Разместване в банковия сектор е настъпило през ноември, показва списък в сайта на БНБ. Първа инвестиционна банка е заела петото място по активи, като е изместила Юробанк И Еф Джи (Пощенска). Инвестбанк пък е изпреварена от "Прокредит" и вече е 11-а. Местата са си сменили и Българо-американската кредитна банка и Интернешънъл асет банк, като сега те са съответно на 14-а и 13-а позиция. Клонът на "БНП Париба" е изместил от 3-ото място този на Сити банк. Очаква се догодина след сливането между Алфа банк и Юробанк И Еф Джи в Гърция у нас новообразуваната банка да се изкачи на трето място по активи. В момента в топ 3 са УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Другата промяна през миналия месец е свързана с НЛБ Банка София. Тя има ново име - ТИ БИ АЙ Банк, става ясно още от списъка на БНБ. Причината е промяната в собствеността. Банката бе купена от "ТИ БИ АЙ Файненшъл сървисиз", част от холандско-израелския холдинг "Кардан".
Източник: 24 часа (03.01.2012)

Делът на чуждестранните банки в България ще продължи да се свива и през 2012 г., което ще продължи трета поредна година. Това сочи прогноза на „Уникредит Булбанк”. Изчисленията на трезора сочат, че през 2009 г. е бил достигнат връх от 80,4% дял на чуждестранните банки от общите активи на системата. През 2010 и 2011 г. понижението е съответно до 80,7 и 77,2 на сто, а към края на тази година се очаква на чуждите банки да се падат 75,2% от всички активи в системата. Това се случва основно заради гръцките банки. На тяхно място позиции печелят както някои български банки така и част от останалите финансови институции с чужди капитали. Друго интересно наблюдение е фактът, че делът на най-големите пет банки в страната следва същия темп на развитие. От 2009 г., когато те са притежавали 58 на сто от всички активи, в края на настоящата година се очаква делът им да падне под 50%. Банковите анализатори очакват, че през 2012 г. ръстът на кредитирането ще се ускори от 1,7 на сто през 2010 и 2011 г. до 3,1%. На този фон ще се наблюдава забавяне на ръста при депозитите – тенденция, която ще имаме за пръв път от 2009 г. насам. Изчисленията сочат, че след 11,7 на сто увеличение на депозитния портфейл на банките през 2011 година, през тази трупането на такива спестявания ще се забави до 8,4 на сто. Като следствие от тези две тенденции съотношението кредити към депозити ще продължи да се свива към около 100%. Към края на годината се очаква то да бъде 100,5%, след като през 2011 година е било 105,8 на сто, а година по-рано – 116,2 на сто. Очакванията за забавяне на ръста на привличането на депозити се дължи на прогнозата, че през втората половина на годината икономиката отново ще започне да расте. При такъв сценарий ще станем свидетели на промяна в настроенията и на фирмите, и на компаниите, ще се редуцира склонността към спестяване и вероятно ще има по-добри възможности за потребление и инвестиции. Банковата система като цяло вероятно ще работи при свити маржове през тази година, прогнозират от „Уникредит Булбанк”.
Източник: Монитор (20.01.2012)

93 млн. лв., дошли от продажбата на държавните дялове в енергото ЕВН ще бъдат депозирани в Пощенска банка. Това стана ясно, след като Държавната консолидационна компания (ДКК) приключи процедурата по избор на банка, в която да остави парите на депозит до 30 май 2012 г. В конкурса участваха 9 банки. Те са се съревновавали по един количествен и три неколичествени критерия, свързани с лихвата по депозита, опита на банката и кредитния й рейтинг. Всички участвали в процедурата банки са показали опит в предоставянето на услуги на държавни компании, обявиха от ДКК. Пощенска банка е предложила най-висок лихвен процент, което гарнирано с високия й кредитен рейтинг е било достатъчно, за да бъде избрана. В офертите на банките е трябвало да има съгласие за удължаване на договора при не по-лоши условия за суми от 50 до 200 млн. лв. Те ще дойдат от приватизацията на държавните дялове в ЧЕЗ и Е.оН, които бяха апортирани в ДКК, като така парите от продажбата им ще влязат в бюджета под формата на дивиденти.
Източник: Стандарт (27.01.2012)

Държавната консолидационна компания (ДКК) приключи процедурата за избор на банка, в която да депозира 93 млн. лева до 30 май 2012 г. В състезанието са участвали 9 банки, които се съревноваваха по един количествен и три неколичествени критерия, свързани с годишния лихвен процент за срока на депозита, опита на кредитната институция и присъдения й кредитен рейтинг. За победител е избрана "Пощенска банка". Тя е спечелила с предложения най-висок лихвен процент, посочват от финансовата институция. Припомняме ви, че на 22 април 2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма и екипът му регистрираха в Търговския регистър към Агенцията по вписванията "Държавна консолидационна компания" ЕАД (ДКК ЕАД). В компанията са апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има миноритарно участие. Тя работи в тясно сътрудничество с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Източник: econ.bg (27.01.2012)

Обявеното сливане между гръцките банки "Алфа банк" А.Е. и "И Еф Джи Юробанк Ергасиас" С.А., изглежда, е под въпрос. Това стана ясно вчера, след като Алфа Банк излезе с официално съобщение, че сливането трябва да бъде отложено, докато не бъде постигнато споразумение между засегнатата от кризата Гърция и частните й кредитори, предадоха световните агенции. От своя страна "Юробанк", представена у нас от Пощенска банка, пусна официално становище, според което замразяването на сделката не е необходимо и няма никакви причини за подобни действия. "Юробанк" не са единствените, които останаха изненадани от развоя на събитията, тъй като гръцкото финансово министерство също изрази учудването си. Според него отлагането е изненадващо поради факта, че преговорите с частните кредитори по гръцкия дълг не създават "нищо ново или различно" във факторите, които вече са взети предвид от двете банки по отношение на сливането им. Тепърва се очаква обяснение от страна на Алфа Банк, коментираха пред "Стандарт" запознати. Борсата в южната ни съседка и Гръцката комисия за капиталов пазар реагираха моментално на новината и прекратиха търговията с акции на двете банки заради съобщенията. Причината е, че не може да се гарантира защитата на инвеститорите и сигурното функциониране на пазара, се казва в комюнике. Двете гръцки банки са представени у нас от Алфа Банк-Клон България и Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). При положение че обявеното сливане се осъществи, новата финансова институция ще носи името Алфа Юробанк С.А. и автоматично би станала третата най-голяма банка в България. Освен това новосъздадената компания би притежавала около 2300 банкови клона в света и активи общо за 150 млрд. евро, като по този начин ще бъде класирана сред 25-те най-големи банки в Еврозоната. Българският, както и гръцкият антомонополен орган вече обявиха разрешението си за сливане между двете институции.
Източник: Стандарт (31.01.2012)

