Кредитори искат фалит на БДЖ Пет банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд. Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Става дума за т.нар. втори облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Новината бе потвърдена от високопоставени източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Просроченият кредит е договорен с банков синдикат, в който влизат 4 чуждестранни банки и една българска. Това са френските БНП Париба и "Сосиете Женерал", австрийската "Кредитанщалт" и белгийската "Дексиа". Около 15 процента от общата сума на кредита са отпуснати от българската Първа инвестиционна банка (ПИБ). Съвсем наскоро същият трезор подаде документи за участие в приватизационната процедура за "БДЖ-Товарни превози", която се очаква да приключи през март т.г. Експертите в областта на жп транспорта бяха доста изненадани за подбудите на ПИБ да се включи в състезанието и прогнозираха, че едва ли става дума за сериозен интерес. Внасянето на съдебния иск в Лондон обаче по-скоро е довод в обратната посока. Завеждането на делото е истински шок за БДЖ, тъй като обезпечение по облигационния заем са 1500 вагона на продаваната "БДЖ-Товарни превози". Точно те са в най-добро техническо състояние и без тях на практика в дружеството остават само вагони за ремонт. "На банките просто им писна от номера. Не можеш да очакваш нещо различно, след като три години не плащаш и дори не им вдигаш телефона, когато питат защо ги няма парите", обясни източник от транспортното министерство. Според Владимир Владимиров обаче целта на подадения иск не е обявяването на компанията във фалит, а банките просто искат да получат гаранции, че ще си получат парите. Ако искат несъстоятелност, трябва да предявят претенциите си към български съд, добави шефът на борда на "БДЖ Холдинг". На това мнение били юридическите екипи както на жп превозвача, така и на транспортното министерство. БДЖ спря да плаща вноските към облигационерите през последните три години и вече се е натрупало забавяне от 32 милиона евро. Сега предстои нов тур от преговори с кредиторите на жп компанията. Целта им е БДЖ да получи нова отсрочка поне до продажбата на фирмата за товарни превози. В петък основната банкова сметка на "БДЖ-Пътнически превози" е запорирана, съобщиха източници от компанията. Причината за това е друг иск - този път наложен от германската държавна банка "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (Ка Еф Ве). Финансовата институция отпусна парите за закупуването на електрическите и дизеловите мотриси "Дезиро" от "Сименс". В момента те обслужват повече от една трета от влаковете в България. Така БДЖ са в ситуацията на кръстосан огън. Всички големи кредитори искат да получат необслужваните заеми и да не калкулират загуби при обявяване в несъстоятелност на държавния жп превозвач. За такъв сценарий се говори отдавна, а проектопромените в Закона за железопътния транспорт, с които на Национална компания "Железопътна инфраструктура" се дава правото да извършва и транспортна услуга, наляха допълнителни страхове сред кредиторите. При фалит парите със сигурност няма да стигнат за всички кредити, чиято обща стойност е над 720 милиона лева. "Запорирана е една от сметките. Искът не е на голяма стойност и се надявам да се споразумеем", обяви Владимиров. За разлика от облигационния заем БДЖ все пак частично обслужва кредита към Ка Еф Ве. Погасяваните около 20 млн. лв. на година обаче не покриват изцяло договорените вноски и търпението на германците явно се е изчерпало. Темата за банковия кредит досега бе обсъждана на няколко срещи между премиера Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел. Държавата едва ли ще получи висока цена от продажбата на "БДЖ-Товарни превози", коментират експерти от железопътния сектор. В момента тече втори опит за продажбата на предприятието, след като първата процедура се провали заради липсата на задоволителен инвеститорски интерес. На пръв поглед сега шансовете за сключване на сделка са значително по-добри. Документи за участие подадоха четири компании. Три от тях са финансови инвеститори. Това са ПИБ, братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез новорегистрираната компания "Бългериан карго експрес" и австрийската консултантска компания "Донау финанц", която не е ясно за кого работи. Единственият стратегически инвеститор, заявил интерес, е румънската "Груп Феровиар Ромън". Дружеството притежава най-големия частен жп превозвач у нас "Българска железопътна компания". Според жп експертите основният проблем пред сделката е, че през миналата година приходите на "БДЖ-Товарни превози" намаляха с почти 30 процента. От друга страна дълговете на компанията се увеличиха. При първия опит за продажба те бяха 104 млн. лева, а към момента вече са около 120 милиона лева.
Източник: Труд (05.02.2013)

Българска банка за развитие продава седеметажен хотел до Лъвов мост в София. Обектът е от категория 3 звезди и е собственост на "Лайт хотелс". РЗП е 1897 кв.м, като в нея има ресторант, два бара, две зали, фитнес и сауна.
Източник: Преса (05.02.2013)

ББР намали лихвата по кредитите за дребните фирми Микрофинансираща институция ДЖОБС /МФИ ДЖОБС/ - част от групата на Българската банка за развитие (ББР), намали лихвения процент с 0,5 базисни пункта, считано от 1 февруари 2013 година. Това съобщи пресцентърът на ББР. Намалението на лихвените нива е част от обявената в края на миналата година стратегия на дружеството за 2013 г. за предоставяне на финансиране на микро- и малки предприятия при по-добри лихвени условия. Промяната е в сила не само за нови кредити и лизинги, а и за всички финансирани до момента близо 200 проекта на микро компании на обща стойност над 5 млн. лева. МФИ ДЖОБС отпуска кредити и лизинг до 50 000 лева за покупка на техника, финансиране на инвестиционни проекти, както и заеми за оборотни средства. Срокът за погасяване на инвестиционното финансиране е до пет години, а на оборотните кредити - до две години. Погасителните вноски и гратисният период се договарят според индивидуалните нужди и прогнози за паричните потоци на всяка фирма. МФИ ДЖОБС планира до края на 2014 г. да предостави финансиране на над 600 микро- и малки фирми в общ размер над 20 млн. лева. Институцията разполага с три офиса и с близо 40 посредници на територията на цялата страна. Документите за кандидатстване за финансиране са поместени в интернет на адрес www.mfi.bg.
Източник: Дума (20.03.2013)

Съветник на Симеон Дянков напуска Банката за развитие Министерство на финансите смени председателя на надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) и намали състава на управителния съвет от петима на трима членове. Това е станало в понеделник на проведено извънредното общо събрание на акционерите на банката, в която държавата държи 99.99%. В прессъобщения институцията и министерството принципал съобщават, че председателят на надзора Доротея Пандова е освободена по нейна молба, а на мястото й е назначн Стефан Белчев, ръководещ дирекция "Вътрешен одит" в Министерството на финансите. Със сигурност поста на председател на управителния съвет запазва главният изпълнителен директор Асен Ягодин, но не се казва кои членове са били освободени и дали за другите две места е имало промени. От Министерството на финансите, както и от самата банка отказаха да посочат имената на освободените членове на управата, както и дали има промени в останалите двама членове, след като е ясно, че председателят не е сменен. Доротея Пандова беше съветник на бившия вече финансов министър Симеон Дянков и като доверено негово лице получи назначението си в надзора на банката за развитие. Самото извънредно общо събрание пък бе свикано на 22 февруари, което е два дни след правителствената оставка и четири дни след освобождаването на Симеон Дянков като финансов министър. Така оттеглянето на Доротея Пандова, макар и по нейна молба, може да се разглежда като последствие от смяната на финансовия министър. Самата банка, макар и да е търговско дружество, има по-специален статут и се приема като инструмент на държавата по прилагане на различни видове политики. При кабинета "Сакскобургготски" тя кредитираше новосъздадени фирми и микропредприятия. През есента на 2008 г. капиталът й беше увеличен със средства от фискалния резерв, които после банката преотдаде на търговски банки, за да се запази банковото кредитиране в условията на започващата криза и повишена външна несигурност. В сайта на институцията е записано, че те участва в прилагането на "държавната политика в българската икономика, като основен фокус на банката са местните малки и средни предприятия, проектното финансиране на експортно ориентирани компании, както и инвестиционното банкиране на публични проекти с национално значение". Освен това обаче банката участва и в специфични операции, като разплащането на просрочени задължения от държавата към частния бизнес. През 2010 г. именно ББР изкупуваше със седем процента отстъпка вземания на частни компании, които са издали фактури за изпълнени обществени поръчки, но след това се наложи да чакат за парите си заради преследването на нисък касов дефицит в държавния бюджет. Освен персоналните промени в управата и надзора на банката уставът й също е бил променен. В прессъобщенията се казва, че редакциите прецизират основни текстове, касаещи основната дейност на банката и функционирането на одитния й комитет. "Промените в устава на банката са напълно технически с цел той да се приведе в най-актуализиран вид. Няма промяна, която да е свързана с фокуса на дейност на банката, с основните й цели и посока на работа", уточни Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР.
Източник: Капитал (26.03.2013)

Управителният съвет на Банката за развитие намалява от петима на трима души На проведено извънредно Общо събрание на държавната „Българската банка за развитие“ (ББР) АД - поканата за което беше изпратена на 22 февруари 2013 г. - бяха направени промени в устава на банката. С тях се прецизират текстове относно основната дейност на банката и функционирането на одитния комитет. С цел оптимизиране на дейността на ББР, беше решено броят на членовете на Управителния съвет да се намали от петима на трима души. Промените са съгласувани с Българската народна банка, уточняват от ББР. Общото събрание направи промени и в Надзорния съвет на банката, като освободи като член и председател по нейна молба Доротея Пандова. На нейно място беше избран Стефан Белчев, директор на дирекция „Вътрешен одит“. Промените ще влязат в сила след вписването им в Търговския регистър. Министърът на финансите упражнява правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие, а акционерният й дял е 99,995% от капитала на финансовата институция.
Източник: Класа (26.03.2013)

Броят на членовете на Управителния съвет на Българската банка за развитие да се намали от петима на трима, беше решено на проведеното вчера извънредно Общо събрание на акционерите. Общото събрание направи промени и в Надзорния съвет на банката, като освободи като член и председател по нейна молба Доротея Пандова. На нейно място е избран Стефан Белчев, директор на дирекция "Вътрешен одит" в Министерството на финансите.
Източник: Стандарт (26.03.2013)

