В Сливен започва работа завод на "Язаки До края на юни в Сливен ще започне да работи завод на фирмата "Язаки България", съобщи кметът на града Кольо Милев, цитиран от БТА. За това Милев разбрал на срещу между него и управителя на фирмата Макс Ланг. На производствена площадка на фирмата "Миролио" - бивш цех за багрене и конвертиране, са започнали дейности по реконструкцията и оборудването на завода. На първо време в него ще бъдат ангажирани около 350 души за производството на кабелни комплекти за автомобилите "Форд Транзит". Предполага се, че повечето от тези новонаети работници ще са от хората, които пътуват всекидневно до съседния Ямбол, за да работят в завод на "Язаки България", открит преди няколко години. Перспективата пред втория завод на японската фирма в Сливен, след този в Ямбол, е до края на годината да бъдат открити около 500 работни места, а през следващата година да бъдат най-малко удвоени. Имам уверение от ръководството на компанията, че общият им проект с "Форд Транзит" е с хоризонт до 2018-2020 г. В сливенския завод ще се произвеждат месечно около 4000 комплекта, обясни Кольо Милев.
Източник: Класа (24.01.2012)

Японци от “Язаки” вдигат завод в Сливен Японската фирма "Язаки" ще изгради завод в Сливен. Заводът трябва да отвори врати до юни, като първоначално в него ще работят 500 души, каза кметът на града Кольо Милев. През следващата година заетите в завода се очаква да достигнат 1500 души. "Проведох разговори с управителя на "Язаки" в България, а ми предстои среща и с братята собственици на компанията", каза Кольо Милев. Японците са купили стария багрилен цех на фирма "Миролио", където ще изградят новия завод. В момента сградата се реконструира. В Сливен ще се произвеждат кабели за автомобилите "Форд Транзит". Очаква се годишно да бъдат изработвани около 4000 кабелни инсталации. В момента "Язаки" има завод в Ямбол, в който работят около 2000 души. Повече от 300 от тях са сливналии, които се превозват до съседния град с ведомствени автобуси. Според ген. Милев от "Язаки" са искали да изградят още първия си завод в Сливен, но "не срещнали разбиране в предишната общинска администрация". За втория завод на японците Сливен е надделял над Търговище и Шумен, които също са оглеждани за строителството. "Язаки Корпорейшън" е компания, притежаваща най-големия дял от международния пазар за производство на кабелно оборудване за автомобили. "Язаки България" е 100% собственост на японската компания "Язаки Корпорейшън". За откриване на своя завод в Ямбол компанията инвестира над 60 млн. лв.
Източник: Стандарт (24.01.2012)

До дни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще открие процедура за избор на оценител за “Агенция дипломатически имоти в страната” (АДИС - бившето БОДК). Консултантът ще трябва да подготви правен анализ и информационен меморандум, обяви изпълнителният директор на ведомството Емил Караниколов. Последната оценка на недвижимостите е отпреди 10 години, когато стойността на активите бе 80 млн. лева. След това бяха извадени задграничните имоти на АДИС, които сега са актив на Министерството на външните работи. Но пък цената на жилищата в България поскъпна рязко в периода 2002-2007 г. Затова новата оценка за посланическите мезонети едва ли ще е много по-ниска от предишната. В момента АДИС разполага с около 240 суперапартамента, почивна станция в Златни пясъци и терени на топлокации. Дружеството дава под наем имоти в реномирани жилищни райони на столицата - “Изток”, център, “Лозенец”, “Гео Милев”, “Яворов” и резиденции на бул. “Симеоновско шосе”. Фирмата стопанисва подземни гаражи и охраняеми паркинги. Сред перлите в короната на АДИС са и Дипломатическият клуб в баровския квартал Бояна и ловна вила в курорта Боровец. Имотът в полите на Витоша се отдава под наем за изискани тържества и вечеринки срещу 700 лева. Цената е за 6 часа. Методът за продажба на АДИС вероятно ще е конкурс за цялото предприятие, а не за отделни сгради, обясни Караниколов. Според него това се налага, защото в много от имотите са настанени дипломатически мисии с дългосрочни договори. Кандидатите за апетитните имоти със сигурност ще трябва да минат пресявка в ДАНС и Комисията за защита на сигурността на информацията. Те ще трябва да получат сертификат за индустриален допуск. Сделката за атрактивните недвижимости със сигурност ще привлече инвеститори, чийто брой може да се окаже и доста широк при добър маркетинг. Интерес към АДИС вече е деклариран от Южна Корея, научи “Труд” . В медийни публикации като потенциален кандидат-купувач бе посочен и магнатът Цветан Василев. Името на мустакатия банкер се спряга и за предстоящия търг за недовършената сграда и терена от 15 декара на ИПК “Родина”. Уникалният имот в непосредствена близост до “Арена Армеец” ще се продава на търг при начална цена от 20 милиона лева и 200 000 лева стъпка на наддаване. Интересът на инвеститорите към АДИС тепърва ще се засилва. Кандидатите ще започнат да идват, след като е готов финансовият анализ и стартираме процедурата, каза Караниколов. Според него при добро стечение на обстоятелствата сделката за дипломатическите имоти ще бъде стартирана през май. Новата процедура ще е вторият опит за продажба на АДИС. Първият бе по времето на премиерстването на Симеон Сакскобургготски. Тогава за купувач беше определена италианската компания “Миролио” с оферта от 96 млн. лв., но процедурата бе прекратена. Допреди два месеца АДИС бе в забранителния списък за продажба.
