"Асарел-Медет" планира да изкупи близо 15% от акциите си за над 100 млн. евро Медодобивната компания "Асарел-Медет" планира да изкупи обратно близо 15% от акциите си. Това се вижда от дневния ред на извънредно общо събрание, насрочено за 15 февруари. Предлаганата цена от 170 евро на акция оценява дружеството на 684 млн. евро, или 1.3 млрд. лв. От поканата за събранието става ясно, че обратно изкупените акции може да бъдат продадени на трето лице, но от компанията не отговориха на въпросите на "Капитал" дали се водят преговори с някого и каква е целта на операцията. Проектът предвижда акционерите да гласуват решение за обратно изкупуване на до 591 240 броя акции, които представляват 14.7% от капитала на дружеството. Предложената минимална цена е 170 евро, а максималната е 200 евро за акция. За общата цена за всички обратно изкупени акции е определен таван от 100 510 800 евро, т.е. по 170 евро за брой. Според предложението компанията ще изкупи акциите с опция за обратното им прехвърляне на акционера, от когото са придобити, ако в срок от една години не ги продаде на трето лице на цена, равна или по-висока от цената на придобиването. Условията на операцията предвиждат също, ако акциите бъдат продадени, но на по-ниска цена от тази на обратното изкупуване, акционерът, който ги е продал, да плати на дружеството разликата. Сделки с такива условия са рядкост, но не е изключено те да се прилагат, когато целта е от компанията да излезе по-малък собственик. Акционерите, които искат да продадат акциите си, ще се състезават по цена, като предимство ще имат тези, предложили най-ниска оферта. Ако предложенията са повече от одобрения брой за изкупуване или общата им цена е по-висока от приетата от общото събрание, ще се приемат предложенията по реда на постъпването им. Ако решението бъде одобрено, акционерите ще имат 10 дни от вписването му в Търговския регистър, за да отправят предложения за изкупуване. От последния отчет на "Асарел-Медет" става ясно, че към края на 2016 г. компанията е държала 2.3% собствени акции, но през 2017 г. те са били прехвърлени към останалите акционери за 21 664 175 лв. Това прави по 234 лв., или около 120 евро за акция. Сега офертата изглежда доста примамлива за дребните акционери. В момента извън големите собственици има стотици дребни от масовата приватизация. Голяма част от тях са с по 26 акции, което се равнява на една бонова книжка + 1 акция. При средна цена от 170 евро това означава, че те ще могат да получат по 4420 евро. Друг въпрос, който общото събрание ще решава, е освобождаването на двама членове на надзорния съвет - Димитър Рачев и Карл Малия. Рачев и семейството му са едни от по-големите миноритарни акционери (2.67%), а Малия е представител на регистрираната в Малта VA Copper Invest, която към края на 2017 г. държи 67.91% от акциите в "Асарел-Медет". Сред по-големите миноритарни акционери с около 8% са и наследниците на покойния дългогодишен мениджър на "Асарел-Медет" - Лъчезар Цоцорков. Няма официална информация кой реално стои зад VA Copper Invest. По данни от Paradise Papers, публикувани от Международния консорциум на разследващите журналисти, собственици на малтийската компания са няколко също офшорни дружества, сред които Nickel Industries Holding, Osmium Resources Holding, Tungsteen Mining Holding, Orpheus Ltd и Oeagrus Ltd. В дневния ред не е включено проекторешение за избор на нови надзорници на мястото на освободените. Останалите членове на борда са Димитър Цоцорков, Андрей Делчев, Радко Шуманов и Джон Галасини. В дневния ред е предвидено и решение за промяна в устава на дружеството, свързана с прехвърлянето на акции на трети лица. В момента такова прехвърляне подлежи на одобрение от надзорния съвет, освен ако акциите са наследени. Към изключенията сега ще бъдат добавени и случаите на "прехвърляне на акции в резултат на съдебно или извънсъдебно принудително изпълнение, включително в случаите на продажба на акциите по реда на чл. 311 от Търговския закон". Въпросният член от закона регулира удовлетворяването на заложния кредитор и дава право на кредитора сам да продаде заложената вещ или ценна книга. От "Асарел-Медет" посочиха, че засега това са само предложения и не могат да коментират преди те да бъдат одобрени от общото събрание. Ако на 15 февруари няма кворум, следващата дата, на която ще бъде свикано събранието, е 5 март.
