Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Италианската фамилия Миролио закрива два от заводите си в страната. "Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен, с общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор. Срещи и раздели "Миролио груп" идва в България през 1998 г. и започва да строи завода в Елин Пелин. Фабриката заработва след две години, като в нея са вложени около 40 млн. германски марки. Точно преди десет години италианската компания купува и сливенското предприятие за вълнени платове "Слитекс". После в съседство е изградена още една фабрика - за полиестерни тъкани. През 2003 г. концернът придобива още едно предприятие - предачницата "Букет" в Нова Загора. Следващата текстилна фабрика, която е за предене и багрене, е построена през 2007 г. в Ямбол. След поредица от вливания и разделяния днес петте завода са групирани в три дружества. Двете фабрики, които сега затварят, са във фамилната "Миролио България". Собственост на италианската група е и "Миролио Нова Загора". Един от членовете на фамилията - Едоардо Миролио, чрез своята фирма "Е. Миролио" притежава големия текстилен завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за коприна "Свилоза Ярн" - Свищов. В незатворените предприятия остават да работят около 2500 служители. Това сложно разделение на собствеността си има обяснение - поредната смяна на поколенията във фамилната компания, която става преди около две години. И в доскоро сплотените редици на ръководството започва сблъсък на визии за развитието на бизнеса в България. Едоардо Миролио изцяло поддържа инвестициите тук, докато останалите наследници имат по-скоро други идеи. Надолу по пътя 2008 г. e драматична за мениджърите на "Миролио България". В края на предишната година работниците започват преговори с ръководството с искания за по-високи заплати и повече социални придобивки, а през март стигат и до ефективни стачни действия в Елин Пелин. През април е постигнато споразумение, но радостта от примирието не трае дълго. Първите признаци на кризата вече се усещат. Търсенето в текстилния бранш намалява, производството се свива. "Миролио България" има лошия късмет да работи точно за най-засегнатите пазари - Италия, Испания, Великобритания, Германия и САЩ. Продажбите на дружеството за 2008 г. падат до 106 млн. лв. срещу близо 142 млн. лв. през предходната година. В началото на 2009 г. компанията започва преструктуриране с цел оздравяване и през февруари са съкратени 100 човека от завода в Елин Пелин. През май започва да тече нова процедура за освобождаване на работещите и скоро ще си отидат 210 човека. Същото се случва и в сливенската тъкачница. Още на 26 януари е взето решение за временно спиране на производството "поради свиване на пазарите на произвежданата продукция", пише в отчета на дружеството. Пазарната ситуация не се променя, което води до окончателното решение за закриване на двата завода. От "Миролио България" отказаха коментар по темата. Но от изявленията им пред работници става ясно, че не се предвижда възобновяване на дейността. Сградите и машините вече са обявени за продажба, каза източник, близък до "Миролио". Според Цонко Недялков, председател на Българската асоциация по текстил и конфекция (БАТЕК), затварянето на заводите "е нормален ход за ограничаване на разходите, след като нямаш продажби". Добрата новина е, че инвеститорът запазва "тежката си артилерия" - главните си производства, и не се оттегля от страната, допълва Цонков. По данни на браншовата асоциация заради глобалната криза производството и продажбите в текстилния сектор са намалели с 35-40% от началото на годината. Затова решението на италианската компания може да бъде последвано и от други фирми в бранша. Останалите инвестиции Другите текстилни дружества на Едоардо Миролио в България се развиват добре в условия на криза. Фирмата "Е. Миролио" вече две години е най-голямата текстилна компания в страната. Оборотът на завода за вълнен текстил в Сливен и фабриката за предене и багрене в Ямбол за миналата година е 181 млн. лв., като дружеството продължава да инвестира. Миролио е собственик и на Завода за изкуствена коприна в Свищов, както и на винарска изба в село Еленово край Нова Загора и на земеделски терени и ферми. Притежава и офис центъра "Интерпред" в София. Фамилната собственост – предачницата "Миролио Нова Загора", също е със стабилни пазарни позиции и дори е назначила нови хора на работа тъкмо във време на криза. Инвестициите на Едоардо Миролио и на групата в България надхвърлят 350 млн. евро.
Източник: Капитал (12.06.2009)

"Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за Ъс общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор.
Източник: Капитал (15.06.2009)

