Българската банка за развитие (ББР) се оказа замесена в ТИТАН- ична сделка със собствениците на ЦСКА. Само за няколко месеца към клуба и собствениците му са изтекли близо 24,5 млн. лв. държавна пара. През януари 2011 г. трезорът наля близо 8 млн. лв. в отбора под формата на цесия за дълговете на пет общини към “Титан". Самият собственик на ЦСКА и акционер в “Титан" Димитър Борисов призна, че през януари финансова институция е изкупила дългове на общини към фирмата за събиране на боклук. Той не спомена името, “за да не й прави реклама". Източници на в. “Преса" от ББР потвърждават, че при тях има договор с “Титан" за цесия на дългове на стойност 7,5 млн. лв. Само четири месеца по-късно тези пари явно са се оказали недостатъчни за “Титан” и ЦСКА. През април банката отпуска нов транш - още 17 млн. лв. под формата на кредит. Остатъчната стойност е 15 млн. лв. За обезпечение са използвани имоти и апартаменти, собственост на “Титан интернешънъл". Те са оценени на цена, два пъти по-висока от пазарната. На практика в момента компанията може да ги остави на банката и да спечели двойно повече, отколкото ако ги продаде. Така излиза, че държавните пари, дадени на дружеството, набъбват до 24,5 млн. лв. От трезора коментират, че в цесията няма нищо странно и дългът се обслужва. ББР е създадена с цел да подкрепя малкия и средния бизнес в страната. Освен държавните пари тя разполага и с кредитни линии от други банки, които се отпускат целево за различни нужди на малките фирми. “Титан" по никакъв начин не отговаря на профила на тази банка - нито е малко дружество, нито пък има кредитни линии за спасяване на закъсали футболни клубове. След отпускането на кредита изведнъж се отпушиха и забавените пари в ЦСКА. Което от своя страна означава, че милионите, взети от “Титан”, няма да отидат за поддръжка на машините, за купуване на консумативи, гориво и заплати на служителите по сметосъбирането. А ще се налеят в пробитата каца ЦСКА, която върви към фалит. Въпреки тези аргументи през април 2011 г. ББР рефинансира дългове на “Титан" към други банки на обща стойност 17 млн. лв. От договора за кредит с ББР ясно се вижда, че част от дълговете са на ЦСКА, а други - на “Титан Спорт", дружество от холдинга, което е пряк собственик на футболния клуб. По времето, когато се подписват двата договора, главен изпълнителен директор на ББР е Димитър Димитров. През юли ръководството в банката беше сменено, като на директорския стол седна Асен Ягодин, а Димитров вече не работи там. По-скандалното в случая със заема за рефинансиране, подписан с “Титан" през април, е, че кредитната институция е приела безумно малко обезпечение ББР е оценила на уникално висока стойност имоти на “Титан интернешънъл холдинг", приети като обезпечение. Държавният трезор си е позволил за имот, който струва 100 единици, да отпусне кредит за 200 единици, при положение че другите банки ще дадат максимум 80 единици. Става въпрос за 4 апартамента и 6 подземни паркоместа в комплекс от затворен тип в кв. „Манастирски ливади". Жилищата са със застроена площ 795,5 кв. метра без общите части. Те са заложени през април тази година за сумата от 1199 081 евро. Българската банка за развитие е оценила чистата жилищна площ на 1455 евро на квадратен метър. Цената е абсолютно непостижима в момента и е близо два пъти над пазарните нива в района. Сега в същия комплекс се продава апартамент с офертната цена от 185 000 евро за 176 квадрата чиста площ, или 1051 евро/кв. м.
