Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 15.IV.2005 г. по ф. д. № 4582/2005 вписа в търговския регистър еднолично акционерно дружество "Винпром Хасково" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Княз Александър Батенберг 1, с предмет на дейност: изкупуване на грозде и плодове, отглеждане и стопанисване на лозови насаждения, производство и търговия с грозде и друга селскостопанска продукция, производство и търговия с производните на гроздето продукти, производство и търговия на вина, ракии и други алкохолни и безалкохолни напитки, транспортни услуги в страната и в чужбина, външно- и вътрешнотърговска дейност с грозде и неговите производни, отдаване под наем и търговия с недвижими имоти, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5 696 518 лв., внесен изцяло чрез апортна вноска, представляваща недвижими имоти и движими вещи и неимуществени права, описани подробно в устава на дружеството, разпределен в 5 696 518 обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. Едноличен собственик на капитала е "Нова индустриална компания" - АД; дружеството е със съвет на директорите в състав: Матей Георгиев Матеев - изпълнителен директор, Юлиан Радков Рязков - председател, и Светозар Василев Стоянов, да се представлява от изпълнителния директор Матей Георгиев Матеев.
Източник: Държавен вестник (17.02.2006)

Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки настоява да бъде национално призната наред с лозаро-винарската камара и това бъде записано в Закона за виното и спиртните напитки. Искането е внесено с писмо до парламентарната земеделска комисия и ще се гледа на извънредно заседание днес, алармира председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Никола Николов. Легитимните производители са категорични, че законът за виното дава права на всеки коректен производител от бранша да бъде представляван чрез Националната камара. Според тях клонирането на втора организация е поредната вратичка да бъдат узаконени компании, които не отговарят на етичния кодекс на законната организация и са били отхвърлени от нея. Затова на общото си събрание вчера членовете на камарата гласуваха специална декларация до парламента. С нея те остро възразяват срещу изкуственото разделяне на двата бранша. "Чрез обединяването на лозарите и винопроизводителите в обща камара на практика се даде отпор срещу фирмите в сивия сектор", обясни Никола Николов. Той припомни, че годишно бюджетът губеше по 75 млн. лв. от нелегалното производство на вино и спиртни напитки. По данни на камарата в новата асоциация не членуват нито големите вносители, нито крупните производители на спиртни напитки. Повечето от спиртоварните са приети в НЛВК и приемат нейните правила. Данните от статистиката за миналата година сочат, че членовете на камарата произвеждат 99 на сто от виното и спиртните напитки в страната. Според устава на камарата в нея могат да участват само компании, които отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки. Производителите задължително трябва да произвеждат или бутилират само гроздови напитки, получени след ферментация или шира, които са признати от компетентните институции. Целта е на пазара да се продават само качествени продукти, поясниха браншовици. Затова вчера те въведоха и нови правила за прием на лозари и винопроизводители. Решено беше новопостъпилите да плащат встъпителен членски внос от 3600 лв. Целта е да се пресече практиката компании да ползват лицензионните права на камарата за ползване на защитените търговски марки в продължение на година, без да плащат членски внос и после да напускат, обясни още Николов. Камарата ще противодейства и срещу продажбите на фалшиви вина по пазарите. Проверка от миналата седмица засякла подобни партиди. Изпълнителната агенция по лозата и виното към земеделското министерство е изследвала съдържанието в бутилки с марката "София" и "Манастирска изба" и е установено превишено съдържание на багрила. Възможно е виното да е внесено от Молдова или Македония, а етикетите да са фалшифицирани, затова са назначени спешни проверки на място. "От тази седмица наши експерти са командировани в четири от предприятията, за които има съмнение, че бутилират фалшивите вина, но резултатите ще бъдат обявени след проверките", обясни изпълнителният директор на агенцията Росица Горанова. Според наредбата за контрол на пазара нарушенията могат да се докажат само след инспекции на място в цеховете.
