Минна компания планира добив на злато на километър от центъра на Брезник Планираният от компанията "Трейс рисорсиз" добив на злато край Брезник ще се осъществява непосредствено до населеното място. По проект концесионнната площ на златното находище отстои на 1200 м по права линия до центъра на града. Най-близо до мястото, където ще се извършва подземен добив, е квартал "Варош" - 870 метра. Производствената зона - обогатителна фабрика и хвостохранилище, ще са на 2200 метра по права линия от центъра на града. В писмото компанията уверява, че взривните дейности няма да се усещат от населението и няма да има негативен ефект върху сградите, въздуха и природната среда, твърди компанията. Инвеститорът планира да развие и да приключи проекта за срок от 18 до 30 години, в зависимост от запасите. Активната експлоатация на находището „Милин камък“ ще бъде в период от 11 до 23 години. Очаква се в минния комплекс да работят около 400 души. В края на миналата година Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата срещу добиването на златосъдържащи руди от находището "Милин камък" край Брезник. Очаква се концесионният договор да бъде подписан в началото на тази година. „Трейс Рисорсиз“ е 100% собственост на предприятието за открит добив и обогатяване на медни руди - „Асарел-Медет” - Панагюрище. Прогнозните средства за реализацията на проекта са над 120 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (16.01.2015)

„Асарел-Медет” АД е най-високо оцененият работодател в минно -добивната индустрия. Това бе обявено на 19 януари по време на съвместна пресконференция от президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров и изпълнителния директор на Българската стопанска камара Божидар Данев. Оценката е на базата на разработена от двете организации рейтингова система, като проектът е финансиран със средства от Европейския съюз. За целите на изследването е използвана информация за 4365 предприятия, които се развиват в 23 сектора на българската икономика. Авторите на рейтинговата система са се позовали единствено на официални данни, взети от Националния статистически институт, Агенцията по вписванията, Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и други български институции. В методиката за изработването на рейтинговата система са ползвани обективни критерии като рентабилност, ефективност, финансово състояние и автономност, обращаемост на капитала, внедряване на иновации, корпоративна социална отговорност, разходи за труд, текучество на персонала и др., стана ясно на пресконференцията. Планират се мерки за надграждане на системата, включително и чрез оценки на мениджъри и служители. Идеята е резултатите от рейтинговата система да бъдат обявявани ежегодно, за да бъдат точен ориентир както за дружествата-партньори, така и за търсещите работа и професионална реализация, обобщиха от БСК и КНСБ.
Източник: Фирмена информация (19.01.2015)

"Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари.До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. 07 Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Pапочна изпълнението на мащабния ремонт и техническото обновление на МБАЛ „Събо Николов“ в Панагюрище. Проектът е за 55 милиона лева и до края на година ще превърне болницата в свърхмодерен медицински комплекс с многопрофилна дейност и нов онкологичен център. Управителят на „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД д-р Борислав Ацев представи параметрите на мащабния проект и заяви, че до момента над 300 специалисти са изявили желание да започнат работа в медицинския комплекс. Основната цел на проекта е изграждането на модерен високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център и комплексна многопрофилна дейност. Предстои да бъде извършена реконструкция на съществуващата сграда на болницата и допълнително да се построи онкологичен център, технологично свързан с нея. Проектът ще бъде реализиран с публично-частно партньорство между Община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти от Панагюрище и страната. Прогнозната стойност на инвестицията е около 55 милиона лева, които ще бъдат вложени до края на тази година в строително-монтажни работи и ново оборудване. Изграждането на новия комплекс е най-мащабният проект в сферата на българското здравеопазване за последните 25 години. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ООД. На всеки 50 пациенти, които ще се лекуват в онкологичния център, държавата ще пести по около 1 милион лева, тъй като цените, на които ще се извършват услугите по здравна каса, ще са около два пъти по-ниски тук спрямо цените в Турция и три пъти по-ниски спрямо цените в Германия. В новия онкологичен център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и за Югоизточна Европа мултимодални медицински линейни ускорителя от най-високия клас в света.
Източник: Фирмена информация (30.04.2015)

„Асарел-Медет“ вдига болница за 55 млн. лв. Минната компания „Асарел-Медет“ започна изграждането на високотехнологична болница в Панагюрище на стойност 55 млн. лв. Комплексът ще развива многопрофилна дейност и ще разполага с онкологичен център. Проектът е публично-частно партньорство между община Панагюрище, „Асарел-Медет“ АД и десетки лекари и медицински специалисти. Основен инвеститор е „Асарел Панагюрище Здраве“ ООД. Болницата ще разполага с 268 легла и 520 души персонал. За диагностика ще се използва най-съвременно оборудване - компютърен томограф, магнитен резонанс, позиционно-емисионeн томограф (ПЕТСТ), роботизиран ангиограф и други. В онкологичния център ще бъдат внедрени двата най-добри за България и региона мултимодални медицински линейни ускорители.
Източник: Преса (30.04.2015)

"Асарел медет" и "Сименс" с награди от КРИБ Две награди връчи премиерът Бойко Борисов на пролетния бал на КРИБ. Те са в категория "качество". Първата от тях е за "Асарел-медет" АД. Призът получи лично председателят на Надзорния съвет на компанията проф. Лъчезар Цоцорков. Втората награда от премиера получи "Сименс". Тя бе приета от главния изпълнителен директор Боряна Манолова. В категория "растеж" бяха отличени две компании. Първата от тях е "Трейс". Наградата получи председателят на съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" АД проф. Николай Михайлов. Втората награда взе компанията "Ден и нощ" и шефът й Галин Анастасов. Призовете връчи министърът на икономиката Божидар Лукарски. Голямата награда на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев бе връчена на "Минстрой".
Източник: Стандарт (30.04.2015)

