Е. Миролио АД - Сливен свиква Годишно общо събрание на акционерите на 29.05.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година.
Източник: Агенция по вписвания (25.03.2009)

39 броя проектни предложения на стойност 97 304 725,85 лв., съгласно т. 2 от Решение № ТМГ-01- 1/27.05.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване: BG161PO003-2.1.05 „Технологична модернизация в големи предприятия”: 1 BG161PO003- 2.1.05-0077 ХИДРАВЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ И СИСТЕМИ АД Технологично обновление и модернизация на машинния парк в ХЕС АД 94,501420152 4 299 079,00 2 149 539,50 50,0000000000% 2 BG161PO003- 2.1.05-0073 ЦЕНТРОМЕТ АД Развиване производството на продукти с висок експортен потенциал – голямогабаритни детайли за различни отрасли на промишлеността 94,398705649 1 882 351,87 941 175,93 49,9999997344% 3 BG161PO003- 2.1.05-0138 ЕЛЕКТРОСТАРТ АД Технологична модернизация на оборудването на водещ международен производител на дросели 94,185661111 1 783 008,00 891 504,00 50,0000000000% 4 BG161PO003- 2.1.05-0108 ХАН ОМУРТАГ АД Увеличаване на конкурентноспособността на „Хан Омуртаг”АД на Общия пазар чрез технологична модернизация на производството с нова линия за производство на гранитогрес 94,183593906 9 570 256,42 4 695 905,99 49,0677133811% 5 BG161PO003- 2.1.05-0084 МОНБАТ АД Повишаване на конкурентоспособността на Монбат АД чрез инвестиране в ново оборудване за производство на решетки и плочи за сухозаредени и залети оловно-кисели батерии 94,094615632 10 820 973,90 4 998 207,84 46,1899999592% 6 BG161PO003- 2.1.05-0066 ПОБЕДА АД Повишаване на конкурентоспособността на “ПОБЕДА” АД чрез внедряването на иновативни производствени линии 93,932572618 10 737 076,42 5 000 000,00 46,5676111859% 7 BG161PO003- 2.1.05-0106 АРОМА АД Интегрирана управленческа система и технически решения за повишаване на конкурентноспособността и ефективността на бизнес процесите на компания Арома АД 93,645349967 1 212 307,00 606 153,50 50,0000000000% 8 BG161PO003- 2.1.05-0078 М+С ХИДРАВЛИК АД Внедряване на ново технологично оборудване в “М+С Хидравлик”АД 93,420542176 4 970 820,00 2 485 410,00 50,0000000000% 9 BG161PO003- 2.1.05-0065 ВСК КЕНТАВЪР - ИЗ ДИНАМИКА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на “ВСК Кентавър-ИЗ Динамика” ЕООД чрез технологична модернизация на производството 93,234340626 9 975 451,32 4 987 725,66 50,0000000000% 10 BG161PO003- 2.1.05-0103 ХЮНДАЙ ХЕВИ ИНДЪСТРИЙС КО.БЪЛГАРИЯ АД „По-нататъшно укрепване на конкурентноспособността на „Хюндай Хеви Индъстрийс Ко. България” АД на международните пазари чрез продължаваща технологична модернизация” 93,233091306 3 162 700,00 1 575 525,82 49,8158478515% 11 BG161PO003- 2.1.05-0154 КАОЛИН АД Технологична модернизация на „Каолин” АД чрез инвестиционна подкрепа за разширяване на производството 93,176790376 6 187 000,00 3 093 500,00 50,0000000000% 12 BG161PO003- 2.1.05-0086 МЕГАПОРТ ООД Утвърждаване на „Мегапорт” ООД като водещо предприятие в производството и рециклирането на опаковки от пластмаса на българския и международния пазар 93,031702881 4 998 800,00 2 498 800,00 49,9879971193% 13 BG161PO003- 2.1.05-0017 ГИПС АД Повишаване на конкурентоспособността и ефективността на производството на „Гипс” АД чрез изграждане на комплектна инсталация за калциниране на природен гипс 92,937266634 6 464 438,00 2 875 255,45 44,4780420200% 14 BG161PO003- 2.1.05-0116 АВТОМАГИСТРАЛИ- ЧЕРНО МОРЕ АД Проект за модернизация и разширяване на дейността на “Автомагистрали – Черно море” АД 92,920172837 10 211 731,00 4 999 663,49 48,9599999256% 15 BG161PO003- 2.1.05-0052 СОФИЯ МЕД АД Модернизация на „София Мед” АД – инвестиции за развитие