Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България Унгарската MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в България, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан. Компанията е подала оферта за "Лукойл Нефтохим" в Бургас и е един от седемте кандидати. Руската компания искала да продаде една от рафинериите си с открит търг, а MOL е единственият кандидат от страна от ЕС. Името на MOL като кандидат за рафинерията се върти от месеци, но от "Лукойл" настояват, че не я продават. В началото на ноември "Файненшъл таймс" написа, че имало фаворит за продажбата - консорциум с компаниите Oryx Global и DL Hudson. Това било посочено в писмо, изпратено до Кремъл, а до финалния кръг стигнали азербайджанската Socar, казахстанската KazMunayGa и турската Opet. През Министерството на енергетиката държавата притежава "златна" акция в рафинерията, която дава право на глас при стратегически решения.
Източник: 24 часа (06.01.2025)

Територии на бивша база за утилизиране на боеприпаси край Стралджа да бъдат отредени за зелена енергия ще дискутира Общинският съвет Терени на бившата база за утилизиране на боеприпаси “Стралджа - Мараш” вече имат друго предназначение с прието от Общинския съвет в Стралджа изменение на Общия устройствен план. Три парцела с обща площ от 226 дка за складови и производствени нужди вече придобиват статут за специализирани високотехнологични производства и производство на зелена енергия. Бившата база за унищожаване на боеприпаси все още е жива рана в спомените на хората от близкото село Лозенец (недалеч от пътен възел “Петолъчката”) и други селища в общината, заради тежкия инцидент от 5 юни 2012 г. Стана експлозия, при която загинаха трима работници, осем бяха ранени. Щетите върху частни и обществени сгради и насаждения бяха оценени на 60 млн. лева. С промяната се избягва риска за близките пътища, селища, местности, съоръжения за питейна вода, както и до газопреносна станция “Лозенец”. За един от терените с площ от 118 дка (другите два са държавна собственост) собственикът “Ривърс инвест” ЕАД ще изгради фотоволтаична електроцентрала с мощност до 5 kW.
Източник: Труд (08.01.2025)

ЕРП е отчело значителен ръст на печалбата - 153 % За 2023 г. печалбата на ЕРП Запад (Eлектрохолд) след данъчно облагане е 109 млн. лв., направените инвестиции са за 96 млн., а разходите за персонал 104 млн. лв. На ЕРП Север нетната печалба е 92 млн. лв., разходи за външни услуги са 161 млн., за персонал 69 млн., а за материали 9 млн. лв. На ЕРП Юг нетната печалба е 113 млн. лв., при разходи за външни услуги от 73 млн. лв. и амортизации за 85 млн. лв. Според министърът на енергетиката Владимир Малинов 3-те електроразпределителни дружества в България отчитат значителен ръст на печалбата им спрямо 2022 г. , като при едно от дружествата тя е 153%.
Източник: Сега (10.01.2025)

Dundee изпълни плана си за добив на злато от българските мини Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals е изпълнила плана си за добив от двете си български мини – „Ада тепе“ край Крумовград и „Челопеч“ през 2024 г. За изминалата година компанията е добила 94 300 унции злато от „Ада тепе“ и 167 000 унции злато от „Челопеч“. Общо това е с около 11% под добитото злато от 2023 г. Спадът е предимно заради мината в „Ада тепе“, докато производството в „Челопеч“ расте на годишна база с малко над 3%. Именно последното тримесечие от годината се оказва най-силно за мината в „Ада тепе“, която в периода октомври – декември е добила 29 000 унции злато. От "Челопеч" пък през последното тримесечие са добити 41 900 унции злато. Допълнително „Челопеч“ е произвела 29.7 милиона паунда мед през 2024 г.
Източник: economic.bg (10.01.2025)

Заради скъпия ток: Най-голямото леярско предприятие за черни метали у нас спря Най-голямото леярско предприятие за отливки от ферографитен чугун в България Прогрес АД. Стара Загора спря работа заради високите цени на електроенергията. Това остави близо 540 души без работа и блокира производството на отливки за машиностроенето и автомобилната промишленост. Изпълнителният директор на предприятието, инж. Славин Янакиев, обясни, че компанията е електроинтензивно предприятие с месечна консумация над 2000 мегаватчаса електроенергия. Цените на тока, които през есента достигнаха до десетократно увеличение, правят производството икономически невъзможно.
Източник: News.bg (12.01.2025)

Индустриален гигант изгражда нова фабрика за медни жици в Шумен В Шумен започва изграждането на нова производствена база за медни жици, съобщи изпълнителят на проекта "Кастело Прикаст" - специализираното в областта на индустриалното строителство дружество. Инвестицията е в размер на €12 милиона и ще разкрие 50 работни места. Новата фабрика е част от разширението на производствения капацитет на "Сарк България" - компания, която е собственост на Sarkuysan - една от 25-те най-големи индустриални групи в Турция. Производствената сграда ще се намира във Втора индустриална зона на града и ще заема площ от 8015 кв. метра върху терен с обща площ близо 69 хил. кв. м. Тя ще значимо разширение на вече съществуващия завод на "Сарк България", който беше реновиран и разширен през последните години. Пълното завършване на проекта се очаква през май тази година. С новата инвестиция се очаква производственият капацитет на завода да се увеличи до 35 000 тона годишно. Медните жици ще обслужват различни сектори, сред които енергетика, машиностроене и автомобилостроене. Проектът включва и внедряване на покривно осветление за подобряване на комфорта на работниците, както и специални покривни покрития, които ще повишат ефективността на бъдеща фотоволтаична централа. Турската група Sarkuysan е основана през 1972 г. в Истанбул и е първата успешна публична компания. Около половината от леките и лекотоварни автомобили в Европа използват нейни кабели. Компанията продава и на доставчици на NASA. Дружеството започна производството си в Шумен през 2019 г., като за период от пет години успя да увеличи капацитета си с до 1000% и вече произвежда около 20 000 тона медни жици годишно.
Източник: Money.bg (13.01.2025)

Не се очаква металургията да спре работата заради високите цени на тока Няма как в настоящата ситуация българската металургия да спре работата заради високите цени на тока за бизнеса, защото технологично това е сложно и води до още по-големи разходи. А за ликвидация и спиране не мисля, че до там ще се стигне, коментира Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), пред БТА. За да се стигне до ликвидация, тя трябва да е провокирана от предишни проблеми – липса на пазари, на конкурентоспособност, едва ли би могло това да се случи от временно увеличение на цената на тока, посочи още експертът. Eдин топилен агрегат много трудно може да бъде изведен от експлоатация, защото това ще доведе до много големи разходи при повторното му пускане и затова металургичните фирми могат да намалят производството си, за да свият потреблението на електроенергия с произтичащите от това финансови загуби. Тя напомни, че през 2022 г. в период на скокообразно увеличение на цената на тока е имало временно спиране на производство. Леярските фирми работят обикновено с повече електропещи и е възможно определени мощности да бъдат спрени за известно време. Но не мисля, че става въпрос за ликвидация на цялото производството само поради сегашната ситуация, коментира експертът. Разбира се това са загуби и е наложително да се намери решение на въпроса с компенсациите за тока във възможно най-кратък срок, посочи експертът. В България цената на тока за енергоинтензивните индустрии е по-висока от тази за индустрията в другите страни и липсват дългосрочни договори с диференцирани цени, което в дългосрочен план ще се отрази върху конкурентоспособността на индустрията. В металургията потреблението на газ и електроенергия е разделено почти поравно, като при производството на черни метали по-голямо е потреблението на природен газ, а в цветната металургия - на електроенергия заради рафинирането на цинка и медта, посочи експертът. Представител на БАМИ е участвал в работна група, която е провела срещи на високо ниво с представители на Министерския съвет, основно с министъра на енергетиката и с представените в парламента политически сили, техните ръководства и експерти. Политими Паунова допълни, че всички те са дали гаранция и са поели ангажимент въпросът с компенсациите за бизнеса да бъде решен с приемане на бюджета и допълнителните текстове, в които сегашната държавна помощ за високата цена на електроенергия да бъде продължена през тази година.
Източник: Труд (14.01.2025)

Германската Kayser отваря завод за авточасти в Плевен Германската Kayser Automotive Systems планира да инвестира 10 млн. евро през следващите пет години в производството на автомобилни компоненти в Плевен. Чрез местното си дружество "Кайзер аутомотив системс България" тя нае бившата сграда на друга германска компания - "Електрокабел", която преди няколко години прекрати дейност, и още миналото лято започна производство на различни тръбни системи (включително пластмасови резервоари, клапани и др.) за автомобили, като прехвърли част от дейностите си в Полша. С инсталирането на ново оборудване през следващите години се предвижда производството да се разширява, а заетите да достигнат 500 души. Компанията получи сертификат за инвеститор клас А.
Източник: Капитал (14.01.2025)

Българската агенция за инвестиции е връчила общо 25 сертификата клас "А" и "Б" през 2024 година Общо 25 сертификата клас "А" и клас "Б" за инвестиционни проекти на компании са връчили от Българската агенция за инвестиции (БАИ) през 2024 година. От агенцията са сертифицирали и два приоритетни инвестиционни проекта по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), съгласно справката в наличния списък със сертифицирани проекти на официалната страница на БАИ. Най-многобройни са издадените сертификати от клас "А" - 22 общо. Предвидените инвестиции по насърчаваните проекти през следващите три години се очаква да надхвърлят 351 млн. лева. Със заявените инвестиции следва да се открият 966 нови работни места в българската икономика. Връчените "Б" клас сертификати са три и са за 7,432 млн. лева инвестиции. Изпълнението на проектите трябва да доведе до разкриването на 53 нови работни позиции. Два са връчените от БАИ сертификата за приоритетен инвестиционен проект през миналата година по реда на ЗНИ, като и двата проекта ще се осъществяват в Община Стара Загора. Подкрепяните проекти са на "Смарт Солар Технолоджис" АД и на Индустриална зона Загоре АД, предвиждащи инвестиции за общо 287,582 млн. лева и създаването на 827 нови работни места. Проектът на "Смарт Солар Технолоджис" АД предвижда изграждане на Завод за производство на соларни панели и клетки в с. Еленино, на територията на Индустриална зона Загоре. Втората приоритетна инвестиция е на Индустриална зона Загоре и е за изграждане на Индустриален парк Загоре за 47,582 млн. лева. Мерките по насърчаване на изпълнението на сертифицираните инвестиционни проекти А клас, Б клас и приоритетни такива, съгласно разпоредбите в ЗНИ, включват предоставянето на административни, финансови, данъчно-осигурителни, обучителни стимули, подкрепа за придобиване на дълготрайни активи, подобрения на инфраструктурата.
Източник: БТА (14.01.2025)

Първият български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на ЕС, беше изстрелян Изстреляха първия български спътник „Балкан-1“, който ще предава данни за програмата „Коперник“ на Европейския съюз. Той е разработка на компанията „ЕндуроСат“ и бе изведен в орбита с ракетата „Фалкон 9“ на компанията "Спейс Екс" от базата "Ванденберг" в Санта Барбара, Калифорния . Спътникът има за цел да набавя данни от космоса от национален и регионален интерес. Той може да наблюдава морските басейни и кораби, да оказва помощ при бедствия, при създаване на карти на Земята, да извършва мониторинг на крайбрежните зони и на стратегическа инфраструктура. Основната идея е да допринася и за сигурността. На борда има мултиспектрален сензор, който наблюдава Земята и водните басейни в няколко спектрални ленти. Така може да се извлече информация за съдържанието на различни химикали и елементи във водата и почвата, да се следи качеството им, анализирайки нивото на различни замърсители и съдържанието на микропластмаса, поясни той. „Балкан-1“ е наносателит с тегло 32 кг, а сензорът в него има резолюция, чийто пиксел отговаря на 1,5 метра земна площ. Обикаля на 500 километра над Земята. Планираният му живот е пет години, след което е предвидено да се смъкне и да изгори, за да не създава космически отпадък. Това е първият изцяло български сателит, разработен от частна компания с подкрепата на европейски инвеститори. Последният и единствен български държавен сателит е „Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“, който бе изстрелян в Космоса през далечната 1981 г. Това бе и първият български изкуствен спътник, построен в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Теглото му е 1500 kg и все още е в околоземна орбита и предава информация от 11-те си прибора на борда, фокусирани върху изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Комуникацията с него обаче е невъзможна от десетилетия.
Източник: 3e-news (16.01.2025)

"Индустриална зона Търговище" търси строител за 21 млн. лв. Започва процедурата за изграждане на един от новите индустриални паркове, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Обществена поръчка за инженеринг на бъдещия "Индустриален парк Търговище" за близо 21 млн. лв. без ДДС е обявена от "Индустриална зона Търговище" (преди "Прима магма груп"). Проектът е един от общо 11, които получиха 206.6 млн. лв. по процедурата AttractInvestBG за развитие на индустриални паркове и привличане на инвестиции. Прогнозната стойност е 20.987 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е до 390 календарни дни. Собственик на бъдещия индустриален парк в Търговище се явява частно-общинския консорциум "Индустриален парк Търговище", където мажоритарен собственик с 62% е "Индустриална зона Търговище", а 38% държи общинската "БКС Индустриален парк Търговище". Целият проект е на стойност 34.6 млн. лв., от които 27.7 млн. лв. се осигуряват по механизма, а 6.9 млн. лв. са собствени средства. Това е вторият най-голям от 11-те проекта, финансирани по МВУ. Според договора крайният срок за изпълнение е 30 юни 2026 г. Индустриалният парк в Търговище ще се разпростира върху територия от 307 дка, от които 189 дка са собственост на частния партньор, а останалите 118 дка са на общинската "БКС Индустриален парк Търговище", в която общината е апортирала дванадесет имота на обща стойност 5.12 млн. лв. на 20 ноември 2023 г. Договорът за финансиране по МВУ е подписан от "Прима магма груп" през юли миналата година, като месец по-късно компанията е преименувана на "Индустриална зона Търговище". В момента тя е и възложител на поръчката. Самата "Прима магма груп" преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници в Търговище, но прекрати дейност и беше придобита от "Рекосайклинг" на Димитър Попов - от своя страна мажоритарен акционер в "Ел Бат". Той беше основният собственик до април миналата година, когато като мажоритарен акционер влиза "Спортланд" с 65.86%. В момента "Рекосайклинг" държи 33.93%, а останалите дялове са собственост на множество физически лица. В "Спортланд" акционери са "Ресурс фонд" (което пък е 75% собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%).
Източник: Капитал (17.01.2025)

Торовият гигант „Агрополихим“ АД край Варна ще започне производство на електроенергия Торовият гигант „Агрополихим“ АД, разположен край Варна, ще започне производство на електроенергия чрез оползотворяване на остатъчната топлинна енергия от своите производствени процеси. Това става ясно от предложение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързано с новата инвестиция. Производствените инсталации на „Агрополихим“ използват прегрята водна пара като основен енергиен източник за различни технологични процеси. Тя е ключова за: Концентриране на фосфорна киселина, Обработка на амониев нитрат, Производство на фосфорни и комплексни торове и спомагателни производствени дейности. Новото инвестиционно предложение предвижда монтирането на два турбогенератора, които ще преобразуват остатъчната топлинна енергия в електрическа енергия. Чрез тях парата с високо и средно налягане (110 атм. и 40 атм.) ще се разширява до необходимите за производството параметри, като в този процес ще се генерира електроенергия. Според проектната документация, генерираната електроенергия ще бъде използвана изцяло за нуждите на производствените инсталации на „Агрополихим“ АД. Очаква се това да доведе до: Намаляване на външното електропотребление с до 40 %, Оптимизиране на разходите за енергия и подобряване на енергийната ефективност на завода. „Агрополихим“ АД е водещ производител на торове в България и ключов играч на пазара в Югоизточна Европа. Компанията продължава да инвестира в иновации и устойчиви решения, които повишават не само икономическата ефективност, но и намаляват екологичния отпечатък на производството.
Източник: Blitz (20.01.2025)

IAG ще строи завод за бронирани машини и в Симитли International Armorеd Group (IAG) избра Симитли за втория си завод в България. Hoвoто пpeдпpиятиe ще е зa виco?oтexнoлoгичнo инoвaтивнo пpoизвoдcтвo нa cпeциaлизиpaнa вoeннa тexни?a. Компанията ще произвежда над 100 модела специализирани логистични бойни и тактически машини - бронирани машини за армията, полицията, спешната медицинска помощ, специалните сили и др. Планираният размер на инвестицията е 5 млн. лв. Инвестицията предвижда производство на дронове и роботика за военната индустрия. Предвижда се в завода да се произвеждат противопожарни и бронирани коли, които ще се управляват с дронове и без жива сила.
Източник: Стандарт (21.01.2025)

United Group строи 4 електроцентрали за €120 милиона у нас След телекомуникациите и медиите, собственикът на Vivacom и "Нова телевизия" - United Group, навлиза и в енергетиката като обяви инвестиция от 120 млн. евро в България за изграждането на 3 соларни и една вятърна централа с обща мощност от 124 MW. Новите мощности ще произвеждат 310 000 MWh електроенергия на година към 2027 г. - 160% от нужното за дейността на групата у нас, посочи главният изпълнителен директор на United Group Виктория Боклаг. Вече в експлоатация е ФЕЦ "Могила". Разположена в Старозагорско на територията на индустриален имот на United Group, централата е с пикова мощност от 3MWp. Тя е с над 4600 панела и към нея ще има и 5,5 MWh батерийна инсталация. Изградена е в съседство със сателитен портал, обслужващ голям международен проект. В процес на строителство е ФЕЦ "Бараково" в Югозападна България. Тя е двойно по-мощна - 8 MWp, но също не е на земеделска земя. Най-голямата соларна мощност на United Group е бъдещата ФЕЦ "Грамада" в Северозападна България - с 41 MWp, 59 000 панела, 54 MWh батериен комплекс и възможност да снабди с електроенергия 11 000 домакинства. Още по-мащабен проект (и на практика без аналог у нас) е ВяЕЦ "Кремена" в Североизтночна България. Тя ще е с 15 вятърни турбини с височина от над 125 метра и 162 метра диаметър на ротора. Нейната мощност е 72 MW и ще може да захранва 48 000 домакинства след старта си в началото на 2027 г. Централата ще може да работи над 3300 часа годишно на номинална мощност благодарение на оборудването, което е няколко генерации по-ново в сравнение с останалите вятърни централи у нас. United Group ще инвестира и в електромрежата, с която ще бъдат свързани централите. С помощта на батериите, част от произведеното от ФЕЦ електричество ще се реализира на пазара в моменти на високо търсене.
Източник: Money.bg (23.01.2025)