Източник: Други (04.01.2012)

Делът на чуждестранните банки в България ще продължи да се свива и през 2012 г., което ще продължи трета поредна година. Това сочи прогноза на „Уникредит Булбанк”. Изчисленията на трезора сочат, че през 2009 г. е бил достигнат връх от 80,4% дял на чуждестранните банки от общите активи на системата. През 2010 и 2011 г. понижението е съответно до 80,7 и 77,2 на сто, а към края на тази година се очаква на чуждите банки да се падат 75,2% от всички активи в системата. Това се случва основно заради гръцките банки. На тяхно място позиции печелят както някои български банки така и част от останалите финансови институции с чужди капитали. Друго интересно наблюдение е фактът, че делът на най-големите пет банки в страната следва същия темп на развитие. От 2009 г., когато те са притежавали 58 на сто от всички активи, в края на настоящата година се очаква делът им да падне под 50%. Банковите анализатори очакват, че през 2012 г. ръстът на кредитирането ще се ускори от 1,7 на сто през 2010 и 2011 г. до 3,1%. На този фон ще се наблюдава забавяне на ръста при депозитите – тенденция, която ще имаме за пръв път от 2009 г. насам. Изчисленията сочат, че след 11,7 на сто увеличение на депозитния портфейл на банките през 2011 година, през тази трупането на такива спестявания ще се забави до 8,4 на сто. Като следствие от тези две тенденции съотношението кредити към депозити ще продължи да се свива към около 100%. Към края на годината се очаква то да бъде 100,5%, след като през 2011 година е било 105,8 на сто, а година по-рано – 116,2 на сто. Очакванията за забавяне на ръста на привличането на депозити се дължи на прогнозата, че през втората половина на годината икономиката отново ще започне да расте. При такъв сценарий ще станем свидетели на промяна в настроенията и на фирмите, и на компаниите, ще се редуцира склонността към спестяване и вероятно ще има по-добри възможности за потребление и инвестиции. Банковата система като цяло вероятно ще работи при свити маржове през тази година, прогнозират от „Уникредит Булбанк”.
Източник: Монитор (20.01.2012)

Нови 100 млн. лв. под формата на кредити ще бъдат достъпни за малките и средните предприятия, съобщиха от Българската банка за развитие (ББР). Финансовата институция предвижда кредитната линия да бъде реализирана в партньорство с търговските банки при преференциални спрямо местния пазар условия. Таванът на отпусканите заеми ще бъде 2 млн. лв., като срокът на погасяване е до 5 години при 7% годишна лихва. Предвидени са и по-благоприятни условия за дължимите по кредитите такси и комисиони. Изпълнителният директор на банката Асен Ягодин коментира, че новата програма е поредната стъпка в изпълнение на стратегията, наречена „Хоризонт 2014”. Основен фокус в нея са българските малки и средни предприятия, като стремежът ни е този бизнес сегмент да получи по-лесен и евтин достъп до банково финансиране, обясни той. Възможност да се възползват от кредити по тази програма ще имат фирмите у нас, които отговарят на критериите на Закона за МСП, с изключение на действащите в сектори като хазарт, търговия с оръжие, спекулации с недвижими имоти. В изпълнение на новата си тригодишна стратегия ББР активизира рязко дейността си към малките и средните предприятия. Освен настоящата програма през първото тримесечие на 2012 г. банката планира да стартира и собствена кампания за кредитиране на МСП. В края на март предстои да приключи подготовката и на анонсираната в края на миналата година гаранционна схема по Програмата за развитие на селските райони, по която се очаква да бъдат подсигурени кредити за над 1 млрд. лв. Припомняме, че в началото на годината Асен Ягодин коментира в интервю пред “Класа”, че очаква фондът да заработи активно до средата на април, като дотогава ще бъдат избрани и банките партньори. По думите му средствата ще са достатъчни за финансирането на около 65 на сто от всички проекти, които покриват критериите. За мащабите на България тази кредитна стойност е внушителна, особено като се има предвид ръстът на кредитирането през последните години, обясни Ягодин. По думите му банката за развитие е кредитирала над 4000 компании. За ниския темп на кредитиране от бизнеса упрекват банките с аргумента, че са затегнали твърде много условията. От финансовите институции пък казват, че добре работещият бизнес се чувства несигурен да търси финансиране и да разширява проектите си и реализира нови и най-често пред гишетата за кредити се редят не толкова добре работещи компании.
Източник: Класа (03.02.2012)

Нова програма от 100 млн. за малкия и среден бизнес стартира Българска банка за развитие (ББР). Програмата ще бъде реализирана в партньорство с търговски банки при преференциални условия - сума на кредита до 2 млн. лв., срок до 5 години и лихва до 7% годишно. "Инициативата на ББР е поредна стъпка в изпълнение на новата ни стратегия, наречена "Хоризонт 2014". Стремежът ни е българските малки и средни предприятия да получат по-лесен и евтин достъп до банково финансиране", каза главният изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин. Освен настоящата програма през първото тримесечие на 2012 г. банката ще стартира и собствена кампания за кредитиране на МСП. В края на март предстои да приключи подготовката и на гаранционна схема по Програмата за развитие на селските райони, по която се очаква да бъдат подсигурени кредити за над 1 млрд. лв.
