Тежка индустрия: Година на смесени очаквания След плахите надежди за възстановяване през 2011 г. и в началото на 2012 г. стана ясно, че все още е рано за оптимизъм. Предприятията в тежката индустрия като цяло очакват търсенето да остане свито. На местна почва основният проблем е високата цена на електроенергията, а предстоящите парламентарни избори създават притеснения за забавяне на някои административни процедури. Въпреки това през тази година предприятията в добивната и металургичната индустрия, които осигуряват около 15% от брутния вътрешен продукт, ще продължат да инвестират, не на последно място и за да повишат ефективността и конкурентоспособността си. Предстои да бъдат разработени и нови проекти, които ще увеличат производството поне в някои подбраншове. Като цяло обаче не може да се определи обща тенденция, а доколко успешен ще е бизнесът на отделните компании ще зависи до голяма степен от специфичните им производства и пазари. През миналата година в минерално-суровинната индустрия се очертаха няколко тенденции, които се очаква да се запазят и през тази - ръст при производството на метални руди и доста пъстра картина при кариерния добив, който ще зависи основно от прогнозите за развитие на свързаните индустрии и проекти. Така при инертните материали увеличението е свързано главно с производството на трошен камък за изграждане на пътища, но и там според представители на бранша това важи само за големите строителни компании, които печелят повечето обществени поръчки и имат собствени кариери. Повишение евентуално може да има при скалнооблицовъчните материали, след като през миналата година бяха разгледани и одобрени голяма част от висящите отпреди заявки за концесии. Наскоро от един от най-големите производители на декоративен камък - "Марин Батуров", коментираха, че разчитат да пробият на пазара във Великобритания, което ще се отрази на производството им. При индустриалните материали от бранша прогнозират лек ръст (от порядъка на 5-10%) заради увеличеното производство в стъкларския и керамичния сектор, което от своя страна е свързано с очакваното поевтиняване на природния газ. Производителите на варовик за пречиствателните станции на тецовете обаче са настроени за спад, тъй като поскъпването на тока доведе до намаляване на търсенето и производството на електроенергия. Това беше и причината за по-ниския добив на въглища през миналата година, въпреки че за 2013 г. от най-големия производител - "Мини Марица-изток", предвиждат увеличаване на количествата. Добрата новина е планираното увеличение при производството на руди, още повече че този подсектор има най-голям дял като стойност на продукцията в добивната индустрия. В България се произвеждат основно медни, златни и оловно-цинкови руди. Голяма част от концентратите се преработват в страната, с което се захранват със суровина металургичните предприятия КЦМ и "Аурубис България", а друга част се изнася. Двуцифрен ръст може да се очаква при добива на оловно-цинкови руди, където през миналата година голяма част от находищата се концентрираха във фирми на "Минстрой холдинг" и партньора му КЦМ. Това стана след сделката за "ГОРУБСО - Мадан", което стана собственост на общото им дружество "Върба - Батанци". С това компаниите получиха достъп и до находището "Върба - Батанци", за което взеха концесия в края на 2011 г., но чиито активи бяха част от "ГОРУБСО - Мадан". Отделно от това холдингът е собственик на друго ключово предприятие в оловно-цинковия добив - "ГОРУБСО - Златоград", а в групата на КЦМ влиза "ГОРУБСО - Лъки". След като в Мадан нормалното производство беше възстановено, добивът и преработката на руда се увеличиха с 30-40% и месечното производство достигна 1100 - 1300 тона концентрат. Плановете за тази година са да има още толкова ръст. "Целта ни е да вдигнем производството до 2000 тона месечно. Вече сме доставили необходимата техника", каза собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов. През 2013 г. в дружеството ще бъдат инвестирани 3 млн. лв. Още толкова са планираните средства за "Върба - Батанци", където същинското производство се очаква да започне през май-юни. Там намеренията са да се добиват 1000 - 1200 тона концентрат месечно. Отделно от това предстои и разширение на концесионните площи в Златоград, където добивът също ще нарасне. "Имаме ясна програма за 2013, 2014 и дори 2015 г. за инвестиции в рудодобива. Ще осигурим нови работни места, ще имаме ръст всяка година с 20-30%", посочи Вълканов. По-голямо ще бъде производството и в златодобивното дружество "Челопеч майнинг". През есента на миналата година дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals приключи двугодишен проект за разширение и модернизация на стойност над 150 млн. долара, който ще увеличи добива и преработката на руда от 900 хил. тона до 2 млн. тона годишно. "Вече постигнахме необходимото месечно производство, което да доведе до годишно производство на 2 млн. тона руда и предвиждаме да запазим това равнище до края на живота на рудника", каза изпълнителният директор на "Челопеч майнинг" Николай Христов. Той добави, че това е свързано с множество други дейности, които съпътстват чистия добив. През тази година предстои да бъдат усвоени въведените нови технологии и да се направи оптимизация на производството, тъй като компанията все още не е постигнала заложените в проекта разходи на тон продукция. "До голяма степен това е свързано с изваждане от експлоатация на старото производство и усвояването на новите производствени мощности. Но това няма да е достатъчно, ще трябва да направим цялостен оглед и оценка на процесите и да постигнем по-съществена ефективност", уточни Христов. Друга ключова задача на компанията тази година ще бъде т.нар. пиритен проект, по който ще има предимно научно-развойна работа. Той цели да се оползотворят благородните метали, които са свързани с пирита и на практика в момента се изхвърлят. Изчисленията показват, че така ще може да се извличат 95% от златото и 50% от среброто. Проектът ще бъде изпълнен на два етапа. Първият включва самото производство на пиритен концентрат - около 400 хил. тона годишно, който първоначално ще се реализира на пазара. Наскоро канадската компания сключи договор с китайската Xiangguang Copper за доставка на до 200 хил. тона годишно между 2014 и 2016 г. с опция за 50 хил. тона още през 2013 г., което обаче ще зависи от възможностите за производство в Челопеч. В по-дългосрочна перспектива предприятието планира да разработи технология за преработка на концентрата. "На този етап плановете ни не включват производство на метал, но целта ни е да "отключим" сдържащия се в концентрата полезен компонент, така че да можем да направим икономически изгоден и екологосъобразен процес, с който да добиваме това злато", обясни Христов. Две от най-големите компании в минната индустрия - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", не се ангажираха с прогноза за тази година. От "Елаците мед" само посочиха, че очакванията им са положителни и че ще се запази темпът на инвестиции от 2012 г. Заради поскъпването на електроенергията от средата на миналата година търсенето падна, което доведе и до понижено производство на лигнитни въглища в "Мини Марица-изток". Компанията осигурява 90% от въглищата в страната и захранва тецовете в Маришкия басейн. Така добивът към края на годината се очакваше да бъде 30.8 млн. тона вместо планираните 32.6 млн. тона. За тази година обаче от дружеството предвиждат да произведат 32.7 млн. тона на база постъпилите заявки от консуматорите за необходимите им количества. "Тенденцията се запазва и за следващите три години", казаха оттам. Както и през миналата година, инвестициите през 2013 г. ще бъдат насочени главно към рехабилитация и модернизация на минното оборудване. До края на 2014 г. компанията трябва да приключи проекта