През 2025 г. банките са събрали рекордни над 2.3 млрд. лв. от такси През последните десетина години сме свидетели на непрестанно поскъпване на цените на банковите услуги и особено на тези, които са най-търсени от потребителите. По данни на БНБ през 2025 г. банките са събрали от своите клиенти - физически лица и фирми, над 2.3 млрд. лева от такси и комисиони, което е нарастване от 12% на годишна база. Расте и делът на тези приходи в общия нетен оперативен доход на банките, като надхвърля 20%. Таксите, които събират банките, са най-разнообразни и много на брой, няма единен формат на банковите тарифи и съпоставянето на цените на отделни банкови услуги е изключително трудно. Това ограничава възможностите на потребителите да правят рационален избор и намалява конкуренцията, отбелязват от "Активни потребители". Неправителствената организация публикува изключително интересно проучване на таксите на най-използваните банкови услуги, а именно: месечното поддържане на банкова сметка, кредитен превод в същата или в друга банка онлайн и на каса, теглене и внасяне на пари на каса, както и теглене от банкомат. Повечето банки са повишили месечната такса за поддръжка на сметка в този период. Без промяна е таксата при БАКБ, ОББ, ПИБ, Токуда банк, ЦКБ и Пощенска банка, а Инвестбанк дори е направила леко намаление, но да не забравяме, че предни години тези банки също са вдигнали тарифата си не веднъж. Само две са банките, които все още не взимат такса за месечна поддръжка, ако сметката е в пакет с дебитна карта - Интернешънъл Асет банк и Общинска банка. По-различна е картината, когато банковата сметка не е в пакет с дебитна карта, т.е. титулярът няма дебитна карта на съответната банка - тогава месечната такса за поддържане е с 30 до 50% по-висока. Друга услуга включена в проучването е извършването на банков превод. По принцип е ясно, че ако правим парични преводи в банков офис (с платежно нареждане), тази услуга се таксува многократно по-скъпо спрямо другите алтернативи като плащане с карта или банков превод онлайн. От този тип високи такси се възползват най-много банките, обслужващи държавни служби, където хората трябва да внасят такси или глоби по банков път (напр. МВР, ДНСК, съдилища, общини и др.). След приемането на еврото междубанковите преводи вече се осъществяват през европейската система SEPA, а не през национален оператор, както беше доскоро. Разходите на банките за преводи по SEPA са вероятно по-ниски и е уместно БНБ като регулатор да даде разяснения дали има предпоставки за намаляване на таксите при онлайн преводи. В последните два години по-голямата част от банките са повишили съществено таксите за преводи към същата банка, като са ги изравнили с таксите за преводи към други банки. ОББ, Уникредит Булбанк и Банка ДСК са с най-многобройни АТМ-устройства - над 700, ПИБ, ЦКБ и Пощенска са с над 500, а останалите банки са доста с под 100. По-скъпо е тегленето на суми на каса в банков салон, като масово банките са повишили тази такса в последните две години.
Източник: Сега (05.02.2026)

„Елана агрокредит“ ще издаде трета емисия корпоративни облигации за 8 млн. евро „Елана Агрокредит“ АД ще издаде трета по ред емисия корпоративни облигации, с решение на съвета на директорите на дружеството. Общата номинална и емисионна стойност на емисията се предвижда да е до 8 млн. евро. Минималният размер на облигационния заем, при постигането на който той ще се счита за сключен, е 5 млн. евро. Компанията планира да емитира до 8 хил. броя облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро. Набраните средства ще се използват за сключване на договори за финансов лизинг за покупка на земеделски земи и на договори за кредит за оборотни средства. Лихвата е определена на 6-месечен EURIBOR + 3,75% на годишна база, но не по-малко от 3,75%, ако 6-месечният EURIBOR е отрицателен. Срокът на облигациите до падеж е 91 месеца. Главницата се предвижда да бъде изплатена на 8 равни вноски на 7-ия, 19-ия, 31-ия, 43-ия, 55-ия, 67-ия, 79-ия и 91-ия месец, или на 15.10.2026 г.; 15.10.2027 г.; 15.10.2028 г.; 15.10.2029 г., 15.10.2030 г., 15.10.2031 г., 15.10.2032 г. и 15.10.2033 г. Лихвата ще се плаща на 6 месеца, с изключение на първото купонно плащане, дължимо след изтичане на 7 месеца от датата на сключване на емисията. „Обединена българска банка“ АД е обслужващата банка по емисията, в която ще бъде открита набирателната сметка. Началната дата за записване на облигациите е 9 март 2026 г., а крайната – 13 март. Облигациите ще бъдат регистрирани за търговия на БФБ в 6-месечен срок от сключването на заема.
Източник: Инвестор.БГ (11.02.2026)

ВАС иска от Фонда на фондовете нова оценка по отношение на фондовете за градско развитие Върховният административен съд (ВАС) е постановил на държавния Фонд на фондовете (официално "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" - ФМФИБ) да превърти назад процедурата по разпределяне на пари за фондове за градско развитие. Тя няма да започне отначало, а ще трябва да се върне на етап преценка на съответствието на участниците. Става дума за общо 263 млн. евро, които трябва да бъдат разпределени за градски проекти в три региона - Юг, Североизток и Северозапад. Процедурата започна през октомври 2024 г. и по нея имаше три кандидата - Банка ДСК самостоятелно, консорциум "ДЗЗД Фонд за устойчиви градове" (ФУГ) с участието на ОББ и консорциум "Фонд за зелено и умно градско развитие" (ФЗУГР) с участието на Уникредит Булбанк. През юни 2025 г. ФМФИБ започна финални преговори, но само с един от кандидатите - ФУГ около ОББ, а другите два кандидата дори не бяха допуснати. Парите по всички три позиции отидоха във ФУГ, който взе два от фондовете, а третият остана неразпределен. Решението бе обжалвано от другите два кандидата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отказа да образува производство, заради което въпросът стигна до ВАС. През август от съда отмениха разпореждането на КЗК и дадоха разпореждания на регулатора да върне процедурата към ФМФИБ. Настоящото решение на ВАС е окончателно и нарежда на ФМФИБ да върне процедурата на по-ранен етап, без да я започва отначало. Така процедурата се връща с около година назад и е възможно в крайна сметка и трите участника да получат по един фонд. Това още от самото начало беше очакваният изход, тъй като всеки от кандидатите искаше да управлява парите за различна част от България. Вместо това след спорното решение на фонда в крайна сметка единият консорциум, воден от ОББ, спечели и трите позиции, макар да можеше да поеме само две.
Източник: Капитал (13.02.2026)

