С присъединяването на България 21 държави членки на ЕС и над 357 милиона граждани ще споделят общата валута С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари, 21 държави членки на ЕС и над 357 милиона граждани ще споделят общата валута на Съюза. От 1 януари 2026 г. еврото постепенно ще замени лева като официалната валута на България. В съответствие с постоянната стабилност на обменния курс, левът ще се обменя по курс 1.95583 лева за 1 евро. Двете валути ще се използват паралелно за период от един месец. Когато плащанията се извършват в левове, рестото ще се връща в евро. Това ще даде възможност за постепенно изтегляне на лева от обращение. Двойното обозначаване на цените в левове и евро стана задължително на 8 август 2025 г. и ще се прилага до 8 август 2026 г. Търговските банки са получили предварително евробанкноти и евромонети от Българската народна банка (БНБ) и на свой ред са доставили евро в брой на магазини и предприятия. Банкнотите и монетите в левове могат да бъдат обменяни в БНБ, търговските банки и всяка пощенска служба, разположена в селски райони, където няма търговска банка. Обмяната в БНБ е безплатна и неограничена във времето. Обменът в банките и пощенските станции е безплатен през първите шест месеца. Банките и пощенските служби могат да начисляват такси за обмяна след от 1 юли 2026 г. От 1 януари 96% от АТМ-устройствата в България пускат евробанкноти, а останалите ще последват възможно най-скоро (в рамките на две седмици).
Източник: 24 часа (05.01.2026)

Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават от плана за годината Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават много от плана за годината. До края на ноември от ДДС са събрани 19,2 млрд. лв., което е 77,4% от годишния план, показват данни на Министерство на финансите. Явно годината ще приключи без да бъдат изпълнени планираните приходи от ДДС. Събраните до края на януари приходи от ДДС нарастват с 15,4% спрямо същия период на миналата година. Приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС са малко над 6 млрд. лв. Приходите от ДДС от сделки в страната и внос от държавите от ЕС възлизат на 13,2 млрд. лв. и нарастват с 23,6% спрямо същия период на миналата година. Изпълнението на приходите от другите данъци е значително по-добро. До края на ноември приходите от корпоративни данъци са 95,6% от плана за годината, а от данък върху доходите на физическите лица са събрани 94,2% от годишния план. Приходите от акцизи са 87% от планираните за годината. Общият размер на приходите в държавния бюджет от януари до ноември 2025 г. са в размер на 75,41 млрд. лв. или 83,5% от годишния план. Приходите нарастват с 15,6% (10,18 млрд. лв.) спрямо същия период на миналата година. Сравнени с изпълнението на бюджета през миналата година данъчно-осигурителните приходи нарастват с 15% (8 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 21,7% (1,93 млрд. лв.), а постъпленията от помощи и дарения, където влизат парите от ЕС, са повече с 246,9 млн. лв. Разходите на държавната хазна към края на ноември възлизат на 81,59 млрд. лв., което е 84,4% от плана за годината. Разходите нарастват с 11,47 млрд. лв. (16,4%) на годишна база. Увеличение на разходите има в редица направления, включително пенсии, заплати и капиталови разходи. Направените лихвени плащания са в размер на 1,41 млрд. лв., което е увеличение с 434,2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Бюджетният дефицит към края на ноември нараства до 6,181 млрд. лв. (2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната). Размерът на фискалния резерв е 20,6 млрд. лв., от които 16,4 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 4,19 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Труд (05.01.2026)

България завърши внедряването към всички платежни услуги на TARGET На 1 януари 2026 г. България успешно завърши внедряването си към Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата (ECMS), като по този начин получи достъп до пълния набор от услуги на TARGET, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ). Услугите на TARGET са платежни услуги, управлявани от Евросистемата за еврозоната и извън нейните собствени инфраструктури на финансовия пазар. Българските банки вече могат да извършват сетълмент на парични средства, ценни книжа и обезпечения в евро. Тази важна стъпка съвпада с приемането на еврото от България за официална валута на същата дата, с което тя става 21-вата държава членка на еврозоната, посочи още ЕЦБ на своя уебсайт. Пълното внедряване на България към всички услуги на TARGET включва няколко ключови развития: Първо, Българска народна банка става национална централна банка на еврозоната в T2, TARGET Instant Payment Settlement (TIPS) и TARGET2-Securities (T2S). Всички български банки вече са свързани към T2, което позволява сетълмент на плащания на голяма стойност чрез системата и сетълмент на незабавни плащания на дребно чрез TIPS. Второ, българските централни депозитари на ценни книжа вече сетълментират всички български ценни книжа в T2S. Това улеснява безпроблемното трансгранично сетълментиране на ценни книжа в пари на централната банка. Трето, участието на България в Системата за управление на обезпеченията на Евросистемата хармонизира услугите ? за управление на обезпечения за активи, използвани като обезпечение в кредитните операции на Евросистемата. Докато сетълментът в евро е възможен за българския пазар чрез TARGET2/T2 от 2010 г., T2S от 2023 г. и TIPS от 2024 г., приемането на еврото като официална валута на България и пълната интеграция на страната в услугите на TARGET представляват историческа стъпка, посочва още ЕЦБ.
Източник: БНР (06.01.2026)

В България делът на населението в домакинства притежаващо собствено жилище е 86% - значително над средния (68%) за ЕС по данни за 2024 г. (Остатъкът до 100% живее под наем - съответно 14% за България и 32% средно за ЕС). По показателя собствени жилища страната е на седма позиция в евросъюза. Най-високи дялове на собственост всъщност има в Румъния (94% от населението), Словакия (93%), Унгария (92%) и Хърватия (91%). Преди България са също Литва и Полша. В една-единствена държава в ЕС наемателите преобладават - в Германия те са 53% от всички. По дял на наемателите следват Австрия (46%) и Дания (39%). Средностатистически населението в България живее относително на тясно. На човек се падат по 1.4 стаи при 1.7 стаи средно за ЕС през 2024 г. Това поставя страната на седмо място отзад напред. Най-нашироко живеят в Малта (2.2 стаи на човек), а най-натясно - в Словакия и Румъния (по 1.1 стаи на човек), следвани от Полша и Латвия (по 1.2 стаи средно на човек). В България средното домакинство е от 2.3 души - точно колкото средният показател за ЕС. Най-многолюдни са домакинствата в Словакия - 3.1 души, а най-малки - във Финландия и Литва - по 1.9 души. В България 34% от населението живее в пренаселени домове. Това е двойно повече от средното за ЕС през 2024 г. - 17%. По този показател страната е на трето място в ЕС след Румъния (41%) и Латвия (39%). Най-малък е този проблем в Кипър (2% от населението живее в пренаселени домове), Малта (4%) и Нидерландия (5%). На другия полюс - около 14.3% от населението в страната живее в домове, твърде големи за нуждите на домакинството. От Eurostat наричат това "недостатъчно обитавани жилища" и обясняват явлението най-вече със случаите, в които децата са пораснали и напуснали дома, а в него са останали по-възрастните генерации. (Явно в тази статистика не влизат празните жилища.) В недостатъчно обитаван дом живеят една трета от населението в ЕС (33%) и този процент се запазва относително стабилен през последните петнадесет години. Най-ниски са нивата в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%), а най-високи - в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%). Недостатъчно обитаваните домове явно не са обвързани с това дали семейството живее в къща или в апартамент. Ирландия например е страната с най-висок дял на живеещите в къщи в ЕС - 90%, докато Малта е сред трите държави с най-голям дял на населението, живеещо в апартамент (63%). По този критерий България е близо до средното за ЕС - в къща живеят 52.9% от населението в страната, в апартамент - 46.7%, и едва 0.4% в нещо друго. За сравнение - през 2024 г. 51% от населението на ЕС живее в къща, 48% в апартамент, а 1% ползва алтернативно настаняване - лодки, микробуси и пр. В две трети от държавите в ЕС преобладаващото настаняване е в къща. България е с най-нисък дял на жилищните разходи (вкл. вода, ток, газ и др.) от всички държави в ЕС, сочат данните на Eurostat. През 2024 г. тези разходи са 38% от средните за евросъюза. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия (87% над средните стойности за ЕС), Дания (+86%) и Люксембург (+78%). Над България по дял на разходите са Хърватия (44 %) и Полша (49%). За периода 2010 - 2024 г. делът на жилищните разходи спрямо средните за ЕС е нараснал в 17 държави и е намалял в 10. В България ръстът е с 1.2 процентни пункта. Проблем с прекомерни жилищни разходи в България имат 6.6% от жителите в градовете и 9.3% в селата. За сравнение - в ЕС през 2024 г. в такава ситуация са 10% от градското и 6% от селското население. Най-високи равнища на прекомерни жилищни разходи в градовете се наблюдават в Гърция (29% от населението) и Дания (23%), а най-ниски - в Кипър и Хърватия (по 3%). В селските райони делът отново е най-висок в Гърция (28%), в Германия е 11%, а най-нисък е в Кипър (1%). Средно през 2024 г. домакинствата в България са изразходвали 19.3% от разполагаемите си доходи за жилищно настаняване. Това е много близко до средното за ЕС - 19%. Най-голяма част от средствата си дават за дома в Гърция (36%), Дания (26%), Швеция и Германия (по 25%). Най-нисък е този дял в Кипър (11%). В същото време България е втора в ЕС по дял на домакинствата с просрочени задължения по ипотечни кредити, наеми или сметки за комунални услуги с дял от 19% при 9% средно за ЕС. Най-голям е този дял в Гърция (43%), а на трето място е Румъния (15%). Най-изрядно по отношение на задълженията си е населението в Чехия (3%), следвано от това на Нидерландия и Полша (4%). Въпреки че цените на жилищата в ЕС са се увеличили през периода 2010 - 2024 г., делът на хората, живеещи в домакинства с просрочени задължения в евросъюза, е намалял от 12% през 2010 г. на 9% през 2024 г. Задлъжнелите в просрочие са намалели в 20 държави от ЕС и са се увеличили в седем. Най-голямо намаление се наблюдава в Хърватия, а най-голямо увеличение - в Гърция. В България делът на проблемните длъжници намалява от 33.8% до 18.7% през периода. Жилищата в България са в топ три по поскъпване в ЕС за последните девет тримесечия, за които има данни. Въпреки това, ако се погледне в по-дълъг период, страната е изпреварена от ръст на цените от други държави. По данни на Евростат в периода 2015 - 2024 г. най-големите увеличения са в Унгария (+231%), Естония (+228%) и Литва (+179%). За България ръстът е 117.5%, при средно за ЕС 53%. Цените се вдигат във всички държави на евросъюза с изключение на Италия и Кипър. За ЕС възходящата тенденция при цените започва през 2013 г. и продължава до 2022 г., като през 2021 и 2022 г. годишните увеличения са значителни - от по 8%. През 2023 г. цените спадат с 0.3%, а през 2024 г. отново се покачват с 3%. За България през 2015 г. растежът на жилищните цени започва да изпреварва средноевропейския, а през 2021 г. рязко се откъсва от европейската тенденция, като тръгва в посока нагоре. Между 2015 и 2024 г. наемите в ЕС нарастват с 16.8%, докато в България ръстът е 35.6%. Същевременно натрупаната инфлация в ЕС е почти 28%, а в България - 37.6%.
Източник: Капитал (06.01.2026)

Недостигът на кадри е основната пречка пред инвестициите в България Малко под три четвърти от фирмите, опериращи в България, са направили инвестиции миналата година, като нивото минимално се e повишило от 71% през 2024 г. до 73%, показва последното изследване на Европейската инвестиционна банка EIB Investment Survey 2025. Макар делът да изглежда значителен, той е най-ниският в ЕС, където средното ниво е 86%. Ниските нива на инвестициите в България ограничават потенциала за растеж и забавят икономическото догонване на средноевропейското ниво на развитие. Генерирането на нови производствени мощности, сгради, машини, съоръжения и т.н. са знак, че бизнесът е в добро здраве и се разраства. През последните години обаче нивата на инвестициите в България са сред най-ниските в ЕС, като трайно са под 20% от БВП. Известен ръст се наблюдава през миналата година - според НСИ инвестициите, измерени като бруто образуване на основен капитал, се покачват с темпове от порядъка на 8.5 - 8.7% на годишна база през първите три тримесечия на 2025 г. Към третото тримесечие на миналата показателят за първи път от години надхвърля 20% от БВП. Като най-значителна бариера пред инвестициите цели 86% от фирмите, участвали в анкетата на ЕИБ, посочват недостига на квалифицирани кадри. В условията на прегряващ пазар на труда и рекордно ниска безработица - 3.4% към третото тримесечие на 2025 г. - човешките ресурси се оказват ключов фактор в решението може ли да бъде разширено дадено производство. Следващата съществена бариера е несигурността за бъдещето, посочена от 82% от фирмите. Сред останалите пречки, които бизнесът среща, са още високите енергийни разходи, липсата на адекватна инфраструктура, както и регулациите.Въпреки традиционно по-високите разходи за енергия в България делът на местните предприятия, които посочват това като проблем, е по-малък от средното за ЕС - 59% срещу 69%. Геополитическата и вътрешната несигурност продължават да оказват натиск надолу върху инвестиционната активност в България, отбелязват експертите от ЕИБ. Нетно делът на фирмите, които очакват увеличение на инвестициите тази година, е на най-ниската стойност за последните пет издания на проучването - едва 3%. През всяка от предходните години обаче повече компании реализират инвестиции, отколкото самите те преди това прогнозират. Предприятията в строителството и в производството в най-голяма степен планират увеличение на инвестициите - нетно съответно 19% и 13%. При инфраструктурните предприятия пък преобладават нагласите за свиване на вложенията - това очакват нетно 6% от анкетираните фирми. Все пак българските фирми са по-оптимистично настроени за перспективите в своя сектор спрямо миналата година - 16% сега в сравнение с 6% през 2024 г., както и по отношение на достъпа до външно финансиране - ръст до 18% спрямо 13% преди. Нагласите за икономическата среда, както и за регулаторната и политическата среда бележат подобрение, но остават отрицателни - съответно -9% и -25% нетно сред фирмите, сочи изследването. Сред фирмите, които инвестират, основната част от усилията са насочени към заместване и поддържане на остарели активи - такъв е случаят при 39% от анкетираните предприятия. Все пак над една трета са инвестирали в разширяване на капацитета си, като техният дял нараства от 33% на 35%. По-малко, но най-бързо растяща е групата на фирмите, които са вложили средства в разработването и внедряването на нови продукти и услуги - те нарастват от 11% на 18% през 2025 г. Повечето инвестиции са били в материални активи (72%), основно машини и оборудване (51%). Положителна тенденция е, че предприятията насочват повече ресурс към иновации. През 2025 г. инвестициите в нови продукти, процеси или услуги нарастват до 42% спрямо 34% предходната година. Най-много в иновации влагат компаниите в секторите на промишлеността и услугите. Мнозинството от предприятията - над три четвърти - оценяват размера на своите инвестиции като правилен, докато 16% смятат, че инвестират твърде малко. Бъдещите планове на бизнеса показват желание за разрастване. В хоризонт от три години фокусът се измества към разширяване на капацитета - това посочват като приоритет 40% от фирмите, докато 30% ще се придържат към "заместващи" инвестиции. За сравнение - на ниво ЕС едва за 26% от фирмите разширяването е основен приоритет. Българският бизнес е силно свързан с глобалните вериги за доставки. Над две трети (68%) от българските предприятия участват в международната търговия - подобно на средното ниво за ЕС от 66%. Този дял е най-висок сред производствените предприятия - 91%, както и сред големите фирми - 72%. Докато, от една страна, тази свързаност показва добро ниво на конкурентоспособност на международните пазари, тя носи и рискове, доколкото предприятията са чувствителни към геополитически рискове и търговски конфликти. Изследването на ЕИБ е на база интервюта с 486 фирми в България, проведени между април и юли 2025 г.
Източник: Капитал (07.01.2026)

2025 година е рекордна за продажбите на нови леки автомобили в България България отбелязва рекорд в продажбите на нови леки автомобили през 2025 г. с продадени 49 389 коли (M1) в съвременната история на страната. Това е с около 6432 леки автомобила повече спрямо 2024 г., съобщи Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. До момента най-силната година на продажба на нови леки коли беше 2008 г. с 45 478 автомобила. В данните за първа регистрация през 2025 г. има и експорт на нови автомобили, но дори и без него, продажбите са най- високи за последните 35 години. Всеки ден през отминалата година са доставяни на клиенти по 135 нови леки автомобила. През изминалата година бяха купени хиляди нови автомобили от държавната администрация, основно за неждути на МВР, с европейски средства. Относно лекотоварните автомобили (N1) през 2025 година пазарът бележи спад с около 900 автомобила или продажбите им са надолу с около 13%. Данните обаче са непълни, тъй като липсва информация за покупките на автомобили от страна на Министерство на отбраната. Спадът е още по- голям при сравнение с 2008 г., когато пазарът е бил повече от два пъти по- голям. При тежкотоварните камиона (N2+N3) след спада през 2024 г., изминалата година бележи ръст в продажбите с около 13%, достигайки нива от 3445 камиона. Целият пазар на нови превозни средства за 2025 г. все още остава под нивата на далечната 2008 г. Автомобилният парк в България е сред най- старите и амортизирани в Европа, което се дължи основно на липсата на базова политика за ограничаване на силно замърсяващите автомобили. Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България се надяват тенденцията за подновяване на автомобилния парк да се ускори в следващите години.
Източник: Медия Пул (07.01.2026)

НОИ пусна Единен портал за електронни услуги В началото на 2026 г. Националният осигурителен институт (НОИ) пусна в експлоатация Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ), който обединява всички административни и справочни услуги, свързани с пенсии, парични обезщетения, помощи и гарантирани вземания. Порталът представлява единна точка за достъп до електронни услуги, като интегрира всички съществуващи до момента отделни справочници и електронни приложения. За вход е необходима автентикация чрез наличните средства за електронна идентификация: Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ПИК на Националната агенция по приходите (НАП) или Квалифициран електронен подпис (КЕП). Не се изисква регистрация или въвеждане на допълнителни данни – в полето „Идентификатор“ се въвежда само ЕГН/ЛНЧ. Потребителите имат достъп до Електронното осигурително досие, могат да създават профил за заявяване на електронни услуги и да ползват портали за подаване на данни от задължени лица.
Източник: econ.bg (08.01.2026)

Близо 24,8 милиарда лева са разходите за пенсии от ДОО към ноември, за обезщетения и помощи са изплатени над 2,6 милиарда лева С над 2,4 млрд. лева повече са разходите за пенсии към края на ноември 2025 г. спрямо същия период на предходната година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) към ноември 2025 г. възлиза на 13,6 млрд. лв. Съпоставени със същия период на 2024 г. приходите нарастват с 1,7 млрд. лв. Размерът на извършените разходи за същия период е близо 24,8 млрд. лв. В сравнение със същия период на миналата година разходите бележат увеличение с 2,4 млрд. лв. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 21,9 млрд. лв. Спрямо същия период на предходната година разходите за пенсии са с 2,2 млрд. лв. (11,4%) повече. Броят на пенсионерите за ноември 2025 г. е 2 063 694, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 1024,48 лв. Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към ноември 2025 г. те са в размер на 2,6 млрд. лв. Отчетените разходи са със 180,9 млн. лв. повече спрямо същия период на 2024 г. Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО за периода е 11,2 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2026)

България остава с най-значително увеличение на цените на производител в промишлеността в ЕС за десети пореден месец през ноември България остава с най-голямо годишно повишение на производствените цени в промишлеността в Европейския съюз за десети пореден месец през ноември, сочат най-новите данни на Евростат. Годишният растеж на цените на производител в родния промишлен сектор се забавя до 13,8 на сто през ноември след 17,6 на сто през октомври. Темпът през октомври бе най-голям от шест месеца. Освен в България, през ноември с най-голям ръст на производствените цени е била промишлеността в Румъния (4,9 на сто), Естония (3,2 на сто) и Хърватия (2,9 на сто). По отношение на месечния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо предходния месец производствената инфлацията в българската промишленост достигна 4,6 на сто – най-много сред страните от ЕС, през ноември показателят отслабва до 1,6 на сто. Така България се нарежда на трето място в ЕС по-най- значително месечно увеличение на производствените цени в промишлеността – след Ирландия (4,4 на сто) и Швеция (1,9 на сто).В същото време цените на производител в промишлеността в еврозоната се повишават с 0,5 на сто през ноември спрямо октомври, но спадат с 1,7 на сто, отнесено към същия месец на 2024 г. През октомври месечната производствена инфлация в еврозоната бе 0,1 на сто, а на годишна база бе отчетен спад от 0,5 на сто. В рамките на Европейския съюз цените на производител в промишлеността през ноември 2025 г. намаляват с 1,3 на сто, което е най-големият годишен спад от октомври 2024 г. (-3,1 на сто), сочи справка в данните на Евростат. В сравнение с предишния месец обаче се регистрира увеличение – производствената инфлация в промишлеността в ЕС достига 0,6 на сто през ноември спрямо 0,1 на сто през октомври. Сред страните от еврозоната през ноември 2025 г., в това число и България, годишният спад на цените на промишлен производител е 1,6 на сто, или с 0,1 процентни пункта по-малък, отколкото в официалната оценка на Евростат за 20-членната валутна зона.
Източник: БТА (09.01.2026)

България - с третата най-ниска безработица в ЕС през ноември Безработицата в България през ноември е намаляла до 3,5 на сто от 3,4 на сто през октомври, показват сезонно коригираните данни на Евростат, публикувани днес, предаде БТА. По този начин страната ни се намира на трето място по най-ниско ниво на показателя. Най-ниска е безработицата в Малта – 3,1 на сто, и в Чехия и Полша - по 3,2 на сто. По данни на Евростат сезонно коригираната безработица в еврозоната през ноември 2025 г. е била 6,3 на сто, което е понижение спрямо 6,4 на сто през октомври 2025 г. и повишение спрямо 6,2 на сто през ноември 2024 г. В Европейския съюз безработицата е била 6,0 на сто през ноември, без промяна спрямо предходния месец, но над нивото от 5,8 на сто през ноември 2024 г. Евростат оценява, че през ноември 2025 г. в ЕС е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната. В сравнение с октомври 2025 г. броят на безработните е намалял със 97 хил. души в ЕС и със 71 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче безработицата се е увеличила с 416 хил. души в ЕС и с 253 хил. души в еврозоната. През ноември 2025 г. 2,923 млн. млади хора на възраст под 25 години са били безработни в ЕС, от които 2,318 млн. в еврозоната. Равнището на младежката безработица е било 15,1 на сто в ЕС при 15,2 на сто през октомври и 14,6 на сто в еврозоната при 14,8 на сто месец по-рано. Спрямо октомври 2025 г. младежката безработица е намаляла с 44 хил. души в ЕС и с 42 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче тя се е увеличила с 24 хил. души в ЕС и с 11 хил. души в еврозоната. И при младежката безработица България отчита подобрение – от 13,2 на сто през октомври до 12,6 на сто през ноември. Безработицата по данни на Евростат и Агенцията по заетостта (АЗ) се измерва по различни методологии, като Евростат използва стандартизирани изследвания, сертифицирани по Международната асоциация по труда (LFS - Labor Force Survey), включващи търсещи работа, докато АЗ преброява регистрираните безработни, което води до съществени разлики, като Евростат изчислява традиционно по-нисък дял безработни в България, тъй като включва и хора, които активно търсят работа, но не са регистрирани в бюрото по труда.
Източник: 24 часа (09.01.2026)

