трети транш от 20 млн. EUR по заема ЕПСАЛ в подкрепа на приоритетите ни за опазване на околната среда отпусна на 30 декември Световната банка. С това проектът приключи. ЕПСАЛ е структурен заем за общо 49.5 млн. EUR и се изпълнява от април 2000 г. Заемът подкрепя платежния баланс и политиката за опазване на околната среда и възстановяване на щетите от минали замърсявания в приватизирани предприятия. Според СБ въпреки закъсненията в две от възстановителните програми заемът е постигнал целите си и правителството е показало готовност да се заеме със замърсяванията, останали извън проекта. Възстановяването на околната среда от стари замърсявания е постоянен процес, който ще продължи и след края на проекта. Новият правилник за държавните задължения за замърсяванията на околната среда ясно излага отговорностите за финансиране и контрол на възстановителните дейности. Бяха издадени разрешителни на 6 фирми от металургичната и химическата индустрия, плащанията за възстановителните дейности поема хазната. Дружествата са ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Неохим-Димитровград,Агрополихим-Девня, Софарма, Асарел-Медет-Панагюрище.
Източник: Пари (05.01.2004)

През тази година вътрешният пазар на електроенергия ще се отвори за големи потребители с консумация над 100 млн. кВтч годишно и за такива с над 40 млн. кВтч, съобщиха от НЕК. Това ще даде възможност на предприятията със статут на привилегировани потребители да договарят директно доставките си на ток с централите производители по свободни цени. Засега такова право е дадено от Държавната комисия за енергийно регулиране само на 10-те най-големи предприятия - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Предвиждаше се пазарът на ток за тях да се освободи още през 2003 г., а през 2004 г. - за дружества с над 40 млн. кВтч годишно. През 2003 г. отварянето с около 18% не се случи заради закъснението, с което депутатите приеха новия Закон за енергетиката.наредбата към него, която ще регламентира новите пазарни отношения, ще влезе в сила през февруари, след което двете стъпала на либерализацията ще се слеят, обясниха експерти. Очаква се разходите за ток на големите клиенти да намалеят с около 8%, което ще доведе до допълнителен стимул за растеж в икономиката, заяви енергийният министър Милко Ковачев. На първи етап от отварянето на пазара от АЕЦ Козлодуй няма да се освобождават количества за директна продажба. Извън списъка на централите остава и ТЕЦ Марица-изток 3, която има дългосрочен договор с НЕК. Всички останали производители могат да участват на свободния пазар. Кондензационните централи ще имат частично освободена квота, която ще е достатъчна, за да покрие над 150% от очакваното максимално потребление на привилегированите потребители. Топлофикационните, заводските и частните ВЕЦ ще имат право да продават директно произведения от тях ток. НЕК ще е оператор на преносната система и ще гарантира баланс между производство и потребление. Още от май 2003 г. НЕК, потребителите и централите проиграват пазарни ситуации под формата на виртуална симулация. Тренировките няма да прекъсват до приемането на наредбата. Плановете на участниците са тренировките да преминат в реална работа. Цената на електроенергията по директните договори няма да се регулира от ДКЕР. За свободния сегмент те няма да заплащат и такса за разполагаема мощност.
Източник: Пари (05.01.2004)

С участието на Министерството на икономиката съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация е осигурена подготовката за сключване на заема EPSAL, като са утвърдени Програмите за миналите замърсявания до момента на приватизацията и Изпълнителни споразумения с Решение N 116 на Министерския съвет от 13 март 2000 г. на Кремиковци АД, ЛУКойл-Нефтохим АД и Асарел медет АД. В рамките на назначения от министъра на околната среда и водите междуведомствен съвет се осигурява одобряване на всеки етап от Програмите за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизацията, включващи подготовка на възлагането, проектирането, възлагане на строителството и оценка на резултатите Дружества, изпълняващи програми за отстраняване на стари екологични щети: Агрополихим АД-Девня, Геосол АД-Провадия, Пирел АД-Гоце Делчев, Неохим АД-Димитровград, Биовет АД-Пещера, КЦМ АД-Пловдив, Осогово АД-Кюстендил, ОЦК АД-Кърджали. За да се осигури комплексен превантивен контрол за намаляване общото замърсяване на околната среда от промишлени източници в съответствие с Европейските норми, в Министерството на околната среда и водите са приети Програмите за привеждане дейността в съответствие с екологичното законодателство на следните пилотни предприятия: ЮМИКОР АД-Пирдоп, КЦМ АД-Пловдив, ОЦК АД-Кърджали, Химко АД-Враца, Свилоза АД-Свищов.
Източник: Пари (22.01.2004)

Привилегированите потребители ще попълват само бланка в НЕК, с която ще декларират, че са такива. Това стана ясно на семинар за прилагането на новия закон за енергетиката. Според зам.-министъра на енергетиката Ангел Минев, за да станат привилегировани потребители, предприятията вече ще трябва само да попълнят в НЕК бланка, от която да става ясно, че отговарят на условията в действащата наредба за достъпа до електрическите мрежи. След това дружествата ще може да сключват директни договори с централите производители на електроенергия и с НЕК в качеството й на търговски оператор. Досега кандидатите преминаваха през сложен процес на сертифициране от Държавната комисия за енергийно регулиране. Условията, които регламентират дали дадено предприятие може да купува ток по свободно договорени цени, ще се запишат в новата наредба за достъп до електрическите мрежи. Двете основни изисквания са кандидатите да нямат задължения към НЕК или към електроразпределителните дружества и да консумират определени от ДКЕР минимални количества ток годишно. В момента привилегировани потребители с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Технически условия за реално започване на работа в либерализирания сегмент от пазара ще има в началото на април 2004 г., заяви Ангел Минев. В края на 2004 г. за привилегировани ще се признават и дружества с консумация над 40 гигаватчаса, като до 2007 г. всеки ще може да получава ток от избрана от него централа или търговец. През 2004 г. квоти за продажба на пазарни цени бяха освободени от ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще се продава само на НЕК. Изключените Заради дългове към НЕК от списъка на привилегированите потребители през 2004 г. отпадна един от най-големите потребители на ток - Кремиковци. Отказ получи и ОЦК-Кърджали, въпреки че няма задължения за ток. От ДКЕР установили, че потреблението на дружеството през 2002 г. е спаднало под 100 гигаватчаса.
Източник: Пари (29.01.2004)

Едно от изискванията за приемането ни в ЕС е да освободим пазарите си на ток и газ. Сега те са монополни - НЕК изкупува изцяло произведения от централите ток и го продава по регулирани цени за битови и промишлени нужди. Булгаргаз е единствен вносител, продавач на едро и транзитна компания за природен газ в страната. Новият енергиен закон предвижда постепенно пазарите на ток и газ да се освободят. За целта ще се допуснат привилегировани потребители, които ще могат да купуват енергия от производителя, който продава най-изгодно, и да я пренасят по мрежите срещу такса за пренос. До края на март трябва да бъде приета наредба за достъп на трети страни до електропреносната и разпределителната мрежа. В нея ще се регламентира, че през 2004 г. привилегировани са потребителите с над 100 млн. и с над 40 млн. киловатчаса годишна консумация на ток. През 2005 г. такива ще са и потребителите с над 20 млн., а през 2006 г. - с над 9 млн. кВтч. Либерализацията на пазара трябва да е пълна и дори битовите абонати да си избират доставчика през юли 2007 г. В момента пазарът не стимулира производителите да намаляват разходите си, нито да предлагат на потребителя по-ниска цена на крайния продукт. Цената, по която НЕК изкупува тока от тях, се утвърждава от ДКЕР според разходите, които съответното дружество успее да докаже. Процентът на нереализираната им енергия ще расте пропорционално със степените на отваряне на пазара. Това ще ги принуди да намалят разходите си за производство и да предложат конкурентна цена на тока, за да не фалират. За първите 6 месеца на 2004 г. от ТЕЦ Марица-изток 2 бяха освободени 880 000 МВтч, от ТЕЦ Варна - 520 хил. МВтч, от ТЕЦ Бобовдол - 340 000 МВтч. ТЕЦ Русе може да продава на свободния сегмент ток, произведен само от IV блок. Количеството е 50 хил. МВтч. От ТЕЦ Марица 3 по директни сделки може да се пласират до 50 хил. МВтч. Всички останали производители могат да договарят пряко цялото количество електроенергия, произведено от тях. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще бъде продаван само на НЕК. Дружества, които получат лицензи от ДКЕР за търговци на ток, ще могат да купуват електричество от всички централи, да правят миксове от по-скъпи и по-евтини производства и така да предлагат по-ниски цени от НЕК. Търговията ще се извършва чрез двустранни договори между производителите и потребителите. По тях ще преминава основното количество електроенергия - 95-97%, а за останалите 3-5% ще има балансиращ механизъм. Привилегированите потребители ПЪРВИТЕ са 10 големи промишлени предприятия с консумация над 100 млрд. кВтч годишно и без непогасени дългове за ток към НЕК и ЕРП. Това са Мини Марица-изток, стомана индъстри, КЦМ, Асарел Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Техният интерес да участват на свободния пазар се диктува от възможността да прескочат НЕК и сами да си договорят с производителя количеството и цената на тока.
Източник: Пари (05.02.2004)

АВСТРИЯ се нарежда на пето място по чуждестранни инвестиции у нас с 507.6 млн. USD за периода 1992 г. - октомври 2003 г. Пред нея са Гърция, Германия, Италия и Белгия. За първите десет месеца на м. г. вложенията от Виена са 47.9 млн. USD. Най-високо ниво в инвестициите отчитаме през 2002 г., когато са 137.7 млн. USD. Австрийските капитали се насочват в банковия сектор, търговия на едро и дребно, производство на хидравлични изделия, компоненти за бензинови двигатели, производство на грамофонни плочи, касети. Интерес има в черната металургия /непрекъснато леене на стомана/ и целулозно-хартиената промишленост.
Източник: Пари (02.03.2004)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и чл. 251, ал. 4 ТЗ с решение № 1692 от 8.Х.2003 г. по ф. д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промени за "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище: променя числеността на съвета на директорите от 5 на 4 членове; заличава като член на СД Валентин Иванов Груев; приема приложения годишен счетоводен отчет на дружеството за 2002 г.
Източник: Държавен вестник (16.03.2004)

Когато големите потребители започнат да получават ток по директни договори с електроцентралите, губят право да купуват от НЕК или електроразпределителните дружества /ЕРП/ освен по договори под условие. Доставката на електричество под условие ще става по твърди цени без уикенд тарифи. Това предвижда проектът на " Правила за търговията с електроенергия", който регламентира как производители и големи потребители ще сключват директни договори за доставка на ток. За компенсация на отменените уикенд тарифи цените по директните договори няма да се регулират и ще са известни само на страните по тях. Задължително е освен договора по свободни цени потребителят да сключи и договор с НЕК или ЕРП за случаите, в които ще ползва количества, по- големи или по-малки от заявените. За директните доставки предприятията трябва да прогнозират потреблението си за седмица напред. На тази база НЕК като оператор изготвя график, а централата произвежда съответното количество. Всяко несъвпадение в количествата се балансира от НЕК или ЕРП по договори под условие и на по-високи цени за балансираща енергия. Организацията на пазара ще се извършва от НЕК. Той ще вписва търговските участници в регистър. Графиците по свободни цени ще се изпълняват само след внасяне на гаранционен депозит по специална сметка. Размерът на депозита и обслужващата банка се определят от оператора, а плащания от нея се правят само по негово нареждане. Ако даден участник не изплати свое задължение, операторът изпраща платежно искане за инкасо до банката. Търговците са длъжни да възстановят средствата, теглени от НЕК, до два работни дни. Производителите предоставят в такива сметки в полза на преносното предприятие обезпечение за заплащане на дължимите суми за пренос. Операторът отстранява търговеца, когато финансовата му позиция е отрицателна и достигне 50% от остатъка по специалната сметка. По същия начин може да се отстрани и производител, който не си плаща фактурите за пренос, но с 30-дневно предизвестие. Търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност или за ликвидация, се отстранява от пазара на балансираща енергия до три дни от обявяване на съответното решение. В момента привилегированите потребители са с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри-Перник, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим-Девня, Неохим-Димитровград. След средата на 2004 г. пазарът ще се отвори и за дружества с консумация над 40 гигаватчаса. През 2007 г. всеки потребител трябва да е привилегирован. Засега продавачи ще са ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3, заводски централи и някои ВЕЦ.
Източник: Пари (13.04.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 9.VI.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2003 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на управителни органи на "Асарел - Медет" - АД; проект за решение - ОС приема направеното предложение за избор на управителни органи на "Асарел - Медет" - АД; 8. определяне основното годишно и допълнителни възнаграждения на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението; проект за решение - ОС приема направеното предложение за възнагражденията на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението; 9. упълномощаване на лице от общото събрание, което да сключи договори за възлагане управлението на дружеството с членовете на съвета на директорите, на които не е възложено управлението; проект за решение - ОС оправомощава лице, което да сключи договори за възлагане на управлението от името на дружеството с членовете на СД, на които не е възложено управлението; 10. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2004 г.; 11. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 23.VI.2004 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен реди и на същото място.
Източник: Държавен вестник (27.04.2004)

Фирма "МАКРИС - ГПХ" ООД е българо - германско смесено дружество, създадено през 1997 година. Съдружници в дружеството са "GPH GmbH" - гр. Хоф, Германия с близо 50-годишен опит в производството на съединителна арматура за кабели и "МАКРИС - ГМГ" ООД - България, търгуващо с инструменти и консумативи за енергетиката, електротехниката и телекомуникациите от 1993 година. "МАКРИС - ГПХ" ООД се специализира в търговията на: съединителна арматура за кабели за ниско и средно напрежение; кабелна арматура за възстановяване на изолацията на кабели за ниско и средно напрежение; съединителна, носеща и укрепваща арматура за проводници за ниско, средно и високо напрежение; носеща и укрепваща арматура за OPGW и ADSS телекомуникационни кабели; електроинсталационни материали; лични предпазни средства за безопасна работа със съоръжения, през които протича електрически ток; инструменти за монтаж на съединителна арматура; инструменти за монтаж на кабелна арматура; електротехнически инструменти; подемно-транспортни инструменти и съоръжения. Предлаганите от фирмата изделия се характеризират с високо качество, отлични експлоатационни характеристики и изгодна цена. "МАКРИС - ГПХ" ООД е изключителен представител за България при продажбата на изделията на фирмите "GPH GmbH" - Германия, "EUROMOLD a Nexans company" - Белгия, "CEMBRE S.p.A." - Италия, "DEHN+SOHNE GmbH + Co.KG" - Германия. Внасят се изделия от още 15 доставчика, голяма част от които са от страни, членуващи в Европейския съюз и всички до един са сертифицирани по ISO. Клиенти на фирмата са над 600 фирми в България, в това число: производители на електрическа енергия - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 1" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 2" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 3" ЕАД, "ТЕЦ Варна" ЕАД, НЕК ЕАД ВЕЦ "Група Рила", НЕК ЕАД ВЕЦ "Група Родопи"; преносители на електрическа енергия - НЕК ЕАД Предприятие "Мрежи ВН" и неговите 13 района в страната, НЕК ЕАД Предприятие "ТРАФОЕЛЕКТРОИНВЕСТ"; дистрибутори на електрическа енергия - "Електроразпределение СТОЛИЧНО" ЕАД - София, "Електроразпределение СОФИЯ ОБЛАСТ" ЕАД - София и неговите четири клона - Благоевград, Кюстендил, Перник и София окръг, "Електроразпределение ПЛОВДИВ" ЕАД - Пловдив и неговите пет клона - Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив, "Електроразпределение СТАРА ЗАГОРА" ЕАД - Стара Загора и неговите четири клона - Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора, "Електроразпределение ВАРНА" ЕАД - Варна и неговите четири клона - Добрич, Шумен, Търговище и Варна, "Електроразпределение ГОРНА ОРЯХОВИЦА" ЕАД - Горна Оряховица и неговите пет клона - Русе, Разград, Силистра, Велико Търново и Габрово, "Електроразпределение ПЛЕВЕН" ЕАД - Плевен и неговите пет клона - Враца, Видин, Монтана, Ловеч и Плевен; мини и обогатителни предприятия - "Мини Марица изток" ЕАД, "Мини Бобов дол" ЕАД, "Мина "Хр. Ботев" ЕАД, "Мини Бели брег" ЕАД, "Мини Перник" ЕАД, "Мина Чукурово" ЕАД, "АСАРЕЛ МЕДЕТ" АД, "ЕЛАЦИТЕ МЕД" АД, "БИМАК" АД, "БРИКЕЛ" ЕАД; предприятия от химическата и добивната промишленост - "Лукойл Нефтохим" ЕАД, "Белоизворски цимент" АД, "КРЕМИКОВЦИ" АД, "ДЕВНЯ ЦИМЕНТ" АД, "ХИМКО" АД; предприятия от машиностроенето - "ЗГММ" ЕАД - Перник, "Асансьорна техника" ЕАД - Дупница, "ЗММ ХАСКОВО" АД, "МРАЗ" АД - София, "ЗММ МЕТАЛИК" - Пазарджик, "ЗММ" АД - Сливен; предприятия от дървопреработващата промишленост - "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ - ВТ" АД - В. Търново, "КРОНОШПАН" АД - Бургас; предприятия от леката промишленост - "ДАНОН - СЕРДИКА" АД, "СОФИЯ БЕВЪРИДЖ КЪМПАНИ" АД, "КРАФТ ФУУДС БЪЛГАРИЯ" АД - Своге; транспортни предприятия - НК "Железопътна Инфрастуктура", СКГТ "ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" АД - София, "Тролейбусен транспорт" ЕАД - Враца, "Пристанище Бургас" АД; електромонтажни фирми; търговци и др. "МАКРИС - ГПХ" ООД има 23 дистрибутора в България. Освен в България фирмата работи с клиенти от Македония и Турция. Фирмената политика е насочена към комплектност на доставката в областта на възстановяване на връзката при кабели и проводници. В тази връзка тенденцията в развитието на фирмата е постоянното разширяване номенклатурата на предлаганите изделия. Управител на дружеството е дипл. инж. Ганчо Желев Ганев, а търговски директор (мениджър по продажбите) е дипл. инж. Лилия Тодорова Милова.
Източник: Фирмена информация (10.05.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 16.VI.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността му през 2003 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2003 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2004 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 49, ал. 1 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание на чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 30.VI.2004 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (11.05.2004)

Сдружението на предприемачите в Панагюрище присъди годишните си награди. Златен ритон за принос за развитието и издигане авторитета на община Панагюрище получи Асарел Медет.
Източник: Пари (08.06.2004)

Предметът на дейност на "Електростомана", по данни от информационния меморандум за компанията, достъпен на сайта на фондовата борса, е производство на отливки от стомана, чугун и цветни метали и на резервни части за трактори, селскостопански машини и леки автомобили. Предприятието има две основни производствени направления - леярно производство и механична обработка и ремонтна дейност. Основни доставчици на "Електростомана" са ЕТ "Лиляна Делевска" - Карлово, "Гордис" ООД - Пловдив, "Камет" - София, "Бентонит" - Кърджали, и др. Основни клиенти на "Електростомана" са "Асарел Медет", "Елаците мед", "Кремиковци", "Горубсо - Кърджали", "Златна Панега", а основните конкуренти са "Бесттехника - Струма", "Бамекс" и други предприятия, занимаващи се с подобна дейност в страната. Дружеството притежава една производствена площадка в Карлово (с площ от над 94 хил. кв. метра), както и две почивни бази в Калофер и село Старосел. На производствената площадка има стоманолеярни цехове, складове, както и административна сграда. Като проблем може да се отчете липсата на достатъчно добра материална база в почивните станции. Дълготрайните материални активи на дружеството са с балансова стойност 51 хил. лева. "Електростомана" притежава и свидетелство за търговска марка и лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Финансов анализ Дружеството няма дългосрочни пасиви, а краткосрочните пасиви на "Електростомана" към средата на миналата година са 664 хил. лв. По-голямата част от тях са задължения към доставчици и клиенти и към свързани предприятия, които всъщност са неразпределени дивиденти. Краткосрочните вземания на предприятието са за 71 хил. лева (най-голямата част са вземания от клиенти). Отношението между финансови средства и вземания, от една страна, и задължения, от друга, е много ниско, което създава проблеми с ликвидността на компанията. Финансовите показатели за ликвидност и за рентабилност на дружеството се влошават рязко през последните три години, става ясно от информационния проспект на "Електростомана". Намаляването на тези показатели е индикатор за лошото финансово положение на дружеството, затруднението при осигуряване на поръчки и ниската платежоспособност на клиентите. Това води до намаление на средносписъчния брой на персонала, който към средата на миналата година включва 158 души. Въпреки това дружеството все още работи със сравнително голяма численост на персонала.
Източник: Дневник (16.06.2004)

Медодобивът излeзe от кризата. Скокът на международните цени на металите от края на миналата година отново направи отрасъла печеливш. Компаниите размразиха плановете си за инвестиции и обявиха амбициозни намерения. Преди 1990 г. в България работеха шест миннодобивни и преработвателни предприятия и комплекси за медни руди. Те осъществяваха добив от 16 рудника, а преработката се извършваше в 9 обогатителни фабрики. Годишно от недрата се вадеха между 15 и 18 млн. тона руда, от която се извличаха от 50 до 65 хил. тона мед. В добива и преработката на медни руди работеха близо 13 хиляди души. Постепенно през годините на прехода повечето рудници бяха затворени поради изчерпване на запасите, неблагоприятни технически или пазарни условия или неправилни управленски решения. Днес у нас работят само три рудника: два открити - Елаците и Асарел, и един подземен - Челопеч. Като цяло рудодобивът е силно енерго-, капитало- и трудоемък отрасъл, консервативен е и заради това по-бавно се преустройваше в условията на свободната икономика, обясни Величко Страшилов, председател на НС на Елаците мед АД. Елаците също преживя сериозна криза в периода на преустройство. Дружеството съществува от 1999 г. след работническо-мениджърската приватизация на старото медодобивно предприятие Елаците. Мажоритарен акционер в РМД е Геотехмин, а управлението е изцяло от български колектив. Периодът веднага след приватизацията, когато излязоха най-острите организационни проблеми, съвпадна с този на критично ниските цени на медта и другите цветни метали, разказва Страшилов. Тогава медта се търгуваше от 1300 до 1700 USD на тон. В същото време скачат цените на консумативите. Това налага фирмата, в която работят 1700 души, да задържи вноса на резервни части за поддържане на механизацията, нейното обновяване, както и добивните работи в рудника. От октомври 2003 г. обаче цените тръгнаха нагоре и за шест месеца бяха на рекордните 3000 USD на тон. В момента те са стабилизирани на 2600-2700 USD на тон. За м. г. рудникът успява да излезе на печалба от 13 хил. лв., а за първите три месеца на 2004 г. тя е 1.5 млн. лв. Новата, по-благоприятна конюнктура позволи да се размразят инвестиционните планове. От месец в Елаците дълбае най-големият в Европа хидравличен багер RH120E с електрозадвижване. Инвестицията е за 10 млн. USD. Тя ще удължи живота на рудника най-малко с 10 години, като очакванията са за това време да се добият около 100 млн. тона руда. Годишно добивът на руда е 11.5 млн. тона, но тенденцията е той да пада до 10-8 млн. тона в следващите пет-шест години. От рудата се очаква да се извлекат между 160 и 180 хил. тона медно-златен концентрат годишно, който основно се продава на Юмикор-Пирдоп. В него съдържанието на мед е 23-25%, а на златото е от 7 до 10 г на тон. С други думи, чистата мед годишно е 36 хил. тона, а златото - 1.5 тона. Всъщност Елаците е най-големият производител на злато в България. В рудника ще се инвестират още 30 млн. ЕUR, за да се развие източният му сектор в следващите 10 години. Според експертите в недрата ще останат около 270 млн. тона, което означава, че ако се направят още инвестиции, животът му ще се удължи до 35 години. Обмисля се подземен добив на руда. За да използваме инвестициите по-рационално, търсим и други находища в непосредствена близост до рудника, обясни Страшилов. Асарел През второто полугодие на 2004 г. в рудник Асарел ще се изпълни нова, амбициозна програма, която ще доведе до откриването на рекордните за шестмесечие 16 млн. тона минна маса, съобщиха от Асарел Медет АД. Така за цялата година ще се добият малко над 11 млн. тона медна и медно-пиритна руда, от която ще се извлекат 40 хил. тона мед. Съдържанието на злато е минимално и няма промишлено значение. През юни 1999 г. рудникът бе приватизиран, като 75% от капитала му станаха собственост на Асарел-Инвест АД с мажоритарното участие на австрийската Фьост Алпине интертрейдинг. Продукцията се продава на Юмикор-Пирдоп, Фьост Алпине интертрейдинг и Транзамин. Природата не е била щедра към находището и сме изправени пред големи предизвикателства, казват от Асарел Медет. Едно от тях е сложният минераложки състав на рудата, която е с голямо количество глина. Това затруднява извличането на металите и увеличава значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед. Фирмата първа в света започва ефективен добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0.4%. Именно заради това активно работим за подобряване на технологията на отделните производствени процеси с цел намаляване на разходите, обясняват от Асарел Медет. В тази връзка е и проектът на американската инженерингова компания SRK за техническо и технологично развитие и подобрения. През април са подписани договори за 20 млн. USD за доставка на рудодобивно и обогатително оборудване. През 2005 г. ще бъдат вложени още 9 млн. USD. Благодарение на това извличането на червения метал ще надхвърли 88%. Асарел Медет с гордост отбелязват също, че са първата българска компания от високорисковата тежка индустрия, която внедри през м. г. интегрирана система за управление на качеството ISO 9001, за околна среда ISO 14 001 и за безопасни и здравословни условия на труд OHSAS 18 001. Челопеч Новите собственици на мина Челопеч също наскоро обявиха амбициозни планове за инвестиции. От септември м. г. канадската компания Дънди прешъс Акуизишънс чрез дъщерното си дружество Дънди прешъс металс придоби активите на изпадналата в неплатежоспособност холдингова компания Наван Майнинг, която през 1999 г. купи 75% от капитала на Челопеч ЕАД. Канадската компания предвижда да вложи през следващите 2 години над 100 млн. USD, за да увеличи производителността на мината. В момента тя работи с 50% от капацитета си и все още не носи печалба, заяви Лорънс Марсланд, изп. директор на Челопеч Майнинг АД. От добиваната тук медно-златна-пиритна руда основният полезен компонент е златото, а медта е съпътстваща. Съотношението е 1 г злато на 1% мед. Рудата съдържа и сребро. До 2006 г. в Челопеч ще се добиват 150 хиляди тройунции злато. Като начало ще се вложат 40 млн. USD за повишаване на добива на руда до 1.5 млн. тона годишно. За целта предстои модернизиране на инфраструктурата, изграждане на наклонена изработка за достъп на рудата от повърхността до рудника, а преработвателната фабрика ще бъде разширена. В момента производството е около 750 000 т годишно концентрат, от който се извличат 55 000 тройунции злато и 5000 тона мед. На следващ етап компанията ще изгради съоръжение за оксидиране под високо налягане, което ще позволи производството на злато и сребро на място. Сега концентратът се преработва в металургични комбинати в Южна Америка и Китай заради високото съдържание на арсен в него /4-5%/. В зависимост от производствения капацитет допълнителните инвестиции ще са между 60 и 100 млн. USD. Канадската компания притежава и лиценз за проучване на златно находище на връх Ада тепе край Крумовград. Заложената инвестиция за проучването е за 5 млн. USD. До края на годината ще се направи подробна технико-икономическа оценка, която да определи производствените параметри на находището. Компанията вече подготвя документите за трансфера на лиценза за търсене и проучване в концесия за добив на злато. Направените проби показват много добри възможности за добив по открит способ. По първоначални данни златото в рудата е със съдържание 4.6 г на тон.
Източник: Пари (26.07.2004)

Между 100 и 150 млн. лв. са инвестирани в минния бранш през 2003 г., съобщи председателят на минната камара и изпълнителен директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. В деня на миньора - 18 август, Успение на св. Иван Рилски, от бранша съобщиха, че произведената продукция от дружествата в отрасъла през 2003 г. е за 1.036 млрд. лв. Това е ръст от 104% спрямо 2002 г. Данните от официалната статистика за инвестициите в бранша невинаги са точни поради преобладаващата частна собственост на компаниите, казаха специалисти. Вложенията са направени основно от "големите" в бранша - Марица-изток, Асарел Медет, Елаците мед, Каолин-Сеново. Повечето инвестиции са от собствени средства на дружествата. Минният бранш е рисков, вложените средства в него се възвръщат бавно и това е една от причините банките трудно да отпускат кредити на дружества от отрасъла, каза изпълнителният секретар на камарата Петър Петров.
Източник: Пари (19.08.2004)

След успешното приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества най-накрая се очаква да се пришпори и стартирането на дълго отлаганата либерализация на енергийния пазар в страната. Или поне с такива обещания за пореден път се ангажира Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Отварянето на енергийния пазар трябваше да се случи през юли тази година, но в последния момент се оказа, че то отново ще бъде отложено заради липсата на готовност с поднормативната уредба. Според председателя на ДКЕР проф. Константин Шушулов комисията вече е почти готова с процедурите за отваряне на пазара. Официално правото на привилегированите потребители (предприятията с годишна консумация над 40 гигаватчаса електроенергия) да се договарят свободно за доставките на ток от електроцентралите най-вероятно ще се даде през последното тримесечие на тази година. Паралелно с отварянето на пазара при доставките на електричество така наречените търговци на електричество. Те на практика ще конкурират електроразпределителните дружества, тъй като също ще имат правото да доставят електричество на свободни цени на потребителите. Тази категория пазарни субекти беше въведена с новия закон за енергетика. Идеята е паралелно с отварянето на пазара търговията с електроенергия да се раздели от дистрибуцията. Според Константин Шушулов вече между четири и пет частни компании проявяват макар и все още неофициално интерес за придобиване на лицензи от ДКЕР за извършването на такава търговска дейност. Така наречените търговци на електроенергия ще имат право да се договарят с потребителите за доставките на ток от електроцентралите по свободни, тоест нерегулирани от ДКЕР цени. За да осъществяват дейността си, фирмите ще подлежат на лицензиране от регулаторната комисия, ако отговарят на определени критерии, които обаче все още не са определени от ДКЕР. Първоначално търговците ще получат правото да доставят електроенергия само на привилигерованите потребители, статут на каквито към момента имат около 10 големи промишлени предприятия. Идеята е търговците да могат да доставят тока на тези предприятия на по- ниски цени, като се договарят за по-евтини доставки със собствениците на централите. При появата на посредниците привилегерованите потребители ще могат да избират дали да ползват услугите на частните фирми търговци, стига да им се предлагат по-изгодни цени, или сами да се договарят за доставките, като плащат единствено такса за преноса. При освобождаването на цените на тока от 2007 г. и за битовите потребители те също ще могат да ползват услугите на така наречените търговци на електричество. Начертаният сценарий за либерализация на енергийния пазар предвижда при първия етап от отварянето на пазара да се даде право на предприятията "Агрополихим", "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед", КЦМ, "Мини Марица-изток", "Неохим", "Свилоза", "Стомана индъстри" и "Юмикор мед" като привилегировани потребители да договорят директно цените и количествата на електроенергията с ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Четирите централи имат определени квоти за свободно договаряне на електроенергията при по-ниски за потребителите цени. Самите привилегеровани потребители пък ще плащат за преноса такса на НЕК или на електроразпределителните дружества в зависимост от това чия мрежа ползват. НЕК е собственик на мрежата високо напрежение, а ЕРП-тата стопанисват електропроводите ниско напрежение. След пълното отваряне на пазара постепенно преносът на електроенергия трябва да се отдели от търговията, което означава, че в определен момент ЕРП-тата ще се занимават само с дистрибуцията на електричество. Според Константин Шушулов новите собственици на ЕРП-тата са запознати със схемата и са информирани за това, че е възможно още от догодина на пазара да се появят първите им конкуренти. Такава пазарна схема всъщност прилагат и повечето европейски страни. За да потръгне самата схема, търговците трябва да предлагат на потребителите електроенергията на по-ниски цени от ЕРП-тата, а също и да купуват по-евтино от производствените централи. На пръв поглед очакването, че потребителите ще могат да си купуват по-евтино електричество, ако минават през посредници, а не като се договарят директно с доставчиците, изглежда лишено от логика. Според шефа на ДКЕР Константин Шушулов обаче доставките на по-ниски цени са напълно възможни, тъй като в цените за този тип доставки няма да влизат постоянните разходи, които сега енергийните фирми и централите включват в продажната си цена. В тези разходи влизат експлоатационните разходи на дружествата, разходите за поддръжката на определен резерв от мощности и други. "В цената за доставките от посредниците ще се включват само променливите разходи на енергийните дружества (за консумативи), освен това самите фирми ще могат да се договарят с централите за по-ниски цени", обясни Шушулов. Търговците на електроенергия ще плащат само такси за преноса на НЕК или ЕРП-тата. В момента размерът на тези такси се определя от ДКЕР за всяко от дружествата поотделно, като това става по тяхно предложение. Таксата на НЕК за преноса е 11.80 лв. на мегават, а тези на ЕРП-тата варират между 6.68 и 10.22 лв. на мегават.
Източник: Капитал (21.08.2004)

До началото на 2005 г. ще се извърши модернизация на обогатителна фабрика "Асарел" и едноименния рудник, в която ще бъдат инвестирани 28 млн. долара. Това съобщи изпълнителният директор на "Асарел - Медет" АД Лъчезар Цоцорков по време на публичното представяне на отчета за работата на дружеството, провело се на Деня на миньора в курортното селище Панагюрски колони. Той уточни, че реконструкцията ще се извършва без прекъсване на производствения процес. В края на миналата година дружеството подписа договор с американската консултантска компания Steffen Robertson and Kirsten за редуциране и подобрение на всички операции в мината. Подобрението ще бъде извършено на базата на предпроектни проучвания, финансирани от американската агенция за търговия и развитие. За миналата година печалбата на дружеството след данъчно облагане е над 1.5 млн. лв., от нея 50% е раздадена като дивидент на акционерите. За първите 7 месеца на годината "Асарел - Медет" отчита повишение на производителността, като добитата и преработена медна руда е 6.77 млн. тона, което е с 5.74% повече спрямо същия период на миналата година. Ръст бележат и резултатите по изпълнението на останалите натурални и технологични показатели, като най-висок е при добива на натурален меден концентрат - 16%. Преработените над 1 млн. тона руда през март и добитите 4334.62 тона метал мед в медния концентрат са рекордни резултати в историята на дружеството. Месец по-рано пък е регистрирано 90.85% извличане на мед, което е най-високото постижение в отрасъла. През 2003 г., преодолявайки трудностите от неблагоприятните цени на медта на международните пазари, ние добихме и преработихме 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от предишната 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности, заяви Лъчезар Цоцорков
Източник: Дневник (23.08.2004)

Медодобивното предприятие "Асарел Медет" планира за тази година близо 70 на сто по-високи приходи в резултат от повишаването на цените на цветните метали на световните пазари, съобщи агенция SeeNews. През миналата година дружеството е отчело приходи в размер на 147.4 млн. лв. За седемте месеца на годината край Панагюрище са добити и преработени 6.789 млн. тона медна руда, което е с 5.7 на сто повече от същия период на миналата година. Продължаващата тенденция на ръст в цените на медта на световните пазари е другото важно условие за реализиране на високи приходи. През първото полугодие на 2004 г. цветният метал на Лондонската борса се е търгувал по 2.5 - 2.6 хил. долара за тон, докато през същия период на миналата година тези цени се движат между 1.6 - 1.7 хил. долара. В момента медта в Лондон се продава за 2.7 хил. долара. До 2005 г. в обогатителната фабрика "Асарел" и в рудника ще бъдат инвестирани близо 28 млн. долара, съобщи неотдавна изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. През 2003 г. мениджърите подписаха договор с американска консултантска компания, която да разработи програма за управление на качеството, в резултат на което ще се оптимизират производствените процеси. Всичко това дава основание на ръководството да планира високи приходи през тази година. Печалбата на дружеството за 2003 г. е малко над 1.5 млн. лв. Добити и преработени са 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности. "Асарел Медет" беше приватизирана през 1999 г. от австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг", която закупи 75% от държавното предприятие. То е сред големите износители на меден концентрат от страната.
Източник: Дневник (01.09.2004)

Борса за електроенергия се очаква да има през 2005 г. , заяви министърът на енергетиката Милко Ковачев. На нея първоначално ще участват най-големите консуматори на ток в страната. Те ще се договарят за цените директно с производителите. Така сделките ще са прозрачни. Всяка от балканските страни си прави собствена енергийна борса - Румъния, Гърция, и България, обясни Ковачев. В момента се подготвя междуправителствен меморандум, който ще уточни правилата за търговия с електроенергия. Документът ще бъде готов до края на годината. АЕЦ "Козлодуй" и "Юмикор Мед" АД сключиха първата сделка за продажба на електрическа енергия при свободно договорени цени. Първият график за доставка на ток е регистриран на 16 септември в 14,55 часа. Срокът е 168 часа и започва да тече от 24,00 ч на 18 септември. Участниците в сделката не обявиха на каква стойност е доставката. Но според изпълнителния директор на "Юмикор Мед" Томас Биймиш след сключването на договора ще се подобри рентабилността на предприятието. През 2004 г. права за пряко договаряне на доставка на ток имат потребители на над 40 гигаватчаса годишно. Това са около 20 фирми. Сред тях са "Стомана Индъстри", Мини "Марица-изток", "Асарел Медет".
Източник: Стандарт (20.09.2004)

"Стомана Индъстри" ще е следващото предприятие у нас, което ще сключи договор за свободно закупуване на електроенергия, стана ясно вчера. Дружеството е собственост на гръцката група "Виохалко". Възможност да направят това имат още "Асарел медет" и "Мини Марица изток", с които се преговаря усилено, каза вчера изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Атомната централа сключи в петък вечерта договор за свободна продажба на електроенергия с "Юмикор Мед", както в. "Сега" вече писа. Цената по договора е търговска тайна, но е поне с 15% по-ниска от тази, по която "Юмикор" е била принудена досега да купува електроенергията от НЕК, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на медодобивния комбинат в Пирдоп Томас Биймиш. Сега право да купуват свободно ток имат всички предприятия, които имат поне 40 000 мегаватчаса годишна консумация. Догодина такова право ще имат клиентите, които харчат 20 000 мегаватчаса, през 2006 - 9 000, а през 2007 г. - всички небитови потребители. Междувременно вчера стана ясно, че преносната такса, която се плаща на НЕК в такива случаи, ще бъде променена. В момента тя е 11,80 лв. за всеки мегаватчас пренесена електроенергия. До края на годината ще се диференцира в зависимост от разстоянието. Обещанието това да се направи е довело до сключването на първия договор за свободна продажба на ток, каза източник от Държавната комисия за енергийно регулиране. Първите количества ток, продаден по свободно договорени цени, са доставени още в четвъртък, в 14,55 часа. Графикът за доставка, който е част от договора, предвижда обновяване на всеки 168 часа. Ако договорените за седмицата количества не се купят, предприятието купувач трябва да плати оставащото количество ток по 7,5 ст. за киловатчас. Това е наказателна тарифа, което означава, че реалната цена по договора е поне два пъти по-ниска.
Източник: Сега (20.09.2004)

"Юмикор мед" и АЕЦ "Козлодуй" са първите компании, които сключиха договор за директна покупка на електроенергия през миналата седмица, съобщи енергийният министър Милко Ковачев. Това е стъпка към либерализацията на вътрешния електроенергиен пазар, обясни той. Контрактът е до края на годината и вероятно ще бъде продължен през следващата година. Конкретните параметри по договора, количеството на енергията, както и цените остават търговска тайна. По данни на Националната електропреносна компания (НЕК) годишната консумация на компанията през миналата година е 291 гигаватчаса. "Юмикор" е сред 15-те компании, които първи получиха статут на привилегировани потребители и имат годишна консумация над 100 гигаватчаса. Пазарът на ел. енергия през 2004 г. се оценява на 170 млн. евро. Цената е по-висока от тази, на която АЕЦ "Козлодуй" продава на НЕК, каза изпълнителният директор на централата Йордан Костадинов. До края на следващата седмица атомната централа планира да финализира още един договор с привилегирован потребител. Сред кандидатите да купуват от АЕЦ "Козлодуй" са "Асарел Медет" и "Стомана индъстри". По предварителни разчети на атомната централа от свободното договаряне тя може да спечели около 15 млн. лв. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квота от 200 мегавата на АЕЦ "Козлодуй", която централата може да продаде на свободни цени на привилегировани потребители. Очаква се тази квота да бъде увеличена догодина. Цената и количеството на ел. енергията не са толкова важни, колкото е важна прозрачността на процеса, заяви изпълнителният директор на "Юмикор" Томас Биймаш. Той не уточни с колко дружеството ще намали разходите си за електроенергия при излизането на пазара. Според експертни оценки понижението ще е с около 15%. До 2007 г. вътрешният пазар на електроенергия ще бъде отворен постепенно до 60%. Оттогава битовите абонати ще могат да си избират доставчика, а привилегированите да договарят покупка на енергия извън пределите на страната. В НЕК вече са се регистрирали мини "Марица-изток", "Асарел Медет" и "Стомана индъстри" като следващите компании, които в скоро време ще финализират преговорите си. Те ще могат да купуват електроенергия освен от атомната централа, и от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица-изток 2". От следващата година се очаква да заработи енергийна борса и цените, на които се договорят сделките между производители и потребители, да станат публични.
Източник: Дневник (20.09.2004)

Предвидените в бюджет 2005 средства за субсидии са 374.8 млн. лв., което е с 2.2 млн. лв. повече в сравнение с 2004 година. Държавната политика при финансовото подпомагане се определя в зависимост от ангажиментите, поети пред МВФ, международните финансови институции и условията по програмните заеми за преструктуриране (ПАЛ). Основен приоритет за подпомагане през 2005 остават железопътният транспорт и задължителните обществени услуги, предоставени от БДЖ. Предвидените средства за компанията са 70 млн. лв., колкото са били и през 2004 г. Те се отпускат заради социално ориентираните цени на превозите. На държавно финансово подпомагане са и обществените услуги по вътрешноградския транспорт и регионалните превози в слабонаселени и планински райони. За целта автомобилните фирми се субсидират с 13 млн. лв. Само въгледобивните дружества ще бъдат субсидирани в енергетиката през 2005 г. Те ще получат 3 млн. лв. за текуща дейност, като се очаква догодина да завършат програмите им за преструктуриране. В резултат на изпълнението на мерките се очаква през 2006 г. да отпадне необходимостта от субсидии за тях. С 1 млн. лв. "Български пощи" ще трябва да компенсира загубата си от социалноориентираната си дейност. За да се осигури префернциално пътуване на ветерани от войните, военноинвалиди, възрастни и учащи, от бюджета ще се заделят 68.5 млн. лв., което е с 11.8% повече в сравнение с парите за 2004 година. Така те ще плащат само 30% от стойността на билета, а учениците под 16 г. ще пътуват безплатно. Държавно финансово подпомагане ще получат и дейностите по преструктурирането на дружествата рудодобива, въгледобива, прекратяване на уранодобива и подобряването на околната среда. В рудодобива и уранодобива тези процеси започнаха още през 1992 г. Оттогава до 2003 г. предоставените пари за тази цел са съответно 91.2 млн. лв. и 20.7 млн. лв. Конкретните средства, които ще се отпуснат за 2005 г., не са посочени, като само е направена забележката, че през 2004 и 2005 г. парите за тази цел намаляват, защото преструктурирането е на финала. И през 2005 година ще продължат програмите за отстраняване на минали екощети във вече приватизирани предприятия. В момента се изпълняват 13. За тази цел от бюджет 2005 ще бъдат отпуснати 20 млн. лв. Те ще се насочени към "Асарел Медет", "Неохим", "Агрополихим" и "Софарма". Заедно с това с тези пари ще се ускори изпълнението на подобни програми в "Лукойл Нефтохим", ОЦК - Кърджали, "Елаците" и "Горубсо - Мадан".
Източник: Дневник (19.10.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 15.ХII.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. доклад относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация; проект за решение - ОС приема доклада относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация и направените предложения в тази връзка; 2. изменения в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 3. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 49, ал. 1 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 29.ХII.2004 г. в 16,30 ч. при същия дневен ред на същото място.
Източник: Държавен вестник (05.11.2004)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за деветмесечието на 2004 г., осигуряващи общо 98 555 лица и със среден осигурителен доход 514 лв.: 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. КОВАЧЕВО 4. ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ ВАРНА 5. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 8. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 9. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 10. МИНИ - БОБОВ ДОЛ с. БОБОВ ДОЛ 11. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 12. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 13. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 14. ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. КОВАЧЕВО 15. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 16. КЦМ ПЛОВДИВ 17. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н. И. ПИРОГОВ СОФИЯ 18. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 19. АСАРЕЛ-МЕДЕТ ПАНАГЮРИЩЕ 20. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 21. ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 22. ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 23. ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. МЕДНИКАРОВО 24. СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ СОФИЯ 25. СОЛВЕЙ СОДИ ДЕВНЯ 26. КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ КОСТИНБРОД 27. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" СОФИЯ 28. БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА СОФИЯ 29. ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО СОФИЯ 30. СОФАРМА СОФИЯ 31. ЯНА БУРГАС 32. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СОФИЯ 33. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 34. СВИЛОЗА СВИЩОВ 35. НЕОХИМ ДИМИТРОВГРАД 36. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА 37. ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. ГОЛЕМО СЕЛО 38. М + С ХИДРАВЛИК КАЗАНЛЪК 39. РЕМОТЕКС - РАДНЕВО РАДНЕВО 40. НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ СТАНЦИИ" СОФИЯ 41. АЛБЕНА с. ОБРОЧИЩЕ 42. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 43. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ВАРНА 44. АРКУС ЛЯСКОВЕЦ 45. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "СОФИЙСКИ ПОЩЕНСКИ СЪОБЩЕНИЯ" СОФИЯ 46. ТЕЦ ВАРНА с. ЕЗЕРОВО 47. ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЖП ИНФРАСТРУКТУРА - ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ 48. СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СОФИЯ 49. ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 50. ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС БУРГАС
Източник: Капиталов пазар (08.11.2004)

Нови 61 предприятия добавиха министрите към Списъка на търговските дружества с държавно участие, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. В момента в списъка са 1281 дружества. С промените броят им ще стане 1342. Държавното участие в 17 от новите е над 50%. В останалите 44 дружества държавата притежава под 50%. Предложението за добавянето на нови дружества в списъка е заради намаляване ресурса от дружества при приватизацията, на които се допуска плащане с непарични платежни средства и наличието на много компенсаторни инструменти. С непарични платежни инструменти ще се плащат и миноритарните пакети - 10% от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация-Русе" и остатъчните дялове от "Арсенал", "Асарел-Медет" и "Видахим". При приватизацията на "Тератон", "ВМЗ", мини "Бобов дол", "Месокомбинат-София" и др. също ще се допуска плащане с компенсаторки. Към тези дружества се очаква голям пазарен интерес и оползотворяване на по-големи ресурси от компенсаторни инструменти.
Източник: Сега (26.11.2004)

Програмите за отстраняване на екологичните щети в медните рудници Елаците и Асарел, причинени преди тяхната приватизация, вече са приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, съобщиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. С това се дава ход на работното проектиране на двата обекта, предстои да се обявят конкурсите за избор на изпълнител. Програмите се финансират от бюджета, след като държавата призна своята отговорност за миналите екощети. Оценката за Асарел Медет е за 12 млн. EUR, които ще се осигурят чрез заем от Световната банка, а за Елаците - 4.5 млн. лв. Програмата за Елаците включва рекултивация на хвостохранилище Бенковски 1. Екологичният съвет е приел и проект на мониторинг на всички етапи от извършването на рекултивацията. В Асарел Медет АД-Панагюрище ще бъде направено улавяне на дренажните и подземните води в източното насипище, изграждане на нов тръбопровод и на пречиствателна станция за отпадни води. Двата рудника бяха приватизирани през 1999 г. Преди месец приключи шестгодишният пилотен проект за възстановяване на минали екощети в медопреработвателния комбинат Юмикор в Пирдоп. Програмата възлизаше на 25 млн. USD, които държавата финансира със заем от Световната банка. Над 300 млн. лв. е предвидила държавата за обезщетение на новите собственици на държавни предприятия - замърсители на околната среда. МОСВ е одобрило вече 19 програми за отстраняване на минали екологични замърсявания. Това са основно предприятия от тежката и химическата промишленост. Проектът на Световната банка EPSAL на стойност 25 млн. EUR предвижда финансирането на подобни програми в ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Асарел Медет, Неохим, Агрополихим и Софарма.
Източник: Пари (29.11.2004)

"Асарел Медет", КЦМ, "Елаците мед" и мини "Марица-изток" са сключили договори за покупка на електроенергия с ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Това сочи регистърът на търговски участници на свободния пазар на електроенергия. Мини "Марица-изток" са подписали договор с ТЕЦ "Марица-изток 2" за покупка на 515 гигавата. Така компаниите, които свободно търгуват с енергия, станаха пет, след като през септември "Юмикор" договори доставка за 291 гигавата от АЕЦ "Козлодуй". Всяка от петте компании има годишна консумация над 100 гигавата годишно и е определена за привилегирован потребител. Условие за получаване на такъв статут е да нямат задължения към НЕК. Регулаторната комисия определи количества на тецовете "Марица-изток 2", "Варна", "Бобов дол", "Марица 3" - Димитровград, и АЕЦ "Козлодуй", които могат да продават на привилегировани потребители при свободно договорени цени. Засега само ТЕЦ "Марица-изток 3" е извадена от списъка на производителите за свободна продажба, защото има 15-годишен договор за изкупуване на ток от НЕК, след като приключи рехабилитацията на централата от италианската компания "Енел" и американската "Ентерджи". Договорените цени по сделките с петте компании остават фирмена тайна. Според експертни изчисления нерегулираната част от пазара през тази година се изчислява на 150 млн. евро.
Източник: Дневник (10.12.2004)

Валери Цеков е завършил Минно-геоложкия институт. Специализирал е геотехнологични методи на отработване и трансфери и внедряване на технологии. От 1989 г. е проектант в "Редки метали"-София. След съкращенията там се занимава с търговия, в това число и на метали. От 1999 г. работи върху проект за пускането в действие на химико-биологична инсталация за очистка на разтвори от медни йони от насипището за окисни руди в с. Цар Асен, община Пазарджик. През 2000 г "Йонтех", където той е управител, закупува ХБИ "Цар Асен". След три години получава и концесия за добив на мед и през ноември т.г. първата в България химико-биологична инсталацията за очистка на разтвори от медни йони от насипище е пусната в действие с финансовата подкрепа на Министерството на екологията. В: Г-н Цеков, преди месец пуснахте в действие уникална за България инсталация за добив на мед. Какво представлява тя? - Инсталацията е първата в България, но подобна технология е позната в света още от 70-те години, когато медната индустрия в световен мащаб бележи голям ръст. Чрез хидрометалургия медта се разтваря, тя минава в разтвори, след това отива на неколкократно набогатяване чрез течна екстракция и преминава направо към електролиза. На самия рудник няма нужда да се правят фабрики, няма нужда рудата да се кара до металургични заводи, а там на място започва директно производство на катодна мед. И това е най-евтината мед в света. След 1990 г. в света са направени повече от 40 такива рудници и над 25% от световния добив е по този начин. Тази технология е подходяща за сулфидноокисните и окисните руди, които са 30 на сто от рудите в местонахожденията. Сулфидните обаче трудно се преработват по тази технология, така че място има и за стария начин на добив на мед. Това, което не е предимство на нашата технология, е, че злато и други ценни метали не могат да се извлекат. Досега действащият принцип в медната индустрия е на 10 рудника да се строи една обогатителна фабрика, а на няколко фабрики се прави един металургичен завод като този в Пирдоп. Икономически ефективно е на близки разстояния да се вози руда, защото съдържанието на метал в рудата е ниско. В световен мащаб то е от 0.3 до 1-1.5 г, т.е. в един тон руда има 20 кг мед. Затова не може да се транспортира на големи разстояния. А при внедрената от нас технология се спестяват транспортните разходи, защото медта се добива на място. Технологията обединява процесите сорбция, екстракция с финализиране до електролиза, което гарантира възможно най-чистата проба мед. По досегашния метод чрез пирометалургия се добива проба най-много 99.95, каквато е тази от "Юникор". Добитата при новата технология мед е от проба 99.99. В: Освен минимализирането на транспортните разходи и високата проба на добиваната мед какви предимства още има новата технология? - Основното предимство е, че точно такива на пръв поглед икономически неизгодни рудници могат и трябва да станат изгодни. При досегашната технология за извличане на мед некондиционните руди, т.е. тези, които са с ниско съдържание на мед и икономически неизгодно е транспортирането им до фабриките, са трупаха на купове близо до рудника. Кондиционната руда се транспортираше до фабриките. На куповете се прилага технологията на циментационната мед. Получава се циментационен концентрат със съдържание на мед от 50% до 70%. Той също е полупродукт и се транспортира до металургичен завод. Защо обаче да се произвежда циментационна мед, която пак е полупродукт? Затова решихме да използваме световния опит за добив за мед направо на насипището и да получаваме краен продукт. Но най-важното е, че тази технология позволява максималното очистване на насипищата и рудниците от медни йони. А това има и екологичен ефект. Само за рекултивация на рудник "Цар Асен" и насипището държавата дава 12 млн. лв. Рекултивацията се изпълнява, като се покрие купа с 50 см пръст и се засаждат треви, които никнат навсякъде. Тъй като пръстта не е непромокаема завивка, при дъжд водата прониква надолу и процесите си продължават. В купа от само себе си се образува сярна киселина, защото долу има пиритна руда. Киселината пък разтваря медта и дори отгоре да има и метър хумус, отдолу процесите продължават и медта изтича в реките ни. Световната практика намира за целесъобразно тези купове да бъдат отработени максимално, за да не останат тежки метали, които да замърсяват реките. Най-добрата рекултивация е, когато от насипищата и рудниците се извлече всичко, за да няма възможност вътре да текат процеси, които да водят до замърсяване на околната среда. По-лошият вариант е да се оставят тези рудници и насипища, без да се дообработват. Дори цялостното покриване с полиетилен не дава пълни гаранции, че процесите отдолу са спрели. Покриването на насипищата е само малка част от истинската рекултивация. За нея може да се говори само когато изцяло се извлече металът от земята. В този куп, над който работим ние, има 10 хил. тона мед, които по сегашните цени са 30 милиона долара. В: Това, което казахте, не поставя ли под съмнение резултатите от рекултивационните процеси досега? - Държавата дава 10-12 млн. лв. за рекултивация само на рудника в с. Цар Асен. Ако само част от тези пари бяха дадени по-рано, за да заработи успешно една подобна инсталация, едновременно щеше да има екологична и икономическа полза. Разумно е доизвличането на медта и рекултивацията да вървят заедно. Когато приключи излужването на медта, табаните се запечатват и спират да работят. Само тогава може да се говори за рекултивация. В: От всички рудници в България защо избрахте точно този в Цар Асен? - На нашия табан, на който работим, има 10 хил. тона мед. Близо е откритият рудник "Цар Асен 1". В него има още 30 хил. тона метал, който не е иззет. В Испания гледахме как взривяват скалата под земята и там се прави самата инсталация, докато цялата мед се излужи. Това може да направим и тук. Отделно, на километър разстояние, е вторият рудник - "Цар Асен-2". На него е работено само година и половина и добивът е прекратен. Там има около сто хиляди тона мед. Това означава, че в радиус от 1 километър има около 140 хиляди тона мед. Новата технология гарантира, че могат да се добият около 80% от това количество. Но дори и 50% да извадим, това прави минимум 210 милиона долара. В момента в много рудници изкарват по-малко мед, отколкото се съдържа в хвостохранилищата. В рудник "Елаците" например съдържанието на мед е 0.35%. В хвостохранилищата има 0.5% до 1.5%. Освен това там рудата е натрошена и не се налагат разходи за това. Така че хвостохранилищата са потенциални източници на много мед и не случайно по света те се отработват. В България има предостатъчно рудници и насипища. Само на два от табаните в "Асарел Медет" има около 30 тона мед. От тях постоянно изтичат медни разтвори, а предприятието харчи пари за вар, за да ги покрива, а утайката да изхвърля на хвостохранилището. Медта там просто тече. Изтичат 30 тона мед по 3 хиляди долара, което прави общо 90 хиляди долара. "Асарел Медет" в момента внедряват подобна на нашата технология, финансирана с пари от Световната банка, където също ще се използва екстракция и електролиза. Ще се използва и японска технология за ултразвуково дезинтегриране, т.е. донатрошаване на хвостоотпадъците. Това ще даде възможност за извличане на висок процент от съдържащата се руда. В: Какви инвестиции са необходими за внедряване на подобна технология като тази в Цар Асен? - В обекта до момента сме инвестирали 4.4 млн. лв. Около 40% от тях, или 1.670 млн. лв., са отпуснати от Министерството на екологията. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ни отпусна тези средства като безлихвен заем с едногодишен гратисен период и двегодишен срок за възстановяване. Инвестицията можеше и да е по-малка, ако нямахме проблеми с концесията и не бяхме загубили в чакане цели три години. Когато през 2000 г. приватизирахме инсталацията на насипището и няколко специалисти от "Редки метали", създадохме "йонтех", не се страхувахме, защото имахме опит. Бяхме проектирали и изпълнили от нула всичките 26 уранови мини в България и сега щяхме да приложим върху медта тази технология. Без проблеми обаче не се мина. След спечелването на търга и закупуването на обекта в тримесечен срок трябваше да получим концесия за добив на мед. Чакането на концесията обаче продължи три години. В същото време дадоха нашия табан за рекултивация, а ние от там трябваше да добиваме мед. Така около 40% от табана беше затрупан със земя, като при затрупването ни бяха нанесени немалко щети на съоръженията. От септември 2003 г. се отказахме от идеята си в Цар Асен да добиваме мед и разтворите с мед изтичаха в реката. След получаването на концесията направихме всичко възможно да пуснем новата инсталация и започнем добива на мед. В: Къде реализирате готовата продукция? - Преди известно време реализирахме износ за Австрия. В момента основно продаваме в България - предимно на Комбината за цветни метали в София. Годишният капацитет на инсталацията е 1000 тона мед. За цена се взема котировката на Лондонска метална борса. Това беше една от причините да се обърнем към производството на мед, защото може да се произвежда в България, а да се продава на световни цени. Това дава максимална сигурност, независимо че при кандидатстването за кредит пред една българска банка като мотив за отказа получихме обяснението, че пазарът на медта бил несигурен и зависел от Лондонска метална борса. Сега проблем за нас представлява постановлението за старите щети. Държавата е предвидила за рекултивация тук една сериозна сума. Сега обаче казва, че след като работим на купа, трябва да го рекултивираме за наша сметка. Ние всъщност точно това правим - изземайки медта, го рекултивираме. По този начин очистваме насипището.
Източник: Дневник (13.12.2004)

Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим".
Източник: Сега (03.01.2005)

За постигане пълното прилагане на европейското екологично законодателство в България са нужни около 9 млрд. ЕUR, половината от които ще трябва да бъдат инвестирани от бизнеса за срок от 10 години. В областта на околната среда в ЕС се прилагат около триста документа и седемдесет основни директиви, но при затваряне на глава Околна среда българското правителство успя да договори само десет преходни периода за най-скъпо струващите мерки. Предвижда се останалите инвестиции да се покрият от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството във вид на безвъзмездна помощ. Екологичните подобрения в бизнессектора са свързани със значителни инвестиции в кратък период . Най-потърпевши са собствениците на ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СТАРИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ и големи горивни инсталации. Инвестицията включва отстраняване на старите замърсявания на територията на дружеството и около него. Първият завършен пилотен проект възлиза на 25 млн. USD. Сумата е усвоена от МДК-Пирдоп. Само през 2003 г. са одобрени седемнадесет програми за отстраняване на минали екологични щети. Между тях са най-големите български фирми - МДК АД, Асарел-Медет АД, Кремиковци АД, Нефтохим АД, Неохим АД, Софарма АД, Агрополихим АД, Осогово АД, КЦМ АД, Геосол АД, Биовет АД, Пирел АД, Горубсо лъки АД, ОЦК АД, Горубсо Рудозем АД, обособена част: Рудник Димов дол, Горубсо Мадан АД, Елаците Мед АД. С изключение на завършилия пилотен проект всички останали програми все още са в етап на изпълнение. Най-напреднали в отстраняването на минали екологични щети са Асарел-Медет-Панагюрище и Неохим-Димитровград. В процес на реализация са ЛУКойл-Нефтохим, Софарма, Агрополихим-Девня, Кремиковци и КЦМ-Пловдив. ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ и най-добри налични техники е най-сериозната инвестиция, която трябва да направят представителите на бизнеса. За никого не е тайна, че най-големите потенциални замърсители на околната среда са инсталациите от енергийното стопанство, производството и преработката на метали, производството на продукти от нерудни минерални суровини, химическата промишленост, третирането на отпадъци, интензивното животновъдство, производството на целулоза и хартия. Дружества, които работят с такива инсталации, трябва да ги подменят, съобразявайки се с изискванията на ЕС, или да затворят предприятията. За целта се издава комплексно разрешително. Дружествата се задължават да спазват или да достигнат определени изисквания, записани в него. Те всъщност представляват норми по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух и отпадъци, а стойностите и сроковете за постигането им се определят въз основа на действащото законодателство. Общият брой на действащите инсталации за експлоатация, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250. Крайният срок за издаване на КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ за действащите предприятия в страната е октомври 2007 г. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят такива инсталации със свои средства и собствени мониторингови системи. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определени срокове. Те изготвят и изпълняват индивидуални програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависят от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Една серочистка в ТЕЦ Марица-изток е от порядъка на 140 млн. лв., там трябва да бъдат подменени няколко. До въвеждането на най-добри налични техники дружествата с действащи инсталации попадат в графа "замърсители" и плащат солидни глоби и санкции. Към края на 2004 г. има издадени 23 комплексни разрешителни, между които на КЦМ АД-Пловдив, Монбат-Монтана, Тракия глас-Търговище, Промет стайл-Бургас. Финансови ангажименти под формата на ПРОДУКТОВА ТАКСА плащат всички производители, вносители и дистрибутори на опаковки и отпадъците от тях. Размерът на продуктовата такса е определен за килограм според вида на опаковъчния материал. Например за килограм опаковка от хартия се заплащат 0.29 лв за килограм стъклена опаковка - 0.12 лв., за опаковка от пластмаса - 1.37 лв. Статистиката показва, че годишно на българския пазар има над 300 хил. тона опаковки. Събраните суми от таксите постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и ще се изразходват за финансиране на проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, изграждане на мощности за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки може да не заплащат таксите, в случай че изпълнят поставените в Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване. Ангажиментите са разпределени по години - 2004 г. усвояване на 20% от отпадъците от опаковки, 39% през 2007 г., 50% през 2011 г. Тъй като бизнесът поема цялата финансова тежест по опаковките, законът дава възможност за създаване на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и тяхното рециклиране. Организацията може да сключва договори с общини за организиране и управление на дейностите по разделно събиране на отпадъци от опаковки на тяхна територия. Очакваният ефект от дейността на подобни организации по оползотворяване е да бъдат въведени практики по разделно събиране на битови отпадъци и изграждане на системи за устойчиво управление на отпадъците в България. Към края на 2004 г. има създадени четири организации от бизнеса за оползотворяване на отпадъци от опаковки, тяхното депониране и рециклиране. Към отпадъците спадат и ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ УПОТРЕБА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА или тези, които предстои да излязат след технически преглед. Намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства ще става за сметка и на бизнеса. Факт е обаче, че България все още няма ясни критерии за стандартите, на които трябва да отговарят МПС към 2007 г. В края на миналата година работната група към Министерството на икономиката предложи в страната да не се внасят автомобили, произведени преди 1995 г. Вносителите на стари автомобили възроптаха, защото това пряко засяга бизнеса им. Статистиката обаче сочи, че България се превръща в автоморгата на Европа. През миналата година 80% от общия дял на внесените автомобили са стари. Вносителите поемат тежестта и на задължителната екотакса от 80 лв. По-инициативните вече инвестираха в изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили. За тяхна сметка ще бъде извозването, разкомплектоването и рециклирането на части от стари автомобили. Законодателството в областта на околната среда дава възможност на частния сектор за участие на браншовите организации в доброволните схеми за екоуправление и одит и присъждане на екомаркировки. Това са схеми и управленски инструменти, които имат за цел да дадат определена гаранция и информация на обществеността, че дадени организации действително работят и постигат реални резултати в опазването на околната среда. Такива инструменти са стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране. Те не са задължителни, но българските фирми, които искат да бъдат на международния пазар, доброволно трябва да придобият екологичните сертификати, които да ги легитимират.
Източник: Пари (11.01.2005)

Поредният клъстър, този път в областта на минно-добивната промишленост, ще бъде учреден днес, съобщиха от Министерството на икономиката. Той е под патронажа на вицепремиера Лидия Шулева и ще се казва "Средногорие мед". Председател на работната група за създаване на клъстъра е зам.-министърът на икономиката Валентин Първанов. Учредителният протокол ще бъде подписан от Том Биймиш, изпълнителен директор на "Юмикор мед" АД, Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара, Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг" ЕАД, Олимпи Кътев, областен управител на София град, Божидар Данев, председател на БСК, Кирко Кирков, председател на БИБА, Валентин Захариев, председател на Браншовата камара на черна и цветна металургия, от кметове и областни управители. Клъстърът обхваща основно големите индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали от района на Централното Средногорие.
Източник: Монитор (26.01.2005)

Дружеството за добив и преработка на медна руда Асарел Медет инвестира през 2004 г. 19 млн. USD. Средствата основно са насочени в развитието на рудника и преработвателната фабрика. Вече сме достигнали максималния капацитет на производство - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно, заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. От нея се добиват 40 хил. т мед годишно, като количеството на злато и сребро е пренебрежимо малко. През тази година инвестициите основно ще са насочени за повишаване на производителността и намаляване на енергийните и материалните разходи, заяви Цоцорков. Дружеството успешно изпълнява програмата за възстановяване на минали екощети на стойност 24 млн. лв. Програмата трябва да приключи до средата на 2006 г. .
Източник: Дневник (01.02.2005)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 2004 г., осигуряващи общо 104 959 лица и със среден осигурителен доход 545 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. Трояново 6 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" София 7 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД Благоевград 8 ВИДИМА Севлиево 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА София 10 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" София 11 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. Медникарово 12 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" Пловдив 13 БУЛБАНК София 14 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ Перник 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ София 17 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ София 18 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ Сопот 19 АРСЕНАЛ Казанлък 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. Ковачево 21 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н.И. ПИРОГОВ София 22 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА Варна 23 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД София 24 КЦМ Пловдив 25 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА Дупница 26 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ София 27 АСАРЕЛ-МЕДЕТ Панагюрище 28 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ София 29 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ Севлиево 30 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН Плевен 31 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН Гоце Делчев 32 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ София 33 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. Медникарово 34 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" София 35 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ София 36 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ София 37 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ Костинброд 38 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ София 39 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО София 40 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА София 41 ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ София 42 ЯНА Бургас 43 СОФАРМА София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ София 45 ПЕТРОЛ София 46 НЕОХИМ Димитровгад 47 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна 48 ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. Големо село 49 БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО София 50 М + С ХИДРАВЛИК Казанлък
Източник: Други (08.02.2005)

"Асарел - Медет" АД обяви намерението си да открие процедура за доставка на оборудване, в това число шеф-монтаж и гаранционно обслужване за обект "Пречиствателна станция за дренажни води". Общата предварителна стойност за доставката е 570 200 лв. без ДДС. В предмета на доставката се включват машини, съоръжения, електрооборудване и апаратура за контрол и управление. Количеството и параметрите им са представени в документацията за участие. В текста на предварителното обявление, публикувано в Регистъра на обществените поръчки и в Държавен вестник, е отбелязано, че крайният срок за заявяване на интерес за участие е 16 март. Процедурата е ограничена. В конкретния случай предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати. Друго обявление за поръчката няма да се обнародва. Документацията за участие в поръчката може да се закупи срещу 650 лв. до 8 март. Планира се доставките да започнат от 1 юли 2005 г. и да приключат до 1 януари 2006 г. Панагюрското медодобивно предприятие предвижда срокът на договора да бъде 6 месеца. Възложителят допуска и възлагане на повторение на предмета на поръчката от същия изпълнител чрез процедура на договаряне с него. От изпълнителя се очаква да осигури и гаранционен сервиз в продължение на 60 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа за обект "Пречиствателна станция за дренажни води" от програмата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация на "Асарел - Медет" АД. Комплексно оборудване се предвижда по технологичната, електротехническата, контролни процеси и автоматизация и ВиК проектни части. Доставените машини, съоръжения и оборудване трябва да бъдат произведени от фирма със сертификат за качество по ISO 9001-2000. Предстои Министерството на околната среда и водите да изработи схема за отразяването на Директива 2004/35/ЕС в българското законодателство. Евродирективата предвижда предприятията да предприемат определен набор от превантивни и възстановителни действия по отстраняването на екологични щети. Основният принцип на директивата е "замърсителят плаща".
Източник: Дневник (16.02.2005)

Има различни определения на понятието клъстер, както и различни опити за превод на тази дума - като например фирмени гроздове или свързани производства. Така или иначе, чуждицата клъстер все по-често започна да навлиза в употреба у нас. Едно от най-популярните определения за него е концентрацията на фирми със сходни, взаимно обвързани или допълващи се производства и услуги върху определена територия. Заради географската близост те ползват обща /често специализирана/ инфраструктура, общи пазари на труд и услуги, изправени са пред общи възможности за развитие и заплахи. БЪЛГАРСКИТЕ фирми трябва да побързат в сдружаването си в клъстери, ако искат успешно да се включат в проектите за финансиране от фондовете на ЕС. Именно към такъв тип формирования, а не към индивидуални играчи, ще бъдат насочени европарите. Проектите, търсещи финансиране, трябва да станат част от Националния план за развитие в периода 2007-2013 г., който пък трябва да е готов до края на тази година. С него България ще защитава финансовите ресурси, които ще поиска от Брюксел. Очакваме за този период да получим 4.5 млрд. EUR. Тепърва обаче в Министерството на икономиката ще се разработва проект за проучване възможностите за развитие на клъстерни структури в България. Средствата идват от програма ФАР и са на стойност 800 000 EUR. От тях само 140 000 EUR ще бъдат насочени за реална подкрепа на два пилотни клъстера у нас. Останалата сума ще бъде усвоена от консултантска фирма, одобрена от Европейската комисия, която трябва да извърши проучването къде и в кои отрасли в страната ни са се зародили подобни бизнесобщности и къде има потенциал за това. След което консултантът, заедно с Министерството на икономиката ще изработят национална стратегия и план за действие за подкрепа на клъстерите у нас. Проектът предвижда максимален срок от 20 месеца за изпълнение на тази задача. В първата половина на март се очаква да бъде одобрен консултантът. За участие са допуснати 8 международни консорциума. Идеята за насърчаване на клъстерните структури като начин за подобряване конкурентоспособността на определени сектори от българската икономика беше лансирана от вицепремиера Лидия Шулева в началото на миналата година. Основен инициатор за това обаче бяха бизнесорганизациите като БСК, БИБА, БТПП и СРБ. С тяхна помощ компании, обединени основно по географски признак, пристъпиха към институционализиране на общите си интереси. Първата клъстерна структура вече е факт. Преди месец бе учреден Средногорие мед, в който влизат четирите предприятия за добив и преработка на медна руда - Асарел Медет, Елаците Мед, Челопеч майнинг и Юмикор, заедно с местните общини Стрелча, Панагюрище, Мирково, Челопеч, Златица и Пирдоп. Обединиха ни преди всичко общите енергийни интереси, обясни изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. Първият проект на сдружението /заедно с местната власт/ е газификация на региона. Подобряването на инфраструктурата и специализацията в подготовката на кадри за четирите индустриални предприятия са другите приоритети. Разбира се, сдружението ще търси възможности и за по-изгодно договаряне на суровини за всички консуматори от региона и за по-ефективно съвместно излизане на международните пазари.
Източник: Пари (18.02.2005)

България дава около 1% от световното производство на цветни метали. Ако се отчете как то се разпределя на глава от населението, страната ни заема достойно място сред големите производители в света. През миналата година у нас са добити близо 455 хил. т цветни метали. От тях най-голям дял има медта. Единственото медодобивно предприятие в България - Юмикор Мед в Пирдоп, е произвело 235.8 хил. т анодна мед и 55.2 хил. т. катодна. Около 60% от преработените концентрати в Юмикор Мед са вносни, останалите 40% идват от нашите медодобивни рудници в Челопеч, Елаците и Асарел Медет. През последните две години производството на анодна мед в Юмикор Мед нарасна значително след направения основен ремонт и модернизация на мощностите, които в момента работят с пълно натоварване. Извличането на медта от концентратите в предприятието вече е 97.14%. Производството на цинк през миналата година е 100.5 хил. т, което е с около 20% повече от 2003 г. Две трети от това количество е произведено в пловдивския Комбинат за цветни метали /КЦМ АД/, като 70% от суровината е от внос. Останалото производство е в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Докато при медта и цинка има значителен ръст, то производството на олово през последните две години намалява. Причината са свитите мощности в ОЦК-Кърджали, където олово вече изцяло се добива от вторична суровина - акумулаторни отпадъци. В двата завода се извличат и малки количества съпътстващи метали като кадмий и бисмут в ОЦК АД, и благородни метали кадмий и телур в КЦМ. През последните години силно расте производството на изделия от цветни метали. Водещите компании в бранша вложиха големи инвестиции, за да въведат модерни технологии и за миналата година обемът на произведените изделия от цветни метали е около 52.2 хил. т. Само преди три-четири месеца завърши цялостната реконструкция в производителя на меден прокат София Мед. Дружеството е част от групата Viohalco, която у нас притежава Стомана Индъстри и Стилмет. За миналата година производството на меден прокат e 19.2 хил. т, при 10.3 хил. т през 2003 г. В завода е изграден напълно нов валцов цех, оборудван с модерни съоръжения. С това в София Мед бе възстановено производството на плосък прокат, предвижда се да започне и производство на медно фолио. В модернизацията на завода собствениците са вложили около 80 млн. EUR, като амбицията им е да го превърнат в един от най-модерните в Европа с капацитет над 100 хил. т годишно. В България се преработва и алуминий и алуминиеви сплави до алуминиев прокат от два завода - шуменския Алкомет и Стилмет. През миналата година са произведени 33 хил. т, при 24.5 хил. т през 2003 г. Алкомет АД произвежда пресов и валцов алуминиев прокат, фолио и стоки за крайно потребление. И в него бяха направени сериозни инвестиции, като се очаква капацитетът му да расте. До края на тази година Стилмет планира да увеличи двойно капацитета си за производство на алуминиеви профили. За разширяване на производството ще бъдат инвестирани 28 млн. EUR.В момента фирмата произвежда 10 хил. т годишно. Пазарът у нас обаче може да поеме не повече от 9 хил. т. В края на годината компанията започва производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth и все повече ще се насочва към външни пазари. Почти 70% от българската продукция в цветната металургия се изнася основно в страните от ЕС. Причината е свитото потребление в България. Производство на цветни метали /в тонове/ Показатели 2003/ 2004: Анодна мед 224 157/ 235 819; Катодна мед 45 931/ 55 254; Цинк 88 467/ 100 539; Олово 69 112/ 63 190; Меден прокат 10 382/ 19 163; Алуминиев прокат 24 507/ 33 052. Данни: Браншова камара по черна и цветна металургия.
Източник: Пари (31.03.2005)

Мини "Марица изток", циментовият завод "Вулкан" и фирма "Илчеви", която продава крепежни изделия получиха "Златна роза" за най-много платени данъци в Пловдив. Фирмите участваха в конкурса "Данъкоплатец на годината", наградите им връчи директорът на регионалната данъчна дирекция Петко Ангелов. Общо 18 бяха номинираните фирми. Сред тях са "Асарел-Медет" - Панагюрище, Винпром "Пещера", ТЕЦ "Марица 3", "Кърджали-БТ" и "Смолян-БТ".
Източник: Сега (28.04.2005)

Каква е икономическата изгода на държавата да продаде едно предприятие за 1.488 млн. лв. и после да брои на собственика му 9.045 млн. или шест пъти повече? Никаква, биха отговорили здравомислещите и ще са напълно прави. Държавата обаче има намерение да направи точно това в близките няколко седмици. На 18 април Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил доклад за оценката на екологичните щети, нанесени на бившето уранодобивно предприятие "Тракия РМ". Иначе казано, новият му собственик - "Колло" ООД (в което равни дялове притежават жълтият депутат Димитър Пейчев и съпругата му Халина), е на една ръка разстояние от споменатото солидно обезщетение. На пръв поглед всичко изглежда в реда на нещата В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда е записано, че държавата носи отговорността за екологичните щети в предприятията, приватизирани след 1 февруари 1999 година. В тази връзка през 1999-а бе приета съответната наредба, преработена впоследствие през 2004-а, която по-детайлно регламентира условията и реда за определяне на обезщетенията, плащани за отстраняването на старите замърсявания. И според първия, и според втория вариант на разпоредбата дейностите по ликвидирането им се финансират от бюджета или чрез средства, "предоставени от дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България". Оценката се извършва от оторизирани и регистрирани експерти. Те изготвят доклад, който се внася в МОСВ в шестмесечен срок от датата на придобиване на собствеността. Така е според нормативите, но е по-интересно какви са били основанията на "Тракия РМ" да поиска от държавата девет милиона лева обезщетение за нанесени екощети на пет бетонови (сорбционни) площадки - "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър", върху които е бил събиран извлеченият от сондите уран? Налага се да започнем по-отдалеко и да припомним, че уранодобивът бе прекратен с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992-ра. С последвалото го ПМС № 56 от 29 март 1994 г. бе поставено началото на ликвидацията на съоръженията и на техническата и биологичната рекултивация на обектите на съществуващите до 1992 г. девет уранодобивни предприятия: "Редки метали" - Бухово, "Тракия РМ" - Момино село, "Геостройкомплект" - с. Калековец, "Георесурс" - Симитли, "Подземно строителство" - Бухово, "Балкан" - с. Церово, "Злата" - Трън, "Звезда" - Елешница, и "Георедмет" - Бухово. С втория норматив бяха определени и редът и начинът за очистването на замърсените води и почви, както и последващият постоянен контрол (мониторинг). Програмите за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уран се одобряваха от специален междуведомствен експертен съвет към бившия Комитет по енергетика и се финансираха от специална извънбюджетна сметка на Министерството на финансите. От 1998 г. (и по-точно след приемането на ПМС № 74) с тази дейност се заема създаденото за целта държавно ЕООД "Екоинженеринг РМ". Справка от това дружество показва, че до 1997-а е приключила техническата ликвидация на 18-те участъка на "Тракия РМ". До 2001-ва споменатата междуведомствена комисия е разрешила предаването на общо 11 435 дка земеделски земи на поземлените комисии, тъй като е доказано, че те са очистени от радиоактивно замърсяване. От тях 560 дка са били бивши промишлени площадки с бетонови фундаменти като цитираните по-горе. За почистването им от тежки метали и за извозването на отпадъците до хвостохранилището в Елешница са били усвоени около 500 хил. лв., подчертаха специалисти от отдел "Проектантски" на "Екоинженеринг". Те увериха, че "за всеки обект има протокол от замерванията на "Диал" (частна акредитирана лаборатория, базирана в Бухово - б.а.)". Любопитни са и твърденията на колегите им от отдел "Мониторинг", които два или три пъти годишно правят замервания на компонентите на околната среда на 120 пункта на бившите уранови полета на "Тракия РМ" в Пловдивско, Хасковско и Димитровградско. Техните наблюдения показват, че няма замърсявания със сулфати и с тежки метали на почвите, водите и въздуха, особено в участъците "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър". За полевите замервания, за вземането на проби, за лабораторните анализи и за командировъчните на специалистите годишно са усвоявани около 200-250 хил. лв., изтъкна управителят на "Екоинженеринг" ЕООД инж. Иван Христов. Той уточни, че държавното дружество нямат повече ангажименти към бившите уранови площадки на "Тракия РМ", освен на участък "Селище", където по план биологичната рекултивация ще приключи до края на тази година. "Информацията ви не е точна, въобще не разбирам за какво ме питате. Има някаква неточност, която можем да изясним, ако дойдете в Пловдив", отвърна на това управителят на "Тракия РМ" Нейко Ангелов. Потърсихме автора на доклада - собственика на ЕТ "БТ Инженеринг" Ботьо Трендафилов. Той обаче обясни, че не може да говори с репортери "без санкцията на клиента". "Докладът е в два тома. В него подробно са описани щетите и как ще бъдат отстранени", лаконичен бе инж. Трендафилов. След последвалия разговор с двамата управители на "Тракия РМ" - Халина Пейчева и Нейко Ангелов - експертът заяви, че възложителят му е забранил да дава каквато и да било информация. "Висшият екологичен експертен съвет е взел решение въз основа на становищата на редица инстанции като Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Пловдив , Басейнова дирекция и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На площадките е регистрирано замърсяване с тежки метали. Предстои междуведомственият експертен екологичен съвет да приеме оздравителната програма", отбеляза на свой ред началникът на отдел "Предотвратяване на промишлените замърсявания" в МОСВ Бойко Малинов. Той обаче не можа да обясни как така РИОСВ-Пловдив е дала положително становище за доклада (т.е. признала е, че има радиоактивно замърсяване), а в същото време не е издала нито едно предписание и не е наложила нито една глоба на предприятието. "Вижте, досега наистина няма наложени санкции. Колкото до обезщетението за стари екологични щети - този въпрос се решава от междуведомствена комисия", изтъкна директорът на инспекцията Ивайло Йотков. Очебийно е и разминаването в позициите на Националния център по радиобиология и радиационна защита преди една година и сега. В информационния меморандум на "Тракия РМ" от май 2004-а четем, че "вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми. От НЦРРЗ са проведени радиометрични и дозиметрични измервания. Установени са конкретните стойности и са дадени конкретните препоръки за бъдещото ползване...". Съгласно тях сорбционните площадки на участъци "Момино", "Белозем" и "Дебър" и бетоновите на участъци "Царимир" и "Раковски" могат да се ползват за "вторично изграждане на зелени площи (паркове), без детски площадки и спортни съоръжения. От РИОСВ-Пловдив няма наложени санкции". Така че въпросът е преди или сега са точни и искрени в оценките си двете инстанции? "Не мога да ви отговоря веднага. Трябва да проверим в протоколите от замерванията. Обадете се на инж. Переклиева, която участва в експертния екологичен съвет", препоръча директорът на НЦРРЗ доц. Радостина Георгиева. "За пръв път участвам в този съвет и трябва да ви кажа, че подписах доклада с особено мнение, защото имаше нещо много странно в него. Колегите от "Диал", правили замерванията, са установили високи концентрации на торий 230 на тези пет площадки", каза инж. Магда Переклиева. Мистерията според специалистите е как радиоактивният метал е попаднал там и защо не е бил открит преди няколко години от същата акредитирана лаборатория, която е издала сертификати на уранодобивните участъци, рекултивирани от "Екоинженеринг" ЕООД? "Торий не се добива у нас. Може би само в лабораторни условия. Не се използва и при добива на уран. Просто нямам обяснение, освен ако някой нарочно не го е поставил там", посочи бивш служител на закрития Комитет по енергетика. "И по времето на Иван Шиляшки (последният председател на комитета - б.а.) "Тракия РМ" беше като красива мома, която всички искаха - тъкмо заради евентуалните обезщетения за минали екологични замърсявания", спомня си специалистът, пожелал анонимност. Всъщност логично е да попитаме защо дружеството бе продадено на фондовата борса на 23 юни миналата година, щом рекултивацията на площадките му не е приключила? Още повече като се знае, че възможностите на държавата да контролира правилното и целесъобразно усвояване на бюджетните средства в едно частно предприятие са твърде ограничени. Не е ясно и защо в приватизационния договор АП някак е пропуснала да запише, че новите собственици на "Тракия РМ" нямат право да претендират за обезщетения за стари екологични замърсявания, въпреки че такова е било становището на енергийното министерство. Изобщо въпросите без отговор май стават критично много. За деветте месеца от обнародването на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия (бр. 66 на "Държавен вестник" от 30 юли 2004-а) от тази възможност, освен "Тракия РМ", са се възползвали и редица други предприятия. Това са ТЕЦ "Марица 2" ЕАД - Димитровград, мина "Черно море - Бургас" ЕАД - Поморие, "Проучване и добив на нефт и газ" АД - Плевен, "Индустриална зона Варна - запад" АД - Девня (за площадката на "Стар содов завод" АД - гр. Девня), "Брикел" ЕАД - Гълъбово, и "Мина Балкан - 2000" АД - Твърдица. По информация на МОСВ общата стойност на отпуснатите обезщетения по сключените досега 18 договора за отстраняване на стари екощети възлиза на 268 млн. лева. Средствата са били разпределени между "Кремиковци" АД - София, "Асарел Медет" АД - Панагюрище, "Нефтохим" АД - Бургас, "Софарма" АД - София, "Неохим" АД - Димитровград, "Агрополихим" АД - Девня, "Геосол" АД - Провадия, "Осогово" АД - Кюстендил, "Биовет" АД - Пещера, "КЦМ" АД - Пловдив, "ОЦК" АД - Кърджали, "Елаците Мед" АД - с. Мирково, "Пирел" АД - Гоце Делчев, "Горубсо Лъки" АД, Рудник "Димов дол" (обособена част на "Горубсо Рудозем" АД) и "Горубсо Мадан" АД.
Източник: Банкеръ (03.05.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 106 811 лица и със среден осигурителен доход 561 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 МОБИЛТЕЛ гр.София 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 10 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевгр 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 14 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 15 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 16 БУЛБАНК гр.София 17 ПЕТРОЛ гр.София 18 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 19 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 21 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 22 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищ 23 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 24 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София 25 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 26 БАНКА ДСК гр.София 27 КЦМ гр.Пловдив 28 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 29 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникаро 30 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 31 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 32 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 СОФАРМА гр.София 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 39 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 40 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 41 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 44 НЕОХИМ гр.Димитровград 45 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 46 АРКУС гр.Лясковец 47 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 48 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна 49 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО гр.София 50 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София
Източник: Други (09.05.2005)

Съветът на директорите на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 15.VI.2005 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2004 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2004 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2004 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. доклад относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация (ДВ, бр. 66 от 2004 г.); проект за решение - ОС приема доклада относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация (ДВ, бр. 66 от 2004 г.) и направените предложения в тази връзка; 8. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2005 г.; 9. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 29.VI.2005 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен ред на същото място.
Източник: Държавен вестник (13.05.2005)

Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим).
Източник: Капиталов пазар (19.05.2005)

"Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят.
Източник: Дневник (10.06.2005)

Най-големият в света колесен товарач на Caterpillar вече ще работи и в мина "Асарел-Медет" край Панагюрище. Представителят на фирмата за България Атанас Арнаудов съобщи, че освен у нас, това е най-големият товарач, доставен и на Балканския полуостров. Полезният товар на машината с дизелов двигател е 31 тона, обемът на кофата - 17 куб. м., а мощността - 1375 конски сили.
Източник: Сега (23.06.2005)

