"Булмаркет ДМ" се разделя с ПИБ Десети декември 2016 г. Влак, натоварен с пропан-бутан, дерайлира и се взриви на гара Хитрино. Броят на жертвите е седем, десетки бяха ранени, а част от селото - унищожена. До този момент компанията, собственик на влаковата композиция - "Булмаркет ДМ", не беше много позната на широката публика. Трагедията обаче прикова вниманието върху дружествата от групата. А кредитите от Първа инвестиционна банка и връзките й с печално известния от разследванията на "Биволъ" безработен кипърец Георгиос Георгиу, на чието име се водят десетки компании с многомилионни кредити се превърнаха в допълнително имиджово петно. В тогавашната нагнетена атмосфера обясненията на управителя на "Булмаркет ДМ" Станко Станков, че въпреки номиналния собственик и кредитите си към ПИБ той реално притежава компанията, звучаха като влизане в оправдателен режим. Две години по-късно обаче връзките вече изглеждат скъсани. Компании от групата рефинансират кредитите си към ПИБ от други банки, а в самото "Булмаркет ДМ" собствеността вече е само в ръцете на Станков. Пред "Капитал" той коментира, че причините за рефинансирането са, че новите банки кредитори са предложили по-добри кредитни условия от ПИБ. Доскоро в търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ" 40% от собствеността беше на управителя Станко Станков, а останалите 60% - на "Вектра консулт". Тя беше еднолична собственост на регистрираното в Кипър Burundi Services Limited. Последното според документите в Търговския регистър се води управлявано от кипърското Din Nominees, на което директор се е водил Георгиос Георгиу. А според документи, представени от "Биволъ", последната компания заедно с Lin Secretarial (и двете собственост на Георгиу) са съдружници в Burundi. Малко след трагичния инцидент Станко Станков заяви пред "Капитал", че реален притежател на дяловете е той. Разбира се, това е напълно възможно - в корпоративния свят е пълно с всевъзможни оплетени офшорни структури, където крайният собственик остава скрит, като често зад това се крие някаква непонятна за публиката финансова, данъчна или имиджова логика. През пролетта на 2017 г. настъпва изчистване на собствеността. Според информацията в Търговския регистър на 10 април 2017 г. Георгиос Георгиу взима решение "Вектра консулт" да продаде и прехвърли всички притежавани от нея дялове в капитала на "Булмаркет ДМ" на Станко Станков за сумата от 1.473 млн. лв. и той става едноличен собственик на капитала. С това връзката на "Булмаркет ДМ" с ПИБ се скъсва, тъй като самото то няма финансиране от нея. На 1 юли 2015 г. компанията взима кредит от 20 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. На 4 януари 2018 г. е сключен нов договор за залог на търговското предприятие "Булмаркет ДМ" с Българо-американска кредитна банка по договор за банков кредит в размер на 14.4 млн. евро, който рефинансира предходния. Съдлъжник е друго дружество от групата "Порт Булмаркет". Другата голяма компания от групата е "Астра Биоплант", която оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле. Едноличен собственик на капитала е "Астра финанс", която пък е на регистрираната в Кипър Superbtrade Consulting Limited. При нея собствеността на хартия е аналогична - акционер е Duc Nominees, а директори са Георгиус и Елина Елени, като Станко Станков казва, че той е собственик и на тази компания. Макар наскоро "Астра финанс" да е преобразувано от ЕООД в ЕАД, при него няма смяна и кипърският собственик се запазва. Компанията обаче срязва връзката си с ПИБ по линия на парите - в средата на миналата година тя рефинансира задълженията си към банката (които са били над 30 млн. евро: 31 млн. евро. инвестиционни и 7 млн. евро оборотни) с кредити от Пощенска банка. Договорите от новата банка са четири и са от средата на юли 2017 г. и края на август 2017 г. Основната част са за предоставяне на инвестиционен кредит от 22.5 млн. евро със срок на погасяване до 2024 г. и от 8.460 млн. евро падежиращи 2020 г. Към тях има и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви за 5 млн. лв., както и кредитна линия за до 13.690 млн. лв. единици: евро и лв. На база на това залогът на дружеството пред ПИБ е вдигнат и Пощенска банка е новият обезпечен кредитор, като съдлъжници по заема стават "Астра финанс" и лично Станков. Неговото обяснение е, че водещо за решението са били по-изгодните условия. Няма точни данни колко точно е плащало дружеството, но в последния анекс към договора с ПИБ лихвата е определена като вече неизползваният базови лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда (по последни данни на сайта на ПИБ около 5%) плюс надбавка 3.91 процентни пункта. Сега при Пощенска банка "Булмаркет ДМ" ще дължи 3-месечен Euribor с надбавка 3.631 пункта, но не по малко от 3.746%. Ако изключим катастрофата на влака в Хитрино, бизнесът на компаниите от групата се развива успешно през годините. "Булмаркет ДМ" е регистрирана през 1996 г. и се превръща в един от големите вносители и търговци на пропан-бутан с приход за 2016 г. от 187.8 млн. лв. Групата развива собствени жп превози през дружеството "Булмаркет рейл карго", автотранспорт, както и пристанищни услуги. "Булмаркет ДМ" получи финансирането от 20 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация за изграждането на терминал в Русе за съхранение и зареждане на речни плавателни съдове, задвижвани с втечнен природен газ (LNG). Терминалът в Русе е част от проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube по програма TЕN-T на Европейския съюз. LNG се явява алтернатива на газа по тръбите и може да се доставя от далечни пазари с танкери и да се разтоварва на специални терминали. Проектът е завършен миналата година. Другото основно направление на групата "Астра биоплант" оперира фабрика за биодизел в русенското село Сливо поле и произвежда технически масла за индустрията и биодизел. Компанията на практика разполага