Столичният кмет Стефан Софиянски подписа документите за кредита от 104 млн. USD, който ни отпуска Японската банка за международно сътрудничество. Делът на Столичната община във финансирането на строителството е 19%. Парите ще се вложат за продължението на метрото от станция Сердика до Интерпред. Общата му дължина е 5 км, като трасето минава и през по-голяма част от изградения вече тунел под бул. Драган Цанков. По план е предвидено краят на строителството да бъде през 2005 г., а пускът му - през 2006 г. До 6 месеца ще се извърши подготовката на тръжните книжа и ще се проведе международен търг за изпълнител. До 300 хил. пътници дневно ще се придвижват с метрото в този участък, сочат сметките на специалистите. По думите на шефа на фирма Метрополитен инж. Стоян Братоев още от т. г. до 2008 г. компанията ще започне да трупа средства за погасяване на дълга към японците. Към 2014 г. се предвижда да бъдат и най-големите плащания от 15 млн. USD, които се равняват на сегашните приходи на общината за 10 дни. В момента вагоните за метрото са 48, като не всички са в експлоатация. Доставка на 15 нови вагона за около 15 млн. лв. е договорена с Русия като част от погасяването на руския дълг, но въпросът трябва да се одобри от българо-руската смесена комисия. Софийското метро започва на база приет от МС технико-икономически доклад и генерална схема. В крайния си етап то трябва да има дължина 52 км с 48 метростанции. Делът му в градските превози ще бъде 55%, а дневният превоз - над 1 млн. пътници.
Източник: Пари (07.02.2002)

Преговорите за продажба на “Интерпред” на италианската “Миролио груп” (Gruppo Miroglio S.P.A.) ще бъдат финализирани до седмица. “Агенцията за приватизация е разрешила прехвърлянето на акциите, потвърди Станислав Ананиев, директор “Следприватизационен контрол” в Агенцията за приватизация. В момента софийската офиссграда е собственост на южнокорейската DAEWOO Engineering and construction, която заради изпадането на компанията майка DAEWOO в неплатежоспособност и последвалото преструктуриране взе решение да продаде голяма част от недвижимата си собственост по света. Бъдещ собственик на “Интерпред” е фамилна компания от текстилния бранш, една от най-големите в Италия и Европа. Според публикации в италианската преса годишният оборот на групата за 2000 г. е 701 млн. долара, а печалбата е 29 млн. долара. Компанията има близо 20 завода по цял свят, от които три в България. Това са “Миролио Лана” - Сливен (познат доскоро под името “Слитекс”), “Букет” - Нова Загора, и построения “на зелено” завод в Елин Пелин “Джиорджети”. Трите завода вече са част от “Миролио България”. “Не съм в течение на сделката, защото тя се ръководи от централата в Италия”, заяви Иван Динев, който е упълномощен представител в “Миролио България”. Преди четири години при приватизационната сделка за 70% от капитала на “Итнерпред” корейската ДЕУ плати 20 млн. долара. Сградата е построена през 1986 г. и в изграждането й са вложени 36 млн. долара. Балансовата стойност на активите на дружеството към края на 2000 г. е 7.6 млн. лв., приходите през същия период са 7.3 млн. лв., а отчетената печалба е 1.3 млн. лв. Още в средата на миналата година представител на южнокорейската Kamco (държавна агенция, която управлява активите на компании в несъстоятелност) обяви, че “ДЕУ кънстракшън” (Daewoo Construction Co.) ще продаде три свои недвижими имота в Източна Европа, които са на стойност 120 млн. долара до края на месец юли. До финализиране на сделка тогава обаче не се стигна. Освен на “Интерпред” ДЕУ е мажоритарен собственик и на хотел “Шератон”. Според корейските медии ДЕУ се е съгласил да продаде “Шератон” на малтийската компания за 23.5 млн. долара. Приватизационната сделка за “Шератон” беше сключена през септември 1996, а цената за 67% от капитала беше 22.3 млн. долара.
Източник: Капитал (18.02.2002)

Италианската текстилна компания "Миролио груп" купи 70% от "Интерпред" от досегашния собственик DAEWOO Engineering and Construction. Така общият размер на инвестициите на групировката в България достигна 220 млн. лв. Компанията има 3 текстилни предприятия у нас - "Миролио Лана" в Сливен, "Букет" в Нова Загора и "Джиорджети" в Елин Пелин. Председател на борда на директорите на "Интерпред" става Едоардо Миролио, директор на "Миролио груп", членове са Масимо Барточи и Пиермарино Новарино. От страна на държавата в борда остава зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов.
Източник: Стандарт (21.02.2002)

