Българската ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 кани немско дружество да наддаде за поръчка за надграждане Операторът на българската топлоелектрическа централа (ТЕЦ) КонтурГлобал Марица Изток 3 заяви, че е поканил германската Steinmuller Engineering да представи оферта за модернизация на блоковете за десулфуризация на димни газове - договор на стойност около 2,5 милиона евро. Проектът също така предвижда доставка на оборудване, необходимо за повишаване на ефективността на блоковете за десулфуризация 1 и 2 на ТЕЦ до над 97%. Steinmuller Engineering има срок до 11 януари да представи офертата си. Базираната в Гумерсбах Steinmuller Engineering, основана през 2003 г., предоставя инженерни решения и подкрепа чрез консултантски и технически услуги в областта на термичната обработка. КонтурГлобал Марица Изток 3 е 73% собственост на лондонската енергийна корпорация ContourGlobal, като българската държавна Национална електрическа компания държи останалите 27% дял.
Източник: SeeNews (05.01.2021)

КЕВР ще проверява трите ЕРП-та Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще извърши планови проверки на трите големи електроразпределителни дружества (ЕРП) в страната - "ЧЕЗ Разпределение България", "Електроразпределение Север" и "Електроразпределение Юг", става ясно от графика на енергийния регулатор. Проверките на дружествата ще бъдат с тематична насоченост и свързани с проблеми, за които в КЕВР са постъпили значителен брой жалби и сигнали - грешки при отчитане и фактуриране на консумираната електрическа енергия, качество на доставяната електрическа енергия, начисляване на корекционни сметки, отказ за присъединяване на фотоволтаични централи с мощност до 30 kWp и т.н. КЕВР ще провери и изпълнението на инвестиционните програми на ЕРП-тата, както и дали са извършени в пълен размер заложените за регулаторния период инвестиции. В сектор "Електроенергетика" КЕВР ще извърши планова проверка и на един от производителите - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Заради пандемията експертите на комисията не успяха да извършат планираната проверка на централата, уточняват още от регулатора. В сектор "Топлоенергетика" предмет на планови проверки ще са пет дружества: "Веолия Енерджи Варна", "Топлофикация Плевен", "Топлофикация Бургас", "Топлофикация Враца", както и "Топлофикация Сливен".
Източник: Дума (04.02.2021)

До лятото щели да прекратят договорите с американските ТЕЦ До 30 юни 2021 г. България трябва да прекрати дългосрочните договори между Националната електрическа компания (НЕК) и двете т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - КонтурГлобал ТЕЦ "Марица Изток 3" и ТЕЦ AES Гълъбово "Марица Изток 1". Това е заложило по-малко от два месеца преди края на мандата си правителството на ГЕРБ в проект на план за реформи на българския енергиен пазар, публикуван за обсъждане от Европейската комисия. Обществените консултации по документа ще бъдат затворени на 11 февруари. Този план обаче не бил обсъждан от отговорните национални институции, посочват от Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) в свое становище по документа. Експертите допълват, че видно проектът е разработен от консултант и липсва ясна институционална ангажираност с предложените мерки. По повод заявеното прекратяване на договорите с двете централи от ИЕМ препоръчват по-гъвкава дефиниция на крайния срок предвид очакваните сложни търговски преговори с компаниите. Те трябва да бъдат синхронизирани и с изработването на механизма за капацитет, тоест за компенсация на дългосрочните цени на произведената от централите електроенергия. Веднага след това ще отпадне ролята на НЕК като обществен доставчик на електроенергия. В становището се припомня решение на ЕК от 2015 г., в което е записано, че българският енергиен пазар не е ликвиден и прозрачен и Брюксел отсъжда определени количества електроенергия от компании в структурата на БЕХ да бъдат предлагани ежегодно на енергийната борса. Това задължение обаче изтече през януари 2021 г. Експертите препоръчват анализ за конкуренцията на енергийния пазар да бъде включен в плана за развитие до 2030 г., защото наличието на доминиращ участник на пазара за търговия на едро на електроенергия обикновено отблъсква инвеститорите. По отношение на пазара на дребно са предвидени две реформи - либерализация на цените и изготвяне на концепция за уязвимите потребители. Предвижда се пълната либерализация на домакинствата да приключи до 31 декември 2024 г., но не е изготвена пътна карта за това. До края на 2021 г. трябва да бъде изготвена дефиницията за уязвимите потребители и енергийна бедност.
Източник: Дума (11.02.2021)