Заплатата в "Асарел Медет" 3,5 пъти над средната "Асарел-Медет" е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за "Качество". Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант "Сименс". Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. На 29 август в курорта Панагюрски колони ще се съберат работниците и ветераните на дружеството, което е ежегодна традиция. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. "Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна", казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в "Асарел-Медет" АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в "Асарел-Медет" АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Юбилейна инициатива е всяко новородено бебе на работещ в компанията да получава златен медальон с фирмено лого, върху който са гравирани името, датата и часа на раждане. 21 деца от асарелски семейства вече получиха своя уникален подарък, казват от дирекция "Човешки ресурси". Развива се проектът "Гордея се с труда на моите родители", по който десетки момичета и момчета посещават работното място на родителите си. На територията на предприятието отскоро има параклис "Света Богородица", който бе вдигнат с дарения от работещите. "Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност", посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, "Асарел-Медет" се гордее с двете си награди "Инвеститор на годината" - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт "Тисен Круп" и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания "Оутотек". "За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие", казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В "Асарел-Медет" може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. "Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда", подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на "Либхер" и колесни товарачи на "Катерпилар", заедно със 130-тонни автосамосвали "БелАЗ", сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони "Кребс" и конусни трошачки "Метсо" от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на "Уемко" от Великобритания и "Оутотек" от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. "Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година", пояснява той. "Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие", изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони. А статуетката за "Качество" вече е част от фирмената експозиция. Стои до десетки други призове, до последните браншови награди "Иновации", "Безопасност на труда" и "Грижа за природата" и до петте национални награди за социалната отговорност на предприятието.
Източник: Стандарт (07.05.2015)

Асарел Медет посреща 50-годишен юбилей през август Асарел-Медет е сред еталоните в минната промишленост. Компанията получи поредното си признание с голямата награда на КРИБ за Качество. Призът бе връчен на проф. д-р Лъчезар Цоцорков от премиера Бойко Борисов. Показателно е, че втора награда в категорията бе присъдена на българското представителство на германския гигант Сименс. Близо 1400 души работят в панагюрската компания, която е лидер в рудодобива заради внедрените нови технологии, модернизацията и крупните инвестиционни проекти, с които преобразява Панагюрище. Добива и преработва около 13 млн. тона руда годишно, като произведеният меден концентрат се реализира в страната. На родния пазар е и новият продукт - медните катоди с 99,99% съдържание на мед, които се произвеждат по иновативна технология за екстракция и електролиза. Компанията се стяга за 50-годишния си юбилей. Почти няма дом в община Панагюрище, който да не е свързан с предприятието. Проблемът с текучество на кадри тук не стои, а молби за работа постъпват ежедневно от цялата страна. Доказахме, че е възможно минна компания да е най-предпочитаният работодател в своя регион и да предизвиква интереса на млади специалисти от цялата страна, казва председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Средната работна заплата в Асарел-Медет АД е над 2 пъти по-висока от средната за добивната промишленост у нас и 3,5 пъти над средната за страната. Компанията е лидер и по условията на труд, възможностите за развитие, както и осигурените социални придобивки, сред които е и пълен пакет допълнително здравно осигуряване. Високият стандарт за здраве и безопасност тук е приоритет. Прецедент за отрасъла е, че от 2012 г. в Асарел-Медет АД няма регистрирана нито една трудова злополука, няма и професионални заболявания. Мотивация за добра работа са модерни системи за развитие, насърчаване на личната инициатива. Дава се премия за всяко внедрено предложение с полезен ефект. Така новаторите имат финансов стимул да търсят решения и да предлагат иновации. Друга традиция е с анкета всяка година да се определя кои са най-добрите работници и специалисти. После те се награждават, както и работниците с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в предприятието. Помежду ни като екип съществува силна връзка, взаимно доверие и уважение. Здраво ни свързва разбирането, че всеки - независимо на каква позиция е - трябва да си върши работата по възможно най-добрия начин и да търси как да стане още по-добър в това, което прави. Ние се гордеем, че компанията ни има европейско лице и българско сърце, но и силен панагюрски дух. Свързва ни общата грижа за опазването на природата и за развитието на нашия роден край. За нас това е на първо място, защото 97% от работниците, специалисти и мениджърите в екипа ни са жители на нашата община и на този регион. Те живеят тук със своите семейства, тук растат децата им, тук се учат, спортуват, създават семейства... Вече 10 години всяко лято правим и стажантска програма за студенти и млади специалисти, като статистиката ни е, че всеки четвърти от тях после остава на работа при нас. Чувстваме се като един екип и с другите още 400 колеги, които работят в дъщерни и смесени дружества. За всяко наше работно място се създават поне 4 други работи места във фирми, които обслужват нашата дейност, посочва изпълнителният директор инж. Делчо Николов. 863 млн. лева вложени в предприятието Според изследване на международните практики в минното дело на Оксфордския университет, всеки долар, инвестиран в минната индустрия, генерира още поне 4 долара за други инвестиции. Стане ли дума за инвестиции, Асарел-Медет се гордее с двете си награди Инвеститор на годината - 2007 и 2011 г., като втория път отличието е в категорията за зелена инвестиция. Тогава е внедрена новата циклично-поточна технология за транспорт на откривка, която е доставена от немския концерт Тисен Круп и има производителност от 5000 тона на час. По същото време е пусната и уникалната за Европа Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, която е с оборудване от финландска компания Оутотек. За последните 15 години сме инвестирали над 758 милиона лева, а за тази година планираме още 105 милиона лева по нашите програми за качество, производителност и себестойност, за опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, казва изпълнителния директор инж. Делчо Николов. Реализираните екологични проекти за този период надхвърлят 71 млн. лв. Дружеството разполага с 3 пречиствателни станции - за руднични, дренажни и битови води. В Асарел-Медет може да се види и уникален проект за поетапната рекултивация на едно от насипищата, която се извършва още в процеса на неговата експлоатация. Всичките ни инвестиции водят до екологизация на производството и гарантират безусловно спазването на индивидуалните емисионни ограничения за опазване на околната среда, подчертава изпълнителният директор. След години на интензивни инвестиции някогашното соцоборудване е подменено с най-съвременни минни и флотационни машини от световни производители. В рудника има гигантски 13- и 17-тонни багери на Либхер и колесни товарачи на Катерпилар, заедно със 130-тонни автосамосвали БелАЗ, сред които човек се чувства като Гъливър в Страната на великаните. Всичко се контролира чрез автоматизирана диспечерска система - канадска технология от последно поколение. С GPS навигация в реално време се следят параметрите на машините - от най-кратките транспортни разстояния, през изпълнението на показателите от производствения план до налягането на гумите. Същото е положението и в обогатителната фабрика. Там има нови хидроциклони Кребс и конусни трошачки Метсо от американски доставчици, а най-големите за Северното полукълбо флотационни машини с вместимост от 160 кубически метра са на Уемко от Великобритания и Оутотек от Финландия. Извършената мащабна модернизация не е самоцел, разяснява инж. Николов. Благодарение на нея ние вече можем да преработваме руди с два пъти по-ниски съдържания, а животът на мината ще се удължи два пъти спрямо първоначалния проект. категоричен е изпълнителният директор. Хоризонтът, към който се стремим при едно нормално развитие на световната икономика, е 2040-2055 година, пояснява той. Нашият стил е непрекъснато да сме фокусирани върху възможностите за подобрения и върху дългосрочните програми за развитие, изтъква председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който е начело и на Българската минно-геоложка камара. Максималното удължаване на живота на вече разработените находища е едно от фундаменталните предизвикателства за устойчиво развитие пред минната индустрия в световен план, като е стратегически важно за националните икономики, развитието на общините, трудовата заетост и стандарта на живот в минните региони.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Френски гигант търси кадри в ХТМУ Уникален шанс за професионално развитие ще получат утре в 11,00 ч. студентите в ХТМУ София. Френският гигант "Монтюпе" идва на крака в университета, за да търси кадри. Фирмата предлага стажантски програми за студенти и докторанти и желае да назначи инженери със специалност "Металургия" за обезпечаване на производствените процеси и развойната дейност с инженери-технолози в областта на металолеенето, термичното обработване и изработване леярски форми и инспектиране и обезпечаване на качеството на готовата продукция. "Монтюпе" е призната за световен лидер в производството на алуминиеви изделия за автомобилната индустрия. Дружеството притежава седем завода във Франция, Великобритания, Испания, Мексико, България и Индия. В края на 2006 г. е основан заводът в Русе, а самото производство стартира през 2008г. В момента предприятието има три производствени халета, в които се произвеждат цилиндрови глави и носачи за световно известни автомобилни конструктори: АУДИ, БМВ, ПОРШЕ, РЕНО, ФОРД, ВОЛВО, а скоро и за ДАЙМЛЕР - МЕРЦЕДЕС. ИНвестициите в Русе се оценяват на 100 милиона евро. В ХТМУ ще присъстват Микаел Бризон - индустриален директор за Франция и България, Владимир Владимиров (мениджър производствени въпроси), Райна Крапчанска (мениджър човешки ресурси) и Емин Бахар (инженер, завършил ХТМУ). Университетът работи по същата успешна схема с всички големи компании, които развиват химия или металургия в България. Сред тях са "Асарел Медет", КЦМ-Пловдив, "Аурубис" и много други.
Източник: Стандарт (08.05.2015)

