Българска банка за развитие (ББР) пласира успешно третата си емисия корпоративни необезпечени облигации с номинална стойност 20 млн. евро, съобщиха от банката. Емисията е за срок от 5 години с фиксирана годишна лихва от 4.80 на сто. Това е втората облигационна емисия, която банката издава през 2010 г. Така общо привлечените средства от облигации стават 40 млн. евро. Целта на емисията е финансиране на нови и рефинансиране на съществуващи инфраструктурни проекти, включително в сферата на производството на енергия от възобновяеми източници.
Източник: econ.bg (03.01.2011)

Поне 5 общини ще разплатят дълговете си към фирмите за чистене на "Титан интернешънъл холдинг" чрез държавната Българска банка за развитие (ББР). Използва се схемата, на която първа се съгласи Столичната община в края на декември - задълженията за чистене се прехвърлят чрез цесия на държавната банка, тя плаща средствата на "Титан" и местните власти й ги възстановяват в рамките на няколко месеца. Това стана ясно, след като преди ден един от собствениците на "Титан", Димитър Борисов, съобщи, че фирмата ще получи 20 млн. лв. от дългове на общините чрез цесия през една банка. Той отказа да назове името на финансовата институция. Освен София, която ще изчисти по тази схема дълг от 4 млн. лв. за събирането на боклука през октомври, ноември и декември, според информация в търговския регистър вече има споразумения за цесия чрез ББР и с общините Хасково и Видин за общо около 1.1 млн. лв. Кметът на Смолян Дора Янкова съобщи, че се водят преговори за издължаване по същата схема за около 1 млн. лв. По неофициална информация община Кърджали също се е съгласила да прехвърли задълженията си, сумата не е ясна.
Източник: Дневник (05.01.2011)

Поне 5 общини ще разплатят дълговете си към фирмите за чистене на "Титан интернешънъл холдинг" чрез държавната Българска банка за развитие (ББР). Използва се схемата, на която първа се съгласи Столичната община в края на декември - задълженията за чистене се прехвърлят чрез цесия на държавната банка, тя плаща средствата на "Титан" и местните власти й ги възстановяват в рамките на няколко месеца. Това стана ясно, след като преди ден един от собствениците на "Титан", Димитър Борисов, съобщи, че фирмата ще получи 20 млн. лв. от дългове на общините чрез цесия през една банка. Той отказа да назове името на финансовата институция. Освен София, която ще изчисти по тази схема дълг от 4 млн. лв. за събирането на боклука през октомври, ноември и декември, според информация в търговския регистър вече има споразумения за цесия чрез ББР и с общините Хасково и Видин за общо около 1.1 млн. лв. Кметът на Смолян Дора Янкова съобщи, че се водят преговори за издължаване по същата схема за около 1 млн. лв. По неофициална информация община Кърджали също се е съгласила да прехвърли задълженията си, сумата не е ясна. Схемата дава възможност на холдинга да разплати задълженията си по банкови кредити и други дългове, част от които натрупани от футболния клуб ЦСКА, включително към министерството на спорта. В края на миналата година акциите на Димитър Борисов и съдружника му Иво Иванов в част от компаниите за чистене и в спортния клуб бяха запорирани заради дългове. Справка в търговския регистър от вчера показва, че процедурите за налагането на запорите вече са прекратени. Фирми на "Титан" чистят в поне 25 общини в цялата страна, показва Регистърът на обществените поръчки. Засега няма информация точно колко от местните власти са се съгласили на схемата за плащане през банката за развитие. От финансовата институция отказаха да съобщят с колко общини има подписани подобни договори и общата сума, която ще изплатят или вече са изплатили дъщерните фирми на "Титан". Оттам казаха само, че клиентите в случая не са оторизирали банката да дава информация по сделките. Миналата седмица от ръководството на дружествата за чистота на холдинга съобщиха, че ще се опитат да вземат всичките си задължения от общините по този начин, но сума не беше назована. "На нас ни трябват пари, за да си вършим работата. В същото време сме теглили кредити за машини, които трябва да изплащаме, а това става трудно, когато ни забавят парите със седем месеца", каза пред "Дневник" управителят на едно от дружествата, Ивайло Даковски. Той обясни, че дружествата на "Титан" ще поемат лихвите и таксите към ББР, а не общините. Според информацията в търговския регистър от тази седмица Хасково ще прехвърли на държавната банка задължения за близо 412 хил. лв., а Видин - за 683 хил. лв. Всички общини, подписали досега споразумения с "Титан", ще трябва да се издължат на ББР до края на април. Задълженията на Смолян, които ще се разплатят по същата схема, са за зимно поддържане и озеленяване. "За нас това е добре, тъй като така фирмата ще има ресурс да работи, а не да идва и да казва, че не плащаме и не може да чисти снега например", каза кметът на града Дора Янкова. Тя потвърди, че и в случая със Смолян "Титан" ще поеме разходите по лихвите и таксите към банката за развитие. От община Бургас, в която също работят фирми на "Титан", заявиха, че няма да прибягват до схемата, тъй като плащат редовно по договор на чистачите. В началото на ноември Софийският окръжен съд наложи запор върху трансферните права на футболистите Маркиньос и Килиън Шеридън от ЦСКА, както и запор на акциите на футболния клуб. Заповедта беше издадена на "Пепаз трейдинг корпорейшън", свързана с украинския бизнесмен Константин Жеваго. Компанията със седалище в Белиз претендираше за 556 198.37 евро. Сумата е била преведена от Жеваго преди две години и половина, когато се говореше, че иска да купи ЦСКА. В началото на декември Първа инвестиционна банка (ПИБ) запорира акциите на "Титан интернешънъл холдинг", както и тези на дружеството за почистване "Титан АС" и на собственика на ЦСКА "Титан спорт". Причината беше дълг от 1 млн. лв. на холдинга към банката. И в двата случая собствениците на червените обявиха, че са спокойни. Димитър Борисов каза, че щом общините се издължат на "Титан" по договорите за чистене, дълговете към Жеваго и ПИБ ще бъдат платени. Падането на запорите означава, че ЦСКА ще може да продаде голмайстора си Маркиньос. От клуба вече обявиха и продажбата на Спас Делев в руския "Волга". ЦСКА дължи 2.3 млн. лв. на спортното министерство Собствениците на футболния клуб ЦСКА са обещали да погасят всичките си задължения към министерството на спорта до края на януари, научи "Дневник". Единият от съдружниците в "Титан" - Иво Иванов, се е срещнал на 28 декември с министър Свилен Нейков и го уверил, че сумите ще бъдат преведени. Дълговете на клуба към министерството за базите, които използва, стигнаха около 2.5 млн. лв. В министерството са направили преоценка, тъй като установили грешка при изчисляването на такса смет. Така общите задължения на ЦСКА вече са около 2.3 млн. лв. Срещата с Нейков се провела, след като собствениците на клуба разбрали, че "Титан" ще получи 20 млн. лв. от Българската банка за развитие. Преди празниците Нейков каза, че ЦСКА ще може да използва стадион "Българска армия" и базата в Панчарево само до Нова година. Засега червените остават там, като от министерството ще изчакат да видят дали Иванов и президентът на клуба Димитър Борисов ще спазят обещанието си. Ако ЦСКА плати, министерството ще сключи договор с клуба за отдаване на базите за дългосрочно ползване. Собствениците на червените планират ремонт на "Българска армия", след който стадионът да получи лиценз за пролетния полусезон. ЦСКА дължи пари за купени футболисти и на четири клуба от А група - "Черноморец", "Сливен", "Пирин" и "Миньор", като общата сума не е обявена. Българският футболен съюз даде срок на червените да се издължат до 14 януари.
Източник: Дневник (05.01.2011)

Фирмите за чистене около "Титан интернешънъл холдинг", собственик и на футболния клуб ЦСКА, ще получат чрез цесия 10-12 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие. Това уточни пред "Дневник" един от собствениците на компанията Димитър Борисов. Преди дни той каза, че дълговете на част от общините, в които "Титан" чисти, се прехвърлят на банката, но тогава спомена сумата от 20 млн. лв. Целта е чистачите да получат сега дължимите за минали периоди суми, за да се разплатят с кредитори и доставчици, а общините ще върнат парите на банката до края на април, когато вече ще имат постъпления от местни данъци и такси. "Става въпрос за 10-12 млн. лв., които цедирахме през Българската банка за развитие, защото ни предложи най-изгодни условия", каза Борисов. Той добави, че се прехвърлят задълженията на 15-16 общини, сред които София, Кърджали, Смолян, Видин, Хасково.
Източник: Дневник (07.01.2011)