Анализ на банковия сектор в България към 31 декември 2025 година Към 31 декември 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. През януари 2026-та Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) финализира придобиването на Токуда Банк АД. На 13 февруари тази година Европейската централна банка издаде одобрение за придобиването от страна на фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл (чрез дъщерната си компания Баго (Люксембург) С.а.р.л.) на мажоритарен дял на Ти Би Ай Банк ЕАД от 4finance Holding S.A. Сделката бе финализирана на 2 март 2026 година. Общо активите на банковата система към 31 декември 2025 г. възлизат на 116.1 млрд. евро, като отбелязват ръст от 8.07% спрямо 30 септември 2025-та. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.30% към 31 декември 2025 г., като няма разместване в позициите им спрямо 30 септември същата година. Обединена Българска Банка АД запазва челната позиция с активи в размер на 22.8 млрд. евро или 19.60% пазарен дял, като бележи ръст от 6.34% в активите спрямо 30 септември 2025-та. Банка ДСК АД запазва втора позиция с 18.93% пазарен дял и ръст в активите от 9.07% спрямо края на деветмесечието на 2025 година. На трета позиция остава Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 18.07% и ръст в активите от 5.96% спрямо 30 септември 2025-та. Четвърта и пета позиция се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетната печалба на банковата система отбелязва спад от 1.81%, като достига 1.9 млрд. евро за 2025 година. Банка ДСК АД отново заема челната позиция с печалба от 513 млн. евро или 27.65% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст на печалбата си от 2.76% спрямо същия период на 2024-та. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 24.89%, отчитайки спад от 4.65% и регистрирайки печалба от 462 млн. евро за 2025 г. спрямо 484 млн. евро за 2024 година. Обединена Българска Банка АД регистрира спад от 1.15% в печалбата си в сравнение със същия период на 2024 г., като достига 251 млн. евро за 2025-та и остава на третата позиция с 13.52% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД запазва четвъртата позиция с печалба от 227 млн. евро и пазарен дял от 12.23% за 2025 г., като отчита ръст от 7.67% спрямо същия период на 2024-та. На пета позиция е Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 84 млн. евро, като регистрира значително увеличение в печалбата си от 32.67% спрямо същия период на 2024 година. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора за 2025 г. възлиза на 912 млн. евро., бележейки ръст от 10.11% спрямо 828 млн. евро за 2024-та. Банка ДСК АД запазва първа позиция с ръст от 10.70%, отчитайки нетен доход от такси и комисионни на стойност 204 млн. евро за 2025 година. Уникредит Булбанк АД заема втората позиция с нетен доход от такси и комисионни от 178 млн. евро, представляващ 19.57% от общите доходи в сектора, като бележи 10.68% ръст спрямо предходната година. На трета позиция по размер на нетни доходи от такси и комисиони за 2025-та остава Обединена Българска Банка АД с доходи в размер на 160 млн. евро, бележейки ръст от 8.55% спрямо предходната година. Първа Инвестиционна Банка АД остава на четвърта позиция с нетни доходи от такси и комисиони от 89 млн. евро и 5.73% ръст спрямо 2024-та. Пета позиция продължава да се заема от Юробанк България АД с нетни доходи от такси и комисионни от 78 млн. евро, бележейки ръст от 12.57% спрямо 2024 година.
Източник: Банкеръ (13.03.2026)

Банковият сектор разпределя рекордни дивиденти от печалбите за 2025 г. Българските банки ще разпределят рекордна като сума дивиденти от печалбите си за 2025 г., като само четири от най-големите институции подготвят да изплатят на акционерите си 665.6 млн. евро. Сумата надхвърля с 64% миналогодишните 405 млн. евро и e 100 млн. евро над рекордните 564 млн. евро от 2023 г. Тя се равнява на близо 36% от отчетената печалба за миналата година. С най-голяма сума изпъква Уникредит Булбанк, която ще раздаде на акционерите си малко над 277 млн. евро, или точно 60% от печалбата ? за 2025 г. Това е и индивидуален рекорд за българското поделение на италианската банка, като е съвсем малко под изплатените от ДСК за 2023 г. 285.5 млн. евро. Миналата година Уникредит Булбанк капитализира цялата си печалба, докато в предходни периоди е разпределяла и по 100%. ДСК ще разпредели 253.4 млн. евро дивиденти, или 45% от печалбата, което е от порядъка на миналогодишната сума (249.5 млн. евро). За банката от унгарската група OTP това е пета поредна година на разпределяне на печалби, като устойчивата ? дивидентна политика беше прекъсната единствено покрай придобиването на Сосиете женерал Експресбанк и впоследствие заради двегодишната забраната от БНБ да се разпределят дивиденти по време на ковид кризата. Според дневния ред на предстоящото общо събрание на Пощенска банка предложението от борда е той да е 112 млн. евро, или близо 50% от печалбата. Това ще е рекордна сума за банката и първо разпределение на печалба от 2017 г. насам. При Алианц банк намерението е да се изплатят 23 млн. евро, или 83.3% от печалбата. Общо за последните 12 години от 2014-а насам общо разпределената сума надхвърля 4.5 млрд. евро. За нея допринасят най-много ДСК с над 1.7 млрд. евро и Уникредит Булбанк с 1.58 млрд. евро. ОББ е с чувствително по-скромна сума - под 0.5 млрд. евро, което в голяма степен се дължи и на серията банкови и небанкови придобивания, чрез които беше изградена днешната огромна финансова група на белгийската KBC.
Източник: Капитал (28.04.2026)

Банковата система с рекордна печалба от 490 млн. евро за първото тримесечие Банковата система в България генерира печалба от 490 млн. евро (958 млн. лв.) за първите три месеца като част от еврозоната. Това е със 69 млн. лв. (35 млн. евро) или със 7.8% повече от реализираната за първото тримесечие на 2025 г., когато общите приходи в банковата система са били 455 млн. евро (889 млн. лв.). Две банки отчитат печалба от над 100 милиона евро, а общо четири са с положителен финансов резултат за повече от 50 млн. евро. УниКредит Булбанк и Банка ДСК са банките с най-големи печалби за периода 1 януари – 31 март, след като БНБ обяви съответно 133 млн. евро (260 млн. лв.) и 140 млн. евро (274 млн. лв) положителен финансов резултат. Само преди година те имаха печалби от съответно 95 млн. евро и 139 млн. евро през същия период. Пощенска банка се нарежда на трето място в класацията с печалба за 57 млн. евро, следвана от ОББ с 55 млн. евро. Челната петица се допълва от Първа инвестиционна банка – 26 млн. евро. Следват Централна кооперативна банка (ЦКБ) с 15 083 евро и Ти Би Ай Банк - 14 млн. евро и ПроКредит банк с 9 млн. евро. Десетката се допълва от Алианц Банк и Българо-американска кредитна банка, отчели съответно малко над 3 млн. евро. На минус за първите три месеца на годината е само една банка – Бигбанк, отчела загуба от 368 хил. евро. Общо пет банки в страната управляват активи за по над 10 млрд. евро, сочи справка на Darik Business Review на база данни от Българска народна банка (БНБ). Петте банки ОББ, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка (ПИБ) притежават общо 91.2 млрд. евро в активи. Това се равнява на общо 77.7% от активите на цялата банкова система у нас. Само първите три банки в класацията пък държат над половината активи в банковата система - 57.3%. През първото тримесечие от приемането на еврото най-голямата банка по активи е Банка ДСК, която се бори оспорвано за първата позиция с ОББ. Банка ДСК излиза начело с активи в размер на 23.5 млрд. евро, а ОББ я следва с 23.1 млрд. евро.
Източник: Дарик радио (14.05.2026)

Един oт нaй-гoлeмитe пpoe?ти в oблacттa нa възoбнoвяeмитe изтoчници y нac - фoтoвoлтaичeн пap? "Mъглиж", беше официално открит. Той се разпростира на рекордните 1300 декара в подножието на Стара планина, инсталираната мощност стига 161 МW, има и система за съхранение на електрическа енергия с мощност 36 MW и капацитет 72 MWh. Тази мощност е достатъчна да захрани 65 хиляди домакинства годишно. Това е първият парк в България, който има инсталирана система за градушки. Общата инвecтиция в пpoe?тa "ФEЦ Mъглиж" e нa cтoйнocт над 100 милиoнa евро.Нов соларен парк край Мъглиж с мощност 161 MW ще захранва 65 000 домакинства. Зa peaлизaциятa нa пap?a ca изпoлзвaни ?a?тo coбcтвeни cpeдcтвa, тa?a и бaн?oв зaeм, ocигypeн oт 4 вoдeщи финaнcoви инcтитyции в Бългapия и Aвcтpия, които включват УниКредит Булбанк, в ролята на агент, Raiffeisen International Bank, ОББ и Пощенска банка. Инвестицията е реализирана и с подкрепата на Националния план за възстановяване и устойчивост. „360 Енерджи“ е водещият инвеститор в проекта, който се реализира съвместно със Соларис Енерджи (собственост на основните акционери от Еврохолд България). Соларният парк „Мъглиж“ се развива чрез специално създадената за проекта компания „Белозем Солар Парк 2“. Основен изпълнител е българо-германската компания Sunotec. Компанията изпълнява проекта от проектирането и доставката на оборудването до монтажа на всички ключови компоненти и изработката на металните конструкции, върху които са монтирани соларните панели.
Източник: Дарик радио (22.05.2026)

