Новите фабрики на България Инвеститорите се насочват към по-малки градове, а в столицата няма започнат значителен проект Ако се съди по започналите проекти за производство в България, резултатите за 2017 г. съвсем не изглеждат лоши. Погледът върху новите инвестиции в предприятия, който "Капитал" прави за втора година, показва, че планираните вложения в 10-те най-големи проекта са с около 230 млн. лв. повече от миналогодишните. Преобладават проектите за разширение на съществуващи производства, най-вече от местни компании, но не липсват и нови инвеститори. Общо в 15-те обявени фабрики ще бъдат инвестирани 830 млн. лв. През годината бяха завършени и някои от големите проекти, които започнаха през 2016 г. Сред тях е инвестицията на японската Yazaki за близо 100 млн. лв. в Димитровград, където компанията изгради третия си завод в страната след тези в Сливен и Ямбол. Друг приключил проект е този на германската Osram, която откри предприятие за електронни компоненти за осветителни тела край Пловдив за около 50 млн. лв. Завод за авточасти в Пазарджик за 12 млн. евро пък откри германската Kostal. Подреждането през 2017 включва 15 нови проекта и няма претенции да е изчерпателно, тъй като някои от компаниите не обявяват инвестициите си. Сред тях например е турската Sarkuysan, която се очаква да наеме 150 души, след като завърши завода си за медни кабели в Шумен. Но пък детайли има за другите две вложения в града на други две турски компании - Enpay и Cambro, които получиха инвестиционни сертификати за подкрепа от държавата. Като се добави и проектът за разширение на мощностите на "Алкомет", североизточният град държи първенството по брой привлечени инвестиции през 2017 г. Тя очерта и друга любопитна тенденция - насочване на инвеститорите към по-малко популярни дестинации от софийската зона "Божурище" и икономическата зона на Пловдив. На практика в столицата няма започнат голям проект. Градът под Тепетата все пак привлече нов ключов инвеститор - френската Latecoere, която ще произвежда компоненти за самолети Airbus. В същото време на инвестиционната карта през тази година се появиха нови градове - с по два проекта например са Кърджали, Костинброд и Габрово. Мегаинвестицията от над 430 млн. лв. на "Хювефарма" ще бъде направена в Пещера и Разград, а градове като Ямбол и Добрич също попадат във фокуса на производствените компании. Добра новина е и започването на проекта за разширение на завода за малц на "Малтери суфле" в Плевен, който беше под въпрос заради липсата на нормални пътища до предприятието. Годината ще бъде запомнена и с дебютното финансиране за български компании по плана "Юнкер". С договор за кредит вече разполага производителят на олио "Олива", който строи третия си завод в страната, а вече одобрен е и заемът на "Хювефарма". Двете финансирани дружества всъщност са и най-големите проекти за годината. Нетрадиционно, но и двете са на компании с български собственици. Растеж в два града Сектор: Продукти за ветеринарната медицина Компания: "Хювефарма" Място: Пещера и Разград Инвестиция: 430.3 млн. лв. (220 млн. евро) Нови работни места: 270 - 310 Групата на братята Георги и Кирил Домусчиеви ще инвестира 150 млн. евро в нов завод за ветеринарни продукти на "Биовет" в Пещера и 70 млн. евро в завод за ветеринарни ваксини на площадката в Разград. Предприятието в Пещера трябва да заработи до края на 2018 г. или през първото тримесечие на 2019 г. То ще увеличи производствения капацитет на "Биовет" с 50% и ще осигури нови 150 работни места. Заводът в Разград се очаква да влезе в експлоатация до края на 2019 г. В него ще бъдат наети 120 - 160 души. За двата проекта групата беше одобрена за финансиране по плана "Юнкер" от 100 млн. евро. Останалата част от инвестицията ще бъде от собствени средства и банков кредит. Третият завод в редицата Сектор: Храни Компания: "Олива" Място: Белослав Инвестиция: 78.2 млн. лв. (40 млн. евро) Нови работни места: n.a. Производителят на слънчогледово олио започна изграждане на третия си завод - в Белослав (близо до Варна). Пускането му ще е поетапно, като част от него трябва да заработи до следващата есен, а пълен капацитет ще бъде достигнат през 2020 г. В момента компанията има фабрики в Кнежа и Полски Тръмбеш. "Олива" е първата българска компания, получила корпоративен заем по плана "Юнкер" за проекта си в размер на 31 млн. евро. Оборотът на българската група, собственост на Ангел Георгиев, е над половин милиард лева, като продукцията отива основно за износ. Гигантът от Шумен Сектор: Метали Компания: "Алкомет" Място: Шумен Инвестиция: 69 млн. лв. Нови работни места: 80+ Проектът на производителя на алуминиеви продукти се изпълнява на три фази, които трябва да приключат до края на 2018 г. Целта е да се увеличи капацитетът с 30% и да се намалят разходите за производство. Инвестицията ще позволи на компанията да навлезе на нови пазари, като фокусът е насочен към секторите на лекарствата и автомобилната индустрия. От общата сума 24 млн. лв. са собствени средства, а 45 млн. лв. са заем. Очаква се инвестицията да се изплати за пет години. Публичното дружество се контролира от турската FAF Metal. Френско разширение Сектор: Малц Компания: "Малтери суфле България" Място: Плевен Инвестиция: 58.7 млн. лв. (30 млн. евро) Нови работни места: n.a. Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти. Строителството ще започне през пролетта, като новите мощности трябва да заработят през есента на 2019 г. В момента "Малтери суфле България" осигурява около половината от местното потребление на малц. С увеличаването на капацитета компанията ще търси да развие износ към Турция и Гърция. Проектът няма да доведе до утрояване на персонала, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано. Умни системи Сектор: Електрозахранващи системи Компания: "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) Място: Кърджали Инвестиция: 32 млн. лв. Нови работни места: 240 В новия завод в Кърджали производителят на умни системи за захранване с ток ще прави серийните си продукти, докато разработките и нестандартната продукция ще останат в София, където е офисът на компанията. Фабриката ще заработи през втората половина на 2018 г., а пълният капацитет ще бъде достигнат в началото на 2019 г., когато в нея ще работят 240 души. В сградата ще се използва най-популярният продукт на компанията - Exeron, което ще я направи енергийно независима, т.е. тя няма да има нужда да използва ток от мрежата. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков кредит. Мажоритарни собственици са бащата Стоил Трифонов и синът Александър Рангелов, дялове имат два фонда и гръцката Metka. За Airbus Сектор: Самолетни части Компания: "Латекоер България" Място: Пловдив Инвестиция: 29.3 млн. лв. (15 млн. евро) Нови работни места: 200 Френската група Latecoere започна изграждането на завод за самолетни части в икономическата зона на Пловдив. Първоначалната инвестиция в строителството и оборудването е 11 млн. евро, а до три години сумата ще достигне 15 млн. евро. В предприятието ще се произвеждат елементи за самолетни врати и електроразпределителни шкафове. Основният клиент на продукцията ще бъде Airbus. Производството трябва да стартира през първото тримесечие на 2018 г. Лидерът от Костинброд Сектор: Бронежилетки Компания: "Марс армор" Място: Костинброд Инвестиция: 25 млн. лв. Нови работни места: 35 Един от водещите световни производители на бронежилетки - българската компания "Марс армор", разшири производствените си мощности в Костинброд. С инвестицията предприятието увеличи капацитета си и откри технологична линия за производство на бойни каски и противокуршумни щитове, както и допълнителна технологична линия за производство на балистични плочи. "Марс армор" е създадена преди 15 години като семейна фирма. За 2016 г. оборотът й е 45.8 млн. лв. Собственици на компанията са Пламен Ташков и съпругата му Гергана. Четири плюс едно Сектор: Автомобилни части Компания: "Теклас България" Място: Кърджали и Крумовград Инвестиция: 18 млн. лв. Нови работни места: 570 Инвестицията на компанията, която е част от турския холдинг Teklas, включва два проекта – изграждане на четвърти завод в Кърджали за 13.5 млн. лв. и на отделно предприятие в Крумовград на стойност 4.5 млн. лв. Разширението в Кърджали включва също строителство на научноизследователски център с две лаборатории за изпитване на материалите и готовите изделия – каучукови, пластмасови и метални компоненти за автомобилната индустрия. За срок от три години компанията ще добави нови 450 работни места към заетите там 1900 души. В завода в Крумовград ще бъдат наети 120 работници. Турска кухня Сектор: Кухненско оборудване Компания: "Камбро озей БГ" Място: Шумен Инвестиция: 15.9 млн. лв. Нови работни места: 130 Турската компания Cambro Ozay Plastik, която е дъщерна на американската Cambro, изгражда предприятие за кухненско и столово оборудване. Планът стана ясен още миналата година, но конкретната инвестиция се разбра, след като проектът беше сертифициран през лятото. Чрез българското си дружество "Камбро озей БГ" компанията закупи 20 дка терен в индустриалния парк на Шумен, където ще бъде разположена фабриката. Докато приключи строителството, фирмата е наела помещения под наем, където вече работят около 30 души. Още един в Ямбол Сектор: Строителни смеси Компания: "Баумит България" Място: Ямбол Инвестиция: 15.8 млн. лв. Нови работни места: 22 Компанията ще изгради втори завод за сухи строителни смеси в Ямбол, който ще е аналогичен на първия й в Елин Пелин. Капацитетът на новата мощност ще бъде 150 хил. тона. Проектът в момента се подготвя, като по-рано тази година общинският съвет реши да подаде на компанията парцел от 20 дка, но справка в Имотния регистър показва, че теренът все още не е закупен. Дружеството е част от австрийския Schmid Industrie Holding - един от най-големите, намиращи се в частни ръце, концерни за строителни материали в Европа. Инвестиция с подготовка Сектор: Оборудване за баня Компания: "Неопърл България" Място: Добрич Инвестиция: 14 млн. лв. Нови работни места: 170 Производителят на гъвкави съединения за вода и части за санитарна арматура изгражда нов завод в Добрич, с което ще увеличи капацитета си с 35%. Към продуктовата листа ще бъдат добавени и нови изделия. Проектът се подготвя от три години, когато компанията закупи земята, но беше отложен от собственика - германско-швейцарската Neoperl Group, заради други приоритетни инвестиции. Новата база се очаква да заработи през пролетта на 2018 г. В съществуващия завод сега работят 130 души, а общият им брой ще достигне 300 след разширението. Турски дебют Сектор: Компоненти за трансформатори Компания: "Енпай трансформър компонентс България" Място: Шумен Инвестиция: 13.3 млн. лв. Нови работни места: 131 Турската компания Enpay Endustriyel вече е наела близо 100 души в новия си завод в Шумен. Компанията, която специализира в производството на изолационни материали за електротехническата промишленост, започна строителството на фабриката върху парцел от 25 дка в индустриалната зона на града миналата година. Дружеството има ангажимент да наеме 131 души, но плановете са в краткосрочен план работещите да достигнат 250. Това е четвъртата фабрика на Enpay по света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия. Инвеститори с опит Сектор: Опаковки Компания: "ЛС тюбс" Място: Габрово Инвестиция: 10.9 млн. лв. Нови работни места: 68 Габровската "ЛС jюбс", която е смесена компания между българската "СТС пак холдинг" и израелската Lageen Tuboplast (по 50%), изгражда предприятие за гъвкави опаковки (екструдирани туби) за козметичната, химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Самото дружество е създадено в края на 2016 г., като и двата партньора в него имат дългогодишен опит в такова производство. Една от линиите в завода трябва да заработи още тази година, а пълен капацитет ще бъде достигнат до края на 2018 г., когато предприятието ще може да произвежда 21.5 млн. туби. Врати и прозорци Сектор: Дограма Компания: "Ролпласт груп" Място: Костинброд Инвестиция: 10.8 млн. лв. Нови работни места: 90 Компанията разширява завода си в Костинброд, където произвежда алуминиеви и PVC врати и прозорци, външни и вътрешни щори и др. Проектът включва изграждане и оборудване на допълнителни производствени помещения към съществуващата база, както и наемане на още персонал за новото производство. Заводът беше построен през 2009 г. с инвестиция за 72 млн. лв. Собственик е Светлин Николчев. В десетката Сектор: Компоненти за ловни оръжия Компания: "Габинвест" Място: Габрово Инвестиция: 8 млн. лв. Нови работни места: 50 Габровското предприятие изгражда нов завод за компоненти за ловни и въздушни оръжия и спортни пистолети. Инвестицията е на зелено в индустриалната зона на града, за което дружеството купи 47 дка земя. Компанията е част от германския холдинг L&O, в който влизат също производителите на оръжия Blaser, Sauer & Sohn, Mauser и SIG SAUER. Дружеството работи от 25 години, като периодично разширява производството си. В допълнение към новата база компанията планира да удвои производствените площи през 2021 г.
Източник: Капитал (02.01.2018)

