Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определи квотите от електроенергия, които централите ще могат да договарят с големи потребители през 2005 г. с решение от 20 декември 2004 г. Така тя реши спора между енергийното министерство и АП. Ведомствата нямаха обща позиция по предложението на консултантите по приватизацията на ТЕЦ-ове да се сключат 10-годишни договори с НЕК за изкупуване на тока от централите в Русе, Варна и Бобовдол. От енергийното министерство заявиха, че това ще блокира либерализацията на пазара и предложиха договорите да са за 2.5 години. След решението на ДКЕР ТЕЦ-Варна ще може да пусне свободно 574 млн. киловатчаса, т.е. повече от АЕЦ "Козлодуй", на която са разрешени 500 млн. кВтч. ТЕЦ "Бобов дол" е с право да продаде 258 млн. киловатчаса. Един блок от ТЕЦ-Русе ще може да пусне 42 млн. кВтч. Останалото количество произведен ток трябва да се продаде на НЕК по цени, които ДКЕР определи на 22 декември. ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Русе са продавали досега на НЕК съответно по 47,78 лв. и по 49,28 лв. за мегаватчас. От 1 януари 2005 г. ще продават съответно по 42,39 лв. и 46,64 лв. Цените са без ДДС. За ТЕЦ "Бобов дол" цената става от 48,56 на 48,54 лв. за мегаватчас. През 2004-а бяха свободени само 9% от енергийния пазар, през тази година трябва да се либерализират 40% от него, а през 2007 г. да е напълно свободен. Прагът на годишно потребление за клиенти, които могат сами да избират производител на ток, от средата на 2005 г. ще падне от сегашните 40 на 23 гигаватчаса годишно. И големи сгради ще могат да си избират продавач на ток. Сега това право имат 10 предприятия. Те са мини "Марица-изток", "Стомана индъстри", КЦМ-Пловдив,"Асарел-Медет", "Юмикор Мед", "Девня-Цимент", "ЛУКойл", "Агрополихим" и "Неохим".
Източник: Сега (03.01.2005)

За постигане пълното прилагане на европейското екологично законодателство в България са нужни около 9 млрд. ЕUR, половината от които ще трябва да бъдат инвестирани от бизнеса за срок от 10 години. В областта на околната среда в ЕС се прилагат около триста документа и седемдесет основни директиви, но при затваряне на глава Околна среда българското правителство успя да договори само десет преходни периода за най-скъпо струващите мерки. Предвижда се останалите инвестиции да се покрият от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството във вид на безвъзмездна помощ. Екологичните подобрения в бизнессектора са свързани със значителни инвестиции в кратък период . Най-потърпевши са собствениците на ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СТАРИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ и големи горивни инсталации. Инвестицията включва отстраняване на старите замърсявания на територията на дружеството и около него. Първият завършен пилотен проект възлиза на 25 млн. USD. Сумата е усвоена от МДК-Пирдоп. Само през 2003 г. са одобрени седемнадесет програми за отстраняване на минали екологични щети. Между тях са най-големите български фирми - МДК АД, Асарел-Медет АД, Кремиковци АД, Нефтохим АД, Неохим АД, Софарма АД, Агрополихим АД, Осогово АД, КЦМ АД, Геосол АД, Биовет АД, Пирел АД, Горубсо лъки АД, ОЦК АД, Горубсо Рудозем АД, обособена част: Рудник Димов дол, Горубсо Мадан АД, Елаците Мед АД. С изключение на завършилия пилотен проект всички останали програми все още са в етап на изпълнение. Най-напреднали в отстраняването на минали екологични щети са Асарел-Медет-Панагюрище и Неохим-Димитровград. В процес на реализация са ЛУКойл-Нефтохим, Софарма, Агрополихим-Девня, Кремиковци и КЦМ-Пловдив. ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ и най-добри налични техники е най-сериозната инвестиция, която трябва да направят представителите на бизнеса. За никого не е тайна, че най-големите потенциални замърсители на околната среда са инсталациите от енергийното стопанство, производството и преработката на метали, производството на продукти от нерудни минерални суровини, химическата промишленост, третирането на отпадъци, интензивното животновъдство, производството на целулоза и хартия. Дружества, които работят с такива инсталации, трябва да ги подменят, съобразявайки се с изискванията на ЕС, или да затворят предприятията. За целта се издава комплексно разрешително. Дружествата се задължават да спазват или да достигнат определени изисквания, записани в него. Те всъщност представляват норми по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух и отпадъци, а стойностите и сроковете за постигането им се определят въз основа на действащото законодателство. Общият брой на действащите инсталации за експлоатация, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250. Крайният срок за издаване на КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ за действащите предприятия в страната е октомври 2007 г. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят такива инсталации със свои средства и собствени мониторингови системи. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определени срокове. Те изготвят и изпълняват индивидуални програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависят от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Една серочистка в ТЕЦ Марица-изток е от порядъка на 140 млн. лв., там трябва да бъдат подменени няколко. До въвеждането на най-добри налични техники дружествата с действащи инсталации попадат в графа "замърсители" и плащат солидни глоби и санкции. Към края на 2004 г. има издадени 23 комплексни разрешителни, между които на КЦМ АД-Пловдив, Монбат-Монтана, Тракия глас-Търговище, Промет стайл-Бургас. Финансови ангажименти под формата на ПРОДУКТОВА ТАКСА плащат всички производители, вносители и дистрибутори на опаковки и отпадъците от тях. Размерът на продуктовата такса е определен за килограм според вида на опаковъчния материал. Например за килограм опаковка от хартия се заплащат 0.29 лв за килограм стъклена опаковка - 0.12 лв., за опаковка от пластмаса - 1.37 лв. Статистиката показва, че годишно на българския пазар има над 300 хил. тона опаковки. Събраните суми от таксите постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и ще се изразходват за финансиране на проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, изграждане на мощности за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки може да не заплащат таксите, в случай че изпълнят поставените в Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване. Ангажиментите са разпределени по години - 2004 г. усвояване на 20% от отпадъците от опаковки, 39% през 2007 г., 50% през 2011 г. Тъй като бизнесът поема цялата финансова тежест по опаковките, законът дава възможност за създаване на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и тяхното рециклиране. Организацията може да сключва договори с общини за организиране и управление на дейностите по разделно събиране на отпадъци от опаковки на тяхна територия. Очакваният ефект от дейността на подобни организации по оползотворяване е да бъдат въведени практики по разделно събиране на битови отпадъци и изграждане на системи за устойчиво управление на отпадъците в България. Към края на 2004 г. има създадени четири организации от бизнеса за оползотворяване на отпадъци от опаковки, тяхното депониране и рециклиране. Към отпадъците спадат и ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ УПОТРЕБА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА или тези, които предстои да излязат след технически преглед. Намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства ще става за сметка и на бизнеса. Факт е обаче, че България все още няма ясни критерии за стандартите, на които трябва да отговарят МПС към 2007 г. В края на миналата година работната група към Министерството на икономиката предложи в страната да не се внасят автомобили, произведени преди 1995 г. Вносителите на стари автомобили възроптаха, защото това пряко засяга бизнеса им. Статистиката обаче сочи, че България се превръща в автоморгата на Европа. През миналата година 80% от общия дял на внесените автомобили са стари. Вносителите поемат тежестта и на задължителната екотакса от 80 лв. По-инициативните вече инвестираха в изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили. За тяхна сметка ще бъде извозването, разкомплектоването и рециклирането на части от стари автомобили. Законодателството в областта на околната среда дава възможност на частния сектор за участие на браншовите организации в доброволните схеми за екоуправление и одит и присъждане на екомаркировки. Това са схеми и управленски инструменти, които имат за цел да дадат определена гаранция и информация на обществеността, че дадени организации действително работят и постигат реални резултати в опазването на околната среда. Такива инструменти са стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране. Те не са задължителни, но българските фирми, които искат да бъдат на международния пазар, доброволно трябва да придобият екологичните сертификати, които да ги легитимират.
Източник: Пари (11.01.2005)

Поредният клъстър, този път в областта на минно-добивната промишленост, ще бъде учреден днес, съобщиха от Министерството на икономиката. Той е под патронажа на вицепремиера Лидия Шулева и ще се казва "Средногорие мед". Председател на работната група за създаване на клъстъра е зам.-министърът на икономиката Валентин Първанов. Учредителният протокол ще бъде подписан от Том Биймиш, изпълнителен директор на "Юмикор мед" АД, Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара, Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на "Челопеч Майнинг" ЕАД, Олимпи Кътев, областен управител на София град, Божидар Данев, председател на БСК, Кирко Кирков, председател на БИБА, Валентин Захариев, председател на Браншовата камара на черна и цветна металургия, от кметове и областни управители. Клъстърът обхваща основно големите индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали от района на Централното Средногорие.
Източник: Монитор (26.01.2005)

