Австралийската BMG Resources може да купи златния проект в Трън Австралийската BMG Resources може да купи правата върху златното находище край Трън, които се държат от "Евромакс сървисиз". Контролираната от Transcontinental Group компания има интерес и към още няколко проекта в портфейла на "Асарел-инвестмънт" или негови дъщерни дружества, макар че евентуална сделка ще се случи най-рано след година. Намеренията на групата са да развие и оперира находищата, както и да търси други възможности за инвестиции в добивната индустрия. Интерес за нея представлява и пазарът на недвижими имоти. BMG Resources е получила права за придобиване на опции за закупуване (т.нар. кол-опции) на 100% от четири значителни проекта за разработване и проучване на златни и полиметални руди в България - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Това става ясно от официално съобщение до Австралийската фондова борса, където се търгуват акциите на компанията. Придобиването на кол-опциите подлежи на редица процедури, включително извършване на дю дилиджънс и получаване на одобрение от акционерите и регулаторните органи, уточняват от BMG Resources. Правата за търсене и проучване на руди в споменатите участъци принадлежат на "Асарел-инвестмънт" от групата на "Асарел - Медет" или на негови дъщерни дружества. От компанията уточниха за "Капитал", че сделка засега няма, а само заявление за инвестиционен интерес към тези проекти. "Това съобщение е само първата стъпка от процеса на проучване на проекти на "Асарел-инвестмънт" в България и едва след минимум едногодишен период на анализи и оценки двете страни ще преценят дали имат интерес от сделка, съответно как да бъде структурирана", казаха от там. По отношение на плановете си в България от компанията уточниха, че основната задача на "Асарел-инвестмънт" е да търси най-добра реализация на инвестиционните си проекти, като в определени случаи такава може да се окаже намирането на нови партньорства. От проектите най-напреднал е този край Трън, който се управлява от "Евромакс сървисиз", където се подготвяше процедура по ОВОС за разработване на находището и започване на добив. Плановете на компанията там обаче срещнаха силен отпор от екоактивисти и местни сдружения. Организиран беше и референдум, на който 94% от жителите гласуваха против мината и в крайна сметка компанията реши да спре проекта. Тя обаче запазва правата си върху находището и именно те могат да бъдат предмет на евентуална продажба, а проектът да бъде възобновен. Според аналогични съдебни решения местният референдум няма юридическа сила, тъй като природните ресурси са собственост на държавата. "Евромакс сървисиз" е титуляр и на правата за търсене и проучване на полиметални руди (злато, сребро, олово, цинк и молибден) в участък "Бабяк" в Западните Родопи. Участък "Сребрен" край Велинград е в портфейла на "Трейс рисорсиз", която има регистрирано търговско откритие там. "Зидарово" и "Вършило" са в Югоизточна България и са най-новите участъци от пакета. Правата за проучване там са на "Асарел-инвестмънт". BMG Resources се управлява и контролира от Trancontinental Group, която инвестира в четири области - нефт и газ, полезни изкопаеми, промишлени и технологични предприятия и недвижими имоти. В сферата на полезните изкопаеми групата работи чрез публични дружества, регистрирани на борсите в Австралия и Лондон, където набира капитал за проектите. Разработвала е златни мини в Индонезия, Нова Зеландия и Южна Африка. Собственик е на Mediterranean Oil & Gas, която добива нефт и газ в Италия, а в други проекти в Европа си е партнирала с компании като ENI, Texaco, Shell и т.н. Самата BMG Resources държи 30% в Treasure Project в Кипър (останалите 70% са собственост на New Cyprus Copper Company), където се проучват няколко участъка за злато и сребро, както и за базови метали (мед, никел, цинк, кобалт). Основната дейност на BMG Resources е търсене и проучване на полезни изкопаеми, но това не изключва и добив. "Компаниите ни обикновено остават ангажирани с проектите до края на живота им, а след като се установим в дадена страна, смятаме за задължително да търсим и други проекти, за да използваме човешките ресурси и местната експертиза, които естествено се натрупват", каза управляващият директор на Transcontinental Group и член на борда на BMG Resources Саймън Тревисан за "Капитал". "В идеалния вариант бихме искали да създадем няколко публични компании, чрез които да инвестираме значителни средства в България, и се надяваме, че ще можем да придобием всичките четири проекта", добави той. По думите му интересът към България е бил провокиран от геоложките характеристики на самите проекти, а допълнителен стимул са се оказали качеството и професионализмът на екипа на "Асарел". Освен добивните проекти в страната обаче групата проявява интерес и към други области. "Ние сме голям инвеститор в недвижими имоти в Австралия и бихме приветствали възможността да установим този бизнес и в България", каза Тревисан. Перспектива за развитие компанията вижда в пазара на жилищни имоти в София.
Източник: Капитал (22.01.2018)

