Миролио назначава 200 човека Нови 200 работни места ще бъдат открити в Сливен през тази година. "Започваме ново производство на платове, което ще се случи за първи път в България. Инвестицията е за общо 55 млн. лв., като по-голямата част ще бъде тук, в сливенското ми предприятие", обяви пред журналисти италианският предприемач Едуардо Миролио, който преди година стана български гражданин. Инвестицията включва и подновяване на машините в предприятията. "Надяваме се проектите ни за инвестиции да срещнат помощта и одобрението и на държавата", заяви Миролио, който посрещна в предприятието си министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. "Посещението ми тук е част от моята инициатива за срещи с големи инвеститори. Основната ни цел като правителство е подобряване на бизнесклимата. Както виждате, в момента и опозицията, и неправителствените организации нямат конкретни забележки за бизнес климата и признават, че икономиката ни се отлепя от дъното", заяви Стойнев след срещата.
Източник: Стандарт (25.02.2014)

"Е. Миролио" инвестира 55 млн. лв. в текстилните си предприятия "Е. Миролио" ще инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми, съобщи собственикът на предприятията Едоардо Миролио. Проектите са свързани с подмяна на старото оборудване с ново, увеличаване на продуктовата гама и изграждане на ново помещение за производство на платове по иновативна технология, която за пръв път ще се използва в България. Само изграждането на новия цех в предприятието в Сливен струва 25 млн. лв. В него ще бъдат наети допълнително около 140 души. Иновативното производство ще ползва 10 пъти по-малко вода при обработката на платовете и 50% по-малко електрическа енергия. Нови машини ще влязат и в "Е. Миролио" - Ямбол, като част от средствата за оборудването идват по проект "Повишаване на конкурентоспособността" на стойност 3.52 млн. лв. "Инвестицията ни във фабриката в Свищов е насочена изцяло към подобряване на качеството на произвеждания продукт и подготовка на използваните багрила. Надяваме се с нея да разширим още повече световните си пазари", каза Едоардо Миролио. Текстилните му предприятия изнасят продукцията си в 65 страни и продават на повече от 6000 клиенти. "Между 10 и 15 млн. лв. инвестираме всяка година в текстилните предприятия в Сливен, Ямбол и Свищов", съобщи собственикът. Миролио е реализирал още два успешни проекта по програма "Конкурентоспособност". Първият е осъществен през 2009 г. и е на стойност 2.872 млн. лв. Другият проект е реализиран през 2012 г. и насочен към утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи мерки на стойност 5.4 млн. лв. Общо реализираните инвестиции през 2013 г. са за 16 млн. лв. През миналата година "Е. Миролио" ЕАД достига 210 млн. лв. оборот спрямо 190 млн. лв. за предходната година. "До края на тази година планираме да достигнем оборот от 240 млн. лв., а през 2015 г. се надяваме той да стигне 264 млн. лв.", съобщи Едоардо Миролио. Този растеж (над 14% за тази година) според него е напълно възможен заради големите инвестиции, които ще бъдат направени през 2014 г. В периода от 2012 до 2014 г. "Е. Миролио" е увеличило персонала си с 300 души. В момента в трите предприятия работят общо 2300 души. На представянето на инвестициите присъстваше и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който заяви, че подготвят промени в закона, и по-скоро в правилника, за насърчаване на инвестициите. Необходимо е този закон да бъде опростен и да дава нови шансове на инвеститорите, допълни той. Не съм удовлетворен от начина, по който върви програма "Джереми", каза в Сливен Стойнев. Тези финансови средства не достигат до бизнеса, смята той. Между 7 и 10 март ще намерим решение на казуса "Ремотекс", съобщи още Драгомир Стойнев. За нас като правителство е важно да подкрепяме само предприятия, които са в ключови отрасли и са структуроопределящи за българската икономика. Ние не можем да подпомогнем всяко предприятие, което е затруднено финансово, допълни министърът. Той съобщи, че има реална възможност в първото полугодие да се увеличи леко цената на въглищата.