Кризата удари текстилния бизнес на "Миролио България". 26% спад на продажбите до 99 млн. лв. отчита компанията за 2008 г. Чистата печалба намалява с 38% до 13,1 млн. лв. През 2008 г. персоналът е намален със 133 души до 436. Поради свиване на пазарите на продукцията на компанията от януари т. г. е взето решение за спиране на производството за неопределено време в цех Полиестерна тъкачница в Сливен, като са освободени 105 работници.
Източник: Стандарт (25.06.2009)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1465 от 20.IX.2007 г. по ф.д. № 313/2004 вписва промяна за “Миролио България” - ЕООД: вписва ново седалище и адрес на управление - гр. Елин Пелин, бул. Витоша 48.
Източник: Държавен вестник (14.07.2009)

"Тази година реколтата от грозде е изключително качествена. През 2010 г. очакваме нова серия отлични български вина", коментира председателят на Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите (БАСВ) Стефка Свещарова. Над 100 професионалисти и ценители вчера дегустираха шампанско и шампанизирани вина. Това стана по време на клубната среща, организирана от БАСВ. До вината от Франция, Италия и Испания гордо се наредиха родните продукти на винарските изби "Магурата" и "Едуардо меролио". Асоциацията участва и в организирането на уникален за България проект - фестивалът "Вкусове на Варна" ще представя производители и търговци в сферата на потреблението. В него ще вземат участие някои от най-известните ресторанти в града, реномирани производители на храни и напитки, търговци на екзотични продукти и стоки. Форумът ще се проведе от 7 до 13 септември във Фестивалния и конгресен център, като продукцията си ще покажат над 40 фирми. Мероприятието ще се обогати с участието на компании за кетъринг, аксесоари за аранжиране, градински центрове за ландшафтно оформление, бутици за цветя и други фирми, допринасящи за разнообразието от вкусове и аромати на нашия пазар. Ще бъдат представени и последните новости в професионалното кухненско оборудване, които ще провокират интереса както за професионалистите, така и за всеки любител и естет с отношение към приготвянето на храната.
Източник: Труд (01.09.2009)

Над 200 български и чужди фирми ще вземат участие в осмото издание на специализираното изложение BGate, което започва на 17 септември в Интер експо център в столицата. По данни на сектора през първото тримесечие на 2009 г. шивашката промишленост в България отчита намаление от 21,4% в продажбите на стоки и извършени услуги в сравнение със същия период на 2008 г. Намалението в обема на произведената продукция е с 26,3%. Стокообменът на България с шивашки, текстилни и трикотажни изделия през първото тримесечие на 2009 г. е 473,2 млн. евро, което в сравнение с 2008 г. е по-малко със 118,9 млн. евро, или с 20,1%. Реализираният от сектора износ е намалял с 25,4%. Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България се прави на ишлеме. Едва 1,5% от произведеното е предназначено за вътрешния пазар, казаха експерти от бранша.
Източник: Труд (14.09.2009)

Печелим от винения бизнес Господин Миролио, как оценявате възможностите за бизнес в България? - Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкурентна на световния пазар. След падането на долара от миналата година Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите не бяха много високи. Какви са препоръките ви към правителството? - Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? - Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основният, а там последствията бяха много лоши. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилния ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме вино в 16 разновидности и около 600 хил. бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дестилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? - Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Как се развива хотелиерският ви бизнес? - Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място, и не пострада от кризата заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора, е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10 стаи, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там, не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един немного скъп на мястото на бившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се развиват бизнес дейностите на Интерпред? - Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и строителство на две други сгради до Интерпред. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? - Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират.
Източник: Пари (28.09.2009)