На 15 ноември 2010 г. Георги Ангелов от Варна, който се къпеше само когато валеше дъжд (при това не всеки път), прибра в джоба си 250 лева - най-голямата сума, която бе виждал накуп от години. Срещу неочаквано полученото на три транша богатство Георги подписа няколко документа, които братовчед му Пенчо Донев му донесе. После се прибра в свинарника в Белослав, където един мъж му бе дал подслон, за да гледа животните му, вместо да рови в кофите за боклук в морския град. Георги грееше от щастие и въобще не разбра, че току-що е станал управител на фирма "Бинго - Ниш" ЕООД със седалище във Велико Търново - на 228 км от свинарника. 51-годишният мъж нямаше и идея, че дружеството му дължи на държавата почти 250 хиляди лева данъци. Той, разбира се, нямаше как да ги върне, защото не притежаваше нищо освен дрехите на гърба си. Точно поради тази причина го потърси братовчедът Пенчо, който пък се бе сдобил със същата фирма 7 месеца по-рано. И двамата с Георги бяха безимотни и безработни - удобни "бушони" в схема, през която един великотърновски бизнесмен бе опитал да изпере 1,2 милиона евро - пари от голяма банка, които станаха причина за поредица от убийства в цялата страна през 2009 и 2010 г. Всичко започна обаче цели 4 години по-рано, в края на 2006 г., когато гръцката Юробанк И Еф Джи купи ДЗИбанк дванадесет месеца след убийството на банкера Емил Кюлев. След сделката за 157 милиона евро вдовицата Весела разбра, че 47 стари акционери в Тракиябанк (погълната години по-рано от ДЗИ банк) имат финансови претенции към дружеството. Акционерите поискаха обезщетения от почти 60 милиона лева за дяловете си и наложихазапор върху всички активи на ДЗИ банк, но и върху ключови фирми на Весела Кюлева, които управляваха застрахователната компания, туристическото дружество "Ривиера" и консултантската "Галоуей България". Запорът удари 224 млн. лв. Юристите на ДЗИ банк обаче обжалваха и запорите паднаха един след друг в съдебни решения от цялата страна. Беше началото на 2007 г., когато ищците се разделиха на две групи и всяка започна самостоятелно да се бори за обезщетение. Пловдивската група бе представлявана от Георги Стойков, който успя да се пребори за 1,8 милиона евро, а великотърновската - от Георги Вълев - той пък се договори с ДЗИ банк за 1,2 милиона евро. Акционерите в крайна сметка останаха доволни и всички щяха да забравят тази история, ако Георги Вълев от Велико Търново бе потиснал алчността си. Той бе поел ангажимент към един посредник - шуменския бизнесмен Румен Рачев, че ще му преведе голяма част от обезщетението, ако успее да убеди представителите на ДЗИбанк. Сделката вече бе факт, но за да не плаща на Рачев, според обвинителния акт по делото "Килърите" Георги Вълев поръча убийството му на групата на Пешо Сумиста. Рачев бе разстрелян на излизане от болницата в Шумен на 3 юли 2009 г. Много свидетели видяха убиеца, а лелята на жертвата дори откъсна парче плат от ризата му. По-късно от него бе извлечено ДНК, което пък съвпадна с това от цигара, иззета близо до мястото на покушението, където убиецът и неговият шофьор дебнеха жертвата. Четири месеца по-рано по същата схема Вълев разчисти сметките си и с бившия си адвокат Петър Лупов във Велико Търново. Той пък бе застрелян пред гаража си. Седмици преди атентата юристът предупреди търновската полиция, че ще бъде убит по поръчка на Вълев, защото е набеден за предател. Даде и писмени показания, но никой не му обърна внимание. И при това покушение според прокуратурата и МВР наемните убийци, пратени от Пешо Сумиста, се казваха Владимир Филев и Георги Георгиев. Година по-късно, когато разследването започна да диша във врата на бандата, двамата килъри бяха примамени в капан и очистени от своите като неудобни свидетели. Постепенно, докато разследваха бандата на Пешо Сумиста, антимафиотите и прокуратурата събраха данни за общо 6 убийства на групата: на банкера Емил Кюлев, на бизнесмена Александър Занев, на приближения на Христо Ковачки Борислав Георгиев, на Румен Рачев, на Петър Лупов, на Юри Галев. Друг килър от същата банда бе стрелял и по плевенчанина Камен Балбузанов-Куката, както и по Ивайло Паунов-Джованито във Варна. Голямото дело срещу бандата върви в момента в съда в Шумен, паралелни процеси има и в Плевен и Варна. Първоначално обаче никой не се заема да разследва какво е направил Георги Вълев с парите за обезщетения на акционерите, които му превеждат фирми, свързани с ДЗИ банк. Повече от 6 месеца през 2009 г. (2 години след сделката) данъчната служба във Велико Търново си затваря очите за сигнал срещу Вълев за пране на пари. Данъчната ревизия срещу местния бизнесмен започва чак през 2010 г., при това, след като данни за финансовата афера са изпратени до министъра на финансите и до шефа на Националната агенция по приходите. Информацията за опит за пране на пари е подадена от представителя на пловдивските акционери в Тракиябанк Георги Стойчев и от колегата му Георги Трифонов. В сигнала с входящ номер К-С-88 от 19 декември 2009 г. те обясняват на финансовия министър как в началото на март 2009 г. са подали данни до НАП-Велико Търново и до окръжната прокуратура, че Георги Вълев не е платил данъци в особено големи размери. Стойчев и Трифонов разказват, че по договор за консултантски услуги фирма на Весела Кюлева е превела на Вълев 3,5 милиона лева (вярната цифра е 2,5 млн. лв.), които той не бил обявил пред държавата. Въпреки сигнала нито данъчната служба, нито прокуратурата в старата столица на България предприемат проверка. Затова двамата мъже обясняват в писмото до финансовия министър, че Георги Вълев има "неформални контакти с много хора от МВР, съда и прокуратурата във Велико Търново". Вече след натиск отгоре НАП в града започва в края на март 2010 г. ревизия на фирмата на Вълев "Бинго-Ниш" ЕООД. След като са изискани договорите с дружеството на Весела Кюлева, данъчните осветяват цялата схема по превода на парите и опита на местния бизнесмен да изпере цялата сума, който в крайна сметка се оказва абсолютно успешен. Според ревизионен доклад N 1002390 от 27 септември 2010 г., с който редакцията разполага, обезщетението на акционерите, представлявани от Георги Вълев, става по следната схема: "Бинго-Ниш" на търновския бизнесмен се ангажира да убеди част от акционерите да се споразумеят с ДЗИ банк, като се откажат от съдебни претенции за дяловете си. В замяна на това според договора Вълев трябва да получи 1 440 000 евро. Тази сума по-късно реално се оказва с 240 хиляди евро по-малка. Към преводите се пристъпва в началото на лятото през 2007 г. Тогава в две трансакции - от 13 юли и от 8 октомври, на "Бинго-Ниш" са преведени общо 1 240 000 евро. Първият превод е от 240 000, а вторият от 1 млн. евро. Парите идват от сметки на "Контракт холдинг къмпани" ООД, която взема част от сумата от "Контракт 99" ООД. Вълев обаче не се разплаща с акционерите с получените пари. От своя страна неговата фирма прехвърля средствата на две офшорни дружества, които според оперативна информация са свързани със самия него. Polikorn LLC, регистрирана в Съединените щати на адрес Delaware, New Castle country, Wilmington, Foulk Road 910, получава превод от 1 307 778 щатски долара. Denfield trading LLC, също с адрес в Съединените щати - 15 th street, n.w. suite 40, Washington, DC 2005, получава 481 660 долара. По договор двете трансации от "Бинго-Ниш" към офшорните фирми са фактурирани като "разходи за външни услуги". Данъчната ревизия установява също така, че по сметка в Първа инвестиционна банка във Варна на адвокат Пламен Лупов от преведените от фирмата на Весела Кюлева пари са прехвърлени 300 000 евро. Най-вероятно тава са парите, с които са обезщетени акционерите на Тракиябанк. Реално те получават малко повече от 20 процента от цялата сума. Останалите пари - приблизително 1,8 милиона лева, потъват в двете офшорни дружества, които според неофициална информация са свързани със самия Георги Вълев. Данъчната ревизия, която завършва на 27 септември 2010 г., обаче не приема схемата на търновския бизнесмен. В страница 9 от доклада на НАП се казва следното: "От представените при ревизията не се установиха документи, доказващи реалността на извършването на услугата по договор от страна на Denfield trading LLC и Polikorn LLC". Заради това НАП не признава като разходи за "Бинго-Ниш" прехвърлените на двете офшорни фирми общо 1 789 438 щатски долара, или 2 346 996 лева. След направените констатации данъчните изчисляват, че фирмата на Георги Вълев "Бинго-Ниш" трябва да възстанови на държавата данък от 236 847 лева. Ревизионният доклад обаче е завършен през септември, а още от април фирмата вече не е на Георги Вълев, а на никому неизвестния извън семейството варненец Пенчо Донев (35-годишен тогава). Той подписва на 7 април 2010 г. документи, с които става управител на "Бинго-Ниш". Ден след това (8 април) служители от НАП търсят Георги Вълев на адреса на фирмата, но, естествено, не го намират там. Данъчните във Велико Търново симулират неестествена активност, след като са си затваряли очите за аферата цели 18 месеца преди това. Достатъчно време фирмата с дълг да бъде прехвърлена на двама души. Днес вместо на подсъдимия за поръчкови убийства Георги Вълев тези 236 847 лева са дълг на един клошар от Белослав. А остатъкът от 1,8 милиона лева, преведени по сделката, дремят в сметките на офшорните фирми. Но, както се казва в един филм: "Парите никога не спят" - те чакат по-добри времена за търновския аферист Георги Вълев.
Източник: 24 часа (22.02.2012)

