ТЕЦ Свилоза пуска нова мощност за студен резерв Заводската централа ТЕЦ Свилоза, в която акционер е търговецът на електроенергия "Енерджи маркет, ще разшири мощностите си за производство на електроенергия с нови 58 мегавата. Централата се издържа основно от продажбата на комбинирана електроенергия (производство на топло- и електроенергия от едни и същи мощности) на Националната електрическа компания (НЕК). Инвестицията в новата кондензационна турбина, която е производство на Siemens, е на стойност 36 млн. лв. Съоръжението е с 10% по-ефективно от останалите и ще доведе до спестяването на емисии. То обаче ще произвежда само електроенергия, която ще се използва за собствени нужди и продажба на свободния пазар. Самата централа има и лиценз за търговия с електроенергия от 2013 г. С новото съоръжение електрическа мощност на централата ще достигне общо 178 мегавата, а топлинната ще се запази на 280 мегавата. Засега основната идея е новата мощност да бъде предоставяна за студен резерв. Централата ще продължи да използва за производството си въглища.
Източник: Капитал (17.03.2016)

Битката сред търговците на ток вади нови големи играчи Борбата за клиенти на свободния пазар на електроенергия набира скорост, като данните обаче все още са оскъдни за това дали има сериозно разместване на пазара и кои са основните печеливши. Един от най-добрите индикатори, които са публично достъпни, са обществените поръчки, обявени основно от държавните и общинските предприятия и институции. Те показват, че освен обичайните заподозрени - енергийните търговци на трите ЕРП-та, на пазара сериозно са навлезли "Мост енерджи" и "Енерджи съплай". Данните на регистъра на Агенцията за обществени поръчки не са съвсем надеждни, тъй като в договорите има много условности с малки букви, които променят конкретните числа, но все пак отразяват тенденцията на пазара. Един от най-агресивните търговци на пазара е "Мост енерджи". Последната голяма сделка, която сключи, е с НДК през февруари. Двегодишният договор е на стойност 2.145 млн. лв., а посоченото количество енергия, което трябва да бъде доставено, е 12 500 мегаватчаса, като в документите се прави уговорка, че то е ориентировъчно и може да е по-малко или повече. Ако се вземат посочените количества, излиза, че за мегаватчас НДК трябва да плаща 170 лв. с включени мрежови разходи, такса "задължение към обществото" и разходи за балансиране. За сравнение, преди това НДК е плащал годишно по 3 млн. лв. за доставката на електроенергия. Друга голяма поръчка, която печели "Мост енержди", е за доставка на електроенергия на Българската национална телевизия за 1.1 млн. лв., която е със срок на изпълнение 3 години. Самата "Мост енерджи" е създадена през 2010 г., а от Търговския регистър се вижда, че акционери с равни дялове са Тони Тенева и Ясен Симитчийски. Безспорен лидер обаче остава ЧЕЗ, която се възползва от положението си да обслужва най-много клиенти в страната. Една от последните големи поръчки, която беше взета от енергийния търговец на ЕРП-то на Западна България, е на общинското дружество "Столичен електротранспорт". На практика то е на свободния пазар от началото на 2007 г., като количеството закупувана електроенергия остава непроменено оттогава - в размер на 100 хил. мегаватчаса за срок от две години. Стойността на различните поръчки варира около 8-9 млн. лв. На последната поръчка, обявена в средата на миналата година, обаче изведнъж значително скача до 14 млн. лв., и то при положение че количеството електрическа енергия отново е същото и не се очаква тенденция за покачване на цените. В крайна сметка договорът с ЧЕЗ е сключен с крайна цена от 8 млн. лв., което прави по 80.20 лв. за мегаватчас, което вероятно не включва мрежовите разходи и допълнителни такси, които са около 80 лв. за мегаватчас. ЕВН и "Енерго-про" също се представят добре, но поне според данните от АОП изостават в конкуренцията при обществените поръчки. Там много сериозно навлиза "Енерджи съплай" на Соня Кадиева (съпруга на депутата Георги Кадиев). По-малки играчи са "Енерджи МТ" (собственост на Румяна Георгиева) и "Енерджи маркет", в чийто съвет на директорите влизат