Посланици от три контенента на гости в "Асарел-Медет" Трима посланици и двама търговски съветници посетиха "Асарел-Медет" АД. Председателят на Надзорния съвет проф. д-р Лъчезар Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха предприятието пред амбасадорите на Испания Хосе Луис Тапиа, на Аржентина Гийермо Салвадор Асрак и на Индонезия Бунян Саптомо. В делегацията участваха още и търговско-икономически съветници на мисиите на Белгия и Испания у нас. Дипломатите се запознаха с историята и постиженията на "Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. Гостите посетиха диспечерната площадка за автоматизирано управление на рудник "Асарел", Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед и изцяло модернизираното наскоро флотационно отделение на Обогатителната фабрика. Делегацията посети и и музейния комплекс със залата трезор на Панагюрското златно съкровище. В Панагюрище в разговорите с гостите се включиха шефът на Общинския съвет Станимир Велчев и зам.-кметът на общината Георги Павлов.
Източник: Стандарт (03.07.2015)

"Трейс Рисорсиз" ще добива злато край Брезник в следващите 20 години Правителството разреши на "Трейс Рисорсиз" да добива злато и сребро край Брезник. Компанията получи концесия за 20 години на находище "Милин Камък" в землището на Брезник, Пернишка област. За първите седем години дружеството ще инвестира 45 млн. долара. Дружеството "Трейс рисорсиз" е собственост на "Асарел Медет", което добива медна руда край Панагюрище. Те купиха компанията от канадската "Юромакс Рисорсиз", която откри находищата в Брезник и Ракитово, край Пазаржик. Проучванията оценяват залежите край Брезник на около 14 тона злато и на около 60 тона сребро. Плановете на компанията са добитата руда да бъде обогатявана, а ценните метали от нея да бъдат извличани чрез гравитационен и флотационен метод. За това се предвижда изграждането на минно-обогатителен комплекс. Ще бъде направено и депо за хумусни материали и инсталация за преработка на рудата. Сега предстои наемането на около 400 души работници, които ще работят във фабриката.
Източник: Медия Пул (30.07.2015)

Браншът ще празнува своя Ден на миньора на 18 август На 18 август 2015 г. ще се проведе Националното честване на Деня на миньора, съобщиха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Програмата включва молебен за здраве в катедрален храм "Св. Неделя", тържествено събрание в "София Хотел Балкан" (Шератон), пресконференция. По време на Тържественото събрание проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на БМГК ще изнесе доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия в България и устойчивото й развитие. Част от празника са Годишните национални награди на компании от бранша за 2014 г., които Българската минно-геоложка камара ще връчи в пет категории: резултати, иновации, опазване на околната среда, безопасност и социална отговорност. Oрганизационният комитет включва Българска минно-геоложка камара, Научно-технически съюз по минно дело, геология и металургия (НТС по МГДМ), Синдикат на миньорските федерации "Подкрепа" (СМФ "Подкрепа), Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ (ФНСМ към КНСБ). Спонсори и съорганизатори на събитието са "Дионисомарбле" ЕООД, "Елаците-Мед" АД, "Минстрой Холдинг" АД и "Асарел-Медет" АД.
Източник: Строителство Градът (14.08.2015)

Добивът на полезни изкопаеми се е повишил с 10% през 2014 г. Добивът на полезни изкопаеми в България се е повишил с 10% през изминалата година и е достигнал 99 млн. тона. Очакванията на бранша са през 2015 г. тези темпове на нарастване да се запазят, като през второто полугодие дори се ускорят. Това съобщи председателят на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков по време на честването на Деня на миньора – 18 август. Въпреки увеличения добив обаче стойността на произведената продукция намалява – за изминалата година тя е 2.37 млрд. лв., което е с 8.1% по-малко спрямо 2013 г. Основен фактор за свиването е поевтиняването на металите и другите суровини на световните борси, което започна през 2013 г. и продължи и през миналата година. По думите на Цоцорков, който е и председател на надзорния съвет на "Асарел Медет", секторът генерира между 4 и 5% от БВП на страната. През 2014 г. секторната статистика показва увеличение на добива на полезни изкопаеми в почти всички подотрасли с изключение при течни горива, където имаме намаление от 48%. Този подотрасъл обаче формира едва 0.21% от общия добив в страната. Най-голямо увеличение е отчетено при другия най-малък подотрасъл в сектора – добива на скално-облицовъчни материали, който е нараснал с 18% спрямо 2013 г. и към края на 2014 г. формира 0.5% от общия добив. Традиционно най-голям дял при добитите полезни изкопаеми имат твърдите горива и металните полезни изкопаеми – през миналата година те формират съответно 34% и 32.3% от общо извлечените количества полезни изкопаеми. Производството на инертни материали генерира една четвърт от общия добив. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази – 66 млн. лв
Източник: Капитал (19.08.2015)