Най-големият производител на стомана в Украйна - едноименното дъщерно дружество на базираната в Люксембург ArcelorMittal, отчита значителен ръст в производството на сурова стомана за отминалата година. То се е увеличило с близо 70%, достигайки до 1,65 млн. метрични тона. Въпреки това производството на компанията остава далеч под предвоенния ? капацитет, пише Ройтерс. За сравнение, продукцията на стоманодобивния завод през 2021 г., последната година преди нахлуването на Русия в Украйна, е достигнала 4,9 млн. тона. Според експерти от бранша обаче в основата му стои нарастването на вътрешното и външното търсене. Друг важен фактор е неотдавнашното деблокиране на ключови черноморски пристанища - критични за украинския износ. Общото производство на стомана в Украйна също отбелязва увеличение от 21,6% през 2024 година, възлизайки на 7,58 млн. тона. Въпреки позитивната тенденция тази цифра остава значително под предвоенните нива от 20-21 млн. тона. Въпреки че стоманодобивният сектор на Украйна показва признаци на съживяване, ситуацията остава несигурна. От ArcelorMittal Kryvyi Rih коментираха, че все още не е достигнала рентабилност поради комбинация от фактори, включително недостиг на електроенергия, високи разходи за електроенергия и неблагоприятни световни цени на металите. Главният изпълнителен директор Мауро Лонгобардо призна, че бизнес планът им е "насочен към оцеляването на компанията" и подчерта, че прогнози е трудно да се правят поради обстановката и факта, че резултатите са далеч от предвоенните нива.
Източник: Money.bg (24.01.2025)

Частна компания ще строи ПАВЕЦ на язовир Руен Българска компания „Прайм Индъстри“ ЕАД е подала инвестиционно намерение в РИОСВ-София за изграждане на ПАВЕЦ с мощност от 40 MW край язовир Руен, който се намира в землището на кюстендилското село Преколница. Освен това е планирано на площи в съседство до язовира да бъде инсталирана и фотоволтаична централа. Язовирът е изграден преди 40 години на р. Мала, която се явява приток на р. Лебница, вливаща се в р. Соволянска Бистрица. Височината на язовирната стена е 24 метра с преливник на левия скат. Завиреният обем е 1.4 млн. куб.м. Самият ПАВЕЦ трябва да бъде изграден в опашката на водното езеро, за да се скъси дължината на тръбопроводите, които ще стигат до двете зони.(„Енерго-про“ също заяви интерес да изгради частен ПАВЕЦ в България, който ще се намира край дупнишкото село Самораново). Инвестицията е в размер на 1 млрд. лв. Проектът за ПАВЕЦ предвижда изграждането на два отделни водни басейна – ляв и десен. Левият резервоар ще бъде използван за генериране на енергия през деня, а десният – през нощта. Обемът на водата, която ще може да се съхранява и преработва, е 400 хиляди кубически метра. Капацитетът на левия резервоар е около 3.6 куб.м/сек., а на десния – около 4.8 куб.м/сек. Мощността е еднаква – по 20 MW за всяка зона, разпределени между 4 турбини, всяка с капацитет от 5 MW. Общото производство ще покрива големи енергийни нужди в пикови часове, когато потреблението на ток е най-високо. Електрическото захранване на ПАВЕЦ-а ще се осигури от подстанция, която е собственост на инвеститора. За въпросния захранващ кабел и за напорния тръбопровод ще се учреди право на преминаване през засегнати имоти. В помпен режим ПАВЕЦ-ът ще работи по 5 часа на ден, използвайки евтината електроенергия от мрежата през часовете с ниско натоварване. В турбинен режим също ще работи по 5 часа – през върховите часове на потребление – сутрин от 8:00 до 10:00 ч. и вечер от 18:00 до 21:00 ч. Електроенергията за помпите ще се черпи от мрежа с напрежение 20 kV, предоставена от „Еврохолд“ АД, на по-ниски цени. Освен това инвеститорът планира да изгради ФЕЦ с мощност 100 MW в съседни терени, като се предвижда съоръжението да осигурява около 40% от енергията за нуждите на ПАВЕЦ. „Прайм Индъстри“ ЕАД е учредена през юни 2023 г., като седалището ? е в София. Предметът ? на дейност е свързан с изграждане на съоръжения за производство и реализация на енергия от всякакви видове възобновяеми източници и други дейности. Представлява се от Емил Орлинов Енев.
Източник: economic.bg (24.01.2025)

Производството на стомана в света се сви през 2024-а, но в Германия расте Производството на стомана в общо 71 страни, които предоставят данни на Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), през декември 2024 г. е нараснало с 5,6% на годишна база, до 144,5 милиона тона, съобщават от организацията, пише Интерфакс. Като цяло за 2024 г. производството на стомана в света е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). При това, по предварителни данни на асоциацията, само да декември 2024 г. Русия има още по-голям спад на производството на стомана - с 8,6% на годишна база. От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%. Забележим ръст на повишение на производството на стомана през 2024 година бележат също Турция (9,4%) и Индия (6,3%).
Източник: Money.bg (28.01.2025)

През 2023 г. броят на товарните и пътнически кораби, акостирали в основните пристанища на ЕС е бил 2,2 милиона , което е увеличение с 1,5 на сто спрямо предходната година, отчита Евростат. Най-голям брой плавателни съдове – 477 115 са акостирали в Гърция, следвана от Италия (449 131 плавателни съдове) и Дания ( 322 230 плавателни съдове). За сметка на това Словения (1760 плавателни съдове), Кипър (2090 плавателни съдове) и България (2851 плавателни съдове) отчитат най-малък брой. Спрямо 2013 г. 12 от 22 страни членки отчитат растеж в броя на плавателните съдове, които обслужват. Най-голямо увеличение е регистрирано в Малта (100,8 на сто), Хърватия ( 40,3 на сто) и Испания (31 на сто). Най-голям спад е отчетен във Финландия (26,6 на сто), Латвия (24,3 на сто) и България (21,2 на сто). През 2023 г. средният брутен размер на плавателните съдове, акостирали в основните пристанища на ЕС е 8058 тона, което е с 5,2 на сто повече, отколкото през 2022 г. (7662 тона). Спрямо 2013 г. средният обем на корабите нараства с 18,1 на сто. Белгия отчита най-големия среден обем на плавателните съдове на основните пристанища през 2023 г. (32 446 тона), следвана от Словения (29 578 тона) и Франция (29 173 тона), а най-нисък среден бруто тонаж е регистриран в Хърватия (1533 тона), Гърция (3264 тона) и Дания (3573 тона). Спрямо 2022 г. Италия отчита най-голямото средно увеличение на обема на плавателните съдове, които акостират на пристанищата (25,6 на сто), следвана от България (15,4 на сто) и Румъния (14,6 на сто), докато Малта (6,1 на сто), Дания (3,8 на сто) и Латвия (1,6 на сто) са с най-голям спад. Общо 19 страни членки са регистрирали растеж на средния обем на корабите спрямо 2022 г., като броят им достига 20, когато се прави сравнение с 2013 г.
Източник: БТА (29.01.2025)

EК одобри 50 процента безвъзмездно финансиране за изпълнение от ЕСО на прединвестиционни дейности на българска територия по проекта "Кармен" ЕК одобри отпускането на 50% безвъзмездно финансиране за прединвестиционните дейности на българска територия по проекта от общ европейски интерес „Кармен“. С европейското финансиране Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни цялостен пакет от проучвания и предварителни инвестиционни дейности за изграждане на три нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 kV - Свобода, Добрич 2 и Генерал Тошево 2; за реконструкция и модернизация на подстанция 400/110 kV Варна 750 и за изграждане на над 100 км нови електропроводи 400 kV, необходими за свързване на новите подстанции към интелигентната електропреносна система на ЕСО. 5,6 млн. евро е общият размер на прединвестиционните дейности, които ще бъдат реализирани от ЕСО на територията на България, като част от изпълнението на проекта „Кармен“. Целта е модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване на потенциала за производство на зелена електроенергия и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. През 2023 г. съвместният проект между българския електропреносен оператор ЕСО и румънските преносен оператор „Транселектрика“ и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. – „Кармен“ стана част от първия списък с проекти от общ и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз. Проектът „Кармен“ предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система. Реализацията на проекта „Кармен“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
Източник: 3e-news (31.01.2025)

Електронни обществени поръчки за 132 млрд. лв. са публикувани за последните 5 г. Общата стойност на публикуваните обществени поръчки през Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) надхвърли 132 млрд. лв. за последните 5 години. Това показват данните от платформата, която беше изградена от „Информационно обслужване“ АД в консорциум със „Сирма Солюшънс“ АД, „Негометрикс България“ ЕООД, „Скейл Фокус“ АД и Адвокатско дружество „Събев и съдружници“. Системата влезе в експлоатация в началото на 2020 г. и изцяло премахна хартиеният обмен на документация. Общият брой на публикуваните електронни обществени поръчки надхвърли 102 000, като само за 2024 година те са над 25 000, което е значително повече в сравнение с предходните години. Най-много са публикуваните обществени поръчки за доставки – близо 50 000, следвани от поръчките за услуги и строителство. Общият брой на сключените договори по успешно проведени обществени поръчки надхвърли 133 000. В системата са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица, а броят на възложителите, които използват ЦАИС ЕОП е 5384. Общо регистрираните служители в администрациите и различни организации, които работят със системата, надхвърля 82 200. „Информационно обслужване“ е българският национален системен интегратор на държавната администрация. Компанията изгражда, поддържа, развива и наблюдава работоспособността на информационните системи с национално значение. Компанията е основен партньор на държавните институции и изпълнява ключови проекти със стратегическо значение за България.
Източник: econ.bg (31.01.2025)

Седем вятърни генератора ще бъдат изградени на територията на община Шабла Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ) е дала положително становище на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждане на ветроенергиен парк "Пролез" на територията на община Шабла, съобщиха от фирмата инвеститор "Нимекс - 2024". Компанията посочи, че проектът е от 2009 година, а в момента разрешението е за изграждане на седем вятърни генератора в землищата на селата Горичане и Пролез. Те са част от планирана инвестиция в размер на 120 млн. евро, от които 30 милиона директно ще бъдат инвестирани в местната икономика. Ветроенергиен парк "Пролез" е собственост на "Таалери Енергия", финландска компания за управление на фондове, която спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда и за социална ангажираност при разработката, строежа и експлоатация на проектите си. Те включват вятърни, соларни и акумулаторни мощности в Европа и САЩ, които са с капацитет от 9,3 гигавата (GW). Станислав Гочев и Кенет Лефковиц развиват ВЕП "Пролез" от името на "Таалери Енергия" чрез предприемаческото дружество "ВтЕЦ Горичане" ООД. Екипът им включва инженери и специалисти във всички приложими области.
Източник: БТА (31.01.2025)

През последните две десетилетия Китай систематично разширява контрола си върху важни минерали, които са от съществено значение за глобалния енергиен преход и нулевите емисии. Планът е реализиран чрез повече от 20 подкрепяни от държавата финансови институции, твърдят авторите на документа, цитирани от mining.com. Твърденията са базирани на данни, събрани от AidData в американския колеж "Уилям и Мери", разкрива как Китай използва сложна мрежа от финансови механизми, за да доминира в световната верига за доставка на важни минерали. Тези минерали - мед, кобалт, никел, литий и редкоземни елементи, са жизненоважни за популярни технологии като батерии за електрически превозни средства и соларни панели. В периода между 2000 и 2021 г. китайските финансови институции са предоставили заеми за близо $57 милиарда на 19 държави с ниски и средни доходи, показва докладът. Паралелно проучване (Power Playbook: Beijing"s Bid to Secure Overseas Transition Minerals) очертава над 90 ангажимента за заеми и една безвъзмездна помощ за 59 бенефициента. И двете изследвания подчертават използването на огромни валутни резерви, за осигуряването на дългосрочен контрол върху стратегически минерални находища в богати на ресурси държави. Примерите включват добивът на мед и кобалт от Демократична република Конго и Перу, на никел от Индонезия и на литий от Аржентина. Над 75% от тези инвестиции са структурирани така, че да гарантират китайски дялове в собствеността, предимно чрез съвместни предприятия и дружества със специална цел. Кредитирането на минерални суровини често се основава на серийни заеми, а не на еднократни споразумения, което е знак за по-дълбок и дългосрочен ангажимент за осигуряване на ресурси нагоре по веригата. Според AidData почти 25% от заемите в минералния сектор са били подкрепени от китайски гаранти. Тази констатация съответства на няколко скорошни доклада, включително на неотдавнашна статия по темата на The Economist, разкриваща, че през 2023 г. китайските компании са инвестирали около $16 милиарда в чуждестранни мини. В доклада се изразява загриженост относно последиците за приемащите страни, тъй като в 2/3 от случаите съвместните предприятия изключват значителната държавна собственост.
Източник: Money.bg (04.02.2025)

"Алкомет" увеличава продажбите през 2024 г. „Алкомет“ АД увеличава продажбите през 2024 г. Ръстът на разходите обаче извежда дружеството на почти същата загуба като предходната 2023 г. Продажбите на компанията към края на декември 2024 г. възлизат на над 521,1 млн. лева при 436,9 млн. лева към края на декември 2023 г., или са с над 19% повече на годишна база. Оперативните разходи на компанията обаче нарастват до над 520,4 млн. лева при 437,8 млн. лева година по-рано, или с почти 19% на годишна база. Като се отчетат и финансовите разходи, основният дял от които са за лихви, дружеството реализира загуба в размер на почти 5,6 млн. лева за 2024 г. при близо 5,7 млн. лева за 2023 г. Увеличението на продажбите на „Алкомет“ е най-вече заради валцовата продукция, докато при пресовата като цяло има намаление, макар че някои категории продукти се представят добре. Търсенето на боядисаните профили на „Алкомет“, използвани за фасадни и интериорни решения, нараства с над 46% на годишна база през 2024 спрямо 2023 г. Същевременно при елоксираните и стандартните профили има спад от, съответно, 5,9% и 5,8%, а при специалните профили – 12,2%. Същевременно компанията реализира почти 59% ръст в продажбите на обмазано фолио през миналата година спрямо предходната. При финстока има ръст от 55,5%, при техническото фолио – почти 57%, при листата – 54%, лентите – 38%, при домакинското фолио – над 47%, при фирменото фолио за конвертиране - 35%. Германия, САЩ, Италия и Полша остават водещите пазари на дружеството с дялове на продажбите от, съответно, почти 19%, почти 15%, над 14% и почти 14%. Разходите за материали на „Алкомет“ нарастват с близо 20% през 2024 г. спрямо 2023 г. до почти 414,8 млн. лева от 323,7 млн. лева заради силните колебания на цената на алуминия на световните пазари. С над 26% се увеличават разходите за външни услуги до почти 23,3 млн. лева от 18,4 млн. лева, а с над 18% - разходите за персонал, до 55,1 млн. лева от 46,5 млн. лева. С 44% се увеличават разходите за лихви на дружеството до над 6,3 млн. лева към края на 2024 г. от почти 4,4 млн. лева към края на 2023 г.
Източник: Инвестор.БГ (04.02.2025)

Сръбската петролна група NIS се изтегля от България и Румъния Сръбската петролна и газова група NIS, която управлява бензиностанциите с бранда Gazprom в Румъния и България, обмисля да напусне двата пазара ако предизвикателствата продължат или се влошат, включително чрез оценка на потенциална пълна или частична продажба на активи, закриване или други механизми за излизане“, се казва във финансовия отчет на NIS за четвъртото тримесечие от 2024 г.. Компанията NIS, контролирана от руската „Газпром“, се сблъсква в България с трудности при операциите надолу по веригата, докато в Румъния са засегнати и операциите нагоре по веригата, казват от компанията. В България „НИС Петрол“ управлява мрежа от 23 бензиностанции под марката Gazprom. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 2.3%, а на пазара на дребно – 2.6%. В Румъния NIS притежава 19 бензиностанции под марката Gazprom и също така участва в проучването и производството на нефт и газ. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 0.4%, докато делът на пазара на дребно е 0.6%. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу NIS Petrol като част от по-широки мерки срещу руския енергиен сектор, позовавайки се на контрола върху компанията от руския петролен гигант „Газпром Нефт“. Той притежава 50% дял в NIS, докато компанията майка „Газпром“ притежава 6.15% дял. Сръбското правителство притежава приблизително 30%, а останалата част се държи от миноритарни акционери.
Източник: economic.bg (05.02.2025)