Съветът на директорите на "Интерпред световен търговски център София" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 24.IV.2002 г. в 15 ч. в сградата на "Интерпред световен търговски център София", бул. Драган Цанков 36, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2001, г. приемане на годишния счетоводен отчет за 2001 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2001 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2001 г., годишния счетоводен отчет за 2001 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2001 г.; 2. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на печалбата; 3. избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; 4. приемане на решение за промяна във фирмата на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на СД за промяна във фирмата на дружеството; 5. приемане на решение за изменение в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на СД за изменение в устава на дружеството; 6. приемане на решение за промяна в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложението на СД за промяна в състава на СД; 7. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 14 ч. и 30 мин. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (19.03.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 29.ХI.2001 г. регистрира по ф. д. № 12200/93 промени за "Интерпред - Световен търговски център София" - АД: заличава като членове на съвета на директорите Чанг-Су Чой и Любов Любенова Панайотова; вписва като членове на съвета на директорите Димитър Христов Хаджиниколов и Санг-Хо Бу; вписва съвет на директорите в състав: Се-Хеом Бак - председател, Димитър Христов Хаджиниколов - зам.-председател, и Санг-Хо Бу - изпълнителен директор; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор Санг-Хо Бу.
Източник: Държавен вестник (02.04.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира с решение от 15.II.2002 г. по ф. д. № 12200/93 промени за "Интерпред - Световен търговски център София" - АД: вписва промени в устава, приети на общото събрание на акционерите, проведено на 11.II.2002 г.; заличава като членове на съвета на директорите Се Хеом Бак и Санг-Хо Бу; вписва като членове на съвета на директорите Едоардо Миролио и Масимо Барточели; вписва като изпълнителен директор Едоардо Миролио, който ще представлява дружеството.
Източник: Държавен вестник (11.06.2002)

