Трайков взема банката за развитие Българската банка за развитие скоро ще премине към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това съобщи икономическият министър Трайчо Трайков по време на работен обяд с представители на Германо-българската индустриално-търговска камара. Новото българско правителство и в частност икономическото министерство работят за облекчаване на бизнес средата у нас, заяви Трайков. В много напреднал стадий е усвояването на 200 млн. евро по инструмента "Джереми". Ще се създадат три подфонда към Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия за подпомагане на рискови инвестиции. Първият ще подпомага малки вложения до 1,5 млн. евро, вторият ще е за предприятия във фаза на растеж, а третият ще е за дългово финансиране. Правителството подготвя промени, с които ще отпадне изискването за представяне на свидетелство за съдимост на прокуристите на дружествата, с което ще се отпуши участието на големи чужди компании в обществени поръчки.
Източник: Стандарт (08.01.2010)

От депозитна експанзия банките преминаха към депозитно отстъпление. През последния месец на миналата година 11 от тях са намалили лихвите по свои депозити, като три от тях са преустановили предлагането на промоционални продукти. За разлика от активността при депозитите на кредитния пазар е имало пълно затишие. Това става ясно от месечния обзор на банковия пазар на финансовия портал "Моите пари". От намаленията "страдат" и трите валути, в които основно се предлагат депозити на пазара - левове, евро и щатски долари. Банките предприели промени по депозитните си продукти са БАКБ, Райфайзенбанк - България, ПИБ, Пощенска банка, Уникредит Булбанк, ОББ, Societe Generale Експресбанк, Емпорики банк, Алфа банк, Банка Пиреос, СИБанк. Намаленията на лихвените нива са между 0.25 и 1.55 процентни пункта, като лихвите по тримесечните срочни депозити са се върнали на нивата си от март-април 2009 г. Тъй като в момента пазарът на депозити е в преходен период, лихвените нива при различните банки варират в широки граници - по тримесечни депозити в левове например има лихви от 4 до 8% годишно.
Източник: Дневник (14.01.2010)

Кредити за 440 млн. лв. договориха търговските банки с малки и средни предприятия и земеделски производители по кредитните линии на Българска банка за развитие (ББР). Това показват данните към 31 декември 2009 г. Ресурсът, който търговските банки получиха и усвоиха от ББР, е на обща стойност 455 млн. лв. От тях 80 млн. лева са целеви кредитни линии за финансиране на земеделски производители, а останалите средства бяха предоставени за оборотно и инвестиционно финансиране на малки и средни предприятия. Търговията остава най-често кредитираният сектор със средства от целeвата кредитна линия за инвестиционно и оборотно финансиране на МСП. Секторът е на първо място с 30% от всички отпуснати кредити. Второ място си поделят преработващата промишленост и селското, горското и рибното стопанство с по 22%.
Източник: Монитор (21.01.2010)

Кредити за 440 млн. лв. договориха търговските банки с малки и средни предприятия и земеделски производители по кредитните линии на Българската банка за развитие към 31 декември 2009 г. Търговските банки получиха общо 450 млн. лв. от ББР, от които 80 млн. лв. са целеви кредитни линии за земеделски производители. Останалите бяха предоставени на малките и средните предприятия. Най-често кредитираният сектор е търговията, която заема 30% от всички отпуснати заеми. На второ място са преработвателната промишленост и селското, горското и рибното стопанство - с по 22%. Средният размер на кредитите за фирми е 549 хил. лв., а за земеделци - 138 хил. лв. Най-активният регион по усвояване е София със 166 договора, следвана от Добрич и Варна.
Източник: Стандарт (21.01.2010)

Банките ще са основен двигател на българската икономика Още през второто полугодие ще има раздвижване на кредитирането, което ще върви успоредно и с оживление в икономиката. Около това мнение се обединиха водещи банкери по време на дискусионен форум Идва ли краят на финансовите пости. Българската банкова система е една от най-добре подсигурените, обясни изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин. По думите му свидетелство за това са буферите и достатъчната ликвидност, която имат банките. Има ръст на депозитите, посочи той. Повишеният интерес към тях се дължи на факта, че хората стават по-пестеливи. Желанието на клиентите за покупка на кредити е по-слабо, посочи още Ягодин. Банките имат достатъчно ресурси, за да подсигурят клиентите си, има и външно финансиране, посочи още Ягодин. Според изпълнителния директор на Българска банка за развитие Сашо Чакалски банката може да подсигури дългосрочен и евтин ресурс по различни кредитни линии, но трябва да има интерес от страна на търговските банки. Вината за пониженото кредитиране не е в банките, посочи още той. В ситуация на икономическа криза кредитирането трудно се намира. Въпреки кризата никоя банка не е спряла кредитирането, стига да има добри проекти, обясни Васил Тренев, изпълнителен директор на Общинска банка. Според изпълнителния директор на Емпорики Банк България Атанасиос Петропулос, след като икономиката се е свила с 5%, е нормално да има понижено кредитиране. Сега трезорите са много по-внимателни при отпускането на заеми, посочи още той. Васил Тренев посочи, че през 2010 г. банките ще бъдат основният двигател на икономиката ни.
Източник: Пари (29.01.2010)

Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад. Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)

Кризата намали печалбата на 22 банки Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад.Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)

КНСБ и КТ „Подкрепа” поискаха да бъде създаден публичен регистър на държавните дългове. В него трябва да влязат всички неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор. Синдикатите настояха още за реализирането на нови антикризисни мерки, сред които създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя. Според тях новият орган може да замести сегашната работна група към Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който влизат представители на управляващите, на синдикатите и на работодателите. От организациите изразиха безпокойство, че реализацията на мерките от антикризисния план на правителството все още се бави. Профсъюзите предложиха още да бъде създадена институция, която да управлява държавната собственост, както и да се насърчи кредитирането чрез Българската банка за развитие, като капиталът й се увеличи с поне 500 млн. лв.
Източник: Новинар (18.02.2010)

Държавата спешно да се разплати с бизнеса, и то без да го рекетира с намаляване на дължимото с 10%, договорите за обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на услугата и да се създаде бързо публичен регистър на задълженията на бюджета. Това са част от антикризисните мерки, около които се обединиха КНСБ и КТ "Подкрепа". Те вече са предадени на социалния министър Тотю Младенов. Предложенията на синдикатите заедно с тези на работодателите и на държавата трябва да се обединят в пакт за излизане от кризата с двегодишно действие. Работодателските организации не са готови със свои общи предложения, но според синдикатите те до голяма степен ще се припокрият с техните. Сред идеите на КНСБ и КТ "Подкрепа" е намаляване на разходите по обслужване на нови кредити за работодателите и облекчаване на условията за кредитиране от страна на търговските банки. Иска се и премахване на бюрократичните и административните пречки и корупционни практики, за да се привлекат чужди инвеститори. Допълнителното финансиране на Националния статистически институт може да помогне за по-оперативното проследяване на отраженията на кризата например на реалната безработица и неизплатените заплати. Така ще се осигури прогностична информация за ранно предупреждение за промени в стопанската конюнктура, смятат синдикатите. За изпадащите в бедност българи заради кризата КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват да се осигурят специална защита и подпомагане. За целта може да се наложат временен мораториум и разсрочване на някои задължителни вноски и ипотечни кредити. Другите синдикални искания са добре известни - обезщетенията за безработица да имат само долен праг, а прагът на бедност от 211 лв. да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане. Трябва да има постоянен мониторинг и оценка на въздействието на антикризисните действия чрез спешно създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя Бойко Борисов, настояват още от синдикатите. Според тях голяма част от 80-те краткосрочни антикризисни мерки, чието действие изтича през април 2010 г., така и не са заработили. Пример за това са идеите за разпространяване на ваучерите за храна, което щеше да повиши потреблението.
Източник: Сега (18.02.2010)

Инса Ойл откри нова инсталация за собствено производство на дизелово гориво от стандарта Евро - 5. Тя представлява серочистачка, която позволява производства на горива с минимално съдържание на сяра. Инвестицията в нея е на стойност 28 млн. евро. Новата инсталация използва метода на десулфуриране на средно дестилатни фракции чрез водород. Производственият процес ще отговаря на съвременните екологични изисквания, похвалиха се от компанията. Полученият при преработката сероводород няма да се изгаря във въздуха, каквато е масовата практика от миналото. Вместо това той ще се разгражда до елементарна сяра, която е безвредна, допълниха те. Лентата на новата инсталация беше официално прерязана от собственика на групата компании Инса Георги Самуилов и евродепутата Маркус Фербер. Със съоръжението компанията ще разшири производството си с до 115 хил. тона гориво годишно, което е ръст от близо 77 % спрямо обема на продажбите ни, заяви Самуилов. ЕС и всяка страна в него трябва да подкрепят средно големите предприятия в енергийния бранш, обясни пък Фебер. Според Михаел Йегер, изпълнителен директор на Европейския икономически сенат компаниите, които поемат рискове и създават нови работни места трябва да се оценяват високо. По думите му политиците трябва да създадат нова икономическа среда.
Източник: Пари (22.02.2010)

Четири трезора са дали оферта за финансиране на общински дълг на кметството в Добрич в размер на 10 млн. лв. 5-членна комисия с председател зам.-кметът по финансите Иван Колев е отворила офертите в присъствието на кандидатстващите банки. За финансиране на инвестиционен проект на Добрич на стойност 10 млн. лв. кандидатстват "Гражданско дружество банково обединение за Добрич" между "СИБАНК" и "Българска банка за развитие", ТБ "Инвестбанк", ОББ и Общинска банка. С парите ще се асфалтират улици, ще се сложат пързалки и катерушки в пространства между блоковете, ще се изгради и спортно игрище с изкуствена настилка.
Източник: Стандарт (04.03.2010)

Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) даде на Българската банка за развитие (ББР) дългосрочен кредитен рейтинг в чуждестранна валута "ВВВ-" с негативна перспектива, съобщиха от банката. Рейтингът се приема като инвестиционен. Присъденият рейтинг е мотивиран с изключително високо ниво на капитализация (капиталова адекватност 84.7%), адекватно ниво на доходност, нисък риск при привличането на ресурс за финансиране на операциите и наличието на подкрепа от страна на основния акционер - Министерството на финансите. Рейтинговата агенция акцентира в анализа си и върху възложената със специален закон роля на банката към малките и средните предприятия, пише в съобщението на ББР. Това е първият рейтинг, който ББР получава от международно призната рейтингова агенция. Наличието на международен кредитен рейтинг ще подпомогне банката при привличането на външен ресурс за финансиране на сектора на МСП в България, коментира прокуристът на банката Тодор Ванев.
Източник: Дневник (05.03.2010)

Кредитен рейтинг ВВВ- с негативна перспектива даде международната рейтингова агенция "Фич" на Българската банка за развитие. Рейтингът е инвестиционен. Той е мотивиран с изключително високото ниво на капитализация (капиталова адекватност 84,7%), адекватното ниво на доходност, ниския риск при привличане на ресурс за финансиране на операциите и наличието на подкрепа от страна на акционера - Министерството на финансите. Това е първият рейтинг на ББР от международна агенция.
Източник: Стандарт (05.03.2010)

