Дневните загуби на "Булмаркет" от липсата на газ за метанстанциите на фирмата и страната възлизат на 15 - 20 000 лева, изчисли управителят на фирмата Станко Станков. Русенската компания пригежава най- голямата верига за зареждане на автомобили с природен газ в страната, която към момента включва девет обекта - в Русе, София, Пловдив, Варна, Севлиево и Кюстендил. В процес на изграждане са още седем - в Плевен, Враца, Велико Търново, Шумен и Добрич плюс още по една в Пловдив и София. Трупането на загуби ще продължи поне още два дни, докато тръгналият вчера от русия газ стигне до България и зареждането на метанстанциите се възобнови. Компанията разработва активно и друг сегмент от пазара на алтернативните горива - производството на биодизел във фабриката си в Сливо поле. Тя бе изградена от дъщерната на "Булмаркет" фирма "Астра биоплант" и макар и с голямо закъснение от първоначалните срокове заработи в края на миналата година. До момента в нея са произведени 3000 тона биодизел, което представлява около 5 % от годишния и капацитет. Пускането на фабриката бе забавено заради скъпите суровини в първата половина на 2008 г., които правеха производството на биодизел нерентабилно. В момента обаче земеделските култури се продават на рекордно ниски равнища и "зелената нафта" отново е изгодна. Цялото количество биогориво, получено във фабриката, се изнася в чужбина, обясни Станко Станков. У нас пазар все още няма, въпреки че още от 1 януари миналата година във всяка бензиностанция бензинът и нафтата трябваше да се продават смесени с 5 % еко или биодизел. Смесването трябваше да става още в рафинериите. До този момент обаче фиксираното в закона за възобновяемите източници изискване си остава на хартия, никой не следи и дали той се спазва или не. Такова изискване има във всички страни от ЕС и е част от програмата му за увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници, които не замърсяват околната среда. Затова все някога тази практика ще стане задължителна и у нас, каза Станков.
Източник: RuseInfo.net (15.01.2009)

Ако се гледа отстрани работата на доскорошното ръководство на екоминистерството, то сякаш си беше поставило за цел да прогони максимален брой инвеститори. Проектите затъваха с години, на ниво картбланш от страна на ведомството. Христоматийният пример е "Челопеч майнинг", но ако не вярвате, питайте, когото се сетите. Например "Астра Биоплант". Добро начало В началото на 2006 г. местната компания решава да изгради за завод за биодизел в Сливо поле край Русе за нуждите на транспорта. Той трябва да произвежда екологичното гориво от слънчоглед и рапица, като в региона има големи възможности за отглеждането на растенията. Идеята на компанията е да развие проекта по схемата за "съвместно изпълнение" по Протокола за борба с климатичните промени от Киото. Това са проекти, в които една държава инвестира в чисто производство в друга държава. След одобрение от страната домакин и от специализиран орган към Обединените нации, страната инвеститор получава правото да ползва съответното количество въглеродни емисии, които са спестени от чистата технология. Страната домакин пък губи тези количества. През февруари 2006 г. "Астра Биоплант" информира Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за проектната си идея и през май 2006 г. компанията получава подкрепата на ведомството за проекта. Междувременно компанията се свързва с австрийската KWI Consultants, с която го разработва съвместно. Провежда се търг, за да се избере купувач, който да даде най-добра цена за емисиите въглероден диоксид. Търгът е спечелен от Kommunalcredit Public Consulting, която се явява оторизиран купувач на Република Австрия. В края на 2006 г. независимият орган към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата сертифицира проекта. Остава единствено финалното одобрение от МОСВ. Одобрението така и не идва. Отрязани от световния пазар Първоначалното забавяне от страна на министерството се обяснява с това, че проектът няма комплексно разрешително, което се издава от същото това ведомство. Впоследствие комплексното разрешително става факт. В края на 2008 г. заводът започва работа, но одобрение все още няма. Проблемът стига до екоминистъра на Австрия, както и до бившия вицепремиер Меглена Плугчиева. До решение отново не се стига. Мотивът на министерството този път е, че страната няма достатъчни квоти парникови емисии, за да ги предостави на Австрия. Всъщност изчисленията на министерството са правени на база европейската схема за търговия с емисии, където количествата наистина са малко. Проектът на "Астра Биоплант" обаче не попада в нея, тъй като транспортът е извън европейската схема (тя засяга само енергетиката и производствата). Той попада в схемата по Киото, по която страната разполага и с големи количества, които могат да бъдат продавани или да отиват именно за проекти съвместно изпълнение. "Без одобрението на министерството ние не можем да си продаваме емисиите и от това губим средства", коментираха от компанията. За периода 2008 - 2012 г. компанията разполага с 677 216 т въглероден диоксид за продан. Емисиите по тази схема са по-евтини от тези, които се търгуват на европейските карбонови борси. Ако приемем, че цената е 10 евро на тон, това прави 6.7 млн. евро. Те биха били добре дошли за инвеститора, който трябва да възвръща вложенията си в размер на над 20 млн. евро. И блокирани на местния Другият път за реализиране на приходи, а именно продажбата на продукцията, също е блокиран. Причината е, че вносителите на горива отказват да смесват биогоривата. Основният вариант за компаниите, които се занимават с производството им, е износът (това прави и "Астра Биоплант"), в случай че им е икономически изгодно. Според Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата за 2009 г. 3% от горивото трябва да е био. Към 2020 г. Европейският съюз си е поставил за цел това количество да нарасне на 10%. За момента в България обаче законът не се спазва и няма санкции за това. Така производителите на биогориво, които са инвестирали в подобно производство, защото държавата е разписала в закон, че то има бъдеще на практика са се оказали подведени. От противоречивите действия на държавата инвеститорите губят пари, а когато в плановете са намесени чужди компании и дори държави страда и имиджът на България. За безумно закъснелия проект на "Астра Биоплант" обаче все пак има надежда. В началото на ноември новото ръководство на МОСВ ще разгледа проекта на "Астра Биоплант", както и още няколко подобни по схемата "съвместно изпълнение". Отмятането на тази работа макар и със закъснение може да даде ценен сигнал на инвеститорите дали ще си възвърнат парите.
Източник: Капитал (19.10.2009)

Предприятието за производство на биоетанол "Астра биоплант" ЕООД в община Сливо поле, област Русе, ще вложи около 100 хил.лв в промяна на канализационната система. Това се случва, тъй като през последния месец в Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ в Русе и Напоителни системи" ЕАД са постъпили сигнали за наличие на неприятени миризми, отделяни от изпусканите отпадъчни води, обясниха от компанията. Директорът на "Астра биоплант" Димитър Минчев е издал още на 10 май заповед за поетапно спиране на производствените мощности на завода, за да се прекрати изпускането на пречистени отпадни води. Това пък ще даде възможност за обследване на възможните източници на непречистени отпадни води. Производствената дейност в предприятието е спряна окончателно на 17 май до изясняване на ситуацията и намиране на решение, съобщи директорът. "Ние сме добронамерени и отворени за диалог с институции и общности и с цел избягване на каквато и да е възможност за замърсени води от площадката започнахме работа съвместно с "Напоителни системи" по алтернативни трасета за отвеждане на пречистените води на "Астра биоплант" до помпена станция източно от с. Ряхово и изпомпването и в р. Дунав", съобщиха от фирмата. В рамките на последната година и половина дружеството е инвестирало над 600 хил.лв. по екологично усъвършенстване на завода. В момента компанията търпи загуби в размер на 20 хил. лв на денонощие. От фирмата съобщават, че ще направят неоходимото, за да не освобождават персонал. "До три седмици трябва да изградим алтернативно трасе за отвеждане на отпадни води", съобщиха още от "Астра биоплант". Междувременно от РИОСВ - Русе, чиито експерти извършиха затваряне на канала за отпадни води на предприятието, са направили предписания и докато те не бъдат изпълнени, няма да се позволи на фабриката да работи.
Източник: Дневник (21.05.2010)

"Астра Биоплант" /Сливо поле/ ще изгради складово стопанство, авто и ж. п. разтоварище в бившето КТМ. Складовото стопанство ще е за биодизел и ще включва 4 надземни резервоара, всеки с вместимост 500 м3, вертикални, снабдени със системи за контрол на ниво и налягане. Те ще се разположат в обща обваловка. Биодизелът, който ще се съхранява на площадката, ще се произвежда на друго място. Резервоарният парк ще заема територия от 644 м2. Наблизо минава ж. п. линия, където ще е и разтоварището. Авторазтоварището ще е наблизо. Връзката ще става с по надземни тръбопроводи с помощта на помпи.
Източник: RuseInfo.net (20.04.2011)

В Румъния, Австрия и Франция екогоривото се облага с нулева ставка. В останалите европейски страни пък акцизът на смесения с биогориво конвенционален дизел е по-нисък. "България трябва да почерпи опит от другите европейски страни", коментира изпълнителният директор на производителя на биодизел "Астра Биоплант" Димитър Минчев. Според него акцизът на биодизела у нас трябва да се намали с 5%. Искането е на Асоциацията на производителите на биогорива, която се присъединява към предложението на Българската петролна и газова асоциация. Ако крайната цена на биогоривото бъде по-изгодна, това ще стимулира търсенето му. Пазарът може да се развие така, че екогоривото дори да се продава и на отделни колонки.
Източник: Стандарт (04.01.2012)

Освен че горивата в България стават все по-скъпи, те стават и все по-био. От началото на годината дизелът, който се продава у нас, вече има 5% биосъставка. Това се случи, след като години наред законодателите се опитваха да наложат това изискване, което по различни причини все беше отлагано. След по-малко от седмица от 1 юни бензинът по българските бензиностанции трябва да съдържа 2% биосъставка, а тази в дизела трябва да бъде увеличена до 6%. Очаквано или не, новите изисквания за използване на биокомпонент в горивата, които бяха приети със Закона за енергията от възобновяеми източници през април 2011 г., не доведоха до съживяване на сектора. Въпреки че в страната има изградени над 10 завода за производство на биодизел и около 6 за биоетанол, само един от тях реално функционира. Това е русенският завод "Астра Биоплант", който произвежда биодизел. Неговият управител Димитър Минчев, който е и председател на Националната асоциация по биогорива в България, коментира, че от началото на годината заводът произвежда около 3 хил. тона гориво месечно. По думите му това количество е достатъчно да задоволи около 60% от нуждите на българския пазар. Останалите количества биогориво, които дистрибуторите на горива трябва да използват обаче, не се произвеждат в България, а са внос предимно от страни от Западна Европа. Причината за това според Минчев е, че в повечето страни производството на биогорива се субсидира от държавата по различни начини. В България обаче такива облекчения няма, което прави родната продукция неконкурентоспособна на чуждата. В Румъния например един от основните конкуренти на "Астра Биоплант" успява с подкрепата на държавата да вземе евтин заем от Световната банка. Във Франция акцизът за биогоривата пък е нулев, обясни Минчев. По думите му този бизнес в България е бил печеливш преди 2007 г, когато акцизната ставка в България също беше нулева. Именно тогава в страната бяха изградени и съществуващите днес заводи. С приемането на страната ни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. обаче България трябва да поиска разрешение за предоставянето на тази помощ. Въпреки разрешението от ЕК, което идва в края на 2009 г. биогоривата така и не са освободени от акциз. Според Минчев всичко това отблъсква инвеститорите от този пазар, който принципно има добър потенциал. "Всеки, който има изграден завод за биогорива в България, би се отървал с удоволствие от него", коментира той. "Политиката на държавата е рестриктивна към производството на биогорива", посочи и Валентин Терзийски, който също е бил управител на две рафинерии за биодизел в Плевен и Силистра. По думите му и двата завода са спрели да работят още през 2008 г. Преди това, когато акцизът за биогорива е бил нулев, те са имали договор за доставка с бензиностанции "Петрол". През 2008 г. Терзийски е преговарял с инвеститори от Австралия, които са проявили интерес към двете рафинерии. "Въпреки че имахме сключен вече договор, те се отказаха от сделката, когато разбраха какви точно са условията за този бизнес в България", посочи той.
Източник: Капитал (28.05.2012)