Медодобивният комбинат Асарел-Медет АД пуска в експлоатация ново минно оборудване, съобщиха от дружеството. Закупени са пет 130-тонни камиона БЕЛЛАЗ и една американска сонда. Преди седмица в експлоатация бе въведен и най-големият в света колесен товарач на Caterpillar. Инвестицията е за 5.5 млн. лв. Целта на инвестиционната ни програма през тази година е повишаване на производителността и намаляване на енергийните разходи, заяви преди време изпълнителният директор на Асарел-Медет АД Лъчезар Цоцорков. Рудникът е достигнал максималния си капацитет - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно. От нея се добиват 40 хил. т мед.
Източник: Пари (29.06.2005)

Минното предприятие "Асарел-Медет" АД -Панагюрище официално пусна в експлоатация ново модерно оборудване. То включва пет 130-тонни машини "БЕЛЛАЗ" и една американска сонда. Оборудването е част от инвестиционната програма на "Асарел-Медет" за въвеждане на модерни технологии при извличането на медни руди и е на обща стойност 7 милиона долара. Преди седмица са въведени в експлоатация няколко машини от американския концерн "Катърпилар" за над 5,5 милиона долара. Предстои монтаж и на една от най-големите машини за добив на руда, произведена от фирма "Либхер". По повод на 40-годишния юбилей от създаването си дружеството е направило амбициозна инвестиционна програма за годината.
Източник: Монитор (30.06.2005)

Две мегаинвестиции тази есен Две мегаинвестиции, всяка от които от 1 млрд. EUR, ще бъдат обявени през есента. В момента работим по инвестиционните планове, с които компаниите са кандидатствали за получаване на сертификат за първи клас инвестиция, заяви директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Той не пожела да посочи имената на инвеститорите, но добави, че са от два много важни за страната отрасъла. С тези две вложения България и тази година ще бъде първа сред страните от ЕС по дял на привлечени преки чужди капитали спрямо БВП, каза Езекиев. Окончателните данни за миналата година показват, че обемът на чуждите инвестиции у нас 2.1 млрд. EUR, а на българските вложения - 3.1 млрд. EUR. Общата сума от 5.2 млрд. EUR представлява 26% от БВП и по този показател сме първи в ЕС, отчете Езекиев. Преките чужди инвеститори са основният фактор за 6.3% ръст на БВП, отчетен през първите три месеца на годината, каза още той. Заради ограничителните мерки в банковото кредитиране те ще продължат да бъдат моторът на икономическия растеж до края на годината. Прогнозите на агенцията за 2005 г. са леко увеличение на чуждите инвестиции до 2.2 млрд. EUR и по-силно при българските - до 3.8 млрд. EUR. Благоприятната икономическа конюнктура, либерализацията на телекомуникационния и енергийния пазар продължават да са сред основните причини за повишената инвестиционна активност. Важна роля играе и приетият миналата година Закон за насърчаване на инвестициите. БАИ вече издаде четири сертификата първи клас, като най-новият е на Асарел Медет АД за подновяване и разширяване на оборудването в рудника. В най-скоро време ще бъдат издадени още два сертификата първи клас /над 70 млн. лв./. Първият е за инвестицията на японската компания Токушукай за изграждане на многопрофилна болница в София на стойност 114 млн. лв. Тя ще бъде завършена до една година, а държавата ще я подпомогне с изграждане на прилежаща инфраструктура. Втората е израелската инвестиция за изграждането на многофункционален търговски и развлекателен комплекс Mall of Sofia на стойност 104 млн. лв. .
Източник: Пари (14.07.2005)

71 млн.лв. инвестиции в Асарел Медет до 2008 г. Минно-обогатителният комплекс Асарел Медет АД започва мащабна инвестиционна програма, която ще завърши до лятото на 2008 г. Компанията ще вложи 71 млн. лв. в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното си оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството е защитило инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и днес официално ще получи сертификат за първи клас инвеститор. Това ще позволи държавата да подпомогне инвестицията на Асарел Медет, като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности, заяви директорът на БАИ Павел Езекиев. Амбициозните инвестиции в рудника започнаха още през миналата година. Целта бе да се увеличи добивът на руда до 11 млн. т годишно, която се преработва в обогатителната фабрика на комплекса. Сега с новите инвестиции ще се намалят съществено разходите за добива и преработката на медната руда. Сложният й минераложки състав и голямото количество на глина затрудняват извличането на медта и увеличават значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед /под 0.4%/. Новите технологии и съоръжения ще повишат извличането на червения метал над 88%. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. USD. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала Белаз и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. USD.
Източник: Пари (14.07.2005)

6 млрд. евро ще достигнат инвестициите у нас през тази година. Прогнозата е на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Павел Езекиев. През миналата година чуждите и наши вложения са били общо 5,3 млрд. евро. Тази година чуждите инвестиции ще нараснат от 2,1 млрд. на 2,2 млрд. евро, а родните ще се увеличат от 3,1 млрд. на 3,8 млрд. евро. Преди години на всеки три лева, вложени от български компании, се е давал по един лев от чужбина. Работим по първите два сертификата за инвестиции, които са над 1 млрд. евро, каза Езекиев, но не уточни кои са крупните проекти. Документите за тях трябва да бъдат издадени през тази година. За първи път БАИ издаде сертификат за инвеститор Първи клас на български инвеститор - на "Асарел-Медет". Документа получават компании, които имат вложения над 70 млн. лева. Плановете на "Асарел-Медет" са да вложи над 71 млн. лв. за три години. Държавата ще помогне в изграждането на инфраструктурата до новите мощности. Предстои да бъдат издадени още два сертификата Първи клас. Първият е на японската компания "Токушукай" за болницата "Токуда" в София, която е на стойност 114 млн. лв. Целият проект е за 300 млн. лв. Вторият сертификат е за израелската инвестиция на Mall of Sofia за изграждане на търговски и развлекателен комплекс с офис сграда на стойност 104 млн. лв. Инвестициите у нас са около 27% от БВП. По този показател България е на първо място в Европа.
Източник: Стандарт (14.07.2005)

“Асарел Медет” купи 360-тонен багер Най-големият хидравличен багер в Европа заработи в миннодобивния комбинат "Асарел Медет". Новата машина тежи 360 тона и е истински гигант в сравнение с обикновените минни багери, които тежат между 1,5 и 2,5 тона. Новата придобивка струва 3 млн. евро, а обемът на кофата е 17 куб. м. Багерът е доставен от немската фирма Liebherr, като се предвижда до 2007 г. да бъдат доставени още две такива машини. Така заедно с другата доставена техника "Асарел-Медет" прави най-голямата инвестиция за България в минното дело през последните години. Затова компанията получи сертификат за инвеститор "първи клас" за проект на стойност 71 млн. лв., съобщи изпълнителният директор инж. Лъчезар Цоцорков. Той се надява годишният добив на медна руда да се увеличи 60 пъти. В момента се произвеждат по 180 хил. тона годишно, като прогнозите са това количество да нарасне до 11 млн. тона.
Източник: Стандарт (15.07.2005)

България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане по ф. д. № 3966/91 на представения счетоводен отчет за 2003 г. на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище.
Източник: Държавен вестник (22.07.2005)

От 1993 г. до 29 юли 2005 г. Агенцията за приватизация е подписала договори за продажбата на 9124 части или цели предприятия, съобщиха оттам. Договорените плащания по сделките са за 7.993 млрд. лв., а приходите досега - 6.851 млрд лв. От общия брой продажби 2902 са за цели предприятия, 2312 са за обособени части от фирми, продадените миноритарни пакети от дружества са 3910, се сочи в отчета. Към края на юли 2005 г. 89.26% от собствеността вече е в частни ръце. 22.89% от продажбите са дела на Центъра за масова приватизация, останалите - на ресорните министерства и АП. Най-голям брой от сделките са извършени в отрасъл промишленост - 32%, следва търговията с 22%, земеделието с 12%, туризма с 10%, транспорта и енергетиката. Сред най-големите предприятия според балансовата им стойност към 1995 г. се сочат Кремиковци АД, Нефтохим АД, Бургас, БТК ЕАД, Соди АД - Девня, СО МАТ АД, Арсенал ЕАД - Казанлък, Асарел - Медет АД, Панагюрище и МДК АД - Пирдоп. В тях участие са взели 12 големи чуждестранни инвеститори, сред които са белгийските компании Solvay и Union Menierre, руската ЛУКойл, германската EON, австрийската EVN, чешката CEZ и др.
Източник: Пари (04.08.2005)

СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ НАД 1000 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 106 852 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 592 лв. за I-во шестмес. на 2005 г. 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 4 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 6 МОБИЛТЕЛ гр.София 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 17 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 18 БУЛБАНК гр.София 19 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 20 ПЕТРОЛ гр.София 21 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 22 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 23 БАНКА ДСК гр.София 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 26 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрище 27 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 28 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 29 КЦМ гр.Пловдив 30 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 31 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 32 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 33 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 34 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 СОФАРМА гр.София 39 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 40 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 41 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 42 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 45 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 46 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 47 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникарово 48 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 49 НЕОХИМ гр.Димитровград 50 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна
Източник: Други (08.08.2005)

НЕК постепенно губи големите си потребители Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев.
Източник: Монитор (10.08.2005)

"Асарел Медет" влага 71 млн. лв. в ново оборудване 71 млн. лв. ще бъдат инвестирани в минно-обогатителния комплекс "Асарел Медет", ръководен от Лъчезар Цоцорков, през следващите 3 г., съобщиха от компанията, която празнува 40-годишен юбилей. Средствата ще бъдат вложени в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството вече защити инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и получи сертификат за първокласен инвеститор. Така на практика държавата ще подпомогне инвестицията на "Асарел Медет", като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. долара. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала "Белаз", и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. долара, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.08.2005)

Представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България В зала 10 на НДК представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България. Участници са Лъчезар Цоцорков,изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД; Цоло Вутов,председател на НТС по минно дело, геология и металургия; Пенчо Токмакчиев и Александър Загоров. Под патронажа на вицепрезидента България г-н Ангел Марин, ще се проведе традиционното честване на Професионалния празник на миньора, организирано от Българската минна камара, член на БСК. Почетни гости на честването ще бъдат министрите на икономиката, на околната среда и водите, на енергетиката и енергийните ресурси, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на финансите, председателите на национално представителните работодателски и синдикални организации - БСК, КНСБ и КТ "Подкрепа" и др. За участие са поканени представители на минните дружества, членове на БМК, ветерани от бранша, представители на миньорските синдикати, представители на законодателната и изпълнителната власт, медии. Всяка година българската минна общественост отбелязва 18 август като професионален празник на миньора, израз на уважение и преклонение пред българските миньори, минни специалисти и свързаните с тях професии. Независимо от тежките процеси на преструктуриране на минния бранш, той продължава да играе решаваща роля в българската икономика, като минералните суровини остават гаранция за националната ни независимост и сигурност. 18 август е денят на Успението на Св. Иван Рилски – покровител и защитник на българските миньори. Преди 102 години - през 1903 г., по предложение на пернишките миньори с указ на цар Фердинанд денят е обявен за професионален празник на работещите в мините. Празникът бе възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет. (източник: news.bg)
Източник: Други (18.08.2005)

Асарел Медет изнася руда за $600 млн. Руда и метали за 600 млн. долара ще бъдат изнесени през 2005 година, сочи прогнозата на минната камара, съобщи председателят й и директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков. Работещите в бранша отбелязаха вчера професионалния си празник. За над 1,5 млрд. лв. се очаква да бъде продукцията в бранша през 2005 г. Мини "Бобов дол" да се приватизират в пакет с ТЕЦ-а, продължават да настояват от синдикалните организации на миньорите. Те и "Марица-изток" са рудниците, останали все още държавна собственост.
Източник: Стандарт (19.08.2005)

Минният бранш очаква продукция за 1.5 млрд. лв. Продукцията в мините да достигне над 1.5 млрд. лв. тази година са очакванията на браншова камара, обяви на пресконференция в НДК в четвъртък председателят на Българската минна камара и изпълнителен директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Предварителните данни на камарата за обема на износа на полезни изкопаеми от страната като стойност са за 600 млн. долара, отчетоха от браншовата организация. Отрасълът е произвел продукция за над 1.3 млрд. лв. през 2004 г., което е ръст от 132 на сто спрямо 2000 г., показват данните на националната статистика. В същото време износът през миналата година в стойностно изражение е нараснал до 455.1 млн. долара, или четири пъти повече в сравнение с равнището преди четири години, когато той е бил 112.2 млн. долара. Ръстът на продукцията и експортът й се дължи най-вече на покачването на цените на цветните метали на международните стокови борси, смятат експертите в минния бранш. Мини "Марица-изток" няма причина да не остане държавна собственост на този етап, но не така стоят нещата с мини "Бобов дол", които са в изключително тежко финансово състояние, посочиха от камарата. От синдикалните организации на миньорите отново обявиха, че ще настояват мини "Бобов дол" да се приватизира в пакет с ТЕЦ "Бобов дол". В минния бранш работят 197 фирми, предоставените концесии за подземни богатства са 413, а реализираните инвестиции за проучване в отрасъла са 49.7 милиона долара и 59.6 милиона долара по концесионни договори за добив, стана ясно от доклада на Българската минна камара. Средният брой на наетите в отрасъла е намалял с близо 10 000 души за четирите години - от 40 383 на 30 335 души.
Източник: Дневник (19.08.2005)

"Асарел Медет" с 26 млн. лв. печалба за шестмесечието За първото полугодие на 2005 г. "Асарел Медет" АД ­ Панагюрище е рализирало печалба от 26 млн. лв. В края на 2004 г. тя е била 45.7 млн. лв., като приходите от продажби на предприятието през м.г. са се увеличили със 70.16 млн. лв. в сравнение с 2003 г., съобщи шефът на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Вчера на миньорския празник предприятието отпразнува своята 40-а годишнина. Задълженията по дългосрочни кредити и по договори за лизинг на компанията за този период са за 15.3 млн. лв., което е с 6.24 млн. лв. по-малко. Над 95 млн. лв. общо ще инвестира дружеството през 2004 и 2005 г. Очакваният добив на минна маса от предприятието през т.г. е 32 млн. тона, а на медна руда от рудник "Асарел" ­ 11.5 млн. т. Инвестиционният план по договора за концесия е в размер на 1.630 млн. долара. В изпълнение на програмата за отстраняване на старите екологични щети, "Асарел Медет" е осъществило дейности на стойност 919 817 лв., става ясно от доклада на Съвета на директорите за 2004 г. Предприятието бе приватизирано през 1999 г. Основен акционер в него е международното дружество "Асарел Инвест", което държи 93.6% от капитала.
Източник: Монитор (19.08.2005)

Шест компании, сред които три дъщерни на собствениците на трите пакета електроразпределителни дружества са готови да се включат в търговията с ел. енергия и да разбият монопола на НЕК. Две от конкурентните фирми вече са лицензирани, а на 4 предстои да бъдат издадени разрешения, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Лиценз вече притежава "ЕФТ България", сред собствениците на която е шефът на фирма "Риск инженеринг" Богомил Манчев. Регистрираната в Дания компания е купувала ток от НЕК от 2002 г. до януари тази година. "ЕФТ България" държи 49% от акциите й, останалите са на датската ЕФТ груп. Със 78% в ЕФТ участва собственикът на "Риск инженеринг", а с 11% - бившият председател на управителния съвет на "Химко - Враца" Николай Вузев. Междувременно "ЕФТ България" е купи 20 мвт до края на годината от АЕЦ "Козлодуй"и ги продава на "Полимери"-Девня, на по-ниски цени от тези на НЕК. Друга частна компания - "ЧЕЗ трейд" също е сключила договори да посредничи при търговията на ел. енергия между производители и големи промишлени клиенти. Очаква се на заседаниeто си в петък Държавната комисия за енергийно регулиране да лицензира за търговия с електрическа енергия компанията "Албус РБ" ЕООД. След 2007 г., когато отпада монополът на Националната електрическа компания (НЕК), компании ще могат да доставят електричество за потребители в чужбина. Изискване към получаването на лиценза е те да представят в регулатора доказателства за финансова обезпеченост. Според правилата за достъп до преносната и разпределителната мрежа банковата гаранция за първата година от лицензирането трябва да е не по-малка от 150 хил. лв., припомниха от регулаторната комисия, ръководена от проф. Константин Шушулов. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Така на практика 11% от пазара на ток в България е отворен. Това означава, че привилегировани потребители могат да купуват електроенергия директно от централите, като плащат такса за преноса на НЕК. До момента компании с годишна консумация от 40 и 100 гигаватчаса имат право на директни договори. От юли тази година в пазара ще се включат и потребители с годишна консумация от 20 гигаватчаса. В същото време доскорошният монополист, държавната НЕК, губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2005 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. Печалбата на НЕКе намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на компанията инж. Васил Анастасов. Въпреки тази негативна тенденция обаче приходите на НЕК са се увеличили с 5 на сто за шест месеца. Това пък се дължи на увеличеното с 1,8 на сто потребление на електричество у нас. През първите шест месеца на годината то е било 13,7 млрд. киловатчаса. "Марица изток" иска компенсация за Да бъде направено необходимото от страна на държавата за компенсиране на намаленото електропроизводство през годината, ще настояват днес на срещата си с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров миньорите от "Марица изток". Това съобщи изпълнителният директор на най-голямото ни държавно въгледобивно дружество инж. Щерьо Щерев, цитиран от агенция "Крос". В момента трите рудника изостават спрямо годишния си бизнес план с над 2 млн. т въглища, което ги поставя в изключително трудна финансова ситуация. Очакванията са изоставането да бъде наваксано поне наполовина чрез увеличаване товара на топлоцентралите в комплекса. Министър Овчаров ще посети днес "Мини Марица изток" АД, ТЕЦ "Марица изток-2" и ТЕЦ "Марица изток-3", както и приватизираното миналата година "Брикел" АД-Гълъбово. По-късно следобед той ще има среща с областния управител на Стара Загора Мария Нейкова и кмета на Града на липите д-р Евгений Желев, а заедно с председателя на временната парламентарна комисия по проблема с обгазяването на региона проф. Владимир Дамгов ще разговаря с представители на обществеността за начина, по който може да бъде разрешена екологичната криза. В предварителната програма на министър Овчаров са включени посещения още в цигарената фабрика "Слънце-Стара Загора БТ", пивоварната "Загорка" и "Градус".
Източник: Монитор (24.08.2005)

40 години от създаването си ще празнува Асарел Медет АД в събота. Празнична литургия, концерт и посещение на минно обогатителния комбинат са включени в програмата. Асарел Медет е първата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди. Тя осигурява 0.5% от световния добив на мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Компанията притежава международен сертификат за интегрирана система за управление, съобразена с изискванията за качество, опазване на околната среда и безопасни условия на труд.
Източник: Пари (26.08.2005)

Инвестиционният проект на "Фьост Алпине интертрейдинг" предвижда през тази година за модернизация на "асарел медет" да бъдат вложени 54.17 млн. лв., заяви президентът на компанията Карл Нихтелбергер по време на официалното честване на 40-годишнината на "асарел Медет". Австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" ще продължи да инвестира, като намеренията са през 2006 г. да се вложат нови 30.04 млн. лв. Само за последните 15 години дружеството е инвестирало в "асарел Медет" 60 млн. долара, допълни Нихтелбергер. Дружеството работи по пет различни програми, които целят цялостната модернизация на производствения процес, създаване на по-добри условия на труд, екологосъобразна експлоатация на находището и бъдещо корпоративно развитие на дружеството, подчерта изпълнителният му директор. Според разчетите за тази година в Програмата за качество, производителност и себестойност през тази година ще бъдат вложени 20.852 млн. лв., в Програмата за енергийна ефективност - 2.950 млн. лв., за екология - 4.404 млн. лв., за корпоративно развитие - 4.803 млн. лв. и за здравословни и безопасни условия на труд - 838 хиляди лева. Инвестициите са реализирани за доставката на нови транспортни съоръжения, оборудване и за опазване на околната среда. "За в бъдеще ние предложихме на "асарел Медет" да останем в това партньорство, съвместно да инвестираме проекти, които ще бъдат реализирани, и да окажем нашето финансово съдействие за това" , каза Карл Нихтелбергер. Управляваната от него компания е мажоритарен собственик на "асарел инвест" с дял от 88.66% от капитала. За изминалите 40 години от дейността на "асарел Медет" са инвестирани средства за развитие и модернизация в размер на 800 млн. долара, съобщи изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. Само през миналата година инвестициите възлизат на 24.478 млн. лв. Те са част от мащабен инвестиционен проект, насочен към подобряване на ефективността на производството, намаляване себестнойността на произвежданата продукция и увеличаване обема на добива и преработка на медна руда, обясни Лъчезар Цоцорков. Благодарение на реализираните досега инвестиции добивът и преработката на руда са достигнали 12 млн. т годишно. Сред постиженията на дружеството, които изтъкна Лъчезар Цоцорков, са годишното производство на предприятието - 40 хил. тона мед, което е повече от половината мед за страната и около 0.5% от световния добив. Дружеството изнася предимно в Сърбия, Германия, Турция, Гърция и Китай, като износът е 52% от общата продукция. Сред рекордите на дружеството е извличането на мед - 90.85%, което е най-високото постижение в отрасъла.
Източник: Дневник (29.08.2005)

Асарел Медет произвежда над 40 000 тона мед годишно в момента, бе отчетено на тържествата послучай 40-годишния юбилей на компанията. Това е около 0,5% от световния добив на мед. Фирмата изпълнява мащабен инвестиционен проект на стойност 100 млн. лв., който ще намали себестойността на произвежданата продукция и ще увеличи добива и преработката на медна руда до 12 млн. т. годишно.
Източник: Сега (29.08.2005)

Клъстър Средногорие Мед официално бе учреден, съобщи изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков, който стана председател на бизнес сдружението. Сред учредителите са изпълнителните директори на Челопеч майнинг, Кумерио мед, Елаците мед, както и кметовете на общините Пирдоп, Златица и Панагюрище. Една от първите задачи на клъстъра е газификацията на Централно Средногорие.
Източник: Пари (20.09.2005)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2092 от 25.Х.2004 г. по ф. д. № 929/2004 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Грийн и Браун - Мед" - ООД, със седалище и адрес на управление Панагюрище, площадка "Асарел", с предмет на дейност: покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни, складови сделки, ремонтни, рекламни и информационни услуги, лизингови сделки, всякаква друга търговска дейност, незабранена от закона, и с капитал 5000 лв. Дружеството е със съдружници "Асарел - Медет" - АД, и "Г и Б Инженеринг България" - ЕООД, Панагюрище, и се представлява и управлява от управителя Кръстьо Николов Кроснаров.
Източник: Държавен вестник (20.09.2005)

Директорът на "Асарел Медет" получи награда "Икар" за принос в развитието на икономиката Председателят на Българската минна камара и директор на "Асарел-Медет"-Панагюрище Лъчезар Цоцорков получи голямата награда "Икар" на Българската стопанска камара за принос в развитието на икономиката и работодателските организации. Награждаването стана по време на честването на 60-годишния му юбилей. Лъчезар Цоцорков стана и почетен гражданин на Панагюрище. Компанията "Асарел-Медет" беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество, по-късно в нея се включиха и чуждестранни инвеститори.
Източник: Сега (19.10.2005)

София става седалище на балканската минна асоциация Браншови организации от минния отрасъл на балканските страни учредиха вчера в София Балканска минна бизнесасоциация. В нея ще членуват организации от България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словения, Турция и Хърватия. Седалището на асоциацията ще е в София, като председателите ще се сменят на ротационен принцип всяка година. Според председателя на Българската минна камара Лъчезар Цоцорков една от задачите на новата организация ще е да се бори срещу експанзията на външни за региона и ЕС дъмпингови доставчици на суровини.
Източник: Сега (21.10.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 112 403 лица и със среден осигурителен доход 599 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 КРЕМИКОВЦИ гр.София 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 МОБИЛТЕЛ гр.София 8 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 12 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 15 БАНКА ДСК гр.София 16 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 17 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 18 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 19 БУЛБАНК гр.София 20 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 21 ПЕТРОЛ гр.София 22 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 23 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЮГ" гр.Пловдив 26 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 27 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 28 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ИЗТОК" гр.Варна 29 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищe 30 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЗАПАД" гр.София 31 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "СЕВЕР" гр.Плевен 32 КЦМ гр.Пловдив 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 ЯНА гр.Бургас 35 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 36 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 37 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 38 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 39 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 40 СОФАРМА гр.София 41 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ гр.София 45 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 46 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 47 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 48 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 49 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 50 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София
Източник: Други (24.11.2005)

Заплатите в големите компании растат най-бързо Средно с между 6 и 10% са се увеличили заплатите в 350-те предприятия, обявени за най-коректни работодатели от Националния осигурителен институт (НОИ). Ръстът е за деветте месеца на 2005 г. Престижният списък включва дружествата, в които осигурителният доход е най-голям. Това означава, че собствениците им не укриват част от възнагражденията, плащат осигуровките върху пълния им размер и затова са наречени "най-коректни" от НОИ. За първи път тази година най-голям е ръстът в най-големите компании. Според анализатори увеличението следва повишаването на производителността на труда. Средната производителност скочи номинално с около 8% за първите шест месеца. Предполагам, че подобно ще е покачването за цялата 2005 г., каза Георги Стоев от Industry Watch. Според него обаче вероятно не може да бъде отчетен коректно ръстът на заплатите в по-малките компании, които са по-гъвкави при криенето на разходите за труд. По принцип няма трайна причина заплатите в една и съща индустрия да растат със скорост, различна за големите и малките, коментира той. Изненадващо най-голям е процентът на увеличение на заплатите в най-големите компании - с над 1000 заети. Осигурителният доход в тях е нараснал между януари и септември с 9.9 на сто до 599 лв. Основната причина за това е в съкращаването на персонал от 180 хил. на 112 хил. души, съчетано с увеличеното производство. В тази група са големите производствени предприятия - телекомите БТК и "Мобилтел", промишлените гиганти "Идеал стандарт" и "Видима", АЕЦ "Козлодуй", "Стомана индъстри", "Асарел медет", КЦМ - Пловдив, и други. Петдесетте най-големи длъжници към общественото осигуряване не са внесли във фондовете на НОИ 158 млн. лв. главници и лихви при 165 млн. лв. преди три месеца. Списъкът се води по традиция от металургичния комбинат "Кремиковци", който обаче има погасителен план и го изпълнява. В челната тройка са пернишката "Стомана" и "Бесттехника" - Радомир. Последното дружество е сред лидерите и на друг "черен списък" - този на длъжниците на здравната каса. Общият размер на дълга на 50-те най-безотговорни работодатели към касата за деветте месеца на годината е 12.6 млн. лв., колкото и в края на юни. Най-често това са общини или предприятия в несъстоятелност, голяма част от които са мини.
Източник: Дневник (28.11.2005)

Признание Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Община Панагюрище", съобщиха от компанията. Това високо звание му бе присъдено за изключителни заслуги и принос към община Панагюрище и страната в областта на икономиката.
Източник: Монитор (30.11.2005)

Производителите се борят за 10 големи клиенти Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ. Привилегировани потребители - Мини Марица-изток ЕАД, Раднево - Стомана индъстри АД, София - КЦМ АД, Пловдив - Асарел Медет АД, Панагюрище - Елаците Мед АД, Панагюрище - Юмикор Мед АД, Пирдоп - Девня цимент АД - ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас - Агрополихим АД, Девня - Неохим АД, Димитровград
Източник: Пари (20.12.2005)

Концесии за подземни богатства Концесионер РМС № дата Подземно богатство Обект Срок (години) "Асарел-Медет"АД 545/12.10.1998 медно-пиритни и златосъдържащи руди Асарел 26 "Бентонит"АД 172/06.04.1999 бели бентонитови глини Енчец 35 "Бентонит"АД 173/06.04.1999 клиноптилови зеолити Бели пласт 35 "Бентонит"АД 175/06.04.1999 перлит Счупена планина 35 "Бентонит"АД 174/06.04.1999 бентонитови глини Пропаст-Доброволец 35 "Будоров-ММ-Михаил Будоров"ЕТ 289/09.04.2004 бели бентонитови глини "Гола могила" 25 "Ведена"ООД 703/25.10.2001 51/31.01.2002 олигомикти Куза 30 "Геонет"ООД 207/12.04.2002 кварц-фелдшпатови пясъци Билкета 35 "Геонет"ООД 829/25.11.2003 туфити Капаклък 35 "Глинохум"ООД 53/27.01.2004 огнеупорни и керамични глини Елов дол - запад 35 "Горубсо Лъки"АД 660/22.10.1999 оловно-цинкови руди Хан Аспарух 9 "Горубсо Лъки"АД 659/22.10.1999 оловно-цинкови руди Говедарника 6 "Горубсо Лъки"АД 661/22.10.1999 оловно-цинкови руди Джурково 9 "Горубсо-Кърджали"АД 642/01.10.1999 оловно-цинкови руди Еньовче 17 "Горубсо-Кърджали"АД 643/01.10.1999 оловно-цинкови руди Чала 17 "Горубсо-Кърджали"АД 644/01.10.1999 оловно-цинкови руди Пчелояд 17 "Горубсо-Мадан"АД 125/14.03.2001 оловно-цинкови руди Петровица 8 "Горубсо-Мадан"АД 126/14.03.2001 оловно-цинкови руди Крушев дол 35 "Гравелита"ООД 716/06.11.2002 кварц-фелдшпатови пясъци Керемидките-участък 1 35 "Гравелита"ООД 482/10.07.2003 бентонитови глини и калийсъдържащи мергели Ралица 35 "Девня варовик"АД 513/19.07.2000 варовици Люляката - у-к Люляката и Снежно поле ЮИ 35 "Динас"АД 675/18.10.2000 кварцити Струпец 35 "Евроманган"АД 255/20.04.1999 манганова руда Оброчище- северозападен у-к 25 "Елаците-Мед"АД 594/02.09.1999 медно-порфирни златосъдържащи руди Елаците 17 "Жабляно"АД 300/29.05.2000 огнеупорни и керамични глини Жабляно 35 "Илинденски Мрамор"ООД 406/17.05.2004 баритна суровина Тевни дол 12 "Илинденци-Мрамор"АД 6/05.01.1999 мрамори Илинденци 35 "Йонтех"ООД 169/20.03.2003 мед от окислени медни руди Цар Асен 20 "Каолин"АД 87/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Вятово-у-к IV, V и VI 17 "Каолин"АД 86/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Дойранци 7 "Каолин"АД 596/29.06.2005 варовици Свобода 35 "Каолин"АД 697/07.10.2003 кварц-каолинова суровина Саръгьол - гн. 21 35 "Каолин"АД 684/30.09.2003 варовици Кирешлика 35 "Каолин"АД 36/21.01.2003 кварц-каолинова суровина Есенниците- VIII участък 35 "Каолин"АД 95/19.02.1999 кварцови пясъци Дъбравино 27 "Каолин"АД 94/19.02.1999 кварц-фелдшпатови пясъци Средня 27 "Каолин"АД 88/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Саръгьол- гн.17 и 20 27 "Копривлен-Мрамор"АД 2/05.01.1999 мрамори Неврокоп 35 "Лорънс Мартин-Зидарово"АД 148/18.03.2002 полиметални златосъдържащи руди Зидарово-участък Юрта 15 "МБС"АД 330/30.04.2003 производствени технологични отпадъци Хвостохранилище Медет 35 "Магма - 97"АД 182/17.03.2004 фелдшпатова суровина (метариолити) Устрем 35 "Магма - 97"АД 595/29.06.2005 доломитни мрамори Мелница 35 "Магма - 97"АД 678/24.08.2004 кварц-фелдшпатова суровина Канарата-Запад 35 "Магма - 97"АД 183/17.03.2004 кварц-фелдшпатова суровина Канарата 35 "Минстрой Холдинг"АД 494/08.06.2004 оловно-цинкови руди Мързян - у-к Мързян-Север 35 "Минстрой Холдинг"АД 886/10.11.2004 оловно-цинкови руди Андроу-Шумачевски дол 35 "Минстрой Холдинг"АД 495/08.06.2004 оловно-цинкови руди Гюдюрска - у-к Южна Петровица 12 "Монолит"АД 210/19.04.2000 варовици Върбешница 35 "Монолит"АД 208/19.04.2000 варовици Монастирище 25 "Монолит"АД 209/19.04.2000 варовици Горна Кремена 35 "Н и Н Трейдинг"ООД 594/29.06.2005 флуоритова суровина Лукина падина 20 "Нефтошисти"АД 299/29.05.2000 нефтошисти Красава 35 "Огнеупорни глини"АД 408/06.06.2001 каменинови глини Славяново 25 "Огнеупорни глини"АД 410/06.06.2001 огнеупорни глини Чучура 25 "Огнеупорни глини"АД 409/06.06.2001 огнеупорна пръст Бръшляница 25 "Огнеупорни глини"АД 413/06.06.2001 огнеупорни глини Сухият кладенец 25 "Огнеупорни глини"АД 412/06.06.2001 кварц-фелдшпатови пясъци Искър 25 "Огнеупорни глини"АД 411/06.06.2001 креда Бяла вода 25 "Ойропак"ООД 816/17.10.2005 вермикулитова суровина Верона 35 "Провадсол"АД 646/05.10.1999 каменна сол Мирово 30 "Рудметал"АД 471/25.06.2001 оловно-цинкови руди Димов дол 14 "Стамболийски 1995 - Христо Иванов" ЕТ 918/23.11.2004 кремъчни конкреции Христово 20 "Странджа Майнинг"ЕООД 54/27.01.2004 кварц-фелдшпатови пясъчници Малко Търново - участък Бърдце 25 "Традекс"АД 799/06.10.2004 варовици Пърженака 25 "Хемус-М"АД 310/11.05.1999 варовици Царевец 15 "Хемус-М"АД 311/11.05.1999 варовици Искър 35 "Челопеч"АД 147/26.03.1999 златно-медно пиритни руди Челопеч 30 предстои конкурс / железни руди и баритна суровина Кремиковци предстои конкурс / гранити Хлябово предстои конкурс / гранитоиди Каменна река предстои конкурс / доломити Делян предстои конкурс / оловно-цинкови руди Руен предстои конкурс / мрамор Мрамор предстои конкурс / гранитоиди Гранитово предстои конкурс / варовици Козяк прекратен договор 318/31.05.2002 мрамори Лилково 35 тече конкурс 732/09.09.2004 кремъчни конкреции Кривня 10
Източник: М-во на икономиката (21.12.2005)

Разрешения за търсене и/или проучване Разрешение на министъра №/дата Група подземнобогатство Обект Площ Титуляр на разрешението Срок (години) 1/09.05.2000 метални полезни изкопаеми Крумовград, обл. Кърджали 130 кв.км "Болкан Минерал енд Майнинг"АД 3 10/07.10.2002 неметални полезни изкопаеми Паничково дере, обл. Хасково 14,625кв.км. "Гравелита"ООД 2 11/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Струпец-Запад обл. Сливен 0,0515кв.км. "Динас"АД 1 12/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Чакъла, обл. Сливен 0,263кв.км "Динас"АД 2 13/25.11.2002 метални полезни изкопаеми Момчилград, обл. Кърджали 186 кв.км. "Горубсо-Кърджали"АД 3 14/21.03.2003 неметални полезни изкопаеми Антола, обл. Търговище 1,398 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 15/01.09.2003 метални полезни изкопаеми Грънчарица, обл. Пазарджик 193 кв.км "КЦМ 2000"АД 3 16/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав, обл.Варна 1,90 кв.км. "Магма - 97"АД 1 17/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав-Север, обл. Варна 0,6648кв.км. "Магма - 97"АД 1 18/30.06.2004 метални полезни изкопаеми Желязната шапка, обл.Пазарджик 0.0203кв.км. "Елшица 99"АД 2 19/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Две могили, обл.Шумен 10,4 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 2/09.10.2000 метални полезни изкопаеми Диканите, обл. Перник 111 кв.км "Хероуърд Венчърс - България"АД 3 20/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Арчар, обл.Шумен 4,207 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 21/20.09.2004 метални полезни изкопаеми Маджарово, обл. Хасково и обл. Кърджали 200 кв.км. "Сентръл Ейша Минералс Лимитед" 3 22/17.11.2004 неметални полезни изкопаеми Бъчвата, обл. Плевен 0,14 кв.км. "СК-13 Плевен Каменина"АД 1 23/28.12.2004 метални полезни изкопаеми Елаците-Свищи плаз, обл. Софийска 25 кв.км. "Елаците-Мед"АД 3 24/28.12.2004 неметални полезни изкопаеми Корията, обл. Варна 1,10 кв.км. "Девня цемент"АД 2 25/30.03.2005 неметални полезни изкопаеми Анел Тепе, обл. Кърджали 0,2 кв.км. "Зеорекс интернационал"ЕООД 2 26/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Дружба, обл. Пловдив 3,72 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 27/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Джурково, обл. Пловдив 3,15 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 3/29.12.2000 неметални полезни изкопаеми Гола Могила, обл. Стара Загора 0,19 кв.км. "Будоров-ММ-Михаил Будоров"ЕТ 2 4/28.03.2001 метални полезни изкопаеми Братия-Лисец, обл. Пазарджик 107 кв.км. "Асарел-Медет"АД 3 5/30.08.2001 неметални полезни изкопаеми Зеленика, обл. Кърджали 0,40 кв.км. "Гравелита"ООД 2 6/14.02.2002 метални полезни изкопаеми Батова река, обл. Добрич 10,24 кв.км. "Батова Рийвър Манганийз Майн"ЕООД 2 7/05.04.2002 неметални полезни изкопаеми Пещене, обл. Враца 4,63кв.км. "Агенор-3"ООД 3 8/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Папаза, обл. Разград 1,18кв.км. "Каолин"АД 3 9/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Тоби, обл. Варна 1,50кв.км. "Химекс-Христо Иванов"ЕТ 3
Източник: М-во на икономиката (21.12.2005)

България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)

Cumerio търси консолидация Белгийската компания Cumerio, собственик на медопреработвателния завод в Пирдоп, e отворена за преговори с други компании, които искат да я купят, съобщи Reuters. Склонни сме за консолидация при условия, благоприятни за Cumerio, е заявил пред белгийски финансов вестник изпълнителният директор Люк Делагей. През миналата година компанията обяви амбициозни планове за разширяване производствения капацитет на завода в Пирдоп. Това стана малко след като белгийската Umicore отдели медния си бизнес в нова компания. Cumerio притежава още медна рафинерия в белгийския град Олен и завод за медни продукти в италианския град Авелино. В плановете влиза и изграждането на производство за крайни продукти, но е възможно то да не е в Пирдоп, а в някоя от страните в региона. Преди дни шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев обяви, че през януари Кумерио България ще получи сертификат за първи клас инвестиция за изграждането на нов завод в Пирдоп. Ръст на производството от 5% отчита Кумерио България за 2005 г., съобщи SeeNews. Той се дължи на подобрената продуктивност. Произведени са 240 хил. т медни аноди. Предвижда се производството на медни аноди в Пирдоп да се разшири до 255 хил. т в края на 2006 г. и 315 хил. т през следващите няколко години. За целта според белгийската компания инвестициите ще бъдат между 70 млн. и 150 млн. EUR. 40% от доставките в Пирдоп идват от двата местни медни рудника - Елаците и Асарел Медет. Останалите 60% са от страни от Латинска Америка - Перу, Чили, Бразилия. През тази година усилията на компанията ще бъдат насочени в търсенето на други партньори от региона и страните от ОНД.
Източник: Пари (03.01.2006)

2005-а – годината без чужди капитали от приватизация Нито едно евро не е влязло в страната като пряка чужда инвестиция от приватизация през изминалата 2005 г. - прецедент в историята на раздържавяването у нас. Заради провалените няколко приватизационни сделки в страната не влязоха по груби сметки около 700 млн. EUR. Става дума за неосъществените продажби на Булгартабак, Бояна филм, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Русе и ТЕЦ Бобов дол. Въпреки това годината никак не е лоша за привлечените капитали отвън. Очакваните 2.2 млрд. EUR постъпления на свежи пари /на нивото от рекордната минала година/ отвън са само от проекти на зелено и експанзия на вече присъстващи в страната ни фирми. Това означава, че България е стъпила на здрави основи и може да разчита на приток от преки чужди инвестиции и без да има активи за продаване, коментира директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Инвеститор номер едно за 2005 г. е МобилТел. След закупуването на мобилния оператор от Тelekom Austria капиталът на дружеството бе увеличен с около 300 млн. EUR, които основно бяха използвани за разширяване на мрежата. На второ място е ЛУКойл, който през годината е инвестирал над 200 млн. EUR в развитие на мрежата от бензиностанции, разширяване на нефхтохимическата преработка и екологията. Съществен дял в привлечените външни капитали има банковият сектор. Само в три от търговските банки у нас увеличиха капитала си през годината общо с около 350 млн. EUR основно с цел разширяване на инвестиционните кредити за българския бизнес. Сред индустриалните инвестиции със значителни размери са тези, направени от гръцката Виохалко в София мед, инвестициите на Палфингер, Шишеджам, Кремиковци, Асарел Медет, Дънди прешъс и Овъргаз. Тук са и няколко големи инвестиции, направени в недвижимо имущество, на обща стойност около 200 млн. EUR. През 2006 г. очаквам привлечените преки чужди инвестиции да са от порядъка на 2.3 млрд. EUR, т.е. на нивото на тазгодишните, каза директорът на БАИ Павел Езекиев. Тук не са включени постъпления от приватизация. През новата година ще започне да се изпълнява най-мащабната до момента инвестиция в страната - изграждането на нови 670-ватови мощности в Марица-изток 1 от американската компания AES. Стойността на инвестицията е 1.045 млрд. EUR. В първите дни на януари ще бъдат официално връчени два нови сертификата, единият от които е за Първи клас. Той е на медопреработвателния комбинат в Пирдоп, където белгийската група Кумерио ще изгражда нови мощности, които ще разширят производството с близо 40%. Сертификат Трети клас ще получи френската компания Шнайдер за строежа на нова фабрика за електроматериали в община Марица. Инвестиционният проект е на стойност 16 млн. EUR, като се предвижда откриването на 320 нови работни места. В момента агенцията е в процес на одобряване на още шест нови проекта от първи клас, които са на стойност около 400 млн. EUR, каза Езекиев, без да уточнява подробности. Той обаче заяви, че догодина се очаква секторът на високите технологии да бъде на челните места по създаване на нови работни места. Все по-активни в инвестиционните си намерения стават и българските компании. През тази година те са направили инвестиции за 3.3 млрд. EUR, като очакванията на БАИ за следващата година са те да отбележат 10%-ен ръст. 2005 г. се е оказала рекордна за направените български инвестиции навън. Общата им стойност достига 250 млн. EUR.
Източник: Пари (03.01.2006)

Само по-големите предприятия от минната промишленост биха оцелели след влизането на страната ни в ЕС, ако държавата не положи усилия за удължаване на гратисния период за въвеждане на екологичните изисквания с още 5 години и не поеме своя финансов дял за отстраняване на замърсяванията. За това предупредиха вчера представители на Българската минна камара /БМК/. Необходимите средства за закриване и рекултивация на съществуващите депа за добив и първична преработка на подземни богатства по данни на камарата надхвърлят 1.2 млрд. лв., съобщи председателят на БМК Лъчезар Цоцорков. Отделно предприятията трябва да вложат още близо 500 млн. лв. за саниране на промишлените площадки и откритите рудници, каквито са изискванията на ЕС. Най-голям проблем обаче ще създаде строителството и експлоатацията на пречиствателни станции за отпадни води. За тях, освен че са необходими значителни средства, не са договорени никакви гратисни периоди за разлика от други държави като Полша, Чехия или Малта, при които въвеждането на тези съоръжения ще става в срок от 1 до 3 години след влизането им в ЕС. В същото време минната индустрия инвестира за екология годишно едва 10% от оборота, който прави. При около 1 млрд. лв. оборот това означава, че се влагат само 100 млн. лв. Средногодишно обаче трябва да се влагат двойно повече. От камарата настояват вместо до 2010 г. крайният срок за въвеждане и покриване на екоизискванията да се удължи до 2015 г. Това не може да стане с ново отваряне на преговорни глави и предоговаряне, а при предстоящото приемане на още две нови директиви - първо от ЕС, после и от България, смятат от БМК. Те са свързани с управление на твърдите промишлени отпадъци. Според Цоцорков държавата и бизнесът трябва заедно да постигнат по-добри условия при привеждането на бранша към изискванията на европейските екодирективи. За целта държавата трябва също да вложи средства за закриване на старите депа, останали отпреди приватизацията на минните предприятия, което е нейно задължение и практика в Европа. От БМК се оплакаха, че засега липсва координация и диалог между бранша и институциите. Единствено МОСВ се съобразявало с минната камара при някои от действията си, свързани с въвеждането на еконормите.
Източник: Монитор (18.01.2006)

600 млн. т отпадъци изхвърлят предприятията у нас за година. За сравнение, битовите отпадъци са 50-60 млн. тона годишно. Над 2 млрд. лв. са нужни на фирмите от минната промишленост, които са най-големите замърсители, да въведат европейските изисквания за опазване на околната среда, обяви председателят на Българска минна камара Лъчезар Цоцорков. От камарата настояват част от тези суми да бъдат платени от държавата.
Източник: Стандарт (18.01.2006)

Медодобивниците ще инвестират печалбата от скъпия метал Не водим дивидентна политика, имаме амбициозна инвестиционна програма за тази и следващата година от няколко десетки милиона лева за удължаване на живота на рудник Елаците. Така от ръководството на Елаците Мед коментираха рекордните цени на медта на Лондонската метална борса. След забележителна поредица от исторически борсови рекорди вчера медните фючърси достигнаха 4925 USD/т. В края на 2001 г. те се търгуваха по 1490 USD/т, през декември 2002 и 2003 г. по 1574 USD/т и 2000 USD/т и по 3170 USD/т в края на 2004 г. По данни на Българската минна камара през миналата година е произведен малко над 400 хил. т меден концентрат от трите български находища - Елаците, Асарел и Челопеч. Намеренията на Елаците са да разшири добива на руда и да търси нови запаси, което ще удължи живота на рудника със 7-8 г. През миналата година в Елаците са добити 33 млн. т минна маса, от които са преработени 12 млн. т руда. Около 11 млн. са преработените тонове медна руда в Асарел Медет през 2005 г. От 2004 г. компанията започна мащабна инвестиционна програма за над 100 млн. лв. Закупено бе ново минно оборудване и бяха подобрени всички операции. В резултат на това добивът на руда бе увеличен с 20% и достигна максималния си капацитет. Част от предвижданите инвестиции ще бъдат използвани през тази година за проучване на нови находища в района на Асарел. В рудник Челопеч през миналата година добивът на медна руда достигна 1 млн. т. Вложените инвестиции за разширяване на производството предвиждат до 2008 г. в Челопеч годишното производство на мед да достигне 21.7 хил. т, а на злато - 130 хил. тр.у.
Източник: Пари (03.02.2006)

Антимонополната комисия разреши сливане на две канадски компании Комисията за защита на конкуренцията разреши предстоящата концентрация на две канадски минни компании с ограничено присъствие в България. Искането за сливането между "Инко лимитид" и "Фалконбридж лимитид" е направено на 1 февруари и преди два дни КЗК излезе със становище. Двете компании почти не развиват дейност в България и концентрацията им няма да доведе до господстващо положение или да попречи за ефективната конкуренция в минния сектор, е мотивът на комисията. "Фалконбридж" внася минимални количества меден концентрат за медодобивния комбинат "Кумерио мед България" в Пирдоп. Основната дейност на "Инко" е производство и добив на никел, който не се преработва в страната, сочи проучването на антимонополистите. Търговската дейност на двете дружества няма да постави в неизгодна позиция трите предприятия за добив и преработка на мед в страната - "Асарел медет", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", пише още в решението. "Инко лимитид" със седалище в Торонто ще придобие най-малко две трети от акциите с право на глас на "Фалконбридж лимитид". "Фалконбридж" е сред крупните компании за добив, преработка и продажба на мед, никел, цинк и алуминий. Тя е на четвърто място в света по добив на никел и на трето по добив на цинк. След последното й сливане с "Норанда инк" "Фалконбридж" притежава активи за 12.5 млрд. долара, а чистата печалба годишно възлиза на 40 млн. долара. Според българското законодателство компаниите на пазара трябва да уведомяват комисията при концентрация. В случая с канадските компании сливането става извън страната, те не притежават дъщерни дружества в страната, затова и разрешението е станало бързо. Възможно е обаче чуждите инвеститори да имат и по-сериозни намерения за партньорство в България, смятат специалисти.
Източник: Дневник (05.04.2006)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 7.VI.2006 г. в 16,30 ч. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; 2. приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС приема годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2005 г. проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2005 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2006 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15,30 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 21.VI.2006 г. в 17,30 ч. при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (21.04.2006)

За втора година председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев ще присъди наградите ИН 5 за най-успешни инвеститори и иноватори в българската икономика. ИН 5 отразява петте стълба на икономическия просперитет - индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Отличени ще бъдат 14 компании, сред които са Амилум България ЕАД, Асарел Медет АД, Бизнес иновационен център ИЗОТ, Бентонит, Лудогорие АД, Овергаз инк. АД, Фикосота ООД. За принос в развитието на работодателските организации ще бъдат отличени Съюзът на пивоварите и Асоциацията на млекопреработвателите.
Източник: Пари (26.04.2006)

Българска стопанска камара връчи на официална церемония годишните награди „ИН-5”, за принос в развитието на българската икономика през 2005 г на 14 фирми, две браншови организации и представители на медиите. Името на наградите – „ИН-5”, отразява петте основни стълба на икономическия просперитет – индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Призът се връчва всяка година около 25 април – датата на учредяване на БСК, на фирми, научни колективи, физически лица и медии с особен принос за развитието на българската икономика. Това е второто по ред издание на конкурса – Наградите „ИН-5” бяха учредени през 2005 г. по повод честването на 25-годишнината на БСК: ПЪРВА СТЕПЕН – голямата награда: СТАТУЕТКА „ИКАР”, СЕРТИФИКАТ И ВПИСВАНЕ В ПОЧЕТНАТА КНИГА НА БСК Категория ИНДУСТРИЯ - Фикосота ООД, Шумен, с Управител Жечко Кюркчиев. Връчва се за комплекс от постигнати резултати, свързани с усвояване на автоматизирани линии, старт на ново производство, осъществен износ в страни от 5те континента, сертифициране на 5 продукта и разкрити 400 нови работни места. Категория ИНОВАЦИЯ - Асарел Медет АД, Панагюрище, с Управител д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Връчва се за реализиране на широка програма от иновативни решения, довели до усвояване на върхови за времето техника, технология и лабораторни прибори. Категория ИНВЕСТИЦИЯ - Челопеч Майнинг ЕАД– Челопеч, с Изпълнителен директор Лорънс Марсланд. Връчва се за вложена успешна инвестиция, допринесла за двукратен ръст на износа, получен сертификат „Първи клас инвеститор” и експерименталното внедрена технология за производство на метали чрез високотемпературно окисляване под налягане с потенциал за допълнителна инвестиция. Категория ИНИЦИАТИВА Лудогорие АД – Кубрат, с Управител Калина Митева. Връчва се за комплекс от стратегически инициативи, довели до ръст в експортната и продуктова листа с 30 %, осъществен износ от 99 % в страни от 4 континента и внедрена нова технология за избелване на дървесина. Енергия АД – Търговище, с управител Желю Папазов. За успешно внедрен научен продукт и пускане в експлоатация на нова производствена линия, увеличила пазарния потенциал на дружеството в Испания, Франция, Италия, Русия, Узбекистан и др. Категория ИНТЕЛЕКТ - Научно-преподавателския колектив на ХТМУ-София, с ректор доц. Кирил Станулов За създадените научни продукти и новаторски решения с индустриален потенциал в областта на химическата, циментовата и металургичната промишленост ВТОРА СТЕПЕН: ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК, ДИПЛОМ И ВПИСВАНЕ В ПОЧЕТНАТА КНИГА НА БСК КАТЕГОРИЯ: ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ “Ес енд Би Индастриъл Минералс “ АД – Кърджали, с управител Юлиана Марева. За разширяване на международните пазари, ръст в инвестиционната програма, усвоени нов научен продукт и марка, получено признание на международни и национални изложения, и подобряване условията на труд в дружеството. Пластмасови изделия АД - Средец, с Изпълнителен директор - Костадин Чолаков. За постигнати добри финансови резултати, увеличена експортна листа с 42 %, завоюване на пазари във Франция и Румъния, усвояване на нова технология и пускане в експлоатация на цех за полипропиленови /РР/ влакна „Овергаз инк.” АД, с Изпълнителен директор Сашо Дончев. За провеждане на успешна стратегия, позволяваща непрекъснат ръст във финансовите показатели на дружеството и стабилност в инвестиционната му програма, както и за разкриването на нови 186 работни места. КАТЕГОРИЯ: СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ Бизнес иновационен ц-р „ИЗОТ”, с изп. директор Снежана Христова. За създадената възможност 130 малки и средни фирми да осъществяват развойна и внедрителска дейност, позволила да се усвоят системи за радиоизвестяване и охрана на отдалечени обекти, за управление и контрол на осветление, за криптозащита на файлове и др. съвременни технологии Ер Ликид България ЕООД, Пирдоп, с управител Марин Димитров. За постигнати високи резултати в инвестиционната политика, използване и внедряване на научен продукт, пускане на нова инсталация за индустриални газове и разкриване на нови работни места. Амилум България ЕАД, Разград, с председател на УС Светлозар Караджов. За дългогодишна и успешна производствена дейност, базирана на съвременни технологии, непрекъснато растящи пазари, системно обновление и усвояване на нови производствени линии за желатинизирани нишестета. КАТЕГОРИЯ: МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ Екофол АД – Търговище, с управител Иван Михайлов. За усвояване на 4 нови технологии за производство на торове и две производствени линии. За отвоювани нови пазарни ниши в САЩ и Турция, за достигнат 260% ръст на експортната си листа. ТРЕТА СТЕПЕН: ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК И ГРАМОТА КАТЕГОРИЯ: СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ „Монтажи Варна” АД, гр. Варна, с изпълнителен директор Георги Хекимов. За постигнати успехи в сертифициране на производството, ръст на работните места и пробив на международния пазар. КАТЕГОРИЯ: МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ “Лира” ООД – Търговище, с управител инж. Трифон Трифонов. За постигане на 75 % ръст в продуктовата листа, трайно подобряване на транспортната окомплектовка и усвояване на съвременна плазмена газова инсталация за рязане и обработка на детайли. ЕТ „ДЕИК-Христо Грозданов”, Пловдив, с управител Христо Грозданов. За пазарна реализация на продукти в Испания, разширяване на продуктовата структура и инвестиции в строителството на нов цех за производство. ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАГРАДИ (за медии и организации): ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК и ДИПЛОМ Категория: ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НАРАБОТОДАТЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СЪЮЗ НА ПИВОВАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, с председател Владимир Иванов. За активно участие в международни проекти, свързани с изпитване на пивоварни сортове ечемик на територията на Република България, последвани от срещи и семинари, изработване на Харта за социално партньорство, активно партниране при хармонизиране на законовата уредба и доближаване до европейските норми на работа. АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ, с председател Димитър Зоров. За постигнат ръст на членския състав, реализиране на 17 инициативи през годината, участие в 3 проекта, 8 семинара и 4 изложения. За далновидна позиция при покриване на европейските критерии за безопасност на продуктите на млечна основа и активно партньорство с БСК. КАТЕГОРИЯ: МЕДИИ Електронна медия: ТЕЛЕВИЗИЯ „ЕВРОПА” - За цялостен принос за повишаване информираността относно европейските перспективи пред българската икономика и за активно партньорство с Българската стопанска камара Печатна медия: СП. „МЕНИДЖЪР” - За целенасочената дългогодишна дейност и принос в развитието на мениджърските екипи Специализирано радио предаване: „ПОРТФЕЙЛ”, Р. ДАРИК - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Специализирано тв.предаване – „БИЗНЕСЪТ”, Би ТВ, За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Спец. рубрика в печатно издание – Икономическия отдел на В. „ТРУД” - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Интернет медия: „БИЗНЕС ИНДУСТРИЯ КАПИТАЛИ” - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара РЕВЕРЕН ЗНАК и ГРАМОТА: Журналист в печатно издание: Валентин Георгиев, в. Монитор - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара Журналист в електронна медия: Васил Чобанов, р. Нова Европа - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара Александър Райков, тв. 7 - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара
Източник: БСК (27.04.2006)

Българска стопанска камара връчи наградите „ИН-5” На 26 април 2006 г. се състоя официалната церемония по връчването на годишните награди на БСК – „ИН-5”, за принос в развитието на българската икономика през 2005 г. Сред гостите на събитието бяха министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, както и г-н Станимир Бързашки и г-н Стоян Сталев. Председателят на БСК г-н Божидар Данев раздаде награди Първа степен – статуетка ИКАР, сертификат и вписване в почетната книга на БСК в следните категории: ИНДУСТРИЯ - Фикосота ООД, Шумен; ИНОВАЦИЯ - Асарел Медет АД, Панагюрище; ИНВЕСТИЦИЯ - Челопеч Майнинг ЕАД– Челопеч; ИНИЦИАТИВА - Лудогорие АД – Кубрат и Енергия АД – Търговище; ИНТЕЛЕКТ - Научно-преподавателския колектив на ХТМУ-София. Втора награда Почетен знак на БСК, диплом и вписване в почетната книга на БСК взеха: в категория ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Ес енд Би Индастриъл Минералс АД – Кърджали, Пластмасови изделия АД – Средец и Овергаз инк.” АД. В категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ носители станаха Бизнес иновационен ц-р ИЗОТ, Ер Ликид България ЕООД, Пирдоп и Амилум България ЕАД, Разград, а категория МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Екофол АД – Търговище. Трета награда Почетен знак на БСК и грамота получиха „Монтажи Варна” АД, гр. Варна в категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ; и Лира ООД – Търговище и ЕТ ДЕИК-Христо Грозданов, Пловдив при МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. Съюзът на пивоварите в България и Асоциацията на млекопреработвателите в България бяха отличени за Принос в развитието на работодателските организации.
Източник: Капиталов пазар (27.04.2006)

Минната индустрия е силно енергоемка, затова сме притеснени от високите цени на петрола на международните пазари. За щастие високата цена на медта временно решава този проблем и ни позволява да инвестираме. Значителна част от инвестициите ни бе насочена за увеличаване на енергийната ефективност и намаляване разходите на електроенергия и горива в производството. Само миналата година сме инвестирали 45 млн. USD. Внедрихме ново минно оборудване и технологии, които също увеличават производителността. В резултат на това тази година в рудник Асарел ще добием 40 млн. т минна маса при 35 млн. т през миналата година. С 1 млн. т ще увеличим добива на руда.
Източник: Пари (28.04.2006)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане на представения счетоводен отчет за 2004 г. на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, по ф. д. № 3966/91.
Източник: Държавен вестник (19.05.2006)

Националната електрическа компания (НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Тази тенденция се задълбочи рязко през последните 2 години, след като компанията спря преките доставки на ток за големи потребители. В момента електричеството се изкупува от седемте частни електроразпределителни дружества, които пък го препродават с отлична печалба на фирми и битови потребители. С поправки в енергийния закон обаче се предлага лицензът на НЕК да бъде разширен така, че отново да има достъп до пазара на ток средно напрежение, до който няма достъп от 4 години насам. Така се очаква НЕК да свие пазарния дял на електроразпределителните фирми, които на практика са монополисти без конкуренция. През април съветът на директорите на НЕК ЕАД взе решение за преструктуриране на дружеството. Приетият модел за преструктуриране е чрез образуване на ново дъщерно дружество, 100 процента собственост на НЕК, което да изпълнява функциите на оператор на електроенергийната система, администратор на балансиращия пазар и експлоатация и поддръжка на преносната мрежа, която остава собственост на НЕК. Преструктурирането на НЕК е заради Директива 2003/54 на ЕС за юридическо, функционално и счетоводно отделяне на преносния системен оператор от дейностите на дружеството, несвързани с преноса и които могат да се конкурират на пазара, по-специално търговията и производството. След преструктурирането компанията ще изпълнява функциите на обществен доставчик, на производител от ВЕЦ и на търговец на електроенергия. Така компанията ще изкупува електроенергията по сключените дългосрочни договори с ТЕЦ "Марица изток 1", ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Марица изток 3", както и енергията от възобновяеми енергийни източници и ко-генерация по преференциални цени, а също така, при решение от страна на Министерския съвет, ще продължи да развива проекта "АЕЦ Белене". Приетият модел на преструктуриране на НЕК обаче доведе до "високо напрежение" в Министерството на икономиката и енергетиката, след като зам.-министър Иванка Диловска си подаде оставката в знак на несъгласие с този модел на преструктуриране. Очаква се министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров да одобри предложението на шефовете на компанията в началото на юни. Освен това, НЕК е внесла предложение в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за увеличение на цената на тока с 15 на сто от 1 юли. Причината е, че АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи с изключение на ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3 също настояват с 5 до 11 на сто по-скъпа електроенергия. Това автоматично пък ще качи цените по веригата. Електроразпределителните дружества също поискаха по-висока цена на електроенергията от 6,5 до 8,5 на сто. Така на практика фирмите у нас ще се изправени пред алтернативата дали да сключат преки договори с производители и НЕК или да купуват енергията на по-висока цена от електроразпределителните дружества. В момента НЕК губи и от преките доставки на ток без нейно посредничество, които непрекъснато се увеличават. Показателно е, че преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", "Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. ". Всичко това води и до намаление на печалбата на компанията. Според изпълнителния директор Любомир Велков цената на тока ще се повиши след затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" в края на тази година. Сега НЕК купува скъпа електроенергия от ТЕЦ и по-евтина от АЕЦ, а догодина реакторите, които произвеждат с най-ниска себестойност ще бъдат спрени. Цените, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, принуждават електрическата компанията да губи по 4-5 лв. от всеки продаден мегаватчас на електроразпределителните фирми, допълни шефът на НЕК. В момента разликата се покрива от износа на ток, но догодина това вече ще бъде невъзможно. Няма да има дефицит на електроенергия в България след спирането на двата блока, но през зимата ще трябва да спрем износа, твърди шефът на Централното диспечерско управление на НЕК Митю Христозов. Така на практика компанията ще може да изпълнява вече сключени договори за износ на електричество, но няма да може да сключва нови заради намалелия капацитет на електропроизводствената ни система. Което пък означава, че България ще загуби лидерската си позиция на износител на електричество.
Източник: Монитор (26.05.2006)

Държавата ще прави инфраструктурата в индустриалните зони Вместо да подкрепя само отделни инвестиционни проекти, държавата може да насърчава по-ефективно индустриалните зони, като изгражда прилежащата инфраструктура. Тези преференции сега се дават само за инвеститорите от първи клас, които влагат над 70 млн. лв. в икономиката. Предложението ще бъде записано в промените на Закона за насърчаване на инвестициите, които са в работен етап, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Идеята е държавата да финансира изграждането на пътища и канализации в териториални клъстъри или икономически зони, така че общите комуникации да обслужват повече компании. Броят на частните и общински зони през последната година рязко се увеличи. Пример за това са зоните в Русе и Раковски, обясни Сталев. Индустриалният клъстър в Средногорие, който обедини миналата година четирите най-големи медодобивни компании в страната "Асарел медет", "Юмикор", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", също кандидатства пред държавата за финансиране на прилежащата инфраструктура. Поради ограничения ресурс досега са отпуснати средства само три проекта - на германската компания "Линднер" в София, на френската "Монтюпе" в Русе и на турския холдинг "Шишеджам" в Търговище.
Източник: Дневник (29.05.2006)

"Кумерио" подготвя още 30 млн. евро за екосъоръжения Белгийската медодобивна компания "Кумерио" ще инвестира 30 млн. евро в екосъоръжения в металургичния комбинат в Пирдоп до края на 2007 г. Това обяви главният изпълнителен директор на компанията Люк Делаге, който пристигна в София за откриването на пречиствателната станция за промишлени отпадни води в завода. Около 20 млн. евро "Кумерио" ще използва за сероочистващи филтри и технологии, а с останалите средства ще бъде изградена канализационна система, заяви Делаге. С внедряването им производителят на мед ще намали обема на емисиите серен диоксид, които предприятието отделя в атмосферата, до допустими норми. Предстоящите инвестиции са част от ангажиментите на бившето "Юмикор мед" по приватизационния договор за комбината и по комплексното разрешително за дейността на основните промишлени инсталации, издадено от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). С тях инвестициите на "Кумерио" за покриване на стандарти за опазването на околната среда ще надхвърлят 60 млн. евро. Общата стойност на инвестициите на "Кумерио" в завода в Пирдоп към момента е 150 млн. евро. До месец започва изграждането на ново преработвателно предприятие за добив на катодна мед с капацитет 180 хил. тона годишно, или три пъти по-голям от този на старата рафинерия, която оперира в момента. Реализацията на проекта ще струва 70 млн. евро, като по план новото електролизно производство трябва да заработи в началото на 2008 г. Допълнително за модернизацията на металургичния комбинат ще бъдат заделени още 12 млн. евро. С изграждането на новата рафинерия ръководството на "Кумерио" ще се опита реши проблемите с недостига на доставки на катодна мед за страните от черноморския басейн, където пазарът бележи растеж от над 4 на сто годишно по оценки на експерти. Реализирането на проекта ще направи от България основен център (hub) за бизнеса на "Кумерио", която разполага с предприятия още в Белгия и Италия. Компанията е водещ доставчик на катодна мед за региона, а близо една трета от доставките на суровини се осъществяват от местни рудници, заявиха от ръководството на компанията. В страната комбинатът в Пирдоп си набавя медни концентрати от разположените наблизо мини "Асарел Медет" и "Елаците". Сред приоритетите на "Кумерио" ще бъде и запазването на статута на компанията на разходно-ефективна компания, което предвижда запазване на текущия брой на заетите в завода в Пирдоп или нови съкращения, по думите на Делаге. Към момента персоналът в предприятието наброява 800 души.
Източник: Дневник (30.05.2006)

Пътуващ семинар на тема „Технологично обновление и подготовка на кадри – проблеми, опит и предизвикателства пред българския бизнес” се проведе на 6 юни т.г. в гр. Панагюрище. Повече от 30 представители на браншови организации и фирми от различни сектори на икономиката участваха в семинара, който беше организиран от Българската стопанска камара, Европейския иновационен център – България, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията, Българската минно-геоложка камара, Сдружението на предприемачите – Панагюрище, и фирмите „Асарел Медет” АД и „Оптикоелектрон Груп” АД. Участниците имаха възможността да се запознаят с практиката на „Асарел Медет” и „Оптикоелектрон Груп” АД по обучение на персонала и подготовката на кадри за своите производства. Беше споделен, също така, практическият опит на ръководителите „Човешки ресурси” на двете най-големи металургични предприятия у нас – „Стомана индъстри” и „Кремиковци”.
Източник: Други (08.06.2006)

АЕЦ "Козлодуй" ще продава повече ток на големите компании АЕЦ "Козлодуй" ще продаде до края на годината 1.4 млн. Мwh директно на големи потребители на енергия, след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определи квотите за продажба на свободния пазар. По-голямата квота се дава заради очакваното увеличено потребление на обществения сектор и привилегированите потребители, както и за да се стимулира развитието на пазара. В мониторинговия доклад на ЕК се отбелязани ограничените мерки за либерализацията му. Сделките с енергия на атомната централа са най-предпочитаните за привилегированите потребители главно заради сравнително по-ниската цена в сравнение с останалите производители. Централата има подписани договори с "Кумерио мед","Асарел медет", "Стомана индъстри", "Лукойл Нефтохим", "Полимери", "Челопеч майнинг", "Елаците мед" и лицензирания търговец "ЕФТ България". След увеличаването на квотата от атомната централа ще купуват "Дуропак Тракия папир", "Берг фитинги - Монтана" и лицензираният търговец "Енерджи партнърс". Централата по данни на регулатора има около 35% пазарен дял и произвежда около 40% от енергията в България. Привилегировани потребители са онези компании, които нямат задължения към НЕК и от юли техният брой ще бъде увеличен с компании с годишна консумация не по-малка от 9 гигаватчаса. В тази група по данни на регулатора ще влязат 92 компании, които са присъединени към мрежата на средно напрежение, където са клиентите на електроразпределителните компании. До момента като участници в пазара са регистрирани пет търговци и 14 компании. Намалени са количествата на ТЕЦ "Марица-изток 2" в сравнение с първото полугодие на тази година заради изискването на ЕБВР по заема за финансиране на строителството на сероочистките на пети и шести блок. Дружеството има петгодишен договор за изкупуване на тока от Националната електрическа компания (НЕК). В началото на годината централата обяви, че се оттегля от участие в пазара. Няма решение дали ще продължим да участваме в пазара, преговаряме с компаниите, които искат да купуват ток от нас, да продължат, коментираха от ръководството на дружеството. Оттам припомниха, че цената на енергията беше повишена от комисията. До оттеглянето си централата продаваше на ОЦК и "ЕФТ България" При определянето на квотите регулаторът е отчел предстоящото приключване на сделката за продажбата на ТЕЦ "Варна" на ЧЕЗ. Условията по договора са получаването на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и подписан договор за студен резерв с НЕК. Той ще влезе в сила през октомври и параметрите по него вече са уточнени, съобщиха от регулаторната комисия. Оттам обясниха, че възможностите за регулиране на ТЕЦ "Марица 3" и "Топлофикация Русе" са ограничени, което затруднява участието им в пазара.
Източник: Дневник (30.06.2006)

ЛЕКС КОНСУЛТИНГ и/или неговите съдружници, самостоятелно или от името на дружеството, са участвали като консултанти в осъществяване на множество проекти, по - важните от които: изготвяне на над тридесет правни анализа на различни търговски дружества; образуване и регистрация на голям брой дружества за участие в приватизацията на държавни и общински предприятия, както и защита на техните интереси при водене на преговори и сключване на приватизационни договори с приватизиращия държавен орган; изготвяне на документация и оферти, участие в преговори и/или консултантски услуги по повод приватизацията на предприятия от различни отрасли: "ЕЛАЦИТЕ МЕД" ЕАД - Софийска област, "АСАРЕЛ МЕДЕТ" ЕАД - Панагюрище, "МОНОЛИТ" ЕАД - Монтана, "ТУНДЖА" ЕАД - Ямбол, "ОСМИ МАРТ" ЕАД - София, "МРАМОР - ГРАНИТ" ЕАД - София, "БАЛКАНСКАЛ" - Ябланица, "МОДУС" ЕАД - Хасково, "УНИВЕРСАЛ" ЕООД - гр.Любимец, "МРАМОР - БЕРКСТОН" ЕАД - Берковица, Печатница "ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ" - София, "ФЕНИКС-РЕСУРС" ЕООД - гр.Дупница, "ФЕНИКС-РЕСУРС" ЕООД - гр. Благоевград, "БУЛГАРГЕОМИН" ЕАД - София, "ХЕМУС М" ЕАД - Мездра, ВЕЦ "Черни Осъм" и други. ЛЕКС КОНСУЛТИНГ има сериозен опит и в предоставянето на концесионни права - изготвяне на цялостни правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи на находища, ползвани от: "КРЕМИКОВЦИ" АД, "МОНОЛИТ" ЕАД, "ХЕМУС - М" ЕАД, "ДЕВНЯ ЦИМЕНТ" АД, "ОСОГОВО" ЕАД ЛЕКС КОНСУЛТИНГ е участвало като консултант и при реализация на инвестиционни проекти за строителството на различни обекти. Осигурили сме цялостно правнo обслужване на процеса по изграждане на хотел "СВ. ГЕОРГИ" в курорта Боровец, хотел в Благоевград, на офиссграда на "БЪЛГАРИЯ ПЛАТИНИУМ ГРУП" в центъра на София и множество по-малки обекти в столицата. Дружеството има сериозен опит и в производството по несъстоятелност. Били сме консултанти в рамките на производството по несъстоятелност на "Стомана" АД - Перник, "КОЦМ", "Тунджа" АД и други. Управляващият съдружник Йордан Йорданов е включен с списъка на синдиците.
Източник: Фирмена информация (18.07.2006)

Въздух за 780 млн. лв. На 11 август т.г. беше обнародвана Наредбата за издаване и преразглеждане на разрешителни за търговия с емисии на парникови газове. По силата на този нормативен документ до 31 август т.г. най-големите български предприятия за преработка на метални руди, производство на чугун, стомана, цимент, вар, стъкло, целулоза и керамика, трябва да подадат заявления за издаване на разрешителни за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Ако до 1 януари 2007 г. комбинатите нямат такова разрешително, те трябва да бъдат затворени. На тази дата България влиза в Европейската схема за търговия с квоти за емисии и всяко българско предприятие ще може да търгува свободно квотите си за замърсяване на въздуха с парникови газове с други заводи в Европейския съюз. За да може да купува или продава разрешителни за емисии на парникови газове, един комбинат трябва да знае каква квота за замърсяване има. След като на предприятието му е известно колко тона СО2 му е разрешено да изхвърли в атмосферата при производството си, то може да изчисли дали има нужда да купи допълнителна квота на специализираната Европейска борса за парникови газове (за да може да произвежда повече) или част от квотата му ще остане (понеже комбинатът ще произвежда по-малко или ще инвестира в екосъоръжения, които намаляват замърсяването). Квотите за над 170-те комбината в България, които по силата на Протокола от Киото могат да получат разрешителни за търговия, трябва да се определят от МОСВ чрез Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове. Там трябва да са записани количествата, определени за всяка инсталация. България трябва да предостави два такива плана за одобрение на Европейската комисия (ЕК) - един за 2007 г. и един за периода 2008 - 2012 г. Планът за 2007 г. трябваше да бъде внесен в ЕК до 30 април т.г. Това обаче не е станало, защото документът още не е одобрен от Министерския съвет (МС). Подготвеният от екоминистерството вариант беше отхвърлен на 27 април в правителството. Така дни преди изтичане на крайния срок за подаване на заявленията предприятията са в пълно неведение за какви квоти става въпрос. По информация от ековедомството последният срок за внасяне на плана за 2007 в ЕК е в първата половина на септември. До края на същия месец той вече трябва да е одобрен от комисията и от МС. Планът за периода 2008 - 2012 г. пък трябваше да бъде даден на ЕК на 30 юни, за да го одобри до октомври 2006 г., и трябва да бъде да приет от МС най-късно през ноември. Той също закъснява.
Източник: Капитал (28.08.2006)

"Асарел Медет" обмисля да предложи акции на борсата Едно от най-големите добивни предприятия за руда на цветни метали и концентрати в България - "Асарел Медет", обмисля да предложи акции на Българската фондова борса (БФБ) чрез първично публично предлагане (IPO). Това обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Лъчезар Цоцорков. Планираме до две-три години да излезем на борсата с дял от 15-20%, но преди това трябва да реализираме програмата си за модернизация на предприятието, за да бъдем по-атрактивни за инвеститорите, каза пред Лъчезар Цоцорков. По думите му експертите на дружеството вече са проучили фондовия пазар и са преценили, че плюсовете за финансиране от борсата са повече от минусите и затова мениджърите ще предложат на акционерите тази възможност. Инвестиционната програма на "Асарел Медет" е продиктувана от ангажиментите на страната към ЕС по спазването на екологичните и технологични стандарти в отрасъла. Само през тази година компанията ще отдели 80 млн. лв. за обновяване на технологията в мината и обогатителната фабрика в рамките на предприятието, съобщиха от ръководството й. Капиталовложенията на предприятието през миналата година са 50 млн. лв. според финансовия отчет на дружеството. Финансирането им се осигурява от собствени средства и банковите кредити, информира Лъчезар Цоцорков. Ключово значение за разходите, които ще бъдат направени в "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде приета в България през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струва на минния бранш около 2 млрд. лв., каза още Цоцорков, който е и председател на Българската минно-геоложка камара. "Асарел Медет" е собственост на регистрираната в България "Асарел инвест", в чиято приватизация мажоритарно участва австрийската компания "Фьост-Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading). Близо 90% от продукцията си предприятието продава на завода за добив за мед на белгийската "Кумерио" в Пирдоп. Каре "Асарел Медет" очаква оперативната печалба на предприятието да нарасне до около 30 млн. лева при предвиждан оборот около 300 млн. лв. За сравнение, през миналата година регистрираната от дружеството печалба преди данъци и лихви беше 6.48 млн. лв., а нетните приходи от продажби - 241 млн. лв. Причината за предвижданото значително повишение на финансовите резултати за 2006 г. са запазващите се високи цени на цветните метали на международните борси и подобряването на ефективността на предприятието в резултат на направените инвестиции. Ръстът на добивите на руда в мината се очаква да бъде над 12% до 13 млн. тона, а минната маса 41 млн. тона.
Източник: Дневник (28.08.2006)

“Алки - Л” ЕООД, изключителен представител на "Либхер" за земекопна техника, авто- и кулокранове за България, тържествено откри в присъствието на много гости новата си административно-сервизна база, намираща се на бул. “Самоковско шосе” 10Д. "Алки - Л” ЕООД е десет години на пазара. Факт е, че концернът "Либхер" има изключително високи общовалидни критерии към своите представители. Поради това ръководството на “Алки - Л” ЕООД полага много усилия, за да отговори в най-голяма степен на тези безкомпромисни изисквания, съобразявайки се в условията на днешната действителност и особености в развитието на страната ни. Клиенти на фирмата са “Асарел Медет” АД, “Сиенит” АД, СК “Арнаудов”, “Копекс” ЕООД, “Галчев инженеринг груп” АД, “Химремонтстрой” АД и много други.”
Източник: Строителство Градът (26.09.2006)

БСК с ново име заради Европейския съюз "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" е новото име на българската стопанска камара. Това решиха делегатите на извънредното Общо събрание на бизнес организацията. Промяната на името се налага заради преименуване и на конфедерацията на европейския бизнес, чийто член БСК е от 2000-та година. През пролетта на тази година Конфедерацията препоръча на всички свои организации-членки да променят името си, за да демонстрират общото си членство в европейската структура. До 13 души се разширява Изпълнителното бюро на стопанската камара, бе решено още на Общото събрание. Новите членове на Изпълнителното бюро са Антон Петров - управител на "Виохалко", Щефан Шишковиц от "ЕВН България" и Камен Колев - заместник-председател на камарата. Останалите в Изпълнителното бюро на Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес са Божидар Данев, Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Петър Денев - всички от камарата, Лъчезар Цоцорков - "Асарел Медет", Филип Ромбаут - "Агрополихим", Валентин Захариев - "Интертръст", Радосвет Радев - Дарик радио, Сашо Дончев - "Овергаз инк" и Величко Александров - "ИТА холдинг".
Източник: Дарик радио (06.10.2006)

"Асарел медет" се включва в проект за мините в Бор Българското медодобивно предприятие "Асарел медет" - Панагюрище, ще се включи в проекта на австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading) за участие в приватизацията на сръбската компания "Минно-преработвателна база Бор" (Rudarsko-topionicarski bazen Bor, RTB Bor), предаде агенция Ройтерс. Информацията беше потвърдена от изпълнителния директор на "Асарел медет" инж. Лъчезар Цоцорков. Австрийската компания е купила тръжната документация и ще участва в насрочения търг за раздържавяване на медните мини. Крайният срок за офертите е 30 октомври. "Интересуваме се основно от това мините да заработят", е заявил пред Ройтерс Карл Мистлбергер. Освен двата медни рудника в Бор сръбската компания притежава леярна и флотационна фабрика. Наддаването ще започне при минимална тръжна цена 266.65 млн. долара. От бъдещите собственици се очаква да вложат 63.5 млн. евро (80 млн. долара), пишат сръбските медии. Междувременно от компанията майка - стоманодобивния гигант "Фьост Алпине", през миналата седмица са отрекли да имат интерес към търга за сръбските мини. Според експерти подобна инвестиция е твърде рискова, тъй като състоянието на базата е изключително лошо. Ако проектът се осъществи, "Асарел медет" може да участва с експерти в производството, обясни инж. Цоцорков. Той припомни, че австрийската компания е съсобственик в панагюрския комбинат и затова са ги поканили като възможен партньор. Предварителният оглед на мините е показал, че много от съоръженията са разрушени и са необходими големи инвестиции за възстановяването. Допълнително трябва да се вложат и средства в опазването на околната среда.
Източник: Дневник (11.10.2006)

Ковачки - и в сръбската приватизация. След като придоби значителни активи в българската икономика (най-вече в енергетиката), бизнесменът Христо Ковачки се яви като купувач и на сръбски предприятия. Преди седмица "Брикел", която е собственост на самоковския бизнесмен, спечели търга за продажба на фабриката за гумени изделия "Траял" в Крушевац. "Брикел" купува 76.9% от нея за 12.1 млн. евро. Фирмата на Ковачки обещава 25.1 млн. евро инвестиции във фабриката. Конкурент на "Брикел" в процедурата е била холандската "Елкор холдинг". "Траял" е най-голямото държавно предприятие в Крушевац. В него работят около 3450 души. Христо Ковачки притежава завод за автомобилни гуми и в България - в Габер. Той е собственик на "Мина Станянци", "Ел Ем Импекс" и няколко ВЕЦ. Под негов контрол са топлофикациите в Бургас, Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Той е акционер и в софийската Общинска застрахователна компания. От "Брикел" отказаха подробности за покупката в Сърбия, както и за плановете им за бъдещи инвестиции в западната ни съседка. В момента в процедура по приватизация в Сърбия е и "Минно-преработвателна база Бор". Предприятието, в което влизат два медни рудника, леярна и обогатителна фабрика, се продава на търг с начална цена 266.65 млн. долара. Макар че пряко не участва в процедурата, панагюрската фирма "Асарел медет" е технически подизпълнител на австрийската "Фьост Алпине интертрей- динг", която кандидатства за сделката. "Ангажирали сме се пред тях да направим някои проучвания, но иначе не участваме в процедурата. Запасите там са ограничени, а и всичко е съсипано от войната", каза изпълнителният директор на "Асарел медет" Лъчезар Цоцорков.
Източник: Капитал (20.10.2006)

България губи над 10 млрд. долара от концесиите в Асарел, Челопеч и Елаците Само от концесиите за подземни богатства в Асарел, Челопеч и Елаците, държавата е губи 7 млрд. долара, посочват в доклад до парламентарната комисия за борба с корупцията от екосдружението “Зелени Балкани”, оповестило документа в четвъртък. В него са отбелязани проблемите, свързани с концесиите на подземни богатства и предложенията за тяхното разрешаване. Докладът е бил поискан от председателя на комисията Бойко Великов (БСП) след двучасова среща с еколозите в сряда и представлява солидна подкрепа на тезата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за преразглеждане на политиката на страната в управлението на подземните богатства. Чакъров дори инициира създаването на междуведомствен съвет за концесиите, който трябва да излезе с предложение пред Министерски съвет за повишаване на таксите, плащани за проучване, търсене и добив на подземни богатства, защото в момента приходите от концесии били малко. От екосдружението са изчислили, че добивните комплекси в Асарел, Челопеч и Елаците са били приватизирани само за 0,1 –0,5 на сто от тяхната стойност. Държавата е платила за изграждането на комбинатите 2,5 млрд. долара, а са продадени за под 20 млн. долара, като на новите собственици са били опростени разходите да капитално строителство, с което данъкоплатците били ощетени с няколкостотин милиона долара. Затова от “Зелени Балкани” искат обявяване на приватизационните договори за нищожни и повторна продажба на до 49 на сто от акциите им на търг. Еколозите обвиняват частните собственици, че не инвестират в пречиствателни съоръжения, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните му екоинспекции не санкционират замърсителите, а собствениците на пострадалите гори и земи не са обезщетени, въпреки че са загубили между 60 и 120 млн. долара. В доклада се посочва, че комбинатите, преработващи руди, трябва да бъдат задължени да строят със свои средства екосъоръженията и да обезщетят собствениците на замърсени гори и ниви. Държавата получава унизително ниски концесионни такси за подземните богатства, чийто размер е едва 1-1,5 процента от добитите метали, твърдят от сдружението. Според тях запасите на метали в Асарел, Челопеч и Елаците са за над 10 млрд. долара, като оценката им била според покачването на цените на металите на Лондонската борса. Така държавата губела 7 млрд. долара и трябвало да се сключат концесионни договори, гарантиращи нейните интереси. Концесионерите също така криели печалбите си и не плащали дължимите за това данъци, заради което еколозите настояват за данъчно-финансова ревизия на предприятията и нейните резултата да се използват да прекратяване на договорите. Като друг проблем се очертава загробването на по-бедните на метали руди, от което държавата губела 3-4 млрд. долара от Челопеч и 700 млн. – от Асарел, пише в оповестения доклад. В него се иска собствениците да спазват утвърдените от Закона за подземните богатства показатели за извличане на металите. Еколозите настояват да се забрани износът на цветни и редки метали и концентрати за преработка, от което държавата се е лишила от 70-150 хил. работни места за обработката на крайните продукти. Заради експорта на метали без ДДС, хазната ни пак била изгубила милиарди, пресмятат от “Зелени Балкани”.
Източник: Медия Пул (27.10.2006)

Губим $10 млрд. от концесии на три мини България губи $10 млрд. от концесиите на мините Асарел, Елаците и Челопеч. Това стана ясно от доклад на "Зелени Балкани". Той бе внесен в парламентарната комисия за борба с корупцията ден след като съдът задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да излезе със становище по намерението на "Дънди Прешъс" да добива злато от Челопеч. Еколозите са изчислили, че концесиите на трите мини са губещи за държавата, защото таксите са под 1,5% от добитите метали. България е вложила над $2,5 млрд. за изграждането им, а от продажбата е получила под 20 млн. Еколозите твърдят още, че чужденците не влагат в пречиствателни съоръжения и стопаните на пострадалите в близост гори са ощетени със $100 млн. Концесионерите извличали само богатите и лесни руди, а оставяли по-бедните. От това губим над $3-4 млрд. от Челопеч и 700 млн. от Асарел, твърдят експертите.
Източник: Стандарт (27.10.2006)

