ВМА с 2/3 по-малко дългове Военномедицинската академия (ВМА) е свила дълговете си с 2/3. Това заяви шефът на болницата проф. Николай Петров. В края на декември 2014 г. те са били 106 млн. лева. Сега задълженията на ВМА възлизат на 31,8 млн. лева. Това е следствие на икономия на разходите. За да ги намалят, от ръководството на болницата предоговарят договорите с фирмите. За 2015 г. разходите на ВМА са 24 млн. лева по-малко в сравнение с 2014 г., като обемът на дейностите се е запазил. Втората причина е фактът, че част от дълга е прехвърлен към Банката за развитие, и то след дълги преговори, вследствие на което от фирмите контрагенти са се отказали от лихвите. "Това е уникален резултат. Всичко това ни дава шанса 2016-а да я обявим за по-добра година", коментира Петров. Целта за следващата година е лечебното заведение да излезе на нула. Болницата има задължения към 40 фирми. Към една от тях сумата е около 20 млн. лева.
Източник: Новинар (15.01.2016)

Фирми от сектора "Горско и рибно стопанство" са били най-активни в усвояване на микрокредити от финансиращата институция ДЖОБС, която е в групата на Българската банка за развитие (ББР). Те са получили заеми за над 3 млн. лв., или 33% от целия портфейл, който към края на миналата година е бил 9.3 млн. лв. Кредити са отпускани и на малки търговски фирми, автосервизи, транспортни компании, хотели и ресторанти. Средната сума на отпуснатите заеми е 30 хил. лв., а диапазонът, в който може да се кандидатства, е 1500 - 150 000 евро. Целева група на програмата са микро- и малки предприятия, земеделски производители, самонаети лица, а също и стартиращи компании, които могат да разчитат на подпомагане с до 25 хил. евро. До момента 16% от ресурса е насочен именно към компании без история.
Източник: Капитал (04.02.2016)

Изградиха втора сграда в Логистичния парк East Ring До края на месец март ще приключи строителството на втората сграда в Логистичния парк East Ring. Паркът заема над 200 хил. кв м. площ на изхода на София по пътя за Нови хан, между магистралите "Хемус" и "Тракия". Инвеститор в East Ring е компанията Глориент Инвестмънт БГ ООД. В края на 2014 година бе завършена първата сграда от логистичния парк с разгъната застроена площ 6400 кв. метра. Тя включва 5 825 кв.м складова площ, 574 кв.м офиси и битови помещения. Сградата притежава сертификат, издаден по британската система за устойчиво строителство BREEAM. Изпълнител на сградата е "МИКС Кънстракшън" ЕООД. Първият етап от проекта е реализиран с финансовата подкрепа на "Българска Банка за развитие" АД. Втората сграда от логистичния парк представлява склад с разгъната застроена площ от 6 400 кв. метра. Строителството на обекта е поверено на "Монолит". Целият капацитет на логистичния парк е 12 до 14 промишлени сгради. Компанията разполага и с терени във Варна (100 дка) и Видин (200 дка), където също планира да развие подобни логистични проекти.
Източник: Строителство Градът (14.02.2016)

3600 малки фирми са получили кредити за 726 млн. лв. Кредити за 726 млн. лв., обезпечени от Националния гаранционен фонд (НГФ) към Българската банка за развитие (ББР), са били раздадени на 3600 малки фирми през последните 7 години, заяви изпълнителният директор на фонда Самуил Шидеров. Той обясни още, че над половината от подкрепените с гаранции фирми са микропредприятия. "Резултатите от гаранционната схема за периода 2014 - 2015 г. например показват, че 50% от подкрепените предприятия са с персонал до 10 човека. Благодарение на гаранциите, които сме отпуснали, средната лихва по кредитите, които банките партньори са предоставили е 6%", каза Шидеров. Банките често се изправят пред проблеми с финансирането на малките и средните предприятия у нас, допълни той. Пълен анализ за оценка на компанията струва много и е нерантабилен, когато става въпрос за малък кредит. Шидеров изтъкна още, че малките компании са много по-податливи на външни влияния, което оскъпява финансирането им. От новата Гаранционна схема на фонда за 2015-2017 г. ще могат да се възползват над 2500 фирми, а стойността на отпуснатите кредити може да достигне 650 млн. лв. Приоритет по новата програма са инвестиционните кредити, отпускани за финансиране на проекти по оперативни програми. Но подкрепа ще получат и фирми, търсещи ново финансиране за оборотни или инвестиционни нужди.
Източник: Сега (17.02.2016)

Държавата чака 50% дивидент от фирмите си Дивидентът, който тази година трябва да внесат в хазната държавните фирми, е намален с 10%. Така те вече ще трябва да отчисляват 50% от печалбата. Целта е по-голяма част от средствата да остават във фирмите, за да имат възможност за финансиране. Вчера Министерският съвет прие разпореждане за начина, по който ще се внасят тези суми. От 2013 г. насам размерът на дивидентите постепенно намалява. Тогава държавните предприятия трябваше да отчисляват 80% от печалбата си и да внасят сумите в държавната хазна, което не се отразяваше добре на финансите им. "Ние осъзнаваме цялата ненормалност на 80% дивидент, това е направено с цел да се поддържа финансовата дисциплина", обясни преди три години тогавашният зам. финансов министър Людмила Елкова и призна, че тази практика фактически декапитализира дружествата. Затова бе прието този процент да намалява с по 10 на сто всяка година до 2016 г., когато дивидентите стигнат 50%. От задължението да внасят пари в хазната са изключени лечебните заведения за болнична помощ поради тяхната специфика и зависимост от ограничен брой източници на финансиране, обясниха вчера от правителствената пресслужба. Извън обхвата са и дружествата от ВиК сектора. Те ще се нуждаят от средства за съфинансиране на европроектите си, които са част от предстоящата водна реформа. Дивидент няма да изплаща и Българската банка за развитие заради предстоящия преглед на качеството на активите и стрес тестовете на банките, допълниха от Министерския съвет. Както всяка година, най-много ще се разчита на държавните енергийни фирми. Преди две години само БЕХ внесе в бюджета над 423 млн. лв.
Източник: Сега (18.02.2016)

Бюджетът ще прибере 50% от печалбата на държавните фирми за 2015 г. За финансовата 2015 г. в бюджета ще отиват 50% от печалбата на държавните фирми, реши правителството. Това е процентът, записан в Закона за държавния бюджет. През март правителството прие решение, според което отчисленията се намаляват от 70% на 60 на сто. От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, ВиК дружествата, както и Българска банка за развитие заради предстоящото провеждане на преглед на качеството на активите и стрес тест на банките. Срокът за внасяне на отчисленията и дивидентите за държавата е 31 май 2016 г., а 15 юли 2016 г. за дружествата, които съставят консолидирани годишни отчети.
Източник: Капитал (18.02.2016)

ББР с нова програма за лизинг на техника и машини Българска банка за развитие стартира нова он-лендинг програма, чрез която цели да облекчи условията за финансов лизинг за закупуване на машини и техника за микро, малки и средни предприятия, съобщиха от финансовата институция. По програмата за индиректно финансиране „Лизинг лайн” ще могат да кандидатстват небанкови финансови институции. Те от своя страна ще предоставят ресурса на български компании от сектора на микро, малкия и средния бизнес, които искат за закупят движимо имущество. Първоначалният финансов ресурс, който ББР ще разпредели между лизинговите компании на пазара е в размер на 25 млн. евро. При интерес от страна на небанковите финансови институции ББР има готовност да увеличи средствата двойно. Максималният размер на кредитите за лизинг на машини и техника за бизнеса е до 500 000 евро или равностойността в лева. Лихвата за крайните бенефициенти - лизингополучатели, заедно с таксите за управление и за разглеждане на искания за финансиране, не може да надвишава 6,5%. По програмата „Лизинг лайн” ще се финансира закупуването на транспортни средства с производствено значение, производствено оборудване, технологии и други активи, които са пряко свързани със стопанската дейност на микро, малките и средни фирми. Срокът за подаване на заявки пред ББР от страна на небанковите финансови институции, предоставящи лизинг на МСП е до 14 март т.г.
Източник: Монитор (25.02.2016)

Програма на ББР подобрява условията за лизинг на техника и машини Българска банка за развитие стартира нова он-лендинг програма, чрез която цели да облекчи условията за финансов лизинг за закупуване на машини и техника за микро, малки и средни предприятия. По програмата за индиректно финансиране „Лизинг лайн” ще могат да кандидатстват небанкови финансови институции. Те от своя страна ще предоставят ресурса на български компании от сектора на микро, малкия и средния бизнес, които искат за закупят движимо имущество. Първоначалният финансов ресурс, който ББР ще разпредели между лизинговите компании на пазара, е в размер на 25 млн. евро. При интерес от страна на небанковите финансови институции ББР има готовност да увеличи средствата двойно. Максималният размер на кредитите за лизинг на машини и техника за бизнеса е до 500 000 евро или равностойността в лева. Лихвата за крайните бенефициенти - лизингополучатели, заедно с таксите за управление и за разглеждане на искания за финансиране, не може да надвишава 6.5%. По програмата „Лизинг лайн” ще се финансира закупуването на транспортни средства с производствено значение, производствено оборудване, технологии и други активи, които са пряко свързани със стопанската дейност на микро, малките и средни фирми. Срокът за подаване на заявки пред ББР от страна на небанковите финансови институции, предоставящи лизинг на МСП, е до 14 март тази година.
Източник: profit.bg (25.02.2016)

ББР и ЧБТР разширяват сътрудничеството си Българска банка за развитие (ББР) и Черноморската банка за търговия и развитие ще обменят ноу-хау и добри практики. Това е част от засиленото сътрудничество между двете банки, гласи подписания днес от изпълнителните директорите на ББР Ангел Геков и Билян Балев и президента на ЧБТР Ихсан Угур Деликанли Меморандум за сътрудничество. Двете финансови институции ще си сътрудничат и в няколко приоритетни сектора. Това са подкрепата и развитие на малки и средни предприятия (МСП), енергия от възобновяеми източници, развитие на инфраструктурата, включително общинската, подобряване на експортния потенциал и улесняване на търговията, развитие и внедеряване на технологии, опазващи околната среда и др. ББР и ЧБТР предвиждат още обмяна на ноу-хау и добри практики във финансирането на трансгранични проекти и регионални инициативи за сътрудничество, както и промотиране на всяка една от институциите на местния пазар или пазарите на страните-членки. Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция, създадена от Албания, Армения, Азърбайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Финансовата институция подкрепя икономическото развитие и регионално сътрудничество чрез предоставяне на заеми, кредитни линии, дялови участия и гаранции за финансиране на проекти и търговски дейности в публичния и частен сектор в своите страни членки.
Източник: profit.bg (25.02.2016)

ББР ще получи 20 млн. евро от търговската банка на Китай Българска банка за развитие (ББР) ще получи финансиране в размер на 20 млн. евро от Индустриалната и търговска банка на Китай (ICBC), съобщиха от българската финансова институция. Средствата са предназначени за обща кредитна дейност, пряко финансиране на бизнеса или създаване на он-лендинг програми (при които ББР предоставя финансиране на търговските банки) за подкрепа на инвестиционни проекти и предоставяне на работен капитал, включително насърчаване на търговските взаимоотношения между двете страни. Срокът на договора е две години. Подписаното споразумение поставя основите на дългосрочно стратегическо партньорство между Българска банка за развитие и Индустриалната и търговска банка на Китай. Договорът за финансиране идва в продължение на Меморандума за разбирателство, който двете финансови институции подписаха на 24 ноември в рамките на 4-тата среща на правителствени ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа, състояла в китайския град Суджоу. Целта на Меморандума бе да се формализира ангажиментът за дългосрочно партньорство между двете банки и да се насърчи бъдещото сътрудничество в сферата на трансграничното финансиране, двустранните заеми, инвестиции и търговия. Индустриалната и търговска банка на Китай е мултинационална банкова компания и най-голямата банка в света по общи активи и по пазарна капитализация с обща сума на активите около 3 018 млрд. евро. Институцията има присъствие на шест континента, като мрежата й се разпростира в 42 страни.
Източник: Банкеръ (26.02.2016)