Производителите на биодизел в страната нямат притеснения за бизнеса си през тази година въпреки слабата реколта от рапица, която е основна суровина за извличането на екологичното гориво. Това съобщи Станко Станков, собственик на две от големите биорафинерии в страната, осигуряващи необходимата биосъставка към конвенционалните горива, които се продават на пазара. Той припомни, че в случай на проблеми при доставките с рапица заводите могат да попълнят необходимите им количества суровина със слънчоглед. Годишно четирите основни производители на биодизел в страната осигуряват около 150 хиляди тона гориво, което е достатъчно за покриване на нуждите на търговците на горива. Биологично произведените горива съставляват 6% от микса с конвенционално поризведения дизел. Единственият проблем за преработвателите ще бъдат по-високите изкупни цени на рапицата. Ако през миналата година маслодайната култура се е плащала по 780- 830 лв. за тон без ДДС, сегашните цени се движат между 850 и 900 лв. Подобно на останалите енергийни култури и при рапицата изкупните цени се определят от европейските борси, където търговията още не е започнала, поясниха експерти. Заради тежката зима и измръзналите площи тазгодишните добиви на рапица ще достигнат най-много 200-250 хиляди тона при 600 хиляди тона през миналата година, коментира Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. „Загубата за сектора е сериозна, защото фермерите очакваха приходи от износа. В същото време разходите за производство нарастват с всяка изминала година“, коментира още Цветанов. За последните 4-5 години се инвестираха значителни средства в мощности за биодизел, но поради малкия пазар и ограниченото търсене от веригите бензиностанции от изградените 12 рафинерии биодизел се произвежда само от четири компании. Двете рафинерии „Булмаркет“ и „Астра биоплант“ имат договори с „Лукойл“, „Петрол“ и други компании, където доставят годишно по 50 хил. т чисто гориво, обясни собственикът Станков. Освен на българския пазар двете рафинерии изнасят малки количества дизел и в съседните държави Румъния и Гърция.
Източник: Инвестор.БГ (14.06.2012)

Изминалата 2013 г. донесе лек спад на средните приходи на най-големите компании в сектор горива и рекордни загуби на някои от водещите дружества. Бизнесът на познатите вериги остана относително стабилен и по-рентабилен от предходната 2012 г. Оборотите все така се реализираха на пазара на едро, а печалбите – от маржовете на дребно. Или на пръв поглед данните на най-големите в сектора не говорят за нещо драматично. Дори подредбата е същата. Скуката обаче е само на пръв поглед. Годината беше изпълнена със събития, резултатите от които тепърва ще си проличат. По-детайлен поглед показва, че общият спад е повлиян в голяма степен от няколко компании с основна тежест върху общата картина - най-вече от групата на "Лукойл" и от вносителя на "Петрол" - "Нафтекс Петрол", който по всяка вероятност няма да пребъде дълго във времето. Навлизането на нов голям играч на пазара в лицето на "Газпром нефт" скоро ще започне да размества пластовете. В началото на юни пък стана ясно, че между доскорошните не много добри приятели "Лукойл България" и "Петрол" вече има примирие, подкрепено с договор за продажба на едро. Или горивото на руската компания ще потече към бившата държавна фирма, което ще е предизвикателство за останалите играчи на пазара. Бъдещето на самата "Петрол" обаче за пореден път е неясно. След дългогодишните спорове между бившите съдружници Митко Събев и Денис Ершов от края на миналата година Корпоративна търговска банка (КТБ) чрез свързани лица взе контрола в компанията, а от началото на лятото председател на управителния съвет е Гриша Ганчев. След поставянето на КТБ под специален надзор Ганчев пое пряко контрола върху ключови активи на компанията, като ситуацията около дружеството се променя с дни. Победителите не ги съдят И тази година без никаква изненада лидер в класацията в сектор горива, а и в "Капитал 100" по размер на приходите е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" с недостижимите 7.639 млрд. лв. В сравнение със самата себе си обаче компанията е отчела спад с малко над 7% и огромната загуба от 241 млн. лв. Спадът на приходите е характерен за всичките дружества на групата. "Лукойл България бункер", предлагащо корабно гориво, свива приходите си през 2013 г. с 47.5%, а компанията, търгуваща със самолетно гориво - "Лукойл ейвиейшън България", има намаление с 13%. По нерентабилност в класацията рафинерията би могла да се конкурира с търговеца на едро и дребно от групата "Лукойл България", чиито приходи падат с 10%, а загубата, която макар и да намалява от тази през 2012 г. (70.9 млн. лв.), все пак е цели 54 млн. лв. Рафинерията има известно обяснение на поредните си негативни финансови резултати с огромната си инвестиция за 1.48 млрд. долара, която започна през 2012 г. и трябва да приключи в края на 2014 г., а през 2015 г. да започнат и тестовете на съоръжението. Инсталацията за хидрокрекинг на гудрон ще даде възможност да се преработва и най-тежката фракция на петрола, като това ще позволи да се извличат повече светли горива (бензин и дизел) от единица петрол. Това ще позволи на компанията да увеличи продукцията си за износ. В началото на тази година "Лукойл Нефтохим Бургас" получи кредитна линия в размер на 420 млн. евро от няколко европейски банки за проекта, като от компанията не обясниха как финансират останалата част. От рафинерията уточниха, че големият негативен резултат е свързан още със свиването на маржовете на преработката, с валутните разлики и със спада на потреблението и по-точно с намаляването на дела на "Лукойл" в него. Колкото до търговеца на едро и дребно "Лукойл България", представители от пазара обясняват свитите с 355 млн. лв. приходи с високите цени на едро на компанията за миналата година, което е дало възможност на други играчи да реализират повече оборот. Очакванията обаче са, че това няма да се повтори през 2014 г., тъй като "Лукойл" е предприела различна дистрибуционна и ценова политика, а именно по-агресивни цени на пазара на едро и премахване на високите изисквания към дистрибуторите за минимални количества на закупеното гориво на месец. Мерките ще доведат до ръст на приходите за руската компания и до свиване на бизнеса за други играчи. Краткият списък на растежа Най-растящата компания за 2013 г. сред първите 20 гиганта в подреждането от 50 компании е русенската "Булмаркет ДМ". Дружеството, което е вносител и търговец на пропан-бутан, има ръст на приходите си от 60%. Управителят Станко Станков обяснява растежа основно с по-големите продажби на газ пропан-бутан с около 40%, с по-големите маржове при дизела и битума и с ръст на пазарите в Румъния и Македония. Търговията с битум, използван в строителството, пък е нова ниша за компанията - започва от 2013 г. През изминалата година русенската фирма прикова вниманието и като обяви, че премества фабриката си за биодизел от Енс, Австрия, в България (по-точно в едно от халетата на бившия Комбинат за тежко машиностроене в Русе) заради по-голямата близост до суровини и пазари и по-ниските производствени разходи. Мероприятието беше описано от ръководството на компанията като сцена от филмите за преместване на заводи по Discovery. "Булмаркет ДМ" участва в класацията и с още едно свързано дружество – фабриката за биодизел в Сливо поле на "Астра биоплант", която през 2013 г. за разлика от предходните две излиза на печалба. Въпреки че за първите четири месеца на 2014 г. спрямо същите за 2013 г. има отново ръст на продажбите, очакванията на "Булмаркет ДМ" за тази година са по-скромни по отношение на финансовите резултати. Причината са свитите маржове в страната, които дружеството се опитва да компенсира с продажби в Румъния, където печалбите са все така добри. Другата голяма растяща компания в сектора е търговецът на едро "Сакса", който увеличава приходите си с 25% и те вече надминават 900 млн. лв. Ръстът се обяснява с досегашната политика на "Лукойл България" да държи високи цени на едро, което е дало възможност на останалите да продават повече. От известно време компанията се опитва да диверсифицира източниците си на приходи и да подобри още рентабилността си, като развива в по-голяма степен продажбите на дребно, които по традиция се радват на по-големи маржове за разлика от търговията на едро. Така през миналата година "Сакса" закупи две от бензиностанциите на "ОМВ България", които бяха под по-ниския бранд на веригата "Аванти". Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива ритейл сегмента, като обектите във веригата вече са над 15. От сделката плюсове извлече и продавачът "ОМВ България". Компанията се зае да оптимизира мрежата си и да се освободи от слабите си обекти, след като през 2012 г. излезе на загуба от 7 млн. лв. Успехът е видим от резултата през 2013 г., като търговецът вече е на плюс от 22.4 млн. лв. С четири от обектите на "ОМВ България" се сдоби и българското поделение на "Газпром нефт" "НИС Петрол". Руският гигант започна навлизането си в региона, след като през 2009 г. купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в сръбската рафинерия в Панчево. Компанията започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени, противно на първоначалните очаквания, че ще закупи наведнъж сериозна бройка обекти от конкурент. Освен с рафинерия зад гърба си дружеството разполага с лицензиран склад в Костинброд (покупка от "Газтрейд") и около 35 бензиностанции и над 10 терена, предвидени за ново строителство, като плановете са до края на годината мрежата да е от около 50 обекта. Това обаче все още не е достатъчно и навлизането е все така бавно и трудно. По информация на транспортния бранш "НИС Петрол" е агресивна по отношение на отстъпките, които предлага на потенциалните си големи клиенти. Липсата на добре развита мрежа обаче все още е проблем за привличането на клиенти. Друга слабост е тромавата корпоративна машина, характерна за повечето руски компании. В бъдеще обаче "НИС Петрол" най-вероятно ще успее да вземе дял от конкурентите си като "Шел", "Еко", "Ромпетрол". Голямата неизвестна "Петрол" През миналата година неизменно присъстваше и големият въпрос на пазара – какво ще стане с бившата държавна компания "Петрол", която четири години се оказа блокирана в споровете на двамата собственици Дениш Ершов и Митко Събев. В крайна сметка малко преди да свърши 2013 г., основният кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно взе контрола в "Петрол" и така се появи нова порция за възможните сценарии пред бившата държавна компания. Бърза продажба на цяло, сделка за активи на парче или търсене на оперативна и финансова подкрепа за стабилизиране на бизнеса и намиране на купувач след години. През март дори беше обявено, че компанията ще набира рекорден капитал през борсата от 270 млн. лв. с минимален праг за успех 200 млн. лв. В началото на юни Гриша Ганчев, който има опит в горивата от 1990 г., стана председател на управителния съвет, в който влезе и Сергей Гиндич, бивш зам. генерален директор по доставките и продажбите на "Лукойл България". По думите на Ганчев тогава целта е "компанията да си върне реномето на сериозен играч". Това ще мине през процес на преструктуриране и консолидиране на бизнеса в "Петрол", което няма как да е добра новина за вносителя на групата "Нафтекс Петрол", чиято функция след подписването на договора между "Петрол" и "Лукойл България" на практика се обезсмисля и може би за последно е в челната петица на класацията. Новината е и предизвикателство за останалите играчи на пазара. "Петрол" заложи на внос през 2009 г., когато спря да купува гориво от бургаската рафинерия. "Нафтекс Петрол" държеше около 25-30% от пазара на едро и това е видно от сериозните му приходи в миналото. От финансовия резултат на компанията в последните няколко години обаче личи ликвидното задъхване на вносителя с тенденция към влошаване, като през 2013 г. загубата достига 151 млн. лв. Така от пазара е на път да изчезне една от алтернативите за внос на горива и на практика конкурент на пазарния лидер "Лукойл България", който по-всяка вероятност ще става все по-силен. След кратко затишие и след спирането на работата на КТБ и заминаването в чужбина на мажоритарния собственик Цветан Василев поредните движения около "Петрол" отново започнаха. През юли един от големите акционери с над 18% в публичната компания - "Корект фарм", беше придобит от световния шампион по борба Николай Гергов за 5000 лв., като зад сделката прозираха интересите на Ганчев. Освен това с решение на управителния съвет на "Петрол" от 15 август и последвало три дни по-късно одобрение от надзорния съвет бяха учредени особени залози върху търговското предприятие "Варна сторидж", което управлява петролна база в морската столица и неговите движими и недвижими активи в полза на "Литекс трейд". По този начин дружеството, контролирано от Гриша Ганчев, обезпечи свои вземания от "Варна сторидж", възникнали по силата на сделки за продажба на акции и недвижим имот. Седалището на "Варна сторидж" беше преместено в Ловеч, като за управител беше назначен председателят на спортния клуб по борба "Миньор-Перник" Методи Пенев. Той замени на поста изпълнителния директор на "Петрол" Георги Татарски, който влезе в структурите на дистрибутора на горива в края на миналата година, след като контролът беше овладян от Цветан Василев. Продължава обаче да не е ясно дали това, което се случва, е противоборство между Ганчев и Василев, или двамата действат съгласувано.
Източник: Капитал (13.09.2014)

