Над 1 млрд. евро са изпратили българите в чужбина у нас Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да изпращат по над 100 млн. евро на месец на своите близки и роднини у нас, сочат последните данни на БНБ. През октомври сумата е 114.5 млн. евро спрямо 115.9 млн. евро за месец по-рано и 109.7 млн. евро преди 12 месеца. За 11-и пореден месец трансферите от емигранти надхвърлят 100 млн. евро. За десетте месеца на 2024 г. най-големи преводи са осъществени през март и май, съответно 130.3 и 137.8 млн. евро, а най-малко са преведените парични средства през януари и август – респективно 104.4 и 102.2 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За периода януари-октомври у нас са постъпили 1.18 млрд. евро - с 58.6 млн. евро по-малко спрямо сравнимия период година по-рано. За осма поредна година емигрантите ще върнат в страната ни повече от 1 млрд. евро, като за 2023 г. сумата достигна 1.44 млрд. евро спрямо 1.2 млрд. евро за 2022 г. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода от януари до септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са изпратeни повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много пари са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: Дарик радио (06.01.2025)

Печалбата на банките в България започна да намалява Печалбата на банките в България се сви за първи път от около четири години насам. За 11-те месеца от 2024 г. тя достигна 3.3 млрд. лв., което е с минималния 1% под същия обем от предходната рекордна 2023 г. Това е и втората година в стопанската история, в която банките отчитат над 3 млрд. лв. печалба. Ръстът в печалбата на банките започна да се забавя тази година, когато ефектът от бурното кредитиране, особено в жилищния сегмент, и ножицата между покачващите се лихви по заемите и ниските лихви по депозитите вече се изчерпа. Именно този еднократен ефект бе двигател на рекордната печалба на финансовите институции през изминалите две години. Така не е изключено банките в България да приключат годината с малко по-ниска печалба от миналогодишната. Към края на третото тримесечие, до когато са по-детайлните данни, само единици банки отчитат годишен спад на печалбата. Според информацията на Българска народна банка към края на ноември печалбата на банките се свива с 32 млн. лв., или 1% спрямо 11-те месеца на 2023 г. Така за първи път от пандемичната 2020 г. печалбата на банките реално се свива. От тази година някои банки, част от големи международни групи, вече биват обложени с 15% международен корпоративен данък. Общо към края на ноември активите в системата достигат 183.6 млрд. лв., което представлява годишен ръст от малко над 11%. Отчетът на БНБ показва и значителен, почти двоен ръст в разходите за обезценки на банките, които на практика са провизии за евентуални лоши заеми. За 11-те месеца тази година те достигат 578 млн. лв. – с 275 млн. лв. над начислените за същия период на 2023 г., или ръст от 90.9%.
Източник: economic.bg (07.01.2025)

Общ показател на бизнес климата Националният статистички институт (НСИ) отчете повишение на общия показател на бизнес климата у нас през декември 2024 г. с 1,7% – от 17% на 18,7%, спрямо предходния месец. Повишение се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в строителството е регистрирано понижение. Според данните на НСИ бизнес климатът в промишлеността нараства с 1,9% – от 15,8% на 17,7%, в резултат на по-благоприятните очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса, като през декември 2024 г. се отчита засилване на отрицателното влияние на първия фактор. През следващите три месеца мениджърите прогнозират увеличение на продажните цени в промишлеността.
Източник: industryinfo.bg (07.01.2025)

ЕИБ отпуска 250 млн. евро заем на България за съфинансиране на проекти, подкрепени от ЕС Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска на България 250 млн. евро за съфинансиране на подкрепени от Европейския съюз проекти за ускоряване на развитието на страната в сфери като енергийна ефективност, водоснабдяване, транспорт, изследователска дейност. Заемът е предназначен за проекти, които ще спомогнат за укрепването на българската икономика, повишаването на конкурентоспособността и подобряване на стандарта на живот. Финансирането от ЕИБ ще помогне на България да съфинансира инициативи, които са получили грантове от бюджета на ЕС за повишаване на енергийната ефективност на сгради и индустриални сектори, модернизиране на управлението на водите, стимулиране на бизнес проучванията, подобряване на жп транспорта, опазване на почвите и постигане на други цели. Специален фокус ще бъде поставен на проекти, които стимулират иновациите и дигитализацията, зеления преход на страната и подобряване на транспортната свързаност.Заемът е първият транш от предвидените за България 1 млрд. евро в бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Със средствата могат да се финансират и сравнително малки проекти, които иначе не отговарят на условията за директно финансиране от ЕИБ.
Източник: industryinfo.bg (08.01.2025)

Над 500 млн. лв. е получил бизнесът поради високия ток от юли до декември През 2024 г. 543 349 135 лв. са платени на бизнеса от юли до декември като компенсации за скъпия ток. За последния месец на миналата година се очаква да се дадат още 186 млн. лв. По решение на парламента таванът на цената за нестопанските потребители е 180 лв. за мегаватчас, а разликата над него се покрива от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Програмата за компенсациите се зароди по време на газовата криза, таванът тогава беше 250 лв., при борсови цени до 800 и 1000 лв. за мегаватчас, през 2023 г. падна на 200 лв.
Източник: 24 часа (09.01.2025)

Оборотите в търговията на дребно в България растат през ноември на месечна и на годишна база В България през ноември 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава увеличение на оборота с 1,3 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства с 6,8 на сто спрямо ноември 2023 г., показват календарно изгладените данни. През октомври беше отчетено увеличение на оборота с 0,8 на сто спрямо предходния месец и с 5,1 на сто спрямо октомври 2023 г. За месец ноември 2024 г. е отчетено нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 2,4 на сто, както и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 1 на сто. "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" запазва нивото от предходния месец. През октомври беше отчетено нарастване на месечна база на оборота във всички големи групи. През ноември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто.
Източник: actualno.com (09.01.2025)

Сребърният фонд няма да носи доходност и в следващите две години Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, или т. нар. „Сребърен фонд“, няма да носи реална доходност и в следващите две години. Това става ясно от едно от вчерашните решения на Министерски съвет (МС), според което прилаганият до момента консервативен подход за управлението на средствата ще се запази в периода 2025-2027 г. Последните данни на Министерство на финансите (МФ) показват, че към края на ноември миналата година натрупаните средства във фонда са 4.2 млрд. лв., съхранявани в БНБ. За сравнение – в края на 2023 г. натрупаните средства са били 3.9 млрд. лв.. Това означава, че в рамките на почти година са постъпили само 3 млн. лв. Ако се направи сравнение с предпандемичната 2019 г., сумите изглеждат още по-нищожни – тогава Фондът е съхранявал 3.1 млрд. лв., или с други думи – за близо 5 години държавата е успяла да задели общо 1 млрд. лв. за Фонда. Сребърният фонд, който се предполага, че трябва да гарантира цялата ни пенсионна система, бе създаден през 2006 г., а специален закон за него влезе в сила едва през 2008 г. Според законодателните текстове приходоизточниците на Фонда включват постъпленията от приватизация, както и 25% от отчетения за съответната година излишък на държавния бюджет.
Източник: econ.bg (10.01.2025)

Над 75 процента от предприятията в област Пловдив са били на печалба в края на 2023 г. Общо 75,9 процента от броя на нефинансовите предприятия в област Пловдив са приключили финансовата 2023 година с печалба. Това показват последните данни на Териториалното статистическо бюро-Юг (ТСБ-Юг) към Националния статистически институт (НСИ). На загуба са били 16,8 на сто от предприятията в областта, а с нулев финансов резултат годината са завършили 7,3 процента. Печалбата на предприятията за 2023 г. в размер на 3 821 млн. лева. Годишен отчет за дейността си през 2023 г. са представили общо 45 075 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в областта. В тях работят 222 644 заети лица или с 2,4 на сто повече отколкото през 2022 година. Нетните приходи от продажби са 44,95 милиарда лв. и са с 5 процента повече от предходната година, a стойността на продукцията е 30,23 милиарда лв., или с малко над 5 на сто повече от 2022 година. Преобладават микропредприятията, които са 93 процента от общия брой нефинансови предприятия. В същите е реализирана продукция на стойност 6,11 милиарда лв. по текущи цени, или 20,2 на сто от общата продукция за областта. На следващо място са малките предприятия - 5,7 процента от общия брой, с 5,47 милиарда лв. стойност на продукцията. Средните предприятия са 1,1 процента от всички и са реализирали продукция за 8,52 млрд. лв, а големите предприятия са 0,2 на сто от общия брой за областта и са с 10,135 млрд. лв. стойност на продукцията.
Източник: economy.bg (10.01.2025)

WAGO България има нов генерален директор Мая Иршик е новият генерален директор на WAGO България и WAGO Румъния. Мая Иршик пое ролята на 1 януари 2025 г. и заменя на поста Кристиан Иршик, който се пенсионира след 36 години кариера във WAGO. Кристиян Иршик става част от WAGO през 1988 г., през 2006 г. основава WAGO България, а година по-късно и WAGO Румъния. Мая Иршик започва своя кариерен път във WAGO през 2006 г. През 2020 г. поема ролята на съвместен управляващ директор на WAGO България и WAGO Румъния.
Източник: Фирмена информация (10.01.2025)

Износът на стоки от България за ЕС намалява с 2,6 на сто през периода януари - октомври 2024 г., а вносът - с 4,5 на сто През периода януари - октомври 2024 г. износът на стоки от България за Европейския съюз (ЕС) намалява с 2,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 45 513,9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62,1 на сто от износа за държавите членки на ЕС, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям ръст е отбелязан в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (32,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (15,4 на сто) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (15,4 на сто). Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - октомври 2024 г. намалява с 4,5 на сто спрямо същия период на 2023 г. и е на стойност 46 125,8 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Полша. Най-голямо увеличение на вноса в България е отчетено в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (70,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (12,3 на сто). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - октомври 2024 г. е отрицателно и е на стойност 611,9 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,2 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 27 664,6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Египет, които формират 52,1 на сто от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - ноември 2024 г. нараства със 6,4 на сто в сравнение със същия период на 2023 г. и е на стойност 38 230,4 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна и Сърбия. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - ноември 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 565,8 млн. лева. През периода януари - ноември 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 77 837,9 млн. лв., което е с 3,2 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. През периода януари - ноември 2024 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 89 505,3 млн. лв. (по цени CIF), или с 0,2 на сто повече спрямо същия период на 2023 година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - ноември 2024 г. и е на стойност 11 667,4 млн. лева.
Източник: econ.bg (14.01.2025)

Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения по електронни фишове и наказателни постановления през системата "еПлащане" през 2024 г. Близо 17,5 млн. лв. са платените задължения на електронни фишове и наказателни постановления през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление през 2024 г. ("еПлащане") - интернет портала EGOV.BG. От началото на пускането на тази функционалност през декември 2023 г. сумата е над 18 млн. лв., се посочва в публикуваната информация. Две трети от сумата е издължена след изпращане на уведомление през Системата за сигурно електронно връчване и съответно заплатени през "еПлащане". Една трета от задълженията са насочени за плащане от портала на Министерството на вътрешните работи. Общо 90 % от плащанията са за електронни фишове, а 5 % са за наказателни постановления и 5 % са за фишове. Общо 14 млн. лева са платените задължения за местни данъци и такси за 2024 г. през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление
Източник: БТА (14.01.2025)

Ръст от 16% на пазара на нови автомобили в България През 2024 година пазарът на нови автомобили в България порасна с близо 16% и достигна нива от близо 50 000 на годишна база. Това прави изминалата година втората най-добра относно продажбите на нови автомобили в най-новата история на страната след 1990 г., съобщи Асоциацията на автомобилните производители (ААП). Автомобилната индустрия е може би единствената в България, която все още не е стигнала нивата от 2008 г. Пазарът на мотоциклети и мотопеди също е във възход с ръст от 23%, докато продажбите на камиони са се понижили с около 22%. Спрямо 2020 г., когато пандемията от коронавирус повлия на цялата икономика, пазарът на нови автомобили в България се увеличи със 75% към края на 2024 г.
Източник: Дума (15.01.2025)

Годишната инфлация за 2024 е 2,2% - България Инфлацията в България за 2024 г. е 2.2% спрямо предходната година, отчитат от Националния статистически институт. За декември този показател е 0.4%. Средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. е 2.4%. За декември 2024 г. най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура" - 5.9%, „Транспорт" - 1.3%, „Ресторанти и хотели" - 0.7% и „Разнообразни стоки и услуги" - 0.6%. Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки" - 1.3% и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки" - 0.6%. Според индекса на цените за малката кошница през декември 2024 г. е регистрирано увеличение с 0.1% на месечна база и увеличение с 2.3% от началото на годината.
Източник: 24 часа (16.01.2025)

България изостава при усвояването на европейски средства България изостава при усвояване на европейски средства заради политическата нестабилност, отбелязва в Годишния си доклад за 2023 г. Европейската сметна палата. За страната ни не са намерени количествени грешки при управлението на европейските средства в областта "Земеделие и природни ресурси", но са открити грешки в областта "Кохезионна политика". Има сериозно забавяне при усвояването на средствата по ПВУ. По думите й в регламентите и в законовата база на ЕС няма разписани ясни дефиниции как се определят етапите и целите по Плана. Според ЕСП това дава възможност на държавите и на Европейската комисия да ги интерпретират по различен начин. Съществува риск, свързан със загуба на финансиране, неразплатени задължения, нарастване на дълга, инфлация и др. Общото ниво на съществени грешки при разходите от бюджета на ЕС се е увеличило през 2023 г. на 5,6% срещу 3% през 2021 г. и 2,7% през 2020 г. Водещата причина за това са разплащанията след приключване на пандемията от Ковид-19. Най-високо е нивото на грешки в областта на кохезионната политика - 9,3%, като причина за това е големият обем транзакции. Най-нисък пък е процентът на грешките в бюджета на ЕС в областта "Земеделие и природни ресурси".
Източник: econ.bg (17.01.2025)

В края на годината регистрираните безработни са под 150 хиляди Откакто се води статистика за регистрираната безработица в България, за първи път, броят на регистрираните безработни в края на декември е под 150 хиляди. (148 248). Според данните, равнището на регистрираната безработица през декември е 5.23%, което представлява намаление с 0.4 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2023 година. През декември общо 8 894 безработни лица са намерили работа. Освен тях, 279 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници.
Източник: econ.bg (20.01.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с 56 на сто до 1,48 млрд. евро към края на ноември Преките чуждестранни инвестиции у нас вълизат на 1,485 млрд. евро за периода януари - ноември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 56,3 на сто по-нисък спрямо същия период на предходната 2024 година. За сравнение, за периода януари - ноември 2023 година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 3,398 млрд. евро или с 1,912 млрд. евро повече спрямо настоящия резултат. Чуждестранните инвестиции за първите 11 месеца на 2024 година се равняват на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната при 3,6 от БВП през същия период на предходната година. През месец ноември 2024 година нетният поток на преките инвестиции в страната е положителен, като възлиза на 242,9 млн. евро. През същия месец на 2023 година потокът е бил отрицателен в размер на 168,7 млн. евро. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - ноември 2024 г. са от Австрия (406,6 млн. евро), Нидерландия (327,5 млн. евро) и Гърция (282,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Люксембург (294,5 млн. евро) и САЩ (209 млн. евро).
Източник: БТА (20.01.2025)

Регистрации и банкрути на правни единици за четвъртото тримесечие на 2024 година През четвъртото тримесечие на 2024 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 143, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит и обявилите банкрут са общо 1165. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4.8%, а този на банкрутиралите - с 19.2%. НСИ посочва, че в сравнение с трето тримесечие на 2024 г. новорегистрираните фирми са се увеличили с 4.7%. Тези обявили бранкрут пък се увеличават с 31,9 пункта. Според данните на НСИ най-много са фалитите в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 86.3%. При обявените в несъстоятелност отново най-голям брой попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 89.2%.
Източник: News.bg (20.01.2025)

Търговският баланс на България за ноември 2024 г. е отрицателен в размер на 764,2 млн. евро Търговският баланс на България за ноември е отрицателен в размер на 764.2 млн. евро при дефицит от 609.3 млн. евро за ноември 2023 година. Между януари и ноември показателят също е отрицателен и е на стойност 4.74 млрд. евро. Дефицитът за същия период на 2023 година беше 3.37 млрд. евро (3.6% от БВП). Това отбелязват от Българската народна банка. За периода януари – ноември експортът е за 39.30 млрд. евро (38.5% от БВП), като също намалява – с 975.8 млн. евро в сравнение с този за същия период на 2023 година. Тогава беше 40.28 млрд. евро и представляваше 42.5% от БВП на страната. За периода януари-ноември вносът на България е в размер на 44.04 млрд. евро (43.2% от БВП), като се увеличава с 387.7 млн. евро в сравнение със същия период на 2023-а. Тогава показателят вносът беше за 43.65 млрд. евро и представляваше 46.1% от БВП на страната. Салдото по услугите е положително в размер на 449.8 млн. евро при положително салдо от 570.1 млн. евро за ноември 2023 година. За периода януари – ноември салдото е положително в размер на 7.07 млрд. евро (6.9% от БВП) при положително салдо от 7.21 млн. евро (7.6% от БВП) за януари – ноември 2023 година.
Източник: econ.bg (21.01.2025)

Парите от пътни такси - почти 1 млрд. лв. През 2024 г. всички пътни такси, които се плащат на държавата, са донесли общ приход от малко над 902 млн. лв., съобщи Националното толуправление. Ръстът спрямо предходната 2023 г. е 16% и ако тенденцията от последните 2-3 г. се запази, още през 2025 г. годишните приходи от пътни такси ще достигнат 1 млрд. лв. Приходите от толдекларации, т.е. когато превозното средство плаща според засеченото през рамките движение с помощта на бордно устройство, са 537 млн. лв. 52 млн. лв. са приходите от маршрутни карти, при които превозвачът декларира откъде ще мине. Приходите от винетки за леките коли, чиито цени не са пипани вече четвърта година, са 281 млн. лв. Малко над 31 млн. лв. са събрани от глоби и компенсаторни такси. Така цялата сума е 902 019 042 лв. Приходите от винетки, които плащат леките коли, са се увеличили минимално в сравнение с предходната година. През 2023 г. от тях са събрани 270 млн. лв. при 281 млн. лв. за 2024-а. Превозните средства над 3,5 тона, при които се плащат толтакси за изминатото разстояние, са се движили най-често по магистралите. Най-предпочитаните от тях маршрути са от София към ГКПП Кулата по магистрала “Струма”, от столицата за ГКПП Капитан Андреево по магистралите “Тракия” и “Марица”, както и от Дунав мост при Русе в посока към ГКПП Капитан Андреево.
Източник: 24 часа (21.01.2025)

Парите в обращение у нас са нараснали с 5,5 на сто през 2024 г. до малко над 31 млрд. лева Парите в обращение в България нараснаха с 5,5 на сто или 1,616 млрд. лева през миналата 2024 година, достигайки 31,078 млрд. лева към края на месец декември. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния едногодишен период както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност. За сравнение, през 2023 година парите в обращение отчетоха ръст от 7,4 на сто или увеличение от 2,036 млрд. лева. В края на 2024 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,98 процента, а на разменните монети – 2,01 процента. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличава с 5,2 млн. (0,9 на сто), а стойността им – с 1,581 млрд. лева (5,5 на сто). Запазва се тенденцията от предходните периоди на висок годишен темп на нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с номинал 100 лева, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (22.01.2025)

България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове България е получила приблизително 32 милиарда лева от европейските фондове за периода на членството на страната ни в Европейския съюз, сочи анализ на Института за пазарна икономика. От 2007-ма година вноската на България в бюджета на ЕС се е повишавала почти постоянно и ако през първата година на членството тя е била от почти 600 млн. лева, то през последните години тя е тройна. Като най-голяма е била през 2023 г. от 1 млрд. 850 млн. лв. Брутния размер на членския внос в Европейския съюз през целия период – от 2007-ма до 2024 г. включително е за около 19 млрд. и 300 млн. лв.
Източник: Blitz (22.01.2025)

Увеличаване на банковите депозити и кредити с 1,8% през третото През третото тримесечие на 2024 г. депозитите в банковата система на България се увеличиха с 1,8%, като отпуснатите банкови кредити също нараснаха с 1,8%. През периода юли - септември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 2,8 млрд. лв. (с 1,8%) до 155,0 млрд. лв. спрямо предходните три месеца (април - юни). Най-съществено нараснаха депозитите на домакинствата (с 1,7%, или с 1,4 млрд. лв.), като растеж беше отчетен и при депозитите на нефинансовите предприятия (с 2,1%, или с 1,0 млрд. лв.), на кредитни институции (с 5%, или с 550 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 6,2%, или 221 млн. лв.), докато депозитите на сектор "държавно управление" се понижиха с 10,5% или с 441 млн. лева. В същото време общият размер на банковите брутни кредити и аванси се повишиха с 2,1 млрд. лева (с 1,8%) до 116,3 млрд. лв. в края на септември 2024 г. спрямо предходното тримесечие. Вземанията от кредитни институции през третото тримесечието на миналата година се понижиха с 4,1% (с 416 млн. лв.) до 9,6 млрд. лева, показват данните на БНБ. Банковата система отчете печалба за деветмесечието на 2024 г. в размер на 2,7 млрд. лв., сходна с реализираната за същия период на предходната година.
Източник: Стандарт (23.01.2025)

Над 5 милиона унищожени животни за 7 години По данни на земеделското министерство за периода след 2018 г., 222 ферми в България са засегнати от включените в т.нар. категория "А" на опасните болести според европейския регламент. Унищожените животни надхвърлят 5,1 милиона, в това число са включени птици, свине и дребни преживни животни, на които е извършена евтаназия. От африканската чума по свинете (АЧС) са засегнати 76 животновъдни обекта с евтаназирани 146 647 свине за периода. Заразените ферми от птичи грип пък са 105 броя с евтаназирани 5 007 288 птици. Чума по дребните преживни животни от 2018 г. насам е регистрирана в 28 животновъдни обекта с евтаназирани 3776 ДПЖ. Шарка по овцете и козите е влязла за този период в 13 обекта с евтаназирани 2482 ДПЖ. Голяма част от обектите не са възстановили дейност или са се пренасочили към друг тип животновъдство. При свинете са възстановени 57 обекта, засегнати от АЧС. Останалите невъзстановили дейността си обекти са лични стопанства или такива без необходимите мерки за биосигурност. При птиците са възстановени 89 обекта, засегнати от птичи грип, а останалите, които не са продължили работа в бранша, са предимно малки стопанства с ниски мерки за биосигурност. При обектите, засегнати от чумата по овце и кози, до момента трима от стопаните са преминали в направление отглеждане на говеда, а 9 обекта са възстановили дейността си.
Източник: Дума (23.01.2025)

България е с бюджетен дефицит от 8,7%, а в ЕС е 2,9% През третото тримесечие на 2024 г. средното ниво на бюджетния дефицит на страните от Европейския съюз е 2,9 на сто от брутния им вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Евростат. Ако средната стойност няма промяна, то при България се вижда значително влошаване. Със своите 8,7 на сто тя е "шампион" по дефицит сред страните, за които са представени данни. За сравнение, през Q2 държавните финанси са били "на червено" с 3,5% от БВП. Това означава влошаване на показателя с 5,2% за тримесечие. В челото по бюджетен дефицит са още Румъния (8,6 на сто), Полша (6,7 на сто) и Франция (6,3 на сто). Общо 9 страни нарушават фискалните правила на ЕС, според които бюджетният дефицит не трябва да превишава 3 на сто от БВП. През третото тримесечие на 2024 г. шест страни от ЕС отчитат бюджетен излишък - Ирландия (14,5 на сто от БВП), Кипър (4,9 на сто), Дания (2,7 на сто), Португалия (2,2 на сто), Гърция (2,2 на сто) и Нидерландия (0,1 на сто). Общите държавни приходи на страните от Европейския съюз през третото тримесечие на 2024 г. са възлезли на 46,4 на сто от брутния им вътрешен продукт спрямо 46 на сто през предходния период. Приходите на страните от ЕС са нараснали, коригирани спрямо сезона, с около 42 млрд. евро спрямо второто тримесечие на 2024 година. Общите държавни разходи са нараснали до 49,3 на сто от БВП при 49,2 на сто през предходното тримесечие. Разходите на страните от ЕС са се увеличили, коригирани спрямо сезона, с около 27 млрд. евро в сравнение с второто тримесечие на 2024 година.
Източник: Money.bg (23.01.2025)

За осма поредна година в България ще постъпят над 1 млрд. евро емигрантски пари Българите, живеещи и работещи в чужбина, изпращат по повече от 100 млн. евро у нас в 12-и пореден месец, сочат данни на БНБ. През ноември сумата се равнява на 100.4 млн. евро - най-ниската стойност от миналия ноември, когато за последно преводите са за 96.1 млн. евро. Рекордните 137.8 млн. евро за 2024 г. са преведени през май, докато сумата за март възлиза на 130.3 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За единадесетте месеца до ноември живеещите в чужбина българи са превели в страната 1.28 млрд. евро спрямо 1.335 млрд. евро за периода януари – ноември 2023 г. За цялата 2023 г. у нас бяха наредени 1.44 млрд. евро, а година по-рано сумата възлизаше на 1.2 млрд. евро. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода януари - септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са дошли повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много средства са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).
Източник: econ.bg (24.01.2025)

Грантове за иновации от 14 700 до 29 400 лв. за малките и средните фирми Иновативни грантове между 14 710 лв. и 29 420 лв. може да получи малкият бизнес, като крайният срок за кандидатстване е 28 март. Подкрепата идва по линия на програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" и е с общ бюджет от 25 млн. лева. Схемата беше отворена за кандидатстване в края на миналия ноември. Тя предвижда подкрепа за научно-интензивни услуги за иновативни решения, нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаването на различни технологични проблеми и др. Ще се финансира също и въвеждането на нови бизнес модели чрез подкрепа на фирмите чрез услуги от университети/научни организации, вкл. центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и др., вписани в Регистъра на научната дейност в България. Изискванията за фирмите кандидати са стандартни - трябва да имат средносписъчен брой на персонала за 2023 г., който да е поне две (или повече) заети лица. Фирмите трябва да са регистрирани не по-късно от 31 декември 2022 г., като в зависимост от категорията си трябва да имат и определени нетни приходи от продажби за 2023 г. : Микропредприятие ? 41 хил. лв., Малко предприятие ? 82 хил. лв., Средно предприятие ? 123 хил. лв.
Източник: Капитал (24.01.2025)

БНБ ще проведе аукцион за 7-годишни ДЦК в размер на 300 млн. лева на 27 януари Държавни ценни книжа за нови 300 милиона лева ще бъдат предложени на втория за годината аукцион на вътрешния пазар за годината. БНБ ще проведе на 27 януари аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност седем години (2566 дни) от отворен тип с годишен лихвен купон от 3,25% и падеж в края на януари 2032 г. Проведеният в началото на тази седмица първи аукцион за емитиране на държавен дълг през настоящата година премина успешно, като бяха пласирани 3-годишни книжа за 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2,90%. За сравнение - миналата година на няколко пъти бе пускана 3-годишна емисия на вътрешния пазар, като при всяко преотваряне среднопретеглената доходност беше над 3%.
Източник: Offnews (24.01.2025)

Депозитите на домакинствата са нараснали с 11,8 на сто през 2024 година до 89,4 млрд. лева Депозитите на домакинствата в България са нараснали с 11,8 на сто през миналата година до общо 89,403 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на месец декември 2024 година. Общият размер на депозитите на домакинствата се равнява на 44,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Годишният темп на растеж през декември се забавя спрямо преходния месец ноември, когато увеличението е било 12,2 процента на годишна база. Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 46,918 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, като нарастват със 7 на сто на годишна база (спрямо годишен ръст от 6,9 на сто през ноември). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 10,1 процента на годишна база през декември 2024 година (13,2 процента годишно повишение през ноември 2024 г.) и в края на месеца достигат 4,102 млрд. лева. Депозитите на неправителствения сектор бележат годишно увеличение от 10,1 на сто през 2024 година до общо 140,424 млрд. лева към края на декември. Сумата се равнява на 70,1 процента от БВП на страната.
Източник: БТА (27.01.2025)

20 нови IT компании са отворили офиси у нас през 2024 година През 2024 г. 20 нови технологични компании са стартирали дейност в България. Повечето от тях са позиционирани в София, Пловдив и Варна. През 2024-а новите ИТ фирми са с пет по-малко от предходната 2023 г. 60% от компаниите, отворили офиси в България през отминалата година, са с чуждестранен произход, като водещи са инвеститорите от САЩ и Германия. Останалите ИТ работодатели идват от Австрия, Белгия, Великобритания, Канада, о-в Ман и Чехия. Преобладаващата част от тях са микро компании, докато малките фирми представляват 10%. Само две са средни или големи според броя на служителите им в IT отделите. Сред новите компании, отворили офиси у нас, девет са основани през 2024 г. — шест български и три чуждестранни. Те попадат предимно в категорията "микро" с екипи под 10 ИТ служители. Сред новите компании преобладават такива, които са изцяло продуктови. Следват ги компаниите, които съчетават продуктови разработки с внедряване на софтуерни системи. Едно от новите дружества се фокусира върху комбинация от всички дейности. Макар броят на компаниите, отворили офиси през 2024 г., да е сравнително малък, общият брой на работодателите от ИТ сферата, които се присъединяват към Job Board-а на DEV.BG през последните 12 месеца, вече достига 144. Сред тях доминират българските организации, а от международните компании най-много са американските, следвани от тези от Германия, Великобритания и Швейцария. От гледна точка на дейността изцяло продуктовите компании отново са водещи.
Източник: Money.bg (27.01.2025)

Мерките на БНБ не укротиха жилищното кредитиране Въпреки ограничителните мерки, утвърдени от БНБ през есента, жилищното кредитиране през миналата година чупи рекорди в България. Този вид заеми са нараснали с 29,1% през миналата година до общо 25,691 млрд. лева, сочат данните на БНБ към края на декември 2024 година. Така в рамките на миналата година размерът на заемите за жилище е нараснал с 5,791 млрд. лева. Към края на декември 2023 година сумата по тези кредити е възлизала на 19,9 млрд. лева. Годишният ръст в края на 2024 година е по-висок и спрямо годишното увеличение през предходната 2023 година, когато жилищните кредити нараснаха с 20,5 на сто или с 3,389 млрд. лева спрямо края на 2022 година, когато общият им размер възлиза на 16,510 млрд. лева. За последните две години размерът на заемите за жилище в България се е увеличил с близо 9,2 млрд. лева или ръст от 55 на сто спрямо края на 2022 година, сочи банковата статистика. Потребителските кредити, отпускани от банките у нас, са нараснали с 11,9% през миналата година до общо 18,836 млрд. лева към края на декември 2024 година, сочат данните на БНБ. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец ноември, когато годишното увеличение е достигало 14,8%.
Източник: Дума (28.01.2025)

Агенция „Митници“ е събрала 13,8 млрд. лв. през 2024 година Агенция "Митници" отчита рекордни приходи през 2024 година, когато от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби в хазната са внесени над 13,8 млрд. лв. Това е с 10,4% повече от 2023 г. и събирането на приходи изпреварва почти пет пъти ръста на БВП от 2,2%. По все още предварителни данни парите от акцизи са над 6,9 млрд. лв., което е 12% годишен ръст и със 7% над планираното. Увеличение има при приходи от горивата и тютюневите изделия. Влязлото в хазната от мита и ДДС при внос също изпреварват предишната година.
Източник: 24 часа (28.01.2025)

Министерството на финансите емитира дълг за 300 млн. лева Нова емисия държавни ценни книжа, деноминирана в лева, със срочност 7 години и годишен лихвен купон от 3,25 процента пусна в обращение Министерството на финансите на аукцион. Пласираното количество (емисия № BG 20 400 25 210/29.01.2025 г.) възлиза на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3,47 процента. Това е вторият за годината аукцион на ДЦК след стартиране на емисионната програма на 20 януари 2025 г. На първият аукцион бяха пласирани 3-годишни ДЦК (№ BG 20 300 25 113/22.01.2025 г.) за 300 млн. лева с годишен лихвен купон от 2,75 процента при среднопретеглена годишна доходност от 2,90 процента.
Източник: БТА (29.01.2025)

"Изправи се.БГ" иска таван на банковите такси, започна подписка На фона на свърхпечалбите на банките "Изправи се.БГ" започна национална подписка за таван на банковите такси, които се актуализират по няколко пъти в годината. От новата година банките започнаха отново да обявяват повишаване на таксите си, като някои такси се увеличават с 20% до 40%. През 2020 г. банковият сектор отчете 800 млн. лв. печалба, докато за 2023 г. тя вече нарасна на 3.4 милиарда лева. Данните за изминалата 2024 г. все още не са излезли, но към края на октомври печалбата им беше 3 милиарда лева. Така за четири години печалбата на банковия сектор скочи над четири пъти. Банковите такси са около 40% от печалбите на банките и предложеният законопроект се опитват да се сложи ред тъй като в момента няма никаква яснота как една или друга банка определя таксите си, коментира финансистът Георги Кадиев. С новия закон и с изискването таксите да не надхвърлят размера на разходите по тях, БНБ ще следи и ще контролира как се формират таксите и оправдани ли са размерите им", допълни Кадиев. "Със законопроекта се предвижда банковите такси да станат разходопокривни - размерът на банковите такси да се определя от самата банкова услуга. Контролът и надзорът за видовете и размера на банкови такси се предвижда да се възлагат на Българската народна банка (БНБ). Според законопроекта БНБ трябва да изработи методика за вида и размера на таксите, а всяка една от тях да защити пред централната банка срещу какви разходи определя такса за клиентите си", защити законопроекта си Мая Манолова. В законопроекта са предвидени санкции до 5% от годишния оборот на банката, ако не спазва заложените разпоредби в закона. Въвеждането на таван на банковите такси със закон не е изолиран случай само в България. Миналата седмица в Гърция влезе в сила закон за ограничаване на банкови такси, който предвижда нулеви такси за някои преводи като плащане на битови сметки, към бюджета, при теглене от банкомат в отдалечени населени места, напомни Манолова.
Източник: Медия Пул (29.01.2025)

Нарастват производството и доставките на твърди горива и ел.енергия през ноември Производството на твърди горива в България е нараснало с цели 73,5 на сто през ноември 2024 г. спрямо октомври. Това сочат огласените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на бензин е спаднало с 29,3 на сто, на пропан-бутанови смеси - с 14,3 на сто, на дизелово гориво - с 1,6 на сто, посочва още НСИ. Не е отчетено изменение при производството на природен газ. На годишна база (спрямо ноември 2023 г.) се е увеличило производството на пропан-бутанови смеси - с 50 на сто и на твърди горива - с 16,4 на сто. Отчетено е намаление при производството на бензин - с 42,4 на сто, на дизелово гориво - с 3,8 на сто и на електрическа енергия - с 3,3 на сто. През ноември 2024 г. не е регистрирано изменение при производството на природен газ и на годишна база. На месечна база през ноември 2024 г. (спрямо октомври) са нараснали доставките на твърди горива - с 60,5 на сто, на природен газ - с 32,4 на сто, на електрическа енергия - с 24,8 на сто, и на бензин - с 12,5 на сто. Отчетено е намаление на доставките на пропан-бутанови смеси - с 10,3 на сто и на дизелово гориво - с 2,4 на сто. На годишна база през ноември 2024 г. (спрямо ноември 2023 г.) са нараснали доставките на бензин - с 28,6 на сто, на електрическа енергия - с 13,2 на сто, на природен газ - с 11,5 на сто, на твърди горива - с 8,8 на сто и на дизелово гориво - с 1,7 на сто. При доставките на пропан-бутанови смеси не е отчетено изменение.
Източник: actualno.com (30.01.2025)

Хазартните залози през миналата година достигат 2.8 млрд. лева През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а през 2024 г. направените залози са за близо 2,8 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 8 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2023 г. имаше увеличение с около 13 на сто спрямо 2022 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт. Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 239 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози. В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 2,186 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г. През 2024 г. ръстът на онлайн залозите е с около 5 на сто. 41 753 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП. Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра.
Източник: econ.bg (30.01.2025)

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" нараства с 21,2 процента в края на ноември 2024 г. на годишна база Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" е 13,0425 млрд. евро (12,7 процента от БВП) в края на ноември 2024 г. Той нараства с 2,2857 млрд. евро (21,2 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (10,7568 млрд. евро, 11,4 процента от БВП), съобщават от БНБ. Брутният външен дълг на страната в края на ноември миналата година възлиза на 47,6892 млрд. евро (46,6 процента от прогнозния БВП). Това е с 3,8641 млрд. евро (8,8 процента) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Краткосрочните задължения са 8,1428 млрд. евро (17,1 процента от брутния дълг, 8 процента от БВП). Те се повишават с 679,4 млн. евро (9,1 процента) на годишна база (7,4634 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,5464 млрд. евро (82,9 процента от брутния дълг, 38,6 процента от БВП), като нарастват с 3,1847 млрд. евро (8,8 процента) спрямо края на ноември 2023 г. (36,3617 млрд. евро, 83 процента от дълга, 38,4 процента от БВП).
Източник: 24 часа (31.01.2025)

Лихвите по потребителските заеми надхвърлиха 10% Лихвите по новите заеми, отпуснати от банките в България през декември, отбелязаха ръст при потребителските кредити в сравнение с ноември и година по-рано, докато при жилищните има намаление, показват актуалните данни на лихвената статистика на Българската народна банка. Централната банка регистрира намаление на средната лихва на заемите за бизнес на годишна база и на месечна при заемите до 1 млн. евро, отпуснати в левове. През декември средният лихвен процент по заемите за потребление в левове се повишава с 0,78 процентни пункта до 10,03%, при годишен ръст от 0,42 пр. п. Годишният процент на разходите (ГПР) по тези заеми расте на месечна база с 0,74 пр. п. до 10,68%.
Източник: Blitz (31.01.2025)

Бюджетът приключва 2024 година с дефицит от 3% Бюджетът приключва 2024 година с дефицит в размер на 3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщиха от Министерството на финансите. На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 6,138 млрд. лева. Това съответства с очакванията на финансовото министерство от края на миналия месец, които прогнозираха на база предварителни данни и оценки дефицит в размер на около 6,1 млрд. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71,999 млрд. лв. или 95,6 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,958 млрд. лв. (7,4 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост).
Източник: 24 часа (03.02.2025)

С 3.6% поскъпва продукцията в промишлеността у нас за месец С 3.6% се повишава през декември 2024 г. общият индекс на цените на производител в промишлеността спрямо предходния месец, обяви Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени се регистрирани в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.6%. Продукцията на преработващата промишленост поскъпва с 0.7%. При добивната промишленост се отчита намаление с 1.5%. В преработващата промишленост се повишават цените при производството на основни метали - с 2.1%, и при производството на химични продукти - с 2.0%. С 0.7% поскъпват хранителните продукти и продукцията в сектор обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм. Намаление се отчита при производството, некласифицирано другаде - с 0.9%, а хартиените и картонените изделия поевтиняват с 0.8%. Спрямо декември 2023 година промишлената продукция поскъпва средно с 5.3%. В добивната промишленост ръстът е с 20.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%, а в преработващата промишленост - с 2.1%. В добивната промишленост има ръст с 2.8%, а спад - в преработващата и в енергетиката. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.8%, производството на мебели - с 9.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.9%. Поевтиняват лекарствата - с 5.3%, дървените изделия (без мебели) - с 4.8%, а некласифицираните другаде промишлени продукти - с 4.0%. В сравнение с декември 2023 г. цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.6%. Покачват се цените в добивната промишленост - със 17.1%, при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.3%, както и в преработващата промишленост - с 1.2%. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%. Намаляват цените при производството на лекарства - с 8.4%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, а в производството, некласифицирано другаде - с 4.4%. Цените на производител на международния пазар през декември 2024 г. се увеличават с 1.3% спрямо предходния месец и с 3.2% спрямо декември 2023 година.
Източник: News.bg (03.02.2025)

Основният лихвен процент за февруари намалява до 2,82 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) намалява до 2,82 на сто, считано от 1 февруари 2025 година, обявиха от Българската народна банка. ОЛП намалява с 0,13 процентни пункта спрямо нивото си за месец януари тази година, което възлизаше на 2,95 на сто. Това е пети пореден месец на понижение на ОЛП. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (03.02.2025)

През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на работна ръка от страни извън ЕС Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече отколкото през 2023 г. Най-много работници са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост, показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната заетост и някои други форми на работа за хора от трети държави. В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР. Агенцията по заетостта съгласува работата на сезонни работници до 90 дни. Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, и в селското стопанство. По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - за 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерство и ресторантьорство. 1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ. Вносът на работна ръка, както личи и по повишения интерес, набра скорост в последните две години, като миналата година бележи увеличение в пъти в сравнение с това, което беше обичайно преди 2023 г. Ако сега сме успели да внесем над 15 000 работници, то през 2022 г. броят им беше 6150 души. За периода от октомври до декември 2024 г., са одобрени за сезонна работа 1537 чужденци от трети държави, а това е много под необходимото за зимните курорти. Само за последните три месеца на годината държавата с най-много регистрации на работници отново е Турция, но Узбекистан изпреварва Киргизстан.
Източник: Сега (04.02.2025)

Лихвата по влоговете мина 1% за пръв път от 9 години За пръв път от 9 години насам средната лихва по банковите влогове в левове у нас вече не е нулева и прескочи психологическата граница от 1%. Към декември 2024 г. средната лихва по новосключените срочни депозити в левове със срочност от един ден до една година е 1,01%, става ясно от лихвената статистика на Българската народна банка. За последно средната лихва беше 1% през далечния януари 2016 г. В последните 9 години показателят кръжеше около нулата, като най-ниската си точка лихвите достигнаха в края на 2021 г. и началото на 2022 г. – на старта на голямата инфлационна вълна, която преобърна тенденциите в Европа и света, но не и у нас. За разлика от лихвите по новите депозити, тези по действащите договори са доста по-назад – средната лихва за същата срочност в левове е 0,31% към декември 2024 г. Това е най-високото ниво на показателя за последните 7 години. За същия период натрупаната инфлация е 43,9%. Това означава, че хората, които са държали парите си на влог в левове в банка у нас в последните 7 години, са загубили близо половината от стойността на парите си.
Източник: Дума (05.02.2025)

Министерството на финансите ще предложи за продажба 3-годишни ДЦК за 100 млн. лева на аукцион Министерството на финансите ще предложи на 10 февруари на аукцион продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с 2,75% фиксиран годишен лихвен процент с номинална стойност на предлаганото количество 100 млн. лева, съобщи Българската народна банка. Предлаганите държавни ценни книжа (ДЦК) са от същата емисия с падеж 22 януари 2028 г., при която финансовото министерство емитира дълг за 300 млн. лева на първия за тази година аукцион, проведен на 20 януари. Първата дългова емисия за годината се прие като тестова за настроенията на пазара, след като страната ни посрещна годината без редовно приет бюджет. Аукционът ще бъде третият за тази година. През 2025 г. досега Министерството на финансите набра вътрешен дълг за 600 млн. лева след продажбата на тригодишни ДЦК за 300 млн. лева и още толкова за седемгодишни облигации.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2025)

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България намаляват с 15,8 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база През четвъртото тримесечие на 2024 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 1 915 жилищни сгради с 9 861 жилища в тях и с 1 103 580 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 15 административни сгради/офиси с 34 929 кв. м РЗП, както и на 1 185 други сгради с 628 133 кв. м РЗП, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 15.8%, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ - с по 41.3%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП, съответно с 31.8 и 59.5%. Намаление е регистрирано и при издадените разрешителни за строеж на други сгради - с 6.0%, както и при разгънатата им застроена площ - с 28.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 340, София (столица) - 247, Варна - 173, Бургас - 161, и София - 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 539, Пловдив - 2 309, Бургас - 1 202, Варна - 1 188, и Стара Загора - 380. През четвъртото тримесечие на 2024 г. е започнал строежът на 1 539 жилищни сгради с 8 601 жилища в тях и с 956 979 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 6 114 кв. м РЗП и на 600 други сгради с 373 504 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 0.3%, жилищата в тях - с 16.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 11.6%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП нараства със 17.3%. Започнал е строежът на 6.4% по-малко други видове сгради, като общата им застроена площ е намаляла с 31.5%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 245 жилищни и 80 други сгради; Бургас - 226 жилищни и 42 други сгради; София (столица) - 212 жилищни и 13 други сгради.
Източник: econ.bg (06.02.2025)

Електроиндустрията у нас внася работници от Непал, Узбекистан и дори от ИталияПо данни на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), българската електротехническа промишленост е индустрия с годишен оборот, който вече наближава 6 млрд. евро, като 90-95% от продукцията ? е за експорт и това ? дава трето място като дял от износа с над 11 на сто. Като продуктови групи, електрическите машини изпреварват медта и медните изделия като основна българска експортна стока. БАСЕЛ предупреди за големи рискове за бранша, тъй като над 60% от обществените поръчки, включително и тези с европейски пари, се печелят от доставчици от трети страни - Турция, Китай и други. В останалите европейски държави това не е така, в държавите с развита електроиндустрия бизнесът получава подкрепа от държавата чрез пазара, който му се осигурява", посочи председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев. Българската продукция е "на едно от най-добрите нива в световен мащаб и ценово е по-добра от европейската", но е много трудно да се конкурира с евтиния внос от трети страни. "Тези държави нямат пазарна икономика, а европейските правила позволяват по процедурите да се изключват страни извън ЕС и ЦЕФТА. Според БАСЕЛ поставянето на най-ниската цена като основен критерии удря не само по българската индустрия, но и по качеството на оборудването, което се плаща с публичен ресурс, а и често последващата поддръжка също отива в ръцете на фирми извън ЕС.
Източник: Money.bg (06.02.2025)

НСИ отчита годишен ръст на производството в бизнес услугите у нас с над 3% през ноември 2024 г. През ноември 2024 г. общият индекс на производството в областта на бизнес услугите в България се понижава с 1,1% спрямо предходния месец, когато се сви с 0,5%, показват предварителни данни на НСИ. Това представлява свиване на производството в областта на бизнес услугите за втори пореден месец за пръв път от юни-юли 2023 г. Най-сериозно намаление с 9,3% е отчетено в сектора "Операции с недвижими имоти", следван от сектора "Транспорт, складиране и пощи", където има понижение с 3,2% и в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 2,6 на сто. Растеж през ноември е отчетен в три сектора: в сектора "Административни и спомагателни дейности" - с 9,4%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 0,8% и в сектор "Професионални дейности и научни изследвания" - с 0,4 на сто. Спрямо година по-рано индексът на производството в сферата на бизнес услугите нараства през ноември с 3,2% след повишение с 5,6% месец по-рано, отбелязвайки устойчив растеж за дванадесети пореден месец (от декември 2023 г. насам). НСИ отчита най-солиден ръст от 10,8% на годишна база в сектор "Професионални дейности и научни изследвания", в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - с 8%, в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 3,6% и в сектор "Транспорт, складиране и пощи" - повишение с 2,5 на сто. Намаление с цели 20,4% се наблюдава в сектор "Операции с недвижими имоти" и с 2,5% в "Административни и спомагателни дейности".
Източник: econ.bg (07.02.2025)

Оборотите в търговията на дребно в България нарастват През декември 2024 г. в търговията на дребно в България, без търговията с автомобили и мотоциклети се наблюдава увеличение на оборота с 0,5 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот нараства със 7,8 на сто спрямо декември 2023 г. През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,6 на сто, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,4 на сто. Спад е отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 10,7 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдава във всички подгрупи, като по-значителен е при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 39,3 на сто, и "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 22,8 на сто. През ноември 2024 г., на годишна база, е било регистрирано нарастване на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 11 на сто, както и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9,1 на сто, сочи справка в НСИ. Спад е бил отчетен при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - със 7,9 на сто. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" ръст се наблюдавал във всички подгрупи, като по-значителен той е бил при "Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет" - с 19,6 на сто.
Източник: 24 часа (07.02.2025)

Министерството на финансите отчете преизпълнение на данъчните приходи за 2024 Публикуваните от Министерство на финансите данни за изпълнението на бюджет 2024 показват, че данъчните приходи, в това число и от осигурителни вноски, през 2024 г. са в размер на 58.7 млрд. лв., което представлява 101,3% изпълнение на планираното за годината и 12.2% повече от събраните данъци през 2023 г. Този ръст е значително по-висок от отчетената средна инфлация през изминалата година от 2.6%. Като цяло бюджетните приходи са с около 4% под планираните, но това не е заради провал с данъците, а заради неполучените втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и забавяне в усвояването на евросредства от оперативните програми. Ако политиците не се бяха провалили с приемането на необходимите закони, свързани с траншовете от ПВУ, щяхме да имаме 100% изпълнение на приходната част, т.е. 3.4 млрд. лв. повече. Повишението на минималната работна заплата от 780 на 933 лв. през миналата година, както и на останалите възнаграждения в публичния и частния сектор е довело не само до 12% ръст на данъците от доходите на физическите лица, но и до преизпълнение на постъпленията по това перо спрямо плана. По трудовите правоотношения приходите от данъка през 2024 г. са 5.981 млрд. лв., което е с 5,3 % преизпълнение спрямо годишните разчети. Тези приходи нарастват с 16,6 % в сравнение с предходната година. Отново заради ръста на доходите и на минималната заплата се отчита сериозно повишение на постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски. Техният размер от 18 018 млрд. лв. е с 1.6% повече от планирания разчет за 2024 г. и с 15,3 % повече от събраните през 2023 г. Приходите от основния приходоизточник за бюджета - ДДС, достигат през м.г. 18.576 млрд. лв., което е почти колкото планираното (99,7 % от разчета за 2024 г.). А съпоставени с 2023 г., те са с 2.359 млрд. лв. или 14,6% повече. МФ отчита също, че дължимият ДДС, подлежащ на възстановяване на фирмите към 31 декември 2024 г., е в размер на 56,8 млн. лева. При акцизите се наблюдава значително преизпълнение през изминалата година - 7.1% над плана. Приходите от този специфичен налог от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 6.904 млрд. лв. Съпоставени с предходната година тези постъпления нарастват номинално 12,3 %. Този ръст най-вече се дължи на облагането на тютюневите изделия (3.856 млрд. лв.) и горива - 2.668 млрд. лева. Единствено постъпленията от корпоративни данъци се разминават по-значително с очакванията за 2024 г. От данък печалба в хазната са влезли 5.412 млрд. лв., което е 91.3% от годишния план. Намаляват приходите от данък върху дивидентите на физически лица, отчита МФ. Постъпленията от 5%-ния данък дивидент са в размер на 611,3 млн. лв. или 90,5 % от плана за 2024 г. Те са по-слаби с 11.5% и спрямо предната година. Приходите от облагане на трудовите правоотношения растат, но не така стоят нещата със свободните професии, гражданските договори, едноличните търговци. Постъпленията от облагане на тези доходи за м.г. са в размер на 460,2 млн. лв., което е едва 83,8 % от годишния разчет. За 2024 г. са постъпили с 12,0 млн. лв. по-малко приходи или 2,5 % спад спрямо предходната година.
Източник: Сега (10.02.2025)

Активите на застрахователите по общо застраховане растат с 6,71 на сто в края на септември 2024 г. на годишна база Активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз (ЕС) в края на септември 2024 г. възлизат на 5,567 милиарда лева. В сравнение със същия период на 2023 г. общата стойност на активите им нараства с 6,71 на сто. В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на застрахователите в България възлиза на 36, от които 26 - застрахователи по общо застраховане и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност. Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2,903 милиарда лева., в т.ч. 29,925 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5,37 на сто. Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на септември 2024 г. възлизат на 1,204 милиарда лева, в т.ч. 21,4 милиона лева по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6,08 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3,232 милиарда лева към края на септември 2024 г., като нараства спрямо същия период на 2023 г. с 10,53 на сто. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58,06 на сто от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.
Източник: actualno.com (10.02.2025)

Спад на промишленото производство и строителството в края на 2024 г. Промишленото производство и строителството в България отбелязаха солидни понижения през декември 2024 г. спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство се понижи с 1,6% спрямо ноември, когато се сви с 0,4%, което представлява най-солидното намаление на производството от май 2024 г. насам и негов спад за трети пореден месец в края на 2024 г. Спад от 7,4% беше отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 1,6%, докато добивната промишленост нарасна с цели 21,4 на сто спрямо месец по-рано. Спрямо годината по-рано (спрямо декември 2023 г.) промишленото производство се сви с 3,9%, след като през ноември нарасна с 2,4%, отбелязвайки най-солидно понижение от юни 2024 г. Най-солиден спад с 28,8% е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато преработващата промишленост се сви с 1,2%, а в добивната промишленост - с 8 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през декември 2024 г. пък отбеляза рязък спад с 3,4% спрямо ноември, когато се повиши с 0,9% - най-солидно понижение от повее от две години насам. Строителството на сгради се сви на месечна база с 1,7%, а строителството на съоръжения - с 2,1%, докато продукцията от специализирани строителни дейности се понижи с 6,3 на сто. На годишна база строителната продукция през декември 2024 г. се повиши с 2,2%, но след ръст с 8,6% през ноември. Въпреки че това представлява повишение за 12-ти пореден месец, растежът на строителната продукция в края на миналата година е най-слабия от февруари 2024 г. насам. Строителството на съоръжения нарасна спрямо октомври 2023 г. със 7,1%, на специализираните строителни дейности - с 8,9%, докато строителството на сгради се повиши с 3,5 на сто.
Източник: actualno.com (11.02.2025)

Българският износ се сви до 84 млрд. лв. през 2024 г. Българският износ на стоки се сви с 3.3% през 2024 г. до едва 84 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт. Резултатът в номинални стойности е с около 3 млрд. лв. под този от 2023 г., но далеч от рекордната 2022-ра. Тогава обаче износът срещна силна подкрепа от най-високата за последния четвърт век инфлация в страната, която изстреля експорта до 93 млрд. лв.НСИ отчита дефлация при редица стоки. Според актуалната статистика средното цените на българския експорт падат с 5.6% през първото тримесечие, с 5.8% през второто и с 4.6% през третото тримесечие. Дефлация се отчита при ключови експортни стоки, като машини, храни и живи животни, материали като метални руди, нефт и продуктите от него. А при електроенергията, например, продажните цени през миналата година са наполовина на тези от предходната. По-големият спад идва по линия на износа към трети страни – той се свива с 5.1% до 30 млрд. лв. Този към Европейския съюз пък докосва 54 млрд. лв., което е с 2.2% под нивото от миналата година. А декември в стойностно изражение е най-слабият месец за цялата година, показват предварителните данни на НСИ. Обемът на изнесените стоки достига едва 6.2 млрд. лв., което е годишен спад с 3.9%. Разбивка показва, че сред по-големите партньори на България извън ЕС износът към Китай се свива с 1/3 до 1.4 млрд. лв. С около 1/3 се свива и този към Украйна до малко на 1.1 млрд. лв. В същото време този към Гибралтар расте почти двойно до близо 1 млрд. лв.
Източник: economic.bg (11.02.2025)

Общият размер на кредитите за домакинствата достигна 46,374 млрд. лева В края на декември 2024 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и Нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) нараства на годишна база с 3 на сто, като достига близо 3 млрд. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20.8%, като достига 46.374 млрд. лева, показват данните на БНБ. Към края на декември 2024 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 27.8%. Следват кредитите от над 50 хил. до 100 хил. лв. - те са 18.7 на сто от общия дял. Кредитите от 25 хил. до 50 хил. лв. са третият най-голям сегмент - 15.3 на сто, а веднага след тях и заемите от 250 хил. до 500 хил. лв. - 13.9 на сто. Кредитите над 1 млн. лева са едва 1.1 на сто, а тези под 1000 лева - 0.8 на сто. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.009 млн., като нараства на годишна база с 1%. Към края на декември 2024 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19%. Нарастват и депозитите над 1 млн. лв. - през декември 2023 година те са били 1540, а година по-късно - 1841. Изменението им спрямо последното тримесечие на 2023 срещу 2024 г. е 19.5%. През последното тримесечие всеки ден има по още двама човека с депозити с над 1 млн. лв. в тях.
Източник: Труд (12.02.2025)

До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията за втора пенсия До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г. В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия. Към края на септември 2024 г. средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв. и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 г. Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години. Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 г. С доходност от 8,32% за 2023 г. и 6,56% за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. Според данните на пенсионните фондове към края на миналата година около 25 000 души получават пенсията си на разсрочено плащане, а още около 5000 души са с пожизнени пенсии. Средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените - около 300 лв. на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт. Само за деветмесечието на 2024 г. във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски, а очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв.
Източник: 24 часа (12.02.2025)

Брутен вътрешен продукт (БВП) - регионално ниво през 2023 година През 2023 година Югозападният район има най-голям дял (50.2%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.9%) в БВП на страната. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за БВП на регионално ниво за 2023 г.. През отчетната година БВП на България възлиза на 185,233 млрд. лева. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната. За статистическа зона Северна и Югоизточна България БВП е 68,059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България е 117,174 млрд. лева.
Източник: НСИ (12.02.2025)

Приходите от нощувки в България през декември 2024 г. се увеличават с 11,6 на сто на годишна база През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване н България (хотели, мотели, хижи, къмпинги) се увеличава с 1.1%, а на леглата в тях - с 2.2%, показват данните на Националния статистически институт. В тях има 65 хил. стаи и 134.9 хил. легла. Общият брой на нощувките е над 1 млн., или с 0.6% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 713.9 хил. нощувки, а чуждите - 287.8 хил. нощувки. Броят на пренощувалите намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 484.7 хил. Нощувалите български граждани са 366.5 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Общата заетост на леглата е 24.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо декември 2023 г. и достигат над 100 млн. лв., като 67.3 млн. лв. са от българи, а 32.9 млн. лв. - от чужденци.
Източник: Дневник (13.02.2025)

МИР подкрепя бизнеса с над 16 млн. лв. за защита на индустриалната собственост Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 16,3 млн. лв. микро-, малките и средните предприятия за повишаване на заявителската активност и защита на права по индустриалната собственост. Процедурата за бизнеса е по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) и се очаква да бъде обявена до края на февруари тази година. Мярката ще се администрира от Патентното ведомство. Част от средствата ще бъдат инвестирани в развитие на информационната среда, в разширяване на предлаганите от институцията услуги и в подобряване на условията за ползването им от компаниите. Ще могат да се финансират разходи за консултантски услуги за подготовка и оформяне на документацията, свързана с подаване на заявки за патенти, полезни модели, марки и промишлени дизайни. Също така и за покриване на още разходи за такси за поддържане на действието на защитните документи на обектите на индустриална собственост, както и за такси за заявки за полезни модели. Процедурата по ПКИП ще надгради вече съществуващата мярка „Ваучери за индустриална собственост", която се изпълнява от Патентното ведомство съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС). При нея подкрепата е под формата на четири вида ваучери – за предварителна диагностика на интелектуалната собственост, за търговска марка и промишлен дизайн, за национални и европейски патенти и за заявки и такси за нови сортове растения и породи животни.
Източник: 24 часа (13.02.2025)

Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. повече спрямо предходната година Разходите за пенсии през 2024 година са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година, а над 13,090 млрд лв. е общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по предварителни данни. Това представлява 101,6% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1,7 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г., съобщиха от НОИ във връзка с касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към 31 декември 2024 г. е 24,615 млрд лв. или 101,1% от заложените в плана за годината. В сравнение с 2023 г. разходите бележат увеличение с 3,005 млрд. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 21,667 млрд. лв., 100,3% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2,544 млрд. лв. или с 13,3% повече спрямо предходната година. Средномесечният брой пенсионери за 2024 г. е 2 044 757, което е увеличение с 13 566 лица (0,7%) в сравнение с година по-рано. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2024 г. (вкл. т. нар. „великденска" и „коледна" добавки) е 883,02 лв. В сравнение с 2023 г. средният размер е по-висок с 98,54 лв. (12,6%).
Източник: 24 часа (14.02.2025)

Мебелният бранш е с позитивни очаквания за тази година Мебелният бранш в България е с позитивни очаквания за икономическото състояние в сектора през тази година. А по вътрешни неофициални данни, базирани на допитване до членове на камарата, за 2024 г. стойностите ще се запазят на нивата от 2023 година. Това заяви в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). Той отбелязва, че общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. долара. Проф. д-р Васил Живков отбелязва, че очакванията са през тази година цените на мебелите да отбележат плавен ръст, съобразен с инфлацията, поради натиска на пазара на труда и свързаната с това необходимост от увеличаване на заплатите на работещите в сектора. България е на 24 място в Европа по износ и внос на мебели за 2023 г. и на 23 място по производство.В световен мащаб страната ни заема 53-а позиция по производство, 39-а по износ, 50-а по внос и 62-ра по потребление. Мебелният бранш у нас осигурява около 3 на сто от БВП на страната ни. Във фирмите от сектора са ангажирани над 50 000 души.
Източник: Банкеръ (14.02.2025)

Българската икономика се ускорява до 3.1% в края на 2024 г., движена от потребление Ръстът на българската икономика се е ускорил през последните месеци на 2024 г., движен основно от потребление. Реалният темп на годишна база се засилва до 3.1% през октомври - декември, след постигнат ръст от 2.7% през предходните три месеца. Това показва експресна оценка на националната статистика, която обикновено впоследствие търпи корекции с постъпването на по-пълна информация. Спрямо предпоследното тримесечие БВП на България се е разширил с 0.8%. Предварителните данни подсказват, че стойността на българската икономика през миналата година за първи път в новата ни история е надхвърлила 200 млрд. лв. по текущи цени. По груби сметки (при събиране на отделните тримесечия) сумата възлиза на около 202.5 млрд. лв., докато през 2023 г. година тя е била малко над 185 млрд. лв. Така към момента българската икономика изпреварва средните темпове на растеж на ЕС и еврозоната, които според предварителни данни на Евростат са се разширили съответно с едва 1.1% и 0.9% на годишна база през последните три месеца на 2024 г. Както и досега потреблението остава най-силният двигател на българската икономика. В края на 2024 г. то се увеличава в реално измерение с 5.8% на годишна база, в сравнение 4.4% и 4.8% предходните тримесечия. Инвестициите в основен капитал също минават на положителна територия и подкрепят общия растеж - те се увеличават с 0.7% на годишна база, след като преди това половин година бяха на минус. През последното тримесечие износът на стоки и услуги спада с 3.2%, докато вносът расте (с 1.2%), което означава, че нетно външната търговия вероятно е имала отрицателен принос. Данни за изменението на запасите на фирмите в експресната оценка не се публикуват, но според последната макропрогноза на БНБ през първите девет месеца на 2024 г. техният ефект върху общия резултат също е бил положителен с перспективи да остане такъв до края на годината. Прогнозите на повечето институции за ръста на българската икономика за 2025 г. варират около 2.5-2.9%, макар да има и по-песимистични - за около 2.1%. Така като цяло очакванията са икономическата активност да продължи да расте приблизително със същите темпове като миналата година.
Източник: Капитал (17.02.2025)

Инфлацията за януари в България се ускорява до 2% Инфлацията в България за януари скочи до 3,7% на годишна база, т.е. спрямо януари 2024 г. Това показват изнесените предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация е 2%, т.е. това е повишението на цените само за януари спрямо декември. През януари 2025 г. спрямо предходния месец, най-голямо е увеличението на цените в групите: "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" (+4.6%), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (+2.5%), "Съобщения" (+2.4%), "Ресторанти и хотели" (+2.2%). Намаление на цените през януари е регистрирано само в група "Облекло и обувки" (-4.3%). Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г., спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2,4%, показват още данните на НСИ. Според ХИПЦ през януари 2025 г. месечната инфлация у нас е 1.8%, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3.8%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2.6%.При отчитане от страна на ЕЦБ и ЕК дали изпълняваме критерия за присъединяване към еврозоната относно инфлацията, се има предвид именно хармонизиран индекс на потребителските цени.
Източник: Money.bg (17.02.2025)

Повишаване на производствените цени в селското стопанство с 8,6% в края на 2024 г. Индексът на цените на производител в селското стопанство се повишава през четвъртото тримесечие на 2024 г. с 8,6% спрямо същото тримесечие на 2023 г. Покачването се дължи в най-голяма степен на нарастване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 11,5% и на индекса на продукцията от животновъдството с 0,9%. Това показват най-нови данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година, цените на селскостопанската продукция пък се увеличават през четвъртото тримесечие на 2024 г. 3,1%, като в растениевъдството те нарастват с 4,5%, а в животновъдството намаляват с 0,6 на сто. Най-значим ръст в растениевъдството отбелязват цените на техническите култури - с цели 31,3% в резултат на скок на цената на слънчогледа с 34,1 на сто. Тенденцията се запазва и по отношение на цените на техническите култури, като те се повишават през последното тримесечие на миналата година спрямо 2023 г. на с 20,9 на сто, отчита НСИ. В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г. цените на живите животни намаляват с 2,5%, докато цените на продуктите от животновъдство нарастват с 5,7%. Спрямо 2023 г. намаляват цените на живите животни с 4,3%, докато цените на животинските продукти се увеличават с 4,7 на сто. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 2,2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5% спрямо 2023 г. Най-голямо намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на електроенергията и горивата - спад с 8%, както и на минералните торове - с 6,5 на сто. Спрямо предходната година най-голямо е намалението през четвъртото тримесечие на 2024 г. при цените на минералните торове - спад с цели 21% и на фуражите - с 6,5 на сто.
Източник: actualno.com (18.02.2025)

Активите, управлявани от инвестиционни фондове у нас, скочиха с 21% за година Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 11,7938 млрд. лева в края на декември 2024 г., съобщават от БНБ. Техният размер се увеличава с 2,0407 млрд. лева (20,9 процента) в сравнение с декември 2023 г. (9,7531 млрд. лева). Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2024 г. е 5,9 процента, при 5,3 процента от БВП на годишна база. Към края на декември миналата година активите на местните инвестиционни фондове достигат 3,7138 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2023 г. (3,1448 млрд. лева) те се увеличават с 569 млн. лева (18,1 процента). Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 397,1 млн. лева (20,9 процента) до 2,2928 млрд. лева при 1,8956 млрд. лева към декември 2023 г., а тези на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други нарастват със 109,7 млн. лева (25,9 процента) до 533,8 млн. лева при 424,1 млн. лева към края на декември 2023 г. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват на годишна база с 62,1 млн. лева (7,5 процента) до 887,3 млн. лева към декември 2024 г. (825,1 млн. лева към края на декември 2023 г.). Към края на декември 2024 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 61,7 процента, при 60,3 процента към декември 2023 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 23,9 процента от общата сума на активите към декември 2024 г. при относителен дял от 26,2 процента към декември 2023 г. Към края на декември 2024 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са домакинствата и НТООД (37,1 процента), застрахователни компании и пенсионни фондове (29,1 процента) и нефинансови предприятия (9,4 процента).
Източник: БТА (18.02.2025)

МСП доминират в българската икономика Данни за доминиращата роля на малките и средните предприятия (МСП) в структурата на българската икономика и за цялостното ? представяне съдържа публикуваният от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) годишен Доклад за състоянието на малките и средните предприятия в България към декември 2024 г. От анализа в доклада се потвърждава нарастващото значение на МСП като важна част от икономическата структура на страната ни, с дял от 98,8 процента от общия брой на предприятията за 2023 г. Състоянието и развитието им в значителна степен определя общото икономическо представяне на България и темповете на нейното развитие. Делът на МСП в оборота на нефинансовите предприятия е 58,4 процента, а в създадената добавена стойност - 61,79 процента. Броят на заетите в тях е 74,02 процента от всички заети в икономиката.
Източник: economy.bg (18.02.2025)

Над 11 000 безработни са намерили работа през януари В края на януари Агенция по заетостта (АЗ) отчита 158 040 регистрирани безработни. Равнището на регистрираната безработица е 5,57%, като се отчита намаление с 0,28 процентни пункта спрямо същия месец на предходната 2024 г. Общо 11 123 безработни са намерили работа. Други 301 души от групите на заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с помощта на трудовите посредници. Съществена роля за активирането на трудовия пазар имат ромските и младежките медиатори, заедно със служителите в Бюрата по труда. Tе са съдействали на над 4970 неактивни лица да се регистрират и по този начин да увеличат шансовете си за заетост, отбелязаха от АЗ.
Източник: 24 часа (19.02.2025)

Спад на преките инвестиции у нас с над 50% за година Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от януари до декември 2024 г. е положителен в размер на 1,497 млрд. евро, като е по-малък с 1,786 млрд. евро (54,4%) спрямо година по-рано, когато беше 3,284 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е на плюс с 211,3 млн. евро за януари – декември 2024 г. Той е по-малък с 455 млн. евро спрямо същия период година по-рано. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 15,2 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 24,8 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 13,2 млн. евро за януари – декември предходната година. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,327 млрд. евро, при положителна стойност от 2,938 млрд. евро за януари – декември 2023 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на минус с 40,7 млн. евро, при отрицателна стойност от 320,7 млн. евро година по-рано. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за миналата година са от Австрия (426,7 млн. евро), Гърция (295,1 млн. евро) и Италия (245,9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (436,7млн. евро) и САЩ (378,9 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2024 г. възлиза на 455,4 млн. евро, при 639,5 млн. евро за януари – декември 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2025)

Търговският баланс на България за 2024 г. е отрицателен в размер на близо 5,5 млрд. евро Търговският баланс на Българияа за декември е отрицателен и е 724 млн. евро. Дефицитът за същия месец на 2023 г. беше 554.7 млн. евро. За януари – декември показателят също е отрицателен и е в размер на 5.47 млрд. евро (5.3% от БВП*) при дефицит от 3.93 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2023-а. Това съобщават от Българската народна банка. Износът на стоки е за 3.18 млрд. евро за декември като намалява с 80.7 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2023 година. Между януари и декември експортът е бил в размер на 42.43 млрд. евро (41.5% от БВП), като намалява с 1.10 млн. евро спрямо този за дванадесетте месеца на 2023 година. Тогава е бил 43.54 млрд. евро, или 46% от БВП на стната. Българският износ за януари – декември 2023 г. също намалява на годишна база (със 7.6%). Вносът на стоки за декември е на стойност 3.90 млрд. евро, като нараства с 88.5 млн. евро спрямо същия месец на 2023 година. Между януари и декември импортът е бил 47.90 млрд. евро (46.8% от БВП), като се увеличава с 438.2 млн. евро спрямо същия период на 2023 година. Тогава той е бил 47.47 млрд. евро, или 50.1% от БВП на страната. Вносът за януари – декември 2023 г. намалява на годишна база (с 9.1%). Салдото по услугите е положително в размер на 448.9 млн. евро, но леко намалява. През декември 2023 г. показателят е положителен и е бил 597 млн. евро. Между януари и декември салдото е положително и е 7.51 млрд. евро (7.3% от БВП) при положително салдо от 7.81 млрд. евро (8.2% от БВП) за същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (19.02.2025)

