Последният трети транш от 20 млн. EUR по заема ЕПСАЛ в подкрепа на приоритетите ни за опазване на околната среда отпусна на 30 декември Световната банка. С това проектът приключи. ЕПСАЛ е структурен заем за общо 49.5 млн. EUR и се изпълнява от април 2000 г. Заемът подкрепя платежния баланс и политиката за опазване на околната среда и възстановяване на щетите от минали замърсявания в приватизирани предприятия. Според СБ въпреки закъсненията в две от възстановителните програми заемът е постигнал целите си и правителството е показало готовност да се заеме със замърсяванията, останали извън проекта. Възстановяването на околната среда от стари замърсявания е постоянен процес, който ще продължи и след края на проекта. Новият правилник за държавните задължения за замърсяванията на околната среда ясно излага отговорностите за финансиране и контрол на възстановителните дейности. Бяха издадени разрешителни на 6 фирми от металургичната и химическата индустрия, плащанията за възстановителните дейности поема хазната. Дружествата са ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Неохим-Димитровград,Агрополихим-Девня, Софарма, Асарел-Медет-Панагюрище.
Източник: Пари (05.01.2004)

През тази година вътрешният пазар на електроенергия ще се отвори за големи потребители с консумация над 100 млн. кВтч годишно и за такива с над 40 млн. кВтч, съобщиха от НЕК. Това ще даде възможност на предприятията със статут на привилегировани потребители да договарят директно доставките си на ток с централите производители по свободни цени. Засега такова право е дадено от Държавната комисия за енергийно регулиране само на 10-те най-големи предприятия - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел-Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Предвиждаше се пазарът на ток за тях да се освободи още през 2003 г., а през 2004 г. - за дружества с над 40 млн. кВтч годишно. През 2003 г. отварянето с около 18% не се случи заради закъснението, с което депутатите приеха новия Закон за енергетиката.наредбата към него, която ще регламентира новите пазарни отношения, ще влезе в сила през февруари, след което двете стъпала на либерализацията ще се слеят, обясниха експерти. Очаква се разходите за ток на големите клиенти да намалеят с около 8%, което ще доведе до допълнителен стимул за растеж в икономиката, заяви енергийният министър Милко Ковачев. На първи етап от отварянето на пазара от АЕЦ Козлодуй няма да се освобождават количества за директна продажба. Извън списъка на централите остава и ТЕЦ Марица-изток 3, която има дългосрочен договор с НЕК. Всички останали производители могат да участват на свободния пазар. Кондензационните централи ще имат частично освободена квота, която ще е достатъчна, за да покрие над 150% от очакваното максимално потребление на привилегированите потребители. Топлофикационните, заводските и частните ВЕЦ ще имат право да продават директно произведения от тях ток. НЕК ще е оператор на преносната система и ще гарантира баланс между производство и потребление. Още от май 2003 г. НЕК, потребителите и централите проиграват пазарни ситуации под формата на виртуална симулация. Тренировките няма да прекъсват до приемането на наредбата. Плановете на участниците са тренировките да преминат в реална работа. Цената на електроенергията по директните договори няма да се регулира от ДКЕР. За свободния сегмент те няма да заплащат и такса за разполагаема мощност.
Източник: Пари (05.01.2004)

С участието на Министерството на икономиката съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Агенцията за приватизация е осигурена подготовката за сключване на заема EPSAL, като са утвърдени Програмите за миналите замърсявания до момента на приватизацията и Изпълнителни споразумения с Решение N 116 на Министерския съвет от 13 март 2000 г. на Кремиковци АД, ЛУКойл-Нефтохим АД и Асарел медет АД. В рамките на назначения от министъра на околната среда и водите междуведомствен съвет се осигурява одобряване на всеки етап от Програмите за отстраняване на екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизацията, включващи подготовка на възлагането, проектирането, възлагане на строителството и оценка на резултатите Дружества, изпълняващи програми за отстраняване на стари екологични щети: Агрополихим АД-Девня, Геосол АД-Провадия, Пирел АД-Гоце Делчев, Неохим АД-Димитровград, Биовет АД-Пещера, КЦМ АД-Пловдив, Осогово АД-Кюстендил, ОЦК АД-Кърджали. За да се осигури комплексен превантивен контрол за намаляване общото замърсяване на околната среда от промишлени източници в съответствие с Европейските норми, в Министерството на околната среда и водите са приети Програмите за привеждане дейността в съответствие с екологичното законодателство на следните пилотни предприятия: ЮМИКОР АД-Пирдоп, КЦМ АД-Пловдив, ОЦК АД-Кърджали, Химко АД-Враца, Свилоза АД-Свищов.
Източник: Пари (22.01.2004)

Привилегированите потребители ще попълват само бланка в НЕК, с която ще декларират, че са такива. Това стана ясно на семинар за прилагането на новия закон за енергетиката. Според зам.-министъра на енергетиката Ангел Минев, за да станат привилегировани потребители, предприятията вече ще трябва само да попълнят в НЕК бланка, от която да става ясно, че отговарят на условията в действащата наредба за достъпа до електрическите мрежи. След това дружествата ще може да сключват директни договори с централите производители на електроенергия и с НЕК в качеството й на търговски оператор. Досега кандидатите преминаваха през сложен процес на сертифициране от Държавната комисия за енергийно регулиране. Условията, които регламентират дали дадено предприятие може да купува ток по свободно договорени цени, ще се запишат в новата наредба за достъп до електрическите мрежи. Двете основни изисквания са кандидатите да нямат задължения към НЕК или към електроразпределителните дружества и да консумират определени от ДКЕР минимални количества ток годишно. В момента привилегировани потребители с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри, КЦМ-Пловдив, Асарел медет, Елаците мед, Юмикор, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Технически условия за реално започване на работа в либерализирания сегмент от пазара ще има в началото на април 2004 г., заяви Ангел Минев. В края на 2004 г. за привилегировани ще се признават и дружества с консумация над 40 гигаватчаса, като до 2007 г. всеки ще може да получава ток от избрана от него централа или търговец. През 2004 г. квоти за продажба на пазарни цени бяха освободени от ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще се продава само на НЕК. Изключените Заради дългове към НЕК от списъка на привилегированите потребители през 2004 г. отпадна един от най-големите потребители на ток - Кремиковци. Отказ получи и ОЦК-Кърджали, въпреки че няма задължения за ток. От ДКЕР установили, че потреблението на дружеството през 2002 г. е спаднало под 100 гигаватчаса.
Източник: Пари (29.01.2004)