Години наред "Титан" завземаше все по-голяма част от бизнеса с боклука в България. Всичко изглеждаше розово, собствениците на фирмата смело инвестираха и в други сектори като имоти и футбол. Разрастването, както при повечето компании, мина през кредити. Сега обаче е криза и основният клиент на групата - общините, нямат пари навреме да плащат за събрания боклук, а и експанзията вероятно е била по-бърза от разумното. Плащанията по кредитите обаче си текат. В тази трудна ситуация се озова "Титан АС" през последните два месеца. Банки обсадиха фирмата и запорираха акции на дружества от групата. За няколко седмици обаче се намери краткосрочно решение на проблема. Спасителят е единствената държавна банка, а ресурсът е намерен чрез схема за продажба на вземания, наречена цесия. Тук ще разкажем как и дали схемата е чисто пазарна. Без дългове срещу фактури Фактите са следните: "Титан АС" прехвърля с цесия на Българската банка за развитие (ББР) част от вземанията си за смето- и снегопочистване от общините в страната, като сумите са по неразплатени фактури от август до декември. Става въпрос за 10-12 млн. лв. от 15-16 общини, сред които София, Бургас, Кърджали, Видин, Хасково и др., обясни един от собствениците на компанията, Димитър Борисов. "Целта на сделката е да се разплатим с доставчиците и кредиторите си и да оздравим "Титан" като холдингова структура. Имаме 3-4 млн. лв. задължения към доставчици за гориво и други (продукти и услуги - бел. ред.). Това са 800 - 900 фирми и ако те започнат да говорят, че ние сме некоректни платци, това не носи добър имидж на компанията", допълни Борисов. Отделно "Титан" има около 400 хил. лв. задължения към СИБанк, около 1 млн. лв. към Първа инвестиционна банка и просрочия по задължения към Обединена българска банка. Първите две финансови институции дори прибягнаха до налагането на запори върху имуществото на компанията и на собствениците й Димитър Борисов и Иво Иванов. Сега по думите на Борисов компанията би следвало да се е издължила. За това свидетелстват и вдигнатите запори от двете банки. Махнат е и част от залога в полза на ОББ върху вземанията на "Титан АС" от четири общини, а именно Столична, Хасково, Видин и Бургас, за общо 5.2 млн. лв. Част обаче остава, защото целият кредит на банката е за около 6 млн. евро. Най-евтината оферта е държавната ББР вече знае как се правят цесии, всъщност това беше основното й занятие през миналата година. По тази схема бяха издължени забавените от държавата плащания към фирмите. Срещу отстъпка от 7% фирмите успяха да си вземат над 250 млн. лв. Макар че много компании протестираха срещу тази "комисиона", тя всъщност е доста по-ниска от пазарните нива на банките. При сегашната сделка с "Титан АС" вземанията от общините са прехвърлени при лихва от 12%. Като се добавят и комисионите, които банката взима, цялата цена на цесията достига към 14%, каза Борисов. По думите на Борисов това е била най-изгодната и конкурентна оферта, която компанията е получила. "Това си е един работещ по всяко време финансов инструмент. И другите банки предлагат цедиране на вземания, но просто са по-неизгодни от държавната банка", каза той и поясни, че ПИБ е предложила цедиране на 18%, ОББ - 22%, а и "Уникредит" са имали оферта за факторинг (другата схема за продажба на вземания) при още по-високи условия. На пазара е трудно да се получи конкректна цена за цесия или факторинг. Представители от бранша коментираха, че факторинг компаниите изкупуват вземания със средна отстъпка от номинала от 10 до 20%, слагат лихва между 6-10% (колкото за краткосрочен банков кредит или овърдрафт) и допълнително начисляват "комисиона факторинг" в рамките на 1-2% годишно за всички допълнителни услуги, които изпълняват по осчетоводяване и събиране на вземанията. Така цената на факторинга клони към 20% от стойността на вземанията, а тази на цесията би следвало да е малко по-ниска, защото няма допълнителни факторинг услуги. Така излиза, че "Титан АС", която отговаря за сметосъбирането в близо 25 общи в страната, се е финансирала при почти пазарни условия чрез държавната банка. Но пък всяка сделка си има своите специфики - например кой е кредиторът, за каква сума и за какъв срок става въпрос. Заради многото заеми, някои от тях просрочени, едва ли би се намерила банка, която да отпусне нов кредит на групата. В този смисъл цесията се оказва възможно и изгодно решение. Макар и да решава проблема само за кратко. Чрез схемата в компанията би следвало да е постъпил 8 и 10 млн. лв. краткосрочен оборотен капитал, с който да тя покрие задълженията на групата. По данни към края на 2009 г. общите задължения са около 35 млн. лв., от които над 12 млн. лв. са към банки. Борисов дебело подчерта, че сделката с държавната банка засяга само и единствено задълженията на "Титан" покрай бизнеса с почистването и цели оздравяването на тази структура и не касят ЦСКА. Там той и Иво Иванов също са собственици и също имат проблеми с обслужването на задълженията, но те ще се решават без постъпленията от цесията. За общините няма никаква съществена разлика. Просто банковата сметка, на която трябва да преведат дължимите плащания, някои от които все още редовни, а други просрочени, е различна. Цесията е сключена до 30 април 2011 г., когато изтичат задълженията на общините да преведат дължимите на "Титан" средства на банката. Ако това не се случи, компанията ще стане отговорна, т.е. трябва да ги върне на банката. Борисов обаче поясни, че според него няма да се стигне дотам, тъй като "имаме джентълменско споразумение с общините, че ще изплатят задълженията си до края на април, когато съберат парите от такса смет". Дали всичко ще се случи по толкова лесен начин и дали фирмата ще се стабилизира ще се разбере през май. Факт е обаче, че сключването на цесия не е далавера, а е широко използван инструмент за намиране на бърз капитал. Например в Англия за деветмесечието над 40 хил. фирми са се възползвали от това финансиране, като са прехвърлили вземания за близо 15 млрд. британски лири, по данни на местната асоциация Asset Based Finance Association. В България пазарът на факторинг все още е млад и се оценява на близо 500 млн. лв. Но вероятно ще расте и като нищо ще стане пълна алтернатива на банковия кредит.
Източник: Капитал (10.01.2011)

Съдия-изпълнител от Кюстендил обяви за продан цялото лично имущество на местния бизнесмен Иван Цеков заради дългове към Българска банка за развитие. Това е вторият публичен търг, свързан с кюстендилския бизнесмен Иван Цеков, през последните шест месеца. Продава се най-голямата фабрика за плетива от близкото минало "Етавия". Мераклиите могат да разгледат и наддават и за мезонета на бизнесмена, намиращ се на ул. "Хаджи Йоаким" 1 в Кюстендил. Жилището е на три нива, като на първия етаж е само входът на апартамента, на втория са кухнята, трапезарията и холът, на третия са спални с бани към тях. Целият мезонет е 115 кв.м, като към него има и гараж, тавански помещения и мазе. Жилището на бизнесмена се предлага на първоначална цена от 84 000 лева. Продава се и хижата му, позната на кюстендилци като малката хижа "Три буки", намираща се в местността Влашки дол над с. Савойски. Тя е в самото сърце на Осоговската планина и е двуетажна тухлена постройка. Към нея освен две кухни, механа, спални и сервизни помещения има и масивна стопанска постройка, разположена на 74 квадратни метра. Към този имот принадлежат и три декара прекрасна земя с разрешително за строеж, което го превръща в райско място за инвеститори, решили да развиват планински и ски туризъм. Цялата тази собственост на Иван Цеков се предлага за 96 000 лв. Продава се и терен от 4,5 декара в близкото до града село Жиленци, оценен на 36 000 лева. При първата тръжна процедура частният съдебен изпълнител обяви за публична продан цеховете на "Етавия", намиращи се в промишлената зона на областния град, поради невъзможността бизнесменът и фирмата му ЕТ "Иван Цеков" да погасяват задълженията си към Българската банка за развитие. Паметливи кюстендилци припомниха, че Иван Цеков бе първият гмурнал се във водите на приватизацията след демократичните промени. Заедно с немски партньори успя да закупи с компенсаторни бонове "Етавия", на което дотогава бе директор. Малко по-късно дружеството продаде терена на старата фабрика "Етавия", намираща се в централната градска част на областния център, и премести производството си до фабрика "Велбъжд", която вече не съществува. В момента на терена на старата фабрика "Етавия" се намира магазин "Кауфланд".
Източник: Струма - Благоевград (13.01.2011)

През март започват преговори за увеличение на минималната работна заплата През март правителството започва преговори със синдикатите и работодателите за увеличаване на минималната работна заплата и за евентуално индексиране на най-ниските пенсии. За тази година от Оперативна програма "Човешки ресурси" и Националния план по заетостта са отделени 400 милиона лева за подпомагане на пазара на труда. Освен това Българска банка за развитие отваря микрокредитиране за хора, които искат да развиват самостоятелен бизнес, като кредитите ще бъдат по 25 хиляди евро, съобщи още социалният министър Тотю Младенов. Припомняме, че за 2011 г. кабинетът е планирал да намали дефицита в осигурителната система с над 600 милиона лева чрез промените, заложени в пенсионната реформа. През миналата година министър Младенов се опита да предложи увеличение на минималната работна заплата от 240 лв. на 270 лв., но искането му не беше прието от кабинета. В края на миналата година Младенов коментира, че очаква ръст на минималната работна заплата след 1 юли 2011 г.
Източник: Инвестор.БГ (26.01.2011)

Печалбата на банките пада с 21% за година Банките в България приключиха поредната кризисна година с печалба, показват данните на БНБ към края на декември 2010 г. Финансовият резултат на целия сектор е 617 млн. лв., като намалява с 21% в сравнение с печалбата за предходната година. Основни причини за това са разходите, които банките правят за покриване на просрочията по кредити, както и ограничените приходи заради силно свитото кредитиране. Така въпреки отчетената печалба разходите за обезценка продължават да растат, като в края на годината достигат 1.317 млрд. лв. На годишна база се увеличават с 26.6%. Необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни) също продължават да се увеличават, като в края на миналата година са 11.9% от кредитния портфейл (при 10.61% в края на септември и 6.42% в края на 2009 г.). Обемът им е 6.4 млрд. лв. От началото на 2009 г., когато започна по-осезаемото нарастване на просрочията, последното тримесечие на миналата година отбелязва най-голямо нарастване на необслужваните заеми като абсолютна сума - 1.012 млрд. лв. спрямо третото тримесечие, а за цялата година нарастването е с 3.2 млрд. лв. Това са освен кредити с просрочия над 90 дни и такива, които имат закъснение в обслужването над шест месеца (180 дни). Последните не са отписани окончателно и банките очакват в бъдеще да съберат някаква част от задължението. Така, ако все пак заради общите неблагоприятни икономически условия тези просрочия или част от тях се превърнат в отписани кредити, банките може да започнат да отчитат не само спад в печалбите си, но и реална загуба. На този етап от БНБ посочват, че "посредством генерираните доходи от основна дейност банките съумяват да покрият повишения кредитен риск и свързаните с него допълнителни разходи за обезценка". Централната банка заявява още, че "и през последното тримесечие на 2010 г. банковата система успява да съхрани формираните буфери (2.8 млрд. лв.) и в края на декември отчита добри финансови показатели". Освен това от БНБ допълват и че темпът на нарастване на необслужваните заеми се забавя през четвъртото тримесечие спрямо предходните периоди. Като процентно увеличение това наистина е така - от 138% годишен ръст през първото тримесечие в края на годината нарастването е 101%. Най-проблемни в момента по думите на банкери са фирмените заеми, като при тях се наблюдават най-много просрочия. Това се дължи според тях на забавеното възстановяване на икономиката. В момента страната е последната в Европа, която все още не е излязла от кризата, посочват те. И въпреки че минаха няколко вълни на преструктуриране на заеми, все още банките преструктурират кредити, които средно след около три месеца отново се оказват с просрочия. Първоначално прогнозите бяха, че именно през 2010 г. ще бъде пикът на проблемните кредити, но постепенно се изместиха за тази година. Очакванията са, че до шест-девет месеца ръстът им ще се стабилизира и те ще започнат да намаляват. В края на годината на загуба приключват шест банки – клонът на гръцката Алфа банк, Емпорики банк (част от френската "Креди агрикол"), клонът на словенската Нова Люблянска банка, който се продава, клонът на латвийската Регионална инвестиционна банка, който работи от една година у нас, клонът на турската "Те Дже Зираат" и Българо-американската кредитна банка, която също се продава в момента. Тези банки са малки по размер и като дейност с изключение на Алфа банк, която има малко над 2 млрд. лв. активи (най-голямата банка у нас Уникредит Булбанк управлява активи за 11.3 млрд. лв.). Почти всички останали банки отчитат спад в печалбите, включително и т.нар. системно важни банки. Ръст на финансовия резултат на годишна база имат само Корпоративна търговска банка, Българска банка за развитие, Централна кооперативна банка, Societe Generale Експресбанк и Пощенска банка (последните две са в топ десет по размер на активите).
Източник: Дневник (01.02.2011)

