До 2030 година запазват мощностите в Марица-Изток До 2030 година няма да има закриване на мощности в комплекса „Марица-Изток“. Това важи както за ТЕЦ-ове, така и за мините. Това е разписано в Интегрирания национален план за климата и енергетиката до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, който вчера бе представен за първо обсъждане пред синдикатите. КНСБ бе представена от президента Пламен Димитров, Валентин Вълчев от миньорската федерация, Георги Петров от НФЕ, Божидар Митев от НСФЕБ, както и лидерите на синдикалните организации в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 Деян Дяков и Мини „Марица Изток“ Наско Митев. С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност. Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Той ще разпише ясно, че България няма друга алтернатива освен въглищната енергетика, заяви министър Теменужка Петкова. По думите й въглищата са част от националната сигурност и няма друга алтернатива за енергийната ни система.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, една от най-големите електроцентралив България, работеща с местни лигнитни въглища, изгради нов спортен комплекс за младежите и децата в град Гълъбово. Спортен комплекс „Енергия“ е с обща площ около 1800 кв. м. и включва площадка за стрийт фитнес, комбинирано игрище за бадминтон и тенис на маса, както и специализирана детска площадка за най-малките. За изграждането на комплекса компанията е вложила общо 200 000 лв. Съоръженията отговарят на всички изисквания за безопасност. Николай Тонев, кмет на Община Гълъбово, благодари на ръководството на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ за поредната социална инвестиция и подчерта значението на дългогодишното сътрудничество с компанията. Кметът потвърди ангажимента на общината да поддържа спортния комплекс и призова жителите на града да се грижат за новата си придобивка. „Изключително важно за нас е да помагаме за обновяването на социалната инфраструктура на Гълъбово и да подобряваме на живота на хората в региона. Непрестанно работим по проекти, чиято цел е да допринесат за удобството на жителите на града. Спортен комплекс „Енергия“ е един от тези проекти“ каза Красимир Ненов, изпълнителен директор на „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Той символично предаде новата спортна площадка на Община Гълъбово. В церемонията по откриването участваха и носителят на 4 олимпийски медала и многократен световен шампион по спортна гимнастика Йордан Йовчев, младежи от спортен клуб „STREET WORKOUT BULGARIA” и ученици от училищата в гр. Гълъбово. Те представиха демонстрация на съоръженията на новата стрийт фитнес площадка в града, част от спортен комплекс „Енергия“. Стрийт фитнесът съчетава силови и гимнастически упражнения, които се изпълняват на открито. Младият спорт е глобално явление в модерната градска култура, което набира все повече популярност в България. Йордан Йовчев е основен посланик на стрийт фитнес движението и заедно с едноименния спортен клуб ежегодно организира турнири и състезания в много градове в страната. "КонтурГлобал Марица Изток 3" притежава и управлява първата топлоелектрическа централа на лигнитни въглища в Югоизточна Европа, която работи в пълно съответствие с най-високите европейски стандарти за безопасност на труда и опазване на околната среда. Централата произвежда 10% от електроенергията в България, използвайки местни енергийни източници и така допринася за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на страната. Над 1,4 милиарда лева са инвестирани за гарантиране надеждната работа на централата и в мерки за опазване на околната среда. Акционери са международната енергийна компания ContourGlobal (73%) и Националната електрическа компания (27%).