НЕК иска поскъпване на тока заради по-високи разходи за вредни емисии НЕК е внесла в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) искане за промяна на цените на електроенергията, определени на 1 юли 2020 г. заради поскъпване на квотите въглероден двуокис на борсата. Според националната компания в решението на енергийния регулатор тогава е заложена прогнозна цена на въглеродните емисии от 22 евро на тон, а средната цена за второто полугодие на 2020 г. е 29 евро на тон. В началото на годината пък надхвърлила 31 евро. Според дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от тецовете “Ей И Ес Марица-изток 1” и “КонтурГлобал Марица-изток 3” НЕК е задължена да купува и квотите въглеродни емисии за двете централи. Към 28 януари, когато е внесено искането за увеличение на цените, сумата, която трябва да похарчи НЕК за квоти, се е увеличила със 149,7 млн. лв. С толкова е скочила и компенсацията, която компанията трябва да получи от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Пламен Младеновски, шеф на дирекция “Електроенергетика и топлоенергетика” в комисията, съобщава при обсъждане на доклада на експертите, че при първите търгове за годината - в началото на февруари, цените на квотите са били 32,60 евро/тон на единия и 33 евро/тон на втория. На следващите търгове са постигнати още по-високи цени, като на този на 11 февруари цената на първичния пазар е достигнала 39,62 евро. На вторичния пазар на лондонската борса пък цената е надминала психологическата граница от 40 евро на тон, което никой не очаквал. Прогнозата била за поскъпване с 20%. В доклада на експертите на КЕВР е посочено, че при искането на НЕК, което е от 28 януари, допълнителните разходи за квоти са в размер на 149,73 млн. лв., но пък приходите във фонд “Сигурност на електроенергийната система” се увеличават със 159 млн., тъй като един от източниците на пари в него са именно продажбите на квоти емисии. Младеновски е направил изчисления и при новите по-високи цени, според които допълнителните разходи, които ще възникнат за двете американски централи, са в размер на 247 млн. лв., но пък приходите във фонда ще се увеличат с 251,5 млн. лв. Заключението на експертите на енергийния регулатор е, че тъкмо заради това уравняване няма нужда да се променя цената “задължения към обществото”, а оттам и цената на тока. Все пак крайното решение ще се вземе на 17 февруари, когато е откритото онлайн заседание за определяне на новите цени.
Източник: 24 часа (17.02.2021)

"Булгартрансгаз" планира 43 млн. лв. "водородни" инвестиции за 4 години Водородът вече присъства и в десетгодишния план за развитие на мрежите на държавната компания "Булгартрансгаз" до 2030 г. Още в следващите три-четири години ще бъде изградена инфраструктура за пренос на този газ във въглищни региони, като за целта са предвидени почти 43 млн. лв. без ДДС. Изрично е посочено обаче, че това са проекти, за които все още не е взето инвестиционно решение. Не се споменава откъде ще бъдат осигурени въпросните средства, но най-вероятно те ще дойдат по линия на Плана за възстановяване, където за държавната компания са предвидени 333 млн. лв. точно за такива цели. С тях, както и с още 144 млн. лв. собствени средства, компанията ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Новата инфраструктура с обща дължина около 175 км ще бъде част от газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз", става ясно още от плана на компанията. Извън тези планове обаче новите инвестиции силно намаляват на фона на похарчените близо 3 млрд. лв. за продължението на "Турски поток". Най-големият нов проект, заложен за следващите години до 2025-а, е разширението на хранилището в Чирен. Прогнозата е, че за реализацията му ще са нужни малко над 600 млн. лв. Но в таблиците за разпределение на годишните инвестиции за този проект до 2030 г. са заложени средно по 1 млн. лв. на година. или общо 10 млн. лева. Което повдига много въпроси за достоверността на плановете и програмите. Като цяло "Булгартрансгаз" планира да вложи в модернизацията на стара и в изграждането на нова инфраструктура общо само около 600 млн. лв. до 2030 г., или колкото за проекта в Чирен. Част от парите обаче трябва да бъдат използвани за финансирането на нови обекти, за трансграничен пренос, реконструкция, рехабилитация и др. "Капитал" изпрати въпроси до "Булгартрансгаз" за разминаването в числата.
Източник: Капитал (17.03.2021)