Фирмите погасиха над 10% от заемите по кредитните линии на Българска банка за развитие (ББР). Към края на февруари над 270 заема на обща стойност над 48 млн. лв. са погасени от фирмите към търговските банки, които са партньори на ББР по програмите за инвестиционно и оборотно финансиране на малки и средни предприятия. 250 от тези кредити са по програмата за финансиране на земеделски производители. Финансовият ресурс е предоставен на банките на револвиращ принцип. Банките партньори са длъжни да договарят с крайни кредитополучатели заеми до минимум 95% от предоставената им от ББР кредитна линия, обясниха от Банката за развитие. Това означава, че след като една фирма си върне кредита, с погасените средства търговската банка трябва да отпусне нов заем. Търговските банки ползват от ББР кредитни линии на обща стойност 455 млн. лв. за срок от 5 години до 10 години в зависимост от типа финансиране. Със средствата за една година са отпуснати над 1300 кредита и са разкрити над 5900 работни места. 80 млн. лева от ресурса са предоставени за целево финансиране на земеделски производители, а останалите - за оборотни и инвестиционни кредити за малки и средни предприятия.
Източник: Монитор (18.03.2010)

Над 10% от заемите, отпуснати от банките-партньори на Българска банка за развитие /ББР/ по програмите за инвестиционно и оборотно финансиране на малки и средни предприятия вече са погасени, съобщиха от банката. Към края на февруари над 270 заема на обща стойност над 48 млн. лв. са погасени от фирмите към търговските банки. 250 от тези кредити са по програмата за финансиране на земеделски производители, уточняват от ББР. Търговските банки ползват от ББР кредитни линнии на обща стойност 455 млн. лв, за срок от 5 години до 10 години в зависимост от типа финансиране. Със средствата за една година са отпуснати над 1300 кредита и са разкрити над 5900 работни места. 80 млн. лева от ресурса са предоставени за целево финансиране на земеделски производители, а останалите - за оборотни и инвестиционни кредити за малки и средни предприятия. Максималният размер на кредитите за оборотно и инвестиционно кредитиране на МСП е до 2 млн. лв. с фиксиран таван на лихвата до 8%. Заемитe по кредитната линия за земеделски производители са с максимален размер до 500 хил. лв. и фиксирана лихва до 7.5%, припомнят от ББР.
Източник: Дарик радио (18.03.2010)

Фирмите погасиха над 10% от заемите по кредитните линии на Българската банка за развитие. Към края на февруари над 270 заема на стойност над 48 млн. лв. са погасени от фирмите към търговските банки. 250 от тези кредити са по програмата за финансиране на земеделски производители. Търговските банки ползват от ББР кредитни линии на обща стойност 455 млн. лв., за срок от 5 до 10 г. Със средствата за една година са отпуснати над 1300 кредита и са разкрити над 5900 работни места.
Източник: Стандарт (18.03.2010)

Българската стопанска камара оповести пакет от краткосрочни мерки за овладяване на кризата. Те са били разработени съвместно с други водещи организации на работодатели и работници, като Българска търговско-промишлена палата, КНСБ, Асоциацията на индустриалния капитал и други. Мерките са разпределени в няколко основни групи – за подкрепа на бюджета, за възстановяване на финансовата дисциплина, за осигуряване на допълнителен ресурс за реалния сектор, за подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление, за пазара на труда и т.н. По отношение на стабилизирането на бюджета организациите предлагат емитирането на допълнителен вътрешен и външен дълг, както и по-активни действия по продажба на емисиите по Протокола от Киото. Като основни мерки се посочват либерализация на Сребърния фонд и приватизация на миноритарни държавни дялове чрез БФБ, както и изграждането на публични регистри за държавното и общинско имущество, отдадено под наем и на земеделските земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори. Предлага се ускорено изграждане на електронно правителство, за да може по този начин да се стигне до оптимизиране на административния състав и подобряване на бизнес климата като цяло. За пореден път бизнес организациите призоваха за незабавно възстановяване на ДДС и акцизите към фирмите. Предлага се увеличаване на капитала на Българска банка за развитие, за да може да се отдели допълнителен финансов ресурс за реалния сектор.
Източник: Инвестор.БГ (22.03.2010)

Банката за развитие започва да изкупува държавни задължения Доставчиците и изпълнителите по обществени поръчки, които коректно са свършили своята работа и към които държавата има просрочени задължения от миналата година, ще могат да получат парите си до края на септември. Схемата за това, която правителството утвърди вчера, се очаква да проработи до дни. Тя предвижда Българската банка за развитие (ББР) да изкупува вземанията на частния сектор. За целта банката ще използва собствен ресурс от 100 млн. лв. и още 400 млн. лв. от фискалния резерв, които правителството ще депозира в нея. От Министерството на финансите обясниха, че ББР ще начислява 5% годишна лихва за депозита на правителството, като така ще се постигне по-висока доходност от тези средства, отколкото ако се държат по сметка в БНБ, както е в момента. В същото банката за развитие ще изкупува държавните задължения от фирмите при 95% от номинала и при изплащане по номинал от страна на държавата ще си покрива лихвените и транзакционните разходи. Идеята е правителството да признае разходите и с тях да увеличи бюджетния дефицит в рамките на тази година, но реалното плащане да стане през следващата. Така размерът на фискалния резерв ще се запази.
Източник: Дневник (08.04.2010)

Българската банка за развитие ще разплати задълженията на държавата към строителните фирми. Механизмът за уреждане на просрочените задължения на държавата по сключени договори за обществени поръчки беше одобрен от Министерския съвет. Става въпрос за задължения, които са възникнали до 31 декември 2009 г. и към 31 март 2010 г. все още не са изплатени, казаха от правителствения пресцентър. По последни данни договорите, които са изпълнени и вече проверени от министерствата, по които държавата не се е разплатила, са на стойност 520 млн. лв. Механизмът предвижда Българска банка за развитие АД (ББР) да придобие вземанията на изпълнителите по договорите. Все още не е уточнено точно при какви финансови условия вземанията ще бъдат придобити. Но в резултат от операцията фирмите ще получат парите си. За стартирането на механизма ББР ще използва собствени ресурси в размер до 100 млн. лв. В последствие при необходимост се предвижда възможност за депозиране в банката и на държавни ресурси в размер до 400 млн. лв. при спазване разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2010 г., обясниха от пресцентъра на Министерския съвет. Тези пари обаче няма да се отчитат като разход на бюджета, а инвестиция на част от фискалния резерв. Така няма да се увеличава бюджетният дефицит. В Министерството на финансите ще бъде създаден временен регистър с информация за удостоверения за размера на подлежащите за плащане вземания, сключените договори за прехвърляне на вземанията и извършените плащания.
Източник: Стандарт (08.04.2010)

Банката за развитие започва да плаща на бизнеса 500-те милиона забавени плащания на държавата от петък са тръгнали към бизнеса, както беше обещал премиерът Бойко Борисов. Всяка фирма с вземане към 31 декември 2009 г., което не е погасено към 31 март 2010 г., вече може да подаде заявление пред Българската банка за развитие (ББР), за да си получи парите. Това става ясно от съобщение на сайта на ББР. На 31 март премиерът обяви, че до 15 дни държавата ще започне да разплаща просрочените 550 млн. лева по различни обществени поръчки. Споразумението между банката и правителството вече е сключено и процедурата за уреждане на задълженията е в ход, потвърди главният изпълнителен директор на трезора Димитър Димитров. Първите 100 млн. лв. за разплащанията ББР ще осигури от собствени средства, а останалите към 400 млн. лв. правителството ще внесе като депозит в трезора. Фирмите трябва да имат предвид, че ще си получат парите със 7% сконтова лихва годишно, изчислена върху признатата от държавата сума, съобщават още от ББР. Сдруженията на бизнеса се обявиха против отстъпката, която е за сметка на частния сектор, и поискаха извънредно заседание на съвета за тристранно сътрудничество. То е предвидено за четвъртък, казаха от пресцентъра на финансовото министерство.
Източник: Сега (20.04.2010)

Най-печелившата банка за първото тримесечие на 2010 г. е УниКредит Булбанк. Към края на март печалбата й е 37.9 млн. лв., показва статистиката на БНБ. Този резултат е спад от 35.41% спрямо първото тримесечие на 2009 г. УниКредит Булбанк запазва мястото си след като и през първото тримесечие на миналата година оглави класацията. На второ и трето място по печалба се нареждат ОББ и ДСК. Те имат съответно по 34.7 млн. лв. и 32.5 млн. лв. печалба, показва статистиката. В Топ 10 на най-печелившите банки от началото на годината се нареждат и Корпоративна търговска банка (КТБ), Райфайзенбанк, Пиреос Банк България, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Българо-американска-кредитна банка (БАКБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Българска банка за развитие (ББР). Ръст в печалбата отбелязват три от най-печелившите банки. Печалбата на КТБ се увеличава най-много - с 36.1% до 21 млн. лв. Увеличение има и в печалбата на ОББ - с 23.8%, и ББР - с 1.6% до 4.9 млн. лв. Останалите трезори от Топ 10 са със спад на приходите на годишна база. Най-голямо е понижението при БАКБ, чийто резултат е с 48.6% по-малко и достига 6,8 млн. лв. Печалбата на Райфайзенбанк намалява най-малко на годишна база - с 16.9% до 13.1 млн. лв., показват данните на БНБ.
Източник: Пари (03.05.2010)

Банката за развитие (ББР) издаде необезпечени облигации за 20 млн. евро. Емисията е за 5 г., a лихвеният купон - 5%. Водещ мениджър е Райфайзенбанк. Целта е финансиране на инфраструктурни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и преработка на твърди битови отпадъци. Първичното записване е насочено към институционални инвеститори. На по-късен етап се планира регистрация за вторична търговия на БФБ.
Източник: Стандарт (19.05.2010)

Българска Банка за Развитие (ББР) издаде необезпечена облигационна емисия с номинална стойност 20 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Това е втората емисия облигации на емитента. Емисията e за срок от 5 години, a лихвеният купон - 5%. Водещ мениджър по сделката е Райфайзенбанк (България) ЕАД. Целта на емисията е финансиране на нови и рефинансиране на съществуващи инфраструктурни проекти в сферата на производството на енергия от възобновяеми източници и преработка на твърди битови отпадъци.
Източник: expert.bg (19.05.2010)