"Алкомет" увеличава продажбите си с 15% Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил продажбите си през миналата година с близо 15%. Печалбата обаче намалява значително след рекордния резултат през 2016 г., показва отчетът на публичното дружество. През 2017 г. компанията започна да продава нов продукт в Европа и успя да сключи първите си договори за износ в САЩ. До края на тази година се очаква компанията да приключи инвестиционен проект за 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета за производство и ще й позволи да разшири портфейла си с продукти. Потенциал от "Алкомет" виждат на пазара на автомобилни компоненти и в опаковъчната индустрия. За 2018 г. от дружеството очакват леко увеличение на производството, както и на продажбите. Увеличените нетни приходи от продажби през миналата година са резултат основно от по-високите нива на цената на алуминия на Лондонската борса за метали, както и от по-големите обеми продадена продукция. По-скъпият алуминий е причината и за ръста на разходите за материали (19%). Разходите за заплати са се повишили с 9.7%, като персоналът вече достига близо 1000 души (около 930 за 2016 г.). В същото време разходите за лихви са намалели с 21% заради по-добрите нива на рентабилност на компанията и съответно подобрените лихвени условия. Нетната печалба намалява до малко под 16 млн. лв., което от компанията обясняват с пазарен натиск. Трябва да се отчете и фактът, че за 2016 г. "Алкомет" регистрира рекордна в историята си печалба, като утрои резултата си на годишна база. През тази година частично ще се усети ефектът от инвестициите на компанията. "Очакваме оборотът да достигне от 219 млн. евро (приблизително 186 млн. евро за 2017 г.), а EBITDA да бъде 17 млн. евро", каза изпълнителният директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю на конференция за иновациите в базовата индустрия преди ден. От компанията отчитат лек ръст на производството през миналата година (около 2%), но като цяло от приватизацията му през 2000 г. заводът винаги е работел на максимален капацитет, така че по-големи промени не са възможни. Това е и една от причините за започнатата през 2016 г. инвестиция за разширение на мощностите. През 2017 г. компанията е произвела малко над 67 хил. тона валцова и пресова продукция общо. Значителен ръст има на продажбите на специфични профили (20.6%), които са втори по обем като продуктова група. При стандартните профили (най-голямата група) ръстът е 0.7%, леко увеличение има и при другите продукти. "Направените инвестиции в оборудване за крайни довършителни обработки на профилите запазват възможността на фирмата за увеличаване дела на произвежданите специални профили и през 2018 г. и за разширяване гамата на клиентите и областите на приложение", става ясно от доклада на ръководството. "Крайната ни цел е свързана с подобряване на продуктовата гама, увеличаване на рентабилността и производството на по-завършени и високостойностни продукти", пише там. При валцовите изделия има известно преразпределение на продуктовия микс, което от компанията обясняват с особеностите на пазара и със стремежа за започване на производство на нови продукти и навлизане на нови пазари. Ръст през миналата година има в продажбите на листа и ленти (съответно с 9.3% и 5.3%), но намаляват продажбите на обмазано и техническо фолио (съответно с 13.3% и 28.4%). Компанията е запазила обема на производството на основния си валцов продукт - домакинското фолио, където държи една пета от европeйския пазар. От доклада става ясно още, че ръстът на продажбите на листа и ленти е свързано с привличането на нови клиенти, които са основно от сферата на строителството, автомобилната индустрия и металообработването. Основен пазар за продукцията е Германия с близо 25% от продажбите. Компанията изнася също в Полша, Италия, Испания, България, Франция, Австрия, Великобритания, Дания и Белгия. "Алкомет" продължава да разширява гамата си фолиа за опаковъчната индустрия, където според ръководството има потенциал за развитие. През миналата година компанията пусна нов продукт - алуминиева лента за топлообменници (финсток), с който навлезе на пазара на климатична и охладителна техника. Нов пазар за дружеството е и САЩ, където възможности има най-вече в опаковъчната, хранително-вкусовата и автомобилната индустрия. "През 2018 година перспективата да растем на този пазар е реална", посочват от ръководството. Прогнозите на компанията за годината са продажбите като обем да достигнат 71.4 хил. тона.
Източник: Капитал (02.02.2018)