Австралийска компания иска да добива злато на 4 места в България Австралийската ВМG Rеsоurсеs има интерес към инвестиции и добив на полезни изкопаеми в 4 български находища - "Трън", "Бабяк", "Сребрен" и "Зидарово/Вършило". Компанията вече преговаря с притежателя на концесионните права "Асарел-инвестмънт" (част от "Асарел - Медет") и негови дъщерни дружества, но сделката може да се осъществи най-рано след година, тъй като подлежи на редица процедури и одобрения, съобщава "Капитал". От 4-те проекта най-напреднал е този край Трън, спрян заради протести на екоактивисти и местни сдружения и последвалия референдум, където местните жители гласуваха против мината. Компанията "Евромакс сървисиз" обаче запазва правата си върху находището, които може да продаде, а проектът да бъде възобновен. Местното допитване няма юридическа сила, тъй като природните ресурси са собственост на държавата. Същата компания държи правата за проучване и добив в участък "Бабяк" в Западните Родопи. "Трейс рисорсиз" е притежател на правата за участък "Сребрен" край Велинград, а "Зидарово" и "Вършило" в Югоизточна България са част от портфейла на "Асарел-инвестмънт". Австралийската компания е част от групата Тrаnsсоntіnеntаl Grоuр, която инвестира в проучване и добив на полезни изкопаеми, нефт и газ, както и в недвижими имоти. Разработва златни мини Индонезия, Нова Зеландия и Южна Африка, а нейно дъщерно дружество добива нефт и газ в Италия и си партнира с петролни гиганти като ЕNІ, Техасо и Shеll. ВМG Rеsоurсеs основно е ангажирана в търсене и проучване на полезни изкопаеми, което не изключва и добив. "Компаниите ни обикновено остават ангажирани с проектите до края на живота им, а след като се установим в дадена страна, смятаме за задължително да търсим и други проекти, за да използваме човешките ресурси и местната експертиза, които естествено се натрупват", казва пред "Капитал" управляващият директор на Тrаnsсоntіnеntаl Grоuр и член на борда на ВМG Rеsоurсеs Саймън Тревисан. "В идеалния вариант бихме искали да създадем няколко публични компании, чрез които да инвестираме значителни средства в България, и се надяваме, че ще можем да придобием всичките 4 проекта", добавя той. По думите му интересът към България е бил провокиран от геоложките характеристики на самите проекти, а допълнителен стимул са се оказали качеството и професионализмът на екипа на "Асарел". Групата проявява интерес не само към добивните проекти в България, но и към други сектори като този на недвижимите имоти. "Ние сме голям инвеститор в недвижими имоти в Австралия и бихме приветствали възможността да установим този бизнес и в България", казва Тревисан.
Източник: Money.bg (23.01.2018)

"Асарел-Медет" планира 135 млн. инвестиции „Асарел-Медет"АД инвестира 135 млн. лв през 2018 г. по програмите за устойчиво развитие. Парите са за модернизация на производството, енергийна ефективност, безопасни условия на труд, екологични проекти и повишаване на квалификацията на работещите. „Амбициозната инвестиционна програма е доказателство, че ще продължим да надграждаме своите политики за устойчиво развитие на дружеството", каза председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков.
Източник: Стандарт (29.01.2018)