Липсата на готовност на България да предложи готови проекти, с които да привлече инвестиции от Катар, е оказала отражение върху желанието на властите в Доха да правят бизнес у нас. "Катар холдинг", който е под шапката на държавния инвестиционен фонд "Катар Инвестмънт Ауторити", е депозирал в Българската банка за развитие едва 50 милиона от обещаните 200 милиона долара. Това е станало на 29 септември м.г., съобщиха от финансовото министерство пред "Сега". Милионите долари трябваше да демонстрират сериозните намерения на Катар да прави бизнес в България. Те бяха обещани от катарския министър-председател шейх Хамад бин Джасим Ал-Тани след среща с бившия премиер Бойко Борисов в средата на май м.г. Тогава бе обявено, че парите ще отидат в селското стопанство, туризма, здравеопазването. До този момент обаче от "Катар холдинг" не са посочили по какъв начин ще се използват сумите. "Няма конкретни планове за тези средства. До момента няма представено от страна на "Катар холдинг" предложение за инвестиционна стратегия", обясниха от Министерството на финансите. Парите са били оставени на срочен депозит в банката за развитие. Срокът на последния тримесечен депозит изтича на 27 юни. В същото време данните на БНБ за миналата година показват, че катарските инвестиции в България са нула лева. Мълчанието на властите в Доха може да се обясни с липсата на готовност на България да предложи готови проекти. Първоначално на катарската страна беше предложено да строи магистрала от Свиленград до Русе. По-късно обаче проектът беше преработен в скоростен път, а за участие в него беше поканена Турция. След няколко срещи на работни групи Анкара се отказа от участие в строежа, въпреки че тя е най-заинтересувана от него заради преминаващите през България гастарбайтери. Проектната компания за пътя пък така и не се създаде. България предложи на Катар да участва и в изграждането на магистрала "Черно море", след като преди това вече беше решила, че това ще е скоростен път. Същото се случи и с летището в Балчик. То беше представено като възможен инвестиционен проект на катарската страна, но транспортното министерство така и не се реши да го извади от активите на летище София. - Скандал - Катарските милиони бяха обещани след поредица от срещи между двете правителства. Първата от тях ще се запомни със скандала, който предизвика липсата на каквито и да било местни фирми на организирания бизнес форум. Това бе поводът Борисов да поиска оставката на икономическия министър Трайчо Трайков. По-късно се оказа, че цялото правителство и чиновниците от външното министерство, които е трябвало да подготвят визитата, са ходили на плаж. За да прикрият гафа на МВнР, от кабинета "Борисов" набързо договориха нова среща, но вече в България.
Източник: Сега (01.04.2013)

Трима нови членове има управата на Асоциацията на банките в България (АББ). Поради изтичане на втори мандат, след който нямат право да заемат позиция в Управителния съвет, са освободени заместник-председателят на АББ Асен Ягодин, който е главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие, и Илиан Зафиров - член на УС и изпълнителен директор на Корпоративна банка. По свое желание УС напуска Доротея Николова, изпълнителен директор на Банка ДСК. На мястото на Асен Ягодин е избрана Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК. Останалите нови членове на УС на АББ са Светослав Гаврийски, шеф на Алианц банк България, и Георги Константинов, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (04.04.2013)

Дъщерното дружество на Българска банка за развитие – Национален гаранционен фонд (НГФ) обяви втора обществена поръчка за избор на банки-партньори за изпълнение на гаранционна схема по Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Целта е да се изберат финансови институции, които да получат гаранционни лимити на обща стойност от 543.5 млн.лв., като по този начин се улесни отпускането на кредити по три от мерките по програмата. Гаранционната схема ще покрива част от риска по кредити, отпуснати за осъществяване на проекти, одобрени за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. При първата процедура по тази инициатива бяха избрани 8 търговски банки, между които бяха разпределени гаранционни лимити за 606 млн. лв. От средата на февруари стартира и издаването на гаранциите, като до момента вече са одобрени 30 кредита при среден лихвен процент от 6.85%.
Източник: profit.bg (08.04.2013)

Българска банка за развитие намали броя на членовете на Управителен и Надзорен съвет, сочи справка на Profit.bg. Банката вече се представлява от Асен Ягодин и Илия Караниколов, докато до този момент в институцията имаше и трети управител – Владимир Гюлев. Управителният съвет вече е тричленен, като се формира от Асен Ягодин, Илия Караниколов и Христо Карамфилов. От досегашните членове на УС са заличени Андрей Генев и Владимир Гюлев. Надзорният съвет пък към момента се състои от Стефан Белчев, Диана Драгнева и Румен Порожанов, като заличена е Доротея Иванова Пандова – Гаргова.
Източник: profit.bg (15.04.2013)

Промени във висшия мениджмънт на Д банк Промени в управлението на "Търговска банка Д" (преди Демирбанк) разнообразяват видимо притихналия в кризата живот в банковия сектор. Консервативността и дискретността са присъщи за сектора, който се придържа към принципа колкото по-малко новини около него, толкова по-добре, а сега, в кризата, повече от когато и да било. Двама от изпълнителните директори на банката, единият от които е бил и председател на управителния съвет, са освободени от заеманите от тях постове от началото на април. Това са Радка Никодимова и Пламен Петров, който освен изпълнителен директор е бил и председател на УС. Според двама независими един от друг източници на "Капитал Daily" от банката е освободен и финансистът Стоян Александров. Той заема поста председател на надзорния съвет на кредитната институция. Потърсен за коментар, Стоян Александров обаче заяви пред "Капитал Daily", че няма информация да е освободен от поста. Той потвърди освобождаването на Радка Никодимова и Пламен Петров от банката, считано от 1 април. Имената им вече не фигурират в състава на управителния съвет на Д банк както в интернет страницата й, така и в Търговския регистър. Като председател на надзора на банката и на двете места стои името на Стоян Александров. В момента в управителния съвет на Д банк като изпълнителни директори са посочени Ангел Геков и Гергана Беремска-Караджова, която до началото на този месец беше само член на оперативния мениджмънт. "Банков надзор" на БНБ е издал разрешение на Беремска за изпълнителен директор с дата 1 април тази година, става ясно от регистъра на одобренията на централната банка по Закона за кредитните институции. Третият член на управителния съвет на банката е Румен Петров. Преди да отиде в Д банк, Ангел Геков беше изпълнителен директор в Българската банка за развитие (ББР) заедно с Димитър Димитров и Сашо Чакалски (сега в Общинска банка). Геков беше в ББР до средата на април на 2011 г., а от юли същата година стана изпълнителен директор на Д банк. Той работи в банковия сектор от 1991 г. в областта на корпоративното банкиране. Бил е началник на управление "Кредитиране" в Уникредит Булбанк, изпълнителен директор на тогавашната Росексимбанк (после ДЗИ банк, сега вече част от Пощенска банка), Общинска банка и ББР. В Д банк също отговаря за корпоративното кредитиране. "Търговска банка Д" е една от малките кредитни институции в банковия сектор. Според размера на активите й - 743.1 млн. лв., е двайста по големина, или с пазарен дял от 0.9% в банковата система. Кредитният й портфейл общо за корпоративни клиенти (284 млн. лв.) и за домакинства (31.2 млн. лв.) към края на миналата година по данни от отчета й в БНБ е 314.8 млн. лв., или само 0.6% пазарен дял в кредитирането в сектора. Банката е 100% собственост на турския бизнесмен Фуат Гювен, който развива бизнес в различни сектори в България, Турция и Русия. През лятото на миналата година се заговори за възможността Д банк да влезе като собственик във футболния клуб ЦСКА. До есента на 2006 г. тя беше поделение в България на турската Демирбанк, която беше национализирана заради проблеми и поделенията й бяха продадени.
Източник: Капитал (16.04.2013)

Над 100 български фирми от хранително-вкусовата промишленост и земеделието получиха безплатни консултации за развитие и финансиране на бизнеса си от Българска банка за развитие. Експерти на банката участваха в среща изложение, чиято цел беше да даде възможност на българските малки и средни производители да представят продуктите си пред големите търговски вериги. Събитието бе по инициатива на Министерство на икономиката и се проведе в събота в панаирния град в Пловдив. "Вратите на ББР са отворени и всички малки и средни предприятия могат да кандидатстват за финансиране. Разполагаме с достатъчно ресурс, за да подпомогнем българския бизнес", каза главният изпълнителен директор на банката Асен Ягодин. В рамките на инициативата си "Партньори" ББР дава консултации и финансиране при преференциални условия на членовете на 32 браншови и регионални организации. Чрез "Партньори" банката може да отпусне кредити на обща стойност 150 млн. лв. Максималният размер на заемите е до 3 млн. лв., а срокът е до 10 г. Наскоро ББР намали лихвите по заемите с до 1,5%. Оборотно финансиране се дава при лихва от 6% до 7%, а инвестиционните кредити се отпускат с лихви от 7% до 7,5%.
Източник: Стандарт (23.04.2013)

Банката за развитие с нова кредитна линия от 20 млн. евро за малкия бизнес Българска банка за развитие (ББР) получи 20 млн. евро от Международната инвестиционна банка (МИБ) за финансиране на малки и средни предприятия в България. Споразумението беше подписано в Москва от председателя на Управителния съвет на МИБ Николай Косов и от главния изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин, съобщиха от финансовата институция. Средствата се предоставят за срок от 7 години и могат да бъдат използвани както за директно кредитиране на бенефициенти, така и за финансиране на програми за подкрепа на българския бизнес, реализирани с кредитни линии от търговски банки. ББР е договорила линия при много благоприятни условия, уточняват оттам. Кредитът, който МИБ предоставя на Българска банка за развитие, е първият одобрен за България в рамките на новата кредитна политика на Международната банка. През ноември 2012 г. Съветът на МИБ одобри новата си стратегия, която е насочена към подобряване на партньорството с банките за развитие на страните-членки на Международната инвестиционна банка.
Източник: Класа (29.04.2013)

“Тракия” готова до края на юни Магистрала "Тракия" ще е готова до края на юни. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. Срокът, който е зададен на строителя, е 15 юни, като той може да бъде удължен с още две седмици при непредвидени обстоятелства, обясни тя. Захариева изрази притеснения относно изграждането на отсечката между Димитровград и Харманли. Ако изпълнителят не се мобилизира, ще прекратим договора с всички неустойки, които са 25 млн. лв., допълни Захариева. Магистралата обаче ще бъде построена и няма да бъдат загубени евросредства от проекта, категорична бе тя.
Източник: Стандарт (29.04.2013)

Две български банки с ръст на активите си с над 1 млрд. лв. Две от 30-те банки, опериращи в страната ни, бележат ръст на управляваните активи с повече от 1 млрд. лв. за 12 месеца - от 1 април 2012 г. до 31 март 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Лидер по този показател е Корпоративна търговска банка, следвана от Алфа Банк, добавили съответно 2.07 млрд. лв. и 1.69 млрд. лв. активи за периода. В челото са още Първа Инвестиционна Банка, Уникредит Булбанк и SG Експресбанк, докато ръст от над 100 млн. лв. се наблюдава още при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк, Инвестбанк и Интернешънъл Асет Банк. 12 от 30-те банки понижиха управляваните активи за периода, като най-голям спад е отчетен при Българска банка за развитие, Райфайзенбанк, Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи), ИНГ Банк и МКБ Юнионбанк. Към 31 март 2013 г. активите на банковата ни система са 83.4 млрд. лв., което е с 5.6 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Най-големите банки в страната по размер на активите си са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа Инвестиционна Банка, ОББ и Корпоративна Търговска Банка. В топ 10 попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, Алфа Банк, SG Експресбанк и ЦКБ.
Източник: profit.bg (09.05.2013)

