Cumerio търси консолидация Белгийската компания Cumerio, собственик на медопреработвателния завод в Пирдоп, e отворена за преговори с други компании, които искат да я купят, съобщи Reuters. Склонни сме за консолидация при условия, благоприятни за Cumerio, е заявил пред белгийски финансов вестник изпълнителният директор Люк Делагей. През миналата година компанията обяви амбициозни планове за разширяване производствения капацитет на завода в Пирдоп. Това стана малко след като белгийската Umicore отдели медния си бизнес в нова компания. Cumerio притежава още медна рафинерия в белгийския град Олен и завод за медни продукти в италианския град Авелино. В плановете влиза и изграждането на производство за крайни продукти, но е възможно то да не е в Пирдоп, а в някоя от страните в региона. Преди дни шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев обяви, че през януари Кумерио България ще получи сертификат за първи клас инвестиция за изграждането на нов завод в Пирдоп. Ръст на производството от 5% отчита Кумерио България за 2005 г., съобщи SeeNews. Той се дължи на подобрената продуктивност. Произведени са 240 хил. т медни аноди. Предвижда се производството на медни аноди в Пирдоп да се разшири до 255 хил. т в края на 2006 г. и 315 хил. т през следващите няколко години. За целта според белгийската компания инвестициите ще бъдат между 70 млн. и 150 млн. EUR. 40% от доставките в Пирдоп идват от двата местни медни рудника - Елаците и Асарел Медет. Останалите 60% са от страни от Латинска Америка - Перу, Чили, Бразилия. През тази година усилията на компанията ще бъдат насочени в търсенето на други партньори от региона и страните от ОНД.
Източник: Пари (03.01.2006)

2005-а – годината без чужди капитали от приватизация Нито едно евро не е влязло в страната като пряка чужда инвестиция от приватизация през изминалата 2005 г. - прецедент в историята на раздържавяването у нас. Заради провалените няколко приватизационни сделки в страната не влязоха по груби сметки около 700 млн. EUR. Става дума за неосъществените продажби на Булгартабак, Бояна филм, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Русе и ТЕЦ Бобов дол. Въпреки това годината никак не е лоша за привлечените капитали отвън. Очакваните 2.2 млрд. EUR постъпления на свежи пари /на нивото от рекордната минала година/ отвън са само от проекти на зелено и експанзия на вече присъстващи в страната ни фирми. Това означава, че България е стъпила на здрави основи и може да разчита на приток от преки чужди инвестиции и без да има активи за продаване, коментира директорът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев. Инвеститор номер едно за 2005 г. е МобилТел. След закупуването на мобилния оператор от Тelekom Austria капиталът на дружеството бе увеличен с около 300 млн. EUR, които основно бяха използвани за разширяване на мрежата. На второ място е ЛУКойл, който през годината е инвестирал над 200 млн. EUR в развитие на мрежата от бензиностанции, разширяване на нефхтохимическата преработка и екологията. Съществен дял в привлечените външни капитали има банковият сектор. Само в три от търговските банки у нас увеличиха капитала си през годината общо с около 350 млн. EUR основно с цел разширяване на инвестиционните кредити за българския бизнес. Сред индустриалните инвестиции със значителни размери са тези, направени от гръцката Виохалко в София мед, инвестициите на Палфингер, Шишеджам, Кремиковци, Асарел Медет, Дънди прешъс и Овъргаз. Тук са и няколко големи инвестиции, направени в недвижимо имущество, на обща стойност около 200 млн. EUR. През 2006 г. очаквам привлечените преки чужди инвестиции да са от порядъка на 2.3 млрд. EUR, т.е. на нивото на тазгодишните, каза директорът на БАИ Павел Езекиев. Тук не са включени постъпления от приватизация. През новата година ще започне да се изпълнява най-мащабната до момента инвестиция в страната - изграждането на нови 670-ватови мощности в Марица-изток 1 от американската компания AES. Стойността на инвестицията е 1.045 млрд. EUR. В първите дни на януари ще бъдат официално връчени два нови сертификата, единият от които е за Първи клас. Той е на медопреработвателния комбинат в Пирдоп, където белгийската група Кумерио ще изгражда нови мощности, които ще разширят производството с близо 40%. Сертификат Трети клас ще получи френската компания Шнайдер за строежа на нова фабрика за електроматериали в община Марица. Инвестиционният проект е на стойност 16 млн. EUR, като се предвижда откриването на 320 нови работни места. В момента агенцията е в процес на одобряване на още шест нови проекта от първи клас, които са на стойност около 400 млн. EUR, каза Езекиев, без да уточнява подробности. Той обаче заяви, че догодина се очаква секторът на високите технологии да бъде на челните места по създаване на нови работни места. Все по-активни в инвестиционните си намерения стават и българските компании. През тази година те са направили инвестиции за 3.3 млрд. EUR, като очакванията на БАИ за следващата година са те да отбележат 10%-ен ръст. 2005 г. се е оказала рекордна за направените български инвестиции навън. Общата им стойност достига 250 млн. EUR.
Източник: Пари (03.01.2006)

Само по-големите предприятия от минната промишленост биха оцелели след влизането на страната ни в ЕС, ако държавата не положи усилия за удължаване на гратисния период за въвеждане на екологичните изисквания с още 5 години и не поеме своя финансов дял за отстраняване на замърсяванията. За това предупредиха вчера представители на Българската минна камара /БМК/. Необходимите средства за закриване и рекултивация на съществуващите депа за добив и първична преработка на подземни богатства по данни на камарата надхвърлят 1.2 млрд. лв., съобщи председателят на БМК Лъчезар Цоцорков. Отделно предприятията трябва да вложат още близо 500 млн. лв. за саниране на промишлените площадки и откритите рудници, каквито са изискванията на ЕС. Най-голям проблем обаче ще създаде строителството и експлоатацията на пречиствателни станции за отпадни води. За тях, освен че са необходими значителни средства, не са договорени никакви гратисни периоди за разлика от други държави като Полша, Чехия или Малта, при които въвеждането на тези съоръжения ще става в срок от 1 до 3 години след влизането им в ЕС. В същото време минната индустрия инвестира за екология годишно едва 10% от оборота, който прави. При около 1 млрд. лв. оборот това означава, че се влагат само 100 млн. лв. Средногодишно обаче трябва да се влагат двойно повече. От камарата настояват вместо до 2010 г. крайният срок за въвеждане и покриване на екоизискванията да се удължи до 2015 г. Това не може да стане с ново отваряне на преговорни глави и предоговаряне, а при предстоящото приемане на още две нови директиви - първо от ЕС, после и от България, смятат от БМК. Те са свързани с управление на твърдите промишлени отпадъци. Според Цоцорков държавата и бизнесът трябва заедно да постигнат по-добри условия при привеждането на бранша към изискванията на европейските екодирективи. За целта държавата трябва също да вложи средства за закриване на старите депа, останали отпреди приватизацията на минните предприятия, което е нейно задължение и практика в Европа. От БМК се оплакаха, че засега липсва координация и диалог между бранша и институциите. Единствено МОСВ се съобразявало с минната камара при някои от действията си, свързани с въвеждането на еконормите.
Източник: Монитор (18.01.2006)