Един голям играч с приходи над 100 млн. лева при олиото Продажбите на олио в България се оценяват на около 468 млн. лева за 2014 г. (13% ръст спрямо предходната година). Тази сума обхваща продажбите на класическото слънчогледово масло (рафинирано и сурово) без продуктите, съпътстващи производството на олио, като кюспета и други твърди остатъци, брашно от маслодайни семена или плодове и др. Почти 65% от приходите в категорията са от износ. Компаниите с продажби от основна дейност за над 10 млн. лева в сектора са 11, а приходите на производителите в топ 25 са 458 млн. лв. От дружествата 18 формират целия износ в категорията. Изминалата година бе много добра за "Олива" АД. Най-големият производител на олио в България отчита 338 млн. лева приходи от цялата си дейност и нетна печалба 20 млн. лева. На продажбата на олио се падат 128 млн. лв. от общите (ръст с цели 63% спрямо година по-рано). Това прави пазарен дял от 27%. Почти цялото произведено олио е реализирано зад граница. С този резултат дружеството успя да измести от лидерското място в класацията на "Капитал 100" "Папас олио", която три години поред оглавяваше топ 20 за сектора на храните и напитките. За периода от 2011 до 2014 г. продажбите на "Олива" нарастват близо четири пъти, което според компанията е резултат от активна инвестиционна програма. Основен акционер в основаното през 2002 г. в Кнежа дружество е "Билдком" ЕООД, собственост на Ангел Георгиев, което през декември м.г. придобива акциите на "ПИК 2003" ЕООД и увеличава дела си в капитала на "Олива" от 49.66% на 99.36%. Минимален спад на продажбите от малко под 2% до 54 млн. лв. в категорията за 2014 г. отчита "Клас олио" ЕООД. Делът на износа в тази сума е 39%. Компанията е основана през 2001 г. от Кенан Йълмаз и Мерт Йълмаз, а към днешна дата едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич. Дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Основната му дейност е изкупуване и преработка на маслодайни семена, производство на сурови и рафинирани масла и съпътстващи продукти - шрот, мастни кисeлини и др. Продажбите на олио, реализирани от "Бисер олива" АД, Стара Загора, намаляват през 2014. Дружеството отчиташе траен ръст на приходите през трите години преди последната, но през миналата резултатът е различен – 15.5% по-малко приходи от основния продукт - олиото. Износът покрива пазарите в ЕС, в близки до България трети страни и в по-далечни страни като Австралия и Южна Корея, твърдят от компанията. Съотношението между продажбите на външния и вътрешния пазар е 59% в полза на външния. За миналата година обаче приходите от експорт на слънчогледово олио са намалели с почти 50%. Акционери в дружеството са "Рисойл" S.A., Швейцария, с 48.9%, "Бисер Олива – 98" АД с 27.6%, "Градус-1" ООД, Стара Загора, с 21.2%, и физически лица. С 214% отличник по ръст на продажбите през 2014 г. е пазарджишката "Марица олио" АД - производител на сурово слънчогледово масло и слънчогледов шрот. Дружеството е продало през миналата година слънчогледово олио за 41 млн. лева, като делът на експорта в тези приходи е 61%. Компанията, основана през 2003 г., е собственост на братята Васил и Георги Марин. Двамата също така са арендатори или собственици на над 30 000 дка земя в общините Димитровград и Стара Загора. "Папас олио" АД също отчита силна година по продажби в категорията на фона на спада в общите й приходи с 36% до 242 млн. лв. ("Капитал 100") . Основаното през 1994 г. дружество е продало слънчогледово масло (рафинирано и сурово) за почти 31 млн. лв., с което постига ръст от 166%. Почти половината от продажбите са реализирани зад граница. Дъщерни дружества на компанията са "Зърнени храни 99" ЕАД (производство на селскостопански продукти и съхранение на зърно), "Папас мел" ЕАД (производство на брашна) и съхранение на зърно, "Папас Винекс" АД (производство на вина и спиртни напитки) и Granturko, Одрин, Турция (съхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури). Дружеството има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студенопресовани растителни масла в Бяла Слатина. Главни акционери в компанията са "Сент Жеран" ЕООД с 53% и "Агро – Лега" ЕООД с 31%. Почти 27% по-високи приходи е постигнало регистрираното в Балчик дружество "Сън фуудс" ЕООД с едноличен собственик на капитала Стефан Стефанов. След като компанията се нареди на челна позиция в класацията на най-динамичните през 2012 г. на "Капитал 100", през 2013 г. тя регистрира спад на продажбите. Интересен факт, който се вижда от отчетите на дружеството, е, че докато през 2013 г. всички приходи идват от продажби на вътрешния пазар, през миналата година компанията е работила изцяло за износ. Почти изцяло зад граница е реализирала продукцията си и следващата компания в класацията - "Звезда" АД, Долна Митрополия, която през 2009 г. стана собственост на македонската "Брилянт". Към днешна дата основен акционер в дружеството е "Звезда 97" АД (73%), а "Брилянт" държи 21% от акциите. Приходите на дружеството намаляват минимално спрямо 2013 г. (2%). През 2014 г. компанията е вложила 700 хил. лева в изграждане на нови производствени мощности и оборудване, като планира да продължи инвестициите си и тази година със строителството на два нови цеха. Оборотът на "Олимекс" ООД, Видин, нараства постепенно за годините от 2011 до 2013, но през миналата година намалява с 18% до 18 млн. лева. Приходите са от реализация на слънчогледово олио, от които 82% от износ (Македония, Албания, Косово, Сърбия, Хърватия, Турция, Румъния и Гърция - по информация от сайта на компанията). Дружеството е създадено през 1995 г. като семейна фирма. Негов управител и собственик е Адриян Александров. Рязко се изкачва в класацията базираното в Лясковец "Кехлибар" ООД, което произвежда сурово слънчогледово олио, извършва търговия със земеделски продукти и преработва суровини. Ръст на продажбите от 65% нареждат дружеството в топ 10 по приходи в категорията. Компанията е единствената от първите десет, която за 2014 г. има оборот само на вътрешния пазар. Собственици на фирмата в съдружие са Светломир Тодоров и Илия Тодоров. През 2014 г. "Кехлибар", която към този момент притежава 50% от "Екстракт ойл" ООД, Лясковец, придобива и останалата половина от дружеството, специализирано в производството на растителни масла и мазнини. Въпреки че се изкачва с две стъпала в класацията, "Фаустина груп" ООД отчита лек спад от 4% в оборота си за 2014 г. Компанията работи основно за вътрешния пазар, като е една от трите в топ 25, които са преработили по-големи количества продукция на ишлеме. Собственик на монтанското дружество е Красимир Дренчев. От 2008 г. "Фаустина груп" развива износ на олио и шрот за Гърция и Албания, но според отчета й за 2014 г. делът на експорта в продажбите на олио е едва 4%. На вътрешния пазар фирмата предлага марката "Ралица", наложена успешно в Северозападна България. "Астра Биоплант" ЕООД, Русе, също попада в групата на производителите с приходи за 2014 г. над 10 млн. лева от продажбата на олио. Продажбите в категорията обаче формират едва 7% от общите приходи на компанията. Основната дейност на създаденото през 2007 г. дружество е производството на биодизел. Фирмата произвежда по-скоро като съпътстваща дейност рапично, слънчогледово и соево масло, глицерин и шрот, от продажбата на които през миналата година е получила 16 млн. лева (от които 10 млн. лв. се падат на слънчогледовото олио). Почти цялото количество произведено олио е реализирано извън страната. Едноличен собственик на капитала на дружеството е "Астра финанс" ЕООД, което от своя страна е собственост на регистрираното в Кипър "Супербтрейд консултинг лимитид". На останалите 14 компании се падат едва 11.5% от продажбите в топ 25. От тях най-голям ръст на приходите в категорията – 149%, отчита "Ултрамекс" ЕООД. Производствената база на дружеството се намира в Ямбол, а то е собственост на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд "Импала инвест", който притежава "Белла България". Най-голям спад от 47% отбелязва "Роса" АД, Попово, което миналата година заемаше осмо място в класацията с приходи от продажба на олио от 13.7 млн. лева, а сега е на 13-о. /regal.bg
Източник: Други (21.12.2015)

