Производителите на олио в България са реализирали близо 500 млн. лв. оборот Рафинериите обаче отчитат с 18% по-слаби продажби зад граница Анализът за сектора е част от специалното издание „Регал 500+“, което съдържа класация за най-големите производители на бързооборотни стоки в България през 2015 г. Подредени са 25-те най-големи производителя в 25 категории бързооборотни стоки, класирани по приходи от продажба на продукция за 2015 г. Вижте повече за изданието на www.regal.bg/500 С приходи за почти 493 млн. лева през 2015 г. слънчогледовото олио заема шеста позиция по продажби в сектора на бързооборотните стоки. Категорията е сред растящите, въпреки че увеличението от 5% е по-малко в сравнение с 2014 г., когато ръстът на годишна база беше 13 на сто. Делът на износа обаче намалява. Докато през 2014 г. почти 65% от слънчогледовото олио са реализирани зад граница, през следващата година процентът пада на 50, като в стойност продажбите зад граница вървят надолу с 18%. Въпреки това категорията е сред най-големите износители в класацията. Тя се нарежда на второ място след захарните и шоколадовите изделия. В глобален план според анализ на Българската стопанска камара през 2015 г. България е на пета позиция сред световните износители на ­олио. Компаниите в топ 25 формират 98% от производството на слънчогледово олио в страната. Сред първите десет в класацията не се наблюдават сериозни размествания. За поредна година „Олива“ АД (1) заема челна позиция с двойно по-голям резултат от втория в класацията. Компанията отчита ръст 9.3% на продажбите на слънчогледово олио, чийто дял от общите ? продажби на продукция е 70%. Компанията с мажоритарен акционер „Билдком“, собственост на Ангел Георгиев, увеличава с процент пазарния си дял спрямо 2014 г. – до 28%. Реализираното на чужди пазари слънчогледово олио формира 93% от приходите на дружеството в тази продуктова категория. Това поставя „Олива“ на първо място в топ 25 на големите износители в сектора на бързооборотните стоки през 2015 г. Възходящи резултати постига и вторият в класацията – „Бисер олива“ АД (2), Стара Загора, собственост на притежателите на „Градус“, фамилията Ангелови. След като през 2014 г. дружеството има с 15.5% по-малко приходи от основния си продукт – олиото, през 2015 продажбите му нарастват с почти 28%. Износът също се движи нагоре (с 29%), като делът му от общите продажби на продукция е 60%. Сред големите износители в сектора компанията заема девето място. На практика Целият износ на олио се извършва от 17 компании Като при десет от тях тенденцията е към спад, в повечето случаи съществен. Две от дружествата за 2015 г. не отчитат продажби извън страната. Монтанското дружество „Фаустина груп“ ЕООД (11) е загубило пазар зад граница от едва 350 хил. лева, реализирани през 2014 г. При регистрираното в Балчик дружество „Сън фуудс“ ЕООД (5) обаче промяната е голяма. През 2014 г. компанията е работила изцяло за износ, като приходите ? тогава достигат почти 29 млн. лева. През 2015 г. обаче дружеството не отчита продажби зад граница и въпреки това приходите му от продажби на олио се увеличават със 17%. От трите лидера в категорията, които се нареждат и в топ 25 по продажби на бързооборотни стоки през 2015 г., „Клас олио“ АД (3), чийто едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз, има 73% спад на износа, но ръст на приходите от олио със 7.8%. Друга компания, която редуцира износа си с голям процент (82%), но увеличава приходите си от продажби (+48%), е варненската „Октопод-С“ ООД (10). От 12-о място в класацията на „Регал“ през 2014 тя се издига на десета позиция. Дружеството, което е собственост на „Слънчев дар“ АД и „Октопод инвест холдинг“, също така търгува със селскостопански суровини и е концесионер на пристанищен терминал Сомовит. Отличникът по ръст на продажбите през 2014 г. – пазарджишката „Марица олио“ АД (4), също забавя темпото. Компанията, собственост на братята Васил и Георги Марини, е намалила продажбите си на олио с около 2%. Делът на слънчогледовото олио в портфолиото ?, изчислен на база продажби, е 69%. Дружеството работи преобладаващо за износ, но през миналата година регистрира 64% спад на приходите от експорт. Позитивна е тенденцията при следващите четири компании в класацията. Те декларират двуцифрени ръстове в проценти през 2015 г. Две от дружествата декларират продажби само за вътрешния пазар – „Сън фуудс“ и „Кехлибар“ ООД (8), а „Звезда“ АД (6) и „Олимекс“ ООД (7) – преобладаващо за външни пазари. Приходите от експорт на рафинерията „Звезда“ в Долна Митрополия, собственост на македонската „Брилянт“, се увеличават значително – с 42.5%. Компанията изнася 99% от произведеното олио. Видинската „Олимекс“ ООД (7) се съвзема от 18-процентния спад на приходите през 2014 г. Тя постига ръст от 22% при продажбите на олио, а получените приходи от експорт са с 15% нагоре. Компанията реализира 77% от продажбите си на пазари извън страната. Най-голяма промяна на позицията в топ 10 има при „Папас олио“ АД (9). Дружеството, което има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина, слиза четири стъпала надолу със спад от 61% на продажбите в категорията общо и с 69% на приходите от износ. Година по-рано компанията е отчела трицифрен растеж – 166%. Пред в. „Капитал“ финансовият директор на компанията Цветелина Пенева обяснява този резултат със затруднения, предизвикани от ниското качество на реколтата от маслодаен слънчоглед, което е довело до по-ниска рентабилност при маслата. „Цените на суровината паднаха, преговорите със земеделските производители, които задържаха част от количествата в очакване на по-високи цени, бяха трудни. Конюнктурата на външните пазари също беше неблагоприятна заради конкурентния натиск на Украйна“, коментира тя пред изданието. Останалите 15 компании в топ 25 имат приходи от продажби на олио през 2015 г. Под 10 милиона лева Динамиката при тях е доста по-голяма. „Геострой – инженеринг“ ЕООД например се издига от 19 но 12 позиция с ръст на приходите от почти 170%. „Гайтек олива“ ООД (20) също прави две стъпки нагоре с 82% увеличение на продажбите. Още две компании регистрират ръст с почти 50% – ЕТ „Декаданс-Димитър Шишков“ (19) и „Ник-Сот груп“ ЕООД (23). Второто дружество не присъства в класацията през 2014 г. По-значителни спадове установяваме при „Астра Биоплант“ ЕООД (17), Русе. В предишната класация дружеството попадаше в групата на производителите с приходи над 10 млн. лева от продажбата на олио. През 2015 „Астра Биоплант“, чиято основна дейност е производството на биодизел, намалява продажбите си в категорията с 65%. „Ултрамекс“ ЕООД (21) отчита голям спад (71%) и слиза от 14 да 21 място в класацията. Година по-рано дружеството, свързано с „Белла България“, има 149% ръст на продажбите на олио. Според финансовия отчет на компанията през декември 2015 г. дружеството става собственост на Любомир Дачев (след като преди това е притежание на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд „Импала инвест“). През март 2016 г. то отново променя собствеността си, като едноличен собственик на капитала вече е гръцкият гражданин Михаил Мелекопулос.