600 млн. т отпадъци изхвърлят предприятията у нас за година. За сравнение, битовите отпадъци са 50-60 млн. тона годишно. Над 2 млрд. лв. са нужни на фирмите от минната промишленост, които са най-големите замърсители, да въведат европейските изисквания за опазване на околната среда, обяви председателят на Българска минна камара Лъчезар Цоцорков. От камарата настояват част от тези суми да бъдат платени от държавата.
Източник: Стандарт (18.01.2006)

Медодобивниците ще инвестират печалбата от скъпия метал Не водим дивидентна политика, имаме амбициозна инвестиционна програма за тази и следващата година от няколко десетки милиона лева за удължаване на живота на рудник Елаците. Така от ръководството на Елаците Мед коментираха рекордните цени на медта на Лондонската метална борса. След забележителна поредица от исторически борсови рекорди вчера медните фючърси достигнаха 4925 USD/т. В края на 2001 г. те се търгуваха по 1490 USD/т, през декември 2002 и 2003 г. по 1574 USD/т и 2000 USD/т и по 3170 USD/т в края на 2004 г. По данни на Българската минна камара през миналата година е произведен малко над 400 хил. т меден концентрат от трите български находища - Елаците, Асарел и Челопеч. Намеренията на Елаците са да разшири добива на руда и да търси нови запаси, което ще удължи живота на рудника със 7-8 г. През миналата година в Елаците са добити 33 млн. т минна маса, от които са преработени 12 млн. т руда. Около 11 млн. са преработените тонове медна руда в Асарел Медет през 2005 г. От 2004 г. компанията започна мащабна инвестиционна програма за над 100 млн. лв. Закупено бе ново минно оборудване и бяха подобрени всички операции. В резултат на това добивът на руда бе увеличен с 20% и достигна максималния си капацитет. Част от предвижданите инвестиции ще бъдат използвани през тази година за проучване на нови находища в района на Асарел. В рудник Челопеч през миналата година добивът на медна руда достигна 1 млн. т. Вложените инвестиции за разширяване на производството предвиждат до 2008 г. в Челопеч годишното производство на мед да достигне 21.7 хил. т, а на злато - 130 хил. тр.у.
Източник: Пари (03.02.2006)

Антимонополната комисия разреши сливане на две канадски компании Комисията за защита на конкуренцията разреши предстоящата концентрация на две канадски минни компании с ограничено присъствие в България. Искането за сливането между "Инко лимитид" и "Фалконбридж лимитид" е направено на 1 февруари и преди два дни КЗК излезе със становище. Двете компании почти не развиват дейност в България и концентрацията им няма да доведе до господстващо положение или да попречи за ефективната конкуренция в минния сектор, е мотивът на комисията. "Фалконбридж" внася минимални количества меден концентрат за медодобивния комбинат "Кумерио мед България" в Пирдоп. Основната дейност на "Инко" е производство и добив на никел, който не се преработва в страната, сочи проучването на антимонополистите. Търговската дейност на двете дружества няма да постави в неизгодна позиция трите предприятия за добив и преработка на мед в страната - "Асарел медет", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", пише още в решението. "Инко лимитид" със седалище в Торонто ще придобие най-малко две трети от акциите с право на глас на "Фалконбридж лимитид". "Фалконбридж" е сред крупните компании за добив, преработка и продажба на мед, никел, цинк и алуминий. Тя е на четвърто място в света по добив на никел и на трето по добив на цинк. След последното й сливане с "Норанда инк" "Фалконбридж" притежава активи за 12.5 млрд. долара, а чистата печалба годишно възлиза на 40 млн. долара. Според българското законодателство компаниите на пазара трябва да уведомяват комисията при концентрация. В случая с канадските компании сливането става извън страната, те не притежават дъщерни дружества в страната, затова и разрешението е станало бързо. Възможно е обаче чуждите инвеститори да имат и по-сериозни намерения за партньорство в България, смятат специалисти.
Източник: Дневник (05.04.2006)

Съветът на директорите на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 7.VI.2006 г. в 16,30 ч. в стола на управлението на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2005 г.; 2. приемане на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС приема годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; 3. приемане на доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за проверка на годишните финансови отчети на дружеството за 2005 г.; 4. приемане решение за разпределение на финансовия резултат; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на финансовия резултат; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2005 г. проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 2005 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема направените предложения за промени в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител; проект за решение - ОС избира предложения експерт-счетоводител за проверка на финансовите документи през 2006 г.; 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват на събранието лично или чрез упълномощени представители в съответствие с чл. 13, ал. 2 от устава на дружеството и във връзка с чл. 223, ал. 4, т. 4 ТЗ. Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 15,30 ч. Материалите за събранието и съответните проекторешения по дневния ред са на разположение на акционерите за безплатно ползване в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 21.VI.2006 г. в 17,30 ч. при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (21.04.2006)

За втора година председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев ще присъди наградите ИН 5 за най-успешни инвеститори и иноватори в българската икономика. ИН 5 отразява петте стълба на икономическия просперитет - индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Отличени ще бъдат 14 компании, сред които са Амилум България ЕАД, Асарел Медет АД, Бизнес иновационен център ИЗОТ, Бентонит, Лудогорие АД, Овергаз инк. АД, Фикосота ООД. За принос в развитието на работодателските организации ще бъдат отличени Съюзът на пивоварите и Асоциацията на млекопреработвателите.
Източник: Пари (26.04.2006)