80 млн. лв. носи на държавата добивът на руда Държавата ще получи над 80 млн. лева от концесионни такси за добив на полезни изкопаеми до края на годината. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на честването на Деня на миньора в София. По думите й, събраните до момента пари от концесии са над 66 млн. лева. За сравнение, средствата, постъпили в бюджета по същото перо през 2014 г., са 70 млн. лв. Причината за повишението е очакваният нов ръст в добива на полезни изкопаеми. „Тази година ще задържим темпа на развитие на добивния бранш и ще достигнем ръст от над 10%, като второто полугодие ще е по-силно“, коментира пред „Труд“ председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. По думите му, според последното проучване на енергийното ведомство концесионните такси върху добивната индустрия у нас са на нивото на европейските и единствено незаконният добив ощетява държавата. Минните ни компании произвеждат между 4,5 и 5% от БВП на страната. Добитата руда достига до над 1 млрд. тона годишно, което е близо до нивата от годините преди кризата. Единственият сектор, който отчита сериозен спад, е добивът на нефт и природен газ. Там спадът е близо 50% заради изчерпване на настоящите находища, но до две години се очаква засилване. Най-печеливши са компаниите, които добиват метални полезни изкопаеми. За миналата година те са произвели продукция за 1,3 млрд. лева. Най-малко печеливш е секторът на въглищата, където държавата определя цената. Общо местните ресурси осигуряват близо 30% от суровините на металургичната индустрия, а с въглища се произвежда над 40% от електроенергията. Общият брой на дадените концесии в България към края на 2014 г. е над 500, показва статистиката на Министерството на енергетиката. Общата площ, върху която се търсят подземни богатства или се добиват, е над 29 хил. кв. километра или почти една четвърт от територията на България. Самите концесии обаче са върху 0,9% от площта на страната, останалото са проучвателни дейности. Според статистиката на минната камара, докато производството расте, броят на заетите в минната индустрия намалява. Причината е, че се увеличава производителността. Тя е близо 2,5 пъти по-висока от средната за тежката индустрия или над 86 000 лева на един зает. "Асарел", "Каолин" и "Нипроруда" с по три награди Призове за най-добрите Добивните компании „Асарел Медет“, „Каолин“ и „Нипроруда“ са дружествата, получили най-много награди в тазгодишната класация на Българската минно-геоложка камара. За най еко в категорията голяма компания беше отличена „Каолин“. Тя получи призове за „Иновации“, „Безопастност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“. „Асарел Медет“ също получи признание в сферата на зелените технологии заедно с дъщерното си дружество „Асарел Ремонт“. Компанията бе отличена и в категориите „Безопасност и здраве при работа“ и „Грижа за природата“. Като средно голямо предприятие „Нипроруда“ беше наградена за „Иновации“, „Безопасност и здраве при работа“ и за „Значим екологичен проект“. Наградата за социалноотговорна компания, за която гласуват ресорните журналисти в сектора, тази година отиде при медодобивната „Елаците-мед“ за нейната програма „Отговорност към местните общности“. За най-високи годишни резултати през 2014 г. в категорията голямо предприятие бе отличена „Минстрой Холдинг“ заради 31,44% ръст на производството. Приз за средно голямото дружество взе „МДЗ Балша“ с ръст на добива и производството от 20,6 на сто. При малките предприятия наградата е за „Инфрапроект консулт“ с ръст на приходите от 25,50%. Според минната стратегия Запасите от злато са за 25 години Добивът на метални полезни изкопаеми ще е приоритет за развитието на цялата минна индустрия през следващите 20 години. Това предвижда новата Минна стратегия на страната, която се очаква да бъда гласувана днес от Министерския съвет. Тя е изработена още през 2012 г., но Министерството на енергетиката е актуализирало стастическите данни в нея. Според прогнозите в стратегията, у нас може да се добива каменна сол още над 8000 години, гипс и манган - над 400 години. Запасите от лигнитни въглища са за 70 години, от каолин - за 20 години, от злато - около 25 години. Останалите находища се очаква да свършат за 15 години. Ето защо от министерството залагат в развитието на бранша да бъде силно застъпено разработването на нови находища, както на метални полезни изкопаеми така и на газ и нефт. Засилен контрол срещу незаконния добив Министерството на енергетиката ще засили контрола над незаконния добив на полезни изкопаеми чрез нова дирекция във ведомството, съобщи министър Теменужка Петкова. Експерти ще обикалят рискови места в страната, където се предполага, че има незаконни находища. Незаконно в страната се добиват най-вече скалнооблицовъчни и строителни материали. Според минната камара сивият сектор в бранша достига до 80-85%, като сред най-силно засегнатите райони са Ивайловград и Гоце Делчев. Понякога концесионерите излизат от рамките на предоставеното им находище за добив като така произвеждат повече от разрешеното. В други случаи фирми или частни лица копаят без разрешително. 1269 лева средна заплата Средната месечна заплата на заетите в добивната индустрия през 2014 г. е 1269,40 лева, показват данните на Националния статистически институт. Това е с 2% повече от предната година според данните на бранша. Най-високи заплати получават заетите в добива на метални полезни изкопаеми, а най-ниски в сектора на въгледобива. Минният отрасъл е сред най-рисковите сектори по отношение на трудовия травматизъм. Злополуките обаче намаляват с 6% през 2014 г. в сравнение с 2013 г. Броят им достига 176, като смъртните са три. За сравнение през предишната година по време на работа са загинали 8 миньори, а общият брой на злополуките е бил 183.
Източник: Труд (19.08.2015)

