Жителите на Трън ще гласуват на референдум дали в общината да се развива добивна дейност. Това стана ясно, след като общинският съвет единодушно одобри предложението на кмета Станислав Николов. Инициативата е свързана с инвестиционните намерения на "Евромакс сървисиз" от групата на "Асарел – Медет" за разработване на златна мина в региона. Допитването ще се проведе заедно с извънредните парламентарни избори на 26 март и ще струва до 40 хил. лв. на общината. До това решение се стигна, след като през последните месеци беше организирана активна кампания срещу проекта, който иначе се подготвя от години. В резултат общинските власти решиха да прехвърлят решението на гражданите. От компанията обаче са категорични, че подобен въпрос не е в компетенциите на жителите.Въпросът, на който жителите на общината се очаква да отговорят, е: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства?". Наскоро кметът коментира за "Капитал", че местната власт не издава концесии, а има право да решава само за устройствени планове и затова е избрана такава формулировка. Решението на общинския съвет очаквано беше взето бързо и без дискусии. Темата беше обсъдена, и то доста разгорещено, на заседанието през януари, но самото гласуване беше отложено, за да може референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори. Само две изказвания бяха направени преди окончателното гласуване. Иван Искренов, който е бивш заместник-кмет на общината и кандидат за кмет от БСП на последните избори, посочи, че с решението за референдум Трън се "капсулира", въпреки че резултатите от допитването на този епат не са ясни и съвсем не е сигурно, че достатъчно жители ще отговорят с "да". За това е необходимо вота си да дадат поне 40% от имащите право на глас и поне половината от тях да подкрепят предложението. От изказването на Искренов стана ясно още, че каквото и решение да вземат трънчани в края на март, то може да бъде променено, ако се появи друг инвеститор. "Бих помолил при следващи, други инвестиционни намерения, да решим въпроса отново, за да отворим системата. Защото я затваряме за много време", каза той. В подкрепа на референдума се изказа и Олег Тодоров, който е известен противник на проекта и говорител на протеста, който се проведе в края на ноември. Тодоров е избран за съветник като кандидат на местна коалиция, включваща АБВ, ВМРО и Народен съюз, но преди това няколко мандата е бил общински съветник от листата на ДПС. "Въпреки че тези пари (за провеждането на референдума – бел. ред.) не са малко за толкова бедна община като Трън, по-добре да платим тази цена и хората да си кажат мнението", каза Тодоров.
Източник: Капитал (13.02.2017)

Производител на сензори е "Инвеститор на годината 2016" „Сенсата Технолоджис България” получи наградата „Златен бик” за „Инвеститор на годината 2016”. Фирмата е на българския пазар от 2011 г. Общият размер на инвестицията е 90 млн. лв. и се очаква новите работни места да са 2800. Компанията има свои мощности в София и Ботевград, където произвежда сензорна техника, елементи за електрозащита и контрол в автомобилната индустрия за гиганти като „Фолксваген”, „Даймлер”, „Волво”, „Фиат” и „Дженеръл мотърс”. Фирмата ще изгради у нас най-голямата си производствена база в Европа и втора в света. В категорията „Инвестиция на зелено” призът „Златен бик” получи „Осрам”. На пазара ни е от 1998 г. и е първият завод на германската фирма в Източна Европа. Инвестицията е за 45 млн. лв. за 900 работни места. В категорията „Инвестиция в иновативен бизнес” призът „Златен бик” отиде при „Теклас-България”. У нас е от 2006 г. и вече открива трети завод. Общият размер на инвестицията е над 20 млн. лв. През 2017 г. се планират нови инвестиции в Кърджали и Крумовград. В категорията „Инвестиция в разширяване на бизнеса” наградата „Златен бик” бе връчена на „Луфтханза Техник София” и „България Ер Меинтананс”. Фирмите са у нас от 2007 г. Общият размер на инвестицията е 70 млн. лв. С нея ще бъдат открити 165 нови работни места. В категорията „Инвестиция в човешки капитал” наградата „Златен бик” отиде при „Интегрейтид микроелектроникс България”. През миналата година фирмата разширява и оптимизира мощностите в завода си. У нас дружеството работи от 1997 г., а общият размер на инвестицията е 7,6 млн. лв., като са открити 400 нови работни места. За социално отговорна компания бе отличен „Асарел-Медет”.
Източник: Монитор (24.02.2017)

В Панагюрище работи първият проект за дуално образование В Панагюрище се реализира един от първите проекти за дуално професионално обучение в тежката индустрия в партньорство между Община Панагюрище, професионалната гимназия в града и местния бизнес по браншовия модел на Българска минно-геоложка камара. По инициатива на „Асарел-Медет” АД през 2014 г. в община Панагюрище стартира пилотен модел на дуална система за професионално обучение. Така на практика на местно ниво се прилага браншовият модел на БМГК за подготовка на кадри. Приложението на дуалната система на обучение ще помогне за намаляване на младежката безработица в страната и за повишаването на квалификацията на младите кадри. Партньорството между „Асарел-Медет” АД и Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище се гради върху четири утвърдени специалности. Дуалната система дава възможност част от обучението да бъде провеждано в предприятието, в реална производствена среда, като дава шансове за стипендии и наемане на работа в компанията.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2017)

В Панагюрище успешно работи проекта за дуално образование Министрите на икономиката Теодор Седларски и на образованието Николай Денков посетиха в сряда минната компания „Асарел-Медет" АД и гр. Панагюрище. Целта на посещението беше да се представи успешния старт на проекта за дуално образование, който се осъществява на място по браншовия модел на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски се запозна с производствената дейност и перспективите за развитие на панагюрското дружество, както и мащабните социални инвестиции на компанията в региона. След това в спа-хотел „Каменград" министър Денков и министър Седларски участваха заедно в дискусия по проблемите на дуалното образование. Посещението се реализира по покана на Българска минно-геоложка камара. Министър Седларски и екип на Министерство на икономиката бяха посрещнати от изпълнителния директор на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов. По време на обиколката министрите бяха придружавани от областния управител на област Пазарджик Златко Митрев и изпълнителното ръководство на компанията. Гостите се запознаха с историята и постиженията на „Асарел-Медет" АД, като разгледаха фирмената експозиция и атрактивните експонати на стари минни машини в предприятието. След това посетиха рудник „Асарел" и видяха работата на автоматизираната диспечерска система за управление на минното производство, която е последно поколение и е произведена от канадската компания Wenco. Чрез нея производствените параметри се управляват чрез безжична комуникационна мрежа и компютър във всяка машина, а системата за високоточно позициониране контролира прецизното планиране на минните дейности.
Източник: Стандарт (17.03.2017)

Общото производство на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 млрд. евро (2,34 млрд. лв.) за 2015 г. Това се посочва в анализ за социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от "Индъстри Уоч". Общата добавена стойност на бранша към българската икономика е на стойност от 566 млн. евро (над 1,1 млрд. лв). А износът на минерални суровини и концентрати е за 560 млн. евро. По добавена стойност на бранша към националните икономики България е в Топ 5 от страните-членки на ЕС, каза Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Делът на минната индустрия в БВП 3%. Всички тези резултати се постигат с около 24 000 заети в сектора. Основна роля за бранша има подотрасъл рудодобив със 638 млн. евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив с 382 млн. евро. Рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът е за нуждите на родното електропроизводство. По отношение на заетостта в минерално-суровинна индустрия, България е в Топ 3 в ЕС с 1,3% от общо заетите в частния сектор, като пред нас са само Полша (с 1,9%) и Хърватия (с 1,3%). Освен това, минерално-суровинната индустрия е на четвърто място по най-високи възнаграждения за работещите. Средната работна заплата е по-висока само в сферите - ИТ и телекоми; производство и доставка на енергия; финансови услуги, сочат данните на НСИ. "Анализът показва, че страната ни е сред лидерите на европейската минна индустрия. Благодарение на нашите разработени минни находища, съхранен научен потенциал и внедрени технологии и иновации, България има отлична основа за очакваната реализация на приетата през 2015 г. Минна стратегия за устойчиво развитие на бранша", каза инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
Източник: Стандарт (17.03.2017)

Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти Минната индустрия е инвестирала 700 млн. лв. в социални проекти за 20-годишен период, съобщи в Трън Иван Андреев, председател на Българската минно-геоложка камара /БМГК/. По думите му предприятията в бранша са вложили над 4 млрд. лв. за технологично обновяване, в развитие на минните общности. Андреев не отрече допуснати слабости и посочи, че инвеститори като тези в мините "Оброчище" и "Ураново" "трябва да бъдат гонени с камъни". По инициатива на Камарата днес в Трън се състоя среща - разговор "Митове и факти за добивната индустрия в България". Бяха представени добри практики и взаимодействия между бизнеса и местната власт в Панагюрище, Чавдар и Челопеч. След 1999 г. мината е инвестирала в Панагюрище над 180 млн. лв., посочи Иван Александров, синдикалист в "Асарел Медет". По думите му повече от 2400 са акционерите, които получават дивиденти от фирмата. Средната брутна заплата в минния сектор в Панагюрище е четири пъти по-висока в сравнение с тази в Септември, казаха от БМГК. Само в болницата в Панагюрище "Уни Хоспитал" са вложени над 92 млн. лв. Икономистът Владимир Каролев каза, че от 60-те години на миналия век добивната индустрия има сериозна развитие в световен мащаб и призова местните хора да вземат информирано решение.
Източник: Стандарт (21.04.2017)

Минимум 23 години планира да разработва златната мина в Трън инвеститорът “Евромакс Сървисиз”. Това стана ясно на среща с журналисти, на която представители на компанията обявиха бъдещите си планове за развитие на концесията. Компанията “Евромакс Сървисиз” е собственост на “Асарел Медет” и разработва проекта в Трън, като плановете са да се отвори закритото находище на злато в района. “Проектът в Трън е много далеч от Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)”, заяви Елица Георгиева, представител на “Асарел Инвестмънт”. Инвеститорът очаква екооценката да е факт след година и тогава да започне общественото обсъждане. Ако това се случи и бъде дадена концесия, проучването за изграждане на рудника ще отнеме 4 години. По време на събитието стана ясно, че концентратът ще се преработва в България, а не в Набимия, където се обработват концентратите от другите находища. Според анализ на консултанти община Трън е една от най-бедните в България с 37% безработица, а проектът ще съживи икономиката на общината и като цяло на област Перник. Преди дни стана ясно, че местния референдум в Трън е насрочен за 11 юни. Въпросът, на който трябва да отговорят жителите на граничния край, е: “Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?”
Източник: Труд (27.04.2017)

Николай Вълканов стана председател на БМГК Проф. д.т.н. Николай Вълканов бе избран за председател на Управителния съвет и на Българска минно-геоложка камара след гласуване на членовете на БМГК по време на редовното годишно Общо събрание на Камарата. Проф. Вълканов поема поста от проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който бе 26 години начело на организацията от нейното създаване през 1991 г. Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов е български индустриалец, общественик и инвеститор. От 2013 г. той е професор от Международната научна академия (МАНЕБ), Санкт Петербург, Русия и е почетен професор на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски", гр. София. Той има магистърска степен по специалността „Минно маркшайдерство" на Минно-Геоложки Университет „Св. Иван Рилски", град София. В началото на своята кариера, от 1986 г. до 1991 г., проф. Вълканов заема длъжността директор на Научно-изследователския технологичен институт по минно строителство. От 1991 г. професионалния му живот се свързва с „Минстрой Холдинг" АД, където понастоящем е Председател на Съвета на Директорите. От 2002 г. е Председател на Надзорния съвет на „Горубсо Златоград" АД, а от 2012 г. – Председател на Надзорния съвет и на „Горубсо Мадан" АД. Николай Вълканов е носителят на приза „Мистър Икономика" за 2012 г. Позиции в бизнес и обществени организации: - Заместник-председател е на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара (2014-2017); - Заместник-председател е на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите в България - Член е на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия. - Председател е на Настоятелството на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", гр. София. - Член е на Президиума на Световния минен конгрес. - Член е на Президиума на Международната маркшайдерска организация. - Председател е на Български маркшайдерски съюз. На провелото днес Общо събрание на БМГК проф. д-р Лъчезар Цоцорков бе избран за почетен председател на Българска минно-геоложка камара, след като изтече втория му управленски мандат начело на браншовата организация. По негово предложение още през 2011 г. бе променен уставът на Минната камара и оттогава председателят на Управителният съвет може да бъде избиран само до два последователни 3-годишни мандата. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет" АД ръководеше Камарата още от основаването й през 1991 г. Тогава той беше един от инициаторите за създаването й. В своето слово пред минната общност на България проф. Цоцорков благодари на всички, с които през изминалите над 26 години са работили заедно за изграждането на БМГК като авторитетна браншова организация със сериозен принос за подобряване условията за бизнес в минерално-суровинната индустрия и социално-икономическото развитие на страната. Той изложи своите послания и виждания за бъдещето на организацията и заяви, че ще продължи да бъде съпричастен към реализацията на нейните цели и проекти. Като почетен председател на браншовата организация, той ще може да участва в работата на Управителния съвет и ще има право на съвещателен глас. Общо събрание – обзор По време на събитието бяха приети Отчета на Управителния съвет за мандат 2014-2016 г., Отчета на Контролния съвет, промени в Устава на БМГК, както и актуализираните Насоки за управление и дейности на Камарата. В Управителния съвет с мандат 2017-2019 г. влизат компаниите: - „Асарел - Медет" АД, с ръководител инж. Делчо Николов – представител на подотрасъл „Рудодобив"; - "Мини Марица-изток" ЕАД, с ръководител инж. Андон Андонов – представител на подотрасъл „Въгледобив"; - „Евротест Контрол" ЕАД, с ръководител Сашка Кожухарова – представител на подотрасли „Геология"; - "Ватия" АД, с ръководител Люба Кожухарова – представител на подотрасъл „Индустриални минерали"; - „Златна Панега Цимент", с ръководител Александър Чакмаков – представител на подотрасъл „Инертни и строителни материали"; - „Марин Батуров" ЕООД, с ръководител Ирина Георгиева – представител на подотрасъл „Скално-облицовъчни материали" - „Геотехмин" ООД, с ръководител проф. д-р Цоло Вутов – представител на „Логистични дейности". - „Каолин" ЕАД, с ръководител Радомир Чолаков - „Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД, с ръководител д-р инж. Илия Гърков - Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски", с ректор проф. д-р Любен Тотев; - „Минпроект" ЕАД, с ръководител Стойо Боснев; „Огняново-К" АД, с ръководител Николай Колев. - Българска асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) – по право. - Изпълнителният директор на БМГК е член на УС – по право. За членове на Контролния съвет на БМГК бяха избрани: - Д-р Розалина Козлева, управител на „Инфрапроект Консулт" ЕООД; - Инж. Никола Вардев, управител, „БН-Консулт Инжениринг ООД" - Инж. Данчо Тодоров, управител, „Нипроруда" АД
Източник: Стандарт (28.04.2017)