„Асарел-Медет" остава дарител на Панагюрище Анекс към традиционния дарителски договор между „Асарел-Медет"АД и Община Панагюрище беше подписан вчера, като срокът му беше удължен до 2021 година. Подписи сложиха изпълнителният директор на лидера в българския рудодобив инж. Делчо Николов и кметът Никола Белишки. „Асарел-Медет" продължава подкрепата за местния спорт чрез подпомагане на Асоциацията на спортните клубове в общината със 75 хиляди лева за 2018 г. Рудодобивната компания продължава да бъде генерален спонсор и на станалото вече традиционно световно първенство по фойерверки „Огън, цвят и фантазия" за купата „Панагюрище". През 2018 г. шампионатът ще бъде на 25, 26 и 27 май, а за провеждането му са предоставени 50 000 лв. Традиционно „Асарел-Медет"АД обезпечава необходимото финансиране и за гостуването на Панагюрското златно съкровище в залата трезор на Историческия музей, което тази година това ще бъде от 6 април до 6 юни. 11 000 ще бъдат дадени за стипендии на местни талантливи деца по дарителската инициатива „Звезден клас". Обезпечена от дружеството е престижната Дриновска стипендия за обучение на изявен местен студент в чужбина, отново ще бъде предоставена награда за Националния фестивал „Родолюбие", както и коледни подаръци за детските градини в общината. Същевременно, с подписания анекс,„Асарел-Медет" дарява 520 хиляди лева за инфраструктурни проекти, които бяха усвоени авансово през 2017 г. за преодоляване на водната криза през есента. „От името на всички жители на община Панагюрище благодаря на „Асарел-Медет" за подкрепата. Винаги сте били зад нас в трудни моменти, доказали сме, че когато сме заедно сме по-силни", каза кметът Никола Белишки. „За нашата компания подкрепата за родния край е кауза и Ви уверявам, че и занапред ще продължим традицията и докато го има „Асарел-Медет"АД ще подкрепяме всички значими инициативи на Община Панагюрище", заяви инж. Делчо Николов, председател на УС и изпълнителен директор на „Асарел-Медет"АД.
Източник: Стандарт (22.02.2018)

21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД Двадесет и един представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет“ АД на 16 март. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании от минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД инж. Делчо Николов, който представи историята, политиките и финансовите резултати, след което повече от час отговаря на конкретни въпроси, свързани с устойчивото развитие на дружеството, екологичната политика, социалните придобивки и условията на труд в компанията. „Не познаваме в световната практика друго предприятие, което да преработва ефективно руди с толкова ниско съдържание на мед. Това ни кара да избираме най-доброто оборудване и най-добрите технологии, да мотивираме екипа си и да не допускаме никакви компромиси с качеството. Готови сме да споделяме идеи и да си партнираме с всяка от Вашите компании, която би ни помогнала да постигнем още по-високи резултати. Разчитаме на Вашите идеи и предложения за бъдещи съвместни проекти“, обобщи инж. Николов. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на Рудник „Асарел“, след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет“ и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие“, заяви Буйсере, а посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства. Ден по-рано представителите на британския бизнес взеха участие във форума „Минна търговска мисия 2018“ заедно с Н. Пр. посланикът на Кралство Великобритания Ема Хопкинс, заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, Андрей Делчев – член на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД и други мениджъри на водещи български компании от минерално-суровинния отрасъл. Сред обсъжданите теми бяха европейската политика по суровините, правните регулации и съвременните тенденции в развитието на сектора. „Асарел-Медет“ АД беше единствената българска компания, която гостите избраха да посетят.
Източник: Дарик радио (19.03.2018)

21 британски компании на гости в "Асарел Медет" 21 представители на водещи британски компании посетиха „Асарел-Медет" АД вчера. Визитата бе организирана от посолството на Кралство Великобритания в България, а делегацията бе водена от Тим Буйсере – търговски аташе към дипломатическата мисия. Групата включваше представители на производители на минно оборудване, консултантски фирми, проектантски, финансови и инвестиционни компании oт минерално-суровинната индустрия. Гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор и председател на УС на „Асарел-Медет" АД инж. Делчо Николов, който ги запозна с историята, политиките и финансовите резултати на компанията. По време на обиколката в дружеството британските предприемачи се запознаха с управлението на технологичните процеси в диспечерския пункт на рудник „Асарел", след което разгледаха най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води. „Аз съм изключително впечатлен от видяното в „Асарел-Медет" и благодаря за това, че представители на британски компании имаха възможността да се запознаят с работата на едно модерно и успешно управлявано българско предприятие", заяви г-н Буйсере. Посетителите изразиха надежда, че това посещение ще даде старт на нови партньорства.
Източник: Стандарт (19.03.2018)