и конкурентноспособност на европейския пазар 92,587846176 7 625 333,62 3 812 666,81 50,0000000000% 16 BG161PO003- 2.1.05-0057 ДИНАМО АД Технологично обновление с помоща на структурните фондове на ЕС 92,570051442 748 811,00 374 405,50 50,0000000000% 17 BG161PO003- 2.1.05-0122 ПРЕСТИЖ 96 ООД „Инвестициите в Престиж 96 ООД – предпоставка за прогресивно развитие на европейските пазари” 92,568612282 2 113 770,00 1 056 885,00 50,0000000000% 18 BG161PO003- 2.1.05-0087 ДАТЕКС ООД Технологично разширение на цех за монтаж на печатни платки 92,354087204 2 398 488,00 1 151 274,24 48,0000000000% 19 BG161PO003- 2.1.05-0127 БУЛМЕТАЛ ООД Доставка и въвеждане в експлоатация на ново технологично оборудване 92,160770004 5 724 044,35 2 862 022,17 49,9999999126% 20 BG161PO003- 2.1.05-0049 СПАРКИ АД Повишаване на конкурентоспособността на СПАРКИ АД Русе чрез технологична модернизация 92,116068896 9 957 450,00 4 978 725,00 50,0000000000% 21 BG161PO003- 2.1.05-0153 ТЕКЛАС - БЪЛГАРИЯ АД Повишаване на конкурентоспособността на “Теклас- България”АД 92,108509559 2 077 378,94 1 038 689,47 50,0000000000% 22 BG161PO003- 2.1.05-0042 БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС АД Закупуване на нови таблет- преса и блистер автомат и ремонт на съществуваща сграда за технологичната модернизация на таблетното производство в „БЪЛГАРСКА РОЗА СЕВТОПОЛИС” АД, Казанлък 92,086364603 2 964 227,40 1 480 928,00 49,9599996950% 23 BG161PO003- 2.1.05-0128 УНИФАРМ АД Модернизация и развитие на Унифарм АД 91,959671235 5 309 000,00 2 654 500,00 50,0000000000% 24 BG161PO003- 2.1.05-0021 АСАРЕЛ- МЕДЕТ АД Повишаване ефективността на “Асарел-Медет” АД чрез технологична модернизация в предприятието 91,701998864 10 347 000,00 4 999 670,40 48,3200000000% 25 BG161PO003- 2.1.05-0082 БАЛКАНКАР-ЗАРЯ АД Ефективност и качество за устойчиво развитие на БАЛКАНКАР ЗАРЯ АД 91,635859048 3 127 800,00 1 563 900,00 50,0000000000% 26 BG161PO003- 2.1.05-0070 СТИЛМЕТ АД „Инвестиции и постигане на устойчивост в Стилмет АД” 91,526572321 12 069 426,93 4 948 465,04 40,9999999892% 27 BG161PO003- 2.1.05-0135 АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС АД Технологична модернизация на „Автомагистрали Хемус” АД за постигане на дългосрочна пазарна устойчивост 91,351957370 3 700 000,00 1 813 000,00 49,0000000000% 28 BG161PO003- 2.1.05-0064 ЛИБХЕР- ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА ЕООД Повишаване конкурентоспособността на „Либхер-Хаусгерете Марица” ЕООД чрез въвеждане на нова технология за пянозапълване на врати на хладилни и фризерни уреди 91,321234905 4 356 550,00 2 177 403,69 49,9800000000% 29 BG161PO003- 2.1.05-0047 БЪЛГАРИЯ-К АД Повишаване на конкурентоспособността и адаптивността на “България – К” АД, гр. Казанлък 91,212291039 401 425,03 200 712,51 49,9999987544% 30 BG161PO003- 2.1.05-0079 ЕЛХИМ- ИСКРА АД Повишаване на производствения капацитет в “Елхим Искра” АД 90,837005771 729 720,00 364 860,00 50,0000000000% 31 BG161PO003- 2.1.05-0055 СПАРКИ ЕЛТОС АД „Повишаване конкурентоспособността на „СПАРКИ ЕЛТОС” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,458941507 7 637 800,00 3 818 900,00 50,0000000000% 32 BG161PO003- 2.1.05-0101 МАК АД „Повишаване конкурентоспособността на „МАК” АД чрез технологична модернизация на производствения процес” 90,455434809 1 085 040,00 542 520,00 50,0000000000% 33 BG161PO003- 2.1.05-0036 ТРАКЦИЯ АД Повишаване конкуретноспосбността на “Тракция” АД чрез технологична модернизация 90,444845820 1 149 637,00 574 818,00 49,9999565080% 34 BG161PO003- 2.1.05-0014 ХИДРОСТРОЙ АД Разширяване на дейността и повишаване на конкурентоспособността на Хидрострой АД чрез изграждане на комплексна инсталация за производство на бетонови изделия 90,293396097 6 491 832,00 3 245 916,00 50,0000000000% 35 BG161PO003- 2.1.05-0099 ПРЕСКОВ АД Технологична модернизация на „Пресков”АД 90,143984613 9 164 145,68 4 582 072,84 50,0000000000% 36 BG161PO003- 2.1.05-0062 ЕКСТРАПАК ООД „Експанзия на пазара чрез финализирането на цялостна технологична модернизация в предприятието” 89,034139956 4 308 549,00 2 154 274,00 49,9999883952% 37 BG161PO003- 2.1.05-0149 Е.