Източник: 3e-news (18.04.2019)

ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ ремонтира 6 клетки за застрашени и болни птици ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, една от най-големите електроцентрали в България, направи цялостен ремонт на клетките в Спасителен център за диви животни „Зелени Балкани“ в гр. Стара Загора. Компанията реновира 6 помещения, които служат за домове на застрашени или ранени птици. Много от тях са лекувани в спасителния център, но имат нужда от време, за да се възстановят преди да бъдат пуснати на свобода. В тези клетки се полагат също и грижи за двойки застрашени птици, за да се улесни размножаването им. Проектът е на стойност 23 000 лева. Всяка една от шестте клетки притежава открита и закрита част. Изградени са специални хранилки, конструирани така, че птиците да не свикват прекалено много с човешкото присъствие и да могат лесно да се върнат към живота в природата. В клетките има водоснабдяване и канализация, за да се улесни почистването и поддържането им. Те са оборудвани с видеонаблюдение, което да позволи птиците да не бъдат смущавани, докато реанимират, размножават се или се грижат за малките си. „За нас опазването на околната среда е основен приоритет. От години подкрепяме Спасителния център за диви животни в Стара Загора, защото лично сме се убедили в ползата и ефекта от тяхната работа. Ние споделяме обща цел - да запазим красотата и разнообразието на дивата българската природа за поколенията. Факт е, че всяка година те помагат на все повече диви животни да оцелеят и да създадат поколение. Радваме се, че можем да им помогнем да продължат да го правят“, коментира Красимир Ненов, изпълнителен директор на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ по време на официалното откриване на реновираните клетки. Гости на събитието бяха малчуганите от ДГ „Радост“ и ДГ „Наталия“, гр. Гълъбово. По случай 22 април - Световния ден на земята, децата се запознаха с пациентите на центъра и участваха в освобождаването на мишелов, излекуван от екипа на „Зелени Балкани“. Спасителен център за диви животни „Зелените Балкани“ приютява и се грижи за животни от регионите на Стара Загора, Пловдив и Бургас. Само за 2017 г. в центъра са приети за лечение повече от 1700 диви птици, бозайници и влечуги, като 90% от тях са застрашени видове. Повече от 58% са успешно излекувани и 48% от тях са върнати обратно в естествената им среда за живеене. Само за една година Спасителния център е посетен от над 3000 души. Повече от 200 ученици и студенти стават доброволци в спасителния център, като някои от тях са от близки държави като Румъния, Македония и Турция. "КонтурГлобал Марица Изток 3" притежава и управлява първата топлоелектрическа централа на лигнитни въглища в Югоизточна Европа, която работи в пълно съответствие с най-високите европейски стандарти за безопасност на труда и опазване на околната среда. Централата произвежда 10% от електроенергията в България, използвайки местни енергийни източници и така допринася за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на страната. Над 1,4 милиарда лева са инвестирани за гарантиране надеждната работа на централата и в мерки за опазване на околната среда. Акционери са международната енергийна компания ContourGlobal (73%) и Националната електрическа компания (27%).
Източник: 3e-news (23.04.2019)

Арбитражен спор за 65 млн. лв. на "КонтурГлобал" с НЕК Иск пред арбитражен съд за 10 млн. евро с възможност за увеличаване на претендираната сума е внесла въглищната централа ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" срещу "Национална електрическа компания" (НЕК) заради това, че държавното дружество не е платило изградена от "КонтурГлобал" инсталация за пречистване на серния двуокис и азотните оксиди, отделяни при производството на електроенергия. Това обясни изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, след като във вторник компанията спомена за започналата арбитражна процедура в анализ за отражението на регулаторните решения за цената на тока през годините върху финансовото ? състояние. В анализа Илиев отбелязва, че два поредни регулаторни периода НЕК иска разходите за тази инвестиция от 65 млн. лв. да се отразят в определяната от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цена за разполагаемост на "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това обаче и до ден днешен не е направено, а в същото време е част от разписаните ангажименти на НЕК в сключеното от нея през април 2015 г. споразумение с "КонтурГлобал" за намаляване на тази цена за разполагаемост в дългосрочния ? договор за задължително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв договор бе подписан и с другата т.нар. американска централа "Ей И Ес", с което разходите на НЕК се прогнозираше, че ще паднат със 100 млн. лв. годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в сила чак през 2016 г., защото тогава НЕК успя да изплати своите дългове от 700 млн. лв. към двете дружества за изкупена енергия. Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов обясни пред Mediapool, че става въпрос за направени в периода 2011-2015 г. инвестиции за намаляване на въпросните вредни емисии от дейността на централата. Така тя е успяла да отговори на европейските екоизисквания, влезли в сила от 2016 г. Реално само двете американски централи покриват тези стандарти. Ненов посочи, че първото плащане е дължимо от края на 2017 г. и НЕК не оспорват това задължение, но КЕВР не го отразява като разход в тарифите, което довело до действията с арбитражния иск, за което държавната компания била уведомена през юни 2019 г. Делото може да бъде прекратено ако страните успеят да постигнат споразумение по издължаване на сумата от страна на НЕК за инвестицията и нейната възвръщаемост. От КЕВР пък обясняват, че не са се произнесли по представения от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" тарифен модел, тъй като били започнали да го анализират. За завършването на това административно производство обаче няма срок и забавянето на това решение носи негативни последици за НЕК, посочва Петър Илиев в анализа до енергийния министър Теменужка Петкова. Той очаква евентуалното осъждане от страна на "КонтурГлобал" да увеличи на тарифния дефицит на електрическата компания със стойността на инвестицията с включена възвръщаемост - около 65 млн.