Почина шефът на "Асарел-Медет" проф. Лъчезар Цоцорков Почина проф. д-р Лъчезар Цоцорков - председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД - най-голямото и структуроопределящо предприятие в община Панагюрище и Пазарджишка област. Цоцорков изгуби битката с тежко заболяване. Носител е на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен, както и на приза "Мениджър на годината' 2009". Лъчезар Цоцорков е начело на "Асарел-Медет" от над 30 години. През 1986 г. става главен директор на Технологичния минно-обогатителен комплекс "Асарел-Медет". Неговата лична инициатива, професионализъм, организаторски качества и всеотдайност в работата, са решаващи за успешното изграждане и пуска в експлоатация на новите мощности на рудник и обогатителна фабрика "Асарел" на 6 декември 1989 г.
Източник: Банкеръ (17.05.2017)

"Евромакс сървисиз" се отказва да добива злато край Трън "Евромакс сървисиз", която планираше да възобнови златодобива в района на Трън, обяви, че спира проекта. Като причина за решението си от компанията посочват негативната кампания, предшествала местния референдум в неделя, на който 94% от жителите на общината гласуваха против проекта. "Фирмата не може да оцени инвестиционната среда в момента като благоприятна за реален "светъл" бизнес, нито за постигане на хармонични отношения с местната общност, каквато е нашата кауза", се посочва в отворено писмо на компанията, която е част от групата на "Асарел-Медет". Оттам уточниха, че независимо как ще се произнесе съдът за законосъобразността на референдума, който в момента се оспорва от Окръжна прокуратура - Перник, дружеството се оттегля от Трън и преустановява работата на информационния център в града.Проектът на компанията предвиждаше добив и преработка на златна руда от находище на 5 км от града, където до средата на 70-те години на миналия век е имало мина. Срещу предложението обаче се обявиха местни инициативи, създадено беше и специално сдружение "Трън", а в крайна сметка беше проведен и референдум, с който жителите забраниха на общинския съвет да одобрява устройствени планове, които предвиждат добив на руди. Самите подземни богатства са собственост на държавата. Допитване беше атакувано като незакооносъобразно в съда както от компанията, така и от областния управител, а в момента се гледа и жалба на прокуратурата. Въпреки че окончателно решение все още няма, "Евромакс сървисиз" се отказва от проекта. "Независимо как ще се произнесе съдът, за нас проведената кампания, гласуването и резултатът остават показателни за инвестиционната среда в Трън, казаха от компанията и добавиха: Многократно и ясно сме заявявали, че виждаме смисъл от 100-милионна инвестиция само ако има конструктивен диалог." Дружеството запазва правата си върху находището, които придоби от канадската Euromax Resources през пролетта на 2014 г. в сделка за 3.5 млн. долара. На този етап обаче не изглежда вероятно някога да се възползва от тях. "Ще преоценим цялостно реализацията на проекта за възстановяване на златодобива в някогашната мина "Злата", казаха от "Евромакс рисорсиз".Първоначалният проект на компанията предвиждаше разработване на два участъка, но впоследствие беше ограничен само до един - "Трън Юг", където навремето е работела мина "Злата". Това намали площта до общо 11 кв. км, от които реално заети на повърхността 1.4 кв. км, както и капацитета на съоръженията. Плановете бяха рудата да се преработва до концентрат в обогатителна фабрика, каквато е традиционната технология в България, а отпадъкът да се съхранява в хвостохранилище с площ 315 дка (първият вариант включваше две хвостохранилища с двойно по-голяма площ). Компанията поемаше ангажимент и да реши един от старите екологични проблеми - изтичането на води с по-високо съдържание на уран от старата мина, което не е било направено от държавата при ликвидацията. Именно наличието на естествен уран в скалите в района и правените преди години проучвания за метала бяха използвани от противниците на проекта като основен аргумент той да не се случи. Самата мина трябваше да работи 23 години и да осигури работа на над 200 души в район, където безработицата е 37%. Инвестицията се оценяваше на над 100 млн. лв.
Източник: Капитал (15.06.2017)

„Асарел-Медет” дарява 25 000 лв. на училища и читалища в памет на проф. Лъчезар Цоцорков Управителният съвет на „Асарел-Медет” АД реши единствено през тази година Денят на миньора да бъде отбелязан без традиционното честване на празника в село Панагюрски колонии. Повод за това решение е кончината на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който оглавяваше компанията от 1986 г. до смъртта си на 16 май 2017 г. „Вместо с тържество за Деня на миньора, тази година символично ще отбележим фирмения празник със сведени глави в памет на проф. Цоцорков и с дарение на средствата, предвидени за музикалната програма“, декларираха от ръководството в обръщение до целия екип на предприятието. Средствата в размер на 25 000 лева, планирани за ежегодния празничен концерт, ще бъдат дарени за благотворителни инициативи на училищата и читалищата в община Панагюрище. „Така ще отдадем дължимото уважение пред паметта на проф. д-р Лъчезар Цоцорков и ще пазим жив завета му да помагаме и даряваме, да бъдем човечни и да обичаме Панагюрище и България”, мотивира решението си управителният съвет на „Асарел-Медет” АД. Въпреки че няма да има тържество в село Панагюрски колонии, другите традиционни инициативи по повод Деня на миньора ще се проведат, както и досега, включително спортните турнири, номинирането на най-добрите в професията и награждаването на хората с дългогодишен непрекъснат стаж в „Асарел-Медет” АД.
Източник: Труд (28.06.2017)

"Евромакс Сървисиз" прави преоценка на плановете за златодобив в Трън „Евромакс Сървисиз“ ЕООД прави цялостна преоценка на плановете за златодобив в Трън. Компанията е изпратила писмо в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Перник, с което спира процедурата по екооценката (ОВОС) за находището в Трън. Инвестиционното предложение беше за добив и преработка на златно-сребърни руди от находище „Трън”, информира Министерството на околната среда и водите. Припомняме, че в последните месеци граждани от Трън подеха кампания срещу възобновяването на златодобива в общината заради опасения, че ще бъде замърсена природата. На местен референдум 58,41% от гласувалите се обявиха против добива на злато в общината. Според съобщението минната компания извършва в момента „цялостна преоценка на параметрите на инвестиционното предложение и целесъобразността му във връзка с икономическите и социалните условия в община Трън“. Процедурата по ОВОС е спряна до приключване на обстойните анализи, след което ще бъде взето решение за бъдещето на проекта.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2017)