Проектозакон на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за екологичната отговорност изправи на нокти бизнеса. Нормативният акт предвижда от май 2007 г. компаниите да заделят средства за предотвратяване и отстраняване на щети при замърсяване на природата. Предприятията ще трябва да представят и финансови гаранции за покриване на екологични рискове. Идеята на министерството на Джевдет Чакъров е компаниите да сключват договори за банкова гаранция или застраховка на финансовия риск в полза на МОСВ. С парите ще се покриват разходите по евентуално замърсяване, ако фирмите не са в състояние сами да ги платят. Все още обаче не е ясно нито под каква форма ще са гаранциите, нито на каква стойност. Законопроектът, който все още е в работен вариант и трябва да бъде гласуван от колегиума МОСВ, ще се отнася за всички предприятия от металургията, минно-добивната, химическата промишленост, енергетиката, управлението на отпадъци и др. В него са предвидени и глоби от 10 до 50 хил. лв. за предприятие, което при заплаха от екощети не предприеме превантивни мерки и не съобщи на съответните институции. Ако не спазват екопредписанията, компаниите ще плащат от 5 до 25 хил. лв., а ако не изпълнят постановените превантивни или оздравителни мерки - от 10 до 100 хил. лв. Проектът се подготвя заради евродирективата за екологичната отговорност, която страните - членки на ЕС, трябва да отразят в законодателството си до април. МОСВ обаче избързва с този закон, смята Иво Попов, управител на "Поввик - ООС", която предлага консултантски услуги в сферата на екологията. Директивата е още нова, в момента се въвежда на национално ниво в цяла Европа и България трябваше да изчака, за да види какво ще покаже опитът на други страни, смята Попов. Бизнесът се притеснява и от липсата на методика за изчисляване на риска от замърсяване на околната среда. Според Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), цената на екощетите трябва да бъде изчислявана по сектори. Не бива да се окаже, че "Кремиковци" внася 5 хил. лв. гаранция в екоминистерството, а един едноличен търговец дължи същата сума, заяви Иванов. Така се случи например при наредбата за екотаксите за бялата и черната техника, в която тарифите се определяха на килограм вместо според разходите за преработка на отпадъците, припомнят от организацията. От КРИБ се опасяват, че екоминистерството може да регулира субективно цените на риска, без да направи точни изчисления. Все още не е ясно дали ще се приеме обща методика за оценка на опасностите, или ще се създаде специално приложение към наредбата, която ще урежда въпроса с финансовото обезпечаване, обясни Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел - Медет", които участват в дискусиите по законопроекта. Според Евгени Иванов са нужни поне 5-6 месеца, за да се изчисли цената на риска във всички браншове. Дотогава няма как компаниите да знаят колко ще трябва да заделят за обезпечаване на евентуални поражения по околната среда.От Българската стопанска камара (БСК) също призоваха за изготвянето на точни указания за оценка на опасностите, които да включват различни фактори като мащаб и значимост на въздействието, чувствителност на засегнатата част от околната среда, вероятността за възникване на замърсяване и други. При липса на такива ясни критерии МОСВ ще може да прокарва политика, която няма реално да отразява екологичната отговорност на фирмите, коментираха бизнес организациите. На този етап не можем да говорим и със застрахователите, именно защото не е ясно как ще се правят изчисленията за риска, обясни още Евгени Иванов от КРИБ. Главният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Жени Пърпулова добави, че те не са запознати с проекта, тъй като от екоминистерството са решили да не им го пращат, преди да го подготвят за външно обсъждане. На този етап даже не е ясно какъв точно вид ще е тази застраховка - дали тя ще е за финансов риск, или ще е за вреди към трети лица като "Гражданската отговорност", обясни тя. Засега не се знае и дали ще има застрахователи, които ще искат индивидуално да поемат опасността от екощети, където пораженията може да са много големи. От БСК са на мнение, че прилагането на нормативния акт трябва да се отложи до началото на 2008 г., за да могат предприятията да се подготвят. Евродирективата предвижда първите отчети по закона да бъдат представени едва през 2013 г. Финансовата гаранция може да е или ипотеката на имотите на предприятията, или пък колективната международна застраховка, предлагат още от БСК. Според организацията текстът трябва да посочва и точно по какъв ред и при какви условия МОСВ или пострадалите общини ще усвояват средствата.
Източник: Дневник (01.11.2006)

"Асарел медет" изгражда пречиствателна станция Медодобивната компания "Асерел медет" - Панагюрище, възнамерява да изгради пречиствателна станция за дренажни води. За целта е обявила открит конкурс за избор на компания, която да изпълни строително-монтажните дейности. Обявата за конкурса е публикувана в електронния регистър за обществени поръчки, воден от Агенцията по обществени поръчки.Станцията ще пречиства дренажни води от източното насипище на рудник "Асарел" в Панагюрище. Изграждането й е част от програмата за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия, настъпили до момента на приватизацията на "Асарел Медет", пише в съобщението в регистъра. Станцията ще се състои от отделение за неутрализация, варово и реагентно отделения, траншеен утаител и операторски пункт с ел. табла, разположени в землището на града. Изграждането й трябва да приключи до 30 септември 2007 г.За целта оферти за участие в конкурса за строителството се набират до 2 февруари. Това е и последният срок за закупуването на документация за участие, чиято цена е 650 лв. Всички кандидатите ще трябва да заплатят и гаранция за участие в размер на 12 хил. лв. Офертите на кандидатите ще бъдат отворени на следващия ден, 6 февруари, като ще бъдат оценявани от комплексна оценка. Предложената от кандидатите цена за изпълнението на строителството ще даде 30% от оценката, по 15% ще получат срокът за изпълнение и опитът на кандидатите, докато по 10% ще имат техническата и професионална квалификация на персонала, оборудването на кандидатите, гаранционният срок и начинът на плащане, които искат.Освен обичайните изисквания към подобни поръчки като списък с договори и административни сведение за кандидатите "Асарел медет" изисква и снимки на изпълнението на обекти, както и данни за мерките, които ще вземат за опазване на околната среда при изграждането на пречиствателната станция. Кандидатите трябва да посочат още сертификатите за контрол на качеството, които имат издадени. Те трябва да посочат й образованието и професионалната квалификация на служителите, които ще отговарят за строителството на станцията.Всички компании, които искат да участват в конкурса, трябва да имат и застраховка за професионална отговорност по разпоредбите на Закона за устройството на териториите. Заедно с нея те трябва да представят и финансовите си отчети за 2005 г., както и оборотите, реализирани през последните три години, общо и от подобно строителство.
Източник: Дневник (11.01.2007)

До есента металургията да е в час Металургичните предприятия са инвестирали близо 2 млрд. лв. в екологични проекти и са планирали още 1.5 млрд. лв. в стратегическите си програми за следващите три години. Компаниите в бранша имат най-голям напредък, тъй като много от тях започнаха подготовката за изпълняване на изискванията преди 4-5 години, каза Политими Паунова, главен секретар на Браншовия съюз за черна и цветна металургия. Екоизискванията за компаниите от тежката промишленост и металургията са най-тежки и изискват сериозни вложения. Единствено Кремиковци успя да договори преходен период за изпълняване на еконормите до 2011 г. През следващите три години ръководството ще инвестира половин милиард лева за намаляване на вредните емисии. Останалите компании планират допълнителни вложения до 2010 г., като част от проектите им вече са в ход. Медодобивната мина Асарел Медет в Пирдоп обяви търг за изграждане на пречиствателна станция на дренажни води за рудник Асарел. Значителни инвестиции ще се вложат и в електролитния цех на пирдопския медодобивен комбинат на Кумерио. Според тригодишните си проекти София мед планира вложения в прахоочистването, а Стомана индъстри - около 250 млн. лв. в обновяване на производствата.
Източник: Пари (11.01.2007)

Съветът на директорите на "Асарел - Инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 182, ал. 5 и чл. 223 ТЗ и чл. 44 и чл. 45, ал. 1 от устава на дружеството свиква общо събрание на акционерите, притежаващи привилегировани акции без право на глас от капитала на "Асарел - Инвест" - АД, на 21.II.2007 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. даване на съгласие по чл. 182, ал. 5 ТЗ за отпадане на предимствата по издадените от "Асарел - Инвест" - АД, привилегировани акции без право на глас и превръщането им в обикновени с право на глас; проект за решение - ОС на привилегированите акционери дава съгласие за отпадане на предимствата по издадените от "Асарел - Инвест" - АД, привилегировани акции с право на глас и превръщането им в обикновени с право на глас; 2. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 49, ал. 1 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15,30 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 7.III.2007 г. в 17 ч. и 30 мин. на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (12.01.2007)

Асарел Медет отстранява старите екощети до края на годината Медодобивното предприятие "Асарел Медет" ще отстрани всички стари екощети от дейността на компанията до края на тази година. Това предвижда програмата на ръководството на дружеството, за изпълнението на която ще бъдат инвестирани 5.7 млн. лева според съобщение на компанията. По този начин "Асарел Медет" ще покрие напълно пораженията върху околната среда от дейността на предприятието в миналото и ще изпълни всички европейски изисквания в тази насока, уточняват от управата на дружеството. През последните шест години компанията е реализирала общо седем проекта по програмата за отстраняване на стари екощети от периода преди предприятието да бъде приватизирано. По-рано този месец държавна приемателна комисия одобри най-големия досега реализиран от "Асарел Медет" проект в тази насока, който беше на приблизителна стойност 10.5 млн. лева и включваше рекултивация на площ от 1100 декара на територията на Източно насипище за срок от три години. По-рано този месец "Асарел Медет" обяви и конкурс за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности по изграждането на пречиствателна станция за дренажните води на рудника. Изграждането й трябва да приключи до края на годината и отново е част от програмата за отстраняване на екологични щети от минали действия на компанията, докато тя е била държавна собственост. Проектите на миннодобивните дружества в България по покриване на старите екощети се финансират и по програма на Световната банка. Ключово значение за разходите за екология, които ще трябва да направи "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде внедрена в българското законодателство през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струват на минния бранш около 2 млрд. лв., обяви д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет". Мениджърите в сектора очакват част от средствата да бъдат осигурени от фондовете на ЕС.
Източник: Дневник (24.01.2007)

Около 550 млн евро трябват за ремонт Около 550 млн евро трябват за ремонт, рекултивация и строеж на хвостохранилища у нас, съответстващи на евростандартите. До май 2008 г. България, както и останалите членове на ЕС, трябва да приемат в законодателството си евродирективата за минните отпадъци. 4 са съществуващите хвостохранилища, които засягат новите стандарти: Асарел, в местността Елаците, в Челопеч и в ТЕЦ "Марица-изток", посочи инж. Петър Петров от минно-геоложката камара.
Източник: Сега (30.01.2007)

Натура 2000 заплаши въгледобива на Мини Марица-изток, Министър Чакъров: Бъдете спокойни за инвестициите в мините Близо 400 находища на подземни богатства евентуално ще попаднат в обхвата на екологичната мрежа Натура 2000. Отделно за 43 обекта са издадени концесии и се експлоатират. Поставянето им под специална защита заради това, че се обитават от птици и редки животински и растителни видове, притеснява инвеститорите, вложили немалко средства в проучване и експлоатация. Kазус Неофициално министър Джевдет Чакъров уверил Българската минно-геоложка камара, че действащи рудници и кариери ще бъдат изключени от екомрежата. Това обаче не успокоява компаниите, защото повечето от тях имат сериозни инвестиционни намерения за други територии. Заради Натура 2000 на практика може да се окаже, че няма да са възможни бъдещи постъпки за добив и преработка на полезни изкопаеми. За голяма част от компаниите това означава значителни средства, инвестирани в проучване, да отидат на вятъра. Няма нищо по-естествено от това едно минно предприятие да се развива в прилежащите територии, защото вероятността да има залежи там е най-голяма, а вече има и изградена инфраструктура, коментира Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на Асарел Медет и председател на Българската минно-геоложка камара. Според него ще бъде недалновидно да се блокира разработването на залежи близо до действащи рудници. Предприятието, което повече от 40 години извършва проучване, добив и преработка на медни и пиритни руди в Средна гора, настоява да не бъдат въвеждани забрани и ограничения на територията на промишлените площадки, за които има инвестиционни намерения, заявени преди стартирането на Натура 2000. Неяснота Всъщност няма никаква яснота каква ще бъде съдбата на проучваните находища, попаднали в екомрежата. Не е ясна и самата карта, която вече има няколко варианта. Според проекта целите Източни Родопи попадат в Натура 2000. Най-засегната е територията около Ивайловград, където всички инвестиционни предложения може да пропаднат. Оконтуряването на границите пък е правено в мащаб, несъобразен с кадастъра на полезните изкопаеми. Това ще доведе до отклонения в километри, до спорове и големи проблеми при изясняване на собствеността.
Източник: Пари (02.02.2007)

По оценка на МОСВ пример за спазване на нормативите в минната индустрия са Асарел Медет и Елаците, Каолин и Бентонит, Девня Цимент и Белоизворски цимент. Проблеми с депонирането на отпадъците, запрашаването и водоочистката предстои да се решат в Горубсо Кърджали, Марица-изток и част от кариерите за строителни материали. От МОСВ отчитат, че ниските санкции и ограничените правомощия на контролните органи по околната среда са причината за неспазване на екоизискванията.
Източник: Пари (13.03.2007)

Асарел медет ще разработва ново находище Правителството разреши на "Асарел медет" да проучи възможностите за добив на метални полезни изкопаеми за 3 години. Компанията ще търси суровина в местността Сивата грамада - Паново бърдо, намираща се в община Панагюрище. "Асарел медет" ще вложи близо 240 хил. долара в разработването на находището с площ от близо 14 кв. км. "Болкан минерал енд майнинг" пък получи 3-годишно разрешение за проучване на находището в местността Кошута в община Смолян. Компанията ще инвестира около 125 хил. долара в разработването на находището на площ от 29 кв. км. Монтанската фирма "Пътинженеринг-М" получи концесия за 25 години на находището за варовици "Владимирово". То се намира в землището на едноименното село на община Бойчиновци. Площта му е близо 300 хил. кв.м. Концесионерът ще инвестира над 1 млн. лв. Предвидената средногодишна производителност от кариерата е 25 хил. куб.м скална маса. Община Бойчиновци ще получава 30% от концесионното възнаграждение. Правителството реши чрез неприсъствен конкурс на концесия да бъде предоставено находището за индустриални минерали "Кривня" в община Ветово. Срокът на концесията ще бъде 10 години. В 7-дневен срок от обнародването на решението в Държавен вестник министърът на икономиката и енергетиката трябва да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.
Източник: Дневник (23.03.2007)

4 пъти по-високи такси за добивните компании. От 0.8 до 4% ще е отчислението за металните руди. От два до четири пъти ще се увеличат концесионните възнаграждения за компаниите, които експлоатират най-големите рудници за метални полезни изкопаеми у нас - Елаците, Челопеч и Асарел Медет. Това показва новата методика за определяне на концесионните такси. Работната група с експерти от няколко министерства е готова с проекта и той е разпратен по различните ведомства за съгласуване. Новите концесионни такси за добив на метални полезни изкопаеми у нас да са от 0.8 до 4% от нетните приходи от продажби, предвижда наредбата. В момента отчисленията са между 0.2 до 6%. С наредбата се въвежда “плъзгаща скала”, според която концесионното възнаграждение ще зависи от рентабилността на рудниците. Най-високата ставка от 4% ще бъде при рентабилност от 50% и над нея. Според авторите на наредбата така ще има по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и държавата. Работната група не се съобрази с предложенията на браншовата камара да се ползва опитът на други страни, където концесията е твърд процент от стойността на добитите метали. В Румъния например е 2%. Според фирмите в бранша твърдият процент не позволява субективни оценки. Най-сериозно плъзгащата се скала ще удари оловно-цинковите мини, където се добива по подземен метод, казват експерти. Там скокът на възнагражденията се очаква да е над 10 пъти. В наредбата не се посочва, че новата методика за определяне на таксите ще важи само за сключените оттук нататък договори, както искаха фирмите. Добрата рентабилност на добивните компании заради високите цени на металите през последните три години отвори апетита на държавата за по-високи концесионни такси. Още тази година обаче се очаква охлаждане на цените, а практиката показва, че периодът на стагнация е минимум шест години. През това време много мини, които не са успели да натрупат достатъчно резерв и да направят инвестиции, са принудени да затворят.
Източник: Пари (02.04.2007)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 13.VI.2007 г. в 16,30 ч. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2006 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2006 г.; 2. приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2006 г.; проект за решение - ОС приема годишните финансови отчети на дружеството за 2006 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2006 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2006 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2006 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2006 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2007 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15,30 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 27.VI.2007 г. в 17,30 ч., при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (24.04.2007)

Среден осигурителен доход за сектор "Добивна промишленост " през 2006 г. 609 лв. ПЪРВИТЕ 10 ОСИГУРИТЕЛИ С НАЙ-ВИСОК СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД: АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр. Панагюрище , ДЕВНЯ ВАРОВИК с. Чернево , ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО -3" с. Медникарово, ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. Ковачево , ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. Мирково , ПЕТРЕКО БЪЛГАРИЯ гр. Варна , ПРОВАДСОЛ гр. Провадия , РИСОРСИЗ МЕНИДЖМЪНТ СЪРВИСИЗ гр. София , РИСОРСИЗ МЕНИДЖМЪНТ СЪРВИСИЗ КРУМОВГРАД гр. София , ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ с. Челопеч . ПОСЛЕДНИ 10 ОСИГУРИТЕЛИ С НАЙ-НИСЪК СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД: БИСТРИЦА гр. Благоевград , БУЛГНАЙС гр. Ивайловград , ВАЛ-МАРГ - ТЕРЗИЕВИ И СИЕ гр. Харманли , ГАРАНТСТРОЙ гр. Търговище , ЕКОАГРОСТРОЙ с. Ерден , ИЛИНДЕНСКИ МРАМОР гр. София , ЛЮБЕН БОЖИКОВ - СТАРТ с. Чешнегирово , МОЗАЙКИ гр. Белово , САМ-ДПД - ДИМИТЪР ДИМИТРОВ гр. София , ТУФИ-СТРОЙ гр. Кърджали
Източник: БСК (03.05.2007)

Рекорден добив очакват в рудник Асарел Медет. Багер гигант, произведен от Liebherr, дълбае 52 млн. тона минна маса. Най-големият в Европа електрически багер, произведен от Liebherr, бе пуснат в експлоатация в рудник Асарел Медет. Сглобяването на уникалната машина е станало за три седмици на място в открития рудник с помощта на специалистите от Алки-Л ЕООД, които са изключителен представител на Liebherr за България. Багерът се захранва с напрежение от 6000 волта, а мощността му е 1200 киловата. С три-четири загребвания на кофата натоварва един 130-тонен самосвал. В сравнение с машините с дизелово гориво оперативните разходи за един тон добита минна маса са няколко пъти по-ниски, като напълно се елиминират вредните емисии. През тази година за ново минно оборудване в Асарел Медет ще бъдат вложени 75 млн. лв., съобщи Лъчезар Цоцорков, изп. директор на компанията. През 2006 г. в модернизация и условия на труд са вложени 60 млн. лв. В резултат на това очакваме 10 млн. тона повече откривка спрямо миналата година, което ще позволи да се стигне до рудата и да увеличим добива, каза Цоцорков. Мащабната инвестиционна програма на Асарел Медет започна още през 2005 г., когато компанията получи Сертификат за инвеститор първи клас. Тогава бе закупен първият багер с електрическо задвижване на Liebherr. Освен това бе обновено и оборудването във флотационната фабрика на комплекса. Освен увеличаване на капацитета на минните работи новото оборудване доведе до намаляване себестойността на добива и преработката на медна руда, по-пълно и ефективно оползотворяване на наличните запаси руда и удължаване на живота на находището.
Източник: Пари (13.07.2007)

В "Асарел Медет" заработи най-големият в Европа електрически багер Най-големият в Европа електрически багер на Liebherr – модел ЕR 9350, вече работи в минно-обогатителен комплекс "Асарел Медет" в Панагюрище. Доставката на уникалния хидравлически багер е поредната ни инвестиция по нашия мащабен проект за модернизация, заради който "Асарел Медет" стана първата българска компания, получила сертификат за инвеститор първи клас през 2005 г., посочи д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изп. директор на компанията. Проектът възлиза на над 100 млн. долара и по него вече е в експлоатация високопроизводителна минна техника, съвременно флотационно оборудване и системи за автоматизираното управление на технологичните процеси. Това е вторият хидравличен багер с електрическо задвижване на Liebherr, който закупува компанията. Първият е от модификацията ЕR 994В и беше доставен през 2005 г., като е договорена доставката на още една високопроизводителна машина от този клас. Пуснатият сега в експлоатация багер е с обем на кофата 17 куб.м и с 3-4 загребвания пълни 130-тонен минен самосвал. Това беше демонстрирано непосредствено след тържествения ритуал на 11 юли. Машината има електрическо задвижване и е уникална по своите размери, мощност и технически възможности. Захранващото напрежение, необходимо за работата на багера, е 6000 волта. Частите му са пристигнали в България с 18 тира и са били сглобени на място в открития рудник "Асарел" за около 3 седмици. Багерът е произведен в завода на Liebherr в Колмар – Франция. "Основната цел на извършената модернизация е намаляване себестойността на добива и преработката на медна руда, по-пълно и ефективно оползотворяване на наличните запаси руда и удължаване живота на находището", заяви Цоцорков по време на официалната церемония.
Източник: Дневник (18.07.2007)

"Елаците мед" ще инвестира по 50 млн. евро на година Медодобивната компания "Елаците мед" ще инвестира в производството годишно 50 млн. евро до 2012 г., заяви изпълнителният директор на дружеството Костадин Найденов. Инвестициите се правят с цел да увеличат живота на мината до 2020 г. В момента прилагаме стратегия, с която се надяваме до 2020 г. да увеличим добива на мед 140 млн. тона годишно. Едновременно с това работим върху проект, който цели да подсигури работа в мината и съществуването на компанията до 2032 г., посочва още Найденов. Ако проектът бъде одобрен, ще увеличим размера на плануваните инвестиции. Решението за реализацията на проекта ще бъде взето до края на 2008 г. За периода 1999 - 2006 г. "Елаците мед" е инвестирала близо 164 млн. лв. Миналата година кабинетът удължи с пет години лиценза за проучване. За този период компанията планира да инвестира 324 млн. лв. Само през тази година инвестициите ще надхвърлят 100 млн. лв., отбеляза Найденов. Средствата се използват за покупка на машини и реализирането на екологични проекти. По думите на Найденов инвестициите се финансират от собствени фондове. Очакванията на компанията са в следващата година и половина цените на металите, които в момента са на рекордни стойности на световните стокови пазари, да се запазят на сегашните нива. "Елаците мед" е един от основните доставчици на концентрат за предприятието на белгийската "Кумерио" - "Кумерио мед". В България има две мини за мед - на "Елаците мед" и на "Асарел Медет", чийто мажоритарен собственик е австрийската Voest-Alpine Intertrading. Освен тези две мини на територията на България има и една за мед и злато - тази в Челопеч, която се управлява от канадската минна компания "Дънди прешъс метълс".
Източник: Дневник (23.08.2007)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1093 от 26.VI.2006 г. по ф. д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промяна за "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище: заличава досегашния член на СД Николай Рачев Рачев; допуска прилагане на представения годишен счетоводен отчет на дружеството за 2005 г.
Източник: Държавен вестник (28.08.2007)

Работник загина при злополука в Панагюрище. Бригада в "Асарел медет" започнала монтаж на ел. табло. 36-годишният П.П. от Панагюрище обаче се спънал и наранил с нож за кабели стоящия до него К.Ч., на 45 г. Пострадалият незабавно бил закаран в болница, но въпреки усилията на лекарите по-късно починал.
Източник: Стандарт (18.09.2007)

"Специализирани бизнес системи" (SBS) Компанията "Специализирани бизнес системи" (СБС) е създадена през 1990 г. Основната й дейност е доставка, инсталация и сервизно обслужване на компютърна техника, изграждане на цялостни решения за информационни системи, доставка на косумативи за тях. Освен че внася хардуер, компанията предлага и компютърни системи, сглобявани у нас под регистрираната търговска марка SBS. От 2001 г. има сертификат за система на управление на качеството ISO 9001-2000. Интересна е друга част от дейността на СБС - от началото на 2006 г. компанията е дистрибутор на китайската марка леки и тежкотоварни автомобили ZX Auto, с което става първият официален вносител на автомобили от Китай. Според проучване на СБС след налагане на марката могат да бъдат реализирани до 500 автомобила годишно, като интерес към тях има основно от страна на селскостопански производители. СБС има участие в общо девет компании, като в пет от тях притежава контролни пакети от капитала. Това са "Екопласт България" (100%), БЛК (100%), "Агроинвест Тунджа" (60%), "Специализирани бизнес системи" - Монтана (50.5%), и регистрираната в Унгария SBS Hungary Kft. Освен това СБС притежава дялове в дружествата "Сконтова къща" - София, "Пропърти ин Бългерия", "Ком нет Варна" и "Елресурс". Интересно е, че някои от дружествата имат съвсем различна дейност от тази на СБС - "Агроинвест" се занимава със селско стопанство, а "Екопласт" - с производство на РЕТ бутилки. СБС е публична компания от края на август, а акциите й са регистрирани за търговия на борсата от 10 септември. При първичното предлагане през юли капиталът на компанията беше увеличен от 3.319 млн. лв. до 5 млн. лв., като всички нови книжа бяха записани, а презаписването бе почти пет пъти над предложеното количество. Емисионната цена на акциите беше определена на 68 лв. и с това компанията набра от фондовия пазар 2 286 160 лв., които ще се използват основно за разширяване на собствената лизингова програма, започната от второто полугодие на тази година. По-малка част ще отиде за увеличение на предлаганите продукти и придобиване на дялови участия в компании със сходна дейност. Планира се и второ увеличение на капитала до 8 млн. лв. СБС е оторизиран дистрибутор на DTK Computer - Австрия, и упълномощен търговец на Acer, Hewllet Packard, Fujitsu Siemens, Benq, Canon, Intel, Microsoft, Samsung, Lexmark, Toshiba, 3Com. От 2003 г. насам компанията отчита ръст на печалбата, което се дължи основно на разширение на дистрибуторската мрежа, спечелени проекти по програма ФАР и започването на вноса на автомобили. За 2006 г. положителният финансов резултат на дружеството е 184 хил. лв., с 56% повече от печалбата за предишната година. За 2003 г. печалбата е 13 хил. лв., на следващата година тя се е увеличила двойно. Стабилно се увеличават и приходите от продажби на стоки и услуги. Постъпленията от реализирани стоки за 2006 г. достигат 12.15 млн. лв. към края на миналата година, с 30% ръст спрямо 2005 г. и със 140% нагоре в сравнение с резултата от 2004 г. Наред с това разходите за дейността също се увеличават. За тази година прогнозната печалба е средно 377 хил. лв., а за следващата - 616 хил. лв. През миналата година ръстът се дължи основно на спечелени проекти по програма ФАР и Закона за обществените поръчки, а пазарният дял на дружеството се е увеличил с 0.6% до 3.4%. Сред основните цели на компанията е спечелване на нови обществени поръчки и увеличение на пазарния дял до 4.5 на сто към края на следващата година. У нас клиенти на СБС са МВР, министерствата на правосъдието, на земеделието и продоволствието, на здравеопазването, "Асарел-Медет", АЕЦ "Козлодуй", "Софийска вода", както и на няколко териториални дирекции на НАП. Общият брой клиенти на компанията е около 6500. Най-голям дял продажби има в районите на Бургас и Пловдив, които съставят общо 65% от обема на всички продажби за 2006 г. Общата стойност на продажбите в България чрез собствена дистрибуторска мрежа за миналата година е 12.8 млн. лв. СБС има амбицията да навлезе по-сериозно на пазарите в Балканския регион. За момента тя предлага своя продукция в Румъния и Македония, като в югозападната ни съседка е доставяла техника по проект на Агенцията по вписванията и кадастъра на страната. В северната ни съседка доставя техника и консумативи за училища. Визитка Създадена: 1990 г. Адрес: София 1517, ул. "Бесарабия" 24 Интернет сайт: www.sbs.bg Телефон: 02/91 945 Капитал: 5 000 000 лв. Дейност: Доставка и обслужване на компютърна техника Последен отчет: 30.06.2007 г. Изпълнителен директор: Кирил Желязков Директор за връзки с инвеститорите: няма Изтъргуван обем акции от листването 8621 Изтъргуван обем за последната сесия 162 Сключени сделки от листването 355 SWOT АНАЛИЗ Плюсове Опит в основната дейност Утвърдено име Спечелени много обществени поръчки Минуси Липса на уникални продукти Силна конкуренция Не може да се печели извънредна доходност над средната за сектора Възможности Компютърната техника се сменя често, което може постоянно да носи поръчки на компанията Спечелване на нови обществени поръчки Рискове Смяната на този тип доставчици е лесна и евтина Динамичен пазар Занимава се с компании извън основната си дейност
Източник: Дневник (09.10.2007)

Заводи и ЕРП-та оспориха поскъпването на тока Компаниите искат съдът да отмени новите цени Няколко завода и електроразпределителни предприятия оспориха във Върховния административен съд (ВАС) новите цени на електроенергията от 1 юли. Това са "Стилмет", "Асарел медет", "Агрополихим", "Радомир метали", "Кремиковци", "Е.ON България продажби", "Е.ON България мрежи", "ЕVN България електроразпределение", "ЕVN България електроснабдяване", "ЧЕЗ електро България", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Варна". Първите дела по жалбите на компаниите са насрочени за 29 октомври, а на електроразпределителните дружества - за 5 и 7 ноември. Промишлените потребители искат от съда да отмени тарифите като незаконосъобразни, защото решението на регулаторната комисия противоречи на енергийния закон и наредбата за цените. Според компаниите новите цени ограничават свободния пазар и конкуренцията и се гарантира доминантното положение на електрическата компания. Компаниите смятат, че при определянето на новите цени регулаторът е нарушил принципите за справедливо разпределение на икономическите последици от либерализацията на пазара и не е осигурил равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени, както това е предвидено в енергийния закон. От началото на юли цените, по които големите потребители купуват от НЕК, бяха увеличени от 31% до 51%. В жалбата на "Асарел медет" се посочва, че ДКЕВР е прехвърлила правомощията си на електрическата компания и е записала, че цената не може да е по-ниска от тази, по която НЕК продава на крайните потребители. Регулаторът не е посочил какъв метод е използвала при определянето й. Електроразпределителните дружества също смятат, че повишената цена, по която НЕК им продава електроенергията, е немотивирана. В жалбите на големите клиенти на НЕК се изтъква, че необосновано и немотивирано е определена и цената за пренос, която е повишена с 45%. В момента тя е 8.20 лв. без ДДС за мегават. Преди две години големите потребители пак оспориха в съда цената за преноса и спечелиха делото срещу регулаторната комисия. Централите "Бобов дол" и "Варна" също не са съгласни с новите цени, определени от регулатора. Те мотивираха искането им за повишение с поскъпването на въглищата от местен добив и внос.
Източник: Дневник (25.10.2007)

Над 91% от държавните активи вече са в частни ръце По последни данни на Агенцията за приватизация, 91,49% от предвидените за приватизация държавни активи вече са продадени. Статистиката обхваща периода от 1993г. до 19-ти октомври 2007г. Данните сочат, че са продадени 2927 предприятия, 2319 обособени част и 4074 миноритарни пакета. Общият финансов ефект е 11,036 млрд. долара. В структурата се вижда, че договорените инвестиции са за 4,199 млрд. долара, изплатени са задълженния за 96,669 милиона долара, поети са задължения за 1,075 млрд. долара и са договорени плащания за 5,664 млрд.долара. От общия брой сделки близо 1/3 са в отрасъл промишленост - (32%), търговията -22%, в земеделието 12%, в строителството, и туризма по 10%. Прави впечатление, че дружествата с над 50% държавно участие в огромната си част са преминали в частни ръце чрез публичен търг - 65,6 на сто, а 10,5 на сто чрез конкурс. Най-големите приватизирани предприятия са „Кремиковци” ЕАД, „Нефтохим”ЕАД, „БТК”ЕАД, „Соди-Девня” ЕАД, „Сомат”ЕАД, „Арсенал” ЕАД, „Асарел-Медет” ЕАД, „МДК”ЕАД. Сделките с участието на чуждестранни инвеститори са 173 броя, сред които за Електро разпределителните дружества, БТК и нефтената рафинерия в Бургас. Сред значимите приватизационни сделки осъществени чрез Българската фондова борса са пласирането на 34,78 на сто от „БТК”, 12,84% от „Булгартабак-Холдинг” и продажбата на 72% от „Св.СВ. Константин и Елена”. От Агенцията за приватизация посочват, че предстои продажбата на 38 мажоритарни и 167 миноритарни, както и 8 водно-електприческси централи, в ход е конкурса за приватизация на 70% от капитала на „БМФ”.
Източник: Дарик радио (31.10.2007)

Строителни фирми първи по ръст на приходи Компании от строителния бранш преобладават на първите места в тазгодишните класации на Българската търговско-промишлена палата за водещите фирми и холдинги с най-добри икономически показатели у нас. Палатата представи два рейтинга - Топ 100 на фирмите с най-висок ръст на приходите през 2006 г. и Топ 300 на фирмите с най-висок ръст на печалбите за същата година. След като години наред класацията на БТПП се водеше от държавни монополни компании, тази година палатата реши да смени подхода. Вместо да прави селекцията според обема на реализираните продажби и печалби, палатата подреди компаниите по отбелязаните ръстове спрямо предходната година. По този начин се отчита добрият мениджмънт и напред изскочиха фирми, които досега не са попадали в челните места, коментира Божидар Божинов, председател на БТПП. В класацията не са включени фирми, излезли на загуба, както и такива, които през 2005 г. са имали приходи от продажби под 100 хил. лв. Прави впечатление, че почти всяка трета компания сред първите тридесет е от строителния бранш. Като цяло обаче преобладават компании от услугите и това е очакваната тенденция и за бъдеще. В Топ 300 е направена и допълнителна класация на фирмите с най-голям обем на печалбата през 2006 г. С 389 млн. лв. МобилТел държи първото място. Следват БТК, чиято печалба за миналата година е 283 млн. лв., Асарел-Медет със 113.6 млн. лв. и Енел Марица-изток с 80 млн. лв. Тези компании обаче са далеч назад по показателя печалба на 100 лв. приходи от продажби. И в тазгодишната класация участват близо 5000 компании, оповестили своите финансови отчети до 15 юли 2007 г. Всички фирми, които желаят да бъдат включени, може да си предоставят отчетите и ние ще направим това, заяви Божинов. Според него тази информация е много търсена от инвеститорите и е гаранция за прозрачност на бизнеса. Приходите от продажбите през 2006 г. на всички участвали компании са на стойност 67.426 млрд. лв., което е 55% от общо реализираните в страната. За една година включените в класацията компании са отбелязали средно ръст на продажбите от 20.4%. С 14.29% е нараснал брутният вътрешен продукт на участващите в класациите през 2006 г. спрямо 2005 г. За 2006 г. БВП на включените в класацията е 27.014 млрд. лв.
Източник: Пари (02.11.2007)

Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Лъчезар Борисов ще подпише доброволни дългосрочни споразумения за енергийна ефективност с предприятия, заявили интерес и три бизнес асоциации и браншови камари. Това са: „Интер Пайп” АД, „Елаците-Мед” АД, „Асарел-Медет” АД и др. Церемонията ще е в МИЕ от 10 часа. Механизмът "Доброволни споразумения за енергийна ефективност" е включен като основен инструмент за повишаване на енергийната ефективност съгласно Директива 2006/32/ЕС за крайното енергийно потребление и енергийните услуги, приета през 2006 г. на ЕС. Във връзка с прилагането й в България, като страна-членка на ЕС, от страна на МИЕ бе изготвен Първи национален план за действие в областта на енергийната ефективност 2008 - 2010 г.
Източник: Агенция Фокус (23.11.2007)

Шест фирми от най-енергоемките браншове – металургия, химия и минна промишленост подписаха първите за страната ни доброволни споразумение за енергийна ефективност. Документите са част от проект на Министерството на икономиката и енергетиката по Националния план за енергийна ефективност, разработен съвместно с холандското правителство. Първите български фирми, включили се в проекта, са „Асарел Медет”, „Булнед”, „Елаците мед”, „Интер Пайп”, „Зебра” и „Арома”.
Източник: Дарик радио (26.11.2007)

"Солвей Соди" АД заедно с дъщерната си фирма "Девен" АД получи приза "Инвеститор на годината 2007", определен от Българската агенция за инвестиции. Компанията е вложила през изтичащата година в страната ни близо 117 млн. лв. "Солвей Соди" е един от най-големите заводи за производство на калцинирана сода, а "Девен" произвежда електроенергия и топлоенергия за технологични нужди. Останалите компании с наградата са медодобивният комбинат "Кумерио Мед" АД, който се очаква да вложи 79 млн. лв. до средата на следващата година за изграждане на рафинерия за катодна мед; "Шнайдер Електрик България", "Монтюпе" АД, немската фирма "Софтуер", "Асарел Медет", "Ситигаз България", "Либхер Марица", "Едуардо Миролио". При връчването на наградите снощи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров съобщи, че към края на октомври тази година чуждестранните инвестиции в България достигат 4,68 млрд. евро и се очаква до края на годината да надхвърлят 5 млрд. евро. По официални данни към март т.г. България е първа в Европа и девета в света по привлекателностза чуждите инвеститори.
Източник: Черно море (18.12.2007)

Асарел Медет стана Инвеститор и Работодател на годината Асарел Медет АД и през 2007 г. уверено отстоя позициите си на водеща минна българска компания, заяви Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на компанията. Медодобивната компания беше отличена като един от най-добрите работодатели в страната в проучването на Hewitt, и Инвеститор на годината в класацията на Българската агенция за инвестиции. През 2007 г. успешно приключи изпълнението на мащабния ни проект за модернизация на целия производствен цикъл, започнал през 2005 г., каза Цоцорков. Стойността му е над 100 млн. USD. Благодарение на това добивът на минна маса достигна рекордните 58 млн. т, което е с 12% повече от 2006 г. Очакваната преработка на медна руда е 12.411 млн. т при планирани 12 млн. т.
Източник: Пари (02.01.2008)

Нов “Кремиковци” вдигат за Е10 млрд. Нов "Кремиковци" може да изникне в България. Австрийският металургичен гигант "Фьост Алпине" планира да построи комбинат или у нас, или в Румъния, или в Украйна. Стойността на инвестицията е между 6 и 10 млрд. евро, а наетите работници - най-малко 10 хил. души, съобщи румънският в. "Адевърул". Австрийците ще вземат под внимание три местонахождения в Украйна и две в България - всички на Черно море. От всички 8 възможности до средата на годината трябва да останат 3 за окончателен анализ, като е възможно и трите да са в една и съща държава. За планирането и изграждането на завода ще са необходими между 4 и 5 г. Съоръжението трябва да започне официално своята дейност в края на 2012 г. или в началото на 2013 г. Медиите нарекоха решението "Битка за инвестицията на века". 10 млрд. евро са повече от републиканския бюджет на България за година, който за 2008 г. е 18,3 млрд. лева. "Адевърул" отбелязва, че България се е доказала като по-агресивна в привличането на инвестиции, а недостатъкът е, че не разполага с мащабна пристанищна инфраструктура. Според изданието екип на австрийската компания е пристигнал вчера в Букурещ, за да събира данни, касаещи бъдещото местоположение на комбината, който австрийците искат да построят на Черно море. От започналите разговори в румънското министерство на икономиката стана ясно, че инвеститорът е набелязал и три възможни места в Румъния за построяване на комбината. В България "Фьост Алпине" инвестира активно от няколко години. Дружеството е един от стратегическите партньори на "Кремиковци". Неколкократно дори са се появявали слухове, че австрийците могат да купят металургичния ни комбинат. "Фьост Алпине" е мажоритарен собственик на "Асарел Медет" в Панагюрище - най-голямото предприятие на Балканите за преработка на медна руда.
Източник: Стандарт (11.01.2008)

Представители на "Овергаз" участват в срещата на инициативата "Алианс на цивилизациите” в Мадрид. Сашо Дончев, изпълнителен директор на най-голямата частна компания за природен газ в България – "Овергаз Инк." АД и Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел - Медет" АД участват в срещата на високо равнище на инициативата "Алианс на цивилизациите” в Мадрид, която се провежда на 15 и 16 януари. Това съобщиха от пресслужбата на "Овергаз". Сашо Дончев и Лъчезар Цоцорков са ангажирани в дискусиите за ролята на бизнеса в насърчаване на диалога между културите и религиите. Овергаз и Асарел Медет са компании-членки на Глобалния договор на ООН – най-голямата в света доброволна платформа на социално отговорния бизнес. У нас Глобалният договор обединява над 130 компании, които прилагат в работата си 10 универсални принципа в областта на правата на човека, трудовите стандарти, опазването на околната среда и борбата с корупцията. Представителите на бизнеса заседават в Мадрид в работна група по темата "Ангажиране на частния сектор в Алианса на цивилизациите – как бизнесът и по-доброто интеркултурно общуване погат да си бъдат взаимно полезни". В тази дискусия участват още Фулвио Конти – главен изпълнителен директор на ЕНЕЛ, Едуардо Монтес – вицепрезидент на Сименс, Саймън Уилис – вицепрезидент на Сиско системс, Мустафа Коч – президент на Коч Холдинг, Маркус Акерман – главен изпълнителен директор на Холсим и др. Форумът ще бъде открит от министър-председателя на Испания Хосе Луис Рродригес Сапатеро, а участие ще вземат генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган, генералния директор на ЮНЕСКО- Коичиро Матсура и др. Писателят Паулу Куелю, носителката на Нобелова награда за литература Ширин Ебади, жуналистът Риц Кан, кралица Нур са водещи на дискусиите. Българската делегация е водена от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин. “Алиансът на цивилизациите” е инициатива на генералния секретар на ООН, предложена от испанския министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро и покрепена от турския премиер Реджеп Таийп Ердоган. Целта на инициативата е да намали риска от издигането на „стена от неразбиране” между Запада и мюсюлманския свят и така да се избегне заплахата от „сблъсък на цивилизациите”.
Източник: Агенция Фокус (16.01.2008)

“Асарел медет” инвестира над 11 милиона в екология за година Над 11.2 млн. лв. е инвестирала компанията “Асарел медет” в екологични проекти само през 2007 г. Това според ръководството на компанията е една от причините минно-обогатителния комплекс да бъде отличен на годишните награди за социално отговорен бизнес на Българския форум на бизнес лидерите в категорията “Инвеститор в околната среда 2007”. “За нас е особено важно, че имаме дългогодишна екологична политика и възприемаме инвестициите си в опазването на околната среда като важен фактор за устойчивото бъдещо развитие. Едно от доказателствата за това е, че през 2002 г. защитихме първия в страната сертификат по ISO 14 001 за опазване на околната среда:, подчерта изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Новите екопроекти на компанията са насочени към опазване на водите чрез съвременна система от хидроложки съоръжения и рекултивация на терените. През 2007 г. екипът на фирмата е подготвил западното насипище на рудника за техническа и биологична рекултивация. Компанията има и инсталация за сорбация на мед от отпадъчни води, която е изградена по специално разработена технология и в момента се въвежда в експлоатация. Панагюрското предприятие планира да инвестира и в изграждането на техника за екстракция и електролиза на мед.
Източник: Дневник (27.02.2008)

Пазарджишкото дружество "Каучук" е най-големият български производител на каучукови изделия. Продуктовата номенклатура на компанията включва гумени транспортни (елеваторни) ленти, включително ленти за транспортиране на материали с висока абразивност и ленти за хранително-вкусовата промишленост. Освен транспортни ленти производството включва още маркучи, а годишно продукцията на компанията достига 600 хил. линейни метра. Основна част от продукцията е предназначена за клиенти от минната и преработващата промишленост, показват регистрационните документи на компанията. Клиенти на "Каучук" са "Мини Марица-изток", "Мини Бобов дол", "Асарел Медет", "Кремиковци", "Солвей - Соди".
Източник: Дневник (04.03.2008)

„Дер Щандарт”: България и Румъния се борят за инвестициите на концерна „Фьост Алпине” На около 7 млрд. евро се изчислява размерът на инвестициите, които австрийският стоманодобивен концерн „Фьост Алпине” възнамерява да направи в района на Черно море, пише в броя си от понеделник в. „Дер Щандарт”. Намеренията на компанията да инвестира в региона доведе до остра конкуренция между България и Румъния, които се опитват по всякакъв начин да привлекат на своя страна инвестиционната програма на „Фьост Алпине”. В гонката се включи и Украйна, която обяви, че може да предостави за целта пристанището си „Пивдений” край Одеса. Турция също е сред чакащите, въпреки че не е спрягана за един от фаворитите. През лятото се очаква да бъде изберан най-подходящият от десетте кандидати, а през есента ще бъде обявено и окончателното решение на концерна. „Фьост Алпине” е един от водещите европейски концерни за преработка със собствена стоманодобивна база. Петте поделения – стомана, благородна стомана, системи за железопътен транспорт, профили и автомобили заемат водещи позиции на световните пазари. Компанията е представена в над 50 страни по целия свят, където има повече от 350 предприятия. За „Фьост Алпине” работят повече от 40 000 души, които допринасят за реализирането на годишен оборот от над 10 млрд. евро. Повече от 40% от оборота на концерна идва от поръчки за автомобилната индустрия, железниците и авиопроизводството. В България "Фьост Алпине" инвестира активно от няколко години. Дружеството е един от стратегическите партньори на "Кремиковци". Неколкократно дори са се появявали слухове, че австрийците могат да купят металургичния комбинат. "Фьост Алпине" е мажоритарен собственик и на "Асарел Медет" в Панагюрище - най-голямото предприятие на Балканите за преработка на медна руда.
Източник: Агенция Фокус (10.03.2008)

Асарел Медет АД - Панагюрище свиква Годишно общо събрание на акционерите на 28.05.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година.
Източник: Агенция по вписвания (21.04.2008)

Асарел Медет обучава кадри с пари от ЕС Миннодобивният комбинат Асарел Медет с изп. директор Лъчезар Цоцорков спечели проект, който се финансира с над 69 млн. лв. от оперативната програма Развитие на човешките ресурси. В рамките на година ще се проведат серия обучения на четири групи, в които са включени 107 ръководители и специалисти от дружеството. Курсовете вече започнаха. Висшият мениджърски екип дискутира най-напред как бързо и успешно да се вземат ефективни управленски решения. Миннообогатителният комплекс дългосрочно инвестира в развитието на човешкия си капитал и през миналата година беше обявен за един от най-добрите български работодатели. Асарел Медет отчете, че за последните пет години броят на проведените курсове и обучения е нараснал над 7 пъти. Днес компанията е инвестирала над 8 пъти повече средства за повишаване знанията и квалификацията на своите служители. Бюджетът по новия проект e 98 702 35 лв., от които 30% са осигурени от предприятието.
Източник: Пари (13.05.2008)

“Ритейл инженеринг” ООД започна изпълнението на обект: „Станция за ГСМ към ЦРБ" на “Асарел Медет” АД гр. Панагюрище. Изпълнението на задачата включва построяване на станция за ГСМ и доставка, монтаж, настройка и пуск в експлоатация на оборудване за зареждане на камионите на рудника с масла и антифриз. Оборудването включва и електронна система за контрол и отчетност на входящи и изходящи потоци на автомобилни масла и антифриз.
Източник: Фирмена информация (30.06.2008)

Безлихвен заем от половин милион лева ще отпусне "Асарел-Медет" АД на община Панагюрище за спешен ремонт на 3-километров участък от магистралния водопровод, който снабдява общината с питейна вода. Решението за теглене на заема бе одобрено от общинските съветници. Обезпечението на дълга е запис на заповед, а крайният срок за погасяването му е 15 декември. Кметът Георги Гергинеков съобщи, че е постигнал предварителна договорка с управителя на дружеството Лъчезар Цоцорков за евентуално удължаване на срока, ако общината не успее да реализира няколко продажби на общински имоти. С приходите от тях ще бъде изплатен дълга към предприятието. Георги Гергинеков посочи, че има заявен интерес към десетина парцела в местността "Панагюрски колони". Този безлихвен заем решава една малка част от големия проблем с водоснабдяването в Панагюрище. С парите ще бъде ремонтиран 3-километров участък от общо 42 км водопровод, който целият е силно амортизиран. За ремонта му обаче са необходими около 3,6 милиона лева.
Източник: Дневник (21.07.2008)

"Асарел Медет" закупи строителна машина без аналог в България Машината - телескопичен повдигач (телехендлър) , закупена от "Евромаркет Груп", е произведена от Manitou Group за работа в екстремни условия и труднопроходими терени. С нея се повдигат и преместват едрогабаритни и тежки товари и насипни материали. Специално за работата в "Асарел Медет" телехендлърът е в комплект с щипка-манипулатор за подмяна на гумите на големите минно-кариерни самосвали. Машината е високопроходима и маневрена благодарение на 4х4х4 задвижване на колелата. Ремаркетата на камионите се товарят и разтоварват само от една страна за по-голямо удобство. "Асарел Медет" АД е първата и най-голяма българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Manitou е водещ производител на телескопични повдигачи в света с над 50-годишна история и присъствие в над 120 страни. Технологичните нововъведения на компанията отговарят на най-стриктните европейски и международни стандарти. "Евромаркет Груп" на 12-о място в класацията "Капитал 100" Компанията беше класирана на 12-о място в престижната класация на "Капитал" за най-големите, печеливши и динамично развиващи се холдингови дружества в България през 2007 г. За участие в класацията са поканени 300 компании. От тях се избират само 25-те най-големи. "Евромаркет Груп" се нарежда на 12-о място с 262 270 млн. лв. приходи и 31 237 млн. лв. печалба, като по този начин заема водеща позиция сред фирмите в бранша.
Източник: Строителство Градът (28.07.2008)

500 хил. лв. заем отпусна "Асарел-Медет" за водната криза в Панагюрище Безлихвен заем за 500 хил. лв. отпусна металургичното предприятие "Асарел-Медет", за да бъде преодоляна водната криза в района на Панагюрище. Втора седмица продължава водният режим в Панагюрище и още шест села на общината поради авария на магистрален водопровод. Населението все още се снабдява с вода от 8 водоноски. По думите на кмета на Панагюрище Георги Гергинеков проблемът ще бъде преодолян в средата на септември, когато ще бъдат подменени 3 км тръби от общо 42 км. водпроводна мрежа в района.
Източник: Insurance.bg (21.08.2008)

Главният изпълнителен директор на Пощенска банка - Антъни Хасиотис, е един от десетте финалисти в конкурса за "Мениджър на годината", организиран от сп. "Мениджър и Делойт България". Останалите в топ 10 са: инж. Валентин Трифонов - изп. директор на "Приста Ойл" ЕАД, Димитър Янакиев - управляващ собственик на „Мидия" АД - Бургас, Иван Асенов - съсобственик и управител на ХЪС ООД, Иван Василев - управител на „ТNT България" ЕООД, Кирил Вътев - изп. директор и съсобственик на „Тандем В" ООД, д-р инж. Лъчезар Цоцорков - изп. директор на „Асарел Медет" АД, Николаос Георгопулoс - изп. директор на „Дружба стъкларски заводи" АД, доц. д-р инж. Никола Добрев - гл. изп. директор на КЦМ АД, Сашо Дончев - изп. директор на „Овергаз Инк" АД. Победителят ще бъде обявен на 8 октомври.
Източник: Монитор (03.09.2008)

“Асарел Медет” е опора на Панагюрище Д-р инж. Лъчезар Цоцорков работи от 37 години в "Асарел Медет". От 1986 г. е главен директор, а впоследствие става изпълнителен директор на компанията. Член е на международната aкадемия по минерални ресурси в Москва и на руската Минна академия. Автор е на книгата "Основи на фирмената култура", има публикации и в научно-технически издания. През 2005 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на oбщина Панагюрище", а през 2006 г. с указ на президента на България получава най-високото държавно отличие - орден "Стара планина - първа степен". Миналата година дарява лично 10 000 лв. на "Бългаpската Коледа".
Източник: Стандарт (03.09.2008)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане на представения счетоводен отчет за 2006 г. на “Асарел - Медет” - АД, Панагюрище, по ф.д. № 3966/91.
Източник: Държавен вестник (05.09.2008)

Медодобивното предприятие Асарел-Медет АД ще финансира залесяването на 110 дка опожарени площи със 77 хил. фиданки за над 40 хил. лв. Теренът се намира в местността Чернич на територията на Държавно горско стопанство-Панагюрище. С подкрепата на тази благородна кауза даваме пример за отговорно отношение към околната среда, заяви Лъчезар Цоцорков, изп. директор на компанията. Техническата подготовка на участъка ще се извърши през тази есен, а самото залесяване ще стане през пролетта на 2009 г. Подобна грижа към горите проявиха вече няколко български компании.
Източник: Пари (07.10.2008)

"Асарел-Медет" ще залеси 110 декара опожарени гори "Асарел-Медет" АД ще финансира залесяването на 110 декара опожарени площи, съобщиха от компанията. Инвестицията във възстановяването на насажденията е за над 40 хиляди лева. В местността "Чернич" на територията на Държавно горско стопанство – Панагюрище ще бъдат засадени 77 хиляди фиданки. "Вярваме, че с подкрепата на инициативата на Държавната агенция по горите за пореден път даваме пример за отговорно отношение към околната среда", заяви изпълнителният директор на компанията д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Техническата подготовка на участъка ще бъде направена през есента, а самото залесяване ще стане през пролетта на 2009 година – в навечерието на Седмицата на гората.
Източник: Дневник (09.10.2008)

"Кумерио мед" ще увеличи тройно производството на катодна мед с нова рафинерия Медодобивният комбинат "Кумерио мед" ще открие новата си рафинерия за производство на катодна мед в началото на следващата седмица, съобщиха от компанията. Съоръжението е пуснато в експлоатация през юли, като вече работи на пълен капацитет. Мениджърите на дружеството очакват рафинерията да увеличи производството на катодна мед почти тройно от 65 хил. тона годишно до 180 хил. тона. От април тази година медодобивният комбинат има нов собственик - германският концерн "Норддойче афинери". Холдингът купи белгийската група "Кумерио", която притежаваше завода в Пирдоп. Обединеното дружество е най-голямата медодобивна компания в Европа и трета в света по производство на анодна и катодна мед. Годишното производство на концерна възлиза на около 10 млрд. евро. Все още не е ясно официалното име на новата структура, като засега компанията се нарича "Ен Ей Кумерио груп" (NA Cummerio Group). Най-голямото предприятие на купената "Кумерио" се намира в България. През миналата година комбинатът в Пирдоп е произвел 249 хил. тона анодна мед, която се използва за производството на катодна. По-голяма част от нея е изнесена за допълнителна обработка, тъй като капацитетът на местната рафинерия не беше достатъчен. Само 40% от суровината за производство на мед се набавя от българските медни мини - "Асарел Медет" и "Елаците мед". Причина за това е техният сравнително нисък добивен капацитет, който не може да задоволи нуждите на предпиятието. Основен източник на суровини за пирдопския завод са южноамериканските страни като Чили и Перу. Само за година цената на медта е спаднала почти наполовина. По данни на "Блумбърг" през октомври 2007 г. фючърсите с тримесечна доставка са стрували 7900 долара за тон, сега същото количество се продава срещу 4700 долара. Според прогнозите на минно-геоложката камара обаче ниската цена няма да доведе до свиване на добива, а напротив, до увеличаване на количествата иззета руда. "Българските мини успяха да направят доста инвестиции за разширяване на производството си, докато цената беше висока, и сега може да компенсират спада с по-големи количества", обясни Петър Петров, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Около 90% от производството на "Кумерио мед" е предназначено за износ основно за Турция, Гърция и Черноморския регион. В България компанията продава медни полуфабрикати на "София мед". Интересна тенденция е, че в страната се потребяват повече медни изделия, отколкото се произвеждат. Това се получава, защото анодната и катодната мед се изнасят за заводите в Гърция и Турция, където се обработват и се връщат като готов продукт в България. Комбинатът произвежда годишно и около 900 хил. тона сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Основен клиент за суровината е заводът за торове "Агрополихим".
Източник: Дневник (22.10.2008)

Само половината от служителите в компаниите в България са професионално мотивирани, а останалите ходят на работа без желание, показва новото изследване на консултантската компания "Мандей инсайт" (Monday Insight) за най-добрите работодатели у нас Best Employers. Съотношението между мотивираните и немотивираните кадри се запазва на нивото от миналата година, което показва, че за този период компаниите не са предприели значителни промени в посока на ангажиране на служителите си. Проучването за най-добрите работодатели в България се прави за втора година по методиката на международния консултант "Хюит" (Hewitt). Освен на отговорите на служителите в компаниите, проучването се базира и на изследването на някои практики по обективни критерии. Освен че показва кои са най-предпочитаните компании за работа в България, проучването описва и някои общи тенденции на пазара на труда. Според специалистите от "Мандей" все още голяма част от работодателите в България не мотивират достатъчно кадрите си и те се чувстват неоценени. Съвсем малка част от служителите казват, че получават възнаграждението си на базата на реалния принос към бизнеса на компанията едва 22% от анкетираните. Само 19% от служителите смятат, че получават подобаващо признание за постиженията си. Всеки втори идва на работа немотивиран и това никак не е малко, каза Ана Атанасова, един от мениджърите на "Мандей" и ръководител на изследването. Плюсовете на добрия работодател В същото време компаниите с по-голяма ангажираност на служителите си постигат по-висока продуктивност и качество, по-добро обслужване на клиентите и по-добри финансови резултати в дългосрочен план, казват от "Мандей". Друг извод на експертите е, че компаниите, които успяват да мотивират служителите си, имат наполовина по-ниски разходи за подбор на персонал и до 30% по-ниско текучество. Една от предпоставките за мотивиране на персонала е признанието на личните постижения. Данните тази година показват, че една четвърт от служителите получават морално признание от прекия си началник едва веднъж в годината или по-рядко. Това автоматично се отразява на ангажираността на тези служители и тя е едва 26%. В същото време малко над 30% от анкетираните казват, че получават обратна връзка от прекия си началник поне веднъж в седмицата. Според проучването именно тези служители са ангажирани и мотивирани в работата си на ниво, близо до 70%. Върху мотивацията на персонала оказва влияние и спецификата на работата, която извършват. Тези, които не работят по разнообразни задачи (около една пета от анкетираните), показват и ниски нива на ангажираност едва 23%. Около 40% от служителите казват, че работят по разнородни и предизвикателни задачи поне веднъж в седмицата, откъдето мотивираността им скача до 70%. Около една четвърт от анкетираните смятат, че работодателите им предлагат справедлива система за оценка на труда, която ще доведе и до кариерното им развитие. Общо 45% казват, че компаниите признават персоналното им представяне и благодарение на това биха се развили в йерархията. Отношението към работното място Анализът на "Мандей" показва още, че служителите в компаниите, които попадат в класацията за най-добри работодатели, и наетите в останалите компании имат различно отношение към работното си място. Над 70% от служителите в компаниите от Best Employers казват, че имиджът на фирмата за добър работодател съвпада с реалността. В останалите компании на това мнение са малко над 40 на сто от служителите. Подобно е съотношението в мнението и на едните, и другите, когато казват, че виждат доказателства за ефективно управление от страна на топ мениджмънта. Около 60 на сто от служителите в компаниите с работодателски приз смятат, че практиката при тях е да се повишават хората, които допринасят най-много за успеха на бизнеса. В останалите компании на това мнение е едва 30% от персонала. По отношение на управлението на талантите и задържането на ценните кадри общо 57% от служителите от първата група компании твърдят, че го виждат на практика. С подобно твърдение са съгласни едва 30% от служителите в останалите фирми в проучването, показват данните. Подобни са процентите и в отговор на въпроса дали мненията и предложенията на служителите се вземат под внимание при решенията в компаниите. В конкурса за най-добър работодател тази година участваха 71 компании, или с близо 20 повече от миналата година. В тях работят общо 25 хил. служители, а на анкетите са отговорили 13 хил. от тях. Проучването наблюдава и изследва три типа проблеми ангажираността на служителите, прилаганите функции за управление на човешките ресурси и мнението на топ мениджърите на компаниите. При крайните резултати мнението на служители е с по-голяма тежест 60%. Останалите 40% се определят на базата на съпоставянето на практиките в различните компании. За разлика от миналата година, когато класацията беше почти превзета от компаниите от ИТ индустрията, тази година разнообразието по браншове е по-голямо. Компаниите се разделени на две групи в едната попадат малките и средните предприятия, а в другата големите. Някои от победителите през миналата година сега пак попадат в топ петицата, като променят позициите си. -------------- И победителите са: Малки и средни компании 1. "Телерик", ИТ Победителят в групата на малките и средните предприятия е сравнително нова компания с млад екип. Тя е специализирана в разработването на продуктов софтуер. Представителите й твърдят, че в компанията не работят служители, а само колеги и приятели. "За първи път получаваме оценка отвътре, която ще ни даде адекватна представа за работата ни и ще ни бъде от полза", каза при награждаването изпълнителният директор на компанията Светозар Георгиев. 2. "Колиърс интернешънъл", недвижими имоти "Колиърс", която извършва консултантски услуги, се изкачи от трето на второ място в тазгодишната класация. Компанията е на българския пазар от 1991 г. и в момента в нея работят около 70 души. "Развитието на всеки служител е приоритет на компанията, която винаги е готова да инвестира в този процес", казват от "Колиърс". 3. "Авенди", дистрибуция на бързооборотни стоки Компанията, която е част от "ВМ холдинг", е една от най-големите дистрибуторски фирми в България. Тя следва стратегията за бързо развитие, като през последната година добави седем марки в портфолиото си. "Тази награда е най-голямото признание за един ръководител", каза при получаването на приза изпълнителният директор на "Авенди" Димитър Христов. 4. "КомМетрик", медийни проучвания и анализи Британската компания е на българския пазар от две години и се доказва като бързоразвиваща се и иновативна структура. Тя е специализирана в медийни изследвания, анализи за репутация и финансови прогнози. "Дойдохме тук не заради евтината работна ръка, а заради талантите", казаха от компанията при получаването на наградата. 5. "Ви Ем уеър България", ИТ Това е наследникът на "Сайънт", която през миналата година беше на второ място в класацията, а сега е с ново име заради новия си собственик. Фирмата е позната с младия си екип и с активните взаимоотношения вътре във фирмата - бирени партита всяка седмица, спортните състезания и др. "След сделката преминахме през една тежка година на несигурност, но въпреки това показваме доста добри резултати", каза Диана Стефанова, която е старши мениджър "Операции" в компанията. Големи компании 1. "ГлаксоСмитКлайн", фармацевтична индустрия Като един от водещите фармацевтични гиганти на международния пазар компанията е водещ играч и на българския пазар. По думите на нейните представители фирмената стратегия е да се насърчават честността и откритостта в отношенията към служителите. "Без мотивацията на нашите служители всички други успехи са невъзможни", каза Илиана Паунова, която е директор на "ГлаксоСмитКлайн" за България. 2. "Макдоналдс", верига ресторанти Въпреки че отстъпи първото място, което заемаше през 2006 г., продължава да налага мотото си, че е компания за хора, а не за сандвичи. Още миналата година експертите коментираха присъствието на "Макдоналдс" в класацията с обяснението, че във веригата работят млади хора, на които това им е първата работа и те са силно мотивирани. 3. "Асарел Медет", добивна промишленост Компанията има 1300 служители, а на анкетата са отговорили около 600. Повечето от тях работят в мините - професия, която не е сред най-предпочитаните. Въпреки това "Асарел Медет" е отличена за най-добър работодател. "Работим сериозно в областта на човешките ресурси, прилагаме много практики и сега получаваме вътрешната оценка за това", каза мениджърът на компанията Лъчезар Цоцорков. 4. "Актавис", фармацевтична индустрия Една от водещите български фармацевтични компании определя себе си като динамична структура, която работи с иновация и креативност. Компанията си е поставила за цел не само да е лидер на пазара, но и да е предпочитано място за работа. "Тази награда е голям ангажимент за нас като работодател в бъдеще", каза HR мениджърът на компанията Милена Пушкарова. 5. "Германос", телекомуникации Човешкият потенциал е един от най-важните фактори за бързото развитие на "Германос", казват от компанията. В момента веригата има 125 магазина в цялата страна.
Източник: Дневник (18.11.2008)

Минната индустрия е сред най-засегнатите от кризата Господин Цоцорков, кога минните компании в България почувстваха кризата и какво е в момента състоянието на рудодобива? - Рудодобивът навсякъде, включително и у нас, е много уязвим от драстичния спад на цените на металите. Той започна в края на лятото, като особено рязко се засили през септември и октомври. За съжаление негативната тенденция продължава и вече над два пъти са паднали цените на медта, оловото и цинка. Но при цените на металите има цикличност и би трябвало след няколко добри години да сте очаквали и спад? - Да, по принцип цените на борсовите стоки в дългосрочен план винаги са се променяли плавно по синусоида - формират се неколкогодишни периоди на по-ниски или на по-високи цени в зависимост от обективното състояние на световната икономика, от динамиката на търсенето и предлагането. Заради необичайната световна финансова криза обаче сега се стигна до много силен срив на цените, и то за много кратко време. Това е кардиналната разлика с други предходни спадове. В момента рудодобивният сектор се пренастройва заради това внезапно и силно сътресение на цените. Първо, световната финансова криза направо срина доскорошните оптимистични прогнози на международните анализатори за развитието на пазарите. Второ, годишните планове за производството и инвестициите на рудодобивните дружества и у нас, и в чужбина са правени при съвсем различни условия. Да вземем цената на медта - за първите осем месеца на годината на Лондонската метална борса тя беше търгувана средно за 8092 USD на тон, през септември стигна до 6991 USD, а през октомври падна до 4925 USD. Най-ниската дневна цена от 2006 г. насам беше регистрирана във вторник на 18 ноември, когато тон мед се търгуваше за 3511 USD. Подобно е положението и при оловото и цинка, чиито цени първи се сринаха. Това са процеси, на които не можем да влияем. Вече от две мини съобщиха, че съкращават работници и дори затварят. Какви са очакванията ви до края на годината и през следващата? - За съжаление вече сме свидетели на първите случаи на съкращения в отрасъла, временно спиране на работа и намаляване обема на производството в някои оловно-цинкови подземни рудници в Мадан и Рудозем. Но обобщени изводи за отражението на кризата върху всички компании от минния бранш е невъзможно и нереалистично да се правят. Най-вече заради спецификата на производството, различната себестойност на продукцията и политиката на всяко отделно дружество. В момента Българската минно-геоложка камара провежда анкета сред своите членове как кризата се отразява върху всяка компания и какво конкретно се планира. Със сигурност минната индустрия ще бъде един от най-засегнатите сектори. Сривът на цените води до рязък спад в приходите на рудодобивните дружества. В момента борсовите цени са под критичните за редица компании. В същото време през изминалите години значително нараснаха разходите в производството поради повишените цени на материалите и енергоносителите. Тези компании сега на практика имат себестойност на продукцията, по-висока от пазарните продажни цени, и в момента генерират загуби. Те трябва да оптимизират разходите, да преразгледат своите разчети и инвестиционни планове и да се опитат да продължат да работят без загуби. Другият вариант е да спрат временно да работят, докато браншът е под натиска на кризата. А какво е положението с добива на строителни и скално-облицовъчни материали? Там нямаме борсови цени. - При тях силно негативно влияние оказва свиването в строителния сектор. Геолого-проучвателните фирми също са много зависими от инвестиционната активност в бранша, която оправдано се очаква да бъде по-ниска. Негативно отражение върху сектора ще има още повишаването на лихвените проценти и очакваният затруднен достъп до кредитен ресурс. Българската минно-геоложка камара препоръча на членовете си пакет от превантивни мерки. Коя е най-важната от тях? - Първа стъпка от антикризисния план за действие на всяка компания трябва да бъде определянето на пределни цени и критично съдържание на метал в добиваната руда, така че компанията да поддържа дългосрочно ефективността на производството си. Именно това отразява спецификата на всяка компания, защото навсякъде има различно съдържание на полезни компоненти в находищата и различна себестойност на произвежданата продукция. А тя зависи и от производителността, оборудването, качеството на човешките ресурси... Тези анализи са необходими на дружествата, за да разработят адекватно различните варианти за актуализация на производствената програма и на програмите за управление на риска. Наред с това препоръчахме да се направи анализ на оптимизацията на всички разходи. Що се отнася до съкращаване на разходите за труд, е необходима гъвкава, но отново строго специфична политика. Разходите за труд като цяло формират до 40% от общите разходи на предприятията. Всеки мениджър трябва да е наясно, че развитието на кадрите и използването на техния опит са особено важни не само за успешното противодействие на сегашната криза, но и за бъдещата конкурентоспособност на неговата компания. Каква гъвкава политика за съкращаване на разходите се предприема от Асарел-Медет? - Асарел-Медет АД свива до 50% инвестиционната си програма - от 120 млн. лв. за 2008 г. на 60 млн. лв. за 2009 г. В условията на световна финансова криза това е защитен механизъм за превенция и управление на риска. На този етап не предвиждаме намаляване на производството и персонала, а само оптимизиране на структурата и щатното разписание. Това вече беше обявено пред целия екип, за да няма напрежение. Успешно изпълняваме и тазгодишната си производствена програма. Засега не стои и въпросът за преразглеждане на основните възнаграждения на работещите. Преразглеждаме обаче системата за допълнителни възнаграждения. Тази система вече я обвързваме и с движението на международната цена на медта.
Източник: Пари (24.11.2008)

Асарел Медет АД намалява инвестиционната си програма с 50% Заради световната финансова криза и срива на международната цена на медта минно-обогатителната компания Асарел-Медет АД намалява до 50 на сто инвестиционната си програма, съобщават от ръководството на предприятието. През следващата година дружеството, което притежава сертификат за "Инвеститор - първи клас", ще отдели около 60 млн. лева за инвестиции, като през тази година средствата са възлизали на 120 милиона. Специалисти в сектора твърдят, че защитната мярка се налага заради драстичния спад на международните цени на металите. След като за първите осем месеца на годината средната цена на медта на Лондонската метална борса е била 8092 долара за тон, през октомври тя е намаляла до 4925 долара. Най-ниската дневна цена от средата на 2005 година е била регистрирана на 21 ноември тази година, когато металът мед се е търгувал за 3420 долара. На този етап в дружеството не се предвиждат съкращения, но ще се оптимизират структурата и щатното разписание. В медодобивното предприятие в момента работят повече от хиляда души.
Източник: Дарик радио (27.11.2008)

"Асарел-Медет" свива наполовина инвестициите Заради световната финансова криза и срива на международните цени на медта панагюрската минно-обогатителна компания "Асарел-Медет" свива с до 50% инвестиционната си програма - от 120 млн. лева за 2008 г. на около 60 млн. лева догодина. Предвижда се и до 10% намаляване на производствената програма. "Това е защитен механизъм във фирмената програма за превенция и управление на риска. Не предвиждаме намаляване на персонала, а ще оптимизираме структурата и щатното разписание. Ще се редуцират и разходите за дейности, които не са непосредствено свързани с производството." Това заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. В резултат на предприетите мерки временно ще намалее темпът на новите инвестиции в развитието на дружеството, където през последните три години са вложени над 100 млн. долара в съответствие с изискванията на сертификата за инвеститор първи клас. Компанията ще разчита на създадените резерви и повишената производствена ефективност и няма да бъдат ограничавани проектите за опазване на околната среда, безопасни условия на труд и развитие на човешкия капитал.
Източник: Дневник (28.11.2008)

“Асарел- Медет” намалява инвестициите с 50% Заради световната финансова криза и срива на международната цена на медта минно-обогатителната компания "Асарел-Медет" АД намалява до 50% инвестиционната си програма, съобщиха от ръководството на предприятието. През следващата година дружеството, което притежава сертификат за "Инвеститор - първи клас", ще отдели около 60 млн. лева за инвестиции, като през тази година средствата са възлизали на 120 милиона. Това се налага заради драстичния спад на международните цени на металите. На този етап в дружеството не се предвиждат съкращения, но ще се оптимизират структурата и щатното разписание. В медодобивното предприятие в момента работят повече от хиляда души.
Източник: Монитор (28.11.2008)

Мините искат нов метод за концесионните такси Минните компании настояват концесионните такси да се определят по нов метод, а не по този, който е заложен в едноименната наредба към Закона за природните богатства. Това предложение е част от антикризисните мерки, внесени в икономическото министерство от Минно-геоложката камара. В своя план за борба с кризата много от компаниите настояват да отпаднат минималните нива, които трябва да плащат при добива на различни изкопаеми. Така те смятат, че ще намалее административният натиск върху дружествата и ще се плаща при действително добит полезен компонент. "Положението в мините наистина е тежко и това си личи от намалените поръчки към нас", обясниха от компанията "Алки М", която внася машини и съоръжения за бранша, произведени от германския концерн "Либхер". През последното тримесечие на годината и в началото на тази много от доставките на компанията са в позиция изчакване. Към момента от медодобивната компания "Асарел Медет" са намалили количествата на добитата минна маса с общо 45% спрямо 2008 г., като приходите им от продажби са спаднали с 40 на сто. Освен промяна на метода за определяне на концесиите от добивните дружества искат икономическият министър да подкрепи отпадането на 70% от концесионните такси. Това е сумата, която всяка мина плаща на бюджета. Останалите пари от таксата се внасят в общините, където са разположени отделните находища. Според представителите на камарата ограничителната мярка трябва да продължи поне две години, докато браншът преодолее кризата. За същия период рудниците биха искали да плащат и наполовина по-ниска такса "площ", за да си осигурят финансов ресурс за оперативни разходи. Така от мините уверяват, че биха могли да съхранят много от работните места по време на кризата. Освен това браншът е притеснен от продължителността на сроковете за отдаване на концесии за проучване и добив. От минната индустрия са настоявали много пъти да бъде променен процесът на издаване на такива разрешителни. Опитът на компаниите досега е показал, че системно са забавяни разрешенията от оторизираните ведомства - министерствата на икономиката, на екологията и на регионалното развитие и благоустройството. Според представители на камарата по този начин компаниите губят пари заради разсрочване на инвестиционните им планове. От браншовата организация продължават да настояват да бъде създаден единен орган за възлагане на концесиите, а не тази функция да се разделя между три институции, както е досега. В същото време мините искат да се осигури държавно финансиране за авансови плащания при проектиране и изграждане на пречиствателни съоръжения на емисии в атмосферния въздух. Подобни предложения компаниите направиха и при приемането на промените в Закона за природните богатства, но те не бяха взети под внимание от правителството и парламента.
Източник: Дневник (04.02.2009)

Между 30 и 50 на сто ще е спадът в минно-геоложката промишленост заради влиянието на световната икономическа и финансова криза, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Лъчезар Цоцорков. Увеличава се вероятността от съкращаване на заетите в сектора, в който работят 30 000 души. Те произвеждат около 5% от БВП на страната. Приходите в рудодобива са намалели над два пъти заради спада на международните цени на металите през миналата година. Заплатите в сектора са се увеличили с повече от два пъти, значителен е и ръстът на цените на електроенергията и материалите. Сред антикризисните мерки, които предлага камарата, са освобождаване от плащане на частта от концесионното възнаграждение в полза на държавата за период от 24 месеца, освобождаване от плащане за 24 месеца на банковите гаранции за "добро изпълнение" по концесионните договори.
Източник: econ.bg (12.02.2009)

В панагюрската минно-обогатителна компания "Асарел-Медет" предстоят съкращения на работници във връзка със световната икономическа криза, съобщи Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси". В резултат на големия срив на международната цена на медта годишната производствена програма на дружеството е намалена. Това налага и намаляване на персонала, поради което в Агенцията по заетостта е заявено поетапно съкращаване на 193 работни места. "Извършваме процедура по подбор, разработваме различни варианти и все още правим всичко възможно реалното съкращение да бъде по-малко", подчерта Александър Чобанов. Предвидено е всички съкратени работници и служители да получат компенсации в зависимост от трудовия си стаж в дружеството. Плановете са при последващ благоприятен развой на международните пазари производствената програма отново да бъде преразгледана и работниците, които са освободени с добра оценка, да бъдат поканени да заемат предишните си длъжности. Това е договорено и със синдикатите. В редуцирания производствен план на "Асарел-Медет" е заложено годишно намаление на добивите с общо 45% спрямо 2008 г., което ще рефлектира върху намаляване обема и на преработената медна руда. Антикризисните мерки на компанията включват още оптимизация на организационната структура и ограничаване на разходите. Инвестиционната програма е редуцирана до 50 % спрямо миналогодишната, като ще се реализира в зависимост от пазарната конюнктура до края на годината.
Източник: Дневник (25.02.2009)

В "Асарел-Медет" предстоят поетапни съкращения В панагюрската минно-обогатителна компания "Асарел-Медет" предстоят съкращения на работници във връзка със световната икономическа криза, съобщи Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси". В резултат на големия срив на международната цена на медта годишната производствена програма на дружеството е намалена. Това налага и намаляване на персонала, поради което в Агенцията по заетостта е заявено поетапно съкращаване на 193 работни места. "Извършваме процедура по подбор, разработваме различни варианти и все още правим всичко възможно реалното съкращение да бъде по-малко", подчерта Александър Чобанов. Предвидено е всички съкратени работници и служители да получат компенсации в зависимост от трудовия си стаж в дружеството. Плановете са при последващ благоприятен развой на международните пазари производствената програма отново да бъде преразгледана и работниците, които са освободени с добра оценка, да бъдат поканени да заемат предишните си длъжности. Това е договорено и със синдикатите. В редуцирания производствен план на "Асарел-Медет" е заложено годишно намаление на добивите с общо 45% спрямо 2008 г., което ще рефлектира върху намаляване обема и на преработената медна руда. Антикризисните мерки на компанията включват още оптимизация на организационната структура и ограничаване на разходите. Инвестиционната програма е редуцирана до 50 % спрямо миналогодишната, като ще се реализира в зависимост от пазарната конюнктура до края на годината.
Източник: Дневник (26.02.2009)

“Асарел-Медет” праща 200 души на борсата "Асарел-Медет" - Панагюрище, сви производствената си програма заради световната финансова криза и големия срив на международната цена на медта. Това налага намаляване на персонала и в Агенцията по заетостта е заявено поетапно съкращаване на 193 души. "Все още правим всичко възможно реалното съкращение да е по-малко", каза Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси" на "Асарел-Медет". Съкратените ще получат компенсации според трудовия си стаж в дружеството. При последващ благоприятен развой на международните пазари освободените с добра оценка ще бъдат поканени отново на работа.
Източник: Стандарт (27.02.2009)

Според официалните данни на Агенцията за приватизация, към края на милата година, за целия период на приватизация до момента /1993 г. - 2008 г./ са раздържавени 2 933 предприятия, 2 322 обособени части и 4 149 миноритарни пакета. Като според информацията са раздържавени почти всички предвидени за приватизация активи – 99.18%, сочат данните на АП. Общият финансов резултат за държавата възлиза на малко над 12 млрд. долара. В това число са договорени плащания за 6.1 млрд. долара, договорени инвестиции за 4.9 млрд. долара, поети задължения за около 1.1 млрд. долара и изплатени задължения за 100 млн. долара. Сред най-големите приватизирани предприятия за периода /според активите по балансова стойност към 1995 г./, са Кремиковци, ТЕЦ Бобов дол, Нефтохим, БТК, Параходство БМФ, Соди, СОМАТ, Арсенал, Асарел-Медет и МДК Пирдоп. От ведомството отчитат и по-значителните приватизационни сделки осъществени чрез БФБ, това са продажбата на 34.78% от БТК, 12.84% от Булгартабак-Холдинг, 72% от Св.Св. Константин и Елена, 20% от ДЗИ, 11.24% от Златни пясъци, 99% от ТЕЦ Марица-3. През миналата година са били раздържавени 5 дружества с над 50% държавно участие и 74 миноритарни части от предприятия, а предстоящите за приватизация активи са 34 мажоритарни пакета и 173 миноритарни.
Източник: Дарик радио (09.03.2009)

Още над 650 безработни до два месеца в Пазарджишко Над 650 души от Пазарджишка област остават без работа в следващите два месеца заради икономическата криза в страната. По данни на Инспекцията по труда в областния град до края на април 300 работници ще бъдат съкратени от вагоноремонтния завод в град Септември, а 196 служители ще освободи панагюрското предприятие „Асарел-Медет” до 20 май. Уведомление за съкращаване на 160 души до края на май е подадено и от фирма „Каучук” в Пазарджик. Прогнозата на експертите е, че до средата на годината без работа в Пазарджишка област ще останат много повече работници от заявените до момента. Причината е, че при съкращения с до 10 души, фирмата-работодател не е длъжна да обявява официално броя на служителите, които изпраща на трудовата борса.
Източник: Дарик радио (17.03.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Наградите “Прометея” КНСБ отличи мениджъри за принос в подобряването на работната среда. На 29 април – деня в памет на загиналите при трудови злополуки, тази година петима мениджъри на големи предприятия получиха традиционните награди на Конфедерацията на независимите синдикати в България “Прометея”. Един от петимата е д-р Инж. Лъчезар Цоцорков – изпълнителен директор на Асарел Медет АД – Панагюрище. Повече от 12 години в предприятието няма допуснати смъртни и инвалидни трудови злополуки. Налице е едно от най-ниските нива на трудов травматизъм в рудодобива, въпреки че средносписъчният състав на персонала надхвърля 1300 работници и служители. Само през последната година в дружеството са инвестирани общо 100. 465 млн. лева за по-добри условия на труд. По специална програма за трайно подобряване на зравето и безопасността през 2008 г. са вложени 1.6663 млн. лева. Въпреки икономическата криза и през 2009 г. инвестициите в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са приоритетни за Асарел Медет АД. За целта са гарантирани нови 735 хил. лв.
Източник: Капитал (11.05.2009)

Асарел Медет АД - Панагюрище свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 13.05.2009. Дневният ред съдържа: промени в устава на дружеството, промени в управителните органи на дружеството. Промяна на системата на управление от едностепенна на двустепенна, избпр на членове на Надзорния и Управителния съвет.
Източник: Агенция по вписвания (15.05.2009)

Асарел Медет АД - Панагюрище свиква Годишно общо събрание на акционерите на 24.06.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в устава на дружеството, промени в управителните органи на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (15.05.2009)

39 броя проектни предложения на стойност 97 304 725,85 лв., съгласно т. 2 от Решение № ТМГ-01- 1/27.05.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: BG161PO003-2.1.05 „Технологична модернизация в големи предприятия”: 1 BG161PO003- 2.1.05-0077 ХИДРАВЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И СИСТЕМИ АД Технологично обновление и модернизация на машинния парк в ХЕС АД 94,501420152 4 299 079,00 2 149 539,50 50,0000000000% 2 BG161PO003- 2.1.05-0073 ЦЕНТРОМЕТ АД Развиване производството на продукти с висок експортен потенциал – голямогабаритни детайли за различни отрасли на промишлеността 94,398705649 1 882 351,87 941 175,93 49,9999997344% 3 BG161PO003- 2.1.05-0138 ЕЛЕКТРОСТАРТ АД Технологична модернизация на оборудването на водещ международен производител на дросели 94,185661111 1 783 008,00 891 504,00 50,0000000000% 4 BG161PO003- 2.1.05-0108 ХАН ОМУРТАГ АД Увеличаване на конкурентноспособността на „Хан Омуртаг”АД на Общия пазар чрез технологична модернизация на производството с нова линия за производство на гранитогрес 94,183593906 9 570 256,42 4 695 905,99 49,0677133811% 5 BG161PO003- 2.1.05-0084 МОНБАТ АД Повишаване на конкурентоспособността на Монбат АД чрез инвестиране в ново оборудване за производство на решетки и плочи за сухозаредени и залети оловно-кисели батерии 94,094615632 10 820 973,90 4 998 207,84 46,1899999592% 6 BG161PO003- 2.1.05-0066 ПОБЕДА АД Повишаване на конкурентоспособността на “ПОБЕДА” АД чрез внедряването на иновативни производствени линии 93,932572618 10 737 076,42 5 000 000,00 46,5676111859% 7 BG161PO003- 2.1.05-0106 АРОМА АД Интегрирана управленческа система и технически решения за повишаване на конкурентноспособността и ефективността на бизнес процесите на компания Арома АД 93,645349967 1 212 307,00 606 153,50 50,0000000000% 8 BG161PO003- 2.1.05-0078 М+С ХИДРАВЛИК АД Внедряване на ново технологично оборудване в “М+С Хидравлик”АД 93,420542176 4 970 820,00 2 485 410,00 50,0000000000% 9 BG161PO003- 2.1.05-0065 ВСК КЕНТАВЪР - ИЗ ДИНАМИКА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на “ВСК Кентавър-ИЗ Динамика” ЕООД чрез технологична модернизация на производството 93,234340626 9 975 451,32 4 987 725,66 50,0000000000% 10 BG161PO003- 2.1.05-0103 ХЮНДАЙ ХЕВИ ИНДЪСТРИЙС КО.БЪЛГАРИЯ АД „По-нататъшно укрепване на конкурентноспособността на „Хюндай Хеви Индъстрийс Ко. България” АД на международните пазари чрез продължаваща технологична модернизация” 93,233091306 3 162 700,00 1 575 525,82 49,8158478515% 11 BG161PO003- 2.1.05-0154 КАОЛИН АД Технологична модернизация на „Каолин” АД чрез инвестиционна подкрепа за разширяване на производството 93,176790376 6 187 000,00 3 093 500,00 50,0000000000% 12 BG161PO003- 2.1.05-0086 МЕГАПОРТ ООД Утвърждаване на „Мегапорт” ООД като водещо предприятие в производството и рециклирането на опаковки от пластмаса на българския и международния пазар 93,031702881 4 998 800,00 2 498 800,00 49,9879971193% 13 BG161PO003- 2.1.05-0017 ГИПС АД Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на производството на „Гипс” АД чрез изграждане на комплектна инсталация за калциниране на природен гипс 92,937266634 6 464 438,00 2 875 255,45 44,4780420200% 14 BG161PO003- 2.1.05-0116 АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ АД Проект за модернизация и разширяване на дейността на “Автомагистрали – Черно море” АД 92,920172837 10 211 731,00 4 999 663,49 48,9599999256% 15 BG161PO003- 2.1.05-0052 СОФИЯ МЕД АД Модернизация на „София Мед” АД – инвестиции за развитие и конкурентноспособност на европейския пазар 92,587846176 7 625 333,62 3 812 666,81 50,0000000000% 16 BG161PO003- 2.1.05-0057 ДИНАМО АД Технологично обновление с помоща на структурните фондове на ЕС 92,570051442 748 811,00 374 405,50 50,0000000000% 17 BG161PO003- 2.1.05-0122 ПРЕСТИЖ 96 ООД „Инвестициите в Престиж 96 ООД – предпоставка за прогресивно развитие на европейските пазари” 92,568612282 2 113 770,00 1 056 885,00 50,0000000000% 18 BG161PO003- 2.1.05-0087 ДАТЕКС ООД Технологично разширение на цех за монтаж на печатни платки 92,354087204 2 398 488,00 1 151 274,24 48,0000000000% 19 BG161PO003- 2.1.05-0127 БУЛМЕТАЛ ООД Доставка и въвеждане в експлоатация на ново технологично оборудване 92,160770004 5 724 044,35 2 862 022,17 49,9999999126% 20 BG161PO003- 2.1.05-0049 СПАРКИ АД Повишаване на конкурентоспособността на СПАРКИ АД Русе чрез технологична модернизация 92,116068896 9 957 450,00 4 978 725,00 50,0000000000% 21 BG161PO003- 2.1.05-0153 ТЕКЛАС - БЪЛГАРИЯ АД Повишаване на конкурентоспособността на “Теклас- България”АД 92,108509559 2 077 378,94 1 038 689,47 50,0000000000% 22 BG161PO003- 2.1.05-0042 БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС АД Закупуване на нови таблет- преса и блистер автомат и ремонт на съществуваща сграда за технологичната модернизация на таблетното производство в „БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС” АД, Казанлък 92,086364603 2 964 227,40 1 480 928,00 49,9599996950% 23 BG161PO003- 2.1.05-0128 УНИФАРМ АД Модернизация и развитие на Унифарм АД 91,959671235 5 309 000,00 2 654 500,00 50,0000000000% 24 BG161PO003- 2.1.05-0021 АСАРЕЛ- МЕДЕТ АД Повишаване ефективността на “Асарел-Медет” АД чрез технологична модернизация в предприятието 91,701998864 10 347 000,00 4 999 670,40 48,3200000000% 25 BG161PO003- 2.1.05-0082 БАЛКАНКАР-ЗАРЯ АД Ефективност и качество за устойчиво развитие на БАЛКАНКАР ЗАРЯ АД 91,635859048 3 127 800,00 1 563 900,00 50,0000000000% 26 BG161PO003- 2.1.05-0070 СТИЛМЕТ АД „Инвестиции и постигане на устойчивост в Стилмет АД” 91,526572321 12 069 426,93 4 948 465,04 40,9999999892% 27 BG161PO003- 2.1.05-0135 АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС АД Технологична модернизация на „Автомагистрали Хемус” АД за постигане на дългосрочна пазарна устойчивост 91,351957370 3 700 000,00 1 813 000,00 49,0000000000% 28 BG161PO003- 2.1.05-0064 ЛИБХЕР- ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на „Либхер-Хаусгерете Марица” ЕООД чрез въвеждане на нова технология за пянозапълване на врати на хладилни и фризерни уреди 91,321234905 4 356 550,00 2 177 403,69 49,9800000000% 29 BG161PO003- 2.1.05-0047 БЪЛГАРИЯ-К АД Повишаване на конкурентоспособността и адаптивността на “България – К” АД, гр. Казанлък 91,212291039 401 425,03 200 712,51 49,9999987544% 30 BG161PO003- 2.1.05-0079 ЕЛХИМ- ИСКРА АД Повишаване на производствения капацитет в “Елхим Искра” АД 90,837005771 729 720,00 364 860,00 50,0000000000% 31 BG161PO003- 2.1.05-0055 СПАРКИ ЕЛТОС АД „Повишаване конкурентоспособността на „СПАРКИ ЕЛТОС” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,458941507 7 637 800,00 3 818 900,00 50,0000000000% 32 BG161PO003- 2.1.05-0101 МАК АД „Повишаване конкурентоспособността на „МАК” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,455434809 1 085 040,00 542 520,00 50,0000000000% 33 BG161PO003- 2.1.05-0036 ТРАКЦИЯ АД Повишаване конкуретноспосбността на “Тракция” АД чрез технологична модернизация 90,444845820 1 149 637,00 574 818,00 49,9999565080% 34 BG161PO003- 2.1.05-0014 ХИДРОСТРОЙ АД Разширяване на дейността и повишаване на конкурентоспособността на Хидрострой АД чрез изграждане на комплексна инсталация за производство на бетонови изделия 90,293396097 6 491 832,00 3 245 916,00 50,0000000000% 35 BG161PO003- 2.1.05-0099 ПРЕСКОВ АД Технологична модернизация на „Пресков”АД 90,143984613 9 164 145,68 4 582 072,84 50,0000000000% 36 BG161PO003- 2.1.05-0062 ЕКСТРАПАК ООД „Експанзия на пазара чрез финализирането на цялостна технологична модернизация в предприятието” 89,034139956 4 308 549,00 2 154 274,00 49,9999883952% 37 BG161PO003- 2.1.05-0149 Е.МИРОЛИО АД Повишаване конкурентоспособността на „Е.Миролио”АД чрез инвестиционна подкрепа за модернизация на производството и вндедряване на ко- генерационна инсталация 88,905947419 2 872 000,00 1 436 000,00 50,0000000000% 38 BG161PO003- 2.1.05-0037 ПРЕЦИЗ ИНТЕР- ХОЛДИНГ АД Повишаване конкурентните предимства на ПРЕЦИЗ ИНТЕР - ХОЛДИНГ АД посредством модернизиране на технологичното оборудване 88,679170866 2 958 500,00 1 479 250,00 50,0000000000% 39 BG161PO003- 2.1.05-0089 ЕЛМОТ АД Повишаване на конкурентоспособността на “ЕЛМОТ” АД чрез обновяване на производствените мощности на предприятието 88,658323356 4 389 000,00 2 194 500,00 50,0000000000%
Източник: М-во на икономиката (28.05.2009)