Унгария си подсигурява бизнес у нас с кредити за € 10 млн. Българска банка за развитие (ББР) договори 10 млн. евро кредитна линия от унгарската Ексимбанк. Договорът беше подписан днес от главния изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин и изпълнителния директор на банката Илия Караниколов и от страна на Ексимбанк от главния и зам.-главния изпълнителни директори Роланд Натран и Виктор Наги. Споразумението беше парафирано в присъствието на Н. Пр. г-н Андраш Клейн, извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария в България. Средствата от линията ще се използват за финансиране на унгарски проекти и внос на унгарски стоки в България. Те се предоставят за срок от 2 до 5 години. От финансовия ресурс могат да се възползват фирми в секторите земеделие, екология, здравеопазване, енергия, транспорт и комунални услуги. Сключването на тази кредитна линия ще допринесе за задълбочаване на сътрудничеството и положителните икономически и финансови резултати и за двете страни. С подписването на споразумението Българска банка за развитие разшири мрежата от международни партньори, с които работи и договори възможност за използване на още един нов източник за финансиране на МСП в България. Това е второто кредитно споразумение с международен външен кредитор, което ББР подписва от началото на 2013 г.
Източник: Дарик радио (30.05.2013)

Джобс стига по-близо до бизнеса с офиси из страната Микрофинансираща институция ДЖОБС (МФИ ДЖОБС), дъщерно дружество на Българска банка за развитие, разширява мрежата си от офиси през юни. От 12 юни микро и малките фирми в Пловдив ще могат да ползват финансовите продукти на новия офис на институцията. Представителството в града под тепата се намира на ул. „Тодор Каблешков”18. До края на месеца МФИ ДЖОБС предвижда откриване на още два офиса от бизнес мрежата си в Бургас и Плевен. До момента МФИ ДЖОБС разполагаше с бизнес мрежа от близо 40 посредници на територията на цялата страна, както и с три собствени офиса – в София, в Шумен и в Нова Загора. Бизнес мрежата от посредници е изградена в по-малки населени места, в които има по-труден достъп до финансиране за най-малките фирми. МФИ ДЖОБС отпуска кредити и лизинг на микро и малки фирми до 25 000 евро за закупване на техника, финансиране на инвестиционни проекти, както и заеми за оборотни средства. Срокът за погасяване на инвестиционното финансиране е до 5 години, а на оборотните кредити – до 2 години. Погасителните вноски и гратисният период се договарят според инвидивуалните нужди и прогнози за паричните потоци на всяка фирма. От стартирането на дейността си през 2011 г. досега дъщерното дружество на Българска банка за развитие е отпуснало над 250 кредита и лизинга на обща стойност над 7 млн. лв. До края на 2014 г. от МФИ ДЖОБС очакват да финансират общо над 600 микро и малки фирми в общ размер над 20 млн. лв.
Източник: Дарик радио (14.06.2013)

Нови 100 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия Нови 100 млн. евро ресурс се отпускат за финансиране на малки и средни предприятия. Societe Generale Експресбанк подписа споразумение във вторник с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за кредитната линия. Със средствата ще се финансират проекти на малки и средни предприятия във всички сектори на икономиката. Заемите ще се отпускат с минимум 0.25 процентни пункта по-ниски лихви от стандартните, съобщи Славейко Славейков, главен финансов директор на Societe Generale Експресбанк, при подписване на споразумението. Кредитната линия на Societe Generale Експресбанк е най-голямата, предоставяна до момента от ЕИБ на банка в България, подчертаха и от двете институции. Със средствата ще се финансират предприятия с персонал между 250 и 3000 души. Поради известни разминавания в критерии за малки и средни фирми в Европа и в България на практика от средствата ще могат да се възползват и големи за мащабите на българската икономика компании. Банката обаче има ограничение не повече от 50% от проектите, които финансира по тази кредитна линия, да са големи фирми. Основната цел е да бъдат кредитирани малки и средни фирми. Заемите и по тази линия ще се отпускат с ценова отстъпка - минимум 0.25 процентни пункта по-ниска лихва от стандартните условия, при които банката кредитира в този сегмент, като това ще зависи от риска и структурата на проекта. В последно време всички подобни линии, осигурени от международни финансови институции или на вътрешния пазар (от Българската банка за развитие, ББР), както и различни грантови схеми и програми са с преференции в лихвите. При стагниралото търсене по този начин банките се опитват да стимулират интерес. Освен това от голямо значение е дали това търсене е платежоспособно, а според банкери то вече е достигнало точката си на насищане. Тоест пари има - проекти няма. В рамките на една година Societe Generale Експресбанк трябва да усвои поне половината от кредитната линия, или поне 50 млн. евро. Банката ще взима средства, когато има готови одобрени за финансиране проекти на предприемачи. До момента Societe Generale Експресбанк е усвоила кредитни линии от ЕИБ за общо 105 млн. евро, като според банката средствата са напълно оползотворени. Това е поредната кредитна линия в сектора, която е предназначена за финансиране на малки и средни предприятия. В момента има достатъчен брой програми и кредитни линии от различните банки. Едновременно с това финансовите институции имат висока ликвидност, която се превръща по-скоро в скъпо удоволствие за тях, особено за ресурса от местния депозитен пазар. Това е така, тъй като банките съхраняват пари, за което плащат лихви. Те обаче не им носят особено големи доходи заради ниското кредитиране. Търсенето остава все още скромно, особено платежоспособното, като предпочитанията са най-вече към схемите за субсидирано кредитиране - с гаранции, преференциални лихви, по-ниски такси и комисиони. В същото време сякаш в последно време банките обърнаха надеждите си за раздвижване най-вече към малките и средните предприятия. Съществуващи програми за предприемачи са например двете по инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (част от ЕИБ) - гаранционната схема на стойност 78 млн. евро с общ обем заеми, които могат да се отпуснат, до 400 млн. евро и тази с нисколихвените кредити (лихви между 3 и 7%) с портфейл от 380 млн. евро. От началото на годината тръгна и гаранционната схема по европроекти за земеделски производители с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения към Националния гаранционен фонд на Българската банка за развитие. Гаранциите са за 607 млн. лв., като очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Това е само първият лот по схемата. В момента тече конкурс за избор на банки за кредитиране по гаранциите от оставащите средства от 543.5 млн. лв. Само преди месец Уникредит Булбанк взе от ЕИБ 60 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия, а лизинговото й дружество - "Уникредит лизинг", 50 млн. евро. През пролетта на миналата година ББР отпусна кредитна линия за 100 млн. лв. на шест банки за заеми на малкия и дребния бизнес. Лихвите по кредитите от тази линия са фиксирани максимум до 7% за целия период на заема, а таксите и комисионите не са по-високи от 0.5%.
Източник: Капитал (26.06.2013)

Банката за развитие с 90 млн. лв. лоши кредити Българска банка за развитие е предоставила над 330 млн. лева нови директни кредити на компании от сектора на малкия и среден бизнес през последните 2 години, съобщават от институцията. Спрямо 2010 година собствения кредитен портфейл на ББР е нараснал с над 50% и към края на 2012 година достига 608 млн. лева. За същия период държавната банка е отпуснала 130 млн. лева кредитни линии на банки-партньори за финансиране на проекти на малки и средни предприятия при изключително атрактивни условия. Над 90% от тези средства вече са усвоени, според отчетната информацията. Към настоящия момент броят на директно отпуснатите от групата на ББР кредити за микро-, малки и средни предприятия достига 488 при среден размер на кредита 1.2 млн. лева. За сравнение, в края на 2010 година предоставените от ББР кредити са били 225 броя при среден размер на от 1.8 млн. лева. Въпреки рязкото активизиране на кредитната дейност, ББР запазва по-добро от средното за банковата система качество на кредитния портфейл – към март 2013г. кредитите в забава над 90 дни са 14.7% при 19.3% за фирмените кредити в банковата система като цяло. През последните две години ББР е продължила дейността си по привличане на средства от международните финансови институции. Нови кредитни линии за над 150 млн. евро бяха договорени от чужбина при по-изгодни спрямо масовия пазар условия. В рамките на 2011 и 2012 година ББР е направила над 90 млн. лева разходи за провизии по лоши кредити като по този начин е „изчистила“ кредитния портфейл от негативите, породени от финансовата криза. Както пише в прессъобщението, този "значителен финансов негатив" е бил поет изцяло от текущия резултат на банката, като по този начин капитала на ББР е съхранен. През последните две години ББР инвестира значителен ресурс в модернизация на информационните си системи, в организационното си изграждане и повишаване административния капацитет на персонала. В резултат на това ББР придоби реална способност да изпълнява още по-амбициозни проекти на държавата в подкрепа на българския малък и среден бизнес.
Източник: Дарик радио (27.06.2013)

Държавното тото с процент от "Български пощи" „Български пощи” ЕАД ще си сътрудничи с Българския държавен тотализатор и с други лотарийни организации, като те ще получават процент от предлагането им в пощенските станции. Това е една от спешните мерки на правителство за стабилизиране на финансовото състояние на държавното дружество, информират от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Пакетът от мерки беше представен днес от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов в рамките на пресконференция за приоритетите на новия ръководен екип на ведомството. "Дружеството трайно отчита нетните загуби, които се трупат най-вече в резултат на предоставяне на универсалната пощенска услуга в икономически неизгодни райони на страната”, се казва в прессъобщението от пресконференцията. По думите на министъра в държавния бюджет са предвидени едва 2 милиона лева за компенсирането на тези загуби, а размерът на субсидията, изчислена по методика на Комисията за регулиране на съобщенията е в пъти повече. Спешните мерки включват изработване на нова методика за изчисляване на загубите от предоставянето на универсалната услуга. Освен това ще бъдат въведени законодателни промени, като целта е да се разграничат правата и задълженията на основния пощенски оператор („Български пощи”) и алтернативните такива. Заложени са и някои нови услуги, които да носят приходи на дружеството. Така например пощите ще отдават под наем помещения на Българската банка за развитие. Пощенските бази ще бъдат и предоставяни за туристически цели, провеждане на обучения и др. Сътрудничеството с държавната лотария също попада в тези нови услуги.
Източник: econ.bg (05.07.2013)