си за енергийна ефективност, който се финансира със средства от фонд "Козлодуй" и който ще доведе до значително намаляване на енергоемкостта на машините. Поскъпването на електроенергията и кризата на европейските пазари са основните причини за умерените очаквания в металургичния сектор. След като през 2009 г. производството на метали рязко спадна, през следващите две години беше отчетен лек растеж, макар че нивата отпреди кризата не бяха достигнати. През 2012 г. обаче, особено през второто полугодие, общото производство отново се понижи. Това се дължеше основно на стоманодобива, докато цветната металургия запази нивото си. Прогнозите за тази година не са много по-оптимистични. "През 2013 г. очакваме да запазим нивата от 2012 г., но не бихме могли да разчитаме на растеж", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. По-тежка е ситуацията в черната металургия, където работят две основни предприятия - стоманодобивното "Стомана индъстри" и "Промет стийл", което използва заготовки. При тях основният удар идва от слабата икономика в ЕС, където са основните им пазари. За разлика от цветните метали черните трудно могат да се продават на по-далечни разстояния, тъй като стойността им е по-ниска и делът на транспортните разходи е значително по-голям. "Разликата в цената е до десет пъти в полза на цветната металургия", посочи Паунова. Всичко това прави износа надалеч нерентабилен. Малко по-добри са очакванията за цветната металургия, не на последно място и защото по-високата стойност на продукцията позволява тя да се изнася на големи разстояния и има Лондонска метална борса, където се търгува. Всъщност в добивната металургия, която преработва концентрати, останаха само две предприятия - медодобивното "Аурубис България" и пловдивският производител на цинк и олово КЦМ, след като още в края на 2011 г. ОЦК - Кърджали, окончателно спря работа. "Очакваме приходите ни да останат на същото високо ниво и имаме положителни очаквания за печалбата през 2013 г.", коментира изпълнителният директор на "Аурубис България" Никола Треан. "През 2013 г. ще има ръст на потреблението на цинк и олово около 1.5-2%", прогнозира председателят на надзорния съвет на КЦМ Никола Добрев. По думите му обаче търсенето ще е неравномерно по региони, като на Изток ще има дефицит, докато в Западна Европа и САЩ се очаква известен излишък. Като перспективни пазари той посочи Южна Америка, както и Турция и "пазара зад Турция". През тази година компанията ще приключи най-мащабния си проект за последните 50 години. Той включва модернизация на цинковото производство и изграждане на изцяло ново оловно, а стойността му е 190 млн. лв. "Това е уникална технология, в бъдеще всички оловни заводи ще работят по нея", каза новият главен изпълнителен директор Румен Цонев, който от началото на тази година пое поста от Николай Добрев. Досега са приключили 65% от работите. От шуменския производител на алуминиеви продукти "Алкомет" отчитат като успешна изминалата година и планират няколко нови проекта през тази. "Продукцията ни се увеличи от 50 хил. тона до 54-55 хил. тона, очакваме ръст на приходите и по всичко личи, че ще бъдем на печалба за 2012 г.", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. След като приключи успешно инвестиция за 15 млн. евро в нови мощности в леярния и валцовия цех, през следващите две-три години компанията планира да увеличи капацитета и на пресовото производство с 20%. "Целта е да поемем изделия, които досега не можехме да правим, да разнообразим продуктите си и да правим неща, за които има пазар", обясни Динев. Друг проект за 8 млн. лв., половината от които ще бъдат осигурени по оперативна програма "Конкурентоспособност", ще бъде насочен към зелената индустрия. Това включва монтирането на пещи на газ и въвеждането на специални енергоспестяващи технологии за тези, които работят на ток, така че една и съща продукция да може да се прави с по-малко електроенергия. Продължава и работата по проекта на завода в Пирдоп - "Аурубис България 2014", който трябва да увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20% и да повиши улавянето на отделяните газове почти до 100%. Програмата е на стойност 44.2 млн. евро, а изпълнението й започна в средата на 2011 г. Потенциален риск обаче представляват атаките от псевдоеколози, които зачестиха през последната година. Според представители на тежката индустрия тези организации целят да осребрят подкрепата си по време на изборите. "Имаме известно притеснение предвид предстоящите избори, които вече се превръщат в трудност за нас заради жалбите, адресирани към наши инвестиционни проекти", посочи Никола Треан. Най-големият проблем обаче остава цената на електроенергията. "В металургията почти 100% от себестойността на продукцията се определя от два фактора - суровини и енергия", обясни Антон Петров, председател на БАМИ и представител на гръцката Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и "Стийлмет". Въпросът обаче не е само в цената, а и в начина на преразпределяне на зелената енергия, който според компаниите в сектора ще ги направи неконкурентни на пазара. От БАМИ вече са предложили въвеждането на компенсаторни механизми, каквито има в Австрия и Германия и са одобрени от Брюксел. Поевтиняването на природния газ от началото на тази година при всички положения ще се отрази положително на металургията, особено на черната и при цветните прокати, където цената на горивото играе по-голяма роля. От сектора обаче не скриха разочарованието си, че първоначално обявеното намаление с над 20% в крайна сметка се оказа под 10%. "Ако топлофикациите не си плащат консумацията и "Булгаргаз" има проблем да си събере парите, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на по-висока цена за индустрията", посочи Антон Петров. Според Политими Паунова евентуално допълнително поевтиняване на газа може да се очаква през второто тримесечие, тъй като цената му се определя от алтернативните течни горива, чиито цени падат през зимата. "Има благоприятни условия за това, да видим дали ще се случи", каза тя.
Източник: Капитал (02.01.2013)

Алкомет АД добави около милион лева към септемврийската си печалба през последните три месеца на 2012г. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към четвъртото тримесечие на 2012г., в размер на 3924 хил. лв. Към септември печалбата бе в размер на 2 958 хил. лв. Общите приходи в края на периода са 261 862 хил. лв., което е с 4.78 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 3.42 % спрямо предходния период до 257502 хил.лв. Нетните приходи от продажби в края на четвъртото са в размер на 260 621 хил.лв. и представляват 99.53 % от общите приходи. Спрямо съответния период за 2011 година те намаляват с 4.80 %. Към 31 декември 2012г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.22лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за IV-тото трим. на 2012г. Собственият капитал на дружеството е 96 143 хил. лв. , като спрямо същия период на 2010г. се е увеличил с 3.23 %.
Източник: Money.bg (12.02.2013)

Печалбата на Алкомет АД за 2012 г. е в размер на 3 888 хил. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба в края на 2012г., в размер на 3888 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 261822 хил. лв., което е с 4.79 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 3.43 % спрямо предходния период до 257493 хил.лв. Нетните приходи от продажби за 2012г. са в размер на 260581 хил.лв. и представляват 99.53 % от общите приходи. Спрямо съответния период за 2011 година те намаляват с 4.81 %. Към 31 декември 2012г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.22лв. . Данните са от годишния одитиран Баланс/Отчет на дружеството за 2012г. Собственият капитал на дружеството в края на годината е 95934 хил. лв. , като спрямо същия период на 2011г. се е увеличил с 3.65 %.