Един от най-големите търговци на зърно в България, групата "Агрикс" изпитва сериозни финансови сътресения. "Агрикс България" е създадена през 2009 г. Пряко 100% от дяловете се държат от "Ню кепитъл мениджмънт", а крайни собственици са Кеворк Крикорян и Красимир Димов. Групата оперира чрез множество дъщерни дружества, които се занимават с вътрешна и външна търговия със зърно и слънчоглед, но и със семена и торове, като има и голямо звено, свързано със строителство и недвижими имоти. От 2021 г. търгува и с рафинирано и нерафинирано олио и слънчогледов шрот, а през 2024 г. купи и варненския завод за олио "Олимекс". Има зърнобази във Варна, Балчик и Кубрат. За 2024 г. консолидирано групата декларира 147.2 млн. евро приходи и 0.9 млн. евро печалба, като резултатите леко се влошават на годишна база. Активите ? са близо 86 млн. евро, а задълженията - близо 70 млн. евро, от които над 40 млн. евро към банки. Това обаче е преди финансирането от ОББ за придобиването на "Олимекс" и не включва и други дружества на същите собственици, занимаващи се с имоти и строителство. Общата експозиция на банките към компаниите на Крикорян и Димов клони към 100 млн. евро. От февруари 2026 г. банки започват да налагат запори върху дялове на "Агрикс България" и дружества от групата, търсейки различни суми. Уникредит Булбанк и държавната Българска банка за развитие си изваждат изпълнителни листове на 23 февруари, като действайки през различни частни съдебни изпълнители, претендират за съответно 2.96 млн. евро и 2.65 млн. евро. На 17 март се присъединява и Пощенска банка с описани вземания за над 1 млн. евро, като дни по-късно добавя и още два запора за общо над 5.2 млн. евро. А на 31 март в групата се включва и Алианц банк, която претендира за над 6.16 млн. евро. Паралелно с това банките налагат и възбрани върху имоти на дружествата от групата. Искането за несъстоятелност идва месец по-късно в края на април, но то е подадено от "Каргил България" - местното поделение на едноименния глобален гигант, който е с 392 млн. евро оборот за 2024 г. "Каргил" е завела дела за несъстоятелност срещу "Агрикс България" и "Агрикс трейд", като претенциите са по няколко договора за доставка на ечемик и пшеница, започващи още от февруари 2025 г. По някои от тях са доставени количества, но въпреки поредица разсрочвания и анекси те така и не са изпълнени изцяло и "Каргил" претендира близо 2 млн. евро. По делата са назначени счетоводни експертизи, а като кредитор вече се е присъединила и Уникредит Булбанк. Засега заводът за олио продължава да работи.
Източник: Капитал (08.06.2026)

След труса с "Фарм сенс" в края на 2025 г. друг голям търговец е пред несъстоятелност В края на 2025 г. най-големият търговец на зърно в Добруджа "Фарм сенс" поиска несъстоятелност, при това без да търси диалог с банките кредитори и да опита да разсрочи или рефинансира заемите си. "Фарм сенс" е с поне 65 млн. евро дългове към банки, която след краткото затишие също отново се е запътила към фалит. По делата се виждат действия не само от местни, а и от чуждестранни банки (ING и швейцарската Arab bank), както и от други кредитори като "ОМВ България". В момента висят четири производства срещу "Фарм сенс" и свързаните "Лаврис инвест", "Дефко грейн" и "Дефко зърнобаза", а още едно дружество от април вече е обявено в несъстоятелност. Това е "Дефко", което за 2025 декларира 21.7 млн. лв. приходи, а за 2024 г. - 53.7 млн. лв. Активите са едва 7.3 млн. лв., докато задълженията надхвърлят 17.7 млн. лв. Те са основно по револвиращ кредит към БАКБ, но самото дружество е съдлъжник и по кредити за "Фарм сенс". Допълнителен проблем е, че в двата казуса банките виждат сериозни индикации за злонамерени действия от страна на длъжниците, граничещи с измама. В края на 2025 г. земеделци твърдяха, че липсва складирано зърно в базите на "Фарм сенс", а сега, по всичко личи, това се повтаря и с "Агрикс". Съмненията са, че компаниите са го продали, без да се разплатят с производителите, с надеждата да попълнят липсите от новата реколта - практика, за която хора от сектора казват, че не е необичайна при някои търговци. "Фарм сенс" разполага със зърнобази в Добрич, Генерал Тошево, селата Преселенци и Соколово, Каварна, Провадия и Варна, а общият й капацитет за съхранение на зърно е 275 хил. тона. Единият от основните кредитори - ОББ, вече е успял да влезе във владение на голяма част от тях и те са обявени за продан на сайта ? за общо около 13 млн. евро.
Източник: Капитал (08.06.2026)

Новият Estrea Park се очаква да отвори врати в средата на 2027 г. В столичния квартал „Надежда“ започна изграждането на нов търговски парк – Estrea Park, който се очаква да отвори врати в средата на 2027 г. Проектът е съвместна инвестиция на Park Lane Developments, Mitiska REIM и ЕБВР, като ключов търговец ще бъде веригата „Фантастико“ със собствен модерен супермаркет. Estrea Park е съвместен проект на българската компания Park Lane Developments – част от групата AG Capital, белгийския фонд Mitiska REIM и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD). Той се реализира с подкрепата на Обединена българска банка, а главен изпълнител на проекта е МИКС-КОНСТРЪКШЪН. Estrea Park ще бъде изграден на ул. „Владимир Зограф“ 81 в ж.к. „Надежда“, непосредствено до супермаркет „Кауфланд“ и разширения надлез, който ще осигурява пряка транспортна връзка между районите „Люлин“, „Илинден“, „Връбница“ и „Надежда“. Търговският парк ще разполага с обекти с обща отдаваема площ от над 13 000 кв. м и повече от 340 паркоместа. Предвижда се и food court в рамките на парка. „Фантастико“ ще бъде основен търговец, като ще изгради върху отделен собствен имот модерен супермаркет с площ от 4 000 кв. м и собствени 120 паркоместа за удобство на пазаруващите. През есента на тази година предстои откриването на първия търговски парк под бранда Estrea Park в ж.к. „Хаджи Димитър“, София. Проектът се намира на ул. „Резбарска“ 7 непосредствено до супермаркет „Кауфланд“, ще разполага с обекти с обща отдаваема площ от 13 600 кв. м и ще осигури над 250 паркоместа на посетителите. Основен търговец в „Estrea Park Хаджи Димитър“ е супермаркет „Лидл“. Отново през есента предстои да започне строежът на третия Estrea Park в град Варна – ул. „Асен Разцветников“, район „Владислав Варненчик“. „Estrea Park Варна“ ще разполага с над 10 000 кв. м търговска площ и повече от 230 паркоместа. „Лидл България“ ще бъде ключовият наемател в проекта. През месец април тази година Park Lane Developments и Mitiska REIM обявиха четвъртия си проект под бранда Estrea Park в столичния ж.к. „Люлин“. Това е втори проект на инвеститорите, в който супермаркет „Фантастико“ ще бъде основен търговец върху собствен имот.
Източник: Дарик радио (10.06.2026)

Дияна Димитрова-Каменова е официално вписана като член на УС и изпълнителен директор „МСП Банкиране“ на ОББ Обединена българска банка (ОББ) вписа официално в Търговския регистър Дияна Димитрова-Каменова като член на Управителния съвет и изпълнителен директор "МСП банкиране". Решението е в сила от 1 юли 2026 г. след получени всички регулаторни одобрения. Тя наследява поста от Франк Янсен, който се пенсионира през март 2026 г. след дългогодишна кариера в KBC Group. Димитрова-Каменова има над 25 години опит в банковия сектор у нас. Кариерата ? започва през 2001 г. в ПроКредит Банк като експерт "Кредитиране МСП", а през 2005 г. се присъединява към СИБАНК като ръководител отдел "МСП и външни кредитни линии". След придобиването на банката от KBC Group тя заема различни управленски позиции, включително ръководител "Корпоративно банкиране" и функционален мениджър "Легаси банк". От 2023 г. е генерален мениджър "Корпоративно банкиране" в ОББ.
Източник: Money.bg (06.07.2026)