"Асарел Медет" - бялата лястовица на България През годините на прехода в България сме се нагледали на какво ли не. Стотици фирми фалираха, голяма част от регионите обедняха, хиляди хора се простиха с изработените, но неполучени заплати, стотици хиляди наши сънародници решиха да търсят препитание и по-добър живот в чужбина, селата се обезлюдиха. Но за щастие има и добри примери. Бели лястовици на надеждата, че нещата могат да се случват и по друг начин. Че в България може да се живее добре, че трудът може да е достойно възнаграден, че можеш да си спокоен и сигурен не само за твоето бъдеще, но и за това на децата ти. Пример за такава бяла лястовица на надеждата е община Панагюрище, която благоденства благодарение на голямата компания "Асарел Медет" на нейна територия. Не се лъжете, че там, където има голям инвеститор, общината непременно е в добро състояние. У нас доста често се случва капиталът да не достига до хората така, че да направи животът им по-добър. Панагюрци обаче са късметлии. Защото социалната отговорност е един от трите стълба на настоящото и бъдещото развитие на "Асарел Медет" - структуроопределящото предприятие в Пазарджишки регион, казва Александър Чобанов, директор "Човешки ресусрси" в компанията. Другите два стълба са икономическата и екологичната отговорност. Ето какво показват цифрите и икономическите анализи за регионите. Там, където има развита добивна индустрия, безработицата е по-ниска, а заплатите - по-високи, е основният извод в изследването "Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия в България", направено от Фондация "Бауерзакс" и икономистите в "Индъстри уоч" по поръчка на Българската минно-геоложка камара. Според него коефициентът на безработицата в Панагюрище е с 3,4% по-нисък спрямо област Пазарджик и със 7,3 на сто спрямо избрания референтен район - община Септември. Средната заплата на работещ в минната индустрия в Панагюрище е 4 пъти по-висока от средната за региона, избран за сравнение - община Септември, и 4,1% по-висока от тази в областта. 1,3% от заетите в страната са в минната индустрия, които правят 3% от добавената стойност и получават 3% от изплатените заплати, казва Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Община Панагюрище е с добро ниво на икономическо развитие, като по много показатели изпреварва не само Пазарджик, но и средните за страната стойности, пък е заключението от доклада на Института за пазарна икономика. Според него заплатите в общината превишават значително средните за областта и страната нива, като достигат 1063 лв. бруто, при 667 лв. за Пазарджик и 878 за страната /данните са за 2015 г./. В периода 2008-2015 г. ръстът е с 58%. По оценка на ИПИ, относителният дял на населението в Панагюрище, което живее под прага на бедността, е 18,2%, при средно за страната ниво от 21,8 на сто и средно за област Пазарджик от 50,2%. Инвестиционната активност в община Панагюрище също превишава значително средните за областта и страната стойности. Инвестициите в дълготрайни материални активи са над 4000 лв. на човек през 2015 г., което е близо 3 пъти повече от инвестициите в областта. Усвояването на европейски средства достига 72,1 млн. лева, което съобразно местното население, също е близо 3 пъти по-високо от средното за страната. И още данни от доклада на ИПИ - през последната година напускащите общината намаляват, а заселващите се в нея се увеличават. Почти цялото население е здравно осигурено. През последните две години детската смъртност е нулева. Боян Рашев, управляващ съдружник в "Денкщат-България", пък представя доклад, в който е направено сравнение между няколко общини, които в миналото са се развивали благодарение на минната си промишленост, но днес са поели по различни пътища. Разликата между двата типа е видима и в качеството на околната среда - успешно работещата минна индустрия непрекъснато инвестира в намаляване на екологичното си въздействие и осигурява достатъчно ековложения на общинско ниво. Панагюрище е особено успешен пример, посочва Рашев. Първо, "Асарел Медет" инвестира в развитието на други икономически сектори - туризъм, спорт, здравеопазване, които осигуряват алтернативни работни места. Второ, в региона се развиват и други производства. Според БСК, "Асарел Медет" е най-предпочитаният работодател в община Панагюрище, където има и други сериозни предприятия като "Оптико-електрон", например. Над 95% от работещите в минно-добивното предприятие са от общината. Заради високите заплати, в "Асарел Медет" не се оплакват от липса на кадри. Потомствените миньори са немалка част, а децата се гордеят с професията на родителите си. Специален жест на внимание е подаръкът, който получава всеки служител, на когото се роди бебе - то получава златен медальон от компанията. Всяка година за Деня на миньора - 18 август, в "Асарел Медет" номинират най-добрите в професията. Фирмените традиции повеляват награди да получават хората с 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат стаж в компанията. Тази година обаче празник няма да има в памет на проф. Лъчезар Цоцорков, който почина на 16 май 2017 г. Фирмата инвестира и в дуално обучение. От 2012 г. досега са раздадени безплатни учебници на 400 ученици, казва Александър Чобанов. Професионалната гимназия дава шанс и на децата от дома за деца, лишени от родителски грижи в Панагюрище, които имат шанс веднага да постъпят на работа в "Асарел Медет". Четирите детски градини пък се надпреварват за вниманието на родителите, които могат да изберат най-добрите условия за хлапетата си. Прави впечатление, че градът е пълен с млади хора, които определено не скучаят. Децата имат възможност за плуват в басейните на хотел "Каменград", който е бившият Дом на миньора. В модерната спортна зала "Арена Асарел" има школи по художествена гимнастика, айкидо и куп други спортове. А през август в града се провежда световно първенство по тенис на маса. През май пък е фестивалът на фойерверките. Тук редовно гостуват наши и световни звезди. Общината дава 1% от 14-милионния си бюджет за развитието на масовия спорт, още толкова добавя и "Асарел Медет", каза председателят на Общинския съвет в Панагюрище Христо Калоянов. Друга уникална придобивка за града е болницата "Уни Хоспитал", която бе открита миналата година. В нея бяха вложени над 95 млн., а основният инвеститор е "Асарел Медет". Тя разполага с най-модерното оборудване, което се предлага на пазара. "Търсени са най-добрите фирми, които произвеждат в областта на здравето и е купувано най-доброто и най-модерното от уредите", казват лекарите. "За изминалата година никой пациент не е плащал за лечение, въпреки че сключването на договор със Здравната каса се забави с близо година. Вместо от пациентите, финансирането бе поето от "Асарел Медет", казва д-р Диана Димитрова.
Източник: Стандарт (10.07.2017)

"Асарел - Медет" планира да инвестира 80 млн. лв през тази година Близо 122 млн. лв. е инвестирала "Асарел - Медет" през миналата година. Компанията, която оперира медното находище край Панагюрище, работи по седем дългосрочни програми за устойчиво развитие, като основната част от средствата през 2016 г. е била насочена към проекти за технологична модернизация. Това е помогнало на предприятието да понижи себестойността на продукцията и така частично да компенсира поевтиняването на металите. В същото време производителността е нараснала. За тази година дружеството планира да инвестира над 80 млн. лв. Малко над 95 млн. лв. са били използвани за проекти, свързани с проучване и внедряване на технологии и иновации за повишаване на качеството и производителността и понижаване на себестойността на продукцията. За повишаване на енергийната ефективност компанията е отделила 10.7 млн. лв., а 3.5 млн. лв. са били вложени в екологични мерки. Другите инвестиционни програми на дружеството са свързани с развитие на минерално-суровинната база, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие, става ясно от отчета на компанията за 2016 г. Сред по-големите проекти, които бяха приключени през миналата година, са новата циклично-поточна линия за извозване на рудата, модернизацията в обогатителната фабрика и закупуването на транспортни средства. Така общата сума на инвестициите от приватизацията на предприятието през 1999 г. е надминала 1 млрд. лв. Основните проекти, по които се работи тази година, са тези за дългосрочно развитие на мината и обогатителната фабрика, а планираната инвестиция е 80 млн. лв. През миналата година компанията е добила 13.2 млн. т медна руда, което е спад от 7% спрямо 2015 г. С толкова намалява и произведеният концентрат, като достига 146.7 хил. т. "Намалихме производството заради ниските цени на металите", каза Александър Чобанов, директор "Човешки ресурси", пред журналисти. По думите му при срив на цените на международните борси много важно е понижаването на себестойността на производството. "През 2016 г. нетната себестойност на платим тон метал е по-ниска спрямо 2015 г. и е най-ниската от 2013 г.", каза той. В същото време натуралната производителност, отчетена като добит метал на едно заето лице, се е повишила с 5.4%. В "Асарел - Медет" работят 1300 души, още 400 са заетите в дъщерни и смесени предприятия. Компанията обаче е произвела близо 45% повече мед с висока чистота (99.99%) във въведената преди няколко години инсталация за екстракция и електролиза, в която се пречистват отпадните води и се получава борсово търгуван продукт.
Източник: Капитал (11.07.2017)

