Новини
Новини за 2025
| Русенският "Индустриален парк ЛВЗ" търси строител срещу 27 млн. лв.
Втори обект от обявените 11 проекта за индустриални паркове, финансирани по програмата AttractInvestBG на Плана за възстановяване и устойчивост, си търси строител. Обществената поръчка е за реконструкция на зона в Русе и е обявена от "Индустриален парк ЛВЗ". Общата стойност на проекта е малко над 27 млн. лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти е 4 март. Обществената поръчка за индустриалния парк, който исторически се намира на това място от далечната 1866 г., е разделена в две обособени позиции, като всяка от тях включва проектиране, строителство и авторски надзор (т.нар. инженеринг). Първата е за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова довеждаща инфраструктура до "Индустриален парк ЛВЗ", като прогнозната стойност е 14.56 млн. лв. без ДДС. Позицията съдържа общо шест подобекта, които предвиждат рехабилитация на пътната естакада на бул. "Тутракан" и съществуващия пътен възел западно от нея, изграждане на нов паркинг за автомобили и велосипеди и улична мрежа, свързваща пътния възел с вход-изхода на индустриалния парк и изходяща връзка в посока Дунав мост, както и изграждане на пешеходна и велосипедна пасарелка по автомобилната естакада. Заедно с това изпълнителят ще трябва да извърши и ремонтни дейности върху съществуващия автомобилен надлез над прилежащата жп линия, както и на уличното платно с дължина от почти 1 км. Втората обособена позиция е за вътрешни проводи на техническа инфраструктура и съоръженията на територията на индустриалния парк. Тя е с прогнозна стойност от 12.47 млн. лв. без ДДС и се състои от три отделни подобекта, като с особена важност в документа е посочена жп инфраструктурата на парка. Подобектите включват дейности по електрическата мрежа на територията на парка с обща дължина от 1.5 км и преоборудването на три от съществуващите трафпостове, топлофикационната мрежа и най-вече извършването на основен ремонт на 2190 м вътрешни за парка жп линии, както и електрифициране на 310 м от тях. Индустриалният парк в Русе се простира върху 159 дка, като в близост до него в момента са Дунав мост и действащо товарно пристанище. Още през 2020 г. дружеството "Индустриален парк ЛВЗ", тогава "Прима ойл", започва да придобива част от имотите. Едноличен собственик на "Индустриален парк ЛВЗ" е русенската "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява над 20 дружества и работи в две основни направления. Холдингът е шапката на компаниите, занимаващи се с търговия с минерални горива и логистични дейности. Второто направление е концентрирано в производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти, като основното дружество е заводът за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант". През 2023 г. то отбелязва намаляване на оперативните приходи спрямо 2022 г. с 45% до 4 млрд. лв. и загуба от 128 млн. лв. Групата произвежда и биодизел от второ поколение от използвани олиа и остатъчни мазнини. Собственик е и на "Индустриален парк Раднево". Източник: Капитал (06.02.2025) |
| "Олива" и "Астра биоплант" се спасяват с внос на рапица
Двете най-големи компании в България за добив на растителни мазнини "Олива" и "Астра биоплант" , които досега изкупуваха местна суровина - слънчоглед и рапица, започнаха внос на суровини от Канада и Австралия. Лошата местна реколта от слънчоглед, високата цена на суровината тук и блокираният от държавата внос от Украйна под натиска на местните зърнопроизводители сменят, поне за сезона, модела на преработвателните фабрики. "Олива" е с приходи 1.3 млрд. лв. през 2023 г., но отчете двойно повече година по-рано. "Астра биоплант" - Русе има общо 7 завода, като рапичното олио се използва за производството на биодизел. Приходите на дружеството са 4 млрд. лв. за 2023 г. В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за близо 4 млн. тона на година, а годишното производство на слънчоглед в страната достига около 2-2.2 млн. тона в най-добрите периоди. Според последната стопанска година заради сушата реколтата от слънчоглед е доста по-малка - по данни на земеделското министерство тя е около 1.4 млн. тона, но е и с лоши качествени показатели, тъй като е с ниска масленост. По данни на земеделското министерство общият внос на рапица в България от началото на кампанията през септември 2024 досега е 314 хил. тона. От "Олива" прогнозират около 25-30% спад на приходите на фирмите в маслопреработвателния сектор за 2024, след спада на продажбите и през 2023. Според Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти и търговски директор на "Папас олио".,"България губи задгранични пазари на олио и шрот, където беше сред първите. Спадът на износа е огромен - по прогнозни данни за 2024 ще е 70% спрямо предходната година". Източник: Капитал (17.04.2025) |
| 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв
За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София,
Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв.
Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS. Източник: Капиталов пазар (18.09.2025) | |