Държавата още не е започнала да плаща на бизнеса през Банката за развитие Държавата продължава да не плаща на фирмите през Българската банка за развитие (ББР) парите, които им дължи, въпреки че решението за това беше взето от правителството на 8 април, а в началото на май финансовият министър Симеон Дянков увери, че получаването на средствата става "много лесно - отиваш в понеделник в министерството си и още във вторник си получаваш парите". До вчера в ББР са постъпили 14 заявления от фирми с искания за плащания на 7 млн. лв. От тях четири за близо 1.8 млн. лв. са потвърдени в регистъра на Министерството на финансите, казаха от банката. Парите все още не са преведени, защото предстои да се подпише договорът за цесия, обясниха от ББР, като уточниха, че това ще стане до дни. С договора за цесия фирмите се съгласяват на отстъпка от 7% от размера на задължението на държавата. От потвърдените заявления в банката три са на компании, които имат да получават пари от Министерството на труда и социалната политика, а едно е на фирма, която има да взима от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Освен от тези две ведомства, сред подалите заявления са компании, които имат да получават пари от министерствата на земеделието и на отбраната. В МРРБ заявления с искане за плащане са подали 12 фирми, а в агенция "Пътна инфраструктура" - 15, каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той уточни, че министерството е издало удостоверения на 3 фирми за получаване на средствата от ББР в размер на общо 1.8 млн. лв. Днес още 6 фирми ще получат такива документи, казаха от МРРБ. Преди да заработи механизмът за разплащане през ББР, министерството на регионалното развитие е разплатило 150 млн. лв. на строителните компании, като дълговете към тях общо са били за 240 млн. лв., каза Плевнелиев. Към края на 2009 г. задълженията на правителството към фирми по неразплатени договори за обществени поръчки и извършена работа са около 600 млн. лв. и те са предимно към строителния сектор според одит на договорите, правен в началото на годината по разпореждане на финансовия министър. На 849 фирми държавата дължи 634 млн. лв., показва анкета на Българската стопанска камара. На 8 април правителството взе решение да се разплати с бизнеса чрез Банката за развитие, като за целта ББР ще използва собствен ресурс от 100 млн. лв. и още 400 млн. лв. от фискалния резерв, които кабинетът ще депозира в нея. Досега държавата не е превела нито лев на банката. първите плащания ще са с неин ресурс, уточниха от ББР.
Източник: Дневник (21.05.2010)

Българската банка за развитие (ББР) сменя централния си офис в София заради опасност от рухване на сградата, в която се помещава в момента. ББР. Банката напуска сградата на ул."Дякон Игнатий" 1 и отива под наем на същата улица на номер 7, където има и офис Първа инвестиционна банка. Сградата е избрана сред няколко оферти на пазара, казаха от банката. Със собствениците на имота е сключен 3-годишен договор. На мястото на сградата на ул."Дякон Игнатий" 1 се предвижда да се построи нова, като фасадата ще бъде запазена, казаха от банката. Тепърва предстои да се обявяват порцедури за избор на проектант, съгласуване на проекта с Националния институт за паметниците на културата, вадене на разрешителни за строеж, избор на строител. Всичко това ще отнеме най-малко година, предполагат от ББР.
Източник: Дневник (27.05.2010)

Проекти за над половин милиард лв. са финансирани по кредитните линии за оборотни и инвестиционни заеми на малки и средни фирми, които Българска банка за развитие отпусна на банките. Трезорите са кредитирали инвестициите с 280,5 млн. лв., което е повече от половината от общата стойност на активните проекти към април. Свободният ресурс за договаряне на нови заеми по кредитните линии на ББР е 67,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (27.05.2010)

Министерският съвет прие Решение за увеличаване акционерното участие на държавата в капитала на „Българска банка за развитие" АД, чрез непарична вноска, представляваща правото на собственост върху имота - частна държавна собственост, върху който е построена сградата на банката. Държавата, която е мажоритарен акционер в ББР АД, ще предложи на общото събрание на акционерите да вземе решение за увеличаване на капитала на дружеството със стойността на непаричната вноска, чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 100 лева. Апортирането на терена, който се намира на ул. „Дякон Игнатий" № 1 в столицата, се налага поради влошеното конструктивно и експлоатационно състояние на сградата на банката. Целта е да бъдат предприети действия по нейното реконструиране чрез цялостно изграждане на нова сграда, със запазване на съществуващата фасада от към ул. „Дякон Игнатий".
Източник: Други (27.05.2010)

Министерството на земеделието и храните ще изплати задълженията си към дружеството „Напоителни системи” чрез заем от Българската банка за развитие, съобщи земеделският министър Мирослав Найденов по време на форум, посветен на състоянието и перспективите пред дружеството, което стопанисва съхранението и разпределението на вода за напояване на земеделските култури. По думите му „Напоителни системи” ще продължи да съществува, но с оптимизация на персонала. Задълженията на държавата към дружеството са на стойност около 8 милиона лева и са натрупани от предишното правителство, което непосредствено преди изборите миналата година е разпоредило безплатна поливка за 5, 4 милиона лева, обясни изпълнителният директор на дружеството Елица Попова. По думите й върнатите пари ще бъдат използвани за изплащане на заплати и разплащане на задължения към доставчици на техника.
Източник: Дарик радио (28.05.2010)

Ще се строи нова сграда за Българска банка за развитие Министерският съвет прие Решение за увеличаване акционерното участие на държавата в капитала на „Българска банка за развитие" АД, чрез непарична вноска, представляваща правото на собственост върху имота - частна държавна собственост, върху който е построена сградата на банката. Държавата, която е мажоритарен акционер в ББР АД, ще предложи на общото събрание на акционерите да вземе решение за увеличаване на капитала на дружеството със стойността на непаричната вноска, чрез издаване на нови поименни акции с номинална стойност 100 лева. Апортирането на терена, който се намира на ул. „Дякон Игнатий" № 1 в столицата, се налага поради влошеното конструктивно и експлоатационно състояние на сградата на банката. Целта е да бъдат предприети действия по нейното реконструиране чрез цялостно изграждане на нова сграда, със запазване на съществуващата фасада от към ул. „Дякон Игнатий".
Източник: 1kam1.com (31.05.2010)

Просрочените задължения, които са възникнали по по Проекта „Красива България", както и тези по оттеглените от финансиране договори по програма „ФАР" за периода 2001 -2005 г. ще бъдат погасявани чрез Българската банка за развитие. Това съобщиха от финансовото министерство. На 31 май правителството е решило тези вземания, които се дължат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъдат прехвърлени чрез договор за цесия на ББР. Банка както вече стана ясно, че превежда дължимите суми след като удържи 7%. Тук може да намерите примерна схема за изплащането на дължините суми Този механизъм ще се прилага до 30 септември 2010 г., уточняват от ведомството на Дянков.
Източник: Пари (03.06.2010)

Хазната отпуска допълнително пари на 4 ведомства, но само срещу реформи Актуализираният бюджет за 2010 г. предвижда да се дадат допълнителни пари в четири министерства, но само срещу реформи в тях. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков по време на семинар на Министерството на финансите вчера. Става дума за здравеопазването, земеделието, социалната политика и отбраната. Ако предложението на правителството се приеме от парламента, здравната каса ще получи 220 млн. лв. Но само при условие, че здравното министерство въведе актуализация на плащанията по здравните пътеки и лечебните заведения. Дянков бе категоричен: ако се окаже, че здравната реформа не върви, НЗОК може да не получи планираните 220 млн. лв., а само част от тях. Заделени са и допълнителни средства в размер на 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите. За тях условието е до няколко семици министърът на земеделието Мирослав Найденов да представи план за алтернативни дейности в районите, където тютюнът е основен поминък. Между 120-150 млн. лв. ще отидат за социално слаби чрез Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Условието и тук е ясно: само ако до септември министърТотьо Младенов представи план за пенсионна реформа. Дянков предупреди, че има вероятност и в това ведомство да не получат всичките пари, ако не се направи своевременно социалната реформа. Единствено за Министерството на отбраната не бяха представени конкретни суми и срокове за преструктуриране. Там се предлага да се съкратят определени проекти и да се редуцират договори с падеж 2014 г. Едва през 2015 г. ведомството ще има възможност да прави нови поръчки. Според финансист №1 актуализацията не е изненада, защото тя е заложена още при приемането на Закона за държавния бюджет през миналата година. „Голямата изненада бе кризата с Гърция, която стана общоевропейски проблем и създава несигурност“, аргументира се Дянков. Той посочи, че в условия на криза всяко правителство предприема четири мерки: две от тях са намаляване на социалните плащания и увеличаване на данъците. В този контекст България бележи успех, защото не е направила нито една от тях, категоричен бе той. Вицепремиерът заяви още, че има огромна неефективност в държавната администрация. Разходите в държавния бюджет ще бъдат намалени, но трябва да мислим как да не убием икономическия растеж, посочи Дянков. Затова изплащаме 660 млн. лв. на бизнеса по стари проекти основно през Българска банка за развитие (ББР), а допълнително около 200 млн. лв. отиват за инфраструктурни проекти, коментира той. С актуализацията на бюджета се въвеждат два буфера срещу непредвидени изненади - намалява се задължителният фискален резерв от 6,3 на 4,5 млрд. лв. и се увеличава с 400 млн. евро (800 млн. лв.) - от 1,2 млрд. лв. на 2 млрд. лв. сумата, която България може да вземе като външен дълг. Ако няма външни неблагоприятни влияния, ние няма да стигнем до 4,5 млрд. лв. фискален резерв, просто се презастраховаме, посочи Дянков. Увеличаването на сумата за външни заеми е буфер, който на този етап не ни е нужен, освен ако няма външен сюрприз, но ние залагаме възможни изненади от страна на Европа, уточни вицепремиерът.
Източник: Класа (07.06.2010)

Отсечката до "Младост" ще се строи с пари по ОПРР Парите за изграждането на отсечката от столичното Околовръстно шосе, която свързва кварталите Драгалевци и „Младост“, може да бъдат осигурени от ОП „Регионално развитие“. За 2-километровия участък от южната дъга не са осигурени средства от държавния бюджет и затова се търси алтернативно финансиране, каза вчера регионалният министър Росен Плевнелиев при официалното откриване на пътния възел при Драгалевци. На церемонията присъстваха още министър-председателят Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова, шефовете на фирмите „Главболгарстрой“ и СК 13, които са изпълнили обекта. Над 500 млн. лв. има по ОПРР за ремонт и рехабилитация на пътища II и III клас. В момента се провеждат процедури за избор на строители за тези отсечки. „Заради кризата фирмите дават по-ниски цени от прогнозните. Така че досега по тази схема сме спестили около 20 млн. лв.“, обясни Плевнелиев. Пътният възел, който вчера беше открит, е част от 4,5-километрова отсечка от кв. Драгалевци до Бояна. Изграждането й започна през ноември 2005 г., а първоначалната цена на договора беше 39,3 млн. лв. Заради сложната инфраструктура и геология стойността на проекта достигна около 74 млн. лв. „Между 15-16 млн. лв. струва километър от новооткрития участък“, обясни премиерът Борисов. Той допълни, че изграждането му е излязло доста скъпо, защото навремето работата не е свършена и не са били направени отчуждителните процедури. „Навремето са ги върнали на частниците за жълти стотинки, имало е европейски проект – с европейски пари да бъде направено всичко това“, каза още Борисов. Около 350 млн. евро ще са необходими за изграждането на северната скоростна тангента и магистралата от София до Ниш. „Ще направим всичко възможно да включим тези проекти за финансиране в ОП „Транспорт“, обясни регионалният министър Росен Плевнелиев. Той допълни, че сериозно се работи и по изграждането на автомагистрала „Хемус“. По думите на Плевнелиев има възможност проектът за изграждането й да се включи в ОПРР за следващия програмен период след 2013 г. „Засега имаме положителен отговор от ЕК. Оттук нататък трябва да започнем работа, за да е готов проектът в началото на 2014 г.“, категоричен беше регионалният министър.
Източник: Класа (07.06.2010)