Прокопиев продава офис сграда за 6,7 млн. евро Офис сградата "Лендмарк Център Варна" ще бъде обявена за продан на публичен търг с начална цена от 6,7 млн. евро. Собственик на имота е финансовата група "Алфа финанс холдинг", чиито председател и съакционер е Иво Прокопиев. Консултант по търга ще бъде компанията "Джоунс Ленг ЛаСейл" (JLL), като по план имотът трябва да бъде продаден до 21 март. По думите на Андрю Пиърсън, управляващ директор на JLL за България и Сърбия, очаква се интерес към сградата предимно от родни инвеститори. От JLL са се обърнали за търга и към инвеститори, с които компанията работи в Румъния, Гърция, Русия и Израел. Офис сградата "Лендмарк Център Варна" е изградена през 2009 г. на мястото на бившата военна болница в морската столица и разполага с офиси и търговски площи от 6300 кв. м. "Алфа финанс" придоби портфолиото от недвижими имоти на "Лендмарк" през 2008 г.
Източник: Стандарт (29.02.2012)

Пощенска банка и Международната финансова корпорация (МФК), която е член на Световната банка, подписаха Гаранционно споразумение по Глобалната програма за търговско финансиране на МФК. Чрез него банката ще може да осигури гаранционна линия в размер на 20 млн. щатски долара. С тях ще се подпомогне развитието и насърчаването на търговската дейност на български компании за внос и износ. Подкрепата за компании, развиващи експортна и/или импортна дейност, се предлага в множество форми, включително краткосрочно търговско финансиране, както и други гаранционни инструменти. Инструментите, които могат да бъдат използвани по линията, включват – документарни акредитиви, стендбай документарни акредитиви и банкови гаранции. Гаранцията на МФК с присъден рейтинг ААА ще осигури на Пощенска банка и нейните клиенти достъп до висококонкурентно ценообразуване за търговско финансиране на междубанковия пазар.
Източник: Дарик радио (02.03.2012)

Гръцката „Алфа банк” съобщи, че иска да се откаже от преговорите за сливане с „Юробанк” след споразумението за гръцкия дълг между правителството в Атина и частните кредитори, предаде АФП . По време на общо събрание акционерите ще гласуват дали да оттеглят решението от миналия ноември, с което сливането беше одобрено. „Алфа банк” вече е информирала „Юробанк” за решението си. „Алфа банк” вече отбеляза през януари, че размяната на облигации, която ще доведе до отписването на над 100 милиарда евро от гръцкия дълг, може да се отрази „непропорционално”. Планът за сливане, който първоначално трябваше да бъде завършен през декември 2011 година, щеше да доведе до създаването на най-голямата частна банка в Гърция с подкрепата на катарски инвестиционен фонд. В рамките на споразумението капиталът щеше да бъде увеличен с 3,9 милиарда евро.
Източник: Агенция Фокус (15.03.2012)

Гръцката Alpha Bank ще предложи на акционерите си да се откажат от сливане с Eurobanк EFG. Новината дойде от съобщение на Alpha Bank до борсовия оператор в Атина, цитирано от Ройтерс, в което се отправя покана за събрание на акционерите. Мотивът е сделката за размяна на гръцки облигации между държавата и частните кредитори, която ще доведе до по-големи загуби за банките от очакваните към момента, когато беше одобрено сливането. Според анализ на Alpha Bank операцията по замяна на гръцкия дълг ще се отрази по непропорционален начин на двете дружества. Докато Alpha Bank имаше експозиции в гръцки суверенен дълг за 3.1 млрд. евро, то тези на Eurobank са двойно повече - за 6.9 млрд. евро. И двете институции са представени у нас – Alpha оперира чрез свой клон, а Eurobank е собственик на Пощенска банка. "Бордът на Alpha Bank ще свика общо събрание на акционерите, на което ще предложи да оттеглят гласовете си от решението за сливане", обяви вчера говорител на финансовата институция. Очаква се заседанието на борда на директорите да бъде на 27 март. Според неназован високопоставен източник в Eurobank сливането би било печелившо. "Ние вярвахме, че сделката има смисъл, но ако Alpha не я желае вече, ние не можем да очакваме брак насила", посочва той. Официално сливането на двата трезора бе обявено в края на лятото миналата година. На 15 ноември акционерите на двете финансови институции одобриха сделката, като тези на Alpha Bank трябваше да разменят 5 свои акции за 7 акции на Eurobank EFG. Така щеше да се роди най-голямата гръцка и най-голямата банка в Югоизточна Европа с активи от над 150 млрд. евро. От нея Alpha трябваше да държи 57.5%, а Eurobank – 42.5%. Сливането трябваше да бъде подкрепено и с капиталова инжекция от държавния катарски инвестиционен фонд, който да налее около 500 млн. евро. Първите сигнали обаче, че до подобно сливане няма да се стигне, дойдоха в края на януари. Тогава от Alpha Bank посочиха, че не е възможно да бъде определен срок на сделката, докато текат преговорите за участието на частния сектор в плана за отписване на гръцкия дълг. Eurobank от своя страна тогава посочи, че е в преговори с Alpha за финализиране на процедурата, и оцени, че няма причини за забавяне на сливането. И двете институции са представени у нас, но пазарните им позиции са различни спрямо тези на гръцките банки майки. Пощенска банка приключи 2011 г. с печалба от над 15 млн. лв., а колегите им от Alpha Bank бяха сред институциите на загуба от 44 млн. Вчера акциите на гръцката Alpha Bank поскъпнаха в Атина с над 5 на сто, а тези на Eurobank EFG – с над 2%.
Източник: Класа (15.03.2012)