Най-динамичните български компании за 2015 г. Във вторник вечерта "Капитал" представи годишната си класация на най-големите компании в България според приходите им за 2015 г. Освен подреждането според размера на дейността им и по сектори специалното издание "Капитал 100" включва и данни за финансовите резултати на корпоративните лидери, разнообразни разрези на представената информация и анализи на развитието на бизнеса в страната през изминалата година. И тази година сме класирали и най-динамично растящите дружества – представяме ви част от този анализ, а пълния текст и подреждането на топ 50 ще можете да откриете в "Капитал 100". Представителите на сектор "Машини и оборудване" за поредна година са и най-многобройната група в подреждането на 50-те най-бързорастящи компании. За поредна година най-бързо скачат приходите на дружества от средния ешелон на 300-те местни корпоративни гиганта, които намират място в "Капитал 100". А шампионските места са окупирани от абсолютни изключения - нови компании с преместен в тях бизнес – като свързания с Делян Пеевски дистрибутор на цигари на ЕЛД или пък "Литекс" на Гриша Ганчев, който покрай "Петрол" трупа оборот, или прясно разрешен от държавата бизнес като "Националната лотария" на Васил Божков. Измерена в числа, 2015 г. изглежда по-успешна за най-динамично развиващите се компании – за трета поредна година темповете на увеличаване на продажбите им се ускоряват, като постигнатият ръст е средно 63% при 51% през 2014 г. и 44% през 2013 г. Така резултатите вече са съизмерими с отчетеното през силната 2011 г. - с нарастване от около 67%, и поне на пръв поглед позициите изглеждат добри за запазване на тренда и достигане и на по-високи стойности от порядъка на ръста през 2010 г. от 75%. Двигателите на растежа През 2015 г. броят на фирмите, които са успели да постигнат трицифрени темпове на растеж, е почти наполовина по-нисък от предходната година – съответно 6 и 11. Почти двукратно е увеличил бизнеса си и свързваният с Делян Пеевски новосъздаден дистрибутор на едро "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД), който пое разпространението на продукцията на "Булгартабак", на вестници и на други производители на цигари и напитки. Тазгодишното подреждане показва по-голям брой на дружествата, чийто бурен растеж продължава вече поне две години, като средногодишното нарастване на бизнеса им от 2013 до 2015 г. също е с трицифрен темп. Освен ЕЛД в тази група попадат например и частният търговец на оръжие "Аполо инженеринг", който е свързан с иракчанина Муханнед Наджим Абдуллах, вносителят на какао "Алкао", който е част от групата на турската Altinmarka, както и друго дружество от групата на Пеевски – веригата Lafka ("Табак маркет"). В голямата част от класацията увеличението на бизнеса е трайно, а не връщане на загубени година по-рано приходи. Такива са примерите с компаниите от оръжейната индустрия, чиято дейност получава тласък от множащите се военни конфликти по света, както и с представителите на строителния сектор, увеличили операциите си благодарение на големите инфраструктурни проекти, а също и с промишлените предприятия, направили значителни инвестиции в нови мощности през последните години, особено в автомобилния бранш. Шампионите по ускорение Представителите на сектор "Машини и оборудване" за поредна година са и най-многобройната група в подреждането на 50-те най-бързорастящи компании. Осезаемо остава и присъствието на строителните компании и на дружествата от енергийния сектор. Силна година записват и търговците – на оръжие, на земеделска техника, на бързооборотни стоки и на автомобили. Най-бързорастящият бизнес тази година обаче е на собственика на "Националната лотария" – "Ню геймс", в която мажоритарен акционер през две други дружества е Васил Божков. Бурният разцвет на частните лотарийни игри през изминалите около две години, след отпадане на ограничението къде се продават талоните, изстреля оборота на компанията - през 2015 г. приходите й нарастват с внушителните 267% до 376 млн. лв. Втората позиция в класацията е за селскостопанската "Първи май", която преработва маслодайни семена и търгува със зърнени и маслодайни култури. Приходите й за 2015 г. са 115 млн. лв., което е с близо 140% повече спрямо година по-рано. Челната тройка се допълва от търговеца на горива на Гриша Ганчев "Литекс", чийто оборот нарасна значително още през 2014 г., но през 2015 г. скокът вече е доста по-чувствителен – с почти 135% до 817 млн. лв. Причината, ако се съди по отчета на публичното дружество "Петрол", е в сделки между двете дружества, контролирани от Ганчев. Вероятно през "Литекс" минават доставките на гориво за веригата. Оптимизъм с едно наум Детайлното вглеждане в данните показва, че бъдещето на някои от най-динамичните сектори за последните години не е чак толкова розово. За строителния бизнес например 2016 г. със сигурност няма да повтори предходните две силни години, в които в края на първия програмен период приключването на големите инфраструктурни проекти, финансирани с европейски средства, тласкаше нагоре резултатите им. В енергетиката пък процесът на либерализация на пазара вече започна и оборотите на търговците няма да са все така устремени нагоре. Моторът на износа, който години наред теглеше икономиката, в последните месеци също постепенно отстъпва част от позициите си, като очакванията на икономисти и анализатори са през 2016 и 2017 г. вътрешното потребление да бъде основната движеща сила на развитието на икономиката.
Източник: Капитал (29.06.2016)

Компанията, която е превозвала взривилата се в Хитрино композиция, е русенската "Булмаркет ДМ". Нейната основна дейност е търговията с горива и предимно с пропан-бутан. Новото й подразделение "Булмаркет рейл карго" е един от лицензираните товарни ж.п. превозвачи в България. За 2015 г. "Булмаркет" е държала малко под 5% пазарен дял при товарните превози. Лидер още е държавното БДЖ Товарни превози с 65.5%. Справка на вестник "Капитал" показва, че 40% от "Булмаркет" се на управителя й Станко Станков, а останалите 60% са собственост на компанията "Вектра консулт", собственост на кипърската "Борунди Сървисис Лимитид", чиито собственици са други две, регистрирани в Кипър, юридически лица - "Лен секретериъл лимитид" и "Дин номинийз лимитид", представлявани от Георгиус Георигу, свързан с редица фирми, кредитопоучатели от "Първа инвестиционна банка". Адресът на "Вектра консут" - ул. "Любен Каравелов" №4 съвпада с този на няколко други фирми, свързани с банката като собственика на ски-съоръженията на Витоша - "Витоша ски". "Булмаркет рейл карго" превозва горива и други суровини за големи играчи на пазара - "Лукойл България", "Сакса" и "Инса ойл", мазут за "Полисан", меден пирит на производителя на олово и цинк КЦМ, рулони и тръби за "ТисенКруп Юпитер стомана" и за "Интерком груп", ортоксилен за "Органим", както и биодизела, произвеждан от свързаното с "Булмаркет - ДМ" предприятие "Астра Биоплант". Дружеството притежава осем електрически локомотива в движение и още три, които не са в експлоатация, както и с 9 дизелови в движение и 2 за ремонт. Собствените й цистерни за светли горива са 180, а наетите - 90. Пред телевизиите управителят на компанията Станко Станков обясни, че експлоадиралата композиция е била румънска. "Капитал" засега не успя да се свърже със Станков, за да уточни подробности за трагедията. Румъния е един от растящите пазари за "Булмаркет", а самият влак е бил натоварен на гара "Дружба" в Бургас и е трябвало да стигне до гара Север в Русе. Транспортният министър Ивайло Московски обясни, че всички правила при товаренето на пропан-бутана са били спазени. Преди около 10 години "Булмаркет ДМ" става собственик на старото пристанище на територията на бившия КТМ – Русе, като с пристанищния бизнес се занимава дружеството "Порт Булмаркет". Компанията подготвя изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. Целта е използването на втечен природен газ като гориво за всички моторни плавателни съдове по реките Рейн, Майн и Дунав. Компанията иска да стане комплексен доставчик на пазара на различните типове газ - LPG, CNG и LNG, обясниха оттам за "Капитал" преди време, като тя "се явява един от основните доставчици на горива за т.нар. off-grid клиенти, или клиенти, несвързани към газопроводна или газопреносна мрежа". Тръговецът с горива попадна в полезрението на публиката преди година, когато негов кораб беше натоварен в Крим, въпреки санкциите на ЕС. Оказа се, че тооварът е от Казахстан и Булмаркет не са нарушили санкциите. Пак през 2015 г. русенската компания получи 20 млн. евро финансиране от Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие. Средствата бяха предназначени за стратегическите проекти на дружеството и рефинансиране. За 2015 г. "Булмаркет ДМ" има приходи от 217 млн. лв. и е на загуба от 193 хил. лв., но постъпленията са основно от горива. Рафинерията й за биодизел "Астра биоплант" има дори по-голям бизнес - 334 млн. лв. за миналата година. За 2015 г. "Булмаркет рейл карго" има оборот от 7.8 млн. лв., печалба от 1.4 млн. лв. и 124 служители.
Източник: Медия Пул (12.12.2016)

Производителите на олио в България са реализирали близо 500 млн. лв. оборот Рафинериите обаче отчитат с 18% по-слаби продажби зад граница Анализът за сектора е част от специалното издание „Регал 500+“, което съдържа класация за най-големите производители на бързооборотни стоки в България през 2015 г. Подредени са 25-те най-големи производителя в 25 категории бързооборотни стоки, класирани по приходи от продажба на продукция за 2015 г. Вижте повече за изданието на www.regal.bg/500 С приходи за почти 493 млн. лева през 2015 г. слънчогледовото олио заема шеста позиция по продажби в сектора на бързооборотните стоки. Категорията е сред растящите, въпреки че увеличението от 5% е по-малко в сравнение с 2014 г., когато ръстът на годишна база беше 13 на сто. Делът на износа обаче намалява. Докато през 2014 г. почти 65% от слънчогледовото олио са реализирани зад граница, през следващата година процентът пада на 50, като в стойност продажбите зад граница вървят надолу с 18%. Въпреки това категорията е сред най-големите износители в класацията. Тя се нарежда на второ място след захарните и шоколадовите изделия. В глобален план според анализ на Българската стопанска камара през 2015 г. България е на пета позиция сред световните износители на ­олио. Компаниите в топ 25 формират 98% от производството на слънчогледово олио в страната. Сред първите десет в класацията не се наблюдават сериозни размествания. За поредна година „Олива“ АД (1) заема челна позиция с двойно по-голям резултат от втория в класацията. Компанията отчита ръст 9.3% на продажбите на слънчогледово олио, чийто дял от общите ? продажби на продукция е 70%. Компанията с мажоритарен акционер „Билдком“, собственост на Ангел Георгиев, увеличава с процент пазарния си дял спрямо 2014 г. – до 28%. Реализираното на чужди пазари слънчогледово олио формира 93% от приходите на дружеството в тази продуктова категория. Това поставя „Олива“ на първо място в топ 25 на големите износители в сектора на бързооборотните стоки през 2015 г. Възходящи резултати постига и вторият в класацията – „Бисер олива“ АД (2), Стара Загора, собственост на притежателите на „Градус“, фамилията Ангелови. След като през 2014 г. дружеството има с 15.5% по-малко приходи от основния си продукт – олиото, през 2015 продажбите му нарастват с почти 28%. Износът също се движи нагоре (с 29%), като делът му от общите продажби на продукция е 60%. Сред големите износители в сектора компанията заема девето място. На практика Целият износ на олио се извършва от 17 компании Като при десет от тях тенденцията е към спад, в повечето случаи съществен. Две от дружествата за 2015 г. не отчитат продажби извън страната. Монтанското дружество „Фаустина груп“ ЕООД (11) е загубило пазар зад граница от едва 350 хил. лева, реализирани през 2014 г. При регистрираното в Балчик дружество „Сън фуудс“ ЕООД (5) обаче промяната е голяма. През 2014 г. компанията е работила изцяло за износ, като приходите ? тогава достигат почти 29 млн. лева. През 2015 г. обаче дружеството не отчита продажби зад граница и въпреки това приходите му от продажби на олио се увеличават със 17%. От трите лидера в категорията, които се нареждат и в топ 25 по продажби на бързооборотни стоки през 2015 г., „Клас олио“ АД (3), чийто едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз, има 73% спад на износа, но ръст на приходите от олио със 7.8%. Друга компания, която редуцира износа си с голям процент (82%), но увеличава приходите си от продажби (+48%), е варненската „Октопод-С“ ООД (10). От 12-о място в класацията на „Регал“ през 2014 тя се издига на десета позиция. Дружеството, което е собственост на „Слънчев дар“ АД и „Октопод инвест холдинг“, също така търгува със селскостопански суровини и е концесионер на пристанищен терминал Сомовит. Отличникът по ръст на продажбите през 2014 г. – пазарджишката „Марица олио“ АД (4), също забавя темпото. Компанията, собственост на братята Васил и Георги Марини, е намалила продажбите си на олио с около 2%. Делът на слънчогледовото олио в портфолиото ?, изчислен на база продажби, е 69%. Дружеството работи преобладаващо за износ, но през миналата година регистрира 64% спад на приходите от експорт. Позитивна е тенденцията при следващите четири компании в класацията. Те декларират двуцифрени ръстове в проценти през 2015 г. Две от дружествата декларират продажби само за вътрешния пазар – „Сън фуудс“ и „Кехлибар“ ООД (8), а „Звезда“ АД (6) и „Олимекс“ ООД (7) – преобладаващо за външни пазари. Приходите от експорт на рафинерията „Звезда“ в Долна Митрополия, собственост на македонската „Брилянт“, се увеличават значително – с 42.5%. Компанията изнася 99% от произведеното олио. Видинската „Олимекс“ ООД (7) се съвзема от 18-процентния спад на приходите през 2014 г. Тя постига ръст от 22% при продажбите на олио, а получените приходи от експорт са с 15% нагоре. Компанията реализира 77% от продажбите си на пазари извън страната. Най-голяма промяна на позицията в топ 10 има при „Папас олио“ АД (9). Дружеството, което има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина, слиза четири стъпала надолу със спад от 61% на продажбите в категорията общо и с 69% на приходите от износ. Година по-рано компанията е отчела трицифрен растеж – 166%. Пред в. „Капитал“ финансовият директор на компанията Цветелина Пенева обяснява този резултат със затруднения, предизвикани от ниското качество на реколтата от маслодаен слънчоглед, което е довело до по-ниска рентабилност при маслата. „Цените на суровината паднаха, преговорите със земеделските производители, които задържаха част от количествата в очакване на по-високи цени, бяха трудни. Конюнктурата на външните пазари също беше неблагоприятна заради конкурентния натиск на Украйна“, коментира тя пред изданието. Останалите 15 компании в топ 25 имат приходи от продажби на олио през 2015 г. Под 10 милиона лева Динамиката при тях е доста по-голяма. „Геострой – инженеринг“ ЕООД например се издига от 19 но 12 позиция с ръст на приходите от почти 170%. „Гайтек олива“ ООД (20) също прави две стъпки нагоре с 82% увеличение на продажбите. Още две компании регистрират ръст с почти 50% – ЕТ „Декаданс-Димитър Шишков“ (19) и „Ник-Сот груп“ ЕООД (23). Второто дружество не присъства в класацията през 2014 г. По-значителни спадове установяваме при „Астра Биоплант“ ЕООД (17), Русе. В предишната класация дружеството попадаше в групата на производителите с приходи над 10 млн. лева от продажбата на олио. През 2015 „Астра Биоплант“, чиято основна дейност е производството на биодизел, намалява продажбите си в категорията с 65%. „Ултрамекс“ ЕООД (21) отчита голям спад (71%) и слиза от 14 да 21 място в класацията. Година по-рано дружеството, свързано с „Белла България“, има 149% ръст на продажбите на олио. Според финансовия отчет на компанията през декември 2015 г. дружеството става собственост на Любомир Дачев (след като преди това е притежание на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд „Импала инвест“). През март 2016 г. то отново променя собствеността си, като едноличен собственик на капитала вече е гръцкият гражданин Михаил Мелекопулос.
Източник: Капитал (31.01.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