Агенция „Пътна инфраструктура” ще възложи ремонта на автомагистрала „Хемус” на друг изпълнител, ако „Автомагистрали - Черно море”АД – Шумен спрат работа. Това съобщават от Агенцията по повод появилите се съобщения в медиите, че фирмата изпълнител ще спре ремонта на аутобана. От АПИ вече са изпратили официално писмо до ръководството на „Автомагистрали – Черно море” АД – Шумен, че при отказ за изпълнение на ремонтните дейности, на фирмата ще бъде задържана банковата гаранция за авансово плащане на стойност 340 хил. лв. Във връзка с исканията на фирмата за разплащане на извършени от нея строително – ремонтни дейности през изминали години, експерти на агенцията и представители на „Автомагистрали – Черно море” АД - Шумен ще извършат експертна проверка на извършените ремонти, за които фирмата претенции за заплащане. Въз основа на проверката ще бъде изготвен констативен протокол за извършените дейности и тяхното качество. След това Агенцията ще предложи на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да бъдат разплатени реално извършените работи на обекта чрез Българска банка за развитие.
Източник: Дарик радио (08.06.2010)

Строителни фирми не могат да си вземат дължимото от държавата въпреки одобрената от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие (ББР). За това сигнализираха шефове на строителни компании, събрали се в четвъртък за избор на нов председател на Камара на строителите в България (КСБ), съобщи mediapool.bg. На мястото на досегашния председател на камарата Симеон Пешов ("Главболгарстрой") с голямо мнозинство бешe избран инж. Светослав Глосов, собственик на строителната фирма "БИАД-С" и председател на Областното представителство на КСБ в София. Държавата ни дължи 30-35 млн. лева, които обаче не можем да си търсим от ББР, заяви Николай Михайлов, шеф на "Трейс груп холд", която е сред фаворитите на държавата и големи общини като софийската за най-големите обществени поръчки. Шефът на "Трейс" каза, че за да изпълни държавните поръчки, компанията му вече е взимала банкови кредити, като ги е гарантирала с бъдещите вземания от бюджета. За да си вземем парите от банката за развитие, ние трябва да изтеглим тези гаранции от търговските банки и да ги занесем в ББР, което е на практика невъзможно, каза Михайлов.
Източник: Дневник (25.06.2010)

Държавата се похвали, че е пуснала дължимите пари на строителите за изпълнени поръчки. Парадоксът обаче е, че компаниите не си ги търсят. Каква е причината за това? Може би на строителите не им трябват пари за оборотни средства и заплати в кризата? Поставят ни условия, които са неизпълними, отговарят от бранша. Фирмите чакат неразплатени суми по държавни обекти от около две години. До момента строителното министерство и пътната агенция са издължили 147 млн. лв. от дълговете на хазната към бранша. След споразумението с Българската банка за развитие, през която минават парите, са разплатени още 34 млн. лв. и се обработват още 4 млн. лв. Така министерството остава да дължи на бранша 101,5 млн. лв. Държавата има задължения и по проекти по ФАР и ИСПА, за които трябва да осигури съфинансиране. Там става въпрос за над 100 млн. евро. Една от причините компаниите да не подават заявления за разплащане е 7% от дълга, които се удържат от Банката за развитие като такса. Но по-големият проблем е изискването за чисто кредитно досие. Големите компании вече са заложили държавните бъдещи вземания в търговски банки, за да кредитират работата си, и затова в момента не могат да отговорят на изискванията, обясни преди няколко дни Иван Бойков от Строителната камара. И докато се чудят как да намерят изход от омагьосания кръг, болшинството от дружествата едва събират пари за заплати. Лизинговите компании ги натискат за вноските по закупената техника, нямат свежи пари за започване на нови обекти. Повече от половината наети работници са или съкратени, или сами са напуснали заради нередовното заплащане. "Вкараха ни в параграф 22, и то в момент, когато сме в режим на оцеляване", коментира перничанинът Милен Миленов. Той и брат му управляват "Алматея Прима" ООД, като строят водопроводи и улици. Според Миленов 99,9% от бизнесмените в строителството са заложили вземанията си от държавата срещу кредит. Иначе е трябвало да пуснат кепенци още преди месеци. Затова и условията, поставени от длъжника - държавата, към тях, били неизпълними. "Няма фирма, която да си е потърсила парите. Защо да го прави, като ще я отрежат? Щом имаш заеми, пари за теб няма. Това е пълен абсурд. Още повече, че идеята беше държавата да гарантира тези разплащания, а не ние да ги залагаме в банките", обяснява Милен. Решение на проблема обаче може да има още във вторник. Тогава ще има среща между строителната камара и представители на Банката за развитие. Очаква се на срещата да присъстват и двама министри - на регионалното развитие - Росен Плевнелиев, и на финансите - Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (05.07.2010)

58,8 млн. лв. от дълговете на държавата вече са разплатени чрез ББР. Към 1 юли в регистъра на Министерство на финансите са вписани 468 валидни удостоверения. Стойността на подадените заявления е 129,2 млн. лв. Досега обаче са разплатени 308 договора за цесия на държавния дълг. Исканията за покриване на държавни задължения към бизнеса са скочили няколко пъти за последния месец. Преди малко повече от месец одобрените договори са били едва 14. Активно по разплащането с фирмите се работи от края на май, а правителственото решение за механизма на плащане чрез ББР беше прието на 8 април. Държавата дължи на фирмите над 600 млн. лв. по данни на финансовото министерство. На 849 фирми хазната има да дава 634 млн. лв., показва пък анкета на Българската стопанска камара. Дълговете само към строителни фирми са 349 млн. лв., каза Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите. По думите му отделно общините дължат още 150 млн. лв., като тази седмица ще се търси решение как да стане това разплащане. ББР се разплаща не само със строители, но и с доставчици на консумативи, лекарства, машини, оборудване. Банката е плащала по удостоверения, получени от пет министерства - на отбраната, на транспорта, на регионалното развитие, на труда и социалната политика и на земеделието, както и от Министерски съвет.
Източник: Стандарт (05.07.2010)

Българска банка за развитие (ББР) е изплатила близо 65 млн. лева по постъпили заявления за уреждане на неразплатени вземания от държавата. Към 1 юли 2010 година в банката са постъпили 471 заявления за прехвърляне на вземания, съобщиха оттам. Исканията са подадени от 237 фирми и са на обща стойност 132 милиона лева, съобщиха от банката. Близо 51% от постъплитите заявления са за изпълнени поръчки в сферата на строителството. Исканията са на стойност 53 680 970 лева, от които 33 307 138 лева вече са разплатени. Други 35 на сто от заявките са за доставки на лекарства и медицинско оборудване. От поисканите 23 724 943 лева, 20 668 273 лева вече са постъпили в сметките на фирмите. Най-много са постъпилите заявления за цедиране на вземания от Министерството на отбраната – 228, следват го Министерството на труда и социалната политика - 203, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 18, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 9, Министерски съвет – 6, Министерство на вътрешните работи – 4, Министерство на финансите – 2 и Министерство на земеделието – 1.
Източник: Агенция Фокус (06.07.2010)

Българска банка за развитие (ББР) е изплатила близо 100 млн. лева по постъпили заявления за уреждане на неразплатени вземания от държавата. Към 1 юли 2010 г. в банката са постъпили 476 заявления за прехвърляне на вземания, съобщиха от ведомството. Исканията са подадени от 242 фирми и са на обща стойност 132 млн. лв., уточняват от финансовата институция. Седмично банката приема по около 80 заявления. Половината от тях са за изпълнени строителни поръчки. Исканията са на стойност 57,3 млн. лева, от които 37,07 млн. лева вече са разплатени. Други 35 на сто от заявките са за доставки на лекарства и медицинско оборудване. От поисканите 23,72 млн. лева 20,67 млн. лева вече са постъпили в сметките на фирмите. Най-много са постъпилите заявления за цесия на вземания от Министерството на отбраната – 229, следват го Министерството на труда и социалната политика - 206, МРРБ – 19, транспортното министерство – 9, МС – 6, МВР – 4.
Източник: Монитор (07.07.2010)

Българска банка за развитие (ББР) е изплатила близо 100 млн. лева по постъпили заявления за уреждане на неразплатени вземания от държавата. Към 1 юли 2010 година в банката са постъпили 476 заявления за прехвърляне на вземания. Исканията са подадени от 242 фирми и са на обща стойност 132 милиона лева. Това съобщи изпълнителният директор на банката Димитър Димитров по време на среща на представители на бизнеса с министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевналиев и представители на ръководството на Банката за развитие. Близо 51% от постъплитите заявления са за изпълнени поръчки в сферата на строителството. Исканията са на стойност 57 315 212 лева, от които 37 074 242 лева вече са разплатени. Други 35 на сто от заявките са за доставки на лекарства и медицинско оборудване. От поисканите 23 724 943 лева, 20 668 273 лева вече са постъпили в сметките на фирмите. Най-много са постъпилите заявления за цедиране на вземания от Министерството на отбраната – 229, следват го Министерството на труда и социалната политика - 206, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 19, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 9, Министерски съвет – 6, Министерство на вътрешните работи – 4, Министерство на финансите – 2 и Министерство на земеделието – 1. Седмично банката приема по около 80 заявления, но през последните дни среднодневно постъпват около 40 броя заявления, съобщиха оттам. Срокът за плащане на цесиите е до 10 работни дни от датата на постъпване в ББР на съответното заявление, придружено от необходимите документи. Когато вземането е предмет на особен залог и/или други тежести, срокът може да се удължи. Реално плащанията се извършват в много по-кратки срокове – от 3 до 5 работни дни. През април тази година правителството взе решение за приемане на специален механизъм за уреждане на вземания на фирми по договори за обществени поръчки, по договори по Проект Красива България, както и договори по програма ФАР. Условието е вземанията да са възникнали до 31 декември 2009 г. и да са неразплатени и изискуеми към 31 март 2010 г. Сключеното с банката споразумение предвижда цената на цесията да се формира на база сконтова лихва от 7% годишно, изчислена за целия сконтов период върху номиналния размер на вземането, посочен в издаденото от съответния разпоредител с бюджетни кредити удостоверение. Това на практика означава, че всички плащания преди 20.07.2010 година са със сконтов период повече от една година и съответно цената при тях ще бъде по-висока от 7%. Според изпълнителния директор на банката Димитър Димитров тези 7% са един оптимален вариант предвид цената на ресурса, който ББР плаща. ББР изкупува държавните вземания със собствен и привлечен ресурс, който има съответна цена. Държавата от своя страна ще възстанови изплатените от банката суми на 20 юли догодина. ББР не начислява никакви допълнителни такси за обслужване извън стандартните за откриване на банкова сметка и превод на пари. Банката не се интересува от кредитното досие на фирмите. Единственото, което касае институцията, е дали вземането, което ще купи, не е заложено в полза на друг кредитор. В тези случаи ББР прилага различни механизми за уреждане на задълженията. Най-често банката влиза в преговори с кредитора за вдигане на залога срещу писмена гаранция за превеждане на част или пълната цена на цесията на съответната банка. По тази схема 17 дружества вече са с успешно разплатени вземания.
Източник: Insurance.bg (07.07.2010)