Миролио губи от текстила, но печели от виното, хотели и Интерпред Винарската изба на италианския бизнесмен ще пусне и ракия на пазара през 2010 г. Как оценявате възможностите за бизнес в България? Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкуретна на световния пазар. След намаляването на цената на долара от миналата година, Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите бяха не много високи. Какви са препоръките ви към правителството? Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на Валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основния, а там последствията бяха много лоши. Реализирането на износ стана много трудно не само в страните, които използват като валута долара, където и по принцип продукцията е по-евтина, но и в еврозоната, защото там конкуренцията се увеличи драстично. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилният ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Ние изнасяме продуктите си в САЩ, Европа и дори Китай. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Годишното ми производство е 20 хил. т. прежда, 6 млн. м вълнен текстил и 16 млн. м трикотаж. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Въпреки че в страната има спад на продажбите на вносно вино, смятам, че потребителите са склонни да подкрепят продуктите местно производство. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме виното в 16 разновидности и около 600 хил. Бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дистилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Любопитно е, че търгувате и с Китай и то не само вино, а и текстил... Да, там изнасяме прежда, текстил и вино, но в сравнително малки количества. В Китай създадох две търговски компании, за да продавам нашите вина. Там съм на пазара от 2 години. В Китай обичат добрите продукти, но не винаги могат да ги различават. Как се развива хотелиерския ви бизнес? Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място и не пострада от кризата, заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един не много скъп на мястото набившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се разаиват бизнес дейностите на Интерпред? Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и стоителство на две други сгради до Интерпред. Преди време имаше слухове, че ива вариант и да продадете Интерпред? Има много слухове, но това са само слухове. Хората казват и че произвеждам чорапи, а аз не съм произвел и един чифт чорапи през целия ми живот. Имате ли планове за нови бизнеси? Определно не. На първо време ще изчакам кризата да отшуми. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират. Какви антикризисни мерки предприехте? В сферата на текстилната индустрия вече казах, че имаше намаляване на перосонал и на работно време. Останалите ми бизнеси не са засегнати. Все пак смятам, че държавата може да помогне като използва еврофондовете за реклама на българското вино. Трябва да се работи за промяната на имиджа му, така че той да не е на евтин, а на качествен продукт. Трябва да се предприемат и мерки за ограничаване на метне и и нелегалните продукти. Каква е прогнозата ви за развитието на сектора, в който оперирате през 2010 г.? В текстилния бранш, ако обменният курс не се промени - бедствие. За останалите ми бизнеси не се притеснявам и съм оптимист. Проявявате ли интерес към еврофондовете? Да, получихме одобрение на проект по САПАРД, но за съжаление от две години чакаме да ни бъдат изплатени средствата, а междувременно вече изпълнихме това, което бе заложени по проекта. Пак казвам, аз мога да го понеса, но ако бях малък предприемач, щях да отпадна от бизнеса. Сега подаваме проект за финансиране на индустриални инвестиции и ще е хубаво, ако имаме някаква гаранция, че ще получим парите, ако сме сред одобрените. Визитка: Едоардо Миролио е част от италианската фамилия Миролио, която притежава у нас пет завода, групирани в три дружества. Чрез компанията „Е. Миролио", която е и най-голямата текстилна компания в страната, той протежава текстилния завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Миролио протежава и винарска изба Е. Миролио към която е изграден и хотел Соли Инвикто. Обектите са в с. Еленово, Нова Загора. Собственик е и на хотел Парк Централ в Сливен. Притежава и сградата на офис центъра Интерпред в София. Едоардо Миролио е гаражданин на Сливен. Заради кризата амилията затвори у нас два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен. Те са собственост на фамислката компания Миролио България.
Източник: Пари (28.09.2009)