Източник: Капитал (07.02.2019)

„Асарел-Медет” иска да изкупи от борсата акции за €100 млн. Медодобивната компания „Асарел-Медет” планира изкупи обратно от фондовата борса акции на стойност 100 млн. евро. Дружеството ще иска позволение за този ход от своите акционери, които ще се съберат за общо събрание на 15 февруари, става ясно от публикуваната по темата покана в Търговския регистър. Обратното изкупуване е планирано да обхваща над 590 хил. акции, които представляват почти 15% от общия капитал на компанията. Акциите ще бъдат придобити на цена между 170 и 200 евро, а „Асарел-Медет” е готова да отдели до 100.5 млн. евро. Впоследствие, ако минното дружество не успее да продаде акциите на трета страна, е предвидена възможност то да върне парите на акционерите, решили да участват в обратното изкупуване. Ако пък „Асарел-Медет” продаде акциите на цена, по-ниска от тази, която е платила на акционерите си при обратното изкупуване, въпросните акционери ще трябва да платят на дружеството разликата в цената.
Източник: economic.bg (07.02.2019)

Акционерите на "Асарел-Медет" одобриха обратно изкупуване за 100 млн. евро Акционерите на медодобивното дружество "Асарел-Медет" са одобрили предложението на ръководството компанията да изкупи обратно близо 15% от акциите за сумата от малко над 100 млн. евро. Това става ясно от протокола от проведеното на 15 февруари общо събрание, който е вписан в Търговския регистър в петък. С това започва да тече 10-дневният срок, в който акционерите могат да подават предложения за изкупуване. Според решението "Асарел-Медет" ще може да изкупи до 591 240 акции (14.7% от капитала) на цена от 170 до 200 евро на брой, но цялата сума за операцията не може да надхвърля 100.5 млн. евро. Компанията ще изкупи акциите с опция да ги прехвърли обратно на акционерите, ако в срок от една година не ги продаде на трето лице на същата или по-висока цена. Ако книжата бъдат продадени на по-ниска цена, продалите ги акционери ще трябва да заплатят разликата. Засега не е ясно каква е целта на операцията. Това, както и другите решения на общото събрание са одобрени единодушно от присъствалите 22 акционери, представляващи 88.24% от капитала. Сред тях са били и представители на най-големия акционер - VA Copper Invest - Малта (67.6%), както и на другия чуждестранен съсобственик - регистрираното в швейцарския кантон Цуг Pamavalue Holding (8.4%). Другите акции са разпределени сред множество физически лица, като по-голям дял държат наследниците на Лъчезар Цоцорков. Решение е взето и за разпределяне на дивиденти. Общото събрание е гласувало също за освобождаването на двама от членовете на надзорния съвет - Димитър Рачев и представителя на VA Copper Invest Карл Малия. От протокола става ясно, че оттеглянето им е станало по тяхно желание. Акционерите са одобрили и промени в устава, които позволяват акции да се прехвърлят на трети лица без одобрение на надзорния съвет, ако операцията е резултат от принудително изпълнение или е извършена от кредитор, който държи книжата в залог.