Източник: Капитал (31.01.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

Пощенска банка остана единствен кредитор на "София ринг мол" Ако за повечето големи търговски центрове в столицата 2017 беше годината за смяна на собствениците, за "София саут ринг мол" тя е била под знака на смяна на кредиторите. От дружеството в съвместно съобщение с Пощенска банка съобщиха, че тя вече е единственият кредитор, след като е изкупила участията на останалите участници в синдикирания заем от 2014 г. - ОББ и гръцката Alpha Bank. Първоначалният заем за строителство беше с лимит 45 млн. евро плюс оборотен кредит за ДДС задължения за 6 млн. евро и впоследствие добавени 2 млн. евро за хеджиране. Така максималният размер на експозицията достига 53 млн. евро, но по инвестиционния заем има погашения, а по останалите траншове не се знае дали всичко е усвоено. Към края на 2016 г. задълженията към банки са 79.5 млн. лв. "Сключването на тази сделка ще даде възможност на "София ринг мол" да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта", се казва в официалното съобщение. Вероятно извън тези аргументи двигател за сделката е било и желанието на гръцките собственици на мола да продължат да работят само с гръцки банки, каквито към датата на първоначалния договор са и трите институции. През 2015 г. Alpha bank се оттегли от българския пазар, като продаде клона си на притежаваната от Eurobank EFG Пощенска банка. Сделката беше финализирана през пролетта на 2016 г., като обаче в нея не е влизала експозицията към "София ринг мол", която, както и други кредити преди това, е прехвърлена към лондонския клон на Alpha bank. В края на 2016 г. беше обявена и продажбата на другия участник в синдиката ОББ - от гръцката NBG на белгийската KBC. Според документите в Търговския регистър прехвърлянето на вземанията от Alpha bank и ОББ е станало през май 2017 г. - малко преди през юни официално да се смени собствеността на последната. Така реално още оттогава единствен кредитор е Пощенска банка, като през юли е подписано допълнение към договора за залог между нея и търговеца, в следващите месеци са прехвърляни обезпечения (имоти и търговски марки) и чак през ноември сделката е финализирана с вписване в Търговския регистър. Според договорите за прехвърляне ОББ е имала поет ангажимент за 20 млн. евро по инвестиционния кредит и още 3 млн. евро по оборотния. Към датата на сделката обаче по последния няма задължения, а по първия сумата е общо 18.4 млн. евро. Alpha bank е имала ангажимент само по инвестиционния кредит до 10 млн. евро, от които задължението през май е било 9.2 млн. евро. В последните месеци Пощенска банка е агресивна в привличането на корпоративни клиенти от напускащите пазара гръцки банки (Piraeus също е обявила план да продаде българското си поделение), но не само от тях. Например при нея се рефинансира заводът за биодизел "Астра биоплант", който преди това имаше голям заем от ПИБ. Според посочените от нея данни кредитите за бизнеса нарастват с почти 440 млн. лв. от началото на годината, а само за последното тримесечие - със 195 млн. лв. до 2.77 млрд. лв. общ портфейл. "Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта", е цитиран в съобщението Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" в Пощенска банка. По-конкретни детайли и финансови параметри обаче не се дават. Първоначалният договор от 2014 г. е бил при Euribor + 6.5%, като какво е нивото, след като оригиналният заем за строителство е преобразуван в инвестиционен, не е ясно. Според отчета на компанията към края на 2016 г. заемът, който е с падеж 2023 г., се е водил текущо задължение, тъй като са нарушени част от договорените коефициенти за покритие. Посочено е и намерение на компанията да опита да договори понижение на лихвата с 35% през 2017 г. Общо разходите за лихви за годината са 13.6 млн. лв., но компанията има заем и от акционер. По него договорената лихва 7.5% не се плаща, а се капитализира в главницата, като за 2016 г. сумата е била 7.8 млн. лв. За годината "София саут ринг мол" отчита над 15% спад на загубата до 10.5 млн. лв. при близо 8% ръст на приходите до 19.4 млн. лв. "Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план", казва Димитрис Папулис, изпълнителен директор на "София саут ринг мол". Той изтъкна увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарасналия с 26% показател през 2016 г., последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на техните обекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)