България е трета в ЕС по ръст на цените на жилищата през третото тримесечие България заема трето място сред държавите членки на Европейския съюз по поскъпване на жилищата на годишна база през третото тримесечие на 2025 г., сочат публикуваните данни на Евростат. За една година цените на жилищата в страната са нараснали с 15,4%, като по-висок ръст е отчетен единствено в Унгария (+21,1%) и Португалия (+17,7%). Сред държавите членки, за които има налични данни, Финландия е единствената страна, отчела годишен спад на цените през третото тримесечие на 2025 г. – с 3,1%. В сравнение с предходното тримесечие цените на жилищата са се понижили в пет държави членки и са се повишили в 21. Най-голям спад е отчетен в Люксембург (-3,1%), Финландия (-2,2%) и Словения (-1,1%), докато най-силен ръст е регистриран в Латвия (+5,2%), Словакия (+4,9%) и Португалия (+4,1%). На равнище ЕС и еврозона, през третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата, измерени чрез индекса на цените на жилищата, са се увеличили с 5,5% в ЕС и с 5,1% в еврозоната на годишна база. Спрямо второто тримесечие, ръстът е 1,6% както в ЕС, така и в еврозоната. В по-дългосрочен план данните на Евростат показват осезаемо разминаване между динамиката на цените на жилищата и наемите. Докато наемите нарастват относително плавно, цените на жилищата се характеризират с по-големи колебания – периоди на спад, застой и рязко поскъпване. В периода между 2015 г. и третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 63,6%, докато наемите са нараснали с 21,1%. При сравнение на третото тримесечие на 2025 г. със същия период на 2015 г., цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 25 държави членки. Най-значителен ръст е отчетен в Унгария (+275%), Португалия (+169%), Литва (+162%) и България (+156%). Финландия остава единствената страна в ЕС, в която цените на жилищата са по-ниски спрямо 2015 г. – с 2%. За същия период наемите са нараснали във всички 27 държави членки, като най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария (+107%), Литва (+85%), Словения (+76%), Полша (+75%) и Ирландия (+74%).
Източник: БТА (12.01.2026)

НАП е събрала през 2025 г. с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г. Националната агенция по приходите (НАП) е събрала през 2025 г. с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г., но въпреки това те не достигат с 1.8 млрд. лв. планираните в бюджета постъпления. Данъчните приходи са 50.9 млрд. лв. при заложени 52.7 млрд. лв. и събрани през миналата година 42 млрд. лв., съобщи директорът на Националната агенция по приходите (НАП) Христо Марков, който пое мегаведомството през ноември 2025 г., след като предшественикът му Румен Спецов бе назначен от правителството за специален управител на активите на санкционираната от САЩ руска петролна компания „Лукойл“ в България. Събраната сума представлява 96.5% от заложените в бюджета. Данъчните приходи бележат около 21 процента ръст, ката най-съществено е увеличението на събираемостта на данъка върху добавената стойност, който е свързан с потреблението в страната - 24.4%, но и там не са постигнати търсените резултати.
Източник: Медия Пул (12.01.2026)

Годишното понижение на българската индустрия през ноември 2025 г. е било 9.3% Българската индустрия започна да се връща към най-лошите си месеци, ускорявайки темпа на потъване през ноември. Данните на Националния статистически институт (НСИ), показват, че годишното понижение в предпоследния месец на 2025 г. е било 9.3%. Това представлява значително ускорение спрямо отчетените 7.5 и 5.7% намаления през съответно октомври и септември. Водещата причина за тригодишната тенденция се крие зад проблемите на индустрията в Европа и най-вече в Германия, която е основният търговски партньор на страната ни. Сред останалите фактори са още и трайно завишените цени на електроенергията, недостигът на квалифицирана работна ръка, недостатъчният износ и други. Значителен спад на годишна база е отчетен в: Производство на облекло -23.9%; Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон - 20.2%; Производство на превозни средства, без автомобили - със 17.7%; Производство на химични продукти - със 17.2%. Съществен ръст е отчетен в: Производството на тютюневи изделия - 32.9%; Производство на мебели - 24.2% и Производство на лекарствени вещества и продукти - със 17%.
Източник: economic.bg (12.01.2026)

Добивът на дървесина в България през 2025 г. е рекордно слаб Добивът на дървесина през 2025 г. е рекордно слаб, отчитат от Браншовата камара на дървообработващата промишленост. Транспортираната дървесина от временен склад за изминалата година е едва 80% от планираната според горскостопанския план, сочат данните. Това количеството е с 30% по-малко от транспортираната суровина през 2018 г. - последната година, през която плановете са изпълнени напълно. Дърветата имат жизнен цикъл и когато не се съобразяваме с него поради псевдоекологични съображения или просто поради немарливост, ни очакват сериозни последици, предупреждават експертите. Тревожната тенденция от последните години – грижата за горите да намалява, води след себе си до катастрофални последици – влошаване на здравословното състояние на дърветата, огромен брой паднали сухи дървета, които, както сочат и скорошни примери, водят и до човешки жертви. Освен това се създават предпоставки за пожари, които през последните 2 години бушуват сериозно. В следствие на намаленото количество преработена дървесина се стига до фалити на фирми и загуба на работни места, и то най-вече в планинските региони. В сферата на горското стопанство и горската промишленост в страната работят над 67 000 души, които създават около 3% от БВП в биоикономика, която трябва да бъде базирана на принципите на модерно горско стопанство.
Източник: БНР (13.01.2026)

Износът на услуги е с нов рекорд от 15.3 млрд. евро през 2024 г., но ръстът се забавя Докато износът на стоки от България се свива постоянно след 2022 г., този на услуги продължава да расте, въпреки че темповете рязко се забавят. През 2024 г. България е продала на чуждестранни клиенти услуги на стойност 15.3 млрд. евро - сама по себе рекордна стойност за страната. Ръстът обаче минава на по-ниски обороти - до едва 1.4%, в сравнение с отчетен скок от над 15% през предходната година. Това показват данни на Евростат за платежните баланси на страните членки на ЕС. Като дял от икономиката износът на услуги от България представлява около 14.6% от БВП и леко се свива спрямо 2023 г. България запазва позицията си на нетен износител на услуги с положителен баланс в размер на 7.7 млрд. евро към 2024 г. Вносът на услуги е приблизително наполовина по-малък от износа - 7.6 млрд. евро. Балансът обаче се свива - с 2.3% - за първи път от пандемичната 2020 г., тъй като вносът нараства по-бързо от износа. Технологичният сектор заема водещо място в износа на услуги от България като представлява над една четвърт от общата стойност. През 2024 г. той с малко задминава категория "пътувания", след като няколко години изоставаше от нея. Приходите в ИКТ индустрията от обслужване на чуждестранни клиенти надхвърлят 4 млрд. евро, показват данните, като нарастват с 11.2% спрямо предходната година. Основната част - около 70% или 2.8 млрд. евро, представлява "компютърни услуги", които от своя страна се поделят почти поравно между софтуерни услуги и "други". Останалата част заемат информационни и телеком услуги. Почти колкото ИКТ или малко под 4 млрд. евро, носи и категорията "пътувания", като нараства с 4.3%. Тя е по-особена от традиционната представа за услуги и донякъде може да се разглежда като туризъм, но не включва само това. Статистически се определя като покупката на стоки и услуги от страна на нерезиденти на дадена икономика по време на престоя им в нея - тук влизат покупки от страна на туристи, но също така служители по време на бизнес пътувания, чуждестранни студенти, хора, идващи с цел лечение и други. Основната част от транзакциите - близо две трети - са осъществени по време на пътувания с лична цел, а останалите - по време на бизнес пътувания. Междувременно износът на бизнес услуги леко се свива - от 2.8 на 2.7 млрд. евро през 2024 г. Основната част (47%) тук са консултантски, правни, счетоводни и други специализирани услуги с общи приходи от чуждестранни клиенти около 1.3 млрд. евро. По-малък дял от приходите се генерират от научна и развойна дейност, както и от технически, търговски и други, некласифицирани бизнес услуги. Най-значителният спад сред по-големите категории услуги се отчита при транспорта, като износът на сектора е спаднал с 15.8% до 2.4 млрд. евро през 2024 г. Докато морският и въздушният транспорт, които са сравнително малки по обем, отбелязват ръст, значително намалява експортът на сухопътен товарен транспорт - от 1.4 млрд. евро на 883 млн. евро (38% надолу спрямо предходната година). Топ 3 външни пазари за българския сектор услуги са Германия, Великобритания и САЩ, като към тях е концентриран 28.7% от износа. Значителни са транзакциите и с редица други страни (по 500-600 млн. евро за 2024 г.), включително Турция, Ирландия, Чехия и други. Докато износът на стоки традиционно е концентриран към страните от ЕС (около две трети), то при услугите на съюза се падат около 55% от продажбите. Почти три четвърти от експорта на услуги от България се осъществява към държавите от ОИСР - т.нар. клуб на богатите страни, който включва предимно най-развитите икономики и към който и България иска да се присъедини. През 2024 г. износът на услуги от ЕС (към страни извън блока) достига 1 568 млрд. евро (или 1.6 трлн. евро), като нараства с 8% спрямо предходната година. ЕС традиционно също има излишък при търговията с услуги, като през 2024 г. износът надхвърля вноса със 194 млрд. евро. Тенденцията е международната търговия с услуги да нараства постоянно след спада през 2020 г. по време на ковид пандемията, като 2022 г. е рекордна година за ЕС с ръст от 23.7%, след което темповете се забавят. Водещите търговски партньори на ЕС в търговията с услуги са САЩ, Великобритания и Швейцария.
Източник: Капитал (14.01.2026)

Търговският дефицит на България достига почти 19 милиарда лева За периода януари-ноември 2025 г. външната търговия на България отчита задълбочаване на дефицита, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Общата стойност на изнесените стоки възлиза на 77,2 млрд. лв., което представлява спад от 3,7% спрямо същия период на предходната година. В същото време вносът нараства с 5,1% и достига 95,96 млрд. лв., формирайки търговски дефицит от близо 18,8 млрд. лв. Само през ноември 2025 г. износът е оценен на около 6,97 млрд. лв., като намалява с 4% на годишна база. Вносът за месеца обаче се увеличава с 5,2% и достига 9,5 млрд. лв., което води до месечен дефицит от 2,54 млрд. лева. През първите десет месеца на 2025 г. износът на български стоки към държавите от ЕС се свива с 4,7% и възлиза на 44,9 млрд. лв. Най-значими партньори остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които заедно формират над 64% от експорта за Общността. Най-силен ръст при износа е отчетен в групата „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход", където увеличението достига 29%. Вносът от ЕС за същия период нараства с 4,4% до 49,7 млрд. лв., като водещи доставчици са Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. Най-голямо увеличение е регистрирано при вноса на „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" – ръст от 27%. Така търговският дефицит на България с ЕС за периода януари–октомври възлиза на 4,8 млрд. лева. През октомври вносът от ЕС се увеличава със 7,9% до 5,9 млрд. лв., докато износът бележи по-умерен ръст от 2,9% и достига 5,2 млрд. лева. За единадесетте месеца на 2025 г. износът към страни извън ЕС намалява с 2,1% и достига 27,55 млрд. лв. Основни дестинации са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Алжир и Великобритания, които заедно осигуряват почти половината от експорта за трети страни. Вносът от тези държави обаче нараства по-осезаемо – с 6,5%, до близо 40,7 млрд. лв. Най-голям дял имат доставките от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. В резултат търговският дефицит с трети страни надхвърля 13 млрд. лева. Само през ноември износът за трети страни спада с 5,8% до около 2,3 млрд. лв., докато вносът скача с 12,4% и достига 3,96 млрд. лева.
Източник: 24 часа (14.01.2026)

46 000 чужденци с разрешителни за достъп до българския пазар на труда През 2025 г. са дадени разрешителни за достъп до българския пазар на труда на 46 000 чужди работници от общо 86 държави, каза главният експерт по "Пазар на труда" в КНСБ Атанаска Тодорова пред БНР. През 2024 г. те са били 34 720. "2024 година започна да се увеличава броят на държавите, които са донори за българската икономика, като през 2025 г. техният брой вече е 86. На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място излиза Индия, Турция, Киргизка република", уточни тя. За миналата година разрешителните за най-висококвалифицираните кадри с т.нар. синя карта на Европейския са 930, докато през 2024 г. са били 1100. За първи път дошлите за сезонна заетост през миналата година са по-малко от получилите т.нар. единно разрешение за пребиваване и работа. То се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителност на договора.
Източник: 24 часа (14.01.2026)

2025 г. с най-много ТЕЛК решения 270 982 ТЕЛК решения са издадени през 2025 г., което е абсолютен рекорд на последните години, показва статистиката на Националната здравноинформационна система. Това е с 26 714 решения повече в сравнение с 2024 г., или ръст с почти 11%. Само преди три години се издаваха под 200 000 решения годишно, макар че сравненията с 2022 и 2021 г. са некоректни, тъй като тогава действаше автоматично удължаване на срокове за преосвидетелстване поради пандемията. В последните години има и обективни причини за нарастването - процедурите бяха ускорени, а комисиите - удвоени, което навакса голямото забавяне. Челната петорка на издадените решения по области е София (28 182), Пловдив (25 317), Кърджали (17 729), Варна (14 736) и Плевен (12 734). Вече сме коментирали, че не е нормално Кърджали да изпреварва далеч по-многолюдни области като Варна, дори като се има предвид, че там се освидетелстват изселниците ни в Турция. Основните диагнози за ТЕЛК остават инсултът (11 776), застойната сърдечна недостатъчност (9304), неинсулинозависимият диабет (8448), параноидната шизофрения (6795) и инфарктът на миокарда (6726). Разпределението по възрастови групи показва, че са издадени 16 334 експертни решения за някакъв вид увреждане на деца до 18-годишна възраст и още 19 307 на хора във възрастовата група 19-39 г. Във възрастовата група 40-59 г. решенията са 108 366, повече отколкото в следващата - 60-79 г., където са 107 944 броя. Това обаче е трудно да се коментира без повече данни, тъй като в статистиката влизат не само новите решения, а и преосвидетелстваните хора, които трябва периодично да се явяват пред комисиите.
Източник: Сега (14.01.2026)

Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България през 2025, 2026 и 2027 г. Оценката е част от редовния анализ на международната финансова институция, който излиза на всеки шест месеца, озаглавен „Глобални икономически перспективи“. В изданието се посочва, че през 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще нарасне с 3 на сто. Спрямо очакванията, поместени в изданието от юни 2025 г., Световната банка ревизира нагоре прогнозата си с 1 процентен пункт. За 2026 г. базираната във Вашингтон финансова институция очаква икономиката ни да нарасне с 2,9 на сто вместо с 2,2 на сто, каквито бяха очакванията през юни или ръст с 0,7 процентни пункта. Световната банка прогнозира за страната ни за 2027 г. икономически ръст от 3,1 на сто в най-новата си прогноза, което също е ръст спрямо очакваните през юни миналата година 2,4 на сто – също ръст с 0,7 процентни пункта. Българската народна банка също ревизира прогнозата си за растеж на българската икономика във възходяща посока през периода 2025 - 2027 г. спрямо прогнозата си от юни 2025 г. БНБ прогнозира, че растежът на реалния БВП в България през периода 2025 - 2027 г. се очаква да остане близо до този от 2024 г., като се прогнозира той да възлезе на 3,2 процента през 2025 г., след което слабо да се забави до 3,1 процента през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на БНБ от 26 юни 2025 г. централната банка очакваше реалният БВП да възлезе на 2,9 процента през 2025 г. и на 2,7 процента през 2026 г. и 2027 г.
Източник: Дума (16.01.2026)

Годишната инфлация се забавя през декември 2025 г. до 5% Инфлацията в България продължава да забавя темпа си на растеж през декември 2025 г. до 5,0 на сто спрямо 5,2 на сто през ноември. Това показват даннитe на Националния статистически институт (НСИ) за последния месец преди влизането на България в еврозоната. На месечна база потребителските цени, измерени през индекса на потребителските цени (ИПЦ) са се повишили с 0,1 на сто спрямо ноември, когато се покачиха с 0,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. През декември 2025 г. месечната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0,1 на сто, а годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 3,5 на сто. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3,5 на сто. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (декември 2025 г. спрямо декември 2022 г.), е 12,3 на сто, а за последните пет години (декември 2025 г. спрямо декември 2020 г.) е 41,4 на сто. През декември 2025 г. цените на стоките и услугите са намалели в следните потребителски групи: Облекло и обувки - с 2,3 на сто; Съобщения - с 0,9 на сто; Разнообразни стоки и услуги - с 0,1 на сто. По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: Развлечения и култура - с 2,2 на сто; Транспорт - с 0,8 на сто; Ресторанти и хотели - с 0,4 на сто; Алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,3 на сто; Образование - с 0,1 на сто; Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - с 0,1 на сто; Здравеопазване - с 0,1 на сто. Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите: Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива и Хранителни продукти и безалкохолни напитки.
Източник: actualno.com (16.01.2026)

През 4-тото тримесечие на 2025-а броят на фалиралите фирми у нас расте по-бързо от новорегистрираните През четвъртото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици в страната са 11 596, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - 1251. В сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните се увеличава с 4,1 на сто, а на банкрутиралите - със 7,4 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2025 г. в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. общият брой на новорегистрираните и банкрутиралите се е увеличил с по 0,1 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. в сравнение с третото тримесечие на 2025 г. новорегистрираните правни единици се увеличават с 0,4 на сто, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - с 23,3 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. с най-голям относителен дял както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност, са фирмите от сектор "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - съответно 86,7 и 87,9 на сто.
Източник: Дарик радио (19.01.2026)

Годишната инфлация се е забавила в България, еврозоната и ЕС през декември Годишната инфлация в Европейския съюз (ЕС) се е забавила до 2,3 на сто през декември 2025 г. след темп от 2,4 на сто през ноември, съобщи европейската статистическа служба Евростат. В еврозоната годишната инфлация през декември е била 1,9 на сто след 2,1 на сто през ноември. По предварителни данни Евростат бе изчислила декемврийската инфлация на 2 на сто. В България по хармонизирания индекс на потребителските цени е отчетено забавяне на годишния темп на инфлацията до 3,5 на сто през декември спрямо 3,7 на сто през ноември, като това равнище нарежда страната ни на шесто място в ЕС. Година по-рано инфлацията в страната ни бе 2,1 на сто. На месечна основа през декември инфлацията е 0,1 на сто. Най-нисък годишен темп на инфлацията се наблюдава в Кипър (0,1 на сто), Франция (0,7 на сто) и Италия (1,2 на сто). Най-висок е в Румъния (8,6 на сто), Словакия (4,1 на сто) и Естония (4 на сто). Спрямо ноември годишната инфлация се е забавила в 18 страни членки на ЕС, остава без промяна в три и се е ускорила в шест. През декември миналата година най-голям принос за годишното повишение на цените в еврозоната има секторът на услугите (1,54 процентни пункта), следван от храните, алкохола и тютюна (+0,49 пр. п.), неенергийните промишлени стоки (+0,09 пр. п.) и енергията (-0,18 пр. п.). През декември на месечна база поскъпването на стоките и услугите за потребителите е най-голямо в Ирландия (0,6 на сто), Австрия (0,5 на сто), Испания и Белгия (0,3 на сто и за двете). През последния месец на миналата година Дания, Малта и Кипър са били в дефлация на месечна основа, сочат още данните на Евростат. Общото ниво на цените на стоките и услугите в трите страни се е понижило с 0,4 на сто. Следват Чехия, Хърватия и Словакия със спад от 0,3 на сто и за трите държави, и Литва и Люксембург понижение от 0,2 на сто и за двете държави.
Източник: Труд (20.01.2026)

ГИТ установила 189 576 нарушения на трудовото законодателство през 2025 г. ИА „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е извършила 49 660 проверки през 2025 г. При тях са констатирани 189 576 нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Свързаните с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са 100 618 бр., а 87 675 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения. През изминалата година са установени 3688 работещи без трудов договор при 3601 за същия период на 2024 г. Съставените актове за установяване на административно нарушение са 10 522. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за над 15.3 млн. лв. След намесата на инспекторите по труда са изплатени забавени трудови възнаграждения за над 4.4 милиона лева. През миналата година от страна на Инспекцията по труда са подадени 16 бр. искови молби за иницииране на производства по несъстоятелност на работодатели, които бавят възнагражденията за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите. С това правомощие на контролния орган се дава възможност работниците и служителите, на които работодателите дължат възнаграждения и обезщетения, да се обърнат към Фонда за гарантирани вземания към Националния осигурителен институт. За 2025 г. по едно от делата е открито производство по несъстоятелност, седем от дружествата са обявени в несъстоятелност, а по останалите осем броя искови молби се чака решение на съда. Инспекторите по труда са приложили 970 пъти мярката спиране на обекти, машини и съоръжения за нарушения, пряко застрашаващи живота и здравето на работещите.
Източник: Труд (20.01.2026)

Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), по предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества. Само за последните три години - 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро). През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г. Доброволните пенсионни фондове постигат доходност от 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.
Източник: БТА (20.01.2026)

Преките инвестиции у нас за единадесетте месеца са в размер на 2.98 млрд. евро Нетният поток на преките инвестиции в България за януари - ноември 2025 г., отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, е положителен в размер на 2,9846 млрд. евро, съобщи Българската народна банка (БНБ). Така преките инвестиции у нас възлизат на 2,6 процента от прогнозния брутшен вътрешен продукт (БВП), като е по-голям с 304,4 млн. евро (11,4 процента) спрямо този за януари - ноември 2024 г. (положителен поток от 2,6802 млрд. евро, 2,6 процента от БВП). През ноември 2025 г. потокът е положителен - в размер на 410,5 млн. евро, при положителен поток от 249,4 млн. евро за ноември 2024 г. Според предварителните данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - ноември 2025 г. възлиза на 415 млн. евро (0,4 процента от БВП), при 710,8 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на предходната година. През ноември 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 15 млн. евро, при положителна стойност от 36,9 млн. евро за ноември 2024 г.
Източник: 24 часа (21.01.2026)

