22 млн. евро влага в изба до с. Еленово италианският предприемач Едоардо Миролио. Тя е върху 6,5 дка и вече е реализирала първата си продукция през окотомври 2005 г. заобиколена е от лозови масиви и езеро. В средата на август в избата ще заработи и луксозна хотелска част, в която ще има ресторант и дегустационна. Очаква се годишният капацитет на избата да достигне 1 млн. литра. Производството се следи от 8-членен екип от италиански специалисти. За култивирането на лозята Миролио е наел 130 души.
Източник: 24 часа (15.03.2006)

За редовните посетители на изложението "Винария", което се проведе за 14-и път в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания винаги е било известно предизвикателство. Това е нещо като приятно интелектуално упражнение, защото приликите винаги са доминирали. За първи път тази година около наградените вина нямаше нито скандали, нито хапливи коментари сред производителите. Явно оценките от националните дегустации са били общо взето обективни. Поради което в три от категориите златни ритони не бяха присъдени Това означава, че не е имало вина, оценени над 85 точки по международно признатата 100-точкова система. Единствено в категорията "червени вина от стари реколти" златен ритон получи мерло "Енира" 2004, произведено от винарна "Беса валей" до пазарджишкото село Огняново. Избата има около 2000 дка собствени млади лозя и беше построена преди две години, а основен инвеститор е граф Стефан фон Найперг, който впрочем е собственик и на няколко престижни шата в Бордо. Още на миналогодишната "Винария" това вино, измислено и направено от френския технолог Марк Дворкин, направи силно впечатление на ценителите. По-късно, когато се появи на пазара с цена около 20 лв., предприемчиви търговци го изкупиха и сега дискретно го предлагат за около 35 лв. Короноването му изглеждаше логично и заслужено. Сред стотината наградени вина личат имената на съвсем нови изби като "Миролио" в с. Еленово до Нова Загора, "Тера Тангра", "Загрей", "Искра", винпром "Логодаж", "Шато Ветровити хълмове". Някои от известните и добре представени на пазара изби като "Домейн Бойар", "Дамяница" и "Тодоров" не участваха в националните дегустации поради натрупани от предишни години подозрения към регламента и прозрачността на състезанието. Иван Тодоров, собственик на едноименната изба в Брестовица, обаче уточни, че на следващите изложения би участвал, ако тенденцията към обективност се запази. Както обикновено, вниманието беше привлечено най-вече от няколко нови изби, сред които се открояваше винарната на италианския предприемач Едуардо Миролио - инвестирал около 20 млн. евро в лозя край новозагорското село Еленово. В Пловдив бяха представени първите й вина - бяло, розе и червено от Пино ноар, както и познати сортове като Мускат, Шардоне, Совиньон блан, Каберне и Мерло. Ефектен рекламен ход беше и организираното посещение до избата за журналисти с личния хеликоптер на италианеца. Друг нов играч е изба "Искра" - модерна винарна с около 4000 дка собствени млади лозя край Първомай. Първите й вина са стилни и с характер, което означава, че за тях ще се заговори скоро след като излязат на пазара. Интерес сред ценителите, мотивиран и от двата медала, предизвикаха червените вина на новата винарна "Тера Тангра" (Харманли), както и вината на изба "Дулев и Ангелов" от същия град и също съвсем нова. Изглежда, интересът към долината на Струма и към сорта Мелник ще расте, ако се съди по няколко твърде добри вина, показани от "Винпром Логодаж" и винарска изба "Мира" (Сандански). Доскоро потенциалът на този лозаро-винарски район личеше главно от продукцията на "Дамяница". А съдейки по продажбите на технологично оборудване в палати 7 и 8, до края на годината на пазара ще излязат още няколко изби. "Винария" 2006 очерта няколко тенденции в българската винена мода. Първата е свързана с появата на нови сортове като Шираз, Пино ноар и Каберне фран. Миналата година "Вила Любимец" показа първия български шираз и това беше едно от събитията на "Винария 2005". Сега няколко изби разливаха интересни вина от този сорт, като особено внимание заслужава "Salta шираз 2005" на винарна "Загрей". "Домейн Сакар" показа впечатляващо "Мерло по Пино ноар" 2005 - меко и хармонично, с елегантен черешов нос и леко пикантни нюанси. Все още у нас лозята с емблематичния бургундски сорт Пино ноар са малко, поради което повечето изби предпочитат то да присъства на етикетите им в купаж с други сортове. Но наличието му е индикация за развитие в бранша, който явно се отърсва от шаблона "каберне-мерло-шардоне". Пиното е изключително благородно, капризно за отглеждане и трудно за правене, но познавачите знаят, че успехът с този сорт никога не остава