Директор в "Асарел Медет" финансов лидер на България Директор „Финансово-икономически дейности" в „Асарел-Медет"АД Никола Анев беше отличен в престижния конкурс „Финансов директор на годината'2018". Той стана победител в една от четирите конкурсни категории и получи приза „Планиране и бюджетиране". Конкурсът „CFO of the Year 2018" се организира за пета поредна година от консултантската компания „Ърнст енд Янг – България" с медийното партньорство на списание „Форбс". Той е създаден с идеята да се отличават изключителните финансови лидери на България, които дават своя принос за утвърждаване на добрите професионални практики в сферата на корпоративните финанси. Официалната церемония по обявяването на тазгодишните номинации и победители се проведе на 13 юни в Централния военен клуб в София, а организаторите отчетоха, че това е годината с най-силната конкуренция досега. Никола Анев подчерта, че това е награда за целия екип на „Асарел-Медет"АД и че компанията е пример не само с производствените и финансово-икономическите си резултати, но и със своята корпоративна социална отговорност. В конкурса участваха финансови директори от различни сектори на икономиката: производство, услуги, търговия и банки. Кандидатурите бяха разгледани от независимо жури, чиито членове са успешни бизнес лидери, хора от академичните среди и представители на различни финансови организации. В другите три категории на конкурса - „Управление на финансовата функция", „Контрол и отчетност" и „Ликвидност и риск", бяха отличени финансовите директори на „Сименс", „Монбат", Първа инвестиционна банка и VP Brands International.
Източник: Стандарт (15.06.2018)

Мениджъри от „Асарел-Медет" на Световния минен конгрес в Астана Изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов и мениджъри от компанията взеха участие в 25-ия Световен минен конгрес, който се проведе в столицата на Казахстан – Астана, между 19 и 22 юни. Организатор на конгреса е Министерството по инвестиции и развитие в Република Казахстан, със спомоществователството на Асоциацията на рудодобивните и металургични предприятия в азиатската държава, операторите ITECA и ITE Grouр и партньорите ЕRG, Zlatni Kazzinc, KAZ Minerals и Polymetal. На форума, който се провежда на всеки две години в различни държави, бяха представени над 300 минни компании от 50 страни, които участваха с над 2 хиляди делегати. „Световният минен конгрес дава уникална възможност за представяне потенциала на развитие на минната индустрия в глобален мащаб, обмяна на ценен опит между експерти в бранша от целия свят и следване на основните принципи за устойчиво развитие", коментира изпълнителният директор на „Асарел-Медет"АД инж. Делчо Николов. Казахстан е изключително богата на природни ресурси и през последните години се развива с много бързи темпове. Като част от работната програма, делегатите взеха участие в индустриално посещение на медна мина „Бошакол" от групата на „KAZ Minerals". Организираното техническо изложение към конгреса представи световни производители на основно и спомагателно оборудване за минната индустрия, разработчици на софтуерни продукти, системи за автоматизация и мониторинг на процеси и др.
Източник: Стандарт (27.06.2018)

Посланикът на САЩ на гости в „Асарел-Медет" Посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин, придружен от съпругата си Никол, бе гост на „Асарел-Медет" в Панагюрище. Председателят на Надзорния съвет на компанията Димитър Цоцорков и изпълнителният директор инж. Делчо Николов представиха пред гостите проектите за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,1 млрд. лева от 1999 до 2017 г. В разговорите бяха дискутирани възможностите за разширяване на контактите на дружеството със сродни фирми в САЩ. Посланикът и придружаващата го делегация се запознаха със системата за автоматизирано управление на рудник „Асарел", иновативната Инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, рекултивираните минни терени и развитието на биоземеделието в близост до компанията. След обиколката Ерик Рубин остави послание в Почетната книга на „Асарел-Медет" АД. „Вашата компания е модел за американско-българско партньорство и за социален и екологично отговорен бизнес".
Източник: Стандарт (29.06.2018)

Делегация от „Аурубис" посети „Асарел-Медет" Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)