Банковите фонд мениджъри у нас управляват активи за над 956 млн. евро в края на юни Банковите управляващи дружества у нас са организирали общо 42 договорни фонда, показват данните от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). През първото полугодие в техните портфейли са привлечени общо 956 061 079 евро. Най-големият банков фонд мениджър е „Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ“, който е част от „КВС Груп“. Дружеството е организирало 12 колективни инвестиционни схеми. Те пък са привлекли и управляват 585 137 020 евро. Най-успешният взаимен фонд на това управляващо дружество е „ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен Отговорно Инвестиращ“ с доходност за първите шест месеца на тази година от 11.51 процента. Тази колективна схема е с най-висока доходност в групата за последните дванадесет месеца и от началото на публичното предлагане на негови дялове – 4 април 2022 година. В момента в портфейла му има 12 514 905 евро. Дистрибутор на дяловете продължава да бъде „ОББ“ АД с клонове в цялата страна. „ДСК Управление на активи“ е второто по големина банково управляващо дружество у нас. Негови акционери са “Банка ДСК” с дял от 25% и „ОТП Фонд Мениджмънт“, което е част от най-голямата унгарска финансова група ОТП, със 75 процента. В портфейла на фонд мениджъра има 19 договорни фонда, в които са привлечени общо 296 613 951 евро. Най-висока доходност за първото полугодие има НДФ „ДСК-ОТП Премиум микс“(7.79%) . Той представлява готов „пакет“ от други фондове, чрез който клиентите ползват професионален опит и експертиза на успешни портфолио-мениджъри и инвестиционни възможности по цял свят и така осигурява голямо разнообразие на инвестиции, от които зависят резултатите на фонда. Едноличен собственик на капитала на „ЦКБ Асетс Мениджмънт“ е „Централна кооперативна банка“ АД, която притежава 100% от акциите на дружеството като част от своята финансова група. Фонд мениджърът е организирал четири договорни фонда, чрез които управлява 33 611 669 евро. Най-успешен от началото на годината е „ЦКБ Прайвит“. Фондът е вложил привлечените парични средства предимно в акции, търгувани на регулирани пазари в чужбина, които се очаква да разпределят редовно дивидент, както и в дялове на други колективни инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, лицензирани и извършващи дейност в чужбина, и разпределящи дивидент/доход. Колективната схема отчита доходност от 4.43% в края на юни. Едноличен собственик на капитала на „Тексим Асет Мениджмънт” e „Тексим Банк“ АД. Управляващото дружество е организирало четири колективни схеми. В тях са привлечени 28 101 692 евро. С най-висока доходност за полугодието е „Тексим Балкани“ (с 4.64%). „ПФБК асет мениджмънт“ управлява три фонда на Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД). В тях за шестте месеца са привлечени общо 7 712 115 евро. Най-успешен за периода е „ПИБ-Авангард“, който е спечелил за клиентите си печалба от 14.93 процента. Това е глобален високодоходен фонд в акции. Инвестициите му не са ограничени от гледна точка на държава, пазарна капитализация или присъствие в индекс. Фокусът е върху откриването на компании с голям потенциал за растеж преди останалите пазарни участници, като се разчита на собствен и чужди анализи и оценки на компаниите. „Общинска банка асет мениджмънт“ управлява два договорни фонда: “Общинска банка – Балансиран” и “Общинска банка – Перспектива”. Клиентите им са предоставили за управление общо 4 884 633 евро. Едноличен собственик на този фонд мениджър е „Общинска банка“ АД. Крайната компания майка на управляващото дружество е базираният в Лихтенщайн фонд Novito Opportunities Fund AgmvK, който пък е мажоритарен собственик в кредитната институция с дял от 96.51 на сто. Остатъкът от капитала на банката се разпределя между по-малки общински дружества и няколко общини в България.
Източник: Банкеръ (10.07.2026)

Фонд мениджър на финансовите инструменти в България (Фонд на фондовете – ФнФ) избра посредници за управление на финансов инструмент “Фонд за градско развитие” (ФГР). Финансовият инструмент ФГР се финансира със средства от Програма “Развитие на регионите” 2021-2027 г. (ПРР) и от Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. (ПКИП). Общият публичен ресурс възлиза на 262,5 млн. евро. Очаква се посредниците да привлекат и частно финансиране, с което сумата да достигне 400 млн. евро. ФГР е структуриран под формата на три фонда – два за Северна България (ФГР Север 1 и ФГР Север 2) и един за Южна България (ФГР Юг). Избраните посредници за изпълнението на фондовете са: ФГР Север 1 и ФТР Юг – ДЗЗД “Фонд за устойчиви градове” с участници в обединението: Обединена българска банка (ОББ) АД; Фонд ФЛАГ ЕАД; Фонд за устойчиво градско развитие ЕАД и Българска консултантска организация ЕООД; ФГР Север 2 – Консорциум “Фонд за зелено и умно градско развитие” с участници: УниКредит Булбанк АД и Норд Уест Дивелъпмънт ЕООД. Фокусът на ФГР е върху публични и частни проекти за насърчаване на икономическата активност, устойчивата градска мобилност, подобряване и развитие на здравните и социалните услуги, образованието, културата, спорта и туризма, енергийната ефективност на сгради, мерки за зелена градска среда и др. Дългосрочното заемно финансиране е до края на 2029 г. Това е първият инструмент, който комбинира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по ПРР със заемно финансиране. Средствата по ПКИП са за инвестиции на малки и средни предприятия (МСП) и дружества със средна пазарна капитализация (mid-caps) в рамките на индустриални паркове (нови и съществуващи) и във функционална близост до тях.
Източник: Фирмена информация (24.07.2026)