лв., без отразяване на потенциалните лихви за забава и съдебни разноски. Любопитен момент е, че НЕК е акционер с 27 на сто в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Това е поредното енергийно арбитражно дело в поредицата, свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 г. Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН срещу правителството заради накърнени инвестиции, срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България – ЧЕЗ и "Енерго-Про". Те ъщо претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път – заради забраната на Комисията за защита на конкуренцията на българската "Иенерком" да купи активите на чешката компания у нас. Във Вашингон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г. , който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружие с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителна компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

НЕК се оплака, че КЕВР я ощетява с над милиард лева "Националната електрическа компания" (НЕК) се оплака, че губи над 1 млрд. лв. заради ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изпълнителният директор на държавното дружество Петър Илиев изпрати писмо до министъра на енергетиката Теменужка Петкова и председателя на регулатора Иван Иванов. В документа се отбелязва, че към края на май 2019 г. оборотният капитал на НЕК е на минус с близо 1.054 млрд. лв. Дружеството продължава да не е компенсирано за направени от него разходи за закупена електроенергия за над 1 млрд. лв. за регулирания пазар на бита и дребния бизнес само за периода 2013-2015 г. и нещата с последното ценово решение на КЕВР се задълбочават. Илиев напада директно КЕВР за състоянието на НЕК, както и политиката на регулатора спрямо двете т.нар. американски въглищни централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", посочвайки, че техните цени надвишават определените като пазарни от комисията и естеството на тяхната мощност се тълкувало различно от регулатора, според това как пасва на вземаните от него решения. Ценовите решения на КЕВР поддържат слаб ръста на цените, но влияят изключително зле на финансовото състояние на НЕК, оплака се най-сетне и държавната компания, след като това правят от години частните дружества от бранша, работещи на регулирания пазар за ток. Запитан от Mediapool колко точно са щетите на НЕК заради ценовите решения на енергийния регулатор в последните години, Илиев не пожела да коментира. Той посочи, че влиянието от случващото се на регулирания и на свободния пазар за електроенергия е различно и динамично. По думите му целта на анализа е да се обърне внимание на отговорните институции, че това положение не може да продължава до безкрай и най-сетне трябва да се вземат предвид разчетите на държавната компания за цените. В анализа са засегнати различни аспекти от дейността на НЕК за различни периоди от време – както минали, така и с прогнози, за отражението на решенията на КЕВР до средата на 2020 г., когато изтича започналият на 1 юли ценови регулаторен период. Илиев не е съгласен с това, че КЕВР е определила на двете американски централи прогнозна цена до 30 юни 2020 г. от 98 лв./Мвтч при положение, че за всички останали в сектора определената пазарна стойност за базов товар е 89 лв./МВтч. Според държавната компания одобряването на тази разлика от страна на КЕВР е незаконосъобразно. Илиев посочва, че определената по-висока цена създава опасност енергията от тези две мощности, която държавното дружество е длъжно да купува по силата на дългосрочни договори, да не може да бъде продадена на борсата за ток при тези стойности. Това означава загуба от около 7 млн. лв. за НЕК само от това перо, изчислява шефът на НЕК.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

ЕК съди България заради замърсяващи ТЕЦ-ове За втори път Европейската комисия предявява иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради замърсяване на въздуха. Този път е за това, че в страната ни трайно се превишават пределно допустимите норми за замърсяване със серен двуокис, съобщиха от Брюксел в четвъртък. През април 2017 г. страната ни беше осъдена заради прекомерното запрашаване на въздуха в редица общини и на страната ни бяха поставени изисквания за вземане на мерки за намаляване на фините прахови частици. През ноември 2018 г. стана ясно, че България е постигнала много малко за подобряването на качеството на въздуха и Брюксел ? даде два месеца срок да предприемане реални мерки, а не само такива на хартия или отново ще ни даде на съд, като този път ще иска налагането на глоба. Тогава екоминистърът Нено Димов прехвърли вината за това на общините, защото те не полагали усилия за намаляване на запрашаването. Сегашният иск е заради замърсяването със серен двуокис (SO2). От Брюксел посочват, че най-скорошните данни за неговите емисии, които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. Там са разположени дължавната ТЕЦ "Марица Изток 2", свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" и т.нар.американски електроцентали ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Последните две са единствените въглищни централи у, нас, които покриват всички европейски изисквания за пречистване н аизхвърляните от тях вредни емисии. В съобщението на ЕК се припомня, че от 2005 г. насам са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на SO2 в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат на България от присъединяването ? към ЕС на 1 януари 2007 г. От Министерството на околната среда и водите обявиха, че вече се предприемат мерки и в резултат на тях от началото на 2019 г. значително са намалели превишенията на средночасовите норми за серен двуокис, регистрирани в Гълъбово. Те са били 19, докато през същия период на 2018 г. техният брой е бил 46. Ведомството припомня, че поради неспазени нива на замърсяване със серен двуокис през 2009 г. ЕК стартира наказателна процедура срещу страната ни и тогава проблемните райони са били Перник, Гълъбово и Димитровград. Днес превишаването на нормите било само в община Гълъбово и това е заради "исторически наследената концентрация на четири големи горивни инсталации, разположени на малка площ във въгледобивния басейн "Марица Изток", обясняват от ековедомството.