Източник: Капитал (26.02.2014)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)

KTБ притежава пряко над 6% в "Булгартабак" Корпоративна търговска банка вече е третият по големина акционер в "Булгартабак холдинг" след покупката на 3.22% (237 247 акции) от капитала му, стана ясно от съобщение на кредитната институция. Така общото пряко участие на банката е 6.02%. По-голям дял имат само австрийският мажоритарен собственик BT Invest и E. Miroglio Finance – Люксембург. Покупката на книжата е регистрирана в Централния депозитар в петък, 9 май, но не е ясно кой е бил продавачът им - най-вероятно това ще е един от другите два големи акционера, тъй като никой друг не притежава подобен дял. Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. КТБ се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Васиелв и Делян Пеевски. Въпреки смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително. В сайта на Българската фондова борса няма информация за сключена голяма сделка с акциите на "Булгартабак" през последните дни, така че тя със сигурност не е минала на регулирания пазар. На извънрегулирания прехвърлянето също не е отбелязано, но е възможно това да е регистрирано само на сайта на инвестиционните посредници по сделката. Пазарната цена на акциите е 96 лв. за брой, което оценява купения дял на близо 23 млн. лв. На нерегулирания пазар сделките са договорени и минават на различни цени от пазарните, така че и реалната стойност ще остане неясна. В деня на регистрация на сделката "Булгартабак холдинг" е имал и извънредно общо събрание на акционерите, но протокол от него все още не е публикуван. Според първоначалния дневен ред на събранието трябваше да има смяна в борда на директорите – избирането на Радослав Рахнев за нов член с 3-годишен мандат. В официално предоставената му биография се вижда, че Рахнев е бил финансов директор на дъщерното дружество на холдинга "Табак маркет" (собственик на веригата Lafka) от декември 2012 г. до юли миналата година. След това заема същата позиция в "Булгартабак". В борда трябваше да бъдат преизбрани с нов мандат от три години и досегашните членове – Венцислав Чолаков и Миглена Христова. Предвижда се за участието си в управлението те да получават по 1400 лв. месечно възнаграждение. "Табак маркет" беше част от "Булгартабак" (с директен собственик "Благоевград БТ"), но наскоро беше продадено, стана ясно от доклада за дейността на холдинга за първото тримесечие. Кой точно е купувачът и колко е платено за веригата Lafka, така и не беше съобщено, макар че "Булгартабак" е публична компания и подобна информация трябва да бъде обявена пред всички инвеститори. Представители на сектора обаче се съмняват да има реална смяна на собствеността. В доклада за тримесечието обаче има друга интересна информация – според него нито холдингът, нито "Табак маркет" имат каквито и да било банкови задължения. Според доклада "Табак маркет" е погасило "изцяло ползваните банкови кредити" и към края на март няма никакви задължения към финансови институции. През 2014 г. "Булгартабак" е дал 4 млн. лв. заем на дъщерната си компания с годишна лихва 6.65%, обезпечени със запис на заповед. Падежът на главницата е бил през януари 2015 г., но към края на март тази година всичко вече е било погасено, става ясно от бележките към отчета на цигарената група. Към края на март и самият холдинг няма никакви банкови кредити. Към декември те са били общо 29.33 млн. лв., от които 42 хил. само са били дългосрочните. Интересното обаче е силният ръст на блокираните парични средства, предоставени като обезпечение на кредити за оборотни средства на дъщерни дружества – от 2.8 млн. лв. в края на декември, три месеца по-късно те вече са 8.7 млн. лв. Почти всички са гаранция в полза на Ситибанк - Русия, за обезпечение на кредит, изтеглен през октомври и със срок до 15 октомври тази година. Няма информация за кого е бил този заем и как е използван. Други 349 хил. лв. са по споразумение за разсрочено плащане с "Ай Би Ем България" за доставка на софтуер и хардуер на "Табак маркет". Въпреки липсата на банкови кредити холдингът все пак има доста дългове. Индивидуалният му отчет за първото тримесечие показва, че текущите заеми са близо 45 млн. лв., от които 27.6 млн. лв. са към свързани предприятия. Единствените дългосрочни дългове са 298 хил. лв. в графа "Други" и 215 хил. лв. по отсрочени данъци. "Булгартабак" засега е публикувал само индивидуален отчет за първото тримесечие, в който не са включени резултатите на дъщерните му компании.
Източник: Капитал (12.05.2014)

КТБ е увеличила дела си в "Булгартабак" след сделка с E. Miroglio Finance за 21.3 млн. лв Корпоративна търговска банка е увеличила дела си в "Булгартабак холдинг" след сделка с E. Miroglio Finance – Люксембург, става ясно от бюлетина на Централния депозитар. Преди дни от банката съобщиха, че са купили 3.22% от капитала, с което делът й в цигарения холдинг вече е 6.02%. Собствеността на компанията на италианския бизнесмен Едоардо Миролио след сделката е паднала до 7.2205%. Транзакцията е сключена на извърегулирания пазар на борсата на 7 май и е за 21.3 млн. лв. E. Miroglio Finance остава втория по-големина акционер в холдинга след BT Invest, а трети е КТБ. Преди два месеца Миролио заяви пред "Капитал Daily", че инвестицията му е портфейлна и при добра цена ще излезе от нея. В понеделник бизнесмена заяви: "Не съм програмирал кога ще продавам останалата част от акциите си в Булгартак", и отказа повече коментари. Цената на пакета от 7 май е 90 лв. за акция. Последната сделка, при която E. Miroglio Finance влезе в "Булгартабак", беше за 2.19% при 101 лв. за брой в началото на ноември 2013 г. Каква е печалбата или загубата на Миролио обаче е трудно да се каже, тъй като целият му пакет е придобиван на различни цени през последната година и половина. Така например през есента на 2012 г. имаше няколко сделки с акции на холдинга, в които участваше E. Miroglio Finance. Тогава италианецът придоби акции и на 75 лв. Не е ясно и на каква стойност са първите придобивки на Е. Miroglio Finance, като е твърде възможно да са на по-ниска цена, което да направи крайната му инвестиция печеливша. КТБ и досега активно участваше в сделки с акции на "Булгартабак". Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. банката на Цветан Василев се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Василев и Делян Пеевски. След смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително.