Дружеството за добив и преработка на медна руда Асарел Медет инвестира през 2004 г. 19 млн. USD. Средствата основно са насочени в развитието на рудника и преработвателната фабрика. Вече сме достигнали максималния капацитет на производство - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно, заяви изпълнителният директор Лъчезар Цоцорков. От нея се добиват 40 хил. т мед годишно, като количеството на злато и сребро е пренебрежимо малко. През тази година инвестициите основно ще са насочени за повишаване на производителността и намаляване на енергийните и материалните разходи, заяви Цоцорков. Дружеството успешно изпълнява програмата за възстановяване на минали екощети на стойност 24 млн. лв. Програмата трябва да приключи до средата на 2006 г. .
Източник: Дневник (01.02.2005)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 2004 г., осигуряващи общо 104 959 лица и със среден осигурителен доход 545 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. Трояново 6 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" София 7 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД Благоевград 8 ВИДИМА Севлиево 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА София 10 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" София 11 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. Медникарово 12 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" Пловдив 13 БУЛБАНК София 14 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ Перник 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ София 17 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ София 18 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ Сопот 19 АРСЕНАЛ Казанлък 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. Ковачево 21 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н.И. ПИРОГОВ София 22 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА Варна 23 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД София 24 КЦМ Пловдив 25 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА Дупница 26 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ София 27 АСАРЕЛ-МЕДЕТ Панагюрище 28 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ София 29 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ Севлиево 30 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН Плевен 31 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН Гоце Делчев 32 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ София 33 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. Медникарово 34 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" София 35 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ София 36 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ София 37 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ Костинброд 38 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ София 39 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО София 40 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА София 41 ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ София 42 ЯНА Бургас 43 СОФАРМА София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ София 45 ПЕТРОЛ София 46 НЕОХИМ Димитровгад 47 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна 48 ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. Големо село 49 БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО София 50 М + С ХИДРАВЛИК Казанлък
Източник: Други (08.02.2005)

"Асарел - Медет" АД обяви намерението си да открие процедура за доставка на оборудване, в това число шеф-монтаж и гаранционно обслужване за обект "Пречиствателна станция за дренажни води". Общата предварителна стойност за доставката е 570 200 лв. без ДДС. В предмета на доставката се включват машини, съоръжения, електрооборудване и апаратура за контрол и управление. Количеството и параметрите им са представени в документацията за участие. В текста на предварителното обявление, публикувано в Регистъра на обществените поръчки и в Държавен вестник, е отбелязано, че крайният срок за заявяване на интерес за участие е 16 март. Процедурата е ограничена. В конкретния случай предварителното обявление-покана служи за покана за заявяване на интерес за участие в процедурата от потенциалните кандидати. Друго обявление за поръчката няма да се обнародва. Документацията за участие в поръчката може да се закупи срещу 650 лв. до 8 март. Планира се доставките да започнат от 1 юли 2005 г. и да приключат до 1 януари 2006 г. Панагюрското медодобивно предприятие предвижда срокът на договора да бъде 6 месеца. Възложителят допуска и възлагане на повторение на предмета на поръчката от същия изпълнител чрез процедура на договаряне с него. От изпълнителя се очаква да осигури и гаранционен сервиз в продължение на 60 месеца след издаване на разрешение за ползване на строежа за обект "Пречиствателна станция за дренажни води" от програмата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия до момента на приватизация на "Асарел - Медет" АД. Комплексно оборудване се предвижда по технологичната, електротехническата, контролни процеси и автоматизация и ВиК проектни части. Доставените машини, съоръжения и оборудване трябва да бъдат произведени от фирма със сертификат за качество по ISO 9001-2000. Предстои Министерството на околната среда и водите да изработи схема за отразяването на Директива 2004/35/ЕС в българското законодателство. Евродирективата предвижда предприятията да предприемат определен набор от превантивни и възстановителни действия по отстраняването на екологични щети. Основният принцип на директивата е "замърсителят плаща".
Източник: Дневник (16.02.2005)

Има различни определения на понятието клъстер, както и различни опити за превод на тази дума - като например фирмени гроздове или свързани производства. Така или иначе, чуждицата клъстер все по-често започна да навлиза в употреба у нас. Едно от най-популярните определения за него е концентрацията на фирми със сходни, взаимно обвързани или допълващи се производства и услуги върху определена територия. Заради географската близост те ползват обща /често специализирана/ инфраструктура, общи пазари на труд и услуги, изправени са пред общи възможности за развитие и заплахи. БЪЛГАРСКИТЕ фирми трябва да побързат в сдружаването си в клъстери, ако искат успешно да се включат в проектите за финансиране от фондовете на ЕС. Именно към такъв тип формирования, а не към индивидуални играчи, ще бъдат насочени европарите. Проектите, търсещи финансиране, трябва да станат част от Националния план за развитие в периода 2007-2013 г., който пък трябва да е готов до края на тази година. С него България ще защитава финансовите ресурси, които ще поиска от Брюксел. Очакваме за този период да получим 4.5 млрд. EUR. Тепърва обаче в Министерството на икономиката ще се разработва проект за проучване възможностите за развитие на клъстерни структури в България. Средствата идват от програма ФАР и са на стойност 800 000 EUR. От тях само 140 000 EUR ще бъдат насочени за реална подкрепа на два пилотни клъстера у нас. Останалата сума ще бъде усвоена от консултантска фирма, одобрена от Европейската комисия, която трябва да извърши проучването къде и в кои отрасли в страната ни са се зародили подобни бизнесобщности и къде има потенциал за това. След което консултантът, заедно с Министерството на икономиката ще изработят национална стратегия и план за действие за подкрепа на клъстерите у нас. Проектът предвижда максимален срок от 20 месеца за изпълнение на тази задача. В първата половина на март се очаква да бъде одобрен консултантът. За участие са допуснати 8 международни консорциума. Идеята за насърчаване на клъстерните структури като начин за подобряване конкурентоспособността на определени сектори от българската икономика беше лансирана от вицепремиера Лидия Шулева в началото на миналата година. Основен инициатор за това обаче бяха бизнесорганизациите като БСК, БИБА, БТПП и СРБ. С тяхна помощ компании, обединени основно по географски признак, пристъпиха към институционализиране на общите си интереси. Първата клъстерна структура вече е факт. Преди месец бе учреден Средногорие мед, в който влизат четирите предприятия за добив и преработка на медна руда - Асарел Медет, Елаците Мед, Челопеч майнинг и Юмикор, заедно с местните общини Стрелча, Панагюрище, Мирково, Челопеч, Златица и Пирдоп. Обединиха ни преди всичко общите енергийни интереси, обясни изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков. Първият проект на сдружението /заедно с местната власт/ е газификация на региона. Подобряването на инфраструктурата и специализацията в подготовката на кадри за четирите индустриални предприятия са другите приоритети. Разбира се, сдружението ще търси възможности и за по-изгодно договаряне на суровини за всички консуматори от региона и за по-ефективно съвместно излизане на международните пазари.
Източник: Пари (18.02.2005)

България дава около 1% от световното производство на цветни метали. Ако се отчете как то се разпределя на глава от населението, страната ни заема достойно място сред големите производители в света. През миналата година у нас са добити близо 455 хил. т цветни метали. От тях най-голям дял има медта. Единственото медодобивно предприятие в България - Юмикор Мед в Пирдоп, е произвело 235.8 хил. т анодна мед и 55.2 хил. т. катодна. Около 60% от преработените концентрати в Юмикор Мед са вносни, останалите 40% идват от нашите медодобивни рудници в Челопеч, Елаците и Асарел Медет. През последните две години производството на анодна мед в Юмикор Мед нарасна значително след направения основен ремонт и модернизация на мощностите, които в момента работят с пълно натоварване. Извличането на медта от концентратите в предприятието вече е 97.14%. Производството на цинк през миналата година е 100.5 хил. т, което е с около 20% повече от 2003 г. Две трети от това количество е произведено в пловдивския Комбинат за цветни метали /КЦМ АД/, като 70% от суровината е от внос. Останалото производство е в Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Докато при медта и цинка има значителен ръст, то производството на олово през последните две години намалява. Причината са свитите мощности в ОЦК-Кърджали, където олово вече изцяло се добива от вторична суровина - акумулаторни отпадъци. В двата завода се извличат и малки количества съпътстващи метали като кадмий и бисмут в ОЦК АД, и благородни метали кадмий и телур в КЦМ. През последните години силно расте производството на изделия от цветни метали. Водещите компании в бранша вложиха големи инвестиции, за да въведат модерни технологии и за миналата година обемът на произведените изделия от цветни метали е около 52.2 хил. т. Само преди три-четири месеца завърши цялостната реконструкция в производителя на меден прокат София Мед. Дружеството е част от групата Viohalco, която у нас притежава Стомана Индъстри и Стилмет. За миналата година производството на меден прокат e 19.2 хил. т, при 10.3 хил. т през 2003 г. В завода е изграден напълно нов валцов цех, оборудван с модерни съоръжения. С това в София Мед бе възстановено производството на плосък прокат, предвижда се да започне и производство на медно фолио. В модернизацията на завода собствениците са вложили около 80 млн. EUR, като амбицията им е да го превърнат в един от най-модерните в Европа с капацитет над 100 хил. т годишно. В България се преработва и алуминий и алуминиеви сплави до алуминиев прокат от два завода - шуменския Алкомет и Стилмет. През миналата година са произведени 33 хил. т, при 24.5 хил. т през 2003 г. Алкомет АД произвежда пресов и валцов алуминиев прокат, фолио и стоки за крайно потребление. И в него бяха направени сериозни инвестиции, като се очаква капацитетът му да расте. До края на тази година Стилмет планира да увеличи двойно капацитета си за производство на алуминиеви профили. За разширяване на производството ще бъдат инвестирани 28 млн. EUR.В момента фирмата произвежда 10 хил. т годишно. Пазарът у нас обаче може да поеме не повече от 9 хил. т. В края на годината компанията започва производство на алуминиеви сплави за BMW, Rover и Smarth и все повече ще се насочва към външни пазари. Почти 70% от българската продукция в цветната металургия се изнася основно в страните от ЕС. Причината е свитото потребление в България. Производство на цветни метали /в тонове/ Показатели 2003/ 2004: Анодна мед 224 157/ 235 819; Катодна мед 45 931/ 55 254; Цинк 88 467/ 100 539; Олово 69 112/ 63 190; Меден прокат 10 382/ 19 163; Алуминиев прокат 24 507/ 33 052. Данни: Браншова камара по черна и цветна металургия.
Източник: Пари (31.03.2005)