МИРОЛИО АД Повишаване конкурентоспособността на „Е.Миролио”АД чрез инвестиционна подкрепа за модернизация на производството и вндедряване на ко- генерационна инсталация 88,905947419 2 872 000,00 1 436 000,00 50,0000000000% 38 BG161PO003- 2.1.05-0037 ПРЕЦИЗ ИНТЕР- ХОЛДИНГ АД Повишаване конкурентните предимства на ПРЕЦИЗ ИНТЕР - ХОЛДИНГ АД посредством модернизиране на технологичното оборудване 88,679170866 2 958 500,00 1 479 250,00 50,0000000000% 39 BG161PO003- 2.1.05-0089 ЕЛМОТ АД Повишаване на конкурентоспособността на “ЕЛМОТ” АД чрез обновяване на производствените мощности на предприятието 88,658323356 4 389 000,00 2 194 500,00 50,0000000000%
Източник: М-во на икономиката (28.05.2009)

Е. Миролио АД - Сливен свиква Годишно общо събрание на акционерите на 15.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в капитала на дружеството. Решение за учеличение капитала на дъщерното дружество Свилоза Ярн ЕООД с 19 000 000 лв, чрез увеличаване номиналната стойност на дяловете на едноличния собственик.
Източник: Агенция по вписвания (05.06.2009)

"Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за Ъс общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор.
Източник: Капитал (15.06.2009)

Вестник “Пари” публикува изготвената от СФБ Капиталов пазар АД класация на най-бързо разрастващите се предприятия от Бургаска област за периода 2005-2007г. Начело на класацията тази година е “Се Борднетце България ЕООД-Карнобат, Агро резерв ООД-Бургас и Евробилд-4 ЕООД Несебър. Начело на класацията на Сливенска област са "Тера транс" ООД-Нова Загора, Е.Миролио АД-Сливен и Прима бетон ЕООД-Сливен. Първите три места в област Ямбол се заемат съответно от "Карил и Таня" ООД-Ямбол, Дикс-2001 ЕООД и Ками-Мария Антонова ЕТ. И трите класации са част от проекта "Гепард" на в-к Пари.
Източник: Пари (27.07.2009)

"Тази година реколтата от грозде е изключително качествена. През 2010 г. очакваме нова серия отлични български вина", коментира председателят на Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите (БАСВ) Стефка Свещарова. Над 100 професионалисти и ценители вчера дегустираха шампанско и шампанизирани вина. Това стана по време на клубната среща, организирана от БАСВ. До вината от Франция, Италия и Испания гордо се наредиха родните продукти на винарските изби "Магурата" и "Едуардо меролио". Асоциацията участва и в организирането на уникален за България проект - фестивалът "Вкусове на Варна" ще представя производители и търговци в сферата на потреблението. В него ще вземат участие някои от най-известните ресторанти в града, реномирани производители на храни и напитки, търговци на екзотични продукти и стоки. Форумът ще се проведе от 7 до 13 септември във Фестивалния и конгресен център, като продукцията си ще покажат над 40 фирми. Мероприятието ще се обогати с участието на компании за кетъринг, аксесоари за аранжиране, градински центрове за ландшафтно оформление, бутици за цветя и други фирми, допринасящи за разнообразието от вкусове и аромати на нашия пазар. Ще бъдат представени и последните новости в професионалното кухненско оборудване, които ще провокират интереса както за професионалистите, така и за всеки любител и естет с отношение към приготвянето на храната.