ArcelorMittal ще изгради модерно съоръжение за производство на стомана в Калвърт, Алабама. Решението за увеличаване на производствения капацитет има за цел да отговори на търсенето от страна на автомобилния сектор в САЩ. От ArcelorMittalР разкриват, че разходите за изграждането на завода се оценяват на $900 милиона, а производството се очаква да започне през втората половина на 2027 година. Вторият по големина производител на стомана в света заяви, че заводът се очаква да доставя до 150 килотона годишно първокласна стомана (NOES), използвана предимно в производството на по-големи автомобили от типа на пикапи и SUV. Компанията заяви, че търсенето на този вид суровина в САЩ нараства, а вътрешните доставки са ограничени. Затова и от дружеството се надяват на по-високи изкупни цени на количествата, които ще бъдат произведени в съоръжението. Продажбите на нови автомобили в САЩ са се увеличили, достигайки петгодишен връх през отминалата 2024 година, като високите резултати в голяма степен се дължат на хибридните модели, според Wards Intelligence. Производителите на автомобили очакват силните продажби да продължат и през 2025-а. Предложените от президента Доналд Тръмп политики в областта на автомобилостроенето обаче, като премахването на данъчните облекчения за електромобили, могат да се окажат пречка за това.
Източник: Money.bg (07.02.2025)

Германската компания "Аурубис" (Aurubis AG), доставчик на цветни метали и един от големите преработватели на мед в света, която има дъщерно предприятие и в България, отчете ръст на приходите и печалбата си, предаде ДПА. По данни от компанията печалбата преди данъци (счетоводна печалба) за последното тримесечие на 2024 г. е била 339 млн. евро. спрямо 72 млн. евро година по-рано. Положителната динамика е водена основно от ръста на приходите и повишаването на запасите от готови стоки и незавършено производство. Промените в тези запаси възлизат на 417 милиона евро за последното тримесечие на 2024 г. спрямо 279 милиона евро за предходната година. Без отчитане на еднократните разходи, счетоводната печалба нараства със 17 на сто до 130 милиона евро от 111 милиона евро, отчетени в периода октомври - декември 2023 г. Нетната печалба на компанията нараства до 256 милиона евро, или 5.87 евро на акция, в сравнение с 58 милиона евро или 1.33 евро на акция за същия период през 2023 г. Приходите на "Аурубис" за последното тримесечие на миналата година са нараснали с 8 на сто до 4.215 милиарда евро, докато година по-рано са били 3.896 милиарда евро.
Източник: Money.bg (07.02.2025)

Доналд Тръмп заяви, че в ще наложи мита 25% върху целия внос на стомана и алуминий. Така американският президент разширява търговските си конфликти към металургичния сектор, което е нов етап в протекционистичната политика на Вашингтон. Освен мерките върху продуктите от стомана и алуминий Тръмп заяви, че по-късно през седмицата ще обяви нови реципрочни мита, насочени срещу вноса от широк кръг държави, които налагат такси върху американския износ. Обещаните мита върху стоманата и алуминия идват в момент, когато Тръмп започва втория си мандат с агресивна търговска политика. Новите мита върху стоманата и алуминия, предложени от Тръмп, могат отново да разклатят световните финансови пазари, които в последните седмици бяха подложени на резки колебания заради заплахите на американския президент към търговските партньори на САЩ. Алуминият, търгуван на Лондонската борса за метали, поскъпна с 0.5% до 2633 долара за тон. Докато митата върху вноса на метали се подкрепят от някои ключови синдикати в САЩ и местни производители на стомана и алуминий, те крият риск от повишаване на производствените разходи за широк кръг американски компании. През 2023 г. САЩ са внесли стомана и желязо на стойност 82.1 млрд. долара и алуминий за 27.4 млрд. долара, докато износът на тези метали е бил съответно за 43.3 млрд. долара и 14.3 млрд. долара. Най-големите вносители на стомана в САЩ са Канада, Бразилия и Мексико, следвани от Южна Корея и Виетнам, според данни на правителството и Американския институт за желязо и стомана. С голяма разлика богатата на хидроенергия Канада е най-големият доставчик на първичен алуминиев метал за САЩ, на който се падат 79% от общия внос през първите 11 месеца на 2024 г. Това решение на Тръмп идва на фона на обещанието му да блокира придобиването на US Steel от японската компания Nippon Steel, след като Джо Байдън предприе същите мерки. Въпреки това Тръмп заяви, че би позволил значителна, но не мажоритарна инвестиция в базирания в Пенсилвания металургичен производител от страна на японския му конкурент, като настоя, че митата ще помогнат. "Митата ще направят US Steel много успешна. И мисля, че компанията има добро ръководство", каза Тръмп. Ако Тръмп осъществи плана си за налагане на мита върху металите и редица други продукти, това може да възобнови опасенията, че неговата икономическа политика ще доведе до нов ръст на инфлацията в САЩ и други страни. Тръмп не уточни как точно ще бъдат приложени обещаните реципрочни мита. "Много просто - ако те ни таксуват, ние също ще ги таксуваме", каза той. Коментарите му могат да предизвикат бързи реакции от страна на търговските партньори на Америка, които да търсят начини да избегнат предстоящите мита.По време на първия си мандат Тръмп наложи мита 25% върху стоманата и 10% върху алуминия, но по-късно освободи от мита няколко търговски партньори, включително Канада, Мексико и Бразилия. Мексико е основен доставчик на алуминиев скрап и алуминиеви сплави, припомня Reuters. По-късно бившият президент Джо Байдън договори споразумения за безмитни квоти с Великобритания, Европейския съюз и Япония. От съобщението на Тръмп не стана ясно веднага какво ще се случи с тези действащи договорки за освобождаване от мита и квотни споразумения. "Квебек изнася 2.9 млн. тона алуминий за (САЩ), т.е. 60% от техните нужди. Предпочитат ли те да получават доставки от Китай", попита в платформата Х Франсоа Лего, министър-председател на Квебек. "Всичко това показва, че трябва да започнем предоговаряне на нашето споразумение за свободна търговия със Съединените щати възможно най-скоро, а не да чакаме прегледа, планиран за 2026 г. Трябва да сложим край на тази несигурност."
Източник: Капитал (11.02.2025)

ArcelorMittal обмисля потенциално пренасочване на някои от дейностите си в подкрепа на европейския бизнес към Индия на фона на предизвикателства пред стоманодобивният сектор в региона, като натиск от високи разходи и нарастващия внос. Това заяви вторият по големина производител на стомана в света, цитиран от Reuters. Компанията обаче заяви, че производството на стомана няма да бъде преместено в Индия от Европа. Стоманодобивната промишленост в Европа се бори срещу свръхпредлагането от Китай и сега - подобно на други износители - е изправена пред 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обави това "без изключения". Индия планира да предложи намаления на митата в различни сектори, които биха могли да увеличат вноса на САЩ и да получат тарифни отстъпки, казаха правителствени служители. Компанията ArceloMittal заяви, че проучва разширяването на центъра за бизнес услуги в Индия, за да централизира определени функции за поддръжка. "Инициативата е част от нашите постоянни усилия за оптимизиране на бизнес процесите и привеждане в съответствие с подобни ходове на компании от различни индустрии", казват от групата. Говорител на ArcelorMittal заяви, че е твърде рано да се предоставят подробности за това кои функции може да бъдат засегнати или потенциалното въздействие върху работните места. Европейското звено на компанията засилва усилията за намаляване на непроизводствените разходи на фона на нарастващия натиск върху стоманодобивната индустрия в региона, която вече е обтегната от свръхкапацитета на Китай.
Източник: Money.bg (13.02.2025)

Правителството възложи изготвянето на актуализация на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност Правителството прие решение за изготвяне на актуализиран анализ кои от "създадените със специални закони държавни предприятия"извършват предимно търговска дейност и кои са натоварени с предимно публични функции. Създадени със специален закон и със специален статут са например НКЖИ (Национална компания жп инфраструктура), "Пристанищна инфраструктура", "ДП "Радиоактивни отпадъци", шестте дърводобивни предприятия, конезаводът "Кабиюк". Държавни спецприятия са също тотото ("Български спортен тотализатор"), ДП "Фонд затворно дело", РВД (авиодиспечерите), предприятието за стопанисване на язовири и др. Всъщност тези прегледи се възлагат, защото има външен натиск за прекратяване на странните фирми, които действат по правила, различни от Търговския закон (ТЗ). Изготвянето и осъществяването на програма за превръщането на спецпредприятията в нормални фирми (или в агенции) е едно от условията за получаване на евромилиардите по прословутия План за възстановяване и устойчивост и е включено в него като поет от София ангажимент (мярка 236). Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България отдавна напира за членство, също смята, че специалният статут на част от тези държавни предприятия е лишен от смисъл и дори вреден и че те би трябвало да станат нормални фирми по ТЗ (или пък да се превърнат в агенции). Приемането на програма за преобразуване на тези държавни предприятия е едно от условията на ОИСР за допускане на страната ни в престижната организация. Оказва се, че по темата за съдбата на спецфирмите има разногласия между България, от една страна, и Европейската комисия и ОИСР, от друга. Например за "Радиоактивни отпадъци" София упорства, че трябва да си остане специално държавно предприятие. Спорове има и за други от списъка. Липсата на актуален анализ на предприятията и на програма за преобразуването им показва и колко безполезна е Агенцията, отговаряща за тях.
Източник: Сега (14.02.2025)

Водещи компании в Оман, Абу Даби и Саудитска Арабия планират да създадат дружества за търговия с метали, тъй като регионът се възползва от нарастващото търсене на метали, докато търси варианти за диверсификация отвъд петрола и газа. Базираната в Абу Даби International Resources Holding, миннодобивна компания, която е част от конгломерат, ръководен от влиятелния емиратски принц шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян, вече е сформирала 60-членен търговски отдел за управление на енергийни и метални активи. Освен нея държавната минна компания Minerals Development Oman също е в процес на наемане на високопоставен ръководител, който да оглави 25-членен търговски екип, според главния изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади, съобщава Financial Times. Серията от търговски инициативи идва в момент, когато много петролно зависими държави в Залива се стремят да заемат позиции в глобалната верига на доставки за метали, необходими за енергийния преход, като мед, литий и желязна руда. Някои от най-големите световни търговци на петрол като Vitol, Mercuria и Gunvor също наскоро разшириха дейността си в търговията с метали. Все пак през последните пет години пазарът със суровини постепенно се измества от традиционните центрове като Лондон и Женева към Близкия изток, особено Дубай, където броят на новите търговски офиси нараства. Оман, чийто петролен добив е скромен в сравнение със съседните Саудитска Арабия и ОАЕ, ще създаде търговско дружество под управлението на MDO. Държавната минна компания наскоро възобнови добива на мед от своята мина Ласайл след 30-годишно прекъсване. Затова главният изпълнителен директор на MDO Маттар ал Бади заяви, че новото дружество ще помогне за организирането на разпокъсаните износи на хромит и гипс от Оман, както и за постигане на по-добри цени за ресурсите на страната. MDO води преговори с шест международни компании за търговия със суровини, сред които Trafigura, Glencore, Traxys, IXM, Mercuria и Gunvor, за да постигнат евентуално споразумение за изкупуване на преработената ? мед и за партньорство в търговското ? звено. В Абу Даби един от десетте най-големи производителя на петрол в света - IRH, вече е наел търговски екип за петрол, газ и метали. Компанията разговаря с международни търговци, включително Mercuria, за потенциални търговски възможности. IRH съобщи, че търгува със суровини от трети страни в сферата на цветните метали, енергийните продукти и желязната руда, като същевременно развива "собствен търговски портфейл, обхващащ глобални суровини и структурирани транзакции". Като част от разрастващата се International Holding Company на шейх Тахнун, който е съветник по националната сигурност, IRH навлезе в минната индустрия в края на 2023 г., когато се съгласи да закупи 51% в медната мина Mopani в Замбия за 1.1 млрд. долара. Още едно доказателство за интереса на Персийския залив към металите и минералите е разширяването на минните инвестиции на Абу Даби миналата седмица. Държавният инвеститор ADQ обяви създаването на съвместно предприятие на стойност 1.2 млрд. долара със специализирания инвеститор в метали Orion Resources, което ще се фокусира върху мед, желязна руда и други суровини. Двете страни ще инвестират първоначално по 600 млн. долара. В позиция на най-голямата икономика в региона и водещ износител на петрол в света, Саудитска Арабия инвестира активно в развитието на своя миннодобивен сектор. Правителството го разглежда като трети основен стълб на икономиката наред с петрола и нефтохимическата индустрия. Държавната минна компания Ma'aden и суверенният фонд Public Investment Fund управляват съвместно инвестиционния фонд Manara, насочен към минния добив. Главният изпълнителен директор на Ma'aden Боб Уилт заяви миналата година, че Manara планира да изгради търговски екип, чиято цел ще бъде да "гарантира доставките на стратегически минерали" за Саудитска Арабия. Въпреки това според няколко търговци Manara не е могла да получи метали, произведени през 2024 г. от Vale Base Metals, в която притежава 10% дял, тъй като търговският ? екип все още не е бил сформиран.
Източник: Капитал (20.02.2025)

Японската компания Mitsui & Co обяви, че ще придобие 40-процентен дял в акции в проекта за желязната мина Rhodes Ridge в Западна Австралия. Японците ще платят $5,34 милиарда за акциите. Споразумението бележи най-голямата инвестиция на Mitsui Corp. (търговска част от Mitsui Group) в историята. Проектът се намира в Западна Австралия, където компанията участва в развитието на минното дело от 60-те години на миналия век. Rhodes Ridge в момента се определя като най-голямото неразработено находище на желязна руда в света. Според предварителните проучвания там има минимум 6,8 милиарда тона суровина. Близостта на находището до съществуващи проекти за желязна руда намалява капиталовите разходи и рисковете, коментира още главният изпълнителен директор. Производството е планирано да започне до 2030-a, a делът на Mitsui се очаква да осигури първоначално годишно производство от приблизително 16 милиона тона желязна руда, с потенциал да се увеличи до над 40 милиона тона с разширяването на проекта. През фискалната година, приключила през март 2024-та, годишният дял на Mitsui в производството на желязна руда беше 61 милиона тона, предимно базиран на инвестиции във Vale и партньорства с Rio Tinto и BHP. Mitsui разчита на икономии в разходите чрез използване на съществуващата инфраструктура между Rhodes Ridge и близкия проект на Rio Tinto Robe River, в който също има дял. Желязната руда от Rhodes Ridge ще бъде смесена с руда, продавана от Rio Tinto и изнесена в азиатски страни, включително Япония.
Източник: Money.bg (23.02.2025)

"Електра" ще инвестира 120 млн. лв. в ремонтна база за самолети до летище Бургас Най-голямата българска компания за техническа поддръжка на самолети от гражданската авиация - "Електра транс глобъл", изглажза един от най-големите хангари за техническа поддръжка на самолети със 7 линии на летище Бургас с прилежащ перон, работилници, учебен център, офиси, паркинги и други съоръжения. Инвестиция за 120 млн. лв. и 1500 работни места. Така бургаската база за техническо обслужване на "Електра транс глобъл" ще стане втората по големина след тази в София на германския гигант Lufthansa Technik, която е с 8 линии. За "Електра" това ще е втората й база, като от 2016 г. българската компания работи във Варна. Заедно с 3-те си линии там тя ще се нареди под номер 1 (поне докато Lufthansa Technik не разшири своята). Към момента Electra Airways очаква 12-ия си самолет, а приходите й за 2023 г. са 135 млн. лв. Изпълнява чартърни и ACMI полети, т.е. самолетът се предоставя с екипажи, техническо обслужване и застраховка да лети по линиите на авиокомпаниите и на техните туроператори. От начало на 2023 г. българското дружество си има и чужди партньори, като заедно основат Vectr Group. В обединението има четири компании с различна дейност. Две от тях са "Електра транс глобъл" и "Електра еъруейс". Следват туроператорът Classic Air, с офиси в Тел Авив и в Италия, и ирландският лизингодател Maverick Horizon, които купуват самолети и ги предоставят на Electra Airways да лети с тях. Ирландската компания участва към момента като съсобственик в двете български дружества. Плановете са за 1500 работни места, като първият етап ще започне с 500. След договора за земята в Бургас сега стартират процеси във всички посоки. Проектът ще отнеме около 3 години, като трябва да се премине през промяна на статута на земята, съгласуване на архитектурните планове, а самото строителство ще е между 9 месеца и година. В момента "Електра транс глобъл" е сертифицирана за техническа поддръжка на Airbus А320, очаква и сертификат за по-новите neo. Има сертификат за Boeing 737 Classic и New Generation и работи за получаване на сертификат и за по-новия MAX. Следващата стъпка предвижда една линия и за по-големи самолети Airbus А330, Airbus А350. Предвижда се и завод за ремонт на самолетни двигатели. В момента ETG Maintenance има в София работилница за ремонт на самолетни компоненти, основно самолетни спирачки, самолетни джанти, пързалки за евакуация, спасителни жилетки, акумулаторни батерии, седалки и т.н. Във Варна в момента тече и процес на изграждане на работилници за ремонт на композитни елементи от самолета, което се съгласува с Fraport. Компанията има и още планове за Варна. Базата за техническо обслужване там не е нейна собственост, но на 1 януари е подписан нов 10-годишен договор с Fraport. Компанията възнамерява там да увеличи линиите от 3 на 5. В авиокомпанията вече има 500 - 600 души, а в мейтънънс дружеството - около 220 - 230. Тази година авиокомпанията ще лети с между 55 и 60 екипажа. Догодина ще са нужни между 85 и 90, защото плановете са за още ръст и 15 самолета през 2026 г.
Източник: Капитал (24.02.2025)