Търговският баланс за ноември е отрицателен в размер на 1.08 млрд. евро Търговският баланс на България за ноември миналата година е отрицателен в размер на 1.06 млрд. евро при дефицит от 782.3 млн. евро за ноември 2024 г., съобщават от Българската народна банка. За януари – ноември търговският баланс е отрицателен и е 8.17 млрд. евро (7.1% от БВП) при дефицит от 4.33 млрд. евро (4.1% от БВП) за същия период на 2024 година. Износът на стоки е за 3.57 млрд. евро за ноември, като намалява с 82.5 млн. евро в сравнение с този за същия месец на 2024-а. За януари – ноември експортът възлиза на 38.94 млрд. евро (33.9% от БВП), като намалява с 1.47 млрд. евро (3.6%) спрямо този за същия период на 2024 г. (40 420.5 млн. евро, 38.6% от БВП). Износът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 0.4 процента. Вносът на стоки за ноември е 4.63 млрд. евро, като нараства със 195 млн. евро спрямо същия месец на 2024 година. За януари – ноември импортът е в размер на 47.12 млрд. евро (41.1% от БВП), като се увеличава с 2.37 млрд. евро (5.3%) спрямо същия период на 2024 г. (44 751 млн. евро, 42.7% от БВП). Вносът за януари – ноември 2024 г. нараства на годишна база с 2.5 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 624.1 млн. евро при положително салдо от 611.2 млн. евро за ноември 2024 година. За януари – ноември салдото е положително и е на стойност 7.74 млрд. евро (6.7% от БВП) при положително салдо от 7.5 млрд. евро (7.2% от БВП) за януари – ноември 2024-а.
Източник: Банкеръ (21.01.2026)

104.5 млн. евро са изпратили през ноември българите, работещи в чужбина Българите, живеещи и работещи в чужбина, продължават да превеждат сериозни суми към свои близки и роднини у дома. Последните данни на Българска народна банка сочат, че през ноември са трансферирани 104.5 млн. евро. Данните са предварителни, т.е. в следващите месеци могат да се променят, но засега са най-ниските от миналия януари. Преводите от емигранти са за над 100 млн. евро за 24 пореден месец. Върховите през 2025 г. са отчетени през май – 141.5 млн. евро, а през март бяха преведени 130.5 млн. евро. Историческият максимум е от преди две и половина година. Общо от началото на 2025 г. преводите са за 1.31 млрд. евро спрямо 1.307 млрд. евро за периода януари – ноември на 2024 г. Годишните преводи за 2024 г. да в размер на 1.42 млрд. евро за 2024 г. и 1.45 млрд. евро за 2023 г.
Източник: Дарик радио (22.01.2026)

Правителството одобри 5% индексация на възнагражденията в бюджетния сектор Министерският съвет одобри решение за прилагането на разпоредби от т. нар. удължителен закон на бюджет, свързани с индексацията на възнагражденията на заетите в бюджетните организации. Въз основа на предоставената от Националния статистически институт (НСИ) информация се определя, че за целите на прилагането на разпоредбата от удължителния закон, натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация е 5 на сто. С 5%, считано от 1 януари 2026 г., ще бъдат индексирани заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации. При прилагането на цитираната разпоредба достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност, т.е. не се прилагат нормативни актове и други механизми за увеличаване на заплатите, освен изрично предвиденото увеличение в удължителния закон, а именно увеличение на заплатите на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация в размер на 5 на сто за всички останали в бюджетната сфера.
Източник: БТА (22.01.2026)

БНБ започва да публикува баланса си всяка седмица В съответствие с приложимата рамка на Евросистемата и националното законодателство Българската народна банка (БНБ) публикува на своята интернет страница седмичен баланс на БНБ. Наред със седмичния баланс, на интернет страницата си Българската народна банка ще публикува месечен и годишен баланс, както и отчет за приходите и разходите към 31 декември на съответната година, след изтичане на съответните отчетни периоди. Съгласно Закона за БНБ, балансът на БНБ отразява състоянието на основните активи и пасиви на Българската народна банка.
Източник: Агенция Фокус (23.01.2026)

България е на второ място по ръст на държавния дълг в ЕС в периода юли-септември на 2025 г. на тримесечна база Държавният дълг на България в края на третото тримесечие на миналата година, изразен като дял от брутния вътрешен продукт, възлиза на 28,4 на сто, като бележи нарастване както на тримесечна, така и на годишна база, сочат най-новите данни на Евростат. Спрямо второто тримесечие на 2025 г. показателят за България се увеличава с 2,1 процентни пункта, което е едно от най-големите тримесечни нараствания сред държавите членки на ЕС. По-голямо увеличение на тримесечна база е отчетено само в Люксембург (2,6 процентни пункта). На годишна база, в сравнение с третото тримесечие на 2024 г., държавният дълг на България нараства с 4,1 процентни пункта, което я нарежда сред страните с най-силно изразено увеличение в ЕС. По-голям ръст за периода е отчетен в Румъния (5,5 пр.п.), Полша (5,0 пр.п.) и Финландия (4,7 пр.п.). Въпреки отчетеното нарастване, България остава сред страните с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз, наред с Естония (22,9 на сто), Люксембург (27,9 на сто) и Дания (29,7 на сто). В края на третото тримесечие на 2025 г. съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната (включваща 20 страни - EA20) достига 88,5 на сто, спрямо 88,2 на сто в края на предходното тримесечие, а в ЕС се повишава до 82,1 на сто от 81,9 на сто. На годишна база дългът също нараства – от 87,7 на сто до 88,5 на сто в еврозоната и от 81,3 на сто до 82,1 на сто в ЕС. Ако се вземат данните и за България, (еврозона от 21 страни - EA21) държавният дълг на валутния съюз през третото тримесечие е 88,1 на сто. Най-високи равнища на държавен дълг към БВП в ЕС в края на третото тримесечие на 2025 г. са отчетени в Гърция (149,7 на сто), Италия (137,8 на сто), Франция (117,7 на сто), Белгия (107,1 на сто) и Испания (103,2 на сто).
Източник: БТА (23.01.2026)

България е трета в ЕС по месечен ръст на строителната продукция през ноември Продукцията на строителния сектор намалява с 1,1% както в еврозоната, така и в Европейския съюз през ноември спрямо октомври 2025 г. Това е най-значителният месечен спад на строителството в ЕС и еврозоната от май 2025 г., показват първоначалните сезонно коригирани данни на Евростат. Българските строителни фирми увеличават продукцията си с 1,5% спрямо октомври и с 3,5% спрямо ноември 2024 г. Сред страните членки на ЕС най-голямо месечно увеличение е регистрирано в Словакия (3,5%), Финландия (2,3%) и България (1,5%), докато най-силен спад има в Унгария (-7,3%), Словения (-6,2%) и Румъния (-5,8%). На годишна основа България дели четвърто място в ЕС по най-голям ръст на строителния сектор през ноември, заедно със Словакия. За сравнение, Финландия отбелязва най-голям годишен ръст (14,5%), следвана от Словения (12,2%) и Чехия (6,2%). Най-големите годишни спадове са в Белгия и Австрия (по 4,9%), Франция (4,5%) и Унгария (3,5%). В ЕС строителната продукция намалява с 1,1% при сградното строителство, 2,5% при гражданското строителство и с 0,2% в специализираните строителни дейности на месечна база. В еврозоната спадът е 1,2% при сградното строителство, 1,6% при гражданското и 0,4% при специализираните дейности. На годишна основа спадът в ЕС през ноември е 1,5% за сградното строителство, 1,2% за гражданското и ръст от 1% при специализираните дейности. В еврозоната сградното строителство отчита намаление от 3,5%, докато гражданското и специализираните дейности нарастват с по 0,4%.
Източник: БТА (26.01.2026)

Автомобилите в България доближават 4 млн. броя Превозните средства в България се увеличават с по над 125 000 годишно и наближават общ брой от 4 млн. Това сочи януарският доклад на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA), който систематизира данните до 31 декември 2024 г. По българските пътища в края на 2024-а е имало 3 640 720 превозни средства, което е със 127 900 повече спрямо 2023 г., или ръст от 3.6% - над два пъти по-голям от средния за Евросъюза (+1.5%). Тенденцията е стабилна, защото през 2023-а превозните средства у нас пък са се увеличили със 124 926 спрямо 2022-а. Най-голям е делът на леките коли - 3 117 711 (ръст с 3.7% спрямо 2023 г.). Следват микробусите - 359 188 (+1.1%), камиони - 145 682 (+9.6%), и автобуси - 18 142, като единствено в този сектор има спад от 1.2 %. Данните на ACEA сочат, че в България почти на всеки двама души се пада по един лек автомобил - 484 на 1000 човека. Само година по-рано - през 2023-а, съотношението е било 466/1000, а през 2022-а - 447/1000. Най-ниско през 2024 г. в Евросъюза в това отношение е Латвия с 418/1000, а след България са още Румъния (443/1000), Унгария (445/1000), Ирландия (462/1000), Швеция (472/1000) и Дания (479/1000). На другия полюс - най-много леки автомобили на глава от населението се падат на Италия (701/1000), следвана от Люксембург (680/1000), Кипър (670/1000), Исландия (649/1000) и Естония (633/1000).
Източник: actualno.com (26.01.2026)

България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася Годишно България внася 9 пъти повече зеленчуци и 5 пъти повече плодове, отколкото изнася, сочат последните данни на Министерството на земеделието за търговията с пресни плодове и зеленчуци. Само за първите осем месеца на миналата година у нас са влезли над 68 хиляди тона домати, произведени в други държави. 2024 година е последната до момента, за която има пълни данни за вноса и износа на плодове и зеленчуци и статистиката не е в полза на българското производство. Над 400 хиляди тона пресни плодове са влезли на българския пазар, като от тях най- много са ябълките от Полша и Северна Македония и дините от Гърция. През същата година страната ни е изнесла 80 000 тона плодове , като най- сериозно е количеството на черешите за Германия и Полша. Зеленчуците, които сме внесли през 2024 г. над 280 хил. тона, като на масата си българинът е слагал основно домати от Турция и картофи от Франция. Българските градинари са изнесли 33 000 т зеленчуци, основно краставици. За миналата година анализът на агроминистерството е само с данни до месец август, като отчита 7 % ръст на вноса на плодове и зеленчуци спрямо същия период на 2024 г. Вносът на дини е нараснал с над 50 на сто. 270 00 т плодове и същото количество зеленчуци са внесени в България за първите 8 месеца на миналата година.
Източник: Медия Пул (26.01.2026)

Ръст при отпуснатите нови пенсии за инвалидност през 2025 г. Ръст при отпуснатите нови пенсии за инвалидност през първите 9 месеца на миналата година отчете в последния си статистически бюлетин Националният осигурителен институт. 20 000 повече са те спрямо септември 2024 година. 27 700 са отпуснатите през третото тримесечие нови пенсии, от тях повече от половината 13 хиляди са инвалидните. 12 хиляди и 500 са тези за осигурителен стаж. Тенденцията важи за целия период януари - септември, от общо 80 121 - 37 700 са инвалидни, 36 400 за стаж и възраст. От всички инвалидни пенсии плащани от НОИ малко над 469 000, най-много са тези за ТЕЛК между 50 и 70,99 процента над 192 000. За деветте месеца НОИ е прекратил 79 543 пенсии, най често поради смърт. Към края на септември броят пенсионерите у нас е 2 059 658. Хората с пенсия отпусната без необходимия стаж са 178 600, те обаче са навършили пределната възраст от 67 години. 57 000 са пък хората излезли в пенсия година преди изискваната възраст. Средната пенсия към края на септември е 961 лева, а за работилите в МВР и сектор "Отбрана" тя е 1700 лева. В шест от областите средната пенсия е над 1000 лева. София – град 1 173, Бургас – 1056, Варна – 1020, Перник - 1046, Стара Загора – 1019 и Кюстендил - 1000 лева. Най-ниски са били средните пенсии в Разград – 793 лева, Силистра – 798, Кърджали - 800 лева.
Източник: БНР (27.01.2026)

Депозитите на домакинствата у нас нараснаха с близо 18 млрд. лева през миналата година до над 107 млрд. лева Депозитите в търговските банки на домакинствата в България нараснаха с 19,8 на сто на годишна база до общо 107,076 млрд. лева към края на месец декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Депозитите се увеличават с около 17,7 млрд. лева през последните 12 месеца. За сравнение, към края на 2024 година обемът на депозитите на домакинствата е достигал 89,4 млрд. лева. Само в рамките на декември 2025 година депозитите на домакинствата са нараснали с приблизително 6,2 млрд. лева, тъй като към края на номеври миналата година сумата по тях възлизаше на 100,8 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас са нараснали с 10,2 на сто на годишна база до общо 51,7 млрд. лева към края на декември 2025 година. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 14,5 на сто на годишна база през декември 2025 година и в края на месеца достигат 4,698 млрд. лева. Като цяло в края на декември 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 163,493 млрд. лв. (72,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 16,4 на сто.
Източник: БТА (28.01.2026)

Жилищните кредити у нас нараснаха с 28 на сто през миналата година до близо 33 млрд. лева Жилищните кредити, отпуснати от търговските банки в България, са нараснали с 28,2 на сто на годишна база до общо 32,9 млрд. лева към края на декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Сумата по ипотечните заеми е нараснала с около 7,2 млрд. лева за година. За сравнение, към края на миналата година жилищните кредити са достигали 25,69 млрд. лева. Потребителските кредити възлизат на 21,348 млрд. лв. и се увеличават с 13,3 на сто спрямо декември 2024 година. Като цяло кредитите за домакинства са 56,139 млрд. лв. (25 процента от БВП) в края на декември 2025 година. Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 21,1 на сто. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 10,1 на сто на годишна база и в края на декември достигат 53,507 млрд. лева. В края на декември 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 119,179 млрд. лева, като се увеличават на годишна база с 15,4 на сто.
Източник: 24 часа (28.01.2026)

Производството на енергийни продукти в България намалява, доставките на газ и ток се увеличават Производството на енергийни продукти в България е намаляло през ноември 2025 г. спрямо октомври, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Най-сериозен спад е отчетен при пропан-бутановите смеси, които бележат намаление от 40% до 3 хил. тона. Производството на автомобилен бензин намалява с 39,1% до 84 хил. тона, дизеловото гориво с 35,2% до 173 хил. тона, електрическата енергия с 12,8% до 2 769 ГВтч, а твърдите горива с 2,2% до 1 564 хил. тона. Производството на природен газ остава без промяна. На годишна база, спрямо ноември 2024 г., производството също регистрира спад. Пропан-бутановите смеси намаляват с 50%, дизеловото гориво с 30,8%, твърдите горива с 23,4%, електрическата енергия със 7,9%, а автомобилният бензин с 3,4%. Природният газ остава на нивото от предходната година. При доставките на енергийни продукти през ноември се наблюдава увеличение при пропан-бутановите смеси със 17,6% до 40 хил. тона, при природния газ с 14,2% до 265 млн. куб. метра, а електрическата енергия се увеличава с 1,5% до 2 985 ГВтч. В същото време доставките на автомобилен бензин намаляват с 16,9% до 49 хил. тона, дизеловото гориво с 10,9% до 229 хил. тона, а твърдите горива с 0,7% до 1 627 хил. тона. Сравнено с ноември 2024 г., доставките на пропан-бутанови смеси са нараснали с 14,3%, докато твърдите горива намаляват с 22,3%, автомобилният бензин с 22,2%, природният газ с 8,6%, електрическата енергия с 8,3%, а дизеловото гориво с 5,4%. През миналата 2025 г. месечното производство на електроенергия е нараствало с 8,1%, а производството на твърди горива се е увеличило поради повишеното потребление за производство на електрическа енергия.
Източник: БТА (30.01.2026)

Цената на земята в България е под средното ниво на ЕС Цената на 1 хектар земеделска земя в България е под средното ниво за Евросъюза, но наемът на 1 хектар надхвърля средната рента за ЕС. Това показват данните на Евростат за 2024 г. През 2024 г. един хектар обработваема земя е струвал у нас средно 8189 евро, докато за ЕС цената е била средно 15 224 евро. В същото време наемът за обработваема земя в ЕС се оценява средно на 295 евро на хектар, докато в България е 303 евро. През 2024 г. цената на земеделската земя у нас е нараснала с 6% спрямо предната година, почти колкото е средният ръст за целия ЕС. Най-скъпа е обработваемата земя в Малта (201 263 евро), следвана от Нидерландия (96 608 евро) и Португалия (76 556 евро). Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя на острова, което натиска цената й нагоре. В Нидерландия се намира и регионът с най-скъпа земеделска земя - Флеволанд, където един хектар струва 187 109 евро. Най-евтина през 2024 г. е била обработваемата земя в Латвия (4 825 евро за 1 хектар), Литва (5 590 евро) и Словакия (5 823 евро). В данните на Евростат за 2024 г. липсва информация за Германия и Италия. Евростат показва и отделно цената на пасищата. В България един хектар постоянно затревена площ е 1 877 евро на хектар, което е най-ниската стойност в ЕС. Не цялата земя е собственост на земеделския производител, който я обработва. Много собственици отдават земята си под наем като краткосрочно или дългосрочно бизнес решение. Размерът на рентите в отделните страни на ЕС също варира в широки граници. В рамките на ЕС средната цена за наем на обработваема земя е била 295 евро на хектар през 2024 г. Наемането на един хектар обработваема земя през 2024 г. е било най-скъпо в Нидерландия (средно 941 евро), следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). Най-ниската рента е била в Словакия (средно 69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро), като последната отразява наложено от правителството ограничение в Закона за земеделския лизинг за преотдаване под наем. С 303 евро на хектар средна рента България е над средното ниво за ЕС. Впечатление прави, че у нас размерът на рентата намалява в последните три години. Например през 2022 г. средният наем на нива у нас е 313 евро на хектар, а година по-късно през 2023 г. е 312 евро.
Източник: Сега (30.01.2026)

Прогноза за ускорен ръст на държавния дълг Прогноза за ускорен ръст на държавния дълг на България в комбинация с риск от разхлабване на фискалната политика и слаб контрол срещу корупцията са сред основните акценти в редовния преглед на българската икономика от рейтинговата агенция "Муудис". Според анализа кредитният профил на България отразява ниското, но нарастващо бреме на държавния дълг и високата способност за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „Aaa“ със стабилна перспектива) и еврозоната подкрепя институциите и силата на управлението, въпреки че контролът над корупцията остава значително предизвикателство, отбелязва „Мудис“. От кредитната агенция посочват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 г. е положително за кредитния рейтинг на България, но основните ползи като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, вече са отчетени в рейтинга „Baa1“ на България. Непосредствен риск в резултат на политическата нестабилност е опасността от затруднения в изпълнението на реформите и инвестиционните цели по ПВУ до крайния срок през август 2026 г., според агенцията. От „Мудис“ прогнозират, че две трети от оставащите средства в рамките на четвъртия и петия транш, които възлизат на около 2,5 млрд. евро (малко над 2% от БВП за 2026 г.), ще бъдат изплатени. От агенцията очакват нивото на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да се увеличи над 30% през 2026 г., като постепенно достигне 37% до 2030 г., спрямо около 24% през 2024 г.
Източник: Дума (30.01.2026)

Ръстът на производствените цени в промишлеността в България се забавя в края на 2025 г. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през декември 2025 г. е с 9,6 на сто над нивото от декември 2024 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 30,6 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15,7 на сто, както и в преработващата промишленост - с 10,3 на сто. Производствените цени през ноември 2025 г. бяха с 12 на сто над нивото от ноември 2024 година. През декември на месечна база общият индекс на цените на производител се увеличава с 1,4 на сто. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 10,7 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,7 на сто. През ноември на месечна основа цените на производител са белязали ръст с 1,6 на сто.
Източник: БТА (02.02.2026)

Външният дълг на България е нараснал с близо 11% и минава 54 млрд. евро Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2025 г. е нараснал с 10,9% (5,342 млрд. евро) на годишна база до 54,258 млрд. евро. Така той се равнява на 47,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година, което е с 0,6 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). В края на ноември краткосрочните задължения са 8,598 млрд. евро (15,8% от брутния дълг, 7,5% от БВП) и намаляват за година със 195,6 млн. евро (2,2%). Дългосрочните задължения възлизат на 45,660 млрд. евро (84,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на ноември, като нарастват с 5,538 млрд. евро (13,8%) на годишна база. Към 30 ноември миналата година 36,274 млрд. евро (66,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 77% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември е над 17,610 млрд. евро (15,3% от БВП) и за една година нараства с повече от 4,621 млрд. евро (35,6%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на ноември 2025 г. при 26,6% преди година. Външните задължения на централната банка са 2,007 млрд. евро (1,7% от БВП) и намаляват със 73,1 млн. евро (3,5%) спрямо края на ноември 2024 г. (2,080 млрд. евро, 2% от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,992 млрд. евро (7% от БВП). Те се повишават с 1,302 млрд. евро (19,5%) спрямо края на ноември 2024 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 13,215 млрд. евро (11,5% от БВП), като за една година нарастват с 37,6 млн. евро (0,3%). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,432 млрд. евро в края на ноември 2025 г., което е с 546,1 млн. евро (3,9%) по-малко спрямо година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2026)

Печалбата на банковата система за 2025 г. е 3.6 млрд. лв. Печалбата на банковата система в България възлиза на 3,62 млрд. лева към края на декември 2025 г., което представлява спад от 1,8 на сто на годишна база, сочат данните на Българска народна банка. За сравнение, нетната печалба на банките през 2024 г. е била 3,69 млрд. лева, или с близо 67 млн. лева повече спрямо отчетения резултат за 2025 г. През четвъртото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 16,9 млрд. лева, или 8,1 на сто, и в края на декември достигат 227 млрд. лева. Отношението на ликвидно покритие в края на декември достига 280,6 на сто при 234 на сто в края на септември. Ликвидният буфер възлиза на 68,6 млрд. лева, а нетните изходящи ликвидни потоци – на 24,5 млрд. лева (при съответно 59,4 млрд. лева и 25,4 млрд. лева към 30 септември). Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 11 млрд. лв. (8,2 на сто) и в края на годината достигат 144,9 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 6,1 млрд. лв. (52,7 на сто) до 17,6 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл се увеличава с 5,2 млрд. лв. (4,3 на сто) до 127,3 млрд. лв., като в структурата му е отчетен растеж при всички сектори. Кредитите за домакинства през тримесечието нарастват с 2,6 млрд. лв., или 4,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот), а кредитите за нефинансови предприятия – с 2 млрд. лв. (3,6 на сто). Кредитите за сектор държавно управление нарастват с 358 млн. лв. (30,4 на сто), а тези за други финансови предприятия – с 203 млн. лв. (2,1 на сто). През последното тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система нарастват с 12,3 млрд. лева, или 6,9 на сто, и в края на декември достигат 190,5 млрд. лева. Най-значително увеличение е отчетено при депозитите на домакинствата – с 11 млрд. лева (11 на сто). Депозитите на нефинансови предприятия нарастват със 728 млн. лева (1,4 на сто), на други финансови предприятия – с 455 млн. лева (10,2 на сто), както и на кредитни институции – с 407 млн. лева (2,4 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор „Държавно управление“ – със 267 млн. лева (6,9 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на декември 2025 г. възлизат на 3,94 млрд. лева, като спрямо края на септември се увеличават с 95 млн. лева (2,5 на сто). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,72 на сто при 2,87 на сто в края на септември. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на обезценките) достига 1,86 млрд. лева, което е с 68 млн. лева (3,8 на сто) повече спрямо края на септември. Делът им в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,31 на сто при 1,37 на сто три месеца по-рано.
Източник: БТА (02.02.2026)