1866 заявки за безплатно саниране е одобрила Българската банка за развитие (ББР). Тя ще получи 150 млн. евро заем от Банката за развитие на Съвета на Европа. Средствата ще се използват за реализиране на Националната програма за енергийна ефективност. До момента ББР е получила над 1900 искания за финансиране по Националната програма за енергийна ефективност, а сключените договори са 1866. Общо 143 общини са подали заявления да се включат в програмата. Лидер по подадени документи за финансиране е община Бургас с 202 заявки.
Източник: Сега (10.03.2016)

ББР: Българската банкова система се развива стабилно рез четвъртото тримесечие българската икономика продължава да поддържа растежа, наблюдаван през предходните месеци на годината, сочи Икономическият и финансов наблюдател на Българската банка за развитие за четвъртото тримесечие на 2015 година. Според експресните оценки на БВП ръстът на икономиката е 3,1%, като все по-голям принос за растежа има вътрешното търсене, а намалява приносът на нетния износ. Крайното потребление ускорява растежа си (2,5% според експресните оценки), както и брутообразуването на основен капитал. Данните за пазара на труда продължават да са много оптимистични. Нивото на безработица продължава да намалява и през четвъртото тримесечие на годината и вече е 8.0%. Коефициентът на икономическа активност на населението, нивото на заетост, относително ниският брой на обезкуражените лица, са много близки до нивата си от 2007-2008 г., които бяха най-добрите години на пазара на труда през последните десетилетия. Салдото по текущата сметка остава положително (1,2% от БВП), което се дължи най-вече на подобряването на търговския баланс, информира Кросс. През третото тримесечие на годината инфлацията в ЕС 28, Еврозоната и в частност в България отново се понижава и проблемът за преодоляване на вероятна бъдеща дефлация отново излиза на дневен ред. До голяма степен новото понижаване на общия ХИПЦ се дължи на динамиката на международните цени на петрола, но базисната инфлация също се задържа далеч от целевото си равнище, което предопределя действията на ЕЦБ и тяхното решение за удължаване на програмата за количествени улеснения. Към края на 2015 г. България е с най-висока дефлация от страните на ЕС 28. Консолидираната фискална програма (КФП) привърши 2015 г. с дефицит на касова основа в размер на 2 472,9 млн. лв. (2,9% от прогнозния БВП). Така бе постигната неговата целева стойност, предвидена в ревизирания Закон за държавния бюджет, която беше 2 874 млн. лв. или 3,3% от прогнозния БВП. По-доброто изпълнение на държавния бюджет се дължи изцяло на по-високите приходи, които надхвърлят с 1,8% актуализираните годишни разчети. В структурно отношение данъчните приходи нарастват с 1 828,6 млн. лв. (7,9%), неданъчните приходи - с 245,1 млн. лв. (7,1%), а постъпленията от помощи (основно възстановени средства от Европейската комисия) - със 722,3 млн. лв. (24,7%). Банковата система в страната се развива стабилно, като повечето нейни показатели се подобряват. Активите на банковата система постоянно се повишават и към края на декември достигнат стойност от 87,5 млрд.лв. Все още търсенето на заемен ресурс от страна на нефинансови фирми и граждани остава относително ниско, като на годишна база кредитите за фирми намаляват с 3%, а тези за домакинства остават почти на същото ниво, както и в края на 2014 г. Наблюдава се намаление на дела на необслужваните кредити с вероятност за просрочие над 90 дни и към края на декември той е 15,4% от всички кредити (без тези за банки), което е близо до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г. През 2015 г. банковата система реализира печалба след данъци в размер на 898 млн. лв. Това е най-голямата печалба, регистрирана през този период на дадена календарна година от 2009 г. насам, въпреки че през декември банките направиха относително високи разходи за обезценки. Продължава процесът на спад на лихвените равнища по кредити и депозити. Основен фактор, влияещ върху динамиката на лихвените равнища в страната, са ниските референтни лихвени равнища в Еврозоната и в САЩ, достъпът до евтин привлечен ресурс за търговските банки, както и въведената отрицателна лихва върху „свръхрезерва", държан от търговските банки в БНБ.
Източник: Stroimedia (18.03.2016)

Съдебен изпълнител разпродава бившия завод "Маяк" в Добрич Втори опит за продажба на бившия завод за автомобилни радиатори "Маяк" в Добрич ще бъде направен през април, след като предишната процедура се провали заради липса на кандидати. Търсената сега цена е 5.6 млн. лв. в сравнение с малко над 7 млн. лв. при открития в края на миналата година търг. Разпродажбата се организира по искане на Българска банка за развитие (ББР) заради дълг на собственика на предприятието – софийската фирма "Дани специал". Той произтича от ипотечен кредит за 3.3 млн. лв., подписан през 2008 г. Върху дяловете на "Дани специал" има наложен запор по искане на "Ер ликид" заради дълг от 35.5 хил. лв. Серия от възбрани има от община Добрич, Националната агенция за приходите и фирми кредиторки. Съдебният изпълнител предлага за продажба около 30 дка земя заедно с производствени и административни сгради в промишлена зона "Север" в Добрич. Предложения се подават до 21 април, а отварянето на офертите е на следващия ден. Завод "Маяк" е създаден преди близо 70 години като част от по-голяма военнопромишлена структура. Отделен е като самостоятелно предприятие през 2000 г. и произвежда радиатори за кари, трактори, леки и тежки автомобили.
Източник: Капитал (23.03.2016)

На 28.02. 2016 г. чрез договор за цесия с лизинговата компания „Интерлийз” /собственост на Националната банка на Гърция /, дружеството „Пампорово“ АД окончателно е придобило собствеността върху публично-частното партньорство "Чепеларе курорт"*. Изкупеният дълг представлява 6,4 млн.кредит от държавната Българска банка за развитие (ББК), 2,03 млн. лв. задължения към НАП, 2,7 млн. лв. заеми от корпоративни търговци и физически лица, 300 хил. лв. обезщетение за осакатен при падане през 2010 г. скиор от Пловдив. Други изкупени от "Пампорово" АД "по-дребни" задължения са за неизплатени трудови възнаграждения на персонала на ски център"Мечи чал", сметки за електрически ток към ЕВН и строително-монтажни работи, както и наеми за използваните за скиорската инфраструктура горски площи, собственост на кооперации и физически лица. Впрочем, редно е да се отбележи, че досегашният общинско-частен оператор на ски център "Мечи чал" първи в страната даде европейски пример за поведение и заплащаше на справедливи цени /в размер на годишен наем/ към частни и кооперативни собственици на гори сервитутните права под лифтовете и пистите. Новият собственик на "Мечи чал" - амбициозно развиващото се дружество "Пампорово" АД, също доказа, че зачита правата на дребните местни горовладелци, докато прокарваше модерния ски лифт Стойките-Снежанка Затова и Асоциация "Горовладелец", представляваща местните общности, вече е дала съгласие за сервитутни права по проектираната нова скиорска инфраструктура откъм южния панорамен склон на "Мечи чал". Така, вместо да се прави нов ски център с хеликоптери и снежни голф игрища по вече спрения грандомански проект „Супер Перелик“, в съседния на ски център „Снежанка“ Перелишки дял на Родопите, който е включен в "Натура-2000", ще могат да се развиват еко и приключенски форми на туризъм, които да допълнят амбицията на "Пампорово" АД за "туризъм в четири сезона". При стремежа на Смолян да се развива като изходна хотелска база за модерен ски спорт, общинският съвет на града би следвало да създаде улеснения на "Пампорово" АД да подмени допотопния 2-седалков лифт от Смолянските езера до телевизионната кула на връх "Снежанка", като от своя страна поддържа градската автобусна линия до началната лифт станция и през зимата. Макар да е изключителен собственик на скиорската инфраструктура, "Пампорово" АД има само 2 (два) собствени хотела. Безразборното предишно строителство на хотелска база в Пампорово е било позволявано и от двете общини - Чепеларе и Смолян, които си "поделят" териториално курорта, а сега всички "очаквания" за пазарно развитие са прехвърлени върху "Пампорово" АД. За щастие дружеството се справя доста добре - дори през последната оскъдна на сняг зима Пампорово, намирайки се доста по-на юг и на по-ниска надморска височина от алпийските си конкуренти, успя да влезе в десетката на европейските ски курорти, които не изпитаха сериозен пазарен трус от безснежието. Сега, с присъединяването на ски център „Мечи чал“ към Пампорово всъщност се възражда един план отпреди десетилетия, когато те са били замислени като една обща курортна зона, включваща ски пистите на Студенец-Снежанка и на Мечи чал в тогавашното държавно предприятие "Балкантурист-Пампорово". От 3-4 години успешната маркетингова програма на изключителния оператор на ски съоръженията в курорта - "Пампорово" АД, изглежда, че е спечелила доверие и респект сред местните общности, а вероятността това търговско дружество да придобие и 35-годишна концесия за Летище Пловдив прави очакванията за развитието на туризма в Родопите още по-оптимистични.
Източник: Отзвук-Смолян (12.04.2016)

ББР завършва 2015 г. на печалба, но няма да раздава дивиденти Българската банка за развитие завършва 2015 г. с печалба от 37,7 млн. лева, съобщава държавната банка след проведеното си Общо събрание. На него са били приети финансовите отчети на банката, заверени от одитироската фирма "Ърнст и Янг Одит" ООД. В рамките на събранието е било взето и решение да не бъдат разпределяни дивиденти за акционерите, а средствата да бъдат заделени като резерви на банката. Така към края на 2015 година капиталовата адекватност на ББР се увеличава от 53,24% на 56,69 на сто. От отчета за приходите и разходите става ясно, че ББР е внесла 3,073 млн. лв. във Фонда за преструктуриране на банки и 2,004 млн. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. През миналата година ББР е организирала три нови програми за индиректно кредитиране чрез финансови посредници - банки, лизингови компании и земеделски кредитни кооперации, на стойност над 200 млн. лева. Тези средства са насочени към малкия и средния бизнес в страната. Чрез дъщерното си дружество Национален гаранционен фонд държавната банка е улеснила достъпа до финансиране по предоставяни от търговските банки кредити за малкия бизнес за над 244 млн. лева. ББР активно финансира и проекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Банката е сключила повече от 1850 договора за финансиране, става ясно още от съобщението на институцията.
Източник: Инвестор.БГ (27.04.2016)