Българска стопанска камара връчи на официална церемония годишните награди „ИН-5”, за принос в развитието на българската икономика през 2005 г на 14 фирми, две браншови организации и представители на медиите. Името на наградите – „ИН-5”, отразява петте основни стълба на икономическия просперитет – индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Призът се връчва всяка година около 25 април – датата на учредяване на БСК, на фирми, научни колективи, физически лица и медии с особен принос за развитието на българската икономика. Това е второто по ред издание на конкурса – Наградите „ИН-5” бяха учредени през 2005 г. по повод честването на 25-годишнината на БСК: ПЪРВА СТЕПЕН – голямата награда: СТАТУЕТКА „ИКАР”, СЕРТИФИКАТ И ВПИСВАНЕ В ПОЧЕТНАТА КНИГА НА БСК Категория ИНДУСТРИЯ - Фикосота ООД, Шумен, с Управител Жечко Кюркчиев. Връчва се за комплекс от постигнати резултати, свързани с усвояване на автоматизирани линии, старт на ново производство, осъществен износ в страни от 5те континента, сертифициране на 5 продукта и разкрити 400 нови работни места. Категория ИНОВАЦИЯ - Асарел Медет АД, Панагюрище, с Управител д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Връчва се за реализиране на широка програма от иновативни решения, довели до усвояване на върхови за времето техника, технология и лабораторни прибори. Категория ИНВЕСТИЦИЯ - Челопеч Майнинг ЕАД– Челопеч, с Изпълнителен директор Лорънс Марсланд. Връчва се за вложена успешна инвестиция, допринесла за двукратен ръст на износа, получен сертификат „Първи клас инвеститор” и експерименталното внедрена технология за производство на метали чрез високотемпературно окисляване под налягане с потенциал за допълнителна инвестиция. Категория ИНИЦИАТИВА Лудогорие АД – Кубрат, с Управител Калина Митева. Връчва се за комплекс от стратегически инициативи, довели до ръст в експортната и продуктова листа с 30 %, осъществен износ от 99 % в страни от 4 континента и внедрена нова технология за избелване на дървесина. Енергия АД – Търговище, с управител Желю Папазов. За успешно внедрен научен продукт и пускане в експлоатация на нова производствена линия, увеличила пазарния потенциал на дружеството в Испания, Франция, Италия, Русия, Узбекистан и др. Категория ИНТЕЛЕКТ - Научно-преподавателския колектив на ХТМУ-София, с ректор доц. Кирил Станулов За създадените научни продукти и новаторски решения с индустриален потенциал в областта на химическата, циментовата и металургичната промишленост ВТОРА СТЕПЕН: ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК, ДИПЛОМ И ВПИСВАНЕ В ПОЧЕТНАТА КНИГА НА БСК КАТЕГОРИЯ: ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ “Ес енд Би Индастриъл Минералс “ АД – Кърджали, с управител Юлиана Марева. За разширяване на международните пазари, ръст в инвестиционната програма, усвоени нов научен продукт и марка, получено признание на международни и национални изложения, и подобряване условията на труд в дружеството. Пластмасови изделия АД - Средец, с Изпълнителен директор - Костадин Чолаков. За постигнати добри финансови резултати, увеличена експортна листа с 42 %, завоюване на пазари във Франция и Румъния, усвояване на нова технология и пускане в експлоатация на цех за полипропиленови /РР/ влакна „Овергаз инк.” АД, с Изпълнителен директор Сашо Дончев. За провеждане на успешна стратегия, позволяваща непрекъснат ръст във финансовите показатели на дружеството и стабилност в инвестиционната му програма, както и за разкриването на нови 186 работни места. КАТЕГОРИЯ: СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ Бизнес иновационен ц-р „ИЗОТ”, с изп. директор Снежана Христова. За създадената възможност 130 малки и средни фирми да осъществяват развойна и внедрителска дейност, позволила да се усвоят системи за радиоизвестяване и охрана на отдалечени обекти, за управление и контрол на осветление, за криптозащита на файлове и др. съвременни технологии Ер Ликид България ЕООД, Пирдоп, с управител Марин Димитров. За постигнати високи резултати в инвестиционната политика, използване и внедряване на научен продукт, пускане на нова инсталация за индустриални газове и разкриване на нови работни места. Амилум България ЕАД, Разград, с председател на УС Светлозар Караджов. За дългогодишна и успешна производствена дейност, базирана на съвременни технологии, непрекъснато растящи пазари, системно обновление и усвояване на нови производствени линии за желатинизирани нишестета. КАТЕГОРИЯ: МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ Екофол АД – Търговище, с управител Иван Михайлов. За усвояване на 4 нови технологии за производство на торове и две производствени линии. За отвоювани нови пазарни ниши в САЩ и Турция, за достигнат 260% ръст на експортната си листа. ТРЕТА СТЕПЕН: ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК И ГРАМОТА КАТЕГОРИЯ: СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ „Монтажи Варна” АД, гр. Варна, с изпълнителен директор Георги Хекимов. За постигнати успехи в сертифициране на производството, ръст на работните места и пробив на международния пазар. КАТЕГОРИЯ: МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ “Лира” ООД – Търговище, с управител инж. Трифон Трифонов. За постигане на 75 % ръст в продуктовата листа, трайно подобряване на транспортната окомплектовка и усвояване на съвременна плазмена газова инсталация за рязане и обработка на детайли. ЕТ „ДЕИК-Христо Грозданов”, Пловдив, с управител Христо Грозданов. За пазарна реализация на продукти в Испания, разширяване на продуктовата структура и инвестиции в строителството на нов цех за производство. ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАГРАДИ (за медии и организации): ПОЧЕТЕН ЗНАК НА БСК и ДИПЛОМ Категория: ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НАРАБОТОДАТЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СЪЮЗ НА ПИВОВАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, с председател Владимир Иванов. За активно участие в международни проекти, свързани с изпитване на пивоварни сортове ечемик на територията на Република България, последвани от срещи и семинари, изработване на Харта за социално партньорство, активно партниране при хармонизиране на законовата уредба и доближаване до европейските норми на работа. АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ, с председател Димитър Зоров. За постигнат ръст на членския състав, реализиране на 17 инициативи през годината, участие в 3 проекта, 8 семинара и 4 изложения. За далновидна позиция при покриване на европейските критерии за безопасност на продуктите на млечна основа и активно партньорство с БСК. КАТЕГОРИЯ: МЕДИИ Електронна медия: ТЕЛЕВИЗИЯ „ЕВРОПА” - За цялостен принос за повишаване информираността относно европейските перспективи пред българската икономика и за активно партньорство с Българската стопанска камара Печатна медия: СП. „МЕНИДЖЪР” - За целенасочената дългогодишна дейност и принос в развитието на мениджърските екипи Специализирано радио предаване: „ПОРТФЕЙЛ”, Р. ДАРИК - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Специализирано тв.предаване – „БИЗНЕСЪТ”, Би ТВ, За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Спец. рубрика в печатно издание – Икономическия отдел на В. „ТРУД” - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара Интернет медия: „БИЗНЕС ИНДУСТРИЯ КАПИТАЛИ” - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за дългогодишно партньорство с Българската стопанска камара РЕВЕРЕН ЗНАК и ГРАМОТА: Журналист в печатно издание: Валентин Георгиев, в. Монитор - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара Журналист в електронна медия: Васил Чобанов, р. Нова Европа - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара Александър Райков, тв. 7 - За обективно и всеобхватно отразяване на икономическата проблематика, и за коректно партньорство с Българската стопанска камара
Източник: БСК (27.04.2006)