Печалбата на банките у нас расте с над 7% до 1,1 млрд. евро в края на юни Печалбата на банковия сектор в България за полугодието на 2026 г. е 1.08 млрд. евро - със 73 млн. евро, или 7.25%, над отчетеното година по-рано. А ако се гледа само второто тримесечие - то също е рекордно с 589 млн. евро. Възвръщаемостта на активите остава близо 1.7%, запазва се и нетният лихвен марж на нива около 2.7%, а единствено възвръщаемостта леко се понижава (от 16.6 на 13.1%), но с уговорката, че през второто тримесечие може да има и сезонен компонент покрай разпределянето на годишните дивиденти. С влизането в еврозоната задължителните минимални резерви (ЗМР) се понижиха от 12% до 1%, колкото е прилаганото от ЕЦБ в целия паричен съюз. Това освободи огромен паричен ресурс за кредитните институции, държан до момента при нулева доходност в БНБ. Тези средства и сега могат да остават в централната банка, но вече банките имат достъп в т.нар. депозитно улеснение на ЕЦБ, където лихвата в момента е 2.25%. Част от средствата могат да се насочат и към кредитиране, ДЦК и други инструменти, които носят доходност. Така за полугодието нетният лихвен доход скача с 19.5% до 1.69 млрд. евро. Това донася 276 млн. евро положителен принос към печалба на банките. При нетния доход от такси картината е по-шарена. Там ефектът от еврото е по-скоро в обратна посока, заради загубата на приходи от превалутиране. Все пак благодарение на ръста на икономиката и кредитирането и тук продължава да се вижда ръст - 4.2%, или 18 млн. евро, до 452 млн. евро, макар и доста по-скромен от реализираните предходните години. До юни банките отчитат похарчени по тази линия с 82 млн. евро повече на годишна база. Което прави 13% ръст до почти 711 млн. евро. Основната тежест, която ограничава ръста на печалбата, се оказват разходите за обезценки, които се изстрелват с цели 102 млн. евро до близо 230 млн. евро. Банка ДСК с 291.8 млн. евро успява да завоюва първото място по печалба за полугодието, като това е и рекорд за реализиран резултат към средата на годината - с малко над миналогодишното постижение на Уникредит Булбанк. ДСК удържа и лидерството по-активи, където се изкачи предходното тримесечие, детронирайки ОББ. С почти 24 млрд. евро балансово число поделението на унгарската OTP има близо половин милиард евро преднина пред българската банка на белгийската KBC. Общо за второто тримесечие на годината ипотечните портфейли на банките се покачват с нови 1.16 млрд. евро, или 6%, до 20.4 млрд. евро. Това е повече отколкото през първото тримесечие, а на годишна база повишението с 27.3% остава близо до рекордните стойности от близо 30%. Лидерът в ритейл банкирането ДСК продължава да е и най-агресивният играч сред големите с темп на растеж в ипотечното кредитиране 36.6%, който е надскачан само от доста по-малки играчи в сегмента с ниска база. Пример за последното е Прокредитбанк, която за година добавя 130 млн. евро жилищни и 66 млн. евро потребителски заеми и така удвоява портфейлите си. При ДСК годишният прираст в ипотечното кредитиране е над десетократно по-голям - 1.5 млрд. евро, с което тя допринася с близо 35% от жилищното кредитиране в страната. При потребителските заеми картината е сходна, като за тримесечието ръстът е с под 5%, или 614 млн. евро, до 13.3 млрд. евро. Годишният темп също остава по-нисък и без съществена промяна - близо 15%. Тук отново ДСК затвърждава позициите си като основен играч и допринася със 176 млн. евро, следвана от Пощенска банка (158 млн. лв.). ОББ и специализираната в сегмента Ти Би Ай банк остават под чертата от 100 млн. евро. При фирменото кредитиране ръстовете са по-скромни, като за тримесечието покачването е с 2.3%, или 684 млн. евро, до малко над 31 млрд. евро, а на годишна база ръстът е 11.3%. Тук отново ДСК изпъква с агресивни ръстове в процентно изражение, но в номинално изражение най-голям принос има лидерът в бизнес сегмента - Уникредит Булбанк (+198 млн. евро). ОББ пък за пръв път от доста време отчита свиване на фирмените си портфейли (-132.5 млн. евро). Само преди няколко тримесечия тя се беше доближила заплашително до номер едно в този сегмент, но сега Уникредит Булбанк отново отвори чувствителна дистанция с 6.5 спрямо 5.7 млрд. евро за конкурента си.
Източник: Капитал (05.08.2026)

Един от сравнително малките преработватели на семена - "Тръст агро", чийто завод се намира край Омуртаг, заявява амбиции да навлезе в нелекия бизнес с търговията на зърно. Наскоро компанията купи зърнобаза в Провадия, собственост досега на една от затруднените фирми - "Фарм сенс". Сделката стана през търг, организиран от един от кредиторите - Обединена българска банка (ОББ). Наддаването, което практически е липсвало, тъй като само "Тръст агро" е имала изрядни документи, е започнало от 1.25 млн. евро без ДДС. С новата придобивка компанията планира да навлезе в търговията, като залага на опита на новия си мажоритарен собственик - "Прогрес холдинг" на Александър Минов, която през март придоби 60% от дружеството. Сред целите й е и пазарът на торове. "Тръст агро" е създадена като семейна компания през 2010 г. и преработва семена от кориандър и слънчоглед. Предприятието се намира в село Беломорци, община Омуртаг, като през годините мощностите поетапно са разширявани и сега фабриката разполага с близо 70 хил. кв.м площ и общо 5 цеха, както и близо 90 работници към май тази година. Основните крайни продукти включват белена слънчогледова ядка, чипс (начупен слънчоглед), пелети от слънчогледови люспи и кориандър, както и бутилирано олио. Компанията има дъщерно дружество - "Агровариант", в сферата на земеделието, което отглежда различни култури, включително слънчоглед и кориандър. За 2024-2025 г. фирмата е обработила 85 ха собствена земя и 825 ха земя под аренда. Основен клиент на "Агровариант" за слънчогледа и кориандъра е "Тръст агро", а за пшеницата - ADM и COFCO International. Капацитетът на преработващата фабрика в Беломорци обаче е значително по-голям - около 70 хил. тона годишно, поради което "Тръст агро" работи и с над 250 преки земеделски производители, от които купува суровина. Преработените семена са предназначени както за вътрешния пазар, така и за износ. Около 50% от пелетите се изнасят за Гърция, Румъния и Македония. Основни клиенти са ферми за бройлери, парници, както и хотели и къщи. Приходите като цяло растат, с изключение на критичната за сектора 2023 г., като през 2024 г. достигат близо 35 млн. евро.. Доскоро едноличен собственик на компанията беше Соня Бахчеванова, но бизнесът реално се движеше от сина й Иван Бахчеванов и съпругата му Нели Кварацхелия. През март 2026 г. влезе нов мажоритарен собственик - "Прогрес холдинг", който придоби 60% от дяловете. Останалите 40% пък бяха поети поравно от Бахчеванов и Кварацхелия, като Соня Бахчеванова остава съуправител на дружеството заедно с Кварацхелия. Смяната на собствеността стана през увеличение на капитала от 5 евро до 255.6 хил. евро. Преди три години подобна сделка беше сключена и за свързаното "Тръст енерджи МБ", което произвежда електроенергия от ВЕИ. Собствеността в него сега се поделя между "Прогрес холдинг" (50%) и Иван Бахчеванов и Нели Кварацхелия (по 25%). През 2023 г. компанията започна да изгражда фотоволтаичен парк в село Баячево, община Търговище, който беше въведен в експлоатация през 2025 г. Електроенергията от него се продава на свободния пазар. "Прогрес холдинг" има дъщерни дружества в различни сектори, включително "Ариетис", която търгува на едро със зърнени и маслодайни култури, но продажбите й не са големи (554 хил. евро за 2024 г.). Извън холдинга обаче собственикът Александър Минов, който е с двойно украинско-българско гражданство, има много по-голям зърнен бизнес. Заедно с грузинеца Шота Хаджишвили той притежава регистрираната в Швейцария Risoil, която се занимава с международна търговия с растителни масла и зърнени култури, основно украинска продукция. Компанията притежава и оперира и един от най-големите терминали в Черноморския басейн - в Черноморск (Украйна). Няма информация за приходите на дружеството. Минов и Хаджишвили са също крайни съсобственици на българската "Рисойл Европа", която търгува с царевица, пшеница, сурово слънчогледово олио и др., отново предимно украински, като пазарите й са в страната и Европейския съюз. "Рисойл Европа" е с оборот 211.3 млн. евро за 2024 г. През "Прогрес холдинг", а вече и през "Тръст агро", Минов участва и в производителя на олио "Бисер олива", където партньори са собствениците на производителя на пилешко месо "Градус". Холдингът държи и половината от дяловете в дистрибутора "Бисер дистрибюшън". Зърнобазата в Провадия, която "Тръст агро" купи на търг в края на юли, беше част от активи на "Фарм сенс", които ОББ предложи за продажба. Освен базата в Провадия на търга бяха предложени и съоръжения в Добрич, Каварна и село Преселенци, както и склад в Добрич при обща начална цена 9.2 млн. евро. Кандидати за другите активи обаче не е имало. Базата в Провадия е с площ 14 хил. кв.м и включва сгради и оборудване. Общият й капацитет за съхранение е около 30 хил. тона. По думите на Иван Бахчеванов тя се нуждае от ремонт. Предимството й обаче е близостта до преработващата фабрика в Беломорци, както и до пристанищата Варна-запад и Варна-изток. Само във фабриката в Беломорци за последната година са инвестирани над 1.5 млн. евро в нов склад, допълнителни мощности и машини с изкуствен интелект. Компанията разширява и соларния си парк, който е за собствени нужди и в момента е с мощност 1 мВт, планира и поставяне на батерии, като целта е да може да покрие потреблението си с увеличаването на капацитета. Други над 3 млн. евро са вложени за последните две години в модернизация в старозагорската "Бисер олива", към чиято група "Тръст агро" принадлежи.
Източник: Капитал (10.08.2026)