Българска банка за развитие стана един от учредителите на Европейската асоциация на дългосрочните инвеститори (ELTI) със седалище в Брюксел. Президенти и други високопоставени лица от 16 финансови институции, управляващи ресурс за дългосрочно финансиране на стойност над 1.5 трлн. евро, дадоха старт на организацията на 5 юли в Париж. Сред членовете на новата европейска асоциация са едни от най-могъщите финансови институции в Европа, сред които Европейската инвестиционна банка, германската банка за развитие KfW, Nordic Investment Bank, френската Caisse des depots и др. „Участието на ББР в подобна структура осигурява на банката пряк достъп до дългосрочно евтино финансиране за българската икономика. Това, на свой ред, е една от важните предпоставки за изпълнение на поставените пред ББР цели в подкрепа на малкия и среден бизнес. От друга страна, тази нова организация има амбициите да действа като силен инструмент в защита на интересите на своите членове пред Европейската комисия, което допълнително би благоприятствало дейността на ББР”, коментира главният изпълнителен директор на банката Асен Ягодин. Основните цели на ELTI са осигуряване на дългосрочно финансиране на местните икономики в съответствие с целите и инициативите, разработени от ЕК за насърчаване на устойчив и интелигентен растеж, създаване на нови работни места, както и активно участие във формирането на политиките на ЕС в тази област. Европейска асоциация на дългосрочните инвеститори ще играе ролята на говорител на своите членове в европейския дебат по дългосрочни инвестиции и в отношенията с институциите и органите на ЕС, по-специално по отношение на изпълнението на следващата Многогодишна финансова рамка (2014-2020), както и на новите финансови инструменти, предназначени за насочване на инвестиции към инфраструктурата, малките и средните предприятия, иновациите и енергийните проекти.
Източник: profit.bg (09.07.2013)

Българска банка за развитие вече е учредител в ELTI Един от учредителите на Европейската асоциация на дългосрочните инвеститори (ELTI) със седалище в Брюксел, вече е Българска банка за развитие. Президенти и други високопоставени лица от 16 финансови институции, управляващи ресурс за дългосрочно финансиране на стойност над 1.5 трилиона евро, дадоха старт на организацията на 5 юли в Париж. Сред членовете на новата европейска асоциация са едни от най-могъщите финансови институции в Европа, сред които Европейската инвестиционна банка, германската банка за развитие KfW, Nordic Investment Bank, френската Caisse des depots и др. „Участието на ББР в подобна структура осигурява на банката пряк достъп до дългосрочно евтино финансиране за българската икономика. Това на свой ред е една от важните предпоставки за изпълнение на поставените пред ББР цели в подкрепа на малкия и среден бизнес. От друга страна, тази нова организация има амбициите да действа като силен инструмент в защита на интересите на своите членове пред Европейската комисия, което допълнително би благоприятствало дейността на ББР", коментира главният изпълнителен директор на банката Асен Ягодин. Основните цели на ELTI са осигуряване на дългосрочно финансиране на местните икономики в съответствие с целите и инициативите, разработени от ЕК за насърчаване на устойчив и интелигентен растеж, създаване на нови работни места, както и активно участие във формирането на политиките на ЕС в тази област. Европейска асоциация на дългосрочните инвеститори ще играе ролята на говорител на своите членове в европейския дебат по дългосрочни инвестиции и в отношенията с институциите и органите на ЕС, по-специално по отношение на изпълнението на следващата Многогодишна финансова рамка (2014-2020), както и на новите финансови инструменти, предназначени за насочване на инвестиции към инфраструктурата, малките и средните предприятия, иновациите и енергийните проекти.
Източник: expert.bg (11.07.2013)

Малките фирми с облекчен достъп до европарите От 2014 г. ще се променят част от условията за достъп до европейско финансиране за малките и средни предприятия. В момента има ограничения, които лишават тези фирми от европейски средства. Една от промените е свързана с изискването за оборот на компаниите, за да могат малките предприятия да участват в процедурите за обществените поръчки, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. Предвижда се чрез Българската банка за развитие (ББР) малките и средни фирми да получават мостово финансиране, за да могат да усвояват парите по оперативните програми. Бобева уточни, че ще има таван за финансирането от ББР, но все още не е определено колко точно. „Следващия месец трябва да имаме готова концепция и бизнес план на Банката за развитие“, коментира вицепремиерът. Финансовият министър Петър Чобанов обясни, че за да се намалят рисковете от неусвояване на европарите през сегашния период, ще бъдат пренасочени евросредства за други дейности.
Източник: Монитор (30.07.2013)

Нови 5 банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). След проведена открита процедура по ЗОП УниКредит Булбанк, Банка Пиреос, Алианц Банк България, Тексим банк, Ти Би Ай Банк бяха избрани като изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така нови 371 млн. лв. кредити за реализиране на проекти по ПРСР ще могат да бъдат отпуснати от банките-партньори към крайните бенефициенти. Гаранционната схема на ББР е предвидена да облекчи земеделските производители, които имат вече одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Бенефициентите ще могат да кандидатстват за отпускане на кредити от банките-партньори при облекчени условия – до 21 дни срок за одобрение на кредита, липса на такси и комисиони за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особенно значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях. „Чрез разработената гаранционна схема по ПРСР успяхме да улесним достъпа на фирмите до финансов ресурс и да намалим с повече от 2 процента лихвите по кредити за одобрени проекти по включените в програмата мерки. Считам, че формата на настоящата гаранционна програма се утвърждава като успешен. Би било логично той да бъде използван за повишаване усвояването на средства и по други оперативни програми през следващия програмен период “, заяви Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР. В началото на 2013 г. беше проведена първата открита процедура по ЗОП с гаранционен лимит от 606 млн.лв. Тогава бяха избрани 8 търговски банки за изпълнители на гаранционната схема - Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, Пощенска банка, СИБанк, Райфайзенбанк и ЦКБ. От стартирането на гаранционната схема до момента вече са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно.
Източник: profit.bg (16.08.2013)

Още 5 трезора дават пари за селата Нови пет банки бяха избрани за партньори на Националния гаранционен фонд към Българска банка за развитие (ББР). УниКредит Булбанк, Пиреос, Алианц банк България, Тексим банк и Ти Би Ай са изпълнители на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), след като спечелиха процедура по ЗОП. Така още 371 млн. лв. кредита може да отидат за селските райони. Гаранционната схема на ББР ще облекчи земеделските производители, които вече имат одобрени проекти по три от мерките по ПРСР - 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Кредитите ще се отпускат при облекчени условия - срок до 21 дни за одобрение на кредита, без такси и комисионни за разглеждане и обслужване, както и покриване на до 80% от кредитния риск. Последното е от особено значение, тъй като дава възможност за получаване на заемите при намалени изисквания към обезпечението по тях.
Източник: Стандарт (16.08.2013)

Гаранционният фонд готви нова програма за малкия бизнес Още една гаранционна схема се опитва да раздвижи кредитирането за малък и среден бизнес. В последните година-две по различни програми и грантови схеми се предлага финансиране за предприемачи, но ресурсът се пласира трудно и бавно. Според банките, които предлагат кредитирането, основен проблем е ниското платежоспособно търсене. Националният гаранционен фонд (НГФ), дъщерно дружество на Българска банка за развитие (ББР), обяви нова гаранционна програма. Фондът ще покрива половината от риска по кредити, отпуснати от банки на малки и средни предприятия. Общият капацитет на новата схема е 360 млн. лв. Миналата седмица стана ясно, че около 100 млн. лв. от гаранционния фонд, които са за Програмата за развитие на селските райони, ще бъдат върнати от фонда отново към програмата, за да не останат неусвоени именно поради бавен темп на реализиране на гаранционната програма. В началото на тази година бяха избрани осем банки по първата част от схемите, в средата на август бяха подписани договори по втората обществена поръчка с пет банки, а процедурата по третата е почти финализирана. За нея заявление са подали четири банки. По данни на НГФ от началото на реалната дейност на гаранционната схема за селските райони до средата на август са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв., а издадените гаранции са за 41 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно. Новата програма, разработена от ББР и фонда, е за инвестиционни и за оборотни кредити на предприемачи. Те ще кандидатстват пред банките за финансиране, които ще получават гаранции от НГФ по отпуснатите от тях заеми. Така изискванията за обезпеченията към крайните кредитополучатели би трябвало да бъдат облекчени. Очакванията са банките да предложат в офертите си към фонда, кандидатствайки за гаранционен портфейл, и по-ниски лихви и преференциални такси и комисиони, при които ще отпускат заемите по тази програма. "По програмата са въведени нови правила, които ще допринесат за по-голяма гъвкавост, бързина и независимост на търговските банки при отпускането на гарантирани от НГФ кредити. Схемата предвижда още и увеличаване срока на гаранциите", се посочва в съобщението на фонда. "Повече подробности на този етап не бихме могли да посочим. Това ще бъде възможно след финализиране на целия процес по кандидатстване, одобряване и избор на банки партньори", каза Илия Караниколов, председател на съвета на директорите на НГФ и изпълнителен директор на ББР. Срокът на гаранциите ще бъде до 15 години. Изборът на банки за новата схема вече е започнал - изпратени са запитвания до банките, които трябва да подадат заявление за участие до 10 септември 2013 г. Очакванията са в началото на октомври да бъдат подписани договорите, за да може и програмата да започне реална дейност. Преди структурирането на програмата са проведени разговори с банките, за да се направят параметрите й атрактивни както за тях, така и за бизнеса, се посочва в съобщението на фонда. Освен гаранционните схеми на НГФ има и две други схеми по програма JEREMIE, които също са субсидирани по линия на европейски средства и позволяват облекчени условия по отношение на лихви, такси и обезпечения.
Източник: Капитал (27.08.2013)

Банката за развитие с нова схема за гаранции ББР има нова програма за гаранции по бизнес кредити. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българска банка за развитие, стартира нова гаранционна програма, в рамките на която ще се покрива половината от риска по кредити, предоставени от търговските банки на малки и средни предприятия. Общият капацитет на програмата е 360 млн. лв. Целта е да улесни достъпа на бизнеса до финансиране и да бъдат облекчени изискванията за обезпечения. "Разработената от НГФ гаранционна схема ще даде възможност да бъдат реализирани много перспективни проекти, които в момента банките не финансират поради недостигащо обезпечение. По този начин ще бъдат увеличени инвестициите в икономиката и ще бъдат разкрити нови работни места", каза председателят на СД на НГФ Илия Караниколов. Изборът на банки партньори по новата гаранционна схема вече е стартирал. Банките трябва да изпратят своите заявления за участие до 10 септември 2013 г.
Източник: Стандарт (27.08.2013)

Надзорният съвет на Българска банка за развитие е внесъл в БНБ документите на Билян Балев и Димо Спасов с молба да им бъдат издадени сертификати за изпълнителни директори на кредитната институция. Те ще заменят на тези длъжности сегашните мениджъри Илия Караниколов и Христо Карамфилов, които най-вероятно ще останат прокуристи в банката. Длъжността си ще запази и сегашният изпълнителен директор Асен Ягодин.
Източник: Банкеръ (02.09.2013)

