Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Концесиятата на находището на медни руди "Асарел" беше удължена с 15 години Правителството удължи договора за концесията на медни руди от находище "Асарел" с 15 години, като прие предложението за това на концесионера "Асарел Медет". Договорът е сключен в края на 1998 г. "Условията по него се запазват, като за срока на продължението прогнозните инвестиции в обекта са 85 млн. лв.", съобщава правителствената пресслужба. Предвидените разходи за опазването на околната среда и рекултивацията на засегнатите земи са около 63 млн. лв., а очакваното годишно концесионно плащане е в размер на 3.6 млн. лв. Половината от тази сума ще бъде превеждана в бюджета на община Панагюрище, където се намира концесионната площ. На компанията е дадено правото и да проучва минни отпадъци в продължение на две години в площта "Източно насипище" край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 хил. лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 хил. лв. От няколко години компанията има желание да разшири промишлената си площ. Оценката за въздействие върху околната среда обаче беше обжалвана от Сдружение за дива природа "Балкани", политическа партия "Зелените" и от Константин Дичев. Част от обвиненията на еколозите са, че не са проведени консултации със засегнатата общественост, както и че не е направено надлежно обществено обсъждане на доклада за ОВОС с всички засегнатите общини. През лятото на миналата година екологичните организации спечелиха делото пред тричленен състав на Върховния административен съд, като сега тече обжалването пред петчленен състав. (Междувременно, докато се чака решението на съда, компанията излезе с ново инвестиционно предложение, като оттам не коментираха дали то припокрива старото, което заседна в съда, или е напълно различно.) Правителството даде още няколко разрешения за концесии на подземни богатства. Така "Еолит" получи концесия за добив на скално облицовачни материали от находище "Бунилото", намиращо се в землището на с. Храбрино, община Родопи. Компанията ще трябва да инвестира за 35-годишния срок на концесията 176 хил. лв., а постъпленията за бюджета ще са 972 хил. лв., като половината от тях ще бъдат за община Родопи. Бяха издадени и шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на "Златна Панега цимент", "Ягуар-02" и "Инертни материали – Ямбол". Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите "Добревци" в община Ябланица и "Камъка" в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта "Питово" в община Нова Загора за срок от шест месеца". "Болкан минералс дивелъпмънт", пък ще изследва площта "Иглика", разположена на територията на общините Болярово и Елхово, а в землището на с. Чинка, Крумовград, за две години "Гугаланови" ще проучва възможностите за добив на скално облицовъчни материали.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Правителството прие направеното от „Асарел Медет” АД предложение за удължаване с 15 г. концесия за подземни богатства – медни руди, чрез добив от находище „Асарел”, сключен в края на 1998 г. Условията в договора се запазват, съобщиха от правителствена информационна служба. За срока на продължението прогнозните инвестиции са в размер на 85 млн. лв. Предвидените разходи за опазване на земните недра и околната среда и за рекултивация на засегнатите земи са над 63 млн. лв. Очакваното годишно концесионно плащане е в размер на около 3,6 млн. лв., от които 50% ще се превеждат по бюджета на община Панагюрище, на чиято територия е разположена концесионната площ.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Правителството одобри издаването на шест разрешения за проучване на възможностите за добив на подземни богатства. Три от тях са за строителни материали и ще бъдат предоставени на „Златна Панега Цимент” АД, „Ягуар-02” ЕООД и „Инертни материали – Ямбол” АД. Първите две дружества ще проучват за срок от една година площите „Добревци” в община Ябланица и „Камъка” в община Ихтиман, а третото ще оперира в площта „Питово” в община Нова Загора за срок от шест месеца. Минималният размер на очакваните инвестиции в разработването на кариерите е над 205 000 лв., а стойността на мероприятията по опазване на околната среда – близо 17 000 лв. Разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми получава „Болкан Минералс Дивелъпмънт” ООД. За три години дружеството ще изследва площта „Иглика”, разположена на територията на общините Болярово и Елхово. В проучвателните дейности ще бъдат вложени 666 500 лв., а в екомероприятия – 12 000 лв. „Асарел Медет” АД в продължение на две години ще проучва минни отпадъци в площта „Източно насипище” край Панагюрище. Планираните инвестиции са за 240 000 лв., а средствата за опазване на околната среда – 10 000 лв. В землището на село Чинка в община Крумовград за две години „Гугаланови” ООД ще проучва възможностите за добив на скалнооблицовъчни материали. В площта „Чинка-2” в проучвателни дейности ще бъдат вложени поне 24 700 лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда е 2470 лв. Правителството прие и решение, с което прекратява конкурса за избор на титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в площта „Блок 1-23 Света Марина”. Блокът е разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море. Конкурсът е обявен през януари 2013 г., като решението е обнародвано в „Държавен вестник” и в Официалния вестник на Европейския съюз. Прекратяването му се налага, тъй като в срока за подаване на документи за участие няма постъпили заявления от кандидати.
Източник: Капитал (20.02.2014)