Мини "Марица изток", циментовият завод "Вулкан" и фирма "Илчеви", която продава крепежни изделия получиха "Златна роза" за най-много платени данъци в Пловдив. Фирмите участваха в конкурса "Данъкоплатец на годината", наградите им връчи директорът на регионалната данъчна дирекция Петко Ангелов. Общо 18 бяха номинираните фирми. Сред тях са "Асарел-Медет" - Панагюрище, Винпром "Пещера", ТЕЦ "Марица 3", "Кърджали-БТ" и "Смолян-БТ".
Източник: Сега (28.04.2005)

Каква е икономическата изгода на държавата да продаде едно предприятие за 1.488 млн. лв. и после да брои на собственика му 9.045 млн. или шест пъти повече? Никаква, биха отговорили здравомислещите и ще са напълно прави. Държавата обаче има намерение да направи точно това в близките няколко седмици. На 18 април Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е одобрил доклад за оценката на екологичните щети, нанесени на бившето уранодобивно предприятие "Тракия РМ". Иначе казано, новият му собственик - "Колло" ООД (в което равни дялове притежават жълтият депутат Димитър Пейчев и съпругата му Халина), е на една ръка разстояние от споменатото солидно обезщетение. На пръв поглед всичко изглежда в реда на нещата В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда е записано, че държавата носи отговорността за екологичните щети в предприятията, приватизирани след 1 февруари 1999 година. В тази връзка през 1999-а бе приета съответната наредба, преработена впоследствие през 2004-а, която по-детайлно регламентира условията и реда за определяне на обезщетенията, плащани за отстраняването на старите замърсявания. И според първия, и според втория вариант на разпоредбата дейностите по ликвидирането им се финансират от бюджета или чрез средства, "предоставени от дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България". Оценката се извършва от оторизирани и регистрирани експерти. Те изготвят доклад, който се внася в МОСВ в шестмесечен срок от датата на придобиване на собствеността. Така е според нормативите, но е по-интересно какви са били основанията на "Тракия РМ" да поиска от държавата девет милиона лева обезщетение за нанесени екощети на пет бетонови (сорбционни) площадки - "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър", върху които е бил събиран извлеченият от сондите уран? Налага се да започнем по-отдалеко и да припомним, че уранодобивът бе прекратен с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992-ра. С последвалото го ПМС № 56 от 29 март 1994 г. бе поставено началото на ликвидацията на съоръженията и на техническата и биологичната рекултивация на обектите на съществуващите до 1992 г. девет уранодобивни предприятия: "Редки метали" - Бухово, "Тракия РМ" - Момино село, "Геостройкомплект" - с. Калековец, "Георесурс" - Симитли, "Подземно строителство" - Бухово, "Балкан" - с. Церово, "Злата" - Трън, "Звезда" - Елешница, и "Георедмет" - Бухово. С втория норматив бяха определени и редът и начинът за очистването на замърсените води и почви, както и последващият постоянен контрол (мониторинг). Програмите за ликвидирането на последствията от добива и преработката на уран се одобряваха от специален междуведомствен експертен съвет към бившия Комитет по енергетика и се финансираха от специална извънбюджетна сметка на Министерството на финансите. От 1998 г. (и по-точно след приемането на ПМС № 74) с тази дейност се заема създаденото за целта държавно ЕООД "Екоинженеринг РМ". Справка от това дружество показва, че до 1997-а е приключила техническата ликвидация на 18-те участъка на "Тракия РМ". До 2001-ва споменатата междуведомствена комисия е разрешила предаването на общо 11 435 дка земеделски земи на поземлените комисии, тъй като е доказано, че те са очистени от радиоактивно замърсяване. От тях 560 дка са били бивши промишлени площадки с бетонови фундаменти като цитираните по-горе. За почистването им от тежки метали и за извозването на отпадъците до хвостохранилището в Елешница са били усвоени около 500 хил. лв., подчертаха специалисти от отдел "Проектантски" на "Екоинженеринг". Те увериха, че "за всеки обект има протокол от замерванията на "Диал" (частна акредитирана лаборатория, базирана в Бухово - б.а.)". Любопитни са и твърденията на колегите им от отдел "Мониторинг", които два или три пъти годишно правят замервания на компонентите на околната среда на 120 пункта на бившите уранови полета на "Тракия РМ" в Пловдивско, Хасковско и Димитровградско. Техните наблюдения показват, че няма замърсявания със сулфати и с тежки метали на почвите, водите и въздуха, особено в участъците "Царимир", "Момино", "Раковски", "Белозем" и "Дебър". За полевите замервания, за вземането на проби, за лабораторните анализи и за командировъчните на специалистите годишно са усвоявани около 200-250 хил. лв., изтъкна управителят на "Екоинженеринг" ЕООД инж. Иван Христов. Той уточни, че държавното дружество нямат повече ангажименти към бившите уранови площадки на "Тракия РМ", освен на участък "Селище", където по план биологичната рекултивация ще приключи до края на тази година. "Информацията ви не е точна, въобще не разбирам за какво ме питате. Има някаква неточност, която можем да изясним, ако дойдете в Пловдив", отвърна на това управителят на "Тракия РМ" Нейко Ангелов. Потърсихме автора на доклада - собственика на ЕТ "БТ Инженеринг" Ботьо Трендафилов. Той обаче обясни, че не може да говори с репортери "без санкцията на клиента". "Докладът е в два тома. В него подробно са описани щетите и как ще бъдат отстранени", лаконичен бе инж. Трендафилов. След последвалия разговор с двамата управители на "Тракия РМ" - Халина Пейчева и Нейко Ангелов - експертът заяви, че възложителят му е забранил да дава каквато и да било информация. "Висшият екологичен експертен съвет е взел решение въз основа на становищата на редица инстанции като Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Пловдив , Басейнова дирекция и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). На площадките е регистрирано замърсяване с тежки метали. Предстои междуведомственият експертен екологичен съвет да приеме оздравителната програма", отбеляза на свой ред началникът на отдел "Предотвратяване на промишлените замърсявания" в МОСВ Бойко Малинов. Той обаче не можа да обясни как така РИОСВ-Пловдив е дала положително становище за доклада (т.е. признала е, че има радиоактивно замърсяване), а в същото време не е издала нито едно предписание и не е наложила нито една глоба на предприятието. "Вижте, досега наистина няма наложени санкции. Колкото до обезщетението за стари екологични щети - този въпрос се решава от междуведомствена комисия", изтъкна директорът на инспекцията Ивайло Йотков. Очебийно е и разминаването в позициите на Националния център по радиобиология и радиационна защита преди една година и сега. В информационния меморандум на "Тракия РМ" от май 2004-а четем, че "вследствие на проведените рекултивационни, дезактивационни и ликвидационни работи са установени показатели за радиоактивно замърсяване в границите на допустимите за вторично ползване норми. От НЦРРЗ са проведени радиометрични и дозиметрични измервания. Установени са конкретните стойности и са дадени конкретните препоръки за бъдещото ползване...". Съгласно тях сорбционните площадки на участъци "Момино", "Белозем" и "Дебър" и бетоновите на участъци "Царимир" и "Раковски" могат да се ползват за "вторично изграждане на зелени площи (паркове), без детски площадки и спортни съоръжения. От РИОСВ-Пловдив няма наложени санкции". Така че въпросът е преди или сега са точни и искрени в оценките си двете инстанции? "Не мога да ви отговоря веднага. Трябва да проверим в протоколите от замерванията. Обадете се на инж. Переклиева, която участва в експертния екологичен съвет", препоръча директорът на НЦРРЗ доц. Радостина Георгиева. "За пръв път участвам в този съвет и трябва да ви кажа, че подписах доклада с особено мнение, защото имаше нещо много странно в него. Колегите от "Диал", правили замерванията, са установили високи концентрации на торий 230 на тези пет площадки", каза инж. Магда Переклиева. Мистерията според специалистите е как радиоактивният метал е попаднал там и защо не е бил открит преди няколко години от същата акредитирана лаборатория, която е издала сертификати на уранодобивните участъци, рекултивирани от "Екоинженеринг" ЕООД? "Торий не се добива у нас. Може би само в лабораторни условия. Не се използва и при добива на уран. Просто нямам обяснение, освен ако някой нарочно не го е поставил там", посочи бивш служител на закрития Комитет по енергетика. "И по времето на Иван Шиляшки (последният председател на комитета - б.а.) "Тракия РМ" беше като красива мома, която всички искаха - тъкмо заради евентуалните обезщетения за минали екологични замърсявания", спомня си специалистът, пожелал анонимност. Всъщност логично е да попитаме защо дружеството бе продадено на фондовата борса на 23 юни миналата година, щом рекултивацията на площадките му не е приключила? Още повече като се знае, че възможностите на държавата да контролира правилното и целесъобразно усвояване на бюджетните средства в едно частно предприятие са твърде ограничени. Не е ясно и защо в приватизационния договор АП някак е пропуснала да запише, че новите собственици на "Тракия РМ" нямат право да претендират за обезщетения за стари екологични замърсявания, въпреки че такова е било становището на енергийното министерство. Изобщо въпросите без отговор май стават критично много. За деветте месеца от обнародването на Наредбата за условията и реда за определяне на отговорността на държавата за отстраняване на екологични щети, причинени от минали действия или бездействия (бр. 66 на "Държавен вестник" от 30 юли 2004-а) от тази възможност, освен "Тракия РМ", са се възползвали и редица други предприятия. Това са ТЕЦ "Марица 2" ЕАД - Димитровград, мина "Черно море - Бургас" ЕАД - Поморие, "Проучване и добив на нефт и газ" АД - Плевен, "Индустриална зона Варна - запад" АД - Девня (за площадката на "Стар содов завод" АД - гр. Девня), "Брикел" ЕАД - Гълъбово, и "Мина Балкан - 2000" АД - Твърдица. По информация на МОСВ общата стойност на отпуснатите обезщетения по сключените досега 18 договора за отстраняване на стари екощети възлиза на 268 млн. лева. Средствата са били разпределени между "Кремиковци" АД - София, "Асарел Медет" АД - Панагюрище, "Нефтохим" АД - Бургас, "Софарма" АД - София, "Неохим" АД - Димитровград, "Агрополихим" АД - Девня, "Геосол" АД - Провадия, "Осогово" АД - Кюстендил, "Биовет" АД - Пещера, "КЦМ" АД - Пловдив, "ОЦК" АД - Кърджали, "Елаците Мед" АД - с. Мирково, "Пирел" АД - Гоце Делчев, "Горубсо Лъки" АД, Рудник "Димов дол" (обособена част на "Горубсо Рудозем" АД) и "Горубсо Мадан" АД.
Източник: Банкеръ (03.05.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 106 811 лица и със среден осигурителен доход 561 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 МОБИЛТЕЛ гр.София 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 10 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевгр 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 14 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 15 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 16 БУЛБАНК гр.София 17 ПЕТРОЛ гр.София 18 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 19 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 21 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 22 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищ 23 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 24 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София 25 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 26 БАНКА ДСК гр.София 27 КЦМ гр.Пловдив 28 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 29 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникаро 30 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 31 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 32 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 СОФАРМА гр.София 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 39 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 40 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 41 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 44 НЕОХИМ гр.Димитровград 45 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 46 АРКУС гр.Лясковец 47 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 48 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна 49 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО гр.София 50 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София
Източник: Други (09.05.2005)