България е внесла монети за 70.15 млн. евро от Естония България е внесла монети на обща стойност 70.15 млн. евро от Естония за последните две години. През 2024 година внесените монети са на стойност 33.615 млн. евро, което като обем прави 0.527 тона, като през януари-септември 2025 г. вносът се е увеличил и е на стойност 36.535 млн. евро, а обемът му е 0.698 тона. Монетите са втората по-важност "стока", която България внася от прибалтийската държава, като първата по важност са благородните метали. За последните две години е регистриран скок на вноса от Естония, като до голяма степен това се дължи на скока на цените на златото и среброто. Внесените от Естония моменти най-вероятно са инвестиционно злато и сребро. През последните години и особено в периода 2024-2025 г. те се ползват с голяма популярност сред българските граждани, които искат да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите рискове. В страната ни се търгуват всички инвестиционни златни монети - от новите "Американски орел", "Виенска филхармония", "Австралийско кенгуру", "Китайската панда", "Крюгерранд" и др. до исторически златни монети от периода началото на ХІХ век до Първа световна война, сред които най-известните са френските франкове или както се наричат сред българите "Наполеони".
Източник: БГНес (03.02.2026)

Бюджетният дефицит през 2025-а мина 3%, макар и "минимално" Бюджeтнaтa paм?a зa 2025 г. ce cpинa пoд тeжecттa нa нepeaлиcтични oчa?вaния. Кacoвoтo изпълнeниe нa ?oнcoлидиpaнaтa фиc?aлнa пpoгpaмa (KФ?) зa 2025 г. пpи?лючвa c дeфицит oт 6,828 млpд. лeвa или 3.1% oт пpoгнoзния БB?. Toвa e paзминaвaнe c Maacтpиxтc?итe ?pитepии, ?oитo изиc?вaт бюджeтният дeфицит дa e в paм?итe нa 3% oт БB?. В тoзи aнaлиз липcвa вaжнa пoдpoбнocт - paзxoдитe зa oтбpaнa и ?aпитaлoвитe инжe?ции в дъpжaвни ?oмпaнии, ?oитo ca извънбaлaнcoви, нo диpe?тнo yвeличaвaт дъpжaвния дълг. Cepиoзнo paзминaвaнe ce нaблюдaвa и пpи пpиxoднaтa чacт. ?ocтъплeниятa, пoмoщитe и дapeниятa пo KФ? дocтигaт 86.1 млpд. лeвa - 95.4% oт paзчeтитe. Ma?ap нoминaлният pъcт cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa дa e 19.5% или 14.1 млpд. лeвa, тoвa oзнaчaвa нeдocтиг oт o?oлo 1.6 млpд. eвpo cпpямo плaнa и o?oлo 450 млн. eвpo пoд oчa?вaниятa в пocлeднaтa cpeднocpoчнa пpoгнoзa. Ocнoвнaтa пpичинa - пpoвaл в cъбиpaнeтo нa ?ocвeни дaнъци. Дaнъчнитe пpиxoди зa 2025 г. възлизaт нa 44.5 млpд. лв., или 92.4% oт плaниpaнoтo, ?oeтo ce paвнявa нa нeдocтиг oт нaд 3.6 млpд. лeвa. Haй-cepиoзният cpив e пpи ДДC - o?oлo 3.3 млpд. лeвa пoд плaниpaнoтo. ?pe?итe дaнъци ca пpeизпълнeни, нo тoвa нe ?oмпeнcиpa oгpoмнaтa дyп?a пpи ДДC и a?цизитe. ?pичинaтa - oт?poвeнo нepeaлиcтичнo плaниpaнe oщe oт caмoтo нaчaлo. Bъпpe?и cлaбитe пpиxoди, дeфицитът e yдъpжaн чpeз opязвaнe и oтлaгaнe нa paзxoди. Kaпитaлoвaтa пpoгpaмa e изпълнeнa eдвa нa 67.8%, тe?yщитe paзxoди - нa 85.4%, a oбщo нeлиxвeнитe paзxoди - нa 82.2%. Toвa e дoвeлo дo "cпecтeни" 5.2 млpд. лeвa. И дopи пpи тaзи и?oнoмия дeфицитът ocтaвa нaд пpaгa oт 3% oт БB? - яceн знa? зa нecъcтoятeлнocттa нa бюджeтнaтa paм?a зa 2025 г.
Източник: Money.bg (03.02.2026)

Инфлацията у нас през януари рязко се забавя до 3,6% Mесечната инфлация в България, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), се очаква да бъде 0,7 на сто, а годишната инфлация - 3,6 на сто през януари 2026 г., сочи експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). През януари 2026 г. спрямо предходния месец се очаква увеличение на цените в групите: „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (2 на сто), „Застрахователни и финансови услуги“ (1,9 на сто) и „Услуги на ресторанти и хотели“ (1,6 на сто). Намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (-4 на сто) и „Информация и комуникация“ (-0,3 на сто). С обявяването на т.нар. флаш инфлация, която предоставя ранна информация за темповете на инфлация преди публикуването на окончателните и детайлни статистически данни, България ще може да се сравнява по този показател с другите 20 страни от еврозоната, след като от 1 януари тази година стана част от валутния съюз. В средата на месеца флаш инфлацията ще бъде заменена на сайта на НСИ с окончателни данни, каквато е практиката и в останалите страни от еврозоната. За да се изчисли инфлацията, всеки месец анкетьори на НСИ посещават над 6300 търговски обекта в областните градове и правят над 40 000 регистрации на цените на 860 стоки и услуги, наблюдавани в потребителската кошница. След това за около 15 дни се правят изчисленията колко е инфлацията през месеца. От януари, обаче, като страна член на еврозоната имаме задължение в края на текущия месец или в самото начало на следващия да обявяваме тази предварителна оценка за инфлацията. В тази връзка до 20-о число на месеца ще се регистрират над 90 на сто от всички цени, а след това до края на месеца ще се съберат и останалите, чиито цени са налични в края на месеца (например: домашен социален патронаж, лекарства за сърдечно-съдовата система и др.) или се променят често (например: пресни плодове и зеленчуци, горива и др.), поясниха от НСИ. Методиката на флаш инфлацията включва данни и за индекса на потребителските цени, и за хармонизирания индекс на потребителските цени, като напомниха, че двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. За малката потребителска кошница със стоте социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги също се изчислява експресна оценка, посочиха от НСИ, като отбелязаха, че теглата на стоките, които представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20 процента от домакинствата, не се променят, а разликата е само, че при оценките НСИ не разполага с цялостната информация, за да получи окончателни данни.
Източник: БТА (04.02.2026)

България е с най-голямото увеличение на производствените цени в промишлеността в ЕС на годишна и месечна база през декември Цените на производител в промишлеността намаляват с 0,4 на сто в Европейския съюз и с 0,3 на сто в еврозоната през декември 2025 г. спрямо предходния месец след ръст със съответно 0,8 на сто и 0,7 на сто, отчетен за ноември. Това сочат най-новите първоначални оценки на европейската статистическа агенция Евростат. На годишна база – през декември спрямо същия месец на 2024 г., производствените цени и в ЕС, и във валутната зона също са се понижили – със съответно 1,9 и 2,1 на сто. Средногодишната стойност на цените на промишлените производители за 2025 г., в сравнение с 2024 г., се е увеличила с 0,5 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната. В България цените на производител в промишления сектор нарастват с 1,4 на сто през декември, отнесено към предходния месец, след като отбелязаха месечен ръст с 1,6 на сто през ноември и 4,6 на сто през октомври. Така страната ни регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител на месечна база през последния месец на миналата година. На годишна основа обаче родните производствени цени в промишлеността са нагоре с 9,8 на сто през декември, което представлява най-значителният годишен темп на покачване сред страните членки на ЕС. По този начин България регистрира най-голям растеж на цените на промишлен производител в ЕС за единадесети пореден месец на годишна основа. По отношение на годишния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо същия месец на 2024 г. производствената инфлацията в българската промишленост достигна 17,6 на сто, през ноември показателят отслабва до 13,8 на сто. На годишна основа цените на производител в промишлеността в ЕС през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. нарастват с 0,6 на сто за междинните стоки, намаляват със 7,7 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,6 на сто за капиталовите стоки, с 1,7 на сто за трайните потребителски стоки и с 1 на сто за нетрайните потребителски стоки. В еврозоната през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,8 на сто за междинните стоки, намаляват с 8,8 на сто за енергоносителите, нарастват с 1,7 на сто за капиталовите стоки, с 2 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,98 на сто за нетрайните потребителски стоки. Най-висок годишен ръст на производствените цени на промишлеността е отчетен в България (9,8 на сто), Румъния (6,6 на сто) и Швеция (1,3 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Люксембург (-5,6 на сто), Ирландия (-4,9 на сто) и Португалия (-3,7 на сто).
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2026)

С дефицит от 3,1% и ръст на приходите от 19,5% по КФП приключи бюджетната 2025 г. Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на бюджета към края на 2025 г. с коментар че е успяло да приключи година с дефицит, който е само 6.83 млрд. лв., или 3.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Всъщност, без външна помощ и еднократни ефекти, дефицитът е над 5%. Ако се абстрахираме от европарите, включително вноската на България и в бюджета на ЕС (за да сме коректни от страна на разходите), тогава дефицитът набъбва до 11.3 млрд. лв., което е близо 5.2% от БВП Защото е резултат от нетирането само на собствените приходи и разходи на българската държава, без да се отчитат външни помощи, дарения и вноски/приходи, свързани с общи за Европейския съюз средства. Накратко – това е бюджетният дефицит на България сам по себе си. Сходен и още по-структурно важен показател е балансът между приходите от данъци и текущите разходи на държавата (за заплати, социални плащания и издръжка) плюс лихвените разходи за обслужване на дълга. Това е своеобразен „оперативен баланс“, който показва какъв е дефицитът (или излишъкът) след нетиране на тези приходи и разходи, които са в най-голяма степен свързани с основните оперативни функции на държавния апарат – събирането на данъци в приходната част и финансирането на държавната администрация и социалната система в разходната. Оперативният баланс на държавата към края на 2025 г. е дълбоко отрицателен. Текущите разходи плюс лихвите далеч надхвърлят данъчните приходи. Точната разлика е 11.95 млрд. лв., което се равнява на 5.27% от прогнозния БВП. Справката на фискалните показатели назад във времето показва, че оперативният дефицит на България варира между 5 и 6% от БВП през всяка една от последните три години. По-назад във времето се вижда, че е над 3% от БВП през всяка една година от 2020-а насам, най-ниската му стойност е 3.3% през 2022-ра. По-широкообхватният структурен дефицит има леко по-различна динамика. Като дял от БВП е най-висок през 2023 г., когато достига 6.73%, но все пак през нито една от последните 6 години не е под 3.5%. Това, което е още по-притеснително, е колко често оперативният дефицит надвишава държавните капиталови разходи (инвестиции) като дял от БВП. За последните шест години той е по-висок през пет от тях. Трябва да се подчертае, че в тази сметка капиталовите разходи включват европейските средства. И дори с големия скок на парите по ПВУ през 2025 г., делът на капиталовите разходи се равнява на 5.23% от БВП, което остава леко под оперативния дефицит (5.27%). Единствената година , в която оперативният дефицит е леко по-нисък, е 2022-ра, когато той е 3.3% от БВП, а капиталовите разходи се равняват на 3.38%. Но 2022 г. е специфична с това, че имаше рекордно висока инфлация, която напомпа данъчните приходи (от ДДС особено) и тогавашното правителство тепърва беше започнало да залага много от политиките, които в следващите години доведоха до много съществено и трайно увеличаване на текущите държавни разходи, основно за заплати и пенсии. В останалите години България има огромна разлика между оперативния дефицит и капиталовите разходи – през 2023 г. той е с 1 пр. пункт по-висок, през 2024 г. – с близо 1.5 пр. пункта. През годините на пандемията (2020-а и 2021-ва) разликата е още по-голяма. Това показва, че от 2020 г. насам нашата държава вместо да инвестира в капитала на страната, го консумира. Това, освен че обременява бъдещите данъкоплатци с по-висок държавен дълг, но и вреди на бъдещия продуктивен потенциал на българската икономика, което, от своя страна, намалява шанса този дълг да бъде компенсиран с растеж. Също така гарантира, че той ще трябва да бъде покрит чрез вдигане на данъци. Единственото, което спасява за сега България, е все още сравнително ниското дългово бреме. Но и това започва бързо да се променя. Разходите за лихви в държавния бюджет са скочили с 43% през 2025 г. И ще продължат да растат, ако не се вземат спешни мерки. В средносрочната бюджетна прогноза, която беше изготвена от правителството в оставка, се предвиждаше разходите за лихви да достигнат 1.3% от БВП през 2028 г. (от 0.7% през 2025 г.), а държавният дълг да достигне около 37% от БВП през 2028 г. (от 28% през 2025 г.). Това е много съществено увеличение, и то при много оптимистични прогнози за развоя на приходите и разходите през следващите години. В крайна сметка всичко опира до огромния дефицит между собствените приходи от данъци на българската държава и текущите разходи за заплати, издръжка и социални плащания. Ако този дефицит не бъде коригиран, изпадането в дългова криза е просто въпрос на време. Има само два начина за корекция – рязане на разходи или вдигане на данъци. Първият вариант е за предпочитане по ред причини, но най-вече защото разходите на държавата зависят само и единствено от решенията на управляващите. В този смисъл те са много по-предвидими от данъчните приходи, които зависят и от общата икономическа конюнктура, която в случая на малка и отворена икономика, като България, се влияе и от международни фактори, изцяло извън контрола на местното правителство. На следващото редовно правителство му предстоят много тежки решения в сферата на фискалната политика. Потенциалът за съществено пренареждане на политическия терен в парламента е може би повод за надежда, че на хоризонта най-сетне ще се появи управление, което е способно да проведе необходимите структурни реформи в бюджетната сфера, да съкрати раздутата бюрокрация и да реши проблема с дефицита по начин, който не ощетява българските данъкоплатци и не задушава икономическия растеж. Това може да се окаже пожелателно мислене, взимайки предвид поредицата разочароващи правителства, които се изредиха през последните години. Но с оглед на успеха на масовите протести през декември, тази надежда все още си струва да се поддържа.
Източник: economic.bg (05.02.2026)

Доходите в България продължават да се доближават до развитите икономики на ОИСР Доходите в България продължават да се доближават до тези в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, макар и с по-бавни темпове от други държави в региона. Нарастването на производителността на труда обаче изостава. Средният доход на глава от населението в България достига 60% от средното ниво за ОИСР. Икономическият растеж трябва постепенно да се пребалансира от потребление към инвестиции. Организацията предупреждава, че моделът на растеж, базиран на потребление, подхранван от нарастващите заплати и ниските лихвени проценти, без да е обезпечен от ръст на производителността, е неустойчив. Според оценката на ОИСР при икономически растеж от 3% за 2025 г., той ще се забави до 2,6% през настоящата година и до 2,4% през следващата. При такива темпове ще са необходими 28 години, за да достигне България средните доходите в ОИСР. Друга препоръка е свиването на бюджетните дефицити в следващите години и в дългосрочен план, въпреки ниските нива на държавния дълг спрямо БВП. Търговията е забавена, със спад на износа и по-нисък растеж на вноса спрямо нивата преди ковид-пандемията. Това се дължи на загуба на конкурентоспособност заради по-високите цени на енергията и на разходите за труд за българските компании. Слабите инвестиции допълнително ограничават перспективите за растеж. Населението в България застарява бързо, а външната миграция намалява предлагането на работна сила, въпреки че нетната миграция е станала положителна през последните години. Според прогнозите на ОИСР инфлацията ще се забави до 2,7% през настоящата година и допълнително до 2,4% през 2027 г. Съществува обаче риск от повишение на инфлация на фона на ръст на заплатите. Бързо застаряващото население на България допринася за един от най-големите дефицити на пенсионната система в ЕС. Недостигът в пенсионния фонд се покрива чрез данъчни приходи, налагайки значителна фискална тежест. Затова са необходими реформи в пенсионната система като развитието на частните пенсионни стълбове и увеличаване на възрастта за пенсиониране. Необходими са и по-строги мерки срещу сивата икономика като задължително плащане на заплати по банков път. От ОИСР съветват и за намаляване на административната тежест за бизнеса, преглед на съществуващите лицензионни и разрешителни режими, както и улесняване на навлизането на нови фирми на пазара.
Източник: Сега (06.02.2026)

86 на сто от българите имат собствени жилища Собствени жилища обитават 86 на сто от българите, показват данни на Евростат, а 14 на сто от българите живеят под наем. 68% от населението, живеещо в домакинства в ЕС, е притежавало собствено жилище през 2024 г. За сравнение през 2023 г. делът е бил 69%. Това показват данните на официалната европейска статистика Евростат. 32% са живеели в наети жилища, което е увеличение с 1% спрямо година по-рано. Най-много хора в Румъния живеят в собствени жилища - 94%, следвани от Словакия - 93%, и Унгария - 92%. Данните на Евростат поставят в дъното на класацията по собствени жилища Германия и Австрия със съответно 47% и 54,5% собствени домове. В Германия 53 на сто от хората са били наематели на обитаваните от тях жилища. Висок дял на домакинствата, обитаващи жилища под наем, се наблюдава и в Австрия (46%) и Дания (39%), показват още данните на Евростат. През 2024 г. 9,2% от населението на ЕС не е било в състояние да поддържа домовете си адекватно топли, сочат данните на Евростат относно жилищата в Европа. Все пак данните показват, че това е подобрение с 1,4% в сравнение с 2023 година. Най-високият дял на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно топли, е наблюдаван в България и Гърция - и в двете по 19%, следвани от Литва - 18%, и Испания - 17,5%.
Източник: Труд (06.02.2026)

25 на сто от фирмените фактури в България не се плащат в срок Средният срок на плащане по фактури в България обикновено е над 30 дни, като 25% от тях не се плащат навреме. Това показват резултатите от изследването на Allianz Trade Collection Complexity Score and Rating, което обхваща 52 държави от целия свят. Този резултат носи на България "високо" ниво на сложност на събирането на вземания - 40 точки по скала от 0 до 100. Най-проблематични по отношение на вземанията са сектори като строителство, транспорт, агробизнес, текстил, горива и храни и засягат най-тежко малки и средни фирми.По-голямата част от забавените плащания в крайна сметка стават факт. Силно препоръчителна първа стъпка за бизнесите е извънсъдебното събиране, защото когато се стигне до дело, "макар да няма съществени отклонения от практиките в други държави от ЕС, процедурите са бавни, разходите са значителни, а самото изпълнение на съдебни решения може да бъде проблематично". Най-неефективен механизъм е обявяването на несъстоятелност, защото производствата често приключват без никакви постъпления за кредиторите и особено за необезпечените, посочват от Allianz Trade. Данните от изследването показват, че фалитите на глобално ниво продължават да растат за пета поредна година - с 6% ръст за 2025 г. и очаквани 3% за тази година. Българските компании срещат затруднения даже със събирането на вземания от партньори в Нидерландия, която е сред най-коректните страни в класацията. Най-големи рискове от просрочие сред традиционните дестинации на българския износ има при работата с компании от Китай, Индия, САЩ и Чехия. От Allianz Trade подчертават, че е нужно повишено внимание и при сделки с италиански и турски фирми. Най-безпроблемно се събират вземанията от германски компании. Абсолютни "шампиони" по некоректност са в Саудитска Арабия, Мексико и ОАЕ.
Източник: Money.bg (09.02.2026)

Доходите на българските домакинства нараснаха с 45% за десет години България е на четвърто място в Европейския съюз по доход на домакинствата за периода от 2014 до 2024 г. Реалните доходи на българските домакинства са нараснали с 45% и по този показател отстъпваме само на Румъния, Унгария и Хърватия, където растежът е съответно 76%, 55% и 51%. Доходът на домакинствата показва колко пари те имат на разположение за харчене или спестяване. Показателят се измерва след приспадане на данъците върху доходите и пенсионните вноски. Той също включва и стойността на услугите, като образование и здравеопазване, които домакинствата получават безплатно от правителствата и нестопанските организации. За периода 2014-2024 г. доходите на домакинствата средно за ЕС са нараснали със 17%, а за еврозоната с 14%. „Шампион по антирастеж“ е Швеция, която е на дъното на класацията с ръст от едва 5%. Тук компания й правят Австрия и Италия всяка с по 8%. Доходите на домакинствата в големите икономики Германия и Франция нарастват съответно с 13% и 12%, което е под средното ниво за ЕС.
Източник: БГНес (09.02.2026)

Фискалният съвет видя рискове в мултифондовете След като миналата седмица парламентарната социална комисия одобри на първо четене законови промени, с които в България се въвежда т. нар. мултифондов пенсионен модел, в понеделник Фискалният съвет излезе със становище по законопроекта. В позицията си от Съвета посочват, че макар да има „позитивни моменти“, законопроектът за изменение на Кодекса за социално осигуряване крие рискове от по-ниски реални пенсии, повече риск за работещите и потенциално нарастване на таксите и разходите. Сложността на мултифондовете предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси – за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги“, смятат от консултативния орган. По-високите такси ще се отразят неблагоприятно върху крайния размер на спестяванията за пенсии и затова е редно отсега да се помисли как може да се ограничи този риск чрез регулации. Според Съвета, работещите имат нужда от „засилена защита“ заради ограничената инвестиционна култура. Част от осигурените лица биха могли да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Това би могло да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение“. Необходим е по-задълбочен анализ, който да даде отговор на въпросите: какъв ще е очакваният ефект върху пенсиите, върху разходите на дружествата и реалната възвръщаемост на хората, както и как предвижданите изменения ще се отразят върху нетната доходност по индивидуалните партиди.
Източник: economic.bg (10.02.2026)