Източник: Money.bg (02.04.2013)

Трудно начало Трудно. Така може да се определи началото на годината за българския бизнес, ако се съди по отчетите на публичните дружества (търгувани на борсата) за първото тримесечие. И макар за някои от тях периодът да е донесъл сериозно повишение на приходите, при доста намаляват или остават без промяна. Положението не е розово, като се има предвид, че и първото тримесечие на миналата година беше слабо. Според представители на бизнеса политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. По-скоро причините са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Макар на борсата да се търгуват малък брой компании, той може да се приеме донякъде за представителен за доста сектори, а и за тенденциите в икономиката като цяло. Традиционно износителите се справят по-добре, макар че и за тях не липсват трудности - например машиностроителните компании започнаха да забавят темпо още през миналата година. Производителят на акумулатори "Монбат" обаче отчита ръст и на продажби, и на печалба в сравнение с първото тримесечие на миналата година, макар и с намаление на износа за основния си пазар – Франция. Като стойност спадът е с едва 30 хил. евро до 3.43 млн. евро, но като дял понижението за година е с 6 процентни пункта до 15% от общия експорт на компанията. Това се компенсира от по-високи продажби на други пазари като Германия, Холандия и различни държави, заемащи по-малък дял в продажбите. Като цяло експортът на "Монбат" е нараснал с 37% до 23 млн. евро. Увеличение на производството и продажбите има и производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, което изнася почти цялата си продукция. През първото тримесечие произведената и продадена валцова и пресова продукция на фабриката е нараснала с 12% на годишна база и всеки месец средните продажби са били за 24.4 млн. лв. От компанията посочват, че през първите три месеца на годината производствените им мощности са били натоварени 100%, а освен нараснало търсене на вътрешния пазар износът се е покачил с 13%. Очевидно компанията започва да се възстановява, след като през миналата година приходите и печалбата и се свиха. Основните пазари на "Алкомет" са в Западна Европа, като усилията на ръководството са да осигурява клиенти от различни държави, се посочва в доклада за дейността. Паралелно с пълното натоварване на мощностите текат и нови инвестиции за увеличаване на капацитета – до две години в пресовия цех трябва да заработят две нови линии. Европейско финансиране ще се използва частично и за нова система за пречистване и пускане на още четири нови пещи за фолио и алуминиеви рулони, като общата стойност на проекта е 7.6 млн. лв. Половината са от европейските фондове, като проектът трябва да бъде завършен през тази година, се посочва още в доклада на компанията. Макар и със значителни нови инвестиции, развитието на "Алкомет" показва общата тенденция в българската индустрия – голяма част от новите производства изискват по-малко персонал, повече обучени хора и по-малко разходи за заплати. С ръст на приходите и печалбата е и производителят на медикаменти за ветеринарната медицина "Биовет". Основна част от продукцията предприятието от Пещера отива за износ. Стабилни резултати в началото на годината показва и производителят на торове "Неохим", който успява да отчете лек ръст на продажби и печалба. През 2012 дружеството изкара тежка година, като излезе на загуба. В групата на компаниите с ръст на приходи от продажби и печалба е и "Проучване и добив на нефт и газ", както и "КРЗ Одесос", което успява да се справи със загубата и вече е на плюс. "Като цяло някъде има нарастване на приходи (сред публичните компании - бел. ред.), но общото ми усещане е по-скоро за застой", коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България" - холдинг, който се занимава с търговия, лизинг на автомобили и финанси. По думите му януари и донякъде февруари са били относително добри, но след това наяве са излезли негативни тенденции. Бошов смята, че влияние са оказали и предсрочните избори, но в никакъв случай те не са били основната причина за застоя на икономиката. "Основните причини са като от последните години – слабо вътрешно потребление. В някаква степен бизнесът свикна да работи в ситуация на несигурност – преди беше икономическа, сега е политическа", добави той. Като цяло обаче повечето компании продължават да се борят с трудностите. Например дървопреработвателното дружество "Лесопласт" - Троян, свива обема на произведените дървесни плоскости с 20%, а на шперплат – с 3.5%. От компанията обясняват, че причината за по-малкото производство на шперплат са нередовните доставки на суровини. На 10 март е било спряно производството на фазер заради намалено търсене и натрупване на големи складови наличности. По-голямата част от продукцията на компанията се изнася. Заради намаленото производство и невъзможността част от разходите да се свият компанията е излязла на загуба, резултат от невъзможността разходите да се свият заедно с приходите. Още едно дружество, свързано с мебелната индустрия, отчита спад - "Никром – тръбна мебел", Ловеч. Компанията, която е подизпълнител на "Икеа", няколко германски и италиански мебелни фирми, има 15% понижение на продажбите. През тази година обаче ръководството планира да инвестира в нови технологии и да увеличи приходите от мебели със собствена марка, се посочва в бележките към отчета. Интересни зависимости има и в резултатите на електроразпределителните дружества – докато двете на "Енерго-про" отчитат спад в приходите, тези на "ЧЕЗ Електро" растат. Само за три месеца просрочените вземания на "Енерго-про продажби" са нараснали с 1.6% до 28.3 млн. лв., а тези на "Енерго-про мрежи" - с 20 на сто до над 1 млн. лв. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", определи изненадите в отчетите за първото тримесечие като "по-скоро негативни", но по думите му не е имало и основания да се очаква подобрение. Едни и същи фактори се виждат и в последните отчети – свито търсене, особено на вътрешния пазар, влошаване на нормата на печалба и мерки от фирмите срещу кризата, които включват намаление на разходи, на инвестиции и на дълговете им, добави Цачев. И Цачев, и Кирил Бошов не се ангажираха с прогнози какво очаква българските компании в идните месеци. Бошов обаче е донякъде и оптимист, защото след трудностите на икономическата и политическата несигурност по-скоро следва подобрение. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев прогнозира, че няма да има сериозни промени в посока растеж или осезаем спад в следващите месеци. "Ако говорим за БВП, ръстът му ще се колебае между 0 и 1%, а вътрешното потребление ще си остане свито. По отношение на износа не очакваме по-осезаем темп на нарастване, свит е основният ни пазар в ЕС", коментира Колев. Според него шансовете за ръст на българските компании са повече износ в държави като Турция, Китай, изобщо на източни пазари, където всъщност вече се вижда и увеличение, което донякъде компенсира спада на традиционните потребители на българска продукция. От БСК смятат, че определено годината ще бъде добра за тези дружества, които успеят да пласират продукция на външни пазари. В България безработицата ще си остане сериозен проблем, което означава още по-голямо свиване на вътрешната консумация. Проблемите обаче се трупат един по един – дори и при свито потребление местното производство намалява за сметка на вноса, което още повече задълбочава проблемите с безработицата, ниските доходи и общата стагнация. "Според наши проучвания 2/3 от храната, продавана в България, вече е внос и тази тенденция се задълбочава. Това свива консумацията още повече, включително и на електроенергията, и удря още много дейности", обясни Колев. Според него вътрешното потребление трудно може да бъде задвижено, така че изходът за българския бизнес е пробив навън. "Лошото е, че нашият износ е нискоиновативен, силата ни е ишлемето. Все пак и простите дейности носят определени приходи", каза още заместник-председателят на БСК. Има компании, чиито резултати не са повлияни от икономическото състояние в държавата, а от специфични фактори. Производителят на опаковки за цигарената индустрия "Юрий Гагарин" продължава да губи приходи, а за периода излиза и на загуба. Компанията обаче реално загуби основна част от бизнеса си, след като през миналата година с лобистки поправки беше забранено производството на цигарени гилзи в България. "Параходство БРП" също свива приходите си, но пък успява да излезе на печалба. От компанията обаче съобщиха, че пускането в експлоатация на Дунав мост 2 вероятно ще доведе до изключителен спад в дейността на Фериботен комплекс Видин, а фериботът на БРП "Бдин", извършващ в момента превози между Видин и Калафат, ще бъде спрян. Без значение от факторите картината в българския бизнес засега не остава добра, което не позволява да се задвижи основният мотор - за създаване на нови работни места и повишаване на доходите.
Източник: Капитал (08.05.2013)

Намаляващи дивиденти Размерът на дивидентите, които българските публични компании ще изплащат за 2012 г., намалява, което в повечето случаи отразява и финансовия им резултат през миналата година. Това показват отчетите и поканите за предстоящите им общи събрания, както и решенията на вече проведените. Изключвайки дружествата със специална инвестиционна цел, които по закон са задължени да изплащат като дивидент минимум 90% от печалбата си (освен ако тя не е от преоценки на активи), болшинството от публичните компании или въобще няма да изплащат дивидент, или ще намалят размера му, а очакванията на анализаторите за тази година са дори още по-мрачни. Камелия Лазарова, финансов анализатор в "Карол", коментира, че "за доста от компаниите ще е сериозно предизвикателство да запазят размера на дивидентите, които ще раздадат през тази година, предвид слабия ръст на българската икономика и свиването или в най-добрия случай забавянето на икономиките на някои от основните ни експортни дестинации". От началото на тази седмица близо 20 дружества публикуваха покани за общи събрания, от тях по-малко от една трета са предложили част от печалбата да бъде разпределена като дивиденти и само две увеличават размера му. "Компаниите, които по принцип имат политика по разпределяне на дивидент, спазиха традицията и отново ще гласуват разпределяне на част от печалбата си между акционерите", заяви Тамара Бечева, анализатор в "Елана трейдинг". Сред тези компании, залагащи на дивидентите, е "Софарма" и някои от свързаните с групата дружества. Така ръководството на фармацевтичния холдинг предложи 90% от печалбата на дружеството за 2012 г., която е 41.17 млн. лв., да се изплати като дивидент на акционерите. Това означава бруто 0.07 лв. на акция, колкото бе раздаденият дивидент за 2011 г. Увеличение на дивидента може да има при "Софарма трейдинг", ако бъде гласувано на 21 юни. Производителят на акумулатори "Монбат" също има последователна дивидентна политика и редовно разпределя част от печалбата си, като за 2011 г. дружеството раздаде по 0.16 лв. дивидент на акция. Единствено през по-тежките 2008 и 2009 г. "Монбат" предпочете да реинвестира печалбата си, като тогава компанията започна и да изкупува обратно свои акции от пазара. По-малко ще платят на акционерите си "Алкомет", "Фазерлес" и ХЕС. Въпреки всичко обаче те продължават с последователната си дивидентна политика. Като изненадващи определят анализаторите предлаганите дивиденти от "Албена" и "Булгартабак холдинг". Туристическата компания предложи дивидент от 0.75 лв. на акция, което е 3.2 млн., или около 20% от печалбата. Толкова голям дивидент дружеството (което управлява едноименния черноморски курорт) не е разпределяло от 2002 г. насам. В същото време акционерите ще трябва да гласуват и за тегленето на кредит в размер на 6.35 млн. лв., който да бъде използван за изграждането на инсталация за електрическа и топлинна енергия. "Булгартабак холдинг" изненада с размера на дивидентното плащане тази година, тъй като дружеството включи освен резултата за 2012 г. и други фондове за общо 69.7 млн. лв. Това оказа положително влияние върху акцията с наближаване на общото събрание", заяви Тамара Бечева. Все пак сезонът на общите събрания едва е започнал, а именно на тях ще бъдат определени точните суми на дивидентните плащания, защото последните две години имаше доста случаи, в които акционерите си гласуваха по-висок дивидент от предложения от съвета на директорите. У нас дивидентната политика на компаниите отдавна не е насочена към привличането на нови инвеститори, а по-скоро се ползва като инструмент за пренасочване на парични потоци към мажоритарните собственици. Затова и е трудно да направят изводи по размера на дивидентите както за развитието на бизнеса ,така и за намеренията на мениджмънта.