Аурубис България АД е гласувало брутен дивидент от 196,5 млн. лв. или по 9,45 лв. на акция, става ясно от отчета за 2016 г. и прокола от проведеното Общо събрание. Присъствали са само двама акционера - Кумерио Австрия ГмБХ с дял от 99,86% и 20 761 210 акции и физическото лице Димитър Спиридонов с 202 акции, жител на гр. Пирдоп, роден през 1962 г. Новината за дивидента касае общо 2 184 лица акционери, от които 11 юридически и 2 173 физически лица. Изплатеният дивидент за 2015 г. е 195,6 млн. лв., а за 2014 г. са изплатени 293,15 млн. лв. на 28 август 2015 г. и други 119,5 млн. лв. на 19 юни 2015 г. През 2014 г. е гласуван брутен дивидент от 117,3 млн. лв. на база печалбата за 2013 г. Общо за последните 4 години са изплатени 922 млн. лв. или по близо 44 лв. на акция. Ако тези пари не бъдат потърсени от акционерите в срок от 5 години, те ще станат собственост на Аурубис България АД. Приходите от продажби през 2016 г. са за 3,21 млрд. лв., спрямо 4,18 млрд.лв. за 2015 г. или понижение с 23,2%. Разходите за заплати и осигуровки са 38,6 млн. лв. за 2016 г. и 36,7 млн. лв. за 2015 г. Нетната печалба за 2016 г. е 196,7 млн. лв., спрямо 219 млн. лв. за 2015 г. През 2016 г. Аурубис България АД е произвело 296 804 тона нова анодна мед и 216 428 тона катодна мед, както и 1 074 467 тона сярна киселина от претопените медни концентрати и скрап. Около 30% от нужните за производството концентрати са доставени от български мини, разположени в близост до Аурубис България АД (мини на Дънди Прешъс Металс Челопеч, Елаците-Мед и Асарел-Медет). Аурубис България е най-големият преработвател на вторични суровини на медна основа (скрап) в Югоизточна Европа. Преработва повече от 1.2 млн. тона меден концентрат с произход от Северна и Южна Америка, Черноморския регион и България. Медните концентрати се доставят с кораби на Пристанище Бургас и се превозват с железопътен транспорт до производствената база на компанията в Пирдоп. Износът е основно за други дружества на Аурубис в Белгия (Олен), Германия (Хамбург и Люнен) и Италия (Авелино) Финансовите резултати през 2016 г. са повлияни от движението на цената на рафинираната мед. Годината е започнала с рязък спд на цената от 4 311 долара за тон през януари, до 5 900 долара за тон на 11 ноември 2016 г. Спадът в печалбата обаче се дължи оноснов на извършения капиталов ремонт през април – юни 2016 г., което е довело до по-ниско производство ипо-ниски продажби. В края на 90-те години Аурубис България АД, тогава МДК АД гр. Пирдоп, се търгуваше на Българска фондова борса – София АД, като след изкупуване на акциите от мажоритарния собственик при цена около 45 лв. на акция беше отписано. Интересното е, че през 2013 г. Кумерио Австрия предложи по 30 лв. на акция на малките акционери, а след това започна ударно разпределяне на дивиденти за по-висока сума. В приватизационния договор от септември 1997 г. купувач на 56% от МДК АД гр. Пирдоп е белгийската Юнион Миниер, която плаща 80 млн. долара и се задължава да инвестира 220 млн. евро. За да има къде да продава сярната киселина (отпаден продукт), Юнион Миниер организира консорциум купувач на Агрополихим (Девня) през 1999 г. и така осигурява пазар за проблемния продукт. Покупната цена на Агрополихим беше 1 лев, а обещаните инвестиции са 15 млн. долара. Трябваше да бъдат поети и дългове за 93 млн. лв. Друг интересен факт е, че коминът на завода на Аурубис България е най-високият в България със своите 325,4 м. Той се вижда с просто око от вр. Мусала например, който се намира на 75 км. по права линия.
Източник: Инвестор.БГ (13.07.2017)

Договор за дуално обучение подписа „Асарел-Медет”АД с Професионалната гимназия в Панагюрище Договор за провеждане на професионално обучение чрез работа /дуална система за обучение/ бе подписан на 21 юли 2017 г от изпълнителния директор на „Асарел-Медет” АД инж. Делчо Николов и инж. Лушка Апостолова, директор на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм – Панагюрище. Договорът регламентира обучението на 34 единадесетокласници от Гимназията на територията на дружеството, което ще стартира от началото на предстоящата учебна 2017/2018 година, като два дни в седмицата учениците ще работят в реална производствена среда. След завършването си гимназистите от специалностите “Добивни и строителни минни технологии”, “Обогатителни, преработващи и рециклационни технологии”, “Минна електромеханика”, “Автотранспортна техника” и ”Пътностроителна техника”, ще получат професиите „минен техник” и „техник транспортна техника”. Учениците ще сключат трудови договори с предприятието, според които ще работят по 7 часа дневно в „Асарел-Медет” АД и ще получават 90% от минималната работна заплата, разпределени пропорционално на изработените часове. Гимназистите ще се трудят под погледа на обучени наставници от дружеството и учители-методици, които ще се грижат за усвояването на професионалните знания и практически умения от своите възпитаници. Наставниците и преподавателите ще оценяват текущо и в края на годината резултатите на учениците.
Източник: Други (25.07.2017)

Произведено е първото масло от лавандуловите насаждения по Окисно насипище на рудник „Асарел“. „Добитата продукция е в размер на 110 килограма лавандулов цвят, който вече е преработен“, съобщи инж. Йордан Рабухчиев, който е минен инженер в „Асарел-Медет“АД и консултант по проекта.Лавандулата бе засадена по откоса на Окисно насипище преди две години на обща площ около 1 декар с експериментална цел. Определените опитни петна бяха покрити със зелено мулчиращо платно, за да не се окопават растенията. Извършена бе и подготовка на почвата с хумус и пепелина. Лавандуловите насаждения са част от проект за рекултивация на Окисно насипище, който е на стойност над 10 милиона лева и се реализира за първи път в света. Уникалното при него е, че се извършва техническа и биологична рекултивация на такова минно съоръжение, което още е в процес на експлоатация. Реалният добив от лавандуловите насаждения ще се види след поне четири години, колкото време е нужно, за да се развият растенията. Първото шишенце с лавандулово масло вече е изложено във фирмената експозиция на „Асарел-Медет“АД. ??http://pa-media.net/
Източник: Други (27.07.2017)