Съветът на директорите на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 15.VI.2005 г. в 16 ч. и 30 мин. в стола на управлението на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. приемане на годишни финансови отчети на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС приема годишни финансови отчети на дружеството за 2004 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2004 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2004 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2004 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2004 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. доклад относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация (ДВ, бр. 66 от 2004 г.); проект за решение - ОС приема доклада относно прилагане на Наредбата за условията и реда за определяне отговорността на държавата за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация (ДВ, бр. 66 от 2004 г.) и направените предложения в тази връзка; 8. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2005 г.; 9. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15 ч. и 30 мин. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 29.VI.2005 г. в 17 ч. и 30 мин. при същия дневен ред на същото място.
Източник: Държавен вестник (13.05.2005)

Общото събрание на Българска стопанска камара преизбра с нов мандат от 5 години Божидар Данев за председател на най-голямата работодателската организация в България. Новият Управителен съвет включва представители на 29 фирми, 26 браншови и 21 регионални организации, членуващи в БСК. В Изпълнителното бюро на Камарата бяха преизбрани Валентин Захариев (Кремиковци), Величко Александров (ИТА холд), Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Лъчезар Цоцорков (Асарел медет) Петър Денев, Радосвет Радев (Дарик), Сашо Дончев (Овергаз), Филип Рамбаут (Агрополихим).
Източник: Капиталов пазар (19.05.2005)

"Стомана индъстри", "Полимери" АД и наскоро лицензираната като търговец на електроенергия "ЕФТ България" вече могат да купуват ток директно от централите. Това обяви главният специалист в отдел "Администриране на търговията с електрическа енергия" в Националната електрическа компания (НЕК) Мирослав Дянков пред енергийния форум за предизвикателствата пред либерализацията на пазара. Трите компании вече са подписали договори и са получили регистрация от оператора. "ЕФТ България" ще може да продава ток в страната на привилегировани потребители и да посредничи за външния пазар. След отпадане на монопола на НЕК компанията ще може свободно да осъществява експортни сделки. В момента "Юмикор", "Агрополихим", КЦМ, "Асарел Медет", мини "Марица-изток", "Елаците" и "Девня цимент", които имат годишна консумация над 100 гигаватчаса, участват в свободния пазар на енергия, като заплащат такса за преноса на НЕК. До 2006 г. регулираната част от пазара трябва да бъде сведена до минимум, каза председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов. Той посочи, че в момента отварянето на пазара е 11%, а беше планирано то да бъде 18.5%. Според Шушулов либерализацията на пазара не върви, тъй като производителите отказват да си търсят консуматори за свободна продажба. Схемата на търговия предвижда регулаторната комисия да определя всяка година квоти от енергия, която централите имат право да продават на свободния пазар. Цените се договорят между привилегированите потребители и производителите. При недостиг на енергия те купуват по-скъпа енергия от балансиращия пазар. Недоволни от определените квоти са АЕЦ "Козлодуй" и частната "Марица 3", която оспори в съда решението на ДКЕВР. Те поискаха квотите им да бъдат увеличени. ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Русе" пък не можаха да ги изпълнят.
Източник: Дневник (10.06.2005)

Най-големият в света колесен товарач на Caterpillar вече ще работи и в мина "Асарел-Медет" край Панагюрище. Представителят на фирмата за България Атанас Арнаудов съобщи, че освен у нас, това е най-големият товарач, доставен и на Балканския полуостров. Полезният товар на машината с дизелов двигател е 31 тона, обемът на кофата - 17 куб. м., а мощността - 1375 конски сили.
Източник: Сега (23.06.2005)

Медодобивният комбинат Асарел-Медет АД пуска в експлоатация ново минно оборудване, съобщиха от дружеството. Закупени са пет 130-тонни камиона БЕЛЛАЗ и една американска сонда. Преди седмица в експлоатация бе въведен и най-големият в света колесен товарач на Caterpillar. Инвестицията е за 5.5 млн. лв. Целта на инвестиционната ни програма през тази година е повишаване на производителността и намаляване на енергийните разходи, заяви преди време изпълнителният директор на Асарел-Медет АД Лъчезар Цоцорков. Рудникът е достигнал максималния си капацитет - добив на 32 млн. т минна маса и преработка на 11 млн. т руда годишно. От нея се добиват 40 хил. т мед.
Източник: Пари (29.06.2005)

Минното предприятие "Асарел-Медет" АД -Панагюрище официално пусна в експлоатация ново модерно оборудване. То включва пет 130-тонни машини "БЕЛЛАЗ" и една американска сонда. Оборудването е част от инвестиционната програма на "Асарел-Медет" за въвеждане на модерни технологии при извличането на медни руди и е на обща стойност 7 милиона долара. Преди седмица са въведени в експлоатация няколко машини от американския концерн "Катърпилар" за над 5,5 милиона долара. Предстои монтаж и на една от най-големите машини за добив на руда, произведена от фирма "Либхер". По повод на 40-годишния юбилей от създаването си дружеството е направило амбициозна инвестиционна програма за годината.
Източник: Монитор (30.06.2005)

Две мегаинвестиции тази есен Две мегаинвестиции, всяка от които от 1 млрд. EUR, ще бъдат обявени през есента. В момента работим по инвестиционните планове, с които компаниите са кандидатствали за получаване на сертификат за първи клас инвестиция, заяви директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Той не пожела да посочи имената на инвеститорите, но добави, че са от два много важни за страната отрасъла. С тези две вложения България и тази година ще бъде първа сред страните от ЕС по дял на привлечени преки чужди капитали спрямо БВП, каза Езекиев. Окончателните данни за миналата година показват, че обемът на чуждите инвестиции у нас 2.1 млрд. EUR, а на българските вложения - 3.1 млрд. EUR. Общата сума от 5.2 млрд. EUR представлява 26% от БВП и по този показател сме първи в ЕС, отчете Езекиев. Преките чужди инвеститори са основният фактор за 6.3% ръст на БВП, отчетен през първите три месеца на годината, каза още той. Заради ограничителните мерки в банковото кредитиране те ще продължат да бъдат моторът на икономическия растеж до края на годината. Прогнозите на агенцията за 2005 г. са леко увеличение на чуждите инвестиции до 2.2 млрд. EUR и по-силно при българските - до 3.8 млрд. EUR. Благоприятната икономическа конюнктура, либерализацията на телекомуникационния и енергийния пазар продължават да са сред основните причини за повишената инвестиционна активност. Важна роля играе и приетият миналата година Закон за насърчаване на инвестициите. БАИ вече издаде четири сертификата първи клас, като най-новият е на Асарел Медет АД за подновяване и разширяване на оборудването в рудника. В най-скоро време ще бъдат издадени още два сертификата първи клас /над 70 млн. лв./. Първият е за инвестицията на японската компания Токушукай за изграждане на многопрофилна болница в София на стойност 114 млн. лв. Тя ще бъде завършена до една година, а държавата ще я подпомогне с изграждане на прилежаща инфраструктура. Втората е израелската инвестиция за изграждането на многофункционален търговски и развлекателен комплекс Mall of Sofia на стойност 104 млн. лв. .
Източник: Пари (14.07.2005)

