Едоардо Миролио отваря 24 магазина на DiKa във Франция Едоардо Миролио отваря 24 фирмени магазина на DiKa във Франция. Те ще се намират в 24 големи и по-малки градове, а първият от тях ще бъде открит след няколко дни в столицата Париж. Сделката по придобиване на правото за наемане на магазините беше сключена на 5 февруари тази година, съобщи италианският предприемач. Българската модна марка DiKa се настанява в магазините на френска търговска верига, чиито обекти са в процес на ликвидация. Те са с различна площ и различен срок за ползване. Размерът на сделката е 2 млн. евро, уточни Едоардо Миролио. Той ще задържи на работа 40-те души от персонала, който и до момента е работил в магазините на френската компания. "Няколко месеца продавахме тестово модели на DiKa в 5 магазина във Франция и получихме задоволителни резултати. Знам, че е предизвикателство да предлагаш чужда модна марка точно на французите, но вярвам, че ще успеем и до 1 година ще подобрим значително продажбите си на този пазар", казва италианският предприемач. Навлизането на DiKa на френския моден пазар става точно в момент, в който много от световните производителите на модни облекла свиват производството си и затварят цели вериги. Това обаче може да се окаже предимство за българската марка, насочена към деловата жена. На 13 февруари ще бъде открит магазинът на DiKa в Париж на емблематичната търговска улица Rue de Renne. Магазини на DiKa ще бъдат открити в почти всички точки на Франция - Лион, Тулуза, Тур, Неоли, Мелюн, Гренобъл, Тулон, Безие, Сент Етиен, Монпелие и други. До месец ще бъде открит и нов фирмен магазин на марката в Румъния - трети поред. DiKa е представена и в два магазина в Грузия. Миролио купи марката в края на 2017 г. от гръцките ? собственици Димитриос Кабурис и Михаил Илиандес чрез своята едноименна компания "Е. Миролио". За марката продължиха да работят екипът от български моделиери и дизайнери, наложили я на пазара. Плановете на италианския предприемач с български паспорт включват и откриване на нови магазини на DiKa в България, където продажбите отчитат ръст. Предстои да бъде открит фирмен магазин в Бургас, а на по-късен етап и във Варна. От януари работи аутлет в София, с което магазините на DiКа в столицата стават четири. Нов акцент за DiKa ще бъде създаването на колекция ежедневни модели и дънкова линия, която ще се появи на пазара до края на годината. 85% от дрехите на бранда се изработват с платове, създадени в предприятията на Едоардо Миролио в България. Дрехите се шият в сръбските градове Димитровград и Пирот. Предприемачът купи двете фабрики в Сърбия през 2017 г. за 3 млн. евро. "Скоро ще приключи реконструкцията на трети цех и ще започне обновяването на четвърти цех в двете ни сръбски фабрики", каза Миролио. Четирите цеха в Сърбия ще бъдат достатъчни да зареждат с нова стока всички магазини на DiКа в България и в чужбина и дори ще имат свободен капацитет да шият на ишлеме, допълва той. Основен проблем пред Едоардо Миролио остава липсата на достатъчно работна ръка за производството на платове в българските текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов. Само през последните 2 години компанията е инвестирала 55 млн. лева в българските си фабрики. Над 200 от новооткритите работни места обаче остават незаети, а половината от завършения през миналата година нов цех стои празен. Не успяваме да изпълним всички поръчки в срок и вече губим позиции на някои пазари, посочва Миролио. Миналата година той пожела да внесе работници от Бангладеш, но е получил официален отказ от правителството. Ситуацията може да наложи изместването на част от производството на платове извън България, казва той. "Е. Миролио" приключва 2018 г. с приходи от 130 млн. евро, което е с 5 млн. евро повече в сравнение с предходната година. По план бяхме предвидили приходи от 145 млн.евро, но не успяхме да ги реализираме именно заради трудностите с ангажирането на хора за производството, казва италианският предприемач.
Източник: Капитал (12.02.2019)

Още две офис сгради ще носят името "Интерпред" в София В София се появяват още две сгради, които ще носят името "Интерпред". Те са част от портфолиото на холдинга на италианския бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио, които придоби и офис сградата на столичния булевард "Драган Цанков". В него вече влизат други две бизнес сгради, които ще носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". Първата, намираща се на бул. "Цар Борис III" 159, помещаваше телевизия TV7 и офиси на Цветан Василев, собственик на фалиралата "Корпоративна търговска банка". Втората, намираща се на ул. "Спас Соколов" 3 в "Манастирски ливади", бе построена за bTV, но медията така и не се нанесе там. В края на 2016 г. тя бе купена от "Българска медийна компания" на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а по-късно продадена на Миролио. Сградата на бул. "Цар Борис III" разполага с отдаваема площ от 17 000 кв. м, от които 14 000 кв. м офис площи, както и ресторант, търговски площи и паркинг. Тази на ул. "Спас Соколов" има отдаваема площ от 18 000 кв. м, от които офис площите са 15 800 кв. м. Дейността на холдинга Е. Миролио в България, освен в сферата на недвижимите имоти, е съсредоточена в текстилната и модна индустрии, наред с производството на вино под марката "Винарска Изба Едоардо Миролио". От 2018 г. Миролио е собственик и на модната марка DiKa, която в момента открива свои магазини и във Франция.