Източник: Капитал (13.05.2014)

Заетостта в текстилния сектор у нас е намаляла с 2% през 2013 г., като основната причина за това е липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Така общият брой на заетите в производството на текстил и облекло възлиза на 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация. БАПИОТ работи в няколко посоки за преодоляване на недостига на човешки ресурси в сектора. Това са иницииране на промени в областта на трудовото право като облекчаване на процедурите при полагане на извънреден труд; промени в професионалното образование, облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци, информира Радина Банкова, председател на УС на асоциацията. Членовете на БАПИОТ продължават и подетата в края на миналата година инициатива за наемане на сирийски бежанци на работа в предприятия от бранша със съдействието на Агенцията за бежанците, припомнят от асоциацията. Износът на български текстил и облекло през 2013 г. е бил на стойност 1,8 млрд. евро и се увеличава със 7% на годишна база. Това е най-висока стойност на износа след 2007 г., посочват от асоциацията, предаде Vesti.bg. Увеличеният износ се дължи от една страна на възстановяването на европейските пазари, а от друга - на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка, коментират от БАПИОТ. 23% от експорта в бранша е насочен към Германия, 22% - към Италия и 11% - към Гърция. През 2013 г. се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10% спрямо 2012 г. Тази тенденция се запазва и в първите 3 месеца на 2014 г., заявяват от бранша. Едновременно с увеличаване на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 г. са се увеличили с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо 2012 г. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90% от производството е за страните от ЕС.
Източник: Новинар (16.06.2014)

Износът на български текстил се е увеличил със 7 % през 2013 г. Със 7% (1.8 млрд. евро) на годишна база се е увеличил износът на български текстил и облекло през 2013 година, съобщават от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), като се позовават на данни от НСИ. Това е най-висока стойност на износа след 2007 година, посочват от асоциацията, цитирани от БТА. Оттам коментират, че увеличаването на износа се дължи както на на възстановяването на европейските пазари, така и на продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа вследствие на отлива от Азия и Северна Африка. 23 процента от експорта в бранша е насочен към Германия, 22 процента към Италия и 11 на сто към Гърция. През изминалата година се отчита и ръст в оборотите на фирмите, които се качват с 10 процента спрямо 2012 година. Тази тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 година. Едновременно с увеличаването на износа се наблюдава и ръст във вътрешното търсене на облекло. Продажбите на дребно през 2013 година са се увеличили с 25 на сто в сравнение с 2010 година и с 13 на сто спрямо 2012 година. Все още обаче вътрешният пазар съставлява незначителна част от цялостния пазар на българското производство на облекло - 90 на сто от производството е за страните от ЕС. По отношение на заетостта в бранша асоциацията отчита спад през 2013 година с 2 на сто, а като основната причина за това отчита липсата на работна ръка въпреки силната натовареност в бранша. Общият брой на заетите в производството на текстил и облекло е 110 000 души, което прави този сектор втори най-голям работодател след държавната администрация, отбелязват от браншовата организация.
Източник: Дневник (16.06.2014)

За поредна година най-голяма компания в България е Лукойл Нефтохим Бургас, а второто място се заема от Аурубис България. Това показват резултатите от традиционното класиране Капитал 100, специално издание на седмичника Капитал. Наградите бяха връчени на церемония снощи. Най-динамичните компании за 2013 г. са АББ България, следвана от БГ Агро и Захарни заводи. Най-големи компании по приход от дейността в растящите сектори са: Софарма трейдинг в сектор Фармация , Идеал стандарт-Видима в сектор Машини и оборудване, Кауфланд в сектор Ритейл, Алфред С.Тьопфер Интернешънъл България в сектор Земеделие, Е.Миролио в сектор Тексил и САП Лабс България -сектор Софтуер. Останалите сектори са със спадащи приходи, там размествания в лидерството има в сектор Телекомуникации, където най-голяма компания вече е БТК и в сектор Строителство, където с най-много приходи за 2013 г. е дружеството ПСТ Холдинг. Класацията показва 3% спад в приходите на най-големите 100 компании и 6% спад в приходите на следващата стотица - класираните от 101 до 200 място.
