Всички индекси на БФБ с двуцифрени ръстове през 2016 г. SOFIX отчете двойно по-висок ръст в сравнение с нарастването от 2015 г. 2016 г. се оказа положителна година за Българската фондова борса (БФБ – София), като всички индекси приключиха 12-те месеца с ръстове. Най-голям е ръстът при SOFIX, който за една година прибави 27,24% към стойността си. Той стартира годината, като затвори на ниво от 457,210 пункта на 4 януари 2016 г. Индексът падна до най-ниската си точка през годината на 18 април, когато затвори на ниво от 436,03 пункта. В последния борсов ден от годината обаче основният индекс на БФБ затвори на ниво от 586,43 пункта, върхова точка в последните две години и половина. Ръстът на SOFIX е двойно по-висок в сравнение с този от предходната година – през 2015 г. той добави 13,10% към стойността си. Двуцифреното покачване през 2016 г., се дължи основно на три компании - Стара планина холд АД с ръст от 64,3% до 6,49 лв. за акция, Първа инвестиционна банка АД с поскъпване от 55% до 3,35 лв. за акция и Централна кооперативна банка АД, чиито книжа повишиха цената си с 51,34% до 1,53 лв. за ценна книга. Най-зле представилата се акция през 2016 г. сред компаниите от SOFIX беше тази на Трейс груп холд АД със спад от 7,88% до 5,26 лв. за акция. Ръстът от 0,97% до 2,09 лв. за акция отреди на Адванс Терафонд АДСИЦ второто място по слабо представяне, следван от Индустриален холдинг България АД с напредък от 10,87% до 1,02 лв. за акция. Лидер по оборот през годината е Химимпорт АД с изтъргуван обем в размер на 28,5 млн. лв. На второ място е Монбат АД с 20,9 млн. лв., следван от Софарма АД с 19,9 млн. лв. Най-много сделки през годината са сключени с акции на Химимпорт – 7 955 броя, като след него се нареждат Софарма с 3 541 броя сделки и ТБ Централна кооперативна банка АД с 3 122 броя сделки. Около половината от компаниите в индекса BGBX40 отчетоха двуцифрено покачване, като рекордьор е Алкомет АД, която записа трицифрен годишен ръст от 117,07% до 14,55 лв. за акция. На второ място е Стара планина холд АД с 64,30% до 6,5 лв., а трети е Доверие Обединен Холдинг АД с поскъпване от 59% до 1,15 лв. Общо за годината индексът отчете ръст от 19,91%. Сред компонентите на секторния BGREIT с най-много поскъпнаха книжата на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ, които отчетоха покачване от 45,60% до 2,27 лв. Единственото губещо дружество от индекса е Булленд инвестмънтс АДСИЦ, който отписа 11,39% от цената на акциите си през годината. Въпреки това индексът приключи 2016 г. с годишно покачване от 11,42%. Лидери от BGTR30 по ръст в цената на акциите са Стара планина холд АД, Доверие Обединен Холдинг АД и ТБ Първа Инвестиционна Банка. През годината индексът прибави към стойността си 19,64%.
Източник: Инвестор.БГ (03.01.2017)

"Алкомет", "Ветпром" и "Кроношпан" ще получат сертификати клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, с които ще ползват облекчения за свои бизнес проекти. Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева ще връчи трите сертификата днес в Голямата зала на министерството на ул. "Батенберг".
Източник: Сега (23.01.2017)

Три компании инвестират 133 млн. лева за разширяване на производството Три компании - „Алкомет“ АД, „Кроношпан България“ ЕООД и „Ветпром“ АД ще инвестират в разширение на производството си 133.1 млн. лв., като се предвижда те да създадат над 200 работни места. Ръководствата на компаниите получиха сертификати за инвеститор клас А, връчени от заместник-министъра на икономиката Даниела Везиева. Тя посочи, че и трите проекта са в производството и предвиждат увеличение на производствения капацитет. Везиева изтъкна като положителна тенденция това, че сертифицираните проекти предвиждат разширяването на съществуващата дейност на вече утвърдени български и международни компании в страната. „Това е атестация за това, че България е добро място за инвестиции. Надявам се връчването на сертификатите да спомогне и за разширяване на експортната ориентация на дружествата“, допълни Везиева. По думите на заместник–министърът на икономиката предприятията ще се възползват от насърчителни мерки, които включват съкратени срокове за административно обслужване по чл. 21 от ЗНИ, индивидуално административно обслужване, необходимо за осъществяване на инвестиционния проект и финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица, включително на стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места. „АЛКОМЕТ“АД получи сертификат за инвестиция клас А за проекта „Увеличение на производствения капацитет и повишаване на производствената ефективност“, който ще се реализира в община Шумен. Предметът на дейност на дружеството е производство на алуминиев прокат, валцови и пресови изделия от алуминий и алуминиеви сплави. Дружеството е един от големите производители на алуминий на Балканите. Размерът на инвестицията възлиза на 69 000 000 лв., като периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 100 нови работни места. Г-н Семих Батурай- член на Управителния съвет на "Алкомет“ АД посочи, че проектът ще включва нова производствена линия и преса за алуминиеви листи.