Пощенска банка остана единствен кредитор на "София ринг мол" Ако за повечето големи търговски центрове в столицата 2017 беше годината за смяна на собствениците, за "София саут ринг мол" тя е била под знака на смяна на кредиторите. От дружеството в съвместно съобщение с Пощенска банка съобщиха, че тя вече е единственият кредитор, след като е изкупила участията на останалите участници в синдикирания заем от 2014 г. - ОББ и гръцката Alpha Bank. Първоначалният заем за строителство беше с лимит 45 млн. евро плюс оборотен кредит за ДДС задължения за 6 млн. евро и впоследствие добавени 2 млн. евро за хеджиране. Така максималният размер на експозицията достига 53 млн. евро, но по инвестиционния заем има погашения, а по останалите траншове не се знае дали всичко е усвоено. Към края на 2016 г. задълженията към банки са 79.5 млн. лв. "Сключването на тази сделка ще даде възможност на "София ринг мол" да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта", се казва в официалното съобщение. Вероятно извън тези аргументи двигател за сделката е било и желанието на гръцките собственици на мола да продължат да работят само с гръцки банки, каквито към датата на първоначалния договор са и трите институции. През 2015 г. Alpha bank се оттегли от българския пазар, като продаде клона си на притежаваната от Eurobank EFG Пощенска банка. Сделката беше финализирана през пролетта на 2016 г., като обаче в нея не е влизала експозицията към "София ринг мол", която, както и други кредити преди това, е прехвърлена към лондонския клон на Alpha bank. В края на 2016 г. беше обявена и продажбата на другия участник в синдиката ОББ - от гръцката NBG на белгийската KBC. Според документите в Търговския регистър прехвърлянето на вземанията от Alpha bank и ОББ е станало през май 2017 г. - малко преди през юни официално да се смени собствеността на последната. Така реално още оттогава единствен кредитор е Пощенска банка, като през юли е подписано допълнение към договора за залог между нея и търговеца, в следващите месеци са прехвърляни обезпечения (имоти и търговски марки) и чак през ноември сделката е финализирана с вписване в Търговския регистър. Според договорите за прехвърляне ОББ е имала поет ангажимент за 20 млн. евро по инвестиционния кредит и още 3 млн. евро по оборотния. Към датата на сделката обаче по последния няма задължения, а по първия сумата е общо 18.4 млн. евро. Alpha bank е имала ангажимент само по инвестиционния кредит до 10 млн. евро, от които задължението през май е било 9.2 млн. евро. В последните месеци Пощенска банка е агресивна в привличането на корпоративни клиенти от напускащите пазара гръцки банки (Piraeus също е обявила план да продаде българското си поделение), но не само от тях. Например при нея се рефинансира заводът за биодизел "Астра биоплант", който преди това имаше голям заем от ПИБ. Според посочените от нея данни кредитите за бизнеса нарастват с почти 440 млн. лв. от началото на годината, а само за последното тримесечие - със 195 млн. лв. до 2.77 млрд. лв. общ портфейл. "Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта", е цитиран в съобщението Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" в Пощенска банка. По-конкретни детайли и финансови параметри обаче не се дават. Първоначалният договор от 2014 г. е бил при Euribor + 6.5%, като какво е нивото, след като оригиналният заем за строителство е преобразуван в инвестиционен, не е ясно. Според отчета на компанията към края на 2016 г. заемът, който е с падеж 2023 г., се е водил текущо задължение, тъй като са нарушени част от договорените коефициенти за покритие. Посочено е и намерение на компанията да опита да договори понижение на лихвата с 35% през 2017 г. Общо разходите за лихви за годината са 13.6 млн. лв., но компанията има заем и от акционер. По него договорената лихва 7.5% не се плаща, а се капитализира в главницата, като за 2016 г. сумата е била 7.8 млн. лв. За годината "София саут ринг мол" отчита над 15% спад на загубата до 10.5 млн. лв. при близо 8% ръст на приходите до 19.4 млн. лв. "Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план", казва Димитрис Папулис, изпълнителен директор на "София саут ринг мол". Той изтъкна увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарасналия с 26% показател през 2016 г., последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на техните обекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)

"Булмаркет ДМ" се разделя с ПИБ Десети декември 2016 г. Влак, натоварен с пропан-бутан, дерайлира и се взриви на гара Хитрино. Броят на жертвите е седем, десетки бяха ранени, а част от селото - унищожена. До този момент компанията, собственик на влаковата композиция - "Булмаркет ДМ", не беше много позната на широката публика. Трагедията обаче прикова вниманието върху дружествата от групата. А кредитите от Първа инвестиционна банка и връзките й с печално известния от разследванията на "Биволъ" безработен кипърец Георгиос Георгиу, на чието име се водят десетки компании с многомилионни кредити се превърнаха в допълнително имиджово петно. В тогавашната нагнетена атмосфера обясненията на управителя на "Булмаркет ДМ" Станко Станков, че въпреки номиналния собственик и кредитите си към ПИБ той реално притежава компанията, звучаха като влизане в оправдателен режим. Две години по-късно обаче връзките вече изглеждат скъсани. Компании от групата рефинансират кредитите си към ПИБ от други банки, а в самото "Булмаркет ДМ" собствеността вече е само в ръцете на Станков. Пред "Капитал" той коментира, че причините за рефинансирането са, че новите банки кредитори са предложили по-добри кредитни условия от ПИБ. Доскоро в търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" 40% от собствеността беше на управителя Станко Станков, а останалите 60% - на "Вектра консулт". Тя беше еднолична собственост на регистрираното в Кипър Burundi Services Limited. Последното според документите в Търговския регистър се води управлявано от кипърското Din Nominees, на което директор се е водил Георгиос Георгиу. А според документи, представени от "Биволъ", последната компания заедно с Lin Secretarial (и двете собственост на Георгиу) са съдружници в Burundi. Малко след трагичния инцидент Станко Станков заяви пред "Капитал", че реален притежател на дяловете е той. Разбира се, това е напълно възможно - в корпоративния свят е пълно с всевъзможни оплетени офшорни структури, където крайният собственик остава скрит, като често зад това се крие някаква непонятна за публиката финансова, данъчна или имиджова логика. През пролетта на 2017 г. настъпва изчистване на собствеността. Според информацията в Търговския регистър на 10 април 2017 г. Георгиос Георгиу взима решение "Вектра консулт" да продаде и прехвърли всички притежавани от нея дялове в капитала на "Булмаркет ДМ" на Станко Станков за сумата от 1.473 млн. лв. и той става едноличен собственик на капитала. С това връзката на "Булмаркет ДМ" с ПИБ се скъсва, тъй като самото то няма финансиране от нея. На 1 юли 2015 г. компанията взима кредит от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. На 4 януари 2018 г. е сключен нов договор за залог на търговското предприятие "Булмаркет ДМ" с Българо-американска кредитна банка по договор за банков кредит в размер на 14.4 млн. евро, който рефинансира предходния. Съдлъжник е друго дружество от групата "Порт Булмаркет". Другата голяма компания от групата е "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле. Едноличен собственик на капитала е "Астра финанс", която пък е на регистрираната в Кипър Superbtrade Consulting Limited. При нея собствеността на хартия е аналогична - акционер е Duc Nominees, а директори са Георгиус и Елина Елени, като Станко Станков казва, че той е собственик и на тази компания. Макар наскоро "Астра финанс" да е преобразувано от ЕООД в ЕАД, при него няма смяна и кипърският собственик се запазва. Компанията обаче срязва връзката си с ПИБ по линия на парите - в средата на миналата година тя рефинансира задълженията си към банката (които са били над 30 млн. евро: 31 млн. евро. инвестиционни и 7 млн. евро оборотни) с кредити от Пощенска банка. Договорите от новата банка са четири и са от средата на юли 2017 г. и края на август 2017 г. Основната част са за предоставяне на инвестиционен кредит от 22.5 млн. евро със срок на погасяване до 2024 г. и от 8.460 млн. евро падежиращи 2020 г. Към тях има и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви за 5 млн. лв., както и кредитна линия за до 13.690 млн. лв. единици: евро и лв. На база на това залогът на дружеството пред ПИБ е вдигнат и Пощенска банка е новият обезпечен кредитор, като съдлъжници по заема стават "Астра финанс" и лично Станков. Неговото обяснение е, че водещо за решението са били по-изгодните условия. Няма точни данни колко точно е плащало дружеството, но в последния анекс към договора с ПИБ лихвата е определена като вече неизползваният базови лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда (по последни данни на сайта на ПИБ около 5%) плюс надбавка 3.91 процентни пункта. Сега при Пощенска банка "Булмаркет ДМ" ще дължи 3-месечен Euribor с надбавка 3.631 пункта, но не по малко от 3.746%. Ако изключим катастрофата на влака в Хитрино, бизнесът на компаниите от групата се развива успешно през годините. "Булмаркет ДМ" е регистрирана през 1996 г. и се превръща в един от големите вносители и търговци на пропан-бутан с приход за 2016 г. от 187.8 млн. лв. Групата развива собствени жп превози през дружеството "Булмаркет рейл карго", автотранспорт, както и пристанищни услуги. "Булмаркет ДМ" получи финансирането от 20 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. LNG се явява алтернатива на газа по тръбите и може да се доставя от далечни пазари с танкери и да се разтоварва на специални терминали. Проектът е завършен миналата година. Другото основно направление на групата "Астра биоплант" оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле и произвежда технически масла за индустрията и биодизел. Компанията на практика разполага с два завода за производство. Първият, с мощност 60 хил. тона, е изграден от нулата в България и започва работа през 2009 г. Мястото е Сливо поле, в хале на бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе, част от който бе купена от "Булмаркет ДМ" преди години. Вторият завод на "Астра биоплант" е за 110 хил. тона. Той беше буквално преместен от австрийския град Енс при първия в Сливо поле. "Внесеният" завод за биодизел е изграден през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година работа обаче е затворен заради финансови проблеми на инвеститора и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Първоначално русенската компания търси пазар за продукцията си основно в Австрия. Анализите обаче показват, че локацията на завода трябва да се промени, тъй като разположението му е неефективното спрямо суровините и пазарите, както и заради по-ниските производствени разходи в България. Така в крайна сметка всичко бива пренесено. Това включва всички инсталации – резервоари, топлообменници, центрофуги и др. се разглобяват на части. След това се описват, етикетират, пакетират и транспортират до България, където се сглобяват наново. Етапът по мащабното преместване на мощностите за биодизел за 13 млн. евро приключи през 2015 г. От 2016 г. мощностите там работят на пълен капацитет. Приходите на компанията за 2016 г. бяха 760.9 млн. лв., а печалбата - 12.6 млн лв. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", но бизнесът е експортно ориентиран, като около 70-80% отива за износ. Сега предстои ново разширяване на производствените мощности с още 40%, като проектът е все още в начална фаза и тече проектирането. Проектът ще е за 6 млн. лв. собствени средства на компанията.
Източник: Капитал (02.04.2018)