Договорът за приватизацията на 90% от капитала на МБАЛ „Събо Николов” бе подписан на 31 март 2014 година в Панагюрище. Подписите си под него поставиха временно изпълняващият длъжността кмет на Панагюрище Георги Павлов и управителят на "Асарел Панагюрище Здраве” ООД д-р Борислав Ацев – дружеството приватизатор. Това стана пред погледите на инвеститора, общински съветници, лекари, журналисти и гости. „Приватизацията е решителен етап за модерно и качествено здравеопазване в нашата община… Панагюрци заслужават здравно обсулжване на високо ниво”, заяви Георги Павлов.
Източник: Други (01.04.2014)

Спряха изграждането на рудник край Панагюрище заради екологичната оценка Министерство на околната среда и водите спря изграждането на нов рудник край Панагюрище на „Асарел-Медет“ АД. Причината са пропуските в екологичния доклад. Според становищата, внесени в министерството от природозащитници, той е повърхностен, без анализи и екологични мотиви за направените оценки. Проектът е върнат на възложителя за допълнителни проучвания и анализи в защитена зона „Средна гора“, които ще продължат една година. В края на миналата година в Панагюрище бе проведено обществено обсъждане на Доклада относно добива и първичната преработка на металните полезни изкопаеми в участък „Лиса могила“, намиращ се в близост до основния рудник на „Асарел-Медет“. Най-голямото притеснение на природозащитниците е свързано със замърсяването от окисните отвали. Освен това според тях с реализацията на новия участък „Лиса могила“ е напълно възможно да бъде сериозно засегната историческата местност Оборище. Въпреки това кметовете на най-близките села Оборище, Бъта, Баня и Попинци, както и кметът на Панагюрище инж. Никола Белишки дадоха одобрението си за предстоящото разширение на „Асарел-Медет“. Причината е, че в проекта ще бъдат инвестирани близо 15 млн. лв. и се очаква чрез него да бъдат разкрити 40 нови работни места.
Източник: Марица (08.04.2014)

Euromax продаде златния си проект край Трън Канадската компания Euromax Resources се е разделила с проектите си за проучване на златни находища в България за общо 3.5 млн. долара. Това е станало чрез продажбата на българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз", което държи правата върху находището в Трън, както и върху "Бабяк" и "Златарица", където се правят проучвания. От компанията не уточняват кой е купувачът, но от съобщението става ясно, че сделката най-вероятно е свързана с "Асарел-Медет". Преди две години най-голямата медодобивна компания в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз", която държи правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, а още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г., става ясно от съобщението на Euromax. Като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Става дума за т.нар. net smelter return, които са в размер на 1.5% от брутния приход от определени количества от първото добито злато и сребро там. Фактът, че договорът за Трън е обвързан с този в Брезник, означава, че сегашният купувач е самата "Асарел-Медет" или най-малкото свързано с нея дружество. Сделката за Брезник беше подписана през април 2012 г., като купувачът се ангажираше да плати общо 3.5 млн. канадски долара за 100% от "Трейс рисорсиз". Миналата есен стана ясно, че "Асарел-Медет" е платила и последната част от договорената цена, но първоначалното споразумение е било променено. Повече подробности не бяха съобщени. След като покрай продажбата на проектите си Euromax се раздели и с две от местните си дружества, компанията е създала нова фирма за геоложки проучвания в България. Компанията "Евромакс екплорейшън сървисиз" (ЕЕС) е регистрирана в края на януари тази година. Към нея са прехвърлени и ключовите служители от "Евромакс сървисиз", включително старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров, който става управител на новото дружество. Като част от преструктурирането и заради новата си длъжност Димитров вече няма да бъде вицепрезидент, но ще продължи да се занимава с другите проекти на Euromax, посочват от компанията. Проектите й са на Балканите и включват златни находища в Македония и Сърбия. Част от приходите от продажбата на активите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Запасите в Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни преди две години, след като в края на 2011 г. дружеството получи удостоверение за геоложко откритие. След това компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие и да подаде заявление за концесия. Засега не е ясно на какъв етап е проектът. Другите две находища - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-късна фаза. Проучванията край Трън започнаха през 2003 г. Самото находище е уникално по своите характеристики. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда.
Източник: Капитал (29.04.2014)