Източник: Труд (28.02.2012)

Производителят на кабели Язаки купува фабриката на Миролио в Сливен. Така Язаки България разширява своята дейност в страната. Фабриката е с разгъната застроена площ 13 000 кв. м, като е върху парцел от 36 000 кв. м в промишлената зона на града. Язаки България избира Сливен и региона за развитие на своята дейност заради добре подготвените кадри, удобните транспортни връзки и близостта до фабриките на компанията в Турция.
Източник: Стандарт (30.03.2012)

40 реномирани изби от гърция, Mакедония, Kосово и България участваха в международния конкурс за вина от изцяло местни сортове или произведени от сортове, селектирани в страните от Балканския полуостров и Черноморския басейн. Дегустациите продължиха близо месец. „Вино Балканика” се организира за втора година от Съюза на енолозите в България по покана на Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Еноложкото събитие е в рамките на IX Международно туристическо изложение „Културен туризъм”. Целта на конкурса е възраждане на интереса към местните сортове от Балканите - един от най-древните винарски региони, и връщане на вината, произведени от тях, на полагащото им се място във винарската карта на Европа. 50-те розови, червени и бели вина в конкурса се оценяваха по 100-бална система. Те са селектирани в три серии – чисто сортови, купажни вина с 50% участие на местно селектиран сорт и вина с минимум 15% участие на местно селектиран сорт. Златни медали при чисто сортовите вина получиха „Вила Ямбол мавруд”, реколта 2010 на „Винпром Ямбол” ЕАД, „Монограм”, реколта 2009 на изба „домейн юстина” еоод, „Мавруд - История без край”, реколта 2010, на „Едуардо Миролио” ЕООД, Version Rubin 2011 на „Винзавод” АД - Асеновград, „Мавруд” 2009 на изба „Тера Антика”, „Мавруд” 2010, на „Домейн Менада” ЕООД, „Мерул резерва Мавруд” 2010, ВИ „Румелия” на „Ковекс-2” ЕООД, „Марков манастир” 2010, „Сковин” АД – Скопие, Македония, „Рубин” 2010, изба „Стаждата”. Специална награда за първо участие бе присъдена на изба „Попова кула” от Станушина, Македония, за виното „Станушина розе”, направено 100% от местния сорт „Станушина”, и на гръцката изба Kalogeropoulou Petros за виното Moschofilero Kalogeropoulou 2011, произведено от сорт „Мосхофилеро”, Гърция. В серията за купажни вина с 50% участие на местно селектиран сорт златни медали бяха присъдени на Temptation, реколта 2010 на „Винзавод” АД Асеновград, „Орбелус Мелник” 2010 на изба „Биографус”, „Пазва” 2011 на „Винал” АД. Най-добрите вина ще бъдат представени на специална дегустационна вечер на 20 април 2012 година, а награждаването на вината медалисти ще бъде при официалното закриване на Международно туристическо изложение „Културен туризъм” на 21 април 2012 година.