Българска енергийна фирма ремонтира единствената ТЕЦ в Черна гора - изгражда и жп линия Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) обяви, че извършва ремонт на ТЕЦ "Плевля" - единствената въглищна топлоелектрическа централа в Черна гора. С мощност от 225 MW, тя осигурява около една трета от електроенергията в страната и играе важна роля в енергийния баланс на страната. Компанията изжражда и жп линия. ЦЕРБ извършва динамичен баланс на 40-тонен ротор с ниско налягане на мобилен стенд IRDBK 140. Тъй като в топлоцентралата няма жп път, необходим за ремонта, ЦЕРБ транспортира от София до Черна гора релси, за да монтира жп линия за мобилния стенд. ТЕЦ "Плевня" използва въглища от местни рудници и осигурява постоянно натоварване на енергийната система в страната. Останалата част от електропроизводството в Черна гора е основно от водноелектрически централи. Топлоелектрическата централа е пусната в експлоатация през 1982 година. Проектирана е с два блока по 210 MW, но е построен само един. През 2019 г. консорциум, воден от китайската Dongfang Electric International Corp, печели търг за реконструкция "Плевня" за €60 милиона. ЦЕРБ е българско предприятие за диагностика, ремонт и поддръжка на електрически машини и съоръжения, създадено преди 76 години. Притежава единствена по рода си у нас лаборатория за измерване на вибрации. През есента на миналата година Българската Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД спечели проект за ремонт на втората по големина електроцентрала в Косово. Ремонтът е в ТЕЦ "Косово А" и е по план за модернизация на централата. Възложител на проекта беше енергийната компанията на Косово (КЕК Косово - Kosovo Energy Corporаtion). ТЕЦ "Косово А" се намира на около 8 км от столицата Прищина. Работи с лигнитни въглища и е собственост на КЕК Косово от 1999 година. Към момента на обявения ремонт в централата работеха само 2 от общо 5-те блока. Годишното производство на електричество от ТЕЦ "Косово А" е около 1500 GWh. Страната е силно зависима от електроенергия от изкопаеми горива (92% към 2023 година).
Източник: Money.bg (25.02.2025)

Liebherr мести още една част от производството си от Германия към България Германският концерн Liebherr планира да премести още една част от своето производство към България. Става дума за част от завода за смесителна техника на компанията в германския град Бад Шусенрид, провинция Баден-Вюртемберг, в който се правят бетонобъркачки и бетонови възли. От промяната ще бъдат засегнати около 350 служители в Германия. Ръководството на Liebherr-Mischtechnik GmbH обяснява решението с високите производствени разходи на сегашната си локация. Докато конкурентите вече изнасят производството на бетонобъркачки и миксери в страни с по-ниски разходи, Liebherr досега запази своето в Бад Шусенрид. Фирмата е подложена на силен конкурентен и ценови натиск, който се засилва още повече заради кризата в строителния сектор. Затова част от производството, развойната дейност, както и административните функции ще бъдат поетапно преместени в Пловдив, където Liebherr Concrete Technology Marica EOOD вече има производствена база. След преструктурирането заводът в Бад Шусенрид ще се фокусира върху производството на бетонпомпи и измервателна техника, докато производството на бетонови възли и бетонобъркачки ще бъде преместено в България. Компанията планира преместването да се извърши поетапно до 2028 г., като обещава социално отговорен подход към съкращенията и води преговори със синдикатите. Гигантът има в района на Пловдив три завода, като първият производствен обект там е пуснат в експлоатация през 2000 г., а от 2019 г. и направление "Бетонна техника" има производствени мощности в града. Общо над 2000 служители работят за Liebherr у нас.
Източник: Money.bg (26.02.2025)

Нетната печалба на Групата “Булметал” расте с 50% до 6.54 млн. лева Групата „Булметал“ отчита ръст на нетната си печалба с 50% до 6.54 млн. лева. Постигнатите резултатите са вторите най-добри след изключително волатилната 2022 година. Продажбите на опаковки растат с 9% в обем и достигат 143 млн. броя, намалението в стойност е вследствие на ценови корекции. При машините продажбите са на исторически рекордни нива, 11% ръст на индивидуалните приходи на дъщерните компании Cevolani и BiBRA до близо 49 млн.лв., преди вътрешногрупови елиминации. Продажбите на резервни части за машини нарастват с 37% на годишна база до 9.6 млн. лева. В същото време вече постъпилите поръчки за нови резервни части за 2025 г. още преди началото на годината са за същия обем. „Булметал“ АД е водещ производител на метални опаковки в България с над 25-годишна история. Годишно компанията преработва над 13 хил. тона суровина като изнася над 70% от продукцията си за над 450 клиента в Централна и Източна Европа. Чрез дъщерните си компании в Италия и Германия (Cevolani и BiBRA), „Булметал“ е и сред основните доставчици на машини за производство на опаковки с клиенти на пет континента. Бизнесът с опаковки традиционно генерира около 2/3 от годишните продажби на Групата. Подемът в машиностроителното направление вече носи над 1/3 от дейността й. България, Румъния, Гърция, Словения, Германия и Италия са водещи пазари за опаковките на „Булметал“, а Европа, Азия, Северна Африка и Южна Америка са водещи пазари за машините на Групата. Акциите на компанията се търгуват на “Българска фондова борса” от 17 януари миналата година. Оттогава цената им расте и в момента сделки се сключват на 9.60 лева за един брой. Така пазарната й оценка е малко над 68 млн. лева.
Източник: Банкеръ (26.02.2025)

Европейската комисия обяви, че ще представи планове за това да направи "боледуващия" стоманодобивен сектор в Европа по-конкурентоспособен и да го предпази от надвисналите търговски тарифи на САЩ през пролетта, съобщава Ройтерс. Американският президент Доналд Тръмп обяви планове за въвеждане на нови мита от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в Съединените щати, в допълнение към съществуващите мита върху металите. Планът за действие на ЕК ще последва "стратегически диалог" с ключови представители на сектора, който диалог ще бъде председателстван на 4-ти март от шефа на Комисията Урсула фон дер Лайен. Европейската стоманодобивна индустрия призова през ноември ЕК да предприеме незабавни действия, за да предотврати това, което нарече "необратим упадък" на сектора. Индустрията призова ЕК да излезе с планове, насочени към търговията, въглеродната такса на ЕС върху вноса и енергията като част от по-широки предложения за подпомагане на компаниите да постигнат целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. На 4 март производители на стомана, доставчици на суровини и други страни, свързани със сектора, ще обсъдят как да подобрят конкурентоспособността, да стимулират декарбонизацията и електрификацията и да осигурят справедливи търговски отношения, казаха от Комисията. След това вицепрезидентът на ЕК Стефан Сежурн ще стартира "специален план за действие относно стоманата и металите" през пролетта.
Източник: БНР (27.02.2025)

Назначено е ново ръководство на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Назначено е ново ръководство на “Национална компания индустриални зони” ЕАД (НКИЗ). В състава на Съвета на директорите на НКИЗ, който вече е вписан в Търговския регистър, влизат Ангел Танев, Радослав Влахов и Неделин Колеолов. Новият Съвет на директорите на НКИЗ ЕАД е провел заседание, на което е избрал за Изпълнителен директор на компанията Ангел Танев. Мандатът на избраните членове на Съвета на директорите е до провеждане на конкурс по реда и при условията на Закона за публичните предприятия (ЗПП) и Правилника за прилагане на ЗПП, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписване на имената им в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: Blitz (04.03.2025)

Kaнaдc?aтa Vеlосіtу Міnеrаlѕ пpoдaвa злaтнoтo нaxoдищe "Poзинo" нa тypc?aтa Т?rkеr Міnіng От края на миналата година канадската компания Velocity Minerals Ltd. търси купувач за всичките си медни и златни проекти в България. Дружеството е постигнало споразумение за продажба на своя 70-процентов дял в българския златен проект "Розино" на турската T?rker Global Madencilik Sanayi Ve Ticaret A.?. (T?rker Mining) срещу сумата от 55 милиона долара. Още миналата година канадската и турската страна подписаха обвързващо споразумение за прехвърлянето на българските активи. Сделката подлежи на одобрение от акционерите и регулаторите, включва и опция за придобиване на други минерални активи на Velocity в страната. Покупната цена ще бъде платена на два транша: 16,5 млн. долара - след одобрение от акционерите на Velocity и TSX Venture Exchange (TSXV), 38,5 млн. долара - до 18 месеца след първото плащане, като ако бъде платено в рамките на 12 месеца, сумата се намалява с 1,5 млн. долара. Ако T?rker Mining не изпълни второто плащане, тя няма да придобие дял в "Розино", а първоначалната сума от 16,5 млн. долара няма да бъде възстановена. "Горубсо-Кърджали" АД, което държи 30% от проекта, ще получи съответния дял от продажната цена. До окончателното приключване на сделката, T?rker Mining ще финансира всички разходи по поддръжката и проучването на проекта, включително завършване на полевите изследвания за изготвянето на проучване за осъществимост и оценка на въздействието върху околната среда. Освен "Розино", турската компания ще има възможност да придобие и други активи на Velocity в България за допълнителни 4 млн. долара, но само след като второто плащане бъде изпълнено. При подписване на сделката Velocity получава и такса за транзакцията от 1 млн. долара. T?rkerler, компанията-майка на T?rker Mining, е турски конгломерат с активи в строителството и инфраструктурните проекти, над 24 000 служители и инвестиции за над 6 млрд. долара. Влизането в минния сектор чрез "Розино" е част от стратегията на групата за диверсификация. Сделката ще бъде гласувана на събрание на акционерите на Velocity на 15 април 2025 г. и изисква одобрение с мнозинство от две трети. Очаква се TSXV и други регулаторни органи да дадат зелена светлина за финализиране на продажбата. Посредничество по сделката ще бъде възнаградено с комисиона от 4%, подлежаща на одобрение от борсата.
Източник: Money.bg (04.03.2025)

"Аурубис" започна огромна модернизация на завода си Мащабна подмяна на електродвигателите и задвижванията започва компания "Аурубис" в своя завод в Пирдоп. Проектът, който тя реализира съвместно с ABB, трябва да доведе до цели 25 гигаватчаса икономия на електроенергия. Заводът е ключов не само за българската икономика, но и за международната индустриална група. Като всяко голямо предприятие, и той използва най-различни помпи, вентилатори, конвейери, охладителни кули и други. Електродвигателите в различните системи на "Аурубис България" ще бъдат подменени, което дава основание да се очаква модернизацията да се изплати само за 3 години и половина. Икономията, еквивалентна на потреблението на над 6200 домакинства, се съчетава с три нови фотоволтаични централи. От "Аурубис" подчертават, че проектите са част от обявената миналата година 4-годишна програма "Инвестиции за прогрес. България 2027". Тя е на стойност 800 млн. лева и така става най-голямата германска инвестиция в действащо производство у нас. Разширява се рафинерията за катодна мед с 50% - от 230 до 340 000 тона годишно. Рафинираната мед е основен експорт на България и ключов материал за енергийната трансформация и свързаността. Подмяната на електродвигателите в "Аурубис" трябва да приключи в рамките на 4-годишната инвестиционна програма на компанията - през 2027 г.
Източник: Money.bg (05.03.2025)

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с представители на стоманодобивната промишленост в ЕС в търсене на начини за справяне с икономическите предизвикателства пред сектора, включително слабо търсене и натиск върху цените, предаде ДПА. Комисията планира да представи след две седмици план за действие, който да помогне на сектора да просперира и да намали въглеродните си емисии.
Източник: 24 часа (05.03.2025)

"Аурубис" модернизира медодобивния си завод в България Компанията "Аурубис" (Aurubis) извършва модернизация на медодобивния си завод в България, заменяйки 460 по-стари електродвигатели с нови, които ще бъдат комбинирани със задвижване от технологичната компания АББ (ABB). Очаква се в резултат на спестената енергия от модернизацията, проектът да се изплати за 3,5 години, съобщават от АББ. Заводът на "Аурубис" в Пирдоп, България, се намира на около 70 км източно от София. Той играе ключова роля в мрежата на Групата, преработвайки медни концентрати и произвеждайки медни катоди и аноди, както и съпътстващи продукти като сярна киселина и железен силикат. Заводът използва стотици електрически двигатели в приложения, вариращи от помпи, вентилатори и компресори, през смесители, мелници и конвейери, до газови вентилатори и охладителни кули. Прегледът на оборудването обаче показа, че моторният парк трябва да бъде модернизиран: повече от половината двигатели са на възраст над 25 години и са били ремонтирани многократно през годините, докато по-малко от 5 процента достигат IE2 или по-високи нива на ефективност, пише в съобщението. В търсене на решение, което да спести енергия, да намали емисиите и да помогне за постогане на целите за устойчивост, "Аурубис" е избрал АББ за свой партньор в проекта. Двете компании имат над 10 години сътрудничество помежду си. Двигателите IE5 в обхвата на доставка на АББ се състоят от 265 двигателя SynRM, които ще се използват основно в приложения с променлив въртящ момент като вентилатори и помпи. Те ще бъдат комплектовани с индустриални задвижвания с променлива скорост (VSD) ABB ACS880. От двигателите IE4, 181 са индукционни двигатели с производителност на процеса, които ще се използват в приложения с постоянен въртящ момент като конвейери и миксери. Ще бъдат монтирани четири двускоростни мотора за прецизно позициониране на медни преобразуватели. Тридесет и пет от тези двигатели IE4 ще бъдат доставени в пакети за моторно задвижване. АББ ще достави и десет високоефективни двигатели с директно задвижване RPM AC TM PM, оптимизирани за работа с бавно въртящи се вентилатори на охладителната кула. Ултра-премиум двигателите IE5 и супер премиум двигателите IE4 на АББ ще осигурят общо 28 процента намаление на потреблението на енергия в сравнение със старите двигатели на завода. Годишното спестяване на енергия от 25 гигаватчаса (GWh) е еквивалентно на електроенергията, използвана от около 6250 средни европейски домакинства, и ще намали въглеродните емисии с 12 000 тона годишно. Това подкрепя както целите за устойчивост на "Аурубис", така и съответствието с по-широките индустриални и правителствени екологични стандарти.
Източник: БТА (05.03.2025)

Инвеститорът във вятърния парк край Перник утроява мощността му Инвеститорът в пернишкия вятърен парк „Орисол – 2“ иска да модернизира заложените ветрогенератори в проекта, правейки ги по-мощни. За целта компанията „Терраветроссоле“ предлага промяна в настоящото инвестиционно предложение, което включва изграждане на 18 ветрогенератора. Проектът има разрешение за изграждане още от 2013 г. с обща мощност 54 MW, или 3 MW всеки генератор. Сега компанията иска да постигне по-висока ефективност. Броят на ветрогенераторите остава същият (18 броя), но те ще са с обща мощност до 144 MW, или по 8 MW всеки. За целта съоръженията ще са по големи, като новите показатели на турбините са: височина на кулата 160 м, диаметър на ротора 185 м. Вятърният парк ще бъде реализиран в землищата на гр. Перник, гр. Батановци, гр. Радомир и е предвиден на площ от общо 7550 кв. м, от които 4050 за фундаменти на ветроенергийните съоръжения и 3500 за повишаваща подстанция. Двата вятърни проекта – „Орисол 1“ и „Орисол -2“ – имат разрешение за строеж от Регионалната инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ – Перник). Първият е планиран в землището на с. Долна Диканя, община Радомир. Там е заложено да бъдат поставени 21 вятърни генератора с обща мощност 63 MW. По него няма данни компанията да е внасяла нови параметри. Управител на фирмата от 2024 г. е Георги Иванов Александров, а едноличен собственик е „Медия Асетс“, която се управлява от Николай Николов Орешаров. До миналата година „Терраветроссоле“ е била собственост на „Джи Ес Ти Корпорейшън“, в която Александров държи 50%.
Източник: economic.bg (07.03.2025)

Rio Tinto обяви мащабна инвестиция в размер на $1,8 милиарда за разработване на проекта за желязна руда Brockman Syncline 1 (BS1) в региона Пилбара в Западна Австралия. Целта е удължаване на експлоатационния живот на минния център Brockman, както и засилването на ангажимента на компанията към производството на желязна руда в региона. BS1 включва разработването на мините Brockman 4 и Greater Nammuldi с общ годишен капацитет от приблизително 130 милиона тона годишно (Mtpa). Предвижда се строителството да започне през тази година, като дейностите включват инсталирането на нова първична трошачка, сухопътен конвейер, участък за непроизводствена инфраструктура и временен лагер за строителните работници. Към момента очакванията са първият реален добив на руда да бъде факт през 2027-а, една година по-рано от първоначалния график. Дейностите пo проекта се реализират в тясно сътрудничество с традиционните собственици Puutu Kunti Kurrama и Pinikura (PKKP) и Muntulgura Guruma. Очаква се това да създаде около 1000 работни места по време на строителната фаза и да поддържа постоянна работна сила от приблизително 600 души, след като започне да функционира. Инвестицията е поредно доказателство за сериозния ангажимент на Rio Tinto в региона, където компанията развива дейност вече почти шест десетилетия. Мината Brockman 4, част от проекта BS1, е произвела 43 милиона тона желязна руда през изминалата година. Удължаването на живота на хъба Brockman е от стратегическо значение за Rio Tinto. Желязната руда остава основен двигател на печалбата на компанията въпреки усилията за диверсификация към други минерали като медта, ключова суровина за зелените технологии.
Източник: Money.bg (08.03.2025)