Българска стопанска камара връчи наградите „ИН-5” На 26 април 2006 г. се състоя официалната церемония по връчването на годишните награди на БСК – „ИН-5”, за принос в развитието на българската икономика през 2005 г. Сред гостите на събитието бяха министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, както и г-н Станимир Бързашки и г-н Стоян Сталев. Председателят на БСК г-н Божидар Данев раздаде награди Първа степен – статуетка ИКАР, сертификат и вписване в почетната книга на БСК в следните категории: ИНДУСТРИЯ - Фикосота ООД, Шумен; ИНОВАЦИЯ - Асарел Медет АД, Панагюрище; ИНВЕСТИЦИЯ - Челопеч Майнинг ЕАД– Челопеч; ИНИЦИАТИВА - Лудогорие АД – Кубрат и Енергия АД – Търговище; ИНТЕЛЕКТ - Научно-преподавателския колектив на ХТМУ-София. Втора награда Почетен знак на БСК, диплом и вписване в почетната книга на БСК взеха: в категория ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Ес енд Би Индастриъл Минералс АД – Кърджали, Пластмасови изделия АД – Средец и Овергаз инк.” АД. В категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ носители станаха Бизнес иновационен ц-р ИЗОТ, Ер Ликид България ЕООД, Пирдоп и Амилум България ЕАД, Разград, а категория МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ - Екофол АД – Търговище. Трета награда Почетен знак на БСК и грамота получиха „Монтажи Варна” АД, гр. Варна в категория СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ; и Лира ООД – Търговище и ЕТ ДЕИК-Христо Грозданов, Пловдив при МАЛКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. Съюзът на пивоварите в България и Асоциацията на млекопреработвателите в България бяха отличени за Принос в развитието на работодателските организации.
Източник: Капиталов пазар (27.04.2006)

Минната индустрия е силно енергоемка, затова сме притеснени от високите цени на петрола на международните пазари. За щастие високата цена на медта временно решава този проблем и ни позволява да инвестираме. Значителна част от инвестициите ни бе насочена за увеличаване на енергийната ефективност и намаляване разходите на електроенергия и горива в производството. Само миналата година сме инвестирали 45 млн. USD. Внедрихме ново минно оборудване и технологии, които също увеличават производителността. В резултат на това тази година в рудник Асарел ще добием 40 млн. т минна маса при 35 млн. т през миналата година. С 1 млн. т ще увеличим добива на руда.
Източник: Пари (28.04.2006)

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ допуска прилагане на представения счетоводен отчет за 2004 г. на "Асарел - Медет" - АД, Панагюрище, по ф. д. № 3966/91.
Източник: Държавен вестник (19.05.2006)

Националната електрическа компания (НЕК) губи постепенно част от големите си потребители заради либерализацията на енергийния ни пазар. Тази тенденция се задълбочи рязко през последните 2 години, след като компанията спря преките доставки на ток за големи потребители. В момента електричеството се изкупува от седемте частни електроразпределителни дружества, които пък го препродават с отлична печалба на фирми и битови потребители. С поправки в енергийния закон обаче се предлага лицензът на НЕК да бъде разширен така, че отново да има достъп до пазара на ток средно напрежение, до който няма достъп от 4 години насам. Така се очаква НЕК да свие пазарния дял на електроразпределителните фирми, които на практика са монополисти без конкуренция. През април съветът на директорите на НЕК ЕАД взе решение за преструктуриране на дружеството. Приетият модел за преструктуриране е чрез образуване на ново дъщерно дружество, 100 процента собственост на НЕК, което да изпълнява функциите на оператор на електроенергийната система, администратор на балансиращия пазар и експлоатация и поддръжка на преносната мрежа, която остава собственост на НЕК. Преструктурирането на НЕК е заради Директива 2003/54 на ЕС за юридическо, функционално и счетоводно отделяне на преносния системен оператор от дейностите на дружеството, несвързани с преноса и които могат да се конкурират на пазара, по-специално търговията и производството. След преструктурирането компанията ще изпълнява функциите на обществен доставчик, на производител от ВЕЦ и на търговец на електроенергия. Така компанията ще изкупува електроенергията по сключените дългосрочни договори с ТЕЦ "Марица изток 1", ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Марица изток 3", както и енергията от възобновяеми енергийни източници и ко-генерация по преференциални цени, а също така, при решение от страна на Министерския съвет, ще продължи да развива проекта "АЕЦ Белене". Приетият модел на преструктуриране на НЕК обаче доведе до "високо напрежение" в Министерството на икономиката и енергетиката, след като зам.-министър Иванка Диловска си подаде оставката в знак на несъгласие с този модел на преструктуриране. Очаква се министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров да одобри предложението на шефовете на компанията в началото на юни. Освен това, НЕК е внесла предложение в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за увеличение на цената на тока с 15 на сто от 1 юли. Причината е, че АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи с изключение на ТЕЦ "Марица изток" 1 и 3 също настояват с 5 до 11 на сто по-скъпа електроенергия. Това автоматично пък ще качи цените по веригата. Електроразпределителните дружества също поискаха по-висока цена на електроенергията от 6,5 до 8,5 на сто. Така на практика фирмите у нас ще се изправени пред алтернативата дали да сключат преки договори с производители и НЕК или да купуват енергията на по-висока цена от електроразпределителните дружества. В момента НЕК губи и от преките доставки на ток без нейно посредничество, които непрекъснато се увеличават. Показателно е, че преки доставки от производители на ел. енергия без посредничеството на НЕК са договорили "Агрополихим", "Юмикор", "Асарел медет", "Полимери", "Стомана индъстри", "Девня цимент", и мини "Марица изток". Очаква се до края на годината още поне 4 големи предприятия в страната да сключат директни договори с производители на ток. ". Всичко това води и до намаление на печалбата на компанията. Според изпълнителния директор Любомир Велков цената на тока ще се повиши след затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй" в края на тази година. Сега НЕК купува скъпа електроенергия от ТЕЦ и по-евтина от АЕЦ, а догодина реакторите, които произвеждат с най-ниска себестойност ще бъдат спрени. Цените, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, принуждават електрическата компанията да губи по 4-5 лв. от всеки продаден мегаватчас на електроразпределителните фирми, допълни шефът на НЕК. В момента разликата се покрива от износа на ток, но догодина това вече ще бъде невъзможно. Няма да има дефицит на електроенергия в България след спирането на двата блока, но през зимата ще трябва да спрем износа, твърди шефът на Централното диспечерско управление на НЕК Митю Христозов. Така на практика компанията ще може да изпълнява вече сключени договори за износ на електричество, но няма да може да сключва нови заради намалелия капацитет на електропроизводствената ни система. Което пък означава, че България ще загуби лидерската си позиция на износител на електричество.
Източник: Монитор (26.05.2006)

Държавата ще прави инфраструктурата в индустриалните зони Вместо да подкрепя само отделни инвестиционни проекти, държавата може да насърчава по-ефективно индустриалните зони, като изгражда прилежащата инфраструктура. Тези преференции сега се дават само за инвеститорите от първи клас, които влагат над 70 млн. лв. в икономиката. Предложението ще бъде записано в промените на Закона за насърчаване на инвестициите, които са в работен етап, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Стоян Сталев. Идеята е държавата да финансира изграждането на пътища и канализации в териториални клъстъри или икономически зони, така че общите комуникации да обслужват повече компании. Броят на частните и общински зони през последната година рязко се увеличи. Пример за това са зоните в Русе и Раковски, обясни Сталев. Индустриалният клъстър в Средногорие, който обедини миналата година четирите най-големи медодобивни компании в страната "Асарел медет", "Юмикор", "Челопеч майнинг" и "Елаците мед", също кандидатства пред държавата за финансиране на прилежащата инфраструктура. Поради ограничения ресурс досега са отпуснати средства само три проекта - на германската компания "Линднер" в София, на френската "Монтюпе" в Русе и на турския холдинг "Шишеджам" в Търговище.
Източник: Дневник (29.05.2006)