Източник: Труд (01.09.2009)

Миролио губи от текстила, но печели от виното, хотели и Интерпред Винарската изба на италианския бизнесмен ще пусне и ракия на пазара през 2010 г. Как оценявате възможностите за бизнес в България? Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкуретна на световния пазар. След намаляването на цената на долара от миналата година, Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите бяха не много високи. Какви са препоръките ви към правителството? Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на Валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основния, а там последствията бяха много лоши. Реализирането на износ стана много трудно не само в страните, които използват като валута долара, където и по принцип продукцията е по-евтина, но и в еврозоната, защото там конкуренцията се увеличи драстично. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилният ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Ние изнасяме продуктите си в САЩ, Европа и дори Китай. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Годишното ми производство е 20 хил. т. прежда, 6 млн. м вълнен текстил и 16 млн. м трикотаж. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Въпреки че в страната има спад на продажбите на вносно вино, смятам, че потребителите са склонни да подкрепят продуктите местно производство. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме виното в 16 разновидности и около 600 хил. Бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дистилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Любопитно е, че търгувате и с Китай и то не само вино, а и текстил... Да, там изнасяме прежда, текстил и вино, но в сравнително малки количества. В Китай създадох две търговски компании, за да продавам нашите вина. Там съм на пазара от 2 години. В Китай обичат добрите продукти, но не винаги могат да ги различават. Как се развива хотелиерския ви бизнес? Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място и не пострада от кризата, заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един не много скъп на мястото набившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се разаиват бизнес дейностите на Интерпред? Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и стоителство на две други сгради до Интерпред. Преди време имаше слухове, че ива вариант и да продадете Интерпред? Има много слухове, но това са само слухове. Хората казват и че произвеждам чорапи, а аз не съм произвел и един чифт чорапи през целия ми живот. Имате ли планове за нови бизнеси? Определно не. На първо време ще изчакам кризата да отшуми. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират. Какви антикризисни мерки предприехте? В сферата на текстилната индустрия вече казах, че имаше намаляване на перосонал и на работно време. Останалите ми бизнеси не са засегнати. Все пак смятам, че държавата може да помогне като използва еврофондовете за реклама на българското вино. Трябва да се работи за промяната на имиджа му, така че той да не е на евтин, а на качествен продукт. Трябва да се предприемат и мерки за ограничаване на метне и и нелегалните продукти. Каква е прогнозата ви за развитието на сектора, в който оперирате през 2010 г.? В текстилния бранш, ако обменният курс не се промени - бедствие. За останалите ми бизнеси не се притеснявам и съм оптимист. Проявявате ли интерес към еврофондовете? Да, получихме одобрение на проект по САПАРД, но за съжаление от две години чакаме да ни бъдат изплатени средствата, а междувременно вече изпълнихме това, което бе заложени по проекта. Пак казвам, аз мога да го понеса, но ако бях малък предприемач, щях да отпадна от бизнеса. Сега подаваме проект за финансиране на индустриални инвестиции и ще е хубаво, ако имаме някаква гаранция, че ще получим парите, ако сме сред одобрените. Визитка: Едоардо Миролио е част от италианската фамилия Миролио, която притежава у нас пет завода, групирани в три дружества. Чрез компанията „Е. Миролио", която е и най-голямата текстилна компания в страната, той протежава текстилния завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Миролио протежава и винарска изба Е. Миролио към която е изграден и хотел Соли Инвикто. Обектите са в с. Еленово, Нова Загора. Собственик е и на хотел Парк Централ в Сливен. Притежава и сградата на офис центъра Интерпред в София. Едоардо Миролио е гаражданин на Сливен. Заради кризата амилията затвори у нас два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен. Те са собственост на фамислката компания Миролио България.
Източник: Пари (28.09.2009)

Истинска съдебен циклон повлече две от най-известните марки в текстилната промишленост в Италия - "Раумер" и "Миролио", които присъстват и в България. 42-ма мениджъри, бизнесмени и консултанти се разследват за краха на групата "Раумер" с оборот от 152 милиона евро, която в миналото беше лидер в производството на вълнени прежди и която през юни 2007 г. беше обявена в несъстоятелност. Хипотезите са за измами при обявяването на фалит, за фалшифициране на бюджети и др. 23-ма жители на Виченца вече са официално информирани, че са разследвани по случая, така че през следващите седмици могат да бъдат разпитани. Тезата на прокуратурата е, че до 2002 г. 63-годишният основател Пино Раумер и близките му съветници са фалшифицирали бюджетите на групата, надписвайки много по-високи цени за кредити, участия и недвижимо имущество за общо 211 милиона евро. Целта е била да се получат банкови кредити за 119 милиона евро. Дълговете към доставчиците пък достигат 29 милиона евро. Според обвинението през 2002 г. излиза на сцената и текстилният колос "Миролио", който има фабрики в България, разполага с 11 000 служители и регистрира 1 милиард евро годишен оборот. "Миролио" основава заедно с "Раумер" "Е.