Противофилтрационна завеса и гравитачен тръбопровод вече отвеждат дренажни води в западната част на Окисно насипище на територията на медодобивния панагюрската минна компания "Асарел-Медет". Стойността на съоръжението е 1 млн. 366 хил. лв. След пуска на обекта в експлоатация мониторинговите данни за река Панова потвърждават очакваната висока екологична резултатност. Измерваното pH на речните води е трайно над 6,0 и отговаря на изискванията за пределно допустима концентрация, съобщиха от Регионалната инспекция за опазване на околната среда. Това е четвъртата противофилтрационна завеса на територията на комплекса - част от системата за опазване на водите от замърсяване. През 2008 год. "Асарел-Медет"АД инвестира над 7 млн. лева в проекти за опазване на околната среда, мониторинг и ефективност на пречиствателните съоръжения. През тази година, заради световната финансова криза, "Асарел – Медет" сви наполовина инвестиционната си програма, но планираните инвестиции в екопроекти ще бъдат реализирани, съобщиха от дружеството.
Източник: Дневник (08.06.2009)

"Асарел-Медет" получи европейско финансиране за етап от технологичната модернизация на компанията Безвъзмездно финансиране от 5 млн. лева спечели проект на "Асарел-Медет" АД, който ще бъде реализиран по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Общата стойност на проекта за нов етап на технологична модернизация на минно-обогатителния комплекс възлиза на малко над 12 милиона лева, като остатъкът извън гранта е инвестиция на компанията. Това е едно от 39-те проектни предложения, които са класирани в откритата процедура по схемата "Технологична модернизация в големи предприятия". Съгласно договора за 18 месеца ще се извърши оптимизиране на цикъла на рудоподготовка в корпус "Ситно трошене" на обогатителната фабрика "Асарел", ще бъдат въведени нов флотационно-гравитационен процес и най-висок клас интегрирана ERP система за управление, съобщиха от компанията. Това ще допринесе за постигане на стратегическата цел на компанията – осигуряване на максимално оползотворяване на минералните суровини и ефективно производство чрез постигане на ниска себестойност и високо качество на единица произвеждан метал мед. Това е вторият проект на компанията, който печели финансиране по оперативните програми. Наскоро приключи изпълнението на проекта "Мениджърите не се раждат, а се създават", който получи безвъзмездна помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" и осигури серия от обучения за 105 ръководни кадри и специалисти.
Източник: Дневник (29.07.2009)

Асарел-Медет АД спечели европомощ за технологична модернизация Безвъзмездно финансиране от 5 млн. лв. спечели проект на медодобивната компания Асарел-Медет АД от Оперативна програма Конкурентоспособност. Проектът предвижда нов етап на технологична модернизация на миннообогатителния комплекс и по-точно оптимизиране на цикъла на рудоподготовка в корпус Ситно трошене на обогатителната фабрика Асарел. Освен това ще бъде въведен нов флотационно-гравитационен процес и най-висок клас интегрирана ERP система за управление. Общата стойност на проекта е 12.126 млн. лв., като остатъкът извън безвъзмездната помощ се осигурява от компанията. Съгласно договора за финансиране проектът ще бъде завършен за 18 месеца. Инвестицията ще допринесе за постигане на стратегическата ни цел - максимално оползотворяване на минералните суровини и ефективно производство чрез постигане на ниска себестойност и високо качество на единица произвеждан метал мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Реализацията на проекта създава и възможност за повишаване на конкурентоспособността, подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта на бизнеса в дългосрочен план. Това е вторият проект на компанията, който печели финансиране по оперативните програми. Наскоро приключи изпълнението на проект, финансиран от програмата за развитие на човешките ресурси, осигурил серия от обучения за 105 ръководни кадри и специалисти от Асарел-Медет.
Източник: Пари (30.07.2009)

Асарел Медет инвестира 102 млн. лв. Общо 13.071 млн. т е добитата и преработена медна руда от Асарел Медет през 2008 г., а добитата минна маса - над 53 млн. т, което е рекорд не само за компанията, но и за миннодобивния бранш у нас. Това каза изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков по време на приветствието си към гостите на традиционния фирмен празник на Асарел Медет. През изминалата година от минната компания са вложили над 102 млн. лв. в проекти за модернизация, енергийна ефективност и опазване на околната среда. Като част от антикризисните мерки компанията намали производствената си програма, като е заложен добив на минна маса от 34 млн. т, което е с около 36% по-малко в сравнение с 2008 г.
Източник: Пари (31.08.2009)

Три бизнес дами се класираха във финалната десетка за конкурса „Мениджър на годината 2009”, съобщиха от списание „Мениджър”, което организира конкурса в партньорство с консултантската компания „Делойт”. Най-добрият мениджър на България за 2009 година ще бъде обявен на 8 октомври, като ще бъде избран от десетте финалисти, които са (по азбучен ред): - Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“ АД; - Иван Василев, управител на „ТНТ България” ЕООД; - Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на „Асарел Медет” АД; - Николай Филипов, управител на „Хенди-тел”; - Райна Миткова-Тодорова, управител на „ЕОС Матрикс” ООД; - Стефан Софиянски, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗК „Лев Инс“ АД; - Теодора Георгиева, изпълнителен директор на „ОМВ България” ООД; - Тодор Желязков, управител на „Елтрак България” ЕООД; - Тодор Костов, изпълнителен директор на „Холсим България” АД; - Франко Дел Фабро, изпълнителен директор на „Крафт Фуудс България”. Националният конкурс „Мениджър на годината” се провежда за втори път в България. Миналата година призът отиде при изпълнителния директор на “Приста oйл” ЕАД Валентин Трифонов. Тази година документи за участие подадоха 83 висши мениджъри, 20 от които – жени. Чуждите мениджъри, които управляват компании в страната, са 8.
Източник: Инвестор.БГ (02.09.2009)

Не се плаша от битките Лъчезар Цоцорков "Асарел Медет" "Аз съм мениджър, който се е посветил на работата си, не се плаши от битките, знае какво иска и как да го постигне." Целият професионален път на изпълнителния директор на миннообогатителния комплекс потвърждава кредото му. Работи за компанията от 38 години - от 1971 г. като млад специалист в един от цеховете. "Като мениджър изповядвам философията, че човек не може да бъде лидер, ако сам не е еталон за фирмена етика, ако не е почтен и не спазва правилата, които важат за целия му екип." Тези думи на Цоцорков обясняват защо той се класира и във второто издание на престижния конкурс. Удостоен е с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен. Член е на редица престижни международни форуми като Световния минен конгрес във Варшава.
Източник: Стандарт (03.09.2009)

Асарел Медет грабна голямата награда на вестник Пари Асарел Медет спечели голямата награда в конкурса на в. Пари Социално отговорна компания на годината. В надпреварата взеха участие общо 39 компании, а награди бяха раздадени в 5 категории. Социална отговорност към околната среда бе една от най-оспорваните категории в тазгодишната надпревара. В крайна сметка журито определи за победител Рока България, която пребори конкуренцията в лицето на Аурубис, Индустриален Холдинг България и Софийска вода. В категорията Социална отговорност към служителите също бяха номинирани 4 компании - АстраЗенека, Индустриален Холдинг България, Стомана Индъстри АД и УниКредит Булбанк. С наградата си тръгна Стомана Индъстри АД. За победител в раздела Етичност и отговорност към заинтересованите страни журито определи за победител Юробанк И Еф Джи - собственик на Пощенска банка. Фармацевтичната компания АстраЗенека си тръгна като победител в категорията Участие в проекти с дългосрочен общественополезен ефект, а Банка ДСК бе наградена в категорията Благотворителност. Конкурсът на в. Пари Социално отговорна компания на годината се организира за втора поредна година и цели да покаже най-добрите примери, които компаниите у нас дават в сферата на Корпоративната социална отговорнст. В журито участват Валя Чилова, Даниела Пеева, Мая Няголова, Елица Баракова, Албена Петкова, Васил Велев, Стамен Тасев и Стефан Неделчев. Консултант на конкурса е Делойт България. Спонсори на инициативата са М-Тел, ЗПАД Армеец, ДЗИ и Банка ДСК. Медийни партньори на събитието са БНТ и БНР.
Източник: Пари (25.09.2009)

Асарел Медет АД - Панагюрище свиква Годишно общо събрание на акционерите на 21.04.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (10.03.2010)

БСП искат да разследват приватизацията на "Стомана Перник" Социалистите искат да се направи анализ на всички стратегически приватизационни сделки. Това стана ясно от думите на бившия премиер Сергей Станишев. Сделките се отнасят за обекти като БТК, "Златни пясъци", Авиокомпания Балкан, Пощенска банка, "Асарел Медет", електроразпределителните дружества, "Стомана"-Перник и др. По негово мнение най-голямата приватизация на дружествата е била през периода 1997 - 2005 година. Станишев констатира за пореден път, че кризата се е задълбочила. Той посочи, че днес изтича срокът на действие на приетия през миналата година антикризисен план на кабинета "Борисов", но кризисната ситуация така и не е била преодоляна. Станишев призна, че действително сегашните управляващи имат много по-достъпен език.
Източник: СъПерник (28.04.2010)

Предприятие замърси река Луда Яна и отрови риба в района на панагюрското село Баня. Проверката на екоинспекторите от Пазарджик е документирала наличието на умряла риба и мътен цвят на водите на реката. Експертите са взели водни проби от посочения участък. Установено е, че източник на замърсяването е "Асарел Медет"АД-гр. Панагюрище, а причината- затлачена канавка с богати разтвори от окисния отвал на обекта. Част от тези зъмърсени води, заедно с твърд отток са се вляли в река Асарелска, оттам в река Банска Луда Яна. По данни на РИОСВ ръководството на "Асарел Медет"АД е предприело незабавни мерки за възстановяване проводимостта на канавката. Взети са водни проби. От екоинспекцията съобщиха още, че за забавянето при уведомяване на контролния орган за инцидента на отговорните за това лица ще бъде потърсена административна отговорност. Директорът на РИОСВ-Пазарджик е разпоредил проверка по случая.
Източник: Дарик радио (18.06.2010)

Голямо количество риба е отровено в река Банска луда Яна край Панагюрище Проверка на Регионалната екоинспекция в Пазарджик е установила, че замърсяването е причинено от затлачване при предприятието „Асарел Медет”. Засега не се уточнява броят на умрялата риба, но според екозащитниците става дума за няколко стотици. Аварията е предизвикана от поройния дъжд снощи, като окисният отвал е прелял в река Асарелска и от там в река Банска луда Яна. Освен отровената риба, проверката е предизвикала и необичайно мътен цвят на водите. Резултатите от взетите проби ще станат ясни до дни. Ръководството на „Асарел Медет” е предприело незабавни мерки за възстановяване проводимостта на канала. Директорът на РИООСВ в Пазарджик Николай Лулов е разпоредил обстойна проверка на случая. Екоинспекцията ще търси отговорност и за закъснелия си сигнал, подаден в Екологичното ведомство.
Източник: БНР (18.06.2010)

До края на годината ще бъде разработена стратегия за развитие на миннодобивния отрасъл в България, заяви при посещението си в „Асарел Медет" АД в Панагюрище министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. По думите му, работата по изработване закона за подземните богатства е напреднала. Така се създава за първи път единен орган за управление, проучване и предоставяне на концесии за добив на подземни богатства и тези по геоложките изследвания в едно министерство. Искаме след няколко години в този отрасъл да постигнем брутен национален продукт на глава на населението не на 40% от средното за ЕС, а на 80%, каза министър Трайков. В миннодобивния бранш, като производителност на труда се доближаваме най-близо до тази, която е средна за ЕС, и която надвишава с много средната производителност в останалите браншове, съобщи Трайков. Затова той смята, че това е един сектор, който заслужава фокусирано внимание и подкрепа от страна на държавата и министерството на икономиката, които заедно с минно-геоложката камара и всички заинтересовани лица, трябва да създадат стратегията за развитие на миннодобивния отрасъл в България.
Източник: Дарик радио (14.07.2010)

За 15 години се търси нов ползвател на дивеча на територията на Държавното горско стопанство ”Селище” над Велинград. Концесията е обявена от Изпълнителната агенция по горите, а конкурсът ще се проведе на 8 септември. Надпреварата не предвижда да се отдава под наем базата за ловен туризъм, която е държавна собственост. Началният размер на годишната вноска, определен в конкурсните условия, е 28 453.66 лева без ДДС, като кандидатите не могат да дават цена, по-ниска от обявената. Засега няма заявен интерес от мераклии да стопанисват дивеча в района на „Селище”, но има още месец до конкурса за концесията, така че дотогава може и да се явят кандидати, коментира шефът на Регионалната дирекция по горите в Пазарджик инж. Христо Делин. Държавното горско стопанство ”Селище” се разпростира в югозападната част от територията на община Велинград , върху землищата на град Сърница и селата Побит камък и Медени поляни. ДГС “Селище” е първото държавно горско стопанство в България със сертификат ISO-9001, който удостоверява, че е внедрило и прилага система за управление на качеството в съответствие с изискванията на международния стандарт ENISO 9001:2008. Обхватът на сертификата, който е с 3-годишен срок, е: управление и стопанисване на гори, дърводобив, лесокултурна и ловно-стопанска дейност, събиране на горски плодове, гъби и билки. До момента в Пазарджишко са проведени две концесии за публично-частно партньорство и отдаване на дивеча – едната - в участъка на ДДС ”Широка поляна”, се обжалва, а договорът с МОК ”Асарел Медет” АД, спечелило конкурса, обявен от държавното лесничейство в Панагюрище, още не е подписан, припомниха от местната Регионална дирекция по горите.
Източник: Монитор (13.08.2010)

Има стабилизиране на минно-добивния отрасъл и вече се възстановяват пазарите на суровини от добивната промишленост, похвали се вчера председателят на Българската минно-добивна камара Лъчезар Цоцорков. Секторът формира пет на сто от БВП, а стойността на произведената през миналата година продукция е 2 млрд. лева, каза зам.-министърът на икономиката Марий Косев. Това е причината държавата да е заинтересована отрасълът да има стабилно и перспективно развитие и да осигурява работни места. Растат борсовите цени на металите и се увеличава търсенето им, засега остава трудно положението в подотраслите, които са свързани с добив на строителни материали – скално-облицовъчни и инертните материали, където възстановяването е по-бавно, уточни Цоцорков. Запасите на твърди горива, нефт и природен газ у нас са за 70 г., сочат данните на министерството на околната среда към началото на годината. Металните изкопаеми стигат за 15 г., неметалните - за 170 г., а на строителни материали и скалооблицовъчни - за повече от век. В същото време 110 вида суровини от минералния баланс на страната не се разработват, а около петдесет находища с утвърдени запаси очакват инвеститори и концесионери.
Източник: Монитор (19.08.2010)

"Асарел" получи допълнителни площи за експлоатация Правителството одобри промени в договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - медни руди, от находище "Асарел" - Панагюрище. На концесионера "Асарел - Медет" АД се предоставя концесионна площ, покриваща находище "Асарел" и необходимите за осъществяване на дейностите по концесията площи от 17 434.1 декара. Правителството реши да удължи с пет години срока на концесия за добив на подземни богатства - оловно-цинкови руди от находище "Говедарника" ("Дружба") - област Пловдив. С концесионера "Лъки Инвест"АД ще бъде сключено допълнително споразумение.
Източник: Дневник (30.09.2010)

Общо 12 хвостохранилища са действащи у нас, проверяват се всяка година Регионалните инспекции по околната среда и водите извършват ежегодни проверки за правилната експлоатация на общо 12-те действащи хвостохранилища на територията на страната, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Общият брой хвостохранилища у нас е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация и рекултивирани. 12-те действащи са „Рудозем - 2” към „Горубсо РОФ”АД, „Кърджали - 2” към „Горубсо Кърджали”АД, „Ерма река” към „Минстрой Холдинг”АД, „Лъки 2” към „Горубсо Лъки”АД, „Бенковски 2” към „Елаците Мед”АД, „Люляковица” към „Асарел Медет”АД, „Челопеч” към „Челопеч Майнинг”АД, „Одърци” към “Евроманган” АД, „Медет” към „МБС” АД, „Сеново”, „Вятово” и „Каолиново” – към „Каолин”АД. На всички хвостохранилища, в зависимост от класа на сигурност, са изградени контролно-измерителни системи за следене на депресионните криви и на хоризонталните и вертикалните деформации на основните стени на съоръженията. Води се техническа документация, в която се отразяват резултатите от провежданите измервания и наблюдения, посочва от министерството.
Източник: Инвестор.БГ (07.10.2010)

Прави нещата, а не демонстрирай Богатството на най-заможния българин се оценява на 438,2 млн. лв. Цоло Вутов e на 61 г. Той е управител и собственик, заедно със съпругата си Снежана Вутова, на 50% от "Геотехмин". Девизът му е "Стреми се да правиш нещата, а не да ги демонстрираш". Вече 20 години Вутов се придържа към тази максима. Самият той се учудва, че е един от най-големите предприемачи. Доктор е по минно дело, завършва Минно-геоложкия институт в София през 1976 г. и започва кариерата си като геодезист в меднообогатителния комплекс "Елаците". Пет години по-късно е зам.-директор на дружеството. След това няколко години се занимава с научна дейност в Изследователския и проектантски институт в областта на рудодобива НИПРОРУДА. В началото на 90-те години заедно с двама колеги минни инженери, основава "Геотехмин". Днес "Геотехмин" е група от над 20 дружества. "Елаците Мед" е най-голямото сред тях, като там влиза и "Асарел Медет". От 2006 г. насам Вутов приватизира и редица общински фирми за пътно поддържане.
Източник: Стандарт (08.12.2010)

Замърсяването на р. Луда Яна не е от хвостохранилището на Асарел-Медет Няма и не е имало авария или инцидент на хвостохранилище „Люляковица", както и на останалите производствени съоръжения на „Асарел-Медет". Това заявяват от компанията във връзка с проверката за замърсяването на река Банска Луда Яна. Проверката на компанията е показала, че изградените пречиствателни и хидротехнически съоръжения работят нормално. Взети са били и водни проби, за да се установят възможни отклонения в качеството на водите на река Асарелска. Като част от обследването на района, експерти на РИОСВ Пазарджик са извършили проверки в „Асарел-Медет" на 9 и 10 декември. От предоставения на „Асарел-Медет" Протокол за проверка става ясно, че безспорно се е установило като причина за замътването на реката постъпване на кал от пътя при почистването на микроязовир, намиращ се в коритото на река Асарелска. Фирмата-изпълнител, извършваща почистването, не е предприела мерки за обезопасяване на площадката и недопускане на навлизане на кал в коритото на отбивния канал на река Асарелска, в резултат на което част от коритото на река Банска Луда Яна е с насложени утайки. На „Асарел-Медет" е направено предписание незабавно да се предприемат мерки за прекратяване и недопускане на навлизане на кал при почистване на микроязовира. Това е осъществено, уверяват от компанията.
Източник: News.bg (11.12.2010)

"Асарел-Медет" ще инвестира най-малко 3 млн. лв. в нова спортна зала в Панагюрище Споразумение за съвместни действия за изграждане на многофункционална спортна зала в Панагюрище подписаха "Асарел-Медет" АД и община Панагюрище. Под документа подписите си поставиха изпълнителният директор на компанията д-р инж. Лъчезар Цоцорков и кметът на общината Георги Гергинеков. Споразумението беше одобрено с единодушие от общинските съветници в началото на декември. Първоначалните разчети финансирането сочат, че то ще бъде за не по-малко от 3 до 5 млн. лева, като точният размер на инвестицията ще се изясни след изготвянето на проекта. Инвестицията ще бъде осигурена от "Асарел-Медет".
Източник: Дневник (12.01.2011)

Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" д-р инж. Лъчезар Цоцорков и кметът на Панагюрище Георги Гергинеков подписаха споразумение за съвместни действия по изграждане на многофункционална спортна зала. Споразумението беше одобрено единодушно от общинските съветници в началото на декември. Първоначалните разчети за финансирането сочат, че то ще бъде за не по-малко от 3 до 5 млн. лева, като точният му размер ще се изясни след изготвянето на проекта. Инвестицията ще бъде осигурена от "Асарел-Медет". Според условията на публично-частното партньорство "Асарел-Медет" АД и общината ще създадат съвместно търговско дружество, чиято основна цел ще бъде проектирането, изграждането и стопанисването на бъдещата многофункционална спортна зала. Община Панагюрище ще участва в дружеството с апорт на подходящ терен в района на градския парк.
Източник: Строителство Градът (13.01.2011)

"Асарел-Медет" започна производство и на катодна мед Първите 130 тона катодна мед със степен на чистота от 99,99% бяха произведени от панагюрския минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет" в предпусковия период на нова инсталация за екстракция и електролиза на мед (SX-EW). В нея са инвестирани над 37 млн.лв., съобщиха от дружеството. Съоръжението има годишен капацитет за производството на 1500 тона катодна мед. С изграждането му е реконструирана и модернизирана съществуваща инсталация за микробиологично излужване, като по този начин рязко се повишава рентабилността на процеса и се постига голям екологичен ефект. "С този проект отговаряме на едно от глобалните предизвикателства пред съвременната минна индустрия – да бъдат внедрявани водещи технологии за устойчиво, максимално и пълноценно оползотворяване на наличните минерални суровини", заяви изпълнителният директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Съоръжението гарантира ниска себестойност на произвеждания метал, като в зависимост от борсовите цени на медта се очаква в период от 4 до 7 години предприятието да възстанови инвестираните средства. Инсталацията на "Асарел-Медет" е уникална не само за българския минен бранш, но и на европейско ниво, защото за пръв път медта се извлича от продуктивни разтвори от руднични води с много по-ниско съдържание на метал. Вместо тези води да бъдат пречиствани и впоследствие да се депонират утайки, наличната в тях мед се оползотворява и извлича по практически безотпадна технология, подчерта още ръководителят на проекта инж. Марин Поибренски. Базовият инженеринг и оборудването на инсталацията са на водещата в тази област финландска компания "Оутотек", работният проект е изготвен от "Нипроруда", а строително-монтажните работи са осъществени от фирмите "МИГ инженеринг" и "Металик" за около една година. Така освен меден флотационен концентрат с 25% съдържание на мед в "Асарел-Медет" ще се произвежда и чиста катодна мед. Официалното въвеждане в експлоатация на съоръжението се очаква до няколко месеца. От Изпълнителната агенция по околна среда има издадено комплексно разрешително за съоръжението, уточниха от компанията.
Източник: Дневник (18.01.2011)

Споразумение за учредяване на смесено дружество между община Панагюрище и „Асарел-Медет“ АД подписаха на 10 януари 2011 г. кметът Георги Гергинеков и изпълнителният директор на дружеството д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Основна цел на публично-частното партньорство ще бъде проектирането, строителството и стопанисването на бъдеща многофункционална спортна зала. Предвижда се тя да бъде изградена в градския парк, в близост до езерото, което също ще се превърне в атракцион. Според договорените условия общината ще участва в учреденото дружество с апорт на терена за залата, а „Асарел-Медет“ ще бъде основният инвеститор. Намеренията са проектирането да приключи до края на тази година, през следващата да започне строителството, а през 2013 г. залата да бъде открита. Първоначалните разчети за финансирането сочат, че то ще бъде от 3 до 5 млн. лева, като точният размер на инвестицията ще се изясни след изготвянето на проекта.
Източник: Строителство Имоти (18.01.2011)

През януари експертите на 16-те регионални инспекции по околната среда и водите са извършили проверки на 737 обекта и са дали 564 предписания за отстраняване на констатирани нарушения. Съставени са 80 акта и са издадени 97 наказателни постановления на обща стойност 252 550 лв. Наложени са 28 санкции за замърсяване на околната среда над допустимите норми. Постъпилите суми по наложените санкции, в това число и за предходни месеци, са общо 110 000 лева. За допуснатото замърсяване с тежки метали на реките Асарелска и Банска Луда Яна РИОСВ –Пазарджик наложи санкция на „Асарел Медет” АД в размер на 50 000 лв., а за замърсяване на водите на река Малък Искър, РИОСВ-София е издала наказателно постановление на „Елаците мед” АД на стойност 4000 лв. За неизграждане на пречиствателно съоръжение РИОСВ-Хасково е наказала „Тера Тангра” ООД с 2000 лв. В началото на тази година регионалните инспекции в Пазарджик и Враца са санкционирали с по 1000 лева шест физически лица за констатирана незаконна сеч в резерватите “Купена” и “Врачански карст”. За неизпълнени условия от комплексни разрешителни са наложени санкции в размер на 10 000 лв. на „Елхим искра” АД Пазарджик, „Неохим” АД Хасково и „Ел Бат” АД София, два акта от РИОСВ - Пловдив са съставени на община Карлово и на „Монди Стамболийски” ЕАД, а от РИОСВ Стара Загора - на „Арсенал” АД. РИОСВ - София е издала наказателно постановление на стойност 5000 лв. на ЕТ „Дейзи газ - Г.Наков” за неизградена система за улавяне на бензинови пари, а РИОСВ-Русе е санкционирала с по 500 лв. „Евростарс” ООД и „Аутостар” ЕООД заради това, че не са представили информация за използваните количества авторепаратурни продукти. За незаконен превоз на отпадъци през границата от Гърция за България РИОСВ -Благоевград е издала шест наказателни постановления на физически лица, всяко на стойност 5000 лв. За непредставени годишните отчети за управление на отпадъците РИОСВ - Русе е санкционирала с 5000 лв. „Булмилк 2010” ЕООД, РИОСВ - София е глобила „Ерида трейд” ЕАД с 2000 лв, а РИОСВ - Варна е издала три наказателни постановления на: „Бълктранс” ООД – 3000 лв., „Яна-С” ЕООД – 2000 лв. и на „Стройинжект” АД – 2000 лв. Подробна информация за проверките през януари е публикувана на ниво „Контролна дейност” на интернет страницата на МОСВ.
Източник: Фирмена информация (10.02.2011)

Износът на метални руди от България с 208% ръст на годишна база през март Износът на метални руди от България се увеличава с 208% на годишна база през март 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на НСИ. Основните метални руди, които България произвежда и изнася, са мед, цинк и олово, като в сектора оперират Асарел-Медет, Горубсо Мадан, Аурубис България (бивш МДК Пирдоп), КЦМ Пловдив, ОЦК Кърджали, Челопеч Майнинг и други. Износът на енергийни продукти се увеличава със 148% на годишна база, а общият промишлен износ се увеличава с 58% на годишна база, показват изчисленията. През февруари промишленият износ се увеличи с 40% на годишна база, а през януари - с 66% на годишна база. Общият износ, от своя страна, се увеличи с 47% през февруари и с рекордните 72% през януари на настоящата година. Ръстът на промишления износ и през март носи оптимизъм за сумата и ръста на реализирания общ износ, като данните ще бъдат обявени от НСИ утре. Силен ръст през март на годишна база отчита и износът на хранителни продукти (със 71%), на тютюневи изделия (със 76%), на хартия, картон и изделия от тях (с 57%), на основни метали (с 88%), на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти (с 54%), на лекарствени вещества и продукти (с 20%). Спад с 44% на годишна база се отчита при износа на неметални суровини и материали, с 14% при износа на напитки, с 19% при износа на печатни изделия, 9% при износа на химически продукти, 5% при износа на мебели.
Източник: Инвестор.БГ (11.05.2011)

Посланикът на Съединените американски щати в България Негово превъзходителство г-н Джеймс Уорлик посети „Асерел-Медет” АД. Той разгледа производствените съоръжения и разговаря обстойно с ръководството и синдикалните организации в компанията. „Асарел-Медет” е успешен модел за бизнес развитие и за социално сътрудничество. Вашата ангажираност към работещите заслужава уважение”, заяви той. Дипломатът гостува заедно с ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България, начело с нейния президент г-н Пламен Димитров, вицепрезидентите г-н Валентин Никифоров и д-р Иван Кокалов, изпълнителният секретар г-н Николай Недев и председателят на миньорската организация към КНСБ г-н Пенчо Токмакчиев.
Източник: Фирмена информация (12.05.2011)

„Асарел-Медет“ с нови производствени съоръжения Минната компания "Асарел – Медет" АД в Панагюрище ще открие официално днес високотехнологична инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед. Освен това ще бъде даден старт на нова циклично-поточна технология за транспорт на руднична откривка. Събрала на едно място премиера, министъра на околната среда и водите и икономическия министър, компанията ще се възползва от случая да отбележи и започването на работа на пречиствателна станция за дренажни води от Източно насипище в Асарел-Медет, както и на Малка ВЕЦ "Калето”, която преработва води на язовир "Жеков вир”. Инвестицията на фирмата в четирите съоръжения възлиза на над 140 млн. лв. С въвеждането на новите технологии се планира да бъде повишена ефективността на производството в областта на открития добив и обогатяването на медни руди. Ще бъдат внедрени и "водещи технологии и практики в екологията и устойчивото развитие". По данни на компанията за периода 1999 – 2010 г. в екологични проекти са инвестирани около 50 млн. лв. (iNews.bg)
Източник: Други (31.05.2011)

"Асарел медет" ще увеличава производителността с нови инсталации Две нови инсталации, пречиствателна станция за дренажни води и малка водноелектрическа централа бяха открити официално днес в предприятието на минната компания "Асарел Медет" в Панагюрище. Общата инвестиция в обектите е 150 млн. лв., съобщиха от министерството на икономиката. Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед е единствената в страната и в нея са вложени 37 млн. лв., Съоръжението има годишен капацитет 1500 тона. Продуктът, произвеждан от него, е основна суровина за всички сфери на електрониката, машиностроенето, строителството, автомобилостроенето. Освен инсталацията за катодна мед, която работни пробно от януари, беше пусната официално и нова циклично-поточна технология за транспорт на руднична откривка. Новите инсталации ще повишат ефективността на производството и обогатяването на медни руди.
Източник: Дневник (01.06.2011)

България е на четвърто място в Европа по добив на злато България е на четвърто място в Европа по добив на злато и на трето по производство на мед. През м. г. страната ни е реализирала рекорден износ на метални суровини и метали в размер на 5 млрд. лв. Тези данни бяха изнесени от Минно-геоложката камара в Деня на миньора в четвъртък. По данни на камарата за първото полугодие на т.г. отново се отчита ръст в експорта на златно-меден концентрат, олово и цинк от около 10%. С 30% спад за м. г. е единствено добивът на скалнооблицовъчни материали поради кризата в строителството. Добрите резултати в бранша се дължат на благоприятната пазарна конюнктура, както и на големите инвестиции, каза председателят на камарата Лъчезар Цоцорков. Само през последните няколко години в минната индустрия са инвестирани над 1 млрд. лв. Инвестициите на “Челопеч майнинг” в машини и оборудване например са $ 400 млн., като компанията планира да удвои производството си през 2012 г. В момента в сектора са заети пряко 30 000 души, средната работна заплата е 1200 лева.
Източник: Труд (19.08.2011)

Правителството предостави на "Асарел-Медет" АД 15-годишна концесия за добив на медно-златни руди от участък "Запад" на находище "Асарел", съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Концесионната площ е над 16 хиляди декара, а инвестициите, които дружеството ще направи през първия петгодишен период, не трябва да са по-малко от 38 млн. лв. Според договора средногодишният добив трябва да достигне 2,7 млн. тона суровина. Очакваното годишно концесионно плащане се изчислява на 2,8 млн. лв., като половината от него се превежда по бюджета на община Пазарджик, на чиято територия се намира находището. Одобрена беше и промяна в концесионния договор с "Асарел-Медет" от 1998 г. за добив на медни руди от находището "Асарел". С нея се намалява концесионната площ на находището поради допусната фактическа грешка - от предоставената с решение на Министерския съвет от 2010 г. допълнителна площ се изважда участък "Запад". Правителството одобри и издаването на още три разрешения за проучване на подземни богатства. "Мединвест" ЕООД ще изследва залежите на индустриални минерали в площта "Хера" в продължение на две години. Концесионният терен е с размер от близо 22 кв.км и се намира в землищата на седем села в община Стамболово, област Хасково. Минималният очакван размер на инвестициите е 57 500 лв., а стойността на мерките по опазване на околната среда за срока на договора - 5 500 лева. Възможностите за добив на строителни материали ще бъдат проучвани от дружествата "Еко-Хидро-90" и "Булстрой" за площите "Конаговски чал" и "Йоглав" на територията на общините Пазарджик и Ловеч. Срокът и на двете разрешения е едногодишен.
Източник: Инвестор.БГ (08.09.2011)

"Асарел-Медет" залага на екотехнологии Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" доказва невероятната доскоро теза, че добивните компании са сред най-активните при налагането на принципите на устойчивото развитие. Освен че има редица програми за залесяване и рекултивация, дружеството инвестира и значителни средства в иновативни технологии, които намаляват замърсяванията и помагат за по-пълното оползотворяване на ресурсите. Един от най-интересните проекти на "Асарел" е инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която беше открита в края на май. Зад това дълго име стои инсталация, която не само извлича медта от водите, вместо тя да отиде към пречиствателната станция, но и я превръща в метални блокове с чистота 99.99%, което на практика е борсов продукт. Проектът има не само екологичен, но и икономически и социален аспект, тъй като изпълнението му ще удължи двойно живота на мината. Сред другите нови проекти на компанията е циклично-поточната линия за транспорт на руднична откривка. Тази технология ще замени голяма част от камионите, които в момента извозват скалната маса от мината, с което ще бъдат спестени над 40% от вредните емисии изгорели газове на рудничните автомобили.
Източник: Капитал (11.11.2011)

Металургични фирми може да спрат работа заради стачката в БДЖ Без сближаване на позициите приключи срещата между ръководството на БДЖ и синдикатите. Това означава, че от днес започва ефективна стачка и се очаква влаковете в страната да не се движат между 8 и 16 ч. Ако за пътниците това е поредното неудобство, причинено от държавния превозвач, за бизнеса последствията може да са далеч по-тежки. Особено сериозно е положението при добивните и металургичните предприятия, които превозват големи обеми суровини и продукция и трудно могат да намерят алтернатива. Ако стачката продължи по-дълго, това може да доведе дори до блокиране на работата на някои от тях заради липса на суровини или невъзможност да съхраняват продукцията си. "Повечето товари на металургичните предприятия се транспортират през нощта, така че превозът няма да бъде спрян напълно. Ще има обаче забавяния по гарите и граничните пунктове, а от БДЖ вероятно ще гледат да пускат с предимство пътническите влакове", каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Стачката ще се отрази на доставките на суровини, което може да се окаже фатално за предприятията, тъй като наличните количества в даден момент ще се изчерпят, а процесите са непрекъсваеми. Затрудненото извозване на готова продукция пък ще принуди компаниите да плащат неустойки и в по-краен вариант може да им коства пазарен дял. "Може да се наложи намаляване на транспортираните количества и дори на производството, а това ще намали и конкурентоспособността ни", каза Антон Петров, регионален представител на гръцката Viohalco Group. По думите му такава ситуация е крайно нежелателна, тъй като металургичната индустрия е една от най-силно експортно ориентираните и съответно един от важните двигатели на икономическия растеж на страната. Още по-сериозен е проблемът с някои металургични предприятия като пловдивския Комбинат за цветни метали, Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали и "Аурубис България", които произвеждат сярна киселина от отпадните си газове. От една страна, те не могат да спрат да правят киселина, тъй като изпускането на технологични газове без предварително улавяне на серния диоксид е недопустимо. От друга, заводите разполагат с ограничени възможности за съхранение на течния продукт. "Цистерните със сярна киселина трябва да се извозват регулярно, тя не може просто да бъде излята. Ако транспортирането й се затрудни за по-дълъг период, предприятията трябва да спрат производството си", посочи Паунова. "Около 80-90% от рудата превозваме със собствен автомобилен транспорт, така че стачката на БДЖ няма да ни се отрази много", коментира Роберто Младенов, изпълнителен директор на мажоритарния собственик на ОЦК "Интертръст". Той обаче предпочете да не коментира какво ще се случи, ако компанията не може да извозва сярната си киселина. В момента ОЦК транспортира продукта към Турция, като ползва услугите на БДЖ. Товарите, които металургичните заводи транспортират по железопътните линии, са около 5-6 млн.т годишно по данни на БАМИ. Само "Стомана индъстри" превозва около 2 млн.т стомана и стоманени продукти. "Аурубис" и КЦМ пък транспортират съответно по над 1 млн.т и 200-300 хил.т сярна киселина годишно. Не случайно още преди дни от асоциацията изпратиха писмо до транспортния министър, в което предупреждават за сериозната опасност за сектора, ако стачките провалят транспортния им график. "Металургичните предприятия нямат алтернатива на железопътния транспорт", категоричен е Петров. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев автомобилният транспорт не е подходящ за обемни стоки, а на по-дълги разстояния не е и изгоден. Пред същия проблем са изправени и добивните предприятия, които не преработват концентрата си на място. Едно от щастливите изключения е "Асарел-Медет", което използва автомобилен транспорт до близкия град Пирдоп. "Челопеч майнинг" обаче превозва големи количества концентрат до пристанището в Бургас, откъдето продуктът отива в завода на компанията в Намибия. "Крайният вариант е да превозваме концентрата с камиони, но това не е удачно, понеже ще се направят много курсове", каза изпълнителният директор Николай Христов. Доколко автомобилният бранш може да поеме товарите обаче също е под въпрос. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов БДЖ транспортира по около 35 хил.т на ден, което означава, че ще са нужни над 1700 камиона, за да се справят в този обем. "Нямаме такива специализирани камиони, които да могат от утре, ако изцяло спре железницата, да поемат превозите", коментира и Георги Минчев, собственик на "Транс Балкани" и председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Дори и да се намерят достатъчно камиони обаче, това ще повиши транспортните разходи на предприятията и допълнително ще ги затрудни в плахите им опити да преодолеят последиците от кризата. А те за разлика от държавните железници не могат да си позволят да работят години наред на загуба.
Източник: Капитал (24.11.2011)

100 000 лева дава "Асарел Медет" на ЦСКА, съобщи официално медодобивната компания по повод многобройните спекулации по темата. "Бойко Борисов се обърна с молба към "Асарел Медет" АД да помогнем на ЦСКА. Доколкото ни е известно, премиерът търси помощ за финансирането на клуба и от други големи компании в страната", гласи декларацията. "На 7 декември 2011 година на посещение в "Асарел Медет" АД бяха представители на футболен клуб ЦСКА начело с председателя на надзорния съвет г-н Димитър Борисов. Пред тях изпълнителният директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков изрази становището на акционерите на дружеството, че компанията няма политика да бъде генерален спонсор или спонсор на спортни клубове извън общината, включително и да осигурява финансиране чрез придобиване на акции, реклама и др. Разбира се, позициите на "Асарел Медет" АД като водеща социалноотговорна компания в страната се дължат и на ежегодното подпомагане на редица значими национални и родолюбиви каузи. В този случай дружеството също ще подпомогне еднократно една национална футболна легенда, каквато е футболният клуб ЦСКА, като сумата ще бъде в размер до сто хиляди лева." От компанията припомнят, че помагат на спорта в общината, на автомобилния пилот Илия Царски, на самбистката Мария Оряшкова.
Източник: Стандарт (13.12.2011)

„Асарел-Медет” АД получи национална награда за осигуряване на здраве и безопасност при работа. Призът бе връчен на 15 декември по време на специална церемония в „Новотел Пловдив” в присъствието на министъра на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов и на изпълнителния директор на Главна инспекция по труда г-жа Румяна Михайлова. Най-голямата рудодобивна компания в България е класирана от компетентно жури на трето място в категорията „Големи предприятия”. Пред „Асарел-Медет” АД са „Биовет” АД и „Девня цимент” АД. Това е заслужена награда за усилията на ръководството и екипа ни за осигуряване на безопасни условия на труд, коментира след церемонията директорът „Човешки ресурси” Александър Чобанов. Той получи от името на компанията отличието от ежегодния конкурс, организиран от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. През цялата 2010 година на територията на дружеството не е регистрирана нито една трудова злополука, което е уникално постижение не само за минния бранш, но и изобщо за производствените предприятия. От началото на тази година досега пък имаме само една злополука с възстановена работоспособност. Г-н Чобанов подчерта, че тези впечатляващи резултати са следствие от сериозната инвестиционна програма на дружеството за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като се очаква сумата в това направление да е около 3 млн. лева за 2011 година. Той изтъкна, че „Асарел-Медет” АД е единствената отличена компания, която е представител на минерално-суровинния отрасъл.
Източник: Фирмена информация (21.12.2011)

За шеста поредна година Българската агенция за инвестиции (БАИ) отличи компаниите, които са направили най-големите, най-устойчивите и най-ефективните инвестиции в България през 2011 г. Призовете са общо в 5 категории – вложения в активи, с две подкатегории: за големи ("Луфтханза Техник София") и малки и средни фирми ("Амер Спортс България" ), брой на създадените работни места с висока добавена стойност ("Хюлет Пакард България"), "зелена" инвестиция ("Асарел Медет") и инвестиция в иновации ("ЕВН България"). "Имаше голямо разнообразие на инвестиционни проекти и при това почти във всички сектори. Това показва, че дори и в трудната 2011 г. фирмите не са се отказали от инвестициите си в България", коментира за Capital.bg Борислав Стефанов, изпълнителен директор на БАИ. В конкурса са участвали близо 30 компании, като някои от тях са кандидатствали със свои проекти в няколко категории.
Източник: Капитал (12.01.2012)

Приз за инвестиция в активи за големи предприятия грабна "Луфтханза Техник София". Вчера Българската агенция за инвестиции даде шестите си награди "Инвеститор на годината". Инвеститор в активи в малки и средни фирми стана Амер спортс България. За създаване на висококвалифицирани работни места наградата взе "Хюлет Пакард-България". Зелен инвеститор на годината е "Асарел-Медет", а приз за инвеститор в иновации грабна EVN-България. Специален гост на церемонията беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Източник: Стандарт (12.01.2012)

Медодобивната компания "Асарел-Медет" изпълни даденото през миналата година обещание и спонсорира футболния ЦСКА със 100 хиляди лева като безвъзмездна помощ. Фирмата, за която се твърдеше, че може да стане втори спонсор на червените, ще спонсорира клуба еднократно, както сподели пред "Дневник" изпълнителният директор на фирмата д-р инж. Лъчезар Цоцорков. ЦСКА ще използва сумата, за да покрие задълженията си към спортното министерство. "Ръководството на ЦСКА изразява своята най-дълбока благодарност и голяма признателност към д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на " Асарел-Медет", за безвъзмездно предоставените за нуждите на клуба 100 хиляди лева", заявиха от клуба в съобщение на своя сайт. "ЦСКА ще използва сумата, за да покрие задължение към Министерството на физическото възпитание и спорта. По този начин "Асарел-Медет", както и г-н Цоцорков в частност, дават своя принос за придобиването на спортните бази на стадион "Българска армия" и Панчарево на концесия", се казва още в обръщението. През декември от компанията обясниха, че инвестирането като генерален спонсор не съответства с политиката им. Те заявиха, че работят предимно за интересите и нуждите на община Панагюрище в областта на инфраструктурните проекти, здравеопазването, образованието, културата, социалните дейности, спорта и туризма, но са се съгласили да помогнат на "една национална футболна легенда, каквато е футболният клуб ЦСКА". Инвестициите им в спора през 2011 г. са включвали откриването на 25-метров закрит плувен басейн със СПА център и тенис корт за 6 млн. лева. През тази година трябва да започне строителството на многофункционална спортна зала на стойност около 10 млн. лева. "Асарел-Медет" обяви също, че подкрепя автомобилния пилот Илия Царски и самбистката Мария Оряшкова.
Източник: Стандарт (18.01.2012)

Близо 39 млн. лв. остават в приход на общините след промените в Закона за подземните богатства, които влязоха в сила от средата на миналата година. Това бе обявено в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при официалното връчване на чековете със сумите от възнагражденията от концесионни дейности на петте общини с най-големи концесии. Сумата е с 20% повече от планираното, похвали се икономическият министър Трайчо Трайков. Според промените в закона 50 процента от концесионните възнаграждения остават вече в общините, докато преди това сумата беше 30 на сто от възнаграждението. Ако общините са малки, то в техните бюджети ще постъпват 100% от концесионните такси, гласят още промените. През миналата година местната власт е получила 24 млн. лв., а от началото на тази година са изплатени още 15 млн. лв., от които 12 млн. лв. са от големите концесионери като "Мини „Марица-изток", "Елаците Мед", "Асарел Медет", "Челопеч майнинг" и 3 млн. лв. са от по-малки. Постъпилите през 2011 г. приходи от концесионни плащания са в размер на 63 247 846 лв., от тях 23 907 378 лв. ще отидат за общините. Общо 130 общини получават средства от концесионни възнаграждения, но най-големи възнаграждения получават Челопеч, Раднево, Панагюрище, Гълъбово, Етрополе. Техните кметове заявиха, че ще използват средствата за създаване на условия за устойчив икономически растеж, включително и след приключване срока на концесиите. През миналата година са били издадени над 150 разрешения за проучвания на подземни богатства и са били сключени договори за над 100 нови концесии. Компании, които са получили право да разработват находищата, ще инвестират над 200 млн. лв. в съоръжения за проучване и добив. Те ще наемат и над 1500 работници, е записано в клаузите в концесионните договори.
Източник: Класа (02.03.2012)

Близо 39 млн. лв. са получили 130 общини у нас от концесионни възнаграждения, след като в средата на миналата година влязоха в сила промените в Закона за подземните богатства. Съгласно новите разпоредби делът от приходите, който се превежда на общините, на чиято територия се извършва добивна дейност, се увеличи от 30 на 50%. "България трябва да печели от подземните си богатства и именно затова настоявахме по-голяма част от тези приходи да остават там, където те се произвеждат", каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той връчи чекове на кметовете на петте общини с най-голям размер на концесионните възнаграждения. За второто полугодие на 2011 г. местните власти са получили 23.9 млн. лв., а само за първите два месеца на тази година са изплатени допълнително 15 млн. лв. Най-големият печеливш е община Челопеч, на чиято територия работи златодобивното предприятие "Челопеч майнинг". Кметът Алекси Кесяков получи от министър Трайков чек за 2.4 млн. лв. За сравнение - общият бюджет на общината за 2012 г. е в размер на 6.2 млн. лв. Благодарение на "Мини Марица-изток", чиито рудници попадат в две общини, Раднево и Гълъбово ще добавят към бюджетите си съответно 2.3 и 1.7 млн. лв. С чек за 1.9 млн. лв. си тръгна кметът на Панагюрище, където се намира "Асарел Медет", а община Етрополе получи 1.7 млн. лв. от дейността на "Елаците-мед".
Източник: Капитал (02.03.2012)

На 6 милиона лева възлиза инвестицията в новия СПА комплекс в хотел "Каменград" В Панагюрище днес официално отвори врати нов СПА комплекс в изцяло реновирания Дом на миньора-хотел "Каменград". Четиризвездният комплекс се управлява и стопанисва от "Тракийски хотелиери" ЕООД - дъщерно дружество на най-голямото рудодобивно предприятие в България "Асарел-Медет АД. Реконструкцията и модернизацията на хотелския комплекс възлиза на 6 милиона лева, съобщи изпълнителният директор на "Асарел-Медет" д-р инж. Лъчезар Цоцорков. "Нашата цел е като дойдат туристи, да не могат да си тръгнат от Панагюрище поне няколко дни – да разгледат Панагюрското златно съкровище, чийто оригинал очакваме на 16 април, да посетят историческите места край Панагюрище, да има къде да спортуват, да релаксират със СПА процедури, да проведат бизнес срещите си и да завършат с посещение във винарна "Румелия", посочи д-р инж. Цоцорков. Той лично разведе гостите в изцяло обновената хотелска част, показа луксозните апартаменти, новия СПА комплекс, фитнес залата, закрития 25-метров басейн, открития басейн и спортната площадка. На територията на комплекса се предлагат възможности за игра на тенис, волейбол, баскетбол, минифутбол, а допълнителното осветление позволява да се спортува и във вечерните часове. Комплексът предлага шест вида сауни, в т.ч. финландска, инфрачервена и биосауна. В СПА центъра има обособени парна баня, лаокониум, турска баня, джакузи, комбинирана вана, тангентор, приключенски и контрастни душове, пътека на Кнайп, леден сектор, релакс зона и различни видове масажи. Освен за СПА туризъм и за спортни състезания комплексът предлага идеални условия и за конгресен туризъм. Изградени са 4 конферентни зали, които имат капацитет от 20 до 120 места и са подходящи за семинари, обучения, фирмени и семейни събития. През следващата година предстои разширяване на хотела с още едно крило с 60 стаи, а в най-скоро време комплексът ще бъде захранен с минерална вода, за което ще бъде подписан концесионен договор от община Панагюрище. Кметът на Панагюрище Никола Белишки и д-р Лъчезар Цоцорков днес подписаха договор за дарение. "Асарел-Медет" дари на общината 365 хиляди лева. Подписите върху документа бяха поставени в новата зала "Луда Яна", която е част от реновирания хотелски комплекс. Средствата са предвидени за инфраструктурни, културни, социални и спортни дейности. Дружеството е планирало да инвестира до края на този кметски мандат 21 милиона лева в социално значими проекти. В тях влиза и предстоящо изграждане на нов болничен комплекс за лъчетерапия към местната болница. За изграждането му акционерите в "Асарел-Медет" вече са дали съгласието си.
Източник: Дневник (03.04.2012)

Да бъде създаден инициативен комитет за направата на бюстове на братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, откриватели на Панагюрското златно съкровище, предложи вчера министърът на културата Вежди Рашидов. Заедно с вицепрезидента Маргарита Попова, вицепремиера Цветан Цветанов и министъра на икономиката Делян Добрев той откри експозицията "Панагюрско златно съкровище" и специално изградената за целта зала трезор. В уникалното помещение съкровището бе изложено за месец - за първи път в града, където е намерено преди 63 г. Вежди Рашидов сподели, че идеята му хрумнала, докато с Цветан Цветанов пътували към Панагюрище. Министърът на културата дори бил готов да оглави подобен инициативен комитет. "Този ден ще остане в историята на Панагюрище като ден на възтържествуващата правда. В щастливия край сме на една приказка, която започва с тримата братя Дейкови, които открили златното съкровище", каза кметът Никола Белишки в двора на историческия музей. Деветте златни съда от съкровището бяха изложени поотделно в цилиндрични витрини от бронирано стъкло с височина 3,20 м и диаметър 60 см. Заради огромния интерес от гости и жители на Панагюрище допускането до своеобразния подземен бункер със съкровището, направен от над 1500 т бетон, ставаше на групи. Експозицията на златото стана възможна, след като медодобивният комбинат "Асарел Медет" и неговият изпълнителен директор Лъчезар Цоцорков дариха над 6 млн. лв. за построяването на трезора и отливането на две златни копия на съкровището по договор с НИМ. "Панагюрци изградиха своеобразен храм на съкровището", заяви дарителят Цоцорков. На откриването вчера присъстваха и наследниците на братя Дейкови - дъщери и внуци. Пред "24 часа" внукът на Дейкови - Павел Цветанков, сподели, че никога не е виждал оригинала на съкровището, което предците му са открили, и се надява изложеното в Панагюрище наистина да е истинското. Цветанков съди българската държава за права над съкровището. Към настоящия момент делото е във ВКС. След официалното откриване изпълнителният директор на "Асарел Меден" и кметът на Панагюрище подписаха договор за дарение, с който дружеството предоставя на общината залата трезор и точно копие на съкровището от чисто злато. Цоцорков предаде и ключовете за залата на директора на местния музей Георги Абдулов.
Източник: 24 часа (17.04.2012)

Зелена светлина за разширението на "Асарел-Медет" Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството одобри инвестиционното предложение на "Асарел-Медет" за разширяване на промишлената площ на най-голямото медодобивно предприятие у нас. Изпълнението на проекта ще удължи живота на мината с най-малко 20 години и ще увеличи количеството на преработваната руда до 15 млн. т годишно от 13 млн. т в момента. На този етап не може да се прогнозира точният размер на инвестицията, тъй като проектът ще се осъществява поетапно, казаха от компанията. Оттам обаче уточниха, че всяка година "Асарел-Медет" инвестира поне 100 млн. лв. в производствени технологии. Решението на екоекспертите трябва да бъде одобрено или отхвърлено от министъра на околната среда и водите в срок до 14 дни. По-ефективно Целта на проекта е оптимално изземване на запасите от съществуващото находище, както и увеличаване на добива и преработката на руда с 15% чрез модернизация на някои съоръжения. Самата технология няма да се променя, като рудата ще продължи да се преработва до меден концентрат и катодна мед. Очакванията са проектът да доведе до по-ефективно натоварване на мощностите, понижаване на разходите за смилане и намаляване на рудничния скрап. "Разширяването ще засегне общо 4087.6 дка, които са част от предоставената на дружеството концесионна площ в размер на 17 434.1 дка", уточниха от "Асарел-Медет". В това се включват самият рудник, западното насипище, окисният отвал и хвостохранилище "Люляковица". Какво се променя Разширението на рудник "Асарел" ще удължи значително срока му на експлоатация, като се очаква за целия период да бъдат добити около 353 млн. т руда. Западното насипище на територията на предприятието също ще увеличи площта си, за да поеме допълнителната минна откривка. Общо за живота на рудника ще бъдат депонирани близо 288 млн. т откривка. Проектът включва също разширение на хвостохранилището чрез изграждане на контрастена. Промени ще има и на окисното насипище, което ще се разшири в югозападна посока. Това ще позволи насипването на допълнително руда за излужване и извличането на метала от нея. Това е особено важно, тъй като т.нар. извънбалансова руда е по-бедна и не позволява флотация. В същото време, ако не бъде депонирана на окисния отвал и преработена там, тя се третира като отпадък, а ценните компоненти в нея се губят. Затова с цел да се увеличи оползотворяването на отпадъци в края на 2010 г. в "Асарел-Медет" беше пусната специална инсталация за екстракция и електролиза. С нейна помощ не само се извлича максимално металът, но и се произвежда мед с много висока чистота (99.99%). Изпълнението на инвестиционното предложение няма да доведе до увеличаване на работните места в предприятието, като заетите ще са общо 1400 души. Повече работници се очаква да има по време на строителните работи. Профил "Асарел-Медет" осигурява около 50% от производството на мед у нас. Бившият Медно-обогатителен комбинат в Панагюрище беше приватизиран през 1999 г. от "Асарел-инвест", в което мажоритарен дял има дъщерното дружество Copper Invest на австрийската Voest Alpine Intertrading, а останалите акции са притежание на работно-мениджърски екип. Към момента Copper Invest държи 68.58% от капитала, а останалите 31.42% са собственост на физически лица.
Източник: Капитал Dаily (20.04.2012)

Откриха нови мощности в "Асарел Медет" Модернизирани производствени мощности на обогатителна фабрика "Асарел", част от минната компания "Асарел Медет" бяха официално открити днес от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Двугодишният проект е на стойност 16.7 млн. лева, като 3.3 млн. лв. от тях са безвъзмездно финансиране от Оперативна програма "Конкурентоспособност". Новата инвестиция ще оптимизира цикъла на рудоподготовка в обогатителната фабрика, като се предвижда да бъдат извличани допълнително 875 тона метал мед годишно. Доставените два нови центробежни сепаратора ще повишат извличането на ценни метали с повече от 16 на сто. По проекта е внедрена и нова Интегрирана система за управление и анализ на стопанската дейност - ERP система от най-висок клас, информират от МИЕТ. Добрев обяви, че се създава нова, по-добре работеща структура за управление на ОП „Конкурентоспособност“, която ще съкрати процедурите по кандидатстване и ще облекчи бизнеса. Новите процедури ще съкратят наполовина съгласувателните подписи от различните етапи от управлението и наблюдението на проектите и тяхното отчитане. От 24 в момента, подписите ще станат 12 и процесите ще бъдат максимално оптимизирани. Оптимизацията се прави така, че да не се застрашава процесът, но той да е облекчен за фирмите както по оценка на проектните предложения, така и за окончателно разплащане, обясни министърът. За съжаление все още усвоените средства по тази програма са недостатъчно, каза още Добрев. Според него до сега по няколко пъти една и съща документация се е придвижвала от едната сграда в другата, с което се е губило страшно много време. Всички тези процеси сега са оптимизирани, наполовина се намаляват и отделите от 12 на 6, за да няма дублиращи се функции, добави икономическия министър.
Източник: econ.bg (09.05.2012)

Най-голямата медодобивна компания в България "Асарел-Медет" купи фирмата "Трейс рисорсиз", която държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". Договорът е подписан на 19 април с едноличния собственик на "Трейс рисорсиз" - регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която пък е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd., става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Стойността на сделката е 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), от които вече са платени 1.5 млн. канадски долара. Останалите ще бъдат преведени на два пъти, след като бъдат изпълнени определени условия. Точната стойност на сделката е 3 489 560 канадски долара, срещу които "Асарел-Медет" придобива 100% от капитала на "Трейс рисорсиз". Първите 1 439 560 канадски долара от сумата вече са били платени, става ясно от съобщение на EurOmax. Второто плащане - 1 050 000 млн. канадски долара, трябва да се случи в срок от 7 дни след като фирмата получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник" и то влезе в сила. Рискът на този етап е евентуално обжалване но ОВОС-а в съда, което може да забави процедурата. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени в едноседмичен срок след като бъде получена и самата минна концесия за проект "Брезник", която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет. Продавачът ще получи и част от приходите от продажбата на рудата, предвижда споразумението с него. Т.нар. net smelter return (NSR) ще е в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник". Става дума за приходите от продажба на суровина, независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Парите ще се превеждат в 30-дневен срок след края на съответното тримесечие.
Източник: Капитал (10.05.2012)

Най-голямата медодобивна компания в България "Асарел-Медет" купи фирмата "Трейс рисорсиз", която държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". Договорът е подписан на 19 април с едноличния собственик на "Трейс рисорсиз" - регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която пък е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd., става ясно от подадените документи в Търговския регистър. Стойността на сделката е 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), от които вече са платени 1.5 млн. канадски долара. Останалите ще бъдат преведени на два пъти, след като бъдат изпълнени определени условия. Колко получава продавачът Точната стойност на сделката е 3 489 560 канадски долара, срещу които "Асарел-Медет" придобива 100% от капитала на "Трейс рисорсиз". Първите 1 439 560 канадски долара от сумата вече са били платени, става ясно от съобщение на EurOmax. Второто плащане - 1 050 000 млн. канадски долара, трябва да се случи в срок от 7 дни след като фирмата получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник" и то влезе в сила. Рискът на този етап е евентуално обжалване но ОВОС-а в съда, което може да забави процедурата. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени в едноседмичен срок след като бъде получена и самата минна концесия за проект "Брезник", която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
Източник: Капитал Dаily (10.05.2012)

Инвестиционното предложение за разработване на златно-сребърното находище край Трън ще бъде готово до края на юни. В момента се правят технологичните изследвания, от които ще стане ясно какво е количеството на металите и кой е най-подходящият метод за производство. Това каза Димитър Димитров, старши вицепрезидент на канадската Euromax Resources, която проучва находището. Компанията наскоро продаде други два свои проекта - "Брезник" и "Ракитово", на "Асарел-Медет" в сделка за 3.5 млн. канадски долара. Проучванията и на трите площи започва през 2003 г., когато Euromax подава заявления за разрешения. През 2011 г. компанията решава, че има достатъчно данни за "Брезник" и стартира процедура по регистриране на търговско откритие. За "Ракитово" и "Трън" са регистрирани геоложки открития, но все още трябва да се докаже икономическата им стойност. След продажбата на двата проекта фокусът на компанията в България сега е насочен изцяло върху Трън. Там са идентифицирани седем зони, като в някои от тях освен злато са открити и значителни съдържания на сребро - до 975 г/т. Друг полезен компонент, който е открит, но все още предстои да се докаже дали е изгодно да се добива, е волфрам. Ако технологичните проби дадат положителен резултат, този елемент също ще бъде включен в заявлението за търговско откритие. "В момента не търсим други участъци, проучваме тези седем", каза Димитров. В тях влиза и старата мина "Злата", която е разработвана до началото на 70-те години на миналия век. След като златото поевтинява рязко (до 70 долара/тройунция), тя е изоставена, тъй като добивът е станал неефективен. В момента обаче благородният метал се търгува за около 1600 долара/тр.у. "Трън е уникална площ за условията на България, тъй като е от по-различен геоложки тип", обясни Димитров. Рудите там са свързани с гранит и са образувани на много голяма дълбочина. Те са и сравнително стари - на 305 млн. години, докато възрастта на другите известни находища в страната е 70-80 млн. години. Въпреки че съдържанието на металите като цяло ще бъде по-ниско, отколкото в Брезник (където има около 5 г/т злато и 20 г/т сребро), видът на рудата е доста по-добър за обогатяване. "По първоначални данни може да се стигне извличане на 98% от златото, и то при едро смилане, което означава по-ниски енергийни разходи", каза Димитров. Euromax Resources предвижда находището край Трън да се разработва комбинирано - ще има и открити, и подземни рудници. Идеята е да се изгради една обогатителна фабрика за всичките седем участъка, а точното й разположение в момента се преценява от екип от минни инженери и еколози. Идеята за една обогатителна фабрика е възможна за изпълнение, тъй като най-голямото разстояние между участъците по права линия е около 15 км.
Източник: Капитал (14.05.2012)

“Минстрой” сложил основите на метрото От няколко години метрото в София е едно от любимите превозни средства на жителите и гостите на града. Бързо и удобно е, непрекъснато се разширява обхватът му, през няколко месеца се откриват нови станции. Малцина от хилядите пътници в подземната железница знаят, че основите й са поставени от едно от най-големите и стари строителни предприятия у нас - "Минстрой", която тази година празнува 60 г. Това се случва в началото на 80-те години на XX в., когато, все още държавна, компанията изгражда първата отсечка на столичното метро от "Обеля" до "Люлин". В района на бул. "Драган Цанков" метрото също се движи в тунел, правен от "Минстрой". Първоначално обаче той е строен за подземен трамвай, а по-късно е адаптиран за железница. Още при създаването си - на 12 януари 1952 г., на "Минстрой" е дадена нелеката задача да изгради цялата енергийно-суровинна база на България, разказва председателят на Съвета на директорите на модерния вече холдинг Николай Вълканов. През целия си трудов стаж той не е изневерил и за ден на компанията. Започва работа там през януари 1975 г. по разпределение, след като завършва МГУ, и през всичките 37 години расте в йерархията. В началото е отговарял за изграждането и развитието на "ГОРУБСО Мадан". Само преди месец съдбата отново го върна в същото предприятие, за да го спаси в 90-ата минута и да продължи да го развива. Почти няма рудник у нас, който да не е изграден от компанията - от най-малките до най-големите - в Бобов дол, "Марица-изток", "Асарел Медет" и много, много други. "Минстрой" е добре известна с тази си дейност не само в България. Компанията работи активно на Балканите, в Европа и Африка. Въпреки че името й подсказва каква е основната й дейност, тя се развива и в много други сектори на строителството. Нейна е заслугата за първия газопровод в България - от границата с Румъния до Плевен. Построила е и петролопровода от Бургас до София, а също и етиленопровода от Варна до Бургас. Автомагистралите също не са минали без "Минстрой". Тунелът "Траянови врата" на "Тракия" и "Витиня" на "Хемус", който е и най-дългото такова съоръжение у нас, са построени от компанията. Николай Вълканов разкрива любопитна история около откриването на "Витиня". Когато дошло времето да се реже лентата от първите мъже в държавата по онова време, склоновете около тунела трябвало да бъдат озеленени. Сроковете за изпълнение обаче били изключително кратки. Тогава "минстройци" взели кардиналното решение да посадят ечемик, полели го с топла вода, той израснал за 2 дни и всичко за церемонията било както трябва. "Е, после изкоренихме ечемика и озеленихме скалите наново", спомня си с усмивка Вълканов. След демократичните промени "Минстрой" е единствената компания от този ранг, която успява не само да се запази, но и да влезе в крак с новото време. Когато плановата икономика в България си отива, всички фирми закъсват. Няма държавни поръчки и пари, които да гарантират работа. В "Минстрой" обаче бързо решават проблема. Още през 1992 г. преструктурират компанията, като я превръщат в първия истински холдинг у нас. Изнасят част от оборудването и служителите си в Сърбия и Македония, където има работа, и компанията продължава развитието си. По-късно разширява портфолиото си от строителни дейности, като се насочва и към офисно, жилищно и хотелско строителство. Тук отново бележи рекорди. В новата си история дружеството вече е изградило над 550 хил. кв. м сгради от всякакъв тип. Започва да оперира и с рудници за добив на олово, цинк и сребро. За да диверсифицира допълнително дейността си и да е в крак с най-модерните тенденции, в последно време "Минстрой" влиза в бизнеса с възобновяеми енергийни източници. Компанията вече откри първия си 20-мегаватов фотоволтаичен парк и възнамерява да продължи развитието си и в тази посока.
Източник: Стандарт (21.05.2012)

"Асарел Медет" взе голямата награда за зелен бизнес Голямата награда за екоинвестиция в крупния бизнес получи медодобивното предприятие "Асарел Медет" за програмата за залесяване и ликвидиране на нерегламентирани сметища. На второ място в класацията е "Глобул" с проекта си "Глобул грийн" а на трето - "Елаците мед" с програма за залесяване. Вицепремиерът Симеон Дянков награди победители за среден бизнес. На първо място в тази категория е класирана "Арома" АД, на второ - "Вест ТВVTV/", а на трето - "Мултипринт" ООД. Церемонията се състоя в резиденция „Лозенец“ във вторник. Наградите „Зелен бизнес” са част от националната кампания „Зелена България”, която е финансирана от Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013 г. Наградите бяха връчени от министрите Нона Караджова, Симеон Дянков и Делян Добрев. Малките компании демонстрират, че не е необходимо да си голям, за да мислиш в посока на опазване на околната среда и да правиш повече от това, което те задължава законодателството, каза, преди да връчи наградите на малкия бизнес, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Когато се присъединявах към това правителство, си поставих две теми, които бяха чисто зелени. Едната беше да се спре пушенето на обществени места, второто - да се ограничи ползването на полиетиленовите торбички, заяви Дянков. Комисията, която класира проектите, е независима от МОСВ.
Източник: Класа (20.06.2012)

Министър Нона Караджова връчи голямата награда на кампанията "Зелена България" на директора на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков - за ликвидиране на сметища и залесяване. Екоотличия получиха също "Глобул", "Елаците Мед", Арома", "Вест ТВ8VTV/", "Мултипринт" и др.
Източник: Сега (20.06.2012)

„Асарел Медет”, „Арома” АД и „Роел-98” ООД са носителите на наградата за зелен бизнес на Министерството на околната среда и водите в категориите за голямо, средно и малко предприятие. Екологичното ведомство връчва наградите за втора поредна година като част от кампанията „Зелена България”. Тази година в кампанията са заявили участие над 30 български фирми и бизнес организации, от които с призове са отличени 9, уточняват от министерството. В категорията за голям бизнес министър Нона Караджова връчи голямото отличие на „Асарел – Медет” АД за проекти за залесяване и ликвидиране на нерегламентирани сметища. На второ място е „Глобул” с проекта си „Глобул грийн”, а трета награда беше връчена на „Елаците Мед” АД за програмата им за залесяване. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков награди победителите в категорията за среден бизнес. Приз за първо място беше присъден на „Арома” АД за инициативата им „Гората на Арома” в Природен парк „Българка”. Втората награда беше дадена на „Вест ТВ/VTV/” АД за реализирани авторски проекти като „ Еко вести”, „Екоарена” и поредицата „Зелена линия”. Третата награда министър Дянков даде на „Мултипринт” ООД за въвеждане на система за проследяване на дървесината, която гарантира опазване на горските видове. В категорията за малък бизнес наградата отиде при „Роел-98” заради подпомагането от страна на компанията на дейността на организацията WWF по опазване и възстановяване на гори в 10 български природни парка, които са част от „Натура 2000”. Наградата беше връчена от икономическия министър Делян Добрев. Второто място в тази категория зае „Пиаца Италия” ООД за провеждане на кампании, форуми и събития, насочени към опазването на околната среда с цел да се създаде мотивиран „Зелен тим” в компаниите.На церемонията беше връчена и една специална награда – на пловдивската болница УМБАЛ „Свети Георги”, за изграждане на паркови пространства. Кампанията „Зелена България” ще продължи до края на годината в още две категории – най-активна община и най-зелен град. Награден фонд от 300 лв. е заделен и за медии и медийни кампании, насочени към повишаване на екологичната култура на българите. (http://enterprise.bg/blog-news/)
Източник: Други (21.06.2012)

Четиринадесет фирми от 22 желаещи ще успеят да купят от електроенергията на АЕЦ "Козлодуй", предвидена за свободния пазар. Това каза изпълнителният директор на централата Валентин Николов. Миналата седмица централата проведе търг, на който за продажба бяха предложени 400 мегавата. В същото време обаче офертите значително надминаха обявените количества, достигайки 600 мегавата, при положение че за енергията, предлагана от централата на пазара, са необходими 350 мегавата. За първи път обаче АЕЦ "Козлодуй" проведе търг, на който на равни начала можеха да се явят както търговци на електроенергия, така и крайни потребители – големи индустриални предприятия, което като краен ефект доведе до много по-засилена конкуренция и по-високи цени. Участници в търга обаче коментираха, че са доволни от новите правила и че този път не е имало големи сътресения, както обикновено се случва на търговете, провеждани от централата. Сред първите фирми, които са се класирали, са "Лукойл Нефтохим", "Загора енерджи", която е търговец на електроенергия към "Холдинг Загора", и пазарджишката "Дуропак Тракия папир", собственост на австрийската компания Constantia Packaging. Изпълнителният директор на "Дуропак" Даринка Деспотова коментира, че досега фирмата винаги е участвала самостоятелно на търговете, а не чрез търговец. "За нас електроенергията е суровина и е важно да я закупим на по-ниска цена, но този път цената, която предложихме, е по-висока от миналогодишната", допълни тя. Прокуристът на "Загора енерджи" Петър Петров обаче коментира, че дружеството може и да не подпише договора си с централата, тъй като от АЕЦ "Козлодуй" няма да допуснат отклонения в потреблението. "Само няколко големи предприятия в страната като "Асарел Медет", "КЦП Пловдив" могат да ползват такава енергия, тъй като са в постоянен режим на работа. Ние обаче обслужваме 10-12 фирми, част от "Холдинг Загора", които работят само на дневен режим. Затова и говорихме с други фирми, на които предложихме да купят тази енергия, но никой не я иска. Ние също няма какво да я правим", посочи Петров. Търговецът на електроенергия "Трен", който е 100% собственост на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и която продава закупената електроенергия изцяло на БДЖ, както и "Елаците мед" също са сред класиралите се кандидати. От търговците на електроенергия количества този път са взели и "ЧЕЗ трейд България", която е дъщерно на чешкото енергийно дружество CEZ, които не успяха да се класират на предишния търг. Договорите между АЕЦ "Козлодуй" и спечелилите търга бяха подписани вчера. Останалите фирми, успели да закупят от електроенергията на АЕЦ "Козлодуй", пък трябваше да да станат ясни, след като договорите между тях и централата бъдат подписани, което се случи вчера. Ден по-рано изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов коментира, че е възможно някоя от фирмите в последния момент да се откаже. Причината е, че за да се застраховат, че ще успеят да купят от евтината енергия, някои участници са наддавали веднъж като краен клиент и веднъж през търговец, или случаи като с фирми като "Загора енерджи". В тази връзка миналия петък централата извика всички кандидати, за да потвърдят заявените от тях количества. Според Николов обаче нито един от тях не е поискал да промени предложението си. Ценови предложения Според информация на АЕЦ "Козлодуй" най-високите предложени цени на проведения търг са в диапазона 72.90-73.33 лв. за мегаватчас. Те са по-високи от постигнатите на миналия търг, проведен от АЕЦ "Козлоуй" през декември 2011 г., когато се появиха обвинения в спекулации, заради които цената на електроенергията е достигнала до 72 лв. за мегаватчас. Причината за това са новите правила, по които централата проведе търга, според които след първоначалното публично отваряне на ценовите оферти кандидатите имаха 24 часа да подобрят своите предложения. Така при първоначалното отваряне най-високата цена е била 71.81 лв. за мегаватчас, като впоследствие тя достига над 73 лв. за мегаватчас. Валентин Николов обаче не скри, че от страна на кандидатите е имало натиск вторичното наддаване да не се провежда, както беше и досега. Този скъп, скъп износ Междувременно в понеделник се проведе и търгът за продажба на електроенергия за износ. Въпреки че търговци се оплакваха, че с плащането на такса пренос, към която са включени и добавките за зелена и кафява енергия, и невъзстановими разходи цената на електроенергията за износ става много висока, към търга е бил проявен голям интерес, потвърди самият Николов. При минимална цена, предложена от централата, от 70 лв. за мегаватчас, най-високата оферта е била за малко над 74 лв., коментира Николов. Ако към тази цена обаче се прибавят и въпросните мрежови такси, които от началото на юли ще достигнат 15.74 евро за мегаватчас, цената на електроенергията за износ от АЕЦ "Козлодуй" ще надмине 50 евро за мегаватчас при средна цена в региона от 45 евро.
Източник: Капитал (28.06.2012)

Медодобивната компания „Аурубис“ изпълнява екопроект за 7,3 млн. лв. Медодобивният комбинат в Пирдоп „Аурубис България“ изпълнява проект по оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“ за 7,3 млн. лв. Проектът включва оползотворяване на отпадъчните суровини и въвеждане на нов продукт. Предвижда се и покупка на модерно оборудване за обработка на скрап и фаялит.Субсидията съставлява половината от стойността на проекта, който се подпомага по схемата „Инвестиции в зелена индустрия“. След "Асарел медет", която спечели няколко проекта по европейски програми, "Аурубис" е втората минна компания с европейско финансиране.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2012)

Добивната индустрия расте и през 2011 г. Добивната индустрия в България е продължила да расте и през 2011 г., въпреки че не е успяла да достигне предкризисните си нива. Добивът на полезни изкопаеми е достигнал 91.95 млн. тона, което е с 13% повече, отколкото през 2010 г., но все още е под рекордните 102.56 млн. тона за 2008 г. Стойността на произведената продукция пък се е увеличила с 21% до 2.8 млрд. лв., което е близо 4% от брутния вътрешен продукт и за което принос имат всички подотрасли - въглища, метални руди и т.н. Това показват данните на Българската-минно геоложка камара (БМГК), които бяха представени за Деня на миньора на 18 август. Добър сигнал е възстановяването при добива на строителни материали, който пострада най-силно от кризата. Водещи за отрасъла остават въглищата и металните полезни изкопаеми, които са осигурили 74% от добитите количества. В процентно отношение най-много се е увеличил обемът на добитите течни горива - с 478%. В тази област работят само две компании - "Мелроуз рисорсиз" и "Проучване и добив на нефт и газ", макар че проучвания се правят от доста повече дружества. Според публикуваните наскоро данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма фирмите са произвели общо 443 куб. м природен газ и 22 хил. т нефт. Значителният ръст при газа се дължи основно на "Мелроуз рисорсиз", която започна добив от черноморските находища "Калиакра" и "Каварна" в края на 2010 г. По отношение на нефта добивът в България е минимален и почти не се е променил през 2011 г. По данни на камарата с най-добри производствени резултати в подсектора на течните горива за миналата година е "Овергаз инк.", която е собственик на пет газоразпределителни дружества и лидер в тази област. Компанията е увеличила доставките на синьо гориво с над 5% до 2.2 млрд. куб. м, а приходите й са нараснали с 26% и са достигнали 722.4 млн. лв. Много се е повишило и производството на въглища (главно лигнитни). Според предварителните данни на НСИ добитото количество е нараснало с 21%. Причината за това е увеличеният добив в "Мини Марица-изток" след влизането в експлоатация на ТЕЦ "Ей И Ес - Гълъбово". Това се е отразило и на резултатите на държавното предприятие, като приходите му са се повишили с 25% до 552.4 млн. лв., а печалбата е скочила 2.5 пъти и е достигнала 21.4 млн. лв. Като цяло добивът на въглища е вторият по големина подсектор по стойност на произведената продукция - общо 808.3 млн. лв. за 2011 г. Най-значителен принос към брутния вътрешен продукт на страната продължава да има производството на метални руди, което е осигурило над половината от общия обем, отчетен от минните предприятия. През миналата година фирмите в този подотрасъл са произвели продукция за 1.5 млрд. лв., или с 25% повече, отколкото за 2010 г. В същото време добитата руда се е увеличила с 4%, т.е. голяма част от увеличението е ценово. Рудодобивните компании очаквано държат и топ позициите по приходи в отрасъла, като за най-добри производствени резултати за миналата година БМГК отличи "Елаците-мед". Последните налични данни в Търговския регистър за нея обаче са за 2010 г. и показват 492.7 млн. лв. приходи, с което се нарежда на второ място след "Асарел-Медет" с резултат от 509.8 млн. лв. През миналата година значителен ръст отбелязва "Челопеч майнинг". Приходите на златодобивната компания са се повишили с повече от 65% през 2011 г. и са достигнали 299.1 млн. лв. Така от загуба за предходната година дружеството не само излиза на печалба (158.6 млн. лв.), но и постига рекордно висока рентабилност на приходите - 53%. През миналата година бяха изпълнени няколко интересни инвестиционни проекта в сектора. "Асарел-Медет" въведе уникална за страната инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент и помага за максималното оползотворяване на природните ресурси. Самото производство е без отпадъци и на практика представлява пречистване на водите. Освен това получаваната мед е с борсова чистота (99.99%) и значително повишава добавената стойност на предприятието. Инвестицията е за 40 млн. лв. и се очаква да се изплати за четири години. В "Челопеч майнинг" пък беше сменена системата за добив от т.нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. Основният проблем на стария метод е, че след години води до пропадания, докато по новата система изкопите се запълват и релефът не се променя. Освен това се намалява "загубата" на метал - от около 20-30% преди до 3-5% по новата технология.
Източник: Капитал (20.08.2012)

Създадената през 2006 г. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обединява големите предприятия, консуматори на електрическа енергия и природен газ, като целта е да представлява техните интереси в комуникацията с държавните структури. В организацията членуват компании като „Актавис“, „Алкомет“, „Амилум България“, „Асарел Медет“, „Аурубис“, „Берг Монтана Фитинги“, „Биовет“, „Готмар“, „Дружба стъкларски заводи“, „Елаците Мед“, „Каолин“, „КЦМ“, „Рока България“, „Свилоза“, „Солвей Соди“, „Стомана Индъстри“ и др. Почти два месеца след поскъпването на тока, което за бизнеса беше неочаквано с 16%, потърсихме коментар от председателя на федерацията Константин Стаменов за ефекта върху най-големите енергийни потребители и за мерките, предлагани от бизнеса за компенсиране на техните загубите. - Какви са изчисленията на бизнеса за ефекта от скъпия ток върху производствените разходи и дали поредното поскъпване на горивата не утежнява допълнително ситуацията за предприятията от федерацията? Като енергоинтензивни производства предприятията от федерацията са зависими основно от цените на тока и природния газ. Очаквам, че ще има свиване на произвoдства, а при някои предприятия дори спиране и фалити. Цените на горивата се отразяват основно върху транспорта за доставка на суровини и за реализирането на нашата продукция, но това не е така драматично. Увеличението на цените на електроенергията обаче се оказа сериозен проблем за предприятията и ефектът от него ще се усети най-ясно в крайните производствени резултати за 2012 година. По предварителни прогнози спадът в производството тази година ще достигне до 30-40%, въпреки че силно се надявам този спад да не бъде отчетен от всички компании. На този етап обаче данните са притеснителни. Големият проблем е, че се усеща едно повторение на кризата от 2008 г., започнала със спад в поръчките, на което сме свидетели от началото на тази година. Разликата преди и сега е в това, че докато преди 2008 г. имахме няколко поредни години на растеж и на печалба, сега имаме няколко години на загуба. - Значи поскъпването на тока е поредният шок за индустрията, още един „пирон в ковчега“, както се казва? Малко силно казано, защото за разлика от малкия бизнес големите в индустрията винаги имат възможност да оперират с кредити, които получават значително по-лесно. Проблемът е, че и този ресурс се изчерпва, защото ако за последните три години компаниите максимално са оптимизирали разходите си, то става все по-трудно да финансираш дейността си без положителен резултат. Въпреки че през 2011 г. немалка част от предприятията успяха да възстановят нивата на производство като обеми от предкризисната 2008 г., приходите им останаха значително по-малки. Потреблението бе свито и цените на реализираната през миналата година продукция бяха далеч по-ниски от нивата преди четири години. И през миналата година повечето предприятия от нашата федерация останаха на загуба. При очакваното намаляване на производствените обеми през тази година с 30-40%, вероятно ще се стигне до нивата през 2009 г., или ако обобщя – трудна година за тежката индустрия. - Не помагат ли инвестициите в енергоефективни системи, които някои от предприятията направиха през последните години? Да, подобни инвестиции бяха направени, но в условия на криза те не помагат. Всички предприятия от федерацията са първокласни инвеститори. Повечето от тези инвестиции са свързани с кредити, които трябва да се обслужват. А когато продукцията ти не се продава и имаш спад в приходите, тези разходи натежават допълнително. - При тази ситуация какви антикризисни мерки предлагате? Нашата федерация е член на Консултативния съвет по индустриална стабилност към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с когото имаме регулярни срещи всеки месец . На този етап сме предложили няколко антикризисни мерки, които се прилагат успешно в някои европейски държави. Така например в редица големи държави като Германия, Франция, Австрия се прилагат модели, при които се намалява таксата „зелена и кафява енергия“, която компаниите от тежката индустрия плащат като крупни потребители на енергия. Нашето предложение е тази такса да бъде намалена, за да компенсира поскъпването на тока. Сега тази такса е фиксирана на мегаватчас и колкото повече енергия се консумира, толкова повече плащат предприятията. Въпреки че нашите предприятия са инвестирали значителни средства в енергоефективност, самите производства са такива, че разходите за ток са определящи. Предприятията са подложени на ограничения по количество на изразходваните вредни емисии, плащаме акциз върху енергията, правим инвестиции по комплексните разрешителни и плащаме по-скъп ток поради когенерациите и енергията от ВЕИ. Затова настояваме за намаляване на таксите за зелена и кафява енергия. Искаме да оцелее българската индустрия, която създава най-високата добавена стойност за икономиката на България. На едно работно място при нас съотвестват четири работни места в обслужващи отрасли като енергетика, финанси, логистика и т.н. Много по смислено икономически е България да произвежда и изнася повече продукти с висока добавена стойност. Ако изнасяме суровини и енергия губим обороти и работни места от нашата икономика. Най-удачен за нас е моделът на Австрия, при който такса „зелена енергия“ е двукомпонентна – твърда годишна еднократна сума плюс променлива част. Променливата се изчислява като процент от таксата за пренос на ток, а не върху киловатчасите използвана енергия. Тя съставлява 17% от такса пренос, което е значително облекчение, защото преносът на тока с високо напрежение струва значително по-малко от преноса за средно напрежение и ниско напрежение. Като тази преференция се отнася само за големите енергийни потребители, поставени са и други изисквания, които отсяват фирмите, които могат да плащат по-ниска такса „зелена енергия“. Тези модели са защитени пред Европейската комисия и са одобрени. - Има ли индикации министър Добрев да се ангажира с въвеждането на подобен модел в България? Ние сме представили своите предложения. След като направят необходимите разчети, очакваме отговор от администрацията. Друго предложение направихме и във финансовото министерство по повод акциза на природния газ, използван за отопление и моторно гориво, въведен от първи юни тази година. Миналата седмица имахме среща по този повод в Министерството на финансите. Тъй като самата европейска директива въвежда сценарий, при който отделните държави членки могат да въведат тези нови акцизи от началото на 2014 г., в момента ние разглеждаме евентуалния ефект, който отлагането на новите ставки би имал върху бюджета и възможността за отлагане. Директивата дава възможност увеличението на акциза да стане на два етапа, като първоначално то е минимално и едва от 2014 г. се стигне до окончателната ставка. Сега този акциз в пълния си размер е 10 стотинки на гигаджаул при газа за отопление и 85 ст. при горивото за автомобилите. Дискутирахме и акциза за тока, който за стопанско потребление е 1 евро/Мвтч от 1 януари 2010 г. В директива 2003/96/ЕО минималната ставка е 0,5 евро/Мвтч. След като финансовото министерство провери дали и как отлагането на този акциз ще се отрази върху приходите и дали това ще се окаже поносимо за бюджета през следващата година, едва тогава ще разберем дали нашето предложение ще бъде прието от кабинета. В по-дългосрочна перспектива очакваме решението и на Европейската комисия, която дебатира по новите разходи за покупка на парникови емисии, които допълнително ще натоварят цената на тока. В момента в заключителна фаза са дебати за допустимата държавна помощ за индустрията, свързана с предотвратяването на „carbon leakage” (въглеродно изтичане). Това е очакваният негативен ефект от ограниченията в емисии в ЕС – преместване на инвестиции към държави, които не прилагат ограничения като Турция, Китай и т.н. Целта е да бъдат компенсирани енергоинтензивните индустрии до размера на поскъпването на електроенергията в резултат на емисиите, купени от електроцентралите. В крайна сметка за нас е важно да се приложи механизъм за известно компенсиране на поскъпването на цените на тока от началото на следващата година заради ангажиментите по изкупуването на карбонови емисии, с които са натоварени тежките индустриални предпирятия, определяни като големите замърсители.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2012)