"Лукойл Нефтохим" е най-голямата компания в България Традиционната годишна класация на корпоративните лидери в България "Капитал 100", която "Капитал" изготвя за дванадесета поредна година, показва, че за последните 12 месеца общите продажби на най-големите 100 компании в страната са били 66 млрд. лв. За мащаб – това се равнява на над една пета от всички декларирани от бизнеса в страната обороти през 2017 г. Сумарните приходи в топ 300 са 93 млрд. лв. – стойност, която отново доближава по размер БВП на страната, който за 2017 г. е 98.6 млрд. лв. Вече над десетилетие начело на класирането е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" с приходи от почти 5.8 млрд. лв. за миналата година. Без промени е и подреждането в топ 3 - второто място и през 2017 г. е за "Аурубис България" с 5.5 млрд. лв., а третата позиция заема Националната електрическа компания с 3.1 млрд. лв. оборот за последните 12 месеца. Вицешампионът все по-осезаемо стопява разликата в приходите - до под 300 млн. лв., но едва ли ще успее да се изкачи до върха през 2018 г. заради силното поскъпване на горивата в последните месеци.
Източник: Капитал (04.07.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)

Компания на "Булмаркет ДМ" ще прави нов продукт за биодизел от черупки на кашу Търговецът на горива "Булмаркет ДМ", в чиято група влиза най-големият производител на биогорива в страната - "Астра биоплант", ще прави нов продукт за биодизел. Чрез свързаното дружество "Ел Ен Джи системи", което купи мощностите на фалиралата "Полисан" в Русе, компанията ще дестилира масла от черупки на кашу, като полученият продукт ще се продава за преработка до второ поколение биодизел. Предприятието очаква окончателно потвърждение от два чуждестранни клиента, за да започне производство през втората половина на годината. Суровината за новото производство са масла от черупки на кашу (CNSL), които ще се купуват и ще се преработват в дестилационна колона. "След дестилацията около 70% от получения продукт е подходящ за миксиране в суров нефт, като след преработката му се получава второ поколение добавка за горива", уточни собственикът на "Булмаркет ДМ" Станко Станков за "Капитал". Самото производство на крайния продукт ще се извършва от клиентите на дружеството. "Вече има направени проби и очакваме потвърждение от две компании, които искат да произвеждат такава добавка", каза Станков и добави, че инсталацията има капацитет за 58.2 тона масла на ден, а преработката най-вероятно ще започне през второто полугодие. По думите на Станков инвестициите в новото производство не са съществени, тъй като са преоборудвани съществуващи съоръжения. Преди две години "Ел Ен Джи системи" купи базата на "Полисан" в русенската индустриална зона "Тегра", която беше предложена на търг от частен съдебен изпълнител. Самата "Полисан" беше обявена в несъстоятелност миналия септември. "Ел Ен Джи системи" е създадена преди шест години с предмет на дейност експлоатация на инсталация за втечняване и компресиране на природен газ и др. Това стана във връзка с участието на "Булмаркет ДМ" в европейска програма за доставка на втечнен природен газ по поречието на Рейн, Майн и Дунав за зареждане на кораби, за което през 2017 г. беше изграден LNG терминал на брега на реката. За 2019 г. оборотът на "Ел Ен Джи системи" се увеличава близо три пъти и достига 729 хил. лв. Освен мощностите за биодизел на "Астра биоплант" в близкия град Сливо поле наскоро групата обяви планове и да изгради инсталация за преработка на пържилни масла до т.нар. биодизел второ поколение на територията на "Тегра".
Източник: Капитал (25.03.2021)

22 наши фирми са сред най-големите 500 в Източна Европа 22 български фирми попадат в тазгодишната класация ТОП 500 на най-големите компании в Централна и Източна Еропа, която за 13-та година се изготвя от международната агенция за кредитно застраховане и управление на риска "Кофас". За сравнение през предходната година България бе представена в ТОП 500 в ЦИЕ с 18 компании. Сега общият оборот на 22-те най-големи български фирми е 20.748 млрд. евро (по финансови отчети за 2020 г.) и така страната ни се нарежда на 7-о място в класацията. Българските фирми, които попадат в ТОП 500, са предимно от химическата, петролната и фармацевтичната промишленост, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги. За поредна година най-голяма българска компания е Български енергиен холдинг, който се нарежда на 34-то място с оборот през 2020 г. от 2.861 млрд. евро и печалба от 80 млн. евро. Въпреки че по двата показателя БЕХ отбелязва спад, все пак държавният енергиен холдинг се е изкачил с една позиция нагоре в тазгодишната класация. Втората най-голяма българска компания е металургичната "Аурубис България" - на 38-о място, с 12% ръст на продажбите до 2.7 млрд. евро и печалба от 135 млн. евро. "ЛУКойл Нефтохим" е паднала до 111-то място (38-о предата година). Петролната рафинерия е отчела 53% спад на оборота си през 2020 г. до 1.523 млрд. евро и загуба от 260 млн. евро. "ЛУКойл България" с продажби за 1.109 млрд. евро също е преминала на по-задни позиции - от 112-то място на 182-ро. Сред най-големите български компании са също така НЕК (150-о място), инвестиционният холдинг "Адванс Пропъртис" - 206-то, производителят на стъклен амбалаж "Би ей глас", който скача от 416-а позиция на 217-а, "Кауфланд България" - 221-во, заводът за биодизел "Астра био плант" - 233-то, "Софарма", "Сакса", "Лидл България", АЕЦ "Козлодуй", "Хювепроджект", "Експрес лоджистик", БТК. Тази година за първи път в ТОП 500 на ЦИЕ влизат шест български компании - "Софарма трейдинг", "А1", "Олива", "Видеолукс" (притежава веригите "Практикер" и "Технополис"), доставчикът на логистични услуги "Орбико България" и металургичният завод "София мед"
Източник: Сега (12.11.2021)

Българският лидер на европейския пазар на биодизел - компанията "Астра Биоплант", част от групата "Булмаркет", обяви, че успешно е завършил първия етап от изграждането на фотоволтаични мощности на завода си в град Сливо поле край Русе. Покривната централа е с мощност от 500 кВч и ще бъде използвана изцяло за собствените нужди на компанията. С тази инвестиция "Астра Биоплант" очаква да подсигури 700 мВч енергия годишно и да спести близо 350 тона въглеродни емисии. Производството на компанията за създаване на биодизел е разположено основно в района на Русе. Тя е част от голямата група на производителя и търговец на горива "Булмаркет" и е създадена през 2007 година. Днес "Астра Биоплант" е сред лидерите на пазара на биодизел в целия ЕС, като попада в топ 5. Това става благодарение на над 320 000 тона произведени и над 900 000 тона изтъргувани биогорива. Компанията се концентрира върху реализацията на биодизел от второ поколение, който се произвежда основно от отпадни суровини като използвани олиа за готвене и остатъчни мазнини. Това биогориво намалява въглеродните емисии с до 90%. За производството на биодизел от първо поколение "Астра Биоплант" изкупува огромни количества слънчоглед и рапица, или по-точно над 25% от общия произведен слънчоглед в страната и над 50% от произведената рапица. Следващият етап от проекта се очаква да увеличи мощността до 2 мВч мощност и по този начин да допринесе за спестяването на над 1400 тона въглеродни емисии годишно. Тази година "Астра Биоплант" се нарежда на трето място сред най-горемите компании в страната. Приходите на групата за 2021 година са в размер на 3,336,886 лева, а печалбата - 227,123 лева.
Източник: Money.bg (19.08.2022)

Българският производител на растителни масла и биодизел Astra Bioplant, част от групата за дистрибуция на енергийни продукти Bullmarket, ще започне следващата седмица първата фаза на планирана слънчева инсталация с повече от 700 MW годишно. Астра Биоплант инвестира повече от 660 000 лв. собствени средства в производствена фабрика, намираща се в Сливо поле близо до град Русе и с капацитет от 505 kWp, Соларната инсталация работи пробно от 3 август и ще покрие 10% от потреблението на електроенергия на централата за месеца. В началото на 2023 г. Astra Bioplant планира да започне проект за разширяване на слънчевата инсталация с капацитет от 1500 kWp, както и добавяне на 2000 kVA за съхранение на енергия от батерии. Разширяването на слънчевия модул се очаква да отнеме около седем месеца или приблизително толкова време, колкото да завърши първата част от инсталацията. Втората фаза на инвестицията трябва да позволи на производителя на биодизел поне да удвои количеството електроенергия, произведена от слънчевия фотоволтаичен модул. През 2021 г. Астра Биоплант отчете нетна печалба от 227 123 лв. при продажби за приблизително 3,34 млн. лв. Astra Bioplant, която започна работа през 2009 г., се разрасна и включва още три съоръжения, произвеждащи около 360 000 тона биодизел годишно. Бизнесът произвежда дестилиран глицерин с фармацевтично качество, рапични масла, киселинни масла и фуражни и технически масла – суровина за съвременни биогорива или неизходни суровини или биогорива, получени от храни.
Източник: SeeNews (23.09.2022)