Голям брой договори или документи към тях липсват от Министерството на регионалното развитие и това е една от причините да се бавят удостоверенията за изплащане на държавните задължения към фирми. Това заяви строителният министър Росен Плевнелиев по време на среща между представители на ведомството, Българската банката за развитие и браншовите организации. Липсата на документи показва какъв е бил контролът върху провежданите търгове при предишното правителство. Собственик на фирма от Лом например се оплака, че поради липсващи документи не може да си получи парите, въпреки че строежът, за който е бил нает, е завършен и функционира. Оказало се, че цялата документация за поръчката е изчезнала. Ако документацията е изрядна, удостоверение за дълга се издава за 5-10 дни, поясни министърът. С документът парите могат да се поискат от фирмата от Българската банка за развитие. По договори отпреди 4-5 години условията са се променили и това налага да се потърси нова оценка на одитор, което допълнително ги забавя, каза министърът. Във връзка с това изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков поиска лихвите по заемите, които са се натрупали към търговските банки заради неразплатените държавни вземания, да бъдат платени от държавата. Досега Българската банка за развитие е платила близо 100 млн. лв. от държавните задължения към бизнеса, каза изпълнителният й директор Димитър Димитров. Но общият размер на тези задължения е около 600 млн. лв. До 1 юли са постъпили 476 заявления за прехвърляне на вземания на обща стойност 132 млн. лв. Процедурата за изплащане на парите е 3-4 дни, а при извършване на цесия на дълга - около 10, обясни Димитров. Участниците във вчерашната среща са постигнали съгласие за механизъм за справяне с някои тежки казуси, например ако вземането от държавата е заложено от фирмата в полза на други банки. В тези случаи банката за развитие ще сключва така наречените триъгълни споразумения със съответната институция кредитор, каза министърът. Други възможности са банката за развитие да издава необходимите гаранционни писма или да открива специална ескроу-сметка, по която ББР ще преведе дължимите средства, докато се изчистят задълженията с кредитора.
Източник: Стандарт (07.07.2010)

Българската банката за развитие ще изплаща и дългове на Министерството на отбраната за покупка на жилища. Това реши Министерският съвет като разшири кръга на държавните задължения, които ще се разплащат чрез банката за развитие. Това се налага заради наличието на много задължения на Министерството на отбраната по договори за покупка на жилища.
Източник: Стандарт (08.07.2010)

Просрочията на кабинета може да раздуят и дефицита за 2011 г. Просрочените задължения на държавата по договори за обществени поръчки, които трябваше да се платят още миналата година, може да утежнят и изпълнението на бюджета за следващата година. Това става ясно от приетия вчера закон за актуализация на бюджета. На второ четене депутатите приеха текст, който гласи, че като разход ще се осчетоводяват само онези задължения, които фирмите приемат да получат с отстъпка от Българската банка за развитие (ББР). През май кабинетът утвърди схема, при която от фискалния резерв ще се направи депозит в ББР, а средствата целево ще се използват за изплащане на държавните задължения към фирмите. За да се възползват от нея обаче, компаниите трябва да направят отстъпка в размер на 7% от номинала на вземането си, като успоредно с това се отказват и от съдебни претенции към държавните ведомства, които бавят своите плащания. Компаниите, които желаят да получат парите си през тази година имат срок до края на септември да заяват това пред Банката за развитие след като са изготвили своята документация и са включени във временния регистър, който се води от Министерство на финансите. По данни на финансовото министерство до миналия петък в регистъра са вписани 468 валидни удостоверения, издадени на фирми по тази схема за разплащане на стойност 129.2 млн. лв. До този момент от тях са изплатени 58.8 млн. лева по сключени 308 договори за цесия. На начислена основа, която се използва от Европейската комисия при оценката за изпълнение на бюджета, всички задължения са залегнали в дефицита за миналата година. Според закона за устройството на държавния бюджет обаче в България той се приключва на касова основа, което означава, че разходите се начисляват не в годината, в която възникват задължения за държавата, а когато се направят конкретни плащания.
Източник: Дневник (09.07.2010)

Българската банка за развитие ще отпуска €700-те млн. заем за общините Българската банка за развитие най-вероятно ще предоставя като заем средствата от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), договорени още през 2007 г., съобщи за „Класа“ министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Другата възможност е това да става през фонд ФЛАГ. Този въпрос е бил обсъждан на последното заседание на Съвета за икономическа политика. Догодина наличният ресурс на фонда няма да е достатъчен, което ще бъде проблем, обясни той. Заемът ще се използва за осигуряване на общинското съфинансиране по големите проекти от европейските програми и за покриване на финансови дупки. Общините вече имат проблеми с осигуряването на средства за съфинансирането, което е процент от стойността на европроектите. Финансовите дупки ще се получат в резултат от необходимостта да се задели допълнителен ресурс за проектите, поясни Дончев. Те се покриват от приходите, които ще генерират в бъдеще проектите за ВиК и депа от цените за депониране на отпадъци и за водата. „Това за нас ще е изцяло заемен ресурс. Затова настояваме кредитите за покриване на финансовите дупки да се обслужват от ВиК дружествата или в справедливо съотношение между тях и местната власт в зависимост от това чия е собствеността“, коментира Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в България. В момента тече процес по прехвърляне на активи на ВиК дружествата към общините. Най-вероятно ще се отпускат заеми и за проектите по програма „Транспорт“, които държавата също трябва да съфинансира. Очаква се Министерството на финансите да представи окончателния вариант за механизма, по който ще се отпускат средствата от ЕИБ. Оттам коментираха, че плащания няма, защото няма и подадени проектопредложения за съфинансиране. Реалното насочване на парите към общините обаче се бави вече повече от две години.
Източник: Класа (13.07.2010)

Българска банка за развитие (ББР) може да премине от Министерство на финансите (МФ) към Министерство на икономиката. Това съобщи вчера икономическият министър Трайчо Трайков. Той поясни, че така държавният трезор ще може по-добре да изпълнява ролята си за подпомагане на малките и средните предприятия - както чрез директни заеми, така и чрез даване на гаранции. По думите му това би могло да стане, след като приключат течащите в момента разплащания към фирми по договори с държавата. Според Трайков чрез ББР би могло да се финансират по-добре и иновативни проекти. В тази връзка той отбеляза, че в момента се изработва закон за Националния иновационен фонд, чийто първоначален вариант ще бъде готов до есента. Самият фонд по всяка вероятност ще заработи през 2011 г. 247 млн. евро са на разположение на българските фирми за иновации по ОП "Конкурентоспособност". Сумата е над 20% от целия ресурс на оперативната програма, обяви министър Трайков, който вчера представи програмите за иновации. Сред приоритетите за финансиране са сферите на информационните технологии, екотехнологиите и технологиите, свързани с услугите за здраве.
Източник: Стандарт (27.07.2010)

Водим разговори с Министерството на финансите Българската банка за развитие да мине към министерството на икономиката. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков след форум, посветен на схемите за иновации по оперативната програма "Конкурентоспособност". Според Трайков банката може има по-активна роля при финансирането на иновационни проекти, както и да дава гаранции за заеми на фирмите, които кандидатстват с проекти по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трайков обясни, че в момента по част от мерките на програмата няма достатъчен интерес, тъй като финансирането по програмата не покрива изцяло проектите и компаниите трябва да осигурят съфинансиране. "В момента банката се занимава основно с изплащането на задълженията на държавата към бизнеса", припомни Трайков.
Източник: Дневник (27.07.2010)

Активи на "Кремиковци" се продават на търг за поне 565 млн. лв. Производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на "Кремиковци", са обявени от синдика на дружеството Цветан Банков за продажба на 13 септември. Началната цена на обособената част от имуществото е 565 517 510 лв. Продажбата ще се извърши чрез търг с тайно наддаване, като книжата за продажбата са в канцеларията на синдика. За участие в наддаването се внася задатък от 10% от оценката в размер на 56.5 млн. лв. в Българска банка за развитие. Предложенията за цена се подават заедно с квитанцията за внесен задатък в запечатан плик в канцеларията на синдика в деня на продажбата от 12.00 до 13.00 часа. Веднага след изтичането на този срок синдикът ще обяви постъпилите предложения, като купувачът ще е кандидатът, който е предложил най-висока цена. Той трябва в срок от пет дни да внесе предложената сума. Ако това не стане, задатъкът служи за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач се поканва кандидатът, предложил следващата най-висока цена. Когато купувачът внесе своевременно дължимата сума, Софийският градски съд с постановление ще му възложи обособената част от имуществото на комбината. В средата на юли министърът на икономиката Трайчо Трайков покани най-големия производител на стомана в света "Арселор Митал" да участва в предстоящия търг за активите на металургичния комбинат "Кремиковци". През 2008 г. "Арселор Митал" се опита да придобие активите на "Кремиковци", след като започна процедурата по несъстоятелност. Комбинатът беше обявен в несъстоятелност от Софийския градски съд в края на май след няколко неуспешни опита за продажба. Интерес към него имаше от украинската компания "Ворскла стийл", както и от индийско-канадската "Есар стийл". След фалита на комбината започна оценка на имуществото му, тъй като предишната изтече. Според нея активите му бяха оценени на 837.2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им (теоретична цена при разпродажба на парче) беше 662.7 млн. лв. Срещу тези активи стоят дългове от 1.84 млрд. лв. Основните кредитори са облигационерите и държавни предприятия като НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, както и държавни институции, които са предявили вземания към дружеството.
Източник: Дневник (28.07.2010)