Минната индустрия със стратегия за развитие за следващите 15 години Минната индустрия вече има стратегия за развитие до 2030 г. Правителството одобри новата програма на днешното си заседание. Това става след няколко поредни години, през които проектът на документа беше актуализиран неколкократно, но така и не стигна до гласуване на Министерски съвет, въпреки перманентните настоявания от страна на бранша и Българската минно-геоложка камара (БМГК). Основен приоритет на новата минна стратегия е устойчивото развитие на тази индустрия в България. За целта се предвижда осигуряване на балансиран икономически, социално- и екологичноотговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната. С реализацията на заложените в минната стратегия приоритети ще се гарантира стабилна инвестиционна среда в един от ключовите за българската икономика отрасли, обясняват от Министерски съвет. Ще бъде въведена ефективна система за контрол на дейностите по проучване, добив и преработка на подземните богатства. Един от основните акценти на стратегията е и превенция на незаконния добив в страната. Това беше уточнено още вчера от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която взе участие в отбелязването на Деня на миньора. Тогава представителите на добивния сектор отново поискаха от правителството по-скорото приемане на стратегията, която е актуализиран вариант на предложението, което отлежаваше още от 2012 г. Реализирането на общите и специфични стратегически цели, заложени в документа, ще създаде предпоставки и гаранции за устойчиво развитие на минната индустрия в България в съответствие с европейската инициатива за суровините и провеждане на единна и ясна държавна политика по отношение на подземните богатства на страната. Ще бъдат създадени условия за работата на отрасъла с грижа за околната среда, свеждайки до минимум последствията от добивната дейност и осигурявайки рекултивацията на миннодобивните площи. С приемането на Национална стратегия за развитие на минно-суровинния отрасъл се осигуряват предпоставки към 2030 г. страната ни да е регионален лидер в рационалното оползотворяване на запасите от подземни богатства. Ако предвидените в новата стратегия мерки бъдат реализирани, в близките години браншът ще претърпи сериозно развитие. Очакваните инвестиции са в размер на около 4 млрд. лв., благодарение на което ще бъдат разкрити много нови работни места и добивите ще бъдат значително увеличени. Според председателя на БМГК проф. Лъчезар Цоцорков при заети в момента около 30 хил. души в добивната индустрия у нас, броят им ще нарасне с нови 15 хил. Същевременно ще има и преки печалби за самата държава от концесионните такси. В момента на година в хазната от тях постъпват около 70-80 млн. лв. При реализация на мерките, заложени в новата минна стратегия, сумата ще бъде увеличена с около 50%, обясни Цоцорков.
Източник: econ.bg (20.08.2015)

Министър-председателят Бойко Борисов откри новата многофункционална спортна зала „Арена Асарел“ в Панагюрище. Залата е изградена чрез публично-частно партньорство с инвестиция от 14 млн. лв. Теренът е предоставен от община Панагюрище, а главен инвеститор е минна компания „Асарел-Медет“ АД. „Арена Асарел“ разполага с модерно спортно-техническо оборудване, което позволява провеждане на състезания и тренировки по 30 вида спорт, както и организирането на концерти, фестивали, изложения и др. Съоръжението има две зали. Голямата е с размери 25 на 44 метра и капацитет от 1 562 места, като при необходимост може да бъдат монтирани допълнително още 400 седалки. Малката зала е с капацитет от 250 седящи места. Залата е оборудвана с четири съблекални, две сауни, пет VIP ложи, шест коментаторски кабини, фитнес център, две зали за пресконференции. Предвидено е във фоайето да бъде подреден музей на панагюрския спорт. Залата разполага още с ресторант за 150 посетители и панорамна тераса с изглед към ново изкуствено езеро с пеещ фонтан. През зимата водната площ на езерото ще бъде замразявана за ледена пързалка. Премиерът Бойко Борисов даде символичен старт и на първото спортно събитие под покрива на чисто новата „Арена Асарел‘". От 19 до 23 август залата е домакин на престижния Международен турнир по тенис на маса, който се провежда под патронажа на министъра на младежта и спорта Красен Кралев.
Източник: Инвестор.БГ (21.08.2015)

Новата (стара) стратегия на минната индустрия След близо три години чакане минната индустрия се сдоби със стратегия за развитието на брашна до 2030 г. Тя беше одобрена от Министерския съвет в средата на миналата седмица, въпреки че беше пусната за обществено обсъждане още през 2012 г. Документът, който оттогава е претърпял някои корекции (последните от които статистически), все още не е публикуван официално от Министерство на енергетиката. От бранша, който е участвал в изготвянето на стратегията, възлагат големи надежди на документа. Според председателя на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков с изпълнението на заложените мерки ще бъдат осигурени още 15 хил. работни места (при 30 хил. в момента), а приходите от концесии ще се увеличат с 50%. Сред приоритетите на бранша, за които той настоява от години, е борбата срещу "сивия" сектор и незаконния добив на подземни богатства. За разлика от стратегията, която беше предложена на обществено обсъждане преди три години, в една от последните редакции на текстовете се предлагат по-сериозни мерки в тази насока като инкриминиране на незаконния добив като престъпление. Нещо, за което в Министерството на енергетиката усилено се работи, особено след като за свлачището в пернишки квартал в началото на юли беше нарочен незаконният добив на въглища от "Мини Перник". Стратегията също така предвижда концесии да се предоставят единствено на лица с доказан опит в търсенето и проучването на подземни богатства. В стратегията се залага и въвеждането на нови технологии, които да намалят загубите при добива, повишаване на производителността и енергийната ефективност. Важно за развитието на бранша е и усъвършенстването на законодателството в областта на подземните богатства. Металните полезни изкопаеми, чийто добив е с най-голям дял в сравнение с останалите видове (по данни на БМГК 32.8% за 2014 г.), са приоритет според стратегията. Техните запаси обаче са сравнително малки, което е и една от причините за насърчаването на търсенето и проучването на нови находища. Стратегията също така предвижда да се търсят нови нетрадиционни източници на минерални суровини като находища на шистов газ и редки елементи. Перспективите пред добива на строителните материали, които също имат значителен дял спрямо общия добив на полезни изкопаеми (25.4% за 2014 г.), също са засегнати от стратегията. Според текста през последните години броят на кариерите значително се е увеличил, което налага постепенното им окрупняване за по-доброто организиране и безопасност по време на работа. С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скалнооблицовъчни материали е необходимо и въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз. В проекта на стратегията се предлага определянето на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни. Добивът на въглища в България също е сред основните за сектора. Той се извършва основно от държавната "Мини Марица-изток" и частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" на Христо Ковачки. В стратегията обаче е записано, че определен тласък в развитието на подземния въгледобив може да окаже усвояването на Добруджанския въглищен басейн. България има и залежи от уран, които според проектодокумента могат да покрият една трета от нуждите на АЕЦ "Козлодуй". За целта обаче е необходимо политическо решение, което да позволи добива. Страната разполага и с голям потенциал за откриване на нови находища на минерални суровини, особено в сравнение с останалите страни на ЕС. Като цяло предприятията в сектор "Добивна промишленост" са конкурентни на тези от бранша в Европейския съюз, пише в стратегията. Според данните най-добри показатели за производителност на разходите за труд са постигнати през 2006 и 2007 г., като след това се наблюдава значителен спад в резултат от влиянието на икономическата криза. Рентабилността на предприятията от сектора също е по-добра от средната за бранша в ЕС. Изчислените по-високи норми на печалба обаче са в резултат в най-голяма степен от значително по-ниските разходи за труд в сравнение със средните за съюза.
Източник: Капитал (25.08.2015)