21,5% ръст на вземанията на лизинговите дружества по договори за леки автомобили през декември 2024 г. Българите изплащат лизинги за 1,423 млрд. лв., като сумата нараства с 25% (284,2 млн. лв.) в края на 2024 г. на годишна база и с 5% (67,8 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2024 г., показват последните данни на БНБ. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 19,7% в края на декември 2023 г. до 22,4% в края на декември 2024 г. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 3.260 млрд. лв. в края на декември 2024 година. Те нарастват с 21,5% (576 млн. лв.) на годишна база и с 4,5% (141.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2024 година. Относителният им дял е 51,3% в края на декември 2024 г. при 46.5% в края на декември 2023 г. Намаляват обаче лизингите на Товарни и лекотоварни автомобили с 1,8% (25,8 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 г. и вече възлизат на 1,421 млрд. лв. Относителният им дял е 22.4% в края на декември 2024 г. при 25.1% в края на същия месец на 2023 година. В края на декември 2024 г. вземанията по финансов лизинг на бизнеса възлизат на 4,907 млрд. лв. Те нарастват с 6,5% (299,1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г. и с 1,2% (57,8 млн. лв.) спрямо края на септември 2024 г.
Източник: Дума (20.02.2025)

Аграрният сектор създава около 4% от брутния вътрешен продукт на страната Аграрният сектор създава около 4 процента от брутния вътрешен продукт на България и осигурява 6 процента заетост на населението, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов. Инвестициите, по информация от 2022 и 2023 г., достигат над 2,2 милиарда лева годишно, което представлява около 8 процента от всички инвестиции в нашата икономика. През 2023 г. сектор "Земеделие" има положително (търговско-бел. ред.) салдо от 1,7 млрд. евро, което надвишава с 9 процента това от предходната година.
Източник: econ.bg (21.02.2025)

Продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши слабо на месечна база в края на 2024 г., но в същото време отбеляза спад в България Строителната продукция в Европейския съюз е нараснала с 0,4 на сто през последният месец на миналата година, отчетено на месечна основа. За същия период в рамките на страните от еврозоната строителната продукция е останала без изменение, показват най-новите първоначални оценки на Евростат. На годишна база – през декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., продукцията на строителния сектор е намаляла с 0,8 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто във валутната зона. В България продукцията на сектор "Строителство" през декември в сравнение с ноември е спаднала за първи път от юни миналата година, но спадът е най-големият сред всички страни от ЕС, за които има налични данни в базата данни на Евростат. При сравнение със същия месец на 2023 г. обаче строителната продукция в България продължава да се разширява за дванадесети пореден месец през декември – с 2,2 на сто. Това все пак представлява забавяне на растежа спрямо ноември, когато ръстът на строителната продукция достигна 8,6 на сто – максимум от април 2021 година. Средногодишният темп на строителната продукция за цялата 2024 г., отнесен към 2023 г., е отрицателен – съответно 1,3 на сто в ЕС и 0,9 на сто в еврозоната. През декември на месечна база увеличение е регистрирано при сградното строителство в ЕС, както и при гражданското инженерство – с 0,6 и 0,7 на сто, а специализираните строителни дейности са намалели с 0,1 на сто. С най-значителен месечен ръст през декември са били строителните сектори в Полша (5,7 на сто), Чехия (4,6 на сто) и Португалия (3,6 на сто), а с най-голям спад - в България (3,4 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Италия (1,7 на сто). На годишна основа през последния месец на 2024 г. в ЕС е намаляло строителството на сгради с 1,3 на сто, също с колкото и при специализираните строителни дейности, а строителството на граждански съоръжения е нараснало с 1,1 на сто. Сред страните от ЕС най-голям годишно повишение на продукцията на сектор "Строителство" са записали Испания (11,2 на сто), Чехия (9,7 на сто) и Словакия (5,8 на сто). На другия край на скалата с най-значителен спад са били Румъния (12,9 на сто), Полша (9,9 на сто) и Австрия (9,3 на сто).
Източник: БТА (21.02.2025)

Средната такса за разкриване на сметка с дебитна карта в офис на банка у нас е 3,49 лева Средната банкова такса за разкриване на разплащателна сметка от физически лица в офис на банка в България достига 4,65 лева без издаване на дебитна карта и 3,49 лева с издаване на дебитна карта към сметката. По данни на Българската народна банка (БНБ) средният размер на таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката достига 4,20 лева на месец, като същата услуга, но с издадена дебитна карта, се таксува средно 2,81 лева на месец. Закриването на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, се таксува средно с 4,14 лева. Внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката се таксува средно с 1,91 лева за суми до 3009 лева или средно с 0,27 на сто от внесената сума (мининум 2,81 лева) в зависимост кой подход на таксуване прилага съответната банка. Тегленето на пари в брой (до 1000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката у нас струва средно 4,04 лева или средно 0,67 на сто от сумата (минимум 6,73 лева) в зависимост от подхода на банката. Тегленето на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, издала картата, се таксува средно с 0,39 лева или средно 0,14 на сто от теглената сума (минимум 0,30 лева) в зависимост от метода на съответната банка. Средната такса за теглене на пари в брой с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, възлиза на 1,17 лева или средно 0,18 на сто от сумата (минимум 1,43 лева) в зависимост от прилагания метод за таксуване на съответната банка. Средната такса при плащане по директен дебит към сметка при същата банка възлиза на 3,51 лева, а при плащане към сметка при друга банка - средно 5,22 лева. Настоящият среден размер на таксите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, е изчислен на база информация към 31 декември 2024 г., подадена от 17 банки и клонове на банки, извършващи дейност на територията на страната и предоставящи платежни услуги на потребители.
Източник: actualno.com (24.02.2025)

България е сред страните с най-висока медианна възраст на населението в ЕС Медианната възраст на населението на Европейския съюз достига 44,7 години към 1 януари 2024 г., съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Сред страните членки на ЕС с най-голяма медианна възраст на населението е Италия (48,7 години), България (47,1 години) и Португалия (47,1 години), а с най-малка Ирландия (39,4 години), Люксембург (39,7 години) и Малта (39,8 години). За периода 2014 – 2024 г. медианната възраст в ЕС расте с 2,2 години. Увеличения са регистрирани във всички страни от ЕС, с изключение на Малта (-0,7 години) и Германия (-0,1 години). За периода застаряването на населението е най-силно изразено в Гърция, Италия, Португалия и Словакия, като медианата възраст там се увеличава с 4 години. Средната възраст в Кипър, Испания и Полша се е увеличила с 3,8 години. Към 1 януари 2014 г. в България медианната възраст на населението е била 43,7 години или с 3,4 години по-малко, отколкото през 2014 г. ,когато страната ни също е била сред трите страни от ЕС с най-застаряло население - след Германия (45,6 години) и Италия (44,7 години),. За сравнение, в началото на века – към 1 януари 2000 година медианната възраст на българското население е била 39,1 години. Тогава медианната възраст на населението е била по-висока в Италия (40,1 години), Сърбия (41,1 години), Германия (39,8 години), Швеция (39,3 години) и Финландия (39,2 години), сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (24.02.2025)

40% от новите ТЕЛК-решения са пожизнени През 2024 г. броят на издадените свидетелства за временната или намалена работоспособност от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) са нараснали с около 10%. Само за две години са издадени близо половин милион решения - през 2023 г. са 221 540, а през 2024 г. са 243 251. От издадените миналата година 243 251 решения, 92 164 са с пожизнен срок. Според Националната експерта лекарска комисия (НЕЛК) данните показват известна нормализация, след като миналата година бе въведено случайно разпределение на делата и бе сведена до минимум възможността да се връщат решения за преразглеждане. До промените - през първата половина на годината, НЕЛК е отменила или върнала на ТЕЛК 52% от обжалваните експертни решения, докато след промените - от 21 юни до 31 декември, делът на върнатите или отменени решения е намалял на 38%.
Източник: econ.bg (25.02.2025)

3,8% е годишната инфлация в България през януари 2025 г. Годишната инфлация в България през януари 2025 година е 3,8%, а месечната е 1,8%, сочат данните на Евростат. В еврозоната годишната инфлация през януари е 2,5%, докато през декември 2024 г. е била 2,4%. През януари 2024 г. инфлацията е била 2,8%. За ЕС годишната инфлация през януари 2025 година е 2,8% спрямо 2,7% през декември 2024 г. През януари 2024 г. процентът е бил 3,1%. Най-ниски годишни нива са регистрирани в Дания - 1,4%, Ирландия, Италия и Финландия, като последните три са с 1,7%. Най-високи годишни темпове са отчетени в Унгария - 5,7%, Румъния - 5,3%, и Хърватия - 5,0%. През януари 2025 г. най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите, които се увеличават с 1,77% , следвани от храни, алкохол и тютюн - 0,45% отчетено увеличение, енергия - 0,18%, и неенергийни промишлени стоки - 0,12%.
Източник: News.bg (25.02.2025)

Бързите заеми в България нарастват с над 18% за година Към края на декември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6.58 млрд. лв. (3.3% от БВП*) при 5.54 млрд. лв. (3% от БВП) в края 2023 година. Те се увеличават с 1.04 млрд. лв. спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023-а и с 262.5 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година, съобщават от Българската народна банка. Нетните продажби на кредити от дружествата за последните дванадесет месеца са в размер на 138.6 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 176.6 млн. лв. (в т.ч. 96.3 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2024 г.), а закупените са 38 млн. лв., извършените покупки на кредити през четвъртото тримесечие са 2.9 млн. лева. Преобладават кредитите над пет години, които са общо 3.07 млрд. лв. в края декември. Те нарастват с 547.2 млн. лв. спрямо декември 2023 г. и с 37.9 млн. лв. в сравнение със септември 2024 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45.6% в края на декември 2023 г. до 46.7% в края на същия месец на миналата година. Към края на декември размерът на необслужваните кредити е 475.9 млн. лева. Те нарастват с 30.8% (112.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2023 г. и със 17.6% (71.3 млн. лв.) спрямо края на септември миналата година.
Източник: econ.bg (26.02.2025)

Работещи са под 54% от българите, над 1 милион са "икономически неактивни" Общият брой на икономически неактивните хора в България (тези, които не си търсят работа) на възраст между 15 и 64 години е малко над 1 милион (462,4 хил. мъже и 584,8 хил. жени). Това са 26,4% от населението в тази възрастова група, нсочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2024 година. Общият брой на работещите хора в страната в този период е малко под 3 млн. (2,929 млн.). Работят 53,2 на сто от населението на възраст над 15 години, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,9%. В същото време броят на работещите български пенсионери нараства, изчисляват от НОИ. От общия брой на наетите хора 1,89 млн. (73,7%) работят в частния сектор, а 676,3 хил. (26,3%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 65 хил., или 2,5% от наетите хора.
Източник: econ.bg (26.02.2025)

Ръст от 6,2 на сто при товарните превози през четвъртото тримесечие на 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение както при превозените товари от товарния транспорт с 6,2 на сто, така и при извършената работа с 15 на сто в сравнение с предходното тримесечие. Това сочат предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) намаляват с 6,6 на сто, докато извършената работа се увеличава с 1,6 на сто, заради нарастване на международните превози и съответно на средното превозно разстояние. През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 година превозените товари от сухопътния транспорт са със 7,9 на сто по-малко, а извършената работа намалява с 2,6 на сто. Речният и морският транспорт са превозили 39,8 хил. тона повече товари, а при извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст с 20 на сто. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е с 3,7 на сто по-малко спрямо същия период на предходната година, а извършената работа се увеличава с 4,3 на сто. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 0,4 хил. пътници, докато извършената работа нараства с 1,2 на сто. Предприятията от градския електротранспорт са превозили с 10,7 хил. пътници повече, а извършената работа нараства с 27,4 на сто.
Източник: БТА (27.02.2025)

Общо 800 млн. лв. привлече Министерството на финансите от продажба на ДЦК Между 20 януари и 24 февруари Министерството на финансите проведе четири аукциона за продажба на държавни ценни книжа от две емисии облигации. В тях бяха привлечени общо 800 млн. лева. На 20 януари Министерството на финансите пусна в обращение част от нова емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации № BG 20 300 25 113, деноминирана в лева, с падеж 22 януари 2028 година в размер на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2.90 процента. На аукциона на 27 януари Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия BG 20 400 25 210 седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирана в лева, с падеж на 29 януари 2032 г. за 300 млн. лева при по-висока среднопретеглена годишна доходност спрямо първия аукцион – 3.47 процента. На 10 февруари Министерството на финансите преотвори за втори път (след 20 януари) и проведе аукцион за продажба на част от емисия тригодишни лихвоносни съкровищни облигации, деноминирани в лева, с падеж 22 януари 2028 година. Обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв., с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Среднопретеглената годишна доходност е 2.76 процента. БНБ проведе на 24 февруари аукцион за продажба на част от емисия седемгодишни лихвоносни съкровищни облигации, като обемът на емисията в обращение беше увеличен със 100 млн. лв. с което достигна 400 млн. лв. номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 3.31 процента.
Източник: Банкеръ (28.02.2025)

Над 600 хил. българи са пътували в чужбина през януари 2025 г. Пътуванията на българи в чужбина през януари са 600 хил., или с 11,7% повече в сравнение с януари 2024 година. Запазва се тенденциията българите да пътуват най-много до съседните страни. За пореден месец най-голям брой пътувания те са осъществили към Турция - 140 хил., Гърция - 139 хил., Румъния - 56 хил., Сърбия - 49 хил. Следват Германия - 30 хил., Република Северна Македония - 23 хил., Австрия - 22 хил., Испания - 17 хил., и други. През януари най-голям е делът на пътуванията с други цели – 48,4%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия – 27,3%, и със служебна цел – 24,3%. През първия месец на тази година посещенията на чужди граждани в България са 739 хил., което е с 0,3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Регистрирано е намаление с 5,9% на пътуванията с други цели, докато тези с цел почивка и екскурзия и със служебна цел се увеличават съответно с 6,5 и с 2,9%. Транзитните преминавания през страната са 28,4% (210 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от Европейския съюз, посетили България, е 55% от общия брой чужди граждани и достига 413 хил., като най-голям е броят на посещенията от Румъния – 37,5%, и Гърция – 32,2%. Посещенията от групата на европейските страни извън ЕС са 269 хил., или 36,5% от всички визити в България. Най-голям брой са регистрирани от Турция - 130 хил., или 48,2% от посещенията в тази група. Най-много посещения в България са реализирани от Румъния - 154 хил., Гърция - 133 хил., Турция - 130 хил., Република Северна Македония - 49 хил., Сърбия - 49 хил., Германия - 28 хил., Обединено кралство - 19 хил., Украйна - 17 хил. и други.
Източник: НСИ (28.02.2025)

Градус АД (GR6) Градус АД представи тримесечен консолидиран отчет за Четвърто тримесечие на 2024г.
Източник: БФБ (28.02.2025)

Януари бележи спад на лихвите по потребителските кредити и стабилност при жилищните заеми През януари 2025 г. средният лихвен процент по потребителските кредити в левове отбелязва спад с 1,01 процентни пункта до 9,02%, а годишният процент на разходите (ГПР) намалява до 9,53%. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Лихвите по жилищните кредити в левове остават стабилни – средният лихвен процент е 2,50%, а ГПР леко спада до 2,78%. Лихвите по другите кредити в левове, включително заемите по Националната програма за енергийна ефективност, се увеличават до 3,95%. За работодатели и самонаети лица средният лихвен процент също се покачва – до 3,89%. Бизнес кредитите също регистрират промени – заемите до 1 млн. евро в левове се отпускат при средна лихва от 4,02%, а тези над 1 млн. евро – при 4,29%. При кредитите в евро лихвите са съответно 4,41% и 4,74%. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове леко се покачва до 1,14%, докато при депозитите в евро има леко намаление до 1,48%. При овърнайт депозитите няма промени спрямо предходния месец. При потребителските кредити обемът на новоотпуснатите заеми в левове нараства с 22,3% до 832,3 млн. лв., докато жилищните кредити бележат спад от 20,5% до 749,4 млн. лв. В бизнес сектора новите заеми до 1 млн. евро в левове намаляват с 12,8%, а тези над 1 млн. евро – с 54,4%. Аналогична тенденция се наблюдава и при евровите бизнес заеми.
Източник: econ.bg (01.03.2025)

БНБ очаква ускоряване на инфлацията в първите месеци на 2025 г. Годишната инфлация в България ще се ускори през първото шестмесечие на 2025 г., смятат от БНБ. Годишната инфлация в края на 2024 година, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1 на сто през декември 2024 г. спрямо 5 на сто в края на 2023 г. Това се дължи на по-ниската инфлация при храните, както и на понижението на цените в групата на промишлените стоки, смята БНБ. Същевременно услугите, следвани от групите на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия и на хранителните продукти, имаха най-голям положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. Според БНБ растежа на реалния БВП на страната през последната четвърт на 2024 година ще се ускори слабо спрямо предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база. Нарастването на реалния БВП през първата половина на 2025 г. ще бъде подкрепяно най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос. През 2024 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази сравнително висок. Основен принос за него имаха депозитите на домакинствата, които се повишиха с 11,8 на сто в края на годината. Годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия и домакинствата се ускори до 15 на сто в края на 2024 година. Определящо значение за възходящата динамика имаха кредитите за домакинствата, при които най-силно нарастване бе отчетено в сегмента на жилищните кредити. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори, които определяха растежа на жилищните кредити, пише БНБ.
Източник: 24 часа (01.03.2025)

БВП на България е нараснал с близо 9% за година до 49 млрд. евро към края на 2024 г. Брутният външен дълг на България възлиза на 49,019 млрд. евро към края на месец декември 2024 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение от 8,7 на сто на годишна база или ръст от 3,939 млрд. евро. За сравнение, към края на декември 2023 година нивото на брутния външен дълг е достигало 45,079 млрд. евро. Равнището на брутния външен дълг към края на 2024 година се равнява на 47,9 процена от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Година по-рано съотношението е възлизало на 47,6 процена от БВП. В края на декември 2024 г. краткосрочните задължения са 9,444 млрд. евро (19,3 процента от брутния дълг, 9,2 процента от БВП) и се повишават с 1,013 млрд. евро (12 на сто) спрямо декември 2023 г. (8,431 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, и 8,9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,574 млрд. евро (80,7 процента от брутния дълг, 38,7 процента от БВП) в края на декември 2024 г., като нарастват с 2,926 млрд. евро (8 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (36, 648 млрд. евро, 81,3 процента от дълга и 38,7 процента от БВП). Към края на декември 2024 г. 30,027 млрд. евро (61,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения при 80,4 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на декември 2024 г. е 12,933 млрд. евро (12,6 процента от БВП). Спрямо края на декември 2023 г. (10,934 млрд. евро, 11,5 процента от БВП) той нараства с 1,999 млрд. евро (18,3 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,965 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 103,6 млн. евро (5 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (2,068 млрд. евро, 2,2 процента от БВП). Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" са 8,393 млрд. евро (8,2 процента от БВП). Те се повишават с 1,591 млрд. евро (23,4 на сто) спрямо края на декември 2023 г. (6,801 млрд. евро, 7,2 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 12,559 млрд. евро (12,3 процента от БВП). Те нарастват с 328,2 млн. евро (2,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,231 млрд. евро, 12,9 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,166 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на декември 2024 г., което е със 124,1 млн. евро (1 на сто) повече спрямо края на декември 2023 г. (13,042 млрд. евро, 13,8 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 26,9 процента към края на декември 2024 г., при 28,9 процента към декември 2023 година.
Източник: 24 часа (01.03.2025)

БНБ с поредно понижение на основния лихвен процент Българската народна банка (БНБ) намали основния лихвен процент (проста годишна лихва) от 1 март 2025 г. с 0,23 процентни пункта и е в размер на 2,59 на сто. От 1 януари януари ОЛП беше 2,95 процента, а от началото на февруари намаля до 2,82 на сто. Преди година - от първи март 2024 година БНБ обяви ОЛП от 3,8 на сто и оттогава основната лихва постепенно намалява.
Източник: БТА (01.03.2025)

Бюджетът за януари се оказа със 100 млн. лв. излишък вместо с 407 млн. лв. дефицит Приходите за януари по Консолидираната фискална програма на България са в размер на 6,333,8 млрд. лева т.е. със 752,2 млн. лева повече на годишна база (14,4% ръст). Данъчните приходи се увеличават със 777,2 млн. лева, неданъчните са в размер на 727,9 млн. лева т.е. 9,1 млн. лева повече на годишна база (1,3% ръст). Разходите са 5,77 млрд. лева, като това е с 19,9% повече на годишна база или увеличение с 959,4 млн. лева. С други думи, бюджетното ни салдо е на плюс – 563,9 млрд. лева. Увеличава се и фискалният резерв – 12,1 млрд. лева, а е бил 11,8 млрд. лева към края на 2024 година. За първите два месеца на 2024 година обаче финансовото ни министерство очаква бюджетен дефицит от 1,5 млрд. лева или 0,7% от БВП. Очаква се дефицитът за февруари да е 1,6 млрд. лева - това е начислена основа, а по КФП т.е. на касова основа да е 1 млрд. лева. Приходите, които се чакат през февруари, са 11 млрд. лева т.е. с 1,1 млрд. лева повече, но разходите ще са 12 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии и други.
Източник: actualno.com (05.03.2025)

Активите на банковия сектор бележат ръст от 11 на сто в края на декември 2024 г. на годишна база, нетната печалба расте с 8,1 на сто Към края на декември 2024 г. общите активи на банковия сектор достигат 191,6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 11,4 на сто на годишна база. Това се посочва в анализ на Асоциацията на банките в България. Към 31 декември 2024 г. 61,2 на сто от активите на банковата система са под формата на кредити и аванси, които възлизат на 117,3 млрд. лв. Паричните средства, които се равняват на 34,1 млрд. лв., формират 17,8 процента от активите, а делът на портфейлите с ценни книжа достига 17,3 на сто (33,1 млрд. лв.). Собственият капитал на банковата система нараства с 4,8 на сто на тримесечна база, достигайки 23,2 млрд. лв. Към края на декември 2024 г. стойността на собствения капитал е с 15,7 на сто по-висока спрямо същия период на предходната година. Към края на декември2024 нетната печалба на банковия сектор бележи ръст от 8,1 на сто на годишна база. В абсолютна стойност реализираната от банковата система печалба нараства с 277,97 млн. лв. спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Размерът на нетния общ оперативен доход на банковата система се равнява на 7,867 млрд. лв., нараствайки с 13,7 на сто на годишна база (от 6,916 млрд. лв. към края на 31 декември 2024 г.). Нетният лихвен доход на банките се повишава с 14,9 на сто на годишна база (4,846 млрд. лв. към края на декември 2023 г.) и към края на декември 2024 г. възлиза на 5,566 млрд. лв. Нивото на нетния лихвен доход се формира от разликата между приходите от лихви и разходите за лихви. Към края на 2024 г. приходите от лихви се покачват с 14,4 процента на годишна база до 6,726 млрд. лв. Разходите за нарастват с 12,4 на сто на годишна база. Обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) намалява към края на декември, достигайки нива от 2,159 млрд. лв. спрямо края на септември 2024 г., когато са в размер на 2,295 млрд. лв. Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на 2024 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 140,428 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от 10,1 на сто. Спестяванията към декември нарастват с по-бърз темп в сравнение с отчетения ръст на годишна база от 9,7 на сто към края на септември.
Източник: БТА (06.03.2025)

България е на второ място по годишен растеж на търговията на дребно в ЕС през януари В България обемът на търговията на дребно през януари т.г. в сравнение с декември 2024 г. расте с 0,1 на сто. През декември отново на месечна основа търговията на дребно в България наддаде с 0,4 на сто, сочат данните на Евростат. В началото на февруари агенцията първоначално съобщи за ръст с 0,5 на сто в края на миналата година. През януари спрямо същия месец на миналата година търговията на дребно в България се повишава с 8,1 на сто. Това е вторият най-значителен годишен ръст сред страните от ЕС, като през януари единствено в Люксембург търговията на дребно се разширява с повече (11,4 на сто).
Източник: 24 часа (07.03.2025)

Приходите от ДДС в държавния бюджет през януари са с 36% повече от миналата година Изненадващо голямо увеличение на приходите от ДДС отчете Министерство на финансите през първия месец от годината. Приходите от ДДС през януари са в размер на 1,984 млрд. лв. и спрямо същия месец на миналата година нарастват с 523,9 млн. лв. (+35,9%). Увеличението на събраните средства от ДДС през януари е в резултат както на по-високите приходи от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания (ВОП от страни от ЕС), така и от ДДС от внос от страни извън ЕС. Нетният размер на приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС за януари е 561,8 млн. лв., като нараства с 14,3% (+70,5 млн. лв.) спрямо същия месец на миналата година. Най-значително е увеличението при внос на потребителски стоки, храни, напитки и транспортно оборудване. Нарастват приходите от внос от всички групи стоки с изключение на групата “Горива и смазочни материали”. Постъпленията от ДДС при сделки в страната и вътреобщностни придобивания от страни от ЕС за януари възлизат на 1,422 млрд. лв. В сравнение със същия месец на миналата година приходите нарастват с 453,5 млн. лв. или с рекордните близо 47 на сто. Част от увеличението се дължи на връщането на ДДС на 20% за ресторантите и за хляба. Но съществена роля за увеличението има спада при възстановяване на данъчен кредит. Декларираният ДДС за възстановяване зависи от размера на износа и извършените инвестиции. Приспаднатият данък за януари е 76,6 млн. лв. и е с 9,1 млн. лв. (13,5%) повече от миналата година. Възстановеният ДДС е в размер на 818,7 млн. лв., което е с 281,9 млн. лв. по-малко от възстановените суми през януари миналата година. Невъзстановеният ДДС за януари е в размер на 81,4 млн. лв., като намалява с 6,8 млн. лв. (7,7%).
Източник: Труд (07.03.2025)

Българската икономика е нараснала с 1,8% през 2023 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България (получен като сума от тримесечните данни) се повишава през цялата 2024 г. в реално изражение с 2,8% спрямо 2023 г. БВП в номинален стойност обем достигна през 2024 г. 202,8615 млрд. лева, като на човек от населението се падат 31 479 лева (или 16 052 евро). Крайното потребление нараства в края на 2024 г. с 4,7% спрямо последното тримесечие на 2023 г. , като крайното потребление на домакинствата се повиши с 5,3% на годишна база, докато колективните (правителствените) разходи се повишиха с едва 1,8% спрямо последното тримесечие на 2023 г. (след ръст с 5% през третото тримесечие на 2024 г.). Именно солидното крайно потребление е в основата на ускорения икономически растеж през последното тримесечие на 2024 г. В същото време нетната търговия се отразява негативно на БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. тъй като износът на стоки и услуги се повишава слабо с 0,2% спрямо година по-рано, докато вносът нараства с 1,5% спрямо последното тримесечие на 2023 г. Бруто капиталообразуването в основен капитал (инвестициите в дълготрайни активи) спрямо година по-рано се свива с 1,5% - спад за трето поредно тримесечие.
Източник: econ.bg (10.03.2025)

Спадът в промишлеността се забавя Индексът на промишленото производство в България през януари 2025 г. намалява с 2.0% спрямо предходния месец, съобщиха от Националният статистически институт. Спрямо януари 2024 г. е регистрирано понижение с 3.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Спрямо декември 2024 г. е отчетен най-голям спад в добивната промишленост - с 19.0%. Най-сериозен ръст пък има в производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета (+17.8%). На годишна база най-голям е спадът при производството на основни метали - с 34.1%. Най-съществено се е повишило производството на тютюневи изделия - с 58.1%.
Източник: Дневник (11.03.2025)

Кошерите се увеличават, а произведеният мед намалява Количеството на произвеждания в България мед намалява, въпреки че пчелните семейства и кошерите се увеличават, се твърди в най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Към края на 2024 г. броят на пчелните семейства в България е 838 000, което е с три на сто повече спрямо предишната година, но произведеният пчелен мед е с близо 7% по-малко и е малко над 10 000 тона. Запазва се тенденцията да намаляват малките пчелини и да се увеличава броят на големите стопанства с над 100 кошера. Повече от половината от меда, който пчеларите успяват да произведат, се продава на преработвателните предприятия. Проблемът обаче е, че предприятията изкупуват меда на най-ниска цена - за последната година достигнатата цена е 4,40 лв. за килограм, което е по-ниско от предишната година. Два пъти по-висока цена пчеларите получават при директните продажби на крайни потребители, но продажбите на дребно са едва 2000 тона. Загиналите пчелни семейства са над 34 000.
Източник: Дума (11.03.2025)

Микро, малки и средни предприятия от пограничния регион на България и Сърбия с достъп до над 5,6 млн. евро за модернизация Микро, малки и средни предприятия (МСП) в граничните области между България и Сърбия ще имат достъп до над 5,6 млн. евро за технологична модернизация, съобщи министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата се осигуряват от управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Сърбия 2021-2027. Представителите на бизнеса могат да кандидатстват за безвъзмездна финансова подкрепа, насочена към дигитализация и преход към устойчиви бизнес модели за повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Финансирането ще насърчи инвестиции за внедряване на иновативни решения, подобряване на производствените процеси, повишаване на енергийната ефективност и развитие на кръговата икономика и ще стимулира интернационализацията на бизнеса чрез маркетингови стратегии и достъп до нови пазари. Допустими кандидати са само микро, малки и средни предприятия, регистрирани и действащи в трансграничния регион, които извършват дейности в сектори като производство, управление на отпадъци, информационни технологии и професионални услуги. Всяко предприятие може да получи до 200 000 евро безвъзмездна помощ. За бенефициентите от България се предвижда 100% финансиране, като 85% от него ще е чрез програмата и 15% национално съфинансиране от държавния бюджет, а за бенефициенти от Сърбия – 85% финансиране от ЕС и 15% собствено съфинансиране.
Източник: 24 часа (12.03.2025)

Производството на електроенергия в страната е нараснало с 21,39 процента от началото на 2025 г. на годишна база От началото на годината до 9 март спрямо същия период на 2024 г. производството на електроенергия в България е нараснало с 21,39 процента, достигайки 9 451 748 мегавтчаса (MWh). Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Същевременно потреблението на електроенергия също бележи ръст от 10,61 на сто и възлиза на 9 047 292 MWh. Страната преминава от отрицателно салдо (износ-внос) от 393 445 MWh през 2024 г. към положително салдо от 404 456 MWh през 2025 г. Базовите електроцентрали също повишават производството си с 23,06 на сто, достигайки 7 883 638 MWh. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) отбелязват най-голямо увеличение - с 59,51 процента в преносната мрежа и 63,32 на сто в разпределителната мрежа. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) обаче регистрират спад съответно с 19,52 и 21,89 процента. Данните сочат спад в производството на електроенергия от водноелектрически централи (ВЕЦ) с 9,34 процента за периода 01.01.2025 г. - 09.03.2025 г. спрямо 01.01.2024 г. - 09.03.2024 г
Източник: БТА (12.03.2025)

Растат парите на застрахователите в България Парите, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, са нараснали с 6,6% на годишна база до общо 11,512 млрд. лева към края на месец декември 2024 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на декември 2023 година средствата са достигали 10,797 млрд. лева или със 715,3 млн. лева по-малко спрямо настоящата стойност. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, отчитат увеличение от 14,9% на годишна база или 442,5 млн. лева до 3,405 млрд. лева към края на декември 2024 година. Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2024 г. е 29,6% при 27,4% към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 272,8 млн. лв. на годишна база (3,5%) - от 7,834 млрд. лв. към края на декември 2023 г. до 8,107 млрд. лв. към края на същия месец на 2024 година. Относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 70,4% при 72,6% в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2024 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база нарастват с 331 млн. лв. (6,6%) до 5,328 млрд. лева. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции в инструментите, включени в активите, възлиза на 46,3%, като остава без промяна спрямо края на същото тримесечие на 2023 година. Делът на акциите и другите форми на собственост достига 26,4%, на вземанията от застрахователни операции - 7,1%, а на депозитите - 7,1 на сто.
Източник: Стандарт (13.03.2025)

Търговският дефицит на България расте с близо 90% през януари Дефицитът на България в стокообмена през януари се увеличава на годишна база (89%) и към края на месеца възлиза на 1,974 млрд. лева. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). До края на януари изнесените български стоки са на стойност 6,213 млрд. лв., което е с 2,5% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки за повече от 8,187 млрд. лв., или с 10,4% повече спрямо година по-рано. При търговията със страни от Европейския съюз през първия месец на тази година са изнесени стоки за 4,174 млрд. лева, а вносът възлиза на 4,416 млрд. лева. Така се отчита дефицит на стойност 241,9 млн. лева. На годишна база увеличението е с 45%. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през януари излезе на минус с 1,732 млрд. лева. Износът на български намалява с 10,5% в сравнение с януари 2024 г. и е на стойност 2,038 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна, Мароко и Гибралтар, които формират 54,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (143,9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (90,1%). Вносът на стоки през януари нараства с 30,8% в сравнение с година по-рано и е на стойност 3,771 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (93%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,9%).
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2025)

Промишленото производство е нараснало в ЕС и еврозоната през януари на месечна основа, в България спада На годишна основа - спрямо януари 2024 г., промишленото производство в ЕС се е свило с 0,2 на сто в ЕС и остава стабилно в еврозоната, сочат първоначалните оценки на европейската статистическа агенция Евростат. В България промишленото производство на годишна база се забавя от 3,9 на сто през декември 2024 г. до 3,4 на сто през януари, което нарежда страната на пето място по този показател. В ЕС през януари 2025 г., на годишна база спрямо януари 2024 г., промишленото производство отчита спад с 0,3 на сто за междинни стоки, намалява при производството на енергия с 2,1 на сто, отчита спад от 2,8 на сто за капиталовите стоки, нараства с 1,3 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 5,5 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната, за същия период, промишленото производство намалява с 0,8 на сто при междинните стоки, с 1,6 на сто при производството на енергия, намалява с 2,7 на сто за капиталовите стоки, нараства с 0,9 на сто за дълготрайни потребителски стоки и с 6,7 на сто за недълготрайните потребителски стоки.
Източник: БТА (14.03.2025)

Близо 373 хил. смениха пенсионния си фонд за 2024 Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди в пенсионноосигурителните дружества в България през 2024 г. са общо 372 911. Общият размер на прехвърлените средства през годината от един в друг съответен фонд е 1.835 млрд. лв., в т. ч. 1.71 млрд. лв. в универсалните фондове, 117.3 млн. лв. в професионалните и 6.5 млн. лв. в доброволните фондове. Сумата представлява нов рекорд, тъй като за 2023 г. тя възлезе на 1.488 млрд. лв., а година по-рано – 1.466 млрд. лв. Или иначе казано, през последните 3 години между фондовете са прехвърлени близо 4.8 млрд. лв.
Източник: Дарик радио (17.03.2025)

Годишната инфлация в България стигна 4% през февруари Годишната инфлация в България се ускорява до 4% през февруари от 3,8% месец по-рано, докато на месечна основа увеличението на индекса е с 0,6 на сто спрямо януари, когато обаче нарасна с 2 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023 - февруари 2024 г. е 2,5%, докато от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 2,6 на сто. При хармонизирания индекс, по който се изчислява инфлацията в целия Европейски съюз, месечното изменение е 0,4 на сто (след ръст с 1,8% през януари), а годишното – 3,9% (след 3,8% в началото на 2025 г.). Натрупаната инфлация, измерена по този начин, за последните три години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2022 г.) е 22,3%, а за последните пет години (февруари 2025 г. спрямо февруари 2020 г.) е 32,9%. При българския индекс, който измерва същите стоки и услуги, но с различно тегло, тенденцията е същата – натрупаната инфлация през последните три години (24,7%) е по-ниска спрямо индекса от последните пет (37,1%).
Източник: econ.bg (18.03.2025)

Новоотпуснатите ипотечни кредити намаляват до 2,16 млрд. лв. през последното тримесечие на 2024-та Обемът на новоотпуснатите ипотечни кредити в България намалява до 2,16 милиарда лева през последното тримесечие на миналата година спрямо 2,19 милиарда за периода юли – септември 2024-та. От 1 октомври миналата година Централната банка въведе допълнителни критерии при отпускане на кредити в сегмента на жилищното кредитиране. Въведените изисквания от 1 октомври миналата година обхващат няколко показателя - съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да не бъде по-високо от 85%, съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да не бъде в размер не по-високо от 50%, както и максимален срок по договора за кредит (матуритет) не по-дълъг от 30 години. С друго свое решение Управителният съвет е запазил нивото от 2 % на антицикличния буфер от 1 април следващата година.
Източник: БНР (18.03.2025)

Превозени товари и извършена работа от товарния автомобилен транспорт през 2024 година През 2024 г. превозените товари от българския товарен автомобилен транспорт са с 10.4% по-малко спрямо 2023 година, съобщи Националния статистически институт. При международните превози има спад с 28.5%, а при вътрешните превози се наблюдава понижение – с 6.6 процента. Извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 18.5% в сравнение с 2023 година, което се дължи на спад при международните превози (с 28.8%). При вътрешните превози е отчетено нарастване – с 5.7 процента. През миналата година износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1% спрямо 2023 г. и е на стойност 53.98 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.8% от експорта за държавите – членки на общността. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5.1% в сравнение с 2023 г. и е на стойност 30.11 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: econ.bg (19.03.2025)

За 6 г. у нас са внесени над 108 000 работници от 65 държави От началото на годината до 10 март само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави, като това е повече от 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата 2024 г. За шест години в България са дошли за работа над 108 000 чужденци от 65 държави. Общо по деветте режима на разрешение/регистрация през 2024 г. у нас са наети 34 720 чужденци. Най-много - 13 131, са използвали единното разрешение за пребиваване и работа, което дава 3-годишен достъп до нашия пазар на труда. На второ място по популярност е друга максимално облекчена процедура - сезонната заетост до 90 дни, като по тази линия за 2024 г. сме наели 10 403 души. Най-много са работниците от Узбекистан - 10 514 от 2019 до 2024 г., като те работят основно като сезонни работници, в строителството и в преработващата промишленост. На второ място са хората от Турция - 10 441 души, като те идват като командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, и работят предимно в строителството и като сезонни работници. Киргизката република е на трето място по брой наети у нас работници - 7138 души, основно за сезонна работа и в преработващата промишленост. На четвърто място са непалците - 4522, които идват като нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индийците са 3155, като те се наемат в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора. Сред водещите държави по произход на вносната работна ръка у нас е и Руската федерация - 3118 руснаци са работили у нас от 2019 г. насам, като те идват като средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и др. Украинците са 1923, предимно сезонни работници, инженерно-технически персонал, строителни работници. От данните се вижда и огромният ръст в наемането на чуждестранни работници от държави извън ЕС. През 2019 г. броят им е бил само 14 859 души. През 2020 г. се срива на 8284 души заради пандемията. През 2021 г. чуждите граждани на пазара на труда у нас са 10 486, а с края на пандемията започва и по-сериозно увеличение, като през 2022 г. работниците от трети държави са 15 072, през 2023 г. скачат на 24 945, за да стигнат 34 720 души за миналата година.
Източник: Сега (19.03.2025)

България е в топ 5 в ЕС по ръст на разходите за заплати България е сред страните в ЕС с най-солидно нарастване на разходите за заплати през четвъртото тримесечие на 2024 г., показват данните на Евростат. Най-значим ръст на разходите за заплати за отработен час през четвъртото тримесечие на годината е регистриран в Хърватия (скок с 13,9% на годишна база), следвана от Полша (с 13,8%) и Румъния (с 13,1%), а България е четвърта с 13,0%. През четвъртото тримесечие на 2024 г. разходите за труд за отработен час в Европейски съюз са се повишили с 4,3% спрямо същото тримесечие на предходната година, а в рамките на еврозоната - с 3,7 на сто. Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час (за заплати) са се увеличили с 4,1%, докато непреките разходи за труд са нараснал с 2,6%, а общите разходи за труд са нараснали с 3,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В целия ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 4,7%, общите разходи за труд - с 4,35%, а компонентът извън заплатите - с 3,0 на сто.
Източник: actualno.com (20.03.2025)

Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки Сметната палата е проверила процедури и възлагания проведени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стойност 139,9 милиона лева през 2024 г. Проверените процедури по ЗОП са 142 за общо над 132,4 милиона лева, а възлаганията чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на ЗОП са 89 и са на стойност над 7,4 милиона лева. Проверени са още и 99 договора за 21,6 милиона лева, сключени след проведена процедура или след възлагания чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. Съставени са 153 акта за установяване на административни нарушения по ЗОП на ръководители на централни ведомства, кметове или техни заместници и друг вид отговорни лица. Административно наказващият орган - председателят на Сметната палата, се е произнесъл по 104 от тях, като са издадени 67 наказателни постановления и 30 предупреждения, посочват от палатата. Общата стойност на наложените глоби възлиза на над 312 000 лева. Седем от глобите са наложени на ръководители на централни ведомства, 49 - на кметове и техни заместници, 11 - на друг вид отговорни лица. По три от съставените актове са сключени споразумения на основание Закона за административните нарушения и наказания. За сравнение от Сметната палата посочват, че през 2023 г. са издадени 53 броя наказателни постановления, наложените глоби са за 278 000 лева, а през 2022 г. - 13 броя, като общата стойност на глобите е 77 487 лв. Най-често срещаните нарушения на Закона за обществените поръчки, за които е образувано административно наказателно производство, са свързани с поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка; за одобрявани показатели в методиките за оценка на офертите, които не позволяват да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите, и обективно да се сравнят предложенията на участниците, както и не предоставена достатъчно информация на участниците за правилата на оценяване на офертите. При други нарушения, възложители не са приложили предвидения законов ред въпреки наличие на основание за това; разделяни са обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности; избирани са неконкурентни процедури (договаряне без предварително обявление и пряко договаряне) без да са налице предпоставките, регламентирани в ЗОП; не са изпращани в законовия срок документи и информация, подлежаща публикуване в Регистъра на обществените поръчки.
Източник: actualno.com (20.03.2025)

Минималната пенсия става 630,50 лв. от 1 юли В рамките на пет години от 1 юли 2020 г. до 1 юли 2025 г. повишението на пенсиите в България е със 152,2 на сто. От средата на настоящата година пенсиите ще бъдат увеличени с 8,6% и минималната пенсия ще стане 630,50 лв. Преди пет години минималната пенсия беше 250 лв. Инфлацията от средата на 2020 г. до края на февруари 2025 г. е близо 40 на сто, показват данните на Националния статистически институт. Като добавим и инфлацията, която може да бъде натрупана през месеците до 1 юли, се оказва че инфлацията за период от пет години ще бъде около 42%. Това е над три пъти по-малко от повишението на пенсиите за същия период. Минималната заплата за 2025 г. е 1077 лв., а за 2020 г. е 610 лв. За период от пет години минималната заплата е нараснала със 76,5%, което е около два пъти по-малко от вдигането на пенсиите. Средната заплата за месец декември 2025 г. 2468 лв., а през юни 2020 г. е 1358 лв. В рамките на четири години и половина средната заплата е нараснала с 81,7%. Като добавим предстоящото увеличение на възнагражденията до средата на тази година се оказва, че средната заплата за период от пет години нараства с 85-90 на сто. Общият размер на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и получените трансфери за 2025 г. е 27,389 млрд. лв., в т. ч. получени трансфери от централния бюджет - 12,173 млрд. лв. (за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет - 467,8 млн. лв., и за покриване на недостига от средства - 11,7 млрд. лв.). В сравнение с миналата година е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства с 669,5 млн. лв. Но като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 45,3% през 2024 г. до 42,7% през 2025 г. Разходите за пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат в размер на 24,1 млрд. лв. Предвидените разходи са с 2,5 млрд. лв., или с 11,6% повече спрямо миналата година. В резултат от увеличението на пенсиите, разходите за изплащане на пенсии през 2025 г. се очаква да бъдат около 11,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. По данни на Евростат, че средното ниво на разходи за пенсии в страните от ЕС е малко над 12 на сто.
Източник: econ.bg (21.03.2025)

Инвестициите на САЩ у нас са 514 млн. щ.д. и създават 12 726 работни места Според доклада „Трансатлантическата икономика 2025“ инвестициите на САЩ в България възлизат на 514 млн. щ. д. – стойност, която е без промяна спрямо доклада от миналата година. Докато българските инвестиции в Америка намаляват до 74 млн. щ.д. (спрямо 102 млн. щ. д. през 2023 г.). Преките, свързани с САЩ работни места в България, се увеличават до 12 726 (при 10 908), а работните места, които българските компании са създали, са под 500 (спрямо 306). САЩ имат изнесени стоки за България на обща стойност 489 млн. щ.д. (спад спрямо 513 млн. щ. д. през 2023 г.). Делът на американските стоки, внесени в България е 1.4% от общия внос, но достига до 3.2%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС (без промяна спрямо доклада от миналата година). Вносът в САЩ от България е на обща стойност 1.5 млрд. щ. д. (без промяна). По този начин САЩ получават 2.3% от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 6.6% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой (без промяна с/мо предишния доклад). Стоките с най-голям дял на износа от САЩ за България (млн. щ.д.) са: Транспорт и оборудване – 161 (при 155,2 през 2024 г.), Производство на машини – 77 (при 80,3 през 2024 г.), Производство на компютри и електроника – 85 (при 78,1 през 2024 г.), Петролни и въглищни продукти – 24 (при 50,3 през 2024 г.), Химични продукти – 43 (при 36.7 през 2024 г.). Стоките с най-голям дял от износа на България изнася за САЩ (млн. щ.д.) са: Компютри и електронно производство – 224,4 (без промяна), Производство на машини – 157 (спрямо 206,5 през 2024 г.), Химически продукти – 128 (спрямо 159,1 през 2024 г.), Производство на различни видове стоки – 266 (спрямо 132,6 през 2024 г.), Производство на първични метали – 127 (спрямо 121 през 2024 г.). Отделните щати с най-голям износ на стоки за България са: Аризона – 61.7 млн.щ.д., Калифорния – 45.3 млн.щ.д. (70.3 млн.щ.д.), Тексас – 43.9 млн.щ.д. (спрямо 120.3 млн.щ.д.), Флорида – 41.8 млн. щ.д. и Канзас – 37.9 млн. щ.долара. През 2024 г. отсъстват щатите Джорджиа, Айова и Илинойс. Щатите, които внасят най-много стоки от България са Калифорния – 261.6 млн. щ.д. (при 159.3 млн. щ.д.), Ню Йорк – 140.1 млн. щ.д. (спрямо 88.8 млн. щ.д.), Ню Джърси – 112.5 млн. щ.д. (при 124.8 млн. щ.д.), Флорида – 111.7 млн. щ.д. (завръща се след 2022 г.), и Масачузетс – 97.9 млн.щ.д. (при 101.7 млн. щ.д.). Износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 475 млн. щ.д. (спрямо 381 млн. щ.д. в доклада от 2024 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 664 млн. щ.д. (при 496 млн. щ.д., което е нов ръст от 25% на годишна база, което бие рекорда от 577 млн. щ.д. през 2018 г.).
Източник: Банкеръ (21.03.2025)

Чуждите инвестиции в България нараснаха с близо 18% в началото на годината Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през януари е положителен в размер на 338 млн. евро, като е по-голям със 17,7% (50,8 млн. евро) спрямо година по-рано. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 15,9 млн. евро за януари 2025 г. Той расте за година с 62,5 млн. евро. В централната банка отчитат, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 0,2 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,7 млн. евро преди година. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 255,8 млн. евро, при положителна стойност от 272,6 млн. евро за януари 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е на плюс с 66,3 млн. евро, при положителна стойност от 61,2 млн. евро за януари 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина в началото на тази година възлиза на 30,5 млн. евро, при 34,4 млн. евро за януари 2024 г.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2025)

Разходите за труд в България нарастват с близо 13% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Разходите за труд в България са продължили да растат и през зимните месеци на миналата година, като темпът остана същия, както и през летните. Това се вижда от предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие. За година общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица в периода от октомври до декември 2024 г. нарастват с 12,8%, колкото беше годишното увеличение през третото тримесечие. През последните три месеца на миналата година в индустрията увеличението е с 11,5%, в услугите – с 13,1%, a в строителството – със 17,3%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ и „Други дейности“ – с по 23,5%, и „Култура, спорт и развлечения“ – с 22,1%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 11,7%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо година по-рано варира от 24,4% за сектор „Други дейности“ до 3,9% за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.
Източник: Инвестор.БГ (24.03.2025)

Дефицитът по текущата сметка достигна 467,1 млн. евро За януари 2025 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 467.1 млн. евро (0.4% от БВП) при отрицателно салдо от 181 млн. евро (0.2% от БВП) за януари 2024 г. , показват последни данни на БНБ за платежния баланс на страната. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през януари е отрицателен и в размер на 222,5 млн. евро при дефицит за 191,5 млн. евро точно преди година, докато дефицитът само по текущата сметка скочи рязко до 467,1 млн. евро спрямо отрицателно салдо за 181 млн. евро през януари 2025 г. Търговският баланс за януари 2025 г. е отрицателен в размер на 865.1 млн. евро (0.8% от БВП) при дефицит от 449.7 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на 2024 г. , като износът на стоки нараства с 1,7 млн. евро до 3,187 млрд. евро спрямо година по-рано, а вносът - с 417,1 млн. евро (скок с 11,5%) до 4,052 млрд. евро. Финансовата сметка през януари 2025 г. е отрицателна и в размер на 34,3 млн. евро, при дефицит за 504,3 млн. евро година по-рано, Капиталовата сметка е положителна и възлиза през януари 2025 г. на 244,6 млн. евро при отрицателен баланс за 10,5 млн. евро година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през първия месец на годината с 338 млн. евро.
Източник: Труд (24.03.2025)

Почти 110 000 нови пенсии са отпуснати през 2024 година Почти 110 хиляди нови пенсии са отпуснати през миналата година, от тях 50 хиляди са инвалидни - поради общо заболяване, съобщава статистическият бюлетин на Националния осигурителен институт. На фона да отпуснатите 110 хиляди нови пенсии, прекратените са 105 хиляди, предимно поради смърт. Към 31-ви декември миналата година броят на пенсионерите у нас 2,056 милиона. От всички 453 хиляди инвалидни пенсии, най-много (40%) са тези за намалена работоспособност от 50 до 71 процента. Средният размер на изплатените пенсии през миналата година достига 833 лева, отбелязва ръст от 13 процента на годишна база. 937 лева е била тази за стаж и възраст, а инвалидната - средно 643 лева. С лична пенсия до минималната за стаж и възраст от 580,57 лева са 812 хиляди пенсионери или близо 40 на сто от всички, но след като се прибавят изплащани добавки, хората, които общо получават до минималната, вече намаляват до 524 хиляди или 25 процента. 670 хиляди са били тези, които са получавали към личната си пенсия вдовишка добавка в размер от 30 на сто от пенсията на починалия съпруг. На почти 81 хиляди е изплащана добавка за чужда помощ от 230 лева месечно, а почти 6 хиляди са с добавки по закона за репресираните.
Източник: БНР (25.03.2025)

Българите в чужбина изпращат на близките си у нас 100 милиона евро всеки месец По около 100 млн. евро средно на месец изпращат в България сънародниците ни, които работят в чужбина. За януари т.г. те са 108,8 млн. евро, показват последните данни на БНБ. Преди година сумата е била 106,4 млн. евро. Пикът за 2024-а е бил през май, когато у нас са влезли 182,1 млн. eвpo. Предишният рекорд от 172,2 млн. пак е бил през май, но година по-рано. За миналата година емигрантите са изпратили до България 1,32 млрд. евро. Размерът им е по-голям, тъй като БНБ отчита само преводите по банков път, през финтех компании и други фирми за парични услуги, за които се води статистика. Според финансови анализатори още 15-25% идват у нас на ръка или през други форми на преводи. Засега най-много пари идват от Германия, следват САЩ, Испания, Обединеното кралство и Гърция. Сред държавите е и Русия, както и далечни дестинации като Австралия и Южноафриканската република. От Германия за година влизат между 200 и 300 млн. евро, от Гърция те се движат в интервала между 60 и 80 млн. евро, а от ЮАР – около 2 млн. евро. Според различни изследвания близо 2 милиона домакинства у нас разчитат на помощ от чужбина. Парите отиват за изплащане на заеми, лечение, ремонти, битови сметки, дори за плащане на данъци и различни такси. Докато преди години пари от чужбина се влагаха и в имоти, последните данни за тези инвестиции са минус 0,2 млн. евро.
Източник: 24 часа (25.03.2025)

Банковите депозити на домакинствата нарастват с 12,2%, а кредитите с 20,7% През февруари 2025 г. се запазва тенденцията на по-бързо нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,7% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 12,2%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на февруари депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 141,915 млрд. лева (66,4% от БВП), като годишното им увеличение е с 11,1% след растеж с 9,9% през януари. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 47,021 млрд. лева (22% от БВП), нараствайки на годишна база с 9,2% след тяхно повишение с 8,1% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 8,7% на годишна база след повишение с 10,6% през първия месец на 2025 г., достигайки 4,177 млрд. лева (2% от БВП). В края на февруари депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 90,717 млрд. лева (42,4% от БВП), като се повишават на годишна база с 12,2% след растеж с 11,9% през януари 2025 г. В същото време кредитите за неправителствения сектор през втория месец на 2025 г. са в размер на 105,732 млрд. лева (49,5% от БВП), като нарастват на годишна база с 15,3% след повишение с 15,4% в началото на годината. Кредитите за нефинансови предприятия се повишават през февруари с 11,1% на годишна база след повишение с 11,5% месец по-рано, като достигат 49,775 млрд. лева (23,3% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през февруари 2025 г. пък са в размер на 47,55 млрд. лева (22,2% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,7% след повишение с 20,8% през януари 2025 г. През февруари жилищните кредити са за 26,473 млрд. лева и нарастват на годишна база с 29% (при годишно увеличение с 29,3% месец по-рано), докато потребителските кредити през втория месец на 2025 г. възлизат на 19,216 млрд. лева и са с 11,7% над нивата от февруари 2024 г. след тяхно повишение с 11,9% през януари 2025 г. През февруари 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 8,407 млрд. лева (3,9% от БВП), нараствайки на годишна база с 12% след тяхно повишение с 10,7% през януари.
Източник: econ.bg (26.03.2025)

Продажбите на нови коли в България намаляват През февруари в България са продадени 3394 нови автомобила, което е намаление с 5,8% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Огромен спад има при продажбите на дизелови коли (-31,8%), а при бензиновите намалението е малко (-3%). Същевременно продажбите на нови хибридни автомобили нарастват с 43,8%, като за месец са регистрирани 105 такива коли.
Източник: Труд (27.03.2025)

БВП на човек от населението в България расте за 11-та поредна година през 2024 г., но продължава да е най-нисък в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност, продължава да бъде най-нисък в България в рамките на целия ЕС, показват експресни предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат. През 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), се движи между 66% от средното ниво за ЕС в България и 241% в Люксембург. Информацията е по предварителните оценки на паритетите на покупателната способност (ППС) и БВП за 2024 г. При 10 държави членки, представляващи около 34% от населението на Европейския съюз, се надвишава средното за ЕС ниво на БВП на глава от населението, като Люксембург и Ирландия имат най-високи нива (съответно 141% и 111% над средното за ЕС), следвани от Нидерландия (с 35% над средното за ЕС), Дания (с 28%) и Белгия (с 17% над средното ниво за ЕС). Най-ниското ниво на БВП на човек от населението е регистрирано в България, като е 34% под средното за ЕС (или 66% от средното за Съюза). Пред България е Гърция (със 70% от средното за ЕС ниво) и Латвия (със 71% от средното ниво в ЕС). БВП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (ППС), все пак се повишава в България от 64% от средното ниво за ЕС през 2023 г. до 66%.
Източник: econ.bg (28.03.2025)

Очаква се НСИ да започне преговори с Евростат за ново райониране в страната Правителството даде на Националния статистически институт (НСИ) мандат за преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат" за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в България, както и да представи пред нея вариант за ново райониране. Целта е те да бъдат приведени в съответствие с европейските изисквания за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели. Според приетия от правителството вариант в новите четири региона за планиране влизат следните области: 1. Северният регион включва областите: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра; 2. Източният: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; 3. Южният: София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали; 4. Столичният включва област София (Столична община). Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на "Евростат" за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души. Изменението няма да се отрази на административно-териториалното устройство на страната.
Източник: Дума (28.03.2025)

Производствените цени в България растат и през февруари за трети пореден месец Производствените цени в България се увеличават на месечна и годишна база през февруари за трети пореден месец, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител се увеличава с 2,8% през февруари спрямо януари. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 6,5%, и в преработващата промишленост - с 4,2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1,2%. НСИ регистрира повишение на цените в преработващата промишленост при: производството на хранителни продукти - с 13,1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%, производството на електрически съоръжения - с 4,6%. Намаление е отчетено при производството на мебели - със 17,9%, производството на тютюневи изделия - със 7,8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1,7%. Общият индекс на цените на производител през миналия месец е с 16,2% над нивото на февруари 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42,6%, в добивната промишленост - с 30%, както и в преработващата промишленост - с 11,4%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 36,2%, производството на хранителни продукти - с 23,5%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 15,1%.
Източник: econ.bg (31.03.2025)

През март 2025 г. общият показател на бизнес климата се понижава През март общият показател на бизнес климата в България се понижава с 0.5 пункта в сравнение с февруари (от 20.9% на 20.4%), като намаление на показателя е регистрирано единствено в промишлеността, съобщава Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 3.9 пункта (от 18.4% на 14.5%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основните фактори, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 56.8 и 30.7% от предприятията. През март съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 0.9 пункта (от 23.3% на 24.2%) в резултат на по-благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 1.1 пункта (от 35.4% на 36.5%), което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.. По-голяма част от търговците на дребно не предвиждат промяна в продажните цени през следващите три месеца. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.5 пункта (от 8.9% на 12.4%) в резултат на позитивните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: Банкеръ (31.03.2025)

Над 7 хил. заявления за хора от страни извън ЕС, желаещи да работят у нас От началото на годината до 10 март в Агенцията по заетостта са постъпили над 7 хиляди заявления за достъп на граждани от страни, извън ЕС, до българския трудов пазар. Обработени са над 560 декларации от работодатели и е регистрирана сезонна заетост за над 4200 граждани от трети държави. Част от заявленията получават откази поради това, че бизнесът има задължения към държавния бюджет. Ако дължимото се плати към бюджета, процедурата може да продължи. През последните шест години Агенцията по заетостта е издала разрешения за достъп до българския пазар на труда на повече от 108 хиляди работници и специалисти от 65 държави. За момента, желаещите да работят в България се концентрират само в няколко сектора - хотели и ресторанти, строителство, преработваща промишленост, информационно-комуникационни технологии и транспорт.
Източник: БНР (01.04.2025)

С 30% повече са пенсиите за инвалидност през 2024 г С 30% се е увеличил броят на пенсиите за инвалидност през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 109 613, като близо 40 000 от тях са получили пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 г. пенсии, те са 40,9%, а през 2023 г. той е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184, или с 30,1%. С намалена работоспособност над 90% са 6131 лица, с 981 – или 19% повече в сравнение с 2023 г. С намалена работоспособност от 71% до 90% са 10 357 лица, с 2356 - 29,4% повече от 2023 г. С намалена работоспособност от 50% до 70,99% са 23 216 лица, с 5847 - 33,7 на сто повече пенсионери от 2023 г. Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 51 243 лица или на 52,8% от всички пенсионирали се с лични пенсии (през 2023 г. този процент е бил 59,1%). Спрямо 2023 г. има намаление в броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с 356 (0,7%).
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2025)

Брутният външен дълг расте и в края на януари е 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП) Брутният външен дълг на България в края на януари възлиза на 47.78 млрд. евро (43.7% от БВП*), което е с 3.69 млрд. евро повече в сравнение с края на същия месец на миналата година. Тогава сумата е била 44.09 млрд. евро и 42.5% от БВП на страната, съобщава Българската народна банка. В края на януари краткосрочните задължения са 8.58 млрд. евро (18% от брутния дълг, 7.9% от БВП) и се повишават с 621 млн. евро на годишна база. За сравнение, тогава те са били в размер на 7.96 млрд. евро, 18.1% от дълга и 7.7% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.2 млрд. евро (82% от брутния дълг, 35.9% от БВП) в края на януари, като нарастват с 3.07 млрд. евро спрямо края на януари миналата година. Тогава тези задължения са били 36.13 млрд. евро, 81.9% от дълга и 34.8% от БВП на страната. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на януари е 12.81 млрд. евро (11.7% от БВП). Спрямо същия месец на миналата година (10 896.4 млн. евро, 10.5% от БВП) той нараства с 1.92 млрд. евро. Външните задължения на Централната банка са 2.05 млрд. евро (1.9% от БВП). Те нарастват с 41.5 млн. евро на годишна база, когато са били общо 2 млрд. евро при 1.9% от БВП на страната. Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 7.22 млрд. евро (6.6% от БВП). Те се повишават с 580.3 млн. евро спрямо края на януари миналата година (6.64 млрд. евро, 6.4% от БВП). Външните задължения на „Други сектори“ са 12.62 млрд. евро (11.5% от БВП). Те нарастват с 611.3 млн. евро спрямо януари година по-рано. Тогава те са били 12.01 млрд. евро или 11.6% от БВП на страната.
Източник: Банкеръ (01.04.2025)

От 1 април 2025 г. се намалява прагът за регистрация по Закона за ДДС на 100 000 лв. С Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 е изменена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС като прагът за задължителна регистрация по Закона от 1 април 2025 г. се намалява от 166 000 лв. на 100 000 лв., съобщава Националната агенция за приходите. В тази връзка от 1 април 2025 задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон възниква за данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които имат достигнат облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди тази дата. Следва да се има предвид, че посоченият праг е приложим при определяне на облагаемия оборот както за целите на задължителната регистрация по закона, така и в случаите на дерегистрация. Регистрираните лица с облагаем оборот за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца под 100 000 лв. към 1 април 2025 г., които желаят да останат регистрирани по Закона, нямат задължение да подават заявление за дерегистрация.
Източник: economy.bg (01.04.2025)

Основният лихвен процент за април намалява до 2,39 на сто Основният лихвен процент (ОЛП) се понижава до 2,39 на сто, считано от 1 април 2025 година, обявиха от Българската народна банка (БНБ). Това е поредният месец, в който БНБ намалява основния лихвен процент. През март той беше 2,59 на сто, през февруари - 2,82 на сто. За последно простата годишна лихва се повиши през септември 2024 година, когато добави 0,01 процентни пункта спрямо преходния месец до ниво от 3,54 процента. Основният лихвен процент се използва у нас предимно при изчисляването на законната лихва по задължения към държавата.
Източник: БТА (02.04.2025)

Ръст на производството на твърди горива През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нараства производството на твърди горива - с 15.6%, и електрическа енергия - с 10.5%, съобщава Националния статистически институт. Намалява производството на автомобилен бензин с 13.2%, и дизелово гориво - с 3.6%. Производството на пропан-бутанови смеси и природен газ остава без изменение. Спрямо януари 2024 г. нараства производството на: твърди горива - със 71%, пропан-бутанови смеси - с 25%, дизелово гориво - с 13.6%, и електрическа енергия - с 13.4%. Намалява производството на автомобилен бензин - с 10.3%. Производството на природен газ остава без изменение. През януари 2025 г. спрямо декември 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 15.8%, дизелово гориво - с 14.8%, автомобилен бензин - с 12.2%, пропан-бутанови смеси - с 8.6%, електрическа енергия - с 3.8%, и природен газ - с 1.0%. Не се наблюдава намаление при нито един от продуктите. Спрямо януари 2024 г. нарастват доставките на: твърди горива - с 66.1%, дизелово гориво - с 16.4%, и природен газ - с 0.7%. Намаляват доставките на: автомобилен бензин - с 11.5%, пропан-бутанови смеси - с 2.6%, и електрическа енергия - с 0.6%
Източник: 24 часа (02.04.2025)

България запазва стабилно ниска безработица, на фона на спада в ЕС Безработицата в ЕС се е понижила до 5,7 на сто през февруари спрямо 5,8 на сто през януари и 6,1 на сто през февруари 2024 г., съобщи Евростат. По оценки на Евростат през февруари 2025 г. без работа са били 12,677 милиона души в ЕС, от които - 10,580 милиона в еврозоната. В сравнение с февруари 2024 г. безработицата се е понижила с 643 000 души както в ЕС, така и в еврозоната. България отчита февруарска безработица от 3,9 на сто - без изменение спрямо първия месец на текущата година и понижение спрямо 4,6 на сто от февруари миналата година. Безработните в страната ни са били 118 000 - с 1000 по-малко от предходния месец и с 4000 спрямо година по-рано. За България се отчитат 12 000 безработни младежи през февруари - леко повишение спрямо 11 000 през януари, но спад спрямо 20 000 през февруари 2024 година. Коефициентът на младежка безработица в страната ни е 10,7 на сто. В България безработицата сред жените е била 3,3 процента - без промяна спрямо януари, а сред мъжете - 4,3 на сто или лек спад спрямо нивото от 4,5 на сто през януари.
Източник: БТА (02.04.2025)

Дефицитът в Бюджет 2025 вече е 1.9 млрд. лв. Само за месец дефицитът в бюджета на България почти се е удвоил и към края на март достига 1.9 млрд. лв., показват предварителни данни на Министерството на финансите, докато към края на февруари минусът беше 1 млрд. лв. Бюджетът е планиран да завърши годината с до 6.4 млрд. лв. дефицит. Данните се отнасят за консолидираната фискална програма, която включва не само държавния бюджет, но и тези на здравната каса, общественото осигуряване и общините, или общо финансите на публичния сектор. През първите три месеца приходите на държавата (включително помощи и дарения) възлизат на 16.8 млрд. лв., като са с 6.8% повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-силно нарастват данъчните постъпления - с над 14%, но остава далеч под планирания общ ръст на приходите за годината с над 28% според бюджет 2025. Разходите по консолидираната фискална програма са 18.7 млрд. лв. през трите месеца, като се увеличават с 13.1% спрямо година по-рано. Най-много в началото на 2025 г. растат разходите за пенсии, заплати в държавния сектор, субсидии, както и за инвестиционната програма, отчитат от ведомството. Постъпленията от ДДС, един от основните приходоизточници в бюджета, започнаха годината по план с ръст близо 36% през януари. Към края на втория месец обаче техният ръст се стопява до 23%, макар да остава солиден, като сумата им възлиза на около 3.3 млрд. лв. По план обаче до края на годината държавата си е поставила за цел да събере над 24.8 млрд. лв. от ДДС, или с 33.7% повече, отколкото през миналата. От корпоративният данък са събрани 44 млн. лв. през първите два месеца в сравнение със 77 млн. лв. за същия период на 2024 г. Приходите от осигуровки надхвърлят 3 млрд. лв., като растат с над 11%, а тези от данък върху доходите на физическите лица - с 24% до над 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (03.04.2025)

Възраждаме производството на памук в България Според Министерството на земеделието и храните (МЗХ) прибраното количество влакнодаен памук през 2022 г. в България е 1086 тона, като се отчита намаление с 25,7% спрямо предходната година. Реколтираните площи възлизат на 1299 ха (12 990 дка), което е с 44,8% по-малко спрямо 2021 г., докато средният добив нараства с 34,6%, до 0,84 тона/ха. В годишния доклад на МЗХ от 2024 г. площите с памук в страната не са посочени. Отбелязано е само, че общото прибрано количество влакнодаен памук през 2023 г. нараства с 5,6% на годишна база, до 1147 тона, основно поради увеличение на средния добив с 5,5%. За сравнение през 70-те години в България е имало около 1 милион декара памук.Въпреки редуцираните площи с памук към днешна дата, страната ни е една от трите държави в ЕС, след Гърция и Испания, която отглежда и развива научна дейност с памук. Селекцията на памук в България се извършва единствено в Института по полски култури в Чирпан. Неговите основи са положени през 1925 г. като Земеделско опитно поле с Указ на цар Борис III. През годините институтът е претърпял различни трансформации, като в периода 1976-1982 г. е бил в състава на бившето ДСО “Текстилни влакна”- Пловдив като Институт по памука. Към днешна дата е под шапката на Селскостопанска академия. За близо век там са създадени близо 40 сорта памук и 8 технологии за производство при поливни и неполивни условия. От регистъра на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е видно, че у нас масово се регистрират гръцки сортове памук, които се предпочитат от българските фермери.
Източник: Марица (03.04.2025)

Минимално нарастват новите регистрации на леки коли у нас Минимален е ръстът на новорегистрираните леки коли у нас през първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата, показва статистиката на Пътната полиция. Само с 4,05% са се увеличи общо продажбите на нови и употребявани автомобили. До 1 април в България са регистрирани за първи път 65 928 леки коли, докато през първите три месеца на 2024-а са били 63 257. Общо бройката на машините във всички категории (вкл. автобуси, камиони, селскостопански и др.) е 83 476, а миналата година - 79 402. Тази година чисто новите леки автомобили са 11 839, а миналата са били 11 707 или само 132 коли повече. При търговските превозни средства - ванове, в категория N1, даже има и значително намаление - 1239 сега срещу 1820 през първите три месеца на миналата година.
Източник: Дума (04.04.2025)

Ръст в строителството, търговията и инвестициите и спад в промишлеността Спад с 3.5% в промишленото производство е регистриран през януари 2025 г. спрямо същия месец на 2024 година, сочат последни данни (към 3 април т.г.) на Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели на България. На годишна база се отчита спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.5%, в добивната промишленост - с 4.5%, в преработващата промишленост - с 0.3%. През март 2025 г. доверието в промишлеността се повишава с 0.8 пункта спрямо предходния месец. Данните показват увеличение със 7.6% на строителната продукция в сравнение с януари 2024 г. - с 9.3% при строителството на съоръжения, с 9.0% при специализираните строителни дейности и с 5.2% при продукцията от строителство на сгради. През четвъртото тримесечие на 2024 г. по предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 57 587.2 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат по 8 942 лв. от стойностния обем на произведения БВП. При среден курс за тримесечието от 1.830944 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 31 452 млн. долара или по 4 884 долара на човек от населението. Преизчислен в единната европейска валота, БВП е 29 444 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 572 евро. Оборотът в търговията на дребно през януари 2025 г. нараства с 8.1% спрямо същия месец на 2024 г.. Ръст е регистриран във всички големи групи: "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 15.5%, "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9.8%, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 3.9%. Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 22.1%. Регистриран е спад с 1.5% в реално спрямо същия период на предходната година. През януари 2025 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността се повишава с 1.0 пункт в сравнение с октомври 2024 г., като достига 74.2%.
Източник: News.bg (04.04.2025)

Пазарът на бутилирана вода През 2023 е отчетен 6.5% ръст в годишната консумация на безалкохолни и бутилирани води на човек от населението в България, като оценките са за достигане на обеми общо 1860 милиона литра, в т.ч. с консумацията на вода в галони. Категорията "натурална минерална и изворна вода" расте и в обем, и в стойност. По данни на агенция GlobalData, пазарът на бутилирани води достига 720 млн. литра през 2023 и близо 800 млн. литра по предварителни данни през 2024, като тук се включва водата в опаковки до 11 л.
Източник: Капитал (07.04.2025)