“С откриването на новите 100 работни места служителите ни ще станат над 1000“, допълни той. Вторият проект, който получи сертификат, е на „Кроношпан България“ ЕООД, за проекта „Увеличаване на производствения капацитет на линия за производство на ПДЧ и изграждане на производство на МДФ“. Размерът на инвестицията, като обща стойност на материални и нематериални активи, за периода на инвестицията възлиза на 42 600 000 лв. „Кроношпан“ е водещ производител на материали от дървесина за мебелната индустрия, както и един от големите чуждестранни инвеститори в страната ни. „Разширяване на производството на завода във Велико Търново, чрез линия за плочи от дървесни влакна и частици ще добави нова продукция на предприятието“, обясни г-н Николай Банков – управител на „Кроношпан България“. „Предвиждаме и разкриването на 100 нови работни места“, допълни той. Инвестиционният проект на „ВЕТПРОМ“ АД „Производство на фармацевтични продукти за хуманитарна и ветеринарна медицина“ също получи сертификат клас „А“. Проектът ще се реализира в гр. Радомир, област Перник, а размерът на инвестицията, възлиза на 21 500 000 лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат открити 35 нови работни места. Основен предмет на дейност на „ВЕТПРОМ“ АД е производство на ветеринарно-медицински препарати, обхващащи всички фармакологични групи. „Проектът предвижда закупуване на нови производствени и спомагателни машини и съоръжения, с цел подобряване на качеството и увеличаване количеството на произвежданите фармацевтични продукти за хуманната и ветеринарната медицина. Предвижда се и въвеждане в производство на нови хуманни и ветеринарни лекарствени продукти“, каза Стефан Божинов- Изпълнителен Директор на „ВЕТПРОМ“ АД. (economic.bg)
Източник: Други (24.01.2017)

"Алкомет" утрои печалбата си през 2016 г. Производителят на алуминиеви изделия е увеличил продажбите на специални продукти за сметка на стандартните Близо три пъти е нараснала печалбата на производителя на алуминиеви продукти "Алкомет" през миналата година. Въпреки лекото понижение на продажбите свиването на разходите е било значително по-голямо, което е и причината за подобрения краен резултат. Това става ясно от отчета на публичното дружество. През 2016 г. компанията е продължила преориентацията си към приоритетно производство на продукти с по-висока добавена стойност, а делът й на пазара на домакинско фолио в Европа е достигнал една четвърт. През следващите години продажбите се очаква да продължат да растат, след като през миналата година предприятието започна нова инвестиция за увеличаване на капацитета си в Шумен. Проектът трябва да приключи през 2018 г. Резултати Нетните приходи от продажби на компанията са намалели с 4.2% (виж таблицата), но оперативните разходи са се свили с 10.3%, като спадът е главно при разходите за материали. Основната причина за това са по-ниските цени на алуминия през първите три тримесечия, както и повишената ефективност на производството. Компанията печели от надбавка за преработка, така че ценовите промени на Лондонската метална борса имат минимален ефект върху резултатите й. Затова и печалбата нараства значително. Производството в завода, който разполага с валцов и пресов цех и леярна, като цяло е останало стабилно, а мощностите са били натоварени пълноценно, става ясно от отчета. Лекият спад при пресовите изделия (4%) е компенсиран със същия ръст при валцовите продукти, като продадената продукция е била общо 65.5 хил. тона. Преструктуриране През миналата година компанията е продължила да следва стратегията си за преструктуриране на продуктовия микс към изделия с по-висока добавена стойност. В резултат на това значителен ръст има при продажбите на специални, боядисани и елоксирани профили, докато при стандартните се отчита понижение с 9%. При валцовите продукти увеличение също има при продажбите на обмазано и домакинско фолио, а намаление има при листата и лентите. "И през изминалата година стремежът да се наложим като основен доставчик на обмазано фолио и финсток доведе до положителни резултати, видими както от ръста на продажбите на тези продукти, така и от разширяването на пазарното ни присъствие. Спадът в продажбите на листа и ленти е целенасочен и регулиран и е в рамките на ограничението на свободния валцов капацитет", се посочва в доклада за дейността. "Алкомет" е ключов производител на домакинско фолио в Европа, като през миналата година делът му достигнал 25%. За сравнение, през 2015 г. компанията държеше 20% от пазара. Близо една четвърт от продуктите на "Алкомет" се изнасят в Германия. Други по-големи пазари включват също Полша, Италия, България, Франция, Испания, Дания, Австрия, Холандия и Унгария. Подобрената рентабилност на компанията е довела до намаление на краткосрочните кредити с около 25%, показва още отчетът. Този фактор в съчетание с намалените банкови лихви и исторически ниските нива на EURIBOR са причината лихвените разходи да спаднат с 46% на годишна база (до 1.8 млн. лв.). Планове за нов ръст През миналата година дружеството започна двугодишна инвестиционна програма за 36 млн. евро, която се очаква да увеличи капацитета на завода с 35% до 100 хил. тона годишно. Компанията ще разшири и портфейла си с продукти отново с фокус към по-специалните изделия, в резултат на което оборотът се планира да нарасне с близо 50% до 500 млн. лв. Броят на работниците също ще бъде увеличен с около 100 души до 1000. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков заем и се очаква да се изплати за пет години. Шуменският завод беше приватизиран преди 17 години от турската FAF Metal. Оттогава досега в предприятието са инвестирани 80 млн. евро, а капацитетът е нараснал 15 пъти. След публикуване на отчета акциите на компанията поскъпнаха с над 5%, а капитализацията на компанията е 327 млн. лв., като за 12 месеца е нагоре със 143%.