Европейските държави са с най-голям дял в износа на Турция през 2024 година, България е на 13-o място Турция е реализирала износ за чужбина в размер на 261,8 млрд. долара през 2024 година, според данни на сайта World's Top Exports. Данните сочат, че най-голям дял в турския износ заемат европейските страни, които са най-големите търговски партньори и пазари на Турция в света. Делът на европейските страни в износа на Турция възлиза на 57,1 на сто от общия износ на страната. За сравнение Азия с 24,8 процента, Африка с 8,3 на сто и САЩ с 6,2 на сто са доста назад сред търговските партньори. В топ 25 на търговските партньори на Турция, за които турският износ съставлява 70,9 на сто от общия износ през 2024 година, първото място заема Германия, за която Турция е осъществила износ в размер на 20,4 млрд. долара през 2024 година. Делът на Германия в турския износ е 7,8 процента. Съединените щати са внесли стоки от Турция на стойност 16,4 милиарда долара, което представлява дял от 6,2 процента. Обединеното кралство е третият по големина търговски партньор на Турция с 5,8 процента от износа, който се равнява на 15,3 милиарда долара. Посочва се, че износът за Великобритания през 2024 година се е увеличил с 22,7 процента в сравнение с предходната година. Следват Италия, Франция, Испания, Нидерландия, Румъния, Полша. България е на 13 място в списъка, с 5,1 млрд. долара внос от Турция. След България се нареждат Гърция с 4,8 млрд. долара и Белгия с 4,4 млрд. долара. Отбелязва се спад в турския износ за Русия през 2024 година в сравнение с предходната година. За Русия са изнесени стоки за 8,56 млрд. долара, но това е с 21,4 на сто по-малко в сравнение с 2023 година. Сред големите търговски партньори на Турция се посочват Ирак, Египет, който през 2024 година е отбелязал 24,6 на сто ръст в сравнение с предходната година, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Мароко, Иран, Китай, Украйна.
Източник: БТА (10.02.2026)

Спадът в промишлеността в България се забавя до 6,7 на сто през декември 2025 г. Данните на Националния статистически институт за декември 2025 г. очертават смесена картина за българската икономика в края на годината. Докато промишленото производство прави опити да излезе от негативната серия, строителството се понижава, а вътрешното потребление се утвърждава като най-стабилния стълб на растежа. Промишленото производство отбеляза минимално месечно повишение от 0,3% през декември, прекъсвайки два поредни месеца на спад, след като през октомври и ноември се сви съответно с 2,4% и 1,4%. Въпреки това леко съживление, секторът остава в рецесионна територия на годишна база, свивайки се за 13-ти пореден месец със спад от 6,7% спрямо декември 2024 г. Динамиката в сектора бе силно повлияна от зимното застудяване, което доведе до скок в производството и разпределението на енергия с цели 30,5% на месечна база. В същото време преработващата промишленост нарасна със скромните 0,7%, докато в добивния сектор бе отчетен сериозен спад от 14%. Секторът на строителството също претърпя корекция в края на годината, като продукцията се сви с 2,3% спрямо ноември. Въпреки месечното понижение, браншът запазва положителния си тренд на годишна база за 24-ти пореден месец с минимален ръст от 0,6%. Това обаче е най-слабото темпо на нарастване от близо две години насам. Най-стабилно остава строителството на съоръжения с годишен ръст от 3,5%, докато специализираните строителни дейности отчитат свиване от 3,9%. На фона на колебливите производствени показатели, търговията на дребно се очертава като категоричният двигател на икономическата активност. Търговският оборот в края на миналата година скочи със 7,7% спрямо същия период на предходната година, отбелязвайки най-силното си представяне от януари 2025 г. насам. С ръст за 23-ти пореден месец и месечно увеличение от 1,6%, секторът потвърждава, че силното вътрешно потребление остава основният фактор, който компенсира трудностите в индустрията и охлаждането в строителния сектор.
Източник: econ.bg (11.02.2026)

Финансовото министерство пласира 150 млн. евро десетгодишни ДЦК На третия аукцион за ДЦК за годината правителството в оставка успя да си набави още 150 млн. евро, с което общото привлечено дългово финансиране достигна 450 млн. евро. Към предложените десетгодишни облигации е имало значителен интерес, като подадените поръчки са били за 260.63 млн. евро, или 1.74 пъти презаписване. През януари правителството вече набра 300 млн. евро чрез два аукциона за по-краткосрочни книжа. Първо на 19 януари бяха предложени двегодишни облигации, където за предложените 150 млн. евро номинал поръчките бяха за 336.7 млн. евро, или 2.14 коефициент на покритие. Постигнатата доходност беше 2.33%, което по данни на министерството е едва 25 базисни пункта над аналогичните германски книжа. На проведения на 26 януари аукцион за петгодишни книжа коефициентът на покритието е бил по нисък - 1.50 (224.37 млн. евро поръчки), а доходността е 2.94% - около нивата, на които се търгуват българските облигации със сходен падеж на международните пазари и под 50 базисни пункта над германските. Засега при липсата на бюджет няма яснота какви ще са нуждите от финансиране на държавата, но при всяко положение ще са необходими и по-големи външни емисии. Миналата година България два пъти излезе на международните пазари, като първо през март набра 4 млрд. евро, а после през юли още 3.2 млрд. евро. Към момента правителството е ограничено и от това, че може да поема дългове само за рефинансиране на падежиращи задължения - през първото тримесечие общо главниците и лихвите на вътрешния пазар са около 900 млн. евро, а за цялата година - под 1.4 млрд. евро. От международните емисии няма падежиращи през 2026 г. и има само лихвени плащания.
Източник: Капитал (11.02.2026)

Трета поредна година българският износ отчита спад Трета поредна година износът на български стоки отбелязва спад. Националният статистически институт публикува данните за външната търговия на България за 2025 г., от които е видно, че българските компании са изнесли стоки за 83.9 млрд. лв., което е с 3.2% по-малко в сравнение с 2024 г. Преди това през 2024 г. отчетеният спад бе с 0.2%, а през 2023 г. с 6.5%. Една от причините за този спад е отражението на войната в Украйна на пазарите. Обезпокоителното е, че през изминалата 2025 г. в по-голяма степен се е свил износът ни за страните от Евросъюза, който е водещ за България. Данните на НСИ за европейските ни пазара са все още към ноември месец, но от тях е видно, че намалението на българският експорт е с 4.6% спрямо година по-рано до около 50 млрд. лв., докато експортът към страните извън ЕС е със спад от 2.2%. От основните ни търговски партньори в ЕС най-голям спад бележи износа ни към Германия - със 7.5%, както и Италия - също със 7.5% надолу. С Франция намалението е 4.8%. Другите ни големи европейски пазари са Гърция, където почти няма разлика спрямо предната година, и Румъния с ръст от 5.3%. Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция формират 64.3% от износа за държавите - членки на ЕС. По отношение на страните извън ЕС износът от България се свива с 2.2% през 2025 г. до 30 млрд. лв. Намаление на стойностните обеми се отчита към почти всички наши основни търговски партньори извън ЕС - САЩ, Сърбия, Северна Македония, Китай, Великобритания. С Турция, която е с най-голям дял в експортната ни листа с 5.856 млрд. лв., почти няма промяна, Силен скок на български износ е отчетен за Алжир - с над 20% като стойността му достига 1.232 млрд. лв. По групи стоки най-големият спад в износа се регистрира при горивата - при тях намалението на стойностния обем с 26%, в това число спад с 13% за страни от ЕС. Тук основна роля има намалялото производство и износ от бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". На практика парламентът забрани на рафинерията да изнася дизелово гориво от лятото на 2025 г. като мярка срещу "спекулативно" вдигане на цените на горивата преди въвеждане на еврото. Машините и оборудването продължават да са с най-голям дял в експортната ни листа с реализирани продажби зад граница за 18 млрд. лв., но и те отбелязват лек спад от 1.6%, в това число с 2.2% за ЕС. Машиностроителните предприятия, а и останалата индустрия намира все по-трудно външни пазари. Единствено износът на някои земеделски и хранителни продукти бележи ръст. Сред тях са слънчогледово семе и олио, както и зърнени култури. На фона на общия спад в износа, през 2025 г. в България са внесени стоки за 105.6 млрд. лв., което е с 6.1% повече спрямо 2024 г. Така външнотърговският дефицит на България достига рекордни 21.7 млрд. лв. Този тренд на нарастване на вноса е в резултат на стимулираното вътрешно потребление в страната от административното повишение на заплатите в бюджетната сфера, докато експортно-ориентираните български компании отбелязват влошена среда за правене на бизнес.
Източник: Сега (12.02.2026)

Депозитите над милион лева скочиха с една трета за година Данните на Българската народна банка за края на декември 2025 година очертават ясна тенденция към значително увеличение на едрите капитали в банковата система. Броят на депозитите на домакинствата, в които се съхраняват суми над 1 млн. лева, е нараснал с впечатляващите 32,9 на сто на годишна база. Така в края на миналата година общият брой на „милионерските“ влогове достига 2447, което е с 606 повече спрямо същия период на 2024 година. Общата сума, натрупана в тези мащабни депозити, възлиза на 6,222 млрд. лева. В номинално изражение това представлява ръст от 1,613 млрд. лева или 35 на сто спрямо предходната година. Сходна динамика се наблюдава и при спестяванията в диапазона между 500 000 и 1 млн. лева. През изминалата година те са нараснали с над 1300 броя до общо 5318, като общата сума по тях вече достига 3,613 млрд. лева. Общата сума на депозитите на домакинствага в банковата системата е достигнала 107,07 млрд. лева. Това е повишение с близо 20 на сто за година. Общият брой на всички депозити в страната надхвърля 9,18 милиона. Депозитите за суми до 1000 лева, които представляват близо половината от всички сметки в страната, отчитат спад както в броя си, така и в съхранявания обем средства. Към края на декември те намаляват с 5,4 на сто на годишна база, а общата сума по тях се свива до 729,9 млн. лева.
Източник: econ.bg (12.02.2026)

Правителството в оставка осигури 19,5 млн. евро за разплащане по изпълнени дейности по договори за републиканската пътна мрежа Министерският съвет в оставка одобри отпускането на 19,5 млн. евро за разплащане на изпълнени дейности по договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Средствата се осигуряват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2026 г. в съответствие със Закона за публичните финанси. Целта на целевото финансиране е да се покрият разходите за дейности, вече възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Това е поредната мащабна сума, която кабинетът насочва към пътния сектор от началото на месеца. Припомняме, че по-рано през февруари правителството осигури други близо 25,6 млн. евро за капиталови разходи по стратегически обекти на АПИ.
Източник: econ.bg (13.02.2026)

Без орязване на администрацията и разходите, ни чакат по-високи данъци и дълг България има нужда от структурни реформи - като ограничаване на текущи разходи и административна реформа, за да се справи с натиска, породен от нарастващите разходи за отбрана, пенсии, здравеопазване и демография. В противен случай има риск от значително повишаване на данъците или дълга. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г. Сред тревожните изводи в него е, че неконтролираният ръст на текущите разходи подбива устойчивостта на икономическия растеж. 2025 г. завърши с по-висок БВП от прогнозите, но и с по-висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции. Фискалният съвет дава силно критична предварителна оценка на изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г., характеризирайки я със силно надценени прогнози; висока инфлация; нереалистични данъчни приходи; прекомерни текущи разходи и голямо неизпълнение на капиталови проекти. Прогнозите на МФ и други институции бяха за БВП около 212–215 млрд. лв., реален растеж 1,8–2,8% и инфлация 3,9–4,1%. Реално обаче (по данни на НСИ): БВП е 225,8 млрд. лева; растежът 3,2%, но инфлацията е значително над очакваното - 6,8%. Грешката е около 5%, което е значително над международните стандарти за допустима грешка (0,25–0,5%). От Фискалния съвет посочват, че данъчните приходи са неизпълнени с около 3 процента от БВП, като най-сериозно е неизпълнението на заложената събираемост от ДДС. Грешката в прогнозата за общите приходи е цели 10 процента. НАП и Агенция „Митници“ са работили нормално, като събираемостта е с 5% спрямо 2024 г., но плановете са били нереалистични. По-ниските извършени разходи (с около 3,8 млрд. лева) спрямо планираното, спасява дефицита да не е още по-голям, коментират още от ФС, посочвайки, че като дял от БВП те са 41,2 на сто (при планирани 44,9%), но са с 3% по-високи от 2024 г. В анализа се посочва наличието на фрапантно неизпълнение на заложените капиталови разходи - с 21% (приблизително 2,5 млрд. лв.), като това е свързано не само с обичайните проблеми в управлението, но и със съзнателни опити за контрол за дефицита. Разходите за персонал надвишават плана с 1,5 млрд. лв., и са с 20% по-високи спрямо 2024 г., което е основен двигател на дефицита години наред, а броят бюджетните служители расте. Според Фискалния съвет, прогнозите в бюджета за 2025 г. са били нереалистично оптимистични, а използването на „фискални трикове“ (изтеглянето на авансов данък от банките, изземването на 100% дивидент от държавните дружества и капитализирането на някои от тях чрез увеличение на капитала им) заобикаля правилата и създава дългосрочни проблеми. От Съвета посочват още, че текущите разходи (особено за заплати) подкопават устойчивостта, като според тях при добър растеж дефицитът трябваше да е максимум 0,8% от БВП.
Източник: Труд (13.02.2026)

Българските винарни са произвели 66 милиона литра вино за последната година Българският винен сектор приключва годината с производство от 66 милиона литра, въпреки предизвикателствата, породени от неблагоприятните климатични условия. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) в момента в България развиват дейност 365 винарни. Изминалата кампания е белязана от спад в рамките на 10-15 на сто както при събраното количество грозде, така и при произведеното вино. Статистиката за потреблението у нас показва стабилно търсене от 110-120 милиона литра на годишна база, което е почти двойно повече от произведеното през последната година количество. Българският потребител остава верен на родната продукция – едва 10 на сто от консумираното вино в страната е вносно.
Източник: БТА (16.02.2026)

Безработицата в България спадна до рекордно ниските 3,2% в края на 2025 г. Пазарът на труда в България приключва 2025 г. със значително подобрение на ключовите показатели, като коефициентът на безработица през четвъртото тримесечие е спаднал до 3,2 на сто. Според Националния статистически институт това представлява понижение от 0,6 процентни пункта спрямо същия период на предходната година, когато безработицата е възлизала на 3,8 на сто. Тенденцията към намаляване на свободния трудов ресурс е устойчива, след като в началото на миналата година нивото на безработица бе близо 4 на сто. Въпреки сериозния спад в броя на търсещите работа, коефициентът на заетост сред населението на възраст между 15 и 64 години остава стабилен на ниво от 70,7 на сто, което е идентична стойност с отчетената година по-рано. Същевременно обаче се наблюдава леко отстъпление при икономическата активност, чийто коефициент за същата възрастова група е 73,1 на сто. Това представлява спад от 0,5 процентни пункта в сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г., което индикира за леко свиване на общата работна сила. Общият брой на безработните лица в страната към края на 2025 г. възлиза на 95 700 души. Тези данни потвърждават засилващия се глад за кадри в икономиката и поставят бизнеса пред предизвикателството да намира нови служители в условия на почти пълна заетост.
Източник: НСИ (16.02.2026)

Инфлацията пада до 3.5% през първия месец в еврозоната Инфлацията в България се забавя до 3.5% на годишна база през януари в сравнение с 5% през последния месец на 2025 г. Въпреки това в отделни сектори, най-вече различни видове услуги, ръстът на цените е значително по-висок от общия. Най-голямо годишно поскъпване статистиката отчита в категория "развлечения, спорт и култура" - с 16.3%, следват ресторанти и хотели с 9.2%, както и образование с 8.6%. При храните, които заемат най-голяма част от потребителската кошница, инфлацията за последната година е 3.9%. Сравнително рязкото понижение на годишния темп на инфлацията в България, след като през втората половина на 2025 г. той надхвърляше нива 5%, се дължи основно на базов ефект, а именно, че от изчисленията отпадат значителните повишения от миналия януари. Според предварителните оценки инфлацията в еврозоната през януари е по-ниска от тази в България - 1.7% на годишна база. Динамиката е сходна - двигател са услугите и храните, докато цените на енергийните продукти спадат и допринасят отрицателно за общия ръст. Сред страните от еврозоната най-висок е ръстът в Словакия - 4.2%, както и в Хърватия - 3.6%. Още няколко страни имат по-висока инфлация, отколкото България - включително Ирландия, Испания, Латвия. България e с по-висока инфлация в сравнение с Германия, която отбелязва 2.1%, Франция - 0.4%, а Италия - 1.0%. Данните за януари показват, че инфлацията в България навлиза в нов етап. Ако през 2022-2023 г. тя беше движена основно от външни фактори като скока на международните цени на енергията и суровините, сега двигателят са услугите и вътрешното търсене. Годишният темп от 3.5% изглежда управляем на фона на последните години, но средногодишната инфлация от 4.6% и натрупаните 42% за пет години показват, че ценовото равнище остава чувствително по-високо.
Източник: Капитал (17.02.2026)

Разходите за бюджетни заплати нарастват с 20% Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Общите приходи достигат 86.1 млрд. лв., общите разходи с включена вноска в бюджета на Европейския съюз надхвърлят 92.9 млрд. лв., а дефицитът е над 6.8 млрд. лв. Според наличната оценка за брутния вътрешен продукт за 2025 г. от есенната макроикономическа прогноза на МФ (220.8 млрд. лв.) дефицитът е почти 3.1% от БВП, което към настоящия момент представлява нарушение на Закона за публичните финанси (ЗПФ). При очаквани приходи в размер 90.3 млрд. лв. фактически са събрани с почти 4.2 млрд. лв. по-малко, тоест неизпълнението е 4.6% спрямо плана. За това допринасят всички основни приходни категории, но с най-голям принос са данъчно-осигурителните приходи. Основният фактор за това са твърде завишените планирани постъпления от данъка върху добавената стойност, а неизпълнението спрямо плана е 3.26 млрд. лв. (13.1%) или 78% от общото. Акцизите и социалноосигурителните (в частност здравните) вноски са другите по-значими източници в тази категория - съответно с по-ниски постъпления с 269 млн. лв. (3.5%) и 255 млн. лв. (1.2%). Неизпълнение е налице и при неданъчните приходи със 133 млн. лв. (1.1%), и при помощите - с 890 млн. лв. (12%) по-ниски постъпления от планираните. Неизпълнението в разходната част възлиза на 3.8 млрд. лв. или 3.9%. Въпреки неизпълнението спрямо плана растежът на общите разходи надвишава този на номиналния доход в икономиката, поради което преразпределението на създадения БВП през държавния бюджет се повишава с 3.3 процентни пункта. Това е признак за нарастваща роля на държавата в стопанските процеси, но без да допринася за повишаване на потенциала за растеж. Общите разходи през 2025 г. се увеличават с 13.5 млрд. лв. (17.1%) спрямо предходната година. Най-голям принос за това имат социалните разходи, които нарастват с 4.1 млрд. лв. (11.9%), следвани от разходите за персонал увеличени с 4.05 млрд. лв. (20%) и капиталовите разходи с 3.5 млрд. лв. (44%). Спрямо заложения план обаче ситуацията е по-любопитна: разходите за персонал всъщност са преизпълнени и то значително - с над 1.5 млрд. лв. или 6% над бюджетираните. Следователно неизпълнението на останалите разходни категории отчасти се дължи не само на по-ниските постъпления, но и на по-високите заплати в бюджетния сектор. Основна причина за това е т. нар. политика по доходите, която през 2025 г. засяга най-вече сектор “Сигурност”, военни, учители и преподаватели. Приносът на обвързването на заплати от бюджетния сектор с минималната и средната за страната, както и определянето на минималната спрямо средната е съществен и поражда самоподдържащо се нарастване, което при наличието на дефицит на кадри на пазара на труда води до неблагоприятни последици за икономиката и публичните финанси. При необходимост от понижаване на разходите винаги първият инструмент е капиталовата програма. Всъщност още при приемането на бюджета имаше съмнения, че действително планираният є размер е твърде голям и част от нея фактически е предвидена да изпълни функцията на буфер. Неизпълнението тук е 1.95 млрд. лв. или 14.5%. По-изненадваща е ситуацията при социалните разходи, които въпреки рекордния си размер (39 млрд. лв.) са били планирани 40.2 млрд. лв. (-3.1%). Това се случва въпреки големия брой издадени решения от ТЕЛК и рязкото увеличаване на броя на личните асистенти през 2025 г. и е видим показател за неефективно планиране. Реализираният дефицит на касова основа надвишава с 393 млн. лв. (6.1%) заложения в КФП (6435 млн. лв.). Корпоративният данък също е използван за прикриване на устойчивия дефицит в бюджета. През 2025 г. под заплаха за въвеждане на данък върху “свръхпечалбите” банките се съгласиха да направят авансови вноски, които са дължими през 2026 г., освен определените за годината. Това е пример за изтеглен от бъдещето приход за бюджета. Тъй като не е дължим, той фактически представлява неофициален заем от банките. Той поражда въпроса какво ще се случи с приходите от данък върху печалбата през настоящата година и дали ще бъдат “договорени” вноски за сметка на 2027 г.
Източник: Труд (17.02.2026)

Фискалният съвет: Прекалено много бюджетни пари отиват за персонал Фискалният съвет (ФС) отправи предупреждение към служебното правителство, което предстои да поеме управлението тези дни, стриктно да спазва Закона за публичните финанси, след като все още няма приет редовен бюджет. Този експертен орган бе създаден преди години, за да съветва правителствата как ефективно и целесъобразно да разходват публичните средства. Основното предупреждение е, че включването на социални политики като индексации на възнаграждения в бюджетния сектор и увеличено капиталово финансиране на общините в удължителния Закон за събирането на приходи и извършването на разходи компрометира принципите на бюджетното законодателство. Експертите от ФС съветват бъдещите управляващи да преосмислят политиката си по заплащане на персонала в обществения сектор. Първо, защото тежестта на разходите за персонал в обществения сектор е станала твърде голяма (близо 11% от БВП). Освен това така се оказва натиск и частния сектор да вдига заплати, а изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация. Приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори, смятат още от ФС. Освен това намаляването на населението изисква оптимизация на служителите в целия бюджетен сектор. Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи, вероятно визирайки държавните служители, които са освободени от лични осигурителни вноски. Фискалният съвет припомня, че вече е отправяло препоръки към предишни управляващи мнозинства за намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини и оптимизация на броя на полицаите, който расте при намаляващо население. Наложителна е също реформа, при която държавните служители и полицаите да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители.
Източник: Сега (18.02.2026)