Делегация от централата на една от най-големите металургични компании в света - „Аурубис", посети „Асарел-Медет"АД на 12 септември. Гостите, водени от Юрген Шахлер – главен изпълнителен директор на „Аурубис", членoвете на Надзорния съвет на групата – д-р Карл-Фридрих Якоб, Ренате Холд-Йълмаз, Ян Колце, Щефан Шмит, д-р Елке Лосен, Мелф Сингер, и Тим Курт – изпълнителен директор на „Аурубис България", проведоха работна среща с ръководството на компанията. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков представи проектите на дружеството за дългосрочно устойчиво развитие и инвестициите в модерна техника, нови технологии, опазване на околната среда и безопасност на труда за над 1,2 млрд. лева от 1999 до 2017 г. „Партньорството ни с „Аурубис България" в Пирдоп може да бъде за пример за останалите компании в бранша. Заедно ще работим за повишаване конкурентоспособността на минерално-суровинната индустрия на България и благоденствието на района на Средногорието", каза Димитър Цоцорков. Гостите разгледаха фирмената експозиция за историята на компанията и атрактивната сбирка на стари минни машини, след което посетиха диспечерната на рудник „Асарел" и обновената първа секция в обогатителна фабрика „Асарел". Директор „Производствено-технически дейности" в дружеството инж. Иван Чолаков ги запозна със системата за автоматизирано управление на рудничния транспорт, циклично-поточните технологични линии за руда и откривка, процесите на флотация и обогатяване на рудата, рекултивацията на минни терени и развитието на биоземеделие в близост до компанията. Директор „Инвестиционни проекти и развитие" инж. Ивайло Василев представи пред гостите част от проектите за дългосрочно развитие на компанията и модернизация на производството. В края на посещението гостите от „Аурубис" изразиха възхищение от видяното, като споделиха, че в „Асарел-Медет"АД оборудването и технологиите са на световно ниво.
Източник: Стандарт (13.09.2018)

Нова канадска компания ще търси мед и злато в България Канадската компания Black Sea Copper & Gold ще търси мед и злато в площта "Златуша" край Брезник. Това съобщи дружеството, след като получи разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от Министерството на енергетиката. Чрез местната си компания "Зеленрок" Black Sea държи правата и върху площта "Калабак" в Източните Родопи, за което договорът беше подписан преди година. "Златуша" заема територия 195 кв. км северозападно от София в района на Брезник, където дружество на "Асарел-Медет" в момента разработва проект за добив на злато. Black Sea започна да прави оценка на площта през 2013 г. на базата на закупени данни и полеви изследвания, като от компанията посочват, че в района са открити множество проявления на мед и злато. "Black Sea преговаря с множество потенциални партньори за проектите си в България и получаването на разрешение за "Златуша" ще й позволи да напредне със стратегията си", посочва Винс Сораче, президент и главен изпълнителен директор на дружеството, в официалното съобщение. По думите му компанията ще продължи да оценява проекти в по-напреднал етап с цел евентуално придобиване. Канадската компания регистрира българско дружество - "Зеленрок", през 2013 г., чийто капитал в момента е малко над 54 хил. лв. Миналия август "Зеленрок" подписа договор за търсене и проучване в площта "Калабак" в Източните Родопи. Теренът се намира на около 10 км северно от Ада тепе край Крумовград, където друга канадска компания - Dundee Precious Metals, откри запаси на златни руди и в момента изгражда съоръженията за добив. Самата Black Sea се занимава с търсене и проучване на полезни изкопаеми в черноморския регион. От четири години работи в България, Сърбия, Турция и Румъния, като освен българските проекти в по-напреднал етап са проучванията й в две площи в Сърбия. Компанията смята, че притежава най-голямата геоложка база данни в Източна Европа, а целта й е да изгради портфейл проекти за мед и злато, които имат потенциал да станат минни активи на световно ниво.
Източник: Капитал (01.10.2018)

"Аурубис" по пътя към рекордните приходи През 2017 г. медодобивният завод "Аурубис" беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на "Лукойл Нефтохим Бургас" беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв. Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е по-малко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства. Основната част от новите средства ще се използват за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал. Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата "Аурубис", чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от "Асарел-Медет" и "Елаците мед") и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например. Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. "Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград", каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт за "Капитал", но уточни, че засега няма подписан договор. "Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти", добави той. Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които "Аурубис" традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии. "Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива", каза той. За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително. Развойният екип на "Аурубис" стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат). "Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно най-много", обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материал, въпреки че компанията работи и по този въпрос. Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това "Аурубис" вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства. "В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват", каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни. "Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита", каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на "Аурубис" – "Девня цимент", има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала. Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. "Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям", каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир "Душанци" и които са дълги 17 км. "Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания", поясни той. Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май-юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-големите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни). Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Auruis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея. "Това показва, че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура", каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има вероятност "Аурубис" да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци. Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма "Спектър 2018", която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро. Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите по-високи такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите от 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г. В перспектива очакванията на "Аурубис" са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на "Булгартрансгаз" и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г. Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.
Източник: Капитал (05.11.2018)