Асен Лисев се оттегли от "Браво пропърти фонд" АДСИЦ Предприемачът и консултант по бизнес имоти Асен Лисев се оттегли от създадения и управляван от него "Браво пропърти фонд" АДСИЦ както в качеството си на частно лице, така и през дружеството "Браво холд А", чийто едноличен собственик е. До този момент той притежаваше контролния пакет от акциите в създаденото през 2017 г. акционерно дружество със специална инвестиционна цел. Сега в "Браво пропърти фонд" влизат дружества, свързани с групата "Химимпорт". На 9 юни на БФБ са изтъргувани общо 25.7 млн. акции на "Браво пропърти фонд" по цени 0.53-0.54 евро за общо 13.8 млн. евро. Асен Лисев е продал своя дял от 33.02% от акциите. Tой е изтъргувал на БФБ 118 672 броя акции, представляващи 0.32% от капитала на "Браво пропърти фонд" АДСИЦ. В същия ден и едноличното негово дружество "Браво холд А" е продало 12 млн. акции, представляващи 32.70% от капитала на фонда. Освен Асен Лисев по същото време с акциите си се разделя и Павел Томаш Суджарски Кшонжек, който притежава 5.45% от капитала на "Браво пропърти фонд" АДСИЦ (2 млн. акции). През дружеството си "Блек сий дивелопмент" е имал и други 24.82% от капитала (9.1 млн. акции). С акциите си се разделя и председателят на съвета на директорите на фонда до юли - Константин Проданов (сега депутат от "Прогресивна България" и председател на бюджетната комисия). Като миноритарни акционери с по над 8% остават пенсионни фондове на "Доверие" и Horizon Platinum Portfolio - взаимен фонд от групата на ОББ. Като акционери в дружеството влизат "Синергия инвест холдинг" АД, които купуват 7.15 млн. акции на "Браво пропърти фонд" (19.48%). Други 32.7% от капитала са придобити от "Бизнес имот консулт" (12 млн. акции и права на глас). Малко по-късно останалите 17.91% от акциите стават собственост на Тексим банк (6.6 млн. акции). Това са дружества, по един или друг начин свързвани с групата на "Химимпорт" . В активите на "Браво пропърти фонд" след раздялата остава само "Офис сграда A" на ул. "Иван Абаджиев" в района на The Mall. Това е шестетажна сграда с около 14 хил. кв.м площи и 242 паркоместа, построена през 2019 г. Общите й площи са под 9%, което я прави "една от сградите с най-ефективни етажни площи в София". Наематели в нея са Mbition, Sterling Shared Offices, Gestion, Genius Sport Services. През март 2024 г. сградата е ипотекирана в Уникредит Булбанк срещу кредит 14.4 млн. евро. През май е заличена стара ипотека към ОББ. През февруари 2025 г. сградата е ипотекирана отново срещу кредит 7 млн. евро от Уникредит Булбанк - заем за купуването на сграда "Офис С4". От баланса за шестмесечието на 2026 г. се вижда, че задълженията му към банки са общо 19 млн. евро. Това е първият офисен проект на Асен Лисев като инвеститор. В него той е съдружник с Павел Томаш Суджарски Кшонжек. През 2019 г. те продават проектното дружество "Офис А" на "Браво пропърти фонд" за 59.5 млн. лева. И сега в актива на фонда имотът е оценен на близка стойност - 33.4 млн. евро. Общото събрание на акционерите решава да продаде изцяло дяловете си от офис сградата в строеж "Офис C4" на цена, не по-ниска от 6 млн. евро. Купувач е "Браво хоум" - друго дружество с едноличен собственик Асен Лисев. Това ЕАДСИЦ е регистрирано през май 2025 г. с капитал 332 339.67 евро. "Офис сграда C4" e сграда в строеж, която се намира в непосредствено съседство с два мащабни офисни проекта на Асен Лисев в "Хладилника" - комплекса от четири сгради Office X с надземна площ 53 хил. кв.м, в който той е съдружник със Спас Шопов от Rosslyn, и офис сградата в строеж Bravo Sky с 45 хил. кв.м надземна площ, която беше най-голямото строително разрешение в София за 2024 г. През юли Банка ДСК е кредитирала "Браво дивелъпмънт" с 28.5 млн. евро, явно за строителството на "Браво скай", като сградата и теренът 13 дка са ипотекирани срещу заема. "Офис сграда C4" е седеметажна с два подземни етажа с обща площ едва 5610 кв.м и 42 паркинг места. Типичният й етаж е между 400 и 500 кв.м и има панорамна тераса 450 кв.м. По план трябва да бъде завършена през 2026 г. Фондът я придобива през април 2025 г. от "Браво дивелъпмънт" - друго дружество, на което сега едноличен собственик е Асен Лисев, при все че за кратко там беше съдружник с Иван Асенов - един от акционерите в холдинга "Хъс инвест". През септември сградата е ипотекирана срещу кредит 7 млн. евро от Алианц банк България. През 2022 г. Асен Лисев, съвместно с братята Асенови от "Хъс инвест", инвестира в жилищен проект в "Младост 4" - затвореният комплекс "Ирис парк". Сега строи жилищния комплекс Cherry Garden в кв. "Толстой". В края на 2025 г. В края на 2024 г. купи терен 5.5 дка до Mall of Sofia - на бул. "Ген. Скобелев" и ул. "Средна гора", апортиран при оценка почти 4 млн. евро в дружество "Скобелев констракшън". "Браво дивелъпмънт" придоби офис сградата на Siemens на ул. "Кукуш" и прилежащия терен, където ще строи жилища. Преди дни "Браво дивелъпмънт" е придобило ъглов парцел над метростанция "Опълченска" с разрешително за строеж на 22-етажна сграда със смесено предназначение и обща РЗП 23.5 хил. кв.м. По всичко изглежда, че става дума за парцела 1.2 дка на ъгъла на бул. "Тодор Александров" и малката уличка "Шар планина". Разрешителното за него е от началото на 2024 г. и е на името на три дружества - "Пост арт", "Пи рекърдс" и "Тера билд", и на няколко физически лица. То е за сграда за обществено обслужване с офиси, ателиета, щоурумове, кафене, снекбар, подземни гаражи и помещение за трафопост. Разрешената надземна площ е 18.6 хил. кв.м РЗП, а основата на сградата ще заема 0.9 дка. Сделката е през дружеството "СК билдинг 7", където имотът е апортиран при оценка 2.12 млн. евро. "Бизнес имот консулт" е дъщерно дружество на публичния "Феникс капитал холдинг". В него мажоритарен собственик с малко над 60% е дубайското дружество Lorraine Marketing Services, но с малко под максимално позволените 7% са универсалните пенсионни фондове на "ЦКБ Сила" и "Съгласие" - части от двете паралелни финансови групи, свързани с "Химимпорт" - центрирани съответно около Централна кооперативна банка и Тексимбанк. Дълго време "Феникс капитал холдинг" беше и най-голям акционер в Black Sea Fund, чрез което групата контролира редица имоти, като например къмпинг "Градина" и бившата централа на банка "Биохим" в центъра на София. В средата на юли като изпълнителен директор на "Браво пропърти фонд" е вписана Ралица Драгнева, която е директор и на "Феникс" и още на редица други курортни дружества от орбитата на "Химимпорт" като придобития "Гранд хотел Варна". В съвета на директорите влизат Боян Петков и Людмил Лазаров. Последният наскоро - в началото на 2025 г., за кратко е бил изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания, а през 2022 е бил в борда на дружество към спортното министерство. По-рано в биографията си, около 2007-2008 г., има период като председател на борда на застрахователя "Лев инс". В зората на прехода е бил в управата на банка "Хемус", а после заместник-председател на Централния кооперативен съюз и като такъв търговски пълномощник на Централна кооперативна банка в периода около приватизацията ? и навлизането на "Химимпорт" в нея.Другият нов по-значим акционер - "Синергия инвест холдинг", е новото име на габровското публично "Симат". Сега акционери са няколко ЕООД-та, косвено свързвани с "Химимпорт" през годините. През 2024 г. пласира и емисия облигации за 26 млн. лв., където отново големи инвеститори се явяват пенсионните фондове на "ЦКБ Сила" и "Съгласие".
Източник: Капитал (12.08.2026)