Банкерът Билян Балев е регистрирал миналата година офшорка на Британските Вирджински острови, за да менажира яхта в Монако. Това призна самият той по повод глобалното журналистическо разследване Panama Papers. “Да, така е, но лодката вече е в процес на продажба. Има предварителен договор и до месец сделката вероятно ще бъде финализирана”, каза Балев. Името на Балев и свързаната с него офшорка бе споделено от френски журналисти, защото банкерът използвал адрес в Монако при регистрирането на фирмата. 13-метровата яхта е купена на лизинг през януари 2015 г. Според договора цената на морския съд била 650 000 евро, но не става ясно каква част от лизинга е платил банкерът. Преди сделката лодката се намирала на пристанище в Хърватия, наричала се е “Анто Мария” и плавала под флага на Сиера Леоне Скоро след продажбата името й става Grace. С цел регистрацията и менажирането й през април 2015 г. на Британските Вирджински острови е регистрирана фирма, наречена Finco Grace LTD. В искането за създаването на новата фирма, направено чрез посредническа агенция в Монако, се обяснява, че яхтата, която фирмата трябва да менажира, ще е за частно ползване и ще бъде базирана главно в Монако. Билян Балев е единственият засега българин, определeн в кореспонденцията на посредническата фирма в Монако с “Мосак Фонсека” като PEP - Politically Exposed Person Най-общо казано, това е човек, на когото е поверена важна публична позиция. Балев попада в тази категория, когато проверките на “Мосак Фонсека” установяват, че той е изпълнителен директор на българска държавна банка - Банката за развитие. Когато обичайните проверки откриват подобни клиенти, от офиса на “Мосак Фонсека” са били задължени да прилагат по-засилен контрол и да изискват доста повече документи и детайли при регистрацията на офшорни дружества. Така сред документите освен няколко позитивни банкови и други референции за Балев се оказват още подробности. Роденият в България банкер предоставя българска лична карта и адрес в Монако на един от централните крайбрежни булеварди - “Луи II”, до едно от яхтените пристанища. “Жилището е наето”, пояснява лаконично банкерът. Билян Балев е изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие от септември 2013 г. В декларацията си пред Сметната палата при встъпването си в длъжност декларира, че притежава 99 на сто от базираната в Лондон “Фининвест”. Според публично достъпните фирмени регистри във Великобритания собствеността на компанията се дели между него и съпругата му Гергана Дрянкова. “В тазгодишната си декларация пред Сметната палата съм декларирал и Finco Grace”, каза банкерът.
Източник: 24 часа (05.05.2016)

И реформаторите искат оставката на банкера с яхтата Подкрепящите правителството реформатори настояват за оставката на изпълнителния директор на Българската банка за развитие (ББР) Билян Балев. За него в сряда излезе информацията от международното журналистическо разследване "Панамалийкс", че през 2015 г. е регистрирал офшорна фирма на Британските Вирджински острови, която да управлява яхта за 650 000 евро. "Призовавам г-н Балев да подаде оставка като изпълнителен директор на ББР. Нашата позиция е принципна и към всички останали имена, които ще излязат в "Панамалийкс" на 9 май – те трябва да освободят заеманите държавни постове", заяви пред БНР Димитър Танев, депутат от Движение "България на гражданите" и зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. "За хора на отговорни държавни постове и особено такива, управляващи огромни ресурси през държавната банка за развитие, не бива да има и най-малко съмнение как управляват тези средства. Когато става дума за подобни огромни придобивки, ние считаме, че е крайно неморално да оставяш и капка съмнение в почтеността си", посочи Танев. В сряда за оставката на Билян Балев призова и лидерът на "Единната народна партия" Мария Капон.
Източник: Медия Пул (09.05.2016)

Въпреки обявените договори с германските компании Bosch и Trumph и въпреки получения кредит от ББР (Българската банка за развитие) и МИБ (Международната инвестиционна банка) ловешкото Спарки Елтос АД продължава да влошава резултатите си. Нетните приходи от продажби намаляват със 17% на годишна база до 5,85 млн. лв. за първото тримесечие на 2016 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез Infostock.bg. Загубата се увеличава с 298 хил. лв. на годишна база до 2,75 млн. лв. за първото тримесечие на тази година. Загубата е по 0,47 лв. на лев направени продажби. Основната част от загубата е поради разходите за амортизации, които са за 1,4 млн. лв. и се увеличават с почти 0,2 млн. лв., както и поради разходите за лихви, които са за 0,68 млн. лв. през първото тримесечие и се увеличават със 171 хил. лв., спрямо година по-рано. Припомняме, че през юли 2015 г. Спарки Елтос АД обяви договори с германските компании BOSCH и TRUMPF. На 5 ноември 2015 г. Спарки Елтос АД обяви и пусна в експлоатация ново оборудване за производство на акумулаторни електроинструменти с литиево-йонни батерии, част от проект за 6,1 млн. евро. Инвестицията е подкрепена с 2,8 млн. евро от европрограмите, както и със синдикиран кредит от Международната инвестиционна банка и Българска банка за развитие. Очакваният ефект от инвестицията е създаването на 180 нови работни места за период от две до три години и подобряване на ефективността на производството и конкурентоспособността на изделията, произвеждани от Спарки Елтос АД. На 3 ноември 2015 г. Българската банка за развитие информира, че синдикираният заем е за 10 млн. евро, като българската кредитна институция участва с 3 млн. евро. На 12 март 2016 г. в Централен депозитар е регистрирано прехвърляне на 1,72% от капитала на Спарки Елтос АД, като продавач е Спарки груп АД, което остава с дял от 69,46%. Спарки Елтос АД приключи 2015 г. с консолидирана неодитирана загуба от 12,1 млн. лв. и консолидирани продажби от 54,7 млн. лв. при повишение с 16% на годишна база. Увеличението е от продажби в раздел „Други“, докато продажбите на продукция и стоки са надолу с 28% до 32,8 млн. лв. Все още в infostock.bg не е публикуван одитирания консолидиран отчет за 2015 г., въпреки че крайният срок беше края на април. Неконсолидираната загуба за 2015 г. възлиза на 9,8 млн. лв. при приходи от 45,2 млн. лв, от които 22,2 млн. лв. - в раздел „Други“. Акциите на Спарки Елтос АД поскъпват с 16,15% през последните 12 месеца до 0,755 лв. за акция и 12,6 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2016)

Спарки Елтос с нов спад на приходите въпреки обявените мащабни договори Въпреки обявените договори с германските компании Bosch и Trumph и въпреки получения кредит от ББР (Българската банка за развитие) и МИБ (Международната инвестиционна банка) ловешкото Спарки Елтос АД продължава да влошава резултатите си. Нетните приходи от продажби намаляват със 17% на годишна база до 5,85 млн. лв. за първото тримесечие на 2016 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез Infostock.bg. Загубата се увеличава с 298 хил. лв. на годишна база до 2,75 млн. лв. за първото тримесечие на тази година. Загубата е по 0,47 лв. на лев направени продажби. Основната част от загубата е поради разходите за амортизации, които са за 1,4 млн. лв. и се увеличават с почти 0,2 млн. лв., както и поради разходите за лихви, които са за 0,68 млн. лв. през първото тримесечие и се увеличават със 171 хил. лв., спрямо година по-рано. Припомняме, че през юли 2015 г. Спарки Елтос АД обяви договори с германските компании BOSCH и TRUMPF. На 5 ноември 2015 г. Спарки Елтос АД обяви и пусна в експлоатация ново оборудване за производство на акумулаторни електроинструменти с литиево-йонни батерии, част от проект за 6,1 млн. евро. Инвестицията е подкрепена с 2,8 млн. евро от европрограмите, както и със синдикиран кредит от Международната инвестиционна банка и Българска банка за развитие. Очакваният ефект от инвестицията е създаването на 180 нови работни места за период от две до три години и подобряване на ефективността на производството и конкурентоспособността на изделията, произвеждани от Спарки Елтос АД. На 3 ноември 2015 г. Българската банка за развитие информира, че синдикираният заем е за 10 млн. евро, като българската кредитна институция участва с 3 млн. евро. На 12 март 2016 г. в Централен депозитар е регистрирано прехвърляне на 1,72% от капитала на Спарки Елтос АД, като продавач е Спарки груп АД, което остава с дял от 69,46%. Спарки Елтос АД приключи 2015 г. с консолидирана неодитирана загуба от 12,1 млн. лв. и консолидирани продажби от 54,7 млн. лв. при повишение с 16% на годишна база. Увеличението е от продажби в раздел „Други“, докато продажбите на продукция и стоки са надолу с 28% до 32,8 млн. лв. Все още в infostock.bg не е публикуван одитирания консолидиран отчет за 2015 г., въпреки че крайният срок беше края на април. Неконсолидираната загуба за 2015 г. възлиза на 9,8 млн. лв. при приходи от 45,2 млн. лв, от които 22,2 млн. лв. - в раздел „Други“. Акциите на Спарки Елтос АД поскъпват с 16,15% през последните 12 месеца до 0,755 лв. за акция и 12,6 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (10.05.2016)

Оспорени са вземания за над 3.7 млрд. лв. на синдиците от КТБ Приети от синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) вземания на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за над 3.7 млрд. лв. са оспорени пред съда чрез възражение. Сред тях са вземанията на военния завод "Дунарит" за близо 85 млн. лв., на "НУРТС България" – за 46.7 млн. лв., на германската банка "Комерцбанк" – за около 13 млн. лв., на Българската банка за развитие – за над 24 млн. лв. и други. Списъкът на приетите вземания, които са оспорени пред съда чрез възражение, е публикуван от синдиците по партидата на банката в Търговския регистър. Той е от 3 страниции и в него има 70 вземания на физически и юридически лица, някои от които имат повече от едно вземане. Публикувани са и още два списъка. Единият е на приетите вземания, по които не са направени възражения, а другият - на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда. Сред приетите без възраение вземания попада това на фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци" за близо 29 млн. лева. Повече от 28 млн. лева е и прието вземане на летище "София". Аеропортът обаче има и неприето вземане, което е оспорено в съда, за близо 2 млн. лева. Документът на оспорените съдебно неприети вземания е 13 страници и съдържа общо 232 вземания на физически и юридически лица. Сред тях са вземания на БТК (52.4 млн. лв.), "ДСК Управление на активи" АД (19.6 млн. лв.), "Пътстрой" (17.2 млн. лв.), "Национален гаранционен фонд" (13 млн. лв.), Агенция за приватизация на Сърбия (12.7 млн. лв.), "Булгаргаз" (12.4 млн. лв.), "Микрофинансираща институция Джобс" ЕАД (8.5 млн. лв.), Министерство на земеделието и храните (1.4 млн. лв.) и др. Списъкът с приетите вземания, които не са оспорени, е от четири части, от 173 страници със 7924 записа. Трите списъка имат значение за реда, по който ще се изплащат вземанията на кредиторите при осребряване на масата на несъстоятелността. След последните поправки в Закона за банковата несъстоятелност от края на април, синдиците на КТБ вече публикуват редовния си отчет за дейносттаси в края на всеки месец, а не седмично, както беше до сега.
Източник: Медия Пул (16.05.2016)