"Фич" потвърди рейтинга на Българска банка за развитие в своя редовен годишен преглед. Дългосрочният рейтинг на банката е BBB-, краткосрочният - F3, като перспективата е стабилна. "Поредното потвърждение на рейтингите на банката, които са равни на суверенния рейтинг на България, е още едно доказателство, че в лицето на ББР българската държава разполага с финансова институция в стабилно финансово състояние", заяви шефът на банката Асен Ягодин.
Източник: Стандарт (19.09.2013)

През изминалата седмица и Българска банка за развитие (ББР) се сдоби с ново ръководство. Нейният принципал свали двама от членовете на надзорния съвет - Илия Караниколов и Христо Карамфилов. Новите лица в управителното тяло на трезора са Димо Спасов и Билян Балев. От двамата само Балев е сравнително познато лице - бивш финансов журналист в БНТ, бивш дилър и бивш изпълнителен директор на инвеститорския фонд "Форем". Димо Спасов преди това е служител на Първа инвестиционна банка. В държавната банка той поема поста на досегашния главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет Асен Ягодин, който остава като член на борда.
Източник: Стандарт (20.09.2013)

Новото ръководство на ББР вече е в кредитната институция Новото ръководство на Българската банка за развитие вече е в кредитната институция. Имената на новия главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет Димо Спасов и на новия изпълнителен директор и зам.-председател на оперативния мениджмънт са дадени за регистрация в Търговския регистър на 17 септември 2013 г., става ясно от данните в регистъра, като има тридневен срок за изчакване, преди регистрацията да бъде факт. Досегашният шеф на оперативния мениджмънт Асен Ягодин остава член на управителния съвет. Как точно ще бъдат разпределени отговорностите по управлението на банката като ресори между новите шефове не е решено. Заседанието на управителния съвет по тези въпроси предстои тази седмица. "Управителният съвет на банката все още не е заседавал по въпросите на организационната му структура. Все още се запознаваме със ситуацията в банката и по отношение на финансовата част ни изглжда нормална", каза Билян Балев. По думите му той няма да се занимава с дейностите по кредитиране в банката, каквито публикации се появиха в медиите. Промените в ББР бяха очаквани още от началото на лятото, тъй като смените на оперативния мениджмънт на ББР (преди Насърчителна банка) са в синхрон със смяната на управляващите в страната поради естеството на собствеността на банката - 99.99% държавна. Принципал на ББР е Министерството на финансите. Предпоследната промяна в борда беше направена през пролетта на 2011 г., когато се смени целият състав на управителния съвет и ръководството й беше поето от дотогавашния дългогодишен изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Последните (към този момент) рокади са направени последователно в периода 28 август - 11 септември 2013 г., показват протоколите от заседанията на надзорния и управителния съвет на ББР, подадени в Търговския регистър, които са се провели тогава. Междувременно са получени и съответните разрешения от "Банков надзор" на БНБ за членове на УС и изпълнителни директори на банката за Димо Спасов и Билян Балев. Спасов е бил директор на дирекция "Трежъри" в ПИБ. Билян Балев от години се занимава с консултантски бизнес основно в областта на сливанията и придобиванията (управляващ партньор на "ИЮ консулт", "Нобел адвайзърс" и "Форем консултинг България"). Работил е и като валутен дилър в банки през 90-те години. В последно време е и икономист към фондация "Институт за нов икономически напредък". Член на борда на фондацията е бил и финансовият министър Петър Чобанов. Първата стъпка на промяната е била провеждането на заседание на надзорния съвет на 28 август тази година. На него са освободени от банката изпълнителните й директори Христо Карамфилов и Илия Караниколов и са назначени като членове на управителния съвет Билян Балев и Димо Спасов. Това се случва в Министерството на финансите, става ясно от протокола на заседанието. Втората стъпка е провеждане на заседание на управителния съвет на ББР на 11 септември, вече в новия му състав – Билян Балев, Димо Спасов и Асен Ягодин. На това заседание двамата нови членове са избрани и за изпълнителни директори, а Димо Спасов и за главен изпълнителен директор на банката и председател на управителния й съвет, а Билян Балев за изпълнителен директор и зам.-председател. Избрани са с гласовете на Димо Спасов и Билян Балев. Третата финална стъпка е отново заседание на надзорния съвет на Банката за развитие още същия ден - 11 септември, в заседателната зала на банката. Този път в него участват само председателят на надзорния съвет Стефан Белчев и зам.-председателят Диана Драгнева-Иванова, за разлика от заседанието от 28 август, когато надзорът е в пълния си състав. Румен Порожанов (до началото на април 2011 г. беше началник на кабинета на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, а после оглави Държавен фонд "Земеделие"), член на надзора на ББР и шеф на ДФ "Земеделие" до неотдавна, "отсъства поради служебна заетост". Надзорният съвет одобрява взетите малко преди това решения от новия УС. На този етап оперативният мениджмънт се предвижда да бъде от трима членове, като третото име, подготвяно за член на управителния съвет на ББР, е Иван Христов, чието назначение все още не е обявено. Преди малко повече от две години, когато беше предпоследната смяна в мениджмънта на държавната банка – април 2011 г., управителният й съвет беше петчленен. Впоследствие беше намален на трима души и към момента виждането е този брой да се запази.
Източник: Капитал (23.09.2013)

350 млн. евро за нови финансови инструменти в земеделието Около 350 млн. евро от следващата програма за развитие на селските райони, която стартира догодина, ще бъдат отделени за нови финансови инструменти. Планира се създаването на спомагателен фонд, чиято цел е да осигурява помощ на земеделските производители в случаи на природни бедствия, както и гаранционен фонд, който ще подпомага осигуряването на съфинансиране за изпълнение на европроекти. Това стана ясно вчера по време на кръгла маса за бъдещите европейски фондове. Инструментите ще бъдат заложени още в самото начало на програмата, а ако остане свободно финансиране към края, то ще бъде преразпределено към други схеми за подпомагане. В следващата програма за развитие на селските райони се планира създаването на спомагателен фонд за фермерите, чиито бюджет ще бъде 100 млн. евро. Средствата в този фонд ще се ползват като помощ на фермерите в случаите на природни бедствия, като целта не е да се покриват евентуални загуби, а да се осигурява финансиране за продължаване на дейността. Така например, ако фермерът е пострадал от природно бедствие, което е унищожило реколтата му и съответно е намалило приходите в стопанството, ще може да получи средства за подготовка на сеитбата например. Неизползваните пари от този фонд в края на програмния период ще бъдат прехвърлени към други схеми за подпомагане, предвижда планът на агроведомството. Земеделското министерство планира и структуриране на гаранционен фонд по програмата, който отново ще се управлява от Българската банка за развитие. Към него ще бъдат насочени 250 млн. евро, като парите ще се ползват за осигуряване на съфинансиране за започване на проекти. В настоящата програма също бе създаден гаранционен фонд, но още от самото й начало, а през 2011 г. Заради забавяне на процедурите обаче, включително одобрение от ЕК, провеждане на обществени поръчки за избор на банки партньори и други, към днешна дата усвоените пари от него са под 10%. Тъй като земеделското министерство очаква да бъдат оползотворени всички средства във фонда, в момента е изпратило искане в Брюксел част от сумата - вероятно 140 млн. лв., да бъдат върнати отново в програмата. За целта се планира отваряне на схема за модернизиране на напоителни съоръжения, като идеята е да се ремонтират главните напоителни съоръжения в страната.
Източник: Капитал (24.09.2013)

Българската банка за развитие е с ново ръководство Българска банка за развитие (ББР) има ново ръководство. На заседание на 11 септември 2013 г. Управителният съвет (УС) на институцията решава Димо Евгениев Спасов да бъде избран за председател на УС на банката, а Билян Любомиров Балев за заместник-председател на Управителния съвет. Решено е освен това Спасов да стане и новият главен изпълнителен директор на банката, показва справка в Търговския регистър. В регистъра на Българската фондова борса (БФБ) - София са вписани освен това други промени в управителните органи на ББР. Христо Карамфилов и Илия Караниколов вече не са членове на Управителния съвет на банката. Същевременно Димо Спасов и Билян Балев са вписани като нови членове на Управителния съвет, съобщават от борсовия оператор. Считано от 23 септември 2013 г. Българска банка за развитие се представлява от съвместно двама изпълнителни директори: Димо Спасов и Билян Балев, съобщават още от БФБ. Актуалният състав на УС на банката е Димо Спасов, Билян Балев и Асен Ягодин. Ягодин беше досегашният главен изпълнителен директор. Няма промени в Надзорния съвет. От институцията потвърдиха за Econ.bg информацията. Преди дни стана ясно, че рейтинговата агенция Fitch е потвърдила дългосрочния рейтинг на банката на BBB-, а краткосрочния на F3, като перспективата е стабилна. Към 30 юни 2013 г. банката отчита 14,8 млн. лв. нетна печалба в сравнение с 11,7 млн. лв. за първата половина на 2012 г., пише в междинния финансов отчет на ББР. Българска банка за развитие е основана през 1999 г. под името Насърчителна банка. През април 2008 г. е променено наименованието в Българска банка за развитие АД, с приемането на специален закон от Народното събрание на Република България.
Източник: econ.bg (25.09.2013)

Димо Евгениев Спасов е новият главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на "Българска банка за развитие" АД, съобщиха от кредитната институция. За втори изпълнителен директор и заместник-председател е избран Билян Любомиров Балев, като двамата ще представляват банката съвместно. Досегашният главен изпълнителен директор Асен Ягодин остава член на Управителния съвет. От него пък са освободени Христо Карамфилов и Илия Караниколов. Промени в надзорния съвет на банката няма. ББР отчете 12,8 млн. лв. печалба за първото полугодие на 2013 г. Активите на банката достигат 1,63 млрд. лв. към 30 юни 2013 г., от които 1,34 млрд. лв. са кредити и вземания.
Източник: Стандарт (25.09.2013)

Увеличаваме с €12 млн. вноската Увеличаваме с €12 млн. вноската на страната в капитала на Международната инвестиционна банка (МИБ). Кабинетът одобри участието на България в увеличаването на внесената част от уставния капитал на МИБ с 12,36 млн. евро. Това ще бъде възприето добре от рейтинговите агенции и ще способства за привличането от МИБ на финансов ресурс при по-добри условия, който ще бъде инвестиран в страните членки - България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. В България МИБ работи с Българската банка за развитие. С друго решение МС предлага на парламента да ратифицира промяна в устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС). Уставният капитал на банката е 400 млн. евро. Досега участието на България в него е 6,8% или 27,2 млн. евро, като внесената част е 9,74 млн. евро. Заради излизането на Куба и Унгария от банката делът на България ще нарасне на 7,561% или 30,24 млн. евро.
Източник: Стандарт (26.09.2013)