71 млн.лв. инвестиции в Асарел Медет до 2008 г. Минно-обогатителният комплекс Асарел Медет АД започва мащабна инвестиционна програма, която ще завърши до лятото на 2008 г. Компанията ще вложи 71 млн. лв. в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното си оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството е защитило инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и днес официално ще получи сертификат за първи клас инвеститор. Това ще позволи държавата да подпомогне инвестицията на Асарел Медет, като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности, заяви директорът на БАИ Павел Езекиев. Амбициозните инвестиции в рудника започнаха още през миналата година. Целта бе да се увеличи добивът на руда до 11 млн. т годишно, която се преработва в обогатителната фабрика на комплекса. Сега с новите инвестиции ще се намалят съществено разходите за добива и преработката на медната руда. Сложният й минераложки състав и голямото количество на глина затрудняват извличането на медта и увеличават значително разходите за преработка. Находището е с ниско съдържание на мед /под 0.4%/. Новите технологии и съоръжения ще повишат извличането на червения метал над 88%. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. USD. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала Белаз и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. USD.
Източник: Пари (14.07.2005)

6 млрд. евро ще достигнат инвестициите у нас през тази година. Прогнозата е на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Павел Езекиев. През миналата година чуждите и наши вложения са били общо 5,3 млрд. евро. Тази година чуждите инвестиции ще нараснат от 2,1 млрд. на 2,2 млрд. евро, а родните ще се увеличат от 3,1 млрд. на 3,8 млрд. евро. Преди години на всеки три лева, вложени от български компании, се е давал по един лев от чужбина. Работим по първите два сертификата за инвестиции, които са над 1 млрд. евро, каза Езекиев, но не уточни кои са крупните проекти. Документите за тях трябва да бъдат издадени през тази година. За първи път БАИ издаде сертификат за инвеститор Първи клас на български инвеститор - на "Асарел-Медет". Документа получават компании, които имат вложения над 70 млн. лева. Плановете на "Асарел-Медет" са да вложи над 71 млн. лв. за три години. Държавата ще помогне в изграждането на инфраструктурата до новите мощности. Предстои да бъдат издадени още два сертификата Първи клас. Първият е на японската компания "Токушукай" за болницата "Токуда" в София, която е на стойност 114 млн. лв. Целият проект е за 300 млн. лв. Вторият сертификат е за израелската инвестиция на Mall of Sofia за изграждане на търговски и развлекателен комплекс с офис сграда на стойност 104 млн. лв. Инвестициите у нас са около 27% от БВП. По този показател България е на първо място в Европа.
Източник: Стандарт (14.07.2005)

“Асарел Медет” купи 360-тонен багер Най-големият хидравличен багер в Европа заработи в миннодобивния комбинат "Асарел Медет". Новата машина тежи 360 тона и е истински гигант в сравнение с обикновените минни багери, които тежат между 1,5 и 2,5 тона. Новата придобивка струва 3 млн. евро, а обемът на кофата е 17 куб. м. Багерът е доставен от немската фирма Liebherr, като се предвижда до 2007 г. да бъдат доставени още две такива машини. Така заедно с другата доставена техника "Асарел-Медет" прави най-голямата инвестиция за България в минното дело през последните години. Затова компанията получи сертификат за инвеститор "първи клас" за проект на стойност 71 млн. лв., съобщи изпълнителният директор инж. Лъчезар Цоцорков. Той се надява годишният добив на медна руда да се увеличи 60 пъти. В момента се произвеждат по 180 хил. тона годишно, като прогнозите са това количество да нарасне до 11 млн. тона.
Източник: Стандарт (15.07.2005)

България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане по ф. д. № 3966/91 на представения счетоводен отчет за 2003 г. на "Асарел Медет" - АД, Панагюрище.
Източник: Държавен вестник (22.07.2005)

От 1993 г. до 29 юли 2005 г. Агенцията за приватизация е подписала договори за продажбата на 9124 части или цели предприятия, съобщиха оттам. Договорените плащания по сделките са за 7.993 млрд. лв., а приходите досега - 6.851 млрд лв. От общия брой продажби 2902 са за цели предприятия, 2312 са за обособени части от фирми, продадените миноритарни пакети от дружества са 3910, се сочи в отчета. Към края на юли 2005 г. 89.26% от собствеността вече е в частни ръце. 22.89% от продажбите са дела на Центъра за масова приватизация, останалите - на ресорните министерства и АП. Най-голям брой от сделките са извършени в отрасъл промишленост - 32%, следва търговията с 22%, земеделието с 12%, туризма с 10%, транспорта и енергетиката. Сред най-големите предприятия според балансовата им стойност към 1995 г. се сочат Кремиковци АД, Нефтохим АД, Бургас, БТК ЕАД, Соди АД - Девня, СО МАТ АД, Арсенал ЕАД - Казанлък, Асарел - Медет АД, Панагюрище и МДК АД - Пирдоп. В тях участие са взели 12 големи чуждестранни инвеститори, сред които са белгийските компании Solvay и Union Menierre, руската ЛУКойл, германската EON, австрийската EVN, чешката CEZ и др.
Източник: Пари (04.08.2005)

СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ НАД 1000 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 106 852 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 592 лв. за I-во шестмес. на 2005 г. 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 4 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 6 МОБИЛТЕЛ гр.София 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 17 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 18 БУЛБАНК гр.София 19 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 20 ПЕТРОЛ гр.София 21 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 22 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 23 БАНКА ДСК гр.София 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 26 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрище 27 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 28 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 29 КЦМ гр.Пловдив 30 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 31 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 32 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 33 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 34 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 СОФАРМА гр.София 39 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 40 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 41 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 42 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 45 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 46 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 47 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникарово 48 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 49 НЕОХИМ гр.Димитровград 50 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна
Източник: Други (08.08.2005)

НЕК постепенно губи големите си потребители Националната електрическа компания ( НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2004 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Освен това се появи и частен търговец с ел. енергия- неотдавна лицензираната компания "ЧЕЗ трейд". Всичко това води и до намаление на печалбата на НЕК. Тя е намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на НЕК инж. Васил Анастасов. Ангел Минев.
Източник: Монитор (10.08.2005)

"Асарел Медет" влага 71 млн. лв. в ново оборудване 71 млн. лв. ще бъдат инвестирани в минно-обогатителния комплекс "Асарел Медет", ръководен от Лъчезар Цоцорков, през следващите 3 г., съобщиха от компанията, която празнува 40-годишен юбилей. Средствата ще бъдат вложени в подновяване, модернизиране и увеличаване на минното оборудване. Освен това в комплекса ще бъдат внедрени нови технологии, ще се обновят фабричните и лабораторните съоръжения, ще се въведат съвременни софтуерни програми за обучение и квалификация на служителите. Дружеството вече защити инвестиционния си план пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и получи сертификат за първокласен инвеститор. Така на практика държавата ще подпомогне инвестицията на "Асарел Медет", като изгради необходимата пътна и ВиК инфраструктура за новите мощности. В края на юни бе направен пускът на част от новото оборудване - четири нови минни машини на световния лидер Caterpillar на стойност 5.5 млн. долара. Доставени са и седем 130-тонни автосамосвала "Белаз", и пробивна сондажна машина на Sandvic за 10 млн. долара, припомниха от компанията.
Източник: Монитор (18.08.2005)

Представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България В зала 10 на НДК представят годишен анализ за развитието на минната промишленост в България. Участници са Лъчезар Цоцорков,изпълнителен директор на "Асарел Медет" АД; Цоло Вутов,председател на НТС по минно дело, геология и металургия; Пенчо Токмакчиев и Александър Загоров. Под патронажа на вицепрезидента България г-н Ангел Марин, ще се проведе традиционното честване на Професионалния празник на миньора, организирано от Българската минна камара, член на БСК. Почетни гости на честването ще бъдат министрите на икономиката, на околната среда и водите, на енергетиката и енергийните ресурси, на регионалното развитие и благоустройството, на труда и социалната политика, на финансите, председателите на национално представителните работодателски и синдикални организации - БСК, КНСБ и КТ "Подкрепа" и др. За участие са поканени представители на минните дружества, членове на БМК, ветерани от бранша, представители на миньорските синдикати, представители на законодателната и изпълнителната власт, медии. Всяка година българската минна общественост отбелязва 18 август като професионален празник на миньора, израз на уважение и преклонение пред българските миньори, минни специалисти и свързаните с тях професии. Независимо от тежките процеси на преструктуриране на минния бранш, той продължава да играе решаваща роля в българската икономика, като минералните суровини остават гаранция за националната ни независимост и сигурност. 18 август е денят на Успението на Св. Иван Рилски – покровител и защитник на българските миньори. Преди 102 години - през 1903 г., по предложение на пернишките миньори с указ на цар Фердинанд денят е обявен за професионален празник на работещите в мините. Празникът бе възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет. (източник: news.bg)
Източник: Други (18.08.2005)

Асарел Медет изнася руда за $600 млн. Руда и метали за 600 млн. долара ще бъдат изнесени през 2005 година, сочи прогнозата на минната камара, съобщи председателят й и директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков. Работещите в бранша отбелязаха вчера професионалния си празник. За над 1,5 млрд. лв. се очаква да бъде продукцията в бранша през 2005 г. Мини "Бобов дол" да се приватизират в пакет с ТЕЦ-а, продължават да настояват от синдикалните организации на миньорите. Те и "Марица-изток" са рудниците, останали все още държавна собственост.
Източник: Стандарт (19.08.2005)