В самоковското село Горни окол се изгражда първата в Европа ферма за кохо сьомга, изцяло по рециркулационна система. “Това не е сьомгова пъстърва, защото всъщност такова нещо няма, тя си е пъстърва. А нашият проект е за отглеждане на един от основните видове сьомга, тихоокеанския, който към този момент изобщо не се предлага в България”, уточни веднага един от съдружниците в “Кохоферм” Валери Милованов. Кохо сьомгата е най-грозната от видовете сьомга - с човка на муцуната, но за сметка на това е сред най-полезните. Има повече омега-3 и полезни вещества от познатата у нас атлантическа сьомга, която идва от Норвегия.Милованов заедно с колегите и приятелите си Георги Софиянски и Георги Стефанов изцяло се е посветил на новия бизнес. А той е крупен за мащабите на България - общо е за 5,5 млн. лв., финансирани от ББР Включва 2,6 млн. лв. субсидия от оперативна програма “Рибарство”. По нея досега е платен само авансът от 1,3 млн., а всеки момент се очаква и останалата част. Именно кандидатстването по европрограмата се оказва голям препъникамък пред реализирането на фермата. Проектът е бавен близо 2,5 години. А в същото време съдружниците вече имат подписан договор и платен аванс да ползват технологията на американската фирма WMT.“Те ни успокояваха, че и при тях нещата се бавят, даваха ни кураж, но накрая ни посъветваха да се обърнем към търговския департамент на посолството на САЩ”, обясни Милованов. След срещата там нещата започват да се случват и договорът по ОП “Рибарство” най-после се подписва през декември 2014 г. И тук нова изненада. Оказва се, че всички банки, които преди това са обещали финансиране, се отдръпват, започват да искат нови обезпечения - имоти, коли и т.н. Само от Българската банка за развитие се съгласяват да финансират проекта. Но вече е изгубено много време и се оказва, че за 6 месеца трябва да се извършат строителни дейности, които нормално се правят за 2 години. Причината е, че на 31 декември 2015 г. приключва първият програмен период и по него след тази дата не може да се правят плащания. Това води и до известни компромиси, за да се вместят в сроковете, което води и до постоянно изникващи проблеми, които сега трябва да се решават в ход. Всъщност идеята за отглеждане на кохо сьомгата е от сина на Валери Милованов - Александър. Реализира се по негов контакт с Даниел Стечи, председател на канадските аквакултури. Именно канадецът е основният консултант и дизайнер на фермата в с. Горни окол. Първоначално той прави проучване и казва, че за да има ефективност, трябва да се отглеждат по 600 тона сьомга годишно. След като се запознава с българската действителност, преизчислява проекта и отсича: “И при 200 тона ще постигнете много добри резултати”. Организира импровизиран търг между 9 западни компании, които да изпълнят проекта. Печели го WMT. Екипът на “24 часа" завари двама американци, които лично правят фините настройки на системата Канадецът Даниел Стечи организира и международен конкурс за т.нар. гледач, който да се грижи денонощно за ценните риби. Явяват се кандидати от Испания, САЩ, Чили, Гърция, Филипините, Сърбия. Стечи препоръчва да се избере между испанеца и сърбина Светолик Антич. Съдружниците се спират на балканеца, но и това се оказва проблем. Като гражданин на страна извън ЕС има много сложни изисквания за назначаване. “Наложи се да пуснем обява във в. “24 часа” и да направим конкурс, за да доказваме, че няма в България подготвен човек, който да работи тази дейност”, обясни Милованов. И до днес обаче стои нерешен проблемът с работния статут на Антич. А белградчанинът е завършил магистратура по приложни аквакултури в университет в Осло, работил е в норвежки ферми за сьомга, довел е у нас жена си и детето на 1 година. Грижи се за рибите в “Кохоферм” денонощно, храни ги, следи параметрите да са изрядни. Кохо сьомгата се отглежда при температура от 13 до 15 градуса през цялата година. Зарибителният материал се купува от американската фирма “Таргет Марина”. Тя е единствената в света, която издава сертификат, че хайверът е свободен от патогени. В България кохо сьомгата ще се отглежда изцяло в сладка вода Това не е проблем, защото тези риби по принцип се раждат в реките, после живеят в океаните и накрая се връщат обратно да хвърлят хайвера си и умират. Тоест могат да живеят и в сладка, и в солена вода. В момента първите малки сьомги са стигнали до около 19 грама в едната сграда на фермата - люпилнята. Предстои скоро да бъдат преместени за угояване в голямо хале от 1070 кв. метра с 6 басейна. Продават се, когато стигнат към 3 килограма, което става за между 12 и 14 месеца. Капацитетът от 200 тона се запълва на три части - по 67 тона, които ще се вадят през четири месеца. Първите кохо сьомги трябва да излязат след Нова година, но още за Никулден ще са над 2 кг и ще стават за ядене, обясни Милованов. В рециркулационната система се въртят постоянно 2500 кубика вода, която е от 2 сондажа. Тя преминава през биофилтър, където специална бактерия изяжда амоняка, който се отделя от рибата, и го разлага на нитрати и нитрити. Фекалиите пък се обират от барабан и отиват за утаяване. По принцип те са много търсена, скъпа и качествена тор за селското стопанство. Това обаче ще е дейност, която ще се прави на следващ етап от развитието на фермата. През рециркулационната система трябва да се добавят по около 2% прясна вода, тоест 3-4 литра в секунда. И докато малките кохо сьомги пораснат, собствениците на “Кохоферм” уплътняват капацитета на фермата с отглеждане на 40 тона пъстърва, които ще излязат в края на лятото.
Източник: 24 часа (17.05.2016)

Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция - да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира - държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация. Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е "Ел Би булгарикум", звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък. В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. "Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции", обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски. Според информация на "Капитал" основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво - национализацията на военно-ремонтния завод "Авионамс". Холдингът на останките Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е "Ел Би булгарикум". Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на "Ел Би булгарикум". Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст. Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория "Българска роза", макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира и окачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации. Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв. От приватизация към национализация "Дружеството "Ел Би Булгарикум" и "Държавна лаборатория Българска роза" остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация", уверяват от Министерство на икономиката. В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод "Авионамс". Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му "Хедж инвестмънт България" към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена - малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на "Хедж инвестмънт Бългрия" EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата. Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на "Авионамс". За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от "Бългерин еъруейз груп" по цесия, ипотекирана е и централата му. Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и "Овча купел" ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година). Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея - в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания. Логиката за държавата Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно. В национализацията на "Авионамс" има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като "Авионамс". Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора - като "Арсенал", "Емко" и "Аркус", явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на "Терем" обратно към държавата продължава да има минуси. Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл "Авионамс" не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и "Авионамс" може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът. Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например "Авионамс" логически пасва много по-добре в холдинга "Терем" към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г. Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като "Ел Би българикум" вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като "Авионамс". И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.
Източник: Капитал (20.05.2016)

Земеделци купуват ниви на лизинг с пари от ДЖОБС Земеделски производители ще могат да си купуват земя на изплащане на стойност до 300 хил. лв. Това предвижда нова лизингова схема, която беше обявена от Микрофинансиращата институция ДЖОБС. ДЖОБС е дъщерно дружество на Българската банка за развитие. За начинаещи земеделци ще се отпускат до 50 хил. лв. за покупна на ниви на лизинг. Няма ограничение каква категория земя ще се купува, нито каква продукция ще се отглежда на нея. Срокът на лизинга може да е от 1 до 10 г., като гратисния период може да е до 18 месеца. Максимално допустимият гратисен период в рамките на всеки 12 месеца е половин година. Така въпросните 18 месеца гратисен период могат да се ползват в първата, втората и третата година от лизинговия договор. Лихвите по лизинговите договори за земята ще са от 6,75% до 9,5% в зависимост от кредитоспособността на клиента, а годишният процент на разходите е до 11 на сто. Институцията изисква от кандидатите 10% самоучастие, а за обезпечение ще се признава закупената земеделска земя. Тя ще става собственост на производителя след изплащане на последната вноска по кредита. Изчисленията на експертите сочат, че за 10 г. рента на земя в Добричка област един производител ще плати 25 хил. лв. А при лизинг за същия срок за лихви ще се дадат 22 хил. лв. Задължително изискване към кандидатите е да са регистрирани като земеделски производители, ако са физически лица, или да са еднолични търговци. От организацията правят проучване на репутацията им доколкото това е възможно, обясни Елен Георгиев. Очакванията са най-голям интерес към програмата да има от земеделци в Североизточна България, по-точно в района на Добрич и Шумен. Новата лизингова схема се предлага от няколко дни, като вече има искания, които се подготвят за кредитиране, обясни Константин Мунев, изп.-директор на ДЖОБС. Според него най-често пари за земи се търсят за отглеждане на фуражни култури, като пшеница, царевица и рапица. Една от първите кандидатури за лизинг е за 200 хил. лв. за земя в Добрич. Одобрението отнема между 5 и 8 дни, съобщи още Мунев. До момента по ДЖОБС има сключени над 470 лизингови сделки, като са подкрепени над 370 предприятия. От тях близо 40% са в сектор селско и рибарско стопанство, 14% са стартиращ бизнес, а 16 на сто са в преработващата промишленост. Общата сума, отпусната по тях е над 18 млн. лв.
Източник: Монитор (01.06.2016)

Кредити на 242 компании, отпуснати от търговските банки до края на март 2016 г., е гарантирал Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от Българската банка за развитие. В подкрепените фирми работят над 5200 души, става ясно от съобщение на фонда. Кредитите по гаранционната схема за собствен риск на фонда, която стартира в края на 2015 г., са отпуснати от Алианц банк, Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, СИБанк, Ти Би Ай Банк, УниКредит Булбанк. Общата стойност на финансираните от банките партньори проекти е 80 млн. лв.
Източник: Сега (14.06.2016)

Гаранционният фонд пуска нова схема за фермерите Националният гаранционен фонд (НГФ) започва от август втора програма за земеделските производители. Дъщерното дружество на Българската банка за развитие (ББР) ще покрива до 50% от стойността на кредита, като максималният размер на гаранцията е 3 млн. лв. Това обяви изпълнителният директор на НГФ Самуил Шидеров на официалното представяне на схемата пред търговските банки у нас. Финансовите институции могат да заявяват участие в нея до 15 юли. Новата програма на НГФ надгражда гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), 2013-2015 г. Основната задача на фонда е да подобри достъпa до финансиране на предприятията от сектор “Селско, горско и рибно стопанство”. За целта от дъщерното дружество на ББР разширяват обхвата на схемата, като в нея вече ще могат да бъдат включвани както инвестиционни кредити за проекти по ПРСР 2014-2020 г., така и инвестиционни и оборотни кредити извън програмата. Началният капитал на новата програма е 50 млн. лв., а средствата са предоставени от Министерството на земеделието и храните по ПРСР, 2007-2013 г. В случай на по-голям интерес от НГФ имат готовност за допълнително финансиране на схемата със собствен ресурс. По гаранционната схема по ПРСР, действаща 2013-2015 г., Националният гаранционен фонд работи с 14 банки. Бяха подкрепени 544 проекта за 375 млн. лв., като основната част са на микропредприятия - 85% от тях. От стартирането на дейността си до момента НГФ реализира успешно 4 гаранционни програми. С подкрепата на фонда търговските банки са отпуснали финансиране на близо 4000 малки и средни предприятия на обща стойност 940 млн. лв.
Източник: 24 часа (28.06.2016)

ББР прогнозира до 5% ръст на кредитирането в следващите години Кредитирането на фирми и домакинства най-накрая ще успее да се възстанови и да започне да регистрира номинални годишни ръстове в диапазона 3 - 5%. Това ще се случи в следващите години, се казва в икономическия анализ на Българската банка за развитие (ББР) за първото тримесечие на 2016 г., който беше публикуван в края на миналата седмица. Според държавната банка главните основания за подобни очаквания са по-нататъшното развитие на икономиката и поддържането на реален годишен ръст на брутния вътрешен продукт от поне 3%. Подобен растеж ще провокира около 2 млрд. лв. по-високи разходи за потребителски стоки. Също така годишните разходи за придобиване на дълготрайни активи са над 20 млрд. лв. и се очаква да се увеличат. Ако само 1/3 от тези разходи се финансират чрез заеми, това означава допълнителна необходимост от 6-7 млрд. лв. Освен това според документа периодът на дефлация е към своя край. Страната ще се завърне към положителна и ниска инфлация, надхвърляща 3 - 5% на годишна база. "Най-вероятно уроците от 2006 - 2008 г. са научени и търговските банки в България постепенно ще насочат посредничеството си към високопродуктивни сектори, които изискват по-сериозно предварително проучване и развитие на проектно финансиране. Този тип кредитиране вероятно ще е свързан и с готовност за поемане на по-висок риск и отваряне към икономически сегмент с висок, но неразкрит потенциал", се казва още в анализа на ББР Към края на месец май данните на Българската народна банка показват спад с 0.75% на годишна база на салдото на корпоративното кредитиране, а също така понижаване на сумата на потребителските кредити с 1.76%. Повишаване, макар и с почти незабележимите 0.05%, в сравнение с май 2015 г. има при кредитите, насочени към закупуване на жилища. Едновременно с това от известно време се забелязва, че новоотпуснатите и преструктурирани стари кредити отбелязват растеж. Сумата на кредитите, отпуснати през първите пет месеца на 2016 г., в левове е със 17% по-голяма от тази за същия период година по-рано. Потребителските заеми и жилищните кредити, отпуснати в българска валута, нарастват съответно с 13% и 23% на годишна база. Причината салдото на всички заеми все още да не нараства може да се търси в бързото погасяване на стари задължения, както и в отписването на лоши кредити, с което банките бяха активно заети през последните години. Така сумата на необслужваните корпоративни заеми намалява с 6.4%, тази на потребителските – с 18%, а на жилищните с 8.3% на годишна база.
Източник: Капитал (04.07.2016)