Базираната в Канада компания Euromax Resources излезе от проекта за добив на злато край Трън. Дружеството е продало българските си операции за 3.5 млн. долара, разделяйки се с Евромакс Сървисиз ЕООД, което държи 100 % от проекта край Трън и проучвателните концесии за Бабяк и Златарица. Продавачът е получил 0.6 млн. долара при подписване на сделката. Още 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Остатъкът от сумата ще бъде задържан от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива няма, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара до края на 2018 г.. Компанията е създала нов самостоятелен център за изследователски услуги в минния сектор в България под името Евромакс Експлорейшън Сървисиз ЕООД. Euromax е базирано в Канада дружество за минни проучвания и добив на злато и неблагородни метали в Македония, Сърбия и България. Като част от сделката Euromax се отказва от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от находището "Брезник", които са в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на добиваното там злато. Изглежда, че вероятният купувач на правата за добив на злато край Трън е "Асарел-Медет", която държи и находището "Брезник". Преди две години най-голямата компания за добив на медна руда в страната купи друго дружество на Euromax - "Трейс рисорсиз" за 3.5 мл. канадски долара. "Трейс рисорсиз" държеше правата за находищата "Брезник" и "Ракитово". Според данни на Euromax запасите от ценни метали край Трън се оценяват на 35 тона злато и 451 тона сребро.
Източник: Дарик радио (07.05.2014)