Българската банка за развтие договори 25 млн. евро кредитна линия от германската банка KfW. Споразумението бе подписано днес от изпълнителните директори на ББР Димитър Димитров и Сашо Чакалски и от вицепрезидента на германската финансова институция Йоханес Файст и главния й мениджър проекти Юлия Лерхарт, съобщават от институцията. Това е втората кредитна линия от немската финансова институция, която Българска банка за развитие управлява. Заемът се предоставя без държавна гаранция. Финансовият ресурс ще се използва за пряко кредитиране на малки и средни предприятия и за предоставяне на кредитни линии на търговските банки за целево финансиране на бизнеса. Със средствата ще се финансират предимно дългосрочни инвестиционни проекти на фирми. Максималният размер на заема за едно предприятие ще бъде 3 млн. евро със срок на погасяване до 10 години. Кредитът ще покрива до 100% от инвестиционните разходи, както и необходимия оборотен капитал, когато той е до 30% от инвестицията.
Източник: Дарик радио (28.07.2010)

Началната цена на "Кремиковци" е 565,5 млн. лв. Началната цена на производствената площадка на „Кремиковци“ и активите, които я обслужват, е 565 517 510 лева, съобщи синдикът на предприятието Цветан Банков. Активите на дружеството, което е в несъстоятелност, са описани в доклад, изготвен от "Консултантска къща „Амрита" ООД. Продажбата ще се извърши чрез търг с тайно наддаване на 13 септември. За участие в наддаването заинтересуваните внасят задатък 10% от оценката - 56 551 751 лева по особената сметка на синдика на комбината в Българска банка за развитие. Това е най-добрият вариант да се запази металургичното предприятие, като привлечем инвеститор, каза пред „Класа“ Банков. Той поясни, че ако не се стигне до сделка през септември, ще бъде насрочен втори търг, при който цената ще е с 20 на сто по-ниска от сегашната. Ако и тогава не се стигне до продажба, може да продадем само складовите наличности, или пък да решим да обособим друга част, обясни Банков. Не мога отсега да кажа дали това е реална цена, трябва да се види на място какво е изнесено и какво е останало, каза пред „Класа“ Лилян Вачков, бивш изпълнителен директор на комбината, който сега консултира украинската фирма „Ворскла стийл“ на Константин Жеваго. Днес от „Ворскла“ ще обявят плановете си за българския комбинат.
Източник: Класа (28.07.2010)

Кредитна линия от 25 млн. евро договори Българска банка за развитие от германската банка KfW. Финансовият ресурс ще се използва за пряко кредитиране на малки и средни предприятия и за предоставяне на кредитни линии на търговските банки за целево финансиране на бизнеса. Максималният размер на заема за едно предприятие ще бъде 3 млн. евро със срок на погасяване до 10 г. Кредитът ще покрива до 100% от инвестиционните разходи, както и необходимия оборотен капитал, когато той е до 30% от инвестицията.
Източник: Стандарт (28.07.2010)

Банката с най-голяма печалба в края на юни е УниКредит Булбанк. Към края на първото полугодие тя възлиза на 88.3 млн. лв., показва статистиката на БНБ. В същото време обаче освен най-голяма печалба, данните на БНБ показват и най-голям спад на финансовите резултати на трезора сред десетте банките, които попадат в топ 10 по положителен финансов резултат. На второ и трето място по размер на печалбата се нареждат Банка ДСК и ОББ. Печалбите им са съответно 65.3 млн. лв. и 48 млн. лв. Банка ДСК губи 17.5% от резултатите си спрямо същия период на миналата година, а ОББ само 9%. В сравнение с първото тримесечие на годината, когато ОББ регистрира ръст в положителните си финансови резултати от близо 24%, през второто тримесечие става ясно, че банката е загубила от резултатите си в сравнение с година по-рано. Сред банките с най-голям размер на печалбата се нареждат и КТБ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос България , Пощенска банка, ПИБ, Sosiete Generale Експресбанк и ББР. Три от тези банки са с ръст на печалбата на годишна база. Това са Банка Пиреос България, която увеличава финансовите си резултати с 12.7% до 27.580 млн. лв., КТБ, като печалбата й скача с 30% на годишна база до 37.9 млн. лв. При ББР ръстът е от 26.1% до 10.8 млн. лв. в края на първото шестмесечие на годината. Останалите банки в топ 10 са със спад на финансовите резултати, като след УниКредит Булбанк най-голям спад отчита Райфайзенбанк - 26.3% до 33.2 млн. лв. Печалбата на Sosiete Generale Експресбанк се топи с 25% на годишна база и в края на май достига 11.1 млн. лв. ПИБ губи 22.4% и през първото тримесечие реализира 14.7 млн. лв. печалба. Най-малък спад отчита Пощенска банка, която губи само 7.5% от финансовите си резултати спрямо същия период на миналата година. С най-голяма загуба е Алфа банк. В края на полугодието трезорът е реализирал отрицателен финансов резултат в размер на 37.4 млн. лв. Загубата в печалбата се увеличава с 44% на годишна база. Отрицателен финансов резултат отчитат и НЛБ Запад - Изток, Емпорики Банк България и ТЕ - ДЖЕ - Зираат Банкасъ - клон София. Емпорики банк обаче забавя темпът на растеж на загубата и, ако в края на първата половина на 2009 г. е реализирала финансов резултат за - 2.9 млн. лв., то в края на шестмесечието на тази година резултатът й е - 1.8 млн. лв.
Източник: Пари (02.08.2010)

Над 150 млн. лв. са заплатени на бизнеса чрез Българската банка за развитие, съобщиха от Министерството на финансите. Във временния регистър на МФ са вписани 806 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в Механизма за уреждане на задължения по републиканския бюджет. Общата стойност на подадените заявления е 192.5 милиона лева. Към 19 август на бизнеса са изплатени 151.4 млн. лева по 665 договора за цесия, сключени с „Българска банка за развитие" АД.
Източник: Банкеръ (23.08.2010)

Близо 155 млн. лв. са изплатените задължения на държавата към бизнеса от Българската банка за развитие към 26 август. Това става ясно от публикувано съобщение на сайта на Министерството на финансите (МФ). Държавата обаче продължава да дължи на бизнеса почти половин милиард лева от признатите 660 млн. лв. Преди близо девет месеца стана ясно, че държавата и общините дължат на фирмите близо 1.5 млрд. лв. като в тази сума влиза и невъзстановеното ДДС, според изчисления на Българската стопанска камара. От МФ уточняват, че във временния регистър на ведомството са вписани 843 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в Механизма за уреждане на задълженията по републиканския бюджет. Общата стойност на подадените заявления е 207.2 милиона лева. Неразплащането с фирмите оказа сериозен негативен ефект върху икономиката ни. От една страна това допълнително увеличи междуфирмената задлъжнялост. От друга - липсата на ликвидност принуди компаниите да освобождават работници, да свиват производство и заплати. А това допълнително задълбочи спада на икономиката. Забавеното плащане доведе и до задълбочаване на спад на БВП между 1.5 и 2%, според изчисления на различни икономисти.
Източник: econ.bg (30.08.2010)

Разплащането на държавата с бизнеса върви бавно Бизнесът не е склонен да си вземе парите, които му дължи държавата със 7% отстъпка, според експерти. Към края на август са платени над 156 млн. лв. по 716 заявления по механизма за уреждане на задълженията на държавата чрез Българската банка за развитие (ББР), съобщиха от финансовата институция. За сравнение - към края на юни бяха разплатени над 50 млн. лв. по 436 заявления. На около 600 млн. лв. Министерството на финансите оцени дълговете на държавата към бизнеса към края на 2009 г. Срокът за подаване на заявленията за получаване на дължимите суми е до края на септември. Най-вероятно той ще бъде удължен, прогнозира Димитър Димитров, изпълнителен директор на ББР. Една от причините да има толкова малко плащания е, че компаниите не са склонни да правят отстъпка от 7%, предположи Светослав Глосов, председател на Строителната камара. По думите му в банката обработват бързо заявленията и плащанията не се бавят. Няма постъпили сигнали и за административни пречки от страна на министерствата, каза Глосов. Другите причини за липсата на интерес може да са, че типично по български фирмите да подадат заявления в крайния срок, както и фактът, че юли и август са отпускарски месеци, коментираха експерти. ББР е разплатила задължения на общо 8 министерства към края на август.
Източник: Дневник (31.08.2010)

Четири месеца Министерството на правосъдието не може да обработи заявлението за издължаване на консорциум "ХО - СИ" по механизма за разплащане на задълженията на държавата към бизнеса чрез Българската банка за развитие (ББР). Това съобщи управителят на консорциума Орлин Цветанов. От компанията са притеснени, че ако ведомството на министър Маргарита Попова не направи това в най-скоро време, те няма да могат да си получат парите, които им дължи държавата. Срокът за получаване на средствата изтича в края на септември и от ББР приканиха фирмите да подават заявления. "Все още обработваме исканото заявление, тече проверка на документите на консорциума", отговориха от пресцентъра на Министерството на правосъдието.
Източник: Дневник (07.09.2010)

Кремиковци няма да привлече купувач Насроченият за следващата седмица търг за банкрутиралия български металургичен комбинат „Кремиковци” най-вероятно няма да привлече нито един кандидат. Възможно е това да накара в последствие правителството да намали цената, според синдика на комбината Цветан Банков. Възможните инвеститори са поканени да предоставят оферти за комбината от комунистическо време на 13 септември, като трябва да се плати депозит в размер 10% от сумата. Съмнявам се, че ще има някакви кандидати. До момента не е внесен нито един депозит. Разбира се, може да има изненада в последния момент, посочва Банков. Припомняме, че Кремиковци беше обявен в ликвидация в края на май. Дълговете към кредиторите му са над 2 млрд. лева. Продажбата на комбината ще се извърши чрез търг за тайно наддаване на 13 септември. Производствената площадка, заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на металургичния комбинат, са обявени от синдика на дружеството за продажба. Активите на обявеното в несъстоятелност дружество са описани в Доклад за определяне на пазарната стойност от 19 юли 2010 г., изготвен от "Консултантска къща Амрита" ООД. Началната цена на обособената част от имуществото на комбината е 565 млн. лв. За участие в наддаването се внася депозит в размер на 10% от оценката, което прави 56 551 751 лв., по сметка на синдика на комбината в Българска банка за развитие. За купувач ще бъде обявен този кандидат, който е предложил най-висока цена. Той трябва в срок от 5 дни след търга да внесе предложената от него цена. Ако в този срок цената не бъде платена, депозитът ще отиде за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач ще бъде поканен кандидатът, предложил следващата най-висока цена. Ако и той не плати до 5 дни, депозитът ще се задържа и ще се поканва следващият участник. Когато купувачът плати, Софийският градски съд с постановление ще му възложи обособената част от имуществото на комбината. Активите на "Кремиковци" струват значително повече от обявената начална тръжна цена от 565 млн. лева, коментира неотдавна пред Дарик радио синдикалистът от КНСБ Васил Яначков. (Bloomberg)
Източник: Други (10.09.2010)