Горанов: ББР е значително по-ефективна от търговските банки Българската банка за развитие (ББР) е значително по-ефективна от търговските банки. Само за 2015 година тя е генерирала печалба от над 30 млн. лева, което е най-високата печалба на банката в историята й. Това каза в отговор на депутатски въпрос в рамките на парламентарния блиц контрол министърът на финансите Владислав Горанов. Министърът на финансите обърна внимание, че ББР следва принципа на допълване на пазара и дейността й е спомагателна, без да създава условия за изместване на търговските банки или да изземва бизнеса им. Горанов напомни, че продуктите на ББР за директно финансиране на малки и средни предприятия са за до 300 хил. лева, а индиректното финансиране е с максимален размер до 3 млн. лева. Общата експозиця към реалния сектор е 875 млн. лева, посочи Горанов. Българската банка за развитие (ББР) е значително по-ефективна от търговските банки. Само за 2015 година тя е генерирала печалба от над 30 млн. лева, което е най-високата печалба на банката в историята й. Това каза в отговор на депутатски въпрос в рамките на парламентарния блиц контрол министърът на финансите Владислав Горанов. Министърът на финансите обърна внимание, че ББР следва принципа на допълване на пазара и дейността й е спомагателна, без да създава условия за изместване на търговските банки или да изземва бизнеса им. Горанов напомни, че продуктите на ББР за директно финансиране на малки и средни предприятия са за до 300 хил. лева, а индиректното финансиране е с максимален размер до 3 млн. лева. Общата експозиця към реалния сектор е 875 млн. лева, посочи Горанов.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

Първата стъпка към смяната на оператора на спортния център в Чепеларе е направена, след като Пампорово АД, което управлява съседния курорт, придоби дълга на собственика към Българска банка за развитие (ББР). Чрез договор за цесия компанията е поела задължения на Чепеларе курорт в размер на 3.1 млн. лв. за сумата 2.5 млн. лв. Пампорово наскоро съобщи, че е в процес на изкупуване на дълговете и придобиване на активите на закъсалото дружество. Сделката с ББР е първото поемане на задължения, вписано в Търговския регистър. Други големи кредитори са Интерлийз и Националната агенция за приходите (НАП). Междувременно Смолянският окръжен съд обяви Чепеларе курорт в несъстоятелност. Производството беше открито по молба на основните кредитори миналата есен след няколко неуспешни опита за продажба на имущество през частен съдебен изпълнител, а в началото на тази година дружеството беше обявено в неплатежоспособност.
Източник: Капитал (19.07.2016)

ББР даде заем на още един от строителите на новата й сграда След като финансира бургаската "Понсстройинженеринг", един от строителите на новата си сграда, Българската банка за развитие (ББР) отпусна кредит от близо 8 млн. лв. на друг от изпълнителите - "Ултрастрой". Това става ясно от документи в Търговския регистър, които още се обработват. По новата централа на държавната банка на "Дякон Игнатий" 1 работят и "Главболгарстрой" и "Строй-консулт мениджмънт груп". Третият партньор "Понсстройинженеринг" има 18 залога пред ББР, последният от които е от март 2016 г. и е за 15.59 млн. лв. Сега ББР, която напоследък финансира често строителния сектор и най-вече доскорошния любимец на властта "Водстрой 98", е решила да даде заем и на една от сравнително малките компании в бранша - "Ултрастрой". Тя е получила кредитна линия за банкови гаранции от 7.9 млн. лв., като 2.2 млн. лв. от тях могат да се ползват за револвиращ кредит за оборотни средства с минимална лихва от 6%. "Ултрастрой" е еднолична собственост на 43-годишния Иван Борисов Борисов. Според отчета й за 2015 г. тя има 18.7 млн. лв. оборот и 1.8 млн. лева печалба. Тази година обаче оборотите вероятно ще се качат, защото "Ултрастрой" има 20% дял в обединение "Дву", което миналата година спечели най-скъпия лот - 195 млн. лв. без ДДС, за изграждане на третия лъч на софийското метро. Водещ партньор в консорциума е турската "Доуш иншаат ве тиджарет", третият съдружник с 20-процентов дял е "Виа конструкт груп", свързана със собствениците на друг лидер в строителството - "Джи Пи груп". Обединение "Дву" спечели търга за изграждане на двупътен тунел между три централни участъка на третия лъч на метрото, след като Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд отстраниха най-евтината оферта - тази на турската Gulermak, за 152 млн. лв. Друг голям за "Ултрастрой" проект е сградата на Българската банка за развитие на ул. "Дякон Игнатий" 1, която се изгражда наново при запазване на автентичната фасада. Тя беше възложена на обединение "София", включващо "Главболгарстрой" (40%), "Понсстройинженеринг" (40%), "Ултрастрой" (10%) и "Строй-консулт мениджмънт груп" след ограничена процедура, в която оферти подадоха само още две компании - "Водстрой 98" и "Планекс". Договорът с обединение "София" беше за 17.13 млн. лв. "Ултрастрой" са работили и по реконструкцията на южното крило на Националния музеен комплекс, известен като българския Лувър. Заедно с "ПСТ груп" "Ултрастрой" трябваше да строи и корпус на медицинския факултет към Софийския университет за 7 млн. лв., но поръчката беше прекратена през декември 2015 г. с мотива липса на финансиране. Компанията беше и подизпълнител при ремонта на централната софийска гара, където основният консорциум беше между ГБС и "Водстрой 98" (тогава още контролиран от депутата Делян Пеевски). Извън обществените поръчки "Ултрастрой" работят по частни обекти, един от които е преустройство на цехове на компанията за цигарени филтри "Юрий Гагарин". В поредица от смени в собствеността фабриката премина от държавния "Булгартабак" към офшорни компании, свързани с Първа инвестиционна банка, за да се върне през 2015 г. към новите собственици на "Булгартабак", свързвани с Пеевски. "Ултрастрой" са работили и по други обекти на свързваната доскоро с депутата от ДПС "Водстрой 98". Те не участват директно като партньори в обединение или като официални подизпълнители, но са сочени за близки от представители на сектора. "Фирмата е от 1999 г. на пазара, работили сме с всички", коментира собственикът Иван Борисов. Той отказа подробности за заема от ББР. "Водстрой 98", която през 2015 г. достигна гигантски оборот от 292 млн. лв. благодарение на обществените си поръчки, беше продадена миналия месец на друга голяма строителна компания - "Хидрострой" на Велико Желев. Едноличен собственик на "Водстрой" беше Иван Мирински, а изпълнителен директор - Момчил Борисов. От протокола от последното акционерно събрание на "Водстрой" става ясно, че Борисов остава в директорския борд и при новите собственици. "Не съм освободил нито един човек, трябва да има приемственост, казах го от самото начало", коментира Велико Желев. Собственикът на "Ултрастрой" и мениджърът на "Водстрой 98" имат съвпадащи бащино и фамилно име, но Иван Борисов обясни, че не са роднини.
Източник: Капитал (20.07.2016)

ББР, ОББ и Райфайзен с най-висок базов собствен капитал от първи ред след AQR Българска банка за развитие (ББР), Обединена българска банка (ОББ) и Райфайзенбанк България са трите банки с най-високо съотношение на базовия собствен капитал от първи ред според обобщените данни от резултатите от прегледа на качеството на активите (Asset Quality Review, или AQR) на българската банкова система, оповестени от международната консултантска компания Deloitte и Българска народна банка (БНБ). Именно съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е един от показателите, който централната банка използва в оценката на активите. Т.нар. Common Equity Tier 1 (CET1) се изчислява като съотношение между базовия собствен капитал и рисково претеглените активи на всяка от банките. Резултатите показват силни и устойчиви капиталови позици. Банковата система остава добре капитализирана, като след отразяване на резултатите от AQR капиталовото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред се понижава от 19,98% към 31 декември 2015 г. до 18,9%, като остава значително над регулаторния минимум от 4,5%. Резултатите на отделните банки показват, че капиталовата адекватност на всяка една от 22-те оценени банки остава над задължителния регулаторен минимум. ББР, ОББ и Райфайзенбанк са трите банки с най-висок показател след AQR – от 53,9%, 25,6% и 25,4%, съответно. В доклада си БНБ изрично посочва, че показателят за ТБ Виктория АД, която е четвърта, е на базата на увеличения през февруари 2016 г. капитал. Топ 5 допълва УниКредит Булбанк с 24,3%. В таблицата са обобщени CET1 на всички 22 банки преди и след AQR. БНБ подчертава, че AQR е надзорен, а не счетоводен процес. Поради това АQR не следва да води до заключения относно коректното прилагане на счетоводните стандарти. Надзорното решение изисква банките да отразят промените вследствие на АQR в своите финансови отчети към 31 декември 2016 г. Оценката за счетоводния ефект от тези промени следва да взема предвид събития, възникнали след 31 декември 2015 г., след одиторска проверка в съответствие със счетоводните принципи на Международните стандарти за финансовo отчетане (МСФО). Подобни събития са и финансовите резултати, реализирани към момента, като последните са към 30 юни 2016 г.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2016)