Източник: Стандарт (03.02.2012)

Държавата може да отпусне средства на търговските банки, за да кредитират при преференциални условия, заявиха източници на "Стандарт". Ако правителството се спре на този вариант, ще се налеят пари от Българската банка за развитие към останалите банки в страната. Идеята е с тях да се отпускат заеми за малките и средните предприятия и по този начин да се стимулират бизнесът и икономиката, без фирмите да се задушават с високи лихви. Само преди няколко дни Българската банка за развитие стартира нова програма за малки и средни предприятия на стойност 100 млн. лв. Програмата ще бъде реализирана в партньорство с търговски банки при преференциални условия - сума на кредита до 2 млн. лв., срок до 5 години и лихва до 7% годишно. Три бързи мерки, които да стимулират потреблението, е поискал премиерът Бойко Борисов от финансовия министър Симеон Дянков. "На министър Дянков съм възложил за десетина дни да ми даде три мерки, с които да помогнем на хората, които искат да взимат кредити", каза в събота Борисов по БНТ. Възможните мерки за повишаване на кредитирането и потреблението са няколко. Според запознати не е изключено в близките седмици да се насрочи среща между финансовия министър и представители на банките, на която да се обсъдят лихвените нива. Остава на дневен ред и идеята заплатите да се превеждат само по дебитни карти. Предложението ще бъде обсъдено отново още на следващия Съвет за тристранно сътрудничество. На него ще се коментира и идеята на част от работодателите за въвеждане на общ ПОС терминал за всички банки. Това ще улесни движението на парите. Открит остава и въпросът за намаляване на ДДС като мярка за стимулиране на потреблението.
Източник: Стандарт (06.02.2012)

Срокът за погасяване на заема от "Българска банка за развитие" АД (ББР) за Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) се удължава с три месеца. Това беше решено на изнесеното в Кюстендил заседание на Министерския съвет, съобщи прес службата на кабинета. Министрите одобриха проект на Допълнителното споразумение №1 към договора за държавен заем от ББР. В случая той се отнася за предоставянето на средства на Разплащателната агенция на ДФЗ за изпълнение на гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., посочват от пресцентъра на МС. Заемът е сключен в края на 2011 г. С него се осигуряват 335 милиона лева за изпълнението на съответните схеми. Тогава беше предвидено срокът за погасяването на заема да бъде три месеца от датата на получаването му. Европейската комисия (ЕК) обаче все още не е възстановила средствата на България, с които задължението да се изплати. По тази причина е приет въпросния анекс, с който се предлага удължаване на срока за издължаване с три месеца. От МС подчертават, че изпълнението на гаранционните схеми по ПРСР ще доведе до подобряване на бизнес средата и до по-пълното постигане на целите на програмата. Предвидено е да се увеличи делът на предприятията с достъп до източници на кредитиране, по смисъла на Закона за малки и средни предприятия (ЗМСП). Освен това се цели повишаване доверието на банковите и кредитни институции към кредитоискателите бенефициенти в земеделския сектор.
