Инвестиция от 7 млн. лв. разширява хотел „Каменград“ в Панагюрище Със символична първа копка започна строителството на третия етап от разширението на Хотел & SPA „Каменград“ в Панагюрище. Инвестицията е на „Асарел-Медет“АД чрез дъщерното дружество „Тракийски хотелиери“ и възлиза на 7 милиона лева. „В може би най-тежкия период за туристическия бранш инвестираме в разширението на хотел „Каменград“, защото тук има голям потенциал, който продължаваме да развиваме. Панагюрище е атрактивна дестинация за културно-исторически, СПА, конферентен, здравен и спортен туризъм“, заяви от името на „Тракийски хотелиери“ Веселина Цоцоркова, която представи инвестицията. Проектът е на арх. Александрина Ненкова от „Турист Строй Проект“, изпълнител на строителните дейности е „Пикси строй“, а надзорът ще се осъществява от „Сечков 1“. Новото крило на „Каменград“ се очаква да бъде готово около Коледа през 2022 година. Капацитетът на хотела ще се увеличи със 128 легла, разпределени в 56 двойни стаи и 5 апартамента. Проектът предвижда в сегашния двор на комплекса да се построи пететажна сграда, която ще бъде свързана със съществуващия хотел и ще разполага със собствена СПА зона. Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков даде символичен старт на строителството. Той посочи, че това ще бъде поредната успешна инвестиция на „Асарел-Медет“ в развитието на туризма и пожела в града да се случват повече такива проекти, а в България да има повече градове като Панагюрище. Изпълнителният директор на „Асарел-Медет“ инж. Делчо Николов каза, че това е знакова инвестиция за компанията. Четиризвездният хотел „Каменград“ беше разширен през 2011 г., когато „Асарел-Медет“ изгради модерен СПА център, два плувни басейна с минерална вода, комплекс от конферентни зали и спортни игрища.
Източник: 24 часа (20.01.2021)

170 фирми, част от които на известни бизнесмени, контролират 7 млн. декара гори в България, установи разследване на неправителствената организация "Зелени закони". "За последните 20 г. около 7 млн. дка земи и гори, възлизащи на 6.4% от държавата, са предадени чрез ловни концесии в ръцете на около 170 фирми, сред които тези на братя Ангелови, Валентин Златев, Цоло Вутов, Цоцоркови, Румен Гайтански, Емил Димитров, Фуат Гювен, Тодор Батков, Делян Пеевски, Тихомир Трендафилов, Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Гео Дундаров и други", уточняват оттам. Природозащитниците предупреждават, че цари липса на обществен контрол и затова ловните концесии водят до пълна феодализация на горите и ловните територии чрез ограничаване на обществения достъп посредством ловни огради, административни заповеди и жива охрана. Наблягат и на факта, че се стига до нагласена приватизация на сгради."Процесът на обсебване и феодализация на горите, ловните територии и дивеча от ловни олигарси може да бъде прекъснат единствено чрез пълна прозрачност и пренаписване на правилата за отдаване на ловните територии", добавят още оттам. Част от ловните територии в държавата, извън тези попадащи в ловностопанските райони на дружинките и ловните стопанства, са обособени като държавни дивечовъдни участъци (ДДУ). Отдадените към момента подобни участъци са с обща площ 4.3 млн. дка или 1/10 от всички горски територии, като 99% от тях се управляват от над 150 частни фирми. Сред най-големите концесионери са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър, Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила, Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и др. Основна причина за безконтролното завладяване на горите от частни лица чрез отдаването на дивечовъдни участъци се дължи на тоталната липса на прозрачност по отношение на договорите и проверките на институциите, както и тотална липса на съгласуваност с останалите заинтересовани страни при изграждане на ловни огради или ограничаване на достъпа, което не дава възможност за обществен контрол и предотвратяването на злоупотреби, добавят природозащитниците.Освен това, приходите от вноските за стопанисване и ползване на дивеча се превеждат в Изпълнителната агенция по горите към агроведомството в София, без да остават никакви средства за съответните горските стопанства. "Това води до липса на стимули за коректно прилагане на законовите изисквания, а оттам и до фиктивен контрол", добавя още анализът. Природозащитниците акцентират, че още по-голям проблем се крие в член 36 л (4) от Закона за лова, който позволява чрез преподписване на 15-годишни договори всеки дивечовъден участък да остане под владението на една и съща фирма без нов конкурс за вечни времена. Емблематични примери за това са не само обсебването на ДДУ "Герзовица" от фирма "Красин" ООД, но и на ДДУ "Омана" от "Интерагро Сливен" ЕООД, ДУ Дяк от Каро трейдинг ООД, ДДУ Дъбрава от Кондор ЕООД, ДДУ Буковец от "Гимел" АД на Гео Дундаров. Тези негативни случаи обезличават усилията на много почтени фирми за подобряване на дивечовите запаси и развитието на добросъвестни ловностопански практики.