Как американските мита ще се отразят на българската икономика? Новата митническа политика на Съединените американски щати може да доведе да влошаване на конкурентните предмиства на българските фирми и освобождаване на работници. Стокообменът между двете държави през последните години държи неголям, но устойчив дял, показват данните на Министерството на икономиката и индустрията. Износът от страната отвъд океана е около 2,5% от целия експорт на държавата, а вносът - 1,2 на сто. Отделно от това обаче много български предприятия са подизпълнители на европейски компании, които изнасят именно за Съединените щати. Един от секторите, които се очаква да бъдат засегнати, е автомобилостроенето. От министерството на икономиката изчакват позицията на Брюксел. Малка част от българските компании изнасят директно за Съединените американски щати. Голяма част от предприятията обаче са свързани непряко с износа отвъд океана. Около 11% от брутния вътрешен продукт на България се формира от фирмите, работещи в автомобилната индустрия. Част от тях изнасят за Съединените американски щати, а други са доставчици за европейски компании. Данни на икономическото министерство показват, че през последната година намалява износът на български стоки и суровини за САЩ. Средно стокообменът е с 8 на сто надолу, а само експортът - с две на сто. Значително намалява и вносът на американски продукти с над 19%. От години министерството не е назначавало търговски представител във Вашингтон. Оттам очакват, че ще има три основни последици за бизнеса - намаляване на конкурентоспособността, влошаване на каналите за доставка и засягане на българските компании работещи за износ.
Източник: Труд (07.04.2025)

Само за три години фермите в България са се стопили с 25 на сто Само за три години – от 2020 до 2023 г., броят на земеделските стопанства в България е намалял до 69 700, което е с цели 25% по-малко от числеността, отчетена по време на националното преброяване на стопанствата през 2020 г. 28% от общия брой на стопанствата се намират в Югозападен и Южен централен. Най-малък е броят на стопанствата с местоположение в Северозападния район – 11%. 85% от стопанствата са на физически лица. През стопанската 2022/2023 г. използваната земеделска площ (ИЗП, вкл. общата земя за паша на животни) е 43, 860 миилона декара, или 4 386 хил. ха, като тя намалява с 3% спрямо 2020 г. Физическите лица стопанисват 35% от използваната земеделска площ, а търговските дружества - 43%. През 2023 г. средната ИЗП обаче се увеличава с 29% спрямо 2020 г. Стопанствата средно разполагат с по 780 декара, или 78 ха обработваема земя. Средният размер на постоянно затревените площи са 310 дка, или 31 ха, а трайните насаждения - средно 40 декара, или 4 ха. Зърнените култури средно от едно стоапнство се отглеждат върху 720 декара, или 72 ха, лозята – върху 30 дка, или 3 ха. Големите стопанства с над 500 декара съставляват 19% от фермите, като те обработват 86% от ИЗП. 57% от земеделските стопанства разполагат с ИЗП между 2 и 50 ха. През 2023 г. стопанствата използват 11% собствена ИЗП. Относителният дял на обработваемата земя на открито е 75% от ИЗП на открито, постоянно затревените площи са 23%, трайните насаждения – 2%. Зърнено-житните култури са 60% от обработваемата земя на открито, а техническите – 31%. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа. Стопанствата, които отглеждат само полски култури най-голям дял 39 процента се падат на фермите, които обработват между 100 и 500 декара. 30% от стопанствата отглеждат пшеница и маслодайни култури върху 30 на сто от ИЗП в страната. 23 % от стопанствата притежават от 20 до 100 декара средно полски култури. При зеленчуците, гъбите и цветята, най-голям процент – 59 на сто от стопанствата, разполагат с до 10 декара ИЗП. Едва 19 процента от стопанствата имат от 10 до 20 дка, а от 16 на сто – имат между 20 и 100 дка. Само 4 на сто от стопанствата имат до 500 дка ИЗП със зеленчуци, гъби или цветя. При трайните насаждения най-много са малките и средните стопанства. Според статистиката 34% от фермите гледат до 10 декара, 20% гледат от 10 до 20 дка и 33% - до 100 дка. Едва 4% от стопанствата имат овощни градини до 500 дка. Малко над 1 процент са овощарите с над 500 дка.
Източник: econ.bg (07.04.2025)

Оборотът в търговията на дребно в България расте с 2,4 на сто на годишна база през февруари, но на месечна намалява с 1,7 на сто Намаление на оборота с 1,7 % през февруари, спрямо предходния месец, се наблюдава в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот се увеличава с 2,4 % спрямо февруари 2024 г. През февруари 2024 г. на месечна база е било отчетено увеличение на оборота в търговията на дребно с 0,9 на сто, а на годишна база - с 3,2 на сто. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. ръст на оборота е регистриран в "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,5 %, и "Търговия на дребно с нехранителни стоки" - с 3,7 %. Намаление е отчетено в "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 2,1 %. През февруари 2024 г. на годишна база е било отчетено увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,3 % и при нехранителните стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,7 %, докато при автомобилните горива и смазочните материали се е наблюдавало намаление с 14 %.
Източник: 24 часа (08.04.2025)

Рекорди - в ръста на жилищните цени в България и в броя сделки в София и Бургас Цените на жилищата в България са се увеличили с 18.3% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г., показват индексите за цените на жилищата на НСИ. Това е най-високият тримесечен ръст на годишна база от 2008 г. насам. Той е и най-високият годишен ръст за 2024 г., през която всяко тримесечие бележеше двуцифрено нарастване: първото - 16%, второто - 15.1%, третото - 16.5%. През четвъртото тримесечие спрямо третото тримесечие на 2024 г. нарастването на цените на жилищата е 2.7%. Сред градовете с над 120 хил. жители най-голямо увеличение е регистрирано в Русе (8%), следван от Пловдив (5.9%), Варна (5.1%) и Стара Загора (4.5%). В София поскъпването на тримесечна база е 2.2%. Най-слабо е в Бургас (1.5%). Покупко-продажбите на имоти в София и Бургас през първото тримесечие на 2025 г. като брой са на най-високото си ниво от поне 20 години насам, сочат данни на Агенцията по вписванията. В София е регистриран ръст 17.7% на годишна база до 8588 сделки. Близо 60% от тях са с ипотека. Сделките в Бургаска област са 1837 - с 10.1% повече спрямо същия период на 2024 г. Малко над 41% от тях са с кредит. Във Варна е регистриран спад от 2.1% до 3099 сделки. В Пловдив - ръст от 3.5% до 3482 сделки.
Източник: Капитал (08.04.2025)

През 2024 г.: Продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра През 2024 г. продажбите на бира у нас са 5 160 000 хектолитра, отчетоха от Съюза на пивоварите в България. За последната 2024 г. капиталовите инвестиции в икономическа дейност ,,Производство на пиво и малц“ възлизат на рекордните 80 милиона лева. В сравнение с предходната 2023 г., увеличението на дълготрайните материали активи е с 40 %, т. е. - с 23 милиона лева. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, а добавената стойност на индустрията е 470 милиона. В България по лиценз се произвеждат 10 световни марки бира. За последните 12 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си над 15 нови продукта включително и 2 глобални луксозни марки. През 2024 г. консумацията на безалкохолна бира у нас е над 80 000 хектолитра, което е увеличение на потреблението с около 35% спрямо 2023 г. Средната заплата в бирената индустрия винаги е сред първите 10 икономически дейности с най-високи доходи на заетите. В края на 2024 г., по данни на НОИ, средният осигурителен доход в пивоварните предприятия е 2680 лева. През 2024 г. членовете на СПБ са пуснали на пазара 4767 тона ПЕТ опаковки, което е с 37% по-малко от 2020 г. През 2024 г. е спестено и производството на 4100 тона стъклени бутилки, като се отчита увеличение на повторната употреба на 30 на сто от оборотния амбалаж.
Източник: Дарик радио (10.04.2025)

Над 120 000 млади българи затънаха в дългове към ЧСИ Около 120 000 млади българи на възраст до 30 години имат дългове към ЧСИ, което е доказателство за това, че не могат да управляват адекватно финансите си, съобщава Сийка Анадолиева от Камарата на частните съдебни изпълнители. Все повече млади хора не само имат задължения, ами те са просрочени, осъдени са и по тях има заведени изпълнителни дела. 4000 от задлъжнелите млади хора са на възраст между 18 и 20 години, сред които млади хора, които още не са завършили училище. Над 36 000 са длъжниците между 20 и 25 години. Останалите близо 80 000 са на възраст между 25 и 30 години. Най-често задълженията са вследствие на потребителски кредити. Много често те са за покупка на по-луксозни стоки - техника и компютри, както и за почивки. Младите хора искат да имат един по-добър стандарт на живот, отколкото подволяват доходите им и затова най-често взимат кредитите. Генералният проблем е ниската финансовата грамотност на младите българи, за което са отговорни семейството, образованието и професионалната среда.
Източник: Money.bg (11.04.2025)

НСИ отчита спад в добивната промишленост в България Календарно изгладения индекс на промишленото производство в България през февруари 2025 г. отчита намаление с 4.6% по данни на Националния статистически институт. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - със 7.1%, в добивната промишленост - с 1.8%, а ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари миналата година е регистриран при производството на основни метали - с 36%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23.6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 19.3%. Ръст пък е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 54.6% и производството на тютюневи изделия - с 37.5%. През февруари 2025 г. календарно изгладените данни показват увеличение със 7.4% на строителната продукция спрямо същия месец на 2024 г. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. е регистрирано увеличение с 9.7% при строителството на съоръжения, със 7.6% при специализираните строителни дейности и с 5.8% при продукцията от строителство на сгради.
Източник: News.bg (11.04.2025)

Търговският дефицит на България расте с повече от 52% през първите два месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през февруари се увеличава на годишна база (8,73%) и към края на месеца възлиза на 969,1млн. лева. За първите два месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 2,943 млрд. лева, като дефицитът расте с повече от 52,09%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - февруари 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 12,832 млрд. лв., което е с 1,7% по-малко в сравнение с година по-рано. През първите два месеца в страната са внесени стоки на стойност 15,776 млрд. лв. (по цени CIF), или с 5,2% повече спрямо същия период на 2024 година. При търговията със страни от Европейския съюз през първите два месеца на тази година са изнесени стоки за 8,306 млрд. лева, а вносът възлиза на 8,936 млрд. лева. Така се отчита дефицит на близо 630 млн. лева. Само за февруари дефицитът възлиза на 388 млн. лева, което е ръст с 2,53%. От януари до февруари износът на стоки от България за трети страни намалява с 4,1% за година и е на стойност 4,526 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Северна Македония, Украйна и Гибралтар, които формират 53,1% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (105,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (88,7%). Вносът на стоки в България от трети страни през първите два месеца на тази година нараства със 17,2% на годишна база и е на стойност 6,840 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Украйна. През февруари вносът на стоки в България от трети страни нараства за година с 4% и 3,068 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (50,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (13,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за първите два месеца на 2025 г. е на минус с 2,313 млрд. лева. През февруари то салдо също е отрицателно и е на стойност 581,1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (12.04.2025)

БНБ обяви колко нови милионери има в България Към февруари 2025 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации в България възлизат на над 90.7 млрд. лв., като се наблюдава годишно увеличение от 12.2%. Депозитите с най-големи суми (включително тези над 1 милион лева) са се увеличили, като това е индикатор за ръст на броя на хората с високи спестявания – т.нар. нови "милионери". Според данни на Българската народна банка (БНБ), към края на септември 2024 г. в България има общо 1659 банкови влога с наличности над 1 милион лева. Това представлява увеличение с 249 нови милионерски влога в сравнение със същия период на предходната година.
Източник: econ.bg (14.04.2025)

Бaн?итe y нac oтчeтoxa oбщa пeчaлбa зa 2024-a oт 3,7 млpд. лeвa Банките в България отчетоха обща печалба за цялата 2024 г. в размер на 3,7 млрд. лв., което е с 277 млн. лв. (8,1 процента) повече спрямо реализираната обща печалба за 2023 година. Общият нетен оперативен доход на банковата система на годишна база се е повишил с 962 млн. лв. (13,9 процента) до 7,9 млрд. лв. За това допринася най-вече увеличението на компонента с най-висок дял (70,7 процента) - нетният лихвен доход. Спрямо 2023 г., нараства също нетният доход от финансови инструменти и нетният доход от такси и комисиони, а "другите нетни доходи" намаляха. За цялата 2024 г. размерът на нетния лихвен доход възлиза на 5,6 млрд. лв., като за година показателят се увеличава със 723 млн. лв. (14,9 процента). През периода, в неговия състав приходите от лихви са нараснали с 851 млн. лв. (14,5 процента) до 6,7 млрд. лв., а разходите за лихви - със 128 млн. лв. (12,4 процента), до 1,2 млрд. лв. Спрямо 2023 г. нетният доход от такси и комисионни за 2024 г. се е увеличил със 132 млн. лв. (8,9 процента) до 1,6 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход е 20,6 процента. През четвъртото тримесечие на миналата година активите на банковата система нараснаха с 5 процента (9,2 млрд. лв.) и в края на декември възлязоха на 191,6 млрд. лв.
Източник: Money.bg (14.04.2025)

Износът отбелязва 1.7% спад към февруари Износът на стоки от България продължава да намалява. През първите два месеца на 2025 г. експортът възлиза на 12.8 млрд. лв. или с около 225 млн. лв. по-малко в сравнение с година по-рано, показват предварителни данни на НСИ. Понижението идва предимно от по-малко продажби към страни извън Европейския съюз, докато тези към блока се запазват приблизително на нивото от миналата година. Така, износът на България отчита две поредни години на спад, след като през 2022 г. достигна рекорни нива. Миналата година резултатът беше 2.9% надолу спрямо 2023 г. При търговията с трети страни, с близо 89% пада износът на растителни и животински масла и мазнини, от които България изнася предимно олио. Групата обаче е сравнително малка - едва 17 млн. лв. При най-голямата категория, машини и оборудване, стойността пада с близо 8% до 857 млн. лв. през първите два месеца. Това отчасти се компенсира от 36% ръст при храни и живи животни до 843 млн. лв., както и от удвояване на продажбите на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. Сходна е картината в износа към ЕС за януари, за който подробна разбивка НСИ публикува с месец по-късно - най-голям ръст статистиката отчита при напитки и тютюн - 41.6%. Годината обаче започва със значителен спад от над 25% в продажбите към европейския пазар на енергийни продукти (горива и електроенергия). Въпреки икономическите трудности за Германия, българският износ към най-големия ни търговски партньор се увеличава в началото на годината с над 6%, след като 2024 г. завърши също с ръст от 8.3%. Към февруари значително спадат продажбите към Китай, Южна Корея и Великобритания. Междувременно, докато износът пада, вносът в България значително се увеличава, вероятно движен от силното вътрешно потребление. Така търговският баланс на страната е отрицателен, като само през първите два месеца възлиза на 2.9 млрд. лв. и се увеличава с над 50% на годишна база. Това се дължи на 17% ръст на вноса от трети страни, докато този от ЕС леко се свива. Най-много от страни извън ЕС расте вносът на разнообразни готови продукти - с над 50%, както и на храни - с 36%.
Източник: Капитал (15.04.2025)

Стабилизация на годишната инфлация през март на ниво от 4% Годишната инфлация в България се стабилизира на февруарското ниво от 4%, докато инфлацията на месечна база за забави до 0,2% от 0,6% през февруари, а за януари ръстът беше 2%. Това показват изнесените данни на Националния статистически институт (НСИ). Средногодишната инфлация за периода април 2024 - март 2025 г. спрямо периода април 2023 - март 2024 г. е 2,6%, докато от началото на годината (март 2025 г. спрямо декември 2024 г.), инфлацията се повишава с 2,8 на сто. Най-сериозно е увеличените на месечната инфлация при секторите: "Съобщения" - с 1,3%, следван от здравеопазването - с 0,9%, ресторанти и хотели - с 0,8%, хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,6%, "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома" - с 0,3%, в образованието - с 0,1% и в сектор "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" - с 0,1%.Понижение на цените на месечна база е отчетено в сектор "Развлечение и култура" - с 2,7%, както и при транспорта (с 0,7%) и при "Облекло и обувки" (спад с 0,6%). Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през март 2025 г. се повишава с 0,3% на месечна база, докато хармонизираната инфлация при потребителските стоки на годишна база се ускорява до 4% от 3,9% през предходните два месеца, достигайки най-високо ниво от декември 2023 г. насам. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност, които се отчитат за присъединяването на България към еврозоната. Индексът на цените за т.нар. малка потребителска кошница, регистрира увеличение с 0,6% на месечна база и с 4,3% - от началото на 2025 г.
Източник: Money.bg (15.04.2025)

Животът е поскъпнал с над 38% за 5 години Натрупаната инфлация в България за последните три години (март 2025 г. спрямо март 2022 г.) е 22,2%, а за последните пет години (март 2025 г. спрямо март 2020 г.) поскъпването е 38,2%, обяви НСИ. Вече двадесет и втори месец годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7%) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1%. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7%.
Източник: Дума (16.04.2025)

Чуждите инвестиции в България се свиха с над 26% Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 685,6 млн. евро за първите два месеца на настоящата 2025 година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения е с 10,8 на сто на сто по-нисък спрямо периода януари-февруари 2024 година. За сравнение, за първите два месеца на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 768,2 млн. евро или с 82,6 млн. евро повече. Чуждестранните инвестици за периода януари-февруари 2025 година се равняват на 0,6 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Само за месец февруари нетният поток на преките чуждестранни инвестиции е положителен в размер на 353,8 млн. евро. През същия месец на миналата 2024 година нетният поток е бил положителен и е достигал 481 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,5 млн. евро за януари-февруари 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 9,3 млн. евро за януари-февруари 2025 г. Той е по-голям с 40 млн. евро от този за януари-февруари 2024 г., който е отрицателен в размер на 30,8 млн. евро. Статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат), е положителна и възлиза на 579,2 млн. евро, при положителна стойност от 554,4 млн. евро за януари-февруари 2024 година. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 97,1 млн. евро, при положителна стойност от 244,6 млн. евро за януари-февруари 2024 година.
Източник: actualno.com (16.04.2025)

Нови правила за работодателите заради електронната трудова книжка Министерството на труда и социалната политика предлага промени в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, свързани с въвеждането на електронната трудова книжка, която ще влезе в сила от 1 юни тази година. С измененията се регламентира, че данните за трудовата дейност на работниците ще се вписват в регистър чрез така наречените електронни трудови записи (ЕТЗ), които ще служат като официални удостоверителни документи. За да се облекчи процесът, се предлага работодателите да могат да подават ЕТЗ не само с квалифициран електронен подпис, но и с персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите. Това е особено полезно за малки и средни предприятия, които нямат достъп до електронен подпис, но разполагат с ПИК. Микропредприятията с до петима наети лица ще имат възможност да подават записи и на електронен носител с придружително писмо. Същият подход ще се използва и при корекция на грешно вписани договори, открити при проверки от Инспекцията по труда или НАП. Освен това се предвижда работодателите с до петима служители да могат да получават информация на хартиен носител за данни от трудовото минало на новонаети работници. Това ще улесни малкия бизнес, като намали административната тежест и разходите. Промените ще влязат в сила на 1 юни, когато започва реалното вписване в регистъра на заетостта.
Източник: econ.bg (17.04.2025)

Фалитите са се увеличили с 10% за година Близо 1100 правни единици у нас са влезли в процедура по несъстоятелност през първото тримесечие на 2025 г., показват данните на Националния статистически институт. Това е скок с цели 10 на сто на годишна база. В същото време, при новорегистрираните фирми имаме застой и даже леко намаление на бройката с 0,2% до 12 207. Традиционно, най-голям е броят на фалиралите фирми в сектор "Търговия на едро и дребно, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 965 или 88,5% от общия брой. На второ място са тези в сферата на финансовите и застрахователните дейности, недвижимите имоти, професионалните, научни, технически, административни и спомагателни дейности - 34. Има и 21 фалирали промишлени предприятия. Все още нивото на фалитите в началото на годината е по-ниско от това през 2023 г. и особено през 2022 г. (когато достигнаха над 1230), но са значително повече от тези през първото тримесечие на 2021 г. - 961. В сравнение с края на миналата година все пак виждаме ръст на новорегистрираните фирми с 9,5% и спад на банкрутиралите с 6,4%.
Източник: Money.bg (22.04.2025)

Дългът на България за 2024 г. е бил 24,1 на сто от БВП Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. дългът е бил в размер на 42,383 млрд. лв., което е представлявало 23,1 на сто от БВП. През 2024 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,158 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,277 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Година по-рано справка в НСИ сочи, че дефицитът в "Държавно управление" е било 3,454 млрд. или 1,9 на сто от БВП, в "Централно управление" - 3,375 млрд. лв., или 1,8 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал през 2024 г. дефицит от 810 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. През 2023 г. дефицитът в "Местно управление" е бил 201 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е реализирал излишък от 121 млн. лева.
Източник: 24 часа (23.04.2025)

Средната пенсия надхвърли 920 лв. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер за март 2025 г. е 1027,26 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок със 116,77 лв. (12,8%). Средната пенсия за стаж и възраст за март е малко по-ниска от февруарската, която беше 1029,25 лв., като средната стойност зависи от новоотпуснатите и прекратените пенсии, тъй като през този период не е правено осъвременяване или други корекции. Средната пенсия за март при включване на всички видове пенсии (заедно с нетрудовите) е 928,58 лв. В сравнение със същия месец на 2024 г. тя е по-висока със 101,73 лв. (12,3%). Разходите за пенсии за първите три месеца на годината са 5,73 млрд. лв., което е 23,8% от плана за годината. Спрямо същия период на 2024 г. разходите за пенсии са с 664,8 млн. лв. (13,1%) повече. Броят на пенсионерите за месец март 2025 г. е 2 054 938, което е увеличение с 14 757 (0,7%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Приходите към март 2025 г. са 3,46 млрд. лв., което представлява 22,8% изпълнение на плана за годината. Това е с 421,8 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи възлизат на 6,45 млрд. лв., което е 23,6% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение със 740,1 млн. лв. Недостигът е покрит с трансфер от републиканския бюджет, като към март той е вече 3,058 млрд. лв.
Източник: Сега (23.04.2025)

МВФ запазва прогнозата си за 2,5 на сто ръст на българската икономика през тази година Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5 на сто през тази година, след като през миналата година бе 2,8 на сто, се посочва в пролетното издание на "Преглед на световната икономика" на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 година. Това се случва на фона на понижена прогноза за ръста на глобалната икономика до 2,8 на сто спрямо очакваните през януари 3,3 на сто. За еврозоната МВФ залага на по-нисък ръст на БВП от 1,0 на сто, колкото бе в междинните прогнози през зимата, или 0,8 на сто. За целия ЕС Фондът също прогнозира забавяне на икономическия растеж през тази година - до 1,2 на сто, спрямо 1,4 на сто, записани в анализа от януари. По отношение на инфлацията в България, МВФ очаква през 2025 г. тя да се ускори до 3,7 на сто след 2,6 на сто през 2024 г. Спрямо октомврийския доклад прогнозата е завишена с 1,1 процентни пункта. В положителен контекст е развитието на безработицата у нас – МВФ очаква тя да се понижи до 4,1 на сто през тази година след ниво от 4,2 на сто, отчетено през 2024 г. В есенните си прогнози Фондът предвиждаше безработицата да остане на равнище 4,2 на сто и през тази година. За 2026 г. Фондът очаква нарастването на БВП на България да се ускори до 2,7 на сто, инфлацията да се забави до 2,3 на сто, а безработицата да запази ниво от 4,1 на сто.
Източник: БТА (23.04.2025)

Oт 2.4% до малко над 3%: нова порция прогнози за българската икономика Високата несигурност около търговската война, която американският президент Доналд Тръмп поде с почти целия свят, рязко влоши перспективите пред глобалната икономика. Повечето международни институции към момента залагат реалният ръст на БВП на българската икономика да нарасне с между 2.4% и малко над 3% тази година или приблизително колкото и през миналата, която завърши с 2.8%. С 2.5% ще се разшири българската икономика тази година и с 2.7% през 2026 г., залага Международният валутен фонд (МВФ) в новата си макроикономическа прогноза World Economic Outlook. Значително нагоре обаче са ревизирани очакванията за инфлацията в страната - до 3.7% средно за годината, в сравнение с 2.6% преди. Още от началото на 2025 г. ръстът на цените в България се ускори и се движи около 4% през последните два месеца по данни на НСИ. В последната си прогноза, публикувана през януари, БНБ също залага 2.5% ръст на икономиката тази година и 3% следващата. Предстои обаче скоро тя да бъде обновена. Но за 2026 г. БНБ очаква забавяне до 2.2%, доста под заложената по-рано стойност. Централната банка също така очаква по-висока инфлация отпреди - 3.5% към края на 2025 г. и 3.8% средно за годината. Въпреки оптимистичните прогнози годината започна със спадове в основните сектори на българската икономика. Към февруари производството в индустрията се понижава със 7.4% на годишна база, а строителството е 2.4% надолу, отбелязва в последния си икономически бюлетин ОББ. Банката залага 2.4% реален ръст на икономиката тази година и леко ускорение до 2.6% следващата, като нейната прогноза е една от най-консервативните до момента. Според "Уникредит Булбанк", перспективите пред растежа остават стабилни благодарение на силното вътрешно търсене и най-вече на частното потребление. В комбинация с очакваните по-високи инвестиции тази година ръстът на българския БВП ще се ускори до 3.1%, прогноза финансовата институция. Сходни темпове от 2.9% залага и Европейската комисия в прогнозата си от есента на миналата година, която също предстои скоро да бъде обновена. Държавният бюджет пък е планиран при очаквания на Министерството на финансите за 2.8% ръст на БВП, които според повечето институции засега изглеждат постижими.
Източник: Капитал (24.04.2025)

Спрямо година по-рано производството на електроенергия се увеличава Производството на електроенергия в България от първи януари до двадесети април тази година се увеличава с 15.14 % на годишна база до обем от 14 082 605 MWh. За сравнение през посочения период на 2024 г. производството на електроенергия е било от порядъка на 12 230 370 MWh. Потреблението на ток за посочения период от настоящата 2025 година в сравнение с предишната нараства с 9.98 % до обем от 13 317 310 MWh (преди седмица – плюс 10 %). Година по-рано през посочения период потреблението на електроенергия е било от обем от 12 109 061 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за отчитания период от 1 януари до 20 април тази година в сравнение с миналата нараства с 530.86 % до обем от 765 295 MWh. През аналогичните дни на предходната 2024 година салдото (износ-внос) на електроенергия е било в обем от 121 309 MWh. Участието на базовите централи се увеличава с 18.28 % достигайки до обем от 11 367 655 MWh (плюс 18.70 % преди седмица). Година по-рано дела на базовите централи е бил от порядъка на 9 611 002 MWh. На плюс остава е и дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период на 2025 година се увеличава с 16.11 % до обем от 963 854 MWh (седмица по-рано – плюс 18.46 %). През посоченото време на 2024 година дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 830 119 MWh. Положителните данни през настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 29.52 %), въпреки намалението на вятърните мощности (минус 10.07 %) и биомасата (минус 6.04 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа нараства на годишна база със 17.45 % до 999 776 MWh (преди седмица – плюс 18.43 %). Година по-рано участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 851 241 MWh. Положителните резултати през времето от настоящата 2025 г. се дължат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 31.43 %) и биомасата (плюс 10.72 %) на фона на спада на вятърните мощности (минус 11.33 %). Продължава да намалява участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ). За сравнение, ако през посочения период на предишната 2024 година ВЕЦ са участвали в енергийния баланс на страната с обем от 938 008 MWh, то през настоящата 2025 г. това участие се свива до 751 320 MWh. Това представлява намаление с 19.90 % (седмица по-рано или за отчетния период до 13 април – минус 18.59 %).
Източник: 3e-news (24.04.2025)

Брутните записани премии на компаниите по общо застраховане достигат 3.9 млрд. лв. Брутните записани премии, реализирани от компаниите в България по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 3.906 млрд. лв., в т.ч. 43.7 млн. лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват със 7%, съобщава Комисията за финансов надзор. Общата стойност на активите на компаниите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5.909 млрд. лв. към 31 декември 2024 г. Спрямо година по-рано активите растат с 11 на сто. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на компаниите по общо застраховане възлиза на 3.388 млрд. лв. в края на 2024 г., като растат с 417 млн. лв., или 14 на сто спрямо 12 месеца по-рано. Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 57% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане. Брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и тези със смесена дейност, към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на 773.9 млн. лв., в т.ч. 169.7 млн. лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г., брутните записани премии, реализирани от компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват със 7%. Общата стойност на активите на компаниите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2.996 млрд. лв. в края на годината. Спрямо година по-рано повишението на активите е от 15%.
Източник: econ.bg (25.04.2025)

България е похарчила над 3 млрд. лева за отбрана през 2024 година През миналата година България е похарчила 2,208 милиарда долара (3,964 милиарда лева), или 2,04 на сто от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Това сочат оценките от оповестения годишен доклад на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По този начин страната ни за първи път ще изпълни поставената през 2014 г. от НАТО цел. Тя предвижда всяка страна членка да изразходва поне 2 на сто от своя БВП за отбрана. Целта бе поставена след руската анексия на Крим преди 11 години. Според оценката от доклада, БВП на страната ни за 2024 г. е 108,425 милиарда долара. Това прави по 14 200 долара на глава от населението и означава, че сме изразходвали за отбрана по 289 долара на човек. 16 страни от Алианса харчат повече от България. Показателите ни са равни с тези на Албания. Най-големи са разходите на Полша - 4,07% от БВП, а най-малки на Испания - 1,24%. Оценката за САЩ е 3,19 на сто. Същевременно американският президент Доналд Тръмп настоява страните членки на НАТО да харчат най-малко 5 на сто от своя БВП за отбрана. Според оценките за 2024 г. военният персонал у нас е 26 900 души. 32,47 на сто от разходите за отбрана у нас са за военно оборудване. Малко над половината или 51,59%, са за персонала. Само 4,56 процента са за инфраструктура. По други направления са похарчени 11,37%.
Източник: econ.bg (28.04.2025)

Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база Депозитите на домакинствата в България се увеличават с 11,4 на сто, а кредитите с 20,7 на сто в края на март на годишна база, показват данните на БНБ. В края на март депозитите на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 90,836 млрд. лв. (42,5 процента от БВП), което е увеличение с 11,4 процента спрямо същия месец на 2024 г. За този период депозитите на нефинансовите предприятия са 46,799 млрд. лв. (21,9 процента от БВП) като на годишна база те се увеличават с 8 процента. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,3 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 4,577 млрд. лв. (2,1 процента от БВП).Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия и домакинства) са 142,212 млрд. лв. (66,5 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,5 процента. Кредитите за неправителствения сектор са 106,494 млрд. лв. (49,8 процента от БВП) в края на март. Те се увеличават на годишна база с 14,8 процента. Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции, чиито обем за последните дванадесет месеца е 135,8 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 135,8 млн. лв. (в т. ч. 0,5 млн. лв. през март) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 48,372 млрд. лв. (22,6 процента от БВП). Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,7 процента. Жилищните кредити са 27,031 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,4 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,454 млрд. лв. и се увеличават с 14,6 процента спрямо март 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 25,2 процента и достигат 513,4 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17,1 процента на годишна база през март и в края на месеца са 552,7 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия се увеличават с 9,9 процента на годишна база през март и в края на месеца достигат 49,520 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,602 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на март. В сравнение с март 2024 г. те се увеличават с 12,9 процента.
Източник: Стандарт (28.04.2025)

Ръст на доходите на домакинствата в България Данните на НСИ за домакинските бюджети през 2024 г. показват ръст на доходите с 18,5% спрямо предходната година – до 12 857 лева средно на лице. Нараства дела на доходите от работна заплата, от трудова дейност извън работната заплата и от самостоятелна заетост – до общо 63,5% от доходите при 61,4% през 2023 година. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 32,2% от общия доход на домакинствата, пишат в анализ от Института за пазарна икономика. Разходите на домакинствата във всички групи нарастват, но структурата им се изменя. Делът на разходите за потребление продължава да се свива – до 80,8% – за сметка на увеличения дял на разходите за данъци и осигуровки – до 14,0% общо за 2024 година. За сравнение разходите за данъци и осигуровки са 13,5% през предходната година и 11,4% десет години по-рано. Структурата на разходите за потребление също се променя значително. Делът на разходите за храна и напитки намалява постоянно и значително за десетгодишен период. Делът на разходите за жилища, комунални услуги и горива също се свива, но този за жилищно обзавеждане и поддържане на дома се увеличава. Сериозен и стабилен ръст се вижда и при дела на разходите за свободно време, култура и образование.
Източник: econ.bg (29.04.2025)

Сделките с жилища в София нарастват с 10.4% Пазарът на жилища в България през първото тримесечие на 2025 г. нараства слабо. Покупките на апартаменти, къщи и други сгради се увеличават с едва 2.19% (с 586 броя) спрямо същия период на 2024 г. и достигат 27 364. В предходното тримесечие - четвъртото на 2024 г., индексите на цените на жилищата на НСИ регистрираха 18.3% ръст на годишна база - най-високият от 16 години насам, а и най-високият в ЕС. И не само това - през всяко от тримесечията цените нарастваха двуцифрено - с 16% през първото, 15.1% през второто, 16.5% през третото. От началото на януари до края на март сделките с поземлени имоти се увеличават с малко повече - 3.21% на годишна база (928 имота) до 29 804. Така средният ръст на пазара на недвижими имоти в страната излиза малко по-висок - 2.72%. Общо през първото тримесечие са изповядани покупко-продажби на 57 168 имота. Сред тях лек превес имат сделките със земи (52%) - от парцели в регулация до земеделски площи. Останалите 48% са за сгради или части от сгради. София е не само най-големият пазар на имоти в страната с най-високите цени, но и лидер по ръст на сделките през първото тримесечие. През периода покупко-продажбите на жилища и други сгради нарастват с 10.4% до 6921. Фактически една четвърт от сделките с апартаменти, къщи и сгради в страната през периода са се случили именно в столицата. Истинският бум в службата по вписвания в София обаче е при сделките със земи. През първото тримесечие броят им нараства с 33.7% (1088) до 4313, като в сравнение с оборота в страната това е едва 14.5%. Заради сделките със земи средният ръст на пазара на недвижими имоти в София през първото тримесечие (18.3%) е по-голям от жилищния. Изповядани са общо 11 234 имотни сделки.
Източник: Капитал (29.04.2025)

Лихвите по депозитите на домакинствата в лева намаляват, а в евро – растат, През март в сравнение с февруари тази година средните лихвени проценти по депозитите с договорен матуритет (ДДМ) в левове и в евро за нефинансовите предприятия намаляват съответно до 1.69% и 1.84 на сто, съобщава Българската народна банка. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове се повишава и е 0.06%, а по тези в евро се понижава – до 0.13 на сто. Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 60.6 млн. лв. до 736.2 млн. лв., а по тези в евро намалява с 43.9 млн. лв. до 749.1 млн. лева. През март средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове за домакинствата намалява до 0.93%, а по тези в евро се увеличава и вече е 1.43 на сто. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0.01%, а по тези в евро намалява незначително до 0.01 на сто. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро остават без промяна на нивата от февруари съответно от по 0.18% и 0.16 на сто. Въпреки свиването на лихвите, обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 12.6 млн. лв. до 313.4 млн. лева. По-високата лихва по депозитите с договорен матуритет в евро е привлякла допълнително клиенти и новите влоговете се увеличават с 31 млн. лв. до 288.6 млн. лева.
Източник: econ.bg (30.04.2025)

Населението на България се е стопило до 6,437 млн. души през 2024 г. През 2024 г. населението на България намалява в сравнение с предходната година с 8121 души, или с 0,13%, до 6 437 360 души, отчита Националният статистически институт (НСИ). Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намаляват хората в трудоспособна възраст, нивото на общата смъртност продължава да е високо. Намалява броят на живородените деца, като в същото време намалява детската смъртност. През 2024 г. мъжете в България са 3,095 милиона (48,1%), а жените - 3,342 милиона (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1,544 милиона, или 24% от населението на страната. Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14% от общия брой на населението в края на 2024 г. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на 2024 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата – 47,6 години. Населението в трудоспособна възраст за 2024 г. е 3,765 милиона души, или 58,5% от населението на страната. За сравнение, населението в трудоспособна възраст към края на 2023 г. е 3,769 млн. души. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1,7 милиона души, или 26,4%, а под трудоспособна възраст - 971 000 души, или 15,1% от населението на страната. Към края на 2024 г. в градовете живеят 4,744 милиона души, или 73,7%, а в селата – 1,693 милиона души, или 26,3% от населението на страната. Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35,5 на сто от населението на страната. През миналата година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6,6 на сто. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Броят на починалите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност - 15,6% при 15,7‰ за 2023 година. Спрямо предходната година починалите намаляват с 270, или с 0,3 на сто. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от ЕС. Сред дошлите да живеят в страната 16% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11,1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%). В резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души през миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2025)

Брутният външен дълг на България е нараснал с 9,7% за година и доближава 48 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на февруари по предварителни данни възлиза на 47,8566 млрд. евро (43,8 процента от прогнозния БВП), което е с 4,2163 млрд. евро (9,7 процента) повече в сравнение с края на февруари 2024 г. (43,6403 млрд. евро, 42,1 процента от БВП). По данни на БНБ, в края на февруари краткосрочните задължения са 8,5583 млрд. евро (17,9 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,1319 млрд. евро (15,2 процента) на годишна база (7,4263 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,2 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 39,2983 млрд. евро (82,1 процента от брутния дълг, 36 процента от БВП) в края на февруари, като нарастват с 3,0844 млрд. евро (8,5 процента) спрямо края на февруари миналата година (36,214 млрд. евро, 83 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на февруари 29,9528 млрд. евро (62,6 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,9 процента от брутните външни задължения, при 80,8 процента година по-рано.
Източник: БТА (30.04.2025)

Годишно увеличение на цените от производител у нас за март Общият индекс на цените от производител в България през март 2025 г. е със 17,4% над нивото от март 2024 година. Най-висок ръст на цените на годишна база е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с внушителните 53,1%, в добивната промишленост - с 32,4%, както и в преработващата промишленост - с 10,7%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на: основни метали - с 29.8%, хранителни продукти - с 24.4%, напитки - с 15.5%. Намаление на цените на годишна база е отчетено при производството на тютюневи изделия (с 12.4%) и на мебели (с 6.8%). Индексът на цените от производител на вътрешния пазар нараства с 22% в сравнение с март 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 59.9%, в добивната промишленост - с 26.9%, както и в преработващата промишленост - с 11.3%. През март 2025 г. повишение на цените в преработващата промишленост спрямо март 2024 г. е регистриран при производството на: хранителни продукти - с 30.9%, основни метали - с 22.5%, напитки - с 20.8%. По-ниски цени на годишна база са отчетени при производството на: автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.2%, обработката на кожи, както и на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 3.9%. Индексът на цените от производител на международния пазар през март 2025 г. се увеличава с 0.1% спрямо предходния месец и с 10.7% - спрямо март 2024 година. Цените от производител на месечна база, т.е. за март 2025 г. спрямо февруари, като цяло показват минимално намаление с 0,5%, според данните на НСИ. По-ниски цени на месечна база се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.6%) и в преработващата промишленост (с 0.5%), докато в добивната промишленост е отчетено голямо месечно увеличение - със 7.6%. Индексите на цените от производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, които могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.
Източник: Money.bg (01.05.2025)

Икономиката на САЩ се свива за първи път от 2022 г. Икономиката на САЩ се свива с годишен темп от 0,3 на сто през първото тримесечие на годината, което представлява първи икономически спад от три години насам, предаде Асошиейтед. Свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ идва на фона на рязко нарастване на вноса в страната през периода януари - март. Американските компании са ускорили вноса на стоки от други страни в опит да изпреварят влизането в сила на новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп. Брутният вътрешен продукт на САЩ се свива през първото тримесечие на тази година, след като нарасна с 2,4 на сто през последните три месеца на 2024 година. Потребителските разходи в страната забавят рязко своя темп на нарастване, а разходите на федералното правителство в САЩ се сриват с 5,1 на сто. На този фон бизнес инвестициите се увеличават с 21,9 на сто, тъй като американските компании са ускорили своите инвестиции в оборудване.
Източник: БТА (01.05.2025)

Печалбата на банковата система у нас расте до 889 млн. лева в края на март Към края на март печалбата на банковата система възлиза на 889 млн. лв. и е със 72 млн. лв. повече от реализираната за първото тримесечие на миналата година, съобщава БНБ. Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв. През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.). Брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.
Източник: 24 часа (01.05.2025)

Основната лихва падна на 2.24 процента Основният лихвен процент продължава да намалява. От 1 май той вече е 2.24%, обяви БНБ. За сравнение за януари стойността на ОЛП бе 2.95%, а през април - 2.59 на сто. Тъй като е ограничена от валутния борд, нашата централна банка не определя основната лихва, а само пресмята стойността й, като отчита сделките на междубанковия пазар. Стойността на ОЛП е важна за всички, които имат просрочени плащания. Т.нар. основна лихва за забава е равна на сбора между ОЛП и 10 процента. Тя се променя два пъти годишно - през юли и януари.
Източник: Сега (01.05.2025)

Безработицата в България се понижава до 3,8 на сто В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. Равнището на безработицата в Европейския съюз през март 2025 г., коригирано спрямо сезона, е било 5,8 на сто. То е останало без промяна спрямо февруари 2025 г., но се е понижило в сравнение с март 2024 г., когато достига 6 на сто. Това сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. По отношение на еврозоната Евростат също не отчита промяна на нивото на безработицата през март спрямо февруари, като то е било на равнище от 6,2 на сто. Спрямо година по-рано обаче равнището на безработица в страните от валутния съюз спада, тъй като през март 2024 г. то е било 6,5 на сто. 12,9 млн. души в ЕС, от които 10,8 млн. в страните от еврозоната, са били безработни през март 2025 година. Спрямо февруари 2025 г. броят им нараства със 74 000 души в ЕС и с 83 000 души в страните от еврозоната. В България нивото на безработицата през март 2025 г. е 3,8 на сто, което е леко понижение спрямо равнището от 3,9 на сто, регистрирано през февруари 2025 година. През март 2024 г. нивото на безработицата у нас е достигало 4,5 на сто, сочат данните на Евростат.
Източник: БТА (05.05.2025)

Дългът на подсектор "Централно управление" достига 47,7 млрд. лева към края на месец март Дългът на подсектор "Централно управление" възлиза на 47,771 млрд. лева към края на месец март 2025 година, съобщават от Министерството на финансите. Съотношението "дълг на подсектор "Централно управление" към БВП" възлиза на 21,9%. На годишна база дългът бележи увеличение от приблизително 6,6 млрд. лева. Бюджетен дефицит в размер на 1,9 млрд. лева на касова основа към края на месец април тази година очаква Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки. Като процент от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква дифицтът по бюджетното салдо на консолидираната фискална програма да възлиза на 0,9 на сто.
Източник: Труд (07.05.2025)

Над 3 млн. българи вече пазаруват онлайн, но 77% предпочитат да видят лично продукта Пазаруващите онлайн в България през 2024 г. са 3.1 милиона от общо 4.8 милиона, които ползват интернет. Броят им намалява с около 7% в сравнение с предходната година, обобщава второто издание на национално представителното проучване "Пулсът на онлайн пазаруването в България 2025", изготвено от агенция Market Links по поръчка на сп. Enterprise. Най-активните потребители онлайн са представителите на т. нар. милениали и на поколението Z - родените през 80-те и 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия. Изследването очертава пет типа потребители - рационален (не купува веднага, изчаква, проверява, търси сигурност), импулсивен (влияе се от визуална информация, демонстрира слаба лоялност, има бърза реакция), лоялен (стабилен, последователен, верен на бранда, който харесва), функционален минималист (пазарува онлайн само при необходимост, търси конкретен продукт, насочва се към конкретен удобен магазин), съзнателен за околната среда (търси кауза, добър посланик на продукти и фирми с кауза). Четиридесет процента от анкетираните декларират, че все по-често пазаруват онлайн за сметка на посещението във физически магазини. За близо 50% от купувачите не е важно дали поръчват от големи платформи или директно от официалния сайт на марката. За брандовете това означава, че няма гарантирана лоялност, макар че като цяло тя се повишава, отчита проучването. Основни фактори при избора на онлайн платформа са: цената на изделието (за 57% от анкетираните), доверието (18%), промоциите, предишният опит, цената на доставката. Най-често онлайн се пазаруват облекло и обувки (63%), следвани от козметика, домакински електроуреди, билети за културни събития и потребителска електроника. Общо 77% от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да видят лично продукта, а 35% отбелязват, че са свикнали и предпочитат пазаруването във физически магазин. Това са и двете основни бариери пред онлайн пазаруването в България, посочва от Market Links. Сред другите бариери се открояват сигурността на разплащане (за 17% от анкетираните), опасения за връщането на стока (също 17%), цената на доставката (13%), надеждността и срокът на доставка (10%). А 14% от потребителите се опасяват, че нямат достатъчно умения, за да пазаруват онлайн. Поради това куриерските услуги и наложеният платеж се задържат като основен метод на доставка и плащане при онлайн пазаруване в България, обобщава проучването. Расте ползването на кутии за доставка за сметка на куриер до адрес.
Източник: Капитал (08.05.2025)

ЕК предявява искове пред Съда на ЕС срещу България заради неспазване на правото на ЕС Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата относно правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане (Директива 2013/48/ЕС). Европейската комисия реши също да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за това, че не е транспонирала правилата на ЕС относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (Директива (ЕС) 2022/362). Комисията също така призовава България да спазва Акта за цифровите услуги и реши да изпрати мотивирано становище, поради това че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги по силата на Акта за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065), както и поради това че не е определила правила относно санкциите, приложими при нарушения на посочения регламент. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.
Източник: Фирмена информация (08.05.2025)

НАП нанесе в информационните си системи новия минимален осигурителен доход на над 3400 самоосигуряващи се Национална агенция за приходите нанесе в информационните си системи минималния месечен размер на осигурителния доход от 1077 лв. на над 3400 самоосигуряващи се лица. Това са физически лица, избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и са декларирали минимален месечен осигурителен доход. Не е необходимо тези самоосигуряващи се да подават още веднъж декларация за периодите след 31 март 2025 г. с новия по-висок минимален осигурителен доход от 1077 лв., тъй като от приходната агенция вече са отразили промяната в системите си. От 1 април 2025 г. минималният месечен размер на осигурителния доход беше променен, като до 31 март 2025 г. за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители той беше 933 лв. От началото на април до 31 декември 2025 г. задължителните месечни осигурителните вноски за тези физически лица вече се изчисляват върху 1077 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 април е 4130 лв.
Източник: 24 часа (09.05.2025)

Съдебната система процъфтява - финансово Оказва се, че никоя държава в ЕС като процент от БВП не харчи толкова много средства, колкото България за правосъдие - това установява Института за пазарна икономика. България прави огромни разходи за съдебната система от една страна: но за сметка на това страната ни се нарежда между Косово и Сенегал по задоволство от работата на правосъдието и борбата с корупцията. До 4 заплати годишен бонус, 5000 лв. бонус за дрехи, допълнително и една твърде особената система за командировки, водят до извода, че "в модела на финансиране е заложен вътрешен стимул за неконтролируемо разрастване". И че "на практика липсват външни (независими от системата на съдебната власт) ограничители". Почти всички разходи в съдебната система отиват за заплати и премии; цели 93%. Липсват някакви особени инвестиции за развитие, живее се за тук и сега.
Източник: actualno.com (09.05.2025)

Правителството взе решение за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд Правителството предприе действия за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд (МВФ) - от 896 300 000 на 1 344 500 000 специални права на тираж. Нарастването е в изпълнение на решение 79-1 на борда на управителите на Международния валутен фонд от 15 декември 2023 г. за приключване на Шестнадесетия общ преглед на квотите на МВФ. То предвижда 50-процентно увеличение на квотите на всички членове за поддържане капацитета на фонда за отпускане на заеми, без това да измени акционерната му структура.
Източник: 24 часа (09.05.2025)

Строителството в България се върна към месечен ръст през март Произведената строителна продукция в България се е върнала към месечен ръст през март и е ускорила покачването си на годишна база, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През март индексът на продукцията в строителството се е повишил с 1,8% спрямо предходния месец. Спрямо март 2024 г. строителната продукция е нараснала с 8,9%, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е най-силният растеж от началото на годината, след като в предходните два месеца тя се покачи с 8,1% и 7%. На годишна база повишение отчитат всички подсектори на строителството. То е най-силно при специализираните строителни дейности от 13,9%. С 13% на годишна база нараства и строителството на съоръжения. Тези два подсектора ускоряват растежа си на годишна база през март. На този фон строителството на сгради се е покачило само с 1,9%, като забавя темпа си спрямо увеличението съответно с 5,6% и 5,3% през януари и февруари.
Източник: econ.bg (12.05.2025)

Евростат: България е с втория най-евтин битов ток в ЕС през втората половина на 2024 г. България е сред страните от ЕС с най-ниска цена на ток за битови клиенти за втората половина на 2024 г. Това сочат последни данни на Евростат. През периода юли - декември на миналата година българите са плащали 12,17 евро за 100 киловатчаса електроенергия. За отчетения период най-евтин ток са ползвали в Унгария -10,32 евро за 100 киловатчаса, в Малта - 13,01 евро. Най-скъп е токът в Германия с цена от 39,43 евро за 100 киловатчаса. Следват Дания и Ирландия, в които 100 киловатчаса са стрували съответно 37,63 евро и 36,99 евро през последните 6 месеца на 2024 г. За отчетения период няма значителна промяна на средната цена на електричеството за бита в страните от ЕС. Тя се е понижила до 28,71 евро от 28,89 евро за 100 киловатчаса, които бяха отчетени за първата половина на миналата година. През второто 6-месечие на 2024 г. делът на данъците и таксите при формирането на сметките за ток се е покачил на 25,1% от 24,3% от предходния период. Въпреки поевтиняването като цяло на енергийните продукти в ЕС през 2024 г. в сравнение с 2023 г., цените за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа са се повишили в 18 европейски държави.
Източник: Труд (12.05.2025)

Драстично намаляват площите в България, засадени с картофи Драстично намаляват площите с картофи, които българските земеделци засяват – сочат данните от последния оперативен анализ на министерството на земеделието. Подобна е ситуацията и с производството на българско зеле. Към края на април 2025 засадените площи с картофи са с близо 62% под нивото отпреди една година, а със зеле на открито - с 43% по–малко, сочат данните. Заради нетипичните минусови температури, априлският сняг в полупланинските и планинските райони, където е ситуирано 70 на сто от картофопроизводството, сеитбата се е забавила с близо месец. Реалната картина за състоянието тази година ще стане ясна в края на май. И все пак - по официални данни спадът на площите на годишна база от 2023 г. е 45 на сто. Според бранша причината е, че производството на картофи е неатрактивно, трудно и непечелившо. От началото на годината до момента в оранжериите у нас са набрани с 21% по-малко домати и с 22% по-малко краставици спрямо предходния период на 2024 г. Това потвърждава неофициалните данни на земеделците, че на българския пазар има все по-малко български плодове и зеленчуци.
Източник: БНР (13.05.2025)

Търговският дефицит на България расте с над 82% през първите три месеца на годината Дефицитът на България в стокообмена през март се увеличава на годишна база (164,58%) и към края на месеца възлиза на 1,909 млрд. лева. За първите три месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 4,853 млрд. лева, като дефицитът расте с 82,7%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари-март 2025 г. са изнесени български стоки на стойност 19,750 млрд. лв., което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през март общият износ на стоки възлиза на 6,917 млрд. лв. и намалява с 5,5% спрямо година по-рано. През периода януари-март общо в страната са внесени стоки на стойност 24,604 млрд. лв. (по цени CIF), или с 6,8% повече спрямо същия период на 2024 година. Само през март общият внос на стоки нараства с 9,8% на годишна база и възлиза на 8,827 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите три месеца на тази година са изнесени стоки за 12,739 млрд. лева, а вносът възлиза на 13,884 млрд. лева. Така се отчита дефицит за повече от 1,145 млрд. лева. Само за март дефицитът възлиза на 149 млн. лева. През периода януари-март износът на стоки от България за трети страни намалява с 6% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 7,011 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Република Северна Македония, Украйна и Китай, които формират 55,8% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България през периода януари-март нараства с 16,1% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 10,719 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 3,708 млрд. лева. През март външнотърговското салдо също е отрицателно и е на стойност 1,394 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (14.05.2025)

С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто на депозитите на домакинствата С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто размерът на депозитите на домакинствата в България, в края на март на годишна база. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). Броят на кредитите на домакинствата и НТООД нараства на годишна база с 2,3 процента и достига 2,896 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20,7 процента и достига 48,372 млрд. лева. В края на март в сравнение с края на декември 2024 г. броят на тези кредити намалява с 0,1 процента, а размерът им се увеличава с 4,3 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27,8 процента. Кредитите на нефинансовите предприятия в края на първото тримесечие на годината са 154 000 броя, като те нарастват незначително на годишна база, отчита статистиката. Размерът им е 50,031 млрд. лева, като има нарастване с 9,7 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,9 процента, а размерът им - с 1,9 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия (26,6 процента), преработваща промишленост (21,6 процента) и операции с недвижими имоти (11,7 процента). Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,9 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на първото тримесечие са 1129 броя. Те нарастват на годишна база с 10,5 процента. Размерът на тези кредити е 8,739 млрд. лева, като се отчита увеличение с 13,4 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,1 процента, а размерът им - с 3,2 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 99,2 процента. Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на първото тримесечие на годината нараства с 2,2 процента на годишна база, а общият им размер - с 14,7 процента.
Източник: actualno.com (14.05.2025)

Продължава спадът на безработицата Към края на април регистрираните безработни в страната са 148 895, а равнището на регистрирана безработица е 5.25%, което е спад с 0.43% в сравнение със същия период на 2024 г. Заявените свободни работни места на първичния пазар през април достигат 10 869, като най-голям дял от тях са в сферите на "Преработваща промишленост" - 27.1%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - 13.3%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 12.6%, "Държавно управление" - 12.3%, "Административни и спомагателни дейности" - 4.9% и "Образование" - 4.6%. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал полагащ грижи за хората; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи и др.
Източник: News.bg (15.05.2025)

Износът на стоки от България за трети страни намалява в периода януари - март През периода януари - февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 0.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 306.6 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 62.5% от износа за държавите - членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (34.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (18.1%). През февруари 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 2.7% спрямо февруари 2024 г. и е на стойност 4 132.1 млн. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари 2025 г. намалява с 2.4% спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност 8 936.5 млн. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (27.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (16.9%). През февруари 2025 г. вносът на стоки на България от ЕС намалява с 2.2% и е на стойност 4 520.1 млн. лева. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - февруари 2025 г. е отрицателно и е на стойност 629.9 млн. лева.
Източник: economy.bg (15.05.2025)

Ръстът на икономиката е 3.1% годишно през първото тримесечие Икономиката на България се разширява с 3,1% спрямо първото тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., показват експерсните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това показва леко забавяне на темпа на растеж както на годишна, така и на тримесечна база в сравнение с последните три месеца на 2024 г. Според пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите икономическият растеж на България ще достигне 3% през тази година. От януари до март брутният вътрешен продукт (БВП) в номинално изражение достига 45,614 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 39,560 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление – с 85%, което в стойностно изражение възлиза на 38,753 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 8,469 млрд. лв. и заема 18,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
Източник: econ.bg (16.05.2025)

Годишната инфлация в България се забавя до 3,5% през апри През април цените на стоките и услугите в България са се понижили с 0,8% спрямо месец по-рано, показват данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация през април също се забавя до 3,5%. От началото на годината инфлацията е 1,9%, а средногодишната за периода май 2024 - април 2025 г. е 2,7%. За сравнение, през януари беше отчетена годишна инфлация от 3,8%, а през февруари и март се задържа на 4%. Средногодишната инфлация в България, измерена по европейската методология, по която се прави оценка за еврозоната, възлиза на 2,7%. Така на практика вече три месеца България покрива ценовия критерий за еврото. На месечна база през април се отчита дефлация (0,8%) при инфлация от 0,2% през март, 0,6% през февруари и 2,0% през януари. Натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 18,3%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 37,9%. Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през април месечната инфлация е -1,2%, а годишната е 2,8%. Инфлацията от началото на годината (април 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1,3%, а средногодишната инфлация за периода май 2024 - април 2025 г. спрямо периода май 2023 - април 2024 г. е 2,7%. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (април 2025 г. спрямо април 2022 г.) е 16,2%, а за последните пет години (април 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 32,8%.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2025)

Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие намалява с 20,5 на сто Индексът на цените на производител в селското стопанство в България за първото тримесечие на 2025 г. се повишава със 7.7% спрямо същото тримесечие на 2024 г., сочат данните на Националния статистически институт. Увеличението се дължи на повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 13.8%. При индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 2.0%. През първото тримесечие на 2025 г. спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция се увеличават с 8.1%, като в растениевъдството се повишават с 12.7%, а в животновъдството - с 0.8%. В растениевъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., най-сериозно поскъпват техническите култури - 29.9%, в резултат от увеличението на цената на слънчогледа с 42.3%. Тенденцията се запазва и спрямо 2024 г. (на годишна база), като увеличението на цените на техническите култури е с 15.2%. В животновъдството, през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г., цените на живите животни намаляват с 9.0%, докато цените при продуктите от животновъдството бележат ръст от 6.3%. Спрямо 2024 г. (на годишна база) намаление бележат цените на живите животни - с 6.5%, докато цените на животинските продукти се повишават - с 9.4%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2025 г. е по-нисък с 0.2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.5% спрямо 2024 година (на годишна база). Тук с най-голямо поевтиняване са продуктите за растителна защита (РЗ), които са с 14,9% по-ниски, следвани от торовете - минус 2,2%.
Източник: econ.bg (19.05.2025)

Бързите заеми в България нарастват с над 20% към грая на март Компаниите, които отпускат т.нар. „бързи заеми“ в България в периода от януари до март отчитат ръст на кредитирането, при увеличение през всяко тримесечие на миналата година, показват данните от статистиката на Българската народна банка (БНБ). Към 31 март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 6,817 млрд. лв. (3,2% от БВП) при 5,678 млрд. лв. (2,8% от БВП) преди година. Те се увеличават с 20,1% (1,139 млрд. лв.) на годишна база и с 3,6% (239,7 млн. лв.) на тримесечна. На годишна база продадените кредити са в размер на 160 млн. лв. (в т.ч. 41,1 млн. лв. през първото тримесечие на 2025 г.), а закупените са 2,9 млн. лв., като от януари до март няма извършени покупки на заеми. Размерът на необслужваните кредити е 529,4 млн. лева. Те нарастват с 25,8% (108,7 млн. лв.) в сравнение с края на март 2024 г. и с 11,2% (53,5 млн. лв.) спрямо края на декември миналата година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по кредити от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, нарастват на годишна база с 20,7% (801,3 млн. лв.) до 4,675 млрд. лева. На тримесечна база те се увеличават с 3,6% (164 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства за една година от 69,4% до 70,1% в края на март тази година. Вземанията по кредити от бизнеса са 1,788 млрд. лв. и се увеличават за една година със 17,7% (269,1 млн. лв.) и с 4,2% (72,7 млн. лв.) за три месеца. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за година – от 27,2% до 26,8% в края на март.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2025)

Метали, патрони и малко ориз: Какво изнася България Повече от две години българският износ на стоки все още не може да надскочи рекорда от 47.5 млрд. евро, който достигна през 2022 г. През миналата година експортът е за малко над 43 млрд. евро, което е над 41% от брутния вътрешен продукт на страната по пазарни цени. България се нарежда сред топ износителите в ЕС на ориз, консервирани плодове и ядки, инвестиционни монети, дробчета, тютюневи листа. Най-големите продажби зад граница са на рафинирана и нерафинирана мед и изделия, изработени от метала. През 2024 г. износът му възлиза на 4.2 млрд. евро, показват данните на Евростат, като представлява близо 10% от целия експорт на страната и нареждат България в топ 3 в ЕС по продажби на тази стока. Реализираната продукция на мед зад граница нараства значително в сравнение с 3.3 млрд. евро предходната година, като стойността за 2024 г. е рекордна. Аурубис България" е водещ производител в сектора. В количествено изражение износът на метала също достига рекорд, като е над 433 хил. тона. Основната част от продажбите са рафинирана и нерафинирана мед, в по-малка степен също ламарина и листове от мед, както и медни пръти и профили. Над две трети от продажбите са с дестинация Германия, Италия и Турция. На второ място по стойност се нарежда "некласифициран" износ на готови продукти, за крайна употреба, който възлиза на 2.7 млрд. евро и расте с около 57% спрямо 2023 г. Според Евростат, България е изнесла продукция на оръжия и боеприпаси за 2.56 млрд. евро миналата година. Страната е един от големите производители на снаряди в Европа с калибри от времето на Варшавския договор. През 2006 г. България е изнесла оръжия и боеприпаси за над 3 млрд. евро. През 2024 г. България се нарежда на първо място в ЕС по износ на руди и концентрати на благородни метали, различни от сребро и злато, показват данните, като продажбите са за над 736 млн. евро. В химическата промишленост страата е вторият най-голям износител на карбонатни съединения след Германия, като стойността на продажбите е 325 млн. евро. Става въпрос най-вече за динатриев карбонат (сода), който се изнася предимно за Турция, Египет и Саудитска Арабия. България е в топ 3 при продажбите на консервирани плодове и ядки след Испания и Италия, както и на дробове на животни след Белгия и Франция. Реализираната продукция при двете групи е за по 18-19 млн. евро. При слънчогледовите семена България се нарежда на трето място след Румъния и Франция. Трети сме и по износ на инвестиционни монети (незлатни), след Германия и Полша. България се оказва и най-големият износител на нелющен ориз в ЕС - стойността на продажбите е над 16 млн. лв., а доставките са основно към Турция. При основните земеделски продукти, които традиционно са в топ 10 на износа, през миналата година има срив. Продажбите на пшеница са паднали с близо една трета до малко над 1 млрд. евро. С толкова се понижава и износът на слънчоглед и други маслодайни семена, както и на олио. При пшеницата има по-малко продадени количества (малко под 5 млн. тона, при 6.4 през 2023 г.), а цените са по-ниски. При слънчогледа и олиото спадът в количеството приблизително съвпада с този в паричната стойност, т.е. цените почти не играят роля, а става въпрос предимно за по-слаба реколта или загуба на пазар. Предварителните данни на НСИ за продукцията в селското стопанство действително показват близо 20% по-ниско производство на слънчоглед миналата година. Голяма част от пшеницата се реализира в Алжир, Испания и Египет. За слънчогледа пък най-големи пазари са Нидерландия, Германия и САЩ, макар продажбите да не са силно концентрирани. Голяма част от суровото нерафинирано олио отива в Ирак, Южна Африка и Гърция, а продажбите на рафинирано олио са насочени предимно към Гърция, макар по-малки количества да се продават и в други страни. Най-голям пазар за българските стоки традиционно остава Германия, за соято продажбите са нараснали с 8.5% през миналата година.
Източник: Капитал (20.05.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на близо 1,09 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,087 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения бележи спад от 1 на сто спрямо първото тримесечие на миналата 2024 година. За сравнение за периода януари-март миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 1,098 млрд. евро или с 10,9 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - март 2025 г. са от Нидерландия (190,3 млн. евро), Австрия (127,2 млн. евро) и Гърция (115,2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към САЩ (132,6 млн. евро) и Швейцария (50,9 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2,5 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,1 млн. евро за януари - март 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 170,5 млн. евро за януари - март 2025 г. Той е по-голям с 14,6 млн. евро от този за януари - март 2024 г., който е положителен в размер на 156 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 894,1 млн. евро, при положителна стойност от 498,3 млн. евро за януари - март 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 22,6 млн. евро, при положителна стойност от 443,9 млн. евро за януари – март 2024 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - март 2025 г. възлиза на 174 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 110,3 млн. евро (0,1 процента от БВП) за същия период на предходната година. През март 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 29,9 млн. евро, при положителна стойност от 56,4 млн. евро за март 2024 година.
Източник: БТА (20.05.2025)

Сериозни рискове пред индустрията у нас, свързана с автомобилостроенето Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се превърна във важен център за производство на автомобили и инвестиции, но е изправена пред нарастващи икономически, геополитически и специфични за сектора рискове. На този фон автомобилният сектор в България е изложен на сътресенията от търговската война, алармира в нов доклад консултантската фирма "Кофас". Нарастващите разходи, забавящото се търсене на крайния пазар, концентрацията на веригата за доставки и надвисналата заплаха от търговски мита изправят производителите, доставчиците и финансистите пред предизвикателства, свързани с кредитирането и ликвидността. В България към момента има 558 компании, чиято основна дейност попада в категорията "Производство на автомобили, двигатели и части за влагане в автомобилната индустрия". За България това би означавало намаляване на поръчките, съответно и спад в производството и износа на българската продукция в европейската автомобилна индустрия. Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат рязък спад в промишленото производство до -8,3% на годишна база след три последователни спада от декември 2024 г. (съответно -3,9%, -3,3% и -3,5%). Преработващата промишленост продължава да дърпа индекса надолу, но едва с 3,3%, докато основната причина е енергийният сектор (-30% на годишна база), откъдето идва и цялостният спад. На месечна база, през март производственият индекс е -3,6% спрямо -0,5% месец по-рано", подчертават експертите от "Кофас". Регистрациите на леки автомобили на основните пазари в Еврозоната надхвърлят 140 индексни пункта до края на 2024 г., но ръстът в ЦИЕ, макар и положителен, изостава от Западна Европа по абсолютен обем и е насочен към модели с двигатели с вътрешно горене(дял от 74%). За България, няма изгледи ситуацията в европейския автомобилен сектор да се стабилизира, вземайки предвид и други утежняващи фактори като зеления преход, натиска за преминаване към електрически превозни средства, евтиният внос от Китай, неконкурентоспособността на Европа, както и търговската война и налагането на митата от страна на САЩ. Зад ръста на приходите на автомобилите компании в Европа се крият нарастващи разходи, намаляващи маржове и тревожно нарастване на корпоративния дълг. Ако не се вземат мерки, тези промени могат да изложат на каскадни финансови затруднения дори стабилни производители и доставчици.
Източник: Money.bg (21.05.2025)

Лошите кредити се увеличават с близо 26 на сто за година Към края на март 2025 г. размерът на необслужваните бързи кредити достига 529.4 млн. лева, показват данни на БНБ. Това е ръст от 25.8% (108.7 млн. лв.) спрямо същия месец на 2024 г., а спрямо края на декември 2024 г. увеличението е с 11.2% (53.5 млн. лв.). Общият обем на бързите кредити, отпуснати на домакинствата, достига 4.675 млрд. лв., като за една година нарастват с 20.7% (801.3 млн. лв.). Преобладават потребителските заеми - 4.521 млрд. лв., които се увеличават с 20.1% на годишна база. Кредитите със срок над 5 години също нарастват значително - с 23.6% до 3.230 млрд. лв. Делът им в общия обем на заемите достига 47.4%. В същото време, жилищните кредити остават с нисък дял - едва 17.9 млн. лв., макар и с годишен ръст от над 64%. В края на март 2025 г. пасивите на дружествата, специализирани в кредитиране са 8.251 млрд. лв. при 6.806 млрд. лв. в края на същия месец на 2024 година. Те се увеличават с 21.2% (1.445 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 3.9% (312.9 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2024 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, които са 5.087 млрд. лв. (61.6% от общия размер на пасивите) в края на март 2025 година. Размерът им нараства с 25.9% (1.047 млрд. лв.) спрямо края на март 2024 г. и с 4.4% (215 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 година.
Източник: Труд (21.05.2025)

Активите на инвестиционните фондове у нас растат с близо 20% към март По данните на БНБ, към края на март са се увеличили с 95 инвестиционните фондове в България през последните 12 месеца. Почти всички обаче са чуждестранни взаимни фондове - общо 90, с което броят им нараства до 1495, докато местните са 160 - с 5 повече от преди година. Общо активите се увеличават с над 1.9 млрд. лева до над 12 млрд. лева, като най-голям е ръстът при чуждестранните инвестиционни схеми - с близо 1.4 млрд. лева, докато при българските ръстът е с около 600 млн. лева за последната година. Това разрастване се дължи най-вече впечатляващото представяне на борсите, но и на новите вложители - индивидуални и институционални инвеститори. Българските фондове предпочитат да инвестират в ЕС. Близо половината от активите им са в местни акции, докато над 40% са в Европейския съюз, а едва 1.7% - в САЩ. Ръстът на S&P за последните 12 месеца е 12% - значително по-малко от водещите европейски индекси. Фондовете, инвестиращи в акции, отговарят за близо две трети от активите, докато облигации - за около една четвърт. За последната година активите на инвестиционните схеми в акции на българските фондове нарастват с близо 400 млн. лева. Основен инвеститор продължават да бъдат застрахователните компании и пенсионните фондове, които държат повече от половината активи - над 6.3 млрд. (1 млрд. в български фондове и 5.3 млрд. в чуждестранни). Инвестициите на домакинствата са едва 3 млрд. лева (близо 50 на 50 в местни и чуждестранни), които, въпреки че бележат ръст над 700 млн. лева спрямо март 2024 г., все още са изключително малко в сравнение с депозитите от над 90.8 млрд. лева в банките към края на март. Сред проблемите продължават да бъдат високите такси на фондовете, които отблъскват потенциалните инвеститори, но и ниската инвестиционна култура на българите, която насочва парите им към депозити и имоти.
Източник: Капитал (22.05.2025)

Ръст в броя на заетите в България през първото тримесечие на годината Общият брой на заетите през първото тримесечие на 2025 г. в България е 2 910 900, от които 1 546 100 мъже и 1 364 800 жени. Относителният дял на заетите хора от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,8 на сто, като при мъжете този дял е 59,1 на сто, а при жените - 47,2 на сто. Във възрастовата група 15-64 г. коефициентът на заетост е 70,4 процента. През същия период на миналата година заетите са били 2 907 300 - 1 547 100 мъже и 1 360 200 жени. Тогава в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите е намалял с 0,7 на сто, което се е дължало изцяло на намаление при жените. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е бил аналогичен на този през първото тримесечие на тази година с изключение на показателя при жените, за който процентните стойности са били - 47 на сто. В сектора на услугите през първото тримесечие на тази година работят 1 992 900 души, или 68,5 на сто от заетите, в индустрията - 780 100 (26,8 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 137 900 (4,7 на сто). През същото тримесечие на 2024 г. разпределението е било същото, но с различен дял - съответно: 1 912 600 или 65,8 на сто, 850 500 - 29,3 на сто и 144 200 (5 на сто). Безработните през първото тримесечие на 2025 г. са 116 700, от които 63 000 (53,9 на сто) са мъже и 53 700 (46,1 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 3,9 на сто, съответно 3,9 на сто при мъжете и 3,8 на сто при жените. През първото тримесечие на 2024 г. безработните са били 152 500, от които 53,2 на сто са били мъже, а 46,8 на сто - жени, а коефициентът на безработица е бил 5 на сто и е бил един и същ при мъжете и жените.
Източник: НСИ (22.05.2025)