Медодобивната индустрия е под нарастващ натиск, тъй като заводи по целия свят се затрудняват да се конкурират с десетките нови фабрики в Китай, които предлагат евтино производство на червения метал, пише Financial Times. Днес медта намира приложение в електрически автомобили, батерии, захранващи кабели и различни индустриални компоненти, които са ключови за прехода към икономика с нулеви въглеродни емисии. Миналата седмица търговецът на суровини Glencore обяви спиране на дейността на своя металургичен завод Pasar във Филипините. Компанията посочи като причина "все по-предизвикателните пазарни условия", след като таксите, които рафинериите начисляват за преработка на мед, паднаха до исторически минимум. Глобалните предприятия за добив на мед се затрудняват да се конкурират с китайските си съперници, които бързо разшириха капацитета си и вече контролират около половината от световния капацитет за преработка на мед, смятат анализатори на RBC. Индустрията също така се изправя пред несигурност заради заплахата от мита, след като бившият президент на САЩ Доналд Тръмп разпореди разследване на вноса на мед. Разследването за дъмпинг на мед може да позволи на администрацията на Белия дом да наложи мерки като мита или квоти. Търговци предупредиха, че Pasar може да бъде първият от поредица металургични заводи извън Китай, принудени да затворят заради ниските такси, причинени от свръхкапацитет в сектора. Таксите, които металургичните заводи начисляват за преработката на медна руда в червения метал, достигнаха рекордно ниски нива в края на февруари и остават постоянно отрицателни от декември насам. Това означава, че металургичните предприятия на практика плащат, за да обработват рудата. Според информация на Financial Times китайската Tongling Nonferrous Metals Group планира да открие още два металургични завода за мед тази година, което може да влоши свръхпредлагането. В същото време някои търговци коментират, че тежките условия вероятно ще доведат до "още затваряния извън Китай", подобно на случилото се на пазара на никел, където западните компании трудно се конкурират. Главният изпълнителен директор на чилийската минна компания Antofagasta Иван Ариагада заяви пред Financial Times през февруари, че очаква условията да останат непроменени "за известно време". Някои компании ще "търсят начини да намалят използването на своите съоръжения", каза той. Анализатори предупреждават, че металургичните заводи изпитват сериозен финансов натиск, тъй като таксите за преработка са достигнали рекордно ниски нива. Според експерти в бранша условията са изключително тежки и невиждани досега, което допълнително затруднява сектора. Въпреки че исторически ниските такси на спот пазара свиват маржовете, много металургични предприятия генерират по-голямата част от приходите си чрез дългосрочни договори за доставка на медна руда. Тези договори се сключват въз основа на референтна цена, която тази година се очаква да бъде малко над 20 долара на тон в сравнение с тази от 80 долара през миналата година. Металургичните предприятия печелят и от вторичните продукти при преработката на мед - например сярна киселина и други метали, съдържащи се в рудата, като злато. Цената на златото тази година достигна рекордни стойности. Освен това много компании, притежаващи металургични заводи, разполагат и със собствени миннодобивни или преработвателни мощности за мед и имат нужда от тези предприятия, дори ако те не са рентабилни като самостоятелни единици. Все пак затварянето на металургичен завод би било крайна мярка, тъй като възстановяването на дейността му отнема дълго време.
Източник: Капитал (11.03.2025)

Air Liquide и „Аурубис“ стартираха проекта за инсталация за разделяне на въздуха Френската компания Air Liquide, която оперира на българския пазар от години, задейства проекта за разширение на инсталацията за разделяна на въздуха. Иновативното съоръжение ще бъде разположено на територията на германския медодобивен гигант „Аурубис“ в Пирдоп. За целта е подадено уведомление за инвестиционно предложение в РИОСВ – София. Инсталацията трябва да влезе в експлоатация през 2027 г. Инвестицията на стойност 100 млн. евро бе обявена от Air Liquide още през миналата година. Освен разширението на въпросната инсталация в Пирдоп, проектът предвижда и обновяване на четири блока за разделяне на въздуха в Германия. Проектът в Пирдоп ще извлича кислород, азот и аргон от околния атмосферен въздух. Той е ключов за немската група, тъй като не само ще увеличи количествата кислород и азот, но и ще позволи на „Аурубис“ да произвежда аргон за индустриалните търговски пазари в цяла Европа. След приключването на проекта бъдещата конфигурация ще бъде съставена от следните блокове, които ще останат в експлоатация и след март 2027 г.: Блок 3 (съществуващ, Sigma 145), Блок 4 (съществуващ, Sigma 190) и Блок 5 – нова инсталация, предмет на уведомлението. Старите съществуващи блокове за разделяне на въздуха, пуснати в експлоатация през 1986 г. (Блок 1 и Блок 2), ще се подържат в режим на дълбок резерв и ще бъдат пускани само при аварийна ситуация.
Източник: economic.bg (12.03.2025)

Подписан е договор за продължаване на проучванията в Черно море Mинистърът на енергетиката Жечо Станков подписа с OMV Offshore Bulgaria и NewMed Energy Balkan, документ, с който се продължават проучванията за нефт и газ в блок в „Блок 1-21 Хан Аспарух“. Блокът се намира в изключителната икономическа зона на България в дълбоко Черно море. Двете компании вече притежават по 50% дял в проекта, като OMV Petrom (чрез OMV Offshore Bulgaria) е негов оператор. Българското правителство одобри миналия месец придобиването от NewMed Energy Balkan на 50% от правата по проучванията в площта.
Източник: М-во на икономиката (12.03.2025)

АЩ и Европейският съюз (ЕС) влязоха в търговска война, след като американският президент Доналд Тръмп въведе мита от 25% върху вноса на стоманата и алуминия. Решението заплашва развитието на световната икономика, а цените на двата продукта поскъпнаха. Само няколко часа след налагането на митата Европейската комисия (ЕК) обяви, че въвежда реципрочни мерки, които ще засегнат американски стоки на стойност до 26 млрд. евро. Те съвпадат с потенциалните щети върху европейския износ и ще влязат в сила през април, като по този начин Брюксел оставя известно време за преговори с Вашингтон. Брюксел предприе действия, след като в сряда влязоха в сила митата на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий в САЩ, тъй като американският президент продължава да изпълнява протекционистичната си търговска програма въпреки нарастващите рискове за рецесия в страната. Европейската комисия възстанови мерките, въведени по време на първия мандат на Тръмп, включително митата върху емблематични американски продукти като уиски "Бърбън", джинси и мотоциклети "Харли-Дейвидсън". Те ще влязат в сила на 1 април. Допълнителни мерки са насочени към промишлените стоки и селскостопанските продукти като птиче и говеждо месо. Те все още трябва да бъдат одобрени от страните от ЕС и ще влязат в сила в средата на април. Миналия месец Тръмп обяви, че ще наложи въпросните мита, разваляйки споразуменията, сключени между неговия предшественик Джо Байдън и търговските партньори на САЩ, които позволяваха определени количества стомана и алуминий да влизат в страната безмитно. Представители на американската администрация не приемат този подход, като смятат, че чуждестранните играчи са отговорни за "рязкото нарастване на износа" на метали за САЩ, което подкопава местните производители. Тръмп също така разшири обхвата на митата върху металите, така че да се прилагат за широк кръг продукти, съдържащи стомана и алуминий, включително ракети за тенис, велосипеди, мебели и климатици. Този ход е част от по-широк пакет протекционистични мерки, въведени от Тръмп след встъпването му в длъжност през януари. Пълният списък на стоманените и алуминиевите продукти, подлежащи на мита, засяга внос за 151 млрд. долара през 2024 г. според анализ на Саймън Евент и Йоханес Фриц от St Gallen Endowment for Prosperity Through Trade. Във вторник Тръмп обяви, че ще удвои митата, прилагани към вноса на стомана и алуминий от Канада, до 50%, ескалирайки търговската си война с един от трите най-големи търговски партньора на САЩ, преди да промени курса си по-късно през деня. Канадската провинция Онтарио, която в понеделник обяви 25-процентна надценка върху електроенергията, изнасяна за САЩ, във вторник обяви, че ще преустанови начисляването на таксата, в опит да деескалира спора с Вашингтон за митата.
Източник: Капитал (13.03.2025)

Правителството удължава с 10 години срокът на концесионния договор за добив на медно-порфирни златосъдържащи руди от находище „Елаците“ в Софийска област, над гр. Етрополе. Рудодобивното предприятие "Елаците – Мед“ АД, което е част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов, подаде искането пред Министерството на енергетиката още през 2023 г. То е едно от най-големите добивни предприятия в страната, като през 2022 година има приходи от 776 млн. лева, печалба след облагане с данъци от 282 млн. лева и 2050 служители. Основната част от крайния продукт се преработва от завода на „Аурубис България“ в Пирдоп. От 2010 година предприятието извършва и добив на доломитен скален материал от находището „Миал“ край Мирково. Находище "Елаците", което е разработено през 1952 – 1956 г., постепенно се превръща в най-големия меден рудник на Балканския полуостров. Изграденият около него Минно-обогатителен комбинат „Елаците“ е приватизиран през август 1999 г. Решението на Министерския съвет предвижда също промяна на концесионната площ, която се налага поради модела за експлоатация на находището, представен в плана за разработка в периода на исканото удължаване на концесията. Новият размер на концесионната площ е 21 821.8 дка. Министърът на енергетиката ще сключи допълнително споразумение към концесионния договор с „Елаците - Мед“ АД. Концесионният договор за находището е сключен през 1999 г. за срок от 17 години, като през 2006 г. първоначално определеният срок е продължен с 5 години, а през 2012 г. - с още 10 години.
Източник: actualno.com (13.03.2025)

БНБ търси купувач за 7,7 хил. тона скрап от монети Българската народна банка (БНБ) обяви търг, чрез който търси купувач за около 7 744 450 кг скрап, който се състои от демонетизирани български монети от неблагородни метали и сплави. По този начин централната банка организира логистиката за бъдещото изкупуване на левовите монети и стотинки след влизането на България в еврозоната и преминаването на страната ни към разплащания с европейската валута. Оферти се събират до 11 април. Към момента наличното количество скрап от монети възлиза на около 52 хил. кг, но то ще нарасне до над 7,7 хил. тона, след като бъдат стопени металните пари, изтеглени от обращение след приемането на еврото като законно платежно средство. Според условията в срока на договора, който е за пет години, скрапът ще бъде продаван на отделни партиди от по минимум 10 тона. Купувачът ще трябва да заплати продажната цена по всяка заявка до пет работни дни от получаването и?. Той ще има още пет дни да приеме и транспортира метала от адресите на БНБ в София, Пловдив и Варна, за да го претопи. До 7-мо число на всеки месец продавачът изчислява усреднена цена на метала/компонентите на сплавта, които са включени в състава на съответния вид скрап. Изчислената усреднена цена е валидна за всички партиди скрап от даден вид, които ще бъдат продадени през текущия месец. Усреднената цена на даден вид скрап се определя на база усреднената за първите три работни дни на текущия месец цена „Offer“ („LME Official Prices“) на компонентите на Лондонската метална борса. Тя се определя в евро, като при необходимост се прилага официалният обменен курс EUR/USD на Европейската централна банка за всеки ден от периода. При необходимост левовата равностойност на усреднената цена за всеки вид скрап ще се изчислява съгласно официалния обменен курс 1,95583 лева за 1 евро. Видът на скрапа, получен от български монети от неблагороден метал, е три вида – мед-цинк-никел, двукомпонентна скрап и скрап от стоманена сърцевина с електролитно покритие. Всеки участник в тръжната процедура има право да представи само една оферта. Централната банка поставя и минимални изисквания към бъдещите купувачи на скрап. Сборът от общия оборот от дейността им за последните три години (2022 г., 2023 г. и 2024 г.) не трябва да е по-малък от 2 357 723,12 лева (1 205 484,69 евро). При сключване на договор избраният купувач предоставя гаранция за изпълнение на договора в размер на 785 907,71 лв.
Източник: Инвестор.БГ (14.03.2025)

Секторът за търговия с автомобилни компоненти е оценен на около 600 млн. евро Пазарът на търговията с авточасти в България се оценява на над 1 млрд. лв. В тази сума не са включени големите търговци на гуми като "Диана" и "Медина мед", които биха добавили още около 200 млн. евро. Приходите само на Топ 10 играчи още за 2023 г. са над 1.2 млрд. лв. Само за година средните приходи на първите десет са скочили с близо 20%. Най-големият дистрибутор в Централна и Източна Европа и вече номер две в Европа - полската Inter Cars, откри свое представителство през 2011 г. "Интер карс България" и за няколко години успя да стане водач, като постоянно увеличава преднината си. За 2023 г. компанията отчита рекордни приходи - 601 млн. лв., или растеж от около 27% спрямо предишната година. Очакванията са повишението през 2024 г. да е още около 20%. Подем дойде и от отварянето на голям склад край София, чрез който разполага с голям асортимент от части, за да гарантира бързи доставки. Номер две в сектора - варненската "Елит кар", основана преди 27 години от двама братя, която успя значително да порасне за десет години. През 2013 г. приходите й бяха 27 млн. лв., а за 2023 г. са 139 млн. лв. За ускорението помогна и придобиването през 2019 г. на бизнеса тук на чешката Auto Kelly , която беше купена преди това от щатския гигант LKQ Corporation. Така америкаците влязоха в "Елит кар" като миноритарен акционер. Топ 3 се допълва също от стар местен играч - "Ауто плюс България", която за 2023 г. е отчела оборот от 123.4 млн. лв. (35 млн. лв. през 2013 г.). Централната й база е в София, но разполага и с логистична в Русе, както и с дистрибуторска мрежа от 35 склада. Секторът расте, повечето негови представители са нагоре, но има и губещи. Пример е дългогодишният лидер "Евро 07", който през 2013 г. имаше приходи от 89 млн. лв., но в момента е на нива от около 49 млн. лв. Това пак го прави основен играч в Топ 10, но с далеч по-малък размер. Водещият търговец на авточасти в Румъния AD Auto Total е пред придобиване на българската "Ауто хит", стана ясно преди месец от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията. Русенската фирма е в Топ 10 и е една от известните на пазара, като за 2023 г. приходите й достигнаха 60.2 млн. лв. Заедно с потенциалния купувач са част от друго глобално браншово сдружение - AutoDistribution International (ADI). AD Auto Total купува местна компания с изграден вече бизнес - 30 обекта в различни български градове и над 3000 клиента, и трудно ще може да промени драстично модела й. Тя вече има смесен успех от други свои международни опити - централен склад и клонове в унгарските градове Будапеща и Дебрецен, а също така има регионален хъб и три клона в Молдова. Приходите й за 2023 г. са малко над 440 млн. евро при печалба 24 млн. евро.
Източник: Капитал (15.03.2025)

Завод Арсенал отчита рекордно производство на оръжия за 2024 г. Оборотът от производството на боеприпаси и оръжия в завод "Арсенал" за 2024 г. надхвърля милиард лева, заяви изпълнителният директор на завода Христо Ибушев. Създаденият преди повече от век, завод „Арсенал“ е сред основните играчи в света на пазара за оръжия, боеприпаси и всички техни компоненти. Оръжейното предприятие изнася почти 100% от производството си. Над 10 000 души работят в завод "Арсенал", а производството му се разширява постоянно. За последните години са инвестирали над 200 милиона евро.Основните пазари постоянно се сменят, но работят и за превъоръжаването и на Българската армия. Последните данни от 2023 година сочат, че износът на оръжие от България възлиза на 2 167 665 013 евро.
Източник: bTV (17.03.2025)

Топ 10 металургични компании От десетте най-големи компании в сектор металургия в България за 2023 г. седем отчитат спад в оборота, докато половината работят на загуба. Средно приходите им се понижават с около 12%, докато средната нетна печалба е с две трети по-ниска. В класацията няма особена промяна спрямо предходната година. Компаниите са същите, но числата са различни. Лидерът от 2022 г. "Аурубис България", през 2023 г. слезе на второ място и въпреки че остава безспорен първенец в сектора си, регистрира спад с близо 14% до 7.3 млрд. лв. приходи. На второ място по приходи е производителят на медни изделия "София мед" с над 1.7 млрд. лв. оборот. Фирмата, която е част от Elvalhalcor на гръцката група Viohalco, продава 94.8 хил. тона медни продукти и медни сплави през 2023 г., с 2% повече от предходната година, но именно по-ниските цени на металите понижават леко оборота на компанията. Поевтиняването на енергията обаче оказва положителен ефект и въпреки малко по-слабите постъпления печалбата на дружеството расте с над 50%. Производителят на стомана "Промет стиил" е третата компания с приходи над 1 млрд. лв. Дружеството , което е собственост на украинската Metinvest, внася от украинската страна заготовки за производството. "Промет стиил" произвежда основно арматура, но и стоманени шини и винкели, като общо производството нараства с 18% до над 550 хил. тона готова продукция след възстановяването на транспорта в Черно море. Близо 30% от продукта е за износ към САЩ и Канада. Заради по-високите финансови разходи дружеството регистрира близо 6 млн. лв. загуба. Пернишката "Стомана-индъстри" е вторият представител на гръцката Viohalco в класацията. Компанията, която произвежда легирана стомана и дебелолистови ламарини, отчита приходи близо милиард, но регистрира загуба над 18 млн. лв. Основният пазар на дружеството е ЕС, който формира 89% от приходите. Компанията е единственият производител на стомана с електродъгови пещи в България. Производителят на цинк и олово КЦМ е най-големият работодател в класацията с над 1400 служители. Пловдивската компания е с български собственици, част е от "Холдинг КЦМ 2000", където Румен Цонев, Розин Ангелов и Никола Добрев са сред най-големите акционери, но с миноритарни дялове. Приходите на компанията спадат с близо една трета, като КЦМ регистрира и най-голямата загуба в подреждането - над 33 млн. лв. Класираната на 6-о място "Хъс" е семейна компания за търговия с метали и производство на метални изделия. Основана е през 1990 г. в Пловдив от родителите на сегашните собственици - Александър и Иван Христови Асенови. Освен с търговия с метали компанията се занимава и със строителство, като инвестира в жилищни сгради. За 2023 г. приходите намаляват с над една четвърт и макар че "Хъс" остава на печалба, резултатът рязко се свива. Най-сериозният ръст в приходите отчита "Булминт уан", която произвежда златни и сребърни кюлчета и монети. Цената на златото достигна рекордни стойности през миналата година, като продължава да расте и през тази - вече доближава 3 хил. долара за унция. Предвид нарастващите цени и високата инфлация през последните години, интересът на инвеститорите към благородния метал се увеличи, а това се вижда и в резултатите на компанията от село Браниполе. Приходите растат повече от двойно и вече наближават половин милиард, а печалбата скача четворно до 4 млн. лв. Най-големият спад на оборота през 2023 г. отчита шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет". Приходите на дружеството се понижават с близо 40%, като финансовият резултат е загуба над 5 млн. лв. "Сарк България" произвежда електролитна мед и проводници. Собственост е на турската Sarkuysan. Дружеството има най-малкия брой служители в класацията, като приходите и печалбата нарастват през 2023 г. Същата година шуменската компания увеличава капитала си от 8 на 12 млн. лв. Бизнесът на "Сарк България" стартира с 6 млн. евро кредит през 2016 г., като производството и продажбите започват през 2019 г. Въпреки че "Етем Гестамп алуминиум екстружънс" не регистрира спад в приходите, финансовият резултат се влошава и дружеството отчита 6 млн. лв. загуба. Компанията е основана като партньорство между "Етем България" (трети представител на гръцката Viohalco) и испанската Gestamp за производство на екструдирани профили. Компаниите имат и второ дружество в страната извън топ 10 - "Гестамп Етем аутомотив България", което обработва профили за автомобилния сектор. През 2022 г. собствениците започнаха инвестиция за 60 млн. евро за разширяване на общия капацитет на производство, като целта е обемът на продукцията да се увеличи от 31 хил. до 41 хил. тона алуминиеви профили през тази година.
Източник: Капитал (18.03.2025)