незабелязан. Няколко изби ("Тодоров", "Санта Сара", "Дамяница") показаха впечатляващи десертни вина. На българския пазар тяхната ниша е почти празна поради някои корави предразсъдъци. На запад обаче те са трепетно търсени и много скъпи. Сигурно е, че онези ценители, които успеят да опитат уникалното десертно вино "Вила Канария", произведено през 1984 г. в Поморие, трайно ще променят отношението си към този винарски жанр. Друга ясно очертана тенденция е сегментирането на бранша След сриването на западните пазари българското вино ще трябва бавно и внимателно да гради нов образ и нови позиции. (Между другото, това сриване стана точно в годините, когато на "Винария" щедро се сипеха големи награди и големи приказки.) Новата, модерна и привлекателна физиономия на българското вино ще могат успешно да градят онези винарни, които през последните години са успели да засадят нови собствени лозя с качествени сортове и при спазване на нови за страната лозарски технологии. Става дума за масиви с по 500 лозички в декар, ниски формировки и строго контролирани добиви, гарантиращи качество на гроздето и виното. Те трябва да изместят старите широкоредови лозя с по 300-350 лози в декар с високостъблени формировки, които даваха високи добиви с неособено добро качество. Засега в тази привилегирована група влизат двайсетина изби и значителна част от тях са свързани с чужди инвеститори като френската компания "Белведере" (собственик на "Домейн Менада", "Оряховица" и "Домейн Сакар"), споменатите изби "Беса Валей" и "Миролио", "Винпром Карнобат", "Винпром Свищов" и др. Дори и популярната от последните две години изба "Шато дьо Вал" от с. Градец, Видинско, може да се приеме за чуждестранна инвестиция, защото собственикът й Вал Марков, макар и българин, е вложил капитали и винарски познания, трупани в Америка. Само такива производители имат шансове да стъпят на претенциозните и платежоспособни, но и преситени откъм предлагане западни пазари. За останалите старомодни винпроми с големи производствени мощности и шумна домашна известност от миналото, но без собствени лозя, хоризонтите са към по-ниския ценови сегмент на вътрешния пазар и към необятния и носталгично мечтан руски пазар. Естествено, ще има производители, които ще гледат и в двете посоки.
Източник: Сега (21.03.2006)

Вашият бизнес в България създава впечатление за известна разнопосочност - текстил, винопроизводство, „Интерпред“. Защо е така? Основният ни бизнес е текстилният. Произвеждаме платове и облекла. Инвестициите ни в текстилната индустрия са значително по-големи от всичко останало. В момента изграждаме огромен завод в Ямбол на площ около 50 хил. кв.м. Там ще произвеждаме около 10 млн. килограма прежда на година. Правим и нова фабрика за трикотаж в Сливен, която е доста по-малка - около 8 дка. Това инвестиции на зелено ли са, или покупка на съществуващи предприятия? Покупките ни досега са на напълно изоставени фабрики, които реконструираме за нашите нужди. Конкретно в Ямбол купихме част от завод „Сила“ и в съседство построихме от нулата ново хале. Има съвсем малка разлика в цената, ако купиш стар завод и го обновиш или построиш съвсем нов. Ако трябва да съм по-точен, второто е по-скъпо само с около 100-150 лв. на кв.м. Колко са инвестициите ви в България? Инвестициите на „Миролио България“ (фирмите, които се занимават с текстил) са за над 200 млн. евро. А в селскостопанските фирми сме вложили повече от 22 млн. евро. Коя е следващата цел в инвестиционната ви програма в България? Концентрирали сме се върху текущите си проекти. Когато ги приключим, ще мислим за друго. Нека не забравяме, че в световен мащаб ситуацията доста се промени през последните години - всички усещат силата на Китай, конкуренцията е много силна. Това означава, че поне в индустриалния бранш спираме засега големите инвестиции за известно време. Продължавам обаче да инвестирам в закупуването на селскостопанска земя, в развитието на лозови насаждения и продажбата на наше вино. Каква е прогнозата ви за китайската конкуренция в текстилния бранш? Нямам прогноза, защото не знам какво ще ни донесе бъдещето. Ние имаме много инвестиции в Китай. Там продължава тенденцията на много бърз растеж и затова могат да се правят много добри сделки. Тук, на „Винария“, имах посещение от мой китайски съдружник. С него направихме фирма, която ще се занимава с износ на български вина за Китай. Вече сме сключили договори за около 120 хил. бутилки. Надяваме се това вино да се хареса в Китай и да докажем, че след България Китай е един от най-важните пазари за нас. Основният проблем е, че все още българските вина в чужбина се приемат зле. За кои други страни ще изнасяте вино? Ние сме от малкото, които изнасят вино за Италия, но, да