Миролио" АД. Според следователите групата със седалище в Алба, която се управлява по онова време от 51-годишния Едоардо Миролио, се е възползвала от трудностите на "Раумер" и е изкупила дейността й на много изгодна цена и чрез фирмени наеми, спестявайки 12,5 милиона евро в ущърб за кредиторите. Не случайно преди година съдията Стефано Фурлани постави под запор машини и апаратура на стойност 3 милиона евро, които е трябвало да отпътуват за Сливен, където "Миролио" има фабрика с близо 2000 души персонал. През изминалите месеци "Миролио" се споразумя със съда да върне 7,4 милиона евро, признавайки косвено, че е имало нередности в някои операции. Хипотезата на прокуратурата е, че Пино Раумер, благодарение на съветите на най-близките си консултанти, е допринесъл стойността на компанията да спадне още повече, довеждайки съответно и до още по-голямо разорение. Според следователите от Финансовата гвардия част от имуществото е била отстъпена безплатно. Предполага се, че част от разграбването са и преместените в България техническо ноу-хау, марка и имущество, като например отстъпената през 2006 г. на "Е. Миролио" апаратура за боядисване на прежди. Следователите смятат, че индустриалните процеси са можели да претърпят по-различно развитие, така че кредиторите да бъдат ощетени по-малко. Злоупотребите с имущество, включително и тези в България, достигат 42,5 милиона евро. Извънредният комисар на групата "Раумер", назначен от италианското Министерство на икономическото развитие, е успял да запази поне част от дейността на фирмата с 60 служители, получавайки 7,4-те милиона евро от "Миролио". През 2002 г. колосът "Миролио" и групата "Раумер" стават партньори в България, основавайки "Раумер България", която по-късностава "Е. Миролио" АД, с цел навлизането на пазара на вълнени прежди за "Миролио". В тази сфера "Раумер" по онова време е сред лидерите на италианския пазар. Според следователите "Миролио" използва факта за несъстоятелността на "Раумер" и купува само здравата част от производството, и то на много ниска цена. През декември 2004 г. бива основана "Раумер България Трейд" ООД, която бива преименувана после на "Е. Миролио" ООД. Според италианската осведомителна агенция Апиком в периода 2005-2008 г. групата сключва договори за наем на търговския клон на "Раумер" АД и на марката "Раумер" на нереално ниски цени. "Е. Миролио" АД и "Е.Миролио" ООД купуват ноу-хауто на текстилната група от Виченца, а марката "Раумер" бива придобита практически на нулева цена. Финансовата гвардия от Виченца през юли 2008 г. поставя под запор апаратура и машини на "Е. Миролио" ООД за над 3 млн. евро. Те са били собственост на групата "Раумер", продадена през 2006 г. на "Е. Миролио" ООД. Пренасянето на апаратурата е трябвало да бъде последната и окончателна стъпка, чрез която производствената и търговската дейност на "Раумер" е трябвало да премине в ръцете на "Миролио". През 2000 г. "Раумер" е осигурявала работа на 750 души. През 2002 г. оборотът й е достигал 78 млн. евро. Едоардо Миролио: Нямам никаква вина и съдът ще го докаже Освен текстилния бизнес Едоардо Миролио открива в България и голяма и модерна винарска изба в село Еленово край Нова Загора. В нея са инвестирани близо 22 млн. евро. Там се произвеждат бели и червени вина от 210 хекара лозови масиви в района. Засега виненият бизнес на италианеца върви успешно, стоката се търси в България и в чужбина. Годишният капацитет на избата е 1 млн. литра годишно. В периода от 2004 г. досега в създаването и култивирането на лозовите насаждения край Еленово са ангажирани 130 души. По време на гроздобер броят на наетите достига 200. Районът е облагороден с цел да се създадат условия за винен туризъм. Там е построен и луксозен хотел за гости. - Г-н Миролио, според магистратите компанията с вашето име също е въвлечена във фалита на "Раумер".... - Абсолютно сме убедени, че нямаме никаква вина за фалита. Бяхме близо до "Раумер", за да й помогнем. Със сигурност нито сме мислили да вземем, нито сме ограбили нещо от тази фирма. Сигурни сме, че съдиите ще докажат нашата невинност. - Но през изминалите месеци "Миролио" се споразумя с правосъдието да върне 7,4 милиона евро. - Не, за нищо не сме се споразумявали, а просто купихме от комисаря по процедурата за фалит серия от активи на цена 7 милиона евро. - Според магистратите в миналото сте купили на много изгодни цени част от дейностите на "Раумер", възползвайки се от изпитваните от фирмата трудности и спестявайки си 12,5 милиона евро... - Тези дейности сме ги купили от комисаря, когато вече процедурата за фалит беше тръгнала, преди това ги бяхме взели под наем. Наемът на даден клон от фирма е средство, признато от италианския закон, и то цели да се позволи на фирми със затруднения като "Раумер" да продължат дейността си. - Преди година бяха поставени под запор ваши машини и апаратура за 3 милиона евро, които трябваше да отпътуват за Сливен.... - Запорът от тях вече беше снет. Решихме да ги оставим в Италия и местим в България апаратура, която купихме от комисаря по време на процедурата за фалит. - Вие лично как мислите, че ще свърши тази съдебна одисея? - Със сигурност ще бъде доказана моята невинност.