Новият златотърсач Находище от 35 тона злато и 451 тона сребро. На фона на пословичните златни залежи, върху които стъпваме, шестте златни пояса, които минават през страната и които могат да решат проблемите й с бюджета за години напред, находището край Трън не е много. За сметка на това обаче е реално, а от 28 април е и продадено. Или поне правата върху него. В края на 2011 г. канадската компания Euromax Resources получи удостоверение за геоложко откритие след години проучвания. Преди дни фирмата с фокус на бизнеса си върху търсенето съобщи, че продава българското дъщерно дружество "Евромакс сървисиз". И така ще се раздели с находката си срещу 3.5 млн. долара в комплект с другите си два проекта за проучване на златни находища в България - тези в "Бабяк" и "Златарица", върху които също държи правата. Купувачът към момента ревниво се пази в тайна, но източници, близки до сделката, както и някои специфики по нея говорят, че по всяка вероятност това е "Асарел-Медет" или свързана с нея компания. Така една от най-големите български компании в медодобивната промишленост все по-категорично навлиза в добива на злато освен основния си бизнес - добив и обогатяване на медни руди. От една страна, бизнесът не е лесен в контекста на въпроса, който от време на време традиционно се завърта - доколко държавата успешно защитава икономическите си интереси при даването на концесиите. В началото на тази година "Атака" излезе с предложение за прекратяване на действащите концесии за добив на злато, ценни и редки метали, на което на министъра на икономиката и енергетиката се наложи да отговаря, като стана ясно, че ще се изработи нов закон и методика за изчисляване на концесионните такси. В комбинация със социалистическите послания за национализация напоследък, секторът е доста несигурен. Затова поредното тръгване на чужд инвеститор и заместването му от местен не идва неочаквано. От друга страна обаче, рентабилността в сектора е повече от добра, поне ако се съди от отчетите на лидера "Челопеч майнинг", която е 47% за 2012 г. Въпреки че през последната година цената на златото претърпя срив на международните борси, благородният метал винаги ще остане една от най-сигурните застраховки срещу инфлацията, като азиатските пазари, и по-специално Китай, се очаква да дадат нов живот на физическата търговия с него. На местна почва пък добивът на злато е концентриран в ръцете на малко на брой играчи. Проучванията край Трън на "Евромакс сървисиз" започнаха през 2003 г. и се провеждаха в седем участъка, разположени на Малкия хълм (в южната част на находището) и Големия хълм (в северната част). В тях влиза и старата мина "Злата", изоставена в началото на 70-те години на миналия век. Макар че съдържанието на металите като цяло не е голямо, видът на рудата позволява да се извлича голяма част от тях, и то при сравнително ниски енергийни разходи. По изчисления на компанията от "Трън" икономически изгоден е добивът на 17.7 млн. тона руда. Данните от окончателния геоложки доклад станаха известни в края на 2011 г. След това съгласно Закона за подземните богатства компанията трябваше да направи ОВОС, да регистрира търговско откритие, за да подаде и заявление за концесия. Засега обаче процесът е на ниво геоложко откритие, като другите две находища на "Евромакс сървисиз" - "Бабяк" и "Златарица" в Югозападните Родопи, са на по-ранна фаза. От компанията отказаха коментар за причините. Възможно е да са се сблъскали с административни спънки, които да са ускорили продажбата. Концесиите не са основният профил на компанията, специализирана основно в проучването и продажбата на откритията си на по-късен етап. Това вече се случи с другата дъщерна компания на канадската фирма - "Трейс рисорсиз", която проучваше златно-сребърните находищата "Брезник" и "Ракитово" и през април 2012 г. беше продадена не на някой друг, а на "Асарел-Медет". Тя пък в началото на тази година го прехвърли към 100% дъщерното дружество "Асарел инвестмънт". В договора за покупко-продажба изрично е посочено, че целта на купувача е да разработи и управлява тези проекти по-нататък. Купувачът се ангажира да плати общо 3.5 млн. канадски долара за "Трейс рисорсиз", като миналата есен стана ясно, че е изплатена и последната част от договорената цена. Колкото до "Евромакс сървисиз", продавачът вече е получил 0.6 млн. долара при подписване на договора, отново за 3.5 млн. долара, (но не канадски, а американски), като от тях 2.1 млн. долара трябва да бъдат преведени до 9 май 2014 г. Разликата до цялата сума ще бъде задържана от купувача като гаранция за евентуални претенции. В случай че такива не се появят, 0.5 млн. долара ще бъдат платени до края на 2015 г., а останалите 0.3 млн. долара - до края на 2018 г. Канадската компания има още златни проекти на Балканите, и по-специално в Македония и Сърбия, като част от приходите от продажбите в България ще бъдат използвани за финансиране на дейностите в находище "Иловица" в Македония, където преди две години компанията получи концесия за добив. Euromax вече заяви амбиции да навлезе и в добива, а не само в геоложките проучвания, и е много вероятно това да се случи именно в Македония. От компанията определят нагласите на държавата и населението там като "приятелски" към добивната дейност. Нещо, което напоследък не изглежда валидно за България. На местна почва фирмата златотърсач остава само с новосъздадената си в края на януари компания за геоложки проучвания "Евромакс екплорейшън сървисиз", към която са прехвърлени и основните служители от "Евромакс сървисиз", като старшият вицепрезидент по проучванията в Euormax Димитър Димитров става управител на новото дружество. От "Евромакс сървисиз" отказаха да отговорят на въпроса кой е купувачът, а от "Асарел-Медет" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията, че те са новият собственик. Източници, запознати със сделката, обаче потвърдиха пред "Капитал", че купувачът е "Асарел-Медет". За това има и някои косвени доказателства, а именно - като част от споразумението канадската компания се е отказала от правото си да получава част от бъдещите приходи от продажбата на руда от "Брезник". Или от предишната сделка за "Трейс рисорсиз", която предвиждаше продавачът да получи и част от приходите от продажбата на суровината независимо дали тя ще е под формата на руда или концентрат. Т.нар. net smelter return (NSR) беше в размер на 1.5% от брутния приход от продажбата на първите 330 хил. унции злато и 970 хил. унции сребро, произведени от проекта "Брезник". Една от възможните причини за всеобщото мълчание е, че сделката може и да подлежи на регулаторно одобрение. "Асарел-Медет" е със сериозни приходи на пазара - над 600 млн. лв. за 2012 г. Компанията добива злато и от собствените си находища край Панагюрище, като покупката на още две компании - "Трейс рисорсиз" и "Евромакс сървисиз", проучващи още 5 златни находища, би изпратило сделката в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе дали това няма да доведе до доминираща позиция на пазара. Обикновено регулаторът не се явява пречка, но процедурата отнема време, ценно, ако компанията продавач бърза да осребри активите си. Затова е възможно да е приложена една наложила се напоследък техника - първо купува физическо лице (за което няма нужда от разрешение на КЗК) и после се минава процедурата за реалния купувач. Иначе "Асарел-Медет" не е точно местен инвеститор. Най-голям дял в дружеството има австрийската Voest-Alpine Intertrading, която към края на 2012 г. е държала 67.6%, а работници и служители държат 31%. Сред тях голям дял има и изпълнителният директор на дружеството Лъчезар Цоцорков. С поредната сделка "Асарел-Медет" ще засили още повече позициите си в сегмента добив на злато, но това ще върви в комбинация с класическите трудности при прокарването на проектите и с големите инвестиции в сектора. В момента злато в България се добива основно в Челопеч, смятано за едно от най-големите в Европа, с концесионер "Дънди прешъс металс Челопеч" и в находище "Чала" с оператор "Горубсо - Кърджали" (виж картата). Канадската Dundee Precious Metals притежава и находището в Крумовград, но то все още не е в експлоатация. Компанията среща сериозни пречки от страна на местните власти, като наскоро обяви, че проектът поскъпна и общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Злато се добива и на рудниците на "Елаците - Мед" край село Мирково, както и от "Асарел-Медет" край Панагюрище, но то е незначително на фона на основната медна суровина в рудниците. Сега пред "Асарел-Медет" предстои сериозна работа и инвестиции по разработването на вече закупените проекти от канадската проучваща компания, като от общо пет находища само две са напред в процедурите. В най-зряла фаза е находището в Брезник, където тече обжалване на Оценката на решението по ОВОС във Върховния административен съд от Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО и СД "АСРО - Ем - Асенови Сие", като делото е насрочено за края на септември. Административният съд в Перник отсъди в полза на екологичната оценка. Инвестицията там се оценява на 120 млн. лв. За находището в Трън, което е второ по пистата, все още няма оценка каква ще е необходимата инвестиция за разработването му, тъй като тя става ясна при разработването на инвестиционно предложение, а за момента проектът разполага само с удостоверение за геоложко откритие (по-ранна фаза). Така че колко голям ще е новият бизнес на "Асарел-Медет" ще стане ясно чак след години.
Източник: Капитал (07.05.2014)