Източник: Money.bg (04.07.2014)

Миноритарният акционер в "Булгартабак холдинг" - E. Miroglio Finance, контролиран от италианския бизнесмен Едоардо Миролио, атакува решенията от последното общо събрание на компанията в съда. Акционерът е подал искова молба в Софийския градски съд за отмяна на решения от събранието, провело се на 30 юни. Справка в съда показва, че молбата е подадена на 11 юли. За момента не е ясно дали E.Miroglio Finance атакува всички или едно решение от събранието. На самото редовно събрание освен стандартни точки се гласува и одобрението на няколко сделки, които реално вече бяха сключени - попечителството по кредити на дърщерните му дружества за общо 40 млн. лв. и прехвърлянето на прякото участие на холдинга в "Табак маркет" (Lafka), на дъщерната "Благоевград БТ". В същото време още през май "Булгартабак" оповести във финансовия си отчет за първото тримесечие на годината, че е продал "Табак маркет" на трето лице извън групата. За целта на одобрението и както повелява Законът за публичното предлагане на ценни книжа, холдингът изготви мотивиран доклад по сделките. От 10 страници доклад всичките 10 аргументират защо "Булгартабак" трябва да стане поръчител на дъщерните си дружества. Едно-единствено изречение в документа, и то предпоследното, казва: разрешете и сделката за "Табак маркет". Няма нито една дума, аргументираща защо. Заради липсата на добра аргументация Комисията за финансов надзор (КФН) забрани на "Булгартабак" да подлага тази точка на гласуване. "Булгартабак" жали решението на регулатора във Върховния административен съд, жалбата обаче не спира изпълнението му. Така в нарушение на закона холдингът не се съобрази с мярката на КФН и подложи предложение на гласуване. Нещо повече - предложението бе одобрено с гласовете на мажоритарния собственик, който в случая се явява и заинтересувано лице по сделката, а като такова по принцип не може да гласува такава точка. Твърдо против На самото събрание E.Miroglio Finance със своите малко над 530 хил. акции, или 7.22% от капитала на "Булгартабак", е гласувал против това предложение. Тъй като то противоречи на закона, вероятно това е и точката с решението, което акционерът жали. Всъщност от протокола на самото събрание става ясно, че E.Miroglio Finance е бил против всички предложения на холдинга. От своя страна мажоритарният собственик BT Invest пък е бил против допълнителното предложение на E.Miroglio Finance печалбата за 2013 г. да се разпредели като дивидент. Представителите на Корпоративна търговска банка пък са били "въздържали се" на всички точки.
Източник: Капитал (16.07.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

Производителите на облекла и текстил отчетоха рекордни продажби зад граница през 2013 г. - за 1.8 млрд. евро. За сравнение – през 2012 г. експортът на компаниите от сектора е за 1.671 млрд. евро, а през върховата 2006 г. - за 1.784 млрд. евро. Обяснението за тази положителна тенденция е във възстановените европейски пазари и в продължаващото засилено търсене на производствени мощности в Югоизточна Европа – резултат от отлива на възложители на поръчки от Азия и Северна Африка. Ръст се наблюдава и в оборотите на големите 20 фирми, където увеличението спрямо 2012 г. е над 13% - най-високото в следкризисния период. Тази положителна тенденция се запазва и в първите три месеца на 2014 г., уточняват от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Увеличава се и търсенето на облекло на вътрешния пазар. Продажбите на дребно през миналата година са нараснали с 25% в сравнение с 2010 г. и с 13% спрямо предходната година. Все още обаче вътрешният пазар не е определящ за бранша, защото 90% от продукцията са предназначени за страните от ЕС. Това обуславя и зависимостта на сектора от потреблението на общия европейски пазар. Географското положение на страната, модерните машини, технологичните възможности плюс гъвкавостта на шивашките предприятия правят България предпочитан партньор за модни компании от Италия, Франция, Германия и др. Страната ни запазва своята конкурентоспособност и заради ниските работни заплати, и заради изградения имидж за добро качество. "Поръчките се завръщат, фабриките работят на пълна мощност", отчита Радина Банкова, председател на БАПИОТ. "Ние сме много силни в изпълнението на дребни поръчки с много кратки срокове. Имаме достатъчно клиенти, но нямаме обучени хора. Компаниите инвестираха в енергийна ефективност, в подобряване условията на труд, в квалификация на персонала и налагане на стандарти за професионално обучение. Въпреки това кризата с кадрите в бранша се задълбочава и това ни спира да се развиваме", обобщава Банкова. По думите й освен познатите възложители на поръчки от евросъюза браншът изпълнява заявки за облекла и за руски клиенти въпреки тежкия митнически режим. Радина Банкова откроява и друга тенденция, която ще окаже влияние върху натовареността и конкуренцията в сектора - Китай инвестира все повече в Европа, за да задоволява нуждите на своя пазар от качествени облекла. Очакванията за по-добра година се виждат и в отчетите на големите компании в бранша. Приходите растат, повечето