Източник: Капитал (28.02.2019)

“Асарел-Медет” увеличава чистата печалба за 2018 г. от увеличение на приходите Българската компания за добив на мед "Асарел-Медет" заяви, че консолидираната й нетна печалба е нараснала до 72.2 млн. лева през 2018 г. от 66.6 млн. лева през 2017 г., след солидно увеличение на приходите. Приходите от продажби на Асарел-Медет се увеличават до 434.8 млн. лв. през 2018 г. от 374.9 млн. лв. за предходната година, се казва в годишния финансов отчет на компанията. Разходите за материали нараснаха до 157.6 млн. лв. за миналата година от 152 млн. лв. през 2017 г., а разходите за персонал се увеличиха до 80.9 млн. лв. от 80.5 млн. лв. Общите активи на Асарел-Медет спаднаха до 1.07 млрд. лв. в края на 2018 г. от 1.1 млрд. лв. година по-рано, след намаление на текущите активи. "Асарел-Медет" консолидира резултатите от 12 дъщерни дружества, предимно в добива. Мажоритарният собственик на дружеството в края на 2018 г. е базираната в Малта VA Copper Invest с дял от 67.61%. Асарел Медет е създадена през 1991 г. и е със седалище в Панагюрище. През юни 1999 г. дружеството е придобито от Асарел-Инвест - акционерно дружество, притежавано от акционерното дружество VA Copper Invest - дъщерно дружество на австрийската VA Intertrading.
Източник: SeeNews (21.06.2019)

"Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. тази година Медодобивната компания "Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. през 2019 г. Макар че традиционно вложенията на дружеството не са малки – средно по 100 млн. лв. годишно, по-голямата сума тази година е предвидена основно за модернизация на обогатителната фабрика и за инфраструктура на площадката на предприятието в Панагюрище, както и за други проекти. Това каза изпълнителният директор Делчо Николов пред журналисти. От приватизацията на компанията през 1999 г. досега са инвестирани 1.2 млрд. лв. "Асарел-Медет" е и единственият представител от Панагюрище, който попада в класацията К100 на най-големите компании в България, с приходи 396.5 млн. лв. за 2018 г.Добивната компания играе ключова роля за това в общината да има значително повече инвестиции от средното за страната. При нива от около 2200 лв. годишни инвестиции средно на човек в страната и малко над 1000 лв. в област Пазарджик показателят за община Панагюрище е около 4000 лв. Това показва икономическият и социален профил на общината, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) по поръчка на "Асарел-Медет". Особено рязък е скокът през 2015 г., когато е направена пълна реконструкция и преоборудване на болницата "Уни хоспитал" като публично-частно партньорство между компанията и община Панагюрище. "Инвестицията в проекта е над 120 млн. лв", каза Николов. Проучването на ИПИ показва още, че докато населението на Панагюрище формира едва 9% от това на областта, инвестициите в общината са близо една четвърт от общите в района на Пазарджик.
Източник: Капитал (15.07.2019)

"Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. тази година Медодобивната компания "Асарел-Медет" ще инвестира 150 млн. лв. през 2019 г. Макар че традиционно вложенията на дружеството не са малки – средно по 100 млн. лв. годишно, по-голямата сума тази година е предвидена основно за модернизация на обогатителната фабрика и за инфраструктура на площадката на предприятието в Панагюрище, както и за други проекти. Това каза изпълнителният директор Делчо Николов пред журналисти. От приватизацията на компанията през 1999 г. досега са инвестирани 1.2 млрд. лв. "Асарел-Медет" е и единственият представител от Панагюрище, който попада в класацията К100 на най-големите компании в България, с приходи 396.5 млн. лв. за 2018 г. Добивната компания играе ключова роля за това в общината да има значително повече инвестиции от средното за страната. При нива от около 2200 лв. годишни инвестиции средно на човек в страната и малко над 1000 лв. в област Пазарджик показателят за община Панагюрище е около 4000 лв.