"Асарел-Медет" произведе масло от лавандула Медодобивното предприятие "Асарел-Медет" произведе първите количества масло от лавандула по проект за рекултивация на окисното насипище на рудника. Растенията бяха засети преди две години и сега са добити и преработени първите 110 кг цвят. Целият проект е на стойност над 10 млн. лв. и е интересен с това, че за първи път в света се възстановява подобно съоръжение, което все още е в експлоатация. Насажденията са част от проекта за техническа и биологична рекултивация на окисното насипище, където се насипват скали от рудника, в които има минимално съдържание на мед и не могат да се обогатяват във флотационната фабрика. Вместо това металът се извлича с помощта на разтвори и след това се преработва. Техническата рекултивация минава през няколко етапа, като първо теренът се подравнява и засипва с камък и чакъл. Отгоре се слага специално геотекстилно покритие (мулчиращо платно), което не позволява на растенията да се окопават. След това се насипва почва, подготвена с хумус и пепелина, а най-отгоре се полага геомрежа, която спира ерозията. Биологичната рекултивация включва затревяване и залесяване. Всички тези дейности по принцип се извършват, след като съоръжението излезе от експлоатация. Това е и специфичното в проекта на "Асарел-медет", тъй като окисното насипище продалжава да се използва. За биологичната рекултивация компанията реши да експериментира с лавандула, като растенията бяха засадени преди две години на площ около 1 декар и сега за първи път дават цветове. "Добитата продукция е в размер на 110 кг лавандулов цвят, който вече е преработен", обясни Йордан Рабухчиев, минен инженер в "Асарел-Медет" и консултант по проекта. Реалният добив от лавандуловите насаждения обаче ще се види след поне четири години, колкото време е нужно, за да се развият растенията, уточняват от компанията. Първото шишенце с лавандулово масло е изложено във фирмената експозиция. Районът на Панагюрище, където се намира рудникът, е известен с лавандуловите си насаждения. Голяма част от добитата лавандула там е биосертифицирана.
Източник: Капитал (28.07.2017)

Производителността на труда в минерално-суровинния отрасъл 2,5 пъти по-висока от средната в индустрията Заплатите на заетите в бранша растат с 2% през 2016-а за поредна година Намаление на добива на полезни изкопаеми, но увеличение на приходите във минерално-суровинния отрасъл през 2016 г. и производителност на труда, която е 2,5 пъти по висока от средната в националната индустрия, отбелязва в годишния си икономически доклад Българската минно-геоложка камара. В нея членуват най-големите компании от бранша. Причина за спада на производството е конюнктурата на международния пазар - поради високите добиви през предишните години бяха натрупани запаси от основни суровини, в резултат на което цените бяха ниски. През втората половина на годината несъответствието между търсените и произведените количества в глобален мащаб започна да се свива, което повлия за поскъпване на енергийните и на голяма част от неенергийните продукти. Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната. В топ 5 на Европа България заема водеща позиция в европейския добив. Страната е на трето място по добив на мед, на четвърто място по добив на злато, на пето място по добив на лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор. Към април 2017 г. действащи са 520 концесии за добив на подземни богатства. От тях най-много са за строителни материали - 328. За индустриални минерали концесиите са 73, за скалнооблицовъчни материали - 69, за метални полезни изкопаеми - 18, за нефт и природен газ - 18, за твърди горива - 16. Дадена е една концесия за минни отпадъци. Установените находища на подземни богатства са 1383. Държавата е дала 128 разрешения за търсене и проучване. 80% от минните дейности в страната се извършват по открит способ. Рудодобивът начело Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2016 г. достига 97,68 млн. т, което е намаление с 13,1% (или с 14,77 млн. т) спрямо предходната година. Понижение в добива се наблюдава при всички подотрасли. В "Добив на течни горива" за втора година спадът е най-сериозен - с 34% за 2016 г. Намаление с 13% (11,4% за 2015 г.) има и в "Добив на скалнооблицовъчни материали". Подотраслите, където през 2015 г. се отчита увеличение, а сега има намаление, са "Добив на индустриални минерали" - с 22%, "Добив на инертни и строителни материали" - с 24% , "Добив на твърди горива" - с 12%, "Добив на метални полезни изкопаеми" - с 1%. Общото увеличение на приходите от добивната дейност е около 200 млн. лева за 2016 г. По парични показатели повишение има само за подотрасъл "Рудодобив" - с 14,5%. Запазва се висок добивът, изчислен на глава от населението - по 14 т на човек. През миналата година той е по-голям от добивите за последните 10 години, с изключение единствено за 2015 г. В разпределението на добива от 2010 до 2016 г. има трайни тенденции: твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с относително постоянно увеличение на производството и са с най-голям дял. До тях се доближава добивът на строителни материали с относителен дял около 25%. Добивът на индустриални минерали е с дял около 10%. През 2016 г. общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от отрасъла възлиза на близо 2,6 млрд. лева при 2,4 млрд. през 2015 г. С най-висок принос към общата стойност на продукцията на минерално-суровинната индустрия остават добивът на метални полезни изкопаеми - 53%, и на въглища - 28%. И за 2016 г. се запазва тенденцията на значително доминиране на вноса спрямо износа на минерални ресурси - около 1,8 пъти. Това показва, че браншът има голям неизползван потенциал в полза на платежния баланс на страната. По предварителни данни за 2016 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират около 4,7 млрд. лв. от общия износ на България, което представлява много висок принос в сравнение с другите индустрии. Към неизползвания потенциал на българската минерално-суровинна индустрия трябва да се прибави и повишаването на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата на стойността. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. В такива случаи трябва да се намери уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, казват от минно-геоложката камара. Високи разходи за опазване на околната среда Разходите, които компаниите правят за опазване и възстановяване на околната среда, са относително постоянни от 2010 г. насам. През последните 5 години най-много пари фирмите влагат за пречистване на отпадъчни води - 60% от общите разходи, за опазване на почвата и подпочвените води - 28%. Разходите за отпадъци са със 7,5% дял. Останалите разходи са за очистване на въздуха, намаляване нивото на шум, опазване на горите и т.н. Българската минно-геоложка камара стимулира усилията на компаниите за опазване на околната среда чрез участие в различни проекти с екологична насоченост. Приет е важен документ - Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия. Всяка година на националното честване за Деня на миньора - 18 август, камарата връчва на компаниите, които нямат санкции за нарушаване на екологичното законодателство, специални годишни награди за опазване на околната среда. Приоритет е грижата за безопасност при работа Спецификата на минерално-суровинния отрасъл е свързана със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него въпреки сериозното техническо и технологично обновление през последните години. Общият брой трудови злополуки през 2016 г. по оперативни данни на Националния осигурителен институт, е почти без промяна в сравнение с предходната година - 163. Най-много са отново в рудодобива - 117. Въгледобивът бележи спад по този показател, което се дължи в голяма степен на намаляването на работещите в него. Положителната тенденция в бранша ясно показва, че взетите мерки са довели до рязко намаляване на смъртните злополуки: 6 през 2015 г. и 1 през 2016 г. Загубените календарни дни в отрасъла през 2016 г. са 7917 и бележат 6% ръст спрямо 2015 г. Но тенденцията от 2013 г. насам, когато този показател е най-висок, е към намаляване на загубените календарни дни. За съжаление, сектор “Добивна промишленост” е на първо място по индекс на честота на трудовите злополуки (брой трудови злополуки спрямо отработени човекочасове) - 3,11 при средно за страната 0,62. Висок е и индексът на тежест (брой загубени дни от трудови злополуки към брой отработени човекочасове) - 233 при средно за страната 57. Това предопределя приоритетното внимание, което компаниите отделят на проблемите при безопасността на труда. Акцентът е върху превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Те инвестират в най-съвременни технологии и в обучение на персонала, въвеждат и следят за спазването на строги процедури при работата. Сред членовете на Българската минно-геоложка камара вече има компании с нулев травматизъм за последните няколко години, но има и предприятия, в които е необходимо да се положат сериозни усилия и да се направят значителни инвестиции в тази сфера. Като браншова организация една от основните цели на ка-марата е именно подобряване на условията на труд в минералносуровинната индустрия. По предложение и настояване на БМГК през 2012 г. беше актуализиран Правилникът по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, а през 2014 г. беше приет. В програмата на камарата е през 2017 г. да се актуализират и останалите правилници по трудова безопасност в отрасъла, както и правилникът за минно-спасителните служби. Осигурено е целево финансиране на правилниците по безопасност от членове на камарата - “Асарел-Медет” АД и “Каолин” АД. Реално процесът започна през 2016 г., но приемането на правилниците ще се случи през 2017 г. Одобрени са технически задания и е сключен договор с изпълнител на актуализациите - “Минпроект” ЕАД. 5000 лева по-високи доходи 22 342 са наетите в добивната промишленост през 2016 г. по предварителни данни на Националния статистически институт. Има спад в сравнение с 2015 г., когато в бранша на трудов договор са работили 24 617 човека. Това намаление се дължи в голяма степен на освобождаването на хора в подотрасъл “Въгледобив” поради фалита на Мина Черно море и закриването на рудник “Бабино” от “Въгледобив Бобов дол”. Тенденцията през последните години показва траен спад на заетите, макар и с бавни темпове. Изключение прави само временният ръст през 2015 г. Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор. Добивната промишленост е сред икономическите дейности с най-висока брутна заплата в България. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2016 г. е 16 527 лева, което е увеличение с 2% спрямо 2015 г. За сравнение - средната годишна заплата за страната е 11 534 лева. Това означава, че работещите в добивната промишленост получават близо 5000 лева повече. В сектора най-висока заплата получават работниците и служителите в компаниите, добиващи метални полезни изкопаеми, а най-ниски - в подотрасъл “Добив на неметални материали и суровини”. Тенденцията при увеличието на доходите е трайна, което показва, че заетите в минерално-суровинната индустрия могат да разчитат на сигурност и прогнозируемост за бъдещето.
Източник: 24 часа (18.08.2017)