Нетната печалба на Alcomet в България пада заради по-високите разходи през 2017 г. Българският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" обяви, че консолидираната нетна печалба е спаднала до 15.9 млн. лв. през 2017 г. от 26.9 млн. лв. през 2016 г. Приходите от продажби на компанията са нараснали до 364.7 млн. лв. през 2017 г. от 318.4 млн. лв. през предходната година. Оперативните разходи на "Алкомет" се увеличиха на 347 млн. лева през миналата година от 288.5 млн. лв. през 2016 г., най-вече на базата на по-високи разходи за материали, които нараснаха на 287.6 млн. лв. от 240.9 млн. лв. /seenews
Източник: Други (02.03.2018)

Печалбата на Алкомет се свива с 42% през миналата година Нетната печалба на „Алкомет“ АД се свива с 42% до 15.4 млн. лв. на неконсолидирана база за 2017 г. Това става ясно от отчета на дружеството, разпространено чрез Българска фондова борса. „Основният фактор за намалените нива на печалба спрямо рекордната в историята на Алкомет АД 2016-та година е пазарният натиск, който обуславя оптимизация на продажните ни маржове“, се посочва в доклада за дейността на компанията. Приходите за дейността се повишават с близо 14% до малко над 362 млн. лв., докато разходите за дейността отчитат ръст от 19.5% до 344.8 млн. лв. Нетните приходи от продажби за 2017 год. възлизат на 361 млн. лв., като в тях приходите от продажба на продукция са 354.8 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2018)

"Алкомет" и "Неохим" очакват по-високи продажби през 2018 г. Производителят на алуминиеви продукти "Алкомет" и на торове "Неохим" очакват ръст на продажбите през тази година. Това става ясно от одитираните отчети на двете дружества. Прогнозите са условни и зависят от редица фактори, но като цяло шуменската компания ще продължи да залага на продукти с по-висока добавена стойност, а димитровградският химически завод ще разчита на увеличени продажби в страната. Прогнозата на "Алкомет" е приходите от продажбите й през 2018 г. да нараснат с 5% до 380 млн. лв., при положение че цените на алуминия на Лондонската метална борса се запазят. Според одитирания отчет за 2017 г. приходите на дружеството са 361.1 млн. лв., а нетната печалба намалява с 43% до 15.4 млн. лв. За тази година компанията предвижда марж на печалбата преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) от порядъка на 8.8% и на нетната печалба от 4.8%. От ръководството на дружеството прогнозират ръст на производството през тази година. С около 8% повече са очакваните количества пресови изделия, които ще достигнат 23.7 хил. тона. Специален фокус остават специалните профили, които имат по-висока добавена стойност. Обемът на произведените валцови изделия се очаква да нарасне с около 4% до 47.7 хил. тона, като компанията ще набляга основно на продажбите на фолиа (домакински, технически и т.н.) и финсток (алуминиеви ленти за топлообменници). "Неохим" предвижда продажбите на амониев нитрат, който е основният й продукт, да се увеличат до 570-575 хил. тона през 2018 г. За миналата година дружеството отчете спад от около 9%, като продаденото количество беше 495.6 хил. тона. Основната причина за това беше пониженото търсене на вътрешния пазар, където заводът продава над 60% от продукта, силната ценова конкуренция от вносителите, както и закъснялото пускане на производствените мощности след направения капиталов ремонт. Основната част от продажбите на амониев нитрат тази година ще бъдат отново на вътрешния пазар, където компанията очаква да пласира 25-27% повече, отколкото през 2017 г., докато износът ще остане без промяна. Общите постъпления от продажбите на амониев нитрат се предвижда да бъдат около 216 млн. лв. При останалите продукти като цяло се прогнозира запазване на обемите или минимален ръст, с което общите продажби ще достигнат 254.7 млн. лв. За 2017 г. компанията отчете 231.6 млн. лв. нетни приходи от продажби (спад от 5.6%), от които 227.7 млн. лв. от продажба на продукция, а нетната печалба се сви повече от два пъти до 13.5 млн. лв. През 2018 г. компанията планира да инвестира близо 18 млн. лв. в завода в Димитровград.
Източник: Капитал (04.04.2018)

"Алкомет" очаква ръст на продажбите през 2018 г. Продажбите на „Алкомет“ през първото тримесечие на 2018 г. са се увеличили спрямо същия период на 2017 г. с над 7%, като за пресовата продукция ръстът е от 7,9 %, а за валцовата продукция с 1,4 %, показва отчетът на дружеството, разпространен чрез БФБ – София. Нетните приходи от продажби за първото тримесечие на 2018 г. възлизат на 97 млн. лева, като в тях приходите от продажба на продукция са 95,8 млн. лв. И двете стойности представляват увеличение с около 7% спрямо сравнявания период на 2017 г. - нарастване, дължащо се главно на постигнатите по-високи продажби на тримесечна база. Като краен резултат за отчетния период е реализирана печалба след облагане с данъци в размер на 4,4 млн. лв., като за разглеждания период на 2017 г. тя е била в размер на 4,8 млн. лв. „Считаме, че пазарният натиск на маржовете ни, който се наблюдаваше през цялата 2017 г. е вече овладян и за текущата година сме уверени, че ще успеем да запазим рентабилността в рамките на очакваната от дружеството от около 4,8%“, посочват от компанията в доклада за дейността си. Изменението на микса на произвежданите профили през първо тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. е много силно изразено, като количеството на продадените специални профили е нараснало с 24,2%, на елоксираните профили с 45,1%, на боядисаните – със 7,3%, при почти непроменени стандартни профили – ръстът при тях е 2,5%. Натоварването на производствения пресов капацитет е 100%, като отчетеното увеличение на общото количество профили се дължи на преструктуриране, реорганизация и оптимизиране на производството. „Тенденцията за растеж на продажбите на специални профили очакваме да се запази през цялата 2018 година, както и всички свързани с тях поръчки за обработки и довършителни операции на повърхността. Крайната ни цел е свързана с подобряване на продуктовата гама, увеличаване на рентабилността и производството на по-завършени и високостойностни продукти", посочват от „Алкомет“ в отчета си. Германия остава основен пазар за изделията на дружеството с над 27% пазарен дял, следвана от Полша, Италия, Испания, Австрия, Холандия, България, Дания, Франция, Литва. И през 2018 г. компанията очаква да остане основен и търсен партньор на европейските пазари на алуминиеви изделия, както и да разшири и затвърди позициите си на американския пазар. От началото на годината акциите на „Алкомет“ поевтиняват с 3,27%. За последната една година спадът е от 25,66% при пазарна капитализация от 249,546 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.05.2018)