"Кумерио" подготвя още 30 млн. евро за екосъоръжения Белгийската медодобивна компания "Кумерио" ще инвестира 30 млн. евро в екосъоръжения в металургичния комбинат в Пирдоп до края на 2007 г. Това обяви главният изпълнителен директор на компанията Люк Делаге, който пристигна в София за откриването на пречиствателната станция за промишлени отпадни води в завода. Около 20 млн. евро "Кумерио" ще използва за сероочистващи филтри и технологии, а с останалите средства ще бъде изградена канализационна система, заяви Делаге. С внедряването им производителят на мед ще намали обема на емисиите серен диоксид, които предприятието отделя в атмосферата, до допустими норми. Предстоящите инвестиции са част от ангажиментите на бившето "Юмикор мед" по приватизационния договор за комбината и по комплексното разрешително за дейността на основните промишлени инсталации, издадено от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). С тях инвестициите на "Кумерио" за покриване на стандарти за опазването на околната среда ще надхвърлят 60 млн. евро. Общата стойност на инвестициите на "Кумерио" в завода в Пирдоп към момента е 150 млн. евро. До месец започва изграждането на ново преработвателно предприятие за добив на катодна мед с капацитет 180 хил. тона годишно, или три пъти по-голям от този на старата рафинерия, която оперира в момента. Реализацията на проекта ще струва 70 млн. евро, като по план новото електролизно производство трябва да заработи в началото на 2008 г. Допълнително за модернизацията на металургичния комбинат ще бъдат заделени още 12 млн. евро. С изграждането на новата рафинерия ръководството на "Кумерио" ще се опита реши проблемите с недостига на доставки на катодна мед за страните от черноморския басейн, където пазарът бележи растеж от над 4 на сто годишно по оценки на експерти. Реализирането на проекта ще направи от България основен център (hub) за бизнеса на "Кумерио", която разполага с предприятия още в Белгия и Италия. Компанията е водещ доставчик на катодна мед за региона, а близо една трета от доставките на суровини се осъществяват от местни рудници, заявиха от ръководството на компанията. В страната комбинатът в Пирдоп си набавя медни концентрати от разположените наблизо мини "Асарел Медет" и "Елаците". Сред приоритетите на "Кумерио" ще бъде и запазването на статута на компанията на разходно-ефективна компания, което предвижда запазване на текущия брой на заетите в завода в Пирдоп или нови съкращения, по думите на Делаге. Към момента персоналът в предприятието наброява 800 души.
Източник: Дневник (30.05.2006)

Пътуващ семинар на тема „Технологично обновление и подготовка на кадри – проблеми, опит и предизвикателства пред българския бизнес” се проведе на 6 юни т.г. в гр. Панагюрище. Повече от 30 представители на браншови организации и фирми от различни сектори на икономиката участваха в семинара, който беше организиран от Българската стопанска камара, Европейския иновационен център – България, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията, Българската минно-геоложка камара, Сдружението на предприемачите – Панагюрище, и фирмите „Асарел Медет” АД и „Оптикоелектрон Груп” АД. Участниците имаха възможността да се запознаят с практиката на „Асарел Медет” и „Оптикоелектрон Груп” АД по обучение на персонала и подготовката на кадри за своите производства. Беше споделен, също така, практическият опит на ръководителите „Човешки ресурси” на двете най-големи металургични предприятия у нас – „Стомана индъстри” и „Кремиковци”.
Източник: Други (08.06.2006)

АЕЦ "Козлодуй" ще продава повече ток на големите компании АЕЦ "Козлодуй" ще продаде до края на годината 1.4 млн. Мwh директно на големи потребители на енергия, след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определи квотите за продажба на свободния пазар. По-голямата квота се дава заради очакваното увеличено потребление на обществения сектор и привилегированите потребители, както и за да се стимулира развитието на пазара. В мониторинговия доклад на ЕК се отбелязани ограничените мерки за либерализацията му. Сделките с енергия на атомната централа са най-предпочитаните за привилегированите потребители главно заради сравнително по-ниската цена в сравнение с останалите производители. Централата има подписани договори с "Кумерио мед","Асарел медет", "Стомана индъстри", "Лукойл Нефтохим", "Полимери", "Челопеч майнинг", "Елаците мед" и лицензирания търговец "ЕФТ България". След увеличаването на квотата от атомната централа ще купуват "Дуропак Тракия папир", "Берг фитинги - Монтана" и лицензираният търговец "Енерджи партнърс". Централата по данни на регулатора има около 35% пазарен дял и произвежда около 40% от енергията в България. Привилегировани потребители са онези компании, които нямат задължения към НЕК и от юли техният брой ще бъде увеличен с компании с годишна консумация не по-малка от 9 гигаватчаса. В тази група по данни на регулатора ще влязат 92 компании, които са присъединени към мрежата на средно напрежение, където са клиентите на електроразпределителните компании. До момента като участници в пазара са регистрирани пет търговци и 14 компании. Намалени са количествата на ТЕЦ "Марица-изток 2" в сравнение с първото полугодие на тази година заради изискването на ЕБВР по заема за финансиране на строителството на сероочистките на пети и шести блок. Дружеството има петгодишен договор за изкупуване на тока от Националната електрическа компания (НЕК). В началото на годината централата обяви, че се оттегля от участие в пазара. Няма решение дали ще продължим да участваме в пазара, преговаряме с компаниите, които искат да купуват ток от нас, да продължат, коментираха от ръководството на дружеството. Оттам припомниха, че цената на енергията беше повишена от комисията. До оттеглянето си централата продаваше на ОЦК и "ЕФТ България" При определянето на квотите регулаторът е отчел предстоящото приключване на сделката за продажбата на ТЕЦ "Варна" на ЧЕЗ. Условията по договора са получаването на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и подписан договор за студен резерв с НЕК. Той ще влезе в сила през октомври и параметрите по него вече са уточнени, съобщиха от регулаторната комисия. Оттам обясниха, че възможностите за регулиране на ТЕЦ "Марица 3" и "Топлофикация Русе" са ограничени, което затруднява участието им в пазара.
Източник: Дневник (30.06.2006)