Минният бранш очаква продукция за 1.5 млрд. лв. Продукцията в мините да достигне над 1.5 млрд. лв. тази година са очакванията на браншова камара, обяви на пресконференция в НДК в четвъртък председателят на Българската минна камара и изпълнителен директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Предварителните данни на камарата за обема на износа на полезни изкопаеми от страната като стойност са за 600 млн. долара, отчетоха от браншовата организация. Отрасълът е произвел продукция за над 1.3 млрд. лв. през 2004 г., което е ръст от 132 на сто спрямо 2000 г., показват данните на националната статистика. В същото време износът през миналата година в стойностно изражение е нараснал до 455.1 млн. долара, или четири пъти повече в сравнение с равнището преди четири години, когато той е бил 112.2 млн. долара. Ръстът на продукцията и експортът й се дължи най-вече на покачването на цените на цветните метали на международните стокови борси, смятат експертите в минния бранш. Мини "Марица-изток" няма причина да не остане държавна собственост на този етап, но не така стоят нещата с мини "Бобов дол", които са в изключително тежко финансово състояние, посочиха от камарата. От синдикалните организации на миньорите отново обявиха, че ще настояват мини "Бобов дол" да се приватизира в пакет с ТЕЦ "Бобов дол". В минния бранш работят 197 фирми, предоставените концесии за подземни богатства са 413, а реализираните инвестиции за проучване в отрасъла са 49.7 милиона долара и 59.6 милиона долара по концесионни договори за добив, стана ясно от доклада на Българската минна камара. Средният брой на наетите в отрасъла е намалял с близо 10 000 души за четирите години - от 40 383 на 30 335 души.
Източник: Дневник (19.08.2005)

"Асарел Медет" с 26 млн. лв. печалба за шестмесечието За първото полугодие на 2005 г. "Асарел Медет" АД ­ Панагюрище е рализирало печалба от 26 млн. лв. В края на 2004 г. тя е била 45.7 млн. лв., като приходите от продажби на предприятието през м.г. са се увеличили със 70.16 млн. лв. в сравнение с 2003 г., съобщи шефът на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Вчера на миньорския празник предприятието отпразнува своята 40-а годишнина. Задълженията по дългосрочни кредити и по договори за лизинг на компанията за този период са за 15.3 млн. лв., което е с 6.24 млн. лв. по-малко. Над 95 млн. лв. общо ще инвестира дружеството през 2004 и 2005 г. Очакваният добив на минна маса от предприятието през т.г. е 32 млн. тона, а на медна руда от рудник "Асарел" ­ 11.5 млн. т. Инвестиционният план по договора за концесия е в размер на 1.630 млн. долара. В изпълнение на програмата за отстраняване на старите екологични щети, "Асарел Медет" е осъществило дейности на стойност 919 817 лв., става ясно от доклада на Съвета на директорите за 2004 г. Предприятието бе приватизирано през 1999 г. Основен акционер в него е международното дружество "Асарел Инвест", което държи 93.6% от капитала.
Източник: Монитор (19.08.2005)

Шест компании, сред които три дъщерни на собствениците на трите пакета електроразпределителни дружества са готови да се включат в търговията с ел. енергия и да разбият монопола на НЕК. Две от конкурентните фирми вече са лицензирани, а на 4 предстои да бъдат издадени разрешения, съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Лиценз вече притежава "ЕФТ България", сред собствениците на която е шефът на фирма "Риск инженеринг" Богомил Манчев. Регистрираната в Дания компания е купувала ток от НЕК от 2002 г. до януари тази година. "ЕФТ България" държи 49% от акциите й, останалите са на датската ЕФТ груп. Със 78% в ЕФТ участва собственикът на "Риск инженеринг", а с 11% - бившият председател на управителния съвет на "Химко - Враца" Николай Вузев. Междувременно "ЕФТ България" е купи 20 мвт до края на годината от АЕЦ "Козлодуй"и ги продава на "Полимери"-Девня, на по-ниски цени от тези на НЕК. Друга частна компания - "ЧЕЗ трейд" също е сключила договори да посредничи при търговията на ел. енергия между производители и големи промишлени клиенти. Очаква се на заседаниeто си в петък Държавната комисия за енергийно регулиране да лицензира за търговия с електрическа енергия компанията "Албус РБ" ЕООД. След 2007 г., когато отпада монополът на Националната електрическа компания (НЕК), компании ще могат да доставят електричество за потребители в чужбина. Изискване към получаването на лиценза е те да представят в регулатора доказателства за финансова обезпеченост. Според правилата за достъп до преносната и разпределителната мрежа банковата гаранция за първата година от лицензирането трябва да е не по-малка от 150 хил. лв., припомниха от регулаторната комисия, ръководена от проф. Константин Шушулов. В момента преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. Така на практика 11% от пазара на ток в България е отворен. Това означава, че привилегировани потребители могат да купуват електроенергия директно от централите, като плащат такса за преноса на НЕК. До момента компании с годишна консумация от 40 и 100 гигаватчаса имат право на директни договори. От юли тази година в пазара ще се включат и потребители с годишна консумация от 20 гигаватчаса. В същото време доскорошният монополист, държавната НЕК, губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Това сочат резултатите от отчета на компанията за първото шестмесечие на 2005 г. Тази тендеция ще се задълбочи през следващите няколко години, прогнозират енергийни експерти. Печалбата на НЕКе намаляла на 40,5 млн. лв. за първото полугодие на тази година, докато през същия период на миналата е била 56 млн. лв., коментира главният изпълнителен директор на компанията инж. Васил Анастасов. Въпреки тази негативна тенденция обаче приходите на НЕК са се увеличили с 5 на сто за шест месеца. Това пък се дължи на увеличеното с 1,8 на сто потребление на електричество у нас. През първите шест месеца на годината то е било 13,7 млрд. киловатчаса. "Марица изток" иска компенсация за Да бъде направено необходимото от страна на държавата за компенсиране на намаленото електропроизводство през годината, ще настояват днес на срещата си с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров миньорите от "Марица изток". Това съобщи изпълнителният директор на най-голямото ни държавно въгледобивно дружество инж. Щерьо Щерев, цитиран от агенция "Крос". В момента трите рудника изостават спрямо годишния си бизнес план с над 2 млн. т въглища, което ги поставя в изключително трудна финансова ситуация. Очакванията са изоставането да бъде наваксано поне наполовина чрез увеличаване товара на топлоцентралите в комплекса. Министър Овчаров ще посети днес "Мини Марица изток" АД, ТЕЦ "Марица изток-2" и ТЕЦ "Марица изток-3", както и приватизираното миналата година "Брикел" АД-Гълъбово. По-късно следобед той ще има среща с областния управител на Стара Загора Мария Нейкова и кмета на Града на липите д-р Евгений Желев, а заедно с председателя на временната парламентарна комисия по проблема с обгазяването на региона проф. Владимир Дамгов ще разговаря с представители на обществеността за начина, по който може да бъде разрешена екологичната криза. В предварителната програма на министър Овчаров са включени посещения още в цигарената фабрика "Слънце-Стара Загора БТ", пивоварната "Загорка" и "Градус".
Източник: Монитор (24.08.2005)

40 години от създаването си ще празнува Асарел Медет АД в събота. Празнична литургия, концерт и посещение на минно обогатителния комбинат са включени в програмата. Асарел Медет е първата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медни руди. Тя осигурява 0.5% от световния добив на мед, заяви изпълнителният директор на компанията Лъчезар Цоцорков. Компанията притежава международен сертификат за интегрирана система за управление, съобразена с изискванията за качество, опазване на околната среда и безопасни условия на труд.
Източник: Пари (26.08.2005)

Инвестиционният проект на "Фьост Алпине интертрейдинг" предвижда през тази година за модернизация на "асарел медет" да бъдат вложени 54.17 млн. лв., заяви президентът на компанията Карл Нихтелбергер по време на официалното честване на 40-годишнината на "асарел Медет". Австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" ще продължи да инвестира, като намеренията са през 2006 г. да се вложат нови 30.04 млн. лв. Само за последните 15 години дружеството е инвестирало в "асарел Медет" 60 млн. долара, допълни Нихтелбергер. Дружеството работи по пет различни програми, които целят цялостната модернизация на производствения процес, създаване на по-добри условия на труд, екологосъобразна експлоатация на находището и бъдещо корпоративно развитие на дружеството, подчерта изпълнителният му директор. Според разчетите за тази година в Програмата за качество, производителност и себестойност през тази година ще бъдат вложени 20.852 млн. лв., в Програмата за енергийна ефективност - 2.950 млн. лв., за екология - 4.404 млн. лв., за корпоративно развитие - 4.803 млн. лв. и за здравословни и безопасни условия на труд - 838 хиляди лева. Инвестициите са реализирани за доставката на нови транспортни съоръжения, оборудване и за опазване на околната среда. "За в бъдеще ние предложихме на "асарел Медет" да останем в това партньорство, съвместно да инвестираме проекти, които ще бъдат реализирани, и да окажем нашето финансово съдействие за това" , каза Карл Нихтелбергер. Управляваната от него компания е мажоритарен собственик на "асарел инвест" с дял от 88.66% от капитала. За изминалите 40 години от дейността на "асарел Медет" са инвестирани средства за развитие и модернизация в размер на 800 млн. долара, съобщи изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. Само през миналата година инвестициите възлизат на 24.478 млн. лв. Те са част от мащабен инвестиционен проект, насочен към подобряване на ефективността на производството, намаляване себестнойността на произвежданата продукция и увеличаване обема на добива и преработка на медна руда, обясни Лъчезар Цоцорков. Благодарение на реализираните досега инвестиции добивът и преработката на руда са достигнали 12 млн. т годишно. Сред постиженията на дружеството, които изтъкна Лъчезар Цоцорков, са годишното производство на предприятието - 40 хил. тона мед, което е повече от половината мед за страната и около 0.5% от световния добив. Дружеството изнася предимно в Сърбия, Германия, Турция, Гърция и Китай, като износът е 52% от общата продукция. Сред рекордите на дружеството е извличането на мед - 90.85%, което е най-високото постижение в отрасъла.
Източник: Дневник (29.08.2005)