Източник: Борба - Велико Търново (21.04.2012)

Годината е 1834 г. В Сливен Добри Желязков построява първата текстилна фабрика, която е и първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това е и първата стъпка на българската индустрия. И до днес Сливен е един от текстилните центрове на страната със своите две големи предприятия - "Е. Миролио" и "Декотекс". Освен тях обаче градът продължава да е център и на множество малки шивашки бизнеси, които въпреки кризата успяват да оцеляват. Всъщност градът изобилства от малки фабрики за бельо, чорапи и всякакви видове дрехи. Някои се чувстват добре в кожата си, други бягат от града. Собственичката на малкото предприятие "Аффект" ЕООД Радост Динева твърди, че не само няма проблеми във време на криза, но дори планира да разшири производството си. Компанията съществува от 1995 г., специализирана e в производството на луксозни пижами и нощници и през 2011 г. има оборот от над 300 хил. лв. В "Аффект" работят 30 души, няма нито един съкратен, няма и текучество, казва Динева. Фирмата има свой дизайнер и художник. "Намерили сме подходящата ниша, успяваме лесно", посочва тя. Дружеството работи с дистрибутори, продава под своя марка в цялата страна, а също и в Южна Африка, Полша, Унгария, Япония. "Като казвам, че изнасяме - не си представяйте, че става дума за ТИР-ове. Отказваме обаче работа на ишлеме. Продаваме добре това, което изработваме, и нямаме интерес към работа по поръчка", обобщава Динева. В момента предприятието се разширява и създава екип. "Търся млади хора с нови идеи. Вярвам, че ще успея", категорична е тя. После разказва как "на другия край на света", в Япония, срещнала хора, които й казали, че от една година търсят начин да се свържат с фирмата. "Имам клиент в САЩ и там японците са видели наши изделия. Всеки нов клиент и всеки върнал се клиент е признание за нас. Ние сме малка компания и се радваме на малките неща", обобщава Динева. Градът се оказва и отлично място за фирми, произвеждащи чорапи. "Сливен и Русе са двата центъра за производство на чорапи в страната", обясни Иван Христов, собственик на ЕТ ИГА. Преди кризата фабриките за чорапи в града са били над 50 ("някои с две машинки, други – с 20"). След кризата по една или друга причина част от тях затворили. Първи поели удара тези, които продавали зад граница. Щом секнали поръчките от Западна Европа, част от предприятията спрели работа. Тези, които продават за вътрешния пазар, се оказали малко по-устойчиви. ИГА е на пазара повече от 10 години. Компанията е малка – с до 10 заети. "Преди бяхме повече от десет", казва Христов. "Ако през 2009 г. сме работили на 100%, в момента работим на 30%. Въпрос на пазар. Пазарът определя капацитета, а търсенето се сви", допълва той и обобщава: "Успяваме на магия." Поредното предизвикателство пред фирмите в сектора е покачващата се цена на суровините - памук и еластан. "Българските чорапи са по-качествени и от най-скъпите китайски чорапи. Но заради нерегламентирания внос, както и заради регламентирания евтин внос от Китай сме принудени да сваляме и да задържаме цените. Това е за сметка на нашата печалба. А ние също трябва да съществуваме. Богати не ставаме с тази дейност, но успяваме да си погасяваме кредитите и да си плащаме данъците", казва още Христов. Той се надява "да има работа и занапред, защото хората няма да тръгнат боси". Все пак има и малки бизнеси, които смятат, че добрите времена на сливенския текстил не са вече това, което са били. Яна Парева, собственик на "Фешън динамикс", например вече е изнесла производството си във Варна и работи под ново име на фирмата - "Пронто мода". "Това е моделиерна и заетите в нея са 13", обясни тя. Според нея "в Сливен няма достатъчно кадри, въпреки че има специализирано училище". "Във Варна, Добрич, Шумен и Търговище има повече шивашки фирми, което ни улеснява при наемане на подизпълнители. Като цяло шивашкият бранш тук е по-добре развит, отколкото в Сливен", обобщава Парева. Като цяло обаче обликът на града все още се свързва с големите текстилни компании като "Е.