“Асарел-Медет” отрови рибата в Луда Яна Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" отново е отровило рибата в река Банска Луда Яна между панагюрските села Баня и Бъта. Първи за инцидента сигнализираха екоактивисти от мрежата "Блулинк", които в четвъртък звъннали на тел. 112. "Наши сътрудници от с. Баня установили умряла риба в реката до селото, цветът на водата е променен в сребрист", пише в писмо до прокуратурата Костадин Дичев, шеф на сдружението ГДБОПП. Донесоха ми умряла риба мряна с дължина 15-20 см. Някоя от тях дори беше започнала да се разлага, което означава, че замърсяването е отпреди седмица. Водата е мътна, но лошото е, че когато отидох по реката, не видях нито една жива риба", заяви вчера кметът на с. Бъта Георги Александров. Експертите на екоинспекцията веднага са обследвали горното течение на реката за причините за замърсяването. "Установени са наличие на единични бройки мъртва риба. Взети са водни проби на няколко места от река Банска Луда Яна - на моста в с. Баня, р. Банска Луда Яна - преди вливане на р. Гергицовска, р. Панова - преди вливане в р. Асарелска, след площадката на "Асарел Медет" АД, р. Асарелска и р. Свинарски дол, след площадката на "Асарел Медет" АД и от изхода на пречиствателна станция за руднични води на "Асарел Медет" АД. Резултатите ще станат ясни в началото на следващата седмица", съобщиха от РИОСВ-Пазарджик. От "Асарел-Медет" отрекоха да има замърсяване.
Източник: Стандарт (10.05.2014)

Всеки ден проверки заради “Асарел Медет” Проверяват всеки ден водите край Панагюрище. Това обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на запитване за паниката на населението край Панагюрище за отровени вода и риба в река Луда Яна. Не съществува опасност за живота и здравето на населението по поречието на р. Луда Яна. Това съобщиха от МОСВ след направените незабавни проверки и взети водни проби, извършени след получения на 8 май сигнал за наличие на мъртва риба в реката. Проверките са направени от експерти на РИОСВ-Пазарджик съвместно с експерти на регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околната среда, обясниха от МОСВ. Изследвано е цялото поречие на реката и на хидротехническите съоръжения на "Асарел Медет", Панагюрище, твърдят от МОСВ. Взети са проби от реките Банска Луда Яна, Панова, Свинарски дол, Асарелска и от изхода на пречиствателната станция на "Асарел Медет". Отклонения в технологичния режим на станцията няма, но заради прогнозите за предстоящи валежи на станцията е предписано ежедневно да представя резултатите от мониторинга на повърхностните води. Резултатите от изпитванията на водите от ИАОС ще бъдат изпратени до края на седмицата за експертен анализ и на Басейнова дирекция, Пловдив, обясниха още от МОСВ.
Източник: Стандарт (13.05.2014)

