2 306 хил. лв. печалба декларира Алкомет АД към четвърто тримесечие на годината. Алкомет АД декларира печалба от 2 306 хил. лв. в края на четвърто тримесечие Общите приходи на дружеството са 301 801 хил. лв., което е с 5.19 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 5.21 % спрямо предходния период до 299 239 хил.лв. Нетните приходи от продажби към четвъртото тримесечие на 2014г. са в размер на 301119 хил. лв. и представляват 99.77% от общите приходи. Спрямо същото тримесечие на 2013 година те се увеличават с 5.09 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за IV-ро трим. на 2014г. Към 31 декември 2014г. дружеството показва печалба на акция в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към четвъртото тримесечие на 2014г. е 99120 хил. лв. , като спрямо същия период на 2013г. се е увеличил с 3.14 %.
Източник: Money.bg (30.01.2015)

Скъпата енергия удря металургията Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година. Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата. "Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството. Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината. Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини. В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни. След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. По-добро представяне на олово, цинк и мед По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г. Не желаем да покриваме загубите на "Булгаргаз" Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Българската металургия потребява най-скъпата електроенергия в региона и това автоматично прави нейната продукция неконкурентна. Наред с това от България се изнася евтин ток, защото е без добавката за зелена енергия. Той се купува от нашите конкуренти от съседни страни с цена около 30% по-ниска, отколкото плащат българските предприятия. Ние сезирахме Комисията за защита на конкуренцията за този проблем, но оттам не предприеха нищо. Затова БАМИ ще отправи иск към Европейската комисия да разследва дали има нарушаване на конкуренцията с това решение да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Металургичният бранш настоява още КЕВР да намали с поне 20% цената на природния газ за индустрията от април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ. Въпроси на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/ Константин Делисивков, изпълнителен директор 1. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод? 2. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики в тази насока? 3. Какви усилия се полагат в посока намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб - например чрез виртуален поток от Гърция към България, разширяване на хранилищата, интерконекторите, предоговаряне с "Газпром" и обвързване със спот цени? Извън инфраструктурните проекти, как оценявате потенциала на "меките" мерки в регионален аспект - унифициране на правила, регулация и процедури за обмен? 4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че министерствата могат да подпомогнат "Булгаргаз" в посока хеджиране на валутния риск? Обратното действие на законите да е изключение Доц. д-р Стоян Сталев, съветник международно сътрудничество и институционални връзки в "Геотехмин" Напоследък в законодателството все по-често се използва придаването на обратно действие на граждански и търговски норми, а дори и на административно-наказателни такива. В Закона за нормативните актове е казано, че обратното действие на гражданскоправни норми трябва да се дава по изключение. Това е така, за да се обезпечи стабилност и предвидимост на гражданския оборот. Тези норми не са технически, а отговарят на нуждата от стабилност в обществото. Обратно - честото прилагане на този подход води до обществена и икономическа несигурност. Друг важен въпрос е този за често променящото се законодателство, което е много вредно за стабилността на обществото, за устойчивото и предвидимо правоприлагане. Законите трябва да се правят бавно и с многостранна оценка за въздействие, за да има икономическа и обществена сигурност. ВЪПРОС: Може ли правителството да промени създалата се практика да се прибягва до нови закони, преди да се прави задълбочен анализ дали проблемът не е решим и по действащото право, ако то се прилага добросъвестно и без злоупотреба с правото? Въпроси от "Каолин" Радослав Чолаков, изп. директор Към министрите Горанов и Лукарски: 1. В началото на годината много фирми направиха значими инвестиции за снабдяване на ведомствените бензиностанции с фискални устройства и свързването им със съответните данъчни органи. Как тези фирми могат да бъдат убедени, че инвестицията е имала смисъл и по какъв начин ще бъде облекчена тяхната работа, напр. чрез облекчена комуникация с данъчните органи? Към министър Горанов: 2. Забелязва се повишена енергичност от страна на Агенция "Митници", което следва да бъде приветствано. Възможно ли е обаче на Агенция "Митници" да е била дадена инструкция да се търсят всякакви аргументи, за да не се възстановяват мита и акцизи, включително когато това е предвидено в закон? Например акцизът върху използвания природен газ от потребители, които го влагат в производство на крайни продукти. С дългосрочни договори няма да ни извиват ръцете Красимир Дачев, собственик на "Свилоза" АД Най-важното е да си конкурентоспособен и държавата да не пречи на това. Специално за земеделието в Европа свикнаха да са субсидирани. Същото е и в енергетиката. Трябва да станем по-самостоятелни, по-ефективни, защото почти няма български плодове и български зеленчуци на пазара. Специално за развитие на горския сектор трябва да се установи прозрачност и дългосрочност на отношенията с държавата и да се премахнат медиаторите. Държавата изкуствено ги вкара. Вместо да говорим директно с нея, ние се сблъскваме с посредници. Трябва да се изчистят посредниците и да се направят прозрачни, дългосрочни договори, да има предвидимост на процедурите. Така ще могат да се получават и кредити, така и всички фирми, които работят в сектора, ще могат да излязат на светло. Очевидно е, че с тази прослойка от корумпирани чиновници в горите ще има проблем. И седем министри да се сменят, горският на мястото е този, който върши работата и прави всичките корупционни упражнения. Прозрачност, предвидимост, устойчивост - това е, от което всички се нуждаят. За незаконната сеч очевидно е, че търпението на обществото се е изчерпало. Това е първото правителство, което активно взима мерки. Но веднага среща съпротива от една прослойка, която няма интерес от прозрачност и дългосрочност. Трябва да се размърда тази държавна бюрокрация. Тя ми напомня за хубавата мисъл на Ото фон Бисмарк, който казва, че с добри чиновници държавата може да се управлява и при лоши закони. Ако са лоши чиновниците, няма да се оправи страната. Държавата трябва да установи прозрачни и дългосрочни отношения с родния бизнес. Да има дългосрочни договори. У нас договорите са едногодишни. Защо? Защото всеки иска догодина, като се сключи наново договорът с теб, пак да ти извива ръцете. А в целия свят нещата се правят дългосрочно. И се прави по интернет. Въпроси: 1. Държавата, като естествен монополист, ще задоволи ли потребностите на предприятията от суровина - дървесина, за пълните им капацитетни възможности? 2. МОСВ ще опрости ли процедурите по издаване на разрешителни за нови инвестиции или реконструкции и разширяване на съществуващи производства? 3. Ще се въведе ли е-правителство и срокове за отговор със санкции за чиновниците, което да ограничи субективизма и административната тежест на процедурите?
Източник: Стандарт (06.04.2015)

