Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" Асарел-Медет" АД е единствената българска минна компания, която е част от международния изследователски проект Иновативен телескоп ще прави геоложки проучвания в рудник "Асарел" AGEMERA, който се финансира по европейската програма "Хоризонт". Целта му е да се отключи потенциалът на Европа сама да добива част от необходимите суровини за нисковъглеродния преход, като медта е обявена за критична и стратегическа суровина за бъдещето на зелената енергия, дигиталните технологии, космическите науки и отбраната. Освен панагюрската компания за добив и преработка на медна руда в AGEMERA участват и представители на Геологическия институт на Българската академия на науките. Университетът във финландския град Оулу координира работата на международния проектен консорциум, в който влизат 19 научни организации, технологични компании и минни предприятия от 10 европейски страни, сред които са Финландия, Германия, Нидерландия, Хърватия, Естония, Унгария, Испания, Босна и Херцеговина и Полша. Над 3 години експертите ще си сътрудничат, разработват и използват иновативни и щадящи околната среда методи и технологии. Предстои през март да се проведе общото събрание на участниците в проект AGEMERA в Испания. Работата по проекта започна през миналата година, когато в лабораториите на "Асарел" бяха изследвани бокситни проби от Босна и Херцеговина. През есента започна техническото планиране на специализираните проучвания, които ще се проведат през тази година в рудник "Асарел". Изследванията ще се извършат чрез иновативен мюографски телескоп, който ще може да определи контраста между два типа скали в специфични геоложки структури. Телескопът ще пристигне в "Асарел-Медет" АД, след като вече извърши подобни изследвания в находищата на другите партньори по проекта от Полша и Босна и Херцеговина. Представителите на панагюрската компания са сред първите, които бяха обучени за работа с иновативна геоложка платформа. "AGEMERA ще ни позволи много детайлно да изследваме геоложкия потенциал на находище "Асарел" заради системата от иновативно комбиниране на най-модерните геоложки и геофизични методи. При нас ще се използва пакет от неинвазивни и сензорни методи за проучвания, като имаме най-високата възможна степен на автоматизация на данните в геоложките модели", разясни инж. Ивайло Василев, директор "Иновации, планиране и развитие" в компанията.
Източник: Капитал (26.02.2024)

Най-големите компании в сектор "Добив" са на печалба през 2022 г. Най-големите добивни компании в България забавят леко ръста си през 2022 г., като приходите им се увеличават средно с 19% (26% през 2021 г.). Начело в сектора остава държавната "Мини Марица-изток", която добива лигнитни въглища в Маришкия басейн, с над 865 млн. лв. оборот. През 2023 г. обаче ТЕЦ "Марица-изток 2" рязко сви производството, след като стабилизирането на борсовите цени на електроенергията направи тока й непродаваем. Това доведе до значително влошаване и на резултатите на мините - по данни за първите 9 месеца приходите се стопяват с 48% и компанията отчита загуба 99.6 млн. лв. Най-бурно расте "РУА България", която преработва до суровина отпадъците от бившето хвостохранилище на "Кремиковци" - с повече от 137%. Всички компании в топ 10 отчитат печалба, а с най-висока рентабилност традиционно се отличават рудодобивните дружества. "Елаците - мед", която се нарежда на второ място. Компанията, която е част от "Геотехмин", добива медни руди от находището "Елаците" край Етрополе, а обогатителната й фабрика се намира в село Мирково, от южната страна на Балкана. В момента тече процедура по удължаване на концесията, която изтича през 2031 г., като са доказани запаси за още 10 години. Инвестицията в проекта ще достигне 1.2 млрд. лв. Ускорява ръста на приходите си другата голяма медодобивна компания - "Асарел-Медет", която работи край Панагюрище.
Източник: Капитал (27.02.2024)

Една от най-големите български компании за открит добив и обогатяване на медни и други руди "Асарел-Медет" получи одобрение за мащабния си проект за разширяване на промишлената площ и изграждането на комплексен проект за развитие на дружеството до 2040 година. РИОСВ-Пазарджик е дало окончателна положителна оценка относно въздействието върху околната среда и изпълнението на проекта може да започне. Преди започване на неговата реализация към началото на 2011 година рудник Асарел е бил с площ 1701,25 дка, а след разширението от 943,522 дка общата минна маса съгласно актуализирания цялостен работен проект на Асарел и Асарел - участък "Запад" е 518,481 млн. тона. В резултат на проведените проучвания и оценки, е установено, че към началото на 2022 г. запасите на медна руда в двете находища възлизат на 180,442 млн. тона. За пълното им усвояване до края на концесионния срок и устойчивото развитие на компанията се предвижда добив и преработка до 15 млн. тона годишно руда. "Асарел-Медет" отчита близо 650 милиона лева приходи според индивидуалния годишен финансов отчет и близо 800 милиона приходи според консолидирания за 2023 година. Екипът й наброява 1200 души, а още 400 са част от дъщерни и смесени дружества.