Източник: Money.bg (21.03.2012)

Шест банки ще финансират със 100 млн. лв. малки и средни компании Българска банка за развитие (ББР) и шест кредитни институции подписаха споразумения за отпускане на 100 млн. лв. заеми на малкия и дребен бизнес. Кредитите, които ще се отпускат от банките на фирмите, ще са с фиксирана лихва максимум до 7% за целия период на заема. Таксите и комисионите няма да са по-високи от 0.5% годишно, размерът на заемите ще е до 2 млн. лв., а срокът на погасяване - до 5 години, съобщи Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. Шестте банки, които подписаха кредитната линия, са Уникредит Булбанк, Societe Generale Експресбанк, Прокредит Банк, МКБ Юнионбанк, Алианц Банк и Общинска банка. До една-две седмици се очаква към кредитната линия да се присъединят още две – Банка ДСК и Райфайзенбанк. Кредитополучателите – малки и средни предприятия, ще кандидатстват за заемите и ще се оценяват по критериите на шестте банки. Те ще определят и обезпеченията. Средствата по кредитните линии ще се усвоят от банките-партньори на два транша от по 50 млн. лв., като до края на тази година средствата трябва да бъдат освен усвоени от банките и отпуснати като кредити на малки и средни фирми. Ако има достатъчно интерес от бизнеса, ББР има готовност да подсигури допълнителен ресурс към линията от 100 млн. лв., като той може да бъде набран и от външните пазари, посочи още Ягодин. По думите му не лихвеният процент и цената на кредита са най-важното, а желанието на фирмите да развиват дейността си и да инвестират. Банкредите се надяват да има достатъчно интерес от страна на малките и средни предприятия за търсене на кредити. Именно липсата на търсене е един от основните проблеми, които банкерите посочват за слабото кредитиране. През септември миналата година пет банки започнаха да отпускат заеми за малкия и среден бизнес по гаранционната схема на JEREMIE, като според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма до края на миналата година са отпуснали кредити за 20 млн. лв., а само за януари тази година - за 50 млн. лв. Общият обем, който банките могат да отпуснат по тази инициатива, е за около 400 млн. евро за три години.
Източник: Капитал (27.03.2012)

Падат лихвите по депозити и заеми Лихвите по депозитите в България са необяснимо високи и вече започнаха да падат. Очакванията са този спад да продължи, каза Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие. Според него не е икономически логично цената на депозитите у нас да е толкова висока (5-6% годишно, б. р.) при положение, че няма друга алтернатива за спестяванията на българите. Имотният пазар и инвестициите на борсата са в пълен застой от доста време. Българската банка за развитие (ББР) предоставя кредитна линия от 100 млн. лв. към 6 търговски банки, заемите ще бъдат отпускани на малките и средните предприятия. Това е най-евтиното финансиране за бизнеса в момента - с годишна лихва от 7% и срок за погасяване до 5 г. Максималният размер на заемите е до 5 млн. лв., таксите и комисионите по тях също са по-ниски от стандартните. Банки партньори по програмата са УниКредит Булбанк, МКБ Юнионбанк, Алианц, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ПроКредит банк. Надявам се със средствата да бъдат създадени нови работни места, а това ще съживи българската икономика, каза Ягодин. Този ресурс може да допринесе и за намаляване на лихвите по кредитите и до по-лесен и евтин достъп до банково финансиране, допълни той. ББР подготвя още два проекта за изгодно финансиране на дребния бизнес. Това са гаранционна схема за 335 млн. лв. по програмата за развитие на селските райони и заеми с преференциални условия за фермерите за над 1 млрд. лв.
Източник: Стандарт (27.03.2012)

Корпоративното кредитиране в България през последните години почти изчезна. А това важи с двойна и тройна сила за малки и средни предприятия. Причините са комплексни - несигурната среда убива желанието на бизнеса да инвестира, а свитата икономическа активност и доходи водят до затегнати кредитни стандарти и предпазливост от страна на банките, които залагат по-високи рискови премии. Един от инструментите на правителството да разбие това статукво е Българска банка за развитие (ББР), която се финансира евтино от международни институции с имплицитната гаранция на държавата и така може да насочи ресурса към набелязани за стимулиране сектори. Практиката обаче показва, че интерес почти няма, дори и към заеми с преференциални условия. Ако пък има проекти, те често са с много ниско качество. През пролетта финансовата институция отпусна и кредитната линия от 100 млн. лв. на шест банки, но и там усвояването върви бавно. Затова и вчера ББР се опита да провокира интереса на бизнеса. Банката обяви, че до края на годината има капацитет да отпуснаe 200 млн. лв. директно за малки и средни фирми. Пари има, проекти - не "ББР разполага с ресурс от близо 200 млн. лв. за финансиране на проекти на малки и средни предприятия в страната до края на 2012 г.", обяви Андрей Генев, член на управителния съвет на банката, на среща с бизнеса във Велико Търново. "Това са част от бюджетните ни цели до края на годината и анонсираме, че имаме капацитет да отпуснем такъв ресурс за малки и средни фирми при наличие на интерес", обясниха от банката за "Капитал Daily". За съжаление обаче и интересът от бизнеса за кредити е много слаб, и качеството на кандидатстващите