През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" на Георги Самуилов заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke, създадена през 1866 г. от германската фамилия Хамбергер.
Източник: Капитал (06.03.2024)

Общо 11 индустриални парка ще бъдат финансирани с близо 207 млн. лв. Общо 11 проекта ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриални зони, разположени в десет града - Русе, Шумен (два индустриални парка), Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен, и са на стойност близо 280 млн. лв., като безвъзмездно ще бъдат предоставени 206.55 млн. лв. В процедурата кандидатстваха общо 20 предложения със заявено финансиране за 383.9 млн. лв. Извън одобрените проекти три са в резервния списък, другите бяха отхвърлени при оценката. Най-голям е проектът на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" - 39.2 млн. лв. Компанията е собственост на община Бургас (32%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (68%). Със средствата се предвижда да бъде развита втората фаза на парка - Промишлената зона "Юг - Запад". Проект за общо 34.6 млн. лв. ще изпълни "Прима магна груп" за довеждаща и вътрешна инфраструктура на Индустриален парк "Търговище". Компанията, която преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници, беше придобита преди три години от "Рекосайклинг" на Димитър Попов, който от своя страна е мажоритарен акционер в "Ел Бат". В момента "Рекосайклинг" държи 33.93% от "Прима магна груп", като мажоритарният дял от 65.86% е собственост на "Спортланд", в която акционери са "Ресурс фонд" (75%, от своя страна собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%). Първоначалните планове бяха проектът да се изпълнява от консорциум между "Прима магна груп" и общинското "БКС-Търговище", което беше специално преименувано на "БКС Индустриален парк Търговище", но като получател на средствата сега е посочена само частната компания. Почти на същата стойност е и проектът на общинската "Индустриален технологичен парк Свищов". Той предвижда изграждане на "Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов", който ще бъде разположен на мястото на бившите казарми в града. Проект за 33.2 млн. лв. ще изпълни "Индустриален парк ЛВЗ" в Русе. Той предвижда реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура на терена. Компанията е собственост на "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява жп транспорт, търговия с горива и производство на биодизел и растителни масла чрез "Астра биоплант". Частна е инвестицията и в Индустриален парк "Балкан" в Ловеч, който се оценява на 29.2 млн. лв. Собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби бившия завод "Балкан" при масовата приватизация през 90-те години. На мястото преди година беше изграден огромен соларен парк с мощност 106.2 мВт, който има лиценз да работи като затворена електроразпределителна мрежа, а целта е да захранва бъдещите производствени предприятия. Също частно дружество - "ВН инвестзон", ще разработва парк "Видин-юг". Компанията е собственост на "Анел Дженеръл" (87.5%) и "Престиж енерджи". Партньори в "Анел Дженеръл" са "Бел метал" - Белене, на Минчо Недков, която е с предмет на дейност строителство, търговия с метали и производство на метални конструкции, и белгийската EN Brussels, която също е собственост на физическо лице. Проект на стойност 26.6 млн. лв. има "Мадара" в Шумен. Компанията последно произвеждаше прикачен инвентар за земеделска техника, но от десетина години практически не работи, като поддържа само търговска дейност. Тя ще получи половината от необходимата сума като безвъзмездно финансиране. Малко под 20 млн. лв. е стойността на проекта на "Индустриален парк Сливен", който е собственост на общината. Проектът се подготвя от няколко години и се предвижда да бъде разположен от двете страни на бившето летище "Бършен", а площта му ще достигне общо 2700 дка, което го превръща в един от най-големите индустриални паркове в страната. Средства ще получи и "Индустриална зона Загоре" в Стара Загора за разработване на втория етап от парка - до село Еленино. Проектът е на стойност 17.4 млн. лв. Собственици с по 50% са общината и "Национална компания индустриални зони". В София е одобрен проектът "Индустриален парк Рожен 41", който се разработва от "Риъл естеитс дивелъпмънт". Компанията е собственост на Димитър Желев чрез дружеството "Буллс", което държи 68% в "Индустриален холдинг България". Най-малкият проект - за 4.5 млн. лв., е на дружеството "Оператор на Индустриален парк Шумен". То е създадено миналата година и е собственост на Веска Дилова, а предметът на дейност е управление и поддържане на вътрешната инфраструктура на индустриалния парк в града. Самият парк е собственост на смесено дружество между частната "Ники-БТ" (60%) и общината.
Източник: Капитал (13.06.2024)