Едно от изискванията за приемането ни в ЕС е да освободим пазарите си на ток и газ. Сега те са монополни - НЕК изкупува изцяло произведения от централите ток и го продава по регулирани цени за битови и промишлени нужди. Булгаргаз е единствен вносител, продавач на едро и транзитна компания за природен газ в страната. Новият енергиен закон предвижда постепенно пазарите на ток и газ да се освободят. За целта ще се допуснат привилегировани потребители, които ще могат да купуват енергия от производителя, който продава най-изгодно, и да я пренасят по мрежите срещу такса за пренос. До края на март трябва да бъде приета наредба за достъп на трети страни до електропреносната и разпределителната мрежа. В нея ще се регламентира, че през 2004 г. привилегировани са потребителите с над 100 млн. и с над 40 млн. киловатчаса годишна консумация на ток. През 2005 г. такива ще са и потребителите с над 20 млн., а през 2006 г. - с над 9 млн. кВтч. Либерализацията на пазара трябва да е пълна и дори битовите абонати да си избират доставчика през юли 2007 г. В момента пазарът не стимулира производителите да намаляват разходите си, нито да предлагат на потребителя по-ниска цена на крайния продукт. Цената, по която НЕК изкупува тока от тях, се утвърждава от ДКЕР според разходите, които съответното дружество успее да докаже. Процентът на нереализираната им енергия ще расте пропорционално със степените на отваряне на пазара. Това ще ги принуди да намалят разходите си за производство и да предложат конкурентна цена на тока, за да не фалират. За първите 6 месеца на 2004 г. от ТЕЦ Марица-изток 2 бяха освободени 880 000 МВтч, от ТЕЦ Варна - 520 хил. МВтч, от ТЕЦ Бобовдол - 340 000 МВтч. ТЕЦ Русе може да продава на свободния сегмент ток, произведен само от IV блок. Количеството е 50 хил. МВтч. От ТЕЦ Марица 3 по директни сделки може да се пласират до 50 хил. МВтч. Всички останали производители могат да договарят пряко цялото количество електроенергия, произведено от тях. Токът от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 3 ще бъде продаван само на НЕК. Дружества, които получат лицензи от ДКЕР за търговци на ток, ще могат да купуват електричество от всички централи, да правят миксове от по-скъпи и по-евтини производства и така да предлагат по-ниски цени от НЕК. Търговията ще се извършва чрез двустранни договори между производителите и потребителите. По тях ще преминава основното количество електроенергия - 95-97%, а за останалите 3-5% ще има балансиращ механизъм. Привилегированите потребители ПЪРВИТЕ са 10 големи промишлени предприятия с консумация над 100 млрд. кВтч годишно и без непогасени дългове за ток към НЕК и ЕРП. Това са Мини Марица-изток, стомана индъстри, КЦМ, Асарел Медет, Елаците мед, Юмикор мед, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим, Агрополихим и Неохим. Техният интерес да участват на свободния пазар се диктува от възможността да прескочат НЕК и сами да си договорят с производителя количеството и цената на тока.
Източник: Пари (05.02.2004)

АВСТРИЯ се нарежда на пето място по чуждестранни инвестиции у нас с 507.6 млн. USD за периода 1992 г. - октомври 2003 г. Пред нея са Гърция, Германия, Италия и Белгия. За първите десет месеца на м. г. вложенията от Виена са 47.9 млн. USD. Най-високо ниво в инвестициите отчитаме през 2002 г., когато са 137.7 млн. USD. Австрийските капитали се насочват в банковия сектор, търговия на едро и дребно, производство на хидравлични изделия, компоненти за бензинови двигатели, производство на грамофонни плочи, касети. Интерес има в черната металургия /непрекъснато леене на стомана/ и целулозно-хартиената промишленост.
Източник: Пари (02.03.2004)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и чл. 251, ал. 4 ТЗ с решение № 1692 от 8.Х.2003 г. по ф. д. № 3966/91 вписа в търговския регистър промени за "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище: променя числеността на съвета на директорите от 5 на 4 членове; заличава като член на СД Валентин Иванов Груев; приема приложения годишен счетоводен отчет на дружеството за 2002 г.
Източник: Държавен вестник (16.03.2004)

Когато големите потребители започнат да получават ток по директни договори с електроцентралите, губят право да купуват от НЕК или електроразпределителните дружества /ЕРП/ освен по договори под условие. Доставката на електричество под условие ще става по твърди цени без уикенд тарифи. Това предвижда проектът на " Правила за търговията с електроенергия", който регламентира как производители и големи потребители ще сключват директни договори за доставка на ток. За компенсация на отменените уикенд тарифи цените по директните договори няма да се регулират и ще са известни само на страните по тях. Задължително е освен договора по свободни цени потребителят да сключи и договор с НЕК или ЕРП за случаите, в които ще ползва количества, по- големи или по-малки от заявените. За директните доставки предприятията трябва да прогнозират потреблението си за седмица напред. На тази база НЕК като оператор изготвя график, а централата произвежда съответното количество. Всяко несъвпадение в количествата се балансира от НЕК или ЕРП по договори под условие и на по-високи цени за балансираща енергия. Организацията на пазара ще се извършва от НЕК. Той ще вписва търговските участници в регистър. Графиците по свободни цени ще се изпълняват само след внасяне на гаранционен депозит по специална сметка. Размерът на депозита и обслужващата банка се определят от оператора, а плащания от нея се правят само по негово нареждане. Ако даден участник не изплати свое задължение, операторът изпраща платежно искане за инкасо до банката. Търговците са длъжни да възстановят средствата, теглени от НЕК, до два работни дни. Производителите предоставят в такива сметки в полза на преносното предприятие обезпечение за заплащане на дължимите суми за пренос. Операторът отстранява търговеца, когато финансовата му позиция е отрицателна и достигне 50% от остатъка по специалната сметка. По същия начин може да се отстрани и производител, който не си плаща фактурите за пренос, но с 30-дневно предизвестие. Търговец, за когото е открито производство по несъстоятелност или за ликвидация, се отстранява от пазара на балансираща енергия до три дни от обявяване на съответното решение. В момента привилегированите потребители са с годишна консумация над 100 гигаватчаса - Мини Марица-изток, Стомана индъстри-Перник, КЦМ-Пловдив, Асарел медет-Панагюрище, Елаците мед, Юмикор-Пирдоп, Девня цимент, ЛУКойл-Нефтохим-Бургас, Агрополихим-Девня, Неохим-Димитровград. След средата на 2004 г. пазарът ще се отвори и за дружества с консумация над 40 гигаватчаса. През 2007 г. всеки потребител трябва да е привилегирован. Засега продавачи ще са ТЕЦ Марица-изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Марица 3, заводски централи и някои ВЕЦ.
Източник: Пари (13.04.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 9.VI.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2003 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на управителни органи на "Асарел - Медет" - АД; проект за решение - ОС приема направеното предложение за избор на управителни органи на "Асарел - Медет" - АД; 8. определяне основното годишно и допълнителни възнаграждения на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението; проект за решение - ОС приема направеното предложение за възнагражденията на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението; 9. упълномощаване на лице от общото събрание, което да сключи договори за възлагане управлението на дружеството с членовете на съвета на директорите, на които не е възложено управлението; проект за решение - ОС оправомощава лице, което да сключи договори за възлагане на управлението от името на дружеството с членовете на СД, на които не е възложено управлението; 10. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2004 г.; 11. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 23.VI.2004 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен реди и на същото място.
Източник: Държавен вестник (27.04.2004)