Българо-унгарското обединение без опит в железопътното строителството у нас е избрано да строи 23-километровата жп линия София – Елин Пелин с цена от 120 млн. лв. без ДДС. Финансирането е осигурено по механизма "Свързана Европа", става ясно от профила на обществената поръчка, обявена от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Договорът за възлагане обаче все още не е подписан. Причината е в обжалването на търга от отстранената гръцка компания "Актор" и от класирания на четвърто място участник "Консорциум "Елин Пелин Рейлуей 2016" ДЗЗД, който дава два пъти по-висока цена от тази на победителя. Това става ясно от сайта на Комисията за защита на конкуренцията. След изграждането на тунел "Железница" на магистрала "Струма" с прогнозна цена от 250 млн. лв., това е втората голяма поръчка с европари през тази година. Нейната прогнозна стойност беше малко над 125 млн. лв. без ДДС. Победителят без опит, но със заем от ББР за строежа Избраният изпълнител "Келет – АБ" получи най-висока комплексна оценка от 99.23 точки и даде най-ниската цена. В дружеството влизат унгарската "Келеб УТ" и хасковската "АБ". И двете компании нямат опит в строителството на железопътни обекти у нас. Българската фирма е специализирана в пътното строителство. Тя е средно голяма компания с 260 души персонал и оборот от 17 млн. лв. за 2015 г. Това е два пъти по-малко спрямо предходната година, когато "АБ" имаше приходи от над 35.7 млн. лв. Дружеството реализира печалба от 292 хил. лв., показва още финансовият му отчет за 2015 г. Компанията е с ипотекирани имоти в полза на ОББ и "Алианц Банк". За да може да започне строителството на жп линията София – Елин Пелин, "АБ" е получила заем от близо 29 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР) на 19 август 2016 г., става ясно от Търговския регистър. Кредитът се отпуска на три транша – до 11 млн. лв., до 6 млн. лв., а третата линия е за банковата гаранция за изграждането на жп отсечката. В последните години ББР финансираше обекти на "Водстрой 98", която министри свързаха с депутата от ДПС Делян Пеевски, макар да няма директна връзка с него. В Търговския регистър не се открива връзка на Пеевски и с "АБ", макар че в строителния бранш разказват, че това е новата му придобивка. Официално дружеството е собственост на "Пътстрой 97" АД (97.91%), а останалият дял е на Станимир Русинов Милев. Той е и единият от акционерите в "Пътстрой 97" с дял от 43.91%. Другият е Телят Сали Хасан с 53.59%. В Търговския регистър не е посочено чии са останалите 6% от дружеството. Телят Хасан е бил общински съветник от ДПС в Хасково в мандат 2011 – 2015 г. От февруари 2016 г. "АБ" е с нов директорски борд, в който влизат Станимир Милев, Красен Оханян, Димитър Талев, Трифон Трифонов и месопреработвателя Тенчо Пасков. Капиталът на "АБ" АД е 11 млн. лв., а активите на дружеството са оценени на 33 млн. лв. Унгарската "Келеб" е позната у нас от поръчката за модернизация на тролейбусния транспорт в Плевен. Компанията участва и в търга за ново рибарско пристанище в Сарафово заедно с "Хидрострой". Жп линията София – Елин Пелин Жп линията София – Елин Пелин е част от т.нар. железопътна магистрала "Тракия" от София до Бургас. Нейната модернизация започна през миналия програмен период с европейски средства, но изпълнението на обекти се забави. Към момента почти изцяло е готова само отсечката от Пловдив до Бургас. Плановете са през този програмен период да бъде довършено и направлението до София. Предвижда се в участъка от София–Елин Пелин да бъде модернизиран 23 км железопътен път с нормално междурелсие 1435 мм. Предвиден е и ремонт на гарите Подуяне, Искър и Казичене. По протежение на линията, която минава през редица населени места, ще бъдат поставени нови шумозащитни съоръжения и огради, които да предотвратят инциденти при неправилно пресичане. Ще се изградят нови пешеходни подлези и надлези. Срокът за изпълнение е 4 години, като след ремонта проектната скорост на железния път трябва да достигне 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните. Шест компании участваха в търга Шестима бяха кандидатите да строят жп линията София – Елин Пелин. Двама от участниците бяха отстранени заради пропуски в документацията. Гръцката "Актор" не е представила заверено копие "Вярно с оригинала" на сертификат за управление на качеството и на сертификат за управление на околната среда. Полското обединение "Тракция - Балкани" ДЗЗД е било с непълни графици и невключени дейности в офертата. Освен това пликът със ценовата му оферта не се е отварял по правилата, става ясно от протоколите на комисията. Така до отварянето на цените са допуснати четири дружества. На първо място комисията класира "Келет АБ" с 99.23 точки и най-ниска ценова оферта от 120 млн. лв. без ДДС. Втори остава консорциум "Щрабаг жп София - Елин Пелин" ДЗЗД, в който влизат австрийската "Щрабаг", "Водстрой 98" и "Евротранспроект" с 91.54 точки и цена от 1246 млн. лв. без ДДС. На трето място е австрийската "Порр Бау" с 63.40 точки и цена от 152 млн. лв. без ДДС. На четвърта позиция остава консорциум "Елин Пелин Рейлуей 2016" ДЗЗД с 47.18 точки и цена от 253 млн. лв. без ДДС, което е двойно повече от цената на победителя. В консорциума с високата цена влизат турската "Япъ Меркези", испанската "КАФ сигналинг" и "Дайнинг енерджи" – Гълъбово. НКЖИ приема обосновката за цената на победителя, който я мотивира със собствени заводи, кариери и техника в региона.
Източник: Медия Пул (25.08.2016)

Българската банка за развитие (ББР) усвои договорените с Европейския инвестиционен фонд 5 млн. евро по Европейския механизъм за микрофинансиране "Прогрес" на ЕК, съобщиха от банката. Средствата са предназначени за микрокредити и микролизинги и ще достигнат до бизнеса чрез он-лендинг програма на ББР в партньорство с търговски банки и лизингови дружества. Партньори по програмата са Д лизинг, TBI bank, БЛ лизинг, Транслизинг, както и дъщерната на ББР Микрофинансираща институция "Джобс". Целта на заема е да увеличи достъпа до микрофинансиране в подкрепа на малкия бизнес в България. За финансиране могат да кандидатстват микропредприятия с персонал до 10 души и годишен оборот до 2 млн. евро, както и самонаети лица, желаещи да развиват бизнес. Максималният размер на предоставяното микрофинансиране е до левовата равностойност на 25 000 евро, а банките и лизингови дружества-партньори на ББР имат възможност да ползват ресурса и по отношение на допустими микрокредити и микролизинги, отпуснати след юли 2015 г. Поради големия интерес беше създаден и допълнителен продукт, специално за индиректно финансиране на МСП - лизингополучатели, чрез посредничеството на лизингови компании, който позволява достъп до по-голям ресурс за малкия и среден бизнес, при максимален годишен процент на разходите - 6,5 на сто. Срокът за кандидатстване за микрокредит с гаранция по Програма "Прогрес" изтича през януари 2017 година.
Източник: Дума (30.08.2016)

Промени в Закона за Българската банка за развитие (ББР) одобриха министрите на заседание вчера. Според тях министърът на икономиката ще упражнява правата на държавата в капитала на банката. Целта е да се подобри координацията при подкрепата на малките и средните предприятия и да се повиши конкурентоспособността на българската икономика, пише в мотивите към проекта.
Източник: Сега (21.09.2016)

Банката за развитие ще мине под ръководството на Божидар Лукарски Българската банка за развитие ще премине от Министерството на финансите към ведомството на Божидар Лукарски. Предложението е на правителството, а гласуването е минало без никаква дискусия. Мисията на държавната банка е основно да насърчава малкия и средния бизнес, но реално портфейлът й включва кредити към дружества от по-голям калибър и има чувствителна експозиция към финансово затруднени строителни компании. Прехвърлянето към Министерството на икономиката включва и дъщерните дружества на банката - Национален гаранционен фонд и Микрофинансиращата институция ДЖОБС, които подпомагат бизнеса с кредити и гаранции.
Източник: Дневник (14.10.2016)

Социални предприемачи и инвеститори си дават среща в София “#A chance to advance: инвестиции в социалното предприемачество“ - среща на социални предприемачи с представители на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и някои от най-успешните фондове за инвестиции в социални компании от Франция, Италия и Великобритания - ще се състои на 24 октомври. Събитието се организира от Българска банка за развитие (ББР) и ще се проведе в Betahaus, София от 10:30 до 16:00, съобщават организаторите. Българските компании ще се запознаят с инициативата на ЕИФ The Social Impact Accelerator с ангажимент за инвестиции от над 243 млн. евро в социални предприятия. "На конференцията ще бъдат представени възможностите за финансиране на компаниите със социално въздействие в Европа и в България. Ще бъдат откроени особеностите на социалните облигации, а участниците ще имат възможност да се срещнат с мениджърите на фондове, подкрепящи с дялов капитал значими социални проекти. ББР участва като инвеститор в инициативата на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) Social Impact Accelerator (SIA) от август 2015, заявяват от Българската банка за развитие. По думите на експертите от банката това е "първият паневропейски фонд в публично-частно партньорство за подкрепа на социални предприятия, създаден през май 2013 г. Инициативата отговаря на нарастващата потребност от наличие на венчър финансиране за подкрепа на социалните предприятия – сегмент от бизнеса, който става все по-важен за насърчаване на социалното включване, създаване на алтернативни възможности за заетост на маргинализирани социални групи и осигуряване на икономически растеж". ББР участва в програмата с 1 млн. евро, наравно с Deutsche Bank и Credit Cooperatif. Инвестицията допринася за диверсификацията на източниците на финансиране на SIA, специално в Централна и Източна Европа, включително България, които са все още сравнително млади и неразвити пазари за социалните предприятия и социалните фондове, съобщават от банката.
Източник: Инвестор.БГ (20.10.2016)

Българската банка за развитие среща днес социални предприемачи с представители от Европейския инвестиционен фонд. Българските компании ще се запознаят с инициативата на ЕИФ The Social Impact Accelerator. Общият бюджет за финансиране възлиза на 243 млн. евро. За да представят възможности за финансиране, са поканени и мениджъри, и основатели на фондове от Франция, Италия и Великобритания, съобщават от ББР. Банката за развитие участва като инвеститор в The Social Impact Accelerator от август 2015 г. Това е първият паневропейски фонд в публично-частно партньорство за подкрепа на социални предприятия, създаден през май 2013 г. На конференцията участниците ще се запознаят с особеностите на социалните облигации. Форумът се провежда под наслов: “#A chance to advance: инвестиции в социалното предприемачество”. Сред лекторите са социалният министър Зорница Русинова, мениджъри и основатели на фондове, а събитието ще открие изпълнителният директор на ББР Билян Балев. На форума ще бъдат дискутирани теми, свързани с финансови инструменти по програмата за развитие на човешките ресурси, какви умения трябва да притежават социалните предприемачи, възвращаемостта на инвестициите и др. ББР участва в програмата с 1 млн. евро наравно с Deutsche Bank и Credit Cooperatif. “24 часа” реши да разкаже за някои от най-успешните социални предприемачи, превърнали идеите си в кауза. Техните решения помагат на хора в неравностойно положение да се чувстват и да бъдат пълноправни членове на обществото.
Източник: 24 часа (24.10.2016)

Българската банка за развитие цели ще създава социални предприятия Българската банка за развитие (ББР) цели да провокира създаването на социални предприятия. Това обясни изпълнителният й директор Билян Балев по повод организираната от ББР среща на социални предприемачи с фондове за рисков капитал. Той обясни, че банката може да подпомогне предприятията или социалните предприемачи, които имат идеи и ще кандидатстват за финансиране от Европейския инвестиционен фонд. Освен това банката може да помогне на компаниите, в които ще бъде инвестирано. Изпълнителният директор на Българската банка за развитие Билян Балев обясни, че събитието се различава от традиционната практика. Според нея подобен тип предприятия (социални) основно са свързани със средства за групи в неравностойно положение. Тук идеята е да се представи начинът по който може да се организират социални предприятия с цел печалба. Това от една страна има ефект за обществото, а от друга собствениците на такива компании имат перспективата, че след години могат да продадат предприятието си.Балев обясни какво точно е социално предприятие: "Като например приобщаването на млади неонацисти в обществото и те да започнат да работят в IT сектора или компания, която във Великобритания е свързана със строителния сектор и която обучава с предварителни договори хора от различни социални групи в това как да работят в този сектор и след това продава тези хора на строителните компании". Друг пример за социално предприятие е предприятие, което организира детски градини в слабо развити региони примерно в Германия, което струва много по-малко на родителите отколкото децата им да посещават държавна детска градина. Освен това е направено така, че родителите които работят на три смени да могат да са сигурни, че децата им са добре. Ефектът в крайна сметка е ефект за обществото, но разгледан през призмата на частен собственик - това е социалното, обясни Балев. Изпълнителният директор на ББР призна, че в момента в България няма такива предприятия. "Идеята, както казах и на форума, е да провокираме подобни предприятия и хора, които са инициативни и искат в крайна сметка да направят нещо както за себе си, така и за обществото. Така че комбинацията е интересна, тъй като правенето на пари е свързано с това да има по-добри неща за обществото", поясни той. Балев коментира още, че идеята е да се намерят екипи, които да кандидатстват пред Европейския инвестиционен фонд и да получат пари от него. Той посочи, че банката участва във фонда с егоистичната идея в един момент да го провокира да се намести в нашия регион, тъй като в момента няма нищо изобщо в Централна и Източна Европа. ББР е акционер във фонда с 1 млн. евро, заедно с други европейски институции като останалите средства - 241 млн. - са от Европейската инвестиционна банка. А ако едно предприятие или група предприемачи имат идея и искат да кандидатстват за финансиране от Европейския инвестиционен фонд: "Подготвят се, правят си една презентация и отиват в Европейския инвестиционен фонд. Нашата роля ще бъде да се видят с нас преди това, за да им кажем къде евентуално биха сгрешили, как трябва да се подготвят, по какъв начин това нещо трябва да се случи. Ние след това като банка бихме могли да помогнем на самите компании, в които те инвестират".
Източник: Дарик радио (25.10.2016)