Истинска съдебен циклон повлече две от най-известните марки в текстилната промишленост в Италия - "Раумер" и "Миролио", които присъстват и в България. 42-ма мениджъри, бизнесмени и консултанти се разследват за краха на групата "Раумер" с оборот от 152 милиона евро, която в миналото беше лидер в производството на вълнени прежди и която през юни 2007 г. беше обявена в несъстоятелност. Хипотезите са за измами при обявяването на фалит, за фалшифициране на бюджети и др. 23-ма жители на Виченца вече са официално информирани, че са разследвани по случая, така че през следващите седмици могат да бъдат разпитани. Тезата на прокуратурата е, че до 2002 г. 63-годишният основател Пино Раумер и близките му съветници са фалшифицирали бюджетите на групата, надписвайки много по-високи цени за кредити, участия и недвижимо имущество за общо 211 милиона евро. Целта е била да се получат банкови кредити за 119 милиона евро. Дълговете към доставчиците пък достигат 29 милиона евро. Според обвинението през 2002 г. излиза на сцената и текстилният колос "Миролио", който има фабрики в България, разполага с 11 000 служители и регистрира 1 милиард евро годишен оборот. "Миролио" основава заедно с "Раумер" "Е.Миролио" АД. Според следователите групата със седалище в Алба, която се управлява по онова време от 51-годишния Едоардо Миролио, се е възползвала от трудностите на "Раумер" и е изкупила дейността й на много изгодна цена и чрез фирмени наеми, спестявайки 12,5 милиона евро в ущърб за кредиторите. Не случайно преди година съдията Стефано Фурлани постави под запор машини и апаратура на стойност 3 милиона евро, които е трябвало да отпътуват за Сливен, където "Миролио" има фабрика с близо 2000 души персонал. През изминалите месеци "Миролио" се споразумя със съда да върне 7,4 милиона евро, признавайки косвено, че е имало нередности в някои операции. Хипотезата на прокуратурата е, че Пино Раумер, благодарение на съветите на най-близките си консултанти, е допринесъл стойността на компанията да спадне още повече, довеждайки съответно и до още по-голямо разорение. Според следователите от Финансовата гвардия част от имуществото е била отстъпена безплатно. Предполага се, че част от разграбването са и преместените в България техническо ноу-хау, марка и имущество, като например отстъпената през 2006 г. на "Е. Миролио" апаратура за боядисване на прежди. Следователите смятат, че индустриалните процеси са можели да претърпят по-различно развитие, така че кредиторите да бъдат ощетени по-малко. Злоупотребите с имущество, включително и тези в България, достигат 42,5 милиона евро. Извънредният комисар на групата "Раумер", назначен от италианското Министерство на икономическото развитие, е успял да запази поне част от дейността на фирмата с 60 служители, получавайки 7,4-те милиона евро от "Миролио". През 2002 г. колосът "Миролио" и групата "Раумер" стават партньори в България, основавайки "Раумер България", която по-късностава "Е. Миролио" АД, с цел навлизането на пазара на вълнени прежди за "Миролио". В тази сфера "Раумер" по онова време е сред лидерите на италианския пазар. Според следователите "Миролио" използва факта за несъстоятелността на "Раумер" и купува само здравата част от производството, и то на много ниска цена. През декември 2004 г. бива основана "Раумер България Трейд" ООД, която бива преименувана после на "Е. Миролио" ООД. Според италианската осведомителна агенция Апиком в периода 2005-2008 г. групата сключва договори за наем на търговския клон на "Раумер" АД и на марката "Раумер" на нереално ниски цени. "Е. Миролио" АД и "Е.Миролио" ООД купуват ноу-хауто на текстилната група от Виченца, а марката "Раумер" бива придобита практически на нулева цена. Финансовата гвардия от Виченца през юли 2008 г. поставя под запор апаратура и машини на "Е. Миролио" ООД за над 3 млн. евро. Те са били собственост на групата "Раумер", продадена през 2006 г. на "Е. Миролио" ООД. Пренасянето на апаратурата е трябвало да бъде последната и окончателна стъпка, чрез която производствената и търговската дейност на "Раумер" е трябвало да премине в ръцете на "Миролио". През 2000 г. "Раумер" е осигурявала работа на 750 души. През 2002 г. оборотът й е достигал 78 млн. евро. Едоардо Миролио: Нямам никаква вина и съдът ще го докаже Освен текстилния бизнес Едоардо Миролио открива в България и голяма и модерна винарска изба в село Еленово край Нова Загора. В нея са инвестирани близо 22 млн. евро. Там се произвеждат бели и червени вина от 210 хекара лозови масиви в района. Засега виненият бизнес на италианеца върви успешно, стоката се търси в България и в чужбина. Годишният капацитет на избата е 1 млн. литра годишно. В периода от 2004 г. досега в създаването и култивирането на лозовите насаждения край Еленово са ангажирани 130 души. По време на гроздобер броят на наетите достига 200. Районът е облагороден с цел да се създадат условия за винен туризъм. Там е построен и луксозен хотел за гости. - Г-н Миролио, според магистратите компанията с вашето име също е въвлечена във фалита на "Раумер".... - Абсолютно сме убедени, че нямаме никаква вина за фалита. Бяхме близо до "Раумер", за да й помогнем. Със сигурност нито сме мислили да вземем, нито сме ограбили нещо от тази фирма. Сигурни сме, че съдиите ще докажат нашата невинност. - Но през изминалите месеци "Миролио" се споразумя с правосъдието да върне 7,4 милиона евро. - Не, за нищо не сме се споразумявали, а просто купихме от комисаря по процедурата за фалит серия от активи на цена 7 милиона евро. - Според магистратите в миналото сте купили на много изгодни цени част от дейностите на "Раумер", възползвайки се от изпитваните от фирмата трудности и спестявайки си 12,5 милиона евро... - Тези дейности сме ги купили от комисаря, когато вече процедурата за фалит беше тръгнала, преди това ги бяхме взели под наем. Наемът на даден клон от фирма е средство, признато от италианския закон, и то цели да се позволи на фирми със затруднения като "Раумер" да продължат дейността си. - Преди година бяха поставени под запор ваши машини и апаратура за 3 милиона евро, които трябваше да отпътуват за Сливен.... - Запорът от тях вече беше снет. Решихме да ги оставим в Италия и местим в България апаратура, която купихме от комисаря по време на процедурата за фалит. - Вие лично как мислите, че ще свърши тази съдебна одисея? - Със сигурност ще бъде доказана моята невинност.
Източник: 24 часа (26.10.2009)