проекти в повечето случаи също, допълниха ББР. Това се обяснява с факта, че в момента липсва апетит за инвестиции и разширяване на дейността и фирмите, които биха получили кредит предвид доброто си състояние, не желаят да задлъжняват допълнително и са замразили на този етап инвестициите и проектите си. Заради ниското търсене като незадоволително се определя и усвояването на кредитната линия от 100 млн. лв., за отпускането на която през март тази година ББР подписа споразумение с шест кредитни институции. До момента само около една трета от цялата сума е стигнала до крайни клиенти - малки и средни фирми. Така въпреки преференциалните условия, при които се отпускат заемите по тази кредитна линия, оползотворяването й е бавно и слабо, посочиха от банката. Според планираното 100-те млн. лв. трябва да бъдат усвоени до края на тази година. Заемите, които се отпускат от банките на фирмите по тази кредитна линия, са с фиксирана лихва максимум до 7% за целия период на заема. Таксите и комисионите не са по-високи от 0.5% годишно, размерът на заемите е до 2 млн. лв., а срокът на погасяване - до 5 години. Анонсирайки наличието на капацитет за финансиране на малкия и средния бизнес, се опитваме да провокираме интерес за търсене от фирмите, без да се конкурираме с другите банки. Поради това кредитите, които ББР директно отпуска на крайни клиенти, не са с преференциални условия, както ресурса от кредитните линии към банките, обясниха още от Банката за развитие. Все пак, ако в условията й има нещо привлекателно, то това е срокът - до 10 години, а минималната сума на инвестиционния кредит е 250 хил. лв. През септември миналата година ББР договори и привлече три кредитни линии за малки и средни фирми - 36 млн. евро за кредити и гаранции по заеми от Европейския инвестиционен фонд, 31 млн. евро от Черноморската банка за търговия и развитие и 33 млн. евро от Citibank. И други възможности има Още в края на миналата година банкери посочиха като едно от предизвикателствата, с които секторът ще трябва да се справя през 2012 г., именно продажбата на нови кредити заради ниското търсене от страна на бизнеса. Фирмите от своя страна пък се оплакват от тежки условия по кредитите, като освен лихвите посочват като проблем и исканите големи обезпечения. Все пак в последно време банките са доста активни в предлагането на финансиране за малки и средни предприятия с промоционални условия и на пазара има и по-атрактивни възможности. Например през септември миналата година пет банки започнаха да отпускат заеми за малкия и средния бизнес по гаранционната схема на JEREMIE, като голяма част от обезпечението се покрива от програмата. Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма до края на миналата година са били отпуснати кредити за 20 млн. лв., а само за януари тази година - за 50 млн. лв. Общият обем, който банките могат да отпуснат по тази инициатива, е за около 400 млн. евро за три години. Освен ресурса, който ББР има капацитет да отпуска директно като кредитиране, дъщерното й дружество "Национален гаранционен фонд" има готовност да издаде гаранции за 1 млрд. лв. по проекти, одобрени за финансиране по Програмата за развитие на селските райони. Отпускането им ще става чрез банки партньори, които трябва да бъдат определени до ноември тази година. Гаранциите ще могат да покриват до 80% от главницата по кредитите за финансиране на проектите по програмата.
Източник: Капитал (27.06.2012)

Президентът Росен Плевнелиев ще номинира съветничката си Димана Ранкова за член на управителния съвет на БНБ. Това научи „Преса“ от свои източници. Скандалното в случая е, че с решение от 20 септември т.г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси постанови - Ранкова е нарушила правилата по времето, когато беше зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Според Закона за БНБ пък членовете на ръководството на централната банка трябва да имат „високи нравствени качества“. Ранкова обаче е използвала служебното си положение, за да прави търговска реклама. Тя е посетила представяне на приватизацията на 33-процентни дялове от електроразпределителните предприятия Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ в Лондон през декември м. г. Ранкова не е била командирована от тогавашния си началник Стоян Мавродиев. Другото й прегрешение е, че е участвала в процедурата за одобряване на проспект за облигации на Българската банка за развитие. От ноември 2009 до юли 2010 г. Ранкова е член на управителния съвет на банката. Според запознати Плевнелиев ще предложи Ранкова да заеме мястото на Олег Недялков в УС на БНБ. Неговият мандат изтича през декември, а президентът има квота за две свои номинации в управата на централната банка. Това обаче било временно решение. Дамата всъщност се стремяла към поста подуправител, ръководещ „Банков надзор“. Той се заема от Румен Симеонов, но мандатът му свършва през март догодина. За покровители на Ранкова се спрягат вицепремиерът Симеон Дянков и бизнесменът Иво Прокопиев. Паметливи припомнят, че Прокопиев на два пъти кандидатстваше пред БНБ за банков лиценз. Първият бе отказан през 2008 г. Впоследствие той направи и втори опит с австрийската компания Хипо инвестмънт банк. Австрийците обаче се оттеглиха в последния момент и проектът потъна в небитието. Именно „Банков надзор“ преценява дали да даде, или да отнеме лиценза на търговска банка, работеща у нас.