Източник: Money.bg (17.09.2024)

Velocity продава българските си проекти за злато на T?rkerler за 59 млн. долара Канадската компания Velocity Minerals е подписала обвързващо споразумение с турската T?rkerler ?n?aat Turizm Madencilik Enerji ?retim Ticaret ve Sanayi за продажба на проектите си за търсене на злато в България. Турската компания ще придобие 100% от проекта "Розино" и свързаните с него права, както и делът на Velocity в други активи за общата сума от 59 млн. долара, платими в брой, съобщи канадското дружество-продавач. Velocity работи в България от години, като прави проучвания за златни и медни руди. Към момента държи 70% от правата върху площта "Тинтява", която вклчюва находището "Розино", чрез местното дружество "Тинтява експлорейшън", което е регистрирано в Ивайловград. Партньор й е "Горубсо - Кърджали", която има златодобивно предприятие. Velocity има също 70% дял в площите "Момчил", "Надежда" и "Дангово" в региона на Родопите и държи също 100% от правата върху проучвателната площ за мед и злато "Иглика" в Югоизточна България чрез дружеството "Болкан минералс дивелъпмънт". Компанията има изключителна опция да придобие до 75% от правата върху площта "Златуша" край Брезник от австралийската Raiden Resources. Наблизо се намира находището "Милин камък", където в момента се изгражда мина за златни руди. Инвеститор е "Трейс рисорсиз" от групата на "Асарел - Медет". Преди няколко години "Горубсо - Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а близо 10% от новоиздадените тогава акции бяха купени от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на златодобивните проекти в Челопеч и Крумовград. В резултат на проучванията, извършени от екипа на Velocity тук, "Розино" достигна до положителна оценка на предпроектното проучване и беше доказан като икономически рентабилен проект. Купувачът T?rkerler е диверсифицирана група от компании в различни сфери, макар минната дейност да не е застъпена. Холдингът работи в областта на недвижимите имоти, възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и геотермална), производството и разпределението на електричество, публично-частните партньорства и текстилния сектор.Има опит в големи строителни проекти, включително язовири, магистрали, подземни линии и болници, а персоналът й надвишава 24 хил. души. Активните й инвестиции в момента са за над 6 млрд. долара. Съгласно споразумението между двете компании T?rkerler ще купи всичките акции на определени български дъщерни дружества на Velocity. Цената на активите, предмет на споразумението, е определена на 59 млн. долара и е платима на два транша. Първите 15 млн. долара са невъзстановими и се дължат при приключване на сделката, което се очаква да стане до края на януари 2025 г. Останалите 44 млн. долара трябва да бъдат платени в рамките на 18 месеца след това. В случай че T?rkerler преведе сумата до 12 месеца, цената ще бъде намалена до 42.5 млн. долара (с 1.5 млн. долара). Българското златодобивно дружество "Горубсо - Кърджали", което държи 30% от "Розино", ще получи съответно 30% от договорената цена от 55 млн. долара. Приключването на сделката зависи от изпълнението на обичайните условия, включително извършването на прединвестиционно проучване (due diligence) от T?rkerler и одобрението от акционерите и съответните регулаторни органи. Продажбата трябва да бъде одобрена от 2/3 от акционерите на Velocity, като за целта ще бъде насрочено общо събрание през декември.
Източник: Капитал (03.10.2024)

"Асарел-Медет" и азерската СОКАР ще газифицират община Панагюрище Обвързващо споразумение за изграждане на битова и обществена газификация в община Панагюрище подписаха азерската държавна петролна и газова компания СОКАР (SOCAR) и българската компания за добив на медни и други руди "Асарел-Медет" по време на световната конференция на ООН по въпросите на климатичните промени. Това лято "Асарел-Медет" обяви, че е получил първата си газова доставка от Азербайджан – от дружеството "Сокар М-газ". В края на юни служебното правителство одобри влизането на "Българския енергиен холдинг" с 20-процентен дял в азерския проект за изграждане на подводен кабел през Черно море до Европа, за да се пренася енергията от азерски възобновяеми източници. В края на май в Букурещ бе подписано споразумение между румънската CNTEE Transelectrica SA, азерската AzerEnerji JSC, грузинската Electrosystem и унгарската MVM за създаване на джойнвенчър за реализацията на проекта. БЕХ ще е петият равноправен партньор с една пета в съвместното дружество, но все още това не е станало факт.