Алкомет планира да изплати 1/3 от печалбата за 2014 г. като дивидент Алкомет АД свиква общо събрание на акционерите за 29 май 2014 г., като предложението на Управителния съвет е 1/3 от печалбата за 2014 г. да бъде разпределена като дивидент, показва поканата, публикувана чрез БФБ-София. Печалбата за миналата година е 2 406 419,79 лв., като предложението е 802 139,93 лв. да отидат за дивидент. Това прави по 0,04468 лв. на акция. Спрямо последната борсова цена от 6,12 лв. за ценна книга, това прави брутна дивидентна доходност от 0,7%. 2014 г. донесе на шуменския производител на алуминий 7% ръст в нетната печалба до 2,41 млн. лв. и 5% повишение на продажбите до 301 млн. лв. Вчера бе публикуван отчетът за първото тримесечие на 2015 г., като той показа повишение на печалбата със 7% до 1,04 млн. лв. и на продажбите с 15% до 87,2 млн. лв. Акциите на Алкомет АД поскъпват с 1,5% за последните 12 месеца до 6,12 лв. за брой и 110 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,031176 лв. на ценна книга.
Източник: Инвестор.БГ (30.04.2015)

Алкомет АД раздаде дивидент от 0.044680 лв. на акция Акционерите на Алкомет АД - Шумен(6AM) ще получат дивидент и тази година. Това бе решено на проведеното на 17.06.2015 г. Годишно общо събрание. На събранието са присъствали акционери притежаващи или представляващи 14 159 614 броя акции, или 78.87% от уставния капитал, става ясно от протокола на общото събрание. По предложение на Управителния съвет, от печалбата за 2014 г., в размер на 2 406 419 лв., за дивидент за 2014 г. да бъде разпределена сумата от 802 139.93 лева. Сумата представлява 1/3 от печалбата след данъци. Това определя брутната стойност на дивидента в размер на 0.044680 лв. на акция. Останалата част от печалбата в размер на 1 604 279.86 лева е решено да се отнесе като неразпределена печалба. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) - 0.042446 (само за акционери физчески лица) лв.
Източник: Money.bg (19.06.2015)