За пръв път в най-новата история на България се продава компания с мащабите на "Булгартабак", а държавата се разделя с монопола в производството и търговията на тютюн и цигари. Социалният и икономическият ефект от тази сделка вече няколко месеца ангажират обществения интерес. На купувача ще се падне тежката задача да преструктурира не просто компания, а цял един отрасъл, след като нито едно правителство през последните 12 години не се реши да направи това. Предложената цена от два от кандидатите от 110 млн. евро (почти 110 млн. долара) е близо десет пъти по-малка от единия милиард долара, на колкото оценяваха холдинга гигантите в бранша преди десетина години. Емблематичните сделки за успешна приватизация се сключиха през 1994 г. Тогава Агенцията за приватизация (АП) продаде 80% от капитала на хотел "Витоша" за 65 млн. германски марки (около 40 млн. долара по тогавашния валутен курс), платими с облигации, емитирани по външния дълг на България. През същата година германската компания "Вили Бец груп" купи 55% от софийското автомобилно предприятие "Сомат", като плати за него 55 млн. долара. Петнадесет процента от сумата беше платена в брой, а с 85% от нея се погасиха всички задължения на дружеството. Купувачът направи и инвестиции от 48 млн. долара. През 1996 г. южнокорейската "Деу груп" купи две големи сгради в София - 67% от хотел "Шератон София Балкан" срещу 22.3 млн. долара, а след това и 70 процента от "Интерпред" срещу 20 млн. долара. Договорените цени бяха платени в брой, но заради финансови проблеми "Деу" се раздели през последната година с покупките си. Темповете на раздържавяване се подобриха през 1997 г. Тогава бяха приети поправки в закона за приватизация. Право на раздържавяване освен АП, имаха и още 13 отраслови министерства. Техните вътрешни процедури обаче в някои случаи съществено забавяха продажбите въпреки декларираната политическа воля за бърза приватизация. В срокове, договорени с Международния валутен фонд, държавата трябваше да продава бързо. И въпреки че в процеса се включиха световноизвестни консултантски компании, резултатите от раздържавяването се разминаха с очакванията за приходите. Една от големите сделки през 1997 г. беше продажбата на девненския завод за калцинирана сода "Соди". Белгийската компания "Солвей" придоби пакет от 60% от акциите за 160 млн. долара. Пример за успешна сделка беше и договорът с белгийската индустриална групировка "Юнион миниер" (сега "Юмикор"), която купи 56% медодобивния комбинат в Пирдоп за 80 млн. долара. В договора купувачът се подписа под 220 млн. долара инвестиции, които миналата година бяха разсрочени. При продажбата на завода до последния момент белгийската групировка беше в остра конкуренция с "Гленкор интернешънъл". Приватизирана беше цялата циментова индустрия като най-висока цена държавата постигна за "Девня цимент" - "Марвекс" (дъщерна на испанския холдинг "Инисиативас естратехикас") плати 44.55 млн. долара за 70% от капитала през 1997 г. След това френският циментов холдинг "Симан Франс" купи от "Марвекс" циментовата компания. След 1997 г. се приватизираха и повечето от гигантите на българската икономика. Точно решенията на държавата по тези сделки донесе печалната слава на раздържавяването в България, макар че ставаше дума за остаряващи и губещи милиони долари комбинати от тежката и химическата промишленост. Предприятия като "Химко", "Кремиковци", "Стомана" бяха продадени на символични суми на малки и неизвестни фирми. 1999 г. - годината на големите сделки Големите сделки бяха сключени през 1999 г. Тогава собственик на 58% от капитала на "Нефтохим" - Бургас, стана "Лукойл" за 101 млн. долара. До края на 2005 г. купувачът трябва да инвестира в дружеството 408.3 млн. долара. "Нефтохим" е единственото засега предприятие, в което държавата запази златна акция в капитала, която й дава право на решаващ глас при вземането на решения относно измененията на устава, преобразуването на дружеството в друг вид, за вливане в друго дружество или прекратяване на дейността чрез ликвидация. Срещу 52 млн. долара през същата година държавата продаде и мажоритарния дял в "Петрол" през 1999 г. Купувачът - "Международен консорциум България" АД, който беше учреден от "Юкос петролеум България" АД, "Петрол холдинг" АД, и OMV - Австрия, плати сумата в брой и пое ангажимент да инвестира 60 млн. долара за 5 години. "Дойче банк" изправи фармацията на крака, като подкрепяната от нея "Балканфарма" купи срещу 24 млн. долара мажоритарните дялове в три фармацевтични завода - "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотика" - Разград. През 2000 г. беше приватизирано и "Софарма". За 24 млн. долара "Елфарма" (учредено от "Унифарм" АД и "Електроимпекс" АД) купи 66.94% от капитала на "Софарма". Купувачът се ангажира да инвестира 7.5 млн. долара за три години. Най-голямата сделка на 2000 г. беше продажбата на "Златни пясъци" АД. Новият собственик - РМД "Златни" АД в консорциум с "Кондор и Некерман туристик" и "Агрима" плати 96 млн. долара. Сред по-значителните продажби бяха тези на ВЕЦ "Попина лъка", ВЕЦ "Лиляново" и ВЕЦ "Сандански", обединени в каскада "Санданска Бистрица", извършени през тази година. След серия от скандали и даване на сделката на съда, "Енерго - Про България" стана собственик на каскадата. Цената беше 33.057 млн. долара. Според данни на АП до края на 2001 г. у нас са раздържавени 79.52% от подлежащите на приватизация активи на държавни предприятия. Банковата приватизация - най-успешна Причина за това може би е фактът, че с нея се занимава само Банковата консолидационна компания. След сделката за "Биохим" държавна собственост остана само Банка ДСК. Благодарение на приватизацията на Булбанк, ОББ, Експресбанк, Хебросбанк българската финансова система беше основно преструктурирана. ОББ беше първата приватизирана държавна банка у нас. Целият пакет акции на държавата беше продаден на консорциум между ЕБВР (която получи 35%), Булбанк (също с 35%) и американската инвестиционна компания "Опенхаймер & ко" (с 30%) за скромните 3 млн. долара. Впоследствие американската фирма препродаде 17.19% от своя дял на "Джодрел ентерпрайзис лимитид". А през 1999 г. Националната банка на Гърция плати 207 млн. долара за 89.9% от капитала на ОББ. През 2000 г. италианската кредитна институция "Уникредито" купи 98% от Булбанк в консорциум с "Алианц", който придоби други 3%. Общо двете институции платиха на държавата 360 млн. евро (около 343 млн. долара по тогавашния курс), от които 15 млн. бяха заделени в доверителна (ескроу) сметка. "Банк Аустрия кредитанщалт груп" купи 99.59% от банка "Биохим" за 82.5 млн. евро (близо 82.5 млн. долара). През септември 1999 г. френската "Сосиете Женерал" купи всички акции, собственост на БКК (97%) в Експресбанк, като плати за тях 38 млн. долара. Така продажбата на "Булгартабак" се очертава като може би най-голямата приватизационна сделка у нас, при това при класиране на кандидатите, извършено по най-прозрачната възможна процедура досега. Друг въпрос е, че трудно в България се постигат цени над 100 млн. долара за активите на местните предприятия.
Източник: Дневник (29.07.2002)

Съветът на директорите на "Интерпред СТЦ София" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 21.ХI.2002 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството в София, бул. Драган Цанков 36, при следния дневен ред: 1. взимане на решение за увеличаване на капитала на дружество под условие; проект за решение: ОС взема решение за увеличение на капитала на дружеството с 4 146 945 лв., като новите акции бъдат придобити по номинал от акционера "Е. Миролио" - С. А., Люксембург; 2. разни.
Източник: Държавен вестник (18.10.2002)

На 11 ноемврии в Интерпред се проведе учредителното събрание на Уест-Ийст Банк. Капиталът на Уест-Ийст Банк ще е 7 млн. евро (около 14 млн. лв.). Над 72% от него ще е собственост на дъщерна структура на най-голямата словенска кредитна институция Нова Люблянска Банка, чиито активи са повече от 9 млрд. евро, а капиталът й е над 500 млн. евро. В началото на есента 40% от акциите на словенската кредитна институция бяха закупени от белгийската Кей Би Си Банк
Източник: Банкеръ (18.11.2002)