На консолидирана база приходите на дружествата в групата на "Булмаркет" за 2021 г. надхвърлят 4 милиарда лева, а очакванията са през текущата година да поставят нов рекорд. За над 20-те компании в орбитата на "Булмаркет" работят над 1400 души, като бизнесът е структуриран в две независими, но взаимно допълващи се направления. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н. Второто направление се занимава с производството и търговия на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Това са първият завод за биодизел на семейството в Сливо поле - "Астра биоплант", заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България". Както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия. Впечатляващият финансов резултат на групата се дължи най-вече на компанията "Астра биоплант", която от няколко години се нарежда в челната петица на търговците на биодизел в Европа и която през 2021 г. отчита приходи 3.34 млрд. лв. и печалба 227 млн. лв. По този показател дружеството заема трето място в класацията на най-големите компании в България, а ако разчетите за увеличаване на оборотите през текущата финансова година се сбъднат, най-вероятно ще се изкачи на призовото място за 2022-ра.
Източник: Капитал (01.11.2022)

"Астра биоплант" с приходи от 7.7 млрд. лв. Русенският производител на растителни масла и биодизел "Астра биоплант" има приходи близо 7.7 млрд. лв. за 2022 г. Годината е била доста успешна, като ръстът на приходите при "Астра биоплант" е 130%, а при другата основна компания на групата - търговецът на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" - 166%. Огромният скок при "Астра биоплант" за изминалата година се дължи на растеж по всички направления - продажби на биодизел, на сурови масла, а и като цени. Голямата корекция нагоре при "Булмаркет ДМ" се дължи на огромния износ на дизел от България към Украйна, като всички големи български компании успяха да се позиционират в една или друга степен на този пазар през 2022 г. Русенската група е базирана основно на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунава. Едното звено е концентрирано около завода за биодизел в Сливо поле на "Астра биоплант" и се занимава с производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Там попадат още заводът за сурови растителни масла и шрот "Олео протеин" и вторият завод за биодизел и фармацевтичен глицерин "Оберьостерайхише биодизел България", както и наетият завод "Хай протеин" в Провадия. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н. За производството на биодизел от първо поколение "Астра биоплант" изкупува огромни количества слънчоглед и рапица. Бизнесът стъпва на това, че биодобавката в горивата трябва да стане 14% до 2030 г., като към момента е 6%. От биогоривата към 2030 г. пък 3.5% пък трябва да са второ поколение, което се произвежда основно от използвани олиа за готвене и остатъчни мазнини. Т.е. такива, които не се конкурират с храните и за производството им се използват остатъчни продукти. Групата произвежда биодизел второ поколение. Вече е изградила мрежата си за доставки на суровина второ поколение, като вече могат да натоварят 100% мощностите и да сменят суровината. Суровините идват основно от Азия в Европа, като конкуренцията за тях е голяма. Големият скок на приходите през изминалата година при "Астра биоплант" идва по всички направления на микса, като мощностите са били натоварени 85%. Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Основният пазар на биодизела са съседните страни, като в България почти няма продажби. При суровите масла скокът е два пъти и половина - от 102 хил. тона на 282 хил. тона. Свежите масла традиционно намират пазар в чужбина. А ръстът на цените е бил 27%. За 2022 г. печалбата на "Астра биоплант" е 124 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. През 2005 г. с либерализирането на жп сектора групата създава собствен жп карго превозвач. Местното дружество "Булмаркет рейл карго" има около 17-18% пазарен дял, като е на второ място след държавните "БДЖ - Товарни превози". Именно в жп сектора групата започна експанзия, като обявеният план беше до края на 2023 г. да бъдат инвестирани 60 млн. евро в жп сектора. В средата на 2022 г. беше съобщено, че "Булмаркет груп" купува румънската жп компания Vest Trans Rail в сделката за 17 млн. евро, като целта на придобивката е в рамките на 3 до 5 години българската група да държи 10% от жп пазара в северната съседка. Русенската група вече има един жп оператор в Румъния, който започна работа през втората половина на 2021 г. - "Юнайтед рейлуейс". В Сърбия също е придобито жп дружество с лиценз, което обаче не е извършвало дейност, като за него се купува подвижен състав. Групата инвестира във възобновяването и развитието и на жп завода, придобит от компанията - Локомотивен и вагонен завод в Русе, който фалира и в края на 2020 г. компанията започна да рехабилитира сградния фонд, като идеята е част от него да бъде използвана за ремонт на локомотиви и вагони и за производство на нови вагони. През 2024 трябва да заработи депо за нови вагони, а през 2025 г. и за модернизация на дизелови локомотиви. През март тази година русенската група купи и мажоритарния дял на терминала за течни товари на "Ойлтанкинг България" (вече прекръстено на "Астра строидж"), намиращ се в Девня, на северната страна на Белославското езеро. Покупката е логична като русенската група е и най-големият товародател за биодизел на въпросния терминал. Така се решава и въпросът с нуждата от терминал на Черно море.
Източник: Капитал (11.08.2023)

Заводите на "Астра биоплант" ще бъдат затворени до месец Производството на биодизел и масла в Русе на "Астра Биоплант" върви към спиране заради недостига на суровина, съобщава Деян Станков от мениджмънта на "Астра Биоплант". Причините са от една страна неофициално забраненият внос на слънчоглед от Украйна за България, а от друга - земеделците в България отказват да продават на цена под 800 лв., въпреки че същият може да се купи по-евтино от чужбина заедно с транспортните разходи. В групата на "Астра Биоплант" работят 668 души, а направените инвестиции до момента са 260 млн. лв. Създадената през 2005 г. русенска компания има приходи за миналата година над 7 млрд. лв. Гигантският скок на приходите през миналата година при "Астра Биоплант" идва по всички направления на микса, като мощностите са били натоварени 85%. Продажбите на биодизел са се увеличили от 1 млн. тона през 2021 г. на близо 1.8 млн. тона през 2022 г. Групата от Русе има общо 7 завода - три маслобойни и четири производства за биодизел. Маслобойните произвеждат дневно по 1700 тона. Две от тях работят с рапица и една със слънчоглед. Капацитетът на производство на биодизел е 400 хил. тона годишно, като в момента натовареността им е 92%. Русенската група, базирана основно на площадката на бившия комбинат за тежко машиностроене в Русе, на брега на Дунава, е създадена от Станко Станков. В нея има над 20 компании, разпределени в две основни направления. Едното звено е концентрирано около завода за биодизел в Сливо поле на "Астра Биоплант" и се занимава с производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти. Второто направление са минералните горива и транспортът. "Булмаркет груп" е шапката на всички дружества, занимаващи се с търговията с минерални горива и логистичните дейности, като "Булмаркет ДМ", "Булмаркет рейл карго", "Булмаркет автотранспорт", "Порт Булмаркет" и т.н. Седемте линии за производство са в четири отделни дружества (виж карето), като са част от холдинговата структура "Астра финанс холдинг", но всички крайни продажби са през търговското дружество "Астра Биоплант". Заводите на "Астра Биоплант" са: "Оберьостерайхише биодизел България" има две линии за производство на биодизел с общ производствен капацитет 200 хил. мт/г. "Олео протеин" е с една линия за производство на олио и е с капацитет 290 хил. мт. "Астра грийн плант" има една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт, както и една линия за производство на олио с капацитет 91 хил. мт "Хай протеин" - една линия за производство на биодизел с годишен капацитет 100 хил. мт и една линия за производство на олио с капацитет 200 хил. мт (заводът е нает, като е собственост на друга фирма).
Източник: Капитал (23.10.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" на Георги Самуилов заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke, създадена през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер.
Източник: Капитал (06.03.2024)

Общо 11 индустриални парка ще бъдат финансирани с близо 207 млн. лв. Общо 11 проекта ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриални зони, разположени в десет града - Русе, Шумен (два индустриални парка), Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен, и са на стойност близо 280 млн. лв., като безвъзмездно ще бъдат предоставени 206.55 млн. лв. В процедурата кандидатстваха общо 20 предложения със заявено финансиране за 383.9 млн. лв. Извън одобрените проекти три са в резервния списък, другите бяха отхвърлени при оценката. Най-голям е проектът на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" - 39.2 млн. лв. Компанията е собственост на община Бургас (32%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (68%). Със средствата се предвижда да бъде развита втората фаза на парка - Промишлената зона "Юг - Запад". Проект за общо 34.6 млн. лв. ще изпълни "Прима магна груп" за довеждаща и вътрешна инфраструктура на Индустриален парк "Търговище". Компанията, която преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници, беше придобита преди три години от "Рекосайклинг" на Димитър Попов, който от своя страна е мажоритарен акционер в "Ел Бат". В момента "Рекосайклинг" държи 33.93% от "Прима магна груп", като мажоритарният дял от 65.86% е собственост на "Спортланд", в която акционери са "Ресурс фонд" (75%, от своя страна собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%). Първоначалните планове бяха проектът да се изпълнява от консорциум между "Прима магна груп" и общинското "БКС-Търговище", което беше специално преименувано на "БКС Индустриален парк Търговище", но като получател на средствата сега е посочена само частната компания. Почти на същата стойност е и проектът на общинската "Индустриален технологичен парк Свищов". Той предвижда изграждане на "Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов", който ще бъде разположен на мястото на бившите казарми в града. Проект за 33.2 млн. лв. ще изпълни "Индустриален парк ЛВЗ" в Русе. Той предвижда реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура на терена. Компанията е собственост на "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява жп транспорт, търговия с горива и производство на биодизел и растителни масла чрез "Астра биоплант". Частна е инвестицията и в Индустриален парк "Балкан" в Ловеч, който се оценява на 29.2 млн. лв. Собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби бившия завод "Балкан" при масовата приватизация през 90-те години. На мястото преди година беше изграден огромен соларен парк с мощност 106.2 мВт, който има лиценз да работи като затворена електроразпределителна мрежа, а целта е да захранва бъдещите производствени предприятия. Също частно дружество - "ВН инвестзон", ще разработва парк "Видин-юг". Компанията е собственост на "Анел Дженеръл" (87.5%) и "Престиж енерджи". Партньори в "Анел Дженеръл" са "Бел метал" - Белене, на Минчо Недков, която е с предмет на дейност строителство, търговия с метали и производство на метални конструкции, и белгийската EN Brussels, която също е собственост на физическо лице. Проект на стойност 26.6 млн. лв. има "Мадара" в Шумен. Компанията последно произвеждаше прикачен инвентар за земеделска техника, но от десетина години практически не работи, като поддържа само търговска дейност. Тя ще получи половината от необходимата сума като безвъзмездно финансиране. Малко под 20 млн. лв. е стойността на проекта на "Индустриален парк Сливен", който е собственост на общината. Проектът се подготвя от няколко години и се предвижда да бъде разположен от двете страни на бившето летище "Бършен", а площта му ще достигне общо 2700 дка, което го превръща в един от най-големите индустриални паркове в страната. Средства ще получи и "Индустриална зона Загоре" в Стара Загора за разработване на втория етап от парка - до село Еленино. Проектът е на стойност 17.4 млн. лв. Собственици с по 50% са общината и "Национална компания индустриални зони". В София е одобрен проектът "Индустриален парк Рожен 41", който се разработва от "Риъл естеитс дивелъпмънт". Компанията е собственост на Димитър Желев чрез дружеството "Буллс", което държи 68% в "Индустриален холдинг България". Най-малкият проект - за 4.5 млн. лв., е на дружеството "Оператор на Индустриален парк Шумен". То е създадено миналата година и е собственост на Веска Дилова, а предметът на дейност е управление и поддържане на вътрешната инфраструктура на индустриалния парк в града. Самият парк е собственост на смесено дружество между частната "Ники-БТ" (60%) и общината.
Източник: Капитал (13.06.2024)