речем, че това не е толкова трудно, защото аз съм италианец. Оттам изнасяме за други европейски страни. Какво му е на българското вино, че не се приема добре по света? Първото нещо е цената - много е трудно да направиш вино за 50-60 цента, а такова ти го иска пазарът. Производителите са притиснати да дават много ниски цени и не успяват да направят добро вино. Другият основен проблем е, че след 1989 г. повечето кооперации бяха разграбени. По тази причина начинът на отглеждане на лозята беше абсолютно нарушен. Нашата основна цел е да поддържаме добив от около 1-1.5 кг грозде от лозичка и около 500 лозички на декар, което е ново за България. Ако лозята се поливат обилно, добивът може да стигне и до 10 кг, но тогава гроздето няма да е качествено. Когато една лозичка трябва да отгледа само 1 кг грозде, то ще бъде много по-здраво и ароматно. Без значение от това колко добре ще се продава нашето вино в бъдеще ние имаме ограничени запаси - не можем да продадем повече, отколкото сме произвели. По тази причина няма да можем да задоволим исканията на големите вериги. Означава ли това, че ще произвеждате вино само от собствени лозя и няма да изкупувате грозде? Тази година се наложи да купим малко грозде от напълно автономни производители. За догодина сме сключили договори с такива, които отглеждат лозята според нашите изисквания. Иначе дори продаваме грозде. Сега имаме около 2 хил. дка лозя, но половината от тях още не дават плод. Това е около два пъти повече от капацитета ни. Коя е най голямата ви трудност в бизнеса в България? Азбуката. Това е в рамките на шегата. Иначе в индустриалната си дейност в България не съм имал пречки от никого, никога не ми се е налагало да давам пари под масата. Единственият проблем, който ми тежи, беше, когато спечелих търга за АДИС. Търгът беше анулиран заради едно несъответствие в документите. Това е единственото нещо, което ме накара да се замисля как функционира българската администрация. Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо. Ще продавате ли „Интерпред“? „Интерпред“ не e свързан с моята основна дейност, така че, ако някой ми даде достатъчно пари, бих го продал. Имаше преди време подобен слух, че го продавам, но това си беше само слух. профил Най-големият италиански инвеститор Едоардо Миролио е роден на 20 август 1958 г. в Алба, Италия. Женен, с две деца. Миролио е най-големият италиански инвеститор в България. В периода 1999 - 2006 е закупил и изградил пет текстилни предприятия в България - В Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол. От 2003 г. компанията „Миролио“ е собственик и на Световния търговски център „Интерпред“ в София. В момента изгражда винарска изба и хотелски комплекс към нея в новозагорското с. Еленово. За Миролио в България работят около 2200 души, а по света - 8400. „Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо.“
Източник: Капитал (27.03.2006)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 и чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 13104/99 за "Едоардо Миролио" - ЕООД: премества седалището и адреса на управление от София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4, в с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943; вписва нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (20.06.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1140 от 28.VII.2005 г. по ф. д. № 546/2005 вписва промени за "Едоардо Миролио" - ЕООД: заличава седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4; вписва седалище и адрес на управление с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943.
Източник: Държавен вестник (27.06.2006)

Вината с марката "Едоардо Миролио" бяха представени пред над 200 собственици и управители на ресторати през уикенда във ваканционно селище Елените. На специална презентация в хотел Royal Park гостите опитаха новите вина на избата, собственост на един от най-големите инвеститори в България Едоардо Миролио. На събитието за първи път пред журналисти и представители на бизнеса бе представен и синът на г-н Миролио - Франко Миролио. Сомелиерът Михаил Марковски представи професионално достойнствата на късите серии отлежало сухо вино от сорт Pinot Nero - Tracia 2004 и сухо бяло вино Chardonnay - Tracia 2005. Присъстващите на дегустацията лично опитаха от вината и на специална карта за оценка дадоха своето мнение за качествата на отделните серии. Известният български сомелиер представи с няколко думи и уникалните витрини на Caveduke, улесняващи процеса на съхранение на виното чрез контрол на температурата и влажността.
Източник: Монитор (04.07.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (27.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (28.08.2006)