Източник: Капитал (22.05.2013)

Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба за първите три месеца на годината, в размер на 1 436 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 74 294 хил. лв., което е с 8.32 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 8.15 % спрямо предходния период до 72 698 хил.лв. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2013г. са в размер на 74 281 хил.лв. и представляват 99.98 % от общите приходи. Спрямо първото тримесечие на 2012 година те се увеличават с 8.43 %. Към 31 март 2013г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.23лв. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за I-во трим. на 2013г. Собственият капитал на дружеството към 31 март 2013г. е 97 370 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. се е увеличил с 3.82 %.
Източник: Money.bg (28.05.2013)

Акциите на четири публични компании се търгуват до утре с право на дивидент, показа справка на Profit.bg. Това са привилигированите книжа на София Комерс-Заложни къщи АД, М+С хидравлик АД, Алкомет и Булленд инвестмънтс АДСИЦ. Дивидентът, който е гласуван от общото събрание на акционерите на София Комерс-Заложни къщи, е 0.75 лв. (0.7125 лв. нетен дивидент) за всяка акция, а от М+С Хидравлик ще разпределят по 0.60 лв. брутен дивидент или 0.57 лв. нетен дивидент за физическите лица. По-скромен дивидент възнамеряват да заделят за акционерите си от Булленд инвестмънтс АДСИЦ и Алкомет, съответно 0.117 лв. и 0.032489 лв. брутен или 0.11115 лв. и 0.03086455 лв. нетен дивидент. До 11 юли с право на дивидент се търгуват акциите на още три публични компании - Интерсолар Варна АД, Агроенерджи Инвест АДСИЦ и привилигированите акции на Химимпорт, които ще разпределят на акционерите си по 0.073 лв., 0.0387 лв. и 0.1998 лв. брутен дивидент или 0.06935 лв., 0.036765 лв. и 0.18981 лв. нетен дивидент.
Източник: profit.bg (10.07.2013)

К100 Металургия: Мрачен оттенък Когато миналата пролет в металургичния сектор се забелязаха първите негативни сигнали след резкия скок през 2011 г., компаниите се надяваха притесненията им да се окажат неоснователни. Все пак предходната година резултатите им ясно показваха решително измъкване от кризисния спад, независимо че имаше и временни фактори за ръста. Надеждите им обаче не се оправдаха. Освен подновената рецесия в Европа към проблемите на предприятията се добави и рязкото поскъпване на енергоносителите, което ограничи възможностите им да се възползват от останалите жизнени външни пазари и сви маржа им. Така към средата на годината стана ясно, че мрачните прогнози ще се сбъднат, а краткото възстановяване не е било начало на възходяща тенденция. Такава ситуация показват и резултатите на 15-те водещи металургични предприятия в класацията. Докато през 2011 г. девет от компаниите в челната десетка отчетоха увеличение на приходите, а средният им ръст достигна близо 40%, за миналата година статистика е доста по-песимистична. По-слаби са продажбите на девет от петнайсетте дружества, а средното понижение е 5%. Разбира се, картината не е еднородна - докато някои компании намаляват приходите си с двуцифрено число, други растат със същото темпо. И едните, и другите обаче разчитат основно на модернизация и инвестиции в по-ефективно производство, за да успеят да "прескочат" трудния период. Както и да се подготвят за растеж, когато времената станат по-добри за бизнес. Медният лидер Неизменно и с голяма преднина начело в сектора е "Аурубис България". Заводът в Пирдоп не само е част от втория в света производител на мед – германската Aurubis, но и притежава най-модерната рафинерия в рамките на групата, след като през 2008 г. бяха изградени нови мощности на зелено и беше увеличен капацитетът за производство на катоди (мед с чистота 99.99%). Независимо от това през миналата година приходите на компанията намаляха леко. Една от причините за това е, че през есента предприятието прекъсна работа за планов ремонт, който продължи няколко седмици. Понижиха се и цените на медта и златото на Лондонската борса за метали, което също частично се отрази на резултатите на дружеството, въпреки че приходите му се формират основно от т.нар. такса за рафиниране. Последната зависи главно от наличието на концентрати на световния пазар – колкото повече суровина се предлага и колкото по-ограничен е капацитетът за преработка на металургичните предприятия, толкова по-висока е таксата. "Аурубис България" изкупува целия концентрат от местните добивни компании "Елаците мед" и "Асарел - Медет", но това задоволява само 26% от нуждите на завода и затова останалото количество се внася. Прогнозите на компанията обаче са добри. Заради нарасналия добив на руди и предстоящите ремонти в няколко големи завода в света от Aurubis очакват да увеличат капацитета си, което ще се отрази и на приходите им. "Вече сме готови да постигнем капацитета, заложен в програмата "Аурубис България 2014", но първо трябва да финализираме екологичната част, за да можем да използваме 100% от мощностите", каза изпълнителният директор на българската компания Никола Треан. Изпълнението на инвестиционната програма за 44.2 млн. евро започна през 2009 г. и се очаква да приключи догодина, като до момента са завършени около 60% от дейностите. Предстои да бъдат изградени нова газопречиствателна станция, завод за преработка на дъждовна вода и още един допълнителен комин към производството на сярна киселина. "Въвеждането на екологични технологии ни позволява да повишим производството, тъй като сме ограничени от емисиите, които отделяме. Така че колкото повече емисии улавяме, толкова повече можем да увеличим капацитета си", обясни Треан. В заводите на групата в Пирдоп и Хамбург се използват около 90% от най-добрите налични технологии (Best Available Techniques, BAT). "В технологично отношение сме близо до възможния лимит", уточни Треан. Ограничаване на щетите Единственият останал производител на черни метали в класацията – "Стомана индъстри", изкара тежка година, въпреки че запазва второто си място в класацията. Приходите на компанията обаче намаляха с двуцифрено число, а загубата й скочи над осем пъти. "Единствената причина за това са високите енергийни цени", каза представителят на гръцкия собственик Viohalco Антон Петров. По думите му кризата не играе толкова съществена роля за резултатите, тъй като е фактор, който отчитат всички производители в Европа. Това, което има значение, е конкурентоспособността – а тя рязко намалява с поскъпването на електричеството и горивата, тъй като те формират близо половината от разходите на металургичните предприятията. Така, когато повишението на енергийните цени в България не е съпроводено с аналогично повишение в останалите европейски страни, българската продукция трудно се пласира в чужбина, където са основните й пазари. "Фирмата е достатъчно силна, за да може да си позволи тези загуби и да продължи да съществува в очакване на по-добри времена", уточни Петров. "Но има и намаляване на обемите, което означава, че се опитваме да стабилизираме фирмата на по-ниско ниво, за да намалим щетата", добави той. Резултатите за първото шестмесечие на тази година не се очертават като по-добри и няма причина да се очаква ръст. Според Петров ако идеите за повишаване на цените на електроенергията за индустрията за сметка на бита се осъществят, това веднага ще се види в резултатите на "Стомана индъстри" като по-голям отрицателен резултат и по-малко производство. Без конкуренция Пловдивският Комбинат за цветни метали (КЦМ) остана без конкуренция в производството на цинк и олово в страната, след като в края на 2011 г. Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) спря работа. През миналата година активите на завода в Кърджали бяха разпродадени, а купувачи се оказаха един от основните кредитори – Първа инвестиционна банка и свързаната с нея "Хармони 2012". От компанията обявиха намерения да възродят цинковото производство, но в сектора като цяло са скептични към проекта – не на последно място и защото наблизо се намира КЦМ, където в момента тече мащабна програма за модернизация. Ефектът от нея ще се усети в резултатите за тази година. Още през 2012 г. обаче КЦМ отчита лек ръст на приходите си благодарение на увеличеното производство и въпреки по-ниските цени на металите. "Независимо че числата показват само малко повишение, като се имат предвид цените, резултатът ни е доста по-добър, отколкото през 2011 г.", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. Към края на миналата година започнаха да работят част от новите мощности, свързани с цинковото производство, където целта е да се увеличи делът на преработваните вторични суровини. До края на тази година пък трябва да приключи изграждането на нов оловен завод и да започне въвеждането му в експлоатация. Това е най-големият проект на КЦМ за последните 50 години. За трите години на реализацията му инвестицията ще достигне около 200 млн. лв. Основната част от средствата са под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк, останалата част е собствен ресурс на компанията. Въпреки по-високите приходи обаче печалбата на КЦМ намалява с над 70%. Причината е добре позната на всички металургични предприятия, а и на другите високоенергийни производства. "Анализите ни показват, че за миналата година имаме увеличение на разходите за енергоресурси, които са произвели отрицателен ефект в размер на 7.5 млн. лв.", каза Цонев. Според него големият проблем е, че този риск не е икономически и е на практика неуправляем. "Ние можем да реагираме на цени на метали и т.