Силата на „Асарел-Медет“ е екипът Инвестиции в модернизация и добър екип - това е тайната на успеха на най-голямата компания в българския рудодобив „Асарел-Медет“ АД вече над 50 години. Около 1200 човека работят в дружеството, като част от тях са още от времето на МОК „Медет“. Всяка година на фирмено тържество, което по традиция се провежда в седмицата преди Деня на миньора през август, се награждават работници, служители и мениджъри от „Асарел-Медет” АД, избрани от колегите си за най-добри в професията, има отличия и за хора с дългогодишен трудов стаж в компанията. Сред тях са Иван Дралев, който работи като машинен оператор в звено „Подстанции и мрежи“, и Петка Димитрова, която е оператор на пулт в Обогатителната фабрика. През тази година двамата бяха избрани за пореден път за „Най-добър в професията“ от своите колеги и с решение на УС на „Асарел-Медет“ АД бяха наградени с почетен знак „За заслуги“ към компанията. „Следвам принципа, че за да започнеш нещо, ти трябва амбиция, но за да го постигнеш, се изисква много труд и постоянство. Работата ни е много отговорна, но аз я върша с удоволствие. Чувствам се спокоен на работното си място. С колегите и ръководството се разбираме прекрасно“, казва Иван Дралев. „Нашата работа е екипна, за да вървят нещата добре, трябва да сме лоялни и точни в отношенията си. Работата е баланс от отговорност, дисциплина, правилна преценка и вдъхновение“, споделя Петка Димитрова. През тази година общо 200 асарелци бяха отличени за професионални постижения и трудов стаж в компанията или в дъщерни дружества. Всеки от тях получи благодарствена грамота и фирмен меден сувенир от председателя на Надзорния съвет Димитър Цоцорков и от изпълнителния директор инж. Делчо Николов./economic.bg
Източник: Други (23.11.2018)

Броят на патентите расте, но повечето са за нискотехнологични местни иновации През 2017 г. активността на българските изобретатели нараства – броят и на патентите (79), и на полезните модели (440) се удвоява. Дейността на фирмите обаче е ориентирана главно към внедряване на иновации, които са нискотехнологични и са нови за националния, а не за международния пазар. Това констатира традиционният доклад "Иновации БГ 2018" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.За втора поредна година патентите на бизнес сектора изпреварват тези на физическите лица. Регистрираните патенти на предприятия са около 22 средно на година за периода след 2001. В същото време при полезните модели (т.нар. малки изобретения), регистрирани от физически лица (средногодишно около 60), се наблюдава почти постоянен ръст, значителен за последните две години, отчита "Иновации БГ 2018". През 2017 г. бизнесът регистрира 35 нови патента. С повече от един патент са "Асарел Медет" – Панагюрище (4), "Мауер Локинг Системс" – Варна (3), "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" (3) и "Химакс Фарма" – София.
Източник: Капитал (14.12.2018)