Акционерите на Алкомет АД - Шумен(6AM) ще получат дивидент и тази година. Това бе решено на проведеното на 17.06.2015 г. Годишно общо събрание. На събранието са присъствали акционери притежаващи или представляващи 14 159 614 броя акции, или 78.87% от уставния капитал, става ясно от протокола на общото събрание. По предложение на Управителния съвет, от пемалбата за 2014 г., в размер на 2 406 419 лв., за дивидент за 2014 г. да бъде разпределена сумата от 802 139.93 лева. Сумата представлява 1/3 от печалбата след данъци. Това определя брутната стойност на дивидента в размер на 0.044680 лв. на акция. Останалата част от печаалбата в размер на 1 604 279.86 лева е решено да се отнесе като неразпределена печалба. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) - 0.042446 (само за акционери физчески лица) лв.
Източник: Money.bg (19.06.2015)

Износът помага на продажбите на големите публични компании Повечето големи индустриални компании, които се търгуват на борсата, повишават приходите си за полугодието, показват отчетите им. Публичните дружества публикуват данни на всеки три месеца и според изнесеното в тях има подобрение и в крайните финансови резултати на голяма част от тях. Износът движи доброто представяне на много компании - доста от индустриалните производители разчитат на външни пазари. Такива са производителят на акумулатори "Монбат", торовият завод "Неохим", компанията за лекарства от ветеринарната медицина "Биовет", за алуминиеви изделия "Алкомет". При тези дружества е характерно, че изнасят голяма част от продукцията в ЕС и на трети пазари и именно динамиката на външните пазари влияе върху крайните им резултати. Ако не бяха проблемите с Украйна и Русия, представянето на "Софарма" продажбите също щяха да са по-добри, но фармацевтичната компания успява да подобри значително рентабилността си. В сферата на услугите и строителството ("Спиди", "Трейс груп", КРЗ) също се наблюдава подобрение, но известен спад има при производството на машини и части за тях (ХЕС, "М+С хидравлик", групата на "Спарки"). "Предварителните финансови отчети рисуват приятна картина. Компаниите, които не са засегнати от форсмажорни обстоятелства, като "Софарма" имат добри резултати, а още по-позитивно е, че показват и много по-добра рентабилност", коментира Татяна Пунчева-Василева, старши анализатор в "Елана трейдинг". Подобни са наблюденията и на Александър Маджиров, портфолио мениджър в "ОББ асет мениджмънт": "Експортно ориентираните дружества и аграрният сектор запазват позициите си, а производителите на торове подобряват представянето си. Кризата в Украйна оказа негативно влияние върху фармацевтичните компании, туристическият сектор очаквано отчита спад вследствие на отлива на руски туристи." Маджиров коментира, че забавянето на китайската икономика започва да се усеща и сред българските компании - дружествата, чиито клиенти са износители за Китай, усещат забавяне на поръчките. Много добре се представя шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет", който има увеличение в продажбите и по размер на оборота е една от най-големите публични компании. През първото полугодие Германия е останала основният пазар за "Алкомет", следвана от Полша, Италия, България, Франция, Испания, Австрия и др. Като положително е определено развитието на продажбите в Италия и Полша със съответно 17% и 14% ръст. В Испания той е бил 7% на годишна база. Цигарената фабрика "Слънце Стара Загора-Табак" работи почти само за износ, а повишението на акцизите в България се отразява лошо на продажбите на цигари тук. Справка в доклада показва, че през второто тримесечие компанията е увеличила износа си – приходите са нараснали до 2.17 млн. лв. при 1.93 млн. лв. през същия период на миналата година. Продажбите на българския пазар са незначителни – едва 400 хил. лв. е приходът от цигари от януари до края на юни. От компанията отбелязват, че увеличаването на акциза върху цигарите, който води до повишение на цената им, е намалило потреблението. Дружеството се контролира от фирми, близки до "Химимпорт". Производителят на филтри и опаковки "Юрий Гагарин" също работи добре, макар и с лек спад на продажбите, но ръст на печалбата - основната част от продукцията остава за вътрешния пазар, а 18% е за износ. В друга част на леката индустрия – производството на захар и захарни изделия, представянето също е добро. Леко повишение има при оборота на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, а след преструктуриране в последните години и печалбата на дружеството е скочила в пъти. Основната част от приходите на "Захарни заводи" идват от българския пазар, една четвърт са от други държави от ЕС и 17% са от трети страни. Почти всички захарни изделия се пласират в България, както и опаковките, съставящи малък дял от общата продукция. Етиловият алкохол и фуражният продукт "Зърнела" се продават основно зад граница, показва справка в доклада. От производителя на пластмасови матрици и форми "Формопласт" посочват, че нямат намаление на поръчките в сравнение с първото полугодие на миналата година. Загубата, която е отчетена в края на юни и през тази, и миналата година, е обяснена с "производствената цикличност".
Източник: Капитал (05.08.2015)