Източник: Медия Пул (29.07.2019)

ЕСО завършва полугодието с печалба от 7,1 млн. Лева Електроенергийният системен оператор завършва полугодието на 2019 г. с печалба от 7,1 млн. лева. Това сочат данните от междинния финансов отчет на компанията. За сравние за същия период на миналата година печалбата на дружеството е била 7,6 млн. лева. Приходите на компанията за полугодието се увеличават и за полугодието са достигнали 310 млн. лева. През същия период на миналата година приходите са били 298,6 млн. лв. Текущите активи на дружеството се увеличават до 431,8 млн. лева, а текущите пасиви се понижават до 93,9 млн. лева. Към края на юни 2019 г. на енергийния пазар у нас е имало регистрирани 50 стандартни балансиращи групи, 20 специални, 11 комбинирани балансиращи групи. Крайните клиенти, сменили доставчика си на електрическа енергия са на 85 хиляди, а през същия период на миналата година са били малко над 75 хиляди, става ясно още от отчета. За полугодието ЕСО отчита следните продажби на електроенергия от производителите – от АЕЦ „Козлодуй“ производството е било 7,7 млн. мвтч, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ е било 3,2 млн. мвтч., от ТЕЦ „Бобов Дол“ са произведени 723,1 хил. мвтч ток. Увеличава се производството на електроенергия от ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ и то достига 2,1 млн. мвтч за полугодието. От другата американска централа – ТЕЦ „AES Гълъбово“ производството за полугодието е достигнало 1,6 млн. мвтч. През 2019 г. от ЕСО са поискали увеличение на капитала на дружеството с 264,4 млн. лева, но Българският енергиен холдинг все още не се е произнесъл по този въпрос. ЕСО не е разпределяло и дивидент от печалбата си през 2019 г.
Източник: 3e-news (12.08.2019)

ECO: С 0.82% по-малко е производството на електроенергия Производството на електроенергия в България за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е понижило с 0.82 процента. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните сочат, че от 1 януари до 25 август 2019 година са били произведени 28 894 702 мегаватчаса /MWh/ ток, докато през този период на изминалата година са били произведени 29 134 828 MWh. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г. се е повишило с 1.45 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 25 август са изразходени 24 990 916 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 24 633 693 MWh. България е изнесла с 13.27 процента по-малко ток за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Данните на електросистемния оператор показват, че от 1 януари 2019 г. до 25 август тази година страната ни е изнесла 3 903 786 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 4 501 135 MWh. С 3.98 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на Електроенергийния системен оператор. Ако от началото на 2019 година до 25 август от базови мощности са произведени общо 24 362 752 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 23 430 489 MWh. Минимална е разликата в показателите при възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. техният дял е 798 558 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 798 564 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 25 август тази година са произвели с 1.46 процента по-малко ток спрямо аналогичния период за 2018 г. От началото на годината до 25 август от ВяЕЦ са произведени 433 943 MWh. електроенергия. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 433 943 MWh, докато за аналогичния период на изминалата година - 440 392 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 3.80 на сто повече ток през периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. - или 274 503 MWh спрямо 264 448 MWh за периода 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г.