Миролио" и "Декотекс". Техните съдби силно се измениха последните години. "Е. Миролио" е инвестиция на италианския предприемач Едоардо Миролио. Дружеството притежава голямо текстилно предприятие в Ямбол (на практика това са три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 52 дка застроена площ), в Сливен (две основни производства – за вълнени платове и плетачница, работещи при затворен цикъл), както и завода за коприна "Свилоза Ярн" в Свищов. Италианският инвеститор притежаваше още "Миролио България" и "Миролио Нова Загора". През лятото на 2009 г. обаче "Миролио България" спря работа. Причината бе в драстично свиване на търсенето, намалелите продажби и различната визия на собствениците на фамилната фирма за бъдещето й. На практика това доведе до затваряне на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен с общ персонал от над 500 души. През март тази година пък "Язаки България" купи спрялата фабрика на "Миролио" в Сливен, за да произвежда кабелни комплекти за автомобили. За разлика от другите компании на фамилия Миролио в последните три години сливенската "Е. Миролио" отбелязва възходящи резултати, противно на тенденцията да се свиват обороти и дори да се затварят фирми в текстилния бранш. За 2011 фирмата отчита приходи от близо 187 млн. лв. (161 млн. лв. през 2010) и печалба от почти 17.5 млн. лв. (4.4 млн. лв. за 2010). От компанията обясняват това с добрия мениджмънт, с новите пазари извън Европа (в Азия и Южна Америка), както и с неспиращия процес на обновяване дори във време на криза. През 2011 г. дружеството е инвестирало три милиона лева в по-съвременни и производителни машини. И макар че от фирмата определят направените вложения като "умерени", те показват нагласата на мислене - "процесът на реновиране да не спира". "Декотекс" в Сливен е другият стожер на текстилния бранш в страната. Основана е в далечната 1909 г. и е известна с емблематичните си "персийски" килими. Фирмата е производител на вълнени и синтетични килими, мокети, пътеки, комплекти за баня и други текстилни изделия. Предимство на компанията е т.нар. Contract Carpet – изработване на специални мокети за хотели, обществени сгради, офиси, ресторанти и др. по поръчка на клиента. Дружеството е публично и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. От публикуваните й финансови отчети е видно, че през 2011 г. компанията е имала малко над 22 млн. лв. приходи спрямо 16.3 млн. лв. година по-рано. Най-голям дял формират постъпленията от килимите и килимените изделия (79%), следвани от нетъканите подови покрития – (14%). От отчета на дружеството става ясно, че през 2011 г. в "Декотекс" са произвели килими и килимени изделия за над 7.2 млн. лв. и нетъкани подови покрития (комплекти за баня, пътеки, килими), наричани още тъфтинг, за 1.2 млн. лв. Основните външни пазари за компанията са САЩ, Полша, Германия, Русия и Латвия. На вътрешния пазар "Декотекс" продава основно в големите хипермаркети. Производствените резултати за килимите и килимените изделия са до юни 2011, когато "Декотекс" предостави базата си на белгийската "Рожее Ванден Берхе" и се съсредоточи върху производството на тъфтинг изделия. Дружеството отчита текуща загуба за 2011 г. в размер на 1.7 млн. лв. По-малко са и заетите в края на миналата година - 65 души, като бройката е намаляла спрямо 2010 с 249. Част от хората са съкратени, а 179 са прехвърлени към фирма "Рожее Ванден Берхе БГ". Всъщност "Декотекс" се развива на много фронтове. От миналата година предприятието произвежда електроенергия и топлоенергия, след като инвестира 1.5 млн. евро в изграждането на когенерационна система. Освен това дружеството е едноличен собственик на капитала на "Декотекс имоти", което се занимава с отдаване под наем на производствени, търговски и административни сгради и помещения, инвестиране, строителство и продажба на недвижими имоти. Преди месец от "Декотекс" съобщиха, че приключва първият етап от изграждането на жилищен комплекс от затворен тип, в който фирмата участва с 20%. Преди четири години текстилната компания купи общински имот и обяви старта на проекта. Предвижда се изграждането на 35 кооперации и 40 луксозни къщи, разположени върху площ от 80 хил. кв.м. Планираната инвестиция е 35 млн. евро, а името на проекта е "Градините на Туида".