Гръцката "Алфа Банк" А.Е. се отказва от планираното сливане с "И Еф Джи Юробанк" С.А., съобщава Ройтерс. Това стана ясно вчера след като официален говорител на Алфа Банк обяви, че на акционерите ще бъде предложено да оттеглят вота си, одобряващ решението за сливане между двете гръцки институции. Развоят в събитията не е изненадващ, тъй като на 29 януари тази година Алфа Банк излезе с официално съобщение, че сливането трябва да бъде отложено. Като причина беше посочено предстоящото споразумение между закъсалата Гърция и частните й кредитори. Според анализатори именно в това се крие и причината сливането между гръцките институции да пропадне окончателно. Експозицията на Алфа Банк към гръцкия дълг е два пъти по-малка, отколкото тази на Юробанк. Според други тези Алфа Банк са се насочили към сливане с друга финансова институция, но официално обяснение засега липсва. На 15 ноември миналата година акционерите на двете институции одобриха сливането помежду си. Новата банка трябваше да носи името Алфа Юробанк. Благодарение на сливането тя щеше да има активи за 150 млрд. евро, което би я наредило сред 25-те най-големи банки в еврозоната. У нас двете банки са представени от Алфа Банк-Клон България и Пощенска банка. Оттам казаха, че засега също не разполагат с официално становище от банките майки.
Източник: Стандарт (15.03.2012)

Факторинг пазарът у нас формира 2,7 на сто от БВП, или малко над 1 млрд. евро. Това съобщи по време на среща за перспективите на сектора Владимир Вачков, факторинг мениджър в управление "Корпоративно банкиране" в Пощенска банка. Факторингът е такава търговска операция, при която дадена фирма "продава" своите вземания (по фактури) от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане, което в общия случай е по-малко от номиналната фактурирана стойност на вземанията. Според Вачков услугите за оборотно финансиране продължават да набират скорост, като само за изминалата година секторът е приключил годината с растеж на обемите с 83 на сто спрямо година по-рано. Прогнозата му за тази година е пазарът да нарасне с нови 35 на сто. Очакванията на Вачков са сходни и с тези на Филип Генов, изпълнителен директор на "УниКредит факторинг". Той коментира, че факторинг пазарът определено се разширява, като все повече фирми вече имат представа за какво става дума. Прогнозата му бе секторът да нарасне с още около 50% в края на 2012 г. Основното предизвикателство за целия факторинг през годината ще бъде да успее да следва пазарния потенциал и да продължи да расте при контрол на риска и поддържане на качество по отношение на клиентите, допълни Генов. Владимир Вачков коментира още, че този тип финансиране е много по-преценено и уточни, че за целия пазар обемът на проблемните вземания е едва 1%. Магдалена Христова, зам. управител на Societe Generale Експресбанк Factoring, обясни, че браншът има за цел да помага за стимулирането на бизнеса в България и фирмите трябва да научат, че факторингът не е услуга за събиране на вземания, каквото мнение имат някои компании. По думите и в условия на криза все повече компании прибягват до услугата на факторинг, като самите компании подкрепят фирми, които имат регулярни доставки и нужда от допълнително финансиране. Припомняме, че според изследване на „УниКредит факторинг” в края на миналата година, българският пазар се нарежда на второ място по темпове на растеж в цяла Европа, като преди нас е само Турция. Челните места си поделят още Германия, Румъния и Сърбия.
Източник: Класа (30.03.2012)