"Алкомет" увеличава производството и продажбите през първото тримесечие Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" увеличава продажбите си през първото тримесечие на годината благодарение на ръста на производството. Това става ясно от отчета към края на март. Печалбата леко намалява, но според компанията натискът над маржовете, усетен през миналата година, вече е овладян. През първото тримесечие заводът в Шумен е произвел около 10% повече продукция, отколкото за същия период на миналата година - общо 17.9 хил. тона. Продажбите в натура също са нараснали - със 7.9% на пресова продукция и 1.4% на валцова. При произвежданите профили от компанията отчитат силно изразено изменение на микса в полза на по-специалните продукти, при които продажбите нарастват с между 7.3% и 45.1%. Най-малък е ръстът при стандартните профили, но те са и с най-голям в общото пресово производство. Дружеството очаква тенденцията за растеж на продажбите на специални профили да се запази и през цялата 2018 г. Промяна има и при валцовите продукти, като продажбите на листа нарастват с 18.4%, докато тези на ленти спадат с 22.8%. От компанията обаче посочват, че тези два продукта са взаимозаменяеми от гледна точка на производството и кой от тях ще се произвежда в по-голямо количество се определя от търсенето в момента. За тази година целта на дружеството е да произвежда максимално количество фолиа. При един от основните валцови продукти домакинското фолио, където "Алкомет" държи 20% от европейския пазар, има спад с 4.6% през първото тримесечие, но това е било с цел да се освободи капацитет за новия продукт на компанията - конверторно фолио, което се използва основно в хранително-вкусовата индустрия. Основен пазар за дружеството остава Германия с над 27% от продажбите. Тъй като и двата цеха на завода работят на пълен капацитет, ръстът в обемите през първото тримесечие е постигнат чрез реорганизация на производството, става ясно от отчета. В резултат на това дружеството повишава приходите си от продажби с 6.4%. Дружеството отчита и 7% по-високи разходи главно заради увеличението на разходите за материали, както и заради 30% ръст при разходите за външни услуги. Печалбата спада със 7.6% заради пазарния натиск на маржовете. Според ръководството обаче той вече е овладян и за тази година дружеството прогнозира да запази рентабилността си в рамките на планираните около 4.8%.
Източник: Капитал (03.05.2018)

Знакови компании на Българската фондова борса През последните седмици Българската фондова борса (БФБ) все повече привлича вниманието на финансовия свят. Първо, само преди няколко дни беше официално съобщено, че на нея ще се предлага и част от огромната емисия облигации на Българския енергиен холдинг (БЕХ), която в края на юни беше качена на борсата в Дъблин. Второ, една от най-бързо развиващите се български компании - "Градус" АД, направи на 18 и 19 юни първично публично предлагане именно на БФБ. И трето - в петък депутатът от ГЕРБ Делян Добрев най-сетне реализира една стара своя идея, която за първи път разви в интервю за "Стандарт" преди около година и половина - за подобряване на капиталовия пазар у нас чрез организиране на специална ваучерна система в подкрепа на излизането на БФБ на малки и средни фирми. Това са поредните три причини, които карат опитни финансови брокери горещо да препоръчват поне 20-30% от свободните средства задължително да се насочат към търговия на БФБ. Защо именно към БФБ? Отговорът е прост: Заради възможностите за добри печалби и заради евентуалната защита, която SOFIX - най-старият индекс на БФБ-София, предоставя срещу потенциален срив на световните финансови пазари. Всичко това прави търговията на БФБ повече от скучна, твърдят брокерите. Но именно в това се крие и нейният чар, допълват те. А който иска повече адреналин - нека да отиде да залага на рулетка в някое казино, нали?! Може би точно за да увеличат скуката на родния финансов пазар, брокерите насочват вниманието на потенциалните инвеститори към няколко компании, които се очаква да заемат челно място в търговията на БФБ до края на годината. През последните седмици най-голямо внимание на БФБ привлече първичното публично предлагане на акции на най-големия производител на птиче месо и яйца в България "Градус" АД От него компанията вече набра над 81 млн. лв., които ще бъдат инвестирани за разширяване на нейното производство и пласирането на продукцията й, както и за предстоящото й навлизане на нови пазари. Тези добри новини, разбира се, радват много акционерите на "Градус", още повече след обявлението, че 90% от печалбата на компанията ще бъдат разпределени като дивидент. Напоследък инвестиционните посредници постоянно насочват вниманието и към единствената технологична компания, която влиза в SOFIX - "Сирма груп холдинг" Основната причина за това е, че през юни холдингът получи одобрение от Комисията за финансов надзор за увеличение на капитала си. "Сирма груп холдинг" предлага на БФБ близо 40 млн. акции по номинал 1 лев. Капиталът на холдинга ще бъде увеличен, ако бъдат записани най-малко 19.7 млн. акции. Емисията се обслужва от "Първа финансова брокерска къща", която помогна и на "Градус" да набере над 81 млн. лв. на БФБ. "Сирма груп холдинг" си е поставил амбициозни цели за разширяване на дейността си и увеличаване на приходите си над 100 млн. евро най-късно до края на 2022 година. Съвсем резонно брокерите следят под лупа и "Трейс груп холд" АД Неотдавна бе съобщена информация за поредната голяма поръчка, спечелена от холдинга, която е на стойност над 11 млн. лева. "Трейс груп холд" отдавна работи по много наистина големи инфраструктурни обекти, и то не само у нас, но и в чужбина, с което гарантира сериозна диверсификация на постъпленията си. От началото на септември холдингът ще разпредели на около 1 870-те си акционери и дивидент, който ще е по 6 ст. на акция за физическите лица и по 0.063 лв. - за останалите акционери. Очаква се в близките дни да бъдат оповестени и данните от неконсолидирания финансов отчет на холдинга за първото полугодие на годината. Повече от светло изглежда бъдещето и пред потенциалните инвеститори в шуменската компания "Алкомет" АД Налагането на солени мита от САЩ на вносните стомана и алуминий е добре дошло за "Алкомет". Това заяви неотдавна изпълнителният директор на компанията Хюсеин Йорюджю. Засега решението на американския президент Доналд Тръмп е в наша полза, защото нямаме мита, а другите имат, коментира Йорюджю и допълва, че и цените на металите продължават да се качват. Всичко това прави бъдещето пред "Алкомет" светло, смята Хюсеин Йорюджю. Компанията изнася 95% от продукцията си в Европа, голяма част от която се купува от все по-добре развиващата се автомобилна индустрия. Всичко това наистина говори за сигурното бъдеще на "Алкомет" АД. Инвестиционните посредници препоръчват на потенциалните инвеститори да следят внимателно развитието и на Първа инвестиционна банка, която беше отличена като „Любима марка на българите". "Софарма" и други родни компании.
Източник: Стандарт (16.07.2018)