Илко Аков, Владимир Мънев и Христо Януцев. Една от най-големите поръчка за покупка на електроенергия е на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), последната от които беше обявена в понеделник. Тя е на стойност 4.04 млн. лв., което при обявеното количество електроенергия означава по 86 лв. на мегаватчас. В документите изрично е записано, че тази цена не включва такса "задължение към обществото", ДДС и акциз. За сравнение - ценовите нива в момента се движат около 70 лв. за мегаватчас по данни от търговци. Например на последните дългосрочни търгове в края на миналата година са били постигнати цени от около 70 лв. за мегаватчас. В същото време не е имало сериозно търсене заради очакването цените в региона да се запазят ниски. Индикация за това дават и цените на дългосрочните договори за 2017 г., постигнати на борсата в Унгария, сключени за 35 евро за мегаватчас. Дори и с всички допълните разходи по балансиране цената на електроенергията в България вече варира около 80 лв. за мегаватчас (точна цена не може да се даде поради различните характеристики на потребителите). Може да се каже, че НКЖИ все пак следва тенденцията, тъй като обявената индикативна цена все пак е по-ниска от тази на търга от миналата година. Тогава според обявеното количество мегаватчас е договорен за 110 лв., като в цената не влизат мрежовите разходи по доставката и "задължение към обществото". Тогава за изпълнител е избрана "Енерджи съплай". Компанията е избрана според критерия най-ниска цена. Останалите кандидати не са изненада - "Енерго-про", "ЕВН трейдинг", "ЧЕЗ трейд", "Мост енерджи" и "Енерджи МТ". Едни от големите възложители на обществени поръчки за доставката на ток са болниците. Сред тях се откроява тази на Военномедицинска академия, която според регистъра на АОП обявява за първи път подобна поръчка в края на 2015 г. Тя е с индикативна стойност от 3.5 млн. лв., а прогнозното количество електроенергия, което ще бъде доставено за срок от две години, е 27.346 мегаватчаса. В крайна сметка поръчката е сключена за сумата от 3.7 млн. лв. с ДДС, а за изпълнител е избрана ЧЕЗ. Останалите кандидати са ЕВН, "Енерго-про" и "Енерджи МТ". Според изчисленията за един мегаватчас болницата ще плаща 130 лв., които включват всички допълнителни разходи и такси по доставката, балансиране, ДДС и акциз. Нормално е интересът на търговците на електроенергия да бъде насочен към големите клиенти на пазара. Кръгът от компании, които участват на големите поръчки, поне засега не е особено широк, вероятно заради сериозните гаранции, които се изискват от възложителите. В бъдеще обаче конкуренцията и сред търговците може да се увеличи, което може да доведе до по-добри условия и за клиентите.
Източник: Капитал (22.03.2016)

Най-динамичните български компании за 2015 г. Във вторник вечерта "Капитал" представи годишната си класация на най-големите компании в България според приходите им за 2015 г. Освен подреждането според размера на дейността им и по сектори специалното издание "Капитал 100" включва и данни за финансовите резултати на корпоративните лидери, разнообразни разрези на представената информация и анализи на развитието на бизнеса в страната през изминалата година. И тази година сме класирали и най-динамично растящите дружества – представяме ви част от този анализ, а пълния текст и подреждането на топ 50 ще можете да откриете в "Капитал 100". Представителите на сектор "Машини и оборудване" за поредна година са и най-многобройната група в подреждането на 50-те най-бързорастящи компании. За поредна година най-бързо скачат приходите на дружества от средния ешелон на 300-те местни корпоративни гиганта, които намират място в "Капитал 100". А шампионските места са окупирани от абсолютни изключения - нови компании с преместен в тях бизнес – като свързания с Делян Пеевски дистрибутор на цигари на ЕЛД или пък "Литекс" на Гриша Ганчев, който покрай "Петрол" трупа оборот, или прясно разрешен от държавата бизнес като "Националната лотария" на Васил Божков. Измерена в числа, 2015 г. изглежда по-успешна за най-динамично развиващите се компании – за трета поредна година темповете на