Печалбата на банковата система се стопи с над 20% до 617 млн. лв. Печалбата на банковата система у нас се сви с над 20% през изминалата година, сочат данни на БНБ. Финансовите институции в страната са приключили 2010 г. с 617 млн. лв. неодитирана печалба, което е със 163 млн. лв. по-малко спрямо 2009 г. Според експертите от БНБ, макар и по-ниска от предходната година, печалбата се явява допълнителна капиталова защита. Данните показват, че за една година разходите за обезценки са се увеличили с 26 на сто до 1,31 млрд. лв., но въпреки това доходите от основна дейност покриват повишения риск и разходите. В края на декември необслужваните заеми над 90 дни достигат 11,9 на сто от общия обем. Това е и почти двойно спрямо нивата от година по-рано, когато са били 6,42%, сочи статистиката на БНБ. Според отчетите на финансовите институции, представени от централната банка, в края на 2010 г. само два трезора у нас приключват с печалби над 100 млн. лв. През 2008 г. три банки имаха печалба от по над 200 млн. лв., а през 2009 година три бяха с печалба от над 100 млн. лв. През 2010 г. Уникредит Булбанк и Банка ДСК са единствените с положителни резултати над 100 млн. със съответно 158,7 млн. лв. и 130,58 млн. лв. Интересно разместване се наблюдава в следващите позиции, като Корпоративна търговска банка вече заема трето място, измествайки Обединена българска банка, постигайки 23% ръст на печалбата до 74,4 млн. лв. Припомняме, че финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба през 2008 г., а през 2009-а се изкачи до номер четири. В същото време печалбата на ОББ се сви с 26,5 на сто до 73,6 млн. лв. В Топ 5 място намира и Райфайзенбанк, обявила 44,2 млн. лв., която изпреварва Банка „Пиреос България“ с 44,05 млн. лв. С положителен финансов резултат за 2010 г. от над 10 млн. лв. са още четири трезора: SG Експресбанк, Българска банка за развитие, Централна кооперативна банка и Сити Банк - клон София. През изминалата година общо 8 от финансовите институции са увеличили печалбата си. Отличници в това отношение са Юробанк И Еф Джи (Пощенска) и Българската банка за развитие, като първата е постигнала ръст на печалбата от 71,3% до 34,94 млн. лв., а втората – 65,7 на сто до 28,74 млн. лв. Въпреки печалбата за цялата банкова система шест банки са приключили 2010 г. с отрицателни финансови резултати. Най-сериозна загуба според данните на БНБ отчита клонът на гръцката Алфа Банк. През 2010 г. отрицателният резултат на трезора се увеличава с 8,6% спрямо година по-рано и достига близо 75 млн. лв. Така за последните три години загубата на банката надхвърля 160 млн. лв. В сектора на губещите с отрицателен финансов резултат от 14.4 млн. лв. е и словенската НЛБ Банка София, следвана от гръцката Емпорики Банк-България (7,36 млн.) и Българо-американската кредитна банка, която се продава в момента. От БНБ посочват, че за една година отпуснатите кредити са се увеличили с 2,7%, или с 1,4 млрд. лв., като достигат 53,9 млрд. лв. Привлечените средства се увеличават с по-бърз темп от 3,6 на сто до 63 млрд. лв.
Източник: Класа (01.02.2011)

Мистериозен кандидат опита да купи "Кремиковци", но не внесе депозит Третият опит за продажба на търг на активите на „Кремиковци“ с начална цена от 395 млн. лева отново се провали вчера. Пет минути преди да изтече крайният срок, се появи Георги Манчев, представляващ регистрираната в Шумен фирма „Виктори комерс“, и предложи цена от 396 млн. лева – с 1 млн. лева повече от началната. Той бе и единственият кандидат. Фирмата обаче не бе допусната до търга, защото Българската банка за развитие не потвърди платежното нареждане за внесен депозит в размер на 10% от оценката, което е задължително условие по търга. От ръководството на ББР уточниха, че по нейна сметка не са постъпвали средства в полза на комбината по повод задатъка за провеждащия се търг. Манчев от „Виктори комерс“ показа само електронно писмо за превод на 20 256 641 евро от Росбанк в ББР, но не и платежен документ. По думите на Манчев, цитиран от Дарик радио, на този търг фирмата му представлява руски финансов инвеститор, чието име той не назова. Нито Манчев, нито други представители на фирмата кандидат обаче са правили оглед на площадката, разкри пред „Класа“ синдикът на комбината Цветан Банков. „Ако от „Виктори комерс“ бяха идвали на оглед, аз щях да зная“, подчерта Банков. „Виктори комерс“ е консултантска фирма, която съществува от 5 години, занимава се и с посредничество при продажба на недвижими имоти, гласи предоставената от компанията информация в интернет. Тя е официален представител на турския строителен холдинг „Ерток“. Поредният опит за продажба на металургичния комбинат се провали след други два неуспешни търга, чиято цена започна от 565,6 млн. лева за производствената площадка. Специално за този търг към активите, обект на продажбата, бяха прибавени и административната сграда на „Кремиковци“, както и още около 100 дка, с което само земята, обект на търга, стана 8000 дка. До два месеца се очаква да има нов търг за същата обособена част, но с начална цена от 80% от оценката – около 316 млн. лв. В отговор на въпрос Манчев каза, че пак ще участва, ако привлеченият от фирмата инвеститор не се откаже.
Източник: Класа (08.02.2011)

Шутка за Кремиковци Руска шегичка или арменски виц се оказа поредният трети опит за продажба на "Кремиковци"? Това се чудиха участниците във вчерашния търг за комбината. 5 минути преди да изтече крайният срок, се появи оферта. Шефът на шуменската фирма "Виктори Комерс" Георги Манчев хвърли бомбата с предложение от 396 млн. лв. Той обясни, че играе заедно с голям руски инвеститор, който е финансова институция. Но вместо квитанция за внесени 10% от цената за участие на търга, Манчев представи разпечатка от имейла си в abv.bg за превод от 20,2 млн. евро от Росбанк към Българската банка за развитие. Еуфорията обаче секна бързо. До 16,30 ч вчера не сме получавали пари за "Кремиковци", казаха от ББР. Манчев, който е бивш преподавател по научен комунизъм, пък обяви, че се отказва от търга.
Източник: Стандарт (08.02.2011)

БДЖ ще получи заем от държавата до 140 млн. лв. Това реши правителството, съобщи пресслужбата на кабинета. През декември 2010 г. Европейската комисия одобри предложената от българските власти държавна помощ за дружеството в размер до 248.6 млн. лв. Заемът се предоставя чрез Българската банка за развитие. Той е със срок от шест месеца, считано от изплащането на първия транш, и с лихвен процент от 5.15%, изчислен въз основа на референтния лихвен процент на Комисията за България на 23.09.2010 г. (4.15%) плюс 100 базисни пункта, съгласно съобщението на Комисията за изменение на метода на установяване на референтни и сконтови лихвени проценти. Условие за предоставяне на помощта за оздравяване е българските власти в срок от шест месеца от датата на разрешаване на помощта да изпратят всеобхватен план за преструктуриране, който да бъде официално нотифициран.
Източник: Дневник (10.02.2011)

София се оказа в епицентъра на международен банков скандал. Инвестбанк, в която мажоритарен собственик е Петя Славова, се оказа в дъното на огромна афера и разследване от американската „Сикрет сървиз” заради мистериозното изчезване на 20 милиона долара. Парите са част от сделка между американската банка HSBC, Bank of America и 4 български банки с цел подпомагане на лошия кредитен портфейл на нашите трезори. Инвестбанк и още 3 големи наши банки е трябвало да получат по 5 милиона долара с които да покрият част от растящите си лоши кредити. Тежкото състояние на родните трезори ги принудило да търсят най-различни способи за кредитиране и допълнително финансиране на негативните си баланси. След като през миналата година една дузина български банки бяха подпомогнати от нисколихвен кредит от Българска банка за развитие, с помощта на правителството ни е било постигнато споразумение с мощната американска банка HSBC да бъде отпуснат кредит от 20 милиона долара в полза на 4 български трезора. Гарант по сделката стават двама от основните акционери в HSBC, ситуирани във Виена, чрез тяхната компания „Еър Лоджистикс Лимитид Инк” и се разбират да преведат по нейна сметка банкова гаранция в размер на 20 милиона долара за да бъде отпуснат кредитът от американската HSBC. От своя страна Инвестбанк, в лицето на мажоритарния си собственик Петя Славова, трябва да преведе по 5 милиона долара на останалите 3 български банки, като за себе си също трябва да задържи 5 милона от отпуснатия нисколихвен кредит. Така, на 27 септември 2010 г., американската фирма „Еър Лоджистикс Лимитид Инк” открива депозит за 20 милиона евро в българската Инвестбанк. Фирмата иска от родния трезор да й издаде документ – Swift на стойност от 20 млн. и да го изпрати на кореспондентската си банка в Щатите – солидната „Банк ъв Америка”. Тя пък да прехвърли всичко на банката на клиента. Важна подробност в случая е, че крайната банка HSBC е една от най-големите банки в света. Чак след месец Инвестбанк все пак издава необходимия Swift. Това става на 28 октомври 2010 г., точно в 14:40:35. В документа, адресиран до „Банк ъв Америка”, чрез която да достигне до HSBC, се казва следното: “Ние, Инвестбанк, София, България, потвърждаваме с пълната банкова отговорност и лоялност, че количеството от 20 000 0000 долара кешови фондове са блокирани от нашия клиент за период от 60 дни. Освен това потвърждаваме, че тези пари са с доказан, законен, некриминален произход. Тези фондове са на разположение, блокирани са в Инвестбанк и клиентът е техен държател. Средствата са потвърдени на междубанкова база посредством Swift”. С други думи това означава: има такъв депозит, готови сме да направим превод, имаме парите. На 3 декември 2010 г. „Еър Лоджистикс Лимитид” изпраща до Петя Славова и нейната директорка Диана Младенова “протест като уведомление и едновременен иск за незабавно изпълнение и за компенсиране на вреди в резултат на неправомерна намеса на Вашата банка”. В писмото се цитира затрудняването на отношенията заради неизпратен до щатските банки документ – Swift, издаден от Инвестбанк. В протеста се казва дословно: “Инвестбанк е задължена да достави успешно на HSBC издаденото Swift съобщение...Инвестбанк не направи необходимото според стандартите и регулациите на международната банкова практика да достави това платежно съобщение, за да може „Еър Лоджистикс“ да извърши планираната платежна транзакция.” Какво всъщност се е случило? Според анализа на „Сикрет сървиз” собственичката на Инвестбанк допуска уж „случайно” дребна грешка, като разменя две от цифрите по банковия Swift. Така вместо например BG 61 тя вписва BG 16, като така лично усвоява вече преведената гаранция и се опитва да подведе американската HSBC. В Щатите обаче бързо разкриват далаверата и сигнализират „Сикрет сървиз” да предприеме мащабно международно разследване. Според доклада на американските специални служби в дъното на аферата стои собственичката на частната българска банка Петя Славова. Банкерката предприела измамното действие, тъй като в края на 2010 година била на път да загуби лиценза на своя трезор поради огромния брой лоши кредити на банката си. Състоянието на Инвестбанк във втората половина на миналата година било толкова тежко, че БНБ принудило Славова да внесе до 31 декември 2010 по сметка на БНБ 70 милиона лева гаранция по обезпечение на лошите кредити на трезора. Славова нямала в наличие огромната сума и била изправена пред алтернативата да загуби лиценза си и да обяви фалит, твърдят експерти. За да спаси бизнеса си обаче, старозагорката решила да „ужили” доверчивите американци. Тя усвоила гаранцията от 20 милиона долара и не превела по 5 милиона на останалите 3 български банки. Вместо това внесла парите в БНБ, за да спаси лиценза на своята банка. В същото време обаче шефовете на трите ощетени трезора надигнали глас и пуснали жалба до американските си контрагенти. Така те спомогнали разследването на „Сикрет сървиз”, като посочили за основен виновник в аферата банката на Славова. На родна територия се стигнало до там, че почти всички американски представителства у нас скъсали връзките си с частния български трезор, а миналата седмица дори отказали американска виза на неговата собственичка. Според информирани положението на банкерката било толкова напечено, че според анонимни източници тя най-вероятно планира напускането на страната. Информаторите ни считат, че най-много до един месец Славова щяла да поеме по стъпките на друг доскоро крупен роден индустриалец, избрал бягството в чужбина вместо съд у нас Доскорошният собственик на кръга „Капитал” Иво Прокопиев замина заедно със семейството си за Сингапур преди 6 месеца, като остави зад гърба си дългове от над 600 милиона лева. Източниците на „Торнадо” твърдят, че в момента Славова се опитвала да усвои възможно най-много реални пари, а също и скъпоценности от злато и диаманти, които притежава, които да изнесе в чужбина, а парите да преведе по сметки в различни офшорни зони. В момента обаче Петя Славова все още е в България, а у нас са пристигнали специални представители на „Сикрет сървиз”, упълномощени да решат казуса с изчезналите 20 милиона долара. По информация на вестника лично премиерът Бойко Борисов е бил информиран за случая от американския посланик у нас Джеймс Уорлик. „Торнадо” припомня, че преди година и половина в Инвестбанк избухна друг скандал, вследствие на който от трезора бяха уволнени доста служители, начело с изпълнителния директор Владимир Владимиров. Според запознати с тогавашния случай от 3 депозитни сметки на фирми, клиенти на банката, бяха откраднати 6 милиона долара с които пък впоследствие са били обслужени проекти и фирми на Петя Славова. В друг случай от края на 2009 с посредничеството на личната й секретарка, Анриета Джерекарова, Инвестбанк на Петя Славова се сдобива с имоти и вземания от кредитирани лица на стойност от около 10 милиона лева. Джерекарова използва трезора и покровителството на Славова, за да построи сграда, в която продава на неподозиращи инвеститори апартаменти, които по-късно биват отнети от собствениците в полза на банката. Секретарката на банкерката разработила схема, според която осигурявала на заинтересовани купувачи на жилища заеми от Инвестбанк, а после лично прибирала парите от сметките им. В аферата „Джерекарова” парите си изгубили над 20 души Днес секретарката е на свобода със завлечени милиони, десетки хора обикалят съдилищата, а собственичката на частния трезор е на път да си плюе на петите в чужбина. Не е тайна, че Петя Славова има няколко луксозни имота в чужбина, сред които къща в италианския курорт Стреза до Милано и къща в Дубай. Макар имотът й в Италия да се води на името на рускиня, реално той е личен на Петя Славова, а аверката от Русия е елементарно прикритие. Пак по същата схема в момента голяма част от незасегнатия си бизнес Славова прехвърля на дъщеря си Жени Славова, която пък наскоро се омъжи за син на руски олигарх. Така считаната за най-богата българка е на път да преметне всички и да построи нов капиталистически рай със стари изпрани пари. В момента шефовете на трите засегнати български трезора са отправили десетки лични запитвания към Петя Славова, но всичките са останали без отговор. Според запознати със скандала между шефовете на някои от трезорите и Славова дори се е стигнало до директни преки заплахи и обиди. Славова заплашвала и журналисти, които се били добрали до информация за развихрящия се скандал. Сигнали за описаните по-горе случаи са получени в БНБ и прокуратурата още преди година, като през почти цялата 2010 г. те са били допълвани с актуални данни. Въпреки това до момента реакция от институциите все още няма. Въпросните данни са били предоставени също така на премиера Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Източник: Други (15.02.2011)