Българска банка за развитие ще покрива 60% от риска по бизнес кредити Българска банка за развитие (ББР) подписа ново споразумение за издаване на контра-гаранция с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по програма COSME в подкрепа на малкия и среден бизнес у нас. Целта е да се улесни достъпът до дългосрочно и нисколихвено финансиране на фирмите в страната, като едновременно с това да се облекчат и изискванията за обезпечение по кредитите, съобщиха от държавната кредитна институция. Програма COSME се реализира с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен още като „Плана Юнкер“. Това е вторият подобен договор, подписан от ЕИФ с българска банка, и първият по програма COSME за ББР. Споразумението ще позволи на държавната банка да надгради успешно започнатата през 2015 г. програма за индиректно финансиране на микро, малки и средни предприятия „НАПРЕД“. Благодарение на Програма COSME ББР ще има възможност да покрива вече до 60% от риска по кредитите на търговските банки, с които ще си партнира. По този начин ще се намалят изискванията за предоставяне на обезпечение от страна на бизнеса и ще се даде възможност за поемане на повече риск от страна на финансиращите институции. С гарантирания по програма COSME ресурс банките-партньори на ББР ще могат да отпускат инвестиционни и оборотни кредити, банкови гаранции, както и револвиращи заеми. Максималният размер на отпусканите кредити ще е до 150000 евро, а лихвеният процент ще е ограничен до 6%. Срокът за погасяване ще е от 1 до 10 години. Планира се до края на 2016 г. да бъдат избрани търговските банки, с които ББР ще работи по новата он-лендинг програма. Първите заеми се очаква да бъдат отпуснати в началото на март 2017 г. ББР е единствената българска банка, която предоставя индиректно (он-лендинг) финансиране на търговските банки. От лятото на 2015 г. до края на октомври 2016 г. чрез он-лендинг програми на ББР е осигурила нов ресурс за микро, малкия и среден бизнес в размер на над 172 млн. лева. Програма COSME надгражда Програмата за предприемачество и иновации (ЕIP), създадена през периода 2007-2013 г. Общият и? бюджет е 2,3 млрд. евро за периода 2014-2020 г. В обхвата й са четири области на подпомагане – подобряване достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти, подобряване достъпа до пазарите за МСП в световен мащаб, подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност на предприятията и насърчаване на предприемачеството.
Източник: econ.bg (11.11.2016)

ББР покрива вече до 60% от риска по кредитите на търговските банки Българска банка за развитие (ББР) подписа ново споразумение за издаване на контра-гаранция с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по програма COSME в подкрепа на малкия и среден бизнес у нас. Целта е да се улесни достъпът до дългосрочно и нисколихвено финансиране на фирмите в страната, като едновременно с това да се облекчат и изискванията за обезпечение по кредитите. Програма COSME се реализира с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен още като "Плана Юнкер". Това е вторият подобен договор, подписан от ЕИФ с българска банка, и първият по програма COSME за ББР. Споразумението ще позволи на държавната банка да надгради успешно стартиралата през 2015 г. програма за индиректно финансиране на микро, малки и средни предприятия "НАПРЕД". Благодарение на Програма COSME ББР ще има възможност да покрива вече до 60% от риска по кредитите на търговските банки, с които ще си партнира. По този начин ще се намалят изискванията за предоставяне на обезпечение от страна на бизнеса и ще се даде възможност за поемане на повече риск от страна на финансиращите институции. С гарантирания по програма COSME ресурс банките-партньори на ББР ще могат да отпускат инвестиционни и оборотни кредити, банкови гаранции, както и револвиращи заеми. Максималният размер на отпусканите кредити ще е до 150 000 евро, а лихвеният процент ще е ограничен до 6%. Срокът за погасяване ще е от 1 до 10 години. Планира се до края на 2016 г. да бъдат избрани търговските банки, с които ББР ще работи по новата он-лендинг програма. Първите заеми се очаква да бъдат отпуснати в началото на март 2017 г. ББР е единствената българска банка, която предоставя индиректно (он-лендинг) финансиране на търговските банки. От лятото на 2015 г. до края на октомври 2016 г. чрез он-лендинг програми на ББР е осигурила нов ресурс за микро, малкия и среден бизнес в размер на над 172 млн. лева.
Източник: Банкеръ (11.11.2016)

Българската банка за развитие (ББР) подписа ново споразумение с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за издаване на гаранционни инструменти по програма COSME. Целта е да се улесни достъпът до дългосрочно и нисколихвено финансиране на малките и средните предприятия, като се облекчат и изискванията за обезпечение. Схемата ще направи така, че ББР да покрива до 60% от риска по кредитите на търговските банки, с които ще си партнира в COSME. Кои са те ще стане ясно в края на тази година. Максималният размер на отпусканите кредити ще е до 150 000 евро, а лихвеният процент ще е ограничен до 6%. Срокът за погасяване ще е от 1 до 10 години.
Източник: Капитал (15.11.2016)

На 13 230 141 лева възлиза прогнозната стойност на санирането в Търговище по новата поръчка Община Търговище отново обяви процедурата за обществена поръчка за саниране на блокове в града. С коригираните референтни стойности прогнозната обща стойност на поръчката вече е 13 230 141 лева без ДДС, съобщават от местната администрация. Обявлението за откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР за обновяване на обекти в гр. Търговище по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, включително упражняване на авторски надзор, по 15 обособени позиции“ е публикувано на сайтовете на Агенцията за обществени поръчки и на Община Търговище. Срокът за подаване на офертите е до 17 часа на 16.12.2016г. Всеки изпълнител може да кандидатства само за една обособена позиция. От Общинската администрация припомнят, че откритата процедура беше прекратена през октомври по независещи от Общината причини, във връзка с намаляването на референтните стойности за допустимите дейности при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Първоначално тя беше с прогнозна стойност 15 633 820 лева без ДДС. След като от Министерството на регионалното развитие и благоустройството намалиха референтните стойности и Общината нямаше как да ги коригира след изтичане на възможните законови срокове след обявяването на поръчката в Регистъра на обществените поръчки, се наложи прекратяването й. Ако това не беше направено, то тогава разликата от 2 403 679 лева трябваше да се поеме от местния бюджет. За да не се разхищават средства, в ущърб на обществения интерес, се наложи корекция на референтните стойности, според дадените указания за намаляване с 25%. Финансирането за изпълнение на поръчката, по всяка обособена позиция, ще се осъществява по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради от Републиканския бюджет, чрез Българската банка за развитие.
Източник: 24 часа (15.11.2016)

Билян Балев е преизбран за член на Административния съвет на Европейската асоциация на публичните банки Изпълнителният директор на Българска банка за развитие (ББР) Билян Балев е преизбран за член в Административния съвет на Европейската асоциация на публичните банки (ЕАПБ) с мандат от две години. Организацията е едно от най-влиятелните сдружения на финансови институции в Европа, които работят в сферата на публично-частните инвестиции. ББР е приета за член на ЕАПБ през май 2005 г. и чрез нея участва пряко в обсъждането на законодателни въпроси, свързани с кредитните институции в ЕС. Асоциацията работи в тясно сътрудничество с ЕП и ЕК, като изготвя анализи и предоставя информация по теми като капиталовите пазари, пазарите на облигации, данъчното облагане и гражданското право.
Източник: Банкеръ (22.11.2016)

Съдебен изпълнител продава "Никром – Тръбна мебел" Производителят на метални мебели "Никром – Тръбна мебел" пое по пътя на разпродажбата на активи, след като по-рано тази година предприятието спря работа. Над 50 дка земя и множество сгради в Източната промишлена зона на Ловеч са обявени за публична продан от частен съдебен изпълнител. Началната цена е малко под 6 млн. лв., а оферти се подават до 16 декември. Освен ипотечни заеми от две банки и няколко други групи кредитори, компанията има и облигационна емисия, която тази година спря да обслужва. Затова в края на миналата седмица по предложение на довереника по емисията – Обединена българска банка (ОББ), заемът беше обявен за предсрочно изискуем, а търговията с книжата на борсата беше спряна. Към края на септември дружеството има общо 15.7 млн. лв. задължения.Недвижимото имущество на компанията се предлага за пръв път на публична продан от частен съдебен изпълнител Велислав Петров. То включва 51.7 дка земя и общо 46 сгради, а началната цена е 5.998 млн. лв. Предложения се приемат до 16 декември (петък), а евентуалните оферти ще бъдат отворени в понеделник на 19 декември. За момента машините и оборудването не са обявени за продажба, но върху тях има учредени залози. От съобщението не става ясно кой е взискател по изпълнителното дело, но Петров уточни за "Капитал", че има общо четири групи кредитори с претенции към дружеството. Върху земята и сградите има ипотеки в полза на ОББ и Българската банка за развитие (ББР) във връзка с банкови кредити, както и във връзка с функцията на ОББ на довереник по облигационната емисия. Справка в Имотния регистър показва, че от юли 2016 г. досега са наложени няколко възбрани от доставчици и партньори на компанията. От отчета на "Никром – Тръбна мебел" към края на септември става ясно, че дружеството има задължения по кредити и лихвени заеми за общо 11.2 млн. лв., търговски дългове за 3.4 млн. лв., а 900 хил. дължи на персонала. Общо с другите по-малки задължения сумата достига 15.7 млн. лв.В края на миналата седмица на извънредно общо събрание облигационерите на компанията решиха да обявят емисията за предсрочно изискуема и книжата временно бяха спрени от търговия на Българската фондова борса. Емисията беше издадена през 2006 г. за срок от пет години. Общата й стойност беше 6 млн. евро, като целта беше половината от сумата да се използва за рефинансиране на кредит от ОББ, а с другата половина да се финансира дейността на фирмата. През 2011 г. падежът на емисията беше удължен до март 2017 г., а през миналата година компанията получи нова отстъпка – удължаване на падежа до март 2018 г. и едногодишен гратисен период за главницата до юни 2016 г. От отчета на самата компания обаче става ясно, че през тази година не са правени плащания нито по лихвите, нито по главницата. Тя не спазва и ангажимента си да поддържа покритие на дължимите лихви от 200% (съотношението печалба преди лихви и данъци към разходите за лихви), тъй като е на загуба. От поканата на ОББ за свикване на извънредно събрание на облигационерите се вижда, че просрочените плащания по облигациите тази година са за общо 593.1 хил. евро. Също оттам става ясно, че срещу компанията са започнали изпълнителни действия от необезпечения кредитор "Дунапак Родина" чрез ЧСИ Велислав Петров и се предлага осигуряване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника."Никром – Тръбна мебел" на практика е собственост на изпълнителния директор Галин Перянов, който държи над 99% от акциите чрез дружествата си "Никром" и "Никром индъстри". До 2013 г. компанията работеше на печалба и отчиташе приходи от порядъка на 40 млн. лв., а работниците бяха около 500 души. Основната част от продукцията се изнасяше за страни като Германия, Италия и Швеция. През 2014 г. обаче компанията излезе на загуба, която се задълбочи още повече през 2015 г., достигайки 2.4 млн. лв., а работниците намаляха до под 300 души. Така се стигна до затварянето на предприятието по-рано тази година.
Източник: Капитал (23.11.2016)