фирми имат и по-високи от предходната година печалби. Оптимизмът личи и в инвестиционните планове на лидерите в топ 20 от традиционната класация на "Капитал" за сектора. Все по-голям Традиционният лидер "Е. Миролио" влага всяка година между 10 и 15 млн. лв. в текстилните си предприятия в Сливен, Ямбол и Свищов. Специално през 2013 г. направените инвестиции са за 16 млн. лв. Компанията изнася продукцията си в 65 държави и продава на повече от 6000 клиента. В трите предприятия работят 2300 души, които изпълняват около 100 хил. поръчки на година. За времето от 2012 до 2014 г. дружеството е увеличило персонала си с 300 души. "До края на тази година планираме да достигнем оборот от 240 млн. лв., а през 2015 г. се надяваме той да стигне 264 млн. лв.", съобщи собственикът Едоардо Миролио. Този растеж според него е напълно възможен заради големите инвестиции - 55 млн. лв., планирани за 2014 г. Част от парите са по европейски програми. В завода за вълна в Сливен предстои подмяна на старо оборудване, разширение на продуктовата гама и изграждане на ново помещение за производство на платове по иновативна за България технология. За новия цех са предвидени 25 млн. лв. В него ще бъдат наети допълнително около 140 души. Новото производство ще ползва 10 пъти по-малко вода при обработката на платовете и 50% по-малко електрическа енергия. Ново оборудване се очаква и в "Е. Миролио" – Ямбол. Тук на практика има три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 75 000 кв.м. Част от средствата са по проект от оперативна програма "Конкурентоспособност" на стойност 3.52 млн. лв. Инвестицията в "Свилоза Ярн" в Свищов пък е свързана с подобряване на качеството на произвеждания продукт и подготовка на използваните багрила. Заводът в Свищов е единственият производител в България на вискозна прежда rayon за текстилната промишленост и за плетачниците. Пак италианци Класически е вече и вторият в подреждането в сектора – "Булсафил". И тази компания е собственост на италиански инвеститор – фирма Safil. Намира се в индустриалната зона край Пловдив - село Скутаре, разположена е на площ от 200 хил. кв. метра и произвежда повече от 7000 тона годишно камгарни прежди. Над 98% от продукцията заминават зад граница. Дружеството отчита по-високи приходи през 2013 в сравнение с 2012, но още не е достигнало постиженията си от пиковата за него 2011 г. В отчета си от компанията отбелязват, че първите месеци на 2014 г. продължават положителната посока на развитие от последното тримесечие и затова очакват повече продажби. Предстои и разделяне на компанията на две - в едната ще са недвижимостите и оборудването, а в другата - производствената дейност В челната тройка е и "Дзалли" – Габрово. Дружеството е създадено през 2001 г. и е част от италианската група Calzedonia. Произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове само за фирмата майка, като от миналата година купува всички необходими суровини и материали. Продукцията е под търговските марки Intimissimi, Tezenis, Calzedonia. В топ 20 за сектора е и друга италианска компания - Duvetica Industrie S.p.a., която присъства в страната чрез българското си поделение - "Дуветика България", Димитровград. Фирмата е създадена през юни 2008 г. и освен че произвежда якета и облекла с пълнеж от гъши пух, захранва с кройки множество други предприятия в страната, с които си партнира от години. "Синтерама България" – Нова Загора, също е италианска инвестиция – дружеството е част от групата Sinterama, която произвежда над 35 000 тона конци годишно и има повече от 1600 клиенти в 40 държави. В Италия е седалището и на "Балконф" – Търговище. Фирмата е създадена през 1991 г. като фирма Дже Те Ка и произвежда мъжки и дамски облекла - ризи, блузи, сака. В топ 20 за сектора е и "Ти Фузион България" ("T Fusion България") - Габрово, която е учредена през 2005 г. от Confezioni Madamar - Италия. През 2009 г. чуждестранният инвеститор продаде 100% от дела си на друга италианска компания - Volley Fashion Group. Българското поделение произвежда мъжки и дамски облекла. Когато клиентите са големи Традиционно присъстващата в топ 5 на класацията фирма "Калинел" изпраща "много успешна 2013 г." по думите на собственика й Марин Радевски. Дружеството произвежда възглавници за спане и за декорация, калъфи за матраци, завивки, полиестерна вата. Притежава фабрики в Троян и Червен бряг. Фирмата стартира през 1994 г. с производство на вата за мебелната и шивашката индустрия. През 2000 г. вече има 19 работници, а през 2001 г. назначава нови 62, лично обучавани от инж. Радевски. Производствената й дейност в страната сега се разгръща на площ 36 000 кв. метра, а заетите са над 1100. Но и в тази компания кадрите не достигат. "Калинел" е сред основните доставчици на IKEA, работи и за веригите "Кауфланд", "Теско", "Карфур". От 2012 г. Радевски е собственик и на фабрика за вата в Сърбия, в която е инвестирал 1.5 млн. лв. През същата година придоби и терена и сградите на съседната фирма "Троян мотор" . Дружеството бележи възходящ тренд и през 2013 - приходите от дейността са за над 84 млн. лева срещу близо 80 млн. през