По приключилия окончателно действието си към средата на декември 2010 г. механизъм за уреждане на задължения по републиканския бюджет през Българска банка за развитие (ББР) във временния регистър на МФ са вписани 1226 валидни удостоверения на фирми, заявили желание за участие в механизма. Общата стойност на подадените заявления е 289.2 милиона лева, съобщиха от Министерството на финансите. Окончателно разплатени по механизма са 258.4 млн. лева по 1188 договори за цесия с ББР. Промяната спрямо последната информация към 17 декември 2010 г. се дължи на разтрогната една цесия, което намалява броя на договорите от 1189 на 1188. В резултат на това общите задължения, уредени по механизма, намаляват от 258.7 млн. на 258.4 млн. Припомняме, че правителството прие в началото на април миналата година механизъм, по който да бъдат уредени просрочените задължения по договори за обществени поръчки, свързани с капиталови разходи и доставки до 31 декември 2009 г. и непогасени към 31 март 2010 г. Той бе част и от 60-те антикризисни мерки на работодатели, синдикати и управляващи. Според схемата фирмите можеха да си получат дължимото, ако се откажат от 7% от номиналната стойност на дължимата сума. Онези, които не се съгласиха да ползват механизма на цесията, трябва да се обърнат към съда.
Източник: Класа (28.02.2011)

Холдинг "Български държавни железници" (БДЖ) да получи държавно гарантиран заем от 140 млн. лв. от Българската банка за развитие гласува на първо четене Народното събрание. За отпускането на средствата беше написан специален закон от две страници. Законопроектът беше подкрепен от 81 депутати, 1 беше против, а 10 се въздържаха. Той предвижда кредитът да се използва за погасяване на просрочени задължения към други банки, както и за ремонт на вагони и локомотиви. Отпуска се с държавна гаранция и ще бъде върнат, когато дружеството получи 460 млн. лв. от държавата, които тя пък ще вземе назаем от Световната банка.
Източник: Дневник (18.03.2011)

Заем до 140 млн. лв. за БДЖ одобри парламентът Българската банка за развитие да предостави на БДЖ заем до 140 млн. лв. въз основа на целево предоставени от централния бюджет средства, реши парламентът и прие на първо четене Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на "Холдинг Български държавни железници" – ЕАД. С парите холдингът ще плаща оздравителни процедури, но с одобрението на министъра на финансите. Условието е мярката да бъде одобрена от ЕК след нотификацията на плана за преструктуриране на дружеството. Общият размер на необходимите средства по плана е 459 547 000 лв. През декември м. г. ЕК одобри предложената от българските власти държавна помощ за БДЖ в размер до 248 601 000 лв. Според министъра на транспорта Александър Цветков ЕК застава зад реформите в холдинга и той ще получи помощ от ЕС за закупуване на нови мотриси и влакове.
Източник: Класа (18.03.2011)

Гаранционно споразумение за 40 млн. лв. подписа Райфайзенбанк с Националния гаранционен фонд, дъщерно дружество на Българска банка за развитие. Споразумението е за поделяне на риска по кредити и банкови гаранции за малки и средни предприятия. Целта на Гаранционната схема е да подпомогне фирмите, като се улесни достъпът им до финансиране и се насърчи създаването на нови работни места. В рамките на Гаранционната схема Райфайзенбанк финансира малки и средни фирми, като максималната гарантирана сума за оборотни заеми е 300 хил. лева, а срокът на гаранцията е до 2 години. При инвестиционните кредити максималната гаранция е до 500 хил. лв., а срокът на гаранцията се удължава на 15 години.
Източник: Стандарт (23.03.2011)

Българска банка за развитие (ББР) отчете 66.5% увеличение на печалбата си за миналата година в сравнение с 2009 г. За сравнение, банковият сектор като цяло приключи изминалата година със спад на печалбата от 21%. Финансовият резултат на ББР след данъци е 25.9 млн. лв. Подобни ръстове отчита и на активите, и на кредитния портфейл. Активите се увеличават с 55.8% до 1.37 млрд. лв., а корпоративният кредитен портфейл - до 400 млн. лв. Общо кредитният портфейл на сектора миналата година се увеличи с 2.7%. В годишния отчет на банката, публикуван на интернет страницата й, пише, че най-съществен принос за резултата й има нетният лихвен доход, който се е увеличил с 34% и достига 50.9 млн. лв. в края на миналата година. Там пише още, че именно през миналата година ББР е получавала основно лихвите от кредитните линии, които договори и отпусна на банките през 2009 г. "Лихвеният доход от он-лендинг (отпуснати на банките - бел. ред.) програмата на банката през 2010 г. е в размер на 22.887 млн. лв. и се е увеличил с 47.7% спрямо предходната година", пише там. В годишния й отчет се отбелязва още, че основен принос в общия размер на лихвения приход има доходът от лихви от кредити за малки и средни предприятия - 28.5 млн. лв. Той се увеличава с 37.7% спрямо предходната година. Нарастването му обаче се дължи не само на увеличението на обема на прякото кредитиране на фирмите, но и на по-високия среден лихвен процент на кредитиране. В отчета се посочва, че той е бил 7.75% през 2009 г., а през миналата - 8.32%. В края на 2008 г. и началото на 2009 г. правителството отпусна 500 млн. лв. на ББР с цел стимулиране на кредитирането. Тя пък ги предостави на под формата на кредитни линии на другите банки, с които те трябваше да финансират директно фирмите от реалния сектор. Именно от дохода от тях (банките плащат на ББР лихва за получената кредитна линия) е реализиран около 45% от лихвения приход на Банката за развитие. В съобщението на банката за финансовите й резултати се посочва още, че е реализирала успешно и програма за изкупуване на вземания от разпоредители с бюджетни кредити в размер на 266 млн. лв. Става въпрос за изплащането на задълженията на държавата към фирми, което обаче беше със 7% намаление на изплащаната на фирмата сума. Гаранциите, издадени от ББР (Националния гаранционен фонд) към сектора на малките и средни предприятия, надхвърлят 110 млн. лв. През миналата година ББР пласира успешно две облигационни емисии за общо 40 млн. евро.
Източник: Дневник (13.04.2011)