Фирма "МАКРИС - ГПХ" ООД е българо - германско смесено дружество, създадено през 1997 година. Съдружници в дружеството са "GPH GmbH" - гр. Хоф, Германия с близо 50-годишен опит в производството на съединителна арматура за кабели и "МАКРИС - ГМГ" ООД - България, търгуващо с инструменти и консумативи за енергетиката, електротехниката и телекомуникациите от 1993 година. "МАКРИС - ГПХ" ООД се специализира в търговията на: съединителна арматура за кабели за ниско и средно напрежение; кабелна арматура за възстановяване на изолацията на кабели за ниско и средно напрежение; съединителна, носеща и укрепваща арматура за проводници за ниско, средно и високо напрежение; носеща и укрепваща арматура за OPGW и ADSS телекомуникационни кабели; електроинсталационни материали; лични предпазни средства за безопасна работа със съоръжения, през които протича електрически ток; инструменти за монтаж на съединителна арматура; инструменти за монтаж на кабелна арматура; електротехнически инструменти; подемно-транспортни инструменти и съоръжения. Предлаганите от фирмата изделия се характеризират с високо качество, отлични експлоатационни характеристики и изгодна цена. "МАКРИС - ГПХ" ООД е изключителен представител за България при продажбата на изделията на фирмите "GPH GmbH" - Германия, "EUROMOLD a Nexans company" - Белгия, "CEMBRE S.p.A." - Италия, "DEHN+SOHNE GmbH + Co.KG" - Германия. Внасят се изделия от още 15 доставчика, голяма част от които са от страни, членуващи в Европейския съюз и всички до един са сертифицирани по ISO. Клиенти на фирмата са над 600 фирми в България, в това число: производители на електрическа енергия - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 1" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 2" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток - 3" ЕАД, "ТЕЦ Варна" ЕАД, НЕК ЕАД ВЕЦ "Група Рила", НЕК ЕАД ВЕЦ "Група Родопи"; преносители на електрическа енергия - НЕК ЕАД Предприятие "Мрежи ВН" и неговите 13 района в страната, НЕК ЕАД Предприятие "ТРАФОЕЛЕКТРОИНВЕСТ"; дистрибутори на електрическа енергия - "Електроразпределение СТОЛИЧНО" ЕАД - София, "Електроразпределение СОФИЯ ОБЛАСТ" ЕАД - София и неговите четири клона - Благоевград, Кюстендил, Перник и София окръг, "Електроразпределение ПЛОВДИВ" ЕАД - Пловдив и неговите пет клона - Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив, "Електроразпределение СТАРА ЗАГОРА" ЕАД - Стара Загора и неговите четири клона - Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора, "Електроразпределение ВАРНА" ЕАД - Варна и неговите четири клона - Добрич, Шумен, Търговище и Варна, "Електроразпределение ГОРНА ОРЯХОВИЦА" ЕАД - Горна Оряховица и неговите пет клона - Русе, Разград, Силистра, Велико Търново и Габрово, "Електроразпределение ПЛЕВЕН" ЕАД - Плевен и неговите пет клона - Враца, Видин, Монтана, Ловеч и Плевен; мини и обогатителни предприятия - "Мини Марица изток" ЕАД, "Мини Бобов дол" ЕАД, "Мина "Хр. Ботев" ЕАД, "Мини Бели брег" ЕАД, "Мини Перник" ЕАД, "Мина Чукурово" ЕАД, "АСАРЕЛ МЕДЕТ" АД, "ЕЛАЦИТЕ МЕД" АД, "БИМАК" АД, "БРИКЕЛ" ЕАД; предприятия от химическата и добивната промишленост - "Лукойл Нефтохим" ЕАД, "Белоизворски цимент" АД, "КРЕМИКОВЦИ" АД, "ДЕВНЯ ЦИМЕНТ" АД, "ХИМКО" АД; предприятия от машиностроенето - "ЗГММ" ЕАД - Перник, "Асансьорна техника" ЕАД - Дупница, "ЗММ ХАСКОВО" АД, "МРАЗ" АД - София, "ЗММ МЕТАЛИК" - Пазарджик, "ЗММ" АД - Сливен; предприятия от дървопреработващата промишленост - "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ - ВТ" АД - В. Търново, "КРОНОШПАН" АД - Бургас; предприятия от леката промишленост - "ДАНОН - СЕРДИКА" АД, "СОФИЯ БЕВЪРИДЖ КЪМПАНИ" АД, "КРАФТ ФУУДС БЪЛГАРИЯ" АД - Своге; транспортни предприятия - НК "Железопътна Инфрастуктура", СКГТ "ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" АД - София, "Тролейбусен транспорт" ЕАД - Враца, "Пристанище Бургас" АД; електромонтажни фирми; търговци и др. "МАКРИС - ГПХ" ООД има 23 дистрибутора в България. Освен в България фирмата работи с клиенти от Македония и Турция. Фирмената политика е насочена към комплектност на доставката в областта на възстановяване на връзката при кабели и проводници. В тази връзка тенденцията в развитието на фирмата е постоянното разширяване номенклатурата на предлаганите изделия. Управител на дружеството е дипл. инж. Ганчо Желев Ганев, а търговски директор (мениджър по продажбите) е дипл. инж. Лилия Тодорова Милова.
Източник: Фирмена информация (10.05.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 16.VI.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността му през 2003 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2003 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2003 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2004 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 49, ал. 1 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание на чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 30.VI.2004 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (11.05.2004)

Сдружението на предприемачите в Панагюрище присъди годишните си награди. Златен ритон за принос за развитието и издигане авторитета на община Панагюрище получи Асарел Медет.
Източник: Пари (08.06.2004)

Предметът на дейност на "Електростомана", по данни от информационния меморандум за компанията, достъпен на сайта на фондовата борса, е производство на отливки от стомана, чугун и цветни метали и на резервни части за трактори, селскостопански машини и леки автомобили. Предприятието има две основни производствени направления - леярно производство и механична обработка и ремонтна дейност. Основни доставчици на "Електростомана" са ЕТ "Лиляна Делевска" - Карлово, "Гордис" ООД - Пловдив, "Камет" - София, "Бентонит" - Кърджали, и др. Основни клиенти на "Електростомана" са "Асарел Медет", "Елаците мед", "Кремиковци", "Горубсо - Кърджали", "Златна Панега", а основните конкуренти са "Бесттехника - Струма", "Бамекс" и други предприятия, занимаващи се с подобна дейност в страната. Дружеството притежава една производствена площадка в Карлово (с площ от над 94 хил. кв. метра), както и две почивни бази в Калофер и село Старосел. На производствената площадка има стоманолеярни цехове, складове, както и административна сграда. Като проблем може да се отчете липсата на достатъчно добра материална база в почивните станции. Дълготрайните материални активи на дружеството са с балансова стойност 51 хил. лева. "Електростомана" притежава и свидетелство за търговска марка и лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Финансов анализ Дружеството няма дългосрочни пасиви, а краткосрочните пасиви на "Електростомана" към средата на миналата година са 664 хил. лв. По-голямата част от тях са задължения към доставчици и клиенти и към свързани предприятия, които всъщност са неразпределени дивиденти. Краткосрочните вземания на предприятието са за 71 хил. лева (най-голямата част са вземания от клиенти). Отношението между финансови средства и вземания, от една страна, и задължения, от друга, е много ниско, което създава проблеми с ликвидността на компанията. Финансовите показатели за ликвидност и за рентабилност на дружеството се влошават рязко през последните три години, става ясно от информационния проспект на "Електростомана". Намаляването на тези показатели е индикатор за лошото финансово положение на дружеството, затруднението при осигуряване на поръчки и ниската платежоспособност на клиентите. Това води до намаление на средносписъчния брой на персонала, който към средата на миналата година включва 158 души. Въпреки това дружеството все още работи със сравнително голяма численост на персонала.
Източник: Дневник (16.06.2004)