предходната година. Марин Радевски обяснява тези резултати с инвестициите – в нови технологии, машини и складова база, и с разширението на пазарите. Възходящи продажби отчита и друга фирма с изцяло българско участие – "Яна", Бургас. Тя произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена - "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж), както и за вътрешния пазар. Компанията има два завода - плетачен и предачен, и в град Хюе, Виетнам. В класацията тази година е и една нетипична за сектора фирма - "МАРС Армор". Тя е създадена през 2002 г. като търговска, но от 2003 г. започва собствено производство на бронежилетки, а днес е лидер в страната (с 93% пазарен дял) и на Балканите. Доставя бронежилетки за Египет, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, ОАЕ и някои бивши съветски републики. През 2012 фирмата отвори нова производствена база в Костинброд, която е с 5000 кв.м площ и капацитет 100 хил. бронежилетки на година. Дружеството разполага с компютърен дизайн, роботи за рязане на кевлар (органичен полимер, устойчив на влага и гниене), поточни линии за производство на бронеплочи, балистична и текстилна лаборатория. "МАРС Армор" спечели два проекта по програма "Конкурентоспособност" и предвижда нови инвестиции за разширение. Приходи над 30 млн. лева за 2013 отчита и "Брилянт инвест" - Пловдив. Компанията, приватизирала най-големия по времето на социализма шивашки гигант в страната - ДИП "България-Пловдив", последните години стои устойчиво. Тя произвежда горни дамски облекла, предназначени основно за износ. "Брилянт инвест" е мажоритарен акционер и в шивашката "Брилянт Търновград". Компанията продава облекла и под собствената си марка "Сета". Още чуждестранни инвеститори "Делта текстил България" също отчита възходящ тренд на продажбите. Фирмата произвежда чорапи за Nike, Wilson, Converse, Marks & Spencer, Hema и други световни компании. Дружеството е част от израелската "Делта Галил индъстрийз", която е специализирана в производството и търговията с чорапи и бельо. През 2011 г. компанията откри в Русе нов цех с модерни машини и патентована технология, с който затвори производствения си цикъл. Чуждестранен едноличен собственик на капитала има и фирма "Балкантекс – София". Тя е собственост на "Крос фешън" – Швейцария. Дружеството работи с мрежа от над 50 фабрики в страната, за да отговори на нуждите на задгранични клиенти, търсещи производство на големи количества дамско, мъжко, работно и униформено облекло. В класацията е и "БТБ България" – Русе, която е основана е през 1998 г. от германския мениджър Ахим Байерл. Компанията осъществява цялостен цикъл на създаване и производство на дамско облекло - от развитие на продукта, през доставка на материали до производство и логистика. Притежава едно основно производствено предприятие, три дъщерни фирми и възлага поръчки на различни подизпълнители в страната. Основни клиенти на "БТБ България" са Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui. Русенското дружество разработва и продава на българския пазар собствена колекция облекла под марка Vayana. "Ембул инвестмънт", която също традиционно присъства в класацията за сектора, е дъщерно дружество на турската Emboy Yuntas Tekstil и произвежда синтетични и акрилни прежди. Заетите във фирмата са над 300. Над 90% от продукцията й заминават зад граница, основно за ЕС - за производители на тъкани за облекло, за автомобилна и мебелна тапицерия и др. От компанията определят 2013 като трудна година заради свитото търсене, водещо до намаляване на поръчките. Но се опитват да компенсират това с навлизането на нови пазари – през миналата година това е Индия например. Един от водещите световни производители на килими - "Рожее Ванден Берхе", участва в класацията с българското си поделение. През 2011 семейната белгийска компания купи активите и прехвърли служители от съществуващата фирма "Декотекс" в Сливен. Първоначалната инвестиция бе 6 милиона евро, а вложенията вече надхвърлят 11 млн. евро. Сливенското дружество продава зад граница над 95% от произведените килими. "Интекс 99" – гр. Раковски, пък е дъщерна компания на гръцката STAFF, чиято централа е в гр. Лариса. Българската фирма произвежда дънкови облекла и отчита по-високи продажби през 2013 г. Германска собственост е и "Фелдхюс БГ" - Монтана. Елвира Иванова, управител на българската компания, определя 2013 като "супергодина". Дружеството произвежда горно дамско облекло и е собственост на германския "Фелдхюс холдинг". Заетите в България са 160, но дружеството възлага работа на фирми подизпълнителки, които във върховия сезон достигат 34, обясни Иванова. Тя ръководи и новата фирма на холдинга в Македония – заетите в нея са 300, наемат и подизпълнители. "На сезон изработваме 800 хил. облекла в България и Македония. Ние правим всичко – от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците", обясни Елвира Иванова. И в "Омега текстил" – Петрич, съдружници са две германски фирми – "Иско текстилверк Братя Амман" и "Санета текстилверк Братя Амман". Българското дружество произвежда трикотажни изделия по поръчка на чуждестранни възложители.