Цялото ръководство на Българската банка за развитие (ББР) ще бъде сменено днес. Това се прави по-малко от месец преди редовното годишно общо събрание на кредитната институция, което е насрочено за 13 май 2011 г. Българска банка за развитие (първоначално Насърчителна банка) е създадена със специален закон, приет от парламента през април 2008 г. За нов шеф на трезора е определен досегашният изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Той е председател и на Съвета на директорите на Българска фондова борса. Пощенска банка (или Юробанк И Еф Джи) е в първата петица на кредитните институции в България. Преди седмици един от нейните мениджъри - Росен Николов, оглави Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Тримата изпълнителни директори на ББР в момента - Димитър Димитров, Сашо Чакалски и Ангел Геков, не знаят нищо за готвената рокада, научи "Стандарт". Не са известни причините за чистката в банката. За 2010 г. банката отчете рекордна печалба и отбеляза най-високия ръст на доходност в родната банкова система. Ръстът на печалба на ББР е 66,5% за 2010 г., а чистата печалба е в размер на 25,55 млн. лв. Активите на трезора отбелязват годишен растеж от 55,8%, а техният размер е 1,37 млрд. лв. Рекордни за годината са и привлечените средства по различните кредитни линии за малкия и средния бизнес, сочат отчетите. С тях търговските банки са отпуснали заеми за фирмите в размер на 473 млн. лв. за общо 1400 броя кредити. В последната година Банката за развитие успя да изплати и голяма част от закъснелите разплащания на държавата с частни фирми, използвайки инструментите на цесията. Изкупени бяха вземания от разпоредители с бюджетни кредити за 266 млн. лв.
Източник: Стандарт (15.04.2011)

Цялото ръководство на Българската банка за развитие (ББР) ще бъде сменено днес. Това се прави по-малко от месец преди редовното годишно общо събрание на кредитната институция, което е насрочено за 13 май 2011 г. Българска банка за развитие (първоначално Насърчителна банка) е създадена със специален закон, приет от парламента през април 2008 г. За нов шеф на трезора е определен досегашният изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Той е председател и на Съвета на директорите на Българска фондова борса. Пощенска банка (или Юробанк И Еф Джи) е в първата петица на кредитните институции в България. Преди седмици един от нейните мениджъри - Росен Николов, оглави Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Тримата изпълнителни директори на ББР в момента - Димитър Димитров, Сашо Чакалски и Ангел Геков, не знаят нищо за готвената рокада, научи "Стандарт". Не са известни причините за чистката в банката. За 2010 г. банката отчете рекордна печалба и отбеляза най-високия ръст на доходност в родната банкова система. Ръстът на печалба на ББР е 66,5% за 2010 г., а чистата печалба е в размер на 25,55 млн. лв. Активите на трезора отбелязват годишен растеж от 55,8%, а техният размер е 1,37 млрд. лв. Рекордни за годината са и привлечените средства по различните кредитни линии за малкия и средния бизнес, сочат отчетите. С тях търговските банки са отпуснали заеми за фирмите в размер на 473 млн. лв. за общо 1400 броя кредити. В последната година Банката за развитие успя да изплати и голяма част от закъснелите разплащания на държавата с частни фирми, използвайки инструментите на цесията. Изкупени бяха вземания от разпоредители с бюджетни кредити за 266 млн. лв.
Източник: Стандарт (15.04.2011)

Новият собственик на "Кремиковци" доплати цената "Елтрейд къмпани" ЕООД е превела в Българската банка за развитие(ББР) 284 399 500 лева за обособената част на "Кремиковци", съобщи БТА като се позова на синдика на предприятието в несъстоятелност - Цветан Банков. Сумата трябваше да се внесе до 18 април по особената сметка на комбината в банката като фирмата си приспадне внесения задатък от 31 600 500 лв. за участие в явния търг на 12 април. Компанията, създадена през март, чиито собственик според Търговския регистър е 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, беше обявена за купувач на предзаводската и производствената площадка на металургичния комбинат. Обект на сделката са и активите, свързани с производствената дейност на дружеството, намиращи се на територията им, при цена 316 милиона лева. Фирмата беше единственият кандидат в търга, поради което не се стигна до наддаване. В официално съобщение на Първа инвестиционна банка от вчера беше потвърдено, че институцията е дала заем от 59 млн. евро на "Елтрейд къмпани" ЕООД, тъй като по нейна преценка "тази компания ще има добра възможност да осъществи проекта и една от причините за това е, че вече има сключени предварителни договори за продажбата на част от неработещите активи на комбината".
Източник: Дневник (15.04.2011)

Държавата смени целия управителен съвет на Българската банка за развитие (ББР), без да обяви някакви мотиви за направената промяна. Председател на управителния съвет и изпълнителен директор на кредитната институция ще бъде Асен Ягодин, който в момента е изпълнителен директор на Пощенска банка. От началото на миналата година той е и председател на съвета на директорите на Българската фондова борса. Държавата е собственик на 99.9999% от капитала на банката и се представлява от Министерството на финансите (МФ), което определя членовете на надзорния й съвет. Негов председател е Румен Порожанов, който до началото на април беше началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков, а оттогава е шеф на Държавен фонд "Земеделие". Каналният ред за промяна в оперативния мениджмънт на компания с двустепенна структура на управление – надзорен и управителен съвет, е именно оправомощаване на надзорния съвет от акционерите, който действа от тяхно име и който назначава управителния съвет. Освен Асен Ягодин от Пощенска банка ще бъде и другият нов изпълнителен директор на ББР – Илия Караниколов. Двама души са привлечени от Българо-американската кредитна банка – Владимир Гюлев, който ще бъде зам.-председател и изпълнителен директор, и Андрей Ганев (той ще е член на УС). Последния нов член на управата на ББР е Христо Карамфилов, който е досегашен председател на съвета на директорите на инвестиционния посредник "Бенчмарк финанс". Така на практика са сменени и тримата досегашни изпълнителни директори на банката - Димитър Димитров, Сашо Чакалски и Ангел Геков. На въпрос на "Дневник" в четвъртък защо се прави смяната на управата на ББР от МФ отговориха, че "пресцентърът на Министерството на финансите не разполага с официална информация във връзка с предстоящи промени в едно от управителните тела на ББР". В петък след официалното съобщение за направената смяна "Дневник" поднови питането за мотивите на смяната. До редакционното приключване на броя от МФ не дадоха отговор защо променят управителния съвет на банката. За миналата година банката е увеличила с 66.5% печалбата си в сравнение с 2009 г. Банковият сектор като цяло приключи изминалата година със спад на печалбата от 21%. Финансовият резултат на ББР след данъци е 25.9 млн. лв. Подобни ръстове банката отчита и на активите, и на кредитния портфейл - съответно с 55.8% до 1.37 млрд. лв., а на корпоративния кредитен портфейл - до 400 млн. лв. Общо кредитният портфейл на сектора миналата година се увеличи с 2.7%
Източник: Дневник (18.04.2011)

Задават се нови сливания в банковия сектор Логично е да станем свидетели на нови банкови консолидации, каза Асен Ягодин, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българска банка за развитие, по време на финансов форум. Намаляващата рентабилност, която няма да бъде овладяна най-вероятно, и повишените изисквания за капиталова адекватност ще предизвикат допълнителни проблеми на някои финансови институции. Трезорите са притиснати от високата цена на ресурса, не могат да си позволят допълнително увеличаване на цената на кредита, защото конкуренцията е силно обострена, обясни той. Проблемните кредити, които изяждат и бездруго ниската печалба, и липсата на допълнителни източници на доход ще се отразят на някои от участниците. Всичко това дава стимул да се търси консолидация според Ягодин. Въпреки това банкерът обясни, че подобни действия ще оптимизират и повишат качеството на сектора. Експертът коментира, че банките още миналата година са започнали да търсят нови източници за приходи, защото влошаващите се кредитни портфейли изискват гориво за влошаващите се кредитни провизии. Това е и най-важното за сектора през тази година, като подобни източници могат да бъдат продажбите на застраховки, което е безрисков бизнес. Въпреки че не е типично банков, той е добра форма за компенсиране на намалелите приходи от кредитната дейност. Според Ягодин тази година има много големи шансове да бъде ликвидиран и последният сериозен проблем с продължаващото влошаване на кредитните портфейли. Ако и този въпрос бъде решен, това ще означава, че банковата система, която влезе стабилна в кризата, държа се адекватно в нея, има шансове отново да излезе на позиции, без да е ползван нито лев на данъкоплатците, коментира той. Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СиБанк, съобщи, че финансовите институции много активно търсят други източници на финансиране - било през ЕИБ, ЕИФ или ЕВБР и други международни институции. Повечето от тези фондове са за малкия и средния бизнес, който ние искаме да подкрепим, обясни той. Въпреки това банкерът изрази притеснение дали ще се намерят кредитополучатели, които отговарят на изискванията и имат добри проекти. Експертите във финансовия сектор се обединиха около мнението, че лихвите в страната остават високи заради липсата на евтино външно финансиране. Андронов коментира, че преди кризата банките са купували много евтин ресурс и това им е давало възможност за по-ниски лихви. Атанасиос Петропулос, главен изпълнителен директор на Емпорики банк, допълни, че макроикономиката на България в момента е по-добра от тази на еврозоната, а нивата на лихвите са добре обяснени по отношение на кредитите. Когато се прави депозит, хората искат 4, 5 и дори 6 на сто лихва и освен този разход банката трябва да покрие в цената на кредитите, които отпускат, и своите разходи, както и риска за лоши кредити. Като се вземе предвид всичко това и се сметне, се получават сегашните нива.
Източник: Класа (19.05.2011)

Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) промени перспективата в оценката си на четири български банки в положителна посока. От "Фич" са посочили, че ревизират на "позитивна" дългосрочната перспектива на Societe Generale Експресбанк, Алианц банк - България, и Българска банка за развитие (ББР). Освен това те повишават перспективата на Първа инвестиционна банка на "стабилна" от "негативна". Повишението е следствие от потвърждението на оценката на "Фич" за дългосрочната й оценка за България на "BBB-" за дългосрочни задължения в чужда валута и "BBB" - в местна валута. Освен това агенцията промени и перспективата на "позитивна" от "негативна". В съобщението на "Фич" се казва, че рейтингите на Societe Generale Експресбанк и Алианц банк отразяват потенциалната подкрепа от акционерите им и са водени от финансовата мощ на техните компании майки, съотвенто френската банкова група Societe Generale и германският застраховател Allianz. Оценката за ББР е резултат от подобряването на перспективата за България, тъй като държавата е основен собственик на банката, се казва още в съобщението. Ревизирането на перспективата на ПИБ на "стабилна" от "негативна" е повлияно от умерената вероятност за помощ от страна на българските държавни институции, които, ако е необходимо, биха подкрепили банката, която е от т.нар. системно важни банки.
Източник: Дневник (26.05.2011)

Холдинг "Български държавни железници" все още не е получил заема от 140 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР), с който компанията трябваше да "закърпи" финансовото си положение до отпускането на по-голям кредит от Световната банка. В същото време компанията е натрупала задължения към основни доставчици, а част от сметките й са блокирани от около четири месеца заради стари задължения. Компанията дължи 4.5 млн. лв. на "Лукойл" за дизелово гориво, като е получила отсрочка да ги плати до края на месеца, иначе доставките може да спрат. Заради неизплатени около 9 млн. лв. на друга частна фирма - "Трансимпекс", за колооси за влаковете са блокирани сметки на държавния превозвач. Натрупани били и дългове за ток, с който се движат влаковете. По последни данни задълженията на БДЖ са над 500 млн. лв., като най-големи суми компанията има да плаща по няколко банкови заема, както и за инфраструктурни такси на другото държавно дружество в сектора - Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).
Източник: Дневник (14.06.2011)