БФБ мести 36 дружества на Алтернативен пазар на търговия Българска фондова борса взе решение кои дружества остават на Основен пазар и кои се местят на Алтернативен, става ясно от информация, разпространена чрез сайта на борсовия оператор. БФБ е прекратила наблюдението и потвърждава регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент Standard на следните емитенти: "Алкомет" АД, БГ "Агро" АД, "Еврохолд България" АД, "Етропал" АД-Етрополе, "Синтетика" АД-София, "Формопласт" АД-Кърджали и "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД. Поради неизпълнение на изискванията на чл. 41, ал. 2, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 2 от част III Правила за допускане до търговия от Правилника за дейността на БФБ АД ( „За последните 6 месеца средномесечният брой на сключените сделки на борсата да е по-голям от 5), считано от 01 август 2018 г. се прекратява регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент Standard на следните емитенти и същите се допускат до търговия на Алтернативен пазар: "Адванс Екуити Холдинг" АД-София, "Арома" АД-София, "Асенова крепост" АД-Асеновград,"Биоиасис" АД-София, "Български фонд за дялово инвестиране" АД-София, "Варна-плод" АД-Варна, "Инвестиционна Компания Галата" АД-Варна, "Инвестор.БГ" АД-София, "Каучук" АД-София, "Ломско пиво" АД-Лом, "Момина крепост" АД-Велико Търново, "НДФ Конкорд Фонд-7 Саут-Ийст Юръп, Нео Лондон Капитал АД"-София, "Регала Инвест" АД-Варна, "Риъл Булленд" АД-София, "Сила Холдинг" АД-Стара Загора, "Слънчев бряг" АД-к.к.Слънчев бряг, "ТК-ХОЛД" АД-София, "Тодоров" АД-София, "Фаворит Холд" АД-София, "Феникс Капитал Холдинг" АД-София, "Фючърс Кепитал" АД-София, "Химснаб България" АД-София, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД-Велико Търново. Всъщност условията, на които не са отговаряли въпросните дружества са, че за последните 6 месеца средномесечният оборот от сключените на борсата сделки не е бил по-голям от 4 000 лв. и че за последните 6 месеца средномесечният брой на сключените на борсата сделки не е по-голям от 5. Поради неизпълнение на изискванията на чл. 41, ал. 2, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от част III Правила за допускане до търговия от Правилника за дейността на БФБ АД, считано от 01 август 2018 г. се прекратява регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент Standard на следните емитенти: "Булгартабак холдинг" АД, "Велграф Асет Мениджмънт" АД, "Спарки Елтос" АД и "Холдинг Нов Век" АД. Дружествата се местят на Алтернативен пазар BaSE, сегмент Акции, тъй като през последните 12 месеца емитентът не е разкривал в сроковете, определени в приложимото законодателство, регулираната информация чрез избраната от него информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки. При дружествата със специална инвестиционна цел също има разместване. БФБ прекратява наблюдението и потвърждава регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел само на "Експат Бета" АДСИЦ-София. Поради неизпълнение на изискванията на чл. 41, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от част III Правила за допускане до търговия от Правилника за дейността на БФБ АД, считано от 01 август 2018 г. се прекратява регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел на следните емитенти: "Агро Финанс" АДСИЦ-Пловдив, "Агроенерджи Инвест" АДСИЦ-София, "БПД Индустриален Фонд за Недвижими Имоти" АДСИЦ -София,"Болкан енд Сий Пропъртис" АДСИЦ-Варна, "Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт" АДСИЦ-София, "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ-София и "Фонд Имоти" АДСИЦ-София. Въпросните дружества биват прехвърлени на Алтернативен пазар BaSE, Сегмент за дружества със специална инвестиционна заради това, че за последните 6 месеца средномесечният оборот от сключените на борсата сделки с техни акции не по-голям от 4 000 лв. и за последните 6 месеца средномесечният брой на сключените на борсата сделки с техни книжа не по-голям от 5.
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2018)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 47/27.07.2018 г. е взето следното решение: Във връзка с решение на Съвета на директорите на БФБ, по Протокол № 25/17.04.2018 г., с което бяха поставени под наблюдение за срок от 3 месеца емисии регистрирани на Основен пазар BSE, Сегмент Standard и Сегмент за дружества със специална инвестиционна цел, които не отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Правилата за допускане, Съветът на директорите на БФБ реши: 1. Прекратява наблюдението и потвърждава регистрацията на Основен пазар BSE, Сегмент Standard на следните емитенти: Борсов код - Емитент 6AM - Алкомет АД AO0 - БГ Агро АД 4EH - Еврохолд България АД 5EO - Етропал АД-Етрополе EHN - Синтетика АД-София 4F8 - Формопласт АД-Кърджали 7TH - Чайкафарма Висококачествените лекарства АД
Източник: БФБ (30.07.2018)

Алкомет АД-Шумен (6AM) Алкомет АД-Шумен представи тримесечен отчет за Второ тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (31.07.2018)