AББ изгради най-големия заряден хъб в България През изминалата 2024 г. бе реализиран проектът за най-иновативния заряден хъб за електромобили в България, предоставящ възможност на клиентите си да се разплащат директно с банкова карта при зареждане. АББ България достави зарядните станции за проекта в партньорство с най-големия си дистрибутор в сферата на зарядната инфраструктура – „Мегалан Пауър Мениджмънт“. Доставени са пет зарядни станции на територията на зарядния хъб, намиращ се в град Велико Търново. Реализираният проект е дело на фирма „Тремол“ ООД и предлага най-иновативното за България решение – разплащане с банкова карта при зареждане на електромобили. Зарядният хъб се намира на изхода на Велико Търново в посока София, като по този начин локацията е от ключово значение за трафика. Инсталираните бързозарядни DC станции представят цялата гама на АББ, като общата инсталирана мощност надхвърля 1 MW. Допълнително захранване за зарядните станции е подсигурено и от фотоволтаична централа, разположена върху навеси над паркоместата за зареждане, както и върху производствените сгради на фирмата в близост. По този начин се осигурява бързо и зелено зареждане. Общата инсталирана мощност на фотоволтаичната централа е над 600 kW. Фирма „Тремол“ ООД специално разработи и вгради в зарядния си хъб система, която прави възможно директното разплащане с банкова карта на място. Това е нещо, което се прави за пръв път в България, а още по-голям интерес предизвиква фактът, че разработката е изцяло самостоятелна. Директното разплащане с карта значително улеснява клиентите като отпада необходимостта от това те да имат допълнителни мобилни приложения с цел оторизация и заплащане на консумираната енергия при зареждане. Целта на фирмата е освен в зарядния хъб във Велико Търново, услугата да се предлага и в цялата страна в бъдеще.
Източник: economic.bg (18.03.2025)

Гръцката PPC Group строи нов соларен парк с батерии край Стара Загора Гръцката енергийна компания PPC Group започва изграждането на нова фотоволтаична централа в България. Соларният парк „Колизеум“ ще е разположена в района на Стара Загора, с максимална изходна мощност 165 MWp. Към него ще бъде изградена и батерия за съхранение на енергия с номинален капацитет от 25 MW и мощност 55 MWh, която ще бъде завършена заедно с централата. Свързването на новия проект с електроенергийната система ще се осъществи чрез нова подстанция 33/110 kV, разположена в границите на проекта. За изграждането на централата ще бъдат използвани 260 000 съвременни двулицеви соларни панела. Съоръжението за съхранение на енергия ще използва иновативни LFP батерии с течно охлаждане. Очаква се годишното производство на енергия от проекта да надхвърли 265 GWh, което ще задоволи енергийните нужди на повече от 45 000 домакинства. Експлоатацията на проекта се очаква да предотврати емитирането на приблизително 133 000 тона CO2 годишно. Новият фотоволтаичен парк ще бъде добавен към съществуващия капацитет от 18 MW, с който разполага вятърният парк Garda, който вече работи в България. Той е изграден от DEI Group – дъщерна компания на PPC Group. DEI Group разполага с 208 MW проекти за възобновяема енергия, които вече работят или са в процес на изграждане в страната. Освен това има и допълнителни 550 MW на различни етапи на развитие.
Източник: economy.bg (20.03.2025)

На фона на увеличението на митата за внос на стомана и алуминий в САЩ от редица страни, обявени от администрацията на президента Доналд Тръмп, Евростат публикува данни за износа и вноса на стомана и желязо от Европейския съюз през 2024 г. Според тях през предходната година ЕС е изнесъл желязо и стомана и продукти от тях на стойност 77,8 млрд. евро и внася 73,1 млрд. евро, реализирайки търговски излишък от 4,7 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. се наблюдава сериозно увеличение в търговията с тези продукти – износът нараства с 15,2% (с 10,3 млрд. евро), а вносът – с 23,7% (с 14 млрд. евро). Увеличението в стойността на износа и вноса е факт въпреки спада в обема на износа със 17,3% и на вноса с 1,6%, което означава, че увеличението в стойността се дължи главно на увеличение на цените. Износът на ЕС на желязо и стомана се е увеличил с 9,9% от 29,4 млрд. евро през 2019 г. до 32,3 млрд. евро през 2024 г. Вносът на тези стоки пък нараства с 19,7% през същия период, достигайки 39,5 млрд. евро. Същевременно, обемът на износа и вноса спада съответно с 14,6% и 4,1%. Развитието при продуктите от стомана и желязо е сходно. Износът им от ЕС е на стойност 45,5 млрд. евро – с 19,3% повече в сравнение с 2019 г., а вносът е за 33,6 млрд. евро или с 28,7% повече в сравнение с 2019 г. В същия период обаче обемът на износа е намалял с 26%, а на вноса – с 10,1%. Турция е един от основните партньори на ЕС за внос и износ на стомана и желязо през 2024 г., заемайки първо място при износа с общо 6,2 млрд. евро и трето място при вноса с 3,5 млрд. евро. САЩ са вторият най-голям пазар, като износът на желязо и стомана на ЕС в САЩ е на стойност 5,4 млрд. евро. Следват Обединеното кралство с 4 млрд. евро, Швейцария с 2,1 млрд. евро и Мексико с 1,7 млрд. евро. По отношение на вноса Индия е партньор номер едно на ЕС, като през 2024 г. азиатската държава е внесла в Съюза стомана и желязо за 3,9 млрд. евро. Следват Южна Корея с 3,6 млрд. евро, Китай с 3,5 млрд. евро и Обединеното кралство с 3,2 млрд. евро. Между 2019 и 2024 г. износът на желязо и стомана от ЕС в Мексико нараства с 54,1%, а в САЩ – с 51,1%, докато вносът от Индия скача с внушителните 89,2%, а от Южна Корея – с 43%. През 2024 г. ЕС изнася продукти от желязо и стомана на стойност 8 млрд. евро в САЩ – с 45,1% повече спрямо 2019 г. В списъка с най-големите вносители на такива продукти от ЕС следват Обединеното кралство с 6,3 млрд. евро, Швейцария с 3,5 млрд. евро, Норвегия с 2,9 млрд. евро и Китай с 2,8 млрд. евро. По отношение на вноса в ЕС Китай води с 12,5 млрд. евро, възлизащи на 37,3% дял от целия внос на продукти от желязо и стомана в Съюза през 2024 г. Следват Турция с 4,6 млрд. евро, Обединеното кралство с 2,9 млрд. евро, САЩ с 2 млрд. евро и Индия с 1,7 млрд. евро. Данните разкриват значително увеличение на вноса от 2019 г. насам от Турция – с 82,4%, Индия – с 40,5%, и Китай – с 37%.
Източник: industryinfo.bg (21.03.2025)

През февруари делът на руския алуминий за първи път надхвърли една трета от общия внос на Китай на този метал. През миналия месец китайските власти са закупили от Русия алуминий за рекордните 491 млн. долара, съобщи РИА Новости, позовавайки се на данни от митническата служба на Китай. Спрямо февруари предходната година, Русия е увеличила доставките си на алуминий за втората икономика в света с 60%. Това е абсолютният максимум за двустранната търговия с алуминий с Китай. Преди година делът на руския алуминий на китайския пазар е бил 26,5%, а сега е 36,3%. Други големи доставчици на алуминий за Китай през февруари са Малайзия (с дял от 11%) и Тайланд (с дял от 10,5 %). Това на практика означава, че близо 60% от вноса в Китай на алуминий е само от 3 държави. Като цяло през февруари китайските компании са увеличили вноса на алуминий с 15% на годишна база, до общо 1,35 млрд. долара. През февруари Европейският съюз (ЕС) забрани вноса на първичен алуминий от Русия. Мярката допълва съществуващата забрана за внос на обработени алуминиеви изделия. Анализаторите обаче не очакват ограниченията да окажат значително въздействие върху бизнеса на компанията "Русал", която е единственият производител на алуминий в Русия и най-големия "играч" на този пазар в света извън Китай.
Източник: Money.bg (25.03.2025)

Първите бойни машини от завода на IAG в Бургас - за клиент в Европа 5 месеца, след като откри първия си български завод в Бургас, International Armored Group вече произвежда първа серия бронирани машини Guardian Xtreme в него. Става дума за устойчиво на мини и обстрел превозно средство, което може да превозва 10-12 войници с пълно бойно снаряжение в рамките на бойни и наблюдателни мисии за целите на отбраната и борбата с организираната престъпност. Допълнително може да се монтира дистанционно управляема бойна установка, инфрачервена система за нощно виждане, гранатомет и други. Заради изключително богатия набор от възможни конфигурации, цената на Guardian Xtreme варира от 1 млн. евро до 15 млн. евро. Компанията се е договорила за съвместни разработки с Института по отбрана "Цветан Лазаров" и Военна Академия "Г. С. Раковски" за научни разработки и съвместни проекти. Вече има и конкретни перспективни изделия, които са плод на общите усилия с фирми от отбранителната ни индустрия. Това са 120, 82, 81-мм самоходни минохвъргачки, 107-мм реактивна система за залпов огън, бронирани автомобили с противотанкови управляеми комплекси и разузнавателни автомобили.
Източник: Money.bg (26.03.2025)

През 2024 г. ЕС е внесъл алуминий и свързани с него изделия на стойност 29,5 милиарда евро, а е изнесъл за 18,4 милиарда евро, което е довело до търговски дефицит от 11,1 милиарда евро, съобщава официалната европейска статистика Евростат. В сравнение с 2019 г. вносът на алуминий в Съюза се е увеличил с 29,9% (с 6,8 млрд. евро), докато износът е нараснал с 21,3% (с 3,2 млрд. евро). Тези повишения на вноса и износа на алуминий са факт въпреки спада във физическото тегло на износа на метала с 1,7% и на вноса с 6,2%, което предполага, че увеличението се дължи основно на нарастващите цени. През 2024 г. Норвегия и Китай бяха най-големите вносители на алуминий и на изделия и от него в ЕС, с внос на стойност съответно за 4,4 млрд. евро (15% от общия внос) и за 3,9 млрд. евро (13,1%). Следват Турция (за 2,8 млрд. евро или 9,4% от общия внос), Исландия (за 2,1 млрд. евро или 73% от вноса) и Швейцария (1,7 млрд. евро или 5,8% от целия внос). Сред тези топ 5 държави вносът (по стойност) от Исландия се е увеличил повече от два пъти (ръст със 104,9%) в сравнение с 2019 г., докато вносът на алуминий от Турция почти се е удвоил (повишение с 95,4%). Що се отнася до износа на алуминий и на изделия от него от ЕС, Обединеното кралство води списъка с внесен европейски алуминий за 3,7 млрд. евро (19,9% от общия износ), следвано от САЩ с 2,6 млрд. евро (14,1%) и Швейцария с 2,4 млрд. евро (12,8%). След тях се нарежда Турция, за която от ЕС е изнесен алуминий за 900 млн. евро (5% от целия износ от ЕС), и Индия с 800 млн. евро (4,5%). Сред тази група най-сериозен ръст на европейски алуминий спрямо 2019 г. е отечете в посока Индия (скок със 135,6%) и Турция (повишение с 66,7%).
Източник: БНР (27.03.2025)

Вторият най-голям производител на стомана във Великобритания - концернът British Steel  обяви плановете си да затвори своите две доменни пещи в Скънторп, Обединеното кралство, със загубата на около 2700 работни места, предават британските чедии. Съобщението следва новината, че Jingye, китайският собственик на British Steel, е отхвърлил оферта от ?500 милиона от правителството в понеделник за спасяване на губещата компания. Смята се, че Jingye е поискал най-малко ?1 милиард от правителството - двойно повече от сумата, която Tata Steel осигури за електродъгова пещ в Порт Талбот миналата година, пише The Chemical Engineer. В свое изявление от British Steel съобщават, че решението е взето след заключението, че операциите на компанията "вече не са финансово устойчиви". British Steel започна консултации със синдикатите за времето на затваряне на доменните пещи, което може да стане още през юни. В допълнение към спирането на доменните пещи, British Steel ще затвори всички операции за производство на стомана в Scunthorpe, като обмисля затварянето на голяма мелница. Конгломератът е инвестирал над ?1,2 милиарда в производство на стомана в British Steel от придобиването на дружеството през 2020 година. В същото време загубите се равняват на ?700 000 на ден. Изявлението на компанията също така акцентира над "налагането на мита" от 25% върху стоманата, изнасяна за САЩ, което влезе в сила по-рано този месец, както и над "по-високите екологични разходи, свързани с производството на високовъглеродна стомана" като движещи фактори за решението за затваряне. Излизането на British Steel от Scunthorpe е удар върху плановете на биртанското правителство за зелена стоманена индустрия в Обединеното кралство, които бяха насърчавани при стартирането на обществена консултация миналия месец и получиха топъл прием от синдикатите и индустрията.
Източник: Money.bg (30.03.2025)

Световното производство на калай през 2024 г. е намаляло с 2,7% до 371,2 хил. тона, според предварителни данни на Международната асоциация за калай (ITA). На десетте компании най-големи производители, се падат почти 63% от световното производство на метала. Заедно те са увеличили производството си за година с 14,3 хил. тона (със 7%), пише Интерфакс. Китайската компания Yunnan Tin Co. (YTC) запазва водещата си позиция в света по отношение на производството със значителна преднина. Перуанската Minsur остана на второ място, а друга китайска компания, Yunnan Chengfeng е на трето място, показват данните на ITA. Индонезийската компания PT Timah, която през последните няколко години губи позиции в световната класация, през 2024 г. е увеличила производството си с 23,3%. Това даде възможност на компанията да се изкачи на четвърта позиция, измествайки Malaysia Smelting Corp. на пето място. При това малайзийската компания регистрира най-значителния спад на производството от компаниите в топ 10 - с 21,4%. На шесто и осмо място останаха китайските компании Guangxi Huaxi (преди известна като Guangxi China Tin) и Jiangxi New Nanshan. Седмото място си запазва боливийската EM Vinto, увеличавайки производството си с 26,3% до рекордните за нея 12 700 тона. Тайландската Thaisarco се изкачи до девето място по производство на калай, измествайки белгийската Aurubis Beerse на последната позиция в първата десетка. Производството на рафиниран калай в континентален Китай нарасна с 4,6% до 194 хил. тона през миналата година. Това се дължи отчасти на силния ръст в рециклирането на метали (с 14,9%). Според оценките на ITA, през 2024 г. на световния пазар имаше дефицит от около 2,2 хил. тона калай. В същото време, асоциацията очаква леко свръхпредлагане на метала за тази година, поради по-високото производство. ITA (преди ITRI) е създадена през 1932 г. в Лондон и обединява компании, занимаващи се с производство и преработка на калай в целия свят. Нейните членове произвеждат общо около 73% от световното производство на този метал.
Източник: Money.bg (31.03.2025)

Стоян Харизанов с партньор от Грузия правят леярна в Промишлената зона на Сандански Леярна за алуминиеви заготовки в Промишлената зона на гр. Сандански планират санданчанинът Стоян Харизанов и грузинският му съдружник Владимир Моуратидис. Фирмата им „Супрал“ ООД се е насочила към производствено-складова база върху терен от 1228 кв.м. В сградата ще бъде монтирана пещ с обем 1 кв.м и капацитет 2,5 тона преработен алуминий на денонощие. Цялата база ще бъде преустроена, за да има участъци за суровата и готова продукция, пречиствателно съоръжение за намаляване на емисиите във въздуха, офиси със сервизни помещения за персонала, площадка за газоснабдяване и др. Газовите пещи за топене и темпериране на отливките ще работят с метан, металът се топи при 700 градуса по Целзий, което според инвеститора означава, че не се очакват димни газове от горивния процес с наднормени стойности. Обектът ще работи целогодишно с 3-ма души обслужващ персонал.
Източник: Струма - Благоевград (31.03.2025)

Българска машиностроителна компания ще захранва и четирите си завода в Кърджали и Джебел чрез фотоволтаични електроцентрали Машиностроителната компания "Кяшиф" ще захранва и четирите си завода в Джебел и Кърджали от фотоволтаични електроцентрали в двата града, съобщи собственикът й инж. Кяшиф Кяшиф. Фотоволтаичният парк в Джебел, където са позиционирани 3 от заводите на компанията за производство на хидравлични цилиндри, вече е изграден, а само преди дни е подписан договор за втори етап от него, с мощност 0,6 мегаватчаса (MWh). С допълнението общата мощност в Джебел ще бъде 1,6 MWh. В Джебел ще бъдат изградени и батерии за съхранение на енергия с капацитет 600 KWh и с възможност за увеличение на капацитета в бъдеще. В позиционирания в Кърджали четвърти завод на компанията започва изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 600 KWh. Инвестицията за изграждане на фотоволтаичните централи в Кърджали и Джебел е изцяло със собствени средства. Компанията за производство на хидравлични цилиндри се е превърнала в семейна и е на пазара повече от 40 години. През последните години инвестира в пускането на два нови завода, единият от които е този в Кърджали, с което да се завърши цикълът на предлаган асортимент - от най-малките до най-големите цилиндри за всяка една съществуваща машина. Изградените заводи са високотехнологични, а 99 процента от продукцията се изнася на европейския пазар. Първия си европейски партньор компанията среща през 2001 г. на панаир в Германия, а днес търгува с цяла Европа. Чрез европейските си партньори компанията е стъпила и в Америка. Отскоро изнася продукция и за Австралия, закъдето само преди дни е осъществен втори износ. С австралийския си клиент компанията планира реализирането на още 4 проекта.
Източник: БТА (01.04.2025)