БДЖ иска двойно увеличаване на държавната субсидия БДЖ ще поиска увеличаване на държавната субсидия за пътническите превози от 20 млн. лв. сега на 50 млн. лв. от следващата година. Това съобщи днес Владимир Владимиров, председател на съвета на директорите на "Холдинг БДЖ". В същото време правителството одобри отпускането на заем до 140 млн. лв. за БДЖ от Българската банка за развитие. От тях 25 млн. лв. ще отидат за ремонти, а още толкова за погасяване на дългове, каза Владимиров. Той не посочи какво ще правят с останалите 90 млн. лв. Целевият заем от банката за развитие ще бъде върнат, след като Световната банка одобри отпускането на кредит на БДЖ до 240 млн. евро за 3-годишен период, като решението се очаква да бъде взето през септември. До края на годината трябва да бъдат съкратени и около 1000 души съгласно ангажимента към Световната банка. В момента в БДЖ работят 13 000 души. БДЖ продължава да е на загуба, като за първите пет месеца на 2011 г. тя е 16 млн. лв., което е с 19 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на 2010 г., отчете Недев. "Докато не излезем на печалба, няма да спя спокойно", заяви новият шеф на БДЖ. Целта му е железниците да излязат на нула още през 2012 г., а не през 2014 г., както се планираше по-рано.
Източник: Дневник (07.07.2011)

Големи международни играчи искат да приватизират дружеството "Товарни превози" от групата на "Холдинг БДЖ", каза председателят на съвета на директорите на железниците Владимир Владимиров. Засега се знае, че интересът към приватизацията на предприятието е от големи международни консултантски фирми. Кой стои зад тях обаче, не е известно, каза Владимиров. Той допълни, че ако се стигне до приватизация на "Товарни превози", идеята ще е да се търси стратегически инвеститор. Владимиров заяви, че през тази година ще бъдат усвоени 25 млн. лв. от отпуснатия на БДЖ от правителството мостов заем от 140 млн. лв. чрез "Българска банка за развитие". Те ще отидат за ремонт на 168 вагона.
Източник: Стандарт (08.07.2011)

Асен Ягодин, председател на УС и главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие: Ще кредитираме проекти на малки фирми, които други банки отказват - Г-н Ягодин, вие оглавихте Българска банка за развитие (ББР) пред около 3 месеца, в какво състояние намерихте финансовата институция и какви са първоначалните ви намерения за развитие? - Българска банка за развитие присъства на банковия ни пазар от над 10 години (допреди 2008 г. като Насърчителна банка). През този период е формиран профилът на ББР като единствената държавно контролирана банка в България, чийто приоритет е бил и остава прякото или през други финансови институции кредитиране на малкия и средния бизнес. До голяма степен тази цел е постигната в годините, особено след капитализирането на трезора с 500 млн. лв. Същевременно, в организационно и оперативно отношение, ББР е останала встрани от бурното институционално развитие на българския банков сектор след 2001 г. Развитието на редица жизненоважни за съвременните банки системи (управлението на риска, на ликвидността, автоматизацията на банковите операции, изготвянето на адекватна управленска отчетност и др.) по наше мнение не съответства на нивото, постигнато в останалите финансови институции на местния пазар. Без подобна база е немислимо налагането на банката като значим играч в сектора. Ако трябва в едно изречение да набележа първите ни стъпки, това са пълна реорганизация на банката в съответствие с актуални управленски модели, преработка и допълване на действащите вътрешнобанкови правила и процедури /някои не са актуализирани от 2001 г./, адекватна модернизация на информационните системи, стартиране на активни преговори с външни контрагенти по привличане на ново финансиране. - Във ваше изказване коментирате, че сред основните приоритети на банката ще бъде достъпът на малките и средните фирми до финансиране. В какво ще се отразят промените? - Финансирането на малки и средни предприятия (МСП) определено ще бъде във фокуса на кредитната дейност на ББР. Казвайки това, искам да подчертая - банката няма за цел да конкурира търговските банки в сегмента „МСП”. По-скоро задачата ни е да осигурим достъп до финансиране за проекти, които останалите банки биха отказали или финансирали при крайно тежки условия. Освен това финансовата криза наложи и друго ограничение – по ред обективни причини банките разполагат с ограничено количество стабилен ресурс, който могат да ангажират в дългосрочни проекти. Логично е те да предпочетат да го насочат към приетите за по-сигурни ипотечни и големи корпоративни кредити. Така дългосрочното кредитиране за МСП остава встрани от техния фокус и тук виждаме ролята на ББР. В крайна сметка това е и основният приоритет на тази банка. Време е ББР да се активизира по-сериозно именно в тази насока. - ББР разполага с едни от най-големите капитали в банковия сектор. Какво трябва да се промени, за да бъде по-ефективно кредитирането към бизнеса? - Това е факт, разполагаме с един от най-значимите собствени капитали в българската банкова система – близо 700 млн.лв. За съжаление, до момента този капитал не е използван в степента, в която е следвало с оглед мултиплициране на дейността. Нормално е зад всеки 100 лева капитал да стоят 600 – 700 лева рискови експозиции /най-вече кредити/. В нашия случай зад 100 лева капитал стоят по-малко от 200 лева. Използвайки уникалната си позиция на държавна банка, разполагаща с възможно най-високия кредитен рейтинг, ББР е в състояние да привлича дългосрочен ресурс на ниска цена. Подобна платформа може да подсигури не просто допълнителен свеж ресурс за финансиране на реалния сектор, а ресурс на атрактивна цена. По мое мнение това не е без значение за българската банкова система, особено на фона на относително високата цена на депозитите в страната. - Като цяло на каква стойност са заемите, които ББР е отпуснала на бизнеса? - Към края на полугодието ББР е отпуснала на българския бизнес кредити в размер на почти 500 млн. лв. В допълнение към тази сума е предоставила кредитни линии към други търговски банки в общ размер на 450 млн.лв. или общата сума, с която банката е финансирала българския бизнес, приближава 1 млрд.лв. - Какви са очакванията ви за развитието на икономиката през тази и следващата година и доколко сътресенията в еврозоната ще се отразят на страната? - БВП отново расте, но известно време все още ни дели от момента, в който растежът ще се превърне от статистически показател в нещо, което хората усещат във всекидневния си живот - повече работни места, по-високо потребление и т.н. Колко време ще отнеме този процес, е трудно да се прогнозира на фона на променливата динамика на дълговите пазари. България е част от ЕС, там са основните ни търговски партньори. Несъмнено проблеми в икономиките им ще се отразят и у нас. Същевременно поне засега перспективите за икономически растеж в еврозоната остават позитивни, макар и не в степента, в която всички бихме желали. Широко експонираните проблеми пред страни в т.нар. периферия се компенсират от очакванията за ръст в Германия, Полша и др. Безспорно положително развитие е, че страните от ЕС вървят по пътя на свиване на бюджетните си дефицити и фискална консолидация, което в дългосрочен план е единственият начин за постигане на устойчив растеж. - Как виждате 2011 г. за развитието на търговските банки с оглед на финансовата криза? Какви са прогнозите ви за сектора? - 2011 година, в средата на която се намираме, протича под знака на постепенно отшумяване на ефектите от кризата. Делът на просрочените експозиции в кредитните портфейли на местните банки забавя своя ръст, като в същото време се наблюдава стабилизиране нивото на печалби в сектора. В същото време кризата оставя тежко наследство, банките ще се нуждаят от време, за да „изчистят” напълно портфейлите си от натрупаните проблемни кредити. Много от клиентите успяха да преминат през кризата с помощта на облекчения и реструктуриране на задълженията си, но пък бяха отслабени и засега не разполагат с възможности за поемане на допълнително финансиране по нови проекти. Предвид споменатото, очакванията ми са за ръст на кредитирането, но далеч по-бавен от нивата преди кризата. - Има ли съживяване в сегмента на бизнес кредитирането, или търсенето остава слабо? Появи ли се апетит за поемане на риск у банките и доколко бизнесът може да представи добри проекти? - Забелязва се, че докато в пика на кризата търсенето на кредитен ресурс бе основно за рефинансиране на съществуващи задължения, в последните месеци постепенно се върна интересът към ново финансиране, на този етап основно за оборотен капитал. Същевременно общото мнение в банковата гилдия е, че е налице „глад” за качествени проекти по линия на надеждни кредитополучатели. - Според банкери все повече банки в страната ще трябва да разчитат на привлечените местни ресурси. Смятате ли, че базата, с която разполагат финансовите институции, е достатъчна и при тенеденцията за спад на лихви има ли вариант да забележим отлив на средства от банките? - След 2009 г. на българския банков пазар ясно се наблюдава тенденция към заместване на заемните ресурси от външни източници с депозити от местния пазар. Тук трябва да отбележим, че по-скоро ситуацията от времето на бума в кредитирането /2005 - 2008 г./ бе нетипична. Тогава нарастването в обема на кредитите далеч надхвърляше това на депозитите и съотношението „кредити към депозити” за три години се покачи от 70% до над 120%. Ръстът в значителна степен бе финансиран от финансови институции извън България. Такъв растеж не може да продължи безкрайно, логично е след него да последва период на заместване на външните ресурси с местни депозити. Именно на това явление сме свидетели сега. Българските домакинства традиционно съхраняват имуществото си под формата на недвижими имоти и депозити в банки, като делът на другите форми за съхранение на богатство е минимален. Състоянието на пазара на недвижими имоти, поне в средносрочен план, не предполага значителен ръст и съответно - насочване на значителни финансови потоци с цел реализиране на спекулативни печалби. От друга страна, депозитите в банки остават привлекателни, като доходността по тях макар да е по-ниска от 2009 – 2010 г., продължава да превишава инфлацията. Така депозитите са една честна сделка за вложителите и не виждам причина за отлив. В по-дългосрочен план, предвид повишаването на финансовата култура на българина, е напълно резонно да очакваме преориентиране на спестителите от депозити към други финансови инструменти - акции, взаимни фондове, пенсионни осигуровки, спестовни застраховки „Живот” и т.н. - Председател сте на Българска фондова борса. Какви са очакванията ви за развитието на капиталовия пазар у нас с оглед на резките спадове по света и в Европа в последните седмици? - Спадът на международните пазари в последните седмици бе съществен. Но това вече е минало, спадът вече е отразен в цените на акциите на БФБ. Какво ще стане оттук нататък, влияние ще имат както бъдещото развитие на капиталовите пазари, така и индивидуалното представяне на котираните на местната борса дружества. Нека не забравяме, че цените на акциите се определят както от реалната стойност на активите, стоящи зад тях, така и от настроенията на инвестиционната общност и съответно вижданията й за бъдещ растеж. Обективно погледнато настоящите ценови нива на БФБ кореспондират с тези от средата на 2005 г. – период, в който инвеститорите масово бяха обладани от оптимистични нагласи, които генерираха последвалия четирикратен бум на българските борсови индекси през следващите две години. Склонен съм да вярвам, че реалната стойност /след отчитане на инфлацията/ на 1 акция през 2011 г. е по-висока от тази през 2005 г. Към днешна дата обаче очакванията на инвеститорите са далеч по- реалистични, така че оставам умерен оптимист относно развитието на пазара. Може и да не е утре, но активна търговия с акции на български компании отново ще има.
Източник: Класа (27.07.2011)