Асарел Медет произвежда над 40 000 тона мед годишно в момента, бе отчетено на тържествата послучай 40-годишния юбилей на компанията. Това е около 0,5% от световния добив на мед. Фирмата изпълнява мащабен инвестиционен проект на стойност 100 млн. лв., който ще намали себестойността на произвежданата продукция и ще увеличи добива и преработката на медна руда до 12 млн. т. годишно.
Източник: Сега (29.08.2005)

Клъстър Средногорие Мед официално бе учреден, съобщи изпълнителният директор на Асарел Медет Лъчезар Цоцорков, който стана председател на бизнес сдружението. Сред учредителите са изпълнителните директори на Челопеч майнинг, Кумерио мед, Елаците мед, както и кметовете на общините Пирдоп, Златица и Панагюрище. Една от първите задачи на клъстъра е газификацията на Централно Средногорие.
Източник: Пари (20.09.2005)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 2092 от 25.Х.2004 г. по ф. д. № 929/2004 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Грийн и Браун - Мед" - ООД, със седалище и адрес на управление Панагюрище, площадка "Асарел", с предмет на дейност: покупка на стоки с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни, складови сделки, ремонтни, рекламни и информационни услуги, лизингови сделки, всякаква друга търговска дейност, незабранена от закона, и с капитал 5000 лв. Дружеството е със съдружници "Асарел - Медет" - АД, и "Г и Б Инженеринг България" - ЕООД, Панагюрище, и се представлява и управлява от управителя Кръстьо Николов Кроснаров.
Източник: Държавен вестник (20.09.2005)

Директорът на "Асарел Медет" получи награда "Икар" за принос в развитието на икономиката Председателят на Българската минна камара и директор на "Асарел-Медет"-Панагюрище Лъчезар Цоцорков получи голямата награда "Икар" на Българската стопанска камара за принос в развитието на икономиката и работодателските организации. Награждаването стана по време на честването на 60-годишния му юбилей. Лъчезар Цоцорков стана и почетен гражданин на Панагюрище. Компанията "Асарел-Медет" беше приватизирана от работническо-мениджърско дружество, по-късно в нея се включиха и чуждестранни инвеститори.
Източник: Сега (19.10.2005)

София става седалище на балканската минна асоциация Браншови организации от минния отрасъл на балканските страни учредиха вчера в София Балканска минна бизнесасоциация. В нея ще членуват организации от България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словения, Турция и Хърватия. Седалището на асоциацията ще е в София, като председателите ще се сменят на ротационен принцип всяка година. Според председателя на Българската минна камара Лъчезар Цоцорков една от задачите на новата организация ще е да се бори срещу експанзията на външни за региона и ЕС дъмпингови доставчици на суровини.
Източник: Сега (21.10.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 112 403 лица и със среден осигурителен доход 599 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 КРЕМИКОВЦИ гр.София 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 МОБИЛТЕЛ гр.София 8 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 12 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 15 БАНКА ДСК гр.София 16 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 17 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 18 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 19 БУЛБАНК гр.София 20 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 21 ПЕТРОЛ гр.София 22 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 23 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЮГ" гр.Пловдив 26 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 27 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 28 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ИЗТОК" гр.Варна 29 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищe 30 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЗАПАД" гр.София 31 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "СЕВЕР" гр.Плевен 32 КЦМ гр.Пловдив 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 ЯНА гр.Бургас 35 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 36 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 37 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 38 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 39 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 40 СОФАРМА гр.София 41 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ гр.София 45 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 46 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 47 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 48 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 49 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 50 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София
Източник: Други (24.11.2005)

Заплатите в големите компании растат най-бързо Средно с между 6 и 10% са се увеличили заплатите в 350-те предприятия, обявени за най-коректни работодатели от Националния осигурителен институт (НОИ). Ръстът е за деветте месеца на 2005 г. Престижният списък включва дружествата, в които осигурителният доход е най-голям. Това означава, че собствениците им не укриват част от възнагражденията, плащат осигуровките върху пълния им размер и затова са наречени "най-коректни" от НОИ. За първи път тази година най-голям е ръстът в най-големите компании. Според анализатори увеличението следва повишаването на производителността на труда. Средната производителност скочи номинално с около 8% за първите шест месеца. Предполагам, че подобно ще е покачването за цялата 2005 г., каза Георги Стоев от Industry Watch. Според него обаче вероятно не може да бъде отчетен коректно ръстът на заплатите в по-малките компании, които са по-гъвкави при криенето на разходите за труд. По принцип няма трайна причина заплатите в една и съща индустрия да растат със скорост, различна за големите и малките, коментира той. Изненадващо най-голям е процентът на увеличение на заплатите в най-големите компании - с над 1000 заети. Осигурителният доход в тях е нараснал между януари и септември с 9.9 на сто до 599 лв. Основната причина за това е в съкращаването на персонал от 180 хил. на 112 хил. души, съчетано с увеличеното производство. В тази група са големите производствени предприятия - телекомите БТК и "Мобилтел", промишлените гиганти "Идеал стандарт" и "Видима", АЕЦ "Козлодуй", "Стомана индъстри", "Асарел медет", КЦМ - Пловдив, и други. Петдесетте най-големи длъжници към общественото осигуряване не са внесли във фондовете на НОИ 158 млн. лв. главници и лихви при 165 млн. лв. преди три месеца. Списъкът се води по традиция от металургичния комбинат "Кремиковци", който обаче има погасителен план и го изпълнява. В челната тройка са пернишката "Стомана" и "Бесттехника" - Радомир. Последното дружество е сред лидерите и на друг "черен списък" - този на длъжниците на здравната каса. Общият размер на дълга на 50-те най-безотговорни работодатели към касата за деветте месеца на годината е 12.6 млн. лв., колкото и в края на юни. Най-често това са общини или предприятия в несъстоятелност, голяма част от които са мини.
Източник: Дневник (28.11.2005)

Признание Изпълнителният директор на "Асарел-Медет" АД и председател на Българска минна камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков бе удостоен със званието "Почетен гражданин на Община Панагюрище", съобщиха от компанията. Това високо звание му бе присъдено за изключителни заслуги и принос към община Панагюрище и страната в областта на икономиката.
Източник: Монитор (30.11.2005)

Производителите се борят за 10 големи клиенти Производителите на електроенергия у нас се борят да привлекат някой от десетте привилегировани потребители. Според анализ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране те ще консумират по-голямата част от тока за промишлени нужди. Тъй като стопанските потребители, които отговарят на условията и могат да се договарят на свободния пазар, са едва 10 според последните данни, то на 6-те независими производителя на електроенергия се пада ролята да се преборят част от тях да им станат клиенти. Това са компании с годишна консумация на електроенергия над 3 GW годишно. Те нямат задължения към държавата. Общо големите производители според информация за нетната си разполагаема мощност може да произведат над 14 млрд. MW. Най-големите производители сред тях са АЕЦ Козлодуй с 35% пазарен дял. Марица изток 2 също държи 35% от енергийния пазар. ТЕЦ Варна има производствени възможности, които да и осигурят до 10.6% от пазара. Останалите големи производители на електроенергия са ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица 3 и Топлофикация Русе. Трите последни централи имат общ пазарен дял около 10.2%. Към тях се прибавят и фирмените централи и ВЕЦ. Привилегировани потребители - Мини Марица-изток ЕАД, Раднево - Стомана индъстри АД, София - КЦМ АД, Пловдив - Асарел Медет АД, Панагюрище - Елаците Мед АД, Панагюрище - Юмикор Мед АД, Пирдоп - Девня цимент АД - ЛУКойл-Нефтохим АД, Бургас - Агрополихим АД, Девня - Неохим АД, Димитровград
Източник: Пари (20.12.2005)