Източник: Капитал (15.07.2019)

4 фирми добиват злато в България Четири фирми добиват злато понастоящем в България, като през 2018 г. количеството стига рекордните 9 тона. Те са в резултат от дейността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. Добили са 8995 кг злато за миналата година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства у нас, предоставени от Министерството на енергетиката. От тях се вижда, че добивът бележи устойчив растеж през последните 10 години. За този период той се е увеличил почти 2 пъти, като през 2008 г. е бил около 4,5 тона. Най-голям скок се наблюдава между 2011 и 2012 г. - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 г. извлеченото злато достига до 8 тона годишно и запазва тази стойност 3 поредни години. След това, през 2017 г., отново има ръст и стойностите вече доближават 9 тона. Находището “Челопеч” се дава на концесия за добив на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс” през 1999 г. за срок от 30 г. От един тон от рудата там се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребо, а съдържанието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 елемента се съдържат в едно парче руда в това находище, докато обикновено има само около 50. “Асарел - Медет” е концесионер на находището Асарел, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основните продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, които се продават на КЦМ - Пловдив. Тази година започна добивът и от първия новоразработен рудник за добив на злато в България от 40 години насам - “Ада тепе” от находището “Хан Крум” край Крумовград. Правителството предостави концесията отново на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Официалното откриване на рудника беше преди около седмица, като на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор Рик Хаус, както и председателят на борда на директорите Джонатан Гедман. Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен добив е 850 хил. тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хил. тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. долара, като за осемте години в бюджета трябва да влязат 28 млн. долара от такси. В района е било открито злато още преди 3500 години от траките. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра. Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България. “По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов, оперативен директор на рудника, по време на откриването. Заложеното проектно извличане е 85% и вече е постигнато. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника. След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години. В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои. Това са “Къпел”, “Къклица”, “Скалак”, “Зона Синап” и “Сърнак”. Производството на “Дънди Прешъс Металс” в България се очаква да се увеличи тази година благодарение на новата мина, след като през първото тримесечие на 2019 г. произведеният медно-златен концентрат в Челопеч намалява с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче запазва обемите си, показва отчетът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%. Продажбите на злато и мед под формата на концентрат също са нараснали заради по-високото им съдържание. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият между 55 и 75 хил. тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества вече бяха получени през март. До средата на годината трябваше да започне и продажбата им. Отделно две дружества извличат известни количества злато в медения концентрат при добив на медни руди. Това са “Елаците - Мед” от находище “Елаците” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 г. за срок от 32 г. и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина. “Асарел - Медет” пък държи находище “Асарел” от същата година и в рамките на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди. От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е сравнително устойчиво по обем. През 2018 г. то е малко над 3,5 тона. По-висока е била стойността единствено през предходната година, когато количествата достигат около 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 г. - около 3,1 тона. Четири компании у нас имат дадени от правителството концесии, които тепърва ще започнат да се разработват Те са за метални полезни изкопаеми - златосъдържащи руди, въпреки че от тях се произвежда основно мед, но и сребро и други редки и скъпи метали. През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет”. Там добивът все още не е започнал. След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел - Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиции в златодобив в района на бившата мина “Злата”. Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал. Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища - “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев. Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци. Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда. От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали. За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. - 25,25 млн. лв., а за 2017 г. - 27,76 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове След рекордните резултати, които металургичният сектор отбеляза през 2017 г., растежът леко се забавя през миналата година. Осем от десетте най-големи компании обаче продължават да увеличават приходите си, а нетна загуба отчита само една – КЦМ, и то заради валутни ефекти, а не заради оперативен спад. Голямата новина в металургията през 2018 г. идва от производителите на стомана, които с двуцифрения си ръст издърпват сектора нагоре и компенсират понижението от около 120 млн. лв. на гиганта и традиционен лидер в класацията "Аурубис". Така средно за топ 10 приходите нарастват с над 4%. За повечето предприятия в сектора представянето им тази година обаче ще зависи от външни фактори и най-вече от търговските войни в световен мащаб, които носят своите рискове и правят прогнозирането трудно. Стоманен блясък С рекорден за сектора ръст от близо 30% "Стомана индъстри" изпреварва пловдивския КЦМ и заема третата позиция. Печалбата също леко нараства, с което компанията отбелязва втората си година на плюс след серия от загуби. Другият производител на стомана в страната – бургаският "Промет стийл", запазва петото си място, но отчита втория по големина скок на приходите сред най-големите металургични компании (над 23%). Факторите за ръста в стоманодобива са комплексни. "От една страна, има повишено търсене в световен мащаб, въпреки че то е по-малко – от порядъка на 2% за миналата година. Другият фактор е глътката въздух, която се даде на европейския пазар с налагането на квотния принцип, който частично ограничи вноса от трети страни, главно Турция, Русия и Украйна", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката компания Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри". "Същевременно и потреблението в страната се увеличава предвид ръста в строителството, а това е изключително важно, защото един от продуктите, който и двете компании произвеждат, е бетонно желязо", добави той. Макар че за стоманопроизводителите основните пазари са Балканският регион и Европа, те вече имат присъствие и в доста по-далечни дестинации като САЩ и Канада. "Щатите са моментен пазар, който зависи от съотношението евро/долар, а в конкретния случай причината беше временно наложеното от Тръмп по-високо мито на стоманата от Турция, което доведе до възможност някои от загубените от Турция американски пазари да се поемат от българските производители, основно от "Промет стийл", уточни Петров. След като през 2017 г. бургаският производител, който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, известно време имаше проблеми с доставката на заготовки от Украйна, през миналата година е успял да увеличи производството до 458 хил. тона, с което почти е повторил рекорда си отпреди кризата през 2008 г. Компанията продава продукцията си основно в Румъния и България, като делът й на местния пазар миналата година е достигнал 35-40%. Голяма част от производството на "Промет стийл" е бетонно желязо, което е регионален продукт. "Стомана индъстри", от друга страна, има широка гама, като освен дълги продукти произвежда също кръгове и дебели листа, които се използват в машиностроенето и са предназначени основно за експорт. Тревожни сигнали Перспективите в стоманодобива тази година обаче не са толкова добри, колкото миналата. "От една страна, има забавяне в ръста в някои страни и дори нулев ръст на потреблението на стомана в световен мащаб", коментира Петров. "От друга, резките промени, които прави американската администрация – и по отношение на митата за Турция, и по отношение на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), допълнително създават несигурност на пазара", добави той. В същото време в момента се обмисля допълнително увеличение на квотата за внос от трети страни, което при прогнозиран ръст близо до нулата на потреблението на стомана в Европейския съюз по думите на Петров ще бъде пагубно за сектора. "Европейските производители на стомана са единствените, които имат спад в производството заради конкуренцията от трети страни. А тази конкуренция се дължи на пренасочване на потоци заради американските мита и високите разходи, които европейските производители имат за въглероден диоксид – както преки, така и косвени през цената на електроенергията, което се отразява много сериозно на стойността на продукцията им", каза Петров. Според него, ако този проблем не се реши, скоро ще има още по-сериозни последици. "Първите сигнали вече са налице, защото тази година производството в ЕС пада, падат маржовете, British Steel обяви фалит, а най-големият световен производител на стомана – ArcelorMittal, ограничи производството в европейските си заводи с 10 до 15%. Това са много тревожни тенденции", каза Петров. По думите му добрите резултати, които секторът отчита за миналата година, няма да са валидни за тази. Разнопосочно при медта Безспорният лидер в класацията – медодобивният завод "Аурубис България", който е част от германската група Aurubis, понижава леко приходите си през миналата година след рекордната 2017-а, а печалбата му пада почти наполовина. След високите цени в началото на годината през последното тримесечие медта поевтиня и макар че приходите на завода в Пирдоп зависят главно от т.