Строят уникална състезателна писта край Самоков Напредва изграждането на новата състезателна писта Lara в района на Самоков - проект насочен към създаването на мултифункционално съоръжение от международен клас, което да отговори на нарастващото търсене от страна на професионалисти и любители на моторните спортове. Зад проекта стои изцяло частна инвестиция, в която акционери са „Главболгарстрой“, председателят на УС на холдинга Калин Пешов и „Дивела Инвестмънтс“ ООД, представлявано от Димитър Цоцорков – председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“. Проектът се реализира върху терен от около 350 декара и предвижда изграждането на многофункционален комплекс с разнообразна инфраструктура както за състезания, така и за обучение, зрителски събития и техническа поддръжка. Пистата ще бъде с дължина 4 км и широчина 12 м, като в ключови завои широчината достига 15 м. Пистата ще отговаря на стандартите на FIA (Международната автомобилна федерация) и FIM (Международната мотоциклетна федерация), като сертификацията ще позволи провеждането на състезания от международен ранг. Съоръжението ще бъде с възможност за над 15 различни конфигурации на трасето, благодарение на модулния подход в проектирането (layout modification). В изграждането на пистата участват утвърдени компании с богат опит и експертиза в създаването на специализирана инфраструктура за моторни спортове. Международната компания Driven International е ангажирана с проектирането и мониторинга на трасето. Фирмата е позната с работата си по редица други писти от световен ранг, сред които Mandalika Street Circuit в Индонезия, Buddh International Circuit в Индия и Silverstone Rallycross Circuit във Великобритания. Консултантският принос в проекта идва и от италианската Race Academy, която предоставя експертиза по организацията на трасето, безопасността, боксовите зони, рейс контрола и вътрешната логистика. За архитектурното проектиране на сградите и цялостното съгласуване на документацията с местната нормативна уредба отговаря едно от водещите български студиа – IPA – Architecture and More. Плановете са строителството да бъде завършено до края на 2025 г., като пистата се очаква да бъде напълно оперативна за сезон 2026 г.
Източник: economic.bg (22.05.2025)

Българска технологична компания участва в проект за изграждане на малки модулни реактори Българската енергийно-технологична компания Blue Bird Energy работи по проект за изграждане на малки модулни реактори в България. Компанията, в която акционери са „Главболгарстрой“ и „Асарел Медет“, използва най-напредналата технология в тази област в света – BWRX-300 – разработвана от базираната в САЩ GE Hitachi. Малките модулни реактори, които са една от най-коментираните в последно време технологии в сферата на енергетиката, биха могли не само да подкрепят енергийната сигурност на страната, но и да създадат още по-добри условия за развитието на конкурентоспособността на българската индустрия, изграждането на дейта центрове, гигафабрики и други високотехнологични производства, свързани с изкуствен интелект.
Източник: economic.bg (13.06.2025)

Минната индустрия, върху която стъпват чистите технологии 18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята и? в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.
Източник: 24 часа (19.08.2025)

"Асарел-Медет" внедрява иновации за извличане на мед от бедни руди През 2025 г. "Асарел-Медет" АД отбелязва 60 години от началото на своята производствена дейност - юбилей, който утвърждава компанията като пионер и лидер в модерния минен добив в България. Компанията е сред малкото в световен мащаб, които работят устойчиво с руди с изключително ниско съдържание на мед - едва 0.27% в тон руда. В глобалната минна индустрия съдържанието на полезния компонент в рудата е решаващо за рентабилността на всяка мина. За сравнение - средното съдържание на мед в рудите, които се добиват в световен мащаб днес, е около 0.6-0.8%, а в някои по-нови проекти дори надхвърля 1%. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че пълното въздействие от дейността на групата "Асарел" върху вътрешното търсене в националната икономика за 10-годишен период (2014 - 2023) е в размер на 6.2 млрд. лв. Оценката включва както преките въздействия от дейността, така и вторичните ефекти по веригата на стойността в страната. Групата "Асарел" е един от най-големите данъкоплатци в България. Общият ? данъчен принос в последното десетилетие достига 440 млн. лв., в т.ч. над 71 млн. лв. през 2023 г., платени под формата на корпоративен данък, концесионни възнаграждения, осигурителни вноски и данък върху доходите на наетите, както и местни данъци и такси. Регионалният ефект от дейността на групата "Асарел" също е значителен. Директно са наети над 2 хил. души, което означава всеки четвърти от всички работещи в община Панагюрище, или 29.4% от всички наети конкретно в частния сектор. Компанията категорично е най-големият данъкоплатец в община Панагюрище. През 2024 г. концесионните вноски към местния бюджет достигат най-високата си точка и формират 38.5% от собствените приходи на община Панагюрище, а заедно с платените местни данъци и такси осигуряват над 43% от собствените постъпления. Благодарение на добре развитата икономика община Панагюрище е в топ 20 в страната по ниво на финансова автономия, което е резултат от жизнения профил на местната икономика и значителния принос на "Асарел-Медет" АД в нея. През 2024 г. собствените приходи на община Панагюрище достигат над 13.6 млн. лв., като това са близо 32% от общите постъпления в местния бюджет. Средно за всички 265 общини в страната делът на собствените приходи в местните бюджети е под 25%.
Източник: Капитал (10.11.2025)

42 български акционерни дружества са свикали Общи събрания на акционерите (ОСА) си през м. декември 2025 г. за да разпределят дивиденти - авансови и от неразпределената си печалба от предходни периоди. Обикновено това се прави в периода май-юни на всяка година, но тази година мениджърите бяха принудени да свикват извънредни ОСА, очевидно за да изпреварят намерението на правителството и Народното събрание да увеличат данък дивидент от 5 на 10% през 2026 г. Дали промените в размера на данъка ще се случи - все още не е ясно, но компаниите са принудени да реагират своевременно в полза на своите акционери. Принудата за повеждане на подобни извънредни събрания в края на годината (точно преди Коледни и Новогодишни празници) е илюстрация на една допълнителна непридвидимост в икономическата среда, които от една страна увеличават административната тежест върху бизнеса, а от друга - декапитализират в известна степен тези предприятия с икономическата принуда да изплатят дивиденти точно в този момент.
Източник: Капиталов пазар (02.12.2025)