Медодобивът излeзe от кризата. Скокът на международните цени на металите от края на миналата година отново направи отрасъла печеливш. Компаниите размразиха плановете си за инвестиции и обявиха амбициозни намерения. Преди 1990 г. в България работеха шест миннодобивни и преработвателни предприятия и комплекси за медни руди. Те осъществяваха добив от 16 рудника, а преработката се извършваше в 9 обогатителни фабрики. Годишно от недрата се вадеха между 15 и 18 млн. тона руда, от която се извличаха от 50 до 65 хил. тона мед. В добива и преработката на медни руди работеха близо 13 хиляди души. Постепенно през годините на прехода повечето рудници бяха затворени поради изчерпване на запасите, неблагоприятни технически или пазарни условия или неправилни управленски решения. Днес у нас работят само три рудника: два открити - Елаците и Асарел, и един подземен - Челопеч. Като цяло рудодобивът е силно енерго-, капитало- и трудоемък отрасъл, консервативен е и заради това по-бавно се преустройваше в условията на свободната икономика, обясни Величко Страшилов, председател на НС на Елаците мед АД. Елаците също преживя сериозна криза в периода на преустройство. Дружеството съществува от 1999 г. след работническо-мениджърската приватизация на старото медодобивно предприятие Елаците. Мажоритарен акционер в РМД е Геотехмин, а управлението е изцяло от български колектив. Периодът веднага след приватизацията, когато излязоха най-острите организационни проблеми, съвпадна с този на критично ниските цени на медта и другите цветни метали, разказва Страшилов. Тогава медта се търгуваше от 1300 до 1700 USD на тон. В същото време скачат цените на консумативите. Това налага фирмата, в която работят 1700 души, да задържи вноса на резервни части за поддържане на механизацията, нейното обновяване, както и добивните работи в рудника. От октомври 2003 г. обаче цените тръгнаха нагоре и за шест месеца бяха на рекордните 3000 USD на тон. В момента те са стабилизирани на 2600-2700 USD на тон. За м. г. рудникът успява да излезе на печалба от 13 хил. лв., а за първите три месеца на 2004 г. тя е 1.5 млн. лв. Новата, по-благоприятна конюнктура позволи да се размразят инвестиционните планове. От месец в Елаците дълбае най-големият в Европа хидравличен багер RH120E с електрозадвижване. Инвестицията е за 10 млн. USD. Тя ще удължи живота на рудника най-малко с 10 години, като очакванията са за това време да се добият около 100 млн. тона руда. Годишно добивът на руда е 11.5 млн. тона, но тенденцията е той да пада до 10-8 млн. тона в следващите пет-шест години. От рудата се очаква да се извлекат между 160 и 180 хил. тона медно-златен концентрат годишно, който основно се продава на Юмикор-Пирдоп. В него съдържанието на мед е 23-25%, а на златото е от 7 до 10 г на тон. С други думи, чистата мед годишно е 36 хил. тона, а златото - 1.5 тона. Всъщност Елаците е най-големият производител на злато в България. В рудника ще се инвестират още 30 млн. ЕUR, за да се развие източният му сектор в следващите 10 години. Според експертите в недрата ще останат около 270 млн. тона, което означава, че ако се направят още инвестиции, животът му ще се удължи до 35 години. Обмисля се подземен добив на руда. За да използваме инвестициите по-рационално, търсим и други находища в непосредствена близост до рудника, обясни Страшилов. Асарел През второто полугодие на 2004 г. в рудник Асарел ще се изпълни нова, амбициозна програма, която ще доведе до откриването на рекордните за шестмесечие 16 млн. тона минна маса, съобщиха от Асарел Медет АД. Така за цялата година ще се добият малко над 11 млн. тона медна и медно-пиритна руда, от която ще се извлекат 40 хил. тона мед. Съдържанието на злато е минимално и няма промишлено значение. През юни 1999 г. рудникът бе приватизиран, като 75% от капитала му станаха собственост на Асарел-Инвест АД с мажоритарното участие на австрийската Фьост Алпине интертрейдинг. Продукцията се продава на Юмикор-Пирдоп, Фьост Алпине интертрейдинг и Транзамин. Природата не е била щедра към находището и сме изправени пред големи предизвикателства, казват от Асарел Медет. Едно от тях е сложният минераложки състав на рудата, която е с голямо количество глина. Това затруднява извличането на металите и увеличава значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед. Фирмата първа в света започва ефективен добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0.4%. Именно заради това активно работим за подобряване на технологията на отделните производствени процеси с цел намаляване на разходите, обясняват от Асарел Медет. В тази връзка е и проектът на американската инженерингова компания SRK за техническо и технологично развитие и подобрения. През април са подписани договори за 20 млн. USD за доставка на рудодобивно и обогатително оборудване. През 2005 г. ще бъдат вложени още 9 млн. USD. Благодарение на това извличането на червения метал ще надхвърли 88%. Асарел Медет с гордост отбелязват също, че са първата българска компания от високорисковата тежка индустрия, която внедри през м. г. интегрирана система за управление на качеството ISO 9001, за околна среда ISO 14 001 и за безопасни и здравословни условия на труд OHSAS 18 001. Челопеч Новите собственици на мина Челопеч също наскоро обявиха амбициозни планове за инвестиции. От септември м. г. канадската компания Дънди прешъс Акуизишънс чрез дъщерното си дружество Дънди прешъс металс придоби активите на изпадналата в неплатежоспособност холдингова компания Наван Майнинг, която през 1999 г. купи 75% от капитала на Челопеч ЕАД. Канадската компания предвижда да вложи през следващите 2 години над 100 млн. USD, за да увеличи производителността на мината. В момента тя работи с 50% от капацитета си и все още не носи печалба, заяви Лорънс Марсланд, изп. директор на Челопеч Майнинг АД. От добиваната тук медно-златна-пиритна руда основният полезен компонент е златото, а медта е съпътстваща. Съотношението е 1 г злато на 1% мед. Рудата съдържа и сребро. До 2006 г. в Челопеч ще се добиват 150 хиляди тройунции злато. Като начало ще се вложат 40 млн. USD за повишаване на добива на руда до 1.5 млн. тона годишно. За целта предстои модернизиране на инфраструктурата, изграждане на наклонена изработка за достъп на рудата от повърхността до рудника, а преработвателната фабрика ще бъде разширена. В момента производството е около 750 000 т годишно концентрат, от който се извличат 55 000 тройунции злато и 5000 тона мед. На следващ етап компанията ще изгради съоръжение за оксидиране под високо налягане, което ще позволи производството на злато и сребро на място. Сега концентратът се преработва в металургични комбинати в Южна Америка и Китай заради високото съдържание на арсен в него /4-5%/. В зависимост от производствения капацитет допълнителните инвестиции ще са между 60 и 100 млн. USD. Канадската компания притежава и лиценз за проучване на златно находище на връх Ада тепе край Крумовград. Заложената инвестиция за проучването е за 5 млн. USD. До края на годината ще се направи подробна технико-икономическа оценка, която да определи производствените параметри на находището. Компанията вече подготвя документите за трансфера на лиценза за търсене и проучване в концесия за добив на злато. Направените проби показват много добри възможности за добив по открит способ. По първоначални данни златото в рудата е със съдържание 4.6 г на тон.
Източник: Пари (26.07.2004)

Между 100 и 150 млн. лв. са инвестирани в минния бранш през 2003 г., съобщи председателят на минната камара и изпълнителен директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. В деня на миньора - 18 август, Успение на св. Иван Рилски, от бранша съобщиха, че произведената продукция от дружествата в отрасъла през 2003 г. е за 1.036 млрд. лв. Това е ръст от 104% спрямо 2002 г. Данните от официалната статистика за инвестициите в бранша невинаги са точни поради преобладаващата частна собственост на компаниите, казаха специалисти. Вложенията са направени основно от "големите" в бранша - Марица-изток, Асарел Медет, Елаците мед, Каолин-Сеново. Повечето инвестиции са от собствени средства на дружествата. Минният бранш е рисков, вложените средства в него се възвръщат бавно и това е една от причините банките трудно да отпускат кредити на дружества от отрасъла, каза изпълнителният секретар на камарата Петър Петров.
Източник: Пари (19.08.2004)