След поредния случай на отровена риба в река Банска Луда Яна природозащитници поискаха да бъде отнет лицензът на “Асарел-Медет”. Мотивите им са, че медодобивното предприятие години наред извършва престъпление, като замърсява водите и трови населението на панагюрските села Попинци, Баня и Бъта, при това безнаказано. “От 2010 г. досега има над десет замърсявания на горната част на реката - от извора до село Баня, където водата би трябвало да бъде изключително бистра. Лично аз 7-8 пъти съм сигнализирал за умряла риба, и то за много по-големи количества, отколкото при последния случай. Но РИОСВ, Министерство на околната среда и водите, не само че не си вършат работата, нещо повече - извършват престъпления, като не санкционират “Асарел-Медет” за огромните постоянни замърсявания, които причиняват на река Банска Луда Яна и надолу по течението на цялата Луда Яна. И по този начин ги предпазват от търсене на наказателно преследване. Защото по закон отравянето на повърхностни води е престъпление”, заяви пред “Марица” Константин Дичев от Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП). Той обясни, че замърсяването на реката става всяка пролет и есен, когато има силни дъждове. Но очевидно и след последния инцидент този месец отново няма да има наказани. От “Асарел-Медет” отричат да има замърсяване. Не са имали промишлена авария, а автоматичните мониторингови станции не са регистрирали отклонения по показателите. Според експертите от РИОСВ-Пазарджик също няма нарушение. Изнесените резултати показват, че взетите водни проби от реките Панова и Асарелска са в допустимите граници, а при пречиствателната станция за руднични води на “Асарел” не са констатирани отклонения в технологичния режим. Единствено при пробите, взети от река Банска Луда Яна при моста на село Баня, има леко превишаване на стойностите за електропроводимост. Повишената мътност, следствие от падналите дъждове, оказва влияние върху този показател, констатират експертите от екоинспекцията. “При тези високи води на река Луда Яна точно за едно денонощие водата е пречистена. При едно залпово изпускане на води от “Асарел” до момента, в който са взети пробите, водата се разрежда и замърсяването не може да бъде хванато с химически анализ”, смята Константин Дичев. Според него много по-удачна е била ирландската система за установяване на замърсявания, използвана преди десетина години във всяка една регионална инспекция по околната среда и водите у нас. Чрез нея с абсолютна точност е можело да се докаже кой точно е извършителят пет години след замърсяването, както и откъде идва то, като се изследват безгръбначните в тинята на течащи води. Според природозащитника обаче и сега може да се установи замърсяването, тъй като умрялата риба е индикация за всеки един експерт. Но от РИОСВ-Пазарджик просто си затварят очите. “За мен те манипулират пробите. Невъзможно е според пробите водата от “Асарел-Медет” да е по-чиста от питейна, а в същото време рибата да умира”, каза Дичев. И обясни, че рибата натрупва металите, но не умира веднага от тях. При промяна в Ph или някакъв друг показател на водата обаче, умира за минути от кислородна недостатъчност. Медодобивното предприятие е единственото в региона, което с дейността си може да предизвика подобна аномалия в показателите на водата. “Затова ние искаме да бъде отнет лицензът на “Асарел-Медет” за огромните престъпления, които постоянно се повтарят във времето от 2010 г. насам. Те не правят нищо, за да прекратят тези замърсявания. И постоянно тровят хората от Попинци, Баня и Бъта”, категоричен е природозащитникът.
Източник: Марица (21.05.2014)

“Асарел-Медет” не е тровил риба "Асарел-Медет" не е тровил риба в река Банска Луда Яна. Това сочи анализът на водните проби, взети от пречиствателната станция на "Асарел-Медет". Той не показва никакво превишение на индивидуалните емисионни норми по комплексното разрешително на обекта, се казва в съобщение на РИОСВ, Пазарджик. Изпитванията на водните проби от изхода на пречиствателната станция за руднични води са с показатели: мед - 0,002 mg при норма 0,1 mg; манган - 0,03 mg при норма 0,3 mg; желязо - 0,167 mg при норма 1,5 mg на литър, и рh - 6,2 при норма от 6 до 8,5. Тъй като съгласно Закона за водите компетентен орган да анализира и обобщава данни за показателите на водните проби от местните реки е директорът на Басейнова дирекция, Пловдив, РИОСВ, Пазарджик е изпратила до града под тепетата протоколите от изпитванията на водите, взети на 8 май за произнасяне по компетентност.
Източник: Стандарт (27.05.2014)