увеличаване на продажбите им се ускоряват, като постигнатият ръст е средно 63% при 51% през 2014 г. и 44% през 2013 г. Така резултатите вече са съизмерими с отчетеното през силната 2011 г. - с нарастване от около 67%, и поне на пръв поглед позициите изглеждат добри за запазване на тренда и достигане и на по-високи стойности от порядъка на ръста през 2010 г. от 75%. Двигателите на растежа През 2015 г. броят на фирмите, които са успели да постигнат трицифрени темпове на растеж, е почти наполовина по-нисък от предходната година – съответно 6 и 11. Почти двукратно е увеличил бизнеса си и свързваният с Делян Пеевски новосъздаден дистрибутор на едро "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД), който пое разпространението на продукцията на "Булгартабак", на вестници и на други производители на цигари и напитки. Тазгодишното подреждане показва по-голям брой на дружествата, чийто бурен растеж продължава вече поне две години, като средногодишното нарастване на бизнеса им от 2013 до 2015 г. също е с трицифрен темп. Освен ЕЛД в тази група попадат например и частният търговец на оръжие "Аполо инженеринг", който е свързан с иракчанина Муханнед Наджим Абдуллах, вносителят на какао "Алкао", който е част от групата на турската Altinmarka, както и друго дружество от групата на Пеевски – веригата Lafka ("Табак маркет"). В голямата част от класацията увеличението на бизнеса е трайно, а не връщане на загубени година по-рано приходи. Такива са примерите с компаниите от оръжейната индустрия, чиято дейност получава тласък от множащите се военни конфликти по света, както и с представителите на строителния сектор, увеличили операциите си благодарение на големите инфраструктурни проекти, а също и с промишлените предприятия, направили значителни инвестиции в нови мощности през последните години, особено в автомобилния бранш. Шампионите по ускорение Представителите на сектор "Машини и оборудване" за поредна година са и най-многобройната група в подреждането на 50-те най-бързорастящи компании. Осезаемо остава и присъствието на строителните компании и на дружествата от енергийния сектор. Силна година записват и търговците – на оръжие, на земеделска техника, на бързооборотни стоки и на автомобили. Най-бързорастящият бизнес тази година обаче е на собственика на "Националната лотария" – "Ню геймс", в която мажоритарен акционер през две други дружества е Васил Божков. Бурният разцвет на частните лотарийни игри през изминалите около две години, след отпадане на ограничението къде се продават талоните, изстреля оборота на компанията - през 2015 г. приходите й нарастват с внушителните 267% до 376 млн. лв. Втората позиция в класацията е за селскостопанската "Първи май", която преработва маслодайни семена и търгува със зърнени и маслодайни култури. Приходите й за 2015 г. са 115 млн. лв., което е с близо 140% повече спрямо година по-рано. Челната тройка се допълва от търговеца на горива на Гриша Ганчев "Литекс", чийто оборот нарасна значително още през 2014 г., но през 2015 г. скокът вече е доста по-чувствителен – с почти 135% до 817 млн. лв. Причината, ако се съди по отчета на публичното дружество "Петрол", е в сделки между двете дружества, контролирани от Ганчев. Вероятно през "Литекс" минават доставките на гориво за веригата. Оптимизъм с едно наум Детайлното вглеждане в данните показва, че бъдещето на някои от най-динамичните сектори за последните години не е чак толкова розово. За строителния бизнес например 2016 г. със сигурност няма да повтори предходните две силни години, в които в края на първия програмен период приключването на големите инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства, тласкаше нагоре резултатите им. В енергетиката пък процесът на либерализация на пазара вече започна и оборотите на търговците няма да са все така устремени нагоре. Моторът на износа, който години наред теглеше икономиката, в последните месеци също постепенно отстъпва част от позициите си, като очакванията на икономисти и анализатори са през 2016 и 2017 г. вътрешното потребление да бъде основната движеща сила на развитието на икономиката.
Източник: Капитал (29.06.2016)