Броят на патентите расте, но повечето са за нискотехнологични местни иновации През 2017 г. активността на българските изобретатели нараства – броят и на патентите (79), и на полезните модели (440) се удвоява. Дейността на фирмите обаче е ориентирана главно към внедряване на иновации, които са нискотехнологични и са нови за националния, а не за международния пазар. Това констатира традиционният доклад "Иновации БГ 2018" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика. Активност на бизнеса За втора поредна година патентите на бизнес сектора изпреварват тези на физическите лица. Регистрираните патенти на предприятия са около 22 средно на година за периода след 2001. В същото време при полезните модели (т.нар. малки изобретения), регистрирани от физически лица (средногодишно около 60), се наблюдава почти постоянен ръст, значителен за последните две години, отчита "Иновации БГ 2018". През 2017 г. бизнесът регистрира 35 нови патента. С повече от един патент са "Асарел Медет" – Панагюрище (4), "Мауер Локинг Системс" – Варна (3), "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" (3) и "Химакс Фарма" – София. Активност на университетите За периода 2007–2017 г. висшите училища имат общо 23 патента и 22 полезни модела. С водещи позиции е Техническият университет – Варна (10 патента и 7 полезни модела), следван от Техническия университет – София (4 патента и 2 полезни модела), и Химикотехнологичния и металургичен университет – София (4 патента и 1 полезен модел). Държавният сектор е представен предимно от институтите на БАН и Селскостопанската академия. През периода 2007–2017 г. новорегистрираните патенти и полезни модели на БАН са съответно 100 и 26. С водещи позиции е Институтът по роботика (41 патента и 1 полезен модел), следван от Института по металознание (12 патента и 4 полезни модела) и Института по механика (11 патента). Селскостопанската академия регистрира 5 нови патента през периода 2007 – 2017 г. чрез Земеделски институт – Шумен (2), Института по почвознание (1), Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево (1), и Института по криобиология и хранителни технологии – София (1). Патентната активност на академията включва още 7 полезни модела, отчита "Иновации БГ 2018". Активност на чуждестранни заявители Над 98% от патентите на чуждестранни притежатели са издадени от Европейското патентно ведомство и имат действие включително на територията на България. През 2017 г. европейските патенти с действие на територията на страната са 2150. Между тях с водещи позиции са патентопритежателите от САЩ (561 издадени патента за 2017 г.), следвани от Германия, Швейцария и Франция. Япония е на седма позиция със 74 патента. Едва седем от чуждестранните патентопритежатели през 2017 г. са потърсили закрила от българското Патентно ведомство. С едно изключение те са насочени изцяло в област "Химическа промишленост". Четири от чуждестранните патенти са институционални, а останалите три са с притежател физически лица от Русия, Украйна и Гърция. Български патенти в САЩ "България запазва водещи позиции в рамките на 13-те нови членки на ЕС по отношение на патентната активност на територията на САЩ. Страната е на четвърто място с общо 790 издадени патента от Американското патентно ведомство до 2015 г. след Унгария (3649), Полша (1561) и Чехия (1238)", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Почти половината от подадените заявки в Американското патентно ведомство (1871) водят до издаването на патент (790). С много малка преднина по този показател преди България се нареждат Унгария и Румъния. Съвсем различна е активността на страната ни към Европейското патентно ведомство. В групата на 13-те новоприети членки на ЕС България се нарежда на 11-о място с 216 заявки за патент за периода 2008 – 2017 г. единствено преди Литва и Хърватия. В Европейското патентно ведомство обаче близо 70% от подадените български заявки завършват със защита под формата на патент, отчита "Иновации БГ 2018". "Българският патентопритежател с водещи позиции и най-голям брой издадени патенти от Американското патентно ведомство е SAP - 187 за периода 2007 –2015 г. При колективните заявки се има предвид принадлежността на първия патентозаявител", уточнява проф. Теодора Георгиева. Представители на бизнеса със защитени изобретения на територията на САЩ след 2007 г. са още Sanbolic (8), Atmel (7), Red Hat (7), Aiger Group (5). С 69 патента общо е групата на физическите лица. "Картината на българската патентна активност зад граница може да се определи като изключително пъстра и на този фон обобщенията и изводите са възможни само след подробен прочит на фактите и познаване на всеки конкретен фирмен казус. Много често, когато националната принадлежност на регистриран в Американското патентно ведомство патент се определи като българска, става дума за колективна разработка с участието на български учени, извършващи научноизследователска дейност в чуждестранни филиали на големи мултинационални компании", коментира проф. Теодора Георгиева. И дава пример с Red Hat – световен лидер в областта на софтуера с отворен код. "Различна е ситуацията при SAP, която разработва софтуер за автоматизирано управление на бизнес процесите. Компанията е изградила 19 развойни центъра SAP Labs в 16 страни по света, сред които и България. Според националността на изследователите България е на второ място след Германия по брой регистрирани патенти на SAP в Американското патентно ведомство. Този резултат става видим благодарение на специфичната корпоративна политика на SAP, според която екипите, разработили даден софтуер, са реалните патентопритежатели (за разлика например от други, които патентоват разработките си през офисите си в САЩ, без конкретните разработчици да са носители на определени права)", обобщава проф. Теодора Георгиева.
Източник: Капитал (14.12.2018)