н., но не можем да реагираме на еднократни актове на органи, които не контролираме и няма нужда да контролираме", посочи той. Въпреки това от КЦМ са положително настроени за развитието на бизнеса. "Тази година ще се усетят резултатите от цинковата модернизация и затова като цяло сме умерени оптимисти", каза Цонев. Продукти със задържана стойност Металургичните предприятия, които произвеждат междинни продукти, като цяло са по-уязвими от пазарите и по-силно притиснати от конкуренцията. При тях обаче нямаше сериозни сътресения и всички те запазват позициите си. Най-голямото от тях – "София мед", което също е част от групата Viohalco, повишава леко приходите си в резултат главно на увеличаването на производството. "Обеми има, но все още няма достатъчно добри цени", каза Антон Петров. Според него единственото бъдеще е в непрекъснатото увеличаване на обемите и това е посоката, в която върви предприятието. "Така ще можем с по-ниските маржове в момента да преодолеем тези тежки години", обясни той. По думите му увеличаването на загубата не отразява реално оперативната дейност на фирмата, а по-скоро цените на металите. Прогнозата на "София мед" за тази година обаче е за по-голям ръст на продажбите - около 10%. Сравнително спокойно и без резки промени мина годината за третата компания на Viohalco в страната – "Етем България" (преди "Стилмет"). През последните две години компанията инвестира в две нови производствени линии от общо четири, което повиши капацитета за производство. Предприятието е познато основно като производител на алуминиеви врати, прозорци и други сградни системи. Заради променената обстановка обаче в момента фирмата развива нови пазари. "Голяма част от производството беше насочено към вътрешния пазар, който поради ниското потребителско търсене залиня, но направихме необходимите структурни промени и се насочихме към автомобилната индустрия на външни пазари", обясни Петров. В момента "Етем България" е сред доставчиците на водещи автомобилни концерни като BMW, Audi и др. Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година увеличи производството с около 1000 тона в натурално изражение, но въпреки това продажбите спаднаха леко. Причината е в по-ниските цени на алуминия на Лондонската борса за метали и съответно намаление на премията на тон произведена продукция. "Увеличихме леко продажбите на вътрешния пазар, където се работи по-лесно, а експортът ни малко намаля", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. Тъй като износът представлява над 90% от продажбите, това намаление се вижда и в приходите. През миналата година компанията инвестира близо 20 млн. лв. в модернизация, основно във валцовия цех, което е и причината за лекото намаляване на валцовата продукция. Проектът тази година ще продължи с инвестиции в пресовия цех. Предстои и изграждане на нови пещи за отгряване, което се финансира със средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". "От няколко години произвеждаме приблизително едно и също количество, затова решихме да направим инвестиции, за да можем да увеличим капацитета", уточни Динев. По-сериозен спад се наблюдава в печалбата на компанията, която намалява почти наполовина, основно заради по-високите разходи за труд и енергия. През миналата година "Алкомет" увеличи заплатите в завода, което вдигна разходите с около 1.9 млн. лв. Още 2.1 млн. лв. от печалбата изяде увеличението на цените на газа и електроенергията, въпреки че консумацията на ток е спаднала. "Ако тези допълнителни разходи ги нямаше, щяхме да имаме печалба колкото предходната година, около 8 млн. лв.", каза Динев. По думите му обаче през 2013 г. тези фактори няма да влияят и затова очакванията са по-добри. Това се вижда и от резултатите за първото тримесечие. Доста сериозен ръст на приходите отчита пловдивската "Хъс", която е сред най-големите компании в търговията и обработката на черни метали и която стабилно разширява бизнеса си. Наскоро дружеството купи един от основните си конкуренти – "Металснаб", от германската Kloeckner. Фирмата обяви също, че ще реинвестира печалбата си в изграждането на завод за тръби в Лом. Суровини Единствената рудодобивна компания, която предостави данни и участва в класацията, е "Челопеч майнинг". Тя е и един от най-големите производители на суровини за металургичния сектор. Златодобивното предприятие обаче изнася произведения концентрат, след като проектът му за изграждане на завод за преработка беше отхвърлен преди няколко години. Резултатите на компанията показват рязко увеличение на приходите за миналата година, което се дължи на приключилото разширение и модернизация на производството. За последните три години дружеството инвестира близо 176 млн. долара, за да удвои добива на руда и да повиши капацитета за преработка. Ефектът вече се забелязва и във финансовите резултатите на компанията. В топ 15 на металургичния сектор присъстват и някои от най-големите предприятия, които се занимават с търговия с метали и скрап, въпреки че трудно може да се определи делът на отделните участници на този пазар, тъй като липсва ясна статистика за добива на отпадъци от черни и цветни метали в страната. Едно от тях е "Металвалиус" (преди "Копервалиус"), което е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и също е свързано с групата Viohalco. То е и отличникът в сектора по ръст на приходите за миналата година. Леко понижение на продажбите се забелязва при друго дружество от подсектора – "Норд фероиндъстри", което се дължи на спада в цените на повечето метали на международните пазари. Компанията заложи на увеличаване на обема на дейностите, които придават стойност на суровините, с които търгува, и едновременно с това увеличи търговските обороти за износ. "Така, освен че диверсифицирахме продажбите си, си осигурихме достъп до пазари, на които може да се постигне по-висок марж на печалбата", каза председателят на надзорния съвет на "Норд холдинг" Борислав Малинов. По думите му кризата в Европа продължава да потиска борсовите цени на основните метали, включително цената на скрапа. Затова и прогнозите на компанията за тази година са умерени – лек ръст на продажбите и без промяна на печалбата. Едно наум Предпазливите очаквания на металургичните компании за тази година са свързани главно с политиката, която новото правителство ще следва в областта на енергетиката. Става дума най-вече за идеите за прехвърляне на тежестта от евентуалното повишение на цените на електроенергията върху индустрията, така че сметките за бита да остана непроменени. От сектора обаче предупреждават, че ефектът от такава мярка няма да закъснее. "Това за съжаление веднага означава по-малко работни места или спиране на едно или друго предприятие", посочи Петров. Треан определи прехвърлянето на енергийните разходи от потребителите на индустрията и обратно като "игра на пинг-понг, която е крайно време да престане". Според него енергийният сектор в България се нуждае от преструктуриране, защото има много възможности за подобрение. Най-важното е цената за зелената енергия да стане прозрачна. Индустрията има нужда от подкрепа сега, защото инвестициите, които прави, ще се усетят по-късно, смята изпълнителният директор на "КЦМ 2000". "В продължение на две години влагаме средства и осигуряваме работа на 300 души, които работят по проекта ни за модернизация, и след време това ще ни донесе изгода. Тази изгода е планирана, но доходът е прогнозен и отложен, а обществото има сериозна полза от проекта днес", каза Цонев. Затова от сектора се надяват да видят правителство, което мисли малко по-дългосрочно. И по-малко популистки.