Очакваната продължителност на живота в България нараства до 75,6 години Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на България, изчислена за периода 2022-2024 г., е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021-2023 г.) се увеличава с 2,1 години, като надхвърля предпандемичните години, когато е била над 74 години. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната за периода 2021-2023 г. беше 73,5 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3 години. В сравнение с 2014 г. през 2024 г. се наблюдава увеличение на средната продължителност при мъжете с 0,7 години, а при жените - с 1,0 години. Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2,9 години по-висока (76,4 години), отколкото на населението в селата (73,5 години). Спрямо 2023 г. за населението в градовете тя се увеличава с 2,0 години, а за населението в селата - с 2,2 години. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 16,7 години, като за мъжете и жените тя е съответно 14,5 и 18,6 години. В сравнение с 2023 г. през миналата година очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, се увеличава с 1,5 години. Очакваната продължителност на живота варира от 71,9 години в област Видин до 77,3 години в област София (столица). Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Видин (9,2 години), а най-малка - в областите София (столица) и Шумен (6,6 години). Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.
Източник: Инвестор.БГ (23.05.2025)

Фалитите в България В България през първото тримесечие на 2025 г. влезлите в процедура по несъстоятелност фирми, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1091, съобщи Националният статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. влезлите в процедура по фалит, включително обявените в несъстоятелност, намаляват с 6.4 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. обаче банкрутиралите се увеличават с 10 на сто. Най-голям брой от тях през първото тримесечие на 2025 г. попадат в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 88.5 на сто. Две на сто увеличаване на дружествата, обявяващи несъстоятелност в България както за 2025 г., така и през и 2026 година, прогнозираха експертите на "Алианц Трейд" (Allianz Trade) в свой доклад в края на март тази година. Според анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6 на сто и 3 на сто. В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди кризата с пандемията от Covid-19 - съответно със 7 на сто и 9 на сто. В България традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и междуфирмена задлъжнялост - сроковете за погасяване в сектора поддържат ниво от над 90 - 120 дни. Строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Ръст бележат просрочията при малките земеделски производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон. В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120 - 180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция. Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни. Експертите на "Алианц Трейд" в България докладват за ясен ръст на забавените плащания и при случаи на експорт на български компании. Според доклада допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно. Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2.3 милиона работни места, алармират още експертите.
Източник: Медия Пул (23.05.2025)

Месопреработвателният сектор в Българияе от най-важните в областта на храните и хранителната промишленост. По предварителни данни, през 2024 година в кланиците в България са заклани общо 35,95 хил. броя говеда, 1,206 млн. броя свине и е добито месо в кланично тегло, съответно - говеждо 7 394 тона, а свинско - 83 285 тона. През 2023 г. общият добив на месо в страната е 228 158 тона кланично тегло, което е с 3,6% по-малко спрямо предходната година. Производството на т. нар. червено месо отбелязва спад от 9% на годишна база, до 106 082 тона, като добивът в кланиците намалява с 3,5%, а този в стопанствата - с 29,6%. През периода януари - юли 2024 г. в кланиците на страната са произведени общо 122 618 тона месо - с 5,2% повече на годишна база, в т. ч. 51 778 тона червено месо и 70 840 тона бяло месо. Спрямо същия период на 2023 г., промишленият добив на червено месо нараства с 10,2%, най-вече вследствие на отчетения ръст от 11,5% при свинското месо, до 46 302 тона, което представлява над 89% от общото производство на червено месо в кланиците. В рамките на периода се увеличава и промишленият добив на говеждо месо - със 7,4% (до 4 173 тона), докато произведеното месо от дребен рогат добитък, биволи и еднокопитни, намалява със 17,1%. През първото тримесечие на 2025 година в кланиците в страната са заклани 10 хил. говеда и 318,69 хил. свине. А за същият период през 2024 г. закланите говеда са 11 040 броя, а закланите свине - 271,67 хил. броя. При говедата намалението е с около 9,4%, а при свинете се наблюдава увеличение с около 17,3%. За първото тримесечие на 2025 г., в кланиците са добити 2131,4 тона кланично тегло говеждо месо, което представлява увеличение с 3,8% в сравнение със същия период на 2024 година (2 053,4 тона). Добитото свинско месо за периода е 23 037,9 тона, което е увеличение с 21,8% спрямо същият период на 2024 година (18 909,4 тона).Въпреки намаляването на броя заклани говеда, добивът на месо от говеда се увеличава, което е положителен знак за ефективността на месопреработвателната индустрия. Българското месо е недостатъчно за месопреработка и е главно за прясна консумация, като месо и разфасовки. За производство на месни продукти около 40-45% от свинското месо е от български производители и 55-60% е от други европейски страни, като - Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия. При говеждото, най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС. За втора поредна година, през 2023 г. се отчита намаление на вноса на свинско месо в България. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Водещ доставчик на свинско месо у нас и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. Количествата, влезли от Испания, Унгария и Полша нарастват съответно с 13,3%, 15,4% и 16% на годишна база. Докато при останалите основни европейски партньори - Германия, Франция, Белгия и Нидерландия - се наблюдава съществен спад на доставките, достигащ до 20,2% за Франция .Вносът на говеждо месо през 2023 г. в страната нараства до 7 627 тона или с 3,1% на годишна база. Почти целият внос произхожда от държавите членки на ЕС. Водещ партньор е Полша с годишен ръст на доставеното количество от 25,4%, следвана от Италия и Нидерландия, като пратките от там намаляват съответно с 12% и 7,8%. Тенденцията на увеличение на вноса на месо от говеда продължава и през 2024 г. По предварителни данни, влезлите в страната количества за първите осем месеца на годината са с близо 17% повече в сравнение със същия период на 2023 г. Доставките са почти изцяло от ЕС, като основни контрагенти остават Полша (+61,2% на годишна база), Италия (+21,2%) и Нидерландия (+47,6%). По данни на Националния статистически институт (НСИ), тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на глава от домакинството за 2024 г. показват увеличение с 2,3 кг спрямо предходната година - т.е. за миналата година показателят е 40,4 кг средно на глава от домакинството, в сравнение с 38,1 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година. Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на глава от домакинството показват увеличение с 0,9 кг. Средното потребление на глава от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг, в сравнение с 16,2 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.
Източник: Money.bg (27.05.2025)

Една трета от всички учители у нас са над 55 години В България към 31.12.2024 г функционират 2329 училища, от тях 129 начални, 1110 основни, 70 обединени, 114 гимназии, 505 средни, 21 училища по изкуствата, 25 спортни и 355 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с 12. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 713,5 хил., от които 15,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 21 ученици, а в частните – по 14. В професионални програми са записани 169,4 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата – 58,4% от общия брой. През учебната 2024/2025 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,2 хил., от които 69,6% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените – 82,1% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години. Най-малко са преподавателите на възраст между 30 и 34 години. През учебната 2024/2025 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 208,5 хиляди. За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197,1 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 21.9 хил., или 11.1%. Български граждани са 180,9 хил., или 91,8% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани – 16,2 хиляди. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция – 20%, следват тези от Обединеното кралство – 13,7%, Украйна – 10,7%, Германия – 9,5% и Италия – 6.3%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 61,5% от тях се обучават в тази област, а 45.8% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“. През 2024 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 46,2 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23,0 хил., а ОКС „магистър“ – 23,2 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.9%), „Образование“ (16.8%), „Здравеопазване“ (10.2%), „Технически науки и технически професии“ и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (по 8.3%).
Източник: НСИ (27.05.2025)

Над 600 000 души в активна възраст нито учат, нито работят 1,062 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, като 42.9% от тях са неактивни поради участие в образование или обучение. Това означава, че над 600 000 (или 26,7% от населението в тази възраст) българи в активна възраст нито учат, нито работят. За същия период през 2024 г. хората от тази възрастова група са били по-малко. Тогава те са били близо 1 040 000. Pначително е намалял делът на т.нар. обезкуражени - хората, които желаят да работят, но не търсят активно, тъй като смятат, че няма да намерят подходяща работа. През първото тримесечие те са малко над 14 000 или 1.3% от неактивните лица в същата възрастова група между 15-64 г. За същия период на миналата година, те са били близо 31 000, или сега има спад с близо 17 000 души. Обезкуражените лица от мъжки пол в началото на тази година са 8500, спрямо почти 18 000 за 2024 г. Значително са намалели и обезкуражените жени - малко под 6000 са първото тримесечие на 2025 г., при 12 900 за първото тримесечие на 2024 г.
Източник: econ.bg (28.05.2025)

Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април на годишна база, показват данните на БНБ. Депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 91,464 млрд. лв. (42,8 процента от БВП) в края на април. Това е ръст с 11,1 процента спрямо същия месец на 2024 г. Депозитите на нефинансовите предприятия са 46,330 млрд. лв. (21,7 процента от БВП) в края на април. Те се увеличават с 6 процента на годишна база. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 41,9 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 4,512 млрд. лв. (2,1 процента от БВП). Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия, домакинства и НТООД) в края на април са 142,306 млрд. лв. (66,6 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,2 процента. В края на април кредитите за неправителствения сектор са 107,338 млрд. лв. (50,2 процента от БВП. Те се увеличават на годишна база с 13,9 процента. Изменението в размера на кредитите за сектора е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 131,6 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 131,6 млн. лв., в който 0,3 млн. лв. през април, като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 49,226 млрд. лв. (23 процента от БВП) в края на април. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,5 процента. В края на април жилищните кредити са 27,627 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,697 млрд. лв. и се увеличават с 14,1 процента спрямо април 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 26,1 процента, като достигат 521,6 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17 процента на годишна база през април и в края на месеца са 555,8 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 49,477 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,635 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на април. В сравнение с април 2024 г. те се увеличават с 9,3 процента.
Източник: 24 часа (28.05.2025)

Малки и средни предприятия ще кандидатстват за финансиране по програма със Северна Македония Малки и средни предприятия за първи път ще кандидатстват за финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество между от България и Северна Македония. 78% от средствата по Програма ИНТЕРРЕГ VI-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 г., управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са договорени, което означава, че над 21 млн. евро са на разположение на бенефициентите. През тази година за първи път по Интегрираната териториална стратегия на програмата се обявява покана за кандидатстване към местните микро, малки и средни предприятия с цел подкрепа на технологичната модернизация, която да допринесе за по-екологичен, дигитален и конкурентоспособен бизнес. Предвижда се в рамките на поканата да се финансират дейности за доставки на ново оборудване, което ще допринесе за по-зелен, по-дигитализиран и по-конкурентоспособен бизнес. Ще се стимулира придобиването на нови знания и умения, както и разработването на иновативни продукти и подобрен достъп до нови пазари чрез маркетинг, предприемачество и международно сътрудничество. Общностите от трансграничния регион сами приоритизират и определят инвестициите, които отговарят на нуждите им като иновации и конкурентоспособност в региона чрез подобряване на мобилността и свързаността, трансгранични туристически продукти и укрепване на сътрудничеството. Поканата с общ бюджет от 4 990 345 евро ще бъде публикувана в началото на юни тази година. Финансирането по поканата е насочено към микро, малки и средни предприятия. Oопустими са кандидати, регистрирани и работещи в трансграничния регион на България и Северна Македония. В България това са областите: Благоевград, Кюстендил, Разлог, Невестино, Дупница, Кресна, Петрич, Струмяни, Сандански, Гоце Делчев, Белица, Якоруда. В обхвата на програмата в Северна Македония се включват: Делчево, Гевгелия, Богданци, Крива Паланка, Старо Нагоричане, Василево, Струмица, Берово, Щип, Пробищип, Македонска Каменица и Карбинци. За повече информация: http://sfb.bia-bg.com/index.php?p=270
Източник: Капиталов пазар (29.05.2025)

Лихвите по депозитите на домакинствата почти без промяна през април През април средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинствата в левове в България се увеличава до 0.97%, а по тези в евро – намалява до 1.41 процента. Това сочат данните от Българската народна банка. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0.01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се повишава до 0.20%, а по тези в евро остава на нивото си от март (0.16%). Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 6.5% (20.4 млн. лв.) до 333.8 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро повишението е с 10.3% (29.8 млн. лв.) до 318.4 млн. лева.
Източник: Банкеръ (29.05.2025)

Ръст на товарите и пътниците отчита транспортният сектор у нас през първото тримесечие През първото тримесечие на 2025 г. България отчита ръст от 12.5% на превозените товари от товарния транспорт, в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа намалява с 3.8%. С 1.4% се увеличават превозените пътници от трите вида пътническия транспорт - сухопътен, воден и градски електротранспорт. При извършената работа е регистриран спад от 12.1%. През първото тримесечие на 2025 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт нарастват с 5.8%, докато извършената работа се понижава с 2.5%. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт намаляват, съответно с 1.7 и 19.1%. Превозените товари от сухопътния транспорт през първото тримесечие на 2025 г. са 30 244.0 хил. т, или със 7.3% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. При вътрешните превози увеличението е с 12.5%, докато при международните се наблюдава намаление - с 3.6%. Извършената работа е 8 696.2 млн. тонкилометра, което е с 3.0% по-малко, в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 362.8 хил. т по-малко, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, увеличението е с 16.7% спрямо същия период на предходната година, поради по-голямото изминато превозно разстояние. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 90 093.0 хил., или с 5.4% по-малко спрямо първото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози намалението е с 5.6%, а при железопътните - с 2.3%. Извършената работа е 1 674.4 млн. пътниккилометра, като е регистриран спад от 24.7%, в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., в резултат на намалената превозна дейност както от автобусния, така и от железопътния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници със 17.5 хил. спрямо същия период на 2024 г. поради по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно, извършената работа нараства с 0.8 милиона пкм, в резултат на увеличеното средно превозно разстояние. През периода януари - март 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 79 732.6 хил. пътници, или с 2.9% повече, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Извършената работа също нараства с 8.0% и достига 491.5 млн. пътниккилометра.
Източник: НСИ (30.05.2025)

НСИ стартира нов интернет сайт В навечерието на 145-та годишнина от създаването си Националният статистически институт (НСИ) ще стартира новия си интернет сайт с интуитивен интерфейс, адаптивен дизайн, подобрено търсене и бързо действие. Сайтът ще бъде достъпен след 8.00 ч. на 30 май, на същия адрес (www.nsi.bg) с цялата налична до момента информация, която е прехвърлена със запазени линкове. Досегашният сайт ще функционира в следващите 3 месеца на адрес www.old.nsi.bg“, посочват от НСИ. Сайтът на НСИ съдържа и издадените до момента публикации.
Източник: Фирмена информация (31.05.2025)

Външният дълг на България се увеличи с 8,5% до над 48 млрд. евро през март Брутният външен дълг на България в края на март възлиза на 48.67 млрд. евро (44.5% от БВП), което е с 3.81 млрд. евро повече в сравнение с края на март миналата година. Тогава сумата беше 44.87 млрд. евро или 43.3% от БВП на страната. Това показват данните от Българската народна банка. В края на март краткосрочните задължения са 9.32 млрд. евро (19.1% от брутния дълг, 8.5% от БВП) и се повишават с 855.9 млн. евро на годишна база. Тогава те бяха в размер на 8.46 млрд. евро, 18.9% от дълга и 8.2% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 39.36 млрд. евро (80.9% от брутния дълг, 36% от БВП) в края на март, като нарастват с 2.95 млрд. евро спрямо края на март 2024 г., когато те бяха 36.41 млрд. евро, 81.1% от дълга и 35.1% от БВП на страната. Към края на март 29.82 млрд. евро (61.3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
Източник: econ.bg (01.06.2025)

Печалбата на банковата система нараства с 9 на сто Печалбата на банковата система в България нараства с 9,1 на сто на годишна база или със 110 млн. лева до 1,3 млрд. лева за първите четири месеца на настоящата година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 25 млн. лв. (1,4 на сто) и възлиза на 1,8 млрд. лв. в края на април 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 53 млн. лв. (10,4 на сто) до 563 млн. лева. Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 188 млн. лв. за първите четири месеца на 2025 г. (при 191 млн. лв. към 30 април 2024 г.). Активите на банковата система към 30 април 2025 г. възлизат на 196,5 млрд. лв. и са с 1,1 млрд. лв. (0,5 на сто) по-малко спрямо края на март.
Източник: 24 часа (01.06.2025)

Основният лихвен процент намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни Основният лихвен процент (ОЛП) у нас намалява до 2,07 на сто, считано от 1 юни 2025 година, обяви Българската народна банка. ОЛП се понижава със 0,17 процентни пункта спрямо преходния месец, когато бе на ниво от 2,24 на сто. Това е девети пореден месец на понижение на простата годишна лихва, сочи справка в данните на БНБ. За последно ОЛП е била на по-ниско ниво през февруари 2023 година, когато е достигала равнище от 1,82 на сто. Пикът в покачването на ОЛП през последните години беше 3,80 процента, достигнат в края на 2023 г. и е повторен през март 2024 г. Основният лихвен процент у нас дълги години беше на нулево ниво, но в края на септември 2022 г. започна поредица от повишения. ОЛП тогава не беше повишаван от 2016 г. Основният лихвен процент в България се прилага предимно при изчисляването на годишната лихва по задължения към бюджета.
Източник: БТА (01.06.2025)

Aдминистрацията в България расте Докладът за състоянието на администрацията през 2024 г. показва, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Спрямо предходната година увеличението е с близо 2500 бройки, като нарастването е и в централната, и в териториалната администрация. Спрямо населението администрацията вече приближава 2.3 хиляди чиновници на 100 хиляди души – и това въпреки дългогодишните усилия за нейното оптимизиране и заместването ? с електронни услуги. За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% – при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст. За 2024 г. около ? от структурите нямат поставени ежегодни цели, а при тези, които имат е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват. Няма съответствие между стратегически цели на държавната политика и ежегодните цели на администрациите. Под половината всички новоназначени служители, малко над 1/3 от назначените за първи път ръководители и всеки осми от висшите държавни служители са преминали обучение. Броят на обучените за дигитални умения пък е двойно по-нисък от този през предходните години. Преобладават много високите оценки за изпълнението на длъжността на служителите. Това поставя съмнения за девалвация на оценките, ниска управленска компетентност на ръководителите и субективизъм. Консултативните съвети продължават да се роят. През 2024 г. са създадени 4 нови, с което към края на годината съществуват общо 82 консултативни съвета. Липсата не просто на видим процес на намаляване на числеността на администрацията, а напротив – увеличението ?, както и качеството на нейната работа е особено притеснително, предвид фактът, че това е основен приоритет на повечето правителства през последното десетилетие.
Източник: economic.bg (03.06.2025)

Присъединяването към ОИСР ще отключи потенциала на българската икономиката Растежът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) ще се забави от 3,3 процента през 2024 г. до 2,9 процента тази и следващата година (въз основа на допускането, че митническите ставки към средата на май ще се запазят). Това сочи новата икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Забавянето е съсредоточено в САЩ, Канада, Мексико и Китай, като се очаква другите икономики да претърпят по-леки низходящи корекции. Предвижда се растежът до края на 2025 г. да бъде незадоволителен и глобалният БВП да се увеличи само с 2,6 процента през годината до четвъртото тримесечие, в САЩ - само с 1,1 процента. Оценките са, че инфлацията в ОИСР ще бъде малко по-висока до края на 2026 г. от прогнозираното в края на миналата година. Очаква се инфлацията сред страните членки на организацията да достигне 4,2 процента през 2025 г. (спрямо с 3,7 процента в декемврийските прогнози) и 3,2 процента през 2026 г. (в сравнение с предишната оценка от 2,9 процента). За България се очаква БВП да се увеличи с 2,6 процента през 2025 г. и с 2,3 процента през 2026 г., движен от растежа на потреблението на домакинствата, който е подкрепен от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с фондовете на ЕС. Износът ще нараства бавно, отразявайки по-слабия растеж в други икономики на ЕС. Инфлацията се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Има риск устойчивият растеж на заплатите да възпрепятства забавянето на инфлацията, предупреждава ОИСР.
Източник: БТА (04.06.2025)

Производството на електроенергия през първите 5 месеца на 2025 г. расте с 11.81 % Производството на електроенергия в България от първи януари до първи юни или за първите 5 месеца от настоящата 2025 година се увеличава с 11.81 % на годишна база и достига до обем от 17 792 165 MWh (преди седмица или за отчетния период до 25.05 – плюс 12.27 %). Година по-рано производството на електроенергия е било от порядъка на 15 912 367 MWh. Потреблението на ток за посочения период от тази година спрямо миналата се повишава със 7.82 % и възлиза на 16 889 410 MWh (седмица по-рано – плюс 7.85 %). За сравнение, през първите пет месеца на миналата година потреблението на електрическа енергия е било в обем от 15 664 401 MWh. Сериозен скок с 264.06 % бележи салдото (износ-внос) на електроенергия като от 1 януари до 1 юни достига до обем от 902 755 MWh (преди седмица – плюс 276.22 %). Според данните на Електроенергийния системен оператор, за времето от 1 януари до 1 юни миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е било от порядъка на 247 966 MWh. Увеличава се и участието на базовите централи. Ако през посочения период от пет месеца на миналата 2024 година то е било в обем от 11 845 987 MWh, то през настоящата 2025 г. нараства до 13 643 365 MWh. Това представлява ръст от 15.17 % (седмица по-рано – плюс 15.13 %). Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период от пет месеца нараства на годишна база с 15.67 % до обем от 1 425 135 MWh (седмица по-рано – плюс 18.24 %). Година по-рано, дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 1 232 057 MWh. Положителните данни през отчетния период от настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 28.18 %), въпреки спада на вятърните мощности (минус 14.38 %) и биомасата (минус 8.93 %). Продължава да се свива участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) като за първите пет месеца от 2025 г. спадът достига до (минус) 24.41 % или до обем от 1 199 044 MWh (преди седмица – минус 23.95 % ). За сравнение, през миналата година участието на ВЕЦ в енергийния баланс на страната през посочения период е било в обем от 1 586 150 MWh.
Източник: 3e-news (04.06.2025)

България е готова за еврото от 1 януари 2026 г. Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха зелена светлина по пътя на България към членство в еврозоната. Според публикувания Доклад за конвергенцията на ЕЦБ от 2024 г. насам България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната. България изпълнява референтните стойности по всички ключови макроикономически критерии, установени от ЕЦБ. Страната участва във Валутния механизъм ERM II и Банковия съюз от 2020 г., като напредъкът ? продължи въпреки сложната икономическа среда. За да се гарантира устойчива конвергенция, се подчертава необходимостта от политики, ориентирани към макроикономическа стабилност, както и провеждането на структурни реформи. През април 2025 г. средната годишна инфлация в България, измерена по Хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), е 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година, не трябва да е повече от 1,5-процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати - Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%), Италия (1,4%). През 2024 г. бюджетният дефицит възлиза на 3,0% от БВП, точно на границата на допустимото по Маастрихт. Дългът на България е 24,1% от БВП на страната — значително под референтната стойност от 60%, като стойността остава трайно ниска вече две десетилетия. В периода от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. левът участва стабилно в ERM II, без да се отклонява от фиксирания курс от 1,95583 лв. за 1 евро. Почти всички ангажименти, поети с присъединяването към механизма, са изпълнени, въпреки че се отбелязва нужда от допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Средната дългосрочна лихва в България за периода май 2024 – април 2025 г. е 3,9%, под референтната граница от 5,1%, с което се покрива и този критерий за конвергенция. ЕК препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на България в еврозоната от началото на следващата година. Публикуваният доклад е изготвен по искане на българската страна. Следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде представен през 2026 г.
Източник: Дарик радио (05.06.2025)

През април цените на производителите в еврозоната са спаднали с 2,2%, в ЕС с 2,1% Цените на производител в еврозоната, както и в целия ЕС се понижиха по-силно от очакваното през месец април спрямо месец март, като цените на производител в България отбелязаха най-силен спад в рамките на съюза. Това показват данните на европейската официална статистика Евростат. В България производствените цени се понижиха през април с цели 4,9% спрямо март, когато отбелязаха спад с едва 0,5%. В същото време в България ръстът на производствените цени на годишна база остава най-солиден в ЕС. В България те скочиха със 17% спрямо година по-рано след повишение с 22% през март, като това е най-солидният растеж на цените на производител в рамките на целия Европейския съюз. Цените на производител в еврозоната се понижиха през април с 2,2% спрямо март, когато се свиха с 1,7%, докато очакванията бяха за понижение с 1,8 на сто. Това е най-рязкото месечно понижение на цените от април 2023 г. В рамките на целия ЕС производствените цени се понижиха с 2,1% спрямо предходния месец, когато се понижиха с 1,6 на сто. През април след България по спад на цените са Франция (спад с 4,3%) и Ирландия (спад с 4%). Повишение на цените е отчетно в Кипър (с 0,3%), Малта и Словения (с по 0,2%), както и в Латвия и Люксембург (с по 0,1%). Спрямо година по-рано растежът на производствените цени в ЕС се забави през април до 0,6% от 2,1% през март, а в еврозоната - до 0,7% от 1,9% месец по-рано. Това е най-сериозното нарастване на цените на производител в еврозоната от март 2023 г. насам. Най-солиден спад на цените на производител на годишна база беше отчетен в Литва (спад с 3,4%), Португалия (с 2,4%) и Чехия (с 1,4%).
Източник: actualno.com (06.06.2025)

С близо 30% намалява производството на въглища у нас през 2024 г. Значително намаление се наблюдава в производството на кафяви и лигнитни въглища в България – с 28,5%, които съставляват 96,4% от общото производство на твърдите горива. Това показват предварителните данни за 2024 г., които Националният статистически институт. С 21,7% намаляват и доставките на твърди горива през миналата година, отчита статистиката. За една година вложените в рафинериите суровини за производство на нефтопродукти се увеличават с 6,3%, като основен дял в тях има суровият нефт – 91,6%. С 6,4% е ръстът при производството на нефтопродукти. В НСИ регистрират увеличение с 4,9% на доставките на нефтопродукти през 2024 г. Производството на природен газ намалява с 15,7% спрямо 2023 година, а доставките в страната се увеличават със 7,4%. В НСИ констатират, че при брутното производство на електрическа енергия също се наблюдава намаление на годишна база – с 5,5%. Преобладаващ дял в него и през миналата година продължава да има производството на електрическа енергия от ядрена енергия и въглища – 64,6%, въпреки че бързо се увеличава делът на електрическата енергия, произведена от централи, които използват слънчева енергия – 13,3%. Същевременно доставките на електрическа енергия повишават нивото си от 2023 г. с 1,6%. В сравнение с 2023 г., през миналата година се наблюдава увеличение на брутното производство при топлинната енергия с 1,9% и на доставките – с 1,8%.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2025)

Икономиката ни четвърта по ръст сред страните от ЕС Икономиката на България се нарежда на четвърто място по ръст сред останалите държави от ЕС. През първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни се увеличава с 0,6% спрямо предходното тримесечие и с 3,1% спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Средно за държавите от ЕС ръстът на икономиката спрямо предходното тримесечие е с 0,6%, колкото е и в България. По-добре от нас по този показател се представят пет държави: Ирландия (увеличение на БВП с 9,7%), Малта (+2,1%), Кипър (+1,3%), Чехия (+0,8%) и Полша (+0,7%). По отношение на ръста на икономиката на годишна база по-добре от нас се представят само три държави: Ирландия (+21,1%), Дания (3,6%) и Полша (+3,7). Ние делим четвъртото място с Хърватия, където ръстът на икономиката е като при нас. През първото тримесечие на годината произведеният БВП в България възлиза на 45,6 млрд. лв. На човек от населението се падат по 7093 лв. от БВП, или по 3626 евро. Делът на аграрния сектор в икономиката е 1,3% и остава без промяна спрямо същия период на миналата година. Индустриалният сектор намалява дела си в икономиката до 26,3%, а делът на услугите нараства до 72,4%. Растежът на икономиката на годишна база се определя от увеличението при следните икономически дейности: “Строителство” - със 7,6%, “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” - с 4,7%, “Финансови и застрахователни дейности” - с 4,6%, “Търговия, ремонт на автомобили; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” - с 3,9%, “Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване” - с 3,7%, “Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности” - с 2,2%, “Култура, спорт и развлечения; недиференцирани дейности на домакинствата по производство на стоки и услуги за собствено потребление” - с 1,3%. Спад е регистриран при “Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” - с 3,1%. Влияние за регистрирания икономически ръст имат инвестициите с увеличение от 9% и крайното потребление с увеличение от 7,2%. Намаление има има при износа на стоки и услуги - с 3,2%, докато вносът нараства с 4,6%.
Източник: Труд (09.06.2025)

КЕВР предлага повишение на цените на тока и парното от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране обяви предложенията си за повишение на цените за крайните битови потребители в периода 01.07.2025 г. - 30.06.2026 г. с 4,62% на общите цени на електрическата енергия. За цените на топлинната енергия за битови клиенти, за периода 1.07.2025 г. – 30.06.2026 г. Комисията предлага среднопретеглено изменение от 4,50 %. За отделните топлофикационни дружества предлаганото от КЕВР изменение от 1 юли т.г. е както следва : - за "Топлофикация София" EАД – изменение на действащата цена с 5,43%, при поискано от дружеството увеличение от 23,82%; - за "ЕВН България Топлофикация" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,18%, при поискано от дружеството увеличение от 10,98%; - за "Топлофикация Плевен" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,00%, при поискано от дружеството увеличение от 21,58%; - за "Топлофикация Бургас" ЕАД- изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 36,39%; - за "Веолия Енерджи Варна" ЕАД - изменение на действащата цена с 1,00%, при поискано от дружеството намаление от 2,56%; - за "Топлофикация Враца" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,90%, при поискано от дружеството увеличение от 66,28%; - за "Топлофикация ВТ" АД - изменение на действащата цена с 5,00%, при поискано от дружеството увеличение от 92,38%; - за "Топлофикация Разград" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,37%, при поискано от дружеството увеличение от 17,50%; - за "Юлико-Евротрейд" ЕООД - изменение на действащата цена с 3,00 %, при поискано от дружеството увеличение от 15,64%; - за "Топлофикация Русе" АД - изменение на действащата цена с 5,03%, при поискано от дружеството увеличение от 31,35%; - за "Топлофикация Перник" ЕАД - изменение на действащата цена с 4,99%, при поискано от дружеството увеличение от 24,31%; - за "Топлофикация Сливен" ЕАД - изменение на действащата цена с 5,11%, при поискано от дружеството увеличение от 48,46%;
Източник: 3e-news (09.06.2025)

Средната изкупна цена на кравето мляко към 21 май в България е 0.99 лв./л, което означава намаление с 1% на месечна база, докато на годишна има 8.8% ръст. Цената на суровото мляко в страната за април е на едно от последните места в Европейския съюз. След нас са само производителите от Румъния, Португалия и Словакия. Към края на май цената на дребно на литър мляко е над три пъти повече - 3.26 лв./л като при нея няма промяна през месеца, а на годишна база увеличението е 1.9%. През миналата година в България са произведени 770 520 хил. литра мляко, от които 687 584 хил. литра е краве, 48 125 овче, 19 367 козе и 15 444 биволско. Само година по-рано общото производство на мляко е било 791 757 хил. литра, а през 2022 г. - 843 027 хил. литра. При производството на млечни продукти има ръст при пресните и заквасените млека и маслото, докато спад бележи изработката на сирена, както и на имитиращи продукти. Вносът на обезмасленото мляко на прах има над 5% спад. На годишна база намалява също така вносът на концентрирано мляко, пресните пакетирани млека, както и на сметаната за директна консумация. Германия е основния вносител на сирена и извара в България през миналата година, следвана от Полша и Нидерландия. Общо за страните от Европейския съюз българският износ е спаднал с почти 50%, като експортът за Гърция е почти замрял, тъй като намалението е 99.2%. В това направление са изнесени едва 6 тона сирена, за сравнение година по-рано за първите два месеца, които се отчитат, износът е 803 тона. В негативната класация следват съседите от Румъния със спад от 56.5% и Испания с 42.2%. Намалява износът на български сирена към САЩ и Великобритания, които са най-големите пазари за традиционните български млечни продукти.
Източник: Money.bg (10.06.2025)

Баланс на територията на Република България по вид територии - 2024 г. Към 31 декември 2024 г. територията на Република България, изчислена от Националния статистически институт (НСИ) на базата на цифрови модели на кадастралната карта на страната, е 110 996,76 кв. километра. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти най-голяма площ заемат земеделските територии - 54,5 на сто, и горските територии - 33,3 на сто от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5279,4 кв. км, или 4,8 на сто от територията на страната. Гъстотата на населението към 31 декември 2024 г. средно за страната е 580 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1 214,7 души на кв. километър, като намалява с 6,2 души на кв. километър спрямо 2023 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица) - 5 022 души на кв. км, Благоевград (1 999,2) и Пловдив (1 830,9), а най-малка - в областите Видин (534,9), Добрич (565,5) и Търговище (613,6). Гъстотата на населението към 31 декември 2023 г. средно за страната е била 581 души на кв. километър, показва справка в НСИ. В урбанизираните територии тя е била 1220,9 души на кв. километър и е намаляла с 25,4 души на кв. километър спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии е била отчетена в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка в областите Видин, Добрич и Търговище.
Източник: БТА (10.06.2025)

Промишленото производство в България започва да расте през април след шест месеца спад Промишленото производство в България през април се повишава с 0,8% спрямо март след като шест поредни месеца отбелязваше понижение, става ясно от предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо април миналата година промишленото производство отчита намаление с 10,4% на календарно изгладения индекс. Това е пети пореден месец на понижение на индекса на годишна база. На годишна база спад на промишленото производство се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18,7%, в преработващата промишленост – със 7% и в добивната промишленост – с 3,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо април миналата година се регистрира при производството на основни метали – с 38,6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 24,1%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия – с 49,8%, както и при производството на електрически съоръжения – с 20,3%.
Източник: econ.bg (11.06.2025)

Пенсионната система е неустойчива в дългосрочен план, предупреди Фискалният съвет Пенсионната система на България е неустойчива в дългосрочен план заради последните увеличения на пенсиите без реформи, обяви Фискалният съвет, който разгледа отчета за изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за миналата година. Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%). "Политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи", обясняват от Фискалния съвет. Експертите забелязват и продължаващата негативна тенденция - дефицитът в бюджета на ДОО да расте с всяка изминала година, информира БНТ. През 2024 г. достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Отчетените разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП), като само Фонд "Пенсии" заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП. Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. - 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%. При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%. В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.
Източник: Труд (11.06.2025)

Дългът на подсектор "Централно управление" към края на април е близо 48,2 млрд. лева Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април е над 48,169 млрд. лева, като бележи увеличение с 391,8 млн. лв. спрямо края на март 2025 г., съобщи Министерството на финансите. Увеличението се дължи основно на поетия през април нов дълг на вътрешния пазар на ДЦК. Вътрешните задължения са за 12,517 млрд. лева, а външните – 35,652 млрд. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 22,1% и бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от март. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,7%, а на външния дълг – 16,3%. В структурата на дълга на подсектора за април вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 26% и 74%. В структурата на дълга по инструменти към 30 април основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 63%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 25,5% и заемите – 11,4%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,4%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,6%), дългът в щатски долари е с дял от 5,4%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 51%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 38,1%, от 1 до 5 г. – 10,7% и до 1 г. – 0,2%. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април достига до 47,832 млрд. лева или 21,9% от БВП.
Източник: econ.bg (12.06.2025)

Стойността на износа се свива, а вносът расте между януари и април През периода януари - април 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност над 26,498 млрд. лв., което е с 4,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият износ на стоки възлиза на над 6,583 млрд. лв. и намалява с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2025 г. общо в страната са внесени стоки на стойност над 33,108 млрд. лв., или с 4,8 на сто повече спрямо същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият внос на стоки намалява с 1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на повече от 8,460 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е на стойност над 6,610 млрд. лева. През периода януари - април 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,7 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 9,541 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Украйна и Китай, които формират 53,4 на сто от износа за трети страни. През април износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,375 млрд. лева, отчита НСИ. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - април 2025 г. нараства с 13,8 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност близо 14,417 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През април 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 6,8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на почти 3,667 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е в размер на близо 4,876 млрд. лева.
Източник: 3e-news (12.06.2025)

Кредитирането за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна базa Кредитите за частния сектор забавя нарастването си през март до 14,8 процента на годишна база, при 15,3 процента месец по-рано, се отбелязва в месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите (МФ). Намалението на ръста на кредитирането се дължи изцяло на по-ниския темп на растеж на кредитите за нефинансовите предприятия, който се забавя до 9,9 процента през март спрямо 11,9 процента в края на февруари. Овърдрафтът и редовните кредити за фирми отчетоха по-бавно увеличение, а лошите и преструктурирани кредити засилиха спада си, като всичко това допринесе за по-слабия ръст на корпоративните кредити. Кредитите за частния сектор през първото тримесечие се увеличават също с 14,8 процента. Кредитите за домакинствата запазиха годишния си темп на растеж през март на ниво от 20,7 процента. Потребителските кредити се забавиха минимално - от 11,8 процента през предходния месец до 11,7 процента, което беше компенсирано от минималното ускорение на жилищните кредити от 29 процента на 29,1 процента. Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски кредити и по кредити за нефинансови предеприятия се повишиха през март - с 24 и 7 базисни точки до съответно 8,90 процета и 4,38 процента. Средният процент по жилищни кредити спадна с 1 базисни точки до 2,48 процента, достигайки до нов исторически минимум, се отбелязва в анализа. Среднопретеглената възвръщаемост по срочни депозити на нефинансови предприятия и домакинствата се понижи с 4 базисни точки до 1,77 процента, след като средният лихвен процент по депозити на фирми се понижи и компенсира лекото увеличение на средния процент по депозитите на домакинствата.
Източник: БТА (16.06.2025)

НСИ: През май годишната инфлация у нас се ускори до 3,7% Годишната инфлация в България през май се ускори до 3,7% от 3,5% през април, докато месечната инфлация остана непроменена (0,0%), показват данните на Националния статистически институт. Средногодишната инфлация за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 - май 2024 г. е 2,8%, докато от началото на годината (май 2025 г. спрямо декември 2024 г.) инфлацията се повишава с 1,9 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), за последните три години (май 2025 г. спрямо май 2022 г.) е 16,8%, а за последните пет години (май 2025 г. спрямо април 2020 г.) е 38,4%. Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през май 2025 г. се повишава с 0,1% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се ускорява леко до 2,9% от 2,8% през предходния месец. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. Средногодишната хармонизирана инфлация, която е важен критерий за влизане в еврозоната, за периода юни 2024 - май 2025 г. спрямо периода юни 2023 г. - май 2024 г. е 2,7%. Индексът на цените за малката потребителска кошница пък остана без промяна спрямо април и се увеличи с 4,1% от началото на 2025 г.
Източник: econ.bg (17.06.2025)

Българите зад граница са превели 420 милиона евро за три месеца Над 420 млн. евро са изпратили българите, работещи в чужбина, на своите роднини и близки през първото тримесечие на годината. Сумата е с 66 млн. евро повече от същия период на миналата година. Най-мното средства изпращат у нас сънародниците ни от САЩ, по данни на БНБ. През първото тримесечие парите, получени от българи в САЩ, са в размер от 77.6 млн. евро. Следват Германия с изпратени 76 млн. евро и Великобритания със 74.2 млн. евро. Българите в Испания са изпратили на свои роднини и близки 40.6 млн. евро в периода януари-март. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година, показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро. Сумата е с 10.9 млн. евро (1%) по-малко от януари – март 2024 г. Основно чуждите капитали в страната ни тази година влизат под формата на реинвестиране на печалбата на дъщерните им дружества у нас - 894 млн. евро, което е с 395 млн. евро повече от преди година. В дялов капитал са инвестирани 170 млн. евро.
Източник: Сега (17.06.2025)

През април дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро През април 2025 г. дефицитът по текущата сметка достига 724,9 млн. евро, търговският дефицит нараства до 824,8 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции намаляват със 114,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е отрицателен и в размер на 622,2 млн. евро при дефицит за 363,8 млн. евро точно преди година. За периода януари - април 2025 г. балансът по текущата сметка е отрицателен и в размер на 2,2223 млрд. лева при дефицит за 771,8 млн. евро точно преди година. Търговското салдо на България през април 2025 г. остава отрицателно и е в размер на 824,8 млн. евро, при дефицит за 460,9 млн. евро през същия месец на 2024 г., като износът на стоки намалява с 340,3 млн. евро (спад с 9,1%) до 3,3798 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът се увеличава с 23,7 млн. евро (с 0,6%) до 4,2046 млрд. евро. За първите четири месеца на 2025 г. търговският дефицит достига 2,9214 млрд. евро при отрицателен баланс за 1,5079 млрд. евро през същия период на 2024 г., като износът намалява с 541,9 млн. евро (спад с 3,9%) до 13,4226 млрд. евро, а вносът нараства с 871,7 млн. евро (повишение с 5,6%) до 16,344 млрд. евро.
Източник: Труд (18.06.2025)

България е на 57-о място от 69 страни в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. България се изкачи с едно стъпало в Световната класация по конкурентоспособност за 2025 г. и зае 57-о място от 69 страни, сочат данните на Международният институт за управленско развитие (MID). За сравнение, спрямо 2020 г. България е загубила цели 9 места, а спрямо 2009 г. - 19. Това я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна. Редица фактори, сред които войната в Украйна, търговската война между САЩ и Китай и завръщането на протекционистки търговски политики, засилват несигурността на световните пазари. Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности, индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност. Годишната класация на Международният институт за управленско развитие оценява страните по четири стълба. Това са икономическа ефективност, правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от най-ниските нива на безработица в ЕС. Като силни страни на България са откроени достъпната работна сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги. Институтът очаква България да превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото си присъединяване към еврозоната през януари 2026 г. Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Въпреки известния цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите. Проучването на Международният институт за управленско развитие също така подчертава растящото разминаване между възприятие и реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак. Бизнес ръководителите продължават да оценяват "квалифицираната работна сила" като основен актив на България, въпреки, че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се емиграция. Класацията подчертава нуждата от координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите.
Източник: News.bg (18.06.2025)

В страната практикуват 30 149 лекари Практикуващите лекари в България са 30 149, сочат данни на Националния статистически институт. Лекарите по дентална медицина са 7 784, професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти - 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки. Мъжете в професията са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%), сочат още данните на НСИ към 31 декември 2024 г. Най-голям брой са лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%, според НСИ. В страната работят най-голям брой общопрактикуващи лекари - 3 750, или 12.4% от всички в България. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%. Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Най-много са медицинските специалисти в областите, в които има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8). Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-малко подобни специалисти работят в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението). В края на 2024 г. у нас е имало 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година, броят им остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%, според НСИ. Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Регистрирано е увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници. Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 72 с 4 412 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла; за рехабилитация - 35 с 5 460 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла. Осигуреността с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението. Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла. В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.
Източник: Дарик радио (18.06.2025)

Министерството на финансите взе още 300 млн. лв. заем на вътрешния пазар Нови 300 млн. лева заеми от вътрешния пазар изтегли правителството, с което поетият през тази година държавен дълг достигна 10.1 млрд. лв. Проведен е аукцион за продажба на 7-годишни лихвоносни съкровищни облигации с падеж 29.01.2032 г. за 300 млн. лв., като постигнатата среднопретеглена годишна лихва е 3.06%. Тя е по-ниска от постигнатата лихва при предишни аукциони на 7-годишни ДЦК, например през април бяха пласирани също 300 млн. лв. при доходност 3.47%. Общо досега от началото на годината от вътрешния пазар заедно с последната емисия правителството е изтеглило 2,1 млрд. лева заеми. Отделно от това през април Министерството на финансите емитира 4 млрд. евро външен дълг в два транша. В Закона за държавния бюджет за 2025 г. е предвидено правителството да изтегли тази година рекорден нов дълг от 18.9 млрд. лв. - сума, значително по-висока от необходимите 12 млрд. лв. за покриване на гласувания 3% дефицит и падежи стар дълг.
Източник: Сега (19.06.2025)

България се изравнява с Естония по благосъстояние на домакинствата Благосъстоянието на домакинствата в България продължава да се увеличава, като за 10 години расте с 20 пр. пункта и достига до 74% от средното за ЕС ниво. Това е един от най-бързите темпове на растеж в ЕС след Румъния. Показателят, който се следи, е за фактическото индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), който измерва и публикува Евростат. Преди година България се изравни с Унгария, а сега я задминава и се изравнява с Естония. Данните за 2024 г. показват, че българските домакинства са достигнали 74% от средното ниво за ЕС. Това ги поставя на предпоследно място в ЕС преди Унгария (72% от средното за ЕС) заедно с Естония (74%). Данните на Евростат показват още, че през миналата година девет държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението над средното за ЕС. Най-високите нива са регистрирани в Люксембург (41% над средното за ЕС), Нидерландия (20%) и Германия (18%). Междувременно 18 държави от ЕС са регистрирали годишен доход на глава от населението под средното за ЕС, като най-ниските нива са регистрирани в Унгария (28% под средното за ЕС), България и Естония (26%). Част от тези данни са прогнозни и най-вероятно ще претърпят лека корекция. Например за 2023 г. Първоначално Евростат беше изчислила, че AIC на България е 73% от средното за ЕС, но сега са коригирани на 70%. Основният измерител на икономическата активност обаче остава БВП на глава от населението. По този показател България остава последна в ЕС с 66% от средното за ЕС, като пред нас са Гърция (70%) и Латвия (71%). В другия край на диапазона са Люксембург (242% от средния за ЕС), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Трите обаче са по-особени случаи на страни, които дълги години чрез данъчни облекчения и вратички привличаха много чужди компании да регистрират дружества и да декларират обороти именно там.
Източник: Капитал (19.06.2025)

България е с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е основният измерител на икономическата активност в дадена държава. Обикновено се смята, че колкото по-виско е този показател, толкова по-богати са хората и страната като цяло, както и че стандартът на живот в дадената страна е по-висок. По този изключително важен показател, при страните от ЕС има значителни разлики, показват публикуваните данни от Националния статистически институт (НСИ). Ако условно се приеме, че за целия ЕС средният БВП на човек от населението е 100 единици, то се оказва, че 10 от 27-те държави имат БВП на човек над средното през 2024 година. Най-висок БВП на човек имат Люксембург (242% от средното за ЕС-27), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Следват ги Германия (118%), Австрия (112%) и Белгия (112%). Същевременно, най-нисък БВП на човек е в България (66% от средното ниво за ЕС-27), Гърция (70%) и Латвия (71%). Това означава, че България фактически е най-бедната в Европейския съюз, като БВП у нас е с внушителните 34% по-нисък от средния за ЕС. А спрямо държавата в ЕС с най-висок БВП на човек от населението, Люксембург, показателят за България е около едва една трета.
Източник: Money.bg (20.06.2025)

Една четвърт от държавите в ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове. Това се отбелязва в анализ на Фискалния съвет по темата кои членове на ЕС налагат данъци върху свръхпечалбата на банките и как функционират тези данъци, съобщават от Съвета. "Рисковият данък" на Швеция (0,06 процента от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг, се посочва в анализа. С цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа, въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи - Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана - Чехия, Латвия и Литва, се отбелязва още в анализа. Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им, пише в анализа. Според Фискалния съвет България би могла да се възползва от опита на другите държави членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.
Източник: БТА (20.06.2025)

Евростат с данни за пенсионерите, които продължават да работят България е на дъното в ЕС по дял на работещите пенсионери на непълно работно време. Според данни на Евростат за 2023 г., едва 9,2% от пенсионерите у нас продължават да работят на непълен работен ден. За сравнение, в Хърватия този дял е рекордните 89,4%, следвана от Швеция (79,2%) и Белгия (78%). Литва и Латвия също изпреварват България с дялове съответно от 19% и 23,2%. Общо в Европейския съюз, през 2023 г. 10,2% от хората на възраст 50–74 години с пенсионен статус са били наетите по трудов договор. Повече от половината от тях (57%) са били на непълно работно време.
Източник: Марица (21.06.2025)

Разходите за заплати скачат с 13% през първото тримесечие на 2025 г. През първото тримесечие на 2025 г. разходите за възнаграждение за един отработен час в България се увеличават с 13% спрямо същия период година по-рано, показват предварителни данни на Националния статистически институт. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от повишение с 20,3% за сектор "Строителство" до увеличение с едва 0,3% за сектор "Добивна промишленост". Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 12,4%, като в индустрията увеличението е с 14,1%, а в сферата на услугите - с 11,8 на сто. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори "Строителство" - с 19,7%, "Операции с недвижими имоти" - с 19,2%, и "Култура, спорт и развлечения" - със 17,9%.
Източник: БНР (23.06.2025)

Финансовата независимост на общините падна под 25% Въпреки че разходите на общините растат с над 2 милиарда лева само за една година, делът на собствените им приходи постоянно намалява, като през 2024 г. за първи път падат под 25% от общия им бюджет, сочат актуалните данни на Министерство на финансите. Това от своя страна задълбочава зависимостта им от държавния бюджет и за пореден път подчертават спешната нужда от фискална децентрализация. Разходите на общинските бюджети в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101% Разходите са се увеличили и в относително изражение, като те нарастват от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това обаче представлява спад в относително изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г. През последните 10 години, и особено след пандемията виждаме сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г. В България предимно туристическите и минните общини се характеризират с относително висока финансова автономност, което означава по-висок дял на собствените приходи в местния бюджет – Челопеч (78%), Приморско (59%), Несебър (69%), Созопол (56%) са такива примери. Ниският (и намаляващ) дял на финансовата независимост на общините има някои ключови последици: Висока зависимост от държавния бюджет, която обвързва финансовото им състояние пряко с политическите решения и приоритетите на централната власт, които не съвпадат непременно с местните; Ограничена автономия и липса на способност за провеждане на истински локални политики, които да отговарят на местните приоритети и потребности; Фокусиране на усилията върху средствата от европейските фондове, в това число и за осигуряване на фундаментални социални услуги в някои общини; Липса на възможност за капиталови инвестиции отвъд субсидията от държавния бюджет или оперативните програми; Ограничена способност за подобряване на местната среда за правене на бизнес и привличане на частни инвестиции отвъд националните мерки.
Източник: economic.bg (24.06.2025)

Десетократно скача таксата за придобиване на българско гражданство Таксите за българско гражданство, събирани от Министерството на правосъдието, нарастват няколко пъти, обяви министърът на правосъдието Георги Георгиев. Българското гражданство е част от националната ни идентичност и суверенитет и затова таксите следва да бъдат адекватни на административните услуги, които се извършват. Най-популярната такса - за придобиване на българско гражданство, чиито родители са българи, скача от 30 на 300 лв., т.е. 10 пъти. Според Георгиев средно държавната такса за придобиване на българско гражданство е 25 пъти по-евтина от тази в други държави от ЕС - например в Белгия, където е 150 евро и Словакия - 700 евро. Таксите не са индексирани от близо 18 години. В министерството годишно се получават средно по 23 000 молби за гражданство.
Източник: Сега (25.06.2025)

Кредитите на неправителствения сектор са 108.59 млрд. лв. и се увеличават с 14.3% В края на месец май кредитите за неправителствения сектор в България са 108.59 млрд. лв. (50.8% от БВП) при 107.34 млрд. лв. към април тази година (50.2% от БВП). Тези суми се увеличават на годишна база с 14.3% (при 13.9% годишно повишение през април тази година), съобщава БНБ. За сравнение, депозитите в неправителствения сектор са 143.07 млрд. лв. (66.9% от БВП**), като годишното им увеличение е 10.2 процента. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 138.8 млн. лв. (в т. ч. 7.5 млн. лв. през май 2025 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 9.3% на годишна база през месец май (при 8.7% годишно повишение през април) и в края на месеца достигат 49.83 млрд. лв. (23.3% от БВП). Домакинствата и НТООД са изтеглили заеми за 50.05 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на май. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20.7% (при 20.5% годишно повишение през април). В края на месец май жилищните кредити са 28.22 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.7 на сто. Годишното увеличение през април беше с 26.3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19.92 млрд. лв. и се увеличават с 14% спрямо май миналата година (при 14.1% годишно повишение през април). На годишна база другите кредити (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 26% (при 26.1% годишно повишение през април), като достигат 527.1 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 18.3% на годишна база през май (при 17% годишно повишение през април) и в края на петия месец са 559.2 млн. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8.71 млрд. лв. (4.1% от БВП) в края на май. В сравнение с май 2024 г. те се увеличават с 10.5% (9.3% годишно повишение през април 2025 година).
Източник: econ.bg (26.06.2025)

Застрахователи вече управляват 11,7 млрд. лв. С малко над 1 милиард лева за една година са се увеличили парите, които управляват застрахователните компании, работещи в България, става ясно от отчетите им за периода до края на март, обявени от БНБ. Общата сума на активите, които управляват, вече достига 11,7 млрд. Животозастрахователните дружества управляват 3,1 млрд. лв., след като са добавили към активите си нови 323 млн. лв. за една година. За същото време общото застраховане се е увеличило с 694 млн. лв. и вече се грижи за 8,33 млрд. лв. Компаниите влагат този ресурс основно в акции и облигации, тъй като те са с добра доходност и сравнително нисък риск. Така 5,5 млрд. лева са вложени в различни портфейли от ценни книжа. Почти половината от активите на застрахователите са в евро, или по-точно 43,9% от тях. Българските застрахователи разделят инвестиционните си портфейли на две – вложения у нас за 4,1 млрд. лв. и 6,3 млрд. лв. в държави от ЕС. От 1 януари 2026 г. застрахователните компании ще преизчислят всички активи, премии и обезщетения в новата валута. Тази операция сама по себе си няма да доведе до повишаване на цените на застрахователните услуги, категорични са от Асоциацията на застрахователите.
Източник: 24 часа (26.06.2025)

4,8 млрд. лв. ще са на разположение за саниране на жилищни сгради 4,8 милиарда лева ще са на разположение за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради у нас за следващите пет години. Новата петгодишна програма за саниране на жилищните сгради у нас се очаква да бъде отворена в края на годината, а финансовият ресурс ще е двойно по-голям от разполагаемия за предишната програма. 2,3 млрд. лева е финансовият ресурс от европейските програми за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради за следващите пет години, а средствата, отделени от Българската банка за развитие за сходни цели, са 2,5 милиарда лева. Старата програма, стартирала през 2015 г., не постига очакваните резултати. Данните сочат, че за 10 години са били обновени едва 4% от блоковете. Далечната цел е до 2050-а до постигнем енергийно обновяване на близо 60% от многофамилните жилищни сгради. Кандидатите за саниране, останали в резервния списък при отминалата процедура с изцяло безвъзмездна подкрепа, ще могат отново да подадат документи по новата програм. През 2023-а с пари по Плана за възстановяване и устойчивост бяха одобрени 756 жилищни блока. Тогава в резервния списък останаха 2178 сгради, за които предписаните мерки за саниране възлизат на 2,673 милиарда лева.
Източник: econ.bg (27.06.2025)

С над 1 млрд. лева са се увеличили разходите за пенсии спрямо миналата година Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 931,94 лв. или със 102,22 лв. (12,3%) по-висок спрямо година по-рано, съобщи Националния осигурителен институт (НОИ). Броят на пенсионерите за май 2025 г. е 2 055 861, което е увеличение с 13 471 (0,7%) в сравнение със същия месец май през 2024 г. Общата сума на отчетените приходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване към май 2025 г. възлиза на 5 957,0 млн. лв., което представлява 39,2% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 742,9 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 г. Общо отчетените разходи за първите пет месеца на годината възлизат на 10 817,7 млн. лв., което е 39,5% от планираното на 2025 г. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение с 1 155,8 млн. лв.
Източник: actualno.com (27.06.2025)

Средният лихвен процент по потребителските кредити в лева се увеличава през май до 9,05 процента Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0,14 процентни пункта до 9,05 процента през май, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0,12 процентни пункта до 9,42 процента, съобщават от БНБ. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент намалява с 0,02 процентни пункта до 2,43 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити остава на ниво от 2,77 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове (включват се и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) се повишава с 0,19 процентни пункта до 3,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се увеличава с 0,21 процентни пункта до 3,92 процента. През май средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,12 процентни пункта до 13,73 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0,08 процентни пункта до 21,32 процента. При кредитирането за бизнеса данните показват, че през май средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,08 процентни пункта до 4,11 процента, а по тези над 1 млн. евро - с 0,15 процентни пункта до 4,57 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се понижава с 0,27 процентни пункта до 4,13 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се повишава с 0,67 процентни пункта до 4,75 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0,01 процентни пункта до 3,38 процента, а по овърдрафта в евро - с 0,15 процентни пункта до 3,84 процента. При депозитите на домакинствата данните показват, че през май средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0,06 процентни пункта до 0,91 процента, а по тези в евро - с 0,29 процентни пункта до 1,13 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове нараства с 0,01 процентни пункта до 0,21 процента, а по тези в евро остава на нивото си от предходния месец 0,16 процента. През май в сравнение с април средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,10 процентни пункта до 1,51 процента, а по тези в евро спада с 0,21 процентни пункта до 1,66 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове намалява с 0,01 процентни пункта до 0,05 процента, а по тези в евро се запазва на ниво от 0,12 процента.
Източник: Стандарт (30.06.2025)

178 вестника излизали у нас през 2024 г. 178 вестника с годишен тираж 95 623 хиляди броя са издадени у нас през 2024 г., според данни на Националния статистически институт и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Хартиените медийни издания са с две по-малко, в сравнение с 2023 г., сочат още изчисленията на НСИ. Най-много са вестниците, излизащи един път седмично - 74, като изданията от София са 77, или 43.3% от всички печатани у нас. През 2024 г. са издадени 434 списания, като в сравнение с 2023 г. те се увеличават с 1.4%. На чужди езици са 68 от тях, а най-многобройни са на английски - 59 заглавия с тираж 133 хил., следвани от 3 издания на румънски и 1 на руски език. Издадени са и 134 периодични сборника с тираж 29 хил., като в сравнение с предходната година броят им остава непроменен, а тиражът се увеличава с 15.5%. През 2024 г. са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 и 1 252 брошури с тираж 1 009 001 броя, сочат данни на НСИ. С уникалния идентификационен код ISBN (Международен стандартен номер на книгата) са регистрирани 8 883 книги и 1 252 брошури, или 99.9% от всички издания. В сравнение с предходната година, броят на издадените книги и брошури намалява с 218, или с 2.1%. Издадените книги по жанрове: Научна литература - 2 256 заглавия с тираж 364 хиляди; Художествена литература за възрастни - 3 024 заглавия с тираж 1 464 хиляди; Популярна литература - 1 800 заглавия с тираж 875 хиляди; Учебна литература - 1 379 заглавия с тираж 2 362 хиляди; Литература за деца и юноши - 1 331 заглавия с тираж 1 100 хил., от които 828 заглавия детска художествена литература с тираж 648 хиляди; Други - 353 заглавия с тираж 142 хиляди. Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (включително на български език), са 7 545, или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1 927 хил., като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%), следват преведените от френски - 10.2%, руски - 6.9%, и немски език - 6.1%. Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) - 6 913, следвана от областите Пловдив (892) и Варна (451).
Източник: Дарик радио (30.06.2025)

Един на всеки пет българи е с прекъснати здравноосигурителни права По данни на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), към 1 май 2025 г. здравноосигурените лица в България с прекъснати права са близо 1,2 млн. души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за здравната каса - намалени приходи от осигурителни вноски. България е на първо място в ЕС по т. нар. катастрофални здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. Средно около 50% от средствата за здравеопазване се доплащат пряко от гражданите. Ако някой не е здравноосигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус - това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ за социално слаби. Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца. За близо 60% от неосигурените основната причина да са без здравни права е, че са безработни. Над 1/4 от неосигурените са с начално, по-ниско или основно образование. Значителен брой са български граждани, които живеят или са работили в чужбина.
Източник: econ.bg (01.07.2025)

Лек спад на производствените цени през май, но значителен годишен ръст Общият индекс на цените на производител в България през май 2025 г. е със 7.1% над нивото от май 2024 година. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 22.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.4%, както и в преработващата промишленост - със 7.6%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за май 2025 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 3.6% през май 2025 г. спрямо април 2025 година. Намаление на цените се отчита при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5.3%, както и в преработващата промишленост - с 2.8%, а в добивната промишленост е регистрирано повишение - с 2.7%. По-ниски цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на електрически съоръжения - с 11.8%, производството на хранителни продукти - с 6.5%, производството на тютюневи изделия - с 5.3%. Повишение на цените е регистрирано при производството на напитки - с 0.9%, и при производството на облекло - с 0.8%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства със 7.9% в сравнение с май 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 21.5%, в добивната промишленост - с 20.2%, както и в преработващата промишленост - със 7.8%. През май 2025 г. по-високи цени в преработващата промишленост спрямо май 2024 г. са регистрирани при: производството на хранителни продукти - с 22.8%, производството на напитки - с 18.3%, производството на основни метали - с 13.4%. По-ниски цени са отчетени при обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - с 13.5%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 8.5%. Индексът на цените на производител на международния пазар през май 2025 г. се увеличава с 0.2% спрямо предходния месец и с 6.1% спрямо май 2024 година.
Източник: News.bg (01.07.2025)

МФ публикува отчет за изпълнението на бюджета към май Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за първите пет месеца на годината. Приходите, помощите и даренията нарастват с 11,5% спрямо същия период на миналата година и достигат 34,9 млрд. лева. Неданъчните приходи нарастват с приблизително същия темп и достигат малко над 5,1 млрд. лева. А бюджетният дефицит е близо 2,61 млрд. лева, което е само 1,2% от прогнозирания БВП. За същия период на миналата година Консолидираната фискална програма е отчела излишък от 146,9 млн. лева, а сега - дефицит. Имаме влошаване на годишното салдо с над 2,75 млрд. лева. В сравнение с миналата година приходите растат с 11,5-12,0% на годишна база. Но това е далеч под заложения в КФП ръст от над 20% годишно. В момента лазходите нарастват по-бързо от приходите. "Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2025 г. възлизат на 34 125,0 млн. лв., което е 35,3% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за първите пет месеца на 2024 г. бяха в размер на 28 109,4 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на май 2025 г. нарастват с 4 815,6 млн. лв. (16,4%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други. Нелихвените разходи са в размер на 32 606,6 млн. лв., което представлява 35,2% от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) с 4 357,5 млн. лв. (15,4%) спрямо отчетените към май 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 30 059,0 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 2 523,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 24,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 704,3 млн. лв. (43,4% от планираните за годината и ръст от 219,2 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г.). Дори да намалим дефицита с въпросните 1,2 млрд. лева, бюджетното салдо като резултат ще бъде много по-лошо от това, което сме имали година по-рано. В края на май дефицитът в държавния бюджет е близо 3,28 млрд. лева, или близо 50% от разрешените по закон над 7,13 млрд. лева. Година по-рано той е бил 2,04 млрд. лева, или около 25,4% от разрешените по закон над 8,03 млрд. лева. И ако ситуацията във фиска рязко не се подобри още следващата година, то след време - със или без евро - страната ще фалира. Затова политическият обществен приоритет трябва да бъде не в каква валута ще се разплащаме, а фискалната стабилност на държавата. Ако последната рухне, няма да има значение какви банкноти държим в джобовете си (образно казано) - тяхната покупателна способност ще се е свила.
Източник: Money.bg (02.07.2025)

Дългът на подсектор „Централно управление“ в края на месец май расте до 54.22 млрд. лв. Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на месец май възлиза на 54.22 млрд. лева, като бележи увеличение с 6.05 млрд. лв. спрямо края на април 2025 г., което основно се дължи на постъпленията от емитираните държавни облигации на международните капиталови пазари. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 43.38 млрд. лева. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на месец май достига до 53.78 млрд. лева или 24.6% от БВП на страната. Вътрешните задължения са в размер на 10.85 млрд. лева, а външните – 42.92 млрд. лева. Държавногарантираният дълг през месец май възлиза на 1.71 млрд. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.8 процента.
Източник: Банкеръ (02.07.2025)

Безработицата в България и еврозоната се повишава В България отчетената през месец май безработица е 3,5 на сто – това е повишение спрямо предходния месец април 2025 г., когато тя бе на ниво от 3,3 на сто. Все пак тя остава по-ниска спрямо май миналата година, когато е била 4 на сто. Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. Без работа в страната ни през май са били общо 106 000 души. Безработните в България са с 3000 повече от предходния месец април, когато са били 102 хиляди души и със 17 000 по-малко спрямо май 2024 г., когато са били 123 000 души. Безработицата се е повишила леко и в еврозоната през май до 6,3 на сто спрямо 6,2 на сто през април. На годишна база се отчита леко намаление (6,4 на сто през май 2024 г.). Равнището на безработицата в ЕС е 5,9 на сто през май 2025 г., стабилно в сравнение с април 2025 г. и на по-ниско ниво спрямо отчетните 6 процента през май 2024 г. По оценки на Евростат 13,052 милиона души в ЕС, от които 10,830 милиона в еврозоната, са били безработни през май 2025 г. В сравнение с април 2025 г. безработицата се е увеличила с 48 хиляди в ЕС и с 54 хиляди в еврозоната. В сравнение с май 2024 г. безработицата е намаляла с 23 000 и в ЕС и със 168 000 и в еврозоната.
Източник: actualno.com (03.07.2025)

Застаряваща България: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“ Експресен анализ "Застаряваща България: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“ показва прогнозния темп на увеличаване на населението над 65-годишна възраст в страната ни, необходимостта от мерки за стимулиране на раждаемостта, за оставане на лекарите и медицинските сестри в България, за политики, отговарящи на потребностите в близките 20 години. Анализът е направен от Health Technology Assessment (HTA) Ltd - консултантска компания, участваща в оценката на здравните технологии, фармако-икономически анализи, консултации и анализи в областта на здравната политика. България е изправена пред демографско застаряване, изразяващо се в увеличаване на средната възраст от 40,4 г. през 2001 г. до 45,3 г. в края на 2024 г., като в градските райони тя е 44,5 години, а в селските е 47,6 г. Населението над 65-годишна възраст достига 1,53 млн. души (23,5%) през 2021 г., което е с 12,6% повече от 2011 г. Групата в трудоспособна възраст (15 - 64 г.) намалява до 4,07 млн. души (62,4%) през 2021 г., което е с 19,1% по-малко от 2011 г., а кохортата от 0–14 г. спада до 918 000 души (14,1%). Прогнозите сочат, че общият брой на населението ще намалее от 6,44 млн. през 2024 г. до 5,64 млн. през 2040 г. и 5,39 млн. през 2050 г. Очаква се делът на населението над 65 години да нарасне до 28,9% (1,63 млн.) през 2040 г. и до 32,8% (1,77 млн.) през 2050 г. Кохортата в трудоспособна възраст (20-64 г.) ще намалее от 4,06 млн. души (63,0%) през 2022 г. до 3,41 млн. души (60,5%) през 2040 г. и 3,02 млн. души (55,9%) през 2050 г. Демографската структура на България сочи към засилване на натиска върху системите за пенсионно осигуряване, здравеопазване и социално подпомагане, освен ако това не бъде компенсирано от по-висока раждаемост, устойчива имиграция или промени в политиката. Тенденциите са към трайно намаляване на общото население, ниска раждаемост, нарастваща смъртност сред по-възрастните кохорти и продължаваща нетна емиграция. Загубата на около 650 000 души в трудоспособна възраст между 2022 г. и 2040 г. ще ограничи растежа на съвкупното производство. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) може да продължи да се увеличава, но всеки процентен пункт от растежа ще изисква по-голямо увеличение на производителността, отколкото в миналото.Работодателите ще изпитват недостиг на кадри в ключови сектори, освен ако не се повиши участието на по-възрастни или не се улесни имиграцията, а по-малкото работоспособно население ще повиши заплатите, но с риск за конкурентоспособността. Дългосрочните икономически перспективи на България са изправени пред предизвикателства заради намаляващото население в трудоспособна възраст. Общият растеж на БВП вероятно ще се забави под 2% до края на десетилетието и без структурни реформи или политически интервенции доходите на глава от населението може да се изравнят или да намалеят през 2030 г. Управлението на фискалния натиск, произтичащ от нарастващия дял на пенсионерите и намаляващия брой на работната сила, ще бъде от решаващо значение за поддържане на икономическата стабилност и за избягване на по-рязко забавяне. С намаляването на работната база и увеличаването на броя на пенсионерите държавните приходи ще бъдат свити, докато разходите за пенсии, здравеопазване и социални грижи ще нарастват. Необходими политически решения включват стимулиране на по-висока раждаемост, осигуряване на по-голямо участие на жените и по-възрастните работници на пазара на труда и насърчаване на селективната имиграция, демографските тенденции ще продължат да натоварват икономиката и социалната структура на България. Мерки, които да стимулират раждаемостта, да привличат и задържат мигранти в трудоспособна възраст и да се адаптират пенсионните и здравните системи към застаряващата нация, посочват анализаторите.
Източник: БТА (03.07.2025)

ЕK одобри изменения план за възстановяване и устойчивост на България Европейската комисия даде положителна оценка на изменения план за възстановяване и устойчивост на България. Той включва специална глава за REPowerEU за постигане на целите за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г. В момента ПВУ е на стойност 6,17 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. Промените в първоначалния план на страната ни се основават на необходимостта да се вземат предвид обективни обстоятелства, които оказват въздействие върху изпълнението на някои планирани първоначално мерки. Сред тях са повишените разходи за изпълнение поради високата инфлация, смущенията във веригата на доставки, промененото търсене на пазара и по-ефективните начини за прилагане на мерките. Измененият план акцентира върху екологичния преход, като 49,9 % от общия размер на отпуснатите средства и 99,5 % от разпределените средства за REPowerEU са заделени за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Реформите и инвестициите, включени в главата за REPowerEU, допринасят значително за екологичното измерение на плана. Тези мерки имат за цел справяне с енергийната бедност, защита на уязвимите потребители, подкрепа за либерализирането на пазара на електроенергия, насърчаване на внедряването, съхранението и използването на енергия от възобновяеми източници и подобряване на балансиращия пазар. Посочва се, че българският план запазва амбицията си в областта на цифровите технологии, като заделя 20,6 % от общия размер на отпуснатите средства в подкрепа на цифровия преход на страната. Той съдържа мерки, насочени към увеличаване обхвата на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, повишаване на цифровите умения, както и цифровизиране на публичната администрация и предприятията. Планът запазва и социалното си измерение с мерки, насочени към модернизиране на образованието, подобряване на предоставянето на дългосрочни грижи и достъпа до здравеопазване. Измененията предвиждат значително опростяване на изискванията към изпълнението на етапите и целите, включени в реформите и инвестициите, отпадане на междинни цели и обединяване на етапи. Броят на етапите и целите е редуциран от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет. От НПВУ отпадат инвестиции или части от тях, които не могат да бъдат реализирани в срока на допустимост на разходите, като на тяхно място са предложени нови, в областта на енергийната ефективност и транспортната свързаност и е увеличен обхвата на някои от съществуващите такива. Съветът на ЕС разполага с четири седмици, за да одобри оценката на Комисията. Досега България е получила 1,37 милиарда евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост като част от първото си плащане. Комисията ще одобри последващи плащания въз основа на напредъка в изпълнението на инвестициите и реформите, очертани в изменения ПВУ.
Източник: News.bg (03.07.2025)