Банки и банкери, участващи в управлението им, си направили паралелни фирми, за събиране на дълговете им, както и за търговия с недвижими имоти. Така например, Петя Димитрова и Йордан Суванджиев, които са членове на управителния съвет на Юробанк И „Еф Джи България“ АД или по-известна като Пощенска банка, и в същото време са част от управителните органи на други, свързани с банката фирми. Петя Димитрова и Йордан Суванджиев са в Управителния съвет на: „Бългериън Ритейл Сървиз“ АД, „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД, И „Еф Джи Пропърти Сървисиз София“ АД и др, показа проверка в информационната система „Апис“. Петя Николова Димитрова е Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Юробанк И ЕФ Джи България. В същото време тя е представител и член на Съвета на директорите на „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД. Това акционерно дружество е с основен предмет на дейност събиране на неизплатени дългове от името на трети лица. Кредитополучатели на Пощенска банка са подписвали допълнителни споразумения към договорите си за кредит с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Заблудени от обстоятелството, че подписват в банковите салони на Пощенска банка и предоговарят собствените си кредити, кредитополучателите изобщо не осъзнават, че те анексират договора си за кредит с трета фирма, занимаваща се със събиране на дългове и нямаща лиценз за банкова дейност. Димитрова е представител и член на Съвета на директорите и на друго търговско дружество, а именно „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, имащо основен предмет на дейност всички видове сделки с недвижими имоти. В това акционерно дружество, член на Съвета на директорите е и друг член на Управителния съвет на Пощенска банка – Йордан Суванджиев. Едноличен собственик на „Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е чуждестранен търговец от Кипър – „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“. Това чуждестранно дружество е едноличен собственик на много други фирми, в които отново в управителните органи са Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев. Такива са: „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД и др. Това обаче не е най-скандалното. Петя Димитрова се оказва в Управителния съвет на държавната фирма „Съобщително строителство и възстановяване“. Фирмата се занимава със строителство, ремонт и възстановяване на далекосъобщителни мрежи и фиксирани телефонни мрежи, както и със строителна, ремонтна и предприемаческа дейност. Има ли тук конфликт на интереси, трябва да каже министерството на транспорта, което е собственик на държавната фирма Съобщително строителство и възстановяване. В другата банка – Райфайзенбанк отново се открива същата схема. Членове на управителните органи на банката са представители и управители на други фирми, които се занимават с изкупуване на дългове от банката, със сделки с недвижими имоти и консултантска дейност. Момичил Андреев е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк и едновременно с това е в Съвета на директорите на следните фирми: „Борика- Банксървиз“ АД, „Идея Комм“ АД, „Застрахователна Компания Уника“ АД. Същото е положението и с Ценка Петкова, която е представител и член на Управителния съвет на банката, а в същото време е в управителните органи на следните фирми: „Райфайзен Сървисис“ ЕАД и „Дружество за касови услуги“ АД. Евелина Великова пък е представител и член на Управителния съвет на Райфайзенбанк България ЕАД и едновременно с това член на управителни органи на „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Едноличен собственик на тази фирма е Райфайзенбанк България ЕАД. Ани Ангелова – представител и член на Управителен съвет на банката, участва като представител, управител и член на управителен съвет в: „Райфайзен имоти“ ЕООД и „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Следователно тези мениджъри вършат две работи наведнъж – от една страна управляват банка, а от друга – събират вземания (тук банкерите действат като частни предприемачи). Какви са нарушенията според адвокат Веска Волева: Първо, частни фирми нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ. Второ, чрез прехвърляне на дълговете на успоредните фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки. Трето, служители на банки, според всички етични норми и стандарти на този занаят, нямат право на паралелна дейност, защото вредят на интересите на институцията, която ги е наела и от която получават солидно възнаграждение; Четвърто, в голямата си част става въпрос за чужди граждани, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми се притискат до стената българските граждани – заемополучатели; Пето, дейността по събиране на вземания е уредена в ГПК и се извършва единствено от съдия-изпълнителите със съответните законови гаранции, а не от всеки, който пожелае това. По този въпрос българската прокуратура мълчи и оставя гражданите сами и кой както може да се оправя с тях; Шесто, банките задължават клиентите си да се застраховат в дружества, които се управляват от същите лица, които управляват банките. Тук кръгът се затваря – клиентът няма никакъв шанс да се пребори и да докаже правата си. В много от казусите ми правата и задълженията по застраховките се крият от клиентите, които всъщност плащат застрахователната премия. В редица случаи при настъпване на застрахователно събитие банката хем получава застраховката, хем продължава да гони клиентите си да плащат, тъй като те не знаят какво е станало със застрахователните им права. Интересно ще бъде да се проучи и с какви имоти са се снабдили банкерите и техните приближени. Голяма част от фирмите са на името на чужденци, на някои дори седалищата им са в чужбина. Това са каналите, по които се краде и изнася националният ни продукт и държавата се обезкръвява. Колко печелят от нерегламентирана финансова дейност въпросните банкери? Вероятно много. Точен отговор на това питане би трябвало да дадат собствениците на банките, под носа на които техни служители въртят този бизнес; както и прокуратурата, която би трябвало да провери на какво основание фирми извън банките и частните съдебни изпълнители се занимават със забранена от закона дейност. Как работи схемата Адвокат Волева разказва два примера как работи схемата, наречена „заробване на банкови клиенти“. Клиент на Пощенска банка, който 2008 година е взел кредит в размер на 229 500 евро, през 2011 г. вече не е в състояние да го обслужва. Това е по причина, че банката е променила месечната вноска многократно и винаги в посока нагоре. Върху този клиент се осъществява системен телефонен тормоз: звънят му хора, които се представят за служители на банката кредитор, държат се агресивно и го принуждават да започне преговори за преструктуриране на кредита. Клиентът няма друг избор и е принуден да отиде на среща, за да договори новите условия за изплащане на кредита. Само че с него разговарят вече представители на паралелната фирма за изкупуване на вземанията. Те диктуват условията, те налагат кои нови имоти да ипотекира; те предлагат нов кредит, но… вече не от банката, а от тяхната частна фирма. Втори казус: Клиентка на Райфазйзенбанк България ЕАД тегли потребителски кредит в размер на 20 300 лева с определена месечна вноска от 240,44 лева. В договора е уговорено, че месечното възнаграждение на кредитополучателя ще минава през банката и ако това се промени, лихвата по кредита ще бъде увеличена. Въпреки стриктно изпълнявания договор, месечната анюитетна вноска е увеличавана многократно. Най-голямото вдигане на вноската е причинено от това, че жената излиза в отпуск по майчинство и вече получава обезщетение от държавата. Спира да получава възнаграждение и за това е санкционирана с по-висока лихва по кредита, въпреки че е редовен длъжник.
Източник: Други (26.04.2012)

Петя Димитрова става главен изпълнителен директор на Пощенска банка (Юробанк И Ед Джи България АД) от 2 юли 2012 г., съобщиха от банката. Тя ще бъде и главен изпълнителен директор на компанните от групата Юробанк у нас. Досегашният главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис ще заеме поста главен изпълнителен директор на компаниите на Групата в Румъния и главен изпълнителен директор на Bancpost S.A. - румънското подразделение на Юробанк И Еф Джи. Антъни Хасиотис заемаше поста главен изпълнителен директор на Пощенска банка и дъщерните й дружества в страната през последните 8 години. Друга промяна в мениджмънта е Петрос Ангелакис, който ще заеме поста заместник-председател на Управителния съвет на Юробанк И Еф Джи България АД (Пощенска банка) и ще отговаря за дейностите „Операции”, „Информационни технологии” и „Организация”. Досега той е бил заместник-главен мениджър на управление „Международни дейности” в Юробанк И Еф Джи. Промените в мениджмънта подлежат на съответното регулаторно одобрение и ще влязат в сила от 2 юли 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (29.05.2012)

Рокади в топ мениджмънта на Пощенска банка обявиха от кредитната институция. Досегашният главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис ще бъде заместен с Петя Димитрова. В момента тя е изпълнителен директор в банката, собственост на гръцката Eurobank EFG. Промените ще влязат в сила от 2 юли тази година. Антъни Хасиотис ще заеме поста главен изпълнителен директор на компаниите на гръцката банкова група в Румъния и ще бъде главен изпълнителен директор на Bancpost, румънското подразделение на Eurobank. Петя Димитрова работи в Пощенска банка от девет години, като е била главен финансов директор, прокурист, изпълнителен директор и член на управителния съвет на банката. Преди това е работила като старши мениджър в "ПрайсуотърхаусКупърс". Петя Димитрова е и в надзорния съвет на Общинска банка. Освен това в банката влиза и човек от Гърция - Петрос Ангелакис, заместник-главен мениджър на управление "Международни дейности" в Eurobank, ще заеме поста зам.-председател на управителния съвет на Пощенска банка и ще отговаря за дейностите "Операции", "Информационни технологии" и "Организация". През миналата седмица стана ясно за промени в мениджмънта на друга гръцка банка - ОББ. Главният й изпълнителен директор Стилиян Вътев беше избран за председател на съвета на директорите на банката, а на негово място поста главен изпълнителен директор поема Димитриос Анагностопулос, който е бил главен риск мениджър в турското поделение - Финансбанк, на собственика им Национална банка на Гърция. Стилиян Вътев е в ОББ от създаването на банката преди 20 години, както и другият й изпълнителен директор - Радка Тончева
Източник: Капитал (29.05.2012)

Шефът на Пощенска банка Антъни Хасиотис ще заеме поста главен изпълнителен директор на компаниите на Юробанк И Еф Джи Груп в Румъния и главен изпълнителен директор на Банкпост (Bancpost S.A.), румънското подразделение на Юробанк И Еф Джи, съобщават от трезора. Така след 8 години работа у нас Хасиотис ще бъде изправен пред ново предизвикателство. На негово място ще бъде назначена Петя Димитрова, понастоящем изпълнителен директор и заместник-председател на УС на банката. Промените в мениджмънта подлежат на съответното регулаторно одобрение и ще влязат в сила от 2 юли 2012 г., добавят от Пощенска банка.
Източник: Стандарт (29.05.2012)