"Свилоцел" влиза в процедура по фалит, докато чака инвеститор Единственият производител на целулоза на Балканите - "Свилоцел" в Свищов, не работи вече повече от година. Персоналът е намалял с близо 90%, а от март предприятието е в процедура по откриване на производство по несъстоятелност по молба на кредитори. Това поставя под въпрос възможността за възстановяване на производството. Въпреки това собственикът Красимир Дачев смята, че заводът ще работи отново - с помощта на външен инвеститор, като преговорите се очаква да приключат скоро. "Свилоцел", в което е обособена производствената дейност на "Свилоза", спря работа миналото лято по обичайните причини - скъпа суровина и ниски пазарни цени на продукцията. Компанията използва отпадъците от дърводобива, чиято ниска стойност ограничава доставките до региона и прави практически невъзможно да се търси по-изгоден внос. Според представители на бранша държавните горски предприятия поддържат високи цени и не добиват достатъчно дървесина, което е проблем за всички в сектора - от дърводобивните, през дървопреработвателните до мебелните фирми. В същото време цените на целулозата на международния пазар в момента са ниски, като се движат между 450 и 500 долара на тон. От около 490 души до пролетта на миналата година броят на работниците постепенно намалява, като най-голям отлив има в началото на тази година. Към май 2026 г. заетите в компанията са едва 63 души. През март тази година в Окръжен съд - Велико Търново, беше поискано откриване на производство по несъстоятелност на "Свилоцел" по молби на Уникредит Булбанк и Главната инспекция по труда. В началото на юни като кредитори в производството бяха присъединени Обединена българска банка (ОББ), която е основната финансираща институция на дружеството, и "Метал технолоджи груп", която се контролира от дъщерята на Дачев Росана Дачева. Дружеството има няколко банкови кредити и овърдрафтове, както и заем от свързана фирма, на обща стойност 28.4 млн. евро (55.6 млн. лв.), от които 19.2 млн. евро текущи. Това включва три инвестиционни кредита от ОББ, които са свързани с проекта за изграждане на инсталация за изгаряне на биомаса и производство на електро- и топлоенергия, който е на стойност 35 млн. евро и беше приключен преди три години. Първите два кредита са с падеж март 2026 г., а третият е със срок на погасяване април 2025 г., но няма официална информация дали са изплатени. През 2024 г. е договорен и оборотен кредит от ОББ за 8.9 млн. евро (17.4 млн. лв.) със срок на погасяване краят на октомври 2029 г. Компанията има също два овърдрафта - от ОББ и от Уникредит Булбанк. В Търговския регистър има вписани два залога на предприятието в полза на СИБАНК, но в отчета такива кредити не са описани. От 2024 г. движими вещи са заложени пред ОББ по заем от 9 млн. евро. Заводът в Свищов беше приватизиран през 1999 г., като краен собственик е "А.Р.У.С. холдинг" на Красимир Дачев. Предприятието произвежда сулфатна избелена целулоза, която е суровина за производство на печатна хартия и санитарно-хигиенна хартия (салфетки, тоалетна хартия, кърпички и др.). Заводът произвежда също почвен неутрализатор и почвен подобрител за земеделието, но делът им в общите продажби е незначителен. Дружеството е експортно ориентирано, като над 90% от продукцията се изнася. Основни пазари са Турция, Гърция, Египет, Италия, Румъния, Сърбия, Германия, Саудитска Арабия, Ливан и др. През 2024 г. компанията е произвела 96.8 хил. тона целулоза, което е увеличение с 38.5% спрямо 2023 г. (69.9 хил. тона). Без производство са били 72 дена спрямо 150 дена през 2023 г. Нетните приходи от продажби са нараснали с 41% до 65.3 млн. евро. За 2025 г. "Свилоцел" отчита 842 хил. евро печалба, която изцяло ще бъде прехвърлена в неразпределената печалба от минали години. Печалбата на "Свилоза" е от отдаване на активи под наем.
Източник: Капитал (08.09.2026)

„Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ / Фонд на фондовете) подписа оперативни споразумения с двата избрани финансови посредника – ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ и Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ – за изпълнение на финансов инструмент „Фонд за градско развитие“ през програмен период 2021–2027 г. Инструментът ще се изпълнява чрез три фонда с различен териториален обхват – два за Северна България на конкурентен принцип и един за Южна България. ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ ще управлява единия Фонд за градско развитие за Северна България и Фонда за градско развитие за Южна България, а Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ – втория Фонд за градско развитие за Северна България. В състава на ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ участват ОББ АД, „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД и „Българска консултантска организация“ ЕООД. Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ включва „УниКредит Булбанк“ АД и „Норд Уест Дивелъпмънт“ ЕООД. Финансовият инструмент ще предоставя дългосрочно заемно финансиране до края на 2029 г. за публични и частни проекти в подкрепа на устойчивото градско и регионално развитие. За проектите по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 за първи път е предвидена възможност заемното финансиране да бъде комбинирано с безвъзмездна финансова помощ, предоставяна от финансовите посредници в рамките на една операция. Общият публичен ресурс за финансовия инструмент от 262,5 млн. евро е осигурен по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 (ПРР) и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 (ПКИП), съфинансирани от Европейския съюз. С допълнително привлеченото частно финансиране от посредниците се очаква общият ресурс за подкрепа да достигне до 400 млн. евро. Подкрепата по ПРР обхваща 10 големи и 40 средни и по-малки градски общини и е насочена към инвестиции в икономическа активност, зелена градска среда, устойчива мобилност, енергийна ефективност, здравна, социална и образователна инфраструктура, култура, спорт и туризъм. Ресурсът по ПКИП е предназначен за инвестиции на МСП и дружества със средна пазарна капитализация в нови и съществуващи индустриални паркове и във функционална близост до тях.
Източник: Инвестор.БГ (18.09.2026)