нар. такса за преработка на концентратите, ценовите нива също оказват влияние. В края на годината временно беше спряна и работата за непланов ремонт, което се отрази на производствените обеми. "По-слабият нетен резултат се дължи основно на условията на пазара за входни суровини - медни концентрати и скрап. Приходите ни бяха повлияни от лекия спад в производствените обеми в сравнение с предходната година, което се отрази върху продажбата на основните ни продукти - катодна и анодна мед. По-неблагоприятните условия на пазара на сярна киселина също дадоха отражение", обясни изпълнителният директор на компанията Тим Курт. През май и юни тази година също имаше 22-дневно спиране на работата, но за планов ремонт на две от основните звена - металургия и производство на сярна киселина. Затова за 2019 г. компанията също залага по-малки обеми. "Това ще има съответния еднократен ефект върху приходите и печалбата за годината. Цените на металите и общата пазарна конюнктура също се очаква да повлияят върху крайния резултат. Не на последно място, цените на електроенергията ще засегнат разходната част и това е тема, върху която индустрията и институциите трябва да работят заедно", посочи Курт. В същото време "София мед", който като "Стомана индъстри" е част от групата Viohalco и произвежда изделия от мед, през миналата година отчита най-силния ръст извън стоманодобива сред водещите десет предприятията в металургичния сектор и за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв. приходи. Нещо повече - увеличението от над една пета идва след друга силна година, когато предприятието отбеляза близо 50% ръст. А добрите резултати за 2018 г. показват, че положителната промяна е тенденция. Тя стана възможна, след като преди няколко години компанията пренасочи фокуса си от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за автомобилостроенето, за което вече има и необходимия сертификат. Нетната печалба на компанията леко намалява заради по-ниската цена на медта, но коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки, където този ефект е елиминиран, е с 10 млн. лв. по-висока от 2017 г. "Въпреки сложната икономическа обстановка в Европа и на други пазари, през 2019 г. очакваме продажбите ни да нараснат с около 5%", казаха от компанията. Валутни ефекти Освен силното представяне на "Стомана индъстри" причина за това КЦМ да отстъпи една позиция в класирането е и понижението със 7% на приходите на пловдивския оловно-цинков завод. Компанията е и единствената в топ 10, която отчита нетна загуба за миналата година. Основната причина за това обаче са курсовите разлики, докато оперативният резултат е по-добър от 2017 г. "Цените на нашите метали паднаха значително през миналата година, което доведе до по-ниски приходи, като продажбите ни намаляха с около 24 млн. лв. Имаме обаче и спад в разходите за суровини, така че резултатът ни от оперативна дейност е по-добър", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. През миналата година са произведени около 1000 тона повече цинк и с около 600 тона повече олово. Значително са се увеличили нетните финансови разходи на компанията, което е резултат от промяната на валутните курсове и преоценката на валутните задължения. "Всички наши заеми са доларови, а в края на годината американската валута поскъпна", уточни Цонев. Като цяло от компанията отчитат годината като добра. "Имаме много добър резултат по отношение на ефективност на производството. Делът на вторичните суровини, които рециклираме, вече е над 20% от общите суровини, което е изключително добро постижение", добави той. След мащабната модернизация, която компанията направи преди няколко години, в цинковия завод вече могат да се преработват много по-големи количества отпадни цинксъдържащи прахове от стоманодобива, които са по-евтини от концентратите и намаляват разходите за суровини. През 2018 г. приключи друг голям тригодишен проект в цинковото производството – за пречистване на разтворите от микропримеси, който е на стойност 25 млн. лв. "Изпълнението му ни дава възможност в един момент "да отворим ножицата" по отношение на доставката на суровини и да поемем концентрати с повече примеси", обясни Цонев. За тази година компанията планира 23 млн. лв. инвестиционни разходи. Те ще бъдат насочени към няколко по-малки проекта, които ще се финансират със собствени средства. Пазарът тази година продължава да следва тренда на ниските цени. "Все още обаче е едва средата на годината и сме много внимателни в прогнозите си, тъй като миналата година също започна добре, но второто полугодие тенденцията се обърна към спад на цените на металите и влошаване на условията на търговия", каза Цонев. "По принцип на пазара влияят всички глобални проблеми, свързани с търговските и митническите войни. Търсене като цяло има и се увеличава", добави той. Двуцифрена рентабилност В металургичната класация тази година влизат две рудодобивни дружества – златодобивното "Дънди прешъс металс Челопеч" и медодобивното "Асарел – Медет", като и на двете приходите леко се покачват спрямо предходната година, а постигната двуцифрена рентабилност е