Концесии за подземни богатства Концесионер РМС № дата Подземно богатство Обект Срок (години) "Асарел-Медет"АД 545/12.10.1998 медно-пиритни и златосъдържащи руди Асарел 26 "Бентонит"АД 172/06.04.1999 бели бентонитови глини Енчец 35 "Бентонит"АД 173/06.04.1999 клиноптилови зеолити Бели пласт 35 "Бентонит"АД 175/06.04.1999 перлит Счупена планина 35 "Бентонит"АД 174/06.04.1999 бентонитови глини Пропаст-Доброволец 35 "Будоров-ММ-Михаил Будоров"ЕТ 289/09.04.2004 бели бентонитови глини "Гола могила" 25 "Ведена"ООД 703/25.10.2001 51/31.01.2002 олигомикти Куза 30 "Геонет"ООД 207/12.04.2002 кварц-фелдшпатови пясъци Билкета 35 "Геонет"ООД 829/25.11.2003 туфити Капаклък 35 "Глинохум"ООД 53/27.01.2004 огнеупорни и керамични глини Елов дол - запад 35 "Горубсо Лъки"АД 660/22.10.1999 оловно-цинкови руди Хан Аспарух 9 "Горубсо Лъки"АД 659/22.10.1999 оловно-цинкови руди Говедарника 6 "Горубсо Лъки"АД 661/22.10.1999 оловно-цинкови руди Джурково 9 "Горубсо-Кърджали"АД 642/01.10.1999 оловно-цинкови руди Еньовче 17 "Горубсо-Кърджали"АД 643/01.10.1999 оловно-цинкови руди Чала 17 "Горубсо-Кърджали"АД 644/01.10.1999 оловно-цинкови руди Пчелояд 17 "Горубсо-Мадан"АД 125/14.03.2001 оловно-цинкови руди Петровица 8 "Горубсо-Мадан"АД 126/14.03.2001 оловно-цинкови руди Крушев дол 35 "Гравелита"ООД 716/06.11.2002 кварц-фелдшпатови пясъци Керемидките-участък 1 35 "Гравелита"ООД 482/10.07.2003 бентонитови глини и калийсъдържащи мергели Ралица 35 "Девня варовик"АД 513/19.07.2000 варовици Люляката - у-к Люляката и Снежно поле ЮИ 35 "Динас"АД 675/18.10.2000 кварцити Струпец 35 "Евроманган"АД 255/20.04.1999 манганова руда Оброчище- северозападен у-к 25 "Елаците-Мед"АД 594/02.09.1999 медно-порфирни златосъдържащи руди Елаците 17 "Жабляно"АД 300/29.05.2000 огнеупорни и керамични глини Жабляно 35 "Илинденски Мрамор"ООД 406/17.05.2004 баритна суровина Тевни дол 12 "Илинденци-Мрамор"АД 6/05.01.1999 мрамори Илинденци 35 "Йонтех"ООД 169/20.03.2003 мед от окислени медни руди Цар Асен 20 "Каолин"АД 87/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Вятово-у-к IV, V и VI 17 "Каолин"АД 86/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Дойранци 7 "Каолин"АД 596/29.06.2005 варовици Свобода 35 "Каолин"АД 697/07.10.2003 кварц-каолинова суровина Саръгьол - гн. 21 35 "Каолин"АД 684/30.09.2003 варовици Кирешлика 35 "Каолин"АД 36/21.01.2003 кварц-каолинова суровина Есенниците- VIII участък 35 "Каолин"АД 95/19.02.1999 кварцови пясъци Дъбравино 27 "Каолин"АД 94/19.02.1999 кварц-фелдшпатови пясъци Средня 27 "Каолин"АД 88/17.02.1999 каолинова суровина и кварцови пясъци Саръгьол- гн.17 и 20 27 "Копривлен-Мрамор"АД 2/05.01.1999 мрамори Неврокоп 35 "Лорънс Мартин-Зидарово"АД 148/18.03.2002 полиметални златосъдържащи руди Зидарово-участък Юрта 15 "МБС"АД 330/30.04.2003 производствени технологични отпадъци Хвостохранилище Медет 35 "Магма - 97"АД 182/17.03.2004 фелдшпатова суровина (метариолити) Устрем 35 "Магма - 97"АД 595/29.06.2005 доломитни мрамори Мелница 35 "Магма - 97"АД 678/24.08.2004 кварц-фелдшпатова суровина Канарата-Запад 35 "Магма - 97"АД 183/17.03.2004 кварц-фелдшпатова суровина Канарата 35 "Минстрой Холдинг"АД 494/08.06.2004 оловно-цинкови руди Мързян - у-к Мързян-Север 35 "Минстрой Холдинг"АД 886/10.11.2004 оловно-цинкови руди Андроу-Шумачевски дол 35 "Минстрой Холдинг"АД 495/08.06.2004 оловно-цинкови руди Гюдюрска - у-к Южна Петровица 12 "Монолит"АД 210/19.04.2000 варовици Върбешница 35 "Монолит"АД 208/19.04.2000 варовици Монастирище 25 "Монолит"АД 209/19.04.2000 варовици Горна Кремена 35 "Н и Н Трейдинг"ООД 594/29.06.2005 флуоритова суровина Лукина падина 20 "Нефтошисти"АД 299/29.05.2000 нефтошисти Красава 35 "Огнеупорни глини"АД 408/06.06.2001 каменинови глини Славяново 25 "Огнеупорни глини"АД 410/06.06.2001 огнеупорни глини Чучура 25 "Огнеупорни глини"АД 409/06.06.2001 огнеупорна пръст Бръшляница 25 "Огнеупорни глини"АД 413/06.06.2001 огнеупорни глини Сухият кладенец 25 "Огнеупорни глини"АД 412/06.06.2001 кварц-фелдшпатови пясъци Искър 25 "Огнеупорни глини"АД 411/06.06.2001 креда Бяла вода 25 "Ойропак"ООД 816/17.10.2005 вермикулитова суровина Верона 35 "Провадсол"АД 646/05.10.1999 каменна сол Мирово 30 "Рудметал"АД 471/25.06.2001 оловно-цинкови руди Димов дол 14 "Стамболийски 1995 - Христо Иванов" ЕТ 918/23.11.2004 кремъчни конкреции Христово 20 "Странджа Майнинг"ЕООД 54/27.01.2004 кварц-фелдшпатови пясъчници Малко Търново - участък Бърдце 25 "Традекс"АД 799/06.10.2004 варовици Пърженака 25 "Хемус-М"АД 310/11.05.1999 варовици Царевец 15 "Хемус-М"АД 311/11.05.1999 варовици Искър 35 "Челопеч"АД 147/26.03.1999 златно-медно пиритни руди Челопеч 30 предстои конкурс / железни руди и баритна суровина Кремиковци предстои конкурс / гранити Хлябово предстои конкурс / гранитоиди Каменна река предстои конкурс / доломити Делян предстои конкурс / оловно-цинкови руди Руен предстои конкурс / мрамор Мрамор предстои конкурс / гранитоиди Гранитово предстои конкурс / варовици Козяк прекратен договор 318/31.05.2002 мрамори Лилково 35 тече конкурс 732/09.09.2004 кремъчни конкреции Кривня 10
Източник: М-во на икономиката (21.12.2005)

Разрешения за търсене и/или проучване Разрешение на министъра №/дата Група подземнобогатство Обект Площ Титуляр на разрешението Срок (години) 1/09.05.2000 метални полезни изкопаеми Крумовград, обл. Кърджали 130 кв.км "Болкан Минерал енд Майнинг"АД 3 10/07.10.2002 неметални полезни изкопаеми Паничково дере, обл. Хасково 14,625кв.км. "Гравелита"ООД 2 11/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Струпец-Запад обл. Сливен 0,0515кв.км. "Динас"АД 1 12/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Чакъла, обл. Сливен 0,263кв.км "Динас"АД 2 13/25.11.2002 метални полезни изкопаеми Момчилград, обл. Кърджали 186 кв.км. "Горубсо-Кърджали"АД 3 14/21.03.2003 неметални полезни изкопаеми Антола, обл. Търговище 1,398 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 15/01.09.2003 метални полезни изкопаеми Грънчарица, обл. Пазарджик 193 кв.км "КЦМ 2000"АД 3 16/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав, обл.Варна 1,90 кв.км. "Магма - 97"АД 1 17/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав-Север, обл. Варна 0,6648кв.км. "Магма - 97"АД 1 18/30.06.2004 метални полезни изкопаеми Желязната шапка, обл.Пазарджик 0.0203кв.км. "Елшица 99"АД 2 19/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Две могили, обл.Шумен 10,4 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 2/09.10.2000 метални полезни изкопаеми Диканите, обл. Перник 111 кв.км "Хероуърд Венчърс - България"АД 3 20/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Арчар, обл.Шумен 4,207 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 21/20.09.2004 метални полезни изкопаеми Маджарово, обл. Хасково и обл. Кърджали 200 кв.км. "Сентръл Ейша Минералс Лимитед" 3 22/17.11.2004 неметални полезни изкопаеми Бъчвата, обл. Плевен 0,14 кв.км. "СК-13 Плевен Каменина"АД 1 23/28.12.2004 метални полезни изкопаеми Елаците-Свищи плаз, обл. Софийска 25 кв.км. "Елаците-Мед"АД 3 24/28.12.2004 неметални полезни изкопаеми Корията, обл. Варна 1,10 кв.км. "Девня цемент"АД 2 25/30.03.2005 неметални полезни изкопаеми Анел Тепе, обл. Кърджали 0,2 кв.км. "Зеорекс интернационал"ЕООД 2 26/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Дружба, обл. Пловдив 3,72 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 27/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Джурково, обл. Пловдив 3,15 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 3/29.12.2000 неметални полезни изкопаеми Гола Могила, обл. Стара Загора 0,19 кв.км. "Будоров-ММ-Михаил Будоров"ЕТ 2 4/28.03.2001 метални полезни изкопаеми Братия-Лисец, обл. Пазарджик 107 кв.км. "Асарел-Медет"АД 3 5/30.08.2001 неметални полезни изкопаеми Зеленика, обл. Кърджали 0,40 кв.км. "Гравелита"ООД 2 6/14.02.2002 метални полезни изкопаеми Батова река, обл. Добрич 10,24 кв.км. "Батова Рийвър Манганийз Майн"ЕООД 2 7/05.04.2002 неметални полезни изкопаеми Пещене, обл. Враца 4,63кв.км. "Агенор-3"ООД 3 8/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Папаза, обл. Разград 1,18кв.км. "Каолин"АД 3 9/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Тоби, обл. Варна 1,50кв.км. "Химекс-Христо Иванов"ЕТ 3
Източник: М-во на икономиката (21.12.2005)

България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)