След успешното приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества най-накрая се очаква да се пришпори и стартирането на дълго отлаганата либерализация на енергийния пазар в страната. Или поне с такива обещания за пореден път се ангажира Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР). Отварянето на енергийния пазар трябваше да се случи през юли тази година, но в последния момент се оказа, че то отново ще бъде отложено заради липсата на готовност с поднормативната уредба. Според председателя на ДКЕР проф. Константин Шушулов комисията вече е почти готова с процедурите за отваряне на пазара. Официално правото на привилегированите потребители (предприятията с годишна консумация над 40 гигаватчаса електроенергия) да се договарят свободно за доставките на ток от електроцентралите най-вероятно ще се даде през последното тримесечие на тази година. Паралелно с отварянето на пазара при доставките на електричество така наречените търговци на електричество. Те на практика ще конкурират електроразпределителните дружества, тъй като също ще имат правото да доставят електричество на свободни цени на потребителите. Тази категория пазарни субекти беше въведена с новия закон за енергетика. Идеята е паралелно с отварянето на пазара търговията с електроенергия да се раздели от дистрибуцията. Според Константин Шушулов вече между четири и пет частни компании проявяват макар и все още неофициално интерес за придобиване на лицензи от ДКЕР за извършването на такава търговска дейност. Така наречените търговци на електроенергия ще имат право да се договарят с потребителите за доставките на ток от електроцентралите по свободни, тоест нерегулирани от ДКЕР цени. За да осъществяват дейността си, фирмите ще подлежат на лицензиране от регулаторната комисия, ако отговарят на определени критерии, които обаче все още не са определени от ДКЕР. Първоначално търговците ще получат правото да доставят електроенергия само на привилигерованите потребители, статут на каквито към момента имат около 10 големи промишлени предприятия. Идеята е търговците да могат да доставят тока на тези предприятия на по- ниски цени, като се договарят за по-евтини доставки със собствениците на централите. При появата на посредниците привилегерованите потребители ще могат да избират дали да ползват услугите на частните фирми търговци, стига да им се предлагат по-изгодни цени, или сами да се договарят за доставките, като плащат единствено такса за преноса. При освобождаването на цените на тока от 2007 г. и за битовите потребители те също ще могат да ползват услугите на така наречените търговци на електричество. Начертаният сценарий за либерализация на енергийния пазар предвижда при първия етап от отварянето на пазара да се даде право на предприятията "Агрополихим", "Асарел Медет", "Девня цимент", "Елаците мед", КЦМ, "Мини Марица-изток", "Неохим", "Свилоза", "Стомана индъстри" и "Юмикор мед" като привилегировани потребители да договорят директно цените и количествата на електроенергията с ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе". Четирите централи имат определени квоти за свободно договаряне на електроенергията при по-ниски за потребителите цени. Самите привилегеровани потребители пък ще плащат за преноса такса на НЕК или на електроразпределителните дружества в зависимост от това чия мрежа ползват. НЕК е собственик на мрежата високо напрежение, а ЕРП-тата стопанисват електропроводите ниско напрежение. След пълното отваряне на пазара постепенно преносът на електроенергия трябва да се отдели от търговията, което означава, че в определен момент ЕРП-тата ще се занимават само с дистрибуцията на електричество. Според Константин Шушулов новите собственици на ЕРП-тата са запознати със схемата и са информирани за това, че е възможно още от догодина на пазара да се появят първите им конкуренти. Такава пазарна схема всъщност прилагат и повечето европейски страни. За да потръгне самата схема, търговците трябва да предлагат на потребителите електроенергията на по-ниски цени от ЕРП-тата, а също и да купуват по-евтино от производствените централи. На пръв поглед очакването, че потребителите ще могат да си купуват по-евтино електричество, ако минават през посредници, а не като се договарят директно с доставчиците, изглежда лишено от логика. Според шефа на ДКЕР Константин Шушулов обаче доставките на по-ниски цени са напълно възможни, тъй като в цените за този тип доставки няма да влизат постоянните разходи, които сега енергийните фирми и централите включват в продажната си цена. В тези разходи влизат експлоатационните разходи на дружествата, разходите за поддръжката на определен резерв от мощности и други. "В цената за доставките от посредниците ще се включват само променливите разходи на енергийните дружества (за консумативи), освен това самите фирми ще могат да се договарят с централите за по-ниски цени", обясни Шушулов. Търговците на електроенергия ще плащат само такси за преноса на НЕК или ЕРП-тата. В момента размерът на тези такси се определя от ДКЕР за всяко от дружествата поотделно, като това става по тяхно предложение. Таксата на НЕК за преноса е 11.80 лв. на мегават, а тези на ЕРП-тата варират между 6.68 и 10.22 лв. на мегават.
Източник: Капитал (21.08.2004)

До началото на 2005 г. ще се извърши модернизация на обогатителна фабрика "Асарел" и едноименния рудник, в която ще бъдат инвестирани 28 млн. долара. Това съобщи изпълнителният директор на "Асарел - Медет" АД Лъчезар Цоцорков по време на публичното представяне на отчета за работата на дружеството, провело се на Деня на миньора в курортното селище Панагюрски колони. Той уточни, че реконструкцията ще се извършва без прекъсване на производствения процес. В края на миналата година дружеството подписа договор с американската консултантска компания Steffen Robertson and Kirsten за редуциране и подобрение на всички операции в мината. Подобрението ще бъде извършено на базата на предпроектни проучвания, финансирани от американската агенция за търговия и развитие. За миналата година печалбата на дружеството след данъчно облагане е над 1.5 млн. лв., от нея 50% е раздадена като дивидент на акционерите. За първите 7 месеца на годината "Асарел - Медет" отчита повишение на производителността, като добитата и преработена медна руда е 6.77 млн. тона, което е с 5.74% повече спрямо същия период на миналата година. Ръст бележат и резултатите по изпълнението на останалите натурални и технологични показатели, като най-висок е при добива на натурален меден концентрат - 16%. Преработените над 1 млн. тона руда през март и добитите 4334.62 тона метал мед в медния концентрат са рекордни резултати в историята на дружеството. Месец по-рано пък е регистрирано 90.85% извличане на мед, което е най-високото постижение в отрасъла. През 2003 г., преодолявайки трудностите от неблагоприятните цени на медта на международните пазари, ние добихме и преработихме 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от предишната 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности, заяви Лъчезар Цоцорков
Източник: Дневник (23.08.2004)

Медодобивното предприятие "Асарел Медет" планира за тази година близо 70 на сто по-високи приходи в резултат от повишаването на цените на цветните метали на световните пазари, съобщи агенция SeeNews. През миналата година дружеството е отчело приходи в размер на 147.4 млн. лв. За седемте месеца на годината край Панагюрище са добити и преработени 6.789 млн. тона медна руда, което е с 5.7 на сто повече от същия период на миналата година. Продължаващата тенденция на ръст в цените на медта на световните пазари е другото важно условие за реализиране на високи приходи. През първото полугодие на 2004 г. цветният метал на Лондонската борса се е търгувал по 2.5 - 2.6 хил. долара за тон, докато през същия период на миналата година тези цени се движат между 1.6 - 1.7 хил. долара. В момента медта в Лондон се продава за 2.7 хил. долара. До 2005 г. в обогатителната фабрика "Асарел" и в рудника ще бъдат инвестирани близо 28 млн. долара, съобщи неотдавна изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. През 2003 г. мениджърите подписаха договор с американска консултантска компания, която да разработи програма за управление на качеството, в резултат на което ще се оптимизират производствените процеси. Всичко това дава основание на ръководството да планира високи приходи през тази година. Печалбата на дружеството за 2003 г. е малко над 1.5 млн. лв. Добити и преработени са 11.1 млн. тона медна руда, което е с 10% повече от 2002 г. и с 500 хил. тона над капацитета на производствените мощности. "Асарел Медет" беше приватизирана през 1999 г. от австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг", която закупи 75% от държавното предприятие. То е сред големите износители на меден концентрат от страната.
Източник: Дневник (01.09.2004)