Най-големите компании в металургията: Рекорден блясък Секторът рязко подобри резултатите си през миналата година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на печалба След дълъг период на ефекти от кризата и ниски пазарни цени през 2017 г. металургичният сектор изригна. Всичките големи компании в индустрията отбелязват двуцифрен ръст на приходите, а средното увеличение за водещите 10 е над 43%. Нещо повече - нито една от тях не е на загуба, като печалба отчитат дори и производителите на стомана, които първо се бореха с рецесията и слабото търсене на продукцията им, а след това и с дъмпинговия внос от Китай. Всъщност именно налагането на защитни мита от страна на Европейския съюз в края на 2016 г. е една от причините през миналата година това да се види и в резултатите им. Предприятията в цветната металургия се радваха на високи цени, макар че това се отрази и на разходите им за суровини. Данните показват още, че ръстът идва при практически непроменен брой на заетите, а това означава по-висока производителност. Меден скок Със скок на общите приходи от над 57% лидерът в сектора "Аурубис България" увеличава дистанцията от новия втори в класацията - "София Мед", който също расте. За 2017 г. медодобивният завод в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis, отчита и най-високата печалба в историята си, а и в най-новата корпоративна статистика в страната. "Резултатите не са изненадващи и се дължат на кумулативни фактори", каза изпълнителният директор Тим Курт. "През годините активно инвестираме в технологии и хора, като към края на 2018 г. общите инвестиции за последните две десетилетия ще достигнат 1.2 млрд. лв.", добави той. По думите му компанията мисли дългосрочно, като някои от проектите са предвидени да работят през следващите 25 години и след това. От "Аурубис" уточняват, че общите приходи, по които се подреждат предприятията в класацията, включват и приходите от операции по хеджиране, както и от разлики във валутните курсове, без да се отчитат като разход. Това донякъде изкривява картината при базовите индустрии, което е особено видимо при производители с големи обеми като тези на "Аурубис". Приходите само от дейността на компанията обаче също нарастват значително - с 55% до малко над 5 млрд. лв. Останалите близо половин милиард лева са финансови и други приходи. От отчета на групата става ясно, че производството в завода в Пирдоп е нараснало миналата година, след като през 2016 г. предприятието беше затворено за 50 дни за планов ремонт. Положително на печалбата се е отразило поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. Прогнозите на компанията за 2018 г. като цяло са положителни с някои уговорки. "Не можем да влияем на световни фактори като обменните курсове, цените на металите и въздействието на международни търговски споразумения", каза Курт. Но добави: "Търсенето на мед е силно и тази тенденция ще се запази, така че сме оптимисти." Извън бизнеса на компанията от "Аурубис" очакват също, че проектът за газифициране на Средногорието най-после ще тръгне след 15 години на подготовка и планиране. "От това ще спечелят всички предприятия и домакинства в региона", каза Курт. Потенциал за растеж Промяната на фокуса от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за растящата автомобилна промишленост, носи на "София Мед" (от групата Viohalco) първата печалба след десет години на загуба. Предприятието вече произвежда специални сплави и ленти за конектори, а наскоро получи и сертификат IATF 16949:2016, който се изисква от автомобилната индустрия. Печалбата ще позволи на компанията да подкрепи по-нататъшните си инвестиции, които са насочени към поддръжка и разширяване на мощностите и въвеждане на нови продукти. През миналата година заводът увеличава приходите си с 48%, което го извежда на второ място в секторната класация, допълнителен ръст има и през първото тримесечие на 2018 г. Според финансовия директор Сергей Влайков това е тенденция от две години насам и се очаква тя да се запази през тази и следващите пет години, а основният двигател ще бъдат автомобилната индустрия и електротехниката. "Имаме много добър потенциал за допълнителен растеж", каза той. Към печалба С повече от една пета се увеличават приходите на производителя на олово и цинк КЦМ – Пловдив, и за пръв път от 2013 г. комбинатът излиза на нетна печалба. "Около половината от печалбата се дължи на положителни курсови разлики, но останалите 22.83 млн. лв. са резултат от оперативна дейност", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. По думите му ръстът на приходите идва от по-високите цени на металите миналата година, както и от увеличеното производство в оловния завод – близо 72 хил. тона. В началото на 2017 г. предприятието постигна проектния капацитет на новата си оловна мощност, която беше изградена като основна част от инвестиционна програма за 140 млн. евро. Модернизирано беше и цинковото производство, което също позволи да се увеличи капацитетът без разширяване на завода. През миналата година производството на цинк е останало приблизително непроменено (около 74 хил. тона), добити са и 53 тона сребро. "За 2018 г. очакваме близък резултат като миналогодишния", каза Цонев. Стомана на плюс Първа печалба от 2010 г. насам отбелязва и "Стомана-индъстри", която също е част от Viohalco. Приходите на завода в Перник се увеличават с повече от 42% през миналата година. Ръст, макар и по-слаб (16%), има и другият производител на черни метали в страната – "Промет стийл" край Бургас, който е собственост на украинската група "Метинвест". "По принцип цялата икономика, както и икономиката на Европа, расте и това е една от основните причини за по-добрите резултати в черната металургия, а и в сектора като цяло", каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и член на борда на директорите на "Стомана-индъстри" Антон Петров. Другата ключова причина са защитните мита, които Европейският съюз наложи в края на 2016 г. срещу вноса на стомана от Китай, ефектът от което се усети през миналата година. "Това помогна на пазарите да работят нормално, защото дъмпинговият внос, който се осъществяваше от Китай на база свръхкапацитет и държавни субсидии и който достигна пик през 2015 г., беше пагубен", каза той. Златен добив По-високите цени на медта и златото и рекордното производство през миналата година са причина за ръста в резултатите на единственото добивно предприятие в класацията – "Дънди прешъс металс Челопеч". Приходите нарастват с близо 23%, а печалбата се повишава с 26% и така компанията почти напълно компенсира спада през 2016 г. През миналата година заводът в Челопеч произведе 198 хил. тройунции злато под формата на концентрат благодарение на по-високото съдържание на метал в рудата, което е най-големият добив в историята му. Ръстът изпревари и очакванията на компанията, което стана причина канадският собственик Dundee Precious Metals (DPM) на два пъти да ревизира прогнозите си нагоре. За тази година се предвижда производството леко да намалее. До края на 2018 г. трябва да заработи и второто добивно-обогатително предприятие на DPM в страната. Златната мина край Крумовград ще бъде първият нов добивен проект след промените. Инвестицията е от порядъка на 165 млн. долара. С план за още производство Заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" също увеличава приходите си през миналата година с близо 14%, но печалбата му намалява с 43% след тройния скок, който отчете през 2016 г. "Нарастването на приходите от продажби се дължи на по-високите цени на алуминия на Лондонската борса за метали", каза директорът за връзки с инвеститорите Петър Станчев. През 2017 г. средната цена достигна 1743 евро/тон спрямо 1451 евро/тон предходната година. По думите на Станчев по-ниските нива на рентабилност се обуславят от пазарния натиск върху маржовете на дружеството. "Тези понижения спрямо рекордната в историята на "Алкомет" 2016-а бяха очаквани и бяха упоменати в прогнозата, публикувана в годишния доклад за дейността от март 2017 г.", добави той. Шуменският завод произвежда различни валцови и пресови алуминиеви продукти, включително домакинско фолио, където държи една пета от пазара в Европа. През последните години компанията засили фокуса си върху изделия с по-висока добавена стойност, като според ръководството потенциал има в опаковъчната и автомобилната индустрия. През 2017 г. дружеството сключи и първите си договори за износ в САЩ. Потенциален риск на този пазар идва от наскоро наложените вносни мита от президента Доналд Тръмп, макар че според председателя на БАМИ от Европа се внасят обикновено по-високо технологични и по-завършени продукти, голяма част от които не се произвеждат в САЩ или не се произвеждат в достатъчни обеми. "Моето мнение е, че нито при стоманата, нито при алуминия митата са в интерес на щатската икономика, защото те пак ще трябва да внасят някои продукти, но това ще става на по-висока цена", коментира Петров. През 2018 г. "Алкомет" предвижда продажбите в натурално изражение леко да се увеличат – от 67 хил. тона до 71 хил. тона, и в стойност да достигнат около 380 млн. лв. (361 млн. лв. за 2017 г.). "Очакваните нива на EBITDA са 8.8%, а рентабилността на нетната печалба ще е около 4.8%", каза Станчев. През тази година се очаква компанията да приключи и инвестиционния си проект за 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета за производство и ще й позволи да разшири портфейла си с продукти. Ръст с нови продукти След години на загуба сега печалба, макар и малка, отчита и третият завод на Viohalco в страната – производителят на алуминиеви продукти "Етем България". Приходите на компанията се увеличават с близо една четвърт. Както и при другите успешни предприятия в сектора ръстът идва след въвеждането на нови продукти. Компанията приключи инвестиционен проект за 60 млн. лв., който започна през 2012 г., и вече работи за автомобилната индустрия, като продуктите й се използват в Audi, Jaguar, Rolls-Royсe, BMW, Lаnd Rover и някои от моделите на Volkswagen. "Повишението на приходите се дължи главно на промяната в продуктовия микс след стратегическото ни решение да преминем към продукти с по-висока добавена стойност, както и на увеличението на общите продадени обеми", каза главният финансов директор на "Етем България" Емануил Карцомихелакис. "В същото време по-високите цени на алуминия също се отразиха положително на общия ни оборот", добави той. За тази година прогнозите са ръстът да продължи. "През 2018 г. очакваме допълнително увеличение на продажбите. Това е заложено в бюджета ни като цел на базата на силното търсене на екструдирани алуминиеви продукти", каза Карцомихелакис. По думите му пазарните тенденции през първите четири месеца на годината дават основание за оптимизъм и затова прогнозите са финансовите резултати още да се повишат. В търговската буря Голямото предизвикателство за металургията като цяло произтича от очертаващата се търговска война, след като САЩ въведоха вносни мита за стоманата и алуминия - първо срещу Китай, а след това и срещу други страни, включително Канада, Мексико и Европейския съюз. "Много е трудно в момента да се предвиди как ще се развие ситуацията", каза Антон Петров. Канада и Мексико вече обявиха мерки срещу САЩ, ответна реакция се очаква да има и от страна на ЕС. "Европа се чувства обидена от такова третиране от САЩ и с право, защото не тя е източникът на проблемите им, а Китай, който държи половината от световния капацитет за производство на стомана и оттам идва големият експортен натиск", коментира Петров. В същото време България се намира до един от най-големите производители на стомана в Европа - Турция, чийто основен пазар досега бяха САЩ. "Когато пазарът й бъде затворен заради мита, тя трябва да пренасочи търговските си потоци, а най-логично е това да стане в Европа, защото това е другият платежоспособен пазар. България, Румъния и Гърция са първите страни, които може да бъдат засегнати, защото сме най-близо географски", посочи Петров. Според него въпросът е колко бързо и адекватно Европа ще наложи защитни механизми срещу внос от Турция. Всички тези мерки и контрамерки обаче водят до изкривяване на пазара. "Като цяло има напрежение, а това крие неизвестни", добави Петров. Затова и очакванията му са тази година да не е по-добра от миналата.
Източник: Капитал (14.08.2018)