Софийската УОН с австрийски съдружник и план за нов завод От близо 15 години софийската компания УОН събира и преработва използвани мазнини от хотели, ресторанти и вериги и оборотът й вече надхвърля 30 млн. лв. Сега амбицията е компанията да събира от домакинствата в България, както и да се разшири в съседните Гърция и Румъния, където да купува мазнини от хорека сектора. В новото начинание ще й помага и нов партньор - австрийският лидер в производството на биодизел M?nzer Bioindustrie, който от над десетилетие е сред основните й клиенти, неотдавна е придобил миноритарен дял в българския бизнес. Първоначалната инвестиция на австрийското дружество е 1.5 млн. евро, срещу които са прехвърлени 25.1% от дяловете. Останалите се държат от основателя на УОН Ивайло Стефанов. В следващите години общата вложена сума може да достигне 5 млн. евро, в зависимост от постигнатата печалба. Част от средствата ще бъдат насочени и в изграждането на нова, по-голяма рафинерия край София, в която ще бъдат вложени общо над 30 млн. евро. Екипът е около 45 души, но по няколко лъча успяват да покрият населени места в цялата страна. В рафинериите събраното използвано готварско олио се преработва на няколко етапа - най-напред се филтрира механично, за да се премахнат евентуални хранителни отпадъци, след което минават и втора филтрация през декантер. Следва нагрявяне, при което водата и евентуални други примеси, които са по-тежки от олиото, се утаяват. Така пречистеното олио вече е годно като полуфабрикат за производството на биодизел. Основните клиенти, на които УОН продава преработеното олио, са австрийският лидер в производството на биодизел M?nzer Bioindustrie и русенският местен гигант в сектора "Астра биоплант". Освен в България УОН събира отработени мазнини и в Гърция. Дейността там е в партньорство с местна компания, базирана в Солун. Австрийският съсдружник M?nzer Bioindustrie е лидер в производството на биодизел в Австрия, като освен на родния си пазар има мощности в различни части на света - Германия, Индия, Бангладеш, Кения и др., а приходите на дружеството надхвърлят 400 млн. евро. Австрийският им завод за биодизел всъщност е изграден върху земя на OMV и производството е директно свързано с инфраструктурата на петролната верига, в която и австрийската държава е акционер. В България е известен само един конкурент със същата дейност - "Уко България". Габровската фирма е семейна, на нидерландец и българка, и за 2022 г. има приходи почти 14 млн. лв. От 2015 до 2022 г. употребата на биодизел от отработени готварски мазнини в ЕС се е увеличила над два пъти, докато събирането им от индустрията и домакинствата в самия ЕС се е повишило с едва 20%.
Източник: Капитал (17.06.2024)

Лукойл Нефтохим Бургас АД отново оглави класацията на българските предприятия с най-голям оборот за финансовата 2023 с 8.639 млрд.лв. На второ място остава е Аурубис България АД - Пирдоп с 6.957 млрд.лв. Ва 3-то място е Лукойл-България ЕООД - София с 6.310 млрд.лв. Следват Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле с 4.019 млрд.лв, Национална електрическа компания ЕАД - София - 3.470 млрд. лв., БиЕй Глас България АД - София - 2.980 млрд.лв, Булгаргаз ЕАД - София - 2.565, АЕЦ Козлодуй ЕАД - 2.529 млрд. лв, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София - 2.437 млрд. лв. и Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле с 2.276 млрд лв. По данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) с оборот над 2 млрд. лв. са 11 български предприятия, а с оборот над 1 млд.лв - общо 42 фирми. За повоче информация - вж. BEIS.
Източник: Капиталов пазар (04.10.2024)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

България е сред големите международни играчи в износа на олио. Създадената през 2020 г. от Васил Василев "АгриВиа ойл" за миналата година е изнесла 140 хил. тона олио и има приходи над 270 млн. лв. Планът за тази е числото да се вдигне до над 320 млн. лв. Моделът е да се взимат количества от по-малки рафинерии за слънчогледово масло и да се изнасят по-големи количества към Африка. От две години "АгриВиа ойл" вече е част от големия "Агрия груп холдинг", но управител е Василев. През 2020 г. над 80% от износа на олио бе концентриран в три големи местни фирми - "Олива", "Папас олио" и "Астра биоплант". От 2016 Василев се занимава с частен бизнес - в началото е съдружник заедно със Златина Донева в "Агривиа" - брокерска компания в земеделския сектор с годишен обем над 500 хил. тона зърнени и маслодайни култури и шротове. А през 2019 създава и оглавява своя собствена компания - "АгриВиа ойл". Екип от 15 специалисти в търговските, логистичните и финансовите звена на "АгриВиа ойл" сключва партньорства с български и румънски маслодобивни предприятия. Компанията предлага нови канали за продажба на продукцията им от сурово и рафинирано олио зад граница. През юли 2022 г. "АгриВиа ойл" е продадена и се вливането в холдинговата структура на "Агрия груп холдинг". Работи с някои от най-големите фабрики за олио в България и Румъния, сред които Bunge, Expur, Transoil и Longin в Румъния, както и "Марица олио", "Бисер олива", "Клас олио", "Астра биоплант", "Роса", "Олимекс" и много други в България. Партнира и с някои от водещите украински преработватели на слънчоглед - "Прайм трейдинг", "Бесарабия", "Сънпро", MHP, "Сънолта", "Потоки" и др. Холдингът инвестира в складови бази за съхранение на до 10 хил. тона олио на пристанище Варна-запад с директно товарене от резервоар на кораб, в логистика, както и в пристанищен терминал във Варна. "Агрия груп холдинг" планира да приключи и строителството на собствен двойно по-голям маслен терминал, отново на територията на Варна-запад. През 2023 г. групата купува 23 жп цистерни за превоз на 1400 тона олио, а през 2024 прибавя втора собствена жп композиция. През 2023 "АгриВиа ойл" стана вторият (след "Олива"№) най-голям износител на слънчогледово олио от България с годишен обем 140 хил. тона с около 22% пазарен дял. През следващите две години и половина "Агрия груп холдинг" ще завърши изграждането на собствена фабрика за олио в Попово, която ще е една от трите най-големи в страната. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има и втора кофинансираща банка - ОББ, а около 25% от сумата е собствено участие на компанията. Планът на земеделския производител и търговец е да работи за износ и да преработва по около 250 - 300 хил. тона слънчоглед годишно. Застроената площ на сградите ще е 14 160 кв.м, а РЗП - 24 095 кв.м. Проектът предвижда да бъдат построени четири резервоара за съхранение на сурови масла с обща вместимост 8000 куб.м, помпена станция, авторазтоварище, производствени цехове, парова централа, силози, водоохладителни кули, битово-административна сграда. Консервативният план е новото предприятие да започне работа през втората половина на 2027 г., но очакванията на холдинга са то да заработи до края на 2026 г. Плановете на групата включват също строителство на собствено пристанище, включително терминал за износ на олио.
Източник: Капитал (15.11.2024)

Русенският "Индустриален парк ЛВЗ" търси строител срещу 27 млн. лв. Втори обект от обявените 11 проекта за индустриални паркове, финансирани по програмата AttractInvestBG на Плана за възстановяване и устойчивост, си търси строител. Обществената поръчка е за реконструкция на зона в Русе и е обявена от "Индустриален парк ЛВЗ". Общата стойност на проекта е малко над 27 млн. лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти е 4 март. Обществената поръчка за индустриалния парк, който исторически се намира на това място от далечната 1866 г., е разделена в две обособени позиции, като всяка от тях включва проектиране, строителство и авторски надзор (т.нар. инженеринг). Първата е за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова довеждаща инфраструктура до "Индустриален парк ЛВЗ", като прогнозната стойност е 14.56 млн. лв. без ДДС. Позицията съдържа общо шест подобекта, които предвиждат рехабилитация на пътната естакада на бул. "Тутракан" и съществуващия пътен възел западно от нея, изграждане на нов паркинг за автомобили и велосипеди и улична мрежа, свързваща пътния възел с вход-изхода на индустриалния парк и изходяща връзка в посока Дунав мост, както и изграждане на пешеходна и велосипедна пасарелка по автомобилната естакада. Заедно с това изпълнителят ще трябва да извърши и ремонтни дейности върху съществуващия автомобилен надлез над прилежащата жп линия, както и на уличното платно с дължина от почти 1 км. Втората обособена позиция е за вътрешни проводи на техническа инфраструктура и съоръженията на територията на индустриалния парк. Тя е с прогнозна стойност от 12.47 млн. лв. без ДДС и се състои от три отделни подобекта, като с особена важност в документа е посочена жп инфраструктурата на парка. Подобектите включват дейности по електрическата мрежа на територията на парка с обща дължина от 1.5 км и преоборудването на три от съществуващите трафпостове, топлофикационната мрежа и най-вече извършването на основен ремонт на 2190 м вътрешни за парка жп линии, както и електрифициране на 310 м от тях. Индустриалният парк в Русе се простира върху 159 дка, като в близост до него в момента са Дунав мост и действащо товарно пристанище. Още през 2020 г. дружеството "Индустриален парк ЛВЗ", тогава "Прима ойл", започва да придобива част от имотите. Едноличен собственик на "Индустриален парк ЛВЗ" е русенската "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява над 20 дружества и работи в две основни направления. Холдингът е шапката на компаниите, занимаващи се с търговия с минерални горива и логистични дейности. Второто направление е концентрирано в производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти, като основното дружество е заводът за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант". През 2023 г. то отбелязва намаляване на оперативните приходи спрямо 2022 г. с 45% до 4 млрд. лв. и загуба от 128 млн. лв. Групата произвежда и биодизел от второ поколение от използвани олиа и остатъчни мазнини. Собственик е и на "Индустриален парк Раднево".
Източник: Капитал (06.02.2025)

"Олива" и "Астра биоплант" се спасяват с внос на рапица Двете най-големи компании в България за добив на растителни мазнини "Олива" и "Астра биоплант" , които досега изкупуваха местна суровина - слънчоглед и рапица, започнаха внос на суровини от Канада и Австралия. Лошата местна реколта от слънчоглед, високата цена на суровината тук и блокираният от държавата внос от Украйна под натиска на местните зърнопроизводители сменят, поне за сезона, модела на преработвателните фабрики. "Олива" е с приходи 1.3 млрд. лв. през 2023 г., но отчете двойно повече година по-рано. "Астра биоплант" - Русе има общо 7 завода, като рапичното олио се използва за производството на биодизел. Приходите на дружеството са 4 млрд. лв. за 2023 г. В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за близо 4 млн. тона на година, а годишното производство на слънчоглед в страната достига около 2-2.2 млн. тона в най-добрите периоди. Според последната стопанска година заради сушата реколтата от слънчоглед е доста по-малка - по данни на земеделското министерство тя е около 1.4 млн. тона, но е и с лоши качествени показатели, тъй като е с ниска масленост. По данни на земеделското министерство общият внос на рапица в България от началото на кампанията през септември 2024 досега е 314 хил. тона. От "Олива" прогнозират около 25-30% спад на приходите на фирмите в маслопреработвателния сектор за 2024, след спада на продажбите и през 2023. Според Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти и търговски директор на "Папас олио".,"България губи задгранични пазари на олио и шрот, където беше сред първите. Спадът на износа е огромен - по прогнозни данни за 2024 ще е 70% спрямо предходната година".
Източник: Капитал (17.04.2025)

65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (18.09.2025)