Борса за електроенергия се очаква да има през 2005 г. , заяви министърът на енергетиката Милко Ковачев. На нея първоначално ще участват най-големите консуматори на ток в страната. Те ще се договарят за цените директно с производителите. Така сделките ще са прозрачни. Всяка от балканските страни си прави собствена енергийна борса - Румъния, Гърция, и България, обясни Ковачев. В момента се подготвя междуправителствен меморандум, който ще уточни правилата за търговия с електроенергия. Документът ще бъде готов до края на годината. АЕЦ "Козлодуй" и "Юмикор Мед" АД сключиха първата сделка за продажба на електрическа енергия при свободно договорени цени. Първият график за доставка на ток е регистриран на 16 септември в 14,55 часа. Срокът е 168 часа и започва да тече от 24,00 ч на 18 септември. Участниците в сделката не обявиха на каква стойност е доставката. Но според изпълнителния директор на "Юмикор Мед" Томас Биймиш след сключването на договора ще се подобри рентабилността на предприятието. През 2004 г. права за пряко договаряне на доставка на ток имат потребители на над 40 гигаватчаса годишно. Това са около 20 фирми. Сред тях са "Стомана Индъстри", Мини "Марица-изток", "Асарел Медет".
Източник: Стандарт (20.09.2004)

"Стомана Индъстри" ще е следващото предприятие у нас, което ще сключи договор за свободно закупуване на електроенергия, стана ясно вчера. Дружеството е собственост на гръцката група "Виохалко". Възможност да направят това имат още "Асарел медет" и "Мини Марица изток", с които се преговаря усилено, каза вчера изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов. Атомната централа сключи в петък вечерта договор за свободна продажба на електроенергия с "Юмикор Мед", както в. "Сега" вече писа. Цената по договора е търговска тайна, но е поне с 15% по-ниска от тази, по която "Юмикор" е била принудена досега да купува електроенергията от НЕК, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на медодобивния комбинат в Пирдоп Томас Биймиш. Сега право да купуват свободно ток имат всички предприятия, които имат поне 40 000 мегаватчаса годишна консумация. Догодина такова право ще имат клиентите, които харчат 20 000 мегаватчаса, през 2006 - 9 000, а през 2007 г. - всички небитови потребители. Междувременно вчера стана ясно, че преносната такса, която се плаща на НЕК в такива случаи, ще бъде променена. В момента тя е 11,80 лв. за всеки мегаватчас пренесена електроенергия. До края на годината ще се диференцира в зависимост от разстоянието. Обещанието това да се направи е довело до сключването на първия договор за свободна продажба на ток, каза източник от Държавната комисия за енергийно регулиране. Първите количества ток, продаден по свободно договорени цени, са доставени още в четвъртък, в 14,55 часа. Графикът за доставка, който е част от договора, предвижда обновяване на всеки 168 часа. Ако договорените за седмицата количества не се купят, предприятието купувач трябва да плати оставащото количество ток по 7,5 ст. за киловатчас. Това е наказателна тарифа, което означава, че реалната цена по договора е поне два пъти по-ниска.
Източник: Сега (20.09.2004)

"Юмикор мед" и АЕЦ "Козлодуй" са първите компании, които сключиха договор за директна покупка на електроенергия през миналата седмица, съобщи енергийният министър Милко Ковачев. Това е стъпка към либерализацията на вътрешния електроенергиен пазар, обясни той. Контрактът е до края на годината и вероятно ще бъде продължен през следващата година. Конкретните параметри по договора, количеството на енергията, както и цените остават търговска тайна. По данни на Националната електропреносна компания (НЕК) годишната консумация на компанията през миналата година е 291 гигаватчаса. "Юмикор" е сред 15-те компании, които първи получиха статут на привилегировани потребители и имат годишна консумация над 100 гигаватчаса. Пазарът на ел. енергия през 2004 г. се оценява на 170 млн. евро. Цената е по-висока от тази, на която АЕЦ "Козлодуй" продава на НЕК, каза изпълнителният директор на централата Йордан Костадинов. До края на следващата седмица атомната централа планира да финализира още един договор с привилегирован потребител. Сред кандидатите да купуват от АЕЦ "Козлодуй" са "Асарел Медет" и "Стомана индъстри". По предварителни разчети на атомната централа от свободното договаряне тя може да спечели около 15 млн. лв. През юни Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квота от 200 мегавата на АЕЦ "Козлодуй", която централата може да продаде на свободни цени на привилегировани потребители. Очаква се тази квота да бъде увеличена догодина. Цената и количеството на ел. енергията не са толкова важни, колкото е важна прозрачността на процеса, заяви изпълнителният директор на "Юмикор" Томас Биймаш. Той не уточни с колко дружеството ще намали разходите си за електроенергия при излизането на пазара. Според експертни оценки понижението ще е с около 15%. До 2007 г. вътрешният пазар на електроенергия ще бъде отворен постепенно до 60%. Оттогава битовите абонати ще могат да си избират доставчика, а привилегированите да договарят покупка на енергия извън пределите на страната. В НЕК вече са се регистрирали мини "Марица-изток", "Асарел Медет" и "Стомана индъстри" като следващите компании, които в скоро време ще финализират преговорите си. Те ще могат да купуват електроенергия освен от атомната централа, и от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица-изток 2". От следващата година се очаква да заработи енергийна борса и цените, на които се договорят сделките между производители и потребители, да станат публични.
Източник: Дневник (20.09.2004)

Предвидените в бюджет 2005 средства за субсидии са 374.8 млн. лв., което е с 2.2 млн. лв. повече в сравнение с 2004 година. Държавната политика при финансовото подпомагане се определя в зависимост от ангажиментите, поети пред МВФ, международните финансови институции и условията по програмните заеми за преструктуриране (ПАЛ). Основен приоритет за подпомагане през 2005 остават железопътният транспорт и задължителните обществени услуги, предоставени от БДЖ. Предвидените средства за компанията са 70 млн. лв., колкото са били и през 2004 г. Те се отпускат заради социално ориентираните цени на превозите. На държавно финансово подпомагане са и обществените услуги по вътрешноградския транспорт и регионалните превози в слабонаселени и планински райони. За целта автомобилните фирми се субсидират с 13 млн. лв. Само въгледобивните дружества ще бъдат субсидирани в енергетиката през 2005 г. Те ще получат 3 млн. лв. за текуща дейност, като се очаква догодина да завършат програмите им за преструктуриране. В резултат на изпълнението на мерките се очаква през 2006 г. да отпадне необходимостта от субсидии за тях. С 1 млн. лв. "Български пощи" ще трябва да компенсира загубата си от социалноориентираната си дейност. За да се осигури префернциално пътуване на ветерани от войните, военноинвалиди, възрастни и учащи, от бюджета ще се заделят 68.5 млн. лв., което е с 11.8% повече в сравнение с парите за 2004 година. Така те ще плащат само 30% от стойността на билета, а учениците под 16 г. ще пътуват безплатно. Държавно финансово подпомагане ще получат и дейностите по преструктурирането на дружествата рудодобива, въгледобива, прекратяване на уранодобива и подобряването на околната среда. В рудодобива и уранодобива тези процеси започнаха още през 1992 г. Оттогава до 2003 г. предоставените пари за тази цел са съответно 91.2 млн. лв. и 20.7 млн. лв. Конкретните средства, които ще се отпуснат за 2005 г., не са посочени, като само е направена забележката, че през 2004 и 2005 г. парите за тази цел намаляват, защото преструктурирането е на финала. И през 2005 година ще продължат програмите за отстраняване на минали екощети във вече приватизирани предприятия. В момента се изпълняват 13. За тази цел от бюджет 2005 ще бъдат отпуснати 20 млн. лв. Те ще се насочени към "Асарел Медет", "Неохим", "Агрополихим" и "Софарма". Заедно с това с тези пари ще се ускори изпълнението на подобни програми в "Лукойл Нефтохим", ОЦК - Кърджали, "Елаците" и "Горубсо - Мадан".
Източник: Дневник (19.10.2004)