България е сред страните в ЕС с най-силен ръст на строителството през 2024 г. България е сред страните със силен ръст на строителството в ЕС през 2024 г., въпреки че инвестициите в сектора на европейско ниво са намалели и се очаква да спаднат отново през 2025 г., съобщава онлайн изданието Construction Europe. Това показват данни на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), която обединява строителните камари в целия съюз. Инвестициите в строителството в ЕС са намалели с 2% през 2024 г., което се дължи на рязък спад в жилищното строителство. Очаква се инвестициите в целия ЕС да намалеят отново през 2025 г. макар и с по-умерен темп. Жилищното строителство в Европа се сблъсква със затруднения през последните няколко години на фона на по-високите лихви, ограничения достъп до кредити и постепенното оттегляне на стимулите от държавите. Ремонтните дейности също са забавили темпа си. През 2024 г. дейността в сектора на жилищното строителство в ЕС е намаляла със 7,7%, сочи докладът. Нов спад от 3,9% се очаква за 2025 г. Понижението е било особено рязко в страни като Италия, Дания и Швеция, въпреки че някои пазари в Южна Европа като Испания и Гърция са се оказали по-устойчиви, се посочва в доклада. От друга страна, гражданското и инженерно строителство е било основният двигател на растежа. Дейността в този подсектор се е увеличила с 5,9% през 2024 г., подкрепена от публичните инвестиции и зелените инфраструктурни проекти. Очаква се тя да нарасне отново с 5,4% през 2025 г. Няколко страни са отбелязали силен растеж през миналата година, включително Италия (21%), Литва (19,9%) и България (13%). Други като Португалия (3,3%) и Швеция (4,4%) са отчели по-скромен растеж. Но няколко страни са отбелязали спад като Финландия (-3%), Естония (-3,3%) и Нидерландия (-1,2%), често поради забавяне на инвестициите или по-затегнати икономически условия. Нежилищното строителство е останало без промяна през 2024 г. с ръст от 0,1%. Очаква се то да остане стабилно през 2025 г., въпреки че цифрата прикрива разлики между страните членки. По-силен ръст е отбелязан в Италия (6,5%), Испания (5,5%), България (14,6%) и Швеция (5,4%). Други страни са отчели спадове, като Дания (-10,7%), Финландия (-3%) и Германия (-1,9%). В строителния сектор са били заети над 12 млн. души през 2024 г., което представлява 6,4% от общата заетост в 27-те страни членки на ЕС. Същевременно секторът съставлява 7,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на съюза.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2025)

64% ръст на разрешенията за внос на работници за година Усилията за облекчаване на визовите режими и за по-ускорено издаване на разрешения за работа в България на хора от трети страни дават резултат. През 2024 г. тези разрешения са се увеличили с 64,3%, това е най-големият ръст изобщо, показват данни на НСИ. През цялата 2024 г. 7064 граждани на страни извън Евросъюза са получили разрешителни за пребиваване с мотив “работа”, като почти всички са за срок от 12 и повече месеца - 6936. Само 53 са разрешителните за работа между 3 и 5 месеца, а 75 са за срок между 6 и 11 месеца. Към 31 декември миналата година хората от трети страни, които са имали действащи разрешителни за работа в България, са били общо 72 275 - с 5,1% повече спрямо предходната година и с 25,67% в сравнение с преди две години.
Източник: 24 часа (07.07.2025)

14 нови ритейл парка се изграждат в момента у нас Сегментът на ритейл парковете продължава да се развива като един от най-активните на пазара на търговски имоти в България. С нарастващото потребителско търсене на удобство и лесен достъп в близост до дома или работното място, те се утвърждават като предпочитан формат както за бързоразвиващите се вериги за масови стоки, така и за по-големите магазини, свикнали да оперират самостоятелно в big box формат. Това се вижда от последния доклад на Colliers - Retail Parks in Bulgaria | Q1 2025. Ритейл парковете в България могат да се групират в 3 основни категории според брутната отдаваема площ (GLA): Големи търговски паркове: GLA над 15 000 кв.м, обикновено разположени в периферията на градовете и с няколко ключови наематели. Традиционни търговски паркове: GLA между 5 000 – 14 999 кв.м, с наематели, които обикновено са магазини за хранителни и други стоки за ежедневна употреба от домакинствата и такива, предоставящи допълнителни услуги. Удобни (convenience) търговски паркове: GLA до 4 999 кв.м, разположени в по-малки населени места или жилищни квартали, предлагащи компактни търговски формати. Индексът на доверието в търговията на дребно (Retail Confidence Index) в България през последната година стабилно надвишава средното за ЕС27, което показва по-силна увереност сред местните търговци. Te остават оптимистично настроени относно бизнес активността и потребителското търсене. Към края на първото тримесечие на 2025 г., общата площ на търговските паркове в България надхвърля 600 000 кв.м, разпределени в 70 проекта. От тях, класифицираните в категория Традиционни, съставляват близо половината от този обем. Собственици са основно местни инвеститори, като и международни компании започват да навлизат с мащабни нови проекти. През 2024 и началото на 2025 са открити 8 ритейл парка. В момента се изграждат 14, които ще добавят около 180 000 кв.м, като 60% от този обем е в Големи ритейл паркове. Допълнителни 25 проекта са в ранна фаза на планиране. Инвестиционният интерес е насочен както към градове с население над 100 000 души, така и към по-малки населени места под 30 000.
Източник: economy.bg (07.07.2025)

Търговията "на дребно" с хранителни стоки у нас през май е колкото миналогодишната Търговията "на дребно" в България с нехранителни стоки расте през май, обаче тази с хранителни стоки - която е свързана пряко с ежедневието и доходите на населението - е точно колкото е била за същия месец на миналата година, т.е. има застой. Това показват актуалните предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През май 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г., ръст на оборота е регистриран при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" - с 12.3%, както и при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 8.8%. В сектора "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия", търговският оборот "на дребно" си стои на нивото от май 2024 година. В групата "Търговия на дребно с нехранителни стоки (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали)" нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като по-значително е при: "Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита" и "Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия" - с по 17%, "Търговия на дребно с разнообразни стоки" - с 15.6%, както и "Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника" - с 13.3%.
Източник: Money.bg (08.07.2025)

Близо 20 млн. лв. са платените местни данъци и такси през Портала на електронното управление за първото полугодие на 2025 г Близо 20 млн. лева са платените през Системата за електронно плащане на Министерството на електронното управление задължения за местни данъци и такси за първото полугодие на 2025 г., съобщиха от Министерството на електронното управление. За сравнение, за цялата 2024 г. за местни данъци и такси са събрани малко над 14 млн. лв. през Централния ВПОС терминал, а през 2023 година събраната сума е била 10 млн. лв. За първите шест месеца на тази година най-много са платените данъци и такси към Столичната община, Пловдив, Варна и Бургас. Те формират близо 70% от общия обем данъци, като само от Столичната община събираемостта е в размер на близо 48% от събраната за посочения период сума. С приетите промени за онлайн заплащане на местни данъци и такси през Портала на електронното управление на МЕУ, гражданите и бизнеса могат да извършват плащания към 260 общини в страната. Предоставена е и възможност за извличане на справка за налични задължения и тяхното заплащане, както и за стари такива. Така например, през първото полугодие на 2025 г. са платени 113 315 стари задължения за годините 2011 – 2024 г., на стойност 3 165 813 лв. За сравнение през цялата 2024 г. са платени 106 140 стари задължения на стойност 2 469 753 лв. за периода 2011 – 2023 г.
Източник: 24 часа (08.07.2025)

България официално получи „зелена светлина“ за членство в еврозоната. От 1 януари 2026 г. еврото ще замени лева. Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев-евро на 1,95583 лева за 1 евро. Това съответства на текущия централен курс на лева във валутния механизъм, се уточнява в съобщението. От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото). Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции, както и „Български пощи“ ЕАД (в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция) обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва 1 месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Източник: Дарик радио (09.07.2025)

Средната цена на нивите у нас миналата година расте до близо 1700 лв. на декар Нивите в България са поскъпнали средно с 5,9% до 1697 лв. на декар през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). При ливадите, мерите и пасищата обаче се наблюдава спад в цената до средно 367 лв. за един декар, или намаление с 4,9% спрямо 2023 година. Средната цена на арендата на един декар ниви през миналата година достига 60 лв., което е с 3,2% по-малко спрямо 2023 г. На годишна база е отчетено понижение в средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. В Северозападен и Югозападен район средната цена не се променя. През 2024 година е налице повишение спрямо предходната година в цената на сделките с ниви във всички статистически райони, с изключение на Южен централен район, където е отчетено намаление от 0,6%. Най-висока остава цената в Североизточния район, където е районът с най-скъпата земеделска земя у нас – 2511 лв. на декар, като се наблюдава увеличение от 1% спрямо година по-рано. В Северозападния район цената на сделките с ниви нараства до 1664 лв. на декар (увеличение с 1,5%), в Северен централен район - 1998 лв. на декар (с 13,3%), в Югоизточен район - 1341 лв. на декар (с 12,8%), а в Югозападен район - 876 лв. на декар (увеличение с 27,7%). Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи понижение спрямо 2023 година в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. Най-голямо намаление е регистрирано в Североизточен район – с 9,3% спрямо 2023 година. Независимо от намалението и през 2024 г. най-висока средна цена за наем/аренда на един декар ниви остава в Североизточния район – 78 лева на декар. Цената, платена за наем/аренда за един декар ниви в Северозападен и Югозападен район, не се променя.
Източник: Инвестор.БГ (09.07.2025)

Сделките с имоти в София през второто тримесечие са на най-високото си ниво от 2008 г. Броят на сделките с имоти в София през второто тримесечие на тази година са на най-високото си ниво за този период от 2008 г. , показват данните на Агенцията по вписванията. В столицата са вписани 10 647 сделки, което е ръст от 10,4% спрямо същия период на миналата година. Броят на сделките преминава 10 хиляди през второто тримесечие за първи път от 2008 г., когато са отчетени 10 980 сделки. Вписаните сделки в София нарастват и за полугодието с 13,3%, като от началото на годината до края на юни в столицата са изповядани общо 19 235 сделки. В цялата страна вписаните сделки през второто тримесечие нарастват с 3%, също толкова е и ръстът им за полугодието. От началото на годината в страната са изповядани общо 101 154 сделки. В Пловдив през второто тримесечие са изповядани 4136 сделки с имоти, или с 1,1% повече спрямо същия период на миналата година. От началото на годината вписаните сделки са 7618 и нарастват с 2,2 на сто. Във Варна сделките с имоти отбелязват годишен спад от 6,5% до 3695 през второто тримесечие. Сделките намаляват и за първото полугодие с 4,6 на сто до 6794, като прекъсват възходящата тенденция от миналата година. Бургас също отбелязва спад на сделките през второто тримесечие с 3,8% на годишна база до 2388. Но все пак отбелязват ръст за полугодието с 1,8 на сто. В зимните курорти изповяданите сделки с имоти в Разлог, където се вписват и сделките в Банско, намаляват с 3,1%. В Самоков, където се вписват сделките в Боровец, е отчетен ръст от 12,8%. В Смолян и Чепеларе, където се изповядват сделките в Пампорово, са регистрирани с едва по пет сделки повече спрямо второто тримесечие на миналата година.
Източник: actualno.com (10.07.2025)

Сухопътният товарен транспорт в България намалява през 2024 г. до най-ниското си ниво от 2019 г. През 2024 г. сухопътният товарен транспорт в България достига 26,969 млрд. тонкилометра, понижавайки се значително от достигнатите година по-рано 33,125 млрд. тонкилометра (спад с над 18 на сто) и отчитайки по този начин най-ниското си ниво от 2019 г. Това показват най-новите данни на Евротат. За ЕС данните показват леко нарастване до общ годишен обем от 1,869 трилиона тонкилометра, което е малко повече от 1,857 трилиона през 2023 г., което представлява незначително увеличение от 0,6 на сто на годишна база. През 2024 г. Полша продължава да бъде лидер в ЕС по отношение на сухопътния товарен транспорт, като регистрира общо 368 млрд. тонкилометра, което представлява почти 20 на сто от общия обем на ЕС. Тя е следвана от Германия с 281 млрд. тона (15 на сто), Испания с 272 млрд. тона (15 на сто), Франция със 174 млрд. тона (9 на сто) и Италия със 153 млрд. тона (8 на сто). На тези 5 държави се падат 67 на сто от общия автомобилен товарен транспорт в ЕС. Сред по-малките икономики забележителни обеми са регистрирани и в Чехия (70 млрд. тонкилометра), Румъния (67 млрд. тонкилометра), Литва (66 млрд. тонкилометра) и Нидерландия (63 млрд. тонкилометра). По отношение на групите продукти, превозвани през 2024 г., първите 10 остават същите като през 2023 г. Хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия продължават да доминират с 312 млрд. тонкилометра през 2024 г., следвани от групираните стоки (различни стоки, превозвани заедно) с 237 млрд. тонкилометра. Продуктите на селското, горското и рибното стопанство са на трето място с 208 млрд. тонкилометра, следвани от други неметални минерални продукти (137 млрд. тонкилометра), метални руди и други минни/кариерни продукти (132 млрд. тонкилометра) и химикали (116 млрд. тонкилометра).
Източник: БТА (10.07.2025)

Обявите за работа у нас през юни са намалели с 2 процента спрямо май Обявите за работа в България през юни са намалели с около 700 спрямо май - или с 2%, показват данните от месечен анализ на HR компанията JobTiger. Общият брой на предложенията е около 44 000. Това е и петият пореден месец със спад спрямо същия период на предходната година. На годишна база броят на обявите е с 5% по-малко – спад от близо 2500 позиции. Макар и цялостната тенденция да сочи намаление, някои сектори бележат ръст. Най-силен е той в „Производството“ - с 290 нови обяви, или 4% увеличение. Следват „Строителството“ (7% ръст), „Административни и обслужващи дейности“ (3%), „Логистика и транспорт“ (2%) и „Счетоводство, одит, финанси“ (4%). Най-сериозен спад има в „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1170 по-малко обяви (14% понижение спрямо май), като на годишна база секторът отчита 12% спад. Анализът сочи „охлаждане“ на активното търсене на кадри в този бранш - обичайно явление от март до юни. Спад се наблюдава и в „Търговия и продажби“ - 460 обяви по-малко (4%), както и в „Здравеопазване и фармация“, „Маркетинг и реклама“ и „Информационни технологии“ - с между 1% и 4% по-малко спрямо май.
Източник: Дума (11.07.2025)

Промишленото производство у нас намалява с 6,6 на сто на годишна база през май Индексът на промишленото производство у нас намалява с 6,6 на сто през месец май 2025 година спрямо същия месец на миналата година, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е шести пореден месец на годишно понижение на календарно изгладения индекс на промишленото производство. През последните 25 месеца индексът е отчел понижение на годишна база през общо 23 месеца от наблюдавания период. На годишна база през май спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,6 на сто, и в преработващата промишленост - с 2 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 8,4 на сто. В преработващата промишленост съществен спад спрямо май 2024 г. е регистриран при производството на основни метали - с 36,5 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25,4 на сто, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 23,9 на сто. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 47,4 на сто, както и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 24 на сто.
Източник: actualno.com (11.07.2025)

Търговският дефицит на България расте с над 60% за година към края на май Дефицитът на България в стокообмена през периода януари-май се увеличава на годишна база с 60,56%, възлизайки на над 7,691 млрд. лева. Само за май общото външнотърговско салдо е на минус с 1,081 млрд. лева, като дефицитът расте с 4,64% за година, показват предварителните данни на НСИ. От януари до май са изнесени български стоки на стойност 33,015 млрд. лв., което е с 4,7% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през май 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 6,517 млрд. лв. и намалява с 4,6% спрямо година по-рано. От януари до май в страната са внесени стоки на стойност 40,707 млрд. лв. (по цени CIF), или с 3,2% повече спрямо същия период на 2024 г. През май вносът намалява с 3,4% на годишна база и възлиза на 7,598 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите пет месеца на тази година са изнесени стоки за 21,128 млрд. лева, а износът е за повече от 23,211 млрд. лева при дефицит от 2,083 млрд. лева. Само за май НСИ отчита 4,170 млрд. лева износ и 4,519 млрд. лева внос и дефицит за повече от 348 млн. лева. От януари до май износът на български стоки за трети страни е на стойност 11,887 млрд. лева, като намалява с 4,5% в сравнение с година по-рано. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Украйна, които формират 52,5% от износа за трети страни. Само през май експортът нараства с 0,3% на годишна база и е в размер на 2,346 млрд. лева. Вносът на стоки в България от януари - май 2025 г. нараства за една година със 7,3% до 17,496 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През май импортът намалява с 15,6% на годишна база и е в размер на 3,079 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (29%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39,6%). Външнотърговското салдо за периода от януари до май е на минус с 5,608 млрд. лева. Само през май то салдо излиза на отрицателна територия със 732,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (11.07.2025)

БНБ прогнозира растеж на българската икономика до края на годината Българската народна банка (БНБ) преразгледа във възходяща посока прогнозите си за ръст на българската икономика и инфлацията през идните години, се посочва в Българската икономика ще нарасне през тази година с 2,9 на сто, а през следващата, 2026 година се очаква ръст от 2,7 на сто. Това представлява повишение спрямо преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта съответно за тази и следващата година. За сравнение, в предходната прогноза, актуална към 26 март, БНБ очакваше ръст на БВП от 2,8 на сто за 2025 година и 2,2 на сто за 2026 година. Централната банка обаче понижава очакванията си за ръст на БВП през 2027 година от 3,1 на сто до 2,7 на сто или ревизия в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.
Източник: 24 часа (14.07.2025)

Общият паричен ресурс в Сребърния фонд към края на юни е малко над 4,424 млрд. лв. Фондът за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система или както е по-известен - Сребърният фонд, разполага с 4,425 млрд. лева към края на юни, показват данни на Министерство на финансите. В сравнение с края на 2024 г. за шест месеца сумата се е увеличила с 255 млн. лв. Тя продължава да нараства все така едва-едва на фона на растящите разходи за пенсии. Като се има предвид, че месечно се изплащат малко над 2 млрд. лв. за пенсии, парите във фонда ще стигнат да подкрепят системата само за два месеца. Най-много средства тази година са постъпили през месец май. Тогава по сметка на фонда от държавния бюджет са преведени 126 млн. лв. приходи от концесии, дължими за 2024 г. От приватизация почти няма постъпления - едва 50 хил. лв., а от глоби и неустойки, свързани с следприватизационния контрол - 1 млн. лв. От години Сребърният фонд се пълни само от концесии. Останалите определени в закона източници трайно са пресъхнали - приватизационни сделки не се извършват от години, бюджетни излишъци също няма. Това е и основната причина този фонд, създаден преди 17 години да подкрепи изплащането на пенсиите при някакви финансови кризи, да набъбва едва-едва. В Сребърния фонд от няколко години постъпват всеки месец и средства от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд в НОИ. Тези средства временно се съхраняват в Сребърния фонд, а когато титулярът им получи право на пенсия, се прехвърлят в НОИ. През юни например са постъпили 15 млн. лв. от универсални пенсионни фондове, горе-долу толкова постъпват и през другите месеци. Средствата в Сребърния фонд се държат на депозит в БНБ, въпреки, че по закон е предвидено част в ниско рискови акции, облигации и държавни ценни книжа. Няколко години фондът не получаваше никаква доходност за депозита си в централната банка. БНБ дори налагаше отрицателни лихви, при което се налагаше Министерството на финансите да прави трансфери от държавния бюджет, за да не намаляват парите във фонда. От 2022 г. БНБ възстанови олихвяването, като през тази година за шест месеца в Сребърния фонд се влезли 46.12 млн. лв. от лихви.
Източник: Сега (15.07.2025)

БНБ: Очакваме лихвените проценти по новите срочни депозити да се запазят До края на 2025 г. БНБ очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити общо за неправителствения сектор да се запазят без съществена промяна, но в отделните сектори прогнозира разнопосочна динамика. В сектора на нефинансовите предприятия от БНБ прогнозират да продължи тенденцията към слабо понижение на лихвените проценти по нови срочни депозити. Същевременно в сектора на домакинствата очакванията са за известно повишение, като за това дават индикации предлаганите от някои от големите търговски банки по-високи лихвени проценти към края на второто тримесечие. Това би могло да се обвърже със стремежа за привличане на част от свободните парични наличности на домакинствата в банковата система. Прогнозира се лихвените проценти по новоотпуснати кредити за нефинансовите предприятия да продължат да се понижават до началото на 2026 г., след което плавно да се повишават в съответствие с пазарните очаквания за динамиката на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната. По отношение на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор допусканията са той да се ускори до 15.7% в края на 2025 г., главно в резултат на очакваното по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система в периода преди присъединяването на България към еврозоната с цел последващо превалутиране в евро. От БНБ очакват годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор да се забави до 6.3% в края на 2026 г., като забавянето ще се определя главно от високата база в края на 2025 г. и вероятно от частично изтегляне на внесени средства от банковата система в началото на 2026 година. В края на 2027 г. прогнозата на БНБ е депозитите да нараснат с 8%, като тяхната динамика ще отразява основно темпа на нарастване на заплатите в икономиката. Очаква се също така годишният растеж на кредита на неправителствения сектор да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през периода 2025–2027 година. За това ще допринасят растежът на частното потребление, продължаващото увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата и прогнозираното нарастване, макар и с по-ниски спрямо текущите темпове, на цените на жилищата.
Източник: Банкеръ (15.07.2025)

Инфлация за юни от 4,4% Буквално дни след като Европейският парламент гласува приемането на България в еврозоната, защото покрива и критериите за ценова стабилност, излязоха юнските данни за инфлацията. Годишната обаче изненадва с високите си стойности - 4,4% и е най-голямата от близо две години насам, показват данните на НСИ. За последно толкова висока годишна инфлация е била отбелязана през декември 2023 г. Месечната инфлация също не е малка - 0,4%, при положение, че през последните два месеца беше нулева или дори имаше дефлация на месечна база. Причините за юнските нива на цените се крият преди всичко в поскъпването на стоки и услуги, чието потребление е типично за лятото - развлеченията, културата, ресторантите, хотелите и др. Храните са поскъпнали с едва 0,1% през шестия месец от годината. На годишна база хранителните продукти са поскъпнали най-много - със 7,5% в сравнение с юни 2024-а, а цигарите и алкохолът - с 6,9%.
Източник: 24 часа (16.07.2025)

Българите изплащат дълговете си по-съвестно Българите плащат задълженията си все по-съвестно през първите 6 месеца на 2025 година. Плащаемостта за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 година. Това показват данните на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ в България. Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, заемайки 35% от общия обем дългове, сочат още данните. Небанковите финансови институции успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък. Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст. Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е 909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г. С 46% намалява възложеният дълг през 2024 година, сочат още данните на Асоциацията. Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лева, докато през 2023 година достига 308 млн. лева. Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране. Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева. Съществено е повишението на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едва 15 млн. лева през 2023 година, към края на 2024 г. тя вече е 122 млн. лева.
Източник: economic.bg (16.07.2025)

България излезе отново на дълговия пазар и пласира две емисии еврови облигации за общо 3.2 млрд. евро. Средствата може да отидат за укрепване на фискалния резерв или извънбюджетни разходи през увеличения на капитала на някои държавни дружества като БЕХ, ББР и др. По принцип заложеният бюджетен дефицит е около 6.4 млрд. лв., а падежите през годината - 3.7 млрд. лв., които вече са, общо взето, набавени с предходната външна емисия и 2.1 млрд. лв. от пласиране на ДЦК на вътрешния пазар. Същевременно обаче са предвидени и над 7 млрд. лв. за капитализиране на ББР, БЕХ и други държавни дружества в опит част от разходите да се извадят от бюджета в своеобразно креативно заобикаляне на ограниченията за до 3% дефицит спрямо БВП. Заложеният таван за поемането на нов дълг е 18.9 млрд. лв., а след пласирането на облигациите набраната сума вече е около 16.2 млрд. лв., така че до края на годината остава възможност още максимум 2.7 млрд. лв. Правителството и консултантите му Citi, ING, J.P. Morgan и UniCredit оферираха два транша с различна срочност. На инвеститорите бяха бъдат предложени десетгодишни книжа с падеж 18 юли 2035 г. с около 3.6% доходност. Поръчките са били за около 8.3 млрд. евро, а финално са пласирани облигации за 2 млрд. евро. През април емисията деветгодишни книжа беше пласирана при 3.681% доходност. Вторият транш са двадесетгодишни книжа пласирани при около 4.33% доходност. Одобрените поръчки са за 1.2 млрд. евро. През април по-дългосрочният дранш беше 13-годишни книжа, като постигнатото ниво беше 4.332% доходност.
Източник: Капитал (16.07.2025)

България е първа в Европа по брой болнични легла спрямо населението В България има най-много болнични легла на 100 000 души население. За сметка на това обаче сме на дъното по брой легла за дългосрочна грижа, показват последните данни на Евростат. През 2023 г. ЕС е разполагал с 511 болнични легла на 100 000 души, което е малък спад спрямо нивото от 2022 г. - 516 легла. От всички държави в ЕС в България са отчетени 864 легла на 100 000 души, което е най-високото съотношение спрямо размера на населението. Следвани сме от Германия (766 легла на 100 000 души), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651). В другия край - 7 държави от ЕС са имали по-малко от 300 болнични легла на 100 000 души, което е най-ниското съотношение: това са Швеция (187 легла), Нидерландия (231), Дания (233), Финландия (260), Испания (288), Ирландия (289) и Кипър (298). За сметка на това България е на предпоследно място по леглата за дългосрочни грижи в старчески домове и други заведения. В България са регистрирани само 26 легла за дългосрочна грижа през 2023 г., с което сме само преди Гърция - с едва 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души. Полша е с 222 легла за дългосрочна грижа. През 2023 г., сред 26-те държави, за които има налични данни, най-високите нива са регистрирани в Нидерландия (1400 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души), Швеция (1315) и Белгия (1250).
Източник: econ.bg (17.07.2025)

Проблемът с безводието се задълбочава България е в челните редици по загуба на вода в ЕС. По различни данни 20% от течовете причиняват 80% от загубите. България разчита на 16 млрд. куб. м пресни води от общо 99 млн. куб. м воден ресурс, от който 83.4 млрд. куб. м идва от река Дунав, чиито води не могат да бъдат пълноценно ползвани, защото не са подходящи за пиене. Учените припомнят, че допреди десетилетие делът на река Дунав във водните запаси на страната е бил 75 млрд. куб. м. По данни на "Зелено движение" към 13 юли 60 от 256 общини вече са на воден режим, или над 91 000 са без постоянен достъп до вода. Безводието не е в райони с по-малко дъждове. Данните показват тенденция за намаляване на водата в язовирите през последните четири години. Към 14 юли язовирите са пълни средно с 61% от полезния им обем. И ако в Югозападна България са на 80% пълни, в Родопите -75-85%, то в Североизточна България са пълни под 50% (Тича: 42%, Камчия: 43%). Най-сериозен воден дефицит има в Северозападна България, където едва 20-25% от язовирите са пълни. Решенията са в спиране на течовете, намиране на нови водоизточници и по-добро управление на сектора, които да заменят корупцията и неефективното разпределение на средства.
Източник: Капитал (17.07.2025)

Поне по 100 млн. евро влизат всеки месец от емигрантите ни По данни на Българска народна банка (БНБ) през изминалата година е поставен абсолютен рекорд с над 1,2 млн. евро преводи към България от българи работещи в чужбина. Най-много пари за харчене в родната икономика са били изпратени от работещите в Германия - малко над 310 милиона евро. Други около 250 милиона пък идват от гурбетчиите в САЩ. В топ 3 по изпратени суми у нас се нареждат и преводите на сънародниците от Испания - те възлизат на над 140 милиона евро. Само за година пък увеличението на изпратените средства към България е с близо 20 на сто (при нива от около 1 млрд. евро за 2023). Само за първото тримесечие емигрантите са пратили близо 420 млн. евро, което пък е с 66 млн. евро повече от същия период на предходната 2024-та. Лидери отново са САЩ и Германия, следвани от Великобритания. Парите, които българите зад граница пращат у нас, отиват предимно в потребление, което увеличава приходите от ДДС в държавната хазна. В същото време последните данни на БНБ за преките чужди инвестиции в страната - тези през първото тримесечие на година показват, че техният размер е 1.087 млрд. евро.
Източник: econ.bg (18.07.2025)

С 9.2% се увеличават новорегистрираните правни единици през вторите три месеца на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици (фирми) в България са 12 479. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност, са 1174 броя, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., общият брой на новорегистрираните фирми се увеличава с 9,2%, докато този на банкрутиралите - с 14,4%. Това означава, че на годишна база през април-юни по-бързо расте броят на фалиралите фирми, отколкото на новорегистрираните. Спрямо първото тримесечие на 2025 г., новорегистрираните фирми у нас през второто тримесечие се увеличават с 2,2%, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - със 7,6%. Така, на тримесечна база броят на фалитите също расте по-бързо от новите регистрации на фирми.От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2025 г. 90% са в сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" (11 232 броя), според данните на НСИ. При обявените в несъстоятелност, отново най-голям брой фирми са от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - внушителните 87%, или 1024 броя. На второ и трето място - макар и далеч назад след първия сектор - по брой нови и фалирали фирми през второто тримесечие, са секторите: "Финансови и застрахователни дейности; дейности с недвижими имоти; професионални, научни и технически дейности; административни и спомагателни дейности" (447 новорегистрирани фирми, 40 фалирали фирми) и "Промишленост" (211 новорегистрирани фирми, 42 фалирали). През второто тримесечие най-малко нови фирми, но и най-малко фалити  има в секторите: "Информация и комуникация" (54 новорегистрирани фирми, 9 фалирали фирми) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (51 новорегистрирани фирми, 6 фалирали).
Източник: Money.bg (18.07.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас нарастват с 47 на сто до близо 1,4 млрд. евро към края на май Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват с 46,9 на сто на годишна база до 1,393 млрд. евро за първите пет месеца на настоящата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, през същия период на миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната е бил положителен в размер на 948,7 млн. евро или с 445 млн. евро по-нисък спрямо настоящия резултат. Преките чуждестранни вложения в страната се равняват на 1,2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на България, спрямо 0,9 на сто от БВП през същия период на миналата година. Конкретно за месец май потокът на преките инвестиции у нас е положителен в размер на 331,3 млн. евро, спрямо положителен поток от 72,9 млн. евро през същия месец на миналата 2024 година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 8,7 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1,3 млн. евро за януари – май 2024 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 331,1 млн. евро за януари – май 2025 г. Той е по-голям със 157,4 млн. евро от този за януари – май 2024 г., който е положителен в размер на 173,7 млн. евро. По предварителни данни, статия "Реинвестиране на печалба" (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,351 млрд. евро, при положителна стойност от 916,5 млн. евро за януари – май 2024 г. Нетният поток по подстатия "Дългови инструменти" (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 288,6 млн. евро, при отрицателна стойност от 141,4 млн. евро за януари - май 2024 г. Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - май 2025 г. възлиза на 105,6 млн. евро (0,1 процента от БВП), при 448,3 млн. евро (0,4 процента от БВП) за същия период на предходната година. През май 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5,8 млн. евро, при положителна стойност от 69,5 млн. евро за май 2024 година.
Източник: БТА (18.07.2025)

Рекорден брой българи са си купили стаж за пенсия Рекорден брой българи са си купили стаж, за да успеят да се пенсионират през първите три месеца на тази година. Това показват най-новите данни на Националния осигурителен институт, съобщава от pariteni. Общо 420 души - рекорд за последните осем години - са си платили недостигащия стаж за пенсия, като това им е струвало близо 8,3 млн. лева. Средният недостигащ стаж е близо две години. За сравнение, за първото тримесечие на миналата година стаж за пенсия са купили 234 души, през 2023 г. - 337, а през 2022 г. - 270. Причината за това е, че от 1 април минималният осигурителен доход се повиши от 933 лв. на 1077 лв. Промяната беше направена с приемането на бюджета за 2025 г. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, на които не им достига стаж, могат да платят за всеки недостигащ месец вноска в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани. От 1 април 2025 г. за всеки месец недостигащ стаж хората дължат по 213,25 лв. Това означава, че за една година допълнителен трудов стаж трябва да внесат в държавната хазна общо 2558,95 лв., а за максималния срок от 5 години трябва да платят 12 794,76 лв. До тогава вноските за покупка на недостигащ стаж бяха върху минимален осигурителен доход от 933 лв. До последния ден на март покупката на един месец стаж струваше 184,73 лв. Ако не достига година стаж, трябваше да се платят 2216,81 лв., а цената за всичките 5 години, които по закон може да бъдат купени, е 11 084,04 лв. Съгласно действащото законодателство българските граждани имат право да закупят до пет години осигурителен стаж, ако не им достигат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното условие е лицето да е навършило съответната възраст за пенсиониране, но да не е събрало необходимия минимален осигурителен стаж.
Източник: News.bg (19.07.2025)

Рекорден брой българи си купиха стаж за пенсия Рекорден брой българи за последните 8 години побързаха да излязат в заслужен отдих през първите три месеца на годината, купувайки си недостигащия им стаж за пенсиониране. По данни на Националния осигурителен институт (НОИ), общо 420 човека са си платили недостигащия стаж за пенсия, като това им е струвало близо 8,3 млн. лева.. За сравнение: през първото тримесечие на миналата година стаж за пенсия са купили 234 човека, през 2023 г. – 337 човека, а през 2022 – 270 човека. Причината за това е, че от 1 април минималният осигурителен доход се повиши от 933 лв. на 1077 лв. Промяната беше направена с приемането на бюджета за 2025 г. Затова мнозина са побързали да се пенсионират в началото на годината, когато купуването на стаж излиза по-евтино. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, на които не им достига стаж, могат да платят за всеки недостигащ месец вноска в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани. От 1 април 2025 г. за всеки месец недостигащ стаж хората дължат по 213,25 лв. Това означава, че за една година допълнителен трудов стаж трябва да внесат в държавната хазна общо 2558,95 лв., а за максималния срок от 5 годни трябва да платят 12 794,76 лв. До тогава вноските за покупка на недостигащ стаж бяха върху минимален осигурителен доход от 933 лв. До последния ден на месец март, покупката на един месец стаж струваше 184,73 лв. Ако не ви достига година стаж, трябваше да платите 2216,81 лв., а цената за всичките 5 години, които по закон може да бъдат купени, е 11 084,04 лв. Съгласно действащото законодателство, българските граждани имат право да закупят до максимум 5 години осигурителен стаж, ако не им достигат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основното условие е лицето да е навършило съответната възраст за пенсиониране, но да не е събрало необходимия минимален осигурителен стаж.
Източник: Труд (21.07.2025)

Второ поред месечно понижение на производството в строителния сектор в България отчита Евростат Производството в строителния сектор в България през май намалява за втори пореден месец на месечна база, показват най-новите данни на Евростат. През април България отчита понижение с 0,7 на сто на месечна база, докато месец по-късно спадът е от 0,5 на сто. При годишно сравнение обаче България продължава да отчита повишение на индекса, като през май производството в строителния сектор е нараснало с 5,1 на сто в сравнение с май 2024 г. ЕС и еврозоната също регистрират понижения на месечна и повишения на годишна база. На месечна база е отчетен спад на производството в строителството с 1,7 на сто в еврозоната и с 1,3 на сто в ЕС, докато при годишно сравнение налице е увеличение с 2,9 на сто за еврозоната и с 2,7 на сто за в ЕС в сравнение с май 2024 г. Сред държавите членки, за които има налични данни, с най-големите месечни спадове на производството в строителството са Германия (-3,9 на сто), Белгия (-2,2 на сто) и Нидерландия (-1,8 на сто). Най-голямо увеличение пък се наблюдава в Словения (+5,4 на сто), Унгария (+2,5 на сто) и Чехия (+2,3 на сто). При годишното сравнение най-големият годишен ръст на производството в строителството е регистриран в Испания (+44,6 на сто), Чехия (+11,6 на сто), Унгария и Португалия (и двете +5,4 на сто), докато на обратния полюс са Полша (-4,8 на сто), Германия (-3,4 на сто) и Франция (-3,3 на сто).
Източник: БТА (21.07.2025)

В съотношение с Брутния вътрешен продукт (БВП), разходите на Държавното обществено осигуряване са увеличени от 10.9% на 12.1% Статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за периода 2015-2024 г. показват парадоксална тенденция: броят на пенсионерите намалява със 133 хиляди, докато разходите за пенсии нарастват от 8.4 милиарда лева на 21.6 милиарда лева. За същия десетгодишен период се удвояват изплащаните разходи за обезщетения за бременност и раждане, както и тези за гледане на дете до 2-годишна възраст. НОИ отчита покачване на средния осигурителен доход за страната от 726 лева на 1655 лева. Приходите от осигуровки също растат – от 4.8 милиарда лева до 12.8 милиарда лева. В същото време обаче трансферите от държавния бюджет, с които се покрива недостигът на средства за пенсии и обезщетения, са скочили от 5 милиарда лева до 11.5 милиарда лева. За 10-годишния период средната пенсия от 331 лева е почти утроена, достигайки почти 890 лева. Минималната пенсия за стаж и възраст нараства от 156 лева до 551 лева. В съотношение с Брутния вътрешен продукт (БВП), разходите на Държавното обществено осигуряване са увеличени от 10.9% на 12.1%. През 2015 г. на 100 осигурени са се падали 79 пенсионери, докато през миналата година съотношението е 100 към 72-ма, което показва подобрение в демографското съотношение между осигурени и пенсионери. Средният период на получаване на пенсия от трета категория труд за жените е бил 27 години и 1 месец и нараства до 27 години и 5 месеца. При мъжете обаче, средно пенсия е получавана 22 години и 6 месеца преди 10 години, като намалява до 20 години и 4 месеца през предходната 2024 г.
Източник: Blitz (21.07.2025)

В бранша на фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия работят между 5 и 7 хиляди души Между 5 и 7 хиляди души вече работят в български компании, които проектират, изграждат и управляват фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия. Само в единадесетте най-големи български дружества в сектора са работили над 3350 души. А по оценки на представители на сектора общо заетите са 5-7 хиляди. Общите приходи само на най-големите компаниите са почти 1.5 млрд. лева и растат с 23% на годишна база, а печалбата им е 182 млн. лв. и се увеличава с почти 70% за година.
Източник: Капитал (22.07.2025)

Продуктите от потребителската кошница са със 7 лв. по-скъпи отколкото преди година Със 7 лв. са поскъпнали 27-те основни хранителни продукта от потребителска кошница за една година, като те струват 101 лв. спрямо 94 лв. по това време през 2024 г. Това съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов, Най-сериозен за поскъпването е приносът на плодовете, чиито цени са се вдигнали с цели 4 лв. Ако се гледат само основните хранителни стоки ръстът на потребителската кошница е 3 лв. На годишна база има 23% поскъпване при брашното и 24% на яйцата и олиото.
Източник: actualno.com (22.07.2025)

Над 12 млн. прибрали партиите за 9-те месеца в този парламент Партиите и коалициите от 51-ото народно събрание са получили от държавата 12 221 347 лева от изборите миналата есен досега. За 9-те му месеца живот те заседаваха 97 пъти. Всяка от парламентарно представените сили има право на субсидия от бюджета в размер на 8 лева на получен глас на последните избори. Парите се дават на 4 транша през годината - на тримесечие. Отделно партиите събират средства от членски внос и от дарения. Държавна субсидия се полага и на партиите, които минат 1% на парламентарен вот. За 9-те си месеца работа депутатите приеха окончателно 29 закона, сред които държавния бюджет, но сямо няколко изцяло нови - за личния фалит и пазарите за криптовалути. Отметната 11 ратификации, приеха няколко декларации, попълниха голяма част от овакантените висши държавни постове в комисии и регулатори като КЕВР, Бюрото за СРС-та, Комисията за защита от дискриминация, омбудсман. Предстои да гласуват и за нов управител и подуправител на НОИ.
Източник: 24 часа (23.07.2025)

Средният месечен размер на пенсията е 928,51лв. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер в България за месец юни е 928,51 лв. В сравнение с юни 2024 г. средният размер е по-висок със 102,57 лв. (12,4%). Това съобщиха от Националния осигурителен институт. Броят на пенсионерите за юни 2025 г. пък е 2 056 378, което е увеличение с 12 190 (0,6%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на ДОО по предварителни данни към юни 2025 г. възлиза на 7 242,6 млн. лв., което представлява 47,6% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на 2024 г. приходите нарастват с 940,3 млн. лв. Размерът на извършените разходи по предварителни данни към юни 2025 г. е 12 981,1 млн. лв., което е 47,4% от плана за годината. В сравнение с полугодието на миналата година разходите бележат увеличение с 1 412,3 млн. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат тези за пенсии, които са в размер на 11 524,5 млн. лв., което е 47,8% от плана за годината. Спрямо първите шест месеца на предходната година разходите за пенсии са с 1 322,1 млн. лв. (13%) повече.
Източник: actualno.com (23.07.2025)

Депозитите на домакинствата у нас са нараснали до над 93 млрд. лева към края на юни Депозитите на домакинствата в банковата система в България са нараснали с 11,2 на сто на годишна база до 93,149 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец май, когато годишното нарастване достигна 11,5 на сто. Сумата по депозитите е нараснала с приблизително 9,4 млрд. лева за последните 12 месеца. За сравнение, към края на юни 2024 година депозитите на домакинствата (и НТООД) са възлизали на 83,781 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес са 46,939 млрд. лв. (21,4 процента от БВП) в края на юни 2025 година. В сравнение със същия месец на 2024 г. те се увеличават с 6,1 на сто (6,7 на сто годишно повишение през май 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 30,5 на сто на годишна база през юни 2025 година (22,7 на сто годишно увеличение през май 2025 г.) и в края на месеца достигат 4,456 млрд. лв. (2 на сто от БВП). Като цяло в края на юни 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 144,544 млрд. лв. (65,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10 на сто (10,2 на сто годишно повишение през май 2025 година).
Източник: 24 часа (24.07.2025)

Потребителските кредити скочиха над 20 млрд. лева Отпуснатите от банките в България потребителски кредити за първи път надхвърлят границата от 20 млрд. лева. По данни на Българската народна банка към края на юни 2025 г. сумата им достига 20,179 млрд. лева, което представлява годишен ръст от 14 на сто. Същевременно жилищните заеми отбелязват още по-силен растеж за последните 12 месеца. Те са се увеличили с над 6 млрд. лева и достигат 28,917 млрд. лева. Това е годишно нарастване от 26,8%, което е леко ускорение спрямо предходния месец май, когато увеличението беше 26,7 процента. Така общата сума на заемите към домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достига 51,003 млрд. лева към края на юни - с 20,8% повече спрямо същия месец на миналата година. В тази сума влизат и "други кредити" и овърдрафт. Общият дълг на домакинствата вече съставлява 23,3% от прогнозния БВП на страната. Кредитите към нефинансовите предприятия също нарастват - с 8,8% на годишна база до 50,262 млрд. лева към края на юни (22,9% от БВП). Заемите към финансови предприятия възлизат на 8,877 млрд. лева (4% от БВП), отбелязвайки ръст от 11,7%. Общият размер на кредитите към неправителствения сектор (домакинства, бизнес и финансови компании) достига 110,142 млрд. лева или 50,2% от БВП, като отбелязва годишно увеличение от 14,3%.
Източник: Стандарт (24.07.2025)

България повторно подаде второ искане за плащане на 653 млн. евро по ПВУ На 23 юли България повторно подаде второ искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 653 млн. евро. Искането обхваща изпълнението на 59 етапа и цели, от които 20 бяха свързани със законодателни промени. За тяхната реализация бяха направени изменения в 15 закона и приети три нови закона, съобщиха от Финансовото министерство. По отношение на инвестициите, второто искане включва мерки за подкрепа на малки и средни предприятия за технологична модернизация и в областта на ИКТ и киберсигурността, национална схема за подпомагане на енергийно-ефективно обновяване на жилищни и нежилищни сгради, мерки за подкрепа на енергийно ефективни системи за улично осветление и за енергия от възобновяеми източници за домакинствата и др. Второто искане се подава отново след оттеглянето му на 17 април 2025 г. поради неизпълнени мерки и риск от загуба на средства по него.
Източник: Дарик радио (25.07.2025)

Парите в обращение у нас са намалели за първи път от 2010 година Парите в обращение в България намаляват с 0,3 на сто на годишна база през второто тримесечие на тази година до общо 29,323 млрд. лева. Това представлява понижение от 90,9 млн. лева спрямо същия период на миналата 2024 година. Последното намаление на парите в обращение на годишна база е било през юли 2010 година, посочват от БНБ. През периода април - юни 2025 г. парите в обращение намаляват със 775,4 млн. лв., или с 2,6 на сто в сравнение с края на март 2025 година. В края на юни 2025 г. в обращение са били 569,5 млн. броя банкноти, които са с 14,2 млн. броя, или с 2,4 на сто по-малко в сравнение с края на март 2025 г. За същия период общата им стойност намалява с 2,7 на сто, достигайки 28,644 млрд. лв. към края на месец юни тази година. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение намалява с 21,1 млн. (3,6 на сто), а стойността им - със 118,8 млн. лв. (0,4 на сто). Броят на банкнотите в обращение у нас към края на юни е най-нисък от 2 години насам.
Източник: 24 часа (28.07.2025)

Постъпленията от тол такси от началото на годината са 485 млн. лева, с 10 процента повече на годишна база Над 485 млн. лева са събрани от тол такси в България до момента, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Това е с 10% повече, отколкото през същия период на миналата година. Заедно с таксите от винетки, които до момента са 169 милиона лева, до края на годината най-вероятно ще се постигне събираемост от 1 милиард лева - първоначало заложената сума, която да бъде събрана от тол системата. За пътуване по републиканските пътища превозните средства над 3.5 тона заплащат пътна такса за изминато разстояние – тол. За определяне на дължимата тол такса значение имат видът и категорията на превозното средство, EURO категорията му, броят оси и изминатото разстояние. Таксуваните с тол пътища свключват автомагистрали, първи клас и втори клас пътища с обща дължина 6061 км. Платената пътната мрежа е разделена на тол таксувани участъци.
Източник: econ.bg (29.07.2025)

С 8,2 млн. лв. по ПВУ изграждат амбулатории за извънболнична помощ Министерството на здравеопазването стартира процедура по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за 8,2 млн. лв. за изграждане и оборудване на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена. Инициативата е част от инвестиция C12.I7 "Развитие на амбулаторните грижи" по НПВУ и е насочена към изграждането на модерна и достъпна инфраструктура за качествена извънболнична грижа. Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като бюджетът възлиза на 8 260 951,86 лева с включен ДДС. Максималният размер на средствата за всяка индивидуална амбулатория е до 82 609,52 лева. Тази подкрепа е част от Механизма за възстановяване и устойчивост и цели да осигури реална промяна в качеството на здравните услуги, особено в по-малките населени места, като за целта документи могат да подават общини, отговарящи на изискванията, посочени в насоките за кандидатстване. След това комисия ще определи 100 от тях, които ще получат финансиране по програмата. Проектите ще се реализират на територията на цялата страна, в населени места с над 100 жители. Ще се финансира извършването на строително-монтажни работи за помещения и/или закупуване на готови контейнери, които отговарят на здравните изисквания. В отделна процедура ще бъде финансирано и закупуването на обзавеждане, медицинска апаратура и оборудване за амбулаториите. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24 септември 2025 г..
Източник: News.bg (29.07.2025)

Спестяванията в банките в България докосват 145 млрд. лв. Общият размер на банковите депозитите в България вече е 144,5 млрд. лв., от които 93,1 млрд. - на домакинствата. Това показват данните на БНБ в края на юни. Лихвите по влоговете започват да се вдигат и за месец се увеличават с 0,86 пункта до средно 2,37% годишно. Милиардите, натрупани в банките, са причина кредитите да остават евтини. Лихвите по заемите дори се понижават, макар и със символичните 0,01% на месец. Средната цена на новите ипотеки е 2,43%. Годишният процент на разходите е 2,74%. Това е причината само през юни да са отпуснати нови жилищни заеми за 223,5 млн. лв., а общата сума са рекордните 28,918 млрд. лв. Лихвите по потребителските кредити остават под 9%, като за юни падат с 0,25 пункта до 8,76%. Годишните разходи по тях са средно 9,14%. Отпуснатите заеми са общо за 20,179 млрд. лв., което е ръст от 14% на годишна база. Общо в края на юни 2025 г. банките са отпуснали кредити за 110,1 млрд. лв., от които 51 млрд. са за домакинствата. Спестеното от тях за година е малко повече от взетите нови кредити. 9,368 млрд. лв. са вкарани в банките като депозити за година, а взетите заеми общо са 8,782 млрд. лв. От тях жилищните кредити са 6,5 млрд. лв., докато потребителските отбелязват по-умерен ръст от близо 2 млрд. лв.
Източник: 24 часа (30.07.2025)

Брутният външен дълг на България е нараснал с 16% до 50,8 млрд. евро Брутният външен дълг на страната (публичен и частен) е нараснал с 16 на сто на годишна база до 50,828 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 43,794 млрд. евро или със 7,034 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 45,3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България спрямо 42,2 процента от БВП към края на май 2024 година. В края на май 2025 г. краткосрочните задължения са 8,206 млрд. евро (16,1 процента от брутния дълг, 7,3 процента от БВП) и се повишават с 478,7 млн. евро (6,2 на сто) спрямо май 2024 г. (7,727 млрд. евро, 17,6 процента от дълга, 7,5 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,622 млрд. евро (83,9 процента от брутния дълг, 38 процента от БВП) в края на май 2025 г., като нарастват с 6,556 млрд. евро (18,2 на сто) спрямо края на май 2024 г. (36,066 млрд. евро, 82,4 процента от дълга, 34,8 процента от БВП). Към края на май 2025 г. 33,023 млрд. евро (65 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8 процента от брутните външни задължения, при 80,1 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2025 г. е 15,601 млрд. евро (13,9 процента от БВП). Спрямо края на май 2024 г. (10,386 млрд. евро, 10 процента от БВП) той нараства с 5,214 млрд. евро (50,2 на сто). Външните задължения на Централната банка са 1,884 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват със 136,4 млн. евро (6,8 на сто) спрямо края на май 2024 г. (2,020 млрд. евро, 1,9 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 7,626 млрд. евро (6,8 процента от БВП). Те се повишават с 1,393 млрд. евро (22,4 на сто ) спрямо края на май 2024 г. (6,233 млрд. евро, 6 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 12,687 млрд. евро (11,3 процента от БВП). Те нарастват с 240,6 млн. евро (1,9 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,446 млрд. евро, 12 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,029 млрд. евро (11,6 процента от БВП) в края на май 2025 г., което е с 322,6 млн. евро (2,5 на сто) повече спрямо края на май 2024 г. (12,707 млрд. евро, 12,3 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 25,6 процента към края на май 2025 г., при 29 процента към май 2024 г.
Източник: 24 часа (31.07.2025)

Над 300 нови инвестиции в лозаро-винарския сектор у нас 317 нови инвестиции са реализирани в лозаро-винарския сектор у нас. Те са субсидирани с 38 милиона лева, показват актуалните данни на Държавен фонд "Земеделие" за периода 2023-2027 година.На този фон винопроизводителите у нас отчитат по-ниски добиви тази година. Работещите в бранша споделят, че отглеждането на лозарски масиви става все по-трудно, а причината е в засушаването през последните години. Въпреки трудностите, инвестиции не липсват, голяма част от тях, благодарение на различни субсидии. Въпреки по-малкия очакван добив тази година, миналата 2024-а е била по-слаба за производителите на винено грозде у нас, коментираха от Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ).
Източник: Money.bg (01.08.2025)

Банките у нас със сериозен ръст в печалбата Печалбата на българската банкова система нараства с 8,7 на сто на годишна база до 1,967 млрд. лева за първите шест месеца на настоящата 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, през първото полугодие на миналата година банките отчетоха печалба от 1,81 млрд. лева или със 157,9 млн. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Нетният лихвен доход спрямо същия период на миналата година се повишава с 1,1 на сто или 29 млн. лева, като в края на юни 2025 г. възлиза на близо 2,8 млрд. лева. Той се формира от приходи от лихви в размер на 3,375 млрд. лева и разходи за лихви от 613,6 млн. лева за разглеждания период. Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с 69 млн. лева на годишна база или ръст от 8,8 на сто до 849 млн. лева. Конкретно приходите от такси и комисиони за първите шест месеца на тази година достигат 1,102 млрд. лева, докато разходите за такси и комисиони възлизат на 253,9 млн. лева, показва справка на БТА в данните на БНБ. През второто тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 4,3 млрд. лв. (2,2 на сто) и в края на юни възлизат на 201,9 млрд. лева. Брутният кредитен портфейл (нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и държавно управление) на банковата система нараства с 3,3 млрд. лв. на тримесечна база (2,9 на сто) до 117,4 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 2,7 млрд. лв., или ръст 5,3 на сто (в това число с 2,4 млрд. лв. при кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж отбелязват и кредитите за нефинансови предприятия - с 617 млн. лв. (1,1 на сто), и за други финансови предприятия - с 58 млн. лв. (0,6 на сто), а тези за сектор държавно управление намаляват с 13 млн. лв. (1,5 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни възлизат на 3,941 млрд. лв. (3,813 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 2,99 процента (2,96 процента в края на март). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 1,950 млрд. лв. (1,880 млрд. лв. в края на март) и делът и? в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1,52 процента (1,50 процента в края на март). През второто тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават с 3,8 млрд. лв. (2,3 на сто) и в края на юни достигат 170,6 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 2,4 млрд. лв. (2,6 на сто), на кредитни институции - с 1,1 млрд. лв. (7,2 на сто), и на сектор Държавно управление - със 724 млн. лв. (18,2 на сто). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (с 314 млн. лв., 0,6 на сто) и на други финансови предприятия (със 137 млн. лв., 2,9 на сто). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 249 млн. лв. за първите шест месеца на 2025 г., или с 28 млн. лв. (10 на сто) по-малко спрямо същия период на 2024 година.
Източник: 24 часа (01.08.2025)

Общините масово са вдигнали местните данъци Безпрецедентно голям брой общини в България са повишили местните данъци и такси през тази година. В 72 общини е увеличен данъкът върху недвижимите имоти, в 33 - данъкът при продажба на имущество. 45 общини са повишили данъка върху превозните средства, а 28 - патентният налог за търговските обекти. Това показва традиционното годишно проучване на Института за пазарна икономика, на базата на което се изчислява индекс на местната данъчна тежест. От ИПИ отбелязват, че резултатите тази година са рекордни за последното десетилетие - индексът на местната данъчна тежест е скочил до 55.5 при 53 през миналата година и 47.7 преди десет години. Като най-висока се очертава данъчната тежест в областните градове в страната и в общините от Южното Черноморие. В Топ 5 се нареждат именно морски общини, като техните налози растат спрямо миналата година. На челните места са Царево (стойност на индекса от 87,9), Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). С показатели малко над 70 са също така Благоевград, Ботевград, Карлово, Рила и Своге. Четирите данъка, които генерират по-голямата част от собствените приходи на общините са: данък върху недвижимите имоти за юридическите лица, вариращ между 0,1‰ и 4,5‰ от данъчната оценка на имота според допустимото по ЗМДТ; Данък върху възмездното придобиване на имущество със законово допустими граници от 0,1% до 3% от стойността на придобития имот; Данък върху превозни средства и леки автомобили с мощност от 74 kW до 110 kW след отчитане на екокомпоненти за Евро 1 и Евро 2, като тук данъкът варира от 1,21 до 4,62 лв. на киловат; Патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м чиста търговска площ на обект с допустими граници от 2 до 20 лв. на квадратен метър според ЗМДТ.
Източник: Сега (03.08.2025)

Дефицитът в бюджета достигна до 3,4 млрд. лева към 30 юни - 1,5% от БВП Бюджетният дефицит на България към края на юни 2025 г. достига 3,4 млрд. лв. или 1,5% от БВП, показват данни на Министерството на финансите (МФ). От тях 2,3 млрд. лв. са по националния бюджет, а 1,1 млрд. лв. – по европейските средства. За сравнение, през първото полугодие на 2024 г. дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) е бил пет пъти по-нисък – 636 млн. лв., формиран от 1,3 млрд. лв. дефицит по националния бюджет и 737,7 млн. лв. излишък от европейски средства. Към 30 юни 2025 г. фискалният резерв е 13,16 млрд. лв., включително 12,46 млрд. лв. депозити и 702,6 млн. лв. вземания от ЕС. Приходите, помощите и даренията възлизат на 39,02 млрд. лв. (43,2% от плана), като данъчните постъпления, включително осигуровките, са 31,8 млрд. лв. (45% от годишния разчет). Разходите достигат 42,37 млрд. лв. (43,8%), с ръст основно при социалните плащания, пенсиите, разходите за персонал и капиталовите разходи. Максимално заложеният дефицит за годината е 6,4 млрд. лв. (3% от БВП).
Източник: econ.bg (04.08.2025)

Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в България се увеличават с 5,9 на сто през второто тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 2 049 жилищни сгради с 10 089 жилища в тях, на 15 административни сгради/офиси и на 1 209 други сгради. Спрямо предходното тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 1.7%, жилищата в тях - с 4.6%, докато разгънатата им застроена площ се увеличава с 0.2%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръст се наблюдава при издадените разрешителни за строеж на административни сгради, както и при броя им - с 25.0%, така и при разгънатата им застроена площ - над пет пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради пък са с 11.9% повече, но разгънатата им застроена площ е с 5.9% по-малка. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 5.9%, а разгънатата им застроена площ - с 9.5%. Жилищата в тях пък намаляват с 1.8%. Издадени са с 6.3% по-малко разрешителни за строеж на административни сгради, но с 30.6% по-голяма разгънатата им застроена площ (РЗП). С 3.1% нарастват издадените разрешителни за строеж на други сгради, както и разгънатата им застроена площ - с 29.6%. Най-много издадени разрешителни за строеж на нови сгради има в Пловдив - 353. На втора позиция се нарежда София с 216. Челната тройка се допълва от Варна с 207. В Бургас пък издадени разрешителни са 162 на брой. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 531, Пловдив - 1 994, Варна - 1 331, Бургас - 1 237, и София - 544. През второто тримесечие на 2025 г. е започнал строежът на 1 640 жилищни сгради с 8 064 жилища в тях и с 963 046 кв. м разгъната застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 19 791 кв. м РЗП и на 644 други сгради с 366 485 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 14.6%, жилищата в тях - с 32.4%, а разгънатата им застроена площ - с 30.3%. При започнатите административни сгради и тяхната застроена площ е регистриран ръст - съответно с 91.7 и 180.7%. Започнал е и строежът на 11.8% повече други видове сгради, но с 36.2% по-малка РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. започнатите нови жилищни сгради са с 3.7% по-малко, жилищата в тях - с 8.5%, както и разгънатата им застроена площ - със 7.5%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 64.3%, но тяхната РЗП е по-малка със 7.2%. Намаляват и започнатите други видове сгради - с 3.0%, както и общата им застроена площ - с 18.6%. Данните на НСИ показват, че строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите :Пловдив - 243 жилищни, 4 административни и 115 други сгради; София (столица) - 295 жилищни, 11 административни и 17 други сгради; София - 168 жилищни, 3 административни и 46 други сгради; Варна - 177 жилищни и 20 други сгради.
Източник: News.bg (05.08.2025)

ИА ГИТ продължава да отчита сериозен брой работещи без трудов договор в хотелиерството и ресторантьорството От началото на 2025 г. инспекторите по труда са извършили общо 3946 проверки в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. Установени са 17 459 нарушения на трудовото законодателство, от които 9758 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения, а 7522 бр. до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Установените нарушения по трудовата заетост на чужденци в България са 172 бр. За сектора са дадени 8686 бр. разрешения за наемане на непълнолетни лица. За установените нарушения са съставени 982 бр. актове за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за почти 1.5 млн. лв.
Източник: economic.bg (05.08.2025)

Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават от плана за годината Приходите от ДДС в държавния бюджет на България изостават от плана за годината, показват данни на Министерство на финансите. Събраните приходи от ДДС от януари до юни са 9,684 млрд. лв., или 39% от плана за цялата година. За полугодието са събрани доста по-малко от половината от очакваните приходи от данъка за годината. За сравнение през първите шест месеца на миналата година бяха събрани 45,2% от планираните средства за годината, и въпреки това при завършване на 2024 г. не бяха събрани всичките приходи, заложени в бюджета. Сега изоставането е много по-голямо. От януари до юни приходите от ДДС нарастват с 1,256 млрд. лв., или с близо 15%. Но законът за бюджета беше приет от парламента със заложено увеличение на приходите от ДДС с над 33 на сто. Още при приемането на бюджета редица икономисти заявиха, че такова увеличение няма да може да бъде изпълнено. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и внос от държави от ЕС към края на юни са 6,513 млрд. лв., като нарастват с над 1,2 млрд. лв., или с 23 на сто. Но приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС нарастват само с 1% до 3,17 млрд. лв.
Източник: econ.bg (06.08.2025)

Банките са спасили дефицита към юни Банките са спасили с огромна сума бюджетния дефицит към 30 юни, но Министерството на финансите отказва да обяви числата. От месеци във финансовите среди се говореше, че правителството е поискало от банките до 30 юни да преведат 1.1 млрд. лв. корпоративен данък, като част от сумата са авансови вноски за 2026 г. В крайна сметка банките са превели сума от подобен порядък в бюджета към края на юни Точното число не е ясно, но най-вероятно става дума за сума между 0.8 млрд. лв. и 1.1 млрд. лв. Това обаче означава, че през 2026 г. фискът няма да има постъпления по това перо. Министерството на финансите обяви, че дефицитът в края на юни е 3.35 млрд. лв., което е със 750 млн. лв. повече от "минуса" към края на май. Най-голямо изоставане спрямо плана има по линия на ДДС. Постъпленията от корпоративен данък за първото полугодие обаче вървят доста добре и са 3.2 млрд. лв., което е с близо 1.1 млрд. лв. повече в сравнение с юни 2024 г.
Източник: Медия Пул (06.08.2025)

Растежът на икономическата активност в България се забави през първото тримесечие 2025 г. По данни на БНБ, растежът на икономическата активност в България се е забавил през първото тримесечие на 2025 г. и възлиза на 2.9% на годишна база, като е отчетен висок положителен принос на вътрешното търсене и увеличаване на отрицателния принос на нетния износ. Частното потребление се е повишило с 9.0% на годишна база в реално изражение, като е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 2.9% през май 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се определя главно от групите на храните и на услугите. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказат нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което е позволило на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През периода януари – май 2025 г. годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата през май възлиза на 20.7%. При потребителските кредити бе отчетено забавяне на растежа, докато при жилищните кредити, които продължиха да имат най-висок принос за нарастването на кредита за домакинствата, се наблюдаваше тенденция към задържане на сходни темпове на растеж. Конструираният от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност дава сигнали, че през второто тримесечие на 2025 г. растежът на реалния БВП ще се забави леко на верижна база, докато годишният растеж ще се запази близо до този от първото тримесечие.
Източник: БНБ Бюлетин (07.08.2025)

За 10 години доходите са нараснали около два пъти и половина За десет години общият доход средно на човек от домакинство в България нараства 2,6 пъти - от 4953 лв. през 2015 на 12 857 лв. през 2024 г. Това сочат данните от проучване на НСИ. Доходите от заплата през целия период са 55% от общия доход на домакинствата. Те бележат номинален ръст през годините - от 2726 лв. през 2015 г. на 7071 лв. през миналата. Пенсиите са били над една четвърт от дохода на домакинство преди 10 години и са били средно 1286 лв., но през 2024 г. вече представляват 30% от парите в семейството и са 3863 лв. През периода 2015 - 2020 г. парите на най-богатите 10% домакинства надвишават 8 пъти тези на най-бедните 10%. Тази разлика намалява в следващите години - на седем пъти през 2021 г. и на 6 пъти в периода 2022 - 2024 г. Общият разход средно на човек от домакинство нараства 2,5 пъти за 10 години. Ако през 2015 г. средно човек е харчел 1463 лв. (31,4% от дохода си) за храна и безалкохолни, то през 2024 г. е харчел 3357 лв. (28,7% от дохода). Парите за здравеопазване от 248 лв. (5,3%) се увеличават около 3 пъти и са 716 лв. (6,1%). Подобни са харчовете за данъци от 231 лв. (5%) на 680 лв.(5,8%). За 10 години парите, които българинът дава за вода, ток, отопление се удвояват от 666 на 1260 лв., но въпреки това като дял от общия разход намаляват от 14,3 на 10,8%. Статистиката отбелязва, че относителният дял на потребителските разходи намалява от 83,3 на 80,8%. Над половината от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (близо 73% в градовете и 51,2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят предимно на село (46,5%), докато в градовете са 21%. За сметка на това има съществени различия в благоустроеността на село и в града. Централна канализация имат над 43% от жилищата в селата, докато в градовете са 97,5%. Тоалетна в жилището имат 90% от домакинствата в селата и 99,2% в градовете.
Източник: Дума (07.08.2025)

Пенсии за 2,2 млн. лева са под запор В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата в България не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума е била близо 1500 лева. С увеличението на минималната заплата от април тази година на 1077 лева тази сума се променя. Общо 1 464 421 пенсии се изплащат по банков път, като сумата която се превежда от НОИ за тях е в размер близо 1,43 млрд. лева. Средната възраст на новите пенсионери намалява за последните две години, отчитат още от НОИ. През 2023 г. тя е била 59,21 години, при 59,42 години за мъжете и 58,98 години за жените. През миналата година средната възраст на новите пенсионери пада на 58,64 години, като за мъжете е 58,84 години, а за жените – 58,44 години. Намалява и натрупаният от тях стаж. Така например през 2020 г. средният стаж на мъжете, които са се пенсионирали през тази година е бил 37,8 години, а на жените – 35,1 години. През 2022 г. те са вече 36,9 години и 34,6 години, а през миналата – съответно 36,2 години за мъжете и 34 години за жените. Новите пенсионери обаче взимат по-големи пенсии, средната за стаж и възраст през 2023 г. е била 843 лева, а през миналата – 925,54 лева.
Източник: Дарик радио (08.08.2025)

Кредитите от българските банки растат за година с над 14% до близо 111 млрд. лв. Броят на депозитите на сектори „Нефинансови предприятия“, „Финансови предприятия“ и „Домакинства и НТООД“ към края на второто тримесечие нараства на годишна база с 1.4%, а общият им размер – с 10 на сто. Те са общо 144.54 млрд. лева. Това отбелязват от Българската народна банка. В края на второто тримесечие броят на депозитите на сектор „Домакинства и НТООД“ е 9.02 милиона, като нараства на годишна база с 1.1 на сто. Размерът на тези депозити в края на юни се увеличава на годишна база с 11.2% и достига 93.15 млрд. лева. В края на юни спрямо края на първото тримесечие, броят на тези депозити се увеличава с 0.3%, а размерът – с 2.5 процента. Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19.3 на сто. Влоговете над 100 хил. до 200 хил. лв. са с дял от 17.3%, а тези над 10 хил. до 20 хил. лв. са 11.5% от всички. пазари пазар пари бизнес борса предприемач инвестиционни фондове капитал акции данъци злато загуба инвестиции Влоговете на сектор „Нефинансови предприятия“ в края на юни са 654 700 броя, като се отчита ръст от 4.9% спрямо края на същия месец на миналата година. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 46.94 млрд. лева, като на годишна база той нараства с 6.1 на сто. Спрямо края на март тази година броят им се увеличава с 1.3%, а размерът им – с 0.4 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са Търговия (24.9%), Преработваща промишленост (14.1%) и Строителство (9.7%). Образованието е с най-малък дял – само от 0.7 на сто. Депозитите на сектор „Финансови предприятия“ в края на юни са 8221 броя, като се отчита ръст от 6.2% спрямо края на същия месец година по-рано. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 4.46 млрд. лева, като на годишна база той се увеличава с 30.5 на сто. Спрямо края на март броят им се повишава с 1.8%, но размерът им спада с 3.3 процент
Източник: Банкеръ (08.08.2025)

Броят на аптеките в България през миналата година е около 3000. Основният процент от продажбите на лекарства с рецепта и без рецепта минава през веригите от две и повече аптеки и той е 73%, като само през най-големите вериги - над 50 обекта, се случват продажбите на над 42% от лекарствата в страната. Тези аптеки включват около 20% от действащите обекти в България. В същото време около 51% от действащите аптеки попадат в категорията единични аптеки извън верига, като заедно те извършват около 26.5% от продажбите на медикаменти в България.
Източник: Капитал (11.08.2025)

С над един милион души намаля населението на България Към края на 2010 г. броят на пенсионерите в България са 2,194 млн., а към края на миналата година са 2,052 млн. Това представлява намаление със 142 хил. човека, или с 6,5 на сто. Най-тежко е положението във Видин, където за период от 14 години населението на областта е намаляло с над 33 на сто, до малко над 70 хил. човека, а пенсионерите са над 42 на сто от населението на областта. В област Габрово също над 42 на сто от хората са пенсионери. Петте областите с най-голям дял на пенсионерите са сред районите на страната с най-голям спад на населението за последните 14 години. Най-много хора взимат пенсия за работа в Германия - над 12,5 хил. човека. На второ място е Испания с над 11,3 хил. пенсии, а на трето място е Гърция с над 10,2 хил. Много хора взимат пенсии и за работа в Италия (8,6 хил.), Русия (5,9 хил.) и Великобритания (5,4 хил.). Значителен е и броят на хората с пенсии след работа в Чехия (3,2 хил.), Кипър (2,9 хил.) и Австрия (2,3 хил.).
Източник: econ.bg (12.08.2025)