най-високата в топ 10. Мината в Челопеч, която е собственост на канадската Dundee Precious Metals, е произвела повече злато и мед под формата на концентрат при практически непроменени обеми на преработената руда, която обаче е била с по-високо съдържание на метали. Печалбата скача значително – със 77% до над 150 млн. лв., което се дължи на по-високите цени на металите, както и на по-ниските такси за преработка според отчета на собственика. Вторият проект на канадската компания в България - златният рудник в Крумовград, също вече работи от тази година. Инвестицията в него е около 165 млн. долара. При "Асарел – Медет" печалбата леко се понижава, което се дължи основно на ефект от хеджирането на валута, както и от оценки на справедливата стойност във връзка с въвеждането на нови международни счетоводни стандарти. През тази година компанията очаква приблизително същите финансови резултати като миналата. "Пазарната ситуация при медта през 2019 г. ще бъде динамична и ще се влияе основно от развитието на търговската война САЩ – Китай, размера на икономически растеж в Китай и темпа на развитието на електромобилостроенето", коментираха от компанията. Инвестициите през 2019 г. ще бъдат свързани с проекти по стартиралата миналата година програма за реконструкция и модернизация на рудника и фабриката край Панагюрище за пълноценно изземване на запасите от находище "Асарел". Алуминиеви инвестиции Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" запазва сравнително стабилни резултати през миналата година. Приходите леко нарастват, което по думите на директора за връзки с инвеститорите Петър Станчев е резултат от по-високата стойност на основната суровина – алуминия, а спадът на печалбата с около 2 млн. лв. е следствие на пазарен натиск. През тази година ще приключи започналата през 2016 г. инвестиционна програма на стойност 40 млн. евро, която е най-голямата от приватизацията на предприятието досега. Модернизацията обхваща и трите цеха на завода – леярски, валцов и пресов, а резултатът ще бъде по-голям капацитет и възможност за производство на нови продукти, включително за автомобилната индустрия, за което компанията в момента е в процес на сертификация. Навлизането в този сектор ще стане възможно именно благодарение на новата 2500-тонна преса, която вече работи. От компанията уточниха, че новите мощности във валцовото производство ще бъдат въведени в експлоатация към края на годината и няма да окажат сериозно въздействие върху показателите за 2019 г. "През тази година очакваме да постигнем сериозен ръст от минимум 25% при пресовото производство благодарение на новата преса, но пълното въздействие на инвестицията ще се почувства едва през 2020 г. Поставили сме си за цел да постигнем оборот в размер на 550 млн. евро през 2023 г. и очакваме стабилен ръст през всяка година до постигане на тази цел", коментираха от "Алкомет". Пазарни изненади По думите на изпълнителния директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю обаче световната търговия преминава през крайно динамичен период, който всеки месец поднася нови "изненади". "Американско-китайската търговска война достига неподозирани мащаби. Китайските производители, лишени от своите традиционни пазари в САЩ, заплашват други пазари, като Европа е един от най-уязвимите. Особеностите на Европейския съюз значително удължават и утежняват процеса на вземане на решение за защита срещу подобна агресивна и често нелоялна конкуренция. Напълно е възможно да се стигне до сериозен срив в някои отрасли, преди Европейската комисия да предприеме мерки за предпазване на местните производители от дъмпинговия китайски внос", коментира той. Като компания, работеща на територията на ЕС, "Алкомет" също неминуемо е изложена на риск от нелоялна конкуренция от китайски производители. "Именно за да минимализираме този риск, залагаме на високотехнологични продукти, разнообразен продуктов микс и дългосрочни отношения с клиентите, които ни гарантират устойчивост на пазарното търсене и при по-нестабилен пазар", добави Йорюджю. Автопробив Заради появата на нов участник в класацията – "Асарел – Медет", извън топ 10 тази година остава производителят на алуминиеви изделия "Етем България", който също е собственост на Viohalco. Компанията обаче продължава да расте с двуцифрени темпове, след като преди няколко години подобно на "Алкомет" също реши да се насочи към продукти за автомобилната индустрия. Големият пробив в софийския завод обаче тепърва предстои. Той ще дойде от партньорството с испанския гигант Gestamp, с който наскоро "Етем България" създаде две нови смесени предприятия за производство на автомобилни компоненти. През април от "Етем" бяха отделени две дружества, в които испанската компания придоби половината от акциите. Едното от тях - "Етем Гестамп алуминиум екстружънс", е с предмет на дейност производство на автомобилни компоненти, а другото – "Гестам Етем аутомотив България", е за допълнителна обработка на профили. Планираната инвестиция в новите предприятия е 30 млн. евро за срок три години, което включва и закупуване на нова линия за екструзия.
Източник: Капитал (16.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)