Активите на инвестиционните фондове у нас растат до 13,8 млрд. лева в края на 2025 г. Към края на декември 2025 г. активите, управлявани от българските и чуждестранните инвестиционни фондове (общо 1758), които имат дейност в България, възлизат на 13.79 млрд. лева. Техният размер се увеличава с 1.996 млрд. лева (16.9%) в сравнение с декември 2024 г. и с 982.3 млн. лева (7.7%) спрямо септември 2025-а. Това съобщават от Българската народна банка. Като процент от БВП общият размер на активите на българските и чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември расте до 6.1% при 5.8% от БВП към декември 2024 г. и 5.7% към края на септември миналата година. Активите, които управляват на българските инвестиционни фондове достигат 4.23 млрд. лева, като спрямо декември 2024 г. те се увеличават с 519.5 млн. лева (14%). В сравнение със септември миналата година активите им нарастват със 167.4 млн. лева (4.1%). Към края на декември привлечените средства в чуждестранните инвестиционни фондове (общо 1592) са 9.56 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 1.48 млрд. лева (18.3%). В сравнение с края на септември миналата година размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България нараства с 815 млн. лева (9.3%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември са застрахователните компании и пенсионните фондове (63.1%) и домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (20.6%). Към края на декември 2024 г. относителните дялове на двата сектора са били съответно 65.4% и 19%, а към септември 2025 г. – 61.8% и 21.2 на сто.
Източник: Банкеръ (18.02.2026)

Южен централен район в България за първи път е бил с най-голям икономически растеж в ЕС през 2024 г. По данни на Евростат за 2024-а българският Южен централен регион (Кърджали, Пловдив, Пазарджик, Хасково) е категоричен първенец на ЕС с ръст на БВП от 11%, докато Югоизточният регион (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас) е твърдо последен с цели 13,2% спад. Данните на Евростат показват няколко години на икономически спад за Югоизточния регион. След постпандемичен 10-процентов скок от 2021-а идват свиване с 2,4 на сто през 2022-а и с 4,9 на сто през 2023-а, за да се стигне до над 13 на сто година след това. София формира 44% от БВП на България през 2024 г. и икономическите показатели на столицата са над средните за ЕС. Югозападният регион, към който тя принадлежи, се класира високо, но в него влизат и областни центрове с пъти по-слабо развитие. Южен централен регион изглежда много добре в класацията на Евростат, но това е с огромния принос на Пловдив и особено на "Тракия икономическа зона". Цели области в Северна България пък допринасят с по под 1% от общия брутен вътрешен продукт.
Източник: Money.bg (19.02.2026)

БНБ отчита годишна инфлация от 3,5% в края на декември 2025 г. През третото тримесечие на 2025 г. годишният растеж на икономическата активност възлиза на 3.0% според сезонно неизгладените данни на НСИ (спрямо 3.5% през предходното тримесечие). Това се посочва в тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“. Частното потребление се е повишило с високи темпове, докато отрицателният принос на нетния износ се е разширил, а при потреблението на правителството беше отчетено забавяне на годишния растеж. Условията на пазара на труда са останали затегнати през третото тримесечие на 2025 г. Заетостта се е повишила с 2.3% на годишна база, но въпреки силното търсене на труд през периода, годишният растеж на компенсацията на един нает се е забавила до 4.3% в реално изражение. Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през четвъртото тримесечие на 2025 г. Като цяло те сигнализират за запазване на водещата роля на частното потребление за верижния растеж на реалния БВП, който се очаква да остане близo до този от предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2025 г. се е наблюдавала възходяща динамика на цените по веригата на предлагане, която обаче се е пренесла в ограничена степен върху отчетения растеж на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, възлезе на 3.5% през декември 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се е определяло главно от групите на услугите и на храните, както и от свиващия се отрицателен принос на групата на енергийните продукти. Определящи фактори за ускоряването на инфлацията са били нарастващите разходи за труд на единица продукция и силното частно потребление, които позволили на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители.
Източник: Стандарт (19.02.2026)

Ръст от 14% на чуждестранните инвестиции у нас през 2025 година Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България отчитат ръст от 14,2 на сто на годишна база, достигайки 3,261 млрд. евро към края на декември 2025 г. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Резултатът е с 405 млн. евро по-висок спрямо предходната 2024 г., когато нетният поток е възлизал на 2,856 млрд. евро. Вложенията през изминалата година се равняват на 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Най-значимите капитали през 2025 г. са дошли от Нидерландия (635,9 млн. евро), следвана от Гърция (476,9 млн. евро) и Италия (315,5 млн. евро). На другия полюс са нетните изходящи потоци към Малта (257,3 млн. евро) и САЩ (216,5 млн. евро). При инвестициите в недвижими имоти от чужденци, нетният поток остава отрицателен в размер на 19,7 млн. евро, като най-голямо оттегляне се отчита от страна на руски лица (21,1 млн. евро). Основен фактор за положителния резултат е реинвестираната печалба от чуждестранни компании у нас. Тази сума възлиза на 3,694 млрд. евро, което е значително увеличение спрямо 2,744 млрд. евро през 2024 г. Дяловият капитал също отчита ръст, достигайки 119,7 млн. евро. В същото време нетният поток по дългови инструменти (вътрешнофирмени кредити) е отрицателен и възлиза на 552,6 млн. евро. Българските инвестиции в чужбина за 2025 г. са в размер на 377,4 млн. евро (0,3 на сто от БВП), което е почти двойно по-малко спрямо нивата от предходната година (633,4 млн. евро). Данните са предварителни и подлежат на ревизия.
Източник: econ.bg (20.02.2026)

Търговският дефицит на България расте с повече от 78% за година към декември Търговският дефицит на България през декември 2025 г. се увеличава със 78,4% до 1,290 млрд. евро при дефицит от 723,3 млн. евро година по-рано. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За миналата година търговският недостиг достига 9,479 млрд. евро при дефицит от 5,053 млрд. евро за 2024 г., което е ръст с близо 87,6%. Износът на български стоки през декември 2025 г. е за 3,458 млрд. евро, като нараства за година със 135,4 млн. евро (4,1%). През миналата година износът е за 42,347 млрд. евро и намалява с 1,395 млрд. евро (3,2%) на годишна база. За сравнение експортът през 2024 г. се увеличи за година с 0,5%. Вносът на стоки за декември е 4,749 млрд. евро, при годишен ръст със 702,9 млн. евро (17,4%). За 2025 г. той е над 51,827 млрд. евро и за една година се увеличава с 3,030 млрд. евро (6,2%). Вносът за януари – декември 2024 г. нараства на годишна база с 2,8%. Салдото по услугите е на плюс с 405 млн. евро при положително салдо от 661,8 млн. евро за декември 2024 г. През миналата година то е на положителна територия със 7,824 млрд. евро при положително салдо от 8,157 млрд. евро в периода от януари – декември 2024 г. Текущата и капиталова сметка е положителна и възлиза на 197,3 млн. евро при дефицит от 271,6 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година тя излиза на минус с 4,044 млрд. евро, докато година по-рано беше на положителна територия с 396,6 млн. евро. През декември салдото по текущата сметка е на минус с 1,409 млрд. евро при отрицателно салдо от 607,6 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година текущата сметка е на минус с 6,874 млрд. евро при отрицателно салдо от 1,416 млрд. евро за периода от януари до декември 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 1,606 млрд. евро при излишък от 336 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година тя излиза на плюс с 2,830 млрд. евро, при излишък от 1,812 млрд. евро за януари – декември 2024 г. Финансовата сметка за декември 2025 г. е на плюс с 368,6 млн. евро при положителна стойност от 419,9 млн. евро за декември 2024 г. От януари до декември 2025 г. тя е на минус с 6,012 млрд. евро, при отрицателна стойност от 639,4 млн. евро за същия период на 2024 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2026)

Населението в България застарява по-бързо от средното в Европейския съюз Средната възраст на ЕС се е увеличила с 2,1 години за последните 10 години, като увеличение е регистрирано във всички страни от съюза с изключение на Германия и Малта, където тя е намаляла с 0,4 години. През 2025 г. средната възраст на европейците е достигнала 44,9 години, а в България е 47,3 години. 44,9 години средна възраст означава, че половината хора в ЕС са над тази възраст, а другата половина – под нея. Застаряването на населението е най-силно изразено в Словакия и Кипър, където медианата се е увеличила с 4 години, следвана от Италия (3,9 години), Гърция и Полша (3,8 години) и Португалия (3,7 години). Най-малко увеличение се наблюдава в страните от Северна и Западна Европа. В Швеция, Люксембург и Белгия то е с под 0,5 години за всяка една от страните.
Източник: Фрогнюз (23.02.2026)

Сектор "Мебели" в България е с производство за 1,8 млрд. лв. за миналата година, основно движено от строителството. Благодарение на това мебелната промишленост у нас се развива с много добри темпове, а сегментът на обзавеждане по поръчка направо прегрява. Мебелните фирми в България са между 2200 и 2300, почти 90% от които са микро- и малки. По данни на камарата продажбите на мебели в България са били рекордни през 2024 г. – 503 млн. долара, повече дори от нивата през пандемичните 2021 и 2022 г. Това се дължи на нарастващия стандарт на живот на българина, но и на офис и хотелско обзавеждане. Самото производство обаче леко намалява спрямо 2023 г. и е на стойност 535 млн. долара. Съответно по-нисък е и износът – през 2024 г. той възлиза на 501 млн. долара – спад с 67% спрямо рекордната 2021 г. България изнася за над 50 страни, най-много за Румъния, Гърция, Полша, Франция, Германия. За сметка на това вносът нараства до 471 млн. долара. За десет години увеличението е 3,5 пъти. Основно той идва от Китай, Турция и Полша.
Източник: 24 часа (24.02.2026)

Преводите от Европа по-малко, от Америка - повече Традиционно най-големият инвеститор в България - българите зад граница свиха портфейлите си и изпращат по-малко средства на роднините си в родината. С 11,7 млн. евро по-малко са пратили емигрантите у нас през изминалата година спрямо 2024 г., сочат данни на Българската народна банка (БНБ). За цялата 2025 година българите в чужбина са изпратили на своите близо общо 1,407 млрд. евро, а година по-рано са били 1,419 млрд. евро. Средно месечно в бюджета на българските домакинства от техни близки са постъпвали 117, 3 млн. евро. От данните на статистиката става ясно, че деветцифрени са трансферите от Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ. По-малко са паричните потоци към България от Германия. През 2024 г. Българите, работещи там, са пратили 257 млн. евро, а през миналата са 254,5 млн. евро. От Испания пък са преведени през 2025 г. общо 135,9 млн. евро, а предишната година са били 136,6 млн. евро. Другите две държави, от които се пращат големи суми, са Обединеното кралство и САЩ. Оттам обаче размерът на изпратените суми нараства. Така от Острова за една година са преведени 248,5 млн. евро, а година по-рано са били с 3 млн. по-малко. От САЩ пък българите са изпратили 259,6 млн. евро, което е отново с малко над 3 млн. евро повече.
Източник: Стандарт (24.02.2026)

500 големите фирми в България да подават стандартните счетоводни файлове (SAF-T) Близо 500 големите фирми в България от 1 януари 2026 г. имат задължението да подават стандартните счетоводни файлове (SAF-T) към Националната агенция за приходите (НАП). То им бе вменено още с приемането на Закона за държавния бюджет за 2025 г. и предвижда поетапно въвеждане на новия счетоводен стандарт, започвайки от големите данъкоплатци. Основен принцип на SAF-T е детайлното отразяване на дадена фактура. Ако например тя съдържа множество редове и стоки, всеки от тях трябва да бъде въведен като отделен елемент в SAF-T файла. Това изписване противоречи на досегашната практика, при която фирмите осчетоводяват фактурите за разходи, които не формират складови наличности, с обобщени суми. SAF-T е разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и е имплементиран „в редица други страни“ – по-точно в 9 държави от Европейския съюз (ЕС) - Португалия, Франция, Люксембург, Австрия, Дания и други. След големите данъкоплатци, от 1 януари 2027 г. големите, малките и средните предприятия по смисъла на Закона за счетоводството ще имат задължението да изпращат такъв файл на НАП. От 2030 г. пък това ще важи за всички фирми, регистрирани по ДДС, включително за микропредприятията.
Източник: economic.bg (24.02.2026)

Ръст на ипотечното кредитиране чрез посредници: Близо 3 млрд. лв. усвоени през втората половина на 2025 г. Пазарът на ипотечно кредитиране в България продължава възходящата си траектория, като все повече потребители се възползват от професионалните услуги на кредитни посредници. Според актуалните данни на Българската народна банка (БНБ), през второто полугодие на 2025 г. общо 11 519 потребители са сключили договори за жилищни или ипотечни заеми чрез посредник. Основната част от тези трансакции, общо 11 409 на брой, са реализирани чрез банкови институции, докато договорите с финансови институции, регистрирани по реда на Закона за кредитните институции, възлизат на 110. Общият размер на сключените договори между банките и клиентите на регистрираните посредници достига 1,509 млрд. евро, което се равнява на близо 2,95 млрд. лева за разглеждания шестмесечен период. За сравнение, стойността на договорите, сключени чрез други финансови институции, е в размер на 2,86 млн. евро или около 5,59 млн. лева. Данните за втората половина на 2025 г. показват сериозно ускорение на пазара спрямо предходните периоди. През първите шест месеца на същата година потребителите, потърсили съдействие от посредник, са били 9 386, а общата стойност на техните договори с банките е възлизала на 2,163 млрд. лева. Разликата е още по-осезаема на годишна база. През второто полугодие на предходната 2024 г. броят на клиентите е бил 9 479 при общ обем на банковото финансиране от 2,07 млрд. лева. Паралелно с ръста на кредитирането се наблюдава и устойчива експанзия в самия сектор на посредничеството. Броят на регистрираните кредитни посредници към края на 2025 г. достига 142-ма, което представлява значителен ръст спрямо края на 2024 г., когато техният брой е бил 124. Тази тенденция е ясен индикатор за професионализацията на пазара и засиленото доверие на потребителите към консултантските услуги при избора на дългосрочно жилищно финансиране.
Източник: econ.bg (25.02.2026)

През февруари бюджетът вече е на червено с 900 млн. евро Служебният кабинет на свое редовно заседание ще приеме втори удължителен закон на бюджета, който още същия ден ще бъде внесен в Народното събрание. В него този път няма да се поставя тримесечен срок на действие, а ще се запише, че ще е в сила до приемане на редовен бюджет на държавата, съобщи служебният финансов министър Георги Клисурски. Към този момент бюджетът на държавата е с дефицит от 900 млн. евро. Преди няколко дни при сдаването на властта бившият вече финансов министър Теменужка Петкова обяви, че предава бюджета с 212 млн. евро излишък, към края на януари, след което явно са последвали значителни разплащания.
Източник: bTV (25.02.2026)

Пазарът на музика в България - по-голям от бюджета за култура Гoдишният oбeм нa мyзи?aлния пaзap в Бългapия пpeз 2025 г. e 145 милиoнa eвpo, пpeвpъщaй?и гo в eднa oт нaй-гoлeмитe ?yлтypни индycтpии в cтpaнaтa. Toвa пo?aзвa нaциoнaлнo пpoyчвaнe нa Acoциaциятa нa нeзaвиcимитe мyзи?aлни изпълнитeли и пpoдyцeнти (AHMИ?) и aгeнция КАNТАR. Teндeнциятa зa зacилвaщa ce poля нa cтpийминг ycлyгитe пpoдължaвa, ?aтo дocтигaт 9,5 милиoнa eвpo, yтpoявaй?и oбeмa cи пpeз пocлeднитe пeт гoдини. Тaзи цифpa вepoятнo e знaчитeлнo пo-мaл?a oт peaлнaтa, зaщoтo чacти oт ce?тopa (живи ?oнцepти в ?лyбoвe и зaвeдeния, cъбития c бeзплaтeн вxoд, мoнeтизaция oт YоuТubе и дp.) нe мoгaт дa бъдaт oтчeтeни. Haциoнaлнaтa cтaтиcти?a cъщo нe oбxвaщa гoлямa чacт oт дeйнocттa нa индycтpиятa. Cпopeд пpoyчвaнeтo в ocнoвaтa нa 80% oт мyзи?aлния пaзap ca paзxoдитe нa ?paйнитe пoтpeбитeли, ?aтo пpoдaжбaтa нa билeти зa ?oнцepти и фecтивaли гeнepиpa близo 57% oт пpиxoдитe в индycтpиятa. "Бpoят нa ?oнцepтитe ce e yвeличил дeceт пъти зa пocлeднитe пeт гoдини, ?aтo пpeз 2026 г. нaй-вepoятнo щe видим oщe пo-гoлям pъcт. ?oceщeниятa нa мyзи?aлни cъбития пъ? ca ce yвeличили 20 пъти, дocтигaй?и 2,7 милиoнa дyши гoдишнo, ?oeтo e нaиcтинa eднa мнoгo cepиoзнa цифpa", oбяcни Pyт Koлeвa - пpeдceдaтeл нa Упpaвитeлния cъвeт. Оcвeн зa мyзи?aлния ce?тop, пoдoбни cъбития дoпpинacят и зa дpyги бpaншoвe ?aтo xoтeлиepc?ия, pecтopaнтьopc?ия, тypиcтичec?ия и тpaнcпopтния чpeз тa?a нapeчeнитe "caтeлитни paзxoди", ocигypявaт paбoтни пoзиции и изгpaждaт дoбъp peгиoнaлeн и нaциoнaлeн имидж. Автopc?итe и cpoднитe пpaвa пpeдcтaвлявaт 18% oт пpиxoдитe, a физичec?итe и дигитaлнитe пo?yп?и нa мyзи?a - eдвa 2%. Cпopeд opгaнизaциятa вcя?o 1 eвpo, инвecтиpaнo в мyзи?a, имa 5 eвpo възвpъщaeмocт. Aнaлизът пo?aзвa, чe cтpaнaтa ни имa ?aпaцитeт дa yтpoи мeждyнapoдния cи мyзи?aлeн пoтeнциaл пpи нaличиeтo нa пo-гoлямa пoд?peпa oт инcтитyциитe, цeлeнacoчeнa дъpжaвнa пoлити?a и cъвмecтнa paбoтa мeждy oтдeлнитe cyбe?ти в ce?тopa. Индycтpиятa ce paзвивa, въпpe?и oгpaничeнaтa инфpacтpy?тypa и минимaлнaтa пyбличнa пoд?peпa.
Източник: Money.bg (26.02.2026)

Вносът на млечни продукти се е увеличил с 43%. Вносът на млечни продукти в България се е увеличил с 43% за последните 5 години, секторът е почти монополизиран, като основни търговци са две големи гръцки фирми, обяви председателят на КЗК Росен Карадимов. В ценовата политика на големите търговски вериги се срещат огромни по обем търговски надценки. които са за сметка на производителя. Практиката показва, че надценката дори се увеличава след отстъпките на производителя. Млякото е с 59% надценка при редовна цена, а след отстъпката на производителя стига до 77% надценка. При сиренето до 82% надценка след отстъпката на производителя, при кашкавала до 91%, яйцата - до 89%, на каймака - до 73% и минералната вода до 135%. Българското производство в селскостопанския сектор е смазяно заради транспортните разходи, отстъпката, която производителят е длъжен да даде на веригите и невъзможността за осигуряване на обеми, които да задоволят веригата. Анализът на КЗК показва и спад в производството на млечните продукти. Прясно мляко - 8% , сирене - 9%, кашкавал - 14%, яйца - 17%. Производството на сурово мляко е намаляло с 25%. В момента изкупуването на българско мляко е заменено с внос на сухо мляко от Румъния. Изходът от тази ситуация е изграждане на логистични центрове с помощта на общините и финансирани от държавата, които да осигурят изкупуване на местната продукция и къса верига на доставка до магазина на съответното населено място. Вносът на млечни продукти в България се е увеличил с 43% за последните 5 години, секторът е почти монополизиран, като основни търговци са две големи гръцки фирми, обяви председателят на КЗК Росен Карадимов. В ценовата политика на големите търговски вериги се срещат огромни по обем търговски надценки. които са за сметка на производителя. Практиката показва, че надценката дори се увеличава след отстъпките на производителя. Млякото е с 59% надценка при редовна цена, а след отстъпката на производителя стига до 77% надценка. При сиренето до 82% надценка след отстъпката на производителя, при кашкавала до 91%, яйцата - до 89%, на каймака - до 73% и минералната вода до 135%. Българското производство в селскостопанския сектор е смазяно заради транспортните разходи, отстъпката, която производителят е длъжен да даде на веригите и невъзможността за осигуряване на обеми, които да задоволят веригата. Анализът на КЗК показва и спад в производството на млечните продукти. Прясно мляко - 8% , сирене - 9%, кашкавал - 14%, яйца - 17%. Производството на сурово мляко е намаляло с 25%. В момента изкупуването на българско мляко е заменено с внос на сухо мляко от Румъния. Изходът от тази ситуация е изграждане на логистични центрове с помощта на общините и финансирани от държавата, които да осигурят изкупуване на местната продукция и къса верига на доставка до магазина на съответното населено място. Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че над 12 500 тона фалшиво сирене са продали магазините през миналата година в България. За сравнение през 2024 г. сме изяли близо 13 000 тона, през 2023 г. - 12 900 тона, а пикът е през 2023 г., когато мандрите са произвели близо 13 590 тона имитиращ продукт. Спад има и при истинското краве сирене. През 2022 и 2023 г. от преработвателните предприятия са излезли над 75 хиляди тона сирене от краве мляко, докато през тази - близо 72 хил. тона. Все пак количеството е малко по-голямо от произведените през 2024 г. едва 71 000 тона. Най-драстичен спад има при сирената от други млека като овче, биволско и козе. От 10 620 тона произведени през 2023 г. те са паднали на 7700 тона през миналата година. Все по-малко е и прясното мляко, използвано в преработвателните предприятия у нас. От над 708 млн. литра през 2023 г. то намалява до 686 млн. литра през миналата.
Източник: Новини - Велико Търново (26.02.2026)

Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в България е била 27 881 лв. през 2024 г. Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в България е достигнала 31 239 лева през 2025 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната 2024 г. възнагражденията отчитат ръст от точно 12 на сто, като повишението е почти равномерно разпределено между държавния и частния сектор. В обществения сектор средното заплащане се е повишило с 12,6 на сто, докато в частния бизнес ръстът е малко по-умерен – 11,7 на сто. Въпреки общия възходящ тренд, статистиката показва дълбоки структурни различия в заплащането според икономическата дейност. Традиционният лидер по доходи остава секторът „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната брутна заплата за миналата година е достигнала 64 537 лева. Високи нива на възнаграждение поддържат и в енергийния сектор („Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“) с 41 632 лева, следван плътно от „Финансови и застрахователни дейности“ с 41 620 лева. На другия полюс в класацията остават услугите и земеделието. Най-ниски средни доходи са регистрирани в хотелиерството и ресторантьорството – 17 043 лева на година, което е близо четири пъти по-малко от заплащането в технологичния бранш. В сектора „Селско, горско и рибно стопанство“ средното възнаграждение е 19 402 лева.
Източник: econ.bg (27.02.2026)

