Загора Фининвест АД - Стара Загора

Лихвар затри шивашките перли Александър Александров остави 1000 работници на улицата Масовата приватизация от средата на 90-те години не донесе панацея за българската промишленост. Повечето от предприятията не получиха свежи инвестиции, а от тях на пазара остана само старият им социалистически блясък. Така на практика се потвърдиха опасенията, че избрани хора ще получат контрол върху перли на българската икономика с ценните книжа на милиони българи. Рядко вече някой от сънародниците ни държи зелените книжки с 25 000 инвестиционни бона и чака дивидент. За сметка на това бившите приватизационни фондове, които водеха агресивна тв реклама, инвестираха книжките в избрани от тях икономически "перли". В повечето случаи, за да източат останалите капитали и да използват до дупка производствените мощности. Повечето от протежетата на бившите соцвеличия никога не успяха да съберат кадрови потенциал, за да направят приватизираните заводи работещи. Затова пък ги издоиха до последно. През 2009 г. повечето от тези предприятия са затворени. Мохиканите на шивашката индустрия понесоха и смазващ удар от световната финансова криза. Собствениците им печелят единствено от продажбите на дълготрайните материални активи - земя и машини. Александър Александров получи шанс да развие цветущи заводи, но за 14 години ги съсипа. Цифрово програмно управление, разработени пазари и износ за световноизвестни марки на шивашката ни промишленост, необятни руски купувачи за продуктите на родната козметика. Това са очертанията на бъдещата бизнес империя, които чертае бившият финансист и аспирант в Института по международни отношения Александър Александров в началото на 90-те. Тогава той създава приватизационен фонд "Развитие" и купува 11 български предприятия - работещи и технологично добре оборудвани В тях тогава работят 1400 служители, а активите им са над 23 млн. лв. Всички негови блянове търпят провал, става ясно 14 години по-късно, когато заради лошо управление предприятията затварят едно след друго. Всичко започва в първите години на прехода. По това време Александров е аспирант на Тодор Вълчев, който малко по-късно става управител на Българската народна банка. Защитава дисертация и става доктор на икономическите науки. Александров притежава 3 чейндж бюра. През 1992 г. основава финансова къща ВИД-АБВ. Регистрира командитното дружество за търговия с акции "Развитие". Финансова инжекция в него наливат 3 големи тогава банки - Държавна спестовна каса, Обединена българска банка и ДЗИ, които му дават да управлява държавни пари. Каквото е спечелил за себе си, излиза наяве през през 1996 г. Чрез приватизационния фонд придобива перлите на българската шиваческа промишленост - поповската фабрика "Спорт", която шие за гигантите "Пума" и "Адидас", сливенската перла "Тони" за чорапи, старозагорската "Модно облекло", габровската "Буря" за трикотаж. Успява да вземе дялове и в малкотърновското предприятие "Адара", което в края на 80-те години получава супермодерно оборудване за производствени линии и лаборатории. Несъмнено обаче ударът му е един от гигантите на инженерната мисъл "Интрансмаш" в столичния жк "Бъкстон". Предприятието за технологичен инженеринг - проектиране, производство на лентов, въжен и пневмотранспорт, е соцгордост. Но Александров всъщност го използва, за да премести офиса си от чейндж бюрото на бул. "Христо Ботев" в южния столичен квартал. Фондът плаща дивиденти само 2 години и е един от първите, който спира да дава пари на акционерите си през 1998 г.14 години по-късно от империята на Александров "Развитие холдинг" не е останало нищо. Козметичният завод "Адара" никога не успява да открие собствената си пазарна ниша и е ликвидиран през 2007 г. Според доклад на община Малко Търново този случай е "пример за тезата, че приватизацията невинаги е най-удачният вариант за стабилизиране на предприятията". Чорапената фабрика "Тони" работи до миналата година, когато оборудването е продадено на разсрочено плащане на дотогавашния изпълнителен директор. Останалите цехове в областта на текстила, трикотажа и конфекцията - "Буря" в Габрово, "Спорт" в Попово и "Алена-Р" в Първомай, продължават да вегетират. "Интрансмаш инженеринг", което през 2006 г. прави продажби на стелажи за 1,6 млн., а през 2007 г. - за 1,381 млн. лв., на гиганти като "Монтюпе", "Макдоналдс", "Мотопфое" и "Балканстар", от 1 януари е затворило врати. В решението на Съвета на директорите на фирмата дружеството започва да се издържа, като започва да разпродава дълготрайните си материални активи - земя и сгради. Така независимо, че резултатите през 2008-а сочат общ оборот от 1,684 млн., от които 1,16 млн. са износ, холдингът реализира все по-лоши финансови резултати. Чувствителен е спадът в продажбите на трикотаж - от 1,46 млн. до 999 000 за една година. И то в годините - 2007 и 2008-а, които се считат за пикови в износа на българската текстилна и трикотажна промишленост. Всъщност тези финансови резултати са мижави на фона на притежаваните от холдинга дълготрайни материални активи от 8,68 млн. лв. Заетите във фирмите спадат драстично - от 1400 души сега в тях има не повече от 450 души. Докато срутените фабрики мизерстват заради некомпетентното управление на бившия чейнчаджия - работниците взимат заплати от порядъка на 250 лв. и минават на 4-часов работен ден, Александров, който е завършил освен политикономия и социология, се впуска в издателския бизнес, където е пренасочил новите си амбиции. Примерът с шивашките фабрики обаче, едва ли сочи светли перспективи и в това бизнес поле, смятат експерти. Горчивият опит показва, че след броени години неколкостотин души вероятно ще останат без работа, а новият бизнес ще се разпродава на парче. Г-н Александров обаче трябва да знае, че вече сме в ЕС и всичко се гледа под лупа. А издателският бизнес няма нищо общо с гащи и чорапи.
Източник: Стандарт (29.04.2009)