Минната камара: Цените на металите са близки до критичните нива Предприятията от добивната и преработващата промишленост също ще бъдат засегнати от спадащите цени на международните пазари. От Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 дружества в сектора, коментираха, че в момента цените на металите са близки до критични нива. И допълниха, че в борсовите цени се забелязва цикличност с падове и повишения на цените на металите, които се добиват в България. В момента за пореден път от 2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на цените на металите на световните борси, което влияе върху конкурентоспособността на българските рудодобивни компании, чиято продукция се търгува по борсови цени, посочват още от камарата. Обясниха също, че в подобна ситуация компаниите трябва да оптимизират разходите си, за да преодолеят ниските приходи, които са функция от борсовите цени и добитите количества. Когато пък цените се увеличат трайно, компаниите интензивно влагат средства в инвестиционните си програми, за да могат да се подготвят за циклите на намаление.
Източник: Капитал (25.08.2015)

За 6 месеца от "Асарел-Медет" са внесли 66 млн. лева в бюджета Минната индустрия в България формира 5% от брутния вътрешен продукт на страната, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на отбелязването на Деня на миньора и на честването на 50-та годишнина от създаването на българската минна компания "Асарел - Медет" АД. Минерално-суровинният отрасъл има ключово значение за развитието на българската енергетика. Той осигурява заетост на над 24 000 души в сектора и създава условия за работа на около 300 фирми, каза министър Петкова. За периода от 1999 г. до първото полугодие на 2015 г. включително общият размер на платените концесионни възнаграждения от българската компания е 70 млн. лв. без ДДС. Като една от водещите български минни компании, за две години и половина 2013 г., 2014 г. и първото полугодие на 2015 г. „Асарел-Медет" АД е внесла концесионни плащания в община Панагюрище за повече от 6 млн. лева. Само за миналата година под формата на концесионни плащания браншът е внесъл в бюджета малко над 70 млн. лв., а през първото полугодие на тази - 66 млн. лв. - очакваме преизпълнение на заложените суми. Отчитайки значимостта на минната индустрия за устойчивото енергийно и икономическо развитие на страната Министерският съвет прие Национална стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия, каза министър Петкова.
Източник: expert.bg (31.08.2015)

"Асарел-Медет" инвестира 400 млн. лв. в минната индустрия Едно от най-големите предприятия в бранша "Асарел-Медет" ще инвестира повече от 400 млн. лв в три проекта пред 2016 г.. Това стана ясно от думите на председателя на Надзорния съвет на компанията и председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) Лъчезар Цоцорков. Той обяви, че два от проектите ще бъдат реализирани в община Панагюрище. В същото време ще бъдат разкрити и близо 800 нови работни места. Хиляди работници, служители и гости уважиха тържеството по случай 50-годишния юбилей на най-голямата медодобивна компания у нас " Асарел-Медет" АД, което бе в събота.
Източник: Club Z (01.09.2015)

Златото, оловото, цинкът и медта ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година. Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища. От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години, пише "Труд". Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания "Дънди прешъс металс". Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата. Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните "Елаците мед" и "Асарел Медет", варовиковото предприятие "Каолин", газодобивното "Мелроуз" и държавното "Мини Марица изток". За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона. Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища. Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години. Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна. Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години. При строителните материали малко са само варовикът за цимент - за още 115 години, и чакълът - за 30 години. Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.
Източник: Дарик радио (05.10.2015)

Българската компания Датикум изгражда цялата ИТ инфраструктура на свръхмодерния медицински комплекс в Панагюрище В проект на стойност няколко милиона лева Датикум АД (Daticum) ще изгради изцяло нова ИТ инфраструктура на реновираната МБАЛ "Събо Николов" в Панагюрище. Модерният високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център е най-мащабният проект в сферата на българското здравеопазване за последните 25 години. Прогнозната стойност на инвестицията, предприета от "Асарел Панагюрище Здраве" ООД е 55 млн. лв. Датикум ще проектира, достави и изгради нов център за данни с частна облачна инфраструктура, опорна мрежова свързаност в болницата, десктоп виртуализация за работните места, безжична мрежа, комуникационна система и система за медицински повиквания, системи за видеонаблюдение и контрол на достъпа, както и да достави крайните потребителски устройства. Сложната технологична инфраструктура на болницата в Панагюрище ще може да обслужва и координира над 500-те специалисти и помощен персонал като всеки от тях ще има достъп до различни процеси и данни. От гледна точка на медицинското обслужване болницата ще разполага с най-модерните софтуерни системи за диагностика и управление на лечебния процес. "Най­голямото предизвикателство в проекта е интеграцията на единадесетте комплексни ИТ системи, които ще изградят гръбнакът на процесите по лечение и обслужване на пациентите в болницата. В същото време комуникационни системи ще позволят на специалистите на болницата не само да имат своевременен достъп до медицинска информация, свързана с пациентите им, но и ще позволи най-модерно обучение на младите специалисти чрез връзка с водещите медицински центрове в света." – сподели Росен Маринов, изпълнителен директор на Датикум АД, част от Сирма Груп Холдинг АД. Високите технологии ще позволят да се въведе за пръв път в България едновременно съчетаване на образни диагностични методи (позитронно-емисионeн томограф /ПЕТ-СТ/, магнитен резонанс, компютърен томограф, роботизиран ангиограф, ултразвукови методи и други) с оперативни интервенции, най-модерни инвазивни методи, телекомуникационни връзки с водещи центрове във всички специалности, което ще предостави на българските пациенти качество и експертиза от световно ниво. Болничният комплекс ще включва 268 легла и 520 души медицински и немедицински персонал, като само в обучението на кадрите е предвидено ежегодно да се влагат по 400 хиляди лева. Проектант на болничния комплекс е "Ри Соф" ООД. Главен изпълнител на строителството е "ГБС Пловдив" АД. Основната цел на проекта е изграждането на модерен високотехнологичен болничен комплекс с онкологичен център и комплексна многопрофилна дейност. Първата копка стартира в края на април т.г. До края на октомври приключва реконструкцията и технологичното обновление на съществуващата сграда на болницата с РЗП 16 107 кв. м. Към нея се изгражда нов онкологичен център (РЗП 4 095 кв. м), в който ще бъдат внедрени двата най-добри за България и за Югоизточна Европа мултимодални медицински линейни ускорителя от най-високия клас в света. Проектът се реализира чрез публично-частно партньорство между община Панагюрище, "Асарел-Медет" АД и десетки лекари и медицински специалисти от Панагюрище и страната. На всеки 50 пациенти, които ще се лекуват в онкологичния център, държавата ще пести по около 1 милион лева, тъй като цените, на които ще се извършват услугите по здравна каса, ще са около два пъти по-ниски тук спрямо цените в Турция и три пъти по-ниски спрямо цените в Германия.
Източник: Строителство Градът (07.10.2015)