Източник: Медия Пул (14.11.2024)

"Асарел-Медет" АД – катализаторът за устойчивото развитие на община Панагюрище През 2023 г. общият данъчен принос на "Асарел-Медет" към бюджета на община Панагюрище достига близо 5 млн. лв., като компанията устойчиво формира 40-45% от собствените приходи в местния бюджет. Възнагражденията в средногорския град изпреварват с над 15% средните нива в страната и с близо 50% средните заплати в област Пазарджик. Безработицата в община Панагюрище се задържа на нива 5.4% през 2022 и 2023 г., като е чувствително под нивата за област Пазарджик и около средната за страната. Най-големите работодатели в община Панагюрище са "Асарел-Медет" и МБАЛ "Уни Хоспитал", която е създадена като публично-частно партньорство между минната компания и община Панагюрище. Общо в групата "Асарел" директно са наети над 2.2 хил. души, като тя осигурява 32% от всички работни места в частния сектор в община Панагюрище.
Източник: Капитал (18.11.2024)

Близо 10% по-ниски са приходите на най-големите компании в сектора на металите през 2023 г. Първите сигнали за свиване на оборотите се появиха още в началото на миналата година, когато икономическото забавяне в Европа охлади търсенето. Числата сега потвърждават прогнозите и са очаквано продължение на по-слабия ръст през 2022 г. Подобен спад секторът отчита за първи път от 2019 г. От 50 компании в класацията, която освен металургични включва също металообработващи и рудодобивни предприятия, само 19 увеличават приходите си и почти половината от тях с едноцифрено число. Общата им печалба се понижава с 0.5 млрд. лв., макар че заради свитите продажби маржът нараства от 8 на 9%. Добрата новина е, че компаниите запазват персонала си и дори леко го увеличават. Очакванията за тази година като цяло са по-добри - но не при всички и с уговорки. А търсенето на метали отново ще зависи от това доколко склонни са потребителите по веригата нататък да увеличат производството. Металургичният гигант След като три години оглавяваше общата класация "Капитал 100" като най-голямата компания в страната, през 2023 г. медодобивната "Аурубис България", част от германската група Aurubis, отново отстъпва първенството на "Лукойл Нефтохим Бургас". Приходите на "Аурубис" намаляват заради временно прекъсване на работата. "През 2023 г. заводът до Пирдоп и Златица премина през капитален ремонт на част от съоръженията, докато през предходната година нямахме дълги спирания", коментира финансовият директор Васил Досев. "Цените на сярната киселина (която компанията продава като страничен продукт - бел. ред.) бяха под натиск, което също даде отражение. Този ефект бе частично компенсиран от подобрените условия на пазара за суровини", добави той. Независимо от това "Аурубис" остава най-голямата компания в сектора с оборот 7.3 млрд. лв., който е в пъти по-голям от този на следващия в класацията. От дружеството уточняват, че общите приходи, по които се подреждат компаниите в "Капитал 100", включват и приходите от операции по хеджиране и разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при металургичните предприятия и е особено видимо при компаниите с големи обеми като "Аурубис". Само от основна дейност приходите са 7 млрд. лв. и отбелязват 11.4% спад на годишна база. През миналата година компанията започна и най-голямата си инвестиционна програма досега в страната. През следващите 4 години в завода ще бъдат вложени 400 млн. евро в различни проекти. Най-големият от тях е на стойност 120 млн. евро и ще увеличи капацитета за производство на чиста мед с 50%. Очаква се да приключи през втората половина на 2026 г. Прогнозите за 2024 г. са по-добри. "През тази година нямаме планирани продължителни спирания за техническа поддръжка, а промените в търговските условия на първичните суровини са плавни, така че очакваме ръст в приходите", каза Досев. Той обаче уточни, че непредвидимите логистични ограничения, основно свързани със Суецкия и Панамския канал, както и производствени прекъсвания при големи минни компании могат да поставят европейските производители в по-неизгодна позиция спрямо Азия. "Тъй като "Аурубис" работи със средносрочни договори, като цяло имаме добро ниво на сигурност за 2024 г.", добави Досев. Печалби като мед Практически без промяна остават приходите на "София мед", която произвежда изделия от мед и медни сплави. Зад числата стоят два фактора, които действат в противоположни посоки. "Единият е намаляването на цените на металите, които автоматично се прехвърлят към крайния клиент. От друга страна, това се компенсира с увеличение на т.