Източник: Преса (24.09.2012)

Земеделските производители ще получат кредити от 1.3 млрд. лв. с преференциални лихви Земеделските производители ще получат кредитен ресурс от 1.3 млрд. лв. с преференциални лихви Това заяви в сутрешния блок на телевизия „България Он Ер” генералният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Асен Ягодин. В последните години земеделският сектор оставаше извън фокуса на финансиращите институции, защото имаше други области с по-висока доходност, като имотния сектор например. Сега обаче банките обръщат повече внимание на специфичните нужди на земеделските производители и пример за това е предстоящото създаване на гаранционната схема на стойност 1.3 млрд. лв, каза Ягодин. 80% от предоставения кредит на земеделските производители ще бъде обезпечен от гаранционния фонд, а останалите 20% ще бъдат покрити от кредитополучателя. Това логично ще доведе и до намаляване на лихвите по кредитите с около 3% на годишна база, обяви банковият експерт. В момента тече конкурс за избор на банките-партньори по проекта, като основен критерии при избора им ще бъдат нивото на предлаганите от тях лихви, но ще се вземат под внимание и други фактори като например сроковете за отпускане на финансирането. По ПРСР има одобрени проекти на стойност около 2 млрд. лв. и вероятно голяма част от техните бенефициенти ще се възползват от гаранционния фонд. Според главния секретар на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров, бенефициентите вече имат опит в процедурите и ще усвоят по-голямата част от предвидените средства. По думите му обаче, основен проблем все още остават мерките за агроекология и биоземеделие, които са тежки и за тях няма достатъчно кандидати.
Източник: Класа (27.09.2012)

Катар депозира 50 млн. долара в Банката за развитие Катар е депозирал 50 млн. долара в полза на България. Сумата е част от обещаните 200 млн. долара за инвестиционни проекти, които бяха договорени през май при посещението на министър-председателя и министър на външните работи на Катар шейх Хамад бин Джасем ал Тани. Това стана ясно косвено от изказване на премиера Бойко Борисов в четвъртък по повод американските инвеститори за АЕЦ "Белене": "На Дянков съм казал, че в момента, в който ми се обади, че имаме 200 млн. долара или евро депозит, както днес катарците бяха любезни да преведат техните, тогава ги докарайте при мен." По информация на "Капитал Daily" парите са депозирани в Българската банка за развитие, а изпълнителният й директор Асен Ягодин потвърди това. По думите му все още няма конкретна схема за тяхното ползване. Вариантите са различни - за финансиране чрез кредитни линии или като тяхна разполагаемост за инвестиции в местни проекти, които представляват интерес за тях. "Какъвто и да е начинът на оползотворяването им, най-важното е, че тези пари ще влязат в българската икономика и първата крачка вече е направена", посочи Асен Ягодин. През май, когато парите бяха договорени, арабската държава обяви интереси в областта на туризма, земеделието, недвижимите имоти, здравеопазването и инфраструктурните обекти. Един от най-мащабните проекти обаче се очертава да е скоростният път Русе – Свиленград. В него трябваше да участва и Турция, която обаче преди дни се отказа, макар и неофициално. "Колегите от Турция се оттеглят, защото на този етап не намират достатъчно интерес, за да се включат в този процес", коментира тогава регионалният министър Лиляна Павлова. След излизането на турската страна работата продължава от страна на България и Катар. Очаква се до края на септември да са готови предпроектните проучвания за трасето. Успоредно с това се подготвя и меморандум, който ще бъде подписан от двете страни и ще регламентира участието им в строежа. На базата на този документ ще бъде създадена и проектна компания за изпълнението му. Прогнозната стойност на трасето е 1.5 млрд. евро. Плановете са то да бъде изградено на базата на публично-частно партньорство.