Незавършеният мегакомплекс "Рич Деди" отново се продава Един от най-амбициозните, но недовършени ваканционни комплекси по българското Черноморие - "Рич Деди бийч ризорт енд СПА" в местността Кротиря край Поморие, отново е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради необслужвани дългове. След като няколко предишни опита да се намери купувач по искане на строителната компания "Мидия" се провалиха или бяха прекратени, сега взискател е финансиращата институция - Българската банка за развитие. Първата публична продажба по нейно искане ще продължи до 7 ноември, а обявената начална цена за имота е 10.2 млн. лв. с ДДС. Собственик на проекта е регистрираната в България фирма "Гудвин", в която дялове имат латвиецът Николайс Кива и украинците Наталия Лебедева и Дмитро Сидоренко. Последният е станал партньор в компанията преди около година и в момента държи 75% от капитала. На търг ще бъде предложен комплекс от седем блока със 184 апартамента и отделни обособени части за общо обслужване. Сградите са с обща разгъната застроена площ 25.5 хил. кв.м. Това прави около 200 евро на кв.м. За сравнение - преди две години имотните сайтове предлагаха апартаментите за около 1500 евро на квадрат, и то след като вече имаше забавяне на проекта, докато при започването му цените бяха доста по-високи. Според обявата на бургаския съдебен изпълнител Делян Николов всичките секции са на етап груб строеж с изградени покриви, вътрешни замазки и мазилки, електрически и ВиК инсталации, инсталации за отопление, вентилация и климатизация, както и слаботокови инсталации (интернет и телевизия). Някои от блоковете са с частично или напълно направена външна топлоизолация. В офертата влиза и самият парцел от 8827 кв.м, на който е разположен комплексът. Строителството на "Рич Деди бийч ризорт енд СПА" започна през есента на 2008 г. Според първоначалните планове комплексът трябваше да е готов за сезон 2010, а инвестицията в него се оценяваше на около 16 млн. лв. При представянето му преди пет години той беше обявен за "най-луксозния" проект по българското Черноморие. Комплексът е затворен, проектиран е в неокласически стил и освен апартаменти включва ресторанти, басейни, СПА и фитнес центрове и др. Проблемите на "Рич Деди" обаче започнаха около година след започването на строителство. В годината, когато проектът трябваше да бъде приключен, беше обявен първият търг за продажба на селището по искане на "Мидия". Публичната продан обаче не се състоя, тъй като инвеститорът и строителят успяха да се споразумеят и работата по обекта продължи. Само година по-късно обаче - през 2011 г., строителната компания отново задейства процедурата за публична продажба при начална цена от малко над 14 млн. лв. Този път търгът беше спрян със заповед на съда. Сега продажбата се провежда по искане на Българскаа банка за развитие и е първият търг с този взискател. Инвеститорът "Гудвин" има ипотека в полза на финансовата институция заради кредит за 4 млн. евро. През август тази година финансовата институция е наложила възбрана върху комплекса.
Източник: Капитал (06.10.2013)

Фалит застигна огромния ваканционен комплекс "Рич деди енд Спа", които се строи от няколко години в местността Кротиря в Поморие. Бургаски съдебен изпълнител извади за продан "богатия татко", който е завършен на етап груб строеж. На търг ще бъдат разиграни 184 апартамента плюс обособени площи за обществено обслужване, както и прилежащ терен от 8,8 дка.Началната цена е 10,2 млн.лв. Това прави по 204 евро на кв. м. за целия комплекс - РЗП е 25 512 кв. метра с ДДС. Селището е разделено на 7 отделни секции, всяка с асансьор. Всички части са с изграден покрив, електрически и ВиК инсталации, имат положени шпакловки и замазки в стаите. В един от входовете има изцяло положена външна топлоизолация, в други пет блока това е направено частично. "Рич деди енд Спа" е второто по големина, изчислено по брои жилища, фалирало ваканционно селище в България. Най-голям е апартаментния комплекс "Бялата лагуна" край Каварна, който се състои от 186 апартамента и бе пуснат на публичен търг неотдавна. По отношение на стойността на активите най-големият фалит в страната е на металургичния комбинат "Кремиковци" - 2,3 млрд. лева. Проблемите на "Рич деди енд Спа" започнаха през 2009 г., когато строителството беше в начална фаза. Инвеститорът "Гудвин" още тогава закъса с плащанията към строители и доставчици. След това ваканционният комплекс периодично беше пускан на публична продан, но или нямаше интерес, или собствениците в "Гудвин" успяваха да разсрочат борчовете си. Акционери в дружеството са украински и латвийски бизнесмени. Сегашният търг е заради необслужван кредит на компанията инвеститор къл Българската банка за развитие. Държавният трезор финансира изграждането на комплекса със заем от 4 млн. евро, отпуснат през 2008 г. По всичко личи, че банката има проблеми със събиране на дълга, защото през август т.г наложи възбрана върху недовършения комплекс. /
Източник: Преса (07.10.2013)

Засилваме стокообмена с Унгария Държавата подкрепя създаването на нови механизми за предекспортно и експортно финансиране на български стоки към страни от ЕС и трети страни. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров на бизнес семинар на тема: „Представяне на новите възможности за финансиране на българските вносители – Споразумение на ЕксимБанк Унгария и Българската банка за развитие”. По време на събитието бяха представени възможностите за финансиране на вноса от Унгария, които могат да подпомогнат и българския износ, тъй като внесените продукти биха могли да бъдат включени в производството на изнасяните от България стоки. Българска банка за развитие (ББР) ще бъде основния икономически агент, с който ще се осъществи предекспортното и експортното финансиране на български стоки към страни от ЕС и трети страни. В момента българската банка осъществява активна международна дейност с различни институции по привличането на международен финансов ресурс и неговото ефективно управление, каза Димитров. "Ще подкрепим всякакви форми на сътрудничество, които задълбочават развитието на търговските взаимоотношения със съседни държави, като в страните от Централна и Източна Европа един от водещите ни партньори е Унгария", добави той. Кредитната линия от унгарската Ексимбанк е една формите и механизми на финансиране на стокообмена между България и Унгария, която ще допринесе до още по-голямо задълбочаване на отношенията между двете страни, смята Димитров. Българският стокообмен с Унгария за последните 10 години е постоянен, като за миналата година е 1,4 млрд. евро. Превес в импорта имат унгарските стоки за България. Споразумението за средносрочна кредитна линия между Българска банка за развитие и унгарската Ексимбанк бе подписано на 29 май 2013 г. и е на стойност 10 млн. евро. Средствата от линията са предназначени за финансиране на унгарски проекти и внос на унгарски стоки в България. Те се предоставят за срок от 2 до 5 години, като от финансовия ресурс могат да се възползват фирми в секторите земеделие, екология, здравеопазване, енергия, транспорт и комунални услуги.
Източник: econ.bg (11.10.2013)

ББР с нов продукт за бизнеса Българска банка за развитие и Ексимбанк Унгария представиха нов съвместен продукт за финансиране на малки и средни фирми. Кредитите ще се предоставят от ББР и дъщерното дружество "Микрофинансираща институция ДЖОБС" за унгарски проекти и внос на унгарски инвестиционни стоки в България с възможност за фиксирана лихва от 6 до 8%. Минималният заем е 50 000 евро, за срок 2 до 5 г. и ще покрива до 85% от стойността на сделката.
Източник: Стандарт (11.10.2013)

Банка ще управлява европари за бизнеса Българската банка за развитие (ББР) вероятно ще управлява парите от ЕС за бизнеса по новата ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) за следващия програмен период 2014-2020 г. Това е един от основните варианти, над които работи Министерството на икономиката и енергетиката. Ако ББР поеме средствата по европрограмата, това ще улесни отпускането на заеми за одобрени проекти, смятат експерти. "В момента се извършва анализ и оценка на управлението на финансовия инженеринг от настоящия програмен период и се разглеждат варианти за възлагане на управлението на средствата, предвидени за финансови инструменти по ОП "Иновации и конкурентоспособност" (2014-2020) на национална финансова институция, каквато е и ББР", съобщиха от ведомството на Драгомир Стойнев. Обсъждането на този вариант засега е в начална фаза, тъй като към момента усилията на Управляващия орган са насочени към изготвяне на новата програма ОПИК. "Проектът на правила за управление на финансовите инструменти за програмен период 2014-2020 г. допуска възлагане на управлението на средствата на национална финансова институция, като целта е така да се постигане по-голям публичен интерес под контрола на публичен орган", коментират от МИЕ. Обсъждат се обаче и други варианти, като всички ще бъдат анализирани преди да бъде взето окончателното решение кой ще управлява средствата по ОПИК.
Източник: Стандарт (16.10.2013)

ББР ще отпуска 5-годишни кредити с фиксирана лихва Българската банка за развитие (ББР) стартира реформата си с програма с ресурс от 20 млн. лева за подкрепа на проекти на стартиращи и съществуващи микро и малки компании, съобщават от трезора. Целта е да се облекчат значително условията по кредитите. Банката ще предоставя 5-годишни инвестиционни кредити при 6% фиксирана лихва. Два пъти и половина се намалява и изискването за собствено участие – от 25% на 10%. ББР ще предлага 2 вида кредитни продукти – кредит “Развитие”, който е за съществуващи фирми, и кредит “Стартиращ бизнес” – за реализиране на нови бизнес идеи. Кредит “Развитие” ще се предлага с максимален размер до 100 000 евро, срок на погасяване до 5 години и гратисен период до 1 г. и лихва 6% Кредит “Стартиращ бизнес” е насочен към новосъздадени микро и малки фирми, които искат да реализират нови проекти и идеи. Лихвата от 6% е за целия период, а самоучастието на фирмите е 10%. Максималният размер на заема е до 50 000 евро, срокът на погасяване е до 5 години, с гратисен период до 1 година.
Източник: Монитор (25.10.2013)