Източник: Капитал (24.09.2014)

Миролио влага 30 млн. в завода си в Сливен Инвестиция от 30 млн. лв. планира бизнесменът Едуардо Миролио в завода си в Сливен. Производството на вълнени платове ще бъде разширено с нова линия за щамповане. Компанията ще монтира нови машини в цеха за апретура. Така продукцията от щамповани платове догодина ще достигне 1 млн. метра, а до 2018 г. да нарасне петкратно. Инвестицията ще разкрие 101 нови работни места. Новият проект на "Е.Миролио" ЕАД вчера получи сертификат за инвестиция клас А от министъра на икономиката Божидар Лукарски. "Е.Миролио" ЕАД е пример за успешна компания, която в продължение на много години последователно разширява дейността си в България, заяви министър Лукарски.Едуардо Миролио притежава 7 производствени бази у нас, в които работят близо 2000 души. Три завода са в Ямбол - две предачници и бояджийница, два са в Сливен - плетачница и производство на вълнени платове, а в Свищов е заводът за вискозна коприна. Бизнесменът има и винарска изба. Приходите от продажби на "Е.Миролио" ЕАД за 2013 г. достигат до 202,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (09.12.2014)

Най-голямата верига за техника "Техномаркет" има нов голям акционер - италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който вече притежава половината от дружеството. Промяната е второто акционерно преструктуриране във веригата. През лятото в компанията се завърна един от основателите й Николай Китов. Той заедно с тогавашния председател на съвета на директорите Евгений Гълъбов и Ангел Велев поеха компанията зад "Техномаркет" - регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding. Чрез нея през 2012 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) влезе във веригата за техника, като придоби дълга на предишните собственици. Сделката става факт чрез увеличение на капитала на "Техномаркет" на два пъти до 11.3 млн. лв., които вече са вписани в Търговския регистър. След преобразуването Миролио ще държи индиректно половината от акциите чрез компанията си "Е.Миролио" и чрез сина си Франко Миролио. Останалите акции са на досегашните съсобственици - три физически и едно юридическо лице. Съоснователят на компанията Николай Китов и съдружниците му от това лято Евгений Гълъбов и Ангел Велев запазват пряко участие от по над 10%. Дял от около 15% има и регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding, в която равно участие имат Китов и Гълъбов. От документите в регистъра се вижда, че Гълъбов и Велев на 2 декември са прехвърлили записаните от тях акции от първото увеличение на "Е.Миролио" и сина на Миролио. След сделката Миролио получава три места в съвета на директорите на "Техномаркет", стана ясно от вписването в Търговския регистър. В него влизат синът му Франко Миролио, Гаетано Римини (който участва в управлението и на "Е.Миролио") и Гергана Якимова. Римини става председател на съвета, а Миролио - заместник-председател. Китов и Гълъбов остават съизпълнителни директори. От текстил към техника Към момента бизнесът на Едоардо Миролио в България е в текстилния бранш, винопроизводството, услугите, туризма чрез "Хотел парк централ" в Сливен и недвижимите имоти чрез "Интерпред - Световен търговски център". Има миноритарен дял в "Булгартабак" (7.2%), като напоследък води дела срещу мажоритарния собственик. За последните три години най-голямата му компания - "Е. Миролио", има растящи приходи от продажби, достигащи 202.3 млн. лв. за 2013 г., положителен финансов резултат от 6.5 млн. лв., а заетите в дружеството към септември тази година са над 2000 човека. "Е. Миролио" обяви план да инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми. Подкрепен с капитал Според Николай Китов увеличеният капитал ще бъде използван за разширяване и подобряване на бизнеса на "Техномаркет". През последните месеци дружеството откри три обекта, като последният засега е в Ring Mall на околовръстния път в София. Приходите на компанията за 2013 г. нараснаха със 7.6% до 540 млн. лв., но все още са далеч от отчетените 830 млн. лв. през 2008 г. Втората по големина верига в страната е "Технополис". Тя е с годишни приходи от 405 млн. лв. и е българска собственост. При нея промени в акционерната структура няма от основаването й, затова пък през пролетта навлезе в нова ниша, като купи "Практикер България". Навлизането на Миролио като акционер може да има връзка и с фалита на КТБ. Според информация на "Капитал" Миролио е един от големите депозанти в банката. В същото време Китов и Гълъбов неотдавна обявиха, че "Техномаркет" има експозиция от 25 млн. евро към КТБ и преди месеци обявиха, че преговарят с банки за рефинансиране на този дълг. Според източници на "Капитал" вече е избрана банка. Източници на "Капитал Daily" уточниха, че са възможни още размествания в компанията. Например възможно е Миролио да придобие заедно двата дяла, като изкупи участието на сина си. Тогава ще трябва да се вземе и разрешение за концентрацията от Комисията за защита на конкуренцията. И без този детайл обаче пренареждането в "Техномаркет" е факт - дружеството излезе от орбитата на Цветан Василев, има нов голям съдружник и е подкрепено с капитал.