ЛЕКС КОНСУЛТИНГ и/или неговите съдружници, самостоятелно или от името на дружеството, са участвали като консултанти в осъществяване на множество проекти, по - важните от които: изготвяне на над тридесет правни анализа на различни търговски дружества; образуване и регистрация на голям брой дружества за участие в приватизацията на държавни и общински предприятия, както и защита на техните интереси при водене на преговори и сключване на приватизационни договори с приватизиращия държавен орган; изготвяне на документация и оферти, участие в преговори и/или консултантски услуги по повод приватизацията на предприятия от различни отрасли: "ЕЛАЦИТЕ МЕД" ЕАД - Софийска област, "АСАРЕЛ МЕДЕТ" ЕАД - Панагюрище, "МОНОЛИТ" ЕАД - Монтана, "ТУНДЖА" ЕАД - Ямбол, "ОСМИ МАРТ" ЕАД - София, "МРАМОР - ГРАНИТ" ЕАД - София, "БАЛКАНСКАЛ" - Ябланица, "МОДУС" ЕАД - Хасково, "УНИВЕРСАЛ" ЕООД - гр.Любимец, "МРАМОР - БЕРКСТОН" ЕАД - Берковица, Печатница "ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ" - София, "ФЕНИКС-РЕСУРС" ЕООД - гр.Дупница, "ФЕНИКС-РЕСУРС" ЕООД - гр. Благоевград, "БУЛГАРГЕОМИН" ЕАД - София, "ХЕМУС М" ЕАД - Мездра, ВЕЦ "Черни Осъм" и други. ЛЕКС КОНСУЛТИНГ има сериозен опит и в предоставянето на концесионни права - изготвяне на цялостни правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи на находища, ползвани от: "КРЕМИКОВЦИ" АД, "МОНОЛИТ" ЕАД, "ХЕМУС - М" ЕАД, "ДЕВНЯ ЦИМЕНТ" АД, "ОСОГОВО" ЕАД ЛЕКС КОНСУЛТИНГ е участвало като консултант и при реализация на инвестиционни проекти за строителството на различни обекти. Осигурили сме цялостно правнo обслужване на процеса по изграждане на хотел "СВ. ГЕОРГИ" в курорта Боровец, хотел в Благоевград, на офиссграда на "БЪЛГАРИЯ ПЛАТИНИУМ ГРУП" в центъра на София и множество по-малки обекти в столицата. Дружеството има сериозен опит и в производството по несъстоятелност. Били сме консултанти в рамките на производството по несъстоятелност на "Стомана" АД - Перник, "КОЦМ", "Тунджа" АД и други. Управляващият съдружник Йордан Йорданов е включен с списъка на синдиците.
Източник: Фирмена информация (18.07.2006)

Въздух за 780 млн. лв. На 11 август т.г. беше обнародвана Наредбата за издаване и преразглеждане на разрешителни за търговия с емисии на парникови газове. По силата на този нормативен документ до 31 август т.г. най-големите български предприятия за преработка на метални руди, производство на чугун, стомана, цимент, вар, стъкло, целулоза и керамика, трябва да подадат заявления за издаване на разрешителни за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Ако до 1 януари 2007 г. комбинатите нямат такова разрешително, те трябва да бъдат затворени. На тази дата България влиза в Европейската схема за търговия с квоти за емисии и всяко българско предприятие ще може да търгува свободно квотите си за замърсяване на въздуха с парникови газове с други заводи в Европейския съюз. За да може да купува или продава разрешителни за емисии на парникови газове, един комбинат трябва да знае каква квота за замърсяване има. След като на предприятието му е известно колко тона СО2 му е разрешено да изхвърли в атмосферата при производството си, то може да изчисли дали има нужда да купи допълнителна квота на специализираната Европейска борса за парникови газове (за да може да произвежда повече) или част от квотата му ще остане (понеже комбинатът ще произвежда по-малко или ще инвестира в екосъоръжения, които намаляват замърсяването). Квотите за над 170-те комбината в България, които по силата на Протокола от Киото могат да получат разрешителни за търговия, трябва да се определят от МОСВ чрез Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове. Там трябва да са записани количествата, определени за всяка инсталация. България трябва да предостави два такива плана за одобрение на Европейската комисия (ЕК) - един за 2007 г. и един за периода 2008 - 2012 г. Планът за 2007 г. трябваше да бъде внесен в ЕК до 30 април т.г. Това обаче не е станало, защото документът още не е одобрен от Министерския съвет (МС). Подготвеният от екоминистерството вариант беше отхвърлен на 27 април в правителството. Така дни преди изтичане на крайния срок за подаване на заявленията предприятията са в пълно неведение за какви квоти става въпрос. По информация от ековедомството последният срок за внасяне на плана за 2007 в ЕК е в първата половина на септември. До края на същия месец той вече трябва да е одобрен от комисията и от МС. Планът за периода 2008 - 2012 г. пък трябваше да бъде даден на ЕК на 30 юни, за да го одобри до октомври 2006 г., и трябва да бъде да приет от МС най-късно през ноември. Той също закъснява.
Източник: Капитал (28.08.2006)

"Асарел Медет" обмисля да предложи акции на борсата Едно от най-големите добивни предприятия за руда на цветни метали и концентрати в България - "Асарел Медет", обмисля да предложи акции на Българската фондова борса (БФБ) чрез първично публично предлагане (IPO). Това обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Лъчезар Цоцорков. Планираме до две-три години да излезем на борсата с дял от 15-20%, но преди това трябва да реализираме програмата си за модернизация на предприятието, за да бъдем по-атрактивни за инвеститорите, каза пред Лъчезар Цоцорков. По думите му експертите на дружеството вече са проучили фондовия пазар и са преценили, че плюсовете за финансиране от борсата са повече от минусите и затова мениджърите ще предложат на акционерите тази възможност. Инвестиционната програма на "Асарел Медет" е продиктувана от ангажиментите на страната към ЕС по спазването на екологичните и технологични стандарти в отрасъла. Само през тази година компанията ще отдели 80 млн. лв. за обновяване на технологията в мината и обогатителната фабрика в рамките на предприятието, съобщиха от ръководството й. Капиталовложенията на предприятието през миналата година са 50 млн. лв. според финансовия отчет на дружеството. Финансирането им се осигурява от собствени средства и банковите кредити, информира Лъчезар Цоцорков. Ключово значение за разходите, които ще бъдат направени в "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде приета в България през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струва на минния бранш около 2 млрд. лв., каза още Цоцорков, който е и председател на Българската минно-геоложка камара. "Асарел Медет" е собственост на регистрираната в България "Асарел инвест", в чиято приватизация мажоритарно участва австрийската компания "Фьост-Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading). Близо 90% от продукцията си предприятието продава на завода за добив за мед на белгийската "Кумерио" в Пирдоп. Каре "Асарел Медет" очаква оперативната печалба на предприятието да нарасне до около 30 млн. лева при предвиждан оборот около 300 млн. лв. За сравнение, през миналата година регистрираната от дружеството печалба преди данъци и лихви беше 6.48 млн. лв., а нетните приходи от продажби - 241 млн. лв. Причината за предвижданото значително повишение на финансовите резултати за 2006 г. са запазващите се високи цени на цветните метали на международните борси и подобряването на ефективността на предприятието в резултат на направените инвестиции. Ръстът на добивите на руда в мината се очаква да бъде над 12% до 13 млн. тона, а минната маса 41 млн. тона.
Източник: Дневник (28.08.2006)