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Слаба година за металургията Производството на метали в България е намаляло през миналата година, главно заради кризата и свитото търсене в Европа. Липсата на мерки за защита и стимулиране на промишлеността, както и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар също са повлияли за негативната тенденция след отчетените положителни данни през 2011 г. Затова и производството като цяло все още остава далече от предкризисните нива, дори и в сегментите, където се наблюдава увеличение, става ясно от прегледа "Металургията в България през 2012 г.", изготвен от Българската асоциация на металургичната индустрия, в която членуват 43 компании. Производството на стомана, където единственото останало предприятие след затварянето на "Кремиковци" е "Стомана индъстри", е намаляло с над 23% през 2012 г., като достигнатото ниво е по-ниско дори от първите години на кризата. Това е отражение на спада в целия Европейски съюз (почти 5%) в резултат на свитото потребление и намаленото търсене в секторите, които са основни потребители на стоманена продукция. Спад има и при производството на валцувани черни метали (близо 27%), където нивата отново са по-ниски, отколкото през 2009 и 2010 г. Понижение от 8.5% има при плоския прокат (ламарини), но особено голям е спадът при дългия прокат (профили и арматури) - 33.3%. И при трите фирми производителки - "Промет стиил", "Стомана индъстри" и "Хелиос металург", се наблюдава намаление от 25 до 35%. "Очакванията от 2011 г. за повишаване на производството и постепенно връщане към нивата от периода преди кризата очевидно не се оправдават през 2012 г.", се посочва в анализа. Производството на изделия от черни метали (тръби, тел, стоманени топки за смилане на руда) остава почти без промяна, като се отчита лек спад. Основните фирми в сегмента са "ПИХ индъстри", "Жити" и "Стомана индъстри". Понижение има и в цветната металургия, въпреки че тя е по-гъвката по отношение на потенциалните пазари. През миналата година производството на анодна мед е намаляло с 3.9%, а катодната мед отчита минимален ръст от 0.2%. Единственият производител на мед в страната е "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. Главната причина за понижението е плановият ремонт в предприятието, който продължи около месец и половина. Въпреки това България остава важен фактор с дял от около 14% от общото производство на мед в ЕС. След затварянето на ОЦК - Кърджали, олово от концентрат в България вече се произвежда само от КЦМ - Пловдив. Около 21% от общото производство се дължат на преработка на акумулатори и отпадъци. През последните пет години произведеното общо количество от метала бележи постоянен спад. През миналата година значително намаление (18.3%) има и в производството на цинк, отново заради затварянето на ОЦК. КЦМ обаче запазва нивото си от 2011 г. Стабилен ръст от 8.5% бележи производството на прокат от тежки цветни метали (мед, цинк, олово), а произведеният алуминиев прокат запазва нивото си от 2011 г. Най-големият производител на продукти от тежки цветни метали е "София мед", която продължава да увеличава производството си през последните години. Основните производители на алуминиев прокат пък са "Алкомет" (80% от общото количество), "Етем България" и "ПИХ индъстри". Междувременно стана ясно, че продажбите на скрап от черни и цветни метали също са отбелязали рязък спад през 2012 г. Стойността за първи път през последните години е паднала под 2 млрд. лв., а количествата се свиват с над 200 хил. тона до 1.711 млрд. тона. Това показва традиционното годишно проучване на Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява 96-те най-големи компании в търговията със скрап. Няколко са причините за спада, посочват от БАР. Първата е намаляването на цените на суровините като цяло през миналата година. Основната причина обаче е отпадането от пазара на множество фирми заради рестриктивните изисквания на новия Закон за управлението на отпадъците. Според нормативната уредба фирмите трябваше да се прелицензират, да платят банкови гаранции за компанията и всяка отделна площадка, което затрудни повечето малки и средни фирми. Натискът на властите за изсветляване на сектора доведе и до спад на кражбите с 36% през 2012 г., се казва в анализа. В момента от 2400 през миналата година в България оперират 889 площадки. Има сигнали за тенденция на спад и в началото на тази година, коментира Владимир Димитров, изп. директор на БАР.
Източник: Капитал (30.07.2013)

Публични компании повишават вземанията си Част от публичните компании, които продават продукцията си зад граница, увеличават вземанията си от клиенти. Това обаче невинаги върви паралелно с ръст и на продажбите, показват отчетите на някои публични дружества в производствения сектор към края на полугодието. Външните пазари продължават да търсят произведеното в България, но местните компании остават нащрек в отношенията си с контрагентите заради нестихващата криза в Европейския съюз, където се пласира значителна част от продукцията. Ръстът на вземанията паралелно с този на продажбите е нормален, но ако темпът при вземанията е по-висок от този при приходите, има проблем, тъй като влияе на ликвидността им Сред компаниите, които разчитат основно на външния пазар, е шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет". Той изнася продукция за 19 страни, предимно в Европейския съюз, и разчита, че е минимализирал географския риск, тъй като "по-малките пазари изпитват последиците от кризата в много по-малка степен", пише в обяснителните бележки към отчета му в края на полугодието. За периода "Алкомет" е реализирал ръст на износа от 13.18%, а делът на реализираната продукция на местния пазар се е увеличил с 0.4% спрямо същия период на миналата година. Приходите растат до 147.5 млн. лв. В отчета на дружеството е видно увеличение на вземанията, като от клиенти и доставчици "Алкомет" има да получава 42.159 млн. лв. Това е увеличение с 24% спрямо същия период на миналата година. С 21.6% се увеличават и материалните запаси, което се дължи на количественото увеличение на основните материали на склад. Там се съхраняват материали за 20.201 млн. лв. и продукция за 7.453 млн. лв., показва отчетът. Скорошните инвестиции в оборудване му помагат да произвежда повече, но това все още не води до по-забележителен ръст на печалбата, която възлиза на 2.065 млн. лв. в края на полугодието, или с 59 хил. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Производителят на кабели ЕМКА също отчита увеличение на вземанията от клиенти и доставчици. Към края на първото полугодие те са 14.562 млн. лв., докато към същия период на миналата година този клас вземания са възлизали на 12.487 млн. лв. За първото полугодие севлиевското дружество регистрира свиване на продажбите до 38.068 млн. лв. На външни пазари е била реализирана продукция за 30.318 млн. лв., докато на вътрешния пазар са продадени стоки за 5.972 млн. лв. В края на второто тримесечие ЕМКА завършва с нетна печалба от дейността в размер на 2.175 млн. лв. Дружеството продължава да инвестира в нови машини и оборудване, става ясно от обяснителните бележки към отчета. В началото на юни е бил одобрен кредит за 1.8 млн. евро, които ще бъдат вложени в нова техника. Макар и по-скромни като размер, вземанията от клиенти и доставчици на "Българска роза – Севтополис" АД също са се увеличили, е видно от отчета. В края на шестмесечието те възлизат на 23 хил. лв. Вземанията от свързани предприятия са на стойност 2.715 млн. лв. Производителят на фармацевтични субстанции регистрира увеличение на материалите, държани на склад, като от отчета е видно, че в края на периода се държи продукция за 734 хил. лв., докато в края на юни миналата година е била осчетоводена продукция за 2 хил. лв. Дружеството завършва полугодието с нетна печалба в размер на 512 хил. лв. при 2.4 млн. лв. към същия период на миналата година. Едно от големите производствени дружества, ориентирани към външните пазари, е торовият гигант "Неохим". Димитровградското дружество отчита спад на продажбите в чужбина през първото полугодие. Реализираната продукция извън граница пада до 67.703 млн. лв. в края на полугодието при продажби в размер на 104.239 млн. лв. за същия период на миналата година. Местният пазар компенсира отчасти тази промяна, като продажбите на него към края на юни са 102.1 млн. лв., докато към същия период на миналата година те са били 82.315 млн. лв., става ясно от отчета. Това може да се обясни с факта, че земеделските производители получиха субсидии от правителството през февруари, така че разполагаха с ресурс за покупка на торове за подхранване на реколтата. Торовият гигант отчита спад на приходите, но ръст на печалбата в края на полугодието. Свиването на приходите е с 9.3% до 171.333 млн. лв. В същото време печалбата отчита ръст от 18% до 13.827 млн. лв. Дружеството се оказва и активно в търговията с емисии, като за първите шест месеца на тази година е продало квоти за 140 хил. лв., от които 53 хил. лв. е приходът от продажба на CO2 сертификати в европейски страни, а 77 хил. лв. е получило от вредни емисии на местния пазар. Сред производствените дружества, които демонстрират високи постижения благодарение на външните си партньори, е производителят на акумулаторни батерии за автомобили "Монбат" АД. Той реализира трицифрен ръст на печалбата от 239% до 9.2 млн. лв. в края на полугодието. Това се дължи на значителния ръст на продажбите с 40.84% до 108.801 млн. лв. От помощ за този резултат е било търсенето на продукция от страна на клиента EUROCAR Vertriebsgesellschaft, който е поел до 5% от износа на акумулаторни батерии и формира 3.67% от нетните приходи от продажби. В края на юни монтанското дружество работи на 97% от производствения си капацитет, става ясно от междинния доклад за дейността на мениджърския екип. По-ясна картина за бизнеса на публичните компании през първото полугодие трябва да има в близките дни. Днес изтича срокът, в който те трябва да публикуват отчетите си за периода. Практиката показва, че повечето изчакват последния момент, а някои дори и просто пропускат срока.