Източник: Капитал (28.09.2012)

Облигационери на "Български пощи" искат промяна на обезпеченията Кредитори на "Български пощи" са поискали допълнително обезпечение за емисията облигации на компанията. Това стана ясно от покана за общо събрание на облигационерите, свикано от банката довереник Райфайзенбанк за 6 декември. Допълнително обезпечение е поискала ИНГ банк - София, която е един от облигационерите. Молбата е то да се запази, докато книжата бъдат погасени изцяло. Едно от досегашните обезпечения обаче ще отпадне – ипотека върху имот на "Български пощи", гласи друга точка в дневния ред. Ако това предложение бъде гласувано, заложеният имот ще може свободно да бъде продаван, каквото е желанието на пощите, става ясно от поканата. Официално няма повече информация кой точно е имотът и какво ще бъде допълнителното обезпечение, което се иска от ИНГ банк. По неофициална информация ИНГ банк е поискала допълнителното обезпечение на книжата да бъде залог върху приходи от продажби на имоти. Той ще бъде учреден върху специална сметка, в която до края на годината трябва да се внасят поне 10% от приходите. От следващата година се планира в нея да влизат поне половината от тях. Това ще се прави, докато по сметката не се натрупа сума, достатъчна за покриване на поне две вноски от главницата, показват допълнителни материали към поканата, изпратена до кредиторите. Първите две плащания по главницата на емисията ще са през месеците май и август следващата година, като общата им сума е 2.5 млн. евро. Според материалите, които все още не са публикувани в Търговския регистър, предложеното отпадане на ипотека е върху недвижим имот в София, който "Български пощи" ще може да продаде. От държавната компания не пожелаха да коментират предложенията на облигационерите, като обясниха, че скоро материалите трябва да бъдат публикувани в Търговския регистър. Кредитор, който не пожела да бъде цитиран, обясни, че става въпрос за имот, чиято пазарна оценка е близо 8 млн. евро. В доклада на "Райфайзен" от началото на ноември има описани три имота в София, ипотекирани заради дълговите книжа. С оценка от 7.9 млн. лв. е дворно място със сграда в груб строеж до Централна гара. Най-големият ипотекиран имот се намира в кв. "Враждебна" - оценен на 9.7 млн. лв., с площ от над 25 дка. Най-малкият е административна сграда в "Студентски град" за 6.5 млн. лв. Последната им оценка е направена на 12 юли, като тя е леко понижена спрямо тази от януари. Все още не е ясно дали пощите имат сериозен кандидат за покупка на някой от имотите. За привличане на допълнителни приходи през октомври миналата година правителството разреши на компанията да продаде част от ненужните си имоти. С това трябва да бъдат спестени и разходи по поддръжката им. В началото на годината обаче транспортният министър Ивайло Московски предупреди, че продажбата на имоти е само временно решение и не може да се използва за стабилизиране на дружеството. За деветмесечието "Български пощи" има 97.9 млн. лв. общи приходи, с 6.3% спад на годишна база. Загубата им се е увеличила с 44% до 9.1 млн. лв. Държавното дружество "Български пощи" има емисия облигации от 15 млн. евро, чийто падеж изтича през февруари 2014 г. Досега дружеството не е имало проблеми със закъснели плащания, като последното лихвено беше преди седмица, също погасено навреме. Освен леко закъснение при подаването на информация към Райфайзенбанк в последния доклад на довереника няма данни пощите да не са изпълнили някой от ангажиментите, които имат по облигациите. В края на май облигационерите одобриха промяна на част от изискванията по емисията – до края на март 2013 г. компанията няма да има задължение да покрива определени съотношения между дълг и печалба преди данъци и амортизации. За това време "Български пощи" ще плаща по-висока лихва – с 0.25 процентни пункта, но няма задължение да плаща еднократна такса от 10 хил. лв. на Райфайзенбанк. След повишението лихвата е 3-месечен Eurobor с 3.88% надбавка.