Реформата на пазара на ток върви към ново отлагане Впоследния вариант на Плана за възстановяване, по който България очаква да получи над 6 млрд. евро от ЕС, е отделено специално място на либерализацията на електроенергийния пазар. Този ключов процес е част от прехода към нисковъглеродната икономика и безспорно трябва да е приоритет, макар да не изисква толкова финансиране, колкото политически решения. В настоящата ситуация обаче точно политическите решения липсват и няма изгледи нужните законодателни и други реформи да се случат в срок (за много от промените бе заложено да стартират на 1 юли тази година). Което пък може да има тежки финансови последици. Един от най-големите проблеми пред ТЕЦ "Марица-изток 2" в момента е политически. Причината - въглищната централа на няколко пъти бе "спасявана" от ресорния министър в оставка Теменужка Петкова чрез заповеди, с които скъпата електроенергия от ТЕЦ-а бе включвана в микса за регулирания пазар (централата бе оставена от КЕВР без квота именно заради високата цена на електроенергията й). Резултатът от това е, че от 1 юли м.г. вместо токът за бита да се понижи с планираните 0.55%, цената му бе повишена с почти 3%. Тази непазарна мярка струва допълнително над 100 млн. лв. на енергийната система, които в крайна сметка ще бъдат платени от потребителите. Предвид политическата ситуация обаче сега не е ясно кой и дали изобщо ще задължи ТЕЦ-а да работи за регулирания пазар, което поставя под съмнение работата на въглищната централа след 1 юли. Ситуацията става още по-сложна и предвид това, че договорите с двете американски централи ТЕЦ "Ей и ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" едва ли ще бъдат прекратени до лятото, каквито бяха амбициите на отиващия си кабинет.
Източник: Капитал (04.05.2021)

И държавните "Мини Марица-изток" излязоха на голяма загуба през 2020 г. Загуба от 35.6 млн. лв. отчитат държавните "Мини Марица-изток" през 2020 г. Годишният им финансов отчет е смущаващ, особено на фона на получените десетки милиони държавна помощ по схемата 60/40 за компенсиране на заплатите на служителите. Все пак обаче общият размер на финансовите пасиви (като заеми, задължения към банки и партньори и др.) са 53 млн. лв. при 66.5 млн. лв. в сравнение с 2019 г. Но общите задължения на компанията остават високи - над 344 млн. лв. Обяснение за драматичната загуба има - през 2020 г. заявките за доставка на въглища бяха силно занижени заради корона кризата, като в сравнение със същия период на 2019 г. добитите и реализирани количества са намалели с 22%. Причината за това е в натоварването на ТЕЦ-овете, които през 2020 г. работиха много по-малко заради намаленото общо потребление и повишения внос на електроенергия. Например произведената от "Марица-изток 2" енергия е с 45% по-малко. През м.г. "Мини Марица-изток" е продала въглища на изправената пред фалит централа за 111 млн. лв. на фона на продажби за 196 млн. лв. година по-рано. Спад има и в продажбите на въглища за "КонтурГлобал Марица-изток 3", които са за 133 млн. лв. (на фона на 142 млн. лв. през 2019 г.).
Източник: Капитал (08.06.2021)

Държавната ТЕЦ пуска утре пети блок, за да влияе на цените на тока на борсата ТЕЦ "Марица-изток 2" пуска още един блок, така работещите блокове стават пет. Останалите три са в планов ремонт. Два блока в американствата централа "КонтурГлобал Марица-изток 3" също са в ремонт и след приключването му, мощности от нея ще се включат в търговия на свободния пазар. Българският енергиен холдинг изпати до медиите тази информация след работна среща на дъщерните дружества в групата. В нея участваха още зам.-министърът на енергетиката Мирослав Дамянов и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Обсъдени да били възможностите за реакция от страна на държавните дружества в условията на покачващите се цени на електроенергията на Българската независима енергийна борса. Държавната централа е публикувала и три търга за продажба на електроенергия, които ще бъдат проведени утре - за периода 16.08.2021 г. – 22.08.2021 г. - 150 мегавата, за 23.08.2021 г. – 29.08.2021 г. - 150 мегавата и за септември за 150 мегавата. От БЕХ съобщават, че в първите 9 дни на август средното дневно потребление на крайните снабдители превишава определеното в решението на КЕВР с 5984 мвтч. За компенсиране на този преразход „Национална електрическа компания“ използва повече енергия от централите с дългосрочни договори ТЕЦ „ЕЙ И ЕС-3С Марица Изток 1“и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-Изток 3“ , като осигурява пълно натоварване на всички работещи блокове, след осигуряване на задължителния резерв за електроенергийната система. Към момента два от блоковете в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ са в годишен планов ремонт, съгласуван между НЕК, централата и Електроенергийния системен оператор. Работата на ВЕЦ на НЕК е съобразена с отпуснатите квоти за изразходване на вода от МОСВ и същото е в рамките на определените лимити. Покана за участие в срещата беше отправена и към работодателските организации с цел създаване на диалог и търсене на работещи решения. По информация на "24 часа" работодателите не са се явили на срещата.
Източник: 24 часа (10.08.2021)