нар. преработвателна цена. Това практически е добавената стойност, от която ние печелим", обяснява главният финансов директор Сергей Влахов. Това се вижда и във финансовия резултат, който нараства с близо 30 млн. лв. (над 56%) през миналата година. "Освен това "София мед" успя да пренесе увеличението на енергийните цени, което видяхме през 2022 и в 2023 г., и да договори и осигури покупката на суровини на добри цени. От тези два елемента ние правим и това голямо увеличение на печалбата", добавя той. Въпреки сътресенията на европейския пазар през тази година компанията очаква не по-лоши резултати от миналата. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от автомобилния сектор, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио", казва Влахов. "София мед" успява да задържи пазарни позиции и да компенсира сериозните намаления, които идват от Европа и най-вече от аутомотив сектора, благодарение на диверсифицираното си продуктово и географско портфолио. Другият по-голям производител на медни изделия е "Сарк България", който е собственост на турската Sarkuysan и от 2019 г. има завод за проводници в Шумен. През 2023 г. компанията повишава оборота си 4%, а печалбата скача почти двойно. В края на миналата година капиталът беше увеличен от 8 на 12 млн. лв., а наскоро стана ясно, че започва проект за разширение на производствения капацитет. В новата сграда ще се произвеждат медни жици за сектори като енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Очаква се да бъде завършена през 2025 г. Стоманеносиво Възстановяването на транспортните канали през Черно море през миналата година са довели до ръст на производството на стоманени пръти в завода на "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията, която е собственост на украинската Metinvest и преработва заготовки от Украйна, беше намалила производството през 2022 г. заради нередовни доставки. През миналата година обаче натоварването на мощностите е било близо 92% (под 78% предходната година), произведена е нова гама арматура за Канада и са възобновени поръчките за САЩ, става ясно от отчета. Около 75% от продукцията е за износ. През 2023 г. продажбите са се увеличили като обем, но са били на по-ниска продажна цена и като цяло приходите се запазват без промяна. Компанията отчита повишени финансови разходи по линия на сключени договори за факторинг, договор за кредитна линия и поради експозициите си в долари. Така крайният финансов резултат е загуба близо 6 млн. лв., но от основна дейност компанията отчита 2.9 млн. лв. печалба. Двуцифрен спад на приходите отбелязва единственият производител на сурова стомана в страната - "Стомана-индъстри", който отново пада под милиардната бариера. Заводът в Перник произвежда широка гама от продукти като дебелa ламарина, армировъчна стомана, специални стомани и други и е част от гръцката група Viohalco. След като през 2022 г. компанията забави ръста си, през миналата година, резултатите вече са надолу. "Стоманодобивът в цяла Европа е в криза поради свръхкапацитетите в Китай и Азия като цяло", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и на борда на директорите на "Стомана-индъстри". По думите, му освен че Китай има свръхкапацитет в световното производство 600 млн. тона над нуждите, в момента страната е в дълбока строителна криза, което пък драстично свива търсенето на вътрешния пазар и води до свръхпредлагане. "От друга страна, търсенето на стомана на световния пазар е понижено заради кризата в автомобилната индустрия и други сектори. Всички тези фактори, взети заедно, водят до много силна уязвимост на стоманодобивната индустрия, основно в Европа", добавя той. Стоманодобивът в Европа е под натиска на свито търсене и свръхпредлагане от Азия Макар че в Европейския съюз има въведени квоти за внос на стомана от трети страни, всяка година те се увеличават с 5%. "При свитото търсене в момента това означава пряко повишаване на вноса и намаляване на местното производство, защото цените от Китай драматично се различават от тези в Европа", казва Петров. Основната причина за тази разлика пък е дисбалансът в цените на енергоносителите, които са значително по-високи на Стария континент. През тази година ситуацията остава без промяна, като според Петров ще се запази и поне през първото шестмесечие на 2025 г. За първи път класацията засича нова компания в сектора - "ВЕ стаал", която се занимава с търговия със стомана, макар че приходите й през 2023 г. намаляват, но след рязък скок (250%) предходната година. Компанията е регистрирана през 2020 г. в София. Едноличен собственик е "А&А холдингс", която от своя страна е собственост на германския гражданин Дхрув Неераж Кохар (85%), индиеца Канника Дхрув Кохар (10%) и гражданина на Сейнт Лусия Рену Неераж Кохар (5%). Управител е нидерландецът Мукеш Кумар Верма. Според отчета й почти всичките продажби (близо 99%) са от износ. Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ понижава приходите си близо 28% и отчита загуба през миналата година, която изпълнителният директор Иван Добрев определя като "предизвикателна". "През по-голяма част от годината имахме намаление в производството на олово поради непланирано спиране на основния агрегат за производство на олово", казва той, но добавя, че екипът е успял максимално да съкрати сроковете на престой и да минимализира икономическите последствия. "Престоят на оловното производство беше за срок 7 месеца, на което се дължи основно и намалението на приходите на компанията", уточнява Добрев. Дейността на завода обаче е била повлияна и от много други предизвикателства, свързани с геополитически и икономически фактори. Макар че основният спад при КЦМ идва от приходите от продажба на олово, които намаляват с 50%, отчетът показват, че понижение, макар и по-слабо (около 17%), има и в приходите от продажба на цинк. По данни на БАМИ с изключение на януари през цялата 2023 г. борсовите цени на цинка са останали на ниски нива - под 3000 долара/тон, като дори достигат дъно под 2500 долара/тон - цена, каквато не е имало през последните две години. Инвестиционната програма на КЦМ през 2023 г. е изпълнявана в ограничен размер, като основната част от капиталовите разходи е била насочена към възстановяване на оловното производство, което достига обичайните си обеми през 4-ото тримесечие. Алуминий с добавена стойност Най-големият производител на алуминиеви изделия - "Алкомет" в Шумен, понижава приходите си близо 39% през 2023 г. след аналогичен ръст предходната година и излиза на загуба. Две са основните причини за спада. "Първият фактор, който пряко влияе върху приходите на дружеството, е понижението на стойността на основната суровина", казва изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. През миналата година средната цена на алуминия на Лондонската борса за метали намаля с над 18% - от 2558.13 евро/тон през 2022 г. на 2082.41 евро/тон. Вторият фактор е сложната икономическа среда през 2023 г. "Годината се характеризира със забавяне на икономическия растеж, инфлационни процеси, военни конфликти, икономически войни и нестабилна политическа обстановка. Това доведе до занижено търсене, високи складови наличности и понижен обем на нови поръчки, което от своя страна се отрази на по-ниските приходи за 2023 г. в сравнение с предходната година", обяснява Йорюджю. За тази година компанията предвижда да произведе около 25 хил. тона пресови изделия и 50 хил. тона валцови изделия, като акцентът отново е към засилени продажби на продукти с по-висока добавена стойност. Очакванията са това да осигури около 550 млн. лв. приходи, а като цяло прогнозите са малко по-положителни. През последните години "Алкомет" се фокусира върху производство и продажби на продукти с по-висока добавена стойност Миналата есен "Алкомет" обяви, че ще инвестира 137 млн. лв. през следващите три години, което ще й позволи да увеличи капацитета си и да произвежда нови продукти. Близо половината от сумата е за разширение на валцовото производство, но средства са предвидени и за другите цехове. Малки ръстове през миналата година отчитат двете смесени дружества на гръцката Viohalco и испанската Gestamp, които продължават да инвестират в разширяване, след като преди две години обявиха, че ще вложат още 60 млн. евро в производството в София. "Етем Геспамп алуминиум екстружънс", която произвежда алуминиеви профили за автомобилния сектор и за промишлени приложения, планира да увеличи капацитета си от 31 хил. тона годишно в края на 2023 г. на 41 хил. тона през 2025 г. От отчета става ясно, че през миналата година са придобити активи за 16.8 млн. лв., свързани основно със строеж на ново производствено хале и оборудване на нова преса за екструзия. "Това е част от инвестиционната програма за увеличаване на производствения капацитет поради значително нарастване на търсенето на алуминиеви продукти", се посочва там. Заради по-високите финансови разходи (за лихви) през 2023 г. компанията отчита нетна загуба малко над 6 млн. лв. Над 41 млн. лв. пък са инвестициите в "Гестамп Етем аутомотив България", което се занимава с допълнителна обработка на алуминиеви профили за автомобилния сектор и е сертифицирана като доставчик първо и второ ниво. Компанията доставя части за големи автомобилни компании като BMW, Audi, Mercedes-Benz, Jaguar - Land Rover и Porsche. Както и при другото дружество, увеличените