Източник: Капитал (31.07.2013)

Печалбата на Алкомет АД покачи до 2 065 хил. лв. към полугодието Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба за второто тримесечие на годината, в размер на 2 065 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 147 649 хил. лв., което е с 9.67 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 9.89 % спрямо предходния период до 145 355 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 147 534 хил.лв. и представляват 99.92% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те се увеличават с 9.80 %.
Източник: Money.bg (13.08.2013)

На тържествена церемония на 24 септември 2013 г., БСК даде официален старт на Информационната система за оценка на компетенциите на работната сила (MyCompetence) и ще подпомага подбора и развитието на човешките ресурси, както и прогнозирането на нуждите на пазара на труда от работна сила с определена квалификация, умения и компетенции. MyCompetence е иновативен и уникален за България онлайн продукт, който дава възможност на бизнеса, работещите, безработните, студентите и учениците, както и на университетите и професионалните училища да сравняват и уеднаквяват стандартите си за знания, умения и компетенции, свързани с упражняването на различни професии и длъжности. До момента в рамките на тестовия период на MyCompetence 42 предприятия са разработили профили на ключови длъжности чрез използване на възможностите на системата за оценка на компетенциите. Сред тях са Феърплей интернешънъл АД, Спарки Елтос АД, Фесто производство ЕООД, Балканкар Рекорд АД, АМЕТ ООД, Мебел стил ООД, Лудогорие - 91 АД, Димитър Маджаров 2 ЕООД, Стомана индъстри АД, Етем България АД, КЦМ АД, Промет стиил АД, Алкомет АД, Обединена млечна компания АД, ЧЕХ 99 ООД, Меггле България ЕООД, Кодап ЕООД, Кремък ЕООД, СОД Варна АД, Кооп маркет ЕООД гр. София, Магнум 7, Фасилити Оптимум България АД, Лендмарк Пропърти Мениджмънт ЕАД, Це Ес Ге България, Тишман Мениджмънт Къмпани, Комекс РМ, Оргахим АД, "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД, Неохим АД и др. Системата е достъпна за потребителите на адрес: www.mycompetence.bg
Източник: БСК (25.09.2013)

Корпоративен сезон Спадащи приходи и надежда за износ Спад на приходите и леко влошаване на крайните финансови резултати. Това се чете в първите отчети на публичните компании за третото тримесечие на годината. Ако досега тенденциите бяха разнопосочни, сега спадът личи ясно при болшинството от компаниите. Разбира се, дали негативният процес е устойчив ще се разбере при публикуването на останалите отчети. Все пак има и компании, които успяват да подобрят резултатите си, но те са малцинство. Прогнозите на анализаторите не са много добри за оставащата част от годината - техните надежди и тези на компаниите са насочени повече към външните пазари. "Експортният сектор има вероятност да е показал повече мускули през третото тримесечие и да затвърди положителната тенденция от началото на годината", коментира Гено Тонев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Юг маркет фонд мениджмънт". Прогнозите си за последното тримесечие на годината Тонев определи като "умерено негативни", но не в смисъл край на започналото възстановяване, а по-скоро "време за ориентация и пренастройка на целите". По-добри резултати за третото тримесечие основно при износителите очакват Камелия Лазарова и Христо Владимиров, анализатори съответно в "Карол" и "Ти Би Асет мениджъмънт". За работещите на вътрешния пазар компании прогнозите са по-скоро за задържане на приходите. Според Христо Владимиров периодът юли - септември ще затвърди очерталите се вече тенденции на плавно възстановяване за експорно ориентираните дружества и стагниране при насочените към българския пазар. Анализаторът смята, че "отклонения" от правилото може да има при дружества, които са силно зависими от цените на суровините, които през тази година спряха поскъпването си. Камелия Лазарова очаква повишение на приходите при "Монбат", "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи", "Алкомет", които усещат положително влияние от плавното възстановяване на икономиките от еврозоната. Според Лазарова доста компании ще успеят да подобрят рентабилността си заради засилен контрол върху разходите. Тя прогнозира ръст в продажбите и за "нишови" компании като търговеца на лекарства "Софарма трейдинг", производителя на опаковки "Юрий Гагарин", както и куриерската "Спиди". Последната компания вече обяви предварителни резултати, според които приходите й за деветмесечието са нараснали с над 20% в сравнение със същия период на миналата година. Цветослав Цачев, анализатор в "Елана", смята, че вътрешното потребление се подценява като фактор за растеж и доказателство е развитието на електронната търговия. В блога на финансовата компания той коментира, че ръстът в куриерските услуги също е индикатор за съвземане на вътрешното търсене, доходите и икономиката. Преди няколко дни изпълнителният директор на "Спиди" Валери Мектупчиян прогнозира подобрение в икономическите условия в България, което ще доведе до ръст на потреблението. Все пак Цачев отбелязва, че растеж на икономиката не е нещо, с което България ще може да се похвали в близките две години, а за него се разчита на износа в много по-голяма степен, отколкото на вътрешния пазар. Анализаторът е на мнение, че третото тримесечие няма да донесе съществено подобрение в резултатите на повечето публични компании, а индустриалните акции ще се представят по-добре. Засега отчетите и докладите за дейността не вдъхват надежди за подобрение и дори показват тенденции на сериозен спад. Производителят на касови апарати "Оргтехника" - Силистра, има силен спад на продажбите, което от компанията обясняват с понижение на вътрешния пазар – с 50% за година, докато износът пада с 29%. Външните пазари са основни за дружеството, като те заемат близо 90% от продажбите. Само за юли - септември този дял е намалял още, като очакванията са тенденцията да продължи, се казва в доклада за дейността. Прогнозите на мениджъмънта са за "чувствителен ръст" на износа през последното тримесечие в сравнение с третото, като очакванията се базират на сключените договори и разговори с външни партньори. На вътрешния пазар сериозна промяна не се очаква, а натоварването на мощностите ще бъде около и над нивото през юли - септември, прогнозират от компанията. Според доклада за последните три месеца на годината реализираната продукция ще е за 750 - 800 хил. лв., а печалбата – около 10 - 20 хил. лв. От "Оргтехника" отбелязват като рискове забавяне на доставките, което може да доведе до загуба на пазарни позиции, както и острата конкуренция в бранша и на вътрешния, и на външните пазари. Оптимистични прогнози за последните три месеца на годината дава в доклада за дейността "Параходство БРП". Според тях търсене на превозвачи и заетост на флота има за всички видове стоки – зърно, руди, въглища, земеделски торове. Очакванията са това да помогне на речния флот, но в доклада няма обяснение за силното намаление на продажбите през деветмесечието. Неконсолидираните продажби на "Свилоза" намаляват, а загубата на компанията се е увеличила почти двойно. В отчета не влизат резултатите на основното дъщерно дружество "Свилоцел". За дружествата, ориентирани почти изцяло към българския пазар, последните месеци не са донесли особено добри резултати и в най-добрия случай има задържане на нивата от миналата година. От производителя на детски и зърнени храни "Слънчо" отчитат минимално намаление на приходите. Увеличението в продажбите на стерилизирани и разтворими храни е компенсирало спада в останалите цехове. Свищовската компания произвежда няколко вида брашно, пшеница, овесени ядки, някои от които са сертифицирани като органични. Преди близо две години "Слънчо" откри нов цех за стерилизирани детски пюрета и надеждите на ръководството бяха с него да се увеличат продажбите.