Кой държи бизнеса с износа на ток, който прави 300 млн. лв. за два месеца Ток, произведен от около 2000 мегавата мощност, колкото има АЕЦ “Козлодуй”, от началото на септември напуска България. Дори в почивен ден като събота - 11 септември, в 21,25 часа над 1/3 от произвежданата у нас електроенергия отиваше в Румъния, Сърбия и Гърция и Северна Македония. В този час товарът на системата беше 4123 мегавата - 33,7% от тока идваше от АЕЦ “Козлодуй”, или 1864 мегавата, 46,75% беше от тецовете, като това бяха 2636,5 мегавата. В АЕЦ “Козлодуй” в събота мощността на пети блок бе намалена с 45% заради изключване на една от двете турбопитателни помпи, подаващи вода към парогенераторите по втори контур (конвенционалната, неядрена част на блока). Причината за изключване на турбопитателната помпа е механична неизправност на регулиращ клапан, която е отстранена. В ТЕЦ “Марица-изток 2” работеха 6 от общо 8 блока, като два са в ремонт. В този почивен ден за износ заминаха 1747 мегавата. Основният поток бе към Румъния, над 800 мегавата, а между 19 и 21 часа – над 1000 мегавата. През това лято, като се започне от юли, в региона има дефицит на електроенергия. Това доведе и до шокови цени на тока през август, които удариха тавана с над 330 лв. за мегаватчас на борсата. Рекордът в цената бе на 4 август. Тогава към Гърция са изнесени 14 348 мегаватчаса електроенергия, там цената е била 185,59 евро, а у нас е била 169,10 евро. У нас за тези количества са платени 2 426 246 лв., а по цената на гръцката борса сумата е 2 662 845 лв., или разликата е 236 599 лв. След протестите на бизнеса бяха пуснати блокове в държавната “Марица-изток 2”, тръгна и блок на “КонтурГлобал Марица-изток 3”. Сега възможните мощности у нас са натоварени, за да покрият този недостиг в региона и да укротят цените у нас, па макар и на по-високи от обичайните нива. По този повод високопоставен източник от енергетиката коментира, че подпомагаме в момента чужди икономики. На платформата “Ден напред” на енергийната борса за неделя (12 септември), когато цените обикновено са ниски, а потреблението малко, средната цена беше 112 евро, или 219,42 лв. за мегаватчас. За този ден износът към Гърция беше 11 537 мегаватчаса, а цената на гръцката борса - 113,44 евро. На българската бяха изтъргувани малко над 64 073 мегаватчаса, а това означава, че 1/6 от изнасяния ток е заминал в южната ни съседка. “24 часа” поиска данни от Електроенергийния системен оператор за износа на ток за юли и август. Износът за юли и август общо е 1 557 834 мегаватчаса Спрямо предишната година, когато за тези месеци навън са излезли 972 441 мегаватчаса, увеличението е 60%. От началото на годината до 5 септември износът е 4 740 819 мегаватчаса, ръстът му спрямо миналата година е 77,22%. През юли основният поток - 372 365 мегаватчаса, е към Гърция, същото е и през август, когато най-много ток пък отива към южната ни съседка – 364 720 мвтч. Само че през август се увеличава почти двойно и трафикът към Румъния - 302 242 мвтч. От доклад на БНЕБ става ясно, че средната цена за юли е била 185,59 лв. при изнесени 737 487 мегаватчаса. Купната на нашия пазар електроенергия е била за 136,87 млн. лв. по българските цени на едро. За август докладът още не е публикуван и не е ясна средната цена, но ако приемем, че тя е към 200 лв., а вероятно ще е по-висока, при изнесени 820 347 мегаватчаса, излиза, че навън са заминали при българските цени на едро 164 млн. лв. Това прави за двата месеца към 300 млн. лв., които са отишли при производителите на тока, който е напуснал държавата. За колко е продаден навън и колко са спечелили търговците е трудно да се излизли, тъй като това се определя от двустранни договори за доставка, които не са публични. Кои са търговците, които играят за капацитет може да се види то данните за търговете.
Източник: 24 часа (14.09.2021)