Източник: Капитал (02.02.2017)

"Алкомет" е най-добрата компания на борсата Няколко събития през миналата година нарушиха скуката и "развалиха" дългата дрямка на инвеститорите на българския капиталов пазар. Първо новият председател на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова даде заявка, че ще отвори вратите на институцията и ще пусне свеж въздух след шестгодишната ера на предшественика й. Диалог с инвеститорите, откритост към медиите и стратегия за развитие, подкрепена от всички представители на сектора, дадоха импулс. След това дойде и първият борсово търгуван фонд, базиран на индекса Sofix, което пък му донесе втората най-висока годишна доходност от кризата насам – над 27%. Добрите новини обаче свършват някъде тук, тъй като от борсата продължават да си тръгват големи и важни компании - последно "Биовет". Първичните публични предлагания почти липсват, макар да бяха дадени заявки за раздвижване. А спорни действия на мениджмънт и големи акционери продължават да повдигат съмнения сред инвеститорите. Въпреки това повечето от компаниите на борсата продължават да възнаграждават акционерите си с добра доходност, а при много от тях за миналата година тя е чувствително над средната за пазара. Това показва и поредната, 11-а, класация К50 на "Капитал" (наследник на "Дневник 50"). Няколко фактора оказаха влияние за доброто представяне на компаниите. Поевтиняването на природния газ и на суровините на международните пазари помогнаха за съкращаване на разходите, което повиши рентабилността. За последното допринася и преориентацията към производството на стоки с по-висока добавена стойност. Външните пазари остават ключови за борсово търгуваните компании в България.Най-добрата публична компания в К50 е "Алкомет". Шуменският производител на алуминиеви изделия и домакинско фолио се представя добре по всички показатели с изключение на приходите. Особено впечатление прави утроената нетна печалба, която достига 27 млн. лв. За всичко обаче си има обяснение. Първо, разходите на компанията се понижиха с много по-голям темп от постъпленията заради по-ниската цена на алуминия на международните пазари. Второ, компанията се преориентира към производство на продукти с много по-голяма добавена стойност, което вдигна печалбата, а оттам и рентабилността. Трето, спадът в приходите от продажби е заради по-евтината крайна продукция, докато количеството продадена продукция се увеличава до 65.8 хил. тона. "Рязкото повишаване на печалбата се обуславя от пазарни фактори – успяхме да запазим цената към клиентите и всъщност спечелихме от спада на премията на основната суровина", коментира пред "Капитал" Хюсеин Йорюджю, изпълнителен член на УС на "Алкомет". Компанията успя да увеличи и дела си на европейския пазар, като близо една четвърт от продуктите на "Алкомет" се изнасят в Германия. Други по-големи пазари са Полша, Италия, България, Франция, Испания, Дания, Австрия, Холандия и Унгария. Ръководството планира растежа да продължи - за целта дружеството започна двегодишна инвестиционна програма за 36 млн. евро, която се очаква да увеличи капацитета на завода с 35% до 100 хил. тона годишно, както и да разшири производствения микс към сектори като автомобилния и фармацевтичния. Това пък трябва да повиши приходите до 500 млн. лв."Ще се придържаме стриктно към обявената в годишния доклад за дейността на компанията за 2016 г. прогноза, като очакваме приходите да достигнат 350 млн. лв.", каза Йорюджю. Шуменският завод беше приватизиран преди 17 години от турската FAF Metal, която в момента притежава 16.86% от "Алкомет", а останалите са в свързаната "Алуметал" (73.25%) и физически и юридически лица. За 2016 г. цената на акциите се повиши с почти 120%, което е оценка не само за текущите резултати, но и за визията на мениджмънта. "Силната фундаментална позиция, доброто управление и прозрачността я правят привлекателна за малки и големи инвеститори. Свободно търгуваните й акции обаче са малък процент от общия капитал, което спира по-активната търговия с книжата й", коментира за "Капитал" Татяна Пунчева-Василева, главен анализатор в "Елана трейдинг".С още по-голям ръст на печалбата е вторият в подреждането - "Неохим". Торовият производител от Димитровград също се възползва от по-ниските цени на основната си суровина – природния газ. Само за него разходът е бил с 60 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Основните акционери в компанията са "Еко тех" (24.28%), "Евро ферт" (24.03%), "Феборан" (20.3%), Agrofer International Establishment (7.68%). Третото място е за "Стара планина холд". Компанията често попада в полезрението на инвеститорите по няколко причини – дъщерните й дружества бързо успяха да се отърсят от негативите на кризата през последните години, корпоративното управление е на високо ниво с честа и регулярна отчетност и прогнози за бъдещите резултати. "Прогнозите за тази година са за повишение на продажбите с около 3.5%, но още първото тримесечие показа ръст от 8% спрямо същия период на 2016 г. и 7.3% над бизнес плана. Очакваме първото полугодие да бъде пиково в продажбите, които ще достигнат над 105 млн. лева", коментира Николай Митанкин, директор за връзки с инвеститорите на холдинга. "Европа продължава да бъде сигурен и значително предвидим за нас пазар. Процесите в европейската икономиката и особено в еврозоната са инертни, но през последната година отбелязват ниски, но стабилни ръстове. Водещ приоритет за нас е производителността на труда и запазване на качествените специалисти в съответния бранш. Предприятията влагат все по-големи средства и усилия за допълнителна квалификация и подобряване на условията за труд", каза още Митанкин. Освен това групата и компаниите й разпределят редовно дивидент – само от печалбите за миналата година сред акционерите ще бъдат разпределени 19 млн. лв. "Стара планина холд" е разпределяла печалби през всяка година от създаването й през 1997 г., става ясно от сайта на компанията. За този период (без 2016 г.) само компанията майка е разпределила брутно 11.76 млн. лв., а общо дружествата й - 86.1 млн. лв. С дивидентите за миналата година общата сума ще надхвърли 105 млн. лв. Ключовите компании в холдинга са "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи" и "Елхим Искра", но и трите са реализирали по-ниска доходност от Sofix. Основният индекс е победен обаче от акциите на компанията майка, които през 2016 г. се повишиха с близо 70%.