Печалбата на Алкомет АД към второто тримесечие с лек ръст до 1.205 млн. лв. Дружеството Алкомет АД е реализирало печалба към второто тримесечие на годината, в размер на 1205 хил. лв. Към март, печалбата бе 1038 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 175 529 хил. лв., което е с 18.27 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 18.49 % спрямо предходния период до 174 190 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2015г. са в размер на 174 993 хил.лв. и представляват 99.69% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2014 година те се увеличават с 17.92 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2015г. Към 30 юни 2015г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.13лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2015г. е 99 500 хил. лв. , като спрямо същия период на 2014г. се е увеличил с 3.42 %.
Източник: Money.bg (05.08.2015)

Приходите от продажби на Алкомет растат с 15% към 30 септември Алкомет АД приключи деветмесечието на 2015 г. с нетна печалба от 5.025 млн. лв. спрямо положителен финансов резултат от 2.2 млн. лв. за сравнимия период на година по-рано. Приходите от продажби на продукция на Алкомет АД за първите девет месеца на 2015 г. възлизат на 253 млн. лв., което представлява ръст от около 15% спрямо същия период на миналата година. Ръстът е породен от засилените продажби на продукти с висока добавена стойност, а също и увеличението на цената на алуминия на Лондонска метална борса. Основните пазари за продукцията на Алкомет АД са Германия, Полша, Италия, България, Франция, Австрия, Испания, Унгария, Холандия и Великобритания.С положително развитие спрямо третото тримесечие на 2014 г. са пазари като Полша – с 13.4% ръст, Италия – с 10.6% ръст, Испания -с 4.9% ръст. Характерно за отчетния период е, че производственият капацитет на фирмата, включително и пуснатите в експлоатация нови производствени мощности, са натоварени на 100% с поръчки, уточняват от компанията.
Източник: profit.bg (03.11.2015)

Металургията остава под предкризисните нива Производството е спаднало със 127 млн. лв. през миналата година Големият спад в металургичното производство в България след началото на глобалната криза през 2008 г. все още не е преодолян. Докато цветната металургия като цяло отчита леко увеличение през последните 2-3 години, проблемите в стоманодобива продължават и до днес. Това показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), които бяха обявени на професионалния им празник. През 2014 г. българската икономика отбеляза лек ръст от около 2%, но това не се дължи на промишленото производство, което намалява с над половин милиард лева. Само производството на метали е спаднало със 127 млн. лв. Основната причина за това са промените в цените на цветните метали на световния пазар, докато черната металургия отчита ръст в стойността на произведената продукция. Все пак секторът запазва високия си дял (12%) от общата произведена промишлена продукция. Делът на металите от общия износ на страната обаче намалява леко, като достига 14.3% през миналата година (15.3% за 2013 г.). Като добър сигнал вероятно може да се приеме фактът, че през 2014 г. в сектора са били наети нови 309 души, с което броят на работещите в металургията е достигнал 11 428 души. Трудно за стоманодобива От различните видове продукти на черната металургия все пак лек ръст се наблюдава в производството на сурова стомана. През 2014 г. то се е увеличило със 17% като обем, а за първите девет месеца на тази година повишението е 2.6%. Производството на валцувани черни метали остава ниско. Това важи особено за дългия прокат (стоманени пръти), които след известно увеличение през 2013 г. отново намаляват обемите си оттогава насам. По-добри са данните за плоския прокат (листове), въпреки че и при тях през тази година има понижение. Единствено изделията бележат сериозен ръст, но при малки обеми. Негативно на сектора се е отразила ситуацията в Украйна, която затруднява доставката на заготовки, успоредно с увеличаващия се внос на арматурна стомана оттам. На европейския пазар също не се наблюдава ръст на стоманодобива и потреблението на стоманени продукти след кризата, макар че за тази година има очаквания за по-високо потребление. Секторът се затруднява и от политическите процеси в Близкия изток, които създават пречки за развитието на нови пазари в трети страни. Огромен проблем за европейската металургична индустрия като цяло, главно за стоманодобивната, през последните години е Китай. "Само за една година от нетен вносител Китай се превърна в нетен износител и удвои доставките на стомана в ЕС. Става дума за 110 млн. тона, доставени на дъмпингови цени", обясни председателят на БАМИ и член на борда на директорите на "Стомана индъстри" Антон Петров. Той посочи, че като последствие от навлизането на Китай на европейския пазар за няколко месеца във Великобритания са затворили две стоманодобивни предприятия. Проблемът е толкова сериозен, че на 9 ноември се свиква спешно заседание на министрите от ЕС, за да обсъдят този въпрос. Стабилизиране при цветните метали Цветната металургия като цяло беше засегната по-малко от кризата. Спадът при нея беше от порядъка на 5-6%, докато стоманодобивът се сви с повече от една четвърт. През последните няколко години производството на мед, олово и цинк се стабилизира и показва тенденция за устойчив растеж. Успешно се развива и производството на алуминиев прокат в резултат на направените инвестиции в основните производители – "Алкомет" и "Етем България". Колебливо засега се представя производството на прокат от цветни метали, където се търсят възможности за разширяване на листата с продукти с висока добавена стойност, уточняват от БАМИ. България има сериозен дял в производството на цветни метали на европейско ниво. По данни за 2014 г. местното производство на мед формира 8.1% от това в ЕС, а на анодна мед – 15.9%. Тези резултати изцяло се дължат на "Аурубис България". Страната има и значителен дял в производството на олово (5.5%) и цинк (3.7%) благодарение на КЦМ - Пловдив.
Източник: Капитал (10.11.2015)