“Алки - Л” ЕООД, изключителен представител на "Либхер" за земекопна техника, авто- и кулокранове за България, тържествено откри в присъствието на много гости новата си административно-сервизна база, намираща се на бул. “Самоковско шосе” 10Д. "Алки - Л” ЕООД е десет години на пазара. Факт е, че концернът "Либхер" има изключително високи общовалидни критерии към своите представители. Поради това ръководството на “Алки - Л” ЕООД полага много усилия, за да отговори в най-голяма степен на тези безкомпромисни изисквания, съобразявайки се в условията на днешната действителност и особености в развитието на страната ни. Клиенти на фирмата са “Асарел Медет” АД, “Сиенит” АД, СК “Арнаудов”, “Копекс” ЕООД, “Галчев инженеринг груп” АД, “Химремонтстрой” АД и много други.”
Източник: Строителство Градът (26.09.2006)

БСК с ново име заради Европейския съюз "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" е новото име на българската стопанска камара. Това решиха делегатите на извънредното Общо събрание на бизнес организацията. Промяната на името се налага заради преименуване и на конфедерацията на европейския бизнес, чийто член БСК е от 2000-та година. През пролетта на тази година Конфедерацията препоръча на всички свои организации-членки да променят името си, за да демонстрират общото си членство в европейската структура. До 13 души се разширява Изпълнителното бюро на стопанската камара, бе решено още на Общото събрание. Новите членове на Изпълнителното бюро са Антон Петров - управител на "Виохалко", Щефан Шишковиц от "ЕВН България" и Камен Колев - заместник-председател на камарата. Останалите в Изпълнителното бюро на Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес са Божидар Данев, Георги Шиваров, Дикран Тебеян, Петър Денев - всички от камарата, Лъчезар Цоцорков - "Асарел Медет", Филип Ромбаут - "Агрополихим", Валентин Захариев - "Интертръст", Радосвет Радев - Дарик радио, Сашо Дончев - "Овергаз инк" и Величко Александров - "ИТА холдинг".
Източник: Дарик радио (06.10.2006)

"Асарел медет" се включва в проект за мините в Бор Българското медодобивно предприятие "Асарел медет" - Панагюрище, ще се включи в проекта на австрийската компания "Фьост Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading) за участие в приватизацията на сръбската компания "Минно-преработвателна база Бор" (Rudarsko-topionicarski bazen Bor, RTB Bor), предаде агенция Ройтерс. Информацията беше потвърдена от изпълнителния директор на "Асарел медет" инж. Лъчезар Цоцорков. Австрийската компания е купила тръжната документация и ще участва в насрочения търг за раздържавяване на медните мини. Крайният срок за офертите е 30 октомври. "Интересуваме се основно от това мините да заработят", е заявил пред Ройтерс Карл Мистлбергер. Освен двата медни рудника в Бор сръбската компания притежава леярна и флотационна фабрика. Наддаването ще започне при минимална тръжна цена 266.65 млн. долара. От бъдещите собственици се очаква да вложат 63.5 млн. евро (80 млн. долара), пишат сръбските медии. Междувременно от компанията майка - стоманодобивния гигант "Фьост Алпине", през миналата седмица са отрекли да имат интерес към търга за сръбските мини. Според експерти подобна инвестиция е твърде рискова, тъй като състоянието на базата е изключително лошо. Ако проектът се осъществи, "Асарел медет" може да участва с експерти в производството, обясни инж. Цоцорков. Той припомни, че австрийската компания е съсобственик в панагюрския комбинат и затова са ги поканили като възможен партньор. Предварителният оглед на мините е показал, че много от съоръженията са разрушени и са необходими големи инвестиции за възстановяването. Допълнително трябва да се вложат и средства в опазването на околната среда.
Източник: Дневник (11.10.2006)

Ковачки - и в сръбската приватизация. След като придоби значителни активи в българската икономика (най-вече в енергетиката), бизнесменът Христо Ковачки се яви като купувач и на сръбски предприятия. Преди седмица "Брикел", която е собственост на самоковския бизнесмен, спечели търга за продажба на фабриката за гумени изделия "Траял" в Крушевац. "Брикел" купува 76.9% от нея за 12.1 млн. евро. Фирмата на Ковачки обещава 25.1 млн. евро инвестиции във фабриката. Конкурент на "Брикел" в процедурата е била холандската "Елкор холдинг". "Траял" е най-голямото държавно предприятие в Крушевац. В него работят около 3450 души. Христо Ковачки притежава завод за автомобилни гуми и в България - в Габер. Той е собственик на "Мина Станянци", "Ел Ем Импекс" и няколко ВЕЦ. Под негов контрол са топлофикациите в Бургас, Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Той е акционер и в софийската Общинска застрахователна компания. От "Брикел" отказаха подробности за покупката в Сърбия, както и за плановете им за бъдещи инвестиции в западната ни съседка. В момента в процедура по приватизация в Сърбия е и "Минно-преработвателна база Бор". Предприятието, в което влизат два медни рудника, леярна и обогатителна фабрика, се продава на търг с начална цена 266.65 млн. долара. Макар че пряко не участва в процедурата, панагюрската фирма "Асарел медет" е технически подизпълнител на австрийската "Фьост Алпине интертрей- динг", която кандидатства за сделката. "Ангажирали сме се пред тях да направим някои проучвания, но иначе не участваме в процедурата. Запасите там са ограничени, а и всичко е съсипано от войната", каза изпълнителният директор на "Асарел медет" Лъчезар Цоцорков.
Източник: Капитал (20.10.2006)