България има минерални суровини за още 100 години В близките 50-100 години страната ни няма да чувства недостиг на минерални суровини. Дори напротив - засилените геоложки проучвания в последно време показват големи перспективи за добив на нефт и газ. Това заяви инж. Лъчезар Цоцорков, председател на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара и изпълнителен директор на „Асарел Медет" в интервю за радио Дарик. По думите му минно-суровинната индустрия е една от малкото, които в икономическата криза бележи възход. През 2011 г. производството в този сектор се е увеличило с 13% спрямо 2010-а. Най-голям е ръстът при твърдите горива - подотрасъл въгледобив. Повишение има и при металните полезни изкопаеми . По-малко са темповете на растеж при скалнооблицовъчните производства и при добива на строителни материали. Според Цоцорков при новите европейски директиви, които вече няколко години България имплементира в своето законодателство, една от най-важните от тях е директивата за минните отпадъци, тя вече беше имплементирана в българското законодателство. Всички други изисквания, без директивата по опазване на околната среда, вече са имплементирани в българското законодателство.
Източник: Money.bg (26.09.2012)

"Асарел-Медет" АД спечели проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG 051PO001 2.3.02 "Безопасен труд". Стойността на проекта с наименование "Подобряване на условията на труд в "Асарел-Медет" АД" е 183 640,50 лв. като предвиденото финансиране от Оперативната програма е в размер до 146 912,40 лв. Проектът ще се изпълнява в продължение на 12 месеца и бе представен официално на 28 септември. Прокуристът г-н Иван Дончев и г-н Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси" в "Асарел-Медет" АД, подчертаха, че гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд е основен приоритет в политиката на компанията. Предстоящите дейности по проекта представи ръководителят на отдел "Безопасност и здраве при работа" инж. Нейко Узунов. От представената информация стана ясно, че в рамките на проекта се предвижда да бъде оборудван учебен кабинет по безопасност и здраве при работа и да бъде въведен стандарт ISO 31000:2009. Във връзка с реализацията на проекта ще бъде направен анализ на състоянието и организацията на трудовата дейност и ще се инвестира в нови мерки за подобряване на трудовата среда. Предвижда се и изграждането на иновативна компютърна система за оценка на риска и мониторинг на условията на труд. Ежегодно "Асарел-Медет" АД инвестира между 2 и 3 млн. лева по традиционната си фирмена програма "Безопасност и здраве при работа". Компанията е носител на наградата "Прометея" на КНСБ за осигуряване на най-висок стандарт на безопасност на труда, а през 2011 година стана и единствената минна компания с награда в конкурса на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. През месец октомври по повод Европейския месец за здраве и безопасност при работа "Асарел-Медет" АД ще покаже на национално ниво добрите си практики в тази сфера. Това е поредният проект по европейските оперативни програми, който се реализира от компанията. През 2009 година по ОП "Развитие на човешките ресурси" беше изпълнен проектът за серия от обучения по проект "Мениджърите не се раждат, а се създават" на обща стойност 98 702 лева, а през 2012 година бе изпълнен и проект по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за нов етап технологична модернизация на предприятието на обща стойност 16.7 милиона лева.
Източник: Марица (02.10.2012)

Миньори на нож с еколози Митинг в София срещу екологични организации ще проведат днес миньори от рудниците в Челопеч, Асарел и Елаците. "Искаме да запазим работните си места, които са застрашени от необоснованите нападки срещу рудодобива, отправени от мними екозащитници", обясниха синдикалните федерации на миньорите от КНСБ и КТ "Подкрепа". Според екоорганизациите от "Коалиция за устойчиво развитие" жителите край трите медодобивни рудника са подложени на вредни въздействия, които не се контролират от никой. Те дават за пример превозването на отровни концентрати и хвостохранилищата, които замърсяват реките.
Източник: Стандарт (01.11.2012)

Идеи за нова промяна на концесионните такси може да взривят минната индустрия Макар още през лятото на 2011 г. тогавашният министър на икономиката Трайчо Трайков да обяви, че се подготвя промяна на методиката за определяне на концесионните такси за добив на подземни богатства, държавата все още се лута в избора си на новия начин изчисляване на тези възнаграждения. Част от обсъжданите идеи вероятно ще взривят минната индустрия, особено плахо изказаното засега намерение новите такси да се прилагат и за сключени вече концесионни и приватизационни договори. Това стана ясно в четвъртък по време на общественото обсъждане на проекта на национална стратегия за развитие на минната индустрия, която трябва да въведе европейските изисквания за отрасъла. Очаква се документът да бъде одобрен от Министерския съвет до края на 2012 г. и да послужи за промяна на Закона за подземните богатства и на концесионните такси през 2013 г. Една от основните критики на браншовите организации и инвеститорите в минната индустрия бе именно липсата на яснота относно правителствените заявки за нова методология за определяне на концесионните възнаграждения. Каква ще е тя тепърва ще обсъжда работна група към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), коментира пред журналисти Аксения Велева-Бузова, директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" във ведомството. Все още се проучвали световната практика и тази в страните от Европейския пазар, за да се избере най-подходящият начин за формиране на концесионните такси, допълни експертът. По думите й нуждата от промяната била видна и от постъпилите становища към проекта на минна стратегия, според които концесионните плащания не са справедливи. Това обаче е становището на неправителствени организации, изказано и при дискусията. Според фирмите от бранша каквато и промяна да се прави, тя трябва да гарантира инвестициите в добив на подземни богатства. Според действащата Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионните възнаграждения фирмите, добиващи строителни материали, плащат твърди ставки, които бяха значително повишени през 2007 г. Предприятията, добиващи метални и индустриални суровини, варовици, въглища, природен газ и нефт и др., плащат такси по т.нар плъзгаща ска?ла като процент от борсовата стойност през годината на добиваните от тях суровини. Това позволява на държавата да прибира по-високи такси, когато борсовите цени са високи и защитава инвеститора в случай на спад на цените. Според Велева това е добър и справедлив подход. Специално за металните богатства, където постоянно се сочи за пример златната концесия на "Челопеч майнинг", процентът е между 0.5 и 4 на сто от стойността на металите, преработени от добитата руда. Плъзгащата ска?ла, която бе приета през 2007 г., обаче важи само за нови концесии за добив, а най-съществените такива, които съответно осигуряват най-сериозните приходи в бюджета, вече са предоставени при приватизацията на добивни и преработвателни предприятия като "Елаците", "Асарел Медет", "Челопеч" и др. Сега обаче от думите на Велева става ясно, че се обмисля плъзгащата ска?ла за определяне на концесионните такси да се въведе и за скално-облицовъчните и инертните материали, където всъщност има раздадени най-много права за добив. "Плъзгащата ска?ла ще се въведе за всички, ще се опитаме да се въведе и за заварените положения, но това е сложно, защото има сключени договори с фиксиран размер на концесионните възнаграждения", каза шефът на концесионната дирекция в МИЕТ. Според нея трябва да се проведат преговори с всички концесионери за анекси към договорите им и "трябва да се пипа внимателно, тъй като ако се развали концесионният договор, се разваля и приватизационният". Велева -Бузова посочи, че не е правен анализ колко концесионери ще бъдат засегнати, ако се въведе плъзгащата ска?ла със стара дата. От бранша обаче коментираха пред Mediapool, че подобно политическо решение за промяна на концесионните такси и за старите договори ще има определено негативен ефект върху минната индустрия и в нея ще бъдат спрени инвестиции за дълъг период от време и то в момент, в който браншът има да изпълнява много изисквания, за да отговори на европейските изисквания. Фискалният ефект от около стотина милиона лева ще е нищожен спрямо последиците за индустрията, в която, освен че работят пряко 25 хил. души и изкарва 5 на сто от БВП на страната, са ангажирани още 120 хил. души покрай транспорт, преработка и други услуги, твърдят инвеститори. Аксения Велева-Бузова коментира още, че тъй като сред населението съществувала нагласата, че е трудно да се проследи принципът на плащане на концесионните такси чрез плъзгащата ска?ла, е възможно и да се реши възнагражденията да са процент от приходите и печалбите на добиващите предприятия през годината. Това било по-лесно проследимо през данъчните служби. Според членове на Българската минна камара обаче трябва много внимателно да се подходи, ако се реши таксата да е процент от финансовите резултати на концесионерите, тъй като има съществени разлики според добиваната суровина. Експертите предупреждават, че подход на един вид "плоска такса", тоест еднакъв размер за всички, би бил погрешен. Обсъжданият проект на минна стратегия предвижда още да се създаде национална геоложка служба към МИЕТ, която освен че ще събира информацията от всички провеждани проучвания на българска територия, но и сама ще може да извършва такива с пари от държавата. Велева обаче не можа да се ангажира със сума, която би могла да се влага от бюджета за държавни геоложки проучвания. Ако бъдат защитени поне няколко проекта с доказана държавна нужда от проучвания, ще се помисли за отпускане на средства или за създаване на фонд, така че тези проучвания да се финансират и държавата също да участва в разработването и експлоатирането на своите подземни богатства, каза Велева-Бузова. Геоложката служба също ще трябва да актуализира данните в сегашния национален геофонд и да публикува онлайн каталог с тази информация в полза на потенциалните кандидати да извършват проучвания за подземни богатства. В момента общият добив на подземни богатства е около 80-90 млн. тона годишно, а минната стратегия цели повишаване на неговата ефективност, максимално използване на суровините и тяхното рециклиране. Велева-Бузова посочи още, че Европейската комисия иска от България максимално да използва потенциалните суровини от депонираните в хвостохранилищата отпадъци. У нас обаче има само една такава дадена концесия за добив на метали от хвостохранилище, по която МИЕТ не знае дали се работи. Държавният експерт посочи още, че към момента икономическото министерство е издирило операторите на всички хвостохранилища, включително старите, които ще са длъжни да извършат дейности по рекултивирането или поддържането им изискваните от Европейския съюз норми
Източник: Медия Пул (30.11.2012)

Панагюрският трезор отговаря на най-високите стандарти Проектирането и изграждането на съкровищницата бе осъществено благодарение на дарителската подкрепа на "Асарел-Медет" АД и лично на изпълнителния директор на дружеството и почетен гражданин на Панагюрище д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Общата стойност на инвестицията е в размер на 6 150 000 лв. От тях 4 450 000 лв. са вложени в залата трезор, а с останалите 1 700 000 лв. се финансира изработката на дветезлатни копия, които ще заместват оригинала в София и Панагюрище при неговите пътувания зад граница. Новата експозиционна сграда е проектирана от екип на "Архитектура и наследство" ООД - Пловдив, под ръководството на арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров. Основният й обем е разположен под земята, където са развити приемна, преходно пространство - "лабиринт" и изложбена зала - трезор с прилежащи сервизни и технически помещения. Общата застроена площ на сутеренното ниво е 597 кв.м, от които 200 кв.м заема трезорът. Надземната част на сградата със застроена площ от 199 кв.м се състои от реконструирана едноетажна постройка и новопроектиран към нея обем, чийто фасади са решени в стилистиката на околните възрожденски сгради. На нивото на дворното пространство подземното хранилище на съкровището е подсказано чрез "пукнатина" в земята - имагинерна връзка горе–долу. Панагюрската експозиционна зала отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. В нея за пръв път всеки един от 9-те съда се показва в отделна витрина, което е без аналог в световната музейна практика. Цилиндричните витрини, изработени в Германия, са от бронирано стъкло с диаметър 60 см и височина 3.20 м. Самият трезор заедно с преддверието и приемната зала са решени в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит. Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителят може да получи по-детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, откривателите, дарителите и изпълнителите на проекта. В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите на над 40 града по цялото земно кълбо. За изграждането на сградата са използвани близо 1500 куб.м специален бетон, като за укрепване са набити 157 пилоти с диаметър 60 см на дълбочина 12 м. Бетонната плоча над трезора е проектирана да издържа натоварване от 2.25 тона на кв.м, а над фоайето – 3.0 тона на кв.м. Този изключително труден за изпълнение обект е изграден за по-малко от осем месеца въпреки силно ограничената строителна площадка в двора на Историческия музей, високото ниво на подпочвени води и тежките метеорологични условия през отминалата зима.
Източник: Строителство Градът (10.12.2012)

"Асарел-Медет" АД изпраща 2012-а с още два големи приза С две престижни награди, връчени през изминалата седмица, завършва годината "Асарел-Медет" АД. Първата от тях е за дружеството и изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков, като инвеститори и дарители на залата трезор към експозицията "Панагюрско златно съкровище" в Исторически музей-Панагюрище. Уникалният нов дом на тракийското злато спечели наградата "Сграда на годината", след като бе определен за победител в категорията "Сгради култура" в 11-ото издание на престижния национален конкурс. Наградата бе връчена на 12 декември по време на бляскава церемония, която се състоя в "Кемпински Хотел Зографски" и бе излъчена по БНТ. От името на "Асарел-Медет" АД наградата прие Александър Чобанов - директор "Човешки ресурси" в дружеството. Той благодари на организаторите на конкурса и покани всички да посетят Панагюрище и да разгледат лично уникалния музеен комплекс. На церемонията присъстваха още проект-мениджърът на обекта Нейка Новакова, ръководителите на главните изпълнители "Реставрация" ЕАД и "Главболгарстрой Пловдив" инж. Ангел Митев и инж. Милен Недев, както и проектантите инж. Петкана Бакалова и инж. Петър Петров. Сградите победители в конкурса бяха определени от жури, съставено от изявени български и международни професионалисти в областта на архитектурата, инвестициите, градоустройството, консултантските услуги и бизнес средите. Припомняме, че залата трезор бе открита официално на 16 април тази година, като церемонията отбеляза и паметното завръщане на оригинала на съкровището в Панагюрище 63 години след неговото откриване. Съгласно дарителското споразумение оригиналът ще се завръща ежегодно в Панагюрище за минимум един месец. Финансирането за изграждането на комплекса бе осигурено чрез дарителски средства от "Асарел-Медет" АД и изпълнителния директор на дружеството д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура. С дарителството бяха изработени и две точни златни копия на тракийските съдове ­ по едно за експозициите на Националния исторически музей и на Исторически музей ­ Панагюрище. В навечерието на Коледа бе присъдена и втора голяма награда на дружеството ­ на 14 декември "Асарел-Медет" АД бе отличено с Националната награда безопасност и здраве при работа за 2012 г. от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Церемонията се организира ежегодно от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със съдействието на фондация "Център за безопасност и здраве при работа", а тазгодишното издание се състоя в "Новотел София". "Асарел-Медет" АД бе класирано на първо място в категорията "Големи предприятия", като след панагюрското дружество в тази класация са "Шнайдер България" и "Видима Идеал" ­ Севлиево. По броя и значимостта на получените отличия 2012 година е една от най-успешните в историята на компанията. Припомняме, че екологичната политика на дружеството бе оценена с отличието "Инвеститор на годината" в категория "Зелена инвестиция" и с наградата на екоминистерството "Зелена България". Социално отговорното поведение и дарителските инициативи на компанията в подкрепа на родния край бяха наградени от Националното сдружение на общините в България с наградата "Дарител на 2012 година" и с наградите "Инвеститор" и "Дарител" в националния преглед-конкурс на икономическото министерство "Общините за развитието на туризма".
Източник: Марица (20.12.2012)

Голяма инвестиция в малкия град Над 400 души се събраха в залата на читалището в Брезник за общественото обсъждане на проекта за добив и преработка на златни руди край града. Това са 60% от жителите на общината, а огромният интерес към инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз" е обяснимо. Безработицата в региона е над средната за страната, а възможностите не са много. В същото време компанията предвижда да създаде и поддържа стотици работни места за най-малко 18 години. Инвестицията ще бъде в размер на 120 млн. лв. Добрият пример от Панагюрище, където работи компанията майка "Асарел-Медет", също е в подкрепа на новия проект. Затова и преобладаващите настроения в града са категорично "за". Предложението на инвеститора е минно-обогатителният комплекс да бъде разположен на площ от 2200 дка. Находището ще се разработва по подземен способ, което означава, че самата мина ще бъде "невидима" на повърхността. Предвижда се да се прилага т.нар. обратно запълнение, при което изкопите ще бъдат запълвани със скален материал поетапно по време на добива. По този начин се избягват хлътванията, които се получават на повърхността след години при използване на стария метод и така не се променя релефът. Годишно ще се добиват до 300 хил. тона руда. Тя ще се преработва на място в специално построена за целта обогатителна фабрика, без да се използват цианиди, а крайният продукт ще бъде концентрат, който ще се продава в България. Възможности за преработката му има в "Аурубис България" в Пирдоп. Отпадъците от производството ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. За сравнение, аналогичното съоръжение "Люляковица" на "Асарел-Медет" край Панагюрище е около 3000 дка. Изпълнението на проекта ще отнеме най-малко 18 години, като срокът може да бъде удължен до 30 години, ако по време на предвидените допълнителни проучвания бъдат открити нови запаси освен доказаните до момента. Самата експлоатация ще продължи между 11 и 23 години. "Всеки сериозен инвеститор проучва в дълбочина, рудниците вече се развиват на стотици метри под земята", каза изпълнителният директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков и добави, че в Панагюрище проектният период е бил 20 години, а компанията вече се развива 45 и мисли още напред. Отделно от това на обекта в Брезник ще има 3 години строителни работи, преди да започне разработката, а след завършване на добива 2 години ще се прави рекултивация. Мониторингът на мястото ще продължи 10 години. Най-сериозният ефект от подобни проекти, най-вече заради мащаба им, е икономическият. Този на "Трейс рисорсиз" не прави изключение. Изпълнението му ще го превърне в най-голямата инвестиция в региона. Около 540 души ще бъдат заети в строителството на обекта, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души. За град като Брезник, който има 3500 жители (около 7000 в цялата община), това е много сериозен брой. Според инвеститора това ще свали безработицата в общината под 5% спрямо 16.3% по официални данни към средата на 2012 г. Затова и проектът като цяло се радва на подкрепа от местните хора. "Твърдо сме "за" проекта, така е с повечето хора в града", коментираха първите петима младежи, които дойдоха в залата за обсъждането. Те са на възраст между 20 и 25 години, живеят в Брезник, но нямат работа. Казват, че са запознати с проекта и нямат притеснения за околната среда. "Дано да стане, от година и половина със съпругата ми сме безработни, срам ме е да кажа, но ни издържа майка ми", каза 49-годишният Димитър Димитров. За обичайните страхове от замърсяване съпругата му коментира: "Бяхме в Панагюрище, видяхме за какво става въпрос, то просто не прилича на минно предприятие." До редакционното приключване на броя обсъждането не беше приключило и не стана ясно дали има официална позиция на местните власти. Кметът на община Брезник Васил Узунов (независим) посочи, че опасенията са свързани основно с хвостохранилището, но проектът със сигурност ще се отрази положително на града. "Най-добре ще бъде, ако може да развиваме едновременно добив и туризъм", каза той за "Капитал Daily". Всъщност точно туризмът и земеделието се представят като алтернатива от опонентите на проекта от сдружението "За чисто Граово". Според общинския съветник Янка Хранова (Християндемократическа партия) обаче едното не пречи на другото. "Бях в Панагюрище, там развиват биоземеделие, при това рудникът е открит", коментира тя. По думите й Брезник не може да стане приятно място за посещение без пари, а мината може да ги осигури. Съгласно Закона за подземните богатства 50% от концесионните приходи ще отиват в бюджета на община Брезник. Това означава над 1.5 млн. лв. годишно. "Отделно от това в икономиката на града ще влизат 5.3 млн. лв. годишно под формата на заплати на работниците", посочи Ваня Денева, управител на "Трейс рисорсиз". По думите на Лъчезар Цоцорков разработването на находището ще бъде от полза най-вече за брезничани. "Ние имаме интерес да разширяваме дейността си, но имаме възможност да го направим и в Панагюрище, затова това е проектът на вашия живот", посочи той.
Източник: Капитал (18.01.2013)

Многофункционална спортна зала с 2000 места строят в Панагюрище Съвместно дружество на "Асарел-Медет" АД и община Панагюрище - "Спорт Инвест - Панагюрище" ООД, обяви конкурс за изпълнител на проекта за изграждане на многофункционална спортна зала. Прогнозната стойност на инвестицията е около 10 млн. лв., а според графика обектът ще отвори врати през 2014 г. Очаква се новата зала да е едно от най-модерните съоръжения в България. Общината участва в смесеното дружество с апорт на терен от 9236 кв.м. "При предварителната подготовка на проекта е ползван опитът на екипите, реализирали и стопанисващи в момента столичната зала "Арена Армеец" и самоковската "Арена Самоков". При проектирането на панагюрската зала са проучени специфичните изисквания на международните федерации по десетки видове спорт, което гарантира възможността в бъдеще Панагюрище да приема дори европейски и световни първенства", съобщи проджект мениджъра Нейка Новакова. Проектът е дело на екип на "ГБС Пловдив" АД. Застроената площ е 5147 кв.м Игрището е с параметри 25 на 44 метра. Около него ще има две трибуни – северна и южна, като общият им капацитет е 1562 места. При необходимост има възможност да се монтират още 400 допълнителни седалки. Това ще позволи в залата да се провеждат и концерти, изложби и други форуми. Към зрителските места водят шест стълбищни подхода, единият от които е дублиран и с асансьор. Осигурена е платформа за достъп на трудно подвижни лица. До ложите, коментаторските кабини и техническите офиси е предвиден достъп през отделен вход, каквито са международните изисквания. Входът за спортистите е ориентиран към специален паркинг за автобуси. Под северната трибуна са проектирани осем съблекални, две от които с капацитет за 30 спортисти. Към тях са добавени две сауни и лекарски кабинет. Във фоайето на сградата пък са обособени билетно гише и информационен център, гардероб и кафене с 40 места. Предвижда се и ресторант със 100 места, който ще има тераса за още 50 посетители с изглед към езерото в градския парк на Панагюрище. Съоръжението ще разполага и с конферентна зала, която може да се ползва за пресконференции и семинари. Към основната зала ще има и по-малка, предназначена за тренировки на спортистите и загрявка преди състезанието. Игрището в малката зала има същите размери като това в главната, но няма трибуни. Предвижда се разкриването и на фитнес зала, както и на спортен магазин. За посетителите ще бъде изграден и отделен паркинг с 50 места за автомобили и с 5 за автобуси. Външният облик е съобразен с традиционната панагюрска архитектура, като се вписва визуално и функционално в територията на градския парк. Пространството около самата зала ще бъде допълнително облагородено и озеленено. Една от атракциите на комплекса ще е благоустрояването на занемареното в момента парково езеро. В него се предвижда да се изгради уникален пеещ фонтан, който да работи през летните месеци. През зимата пък модерна инсталация ще поддържа ледена пързалка. Плановете на инвеститора са многофункционалната зала да се превърне в истински дом за панагюрските спортисти. В нея ще могат да се практикуват десетки видове спорт. Ще се даде възможност на училищата в община Панагюрище да ползват базата за провеждане на часове по физкултура, както и да се организират вътрешни спортни прояви. Предвижда се дори да се обособи кът за физически занимания с най-малките, както и възможност за провеждане на курсове по йога, каланетика, аеробика и други организирани форми за развитие на физическата култура. Предприятията от Панагюрище пък ще могат да реализират свои фирмени програми за здраве и физическа активност на работещите, предвижда разработеният бизнес план за управление и ефективно стопанисване на съоръжението. Спортните клубове ще могат да създадат в залата музей, който да показва историята и постиженията на панагюрския спорт. Реализацията на този проект ще бъде един успешен пример за работещ модел на публично-частно партньорство. Това е поредната голяма инвестиция на "Асарел-Медет" АД в изпълнение на корпоративната програма за социална отговорност, насочена към мащабна и многопосочна подкрепа на родния край.
Източник: Строителство Градът (18.02.2013)

Зелена светлина за златодобива в Брезник Мащабен проект за размерите на Брезник е на път да се случи, след като инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз" за добив и преработка на златосъдържащи руди получи одобрение от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Перник. Решението ще даде възможност на компанията да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. В най-добрия случай концесионният договор може да бъде подписан до края на годината. Това ще позволи на фирмата да започне работа по проекта, като се очаква веднага да бъдат наети 50 души за допълнителни геологопроучвателни дейности. "Надяваме се да започнем възможно най-скоро, всичко зависи от това дали ще има обжалване", каза управителят на "Трейс рисорсиз" Ваня Денева. Решението на екоинспекцията може да бъде обжалвано пред министъра на околната среда и водите и пред административния съд в Перник в двуседмичен срок. Това е много вероятно да стане, тъй като минните проекти в страната традиционно се оспорват от различни екоорганизации. Всичко това обаче би отложило инвестицията за неопределено време. Предложението на "Трейс рисорсиз" е за разработване на площ "Брезник" от находище "Милин камък" край града. Предвижда се рудата да се добива по подземен способ, след което да се преработва до концентрат в обогатителна фабрика, която ще бъде изградена на територията на обекта. Целият комплекс ще бъде разположен на 2200 дка и ще включва 220 дка хвостохранилище. Заложен е добив на 300 хил. тона руда годишно, от които ще се получават 45-50 хил. тона концентрат. Проектът ще бъде изпълнен на три етапа, като се започне с допроучване на находището, изграждане на съоръженията и доставка на необходимото оборудване, което ще отнеме до пет години. Самият добив ще продължи 11 години, след което са предвидени две години за ликвидация и рекултивация. Тези дейности обаче ще започнат по-рано и ще вървят успоредно с експлоатацията на находището. "Трейс рисорсиз", която е собственост на "Асарел-Медет", оценява инвестицията в проекта на 120 млн. лв. От компанията обещават над 400 работни места по време на експлоатацията и 540 в периода на строителството. За сравнение, в Брезник живеят около 3500 души, а в цялата община населението е близо 7000. Това е и основната причина проектът да се подкрепя от по-голямата част от жителите на града, тъй като безработицата в Брезник е над 16%. Въпреки това не липсват и противници на проекта. Основните критики по време на общественото обсъждане дойдоха от инициативния комитет "За чисто Граово", според който мината ще попречи на развитието на земеделието и туризма в региона. Само преди седмица около 50 души се събраха на протест пред сградата на РИОСВ - Перник, и поискаха проектът да бъде отхвърлен. От "Трейс рисорсиз" обаче заявиха в специално становище, че организаторите системно избягват диалог с компанията и реално не са запознати с фактите. В решението си екоинспекцията отчита получените общо 12 устни и писмени становища срещу инвестиционното предложение. Те са свързани основно с притеснения, че мината ще доведе до замърсяване на водите и въздуха в района, както и че ще бъде невъзможно да се развиват други дейности като туризъм и земеделие. Според РИОСВ - Перник, обаче възраженията са неоснователни, тъй като в доклада за ОВОС подробно са разгледани всички фактори и рискове за околната среда, предложени са адекватни мерки и е предвиден контрол и мониторинг. В средата на февруари е било подадено и възражение срещу проекта от името на Общински съвет - Брезник. Датата на въпросното решение обаче е от края на ноември 2012 г., когато докладът по ОВОС още не е бил предложен за обществен достъп. "С оглед на това не става ясно въз основа на каква конкретна налична информация е взето това решение", посочват от РИОСВ. Нещо повече, по време на общественото обсъждане през януари няколко общински съветници подкрепиха инвестиционното предложение. Янка Хранова от Християндемократическата партия например заяви, че мината няма да попречи на развитието на биоземеделието в района, както не е попречила и мината в Панагюрище. По думите й градът не може да стане туристическа дестинация без инвестиции, а проектът може да ги осигури. Заради различните мнения, изказани от общинските съветници, според екоинспекцията е налице непоследователност на изразената позиция и не се разбира чия воля представя решението и дали то се поддържа. "Трейс рисорсиз" в момента е 100% собственост на медодобивното дружество "Асарел-Медет". Миналата пролет то купи компанията от регистрираната на Каймановите острови Omax International Limited, която е част от канадския холдинг EurOmax Resources Ltd. Той е краен собственик и на още едно регистрирано в България дружество - "Евромакс сървисиз". Канадската компания засега се занимава единствено с проучване на находища, но преди време заяви намерения да навлезе и в добива на полезни изкопаеми. Заедно с "Трейс рисорсиз" "Асарел-Медет" придоби и правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово". За първия проект предстои регистрация на търговско откритие, докато вторият е на етап регистрация на геоложко откритие. Съгласно договора, който е на обща стойност 3.5 млн. канадски долара (близо 5.3 млн. лв.), малко над 1 млн. канадски долара трябва да бъдат платени, след като фирмата получи положително решение по ОВОС за площ "Брезник" и то влезе в сила. Последните 1 млн. долара по договора се предвижда да бъдат преведени, след като бъде получена и самата минна концесия, която ще позволи да започне добив. За това е необходимо решение на Министерския съвет.
Източник: Капитал (06.03.2013)

Асарел Медет АД - Панагюрище свиква Годишно общо събрание на акционерите на 24.04.2013. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2012 година.
Източник: Агенция по вписвания (07.03.2013)

“Асарел Медет” е пример за добра сделка На 15 юни 1999 г. се извършва първата приватизация в добивния отрасъл. Тогава 75% от капитала на "Асарел-Медет" е купен от "Асарел-Инвест" АД. Акционерно дружество е с мажоритарното участие на ФА "Копър инвест" - дъщерно на стратегическия чуждестранен партньор "Фьост Алпине Интертрейдинг" - Австрия, и на работниците и мениджърския екип. От 2005 г., след като "Асарел-Инвест" АД подписва договор с Агенцията за приватизация за изкупуване на остатъчния пакет акции, "Асарел-Медет" АД става компания с изцяло частен капитал. Актуалното акционерно участие е: "ФА Копър инвест" - 68,58%, физически лица - 2557 човека, или 31,42%. МОК "Медет" е официално открит на 29 декември 1964 г. На 23 декември 1998 г. получава първата в страната концесия за добив на подземни природни богатства. Сега миннообогатителният комплекс "Асарел-Медет" АД е най-голямата и водеща българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни и други руди. Намира се в Средна гора, на 11 км северозападно от Панагюрище и на 90 км източно от София. Основен предмет на дейност е откритият добив и обогатяване на медни и други руди, биохимично извличане на мед и свързаните с това инженерингови и търговски дейности. Компанията извършва проучвателни, инженерно-внедрителски, проекто-конструкторски, екологични и други дейности. Продуктите, които предлага за страната и чужбина, са висококачествени медни концентрати и катодна мед. Годишно произвежда около 200 хил. тона натурален меден концентрат със съдържание на мед от 25 %. Изпълнителният директор инж. д-р Лъчезар Цоцорков неведнъж е печелил конкурси за мениджър на годината заради успешната приватизация, създаването на работни места за хиляди служители, добрите заплати и меценатството.
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Частните фирми, които развиват дейност в добивната промишленост, ще трябва да се съобразяват с нови регулации, които ще допълнят Акта за единния пазар I на ЕС. Те ще трябва задължително да обявяват всички свои плащания към държавата, надхвърлящи 100 хил. евро, включително данъци, такси за лицензи, както и роялти такси, пише в сайта на Global Financial Integrity. Мотивът за това е хвърлянето на светлина върху взаимодействията на страните от ЕС с частните добивни компании. Всичко това стана ясно вчера, когато Ирландското председателство на Европейската комисия даде съгласие за ключовите промени в Акта за единния пазар I. Решението ще трябва да бъде одобрено и от Комитета на постоянните представители към ЕК.
Източник: Стандарт (11.04.2013)

Добивът на злато е нараснал през 2012 г. Има тенденция за увеличаване на добива на златосъдържащи руди в България, като количествата през миналата година са нараснали в сравнение с 2011 г. Намаляло е обаче производството на въглища и природен газ, както и на материали за строителството като суровини за цимент, бетон и трошен камък. При медните и оловно-цинковите руди нивата като цяло се запазват без промяна. Това стана ясно от доклада за баланса на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства към 1 януари 2013 г., който беше приет от Министерския съвет в сряда. Документът отчита годишните промени в данните в резултат на изземване на природни богатства и проучване на нови находища. С общо 37.71% се е увеличило производството на златни руди през миналата година спрямо предходната. Според обявените в началото на годината данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) през 2012 г. са добити близо 1.36 млн. тона златни руди, съдържащи 5.3 тона от благородния метал. Така страната се нарежда на второ място по производство на злато в Европа след Швеция. Най-голям принос за този резултат има "Челопеч майнинг". От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) за 2012 г. става ясно, че българското дружество е произвело общо 120.6 хил. тройунции (около 3.4 тона) злато под формата на концентрат, което е с 28% повече в сравнение с 2011 г. Ръстът се дължи на приключилия в края на миналата година проект за разширение и модернизация на предприятието, чиято цел е да се увеличи добивът на руда от 900 хил. тона на 2 млн. тона годишно. Чрез друго свое дъщерно дружество DPM държи концесия и за златното находище край Крумовград, където добивът се очаква да започне през 2015 г. Концесия за златосъдържащи руди има също "Горубсо - Кърджали" (за находището Чала), както и "Елаците - мед" и "Асарел - Медет", които произвеждат основно медни руди. Намаленият добив на въглища идва основно от "Мини Марица-изток", която осигурява около 90% от твърдите горива в страната. През миналата година компанията произведе малко над 30 млн. тона (при планирани 33 млн. тона) заради слабото търсене от страна на топлоелектрическите централи. Очакванията за тази година са добивът допълнително да бъде ограничен и да достигне 22 млн. тона. В края на април служебният икономически министър Асен Василев коментира, че това се налага от намаленото потребление на електроенергия в страната. От резюмето на доклада става ясно още, че през миналата година е спаднало и производството на природен газ, въпреки че конкретни числа не бяха съобщени. По данни на МИЕТ отпреди няколко месеца местният добив през 2012 г. е бил над 490 млн. куб. м, или около една шеста от общата консумация. Прогнозите за постепенно увеличаване на количествата са свързани главно със запасите в Черно море, както и с находището "Койнаре" край Червен бряг, където компанията "Дайрект петролеум" предстои да започне добив. При всички положения обаче България не може да разчита сама да покрие нуждите си от природен газ. С изключение на течните горива обезпечеността на страната със запаси и ресурси е достатъчна при сегашните потребности, се посочва в доклада. В България са проучени и заведени на отчет общо 166 вида подземни богатства. Най-много от тях са индустриалните минерали (79), следвани от скалнооблицовъчните и строителните материали (68). В страната са известни също 12 вида руди и седем вида енергийни суровини (въглища, нефт, газ и кондензат). Само през миналата година са приети и утвърдени запасите и ресурсите на общо 56 находища, включително 35 новорегистрирани. Към края на 2012 г. действащи са били 483 концесии за добив и са били издадени 194 разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми.
Източник: Капитал (08.05.2013)

С тържествен ритуал за първа копка днес стартира проектът за изграждане на Многофункционална спортна зала в Панагюрище. На откриването присъстваха кметът на община Панагюрище Никола Белишки, заместник-кметовете Галина Матанова и Георги Павлов, председателят на Общински съвет Веселина Зумпалова-Ралчева, общински съветници, д-р инж. Лъчезар Цоцорков – изпълнителен директор на “Асарел-Медет” АД, представители на спортните клубове и бизнеса. На обособената работна площадка в северната част на градския парк бе отслужен водосвет от Негово Благоговейнство отец Стоян Манолов. Приветствие към присъстващите отправи кмета на общината г-н Белишки. “За мен е чест днес заедно да бъдем свидетели на първа копка на един така жадуван и мечтан обект - Многофункционална спортна зала в Панагюрище, подчерта той и допълни – Панагюрище със своята спортна история и слава наистина заслужава да има това съоръжение. Но то нямаше да бъде факт, ако нямаше добрата воля, желанието на инвеститора и поетите ангажименти от страна на ръководството на общината. Още със стартирането на управленския си мандат ние заложихме като една от приоритетните ни цели превръщането на община Панагюрище в привлекателно място за живеене и притегателен център за инвестиции, иновации и работа, в един нов модерен спортен център. С изграждането на спортното съоръжение идеята е тук да се привлекат спортни отбори, които да провеждат своята подготовка, а Панагюрище да се утвърди като дестинация за провеждане на спортни мероприятия от национален, европейски, а защо не и от международен мащаб!” Председателят на Общински съвет – Панагюрище г-жа Веселина Зумпалова-Ралчева емоционално пожела “На добър час” на строителството. В словото си преди първата копка изпълнителният директор на „Асарел-Медет” АД д-р инж. Лъчезар Цоцорков подчерта, че изграждането на новата зала е сбъдване на една повече от 30-годишна мечта на панагюрци, в това число и негова. Това е инвестиция в здравето на младите, както и на всички жители на общината, а освен това е благодарност към стотиците славни панагюрски спортисти, треньори и деятели. Той пожела успех на изпълнителя „ГБС – Пловдив” АД, както и на дружеството инвеститор. По стар български обичай кметът на община Панагюрище Никола Белишки плисна менче с вода и здравец, а изпълнителният директор на “Асарел-Медет” АД д-р инж. Лъчезар Цоцорков разби бутилка шампанско в машината, която направи първата копка на обекта. Инвеститор на обекта е дружеството „Спорт Инвест Панагюрище” ООД, в което партньори са Община Панагюрище и „Асарел- Медет” АД. Прогнозната стойност на инвестицията е над 10 милиона лева, а според разработения линеен график обектът ще отвори врати през 2014 година. Очаква се новата спортна зала да е едно от най-модерните съоръжения в България. При предварителната подготовка на проекта е ползван опитът на екипите, реализирали и стопанисващи в момента столичната зала „Арена Армеец” и самоковската „Арена Самоков”. При проектирането на панагюрската зала са проучени специфичните изисквания на международните федерации по десетки видове спорт, което гарантира възможността в бъдеще Панагюрище да приема дори европейски и световни първенства.
Източник: Фирмена информация (23.05.2013)

Стартира строежът на новата спортна зала в Панагюрище На 22 май в Панагюрище започна изграждането на многофункционална спортна зала с 2000 места. Очаква се това да е едно от най-модерните съоръжения в България. "Идеята ни е тук да се привлекат спортни отбори, които да провеждат своята подготовка, а Панагюрище да се утвърди като дестинация за спортни мероприятия от национален и международен мащаб", обяви на първата копка кметът Никола Белишки. Инвеститор на обекта е "Спорт Инвест Панагюрище" ООД с партньори община Панагюрище и "Асарел Медет" АД. Прогнозната стойност на инвестицията е над 10 милиона лева, а според разработения линеен график залата ще отвори врати през 2014 г. При подготовката на проекта е ползван опитът на екипите, реализирали и стопанисващи в момента столичната зала "Арена Армеец" и самоковската "Арена Самоков". Проучени са и специфичните изисквания на международните федерации по десетки видове спорт, което гарантира възможността в бъдеще Панагюрище да приема дори европейски и световни първенства. Проектът е дело на екип на "ГБС - Пловдив" АД. Строителното дружество беше избрано и за главен изпълнител на обекта след проведен конкурс в началото на годината. Община Панагюрище участва в смесеното дружество с апорт на терена от 9236 кв.м в северната част на градския парк, а "Асарел Медет" осигурява инвестицията в строителството и оборудването на спортното съоръжение. Залата е със застроена площ 5147 кв.м. Игрището й е с параметри 25х44 м. Около него ще има две трибуни – северна и южна, като общият им капацитет е 1562 места. При необходимост има възможност да се монтират още 400 допълнителни седалки. Към зрителските места водят шест стълбищни подхода, единият от които е дублиран и с асансьор. Осигурена е платформа за достъп на трудно подвижни лица. Входът за спортистите е ориентиран към специален паркинг за автобуси. Под северната трибуна са проектирани осем съблекални, две от които с капацитет за 30 спортисти. Към тях са добавени две сауни и лекарски кабинет. Във фоайето на сградата пък са обособени билетно гише и информационен център, гардероб и кафене с 40 места. Предвижда се и ресторант със 100 места, който ще има тераса за още 50 посетители с изглед към езерото в градския парк на Панагюрище. Съоръжението ще разполага и с конферентна зала, която може да се ползва за пресконференции и семинари. Към основната зала ще има и по-малка, предназначена за тренировки на спортистите и загрявка преди състезанието. Предвижда се разкриването и на фитнес зала, както и на спортен магазин. За посетителите ще бъде изграден и отделен паркинг с 50 места за автомобили и с 5 за автобуси.
Източник: Строителство Градът (03.06.2013)

К100 Металургия: Мрачен оттенък Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция. Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%. Разбира се, картината не е еднородна - докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да "прескочат" трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес. Медният лидер Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е "Аурубис България". Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. "Аурубис България" изкупува целия концентрат от местните добивни компании "Елаците мед" и "Асарел - Медет", но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася. Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. "Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата "Аурубис България 2014", но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите", каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. "Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си", обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). "В технологично отношение сме близо до възможния лимит", уточни Треан. Ограничаване на щетите Единственият останал производител на черни метали в класацията – "Стомана индъстри", изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. "Единствената причина за това са високите енергийни цени", каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. "Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена", уточни Петров. "Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата", добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на "Стомана индъстри" като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство. Без конкуренция Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. "Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията. Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. "Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.", каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. "Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме", посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. "Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти", каза Цонев. Продукти със задържана стойност Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – "София мед", което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. "Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени", каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. "Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години", обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на "София мед" за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите - около 10%. Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – "Етем България" (преди "Стилмет"). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. "Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари", обясни Петров. В момента "Етем България" е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др. Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. "Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". "От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета", уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година "Алкомет" увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. "Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.", каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие. Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската "Хъс", която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – "Металснаб", от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом. Суровини Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е "Челопеч майнинг". Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията. В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е "Металвалиус" (преди "Копервалиус"), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година. Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – "Норд фероиндъстри", което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. "Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата", каза председателят на надзорния съвет на "Норд холдинг" Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата. Едно наум Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. "Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие", посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като "игра на пинг-понг, която е крайно време да престане". Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна. Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на "КЦМ 2000". "В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес", каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.
Източник: Капитал (17.07.2013)

130-тонен колесен товарач Caterpilar заработи в "Асарел Медет" Дилърът на Caterpillar "Елтрак България" достави за "Асарел Медет" АД колесен товарач САТ 993К с обем на кофата 13 куб. метра. Над 134-тонната машина на стойност над 4 млн. лв. е втората по големина (след 994Н) в портфолиото от товарачи на Caterpillar. Тя ще работи в най-производителната медна мина в България на 3 смени, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. В края на миналия месец, на официалната церемония по пускането на САТ 993К в експлоатация, д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД, съобщи, че в рамките на 24-годишното партньорство между двете компании са доставени 21 машини Caterpillar на обща стойност над 20 млн. лв. Модернизацията на целия технологичен цикъл в дружеството е наш приоритет, чрез който инвестираме в бъдещето. Настоящата инвестиция е една малка част от планираните 83 млн. лв. за изпълнение на програмите ни за устойчиво развитие през 2013 г., допълни Цоцорков. 993К е произведена в завода на Caterpillar в Аурора, Илинойс, САЩ, за 7-8 месеца. За България тръгва от пристанище Хюстън на 16 март 2013 г., натоварена на кораб в 19 колета, съдържащи базовата част на машината, кабината за оператора, предпазната рамка за кабината, перилата, калниците, гумите с джантите, осветлението и др. Пристига на пристанище Бургас около месец по-късно. До "Асарел Медет" е превозена на композиция от влекач и специализирано транспортно ремарке с товароподемност от 100 т и на още 4 други камиона. За разтоварването й са били необходими 2 крана с товароподемност от 40 и 70 тона, а сглобяването й отнема 8 дни на шестима механици от "Елтрак България". В "пълен ръст" машината е с дължина близо 16 м, широчина 5 м, и височина 6 м. За да достигне работното си място, операторът трябва да изкачи 4,5 м и да включи 12-цилиндровия, V-образен двигател CАТ C32 ACERT с мощност 1024 к.с. и с работен обем 32,1 л.
Източник: Строителство Градът (12.08.2013)

Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)

Правителството изключи 324 декара от държавния горски фонд Правителството изключи от горския фонд 324 дка гори и земи в землището на с. Оборище, община Панагюрище поради промяна на предназначението им. За промяна на предназначението на поземлените имоти меднодобивната компания „Асарел Медет" АД заплаща 621 832 лв., а за компенсационно залесяване – 280 932,48 лв., съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Със заповеди на кмета на Община Панагюрище са одобрени подробни устройствени планове, които включват тези терени в районите на Западното насипище и на хвостохранилище „Люляковица".
Източник: Стандарт (22.08.2013)

За втора поредна година и за трети път досега “Асарел-Медет” АД бе удостоено с браншовата награда за социална отговорност, която се присъжда от Българска минно-геоложка камара след допитване до журналисти от национални медии. По време на националното честване на Деня на миньора на 18 август тази година дружеството получи приза за 2012 г., заедно с “Марин Батуров” ЕООД (производител на скално-облицовъчни материали, отличен за провеждането на Международен фестивал на изкуствата на Перперикон). Наградата за социална отговорност бе връчена на генералния директор инж. Делчо Николов от заместник-министъра на труда и социалната политика Светлана Дянкова. Освен за 2011 г., “Асарел-Медет” АД е носител на най-престижното браншово отличие и за 2008 г., когато бе поставено началото на тази инициатива. Признанието сега идва заради реализираните значими проекти за опазване на околната среда, безопасност и здраве при работа, развитие на човешките ресурси, партньорство със заинтересованите страни и подкрепа за община Панагюрище: - Програми за устойчиво развитие на дружеството в седем направления, по които са инвестирани общо 50 млн. лв. през 2012 г. - Три нови проекта за екологичен мониторинг и партньорство с неправителствена екологична организация - Кампания за залесяване и почистване на нерегламентирани сметища, заради която дружеството е отличено с наградата “Зелена България” през 2012 г. - Инвестиция в бъдещето и младите хора чрез стажантска програма, стипендиантска програма и проект за достъпно образование и младежка заетост. - Инвестиции за безопасност и здраве при работа, заради които “Асарел-Медет” АД е отличено с първа награда в годишния преглед по безопасност от Главна инспекция по труда през 2012 г. - Подкрепа за развитието на родния край - финансиране на десетки местни проекти и инициативи чрез дългосрочен дарителски договор и изграждане на зала-трезор за Панагюрското златно съкровище, заради които “Асарел-Медет” АД е обявено за “Дарител на годината” от Националното сдружение на общините в Република България.
Източник: Марица (22.08.2013)

"Асарел-Медет" приключи сделката за "Трейс рисорсиз" "Асарел-Медет" е платила последната част от договорената цена за "Трейс рисорсиз", с което сделката е приключена окончателно. Това става ясно от съобщение на канадската компания Euromax Resources, която чрез дъщерното си Omax International Limited беше собственик на добивното дружество до април миналата година. Тогава беше подписан и договорът за неговата продажба. От информацията се разбира още, че първоначалното споразумение е било променено, но от компаниите отказаха подробности. Euromax Resources е получила 1.025 млн. канадски долара (около 1.5 млн. лв.) "като пълно и окончателно уреждане на всички допълнителни парични задължения съгласно предоговорените условия", се посочва в съобщението. "Трейс рисорсиз" държи правата за проучване на златно-сребърните находища "Брезник" и "Ракитово", но те все още не са на етап разработване. Според първоначалния договор цената на сделката беше 3.5 млн. канадски долара, от които 1.5 млн. долара бяха преведени при подписването. От останалата сума 1.050 млн. долара трябваше да бъдат платени, след като "Трейс рисорсиз" получи положително решение по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за площ "Брезник", и то влезе в сила. Последните 1 млн. долара трябваше да се преведат, след като бъде получена и самата минна концесия за проекта. Проучванията на площ "Ракитово", която се намира в общините Велинград и Батак, са в по-начален етап, като към момента на сделката предстоеше регистрация на геоложко откритие. Условията по договора обаче междувременно са били променени. Не се знае дали това се е отразило и на окончателната цена, тъй като ревизираното споразумение не е публично. Няма информация и какво е наложило промените, нито кога са станали. От Euromax и "Асарел-Медет" пренасочиха въпросите на "Капитал Daily" към "Трейс рисорсиз", но до редакционното приключване на броя оттам не отговориха. Източници на вестника обаче потвърдиха, че първоначалните две условия за превеждането на парите - положителен доклад по ОВОС и концесия за "Брезник", не са изпълнени. Причината за това е, че в момента тече обжалване на положителното решение на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Перник, за инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз". То беше издадено в началото на тази година и даваше възможност на компанията да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Решението обаче е било обжалвано от местни противници на проекта, което е спряло процедурата. Финализирането на сделката се вижда и от вписаното в сряда съобщение в Търговския регистър за заличаване на особения залог, който "Асарел-Медет" учреди в полза на Omax при подписването на договора. С него купувачът обезпечаваше задълженията си за плащане на останалите 2.050 млн. канадски долара по договора. Съгласието за заличаване на залога е подписано от вицепрезидента на Euromax Димитър Димитров, който се явява пълномощник на Omax. Без промяна е останала частта от първоначалния договор, според която Euromax ще получи част от приходите при бъдещата продажба на руда от "Брезник", става ясно от съобщението на канадската компания. Т.нар. net smelter return (NSR) е в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от находището. Проектът предвижда рудата да се добива с подземен способ и да се преработва до концентрат. Заложен е добив на 300 хил. тона руда годишно, а планираната инвестиция е 120 млн. лв. Изграждането на необходимите съоръжение ще отнеме до пет години, разработването на рудника ще продължи 11 години, а за ликвидация и рекултивация са предвидени още две години. Като цяло проектът се приема положително от хората в общината, тъй като ще създаде около 400 работни места в периода на експлоатация на мината, а безработицата в Брезник е над 16%.
Източник: Капитал (03.10.2013)

"Асарел-инвестмънт" дава 200 хил. евро на новатори Инвестиционната компания на най-голямото медодобивно предприятие в страната "Асарел Медет" - "Асарел инвестмънт", ще финансира разработката на до три иновативни бизнес идеи. За целта компанията ще осигури общо 200 хил. евро, средствата ще бъдат предоставени под формата на дялова инвестиция, а проектите ще бъдат избрани след конкурс. Приемат се идеи в широк кръг от сектори, като изискването е те да са изцяло нови за българския пазар и да имат реално практическо приложение. Конкурсът, който започна преди броени дни, ще премине през няколко етапа, а победителите ще станат ясни през септември догодина. Инициативата се организира за пръв път, но желанието на компанията е тя да се превърне в ежегодна. Главният критерий е идеите да имат висок потенциал за реализация. Те могат да имат приложение в минната, химическата или преработвателната индустрия, да са свързани с компоненти и системи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, с рециклиране на отпадъци и опазване на околната среда, да са в областта на електрониката или електрическите двигатели.
Източник: Капитал (16.10.2013)

Siemens ще развива енергийното си предприятие в Правец Пет пъти се е увеличил броят на работещите във фабриката на Siemens в страната, откакто компанията започна производство тук преди седем години. Макар че това е най-малко известната дейност на германския концерн у нас, в момента в предприятието, което се намира в сградата на бившия компютърен завод в Правец, работят около 300 души. Това е над половината от общия брой на заетите в българското дъщерно дружество "Сименс" 500 служители, стана ясно на представяне по случай 135-ата годишнина на Siemens в България. Инвестицията в производството е малко над 2 млн. евро. Заводът в Правец работи в сектора енергетика на германския гигант и произвежда измервателна апаратура високо напрежение, като през миналата година от предприятието са излезли над 14 хил. единици продукция. "Това не са крайни изделия, а компоненти, които се изнасят за Франция и Германия и се влагат в продуктите на Siemens", уточни оперативният директор на производствената база Дечко Карагьозов. Продукцията има приложение в електроцентрали, подстанции и електропроводи високо напрежение. Siemens започва производствена дейност в България през 2006 г., когато в Ботевград е открита фабрика за изолация на активни части високо напрежение с 60 работници. През 2008 г. е въведено производство и на бобинирани тела, а година по-късно - и окабеляване. С увеличаването на производството компанията разширява базата си в две сгради, докато през 2011 г. решава да премести фабриката в бившия компютърен завод в Правец. "Имаме планове за разширяване и с нови производства на други компоненти", каза Карагьозов, но не пожела да уточни. Заводите на Siemens в отделните държави са в конкуренция помежду си за привличане на нови инвестиции от компанията майка и за разширяване на производството. "Отделните производствени бази се сравняват по специална система на Siemens. От седем завода в света, които произвеждат аналогични компоненти като тези в Правец, българският завод е на четвърто място по показателите на Siemens, но доста над средното ниво като резултат", каза Карагьозов. Критериите, по които Siemens избира къде да инвестира, са работна ръка, стабилна икономическа среда, достъп до суровини и добра логистика. "По-евтината работна ръка в България е предимство, но компанията не би инвестирала само заради това. В Азия трудът е по-евтин, но логистичните разходи са много големи заради разстоянието", каза главният изпълнителен директор на "Сименс" Боряна Манолова. По думите на Карагьозов в района има много училища, които дават добра езикова подготовка, което е предимство. По отношение на професионалните умения всички новопостъпили работници преминават през най-малко 6-месечно обучение, тъй като работата е много специфична и не се преподава в училищата. Някои работници се изпращат за обучение и в чужбина. В България Siemens стъпва няколко месеца след Освобождението, когато изгражда първата телеграфна мрежа в страната. В момента в страната компанията работи и в четирите си основни направления - енергетика, индустрия, инфраструктура и здравеопазване, а сред клиентите й са компании като НЕК, ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3", "ЕВН България", БДЖ, "Метрополитен", "Асарел-Медет", много болници и т.н. От 15 години в София работи компетентен център, който разработва решения в областта на сградните технологии. Започнал работа с трима сътрудници през 1998 г., днес в центъра са заети 60 инженери, които работят по проекти на Siemens за целия свят.
Източник: Капитал (04.11.2013)

Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Концесиятата на находището на медни руди "Асарел" беше удължена с 15 години Правителството удължи договора за концесията на медни руди от находище "Асарел" с 15 години, като прие предложението за това на концесионера "Асарел Медет". Договорът е сключен в края на 1998 г. "Условията по него се запазват, като за срока на продължението прогнозните инвестиции в обекта са 85 млн. лв.", съобщава правителствената пресслужба. Предвидените разходи за опазването на околната среда и рекултивацията на засегнатите земи са около 63 млн. лв., а очакваното годишно концесионно плащане е в размер на 3.6 млн. лв. Половината от тази сума ще бъде превеждана в бюджета на община Панагюрище, където се намира концесионната площ. На компанията е дадено правото и да проучва минни отпадъци в продължение на две години в площта "Източно насипище" край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 хил. лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 хил. лв. От няколко години компанията има желание да разшири промишлената си площ. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от Сдружение за дива природа "Балкани", политическа партия "Зелените" и от Константин Дичев. Част от обвиненията на еколозите са, че не са проведени консултации със засегнатата общественост, както и че не е направено надлежно обществено обсъждане на доклада за ОВОС с всички засегнатите общини. През лятото на миналата година екологичните организации спечелиха делото пред тричленен състав на Върховния административен съд, като сега тече обжалването пред петчленен състав. (Междувременно, докато се чака решението на съда, компанията излезе с ново инвестиционно предложение, като оттам не коментираха дали то припокрива старото, което заседна в съда, или е напълно различно.) Правителството даде още няколко разрешения за концесии на подземни богатства. Така "Еолит" получи концесия за добив на скално облицовачни материали от находище "Бунилото", намиращо се в землището на с. Храбрино, община Родопи. Компанията ще трябва да инвестира за 35-годишния срок на концесията 176 хил. лв., а постъпленията за бюджета ще са 972 хил. лв., като половината от тях ще бъдат за община Родопи. Бяха издадени и шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на "Златна Панега цимент", "Ягуар-02" и "Инертни материали – Ямбол". Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите "Добревци" в община Ябланица и "Камъка" в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта "Питово" в община Нова Загора за срок от шест месеца". "Болкан минералс дивелъпмънт", пък ще изследва площта "Иглика", разположена на територията на общините Болярово и Елхово, а в землището на с. Чинка, Крумовград, за две години "Гугаланови" ще проучва възможностите за добив на скално облицовъчни материали.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Правителството прие направеното от „Асарел Медет” АД предложение за удължаване с 15 г. концесия за подземни богатства – медни руди, чрез добив от находище „Асарел”, сключен в края на 1998 г. Условията в договора се запазват, съобщиха от правителствена информационна служба. За срока на продължението прогнозните инвестиции са в размер на 85 млн. лв. Предвидените разходи за опазване на земните недра и околната среда и за рекултивация на засегнатите земи са над 63 млн. лв. Очакваното годишно концесионно плащане е в размер на около 3,6 млн. лв., от които 50% ще се превеждат по бюджета на община Панагюрище, на чиято територия е разположена концесионната площ.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Правителството одобри издаването на шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на „Златна Панега Цимент” АД, „Ягуар-02” ЕООД и „Инертни материали – Ямбол” АД. Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите „Добревци” в община Ябланица и „Камъка” в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта „Питово” в община Нова Загора за срок от шест месеца. Минималният размер на очакваните инвестиции в разработването на кариерите е над 205 000 лв., а стойността на мероприятията по опазване на околната среда – близо 17 000 лв. Разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми получава „Болкан Минералс Дивелъпмънт” ООД. За три години дружеството ще изследва площта „Иглика”, разположена на територията на общините Болярово и Елхово. В проучвателните дейности ще бъдат вложени 666 500 лв., а в екомероприятия – 12 000 лв. „Асарел Медет” АД в продължение на две години ще проучва минни отпадъци в площта „Източно насипище” край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 000 лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 000 лв. В землището на село Чинка в община Крумовград за две години „Гугаланови” ООД ще проучва възможностите за добив на скалнооблицовъчни материали. В площта „Чинка-2” в проучвателни дейности ще бъдат вложени поне 24 700 лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 2470 лв. Правителството прие и решение, с което прекратява конкурса за избор на титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площта „Блок 1-23 Света Марина”. Блокът е разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море. Конкурсът е обявен през януари 2013 г., като решението е обнародвано в „Държавен вестник” и в Официалния вестник на Европейския съюз. Прекратяването му се налага, тъй като в срока за подаване на документи за участие няма постъпили заявления от кандидати.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Договорът за приватизацията на 90% от капитала на МБАЛ „Събо Николов” бе подписан на 31 март 2014 година в Панагюрище. Подписите си под него поставиха временно изпълняващият длъжността кмет на Панагюрище Георги Павлов и управителят на "Асарел Панагюрище Здраве” ООД д-р Борислав Ацев – дружеството приватизатор. Това стана пред погледите на инвеститора, общински съветници, лекари, журналисти и гости. „Приватизацията е решителен етап за модерно и качествено здравеопазване в нашата община… Панагюрци заслужават здравно обсулжване на високо ниво”, заяви Георги Павлов.
Източник: Други (01.04.2014)

Спряха изграждането на рудник край Панагюрище заради екологичната оценка Министерство на околната среда и водите спря изграждането на нов рудник край Панагюрище на „Асарел-Медет“ АД. Причината са пропуските в екологичния доклад. Според становищата, внесени в министерството от природозащитници, той е повърхностен, без анализи и екологични мотиви за направените оценки. Проектът е върнат на възложителя за допълнителни проучвания и анализи в защитена зона „Средна гора“, които ще продължат една година. В края на миналата година в Панагюрище бе проведено обществено обсъждане на Доклада относно добива и първичната преработка на металните полезни изкопаеми в участък „Лиса могила“, намиращ се в близост до основния рудник на „Асарел-Медет“. Най-голямото притеснение на природозащитниците е свързано със замърсяването от окисните отвали. Освен това според тях с реализацията на новия участък „Лиса могила“ е напълно възможно да бъде сериозно засегната историческата местност Оборище. Въпреки това кметовете на най-близките села Оборище, Бъта, Баня и Попинци, както и кметът на Панагюрище инж. Никола Белишки дадоха одобрението си за предстоящото разширение на „Асарел-Медет“. Причината е, че в проекта ще бъдат инвестирани близо 15 млн. лв. и се очаква чрез него да бъдат разкрити 40 нови работни места.
Източник: Марица (08.04.2014)

Euromax продаде златния си проект край Трън Канадската компания Euromax Resources се е разделила с проектите си за проучване на златни находища в България за общо 3.5 млн. долара. Това е станало чрез продажбата на българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището в Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица", където се правят проучвания. От компанията не уточняват кой е купувачът, но от съобщението става ясно, че сделката най-вероятно е свързана с "Асарел-Медет". Преди две години най-голямата медодобивна компания в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз", която държи правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, а още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г., става ясно от съобщението на Euromax. Като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Става дума за т.нар. net smelter return, които са в размер на 1.5% от брутния приход от определени количества от първото добито злато и сребро там. Фактът, че договорът за Трън е обвързан с този в Брезник, означава, че сегашният купувач е самата "Асарел-Медет" или най-малкото свързано с нея дружество. Сделката за Брезник беше подписана през април 2012 г., като купувачът се ангажираше да плати общо 3.5 млн. канадски долара за 100% от "Трейс рисорсиз". Миналата есен стана ясно, че "Асарел-Медет" е платила и последната част от договорената цена, но първоначалното споразумение е било променено. Повече подробности не бяха съобщени. След като покрай продажбата на проектите си Euromax се раздели и с две от местните си дружества, компанията е създала нова фирма за геоложки проучвания в България. Компанията "Евромакс екплорейшън сървисиз" (ЕЕС) е регистрирана в края на януари тази година. Към нея са прехвърлени и ключовите служители от "Евромакс сървисиз", включително старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров, който става управител на новото дружество. Като част от преструктурирането и заради новата си длъжност Димитров вече няма да бъде вицепрезидент, но ще продължи да се занимава с другите проекти на Euromax, посочват от компанията. Проектите й са на Балканите и включват златни находища в Македония и Сърбия. Част от приходите от продажбата на активите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Запасите в Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни преди две години, след като в края на 2011 г. дружеството получи удостоверение за геоложко откритие. След това компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Засега не е ясно на какъв етап е проектът. Другите две находища - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-късна фаза. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда.
Източник: Капитал (29.04.2014)

Базираната в Канада компания Euromax Resources излезе от проекта за добив на злато край Трън. Дружеството е продало българските си операции за 3.5 млн. долара, разделяйки се с Евромакс Сървисиз ЕООД, което държи 100 % от проекта край Трън и проучвателните концесии за Бабяк и Златарица. Продавачът е получил 0.6 млн. долара при подписване на сделката. Още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Остатъкът от сумата ще бъде задържан от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива няма, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г.. Компанията е създала нов самостоятелен център за изследователски услуги в минния сектор в България под името Евромакс Експлорейшън Сървисиз ЕООД. Euromax е базирано в Канада дружество за минни проучвания и добив на злато и неблагородни метали в Македония, Сърбия и България. Като част от сделката Euromax се отказва от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от находището "Брезник", които са в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на добиваното там злато. Изглежда, че вероятният купувач на правата за добив на злато край Трън е "Асарел-Медет", която държи и находището "Брезник". Преди две години най-голямата компания за добив на медна руда в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз" за 3.5 мл. канадски долара. "Трейс рисорсиз" държеше правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Според данни на Euromax запасите от ценни метали край Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро.
Източник: Дарик радио (07.05.2014)

Новият златотърсач Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него. В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания. Така една от най-големите български компании в медодобивната промишленост все по-категорично навлиза в добива на злато освен основния си бизнес - добив и обогатяване на медни руди. От една страна, бизнесът не е лесен в контекста на въпроса, който от време на време традиционно се завърта - доколко държавата успешно защитава икономическите си интереси при даването на концесиите. В началото на тази година "Атака" излезе с предложение за прекратяване на действащите концесии за добив на злато, ценни и редки метали, на което на министъра на икономиката и енергетиката се наложи да отговаря, като стана ясно, че ще се изработи нов закон и методика за изчисляване на концесионните такси. В комбинация със социалистическите послания за национализация напоследък, секторът е доста несигурен. Затова поредното тръгване на чужд инвеститор и заместването му от местен не идва неочаквано. От друга страна обаче, рентабилността в сектора е повече от добра, поне ако се съди от отчетите на лидера "Челопеч майнинг", която е 47% за 2012 г. Въпреки че през последната година цената на златото претърпя срив на международните борси, благородният метал винаги ще остане една от най-сигурните застраховки срещу инфлацията, като азиатските пазари, и по-специално Китай, се очаква да дадат нов живот на физическата търговия с него. На местна почва пък добивът на злато е концентриран в ръцете на малко на брой играчи. Проучванията край Трън на "Евромакс сървисиз" започнаха през 2003 г. и се провеждаха в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни в края на 2011 г. След това съгласно Закона за подземните богатства компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие, за да подаде и заявление за концесия. Засега обаче процесът е на ниво геоложко откритие, като другите две находища на "Евромакс сървисиз" - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-ранна фаза. От компанията отказаха коментар за причините. Възможно е да са се сблъскали с административни спънки, които да са ускорили продажбата. Концесиите не са основният профил на компанията, специализирана основно в проучването и продажбата на откритията си на по-късен етап. Това вече се случи с другата дъщерна компания на канадската фирма - "Трейс рисорсиз", която проучваше златно-сребърните находищата "Брезник" и "Ракитово" и през април 2012 г. беше продадена не на някой друг, а на "Асарел-Медет". Тя пък в началото на тази година го прехвърли към 100% дъщерното дружество "Асарел инвестмънт". В договора за покупко-продажба изрично е посочено, че целта на купувача е да разработи и управлява тези проекти по-нататък. Купувачът се ангажира да плати общо 3.5 млн. канадски долара за "Трейс рисорсиз", като миналата есен стана ясно, че е изплатена и последната част от договорената цена. Колкото до "Евромакс сървисиз", продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, отново за 3.5 млн. долара, (но не канадски, а американски), като от тях 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара - до края на 2018 г. Канадската компания има още златни проекти на Балканите, и по-специално в Македония и Сърбия, като част от приходите от продажбите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Euromax вече заяви амбиции да навлезе и в добива, а не само в геоложките проучвания, и е много вероятно това да се случи именно в Македония. От компанията определят нагласите на държавата и населението там като "приятелски" към добивната дейност. Нещо, което напоследък не изглежда валидно за България. На местна почва фирмата златотърсач остава само с новосъздадената си в края на януари компания за геоложки проучвания "Евромакс екплорейшън сървисиз", към която са прехвърлени и основните служители от "Евромакс сървисиз", като старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров става управител на новото дружество. От "Евромакс сървисиз" отказаха да отговорят на въпроса кой е купувачът, а от "Асарел-Медет" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че те са новият собственик. Източници, запознати със сделката, обаче потвърдиха пред "Капитал", че купувачът е "Асарел-Медет". За това има и някои косвени доказателства, а именно - като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Или от предишната сделка за "Трейс рисорсиз", която предвиждаше продавачът да получи и част от приходите от продажбата на суровината независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Т.нар. net smelter return (NSR) беше в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник". Една от възможните причини за всеобщото мълчание е, че сделката може и да подлежи на регулаторно одобрение. "Асарел-Медет" е със сериозни приходи на пазара - над 600 млн. лв. за 2012 г. Компанията добива злато и от собствените си находища край Панагюрище, като покупката на още две компании - "Трейс рисорсиз" и "Евромакс сървисиз", проучващи още 5 златни находища, би изпратило сделката в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе дали това няма да доведе до доминираща позиция на пазара. Обикновено регулаторът не се явява пречка, но процедурата отнема време, ценно, ако компанията продавач бърза да осребри активите си. Затова е възможно да е приложена една наложила се напоследък техника - първо купува физическо лице (за което няма нужда от разрешение на КЗК) и после се минава процедурата за реалния купувач. Иначе "Асарел-Медет" не е точно местен инвеститор. Най-голям дял в дружеството има австрийската Voest-Alpine Intertrading, която към края на 2012 г. е държала 67.6%, а работници и служители държат 31%. Сред тях голям дял има и изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. С поредната сделка "Асарел-Медет" ще засили още повече позициите си в сегмента добив на злато, но това ще върви в комбинация с класическите трудности при прокарването на проектите и с големите инвестиции в сектора. В момента злато в България се добива основно в Челопеч, смятано за едно от най-големите в Европа, с концесионер "Дънди прешъс металс Челопеч" и в находище "Чала" с оператор "Горубсо - Кърджали" (виж картата). Канадската Dundee Precious Metals притежава и находището в Крумовград, но то все още не е в експлоатация. Компанията среща сериозни пречки от страна на местните власти, като наскоро обяви, че проектът поскъпна и общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Злато се добива и на рудниците на "Елаците - Мед" край село Мирково, както и от "Асарел-Медет" край Панагюрище, но то е незначително на фона на основната медна суровина в рудниците. Сега пред "Асарел-Медет" предстои сериозна работа и инвестиции по разработването на вече закупените проекти от канадската проучваща компания, като от общо пет находища само две са напред в процедурите. В най-зряла фаза е находището в Брезник, където тече обжалване на Оценката на решението по ОВОС във Върховния административен съд от Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО и СД "АСРО - Ем - Асенови Сие", като делото е насрочено за края на септември. Административният съд в Перник отсъди в полза на екологичната оценка. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. За находището в Трън, което е второ по пистата, все още няма оценка каква ще е необходимата инвестиция за разработването му, тъй като тя става ясна при разработването на инвестиционно предложение, а за момента проектът разполага само с удостоверение за геоложко откритие (по-ранна фаза). Така че колко голям ще е новият бизнес на "Асарел-Медет" ще стане ясно чак след години.
Източник: Капитал (07.05.2014)

“Асарел-Медет” отрови рибата в Луда Яна Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" отново е отровило рибата в река Банска Луда Яна между панагюрските села Баня и Бъта. Първи за инцидента сигнализираха екоактивисти от мрежата "Блулинк", които в четвъртък звъннали на тел. 112. "Наши сътрудници от с. Баня установили умряла риба в реката до селото, цветът на водата е променен в сребрист", пише в писмо до прокуратурата Костадин Дичев, шеф на сдружението ГДБОПП. Донесоха ми умряла риба мряна с дължина 15-20 см. Някоя от тях дори беше започнала да се разлага, което означава, че замърсяването е отпреди седмица. Водата е мътна, но лошото е, че когато отидох по реката, не видях нито една жива риба", заяви вчера кметът на с. Бъта Георги Александров. Експертите на екоинспекцията веднага са обследвали горното течение на реката за причините за замърсяването. "Установени са наличие на единични бройки мъртва риба. Взети са водни проби на няколко места от река Банска Луда Яна - на моста в с. Баня, р. Банска Луда Яна - преди вливане на р. Гергицовска, р. Панова - преди вливане в р. Асарелска, след площадката на "Асарел Медет" АД, р. Асарелска и р. Свинарски дол, след площадката на "Асарел Медет" АД и от изхода на пречиствателна станция за руднични води на "Асарел Медет" АД. Резултатите ще станат ясни в началото на следващата седмица", съобщиха от РИОСВ-Пазарджик. От "Асарел-Медет" отрекоха да има замърсяване.
Източник: Стандарт (10.05.2014)

Всеки ден проверки заради “Асарел Медет” Проверяват всеки ден водите край Панагюрище. Това обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на запитване за паниката на населението край Панагюрище за отровени вода и риба в река Луда Яна. Не съществува опасност за живота и здравето на населението по поречието на р. Луда Яна. Това съобщиха от МОСВ след направените незабавни проверки и взети водни проби, извършени след получения на 8 май сигнал за наличие на мъртва риба в реката. Проверките са направени от експерти на РИОСВ-Пазарджик съвместно с експерти на регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околната среда, обясниха от МОСВ. Изследвано е цялото поречие на реката и на хидротехническите съоръжения на "Асарел Медет", Панагюрище, твърдят от МОСВ. Взети са проби от реките Банска Луда Яна, Панова, Свинарски дол, Асарелска и от изхода на пречиствателната станция на "Асарел Медет". Отклонения в технологичния режим на станцията няма, но заради прогнозите за предстоящи валежи на станцията е предписано ежедневно да представя резултатите от мониторинга на повърхностните води. Резултатите от изпитванията на водите от ИАОС ще бъдат изпратени до края на седмицата за експертен анализ и на Басейнова дирекция, Пловдив, обясниха още от МОСВ.
Източник: Стандарт (13.05.2014)

След поредния случай на отровена риба в река Банска Луда Яна природозащитници поискаха да бъде отнет лицензът на “Асарел-Медет”. Мотивите им са, че медодобивното предприятие години наред извършва престъпление, като замърсява водите и трови населението на панагюрските села Попинци, Баня и Бъта, при това безнаказано. “От 2010 г. досега има над десет замърсявания на горната част на реката - от извора до село Баня, където водата би трябвало да бъде изключително бистра. Лично аз 7-8 пъти съм сигнализирал за умряла риба, и то за много по-големи количества, отколкото при последния случай. Но РИОСВ, Министерство на околната среда и водите, не само че не си вършат работата, нещо повече - извършват престъпления, като не санкционират “Асарел-Медет” за огромните постоянни замърсявания, които причиняват на река Банска Луда Яна и надолу по течението на цялата Луда Яна. И по този начин ги предпазват от търсене на наказателно преследване. Защото по закон отравянето на повърхностни води е престъпление”, заяви пред “Марица” Константин Дичев от Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП). Той обясни, че замърсяването на реката става всяка пролет и есен, когато има силни дъждове. Но очевидно и след последния инцидент този месец отново няма да има наказани. От “Асарел-Медет” отричат да има замърсяване. Не са имали промишлена авария, а автоматичните мониторингови станции не са регистрирали отклонения по показателите. Според експертите от РИОСВ-Пазарджик също няма нарушение. Изнесените резултати показват, че взетите водни проби от реките Панова и Асарелска са в допустимите граници, а при пречиствателната станция за руднични води на “Асарел” не са констатирани отклонения в технологичния режим. Единствено при пробите, взети от река Банска Луда Яна при моста на село Баня, има леко превишаване на стойностите за електропроводимост. Повишената мътност, следствие от падналите дъждове, оказва влияние върху този показател, констатират експертите от екоинспекцията. “При тези високи води на река Луда Яна точно за едно денонощие водата е пречистена. При едно залпово изпускане на води от “Асарел” до момента, в който са взети пробите, водата се разрежда и замърсяването не може да бъде хванато с химически анализ”, смята Константин Дичев. Според него много по-удачна е била ирландската система за установяване на замърсявания, използвана преди десетина години във всяка една регионална инспекция по околната среда и водите у нас. Чрез нея с абсолютна точност е можело да се докаже кой точно е извършителят пет години след замърсяването, както и откъде идва то, като се изследват безгръбначните в тинята на течащи води. Според природозащитника обаче и сега може да се установи замърсяването, тъй като умрялата риба е индикация за всеки един експерт. Но от РИОСВ-Пазарджик просто си затварят очите. “За мен те манипулират пробите. Невъзможно е според пробите водата от “Асарел-Медет” да е по-чиста от питейна, а в същото време рибата да умира”, каза Дичев. И обясни, че рибата натрупва металите, но не умира веднага от тях. При промяна в Ph или някакъв друг показател на водата обаче, умира за минути от кислородна недостатъчност. Медодобивното предприятие е единственото в региона, което с дейността си може да предизвика подобна аномалия в показателите на водата. “Затова ние искаме да бъде отнет лицензът на “Асарел-Медет” за огромните престъпления, които постоянно се повтарят във времето от 2010 г. насам. Те не правят нищо, за да прекратят тези замърсявания. И постоянно тровят хората от Попинци, Баня и Бъта”, категоричен е природозащитникът.
Източник: Марица (21.05.2014)

“Асарел-Медет” не е тровил риба "Асарел-Медет" не е тровил риба в река Банска Луда Яна. Това сочи анализът на водните проби, взети от пречиствателната станция на "Асарел-Медет". Той не показва никакво превишение на индивидуалните емисионни норми по комплексното разрешително на обекта, се казва в съобщение на РИОСВ, Пазарджик. Изпитванията на водните проби от изхода на пречиствателната станция за руднични води са с показатели: мед - 0,002 mg при норма 0,1 mg; манган - 0,03 mg при норма 0,3 mg; желязо - 0,167 mg при норма 1,5 mg на литър, и рh - 6,2 при норма от 6 до 8,5. Тъй като съгласно Закона за водите компетентен орган да анализира и обобщава данни за показателите на водните проби от местните реки е директорът на Басейнова дирекция, Пловдив, РИОСВ, Пазарджик е изпратила до града под тепетата протоколите от изпитванията на водите, взети на 8 май за произнасяне по компетентност.
Източник: Стандарт (27.05.2014)

200 000 евро очакват три иновативни бизнес проекта в индустриалната промишленост Общо 200 000 евро ще бъдат вложени в иновативни проекти в сферата на индустриалната промишленост, става ясно от условията на обявения конкурс от „Асарел-Инвестмънт“ съвместно с „Инниммо Адвайзърс“. Те търсят идеи с висок потенциал за пазарна реализация в сферата на минната и преработвателната индустрия, химическата промишленост, разработването на компоненти и системи за енергийна ефективност и ВЕИ, рециклирането на отпадъци и опазването на околната среда, както и в електрониката и електрическите двигатели. Под иновативна идея, уточняват организаторите, се има предвид продукт, процес, услуга или бизнес модел, представляващ технологична новост. Тя трябва да носи полезен ефект и да задоволява реална потребност на българския пазар. Идейните предложения може да са били пуснати в употреба, но условието е да не са се предлагали повече от 2 години. За да спечелят инвестиция, кандидатите освен че трябва да докажат, че идеята им има практическо приложение, се очаква да се ангажират и с развитието на проекта. До паричната награда ще се доберат не повече от три проекта, като не е изключено да бъдат финансирани и два или дори само един. Те ще бъдат подкрепени под формата на дялова инвестиция. „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД e инвестиционната компания на лидера в добива и обогатяването на медни руди в България „Асарел-Медет” АД. „Асарел-Медет” АД е първата българска компания, която през 2005 г. получава Сертификат за Инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции заради мащабния си проект за модернизация на производството. „Инниммо Адвайзърс“ е българска консултантска компания в областта на инвестиционното банкиране, специализирана в предоставянето на услуги и решения по инвестиционни проекти, корпоративни финанси, сливания и придобивания, преструктуриране и управление на активи.
Източник: 3e-news (28.05.2014)

495 са действащите концесии за добив на природни ресурси, за които е сключен концесионен договор, обяви министерството на икономиката и енергетиката. В това число влизат и концесионните договори, сключени с общините. По групи подземни богатства броят на концесиите е: * За метални полезни изкопаеми, включително злато и сребро - 18 бр. * За индустриални минерали – 73 бр. * За нефт и природен газ – 17 бр. * За твърди горива – 19 бр. * За строителни материали – 309 бр. * За скалнооблицовъчни материали – 58 бр. * За минни отпадъци – 1 бр. По данни за 2013 г. с най-голям дял добито подземно богатство и оттам постъпили приходи от концесионни плащания по видове подземни богатства са: При концесиита за добив на метални полезни изкопаеми: * находище “Челопеч” – с концесионер “Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД * находище “Елаците” – с концесионер “Елаците мед” АД * находище “Асарел” - с концесионер “Асарел Медет” АД При концесиите за добив на природен газ: * находище “Каварна” с концесионер “Петрокелтик” ООД * находище “Калиакра” с концесионер “Петрокелтик” ООД При концесии за добив на индустриални минерали: * находище “Вятово” с концесионер “Каолин” АД * находище “Есенниците” с концесионер “Каолин” АД * находище “Саръгьол 21” с концесионер “Каолин” АД При концесиите за добив на твърди горива: * находище “Източномаришки въглищен басейн” с концесионер “Мини Марица- изток” ЕАД. През 2013 г. постъпилите приходи от концесионни плащания са в размер на 73 223 756 лв. без ДДС и ДДС в размер 14 360 707 лв. По бюджета на съответните общини по местонахождение на концесионните обекти са преведени 26 776 955 лв. без ДДС. По групи подземни богатства концесионното плащане е: * енергийни – нефт, газ, твърди горива - 22 540 181 лв. без ДДС; * метални - 29 970 287 лв. без ДДС; * неметални и строителни - 20 113 291 лв. без ДДС. Най-много са концесиите за строителните материали, но основните приходи за държавата са от металите и от нефт и газ.
Източник: 24 часа (16.06.2014)

На проведеното на 3 юли 2014 г. Общо събрание на акционерите на „Асарел-Медет“ АД бе взето решение за промяна в начина на управление на дружеството и преминаване от едностепенна система на управление в двустепенна. Промяната в управлението на дружеството се изразява във формирането на два основни органа – Управителенсъвети Надзорен съвет. Тези промени намериха съответно отражение и в приетия от Общото събрание на акционерите нов Устав на „Асарел-Медет“АД. Промените бяха вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството съгласно изискванията на закона на 16 юли 2014 г. За членове на новосформираните органи са избрани: Надзорен съвет: проф. д-р Лъчезар Цоцорков – председател на Надзорния съвет Радко Шуманов – заместник-председател на Надзорния съвет Андрей Делчев – член на Надзорния съвет Управителен съвет: инж. Делчо Николов – изпълнителен директор Иван Дончев – прокурист Димитър Л. Цоцорков – член на Управителния съвет.
Източник: Фирмена информация (22.07.2014)

Компанията „Асарел-Експлорейшън“ ще вложи 1,9 млн. лева в проучване за добив на полезни изкопаеми в площ „Боримечково“. Това стана ясно днес след като правителството одобри издаването на разрешение за проучване за три години. Теренът се намира в района на общините Пазарджик, Панагюрище и Лесичово. В проучването на терена дружеството ще вложи и 120 000 лева по мероприятия за опазването на околната среда. Вследствие на предоставянето на разрешението ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в общината, както и ще бъде увеличен и суровинният потенциал на страната, обясняват от правителствената пресслужба.
Източник: econ.bg (28.08.2014)

Върху почти 29 хил. кв. км от българската територия се добиват или търсят полезни изкопаеми. Това е над една четвърт от площта на България (111 000 кв. км), показват данни на Министерството на икономиката и енергетиката. Площите са двойно повече спрямо 2012 г. когато се е копаело върху 14,9 хил. кв. км. В статистиката обаче влизат и териториалните води на страната и нейната икономическа зона в Черно море. Благодарение на концесиите от началото на годината в министерството на икономиката са влезли 64,7 млн. лева, което обаче е с 20% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Тогава в бюджета са постъпили над 77 млн. лева. Ведомството има начислени, но неполучени 37,5 млн. лева от концесии в края на юли. От тази сума 31 млн. лв. се падат на въгледобивните дружества. Най-големи суми за концесионни права плащат златните и медните рудници "Челопеч Майнинг", "Асарел Медет" и "Елаците мед". В момента в страната има 503 действащи концесионни договора за добив на полезни изкопаеми. Концесионната им площ е над 1,7 хил. кв. км. За сравнение преди две години раздадените концесии са били 438, на площ от малко над 1000 кв. км. Най-голямо увеличение има при концесиите за добив на строителни материали, които към момента са 374. Огромен е обаче ръстът на площите, върху които са дадени права за търсене и проучване. Докато през 2012 г. се е копаело върху 13,9 хил. кв. км, то сега този показател вече е 27,26 хил. кв. км. От началото на годината министерството е направило 335 проверки и е издало 3 наказателни постановления за 50 хил. лева. Най-често концесионерите не плащат дължимите по закон такси, показват проверките.
Източник: Труд (10.09.2014)

„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

Тричленка на ВАС разреши златодобива край Брезник. За това съобщават от фирмата "Трейс рисорсиз", част от групата на "Асарел-Медет", в писмо до местната власт. С решението си от 28 октомври ВАС оставя в сила решението на Административния съд в Перник, като отхвърля всички жалби срещу инвестиционното намерение за златодобива. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Инвестиционното намерение на "Трейс рисорсиз за златодобив ще се осъществява в местността Милин камък край Брезник. Според проучванията в находището има 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Очакванията са те да осигурят експлоатационен период от 11 до 23 години. Добитата руда ще бъде обогатявана, а ценните метали ще бъдат извличани в миннообогатителен комплекс, който ще бъде изграден. До 2 години след приключване на експлоатацията засегнатите площи ще бъдат рекултивирани. Делото срещу инвестиционното намерение бе заведено от столичното Сдружение за аграрни екологични проекти "Гео" и от брезнишката "АСРО - ЕМ-Асенови и сие". Мотивите на жалбоподателите бяха, че добивът на злато ще увреди природата. Така влиза в сила решение по ОВОС на директора на РИОСВ-Перник, което дава зелена светлина за инвестиционното намерение.
Източник: Стандарт (06.11.2014)

Минна компания планира добив на злато на километър от центъра на Брезник Планираният от компанията "Трейс рисорсиз" добив на злато край Брезник ще се осъществява непосредствено до населеното място. По проект концесионнната площ на златното находище отстои на 1200 м по права линия до центъра на града. Най-близо до мястото, където ще се извършва подземен добив, е квартал "Варош" - 870 метра. Производствената зона - обогатителна фабрика и хвостохранилище, ще са на 2200 метра по права линия от центъра на града. В писмото компанията уверява, че взривните дейности няма да се усещат от населението и няма да има негативен ефект върху сградите, въздуха и природната среда, твърди компанията. Инвеститорът планира да развие и да приключи проекта за срок от 18 до 30 години, в зависимост от запасите. Активната експлоатация на находището „Милин камък“ ще бъде в период от 11 до 23 години. Очаква се в минния комплекс да работят около 400 души. В края на миналата година Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу добиването на златосъдържащи руди от находището "Милин камък" край Брезник. Очаква се концесионният договор да бъде подписан в началото на тази година. „Трейс Рисорсиз“ е 100% собственост на предприятието за открит добив и обогатяване на медни руди - „Асарел-Медет” - Панагюрище. Прогнозните средства за реализацията на проекта са над 120 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2015)

„Асарел-Медет” АД е най-високо оцененият работодател в минно -добивната индустрия. Това бе обявено на 19 януари по време на съвместна пресконференция от президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров и изпълнителния директор на Българската стопанска камара Божидар Данев. Оценката е на базата на разработена от двете организации рейтингова система, като проектът е финансиран със средства от Европейския съюз. За целите на изследването е използвана информация за 4365 предприятия, които се развиват в 23 сектора на българската икономика. Авторите на рейтинговата система са се позовали единствено на официални данни, взети от Националния статистически институт, Агенцията по вписванията, Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и други български институции. В методиката за изработването на рейтинговата система са ползвани обективни критерии като рентабилност, ефективност, финансово състояние и автономност, обращаемост на капитала, внедряване на иновации, корпоративна социална отговорност, разходи за труд, текучество на персонала и др., стана ясно на пресконференцията. Планират се мерки за надграждане на системата, включително и чрез оценки на мениджъри и служители. Идеята е резултатите от рейтинговата система да бъдат обявявани ежегодно, за да бъдат точен ориентир както за дружествата-партньори, така и за търсещите работа и професионална реализация, обобщиха от БСК и КНСБ.
Източник: Фирмена информация (19.01.2015)

"Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари.До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. 07 Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Pапочна изпълнението на мащабния ремонт и техническото обновление на МБАЛ „Събо Николов“ в Панагюрище. Проектът е за 55 милиона лева и до края на година ще превърне болницата в свърхмодерен медицински комплекс с многопрофилна дейност и нов онкологичен център. Управителят на „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД д-р Борислав Ацев представи параметрите на мащабния проект и заяви, че до момента над 300 специалисти са изявили желание да започнат работа в медицинския комплекс. Основната цел на проекта е изграждането на модерен високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център и комплексна многопрофилна дейност. Предстои да бъде извършена реконструкция на съществуващата сграда на болницата и допълнително да се построи онкологичен център, технологично свързан с нея. Проектът ще бъде реализиран с публично-частно партньорство между Община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти от Панагюрище и страната. Прогнозната стойност на инвестицията е около 55 милиона лева, които ще бъдат вложени до края на тази година в строително-монтажни работи и ново оборудване. Изграждането на новия комплекс е най-мащабният проект в сферата на българското здравеопазване за последните 25 години. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ООД. На всеки 50 пациенти, които ще се лекуват в онкологичния център, държавата ще пести по около 1 милион лева, тъй като цените, на които ще се извършват услугите по здравна каса, ще са около два пъти по-ниски тук спрямо цените в Турция и три пъти по-ниски спрямо цените в Германия. В новия онкологичен център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и за Югоизточна Европа мултимодални медицински линейни ускорителя от най-високия клас в света.
Източник: Фирмена информация (30.04.2015)

„Асарел-Медет“ вдига болница за 55 млн. лв. Минната компания „Асарел-Медет“ започна изграждането на високотехнологична болница в Панагюрище на стойност 55 млн. лв. Комплексът ще развива многопрофилна дейност и ще разполага с онкологичен център. Проектът е публично-частно партньорство между община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД. Болницата ще разполага с 268 легла и 520 души персонал. За диагностика ще се използва най-съвременно оборудване - компютърен томограф, магнитен резонанс, позиционно-емисионeн томограф (ПЕТСТ), роботизиран ангиограф и други. В онкологичния център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и региона мултимодални медицински линейни ускорители.
Източник: Преса (30.04.2015)

"Асарел медет" и "Сименс" с награди от КРИБ Две награди връчи премиерът Бойко Борисов на пролетния бал на КРИБ. Те са в категория "качество". Първата от тях е за "Асарел-медет" АД. Призът получи лично председателят на Надзорния съвет на компанията проф. Лъчезар Цоцорков. Втората награда от премиера получи "Сименс". Тя бе приета от главния изпълнителен директор Боряна Манолова. В категория "растеж" бяха отличени две компании. Първата от тях е "Трейс". Наградата получи председателят на съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" АД проф. Николай Михайлов. Втората награда взе компанията "Ден и нощ" и шефът й Галин Анастасов. Призовете връчи министърът на икономиката Божидар Лукарски. Голямата награда на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев бе връчена на "Минстрой".
Източник: Стандарт (30.04.2015)

Заплатата в "Асарел Медет" 3,5 пъти над средната "Асарел-Медет" е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за "Качество". Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант "Сименс". Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. На 29 август в курорта Панагюрски колони ще се съберат работниците и ветераните на дружеството, което е ежегодна традиция. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. "Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна", казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в "Асарел-Медет" АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в "Асарел-Медет" АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Юбилейна инициатива е всяко новородено бебе на работещ в компанията да получава златен медальон с фирмено лого, върху който са гравирани името, датата и часа на раждане. 21 деца от асарелски семейства вече получиха своя уникален подарък, казват от дирекция "Човешки ресурси". Развива се проектът "Гордея се с труда на моите родители", по който десетки момичета и момчета посещават работното място на родителите си. На територията на предприятието отскоро има параклис "Света Богородица", който бе вдигнат с дарения от работещите. "Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност", посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, "Асарел-Медет" се гордее с двете си награди "Инвеститор на годината" - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт "Тисен Круп" и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания "Оутотек". "За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие", казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В "Асарел-Медет" може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. "Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда", подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на "Либхер" и колесни товарачи на "Катерпилар", заедно със 130-тонни автосамосвали "БелАЗ", сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони "Кребс" и конусни трошачки "Метсо" от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на "Уемко" от Великобритания и "Оутотек" от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. "Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година", пояснява той. "Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие", изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони. А статуетката за "Качество" вече е част от фирмената експозиция. Стои до десетки други призове, до последните браншови награди "Иновации", "Безопасност на труда" и "Грижа за природата" и до петте национални награди за социалната отговорност на предприятието.
Източник: Стандарт (07.05.2015)

Асарел Медет посреща 50-годишен юбилей през август Асарел-Медет е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за Качество. Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант Сименс. Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна, казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в Асарел-Медет АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в Асарел-Медет АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност, посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, Асарел-Медет се гордее с двете си награди Инвеститор на годината - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт Тисен Круп и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания Оутотек. За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В Асарел-Медет може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда, подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на Либхер и колесни товарачи на Катерпилар, заедно със 130-тонни автосамосвали БелАЗ, сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони Кребс и конусни трошачки Метсо от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на Уемко от Великобритания и Оутотек от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година, пояснява той. Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие, изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Френски гигант търси кадри в ХТМУ Уникален шанс за професионално развитие ще получат утре в 11,00 ч. студентите в ХТМУ София. Френският гигант "Монтюпе" идва на крака в университета, за да търси кадри. Фирмата предлага стажантски програми за студенти и докторанти и желае да назначи инженери със специалност "Металургия" за обезпечаване на производствените процеси и развойната дейност с инженери-технолози в областта на металолеенето, термичното обработване и изработване леярски форми и инспектиране и обезпечаване на качеството на готовата продукция. "Монтюпе" е призната за световен лидер в производството на алуминиеви изделия за автомобилната индустрия. Дружеството притежава седем завода във Франция, Великобритания, Испания, Мексико, България и Индия. В края на 2006 г. е основан заводът в Русе, а самото производство стартира през 2008г. В момента предприятието има три производствени халета, в които се произвеждат цилиндрови глави и носачи за световно известни автомобилни конструктори: АУДИ, БМВ, ПОРШЕ, РЕНО, ФОРД, ВОЛВО, а скоро и за ДАЙМЛЕР - МЕРЦЕДЕС. ИНвестициите в Русе се оценяват на 100 милиона евро. В ХТМУ ще присъстват Микаел Бризон - индустриален директор за Франция и България, Владимир Владимиров (мениджър производствени въпроси), Райна Крапчанска (мениджър човешки ресурси) и Емин Бахар (инженер, завършил ХТМУ). Университетът работи по същата успешна схема с всички големи компании, които развиват химия или металургия в България. Сред тях са "Асарел Медет", КЦМ-Пловдив, "Аурубис" и много други.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Посланици от три контенента на гости в "Асарел-Медет" Трима посланици и двама търговски съветници посетиха "Асарел-Медет" АД. Председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха предприятието пред амбасадорите на Испания Хосе Луис Тапиа, на Аржентина Гийермо Салвадор Асрак и на Индонезия Бунян Саптомо. В делегацията участваха още и търговско-икономически съветници на мисиите на Белгия и Испания у нас. Дипломатите се запознаха с историята и постиженията на "Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. Гостите посетиха диспечерната площадка за автоматизирано управление на рудник "Асарел", Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед и изцяло модернизираното наскоро флотационно отделение на Обогатителната фабрика. Делегацията посети и и музейния комплекс със залата трезор на Панагюрското златно съкровище. В Панагюрище в разговорите с гостите се включиха шефът на Общинския съвет Станимир Велчев и зам.-кметът на общината Георги Павлов.
Източник: Стандарт (03.07.2015)

"Трейс Рисорсиз" ще добива злато край Брезник в следващите 20 години Правителството разреши на "Трейс Рисорсиз" да добива злато и сребро край Брезник. Компанията получи концесия за 20 години на находище "Милин Камък" в землището на Брезник, Пернишка област. За първите седем години дружеството ще инвестира 45 млн. долара. Дружеството "Трейс рисорсиз" е собственост на "Асарел Медет", което добива медна руда край Панагюрище. Те купиха компанията от канадската "Юромакс Рисорсиз", която откри находищата в Брезник и Ракитово, край Пазаржик. Проучванията оценяват залежите край Брезник на около 14 тона злато и на около 60 тона сребро. Плановете на компанията са добитата руда да бъде обогатявана, а ценните метали от нея да бъдат извличани чрез гравитационен и флотационен метод. За това се предвижда изграждането на минно-обогатителен комплекс. Ще бъде направено и депо за хумусни материали и инсталация за преработка на рудата. Сега предстои наемането на около 400 души работници, които ще работят във фабриката.
Източник: Медия Пул (30.07.2015)

Браншът ще празнува своя Ден на миньора на 18 август На 18 август 2015 г. ще се проведе Националното честване на Деня на миньора, съобщиха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Програмата включва молебен за здраве в катедрален храм "Св. Неделя", тържествено събрание в "София Хотел Балкан" (Шератон), пресконференция. По време на Тържественото събрание проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на БМГК ще изнесе доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия в България и устойчивото й развитие. Част от празника са Годишните национални награди на компании от бранша за 2014 г., които Българската минно-геоложка камара ще връчи в пет категории: резултати, иновации, опазване на околната среда, безопасност и социална отговорност. Oрганизационният комитет включва Българска минно-геоложка камара, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия (НТС по МГДМ), Синдикат на миньорските федерации "Подкрепа" (СМФ "Подкрепа), Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ (ФНСМ към КНСБ). Спонсори и съорганизатори на събитието са "Дионисомарбле" ЕООД, "Елаците-Мед" АД, "Минстрой Холдинг" АД и "Асарел-Медет" АД.
Източник: Строителство Градът (14.08.2015)

Добивът на полезни изкопаеми се е повишил с 10% през 2014 г. Добивът на полезни изкопаеми в България се е повишил с 10% през изминалата година и е достигнал 99 млн. тона. Очакванията на бранша са през 2015 г. тези темпове на нарастване да се запазят, като през второто полугодие дори се ускорят. Това съобщи председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на честването на Деня на миньора – 18 август. Въпреки увеличения добив обаче стойността на произведената продукция намалява – за изминалата година тя е 2.37 млрд. лв., което е с 8.1% по-малко спрямо 2013 г. Основен фактор за свиването е поевтиняването на металите и другите суровини на световните борси, което започна през 2013 г. и продължи и през миналата година. По думите на Цоцорков, който е и председател на надзорния съвет на "Асарел Медет", секторът генерира между 4 и 5% от БВП на страната. През 2014 г. секторната статистика показва увеличение на добива на полезни изкопаеми в почти всички подотрасли с изключение при течни горива, където имаме намаление от 48%. Този подотрасъл обаче формира едва 0.21% от общия добив в страната. Най-голямо увеличение е отчетено при другия най-малък подотрасъл в сектора – добива на скално-облицовъчни материали, който е нараснал с 18% спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. формира 0.5% от общия добив. Традиционно най-голям дял при добитите полезни изкопаеми имат твърдите горива и металните полезни изкопаеми – през миналата година те формират съответно 34% и 32.3% от общо извлечените количества полезни изкопаеми. Производството на инертни материали генерира една четвърт от общия добив. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази – 66 млн. лв
Източник: Капитал (19.08.2015)

80 млн. лв. носи на държавата добивът на руда Държавата ще получи над 80 млн. лева от концесионни такси за добив на полезни изкопаеми до края на годината. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на честването на Деня на миньора в София. По думите й, събраните до момента пари от концесии са над 66 млн. лева. За сравнение, средствата, постъпили в бюджета по същото перо през 2014 г., са 70 млн. лв. Причината за повишението е очакваният нов ръст в добива на полезни изкопаеми. „Тази година ще задържим темпа на развитие на добивния бранш и ще достигнем ръст от над 10%, като второто полугодие ще е по-силно“, коментира пред „Труд“ председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. По думите му, според последното проучване на енергийното ведомство концесионните такси върху добивната индустрия у нас са на нивото на европейските и единствено незаконният добив ощетява държавата. Минните ни компании произвеждат между 4,5 и 5% от БВП на страната. Добитата руда достига до над 1 млрд. тона годишно, което е близо до нивата от годините преди кризата. Единственият сектор, който отчита сериозен спад, е добивът на нефт и природен газ. Там спадът е близо 50% заради изчерпване на настоящите находища, но до две години се очаква засилване. Най-печеливши са компаниите, които добиват метални полезни изкопаеми. За миналата година те са произвели продукция за 1,3 млрд. лева. Най-малко печеливш е секторът на въглищата, където държавата определя цената. Общо местните ресурси осигуряват близо 30% от суровините на металургичната индустрия, а с въглища се произвежда над 40% от електроенергията. Общият брой на дадените концесии в България към края на 2014 г. е над 500, показва статистиката на Министерството на енергетиката. Общата площ, върху която се търсят подземни богатства или се добиват, е над 29 хил. кв. километра или почти една четвърт от територията на България. Самите концесии обаче са върху 0,9% от площта на страната, останалото са проучвателни дейности. Според статистиката на минната камара, докато производството расте, броят на заетите в минната индустрия намалява. Причината е, че се увеличава производителността. Тя е близо 2,5 пъти по-висока от средната за тежката индустрия или над 86 000 лева на един зает. "Асарел", "Каолин" и "Нипроруда" с по три награди Призове за най-добрите Добивните компании „Асарел Медет“, „Каолин“ и „Нипроруда“ са дружествата, получили най-много награди в тазгодишната класация на Българската минно-геоложка камара. За най еко в категорията голяма компания беше отличена „Каолин“. Тя получи призове за „Иновации“, „Безопастност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“. „Асарел Медет“ също получи признание в сферата на зелените технологии заедно с дъщерното си дружество „Асарел Ремонт“. Компанията бе отличена и в категориите „Безопасност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“. Като средно голямо предприятие „Нипроруда“ беше наградена за „Иновации“, „Безопасност и здраве при работа“ и за „Значим екологичен проект“. Наградата за социалноотговорна компания, за която гласуват ресорните журналисти в сектора, тази година отиде при медодобивната „Елаците-мед“ за нейната програма „Отговорност към местните общности“. За най-високи годишни резултати през 2014 г. в категорията голямо предприятие бе отличена „Минстрой Холдинг“ заради 31,44% ръст на производството. Приз за средно голямото дружество взе „МДЗ Балша“ с ръст на добива и производството от 20,6 на сто. При малките предприятия наградата е за „Инфрапроект консулт“ с ръст на приходите от 25,50%. Според минната стратегия Запасите от злато са за 25 години Добивът на метални полезни изкопаеми ще е приоритет за развитието на цялата минна индустрия през следващите 20 години. Това предвижда новата Минна стратегия на страната, която се очаква да бъда гласувана днес от Министерския съвет. Тя е изработена още през 2012 г., но Министерството на енергетиката е актуализирало стастическите данни в нея. Според прогнозите в стратегията, у нас може да се добива каменна сол още над 8000 години, гипс и манган - над 400 години. Запасите от лигнитни въглища са за 70 години, от каолин - за 20 години, от злато - около 25 години. Останалите находища се очаква да свършат за 15 години. Ето защо от министерството залагат в развитието на бранша да бъде силно застъпено разработването на нови находища, както на метални полезни изкопаеми така и на газ и нефт. Засилен контрол срещу незаконния добив Министерството на енергетиката ще засили контрола над незаконния добив на полезни изкопаеми чрез нова дирекция във ведомството, съобщи министър Теменужка Петкова. Експерти ще обикалят рискови места в страната, където се предполага, че има незаконни находища. Незаконно в страната се добиват най-вече скалнооблицовъчни и строителни материали. Според минната камара сивият сектор в бранша достига до 80-85%, като сред най-силно засегнатите райони са Ивайловград и Гоце Делчев. Понякога концесионерите излизат от рамките на предоставеното им находище за добив като така произвеждат повече от разрешеното. В други случаи фирми или частни лица копаят без разрешително. 1269 лева средна заплата Средната месечна заплата на заетите в добивната индустрия през 2014 г. е 1269,40 лева, показват данните на Националния статистически институт. Това е с 2% повече от предната година според данните на бранша. Най-високи заплати получават заетите в добива на метални полезни изкопаеми, а най-ниски в сектора на въгледобива. Минният отрасъл е сред най-рисковите сектори по отношение на трудовия травматизъм. Злополуките обаче намаляват с 6% през 2014 г. в сравнение с 2013 г. Броят им достига 176, като смъртните са три. За сравнение през предишната година по време на работа са загинали 8 миньори, а общият брой на злополуките е бил 183.
Източник: Труд (19.08.2015)

Минната индустрия със стратегия за развитие за следващите 15 години Минната индустрия вече има стратегия за развитие до 2030 г. Правителството одобри новата програма на днешното си заседание. Това става след няколко поредни години, през които проектът на документа беше актуализиран неколкократно, но така и не стигна до гласуване на Министерски съвет, въпреки перманентните настоявания от страна на бранша и Българската минно-геоложка камара (БМГК). Основен приоритет на новата минна стратегия е устойчивото развитие на тази индустрия в България. За целта се предвижда осигуряване на балансиран икономически, социално- и екологичноотговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната. С реализацията на заложените в минната стратегия приоритети ще се гарантира стабилна инвестиционна среда в един от ключовите за българската икономика отрасли, обясняват от Министерски съвет. Ще бъде въведена ефективна система за контрол на дейностите по проучване, добив и преработка на подземните богатства. Един от основните акценти на стратегията е и превенция на незаконния добив в страната. Това беше уточнено още вчера от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която взе участие в отбелязването на Деня на миньора. Тогава представителите на добивния сектор отново поискаха от правителството по-скорото приемане на стратегията, която е актуализиран вариант на предложението, което отлежаваше още от 2012 г. Реализирането на общите и специфични стратегически цели, заложени в документа, ще създаде предпоставки и гаранции за устойчиво развитие на минната индустрия в България в съответствие с европейската инициатива за суровините и провеждане на единна и ясна държавна политика по отношение на подземните богатства на страната. Ще бъдат създадени условия за работата на отрасъла с грижа за околната среда, свеждайки до минимум последствията от добивната дейност и осигурявайки рекултивацията на миннодобивните площи. С приемането на Национална стратегия за развитие на минно-суровинния отрасъл се осигуряват предпоставки към 2030 г. страната ни да е регионален лидер в рационалното оползотворяване на запасите от подземни богатства. Ако предвидените в новата стратегия мерки бъдат реализирани, в близките години браншът ще претърпи сериозно развитие. Очакваните инвестиции са в размер на около 4 млрд. лв., благодарение на което ще бъдат разкрити много нови работни места и добивите ще бъдат значително увеличени. Според председателя на БМГК проф. Лъчезар Цоцорков при заети в момента около 30 хил. души в добивната индустрия у нас, броят им ще нарасне с нови 15 хил. Същевременно ще има и преки печалби за самата държава от концесионните такси. В момента на година в хазната от тях постъпват около 70-80 млн. лв. При реализация на мерките, заложени в новата минна стратегия, сумата ще бъде увеличена с около 50%, обясни Цоцорков.
Източник: econ.bg (20.08.2015)

Министър-председателят Бойко Борисов откри новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище. Залата е изградена чрез публично-частно партньорство с инвестиция от 14 млн. лв. Теренът е предоставен от община Панагюрище, а главен инвеститор е минна компания „Асарел-Медет“ АД. „Арена Асарел“ разполага с модерно спортно-техническо оборудване, което позволява провеждане на състезания и тренировки по 30 вида спорт, както и организирането на концерти, фестивали, изложения и др. Съоръжението има две зали. Голямата е с размери 25 на 44 метра и капацитет от 1 562 места, като при необходимост може да бъдат монтирани допълнително още 400 седалки. Малката зала е с капацитет от 250 седящи места. Залата е оборудвана с четири съблекални, две сауни, пет VIP ложи, шест коментаторски кабини, фитнес център, две зали за пресконференции. Предвидено е във фоайето да бъде подреден музей на панагюрския спорт. Залата разполага още с ресторант за 150 посетители и панорамна тераса с изглед към ново изкуствено езеро с пеещ фонтан. През зимата водната площ на езерото ще бъде замразявана за ледена пързалка. Премиерът Бойко Борисов даде символичен старт и на първото спортно събитие под покрива на чисто новата „Арена Асарел‘". От 19 до 23 август залата е домакин на престижния Международен турнир по тенис на маса, който се провежда под патронажа на министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Източник: Инвестор.БГ (21.08.2015)

Новата (стара) стратегия на минната индустрия След близо три години чакане минната индустрия се сдоби със стратегия за развитието на брашна до 2030 г. Тя беше одобрена от Министерския съвет в средата на миналата седмица, въпреки че беше пусната за обществено обсъждане още през 2012 г. Документът, който оттогава е претърпял някои корекции (последните от които статистически), все още не е публикуван официално от Министерство на енергетиката. От бранша, който е участвал в изготвянето на стратегията, възлагат големи надежди на документа. Според председателя на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков с изпълнението на заложените мерки ще бъдат осигурени още 15 хил. работни места (при 30 хил. в момента), а приходите от концесии ще се увеличат с 50%. Сред приоритетите на бранша, за които той настоява от години, е борбата срещу "сивия" сектор и незаконния добив на подземни богатства. За разлика от стратегията, която беше предложена на обществено обсъждане преди три години, в една от последните редакции на текстовете се предлагат по-сериозни мерки в тази насока като инкриминиране на незаконния добив като престъпление. Нещо, за което в Министерството на енергетиката усилено се работи, особено след като за свлачището в пернишки квартал в началото на юли беше нарочен незаконният добив на въглища от "Мини Перник". Стратегията също така предвижда концесии да се предоставят единствено на лица с доказан опит в търсенето и проучването на подземни богатства. В стратегията се залага и въвеждането на нови технологии, които да намалят загубите при добива, повишаване на производителността и енергийната ефективност. Важно за развитието на бранша е и усъвършенстването на законодателството в областта на подземните богатства. Металните полезни изкопаеми, чийто добив е с най-голям дял в сравнение с останалите видове (по данни на БМГК 32.8% за 2014 г.), са приоритет според стратегията. Техните запаси обаче са сравнително малки, което е и една от причините за насърчаването на търсенето и проучването на нови находища. Стратегията също така предвижда да се търсят нови нетрадиционни източници на минерални суровини като находища на шистов газ и редки елементи. Перспективите пред добива на строителните материали, които също имат значителен дял спрямо общия добив на полезни изкопаеми (25.4% за 2014 г.), също са засегнати от стратегията. Според текста през последните години броят на кариерите значително се е увеличил, което налага постепенното им окрупняване за по-доброто организиране и безопасност по време на работа. С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скалнооблицовъчни материали е необходимо и въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз. В проекта на стратегията се предлага определянето на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни. Добивът на въглища в България също е сред основните за сектора. Той се извършва основно от държавната "Мини Марица-изток" и частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" на Христо Ковачки. В стратегията обаче е записано, че определен тласък в развитието на подземния въгледобив може да окаже усвояването на Добруджанския въглищен басейн. България има и залежи от уран, които според проектодокумента могат да покрият една трета от нуждите на АЕЦ "Козлодуй". За целта обаче е необходимо политическо решение, което да позволи добива. Страната разполага и с голям потенциал за откриване на нови находища на минерални суровини, особено в сравнение с останалите страни на ЕС. Като цяло предприятията в сектор "Добивна промишленост" са конкурентни на тези от бранша в Европейския съюз, пише в стратегията. Според данните най-добри показатели за производителност на разходите за труд са постигнати през 2006 и 2007 г., като след това се наблюдава значителен спад в резултат от влиянието на икономическата криза. Рентабилността на предприятията от сектора също е по-добра от средната за бранша в ЕС. Изчислените по-високи норми на печалба обаче са в резултат в най-голяма степен от значително по-ниските разходи за труд в сравнение със средните за съюза.
Източник: Капитал (25.08.2015)

Минната камара: Цените на металите са близки до критичните нива Предприятията от добивната и преработващата промишленост също ще бъдат засегнати от спадащите цени на международните пазари. От Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 дружества в сектора, коментираха, че в момента цените на металите са близки до критични нива. И допълниха, че в борсовите цени се забелязва цикличност с падове и повишения на цените на металите, които се добиват в България. В момента за пореден път от 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на цените на металите на световните борси, което влияе върху конкурентоспособността на българските рудодобивни компании, чиято продукция се търгува по борсови цени, посочват още от камарата. Обясниха също, че в подобна ситуация компаниите трябва да оптимизират разходите си, за да преодолеят ниските приходи, които са функция от борсовите цени и добитите количества. Когато пък цените се увеличат трайно, компаниите интензивно влагат средства в инвестиционните си програми, за да могат да се подготвят за циклите на намаление.
Източник: Капитал (25.08.2015)

За 6 месеца от "Асарел-Медет" са внесли 66 млн. лева в бюджета Минната индустрия в България формира 5% от брутния вътрешен продукт на страната, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на отбелязването на Деня на миньора и на честването на 50-та годишнина от създаването на българската минна компания "Асарел - Медет" АД. Минерално-суровинният отрасъл има ключово значение за развитието на българската енергетика. Той осигурява заетост на над 24 000 души в сектора и създава условия за работа на около 300 фирми, каза министър Петкова. За периода от 1999 г. до първото полугодие на 2015 г. включително общият размер на платените концесионни възнаграждения от българската компания е 70 млн. лв. без ДДС. Като една от водещите български минни компании, за две години и половина 2013 г., 2014 г. и първото полугодие на 2015 г. „Асарел-Медет" АД е внесла концесионни плащания в община Панагюрище за повече от 6 млн. лева. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази - 66 млн. лв. - очакваме преизпълнение на заложените суми. Отчитайки значимостта на минната индустрия за устойчивото енергийно и икономическо развитие на страната Министерският съвет прие Национална стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия, каза министър Петкова.
Източник: expert.bg (31.08.2015)

"Асарел-Медет" инвестира 400 млн. лв. в минната индустрия Едно от най-големите предприятия в бранша "Асарел-Медет" ще инвестира повече от 400 млн. лв в три проекта пред 2016 г.. Това стана ясно от думите на председателя на Надзорния съвет на компанията и председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Лъчезар Цоцорков. Той обяви, че два от проектите ще бъдат реализирани в община Панагюрище. В същото време ще бъдат разкрити и близо 800 нови работни места. Хиляди работници, служители и гости уважиха тържеството по случай 50-годишния юбилей на най-голямата медодобивна компания у нас " Асарел-Медет" АД, което бе в събота.
Източник: Club Z (01.09.2015)

Златото, оловото, цинкът и медта ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година. Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища. От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години, пише "Труд". Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания "Дънди прешъс металс". Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата. Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните "Елаците мед" и "Асарел Медет", варовиковото предприятие "Каолин", газодобивното "Мелроуз" и държавното "Мини Марица изток". За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона. Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища. Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години. Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна. Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години. При строителните материали малко са само варовикът за цимент - за още 115 години, и чакълът - за 30 години. Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.
Източник: Дарик радио (05.10.2015)

Българската компания Датикум изгражда цялата ИТ инфраструктура на свръхмодерния медицински комплекс в Панагюрище В проект на стойност няколко милиона лева Датикум АД (Daticum) ще изгради изцяло нова ИТ инфраструктура на реновираната МБАЛ "Събо Николов" в Панагюрище. Модерният високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център е най-мащабният проект в сферата на българското здравеопазване за последните 25 години. Прогнозната стойност на инвестицията, предприета от "Асарел Панагюрище Здраве" ООД е 55 млн. лв. Датикум ще проектира, достави и изгради нов център за данни с частна облачна инфраструктура, опорна мрежова свързаност в болницата, десктоп виртуализация за работните места, безжична мрежа, комуникационна система и система за медицински повиквания, системи за видеонаблюдение и контрол на достъпа, както и да достави крайните потребителски устройства. Сложната технологична инфраструктура на болницата в Панагюрище ще може да обслужва и координира над 500-те специалисти и помощен персонал като всеки от тях ще има достъп до различни процеси и данни. От гледна точка на медицинското обслужване болницата ще разполага с най-модерните софтуерни системи за диагностика и управление на лечебния процес. "Най­голямото предизвикателство в проекта е интеграцията на единадесетте комплексни ИТ системи, които ще изградят гръбнакът на процесите по лечение и обслужване на пациентите в болницата. В същото време комуникационни системи ще позволят на специалистите на болницата не само да имат своевременен достъп до медицинска информация, свързана с пациентите им, но и ще позволи най-модерно обучение на младите специалисти чрез връзка с водещите медицински центрове в света." – сподели Росен Маринов, изпълнителен директор на Датикум АД, част от Сирма Груп Холдинг АД. Високите технологии ще позволят да се въведе за пръв път в България едновременно съчетаване на образни диагностични методи (позитронно-емисионeн томограф /ПЕТ-СТ/, магнитен резонанс, компютърен томограф, роботизиран ангиограф, ултразвукови методи и други) с оперативни интервенции, най-модерни инвазивни методи, телекомуникационни връзки с водещи центрове във всички специалности, което ще предостави на българските пациенти качество и експертиза от световно ниво. Болничният комплекс ще включва 268 легла и 520 души медицински и немедицински персонал, като само в обучението на кадрите е предвидено ежегодно да се влагат по 400 хиляди лева. Проектант на болничния комплекс е "Ри Соф" ООД. Главен изпълнител на строителството е "ГБС Пловдив" АД. Основната цел на проекта е изграждането на модерен високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център и комплексна многопрофилна дейност. Първата копка стартира в края на април т.г. До края на октомври приключва реконструкцията и технологичното обновление на съществуващата сграда на болницата с РЗП 16 107 кв. м. Към нея се изгражда нов онкологичен център (РЗП 4 095 кв. м), в който ще бъдат внедрени двата най-добри за България и за Югоизточна Европа мултимодални медицински линейни ускорителя от най-високия клас в света. Проектът се реализира чрез публично-частно партньорство между община Панагюрище, "Асарел-Медет" АД и десетки лекари и медицински специалисти от Панагюрище и страната. На всеки 50 пациенти, които ще се лекуват в онкологичния център, държавата ще пести по около 1 милион лева, тъй като цените, на които ще се извършват услугите по здравна каса, ще са около два пъти по-ниски тук спрямо цените в Турция и три пъти по-ниски спрямо цените в Германия.
Източник: Строителство Градът (07.10.2015)

28 млн. т златни руди лежат под краката ни Природните богатства осигуряват 5% от икономиката на страната Имаме запаси от около 20 000 т уран, но добивът му е забранен България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми. Минната индустрия през 2015 г. в цифри Общ добив - 79,5 млн. тона Произведена продукция - 5% от БВП на страната Износ - 3,4 млрд. лв. Платени концесионни такси - 62 млн. лв. Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства Медни руди В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина. В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед. Златни находища В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи. Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово. Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т. Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив. Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му. Оловно-цинкови руди Находищата на оловно-цинкови руди са с около 15,4 млн. тона запаси, които в експлоатация ще свършат за 12 години. Находищата са съсредоточени в Източните Родопи (70% от запасите), Средна гора (18% от запасите) и Стара планина (8% от запасите). Съдържанието на метал в тях е било твърде променливо през различните години на добив - от общо съдържание на олово и цинк над 10% в началото до 3-4%. След 1995 г. голяма част от тези мини са затворени. Оловно-цинкови руди се срещат и във Врачанско-Искърския руден район. В момента се разработват около 50% от находищата. За района на Източните Родопи са дадени 10 концесии за добив. В една от тях - за мина "Чала" в Спахиевското рудно поле, се добива и злато. През последните години добивът варира между 580 хил. и 640 хил. тона добита руда годишно. Добрите цени на оловото на световните пазари благоприятстват инвестициите за добив и преработка на оловни руди. Други метални руди България разполага с 25,3 млн. т железни руди, но в близките години не се очаква да се развива добив на тях. Най-значимият рудник - "Кремиковци", беше затворен през 2004 г., а през 2010 г. и металургичният комбинат. Вътрешното потребление на желязо, чугун и стомана се задоволява само от внос. Страната ни е богата на манганови руди със запаси от 26,4 млн. т. Най-известното находище е "Оброчище", Варненско, където се добиват около 100 000 т руда годишно чрез подземен добив. Запасите на находището са големи, но показателите на рудата не са добри - съдържание на манган около 26% и висока влажност. В района на Североизточна България (Варненско) има голям потенциал за откриване на нови находища на манган. В момента е дадено и едно разрешение за търсене и проучване там, но има проблеми с екологични и туристически организации поради близостта с големи туристически центрове. България разполага с 9 381 хил. тона геоложки запаси от волфрамови руди, които не са в експлоатация. Все пак в Западните Родопи има дадена една концесия за добив от находище "Грънчерица". Високата цена на волфрама и увеличеното световно потребление го прави изключително атрактивен метал за добив. На територията на България са известни минерализации и на молибден, антимон, живак и др. При подходящи технологии може да се използват и суровини за производство на алуминий. Тази група находища няма съществен дял и перспектива в общия план на минно-добивната дейност. Уран В България са известни около 40 находища на уран, разработвани в миналото. Добивът е осъществяван основно подземно (Елешница и Смоляновци) или със сондажи чрез подземно излужване - района на Горнотракийския комплексен грабен и Струмския грабен. С постановление на Министерски съвет от 1992 г. са прекратени всички дейности, свързани с добив и проучване на уранови находища, извършвани от бившето Държавно предприятие "Редки метали". От съществуващите две обогатителни фабрики в Бухово и Елешница, втората все още отделя минимални количества емисии (жълт кег) от пречистването на минните води чрез смоли. Хвостохранилището на Елешница е напълно рекултивирано със средства по Програма PHARE, като се поддържа система за очистване на подземните води. Преди 1990 г. уранодобивът беше от съществено значение за миннодобивната промишленост на България и е осигурявал значителна заетост. Променената световна пазарна конюнктура след края на "Студената война" води до срив на търсенето и цените. По това време голяма част от добива се е осъществявал с дотации от държавата поради стратегическото значение на суровината до разпадането на "Източния блок". Една част от находищата са били нерентабилни (тези с подземен добив) поради ниските съдържания и ниски пазарни цени. Друга част - тези, в които добивът е осъществяван чрез сондажи или по комбиниран способ, обаче биха били рентабилни дори при особено ниските световни цени от порядъка на $40 за кг. В периода 1946-1990 г. в България са добити около общо 38 000 т уран. В момента са останали запаси от около 20 000 т. Стратегията допуска евентуално преразглеждане на сегашните ограничения след задълбочен анализ на актуалните икономически условия, ако се повишат цени и ако има засилен пазарен интерес. Водещ критерий обаче трябва да е спазването нa европейските изисквания за опазването на околната среда, гарантиращи екологосъобразен добив и преработка. Нефт и газ Според Баланса на запасите България разполага с 9510,3 млн. куб. м газ, 127,9 хил. т нефт и 1235,3 хил. т кондензат. Находищата на нефт и газ са изцяло съсредоточени в Северна България. Открити незначителни по брой и обем находища има и в района на Враца-Кнежа, Плевен и Североизточна България. Фирмата "Дайрект Петролиум" е регистрирала търговско откритие на газо-кондензатно находище "Койнаре" в района на Червен бряг (с. Девенци) с доказани запаси над 2 млрд. куб.м и значителен потенциал от ресурси. В последните години са проведени проучвания на континенталния шелф на Черно море в блок Галата, в чиито граници са открити находища "Каварна", "Каварна-изток" и "Калиакра". Проучванията са извършени от фирмата "Мелроуз Рисорсиз", която е получила концесии за добив на газ от тези находища. Добиваните количества нефт и газ у нас заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната - годишно се добиват 183,1 млн. куб. м газ, 25,1 хил. т нефт и 1,1 хил. т кондензат. Наличието на запасите и добивът са твърде незначителни, имайки предвид годишното потребление само на газ в страната от около 2,6 млрд. куб. м. Резултатите от многогодишните проучвания показват, че едва ли могат да се очакват открития на значителни по запаси находища от конвенционални находища на нефт и газ. Големи перспективи съществуват в евентуалното разработване на газохидратни находища в акваторията на Черно море като "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"). Перспективи съществуват и за използването на метана в някои въглищни находища, преди всичко в Добруджанско. В момента в България са действащи и в процес на разглеждане 22 разрешения за търсене и проучване на нефт и газ. Има дадени 18 концесии за добив на нефт и природен газ - четири от тях са в континенталния шелф. Въглища На територията на България са известни около 43 находища на въглища. Те са с разнообразна възраст, вид и качество. Най-големи са запасите на лигнитни въглища - 1,843 млрд. т и годишен добив от 29,127 млн. т. Независимо от ниското им качество те са основен източник за производство на електроенергия в страната. Над 50% от общо произведената електроенергия в страната се пада на термичните централи, захранвани с български въглища. Основните запаси и добив на лигнитни въглища са съсредоточени в "Марица-изток", като добивът е по открит способ. Стратегията залага добивът на лигнитни въглища да се запази или да надвиши 35-36 млн. тона годишно. 86% от запасите от лигнитни въглища са в експлоатация. Осигуреността на страната със запаси е за 58 г. Освен това има залежи на кафяви въглища от около 71 млн. тона. Добивът им е в района на Перник и Черноморския басейн край селата Рудник и Черно море.
Източник: Стандарт (12.10.2015)

Тежка индустрия: Зараза от Китай Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш. Част от световния пазар По данни на националната статистика за първите десет месеца на 2015 г. добивът на метални руди в страната е намалял с повече от 6% на годишна база. Спад от 3% има и в оборотите. Производството в бранша като цяло остава почти без промяна, като това се дължи на другите подсектори. Добивът на въглища например отчита рекорден ръст от близо 12%, а увеличение от малко под 4% се наблюдава и при неметалните полезни изкопаеми. Трябва да се отбележи обаче, че компаниите от тези подсектори продават основно на местния пазар. В същото време по отношение на рудите българските компании не са изолирани от глобалните тенденции, тъй като цената на продукцията им се определя на световната борса. Малко предимство за българските минни дружества е това, че за разлика от световните компании разходите им са в левове, което частично облекчава ситуацията при тях. Основните производители на медни руди в България са "Асарел–Медет" и "Елаците мед", а медно-златни руди се добиват от "Дънди прешъс металс Челопеч". Производството на оловно-цинкови руди е концентрирано в предприятия на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и КЦМ. От компаниите не коментираха индивидуалните си резултати. Информация има единствено за "Дънди прешъс металс", което е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals. Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите. Неизбежни мерки Мерките, които предприемат българските минни компании, следват тези на световните гиганти, макар за момента да не се говори за съкращения и спиране на мощности. Усилията на компаниите в момента са съсредоточени върху това да запазят производството и пазарните си дялове, както и стратегическите си отношения с клиенти и доставчици, казаха от камарата. Естествената първа стъпка при низходящия пазарен тренд е свиване на инвестициите. Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения и оптимизация на технологичните процеси, в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници и във внедряване на научни разработки и иновации. Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга - осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер, казаха от БМГК. В периоди на неблагоприятни пазарни цени компаниите преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират, добавиха оттам.
Източник: Капитал (04.01.2016)

И цената на медта се срина, "Асарел-Медет" мина към антикризисна програма През последното тримесечие на 2015 г. и от началото на настоящата година „Асарел-Медет“АД изпълнява програма с антикризисни мерки заради срива на цените на металите на международните пазари. Това посочи изпълнителният директор на дружеството инж. Делчо Николов, като представи равносметката за 2015 г. и открои приоритетите за настоящата година. Той подчерта, че се наблюдава драстичен спад в цените на всички метали, които достигнаха най-ниските си нива за последните години. Сериозната криза се дължи основно на забавен икономически ръст на най-големия потребител Китай, като се характеризира с дълбочина, продължителност и неопределеност и поставя компаниите пред тежки изпитания. Сега основната цел пред дружествата от сектора е оцеляване и съхранение на потенциала им, посочват анализатори на глобално и национално ниво. Само за последната година цените на основните метали се сринаха с около 30%, сочи статистиката. В резултат от намаляващото търсене в световен мащаб, през последните седмици част от големите световни лидери в добива като „Рио Тинто“, „Англо Американ“ и „Гленкор” също обявиха редица мерки, свързани със ситуацията. Преустановява се работата на много минни компании и се съкращават десетки хиляди работни места, спират се инвестиции и дивиденти, а компаниите се обезценяват. „Очакванията ни са низходящата посока на цените на металите да продължи през настоящата и следващите няколко години. Ние обаче вярваме, че благодарение на опита ни, както и на големите ни инвестиции в иновации, които далновидно направихме през годините, ще успеем да преодолеем този труден период. Справяли сме се с подобни катаклизми и досега“, заяви инж. Делчо Николов. Той коментира, че дружеството има свои политики за мониторинг и управление на ценовия и валутен риск, както и предварително разработен комплекс от мерки, които се прилагат при подобни неблагоприятни пазарни ситуации. В годините на по-добра конюнктура „Асарел-Медет“АД извърши необходимите инвестиции, които доведоха до оптимизация на технологичните и организационни процеси и до снижаване на производствената себестойност. Същевременно мениджмънтът предприема действия за редуциране или отлагане във времето на някои планирани в предишни периоди инвестиции. Извършва се преоценка и преструктуриране на разходите във всички звена и направления. Приоритет за компанията остава стремежът за запазване на работните места и възнагражденията на служителите, въпреки неблагоприятните условия, заяви още изпълнителният директор. При анализа на резултатите за 2015 година инж. Николов подчерта, че всички натурални, технологични и финансово-икономически показатели са изпълнени спрямо заложеното в бизнес плана на дружеството, като са съпоставими с тези от предходната 2014 година. Откроено бе, че през миналата година „Асарел-Медет“АД реализира два мащабни инвестиционни проекта. След като през 2011 год. бе открита Циклично-поточна технологична линия за транспорт на откривка за 100 милиона лева, през 2015 година в експлоатация бе въведена и Циклично-поточна технологична линия – ЦПТ-3 за трошене и транспортиране на руда от рудник „Асарел“ до корпус „Едро трошене“ на Обогатителната фабрика. Новата ЦПТ-3 е с производителност от 3 хиляди тона на час. С пускането й в експлоатация се постигна икономически ефект от скъсяването на транспортното разстояние и значителното намаление в обема на произведените тонкилометри от автосамосвалите. Това пряко рефлектира върху по-ниската себестойност на извозената минна маса, като се изразява и в значим екологичен ефект от намаление на отделяните от автосамосвалите газове. Инвестиционните разходи за проектиране, преоборудване, преместване, строително-монтажни работи и пускане в експлоатация на ЦПТ-3 са в размер на около 20 милиона лева, показва равносметката. На пълни обороти през 2015 година заработи и модернизираната изцяло първа секция на флотационното отделение на Обогатителна фабрика, като в този проект бяха вложени 25 милиона лева. За реализацията му беше проучен световният опит и се достави последно поколение оборудване на водещите производители. Изградени са ново въздуходувно и компресорно стопанство, които обезпечават работата на цялото флотационно отделение. Въведена е и нова контролна система за автоматизация, при която чрез визуализация са обхванати всички процеси във флотацията. С извършената реконструкция и модернизация се подобряват технологичните показатели и се намалява разходът на електроенергия.
Източник: Фирмена информация (19.01.2016)

Злато от Брезник - след седем години и 120 млн. лв. Най-новото златодобивно дружество в страната - "Трейс рисорсиз", което е част от групата на "Асарел – Медет" - Панагюрище, вече може да започне работа по проекта си край Брезник. В края на януари компанията подписа концесионен договор за добив на златно-сребърни руди от находище "Милин камък" край града. Сега компанията може да започне подготвителните работи и строителството на съоръженията и ако всичко върви по план, до шест-седем години години да започне добив. Инвестицията се оценява на 120 млн. лв. Прекият собственик на "Трейс рисорсиз" - "Асарел инвестмънт", има още шест находища. Чрез инвестиционното си дружество панагюрското предприятие, което има годишни приходи от порядъка на 400 - 600 млн. лв., навлезе в златодобива през 2012 г. Това е първият проект на най-голямото рудодобивно предприятие в страната - "Асарел - Медет", който ще е извън Панагюрище. Сега започва първият етап от реалното изпълнение на проекта. Той ще продължи минимум три години. В този период поетапно ще започне строителството на инфраструктурата, сградите, съоръженията и самата мина. Добивът ще стартира не по-късно от 2023 г., т.е. до седем години от началото на концесията. "Трейс рисорсиз" планира да изгради комплекс с подземна мина, обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ близо 2200 дка. Годишно ще се добиват 300 хил. тона руда, от която на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до метал, най-вероятно в България.
Източник: Капитал (04.02.2016)

Кой е златотърсачът и къде търси "Трейс рисорсиз" е 100% собственост на "Асарел инвестмънт" от групата на "Асарел – Медет". Инвестиционното дружество купи компанията през пролетта на 2012 г. от канадската Euromax Resource заедно с правата за проучване на находищата "Милин камък" край Брезник и "Ракитово" край Велинград. Първото беше пред регистрация на търговско откритие, а вторият проект беше на етап регистрация на геоложко откритие. При подписването договорът беше на стойност 3.5 млн. канадски долара, но впоследствие бяха направени промени. Това беше първата сделка, с която "Асарел" навлезе в добива на злато. Две години по-късно – през 2014 г., от същия продавач компанията купи и "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището край Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи. Сделката отново беше за 3.5 млн. канадски долара. В момента Euromax Resources, която се занимава основно с геоложки проучвания, продължава да работи в България чрез дружеството си "Евромакс експлорейшън сървисиз". "Асарел инвестмънт" има разрешения за търсене и проучване на още две площи в Югоизточна България. За тях обаче фирмата кандидатства, а не купи проучени на някакъв етап. В "Асарел – Медет" най-голям акционер е австрийската Voest Alpine Intertrading, която по данни към края на 2012 г. държи около 68%. Останалите акции са собственост на работници и служители, а голям дял сред тях има председателят на надзорния съвет на дружеството Лъчезар Цоцорков. За 2014 г. оборотът на компанията е 428.5 млн. лв., като намалява с близо 18% заради поевтиняването на металите на световния пазар. Печалбата се свива с 37% до 115 млн. лв.
Източник: Капитал (04.02.2016)

"Асарел Медет" стана инвеститор на 2015 г. Минно-обогатителният комплекс "Асарел Медет" и съвместното му дружество с лекарите от общинската болница и община Панагюрище "Асарел Панагюрище здраве" са носителят на голямата награда "Инвеститор на годината" за 2015 г. на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Отличията, които бяха връчени на специална церемония в сряда вечерта, се присъждат на компании за направените от тях устойчиви инвестиции, разкриването на нови работни места и внедряването на високи технологии. "Асарел Медет" и "Асарел Панагюрище здраве", в която минната компания е мажоритарен акционер, получиха наградата за проекта си за медицински комплекс с 268 легла в града. Проектът е на стойност около 55 млн. лв., от които "Асарел Медет" ще вложи 28.3 млн. лв. През декември съвместното дружество получи сертификат за инвестиция клас А. Носител на отличието за иновативен бизнес за 2015 г. е производителят на стени за катерене "Уолтопия. Германският производител на автомобилни компоненти "Костал България" получи наградата в категория "Инвестиция в разширяване на бизнес". Призът за "Инвестиция в човешки капитал" получи старозагорското предприятие за производство на каучукови уплътнения за автомобилната промишленост "Стандард профил България".
Източник: Капитал (11.02.2016)

"Асарел Медет" стана инвеститор на годината "Героят на тази вечер е "Асарел-Медет" АД, заяви вицепремиерът Томислав Дончев на юбилейната церемония, 10-а поред за годишните награди "Инвеститор на годината". Той връчи големият инвеститорски Оскар на шефа на "Асарел - Медет" Лъчезар Цоцорков заради вложението в болницата в Панагюрище "Асарел Панагюрище Здраве". Цоцорков благодари на екипа на "Асарел" и на правителството заради приетата стратегия за развитие на минната индустрия. Вицепремиерът Дончев пък поиска от шефа на българската агенция за инвестиции Стамен Янев да има и инвеститор на десетиетието. Подгласници в тази категория са "Бер-Хелла Термоконтрол" и "АББ България. Наградата за "Инвеститор в иновативен бизнес" получи от вицепремиера Меглена Кунева "Уолтопия". След победителя са "Елдоминвест Варна" и "Пи Пи Ди България". "Златният бик" за "Инвестиция в разширяване на бизнеса" връчи на "Костал България" министърът на икономиката Божидар Лукарски. На второ и трето място в тази категория са "Мебел-стил" и "Фесто".
Източник: 24 часа (11.02.2016)

71,6 млн. лева без ДДС били приходите от концесии за 2013 година Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: Money.bg (31.03.2016)

Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: News.bg (31.03.2016)

Минната камара и Асарел-Медет АД представиха в Панагюрище модела за професионална подготовка на кадри Работна среща за представяне на модела за професионална подготовка на кадри се проведе в хотел Каменград – гр. Панагюрище, на 31 май. Организатори на форума, в който участваха представители на бизнеса от цяла България, учебни заведения, местна власт, браншови и неправителствени организации, бяха Българската минно-геоложка камара и Асарел-МедетАД. Целта на срещата бе да се покажат резултатите от активните действия на бизнеса в Панагюрище и успешното сътрудничество между работодатели и институции в сферата на професионалното образование. Изпълнителният директор на БМГК инж. Иван Андреев приветства участниците в срещата и заяви, че форумът се организира по желание на фирмите от минния бранш. „Образованието има смисъл, само ако правим така, че всяко дете да получава качествени знания. Благодарение на подкрепата, която срещаме от „Асарел-Медет“АД, можем да си позволим да въвеждаме нови подходи и да не чакаме мудните действия на националната реформа в образователната сфера“, каза заместник-кметът на община Панагюрище Галина Матанова. / pa-media.net
Източник: Стандарт (03.06.2016)

Панагюрище има работеща болница за 92 млн. лв. Най-голямата еднократна инвестиция в болница за последното десетилетие е факт. На 11 юни заработи многопрофилната болница "Уни хоспитал" в Панагюрище. Тя е специализирана в лечение на онкологични заболявания и досега в нея са вложени 92 млн. лв. Рекордьор дотук в България е "Токуда", в която към откриването й през 2006 г. бяха инвестирани 120 млн. евро, но с дооборудването вложението достигна 220 млн. евро. За разлика от софийската болница тази в Панагюрище не е единствено частна инициатива, а има и малко общинско участие - сградата на старата болница, земята и малка част от нужното финансиране. Иначе основният инвеститор е медодобивното дружество "Асарел - Медет", което е смесена българо-австрийска собственост. Третото по размер медицинско вложение - 35 млн. евро, беше направено в края на миналата година - в онкоболницата на "Сити клиник". Другата новост при "Уни хоспитал" е, че проектът е първи голям извън столицата. И се цели както в региона на Средногорието, така и в медицинския туризъм. Накратко проектът дотук е реконструкция и преоборудване на досега съществуващата общинска болница "Събо Николов" и изграждане на нов онкоцентър. Според д-р Борислав Ацев, изпълнителен директор на инвестиционното дружество "Асарел Панагюрище здраве", е възможно до една година инвестицията да нарасне с още 5-7 млн. лв., инвестирани в център за роботизирана хирургия. Така общата стойност на вложените до края на 2016 г. в "Уни хоспитал" средства ще бъде около 97-99 млн. лв. Съдружниците в това медицинско начинание са "Асарел Панагюрище здраве" с 90% и община Панагюрище с 10%. Според регистрацията на "Асарел Панагюрище здраве" в Търговския регистър от края на септември миналата година най-голям дял държи едноименната медодобивна компания - 67%. Следва "Бизнес устойчиво развитие 06", което е на Лъчезар Цоцорков, с 28%, и общината - с 2.7%. В най-голямото дружество от групата - "Асарел – Медет", най-голям акционер е австрийската Voest Alpine Intertrading, която по данни към края на 2012 г. държи около 68%. Останалите акции на "Асарел Панагюрище здраве" са собственост на работници и служители. От мениджмънта на компанията допълват, че по-малки инвеститори са и индустриални фирми от региона на Панагюрище, но това засега не се вижда в Търговския регистър. Акции притежават и лекари, медицински сестри и немедицински персонал от "Уни хоспитал". Строителството на обекта е на "Главболгарстрой - Пловдив" и заедно с оборудването на "Уни хоспитал" процесът продължи около 10 месеца. От възникването на идеята в "Асарел - Медет", през предварителните проучвания до неговото завършване отне почти 6 години. Лъчезар Цоцорков, председател на надзорния съвет на "Асарел - Медет", каза при откриването, че целта е не просто да се направи само съвременна болница, а да се запази жизнеността на малките общини от Средногорието. "Като създадем по-добри условия за живот и възможности за по-доходен труд на млади хора, които да останат тук, вместо да поемат пътя на миграцията, значи сме постигнали целта си. "Уни хоспитал" е нашият пример за корпоративна социална отговорност за проект с дългосрочна добавена стойност. Проектът носи след себе си още нови работни места за малкия и средния бизнес, свързани с различни услуги, включително медицински туризъм", добави Цоцорков. В "Уни хоспитал" има медицински експерти по 36 специалности, които работят в 19 стационарни и 8 диагностични клиники. Целият екип е от 700 души. "Уни хоспитал" има 310 болнични легла в стаи за 1 или за 2 души. Болницата осигурява от индивидуална помощ в спешно отделение, през бърза съвременна диагностика до високотехнологично лечение с най-новите в света технологии. Медицинското заведение има своя комуникационна система с всички външни партньори и консултанти в САЩ, Германия, Австрия, Турция. В онкологичния център са внедрени двата най-добри в Югоизточна Европа медицински линейни ускорителя, с които се "бомбардират" с изключителна точност злокачествени образувания в човешкото тяло, обясняват от болницата. Екипът на "Уни хоспитал" ще прилага съчетание от образно-диагностични методи с оперативни интервенции. Това ще става в хирургичния комплекс с първата в Югоизточна Европа хибридна операционна зала с роботизиран ангиограф. Апаратурата за цялата болница е доставена от почти 100 компании. За развитието на екипа всяка година в "Уни хоспитал" ще се влагат 400 хил. лева в стажове, обучение, специализация и привличане на специалисти.
Източник: Капитал (13.06.2016)

"Средногорие" е първият български клъстер със Сребърен етикет за качество Сдружение "Средногорие" е първият български клъстер, получил Сребърен етикет за качество като организация. Това е втората степен на акредитация, която се дава от Европейския секретариат за клъстерен анализ (ЕСКА) на базата на извършен одит. На по-ниското ниво – Бронзов етикет, в страната има още седем клъстера. Румъния обаче ни изпреварва с общо осем носители на сребро. Етикетите представляват международно признат сертификат за управление на клъстери. Акредитиращата организация е създадена като продължение на Европейската инициатива за усъвършенстване на клъстерите на Европейската комисия да оказва подкрепа и да насърчава развитието на бизнес сдружения в Европа. Етикетите като оценка обаче вече са излезли и извън Стария континент, като ЕСКА има акредитирани организации в САЩ, Канада и други страни. Самият сертификат беше връчен в сряда на председателя на управителния съвет на индустриален клъстер "Средногорие" Георги Николов, който е и член на съвета на директорите на "Аурубис България". "Преди 11 години, когато започнахме разговорите с предприятията от Средногорието, с кметските управи в региона, понятието клъстер имаше много абстрактен характер. За тези години оттогава разбрахме, че клъстерът е платформа, въз основа на която можем да добавяме стойност към това, което произвеждат нашите предприятия, и под някаква форма да споделяме тази стойност извън оградата", каза Николов. По неговите думи това помага на компаниите в организацията при вземането на решения и подготвянето на стратегии, така че да отчитат бъдещите нужди. "Нашият клъстер винаги е бил насочен към бъдещето", добави той. "Сребърният етикет не е заслуга само на клъстера, а на тази мощна индустрия, която стои зад него", каза изпълнителният директор на сдружението Николай Минков. "Средногорие" е най-големият индустриален клъстер в България. Създаден е по инициатива на водещите промишлени предприятия в региона – добивните "Асарел Медет", "Елаците мед", "Дънди прешъс металс Челопеч" и металургичното "Аурубис България". Днес обединява както големите, така и средни и малки предприятия, университети и училища, местни сдружения и общини. По информация на клъстера компаниите в "Средногорие" осигуряват 6% от БВП на страната и близо 20% от износа. Системата за оценка и акредитация на клъстерите е въведена през 2009 г. и включва три стъпки, обясни директорът на ЕСКА Томас Лемър-Гамп. Първото ниво е Бронзов етикет, който се издава на базата на сравнително оценяване. Преглеждат се основни показатели и ако клъстерът ги има, получава етикет. Към момента такъв имат общо 847 клъстера от 40 страни. Доста по-сложно е следващото ниво, за което организациите могат да кандидатстват след две години. Те трябва да представят три области, в които са постигнали напредък от сертифицирането си с Бронзов етикет. Експертите на ЕСКА правят посещение на място, разговарят с ръководството, но също и със служителите. "Ако ни убедят, че наистина са напреднали, получават Сребърен етикет", каза Гамп. Досега със сребро са акредитирани общо 53 клъстера от 13 държави. Най-високата стъпка е Златният етикет. За него клъстерите трябва да докажат, че отговарят на 31 критерия, свързани със структурата, управлението, финансирането, стратегията и т.н. За да получат златна акредитация, клъстерите подлежат на двудневен одит от експертите на ЕСКА. "Златният етикет се дава много трудно, не всички го получават", каза Гамп. Досега злато са получили 76 клъстера от 16 държави.
Източник: Капитал (16.06.2016)

"Асарел-Медет" приключи инвестиции за 60 млн. лв. Панагюрската медодобивна компания "Асарел-Медет" приключи няколко проекта за подновяване на оборудването на обща стойност 60 млн. лв. Средствата са вложени в нова циклично-поточна линия за извозване на рудата, тежка техника и машини в обогатителната фабрика. С инвестициите се намаляват емисиите от автомобилни газове, разходите за ремонт на пътища и потреблението на електроенергия. Около 1 млн. лв. са използвани за ремонт на столовата и кухнята за работниците във фабриката. Новата циклично-поточна линия представлява конвейерен транспортьор, с който могат да се превозват 3000 тона руда на час. Инвестицията в нея е 20 млн. лв. С линията се заменя използването на автомобили, което свива вредните емисии от изгорели газове с около 40% и намалява разходите за строителство и поддръжка на пътищата в откритата мина. Анализ на първите резултати след пускането й показва, че ефективността на рудничния транспорт се е подобрила с 18.4%. Това е третата поточна линия на обекта, но първата, която се използва за транспортиране на руда. За рудника са закупени и нови транспортни средства.
Източник: Капитал (27.06.2016)

Ръст на инвестициите в добивната промишленост Всяка трета компания в добивната промишленост планира повече инвестиции или увеличаване на производството през 2016 г. Това показват данните от проучване сред членовете на Българската минно-геоложка камара. 13% ще запазят своето производство на нивото от 2015 г. Едва 1% от фирмите ще намалят дейността си, а 5% - инвестиционната си програма. 14% на сто предвиждат увеличение на персонала. Запазва се и относително високият дял на компаниите, които се насочват към търсене на нови канали за продажба - 16%. Най-много вложения ще се направят в ново оборудване, в подобряване условията на труд и повишаване квалификацията на персонала. Резултатите говорят за стратегическо планиране за запазване на кадрите и повишаване нивото на безопасност в добивните компании, коментираха от минно-геоложката камара. По отношение на персонала, фирмите, които са наели нови служители достигат 13% (с 3% повече от 2015 г.). Като близо 1/5 от анкетираните са увеличили заплатите през миналата година. Това е най-високата цифра от 2013 г. насам.
Източник: Труд (27.06.2016)

С 20 гласа „За” от 20 присъстващи Общински съвет –Панагюрище прие решение, с което определи „Спорт Инвест – Панагюрище” ООД за концесионер вследствие на проведена открита процедура по предоставяне на концесия с предмет управление на услуга по поддържане на спортно-атракционни съоръжения чрез експлоатация на изкуственото езеро в парка на гр.Панагюрище и по осигуряване на места за паркиране чрез експлоатация на открит паркинг, намиращ се ул. „Кръстьо Гешанов” срещу възнаграждение, което се състои в правото на концесионера да експлоатира обектите на концесията, включително да получава приходите от потребителите на услугите, извършвани в обектите на концесия. В тримесечен срок трябва да бъде сключен концесионен договор между кмета на общината Никола Белишки и „Спорт Инвест – Панагюрище” ООД. Концесионният договор ще влезе в сила от датата на подписването му, след представяне на предвидените гаранции и при условията, определени от него. Решението подлежи на обжалване, относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от уведомяване на заинтересованите участници по реда на глава 11 от Закона за концесиите.
Източник: Други (29.06.2016)

Милиони държавни средства ще потекат още от тази година към най-новата голяма частна болница у нас - "Уни хоспитал". Държавни пари ще идат и за нови структури на друго частно лечебно заведение - "Пълмед". "Уни хоспитал" беше открита в "Панагюрище" лично от премиера Бойко Борисов преди по-малко от месец. Основният инвеститор в "Уни хоспитал" е "Асарел Медет", която се занимава с добив на руда, части в болницата има и общината в Панагюрище. В края на юни надзорният съвет на НЗОК реши да сключи договор за новите дейности на болницата по лъчелечение и медицинска онкология, въпреки че според закона за бюджета на касата не може да се финансират нови болници или дейности, получили разрешение от здравното министерство след 31 декември миналата година. Разрешителното на "Уни хоспитал" за двете скъпи онкологични дейности е от тази година. "Само до края на годината е нужно допълнително финансиране за болницата от 17 млн. лв., които правителството ще осигури благодарение на събраните с много усилия допълнителни приходи в бюджета", обяви при откриването на "Уни хоспитал" премиерът. Тогава не стана ясно за какви пари става дума, тъй като не се очакваше болницата да има договор още през 2016 г. Сега обаче се оказва, че договор ще има. От касата обясниха, че на "Уни хоспитал" не е определен бюджет, ще се плаща всяка отчетена и проверена като реално извършена дейност. Разрешен е и договор за нови дейности на "Пълмед" ООД, клон "Здраве" в Пазарджик и на университетската "Пълмед" в Пловдив, пише в. "Сега". Собственик на "Пълмед", както и на "Софиямед" е „Булфарма” ООД. Компанията е на 17 години, а основната дейност е дистрибуция на лекарства – и у нас, и в чужбина. Собствениците на тази компания са от едно семейство - Иван Тиков, Никола Тиков, Михаил Тиков, като и тримата са от Пазарджик. Д-р Михаил Тиков беше и кандидат за председател на Българския лекарски съюз преди време, а името му стана особено известно след съмнителна сделка за продажба на общинска почивна станция в местността Дъното да язовир "Батак". Според „Телеграф” имотът е купен от компания, чийто управител е бащата на доктора – Никола Тиков. А търгът е спечелен с продажна цена, по-ниска от минималната обявена, но сделката минава. Отделно съпругата на Тиков – Мариана Динкова, е с фалшива диплома според Българския фармацевтичен съюз. Но пък „Булфарма” е инвеститор на годината в категорията „Инвестиция в завладяване на пазарeн дял” - за 2014 година. Защо? Решението на Надзорния съвет за болниците е взето "по целесъобразност". "Против" по законосъобразност" е гласувал председателят на надзора и зам.-финансов министър Кирил Ананиев. Надзорниците са изискали от управителя на НЗОК да направи анализ и оценка на въздействието, след което са приели да се направи изключение. "Анализ на наличните легла и потребности в област Пазарджик показа, че има необходимост от онкологични услуги в района. Досега тези хора са ходели в Пловдив за онкологично лечение, а сега парите, плащани за това, ще се прехвърлят от районната каса в Пловдив към РЗОК-Пазарджик, т.е. няма да има дефицит в бюджета. Основният мотив е грижата за пациента, а не някаква шуробаджанащина", мотивира решението Иван Кокалов, представител на КНСБ в надзора. Имало и писма с молба да се разреши договорът от две миньорски федерации. От две години НЗОК няма право да финансира структури, получили разрешение за дейност в годината, в която кандидатстват за договор. Промяната беше приета, за да ограничи до някаква степен постоянната поява на нови и нови болници и растящите преразходи на НЗОК по това перо. Не е ясно на какво правно основание касата нарушава този текст от преходни и заключителни разпоредби в закона за бюджета си за 2016 г. По принцип надзорът има практика да разрешава договори с болници по изключение. Също през юни НС решава да се финансират и 4 държавни и общински болници - областните в Габрово и Търговище, и общинските в Крумовград и Девин. За тях обаче е направен друг компромис - те не отговарят на медицинските стандарти. Те нямат специалист, нужен за определени клинични пътеки - например наличният невролог или анестезиолог не е на трудов договор. От НЗОК засега не казват за какво са договорите на "Пълмед" и имало ли е подобни изключения и миналата година, когато за пръв път беше въведена забраната за сключване на договори с нови болници. Прочети още : https://www.actualno.com/healthy/bojko-borisov-otkriva-chastna-bolnica-tja-vzema-milioni-protivno-na-zakona-news_549115.html © Actualno.com
Източник: actualno.com (07.07.2016)

Инвестират 150 млн. лв. в медодобив край Нова Загора РИОСВ-Стара Загора даде „зелена светлина“ за реализацията на инвестиционно намерение, сврзано с разкриването на нова мина за добив на мед в землището на новозагорското село село Прохорово. Проектът е на регистрираната през 2013 година „Прохорово майнинг“ АД, като дружеството възнамерява да инвестира 150 млн лв. Проектът предвижда създаването на два открити рудника върху площ от 31,6 ха, като намеренията са годишният добив да достигне 4,5 млн. тона руда. Предварителните проучвания са установили, че съдържанието на мед в рудата е 0,25 процента, съизмеримо със съдържанието на рудниците „Асарел Медет“ и „Елаците“. Запасите в находище „Прохорово“ щели да стигнат за 70 години. Добитата руда ще се преработва на място в обогатителна фабрика, която заедно с депото за руда ще заема площ от 8.5 хектара. Крайният продукт за компанията ще бъде меден концентрат. Общо 166.5 хектара са предвидени за съоръжението за депониране на отпадъци. Инвестицията в рудника се оценява на около 65 млн. лв., а заедно с другите съоръжения в комплекса общата сума ще достигне над 150 млн. лв. По време на експлоатация на рудника в него ще работят минимум 180 души, а заедно със спомагателните дейности (кетъринг, транспорт и т.н.) заетите ще бъдат над 300. Сред съдружниците в „Прохорово майнинг“ е „Дар финанс“ с управител банкера Атанас Тилев чрез новозагорското „Дару нова“ ЕООД, представлявано от екскмета на Нова Загора Вельо Кирилов. Издаденото решение по ОВОСС е валидно за следващите пет години. „Запознати сме с намеренията на „Прохорово майнинг“, проведохме обшественото обсъждане и силно се надявам проектът да бъде реализиран. Доколкото зная по тези места още в далечното минало се е добивала руда, залежите си впечатляващи“, коментира за Kmeta.bg градоначалникът на Нова Загора Николай Грозев.(Kmeta.bg)
Източник: Други (13.07.2016)

Близо 1/5 по-малко приходи от концесии на подземните богатства през 2014 г. С 19% по-малко приходи от отдадения на концесия добив на подземни богатства е събрала държавата през 2014 г. Влезлите в хазната концесионни възнаграждения са за 71 млн. лв., докато година по-рано те са били за близо 88 млн. лв. Основната причина за спада са забавени плащания на Мини Марица Изток. Най-сериозен спад на постъпленията през 2014 г. се регистрира при концесиите на енергийни подземни богатства – с близо 7 млн. лв. или 31%. Намалението при металите е с 5.4 млн. лв. или 18%, а при неметалните изкопаеми (включително строителни и скалнооблицовъчни материали) – с 1.1 млн. лв. или 6%. Концесионерът, който плаща най-много на държавата за добив на подземни богатства, продължава да е "Дънди Прешъс Металс Челопеч" с внесени 11.4 млн. лв., което е 35 721 лв. по-малко в сравнение с 2013 г. За периода 2011 – 2013 г. "Дънди" е внесла в хазната 34 млн. лв. под формата на концесионни плащания. Вторият най-голям концесионер по размер на плащанията към хазната – 10 млн. лв., е "Елаците мед" в с. Мирково. Следва "Петрокелтик", която добива природен газ от находището "Галата" в Черно море, с 5.5 млн. лв. На четвърта позиция е "Асарел Медет" с 4.7 млн. лв. приходи, а на пета – "Проучване и добив на нефт и газ" с 2.2 млн. лв.
Източник: Медия Пул (04.08.2016)

Минната индустрия с рекорден добив през 2015 г. Рекорден добив на полезни изкопаеми, откакто съществува минна дейност в страната, отчетоха от Българската минно-геоложка камара (БМГК) за 2015 г. С произведените общо 112.5 млн. тона суровини компаниите в сектора до голяма степен са успели да ограничат негативния ефект от падащите цени на металите на световните пазари. Така общата стойност на продукцията намалява с едва 1.1%. Прогнозите за производството като обем тази година също са добри, а приходите от концесионни плащания нарастват значително.Добивът като цяло се е увеличил с 12% през миналата година, като ръст се наблюдава при почти всички полезни изкопаеми. Изключение правят скалнооблицовъчните материали (спад от 11.4%) и най-вече течните горива, където обемите се свиват около 9 пъти. Един от основните играчи във втората група е ирландската Petroceltic, която добива нефт и газ в Черно море и която през миналата година значително ограничи производството заради проблеми на собственика. Всички останали подотрасли отбелязват ръст, като особено силен той е при индустриалните (24%) и инертните материали (17%). От камарата посочиха, че това увеличение е сигнал за съвземане на други отрасли на икономиката, като строителството например. Друга вероятна причина е намаляване дела на незаконния добив. Двата най-големи подотрасъла като обеми – въглищата и рудите, които формират 2/3 от общия добив, увеличават производството си съответно с 13% и 4%.Като стойност обаче произведената продукция в сектора намалява с 1.1% до 2.41 млрд. лв. Причината за това е продължаващият от 2013 г. спад на цените на металите. Само при добива на руди стойността се понижава с около 6%. Независимо от това металните полезни изкопаеми и въглищата остават с най-висок принос към общата стойност на продукцията на отрасъла – съответно 52% и 31%. Като компания с най-голям ръст през миналата година беше отличена "Асарел-Медет". Дружеството от Панагюрище е увеличило производството на медни руди с 20.34%. Удвояване на производството през последните три години отчете и собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов, който оперира повечето оловно-цинкови мини в страната. "През всяка от последните годините - 2013, 2014 и 2015, имаме по 30% ръст на произвеждания концентрат. Така общо за тези три години имаме удвояване на производството. През 2017 г. очаквам, че ще постигнем производство от 100 хил. т концентрат", каза той. Наскоро "Минстрой" придоби и две оловно-цинкови мини в Македония.През последните години твърдите горива и металните полезни изкопаеми традиционно отчитат увеличение на производството. Близо до тях са строителните материали, чийто относителен дял вече надминава 25%. След силния ръст през миналата година производството на индустриални минерали (където един от основните производители е "Каолин") достига 11% относителен дял в сектора. Прогнозите в сектора като цяло са трудни, но сигналите засега за тази година като цяло са положителни. "Засега нашата информация е, че производството няма да е по-слабо от миналата година независимо от някои сътресения на международния пазар", каза председателят на БМГК Лъчезар Цоцорков. Рекордна 2016 г. очаква министърът на енергетиката Теменужка Петкова по отношение на приходите, които минерално-суровинната индустрия генерира в бюджета. "Тази година към 30 юли приходите от концесионна дейност възлизат на 125 млн. лв.", посочи тя. За сравнение, за цялата 2015 г. приходите са били 74 млн. лв.
Източник: Капитал (19.08.2016)

Минната индустрия допринася за близо 4% от БВП на България Минната индустрия допринася за 3,5 – 4% от БВП на България и дава работа на 30 хил. пряко заети и косвено още над 120 хил. работни места. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев в коментар по случай днешния Ден на миньора. Той посочи, че в последните 15 години добивната индустрия се промени коренно. Бяха направени редица инвестиции от големите предприятия – „Елаците“, „Асарел“, „Марица Изток“, „Горубсо“ и „Дънди Прешъс Металс“. Наблюдаваме циклични процеси – в един момент металите са скъпи, в друг цената пада и това се отразява на инвестициите. Когато цените на металите са високи, компаниите могат да заделят повече средства, за да подменят технологии и да въвеждат иновации. Сега в условията на спадащи цени на суровините компаниите се справят благодарение на много добър мениджмънт и натрупан опит, заяви проф. Тотев. Той допълни, че добитите в България метали като мед, олово и цинк намират пазар почти в цяла Европа и по света. Много е важно да получаваме по-висока добавена стойност от добитите подземни богатства, посочи експертът и даде за пример преработката на оловно-цинкови руди и меден концентрат в България. "Въпросът е защо направихме така, че златото да се извлича в Намибия", попита проф. Тотев. Той коментира още, че скоро в страната ще заработят нови рудници – „Ада Тепе“ до Крумовград и край Брезник (и двата за добив на злато – бел. ред.). „Минстрой холдинг“ пък инвестира в два рудника в Македония, допълни ректорът на МГУ.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)

1 млрд. инвестиции в "Асарел-Медет" Изпълнителният директор на "Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов заяви, че компанията посреща своя фирмен празник като безспорен лидер в българския рудодобив. В периода от 1999 г. до 2015 г. са направени 892 млн. лв. инвестиции. Те са реализирани по седемте фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие, като само в екологичните проекти са вложени 78 млн. лв. Във финансовите разчети за 2016 година са предвидени 125 милиона лева инвестиции, така че съвсем скоро общият им размер ще надхвърли 1 млрд. лв. В добива и преработката на медна руда изпълнението е 101,7 на сто, в добива на минна маса - 104,37 на сто, а в добива на откривка - 105,6 на сто, сочат резултатите за първите 7 месеца на годината. Заради безспорните си постижения в целия минно-добивен отрасъл, на 18 август "Асарел-Медет" получи наградите за Деня на миньора на Българската минно-геоложка камара в категориите "Грижи за природата", "Безопасност и здраве при работа" и "Най-добри производствени резултати".
Източник: Стандарт (29.08.2016)

Американски гигант купува проект на "Асарел" край Пазарджик Една от най-големите компании за добив на мед в света – американската Freeport-McMoRan, купува българската "Асарел-експлорейшън", която държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково" в района между Пазарджик и Панагюрище. Прекият купувач е холандската Freeport-McMoRan Bulgaria B.V., която е част от американската група, а българското дружество е еднолична собственост на медодобивната "Асарел-Медет". За момента цената не се съобщава. "Асарел-експлорейшън" е създадена в началото на 2013 г. и е с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми. Капиталът й е 178.4 хил. лв. Като цяло чуждестранните инвеститори в рудодобива в България се броят на пръсти. Най-големи са проектите на канадската Dundee Precious Metals, която оперира медно-златния рудник в Челопеч и започва разработването на нова мина край Крумовград.
Източник: Капитал (20.09.2016)

Правителството увеличи капитала на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху три имота, намиращи се в град Банкя, съобщиха от правителствената прессллужба. Те са с обща площ от 5.4 дка, заедно с построените в тях сгради. До момента имотите са били в управление на Министерството на финансите, но са с отпаднала необходимост за ведомството. Правителството взе решение в сряда за разпореждането с още няколко имота. На община Варна е предоставен за временно управление държавен имот на ул. „Овеч” №2 в кв. „Виница”. В него ще бъдат настанени децата от предучилищна и яслена възраст от Детска градина №23 „Иглика” за времето до 1 юни 2017 г. Решението ще позволи децата да продължат да посещават заниманията си, докато основната сграда на детската градина бъде ремонтирана заради конструктивни промени. С друго решение кабинетът предостави безвъзмездно на Икономическия университет във Варна имот от 10,6 дка на бул. „Сливница“ №158-А в район „Младост“. Така се осигурява прилежащата земя към сградите, които вече са дадени на висшето училища за нуждите на Колежа по туризъм. Община Ловеч получи част от имот – публична държавна собственост, който се намира на територията на Държавната психиатрична болница в общинския град и представлява триетажна сграда. По този начин ще се осигури възможност за извършване на строително-ремонти дейности и реализиране на мерки за енергийна ефективност на сградата, в която общината предоставя социалните услуги „Защитено жилище” и „Дневен център за лица с тежки психични заболявания”. За публична държавна собственост беше обявен имот, предоставен за управление на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. Теренът от 957 кв. м се намира в с. Рибарица и е предназначен за изграждане на офис на Парков участък – Тетевен. Ще бъдат построени двуетажна многофункционална сграда и спомагателни постройки, кът за образователни дейности на открито, както и други обекти, нужни за изпълнението на основните задачи на дирекцията. Променено беше предназначението на поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, необходими за разширение на окисното насипище към рудник „Асарел“. Терените се намират в землището на община Панагюрище и са с площ от 446 дка. „Асарел Медет“ АД ще заплати за промяна на предназначението 1 536 542 лв., а за компенсационно залесяване – 421 954 лв. Правителството отне от Министерството на отбраната, поради отпаднала нужда, имот, разположен в местността „Шумата” край с. Бояново в община Елхово. Теренът, който е с площ от 268 дка и 30 сгради, ще премине в управлението на областния управител на Ямбол.
Източник: Други (19.10.2016)

Започва строителството на язовир“ Луда Яна“ край Панагюрище Първата копка на язовир „Луда Яна“ ще се състои на 25 октомври (вторник) от 11:00 часа на територията на изграждащия се язовир, като на церемонията ще присъства министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, информираха от общината в Панагюрище. С това реално се поставя началото на строителните дейности, които ще се изпълняват от консорциум "Щрабаг – Станилов". Договорът, който беше подписан на 1 септември 2016 г., е на стойност 56.3 млн. лв. с ДДС и се финансира с подкрепата на Световната банка. Проектът е със срок на изпълнение 900 дни. По време на строителството на обекта ще работят 350 души, а след приключване на язовира постоянните работни места ще са 30.Изграждането на язовира ще започне практически от начало, като ще се използва единствено частично изградената стена, за която е установено, че отговаря на съвременните геоложки и сеизмологични изисквания. Останалите допълнителни съоръжения ще бъдат разрушени и изградени наново.Новият язовир ще е с обем 20 млн. куб. м и височина на стената от почти 50 м. Това е средно голям язовир за питейни нужди. Основните съоръжения на хидровъзел „Луда Яна” са язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) с капацитет 300 л/сек, два довеждащи водопровода (1900 м гравитачен и 200 м напорен) и две помпени станции.Водоснабдителната система „Луда Яна” е предвидена с възможност да осигури нормално водоснабдяване на Панагюрище и селата Оборище, Поибрене, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина „Радка”, площадки „Оптикоелектрон” и „Асарел” от община Панагюрище и още пет селища от общини Пазарджик и Стрелча. Язовирът може да доставя питейна вода на 45 хил. души. Освен осигуряване на питейна вода за населените места, проектът ще регулира водния отток и ще защитава от наводнения подязовирните селища, инфраструктура и обработваеми земи, ще подобри микроклимата в района на язовирното езеро.Строителството на язовира и пречиствателната станция за питейна вода се финансира по проект за развитие на общинската инфраструктура с подкрепата на Световната банка, която осигурява 80% от средствата, а останалите 20% са съфинансиране от държавния бюджет.
Източник: Монитор (21.10.2016)

Стартира изграждането на язовир „Луда Яна“ за 56,3 млн.лв. и 900 дни Изграждането на язовир „Луда Яна“ край Панагюрище стартира най-сетне този вторник, когато министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще направи първа копка на новото съоръжение. То ще е с обем 20 млн. куб. м и височина на стената от 50 м. Това е средно голям язовир, който ще доставя питейна вода за нуждите на 45 000 души от Панагюрище и селата Оборище, Поибрене, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, 5 селища от общините Пазарджик и Стрелча, мина „Радка“ и предприятията „Асарел“ и „Оптикоелектрон“. Основните съоръжения на хидровъзел „Луда Яна“ включват язовирна стена, водовземна кула, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) с капацитет 300 л/сек, отбивен тунел, два довеждащи водопровода (1900 м гравитачен и 200 м напорен) и две помпени станции. Освен осигуряване на питейна вода новото съоръжение ще регулира водния отток и ще защитава от наводнения подязовирните селища, инфраструктурата и обработваемите земи. Проектът е на обща стойност 56,3 млн.лв., 80% от които се осигуряват от Световната банка, а останалите 20% са съфинансиране от държавния бюджет. Строителните дейности ще се изпълняват от консорциума „Щрабаг – Станилов“ от 350 души, а постоянните работни места след изграждането на язовира ще са 30. Срокът за изпълнение на проекта е 900 дни, като язовирът и пречиствателната станция трябва да са завършени през април 2019 г.
Източник: Труд (24.10.2016)

Freeport-McMoRan купува 51% от "Асарел-експлорейшън" Американската Freeport-McMoRan купува 51% в "Асарел-експлорейшън" от едноличния й собственик "Асарел-Медет". Това стана ясно, след като КЗК заяви, че сделката не подлежи на контрол от нейна страна. Българското дружество е сравнително ново и засега с ограничена дейност, но държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково". Покупката ще стане чрез регистрираното в Холандия Freeport McMoRan Bulgaria B.V., което е собственост на американското дружество. "Асарел-експлорейшън" е регистрирана в началото на 2013 г. с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми и 178.4 хил. лв. капитал. Американският купувач е една от най-големите компании в сектора в световен мащаб, с приходи от близо 16 млрд. долара за миналата година. Американската Freeport-McMoRan вече има дружество в България - "Болкан металс енд минералс". То е създадено през май 2004 г.
Източник: Капитал (07.11.2016)

До края на годината един от най-големите производители на взривни вещества за гражданския сектор на Балканите - "Орика мед България", ще приключи инвестиционната си програма за около 1 милион лева. Тя ще позволи цялото ръчно производство да детонатори да се механизира. "Проектът "Балскан" е много важен за нас, тъй като с него пренесохме цялото ръчно производство на системата от неелектрически детонатори "Ексел" от Швеция в България", каза за "Капитал" изпълнителният директор на компанията Станислав Николов. Сега край Панагюрище се произвеждат около 1 млн. детонатора годишно, половината от които се изпращат във фирмата линецзодател "Орика Швеция" и чрез нея отиват в минната и строителната индустрия на всички страни от ЕС и в някои африкански държави. Останалите се реализират на българския и балканските пазари. Нейните взривни вещества се използват при добива на полезни изкопаеми и в строителството на пътища, в металургията, както и за разрушаване на стари сгради. Проектът "Балскан" започва през 2015, одобрен е от "Асарел Медет", който със свое дружество държи 40% в предприятието, и от мажоритарния акционер "Орика Норвегия" след предварителни проучвания на икономическата ефективност от пренасяне на шведското ръчното производство на вълноводи с големи дължини в България. Стойността на проекта е около 200 000 евро и е финансиран изцяло чрез реинвестиция на печалбата. В тази сума влизат стойността на машините, техният превоз до България и монтажът им в Панагюрище. "Първоначално предвижданията бяха за 8 до 10 доставки годишно в Гиторп, Швеция. Успяхме обаче да постигнем ритмични ежемесечни доставки", обяснява Станислав Николов. Освен това компанията работи по още два инвестиционни проекта. Безопасността преди всичко "Всеки един трите ни инвестиционни проекта има за цел не само по-висока производителност, но и абсолютна надеждност на производството на взривни вещества и устройства. Откакто сме създадени преди 19 години, при нас не е имало нито един инцидент", казва Николов. С безопасността на взривните вещества е свързан и вторият инвестиционен проект на компанията, с който се повишава почти 4 пъти ефективността на производство на емулсионни взривни вещества чрез внедряване на съвременна инсталация за производство. Третият проект от инвестиционната програма на компанията е новият цех за производство на взривни вещества тип "Анфо", включително система за автоматизирано дозиране на компонентите на взривните вещества. Металите като фактор Основен пазарен фактор, който влияе върху обемите на производство на взривни вещества и средства за минната промишленост, е стойността на металите на международния пазар. "При намаляване на производството на метали намалява и потреблението на взривни вещества, както е в момента. Това, което правим, е с новите проекти да търсим резерви за снижаване на себестойността и запазване на цените на нашата продукция. Много често работим с едногодишни договори, така че ние да запазим цените, а клиентът - количеството на поръчките" , обяснява изпълнителният директор. В панагюрската компания работят 35 души, най-вече специалисти, завършили минния техникум в Панагюрище, както и инженери със специалност минно дело и химици. "Когато имаме трудности с висшите кадри, ползваме глобалния кадрови ресурс на "Орика", както и помощта на тесни специалисти по съответните дейности от "Асарел Медет". Да, скъпо е, но си струва, защото получаваме и известно организационно ноу-хау. Ползваме и услуги на външни изпълнители", обяснява решенията на кадровите трудности Станислав Николов.
Източник: Капитал (09.11.2016)

"Орика мед България" инвестира 1 млн. лв. в нова линия за детонатори До края на годината един от най-големите производители на взривни вещества за гражданския сектор на Балканите - "Орика мед България", ще приключи инвестиционната си програма за около 1 милион лева. Тя ще позволи цялото ръчно производство да детонатори да се механизира. "Проектът "Балскан" е много важен за нас, тъй като с него пренесохме цялото ръчно производство на системата от неелектрически детонатори "Ексел" от Швеция в България", каза за "Капитал" изпълнителният директор на компанията Станислав Николов. Сега край Панагюрище се произвеждат около 1 млн. детонатора годишно, половината от които се изпращат във фирмата линецзодател "Орика Швеция" и чрез нея отиват в минната и строителната индустрия на всички страни от ЕС и в някои африкански държави. Останалите се реализират на българския и балканските пазари. Нейните взривни вещества се използват при добива на полезни изкопаеми и в строителството на пътища, в металургията, както и за разрушаване на стари сгради. Проектът "Балскан" започва през 2015, одобрен е от "Асарел Медет", който със свое дружество държи 40% в предприятието, и от мажоритарния акционер "Орика Норвегия" след предварителни проучвания на икономическата ефективност от пренасяне на шведското ръчното производство на вълноводи с големи дължини в България. Стойността на проекта е около 200 000 евро и е финансиран изцяло чрез реинвестиция на печалбата. В тази сума влизат стойността на машините, техният превоз до България и монтажът им в Панагюрище. "Първоначално предвижданията бяха за 8 до 10 доставки годишно в Гиторп, Швеция. Успяхме обаче да постигнем ритмични ежемесечни доставки", обяснява Станислав Николов. Освен това компанията работи по още два инвестиционни проекта."Всеки един трите ни инвестиционни проекта има за цел не само по-висока производителност, но и абсолютна надеждност на производството на взривни вещества и устройства. Откакто сме създадени преди 19 години, при нас не е имало нито един инцидент", казва Николов. С безопасността на взривните вещества е свързан и вторият инвестиционен проект на компанията, с който се повишава почти 4 пъти ефективността на производство на емулсионни взривни вещества чрез внедряване на съвременна инсталация за производство. Третият проект от инвестиционната програма на компанията е новият цех за производство на взривни вещества тип "Анфо", включително система за автоматизирано дозиране на компонентите на взривните вещества.Основен пазарен фактор, който влияе върху обемите на производство на взривни вещества и средства за минната промишленост, е стойността на металите на международния пазар. "При намаляване на производството на метали намалява и потреблението на взривни вещества, както е в момента. Това, което правим, е с новите проекти да търсим резерви за снижаване на себестойността и запазване на цените на нашата продукция. Много често работим с едногодишни договори, така че ние да запазим цените, а клиентът - количеството на поръчките" , обяснява изпълнителният директор. В панагюрската компания работят 35 души, най-вече специалисти, завършили минния техникум в Панагюрище, както и инженери със специалност минно дело и химици. "Когато имаме трудности с висшите кадри, ползваме глобалния кадрови ресурс на "Орика", както и помощта на тесни специалисти по съответните дейности от "Асарел Медет". Да, скъпо е, но си струва, защото получаваме и известно организационно ноу-хау. Ползваме и услуги на външни изпълнители", обяснява решенията на кадровите трудности Станислав Николов.
Източник: Капитал (09.11.2016)