Едно от най-силните представителства в класацията, а и на самата борса, имат фармацевтичните компании. Голяма част от тях са част от групата на "Софарма" или близки до основния й собственик и главен изпълнителен директор Огнян Донев. През миналата година фармацевтичната група успя да повиши приходите си, силно скочи и печалбата. Така компанията успя да загърби проблемите отпреди 2-3 години, когато конфликтът между Украйна и Русия удари резултатите й. Добре се представя и дъщерното "Софарма трейдинг". Дистрибуторът на лекарства и медицинско оборудване традиционно, както и неговата компания майка, заема висока позиция в класацията. Финансовите му резултати остават стабилни, компанията е и една от най-ликвидните на борсата. Веднага след нея е "Доверие обединен холдинг", което също се контролира от компании, близки до "Софарма", а самата фармацевтична група притежава малко над 30% в бившия приватизационен фонд. В началото на февруари тя поиска разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да концентрира целия бизнес на холдинга, а той включва дялове в над 20 компании - строителни и промишлени дружества, три шивашки компании, малко над 50% в "Доверие Брико", което стопанисва веригата магазини "Мосю Бриколаж" в България, Сърбия и Македония, две винарски изби - "Българско вино" и "Новоселска гъмза", както и многопрофилна болница "Доверие", медицински центрове, две от най-големите по приходи здравнозастрахователни компании, както и множество недвижими имоти. На следващото място е друга фармацевтична компания - "Чайкафарма висококачествените лекарства". Резултатите й са стабилни, но основният проблем при нея е ниският обем на свободно търгуваните акции, въпреки че с нейни акции се сключват често сделки, което е повдигало въпроса доколко това не се случва предимно между свързани лица. Пазарната й оценка от борсовите котировки - около 400 млн. лв., също не кореспондира с отчетените приходи и печалби, което прави съотношенията, следени от инвеститорите (цена към печалба, цена към собствен капитал и др.), да изглеждат космически.Победителят от предходната година - "Спиди", е в долната половина на таблицата. Компанията продължава да повишава приходите си, но печалбата се понижи, а оттам и рентабилността. Това се пренесе и върху пазарната й капитализация, която се леко се понижи. По-надолу в подреждането през 2016 г. е и вторият от миналата - "Агрия груп холд". Земеделският холдинг не е преустановил експанзията си, до голяма степен и с покупка на компании от сектора, но печалбата й значително се понижава, което свива и маржа. "Трейс груп холд" също пада рязко в подреждането. През миналата година строителният холдинг беше трети, а през тази е точно по средата на таблицата. Причината е очевидна - силен спад на приходите и загуба в годината, в която новият програмен период забави и липсата на готови проекти затрудни всички компании в инфраструктурното строителство. Около компанията има силен политически риск, тъй като е зависима от държавни поръчки. Спирането на някои от най-големите през миналата година се отрази на резултатите й, а това е причина компанията да търси диверсификация на дейността си в държави като Сърбия и Украйна, както и в гражданското строителство. Бившите приватизационни холдинги традиционно са разпръснати в класацията - така, ако "Доверие" и "Индустриален капитал холдинг" са в горната, то традиционно "Индустриален холдинг България", "ТК холд" и "Синергон" са по-надолу. През миналата година загубата на последния се влошава, въпреки че основното му дружество - "Топливо", се представя добре като приходи, но зле като краен финансов резултат. В К50 има и доста компании и бивши фондове, които са част от групата или са свързани с "Химимпорт" - "Велграф асет мениджмънт", "Св. св. Константин и Елена", "Холдинг Варна", "Сила холдинг", "Холдинг нов век", "Зърнени храни България". При тях резултатите са доста противоположни, както и представянето им в класацията. През тази година фондовата борса и цените на акциите продължават с възходящата си посока, носени от миналогодишната инерция, с лека корекция заради политическата несигурност. Със съставянето на ново правителство поне краткосрочно последната няма да е фактор. След като за първото тримесечие Sofix нарасна с около 8%, очакванията са до края на годината да направи още около 8-10%. Първите отчети за годината като цяло са оптимистични. На местния пазар обаче винаги трябва да се гледа с едно наум, тъй като историята показа, че той често е непредсказуем, било то и за добро.
Източник: Капитал (09.05.2017)

Алкомет: Влизането в SOFIX увеличи трикратно търговията с акциите ни Влизането в индекса SOFIX помогна на търговията с акциите на "Алкомет". След тази новина постигнахме трикратно увеличение на търговията, заяви Петър Станчев, директор за връзки с инвеститорите и финансов мениджър на дружеството. По думите му присъединяването на компанията към състава на основния индекс е подкрепило и финансовите резултати на дружеството. „2017 г. ще бъде втората най-добра година в историята на дружеството“, заяви Станчев. „Тези резултати ни помогнаха да започнем да инвестираме сериозно в компанията. Имаме мащабна инвестиционна програма за 40 млн. евро в двата основни цеха. Ще закупим оборудване от водеща германска компания“, заяви финансовият мениджър, като прогнозира 35% ръст на производството през тази година, запазване на ретабилността и дори нейното увеличаване. По думите му със сигурност ETF-ът, репликиращ SOFIX, е спомогнал за представянето на акциите на компанията. Той добави, че през тази година компанията планира около 5% скок на нетната печалба и оборот от около 350 млн. лв. От началото на годината акциите на Алкомет поскъпват с 26,5%, а през последната една година ръстът в цената на книжата е със 132,9% при пазарна капитализация от 330,334 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2017)

Алкомет АД отчита 33,51% спад на нетната печалба на годишна база до 9,04 млн. лв. за януари-юни 2017 г., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София на 31 юли. Само за второто тримесечие печалбата е 4,3 млн. лв. при спад с 29,1% на годишна база, а за първото имаше спад с 37,1% до 4,75 млн. лв. „Основният фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на Алкомет АД 2016 година е пазарният натиск, който обуславя оптимизация на продажните ни маржове“, се казва в междинния доклад за дейността. В същото време дружеството прилага политика към разработване на нови алуминиеви продукти, като едни от последните му пазарни пробиви са в климатичната и охладителна техника, а бъдещите планове включват пробив в пазара на опаковки. Произведената валцова и пресова продукция от Алкомет АД за първото полугодие на 2017 г. е 33 277 метрични тона, което е с около 3,5% повече от произведената продукция за същия период на 2016 г. Продажбите за полугодието се увеличават с 12,44% на годишна база до 180,2 млн. лв., а само за второто тримесечие са 89 млн. лв. при повишение с 14,5% на годишна база. Увеличението идва главно от по-високите нива на цената на алуминия на Лондонската метална борса, както и от цитираното увеличение на физическия обем продажби с 3,5%. Само 5% от продукцията на дружеството се пласира в България, а останалите 95% са за износ. С дял от 25,8% в продажбите е Германия, следвана от Полша с 14,8%, Италия с 13,1%, Испания със 7,2%, Франция с 4,7%, Великобритания с 3,9%, Австрия с 3,4%, Дания с 3,4%, Унгария с 3,1%. Акциите на Алкомет АД поскъпват със 70,49% в последните 12 месеца до 17,305 лв. за брой и 310,7 млн. лв. пазарна капитализация. Най-високата цена за периода е 20,95 лв. за акция през март тази година. Разпределен е и брутен дивидент от 0,4499 лв. на акция, с което ръстът става още по-голям.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2017)