Наближава крайният срок за разплащане на държавата с бизнеса чрез механизма на Българската банка за развитие (ББР), напомниха от Министерството на финансите. На 30 септември изтича срокът за подаване на заявления от фирмите до министерства и ведомства. След това те са задължени да издадат удостоверение, с което бизнеса да може да сключи цесия с ББР за изкупуване на вземането. Така фирмите получават вземането си от държавата срещу 7% комисионна. Очакванията са всички фирми да си получат парите до края на ноември, е посочено в съобщението на финансовото ведомство. Към днешна дата с ББР са сключени и разплатени договори на стойност 212 млн. лева. Очакванията на Министерството на финансите бяха чрез ББР да бъдат разплатени около 600 млн. лв. на бизнеса. Към края на август банката беше обработила искания от 8 министерства, като най-много са от Министерството на отбраната - 342 заявления, и от Министерството на труда и социалната политика - 246 заявления. Някои министерства, като това на правосъдието обаче вече пети месец бавят издаването на удостоверение на фирмите.
Източник: Дневник (23.09.2010)

Искания за още около 20-30 млн. лева вероятно ще бъдат подадени от строителните фирми за разплащане през Българската банка за развитие. Срокът за това изтича в края на месеца. Пред Дарик изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков съобщи, че към момента над 200 фирми са подали документи, като най-големите дългове са на Агенция „Пътна инфраструктура” и регионалното министерство. Задълженията на регионалното министерство са около 180 млн. лева, като вече 120 млн. от тях са разплатени. Все още не са изплатени дългове на социалното министерство за дейности по програмата „Красива България”. Според Бойков схемата за разплащане през банката за развитие е тръгнала трудно, но в последствие се е оказала успешна. Бойков обаче изрази притеснение за следващата година.
Източник: Дарик радио (27.09.2010)

Българската банка за развитие ще издаде до края на годината втория транш от облигационната емисия, предназначена за финансиране на инфраструктурни проекти, съобщи изпълнителният директор на банката Ангел Геков. "Плановете са книжата да бъдат издадени през последното тримесечие, но не мога да кажа кога точно. При всички случаи трябва да стане до края на годината", коментира Геков. През май държавната банка пласира сред пенсионни фондове първата част от емисията, която също беше 20 млн. евро. Предлагането е частно – само сред инвеститори, поканени от ББР. Пенсионните фондове отдавна настояват за възможността да се включат в инфраструктурни проекти и емисията на банката беше начин това да се случи. Всички книжа от първия транш бяха изкупени от тях. Облигациите не са обезпечени, имат 5% годишна лихва и падежът им е след пет години. Предвижда се парите от дълговите книжа да се използват за инвестиции във възобновяеми енергийни източници и завод за преработка на боклук. Облигациите се издават от ББР, която гарантира за тях, след което използва парите, за да даде кредит на инвеститори с такива проекти, които е одобрила за финансиране.
Източник: Дневник (06.10.2010)

Българска банка за развитие (ББР) получи 12 млн. евро краткосрочен заем от Ситибанк Н.А.- клон София. Договорът беше подписан от изпълнителните директори на двете банки. Това е първият заем, който българската банка получава от Ситибанк, съобщават двете финансови институции. Ситибанк България е клон на Ситибанк, Ню Йорк. Финансовата институция оперира на българския банков пазар от 1998 година. Банката предлага широк спектър от корпоративни и инвестиционни услуги на големи български и мултинационални компании, финансови и държавни институции. Българска банка за развитие е държавна финансова институция с мажоритарен собственик Министерство на финансите. В края на юли т.г. ББР договори кредитна линия на стойност 25 млн. евро от германската банка KfW. До сега ББР е привлякла над половин милиард лева кредитни и гаранционни линии от чужди финансови институции без държавна гаранция.
Източник: econ.bg (06.10.2010)

5 ноември - втори опит за продажба на активи на "Кремиковци" Производствената площадка заедно с всички активи, свързани с производствената дейност на металургичния комбинат "Кремиковци", са обявени отново за продажба на търг с явно наддаване на 5 ноември. Това съобщи синдикът на комбината Цветан Банков. Търгът ще се състои от 13.00 ч. в канцеларията на синдика в административна сграда на комбината. На 5 ноември е и денят на металурга. На 13 септември първият търг се провали поради липса на кандидати. Тогава активите бяха предложени по пазарна оценка от 565 млн. лв. Началната цена на второто наддаване е 80 на сто от оценката, или 452.414 млн. лв. Стъпката за наддаване е пет милиона лева. Книжата за продажбата са в канцеларията на синдика. Оглед на обособената част може да се извършва всеки работен ден до 4 ноември от 10.00 ч. до 15.00 часа. За участие в наддаването се внасят 10 процента от началната цена - 45.241 млн. лв., по сметка на комбината в Българската банка за развитие. За купувач на обособената част ще бъде обявена компанията, предложила най-висока цена. Кандидатът трябва в срок от пет дни след търга да внесе цената, като приспадне предварително внесената сума. Ако не направи това, внесената вече сума ще отиде за удовлетворяване на кредиторите, а за купувач ще бъде поканен участникът, предложил следващата най-висока цена.
Източник: Дневник (07.10.2010)

Повишиха рейтинга на Българска банка за развитие. Българската агенция за кредитен рейтинг (БАКР) повиши дългосрочния рейтинг за финансова сила на банката на ВВВ+ с положителна перспектива и запази краткосрочния рейтинг на А-2. През периода декември 2008 г. - юни 2010 г. капиталовата база на Българска банка за развитие нараства със 157% чрез довнасяне на 375 млн. лв. във връзка с увеличението на капитала й. Показателите на ББР за ликвидност и капиталова адекватност продължават да превишават средните за цялата банкова система.
Източник: Стандарт (15.10.2010)

Министерският съвет прие Решение за одобряване на преструктурирането на Схемата за финансов лизинг, създадена по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” - ДЖОБС (JOBS). Това е съвместна инициатива на Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ и Програмата за развитие на ООН /ПРООН/, стартирала в края на 2000 г. Проектът е насочен към стимулиране на икономическото развитие и заетостта чрез подпомагане на предприемачи, микро- и малки предприятия и земеделски производители в общини с висока безработица в България. Дейностите се изпълняват от създадена мрежа от 42 бизнес центъра в цялата страна, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, 38 от които оказват достъп до финансиране под формата на финансов лизинг чрез Схема за финансов лизинг. За периода 2000 – 2009 г. всички инициативи и дейности по проекта, осъществени от и със съдействието на мрежата от Бизнес центровете дават като резултат създаването и запазването на над 37 600 работни места, както и обучението на близо 61 000 души. По Схемата за финансов лизинг на проекта са усвоени 1 892 лизинга за микро- и малки фирми, а от безвъзмездна финансова помощ за стартиране на малки предприятия са се възползвали 337 бенефициента. Схемата за финансов лизинг е финансирана в периода 2000-2006 г. чрез целеви вноски от бюджета на МТСП, предоставени за финансирането на Проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” - JOBS, както и със средства на ПРООН и от други донори и се управлява от ПРООН. Необходимостта от преструктурирането на Схемата по проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса” възникна поради приключването му, както и поради промени в нормативната уредба за финансовите институции. Преструктурирането на Схемата за финансов лизинг е одобрено с решение на Съвета за управление на средствата от ЕС (СУСЕС) на заседание, проведено на 16.10.2009 г. С Решението на Съвета също така е одобрено и да се създаде „Микрофинансираща институция ДЖОБС” - ЕАД като дъщерно дружество на Българска банка за развитие ЕАД и като инструмент за микрокредитиране. Това е в съответствие с целите на банката. Преструктурирането на схемата за финансов лизинг ще позволи запазването на нейната цялост и осигуряване на приемственост и устойчивост на резултатите от проект „Заетост чрез подкрепа на бизнеса”. С прехвърлянето й към групата на ББР АД ще бъде увеличен достъпа на микро- и малки предприятия чрез привличането на допълнителен финансов ресурс.
Източник: Правителствен бюлетин (11.11.2010)

Административният съвет на Банката за развитие към Съвета на Европа одобри предоставянето на нова кредитна линия в размер на 20 млн. евро на Българска банка за развитие (ББР), съобщиха от банката. Целта е да се подобри достъпът до финансиране на българските малки и средни предприятия, да се създадат нови работни места и да се запазят вече съществуващи такива. ББР ще разпредели финансовия ресурс на обща стойност 20 млн. евро по вече действащите си програми. Средствата ще достигнат до българския бизнес чрез директни инвестиционни кредити. Банката за развитие към Съвета на Европа е традиционен партньор на ББР. Досега българската държавна банка е усвоила успешно две кредитни линии в размер на 30 млн. евро. Българска банка за развитие е държавна финансова институция с мажоритарен собственик Министерство на финансите. До сега ББР е привлякла над половин милиард лева кредитни и гаранционни линии от чужди финансови институции без държавна гаранция.
Източник: Агенция Фокус (22.11.2010)

Бизнесът ще получи около половината от парите, дължими от държавата по неразплатени договори със свършена работа, предимно за строителство и ремонт. От дължимите около 600 млн. лева компаниите ще вземат през Българската банка за развитие (ББР) 290 млн. лева, става ясно след изтичането на крайния срок за подаване на заявления от компаниите – 31 септември. Това ще е и сумата, която финансовото министерство ще удържи от бюджетите на министерствата длъжници, става ясно от решение на правителството от сряда. Посредством схемата за разплащане през ББР вместо директно от ведомствата, държавата успя да намали дълга си с около 7% - толкова удържа финансовата институция в замяна на бързото изплащане на парите. От последната справка на страницата на финансовото министерство става ясно, че към 18 ноември 2010 г. са подадени 1197 молби от фирми, поискали да си получат дължимото с редукция от 7% от ББР. Общата стойност на подадените заявления е 281.7 млн. лева. Изплатените до момента средства на фирмите са 232.9 млн. лева.
Източник: Медия Пул (25.11.2010)

Българската банка за развитие (ББР) трябва до 17 декември окончателно да разплати просрочените държавни вземания към компании, които са приели да й ги продадат със 7% отстъпка от номинала. Това реши правителството на заседанието си в сряда. Към 2 декември (последната дата, към която има публикувана информация) бяха извършени плащания за 237 млн. лв., а подадените заявления за цесия са на стойност 289 млн. лв. От правителството разработиха механизма, при който банката за развитие откупува фирмени вземания, с чието плащане държавата се бави, но със 7% отстъпка. За целта фирмите, които приемат тези условия, трябваше да го заявят пред Министерството на финансите до 30 септември, а срок за приключване на механизма и окончателно уреждане на тези отношения досега нямаше. От вчера той вече е фиксиран - на 17 декември. Компаниите, които приеха да намалят вземанията си, са заявили желание за плащания в размер на 289 млн. лв. От справка на финансовото министерство става ясно, че направените плащания към 2 декември са за 237 млн. лв. Точно оставащата сума неразплатени средства трябва да стигне до компаниите до 17 декември. Причина да се бърза с плащанията е, че Министерството на финансите трябва да изготви отчетите си за касовото приключване на годината и това няма да позволява плащания да се правят в работните дни след 17 декември.
Източник: Дневник (09.12.2010)