Алкомет с участие в ALUMINUM USA в Детройт Алкомет АД взе участие в първото изложение ALUMINUM USA, което се състоя в Cobo center в Детройт на 11 и 12 ноември. Фирмата участва със собствен щанд, където показа пълната си гама от продукти валцово и пресово производство. На изложението компанията създаде контакти с клиенти от Северна и Централна Америка, като проведе и срещи със световни лидери-доставчици на оборудване в бранша. ALUMINUM USA се присъединява към ALUMINIUM World Trade Fair в Германия (Дюселдорф) като шесто индустриално събитие след тези в Китай, Индия, ОАЕ и Бразилия. Очаква се изложението да се провежда на всеки две години. ALUMINUM USA е мястото, където може да се получи цялостна представа за алуминиевата индустрия. Около 2000 посетители от цял свят взеха участие в изложението в търсене на нови решения и технологии, не само от производители на суровини, но и от преработватели и доставчици за автомобилната индустрия и строителството, като производители на профили, доставчици на най-нови технологии за пресовото производство, топлинна обработка, леене, обработка на повърхности.
Източник: profit.bg (17.11.2015)

Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на "Алкомет": Очакваме 7% ръст на продажбите Основното предимство на българския завод е бързата доставка до Европа Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" очаква да увеличи продажбите си през следващата година със 7% както като количество, така и в стойност. Прогнозата за 2016 г. е шуменският завод да произведе 71.5 хил. тона продукция, с което оборотът да достигне приблизително 180 млн. евро. Това каза изпълнителният директор на компанията Хюсеин Йорюджю. Предприятието на практика работи на пълен капацитет и изнася 95% от продукцията си, предимно за Европа. През последните години компанията се фокусира върху производството на по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. "Оглеждаме се за нови пазари, следим къде има недостиг и нужда от нови продукти и къде можем да отговорим на търсенето", обясни Йорюджю и добави, че това е основният фактор, който определя портфейла и инвестиционните планове на компанията. Три са основните акценти в маркетинговата стратегия на "Алкомет". Предприятието залага на близостта си до цяла Европа и на гъвкавата си производствена схема, което му позволява бързо (максимум 2-3 дни) да прави доставки и да реагира на нуждите на клиентите си в момента. Предимство на компанията е също, че предлага широка гама продукти – и пресови (профили), и валцови (листи). Така успява да покрие почти всички потребности на клиентите и те да поръчат на едно място, обясни Йюрюджю. Дружеството продължава да прави инвестиции, за да подобрява качеството на продуктите си, което също му дава предимство, добави той. "Алкомет" работи с предварителни договори с клиентите си, т.е. продажбите не са от складова наличност, а от бъдещо производство. Промените в цената на алуминия, която за три години се понижи от над 2200 долара до около 1400 долара в момента, нямат пряко влияние върху резултатите на компанията. Причината е, че дружеството хеджира основната си суровина чрез контракти, търгувани на Лондонската метална борса, а печалбата му идва от надбавката за преработка на метала до краен продукт.
Източник: Капитал (18.11.2015)