Софийската УОН с австрийски съдружник и план за нов завод От близо 15 години софийската компания УОН събира и преработва използвани мазнини от хотели, ресторанти и вериги и оборотът й вече надхвърля 30 млн. лв. Сега амбицията е компанията да събира от домакинствата в България, както и да се разшири в съседните Гърция и Румъния, където да купува мазнини от хорека сектора. В новото начинание ще й помага и нов партньор - австрийският лидер в производството на биодизел M?nzer Bioindustrie, който от над десетилетие е сред основните й клиенти, неотдавна е придобил миноритарен дял в българския бизнес. Първоначалната инвестиция на австрийското дружество е 1.5 млн. евро, срещу които са прехвърлени 25.1% от дяловете. Останалите се държат от основателя на УОН Ивайло Стефанов. В следващите години общата вложена сума може да достигне 5 млн. евро, в зависимост от постигнатата печалба. Част от средствата ще бъдат насочени и в изграждането на нова, по-голяма рафинерия край София, в която ще бъдат вложени общо над 30 млн. евро. Екипът е около 45 души, но по няколко лъча успяват да покрият населени места в цялата страна. В рафинериите събраното използвано готварско олио се преработва на няколко етапа - най-напред се филтрира механично, за да се премахнат евентуални хранителни отпадъци, след което минават и втора филтрация през декантер. Следва нагрявяне, при което водата и евентуални други примеси, които са по-тежки от олиото, се утаяват. Така пречистеното олио вече е годно като полуфабрикат за производството на биодизел. Основните клиенти, на които УОН продава преработеното олио, са австрийският лидер в производството на биодизел M?nzer Bioindustrie и русенският местен гигант в сектора "Астра биоплант". Освен в България УОН събира отработени мазнини и в Гърция. Дейността там е в партньорство с местна компания, базирана в Солун. Австрийският съсдружник M?nzer Bioindustrie е лидер в производството на биодизел в Австрия, като освен на родния си пазар има мощности в различни части на света - Германия, Индия, Бангладеш, Кения и др., а приходите на дружеството надхвърлят 400 млн. евро. Австрийският им завод за биодизел всъщност е изграден върху земя на OMV и производството е директно свързано с инфраструктурата на петролната верига, в която и австрийската държава е акционер. В България е известен само един конкурент със същата дейност - "Уко България". Габровската фирма е семейна, на нидерландец и българка, и за 2022 г. има приходи почти 14 млн. лв. От 2015 до 2022 г. употребата на биодизел от отработени готварски мазнини в ЕС се е увеличила над два пъти, докато събирането им от индустрията и домакинствата в самия ЕС се е повишило с едва 20%.
Източник: Капитал (17.06.2024)

Лукойл Нефтохим Бургас АД отново оглави класацията на българските предприятия с най-голям оборот за финансовата 2023 с 8.639 млрд.лв. На второ място остава е Аурубис България АД - Пирдоп с 6.957 млрд.лв. Ва 3-то място е Лукойл-България ЕООД - София с 6.310 млрд.лв. Следват Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле с 4.019 млрд.лв, Национална електрическа компания ЕАД - София - 3.470 млрд. лв., БиЕй Глас България АД - София - 2.980 млрд.лв, Булгаргаз ЕАД - София - 2.565, АЕЦ Козлодуй ЕАД - 2.529 млрд. лв, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София - 2.437 млрд. лв. и Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле с 2.276 млрд лв. По данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) с оборот над 2 млрд. лв. са 11 български предприятия, а с оборот над 1 млд.лв - общо 42 фирми. За повоче информация - вж. BEIS.
Източник: Капиталов пазар (04.10.2024)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

България е сред големите международни играчи в износа на олио. Създадената през 2020 г. от Васил Василев "АгриВиа ойл" за миналата година е изнесла 140 хил. тона олио и има приходи над 270 млн. лв. Планът за тази е числото да се вдигне до над 320 млн. лв. Моделът е да се взимат количества от по-малки рафинерии за слънчогледово масло и да се изнасят по-големи количества към Африка. От две години "АгриВиа ойл" вече е част от големия "Агрия груп холдинг", но управител е Василев. През 2020 г. над 80% от износа на олио бе концентриран в три големи местни фирми - "Олива", "Папас олио" и "Астра биоплант". От 2016 Василев се занимава с частен бизнес - в началото е съдружник заедно със Златина Донева в "Агривиа" - брокерска компания в земеделския сектор с годишен обем над 500 хил. тона зърнени и маслодайни култури и шротове. А през 2019 създава и оглавява своя собствена компания - "АгриВиа ойл". Екип от 15 специалисти в търговските, логистичните и финансовите звена на "АгриВиа ойл" сключва партньорства с български и румънски маслодобивни предприятия. Компанията предлага нови канали за продажба на продукцията им от сурово и рафинирано олио зад граница. През юли 2022 г. "АгриВиа ойл" е продадена и се вливането в холдинговата структура на "Агрия груп холдинг". Работи с някои от най-големите фабрики за олио в България и Румъния, сред които Bunge, Expur, Transoil и Longin в Румъния, както и "Марица олио", "Бисер олива", "Клас олио", "Астра биоплант", "Роса", "Олимекс" и много други в България. Партнира и с някои от водещите украински преработватели на слънчоглед - "Прайм трейдинг", "Бесарабия", "Сънпро", MHP, "Сънолта", "Потоки" и др. Холдингът инвестира в складови бази за съхранение на до 10 хил. тона олио на пристанище Варна-запад с директно товарене от резервоар на кораб, в логистика, както и в пристанищен терминал във Варна. "Агрия груп холдинг" планира да приключи и строителството на собствен двойно по-голям маслен терминал, отново на територията на Варна-запад. През 2023 г. групата купува 23 жп цистерни за превоз на 1400 тона олио, а през 2024 прибавя втора собствена жп композиция. През 2023 "АгриВиа ойл" стана вторият (след "Олива"№) най-голям износител на слънчогледово олио от България с годишен обем 140 хил. тона с около 22% пазарен дял. През следващите две години и половина "Агрия груп холдинг" ще завърши изграждането на собствена фабрика за олио в Попово, която ще е една от трите най-големи в страната. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има и втора кофинансираща банка - ОББ, а около 25% от сумата е собствено участие на компанията. Планът на земеделския производител и търговец е да работи за износ и да преработва по около 250 - 300 хил. тона слънчоглед годишно. Застроената площ на сградите ще е 14 160 кв.м, а РЗП - 24 095 кв.м. Проектът предвижда да бъдат построени четири резервоара за съхранение на сурови масла с обща вместимост 8000 куб.м, помпена станция, авторазтоварище, производствени цехове, парова централа, силози, водоохладителни кули, битово-административна сграда. Консервативният план е новото предприятие да започне работа през втората половина на 2027 г., но очакванията на холдинга са то да заработи до края на 2026 г. Плановете на групата включват също строителство на собствено пристанище, включително терминал за износ на олио.
Източник: Капитал (15.11.2024)