Раздадоха миньорските Оскари Традиционните награди на най-успешните компании раздаде Българската минно-геоложка камара /БМГК/ по случай професионалния празник на миньора. Отличието за най-високи резултати на големи компании бе връчено на ГОРУБСО Мадан за 33% ръст на производсвото през 2016 г., а за средни фирми призът отиде при "Минпроект". В категория "Иновации" наградите бяха за "Елаците мед" /големи предприятия/ и "Нипроруда" /средни предприятия/. По две национални награди получиха „Асарел-Медет" и "Каолин". Двете дружества бяха отличени в категориите "Грижа за природата" и "Здраве и безопасност при работа" за дружества с нулеви нарушения и санкции във връзка със спазването на екологичните норми през миналата година и за отчетения нулев трудов травматизъм и през 2016 година. И в двете категории призовете за средна фирма отидоха при "Имерис Минералс". За "Социално-отговорна компания" плакетът бе връчен на "Дънди прешъс метълс Крумовград" заради развитието на новата за България дисциплина "Минна археология".
Източник: Стандарт (22.08.2017)

Поне три сделки се подготвят активно след търговската мисия на 13 американски компании в четвъртък и петък миналата седмица. В София, водени от Ерик Стюард - президент на Американо-централноевропейската бизнес асоциация, пристигнаха висши мениджъри на “Абви”, “AмДжен”, “Арчър Даниълс Мидланд”, “Кока-Кола”, “Фрипорт Макморан”, “Дженерал Дайнамикс”, “Мерк-Шарп Дом”, “Моторола Солюшънс”, “Орбитал АТК”, “Ошкош”, “О-Ес-Ай Системс/Рапискан” и “Текстрон”. Те имаха срещи с президента Румен Радев, с премиера Бойко Борисов и с министъра на икономиката Емил Караниколов. Шефът на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев потвърди пред “24 часа” за една от трите евентуални инвестиции. Компанията AДМ, която е собственик на “Амилум” в Разград, ще прави нови инвестиции в завода. Но освен това влага и 300 млн. лв. в терминал за зърно в Тутракан. Компанията е подала документи за клас инвеститор по този проект. Запознати с мисията заявиха, че е възможно “Фрипорт Макморан” - най-големият медодобивен концерн в света, да прояви интерес суровината, която добива в мина “Бор” до границата ни със Сърбия, да се преработва в Пирдоп и Челопеч. Възможно било и сътрудничество с “Асарел Медет” и значителни инвестиции в медодобива в България. Това обаче все още е неофициално. Една от щатските компании, чието име не се съобщава, има намерение да изгради голям завод за плоско стъкло в България. По време на срещата с мениджърите на американските компании Караниколов заяви, че има интерес от американски капиталовложения във високотехнологични производства и в областта на индустриалното сътрудничество. “О-Ес-Ай Системс/ Рапискан” търси възможности да изнесе високотехнологичното си производство от Англия в България. Желанието е у нас да има техни инсталирани системи за сканиране на ГКПП и засичане на нелегални товари и пътници, които да са основа за демонастрационни центрове за клиенти от трети страни. “Дженеръл Дайнамикс”, “Текстрон” и “Обритал” сътрудничат тясно с нашата отбранителна индустрия.
Източник: 24 часа (13.11.2017)

Димитър Цоцорков е избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел - Медет" АД Димитър Цоцорков беше избран за председател на Надзорния съвет на "Асарел-Медет"АД на проведено на 20 ноември заседание, съобщиха от дружеството. До момента той беше председател на Управителния съвет на компанията от 2014 г., когато се въведе двустепенна система на управление. Част е от екипа на компанията от 2001 г., като последователно е работил като експерт по продажби и хеджиране, ръководител на отдел и директор "Корпоративно развитие". В момента Димитър Цоцорков е и изпълнителен директор на дъщерното дружество "Асарел Инвестмънт"ЕАД. На своето заседание Надзорният съвет взе решение и за попълване състава на Управителния съвет на дружеството. За негов председател беше избран инж. Делчо Николов, който запази и позицията си на изпълнителен директор на "Асарел-Медет"АД.
Източник: 24 часа (22.11.2017)

Близо 74 млн. лв. са приходите от концесионна дейност по Закона за подземните богатства през 2015 г. Това е записано в доклад за концесионната дейност през годината, приет от Министерския съвет. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е с 13% повече. С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада.
Източник: Капитал (14.12.2017)