Една от най-скъпите офис сгради в центъра на София – "Престиж център", е на път да смени собственика си. Имотът на бул. "Патриарх Евтимий" бе обявен за публична продажба от частен съдебен изпълнител преди месец с начална цена от 3.5 млн. евро (6.84 млн. лв.). Ден преди крайния срок за подаване на оферти – 14 юни, процедурата бе спряна заради обезпечителна заповед на съда. Повторното излизане на имота на пазара обаче е въпрос на време, тъй като собственикът - "Алфа пропърти", от месеци не обслужва кредитите си. Какво се продава В годините на имотния бум "Престиж център" дълго време се славеше като една от най-скъпите офис сгради в София заради исканите наеми от над 25 евро/кв.м. Имотът беше и в шорт листата на представителството на Европейската комисия, което през 2009 г. обяви, че търси сграда в София. Впоследствие обаче бе избран стъкленият билдинг на "Фонд имоти" (бивш "Бенчмарк фонд имоти") на ул. "Г.С. Раковски". "Престиж център" е с относително малка площ - близо 1900 кв.м, в които влизат пет етажа с офиси и търговска част. Изграден е на терен от 550 кв.м, който също е включен в исканата цена. Офис сградата е собственост на "Алфа пропърти" - дружество, свързано с бившия общински съветник в София Станимир Зашев и бившия председател на общинския съвет във Вършец Николай Леков. Двамата са управители на дружеството "Алфа пропъртис – БГ", едноличен собственик на регистрираната в Люксембург компания "Талла". Тя от своя страна притежава "Алфа пропърти", в чийто капитал е продаваният бизнес център. Търгът за имота бе насрочен заради необслужвани задължения към И Еф Джи прайвит банк Люксембург и И Еф Джи Юробанк България (бивша Пощенска банка). И двата кредита са обезпечени с ипотеки, като първият е теглен през май 2007 г. и е в размер 4.5 млн. евро. Година по-късно българската банка е отпуснала втория заем от 3.8 млн. евро. През април тази година тя е прехвърлила вземането си с договор за цесия към И Еф Джи прайвит банк Люксембург, след което е образувано изпълнителното дело срещу длъжника. Искове, искове Според частния съдебен изпълнител Никола Попов интерес към бизнес центъра има и ако продажбата не беше спряна, вероятно щяха да бъдат внесени наддавателни предложения. В тези процедури обаче практиката е да се изчаква до последно. Бизнес центърът е с отлична локация, но със слаба заетост. Станимир Зашев обясни, че в момента е отдаден само един етаж. Авиокомпанията British Airways също е освободила заеманите от нея площи, въпреки че логото й още стои на фасадата. "След като тръгна процедурата за продажба, не сме търсили наематели. Най-добре новият собственик сам да прецени каква наемна политика ще води", заяви Зашев. Той допълни, че ще обжалва обезпечителната заповед, която спря продажбата, но не коментира кой е внесъл иска. Новата възбрана все още не е вписана и в имотната партида на фирмата собственик. Към момента в нея фигурира само възбраната на И Еф Джи Юробанк България преди старта на публичната продажба през пролетта.
Източник: Капитал (15.06.2012)

Пощенска банка откри новата си централа в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова, представители на държавната администрация, клиенти, партньори. Офис парк Пощенска банка е разположен на бул. "Околовръстен път" 260 на площ от 12 500 кв. м. В него се помещава цялото административно ядро на институцията с 900 служители. Новата централа отговаря на световните стандарти за енергийна ефективност, което намалява потреблението на електричество и вода до 50%. В сградата е реализиран и екологичен проект за централизирано разделно събиране и рециклиране на употребените консумативи. Инвестицията се оценява на 40 млн. евро, съобщи Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор. Пощенска банка има дял от 10% на банковия пазар и общи инвестиции на И Еф Джи Груп в страната в размер от над 1 млрд. лв., 200 клона и 2500 служители.
Източник: Строителство Градът (18.06.2012)

Първата емблематична сделка - за Radisson Blu в центъра на София. Почти пет години след като досегашният собственик на хотела реши да го продаде, хотелът зад паметника на "Цар Освободител" мина под контрола на бизнесмена Спас Русев. Продавачът - британецът Хенри Гуин-Джоунс, се разделя с всичките си активи в България и ще се фокусира върху инвестиции в офис площи в родината си.
Източник: Труд (25.06.2012)

Активите на осем от представените в страната банки отчитат ръст от над 100 млн. лв., сочат изчисления на Profit.bg на базата на данните на Българска народна банка. Най-голямо е отчетеното повишение при Алфа Банк (365 млн. лв.), следвана от Банка ДСК (300 млн. лв.) и Корпоративна търговска банка (238 млн. лв.). Уникредит Булбанк, единствената банка в страната с активи над 10 млрд. лв. (12.09 млрд. лв.), бележи ръст от 190 млн. лв., докато същите на Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка са с 159 и 145 млн. лв. повече от края на 2011 г. Повишението при Сити Банк и Алианц Банк България е от 126 млн. лв. за първото тримесечие на 2012 г. Намаление от над 100 млн. лв. има при 5 от банките в страната, като сред тях са Обединена българска банка, Пощенска банка, SG Експресбанк, Банка Пиреос и Райфайзенбанк. Само в рамките на 91 дни, банките в България бележат ръст в управляваните активи с 1.076 млрд. лв. до 77.887 млрд. лв. към 31 март 2012 г.
Източник: profit.bg (05.07.2012)

И все пак митниците ще се местят в Русе Обявеното от властта разселване на администрацията из страната продължава да държи в напрежение ту една, ту друга структура в държавата. А с всеки изминал месец идеята, изглежда, става все по-реална и скоро ще станем свидетели и на първите релокации на някои администрации. Тази седмица на фокус са централното управление на Агенция "Митници" и Изпълнителната агенция "Морска администрация". В сряда на правителствения сайт за обществено обсъждане strategy.bg бяха публикувани предложения за промени в няколко закона, с които да стане възможно преместването на двете ведомства. И докато смяната на седалището на морската администрация във Варна е логична, тази на митниците в Русе се определя като спорна от някои служители на агенцията. Те твърдят, че ще се създаде ненужно напрежение в системата в поредна несигурна откъм изпълнение на приходите заради кризата година. Законовите изменения предвиждат при промяна на местонахождението на администрацията работещите в нея да изразят своето съгласие или несъгласие с това решение. Ако държавните служители нямат проблем да сменят града, в който живеят, с друг, те ще бъдат преназначени на същата длъжност. Тогава работодателят е длъжен да им заплати пътните разноски, включително и за семействата им, разходите за пренасянето на покъщнината им, както и възнаграждение за дните на пътуването. При отказ да се местят служителите ще загубят работата си, а на тяхно място ще бъдат назначени местни жители Преместването на митниците в Русе беше обявено от финансовият министър Симеон Дянков още преди време. При посещението му в крайдунавския град преди месец той обясни, че първите дирекции на агенцията ще бъдат преместени в Русе до септември, а останалата част от работещите в централното управление на администрацията - до средата на 2013 г. Финансовият министър обясни още, че преместването на агенцията ще струва минимално, а оборудването може да се превози с БДЖ, с които вече са водени разговори. Релокацията ще засегне около 450 души, които в момента работят в София. Още при обявяването на идеята служителите на приходната агенция разпространиха съвместно протестно писмо с работещите в централата на Националната агенция за приходите. Сега митничари, пожелали да не бъдат цитирани с име, твърдят, че недоволството им от бъдещото преместване е по няколко причини. Първо, така щяло да се създаде ненужно сътресение в системата, защото много хора няма да искат да живеят в Русе, а това допълнително ще оголи агенцията откъм подготвени кадри. Второ, изборът на нова локация според тях не е подходящ, защото Русе е вътрешна граница за ЕС и е по-логично, ако има преместване, то да е по-близо до външните ни граници. "Ако пък се търси да се подпомогне икономиката на някой регион, логиката е това да е някоя северозападна граница", обяснява служител на агенцията. Според него дори директорът й Ваньо Танов бил против изселването в Русе, въпреки че той е оттам.
Източник: Капитал (12.07.2012)