България губи над 10 млрд. долара от концесиите в Асарел, Челопеч и Елаците Само от концесиите за подземни богатства в Асарел, Челопеч и Елаците, държавата е губи 7 млрд. долара, посочват в доклад до парламентарната комисия за борба с корупцията от екосдружението “Зелени Балкани”, оповестило документа в четвъртък. В него са отбелязани проблемите, свързани с концесиите на подземни богатства и предложенията за тяхното разрешаване. Докладът е бил поискан от председателя на комисията Бойко Великов (БСП) след двучасова среща с еколозите в сряда и представлява солидна подкрепа на тезата на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за преразглеждане на политиката на страната в управлението на подземните богатства. Чакъров дори инициира създаването на междуведомствен съвет за концесиите, който трябва да излезе с предложение пред Министерски съвет за повишаване на таксите, плащани за проучване, търсене и добив на подземни богатства, защото в момента приходите от концесии били малко. От екосдружението са изчислили, че добивните комплекси в Асарел, Челопеч и Елаците са били приватизирани само за 0,1 –0,5 на сто от тяхната стойност. Държавата е платила за изграждането на комбинатите 2,5 млрд. долара, а са продадени за под 20 млн. долара, като на новите собственици са били опростени разходите да капитално строителство, с което данъкоплатците били ощетени с няколкостотин милиона долара. Затова от “Зелени Балкани” искат обявяване на приватизационните договори за нищожни и повторна продажба на до 49 на сто от акциите им на търг. Еколозите обвиняват частните собственици, че не инвестират в пречиствателни съоръжения, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните му екоинспекции не санкционират замърсителите, а собствениците на пострадалите гори и земи не са обезщетени, въпреки че са загубили между 60 и 120 млн. долара. В доклада се посочва, че комбинатите, преработващи руди, трябва да бъдат задължени да строят със свои средства екосъоръженията и да обезщетят собствениците на замърсени гори и ниви. Държавата получава унизително ниски концесионни такси за подземните богатства, чийто размер е едва 1-1,5 процента от добитите метали, твърдят от сдружението. Според тях запасите на метали в Асарел, Челопеч и Елаците са за над 10 млрд. долара, като оценката им била според покачването на цените на металите на Лондонската борса. Така държавата губела 7 млрд. долара и трябвало да се сключат концесионни договори, гарантиращи нейните интереси. Концесионерите също така криели печалбите си и не плащали дължимите за това данъци, заради което еколозите настояват за данъчно-финансова ревизия на предприятията и нейните резултата да се използват да прекратяване на договорите. Като друг проблем се очертава загробването на по-бедните на метали руди, от което държавата губела 3-4 млрд. долара от Челопеч и 700 млн. – от Асарел, пише в оповестения доклад. В него се иска собствениците да спазват утвърдените от Закона за подземните богатства показатели за извличане на металите. Еколозите настояват да се забрани износът на цветни и редки метали и концентрати за преработка, от което държавата се е лишила от 70-150 хил. работни места за обработката на крайните продукти. Заради експорта на метали без ДДС, хазната ни пак била изгубила милиарди, пресмятат от “Зелени Балкани”.
Източник: Медия Пул (27.10.2006)

Губим $10 млрд. от концесии на три мини България губи $10 млрд. от концесиите на мините Асарел, Елаците и Челопеч. Това стана ясно от доклад на "Зелени Балкани". Той бе внесен в парламентарната комисия за борба с корупцията ден след като съдът задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да излезе със становище по намерението на "Дънди Прешъс" да добива злато от Челопеч. Еколозите са изчислили, че концесиите на трите мини са губещи за държавата, защото таксите са под 1,5% от добитите метали. България е вложила над $2,5 млрд. за изграждането им, а от продажбата е получила под 20 млн. Еколозите твърдят още, че чужденците не влагат в пречиствателни съоръжения и стопаните на пострадалите в близост гори са ощетени със $100 млн. Концесионерите извличали само богатите и лесни руди, а оставяли по-бедните. От това губим над $3-4 млрд. от Челопеч и 700 млн. от Асарел, твърдят експертите.
Източник: Стандарт (27.10.2006)

Проектозакон на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за екологичната отговорност изправи на нокти бизнеса. Нормативният акт предвижда от май 2007 г. компаниите да заделят средства за предотвратяване и отстраняване на щети при замърсяване на природата. Предприятията ще трябва да представят и финансови гаранции за покриване на екологични рискове. Идеята на министерството на Джевдет Чакъров е компаниите да сключват договори за банкова гаранция или застраховка на финансовия риск в полза на МОСВ. С парите ще се покриват разходите по евентуално замърсяване, ако фирмите не са в състояние сами да ги платят. Все още обаче не е ясно нито под каква форма ще са гаранциите, нито на каква стойност. Законопроектът, който все още е в работен вариант и трябва да бъде гласуван от колегиума МОСВ, ще се отнася за всички предприятия от металургията, минно-добивната, химическата промишленост, енергетиката, управлението на отпадъци и др. В него са предвидени и глоби от 10 до 50 хил. лв. за предприятие, което при заплаха от екощети не предприеме превантивни мерки и не съобщи на съответните институции. Ако не спазват екопредписанията, компаниите ще плащат от 5 до 25 хил. лв., а ако не изпълнят постановените превантивни или оздравителни мерки - от 10 до 100 хил. лв. Проектът се подготвя заради евродирективата за екологичната отговорност, която страните - членки на ЕС, трябва да отразят в законодателството си до април. МОСВ обаче избързва с този закон, смята Иво Попов, управител на "Поввик - ООС", която предлага консултантски услуги в сферата на екологията. Директивата е още нова, в момента се въвежда на национално ниво в цяла Европа и България трябваше да изчака, за да види какво ще покаже опитът на други страни, смята Попов. Бизнесът се притеснява и от липсата на методика за изчисляване на риска от замърсяване на околната среда. Според Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), цената на екощетите трябва да бъде изчислявана по сектори. Не бива да се окаже, че "Кремиковци" внася 5 хил. лв. гаранция в екоминистерството, а един едноличен търговец дължи същата сума, заяви Иванов. Така се случи например при наредбата за екотаксите за бялата и черната техника, в която тарифите се определяха на килограм вместо според разходите за преработка на отпадъците, припомнят от организацията. От КРИБ се опасяват, че екоминистерството може да регулира субективно цените на риска, без да направи точни изчисления. Все още не е ясно дали ще се приеме обща методика за оценка на опасностите, или ще се създаде специално приложение към наредбата, която ще урежда въпроса с финансовото обезпечаване, обясни Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел - Медет", които участват в дискусиите по законопроекта. Според Евгени Иванов са нужни поне 5-6 месеца, за да се изчисли цената на риска във всички браншове. Дотогава няма как компаниите да знаят колко ще трябва да заделят за обезпечаване на евентуални поражения по околната среда.От Българската стопанска камара (БСК) също призоваха за изготвянето на точни указания за оценка на опасностите, които да включват различни фактори като мащаб и значимост на въздействието, чувствителност на засегнатата част от околната среда, вероятността за възникване на замърсяване и други. При липса на такива ясни критерии МОСВ ще може да прокарва политика, която няма реално да отразява екологичната отговорност на фирмите, коментираха бизнес организациите. На този етап не можем да говорим и със застрахователите, именно защото не е ясно как ще се правят изчисленията за риска, обясни още Евгени Иванов от КРИБ. Главният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Жени Пърпулова добави, че те не са запознати с проекта, тъй като от екоминистерството са решили да не им го пращат, преди да го подготвят за външно обсъждане. На този етап даже не е ясно какъв точно вид ще е тази застраховка - дали тя ще е за финансов риск, или ще е за вреди към трети лица като "Гражданската отговорност", обясни тя. Засега не се знае и дали ще има застрахователи, които ще искат индивидуално да поемат опасността от екощети, където пораженията може да са много големи. От БСК са на мнение, че прилагането на нормативния акт трябва да се отложи до началото на 2008 г., за да могат предприятията да се подготвят. Евродирективата предвижда първите отчети по закона да бъдат представени едва през 2013 г. Финансовата гаранция може да е или ипотеката на имотите на предприятията, или пък колективната международна застраховка, предлагат още от БСК. Според организацията текстът трябва да посочва и точно по какъв ред и при какви условия МОСВ или пострадалите общини ще усвояват средствата.
Източник: Дневник (01.11.2006)