Източник: Капитал (16.11.2012)

По-ниски лихви и за най-малките предприемачи По-ниски лихвени нива по заеми за микропредприятия, старт на гаранционната схема за земеделски производители от началото на следващата година, усвояване на 100 млн. лв. кредитна линия до края на годината. Това планира Българската банка за развитие (ББР). Целта на институцията е да раздвижи малкия бизнес и кредитирането за него. Кредитите за микропредприятия, отпускани от Микрофинансираща институция "Джобс" (МФД), ще са с лихви под 10% през следващата година. Дружеството, което е собственост на Българската банка за развитие (ББР), ще намали лихвите с около 2 процентни пункта и за нови, и за съществуващи кредитополучатели, съобщи Илия Караниколов, председател на съвета на директорите на МФД. В момента лихвените нива са от 11.5% до 13.7% за инвестиционни кредити, оборотни средства и лизинг в зависимост от рисковия профил на клиента. Това са трите форми на финансиране, които микрофинансиращата институция предлага. За една година - от създаването й, институцията е финансирала близо 200 микропредприятия. Общият размер на отпуснатите средства е над 5 млн. лв. За следващите две години - до края на 2014 г., компанията планира да предостави финансиране на над 600 малки фирми за общо над 20 млн. лв. МФИ "Джобс" е създадена като наследник на проекта JOBS – заетост чрез подкрепа на бизнеса, управляван от Министерството на труда и социалната политика и Програмата за развитие на ООН. Основната дейност на компанията е финансиране на микрофирмите в България, които страдат от силно ограничен достъп до кредитен ресурс, посочи Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. През май тази година банката е увеличила капитала на МФД с над 3 млн. лв. за развитие на дейността й. Компанията има сключена кредитна линия за 6 млн. евро с Европейския инвестиционен фонд, а ББР е осигурила още 2 млн. евро, така че да разполага с 8 млн. евро ресурс, предназначен за микропредприятия. Надяваме се през следващата година МФД да има възможност за участие в гаранционни схеми, като по този начин ще се даде възможност за по-ниска цена на кредитите за микропредприятията, посочи още Караниколов. Заемите и лизинговото финансиране, които дружеството отпуска, са с размер до 25 000 евро или левовата им равностойност. Срокът им е от 12 до 60 месеца (24 месеца за оборотни кредити). От началото на следващата година да започне финансирането на земеделски производители по гаранционната схема с Министерството на земеделието и горите (МЗГ) и Националния гаранционен фонд към ББР, очакват от банката. Схемата осигурява 80% покритие от стойността на отпуснатия кредит. По думите на Асен Ягодин до края на този месец или началото на следващия ще приключи одобрението на банките, които ще кредитират по тази програма. Кандидатствали са 17 кредитни институции. Надяваме се чрез тази схема одобрените вече проекти, които според данни на МЗГ са за около 1.6 млрд. лв., да получат реализация, като е логично предвид, че има 80% гаранционно покритие по заемите, две трети от средствата за финансиране на проектите да се осигурят именно от кредитиране, каза още Ягодин. Наличието на гаранция по кредитите би трябвало да доведе и до по-ниска цена на заемите. Според Асен Ягодин при използване на схемите от Националния гаранционен фонд към ББР лихвите са с около 1.5-2 процентни пункта по-ниски от средните за пазара заради гаранцията срещу загуба от неплащане. Той посочи още, че заради неблагоприятната икономическа обстановка усвояването на средствата от кредитната линия от 100 млн. лв., които ББР отпусна на банките за кредитиране на малки и средни предприятия през пролетта, е по-бавно. Прогнозите са били до лятото средствата да бъдат усвоени, но ревизираните очаквания сега са за края на тази година. Усвояването на средства по кредитни линии или гаранционни схеми е проблем като цяло в банковия сектор заради намаленото търсене от бизнеса, а и по-ниския кредитен апетит от страна на банките. Преди месец влязоха в сила нови условия по гаранционната схема JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд и пет банки, които отпускат заемите по тази инициатива. Предоговарянето на условията с включване и на оборотни заеми освен на инвестиционни и удължаване срока на инвестиционните от 6 на 10 години се е наложило именно поради липсата на търсене на финансиране в сегашната ситуация на икономическа нестабилност.
Източник: Капитал (23.11.2012)