Димитър Шумаров е новият изпълнителен директор и главен финансов директор на „Пощенска банка”. Назначението му е в сила от 9 юли 2012 и следва ефективните от 2 юли промени в мениджмънта на финансовата институция, съгласно които Петя Димитрова пое поста главен изпълнителен директор на „Пощенска банка”, а г-н Антъни Хасиотис стана главен изпълнителен директор на „Банкпост” (Bancpost S.A.), румънското подразделение на „Юробанк И Еф Джи”.
Източник: Стандарт (12.07.2012)

Втората по големина банка в Гърция, която е собственик на Пощенска у нас - И Еф Джи Юробанк се отделя от "И Еф Джи Груп" по нареждане на европейските регулаторни органи. Вчера от Юробанк съобщиха, че "И Еф Джи Груп" на семейството милиардери Лацис, която притежаваше 44,7% от Юробанк, е прехвърлила 43,55% към девет по-млади членове на фамилията и към фондация „Джон С. Лацис". Всеки ще притежава около 4,4% от Юробанк, а "И Еф Джи Груп" ще запази едва 1,15%. Така се разделя бизнесът на банката и на групата. Те ще имат и отделни търговски марки. За разграничаване на собствеността ще се предприемат промени в съвета на директорите на двете институции и в счетоводното им отчитане.
Източник: 24 часа (24.07.2012)

Богатата гръцка фамилия Лацис ще придобие мажоритарен дял в акционерната структура на Юробанк, става ясно от съобщение на групата. И Еф Джи Груп, която в момента притежава 44.70% от акциите на Юробанк, възнамерява да прехвърли днес 43.55% към девет по-млади членове на семейство Лацис и фондация „Джон С. Лацис“, всеки от които ще притежава приблизително 4.4% от акциите на Юробанк. И ЕФ Джи Груп ще запази 1.15%. В резултат на това прехвърляне Юробанк вече няма да бъде консолидирана във финансовите отчети на И Еф Джи Груп и номираните от И Еф Джи Груп членове на Съвета на директорите на Юробанк ще подадат оставка и обратно. В рамките на следващите дни Юробанк ще свика среща на Съвета на директорите, за да избере нови членове. Приоритетите и стратегическият план на Юробанк остават фокусирани върху нуждите и предизвикателствата на настоящата икономическа среда. С подкрепата на своите служители, клиенти и акционери, банката има за цел по-нататъшното укрепване на своята позиция и запазването на характера си на частна организация, с оглед на предстоящата рекапитализация. С подобрена капиталова база и ликвидност, Юробанк ще продължи да участва активно в процеса на преструктуриране на гръцката банкова система, за да подкрепя своите клиенти и да допринесе към усилията за възстановяване и финансиране на гръцката икономика.
Източник: Дарик радио (25.07.2012)

Тенденцията да се повишават таксите за теглене на пари в брой от банкомат с дебитна карта продължава. При все повече банки "глобата" за клиента, посегнал към устройство на друг трезор, е 0,90 - 1 лв. По-незначително се вдигат или въобще не се пипат тарифите за ползване на собствен АТМ. Става дума за разходите по най-разпространените дебитни карти като "Маестро", "Виза електрон", националната карта на "Борика" и по-защитената V-Pay. При три банки от първите 13 най-големи психологическата граница от 1 лв. при теглене от чужд терминал вече е достигната. Неотдавна на тази стойност повиши тарифата Банка ДСК, като така се присъедини към групата на ОББ и Пощенска, които също са я фиксирали на левче, но по-отдавна. ДСК обаче освобождава от тази такса възрастните си клиенти, на които пенсиите се превеждат по сметка в банката. По същия път на повишение са се устремили и други трезори. От 17 септември "Райфайзен" ще вдигне таксата за теглене oт банкомат на друга банка на 0,98 лв. при 0,90 лв. в момента. На две стотинки от левчето от години е и УниКредит Булбанк. Тя обаче не удържа нищо при ползване на нейно устройство. Такава е политиката и на Сосиете Женерал Експресбанк, която също няма такса в този случай, а за транзакция на чуждо устройство взема 0,89 лв. При част от останалите банки тарифите са по 0,90 лв. на теглене - например при Първа инвестиционна банка и ЦКБ. Голяма част от другите трезори са ги фиксирали над 0,80 лв. Изключения са по-ниските такси на СИБАНК - 0,55 лв., които се задържат на това ниво от години. Промени има и при таксите за ползване на устройство на самата банки. Преди години Първа инвестиционна банка бе освободила картодържателите си от такава, но после въведе 0,10 лв. на теглене. При ДСК имаше повишение от 0,20 на 0,22 лв., а при Пощенска - от 0,20 на 0,30 лв. Причините да има различни цени при ползване на собствен банкомат и на такъв на друга банка са най-общо две. Едната е, че във втория случай има междубанкови такси, които банката - издател на пластиката, плаща на тази, чието устройство се ползва. Другата е политиката на съответната банка. В повечето случаи с по-високи такси за чужд банкомат се стимулират клиентите да ползват собствените й устройства. Така се прави оптимизиране на разходите. А и се приучват клиентите да ползват АТМ, вместо да чакат на каса за пари в брой. Но не само таксите за теглене от банкомат се повишават. Нагоре вървят и цените за допълнителни услуги. Такава е проверката за наличността, която може да се направи на банкомат. От 6 септември ОББ я вдига - на 0,30 лв. при 0,20 лв. в момента. И при други банки такава такса има и тя е около 0,20 лв. за справка. Някои трезори удържат пари и когато се прави проверка за последните 5 транзакции. При УниКредит Булбанк и "Райфайзен" тя е също 0,20 лв., а при "Пиреос" - 0,50 лв. Част от банките събират по около 0,20 лв. и когато се плаща при търговец на ПОС терминал, по интернет или по epay. Някои от тях имат по-висока тарифа, ако транзакцията се прави при търговец в чужбина. Навън са доста по-солени и таксите за теглене на пари в брой от банкомат. Обикновено са твърда сума плюс процент от изтеглените пари.
Източник: 24 часа (03.09.2012)