България е втора в Източна Европа по понижение на износа за Германия през юни Българският износ за Германия продължава да се свива сериозно през последните месеци, показват публикувани днес данни на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. През юни износът на България за Германия е намалял с 19,4 на сто на годишна база до 499 млн. евро (620 млн. евро година по-рано). Сред страните от Източна Европа България е с втори най-голям годишен спад на износа за Германия, като по-значително намаление е регистрирала единствено Беларус, чийто износ се е понижил с над 72 процента. След България се нарежда Русия с понижение на износа за Германия от 17,3 на сто. Вносът от Германия към България за юни се е увеличил с 6,9 на сто до 525 млн. евро (491 млн. евро година по-рано). Общият стокооборот между двете страни през месеца възлиза на 1,024 млрд. евро, което е спад от 7,8 на сто спрямо юни 2024 г. (1,111 млрд. евро). За първото полугодие износът ни за Германия е намалял с 10,5 процента на годишна база до 3,012 млрд. евро (3,366 млрд. евро година по-рано). В същия период германският износ за България се е увеличил с 2,3 на сто до 3,035 млрд. евро (2,967 млрд. евро преди година). Общият двустранен стокооборот за шестмесечието е спаднал с 4,5 на сто до 6,048 млрд. евро (6,332 млрд. евро година по-рано), сочат данните на Германския комитет за източноевропейски икономически отношения. Въпреки понижението в някои държави германската експортна индустрия отчита голям потенциал в търговията с Източна и Югоизточна Европа. Германският износ като цяло за първото полугодие е спаднал с 0,1 на сто до 786 млрд. евро. Износът за 29-те държави от Централна и Източна Европа и Централна Азия, с които работи Комитетът за източноевропейски икономически отношения, е нараснал с 2,2 на сто до 144 млрд. евро.
Източник: БТА (12.08.2025)

С 1.3% се увеличават наетите лица през второто тримесечие на 2025 г. С 31.2 хил., или с 1.3% се увеличават наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2025 г. в България, спрямо края на март, като достигат 2.38 млн. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за наетите лица и средна работна заплата за второто тримесечие на годината. В края на юни 2025 г. в сравнение с края на същия месец миналата година броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 36.2 хил. или с 1.5%. Най-голямо увеличение на броя наети лица се наблюдава в икономическите дейности "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11.7 хил., "Строителство" - със 7.8 хил., и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 5.4 хил., а най-голямо намаление - в "Преработваща промишленост" - с 9.9 хил., и в "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности "Строителство" и "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с по 6.0%, и в "Култура, спорт и развлечения" - с 5.9%, а най-голямо намаление е регистрирано при "Селско, горско и рибно стопанство" - с 4.3%, и при "Добивна промишленост" - с 3.3%. Средната брутна месечна работна заплата за април 2025 г. е 2 588 лв., за май - 2 582 лв., и за юни - 2 547 лева. През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на годината с 5.3%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21.2%, "Държавно управление" - със 17.9%, и "Добивна промишленост" - с 8.5%. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 13.8%, а в частния сектор - с 11.4%.
Източник: News.bg (13.08.2025)

Увеличават се броят на местата за настаняване Броят на местата за настаняване се увеличава с 2.2%, а на леглата в тях - с 3.6%, в сравнение с миналата година, съобщават от НСИ. През юни 2025 г. в България са функционирали 3369 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 145 100 стаи и 325 700 легла в тях. Общият брой на нощувките е 3 831 000, или с 8.4% повече в сравнение с година по-рано. Чуждите граждани са реализирали 2 627 400 нощувки, а българските - 1 203 600 нощувки. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди са реализирани 79.1% от общия брой нощувки на чужди и 45.9% - на български граждани. В 3-звездните са осъществени 14.3% от нощувките на чужди и 23.4% - на български граждани, докато в тези с 1 и 2 звезди те са съответно 6.6 и 30.7%. Броят на пренощувалите лица се увеличава с 6% в сравнение със същия месец на 2024 г. и достига 1 096 400, като е отчетено увеличение при чуждите граждани с 13.9% и намаление при българските граждани с 1.9%. Нощувалите български граждани са 503 300 и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Чуждите граждани са 593 100 със средно 4.4 нощувки, като 77.6% от тях са пребивавали в местата за настаняване с 4 и 5 звезди. Общата заетост на леглата е 39.6%, като се увеличава с 0.8 процентни пункта в сравнение с година по-рано. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди - 51.6%, следват тези с 3 звезди - 32.2%, и с 1 и 2 звезди - 21.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 26% спрямо същия месец на предходната година и достигат 340.7 млн. лв., като 243.1 млн. лв. са от чужди, а 97.6 млн. лв. - от български граждани.
Източник: Offnews (13.08.2025)

България е на второ място сред съседните на Турция страни по внос на турски стоки тази година България е на второ място сред съседните на Турция страни по размер на осъществения внос на турски стоки от началото на годината, изпреварвана единствено от Ирак, съобщава турският сайт А пара, позовавайки се на данни на турското министерство на търговията. Износът на Турция към съседните ? страни е нараснал с 4 процента през периода януари-юли в сравнение със същия период на миналата година, достигайки близо 15,6 милиарда долара. Най-големият вносител на стоки от Турция е Ирак с около 5,7 милиарда долара. Втора е България с 2,6 млрд. долара, следват Гърция с 2,1 млрд. долара и Грузия с 1,4 млрд. долара. Най-голямо годишно увеличение на износа през разглеждания период Турция отчита при Сирия - с 49,3 процента, Гърция - 11,5 процента и Азербайджан - 9,5 процента.
Източник: БТА (14.08.2025)

Потребление и инвестиции дърпат икономиката с 3.1% През второто тримесечие на годината икономиката на страната е растяла със сходен темп като през месеците от януари до март. А двигатели продължават да са потреблението и инвестициите. Така на годишна база БВП за периода април-юни нараства с 3.1%, а на тримесечна - с 0.7%, показват експресните оценки на НСИ. Българският БВП продължава да расте с двойно по-висок темп в сравнение със средните стойности за ЕС и за еврозоната. За периода януари-март те се увеличават на годишна база съответно с 1.5 и 1.4%, показват данните на Евростат. Прогнозите за България са годината да завърши с ръст на икономиката между 2.8 и 3.2%. Институциите, които наблюдават страната, очакват повече публични инвестиции по линия на европейски и национални средства, а ръстът на потреблението леко да се забави. И все пак то ще остане основният двигател на растежа. Потреблението в страната продължава да расте и на тримесечна, и на годишна база - съответно с 0.9 и 6.5%, показват данните на статистиката. Но в сравнение с първото тримесечие темпът леко се забавя. Тласък на покупките на домакинствата дават ръста на кредита и на доходите. През второто тримесечие средното възнаграждение в страната достига 2572 лв. бруто и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5.3%, а на годишна база - с 12%. Всъщност средната работна заплата расте с двуцифрен темп от ковид насам и в повечето месеци той надхвърля нивото на инфлацията. През май пък общият обем на заемите за домакинствата изпревари този на отпуснатото финансиране за бизнеса. През юни жилищните заеми растат с близо 900 млн. лв., а годишният ръст на портфейлите на банките е с 26.8%. Така сумата на жилищните заеми, предоставени на домакинствата в страната, достигна близо 29 млрд. лв. Всичко това подхранва и потреблението. Започналото в началото на годината осезаемо увеличение на бруто капиталообразуване в основен капитал (с 6.1% на годишна база) продължава да се вижда и в данните за второто тримесечие. Те показват ръст от 6.7% на годишна и 0.2% на тримесечна база. За сметка на това приносът на нетния износ към ръста на икономиката продължава да е отрицателен. По прогноза на БНБ, ръстът на икономиката до края на годината ще бъде подкрепян най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос.
Източник: Капитал (15.08.2025)

Идва ли краят на консервната промишленост? Консервната промишленост в България може би е пред своя край, предупреди Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Бизнесът в сектора зависи от суровината, работната ръка и пазарите. Пазарите за България са били най-силни, когато изнасяше сериозни количества консерви за Русия, като тогава производството на консерви в България е било близо 900 хил. тона годишно. Сега обаче е 6 пъти по-малко - до около 150 хил. тона. "Европа е с 3 пъти повече население от Русия, но имиджът на българските стоки в Европа е много нисък. Никой не иска нашите брандове там и с това държавата може да ни помогне", призова Стойко Кировски и изтъкна, че качество на българската стока е много високо. Той отбеляза и спада на производството на плодове и зеленчуци. По думите му българският пазар е изключително затворен: "Над 70% от пазара е в ръцете на търговските вериги, които ни притискат изключително много за цени. Работим с минимални печалби от 3 до 5%. Ние пък натискаме производителите на плодове и зеленчуци и започват да се отказват един по един". България внася много суровини от цял свят, но това противоречи на логиката за нормален бизнес. Няма ли местна суровина и местни работници, които да я произведат, бизнесът малко по малко умира. Около 2000 души са заетите в момента в бранша, изчисли Кировски.
Източник: БНР (15.08.2025)

Годишната инфлация в България достигна 5.3% през юли Месечната инфлация в България за юли, измерена през Индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1,7 на сто, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 5,3 на сто, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 3,2 на сто. През юли 2025 г. месечната инфлация, измерена през Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 1,4 на сто, а годишната инфлация за юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. е 3,4 на сто. Инфлацията от началото на годината (юли 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3,2 на сто, а средногодишната инфлация за периода август 2024 - юли 2025 г. спрямо периода август 2023 - юли 2024 г. е 2,8 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 17 процента, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 41,2 процента. Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юли 2025 г. спрямо юли 2022 г.) е 14,6 на сто, а за последните пет години (юли 2025 г. спрямо юли 2020 г.) е 34,6 на сто.
Източник: Дарик радио (18.08.2025)

Спад в промишлеността в България България е страната от ЕС с най-голям спад на производството в промишлеността, показват данни на Евростат. През юни промишленото производство в страната ни намалява с 8,2% спрямо същия месец на предходната година, като това е седми пореден месец на спад. За сравнение, средно за страните от ЕС производството през юни нараства, макар и само с 0,5%. Намаление на промишленото производство през юни е отчетено в 11 държави от ЕС, но в България е най-голямо. Най-близо до нас са Унгария (спад с 4,9%), Словения (-4,3%) и Германия (-3,8%). Явно забавянето на производството в редица страни от ЕС, и основно в Германия, се отразява негативно на българските предприятия. През второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт на България нараства с 3,1% спрямо същия период на миналата година, обявиха от НСИ. Същият ръст на икономиката беше отчетен и през предходното тримесечие. Основният двигател на икономиката на страната е потреблението, което се увеличава с 6,5 на сто. Инвестициите също нарастват, но при износа има намаление с 4,9 на сто.
Източник: Труд (18.08.2025)

Индексът на цените на производител в земеделието расте с 15.6% Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2025 г. се повишава с 15.6% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 26.7%, и на индекса на цените на продукцията от животновъдство - с 5.8%, съобщиха от Националния статистически институт. Спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 13.5%, като в растениевъдството те се повишават с 25.5%, а в животновъдството - с 2.9%. Спрямо второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава увеличение на цените във всички групи растениевъдни култури, като най-голямо повишение е регистрирано при пресните плодове - със 120.6%, което е в резултат предимно на увеличението на цените на черешите и кайсиите, съответно със 140.7 и със 113.4%. Повишение е регистрирано както в цените на зърнените култури - с 5.8%, в резултат на увеличението на цената на царевицата за зърно с 14.7%, така и при цените на техническите култури - с 10.0%, в резултат от увеличението на цените на рапицата и на слънчогледа, съответно с 24.6 и 11.2%. Цените на пресните зеленчуци също нарастват с 8.5%. В сравнение с 2024 г. (на годишна база) тенденцията се запазва, като цените на пресните плодове и зеленчуци нарастват съответно със 125.6 и с 16.6%. По-високи са цените на зърнените култури - с 4.5%, в резултат от повишението на цената на царевицата за зърно и ечемика, съответно с 10.5 и с 5.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 2.4%, в резултат от повишението на цената на маслодайния слънчоглед - с 1.7%. Цените на живите животни намаляват с 0.2% спрямо същото тримесечие на 2024 г. в резултат на спад на цените на свинете с 10.9% и на бройлерите с 0.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 14.4%, като повишение е отчетено при всички продукти. Най-висок процент увеличение е при цената на кравето мляко - с 16.0%, и на цената на кокошите яйца - с 19.8%. В животновъдството през второто тримесечие на 2025 г. спрямо 2024 г. (на годишна база) цените на живите животни се понижават с 1.1% в резултат от намалението на цените на свинете с 12.4% и на бройлерите с 2.6%. Цените на продуктите от животновъдство се повишават с 8.6%, като най-голямо увеличение е отчетено при цената на кравето мляко - с 11.1%, и при кокошите яйца - със 7.5%.
Източник: econ.bg (19.08.2025)

Българският рекламен пазар е нараснал до 665.5 млн. лв. през 2024 г. Общият пазар на реклама в България продължава да отчита умерен ръст, според годишните данни на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). През 2024 г. нетните рекламни инвестиции достигат 665.5 млн. лв., което представлява ръст от 8.7% на годишна база. Рекламодателите продължават да насочват най-голям дял от инвестициите си в телевизионна реклама. Малко над половината вложения в сектора у нас, или 342.9 млн. лв. за 2024 г. са насочени към телевизионните канали, които отчитат ръст от 6%. Дигиталните канали продължават да растат с по-бърз темп. За 2024 г. онлайн рекламата достига 238.8 млн. лв., или с 14% повече спрямо предходната година. Външната реклама, радио, преса и кинореклама заемат общо 12.6% от общия медиен микс. Сред тях, външната реклама привлича най-голям дял от инвестиции и достига 51.7 млн. лв., или ръст от 8%. Радиорекламата отчита лек ръст от 4% на годишна база и достига 24.2 млн. лв. Пресата е единственият канал, който отчита спад от 10% в инвестициите. Инфлацията в цената на реклама остава сходна с тази за предходната година, като за телевизията и дигиталните канали съответно тя е 14% и 16%. Цените за радио и външна реклама нарастват с 8% през 2024 г. При пресата няма промяна.
Източник: Капитал (19.08.2025)

Емигрантите пращат към България по близо 4.5 млн. евро на ден Българите, живеещи и работещи в чужбина са изпратили към страната ни 811 млн. евро през първите шест месеца на годината. След рекордните 420.6 млн. евро, отчетени за първото тримесечие на 2025 г., сумата намалява до 390.8 млн. евро през второто тримесечие. Спрямо година по-рано, преводите са с 69.2 млн. евро повече, докато през второто тримесечие на 2025 г. те са само 2.9 млн. евро над нивата за периода април - юни на 2024 г. От три държавЖи са постъпили по над 100 млн. евро – САЩ, Германия и Великобритания, като емигрантите живеещи там са изпратили повече от 50% от общата сума – 439.5 млн. евро. Най-голяма е тя от САЩ – 149.6 млн. евро, следвана от Германия (146.7 млн. евро) и Великобритания (143.2 млн. евро). Съвкупно това прави 54.17 на сто от всички постъпили у нас средства от емигрантите. Следват Испания (78.4 млн. евро), Чехия (35 млн. евро), Белгия (30.5 млн. евро), Гърция (26.5 млн. евро), Австрия (23.7 млн. евро), Канада и Италия, изпратили към свои близки и роднини съответно 22.4 и 18.6 млн. евро. По над 10 млн. евро от началото на 2025 г. са изпратили и живеещите и работещите във Франция, Турция, Швейцария и Дания.
Източник: econ.bg (20.08.2025)

Активите на българските инвестиционни фондове надхвърлят 3.9 млрд. лева Пазарът на колективните инвестиционни схеми продължава да расте и да привлича нови вложители. По последни данни на БНБ активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове, опериращи в България, достигат 12.08 млрд. лева към края на юни 2025 г. Това представлява увеличение с 1.45 млрд. лв., или 13.7%, спрямо година по-рано. Като дял от икономиката общите активи вече са 5.5% от БВП при 5.2% през юни 2024 г. Чуждестранните фондове обаче продължават да доминират както по размер на активите, така и по брой фондове. Те са привлекли 8.18 млрд. лв. - с почти 1 млрд. лв. повече спрямо миналото лято, но спад с около 2 млн. лева за три месеца. Местните фондове увеличават активите си с близо половин милиард лева (474 млн.) до 3.9 млрд. лева, което е ръст с 13.8% на годишна база. Общо 1707 фонда се предлагат в България според статистиката на БНБ - с около 50 повече от март до юни. Над 90% от тях са на чуждестранни компании, докато българските фондове са 162 - с два повече от март. Основно инвестициите в местните взаимни фондове продължават да бъдат в акции. Около 1.7 млрд. лева са инвестирани в акции, докато в дялове на договорни фондове и инвестиционни дружества са инвестирани около 1.3 млрд. лева. Облигациите са около 750 млн. лева. И трите категории отчитат ръст, но най-бързо се разрастват акциите, където активите нарастват с над 200 млн. лева за последната година, вероятно подпомогнати от ръста на цените на акциите както в международен план, така и в България. Портфейлите на българските фондове остават силно концентрирани в рамките на Европейския съюз. Над половината от инвестициите - 51.5%, са в български ценни книжа, а други 41.4% - в активи от страни от ЕС. Делът на вложенията в САЩ остава едва 1.7%, което потвърждава, че регионалните пазари се предпочитат пред отвъдокеанските. Най-големият източник на капитал за чуждестранните фондове у нас остават застрахователните компании и пенсионните дружества, които държат над 5.1 млрд. лева - близо две трети от привлечените средства. Домакинствата обаче също увеличават участието си - техните вложения вече са 1.7 млрд. лева, което е ръст с над 40% за една година в сравнение с около 1.2 млрд. към края на юни 2024 г. При местните фондове домакинствата също набират тежест, като вече държат близо 38.4% от вложенията, или около 1.5 млрд. лв. - ръст с повече от 200 млн. лева спрямо година по-рано. Така все повече спестители търсят алтернатива на банковите депозити, чийто обем остава доминиращ - над 90 млрд. лв. към края на юни 2025 г.
Източник: Капитал (20.08.2025)

Лицензираните компании за бързи кредити продължават да се увеличават Към 30 юни в България функционират 190 лицензирани компании за бързи кредити спрямо 174 преди година. Активите на дружествата от сектора възлизат на 8.6 млрд. лв., като в последните тримесечия се отчита сериозно нарастване на акциите, вложенията във фондове и други ценни книжа. По последни данни те достигат близо 290 млн. лв. за акциите, 306 млн. лв. за различни от акции активи (облигации, ДЦК) и 17 млн. лв. вложения във фондове. За първите шест месеца на 2025 г. те отчитат положителен финансов резултат от 231 млн. лв. спрямо 173.9 млн. лв. за година по-рано. През първото тримесечие на годината печалбата се равняваше на 112 млн. лв., а за второто – близо 119 млн. лв. Към края на юни 2025 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 7.065 млрд. лв. (3.2% от БВП2) при 6.014 млрд. лв. (3% от БВП) в края на юни 2024 година. Те се увеличават със 17.5% (1.052 млрд. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. и с 3.7% (249.1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2025 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179.8 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 183.5 млн. лв. (в т.ч. 46 млн. лв. през второто тримесечие на 2025 г.), а закупените са 3.6 млн. лв. Домакинствата дължат рекордните 4.875 млрд. лв., от които 4.718 млрд. лв. са потребителски заеми. Следват „Нефинансовите предприятия“ с 1.8 млрд. лв.
Източник: econ.bg (21.08.2025)

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. По данни на КФН , към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества в България, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто. Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто. Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто. Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.
Източник: Фирмена информация (21.08.2025)

Строителният сектор в България със стабилен годишен ръст България отчита 4.3% ръст на строителното производство на годишна база през юни 2025 г., сочат данни на Евростат. В европейски контекст, спрямо юни 2024 г. производството в строителството е нараснало с 1.7% в еврозоната и с 19.% в ЕС. Секторът в Европа продължава да расте в по-дългосрочен план. За България динамиката остава нестабилна, но ръстът от 4.3% на годишна база показва, че секторът запазва положителна тенденция, въпреки краткосрочния спад през юни. В региона на Югоизточна Европа първа в индекса е Словения, която отчита +9.3% през юни.
Източник: economic.bg (22.08.2025)

Ръст на кредитирането и на необслужените заеми Размерът на необслужваните кредити, отпуснати от фирми за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лв., показват данни на БНБ. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лв.) в сравнение с края на юни миналата година, но спрямо края на месец март тази година намаляват с 3,9% (-21,2 млн. лв.). Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (добили популярност като фирми за бързи заеми), са 7,065 млрд. лв., при 6,014 млрд. лв. година по-рано. В рамките на 12 месеца те се увеличават със 17,5% (+1,052 млрд. лв.). Върху размера на кредитите оказват влияние и нетните продажби на заеми от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лв. По отношение на сроковете, преобладават кредитите над 5 години, които са в размер 3,418 млрд. лв. За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лв.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от фирми за кредитиране е 48,4%. Заемите със срок между 1 до 5 години са 1,471 млрд. лв. Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със срок до 1 година са в размер на 1,649 млрд. лв., като за година нарастват с 10,6%.
Източник: econ.bg (25.08.2025)

Заетостта остава относително стабилна през второто тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2025 г. заетостта остава относително стабилна, сочат данните от Наблюдението на работната сила на НСИ. Най-тревожен е спадът при младите хора (15 – 24 години) – намаление 3,1 п.п. през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25 – 34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6,2 п.п. през 2025 г., въпреки устойчивите положителни движения преди това. По-зрелите възрастови групи (35 – 44 г. и 45 – 54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 п. пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) за сметка на това стабилен ръст от 0,4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен, с леко увеличение през 2025 година (1,2 п.п.). Средното и професионалното образование не показват значими промени. Рязък спад обаче се отчита при лицата с основно образование (-3,2 п.п. през 2025 г.) и при хората с начално и по-ниско образование (-2,7 п.п.), които губят натрупания положителен тренд от 2023 и 2024 година.
Източник: БТА (25.08.2025)

Спад от 3.6% на чуждите инвестиции у нас По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари – юни 2025 достигат 848 млн. евро. Те са с 31.4 млн. евро по-малко, което е спад от 3.6% спрямо тези за януари – юни 2024. През юни 2025 потокът е отрицателен в размер на 359.6 млн. евро, при отрицателен поток от 69.3 млн. евро за юни 2024. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 10.8 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1.1 млн. евро за януари – юни 2024. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни 2025 са от Италия (197.3 млн. евро), Нидерландия (190.7 млн. евро) и Гърция (167.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (296.6 млн. евро) и Люксембург (155.9 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юни 2025 възлиза на 244.3 млн. евро при 541.6 млн. евро за същия период на предходната година. През юни 2025 нетният поток е положителен и възлиза на 70.2 млн. евро, при положителна стойност от 93.3 млн. евро за юни 2024.
Източник: economy.bg (26.08.2025)

Жилищните кредити бележат ръст от 27 на сто на годишна база до близо 30 млрд. лева към края на юли Жилищните кредити, отпуснати от банките в България, са нараснали с 27,4 на сто на годишна база до 29,599 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на месец юли миналата година размерът на заемите за жилище е 23,232 млрд. лева или с над 6 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Жилищните кредити засилват темпа на растеж спрямо предходния месец юни, когато беше отчетен годишен ръст от 26,8 на сто. Потребителските кредити достигат 20,484 млрд. лева към края на юли, като нарастват с 13,6 на сто на годишна база. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец, когат бе отчетен годишен ръст от 14 на сто. Общият размер на кредитите на домакинствата в България възлиза на 52 млрд. лева към края на юли, което се равнява на 23,7 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Банковите заеми на домакинствата нарастват с 20,9 на сто на годишна база (20,8 на сто годишен ръст през юни). Към общия размер на кредитите на домакинствата влизат и т.нар. "други кредити" и овърдрафта. Кредитите на нефинансовия бизнес у нас нарастват с 8,6 на сто на годишна база до 50,444 млрд. лева към края на месец юли. През предходния месец юни годишният ръст в този сегмент бе 8,8 на сто. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,999 млрд. лева в края на юли 2025 година. В сравнение с юли 2024 г. те се увеличават с 12 на сто (11,7 на сто годишно повишение през юни 2025 година). В края на юли 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 111,443 млрд. лв. (50,7 процента от БВП) при 110,142 млрд. лв. към юни 2025 г. (50,2 процента от БВП). През юли 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,3 на сто (14,3 на сто годишно повишение през юни 2025 година).
Източник: БТА (26.08.2025)

Кабинетът изтегли нов заем от 300 милиона Правителството изтегли нов заем от 300 млн. лв. от вътрешния пазар, с което новопоетият държавен дълг от началото на годината достигна рекордните 16.5 млрд. лв. Министерството на финансите обяви, че е пласирало 3-годишни ДЦК за 300 млн. лв. на вътрешния пазар при средна годишна доходност от 2,40%. Това е десетият аукцион за пласиране на държавен дълг на вътрешния пазар от началото на 2025 г., с което бе набран нов дълг за 2,4 млрд. лв. Паралелно с това финансовото министерство реализира и две дългови операции на международните капиталови пазари. През април бяха пласирани облигации за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева), а през юли - за 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Така, от началото на годината България е поела нов дълг в размер на близо 16,5 млрд. лева. Сумата на новия дълг е значително по-висока от необходимите средства за покриване на планирания бюджетен дефицит от 6.4 млрд. лв. плюс изплащането на стар дълг, чиито падежи са през тази година. По тези две пера на правителството са нужни около 12 млрд. лв. Управляващите обаче заложиха рекорден нов дълг в бюджета за тази година от 18,9 млрд. лева. Разликата от близо 7 млрд. лв. ще бъде използвана за капитализацията на десетина държавни дружества, сред които ББР, БЕХ, Напоителни системи, Терем и др.
Източник: econ.bg (27.08.2025)

Ръстът в жилищното кредитиране се ускорява още до 27.4% годишно Данните от паричната статистика на БНБ показват, че портфейлите на банките от жилищни заеми вече са 29.3 млрд. лв., като са пораснали с нови 682 млн. лв. през юли. Тази сума отстъпва само на отчетните месец по-рано 696 млн. лв. като е с над 120 млн. лв. повече от средномесечното покачване за 2025 г. (558 млн. лв.) и с над 230 млн. повече от това за 2024 г. (446 млн. лв.) Ръстът на годишна база се ускорява до 27.4%. При потребителските заеми също се отчита силен месец, като за юли ръстът е с 306 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. Това е най-висока стойност от началото на 2025 г. и доста над средномесечните 235 млн. лв. покачване при портфейлите. На годишна база обаче тук статистиката на БНБ показва забавяне на ръста от 14% на 13.6%. Общо кредитите за домакинства вече достигат 52 млрд. лв., като плавното ускоряване на ръста продължава и той вече е 20.9%. При фирмите се вижда малко по отчетливо охлаждане, като годишният ръст се забавя от 8.8 на 8.6%. Сумата им достига 50.4 млрд. лв., като само за юли покачването е със 183 млн. лв. Тук е характерна доста по-голяма волатилност заради единични големи сделки и дори в някои месеци данните показваха свиване. Друга видима тенденция в паричната статистика е, че домакинствата и бизнесът все по-активно се подготвят за замяната на лева с еврото. Според данните на БНБ парите в обращение извън банките (т.нар. паричен агрегат M0) вече се свиват на годишна база с 4.35%, след като през юни беше отчетен пръв спад от Световната финансова криза насам, но с 0.8%. Като сума те вече са 26.7 млрд. лв. Общо депозитите на домакинства достигат 94.4 млрд. лв., като ръстът им на годишна база се ускорява от 11.2% за юни на 12.2% за юли.
Източник: Капитал (27.08.2025)

Огромен процент от населението на България са пенсионери В края на 2024 г. лицата на 65 и повече години, които имат право да са пенсионери, са 1 544 245 души, което е 24% от населението на България. В сравнение с 2011 г. този дял е нараснал с 5,5%, показват данните на националната статистика. На всеки 100 души в активна възраст съответстват 61 в неактивна възраст. За сравнение през 2011 г. съотношението е било 46,5%. Така продължава да се задълбочава една от най-значимите демографски тенденции в България – процесът на застаряване на населението.
Източник: actualno.com (28.08.2025)

34 673 българи получават втора пенсия 34 673 българи получават плащания от втория стълб на пенсионната система, показват данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2025 г. В края на 2024 г. 29 299 души черпеха права от спестяванията си в универсалните фондове, където се осигуряват родените след 1959 г. Средният размер на месечното разсрочено плащане за първото полугодие е 511.49 лв. За сравнение, в края на 2024 г. сумата беше 471.07 лв. Средната сума, изплащана под формата на пенсия, е 233.88 лв., което е почти колкото в края на 2024 г. - 230.18 лв. Истинската пожизнена пенсия без допълнителни условия като определен период на разсрочено плащане е 102.41 лв., като тя се получава от 156 пенсионери. При получаващите пенсия има забележително увеличение от 33% - от 5086 в края на 2024 г. на 6764 души в края на юни. Новоотпуснатите пенсии през първата половина на тази година са 1691 при 2471 за цялата 2024 г. Много са и пенсионерите, които са започнали да получават разсрочено плащане в първите шест месеца на годината - 12 893 души. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди към края на полугодието - тези, в които през последните 12 месеца е постъпила поне една вноска, е 8128,17 лв. Особеност на втората пенсия е, че може да се получава независимо от стажа при навършване на възрастта за пенсиониране в трета категория труд. Тази година възрастта е 62 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 8 м. за мъжете.
Източник: Сега (28.08.2025)

Сериозен ръст в продажбите на електрически и хибридни коли у нас През юли в България се отчита сериозен ръст в продажбите на електрически и хибридни леки коли, сочат данни на Асоциацията на производителите на автомобили в Европа (АСЕА). През месеца у нас са купени 166 хибридни коли, което е със 102.4 на сто повече спрямо месец по-рано. В рамките на ЕС се отчита спад на продадените коли с 15.2 на сто, докато у нас се наблюдава ръст от 16.5 на сто. България е една от седемте държави в общността с ръст на покупките на дизелови автомобили. Интересът към бензиновите коли също намалява, като продажбите в ЕС падат с 12 на сто, включително 13.2 на сто понижение в най-голямата европейска икономика Германия. У нас обаче данните сочат ръст на купените коли от 15.8 на сто до 3 843 броя. През юли у нас са продадени 4 706 автомобила, от които: 3 843 бензинови коли, 361 дизелови автомобила, 272 електрически модела, 166 хибридни електрически коли и 64 плъг-ин хибрида. Броят на купените нови коли от началото на 2025 г. вече възлиза на 28 779, което е с 6.2 на сто повече спрямо периода януари – юли на 2024 г. Пазарният дял на сделките: 81.74 на сто - бензинови коли, 9.00 на сто - дизелови автомобила, 4.88 на сто – електрически автомобили, 3.21 на сто - хибридни електрически коли и 1.17 - плъг-ин хибрида.
Източник: econ.bg (29.08.2025)

Обвързването на минималната заплата със средната е вредно при кризи Автоматичното увеличаване на минималната работна заплата с формула, обвързана със средната, създава икономически дисбаланси и сериозно натоварва бюджетаq заяви Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Минималната заплата ще е 620,20 евро от 1 януари 2026 г. В лева това означава 1213 лв. Размерът и? ще се повиши с 12,6% или със 136 лв. спрямо сегашната и? стойност от 1077 лв. Тя се определя по формулата - 50%от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Според Дацов това е „най-вредното нещо", което може да се приложи върху пазара на труда. Причината – такава формула засилва процикличността: при икономически растеж създава излишно напрежение чрез изпреварващо вдигане на доходите, а в рецесия няма механизъм за адаптация. :Минималната заплата трябва да бъде резултат от икономически анализ, а не от автоматизъм или социален натиск. Около 600 хиляди души ще имат повишение на доходите си, ако влезе в сила предложението на социалното министерство минималната работна заплата да стане 1213 лева. В момента у нас минималното възнаграждение от малко над 1000 лева получават общо над 450 хиляди души.
Източник: 24 часа (29.08.2025)

Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 % в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. В края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА (01.09.2025)

Чуждите инвестиции в България през 2024 г. надхвърлят 33,8 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31 декември 2024 г. възлизат на 33,861 млрд. евро по текущи цени, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям е обемът на преките чуждестранни инвестиции в промишлеността - 14,432 млрд. евро, следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7, 785 млрд. евро. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31 декември 2023 г. са възлизали на 32,566 млрд. евро, също по предварителни данни на НСИ, а за 2022 г. те са били 29,251 млрд. евро. Същевременно в структурата на ПЧИ по-съществено изменение през 2024 г. в сравнение с предходната година се наблюдава в относителния дял на промишлеността, който нараства с 1,4 процентни пункта, докато в секторите на услугите и "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" е регистрирано намаление, съответно с 1,2 и 0,7 процентни пункта.
Източник: actualno.com (01.09.2025)

Продукцията на нефинансовите предприятия в България надхвърля 310 млрд. лв. през 2024 г. Нефинансовият сектор в България отчита печалба за 2024 г. в размер на 38,8 млрд. лева, а стойността на продукцията по текущи цени достига 310,2 млрд. лева., показват последните данни, изнесени от Националния статистически институт (НСИ).Това е значително над отчетените през предишната година 288,9 млрд. долара, като най-голям отчита сектор „Промишленост“ – 36,9%. За дейността си през 2024 г. 470 985 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет в НСИ, което е с 1,8% повече в сравнение с 2023 г. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 234 035 души, или с 0,6% повече спрямо предходната година. Най-голям е делът на нефинансовите предприятия в секторите на услугите и на търговията (76,4%), които формират 63,7% от заетостта в нефинансовия сектор. Следват сектори „Селско, горско и рибно стопанство“, „Промишленост“ и „Строителство“ с относителен дял 23,6% от отчетените предприятия и 36,3% от заетите. Годишен отчет за дейността си през 2024 г. в НСИ са представили 47 295 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10% от общия брой нефинансови предприятия. Заетите лица в тях са 105 688 и са произвели продукция на стойност 11,72 млрд. лв. по текущи цени. За 2024 г. секторът отчита печалба от 1,226 млрд. лв., като 83,1% от предприятията са приключили годината с печалба, 9,4% - със загуба, и 7,5% - с нулев финансов резултат. Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си през 2024 г., са 37 072, или 7,9% от общия брой предприятия, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ – 81,1%. Стойността на продукцията в промишлеността по текущи цени е 114,67 млрд. лв. и формира 36,9% от общия обем на продукцията в нефинансовия сектор. През 2024 г. заетите в промишлеността са 550 829, или 24,6% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2024 г. с печалба от 8,75 млрд. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 80,2% от този резултат. Годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили 26 702 строителни предприятия, или 5,7% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Най-голям е делът на предприятията, извършващи специализирани строителни дейности - 54%. Заетите в строителните предприятия са 155 828 и формират 7% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на произведената продукция в строителния сектор през 2024 г. е в размер на 33 174 млн. лв. по текущи цени, или 10,7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Строителният сектор завършва 2024 г. с печалба от 3,4 млрд. лв. по текущи цени, като 33,9% от него са реализирани в „Строителство на сгради“. В НСИ годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили 138 545 търговски предприятия, или 29,4% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на предприятията в търговията на дребно – 67,7%. През 2024 г. заетите лица в търговията са 499 558, или 22,4% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ за 2024 г. възлиза на 44,33 млрд. лв. по текущи цени, което представлява 14,3% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Търговските предприятия са приключили 2024 г. с печалба от 9,51 млрд.. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 63,4% от него. Резултатите от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 221 371, или 47% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. През 2024 г. в този сектор са заети 922 132 души, или 41,3% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. За 2024 г. стойността на продукцията в сектора на услугите е в размер на 106,36 млрд. лв вите предприятия. Секторът на услугите приключва 2024 г. с печалба от 15,94 млрд. лв., като 23,2% са реализирани в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.
Източник: НСИ (01.09.2025)

Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 % в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто. Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг - 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г. Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП. Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП). Външните задължения на "Други сектори" са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА (02.09.2025)

Бюджетният дефицит достигна 4,2 млрд. лева Бюджетният дефицит в края на юли е 4.2 млрд. лв., което е 1.96% от БВП, съобщи финансовият министър Теменужка Петкова. Само за месец недостигът в хазната се е увеличил с почти 1 млрд. лв. За юли бе отчетен дефицит от 3.3 млрд. лв. Приходите в бюджета за първите седем месеца на годината са в размер на 46.3 млрд. лв., като ръстът на данъчните постъпления е с 5.4 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. Разходите обаче растат с по-бързи темпове. В края на юли те достигат 50.4 млрд. лв., което е със 17.7% повече от миналата година.
Източник: Сега (02.09.2025)

Състоянието на републиканската пътна мрежа в България за 2024 г. ИПИ от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) представи данните за състоянието на републиканската пътна мрежа в България за 2024 г. Те класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) според състоянието на настилката – добро (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), средно (повреди от 10% до 30%), лошо (повреди над 30%) и без настилка. Към 2024 г. дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с добро състояние на настилката. Това е значително понижение спрямо предходните няколко години, в които малко над 40% са в добро състояние – с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. Пътищата в лошо състояние са 5185 км или 26% – приблизително колкото и в предходната година. Намаляването на пътищата в добро състояние през 2024 г. се наблюдава в 17 от 28-те области в България. Най-сериозно пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в добро състояние през 2023 г. до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%). В области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в добро състояние е под 10%, на места като Пазарджик и Благоевград той е около 60%. На общинско ниво също са видими особено високи различия в състоянието на пътищата. Общините със 100% добро състояние на настилката са 9, докато тези с 0% са 35. С по-добро състояние на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се обясни с терена – в планинските райони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с най-малко километри републикански пътища у нас – например Челопеч, Сопот и Пирдоп, са сред тези със 100% в добро състояние. Общините с най-висок дял на републиканските пътища в лошо състояние са концентрирани в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е особено висок, например Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%). Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско равнище. В цели 120 общини делът на пътищата в добро състояние е намалял, докато само в 55 се е увеличил. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в лошо състояние расте, докато в 90 други намалява. Понижението в дела на пътищата в добро състояние е рязко и се наблюдава в цялата страна. Качеството на инфраструктурата обаче има пряка и очевидна връзка с честотата на пътните инциденти, и няма как да очакваме значителни подобрения в тази насока ако не се инвестира активно в подобряване на пътната мрежа; на този етап промените са почти изключително негативни.
Източник: economy.bg (03.09.2025)

За шести пореден месец България отчита най-голям ръст на цените в промишлеността в ЕС на годишна база България е страната в Европейския съюз (ЕС), която отчита най-голям ръст в производствените цени в промишлеността (PPI) на годишна база през юли. Това се случва са шести пореден месец. Страната ни е и единствената в Общността, която отчита двуцифрен процентен ръст на показателят. През юли те са се повишили с 10,7 на сто на годишна база, показват първите оценки на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. На второ и трето място по ръст на производствените цени в промишлеността на годишна база са Дания (4,5 на сто) и Румъния (2,5 на сто). Най-голямо намаление се наблюдава в Естония (-6,1 на сто), Люксембург (-4,5 на сто) и Португалия (-3,6 на сто). През юли 2025 г. в сравнение с юни 2025 г. цените на производителите са се увеличили с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,6 на сто в ЕС, показват още оценките на Евростат. Месец по-рано цените на промишлените производители нараснаха с 0,8 на сто в еврозоната и с 0,7 на сто в ЕС.
Източник: БТА (04.09.2025)

България – на трето място сред страните от ЕС по ръст на МРЗ за 10 г. България е на трето място сред страните-членки на Европейския съюз по ръст на минималната работна заплата за периода от юли 2015 година до юли 2025 г., сочат данните на "Евростат". Отчетеният за страната ни средногодишен темп на нарастване е 11%, като по този показател преди нас са Румъния с 13 на сто и Литва с малко над 12 процента. Въпреки това, и към 1 юли 2025 година България продължава да е с най-ниската минимална заплата в Съюза - 551 евро. Най-високата стойност е отчетена в Люксембург – 2704 евро. Към 1 юли 22 от всички 27 държави-членки на Европейския съюз имат национална минимална заплата. Петте държави без такава заплата са Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция. За изминалите десет години най-ниските средногодишни темпове на растеж на най-ниските възнаграждения са отчетени във Франция – малко над 2%, и Малта – почти 3%. Според нивата на националните минимални работни заплати в евро държавите се делят на три групи. В първата - с равнище над 1500 евро на месец, са освен първенецът Люксембург, също Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. С размер на най-ниското възнаграждение от 1000 до 1500 евро на месец са Испания, Словения, Полша, Литва, Гърция, Португалия и Кипър. В групата с под 1000 евро на месец освен България влизат и Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария. В тази група е най-високо е нивото в Хърватия – 940 евро, а в Латвия е 740 евро на месец.
Източник: Стандарт (05.09.2025)

Близо 9400 потребители са сключили договор за жилищен кредит чрез посредници Общо 9386 потребители са сключили договори за жилищен/ипотечен кредит чрез кредитен посредник, регистриран от Българската народна банка (БНБ), през първите шест месеца на настоящата 2025 година. От тях 9272 са договорите, сключени с банки, а договорите, сключени с финансови институции, регистрирани по реда на чл. 3а от Закона за кредитните институции, са 114. Размерът на сключените чрез кредитни посредници договори за кредит по Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП) между банките и техните клиенти възлиза на 2,163 млрд. лева. Стойността на сключените договори за кредит по ЗКНИП от финансовите институции и техните клиенти е в размер на 4,449 млн. лева. Към края на месец юни тази година регистрираните кредитни посредници по ЗКНИП са 132-ма. Броят на потребителите, сключили договори за жилищен/ипотечен кредит, както и стойността на сключените договори, нарастват спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през първите шест месеца на 2024 година общо 8533 потребители са сключили договори за жилищен/ипотечен кредит чрез регистриран от БНБ кредитен посредник, а размерът на сключените договори достига 1,721 млрд. лева, пише БНБ. Към края на юни миналата година регистрираните посредници са възлизали на 116. Посредниците у нас се увеличават и спрямо края на миналата година, тъй като към декември 2024 година регистрираните кредитни посредници по ЗКНИП също са били 116 или с 16 по-малко спрямо края на юни тази година.
Източник: 24 часа (08.09.2025)

За 20 г. наполовина намаля производството на зеленчуци у нас Само за 20 години България е намалила наполовина производството на зеленчуци, направили страната ни популярна в Европа, като домати и чушки. Преди реколтата за 2025 г. да бъде събрана и количествата произведени плодове и зеленчуци в Европейския съюз да бъдат изчислени, от "Евростат" са готови с данните за миналата година. Според тях произведените пресни зеленчуци на територията на общността са с няколко процента повече, отколкото са били година по-рано. При плодовете обаче е обратното. Двете държави абсолютни рекордьори от години в зеленчукопроизводството, са Испания и Италия, които със своите по над 13-14 милиона тона зеленчуци оставят далеч след себе си всички останали. Франция, Полша и Нидерландия допълват списъка на първите 5, макар и с доста по-малки количества. Те произвеждат по една трета от това, което изкарват на пазара испанците или пък италианците. България е точно в средата на класацията измежду всички държави членки по произведено количество не само зеленчуци, но и плодове и ядки. За година сме произвели малко над половин милион тона зеленчуци и наполовина по-малко плодове. Най-големите производители на плодове са същите държави, като само разменят местата си. Единствено Нидерландия отпада от първите пет, а позицията й заема Гърция. Произведените домати на територията на общността през 2024 г. са били с 5% повече в сравнение с година по-рано. Най-солидният производител отново е Италия, която е отгледала една трета от доматите на целия Европейския съюз. Този зеленчук, така характерен за България обаче, у нас произвеждаме във все по-малки количества. От 240 хиляди тона преди 20 години през миналата сме произвели точно половината от това. Административни тежести, недостиг на работна ръка и конкуренция от незаконен внос са основните проблеми, от които се оплакват в сектора. През последните 20 години сме заемали между шеста и осма позиция сред европейските производители на чушки. Отново двойно по-малко производство през миналата година в сравнение с 2004 г., като през цялото това време спадът не е спирал. С 60% по-малко е и произведеното грозде. България обаче, е един от лидерите в производството на слънчоглед - вече 15 години заема втора позиция. Произвеждаме приблизително между милион и половина и два милиона тона на година. При билките, при които европейската статистика поставя всички ароматни, лечебни и кулинарни растения, България е най-големият производител след Италия. По данни на нашето Министерство на земеделието произвеждаме над 200 вида билки, а 90% от продукцията изнасяме, което ни превръща и в един от водещите износители не само за Европа, но и за света.
Източник: econ.bg (09.09.2025)

Производителността на труда в България реално намалява Производителността на труда в България реално намалява на годишна база – с 0.2%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на 2025 г. Показателят се формира от общо създадената стойност в икономиката, разделена на всички заети в нея. По тази формула на един зает изработва 14 097.7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки създава средно 36.1 лв. БВП за един отработен час. Привидно изглежда, че сумата расте, но данните са по текущи цени и след като се приложи съответният дефлатор, реално произведеното от всеки българин намалява. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през второ тримесечие на 2025 г. намалява с 1.9% в сравнение с второ тримесечие на 2024 г., а БДС за един отработен човекочас намалява реално с 0.3%. Заетите лица в икономиката са 3.714 млн. души, а общият брой отработени часове – 1 452.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през второто тримесечие на 2025 г. спрямо съответното тримесечие на 2024 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектори. По предварителни данни през второто тримесечие на 2025 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 12 472.4 лв. БДС средно на един зает и 31.4 лв. за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 14 472.3 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 35.6 лв. от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор 2 435.1 лв. БДС на един зает и 7.2 лв. за един отработен човекочас.
Източник: economic.bg (09.09.2025)

Застрахователните дружества у нас управляват над 12 млрд. лева в края на юни Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 12,037 млрд. лв. към края на юни. Техният размер нараства с 1,220 млрд. лв. (11,3%) на годишна база и с 275,9 млн. лв. (2,3%) спрямо края на първото тримесечие на тази година, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Застрахователни услугив България предлагат 47 компании - в областта на животозастраховането 12 компании, а в общото застраховане – 35, вкл. и едно дружество, специализирано в презастраховането. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 342,6 млн. лв. (10,7%) – от 3,190 млрд. лв. преди година до 3,533 млрд. лв. към края на юни. Спрямо края на март те нарастват със 107,9 млн. лв. (3,2%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на юни 2025 г. е 29,4% при 29,5% към края на второто тримесечие на 2024 г. и 29,1% в края на март тази година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 877,8 млн. лв. (11,5%) – от 7,626 млрд. лв. към 30 юни 2024 г. до 8,504 млрд. лв. към края на второто тримесечие на 2025 г., и със 168 млн. лв. (2%) на тримесечна база.
Източник: Инвестор.БГ (10.09.2025)

Промишленото производство в България остава свито през юли Годишният спад на промишленото производство през юли достига 8.3%, като спрямо предходния месец промяна почти няма, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база спадът в енергетиката е с 34.9%, в преработващата промишленост - с 3.3%, докато в добивната промишленост има ръст с 2.1%. В преработващата промишленост съществен спад е регистриран при производството на хартия и изделия от нея - с 25.8%, на облекло - с 21%, и на основни метали - с 19.6%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 34.5%, и при производството на мебели - със 17.6%.
Източник: Дневник (11.09.2025)

Прекият ефект от митата в САЩ за българския износ ще е в размер на 468 млн. евро Въведените мита за европейски стоки от администрацията на президента Доналд Тръмп в САЩ ще имат пряк и косвен ефект върху българския износ, като изчисленият пряк ефект от Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) възлиза на 468 млн. евро, а косвеният се очаква да възлезе на 158 млн. евро, съобщи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Данните са изчислени в сътрудничество с Българската академия на науките (БАН).
Източник: actualno.com (11.09.2025)

Промишленото производство изводството в страната през юли Промишлеността в България затъва, показват данни на НСИ. През юли промишленото производство намалява с 8,3% спрямо същи месец на миналата година. Проблемът е, че вече осем поредни месеца има спад в промишлеността на годишна база. Добивът на въглища през юли е с над 59% по-малък спрямо същия месец на миналата година заради нарастването на енергията от възобновяеми източници. По-големият проблем е спадът в преработващата промишленост. През юли в преработващата промишленост има намаление с 3,3% спрямо същия месец на миналата година, като спад има осем поредни месеца. През почти всички месеци на 2023 г. и 2024 г. също имаше спад в преработващата промишленост. Оказва се, че вече няколко години поред преобладаващата част от предприятията в страната отчитат спад на продукцията. Основната причина за това е забавянето на икономиките на страните от ЕС, които са основни търговски партньори на България. Но в някои браншове влияние оказва и нарастващата конкуренция на стоки от Китай. Производството на храни в България през юли намалява с над 13% на годишна база. Това е девети пореден месец на спад. Сред причините за това е поскъпването на храните в магазините. Заради високите цени все повече хора внимателно преценяват какво да купят, а често предпочитат да изберат вносни храни заради очакванията за по-добро качество. Най-големият проблем е в шивашката индустрия. Производството на дрехи през юли намалява с 21% на годишна база, като това е 29-ят пореден месец на спад в бранша. При производството на текстил спадът през юли е с над 17 на сто, като това е десети пореден месец на намаление. Но някои сектори от икономиката се справят добре. Производството на тютюневи изделия през юли се увеличава с близо 35 на сто на годишна база, като това е 11-ят поред месец с ръст. Производството на мебели нараства за шести пореден месец, като през юли увеличението е с над 17 на сто.
Източник: econ.bg (12.09.2025)

Общини в Северна България "опрощават" 50% от местните данъци Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци - няма нужда да вдигат ставки, просто трябва за подобрят събираемостта им. Всяко повишение може да има обратен ефект, защото колкото по-висок е данъкът, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат, особено в регионите с по-слабо развита икономика. Няма нито една община, в която 100% от планираните местни данъци да влизат в бюджета й, показва проучването. Само две общини успяват да съберат над 90% от местните данъци - Котел и Вълчи дол, а с 80% или повече са само 91 общини, т.е. една трета от всички в страната. Почти целият Северозапад и Североизток, както и общините по западната граница на страната са с много ниска събираемост на местните данъци - около 50-60%. Най-важният източник на приходи за общините е данъкът върху недвижимите имоти. В големите градове от него в местната хазна влизат над 80% от планираното, което е сравнително висока събираемост. В София например тя е 81,5%, в Пловдив - 83%, във Варна, Бургас и Стара Загора е 87%. Шампиони по събиране на данък сгради са Лъки с 97,6%, Козлодуй с 96,5% и Крумовград с 95%. На другия полюс са Трън и съседната община Трекляно, където от данък сгради влизат само съответно 48% и 50% от планираните приходи. Данъкът върху превозните средства, като цяло е с по-ниска събираемост от данък сгради. Едва двайсетина общини в цяла България успяват да съберат над 80% от този налог. Най-добре е положението в общините Лъки, Мирково, Доспат и Копривщица, които успяват да съберат 87-89% от данъка.В бюджета на София от данъка върху превозните средства влизат 77% от очакваното. В Пловдив събираемостта е 74,6%, в Бургас и Варна - 76%, а в Стара Загора - 79,8%. От големите общини впечатление прави слабата събираемост на този налог в Русе - едва 57%. През последните години тенденцията е към подобряване на събираемостта, като средната стойност за двата данъка е 76% за 2024 г., на фона на 66% през 2015 г.
Източник: Дума (12.09.2025)

Търговският дефицит на България расте с близо 75% за година към края на юли Дефицитът на България в стокообмена през периода януари-юли расте с близо 75% на годишна база, достигайки над 10,545 млрд. лева. Само за юли общото външнотърговско салдо е на минус с 1,590 млрд. лева, като дефицитът расте близо три пъти за година (над 190%), показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За първите седем месеца на годината от България са изнесени стоки на стойност 48,428 млрд. лв., което е с 4,8% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през юли 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 7,164 млрд. лв. и намалява с 13,2% спрямо година по-рано. През периода януари-юли в страната са внесени стоки на стойност 58,974 млрд. лв., което е с 3,6% повече спрямо година по-рано. През юли общият внос на стоки намалява за една година с 0,5% и възлиза на 8,754 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите седем месеца на тази година са изнесени стоки за 30,798 млрд. лева, а вносът е за повече от 34,179 млрд. лева, което води до дефицит от 3,381 млрд. лева. Само за юли НСИ отчита износ за 4,205 млрд. лева и вноса за 4,929 млрд. лева, т.е. дефицит за 723,6 млн. лева. През периода януари-юли износът на стоки от България намалява с 1,9% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 17,630 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Обединено кралство, които формират 50,3% от износа за трети страни. През юли износът на стоки от България нараства с 1% спрямо година по-рано и е в размер на 2,958 млрд. лева. Вносът на стоки в България през периода януари-юли 2025 г. се увеличава с 4,9% на годишна база и достига 24,794 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През юли вносът на стоки в България от трети страни намалява за една година с 3% до 3,825 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни“ (26,8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40,2%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юли е на минус със 7,164 млрд. лева. През юли то пак е на отрицателна територия с 867,2 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (15.09.2025)

Новата учебна година започва в 2331 училища в страната В 2331 училища в България започва новата 2024/2025 учебна година. До момента в тях са записани над 58 000 първокласници, като общо децата от подготвителните групи в училищата и учениците от първи до дванадесети клас са над 720 000. В детските градини и в училищата ще работят над 92 000 учители и специалисти. През новата учебна година в 396 неделни училища в 43 държави ще се изучава български език и литература, история и география на България, и ще се реализират проекти, свързани с българската история и култура.
Източник: Vesti.bg (15.09.2025)

Годишната инфлация у нас през август се запазва на ниво от 5,3% През август инфлацията в България се задържа на нивото си от юли - 5.3% на годишна база, показват данни на националната статистика. Въпреки това ръстът на цените и сега остава най-високият от края на 2023 г., след като през последната година значително се покачиха цените на услуги като хотели и ресторанти, туризъм, както и държавно регулирани цени на битовите услуги. В рамките на август статистиката отчита месечна инфлация от едва 0.1%, след необичайно високите 1.7% само в рамките на юли. За последните пет години общо потребителската кошница е поскъпнала с 41.4%, показват данните на НСИ за натрупаната инфлация, като основната част идва от големия скок на цените през 2022 г. Измерена по европейската методология, инфлацията в България се покачва минимално от 3.4% на 3.5% и остава по-висока от тази в еврозоната, която по предварителни данни на Евростат е 2.1% през август.
Източник: Капитал (16.09.2025)

През 2024 г. от България са изнесени стоки на стойност 86 689.1 млн. лв., или с 0.2% по-малко спрямо 2023 година, показват данните на НСИ. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (24.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.6%). Внесените стоки (по цени CIF) през 2024 г. са за 99 553.6 млн. лв., което е с 2.6% повече от предходната година. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29.3%), докато най-голям спад се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (7.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 12 864.5 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 1.5% спрямо предходната година и е в размер на 55 988.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Полша, които формират 67.0% от износа за ЕС. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (128.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19.4%). Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2024 г. намалява с 0.3% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 57 957.7 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша, които представляват 59.4% от вноса от ЕС. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (182.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (13.0%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 1 969.0 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.3% спрямо предходната година и е на стойност 30 700.4 млн. лева. Водещи търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 50.2% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през 2024 г. се увеличава с 6.8% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 41 595.9 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна, Казахстан и Сърбия, чийто дял възлиза на 49.4% от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 895.5 млн. лева.
Източник: economy.bg (16.09.2025)

Въпреки еврозоната доходността на българския дълг расте Доходността на българския дълг се увеличава въпреки приемането на България в еврозоната и повишаването на кредитния ? рейтинг. На последния аукцион за пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) местните инвеститори са поискали средно 3.25% възвращаемост на инвестицията си. Това е над 3.06% среднопретеглена доходност, постигната на съпоставимия аукцион преди три месеца. Министерството на финансите съобщи, че на 15 септември е проведен аукцион, на който са пласирани ДЦК за 300 млн. лв. На 16 юни беше организиран предишният търг за същото количество държавни облигации, със същия матуритет (реално сега МФ преотваря тази емисия). Исторически назад е имало случаи, в които Министерството на финансите е отменяло аукциони заради по-висока доходност, но вероятно сега финансовият министър Теменужка Петкова не може да си го позволи, заради растящите разходи в бюджета и неизпълнението на приходната част. След този търг изтеглените от вътрешния пазар заеми достига 1.4 млрд. лв., а общото финансиране, включващо огромните външни заеми, за тази година достига 16.8 млрд. лв.
Източник: economic.bg (17.09.2025)

1156 българи с доход над 1 млн. лв. за 2024 година 1156 българи са декларирали лични доходи в размер на над 1 милион лева за 2024 г., показват данни на Националната агенция за приходите. 643 физически лица пък са обявили, че през миналата година са получили доход в диапазона между 750 хиляди и 1 милион лева. Тези с доходи от 500 000 до 750 000 лева са били 1623. Между 250 000 и 500 000 лева за годината са взели 5827 души. Лицата с годишна данъчна основа от 100 000 до 250 000 лева са 26 412. Между 50 000 и 100 000 лева са получили 48 933 души. Хората, получили през 2024 г. между 10 000 и 50 000 лева, възлизат на 244 377 души. Повечето българи работят за заплата до 2000 лева. Толкова на месец заработват близо 70% от работещите хора у нас. 4329 българи са се сдобили с имот в чужбина, пръснати по целия свят – от Австралия и Аруба до Уругвай и Япония.
Източник: econ.bg (17.09.2025)

През 2024 г. в България са били издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 броя През 2024 г. са издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 броя и 1252 брошури с тираж 1 009 001 броя, показват данни от новата публикация на Националния статистически институт (НСИ) "Книгоиздаване и печат 2024", съобщиха от НСИ. От всички издадени миналата година книги научната литература е с 2256 заглавия с тираж 364 000; художествена литература за възрастни - 3024 заглавия с тираж 1 464 000; популярна литература - 1800 заглавия с тираж 875 000; учебна литература - 1379 заглавия с тираж 2 362 000; литература за деца и юноши - 1331 заглавия с тираж 1 100 000. На оригиналния език на написване (включително български) са издадени 7545 книги и брошури, а преводните заглавия са 2598. В края на август от НСИ съобщиха, че през 2024 г. в област София (столица) са издадени 6015 книги с годишен тираж 4 557 000; 898 брошури с годишен тираж 828 000; 77 вестника с годишен тираж 85 832 000. В сравнение с предходната година през 2024 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава с 26 (0,4 на сто), средният тираж нараства от 630 през 2023 г. на 779 през 2024 г., или с 23,7 на сто, а издадените вестници намаляват с 5 (6,1 на сто), а тиражът им се увеличава със 7 858 000 (10,1 на сто), посочиха тогава от националната статистика.
Източник: 24 часа (18.09.2025)

България с най-голям спад в ЕС на промишленото производство на годишна база през юли 2025 г. Сезонно коригираните данни за промишлено производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. показват нараства с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната, сочат предварителните данни на Евростат. Промишленото производство през юни 2025 г. спада с 0,4 на сто в ЕС и с 0,6 на сто в еврозоната. Промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава с 1,8 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. се повишава за междинните стоки с 0,3 на сто, за капиталовите стоки с 0,9 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,6 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 1,3 на сто, а намалява за енергията с 2,1 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. нараства на месечна основа за междинните стоки с 0,5 на сто, за капиталовите стоки с 1,3 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 1,1 на сто, а за нетрайните потребителски стоки с 1,5 на сто и бележи спад с 2,9 на сто за енергията. Най-големите месечни увеличения са регистрирани в Хърватия (2,6 на сто), Унгария и Словения (по 2,1 на сто и в двете страни). Естония (-5,5 на сто), Малта (-4,7 на сто) и Швеция (-3,9 на сто) отчитат най-голям спад. В България промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. остава без промяна. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава за капиталовите стоки с 2,4 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 5,2 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,7 на сто, за енергията с 0,6 на сто и за дълготрайните потребителски стоки с 0,3 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. се повишава на годишна основа за капиталовите стоки с 2,1 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 6,6 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,9 на сто, за енергията с 0,5 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,1 на сто. Най-големите увеличения на годишна база през юли са отчетени в Латвия (9,8 на сто), Ирландия (8,1 на сто) и Швеция (4,1 на сто). България (-8,3 на сто), Люксембург (-4,7 на сто) и Словакия (-4,6 на сто) регистрират най-голям спад.
Източник: 3e-news (18.09.2025)

Преките чуждестранни инвестиции достигат 1.14 млрд. евро Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,14 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции намалява с 3,9 на сто спрямо първите седем месеца на 2024 година. За сравнение, към края на юли миналата година нетният поток на преките вложения отново е бил положителен в размер на 1,19 млрд. евро или с 46,6 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Размерът на нетния поток на преките инвестиции у нас се равнява на 1 процент от брутния вътрешен продукт на страната. През месец юли нетният поток на преките инвестиции е положителен и възлиза на 261,3 млн. евро спрямо 248,7 млн. евро през същия месец на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 11,5 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,5 млн. евро за януари – юли 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 231,6 млн. евро за януари – юли 2025 г. Той е по-голям със 151,6 млн. евро от този за януари – юли 2024 г., който е положителен в размер на 80 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,99 млрд. евро, при положителна стойност от 1,579 млрд. евро за януари – юли 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,077 млрд. евро, при отрицателна стойност от 467,1 млн. евро за януари – юли 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2025 г. възлиза на 263,9 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 672,7 млн. евро (0,6 процента от БВП) за същия период на предходната година. През юли 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 66,4 млн. евро, при положителна стойност от 45,9 млн. евро за юли 2024 г.
Източник: 24 часа (19.09.2025)

Търговският баланс на България за юли е отрицателен в размер на 652,2 млн. евро Търговският баланс на България за юли е отрицателен в размер на 652,2 милиона евро, в сравнение с дефицит от 120,4 милиона евро през юли 2024 г., съобщи БНБ. За периода януари - юли 2025 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 4,5149 милиарда евро (4% от БВП) в сравнение с дефицит от 2,2102 милиарда евро (2,1% от БВП) за същия период на миналата година. Износът на стоки възлиза на 3,6788 милиарда евро през юли. Той е намалял с 510,7 милиона евро (12,2%) в сравнение с юли 2024 г. (4,1896 милиарда евро). За януари - юли износът е 24,4858 милиарда евро (21,8% от БВП), което е спад с 1,1337 милиарда евро (4,4%) в сравнение със същия период на 2024 г. (25,6195 милиарда евро, 24,7% от БВП). Вносът на стоки за юли е 4,331 милиарда евро, което е с 21 милиона евро (0,5%) повече на годишна база (4,310 милиарда евро). За януари - юли вносът е 29,0008 милиарда евро (25,8% от БВП), което е с 1,171 милиарда евро (4,2%) повече в сравнение със същия период на 2024 г. (27,8297 милиарда евро, 26,8% от БВП). Салдото по услугите е положително в размер на 957,1 милиона евро, с положителен баланс от 914,7 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли салдото е положително в размер на 4,6359 милиарда евро (4,1% от БВП) с положителен баланс от 4,3892 милиарда евро (4,2% от БВП) за януари-юли 2024 г. Текущата и капиталовата сметка на страната е положителна и възлиза на 173,7 милиона евро с излишък от 605,1 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли текущата и капиталовата сметка е отрицателна и е 1,8113 милиарда евро (1,6% от прогнозния БВП) с положителен баланс от 699,5 милиона евро (0,7% от БВП) за януари-юли 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и е 130,6 милиона евро с излишък от 172,5 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли капиталовата сметка е положителен в размер на 566,8 милиона евро (0,5% от БВП), с излишък от 1,1326 милиарда евро (1,1% от БВП) за януари - юли 2024 г. Финансовата сметка за юли е отрицателна в размер на 135,3 милиона евро, с положителна стойност от 603,8 милиона евро за юли 2024 г. За януари - юли финансовата сметка е отрицателна - 2,3627 милиарда евро (2,1% от БВП), с положителна стойност от 112,8 милиона евро (0,1% от БВП) за същия период на 2024 г.
Източник: БТА (19.09.2025)

Разходите за персонал в държавата достигат рекордни нива През 2025 г. разходите за персонал в бюджета ще достигнат близо 22,8 млрд. лв. Преди 10 години същият разход е в размер на 7.1 млрд. лв., тоест имаме нарастване от 3.2 пъти или с 15.6 млрд. лв. за едно десетилетие. Над половината от допълнителните средства са натрупани само в последните три години (+8.1 млрд. лв. спрямо 2022 г.). Промяната е видима и в структурно отношение. Традиционно разходите за персонал в бюджета са от порядъка на 7 – 8% от БВП. В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10.6% от БВП, което е абсолютен рекорд. Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал през тази година се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите ведомства. Тези механизми действително са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 г. Заложени увеличения на заплатите с 40 – 50% в някои сфери вече са реалност, която се вижда в данните за изпълнението на бюджета. За първите две тримесечия на 2025 г. има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие. Разходите за персонал в МВР са в размер на 1,9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година и отчитат ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024 г. Разходите за персонал в Министерство на отбраната (МО) достигат 1,2 млрд. лв. за първите 6 месеца на годината и отчитат ръст от 35% спрямо същия период на 2024 г. Само тези две ведомства са похарчили 3,1 млрд. лв. за персонал до средата на 2025 г. Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Ръстът на разходите за персонал в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е 41%, в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – 38%, а в Национална служба за охрана (НСО) – 36%. Министерство на правосъдието (МП) също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, която, ако се запази, и МП ще отиде на над 40% ръст. Във водещи структури като министерствата на финансите, здравеопазването, труда и социалната политика ръстът на средствата за персонал е от порядъка на 5 – 10%.
Източник: economic.bg (23.09.2025)

През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения, съобщи Националният статистически институт. През 2022 г. отделените средства са били 30,392 млрд. лв. За финансиране на социалната защита в страната през 2023 г. са изразходвани 17,973 млрд. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 28 474,3 млн. лева. През 2023 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са: Болест/Здравна грижа - 9,230 млрд. лева; Инвалидност - 3,659 млрд. лева; Навършена възраст/Старост - 15,572 млрд. лева; Наследници - 2,054 млрд. лева; Семейство/Деца - 3,251 млрд. лева; Безработица - 642,3 млн. лева; Жилищни нужди - 0,62 млн. лева; Социално изключване, некласифицирано другаде - 457,3 млн. лева. Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2023 г. заемат разходите по функция Навършена възраст/Старост (44,7 на сто) с основен компонент "разходи за пенсии", следвани от разходите по функция Болест/Здравна грижа (26,5 на сто) и Инвалидност (10,5 на сто).
Източник: actualno.com (23.09.2025)

Общините са излезли на излишък от 1 млрд. лв. в края на юли Общините и университетите са единствените съставни бюджети към националния, които излизат на плюс в края на юли. По сметките на кметовете има натрупан излишък в размер на над 1 млрд. лв - 1.059 млрд. лв. Университетите, при които тази година има рязък скок на субсидиите в добрите направления, също излизат на малък плюс от 106 млн. лв. По бюджета на социалните и здравно-осигурителните фондове обаче е натрупан немалък дефицит от 342 млн. лв. Основна причина за сформирания по-висок излишък по бюджетите на общините тази година сапо-високите данъчни и неданъчни приходи и забавянето в капиталовите разходи, показва сравнението на данните. Много общини вдигнаха данъци, като може да се очакват и бъдещи ръстове при имотните данъци. Капиталовите разходи на общините за първите 7 месеца на годината изостават с близо 11% спрямо м. г. и са в размер на 864 млн. лв. при 968 млн. лв. година по-рано. Общините нееднократно сигнализираха за забавянето на финансираната от държавата инвестиционна програма, което се дължи и на късното приемане на бюджета за 2025-а. Очаква се темпото да се засили, след като правителството вдигна капитала на ББР с 4 млрд. лв. През ББР трябва да минат 900 млн. лв. разплащания по инвестиционната програма за общините. Прехвърлянето на този разход към ББР помогна на правителството да се побере в ограничението за дефицита от 3% и се критикува от експерти като форма на скрит дефицит. Местните управи излязоха на излишък и през юли 2024 г., но по-малък - 794 млн. лв., като той бе стопен до края на годината и се стигна до дефицит от 282 млн. лв. При бюджетите на ВУЗ и научните институти разходите са се вдигнали значимо - от 2.56 на 3.14 млрд. лв., но системите излизат общо на излишък от 106.5 млн. лв. Това се обяснява със значително нарасналия трансфер от държавата. Останалите съставни бюджети, част от националния, излизат на минус, като притеснителен е дефицитът в социално-осигурителните фондове от 324 млн. лв. при 81.5 млн. лв. излишък година по-рано. Данните са общи за социалното и здравното осигуряване. Общо натрупаният дефицит по консолидираната фискална програма в края на юли бе 4.278 млрд. лв., като 2.78 млрд. лв. от този минус идват по линия на националния бюджет, а 1.498 млрд. лв. - по линия на европейското финансиране.
Източник: econ.bg (24.09.2025)

Депозитите на домакинствата у нас нарастват с близо 13 на сто на годишна база до 95,4 млрд. лева към края на август Депозитите на домакинствата в българската банкова система нарастват с 12,7 на сто на годишна база до 95,417 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на предходната 2024 година обемът на депозитите на домакинствата (и НТООД) достигаше 84,631 млрд. лева или близо 11 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Темпът на растеж на депозитите се засилва спрямо преходния месец юли, когато годишният прираст възлизаше на 12,2 на сто. Депозитите на домакинствата у нас се равняват на 43,5 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Депозитите на нефинансовия бизнес достигат 49,173 млрд. лв. (22,4 процента от БВП) в края на август 2025 година, като нарастват с 9,9 на сто на годишна база (7,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13,9 на сто на годишна база през август 2025 година (14,1 на сто годишно увеличение през юли 2025 г.) и в края на месеца достигат 3,989 млрд. лв. (1,8 процента от БВП). Като цяло депозитите на неправителствения сектор у нас нарастват с 11,8 на сто на годишна база (10,8 на сто годишно повишение през юли 2025 година) до 148,579 млрд. лева към края на осмия месец на 2025 година, като се равняват на 67,7 процента от БВП на страната.
Източник: БТА (24.09.2025)

Жилищните кредити у нас вече са над 30 млрд. лева Жилищните кредити, отпускани от банките в България, преминаха границата от 30 млрд. лева, съобщи Българската народна банка. Заемите за жилище възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева. На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август. Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто. Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.
Източник: Дарик радио (25.09.2025)