Приходите на "Алкомет" нарастват с над 12% Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил приходите си от продажби с повече от 12% през първата половина на годината. Основната причина за ръста са по-високите цени на метала, както и по-големите обеми продадена продукция. Печалбата на компанията обаче намалява значително - с близо 34%, зад което отново стои по-скъпият алуминий, който е вдигнал разходите за материали, както и свитите маржове. По-ниският резултат все пак идва след рекордно силната 2016 г., когато дружеството утрои печалбата си. Приходите от продажби на дружеството нарастват с 12.4% към средата на годината, което се дължи главно на по-високите цени на алуминия на Лондонската борса за метали, както и на по-големите продадени обеми, посочват от "Алкомет". Поскъпването на метала се вижда и в разходите на компанията, които нарастват със 17% до 169 млн. лв. Намаляват обаче разходите за лихви (с около 28%) заради повишената рентабилност и съответно подобрените условия на финансиращите банки. Печалбата на "Алкомет" намалява с 33.8%, се вижда от отчета. Трябва да се отчете фактът, че предходната година беше рекордна в историята на дружеството по този показател. През 2016 г. компанията утрои печалбата си, която достигна 26.7 млн. лв. Основната причина за спада през първото полугодие е пазарният натиск, който свива продажните маржове. Компанията печели именно от надбавката за преработка, тъй като борсовите цени на алуминия влияят двупосочно на приходите и разходите й. През първото полугодие в леярния цех на завода в Шумен е произведен с около 1.5% по-малко алуминиев прокат. Увеличено е обаче количеството на валцовата и пресовата продукция с около 3.5% до 33.2 хил. тона. Продажбите на "Алкомет" като обем са се увеличили с 3%, като за пресовата продукция ръстът е 4.7%, а за валцованата продукция - 2%. Общо са продадени малко под 34 хил. тона продукция. През тази година значително са се увеличили продажбите на специални профили (19.4%), по-малък ръст има и при другите видове профили. "Процентът на увеличение на специалните профили отразява непрекъснато растящият дял на поръчките за профили с допълнителни механични обработки, което е перманентна цел и е източник за подобряване на финансовия резултат на компанията", се посочва в отчета. При валцованите продукти ръстът се дължи главно на увеличените продажби на листа (12.1%) и ленти (9%). Продажбите на домакинско фолио, където "Алкомет" държи четвърт от европейския пазар, са нараснали с 4%. Спад има при някои други видове фолиа. Компанията обаче е успяла да навлезе на пазара на климатична и охладителна техника с нов продукт - алуминиева лента за топлообменници (финсток), в резултат на усилията за разработване на нови изделия с добри качествени параметри и насочени към крайни потребители. През първото полугодие на 2017 г. продажбите от този продукт представляват 17.5% от тези на обмазано и техническо фолио, взети заедно. През тази година са започнали и тестове при клиенти на нова група продукти - фолиа за конвертиране, като целта на дружеството е с тях скоро да се наложи на пазара на опаковките. През последните години компанията все повече набляга на развойната дейност и разработването на продукти с по-висока добавена стойност и такива, адаптирани към нуждите на всеки клиент. С тази цел беше разширен екипът от експерти в технологичния отдел. Тенденцията се запазва и през 2017 г. "Разширен е делът на допълнително обработени алуминиеви профили. В процес на реализация е проект за щанцова обработка на профили с крайно предназначение. Продължава разработката на нови сплави и нови валцовани продукти", пише в отчета. От компанията уточняват, че продуктите се приемат добре на европейския пазар. Основен пазар за дружеството остава Германия, където изнася 25% от продукцията си. След нея се нареждат Полша, Италия, Испания, България, Франция, Великобритания, Австрия, Дания и Унгария.
Източник: Капитал (01.09.2017)

Най-големите компании за метали: Под натиска на ниските цени Поевтиняването на металите понижи приходите на компаниите в сектора, но печалбите са по-добри Значителен спад на приходите, но като цяло по-добри печалби имат металургичните компании през 2016 г. Причината са по-ниските цени на металите, които, от една страна, са намалили продажбите във финансово изражение, но в същото време са свили и разходите на предприятията. Така почти всички компании в сектора са успели да повишат печалбата си или да редуцират загубата си. Важен фактор за по-слабите общи приходи на десетте водещи компании, които са спаднали средно с почти 18% спрямо предходната година, е лидерът в сектора "Аурубис", който не работи повече от 50 дни заради планов ремонт. Това се отрази на произведените обеми и съответно на продажбите. Като цяло предприятията в сектора работят стабилно, като през миналата година дори и по-проблемната черна металургия успя да поеме глътка въздух. Това стана, след като Брюксел наложи антидъмпингови мита върху някои вносни стомани от Китай и така подкрепи европейското производство. Големият пробив през 2016 г. е същественото понижение на енергийните разходи, което се дължи главно на новия оловен завод в КЦМ – Пловдив. Добра тенденция е и преориентирането на повечето предприятия към по-скъпи продукти. Свиване заради ремонт Медодобивният завод в Пирдоп, който е собственост на германската група Aurubis, неизменно запазва втората си позиция сред най-големите предприятия в страната. Това става въпреки понижението на приходите с над 28% през миналата година. "Спадът се дължи основно на проведения мащабен ремонт през пролетта на миналата година, когато заводът бе напълно спрян за 54 дни", казаха от "Аурубис България". От отчета на компанията собственик за финансовата година към края на септември се вижда, че българското предприятие е преработило около 17% по-малко концентрат и съответно е произвело по-малко медни аноди и катоди. Върху финансовите резултати влияние са оказали и пазарни фактори като по-ниските приходи от сярна киселина, която компанията произвежда като страничен продукт. Печалбата на дружеството също намалява, но рентабилността остава висока и дори се покачва спрямо предходната година - от 5 стотинки на всеки лев приход чиста печалба през 2015 г. за миналата предприятието е вдигнало маржа си на 6 стотинки. След приключването на капиталовия ремонт, в който бяха инвестирани 44 млн. евро, компанията очаква през 2017 г. да се завърне към нормалното производство. "Прогнозите са тази година заводът да работи на пълен капацитет, което би трябвало да доведе до около 25% увеличено производство, както и до ръст в печалбата", казаха от дружеството. В момента компанията изпълнява инвестиционна програма за 180 млн. евро, която ще приключи през 2018 г. През тази година инвестициите ще са насочени към допълнително оптимизиране на процесите в производството, внедряване на IT системи за автоматизиране и подобряване на процесите от дейността и разширяване на депо за фаялитов отпадък. "Очаква се тези проекти да доведат до по-ефективно производство