Жители на Трън протестираха срещу добив на злато Десетки хора от Трън и околните села се събраха вчера на площада в градчето, за да протестират срещу плановете в общината да заработи мина за добив на злато. Хората са притеснени, че компанията "Евромакс Сървисиз" ЕООД, дъщерна на "Асарел Медет" иска да експлоатира находище върху площ от над 19 000 декара в два участъка "Трън Север" и "Трън Юг". Според изчисленията им, за да стане това, е необходимо изсичането на около 700 000 дървета от букови гори, а водите, почвите и въздухът ще бъдат безвъзвратно унищожени. "Освен това възможностите за развитие на други бизнес инициативи в общината - бутилиране на води, лечебни центрове, туризъм и строителство на екоселище, ще бъдат погребани", смятат трънчани. Според протестиращите е абсурдно да се развива златодобив при очаквана концентрация на благородния метал от 1,84 грама на тон суровина, при положение, че старата мина "Злата" е била закрита през 1974 г., когато съдържанието на златото в рудата е паднало под 4 грама. Вместо злато обаче в рудата в региона има високо съдържание на уран. Протестът на трънчани бе подкрепен от кмета на Горна Малина Ангел Жиланов. Според него има надежда, но хората трябва да се борят. "Каузата е животът ви и животът на вашите деца. Преди 7 година голяма фирма си беше харесала 1500 декара при нас за каменна кариера. Имаше опити да подкупят хора от общината, но организирахме местен референдум и стигнахме до всеки човек. 80% от хората казаха "не" на концесията. След това нямаше институция, която да спре волята на хората. Няма друг начин", разказа Жиланов.
Източник: Дума (14.12.2016)

Жителите на Трън ще гласуват на референдум дали в общината да се развива добивна дейност. Това стана ясно, след като общинският съвет единодушно одобри предложението на кмета Станислав Николов. Инициативата е свързана с инвестиционните намерения на "Евромакс сървисиз" от групата на "Асарел – Медет" за разработване на златна мина в региона. Допитването ще се проведе заедно с извънредните парламентарни избори на 26 март и ще струва до 40 хил. лв. на общината. До това решение се стигна, след като през последните месеци беше организирана активна кампания срещу проекта, който иначе се подготвя от години. В резултат общинските власти решиха да прехвърлят решението на гражданите. От компанията обаче са категорични, че подобен въпрос не е в компетенциите на жителите.Въпросът, на който жителите на общината се очаква да отговорят, е: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства?". Наскоро кметът коментира за "Капитал", че местната власт не издава концесии, а има право да решава само за устройствени планове и затова е избрана такава формулировка. Решението на общинския съвет очаквано беше взето бързо и без дискусии. Темата беше обсъдена, и то доста разгорещено, на заседанието през януари, но самото гласуване беше отложено, за да може референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори. Само две изказвания бяха направени преди окончателното гласуване. Иван Искренов, който е бивш заместник-кмет на общината и кандидат за кмет от БСП на последните избори, посочи, че с решението за референдум Трън се "капсулира", въпреки че резултатите от допитването на този епат не са ясни и съвсем не е сигурно, че достатъчно жители ще отговорят с "да". За това е необходимо вота си да дадат поне 40% от имащите право на глас и поне половината от тях да подкрепят предложението. От изказването на Искренов стана ясно още, че каквото и решение да вземат трънчани в края на март, то може да бъде променено, ако се появи друг инвеститор. "Бих помолил при следващи, други инвестиционни намерения, да решим въпроса отново, за да отворим системата. Защото я затваряме за много време", каза той. В подкрепа на референдума се изказа и Олег Тодоров, който е известен противник на проекта и говорител на протеста, който се проведе в края на ноември. Тодоров е избран за съветник като кандидат на местна коалиция, включваща АБВ, ВМРО и Народен съюз, но преди това няколко мандата е бил общински съветник от листата на ДПС. "Въпреки че тези пари (за провеждането на референдума – бел. ред.) не са малко за толкова бедна община като Трън, по-добре да платим тази цена и хората да си кажат мнението", каза Тодоров.
Източник: Капитал (13.02.2017)

Производител на сензори е "Инвеститор на годината 2016" „Сенсата Технолоджис България” получи наградата „Златен бик” за „Инвеститор на годината 2016”. Фирмата е на българския пазар от 2011 г. Общият размер на инвестицията е 90 млн. лв. и се очаква новите работни места да са 2800. Компанията има свои мощности в София и Ботевград, където произвежда сензорна техника, елементи за електрозащита и контрол в автомобилната индустрия за гиганти като „Фолксваген”, „Даймлер”, „Волво”, „Фиат” и „Дженеръл мотърс”. Фирмата ще изгради у нас най-голямата си производствена база в Европа и втора в света. В категорията „Инвестиция на зелено” призът „Златен бик” получи „Осрам”. На пазара ни е от 1998 г. и е първият завод на германската фирма в Източна Европа. Инвестицията е за 45 млн. лв. за 900 работни места. В категорията „Инвестиция в иновативен бизнес” призът „Златен бик” отиде при „Теклас-България”. У нас е от 2006 г. и вече открива трети завод. Общият размер на инвестицията е над 20 млн. лв. През 2017 г. се планират нови инвестиции в Кърджали и Крумовград. В категорията „Инвестиция в разширяване на бизнеса” наградата „Златен бик” бе връчена на „Луфтханза Техник София” и „България Ер Меинтананс”. Фирмите са у нас от 2007 г. Общият размер на инвестицията е 70 млн. лв. С нея ще бъдат открити 165 нови работни места. В категорията „Инвестиция в човешки капитал” наградата „Златен бик” отиде при „Интегрейтид микроелектроникс България”. През миналата година фирмата разширява и оптимизира мощностите в завода си. У нас дружеството работи от 1997 г., а общият размер на инвестицията е 7,6 млн. лв., като са открити 400 нови работни места. За социално отговорна компания бе отличен „Асарел-Медет”.
Източник: Монитор (24.02.2017)

В Панагюрище работи първият проект за дуално образование В Панагюрище се реализира един от първите проекти за дуално професионално обучение в тежката индустрия в партньорство между Община Панагюрище, професионалната гимназия в града и местния бизнес по браншовия модел на Българска минно-геоложка камара. По инициатива на „Асарел-Медет” АД през 2014 г. в община Панагюрище стартира пилотен модел на дуална система за професионално обучение. Така на практика на местно ниво се прилага браншовият модел на БМГК за подготовка на кадри. Приложението на дуалната система на обучение ще помогне за намаляване на младежката безработица в страната и за повишаването на квалификацията на младите кадри. Партньорството между „Асарел-Медет” АД и Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище се гради върху четири утвърдени специалности. Дуалната система дава възможност част от обучението да бъде провеждано в предприятието, в реална производствена среда, като дава шансове за стипендии и наемане на работа в компанията.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2017)

В Панагюрище успешно работи проекта за дуално образование Министрите на икономиката Теодор Седларски и на образованието Николай Денков посетиха в сряда минната компания „Асарел-Медет" АД и гр. Панагюрище. Целта на посещението беше да се представи успешния старт на проекта за дуално образование, който се осъществява на място по браншовия модел на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски се запозна с производствената дейност и перспективите за развитие на панагюрското дружество, както и мащабните социални инвестиции на компанията в региона. След това в спа-хотел „Каменград" министър Денков и министър Седларски участваха заедно в дискусия по проблемите на дуалното образование. Посещението се реализира по покана на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски и екип на Министерство на икономиката бяха посрещнати от изпълнителния директор на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов. По време на обиколката министрите бяха придружавани от областния управител на област Пазарджик Златко Митрев и изпълнителното ръководство на компанията. Гостите се запознаха с историята и постиженията на „Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. След това посетиха рудник „Асарел" и видяха работата на автоматизираната диспечерска система за управление на минното производство, която е последно поколение и е произведена от канадската компания Wenco. Чрез нея производствените параметри се управляват чрез безжична комуникационна мрежа и компютър във всяка машина, а системата за високоточно позициониране контролира прецизното планиране на минните дейности.
Източник: Стандарт (17.03.2017)

Общото производство на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 млрд. евро (2,34 млрд. лв.) за 2015 г. Това се посочва в анализ за социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от "Индъстри Уоч". Общата добавена стойност на бранша към българската икономика е на стойност от 566 млн. евро (над 1,1 млрд. лв). А износът на минерални суровини и концентрати е за 560 млн. евро. По добавена стойност на бранша към националните икономики България е в Топ 5 от страните-членки на ЕС, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Делът на минната индустрия в БВП 3%. Всички тези резултати се постигат с около 24 000 заети в сектора. Основна роля за бранша има подотрасъл рудодобив със 638 млн. евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив с 382 млн. евро. Рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът е за нуждите на родното електропроизводство. По отношение на заетостта в минерално-суровинна индустрия, България е в Топ 3 в ЕС с 1,3% от общо заетите в частния сектор, като пред нас са само Полша (с 1,9%) и Хърватия (с 1,3%). Освен това, минерално-суровинната индустрия е на четвърто място по най-високи възнаграждения за работещите. Средната работна заплата е по-висока само в сферите - ИТ и телекоми; производство и доставка на енергия; финансови услуги, сочат данните на НСИ. "Анализът показва, че страната ни е сред лидерите на европейската минна индустрия. Благодарение на нашите разработени минни находища, съхранен научен потенциал и внедрени технологии и иновации, България има отлична основа за очакваната реализация на приетата през 2015 г. Минна стратегия за устойчиво развитие на бранша", каза инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
Източник: Стандарт (17.03.2017)

Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти за 20-годишен период, съобщи в Трън Иван Андреев, председател на Българската минно-геоложка камара /БМГК/. По думите му предприятията в бранша са вложили над 4 млрд. лв. за технологично обновяване, в развитие на минните общности. Андреев не отрече допуснати слабости и посочи, че инвеститори като тези в мините "Оброчище" и "Ураново" "трябва да бъдат гонени с камъни". По инициатива на Камарата днес в Трън се състоя среща - разговор "Митове и факти за добивната индустрия в България". Бяха представени добри практики и взаимодействия между бизнеса и местната власт в Панагюрище, Чавдар и Челопеч. След 1999 г. мината е инвестирала в Панагюрище над 180 млн. лв., посочи Иван Александров, синдикалист в "Асарел Медет". По думите му повече от 2400 са акционерите, които получават дивиденти от фирмата. Средната брутна заплата в минния сектор в Панагюрище е четири пъти по-висока в сравнение с тази в Септември, казаха от БМГК. Само в болницата в Панагюрище "Уни Хоспитал" са вложени над 92 млн. лв. Икономистът Владимир Каролев каза, че от 60-те години на миналия век добивната индустрия има сериозна развитие в световен мащаб и призова местните хора да вземат информирано решение.
Източник: Стандарт (21.04.2017)

Минимум 23 години планира да разработва златната мина в Трън инвеститорът “Евромакс Сървисиз”. Това стана ясно на среща с журналисти, на която представители на компанията обявиха бъдещите си планове за развитие на концесията. Компанията “Евромакс Сървисиз” е собственост на “Асарел Медет” и разработва проекта в Трън, като плановете са да се отвори закритото находище на злато в района. “Проектът в Трън е много далеч от Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)”, заяви Елица Георгиева, представител на “Асарел Инвестмънт”. Инвеститорът очаква екооценката да е факт след година и тогава да започне общественото обсъждане. Ако това се случи и бъде дадена концесия, проучването за изграждане на рудника ще отнеме 4 години. По време на събитието стана ясно, че концентратът ще се преработва в България, а не в Набимия, където се обработват концентратите от другите находища. Според анализ на консултанти община Трън е една от най-бедните в България с 37% безработица, а проектът ще съживи икономиката на общината и като цяло на област Перник. Преди дни стана ясно, че местния референдум в Трън е насрочен за 11 юни. Въпросът, на който трябва да отговорят жителите на граничния край, е: “Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?”
Източник: Труд (27.04.2017)

Николай Вълканов стана председател на БМГК Проф. д.т.н. Николай Вълканов бе избран за председател на Управителния съвет и на Българска минно-геоложка камара след гласуване на членовете на БМГК по време на редовното годишно Общо събрание на Камарата. Проф. Вълканов поема поста от проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който бе 26 години начело на организацията от нейното създаване през 1991 г. Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов е български индустриалец, общественик и инвеститор. От 2013 г. той е професор от Международната научна академия (МАНЕБ), Санкт Петербург, Русия и е почетен професор на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски", гр. София. Той има магистърска степен по специалността „Минно маркшайдерство" на Минно-Геоложки Университет „Св. Иван Рилски", град София. В началото на своята кариера, от 1986 г. до 1991 г., проф. Вълканов заема длъжността директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство. От 1991 г. професионалния му живот се свързва с „Минстрой Холдинг" АД, където понастоящем е Председател на Съвета на Директорите. От 2002 г. е Председател на Надзорния съвет на „Горубсо Златоград" АД, а от 2012 г. – Председател на Надзорния съвет и на „Горубсо Мадан" АД. Николай Вълканов е носителят на приза „Мистър Икономика" за 2012 г. Позиции в бизнес и обществени организации: - Заместник-председател е на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (2014-2017); - Заместник-председател е на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите в България - Член е на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия. - Председател е на Настоятелството на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", гр. София. - Член е на Президиума на Световния минен конгрес. - Член е на Президиума на Международната маркшайдерска организация. - Председател е на Български маркшайдерски съюз. На провелото днес Общо събрание на БМГК проф. д-р Лъчезар Цоцорков бе избран за почетен председател на Българска минно-геоложка камара, след като изтече втория му управленски мандат начело на браншовата организация. По негово предложение още през 2011 г. бе променен уставът на Минната камара и оттогава председателят на Управителният съвет може да бъде избиран само до два последователни 3-годишни мандата. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет" АД ръководеше Камарата още от основаването й през 1991 г. Тогава той беше един от инициаторите за създаването й. В своето слово пред минната общност на България проф. Цоцорков благодари на всички, с които през изминалите над 26 години са работили заедно за изграждането на БМГК като авторитетна браншова организация със сериозен принос за подобряване условията за бизнес в минерално-суровинната индустрия и социално-икономическото развитие на страната. Той изложи своите послания и виждания за бъдещето на организацията и заяви, че ще продължи да бъде съпричастен към реализацията на нейните цели и проекти. Като почетен председател на браншовата организация, той ще може да участва в работата на Управителния съвет и ще има право на съвещателен глас. Общо събрание – обзор По време на събитието бяха приети Отчета на Управителния съвет за мандат 2014-2016 г., Отчета на Контролния съвет, промени в Устава на БМГК, както и актуализираните Насоки за управление и дейности на Камарата. В Управителния съвет с мандат 2017-2019 г. влизат компаниите: - „Асарел - Медет" АД, с ръководител инж. Делчо Николов – представител на подотрасъл „Рудодобив"; - "Мини Марица-изток" ЕАД, с ръководител инж. Андон Андонов – представител на подотрасъл „Въгледобив"; - „Евротест Контрол" ЕАД, с ръководител Сашка Кожухарова – представител на подотрасли „Геология"; - "Ватия" АД, с ръководител Люба Кожухарова – представител на подотрасъл „Индустриални минерали"; - „Златна Панега Цимент", с ръководител Александър Чакмаков – представител на подотрасъл „Инертни и строителни материали"; - „Марин Батуров" ЕООД, с ръководител Ирина Георгиева – представител на подотрасъл „Скално-облицовъчни материали" - „Геотехмин" ООД, с ръководител проф. д-р Цоло Вутов – представител на „Логистични дейности". - „Каолин" ЕАД, с ръководител Радомир Чолаков - „Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД, с ръководител д-р инж. Илия Гърков - Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", с ректор проф. д-р Любен Тотев; - „Минпроект" ЕАД, с ръководител Стойо Боснев; „Огняново-К" АД, с ръководител Николай Колев. - Българска асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) – по право. - Изпълнителният директор на БМГК е член на УС – по право. За членове на Контролния съвет на БМГК бяха избрани: - Д-р Розалина Козлева, управител на „Инфрапроект Консулт" ЕООД; - Инж. Никола Вардев, управител, „БН-Консулт Инжениринг ООД" - Инж. Данчо Тодоров, управител, „Нипроруда" АД
Източник: Стандарт (28.04.2017)

Почина шефът на "Асарел-Медет" проф. Лъчезар Цоцорков Почина проф. д-р Лъчезар Цоцорков - председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД - най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област. Цоцорков изгуби битката с тежко заболяване. Носител е на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен, както и на приза "Мениджър на годината' 2009". Лъчезар Цоцорков е начело на "Асарел-Медет" от над 30 години. През 1986 г. става главен директор на Технологичния минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет". Неговата лична инициатива, професионализъм, организаторски качества и всеотдайност в работата, са решаващи за успешното изграждане и пуска в експлоатация на новите мощности на рудник и обогатителна фабрика "Асарел" на 6 декември 1989 г.
Източник: Банкеръ (17.05.2017)

"Евромакс сървисиз" се отказва да добива злато край Трън "Евромакс сървисиз", която планираше да възобнови златодобива в района на Трън, обяви, че спира проекта. Като причина за решението си от компанията посочват негативната кампания, предшествала местния референдум в неделя, на който 94% от жителите на общината гласуваха против проекта. "Фирмата не може да оцени инвестиционната среда в момента като благоприятна за реален "светъл" бизнес, нито за постигане на хармонични отношения с местната общност, каквато е нашата кауза", се посочва в отворено писмо на компанията, която е част от групата на "Асарел-Медет". Оттам уточниха, че независимо как ще се произнесе съдът за законосъобразността на референдума, който в момента се оспорва от Окръжна прокуратура - Перник, дружеството се оттегля от Трън и преустановява работата на информационния център в града.Проектът на компанията предвиждаше добив и преработка на златна руда от находище на 5 км от града, където до средата на 70-те години на миналия век е имало мина. Срещу предложението обаче се обявиха местни инициативи, създадено беше и специално сдружение "Трън", а в крайна сметка беше проведен и референдум, с който жителите забраниха на общинския съвет да одобрява устройствени планове, които предвиждат добив на руди. Самите подземни богатства са собственост на държавата. Допитване беше атакувано като незакооносъобразно в съда както от компанията, така и от областния управител, а в момента се гледа и жалба на прокуратурата. Въпреки че окончателно решение все още няма, "Евромакс сървисиз" се отказва от проекта. "Независимо как ще се произнесе съдът, за нас проведената кампания, гласуването и резултатът остават показателни за инвестиционната среда в Трън, казаха от компанията и добавиха: Многократно и ясно сме заявявали, че виждаме смисъл от 100-милионна инвестиция само ако има конструктивен диалог." Дружеството запазва правата си върху находището, които придоби от канадската Euromax Resources през пролетта на 2014 г. в сделка за 3.5 млн. долара. На този етап обаче не изглежда вероятно някога да се възползва от тях. "Ще преоценим цялостно реализацията на проекта за възстановяване на златодобива в някогашната мина "Злата", казаха от "Евромакс рисорсиз".Първоначалният проект на компанията предвиждаше разработване на два участъка, но впоследствие беше ограничен само до един - "Трън Юг", където навремето е работела мина "Злата". Това намали площта до общо 11 кв. км, от които реално заети на повърхността 1.4 кв. км, както и капацитета на съоръженията. Плановете бяха рудата да се преработва до концентрат в обогатителна фабрика, каквато е традиционната технология в България, а отпадъкът да се съхранява в хвостохранилище с площ 315 дка (първият вариант включваше две хвостохранилища с двойно по-голяма площ). Компанията поемаше ангажимент и да реши един от старите екологични проблеми - изтичането на води с по-високо съдържание на уран от старата мина, което не е било направено от държавата при ликвидацията. Именно наличието на естествен уран в скалите в района и правените преди години проучвания за метала бяха използвани от противниците на проекта като основен аргумент той да не се случи. Самата мина трябваше да работи 23 години и да осигури работа на над 200 души в район, където безработицата е 37%. Инвестицията се оценяваше на над 100 млн. лв.
Източник: Капитал (15.06.2017)

„Асарел-Медет” дарява 25 000 лв. на училища и читалища в памет на проф. Лъчезар Цоцорков Управителният съвет на „Асарел-Медет” АД реши единствено през тази година Денят на миньора да бъде отбелязан без традиционното честване на празника в село Панагюрски колонии. Повод за това решение е кончината на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който оглавяваше компанията от 1986 г. до смъртта си на 16 май 2017 г. „Вместо с тържество за Деня на миньора, тази година символично ще отбележим фирмения празник със сведени глави в памет на проф. Цоцорков и с дарение на средствата, предвидени за музикалната програма“, декларираха от ръководството в обръщение до целия екип на предприятието. Средствата в размер на 25 000 лева, планирани за ежегодния празничен концерт, ще бъдат дарени за благотворителни инициативи на училищата и читалищата в община Панагюрище. „Така ще отдадем дължимото уважение пред паметта на проф. д-р Лъчезар Цоцорков и ще пазим жив завета му да помагаме и даряваме, да бъдем човечни и да обичаме Панагюрище и България”, мотивира решението си управителният съвет на „Асарел-Медет” АД. Въпреки че няма да има тържество в село Панагюрски колонии, другите традиционни инициативи по повод Деня на миньора ще се проведат, както и досега, включително спортните турнири, номинирането на най-добрите в професията и награждаването на хората с дългогодишен непрекъснат стаж в „Асарел-Медет” АД.
Източник: Труд (28.06.2017)

"Евромакс Сървисиз" прави преоценка на плановете за златодобив в Трън „Евромакс Сървисиз“ ЕООД прави цялостна преоценка на плановете за златодобив в Трън. Компанията е изпратила писмо в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Перник, с което спира процедурата по екооценката (ОВОС) за находището в Трън. Инвестиционното предложение беше за добив и преработка на златно-сребърни руди от находище „Трън”, информира Министерството на околната среда и водите. Припомняме, че в последните месеци граждани от Трън подеха кампания срещу възобновяването на златодобива в общината заради опасения, че ще бъде замърсена природата. На местен референдум 58,41% от гласувалите се обявиха против добива на злато в общината. Според съобщението минната компания извършва в момента „цялостна преоценка на параметрите на инвестиционното предложение и целесъобразността му във връзка с икономическите и социалните условия в община Трън“. Процедурата по ОВОС е спряна до приключване на обстойните анализи, след което ще бъде взето решение за бъдещето на проекта.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2017)

"Асарел Медет" - бялата лястовица на България През годините на прехода в България сме се нагледали на какво ли не. Стотици фирми фалираха, голяма част от регионите обедняха, хиляди хора се простиха с изработените, но неполучени заплати, стотици хиляди наши сънародници решиха да търсят препитание и по-добър живот в чужбина, селата се обезлюдиха. Но за щастие има и добри примери. Бели лястовици на надеждата, че нещата могат да се случват и по друг начин. Че в България може да се живее добре, че трудът може да е достойно възнаграден, че можеш да си спокоен и сигурен не само за твоето бъдеще, но и за това на децата ти. Пример за такава бяла лястовица на надеждата е община Панагюрище, която благоденства благодарение на голямата компания "Асарел Медет" на нейна територия. Не се лъжете, че там, където има голям инвеститор, общината непременно е в добро състояние. У нас доста често се случва капиталът да не достига до хората така, че да направи животът им по-добър. Панагюрци обаче са късметлии. Защото социалната отговорност е един от трите стълба на настоящото и бъдещото развитие на "Асарел Медет" - структуроопределящото предприятие в Пазарджишки регион, казва Александър Чобанов, директор "Човешки ресусрси" в компанията. Другите два стълба са икономическата и екологичната отговорност. Ето какво показват цифрите и икономическите анализи за регионите. Там, където има развита добивна индустрия, безработицата е по-ниска, а заплатите - по-високи, е основният извод в изследването "Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия в България", направено от Фондация "Бауерзакс" и икономистите в "Индъстри уоч" по поръчка на Българската минно-геоложка камара. Според него коефициентът на безработицата в Панагюрище е с 3,4% по-нисък спрямо област Пазарджик и със 7,3 на сто спрямо избрания референтен район - община Септември. Средната заплата на работещ в минната индустрия в Панагюрище е 4 пъти по-висока от средната за региона, избран за сравнение - община Септември, и 4,1% по-висока от тази в областта. 1,3% от заетите в страната са в минната индустрия, които правят 3% от добавената стойност и получават 3% от изплатените заплати, казва Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Община Панагюрище е с добро ниво на икономическо развитие, като по много показатели изпреварва не само Пазарджик, но и средните за страната стойности, пък е заключението от доклада на Института за пазарна икономика. Според него заплатите в общината превишават значително средните за областта и страната нива, като достигат 1063 лв. бруто, при 667 лв. за Пазарджик и 878 за страната /данните са за 2015 г./. В периода 2008-2015 г. ръстът е с 58%. По оценка на ИПИ, относителният дял на населението в Панагюрище, което живее под прага на бедността, е 18,2%, при средно за страната ниво от 21,8 на сто и средно за област Пазарджик от 50,2%. Инвестиционната активност в община Панагюрище също превишава значително средните за областта и страната стойности. Инвестициите в дълготрайни материални активи са над 4000 лв. на човек през 2015 г., което е близо 3 пъти повече от инвестициите в областта. Усвояването на европейски средства достига 72,1 млн. лева, което съобразно местното население, също е близо 3 пъти по-високо от средното за страната. И още данни от доклада на ИПИ - през последната година напускащите общината намаляват, а заселващите се в нея се увеличават. Почти цялото население е здравно осигурено. През последните две години детската смъртност е нулева. Боян Рашев, управляващ съдружник в "Денкщат-България", пък представя доклад, в който е направено сравнение между няколко общини, които в миналото са се развивали благодарение на минната си промишленост, но днес са поели по различни пътища. Разликата между двата типа е видима и в качеството на околната среда - успешно работещата минна индустрия непрекъснато инвестира в намаляване на екологичното си въздействие и осигурява достатъчно ековложения на общинско ниво. Панагюрище е особено успешен пример, посочва Рашев. Първо, "Асарел Медет" инвестира в развитието на други икономически сектори - туризъм, спорт, здравеопазване, които осигуряват алтернативни работни места. Второ, в региона се развиват и други производства. Според БСК, "Асарел Медет" е най-предпочитаният работодател в община Панагюрище, където има и други сериозни предприятия като "Оптико-електрон", например. Над 95% от работещите в минно-добивното предприятие са от общината. Заради високите заплати, в "Асарел Медет" не се оплакват от липса на кадри. Потомствените миньори са немалка част, а децата се гордеят с професията на родителите си. Специален жест на внимание е подаръкът, който получава всеки служител, на когото се роди бебе - то получава златен медальон от компанията. Всяка година за Деня на миньора - 18 август, в "Асарел Медет" номинират най-добрите в професията. Фирмените традиции повеляват награди да получават хората с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат стаж в компанията. Тази година обаче празник няма да има в памет на проф. Лъчезар Цоцорков, който почина на 16 май 2017 г. Фирмата инвестира и в дуално обучение. От 2012 г. досега са раздадени безплатни учебници на 400 ученици, казва Александър Чобанов. Професионалната гимназия дава шанс и на децата от дома за деца, лишени от родителски грижи в Панагюрище, които имат шанс веднага да постъпят на работа в "Асарел Медет". Четирите детски градини пък се надпреварват за вниманието на родителите, които могат да изберат най-добрите условия за хлапетата си. Прави впечатление, че градът е пълен с млади хора, които определено не скучаят. Децата имат възможност за плуват в басейните на хотел "Каменград", който е бившият Дом на миньора. В модерната спортна зала "Арена Асарел" има школи по художествена гимнастика, айкидо и куп други спортове. А през август в града се провежда световно първенство по тенис на маса. През май пък е фестивалът на фойерверките. Тук редовно гостуват наши и световни звезди. Общината дава 1% от 14-милионния си бюджет за развитието на масовия спорт, още толкова добавя и "Асарел Медет", каза председателят на Общинския съвет в Панагюрище Христо Калоянов. Друга уникална придобивка за града е болницата "Уни Хоспитал", която бе открита миналата година. В нея бяха вложени над 95 млн., а основният инвеститор е "Асарел Медет". Тя разполага с най-модерното оборудване, което се предлага на пазара. "Търсени са най-добрите фирми, които произвеждат в областта на здравето и е купувано най-доброто и най-модерното от уредите", казват лекарите. "За изминалата година никой пациент не е плащал за лечение, въпреки че сключването на договор със Здравната каса се забави с близо година. Вместо от пациентите, финансирането бе поето от "Асарел Медет", казва д-р Диана Димитрова.
Източник: Стандарт (10.07.2017)

"Асарел - Медет" планира да инвестира 80 млн. лв през тази година Близо 122 млн. лв. е инвестирала "Асарел - Медет" през миналата година. Компанията, която оперира медното находище край Панагюрище, работи по седем дългосрочни програми за устойчиво развитие, като основната част от средствата през 2016 г. е била насочена към проекти за технологична модернизация. Това е помогнало на предприятието да понижи себестойността на продукцията и така частично да компенсира поевтиняването на металите. В същото време производителността е нараснала. За тази година дружеството планира да инвестира над 80 млн. лв. Малко над 95 млн. лв. са били използвани за проекти, свързани с проучване и внедряване на технологии и иновации за повишаване на качеството и производителността и понижаване на себестойността на продукцията. За повишаване на енергийната ефективност компанията е отделила 10.7 млн. лв., а 3.5 млн. лв. са били вложени в екологични мерки. Другите инвестиционни програми на дружеството са свързани с развитие на минерално-суровинната база, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, става ясно от отчета на компанията за 2016 г. Сред по-големите проекти, които бяха приключени през миналата година, са новата циклично-поточна линия за извозване на рудата, модернизацията в обогатителната фабрика и закупуването на транспортни средства. Така общата сума на инвестициите от приватизацията на предприятието през 1999 г. е надминала 1 млрд. лв. Основните проекти, по които се работи тази година, са тези за дългосрочно развитие на мината и обогатителната фабрика, а планираната инвестиция е 80 млн. лв. През миналата година компанията е добила 13.2 млн. т медна руда, което е спад от 7% спрямо 2015 г. С толкова намалява и произведеният концентрат, като достига 146.7 хил. т. "Намалихме производството заради ниските цени на металите", каза Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси", пред журналисти. По думите му при срив на цените на международните борси много важно е понижаването на себестойността на производството. "През 2016 г. нетната себестойност на платим тон метал е по-ниска спрямо 2015 г. и е най-ниската от 2013 г.", каза той. В същото време натуралната производителност, отчетена като добит метал на едно заето лице, се е повишила с 5.4%. В "Асарел - Медет" работят 1300 души, още 400 са заетите в дъщерни и смесени предприятия. Компанията обаче е произвела близо 45% повече мед с висока чистота (99.99%) във въведената преди няколко години инсталация за екстракция и електролиза, в която се пречистват отпадните води и се получава борсово търгуван продукт.
Източник: Капитал (11.07.2017)

Аурубис България АД е гласувало брутен дивидент от 196,5 млн. лв. или по 9,45 лв. на акция, става ясно от отчета за 2016 г. и прокола от проведеното Общо събрание. Присъствали са само двама акционера - Кумерио Австрия ГмБХ с дял от 99,86% и 20 761 210 акции и физическото лице Димитър Спиридонов с 202 акции, жител на гр. Пирдоп, роден през 1962 г. Новината за дивидента касае общо 2 184 лица акционери, от които 11 юридически и 2 173 физически лица. Изплатеният дивидент за 2015 г. е 195,6 млн. лв., а за 2014 г. са изплатени 293,15 млн. лв. на 28 август 2015 г. и други 119,5 млн. лв. на 19 юни 2015 г. През 2014 г. е гласуван брутен дивидент от 117,3 млн. лв. на база печалбата за 2013 г. Общо за последните 4 години са изплатени 922 млн. лв. или по близо 44 лв. на акция. Ако тези пари не бъдат потърсени от акционерите в срок от 5 години, те ще станат собственост на Аурубис България АД. Приходите от продажби през 2016 г. са за 3,21 млрд. лв., спрямо 4,18 млрд.лв. за 2015 г. или понижение с 23,2%. Разходите за заплати и осигуровки са 38,6 млн. лв. за 2016 г. и 36,7 млн. лв. за 2015 г. Нетната печалба за 2016 г. е 196,7 млн. лв., спрямо 219 млн. лв. за 2015 г. През 2016 г. Аурубис България АД е произвело 296 804 тона нова анодна мед и 216 428 тона катодна мед, както и 1 074 467 тона сярна киселина от претопените медни концентрати и скрап. Около 30% от нужните за производството концентрати са доставени от български мини, разположени в близост до Аурубис България АД (мини на Дънди Прешъс Металс Челопеч, Елаците-Мед и Асарел-Медет). Аурубис България е най-големият преработвател на вторични суровини на медна основа (скрап) в Югоизточна Европа. Преработва повече от 1.2 млн. тона меден концентрат с произход от Северна и Южна Америка, Черноморския регион и България. Медните концентрати се доставят с кораби на Пристанище Бургас и се превозват с железопътен транспорт до производствената база на компанията в Пирдоп. Износът е основно за други дружества на Аурубис в Белгия (Олен), Германия (Хамбург и Люнен) и Италия (Авелино) Финансовите резултати през 2016 г. са повлияни от движението на цената на рафинираната мед. Годината е започнала с рязък спд на цената от 4 311 долара за тон през януари, до 5 900 долара за тон на 11 ноември 2016 г. Спадът в печалбата обаче се дължи оноснов на извършения капиталов ремонт през април – юни 2016 г., което е довело до по-ниско производство ипо-ниски продажби. В края на 90-те години Аурубис България АД, тогава МДК АД гр. Пирдоп, се търгуваше на Българска фондова борса – София АД, като след изкупуване на акциите от мажоритарния собственик при цена около 45 лв. на акция беше отписано. Интересното е, че през 2013 г. Кумерио Австрия предложи по 30 лв. на акция на малките акционери, а след това започна ударно разпределяне на дивиденти за по-висока сума. В приватизационния договор от септември 1997 г. купувач на 56% от МДК АД гр. Пирдоп е белгийската Юнион Миниер, която плаща 80 млн. долара и се задължава да инвестира 220 млн. евро. За да има къде да продава сярната киселина (отпаден продукт), Юнион Миниер организира консорциум купувач на Агрополихим (Девня) през 1999 г. и така осигурява пазар за проблемния продукт. Покупната цена на Агрополихим беше 1 лев, а обещаните инвестиции са 15 млн. долара. Трябваше да бъдат поети и дългове за 93 млн. лв. Друг интересен факт е, че коминът на завода на Аурубис България е най-високият в България със своите 325,4 м. Той се вижда с просто око от вр. Мусала например, който се намира на 75 км. по права линия.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2017)

Договор за дуално обучение подписа „Асарел-Медет”АД с Професионалната гимназия в Панагюрище Договор за провеждане на професионално обучение чрез работа /дуална система за обучение/ бе подписан на 21 юли 2017 г от изпълнителния директор на „Асарел-Медет” АД инж. Делчо Николов и инж. Лушка Апостолова, директор на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм – Панагюрище. Договорът регламентира обучението на 34 единадесетокласници от Гимназията на територията на дружеството, което ще стартира от началото на предстоящата учебна 2017/2018 година, като два дни в седмицата учениците ще работят в реална производствена среда. След завършването си гимназистите от специалностите “Добивни и строителни минни технологии”, “Обогатителни, преработващи и рециклационни технологии”, “Минна електромеханика”, “Автотранспортна техника” и ”Пътностроителна техника”, ще получат професиите „минен техник” и „техник транспортна техника”. Учениците ще сключат трудови договори с предприятието, според които ще работят по 7 часа дневно в „Асарел-Медет” АД и ще получават 90% от минималната работна заплата, разпределени пропорционално на изработените часове. Гимназистите ще се трудят под погледа на обучени наставници от дружеството и учители-методици, които ще се грижат за усвояването на професионалните знания и практически умения от своите възпитаници. Наставниците и преподавателите ще оценяват текущо и в края на годината резултатите на учениците.
Източник: Други (25.07.2017)

Произведено е първото масло от лавандуловите насаждения по Окисно насипище на рудник „Асарел“. „Добитата продукция е в размер на 110 килограма лавандулов цвят, който вече е преработен“, съобщи инж. Йордан Рабухчиев, който е минен инженер в „Асарел-Медет“АД и консултант по проекта.Лавандулата бе засадена по откоса на Окисно насипище преди две години на обща площ около 1 декар с експериментална цел. Определените опитни петна бяха покрити със зелено мулчиращо платно, за да не се окопават растенията. Извършена бе и подготовка на почвата с хумус и пепелина. Лавандуловите насаждения са част от проект за рекултивация на Окисно насипище, който е на стойност над 10 милиона лева и се реализира за първи път в света. Уникалното при него е, че се извършва техническа и биологична рекултивация на такова минно съоръжение, което още е в процес на експлоатация. Реалният добив от лавандуловите насаждения ще се види след поне четири години, колкото време е нужно, за да се развият растенията. Първото шишенце с лавандулово масло вече е изложено във фирмената експозиция на „Асарел-Медет“АД. ??http://pa-media.net/
Източник: Други (27.07.2017)

"Асарел-Медет" произведе масло от лавандула Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" произведе първите количества масло от лавандула по проект за рекултивация на окисното насипище на рудника. Растенията бяха засети преди две години и сега са добити и преработени първите 110 кг цвят. Целият проект е на стойност над 10 млн. лв. и е интересен с това, че за първи път в света се възстановява подобно съоръжение, което все още е в експлоатация. Насажденията са част от проекта за техническа и биологична рекултивация на окисното насипище, където се насипват скали от рудника, в които има минимално съдържание на мед и не могат да се обогатяват във флотационната фабрика. Вместо това металът се извлича с помощта на разтвори и след това се преработва. Техническата рекултивация минава през няколко етапа, като първо теренът се подравнява и засипва с камък и чакъл. Отгоре се слага специално геотекстилно покритие (мулчиращо платно), което не позволява на растенията да се окопават. След това се насипва почва, подготвена с хумус и пепелина, а най-отгоре се полага геомрежа, която спира ерозията. Биологичната рекултивация включва затревяване и залесяване. Всички тези дейности по принцип се извършват, след като съоръжението излезе от експлоатация. Това е и специфичното в проекта на "Асарел-медет", тъй като окисното насипище продалжава да се използва. За биологичната рекултивация компанията реши да експериментира с лавандула, като растенията бяха засадени преди две години на площ около 1 декар и сега за първи път дават цветове. "Добитата продукция е в размер на 110 кг лавандулов цвят, който вече е преработен", обясни Йордан Рабухчиев, минен инженер в "Асарел-Медет" и консултант по проекта. Реалният добив от лавандуловите насаждения обаче ще се види след поне четири години, колкото време е нужно, за да се развият растенията, уточняват от компанията. Първото шишенце с лавандулово масло е изложено във фирмената експозиция. Районът на Панагюрище, където се намира рудникът, е известен с лавандуловите си насаждения. Голяма част от добитата лавандула там е биосертифицирана.
Източник: Капитал (28.07.2017)

Производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл 2,5 пъти по-висока от средната в индустрията Заплатите на заетите в бранша растат с 2% през 2016-а за поредна година Намаление на добива на полезни изкопаеми, но увеличение на приходите във минерално-суровинния отрасъл през 2016 г. и производителност на труда, която е 2,5 пъти по висока от средната в националната индустрия, отбелязва в годишния си икономически доклад Българската минно-геоложка камара. В нея членуват най-големите компании от бранша. Причина за спада на производството е конюнктурата на международния пазар - поради високите добиви през предишните години бяха натрупани запаси от основни суровини, в резултат на което цените бяха ниски. През втората половина на годината несъответствието между търсените и произведените количества в глобален мащаб започна да се свива, което повлия за поскъпване на енергийните и на голяма част от неенергийните продукти. Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. В топ 5 на Европа България заема водеща позиция в европейския добив. Страната е на трето място по добив на мед, на четвърто място по добив на злато, на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Към април 2017 г. действащи са 520 концесии за добив на подземни богатства. От тях най-много са за строителни материали - 328. За индустриални минерали концесиите са 73, за скалнооблицовъчни материали - 69, за метални полезни изкопаеми - 18, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 16. Дадена е една концесия за минни отпадъци. Установените находища на подземни богатства са 1383. Държавата е дала 128 разрешения за търсене и проучване. 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. Рудодобивът начело Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2016 г. достига 97,68 млн. т, което е намаление с 13,1% (или с 14,77 млн. т) спрямо предходната година. Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. В "Добив на течни горива" за втора година спадът е най-сериозен - с 34% за 2016 г. Намаление с 13% (11,4% за 2015 г.) има и в "Добив на скалнооблицовъчни материали". Подотраслите, където през 2015 г. се отчита увеличение, а сега има намаление, са "Добив на индустриални минерали" - с 22%, "Добив на инертни и строителни материали" - с 24% , "Добив на твърди горива" - с 12%, "Добив на метални полезни изкопаеми" - с 1%. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е около 200 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение има само за подотрасъл "Рудодобив" - с 14,5%. Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек. През миналата година той е по-голям от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г. В разпределението на добива от 2010 до 2016 г. има трайни тенденции: твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството и са с най-голям дял. До тях се доближава добивът на строителни материали с относителен дял около 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял около 10%. През 2016 г. общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от отрасъла възлиза на близо 2,6 млрд. лева при 2,4 млрд. през 2015 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия остават добивът на метални полезни изкопаеми - 53%, и на въглища - 28%. И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти. Това показва, че браншът има голям неизползван потенциал в полза на платежния баланс на страната. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират около 4,7 млрд. лв. от общия износ на България, което представлява много висок принос в сравнение с другите индустрии. Към неизползвания потенциал на българската минерално-суровинна индустрия трябва да се прибави и повишаването на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. В такива случаи трябва да се намери уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, казват от минно-геоложката камара. Високи разходи за опазване на околната среда Разходите, които компаниите правят за опазване и възстановяване на околната среда, са относително постоянни от 2010 г. насам. През последните 5 години най-много пари фирмите влагат за пречистване на отпадъчни води - 60% от общите разходи, за опазване на почвата и подпочвените води - 28%. Разходите за отпадъци са със 7,5% дял. Останалите разходи са за очистване на въздуха, намаляване нивото на шум, опазване на горите и т.н. Българската минно-геоложка камара стимулира усилията на компаниите за опазване на околната среда чрез участие в различни проекти с екологична насоченост. Приет е важен документ - Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. Всяка година на националното честване за Деня на миньора - 18 август, камарата връчва на компаниите, които нямат санкции за нарушаване на екологичното законодателство, специални годишни награди за опазване на околната среда. Приоритет е грижата за безопасност при работа Спецификата на минерално-суровинния отрасъл е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него въпреки сериозното техническо и технологично обновление през последните години. Общият брой трудови злополуки през 2016 г. по оперативни данни на Националния осигурителен институт, е почти без промяна в сравнение с предходната година - 163. Най-много са отново в рудодобива - 117. Въгледобивът бележи спад по този показател, което се дължи в голяма степен на намаляването на работещите в него. Положителната тенденция в бранша ясно показва, че взетите мерки са довели до рязко намаляване на смъртните злополуки: 6 през 2015 г. и 1 през 2016 г. Загубените календарни дни в отрасъла през 2016 г. са 7917 и бележат 6% ръст спрямо 2015 г. Но тенденцията от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок, е към намаляване на загубените календарни дни. За съжаление, сектор “Добивна промишленост” е на първо място по индекс на честота на трудовите злополуки (брой трудови злополуки спрямо отработени човекочасове) - 3,11 при средно за страната 0,62. Висок е и индексът на тежест (брой загубени дни от трудови злополуки към брой отработени човекочасове) - 233 при средно за страната 57. Това предопределя приоритетното внимание, което компаниите отделят на проблемите при безопасността на труда. Акцентът е върху превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Те инвестират в най-съвременни технологии и в обучение на персонала, въвеждат и следят за спазването на строги процедури при работата. Сред членовете на Българската минно-геоложка камара вече има компании с нулев травматизъм за последните няколко години, но има и предприятия, в които е необходимо да се положат сериозни усилия и да се направят значителни инвестиции в тази сфера. Като браншова организация една от основните цели на ка-марата е именно подобряване на условията на труд в минералносуровинната индустрия. По предложение и настояване на БМГК през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, а през 2014 г. беше приет. В програмата на камарата е през 2017 г. да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минно-спасителните служби. Осигурено е целево финансиране на правилниците по безопасност от членове на камарата - “Асарел-Медет” АД и “Каолин” АД. Реално процесът започна през 2016 г., но приемането на правилниците ще се случи през 2017 г. Одобрени са технически задания и е сключен договор с изпълнител на актуализациите - “Минпроект” ЕАД. 5000 лева по-високи доходи 22 342 са наетите в добивната промишленост през 2016 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Има спад в сравнение с 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в голяма степен на освобождаването на хора в подотрасъл “Въгледобив” поради фалита на Мина Черно море и закриването на рудник “Бабино” от “Въгледобив Бобов дол”. Тенденцията през последните години показва траен спад на заетите, макар и с бавни темпове. Изключение прави само временният ръст през 2015 г. Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Добивната промишленост е сред икономическите дейности с най-висока брутна заплата в България. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е 16 527 лева, което е увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение - средната годишна заплата за страната е 11 534 лева. Това означава, че работещите в добивната промишленост получават близо 5000 лева повече. В сектора най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски - в подотрасъл “Добив на неметални материали и суровини”. Тенденцията при увеличието на доходите е трайна, което показва, че заетите в минерално-суровинната индустрия могат да разчитат на сигурност и прогнозируемост за бъдещето.
Източник: 24 часа (18.08.2017)

Раздадоха миньорските Оскари Традиционните награди на най-успешните компании раздаде Българската минно-геоложка камара /БМГК/ по случай професионалния празник на миньора. Отличието за най-високи резултати на големи компании бе връчено на ГОРУБСО Мадан за 33% ръст на производсвото през 2016 г., а за средни фирми призът отиде при "Минпроект". В категория "Иновации" наградите бяха за "Елаците мед" /големи предприятия/ и "Нипроруда" /средни предприятия/. По две национални награди получиха „Асарел-Медет" и "Каолин". Двете дружества бяха отличени в категориите "Грижа за природата" и "Здраве и безопасност при работа" за дружества с нулеви нарушения и санкции във връзка със спазването на екологичните норми през миналата година и за отчетения нулев трудов травматизъм и през 2016 година. И в двете категории призовете за средна фирма отидоха при "Имерис Минералс". За "Социално-отговорна компания" плакетът бе връчен на "Дънди прешъс метълс Крумовград" заради развитието на новата за България дисциплина "Минна археология".
Източник: Стандарт (22.08.2017)

Поне три сделки се подготвят активно след търговската мисия на 13 американски компании в четвъртък и петък миналата седмица. В София, водени от Ерик Стюард - президент на Американо-централноевропейската бизнес асоциация, пристигнаха висши мениджъри на “Абви”, “AмДжен”, “Арчър Даниълс Мидланд”, “Кока-Кола”, “Фрипорт Макморан”, “Дженерал Дайнамикс”, “Мерк-Шарп Дом”, “Моторола Солюшънс”, “Орбитал АТК”, “Ошкош”, “О-Ес-Ай Системс/Рапискан” и “Текстрон”. Те имаха срещи с президента Румен Радев, с премиера Бойко Борисов и с министъра на икономиката Емил Караниколов. Шефът на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев потвърди пред “24 часа” за една от трите евентуални инвестиции. Компанията AДМ, която е собственик на “Амилум” в Разград, ще прави нови инвестиции в завода. Но освен това влага и 300 млн. лв. в терминал за зърно в Тутракан. Компанията е подала документи за клас инвеститор по този проект. Запознати с мисията заявиха, че е възможно “Фрипорт Макморан” - най-големият медодобивен концерн в света, да прояви интерес суровината, която добива в мина “Бор” до границата ни със Сърбия, да се преработва в Пирдоп и Челопеч. Възможно било и сътрудничество с “Асарел Медет” и значителни инвестиции в медодобива в България. Това обаче все още е неофициално. Една от щатските компании, чието име не се съобщава, има намерение да изгради голям завод за плоско стъкло в България. По време на срещата с мениджърите на американските компании Караниколов заяви, че има интерес от американски капиталовложения във високотехнологични производства и в областта на индустриалното сътрудничество. “О-Ес-Ай Системс/ Рапискан” търси възможности да изнесе високотехнологичното си производство от Англия в България. Желанието е у нас да има техни инсталирани системи за сканиране на ГКПП и засичане на нелегални товари и пътници, които да са основа за демонастрационни центрове за клиенти от трети страни. “Дженеръл Дайнамикс”, “Текстрон” и “Обритал” сътрудничат тясно с нашата отбранителна индустрия.
Източник: 24 часа (13.11.2017)

Димитър Цоцорков е избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел - Медет" АД Димитър Цоцорков беше избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел-Медет"АД на проведено на 20 ноември заседание, съобщиха от дружеството. До момента той беше председател на Управителния съвет на компанията от 2014 г., когато се въведе двустепенна система на управление. Част е от екипа на компанията от 2001 г., като последователно е работил като експерт по продажби и хеджиране, ръководител на отдел и директор "Корпоративно развитие". В момента Димитър Цоцорков е и изпълнителен директор на дъщерното дружество "Асарел Инвестмънт"ЕАД. На своето заседание Надзорният съвет взе решение и за попълване състава на Управителния съвет на дружеството. За негов председател беше избран инж. Делчо Николов, който запази и позицията си на изпълнителен директор на "Асарел-Медет"АД.
Източник: 24 часа (22.11.2017)

Близо 74 млн. лв. са приходите от концесионна дейност по Закона за подземните богатства през 2015 г. Това е записано в доклад за концесионната дейност през годината, приет от Министерския съвет. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е с 13% повече. С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.
Източник: Капитал (14.12.2017)

Заводът в Пирдоп "Аурубис" има рекордна печалба от 345 млн. лв. Пирдопският медодобивен завод "Аурубис България" има рекордна за страната печалба - от над 345 млн. лв. Подобно число не е отчитано от нито едно местно предприятие за последните десет години. Извън банките, които са правили печалби от този род, само "Мобилтел" се доближава до числото със своя резултат от 325 млн. лв. за 2008 г., а печалби от порядъка на 200 млн. лв. през годините са постигали и "Солвей - Соди", "Асарел Медет" и др. Заводът в Пирдоп е второто най-голямо дружество в страната с приходи традиционно над 4 млрд. лв. и е най-големият износител. Резултатът на "Аурубис" е за финансовата година до края на септември 2017 г. от отчета на германския собственик Aurubis и е по международните счетоводни стандарти, но дава представа за числата, които може да се очакват за календарната 2017 г. От отчета става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало след направената инвестиция през миналата година. А обяснението за ръста в печалбата са поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. За финансовата 2016/2017 г. "Аурубис България" увеличава печалбата си близо три пъти - от 61.2 млн. евро на 176.5 млн. евро, или 345.3 млн. лв. Макар че една от причините за това е спирането на работа за около 50 дни за планов ремонт предходната година, резултатът все пак е почти два пъти по-висок и от този за 2014/2015 г., когато дружеството отчете 90.1 млн. евро печалба. По българските стандарти за календарната година резултатите на компанията бяха дори по-високи - съответно 219 млн. лв. за 2015 г. и 196.7 млн. лв. за 2016 г. В отчета на Aurubis детайли за финансовото представяне са дадени на ниво бизнес звено "Първична преработка на мед", където освен завода в Пирдоп влиза и този в Хамбург. Общите приходи на звеното нарастват с близо 1 млрд. евро за годината и достигат 6.32 млрд. евро. Значително по-висока е и оперативната печалба преди данъци (EBT) - тя се увеличава 65% до 236 млн. евро. Друг ключов индикатор, който акционерите следят, е оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), която достига 26.6% спрямо 16.4% за 2015/2016 г. По-високите резултати на бизнес звеното се дължат на няколко причини. Компанията е успяла да си осигури благоприятен входен микс от суровини, както и по-изгодни цени на медния концентрат заради доброто предлагане на световния пазар. По-високите цени на медта са повишили предлагането на скрап и са довели до по-високи такси за рафиниране, което също се е отразило положително на резултатите на бизнес звеното. Ефект са оказали и по-високият добив на метал при по-високи цени, както и силният щатски долар. Обемите на преработените суровини и произведените продукти от звеното "Първична преработка на мед" са нараснали в сравнение с предходната година, което се дължи основно на доброто представяне на завода в Пирдоп, се посочва в отчета. Стабилното предлагане на меден концентрат и рециклирани материали е осигурило стабилно натоварване на производствените мощности. За 12-те месеца до края на септември двете предприятия в звеното са преработили приблизително 2.4 млн. тона меден концентрат (2.2 млн. т за 2015/2016 г.), което е най-голямото количество, отчитано досега. С 5 хил. тона повече е бил и входният скрап. Заводът в Хамбург е преработил 1.1 млн. т концентрат, с което е постигнал нивото от предходната година, въпреки че миналата есен временно беше затворен за планов ремонт. За 12-те месеца до края на септември в Пирдоп са преработени 1.3 млн. т концентрат, което е значително повече, отколкото предишната година (1 млн. т). От една страна, това се дължи на временното спиране на работа миналата година, което понижи резултата тогава. От друга страна обаче, ремонтните работи и инвестициите са довели до оптимизация на производството, като ефектът се е усетил през 2016/2017 г. Успоредно с повишената преработка се е увеличило и количеството на произведената сярна киселина, която е страничен продукт, до 2.4 млн. т спрямо 2.1 млн. т миналата година. От отчета на групата става ясно още, че в Пирдоп са били въведени мерки, които позволяват производството на сярна киселина с високо качество. Тази "чиста" киселина е по-скъпа, а клиенти са производителите на батерии. Плановете на компанията са да увеличи обема на чистата киселина четворно до 2020 г. Производството на катоди (мед с висока чистота) е достигнало 624 хил. т за звеното, което е с 40 хил. тона повече от миналата година. От общото количество заводът в Пирдоп е произвел 230 хил. т катоди (214 хил. т миналата година). Групата Aurubis като цяло също отчита по-добри резултати за последната финансова година. Приходите й нарастват със 17% до 11.04 млрд. евро, а нетната консолидирана печалба почти се утроява до 352 млн. евро. По-високи са и двата основни следени индикатора - оперативната EBT се увеличава с 40% до 298 млн. евро, а ROCE достига 15.1% (10.9% предишната година).
Източник: Капитал (14.12.2017)

"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства Близо 43% от концесионните такси в страната по Закона за подземните богатства се осигуряват от три компании - "Дънди прешъс металс Челопеч", "Елаците мед" и "Асарел медет". Това става ясно от приетия от правителството доклад за концесионната дейност през 2015 г. Общите приходи от концесионната дейност са били близо 74 млн. лв. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е 13% повече. С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. В номинални числа това означава, че първите три компании са платили концесионни такси съответно за 13.76 млн. лв., 12.04 млн. лв. и 5.7млн. лв. По-рано през месеца стана ясно, че държавата се опитва да промени концесията за златото на "Дънди прешъс металс Челопеч". Министерството на енергетиката търси консултант, който да предложи вариант за ревизия на договора, без да е водило разговори с компанията. В момента дружеството плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Промяната беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г. Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада. Над 67.5 млн. лв. са приходите за 2014 г. и 2015 г. от концесионна дейност в системата на министерството на транспорта. Към 31 декември 2014 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали "Леспорт", Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Русе-запад, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, както и за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна. Признатите инвестиции на концесионерите на пристанищни терминали за 2014 г. са общо 64 млн. лв., а по договорите за концесия на летищата в Бургас и Варна от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД са отчетени инвестиции за 9.8 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през 2014 г. са 32.8 млн. лв. В края на 2015 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна, както и за централна железопътна гара Пловдив. На концесионерите на пристанищните терминали през 2015 г. са признати общо 58.2 млн. лв. В тази сума влизат и направените инвестиции по концесионния договор за жп гара Пловдив – първа договорна година, в размер на 1.7 млн. лв. В летищата във Варна и Бургас са признати вложения за 10.1 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през цялата 2015 г. са 34.7 млн. лв.
Източник: Капитал (15.12.2017)

"Асарел-Медет" с награда "Иновативно предприятие" 2017 „Асарел-Медет"АД получи наградата „Иновативно предприятие на годината" в област „Зелена иновация". „Ние вярваме, че устойчивото развитие на „Асарел-Медет"АД е немислимо без грижа за природата и инвестиции в екологични иновации", каза след получаването на наградата изпълнителният директор инж. Делчо Николов. Признанието за „Асарел-Медет"АД е за уникалния проект за техническа и биологична рекултивация на минно съоръжение в процес на експлоатация - Окисно насипище, по който до момента са вложени над 10 милиона лева. След техническата рекултивация на минното насипище, на терена се извършва биологична рекултивация чрез затревяване със специални смески, близки по характеристики до естествено разпространените тревни местообитания в района. Един декар от рекултивираните площи на депото през 2015 г. беше засаден експериментално с лавандула, като през 2017 г. беше произведено и първото масло от добитите над 110 килограма лавандулов цвят.
Източник: Стандарт (19.12.2017)

Австралийската BMG Resources може да купи златния проект в Трън Австралийската BMG Resources може да купи правата върху златното находище край Трън, които се държат от "Евромакс сървисиз". Контролираната от Transcontinental Group компания има интерес и към още няколко проекта в портфейла на "Асарел-инвестмънт" или негови дъщерни дружества, макар че евентуална сделка ще се случи най-рано след година. Намеренията на групата са да развие и оперира находищата, както и да търси други възможности за инвестиции в добивната индустрия. Интерес за нея представлява и пазарът на недвижими имоти. BMG Resources е получила права за придобиване на опции за закупуване (т.нар. кол-опции) на 100% от четири значителни проекта за разработване и проучване на златни и полиметални руди в България - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Това става ясно от официално съобщение до Австралийската фондова борса, където се търгуват акциите на компанията. Придобиването на кол-опциите подлежи на редица процедури, включително извършване на дю дилиджънс и получаване на одобрение от акционерите и регулаторните органи, уточняват от BMG Resources. Правата за търсене и проучване на руди в споменатите участъци принадлежат на "Асарел-инвестмънт" от групата на "Асарел - Медет" или на негови дъщерни дружества. От компанията уточниха за "Капитал", че сделка засега няма, а само заявление за инвестиционен интерес към тези проекти. "Това съобщение е само първата стъпка от процеса на проучване на проекти на "Асарел-инвестмънт" в България и едва след минимум едногодишен период на анализи и оценки двете страни ще преценят дали имат интерес от сделка, съответно как да бъде структурирана", казаха от там. По отношение на плановете си в България от компанията уточниха, че основната задача на "Асарел-инвестмънт" е да търси най-добра реализация на инвестиционните си проекти, като в определени случаи такава може да се окаже намирането на нови партньорства. От проектите най-напреднал е този край Трън, който се управлява от "Евромакс сървисиз", където се подготвяше процедура по ОВОС за разработване на находището и започване на добив. Плановете на компанията там обаче срещнаха силен отпор от екоактивисти и местни сдружения. Организиран беше и референдум, на който 94% от жителите гласуваха против мината и в крайна сметка компанията реши да спре проекта. Тя обаче запазва правата си върху находището и именно те могат да бъдат предмет на евентуална продажба, а проектът да бъде възобновен. Според аналогични съдебни решения местният референдум няма юридическа сила, тъй като природните ресурси са собственост на държавата. "Евромакс сървисиз" е титуляр и на правата за търсене и проучване на полиметални руди (злато, сребро, олово, цинк и молибден) в участък "Бабяк" в Западните Родопи. Участък "Сребрен" край Велинград е в портфейла на "Трейс рисорсиз", която има регистрирано търговско откритие там. "Зидарово" и "Вършило" са в Югоизточна България и са най-новите участъци от пакета. Правата за проучване там са на "Асарел-инвестмънт". BMG Resources се управлява и контролира от Trancontinental Group, която инвестира в четири области - нефт и газ, полезни изкопаеми, промишлени и технологични предприятия и недвижими имоти. В сферата на полезните изкопаеми групата работи чрез публични дружества, регистрирани на борсите в Австралия и Лондон, където набира капитал за проектите. Разработвала е златни мини в Индонезия, Нова Зеландия и Южна Африка. Собственик е на Mediterranean Oil & Gas, която добива нефт и газ в Италия, а в други проекти в Европа си е партнирала с компании като ENI, Texaco, Shell и т.н. Самата BMG Resources държи 30% в Treasure Project в Кипър (останалите 70% са собственост на New Cyprus Copper Company), където се проучват няколко участъка за злато и сребро, както и за базови метали (мед, никел, цинк, кобалт). Основната дейност на BMG Resources е търсене и проучване на полезни изкопаеми, но това не изключва и добив. "Компаниите ни обикновено остават ангажирани с проектите до края на живота им, а след като се установим в дадена страна, смятаме за задължително да търсим и други проекти, за да използваме човешките ресурси и местната експертиза, които естествено се натрупват", каза управляващият директор на Transcontinental Group и член на борда на BMG Resources Саймън Тревисан за "Капитал". "В идеалния вариант бихме искали да създадем няколко публични компании, чрез които да инвестираме значителни средства в България, и се надяваме, че ще можем да придобием всичките четири проекта", добави той. По думите му интересът към България е бил провокиран от геоложките характеристики на самите проекти, а допълнителен стимул са се оказали качеството и професионализмът на екипа на "Асарел". Освен добивните проекти в страната обаче групата проявява интерес и към други области. "Ние сме голям инвеститор в недвижими имоти в Австралия и бихме приветствали възможността да установим този бизнес и в България", каза Тревисан. Перспектива за развитие компанията вижда в пазара на жилищни имоти в София.
Източник: Капитал (22.01.2018)

Австралийска компания иска да добива злато на 4 места в България Австралийската ВМG Rеsоurсеs има интерес към инвестиции и добив на полезни изкопаеми в 4 български находища - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Компанията вече преговаря с притежателя на концесионните права "Асарел-инвестмънт" (част от "Асарел - Медет") и негови дъщерни дружества, но сделката може да се осъществи най-рано след година, тъй като подлежи на редица процедури и одобрения, съобщава "Капитал". От 4-те проекта най-напреднал е този край Трън, спрян заради протести на екоактивисти и местни сдружения и последвалия референдум, където местните жители гласуваха против мината. Компанията "Евромакс сървисиз" обаче запазва правата си върху находището, които може да продаде, а проектът да бъде възобновен. Местното допитване няма юридическа сила, тъй като природните ресурси са собственост на държавата. Същата компания държи правата за проучване и добив в участък "Бабяк" в Западните Родопи. "Трейс рисорсиз" е притежател на правата за участък "Сребрен" край Велинград, а "Зидарово" и "Вършило" в Югоизточна България са част от портфейла на "Асарел-инвестмънт". Австралийската компания е част от групата Тrаnsсоntіnеntаl Grоuр, която инвестира в проучване и добив на полезни изкопаеми, нефт и газ, както и в недвижими имоти. Разработва златни мини Индонезия, Нова Зеландия и Южна Африка, а нейно дъщерно дружество добива нефт и газ в Италия и си партнира с петролни гиганти като ЕNІ, Техасо и Shеll. ВМG Rеsоurсеs основно е ангажирана в търсене и проучване на полезни изкопаеми, което не изключва и добив. "Компаниите ни обикновено остават ангажирани с проектите до края на живота им, а след като се установим в дадена страна, смятаме за задължително да търсим и други проекти, за да използваме човешките ресурси и местната експертиза, които естествено се натрупват", казва пред "Капитал" управляващият директор на Тrаnsсоntіnеntаl Grоuр и член на борда на ВМG Rеsоurсеs Саймън Тревисан. "В идеалния вариант бихме искали да създадем няколко публични компании, чрез които да инвестираме значителни средства в България, и се надяваме, че ще можем да придобием всичките 4 проекта", добавя той. По думите му интересът към България е бил провокиран от геоложките характеристики на самите проекти, а допълнителен стимул са се оказали качеството и професионализмът на екипа на "Асарел". Групата проявява интерес не само към добивните проекти в България, но и към други сектори като този на недвижимите имоти. "Ние сме голям инвеститор в недвижими имоти в Австралия и бихме приветствали възможността да установим този бизнес и в България", казва Тревисан.
Източник: Money.bg (23.01.2018)

"Асарел-Медет" планира 135 млн. инвестиции „Асарел-Медет"АД инвестира 135 млн. лв през 2018 г. по програмите за устойчиво развитие. Парите са за модернизация на производството, енергийна ефективност, безопасни условия на труд, екологични проекти и повишаване на квалификацията на работещите. „Амбициозната инвестиционна програма е доказателство, че ще продължим да надграждаме своите политики за устойчиво развитие на дружеството", каза председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков.
Източник: Стандарт (29.01.2018)

„Асарел-Медет" остава дарител на Панагюрище Анекс към традиционния дарителски договор между „Асарел-Медет"АД и Община Панагюрище беше подписан вчера, като срокът му беше удължен до 2021 година. Подписи сложиха изпълнителният директор на лидера в българския рудодобив инж. Делчо Николов и кметът Никола Белишки. „Асарел-Медет" продължава подкрепата за местния спорт чрез подпомагане на Асоциацията на спортните клубове в общината със 75 хиляди лева за 2018 г. Рудодобивната компания продължава да бъде генерален спонсор и на станалото вече традиционно световно първенство по фойерверки „Огън, цвят и фантазия" за купата „Панагюрище". През 2018 г. шампионатът ще бъде на 25, 26 и 27 май, а за провеждането му са предоставени 50 000 лв. Традиционно „Асарел-Медет"АД обезпечава необходимото финансиране и за гостуването на Панагюрското златно съкровище в залата трезор на Историческия музей, което тази година това ще бъде от 6 април до 6 юни. 11 000 ще бъдат дадени за стипендии на местни талантливи деца по дарителската инициатива „Звезден клас". Обезпечена от дружеството е престижната Дриновска стипендия за обучение на изявен местен студент в чужбина, отново ще бъде предоставена награда за Националния фестивал „Родолюбие", както и коледни подаръци за детските градини в общината. Същевременно, с подписания анекс,„Асарел-Медет" дарява 520 хиляди лева за инфраструктурни проекти, които бяха усвоени авансово през 2017 г. за преодоляване на водната криза през есента. „От името на всички жители на община Панагюрище благодаря на „Асарел-Медет" за подкрепата. Винаги сте били зад нас в трудни моменти, доказали сме, че когато сме заедно сме по-силни", каза кметът Никола Белишки. „За нашата компания подкрепата за родния край е кауза и Ви уверявам, че и занапред ще продължим традицията и докато го има „Асарел-Медет"АД ще подкрепяме всички значими инициативи на Община Панагюрище", заяви инж. Делчо Николов, председател на УС и изпълнителен директор на „Асарел-Медет"АД.
Източник: Стандарт (22.02.2018)

21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД Двадесет и един представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД на 16 март. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании от минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД инж. Делчо Николов, който представи историята, политиките и финансовите резултати, след което повече от час отговаря на конкретни въпроси, свързани с устойчивото развитие на дружеството, екологичната политика, социалните придобивки и условията на труд в компанията. „Не познаваме в световната практика друго предприятие, което да преработва ефективно руди с толкова ниско съдържание на мед. Това ни кара да избираме най-доброто оборудване и най-добрите технологии, да мотивираме екипа си и да не допускаме никакви компромиси с качеството. Готови сме да споделяме идеи и да си партнираме с всяка от Вашите компании, която би ни помогнала да постигнем още по-високи резултати. Разчитаме на Вашите идеи и предложения за бъдещи съвместни проекти“, обобщи инж. Николов. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на Рудник „Асарел“, след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет“ и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие“, заяви Буйсере, а посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства. Ден по-рано представителите на британския бизнес взеха участие във форума „Минна търговска мисия 2018“ заедно с Н. Пр. посланикът на Кралство Великобритания Ема Хопкинс, заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, Андрей Делчев – член на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и други мениджъри на водещи български компании от минерално-суровинния отрасъл. Сред обсъжданите теми бяха европейската политика по суровините, правните регулации и съвременните тенденции в развитието на сектора. „Асарел-Медет“ АД беше единствената българска компания, която гостите избраха да посетят.
Източник: Дарик радио (19.03.2018)

21 британски компании на гости в "Асарел Медет" 21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет" АД вчера. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании oт минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на УС на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов, който ги запозна с историята, политиките и финансовите резултати на компанията. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на рудник „Асарел", след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет" и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие", заяви г-н Буйсере. Посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

Директор в "Асарел Медет" финансов лидер на България Директор „Финансово-икономически дейности" в „Асарел-Медет"АД Никола Анев беше отличен в престижния конкурс „Финансов директор на годината'2018". Той стана победител в една от четирите конкурсни категории и получи приза „Планиране и бюджетиране". Конкурсът „CFO of the Year 2018" се организира за пета поредна година от консултантската компания „Ърнст енд Янг – България" с медийното партньорство на списание „Форбс". Той е създаден с идеята да се отличават изключителните финансови лидери на България, които дават своя принос за утвърждаване на добрите професионални практики в сферата на корпоративните финанси. Официалната церемония по обявяването на тазгодишните номинации и победители се проведе на 13 юни в Централния военен клуб в София, а организаторите отчетоха, че това е годината с най-силната конкуренция досега. Никола Анев подчерта, че това е награда за целия екип на „Асарел-Медет"АД и че компанията е пример не само с производствените и финансово-икономическите си резултати, но и със своята корпоративна социална отговорност. В конкурса участваха финансови директори от различни сектори на икономиката: производство, услуги, търговия и банки. Кандидатурите бяха разгледани от независимо жури, чиито членове са успешни бизнес лидери, хора от академичните среди и представители на различни финансови организации. В другите три категории на конкурса - „Управление на финансовата функция", „Контрол и отчетност" и „Ликвидност и риск", бяха отличени финансовите директори на „Сименс", „Монбат", Първа инвестиционна банка и VP Brands International.
Източник: Стандарт (15.06.2018)

Мениджъри от „Асарел-Медет" на Световния минен конгрес в Астана Изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов и мениджъри от компанията взеха участие в 25-ия Световен минен конгрес, който се проведе в столицата на Казахстан – Астана, между 19 и 22 юни. Организатор на конгреса е Министерството по инвестиции и развитие в Република Казахстан, със спомоществователството на Асоциацията на рудодобивните и металургични предприятия в азиатската държава, операторите ITECA и ITE Grouр и партньорите ЕRG, Zlatni Kazzinc, KAZ Minerals и Polymetal. На форума, който се провежда на всеки две години в различни държави, бяха представени над 300 минни компании от 50 страни, които участваха с над 2 хиляди делегати. „Световният минен конгрес дава уникална възможност за представяне потенциала на развитие на минната индустрия в глобален мащаб, обмяна на ценен опит между експерти в бранша от целия свят и следване на основните принципи за устойчиво развитие", коментира изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов. Казахстан е изключително богата на природни ресурси и през последните години се развива с много бързи темпове. Като част от работната програма, делегатите взеха участие в индустриално посещение на медна мина „Бошакол" от групата на „KAZ Minerals". Организираното техническо изложение към конгреса представи световни производители на основно и спомагателно оборудване за минната индустрия, разработчици на софтуерни продукти, системи за автоматизация и мониторинг на процеси и др.
Източник: Стандарт (27.06.2018)

Посланикът на САЩ на гости в „Асарел-Медет" Посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин, придружен от съпругата си Никол, бе гост на „Асарел-Медет" в Панагюрище. Председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха пред гостите проектите за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,1 млрд. лева от 1999 до 2017 г. В разговорите бяха дискутирани възможностите за разширяване на контактите на дружеството със сродни фирми в САЩ. Посланикът и придружаващата го делегация се запознаха със системата за автоматизирано управление на рудник „Асарел", иновативната Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, рекултивираните минни терени и развитието на биоземеделието в близост до компанията. След обиколката Ерик Рубин остави послание в Почетната книга на „Асарел-Медет" АД. „Вашата компания е модел за американско-българско партньорство и за социален и екологично отговорен бизнес".
Източник: Стандарт (29.06.2018)

Делегация от „Аурубис" посети „Асарел-Медет" Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)

Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)

Нова канадска компания ще търси мед и злато в България Канадската компания Black Sea Copper & Gold ще търси мед и злато в площта "Златуша" край Брезник. Това съобщи дружеството, след като получи разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от Министерството на енергетиката. Чрез местната си компания "Зеленрок" Black Sea държи правата и върху площта "Калабак" в Източните Родопи, за което договорът беше подписан преди година. "Златуша" заема територия 195 кв. км северозападно от София в района на Брезник, където дружество на "Асарел-Медет" в момента разработва проект за добив на злато. Black Sea започна да прави оценка на площта през 2013 г. на базата на закупени данни и полеви изследвания, като от компанията посочват, че в района са открити множество проявления на мед и злато. "Black Sea преговаря с множество потенциални партньори за проектите си в България и получаването на разрешение за "Златуша" ще й позволи да напредне със стратегията си", посочва Винс Сораче, президент и главен изпълнителен директор на дружеството, в официалното съобщение. По думите му компанията ще продължи да оценява проекти в по-напреднал етап с цел евентуално придобиване. Канадската компания регистрира българско дружество - "Зеленрок", през 2013 г., чийто капитал в момента е малко над 54 хил. лв. Миналия август "Зеленрок" подписа договор за търсене и проучване в площта "Калабак" в Източните Родопи. Теренът се намира на около 10 км северно от Ада тепе край Крумовград, където друга канадска компания - Dundee Precious Metals, откри запаси на златни руди и в момента изгражда съоръженията за добив. Самата Black Sea се занимава с търсене и проучване на полезни изкопаеми в черноморския регион. От четири години работи в България, Сърбия, Турция и Румъния, като освен българските проекти в по-напреднал етап са проучванията й в две площи в Сърбия. Компанията смята, че притежава най-голямата геоложка база данни в Източна Европа, а целта й е да изгради портфейл проекти за мед и злато, които имат потенциал да станат минни активи на световно ниво.
Източник: Капитал (01.10.2018)

"Аурубис" по пътя към рекордните приходи През 2017 г. медодобивният завод "Аурубис" беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на "Лукойл Нефтохим Бургас" беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв. Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е по-малко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства. Основната част от новите средства ще се използват за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал. Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата "Аурубис", чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от "Асарел-Медет" и "Елаците мед") и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например. Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. "Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград", каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт за "Капитал", но уточни, че засега няма подписан договор. "Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти", добави той. Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които "Аурубис" традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии. "Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива", каза той. За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително. Развойният екип на "Аурубис" стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат). "Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно най-много", обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материал, въпреки че компанията работи и по този въпрос. Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това "Аурубис" вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства. "В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват", каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни. "Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита", каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на "Аурубис" – "Девня цимент", има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала. Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. "Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям", каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир "Душанци" и които са дълги 17 км. "Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания", поясни той. Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май-юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-големите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни). Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Auruis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея. "Това показва, че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура", каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има вероятност "Аурубис" да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци. Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма "Спектър 2018", която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро. Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите по-високи такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите от 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г. В перспектива очакванията на "Аурубис" са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на "Булгартрансгаз" и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г. Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.
Източник: Капитал (05.11.2018)

Силата на „Асарел-Медет“ е екипът Инвестиции в модернизация и добър екип - това е тайната на успеха на най-голямата компания в българския рудодобив „Асарел-Медет“ АД вече над 50 години. Около 1200 човека работят в дружеството, като част от тях са още от времето на МОК „Медет“. Всяка година на фирмено тържество, което по традиция се провежда в седмицата преди Деня на миньора през август, се награждават работници, служители и мениджъри от „Асарел-Медет” АД, избрани от колегите си за най-добри в професията, има отличия и за хора с дългогодишен трудов стаж в компанията. Сред тях са Иван Дралев, който работи като машинен оператор в звено „Подстанции и мрежи“, и Петка Димитрова, която е оператор на пулт в Обогатителната фабрика. През тази година двамата бяха избрани за пореден път за „Най-добър в професията“ от своите колеги и с решение на УС на „Асарел-Медет“ АД бяха наградени с почетен знак „За заслуги“ към компанията. „Следвам принципа, че за да започнеш нещо, ти трябва амбиция, но за да го постигнеш, се изисква много труд и постоянство. Работата ни е много отговорна, но аз я върша с удоволствие. Чувствам се спокоен на работното си място. С колегите и ръководството се разбираме прекрасно“, казва Иван Дралев. „Нашата работа е екипна, за да вървят нещата добре, трябва да сме лоялни и точни в отношенията си. Работата е баланс от отговорност, дисциплина, правилна преценка и вдъхновение“, споделя Петка Димитрова. През тази година общо 200 асарелци бяха отличени за професионални постижения и трудов стаж в компанията или в дъщерни дружества. Всеки от тях получи благодарствена грамота и фирмен меден сувенир от председателя на Надзорния съвет Димитър Цоцорков и от изпълнителния директор инж. Делчо Николов./economic.bg
Източник: Други (23.11.2018)

Броят на патентите расте, но повечето са за нискотехнологични местни иновации През 2017 г. активността на българските изобретатели нараства – броят и на патентите (79), и на полезните модели (440) се удвоява. Дейността на фирмите обаче е ориентирана главно към внедряване на иновации, които са нискотехнологични и са нови за националния, а не за международния пазар. Това констатира традиционният доклад "Иновации БГ 2018" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.За втора поредна година патентите на бизнес сектора изпреварват тези на физическите лица. Регистрираните патенти на предприятия са около 22 средно на година за периода след 2001. В същото време при полезните модели (т.нар. малки изобретения), регистрирани от физически лица (средногодишно около 60), се наблюдава почти постоянен ръст, значителен за последните две години, отчита "Иновации БГ 2018". През 2017 г. бизнесът регистрира 35 нови патента. С повече от един патент са "Асарел Медет" – Панагюрище (4), "Мауер Локинг Системс" – Варна (3), "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" (3) и "Химакс Фарма" – София.
Източник: Капитал (14.12.2018)

Броят на патентите расте, но повечето са за нискотехнологични местни иновации През 2017 г. активността на българските изобретатели нараства – броят и на патентите (79), и на полезните модели (440) се удвоява. Дейността на фирмите обаче е ориентирана главно към внедряване на иновации, които са нискотехнологични и са нови за националния, а не за международния пазар. Това констатира традиционният доклад "Иновации БГ 2018" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика. Активност на бизнеса За втора поредна година патентите на бизнес сектора изпреварват тези на физическите лица. Регистрираните патенти на предприятия са около 22 средно на година за периода след 2001. В същото време при полезните модели (т.нар. малки изобретения), регистрирани от физически лица (средногодишно около 60), се наблюдава почти постоянен ръст, значителен за последните две години, отчита "Иновации БГ 2018". През 2017 г. бизнесът регистрира 35 нови патента. С повече от един патент са "Асарел Медет" – Панагюрище (4), "Мауер Локинг Системс" – Варна (3), "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" (3) и "Химакс Фарма" – София. Активност на университетите За периода 2007–2017 г. висшите училища имат общо 23 патента и 22 полезни модела. С водещи позиции е Техническият университет – Варна (10 патента и 7 полезни модела), следван от Техническия университет – София (4 патента и 2 полезни модела), и Химикотехнологичния и металургичен университет – София (4 патента и 1 полезен модел). Държавният сектор е представен предимно от институтите на БАН и Селскостопанската академия. През периода 2007–2017 г. новорегистрираните патенти и полезни модели на БАН са съответно 100 и 26. С водещи позиции е Институтът по роботика (41 патента и 1 полезен модел), следван от Института по металознание (12 патента и 4 полезни модела) и Института по механика (11 патента). Селскостопанската академия регистрира 5 нови патента през периода 2007 – 2017 г. чрез Земеделски институт – Шумен (2), Института по почвознание (1), Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево (1), и Института по криобиология и хранителни технологии – София (1). Патентната активност на академията включва още 7 полезни модела, отчита "Иновации БГ 2018". Активност на чуждестранни заявители Над 98% от патентите на чуждестранни притежатели са издадени от Европейското патентно ведомство и имат действие включително на територията на България. През 2017 г. европейските патенти с действие на територията на страната са 2150. Между тях с водещи позиции са патентопритежателите от САЩ (561 издадени патента за 2017 г.), следвани от Германия, Швейцария и Франция. Япония е на седма позиция със 74 патента. Едва седем от чуждестранните патентопритежатели през 2017 г. са потърсили закрила от българското Патентно ведомство. С едно изключение те са насочени изцяло в област "Химическа промишленост". Четири от чуждестранните патенти са институционални, а останалите три са с притежател физически лица от Русия, Украйна и Гърция. Български патенти в САЩ "България запазва водещи позиции в рамките на 13-те нови членки на ЕС по отношение на патентната активност на територията на САЩ. Страната е на четвърто място с общо 790 издадени патента от Американското патентно ведомство до 2015 г. след Унгария (3649), Полша (1561) и Чехия (1238)", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Почти половината от подадените заявки в Американското патентно ведомство (1871) водят до издаването на патент (790). С много малка преднина по този показател преди България се нареждат Унгария и Румъния. Съвсем различна е активността на страната ни към Европейското патентно ведомство. В групата на 13-те новоприети членки на ЕС България се нарежда на 11-о място с 216 заявки за патент за периода 2008 – 2017 г. единствено преди Литва и Хърватия. В Европейското патентно ведомство обаче близо 70% от подадените български заявки завършват със защита под формата на патент, отчита "Иновации БГ 2018". "Българският патентопритежател с водещи позиции и най-голям брой издадени патенти от Американското патентно ведомство е SAP - 187 за периода 2007 –2015 г. При колективните заявки се има предвид принадлежността на първия патентозаявител", уточнява проф. Теодора Георгиева. Представители на бизнеса със защитени изобретения на територията на САЩ след 2007 г. са още Sanbolic (8), Atmel (7), Red Hat (7), Aiger Group (5). С 69 патента общо е групата на физическите лица. "Картината на българската патентна активност зад граница може да се определи като изключително пъстра и на този фон обобщенията и изводите са възможни само след подробен прочит на фактите и познаване на всеки конкретен фирмен казус. Много често, когато националната принадлежност на регистриран в Американското патентно ведомство патент се определи като българска, става дума за колективна разработка с участието на български учени, извършващи научноизследователска дейност в чуждестранни филиали на големи мултинационални компании", коментира проф. Теодора Георгиева. И дава пример с Red Hat – световен лидер в областта на софтуера с отворен код. "Различна е ситуацията при SAP, която разработва софтуер за автоматизирано управление на бизнес процесите. Компанията е изградила 19 развойни центъра SAP Labs в 16 страни по света, сред които и България. Според националността на изследователите България е на второ място след Германия по брой регистрирани патенти на SAP в Американското патентно ведомство. Този резултат става видим благодарение на специфичната корпоративна политика на SAP, според която екипите, разработили даден софтуер, са реалните патентопритежатели (за разлика например от други, които патентоват разработките си през офисите си в САЩ, без конкретните разработчици да са носители на определени права)", обобщава проф. Теодора Георгиева.
Източник: Капитал (14.12.2018)

"Асарел-Медет" планира да изкупи близо 15% от акциите си за над 100 млн. евро Медодобивната компания "Асарел-Медет" планира да изкупи обратно близо 15% от акциите си. Това се вижда от дневния ред на извънредно общо събрание, насрочено за 15 февруари. Предлаганата цена от 170 евро на акция оценява дружеството на 684 млн. евро, или 1.3 млрд. лв. От поканата за събранието става ясно, че обратно изкупените акции може да бъдат продадени на трето лице, но от компанията не отговориха на въпросите на "Капитал" дали се водят преговори с някого и каква е целта на операцията. Проектът предвижда акционерите да гласуват решение за обратно изкупуване на до 591 240 броя акции, които представляват 14.7% от капитала на дружеството. Предложената минимална цена е 170 евро, а максималната е 200 евро за акция. За общата цена за всички обратно изкупени акции е определен таван от 100 510 800 евро, т.е. по 170 евро за брой. Според предложението компанията ще изкупи акциите с опция за обратното им прехвърляне на акционера, от когото са придобити, ако в срок от една години не ги продаде на трето лице на цена, равна или по-висока от цената на придобиването. Условията на операцията предвиждат също, ако акциите бъдат продадени, но на по-ниска цена от тази на обратното изкупуване, акционерът, който ги е продал, да плати на дружеството разликата. Сделки с такива условия са рядкост, но не е изключено те да се прилагат, когато целта е от компанията да излезе по-малък собственик. Акционерите, които искат да продадат акциите си, ще се състезават по цена, като предимство ще имат тези, предложили най-ниска оферта. Ако предложенията са повече от одобрения брой за изкупуване или общата им цена е по-висока от приетата от общото събрание, ще се приемат предложенията по реда на постъпването им. Ако решението бъде одобрено, акционерите ще имат 10 дни от вписването му в Търговския регистър, за да отправят предложения за изкупуване. От последния отчет на "Асарел-Медет" става ясно, че към края на 2016 г. компанията е държала 2.3% собствени акции, но през 2017 г. те са били прехвърлени към останалите акционери за 21 664 175 лв. Това прави по 234 лв., или около 120 евро за акция. Сега офертата изглежда доста примамлива за дребните акционери. В момента извън големите собственици има стотици дребни от масовата приватизация. Голяма част от тях са с по 26 акции, което се равнява на една бонова книжка + 1 акция. При средна цена от 170 евро това означава, че те ще могат да получат по 4420 евро. Друг въпрос, който общото събрание ще решава, е освобождаването на двама членове на надзорния съвет - Димитър Рачев и Карл Малия. Рачев и семейството му са едни от по-големите миноритарни акционери (2.67%), а Малия е представител на регистрираната в Малта VA Copper Invest, която към края на 2017 г. държи 67.91% от акциите в "Асарел-Медет". Сред по-големите миноритарни акционери с около 8% са и наследниците на покойния дългогодишен мениджър на "Асарел-Медет" - Лъчезар Цоцорков. Няма официална информация кой реално стои зад VA Copper Invest. По данни от Paradise Papers, публикувани от Международния консорциум на разследващите журналисти, собственици на малтийската компания са няколко също офшорни дружества, сред които Nickel Industries Holding, Osmium Resources Holding, Tungsteen Mining Holding, Orpheus Ltd и Oeagrus Ltd. В дневния ред не е включено проекторешение за избор на нови надзорници на мястото на освободените. Останалите членове на борда са Димитър Цоцорков, Андрей Делчев, Радко Шуманов и Джон Галасини. В дневния ред е предвидено и решение за промяна в устава на дружеството, свързана с прехвърлянето на акции на трети лица. В момента такова прехвърляне подлежи на одобрение от надзорния съвет, освен ако акциите са наследени. Към изключенията сега ще бъдат добавени и случаите на "прехвърляне на акции в резултат на съдебно или извънсъдебно принудително изпълнение, включително в случаите на продажба на акциите по реда на чл. 311 от Търговския закон". Въпросният член от закона регулира удовлетворяването на заложния кредитор и дава право на кредитора сам да продаде заложената вещ или ценна книга. От "Асарел-Медет" посочиха, че засега това са само предложения и не могат да коментират преди те да бъдат одобрени от общото събрание. Ако на 15 февруари няма кворум, следващата дата, на която ще бъде свикано събранието, е 5 март.
Източник: Капитал (07.02.2019)

„Асарел-Медет” иска да изкупи от борсата акции за €100 млн. Медодобивната компания „Асарел-Медет” планира изкупи обратно от фондовата борса акции на стойност 100 млн. евро. Дружеството ще иска позволение за този ход от своите акционери, които ще се съберат за общо събрание на 15 февруари, става ясно от публикуваната по темата покана в Търговския регистър. Обратното изкупуване е планирано да обхваща над 590 хил. акции, които представляват почти 15% от общия капитал на компанията. Акциите ще бъдат придобити на цена между 170 и 200 евро, а „Асарел-Медет” е готова да отдели до 100.5 млн. евро. Впоследствие, ако минното дружество не успее да продаде акциите на трета страна, е предвидена възможност то да върне парите на акционерите, решили да участват в обратното изкупуване. Ако пък „Асарел-Медет” продаде акциите на цена, по-ниска от тази, която е платила на акционерите си при обратното изкупуване, въпросните акционери ще трябва да платят на дружеството разликата в цената.
Източник: economic.bg (07.02.2019)