Съветът на директорите на "Асарел Инвест" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 15.ХII.2004 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. доклад относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация; проект за решение - ОС приема доклада относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация и направените предложения в тази връзка; 2. изменения в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 3. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 49, ал. 1 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 29.ХII.2004 г. в 16,30 ч. при същия дневен ред на същото място.
Източник: Държавен вестник (05.11.2004)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за деветмесечието на 2004 г., осигуряващи общо 98 555 лица и със среден осигурителен доход 514 лв.: 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. КОВАЧЕВО 4. ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ ВАРНА 5. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 8. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 9. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 10. МИНИ - БОБОВ ДОЛ с. БОБОВ ДОЛ 11. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 12. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 13. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 14. ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. КОВАЧЕВО 15. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 16. КЦМ ПЛОВДИВ 17. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н. И. ПИРОГОВ СОФИЯ 18. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 19. АСАРЕЛ-МЕДЕТ ПАНАГЮРИЩЕ 20. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 21. ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 22. ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 23. ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. МЕДНИКАРОВО 24. СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ СОФИЯ 25. СОЛВЕЙ СОДИ ДЕВНЯ 26. КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ КОСТИНБРОД 27. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" СОФИЯ 28. БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА СОФИЯ 29. ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО СОФИЯ 30. СОФАРМА СОФИЯ 31. ЯНА БУРГАС 32. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СОФИЯ 33. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 34. СВИЛОЗА СВИЩОВ 35. НЕОХИМ ДИМИТРОВГРАД 36. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА 37. ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. ГОЛЕМО СЕЛО 38. М + С ХИДРАВЛИК КАЗАНЛЪК 39. РЕМОТЕКС - РАДНЕВО РАДНЕВО 40. НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ СТАНЦИИ" СОФИЯ 41. АЛБЕНА с. ОБРОЧИЩЕ 42. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 43. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ВАРНА 44. АРКУС ЛЯСКОВЕЦ 45. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "СОФИЙСКИ ПОЩЕНСКИ СЪОБЩЕНИЯ" СОФИЯ 46. ТЕЦ ВАРНА с. ЕЗЕРОВО 47. ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЖП ИНФРАСТРУКТУРА - ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ 48. СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СОФИЯ 49. ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 50. ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС БУРГАС
Източник: Капиталов пазар (08.11.2004)

Нови 61 предприятия добавиха министрите към Списъка на търговските дружества с държавно участие, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. В момента в списъка са 1281 дружества. С промените броят им ще стане 1342. Държавното участие в 17 от новите е над 50%. В останалите 44 дружества държавата притежава под 50%. Предложението за добавянето на нови дружества в списъка е заради намаляване ресурса от дружества при приватизацията, на които се допуска плащане с непарични платежни средства и наличието на много компенсаторни инструменти. С непарични платежни инструменти ще се плащат и миноритарните пакети - 10% от ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация-Русе" и остатъчните дялове от "Арсенал", "Асарел-Медет" и "Видахим". При приватизацията на "Тератон", "ВМЗ", мини "Бобов дол", "Месокомбинат-София" и др. също ще се допуска плащане с компенсаторки. Към тези дружества се очаква голям пазарен интерес и оползотворяване на по-големи ресурси от компенсаторни инструменти.
Източник: Сега (26.11.2004)

Програмите за отстраняване на екологичните щети в медните рудници Елаците и Асарел, причинени преди тяхната приватизация, вече са приети от Междуведомствения експертен екологичен съвет, съобщиха от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. С това се дава ход на работното проектиране на двата обекта, предстои да се обявят конкурсите за избор на изпълнител. Програмите се финансират от бюджета, след като държавата призна своята отговорност за миналите екощети. Оценката за Асарел Медет е за 12 млн. EUR, които ще се осигурят чрез заем от Световната банка, а за Елаците - 4.5 млн. лв. Програмата за Елаците включва рекултивация на хвостохранилище Бенковски 1. Екологичният съвет е приел и проект на мониторинг на всички етапи от извършването на рекултивацията. В Асарел Медет АД-Панагюрище ще бъде направено улавяне на дренажните и подземните води в източното насипище, изграждане на нов тръбопровод и на пречиствателна станция за отпадни води. Двата рудника бяха приватизирани през 1999 г. Преди месец приключи шестгодишният пилотен проект за възстановяване на минали екощети в медопреработвателния комбинат Юмикор в Пирдоп. Програмата възлизаше на 25 млн. USD, които държавата финансира със заем от Световната банка. Над 300 млн. лв. е предвидила държавата за обезщетение на новите собственици на държавни предприятия - замърсители на околната среда. МОСВ е одобрило вече 19 програми за отстраняване на минали екологични замърсявания. Това са основно предприятия от тежката и химическата промишленост. Проектът на Световната банка EPSAL на стойност 25 млн. EUR предвижда финансирането на подобни програми в ЛУКойл-Нефтохим, Кремиковци, Асарел Медет, Неохим, Агрополихим и Софарма.
Източник: Пари (29.11.2004)

"Асарел Медет", КЦМ, "Елаците мед" и мини "Марица-изток" са сключили договори за покупка на електроенергия с ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Това сочи регистърът на търговски участници на свободния пазар на електроенергия. Мини "Марица-изток" са подписали договор с ТЕЦ "Марица-изток 2" за покупка на 515 гигавата. Така компаниите, които свободно търгуват с енергия, станаха пет, след като през септември "Юмикор" договори доставка за 291 гигавата от АЕЦ "Козлодуй". Всяка от петте компании има годишна консумация над 100 гигавата годишно и е определена за привилегирован потребител. Условие за получаване на такъв статут е да нямат задължения към НЕК. Регулаторната комисия определи количества на тецовете "Марица-изток 2", "Варна", "Бобов дол", "Марица 3" - Димитровград, и АЕЦ "Козлодуй", които могат да продават на привилегировани потребители при свободно договорени цени. Засега само ТЕЦ "Марица-изток 3" е извадена от списъка на производителите за свободна продажба, защото има 15-годишен договор за изкупуване на ток от НЕК, след като приключи рехабилитацията на централата от италианската компания "Енел" и американската "Ентерджи". Договорените цени по сделките с петте компании остават фирмена тайна. Според експертни изчисления нерегулираната част от пазара през тази година се изчислява на 150 млн. евро.
Източник: Дневник (10.12.2004)