17 декември е срокът, в който Българската банка за развитие (ББР) трябва да разплати просрочените държавни вземания към фирми, които са й ги продали със 7% отстъпка. Такова е решението на правителството от вчера, след като в началото на месеца бяха платени 237 млн. лева. Заявките на компаниите за цесии обаче са за 289 млн. лева. Неразплатените средства трябва да се изчистят до седмица. Според механизма, разработен от кабинета, ББР трябваше да откупи закъснели фирмени вземания със 7% отстъпка, но крайният срок на операцията не се знаеше до вчера. Тъй като той вече е определен, става ясно, че след 17 декември няма да се извършват плащания чрез ББР. А финансовото ведомство ще може навреме да изготви отчетите си за касовото приключване на годината.
Източник: Труд (10.12.2010)

Държавата стопи задълженията си към бизнеса до 240 млн. лв. В началото на годината задълженията на държавата към бизнеса са били близо 1,700 млрд. лв. и досега са издължени близо 1,360 млрд. лв., което означава, че остава да се платят около 240 млн. на различни компании. При това от останалите неразплатени 240 млн. лв. по-голямата част не са за български компании: "Над половината от тези средства са задължения към чужди фирми на Министерството на отбраната във връзка с модернизацията на Българската армия - по договори за хеликоптери, самолети и друга техника", съобщи зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева От ведомството на Симеон Дянков обявиха, че към 16 декември на фирмите, заявили желание за участие в механизма за уреждане на задължения по републиканския бюджет, остава да се изплатят 37,7 млн. лв. От МФ съобщиха, че има вписани 1225 валидни удостоверения на обща стойност 288,6 млн. лв., като до момента са изплатени 250,9 млн. лв. по 1158 сключени договора с Българска банка за развитие. ББР разплати задълженията на фирмите, които се отнесоха към нея, но само на тези, които се съгласиха на 7% дискаунт. Много от компаниите обаче не направиха тази крачка, коментира за „Класа“ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По думите му освен неразплатените към бизнеса от държавата задължения общините са натрупали неуредени сметки от обществени поръчки от 2008 г. насам. „Проблемът си стои. Размерът на неразплатените задължения е значителен, но точната сума не може да се каже“, смята Велев. Затова от АИКБ са предложили да се направи регистър на задълженията на държавата към бизнеса, за да се следи този процес. За съжаление това все още не е станало, а практиката да се трупат нефактурирани работи и неразплатени обществени поръчки продължава. И според Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, няма актуална информация за точния размер на задълженията на държавата към бизнеса, но със сигурност има неразплатени от ББР проекти. За „Класа“ той коментира, че не всички фирми са подали заявления за разплащане, защото с отстъпката от 7% заедно с главниците и лихвите има 15-20% фактически отбив от първоначалните задължения. „Около 40 млн. лв. са задълженията на различните министерства към строителните компании, като от тях около 24 млн. лв. дължи Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, каза пред „Класа“ Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България. По думите му общините имат много неразплатени средства към фирмите. Потвърдени до момента са 63 млн. лв. задължения, но сумата най-вероятно е над 100 млн. лв. Някои от компаниите най-вероятно все още не са фактурирали част от извършените дейности, за да не плащат ДДС, и затова не е ясно каква е точната сума. Ще припомним, че от април тази година беше решено задълженията към бизнеса да се плащат през ББР, като условието бе фирмите да получават със 7% по-малко от дължимите им суми. Срокът за подаване на заявления за плащане през ББР изтече в края на септември. Тогава регионалният министър беше категоричен, че пари за плащане на стари задължения в бюджета на министерството за 2011 г. не са предвидени, и прикани фирмите да си ги потърсят. Някои от компаниите не подадоха заявления с мотива, че ще си търсят 100% от парите по съдебен ред. „Нямаме информация някоя строителна компания да е завела дело на този етап“, каза още Глосов. Според него неплащането на държавата се отрази най-сериозно на малките и средните фирми, които представляват около 90% от сектора. Над 1100 фирми отпаднаха от централния регистър на камарата през тази година и задълженията на държавата най-вероятно са довели някои от тези компании до фалит, твърди председателят на Камарата на строителите в България.
Източник: Класа (20.12.2010)

Българска банка за развитие (ББР) и Корейската банка за внос и износ (Кексим Банк) подписаха безсрочно споразумение за сътрудничество. Целта на споразумението е насърчаване на търговията и инвестициите между България и Република Корея. Документът беше подписан от изпълнителните директори на ББР Димитър Димитров и Сашо Чакалски и председателя и президент на Кексим Банк Донгсо Ким, съобщиха от българската страна по споразумението. Двете банки се договориха за съвместно финансиране на проекти и разширяване на икономическото сътрудничество между двете страни. Стокообменът между България и Република Корея възлиза за 2009 г. на 98.4 млн. долара. От тях 30.6 млн. долара са износ, останалите 67.8 млн. долара внос. Кексим Банк е официалната кредитна агенция на Република Корея. Тя подкрепя експортни сделки с голям потенциал за растеж и разширява непрестанно своята клиентска база в областта на структурно - търговско финансиране. Една от основните цели на Корейската банка за Внос и Износ е да подкрепя корейските предприятия, разположени в Европа, както и организации, чиито бизнес дейности са тясно свързани с корейските компании. Българска банка за развитие е държавна финансова институция с мажоритарен собственик Министерство на финансите. През 2010 година ББР се сключи споразумения с Македонската банка за развитие, Турската индустриална банка за развитие и Хърватската банка за възстановяване и развитие. До момента банката е привлякла над половин милиард лева кредитни и гаранционни линии от чужди финансови институции без държавна гаранция.
Източник: profit.bg (20.12.2010)

Приключиха разплащанията на дългове на бюджета към бизнеса чрез Българска банка за развитие. На 8 декември правителството удължи до 17 декември срока на прилагане на механизма за уреждане на държавните дългове чрез банката за развитие. При този механизъм фирмите получават парите си не от министерствата, а от банката, но с отстъпка в размер на 7%. Към 17 декември в регистъра на Министерството на финансите са вписани 1226 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в механизма. Общата стойност на подадените заявления е 289 млн. лв. Окончателно разплатени на фирми са 258 млн. лв. по сключени 1189 договори за цесия с ББР. Най-много задължения са разплатени по договори на Министерството на отбраната (над 111 млн. лв.) и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - близо 92 млн. лв., в т.ч. 75 млн. лв. на Агенция "Пътна инфраструктура". По механизма свои задължения са изчистили и министерствата на труда, земеделието, вътрешните работи, транспорта, финансите, както и Министерски съвет.
Източник: Стандарт (21.12.2010)

Малка част от компаниите, които приеха да отстъпят 7% от вземанията си по изпълнени държавни поръчки срещу плащане до края на годината, ще трябва да чакат до следващата. Това става ясно от прессъобщение на Министерството на финансите. Причината е, че до изтичане на срока за действие на механизма бяха разплатени 258.7 млн. лв., а заявленията са били за общо 289.2 млн. лв. Средствата се изплащаха от Българската банка за развитие (ББР) по механизъм, предложен от правителството. Той включваше удостоверение от държавна агенция или министерство, че наистина има задължение към фирмата, след което то се заверяваше от финансовото министерство и в крайна сметка Банката за развитие го купуваше с отстъпка 7% от номинала. От Министерството на финансите коментираха, че най-вероятно плащанията не са осъществени заради непълна документация на някои от фирмите. Основание за отказ има, ако дружество заложи вземането си към свой кредитор, но въпреки това го цедира и към банката. Същото потвърди и изпълнителният директор на ББР Димитър Димитров. Другата причина, поради която може да не се направи плащане, е евентуално неявяване на фирмата.
Източник: Дневник (21.12.2010)

Държавата разплати 258,7 млн. лв. на бизнеса Приключиха разплащанията по механизма за уреждане на задължения по републиканския бюджет чрез “Българска банка за развитие” (ББР) АД, съобщиха вчера от Министерството на финансите. Крайният срок за окончателното разплащане от страна на ББР по придобитите вземания бе 17 декември. Към тази дата във временния регистър на Министерството на финансите са вписани 1226 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в механизма. Общата стойност на подадените заявления е 289,2 милиона лева. Окончателно разплатени на фирми са 258,7 млн. лева по сключени 1189 договора за цесия с ББР. Най-много задължения са разплатени по договори на Министерството на отбраната (над 111 млн. лева) и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – близо 92 млн. лева, в т.ч. близо 75 млн. лева на Агенция «Пътна инфраструктура». По механизма свои задължения са изчистили още министерствата на труда и социалната политика, земеделието и храните, на вътрешните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, както и Министерският съвет.
Източник: Класа (21.12.2010)

Част от задълженията на Столичната община към фирмите за чистене на "Титан АС" ще бъдат платени през Българската банка за развитие. Около 4 млн. лв. за събирането на боклука в девет района на София ще бъдат прехвърлени чрез цесия към банката, която ще ги изплати на частните дружества. Така те ще получат веднага средствата, а общината ще отложи връщането им на банката до април догодина. Това става ясно от документите за цесията, публикувани в търговския регистър. Сумите са по три договора на общината с консорциуми около "Титан". Два от тях са с "Титан София-център" за чистенето на районите "Средец", "Лозенец", "Студентски", "Възраждане", "Оборище" и част от "Триадица". По тях общината прехвърля на банката почти 2.8 млн. лв. Третият договор е с консорциума "Титан София-изток" за районите "Кремиковци", "Искър" и "Панчарево", а задълженията на "Московска" 33 по него са за 1.2 млн. лв. В документите е записано, че парите са по фактури за чистене от октомври, ноември и декември. Те се прехвърлят към банката за развитие, за да отпадне част от залога върху "Титан АС" и "Нелсен Чистота" (двете фирми от групата, които участват в консорциумите). Активите им са заложени като гаранция по заеми от Обединена българска банка. "Нямаме закъснение на плащанията към "Титан" или другите почистващи фирми", твърди зам.-кметът по финансите Минко Герджиков, който се е подписал под документите за прехвърлянето на задълженията. Той обясни, че всъщност общината прави услуга на "Титан", които "искат да получават предварително парите си и ще ги изтеглят като кредит със съответните лихви, а общината ще се разплаща по договор".
Източник: Дневник (28.12.2010)

Банката за развитие (ББР) ще отпуска заеми на бенефициенти по т.нар. проекти, генериращи приход по оперативните програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие". Това ще стане със средства от кредита от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 700 млн. евро, който до момента можеше да се използва само за съфинансиране на дела на България в проекта. За целта днес правителството ще одобри агентския договор на банката за развитие, както и проекти на договор за гаранционен депозит. Средствата ще могат да се използват от общини, бюджетни и държавни предприятия. Това са Национална компания "Железопътна инфрастурктура", ВиК операторите, както и общинските фирми за градски транспорт в 6-те големи града.
Източник: Дневник (29.12.2010)