Източник: Капитал (25.09.2012)

В очакване на новите индустриалци Строителството на производствени и складови площи едва ли ще се върне към ентусиазма отпреди кризата, но постепенно надига глава. Оживлението засега е леко и се базира на по-големия обем нови обекти, които се появиха в София през последните месеци. Данните на консултантската компания Forton International показват, че между юли и септември са били завършени 15 268 кв.м складови и производствени площи при 12 300 кв.м същото тримесечие предходната година. В строеж са още 35 000 кв.м. И тъй като в кризата логиката на повечето инвеститори е да не започват ново строителство без подсигурени купувачи или наематели, ръстът на завършените площи показва и засилен интерес към индустриалните имоти. Навлизането на производители на компоненти за автомобилната индустрия все още е голямата новина на българския пазар. Въпросителните в момента са около германската компания Behr-Hella Thermocontrol, един от европейските лидери в производството на климатични системи за автомобили. Дружеството обмисля изграждане на нови производствени мощности в България, като инвестицията ще е 30-40 млн. евро. Мястото още не е ясно, като по данни на Forton изборът е между София и Пловдив. За сметка на това гръцка компания за производство на елементи за соларни системи вече е на финалния етап от инвестицията си. Дружеството, чието име от Forton не обявиха, мести производството си в България заради несигурната икономическа среда и растящите данъци и осигуровки в Гърция. То е наело с 10-годишен договор 22 000 кв.м производствени и складови площи плюс 1000 кв.м офиси в затворената през 2009 г. текстилна фабрика на италианската група "Миролио" в Елин Пелин. Според имотния регистър наемателят е "Нобел интернешънъл", зад което стои едноименната компания Nobel Xilinakis D&Co, собственост на гръцката фамилия Ксилинакис. От Forton уточниха, че ангажиментът им към гръцкото дружество включва не само намиране на производствена площ, а и управление на всички дейности за оборудване на сградата и преместване на производството. "Чистото посредничество вече не е достатъчно за привличане на клиенти в имотния сектор", посочи мениджърът "Индустриални и логистични площи" в компанията Владимир Гюрджиев. Причината е, че инвеститорите често не познават средата, трудно избират изпълнители и доставчици на строителния пазар и се нуждаят от партньор, който да следи цялостното изпълнение на проекта им. Това налага консултантите да предлагат все по-комплексна услуга. Подобно на предни години и в момента основните инвестиции в складови площи са за нуждите на фармацевтичния сектор, логистични и търговски компании. През последното тримесечие новите проекти на пазара са разширението на K&M Style Logistics и на базата на Universal Logistics. В ход е строителството на база от 3700 кв.м на куриерската компания Speedy в логистичния център на СОМАТ в Горубляне, също така на новия комплекс на "Софарма", както и разширението на производствената база на германската компания Festo в София. В същото време от Forton отчитат лек спад на незаетите площи – през третото тримесечие те са били 5.19% от общото предлагане на пазара (686 000 кв.м), докато в началото на годината са достигали 6.5% от него. Според Владимир Гюрджиев намаляването на свободните площи до тези нива е индикация, че има място за строителство на нови складови и производствени площи. Те са търсени от инвеститорите, но преобладаващото предлагане е на стари и зле оборудвани халета за по 1-1.5 евро/кв.м. Най-използваният модел за изграждане на нови индустриални площи остава т.нар. строителство по поръчка – за нуждите на конкретен клиент. От Forton обаче отчитат и появата на проекти с площи под наем – строителството на два такива се очаква да започне в София и Пловдив до края на годината. За сметка на това от компанията отбелязват стабилизация на наемните нива, като за новите и модерно оборудвани складови площи те са около 3-3.5 евро/кв.м.