Валери Цеков е завършил Минно-геоложкия институт. Специализирал е геотехнологични методи на отработване и трансфери и внедряване на технологии. От 1989 г. е проектант в "Редки метали"-София. След съкращенията там се занимава с търговия, в това число и на метали. От 1999 г. работи върху проект за пускането в действие на химико-биологична инсталация за очистка на разтвори от медни йони от насипището за окисни руди в с. Цар Асен, община Пазарджик. През 2000 г "Йонтех", където той е управител, закупува ХБИ "Цар Асен". След три години получава и концесия за добив на мед и през ноември т.г. първата в България химико-биологична инсталацията за очистка на разтвори от медни йони от насипище е пусната в действие с финансовата подкрепа на Министерството на екологията. В: Г-н Цеков, преди месец пуснахте в действие уникална за България инсталация за добив на мед. Какво представлява тя? - Инсталацията е първата в България, но подобна технология е позната в света още от 70-те години, когато медната индустрия в световен мащаб бележи голям ръст. Чрез хидрометалургия медта се разтваря, тя минава в разтвори, след това отива на неколкократно набогатяване чрез течна екстракция и преминава направо към електролиза. На самия рудник няма нужда да се правят фабрики, няма нужда рудата да се кара до металургични заводи, а там на място започва директно производство на катодна мед. И това е най-евтината мед в света. След 1990 г. в света са направени повече от 40 такива рудници и над 25% от световния добив е по този начин. Тази технология е подходяща за сулфидноокисните и окисните руди, които са 30 на сто от рудите в местонахожденията. Сулфидните обаче трудно се преработват по тази технология, така че място има и за стария начин на добив на мед. Това, което не е предимство на нашата технология, е, че злато и други ценни метали не могат да се извлекат. Досега действащият принцип в медната индустрия е на 10 рудника да се строи една обогатителна фабрика, а на няколко фабрики се прави един металургичен завод като този в Пирдоп. Икономически ефективно е на близки разстояния да се вози руда, защото съдържанието на метал в рудата е ниско. В световен мащаб то е от 0.3 до 1-1.5 г, т.е. в един тон руда има 20 кг мед. Затова не може да се транспортира на големи разстояния. А при внедрената от нас технология се спестяват транспортните разходи, защото медта се добива на място. Технологията обединява процесите сорбция, екстракция с финализиране до електролиза, което гарантира възможно най-чистата проба мед. По досегашния метод чрез пирометалургия се добива проба най-много 99.95, каквато е тази от "Юникор". Добитата при новата технология мед е от проба 99.99. В: Освен минимализирането на транспортните разходи и високата проба на добиваната мед какви предимства още има новата технология? - Основното предимство е, че точно такива на пръв поглед икономически неизгодни рудници могат и трябва да станат изгодни. При досегашната технология за извличане на мед некондиционните руди, т.е. тези, които са с ниско съдържание на мед и икономически неизгодно е транспортирането им до фабриките, са трупаха на купове близо до рудника. Кондиционната руда се транспортираше до фабриките. На куповете се прилага технологията на циментационната мед. Получава се циментационен концентрат със съдържание на мед от 50% до 70%. Той също е полупродукт и се транспортира до металургичен завод. Защо обаче да се произвежда циментационна мед, която пак е полупродукт? Затова решихме да използваме световния опит за добив за мед направо на насипището и да получаваме краен продукт. Но най-важното е, че тази технология позволява максималното очистване на насипищата и рудниците от медни йони. А това има и екологичен ефект. Само за рекултивация на рудник "Цар Асен" и насипището държавата дава 12 млн. лв. Рекултивацията се изпълнява, като се покрие купа с 50 см пръст и се засаждат треви, които никнат навсякъде. Тъй като пръстта не е непромокаема завивка, при дъжд водата прониква надолу и процесите си продължават. В купа от само себе си се образува сярна киселина, защото долу има пиритна руда. Киселината пък разтваря медта и дори отгоре да има и метър хумус, отдолу процесите продължават и медта изтича в реките ни. Световната практика намира за целесъобразно тези купове да бъдат отработени максимално, за да не останат тежки метали, които да замърсяват реките. Най-добрата рекултивация е, когато от насипищата и рудниците се извлече всичко, за да няма възможност вътре да текат процеси, които да водят до замърсяване на околната среда. По-лошият вариант е да се оставят тези рудници и насипища, без да се дообработват. Дори цялостното покриване с полиетилен не дава пълни гаранции, че процесите отдолу са спрели. Покриването на насипищата е само малка част от истинската рекултивация. За нея може да се говори само когато изцяло се извлече металът от земята. В този куп, над който работим ние, има 10 хил. тона мед, които по сегашните цени са 30 милиона долара. В: Това, което казахте, не поставя ли под съмнение резултатите от рекултивационните процеси досега? - Държавата дава 10-12 млн. лв. за рекултивация само на рудника в с. Цар Асен. Ако само част от тези пари бяха дадени по-рано, за да заработи успешно една подобна инсталация, едновременно щеше да има екологична и икономическа полза. Разумно е доизвличането на медта и рекултивацията да вървят заедно. Когато приключи излужването на медта, табаните се запечатват и спират да работят. Само тогава може да се говори за рекултивация. В: От всички рудници в България защо избрахте точно този в Цар Асен? - На нашия табан, на който работим, има 10 хил. тона мед. Близо е откритият рудник "Цар Асен 1". В него има още 30 хил. тона метал, който не е иззет. В Испания гледахме как взривяват скалата под земята и там се прави самата инсталация, докато цялата мед се излужи. Това може да направим и тук. Отделно, на километър разстояние, е вторият рудник - "Цар Асен-2". На него е работено само година и половина и добивът е прекратен. Там има около сто хиляди тона мед. Това означава, че в радиус от 1 километър има около 140 хиляди тона мед. Новата технология гарантира, че могат да се добият около 80% от това количество. Но дори и 50% да извадим, това прави минимум 210 милиона долара. В момента в много рудници изкарват по-малко мед, отколкото се съдържа в хвостохранилищата. В рудник "Елаците" например съдържанието на мед е 0.35%. В хвостохранилищата има 0.5% до 1.5%. Освен това там рудата е натрошена и не се налагат разходи за това. Така че хвостохранилищата са потенциални източници на много мед и не случайно по света те се отработват. В България има предостатъчно рудници и насипища. Само на два от табаните в "Асарел Медет" има около 30 тона мед. От тях постоянно изтичат медни разтвори, а предприятието харчи пари за вар, за да ги покрива, а утайката да изхвърля на хвостохранилището. Медта там просто тече. Изтичат 30 тона мед по 3 хиляди долара, което прави общо 90 хиляди долара. "Асарел Медет" в момента внедряват подобна на нашата технология, финансирана с пари от Световната банка, където също ще се използва екстракция и електролиза. Ще се използва и японска технология за ултразвуково дезинтегриране, т.е. донатрошаване на хвостоотпадъците. Това ще даде възможност за извличане на висок процент от съдържащата се руда. В: Какви инвестиции са необходими за внедряване на подобна технология като тази в Цар Асен? - В обекта до момента сме инвестирали 4.4 млн. лв. Около 40% от тях, или 1.670 млн. лв., са отпуснати от Министерството на екологията. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ни отпусна тези средства като безлихвен заем с едногодишен гратисен период и двегодишен срок за възстановяване. Инвестицията можеше и да е по-малка, ако нямахме проблеми с концесията и не бяхме загубили в чакане цели три години. Когато през 2000 г. приватизирахме инсталацията на насипището и няколко специалисти от "Редки метали", създадохме "йонтех", не се страхувахме, защото имахме опит. Бяхме проектирали и изпълнили от нула всичките 26 уранови мини в България и сега щяхме да приложим върху медта тази технология. Без проблеми обаче не се мина. След спечелването на търга и закупуването на обекта в тримесечен срок трябваше да получим концесия за добив на мед. Чакането на концесията обаче продължи три години. В същото време дадоха нашия табан за рекултивация, а ние от там трябваше да добиваме мед. Така около 40% от табана беше затрупан със земя, като при затрупването ни бяха нанесени немалко щети на съоръженията. От септември 2003 г. се отказахме от идеята си в Цар Асен да добиваме мед и разтворите с мед изтичаха в реката. След получаването на концесията направихме всичко възможно да пуснем новата инсталация и започнем добива на мед. В: Къде реализирате готовата продукция? - Преди известно време реализирахме износ за Австрия. В момента основно продаваме в България - предимно на Комбината за цветни метали в София. Годишният капацитет на инсталацията е 1000 тона мед. За цена се взема котировката на Лондонска метална борса. Това беше една от причините да се обърнем към производството на мед, защото може да се произвежда в България, а да се продава на световни цени. Това дава максимална сигурност, независимо че при кандидатстването за кредит пред една българска банка като мотив за отказа получихме обяснението, че пазарът на медта бил несигурен и зависел от Лондонска метална борса. Сега проблем за нас представлява постановлението за старите щети. Държавата е предвидила за рекултивация тук една сериозна сума. Сега обаче казва, че след като работим на купа, трябва да го рекултивираме за наша сметка. Ние всъщност точно това правим - изземайки медта, го рекултивираме. По този начин очистваме насипището.
Източник: Дневник (13.12.2004)