и допълнителен положителен ефект върху околната среда", коментираха от "Аурубис". Новият завод Комбинатът за цветни метали (КЦМ) в Пловдив увеличава приходите си през миналата година, но отчита загуба, макар и значително по-малка, отколкото през 2015 г. От компанията обаче обясниха, че нетният резултат създава неточна представа каква е била 2016 г. "Това беше една от най-добрите ни години. Оперативната ни печалба нарасна от 24.7 до 30.5 млн. лв., а нетната загуба е резултат от промяна на курсовите разлики, но в случая това е куха загуба", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. Основната причина за подобряването на резултатите са инвестициите, които компанията направи през последните години. В края на годината заводът постигна най-голямото си производство на цинк, откакто съществува КЦМ. "В цинковото производство направихме технологични инвестиции, не разширяване, така че на практика със съществуващия капацитет постигнахме най-добрите си резултати", каза Цонев. Компанията успя също да постигне много високо ниво на оползотворяване на остатъчен цинк, който е по-изгоден за производството, което също е резултат от технологичната модернизация. В края на 2016 г. КЦМ достигна и производствения капацитет на новия си завод за олово, който също беше част от инвестиционната програма за 140 млн. евро. Това стана две години след като той заработи, при положение че при подобни проекти оптимизацията на технологичния режим отнема 6-7 години. Едно от най-големите подобрения с новата мощност е по отношение на разходите за енергоресурси. В старото оловно производство се използваше кокс, който сега е заменен с кислород, природен газ и въглища. "Имаме 40% по-ниски разходи, отколкото в старото производство, и то като калоричност на енергоносителите, не като цена. Имаме и подобрение от 10-15% спрямо разходите, които бяха предвидени по проект", каза Цонев. По думите му всички тези фактори са причина за по-добрите оперативни резултати. Цветни продукти При добивните заводи годината беше по-тежка от тази при произвеждащите продукти. "Това е хубаво, защото те са с по-висока добавена стойност", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. По думите й обаче като дял от стоковия износ на страната цветната металургия отбелязва лек спад – от около 13.5% през 2015 г. до малко под 12%. Освен временното спиране на производството в "Аурубис" основната причина за това са по-ниските цени на металите и по-специално на медта. "В края на годината имаше покачване, но средната цена за година фактически е около 20% по-ниска", каза Паунова. Поевтиняването на медта, особено през първите седем месеца на годината, е причината за по-ниските приходи на "София мед", става ясно от отчета на гръцката Viohalco, която е собственик на софийския завод. Загубата на компанията обаче е намаляла близо седем пъти. През миналата година дружеството е инвестирало 3.7 млн. евро, които са били насочени към производство на продукти с по-висока добавена стойност. На по-специални продукти и на поръчки от автомобилната промишленост все повече разчита и "Етем", която произвежда алуминиеви профили с различно предназначение и която също е част от гръцката Viohalco. През миналата година обемът на производството е нараснал с 19%, макар че приходите отбелязват по-скромен ръст заради по-ниските цени на метала. През тази година компанията ще продължи да залага на продукти с висока добавена стойност, а очакванията са продажбите за автомобилната индустрия да нараснат. Инвестиции в Шумен С около 6% по-малки приходи, но близо тройно по-висока печалба постига шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет". По-ниските постъпления са резултат от поевтиняването на алуминия, но разходите също са спаднали, и то с изпреварващо темпо. "Пазарът на суровини беше благоприятен, купувахме на много добри цени", каза Фикрет Индже, един от основните собственици и председател на надзорния съвет на компанията, който определи миналата година като много добра. "Работехме на пълен капацитет благодарение на търсенето на европейския пазар, където изнасяме 93% от продукцията си", добави той. Ключово за скока на печалбата е преориентирането на компанията през последните години към продукти с по-висока добавена стойност. "Това ни осигурява по-голям марж и при практически достигнат максимален капацитет доведе до повишаване на печалбата", обясни Индже. През 2017 г. компанията очаква да увеличи производството. "Прогнозираме оборотът ни да достигне над 170 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще бъде от порядъка на 20 млн. евро", каза Индже. Миналата година "Алкомет" започна двегодишна инвестиционна програма за 36 млн. евро, която се очаква да увеличи капацитета на завода с 35% до 100 хил. тона годишно. Оборудването вече е купено, но ще бъде въвеждано в експлоатация поетапно. Очакваният резултат е новите мощности да позволят производство на по-специални продукти, както и да намалят разходите. "Целта ни е да достигнем оборот 250 млн. евро до 2020 г.", посочи Индже. С разширяването на производството ще се увеличи и броят на заетите с около 100 души до общо 1000. Компанията вече е предприела мерки и за осигуряване на работници, като от миналата година е създала паралелка по металургия в едно от средните училища в града. "Имаме много добри специалисти в Шумен, проблемът е единствено с недостига на техническите кадри", уточни Индже. Раздвижване За пръв път от кризата насам черната металургия отбеляза лек ръст през 2016 г. Подсекторът е представен от две предприятия – "Стомана индъстри", което е собственост на гръцката Viohalco, и "Промет стийл", което е част от украинската група "Метинвест". Първото произвежда течна стомана, а второто работи само със заготовки от Украйна, като затрудненията при вноса през последните години се отразяват на резултатите му. Спадът от близо 13% в приходите на "Стомана индъстри" през миналата година се дължи на ниските цени. В същото време продадените обеми на специални стомани са нараснали. Това се вижда и от значителното намаление на загубата на дружеството. Преди няколко години компанията направи цех за дълги продукти, които са с по-висока добавена стойност и се използват в различни сектори, включително автомобилостроенето. Отделно от това предприятието произвежда и плоски продукти. Резултатите на "Промет стийл" пък показват близо 10% по-високи приходи и компанията успява да излезе на печалба. "Като цяло има раздвижване при стоманодобива. Европейската комисия наложи антидъмпингови мита върху вноса на някои продукти от Китай, което спомогна да има някакъв ръст", каза Паунова. Прогнозите в металургията като цяло са трудни, тъй като развитието на сектора до голяма степен зависи от външни фактори – както икономически, така и политически. Повод за умерен оптимизъм дават направените и предстоящите инвестиции, които помагат на предприятията да свият разходите си, както и да произвеждат по-скъпи продукти. До голяма степен развитието на сектора ще зависи от това дали започналото в края на миналата година поскъпване на металите ще се запази като тенденция.