Комисията за финансов надзор е потвърдила проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия корпоративни необезпечени облигации, издадени от "Българска банка за развитие" АД, съобщиха от надзориня орган. Емисията е в размер на 20 млн. лева, разпределени в 20 хил. броя обикновени, безналични, свободнопрехвърляеми корпоративни облигации, с номинална стойност 1000 евро всяка. Дълговите книжа са с фиксирана лихва в размер на 4.80% на годишна база, а лихвеното плащане ще бъде на всеки три месеца. Облигационният заем се сключва за срок от пет години, считано от 30 декември 2010 г., а дата на падежа и на 30 декември 2015 година. Комисията е вписала емисията облигации в публичния регистър.
Източник: Банкеръ (01.09.2011)

До 25 000 евро лизинг за машини, оборудване, автомобили и селскостопанска техника могат да получат малките и средните фирми у нас. Средствата се отпускат от микрофинансиращата институция ДЖОБС, която е час от групата на Българската банка за развитие. Всяка одобрена компания ще може да получи до 25 000 евро без ДДС под формата на финансов лизинг. При него правото на собственост върху даден актив може да бъде прехвърлено на лизингополучателя в края на договора. За да се възползват от финансирането, малките и средните фирми трябва да осигурят до 20% самоучастие под формата на встъпителна вноска. Срокът за погасяване е от 12 до 60 месеца, като той се определя в зависимост от актива, взет по схемите. Фирмите, сключили лизингови договори, ще могат да се възползват от 6-месечен гратисен период през първата година и от 3-месечен гратисен период през следващите години. Микрофинансиращата институция ДЖОБС има над 30 свои посредника в България, чрез които желаещите могат да получат помощ при кандидатстването. Информация за лизинговите схеми има и на сайта на дружеството – www.mfi.bg.
Източник: Монитор (07.09.2011)

БДЖ засега няма да взима заем от Световната банка, нито държавно гарантиран от Българската банка за развитие, съобщи Йордан Недев, изпълнителен директор на компанията. "Трябва да покажем драматично подобрение на финансовите резултати, до тогава няма никакъв смисъл да се наливат пари в БДЖ", е казал изпълнителният директор на превозвача Недев. Преговорите за отпускането на заем от 460 млн. лв. от Световната банка засега не продължават. По информацията на медията същото се отнася и за гласувания от Народното събрание със закон кредит до 140 млн. лв. от Българската банка за развитие. Недев не е уточнил подробности, но е посочил, че компанията трябва да свие разходите си и да повиши приходите. Той е обяснил също, че до края на годината превозвачът има реална възможност да се освободи от стари и неоперативни активи – вагони, резервни части и т.н., за 10-13 млн. лева.
Източник: Дневник (17.09.2011)

Българска банка за развитие (ББР) е сключила споразумение за две кредитни линии със Ситибанк, клон София, съобщиха от кредитната институция. Обшият им размер е 33 млн. Евро. - едната е на стойност 25 млн. Евро, а другата 7.7 млн. Евро. Средствата ще бъдат използвани за директно кредитиране на малки и средни предприятия, както и за търговско финансиране, посочват от ББР. Според банката са постигнати "добри ценови условия", което ще позволи кредитите, които ще се отпускат на бизнеса да са "при още по-добри параметри". Конкретни условия не се споменават в съобщението.
Източник: Дневник (17.09.2011)

ББР привлече близо 33 млн. евро от Ситибанк Българска банка за развитие (ББР) привлече две нови кредитни линии от Ситибанк - клон София, на стойност 25 млн. евро и 7,7 млн. евро, съобщиха от трезора. Средствата по тези линии ще бъдат използвани за директно кредитиране на малки и средни предприятия, както и за търговско финансиране. „Подписаните кредитни споразумения са част от стратегията ни за привличане на допълнително външно финансиране при конкурентни условия. Последното беше възможно благодарение на стабилното финансово състояние на ББР, държавната подкрепа, с която се ползва банката, както и огромния потенциал за бъдещо развитие. Постигнатите добри ценови условия по двете линии ще съдействат за предоставяне на нови кредити към малкия и средния бизнес при още по-добри параметри", каза Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР.
Източник: Класа (17.09.2011)

В рамките на четири дни Българската банка за развитие успя да осигури две кредитни линии за развитие на малкия и средния бизнес. Вчера шефът на трезора Асен Ягодин подписа споразумение с Черноморската банка за привличане на 31 млн. евро за модернизация на малки и средни фирми. Няколко дни преди това финансовата институция подписа още две такива контракта за близо 33 млн. евро със Ситибанк. Средствата по новата кредитна линия ще се ползват за предекспортно, експортно и оборотно финансиране. От тези ресурси може да се възползват малки и средни фирми с персонал до 250 души и годишен оборот до 43 млн. евро. Парите са привлечени при едни от най-атрактивните цени на местния пазар - плаваща лихва в размер на 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 2,65% (около 3,6%). "С обем от 31 млн. евро новата кредитна линия е най-голямото външно финансиране за банката досега. Ще направим необходимото, така че позитивните ефекти да се пренесат върху българските малки и средни фирми, които пострадаха най-много от кризата", заяви Ягодин.
Източник: Стандарт (20.09.2011)

Нови 31 млн. евро за малките и средните фирми у нас договори Българска банка за развитие. Парите ще дойдат от Черноморската банка за търговия и развитие и са предназначени главно за експортно ориентираните дружества. От кредитите на преференциални условия могат да се възползват дружества с персонал до 250 души и годишен оборот до 43 млн.евро. "С обем от 31 млн. евро новата кредитна линия се явява най-голямото до момента външно финансиране, договаряно от Българската банка за развитие. Този факт, допълнен от добрите ценови условия на линията, дава ясен сигнал за стабилния фундамент на ББР, както и за потенциала й за бъдещо развитие", заяви изпълнителният директор на ББР Асен Ягодин. Само преди няколко дни ББР сключи споразумение за две кредитни линии със Ситибанк. Обшият им размер е 33 млн. евро. Средствата ще бъдат използвани за директно кредитиране на малки и средни предприятия, както и за търговско финансиране, посочиха от ББР.
Източник: Сега (20.09.2011)

Българските държавни железници дължат 200 милиона лева на банки, обяви председателят на управителния съвет на дружеството Владимир Владимиров. Той заяви, че проблем със заема от Световната банка няма, въпреки че той беше отложен. Владимиров обясни, че параметрите са уточнени и компанията е изпълнила условията за първия транш. Финансовото министерство обаче е решило да задържи внасянето на документите за заема. Целта е да бъдат намерени вътрешни резерви в дружеството, за да се намалят средствата, които трябва да задели държавата. До месец компанията ще предложи на финансовото министерство допълнителни мерки, каза Владимиров. Най-голямото решение може да дойде от продажбата на "Товарни превози". Практически ние ще получим средствата, с които можем да се разплатим към банките-кредитори. Няма нито една печеливша почивна станция. Искаме да се освободим от 9 от тях, да ги продадем, в БДЖ да влязат свежи пари и също така да не се трупат загуби.
Източник: econ.bg (03.10.2011)

Пощенска банка получи 7,25 млн. евро кредитна линия от Българска банка за развитие (ББР) за отпускане на заеми на малки и средни предприятия. Сумата е предоставена по кредитната линия, която ББР договори с германската KwF за директно кредитиране на малки и средни предприятия и за предоставяне на кредитни линии на търговски банки за целево финансиране на бизнеса. Максималният размер на заема за едно предприятие ще бъде 3 млн. евро със срок до 9 години. Кредитът ще покрива до 100% от инвестициите и необходимия оборотен капитал, когато той е до 30% от инвестицията.
Източник: Стандарт (05.10.2011)

KfW отпусна още € 25 млн. за фирмите в България Четири търговски банки, избрани след проведен конкурс, ще предоставят 25 млн. евро за целево финансиране на малки и средни предприятия. Средствата са осигурени по кредитна линия договорена от Българска банка за развитие (ББР) с Kreditanstalt fuer Wiederaufbau (KfW). Това е второто споразумение на банката за заем от немската финансова институция. Със средствата ще се кредитират дългосрочни инвестиционни проекти на фирми. Максималният размер на финансиране по тази линия за едно предприятие ще бъде 3 млн. евро със срок на погасяване до 10 години. Кредитите ще покриват до 100% от инвестиционните разходи, както и необходимия оборотен капитал, когато той е до 30% от инвестицията. Българска банка за развитие е единствената държавна банка в страната. Само през последния месец тя привлече от международни финансови институции над 100 млн. евро за кредитиране на българския бизнес.
Източник: Дарик радио (07.10.2011)

Кредитна линия от 5 млн. евро за малки и средни фирми получи Банка Пиреос България от Българската банка за Развитие (ББР). Сумата е предназначена за предоставяне на заеми на малки и средни фирми и e резултат от споразумение между ББР и германската KFW за целево подпомагане на бизнеса. За финансиране може да кандидатства всяка частна компания с инвестиционен проект, като максималният размер на заема е 3 млн. евро, а срокът на кредита е до 9 години. Кредитът покрива до 100% от инвестиционните разходи по проекта и нуждата от оборотни средства до 30% от инвестицията.
Източник: Стандарт (11.10.2011)

Банка Пиреос България получи кредитна линия за 5 млн. евро от Българска банка за развитие (ББР), съобщиха от кредитната институция. Средствата ще се използват за отпускане на заеми на малки и средни фирми и e резултат от подписано споразумение между ББР и германската KfW за целево подпомагане на бизнеса, се посочва още в съобщението на "Пиреос". Ще се финансират дългосрочни инвестиционни проекти. Максималният размер на заема е 3 млн. евро, а срокът за погасяването му е до 9 години. Кредитът покрива до 100% от инвестиционните разходи по проекта и нуждата от оборотни средства до 30% от инвестицията.
Източник: Дневник (11.10.2011)