Източник: 24 часа (26.10.2009)

Ключът за избата Това е пенливо вино, нямаме право да го наричаме шампанско", казва Георги Балабанов, докато показва една от гордостите на винарска изба "Едоардо Миролио" - естествено пенливо розе. С което демонстрира колко са важни за винопроизводството географските наименования - при избора на вино клиентът гледа първо региона, после сорта и марката. Затова от избата са подали документи за сертифициране на новозагорското село Еленово, в чието землище е избата, като микрорайон за износ на вина. През 2002 г. италианският бизнесмен Едоардо Миролио, който има шивашка фабрика в Сливен, решава да развива в България и хобито си - винарството. В края на 2005 г. се появяват първите вина. Тринадесет хиляди декара в землището на с. Еленово обслужват "италианската" изба. Лозята са 2200 дка, върху останалата земя се отглеждат пшеница, ечемик и слънчоглед. А за да отговаря на всички правила за винен туризъм, над избата е построен хотел със седем стаи и три апартамента. Всички носят имена на различни сортове грозде. Инвестицията във всичко това до момента е около 30 млн. евро - сериозна сума за едно хоби. Преди да стане управител на избата, Георги Балабанов никога не се е занимавал с винопроизводство. Единственият му допир с този бизнес е образованието му - завършил е "Аграрна икономика". Самият Балабанов няма друго обяснение за поканата на Миролио, освен че "доста е рискувал инвеститорът, сигурно е добър психолог". Последните почти пет години потвърждават това предположение - за този период избата е спечелила близо 50 отличия от винарски конкурси с марките "Сант Илия", "Спирал" и "Едоардо Миролио". А те са резултат на труда не само на български специалисти, а и на екип от италиански енолози и технолози. Компанията - брой служители - 130 - оборот за 2008 г. - 3.5 млн. лв. - ръст за 2008 г. спрямо 2007 г. - 45% Доколко е развит вече виненият туризъм в България? Тук все още няма винен туризъм, въпреки че при нас постоянно идват хора, които опитват, гледат как се прави виното, говорят с технолозите. За мен винен туризъм би могло да има, ако се обединят усилията на отделните изби, както е в други европейски страни. При нас това го няма. В България може да има пет изби, които да са в един район, но всяка дърпа чергата към себе си и никога няма да препоръча друга изба, която е наблизо. Ние го правим - казваме, че тук не е само нашата изба, има още четири подобни наоколо, идете, вижте и тях, опитайте виното им. Това е същинският винен туризъм - посещение на един регион с няколко изби в него. Иначе желаещи за винен туризъм има, но трябват още малко традиции. Интересното е, че засега идват предимно българи и смесени двойки въпреки схващането, че от това се интересуват предимно любопитни чужденци. Ако приемем, че всяка изба се специализира в конкретен вид вино, кой е вашият вид? Пенливи вина и пино ноар от червените. Пино ноар е червено грозде, от което се правят бели, пенливи и червени вина. Така че това, върху което ще акцентираме в бъдеще, са пенливите вина и пино ноар като сорт. Всъщност избата е направена именно с тази цел - да произвежда качествени и естествено пенливи вина, за да сме конкурентни и на най-доброто френско шампанско. Това не е ли по-трудно като бизнес? Навлизате в една ниша, която не е толкова популярна. Доста по-трудно е, но нашият собственик приема избата като хоби и ни е дал пълната свобода да творим и да правим качество. Не сме притиснати от това да връщаме инвестицията много бързо. Заради това наистина се опитваме да правим нещо, което помага на България като страна - износител на вино. Това е най-важното в случая - че се опитваме да върнем доброто име на българското вино. Но наистина е трудно, защото пино ноар е труден сорт, непознат в България, а и пенливите вина тук като цяло не се пият. Кое е по-важно при управлението на една изба - да познаваш процесите чисто технологично или да си добър мениджър? И двете неща са еднакво важни. Не можеш да управляваш изба, ако не обичаш да пиеш вино. Също така не можеш и ако не си достатъчно гъвкав при вземането на решения. Когато се появихме ние, България вече беше пълна с инвестиции във винопроизводство и с изби, които правеха доста добри вина. Моментът не беше никак подходящ за нова изба, но въпреки това с всички усилия, които положихме, и със свободата да взимам решения, която имам, нещата се получиха. Как успяхте да съберете подходящия екип? Беше много трудно, защото аз съм икономист и не разбирах абсолютно нищо от производство на вино. Когато започнахме, наследих хора, които не бяха за тук. Когато нашата главна техноложка пое избата, тя пое една нула. Стилът на работа трябваше да се промени напълно. Според мен собственикът Едоардо Миролио е рискувал много. Щеше да му е далеч по-лесно, ако беше поканил италиански специалисти, макар и скъпи - нещата щяха да тръгнат много бързо. Но ето че и български екип може да се справи. А как се налага нова марка на пазара? Най-добрата реклама е от уста на уста - опитваш един хубав продукт, казваш на приятел, той казва на друг и така влизаме в главите на клиентите, които се множат. Но ако разчитаме само на това, щяхме да чакаме доста време, за да чуят много хора за нас. Доста трудно се налага една марка, има си основни правила - при нас от технолога и директора до чистачката всички работят за марката, разказват за нея и извън работното си време. Всички трябва да са максимално концентрирани, защото нямаме право на грешки. Клиентът не прощава. В хранителната промишленост може 20 години да си правил един качествен продукт, но ако си позволиш да го развалиш макар и за малко, което много често се случва в България - край! След като имаш качество, добра опаковка и мотивирани хора на всички нива и добра маркетингова подкрепа, отнасяш се специално към всеки клиент, нещата се получават. Добрата цена също е важна. А цената е добра, когато не само отговаря на качеството, но и на възможностите на клиента. Освен това още от самото начало ние сме много активни по отношение на промоции, дегустации и т.