Източник: Капитал (13.09.2017)

"Алкомет" и "Химимпорт" влязоха в топ 3 по ръст на пазарната капитализация в Югоизточна Европа Две български публични дружества попадат сред трите компаниите с най-голям ръст на пазарната капитализация в цяла Югоизточна Европа. Това са холдингът "Химимпорт" АД и "Алкомет" АД, чиито пазарни оценки се удвояват в рамките на 12 месеца, показва годишната класация ТОП 100 на най-големите борсови дружества на SееNеws. "Химимпорт" регистрира ръст от 93.6%, което го изстрелва от миналогодишното 85-о място в топ 50 - до 48-о място. "Алкомет" АД от своя страна за първи път попада в класацията директно на 67-о място благодарение на ръста си от 117.07%. Третият шампион по ръст е словенската Сіnкаrnа Сеljе със 113.19%. С пазарна капитализация от 204.6 милиона евро "Химимпорт" почти настига българския лидер "Софарма" АД, чиято пазарна оценка е в размер на 205.4 милиона евро. Една от причините за изравняването е и, че фармацевтичното дружество губи през последната година над 10% от нея. Сред 50-те най-големи борсови дружества в Югоизточна Европа попада и "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, която регистрира 45.94% ръст и обща капитализация от 201.7 милиона евро. В топ 100 попадат още 13 компании, търгувани на Българската фондова борса. Това са "Монбат" (53-о място), "Първа инвестиционна банка" (54), "ЧЕЗ Разпределение България" (58), "Българтабак холдинг" (60), "Албена" (66), "Алкомет" (67), "М+С Хидравлик" (69), "Софарма Трейдинг" (83), "Спиди" (85), "Велграф Асет Мениджмънт" (87), "Адванс Терафонд" (91), "Централна кооперативна банка" (93), "Холдинг Варна" (94) и "Неохим" (97). Най-голямото борсово дружество в региона е хърватската нефтена компания ІNА-Іndustrіjа nаftе с пазарна капитализация от 3.8 милиарда евро, следвано от румънската ОМV Реtrоm с 3.2 милиарда евро и хърватската банка Zаgrеbаска Ваnка с 2.2 милиарда евро.
Източник: Money.bg (10.10.2017)

"Алкомет" отчита по-големи продажби, но спад на печалбата Производителят на алуминиеви продукти "Алкомет" - Шумен, увеличава приходите си за първото деветмесечие на годината с 12%. Зад ръста стоят по-високите цени на алуминия, както и по-големите обеми пласирана продукция. В същото време печалбата на дружеството намалява с над една трета, с което се запазва тенденцията от полугодието. Причината е пазарният натиск, който свива маржовете на компанията. Трябва да се отчете и фактът, че през 2016 г. "Алкомет" отчете рекордно висока печалба.Нетните приходи от продажби нарастват благодарение главно на продажбите на продукция, които достигат 264.3 млн. лв. (+12%). От дружеството отбелязват, че това се дължи на по-високите нива на цената на алуминия на Лондонската борса за метали, както и на постигнатите по-високи продажби в натурално изражение. Към края на септември предприятието е продало общо 50.9 хил. тона продукция, което е увеличение от 1.7% на годишна база. В същото време разходите за материали нарастват с близо 30 млн. лв. до 202.4 млн. лв., отново в резултат на поскъпването на суровината. Повишение има и на разходите за външни услуги и заплати. От компанията обаче отчитат спад с около 26% на разходите за лихви заради подобрената рентабилност и постигнатите по-добри лихвени условия с банките. Крайният резултат отново е печалба (14 млн. лв.), но тя се понижава с над 34% в сравнение с година по-рано. "Основния фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на "Алкомет" 2016 г. е споменатият в предишни доклади пазарен натиск, който обуславя оптимизация на продажните ни маржове", става ясно от междинния доклад.
Източник: Капитал (03.11.2017)

Нетните приходи от продажби за първото полугодие на 2017 г. на производителя на алуминиеви продукти "Алкомет" - Шумен възлизат на 271 228 хил. лева, като в тях приходите от продажба на продукция са 264 345 хил.лв. и двете стойности представляват увеличение с около 12 % спрямо сравнявания период на 2016. Това се дължи на по-високите нива на цената на алуминия на Лондонска Метална Борса. Крайният резултат за отчетния период е реализирана печалба след облагане с данъци в размер на 14 045 хил. лв, като за разглеждания период на 2016 год. тя е била в размер на 21 334 хил. лв. Основния фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на Алкомет АД 2016-та година е пазарен натиск, който обуславя оптимизация на продажните маржове. Произведената валцова и пресова продукция от дружеството за първите девет месеца на 2017 г. е 50 540 MT, което е с около 3 % в повече от произведената продукция за същият период на 2016 год. Продажбите на Алкомет през трето тримесечие на 2017 г. са се увеличили спрямо същия период на 2016 г с 1.7 %, като за пресовата продукция ръста е с 3%, а за валцовата продукция с 1.1 %.