28 млн. т златни руди лежат под краката ни Природните богатства осигуряват 5% от икономиката на страната Имаме запаси от около 20 000 т уран, но добивът му е забранен България е сред държавите с дългогодишни традиции в развитието на минната индустрия. С годишен добив от 11 тона подземни богатства на глава от населението ние сме над средните нива в световен мащаб. Нещо повече, България е на трето място по добив на мед и на четвърто по добив на злато в Европа. У нас минната индустрия осигурява около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя е стратегически отрасъл, който осигурява суровините за останалите сектори на икономиката. Това се посочва в Стратегията за развитие на минната индустрия, одобрена наскоро от правителството. В документа е записано, че секторът има голям неизползван потенциал за ускоряване на икономическото развитие на страната. Основание за това дава значителният потенциал за разширяване на добива на въглища, метални полезни изкопаеми, нефт и газ. Както и многократно по-високият внос на неметални полезни изкопаеми, строителни и скалнооблицовъчни материали от местното производство. Страната ни е богата на разнообразни и все още неексплоатирани полезни изкопаеми. Минната индустрия през 2015 г. в цифри Общ добив - 79,5 млн. тона Произведена продукция - 5% от БВП на страната Износ - 3,4 млрд. лв. Платени концесионни такси - 62 млн. лв. Заети - 30 000 пряко и 120 000 в обслужващи дейности Компании - над 300 за проучване, добив и преработка на подземни богатства Медни руди В момента медни руди се добиват от три находища. Най-големи са "Елаците" в Етрополския Балкан и "Асарел" в Средногорието, където в последните 2 години общият добив достига 25 млн. т руда годишно. Тези две мини са открити. Добив, но по подземен начин, на медно-златни руди се осъществява и в находище "Челопеч". Общото производство на медни руди от тези находища достига 28 млн. т руда през последните години и се доближава до максималните нива от 2006 и 2007 г. от 29,8 млн. т. Запасите в тези находища обаче се очаква да бъдат изчерпани в следващите 12-13 години. Според стратегията за развитие на минната индустрия съществуват големи възможности за откриване на нови находища основно от медно-порфирен тип в Средногорието и Западния Балкан. В същото време в Бургаския, Малко Търновския и Врачанския руден район има находища, които отдавна не се разработват, но може да се направи преоценка на тяхната икономическа изгода и да се търсят нови рудни тела. Находище "Прохорово" е проучено през 80-те години на XX век с изчисляване на запаси, но не е влязло в експлоатация. Според стратегията то представлява възможност за увеличаване на добива в близко бъдеще. В документа е посочено, че геоложките запаси на страната ни с медни руди са около 370 млн. тона. От тях 94% се експлоатират и ще свършат след около 12 г. и половина. В същото време очакванията за вътрешно потребление на чиста мед у нас е да расте и да надхвърли 1 млн. тона годишно при сегашни 600-700 хил. тона. Наред с високите цени на медта на световните пазари повишеното търсене благоприятства бъдещия добив и преработка на медни руди у нас. За съжаление към момента нарасналото вътрешно потребление се покрива основно от внос на рафинирана мед. Златни находища В България се намира може би най-голямото находище на злато в Европа - "Челопеч", откъдето до момента са добити 50 т от ценния метал. От известните златни находища на територията на нашата страна в момента се експлоатира само това находище. За "Ада тепе" край Крумовград вече има разрешение за добив, който се очаква да започне през 2016 г. Концесия за добив е дадена и за златно находище "Чала" в Източните Родопи. Ценният метал се съдържа и в медната руда в "Асарел" и "Елаците", откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище "Маджарово", както и полиметалното находище в Зидарово. Интензивните проучвания за златни залежи през последните 10-15 години доведоха до няколко търговски открития. На първо място това е находището "Ада тепе" с около 27 т изчислени запаси. Поради предлаганата технология за извличане чрез цианиране фирмата проучила находището - "Болкан минерал майнинг", не можеше да получи разрешение за добив почти 7 години. Това принуди фирмата да смени цианирането с технологията чрез флотационно и гравитационно обогатяване. Насърчителни за по-нататъшно проучване са находища "Диканите" (у-к "Вакарелец") с откритие за около 1 т злато и 5 тона сребро, както и "Бърдото" (Брезник), където има запаси от 14 т. Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив. Понастоящем България разполага с 28,1 млн. т златосъдържащи руди, от които 79% са в експлоатация и имат живот за 10 години. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му. Оловно-цинкови руди Находищата на оловно-цинкови руди са с около 15,4 млн. тона запаси, които в експлоатация ще свършат за 12 години. Находищата са съсредоточени в Източните Родопи (70% от запасите), Средна гора (18% от запасите) и Стара планина (8% от запасите). Съдържанието на метал в тях е било твърде променливо през различните години на добив - от общо съдържание на олово и цинк над 10% в началото до 3-4%. След 1995 г. голяма част от тези мини са затворени. Оловно-цинкови руди се срещат и във Врачанско-Искърския руден район. В момента се разработват около 50% от находищата. За района на Източните Родопи са дадени 10 концесии за добив. В една от тях - за мина "Чала" в Спахиевското рудно поле, се добива и злато. През последните години добивът варира между 580 хил. и 640 хил. тона добита руда годишно. Добрите цени на оловото на световните пазари благоприятстват инвестициите за добив и преработка на оловни руди. Други метални руди България разполага с 25,3 млн. т железни руди, но в близките години не се очаква да се развива добив на тях. Най-значимият рудник - "Кремиковци", беше затворен през 2004 г., а през 2010 г. и