Акционерите на "Асарел-Медет" одобриха обратно изкупуване за 100 млн. евро Акционерите на медодобивното дружество "Асарел-Медет" са одобрили предложението на ръководството компанията да изкупи обратно близо 15% от акциите за сумата от малко над 100 млн. евро. Това става ясно от протокола от проведеното на 15 февруари общо събрание, който е вписан в Търговския регистър в петък. С това започва да тече 10-дневният срок, в който акционерите могат да подават предложения за изкупуване. Според решението "Асарел-Медет" ще може да изкупи до 591 240 акции (14.7% от капитала) на цена от 170 до 200 евро на брой, но цялата сума за операцията не може да надхвърля 100.5 млн. евро. Компанията ще изкупи акциите с опция да ги прехвърли обратно на акционерите, ако в срок от една година не ги продаде на трето лице на същата или по-висока цена. Ако книжата бъдат продадени на по-ниска цена, продалите ги акционери ще трябва да заплатят разликата. Засега не е ясно каква е целта на операцията. Това, както и другите решения на общото събрание са одобрени единодушно от присъствалите 22 акционери, представляващи 88.24% от капитала. Сред тях са били и представители на най-големия акционер - VA Copper Invest - Малта (67.6%), както и на другия чуждестранен съсобственик - регистрираното в швейцарския кантон Цуг Pamavalue Holding (8.4%). Другите акции са разпределени сред множество физически лица, като по-голям дял държат наследниците на Лъчезар Цоцорков. Решение е взето и за разпределяне на дивиденти. Общото събрание е гласувало също за освобождаването на двама от членовете на надзорния съвет - Димитър Рачев и представителя на VA Copper Invest Карл Малия. От протокола става ясно, че оттеглянето им е станало по тяхно желание. Акционерите са одобрили и промени в устава, които позволяват акции да се прехвърлят на трети лица без одобрение на надзорния съвет, ако операцията е резултат от принудително изпълнение или е извършена от кредитор, който държи книжата в залог.
Източник: Капитал (28.02.2019)

“Асарел-Медет” увеличава чистата печалба за 2018 г. от увеличение на приходите Българската компания за добив на мед "Асарел-Медет" заяви, че консолидираната й нетна печалба е нараснала до 72.2 млн. лева през 2018 г. от 66.6 млн. лева през 2017 г., след солидно увеличение на приходите. Приходите от продажби на Асарел-Медет се увеличават до 434.8 млн. лв. през 2018 г. от 374.9 млн. лв. за предходната година, се казва в годишния финансов отчет на компанията. Разходите за материали нараснаха до 157.6 млн. лв. за миналата година от 152 млн. лв. през 2017 г., а разходите за персонал се увеличиха до 80.9 млн. лв. от 80.5 млн. лв. Общите активи на Асарел-Медет спаднаха до 1.07 млрд. лв. в края на 2018 г. от 1.1 млрд. лв. година по-рано, след намаление на текущите активи. "Асарел-Медет" консолидира резултатите от 12 дъщерни дружества, предимно в добива. Мажоритарният собственик на дружеството в края на 2018 г. е базираната в Малта VA Copper Invest с дял от 67.61%. Асарел Медет е създадена през 1991 г. и е със седалище в Панагюрище. През юни 1999 г. дружеството е придобито от Асарел-Инвест - акционерно дружество, притежавано от акционерното дружество VA Copper Invest - дъщерно дружество на австрийската VA Intertrading.
Източник: SeeNews (21.06.2019)

"Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. тази година Медодобивната компания "Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. през 2019 г. Макар че традиционно вложенията на дружеството не са малки – средно по 100 млн. лв. годишно, по-голямата сума тази година е предвидена основно за модернизация на обогатителната фабрика и за инфраструктура на площадката на предприятието в Панагюрище, както и за други проекти. Това каза изпълнителният директор Делчо Николов пред журналисти. От приватизацията на компанията през 1999 г. досега са инвестирани 1.2 млрд. лв. "Асарел-Медет" е и единственият представител от Панагюрище, който попада в класацията К100 на най-големите компании в България, с приходи 396.5 млн. лв. за 2018 г.Добивната компания играе ключова роля за това в общината да има значително повече инвестиции от средното за страната. При нива от около 2200 лв. годишни инвестиции средно на човек в страната и малко над 1000 лв. в област Пазарджик показателят за община Панагюрище е около 4000 лв. Това показва икономическият и социален профил на общината, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) по поръчка на "Асарел-Медет". Особено рязък е скокът през 2015 г., когато е направена пълна реконструкция и преоборудване на болницата "Уни хоспитал" като публично-частно партньорство между компанията и община Панагюрище. "Инвестицията в проекта е над 120 млн. лв", каза Николов. Проучването на ИПИ показва още, че докато населението на Панагюрище формира едва 9% от това на областта, инвестициите в общината са близо една четвърт от общите в района на Пазарджик.
Източник: Капитал (15.07.2019)

"Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. тази година Медодобивната компания "Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. през 2019 г. Макар че традиционно вложенията на дружеството не са малки – средно по 100 млн. лв. годишно, по-голямата сума тази година е предвидена основно за модернизация на обогатителната фабрика и за инфраструктура на площадката на предприятието в Панагюрище, както и за други проекти. Това каза изпълнителният директор Делчо Николов пред журналисти. От приватизацията на компанията през 1999 г. досега са инвестирани 1.2 млрд. лв. "Асарел-Медет" е и единственият представител от Панагюрище, който попада в класацията К100 на най-големите компании в България, с приходи 396.5 млн. лв. за 2018 г. Добивната компания играе ключова роля за това в общината да има значително повече инвестиции от средното за страната. При нива от около 2200 лв. годишни инвестиции средно на човек в страната и малко над 1000 лв. в област Пазарджик показателят за община Панагюрище е около 4000 лв.
Източник: Капитал (15.07.2019)

4 фирми добиват злато в България Четири фирми добиват злато понастоящем в България, като през 2018 г. количеството стига рекордните 9 тона. Те са в резултат от дейността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. Добили са 8995 кг злато за миналата година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства у нас, предоставени от Министерството на енергетиката. От тях се вижда, че добивът бележи устойчив растеж през последните 10 години. За този период той се е увеличил почти 2 пъти, като през 2008 г. е бил около 4,5 тона. Най-голям скок се наблюдава между 2011 и 2012 г. - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 г. извлеченото злато достига до 8 тона годишно и запазва тази стойност 3 поредни години. След това, през 2017 г., отново има ръст и стойностите вече доближават 9 тона. Находището “Челопеч” се дава на концесия за добив на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс” през 1999 г. за срок от 30 г. От един тон от рудата там се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребо, а съдържанието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 елемента се съдържат в едно парче руда в това находище, докато обикновено има само около 50. “Асарел - Медет” е концесионер на находището Асарел, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основните продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, които се продават на КЦМ - Пловдив. Тази година започна добивът и от първия новоразработен рудник за добив на злато в България от 40 години насам - “Ада тепе” от находището “Хан Крум” край Крумовград. Правителството предостави концесията отново на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Официалното откриване на рудника беше преди около седмица, като на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор Рик Хаус, както и председателят на борда на директорите Джонатан Гедман. Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен добив е 850 хил. тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хил. тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. долара, като за осемте години в бюджета трябва да влязат 28 млн. долара от такси. В района е било открито злато още преди 3500 години от траките. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра. Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България. “По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов, оперативен директор на рудника, по време на откриването. Заложеното проектно извличане е 85% и вече е постигнато. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника. След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години. В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои. Това са “Къпел”, “Къклица”, “Скалак”, “Зона Синап” и “Сърнак”. Производството на “Дънди Прешъс Металс” в България се очаква да се увеличи тази година благодарение на новата мина, след като през първото тримесечие на 2019 г. произведеният медно-златен концентрат в Челопеч намалява с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче запазва обемите си, показва отчетът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%. Продажбите на злато и мед под формата на концентрат също са нараснали заради по-високото им съдържание. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият между 55 и 75 хил. тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества вече бяха получени през март. До средата на годината трябваше да започне и продажбата им. Отделно две дружества извличат известни количества злато в медения концентрат при добив на медни руди. Това са “Елаците - Мед” от находище “Елаците” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 г. за срок от 32 г. и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина. “Асарел - Медет” пък държи находище “Асарел” от същата година и в рамките на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди. От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е сравнително устойчиво по обем. През 2018 г. то е малко над 3,5 тона. По-висока е била стойността единствено през предходната година, когато количествата достигат около 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 г. - около 3,1 тона. Четири компании у нас имат дадени от правителството концесии, които тепърва ще започнат да се разработват Те са за метални полезни изкопаеми - златосъдържащи руди, въпреки че от тях се произвежда основно мед, но и сребро и други редки и скъпи метали. През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет”. Там добивът все още не е започнал. След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел - Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиции в златодобив в района на бившата мина “Злата”. Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал. Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища - “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев. Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци. Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда. От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали. За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. - 25,25 млн. лв., а за 2017 г. - 27,76 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове След рекордните резултати, които металургичният сектор отбеляза през 2017 г., растежът леко се забавя през миналата година. Осем от десетте най-големи компании обаче продължават да увеличават приходите си, а нетна загуба отчита само една – КЦМ, и то заради валутни ефекти, а не заради оперативен спад. Голямата новина в металургията през 2018 г. идва от производителите на стомана, които с двуцифрения си ръст издърпват сектора нагоре и компенсират понижението от около 120 млн. лв. на гиганта и традиционен лидер в класацията "Аурубис". Така средно за топ 10 приходите нарастват с над 4%. За повечето предприятия в сектора представянето им тази година обаче ще зависи от външни фактори и най-вече от търговските войни в световен мащаб, които носят своите рискове и правят прогнозирането трудно. Стоманен блясък С рекорден за сектора ръст от близо 30% "Стомана индъстри" изпреварва пловдивския КЦМ и заема третата позиция. Печалбата също леко нараства, с което компанията отбелязва втората си година на плюс след серия от загуби. Другият производител на стомана в страната – бургаският "Промет стийл", запазва петото си място, но отчита втория по големина скок на приходите сред най-големите металургични компании (над 23%). Факторите за ръста в стоманодобива са комплексни. "От една страна, има повишено търсене в световен мащаб, въпреки че то е по-малко – от порядъка на 2% за миналата година. Другият фактор е глътката въздух, която се даде на европейския пазар с налагането на квотния принцип, който частично ограничи вноса от трети страни, главно Турция, Русия и Украйна", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката компания Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри". "Същевременно и потреблението в страната се увеличава предвид ръста в строителството, а това е изключително важно, защото един от продуктите, който и двете компании произвеждат, е бетонно желязо", добави той. Макар че за стоманопроизводителите основните пазари са Балканският регион и Европа, те вече имат присъствие и в доста по-далечни дестинации като САЩ и Канада. "Щатите са моментен пазар, който зависи от съотношението евро/долар, а в конкретния случай причината беше временно наложеното от Тръмп по-високо мито на стоманата от Турция, което доведе до възможност някои от загубените от Турция американски пазари да се поемат от българските производители, основно от "Промет стийл", уточни Петров. След като през 2017 г. бургаският производител, който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, известно време имаше проблеми с доставката на заготовки от Украйна, през миналата година е успял да увеличи производството до 458 хил. тона, с което почти е повторил рекорда си отпреди кризата през 2008 г. Компанията продава продукцията си основно в Румъния и България, като делът й на местния пазар миналата година е достигнал 35-40%. Голяма част от производството на "Промет стийл" е бетонно желязо, което е регионален продукт. "Стомана индъстри", от друга страна, има широка гама, като освен дълги продукти произвежда също кръгове и дебели листа, които се използват в машиностроенето и са предназначени основно за експорт. Тревожни сигнали Перспективите в стоманодобива тази година обаче не са толкова добри, колкото миналата. "От една страна, има забавяне в ръста в някои страни и дори нулев ръст на потреблението на стомана в световен мащаб", коментира Петров. "От друга, резките промени, които прави американската администрация – и по отношение на митата за Турция, и по отношение на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), допълнително създават несигурност на пазара", добави той. В същото време в момента се обмисля допълнително увеличение на квотата за внос от трети страни, което при прогнозиран ръст близо до нулата на потреблението на стомана в Европейския съюз по думите на Петров ще бъде пагубно за сектора. "Европейските производители на стомана са единствените, които имат спад в производството заради конкуренцията от трети страни. А тази конкуренция се дължи на пренасочване на потоци заради американските мита и високите разходи, които европейските производители имат за въглероден диоксид – както преки, така и косвени през цената на електроенергията, което се отразява много сериозно на стойността на продукцията им", каза Петров. Според него, ако този проблем не се реши, скоро ще има още по-сериозни последици. "Първите сигнали вече са налице, защото тази година производството в ЕС пада, падат маржовете, British Steel обяви фалит, а най-големият световен производител на стомана – ArcelorMittal, ограничи производството в европейските си заводи с 10 до 15%. Това са много тревожни тенденции", каза Петров. По думите му добрите резултати, които секторът отчита за миналата година, няма да са валидни за тази. Разнопосочно при медта Безспорният лидер в класацията – медодобивният завод "Аурубис България", който е част от германската група Aurubis, понижава леко приходите си през миналата година след рекордната 2017-а, а печалбата му пада почти наполовина. След високите цени в началото на годината през последното тримесечие медта поевтиня и макар че приходите на завода в Пирдоп зависят главно от т.нар. такса за преработка на концентратите, ценовите нива също оказват влияние. В края на годината временно беше спряна и работата за непланов ремонт, което се отрази на производствените обеми. "По-слабият нетен резултат се дължи основно на условията на пазара за входни суровини - медни концентрати и скрап. Приходите ни бяха повлияни от лекия спад в производствените обеми в сравнение с предходната година, което се отрази върху продажбата на основните ни продукти - катодна и анодна мед. По-неблагоприятните условия на пазара на сярна киселина също дадоха отражение", обясни изпълнителният директор на компанията Тим Курт. През май и юни тази година също имаше 22-дневно спиране на работата, но за планов ремонт на две от основните звена - металургия и производство на сярна киселина. Затова за 2019 г. компанията също залага по-малки обеми. "Това ще има съответния еднократен ефект върху приходите и печалбата за годината. Цените на металите и общата пазарна конюнктура също се очаква да повлияят върху крайния резултат. Не на последно място, цените на електроенергията ще засегнат разходната част и това е тема, върху която индустрията и институциите трябва да работят заедно", посочи Курт. В същото време "София мед", който като "Стомана индъстри" е част от групата Viohalco и произвежда изделия от мед, през миналата година отчита най-силния ръст извън стоманодобива сред водещите десет предприятията в металургичния сектор и за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв. приходи. Нещо повече - увеличението от над една пета идва след друга силна година, когато предприятието отбеляза близо 50% ръст. А добрите резултати за 2018 г. показват, че положителната промяна е тенденция. Тя стана възможна, след като преди няколко години компанията пренасочи фокуса си от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за автомобилостроенето, за което вече има и необходимия сертификат. Нетната печалба на компанията леко намалява заради по-ниската цена на медта, но коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки, където този ефект е елиминиран, е с 10 млн. лв. по-висока от 2017 г. "Въпреки сложната икономическа обстановка в Европа и на други пазари, през 2019 г. очакваме продажбите ни да нараснат с около 5%", казаха от компанията. Валутни ефекти Освен силното представяне на "Стомана индъстри" причина за това КЦМ да отстъпи една позиция в класирането е и понижението със 7% на приходите на пловдивския оловно-цинков завод. Компанията е и единствената в топ 10, която отчита нетна загуба за миналата година. Основната причина за това обаче са курсовите разлики, докато оперативният резултат е по-добър от 2017 г. "Цените на нашите метали паднаха значително през миналата година, което доведе до по-ниски приходи, като продажбите ни намаляха с около 24 млн. лв. Имаме обаче и спад в разходите за суровини, така че резултатът ни от оперативна дейност е по-добър", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. През миналата година са произведени около 1000 тона повече цинк и с около 600 тона повече олово. Значително са се увеличили нетните финансови разходи на компанията, което е резултат от промяната на валутните курсове и преоценката на валутните задължения. "Всички наши заеми са доларови, а в края на годината американската валута поскъпна", уточни Цонев. Като цяло от компанията отчитат годината като добра. "Имаме много добър резултат по отношение на ефективност на производството. Делът на вторичните суровини, които рециклираме, вече е над 20% от общите суровини, което е изключително добро постижение", добави той. След мащабната модернизация, която компанията направи преди няколко години, в цинковия завод вече могат да се преработват много по-големи количества отпадни цинксъдържащи прахове от стоманодобива, които са по-евтини от концентратите и намаляват разходите за суровини. През 2018 г. приключи друг голям тригодишен проект в цинковото производството – за пречистване на разтворите от микропримеси, който е на стойност 25 млн. лв. "Изпълнението му ни дава възможност в един момент "да отворим ножицата" по отношение на доставката на суровини и да поемем концентрати с повече примеси", обясни Цонев. За тази година компанията планира 23 млн. лв. инвестиционни разходи. Те ще бъдат насочени към няколко по-малки проекта, които ще се финансират със собствени средства. Пазарът тази година продължава да следва тренда на ниските цени. "Все още обаче е едва средата на годината и сме много внимателни в прогнозите си, тъй като миналата година също започна добре, но второто полугодие тенденцията се обърна към спад на цените на металите и влошаване на условията на търговия", каза Цонев. "По принцип на пазара влияят всички глобални проблеми, свързани с търговските и митническите войни. Търсене като цяло има и се увеличава", добави той. Двуцифрена рентабилност В металургичната класация тази година влизат две рудодобивни дружества – златодобивното "Дънди прешъс металс Челопеч" и медодобивното "Асарел – Медет", като и на двете приходите леко се покачват спрямо предходната година, а постигната двуцифрена рентабилност е най-високата в топ 10. Мината в Челопеч, която е собственост на канадската Dundee Precious Metals, е произвела повече злато и мед под формата на концентрат при практически непроменени обеми на преработената руда, която обаче е била с по-високо съдържание на метали. Печалбата скача значително – със 77% до над 150 млн. лв., което се дължи на по-високите цени на металите, както и на по-ниските такси за преработка според отчета на собственика. Вторият проект на канадската компания в България - златният рудник в Крумовград, също вече работи от тази година. Инвестицията в него е около 165 млн. долара. При "Асарел – Медет" печалбата леко се понижава, което се дължи основно на ефект от хеджирането на валута, както и от оценки на справедливата стойност във връзка с въвеждането на нови международни счетоводни стандарти. През тази година компанията очаква приблизително същите финансови резултати като миналата. "Пазарната ситуация при медта през 2019 г. ще бъде динамична и ще се влияе основно от развитието на търговската война САЩ – Китай, размера на икономически растеж в Китай и темпа на развитието на електромобилостроенето", коментираха от компанията. Инвестициите през 2019 г. ще бъдат свързани с проекти по стартиралата миналата година програма за реконструкция и модернизация на рудника и фабриката край Панагюрище за пълноценно изземване на запасите от находище "Асарел". Алуминиеви инвестиции Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" запазва сравнително стабилни резултати през миналата година. Приходите леко нарастват, което по думите на директора за връзки с инвеститорите Петър Станчев е резултат от по-високата стойност на основната суровина – алуминия, а спадът на печалбата с около 2 млн. лв. е следствие на пазарен натиск. През тази година ще приключи започналата през 2016 г. инвестиционна програма на стойност 40 млн. евро, която е най-голямата от приватизацията на предприятието досега. Модернизацията обхваща и трите цеха на завода – леярски, валцов и пресов, а резултатът ще бъде по-голям капацитет и възможност за производство на нови продукти, включително за автомобилната индустрия, за което компанията в момента е в процес на сертификация. Навлизането в този сектор ще стане възможно именно благодарение на новата 2500-тонна преса, която вече работи. От компанията уточниха, че новите мощности във валцовото производство ще бъдат въведени в експлоатация към края на годината и няма да окажат сериозно въздействие върху показателите за 2019 г. "През тази година очакваме да постигнем сериозен ръст от минимум 25% при пресовото производство благодарение на новата преса, но пълното въздействие на инвестицията ще се почувства едва през 2020 г. Поставили сме си за цел да постигнем оборот в размер на 550 млн. евро през 2023 г. и очакваме стабилен ръст през всяка година до постигане на тази цел", коментираха от "Алкомет". Пазарни изненади По думите на изпълнителния директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю обаче световната търговия преминава през крайно динамичен период, който всеки месец поднася нови "изненади". "Американско-китайската търговска война достига неподозирани мащаби. Китайските производители, лишени от своите традиционни пазари в САЩ, заплашват други пазари, като Европа е един от най-уязвимите. Особеностите на Европейския съюз значително удължават и утежняват процеса на вземане на решение за защита срещу подобна агресивна и често нелоялна конкуренция. Напълно е възможно да се стигне до сериозен срив в някои отрасли, преди Европейската комисия да предприеме мерки за предпазване на местните производители от дъмпинговия китайски внос", коментира той. Като компания, работеща на територията на ЕС, "Алкомет" също неминуемо е изложена на риск от нелоялна конкуренция от китайски производители. "Именно за да минимализираме този риск, залагаме на високотехнологични продукти, разнообразен продуктов микс и дългосрочни отношения с клиентите, които ни гарантират устойчивост на пазарното търсене и при по-нестабилен пазар", добави Йорюджю. Автопробив Заради появата на нов участник в класацията – "Асарел – Медет", извън топ 10 тази година остава производителят на алуминиеви изделия "Етем България", който също е собственост на Viohalco. Компанията обаче продължава да расте с двуцифрени темпове, след като преди няколко години подобно на "Алкомет" също реши да се насочи към продукти за автомобилната индустрия. Големият пробив в софийския завод обаче тепърва предстои. Той ще дойде от партньорството с испанския гигант Gestamp, с който наскоро "Етем България" създаде две нови смесени предприятия за производство на автомобилни компоненти. През април от "Етем" бяха отделени две дружества, в които испанската компания придоби половината от акциите. Едното от тях - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", е с предмет на дейност производство на автомобилни компоненти, а другото – "Гестам Етем аутомотив България", е за допълнителна обработка на профили. Планираната инвестиция в новите предприятия е 30 млн. евро за срок три години, което включва и закупуване на нова линия за екструзия.
Източник: Капитал (16.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви търг за доставка на тръби и друго оборудване за газифициране на няколко общини в Средногорието. Това е една от ключовите поръчки по проекта, който ще осигури по-екологично гориво на десетките индустриални предприятия в региона, както и на домакинствата. Заедно с разклоненията към Свищов и Разлог проектът се съфинансира от Международен фонд "Козлодуй". До края на годината трябва да започне и самото строителство. Обявената сега поръчка е за доставка на стоманени тръби, фитинги, газова арматура, оборудване за автоматични газорегулиращи станции, пускова и приемна станция и свързаните с това услуги, необходими за изграждането на преносните газопроводи. Предложения се приемат до 24 февруари през портала за електронни поръчки на ЕБВР. Очаква се договорът да бъде подписан в началото на април и да е със срок около 7 месеца. Според споразумението от фонда трябваше да бъдат отпуснати 11 млн. евро субсидия, а "Булгартрансгаз" трябваше да инвестира други 10.79 млн. евро. Проектът в Средногорието е особено важен за индустрията, тъй като там са съсредоточени големите медодобивни предприятия ("Асарел Медет" и "Елаците Мед"), металургичният завод "Аурубис" в Пирдоп, както и множество други производствени фирми.
Източник: Капитал (23.01.2020)

Почти 19 млрд. лева са приходите от приватизация По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г. приходите от приватизация са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Според доклада малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
Източник: 24 часа (13.02.2020)

Над 2 млн. лева дарени от минната индустрия за здраве Българската минерално-суровинна промишленост се присъедини и активно подпомага усилията на правителството да обезпечи опазването на общественото здраве и да осигури условия за надеждното и навременно лечение на пациенти заразени с коронавирус в болниците в София и в страната. В усложнената епидемиологична обстановка, Българската минно-геоложка камара /БМГК/ стартира в началото на април дарителска кампания за набиране на средства за осъществяване на въздушен транспорт до и от Китай. С дарените средства Министерството на здравеопазването ще заплати извършването на два полета по направление София-Пекин-София, с които ще бъдат доставени медицинско оборудване, тестове, консумативи и лични предпазни средства, предназначени за безвъзмездно предоставяне на лечебни заведения в страната за подпомагане лечението на граждани, заболели от COVID-19 на територията на България. БМГК, заедно с водещите компании в сектора, „Минстрой холдинг“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и „Асарел-Медет“ АД вече са осигурили необходимите средства в размер на над 530 500 лв. Дарението е в полза на Министерството на здравеопазването за нуждите на доставките на медицински стоки. От началото на епидемията предприятията, обединени от Камарата, подпомагат здравната система да се справи с огромния стрес чрез индивидуални дарения по места. До момента общият размер на средствата, предоставени безвъзмездно от „Асарел-Медет“ АД и фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Асарел Инвестмънт“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, „Елаците Мед“ АД, „Минстрой холдинг“ АД възлиза на над 1 500 000 лв., предоставени под формата на финансови средства или консумативи към болнични заведения в столицата и по регионите, където дружествата осъществяват дейността си. Съвкупно даренията на бранша към момента надхвърлят 2 млн. лева.
Източник: Труд (24.04.2020)

Преизбраха проф. Николай Вълканов за председател на минно-геоложката камара Проф. дтн инж. Николай Вълканов бе избран втори мандат за председател на Българската минно-геоложка камара. Председателят на съвета на директорите на "Минстрой Холдинг" получи единодушната подкрепа на компаниите от минерално-суровинната индустрия на проведеното в петък общо събрание на камарата. В управителния съвет с мандат 2020-2022 г. влизат: „Елаците Мед" АД, с ръководител инж. Драгомир Драганов – представител на подотрасъл „Рудодобив; „Асарел - Медет” АД, с ръководител инж. Делчо Николов – представител на подотрасъл „Рудодобив“; „Мини Марица-изток” ЕАД, с ръководител инж. Андон Андонов – представител на подотрасъл „Въгледобив“; "БН Консулт Инженеринг" АД, с ръководител д-р Никола Вардев – представител на подотрасъл „Геология“; „Ватия“ АД, с ръководител Люба Кожухарова – представител на подотрасъл „Добив на индустриални минерали“; Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, представляван от проф. д-р инж. Любен Тотев, председател на съвета на ректорите – за подотрасъл „Логистични дейности“; „Огняново-К“ АД, с ръководител д-р Николай Колев – представител на подотрасъл „Добив на инертни и строителни материали“; „Марин Батуров“ ЕООД, с ръководител Ирина Георгиева – представител на подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“; „Каолин“ ЕАД, с ръководител Радомир Чолаков; „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, с ръководител д-р инж. Илия Гърков; „Евромаркет - Кънстракшън" ЕАД, представлявана от Димитър Илчев; „Сименс" ЕООД, с ръководител Боряна Манолова; Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) – по право; Изпълнителният директор на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев е член на УС по право. За членове на Контролния съвет на БМГК бяха избрани: „Инфрапроект Консулт“ ЕООД с управител д-р Розалина Козлева; "Евротест Контрол" ЕАД с изпълнителен директор Иван Кожухаров и „Нипроруда“ АД с изпълнителен директор инж. Данчо Тодоров. В приетите насоки за работа са възприетите вече тенденции за запазване и надграждане на постигнатото високо ниво на експертиза и авторитет на Българската минно-геоложка камара. Ще продължи обмяната на опит между членовете на камарата за водещи практики в областта на корпоративната социална отговорност, безопасност при здраве и работа, човешките ресурси и опазване на околната среда. Ще продължат да се провеждат активни дейности за повишаване на конкурентоспособността на компаниите от минерално-суровинния отрасъл.
Източник: 24 часа (01.06.2020)

ДАНС e пратилa на Гешев документи за 28 приватизационни сделки Върховната касационна прокуратура (ВКП) е получила от ДАНС материалите по общо 28 големи приватизационни сделки, които са проверени от контраразузнаването от началото на годината. Засега няма отговор на въпроса защо ДАНС се занимава с този въпрос, след като цялото звено за борба с корупцията на агенцията отиде в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) под ръководството на Сотир Цацаров. "ДАНС започна извършването на мащабна проверка на приватизационния процес в България. Предмет на проверката са сключените приватизационни сделки и предприетите действия по осъществяването на следприватизационния контрол", се казва в съобщението на прокуратурата. В него няма и намек, че някой е извършил престъпление при приватизацията. Изброяват се единствено най-големите сделки. Те са свързани с "Арсенал" ЕАД, ""Асарел – Медет" ЕАД; "Химко" АД; "Кремиковци" АД; "Нефтохим" АД; "Промет" ЕООД; "Соди" ЕАД; "Сомат" ЕАД; ТЕЦ Бобов дол"; "Елаците - Мед" ЕАД, "Параходство Български морски флот"; Плама" АД; "БТК" ЕАД; "Ремонт верижни машини" ЕООД. Давността за наказателно преследване по тези сделки много отдавна е изтекла.
Източник: Медия Пул (30.07.2020)

Асарел-Медет" АД е фактор за стабилност и благосъстояние в община Панагюрище. "Асарел-Медет" АД произвежда годишно продукция за над 400 млн. лева, което е 53% от цялата продукция в общината. Експертите са изчислили, че добавената стойност на един нает в община Панагюрище достига 51 хил. лв., което е много висока стойност за България. Причината за това е основно в минната компания, където добавената стойност на един нает достига 172 хил. лв. Сериозен е социалният принос на "Асарел-Медет" АД като най-голям работодател в Панагюрище. Компанията има екип от 1288 души при общ брой от 7272 заети лица в предприятията в общината към 2018 г. Много важна роля има и дъщерното дружество "Асарел Панагюрище Здраве" - мажоритарен собственик на МБАЛ "Уни хоспитал", където работят 763 души. Панагюрище трайно заема място сред 10-те общини в страната с най-висок размер на средната работна заплата, което е повлияно от солидния дял на добивната индустрия в икономиката и високите заплати в "Асарел-Медет"АД. Средната работна заплата в Панагюрище за 2018 г. е 1357 лв., като нараства с около 6% спрямо 2017 г. На този фон значително по-висока е отчетената средна заплата за минната компания, следвана от тази в здравеопазването в общината, сочат още експертите. Развитие на туризма Особено интересни са данните за развитието на туризма, където се отчита сериозен ръст. Това в голяма степен се дължи на подобряването на туристическата инфраструктура, при която се открояват реновирането на Хотел&СПА "Каменград" и Парк хотел "Асарел", управлявани от друго дъщерно дружество - "Тракийски хотелиери" ЕООД. Допълнителни възможности пред местното развитие създават и няколко социално значими инвестиции на "Асарел-Медет" АД, които дават тласък в културния туризъм, спорта и здравеопазването. Броят на регистрираните туристи в община Панагюрище нараства до 22 хил. през 2019 г. при 11-12 хил. души през 2015-2017 г. Над 2.3 хил. са чуждестранните туристи за миналата година, което също е рекорд. Реализираните нощувки достигат близо 48 хил. през 2019 г., като нарастват солидно с по около 10 хил. в последните две години. Водещи продължават да бъдат българските туристи с над 40 хил. нощувки, но през последните две години чужденците бележат много силен ръст и надхвърлят 7 хил. нощувки през 2019 г. Посещенията на културните институции в Панагюрище също се увеличават. През 2019 г. официално регистрираните посещения достигат 106 хил., или с 10 хил. повече спрямо 2017 г. и с над 20 хил. повече спрямо 2015 г. Най-силните туристически месеци са май и юни - с близо 2.4 хил. туристи на месец, както и октомври и ноември с над 2 хил. туристи на месец. При чужденците има ясно изразено предпочитание към летните месеци, като през август чуждите туристи достигат близо 500 и реализират 1.9 хил. нощувки. Броят на българските туристи се влияе силно от провеждането на различни събития. Голямата инвестиция на "Асарел-Медет" АД в МБАЛ "Уни хоспитал" през 2015 г. доведе до пълната промяна на здравеопазването в Панагюрище, така че общината посрещна пандемията от коронавирус на трето място в страната по брой лекари на глава от населението. Това е абсолютен прецедент заради лидерството на областните центрове и съвсем различното положение с кадрите в много от по-малките общини в страната. За Панагюрище обаче този индикатор се е подобрил 4 пъти за последните десет години. Причината за тази силно изразена позитивна тенденция е инвестицията от над 120 млн. лв. в супермодерната болница, която успя да привлече 170 лекари и много специалисти по здравни грижи в 29 клиники, отделения и лаборатории. Така по последни данни в Панагюрище се падат по 134 души от населението на 1 лекар, а повечето общини попадат в диапазона от 500 до 1500. Броят на болничните легла също нараства, като сега те са 340, а през 2012-2015 г. са били едва около 150.
Източник: Капитал (04.08.2020)

Добивната индустрия е произвела продукция за 2.9 млрд. лв. през 2019 г. Добивът на подземни богатства в страната се е увеличил леко през миналата година като обем, но заради поскъпването на златото стойността на произведената продукция нараства изпреварващо и достига общо 2.9 млрд. лв. Това показват данните от годишния бюлетин на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Цените на някои метали обаче отбелязаха значителен спад на международните пазари, което създаде затруднения пред много рудодобивни компании, коментира председателят на камарата Николай Вълканов, който е и основен собственик на мините за оловно-цинкови руди. В страната се добиват също медни руди, както и неметални подземни богатства и горива. През 2019 г. продължава тенденцията от последните години за свиване на добива на въглища, а течните горива като цяло имат незначителен дял. Добивът на полезни изкопаеми през миналата година остава почти непроменен през миналата година, като нараства с малко над 1% до 109.9 млн. тона общо. Най-много се увеличава производството на скалнооблицовъчни материали (22%), но при минимални обеми като цяло. Ръст от 8% има и при добива на инертни материали, който е свързан главно с развитието на строителството. При рудите, които са ключова група суровини с близо една трета от целия добив, увеличението е 3%. Най-значителен е спадът при въгледобива - 7%, като низходящата тенденция продължава втора поредна година, а резултатът от 32.1 млн. тона продукция е най-слабият от 2014 г. насам. Това е и причината производството на твърди горива вече да е на трето място по обем за сметка на инертните материали. По стойност обаче произведената продукция в сектора се увеличава по-бързо от обема на добитите полезни изкопаеми, като нараства с 3% до 2.9 млрд. лв. през 2019 г. Най-голям е ръстът в рудодобива - 11%, което се дължи най-вече на високите цени на златото. Основният производител на благородния метал под формата на концентрат в страната е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската компания Dundee Precious Metals, която от миналата година има и втори работещ проект в страната - край Крумовград. От БМГК посочват, че медта също е възстановила нивата си след спада в средата на миналата година. Най-големите производители на меден концентрат в страната са "Елаците мед" и "Асарел-Медет". Стойността на добива на въглища обаче, където ключов играч е държавната "Мини Марица-изток", намалява с 16% спрямо предходната година. Производителността в добивната индустрия продължава плавно да се увеличава, като през 2019 г. е над 137 хил. лв. на един нает. От минната камара уточняват, че това се дължи на направените инвестиции в сектора - близо 3 млрд. лв. за последните десет години. Трябва да се отчете обаче и фактът, че през миналата година има около 3% намаление на заетите в минната индустрия до малко под 20.8 хил. души. Това е резултат най-вече от трайния спад на заетите във въгледобива (7% за 2019 г. и общо 33% за последните десет години), макар че това остава подсекторът с най-голям дял работници (43% от всички в добивната индустрия). Средната годишна заплата в сектора през 2019 г. достига 21 139 лв. (над 1760 лв. на месец), което е ръст от 4% спрямо предходната година. По данни на камарата това е 42% над средното за страната, което поставя добива на четвърто място след секторите IT, финанси и застраховане и енергетика по заплати.
Източник: Капитал (26.08.2020)

"Синергон холдинг" продаде едно и ликвидира две дъщерни дружества "Синергон холдинг" АД продаде дяловото си участие от дъщерното дружество "Ритейл инженеринг" ООД - София, съобщиха от бившия приватизационен фонд. Сделката е за 48 дяла по 100 лева всеки или общо за 4800 лева. “Ритейл инженеринг” ООД е инженерингово дружество, учредено през 2004 г., с основна дейност комплексна доставка на технологично оборудване за бензиностанции и газ станции, както и сервизна дейност. Компанията извършва и цялостно проектиране, строителство и пуск в експлоатация на бензиностанции, газ станции и складови стопанства за съхранение на течни горива и газ. Партньори на фирмата са: ADAST SYSTEMS A.S., TATSUNO EUROPE A.S., FRANKLIN FUELING SYSTEMS GMBH, OPW FUEL MANAGEMENT SYSTEMS. Дружеството има повече от 100 клиенти в страната и чужбина. Сред тях са "Топливо" АД, "Синергон петролеум" ЕООД, "ГБС Инфраструктурно строителство” АД, "Асарел медет" АД, "Елаците мед" АД, "Косаня" ЕАД, "Бороспорт" АД, "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт"АД, "Летище Пловдив" АД, "Интерскай" АД, "Екопроекти" ООД, "Албена холдинг" АД и други. В края на юли "Синергон холдинг" АД съобщи за ликвидацията на две свои дружества. Едното е "Хивеа-Ким" АД - Мадан, което произвежда и предлага всички видове каучукови смеси за автомобилни гуми и технически каучукови изделия. На проведено на 24 юли общо събрание на акционерите на фирмата, в която "Синергон холдинг" АД има дял от 34% от капитала, е взето решение за обявяване й в ликвидация. Срокът за приключване на процедурата е десет месеца. За ликвидатор на дружеството е определен Георги Чанков. "Шамот" АД - Елин Пелин е дъщерно дружество на "Синергон холдинг", който контролира 93.63% от капитала. Акционерите са взели решението за ликвидиране на компанията на извънредно общо събрание, проведено на 31 юли. Крайният срок за приключване на процедурата е 30 юни 2021 година. За ликвидатор на дружеството е избран Дончо Стоянов Иванов, който е член на съвета на директорите на "Шамот" АД. Компанията произвежда и предлага различни видове огнеупорни материали за нуждите на металургичната и химическата промишленост. През миналата година "Шамот" продаде основния си имот в Гара Елин Пелин на веригата за техника "Технополис България" за почти 3.1 млн. лева. "Синергон холдинг" АД е мажоритарен собственик в над 20 предприятия, като притежава миноритарни дялове и в други дружества. Инвестиционният портфейл на холдинга обхваща шест отрасъла, като приоритет имат търговията, туризмът, химическата промишленост. “Синергон холдинг” АД е създаден на 25 септември 1996 г. като национален приватизационен фонд с име "Петрол фонд". На 5 март 2002 г. общото събрание на акционерите приема името "Синергон холдинг". Председател на Надзорния съвет е Бедо Бохос Доганян. Дружеството се представлява от председателя на Управителния съвет Евгения Димитрова Славчева, изпълнителния директор Марин Петров Стоянов и Васко Александров Танев, заедно и поотделно. Към края на декември миналата година холдингът има 60 акционера - фирми, и над 156 000 индивидуални инвеститори. Големите акционери с повече от 5% акции от капитала са "Омега Би Ди Холдинг" АД с 44.3% и "Ераст" ЕООД с 6.3 процента. "Синергон холдинг" АД има акционерен капитал от 18 358 849 лв., което го нарежда сред водещите холдингови структури в страната. От началото на годината акциите на компанията лъкатушат по ценовата стълбица, но все в посока надолу. Книжата започнаха през януари при 0.92 лева за един брой, а към момента се търгуват по 0.86 лева (при номинал от 1 лев).
Източник: Банкеръ (28.08.2020)

Инвестиция от 7 млн. лв. разширява хотел „Каменград“ в Панагюрище Със символична първа копка започна строителството на третия етап от разширението на Хотел & SPA „Каменград“ в Панагюрище. Инвестицията е на „Асарел-Медет“АД чрез дъщерното дружество „Тракийски хотелиери“ и възлиза на 7 милиона лева. „В може би най-тежкия период за туристическия бранш инвестираме в разширението на хотел „Каменград“, защото тук има голям потенциал, който продължаваме да развиваме. Панагюрище е атрактивна дестинация за културно-исторически, СПА, конферентен, здравен и спортен туризъм“, заяви от името на „Тракийски хотелиери“ Веселина Цоцоркова, която представи инвестицията. Проектът е на арх. Александрина Ненкова от „Турист Строй Проект“, изпълнител на строителните дейности е „Пикси строй“, а надзорът ще се осъществява от „Сечков 1“. Новото крило на „Каменград“ се очаква да бъде готово около Коледа през 2022 година. Капацитетът на хотела ще се увеличи със 128 легла, разпределени в 56 двойни стаи и 5 апартамента. Проектът предвижда в сегашния двор на комплекса да се построи пететажна сграда, която ще бъде свързана със съществуващия хотел и ще разполага със собствена СПА зона. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков даде символичен старт на строителството. Той посочи, че това ще бъде поредната успешна инвестиция на „Асарел-Медет“ в развитието на туризма и пожела в града да се случват повече такива проекти, а в България да има повече градове като Панагюрище. Изпълнителният директор на „Асарел-Медет“ инж. Делчо Николов каза, че това е знакова инвестиция за компанията. Четиризвездният хотел „Каменград“ беше разширен през 2011 г., когато „Асарел-Медет“ изгради модерен СПА център, два плувни басейна с минерална вода, комплекс от конферентни зали и спортни игрища.
Източник: 24 часа (20.01.2021)

170 фирми, част от които на известни бизнесмени, контролират 7 млн. декара гори в България, установи разследване на неправителствената организация "Зелени закони". "За последните 20 г. около 7 млн. дка земи и гори, възлизащи на 6.4% от държавата, са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други", уточняват оттам. Природозащитниците предупреждават, че цари липса на обществен контрол и затова ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана. Наблягат и на факта, че се стига до нагласена приватизация на сгради."Процесът на обсебване и феодализация на горите, ловните територии и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии", добавят още оттам. Част от ловните територии в държавата, извън тези попадащи в ловностопанските райони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни участъци (ДДУ). Отдадените към момента подобни участъци са с обща площ 4.3 млн. дка или 1/10 от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми. Сред най-големите концесионери са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър, Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила, Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и др. Основна причина за безконтролното завладяване на горите от частни лица чрез отдаването на дивечовъдни участъци се дължи на тоталната липса на прозрачност по отношение на договорите и проверките на институциите, както и тотална липса на съгласуваност с останалите заинтересовани страни при изграждане на ловни огради или ограничаване на достъпа, което не дава възможност за обществен контрол и предотвратяването на злоупотреби, добавят природозащитниците.Освен това, приходите от вноските за стопанисване и ползване на дивеча се превеждат в Изпълнителната агенция по горите към агроведомството в София, без да остават никакви средства за съответните горските стопанства. "Това води до липса на стимули за коректно прилагане на законовите изисквания, а оттам и до фиктивен контрол", добавя още анализът. Природозащитниците акцентират, че още по-голям проблем се крие в член 36 л (4) от Закона за лова, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Емблематични примери за това са не само обсебването на ДДУ "Герзовица" от фирма "Красин" ООД, но и на ДДУ "Омана" от "Интерагро Сливен" ЕООД, ДУ Дяк от Каро трейдинг ООД, ДДУ Дъбрава от Кондор ЕООД, ДДУ Буковец от "Гимел" АД на Гео Дундаров. Тези негативни случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики.Най-голямата тайна в ловните среди обаче са договорите за съвместно изпълнение на дейности по чл. 9 от Закона за лова, въз основа на които държавните ловни стопанства "споделят" с частния партньор всички инвестиции, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството", добавя анализа. Природозащитниците посочват, че чрез такива договори е феодализирана площ от близо 3 млн. дка, което е близо 7% от всички горските територии в България, като управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България вече е в ръцете на известни ловни богаташи като братя Ангелови (ДЛС Витошко), Валентин Златев (ДЛС Паламара и ДЛС Росица), Цоло Вутов (ДЛС Витиня), Румен Гайтански (ДЛС Искър), Емил Димитров (ДЛС Шерба), Фуат Гювен (ДЛС Арамлиец), Тодор Батков (ДЛС Кормисош), Тихомир Трендафилов (ДЛС Тракия), Делян Пеевски по непотвърдена информация на екосдружението в 2 две ловни стопанства в Родопите и т.н. Липсата на прозрачност създава възможности за скриване на приходи от частния партньор с цел ощетяване на ДЛС при разпределението на приходите, както и за завишаване на разходите на частния партньор с цел изкуствено задлъжняване и ощетяване на ДЛС, добавят още от "Зелени закони". Оттам са категорични, че договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени. "Най-добрият пример за това е тоталната абдикация на държавата пред желанието на ловния концесионер в ДЛС Искър да изгражда незаконно ловни хижи и ловностопански сгради върху държавна земя, което може да се обясни единствено чрез абсолютната сигурност на концесионера, че сградите и стопанството ще бъдат под негов контрол и вероятно собственост за вечни времена", посочват още природозащитниците. Казусът за първи път повдигна бившият общински съветник и бивш депутат от ДБ Владислав Панев, който изкара факта, че фирма на Румен Гайтански - Вълка е изградила незоконна постройка на брега на река Искър в едноименното ловно стопанство. Независимо, че строежът бе определен за незаконен от ДНСК все още не се е пристъпило до бутането му, заради обжалване на Гайтански и на държавното стопанство, което твърди, че му е ремонтирана стара работилница. От агроведомството са предоставили данни на "Зелени закони" за периода 2016-2020 г., които показват, че вече са приватизирани или е направен опит за приватизацията на ключови ловни хижи, ловни домове и други ловностопански сгради в ключови стопанства. Така например, ловната хижа в ДГС Шумен - ДДУ "Ивански" е продадена на концесионера на участъка "Автомагистрали Черно море" АД, а ловните и административни сгради в ДЛС Арамлиец са продадени на фирма Фортера АД на банкера Фуат Гювен (собственик от 2010 г. и на имота под сградите), свързан с концесионера в стопанството "Ловни хълмове" ЕООД.
Източник: Медия Пул (18.05.2021)

Постфактум ОВОС ще се направи на разширението на "Асарел Медет" Работещото без оценка за въздействие върху околната среда и водите (ОВОС) разширение на предприятието за добив на цветни метали "Асарел Медет" в Панагюрище ще получи такава постфактум. Това става ясно от съобщение на екоминистерството, в което се посочва, че на пазарджишката екоинспекция е дадено указание да направи такъв доклад. Той ще отрази и сегашното влияние на производството, а не само потенциалното, както по принцип се прави при изготвянето на екооценките. С това би трябвало да приключи казус с десетгодишна давност, който е бил разглеждан и от съда. За инвестиционното намерение на "Асарел Медет" вече е била проведена процедура по ОВОС през 2012 г. и е било допуснато предварително изпълнение. То обаче е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) и след поредица произнасяния решението за екооценката е окончателно отменено и преписката за проекта е върната за ново произнасяне. При възобновената процедура по ОВОС през 2020 г. от "Асарел Медет" е потвърдено, че всички дейности по разширяването на промишлената площ на предприятието, одобрени с отмененото решение по ОВОС и допуснати с решението за предварително изпълнение, са приключили на 100 %. Всички обекти са въведени в експлоатация и функционират, на практика без решение по ОВОС, посочват от екоминистерството. В националното екологично законодателство не съществува законова предпоставка за провеждане на процедура по ОВОС за действащ обект. За изработване на указанието към РИОСВ Пазарджик да изиска нов доклад за ОВОС, МОСВ реферира към последното издание от месец октомври 2020 г. на Практиките на Съда на ЕС относно прилагането на Директивите по ОВОС и СЕО, съгласно които се допуска провеждане на posteriori аssessment ("пост фактум" оценка) по смисъла на процедура по ЕО/ОВОС. Оценка, извършена след изграждането и влизането на инсталацията в експлоатацията, не може да бъде ограничена до бъдещото въздействие върху околната среда, но също така трябва да се вземе предвид отчитане на въздействието върху околната среда от момента на приключване на дейностите по въвеждане в експлоатация, посочват от ведомството.
Източник: Медия Пул (16.11.2021)

„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД са „конфиденциална информация“ ? Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост. Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата - направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем. Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов. Така сега е ясна само една част от уравнението - консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща - от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина. Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват. Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара. Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е. Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година - от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона. Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите - от държавата. С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост. Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов. В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия - според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма. В непреработената руда, която „Дънди“ изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи - килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той. Как „Дънди“ стъпи в България „Дънди прешъс металс“ Инк. е международна минна компания със седалище в Канада. Има три основни дъщерни дружества: две в България и едно в Африка. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД притежава концесия за добив на руда с полезни компоненти мед, злато и сребро, а „Дънди прешъс металс Крумовград“ ЕАД разработва находището на златосъдържащи руди в Крумовград. В Намибия пък оперира „Дънди прешъс металс Цумеб“, което притежава металургичното предприятие за преработка на концентрати. Всъщност точно там отиват за преработка и добитите полезни изкопаеми от българските находища. За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на "Челопеч" ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразувания и прехвърляния на акции, концесионер от 9 декември 2003 г. е "Челопеч Майнинг" ЕАД, 100% собственост на "Дънди прешъс - Челопеч B.V." ООД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД. Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“. „Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград" (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. "Ада тепе" е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години у нас. Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света. Трети сме по злато в Европа Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни - за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти - от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г. През март 2021 г. "Velocity Minerals" откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“. Междувременно пък „Дънди прешъс металс Челопеч“ се отказа от проучване за злато в региона на Стара Загора. Дружеството обяви, че причината е мощно обществено недоволство. Кои са играчите в бранша По данни от Националния балас на запасите и ресурсите на находищата за подземни богатства у нас към 2018 година четири са големите златни находища у нас: “Дънди прешъс металс Челопеч”, “Дънди прешъс металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение - в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%. “Асарел - Медет” е концесионер на находището "Асарел", участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Плюс-минус: 114 милиона приходи за държавата от полезни изкопаеми Към 1 март 2022 г. у нас действащи са 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали - 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ - 18, а за твърди горива - 15. Най-много постъпления за бюджета обаче носи именно добивът на метали - 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Това е за държавата. Отделно, засегнатите около находищата общини са взели още 45.7 млн. лв. Икономисти неуморно разясняват, че няма никаква връзка между това колко е богата на златни находища една държава и златните й резерви. Българската народна банка, както всяка централна банка, го изкупува на международните пазари. Така че даже и само български компании да осъществяваха дейност у нас, те, така или иначе, няма как просто да го предават в БНБ, обясняват в образователна статия от „Тавекс”. Асен Василев ще пореже концесионерите Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства. Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали - например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера. За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно - 8% от базата за изчисляване на плащането. За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата - от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ се предлага двоен скок. Очаквано, от бранша не останаха очаровани от предлаганите промени. Американската търговска камара (AmCham), където членува и "Дънди прешъс металс", подчертават, че липсата на аргументация за промените оставя усещане за административен подход, който не отчита особеностите на индустрията в България. Това ще има негативно въздействие върху бизнес климата, тъй като ще обезкуражи както дългогодишни инвеститори в страната, така и такива, които планират инвестиции, категорично заявяват оттам. С позиция за новата наредба излезе и Българският енергиен и минен форум /БЕМФ/, който обръща специално внимание на енергийните суровини. "Двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС", недоволстват от там.
Източник: Марица (15.06.2022)

"Асарел-Медет" инвестира над 57 млн. лв. за устойчиво развитие Над 57 млн. лв. са инвестициите на "Асарел-Медет" АД по фирмените програми за устойчиво развитие през 2021 г. Това сочат данните от годишния финансов отчет на панагюрската компания за открит добив и преработка на медни руди. От тях над 44 млн. лв. са вложени по програмата за модернизация, иновации и дигитални технологии. Останалите средства са насочени към другите годишни програми - "Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд", "Екология", "Повишаване на енергийната ефективност", "Развитие на минерално-суровинната база", "Развитие на човешкия капитал" и "Корпоративно развитие". През миналата година в рудник "Асарел" бе изпълнен уникален за минерално-суровинната индустрия на Балканите проект, който интегрира в обща информационна система пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище "Асарел". Модерното решение е на компанията Datamine, а проектът има важно значение за съвременното минно планиране, опазването на околната среда и безопасността в рудника. В обогатителна фабрика "Асарел" продължи работата по стратегическия проект за модернизация на рудоподготовката и успешно бе финализиран новият проект за развитие на автоматизацията в партньорство със Siemens. Икономиката на Панагюрище има ярко изразен индустриален профил, като "Асарел-Медет" носи 50% от продукцията и 60% от добавената стойност в икономиката на общината, отчитат от Института за пазарна икономика.
Източник: Капитал (11.08.2022)

Димитър Цоцорков и Зарина Генчева са Мистър и Мисис Икономика 2022 Председателят на Надзорния съвет на Асарел Медет АД Димитър Цоцорков и управляващият директор на Моушън Артс ООД Зарина Генчева са носителите на престижните награди „Мистър Икономика“ и „Мисис Икономика“ за 2022 г. в конкурса, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и списание „Икономика”. Тази година категориите в конкурса бяха три. В категория „Дигитализация“ бяха отличени Любомир Пейновски, мажоритарен собственик на Клийнтех България ООД и Владимир Доков, изпълнителен директор на Евро Геймс Технолоджи ООД (EGT). В категория „Иновации и технологии“ бяха отличени Иван Папазов, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на ВП Брандс Интернешънъл АД, и Силвен Коло, управител на Мелексис България ЕООД. В категория „Пазарна експанзия“ бяха отличени инж. Румен Цонев, председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000 и Златислав Ивков, генерален директор на Стомана Индъстри АД.
Източник: 24 часа (17.11.2022)

Инж. Николай Пелтеков е новият изпълнителен директор на „Асарел-Медет“ АД от 4 януари 2023 г. Досегашният изпълнителен директор инж. Делчо Николов ще продължава да бъде председател на Управителния съвет на дружеството. Двамата и занапред ще работят за осигуряването на приемствеността и за дългосрочното устойчиво развитие на компанията.
Източник: 24 часа (05.01.2023)

Димитър Цоцорков е новият председател на българската мрежа на глобалния договор на ООН Димитър Цоцорков беше единодушно избран за нов председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, след като „Асарел-Медет“ отново стана част от Националния съвет на организацията. На отчетно-изборното събрание, проведено на 21 февруари в столицата, той пое поста от Огнян Траянов, собственик и изпълнителен директор на „ТехоЛогика“, който бе начело през последните два мандата. Димитър Цоцорков, който е председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет", през миналата година стана първият българин, който беше отличен като SDG пионер от Глобалния договор на ООН в Ню Йорк за принос към целите за устойчиво развитие. При предаването на ръководството, Огнян Траянов символично му подари писалка, с която да подписва сертификатите за членство на още много нови компании, които ще се присъединят към организацията, за да показват, че бизнесът е сила за добро.
Източник: Стандарт (24.02.2023)

За 10 години "Асарел" създава съвкупно търсене на стоки и услуги за 5.1 млрд. лв. През 2022 г. "Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище продължи политиката си и инвестира 74 млн. лв. по седемте програми за устойчиво развитие през 2022 г. От тях 53 млн. лева са вложени в изпълнението на стратегическите проекти и задачите за модернизация, включени в програмата "Качество, производителност и себестойност". Останалите проекти обезпечават изпълнението на годишните програми "Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд", "Екология", "Енергийна ефективност", "Развитие на минерално-суровинната база", "Развитие на човешкия капитал" и "Корпоративно развитие". Откроява се проектът за преместването на ново стъпало на насипообразувателя на Циклично-поточната технологичната линия за транспорт на откривка. Впечатляващото със своите габарити минно съоръжение - високо колкото 5-етажна сграда, беше преместено на разстояние около 2 км при преодоляване на денивелация 50 метра, което се прави за първи път в историята на компанията. Продължиха инвестициите и в иновативни проекти. През 2022 г. Европейската комисия одобри нов научно-изследователски проект AGEMERA, в който "Асарел-Медет" е единствената българска минна компания, която си партнира с още 19 други организации от 9 страни. Целта на новия проект е да отключи потенциала на Европа в областта на критичните материали за зеления преход чрез извършване на модерни геоложки и геофизични проучвания на обща площ над 4700 кв. км в Стария континент. По този начин ще се детайлизира картата на критичните материали - кобалт, боксит, литий, ванадий, ниобий, тантал и др., което е от стратегическо значение за развитието на икономиката и суровинната осигуреност на Европейския съюз. Панагюрската компания, която е един от лидерите в родната минерално-суровинна индустрия, планира да запази инвестиционния темп и през 2023 г. Заложените средства по фирмените програми за устойчиво развитие са над 138 млн. лв. За периода 2012 - 2021 г. "Асарел-Медет" АД e неизменно сред 70-те най-големи нефинансови предприятия в страната по приходи от продажби и в топ 3 на предприятията в добивната индустрия.
Източник: Капитал (03.08.2023)

"Уни Хоспитал"-Панагюрище откри медицински център в София Частната болница "Уни Хоспитал"- Панагюрище откри свой медицински център в София на бул. Околовръстен път 27. В нея ще бъде оказвана високоспециализирана извънболнична медицинска помощ в над 10 направления: Акушерство и гинекология, Съдова хирургия, Кардиология, Гастроентерология, Ендокринология и болести на обмяната, Хирургия, Медицинска онкология, Лъчелечение, Ортопедия и травматология, Пластично-възстановителна и естетична хирургия, Дерматология, Нервни болести, Анестезиология и интензивно лечение и Клинична лаборатория. Модерната многопрофилна болница "Уни Хоспитал" в Панагюрище беше открита през 2017. Тя е публично-частно партньорство между Община Панагюрище и "Асарел Медет" АД, където частният инвеститор е с мажоритарно участие. "Уни Хоспитал" разполага с медицински център за извънболнична помощ и в Панагюрище, а сега стъпва и на конкурентния столичен пазар.
Източник: Медия Пул (15.12.2023)

Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" Асарел-Медет" АД е единствената българска минна компания, която е част от международния изследователски проект Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" AGEMERA, който се финансира по европейската програма "Хоризонт". Целта му е да се отключи потенциалът на Европа сама да добива част от необходимите суровини за нисковъглеродния преход, като медта е обявена за критична и стратегическа суровина за бъдещето на зелената енергия, дигиталните технологии, космическите науки и отбраната. Освен панагюрската компания за добив и преработка на медна руда в AGEMERA участват и представители на Геологическия институт на Българската академия на науките. Университетът във финландския град Оулу координира работата на международния проектен консорциум, в който влизат 19 научни организации, технологични компании и минни предприятия от 10 европейски страни, сред които са Финландия, Германия, Нидерландия, Хърватия, Естония, Унгария, Испания, Босна и Херцеговина и Полша. Над 3 години експертите ще си сътрудничат, разработват и използват иновативни и щадящи околната среда методи и технологии. Предстои през март да се проведе общото събрание на участниците в проект AGEMERA в Испания. Работата по проекта започна през миналата година, когато в лабораториите на "Асарел" бяха изследвани бокситни проби от Босна и Херцеговина. През есента започна техническото планиране на специализираните проучвания, които ще се проведат през тази година в рудник "Асарел". Изследванията ще се извършат чрез иновативен мюографски телескоп, който ще може да определи контраста между два типа скали в специфични геоложки структури. Телескопът ще пристигне в "Асарел-Медет" АД, след като вече извърши подобни изследвания в находищата на другите партньори по проекта от Полша и Босна и Херцеговина. Представителите на панагюрската компания са сред първите, които бяха обучени за работа с иновативна геоложка платформа. "AGEMERA ще ни позволи много детайлно да изследваме геоложкия потенциал на находище "Асарел" заради системата от иновативно комбиниране на най-модерните геоложки и геофизични методи. При нас ще се използва пакет от неинвазивни и сензорни методи за проучвания, като имаме най-високата възможна степен на автоматизация на данните в геоложките модели", разясни инж. Ивайло Василев, директор "Иновации, планиране и развитие" в компанията.
Източник: Капитал (26.02.2024)

Най-големите компании в сектор "Добив" са на печалба през 2022 г. Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. В момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв. Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище.
Източник: Капитал (27.02.2024)

Една от най-големите български компании за открит добив и обогатяване на медни и други руди "Асарел-Медет" получи одобрение за мащабния си проект за разширяване на промишлената площ и изграждането на комплексен проект за развитие на дружеството до 2040 година. РИОСВ-Пазарджик е дало окончателна положителна оценка относно въздействието върху околната среда и изпълнението на проекта може да започне. Преди започване на неговата реализация към началото на 2011 година рудник Асарел е бил с площ 1701,25 дка, а след разширението от 943,522 дка общата минна маса съгласно актуализирания цялостен работен проект на Асарел и Асарел - участък "Запад" е 518,481 млн. тона. В резултат на проведените проучвания и оценки, е установено, че към началото на 2022 г. запасите на медна руда в двете находища възлизат на 180,442 млн. тона. За пълното им усвояване до края на концесионния срок и устойчивото развитие на компанията се предвижда добив и преработка до 15 млн. тона годишно руда. "Асарел-Медет" отчита близо 650 милиона лева приходи според индивидуалния годишен финансов отчет и близо 800 милиона приходи според консолидирания за 2023 година. Екипът й наброява 1200 души, а още 400 са част от дъщерни и смесени дружества.
Източник: Money.bg (17.09.2024)

Velocity продава българските си проекти за злато на T?rkerler за 59 млн. долара Канадската компания Velocity Minerals е подписала обвързващо споразумение с турската T?rkerler ?n?aat Turizm Madencilik Enerji ?retim Ticaret ve Sanayi за продажба на проектите си за търсене на злато в България. Турската компания ще придобие 100% от проекта "Розино" и свързаните с него права, както и делът на Velocity в други активи за общата сума от 59 млн. долара, платими в брой, съобщи канадското дружество-продавач. Velocity работи в България от години, като прави проучвания за златни и медни руди. Към момента държи 70% от правата върху площта "Тинтява", която вклчюва находището "Розино", чрез местното дружество "Тинтява експлорейшън", което е регистрирано в Ивайловград. Партньор й е "Горубсо - Кърджали", която има златодобивно предприятие. Velocity има също 70% дял в площите "Момчил", "Надежда" и "Дангово" в региона на Родопите и държи също 100% от правата върху проучвателната площ за мед и злато "Иглика" в Югоизточна България чрез дружеството "Болкан минералс дивелъпмънт". Компанията има изключителна опция да придобие до 75% от правата върху площта "Златуша" край Брезник от австралийската Raiden Resources. Наблизо се намира находището "Милин камък", където в момента се изгражда мина за златни руди. Инвеститор е "Трейс рисорсиз" от групата на "Асарел - Медет". Преди няколко години "Горубсо - Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а близо 10% от новоиздадените тогава акции бяха купени от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на златодобивните проекти в Челопеч и Крумовград. В резултат на проучванията, извършени от екипа на Velocity тук, "Розино" достигна до положителна оценка на предпроектното проучване и беше доказан като икономически рентабилен проект. Купувачът T?rkerler е диверсифицирана група от компании в различни сфери, макар минната дейност да не е застъпена. Холдингът работи в областта на недвижимите имоти, възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и геотермална), производството и разпределението на електричество, публично-частните партньорства и текстилния сектор.Има опит в големи строителни проекти, включително язовири, магистрали, подземни линии и болници, а персоналът й надвишава 24 хил. души. Активните й инвестиции в момента са за над 6 млрд. долара. Съгласно споразумението между двете компании T?rkerler ще купи всичките акции на определени български дъщерни дружества на Velocity. Цената на активите, предмет на споразумението, е определена на 59 млн. долара и е платима на два транша. Първите 15 млн. долара са невъзстановими и се дължат при приключване на сделката, което се очаква да стане до края на януари 2025 г. Останалите 44 млн. долара трябва да бъдат платени в рамките на 18 месеца след това. В случай че T?rkerler преведе сумата до 12 месеца, цената ще бъде намалена до 42.5 млн. долара (с 1.5 млн. долара). Българското златодобивно дружество "Горубсо - Кърджали", което държи 30% от "Розино", ще получи съответно 30% от договорената цена от 55 млн. долара. Приключването на сделката зависи от изпълнението на обичайните условия, включително извършването на прединвестиционно проучване (due diligence) от T?rkerler и одобрението от акционерите и съответните регулаторни органи. Продажбата трябва да бъде одобрена от 2/3 от акционерите на Velocity, като за целта ще бъде насрочено общо събрание през декември.
Източник: Капитал (03.10.2024)

"Асарел-Медет" и азерската СОКАР ще газифицират община Панагюрище Обвързващо споразумение за изграждане на битова и обществена газификация в община Панагюрище подписаха азерската държавна петролна и газова компания СОКАР (SOCAR) и българската компания за добив на медни и други руди "Асарел-Медет" по време на световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени. Това лято "Асарел-Медет" обяви, че е получил първата си газова доставка от Азербайджан – от дружеството "Сокар М-газ". В края на юни служебното правителство одобри влизането на "Българския енергиен холдинг" с 20-процентен дял в азерския проект за изграждане на подводен кабел през Черно море до Европа, за да се пренася енергията от азерски възобновяеми източници. В края на май в Букурещ бе подписано споразумение между румънската CNTEE Transelectrica SA, азерската AzerEnerji JSC, грузинската Electrosystem и унгарската MVM за създаване на джойнвенчър за реализацията на проекта. БЕХ ще е петият равноправен партньор с една пета в съвместното дружество, но все още това не е станало факт.
Източник: Медия Пул (14.11.2024)

"Асарел-Медет" АД – катализаторът за устойчивото развитие на община Панагюрище През 2023 г. общият данъчен принос на "Асарел-Медет" към бюджета на община Панагюрище достига близо 5 млн. лв., като компанията устойчиво формира 40-45% от собствените приходи в местния бюджет. Възнагражденията в средногорския град изпреварват с над 15% средните нива в страната и с близо 50% средните заплати в област Пазарджик. Безработицата в община Панагюрище се задържа на нива 5.4% през 2022 и 2023 г., като е чувствително под нивата за област Пазарджик и около средната за страната. Най-големите работодатели в община Панагюрище са "Асарел-Медет" и МБАЛ "Уни Хоспитал", която е създадена като публично-частно партньорство между минната компания и община Панагюрище. Общо в групата "Асарел" директно са наети над 2.2 хил. души, като тя осигурява 32% от всички работни места в частния сектор в община Панагюрище.
Източник: Капитал (18.11.2024)

Близо 10% по-ниски са приходите на най-големите компании в сектора на металите през 2023 г. Първите сигнали за свиване на оборотите се появиха още в началото на миналата година, когато икономическото забавяне в Европа охлади търсенето. Числата сега потвърждават прогнозите и са очаквано продължение на по-слабия ръст през 2022 г. Подобен спад секторът отчита за първи път от 2019 г. От 50 компании в класацията, която освен металургични включва също металообработващи и рудодобивни предприятия, само 19 увеличават приходите си и почти половината от тях с едноцифрено число. Общата им печалба се понижава с 0.5 млрд. лв., макар че заради свитите продажби маржът нараства от 8 на 9%. Добрата новина е, че компаниите запазват персонала си и дори леко го увеличават. Очакванията за тази година като цяло са по-добри - но не при всички и с уговорки. А търсенето на метали отново ще зависи от това доколко склонни са потребителите по веригата нататък да увеличат производството. Металургичният гигант След като три години оглавяваше общата класация "Капитал 100" като най-голямата компания в страната, през 2023 г. медодобивната "Аурубис България", част от германската група Aurubis, отново отстъпва първенството на "Лукойл Нефтохим Бургас". Приходите на "Аурубис" намаляват заради временно прекъсване на работата. "През 2023 г. заводът до Пирдоп и Златица премина през капитален ремонт на част от съоръженията, докато през предходната година нямахме дълги спирания", коментира финансовият директор Васил Досев. "Цените на сярната киселина (която компанията продава като страничен продукт - бел. ред.) бяха под натиск, което също даде отражение. Този ефект бе частично компенсиран от подобрените условия на пазара за суровини", добави той. Независимо от това "Аурубис" остава най-голямата компания в сектора с оборот 7.3 млрд. лв., който е в пъти по-голям от този на следващия в класацията. От дружеството уточняват, че общите приходи, по които се подреждат компаниите в "Капитал 100", включват и приходите от операции по хеджиране и разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при металургичните предприятия и е особено видимо при компаниите с големи обеми като "Аурубис". Само от основна дейност приходите са 7 млрд. лв. и отбелязват 11.4% спад на годишна база. През миналата година компанията започна и най-голямата си инвестиционна програма досега в страната. През следващите 4 години в завода ще бъдат вложени 400 млн. евро в различни проекти. Най-големият от тях е на стойност 120 млн. евро и ще увеличи капацитета за производство на чиста мед с 50%. Очаква се да приключи през втората половина на 2026 г. Прогнозите за 2024 г. са по-добри. "През тази година нямаме планирани продължителни спирания за техническа поддръжка, а промените в търговските условия на първичните суровини са плавни, така че очакваме ръст в приходите", каза Досев. Той обаче уточни, че непредвидимите логистични ограничения, основно свързани със Суецкия и Панамския канал, както и производствени прекъсвания при големи минни компании могат да поставят европейските производители в по-неизгодна позиция спрямо Азия. "Тъй като "Аурубис" работи със средносрочни договори, като цяло имаме добро ниво на сигурност за 2024 г.", добави Досев. Печалби като мед Практически без промяна остават приходите на "София мед", която произвежда изделия от мед и медни сплави. Зад числата стоят два фактора, които действат в противоположни посоки. "Единият е намаляването на цените на металите, които автоматично се прехвърлят към крайния клиент. От друга страна, това се компенсира с увеличение на т.нар. преработвателна цена. Това практически е добавената стойност, от която ние печелим", обяснява главният финансов директор Сергей Влахов. Това се вижда и във финансовия резултат, който нараства с близо 30 млн. лв. (над 56%) през миналата година. "Освен това "София мед" успя да пренесе увеличението на енергийните цени, което видяхме през 2022 и в 2023 г., и да договори и осигури покупката на суровини на добри цени. От тези два елемента ние правим и това голямо увеличение на печалбата", добавя той. Въпреки сътресенията на европейския пазар през тази година компанията очаква не по-лоши резултати от миналата. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от автомобилния сектор, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио", казва Влахов. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от аутомотив сектора, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио. Другият по-голям производител на медни изделия е "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan и от 2019 г. има завод за проводници в Шумен. През 2023 г. компанията повишава оборота си 4%, а печалбата скача почти двойно. В края на миналата година капиталът беше увеличен от 8 на 12 млн. лв., а наскоро стана ясно, че започва проект за разширение на производствения капацитет. В новата сграда ще се произвеждат медни жици за сектори като енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Очаква се да бъде завършена през 2025 г. Стоманеносиво Възстановяването на транспортните канали през Черно море през миналата година са довели до ръст на производството на стоманени пръти в завода на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията, която е собственост на украинската Metinvest и преработва заготовки от Украйна, беше намалила производството през 2022 г. заради нередовни доставки. През миналата година обаче натоварването на мощностите е било близо 92% (под 78% предходната година), произведена е нова гама арматура за Канада и са възобновени поръчките за САЩ, става ясно от отчета. Около 75% от продукцията е за износ. През 2023 г. продажбите са се увеличили като обем, но са били на по-ниска продажна цена и като цяло приходите се запазват без промяна. Компанията отчита повишени финансови разходи по линия на сключени договори за факторинг, договор за кредитна линия и поради експозициите си в долари. Така крайният финансов резултат е загуба близо 6 млн. лв., но от основна дейност компанията отчита 2.9 млн. лв. печалба. Двуцифрен спад на приходите отбелязва единственият производител на сурова стомана в страната - "Стомана-индъстри", който отново пада под милиардната бариера. Заводът в Перник произвежда широка гама от продукти като дебелa ламарина, армировъчна стомана, специални стомани и други и е част от гръцката група Viohalco. След като през 2022 г. компанията забави ръста си, през миналата година, резултатите вече са надолу. "Стоманодобивът в цяла Европа е в криза поради свръхкапацитетите в Китай и Азия като цяло", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и на борда на директорите на "Стомана-индъстри". По думите, му освен че Китай има свръхкапацитет в световното производство 600 млн. тона над нуждите, в момента страната е в дълбока строителна криза, което пък драстично свива търсенето на вътрешния пазар и води до свръхпредлагане. "От друга страна, търсенето на стомана на световния пазар е понижено заради кризата в автомобилната индустрия и други сектори. Всички тези фактори, взети заедно, водят до много силна уязвимост на стоманодобивната индустрия, основно в Европа", добавя той. Стоманодобивът в Европа е под натиска на свито търсене и свръхпредлагане от Азия Макар че в Европейския съюз има въведени квоти за внос на стомана от трети страни, всяка година те се увеличават с 5%. "При свитото търсене в момента това означава пряко повишаване на вноса и намаляване на местното производство, защото цените от Китай драматично се различават от тези в Европа", казва Петров. Основната причина за тази разлика пък е дисбалансът в цените на енергоносителите, които са значително по-високи на Стария континент. През тази година ситуацията остава без промяна, като според Петров ще се запази и поне през първото шестмесечие на 2025 г. За първи път класацията засича нова компания в сектора - "ВЕ стаал", която се занимава с търговия със стомана, макар че приходите й през 2023 г. намаляват, но след рязък скок (250%) предходната година. Компанията е регистрирана през 2020 г. в София. Едноличен собственик е "А&А холдингс", която от своя страна е собственост на германския гражданин Дхрув Неераж Кохар (85%), индиеца Канника Дхрув Кохар (10%) и гражданина на Сейнт Лусия Рену Неераж Кохар (5%). Управител е нидерландецът Мукеш Кумар Верма. Според отчета й почти всичките продажби (близо 99%) са от износ. Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ понижава приходите си близо 28% и отчита загуба през миналата година, която изпълнителният директор Иван Добрев определя като "предизвикателна". "През по-голяма част от годината имахме намаление в производството на олово поради непланирано спиране на основния агрегат за производство на олово", казва той, но добавя, че екипът е успял максимално да съкрати сроковете на престой и да минимализира икономическите последствия. "Престоят на оловното производство беше за срок 7 месеца, на което се дължи основно и намалението на приходите на компанията", уточнява Добрев. Дейността на завода обаче е била повлияна и от много други предизвикателства, свързани с геополитически и икономически фактори. Макар че основният спад при КЦМ идва от приходите от продажба на олово, които намаляват с 50%, отчетът показват, че понижение, макар и по-слабо (около 17%), има и в приходите от продажба на цинк. По данни на БАМИ с изключение на януари през цялата 2023 г. борсовите цени на цинка са останали на ниски нива - под 3000 долара/тон, като дори достигат дъно под 2500 долара/тон - цена, каквато не е имало през последните две години. Инвестиционната програма на КЦМ през 2023 г. е изпълнявана в ограничен размер, като основната част от капиталовите разходи е била насочена към възстановяване на оловното производство, което достига обичайните си обеми през 4-ото тримесечие. Алуминий с добавена стойност Най-големият производител на алуминиеви изделия - "Алкомет" в Шумен, понижава приходите си близо 39% през 2023 г. след аналогичен ръст предходната година и излиза на загуба. Две са основните причини за спада. "Първият фактор, който пряко влияе върху приходите на дружеството, е понижението на стойността на основната суровина", казва изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. През миналата година средната цена на алуминия на Лондонската борса за метали намаля с над 18% - от 2558.13 евро/тон през 2022 г. на 2082.41 евро/тон. Вторият фактор е сложната икономическа среда през 2023 г. "Годината се характеризира със забавяне на икономическия растеж, инфлационни процеси, военни конфликти, икономически войни и нестабилна политическа обстановка. Това доведе до занижено търсене, високи складови наличности и понижен обем на нови поръчки, което от своя страна се отрази на по-ниските приходи за 2023 г. в сравнение с предходната година", обяснява Йорюджю. За тази година компанията предвижда да произведе около 25 хил. тона пресови изделия и 50 хил. тона валцови изделия, като акцентът отново е към засилени продажби на продукти с по-висока добавена стойност. Очакванията са това да осигури около 550 млн. лв. приходи, а като цяло прогнозите са малко по-положителни. През последните години "Алкомет" се фокусира върху производство и продажби на продукти с по-висока добавена стойност Миналата есен "Алкомет" обяви, че ще инвестира 137 млн. лв. през следващите три години, което ще й позволи да увеличи капацитета си и да произвежда нови продукти. Близо половината от сумата е за разширение на валцовото производство, но средства са предвидени и за другите цехове. Малки ръстове през миналата година отчитат двете смесени дружества на гръцката Viohalco и испанската Gestamp, които продължават да инвестират в разширяване, след като преди две години обявиха, че ще вложат още 60 млн. евро в производството в София. "Етем Геспамп алуминиум екстружънс", която произвежда алуминиеви профили за автомобилния сектор и за промишлени приложения, планира да увеличи капацитета си от 31 хил. тона годишно в края на 2023 г. на 41 хил. тона през 2025 г. От отчета става ясно, че през миналата година са придобити активи за 16.8 млн. лв., свързани основно със строеж на ново производствено хале и оборудване на нова преса за екструзия. "Това е част от инвестиционната програма за увеличаване на производствения капацитет поради значително нарастване на търсенето на алуминиеви продукти", се посочва там. Заради по-високите финансови разходи (за лихви) през 2023 г. компанията отчита нетна загуба малко над 6 млн. лв. Над 41 млн. лв. пък са инвестициите в "Гестамп Етем аутомотив България", което се занимава с допълнителна обработка на алуминиеви профили за автомобилния сектор и е сертифицирана като доставчик първо и второ ниво. Компанията доставя части за големи автомобилни компании като BMW, Audi, Mercedes-Benz, Jaguar - Land Rover и Porsche. Както и при другото дружество, увеличените разходи за лихви са основната причина за намаляване на печалбата. Инвестиционната програма продължава и през 2024 г. Медните мини Почти 8% увеличава приходите си най-голямото медодобивно дружество - "Асарел-Медет", което оперира рудника край Панагюрище. "През 2023 г. имаме увеличение на добива спрямо 2022 г., като преработената медна руда е с 1.5 млн. тона, или 11% повече, което води до по-голямо количество медно-флотационен концентрат. Трябва да се отбележи, че ръстът на приходите е постигнат въпреки по-ниската цена на медта на Лондонската борса за метали с 3.6% и по-ниския курс на долара спрямо лева с 2.8% спрямо година по-рано", коментира изпълнителният директор Николай Пелтеков. Има обаче и още един фактор. Компанията последователно инвестира между 75 млн. и 100 млн. лв. всяка година в модернизация и иновации, благодарение на което вече може да преработва ефективно едни от най-бедните медни руди в света - със средно съдържание 0.27% мед, докато преди 30 години е работела със съдържание 0.44% мед. За следващата година прогнозите са за сравнително стабилни цени, като медта ще получава подкрепа от политиката на централните банки за понижение на лихвите с цел насърчаване на икономиката, от очакваните стимули от страна на най-големия потребител в света - Китай, както и от сравнително балансирания за момента пазар. По-ниски са приходите през 2023 г. на другата голяма медодобивна компания - "Елаците-мед", като причината е по-малкото добито количество концентрат. "Това се дължи на качеството на рудата и по-малкото съдържание на мед в нея", казва изпълнителният директор Драгомир Драганов. "Другият фактор са по-ниските цени на медта на Лондонската борса за метали", добавя той. Очакванията за 2024 г. са да се запазят резултатите за приходите. В края на миналата година компанията съобщи, че е доказала медни запаси за още 10 години, което ще й позволи да работи поне до 2041 г. Инвестициите в удължаване живота на мината ще достигнат 1.2 млрд. лв. Златен добив Леко понижение на приходите отчита "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди и е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM). По-малко е количеството на продаденото злато под формата на концентрат, докато това на медта се запазва практически без промяна. И двете стойности отговарят на прогнозите на компанията, като количествата зависят от зоната, в която се добива през съответната година. По същата причина и отново очаквано рязко се покачват продажбите на другото дружество на DPM в България - "Дънди прешъс металс Крумовград", което оперира златната мина "Ада тепе". Компанията отчита рекордно производство на злато заради добив в зони с по-високо съдържание на метала. От отчета на канадската компания става ясно, че през 2023 г. е постигната средна продажна цена на златото от 1957 долара/тр.у., което е 9% над нивото от 2022 г. Цената, на която е продадена медта, е била 4% по-ниска. Положително влияние върху цената на златото през миналата година е оказало търсенето от развиващите се пазари и централните банки, както и увеличеният геополитически риск. При медта основният фактор, който се отразява на цената, е развитието на световната икономика, тъй като металът намира широко приложение в сектори като енергетиката, строителството, транспорта и производството на машини и електроника. През миналата година влияние са оказали ограниченото предлагане и нестабилното търсене, най-вече в резултат на забавянето на икономиката в Китай. Прогнозите за 2024 г. са за лек спад на производството на злато и от двете мини и приблизително същото количество мед в Челопеч. Чугун и злато Две компании отбелязват трицифрен ръст през миналата година. С над 200% увеличава приходите си "Чугунена арматура България". Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации, а заводът се намира в Попово. Дружеството е собственост на Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева чрез "Транспорта" (по 50%). По-рано тази година компанията обяви инвестиционно намерение за въвеждане на допълнително оборудване, с което ще увеличи капацитета си. Над два пъти нарастват приходите и на единствения частен монетен двор в България "Булминт уан". Компанията е базирана в Пловдив и произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки. Причината за скока миналата година е увеличението на пазарния дял в САЩ и Европа и добавянето на нови клиенти и пазарни локации в портфейла, уточняват от "Булминт уан". През 2024 г. компанията очаква да затвърди присъствието си на Запад, както и да започне разработка на потенциалните си пазари на Изток.
Източник: Капитал (13.12.2024)

Строят уникална състезателна писта край Самоков Напредва изграждането на новата състезателна писта Lara в района на Самоков - проект насочен към създаването на мултифункционално съоръжение от международен клас, което да отговори на нарастващото търсене от страна на професионалисти и любители на моторните спортове. Зад проекта стои изцяло частна инвестиция, в която акционери са „Главболгарстрой“, председателят на УС на холдинга Калин Пешов и „Дивела Инвестмънтс“ ООД, представлявано от Димитър Цоцорков – председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“. Проектът се реализира върху терен от около 350 декара и предвижда изграждането на многофункционален комплекс с разнообразна инфраструктура както за състезания, така и за обучение, зрителски събития и техническа поддръжка. Пистата ще бъде с дължина 4 км и широчина 12 м, като в ключови завои широчината достига 15 м. Пистата ще отговаря на стандартите на FIA (Международната автомобилна федерация) и FIM (Международната мотоциклетна федерация), като сертификацията ще позволи провеждането на състезания от международен ранг. Съоръжението ще бъде с възможност за над 15 различни конфигурации на трасето, благодарение на модулния подход в проектирането (layout modification). В изграждането на пистата участват утвърдени компании с богат опит и експертиза в създаването на специализирана инфраструктура за моторни спортове. Международната компания Driven International е ангажирана с проектирането и мониторинга на трасето. Фирмата е позната с работата си по редица други писти от световен ранг, сред които Mandalika Street Circuit в Индонезия, Buddh International Circuit в Индия и Silverstone Rallycross Circuit във Великобритания. Консултантският принос в проекта идва и от италианската Race Academy, която предоставя експертиза по организацията на трасето, безопасността, боксовите зони, рейс контрола и вътрешната логистика. За архитектурното проектиране на сградите и цялостното съгласуване на документацията с местната нормативна уредба отговаря едно от водещите български студиа – IPA – Architecture and More. Плановете са строителството да бъде завършено до края на 2025 г., като пистата се очаква да бъде напълно оперативна за сезон 2026 г.
Източник: economic.bg (22.05.2025)

Българска технологична компания участва в проект за изграждане на малки модулни реактори Българската енергийно-технологична компания Blue Bird Energy работи по проект за изграждане на малки модулни реактори в България. Компанията, в която акционери са „Главболгарстрой“ и „Асарел Медет“, използва най-напредналата технология в тази област в света – BWRX-300 – разработвана от базираната в САЩ GE Hitachi. Малките модулни реактори, които са една от най-коментираните в последно време технологии в сферата на енергетиката, биха могли не само да подкрепят енергийната сигурност на страната, но и да създадат още по-добри условия за развитието на конкурентоспособността на българската индустрия, изграждането на дейта центрове, гигафабрики и други високотехнологични производства, свързани с изкуствен интелект.
Източник: economic.bg (13.06.2025)

Минната индустрия, върху която стъпват чистите технологии 18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята и? в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.
Източник: 24 часа (19.08.2025)

"Асарел-Медет" внедрява иновации за извличане на мед от бедни руди През 2025 г. "Асарел-Медет" АД отбелязва 60 години от началото на своята производствена дейност - юбилей, който утвърждава компанията като пионер и лидер в модерния минен добив в България. Компанията е сред малкото в световен мащаб, които работят устойчиво с руди с изключително ниско съдържание на мед - едва 0.27% в тон руда. В глобалната минна индустрия съдържанието на полезния компонент в рудата е решаващо за рентабилността на всяка мина. За сравнение - средното съдържание на мед в рудите, които се добиват в световен мащаб днес, е около 0.6-0.8%, а в някои по-нови проекти дори надхвърля 1%. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че пълното въздействие от дейността на групата "Асарел" върху вътрешното търсене в националната икономика за 10-годишен период (2014 - 2023) е в размер на 6.2 млрд. лв. Оценката включва както преките въздействия от дейността, така и вторичните ефекти по веригата на стойността в страната. Групата "Асарел" е един от най-големите данъкоплатци в България. Общият ? данъчен принос в последното десетилетие достига 440 млн. лв., в т.ч. над 71 млн. лв. през 2023 г., платени под формата на корпоративен данък, концесионни възнаграждения, осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите, както и местни данъци и такси. Регионалният ефект от дейността на групата "Асарел" също е значителен. Директно са наети над 2 хил. души, което означава всеки четвърти от всички работещи в община Панагюрище, или 29.4% от всички наети конкретно в частния сектор. Компанията категорично е най-големият данъкоплатец в община Панагюрище. През 2024 г. концесионните вноски към местния бюджет достигат най-високата си точка и формират 38.5% от собствените приходи на община Панагюрище, а заедно с платените местни данъци и такси осигуряват над 43% от собствените постъпления. Благодарение на добре развитата икономика община Панагюрище е в топ 20 в страната по ниво на финансова автономия, което е резултат от жизнения профил на местната икономика и значителния принос на "Асарел-Медет" АД в нея. През 2024 г. собствените приходи на община Панагюрище достигат над 13.6 млн. лв., като това са близо 32% от общите постъпления в местния бюджет. Средно за всички 265 общини в страната делът на собствените приходи в местните бюджети е под 25%.
Източник: Капитал (10.11.2025)

42 български акционерни дружества са свикали Общи събрания на акционерите (ОСА) си през м. декември 2025 г. за да разпределят дивиденти - авансови и от неразпределената си печалба от предходни периоди. Обикновено това се прави в периода май-юни на всяка година, но тази година мениджърите бяха принудени да свикват извънредни ОСА, очевидно за да изпреварят намерението на правителството и Народното събрание да увеличат данък дивидент от 5 на 10% през 2026 г. Дали промените в размера на данъка ще се случи - все още не е ясно, но компаниите са принудени да реагират своевременно в полза на своите акционери. Принудата за повеждане на подобни извънредни събрания в края на годината (точно преди Коледни и Новогодишни празници) е илюстрация на една допълнителна непридвидимост в икономическата среда, които от една страна увеличават административната тежест върху бизнеса, а от друга - декапитализират в известна степен тези предприятия с икономическата принуда да изплатят дивиденти точно в този момент.
Източник: Капиталов пазар (02.12.2025)