Заводът в Пирдоп "Аурубис" има рекордна печалба от 345 млн. лв. Пирдопският медодобивен завод "Аурубис България" има рекордна за страната печалба - от над 345 млн. лв. Подобно число не е отчитано от нито едно местно предприятие за последните десет години. Извън банките, които са правили печалби от този род, само "Мобилтел" се доближава до числото със своя резултат от 325 млн. лв. за 2008 г., а печалби от порядъка на 200 млн. лв. през годините са постигали и "Солвей - Соди", "Асарел Медет" и др. Заводът в Пирдоп е второто най-голямо дружество в страната с приходи традиционно над 4 млрд. лв. и е най-големият износител. Резултатът на "Аурубис" е за финансовата година до края на септември 2017 г. от отчета на германския собственик Aurubis и е по международните счетоводни стандарти, но дава представа за числата, които може да се очакват за календарната 2017 г. От отчета става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало след направената инвестиция през миналата година. А обяснението за ръста в печалбата са поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. За финансовата 2016/2017 г. "Аурубис България" увеличава печалбата си близо три пъти - от 61.2 млн. евро на 176.5 млн. евро, или 345.3 млн. лв. Макар че една от причините за това е спирането на работа за около 50 дни за планов ремонт предходната година, резултатът все пак е почти два пъти по-висок и от този за 2014/2015 г., когато дружеството отчете 90.1 млн. евро печалба. По българските стандарти за календарната година резултатите на компанията бяха дори по-високи - съответно 219 млн. лв. за 2015 г. и 196.7 млн. лв. за 2016 г. В отчета на Aurubis детайли за финансовото представяне са дадени на ниво бизнес звено "Първична преработка на мед", където освен завода в Пирдоп влиза и този в Хамбург. Общите приходи на звеното нарастват с близо 1 млрд. евро за годината и достигат 6.32 млрд. евро. Значително по-висока е и оперативната печалба преди данъци (EBT) - тя се увеличава 65% до 236 млн. евро. Друг ключов индикатор, който акционерите следят, е оперативната възвращаемост на основния капитал (ROCE), която достига 26.6% спрямо 16.4% за 2015/2016 г. По-високите резултати на бизнес звеното се дължат на няколко причини. Компанията е успяла да си осигури благоприятен входен микс от суровини, както и по-изгодни цени на медния концентрат заради доброто предлагане на световния пазар. По-високите цени на медта са повишили предлагането на скрап и са довели до по-високи такси за рафиниране, което също се е отразило положително на резултатите на бизнес звеното. Ефект са оказали и по-високият добив на метал при по-високи цени, както и силният щатски долар. Обемите на преработените суровини и произведените продукти от звеното "Първична преработка на мед" са нараснали в сравнение с предходната година, което се дължи основно на доброто представяне на завода в Пирдоп, се посочва в отчета. Стабилното предлагане на меден концентрат и рециклирани материали е осигурило стабилно натоварване на производствените мощности. За 12-те месеца до края на септември двете предприятия в звеното са преработили приблизително 2.4 млн. тона меден концентрат (2.2 млн. т за 2015/2016 г.), което е най-голямото количество, отчитано досега. С 5 хил. тона повече е бил и входният скрап. Заводът в Хамбург е преработил 1.1 млн. т концентрат, с което е постигнал нивото от предходната година, въпреки че миналата есен временно беше затворен за планов ремонт. За 12-те месеца до края на септември в Пирдоп са преработени 1.3 млн. т концентрат, което е значително повече, отколкото предишната година (1 млн. т). От една страна, това се дължи на временното спиране на работа миналата година, което понижи резултата тогава. От друга страна обаче, ремонтните работи и инвестициите са довели до оптимизация на производството, като ефектът се е усетил през 2016/2017 г. Успоредно с повишената преработка се е увеличило и количеството на произведената сярна киселина, която е страничен продукт, до 2.4 млн. т спрямо 2.1 млн. т миналата година. От отчета на групата става ясно още, че в Пирдоп са били въведени мерки, които позволяват производството на сярна киселина с високо качество. Тази "чиста" киселина е по-скъпа, а клиенти са производителите на батерии. Плановете на компанията са да увеличи обема на чистата киселина четворно до 2020 г. Производството на катоди (мед с висока чистота) е достигнало 624 хил. т за звеното, което е с 40 хил. тона повече от миналата година. От общото количество заводът в Пирдоп е произвел 230 хил. т катоди (214 хил. т миналата година). Групата Aurubis като цяло също отчита по-добри резултати за последната финансова година. Приходите й нарастват със 17% до 11.04 млрд. евро, а нетната консолидирана печалба почти се утроява до 352 млн. евро. По-високи са и двата основни следени индикатора - оперативната EBT се увеличава с 40% до 298 млн. евро, а ROCE достига 15.1% (10.9% предишната година).
Източник: Капитал (14.12.2017)

"Дънди прешъс металс Челопеч" плаща най-много за концесия на подземни богатства Близо 43% от концесионните такси в страната по Закона за подземните богатства се осигуряват от три компании - "Дънди прешъс металс Челопеч", "Елаците мед" и "Асарел медет". Това става ясно от приетия от правителството доклад за концесионната дейност през 2015 г. Общите приходи от концесионната дейност са били близо 74 млн. лв. По бюджетите на общините, на чиято територия са разположени находищата, са преведени 28.4 млн. лв. при 25.1 млн. лв. през 2014 г., което е 13% повече. С най-голям относителен дял от приходите (18.64%) е "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД, следван от "Елаците мед" АД (16.27%), "Асарел медет" АД (7.71%), "Проучване и добив на нефт и газ" АД (3.15%), "Петрокелтик" ООД (2.4%) и др. В номинални числа това означава, че първите три компании са платили концесионни такси съответно за 13.76 млн. лв., 12.04 млн. лв. и 5.7млн. лв. По-рано през месеца стана ясно, че държавата се опитва да промени концесията за златото на "Дънди прешъс металс Челопеч". Министерството на енергетиката търси консултант, който да предложи вариант за ревизия на договора, без да е водило разговори с компанията. В момента дружеството плаща на държавата 1.5% от стойността на металите в добитата руда. Промяната беше препоръчана в доклад на Сметната палата след извършен одит за периода 2011-2013 г. Към 31 декември 2015 г. в България действат общо 496 концесии за добив на подземни богатства: 19 – за метални полезни изкопаеми, 72 – за индустриални минерали, 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива, и 370 – за строителни и скалнооблицовъчни материали, се посочва още в доклада. Над 67.5 млн. лв. са приходите за 2014 г. и 2015 г. от концесионна дейност в системата на министерството на транспорта. Към 31 декември 2014 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали "Леспорт", Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Русе-запад, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, както и за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна. Признатите инвестиции на концесионерите на пристанищни терминали за 2014 г. са общо 64 млн. лв., а по договорите за концесия на летищата в Бургас и Варна от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД са отчетени инвестиции за 9.8 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през 2014 г. са 32.8 млн. лв. В края на 2015 г. подписаните концесионни договори са за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Росенец, Бургас-изток 2, Видин-юг, Лом, Бургас-запад, Никопол, Несебър, Видин-север и Фериботен комплекс Видин, за гражданските летища за обществено ползване Бургас и Варна, както и за централна железопътна гара Пловдив. На концесионерите на пристанищните терминали през 2015 г. са признати общо 58.2 млн. лв. В тази сума влизат и направените инвестиции по концесионния договор за жп гара Пловдив – първа договорна година, в размер на 1.7 млн. лв. В летищата във Варна и Бургас са признати вложения за 10.1 млн. лв. Получените приходи от концесионни плащания през цялата 2015 г. са 34.7 млн. лв.
Източник: Капитал (15.12.2017)

"Асарел-Медет" с награда "Иновативно предприятие" 2017 „Асарел-Медет"АД получи наградата „Иновативно предприятие на годината" в област „Зелена иновация". „Ние вярваме, че устойчивото развитие на „Асарел-Медет"АД е немислимо без грижа за природата и инвестиции в екологични иновации", каза след получаването на наградата изпълнителният директор инж. Делчо Николов. Признанието за „Асарел-Медет"АД е за уникалния проект за техническа и биологична рекултивация на минно съоръжение в процес на експлоатация - Окисно насипище, по който до момента са вложени над 10 милиона лева. След техническата рекултивация на минното насипище, на терена се извършва биологична рекултивация чрез затревяване със специални смески, близки по характеристики до естествено разпространените тревни местообитания в района. Един декар от рекултивираните площи на депото през 2015 г. беше засаден експериментално с лавандула, като през 2017 г. беше произведено и първото масло от добитите над 110 килограма лавандулов цвят.
Източник: Стандарт (19.12.2017)