Алкомет АД-Шумен (6AM) Алкомет АД-Шумен представи тримесечен консолидиран отчет за Второ тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (30.08.2018)

Поскъпването на алуминия повиши приходите на "Алкомет", но намали печалбата Заводът за алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил приходите си от продажби с 9.5% през първата половина на 2018 г. Разходите обаче също са нараснали заради поскъпването на основната суровина, в резултат на което нетната печалба на компанията е спаднала с 11.4%, показва консолидираният отчет на дружеството. Данните сочат още, че въведените нови продукти бързо увеличават дела си в общото производство. За първите шест месеца на годината предприятието е произвело с около 5% повече продукция - общо 35 хил. тона. Продажбите в обеми също са се увеличили, като по-голям е ръстът при пресовата продукция (4.9%). Това е станало благодарение на вътрешна реорганизация и преструктуриране на продуктовия микс, тъй като мощностите практически са напълно натоварени. През последните години компанията залага на по-завършени и високодоходни продукти, което се вижда и в последния отчет. Продажбите на специални профили например са нараснали с 29% а над 30% повишение има при тези на профилите с допълнителна повърхностна обработка. Единственият спад (1.8%) е при стандартните профили, които имат и най-голям дял. От компанията посочват, че тенденцията за спад при тях е заложена и вероятно ще продължи в бъдеще, което пък осигурява капацитет за приоритетните продукти. Продажбите на валцови продукти като цяло се повишават с 1.3%. При тях също има преориентиране към по-специалните продукти, като се дава приоритет на фолиата за сметка на лентите. Над 4 пъти са се увеличили продадените обеми фолио за конвертиране, което е нов продукт за "Алкомет" и според компанията има голям потенциал както на европейския, така и на американския пазар. Друг сравнително нов продукти - финстокът, който се използва в охладителната и климатичната техника, също бележи ръст от близо 60%. Заради преразпределянето на част от капацитета за новите продукти има лек спад (3.9%) при производството на домакинско фолио, където "Алкомет" държи 20% от европейския пазар. Основните пазари на компанията остават без промяна - начело са Германия (24.1%), Полша (12.6%) и Италия (10.8%). Значително са се увеличили продажбите в Испания и там сега отиват 9.6% от продукцията. Нетните приходи от продажби на "Акомет" нарастват с 9.5% през първото полугодие. Това се дължи както на постигнатите по-големи продажби, така и на поскъпването на основната суровина. По данни на компанията средната цена на алуминия на Лондонската метална борса е достигнала 1826 евро/тон спрямо 1738 евро/тон през първата половина на 2017 г. Това е довело и до увеличаване на разходи за материали с 9%. Повишение има също при разходите за външни услуги и заплати. В резултат на увеличеното текущо кредитиране, а и на заплащането на натрупаните лихви по инвестиционния кредит, с който частично се финансира течащият в момента проект за разширение в Шумен, компанията отчита увеличение на разходите за лихви с около 20% (или 150 хил. лв. до 930 хил. лв. за шестмесечието). Така за периода нетната печалба спада до 8 млн. лв.
Източник: Капитал (03.09.2018)

II. Във връзка с т.14 от Приложение №1 (Методология за изчисляване на SOFIX) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение тегловите коефициенти да се определят на база на структурата на индекса към 21.09.2018 г. III. Във връзка с т.11 от Приложение №2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 3JR Софарма АД-София 0.4148 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 6S6 Софарма имоти АДСИЦ-София 0.2211 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.6070 SO5 Софарма трейдинг АД-София 0.2729 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2261 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.1500 5MB Монбат АД-София 0.1768 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 4EH Еврохолд България АД-София 0.3384 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 5DOV Доверие Обединен Холдинг АД-София 0.5811 3MZ Свилоза АД-Свищов 0.0674 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.4322 BSO Българска фондова борса АД-София 0.4995 4KX Корадо-България АД-Стражица 0.1633 3CZ ЧЕЗ Разпределение България АД-София 0.2601 57E ЕМКА АД-Севлиево 0.2188 T43 Зърнени Храни България АД-София 0.2001 4ID Индустриален Холдинг България АД-София 0.4503 4HE Хидравлични елементи и системи АД-Ямбол 0.2020 6S7 Синергон Холдинг АД-София 0.5002 3NB Неохим АД-Димитровград 0.2370 A72 Агрия Груп Холдинг АД-Варна 0.1796 6F3 ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София 0.1149 5BP Билборд АД-София 0.2508 6SOA София Комерс-Заложни къщи АД-София 0.2900 6AM Алкомет АД-Шумен 0.0990 4I8 Индустриален Капитал Холдинг АД-София 0.4876 A4L Алтерко АД-София 0.1532 5BR Параходство Българско речно плаване АД-Русе 0.2385 52E Елхим Искра АД-Пазарджик 0.2636 0SP Спиди АД-София 0.1010 4L4 Лавена АД-Шумен 0.1420 7TH Чайкафарма Висококачествените лекарства АД-София 0.0432
Източник: БФБ (12.09.2018)

Мобилно приложение ще дава подробна и актуална информация за трафика, състоянието на пътищата, както и кои пътни артерии в момента са затворени за ремонт. Софтуерът се казва Lima и е достъпен за потребителите на Android на Google и за устройства под Windows, а скоро и за платформите iOS на Apple и Windows Phone на Microsoft. Картата може да бъде видяна и в интернет. За разлика от повечето други навигационни приложения, които предоставят подобна услуга, Lima ползва директно информация от базите данни на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), регионалното министерство (МРРБ) и областните управления за пътната обстановка. Приложението е изработено от компанията "Декарт" срещу 750 хил. лв. То е част от по-голям проект за следене на трафика по пътищата, финансиран с 5.6 млн. лв. по програма "Техническа помощ". "Идеята е част от плана и мерките на МРРБ и АПИ за въвеждане на иновации по отношение на безопасността на пътната мрежа и качеството й", обяви министър Лиляна Павлова по време на представянето на приложението. По думите й Lima ще се ползва напълно безплатно и е изграден около три принципа. Първият е да интегрира в себе си базите данни на държавните и общинските институции. "Информацията не обхваща само републиканската пътна мрежа, която има около 20 хил. км пътища, но и общинската, която разполага с още толкова", обяви Павлова. Вторият принцип е, че софтуерът е изграден основно към гражданите, а не толкова за ползване от държавните и общинските ведомства. "Приложението предлага възможност и за обратна връзка", допълни Павлова. Това може да става с подаването на сигнали, които да бъдат съпроводени със снимки и точни данни за инцидент, заледяване, свлачище и др. Третият принцип е софтуерът да играе ролята на навигационно приложение. С данните за ремонти, инциденти и др. препятствия на пътя Lima може да дава точна информация приблизително колко време ще отнеме преминаването на съответните проблемни участъци, както и да дава предложения за обходни пътища. Колко всъщност струва Приложението е дело на софтуерната компания "Декарт", която е специализирана в разработването на бетинг системи – програми за онлайн залагания на спортни събития, цифрови игри, казино игри и др. Проектът е част от голяма обществена поръчка на АПИ, финансирана по програма "Техническа помощ". Цялата поръчка е на стойност 5.837 млн. лева с ДДС. Първите позиции са за изграждане на умна система за следене на автомобилния трафик по пътищата на България на стойност от 4 млн. лева без ДДС. Тази поръчка и е спечелена от "Контракс", която участва в съдружие с "Инфра роудс". Втората позиция е за разработване на система и мобилно приложение, което да предава данни в реално време до потребителите. Тя е спечелена от "Декарт", а крайната цена е 750 хил. лв., но в цената е включена и три години поддръжка. От компанията обявиха неколкократно по време на представянето, че Lima има потенциал, който смятат да развиват. Разработката на приложението е отнело девет месеца, като по него е работил екип от около 20 души. За 2014 г. "Декарт" има приходи от 5.4 млн. лева, 456 хил. лева печалба и персонал от 22 служители. Компанията е собственост на "Вабо систъмс" и "Видео Бет". Първото дружество е собственост на "Нове интернал", със 100% собственик на капитала - Васил Божков. Фондът Eleven и певицата Лилана с неизяснена роля в проекта Презентацията на мобилното приложение беше осъществена от двама души, които не се представиха. Единият се оказа бившата тв водеща и певица Лилана – Лиляна Деянова. Нейното присъствие предизвика интерес, тъй като тя не е позната в техническото си амплоа. На въпрос на журналисти за ролята й в софтуерния проект тя лаконично отговори, че от доста време се занимава с подобни неща, и не коментира повече темата. Всъщност Деянова е управител на компанията "Нованор", която на сайта си (достъпен само на английски език) предлага три версии на системата Lima - Lima GIS, Lima Smart Transport и Lima Digital Passport.На въпрос на "Капитал Daily" дали "Нованор" участва в разработката на Lima другият участник в презентацията, който се представи само като техническо лице, обяви, че той работи за "Декарт" и приложението е дело изцяло на "Декарт". В сряда следобед сайтът на "Нованор" вече не функционираше, а вечерта се появи онлайн без секцията с продуктите Lima*. Предишните имена на дружеството са "Новепорте ЕООД" и "Новепорте ООД", а от 18 февруари е преименувано на "Нованор". За 2014 г. компанията има приходи от 27 хил. лв., печалба от 6 хил. лв. и нула заети служители. Записаната в Търговския регистър дейност е софтуерни, информационни и програмни услуги, графичен и уеб дизайн, хостинг, търговско представителство и посредничество и др. Собственици на "Нованор" са фондът Eleven, който е финансирал компанията и българската "Интелинор", в която съсобственичка е Лиляна Деянова заедно с Мариета Бенчева и Мартин Димитров.
Източник: Капитал (30.09.2018)