200 000 евро очакват три иновативни бизнес проекта в индустриалната промишленост Общо 200 000 евро ще бъдат вложени в иновативни проекти в сферата на индустриалната промишленост, става ясно от условията на обявения конкурс от „Асарел-Инвестмънт“ съвместно с „Инниммо Адвайзърс“. Те търсят идеи с висок потенциал за пазарна реализация в сферата на минната и преработвателната индустрия, химическата промишленост, разработването на компоненти и системи за енергийна ефективност и ВЕИ, рециклирането на отпадъци и опазването на околната среда, както и в електрониката и електрическите двигатели. Под иновативна идея, уточняват организаторите, се има предвид продукт, процес, услуга или бизнес модел, представляващ технологична новост. Тя трябва да носи полезен ефект и да задоволява реална потребност на българския пазар. Идейните предложения може да са били пуснати в употреба, но условието е да не са се предлагали повече от 2 години. За да спечелят инвестиция, кандидатите освен че трябва да докажат, че идеята им има практическо приложение, се очаква да се ангажират и с развитието на проекта. До паричната награда ще се доберат не повече от три проекта, като не е изключено да бъдат финансирани и два или дори само един. Те ще бъдат подкрепени под формата на дялова инвестиция. „Асарел-Инвестмънт“ ЕАД e инвестиционната компания на лидера в добива и обогатяването на медни руди в България „Асарел-Медет” АД. „Асарел-Медет” АД е първата българска компания, която през 2005 г. получава Сертификат за Инвеститор първи клас от Българската агенция за инвестиции заради мащабния си проект за модернизация на производството. „Инниммо Адвайзърс“ е българска консултантска компания в областта на инвестиционното банкиране, специализирана в предоставянето на услуги и решения по инвестиционни проекти, корпоративни финанси, сливания и придобивания, преструктуриране и управление на активи.
Източник: 3e-news (28.05.2014)

495 са действащите концесии за добив на природни ресурси, за които е сключен концесионен договор, обяви министерството на икономиката и енергетиката. В това число влизат и концесионните договори, сключени с общините. По групи подземни богатства броят на концесиите е: * За метални полезни изкопаеми, включително злато и сребро - 18 бр. * За индустриални минерали – 73 бр. * За нефт и природен газ – 17 бр. * За твърди горива – 19 бр. * За строителни материали – 309 бр. * За скалнооблицовъчни материали – 58 бр. * За минни отпадъци – 1 бр. По данни за 2013 г. с най-голям дял добито подземно богатство и оттам постъпили приходи от концесионни плащания по видове подземни богатства са: При концесиита за добив на метални полезни изкопаеми: * находище “Челопеч” – с концесионер “Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД * находище “Елаците” – с концесионер “Елаците мед” АД * находище “Асарел” - с концесионер “Асарел Медет” АД При концесиите за добив на природен газ: * находище “Каварна” с концесионер “Петрокелтик” ООД * находище “Калиакра” с концесионер “Петрокелтик” ООД При концесии за добив на индустриални минерали: * находище “Вятово” с концесионер “Каолин” АД * находище “Есенниците” с концесионер “Каолин” АД * находище “Саръгьол 21” с концесионер “Каолин” АД При концесиите за добив на твърди горива: * находище “Източномаришки въглищен басейн” с концесионер “Мини Марица- изток” ЕАД. През 2013 г. постъпилите приходи от концесионни плащания са в размер на 73 223 756 лв. без ДДС и ДДС в размер 14 360 707 лв. По бюджета на съответните общини по местонахождение на концесионните обекти са преведени 26 776 955 лв. без ДДС. По групи подземни богатства концесионното плащане е: * енергийни – нефт, газ, твърди горива - 22 540 181 лв. без ДДС; * метални - 29 970 287 лв. без ДДС; * неметални и строителни - 20 113 291 лв. без ДДС. Най-много са концесиите за строителните материали, но основните приходи за държавата са от металите и от нефт и газ.
Източник: 24 часа (16.06.2014)