„ИНСА ОЙЛ” изгражда инсталация за озонолиза на дизелово гориво „ИНСА ОЙЛ” ЕООД ще вложи средства в изграждането на инсталация за озонолиза на дизелово гориво. Инвестиционното предложение „Изграждане на инсталация за озонолиза на дизелово гориво“ предвижда инсталацията да бъде създадена в ПИ с идентификатор 03620.74.148, който представлява част от територията на производствената площадка на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД в с. Белозем.
Източник: Фирмена информация (02.04.2025)

"София Тех Парк" представи надградения суперкомпютър Discoverer+ "София Тех Парк" обяви официално успешното надграждане на българския петаскейл суперкомпютър Discoverer, който е част от европейската мрежа на високопроизводителните машини на ЕС - European High Performance Computing Joint Undertaking (EuroHPC JU). Ъпгрейдът на машината, наречен Discoverer+, включва инсталиране на 4 сървъра с 32 GPU чипа на NVIDIA за подобряване на цялостната производителност. Увеличен е и капацитетът за съхранение на данни с цел високопроизводителната система да отговаря на променящите се изчислителни изисквания. Самите машини са на Hewlett Packard Enterprise. Discoverer е получил и допълнителни UPS системи. Машината вече е специализирана за обучение на невронни мрежи, работа с големи езикови модели, изкуствен интелект, създаване на дигитални двойници, машинно обучение и други интензивни изчислителни задачи. Проектът е резултат от сътрудничество между българския консорциум "Петаскейл суперкомпютър България" и EuroHPC JU, в партньорство с технологичните компании A1 Bulgaria, Eviden, Hewlett Packard Enterprise и NVIDIA. В средата на март стана стана ясно, че в България ще бъде разположена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект (AI) на Европейския съюз. Прокетът е на стойност 90 млн. евро, а като финансираща страна участва и българската държава. Проектът носи името BRAIN++ и ще бъде изпълнен съвместно от "София Тех Парк" и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Един от компонентите му ще е усъвършенстваният суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект.
Източник: Капитал (04.04.2025)

Матраци и машини: Съсобственикът на "ТЕД бед" купува "ЗММ-Златоград" Съсобственикът на пловдивския производител на матраци "ТЕД бед" Елин Тодоров (чрез дружеството си "Глоуб индъстрис", което прави друг популярен бранд матраци - "Блян") придоби малкото машиностроително предприятие "ЗММ-Златоград". Консултант на продавачите е Maconis. С решение на общото събрание през февруари в ръководството на "ЗММ-Златоград" влизат собственикът на 43% от "ТЕД бед" Елин Тодоров (още толкова държи брат му Димитър Тодоров), управителят на "ТЕД дизайн" София Тодорова и административният директор на "ТЕД бед" Дияна Дишлийска. Създаден преди повече от 40 години, заводът "ЗММ-Златоград" трудно може да се нарече ключов играч в сектора с оборота си около и малко над 1 млн. лв. и 20-ина работници. Предприятието е създадено като поделение на Института по технологично проектиране и екипировка в Пловдив през 1981 г., а няколко години по-късно е обособено като самостоятелно предприятие. В края на 90-те години е приватизиран миноритарен дял (40.8%), а през 2001 г. компанията става изцяло частна, като купувачи са работници и мениджъри от дружеството. Към момента на сделката мажоритарни собственици с общо 88.38% са сестрите Светлана Цветкова и Ирина Бошнакова, които наследяват предприятието от баща си Асен Бошнаков през 2021 г., малки дялове имат още няколко лица. За 2023 г. приходите на компанията са общо 1.2 млн. лв., печалбата е 7 хил. лв. Дружеството притежава около 25 дка земя и сгради. Заводът е специализиран в производството на профили и машини за профили с цифрово програмно управление, като по европейски проект преди няколко години е купено ново оборудване за 360 хил. лв. Произвежда също технологично оборудване и комплектовки на металорежещи машини, аспирационни тръби и др., както и домашни оранжерии. Един от интересните продукти са кабеловодещите вериги от поцинкована ламарина - гъвкави връзки, които защитават кабелите на машини с подвижни части, за които още през 1983 г. е купен лиценз от германската Hennig и които продължават да се правят, и то единствено от "ЗММ-Златоград" в България. Увереност за сделката дава успешният и растящ бизнес на "Машинхед" - машиностроителното предприятие на "ТЕД" в Пловдив, което проектира и произвежда голяма част от машините за матраци и транспортните линии на фирмата за пружини на групата "Ред спрингс", а освен това работи и за външни клиенти. През 2023 г. "Машинхед" увеличава оборота си 2.6 пъти до 5.7 млн. лв., а по данни на компанията към момента заетите са 81 души. "ЗММ-Златоград" ще продължи да работи като самостоятелно предприятие, но ще разчита на поръчки и подкрепа и от екипа на "Машинхед". Заводът в Златоград ще продължи да произвежда и машини за студено огънати поцинковани профили. Предприятието ще продължи да прави също профили, които могат да се използват и за фотоволтаични централи. "ЗММ-Златоград" ще запази името си и ще бъде запазена и самата сграда, макар че ще премине през основен ремонт - на покрив, изолация, осветление, условия на труд,. Изцяло подменено ще бъде и оборудването.
Източник: Капитал (07.04.2025)

Китайци ще строят и втори завод за авточасти Китайската компания за производство на части за електромобили “ЗиЕс Юръп” ще започне строителството на втория си завод край Пловдив тази година. Инвестицията е в размер на 35 милиона лева. Първият завод на китайската компания, част от холдинга “Шанхай Юнисон Алуминиеви Продукти”, се намира в подзона “Марица” на Тракия икономическа зона. Той трябваше да е готов до края на миналата година, но ще стартира тази. Високотехнологичният завод за алуминиеви части за автомобили е на стойност 19 милиона лева. Това беше и първата китайска индустриална инвестиция в България. Очакванията са да се открият 100 нови работни места.
Източник: Стандарт (07.04.2025)

Със 111% се увеличават възнагражденията за нощен труд в сектор „Металургия“ В сектор „Металургия“ минималната заплата ще се увеличи с 300 лева и ще стане 1250 лева, а възнагражденията за нощен труд ще отбележат ръст от 111 процента. Това е записано в новите условия на браншовия колективен договор в сектор „Металургия„, който бе подписан в Министерството на труда и социалната политика. Заместник-министърът Лазар Лазаров, който участва в церемонията по подписването на документа, коментира, че Министерството на труда и социалната политика (МТСП) винаги е отстоявало принципната си позиция, че колективното договаряне е ефективен инструмент за насърчаване на икономическото развитие, конкурентоспособността и социалния напредък в съответните сектори. Той подчерта, че подновяването на документа е важен етап в развитието на бранша и доказателство за укрепването на социалния диалог в страната благодарение на съвместните усилия на синдикатите и работодателите. Лазаров обърна внимание и на важността на инвестициите в нови и безопасни производствени мощности, които не само повишават конкурентоспособността на предприятията, но и водят до подобряване на условията на труд и удовлетвореността на работещите в сектора. Лазаров изрази благодарност към социалните партньори за конструктивните преговори и потвърди ангажимента на МТСП към развитието на отношенията в съответствие с най-добрите практики от Европейския съюз.
Източник: Банкеръ (09.04.2025)

Новият кръг от взаимни мита на Пекин и Вашингтон разтърси пазара на коксуващи се въглища, заплашвайки да подкопае износа от САЩ в момент, когато той започна да се възстановява и карайки доставчиците да търсят нови купувачи сред и без това пренаситената с предложения Азия, се казва в публикация на S&P Global. Митническата война в края на краищата ще ограничи доставките на американски въглища за Китай – най-голямата страна за добив на стомана в света, което ще задълбочи проблемите, с които вече се сблъсква експортът на САЩ заради забавеното търсене на морски превози и ниските цени през четвъртото тримесечие на 2024 година. По данни на S&P Global Commodities at Sea, експортът на въглища от САЩ по море през 2024 г. се е възстановил, достигайки до 50,34 млн. тона, което е само малко под нивото от 2021 г. от 51,46 млн. тона. Експортът на САЩ за Азия – Индия, Китай, Япония, Югоизточна Азия и Южна Корея се е увеличил до 22,64 млн. тона през 2024 година в сравнение с 13,99 млн. тона през 2018 година. През първото тримесечие на 2025 г. обаче експортът от САЩ е бил 6,58 млн. тона, което е с 48 % по-малко от предишната година на фона на усложнените пазарни условия. Китайските търговци и производителите на стомана смятат, че новите взаимни мита едва ли ще повлияят съществено на вноса на коксуващи се въглища в Китай, тъй като и без това цените на американските въглища са били неконкурентоспособни след въведените през февруари 15 процентни мита, в резултат на което общият ефект от митата достига 18 %. Засега не е ясно колко ще спадне световното търсене (на стомана), ако митата се запазят в по-дългосрочен период“, заявява индийски анализатор на търговията. „Но за индийската стоманена индустрия експортът е само малък процент от общото производство, тъй като голяма част от търсенето се пада на вътрешния пазар“. Това отговаря на последната протекционистка стъпка на Индия от 19 март, когато Генералния директорат по търговските мерки за защита препоръча въвеждане на временни защитни мита в размер от 12 % върху вноса от плоски валцувани продукти от нелегирана и легирана стомана от Китай и Виетнам за срок от 200 дни. Източници от Япония изразяват безпокойство, че съседните страни може да въведат аналогични протекционистки мита като ответен ефект. „Експортът (на стомана) от Япония за САЩ е минимален. Японските производители на стомана са много повече обезпокоени от възможни антидъмпингови мита от страна на Южна Корея“, казва японски търговец, добавяйки, че Югоизточна Азия също е ключов купувач на японската стомана. През първото тримесечие на 2025 година Южна Корея започна антидъмпингово разследване по отношение на горещо валцована стоманена ламарина от Япония и Китай. В Европа реакцията на пазара на стомана също е нееднозначна: основните опасения са съсредоточени върху специализираната продукция от стомана и производителите на оригинално оборудване, експортиращи продукцията си пряко за автомобилната индустрия на САЩ. Според източници, митата от 26 % на САЩ върху вноса на автомобили, влезли в сила на 2 април, според очакванията, ще предизвикат по-нататъшно прекъсване на търговските потоци през следващите месеци, което ще засегне, както Европа, така и Азия. През последните седмици просто валцуваните продукти в Европа се увеличиха, което се дължи основно на фактори, свързани с предлагането, докато голяма част от купувачите от средната част на веригата за доставки съобщават за вяло търсене от страна на крайните потребители от ключови сектори.
Източник: 3e-news (10.04.2025)

Festo открива новото разширение на развойния си център в България На 24 април 2025 г. Festo официално ще открие новото разширение на своя Технически инженерен център в София. Това е най-големият развоен център на германския концерн извън Германия. Новото разширение на ТИЦ включва модерно оборудвани офиси, високотехнологични индустриални лаборатории и иновативно изложбено пространство с демонстрационни стендове и установки.
Източник: industryinfo.bg (15.04.2025)

Размина се идеята чрез новия завод край Раковски страната ни да се превърне в хъб за търговия с ЕС Голяма чуждестранна компания с амбициозни намерения да строи фабрика край Пловдив се отказа от инвестицията си в България. Румънският клон на белгийския концерн Joris Ide (Йорис Иде), с репутация на силен международен играч в стоманодобивния бизнес смяташе да вдигне модерен завод за профилирана ламарина в индустриална зона "Раковски". За целта през 2021 г. бе закупен и терен от 20 дка. Представители на Българо-румънската търговско-промишлена палата и тогавашната управа на „Йорис Иде България“ коментираха, че заради трудности с транспортирането на стоки през българо-румънската граница фирми у нас получават все повече запитвания от румънски компании за ползване на складове в България. Идеята бе с новия завод страната да се превърне в хъб за складиране на стоки и през България чуждестранни фирми да търгуват с държави от ЕС. По план фабриката трябваше да заработи до края на 2024 г. Точно преди първата копка на завода обаче чужденците дават заден ход и напускат страната. Преди това успяват да привлекат за съдружник българска компания, също с регистрация в Пловдив. Нещо повече - през февруари 2024 г. сключват сделка и продават на партньора си всичките си 11 000 дяла от капитала на обща стойност 1 100 000 лева. Така новият собственик получава терена от 20 дка в землището на Раковски и с добрите намерения да развива дейност, но се сблъсква с куп пречки - основно с ЕВН. Компанията Joris Ide е регистрирана през 1985 г. в Звевезеле, Белгия, и носи името на своя основател. В началото фирмата се занимава с производство и продажба на поцинковани и фабрично боядисани метални керемиди. През 2001 г. се разширява в международен план. Присъства на пазара в Румъния и Франция, а по-късно - в Унгария, Англия, Хърватия и Германия. Днес е производител на строителни материали, на сандвич панели, профилирани листове, метални керемиди, капаци и аксесоари, с партньори от над 15 държави. От 2015 г. английската Kingspan Group придобива изцяло Joris Ide Group, която включва и румънското подразделение Joris Ide.
Източник: Марица (15.04.2025)

Американският президент Доналд Тръмп отново изрази позицията, че американската компания "Ю Ес Стийл" (U.S. Steel) не трябва да минава под контрола на чуждестранен собственик, предаде Ройтерс. По този начин Тръмп допълнително помрачи надеждите на японската стоманодобивна компания "Нипон стийл" (Nippon Steel), че Вашингтон може да одобри офертата ? да придобие "Ю Ес Стийл" срещу 14,9 млрд. долара. Китай вече не е добре дошъл в стоманодобивния сектор на Великобритания, заяви британският министър на бизнеса Джонатан Рейнолдс, след като правителството прокара извънредно законодателство, чрез което да поеме контрола над стоманодобивното предприятие "Бритиш стийл" (British Steel) от китайския му собственик "Цзингуе" (Jingye Group), предаде Ройтерс. Правителството на Великобритания пое ефективния контрол над последния голям стоманодобивен завод в страната от китайската група със спешни мерки, одобрени от парламента на извънредна сесия. Премиерът Киър Стармър свика извънредно парламентарно заседание - едва шестото подобно от Втората световна война насам, за да прокара законопроект, чиято основна цел е да попречи на "Цзингуе", да затвори двете огромни доменни пещи в завода в Скънторп, Северна Англия, уточнява Асошиейтед прес. Законопроектът, който беше обсъждан в продължение на няколко часа и вече е закон, след като беше одобрен от крал Чарлз Трети, дава на Рейнолдс правомощия да ръководи управителния съвет и персонала на компанията, за да гарантира, че 3000-те работници ще продължат да получават заплати, и да поръчва суровините, необходими за поддържане работата на доменните пещи. По думите на министъра правителството не е имало друг избор, след като китайската група е отказала да приеме правилетствена помощ от близо 500 млн. бр. лири (654 млн. д.), чрез която да се предотврати непоправимо увреждане на съоръженията. "Цзингуе" твърди, че заводът в Скънторп губи 700 000 бр. лири (910 000 щ. д.) дневно заради трудните пазарни условия и увеличените екологични разходи. Неотдавнашното решение на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 25-тови мита върху вносната стомана също се е отразило тежко на предприятието. След като Камарата на общините прие законопроекта, премиерът пристигна, за да се срещне с работниците в Скънторп, където се произвежда стомана от 150 години. Стармър бе подложен на натиск да действа след неотдавнашното решение на "Цзингуе" да отмени поръчките за железни пелети, използвани в доменните пещи. Без тях и без други суровини пещите вероятно щяха да бъдат затворени завинаги, вероятно в рамките на няколко дни, тъй като след като веднъж изстинат, е изключително трудно и скъпо да бъдат пуснати отново. Това би означавало, че Обединеното кралство, което в края на 19 в. е световната сила в производството на стомана, би станало единствената страна от Г-7 без капацитет за производство на собствена стомана "от нулата", а не от рециклирани материали, за което се използват по-екологични електродъгови, а не доменни пещи. Това би имало тежки последици за отрасли като строителството, отбраната и железопътния транспорт и би направило страната зависима от чуждестранни източници на т.нар. първична стомана. Остава неясно каква роля във всекиднешното управление на завода ще има "Цзингуе", която е собственик на "Бритиш стийл" от 2020 година.
Източник: economy.bg (15.04.2025)