с два завода за производство. Първият, с мощност 60 хил. тона, е изграден от нулата в България и започва работа през 2009 г. Мястото е Сливо поле, в хале на бившия Комбинат за тежко машиностроене (КТМ) в Русе, част от който бе купена от "Булмаркет ДМ" преди години. Вторият завод на "Астра биоплант" е за 110 хил. тона. Той беше буквално преместен от австрийския град Енс при първия в Сливо поле. "Внесеният" завод за биодизел е изграден през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година работа обаче е затворен заради финансови проблеми на инвеститора и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Първоначално русенската компания търси пазар за продукцията си основно в Австрия. Анализите обаче показват, че локацията на завода трябва да се промени, тъй като разположението му е неефективното спрямо суровините и пазарите, както и заради по-ниските производствени разходи в България. Така в крайна сметка всичко бива пренесено. Това включва всички инсталации – резервоари, топлообменници, центрофуги и др. се разглобяват на части. След това се описват, етикетират, пакетират и транспортират до България, където се сглобяват наново. Етапът по мащабното преместване на мощностите за биодизел за 13 млн. евро приключи през 2015 г. От 2016 г. мощностите там работят на пълен капацитет. Приходите на компанията за 2016 г. бяха 760.9 млн. лв., а печалбата - 12.6 млн лв. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", но бизнесът е експортно ориентиран, като около 70-80% отива за износ. Сега предстои ново разширяване на производствените мощности с още 40%, като проектът е все още в начална фаза и тече проектирането. Проектът ще е за 6 млн. лв. собствени средства на компанията.
Източник: Капитал (02.04.2018)

"Лукойл Нефтохим" е най-голямата компания в България Традиционната годишна класация на корпоративните лидери в България "Капитал 100", която "Капитал" изготвя за дванадесета поредна година, показва, че за последните 12 месеца общите продажби на най-големите 100 компании в страната са били 66 млрд. лв. За мащаб – това се равнява на над една пета от всички декларирани от бизнеса в страната обороти през 2017 г. Сумарните приходи в топ 300 са 93 млрд. лв. – стойност, която отново доближава по размер БВП на страната, който за 2017 г. е 98.6 млрд. лв. Вече над десетилетие начело на класирането е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" с приходи от почти 5.8 млрд. лв. за миналата година. Без промени е и подреждането в топ 3 - второто място и през 2017 г. е за "Аурубис България" с 5.5 млрд. лв., а третата позиция заема Националната електрическа компания с 3.1 млрд. лв. оборот за последните 12 месеца. Вицешампионът все по-осезаемо стопява разликата в приходите - до под 300 млн. лв., но едва ли ще успее да се изкачи до върха през 2018 г. заради силното поскъпване на горивата в последните месеци.
Източник: Капитал (04.07.2018)

България почти няма едър бизнес Само 17 български компании, предимно в енергетиката, са сред най-големите в Централна и Източна Европа Само 17 български компании попадат в класацията на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията на Кофас. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18.5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. В класацията България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК. Полша е безапелационен лидер Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1.2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България. Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5.2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9.6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях. Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население. България изостава и по икономически растеж България не изпъква и по икономически растеж в региона. Със своите 3.6% през 2017 г. тя изостава от Румъния (6.9%), Словения (5%), Естония (4.9%), Полша (4.6%), Латвия (4.5%), Чехия (4.3%), Унгария (4%) и Литва (3.8%). По-лоши са показателите само на Словакия (3.4%), Хърватия (2.9%) и Сърбия (1.9%). Единствената добра новина за България е, че е с подобрена оценка за риска през 2017 г. Частното потребление у нас продължава да бъде основен фактор за растежа. Увеличението на работната заплата е допринесло за значителен ръст на заетостта от 4.8% през юни 2018 г., сочи анализът на Кофас. "Станахме свидетели на малък, но устойчив растеж в българската икономика (3.6% ръст на БВП), но при водещите компании почти няма промени. Енергийните, комуникационните, търговските и производствените компании запазват своите позиции, формирайки бизнес гръбнака на страната. Потреблението ще продължи да бъде един от основните двигатели на растежа в България", коментира Милена Виденова, управител на Кофас България. Автомобилостроене, петрол и търговия са топ секторите в ЦИЕ Трите ключови сектора, представени от най-големите компании в региона (автомобилостроене и транспорт, петрол и газ, неспециализирана търговия), продължават да съставляват почти 60% от генерираните приходи. Нетната печалба също се развива положително за повечето, като нарастването е между 5.0% (дърво и мебели) и 51.4% (текстил, кожа и облекло). Най-високи са печалбите от минерали, химикали, петрол, пластмаси и фармацевтични продукти (9.5 млрд. евро). Строителният сектор отново се бори и е единствената индустрия, която отчита нетна загуба (-118.6%), макар че приходите нарастват с 16%. Автомобилната и транспортна промишленост е най-големият сектор и се възползва от нарастващото търсене особено в Западна Европа, където се изнася основната част от производството в ЦИЕ. Секторът на минералите, химикалите, нефтопродуктите, пластмасите и фармацевтичната промишленост върви нагоре след възстановяването на цените на петрола през 2017 г. като се възползваха от отскока на цените на петрола и нарастващото търсене.
Източник: Медия Пул (11.09.2018)