На проведеното на 3 юли 2014 г. Общо събрание на акционерите на „Асарел-Медет“ АД бе взето решение за промяна в начина на управление на дружеството и преминаване от едностепенна система на управление в двустепенна. Промяната в управлението на дружеството се изразява във формирането на два основни органа – Управителенсъвети Надзорен съвет. Тези промени намериха съответно отражение и в приетия от Общото събрание на акционерите нов Устав на „Асарел-Медет“АД. Промените бяха вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството съгласно изискванията на закона на 16 юли 2014 г. За членове на новосформираните органи са избрани: Надзорен съвет: проф. д-р Лъчезар Цоцорков – председател на Надзорния съвет Радко Шуманов – заместник-председател на Надзорния съвет Андрей Делчев – член на Надзорния съвет Управителен съвет: инж. Делчо Николов – изпълнителен директор Иван Дончев – прокурист Димитър Л. Цоцорков – член на Управителния съвет.
Източник: Фирмена информация (22.07.2014)

Компанията „Асарел-Експлорейшън“ ще вложи 1,9 млн. лева в проучване за добив на полезни изкопаеми в площ „Боримечково“. Това стана ясно днес след като правителството одобри издаването на разрешение за проучване за три години. Теренът се намира в района на общините Пазарджик, Панагюрище и Лесичово. В проучването на терена дружеството ще вложи и 120 000 лева по мероприятия за опазването на околната среда. Вследствие на предоставянето на разрешението ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в общината, както и ще бъде увеличен и суровинният потенциал на страната, обясняват от правителствената пресслужба.
Източник: econ.bg (28.08.2014)

Върху почти 29 хил. кв. км от българската територия се добиват или търсят полезни изкопаеми. Това е над една четвърт от площта на България (111 000 кв. км), показват данни на Министерството на икономиката и енергетиката. Площите са двойно повече спрямо 2012 г. когато се е копаело върху 14,9 хил. кв. км. В статистиката обаче влизат и териториалните води на страната и нейната икономическа зона в Черно море. Благодарение на концесиите от началото на годината в министерството на икономиката са влезли 64,7 млн. лева, което обаче е с 20% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Тогава в бюджета са постъпили над 77 млн. лева. Ведомството има начислени, но неполучени 37,5 млн. лева от концесии в края на юли. От тази сума 31 млн. лв. се падат на въгледобивните дружества. Най-големи суми за концесионни права плащат златните и медните рудници "Челопеч Майнинг", "Асарел Медет" и "Елаците мед". В момента в страната има 503 действащи концесионни договора за добив на полезни изкопаеми. Концесионната им площ е над 1,7 хил. кв. км. За сравнение преди две години раздадените концесии са били 438, на площ от малко над 1000 кв. км. Най-голямо увеличение има при концесиите за добив на строителни материали, които към момента са 374. Огромен е обаче ръстът на площите, върху които са дадени права за търсене и проучване. Докато през 2012 г. се е копаело върху 13,9 хил. кв. км, то сега този показател вече е 27,26 хил. кв. км. От началото на годината министерството е направило 335 проверки и е издало 3 наказателни постановления за 50 хил. лева. Най-често концесионерите не плащат дължимите по закон такси, показват проверките.
Източник: Труд (10.09.2014)

„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

Тричленка на ВАС разреши златодобива край Брезник. За това съобщават от фирмата "Трейс рисорсиз", част от групата на "Асарел-Медет", в писмо до местната власт. С решението си от 28 октомври ВАС оставя в сила решението на Административния съд в Перник, като отхвърля всички жалби срещу инвестиционното намерение за златодобива. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Инвестиционното намерение на "Трейс рисорсиз за златодобив ще се осъществява в местността Милин камък край Брезник. Според проучванията в находището има 13,5 тона злато и 40 тона сребро. Очакванията са те да осигурят експлоатационен период от 11 до 23 години. Добитата руда ще бъде обогатявана, а ценните метали ще бъдат извличани в миннообогатителен комплекс, който ще бъде изграден. До 2 години след приключване на експлоатацията засегнатите площи ще бъдат рекултивирани. Делото срещу инвестиционното намерение бе заведено от столичното Сдружение за аграрни екологични проекти "Гео" и от брезнишката "АСРО - ЕМ-Асенови и сие". Мотивите на жалбоподателите бяха, че добивът на злато ще увреди природата. Така влиза в сила решение по ОВОС на директора на РИОСВ-Перник, което дава зелена светлина за инвестиционното намерение.
Източник: Стандарт (06.11.2014)