Алкомет АД-Шумен (6AM) Алкомет АД-Шумен представи тримесечен отчет за Трето тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (31.10.2018)

Поскъпването на алуминия вдигна приходите и сви печалбата на "Алкомет" По-високите цени на алуминия на световния пазар са увеличили приходите на шуменския производител "Алкомет" през първите девет месеца на година, но заедно с това са повишили и разходите му. В резултат на това печалбата на компанията намалява, като допълнителен ефект оказват и увеличените разходи за лихви във връзка с течащата в момента инвестиционна програма, показва отчетът на дружеството към края на септември. Предприятието продължава да увеличава производството на по-завършени и по-скъпи продукти за сметка на стандартните, което е причина продажбите да нарастват като стойност при практически непроменен обем. За първите девет месеца на 2018 г. производството се запазва (лек ръст от 2%), продажбите също остават стабилни (50.6 хил. тона). Данните показват, че компанията продължава да променя продуктовия си микс към по-завършени и по-високодоходни изделия. Така при пресовите продукти продажбите на специални и елоксирани профили са нараснали с 25%, а на боядисани - с над 30%, докато тези на стандартни профили са намалели с почти 5%, макар че остават основна част от производството.
Източник: Капитал (31.10.2018)

"Алкомет" АД гр. Шумен отчита спад от 7% на количеството продажби до 15 755 метрични тона за третото тримесечие на 2018 г., показват изчисления на Investor.bg на база отчета на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Общите продажби в количество за деветмесечието са за 50 629 метрични, което сочи спад от само 0,59% поради ръста с 2,61% за първото полугодие. Продажбите за третото тримесечие намаляват с 1,6% на годишна база до 89,6 млн. лв., което е по-бавен темп от спада при количеството, тъй като продажните цени се повишават с унисон с по-високата цена на алуминия на международните борси. Това от своя страна увеличава цената на изкупувания от дружеството скрап и други суровини. Общият резултат е спад от 20,11% на нетната печалба на годишна база до 4 млн. лв. за периода юли-септември 2018 г. За полугодието спадът беше с 11,35% на годишна база, а за деветмесечието е с 14,47% до 12 млн. лв. Над 90% от продукцията на "Алкомет" АД е за износ, основно за Германия, Полша и Италия. Основен продукт е домакинското фолио, като делът на шуменския производител е 20% от европейския пазар. Около 90% от суровините за производство на алуминиеви продукти са внос. Акциите на "Алкомет" АД поевтиняват със 17,91% на годишна база до 12,2 лв. за акция и 219 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 0,257833 лв.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2018)

Алкомет АД-Шумен (6AM) Алкомет АД-Шумен представи тримесечен консолидиран отчет за Трето тримесечие на 2018г.
Източник: БФБ (30.11.2018)

III. Във връзка с т. 11 от Приложение № 2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение следните коефициенти за фрий-флоут да бъдат валидни за следващия тримесечен период: Борсов код Емисия Фрий-флоут коефициент 6A6 Адванс Терафонд АДСИЦ-София 0.5877 5BU Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ-София 0.8686 4EH Еврохолд България АД-София 0.3394 4HE Хидравлични елементи и системи АД-Ямбол 0.202 5MH М+С хидравлик АД-Казанлък 0.2338 5BR Параходство Българско речно плаване АД-Русе 0.2385 4I8 Индустриален Капитал Холдинг АД-София 0.4927 57E ЕМКА АД-Севлиево 0.2258 52E Елхим Искра АД-Пазарджик 0.2636 5SR Стара планина Холд АД-София 0.5859 6S6 Софарма имоти АДСИЦ-София 0.2221 6F3 ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София 0.106 6AM Алкомет АД-Шумен 0.099 6AB Албена АД-к.к. Албена 0.3059 A72 Агрия Груп Холдинг АД-Варна 0.1796 3NB Неохим АД-Димитровград 0.237 4KX Корадо-България АД-Стражица 0.1744 SO5 Софарма трейдинг АД-София 0.2709 T43 Зърнени Храни България АД-София 0.2001 6C4 Химимпорт АД-София 0.2704 T57 Трейс груп холд АД-София 0.2403 5DOV Доверие Обединен Холдинг АД-София 0.5794 5BP Билборд АД-София 0.2508 5V2 Холдинг Варна АД-Варна 0.3883 4L4 Лавена АД-Шумен 0.142 4ID Индустриален Холдинг България АД-София 0.4503 3CZ ЧЕЗ Разпределение България АД-София 0.2601 5F4 ТБ Първа Инвестиционна Банка АД-София 0.15 6SOA София Комерс-Заложни къщи АД-София 0.2929 5MB Монбат АД-София 0.1768 A4L Алтерко АД-София 0.1552 SKK Сирма Груп Холдинг АД-София 0.607 7TH Чайкафарма Висококачествените лекарства АД 0.0433 3MZ Свилоза АД-Свищов 0.0674 3JR Софарма АД-София 0.415 0EA Елана Агрокредит АД-София 0.6876 4CF ТБ Централна кооперативна банка АД-София 0.2483 0SP Спиди АД-София 0.101 6S7 Синергон Холдинг АД-София 0.5002 BSO Българска фондова борса АД-София 0.4995 IV. Във връзка с т. 12 от Приложение № 2 (Методология за изчисляване на BGBX40) към Правилата за изчисляване на индекси на Българска Фондова Борса, Комисията по индексите взе решение тегловите коефициенти да се определят на база на структурата на индекса към 21.12.2018 г. • Данните за фрий-флоут за емисиите от SOFIX и BGBX40 са медианната стойност за периода 2 септември 2018г - 1 декември 2018г. • Новите коефициенти за фрий-флоут ще влязат в сила, считано от 27.12.2018г. • Новите теглови коефициенти влизат в сила, считано от 27.12.2018г.
Източник: БФБ (04.12.2018)