Асен Ягодин, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Българска банка за развитие (ББР) до началото на септември тази година, окончателно и официално вече не работи в банката. "От началото на седмицата (21 октомври на миналата седмица - бел. ред.) вече не съм в банката", каза Ягодин. След промените в управата на ББР в края на лятото до момента той беше член на управителния съвет. Ягодин остава председател на съвета на директорите на Българска фондова борса - София. Нов член Новият трети член на оперативния мениджмънт на ББР е Иван Христов, като името му е подадено за вписване в Търговския регистър на 23 октомври 2013 г. В петък все още не беше вписан поради изисквания тридневен срок на изчакване. В интернет страницата на банката през миналата седмица се появи името на Иван Христов като член на управителния съвет. Така новият му състав вече е в окончателен вид - Димо Спасов, главен изпълнителен директор и председател на УС, Билян Балев, зам.-председател на УС и изпълнителен директор, и Иван Христов. На този етап оперативният мениджмънт се предвижда да бъде от трима членове. Преди две години и половина, когато беше предпоследната смяна в мениджмънта на държавната банка – април 2011 г., управителният й съвет беше петчленен. Впоследствие беше намален на трима души и към момента виждането е този брой да се запази. Предпоследната промяна в борда на ББР беше направена през пролетта на 2011 г., когато се смени целият състав на управителния съвет и ръководството й беше поето от дотогавашния дългогодишен изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Държавен мениджмънт Последните рокади в ББР се случиха последователно на няколко стъпки в края на август - началото на септември тази година. Те бяха очаквани още от началото на лятото, тъй като смените на оперативния мениджмънт в банката (преди Насърчителна банка) са в синхрон със смяната на управляващите в страната поради естеството на собствеността на банката - 99.99% държавна. Принципал на ББР е Министерството на финансите. Тогава от управителния съвет бяха освободени изпълнителният й директор Илия Караниколов и Христо Карамфилов, член на УС. Промените в ръководството на банката водят и до смени в дъщерното й дружество "Национален гаранционен фонд". Там председател на съвета на директорите беше Илия Караниколов, като сега на негово място вече е Димо Спасов. Като цяло концепцията за целта и идеята на съществуването на ББР като държавна банка е да осъществява политика по насърчаване развитието на малките и средните предприятия чрез облекчен и по-лесен достъп за тях до финансиране. Освен че кредитира директно предприемачи, банката прави и on-lending кредитиране (през други кредитни институции, като им предоставя ресурс под формата на кредитни линии, които те отпускат на крайни клиенти). При всяка смяна на управляващите в държавата се лансират и нови идеи за целите в дейността на банката. В момента една от тях е сред приоритетните й дейности да е и финансиране на стартиращ бизнес. Друга идея е ББР да управлява инструментите за финансов инжинеринг по инициативата JEREMIE на Европейската комисия и Европейската централна банка за подкрепа на малките и средните фирми през следващия програмен период (2014-2020 г.). Идеята е банката да поеме управлението им след изтичане мандата на Европейския инвестиционен фонд (част от групата на ЕИБ) в България през 2015 г.
Източник: Капитал (28.10.2013)

Кредити за новосъздадени малки и средни предприятия ще бъдат отпускани през 2014 г., заяви главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Димо Спасов пред БНТ вчера. Той прогнозира, че тенденцията за увеличаване на лошите ипотечни кредити ще се запази, докато в близко бъдеще се очаква необслужените потребителски и бизнес кредити да намаляват. Спасов смята, че излизането на Европа от кризата ще повлияе върху българската икономика и бавно и постепенно фирмите ще поемат глътка въздух. А ролята на ББР ще е да ги подпомага.
Източник: Дума (29.10.2013)

Асен Ягодин е напуснал и управителния съвет на Българска банка за развитие (ББР). Доскорошният главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на единствения държавен трезор у нас от 21 октомври 2013 г. вече е извън банката. След идването на правителството на Пламен Орешарски той беше сменен първо от оперативния пост от Димо Спасов и остана само член на УС, докато от седмица на неговото място в управляващия орган на банката вече е Иван Христов, досегашен шеф на клона на Райфайзенбанк в Сливен. Сегашното ръководство на ББР има амбициите да я превърне в търговска банка, каза вчера по телевизия "Он еър" Димо Спасов. В момента се обсъждат възможностите за популяризиране на дейността на банката, така че тя да достига до бизнеса в отделните региони.
Източник: Стандарт (29.10.2013)

Подготвена е цялостна стратегия за преструктуриране на Българската банка за развитие Подготвена е цялостна стратегия за преструктуриране на Българската банка за развитие (ББР). Това каза вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева на въпрос на депутата от ПГ на ДПС Йордан Цонев за това какво е направено досега, по темата за Българската банка за развитие и дали са предприети мерки за промяна на структурата на банката, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Завареното като структура, не съответства на изискванията и ролята на една банка за развитие, затова вече има подготвена цялостна стратегия за преструктуриране. Има два основни приоритета – участието на банката в процеса на насърчаване на износа и насърчаване на малкия и средния бизнес. Водят се дейности за подпомагане на банката и съфинансиране от международни институции. Банката е предмет на подкрепа от външни институции. Очаква се иновативни продукти да бъдат формулирани в банката за развитие.
Източник: Агенция Фокус (07.11.2013)

Обмислят субсидиране на износа за Сърбия Българската банка за развитие (ББР) и Държавният фонд за развитие на Сърбия ще развият механизми и продукти, с които ще се подпомага експортът на български стоки към Сърбия. Предвиждат се и финансови механизми за подпомагане на сръбски фирми, които купуват български инвестиционни стоки. Това съобщи вчера зам.-министърът на икономиката Красин Димитров по време на Българския икономически форум. „В момента тече процес по преработка на стратегията на ББР, банката вече пусна на пазара нов продукт за микрокредитиране, който е много конкурентен и няма аналог. Надявам се в кратък срок да приготвим и останалите инструменти”, коментира Красин Димитров. Предвижда се създаването на инструмент за предекспортно финансиране на български фирми – ще се предоставят средства за закупуване на материали и суровини за производството на продукти, за заплащането на транспорта и разходите около сключването на сделката, поясни зам.-министърът. Допълнително износът за Сърбия може да се насърчава чрез банкови кредити за малкия и средния бизнес по линия на JEREMIE, допълни той. Димитров подчерта, че за тази година посещенията на сръбски туристи в България са се увеличили с над 12 на сто, а Сърбия е на четвърто място по туристически пътувания на българите след Турция, Гърция и Македония. На форума представителите на сръбската страна потвърдиха ангажимента на Белград сръбската част от магистралата София – Ниш да бъде довършена през 2016 г.
Източник: Монитор (15.11.2013)

Обмислят безлихвени заеми за иновации Обмисля се възможността с помощта на Българската банка за развитие (ББР) да се отпускат безлихвени кредити на предприятията при реализацията на европроекти. Това стана ясно вчера по време на конференция за ролята на международните финансови институции за българския бизнес. Лихвите ще се покриват с пари от оперативните програми и най-вече със средства от оперативна програма „Конкурентоспособност”. Предвижда се първоначално от тази възможност да могат да се възползват фирмите, занимаващи се с иновации. Впоследствие кръгът им ще бъде разширен. „Няма да има лихва само за определен период”, уточни изпълнителният директор на ББР Билян Балев. Той допълни, че най-вероятно ще има гратисен период от 2, 3 или 5 години, през които фирмите ще бъдат освободени от лихви. Тепърва обаче ще бъдат уточнени параметрите. Балев обясни, че идеята е такива кредити да могат да се отпускат още от 2014 г. Той съобщи още, че ще бъде рестартиран фондът за рискови инвестиции към ББР с капитал от 100 млн. евро. Впоследствие той може да бъде увеличен с още 100 млн. евро.
Източник: Монитор (19.11.2013)

Държавната метла стигна и ръководствата на БФБ и ЦД Съветът на директорите на БФБ-София АД свиква Oбщо събрание на акционерите на 14 януари 2014 г. с единствена точка „промени в състава на Съвета на директорите на дружеството“. Събранието се свиква по искане на Министерството на финансите което е акционер, притежаващ 3 292 000 акции, или 50,05% от капитала на БФБ-София. Подобно събрание ще бъде свикано и за акционерите на Централен депозитар АД, както и за всички фирми с преобладаващо държавно участие. Вече имаше промени в ръководствата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), на НДК, Булгаргаз и други. Все още поканата за свикване на Oбщо събрание на акционерите на БФБ-София не е представена както в Търговския регистър, така и на страницата на БФБ-София, което трябва да стане в следващия месец. От поканата може да стане ясно, кои са кандидатите за директори на БФБ-София.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2013)

Първата фирма, която стана кредитополучател по новата програма на Българската банка за развитие (ББР) за подкрепа на микро - и малки компании у нас стана експортноориентирана транспортна фирма от Шумен. Кредитът бе подписан от главния изпълнителния директор на ББР Димо Спасов и от управителя на "РС Международни превози" Румен Радославов в присъствието на министъра на финансите Петър Чобанов. Заемите се отпускат за петгодишни инвестиционни проекти с фиксирана лихва за целия период от 6%. С предоставените средства фирмата на Радославов ще купи нови влекачи и хладилни ремаркета за транспорт на стоки между Великобритания и други държави от Западна Европа. С отпуснатото финансиране компанията ще увеличи автопарка си и ще намали разходите си по вече съществуващи заеми. Кредитите "Развитие" и "Стартиращ бизнес" са най-новите продукти на ББР, насочени към дребния бизнес. Целта е да се улесни достъпът до кредитни продукти за нови и действащи микро- и малки предприятия, коментира Спасов. Кредит "Развитие" се предлага както за инвестиции, така и за оборотни средства. Максималният размер на инвестиционните заеми е до 100 000 евро, а срокът за погасяване - до 5 години при фиксирана лихва.. По тази линия е допустим кредит и за оборотни средства до 50 000 лева с фиксирана лихва от 7% за период от две години. Кредит "Стартиращ бизнес" е предназначен за микро - и малките фирми, които искат да реализират нови проекти и идеи. Лихватае фиксирана за целия период, а самоучастието на фирмите е 10%. Максималният размер на заема е до 50 000 евро, а срокът на погасяване - до пет години.
Източник: Други (20.11.2013)