Източник: 24 часа (29.08.2019)

НЕК няма да купува ток от "Марица Изток 3" Националната електрическа компания (НЕК) вече няма да купува ток от топлоцентралата "Марица Изток 3", след като на днешното си заседание кабинетът даде мандат за преговори с нейния собственик, международната компания "Контур Глобал", с които да се прекрати договора за изкупуване на електроенергия. Преговорите ще се водят от вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Договорът между НЕК и "Контур Глобал" е сключен през юни 2001 година. Освен преговори за неговото прекратяване, представителите на правителството ще водят и разговори с главната дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия. В дирекцията е образувано производство по жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, в която се посочва, че договорът за изкупуване на електрическа енергия представлява несъвместима държавна помощ./www.kmeta.bg
Източник: Други (12.09.2019)

Агенцията за приватизация с ново име, поема държавните фирми Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се преструктурира в Агенция за публичните предприятия и контрол. Това решиха депутатите с окончателно приемане на Закон за публичните предприятия в четвъртък. В първоначалния вариант в агенцията за приватизация трябваше да се влее тази за инвестиции и да има нова мегаагенция. По предложение на Десислав Чуколов от “Атака” тези текстове отпаднаха. Изпълнителният директор на новата агенция ще се отчита пред Министерския съвет и работи под надзора на министър-председателя или на определен от него заместник, предвиждат още текстовете. Според промените членове на изпълнителния съвет задължително трябва да имат висше образование – магистър, както и поне 10 г. професионален опит в областта на финансите, държавното управление или реалния сектор на икономиката, от които най-малко 3 години на ръководна длъжност. С промените се въвежда и изискване за минимален процент независими членове в бордовете и в надзорните съвети на публичните предприятия. Те трябва да са поне една трета, но не повече от една втора от състава. Независимите членове не могат да бъдат служители в публичното предприятие или акционери в него. Забранява им се и да имат търговски отношения с предприятието или да участват във фирма, която има бизнес с публично дружество. За такива се считат търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие, както и дъщерните им компании. По време на гласуването депутатите решиха да изкарат Българската банка за развитие от обхвата на публичните предприятия.
Източник: 24 часа (27.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите Стотинка за мегаватчас. Толкова ще падне цената на тока за потребителите, ако правителството изпълни намерението си да разтрогне дългосрочния договор за купуване на тока от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Такъв би бил ефектът в момента, тъй като цената на тока от въглища в перспектива ще расте. В същото време се създават рискове за инвеститорите, пред електроснабдяването и въглищната индустрия, коментира пред Mediapool енергийният експерт Иванка Диловска, член на управата на Института за енергиен мениджмънт, и пита дали това си струва. На същото мнение е и управляващият съдружник в консултантската компания "Денкщат България" Боян Рашев. Според него кризата дори може да прерасне в политическа, тъй като има потенциала да дестабилизира изключително важен сектор от българската икономика, който осигурява огромна заетост. Бившият енергиен министър, доскорошен общински съветник в София и кандидат за районен кмет на "Средец" Трайчо Трайков от "Демократична България" смята, че при равни други условия, прекратяването на дългосрочния договор би могло да снижи с малко цената на тока. "Необходимо е обаче да се умножи вероятността от спечелване от инвеститора на арбитражно дело по евентуалната претендирана сума и да се сравни със спестената премия от неизкупената по прекратения договор енергия. Ако първото число се окаже по-голямо, няма откъде да дойде намаление", посочи Трайков пред Mediapool. Неотдавна правителството съобщи, че дава мандат на вицепремиера Томислав Дончев и министрите на финансите и енергетиката Владислав Горанов и Теменужка Петкова да започнат преговори с "КонтурГлобал" за прекратяване на техния дългосрочен договор за изкупуване на тока по фиксирана по-висока от пазарната към момента цена. Аргументът на правителството е, че според анализ на международната консултантска компания "Фронтиер Економик" ,"КонтурГлобал" вече била изплатила инвестицията си и затова трябвало да излезе на свободния пазар. От американската централа обаче твърдят обратното и прогнозите са при реално започване на преговорите между двете страни да има продължителни спорове по приложената от "Фронтиер" методика за оценяване на възвръщаемостта на инвестицията от над 700 млн. евро в екологизацията и модернизацията на въглищната централа. Не е изключено да се стигне до искане за намеса на Брюксел относно изработената от ЕК методика и въобще не е ясно кога може да се очаква решение по казуса. Досегашната тактика на правителството е периодично да се заканва на т.нар. американски централи, но не е сигурно доколко наистина е готово едностранно да прекрати изтичащият през 2024 г. договор на "КонтурГлобал". Тезата как въпросните дългосрочни договори са сред главните виновници за "скъпия ток" и развалянето им ще облекчи домакинствата, витае в публичното пространство вече над пет години, след като предишният състав на енергийния регулатор се оплака в Брюксел, че контрактите били незаконна държавна помощ. От Еврокомисията и досега не са казали дума по казуса, след като Пекова през февруари 2018 г. заяви пред журналисти, че няма искане от Брюксел да се развалят договорите с "КонтурГлобал", която притежава 73 на сто от ТЕЦ "Марица Изток 3", и с "Ей И Ес", която изгради модерна въглищна централа в Гълъбово на мястото на старата ТЕЦ "Марица Изток 1". До момента от Брюксел няма никаква публична реакция по темата. През август 2018 г. енергийният министър допусна, че преговорите с "КонтурГлобал" и "Ей И Ес" ще започнат до есента на същата година, но към момента това все още не е факт.