За едри фирми отишли 17% от заемите на ББР Въпреки че предназначението на държавната Българска банка за развитие (ББР) е да подпомага малкия и средния бизнес, над 17% от отпуснатите от нея заеми са отишли в големи фирми. Това става ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов, който е принципал на трезора, предаде "Медиапул". Въпросът е от Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев. Депутатите посочват, че са притеснени от информациите през последните месеци, че банката осигурява финансиране на съществуващи големи компании, като им отпуска големи кредити в размер на десетки милиони левове или рефинансира техни съществуващи задължения към други банки, включително когато са в тежко финансово положение или на прага на несъстоятелност. Към 30 септември ББР е предоставила 27 кредита на големи компании на обща стойност 253 млн. лв., което е 17,1% от предоставеното от банката финансиране, следва от отговора на Горанов. Към средни предприятия са отишли 87 кредита за 236 млн. лв. или 15,9% от финансирането. Делът на отпуснатите заеми на малки и микро предприятия е 11,9%, а обемът на средствата – 177 млн. лв. Най-големият дял от ресурса – 43,9% или 652 млн. лв., е насочен към целеви програми за малки и средни предприятия, става ясно от отговора на Горанов по данни към 30 септември 2016 г. По принцип ББР пласира значителна част от ресурса си не директно, а чрез програми с търговските банки. Общо към края на деветмесечието банката е предоставила 7040 заема на стойност 1,48 млрд. лв. Една трета (32%) от заемите на държавната банка са на стойност над 5 млн. лв., сочи още справката на Горанов. Става дума за 40 кредита на обща стойност 475 млн. лв. Договорите на стойност между 1 млн. лв. и 5 млн. лв. са 101 на стойност близо 219 млн. лв., като това е близо 15% от отпуснатото от банката финансиране. Най-многобройни са кредитите под 1 млн. лв. - 6899, на стойност 789 млн. лв., което е 53,2% от портфейла на трезора. През 2016 г. ББР е рефинансирала един заем към друга банка на стойност 5,8 млн. лв. Търговски банки пък са рефинансирали 16 кредита, отпуснати на предприятия от ББР, в общ размер на 42,3 млн. лв.
Източник: Дума (29.11.2016)

Въпреки че предназначението на държавната Българска банка за развитие (ББР) е да подпомага малкия и средния бизнес, над 17% от отпуснатите от нея заеми са отишли в големи фирми. Това става ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов, който е принципал на трезора, до депутатите Мартин Димитров и Петър Славов ("Реформаторски блок") и Методи Андреев (ГЕРБ). Депутатите посочват, че са притеснени от информациите през последните месеци, че банката осигурява финансиране на съществуващи големи компании, като им отпуска големи кредити в размер на десетки милиони левове или рефинансира техни съществуващи задължения към други банки, включително когато са в тежко финансово положение или на прага на несъстоятелност. Към 30 септември ББР е предоставила 27 кредита на големи компании на обща стойност 253 млн. лв., което е 17.1% от предоставеното от банката финансиране, следва от отговора на Горанов. Към средни предприятия са отишли 87 кредита за 236 млн. лв. или 15.9% от финансирането. Делът на отпуснатите заеми на малки и микро предприятия е 11.9%, а обемът на средствата – 177 млн. лв. Най-големият дял от ресурса – 43.9% или 652 млн. лв., е насочен към целеви програми за малки и средни предприятия, става ясно от отговора на Горанов по данни към 30 септември 2016 г. По принцип ББР пласира значителна част от ресурса си не директно, а чрез програми с търговските банки. Общо към края на деветмесечието банката е предоставила 7040 заема на стойност 1.48 млрд. лв. Една трета (32%) от заемите на държавната банка са на стойност над 5 млн. лв., сочи още справката на Горанов. Става дума за 40 кредита на обща стойност 475 млн. лв. Договорите на стойност между 1 млн. лв. и 5 млн. лв. са 101 на стойност близо 219 млн. лв., като това е близо 15% от отпуснатото от банката финансиране. Най-многобройни са кредитите под 1 млн. лв. - 6899, на стойност 789 млн. лв., което е 53.2% от портфейла на трезора. През 2016 г. ББР е рефинансирала един заем към друга банка на стойност 5.8 млн. лв. Търговски банки пък са рефинансирали 16 кредита, отпуснати на предприятия от ББР, в общ размер на 42.3 млн. лв.
Източник: Медия Пул (29.11.2016)

Банката за развитие получи 150 млн евро за финансиране на малки и средни компании Българска банка за развитие (ББР) получи 150 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проекти на малки и средни компании, съобщиха от финансовата институция. Средствата са отпуснати с подкрепата на ЕС чрез гаранция от Европейския фонд за стратегически инвестиции, част от Инвестиционния план за Европа (известен като планът "Юнкер"). Споразумението беше подписано днес от изпълнителния директор на ББР Ангел Геков и Флавия Паланца, директор за Централна и Югоизточна Европа в ЕИБ. Това е и първият договор за финансиране по плана, по който ЕИБ предоставя финансиране в България. До една трета от средствата ще бъдат използвани от ББР за кредитиране на иновативни проекти. Другата част от финансирането ще бъде фокусирана в подкрепа на проекти в райони с висока безработица, както и в рамките на инициативата за младежка заетост или за проекти на стартиращи компании. Минимум половината от заема ще бъде разпределен чрез банки-партньори или други финансови посредници. Целта на споразумението е да подобри достъпа на малките и средните предприятия в България до дългосрочно финансиране при по-изгодни условия.
Източник: Дневник (06.12.2016)

ББР получи 150 млн. евро по Плана "Юнкер" Българска банка за развитие (ББР) получи 150 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проекти на малки и средни компании. Средствата се отпускат с подкрепата на ЕС чрез гаранция от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), част от Инвестиционния план за Европа (план "Юнкер"), съобщиха от Банката за развитие. Споразумението бе подписано от изпълнителния директор на ББР Ангел Геков и Флавия Паланца, директор за Централна и Югоизточна Европа в ЕИБ. Това е и първият договор за финансиране по плана, по който ЕИБ предоставя финансиране у нас. До една трета от средствата ще бъдат използвани от ББР за кредитиране на иновативни проекти. Другата част от финансирането ще бъде фокусирана в подкрепа на проекти в райони с висока безработица, както и в рамките на инициативата за младежка заетост или за проекти на стартиращи компании. Минимум половината от заема ще бъде разпределен чрез банки-партньори или други финансови посредници. Целта на споразумението е да подобри достъпа на МСП в България до дългосрочно финансиране при по-изгодни условия. Секторът е приоритетен както за ББР, така и за ЕИБ, тъй като е двигател за иновации, създаване на работни места и растеж на икономиката в страната. ЕФСИ е инициатива, изпълнявана съвместно от Европейската комисия и Групата на Европейската инвестиционна банка, в която влизат ЕИБ и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ). Това е един от трите стълба на плана "Юнкер", който цели да съживи инвестициите в стратегически проекти в цяла Европа.
Източник: Банкеръ (06.12.2016)

Още не е ясно откъде ще дойде вторият милиард за санирането Все още няма яснота откъде ще дойдат допълнителните 1 милиард лева за увеличаване на финансовия ресурс по програмата за безплатното саниране. Миналата сряда правителството в оставка гласува увеличаване на ресурса на програмата от 1 на 2 милиарда лева. За това обаче е нужно и одобрение от отиващото си Народно събрание. След като беше обявено намерението програмата да продължи, в. "Сега" попита Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) какво е планирано по нея, дали всяка година ще се осигурява по 1 милиард, ще има ли самоучастие от собствениците или държавата ще покрива изцяло ремонтите. Пет дни по-късно все още няма отговор. Не е ясно също така ще има ли нов регламент за диференциране на сградите през следващите години - например панелки, стари тухлени кооперации и еднофамилни къщи. И докато заявленията продължават да се трупат, няма отговор какво ще се прави, ако депутатите не одобрят искането за втория милиард. За неяснотите около общия размер на финансирането се обърнахме и към другите институции, които имат отношение към програмата. От Министерството на финансите ни насочиха към финансиращата институция - Българската банка за развитие (ББР). От банката обясниха, че към момента финансовият ресурс по програмата е 1 млрд. лв., а ако парламентът одобри увеличението й с още 1 млрд. лв., банката ще може да продължи да разплаща санирани сгради и над одобрения първоначално бюджет. От ББР обаче не могат да отговорят на въпроса как ще продължи финансирането занапред, защото отговорната институция по програмата е МРРБ. Според данните от миналата седмица досега са завършени 120 сгради. Сключените споразмения между ББР, кметовете (които представляват сдруженията) и областните управители са за над 953 млн. лв., което изчерпва досегашния лимит. Това е причината МРРБ да издаде миналия месец указания на кметовете да не подписват нови споразумения и да не обявяват нови обществени поръчки. Сключените тристранни договори за целево финансиране са общо 2019 - и по тях е започнало изплащане на дейности по санирането. На 1805 сгради са извършени технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, за 897 сгради са сключени договори и са избрани изпълнители за инженеринг и строително-монтажни дейности. Реално може да се окаже, че договорите надхвърлят заложената първоначално сума. Финансирането на безплатната програма за саниране може да се увеличи и без нова държавна гаранция, обясни Ангел Геков, изпълнителен директор и председател на УС на ББР. Вече гласуваната от парламента държавна гаранция в размер на 1 млрд. лв. при започването на програмата може да се използва и занапред. Ако държавата има средства, тя може да вложи и повече пари в санирането, тъй като гаранцията може да се ползва на револвиращ принцип, обясниха финансови експерти. Затова на Народното събрание, според закона за публичните финанси, ще бъде предложено да одобри поемането на дългосрочен финансов ангажимент, който излиза извън мандата на едно правителство, но отново без да се казва откъде ще се вземат парите. Към момента банката е договорила заеми от 250 млн. евро - половината от ресурса. Договорените средства не са усвоени, но ги има готови и се чака моментът да започне усвояването им според хода на дейностите. ББР се въздържа да договаря следващ ресурс, защото на този етап не е дошъл моментът на плащането, а да се държат пари назаем, без да се използват, е ненужен разход, обясниха от банката. Реално към момента е извършено само първото усвояване на част от договорените заеми - 45 млн. евро. Те са покрили вече завършени и санирани сгради - ББР плаща според споразуменията, когато са налице всички протоколи от завършения строителен процес. В самото начало на санирането банката осигури мостово финансиране, но тъй като програмата тръгна бавно, е похарчена малка част от кредитния ресурс. ОБЯСНЕНИЯ Във връзка с решението на правителството да прехвърли 1 милиард лева от излишъка към бюджета на МРРБ, от ББР обясниха, че този ресурс се управлява от министерството. Ресурсът е заделен, за да се покрият бъдещите плащания по вече санирани блокове, искания, за които банката очаква да получава тепърва - за много повече сгради. Експертите на банката обясниха, че никой не е очаквал да има излишък в бюджета, но щом има пари, било логично да се заделят - ясно е, че ще има бъдещи плащания. Как точно и дали ще продължи финансирането на програмата в следващите години обаче в ББР не знаят, защото решенията са в ръцете на държавните институции.
Източник: Сега (21.12.2016)