н. Приемаме ресторантьора, магазинера и голямата търговска верига като партньор, а не като клиент. Винаги сме в много тесни връзки с тях, говорим постоянно от какво имат нужда, какво би накарало клиентите да изберат нашето вино. Когато си активен и помагаш, партньорите приемат това много добре и вървите ръка за ръка. Иначе просто няма как да си наложим бранда. Промени ли се нещо в производството на вино през последните години? България като винена държава е загубила доста след 1989 г. Основният проблем са били занемарените лозя. Съответно, след като суровината вече не е качествена, производството на качествени вина е било почти невъзможно. През последните пет-шест години обаче се направи доста - много фирми създадоха свои собствени лозя, навлязоха добри сортове и технолози. Това повлия върху крайната консумация - все повече млади хора например, които са предпочитали твърд алкохол, вече пият вино. Явно качеството става по-добро. Вече вървим в правилната посока и колегите, които не са готови да посрещнат промените, ще отпаднат от надпреварата. Кризата промени ли ви с нещо? Доста ни промени. Като цяло в сектора тя ще помогне много, като отсее производителите, които знаят какво правят, ще накара хората да се замислят какво купуват. Ще ни накара да преосмислим изключително високите цени на много от продуктите, които се появиха на пазара, защото наистина има доста надценени вина. Освен това ще ни накара да се обърнем по-активно към клиента - изби, които досега са работили без търговски структури, ще трябва да станат доста по-активни. Но в крайна сметка всичко ще е в полза на крайния клиент. Иначе по отношение на финансовите резултати тази година ние имаме два процента ръст. На практика това обаче не е ръст, защото имаме три пъти повече клиенти. При това положение би трябвало положителният резултат да е много по-голям. Ето защо не се примирявам с това постижение. Информацията, която имаме от нашите партньори ресторантьори, е, че същите хора, които миналата година са пили примерно пет бутилки от нашето вино, сега пак пият от него, но по две бутилки. Тоест не сме изгубили клиенти, но са започнали да пият по-малко. Това, което компенсира намалелите продажби в ресторантите, са супермаркетите. Хората, които са ходили по-често и са пили в ресторант, сега предпочитат да си купят виното от магазина и да го пият вкъщи. Очаквате ли ръст на продажбите към края на годината? Все пак идват празници. Очаквам да бъдат отворени съдовете, които се отварят само около празниците - с вино на ниски цени за съмнително качество. Това по никакъв начин не помага нито на бранша, нито на крайния клиент. При нас виното е гроздето, човешката намеса е минимална. Тоест ние преработваме грозде и произвеждаме продукт, какъвто ни го даде природата. За съжаление има колеги, които са се превърнали в химически лаборатории. Нямам нищо против да има евтини вина, въпросът е да са наистина вина, да има грозде в тях. Трябва да има по-сериозен контрол върху качеството. В България това е сериозен проблем, върху който трябва да се помисли. Възможно ли е да се прескочи дистрибуторското звено във веригата и по този начин да се свали цената? Няма как да го прескочиш. Особено в България е много трудно по простата причина, че 85% от ресторантите работят с дистрибутор. И ти трябва да убедиш дистрибутора, а не ресторантьора, да продава твоите вина. Много често този процес е доста дълъг. В момента работим с около 40 дистрибутора, както и с всички големи вериги без част от "Билла", но и там ни има в по-големите им магазини. На практика сме покрили почти цяла България. На сайта на избата има форма за онлайн покупка. Възползват ли се хората от нея? Онлайн магазинът е страхотен начин да спестим време на хората, като им доставим виното във всяка една точка на България в удобно за тях време. Но за съжаление все още малко хора се възползват от тази възможност. Българинът предпочита да пипне, да се убеди и тогава да купи. Друга причина е, че в България в 80% от случаите жената избира виното. Това е доказано, аз също имам такива наблюдения. И понеже все пак мъжете повече обичат да се ровят в интернет, може би затова онлайн магазините все още не са толкова разпространени. Мисля, че бумът на тази търговия тепърва предстои. Защо нямате собствен магазин? Нямаме такъв за мое съжаление - аз смятам, че фирменият магазин е начинът да покажеш на хората какво правиш. Засега собственикът на избата смята, че търговията не е неговият бизнес - има си хора, които се занимават с това, и ние ще продаваме само на тях. Мислим върху проект за магазини в по-големите градове, но той все още е на начален етап.