Най-голямата тайна в ловните среди обаче са договорите за съвместно изпълнение на дейности по чл. 9 от Закона за лова, въз основа на които държавните ловни стопанства "споделят" с частния партньор всички инвестиции, разходи и приходи при развитието на ловностопанската дейност в стопанството", добавя анализа. Природозащитниците посочват, че чрез такива договори е феодализирана площ от близо 3 млн. дка, което е близо 7% от всички горските територии в България, като управлението на 20 от всички 30 държавни ловни стопанства в България вече е в ръцете на известни ловни богаташи като братя Ангелови (ДЛС Витошко), Валентин Златев (ДЛС Паламара и ДЛС Росица), Цоло Вутов (ДЛС Витиня), Румен Гайтански (ДЛС Искър), Емил Димитров (ДЛС Шерба), Фуат Гювен (ДЛС Арамлиец), Тодор Батков (ДЛС Кормисош), Тихомир Трендафилов (ДЛС Тракия), Делян Пеевски по непотвърдена информация на екосдружението в 2 две ловни стопанства в Родопите и т.н. Липсата на прозрачност създава възможности за скриване на приходи от частния партньор с цел ощетяване на ДЛС при разпределението на приходите, както и за завишаване на разходите на частния партньор с цел изкуствено задлъжняване и ощетяване на ДЛС, добавят още от "Зелени закони". Оттам са категорични, че договорите за съвместна дейност държавата и държавните институции не само преотстъпват значителни площи от българските гори, но влизат и в недопустими икономически и политически зависимости с най-богатите и влиятелни български бизнесмени. "Най-добрият пример за това е тоталната абдикация на държавата пред желанието на ловния концесионер в ДЛС Искър да изгражда незаконно ловни хижи и ловностопански сгради върху държавна земя, което може да се обясни единствено чрез абсолютната сигурност на концесионера, че сградите и стопанството ще бъдат под негов контрол и вероятно собственост за вечни времена", посочват още природозащитниците. Казусът за първи път повдигна бившият общински съветник и бивш депутат от ДБ Владислав Панев, който изкара факта, че фирма на Румен Гайтански - Вълка е изградила незоконна постройка на брега на река Искър в едноименното ловно стопанство. Независимо, че строежът бе определен за незаконен от ДНСК все още не се е пристъпило до бутането му, заради обжалване на Гайтански и на държавното стопанство, което твърди, че му е ремонтирана стара работилница. От агроведомството са предоставили данни на "Зелени закони" за периода 2016-2020 г., които показват, че вече са приватизирани или е направен опит за приватизацията на ключови ловни хижи, ловни домове и други ловностопански сгради в ключови стопанства. Така например, ловната хижа в ДГС Шумен - ДДУ "Ивански" е продадена на концесионера на участъка "Автомагистрали Черно море" АД, а ловните и административни сгради в ДЛС Арамлиец са продадени на фирма Фортера АД на банкера Фуат Гювен (собственик от 2010 г. и на имота под сградите), свързан с концесионера в стопанството "Ловни хълмове" ЕООД.
Източник: Медия Пул (18.05.2021)

Постфактум ОВОС ще се направи на разширението на "Асарел Медет" Работещото без оценка за въздействие върху околната среда и водите (ОВОС) разширение на предприятието за добив на цветни метали "Асарел Медет" в Панагюрище ще получи такава постфактум. Това става ясно от съобщение на екоминистерството, в което се посочва, че на пазарджишката екоинспекция е дадено указание да направи такъв доклад. Той ще отрази и сегашното влияние на производството, а не само потенциалното, както по принцип се прави при изготвянето на екооценките. С това би трябвало да приключи казус с десетгодишна давност, който е бил разглеждан и от съда. За инвестиционното намерение на "Асарел Медет" вече е била проведена процедура по ОВОС през 2012 г. и е било допуснато предварително изпълнение. То обаче е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) и след поредица произнасяния решението за екооценката е окончателно отменено и преписката за проекта е върната за ново произнасяне. При възобновената процедура по ОВОС през 2020 г. от "Асарел Медет" е потвърдено, че всички дейности по разширяването на промишлената площ на предприятието, одобрени с отмененото решение по ОВОС и допуснати с решението за предварително изпълнение, са приключили на 100 %. Всички обекти са въведени в експлоатация и функционират, на практика без решение по ОВОС, посочват от екоминистерството. В националното екологично законодателство не съществува законова предпоставка за провеждане на процедура по ОВОС за действащ обект. За изработване на указанието към РИОСВ Пазарджик да изиска нов доклад за ОВОС, МОСВ реферира към последното издание от месец октомври 2020 г. на Практиките на Съда на ЕС относно прилагането на Директивите по ОВОС и СЕО, съгласно които се допуска провеждане на posteriori аssessment ("пост фактум" оценка) по смисъла на процедура по ЕО/ОВОС. Оценка, извършена след изграждането и влизането на инсталацията в експлоатацията, не може да бъде ограничена до бъдещото въздействие върху околната среда, но също така трябва да се вземе предвид отчитане на въздействието върху околната среда от момента на приключване на дейностите по въвеждане в експлоатация, посочват от ведомството.
Източник: Медия Пул (16.11.2021)