Средният лихвен процент по кредитите за потребление се повишава до 9,05 процента през януари Средният лихвен процент по кредитите за потребление се повишава с 0,01 процентни пункта до 9,05 процента през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г., показват данните от месечната лихвена статистика на БНБ. Годишният процент на разходите по тези кредити се повишава също с 0,01 процентни пункта до 9,37 процента. При жилищните кредити средният лихвен процент се понижава с 0,01 процентни пункта до 2,46 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,11 процентни пункта до 2,74 процента. Средният лихвен процент по другите кредити се увеличава с 0,33 процентни пункта до 4,33 процента, а при другите кредити на работодатели и самонаети лица - с 0,49 процентни пункта до 4,33 процента. През януари средният лихвен процент по овърдрафта спада с 0,16 процентни пункта до 13,40 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, нараства с 0,02 процентни пункта до 21,44 процента. При кредитирането на бизнеса през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро се повишава с 0,20 процентни пункта до 4,15 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се понижава с 0,16 процентни пункта до 4,32 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта нараства с 0,02 процентни пункта до 3,37 процента. При депозитите на домакинствата през януари средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет се увеличава с 0,09 процентни пункта до 1,05 процента. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите остава на ниво от 0,01 процента, а този по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, се повишава незначително до 0,26 процента. При бизнеса през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет спада с 0,18 процентни пункта до 1,26 процента. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите се запазва на ниво от 0,06 процента.
Източник: БТА (27.02.2026)

До 2 март работодателите подават справки за изплатени през 2025 г. доходи на физически лица До 2 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2025 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми. Те се обявяват в левове, предвид че през 2025 г. това е основната валута в България. В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2025 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, работодателите трябва да обявят и определени необлагаеми доходи, предоставени от тях. Сред тях са: дадените на служителите ваучери за храна, които са освободени от облагане с данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, изплатените обезщетения за първите два дни от болничния, еднократните помощи в размер до 2400 лв./1227,1 евро за раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак, необлагаемите дневни командировъчни пари, ако изплатената сума на конкретно физическо лице е над 1000 лв./511,29 евро, и др. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, като например дивиденти и ликвидационни дялове, облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др., доходи от прехвърляне на права и имущество, както и необлагаеми доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и в Част ІV от номенклатурата към утвърдения образец. Получените в НАП данни от предприятията ще могат да бъдат въведени в предварително попълнените данъчни декларации, които ще са достъпни в Портала за електронни услуги през март.
Източник: 24 часа (27.02.2026)

Номиналният размер на държавния дълг на България към 31 декември 2025 г. възлиза на 31,428 млрд. евро Номиналният размер на държавния дълг на България към 31 декември 2025 г. възлиза на 31,428 млрд. евро, като в сумата са включени вътрешният и външният дълг, съобщи служебният министър на финансите Георги Клисурски. От тези 31,428 млрд. евро размерът на външния държавен дълг е 25 373 900 000 евро към 31 декември 2025 г. Увеличението в номинално изражение на външния дълг е със 7,249 млрд. евро към 31 декември 2025 г. спрямо 31 декември 2024 г. Към края на 2024 г. той е бил 18,124 млрд. евро, като увеличението е със 7,2 млрд. евро. Към края на 2025 г. външният дълг е бил 21,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), докато към края на 2024 г. - 17,3 процента от БВП. Има нарастване от 4,6 процентни пункта в рамките на календарната година.
Източник: econ.bg (02.03.2026)

Необслужваните бързи кредити доближиха половин милиард лева Към края на 2025 г. размерът на необслужваните кредити е 536 млн. лева, като нарастват с 10,5% (51.1 млн. лв.) в сравнение с края на 2024 г. и с 1,3% (7.1 млн. лв.) спрямо края на септември 2025 г. Общо граждани и фирми са взели бързи заеми 7,770 млрд. лв. при 6,577 млрд. лв. (година по-рано. Те се увеличават с 18,1% (1,193 млрд. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. и с 3,6% (271,4 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2025 година. Бързите заеми, взети от домакинствата, нарастват на годишна база със 17,5% (791,1 млн. лв.) до 5,302 млрд. лева. Спрямо края на септември 2025 г. те се увеличават с 2,1% (108 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 70,1% в края на декември 2024 г. до 69,7% в края на същия месец на 2025 г. Най-често гражданите теглят потребителски бързи кредити, които са за 5,181 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2025 година. Те се увеличават с 18,5% (810 млн. лв.) на годишна база и с 2,5% (127 млн. лв.) спрямо края на септември 2025 г. Общо изтеглените кредити за жилище са за 19,9 млн. лв. Те нарастват с 28,8% (4,4 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 г. и с 66,9% (8 млн. лв.) спрямо септември 2025 година. Относителният им дял остава нисък - едва 0,4% от всички бързи кредити.
Източник: Дума (02.03.2026)

КФН: 44 000 души получават плащания от частните пенсионни фондове 4 000 души получават плащания от частните пенсионни фондове, сочат данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2025-а година. От тях малко под 9000 души са с пожизнена пенсия, а останалите 35 000 – с разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през миналата година е 238 лева, а на разсроченото плащане – 523 лева. Общо осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31 декември 2025 г. е малко над 5,1 млн. души, като броят им нараства за една година с 60 000 души. Към края на миналата година активите на фондовете под управление на пенсионноосигурителните дружества надхвърлят 31 млрд. лева и нарастват с над 16% на годишна база. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са тези на най-масовите универсални фондове – почти 87%, а най-малък - доброволните пенсионни фондове – под 5,5%.
Източник: БНР (02.03.2026)

Над 11 млрд. евро от инвестициите на пенсионните фондове са извън България Над 11 млрд. евро от активите за т.нар. втора пенсия на повече от 4 млн. българи са инвестирани в различни финансови инструменти извън страната и реално не работят за развитие на българския капиталов пазар и икономика, а за чужди. Причината е, че българският капиталов пазар е прекалено тесен за обема средства, които частните пенсионни фондове инвестират в различни финансови инструменти, за да осигурят максимално висока доходност за клиентите си. За последните три години тя е 2,8 млрд. евро - сума, която е чиста печалба за всички осигурени и е разпределена по персоналните им партиди. В момента универсалните фондове управляват близо 16 млрд. евро спестявания за втора пенсия. Като 70% от тези пари се инвестират извън България. На пенсионните фондове не се позволява директно инвестиране в конкретни обекти, а всичко трябва да минава през различни емитирани финансови инструменти на фондовата борса - изцяло частна инвестиция, без никакво участие на държава. В Хърватия например до 55% от спестяванията във високорисковите пенсионни фондове могат да се инвестират в инфраструктурни проекти. В Швейцария пък този процент може да е 10, а в Румъния стига 15 на сто за определени проекти. Като в много от държавите няма специални рестрикции за инвестиции в инфраструктурни проекти и пенсионните дружества могат да инвестират директно в инфраструктурни компании и инвестиционни фондове (например Дания, Нидерландия, Великобритания, Канада, Австралия). Инфраструктурните проекти са особено подходящи за инвестиции от пенсионни фондове, защото те предлагат дългосрочна добра доходност. Като правилото е, че финансираните чрез облигации проекти печелят от такси за ползването им – платени магистрали, такси за пренос на вода и пр. Международната практика показва, че тези активи имат дълъг жизнен цикъл, генерират регулярни парични потоци и често са слабо зависими от краткосрочните колебания на финансовите пазари. В България сега възможностите за участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти съществуват, но са по-скоро ограничени и индиректни – чрез държавни и общински облигации. Анализът на международния опит показва, че при внимателно разширяване на регулаторната рамка – с ясни лимити, изисквания за обезпечение, прозрачност и защита на интересите на осигурените лица – пенсионните спестявания могат да се превърнат във важен източник на дългосрочен капитал за инфраструктурата у нас.
Източник: 24 часа (04.03.2026)

Дефицитът по консолидираната фискална програма за два месеца е 0.6 млрд. евро На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на февруари 2026 г. да бъде отрицателно в размер на 0,6 млрд. евро (0,5 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. Салдото по КФП за първите два месеца на 2026 г. остава близко до отчетеното за същия период на 2025 г. (дефицит по КФП в размер на 511,1 млн. евро). Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 6,9 млрд. евро, което е с 1,3 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо февруари 2025 г. с 0,8 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,5 млрд. евро. Неданъчните приходи остават близки до постъпленията за същия период на предходната година. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2026 г. са в размер на 7,4 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП за февруари 2025 г. бяха в размер на 6,1 млрд. евро. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,2 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Източник: actualno.com (04.03.2026)

БНБ публикува средния размер на таксите, начислявани от банките, към 31 декември 2025 г. Българската народна банка (БНБ) публикува средния размер на таксите към 31 декември 2025 г., начислявани от банките на потребители по разплащателни сметки за услугите по приложение 1 към Наредба 3 на БНБ, във връзка с определянето на приемливи такси по платежни сметки за основни операции. За откриване на разплащателна сметка в офис на банката средният размер на таксата е 2,55 евро (4,99 лева), а за откриване на разплащателна сметка в офис на банката с издаване на дебитна карта - 2,08 евро (4,07 лева). За обслужване на разплащателна сметка в офис на банката средният размер на таксата е 2,18 евро (4,27 лева ) на месец. За обслужване на разплащателна сметка в офис на банката с издадена дебитна карта към сметката средният размер на таксата е 1,26 евро (2,47 лева) на месец. За закриване на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, средният размер на таксата е 1,74 евро (3,41 лева).
Източник: Фирмена информация (05.03.2026)

От 1 януари 2027 г. България официално ще бъде разделена на четири нови статистически региона от ниво NUTНовото райониране на България влиза в сила от началото на 2027 г. S 2. Така София ще спре да хвърля сянка върху общините в Югозападния регион, като Перник и Кюстендил вече ще имат достъп до повече европейски средства. Промяната влиза в сила след като НСИ утвърди за България актуализираната Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2027), приета от Европейската комисия. Разделянето на България на определени райони не е от значение само за статистиката, но и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски показатели на всеки един район зависи процентът на еврофинансиране по различните програми, част от политиката на сближаване на ЕС. В основата на кохезионната политика на ЕС стои Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Региони, чието икономическо развитие е под 75% от средното за ЕС, се класифицират като „по-слабо развити“ и получават най-висока степен на безвъзмездна помощ. Досега София беше част от Югозападния регион заедно с области като Перник, Кюстендил и Благоевград. Силният икономически стандарт на столицата изкуствено повишаваше средните показатели на целия регион. Това поставяше в статистически капани съседни области като Перник и Кюстендил, които рискуваха да бъдат лишени от високи субсидии, тъй като на хартия изглеждат „богати“ поради близостта си до София. Шестте района на ниво Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 г., като през 2007 г. леко са променени заради изискване на Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители. Новото райониране предвижда окрупняване на досегашните шест региона в четири мащабни единици: Северен регион: Обединява областите от Видин до Силистра (11 области). Целта е спиране на демографския спад чрез целенасочени инвестиции в Северна България; Източен регион: Включва Черноморското крайбрежие, Шумен, Сливен и Ямбол. Фокусът тук ще бъде върху „синята икономика“ и индустриалното развитие; Южен регион: Голям регион, включващ Пловдив, Стара Загора и областите от Югозападна България (без столицата). Това позволява на Перник и Кюстендил най-после да излязат от сянката на софийския стандарт; Столичен регион: София-град се обособява като самостоятелна единица. Като „развит регион“ тя ще има различен режим на финансиране, но няма да „пречи“ на останалите области да получават максимума от Кохезионния фонд. От края на февруари 2026 г. отговорните звена трябва да внедрят новата класификация в: Националния регистър на населените места, Информационната система „Статистически класификации“, Портала за отворени данни и Българската народна банка (БНБ). Тази техническа синхронизация трябва да приключи до август 2026 г. Тя е критична, за да може през януари 2027 г., когато новата карта влезе в сила, държавата да разполага с коректна статистическа база, върху която да се договарят бюджетите за периода 2028 – 2034 г.
Източник: economic.bg (05.03.2026)

За 2025-2030 г. са предвидени нови 2 млрд. евро за саниране В периода 2009 - 2020 г. за обновяването на около 3000 многофамилни сгради са инвестирани около 1.2 млрд. евро под формата на 100% безвъзмездна помощ. За 2025-2030 г. са предвидени нови 2 млрд. евро за още около 3900 сгради. Дори при оптимистичен сценарий до 2030 г. ще бъдат обхванати едва 8% от многофамилните сгради. Еднофамилните къщи практически остават извън финансирането. Разчетите показват, че за изпълнение на целта до 2030 г. са необходими инвестиции от около 11 млрд. евро. Осигурените приблизително 2.2 млрд. евро са обещани за безвъзмездно обновяване на ограничен брой сгради. За останалите липсва финансиране от около 9 млрд. евро. Това прави универсалния 100% грантов модел неприложим.
Източник: Капитал (06.03.2026)

Парламентът прие окончателно мултифондовете в пенсионното осигуряване Парламентът окончателно прие промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда системата на т.нар. мултифондове във втория пенсионен стълб. Новият модел ще позволи средствата за втора и трета пенсия да се инвестират при различни нива на риск с цел постигане на по-висока доходност. Промените предвиждат към универсалните пенсионни фондове да бъдат създадени три типа подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те ще се различават основно по допустимия дял на инвестиции във финансови инструменти с променлив доход. При динамичния подфонд до 90% от активите ще могат да се инвестират в по-рискови инструменти, при балансирания – до 55%, а при консервативния – до 25%. Новите правила задължават пенсионноосигурителните дружества предварително да оценяват какъв инвестиционен риск е готов да поеме всеки осигурен. Всеки осигурен ще може сам да избира в кой подфонд да се включи. Изключение ще има за хората, на които им остават по-малко от три години до пенсиониране – техните средства задължително ще се насочват към консервативен подфонд. Ако осигуреното лице не направи избор, ще се прилага служебно разпределение според възрастта. До навършване на 50 години средствата ще се насочват към динамичен подфонд, между 50-годишна възраст и три години преди пенсия – към балансиран, а в последния етап преди пенсиониране – към консервативен. След изтичане на една година от последния избор или служебно разпределение осигурените ще могат да променят подфонда си. Промените предвиждат и постепенно намаляване на таксите и удръжките в пенсионните фондове, като очакванията са те да бъдат редуцирани приблизително наполовина в рамките на следващите десет години. Таксата върху осигурителните вноски ще бъде понижена поетапно – до 3,75% през 2026 г., до 3,59% през 2027 г., а впоследствие ще продължи да намалява, докато достигне 2,10% през 2032 г.
Източник: actualno.com (06.03.2026)

Служебното правителство освободи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Христо Марков, считано от 9 март. На негово място застава Милена Кръстанова, която досега беше негов заместник. Кръстанова работи в системата на НАП от 1999 г. и през годините е заемала експертни и ръководни позиции във функция "Обслужване". От 2007 г. Кръстанова е директор на дирекция "Обслужване" в Териториалната дирекция на НАП София. От 13 януари 2015 г. е назначена за заместник изпълнителен директор на приходната агенция.
Източник: 3e-news (09.03.2026)

България с най-голям месечен спад в ЕС на производството в сектора на услугите през декември 2025 г. Производството в сектора на услугите в България е спаднало с 3,5 на сто през декември 2025 г. на месечна база, което нарежда страната на първо място сред държавите членки на Европейския съюз, сочат първите оценки на Евростат, статистическата служба на ЕС. На годишна основа, спрямо същия месец на 2024 г., през декември м.г. производството в сектора на услугите в страната ни е нараснало с 5,7 на сто, което позиционира страната на пето място по този показател. През декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. производството в сектора на услугите е нараснало с 0,8 на сто в ЕС и с 0,7 на сто във валутния съюз. Средногодишното производство на услуги за 2025 г. се е увеличило с 2,1 на сто спрямо 2024 г. както в ЕС, така и в еврозоната. На годишна база през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. производството в сектора на услугите в ЕС намалява с 1,1 на сто при транспорта и складирането, увеличава се с 0,7 на сто при услугите за настаняване и хранене, нараства с 2,7 на сто при информацията и комуникационните услуги, с 0,2 на сто в сектора на недвижимите имоти, расте с 2,6 на сто при професионалните, научни и технически дейности и с 0,3 на сто при административните и спомагателни услуги. В еврозоната на годишна база през декември м.г. производството намалява с 0,1 на сто при транспорта и складирането, нараства с 0,5 на сто при услугите за настаняване и хранене, увеличава се с 1,8 на сто при информацията и комуникационните услуги, с 0,5 на сто в сектора на недвижимите имоти, расте с 2,5 на сто при професионалните, научни и технически дейности и се повишава с 0,2 на сто при административните и спомагателни услуги. Най-голям годишен ръст сред държавите членки е регистриран в Литва – 10,2 на сто, следвана от Полша – 10 на сто и Румъния – 7,8 на сто. Най-голям годишен спад е отчетен в Дания – 16,6 на сто, Люксембург – 4,9 на сто и Естония – 3,2 на сто.
Източник: БТА (09.03.2026)

Служебното правителството тегли нов заем от 150 млн. евро Министерството на финансите предложи за продажба държавни ценни книжа (ДЦК) със срочност пет години в размер на 150 млн. евро. Облигациите са от емисия BG 20 301 26 119/28.01.2026 г. с годишен лихвен процент в размер на 2.75 процента. Това ще бъде пети аукцион за продажба на ДЦК на вътрешния пазар през 2026 година. През януари бяха проведени два аукциона за продажба на двугодишни и петгодишни ДЦК в размер от по 150 млн. евро. На аукцион, проведен на 9 февруари, бяха пласирани успешно десетгодишни ДЦК за 150 млн. евро. На 23 февруари беше първият проведен аукцион от служебното правителство за продажба на двугодишни ДЦК за 150 млн.евро. Досега при четири аукциона в условията на удължителен закон са набрани 600 млн. евро дълг на вътрешния пазар, защото няма редовно приет бюджет за годината.
Източник: Банкеръ (10.03.2026)

Месечната инфлация през февруари спрямо януари по предварителната оценка на НСИ е 0,3 на сто Месечната инфлация през февруари спрямо януари по предварителната оценка на Националния статистически институт (НСИ) е 0,3 на сто, а годишната - 3,3 на сто по индекса на потребителските цени. Увеличение на цените има най-вече в областта на услугите. То е най-голямо при развлечения, спорт и култура - 15,3 на сто. Втората група с повишени цени са услугите на ресторанти и хотели с 9,1 на сто, а третата са образователните услуги с увеличение от 8,6 на сто. Следващата група с повишени цени е тази на алкохолните напитки и тютюневите изделия - с 6,2 на сто. Здравеопазването е с намалена средна цена от 4 на сто, информациите и комуникациите бележат спад от 3 на сто, а транспортът - от 1,9 процента. В сравнение с останалите страни от еврозоната през февруари т.г. спрямо февруари миналата година по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията в България е 2 на сто, а средната за еврозоната е 1,9 процента. По отношение на месечната инфлация спрямо ХИПЦ в България се отчита, че през февруари тя е едва 0,1 на сто, като по-ниска е единствено инфлацията в Кипър, а в Словакия и в Португалия е изравнена с тази в България.
Източник: БТА (10.03.2026)

България трябва да върне 250 млн. евро, получени по Плана за възстановяване България трябва да върне на Европейската комисия 250 млн. евро, съобщи финансовият министър Георги Клисурски в. Става въпрос за част от парите от третото плащане по Плана за възстановяване, получени в последния момент миналата година, на 29 декември. Още тогава обаче Еврокомисията удържа над 100 млн. евро, а сега става ясно, че удръжката ще достигне общо над 350 млн. евро (около 700 млн. лв.). Преведените 1.47 млн. евро в последните дни на годината помогнаха на тогавашния финансов министър Теменужка Петкова, наред с доста други счетоводни трикове, приложени от нея, да докара бюджетния дефицит на касова основа до 3.1% от размера на БВП. Предстои обаче през април – май да излязат оценките не Евростат, които са на начислена основа, които да разкрият реалната картина с бюджета на начислена основа. Вече преведените на България пари няма да се връщат на Комисията обратно като директен транш, а ще бъдат удържани от четвъртото плащане. Допълнителната удръжка са заради закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в края на януари. Първите удържани 100 млн. евро по третото плащане бяха заради нежеланието на управляващите да се въведе в законодателството работещ механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор. На България бяха удържани и над 200 млн. евро по второто плащане, направено от Европейската комисия през ноември 2025 г. Така общо средствата, които управляващите са пропилели заради нежеланието да направят исканите от Брюксел реформи, доближават 700 млн. евро (1.4 млрд. лв.).
Източник: БНР (10.03.2026)

Производственият сектор остава под траен натиск Промишленото производство в България през януари се понижава с 2,6% спрямо края на миналата година. Така индексът отново тръгна надолу след месечния ръст през декември, който дойде след два поредни месеца на понижение, става ясно от предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база изгладеният индекс на промишленото производство отбелязва спад с 8,6% и това понижение продължава вече 14 поредни месеца. През януари спрямо декември НСИ регистрира спад в добивната промишленост - с 18,3%, както и при преработващата промишленост - с 3,3%, докато увеличение се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,3%. Съществен спад в преработващата промишленост е отчетен при производството на електрически съоръжения - с 39,6%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 23,2%, и при производството, некласифицирано другаде - с 21%. НСИ отчита ръст при производството на основни метали - с 35%, и при производството на тютюневи изделия - с 13,2%. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, НСИ регистрира в добивната промишленост - с 23,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 18,6%, и в преработващата промишленост - с 5,3%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо януари 2025 г. НСИ констатира при: обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 33,1%, производството на превозни средства, без автомобили - с 19,8%, и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 19,4%. Статистиката отчита ръст при производството на тютюневи изделия - с 67,1%, и при производството на основни метали - с 44,1%.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2026)

МФ пласира 750 млн. евро вътрешен дълг от началото на годината Министерството на финансите пласира в понеделник 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 150 млн. евро. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност е 3.03%., а годишният лихвен процент е 2.75%. До участие в аукциона са допуснати поръчки за 275.5 млн. евро. Постигнатият коефициент на покритие е 1.84, а средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 98.57 евро на 100 евро номинал. Одобрени са поръчки в размер на 150 млн. евро. Това е пети аукцион за продажба на ДЦК на вътрешния пазар от началото на 2026 г., припомни БТА. Общо поетият дълг на вътрешния пазар от Нова година досега достига 750 млн. евро.
Източник: БТА (11.03.2026)