Източник: Фирмена информация (07.11.2017)

Българската металургия се поздрави за ръста на производството и на заплатите С инвестиции за над 4.2 млрд. лева през последните над 15 години българската металургична промишленост е произвела продукция за близо 6.8 млрд. лв. през 2016 г., което е 13.6 на сто дял от преработващата промишленост. В бранша работят близо 13 000 металурзи, които произвеждат 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Данните бяха изнесени от Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) по случай професионалния празник. "Цифрите – те не шепнат, те викат, те показват успехите на българската металургия", отбеляза Антон Петров. "Металургията е един от стълбовете на българската икономика", каза Георгиос Менцелопулос, изпълнителен директор на "Етем", част от групата "Виохалко", в която влизат още "Стомана Индъстри" и "София мед". Софийското предприятие на една от най-големите групи за производство на метали в Европа беше домакин на Деня на металурга, който е на 5 ноември, но тази година беше честван три дни. Металургията беше една от гордостите на социалистическа България, която се срина след промените, за да се възроди отново след 2000 г., отбеляза Николай Вълканов, председател на Българската минно-геоложка камара. Вицепремиерът на "Народна република България", както беше представен Томислав Дончев от Антон Петров, се върна още по назад във времето – към древността. "Днес металургията е индустрия, бизнес и наука... Това е бизнес, в който са важни машините, пресите за студена и гореща обработка, но най-важни са хората", каза Дончев и пожела на металурзите "да бъдат здрави като стомана". "Металургичната индустрия в последните години направи качествен скок в своето развитие“, каза зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Ръст на производството и на заплатите Ръстът в производството на черни и цветни метали води и до увеличаване на средната работна заплата в бранша, която е 1305 лв. Това е около три пъти по-високо от минималната работна заплата за страната, отбелязаха от бранша, който също изпитва недостиг на кадри. Най-високо възнаграждение получават работещите в цветната металургия 1780 лв. средна заплата, следвани от черната 1260 лв., докато при леенето на метали е 827 лв. - по-ниско от средната заплата за страната, показват данните на БАМИ. По-голямата част от произведената продукция е предназначена за износ, който за миналата година е бил за над 5 млрд. лв., което е 11.2 на сто дял от общия експорт на страната. Изнесени са над 1.3 милиона тона черни метали и около 600 хиляди тона цветни. Това е рекорд, каза Антон Петров. Той посочи, че металургията създава два и половина пъти по-висока добавена стойност на един зает от средната стойност за преработвателната индустрия, а цветната металургия – пет пъти по-голяма. Успехът на металургията има мултиплициращ ефект за другите индустрии – минната, енергетиката, автомобилната, строителството, транспорта и логистиката. Българската минна промишленост осигурява половината от потребностите на цветната металургия. Това означава, че има възможност да расте още минната индустрия, каза Петров. Той допълни, че една четвърт от промишленото енергийно потребление се дължи на металургията. Секторът осигурява и 25 – 26% от товарите на жп транспорта, посочи Петров. "Нужна ни е основа – бизнес климат, който да не ни слага пранги в колелата, а да ни дава криле", каза Петров. "България е в челната третина в Европа по дял на индустрията в БВП", отбеляза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Големите в бранша България е сред водещите производители на катодна и анодна мед в света, като за миналата година "Аурубис" са произвели 297 хил. тона. Това е компанията, която е инвестирала най-много - около 1.2 млрд. лв. в производството през последните години. Най-голямо е производството на валцувани черни метали – 921 хил. тона. Основните производители са "Стомана индъстри" и "Промет Стиил", които са вложили съответно 500 млн. лв. и 50 млн. лв. в производствените си мощности. Произведеното олово, блок и сплави възлиза на 101 хил. тона за миналата година. Основни производители са КЦМ Пловдив, в което бяха инвестирани 800 млн. лв., "Монбат Рисайклинг" и "Ел Бат". Произведеният алуминиев прокат възлиза на 88 хиляди тона, а основни производители са "Алкомет" и "Етем". "Етем" е част от гръцката група "Виахалко", която е собственик още на заводите "Стомана Индъстри" и "София мед". Групата развива дейността си у нас от 18 години и планира нови инвестиции, съобщи Георгиос Менцелопулос, изпълнителен директор на "Етем България". До момента "Виахалко" е инвестирала у нас над 200 млн. лв. Изградени са нови халета в софийските заводи, в които работят около 1300 души. Закупени са нови машини, пусната е нова линия за екструдиране на алуминий, изградени са складове, лаборатории и други съоръжения. "Етем" изработва детайли за всички големи марки автомобили - Audi, Rolls-Royce, BMW, Jaguar, Land Rover и някои модели на Volkswagen. Компанията изработва "краш бокс" за автомобили, което е високо технологичен детайл, който се прави само от още една, две компании в Европа, отбеляза Любомир Бориславов от "Аутомотив клъстер България". Етем" изнася архитектурни системи в Европа, САЩ, Канада, Азия, Африка и арабските страни. Плановете й са да продължи инвестициите в нова производствена сграда у нас.
Източник: Медия Пул (08.11.2017)

Нов завод в Шумен кара и работници от Силистра В Индустриалния парк на Шумен с първите 100 работници вече работи новият завод за изолационни материали за електротехническата промишленост на турската фирма Enpay. Екипът от работници и служители ще достигне 250. Това ще случи след като бъдат доставени всички машини за оборудването и най-вероятно тогава ще бъде откриването, каза кметът на Шумен Любомир Христов. В момента част от персонала се кара всеки ден с автобус от Силистра. Още миналата година при закупуване на терените в Индустриалния парк на Шумен от няколко инвеститори се заговори, че работната ръка в региона няма да стигне. През април 2018 г. се очаква да заработи и производство за битови кабели. Заводът се изгражда близо до фирма „Алкомет“. През лятото на идната година в Индустриалния парк на Шумен ще заработи и фабрика за алуминиева и ПВЦ-дограма с шуменски инвеститор.
Източник: Труд (21.12.2017)