Източник: Медия Пул (15.10.2019)

Енергийна камара към трима министри: Очакваме да бъде зачетен легитимния интерес на инвеститорите в "КонтурГлобал" Националната енергийна камара очаква, че легитимният интерес на инвеститорите в "КонтурГлобал Марица-изток 3" ще бъде зачетен по време на всякакви дискусии за съществуващите дългосрочни договори в енергийния сектор. Това се казва в писмо на камарата до вицепремиера Томислав Дончев, министрите на финансите и енергетиката Владислав Горанов и Теменужка Петкова. То е по повод решението на Министерския съвет от 11 септември, с което се дава мандат на тримата да започнат преговори по договора за изкупуване на електроенергията на централата. Очакваме, че политиките, насочени към дългосрочна сигурност на доставките и стабилност на електроенергийната системата чрез оптимално използване на местни енергийни източници, при съблюдаване на екологичните изисквания, ще продължат да се прилагат. Устойчивата работа на стратегически централи е от полза за българските потребители, както и за регионалната и националната икономика, се казва още в писмото. От камарата уверяват, че ще продължат да подкрепяме усилията за либерализация на енергийния пазар чрез осигуряване на устойчива среда за всички участници.
Източник: 24 часа (18.10.2019)

Министър Петкова и US-посланикът Мустафа ще развиват партньорството в енергетиката Българският енергиен министър Теменужка Петкова и извънредният и пълномощен посланик на Съединените американски щати у нас Херо Мустафа потвърдиха, че ще работят за продължаване на стратегическото партньорство между двете страни в енергийния сектор. Приоритет както за правителството на Република България, така и за американската страна, е гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на доставките на ресурси. По време на разговора министър Петкова запозна посланик Мустафа с изминатите стъпки от 2015 г. до момента по реализацията на проекта за изграждане на интерконектора Гърция-България. Посланик Мустафа приветства постигнатия напредък и подчерта, че САЩ очакват завършването на газовата връзка в срок. „В момента се работи усилено по трасето на газовата връзка. Крайният срок, към който се стремим за въвеждане на проекта в търговска експлоатация, е втората половина на 2020 година“, заяви министър Петкова. Тя изтъкна, че с извършените първи доставки на втечнен природен газ, с произход САЩ през месец юни тази година, страната ни е направила още една важна крачка към постигане на реална диверсификация. Пред посланик Мустафа министър Петкова изрази увереност, че заявеното участие от страна на американската компания „Дженерал електрик“ при структуриране на финансирането, както и като потенциален проектант и доставчик на различни пакети, включително оборудване за турбинна зала, компресори, трансформатори и други, е ясен знак за инвеститорския интерес към проекта АЕЦ „Белене“. „Целта на българската страна е проектът да гарантира енергийната сигурност в региона“, каза още Петкова. По отношение на двете американски топлоелектрически централи в България – „Контур Глобал Марица Изток 3“ и "Ей и Ес Гълъбово" Петкова подчерта, че те са от стратегическо значение за българската електроенергийна система. „Уверена съм, че в рамките на конструктивен диалог с колегите от „Контур Глобал Марица Изток 3“ ще постигнем балансирано решение в интерес и на двете страни.
Източник: 3e-news (29.10.2019)