2 млн. души са лежали в болница през 2025 г. През 2025 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила за 2.317 милиона клинични пътеки за лечение в болница на 2 млн. души, като част от тях са били в клиника повече от един път. Плевенска област е първа по болична миграция, като процент на привлечени пациенти от други области - 45% от пациентите, лекувани в плевенските болници, са били от други места в страната. Има общо 346 пътеки, по които здравната каса плаща за лечение в болница. Първите 10 от тях формират близо една трета (32.46%) от всички хоспитализации. Най-често ползваната клинична пътека е за болести на опорно-двигателен апарат - седемдневна пътека, в която пациенти със счупени крайници и операции на гръбначния стълб, ръцете и краката ползват помощта на рехабилитатори да се раздвижат. По тази пътека договори имат не само болничните лечебни заведения, но и санаториумите и балнеолечебниците, държавни и частни. Така през миналата година НЗОК е платила 75 млн. лв. за 150 хиляди пътеки за рехабилитация. Втората пътека е за лечение на тумори - или химиотерапия, за което НЗОК е плащала по 714 лева на пациент за 123 хиляди процедури, като се има предвид, че вливките обикновено са минимум четири. На трето място е всеизвестната пътека за "болки всякакви" с дългото наименование - "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми". Престоят по нея е минимум пет дни, предлага я почти всяко лечебно заведение, независимо от нивото на компетентност, и от нея са отчетени 86 725 пътеки по 907.20 лв. Най-малък брой пътеки са отчетени във Видинско - 9276, или 0.40% от общия брой, и в РЗОК Перник - 11 165 (0.48%). На трето място по най-малко пътеки е област Ямбол с 14 761 хоспитализации. В пет области се извършват 63% от болничните услуги, като по брой клинични пътеки лидер е София-град с 645 535 пътеки (27.86% от общия брой), следвана от Пловдив (391 203 пътеки). Изненадващо се оказва, че следващи по брой медицински услуги са Бургас и Плевен, които са изпреварили Варна. Средният процент миграция - или пациенти, които търсят помощ в други области - е 30.74%, като най-голям е този процент в Плевен, София-град и Смолян. Най-малко пациенти от други области са пожелали да се лекуват във Видин, Кърджали, Перник и Разград.
Източник: Капитал (12.03.2026)

Разходите за персонал растат Според годишните отчетни данни, публикувани от Министерството на финансите разходите за персонал в консолидирания държавен бюджет за 2025 г. достигат 12 милиарда и 419 милиона евро. Сумата със сигурност ще надмине 13 милиарда евро през 2026 г., тъй като растежът на минималната заплата и предвидената индексация от 5% ще вдигне разходите дори при удължителен бюджет. За сравнение – разходите за персонал бяха наполовина само преди 4 г. Парите за заплати през 2025 г. успяха да надминат парите за пенсии, които по традиция са водещо перо в държавния бюджет заради застаряването на населението. Според данни от НОИ, разходите за пенсии са били 12,3 милиарда евро през 2025 г. или около 30% от приходите в консолидирания бюджет (без еврофондовете) отиват за заплати и още около 30% отиват за пенсии. Над 667 хиляди души са заети в обществения сектор според най-новите данни на НСИ към края на 2025 г. 26,3% от заетите работят в публичния сектор през последната година, като се увеличават с три процентни пункта от ситуацията преди пандемията, когато 23,4% бяха заети в публичния сектор. Причината е, че населението намалява, намаляват и работещите в частния сектор – но нищо подобно не се случва в държавната заетост. С над 500 хиляди души е намаляло населението на страната от пандемията насам, с над 344 хиляди е намалял броят на работещите, но персоналът в държавния сектор практически не е намалял. Тежестта на държавната заетост все повече обезкървява частния сектор – броят на работещите в частния сектор намаля с близо 340 хиляди души, и то не заради липса на работни места, а заради липса на кадри. Заплатите в публичния сектор остават по-високи, отколкото в частния сектор. Средната брутна заплата в държавния сектор към края на 2025 г. е с близо 9% по-висока, отколкото в частния сектор, като разликата се запазва спрямо същия период на 2024 г. Още по-висока е разликата при държавните служители – където заплащането е с 21% по-високо, отколкото в частния сектор при холожение, че държавните служители не плащат осигуровки, а в частния сектор те се удържат от заплатата. Така нетната заплата на държавните служители след данъци и осигуровки е с около 40% по-висока от тази на заетите в частния сектор. Растящият дял на държавната заетост обезкървява частния сектор и ограничава икономическия растеж, от което страдат всички – по-бавен растеж на икономиката означава по-бавен растеж на доходите. Отделно растящият дял на разходите за персонал в бюджета на държавата не позволява да се инвестира в други приоритети като инфраструктура и повишаване на икономическия потенциал на страната. А драстичните разминавания в заплащането в отделните държавни ведомства води до раздути щатове на едни места и дефицити на ценни кадри на други, което също е неустойчиво.
Източник: 24 часа (12.03.2026)

Търговският дефицит на България расте с над 5% за година през януари Дефицитът на България в стокообмена през януари тази година се увеличава на годишна база с 5,44% и достига 1,046 млрд. евро, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). През януари изнесените български стоки са на стойност 3,327 млрд. евро, което е с 1,4% по-малко в сравнение с година по-рано. През януари в страната са внесени стоки на стойност 4,373 млрд. евро, или с 0,1% повече спрямо същия месец на миналата година. При търговията със страни от Европейския съюз през януари са изнесени стоки за 2,314 млрд. лева, а вносът е за повече от 2,328 млрд. лева, което води до дефицит от 14 млн. лева. През януари износът на стоки от България за трети страни за една година намалява с 9% и е на стойност 1,012 млрд. евро. Основни търговски партньори на България са Турция, Обединеното кралство, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Украйна и Алжир, които формират 47,4% от износа за трети страни. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (175%). Найголям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (72,4%). Вносът на стоки в България от трети страни през януари нараства на годишна база с 5,3% и е на стойност 2,044 млрд. евро. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Бразилия и Украйна. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (57,7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (46,5%). Външнотърговското салдо на България с трети страни за януари 2026 г. е на минус с 1,031 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (13.03.2026)

Онлайн хазартът с оборот от 66 млрд. лв Оборотът от хазарт в България за 2023 г е 44 млрд. лв., като е нараснал на 55 млрд. лв. през 2024 г. и на 66 млрд. лв. през 2025 г. Това сочат официалните данни на Националната агенция за приходите. 44-те милиарда лева (които за две години са нараснали с 50% до 66 млрд. лв.) са общата сума на направените залози в легалните онлайн хазартни игри у нас. Тъй като огромната част от средствата се връщат обратно у играчите под формата на печалба и сумите отново се залагат, милиардите са всъщност многократно превъртане на едни и същи реални пари. Държавата обаче в момента не знае каква е реалната сума, която влиза и излиза от онлайн игрите, защото няма законов текст, който да изисква събирането на такава информация. От данните на НАП става ясно, че от 44-те милиара през 2023 г. като печалби на участниците са изплатени 43 млрд. лева. Тоест, в хазартните оператори е останала разликата от 1 млрд. лв., върху която е платена и дължимата хазартна такса (20%). Подобно е и положението през 2025 г., когато направените онлайн залози са били 66.9 млрд. лв., а изплатените печалби – 65.3 млрд. лв. Тоест, хазартна такса е платена върху разликата от 1.6 млрд. лв. В наземния хазарт също има сериозен ръст на оборота, макар обемите да са значително по-малки. От 384 млн. лв. през 2023 г. наземните залози скачат на 686 млн. лв. през 2024 г. и на 1.06 млрд. лв. през 2025 г. НАП събира информацията за залозите и печалбите в реално време благодарение на обмена на данни и директната връзка със сървърите на приходната агенция. По неофициална информация хората, които играят хазарт у нас, са около 1.4 милиона души (без участниците в държавното тото и лотария).
Източник: Медия Пул (13.03.2026)

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2025 г. Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или в професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2025 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 103 750 лица, от които 93 858 лица в универсалните фондове и 9 892 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2025 г. съставляват 88,76 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 88,04 на сто в професионалните.
Източник: Фирмена информация (13.03.2026)

Нотариусите ще приспадат 40% от облагаемия си доход като нормативно признати разходи за дейността. В последните дни на работа на този парламент депутатите направиха предизборен подарък за нотариусите като с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, намалиха ефективният данък, с който се облагат доходите от дейността им, да стане 6%, а не както е в момента 10%. В преходните и заключителни разпоредби се правят промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които на практика се дава право на нотариусите да приспадат 40% от облагаемия си доход като нормативно признати разходи за дейността. Сред упражняващите свободни професии досега имаше такова облекчение единствено за адвокатите, което беше прието през 2023 г. Подаръкът е за 732 души, упражняващи тази професия. Гилдията се радва на друг рядък комфорт, свиващ конкуренцията - броят на нотариусите е ограничен и имат минимални (в много случаи високи) задължителни тарифи.
Източник: Капитал (16.03.2026)

Средствата, управлявани от застрахователните дружества у нас, нарастват с 14,4 на сто в края на декември 2025 г. на годишна база Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 13,175 млрд. лв. към края на декември 2025 г., информират от Българската народна банка (БНБ). Техният размер нараства с 1,662 млрд. лв. (14,4%) в сравнение с края на декември 2024 г. и с 4,8% спрямо края на третото тримесечие на 2025 г. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, се увеличават с 449,3 млн. лв. (13,2%) - от 3,405 млрд. лв. към края на декември 2024 г. до 3,854 млрд. лв. към края на същия месец на 2025 година. Спрямо края на септември 2025 г. те нарастват със 186,9 млн. лв. (5,1 процента). Относителеният им дял в общия размер на активите към края на декември миналата година е 29,3 процента. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, нарастват с 1,213 млрд. лв. (15%) - от 8,108 млрд. лв. към края на декември 2024 г. до 9,321 млрд. лв. към края на декември 2025 г., и с 414,6 млн. лв. (4,7 процента) спрямо края на септември 2025 г. Относителният им дял в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност е 70,7%.
Източник: Труд (16.03.2026)

Над 1 млн. българи в активна възраст не работят Над 1 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, показват данните за движението на работната сила за 2025 г. в България, обявени от Националния статистически институт. Това е 26.5% от хората в тази възрастова група, като за мъжете коефициентът е 23%, а при жените - 30.1%. През 2025 г. безработните лица са 106.9 хил., от които 59.3 хил. (55.5%) са мъже и 47.6 хил. (44.5%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.5%, като в сравнение с 2024 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 42.4%, а коефициентът на продължителна безработица - 1.5% (1.6% за мъжете и 1.4% за жените). Броят на обезкуражените (хора, които искат да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят) е 16.5 хил., или 1.6% от всички икономически неактивни лица. В сравнение, през 2024 г. те са били 23.2 хил., което показва спад с около 6,7 хил. души. Това е устойчива тенденция в последните години на рекордно ниска безработица и огромен недостиг на кадри във всички сфери. През 2025 г. общият брой на заетите лица e 2 930 100, от които 1,552 млн. (53.0%) са мъже и 1,377 млн. (47.0%) са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2% (59.3% за мъжете и 47.6% за жените). В сектора на услугите работят малко над 2 млн. души, или 68.4% от заетите, в индустрията - 787.2 хил. (26.9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 139.9 хил. (4.8%). През 2025 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 913.8 хил., или 73.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2024 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.5 процентни пункта.
Източник: Сега (16.03.2026)

София "изработва" почти половината БВП на България София-град продължава да бъде основният териториален център на националната икономика. Приносът ? расте от 40.9 млрд. лв. през 2017 г. до над 79 млрд. лв. през 2023 г., като делът ? в общия БВП на страната надхвърля (43%). Това сочат данни от проекта на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на Република България за периода 2026-2040 г. на МРРБ. В Югозападния район на страната се съсредоточава над половината от създаваната добавена стойност в България, докато Северозападен и Северен централен район остават със сравнително скромен принос. Областите Видин, Монтана, Силистра, Смолян, Ловеч и Плевен, макар и да отчитат ръст на икономическата си активност, запазват ниски равнища на БВП и ограничена роля в национален мащаб. Сред по-бързо развиващите се центрове извън столицата се открояват Пловдив, който увеличава БВП от 8.2 млрд. до над 14 млрд. лв., и Стара Загора, чийто БВП почти се удвоява. Варна и Бургас също бележат стабилен напредък, като до 2023 г. достигат съответно около 11.6 млрд. и 8.5 млрд. лв., утвърждавайки се като водещи икономически териториални центрове в Източна България. Според данни на НСИ за периода 2013–2023 г. се наблюдават отчетливи промени в подреждането на областите по БВП на човек. През 2013 г. най-ниски стойности са регистрирани в Силистра, Сливен и Перник, докато най-високи са отчетени в София-град, Стара Загора и Варна. През 2023 г. Враца се изкачва до третото място със стойност 27 113 лв. на човек и ръст от 228%. На второ място остава Стара Загора с 36 470 лв., а лидер отново е София-град със 61 833 лв. и увеличение от 124% спрямо 2013 г. В края на класацията се нареждат Силистра, Сливен и Хасково. През целия разглеждан период, всички области отбелязват нарастване на БВП на глава от населението с над 100%. Най-голям ръст се отчита в Софийска област (226%), следвана от Стара Загора (190%), Плевен (165%) и Габрово (163%), докато най-слабо увеличение има в Хасково - със 109%. Тези данни показват, че въпреки общия растеж за страната, различията между водещите и изоставащите области остават съществени.
Източник: actualno.com (17.03.2026)

Притокът на граждани на трети страни не е значима тенденция на българския пазар на труда Данни, предоставени от Агенция миграция сочат, че през 2025 г. са издадени около 15,6 хил. разрешителни за работа, а според Агенция по заетостта броят им надхвърля 25 хиляди. Алтернативна оценка предлага Евростат – вместо да се разглеждат годишни потоци, европейската статистическа агенция предлага данни за общия брой на разрешителните за пребиваване в края на годината. Въпреки че последните данни са налични за 2024 г., те показват ясна тенденция – докато в края на 2020 г. броят на разрешителните, в които е посочена заетост като причина за пребиваване, е бил 6,2 хил., в края на 2024 г. той достига 20, 9 хил. за граждани на трети страни. Това е сравнително малък дял от всички разрешителни – общо те са малко под 120 хил., като водещи са семейните и „други“ причини. От значение е също и моментът на измерване – тъй като Евростат гледа разрешителните към 31 декември на съответната година, известен брой работници които идват в България за сезонна (краткосрочна) заетост в туризма или земеделието неизбежно ще бъдат пропуснати. Русия заема челното място с над 3 500 работници – двойно повече в сравнение с периода преди пандемията, отчасти и благодарение на квалифицираните работници, които се преместиха в Европа след войната в Украйна. Втори са Турция (3,1 хил. работници) и Узбекистан (3 хил. работници), като Обединеното кралство (2,7 хил. работници) и Непал (1,4 хил. работници) са другите страни с над хиляда разрешителни за работа към края на 2024 година. Узбекските и непалските работници са нови на българския пазар на труда, като през 2020 г. са издадени само 89 разрешения за лица от Узбекистан и 4 за лица от Непал. Подобни тенденции, макар и с по-бавни темпове, се наблюдават и при работниците от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Гражданите на Обединеното кралство са специален случай, тъй като преди окончателното излизане на страната от ЕС те не са били считани за работници от трети страни; данните след Брекзит показват, че броят им се е запазил относително стабилен. Същото важи и за работниците от Украйна и Северна Македония. При всички положения, броят на работниците мигранти от трети страни остава много нисък в сравнение с общата заетост в България – дори ако допуснем, че броят им достига най-високата възможна оценка те все още представляват под 1,5% от общо 2,9 млн. заети лица. Това означава, че те задоволяват малък дял от много високото търсене на работна сила и засега притокът на граждани на трети страни не е значима тенденция на българския пазар на труда.
Източник: economy.bg (17.03.2026)

Застрахователните дружества у нас управляват над 13 млрд. лева в края на 2025 г. Застрахователните компании в България управляват все по-голям финансов ресурс. Данните на БНБ показват, че към края на 2025 г. активите на сектора достигат близо 6,74 млрд. евро. Това е увеличение с 14,4% спрямо година по-рано. Две трети от парите обаче са инвестирани извън България. Според статистиката към края на 2025 г. инвестициите на застрахователните компании в България са 2,31 млрд. евро, което е 34,2% от всички активи на сектора. Останалата част са извън страната ни. Най-големият дял е в други държави от Европейския съюз. Там застрахователите държат активи за 3,78 млрд. евро, или 56,1% от всички. Като се добавят инвестициите в САЩ и други държави, общата сума на средствата, вложени извън България, достига приблизително 4,4 млрд. евро. Структурата на инвестициите показва ясно предпочитание към по-консервативни финансови инструменти. Към края на 2025 г. парите са вложени основно в ценни книжа и облигации, в акции и депозити. Валутната структура на портфейлите също показва силна европейска ориентация. Към края на 2025 г. 46,9% от активите са в евро, 29,9% са в левове, останалите са в долари и други валути.
Източник: 24 часа (18.03.2026)

Анализ на PARAi за българската промишленост Привидно българската индустрия отчита ръст в оборотите, но според последния анализ на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), се крие една далеч по-сурова реалност. Българското производство не е в подем; то е в състояние на сложна метаморфоза, притиснато между изчезващата евтина работна ръка и енергийната несигурност. Под повърхността на числата в отчетите се крие тревожна реалност: физическото производство се срива, старите двигатели на растежа са изчерпани, а страната все по-трудно се конкурира с европейските си партньори. Големият капан на периода 2021 – 2025 г. се оказа „ножицата“ между оборотите и реалното количество на произведена стока. През 2022 г. сектори като енергетиката и производството на междинни стоки отчетоха космически ръстове в приходите, но те не се дължаха на повече работа, а на драстично поскъпналите суровини и енергия. Ако се погледнат само оборотите на българската промишленост, картината изглежда приемлива. Индексът на оборотите за 2025 г. стои на 122.2 пункта спрямо базовата 2021 г. Но именно тук се крие парадоксът – физическият обем на производството е паднал до 92.6 пункта или България произвежда по-малко, но продава на по-висока цена. През 2022 г. оборотът в индустрията отбеляза безпрецедентен скок с близо 57% спрямо 2021 г., докато реалното производство нарасна с едва 13.3%. Този дисбаланс доказва, че над 70% от номиналния ръст на приходите се дължеше на ценови ефекти (инфлация), а не на увеличен обем на продадената продукция“. Разривът между обем и стойност се е задълбочил в края на периода. Предприятията са хванати в класическа ножица: разходите за суровини и труд растат, но международните купувачи не са готови да плащат неограничено повече. Резултатът е свиване на маржовете и обемите. Ако се извади инфлационният фактор, се вижда, че физическият обем на българската продукция започва да се свива. България вече не може да разчита на стария модел – да бъде „евтиният цех на Европа“. Данните разкриват рязко разделение между две групи сектори. От едната страна са металообработването, машиностроенето, аутомотив и електрониката – отрасли, които не само устояват, но и намират начини да увеличат износния си капацитет и да неутрализират инфлационния натиск чрез по-висока ефективност. Секторът на инвестиционните стоки е единственият, показал растеж дори в трудните 2023 и 2025 г. От другата страна са текстилът, облеклото и обработката на кожи. Тези традиционни производства губят битката с нарастващите оперативни разходи и агресивната международна конкуренция. При нетрайните потребителски стоки спадът достига -9.38% само за 2025 г. Най-драматичната промяна за петте години е в енергийния сектор. През 2022 г. страната произведе рекордните 50 385 GWh и изнесе 13 665 GWh. Само три години по-късно, през 2025 г., производството е паднало до 36 121 GWh – спад от близо 28%. Износът се е сринал с 52%, докато вносът се е утроил, изтъкват от PARAi. България губи конкурентоспособността си като регионален енергиен лидер. По-евтината енергия от съседни пазари (или от ВЕИ източници в Гърция/Румъния) измества българското производство, което е натоварено с високи цени на въглища и въглеродни квоти.“ Цената на въглищата е скочила над два пъти (2025 г. спрямо 2021 г.), а производството на ток от ТЕЦ е станало неконкурентно. Следствието е директно: енергоинтензивните производства вече не могат да разчитат на евтина местна енергия – едно от малкото конкурентни предимства, на което разчиташе родната промишленост. Три структурни проблема блокират инвестициите: Несигурна икономическа среда: 46.8% от предприятията посочват несигурната икономическа среда като главна пречка пред инвестициите; Демографската криза като производствен проблем: 34.5% страдат от остър недостиг на квалифицирана работна сила – дори при свито производство; Слабо търсене отвън и отвътре: 24% нямат достатъчно поръчки от чужбина, следствие от забавянето в Еврозоната. Натоварването на мощностите стои на 74 – 75% – под оптималните 80%, не толкова защото машините липсват, а по-скоро защото поръчките и хората ги няма.
Източник: economic.bg (18.03.2026)

Над 1 милиард евро са разходите за пенсии от ДОО към януари, увеличението е с 10 процента спрямо миналата година Общата сума на приходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за януари 2026 г. възлиза на 625,0 млн. евро. Съпоставени със същия месец на предходната година, приходите са нараснали с 61,7 млн. евро (11,0%), показват данните за изпълнение на бюджета на ДОО, съобщава НОИ. Размерът на извършените разходи по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за януари 2026 г. е 1 163,0 млн. евро. В сравнение с януари 2025 г. разходите бележат увеличение със 100,8 млн. евро (9,5%). В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 1 074,3 млн. евро. Спрямо първия месец на 2025 г. разходите за пенсии са с 98,0 млн. евро (10,0%) повече. Броят на пенсионерите за януари 2026 г. е 2 069 298, което е увеличение с 14 450 (0,7%) пенсионери в сравнение с януари 2025 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 519,15 евро или с 44,06 евро (9,3%) по-висок в сравнение с миналата година. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване за януари 2026 г. са в размер на 79,8 млн. евро, като нарастват с 2,2 млн. евро (2,8%) спрямо януари 2025 г. Нетният размер на трансферите по консолидирания бюджет на ДОО за януари 2026 г. е 558,5 млн. евро. Общата сума на приходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд за януари 2026 г. възлиза на 4 020,2 хил. евро. Постъпилите приходи са с 1 206,3 хил. евро повече в сравнение с януари 2025 г. Общо разходите по бюджета на Учителския пенсионен фонд за януари 2026 г. са в размер на 5 579,4 хил. евро. Спрямо разходите за януари 2025 г. е налице увеличение със 797,1 хил. евро. Общата сума на приходите по бюджета на фонда за януари 2026 г. възлиза на 549,2 хил. евро, което е нарастване от 241,7 хил. евро спрямо отчетените за януари на предходната година. Общо разходите на фонда за първия месец на годината са в размер на 14,1 хил. евро или със 162,3 хил. евро по-малко спрямо отчетените през същия период на 2025 г.
Източник: Blitz (19.03.2026)