Доставчиците на военните заводи и на строителните фирми растат най-силно през 2023 г. 20-те най-динамични компании в сектора на металите в България през 2023 г. отчитат средното увеличение на оборотите почти от 100-те процента, в сравнение с близо 150% през 2022 г. Основно компаниите, които произвеждат детайли за специална продукция наред с другите си изделия, издърпват сектора нагоре. С близо 280% ръст начело застава карловската "Бамекс 98", която има и дъщерно дружество - "Бамекс метал БГ", в Пловдив. Компанията предлага механична обработка на детайли, предимно от метал, а сред клиентите й са ВМЗ и "Арсенал". Освен собствена производствена база в Карлово, от 2022 г. има и цех под наем в Пловдив. За 2023 г. "Бамекс 98" отчита увеличен обем на производството на изделия чрез механично обработване на метал и на заглушители за ловно оръжие, както и въвеждане на нови продукти. Компанията е подновила машини и е разширила дистрибуторската мрежа в страната с търговски обекти, които се занимават с продажба на ловно оръжие. Втората в класацията - "Алумина тримекс", има завод в карловското село Дъбене, където произвежда отливки от алуминиеви и цинкови сплави. Компанията държи под наем и помещения в Карлово и Пловдив, където се извършват останалите дейности по механична обработка и производство на части за машини и съоръжения. В края на 2022 г. "Алумина тримекс" е купила нова база в Карлово - бивш хлебозавод, и е започнала реконструкция и ремонт с цел през 2024 г. цялата дейност на дружеството да се прехвърли там. Трикратен ръст отчита и третата в класацията - "Чугунена арматура България" в Попово. Компанията произвежда промишлени кранове и фитинги за водни, парни и други инсталации. Разполага с леярна и оборудване за обработка на продукцията, както и с линия за боядисване. Продуктите й стигат до Норвегия, Естония, Беларус, Германия и др. Основната част от приходите (93%) през 2023 г. идват от отливки, чийто обем се увеличава с малко над 500 тона до 1785 тона. Останалите приходи се дължат на производство на промишлена арматура (шибъри, хидранти, улични капаци и т.н.), както и на услуги. Както и при първите две компании, големият двигател на ръста отново е отбранителната индустрия. Собственици на "Чугунена арматура България" с по 50% са Бистра Василева и Райна Рибарска-Кушева (чрез "Транспорта").
Източник: Капитал (16.04.2025)

Световното производство на неръждаема стомана през 2024 г. е нараснало със 7% до общо 62,621 млн. тона, в сравнение с 58,539 млн. тона през 2023 година. Това съобщи Световната асоциация за неръждаема стомана (World Stainless Association, преди - International Stainless Steel Forum, ISSF), пише Финмаркет. В Китай производството на неръждаема стомана през миналата година се е увеличило със 7,5% до 39,441 млн. тона. Това означава, че на практика над 60% от неръждаемата стомана в света през 2024 г. е произведена само в Китай, която е с втората по големина иконоимика в света. А в азиатските страни - без Китай и Южна Корея, производството на неръждаема стомана е нараснало през 2024 г. с 6,4% спрямо предходната година, до 7,332 млн. тона. В САЩ производството на този метал е нараснало през миналата година спрямо предходната с 6,9% до 1,95 млн. тона, а в Европа като цяло - с 1,5%, до 6,088 млн. тона. В Русия, Бразилия, Индонезия, ЮАР и Южна Корея производството на неръждаема стомана през 2024 г. се е увеличило с 9,2%, до общо 7,82 млн. тона. Според оповестената в края на януари информация от Световната асоциация по стоманата (World Steel Association), цитирана от Интерфакс, производството на всички видове стомана в общо 71 страни, е намаляло с 0,9%, до 1,839 милиарда тона. Сред първите 15 страни в света, най-големи производители на стомана, има както такива с намаление на производството, така и с повишение. Най-голямо годишно свиване на производството има при Русия (минус 7%), Южна Корея (минус 4,7%) и Япония (минус 3,4%). От големите европейски производители на стомана, за 2024 година най-голямо е повишението при Германия - с 5,2%.
Източник: Money.bg (17.04.2025)

"Енергико Хюстън дрилинг" дава най-ниска цена за сондажите в Чирен Дружеството "Енергико Хюстън дрилинг", контролирано от бившия шеф на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички, е предложило най-ниската цена и най-краткия срок за изграждането на три нови сондажа в газохранилището в Чирен с опция за прокарването на още три. От надпреварата е елиминирана компанията "Дивиком Тексас дрилинг 2025" с участието на бизнесмена Христо Ковачки , а третият участник - "Проучване и добив на нефт и газ" (ПДНГ) от групата на "Химимпорт" е дал цена над прогнозната стойност на поръчката. Предстои класацията на комисията на "Булгартрансгаз" на ценовите предложения и техническата част от двете останали на финала оферти. Поръчката е с прогнозна стойност от общо 109.472 млн. лв. без ДДС – поравно за сигурните сондажи и за опционалните със срок за приключване на дейностите 360 дни. "Енергико Хюстън дрилинг", в което 5 на сто са на "Енергико" на Дреновички, 70% са на дъщерната ? компания "Енергико инфраструктура", 20 процента са на "Абилико" - правоприемник на "Риск Инженеринг", а 5 на сто – на амиреканската "Хюстън дрилинг" предлага по-ниската цена. За трите сондажа тя е 44 124 639.10 лв. без ДДС, а общата с другите три е 102 374 060.53 лв. без ДДС, което е под прогозната стойност, търсена от "Булгартрансгаз". Предложеният срок за приключване на работата е 270 дни от подписването на договора. Изпълнението на трите плюс евентуално още три вертикални сондажа на газохранилището са част от проекта за разширението му от досегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м, което трябваше да се постигне с десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажа. Със сега възлаганите шест сондажа не е ясно с колко точно ще се увеличи капацитетът на съоръжението. С въвеждането на новата компресорна станция в експлоатация в края на март възможностите за нагнетяване на синьо гориво и черпенето му нараснаха на 650 млн. куб. м.
Източник: Медия Пул (17.04.2025)

82 проекта на обща стойност почти 1.150 млрд лв. ще бъдат финансирани по RESTORE Министерството на енергетиката публикува проектите, които са одобрени в процедурата за изграждане и въвеждане в експлоатация на самостоятелни съоръжения за съхранение на електрическа енергия (RESTORE). Напред продължават 82 проекта на обща стойност 1.49 млрд. лв., с които ще бъдат въведени в експлоатация 9712.89 MWh използваем енергиен капацитет. Тази мощност значително надхвърля планираната, която при обявяването на мярката беше минимум 3000 MWh, но по-ниските цени на съоръженията позволиха и повече мощност. Съоръженията за съхранение ще бъдат разпределени на територията на цялата страна и присъединени към електропреносната мрежа на ЕСО или към електроразпределителна мрежа. Изпълнението на проектите ще се осъществява чрез открити и конкурентни тръжни процедури. Сроковете за усвояване на евросредствата е юни 2026 г., което е предизвикателно за успешното изпълнение на процедурата. Ако България успее да реализира всички близо 10 000 MWh батерии за ток от ВЕИ, това ще допринесе значително за по-ефективно използване на енергията от възобновяеми източници, като отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация, устойчивост и енергийна независимост. 82 проекта за батерии ще получат европейско финансиране за инвестицията си. 30 проекта, за които не достига финансиране, са включени в списъка с резервни предложения на обща стойност малко над 415 млн. лв. Там остават проекти на „Топлофикация-Перник“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Енерго-Про“, „Карнобат Енерджи“ и др. Одобрените големи инвестиции са няколко – най-голяма е на „Бесс Бургас“ ООД, която подава проект за общо 176 млн. – собствено и европейско финансиране (46.6 млн. лв.). Проектът на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 също се откроява сред големите – компанията ще инвестира над 145 млн. лв. в съоръжения за съхранение на енергия – 87 млн. лв. собствени средства и еврофинансиране от близо 58 млн. лв. Оръжейният завод „Арсенал 2000“ също е сред класираните компании, които ще получат еврофинансиране за батерийните си проекти. Друга фирма, която печели много, но малки проекти, е „Токи Сторидж“. Ето и най-големите проекти, спрямо финансирането: „Бесс Бургас“ ООД – 176 млн. лв. „Мост Солар Енерджи“ – 164 млн. лв. „УайДжиУай Индъстрис“ АД – 154 млн. лв. „Адванс Грийн Енерджи“ – 146 млн. лв. „КонтурГлобал Марица Изток“ 3 – 145 млн. лв. „Проджект Плевен“ – 144.18 млн. лв. „Баланс Кепитъл“ – 141 млн. лв. „МСЕ Камено-1“ ООД – 137 млн. лв. „Мега Холд“ ЕООД печели няколко проекта, но най-големият ? (4) е за общо 136 млн. лв. „Крита Енерджи“ – 136 млн. лв. „Мега Еко Енерджи“ – 131 млн. лв. „Верила Солар Парк“ 2 ООД – 128 млн. лв.
Източник: economy.bg (23.04.2025)

Оперативната печалба на АББ нараства с 13 на сто до близо 1,6 млрд. долара за първото тримесечие на тази година Швейцарската технологична компания АББ (ABB) отчита ръст в поръчките, приходите и оперативната печалба през първото тримесечие на настоящата 2025 година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITA) нараства с 13 на сто на годишна база до 1,597 млрд. долара за първото тримесечие на тази година, съобщават от компанията. Поръчките се увеличават с 3 на сто на годишна база до 9,213 млрд. долара, а приходите записват ръст от 1 на сто до 7,935 млрд. долара към края на първото тримесечие. АББ е започнала подготовка за отделяне на подразделението си за роботика като отделно регистрирана компания, планирано за второто тримесечие на 2026 година. „АББ Роботикс“ (ABB Robotics) заема глобална пазарна позиция номер две с приходи от 2,3 млрд. долара през 2024 година. АББ оперира и в България чрез централен офис в София и клонове в три локации. Справка в сайта на дружеството показва, че две от производствените бази на АББ в страната се намират в Петрич - за продукти ниско напрежение, две в Раковски - за продукти ниско и средно напрежение, и една в Пловдив - за измервателни продукти. За компанията у нас работят над 2500 служители.
Източник: БТА (23.04.2025)

"Трансекспрес" изгражда частен терминал за €8,6 милиона Село Волуяк край София се очертава като бъдещия център на карго индустрията в България. Стартира изграждането на Мултимодалната логистична платформа София-Запад (железопътно-пътен терминал Волуяк). Това ще бъде единственият интермодален терминал в столицата, който може да обработва влакови композиции с дължина 740 метра без прекъсване и разделяне. Проектът се реализира с финансиране по Механизма за свързване на Европа 2021-2027 г., като бенефициент е "Трансекспрес" ЕООД. Инвестицията възлиза на 8,59 млн. евро, а срокът за изпълнение е 29 месеца. Волуяк ще се превърне в основен логистичен възел не само за товарите по направление юг-север, но и за потоците от изток на запад с разширяването на Коридор 8. Очаква се терминалът да обработва годишно до 300 хил. тона конвенционални товари и 70 хил. интермодални единици.
Източник: Money.bg (28.04.2025)

Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" Николай Найденов е новият изпълнителен директор на "Метрополитен" с решение на проведено заседание на Съвета на директорите за отстраняване на дългогодишния ръководител на общинското дружество Стоян Братоев. Братоев вече не е изпълнителен директор, но остава в Съвета на директорите. В основата на инициативата за смяната на Братоев е в прекратения търг за доставка на нови метровлакове за 140 млн. лева. Новият изпълнителен директор Николай Найденов потвърди, че ще има нова обществена поръчка за метровлаковете, защото "на София й трябват не 8, а 16 влака".
Източник: Сега (28.04.2025)

100% от печалбата за 2024 година на държавните предприятия ще се внася в полза на държавата Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Източник: econ.bg (01.05.2025)

България увеличава с 31 860 000 евро участието си в уставния капитал на ЕБВР Правителството реши да плати 31 860 000 евро за увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Нарастването е в изпълнение на решение на Съвета на управителите на ЕБВР от 15 декември 2023 година, а целта е да бъде осигурен достатъчно капитал в средносрочен план. Към момента акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро, а делът на страната ни в него е 237 110 000 евро, т.е. притежаваме 23 711 акции, всяка с право на един глас. Според представени от ЕБВР разчети общият размер на участието в увеличението на капитала, който България може да запише с максималния брой дялове (0,79% от общия размер на увеличението), е 31 860 000 евро, или 3186 нови акции. Записването на посочените дялове ще даде възможност на България да запази позицията си като държава-съучредител на банката и настоящия си дял от правата на глас в управителните органи на ЕБВР. България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година. От началото на дейността й до 31 януари 2025 г. банката е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта у нас в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса.
Източник: 24 часа (01.05.2025)

Главболгарстрой откри „MOBICCON-PRO“ - пилотният завод за рециклирани строителни материали у нас Главболгарстрой и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) откриха пилотния завод за рециклиране на строителни отпадъци „MOBICCON-PRO“. „MOBICCON-PRO“ е международен изследователски проект в сферата на кръговата икономика в строителството, финансиран по програма „Хоризонт Европа“ – най-голямата европейска публична програма за финансиране на научни изследвания и иновации. Проектът се разработва и развива от консорциум от 10 европейски организации, начело с "Главболгарстрой". В него участват партньори от Франция, Белгия, Дания, България и Сърбия, сред които водещи университети, научно-изследователски, технологични и секторни организации, местни власти и др. и има за цел да разработи, въведе в експлоатация и демонстрира ефективността на кръгово системно решение за управление на строителни отпадъци и производство на висок клас рециклирани строителни продукти и материали. Идеята му е да наложи цялостна концепция при третирането на инертните отпадъци, използвайки ги като ресурс и връщайки ги обратно в строителния процес и на пазара. Инсталацията се състои от различно оборудване, в т.ч. прототипи и технологични решения за извършване на раздробяване, пресяване,прецизно разделяне и пречистване чрез флотация, които съдействат за производството на висококачествени вторични и иновативни строителни продукти и материали.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2025)

“КРЗ Одесос“ отчете 58% ръст на продажбите до над 33 млн. лв. за тримесечието Варненското “КРЗ Одесос“ АД отчита 58% ръст на продажбите на годишна база до 33,4 млн. лв. за тримесечието на 2025 г. Ремонтирани са 13 кораба, спрямо 11 за същото тримесечие наа 2024 г. Средносписъчният състав на дружеството през отчетния период е 807 души, при 737 за първото тримесечие на 2024 г. Списъчният състав към 31 март 2025 г. е 810 души, при 751 към 31 март 2024 г. Средната работна заплата на 1 лице от персонала за периода е в размер на 2865 лв. За същия период на миналата година тя е била 2952 лв. Нетната печалба за първото тримесечие на 2025 г. е 4,1 млн. лв. при спад с 10,7% на годишна база. Причината е главно в натрупването на незавършено производство.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2025)

Компанията Lundin Mining, базирана във Ванкувър, обяви първоначалната оценка на минералните ресурси за сулфидното находище Filo del Sol и актуализирани данни за оксидната зона и проекта Josemaria. Според резултатите регионът Викуня в Аржентина се утвърждава като едно от най-големите неразработени находища на мед, злато и сребро в света, съобщават от дружеството. Проектът Викуня се развива чрез съвместно предприятие между Lundin Mining и BHP. Той обхваща находищата Filo del Sol и Josemaria, разположени в близост в провинция Сан Хуан. На база актуализираната оценка минералните ресурси на Викуня включват: 13 милиона тона измерена и индикирана мед, с 25 милиона тона предполагаеми ресурси; 32 милиона унции измерено и индикирано злато, с 49 милиона унции предполагаеми ресурси; и 659 милиона унции измерено и индикирано сребро, с 808 милиона унции предполагаеми ресурси. Президентът и главен изпълнителен директор на Lundin Mining Джак Лундин определи Filo del Sol като едно от най-значимите открития през последните 30 години, подчертавайки изключителния напредък на екипа и развитието на находището. Компанията акцентира на висококачественото ядро от 606 милиона тона с 1,14% меден еквивалент във Filo del Sol и 196 милиона тона с 0,73% меден еквивалент близо до повърхността в Josemaria. Оксидната покривка във Filo del Sol, която позволява по-ефективно купчинно излужване и изисква по-ниски капиталови разходи, включва 434 милиона тона с 0,34% мед, 0,28 г/т злато и 2,5 г/т сребро. С актуализираната оценка, ресурсната база на Lundin Mining се е увеличила значително, отбелязвайки 29% ръст в измерените и засечените медни ресурси, както и 650% увеличение на предполагаемите такива. От Lundin изразяват увереност, че Викуня има потенциала да се превърне не само в значителен производител на мед, но и в една от най-големите златни и сребърни мини в света. Сондирането във Filo del Sol продължава да пресича минерализацията в дълбочина, а близката зона Flamenco се е разширила отвъд настоящите ограничения на кариерите. Очаква се комбиниран интегриран технически доклад през първото тримесечие на 2026 г. През януари BHP и Lundin Mining финализираха придобиването на Filo Corp., като всяка компания придоби 50% дял в съвместното предприятие Vicu?a Corp., което обединява проектите Filo del Sol и Josemaria. Стойността на сделката е $3,25 милиарда.
Източник: Money.bg (09.05.2025)

ВМЗ се насочва към 1 млрд. лв. продажби за годината Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.
Източник: Капитал (09.05.2025)

„Дунарит“ на 122 г.: От барутна фабрика до световен лидер Военния завод „Дунарит“ АД в Русе отбелязва 122-рата годишнина от създаването си през 1903 година от Хайдрих Лангбен, Несим Шимон Израел Барутчиев и Гарабед Асланян, които поставят основите на неголямата фабрика за барут на 15 км от Русе. През 1947 година е национализирано и наименувано „Държавна фабрика Дунарит“. През 1991 година държавното предприятие е регистрирано като акционерно дружество, а от 2005 година то работи като частно акционерно дружество. Предметът на дейност на фирмата е свързан с проектиране, производство и търговия на военна и машиносторителна продукция, в т.ч. авиационни, артилерийски и инженерни боеприпаси и промишлени взривни вещества. Той включва оше делабориране (утилизация) на боеприпаси и производство на машини за ремонт и поддръжка на ЖП линии. Предприятието осигурява работа на 1194 служители. Основната му производствена база е в съседното на Русе село Николово. Интегрираната система за управление на “Дунарит” е сертифицирана за съответствие на изискванията на ISO 9001: 2008, съюзната публикация на НАТО – AQAP 2110 и ISO 14001: 2004.
Източник: Банкеръ (12.05.2025)