България с най-висок ръст в ЕС при превоза на опасни товари по суша България е страната в ЕС с най-висок ръст в превоза на опасни товари по суша в периода 2020-2024 г., отчита европейската статистическа служба Евростат. Средногодишният темп на нарастване у нас достига 13 на сто – най-високият в ЕС, пред Румъния (9,6 на сто) и Литва (8,1 на сто). В другия край на скалата най-големите намаления през този период са регистрирани в Португалия (средно -11,6 на сто годишно), Хърватия (-11,3 на сто), Кипър (-11,2 на сто) и Люксембург (-10,8 на сто). Данните само за 2024 г. показват, че обемът на превозваните по суша стоки в Европейския съюз, измерен в тонове, е намалял с 0,7 на сто спрямо 2023 г. От 2020 г. досега обаче превозваните количества нарастват със среден годишен темп от 0,1 на сто. Най-голямата продуктова група по обем е "метални руди, продукти от миннодобивната промишленост" с 3,01 милиарда тона, или 23 на сто от общото количество за ЕС. Следват "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" (1,59 милиарда тона, 12,2 на сто) и "други неметални минерални продукти" (1,56 милиарда тона, 11,9 на сто). По отношение на обема, измерен в тонкилометри, през 2024 г. е отчетено увеличение с 0,7 на сто на годишна база. Водещата категория са "хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия" с 312,2 милиарда тонкилометри (16,7 на сто от общия обем за ЕС), следвани от "групирани стоки: смес от видове стоки" (236,5 милиарда тонкилометри, 12,7 на сто) и "продукти на селското стопанство, лова, горското стопанство и риболова" (207,6 милиарда тонкилометри, 11,1 на сто). Що се отнася до дела на опасните товари (като запалими течности, токсични и взривни вещества), най-високи стойности са отчетени във Финландия (8,4 на сто), Белгия (6,4 на сто) и Дания (5,6 на сто). Литва, Португалия и Словакия са единствените държави с дял под 2 на сто и през 2023 г., и през 2024 г.
Източник: БТА (25.09.2025)

Все по-малко селскостопански животни се отглеждат в България, но и в целия Европейски съюз. За последната година е намалял броят на абсолютно всички видове животни, като някои от тях са се стопили с над 14%. А у нас през изминалата година сметките показват, че над 60% от месото, което сме консумирали, не е било българско. Броят на нито един вид от най-разпространените селскостопански животни не е отбелязал ръст през изминалата година, като дори не е успял да се запази същият. От земеделското министерство отчитат най-сериозен спад при козите. Тези животни се отглеждат все по-малко в България и броят им вече е под 150 хиляди. С 5% по-малко са станали овцете. Те още са над 1 милион, но се доближават все повече до това число. Въпреки това, България продължава да е сред първите 10 държави в Европейския съюз по брой на отглеждани овце. Следващите най-разпространени животни у нас са свинете - 700 хиляди, а малко над половин милион пък, са говедата. Биволите продължават да бъдат най-редките животни и вече са под 20 хиляди бройки, като една трета се отгреждаг в Северозападна България. В Югоизточна България отглеждаме една трета от свинете, а една трета от говедата обитават Южния централен район. Най-много овце има отново там, а кози - в Югозападна България. Произведено е с над 7% повече месо в рамките на година. Една четвърт от него е добито в Североизточна България. Всичките произведени 116 тона червено месо обаче са недостатъчни да задоволят потреблението у нас, което според Министерството на земеделието за същия период от време е двойно по-голямо. Всъщност, като приспаднем и износа, който реализираме, става ясно че едва 37% от месото, което консумираме, е българско. Иначе, родното производство се състои предимно от свинско - 75%, следва телешко и говеждо - 16%. Агнешкото е едва 7%.
Източник: econ.bg (26.09.2025)

ЕБВР повиши прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозите си за икономиката на България през тази година в последния си доклад Регионални икономически перспективи (Regional Economic Prospects). Сега организацията очаква икономиката на страната да се разрасне с 3,2% през 2025 г. спрямо 2,8% в предишните прогнози. За следващата 2026 г. очакванията се запазват за ръст от 2,6%. След ускоряване до 2,8% през 2024 г. реалният растеж на БВП на България се ускори допълнително до 3,2% на годишна база през първата половина на 2025 г., отбелязва ЕБВР. Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление остана устойчиво, а равнището на безработицата спадна до 3,6% в средата на годината. Инфлацията се повиши до 5,3% през юли 2025 г., частично поради увеличението на ставката на данък добавена стойност (ДДС) върху хляба и ресторантите до 20%. След слабата 2024 г. инвестициите също се възстановиха благодарение на по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, износът се сви на годишна база заради спад при експорта на енергийни продукти и суровини. През първата половина на 2025 г. държавните разходи се увеличават с 20%, докато приходите нарастват само с 13%, което засилва фискалните рискове. Митата на САЩ върху износа на ЕС се очаква да окажат негативно влияние върху промишленото производство и износа на България.
Източник: Инвестор.БГ (26.09.2025)

Средната работна заплата в България е нараснала с 12% през второто тримесечие на 2025 г. на годишна база, сочи Месечният обзор на българската икономика. Това е леко ускорение спрямо отчетените 11.1% за първото тримесечие. Въпреки номиналния ръст, реалното увеличение, отчитайки инфлацията, остава значително по-ниско. Заплатите в обществения сектор са се повишили по-бързо – с 13.8%, благодарение на решението от април за увеличение на възнагражденията в бюджетните организации. В частния сектор нарастването е 11.4%. Най-съществено увеличение в заплатите спрямо второто тримесечие на 2024 г. бе отчетено в секторите образование (16%), култура, спорт и развлечения (17.7%), доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (16%), административни и спомагателни дейности (15.6%), медикосоциални грижи (15.6%). Реалният растеж на работната заплата обаче, дефлиран с процента на инфлацията, е едва 8.8% на годишна база.
Източник: econ.bg (30.09.2025)

През месец юли 2025 г. при някои енергийни продукти на годишна база, т.е. спрямо същия месец на миналата година, има (големи) промени както в производството, така и при доставките, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за периода. На годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.) намалява производството на: пропан-бутанови смеси - с 38.5%; твърди горива - с 8.1%; дизелово гориво - със 7.0%; електрическа енергия - с 6.6%; автомобилен бензин - с 3.6%. Нарастват доставките на енергийни продукти, както следва: автомобилен бензин - с 3.5%; природен газ - с 3.2%; дизелово гориво - с 1.2%; електрическа енергия - с 0.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 18.8%; твърди горива - със 7.8%. Съществен спад има при производството, а и при доставките на пропан-бутанови смеси. Има и неголямо годишно намаление на производството и доставките на твърди горива (общо всички видове въглища).
Източник: Money.bg (30.09.2025)

Брутният външен дълг на България (публичен и частен) е нараснал с 20,9 на сто на годишна база до 53,783 млрд. евро към края на месец юли, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година брутният външен дълг е възлизал на 44,480 млрд. евро или с 9,303 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Размерът на брутния външен дълг се равнява на 47,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), като година по-рано съотношението е достигало 42,9 процента от БВП. В края на юли 2025 г. краткосрочните задължения са 8,772 млрд. евро (16,3 процента от брутния дълг, 7,8 процента от БВП) и се повишават с 468,8 млн. евро (5,6 на сто) спрямо юли 2024 г. (8,303 млрд. евро, 18,7 процента от дълга, 8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 45,010 млрд. евро (83,7 процента от брутния дълг, 40,1 процента от БВП) в края на юли 2025 г., като нарастват с 8,834 млрд. евро (24,4 на сто) спрямо края на юли 2024 г. (36,176 млрд. евро, 81,3 процента от дълга, 34,9 процента от БВП). Към края на юли 2025 г. 36,215 млрд. евро (67,3 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80 процента от брутните външни задължения, при 79,1 процента година по-рано.
Източник: БТА (01.10.2025)

Печалбата на българската банкова система нараства с 4,4 на сто на годишна база до общо 2,5 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През август 2025 г. активите на банковата система нарастват с 2,4 млрд. лв. (1,2 на сто) до 203,3 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 1,6 млрд. лв., 1.3 на сто) и дълговите ценни книжа (с 881 млн. лв., 2,5 на сто), като дяловете им в структурата на балансовите активи в края на месеца са съответно 63,7 процента и 17,7 процента (63,7 процента и 17,5 процента в края на юли). Общите брутни кредити и аванси в края на август възлизат на 133 млрд. лв. и спрямо края на юли нарастват с 1,6 млрд. (1,3 на сто). Вземанията от кредитни институции отбелязват растеж с 571 млн. лв. (4,8 на сто) до 12,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0,8 на сто) до 120,1 млрд. лв. Нарастват кредитите за домакинства – с 894 млн. лв., 1,7 на сто (в това число с 622 млн. лв. – обезпечените с жилищен имот), за други финансови предприятия – със 147 млн. лв. (1,6 на сто), и за сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0,6 на сто). Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0,1 на сто). В края на август депозитите в банковата система възлизат общо на 171,8 млрд. лв., като спрямо края на юли нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,2 на сто). Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 1 млрд. лв., 1,1 на сто), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,4 на сто) и на други финансови предприятия (със 192 млн. лв., 4,8 на сто). Намаляват депозитите на кредитни институции (със 183 млн. лв., 1,3 на сто) и на сектор държавно управление (със 177 млн. лв., 4,2 на сто). Балансовият собствен капитал на банковата система към 31 август 2025 г. е 24,9 млрд. лв., с 272 млн. лв. (1,1 на сто) повече спрямо отчетения към 31 юли. Влияние за увеличението му оказва главно повишението на текущата печалба.
Източник: 3e-news (01.10.2025)

БНБ ще ускори попълването на кредитния регистър БНБ ще промени наредбата, която сега позволява на банките и други кредитни институции да се бавят пет дни преди да подадат данни в Централния кредитен регистър за изтеглен кредит. Промяната ще стане след обществено обсъждане със заинтересованите институции. Към регистъра ще се подава и информация за влезли в сила съдебни решения или административни актове в случаи на оспорени по съдебен ред данни за клиент.
Източник: Дневник (02.10.2025)

НСИ: Населението на България е 6 437 360 души Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души - мъжете са 3 095 140 или 48.1% от населението, а жените - 3 342 220 или 51.9% от българите. През 2024 година всички области в страната имат отрицателен естествен прираст, показват данни на НСИ за население и демографски процеси в страната. През изминалата година живородените деца в страната са 53 428. Децата до 15 години са 901 843, или 14.0% от общия брой на населението. Населението в трудоспособна възраст е над 3,7 млн. души или 58.5% от населението на страната, като мъжете са повече от жените. Броят на починалите през 2024 година е 100 736. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от населението на страната. В градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7% от населението, а в селата - 1 693 249 души - 26.3% от населението на страната. Най-малка по население е област Видин с 70 542 души, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души. 199 населени места в България нямат жители, най-малката община е Трекляно с 522 души. Последното преброяване на населението на България се проведе през 2021 г.. Тогава то показа, че българското население се е стопило до 6 519 789 души.
Източник: Blitz (02.10.2025)

Бюджетният дефицит нарасна с 940 милиона лева Министерството на финансите обяви с цял месец закъснение изпълнението на държавния бюджет за месец август. Дефицитът по националния бюджет е в размер на 3.4 млрд. лв., към които се добавя недостиг от 1.8 млрд. лв. по европейските средства. Това прави общ дефицит отг 5.2 млрд. лв. в края на август, с което надхвърли 2% от БВП (2,4 %) при планирани 3% или 6.4 млрд. лв. в края на годината. Към края на август приходите в бюджета са в размер на 52.661 млрд. лв. или 58,3 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 % (6.171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните постъпления, които нарастват c 14,9 % (5.593 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 % (1.285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева. Разходите са за 57.876 млрд. лв., което е 59,8 % от годишните разчети. В сравнение с миналата година те са нараснали с 8.504 млрд. лв. (17,2 %). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи. Очакванията на Министерството на финансите е през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4,4 млрд. лв., което да компенсира натрупания дефицит по еврофондовете (в размер на над 1,8 млрд. лв.) и ще подобри бюджетното салдо.
Източник: econ.bg (03.10.2025)

52 363.9 млн. лв. е произведеният БВП през второто тримесечие на годината През второто тримесечие на 2025 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 52 363.9 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8 140 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.7256115 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 30 345 млн. долара и съответно на 4 717 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 26 773 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 162 евро.
Източник: News.bg (03.10.2025)

За 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал близо пет пъти В навечерието на бюджетната процедура темата за държавните разходи и способността на правителството да запълва бюджета без допълнително да раздува дефицита и дълга ще става все по-централна. Разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсиисе се покрива с трансфер от държавния бюджет – тоест, пенсионният фонд се дофинансира с приходи от други данъци. За 2024 г. тази разлика възлиза на 13,1 млрд. лв., на фона на 11,6 млрд. година по-рано, и 9 млрд. лв. през 2022 г. Историческото сравнение сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти – от 400 млн. лв. до 13 млрд. Заради инфлацията и икономическия растеж през това време обаче по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд „Пенсии“. В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване – от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. – 48%, в резултат на постепенното изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. обаче той отново надхвърля 60% – равнища, характерни за кризисни години, въпреки наглед нормалното състояние на националната икономика и изключително високите нива на заетост. За последните 25 години увеличението на дефицита на фонд „Пенсии“ е петкратно – докато през 2000 г. той е отговарят на 1,4% от общият брутен вътрешен продукт, то през 2024 г. вече надхвърля 6,4%. И тук голямото увеличение идва в първото десетилетие, като през второто делът е БВП се задържа между 5-6% (с изключение на 2019 г., когато пада под 4%), но извънредното нарастване през 2022 г. го тласка над 6%. На фона на увеличението на очакваната продължителност на живота, и оттам – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма причини да очакваме спад, поне в средносрочен. Важните изводи от лавинообразния ръст на дефицита на пенсионния фонд са няколко. От една страна, увеличението на осигуровките на работещите може да има само козметичен ефект върху него (по груба сметка предложеното увеличение с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лв. – около 10% от днешния дефицит), същото важи и за премахване на максималния осигурителен доход. От друга, динамиката на дефицита все пак е свързана с представянето на пазара на труд и размера на сивата икономика, което означава, че основна дългосрочна цел трябва да е повишението на инвестициите в дейности с висока производителност (и оттам – доходи) и свиването на недекларираната заетост. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което подчертава нуждата от реформа, която да облекчи натиска върху общественото осигуряване и постепенно да мести фокуса върху лични спестовни и инвестиционни сметки.
Източник: economic.bg (06.10.2025)

България е утвърден производител на вино, отговарящ на изискванията за качество и защита на произхода Към момента площите с винарски насаждения в България възлизат на над 55 570 хектара. А 61 процента от тях са предназначени за вино със защитено наименование на произход, както и със защитено географско указание, съобщи . министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В България има 363 обекта за винопроизводство и само през 2024 година у нас са произведени над 67.2 милиона литра вино. В момента изнасяме вино за над 50 държави в Централна и Западна Европа. През миналата година у нас са били прибрани 95 милиона килограма грозде, а през тази се очаква във винарските предприятия да влязат около 85 млн. килограма.
Източник: Банкеръ (07.10.2025)

Вече над 10% от левовете в обращение са изтеглени Обемът на левовете в обращение се свива с 10.3% на годишна база до 27.2 млрд. лв., показват данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ към края на септември. Ако се гледа спрямо месец май (последният преди официалното получаване на зелена светлина за еврозоната), спадът е аналогичен - 9.8%. Това означава, че за последните няколко месеца около 3 млрд. хартиени или метални левове и стотинки са напуснали стопанския оборот като част от подготовката на домакинствата и бизнеса за преминаването към еврото от началото на 2026 г. От юни насам във всеки месец продажбите на евро срещу левове надхвърлят покупките, като сумарно нетно продадената валута надхвърля 1.1 млрд. лв. Повечето банки обявиха и промоционални периоди за внасяне без такси в опит да вземат парче от тази ликвидност. Според баланса на БНБ към септември левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. Известна част от тях обаче е в трезорите, клоновете и банкоматите на банките. Сумата е консистентно около 2 млрд. лв., като в последните месеци леко расте. Това означава, че реално левовете в циркулация са около 25 млрд. лв. Вероятно в последното тримесечие изтеглянето им ще се ускори, а ударната замяна на лева с евро ще е през януари 2026 г., когато и двете валути са в обращение.
Източник: Капитал (08.10.2025)

Продажбите на дребно у нас са застинали в края на лятото Продажбите на дребно в България са останали в застой в края на лятото като оборотът в търговията на дребно през август запазва нивото си от предходния месец според предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Търговският оборот нараства с 4,9% спрямо август 2024 г., показват календарно изгладените данни. Спрямо предходния месец националната статистика отчита повишение на оборота при „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ – с 1,3%, докато при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия и с нехранителни стоки – (без търговията с автомобилни горива и смазочни материали) се наблюдава понижение - с по 1,1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ по-значително намаление е регистрирано при продажбите на компютърна и комуникационна техника - с 6,4%. Увеличение е отбелязано при търговията на дребно с текстил, облекло - с 1,9%, с разнообразни стоки - с 1%, и с битова техника, мебели и стоки за бита - с 0,7 на сто. В сравнение със същия месец на миналата година през август ръст на оборота е регистриран при продажбите на дребно на нехранителни стоки - с 9,8%, и при търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3%. При търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава намаление - с 0,8%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ нарастване се наблюдава при всички подгрупи, като най-съществено е при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 19,8%.
Източник: Инвестор.БГ (08.10.2025)

Над 3.6 млрд. лева повече за заплати през 2025 спрямо 2024 година е разплатило правителството Близо 3 684 900 000 лева повече пари за заплати през 2025 в сравнение с 2024 година е платило правителството. Тази сума представлява ръст от 18,2%. Ускорените темпове, с които се изпълнява Националният план за възстановяване и устойчивост, са довели до повишение и в разплащането на капиталовите разходи с 2 млрд. лева. Заплатите в образованието са се повишили с 907,200 млрд. лева, с над 98 млн. лева е ръстът на възнагражденията в здравеопазването - 8,3% повече в сравнение с миналата година. Доходите в отбраната се увеличават в сравнение с миналата година с 633 300 000 лева, а в полицията и вътрешния ред с 1 280 500 000 лева. „Социалните и здравно осигурителните плащания през 2025 година до този момент, на база действащо законодателство, са с 4,161 млрд. повече спрямо 2024 г. или тук ръстът е 12%, в това число са пенсиите. По отношение на тях е налице ръст от 11,2% и са изплатени 2,428 млрд. лева повече пари за пенсии“, отчете финансовият министър.
Източник: 3e-news (09.10.2025)

Световната банка предвижда ръст на българския БВП от 3% Икономиката на България ще нарасне през тази година с 3 процента от брутния вътрешен продукт, прогнозират от Световната банка в есенния доклад "Работни места и просперитет - икономическа актуализация за Европа и Централна Азия". Това е с 1 процентен пункт повече от прогнозата в юнския доклад на институцията. За следващата година от банката предвиждат леко забавяне на растежа - до 2,9 на сто, но повторно ускорение през 2027-ма до 3,1 на сто.
Източник: БНР (09.10.2025)

ДЦК за 300 млн. лева ще предложи за продажба Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 20 октомври Държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 300 млн. лева ще предложи за продажба на вътрешния пазар Министерството на финансите на аукцион, насрочен за 20 октомври тази година, съобщи Българската народна банка. Предложени ще бъдат лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с фиксиран лихвен процент в рмазер на 2,75 на сто от емисия № BG 20 300 25 113/22.01.2025 г. Аукционът за набиране на нов дълг на вътрешния пазар ще бъде дванадесети за настоящата 2025 година. Досега поетият нов дълг чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар възлиза на 2,7 млрд. лева, сочи справка на БТА в данните на финансовото ведомство. Паралелно с това Министерството на финансите излезе два пъти на международните капиталови пазари през тази година, емитирайки облигации през април и юли съответно за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лева) и 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лева). Към днешна дата новият дълг, поет чрез пласиране на ДКЦ на вътрешния и международния пазар, достига около 16,8 млрд. лева. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, възлиза на 18,9 млрд. лева.
Източник: БТА (09.10.2025)

Българската народна банка е закупила 2 тона злато през август През август БНБ е закупила 2 тона злато, показват последните данни на Световния съвет по златото. Това нарежда страната ни на второ място в света за този период, като повече злато е придобила единствено Казахстан (7.7 тона). Страната ни не е закупувала такова голямо количество злато от юни 1997 г. Днес златото формира 9.5% от всички резерви на Българска народна банка. Над 1 тон през август са купули още четири държави – Турция и Узбекистан (по 1.9 тона), Чехия (1.7 тона) и Гана (1.6 тона). Продажби са осъществени от Русия (3.1 тона), Индонезия (1.8 тона) и Монголия (0.1 тона). Общо пет централни банки по света са придобили повече от 10 тона злато от началото на 2025 г. Начело по този показател е Полша с 67.1 тона, следвана от Казахстан (32.4 тона) и Китай (22.7 тона). В топ 5 са още Турция и Чехия, добавили 21.4 и 14.1 тона. От началото на годината благородният метал е поскъпнал с над 50 на сто, докато щатският долар е поевтинял с около 10 на сто. Централните банки продължават да бъдат водещи купувачи, натрупвайки близо 1000 тона злато през последните три години. В Азия, Индия отчете удвояване на вноса на злато и сребро само за един месец – ясен знак за продължаващо търсене.
Източник: Сега (10.10.2025)

Над 80 хил. българи с пенсии и добавки от чужбина Над 80 хиляди са били към края на миналата година хората с пенсии и добавки, отпуснати по европейски регламенти и международни договори, отчете Националният осигурителен институт. Това са българи, работили в държави от Евросъюза и страни, с които България има договорни отношения. 80% от тях живеят в страната. Най-много 12 500 са хората с отпуснати пенсии за стаж в Германия, а 11 000 - от Испания. Следват работилите в Гърция, Италия, Великобритания и Русия. В следващата група държави - с от 1000 до 5 000 пенсионери, се нареждат Чехия, Кипър, Австрия, Франция, Украйна Португалия и Полша - те са близо 20 на сто от всички. Ежегодно расте броят на българите с пенсия за работа в 44-те държави от Евросъюза и тези страни, с които има социални спогодби. През последните 4 години увеличението на броя им е 50%, те освен за стаж са и наследствени, инвалидни или добавки към тях. Поради факта, че обичайно пенсиите по еврорегламенти и спогодби са пропорционални за непълен стаж у нас, размерът им е по-нисък от тези, отпуснати изцяло за работа в България - 700 срещу 940 лева. За тях през миналата година са платени над половин милиард лева. Намалява броят на хората с български пенсии, които се изплащат на преселилите се след 1 май 1889 година в Турция - от 14 хиляди през 2020-та на 11 400 към края на миналата година. 4 хиляди добавки се изплащат по споразумението с Турция, те са предимно вдовишки.
Източник: econ.bg (13.10.2025)

Промишленото производство в България остава свито и през август Индексът на промишленото производство в България през август 2025 г. остава на равнището от предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо август 2024 г. е регистрирано намаление с 8,7% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база спад на промишленото производство (изчислен от календарно изгладените данни), е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.8%, в добивната промишленост - с 6.9%, и в преработващата промишленост - с 4.6%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо август 2024 г. е регистриран при: производството на превозни средства (без автомобили) - с 54.3%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 22.6%, и при производството на облекло - с 20.6%. Ръст е отчетен при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 20.9%, както и при производството на мебели - с 15.8%.
Източник: Money.bg (13.10.2025)

За около 20% от общините в България държавата е основен работодател В значителен брой общини у нас държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава и в заетостта, и в заплатите, анализират от Института за пазарна икономика. През последните 5 г. делът на наетите в обществения сектор нараства в 198 от 265 общини. А средната заплата в обществения сектор е по-висока, отколкото в частния в цели 226 общини. Доминацията на частния сектор се вижда отчетливо в общините около София, Варна и Пловдив.
Източник: 24 часа (13.10.2025)

Инвестициите и производството в селското стопанство падат значително Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г. По данни на Националния статистически институт (НСИ), всички икономически показатели в земеделието в страната се влошават. През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ? намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.
Източник: economic.bg (14.10.2025)

НОИ е изплатил 11,5 милиарда лева за пенсии за първото полугодие Общо 11,5 милиарда лева е изплатил Националният осигурителен институт за пенсии през първото полугодие на 2025 година, показват най-новите данни на институцията. От тях над 2,5 милиарда лева са били за инвалидни пенсии, включително и за трудови злополуки. Към края на юни НОИ е изплащал 2 милиона и 56 хиляди пенсии, като 477 хиляди от тях са били за инвалидност поради общо заболяване – с 18 хиляди повече спрямо предходната година. Допълнително са отпуснати и 55 хиляди социални инвалидни пенсии, които също бележат ръст. През първите шест месеца на годината са отпуснати 52 370 нови пенсии и прекратени малко над 53 хиляди. От новоотпуснатите близо 25 хиляди са инвалидни, а 2400 – социални инвалидни. Основната група пенсионери остава тази с пенсии за стаж и възраст – около 1,5 милиона души, от които 734 хиляди са от трета категория труд, а 720 хиляди – със смесен стаж. Средният размер на пенсията за първото полугодие, включително с добавки, е 935 лева, пенсията за стаж и възраст достига 996 лева, а инвалидната за общо заболяване – 678 лева.
Източник: Банкеръ (15.10.2025)

90 души са загинали при трудови злополуки у нас през 2023 г. През 2023 г. в ЕС са регистрирани 2,83 милиона нефатални трудови злополуки, което е с 5 на сто (148 935) по-малко спрямо 2,98 милиона през 2022 г., сочат публикувани данни на Евростат. Броят на фаталните трудови злополуки е бил 3298, което представлява 0,1 на сто от всички злополуки. Това е с 12 смъртни случая повече, отколкото през 2022 г., но със 110 по-малко, отколкото през 2013 г. В целия ЕС през 2023 г. е имало средно 1,63 смъртни случая на 100 000 заети лица в сравнение с 1,66 смъртни случая през 2022 г. Коефициентът е под 2 смъртни случая на 100 000 работници от 2016 г. досега. В България трудовите злополуки, които не са причинили смърт (т. нар. нефатални), са 2197 през 2023 г., а фаталните са 90, сочи справка в базата данни на Евростат. Нефаталните трудови злополуки са наранявания на работното място, които не водят до смърт, но изискват поне четири пълни календарни дни отсъствие от работа. Наричани са още "сериозни трудови злополуки".
Източник: 3e-news (15.10.2025)

Инвестициите и производството в селското стопанство падат значително Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г., по данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ? намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.
Източник: econ.bg (16.10.2025)

Приходите на всички фирми в България растат с 2.6% до 624 млрд. лв. Финансовите резултати на всички компании в България отново се подобряват през 2024 г., след като година по-рано отбелязаха първото си свиване за последното десетилетие. През изминалата година приходите на работещите фирми в страната са се увеличили с 2.6% до 623.8 млрд. лв. Резултатът е постигнат от общо 399 хил. дружества, които са били активни, показват данните от данъчните декларации. Със сходен темп растат и разходите на действащия бизнес - с 1.97% до 573.1 млрд. лв. Така сумарната счетоводна печалба за 2024 г. достига 60.4 млрд. лв., като се увеличава с 10.5% спрямо година по-рано. Изминалите 12 месеца обаче не са били еднозначно добри за всички участници в икономическия живот и това се забелязва в данните за отчетената данъчна загуба, която нараства с 15.9% до близо 8 млрд. лв. Най-осезаемо е ускорението на печалбите в сектор "култура, спорт и развлечения" - с над 50%, следвани от тези при операциите с имоти, добивната промишленост, строителството и здравеопазването. Най-голямо пък е задълбочаването на загубите при дружествата от сектора на професионални и научни дейности. Броят на активните дружества в страната също се увеличава - с над 12 хиляди. От 2016 г. само предприятията с дейност имат задължение да подават декларации за корпоративен данък в НАП, което изключва от сметката неработещите фирми. Секторът на търговията запазва водещата си позиция и през 2024 г. представителите му отчитат съвкупна печалба от почти 11.9 млрд. лв. Резултатът е с 1.4 млрд. лв. по-висок спрямо година по-рано - или ръст от 13.5%. Втората позиция също остава непроменена - за преработващата промишленост. Компаниите от сектора записват общо 9.3 млрд. лв. печалба за 2024 г., което е с 875 млн. лв., или 10.4%, повече спрямо година по-рано. Топ 3 на най-печелившите сектори и тази година се допълва от финансите и застраховането, където сумарната печалба достига близо 6.2 млрд. лв., като расте със 109 млн. лв., или 1.8% в сравнение с постигнатото през 2023 г. Общо за икономиката отчетената данъчна печалба се увеличава с 9.94% до 53.1 млрд. лв., или 4.8 млрд. лв. номинално повишение. При декларираната от фирмите в страната данъчна загуба влошаването на резултатите е доста по-осезаемо - с 15.9% до малко под 8 млрд. лв. В номинално изражение увеличението е с почти 1.1 млрд. лв. Най-губещият сектор през 2024 г. е търговията, където отрицателният финансов резултат расте със 76.6%, или 818 млн. лв., до почти 1.9 млрд. лв. Следва преработващата промишленост, където загубите растат с 395 млн. лв., или 56.7%, до сумарен минус от 1.09 млрд. лв. Тройката на най-губещите допълват операциите с имоти, при които отрицателният финансов резултат нараства с 16.3%, или 106 млн. лв., до 757.2 млн. лв.
Източник: Капитал (16.10.2025)

НСИ: Годишната инфлация е 5,6 % Годишната инфлация в България се върна почти на равнището си от края на 2023 г. и е 5,6% за септември, съобщи НСИ. Това далеч надвишава прогнозите на всички институции, направени през последната половин година. През септември в сравнени е с август цените са се понижили с 0,8% и това се дължи преди всичко на сезонното поевтиняване на храни. Но разходите за развлечение и отдих, както и цените в ресторантите и хотелите държат годишната инфлация все още твърде висока, показват данните.
Източник: 24 часа (16.10.2025)

БНБ отчита ускорен икономически растеж от 3,5% през второто тримесечие на 2025 г. Българската народна банка (БНБ) отчете ускорен икономически растеж през второто тримесечие на 2025 г., възлизащ на 3,5% на годишна база. Факторите, допринасящи за това са понижението на вноса на стоки и значителното ускоряване на растежа на правителственото потребление. Частното потребление се повишава с 6,9 пункта на годишна база. То е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. В същото време приносът на нетния износ остана отрицателен. Според БНБ условията на пазара на труда остават затегнати през второто тримесечие на 2025 г. Заетостта се увеличава с 3.7% на годишна база, а недостигът на работна ръка нараства до исторически високи нива. Тези фактори са довели до повишениетп на номиналната компенсация на един нает с 18.5% на годишна база. Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през третото тримесечие на 2025 г. С оглед на данните се очаква частното потребление да продължи да има ключова роля за растежа на БВП. Част от показателите, които проследяват текущата производствена активност на фирмите, се нареждат под дългосрочните си стойности, докато оборотите в търговията на дребно се повишиха на годишна база и нагласите на домакинствата се запазиха на високи в исторически план стойности. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е в размер на 3.5% през август 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г.. БНБ посочва, че ускорението и се определя предимно от групите на храните и на услугите, при които годишната инфлация в последните месеци се задържа на нива от около 6-7%. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказват нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което позволи на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През първите осем месеца на годината годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата се запазва близък до отчетения в края на 2024 г., като през август възлезе на 20.8% и за него с най-висок принос отново бяха жилищните кредити. Анализът на БНБ показва влошаване на фискалната позиция на страната след 2020 г. Оценките дават индикация за провеждане на проциклична фискална политика, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката.
Източник: News.bg (17.10.2025)

Средното увеличение на заплатите у нас през 2025 г. е 6 процента, същото се очаква и за 2026 г. Средното увеличение на работните заплати в България през 2025 година е 6 процента, като същият ръст се очаква и през 2026 година, показват данните от проведеното годишното проучване на възнагражденията и придобивките на "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits). В изследването тази година са участвали 568 компании, само от частния сектор, които са предоставили информация за над 130 000 индивидуални пакета възнаграждения. Проучването обхваща всички елементи на трудовото възнаграждение - основна заплата, допълнителни плащания, бонуси, както и непарични придобивки като здравно осигуряване и ваучери за храна. По отношение на възнагражденията, трите най-добре платени сектора у нас остават високите технологии, фармацията и секторът на изнесените услуги. Средната заплата във високотехнологичния сектор е с 19 процента по-висока от средното равнище за пазара, докато в търговията на дребно е със 7 процента по-ниска. Разликата в заплащането между София и останалата част на страната също варира според сектора - при технологичната индустрия тя е около 5 процента, а при производството достига 19 процента. Най-разпространените допълнителни придобивки, които компаниите предоставят на своите служители, са допълнителното здравно осигуряване - предлагано от 87 процента от работодателите, ваучери за храна - 76 процента, бонус за препоръка на нов служител - 69 процента, осигурено паркомясто - 73 процента, както и спортна карта, която се покрива частично или изцяло от компаниите - 35 процента.
Източник: БТА (17.10.2025)

Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 1,537 млрд. евро до края на август – спад с 10,9% на годишна база Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,537 млрд. евро към края на месец август тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, нетният поток на преките инвестиции в страната за първите 8 месеца на миналата година е бил положителен в размер на 1,725 млрд. евро или със 188,5 млн. евро (10,9 на сто) повече спрямо настоящия резултат. Размерът на преките вложения в страната за периода януари - август 2025 година се равнява на 1,4 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България, спрямо 1,7 процента от БВП през същия период на миналата година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 227,8 млн. евро за януари - август 2025 г. Той е по-голям с 260 млн. евро от този за януари - август 2024 г., който е отрицателен в размер на 32,2 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 12,1 млн. евро при отрицателен нетен поток от 5,5 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 2,369 млрд. евро при положителна стойност от 1,874 млрд. евро за януари - август 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,059 млрд. евро при отрицателна стойност от 117,2 млн. евро за януари - август 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - август 2025 г. възлиза на 288,2 млн. евро (0,3 процента от БВП) при 690,3 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През август 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 24,2 млн. евро при положителна стойност от 17,6 млн. евро за август 2024 г.
Източник: Дарик радио (19.10.2025)

Новорегистрираните и фалиралите фирми у нас през третото тримесечие почти 90% са от един сектор През третото тримесечие (юли-септември) на 2025 г. новорегистрираните фирми в България са общо 11 545 броя. За същия период, влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит фирми, в това число и обявените вече в несъстоятелност, са общо 1015 броя. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г., т.е. на годишна база, общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите фирми се увеличава с по 0,1%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г., с най-голям относителен дял - и то наближаващ 90% - както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност фирми, са тези от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети", съответно - 88,9% и 88,8%.
Източник: Money.bg (20.10.2025)

Брутният вътрешен продукт на България се е увеличил с 3,4 на сто през 2024 г. През 2024 г. брутният вътрешен продукт на България се е увеличил в реално изражение с 3,4 на сто спрямо 2023 година, сочат актуализирани данни на Националния статистически институт (НСИ). За миналата година БВП достига номинален стойностен обем от 204,907 млрд. лева, а брутната добавена стойност възлиза на 178,772 млрд. лв. През 2024 г. секторът на услугите увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1,9 процентни пункта до 73,1 на сто. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в индустриалния сектор, намалява до 24,2 на сто през 2024 г. при 25,9 на сто през 2023 година. Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2,7 на сто, което е намаление с 0,2 процентни пункта спрямо 2023 година. По актуализирани тогава данни на НСИ БВП е достигал номинален стойностен обем от 185,233 млрд. лв., брутната добавена стойност е възлизала на 162,414 млрд. лева, а ръстът на БВП спрямо 2022 година е бил с 1,9 на сто.
Източник: БТА (21.10.2025)

България се оказа лидер в региона по икономически растеж По-високо потребление, повече инвестиции, забавяща се инфлация и устойчив икономически растеж. Такава картина за българската икономика оформят експертите от глобалния застраховател на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в свой доклад, публикуван в понеделник. Според тях, в периода 2025 – 2027 г. България може да се нареди сред лидерите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по ръст на БВП. Прогнозите са, че през текущата година ръстът на българския БВП ще е 3.1%, което ще ни нареди трети след Хърватия (4%) и Полша (3.3%). През 2026 г. ще сме на същата позиция, но с резултат от 3.2%, изпреварени отново от Хърватия (3.8%) и Полша (3.4%). През 2027 г. обаче България ще стане лидер в ЦИЕ с ръст на БВП от 3.1 на сто. Само преди дни от УниКредит Булбанк направиха подобна прогноза, според която реалният растеж на икономиката ни ще бъде 3.7% през 2025-2026 г., а това ще постави България под №1 в класацията на страните в ЦИЕ. Оптимистичните перспективи се основават на стабилното вътрешно търсене, водено от силното потребление на домакинствата и сериозния темп на увеличаване на заплатите у нас“, обясняват от AT. От там допълват, че пазарът на труда ще остане стабилен, а безработицата ще спадне до около 3.3% до 2027 г. (бел. ред. към второто тримесечие на 2025 г. тя е 3.6%, по данни на НСИ). Инфлацията у нас ще се успокои на нива под средните за региона и ще има низходящ тренд – от 3.6% за 2025 г., през 2.8% за 2026 г. до 2.6% за 2027 г.“, смятат анализаторите. В доклада си от АТ посочват, че предстоящото въвеждане на еврото в България, считано от 1 януари 2026 г. ще повиши доверието и ще активира вътрешните двигатели на икономиката, включително нарастващите депозити и кредитна активност. Според доклада, до 2030 г. българската икономика ще има и кумулативен допълнителен растеж от 2.8 процентни пункта заради ангажиментите на страната в областта на отбраната. По този показател България се нарежда на осмо място от 20 обхванати европейски държави и въпреки че приносът е по-умерен, той все пак поставя страната на солидна позиция в региона. За сравнение - в рамките на ЦИЕ, Латвия води с допълнителни 11.7 пр. пункта, следвана от Литва (+6.9 пр. п.) и Унгария (+6.6 пр. п.).
Източник: economic.bg (21.10.2025)

Бюджетният дефицит на България се задълбочава до 3 на сто от БВП през 2024 г. През 2024 г. институционален сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 6,24 млрд. лв. или 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), по окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). През 2023 г. секторът отчете бюджетен дефицит от 3,709 млрд. лева, което бе 2 на сто от БВП, също по окончателни данни на НСИ. През 2024 г. дефицитът в подсектор "Централно управление" е в размер на 5,32 млрд. лв. или 2,6 на сто от БВП. Подсектор "Местно управление" е реализирал дефицит от 849 млн. лв., а подсектор "Социалноосигурителни фондове" е с дефицит от 71 млн. лева. Дългът на България за 2024 г. е в размер на 48,851 млрд. лв. или 23,8 на сто от БВП, докато за 2023 г. той беше 42,389 млрд. лв. или 22,9 на сто от БВП.
Източник: actualno.com (22.10.2025)

България остава сред отличниците по нисък дълг Съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната се повиши в края на второто тримесечие на 2025 г. до 88,2% от 87,7% спрямо предходните три месеца и спрямо 87,7% година по-рано. В рамките на целия ЕС това съотношение дълг/БВП нарасна до 81,9% от 81,5% три месеца по-рано и спрямо 81,2% през второто тримесечие на 2024 г., показват данните на официалната европейска статистика Евростат. Данните на Евростат показват, че България отново е сред страните с най-ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП - в размер на 26,3%, като по-ниски нива на дълга са отчетени единствено в Естония (23,2%) и Люксембург (25,1%). Най-високо е дълговото отношение през второто тримесечие на настоящата година в Гърция (151,2% от БВП), Италия (138,3%), Франция (115,8%), Белгия (106,2%) и Испания (103,4%). България обаче отчита едно от най-сериозни увеличения на съотношението дълг/БВП през второто тримесечие спрямо първите три месеца на 2025 г. (повишение с 2,6 процентни пункта), изпреварена единствено от Финландия (повишение 4,3 процентни пункта) и Латвия (с 2,7 пункта). България е и сред страни членки на ЕС, при които има най-сериозно повишение на отношението дълг към БВП спрямо второто тримесечие на 2024 г. (увеличение с 4,3 базисни пункта), като е изпреварена единствено от Финландия, Полша и Румъния.
Източник: БНР (22.10.2025)

Добавената стойност на индустрията: Двоен ръст за 10 години - до над 17 млрд. евро През последните две години промишленото производство в България и износът на стоки вървят надолу след пика през 2022 г. Компаниите се сблъскват с редица предизвикателства - геополитическа несигурност, по-високи бариери пред международната търговия и забавяне на икономическия растеж в Европа. Въпреки че услугите вече от десетилетия заемат водещо място в българската икономика, промишленото производство продължава да бъде ключов сектор и двигател на растежа. През годините делът на индустрията в БВП се колебае, но почти не отстъпва и осигурява около четвърт от добавената стойност в икономиката. Докато икономиката се измества към повече услуги и по-малко земеделие, делът на индустрията остава почти постоянен. В номинално изражение секторът непрестанно расте. Ако през 2013 г. добавената стойност на индустрията е била под 8 млрд. евро, по последни данни на Евростат за 2023 г. тя вече надхвърля 17 млрд. евро. В това число влизат енергетиката и добивът на суровини, но основната част се генерира от множеството подсектори на преработващата промишленост - от хранителната индустрия, през производството на машини, уреди и части за тях, компоненти за превозни средства, лекарства и химически продукти, мебели и др. Дългосрочно износът на промишлени стоки също нараства, като индустрията формира основната част от външната търговия на страната. Промишлеността е важен стълб и за пазара на труда. Статистиката показва, че в индустрията работят около 824 хил. души, като броят им плавно намалява - през 2008 г. например е бил 1.2 млн. Делът на заетите в сектора също постепенно се свива - от над 36% до около 28% за същия период. Въпреки по-малкия брой работни места тенденцията при производството, износа и добавената стойност на индустрията е нагоре, което е показателно и за повишаващата се производителност, процесите на автоматизация и внедряване на нови технологични решения в предприятията. От продуктите, които България изнася, на първо място се откроява металът мед и изделията от него. През 2024 г. техните продажби зад граница достигат рекордните 4.2 млрд. евро, като за 10 години стойността им се е удвоила. Следват горивата с износ за 2.5 млрд. евро през миналата година. На над 1.7 млрд. евро пък възлиза експортът на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия и печатни платки, като той расте почти всяка година с изключение на 2020 г. по време на ковид кризата. Въпреки тези добри резултати износът на стоки все още се доминира от обработени суровини и части за по-сложни продукти, което означава и по-ниска добавена стойност в сравнение с производството на крайни, готови за употреба стоки. Делът на високотехнологичния износ на България обаче постепенно нараства, показват данните на Евростат, но той възлиза на едва 5.5% при над 17% общо за ЕС.
Източник: Капитал (23.10.2025)

Банковите депозити на домакинствата нарастват с 13,1%, а кредитите с 20,9% През септември 2025 г. се запазва тенденцията на по-силно нарастване на банковите кредити за домакинствата (с 20,9% спрямо година по-рано) спрямо растежа на депозитите (с 13,1%), показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на септември депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 151,706 млрд. лева (69,1% от БВП), като годишното им увеличение е с 13,2% след растеж с 11,8% през август. Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 51,123 млрд. лева (23,3% от БВП), нараствайки на годишна база с 12,9% след тяхно повишение с 9,9% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия нарастват с 18,8% на годишна база след повишение с 13,9% през август 2025 г., достигайки 4,311 млрд. лева (2% от БВП). В края на септември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 96,272 млрд. лева (43,8% от БВП), като се повишават на годишна база с 13,1% след растеж с 12,7% през август. В същото време кредитите за неправителствения сектор през деветия месец на 2025 г. са в размер на 114,289 млрд. лева (52% от БВП), като нарастват на годишна база с 15% след повишение с 14,1% през август. Според данните на БНБ, кредитите за нефинансови предприятия се повишават през септември с 9,7% на годишна база след повишение с 8% месец по-рано, като достигат 51,32 млрд. лева (23,4% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД през септември 2025 г. пък са в размер на 53,675 млрд. лева (24,4% от БВП), като спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 20,9% след повишение с 20,8% през август 2025 г. През септември жилищните кредити са за 30,8 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 27,6% (при годишно увеличение с 27,4% месец по-рано), докато потребителските кредити през деветия месец на 2025 г. възлизат на 20,941 млрд. лева и са с 13,5% над нивата от септември 2024 г. и след тяхно повишение с 13,6% през август 2025 г. През септември 2025 г. кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 9,294 млрд. лева (4,2% от БВП), нараствайки на годишна база с 13,6% след тяхно повишение с 13,2% през август 2025 г.
Източник: БНР (24.10.2025)

Още терени отиват при АПИ за довършването на Софийското околовръстно София прави нова крачка към довършването на Софийския околовръстен път (СОП). Столичният общински съвет (СОС) гласува прехвърлянето на нови 26 общински имота, попадащи на територията на район „Красна поляна“, към държавата. Този ход цели теренното обезпечаване на един от най-важните липсващи участъци, свързващ улиците „Лазурна“ и „Киевска“ с автомагистрала „Струма“. Решението на СОС обяви 24 поземлени имота от публична в частна общинска собственост, като общо 26 частни общински имота бяха прехвърлени безвъзмездно на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), тъй като проектът е обявен за обект с национално значение. Настоящото решение е втората голяма стъпка, предприета от СОС за мащабно прехвърляне на общински земи. Само преди месец Столичният общински съвет гласува прехвърлянето на първата голяма група от 86 общински имота на държавата. Тези имоти, намиращи се в райони „Витоша“, „Овча Купел“, „Красна поляна“ и „Люлин“, също бяха част от усилията за обезпечаване на първия етап от трасето. Липсващият участък на СОП е с обща дължина от около 8.5 км и свързва кварталите „Бъкстон“ и „Люлин“. Първият етап, за който са необходими сега прехвърляните имоти, е с дължина около 6 км, покривайки трасето от улиците „Лазурна“ и „Киевска“ до автомагистрала „Струма“. Решението на СОС доближава АПИ до финализиране на процедурата и стартиране на обществената поръчка за изработване на техническия проект и строително-монтажните работи.
Източник: economy.bg (24.10.2025)

Има над 1100 действащи концесии в България Концесията е начин държавата и общините да изграждат, поддържат и управляват инфраструктура с участието на частния сектор, без да натоварват публичните бюджети. По данни от Националния концесионен регистър към октомври 2025 г. в България има 1182 действащи концесии, от които 507 са общински. Сред най-активните общини са Добрич, Пазарджик и Пловдив, които прилагат концесионния модел не само за спортни и туристически обекти, но и за транспортна и екологична инфраструктура.
Източник: economic.bg (27.10.2025)

България влезе в топ 3 по производство на шафран в света България вече е сред 3-те най-качествените производители на шафран в света , според международни лаборатории. Признанието поставя страната ни на картата на производителите на „червеното злато“ – подправката, известна със своя изключителен аромат, лечебни свойства и висока стойност.Подправката се добива изцяло ръчно, което обяснява и нейната висока цена – над 30 лева за грам. За да бъде събран само един грам шафран, са нужни поне 200 цветчета минзухар. Производителите внимателно откъсват само най-червената част от близълцето, след което следва бавно сушене на ниска температура, за да се запазят ароматът и полезните качества. В България има 49 активни производители на шафран. Годишното производство на шафран у нас е около 30 килограма – символично количество, но със забележително качество. Българският шафран вече е оценен като един от най-ароматните и чисти в света, сравним с този от Иран и Испания. В кулинарията шафранът е крал на подправките – идеален за десерти, солени ястия и напитки. Само един грам е достатъчен за над 140 чаши чай или множество ястия.
Източник: Труд (27.10.2025)

Част от кантарите на тол системата заработиха Преобладаващата част от кантарите към толсистемата в България, които контролират спазването на правилата за тежест на камионите при движение по пътищата, не работят. Едва една трета от тях функционират в работен режим, останалите са в процес на техническо обслужване и софтуерно обновяване. Не е малък делът и на неработещите камери към тол-системата. В момента толсистемата разполага с 295 стационарни контролни точки по републиканската пътна мрежа за осигуряване на непрекъснат контрол по изчисляването и събирането на дължимите такси и санкциониране на нарушителите. От тях в момента функционират 80%, останалите са в планови технически дейности. При кантарите статистиката е по-неблагоприятна - от 200 сензора за динамично измерване на теглото функционират едва ?. Останалите ? от устройствата са в различен етап на обслужване, реконфигурация или въвеждане след обновяване.
Източник: Сега (27.10.2025)

България отделя най-много средства за обществен ред и сигурност в ЕС България отделя едни от най-високите разходи за вътрешен ред и сигурност в целия Европейски съюз – 2,6% от БВП при средно 1,7% за ЕС и еврозоната, показват данните на Евростат (2023 г.). Само разходите за „Вътрешен ред и сигурност“ в бюджета за 2024 г. възлизат на 2,76% от БВП, докато за отбрана те са 1,6% от БВП. Най-големият дял от средствата отива за секторите „Полиция“ и „Правосъдие“, където България държи рекорди в рамките на ЕС. Разходите за правосъдие у нас достигат 0,7% от БВП (при средно 0,3% за ЕС), а за полиция – 1,3% от БВП, срещу 0,9% в европейските държави. На фона на демографския спад бройката на полицейските служители продължава да нараства. По данни на Националния статистически институт, през 2022 г. в България е имало 421 полицаи на 100 000 души население, докато през 2015 г. те са били 312 – увеличение с 28% за седем години. През 2015 г. България се е намирала точно около средното ниво за ЕС – 313 полицаи на 100 000 души, и че увеличението оттогава не е съпроводено с по-висока ефективност или с нарастване на доверието на гражданите към системата. Щатната численост на Министерството на вътрешните работи към 30 юни 2025 г. е 55 000 щата, от които 5 700 незаети. Разпределението по звена показва: 27 000 щата в областните дирекции на МВР, 8 700 в Пожарна безопасност и 8 700 в Гранична полиция.
Източник: econ.bg (29.10.2025)

България с най-голям ръст на продажби на нови коли в ЕС през септември През септември в България са били регистрирани 3818 нови леки коли, което е с почти 51,6% повече в сравнение с миналата година. Нашият пазар е с най-голям ръст за месеца в целия ЕС. Това сочат данните на Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). От началото на годината в България са пласирани 36 216 нови леки автомобила или 11,8% повече. През първите девет месеца на годината, в България са регистрирани 1673 нови изцяло електрически коли (+54,6%), 435 плъгин хибрида (PHEV) (+20,5%), 1209 хибрида (+67,7%), 30 089 бензинови (+10.8%) и 2735 дизелови коли (-9.2%). От началото на годината регистрациите на нови автомобили в ЕС са се увеличили с 0,9% в сравнение със същия период на миналата година, което отбелязва трети пореден месец на растеж. Този малък импулс е донякъде обусловен от пускането на пазара на нови модели, като само през септември е отчетено силно увеличение от 10%, коментират от АСЕА. Пазарният дял на електрическите автомобили с батерии се е запазил стабилен на 16,1% от началото на годината, което все още е под темпото, необходимо на този етап от прехода.
Източник: 24 часа (29.10.2025)

Любомир Дацов: В новия Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои слоеве и групи на бюджетна издръжка В Бюджет 2026 се опитват да запазят всички придобивки, които имат някои слоеве и групи на бюджетна издръжка. В приходната част ще се вдигнат осигуровките още от следващата година, в което няма икономическа логика и ще е голяма грешка. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Твърдението, че в България имаме ниски данъци е заблуда. И ако бъдат увеличени осигуровките, България ще влезе в първите седем държани с най-високи осигуровки в рамките на Европейския съюз. Повишаването им вдига и цената на труда, а това донякъде ще се отрази и на инфлацията, „защото продължава да се помпа потребление”. Според Дацов нивото на заетите на бюджетна издръжка е с близо 20% по-високо, отколкото преди 20 години. Мерките, насочени към увеличение на преките данъци, влияят на икономическата активност и „вместо да се стимулират инвестициите, те ще бъдат намалени”.
Източник: Инвестор.БГ (29.10.2025)

Основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България Сливане на по-малки общини, за да намалеят разходите за администрация, оптимизиране на броя на полицаите спрямо намаляващото население, а чиновниците да започнат сами да плащат осигуровките си. Това са трите основни мерки за оптимизиране на разходите за персонал в България, които предлага Фискалният съвет в навечерието на публикуването на проектобюджета за 2026 г. Докладът констатира, че разходите за персонал в бюджета за 2024 г. са били 10% от БВП и че държавата е платила за това малко над 20 млрд. лв. при планирани 18 млрд. 16 млрд. лв. са били разходите за заплати на армията от 558 399 души, работещи в публичния сектор, а други 4 милиарда държавата е платила като техни осигуровки. Само в сектора на здравеопазването у нас работят 132 хиляди души, за чиито заплати през 2022 г. бюджетът е отделил 1,7 млрд. лв. Две години по-късно - през 2024-а, тези пари вече са двойно повече - 3,4 млрд. лв. Заетите в сферата на общественото здраве са втората по численост група след тази в образованието. Но и държавната администрация никак не е малка - 112 700 души. Според доклада преразходът в бюджета за 2024 г. за заплати се е получил от общините. Те са планирали да изразходват за тази цел 6,85 млрд. лв., но в крайна сметка са платили 8,12 млрд. лв. Това също засяга централния бюджет, тъй като голяма част от тези разходи се финансират с трансфер от държавата за делегираните дейности, най-вече за образование. Броят на българите, които биват обслужвани от 1 един служител на администрацията на изпълнителната власт, намалява от 76 души през 2011-а на 65-има души през 2025 г. Общинските служители са малко по-натоварени, но и при тях броят на обслужваното население намалява - от 223 през 2011-а на 183-има души през тази година. Същата е тенденцията и при полицаите - по последни данни на НСИ през 2022 г. те са били 421 на всеки 100 000 души от населението. 7 години по-рано - през 2015 г., у нас е имало 312 полицаи на всеки 100 хил. души, което тогава е било около средното за ЕС. Всъщност по разходи за сектор “Вътрешен ред и сигурност” България е на челно място в ЕС - 2,7% от БВП, докато средният дял в съюза е 1,7% от БВП. Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души, а средномесечният им осигурителен доход е 2432 лв. За тях държавата изцяло поема здравноосигурителните вноски (24,3% осигуровки за ДОО и 8% здравна осигуровка), докато останалите служители поемат 13,78% от осигуровките за своя сметка. Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация, които са на трудов договор, и спрямо заетите в частния сектор.
Източник: 24 часа (30.10.2025)

Наредбата на БНБ за задължителните минимални резерви на банките спира да действа в края на годината Българската народна банка (БНБ) отменя наредбата за задължителните минимални резерви, считано от 1 януари 2026, с което ще освободи над 16 млрд. лв., които в момента поддържа като задължителни резерви на частните търговски банки в България. В момента задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките у нас трябва да поддържат в БНБ, сe равняват на 12% от депозитната база. В еврозоната обаче този процент е едва 1%, въпреки че отдавна се говори, че той следва да бъде увеличен. Така от 1 януари драстично се намалява – от 12% на 1%, не само ставката на дължимите резерви, но и самата депозитна база, върху която тя се начислява. По данни към 24 октомври, задълженията на БНБ към банките у нас са 19.58 млрд. лв., но в тази сума влизат не само ЗМР, а и други пера като например свръхрезервите. Според приблизителни оценки на БНБ с данни за май 2025 г. задължителните резерви на банките при влизането в еврозоната биха се понижили с около 16.3 млрд. лв. Задължителните резерви са вид буфер за стабилността на системата, а у нас се ползваха и като инструмент за охлаждане на кредитирането. Последно те бяха повишени от 10% на 12% в средата на 2023 г., когато от системата бе иззета ликвидност на стойност над 3 млрд. лв. За да не се "излеят" освободените средства в кредитиране от банките, БНБ ще предлага т. нар. "депозитно улеснение", което ЕЦБ предоставя на банките в еврозоната. Това означава, че парите стоят на безрисков депозит в националната централна банка, но тя вече е длъжна да плаща лихва на частните банки за това. В момента лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ е 2%, което за ресурс от 16 млрд. лв. прави около 320 млн. лв. на година. Сега парите на банките стоят в БНБ при 0% лихва, но самата централна банки ги инвестира и внася 75% от реализираната "печалба" в държавния бюджет.
Източник: Money.bg (30.10.2025)

Бизнес климатът в България се влошава през октомври във всички сектори През октомври 2025 г. общият показател на бизнес климата в България се понижава с 4,7 пункта в сравнение с предходния месец, като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" намалява през октомври с 3,3 пункта в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В строителството се понижава с 3 пункта заради, влошените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. В търговията на дребно спадът е с 9,6 пункта заради изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията от "по-добро" към запазване на "същото", а в услугите понижението е с 4,5 пункта заради резервираните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.
Източник: 3e-news (31.10.2025)

Печалбата на банките нараства с близо 4 на сто на годишна база Печалбата на банковата система в България нараства с 3,9 на сто на годишна база или със 107 млн. лева до общо 2,8 млрд. лева към края на месец септември тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През третото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 8,2 млрд. лв. (4,1 на сто) и в края на септември възлизат на 210,1 млрд. лева. Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 2,2 млрд. лв. (1,7 на сто) до 133,9 млрд. лв. При вземанията от кредитни институции е отбелязан спад - с 2,5 млрд. лв. (17,7 на сто) до 11,6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 4,6 млрд. лв. (3,9 на сто) до 122,1 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 3 млрд. лв., или 5,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж е отчетен и при кредитите за нефинансови предприятия - с 831 млн. лв. (1,5 на сто), за други финансови предприятия - с 429 млн. лв. (4,6 на сто), и за сектор държавно управление - с 329 млн. лв. (38,9 на сто). През третото тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават със 7,6 млрд. лв. (4,4 на сто) и в края на септември достигат 178,2 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 4 млрд. лв. (4,2 на сто), на нефинансови предприятия - с 3,7 млрд. лв. (7,5 на сто), и на кредитни институции - със 782 млн. лв. (4,8 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор държавно управление (с 815 млн. лв., 17,3 на сто) и на други финансови предприятия (със 140 млн. лв., 3 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември възлизат на 3,85 млрд. лв. (3,94 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,87 процента (2,99 процента в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 1,79 млрд. лв. (1,95 млрд. лв. в края на юни) и делът и? в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,37 процента (1,52 процента в края на юни). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 25,2 млрд. лв. и спрямо края на юни отбелязва увеличение с 613 млн. лв. (2,5 на сто), за което допринася предимно растежът на текущата печалба. Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, спрямо 30 септември 2024 г. нараства с 34 млн. лв. (7,6 на сто) до 485 млн. лв. в края на периода.
Източник: БТА (03.11.2025)

Активните предприятия в България надхвърлиха 400 хиляди през 2023 г. През 2023 г. активните предприятия в България са 404 257, като новосъздадените са 43 353, показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). Според разпределението на предприятията по статистически райони и области най-голям брой активни предприятия се намират на територията на район Югозападен - 165 923, като най-голям е делът на тези предприятия област София (столица) - 30,7 на сто. Най-малък е броят активни предприятия в район Северозападен - 27 091, а с най-малък относителен дял е област Видин - 0,7 на сто.
Източник: actualno.com (03.11.2025)

Първият бюджет в евро с рекордни приходи и разходи, но с 3% дефицит Държавата очерта финансовата рамка за следващата година – с над 31,2 милиарда евро приходи и близо 17,5 милиарда евро разходи. Проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. вече са публикувани от Министерството на финансите и подлежат на обществено обсъждане. Предвидено е следващата година държавата да вземе до 10 млрд. евро нов дълг. Според проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., общите приходи, помощи и дарения се планират в размер на 31 283 276,7 хил. евро. От тях данъчните приходи възлизат на 28 426 351,6 хил. евро, като най-голям дял заема данъкът върху добавената стойност – 14 985 215,2 хил. евро. Следват данъците върху доходите на физическите лица – 4 914 744,3 хил. евро, корпоративният данък – 3 873 304,7 хил. евро, както и данъците върху дивидентите и доходите на юридическите лица – 86 254 хил. евро. Общият размер на разходите за 2026 г. е предвиден на 17 496 437,1 хил. евро, като текущите разходи възлизат на 14 486 623,4 хил. евро. От тях разходите за персонал са 7 346 356,4 хил. евро, а субсидиите и другите текущи трансфери – 1 191 589,5 хил. евро, в това число: 1 070 686,1 хил. евро за нефинансови предприятия; 119 276,8 хил. евро за юридически лица с нестопанска цел и 1 626,6 хил. евро за финансови институции. Разходите за лихви са предвидени в размер на 1 069 520,3 хил. евро, а текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата – 2 161 342,9 хил. евро. Капиталовите разходи възлизат на 2 912 475,5 хил. евро, включващи придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 2 461 033,6 хил. евро, както и капиталови трансфери – 451 441,9 хил. евро. В документа е посочен и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 67 183,5 хил. евро, от които 66 467,9 хил. евро са по централния бюджет за преодоляване на последици от бедствия. Общият размер на бюджетните взаимоотношения (трансфери) е 16 254 588,8 хил. евро. От тях предоставените трансфери възлизат на 16 261 440,2 хил. евро, включително 5 107 617,6 хил. евро за общините. Тези трансфери осигуряват ресурс за образование, социални дейности и инфраструктура.
Източник: 24 часа (04.11.2025)

ЕК потвърди, че задържа временно плащането на 215 млн. евро за България по ПВУ Европейската комисия потвърди, че е решила временно да задържи плащането на 215 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Одобрено е изплащането на 439 милиона евро за България. Спирането на част от средствата е свързано с неизпълнението досега на целта за осигуряване на политически независима Комисия за противодействие на корупцията. България разполага със срок от шест месеца, за да изпълни изискването. ЕК ще остане в тясна връзка с българските власти за оказване на необходимата подкрепа, добави говорителят. В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до нашата страна с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца. Дни по-рано комисията даде предварително одобрение по второто искане на България за плащане по ПВУ за 653 милиона евро. Българският ПВУ е на обща стойност 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства.
Източник: Дарик радио (06.11.2025)

Обезщетението за безработица в София е по-високо от минималната работна заплата Обезщетението за безработица в София продължава да бъде по-високо от минималната работна заплата в страната, сочат последните данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Със среден размер от 1145 лева, столицата отчита най-високите стойности, докато на другия полюс е Кърджали, където хората без препитание получават най-ниското обезщетение – едва 669 лева. За цялата страна средният размер на паричното обезщетение за безработица възлиза на 827 лева. Традиционно най-високите обезщетения се изплащат в София, като при мъжете сумата достига внушителните 1260 лева средно. Тази стойност е по-висока дори от прогнозната минимална работна заплата за следващата година, която се очаква да бъде 1213 лева. Жените в столицата, останали без работа, получават средно по 1048 лева. След София се нарежда Варна, където безработните мъже вземат средно малко над 1007 лева. В нито една друга област на страната обезщетението не надхвърля прага от 1000 лева. Данните на НОИ показват съществени разлики между отделните региони. Освен в Кърджали, най-ниски обезщетения се изплащат и в областите Видин и Хасково, където средната сума е 676 лева. Към момента регистрираните безработни в цялата страна с право на обезщетение са малко над 58 000 души. Те представляват 40% от всички 148 000 души, които са регистрирани в бюрата по труда като търсещи работа. Правото на парично обезщетение за безработица се определя от няколко ключови фактора, заложени в законодателството. За да получава плащане, едно лице трябва да е имало внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за период от най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди да загуби работата си. Срокът и размерът на плащанията също са индивидуални: Срок на изплащане: Варира от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Дневен размер за 2024 г.: Минималният е 18 лева, а максималният достига 107.14 лева.
Източник: Дарик радио (06.11.2025)

НСИ отчита ръст в търговията на дребно и спад в услугите Оборотът в търговията на дребно в България се повиши през септември за втори пореден месец, докато производството в областта на бизнес услугите се сви за пръв път от април насам, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо миналата година, оборотът в търговията на дребно нарасна през септември с 5,7% след повишение с 4,9% месец по-рано. НСИ представи и данни, показващи понижение на общия индекс на производството в областта на бизнес услугите на месечна база с 1,3% през август след повишение с 0,4% през юли.
Източник: econ.bg (07.11.2025)

6658 пенсионери работят в системата на МВР Към 28 октомври 2025 г. в системата на МВР работят 6658 пенсионери, от които 4779 са полицаи и пожарникари, които получават едновременно пенсия над 2000 лева и заплата между 3000 и 6000 лева.Само за последните осем месеца броят на тези служители се е увеличил с над 650 души. Сегашната нормативна уредба позволява служителите на МВР да се пенсионират на 54 години, като при напускане получават 20 заплати обезщетение, а законът ги защитава от освобождаване до навършване на 60 години. Бюджетът на МВР за 2025 г. възлиза на 4,2 милиарда лева, от които 3,9 милиарда са предвидени за заплати и осигуровки. Осигуровките за служителите в системата представляват 74% от заплатата, като държавата покрива и тези на пенсионерите, които продължават да работят. Само разходите за извънреден труд през последните 12 месеца са надхвърлили 120 милиона лева. Практиката пенсионери да продължават да работят на щат в МВР, въведена през 2015 г.демотивира младите служители и задържа развитието на системата. Растящите разходи на МВР и липсата на кадрово обновяване поставят въпроса за ефективността на публичните разходи в сектора за сигурност. При сегашната структура, където над 90% от бюджета отива за персонал, пространството за инвестиции, обучение и модернизация е силно ограничено — тенденция, която според анализатори може да има дългосрочни последици за административния капацитет и обществената сигурност.
Източник: econ.bg (10.11.2025)

България е сред страните в ЕС с най-голям спад на стойността на земеделската продукция България е сред страните в ЕС с най-голям спад на земеделската продукция от гледна точка на стойността през 2024 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Стойността на земеделската продукция в България е намаляла с 8% на годишна база, като по-голямо намаление е отчетено само в Румъния с 8,5% и във Франция с 9%. В 15 страни членки на ЕС стойността на продукцията е била по-висока през 2024 г. в сравнение с година по-рано. Най-големите ръстове са отчетени в Ирландия (+8,9%), Хърватия ((+8.8%) и в Швеция (+5%). През 2024 г. земеделската продукция в ЕС е достигнала стойност от 531,9 млрд. евро в основни цени, което е спад с 0,9% спрямо 2023 г., когато стойността е достигнала 536,7 млрд. евро. Това е втора поредна година на лек спад на стойността от връхната точка през 2022 г. Промяната в номиналната стойост отразява баланса на лек ръст в обема на производството с 1% и спада на номиналната цена на земеделските стоки и услуги с 1,8 на сто, пише Евростат. Половината от стойността на земеделската продукция в ЕС през 2024 г. (50,3%) е дошла от посеви (267,7 млрд. евро, или спад с 3,1% спрямо 2023 г.), а 41,1% - от животни и животински продукти (218,8 млрд. евро, което е ръст с 1,9 на сто спрямо 2023 г.). Останалият дял от 8,5% е дошъл от земеделски услуги и вторични дейности – 45,4 млн. евро, или спад с 0,6%. Разходите за земеделска продукция в ЕС, които не са свързани с инвестиции, са намалели с 3,7% през 2024 г. спрямо 2023 г. до 303,3 млрд. евро. Промяната в стойността на земеделската продукция и потреблението през 2024 г. е довела до ръст с 3,1% до 228,6 млрд. евро на брутната добавена стойност, генерирана от земеделието.
Източник: Инвестор.БГ (10.11.2025)

Индексът на промишленото производство в България през септември се повишава с 3,3 на сто спрямо предходния месец Промишленото производство в България през септември продължава да намалява на годишна база за пореден месец, но сега свиването не е толкова голямо като за предходни месеци. В сравнение със септември 2024 г. е регистрирано намаление с 5.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От друга страна, през септември 2025 г. индексът на промишленото производство се повишава с 3.3% спрямо предходния месец август. Данните са предварителни и сезонно изгладени, уточняват от НСИ. Спад на промишленото производство на годишна база, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 24.7%, както и в добивната промишленост - с 19%. А в преработващата промишленост като цяло, през септември се наблюдава символично повишение с 0.2% спрямо същия месец на 2024 г. В преработващата промишленост съществен ръст спрямо септември 2024 г. е регистриран при производството на: изделия от други неметални минерални суровини - с 30.4%; тютюневи изделия - с 27.1%; мебели - с 25.1%, както и при производство некласифицирано другаде - с 24.4%. От секторите на преработващата промишленост, съществен спад е отчетен при производството на текстил и изделия от текстил (без облекло) - с 38.4%, както и при производството на хартия, картон и изделия от тях - с 25.6%.
Източник: Money.bg (11.11.2025)

Разминавания в очакванията за събирането на ДДС Финансовото министерство очаква до края на годината да събере ДДС от 11,056 млрд. евро (21,623 млрд. лева). Само че планът беше 12,697 млрд. евро - което значи 13% разминаване с очакванията в посока надолу или 1,6 млрд. евро дефицит. За първите 9 месеца на годината от ДДС върху внос са събрани 4,794 млрд. лв., което е дори със 74 млн. лв. под нивото от миналата година. Постъпленията от ДДС от сделки в страната и вътреобщностни доставки към края на септември са в размер на 10,594 млрд. лв., което е с близо 2 млрд. лв. повече или 23% от миналата година, но далеч от заложения 33% ръст. Под планираното ще бъдат и приходите от акцизи тази година. Финансовото министерство очаква постъпления от 3,896 млрд. евро при разчетени в бюджета 3,933 млрд. Данните за бюджета към септември показват, че при алкохолните напитки събраните акцизи са по-ниски от миналогодишните - за първите девет месеца в хазната са влезли 252 млн. лв., докато миналата година са били 261 млн. лв.
Източник: actualno.com (11.11.2025)

Над 235 мандри се конкурират на българския пазар Българският пазар на млечни продукти е малък, но на него се конкурират над 235 мандри. Млечните продукти са втората най-голяма категория в хранителната индустрия след тази на хлебните и тестените изделия. По данни на агростатистиката през 2024 количеството преработено мляко намалява с 2.6% спрямо предходната година и достига 694 млн. литра. Ръст в производството се отчита при: кисело мляко, прясно пакетирано мляко, сметана, млечни мазнини, други сирена (меки, синьо). Спад има при класическото саламурено сирене, кашкавала, топените и пушени сирена.
Източник: Капитал (12.11.2025)

Износът на България намалява сериозно през 2025 г. През периода януари - август 2025 г. износът на стоки от България за Европейския съюз намалява със 7 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност над 34,8 млрд. лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 64 на сто от износа за държавите членки на ЕС. За периода януари - септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,4 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност почти 22 504 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Обединеното кралство, които формират 49 на сто от износа за трети страни. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор „Храни и живи животни“ (15,6 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (20,1 на сто). През август 2025 г. износът на стоки от България за ЕС намалява с 11,4 на сто спрямо същия месец на 2024 г. и е на стойност малко над 4 млрд. лева. При износа за трети страни най-голям ръст е отбелязан в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (51,4 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (39,7 на сто). През септември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 0,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 2,417 млрд. лева. Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - август 2025 г. се увеличава с 2,5 на сто спрямо същия период на 2024 г. и е на стойност почти 38,4 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (24,7 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (4,4 на сто). През август 2025 г. вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 0,9 на сто и е на стойност 4 218,3 млн. лева. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември 2025 г. нараства с 4,3 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 32 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Казахстан. През септември 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 12,6 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на над 3,8 млрд. лeвa. При вноса най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Храни и живи животни“ (26,2 на сто). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (43,2 на сто). Външнотърговското салдо на България с ЕС през периода януари - август 2025 г. е отрицателно и е на стойност близо 3,559 млрд. лева. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - септември 2025 г. също е отрицателно и е в размер на близо 9,497 млрд. лева.
Източник: actualno.com (12.11.2025)