Източник: Money.bg (01.04.2019)

"Дунарит" и Агенцията по невписванията Дори и да сте юрист със сериозна закалка и да следите изкъсо сложната битка за овладяването на "Дунарит", едва ли ще можете лесно да се ориентирате какво се случва. Но последните движения или липса на движения по партидата на русенския завод в Търговския регистър будят искрено недоумение и сред експертите. Накратко има две воюващи страни. Фирмата "Емко" на Емилиян Гебрев твърди, че през 2016 г. е придобила акциите на "Дунарит" и направила увеличение на капитала, което би я бетонирало като мажоритарен собственик. Същевременно практически всяко нейно действие е блокирано със съдебни искове от "Виафот инвестмънт България". Това е дъщерно дружество на едноименната офшорка Viafot Limited, за което се разбра, че е било собственост на близкия до Делян Пеевски адв. Александър Ангелов, а впоследствие е ликвидирана и сега българското дружество няма собственик и самото то вече е в процедура по ликвидация. Делата са много, в различни съдилища. Но като крайно големите спорове опират до две - едното е по отношение на решение за увеличение на капитала от началото на 2016 г., а другото е да се заличи залог върху търговското предприятие на "Дунарит" в полза на "Е. Миролио". И двете като крайно са решени в полза на лагера на "Емко", влезли в сила и предполагат Агенцията по вписванията да впише въпросните обстоятелства. Но това така и не се случва, като длъжностните лица проявяват съществена изобретателност как да постигнат това. Непоявяващото се увеличение Разковничето във войната за контрола над русенския военен завод е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко". "Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То отдавна премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред. Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Сега със заявление от 12 август на адвокатите на "Дунарит" се съобщава, че и последното основно е окончателно решено и влязло в сила през юли 2019 г., като са представени и съдебните решения за целта. Затова и в обяснителната си записка те молят да се възобнови спряното регистърно производство по заявлението им от 2016 г., тъй като основанието за блокирането му е отпаднало. На 16 август това ново заявление отпреди няколко дни е вписано, но парадоксално няма никакво раздвижване по все така замръзналото заявление от 2 ноември 2016 г., което си стои с постановения отказ, въпреки че е отменен от съда. Оттук нататък не е ясно какво точно трябва да се случи и какво може да предприеме "Дунарит", ако агенцията продължава да не изпълнява съдебното решение. Неизчезващото обезпечение Още по-куриозен е случаят със залога в полза на "Е. Миролио". Дългът към фирмата на едноименния бизнесмен е формиран чрез цесия от края на 2014 г., с която той спасява част от депозитите си в КТБ. Впоследствие през 2015 г. Миролио е дал писмено съгласие за заличаване на залога и на база на него през април 2016 г. е поискано той да бъде заличен от Търговския регистър. Срещу това възразява "Виафот", която твърди, че е купила от Миролио вземането и претендира, че самата тя трябва да бъде вписана като кредитор. Освен това представя и документ от Миролио, с което се оттегля съгласието да се заличи залогът. Този спор също минава през множество дела и като крайно съдът решава в полза на лагера на "Емко". Със свое заявление от март 2019 г. "Дунарит" иска възобновяване, но Агенцията по вписванията отново излиза с отказ, който също е отменен от съда. Така се стига до най-любопитната част. Като крайно, вместо да изпълни съдебното решение, Агенцията по вписванията служебно създава ново заявление, в което компилира представяни и от "Дунарит", и от "Емко" документи. Обяснението е, че това е технически необходимо, тъй като производството по старото заявление не може да бъде възобновено. А по новото длъжностното лице излиза с указания, тъй като за него не е ясна волята на Миролио - причината е, че в новото заявление се съдържат както съгласието на Миролио, така и оттеглянето на съгласието му. Така служителят в агенцията изисква от "Дунарит" да се представят документи, удостоверяващи категоричната воля на "заявителя" да се заличи залогът. Доколкото заявителят е самият "Дунарит", е представен такъв документ, подписан от ръководството на завода, но с нови указания е поискано писмено съгласие и от заложения кредитор. По него вече в края на юни 2019 г. е постановен отказ, като според адвокатите на "Дунарит" той е и технически неиздържан, като не е изчакан тридневният срок по закон за изпълнение на указанията. Този отказ на Агенцията по вписванията в бърз порядък е отменен с решение на Окръжен съд - Русе, от 17 юли. В отговор на това длъжностното лице отново не пристъпва към вписване, а пак създава поредно "служебно" заявление, по него дава същите указания и отново излиза с отказ от 31 юли 2019. Това вкарва казуса в някакъв абсурден юридически затворен кръг, който може да продължи до безкрайност. Това, което прави случая още по-абсурден, е, че вече нито Миролио, нито "Виафот" са кредитори на "Дунарит" - след верига цесии през 2017 г. вземането стигна до Държавната консолидационна компания и дългът беше платен от "Дунарит". Освен това след два месеца вероятно самото "Виафот" дори няма да съществува в правния мир, след като шестмесечният срок за ликвидацията му изтече. А това повдига въпроса как въобще би могъл да се премахне този залог. Както и по-философския - защо именно по този казус агенцията е толкова упорита в невписванията си.
Източник: Капитал (21.08.2019)