металургичният комбинат. Вътрешното потребление на желязо, чугун и стомана се задоволява само от внос. Страната ни е богата на манганови руди със запаси от 26,4 млн. т. Най-известното находище е "Оброчище", Варненско, където се добиват около 100 000 т руда годишно чрез подземен добив. Запасите на находището са големи, но показателите на рудата не са добри - съдържание на манган около 26% и висока влажност. В района на Североизточна България (Варненско) има голям потенциал за откриване на нови находища на манган. В момента е дадено и едно разрешение за търсене и проучване там, но има проблеми с екологични и туристически организации поради близостта с големи туристически центрове. България разполага с 9 381 хил. тона геоложки запаси от волфрамови руди, които не са в експлоатация. Все пак в Западните Родопи има дадена една концесия за добив от находище "Грънчерица". Високата цена на волфрама и увеличеното световно потребление го прави изключително атрактивен метал за добив. На територията на България са известни минерализации и на молибден, антимон, живак и др. При подходящи технологии може да се използват и суровини за производство на алуминий. Тази група находища няма съществен дял и перспектива в общия план на минно-добивната дейност. Уран В България са известни около 40 находища на уран, разработвани в миналото. Добивът е осъществяван основно подземно (Елешница и Смоляновци) или със сондажи чрез подземно излужване - района на Горнотракийския комплексен грабен и Струмския грабен. С постановление на Министерски съвет от 1992 г. са прекратени всички дейности, свързани с добив и проучване на уранови находища, извършвани от бившето Държавно предприятие "Редки метали". От съществуващите две обогатителни фабрики в Бухово и Елешница, втората все още отделя минимални количества емисии (жълт кег) от пречистването на минните води чрез смоли. Хвостохранилището на Елешница е напълно рекултивирано със средства по Програма PHARE, като се поддържа система за очистване на подземните води. Преди 1990 г. уранодобивът беше от съществено значение за миннодобивната промишленост на България и е осигурявал значителна заетост. Променената световна пазарна конюнктура след края на "Студената война" води до срив на търсенето и цените. По това време голяма част от добива се е осъществявал с дотации от държавата поради стратегическото значение на суровината до разпадането на "Източния блок". Една част от находищата са били нерентабилни (тези с подземен добив) поради ниските съдържания и ниски пазарни цени. Друга част - тези, в които добивът е осъществяван чрез сондажи или по комбиниран способ, обаче биха били рентабилни дори при особено ниските световни цени от порядъка на $40 за кг. В периода 1946-1990 г. в България са добити около общо 38 000 т уран. В момента са останали запаси от около 20 000 т. Стратегията допуска евентуално преразглеждане на сегашните ограничения след задълбочен анализ на актуалните икономически условия, ако се повишат цени и ако има засилен пазарен интерес. Водещ критерий обаче трябва да е спазването нa европейските изисквания за опазването на околната среда, гарантиращи екологосъобразен добив и преработка. Нефт и газ Според Баланса на запасите България разполага с 9510,3 млн. куб. м газ, 127,9 хил. т нефт и 1235,3 хил. т кондензат. Находищата на нефт и газ са изцяло съсредоточени в Северна България. Открити незначителни по брой и обем находища има и в района на Враца-Кнежа, Плевен и Североизточна България. Фирмата "Дайрект Петролиум" е регистрирала търговско откритие на газо-кондензатно находище "Койнаре" в района на Червен бряг (с. Девенци) с доказани запаси над 2 млрд. куб.м и значителен потенциал от ресурси. В последните години са проведени проучвания на континенталния шелф на Черно море в блок Галата, в чиито граници са открити находища "Каварна", "Каварна-изток" и "Калиакра". Проучванията са извършени от фирмата "Мелроуз Рисорсиз", която е получила концесии за добив на газ от тези находища. Добиваните количества нефт и газ у нас заемат незначителен дял в топлинно-енергийния баланс на страната - годишно се добиват 183,1 млн. куб. м газ, 25,1 хил. т нефт и 1,1 хил. т кондензат. Наличието на запасите и добивът са твърде незначителни, имайки предвид годишното потребление само на газ в страната от около 2,6 млрд. куб. м. Резултатите от многогодишните проучвания показват, че едва ли могат да се очакват открития на значителни по запаси находища от конвенционални находища на нефт и газ. Големи перспективи съществуват в евентуалното разработване на газохидратни находища в акваторията на Черно море като "Хан Аспарух", "Терес" и "Силистар"). Перспективи съществуват и за използването на метана в някои въглищни находища, преди всичко в Добруджанско. В момента в България са действащи и в процес на разглеждане 22 разрешения за търсене и проучване на нефт и газ. Има дадени 18 концесии за добив на нефт и природен газ - четири от тях са в континенталния шелф. Въглища На територията на България са известни около 43 находища на въглища. Те са с разнообразна възраст, вид и качество. Най-големи са запасите на лигнитни въглища - 1,843 млрд. т и годишен добив от 29,127 млн. т. Независимо от ниското им качество те са основен източник за производство на електроенергия в страната. Над 50% от общо произведената електроенергия в страната се пада на термичните централи, захранвани с български въглища. Основните запаси и добив на лигнитни въглища са съсредоточени в "Марица-изток", като добивът е по открит способ. Стратегията залага добивът на лигнитни въглища да се запази или да надвиши 35-36 млн. тона годишно. 86% от запасите от лигнитни въглища са в експлоатация. Осигуреността на страната със запаси е за 58 г. Освен това има залежи на кафяви въглища от около 71 млн. тона. Добивът им е в района на Перник и Черноморския басейн край селата Рудник и Черно море.
Източник: Стандарт (12.10.2015)