БЕХ преведе дивидента на държавата Българският енергиен холдинг (БЕХ) преведе дължимия дивидент на държавата, с което планът на постъпленията по това перо е преизпълнен над 100%. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ вече са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн. До края на годината се очакват още преводи, съобщиха от Министерството на финансите. Сумата дотук е резултат на отчисленията от печалбата, направени от 86 дружества, в които държавата е акционер. Най-големият донор на средства е енергийният холдинг, който преведе 205.8 млн. лв., или близо половината от общата сума. Дружеството трябваше да изпълни ангажимента си към бюджета още през юли, но заради демонстрирани финансови затруднения получи отсрочка. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха на въпроса на изданието по какъв начин е платен дивидентът. Не е ясно дали това е станало с пари от облигационния заем, който холдингът изтегли в началото на месеца. Крайният срок, в който дружествата с държавно участие трябваше да разпределят 80% от печалбата си за 2012 г. като дивидент за акционерите, изтече на 15 ноември. Въпреки това има компании (главно общински ВиК дружества), които все още не са изпълнили ангажимента си или са платили само част от дивидента поради финансови затруднения. Очакваните от тях постъпления обаче не са съществени. Най-голямата сума по предварителните разчети трябваше да внесе БEХ, при това още през лятото. Тогава холдингът даде индикация, че не разполага с ресурс, за да преведе средствата навреме, въпреки че счетоводно е на печалба за миналата година. В началото на октомври БЕХ осъществи обявеното си още през миналата година намерение да емитира емисия облигации с цел да си осигури средства за посрещания на плащания в групата. През тази година задълженията между компаниите в холдинга чувствително нараснаха заради икономическата криза и регулативните промени в енергийния сектор. Първоначално БЕХ планираше да набере 250 млн. евро от пазара, но в хода на предлагането реши да удовлетвори двойно повече инвеститорски поръчки за покупки. Така сумата, взета назаем, достигна до 500 млн. евро. Може да се предположи, че холдингът е платил дивидента именно с част от средства, постъпили от продажбата на облигации. Те ще трябва да бъдат рефинансирани след 5 години, като лихвата, при която бяха пласирани, бе 4.287%. Освен БЕХ значителна сума в размер на 148.4 млн. лв. преведе Държавната консолидационна компания. Други големи донори на дивидент са Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение", което внесе 14 млн. лв., "Кинтекс", чийто принос е в размер на 4 млн. лв., "Летище София" с отчисления в размер на 7.5 млн. лв., Българската банка за развитие, която плати на държавата 5.3 млн. от печалбата си за миналата година, показва справка на Министерството на финансите. Така месец и половина преди края на годината държавата разполага с повече от планираните средства в графата на неданъчните приходи. Те могат да се насочат към различни бюджетни плащания. Преизпълнението на планирания приход от дивидент се получи заради консервативно заложени очаквания за печалбите на дружествата, които впоследствие се оказаха по-големи.
Източник: Капитал (20.11.2013)

Петгодишният инвестиционен заем ще бъде използван за закупуване на хладилни ремаркета и рефинансиране на стари задължения. Експортно ориентирана транспортна фирма от Шумен е първият кредитополучател, който се възползва от новата програма на Българската банка за развитие (ББР) за подкрепа на микро- и малки компании у нас. Заемите се отпускат за 5-годишни инвестиционни проекти с фиксирана лихва за целия период от 6%. Договорът бе подписан официално днес от Главния изпълнителен директор на ББР Димо Спасов и управителя на „РС Международни превози” Румен Радославов в присъствието на министъра на финансите Петър Чобанов. С предоставените средства фирмата ще закупи нови влекачи и хладилни ремаркета за транспорт на стоки между Великобритания и други държави от Западна Европа. С отпуснатото финансиране по програмата за развитие на ББР компанията ще успее да увеличи своя автопарк и ще намали разходите си по вече съществуващи заеми. Кредитите „Развитие” и „Стартиращ бизнес” са най-новите продукти на ББР за подкрепа на дребния бизнес. Целта е да се улесни достъпът до кредитни продукти за нови и действащи микро- и малки предприятия. Кредит „Развитие” се предлага както за инвестиции, така и за оборотни средства. Максималният размер на инвестиционните заеми е до 100 000 евро, а срокът за погасяване – до 5 години при фиксирана лихва от 6% за целия период. По тази линия е допустим кредит и за оборотни средства до 50 000 лева с фиксирана лихва от 7% за период от 2 години. Кредит „Стартиращ бизнес” е предназначен за микро- и малките фирми, които искат да реализират нови проекти и идеи. Лихвата от 6% е фиксирана за целия период, а самоучастието на фирмите е 10%. Максималният размер на заема е до 50 000 евро, а срокът на погасяване – до 5 години.
Източник: Фирмена информация (20.11.2013)

Готов е окончателният вариант на проекта „Български агнета за Катар“ и в него се предвижда създаване на държавно българо-катарско дружество. Това съобщи за „Преса“ проф. Марин Тодоров, ръководител на проекта. Очаква се до 20 декември да бъде подписано споразумение между двете правителства, за да стартира бизнесът, който втора година буксува. Новата компания ще организира износа на животни за Арабския свят и за Франция, с която също имаме споразумение в областта на овцевъдството. През 2012 г. Катар депозира 50 млн. долара в Българската банка за развитие в знак на сериозни намерения. После се появиха два проекта - единият близък до аграрното ведомство, а другият - до Селскостопанската академия. На практика сега отпада предложението на академията. Научната институция обаче ще осигури пет депа, където ще се създават стокови стада. Фермерите, които искат да работят по схемата, ще трябва да сключват договори с държавната българо-катарска компания, която най-вероятно ще се казва „Балкан импекс“. А създаденият за целта инвестиционен фонд ще отпуска безлихвени кредити. Изобщо не става дума да се раздават субсидии, обясни проф. Тодоров. Той успокои, че няма да се пипат селекционните стада. Ще се кръстосват местни овце с породата „Аваси“, но агнетата ще са единствено за износ и при положение че Катар предложи по-добри цени. Според плана цените ще са около 6 лева за килограм живо тегло. Във Франция ще се продават кръстоски на български породи с френската „Ил дьо Франс“. През първата година ще бъдат изнесени 50 000 агнета, а на петата - 200 000. За нас единствено е важно този проект най-после да стартира, за да има работа за животновъдите и браншът да се развива, коментира председателят на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. Преди броени дни той в отворено писмо предупреди институциите, че фермерите са пред фалит без пари и без пазари. И до момента в страната има около 30 000 непродадени шилета, заради което собствениците им изпадат в неплатежоспособност.
Източник: Преса (26.11.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Димо Спасов вече е част от Административния съвет на Европейската асоциация на публичните банки (ЕАПБ), съобщиха от институцията. Организацията е едно от най-престижните сдружения на кредитни институции в Европа. В нея членуват общо 100 банки от 16 държави, работещи в сектора на публично-частните инвестиции. ББР е член на Европейската асоциация на публичните банки от осем години. Сдружението е създадено през 2000 г., за да представлява специфичните интереси на държавните банки и банките за развитие на европейско ниво. ЕАПБ изготвя анализи и участва в обсъждането на важни законодателни въпроси, свързани с кредитните институции и техния надзор, капиталовите пазари, пазарите на облигации, данъчното облагане, гражданско право и други. Асоциацията има съществена роля и в процеса на създаване на европейско законодателство. Димо Спасов е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) от септември 2013 г. Магистър е по специалността "Финанси" от УНСС, а през 2007 г. завършва втора магистратура "Финанси и капиталови пазари" в университета "Пантеон-Ассас" в Париж. Професионалното му развитие започва през 1999 г. като икономист, финансов анализатор и портфолио мениджър в Българската народна банка.
Източник: Дума (04.12.2013)

Катарски фонд дава рамо на малки фирми Търсят трети партньор за скоростната отсечка Русе-Свиленград Фонд с катарски капитал ще подпомага малките и средните предприятия в България, каза вицепремиерът Даниела Бобева. През следващата година започват преговори с "Катар холдинг", който предлага съвместно с Българска банка за развитие да създаде инвестиционен фонд, който да подпомага малките и средните предприятия, предимно износители. Такива фондове на катарския холдинг работят в Италия, Гърция и Франция. Арабската страна все още има интерес към изграждането на скоростния път между Русе и Свиленград, но настоява в проекта да бъде включена и трета държава, обясни Бобева. Интерес беше заявила Турция, но съседите ни се отказаха от проекта, след като не беше одобрен предложеният от тях маршрут на трасето. През 2014 г. ще стартира нова процедура за избор на консултант, който да изготви система за плащане на тол такси, каза Бобева. Очаква се камионите да плащат тол такси от 2016 г. Във връзка с провалилата се през юли тази година процедура за избор на консултант Бобева заяви, че ще се промени създаденото от предишните управляващи техническо задание в обществената поръчка, тъй като то "създавало предпоставки за избор на кандидата с най-скъпа оферта". Бобева обясни още, че страната ни няма да поема финансови ангажименти в проекта "Дестинация Рила", в който се очаква френски компании да вложат 550 млн. евро. За 2014 г. в бюджета са предвидени 21,5 млн. лв. за сектор туризъм, от които 14 млн. лв. са предвидени за реклама на страната ни като дестинация.
Източник: Стандарт (14.12.2013)

Трима са предложените за членове на Съвета на директорите на БФБ-София, показват материалите за свиканото на 14 януари 2014 г. Общо събрание на акционерите на пазарния оператор. Сегашният състав на Съвета на директорите е 5-членен, като в актуалния учредителен акт е записан именно 5-членен състав. Тъй като на събранието на 14 януари 2014 г. не е предвидена точка за промяна на броя на членовете, може да се предположи, че ще бъдат сменени 3-ма от сегашния състав на ръководството и само двама ще запазят позицията си. Сегашният състав на ръководството е Асен Ягодин, Васил Големански, Иван Такев, Георги Български и Любимир Бояджиев. Любомир Бояджиев е в ръководството като представител на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Асен Ягодин беше изваден от ръководството на държавната Българска банка за развитие, а БФБ-София също е с над 50% държавно участие. Едно от новите предложения за член на Съвета на директорите на БФБ-София е Димо Спасов, който от тази година е председател на Управителния съвет на Българска банка за развитие. Също от 2013 г. е председател на Съвета на директорите на Национален гаранционен фонд. Преди това е бил директор в дирекция Трежъри в Първа инвестиционна банка, директор дирекция Управление на активи в ПИБ, а също така портфолио мениджър в Ти Би Ай Асет Мениджмънт (през 2005-2006 г.) От 1999 г. до 2005 г. е работил в БНБ. Друго предложение е Иван Борисов Кутлов. Той има 18-годишен опит в ОББ, Банкова консолидационна компания и ШЕЛ България. Той е член на СД на Българска дилърска асоциация, член на Регламентния комитет на СОФИБОР, Член на Резервния обезпечителен фонд на БНБ. В момента е началник на управление Трежъри в ОББ и член на Борда на директорите на ОББ Асет Мениджмънт АД. Третото предложение е Гергана Чавдарова Беремска-Караджова, която от април 2013 г. до ноември 2013 г. е била изпълнителен директор на Търговска банка Д АД, а от юли 2008 г. е била член на Управителния съвет в същата банка. От 1994 до 2008 г. е работила в Министерство на финансите, като в края е била държавен съкровищник. Тя е била и член на Съвета на директорите на Централен депозитар АД от 1996 г. до 2008 г. Оборотът на БФБ-София АД през 2013 г. ще е с над 64% по-голям от този през 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2013)

Общо 13 от най-големите банки са заявили интерес за участие в новата програма на Националния гаранционен фонд, съобщават от Българската банка за развитие. Още в първите дни след обявяването й схемата е презаписана с 50 млн. лв. над очаквания ресурс. Гаранционната схема на дъщерното дружество на ББР ще покрива част от риска по заеми за инвестиции и оборотни средства, като може да кандидатстват проекти по всички оперативни програми. Схемата ще заработи през март.
Източник: Стандарт (20.12.2013)