разходи за лихви са основната причина за намаляване на печалбата. Инвестиционната програма продължава и през 2024 г. Медните мини Почти 8% увеличава приходите си най-голямото медодобивно дружество - "Асарел-Медет", което оперира рудника край Панагюрище. "През 2023 г. имаме увеличение на добива спрямо 2022 г., като преработената медна руда е с 1.5 млн. тона, или 11% повече, което води до по-голямо количество медно-флотационен концентрат. Трябва да се отбележи, че ръстът на приходите е постигнат въпреки по-ниската цена на медта на Лондонската борса за метали с 3.6% и по-ниския курс на долара спрямо лева с 2.8% спрямо година по-рано", коментира изпълнителният директор Николай Пелтеков. Има обаче и още един фактор. Компанията последователно инвестира между 75 млн. и 100 млн. лв. всяка година в модернизация и иновации, благодарение на което вече може да преработва ефективно едни от най-бедните медни руди в света - със средно съдържание 0.27% мед, докато преди 30 години е работела със съдържание 0.44% мед. За следващата година прогнозите са за сравнително стабилни цени, като медта ще получава подкрепа от политиката на централните банки за понижение на лихвите с цел насърчаване на икономиката, от очакваните стимули от страна на най-големия потребител в света - Китай, както и от сравнително балансирания за момента пазар. По-ниски са приходите през 2023 г. на другата голяма медодобивна компания - "Елаците-мед", като причината е по-малкото добито количество концентрат. "Това се дължи на качеството на рудата и по-малкото съдържание на мед в нея", казва изпълнителният директор Драгомир Драганов. "Другият фактор са по-ниските цени на медта на Лондонската борса за метали", добавя той. Очакванията за 2024 г. са да се запазят резултатите за приходите. В края на миналата година компанията съобщи, че е доказала медни запаси за още 10 години, което ще й позволи да работи поне до 2041 г. Инвестициите в удължаване живота на мината ще достигнат 1.2 млрд. лв. Златен добив Леко понижение на приходите отчита "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди и е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM). По-малко е количеството на продаденото злато под формата на концентрат, докато това на медта се запазва практически без промяна. И двете стойности отговарят на прогнозите на компанията, като количествата зависят от зоната, в която се добива през съответната година. По същата причина и отново очаквано рязко се покачват продажбите на другото дружество на DPM в България - "Дънди прешъс металс Крумовград", което оперира златната мина "Ада тепе". Компанията отчита рекордно производство на злато заради добив в зони с по-високо съдържание на метала. От отчета на канадската компания става ясно, че през 2023 г. е постигната средна продажна цена на златото от 1957 долара/тр.у., което е 9% над нивото от 2022 г. Цената, на която е продадена медта, е била 4% по-ниска. Положително влияние върху цената на златото през миналата година е оказало търсенето от развиващите се пазари и централните банки, както и увеличеният геополитически риск. При медта основният фактор, който се отразява на цената, е развитието на световната икономика, тъй като металът намира широко приложение в сектори като енергетиката, строителството, транспорта и производството на машини и електроника. През миналата година влияние са оказали ограниченото предлагане и нестабилното търсене, най-вече в резултат на забавянето на икономиката в Китай. Прогнозите за 2024 г. са за лек спад на производството на злато и от двете мини и приблизително същото количество мед в Челопеч. Чугун и злато Две компании отбелязват трицифрен ръст през миналата година. С над 200% увеличава приходите си "Чугунена арматура България". Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации, а заводът се намира в Попово. Дружеството е собственост на Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева чрез "Транспорта" (по 50%). По-рано тази година компанията обяви инвестиционно намерение за въвеждане на допълнително оборудване, с което ще увеличи капацитета си. Над два пъти нарастват приходите и на единствения частен монетен двор в България "Булминт уан". Компанията е базирана в Пловдив и произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета, монети и заготовки. Причината за скока миналата година е увеличението на пазарния дял в САЩ и Европа и добавянето на нови клиенти и пазарни локации в портфейла, уточняват от "Булминт уан". През 2024 г. компанията очаква да затвърди присъствието си на Запад, както и да започне разработка на потенциалните си пазари на Изток.
Източник: Капитал (13.12.2024)