На 24 септември на ул. "Резбарска" в кв. "Хаджи Димитър" официално беше открит Estrea Park - ритейл парк с 22 обекта на 14 хил. кв.м отдаваема площ. Проектът е съвместен между Park Lane Developments, част от групата AG Capital, белгийската инвестиционна компания Mitiska REIM и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Ритейл паркът ще е първият от планирани поне десет в страната под бранда Estrea. Откриването се случва на пазар, на който вече работят XOPark (64 хил. кв.м), Holiday Park (34.3 хил. кв.м), Retail Park Sredets (32.5 хил. кв.м) и Retail Park Knyazhevo (7.5 хил. кв.м). До края на годината освен "Estrea Park "Хаджи Димитър" се очаква да бъде завършен още един ритейл парк. Поне един обект с площ 17 хил. кв.м е във финална фаза на планиране по данни на Cushman & Wakefield Forton (C&W Forton). Партньорството между Park Lane и Mitiska REIM е още от март 2023 г. Партньор в инвестицията е и ЕБВР, която влага 50 млн. евро във фонда MEREP3 на Mitiska, предназначени за зелени и устойчиви търговски имоти в Централна и Източна Европа. Чрез него Mitiska REIM инвестира в България. Теренът е закупен със собствени средства на инвеститорите. Общата инвестиция в проекта се оценява на около 20 млн. евро, включително земята и лихвите по банковите кредити, като финансираща банка по проекта е ОББ. Инвестицията е разпределена в съотношение 70% към 30% между белгийското дружество и българските партньори. Такова е и разпределението на дяловете между тях в проектното дружество "Парк лейн "Резбарска". Договорите за наем са със срок между 10 и 17 години. Наемните нива леко надхвърлят средното за сегмента, което по данни на C&W Forton е около 13 евро/кв.м. По данни на C&W Forton средната доходност на инвестициите в ритейл паркове в България на този етап е 7.25%. Извън сградата на супермаркета паркът ще бъде двуетажен - с външен ескалатор. Главен изпълнител е Cordeel Bulgaria. Основен наемател е Lidl, което е инвестирало в довършването и оборудването на магазина си почти 2.5 млн. евро. В съседство с парка, но извън него, има и магазин на Kaufland. Синергията на двете големи вериги позволява да се генерира постоянен трафик, от който печелят и останалите наематели, обясняват инвеститорите. Pepco открива в Estrea своя 200-ен магазин в България, Sinsay е 151-ият обект на полската LPP под този бранд в страната, а на Intersport - 14-ият. "Комсед", която работи от 1989 г., влиза за първи път в ритейл парк. В "Estrea Park "Хаджи Димитър" са представени пет вериги за бързо хранене - McDonald's, KFC, Burger King и Pizza Lab, както и кафене Wаys. Освен това има обекти на аптеки BENU, DM, Оптики VIDI, фитнес "Титаниум", Petmall. Веригата за техника в мола е "Зора". Партньорите са обявили още три проекта под бранда Estrea Park. В столичния квартал "Надежда" строителството тече от юни с основен наемател "Фантастико" - 4 хил. кв.м, който веригата изгражда сама върху терен 12.6 дка в рамките на парка. Във Варна основен наемател ще бъде Lidl с обект 2.3 хил. кв.м, а строителството трябва да започне до края на годината. Третият обявен проект е в "Люлин" до строящата се метростанция "Добринова скала". Той ще е с площ около 10.5 хил. кв.м, като ключов наемател в него отново ще е "Фантастико".
Източник: Капитал (25.09.2026)

На заседанието си от 01.10.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява замяната на „Обединена Българска Банка“ АД с „Юробанк България“ АД като банка-депозитар на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. 2. Одобрява Анастас Петров за член на управителния съвет на Пенсионно-осигурителна компания „ДОВЕРИЕ“ АД. 3. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 58 от 28.02.2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги. Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 02.11.2026 г. включително. 4. Открива производство по издаване на общ административен акт за определяне на формата и съдържанието на справките по чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и публикуване на уведомление по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс. 5. Изпраща писмо до „28 Арех“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерение за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви.
Източник: Фирмена информация (05.10.2026)

Кабинетът одобри още 25 млн. кредит на "Булгартрансгаз" за Вертикалния газов коридор Сумата по дългосрочния кредит на "Булгартрансгаз" ЕАД от "Обединена българска банка" (ОББ) за изграждане на Вертикалния газов коридор се увеличава с 25 млн. евро до 127 258 370 евро. Разрешение за това е дадено от Министерския съвет. Кредитът е отпуснат на 12 септември 2025 г. Допълнителната сума е заложена като предварително условие за увеличаване на главницата по кредита и удължаване на периода на усвояването му до 31 декември 2026 г. Инициативата "Вертикален газов коридор" е стратегически проект за енергийна инфраструктура, който цели подобряване на сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ в Югоизточна и Централна Европа. Тя е съвместно начинание на газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова. Допълнителните средства ще бъдат използвани за завършване на два инвестиционни проекта в рамките на Вертикалния газов коридор: "Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България"; "Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния".
Източник: News.bg (09.10.2026)

Печалбата на десетте водещи компании в класацията на Информационната система за българските предприятия (BEIS) достига близо 7 млрд. лв. през 2025 г. Банковият сектор запазва водещата си позиция, докато ДПМ Челопеч, Българският енергиен холдинг и А1 България се открояват с ръст на отчетените финансовите резултати. Компаниите от Топ10 на класацията на BEIS постигат общ ръст от около 8,0% спрямо 2024 г. и 28,8% спрямо 2023 г. Банка ДСК заема първо място с 1,172 млрд. лв., следвана от УниКредит Булбанк с 1,047 млрд. лв. и Българския енергиен холдинг с 909,8 млн. лв. В челната десетка присъстват четири банки, както и компании от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишленост, металургията, презастраховането и технологичния сектор. Четирите банки в класацията формират общо 3,315 млрд. лв. през 2025 г., или около 47,6% от сбора на десетте компании. Спрямо 2024 г. общият им резултат нараства с около 1,0%, а спрямо 2023 г. с приблизително 18,5%. Сред най-отчетливите промени е представянето на ДПМ Челопеч. Показателят на компанията нараства от 198,7 млн. лв. през 2023 г. до 428,6 млн. лв. през 2024 г. и 587,6 млн. лв. през 2025 г. Само за последната година увеличението е 37,1%, а спрямо 2023 г. — близо 196%. Българският енергиен холдинг също отчита силно възстановяване спрямо 2024 г. Показателят му се увеличава с 35,0%, или с 235,9 млн. лв., до 909,8 млн. лв. Въпреки това резултатът остава под стойността от 2023 г., когато е бил 1,106 млрд. лв. А1 България демонстрира последователен растеж през разглеждания период. Показателят на дружеството се увеличава от 580,4 млн. лв. през 2023 г. до 659,4 млн. лв. през 2024 г. и 713,8 млн. лв. през 2025 г. Двугодишното увеличение е 23,0%. През 2025 г. При УниКредит Булбанк отчита понижение от 2,6% спрямо предходната година, Обединена българска банка - с 0,5%, а при Аурубис България - 2,9%. Амюзнет Интерактив отчита спад от 7,1% спрямо 2024 г., но резултатът остава значително над този от 2023 г. Класацията на BEIS очертава многосекторния характер на големия български бизнес: банките запазват най-голяма тежест, но енергетиката, телекомуникациите, добивната промишленост, металургията и технологичните дейности също заемат съществено място сред компаниите с най-високи финансови резултати.
Източник: Капиталов пазар (10.10.2026)

София избра ОББ за инвестиционен заем от 183.5 млн. евро "Обединена българска банка" (ОББ) е класирана на първо място в процедурата за инвестиционен заем до 183.5 млн. евро на Столичната община. Това е половината от одобрения през септември рекорден дълг до 367 млн. евро за нови превозни средства, пътни връзки и обновяване на градската инфраструктура. Другата половина се предвижда да бъде осигурена от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Предстои провеждане на преговори с победителя за клаузите на договора, който след това трябва да бъде представен за одобрение на Столичния общински съвет (СОС). Първоначалните изисквания предвиждаха плаваща лихва, формирана от шестмесечния EURIBOR плюс банкова надбавка до 1.10 процентни пункта годишно. Общият размер на таксите, комисионите и останалите разходи е ограничен до 0.25% от главницата. Заемът трябва да бъде без обезпечение, със срок поне 15 години, минимум тригодишен период за усвояване и поне три години гратисен период по главницата. Погасяването ще става от бъдещите приходи на общината. Дори при договорена банкова надбавка общият лихвен разход ще зависи от движението на EURIBOR през годините. От общия пакет до 367 млн. евро над 176 млн. евро са предвидени за обновяване на подвижния състав на градския транспорт. Програмата включва до 200 автобуса, 75 тролейбуса с батерии, до 20 нископодови трамвая и 50 бързозарядни електробуса със зарядни станции. Част от транспортните инвестиции ще съчетават заемни средства с европейско финансиране. Около 190 млн. евро са насочени към 19 инфраструктурни обекта. Сред тях са бул. "Копенхаген" с новото трамвайно трасе между "Дружба" и "Младост", "Източна тангента", пробивът на бул. "Илиянци", вторият етап на бул. "Рожен" и разширението на "Ломско шосе". Предвидени са и реконструкции на съществуващи булеварди, релсов път, тротоари и велоалеи.
Източник: Капитал (30.10.2026)