Източник: Капитал (23.11.2009)

Българската изба “Едоардо Миролио” се окичи с още един престижен световен приз. Нейното вино “ЕМ Брут 2006” спечели сребърен медал на седмия международен конкурс за най-добро пенливо вино в света, състоял се на 19 и 29 ноември т. г. в Дижон, Франция. “ЕМ Брут 2006” е естествено пенливо вино от сортовете пино ноар и шардоне по традиционна класическа технология. В конкурса “Effervescents du Monde 2009”, организиран от Forum Oenologie, участваха 519 пенливи вина от 24 страни. Продуктите бяха дегустирани и оценени от жури от 75 международни експерти в областта на шампанското и естествено пенливите винa. Журито присъди 173 медала - 37 златни и 136 сребърни. Мотото на конкурса разкрива неговите амбиции: “Разнообразие, качество и високи стандарти.” “ЕМ Брут” се очертава като абсолютен медалист за винарска изба “Едоардо Миролио”. Въпреки кратката си история продуктът обра много престижни награди: златен медал в Сингапур през 2007 г., сребърни медали на Винария 2008 и 2009, сребърен медал от британското списание “Декантър”, златен медал за “Брут Розе” на Effervescents du Monde 2008. Избата в село Еленово е собственост на италианския текстилен магнат Едоардо Миролио, за когото винопроизводството е нещо много повече от хоби.
Източник: Труд (26.11.2009)

Износът на облекло и текстил от България за деветте месеца на тази година се е понижил с блио 21 на сто. Това заяви по време на Осмата международна конференция на българската шивашка и текстилна индустрия "Изходи от кризата и кризата като възможност", председателят на управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил Валерия Жекова, цитирана от БТА. Тя припомни, че 93 на сто от производството на облекло и текстил в България е предназначено за износ в Европа. Тя отбеляза още, че браншът, който е втория по големина работодател в България, има сериозно основание да се надява, че може да се справи с кризата. Основната трудност за бранша е, че търговците на едро и дребно в Европа бавят решенията си за поръчки, което води до забавяне на процеса с набавянето на текстил, а крайният срок за влизането на изделията в магазина остава фиксиран, каза още Жекова. Това изместване е за сметка на производителите - българските фирми-конфекционери, допълни тя. Най-засегнати от кризата са малките фирми, които са подпроизводители и са по веригата на последно ясто. Те не получават достатъчно средства, за да натрупат резерв, и това е причина някои от собствениците на такива фирми още през ноември - декември да спрат производството и да освободят работниците, за да не трупат загуби. По данни на асоциацията спадът в заетостта в бранша за деветте месеца е около 20 на сто. Общият брой на заетите в сектора е 145 000 души по данни за миналата година. Тенденцията е, че в намалени състави фирмите произвеждат повече, което означава, според Жекова, че хората, които са останали на работа, имат по-сериозно отношение към нея. Председателят на асоциацията прогнозира, че през следващия есенно-зимен сезон се очаква спадът да запази темповете си на равнището за деветте месеца на тази година. Форумът се организира от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и Германското дружество за техническо сътрудничество. Участие ще вземат представители на над 1000 фирми от бранша, които ще обсъдят проблемите на бранша в условията на икономическа криза, и възможностите за нейното преодоляване в контекста на европейската пазарна конюнктура.
Източник: Дневник (04.12.2009)