Източник: Капитал (29.10.2012)

Строителството на производствени и складови площи едва ли ще се върне към ентусиазма отпреди кризата, но постепенно надига глава. Оживлението засега е леко и се базира на по-големия обем нови обекти, които се появиха в София през последните месеци. Данните на консултантската компания Forton International показват, че между юли и септември са били завършени 15 268 кв.м складови и производствени площи при 12 300 кв.м същото тримесечие предходната година. В строеж са още 35 000 кв.м. И тъй като в кризата логиката на повечето инвеститори е да не започват ново строителство без подсигурени купувачи или наематели, ръстът на завършените площи показва и засилен интерес към индустриалните имоти. Кой търси площи Навлизането на производители на компоненти за автомобилната индустрия все още е голямата новина на българския пазар. Въпросителните в момента са около германската компания Behr-Hella Thermocontrol, един от европейските лидери в производството на климатични системи за автомобили. Дружеството обмисля изграждане на нови производствени мощности в България, като инвестицията ще е 30-40 млн. евро. Мястото още не е ясно, като по данни на Forton изборът е между София и Пловдив. За сметка на това гръцка компания за производство на елементи за соларни системи вече е на финалния етап от инвестицията си. Дружеството, чието име от Forton не обявиха, мести производството си в България заради несигурната икономическа среда и растящите данъци и осигуровки в Гърция. То е наело с 10-годишен договор 22 000 кв.м производствени и складови площи плюс 1000 кв.м офиси в затворената през 2009 г. текстилна фабрика на италианската група "Миролио" в Елин Пелин. Според имотния регистър наемателят е "Нобел интернешънъл", зад което стои едноименната компания Nobel Xilinakis D&Co, собственост на гръцката фамилия Ксилинакис (виж карето). От Forton уточниха, че ангажиментът им към гръцкото дружество включва не само намиране на производствена площ, а и управление на всички дейности за оборудване на сградата и преместване на производството. "Чистото посредничество вече не е достатъчно за привличане на клиенти в имотния сектор", посочи мениджърът "Индустриални и логистични площи" в компанията Владимир Гюрджиев. Причината е, че инвеститорите често не познават средата, трудно избират изпълнители и доставчици на строителния пазар и се нуждаят от партньор, който да следи цялостното изпълнение на проекта им. Това налага консултантите да предлагат все по-комплексна услуга. Вече ми е тясно Подобно на предни години и в момента основните инвестиции в складови площи са за нуждите на фармацевтичния сектор, логистични и търговски компании. През последното тримесечие новите проекти на пазара са разширението на K&M Style Logistics и на базата на Universal Logistics. В ход е строителството на база от 3700 кв.м на куриерската компания Speedy в логистичния център на СОМАТ в Горубляне, също така на новия комплекс на "Софарма", както и разширението на производствената база на германската компания Festo в София. В същото време от Forton отчитат лек спад на незаетите площи – през третото тримесечие те са били 5.19% от общото предлагане на пазара (686 000 кв.м), докато в началото на годината са достигали 6.5% от него. Според Владимир Гюрджиев намаляването на свободните площи до тези нива е индикация, че има място за строителство на нови складови и производствени площи. Те са търсени от инвеститорите, но преобладаващото предлагане е на стари и зле оборудвани халета за по 1-1.5 евро/кв.м. Най-използваният модел за изграждане на нови индустриални площи остава т.нар. строителство по поръчка – за нуждите на конкретен клиент. От Forton обаче отчитат и появата на проекти с площи под наем – строителството на два такива се очаква да започне в София и Пловдив до края на годината. За сметка на това от компанията отбелязват стабилизация на наемните нива, като за новите и модерно оборудвани складови площи те са около 3-3.5 евро/кв.м. Кои са Nobel Компанията Nobel е основана през 1975 г. от Манолис Ксилинакис с цел производство и поддръжка на системи за затопляне на вода. Базирана е в областта Ахарнес, северно от Атина. През 90-те години бизнеса поемат синовете Димитрис и Вардис, които разширяват дейността, увеличават оборотите и инвестират в нови производствени мощности. Димитрис Ксилинакис е представител на дружеството и в българското поделение "Нобел интернешънъл". Към момента основният бизнес на групата е свързан с износ към страни от ЕС и Северна Африка, а непредвидените увеличения на данъчната и осигурителната тежест намаляват конкурентоспособността й на външните пазари. Това е основната причина за решението да изнесе производство в България. Преди решението да наеме бившата фабрика на "Миролио", гръцката компания е огледала 12 проекта и в крайна сметка е ограничила избора си между три от тях. Очаква се тя да започне производство в Елин Пелин от началото на 2013 г., а до края на годината да достигне пълния си капацитет.
Източник: Капитал Dаily (29.10.2012)

От Булгартабак-холдниг АД съобщиха, че E. Miroglio Finance SA, Luxembourg е придобило 5.02% от капитала на Булгартабак-холдниг АД. Дружеството е купило 370 000 броя акции на холдинга. Датата на регистрацията на сделката в Центрелен депозитар е 31.10.2012 г. Акциите на Булгартабак холдинг АД поскъпнаха със 199.99% за последните 12 месеца, от 22.50 лв. до 75.95 лв. за брой. Пазарната капитализация на дружеството в момента е 552 млн. лв. Тези акции са включени в три от борсовите индекси - SOFIX, BG40 и BGTR30.
Източник: Фирмена информация (07.11.2012)