От общо 31 банкови институции, регистрирани в България, девет банки отчитат загуба за дейността си през първите девет месеца на годината. Най-голяма, в размер на 30.443 млн. лева, е загубата на Алфа банк. Гръцкият клон има добри приходи от лихви – в размер на 91 млн. лв., но натежава обезценката на активи в размер на повече от 38.5 млн. лв. Малко под 6 млн. лв. е загубата на друг гръцки кредитор – Емпорики банк. Негативен също така е резултатът на Българо – американска кредитна банка /- 16.5 млн. лв./, на Инвестбанк /-6.844 млн. лв./, на НЛБ Банка София /- 3.7 млн. лв./, Тексим банк /-1.4 млн. лв./, Ишбанк, Регионална инвестиционна банка и Те Дже Зираат. Най-голямата печалба сред банките на пазар България постигна Уникредит Булбанк: 159 млн. лева. Двуцифрени са печалбите на Банка ДСК /61 млн. лв./, Райфайзенбанк /58.4 млн. лв./, Пиреос банк /47/ Корпоративна търговска банка /45 млн. лв./, Сосиете Женерал /38.64 млн. лв./, Първа инвестиционна банка /29.5 млн. лв./, ОББ /25 млн. лв./, Централна кооперативна банка /около 10 млн. лв/. Прави впечатление, че Българската банка за развитие отчита за първите девет месеца на годината 25.55 млн. лв., като нетният приход от лихви на държавната банка за развитие възлиза на повече от 47 млн. лв. Почти 1 млрд. лева /952 млн. лева/ е стойността на обезценените за първите девет месеца на годината активи от страна на банките в България. Общата им печалба възлиза на 545 млн. лв., а данъчният разход за периода леко надхвърля 60 млн. лв, което води до 484 млн. лв. печалба преди данъци. Резултатът е малко по-добър от този за същия период година по-рано. Активите на най-голямата българска банка Уникредит Булбанк надхвърлят 12 млрд. лева, което обяснява и голямата сума за обезценки, в размер на 125 млн. лева за периода. Повече активи обезцени Обединена българска банка – 143 млн. лв. при балансова стойност малко под 7 млрд. лв., което обяснява сравнително по-ниската печалба на големия кредитор. Първото място по обезценки е за Банка ДСК – над 250 млн. лева при балансова стойност от 8.4 млрд. лв., което говори, че близо 3% от банката са се стопили през последните 9 месеца.
Източник: Дарик радио (03.11.2011)

Международната агенция Фич Рейтингс потвърди кредитните рейтинги на Българска банка за развитие (ББР), съобщават от институцията. Дългосрочният кредитен рейтинг на ББР остава на инвестиционната степен ВВВ- с позитивна перспектива. Агенцията е мотивирала решението си със стабилното финансово състояние на ББР и по-добрите финансови показатели на банката в сравнение със средните за сектора. От Фич Рейтингс са отчели и високото ниво на капиталова адекватност, с която разполага банката – 63%. Оценката на кредитната агенция отразява също така и високата вероятност за подкрепа при необходимост от страна на собственика на ББР – българската държава. В края на септември 2011г. Българска банка за развитие представи приоритетите на новата си тригодишна стратегия. Основният фокус в представената стратегия е насочен към кредитирането на българските малки и средни предприятия, особено тези с експортна и иновативна насоченост. Банката даде сериозна заявка да се превърне в една от водещите финансови институции в България, като по този начин вземе по-активно участие във финансирането на инфраструктурни и инвестиционни сделки с национално значение.
Източник: Дарик радио (24.11.2011)

За първи път тази година има прием на документи по „Натура 2000“ за земеделски земи. По тази мярка са подадени 2472 заявления за допълнителни плащания на стопанства в екологичната зона „Натура 2000“ за 79 хил. ха земя, съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по повод приключване на информационната кампания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се нивата на компенсиране на земеделските стопани по мярка „Плащания по „Натура 2000” за земеделски земи”да достигат 200 евро на хектар годишно в зависимост от прилаганите дейности. Право на субсидия имат стопаните, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и стопанисват минимум 0,3 хектара. Европейското законодателство след 2014 г. предвижда зелените плащания да съставляват 30% от субсидиите в земеделието, както и базовите субсидии на площ да се обвържат и със задължителни екологични дейности. „Ако нашите производители не успеят да се ориентират към опазването на околната среда, има опасност от затруднения при прилагането на селскостопанските политики“, поясни Боянова. В България защитените зони по „Натура 2000“ са 114 за птиците (20,4% от територията на страната) и 228 защитени зони за местообитанията (29,5%). Общото покритие на местата по „Натура 2000“ е 33,8% от територията на страната, едно от най-големите в Европа. Позицията ни по законодателството през новия програмен период на ЕС от 2014 до 2020 г. е да не се обвързват преките плащания със „зелените“, защото спецификата на българските стопанства се различава от другите европейски държави. У нас животновъдните ферми обикновено не притежават земя, а зеленчуковите и овощните градини най-често са разпокъсани на малки парцели. През следващите две години агроминистерството ще организира информационна кампания за насърчаване на фермерите към екоземеделие. Затова сред приоритетите в дейността на ПРСР през 2012 г. ще бъдат помощите за млади фермери с малки и средни животновъдни ферми, които трябва да отговорят на евроизискванията до началото на следващия програмен период. През 2011 г. за първи път ще има субсидии за производителите, които се занимават с агроекология, биоземеделие или животновъдство във високите планински райони, обяви още Боянова. Още от декември фонд „Земеделие“ ще преведе между 30 и 40 млн. евро за агроекология и необлагодетелствани райони. Общо 803 млади фермери ще могат да усвоят ресурс 12 млн. евро по мярката за модернизиране на земеделските стопанства, съобщи още тя. От началото на програмата през 2007 г. до сега са договорени 43,5% от бюджета, като стойността на подписаните договори възлиза на 2,394 млрд. лв. Изплатени са 28% от средствата на стойност над 1,5 млрд. лв. Основен акцент в ПРСР през 2012 г. ще бъдат младите фермери, животновъдите и създаването на гаранционен фонд, който трябва да стартира в началото на 2012 г. към Българската банка за развитие.
Източник: Класа (13.12.2011)

Кредити на стойност 1,4 млрд. лева ще бъдат обезпечени от гаранционния фонд към Програмата за развитие на селските райони. Министърът на земеделието Мирослав Найденов подписа вчера с шефа на Българската банка за развитие (ББР) Асен Ягодин договор за заем в размер на 335 млн. лева, с който ще се създаде фондът. От Европейската комисия очакваме да бъдат възстановени 265 млн. лв. на ББР още в началото на следващата година, а 70 млн. лева е българското съфинансиране уточни министърът. Обезпечението ще е достатъчно за целия финансов ресурс, който може да получим по селската програма за този програмен период. От гаранционния фонд ще се възползват хората, които кандидатстват по най-атрактивните мерки – 121, 122, 123. По тях се изразходват средства за оборудване, за изграждане на предприятия и за горски дейности. Със създаване на фонда ще се реши в голяма степен сериозният проблем с финансиране, с който се сблъскват земеделците. Досега търговските банки бяха рестриктивни към този сектор, припомни министър Найденов. Процедурата по гаранционния фонд е нова и за ЕК, все още се уточнява технически как комисията ще върне европейската част от кредита, каза зам.-министърът на земеделието Светла Боянова, която води основната част от разговорите с Брюксел.
Източник: Монитор (21.12.2011)

Само месец след като парламентът намали праговете за провеждане на обществени поръчки, предстои депутатите да гласуват нови промени в закона, с които отново ще бъдат завишени минималните стойности за задължително провеждане на процедурите по ОП. Според управляващите новата промяна в текста е заради европейска директива. „Беше ясно още като приемахме закона през ноември, че предстоят нови промени. Това не е нещо, което не сме знаели, още повече че това, което променихме тогава, сега не се изменя. Променят се най-вече специалните поръчки, засягащи държавни или частни компании, които работят в системата на сигурността и отбраната“, обясни за „Класа“ Валентин Николов от ГЕРБ. Тези компании задължително ще възлагат чрез обществени поръчки строителство, ако стойността на проекта надхвърля 4 млн. лв. и на доставките и услугите - над 400 хил. лв. без ДДС. Това гласят промените в Закона за обществените поръчки, приети от правителството на заседание от 7.12.2011 г., с които се въвеждат последните промени в европейското законодателство в тази област. Кабинетът предложи още минималните прагове при поръчките в сигурността да се вдигнат с 10% и да се допълнят условията, така че определени поръчки да се запазят за специализирани предприятия. Поръчките в отбраната и сигурността ще се възлагат с ограничена процедура или с договаряне с обявление. Според евродирективата открита процедура не се допуска. Поредните промени предвиждат обществени поръчки да се провеждат при строителство на стойност над 264 хил. лв., а когато мястото на изпълнение е в чужбина, при стойност над 1,65 млн. лв. В сегашния текст на закона бяха заложени съответно 240 хил. лв. и над 1,5 млн. лв. без ДДС. Предстои депутатите да гласуват и прагът за провеждане на обществени поръчки за доставки, услуги и конкурси да се увеличи от 60 хил. лв. до 66 хил. лв., а при място на изпълнение извън страната – от 120 хил. лв. на 132 хил. лв. За доставките и услугите е определен нов праг от 20 до 66 хил. лв. При стойност на строителството от 60 до 264 хил. лв. възложителите няма да бъдат задължени да провеждат процедури за обществени поръчки, но трябва да спазват разпоредбите за подготовка на конкурс за проект. Предвижда се още да отпадне изискването за провеждане на обществена поръчка, както и провеждането на конкурс, при стойност на строителството под 60 хил. лв., а не 45 хил. лв., както беше досега. Обществени поръчки няма да се провеждат при доставки и услуги на стойност под 20 хил. лв. и конкурси на стойност под 66 хил. лева. Не знам дали поредните промени се правят заради европейски препоръки или заради лобистки интереси. Трудно може да се каже, но може би се работи за определен проект и всяка промяна създава допълнителни възможности за маневриране, коментира за „Класа“ Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Той допусна възможността управляващите да се съобразяват с ръста на инфлацията. От работодателската организация упрекнаха управляващите, че се занимават с „кърпежи“ и промени, които създават смут в бизнеса. „Предприемачите дори не могат да следят тези промени, а камо ли да ги изпълняват. Основното нещо в обществените поръчки е да се намали границата, когато може без конкурс да се отдават дейностите. По-важното е да се смени начинът на провеждането им. Всички ние знаем, че средствата се разпределят корупционно“, категоричен бе Данев. Европейските прагове за обществени поръчки са много високи за България, коментира Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той обясни, че под определените прагове не се изискват сложни процедури и така се облекчава процесът за усвояване на средства. От браншовата камара все още не бяха чували за поредните, „скоростни“ промени в Закона за обществените поръчки, но допускат лутането на законотворците като възможност за корупция и манипулация. „Отново се решават конюнктурни въпроси. Не виждам нещо друго да се е променило. Други неща са необходими - все още не са написани правилата, които решават въпроса с корупцията, с непрозрачните и опорочени процедури“, твърди Бойков.
Източник: Класа (21.12.2011)

Българска банка за развитие вече има близо 1/4 от акциите в акционерното дружество със специална инвестиционна цел "Парк". Това стана ясно от съобщение на банката пред Българската фондова борса. Сделката се е реализирала на 22 декември 2011 г., когато Българска банка за развитие е продала на извънрегулиран пазар от името на клиент и пряко е придобила от свое име и за собствена сметка 2 333 257 акции от капитала на "Парк" АДСИЦ при единична цена от 0.15 лв. за акция, или на обща стойност 349 988.55 лв. Преди сключване на сделката "Българска банка за развитие" АД нямаше дялово участие в "Парк" АДСИЦ, а в резултат на сделката дяловото участие на трезора е 24.004% от акциите от капитала на фонда за имоти, което я прави един от водещите акционери.
Източник: Капитал (28.12.2011)