262,99 млн. евро млн. за България за намаляване на различията в Европейското икономическо пространство Правителството одобри проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга. По него България ще получи 132 807 931 евро за намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство. Едното финансиране от 132 807 931 евро е по проект на меморандум за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейкото икономическо пространство 2021- 2028 г. между България от една страна и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, от друга, който в сряда бе одобрен от правителството. В рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2021 - 2028 г. ще се подкрепят проекти в областите: Европейски зелен преход; Демокрация, върховенство на закона и човешки права; Социално включване и устойчивост. Предвидени са мерки в рамките на четири програми: 25 млн. евро ще бъдат за програма „Енергийна сигурност", която е към Министерството на енергетиката. Министерството на околната среда и водите ще отговаря за оползотворяването на 26,5 млн. евро по програма „Устойчивост на водните ресурси". За програма „Култура" са заделени 14,88 млн. евро, като програмен оператор е Министерство на културата. 40,35 млн. евро са програма „Местно развитие", а за нея отговаря Министерство на образованието и науката. Заложени са и средства за Фонд за двустранни отношения на национално и програмно ниво, както и за техническа помощ. Очаква се разработването на програмите от страна на определените програмни оператори да приключи през 2026 г., след което да стартира изпълнението на предварително дефинираните проекти и да бъдат обявени първите покани за набиране на проектни предложения. Крайният срок за изпълнение на проектите е до 30.04.2031 година.
Източник: 24 часа (13.11.2025)

През 2024 г. средната годишна работна заплата в България е най-ниската в ЕС През 2024 г. средната годишна заплата за пълно работно време за служителите в Европейския съюз е била 39 800 евро, което отразява увеличение с 5,2% спрямо 37 800 евро през 2023 г. Темпът на увеличение се забавя спрямо отчетеното 6,1 процента през 2023 г., по данни на Евростат. В България възнагражденията са се повишили с 13,9 процента до 15 387 евро годишно, което поставя страната на трето място в ЕС по темп на растеж – след Румъния (16,7 процента) и Полша (16,6 процента). Въпреки това България остава на последно място в Европейския съюз по размер на коригираното годишно възнаграждение, като заплатите у нас представляват 38,7 процента от средното за ЕС. Година по-рано този показател е бил 35,7 процента. Най-висока е средната годишна заплата в Люксембург (83 000 евро), следвана от Дания (71 600 евро) и Ирландия (61 100 евро). Най-ниските заплати са регистрирани в България (15 400 евро), Гърция (18 000 евро) и Унгария (18 500 евро).
Източник: Труд (13.11.2025)

Индустриалното производство в ЕС леко се възстановява през септември Евростат отчита леко възстановяване на индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз през септември 2025 година, но данните остават колебливи и подсказват нестабилност в сектора. В еврозоната производството нараства с 0,2% спрямо август, далеч под очакваните 0,7%, а в ЕС увеличението е 0,8% след предходен спад. Основен принос имат енергийният сектор, капиталовите стоки и междинните продукти. България отбелязва силен ръст на месечна база – промишленото производство нараства с 3,3% спрямо август. Въпреки това страната остава на последно място в ЕС по годишно изменение: през септември индустрията у нас се свива с 5,6% спрямо същия месец на 2024 година. Това е десети пореден месец на спад, макар и най-умереният от април насам. В рамките на ЕС най-голям месечен ръст отбелязват Дания, Швеция и Гърция, докато най-силни спадове са регистрирани в Ирландия, Люксембург и Малта. Въпреки леки признаци на стабилизация, индустриалният сектор в Европа остава под натиск от продължаваща икономическа несигурност.
Източник: Банкеръ (14.11.2025)

16 икономически центъра движат 80% от българската икономика В България съществуват 16 големи икономически центъра, като в тях е концентрирана 80% от стопанската активност и три четвърти от населението. Икономическият център Благоевград е една от малките икономики, чийто ръст е и един от най-ниските през последните години заради затварянето на цигарената фабрика, глада за кадри в шивашките цехове и други подобни. Днес там разчитат на строителството, а едни от най-големите работодатели са публични предприятия като Югозападното държавно предприятие и многопрофилната болница. Бургас-Несебър е сред големите икономики – разнообразна, развита и с големи инвестиции. Преработващата промишленост е водеща, следва я търговията. Преработващата промишленост превръща чрез обработка суровини в нови продукти – като храни, текстил, лекарства, електроника, строителни материали. Сред основните работодатели в този сектор, конкретно в Бургас-Несебър - са нефтопреработвателният завод, ВиК-Бургас, предприятия за производство на текстил и на автомобилно оборудване. Варна-Девня е третият по големина център в страната ни. Там също разчитат на преработващата промишленост и чуждите инвестиции, а един от лидерите по приходи е завод за производство на торове. Велико Търново е сред най-бързо растящите икономики. Предприятия за производство на боеприпаси и на сладкарски изделия са ключови за региона. Ядрото на център Загоре пък се състои от Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово. Там откриваме най-високата производителност на труда в цялата страна, като властелините са енергетиката и добивът на въглища – с над 45% дял. Подобна е ситуацията и в Козлодуй. Почти цялата добавена стойност там е от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Кърджали е най-малкият по размер център в страната, но за сметка на това може да се похвали със стабилен растеж, който успява да привлече значителни инвестиции в преработващата промишленост – този сектор носи близо 60% от добавената стойност там. Производител на каучукови изделия и мината за добив и преработка на златосъдържащи руди доминират в местната икономика. Ситуацията в центровете Пазарджик и Плевен е сходна. И на двете места разчитат на преработваща промишленост, търговия и здравеопазване – точно в този ред. Делът на здравеопазването в Плевен обаче е най-високият в цялата страна – над 15%. През последните години икономиката на Пазарджик пък бележи ръст благодарение на няколко експортно ориентирани индустриални предприятия. Пловдив-Марица-Раковски е втората по големина икономика у нас. Характеризира се със силна преработваща промишленост, а ръстът на добавената стойност е най-бързият в страната. Най-големите работодатели са университетската болница „Свети Георги“ с 2700 служители, завод за хладилници и фризери с над 2000 работници и предприятие за производство на олово и цинк с 1500 наети лица. Въпреки че през последните години не може да се похвали с растеж, икономиката на Русе-Търговище-Разград също е от големите. Лидер по приходи там е завод за биодизел. Севлиево-Габрово е пример за добре развит икономически център – с много инвестиции и производство, което може да се сравнява с това на много по-големи центрове като Велико Търново и Пазарджик. Над половината добавена стойност се дължи на преработваща промишленост, предназначена за експорт. Доминиращи там са производител на фаянс, на пластмасови изделия, мебелна и шивашка фабрика. Експортът е ключов и за Сливен-Ямбол, като това е и центърът, който най-много от всички разчита на селското, горско и рибно стопанство – особено в периферните общини на Ямбол. Лидер по приходи е производител на олио, а ключов работодател с над 5 хиляди служители – предприятие за електрически инсталации за автомобили. Производството в център Хасково е почти изцяло насочено към вътрешния пазар, за разлика от това в Шумен, което се цели към външния. Пример за това е производител на алуминий, който е местният първенец по приходи, но и по заетост. София-Перник-Ботевград. Обхваща 30 общини и е най-развитата икономика у нас. Водещи в столицата са търговията и информационните технологии, а в периферните общини – индустрията, транспортът и логистиката. Тук се произвежда близо половината от продукцията на всички предприятия у нас. Чуждите инвестиции са най-високи, заетостта и заплатите – също, особено във високотехнологичния сектор.
Източник: Черно море (14.11.2025)

Икономиката отчита ръст през третото тримесечие на 2025 г. Българската икономика отчита ръст през третото тримесечие на 2025 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3,2% на годишна база и с 0,7% спрямо предходното тримесечие. Сравнение с предходните периоди посочва, че през второто тримесечие на 2025 г. икономиката е нараснала със сходен темп – 3,1% на годишна база и отново 0,7% на тримесечна. Година по-рано, през третото тримесечие на 2024 г., увеличението е било по-слабо – 2,2% на годишна и 0,5% на тримесечна база. Според експресните оценки на НСИ за периода юли–септември 2025 г., БВП в номинално изражение достига 62,016 млрд. лева, като реализираната добавена стойност възлиза на 54,608 млрд. лева. Структурните данни показват, че крайното потребление остава основен двигател на икономиката и формира 76,7% от БВП или 47,558 млрд. лева. Бруто капиталообразуването достига 13,770 млрд. лева и представлява 22,2% от БВП.
Източник: БТА (17.11.2025)

Съдът на ЕС осъди България за евтините заменки на горски земи Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България заради невъзстановена държавна помощ при замяна на държавни горски имоти срещу частни на занижени цени в периода 2007-2009 г. България ще плаща на ЕК еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена на имотите заедно с лихвите. Съдебната сага със скандалните заменки се точи с години. ЕК започна разследване срещу България за неправомерна държавна помощ пo жaлбa от 2008 г. ?epиoдът нa ocпopвaнитe cдeл?и е oт 1 янyapи 2007 г. дo 27 янyapи 2009 г., когато влезе в cилa зaбpaнa зa зaмянa нa гopc?и зeми. През 2015 г. ЕК ?oнcтaтиpa, чe Бългapия e пpeдocтaвилa нeпpaвoмepнa дъpжaвнa пoмoщ, нecъвмecтимa c вътpeшния пaзap, в 80% от зaменките нa гopc?и зeми дъpжaвнa coбcтвeнocт cpeщy чacтни гopc?и зeми. Държавата е правила тези зaмeн?и пo aдминиcтpaтивни, a нe пo пaзapни цeни. Тогава Брюксел поиска тaзи пoмoщ дa бъдe възcтaнoвeнa нeзaбaвнo и eфe?тивнo в cpo? oт 12 мeceцa. ЕК твърди, чe paзли?aтa мeждy пaзapнитe цeни и aдминиcтpaтивнитe цeни зa чacтнитe пapцeли e вapиpaлa мeждy – 504% дo +90 %. Министерството на земеделието оцени неправомерната държавна помощ на 80 млн. лв., което природозащитни организации определиха като смешна сума, защото по техни оценки тя е над 1 млрд. лв. България обаче не възстанови дори тези 80 млн. лв. и на 30 o?тoмвpи 2023 г. комисията внece иc?oвa мoлбa в Eвpoпeйc?ия cъд cpeщy страната ни. През 2019 г. Министерство на земеделието публикува и списъка на длъжниците, в който фигурираха 63 фирми, три общини и 32 физически лица. Сред тях са дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Николай Банев и други известни бизнесмени. Съдът на ЕС cтигa дo извoдa, чe зa?ъcнeниeтo зa изпълнeниe нa решението на ЕК от 2015 г. не е oпpaвдaнo, и извoдът e, чe Бългapия нe e изпълнилa зaдължeниятa cи пo Догoвopa зa фyн?циoниpaнeтo нa EC. B cлyчaитe нa нeпpaвoмepнa пoмoщ, ?oятo нe e cъвмecтимa c вътpeшния пaзap, eфe?тивнaтa ?oн?ypeнция cлeдвa дa бъдe възcтaнoвeнa. Зa тaзи цeл e нeoбxoдимo пoмoщтa, в?лючитeлнo лиxвитe, дa бъдaт възcтaнoвeни нeзaбaвнo, coчи CEC.
Източник: Сега (17.11.2025)

Инфлацията леко се забавя до 5.3% през октомври След като от началото на годината инфлацията почти постоянно се покачваше, през октомври тя започва минимално да се забавя - до 5.3% на годишна база в сравнение с 5.6% предходния месец, показват данни на НСИ. Измерена по европейската методология инфлацията в България възлиза на 3.8% през октомври спрямо 4.1 през септември. През деветия месец, за когато има данни и за другите европейски страни, средната инфлация в ЕС е 2.6%, като България е седма по ръст на цените от 27-те държави от ЕС. Данните за третото тримесечие показаха рекорден ръст на потреблението за последните близо две десетилетия - над 9% на годишна база. То е стимулирано от ръст на възнагражденията - с над 12% спрямо година по-рано отново към третото тримесечие, по данни на НСИ. Освен че подсилват търсенето, по-високите заплати представляват и по-високи разходи за труд за производителите, които пък се прехвърлят към крайните цени на стоките и услугите. Според експерти високите държавни разходи тази година, особено за заплати в публичния сектор и за социални плащания, също действат проинфлационно. В последната си прогноза от юли БНБ залага, че цените ще растат приблизително с досегашните си темпове, като 2026 г. ще завърши с 3.8% ръст на цените - колкото и в края на 2025 г. В макроикономическата рамка на бюджет 2026 Министерството на финансите пък предвижда минимален спад на инфлацията догодина - от 3.6% средногодишно през 2025 г. до 3.5% догодина. Малко по-оптимистична от гледна точка на цените е есенната прогноза на Европейската комисия - нейните очаквания са средногодишната инфлация в България да се забави до 2.9% през 2026 г. в сравнение с 3.5% през тази.
Източник: Капитал (18.11.2025)

ЕК ни отпуска средства за изграждане на зарядни станции Европейската комисия е одобрила 70 проекта в ЕС за над 600 милиона евро, насочени към развитието на алтернативни горива и намаляване на замърсяването от автомобилите. България участва в два от тези проекти и ще получи средства за осигуряване на електрозарядни станции за леки и тежкотоварни автомобили. По единия от проектите България и Румъния общо ще получат 7,86 млн. евро за 88 зарядни станции за камиони с мощност от поне 150 КВтч и 87 станции с мощност по 350 КВтч, разположени на 25 места. По втория проект за 7,38 млн. евро нашата страна ще получи средства заедно с Хърватия и Полша за изграждане на общо над 200 зарядни станции. Предвижда се у нас да бъдат създадени 23 зарядни станции по продължение на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). ЕС работи за завършване на основната част от TEN-T с най-важните връзки между големите градове до 2030 г., а разширената основна мрежа - през 2040 година. Очаква се всички региони на ЕС да имат връзка с основната мрежа до 2050 г.
Източник: Дарик радио (18.11.2025)

Чуждите инвестиции в България нарастват до 2,5 млрд. евро към септември Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 2,53 млрд. евро към края на септември 2025 г., показват предварителните данни на БНБ. Това е ръст от 20,9% или 437,8 млн. евро спрямо същия период на 2024 г., когато нетният поток възлизаше на 2,09 млрд. евро. Само през септември ПЧИ са в размер на 473 млн. евро, при 370,2 млн. евро година по-рано. Инвестициите представляват 2,3% от прогнозния БВП, спрямо 2% за същия период на 2024 г. От БНБ подчертават, че данните са предварителни инастоящият резултат може да претърпи изменение при последващи ревизии. Най-голям принос към нетните положителни потоци за януари–септември имат Нидерландия (554,9 млн. евро), Италия (325,2 млн. евро) и Гърция (317,1 млн. евро). Най-големи нетни отрицателни потоци се наблюдават към САЩ (150,5 млн. евро) и Люксембург (76,5 млн. евро). Инвестициите на чужденци в недвижими имоти остават отрицателни – минус 15,9 млн. евро, при минус 7,1 млн. евро година по-рано. Дяловият капитал е положителен и достига 316,7 млн. евро за деветмесечието, значително над 20,5 млн. евро за същия период на 2024 г. Реинвестираната печалба възлиза на 3,118 млрд. евро, спрямо 2,013 млрд. евро година по-рано. Потокът по дългови инструменти е отрицателен – минус 901,3 млн. евро, при положителни 61,9 млн. евро за януари–септември 2024 г. Инвестициите на български компании в чужбина достигат 402,4 млн. евро за деветмесечието, спрямо 786,1 млн. евро година по-рано. През септември нетният поток е 48,1 млн. евро, при 95,8 млн. евро година по-рано.
Източник: БТА (19.11.2025)

България с най-висока инфлация в еврозоната България е на първо място сред страните от еврозоната по инфлация, показват данни на НСИ и на европейската статистическа служба Евростат. НСИ обяви, че годишната инфлация в България към края на октомври е 5,3%, а средната инфлация за страните от еврозоната за този период е 2,1%. Това значи, че инфлацията в страната е над два пъти по-висока от средната за страните от еврозоната, където влиза от 1 януари 2026 г. Инфлацията в България от 5,3% е пресметната на база потребителската кошница, а инфлацията в еврозоната е пресметната на база потребителската кошница на страните от Европейския съюз. Измерена чрез потребителската кошница на ЕС инфлацията в България е малко по-ниска - 3,8 на сто.
Източник: Дума (20.11.2025)

В редица държавни структури заплатите скачат с много над 5% Официално обявеният ръст на заплатите на чиновниците от 5% за бюджетната 2026 г. се оказа надхвърлен в редица структури, показва сравнението в перото за персонал по проектобюджет 2026 г. срещу 2025 г. За Комисията за защита на конкуренцията общите разходи за персонал се вдигат с 32.8%, като в бюджет 2025 за КЗК бяха заложени 6,7 млн. лв. за заплати, в бюджет 2026 разходите за персонал стигат до 8,94 млн. лв. Голям ръст има в Комисията за противодействие на корупцията - разходите за персонал за 2026 г. са в размер на 22.4 млн. лв. при 14.8 млн. за 2025 - увеличение от 57%. В Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество разходите за персонал се вдигат със 7.3%, което отразява 5% увеличение и по-високите плащания за осигуровки. 18.6% е скокът в разходите за персонал на Комисията за енергийно и водно регулиране - това перо се увеличава от 12.8 млн. лв. на 15.2 млн. лв. По-високо спрямо останалите администрации е увеличението на бюджета за персонал на Комисията за финансов надзор. Там за персонал през 2025 г. са отивали 18.8 млн. лв., през 2026 г. комисията ще разполага с 21.3 млн. лв. или ръст от 13%. При министерствата по-голям скок от обявения има в Министерство на енергетиката - от 13 на 15.5 млн. лв. или ръст от 18.8%. Заплатите в МВР и МО ще скочат с 12% вместо с 5% заради обвързването на нивата им с ръста на средната работна заплата. По-високо увеличение от общото за администрацията има и в системата на образованието.
Източник: Сега (21.11.2025)

Вземанията на небанковите кредитори растат с 18,5% в края на септември В края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, от сектор „Домакинства и НТООД“ нарастват на годишна база с 19.6% (849.5 млн. лв.) до 5.18 млрд. лева. Спрямо края на юни тази година те се увеличават с 6.3% (305.7 млн. лв.). Това отбелязват от Българската народна банка. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 70% в края на септември миналата година до 70.6% в края на същия месец на 2025 година. В структурата на вземанията по кредити от сектора преобладават потребителските кредити, които са в размер на 5.04 млрд. лв. в края на третото тримесечие. Те се увеличават с 19.4% (817.9 млн. лв.) на годишна база и с 6.7% (318 млн. лв.) спрямо края на юни. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от този сектор намалява от 97.5% към края на септември миналата година до 97.3% към края на същия месец на 2025-а. Размерът на жилищните кредити в края на третото тримесечие е 11.9 млн. лева. Те намаляват с 44.4% (9.5 млн. лв.) в сравнение с края на септември миналата година, а се увеличават с 10.5% (1.1 млн. лв.) спрямо юни 2025-а. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор „Домакинства и НТООД“ намалява от 0.5% в края на септември 2024 г. до 0.2% в края на същия месец на 2025 година. Към края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са общо 7.48 млрд. лв. (3.4% от БВП*) при 6.31 млрд. лв. (3.1% от БВП) в края на септември миналата година. Те се увеличават с 18.5% (1.17 млрд. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. и с 5.9% (418.5 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2025-а.
Източник: Банкеръ (21.11.2025)

Над 20 милиарда лева са общите разходи по бюджета на ДОО към септември 2025 година Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в България към септември възлиза на 11.07 млрд. лв., което представлява 72,7% изпълнение на плана за годината. Съпоставени със същия период на миналата година приходите нарастват с 1.47 млрд. лв., отбелязват от Националния осигурителен институт. Извършените разходи за деветте месеца на годината са 20.06 млрд. лв., което е 73,3% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2024 г., разходите бележат увеличение с 2.01 млрд. лева. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17.78 млрд. лв., или 73,8% от плана за годината. На годишна база разходите за пенсии са с 1.87 млрд. лв. (11,8%) повече. Броят на пенсионерите за септември е 2 059 658, което е увеличение с 12 172 в сравнение със същия месец на миналата година. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за месеца е 1011,91 лева. В сравнение със същия месец на 2024 г. той е по-висок с 83.03 лева. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към септември са в размер на 2.13 млрд. лева. Това е 69,4% от плана за годината. Отчетените разходи са със 136.8 млн. лв. повече спрямо същия период на 2024-а. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към септември е 9.02 млрд. лева. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември възлиза на 107.5 млн. лв. което представлява 77,2% изпълнение на плана за годината. Съпоставени с деветмесечието на 2024 г., приходите нарастват с 16.9 млн. лева. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд към септември са в размер на 87.7 млн. лв., което е 70,3% от плана за годината. Извършените разходи са с 12.6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общата сума на приходите по бюджета на фонда към септември възлиза на 2.77 млн. лв., което представлява 86,7% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 964 хил. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо разходите на фонда към септември са в размер на 2.16 млн. лв., което е 44,5% от плана за годината. Извършените разходи са с 1.4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2024 година.
Източник: Банкеръ (24.11.2025)

България е лидер в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в AI компании България запазва лидерска позиция в сферата на дяловото и рисковото финансиране в региона на Югоизточна Европа. Това сочи новият годишен доклад за частните инвестиции в България и региона на Югоизточна Европа на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). България разполага с добре развита стартъп екосистема и утвърдени фонд мениджъри, подкрепени от благоприятна бизнес среда. Тази динамика се отразява в ключови показатели, които отличават страната: България е водеща в региона по брой сделки и по създадена стойност на глава от населението; 150 000 специалисти работят в сектора на технологиите и знанието, като това се подпомага от активността на дяловите и рисковите фондове; Страната е №1 в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в компании, развиващи изкуствен интелект. През последната година основните сфери на инвестиране остават транспортът, софтуерът и финансовите услуги, които формират около 80% от общия обем. Експертите обаче предупреждават, че страната може да загуби инерция. Докладът подчертава, че местните фондове разчитат прекалено силно на публични източници на финансиране, докато участието на големи институционални инвеститори – като пенсионни и застрахователни дружества – остава слабо. Международни фондове увеличават присъствието си в България, а местните стартъпи продължават да се открояват като едни от най-обещаващите в Югоизточна Европа. Според BVCA, при по-активно участие на местния капитал и по-гъвкава регулаторна рамка страната може да се позиционира сред водещите европейски центрове за рискови инвестиции. В Югоизточна Европа вече има 13 компании еднорози (с оценка над 1 млрд. долара), като 2 от тях са български, става ясно от проучването.
Източник: economy.bg (25.11.2025)

Броят на ТЕЛК решенията е нараснал шесткратно за последните 5 години Значителен ръст на ТЕЛК решенията в България за намалена работоспособност през изминалите години. Данните от Информационната система за контрол на медицинската експертиза показват, че има тенденция за все повече хора, които са получили ТЕЛК решения за намалена работоспособност - част от тях дават право на инвалидна пенсия, както и право на личен асистент. Забелязва се ръст и в личните пенсии за инвалидност, които се отпускат от НОИ, на базата на ТЕЛК решения. През годините се увеличава общият брой на всички хора, които получават пенсии за инвалидност. По изчисления на СЗО и ООН, между 10 и 16% в световен мащаб живеят с увреждане от различна степен. По данни на НСИ населението на България е около 6,5млн. или броят на хора с увреждания у нас е между 600-900 000 души. Паралелно с ръста на ТЕЛК решенията нараства и броят на хората, получаващи инвалидна пенсия. Данните на НОИ показват устойчива възходяща тенденция, което увеличава натиска върху социалната система.
Източник: bTV (25.11.2025)

50% увеличение на разрешителните за нови имоти у нас По данни на НСИ към днешна дата в България има около 4.4 милиона жилища. Само през третото тримесечие на годината са били въведени в експлоатация още 1392 блока и къщи с общо 6478 жилища. В периода юли-септември са издадени разрешителни за строеж на 2292 сгради с 13 541 жилища в тях (1 475 933 кв. м разгъната застроена площ). Броят на планираните нови домове е 46.9% по-голям в сравнение с година по-рано. Най-усилено е строителството в големите градове. През третото тримесечие на 2025 година водач по въведени в експлоатация сгради е София (столица) - 233 с общо 2081 жилища. Следват Пловдив с 206 сгради с 846 жилища и София област със 141 сгради със 175 жилища в тях. Масово се строят двустайни и тристайни апартаменти. От този тип са 75% от всички готови жилища. Имотите с шест и повече стаи са със скромен дял - 3 на сто. Средното жилище е с площ 69.9 кв. метра, но има огромни разлики за страната. В София жилищата са най-просторни - средната площ е 139.9 кв. метра, а в областите Смолян и Търговище не достигат и 60 кв. метра. След София се класира една крайдунавска област - Силистра, средната площ на новите домове е 121.7 кв. м. През третото тримесечие на 2025 г. са започнати 1797 жилищни сгради с 6443 жилища, което представлява ръст от 15.7% на годишна база.
Източник: Сега (26.11.2025)

Градският електротранспорт у нас отчита трето поредно тримесечие на растеж Положителната тенденция при превоза на пътници и извършената работа от градския електротранспорт в България продължава и през третото тримесечие на годината, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода юли - септември 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 83,506 млн. пътници, или с 4,5% повече в сравнение с третото тримесечие на 2024 г. Същевременно и извършената работа нараства с 9,1% и достига 492,4 млн. пътникокилометра. Този транспорт запазва възходящия си импулс, след като в периода април-юни той превози общо 85,947 млн. пътници, ръст от 4,3% на годишна база. Извършената работа нарасна с 10,3% до 525,1 млн. пътниккилометра. Превозените товари от сухопътния и водния транспорт нарастват с 18,6% през третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. Извършената работа се увеличава с 9,2%. С 14% се увеличават превозените пътници от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт). При извършената работа е отчетено намаление - с 10,7%. Превозените товари от сухопътния транспорт през третото тримесечие на 2025 г. са близо 36,188 млн. тона, или с 21,2% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. Вътрешните превози се увеличават с 26,1%, а международните - със 7,8%. Извършената работа е над 8,479 млрд. тонкилометра, което е с 9,8% повече в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 531,8 хил. тона по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, намалението е с 5,2% спрямо същия период на предходната година. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е над 115,333 млн., или с 22,2% повече спрямо третото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози увеличението е с 23,6%, докато при железопътните превози се наблюдава намаление - с 0,6%. Извършената работа е 2,214 млрд. пътникокилометра, като е регистриран спад от 14,3% в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г. в резултат на намаленото превозно разстояние от автобусния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници с 69,5 хил. спрямо същия период на 2024 г., поради по-малкия брой превозени пътници както от речния, така и от морския транспорт. Извършената работа нараства с 11,9% в резултат на увеличеното средно превозно разстояние.
Източник: Инвестор.БГ (26.11.2025)

Големи промени в Закона за ДДС Покрай дискусиите за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното събрание и предложения за промени в Закона за ДДС. Целият режим на различните видове задължителни регистрации по Закона за ДДС се променя из основи, като причината са промени на европейско ниво. Досега малките местни фирми следяха оборота си за последните 12 месеца в края на всеки месец. Ако бяха преминали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 14-о число на следващия месец. Съответно започваха да начисляват ДДС върху продажбите си едва след като бъдат официално регистрирани по Закона за ДДС. Сега тази проверка трябва да се прави буквално всеки ден, защото заявлението за регистрация трябва да се подаде в 7-дневен срок от момента на преминаване на прага. Датата на регистрация (и дължимостта на данъка) вече се обвързва с датата, следваща надвишаването на оборота. Това създава риск от масови глоби за малкия бизнес поради късна регистрация по Закона за ДДС.
Източник: Капитал (27.11.2025)

Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава до 9,01% през октомври Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0,05 процентни пункта до 9,01% през октомври в сравнение със септември, показват данните на БНБ. Годишният процент на разходите по тези кредити намалява с 0,08 процентни пункта до 9,33 процента. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент се повишава незначително до 2,47 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,03 процентни пункта до 2,85 процента. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 0,32 процентни пункта до 3,91 процента, а по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица - с 0,16 процентни пункта до 4,03 процента. През октомври средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0,04 процентни пункта до 13,77 процена, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0,23 процентни пункта до 21,53 процента. При кредитирането на бизнеса през октомври средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава с 0,08 процентни пункта до 3,92 процента, а по тези над 1 млн. евро се повишава с 0,12 процентни пункта до 4,32 процента. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се увеличава с 0,19 процентни пункта до 4,18 процента, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,10 процентни пункта до 4,36 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада незначително до 3,32 процента, а по овърдрафта в евро нараства с 0,02 процентни пункта до 3,67 процента. При депозитите на домакинствата през октомври средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се запазва на ниво от 0,81 процента, а по тези в евро нараства с 0,09 процентни пункта до 1,40 процента. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0,01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се увеличава с 0,01 процентни пункта до 0,28 процента, а по тези в евро остава на ниво от 0,15 процента. При бизнеса през октомври в сравнение със септември средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава с 0,18 процентни пункта до 1,32 процента, а по тези в евро - с 0,07 процентни пункта до 1,72 процента. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на ниво от 0,05 процента, а по тези в евро намалява с 0,05 процентни пункта до 0,10 процента.
Източник: 24 часа (28.11.2025)

Средната брутна годишна работна заплата през 2024 г. е 27 898 лв., като се увеличава с 13,9 на сто в сравнение с 2023 г. 27 898 лв. е средната брутна годишна работна заплата през 2024 г., като се увеличава с 13,9 на сто в сравнение с 2023 г., по окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Строителство" - с 22,6 на сто, „Култура, спорт и развлечения" - със 17,1 на сто, и „Транспорт, складиране и пощи" - с 16,9 на сто. Икономическите дейности с най-високо трудово възнаграждение на работещите по трудово и служебно правоотношение за 2024 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 64 537 лева; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 41 631 лева; „Финансови и застрахователни дейности" - 41 620 лева. Най-нископлатени са били наетите в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство" - 17 044 лева; „Други дейности" - 17 872 лева; „Селско, горско и рибно стопанство" - 19 401 лева. През 2024 година София (столица) е областта с най-висока заплата - 38 728 лв., следвана от Варна и София област - съответно с 26 007 и 25 190 лева. Областите с най-ниски нива на средната годишна заплата са Смолян - 18 909 лв., Кюстендил - 18 976 лв. и Благоевград - 19 037 лева. Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение у нас през 2024 г. се увеличава с 21 000, или с 0,9 на сто, спрямо 2023 г., като достига 2,32 млн. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на броя на наетите спрямо предходната година, са „Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 6,6 на сто и „Хотелиерство и ресторантьорство" - с 6,4 на сто, а най-голямо намаление е регистрирано при „Селско, горско и рибно стопанство" - с 4,4 на сто.
Източник: БТА (30.11.2025)

Брутният външен дълг нараства с 12,5 на сто на годишна база до близо 55 млрд. евро към края на септември Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 12,5 на сто на годишна база до 54,93 млрд. евро към края на месец септември, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на същия месец на миналата година размерът на брутния външен дълг е достигал 48,83 млрд. евро или с 6,09 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Брутният външен дълг се равнява на 48,9 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, спрямо 46,6 процента от БВП преди 12 месеца. В края на септември 2025 г. краткосрочните задължения са 10,198 млрд. евро (18,6 процента от брутния дълг, 9,1 процента от БВП) и се повишават с 821,1 млн. евро (8,8 на сто) спрямо септември 2024 г. (9,377 млрд. евро, 19,2 процента от дълга, 9 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 44,736 млрд. евро (81,4 процента от брутния дълг, 39,8 процента от БВП) в края на септември 2025 г., като нарастват с 5,275 млрд. евро (13,4 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (39,461 млрд. евро, 80,8 процента от дълга, 37,7 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември 2025 г. е 17,450 млрд. евро (15,5 процента от БВП). Спрямо края на септември 2024 г. (13,301 млрд. евро, 12,7 процента от БВП) той нараства с 4,149 млрд. евро (31,2 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,8 процента към края на септември 2025 г., при 27,2 процента към септември 2024 г. Външните задължения на Централната банка са 1,907 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 85,1 млн. евро (4,3 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (1,992 млрд. евро, 1,9 процента от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 9,688 млрд. евро (8,6 процента от БВП). Те се повишават с 2,080 млрд. евро (27,4 на сто) спрямо края на септември 2024 г. (7,607 млрд. евро, 7,3 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 13,071 млрд. евро (11,6 процента от БВП). Те нарастват с 414,9 млн. евро (3,3 на сто) спрямо същия месец на миналата година (12,656 млрд. евро, 12,1 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,816 млрд. евро (11,4 процента от БВП) в края на септември 2025 г., което е с 464,2 млн. евро (3,5 на сто) по-малко спрямо края на септември 2024 г. (13,281 млрд. евро, 12,7 процента от БВП).
Източник: БТА (01.12.2025)

БНБ обяви за последен път ОЛП – на ниво от 1,81 на сто Управителният съвет на БНБ взе решение с оглед въвеждане на еврото като национална валута и прекратяване на безналичните сделки и операции, деноминирани в левове, считано от 1 януари 2026 г., БНБ да преустанови изготвянето и публикуването на индекса „ЛЕОНИА Плюс“ и обявяването на основен лихвен процент (ОЛП) по чл. 35 от Закона за Българската народна банка. Индексът „ЛЕОНИА Плюс“ се използва като база за изчисляването на ОЛП съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“. Последната стойност на индекса „ЛЕОНИА Плюс“ ще бъде публикувана на интернет страницата на БНБ на 30 декември 2025 г. (последния работен ден за годината), а последната стойност на ОЛП ще бъде обявена на 1 декември 2025 г. и ще важи до края на същия календарен месец съгласно „Методика за определяне на основен лихвен процент“. По отношение използването на ОЛП като база за изчисляване на законната лихва, съгласно ПМС № 426 от 2014 г. във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), считано от 1 януари 2026 г., следва да бъде прилаган друг референтен индекс (лихвена база) в съответствие с изискванията на чл. 2, т. 6 и 7 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки и приложимия за държава членка, чиято валута е еврото, референтен индикатор, по ред, определен от Министерския съвет.
Източник: economic.bg (01.12.2025)

България е подала искане до ЕК за финансиране от 3,2 млрд. евро по механизма SAFE България е подала искане до Европейската комисия (ЕК) за финансиране от 3,2 млрд. евро по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“, придружено от Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост. Планът включва проекти за модернизация на Българската армия и укрепване на отбранителните способности на страната. Приоритетните за страната ни инвестиционни проекти са придобиване на 3D радари; на наземно базирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана; разработване на поддържащи артилерийски способности чрез придобиване на 155 мм самоходни гаубици; придобиване на безпилотни летателни апарати и баражиращи боеприпаси за Сухопътните войски и Силите за специални операции; на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност; на системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати; разработване на способности за транспортно осигуряване на Въоръжените сили; придобиване на противовъздушни ракети VL MICA и на боеприпаси 155 мм. SAFE предоставя 150 милиарда евро подкрепа за разширяване на отбранителните способности на страните членки на ЕС, главно чрез нисколихвени дългосрочни заеми за закупуване на военно оборудване. Приоритет се дава на съвместни проекти с участието на поне две страни членки. Заемите ще бъдат при благоприятни лихвени условия, с до 10-годишен гратисен период върху главницата и срок на изплащане до 45 години.
Източник: Труд (02.12.2025)

Правителството предлага на НС оттегляне на бюджета Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме решение за оттегляне Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Със същото решение се оттеглят и законопроектите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. След решение на парламента кабинетът ще започне нова бюджетна процедура.
Източник: econ.bg (03.12.2025)

Секторният анализ на КЗК отчита сериозни структурни деформации на пазара на храните Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) представи своя междинен секторен анализ, който показва сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки (производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия), които оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно. Най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти. За периода 2020-2024 г. производството на сурово краве мляко в България спада с 25%, на прясно мляко - с 8%, на сирене - с 9%, на кашкавал - с 14%, на яйца - със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Според КЗК, секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.
Източник: News.bg (04.12.2025)

Производствените цени в промишлеността в България нарастват с най-силен темп в ЕС на месечна и годишна основа през октомври Производствените цени в промишлеността са се повишили с 0,1 на сто както в еврозоната, така и в ЕС през октомври 2025 г. спрямо септември. Това сочат първите оценки на европейската статистическа служба "Евростат". През септември показателят спадна с 0,1 на сто и за двете зони. За България през октомври се отчита нарастване на производствените цени в промишлеността с 4,6 на сто на месечна основа, което е най-високият показател в ЕС. След страната ни по растеж се нареждат Ирландия (+1,4 на сто) и Естония (+1,3 на сто), а най-силен спад (-1 на сто) се отчита в Словакия. С отчитане на годишна основа – спрямо октомври 2024 г., показателят се е свил с 0,2 на сто в ЕС и с 0,5 на сто в еврозоната. България отново е на първо място в ЕС и при годишното отчитане с темп на повишение от 17,6 на сто. След нас се нареждат Румъния (+9,4 на сто) и Швеция (+4,9 на сто), а най-голямо е намаляването на производствените цени в промишлеността в Люксембург (-5,6 на сто).
Източник: БНР (04.12.2025)

60% от свинското месо на пазара у нас е българско Близо 60% от прясното свинско месо, което се предлага на пазара в България, е родна продукция, но тя остава крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на потребителите и преработвателната индустрия, заяви д-р Диляна Попова - изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ). Българското производство на месо не успява да отговори на пазарното търсене в няколко ключови сектора. Липсата на достатъчно суровина налага внос от други страни. Родното производство на свинско месо покрива близо 60% от консумацията на прясно месо, но е недостатъчно за влагане в преработени продукти. България задоволява едва 20% от пазарното търсене със собствена продукция от говеждо месо. Делът на българското производство на пилешко месое между 60% и 70%. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо. Преди години България е била голям износител на агнешко месо, предимно за арабските страни, но тази тенденция отдавна е в миналото. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо.
Източник: БГНес (05.12.2025)

България е сред страните в ЕС с най-солиден растеж на продажбите на дребно Продажбите на дребно в еврозоната и в целия Европейския съюз стагнираха на месечна база през октомври, докато търговията на дребно в България нарасна стабилно за трети пореден месец, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. През октомври 2025 г. продажбите на дребно в еврозоната останаха на нивото от септември, когато се повишиха слабо с 0,1%, като и в целия Европейския съюз стабилизираха не отбелязаха промяна на месечна база след нарастване с 0,2% през септември. Потребителите в еврозоната и в рамките на ЕС увеличиха покупките си на храни, напитки и тютюневи изделия (съответно с 0,3% и с 0,4%), като и на автомобилни горива (с 0,3% и с 0,4%), като в същото време се свиха продажбите на дребно на нехранителни продукти (с по 0,2%). Продажбите на дребно в България обаче се увеличиха през октомври с 1,0% спрямо септември, когато нараснаха с 1,3% като по-солиден растеж на месечна база беше отчетен в четири други страни членки - Люксембург (с 3,6%), Естония (с 1,7%), Хърватия (с 1,4%) и Латвия (с 1,1%). Спрямо октомври 2024 г. продажбите на дребно в еврозоната нарастват с 1,5% и с 1,6% в целия ЕС, след техен растеж съответно с 1,2% и с 1,5 на сто през септември. За разлика от осреднените данни за ЕС, растежът на продажбите на дребно в България на годишна база се ускори през октомври спрямо месец по-рано, достигайки 7,4% след тяхно повишение с 5,7% през септември - най-солиден ръст от юли 2025 г. насам. По-добър растеж на търговията на дребно беше отчетен единствено в Кипър (с 9,9%).
Източник: БНР (05.12.2025)

Разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност са над 403 млрд. евро през 2024 г., България отделя под 1 процент от БВП Европейският съюз е насочил през 2024 г. приблизително 403,1 млрд. евро към научноизследователска и развойна дейност, което представлява увеличение от 3,6 процента спрямо 2023 г. (389,2 млрд. евро), посочва европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с 2014 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са нараснали с 62,2 процента, започвайки от 248,6 милиарда евро, показвайки стабилен ръст през последното десетилетие. Разходите за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП (т. нар. интензитет на научноизследователската и развойна дейност), остават стабилни на ниво 2,2 процента, подобно на предходните години. Между 2014 и 2024 г. този показател в ЕС се е увеличил с 0,1 процентни пункта (п.п.). Между 2014 и 2024 г. интензитетът на научноизследователската и развойна дейност се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-големите увеличения са отчетени в Белгия (1,0 п.п.), Гърция (0,7 п.п.) и Естония и Хърватия (0,6 п.п. всяка). През 2024 г. шест държави от ЕС регистрират интензитет на научноизследователската и развойна дейност, равен на или по-висок от 3 процента – целта, определена от Европейския съвет. Най-висок интензитет е отчетен в Швеция (3,6 процента), Белгия (3,4 процента), Австрия (3,3 процента) и Финландия (3,2 процента), следвани от Германия (3,1 процента) и Дания (3,0 процента). За разлика от тях, седем държави от ЕС са отчели интензитет на научноизследователската и развойна дейност под или равен на 1 процент: Румъния и Малта (0,5 процента всяка), Кипър (0,7 процента), България (0,8 процента), Латвия (0,9 процента), както и Словакия и Люксембург (1,0 процент). Бизнес секторът продължава да генерира най-големия дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2024 година. Той формира 66,5 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност в ЕС, възлизащи на 268,1 млрд. евро. Следват секторът на висшето образование (86,1 млрд. евро или 21,4 процента), държавният сектор (43,5 млрд. евро или 10,8 процента) и частният нестопански сектор (5.4 млрд. евро или 1,3 процента).
Източник: БТА (05.12.2025)

НСИ отчита ръст на производителността на труда през третото тримесечие на 2025 г. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0,7% спрямо същия период на 2024 г. Общият брой на заетите лица в икономиката е 3 726,5 хил., а отработените часове достигат 1 467,5 милиона. Структурата на заетостта по сектори показва леко увеличение на дела на услугите и намаление на относителния дял в индустриалния и аграрния сектор. На един зает се падат средно 16 814,6 лв. от текущия БВП, а за един отработен час – 42,7 лв. Брутната добавена стойност (БДС) на един зает се увеличава с 1,6%, а средната БДС за един човекочас расте с 1,7%. Производителността по сектори: Услуги: средно 14 864,1 лв. БДС на зает и 37,9 лв. на човекочас, Индустрия: 16 629,7 лв. БДС на зает и 40,1 лв. на човекочас, Аграрен сектор: най-ниска производителност – 4 959,8 лв. на зает и 13,6 лв. на човекочас Данните показват, че секторът на услугите продължава да бъде водещ по заетост, докато индустрията и аграрният сектор се характеризират с по-ниска относителна роля в икономиката. Производителността на труда нараства леко във всички сектори, като най-висока остава в индустрията, а най-ниска – в аграрния сектор.
Източник: Дарик радио (08.12.2025)

Българската икономика нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г. По предварителни данни на НСИ българската икономика продължава да нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 3,2% на годишна база и с 0.7% спрямо второто тримесечие, което показва запазване на положителната тенденция от началото на годината. През периода юли–септември 2025 г. в страната са произведени 62,66 млрд. лв. БВП по текущи цени, или 9 755 лв. на човек от населението. Преизчислен в чуждестранна валута, това са 37,41 млрд. долара и 32,04 млрд. евро. Брутната добавена стойност (БДС), създадена в икономиката, достига 54,8 млрд. лв. Най-голям относителен дял имат услугите – 68,8%, следвани от индустрията (26,5%) и аграрния сектор (4,7%). В сравнение със същия период на предходната година делът на аграрния и индустриалния сектор расте, докато този на услугите намалява. Структурата на БВП показва силна роля на вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление формира 75,6% от БВП, като индивидуалното потребление достига 67,8%. Инвестициите (бруто образуване на основен капитал) представляват 20,6% от БВП. Външнотърговското салдо е положително – 644,5 млн. лв., т.е. износът надвишава вноса. По сезонно изгладени данни крайното потребление нараства на тримесечна база с 1.5%, а брутното образуване на основен капитал – с 1.9%. Това подчертава активността на домакинствата и бизнеса. Износът обаче намалява с 1.3%, докато вносът расте с 3.6%. Брутната добавена стойност се увеличава с 2,8% спрямо третото тримесечие на 2024 г. Най-голям принос имат: Операции с недвижими имоти – +6.7%, Строителство – +6.2%, Държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа – +5.9%, Информация и творчески продукти; далекосъобщения – +4.1%, Култура, спорт и развлечения и др. – +4.0%, Финансови и застрахователни дейности – +3.5% и Селско, горско и рибно стопанство – +3.2%. Спад се отчита единствено в групата, обхващаща добивната промишленост, преработващата промишленост, енергетиката и водоснабдяването – минус 1.7%. На годишна база износът на стоки и услуги намалява с 5.6%, докато вносът нараства с 4.1%. Това показва известно охлаждане на външното търсене и засилено вътрешно потребление.
Източник: econ.bg (08.12.2025)

Приходите от ДДС и данък печалба сериозно изостават от плана за 2025 г. Два месеца преди края на годината събираемостта на част от данъците в България сериозно изостава от плана. Според данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на октомври приходите от ДДС са едва 70% от разчетените, а на корпоративните данъци дори още по-малко - 69% от планираните. Това изобщо не е изненадващо, защото управляващата коалиция съвсем умишлено гласува прекалено оптимистична приходна част на бюджет 2025 г. в опит да задържи дефицита на 3% от БВП, без да реже от раздутите разходи за издръжката и персонала на редица бюджетни сектори. От ДДС за десетте месеца на годината в хазната са влезли 17.432 млрд. лв., сочат данните на МФ. В сравнение с миналата година сумата е с 15,6% по-голяма, но е далеч от бомбастично завишения годишен ръст от 33%. Няма никакъв шанс разликата да бъде стопена в следващите два месеца - ноември и декември, въпреки по-голямото потребление с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство прогнозира, че близо 3 млрд. лв. няма да бъдат изпълнение по това перо. Впечатление прави силното изоставане на постъпленията от ДДС от внос - 5.493 млрд. лева постъпления в края на октомври, което е почти без промяна спрямо октомври миналата година. Става дума за внос на стоки от страни извън Евросъюза. Тук големият спад е по линия на вноса на нефт и горива заради намалелия капацитет на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола. От сделки в страната постъпленията от ДДС са за 11.938 млрд. лв., което е нарастване с 2.335 млрд. лева (24,3 %) спрямо миналата година. Приходите от корпоративни данъци към октомври 2025 г. са в размер на 4.560 млрд. лв. и това е едва 69% от планираните за цялата година. Дори и събраните извънредно 500 млн. лв. от данък печалба на банките, дължими през 2026 г. не са наваксали сериозното изоставане от този вид данък. По график засега са само приходите от данъка върху доходите на физическите лица. За първите десет месеца на годината в хазната са влезли 6.825 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите, което 85,6% от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 16% повече от същия период на предходната година. Ръстът им се дължи основно на завишените доходи - както административното вдигане на минималната работна заплата, така и на увеличенията в публичния и в реалния сектор. За второто и третото тримесечие на 2025 г. обаче средната заплата в публичния сектор изпреварва тази в частния. Единственият данък, за който се очертава преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица. МФ отчита, че за десетте месеца на 2025 г. по тази линия са събрани 653.9 млн. лв., което е 100.3% от плана. Спрямо миналата година ръстът е с 10%.
Източник: Сега (09.12.2025)

Цените на RAM скочиха Покачващите се цени на RAM паметта (DRAM) се превърнаха в един от най-належащите проблеми за потребителския IT сектор с настъпването на 2026 г. След години на стабилност, пазарът рязко обърна посоката, създавайки несигурност както за обикновените купувачи, така и за големите производители на електроника. Същността на проблема се крие в цикличния характер на производството на DRAM и в извънредното търсене от страна на изкуствения интелект: Производители като Samsung, SK Hynix и Micron прекараха голяма част от началото на 2020-те години в условия на свръхпредлагане, което доведе до минимални печалби. За да ребалансират пазара, те намалиха производството. Търсенето нарасна много по-бързо от очакваното, особено от страна на AI сървъри, центрове за данни и високопроизводителни графични процесори. AI инфраструктурата поглъща огромни количества HBM и DDR5 модули, пренасочвайки производствения капацитет от потребителската памет. Тъй като фабриките не могат моментално да превключват между видовете DRAM, рязкото търсене на памет за AI създаде реална конкуренция между секторите за един и същ производствен ресурс. В резултат на това цените на RAM паметта за потребителите се увеличиха значително. Дори новата DDR5, за която се очакваше да поевтинее, сега отбелязва скокове, които правят новите системи осезаемо по-скъпи. Поскъпване на лаптопи и PC: DRAM и NAND (памет за съхранение) могат да представляват от 10% до 18% от цената на лаптопа. Очаква се този дял да надхвърли 20% през 2026 г. Ако компаниите прехвърлят тези разходи върху потребителите, цените на дребно за смартфони и лаптопи биха могли да се повишат с 5% до 15%. Големи производители като Dell и Lenovo вече издават предупреждения за повишаване на цените. Производителите може да се нуждаят от намаляване на конфигурациите на RAM паметта по подразбиране, което означава, че бюджетните машини може да се доставят с недостатъчна памет за съвременните натоварвания. Анализаторите очакват този недостиг да се влоши през първата половина на 2026 г., като се очаква слабо нормализиране чак до 2027 г. или 2028 г. Решаването на ситуацията изисква дългосрочни инвестиции в разширяване на производствените линии, което отнема години. Индустрията е изправена пред предизвикателството да балансира авангардното търсене от AI с ежедневните компютърни нужди. Начинът, по който тя ще се справи през следващите 12 месеца, ще определи дали достъпността на RAM ще се завърне бързо или ще се превърне в следващото дългосрочно изпитание в потребителските технологии.
Източник: Blitz (09.12.2025)

Една шеста от дизеловото гориво в България се оказа недекларирано Част от горивото, което ползват моторните превозни средства (МПС) у нас е недекларирано и следователно върху него не се плащат ДДС и акцизи. Тези количества горива са толкова големи за 2024 година, че неначислените върху тях ДДС и акцизи достигат стотици милиони лева. Това стана ясно от представеното от Тихомир Безлов проучване на сивия сектор при течните горива по данни за 2024 г., изготвено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по поръчка на Българската петролна и газова асоциация (БПГА). Автомобилите в движение в България за миналата година, на които "стъпват" изчисленията, са 3 831 103 броя, а те са със среден пробег 12 269 км. Средният разход на гориво специално при леките автомобили е 7,72 л на км, а за всички МПС като цяло - 10,24 л/км. Освен това, 7,9% от леките автомобили са имали пробег извън страната, така че почти 7% от зареденото у нас гориво се изразходва извън страната, обаче то е компенсирано с почти толкова изразходвано у нас гориво от чуждестранни коли. Общият дял на недекларираните горива у нас достига 11,8% от цялото количество. А потенциалните финансови щети за миналата година за бюджета са 578 млн. лева, според проучването на ЦИД. От тях, 149 млн. лева са невнесен ДДС, а 429 млн. лева - невнесени акцизи. Що се отнася до въпроса откъде именно идват въпросните количества недекларирани горива, според проучването на ЦИД, основните направления са три: безмитни бензиностанции в Турция; субсидирано гориво за земеделието; "малка българска рафинерия", чието наименование Безлов не назова.
Източник: Money.bg (10.12.2025)

Фискалният съвет: Липсват реформи в здравния сектор при ръст на разходите за Здравната каса Фискалният съвет се придържа към същите препоръки и изводи по новите варианти за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., като направените за първоначалните проектобюджети. За новия проект за бюджет на ДОО Фискалният съвет отчита намаляване на осигуровките с 500 млн. евро и увеличаване на трансфера от централния бюджет. Подходът за покриване на нарастващия недостиг, дължащ се на по-високите пенсии, чрез генериране на по-висок дефицит и поемане на допълнителен дълг, не е устойчив в средносрочен план. През 2026 г. планираните разходи на социално-осигурителната система са с 1,253 млрд. евро повече от плана за 2025 г., което представлява ръст от 9 процента, като бюджетът на ДОО за догодина достига 27,7 процента от всички разходи в консолидираната фискална програма. Номиналният размер на планираните разходи за пенсии е с най-голямо увеличение, което се случва за шеста поредна година. Реализираното през последните четири години увеличение на социалните разходи, изпреварващо обичайният ръст на доходите на осигурените лица, води до задъхване на социално-осигурителната система. Фискалният съвет изразява подкрепа за актуализирането на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст с 15 процента, тъй като това плащане не е променяно от 2023 г. въпреки повишената инфлация. Относно липсата на актуализация на размерите на дневните обезщетения за безработица, съветът оценява, че това ограничава правата на осигурените лица. Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски, което понастоящем е за сметка на бюджета. Като промяна спрямо първоначалния вариант за бюджет на НЗОК се отчита отпадането на предвидените 260 млн. евро за увеличение на заплатите на младите лекари и намаляване на финансирането за болнична помощ с около 40 млн. евро. Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. следва подход на увеличения по основните видове разходи. В сравнение с предходни години заложеното увеличение е значително по-високо и за първи път надхвърля 5 млрд. евро, което е най-големият исторически ръст, отбелязва Фискалният съвет. От гледна точка на финансова обезпеченост секторът разполага с ресурси, но оптимизацията при разходването им е задължителна за постигането на по-добри резултати, подчертава консултативният орган, призовавайки за ускоряване на дейността по реформиране на здравния сектор. Според експертите в законопроекта отсъстват предложения за въвеждане на мерки за промяна на подхода към лицата, които не се осигуряват здравно, които са близо 1,2 милиона души и чието лечение става за сметка на държавния бюджет. Структурата на разходите за здравноосигурителни плащания за 2026 г. показва увеличение по всички показатели с 9-10 процента спрямо 2025 г., като заложените разходи са с номинален растеж от 15,02 процента, се отбелязва в становището.
Източник: actualno.com (10.12.2025)

Ключови индустрии отчитат двуцифрен спад на производството Някои от важните индустриални дейности в България отчитат голям двуцифрен спад през октомври спрямо миналата година, показват данните на НСИ. Задълбочава се тенденцията на влошаването на климата в промишлеността. При ремонта и инсталирането на машини и оборудване имаме срив от цели 24,8% спрямо октомври 2024 г., при хранителните продукти - с 22,4%, а при производството на изделията от текстил без облекло е 20,9%. Общият спад при преработващата промишленост е 6,5%, докато този при добивната е цели 10,7%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ говорим за 10,9%. Растат мебелната промишленост с 27,1%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета с 13%, производството на изделия от други неметални минерални суровини с 11,8% и тютюневата промишленост с 11,2%. Общо календарно изгладеният индекс на промишленото производство пада със 7,7%. На месечна база също има спад - с 2,1%. Селското стопанство у нас е в лошо състояние и това прави хранителната промишленост неконкурентна, докато в същото време нарушени вериги на доставки и скъпа енергия ограничават работата на заводите и в други сфери и така намаляват и нуждите им от ток и газ. Ако приемем 2021-а за еталонна по отношение на индекса на промишленото производство, то октомври 2025 г. е с резултат, който е едва 97,9% от този от преди 4 години, когато все още живеехме и в пандемия. През октомври 2016 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство е бил сравним със сегашния. При добивната промишленост ситуацията е още по-лоша - там през октомври тази година сме на 85,5% от нивата от 2021 г., а при добива на въглища спадът е с цели две трети. Преработващата промишленост е с индекс на промишленото производство, който е 8 пункта над базовата 2021 г., но това е основно с помощта на големи скокове в някои дейности като производството на метални изделия без машини и оборудване (почти 84% над средното за 2021 г.), това на лекарствените вещества и продукти, компютри, електроника и оптични продукти или производството, некласифицирано другаде. Химическата промишленост е на 85% от нивото си през 2021 г., шивашката - на 78%. Сравнението с октомври 2005-а, когато все още членството в ЕС е в бъдеще време, показва доста различна структура на индустрията. Производството в добивната промишленост е с една трета над това през 2021-а, а това на тютюн и облекло е съответно тройно и двойно спрямо референтната година.
Източник: Money.bg (11.12.2025)

Българският IT сектор продължава да расте, но с все по-слаби темпове. През 2024 г. приходите на компаниите, чиято дейност е предимно писане на софтуер, са нараснали с 11,5% до 10 млрд. лв., при прогноза от миналата година 12,4%, сочат данните на годишния доклад "Барометър", който се изготвя от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Секторът остава силно експортно ориентиран - 87% от приходите идват от износ, а общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева през 2025 година. По данни на БАСКОМ в сектора работят около 6100 компании, като през 2024 г. са създадени 300 нови фирми и 1197 нови работни места. Общият брой на заетите в индустрията надхвърля 60 000 души. От асоциацията отбелязват, че разликите във възнагражденията между София и страната се свиват до около 5-7 процента, а компаниите в сектора внасят около три пъти повече осигуровки спрямо средното за страната. Перспективите за периода до 2027 г. сочат достигане на над 13 млрд. лева приходи, повече от 3 млрд. лева внесени данъци и осигуровки и 65 000 работни места. Според БАСКОМ това потвърждава умерения, но устойчив растеж на сектора.
Източник: Дума (11.12.2025)

С 15% до 2,7 млрд. евро растат онлайн продажбите на продукти и услуги у нас през 2025 г. През 2025 г. общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в България по прогнозни данни се оценява на над 2,69 млрд. евро, което представлява приблизителен ръст от 15% спрямо 2024 г. Това показва проучване на Българската Е-комерс асоциация. „Българският B2C (бизнес към краен потребител) пазар на електронна търговия продължава устойчивото си развитие, утвърждавайки позицията си като един от най-динамичните дигитални сектори в Източна Европа. Той се удвои за четири години и сега представлява близо 13,5 на сто от пазара в Източна Европа", показва още проучването. Според него водещата причина за увеличаването на покупките в електронната търговия сред потребителите е удобството, което тя дава и доверието на потребителите към онлайн плащанията и доставките. Вече над 55 на сто от онлайн потребителите в България на възраст 16-74 г. пазаруват онлайн и този процент ще продължи да расте. Най-много - 95,5 на сто от онлайн купувачите през 2025 г. са закупували стоки и услуги от български онлайн магазини, 27,4 на сто от онлайн магазини в страни от Европейския съюз, 12,9 на сто - извън Европейския съюз, сочи изследването.
Източник: Дума (12.12.2025)

Строителната продукция в България намалява с 1,1% през октомври 2025 г. спрямо предходния месец През октомври 2025 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ намалява с 1,1% спрямо предходния месец, показват предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). Календарно изгладените данни отчитат ръст от 3,1% на строителната продукция спрямо октомври 2024 г. През септември индексът се повиши с 1,4% на месечна база, а на годишна база увеличението беше 9,7%. През октомври се наблюдава спад при строителството на съоръжения и при специализираните строителни дейности с по 1,7%, а строителството на сгради намалява с 0,1%. В сравнение със същия месец на 2024 г. строителството на съоръжения се увеличава с 4,9%, строителството на сгради – с 2,8%, а специализираните строителни дейности – с 2,1%. Данните показват, че въпреки месечния спад, секторът продължава да расте на годишна база, като най-силно е развитието при строителството на съоръжения.
Източник: БТА (15.12.2025)

Все повече български ферми залагат на говеждото. По пpeдвapитeлни дaнни нa Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe пpeз пъpвитe дeвeт мeceцa нa 2025 гoдинa в България ca дoбити 5 868 тoнa мeco oт гoвeдa. Koличecтвoтo e c близo 16% пoвeчe cпpямo cъщия пepиoд нa 2024 г., пopaди yвeличeниe ?a?тo нa бpoя нa зa?лaнитe живoтни (+10,8%), тa?a и нa cpeднoтo живo тeглo пpи ?лaнe (+4,7%). Едвa 20% oт гoвeждoтo мeco, oт ?oeтo ce нyждae ce?тopът, идвa oт бългapc?и фepми. ?poблeм e в липcaтa нa цeнтpaлизиpaнa тpaнжopнa, ?oятo дa ocигypявa paзлични ceчeния - бyт, вpaт, плeш?a, гъpди и дp. Oтчитaй?и дaннитe зa дeйнocттa нa ?лaницитe зa дeвeттe мeceцa нa 2025 г., ?a?тo и пoвишeния бpoй нa живoтнитe oт oпpeдeлeни ?aтeгopии ?ъм ?paя нa 2024 г., мoжe дa ce oчa?вa oбщият дoбив нa гoвeждo мeco в България пpeз 2025 г. дa бъдe нaд нивoтo oт пpeдxoднaтa гoдинa. ?peз 2024 г. oбщoтo пpoизвoдcтвo нa гoвeждo мeco в България e в paзмep нa 18 818 тoнa - c 16,2% нaд нивoтo oт 2023 г., пpи 25,2% пoвeчe зa?лaни гoвeдa. Cлeд oтчeтeния cпaд пpeз пpeдxoднaтa гoдинa, дoбивът нa гoвeждo мeco диpe?тнo в живoтнoвъднитe cтoпaнcтвa (пpeднaзнaчeн пpeдимнo зa coбcтвeнa ?oнcyмaция), бeлeжи pъcт oт 24,6% нa гoдишнa бaзa, възлизaй?и нa 11 422 тoнa. Пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo cъщo нapacтвa - c 5,3%, дo 7 397 тoнa. Kъм ?paя нa 2024 г. oбщият бpoй нa гoвeдaтa в cтpaнaтa e c 2,6% пoд oтчeтeния гoдинa пo-paнo. Пpи ня?oи oт ?aтeгopиитe живoтни, oпpeдeлящи зa пpoизвoдcтвoтo нa гoвeждo мeco, ce нaблюдaвa yвeличeниe, в т. ч.: тeлeтa зa yгoявaнe пoд 1 гoдинa - c 3,4%, мъж?и живoтни oт 1 дo 2 гoдини - c 15,4% и юници зa yгoявaнe - cъc 17,5%. Cлeд двe пopeдни гoдини нa yвeличeниe, пpeз пepиoдa янyapи - aвгycт 2025 г. ce нaблюдaвa cпaд нa външнитe дocтaв?и нa гoвeждo мeco. ?o пpeдвapитeлни дaнни, внeceнoтo ?oличecтвo зa пъpвитe oceм мeceцa нa 2025 г. e cъc 17,9% пoд нивoтo oтпpeди eднa гoдинa. Bepoятнo тoвa ce дължи нa пo-гoлeмия oбeм нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo в cтpaнaтa и знaчитeлнo нapacнaлитe цeни пo внoca (cpeднo c 46% нa гoдишнa бaзa). Тpaдициoннo, пoчти цeлият импopт пpeз тoзи пepиoд пpoизxoждa oт дъpжaви члeн?и нa EC. Cpeд ocнoвнитe дocтaвчици, внocът oт ?oлшa и Итaлия cпaдa pecпe?тивнo c 33,9% и 14,2% cпpямo oceмтe мeceцa нa пpeдxoднaтa гoдинa, a тoзи oт Hидepлaндия нapacтвa c 3,1%. Tpeвoжнo e, чe изнocът нa гoвeждo мeco cъщo нaмaлявa. ?peдвapитeлнитe дaнни зa пepиoдa янyapи - aвгycт 2025 г. пo?aзвaт нaд 60% cпaд нa гoдишнa бaзa нa пpaт?итe нa гoвeждo мeco (c пpoизxoд EC) зa Typция, ?oeтo вoди дo нaмaлeниe нa peгиcтpиpaния oбщ изнoc oт cтpaнaтa зa пepиoдa c 58,2%, дo 3 611 тoнa. Cpeд ocтaнaлитe пapтньopи, пpaви впeчaтлeниe чyвcтвитeлнoтo paзшиpявaнe нa peaлизaциятa в Pyмъния - нaд 12 пъти, ?a?тo и Гъpция, ?ъдeтo pъcтът e мaл?o нaд двoeн.
Източник: Money.bg (15.12.2025)

Годишната инфлация в България през ноември е била 5,2 на сто По данни на Националния статистически институт (НСИ) месечната инфлация в България през ноември 2025 г., измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,5%, а годишната достига 5,2%. Инфлацията от началото на годината, изчислена като съотношение между ноември 2025 г. и декември 2024 г., е 4,8%, докато средногодишната инфлация за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо предходните дванадесет месеца е 4,4%. Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), месечната инфлация през ноември е по-ниска – 0,2%, а годишната е 3,7%. Инфлацията от началото на годината по ХИПЦ възлиза на 3,3%, а средногодишната за периода декември 2024 – ноември 2025 г. спрямо декември 2023 – ноември 2024 г. е 3,4%. Хармонизираният индекс е ключов показател за сравнение на инфлацията между държавите членки на ЕС и един от критериите за ценова стабилност при присъединяване към еврозоната. Съгласно изискванията, инфлацията в дадена страна не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация на трите държави членки с най-добри показатели. За сравнение, през ноември 2024 г. месечната инфлация по ИПЦ беше 0,6%, а годишната – 2,1%. Средногодишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ за периода декември 2023 – ноември 2024 г. спрямо декември 2022 – ноември 2023 г., възлизаше на 2,8%. Натрупаната инфлация, измерена чрез ИПЦ, за последните три години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2022 г.) достига 13,2%, а за последните пет години (ноември 2025 г. спрямо ноември 2020 г.) – 42%. Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс следва устойчива тенденция на спад от началото на 2024 г. Тя започна годината със стойност от 7,8% през януари 2024 г., а към края на 2024 г. и началото на 2025 г. вече се движеше около 2,6%. През пролетта на 2025 г. остана близо до 2,7%, през лятото се повиши леко до 2,8–2,9%, а през есента достигна 3,1% през септември и 3,3% през октомври.
Източник: БТА (16.12.2025)

България е сред лидерите по консумация на алкохол в Европа и света България продължава да е сред държавите с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. Данните на Световната здравна организация (СЗО) показват, че средният българин над 15-годишна възраст изпива 11,2 литра чист алкохол годишно. Разпределението по категории е показателно за потребителските предпочитания: 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра – на виното, 5,1 литра – на спиртните напитки, а 0,2 литра – на други алкохолни продукти, според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). По отношение на рисковото пиене статистиката е още по-притеснителна. СЗО очаква през 2025 г. 9,1% от населението над 15 години да попадат в групата на т.нар. heavy continuous drinkers – хора, които ежедневно приемат над 60 мл чист алкохол, еквивалентни на 1,2 литра бира, половин литър вино или 150 мл спиртни напитки. Делът сред мъжете е 16,6%, докато при жените е значително по-нисък – 2,1%. Здравните последици са сериозни. По показателя DALYs – изгубени години живот в добро здраве – България губи средно 6,4 години на човек заради алкохола, като при мъжете това число достига 9,5 години, а при жените е 2,7. През 2019 г. възрастово коригираната смъртност, свързана с алкохол, е 38,9 случая на 100 000 души, като при мъжете достига 70,3, а при жените – 13. При онкологичните заболявания, свързани с употреба на алкохол, смъртността е 18,9 на 100 000 при мъжете и 4,3 при жените. Смъртността от чернодробна цироза е съответно 27,5 и 5, докато при пътните инциденти, предизвикани от употреба на алкохол, нивата са 6,8 при мъжете и 1,4 при жените. Проблемът засяга и най-младите. Според Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) за 2024 г. над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди навършване на 13 години, а повече от 14% са се напивали поне веднъж още на тази възраст. Почти една четвърт от учениците са консумирали алкохол в повече от десет отделни случая през 2024 г., а над една четвърт – между три и девет пъти. Достъпът до алкохол също остава лесен: над 73% от учениците считат, че могат безпроблемно да се снабдят с бира; над 62% – с вино; и повече от 56% – със спиртни напитки. Това показва, че забраната за продажба на алкохол на непълнолетни се прилага непоследователно. България е сред страните с най-ниски акцизи върху алкохолните напитки в Европейския съюз. В момента акцизът върху стандартен кен бира (5% алк.) е около 9,6 стотинки, а при спиртните напитки е приблизително 3,08 лева на бутилка от 700 мл с 40% съдържание. Виното не се облага с акциз – практика, споделяна още само от девет държави в ЕС. В средносрочна перспектива е вероятно тези нива да се повишат в съответствие с европейските тенденции, което ще доведе до по-високи крайни цени и промени в потреблението.
Източник: econ.bg (16.12.2025)

Безработицата през ноември остава на ниско ниво, над 14 000 души са започнали работа Безработицата в България през ноември остава на ниско ниво – 5,14%, съобщиха от Агенцията по заетостта. Намалението е с 0,02 процентни пункта спрямо същия месец на 2024 година. Регистрираните безработни в края на месеца са 145 818 души. През ноември 13 086 безработни са започнали работа. Допълнително 1000 заети, учащи и пенсионери са получили съдействие за промяна или развитие на своята професионална реализация. Така общият брой, преминали към заетост през месеца, достига 14 086 души. От страна на бизнеса през ноември са заявени 6 146 свободни работни места на първичния пазар на труда. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост – 23,3%, следват държавно управление – 15,6 на сто, търговия и ремонт на автомобили – 12,6%, образование – 12,1 на сто, хотелиерство и ресторантьорство – 4,9% и хуманно здравеопазване и социална работа – 4,1 на сто. Сред най-търсените професии през месеца са персонал, полагащ грижи за хора, продавачи, оператори на машини и съоръжения, работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, персонал в сферата на персоналните услуги, преподаватели, стопански и административни служители, водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения, работници по събиране на отпадъци, заети в производството на храни, облекло и дървени изделия, металурзи, машиностроители и занаятчии, чистачи и помощници, и други.
Източник: Труд (17.12.2025)

Годишната инфлация в България през ноември е над средната за ЕС и еврозоната Хармонизираният индекс на потребителските цени в България през ноември 2025 г. е 3,7 на сто, което представлява леко понижение спрямо 3,8 на сто през октомври и ускорение спрямо 2 на сто през ноември 2024 г. Това показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. В Европейския съюз годишната инфлация през ноември 2025 г. е 2,4 на сто, което е спад спрямо 2,5 на сто през октомври. В еврозоната показателят остава без промяна спрямо предходния месец на ниво от 2,1 на сто. Година по-рано – през ноември 2024 г. – инфлацията е била 2,5 на сто в ЕС и 2,2 на сто в еврозоната. Най-ниските нива на инфлация през ноември 2025 г. са отчетени в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,8 на сто) и Италия (1,1 на сто). Най-високи равнища са регистрирани в Румъния (8,6 на сто), Естония (4,7 на сто) и Хърватия (4,3 на сто). Спрямо октомври 2025 г. годишната инфлация е спаднала в 12 държави членки, останала е без промяна в пет и се е увеличила в десет. По компоненти най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната през ноември имат услугите (+1,58 процентни пункта), следвани от хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия (+0,46 процентни пункта), неенергийните промишлени стоки (+0,14 процентни пункта), докато енергията има отрицателен принос (-0,04 процентни пункта).
Източник: БТА (18.12.2025)