Източник: Дневник (06.06.2006)

България закъснява с регистрацията на лозята и съществува реален риск страната да не успее да защити пред Европейската комисия договорените с Брюксел общо 153 хил. хектара винени лозя. До момента в регистъра са вписани около 100 хил. хектара. А от 1 януари 2007 г. се очаква да влезе в сила забраната за създаване на нови лозя. Това означава, че България може да се окаже с малко контролирани и качествени насаждения, от които може да се произвежда вино за европейския пазар. По данни на агростатистиката лозята в страната са общо около 126 хил. хектара, от които около 32 хил. хектара са изоставени. Повечето от насажденията са на възраст над 20 години. Част от лозовите масиви са със сортове, които не се търсят на пазара и са с ниска изкупна цена като памид, димят, мискет и др. За тях на практика не се полагат почти никакви грижи. През последните години по линия на програма САПАРД се реализираха инвестиции в обновяване на лозята, така че да се достигне лимитът, договорен с Брюксел. Регистрираните площи с нови насаждения обаче са нищожни. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към момента младите винени лозя са едва 28.8 хил. декара. Независимо че предстои реформа във винарския сектор на ЕС, почти сигурно е, че действащата сега забрана за ново засаждане на лозя в общността няма да отпадне. По сегашните регламенти на ЕС забраната е в сила до 2010 г., но в повечето от обсъжданите варианти за реформа в сектора се предвижда тя да остане в сила и след тази дата. Причината е свръхпроизводството на вино в общността. Създаването на нови лозя в ЕС извън признатите площи е позволено само в три случая - за лозарски експерименти, за създаване на разсадници или когато това се прави за държавни или общински нужди. От ИАЛВ обясниха, че след 2007 г. ново засаждане на винени сортове в България може да се разреши от Брюксел само ако страната докаже, че търсенето на дадено качествено вино в страната и в ЕС надвишава неговото производство и е необходимо да се засадят лозя със сорта, от който се произвежда съответното вино. Малко вероятно е обаче България да може да се възползва от тази възможност - български вина се търсят основно на руския пазар, а на вътрешния пазар преобладава консумацията на ракия и други високоалкохолни напитки. Иначе в рамките на признатите от Брюксел лозарски площи след 2007 г. с разрешение на агенцията по лозата и виното ще може да се презасаждат съществуващи лозя. За разлика от другите пазарни режими на ЕС регламентите на Брюксел за гроздето и виното не включват директни помощи за производителите. След 2007 г. лозарите няма да получават директни финансови помощи на хектар, както останалите земеделски производители в страната. Помощи под формата на премии се отпускат само на производители с регистрирани площи, които са готови да се откажат от лозарска дейност. При получаването на премия съответният производител се отказва от правото си за презасаждане на площта, за която е получил пари. Тази мярка се прилага в ЕС, за да се ограничи свръхпроизводството на вино. Минималната сума, която може да получи един производител като компенсация за това, че се отказва от дейността, е 1500 евро. Компенсаторните плащания се определят за всяка страна - членка на ЕС, в зависимост от площите, които е защитила пред Брюксел. Все още не е ясно дали тази възможност ще се прилага и в България. Това трябва да се реши след 1 януари 2007 г. Другият вид помощи, които Брюксел отпуска на производителите на грозде и вино, са за покриване на разходите им при подмяна на сортовете. И тази възможност все още е под въпрос за България. Страната първо трябва да защити договорените с Брюксел 153 хил. хектара лозя. Едва след като еврокомисарите признаят съответните площи, ще стане ясно дали българските производители ще могат да се възползват от тази схема за финансиране и при какви условия. Сега в ЕС се покриват от 50% до 75% от разходите на производителите за преструктуриране на лозята и подмяна на отглежданите сортове грозде. Този тип помощи обаче не се отпускат просто за замяна например на старо каберне с ново, а за засаждане на съвсем друг сорт или такъв, който е напълно нетипичен за съответния лозаро-винарски район. За да се възползва от тази схема на финансиране, България трябва да има и приет от правителството план за преструктуриране на лозята, а такъв към настоящия момент дори не се разработва. Ограниченията за създаване на нови лозя след 2007 г. се отнасят и за производството на винено грозде за семейна консумация. Тук също ще се получават специални права от Изпълнителната агенция по лозата и виното за създаване на нови лозя. Изключение се допуска само ако лозовите насаждения се намират в личните дворове на хората. Редът, по който ще се дават правата, беше одобрен от правителството преди седмица с промени в Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, които предстои да бъдат публикувани в Държавен вестник. С промени в наредбата се въведе и ново изискване за етикетиране на качествените вина, произведени от определен район. За тази категория вина ще се изисква върху етикетите да се изписва контролният номер на виното, с който се идентифицира кога и от кой лозаро-винарски район е произведено то.
Източник: Капитал (04.08.2006)