Източник: Капитал (30.10.2013)

„Алкомет" АД отбелязва 50 години от обявяването на 5 ноември за ден на Металурга Със специално тържество отбелязват Деня на металурга в „Алкомет" АД. Тази година се навършва точно половин век, откакто 5 ноември официално е обявен за Професионален празник на българските металурзи. Това става с разпореждане на Министерски съвет от 1963 г., по повод влизането в експлоатация на Металургичния завод "Ленин" в Перник и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци". На 5 ноември 1976 година за първи път служителите и работниците на „Алкомет" АД също честват Деня на Металурга. Спазвайки традицията на ежегодните тържества, днес ръководството на предприятието споделя професионалния си празник със служители, приятели и гости. „През годините предприятието преодоля редица предизвикателства, докато достигне сегашното си ниво на съвременно акционерно дружество, отговарящо на световните стандарти за качество, производителност, екологични изисквания и социална политика", обявиха от компанията, припомняйки, че „Алкомет" АД бележи началото си през 1968 година.
Източник: Дарик радио (05.11.2013)

Със специално тържество отбелязват Деня на металурга в „Алкомет" АД. Тази година се навършва точно половин век, откакто 5 ноември официално е обявен за Професионален празник на българските металурзи. Това става с разпореждане на Министерски съвет от 1963 г., по повод влизането в експлоатация на Металургичния завод "Ленин" в Перник и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци". На 5 ноември 1976 година за първи път служителите и работниците на „Алкомет" АД също честват Деня на Металурга. Спазвайки традицията на ежегодните тържества, днес ръководството на предприятието споделя професионалния си празник със служители, приятели и гости. Това събитие се явява част от социалната политика на компанията, чиято цел е да изрази своята благодарност към всеки един неин представител. „През годините предприятието преодоля редица предизвикателства, докато достигне сегашното си ниво на съвременно акционерно дружество, отговарящо на световните стандарти за качество, производителност, екологични изисквания и социална политика", обявиха от компанията, припомняйки, че „Алкомет" АД бележи началото си през 1968 година. След приватизацията на комбината през 1999 година основно се модернизират производствените мощности на Леярния, Пресовия и Валцовия цехове. В най-съвременно технологично оборудване са вложени над 60 милиона лева. Само за последните две години „Алкомет" АД е инвестирала 13,7 млн. евро за повишаване капацитета на валцовото производство с 30%. За мащабния си проект компанията получава сертификат за инвестиции клас А от Министерство на икономиката. В момента водещия български производител на валцовани и пресовани алуминиеви продукти "Алкомет" АД се нарежда сред топ 100 на най-добрите компании у нас.
Източник: Дарик радио (05.11.2013)

Металургията остава ключов сектор С близо 12% дял от общата промишлена продукция и над 16% от продуктовия износ на страната през миналата година металургичният сектор устойчиво е останал една от ключовите индустрии в България. Въпреки това показателите са се влошили в сравнение с предходната година, което се дължи както на външни фактори като икономическата криза и свитото потребление на основни пазари, така и на вътрешни проблеми като рязкото увеличение на цените на енергоносителите за промишлеността. През първите девет месеца на тази година съживяване има в цветната металургия, но производството в стоманодобива продължава да намалява. Това отчетоха от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) по повод Деня на металурга 5 ноември. През миналата година има рязък спад на производството в черната металургия при всички видове продукти. Понижението при стоманата, която след закриването на "Кремиковци" вече се произвежда само от "Стомана индъстри" в Перник, е 23%. По-слаби са резултатите и при валцуваните черни метали, където количеството продукция намалява с 26.6% въпреки очакванията за раздвижване на пазарите и потреблението. Макар че подобна тенденция в стоманодобива се наблюдава и в ЕС, там понижението е с доста по-малки стъпки (около 5%). "Нищо не се е случило с металургичните предприятия, което да обуслови този рязък спад между 2011 и 2012 г. Единственият фактор са пазарите и губенето на конкурентоспособност заради разходи, включително енергийни", посочи изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова и прогнозира, че негативната тенденция ще продължи и тази година. Това се вижда и от данните към края на септември, които показват, че спрямо същия период на миналата година обемът на произведената течна стомана е намалял с 25%, а ръст от около 15% се отчита единствено при производството на дълъг прокат (арматура и профили). По-различно е положението в цветната металургия, където България се оформя като важен играч на европейско ниво. В страната се произвеждат близо 14% от медта и 4-5% от цинка и оловото на ЕС, като в същото време населението е около 1.5% от това на ЕС. "Смятам, че с инвеститорите в цветната металургия България вече има специализация в рамките на ЕС", каза Паунова. Статистиката показва, че 80% от металургията в страната са производство на цветни метали, докато в Европа делът е 30% за сметка на черната металургия. "Българската индустрия често е обвинявана, че е енергоемка, но важното е, че високият разход на енергия за единица БВП се дължи на това, че имаме развита цветна металургия и трябва да се гордеем с това", посочи Паунова. Значителен ръст (близо 80%) за последните пет години има в производството на мед, което е свързано с пускането на нов електролитен цех в "Аурубис България" през 2008 г. През миналата година и през първите девет месеца на тази производството остава стабилно. Почти без промени е и производството на олово и цинк, въпреки че през 2012 г. на практика България остана с един завод по-малко след затварянето на ОЦК - Кърджали. Спряното производство там беше компенсирано от доста по-големия КЦМ - Пловдив, с увеличен обем продукция. Принос има и увеличаването на дела на преработка на вторични суровини (рециклиране на акумулаторни отпадъци), който достига 22% от общото производство на олово през миналата година. През първите девет месеца на годината производството на олово и цинк продължава да расте - съответно с около 10 и 5%. Тенденцията за ръст при проката от цветни метали след спада в пика на кризата през 2009 г. се запазва и през тази година, показват данните на БАМИ. Според Паунова фактът, че българските металургични предприятия оцеляват при тези условия и отчитат определен растеж, е ясен знак, че продукцията им е конкурентоспособна. Средата, в която фирмите в сектора се опитват да оцеляват, обаче е трудна. Като най-болна тема за металургията председателят на БАМИ Антон Петров определи енергетиката. "При газа има монополно високи цени, монополна структура, един доставчик и, още по-зле, един източник - Русия", каза той. Независимо че географски България е сравнително близо до Русия, цените на синьото гориво тук са сред най-високите в Европа - до 20% над тези във Великобритания, Белгия, Испания, Австрия и други. Още по-тежка е ситуацията с електроенергията. По думите на Петров множеството недалновидни и неправилни решения и грешната политика в сектора на възобноявемите енергийни източници са довели до по-висока цена на електроенергията за индустрията. "Ако нашите конкуренти и колеги в Европа са недоволни от една средна цена от 40 евро на мегаватчас и със завист гледат към САЩ, където е 25 долара на мегаватчас, ние плащаме 25-30% повече", посочи той. Според него металургията вече е на предела на оцеляването и това може да се види от числата. Когато през 2012 г. цената на електроенергията се повиши с 13-14%, резултатът на енергетиката се вдигна с 1 млрд. лв. Също с 1 млрд. лв. обаче веднага спадна произведената продукция в металургията, обясни Петров. "Това означава, че вече няма резерви, няма как повече да се оптимизират нашите резултати. Просто директно губим конкурентоспособност", посочи той. Тайната на оцеляването и на устойчивото развитие на сектора са инвестициите, каза Паунова. За последните десет години общите инвестиции в металургията са над 4 млрд. лв., 30% от тях са директно в опазване на околна среда. Средства са вложени също в конкурентоспособност, разширяване на продуктовата гама на предприятията и намаляване на енергоемкостта, добави Петров. В резултат на направените инвестиции брутната добавена стойност на зает в сектора е три пъти по-висока от средната за преработващата промишленост - 49.1 хил. лв. спрямо 18.5 хил. през 2012 г. За последните пет години енергийното потребление на единица продукция е спаднало над 30%. Само през 2012 и 2013 г. в сектора са инвестирани около 400 млн. лв. Сред най-големите проекти са тези на КЦМ (над 200 млн. лв.), "Аурубис България" (близо 100 млн. лв.), "Алкомет" (60 млн. лв.). Инвестиции се правят и в "Стомана индъстри", "София мед", Промет стиил", "Етем" и т.н. "Няма предприятие, което да не е инвестирало през тази тежка година", каза Петров.
Източник: Капитал (05.11.2013)