Източник: Капитал (23.12.2014)

Миролио стана най-големият акционер в "Техномаркет" Най-голямата верига за техника "Техномаркет" има нов голям акционер. Това е италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, който вече притежава половината от дружеството, става ясно от документи в Търговския регистър. Промяната е второто акционерно преструктуриране във веригата. През лятото в компанията се завърна един от основателите й Николай Китов. Той заедно с тогавашния председател на съвета на директорите Евгений Гълъбов и Ангел Велев поеха компанията зад "Техномаркет" - регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding. Чрез нея през 2012 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) влезе във веригата за техника, като придоби дълга на предишните собственици. Сделката става факт чрез увеличение на капитала на "Техномаркет" на два пъти до 11.3 млн. лв., които вече са вписани в Търговския регистър. След преобразуването Миролио ще държи индиректно половината от акциите чрез компанията си "Е.Миролио" и чрез сина си Франко Миролио. Останалите акции са на досегашните съсобственици - три физически и едно юридическо лице. Съоснователят на компанията Николай Китов и съдружниците му от това лято Евгений Гълъбов и Ангел Велев запазват пряко участие от по над 10%. Дял от около 15% има и регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding, в която равно участие имат Китов и Гълъбов. От документите в регистъра се вижда, че Гълъбов и Велев на 2 декември са прехвърлили записаните от тях акции от първото увеличение на "Е.Миролио" и сина на Миролио. След сделката Миролио получава три места в съвета на директорите на "Техномаркет", стана ясно от вписването в Търговския регистър. В него влизат синът му Франко Миролио, Гаетано Римини (който участва в управлението и на "Е.Миролио") и Гергана Якимова. Римини става председател на съвета, а Миролио - заместник-председател. Китов и Гълъбов остават съизпълнителни директори. Към момента бизнесът на Едоардо Миролио в България е в текстилния бранш, винопроизводството, услугите, туризма чрез "Хотел парк централ" в Сливен и недвижимите имоти чрез "Интерпред - Световен търговски център". Има миноритарен дял в "Булгартабак" (7.2%), като напоследък води дела срещу мажоритарния собственик. За последните три години най-голямата му компания - "Е. Миролио", има растящи приходи от продажби, достигащи 202.3 млн. лв. за 2013 г., положителен финансов резултат от 6.5 млн. лв., а заетите в дружеството към септември тази година са над 2000 човека. "Е. Миролио" обяви план да инвестира през тази година 55 млн. лв. в текстилните си фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, като част от парите са по европейски програми. Според Николай Китов увеличеният капитал ще бъде използван за разширяване и подобряване на бизнеса на "Техномаркет". През последните месеци дружеството откри три обекта, като последният засега е в Ring Mall на околовръстния път в София. Приходите на компанията за 2013 г. нараснаха със 7.6% до 540 млн. лв., но все още са далеч от отчетените 830 млн. лв. през 2008 г. Втората по големина верига в страната е "Технополис". Тя е с годишни приходи от 405 млн. лв. и е българска собственост. При нея промени в акционерната структура няма от основаването й, затова пък през пролетта навлезе в нова ниша, като купи "Практикер България". Навлизането на Миролио като акционер може да има връзка и с фалита на КТБ. Според информация на "Капитал" Миролио е един от големите депозанти в банката. В същото време Китов и Гълъбов неотдавна обявиха, че "Техномаркет" има експозиция от 25 млн. евро към КТБ и преди месеци обявиха, че преговарят с банки за рефинансиране на този дълг. Според източници на "Капитал" вече е избрана банка. Източници на "Капитал Daily" уточниха, че са възможни още размествания в компанията. Например възможно е Миролио да придобие заедно двата дяла, като изкупи участието на сина си. Тогава ще трябва да се вземе и разрешение за концентрацията от Комисията за защита на конкуренцията. И без този детайл обаче пренареждането в "Техномаркет" е факт - дружеството излезе от орбитата на Цветан Василев, има нов голям съдружник и е подкрепено с капитал.
Източник: Капитал (23.12.2014)