Пощенска банка ще прекрати договора с фирма “Транс сити” и ще вземе 52-та автобуса. Това съобщиха официално вчера от финансовата институция след запитване на “Марица”. С два договора за лизинг, сключени през 2006 г. и 2007 г., Пощенска банка отпусна на фирма “Транс Сити” АД финансиране в размер на 6.0 млн. евро за лизинг на 60 автобуса с марка BMC, припомнят от централата. До момента лизингът се обслужва изключително нередовно и с огромни забавяния. С цел жителите на Пловдив да не бъдат лишени от градски транспорт лизинговата експозиция е предоговаряна многократно и въпреки това условията не се спазват от страна на фирмата лизингополучател. Заради системното неизпълнение на задължения за обслужване на лизинг в сериозен размер, на 18 май 2012 г. Пощенска банка предостави на “Транс Сити” АД 30-дневен срок за погасяване на задълженията, след изтичането на който при липса на погасяване предстои прекратяванe на договорите за лизинг и връщане на автобусите. В допълнение към изложението по случая - превозните средства са с висока степен на амортизация и дори при евентуална продажба средствата няма да покрият задълженията, уточняват от банката. Поради липсата на алтернативен изход и с оглед на всички положени усилия за излизане от ситуацията на тотална липса на погасяване на лизинга Пощенска банка своевременно е информирала и Община Пловдив за предстоящото прекратяванe на договорите за лизинг и връщане на автобусите. Банката поема ангажимент да окаже пълно съдействие на Община Пловдив за намиране на най-благоприятния изход от ситуацията, при който жителите на града няма да бъдат поставени в затруднена ситуация. Ще продължим да сътрудничим за намирането на взаимноизгодно решение и за предотвратяване на евентуални негативни последствия за обществеността, обещават в заключение от Пощенска банка.
Източник: Марица (13.09.2012)

"Евролийз ауто" получи една година отсрочка по облигациите си Лизинговата компания "Евролийз ауто", която е част от групата на "Еврохолд България", успя да разсрочи своята пета емисия от облигации. Това става ясно от протокола от общото събрание на облигационерите, проведено в понеделник, съобщиха от Българската фондова борса. Облигационерите дадоха отсрочка от една година за емисията от 10 млн. евро, издадена през 2007 г., чийто падеж настъпва на 27 септември. Решението беше одобрено от кредиторите на общото събрание, като 75% от емисията облигации, или 7500 книжа, са притежание на "Юробанк И Еф Джи България", а другите 25% се държат от пенсионните фондове на "Алианц България". През тази година "Евролийз ауто" вече успя да разсрочи четвъртата си емисия корпоративни облигации, чийто държател е ОББ, а сега само шест месеца по-късно същото се случи и с петата последна емисия. Плащанията по главницата ще бъдат отложени и вместо оставащите 1.25 млн. евро да бъдат платени след две седмици, сумата ще се раздели на три вноски. Като до края на този месец трябва да бъдат преведени 250 хил. евро, а през март и септември догодина - оставащите пари на две вноски от по 500 хил. евро. Досега само по главницата са били платени 8.75 млн. евро. Одобрена е и нова плаваща годишна лихва в размер на 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 5%, но не по-малко от 6% годишно. Бизнесът на компанията беше ударен сериозно от кризата, като вземанията и по лизинигите, които отпуска "Евролийз ауто", постоянно се свиват. Това затруднява кредитирането от банките и компанията търси възможност да се справя със собствен ресур, което налага и отсрочките. Отчетът на компанията за първото полугодие показва намаление на печалбата от 319 хил. миналата година на 222 хил. лв. тази. Приходите за периода са намалели с 25% до 5.3 млн. лв. Само за първите шест месеца на годината постъпленията от договорите за финансов лизинг са се свили с 14% до 70.6 млн. лв. От 2006 г. до момента "Евролийз ауто" ЕАД е емитирало общо 5 облигационни заема на обща стойност 28 млн. евро, като три от емисиите облигации са изцяло погасени. Оставащите главници по непогасените облигационни емисии са в размер на 3.5 млн. евро.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Тегленето на пари в брой от банкомат леко е поскъпнало в кризата. Причината е, че повечето банки вече събират такса при тегленето на средства от тяхно устройство с карта, издадена от същия трезор. Услугата до неотдавна беше безплатна в повечето трезори. Иначе такса “банкомат” отново се движи в широки граници - от 0 до 1 лев, показва проверка на “Труд” в тарифите на 15-те най-големи трезора у нас за най-масовите дебитни карти Maestro и Visa. Платено Две трети, т. е. 10 от проверените 15 банки, вече имат такса при ползване на тяхна карта и АТМ за теглене в брой (виж таблицата на стр. 24). Услугата все още е безплатна в УниКредит Булбанк, в SG Експресбанк, в СИБанк за карта Visa с чип, в Алианц Банк и в ПроКредит Банк. Сред останалите трезори най-евтино услугата излиза в Първа инвестиционна банка - 0,10 лв. Банка Пиреос и СИБанк за карта Maestro с чип пък събират по 0,15 лв., но масово услугата струва 0,20 лв. Най-скъпо тегленето на пари в брой от АТМ на банката издател излиза в Пощенска банка и ОББ - 0,30 лв. Ако клиентът обаче ползва банкомат на трезор, различен от издателя на картата му, той трябва да плати такса между 0,55 лв. и 1 лв. Масово услугата струва между 0,80 лв. и 1 лв. Най-евтино е тегленето от банкомат на друга банка с карта Maestro на СИБанк - 0,55 лв. Банка Пиреос също взема сравнително ниска сума - 0,60 лв. От банките в топ 5 по активи най-евтино излиза услугата в ПИБ - 0.90 лв. Най-високата такса - 1 лв., събират Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и СИБанк за карта Visa. Безплатно Плащането на стоки и услуги при търговец през ПОС терминал все още масово е безплатна услуга. Около една трета от трезорите не събират такса, като при повечето от тях това важи дори за ползване на пластиката в чужбина. Плащането на покупки през ПОС се плаща според тарифите на УниКредит Булбанк за карта Maestro, Пощенска банка, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк (ако ПОС терминалът е на друга банка). Цената на услугата се движи между 0,15 лв. и 0,30 лв. Банките обаче събират и куп други такси по дебитните карти. Справката на салдото в повечето трезори е безплатна, но има и случаи, в които се заплаща - например за карта Visa на СИБанк - 0,20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0,22 лв., в Инвестбанк - 0,20 лв., в Банка ДСК - 0,10 лв. и др. Такса “ПИН код” Има банки, които събират такса дори за смяна на ПИН кода - например СИБанк за карта Visa - 0,20 лв., Инвестбанк - 0,20 лв. Някои от трезорите са въвели месечна или годишна такса за обслужване на картата. Например SG Експресбанк събира 7,90 лв. на година за Maestro и 8,90 лв. за карта Visa. СИБанк и ПроКредит Банк пък имат месечна такса за обслужване в размер на 1 лв. Средната такса за поддържане на картата излиза между 0,30 лв. и 2,50 лв. на месец според финансовия портал “Моите пари”. Повечето трезори събират такса за деблокиране на картата, например заради сгрешен ПИН, която варира от 1 лв. до 7 лв. Сред сравнително новите такси е тази за получаване на месечно извлечение по картовата сметка по пощата. Обикновено то излиза между 1 и 2 лв. Сравнително високи са таксите за експресно издаване на дебитна карта, което става най-често в рамките на 3 работни дни. В УниКредит Булбанк, Банка ДСК и КТБ услугата струва 10 лв., в SG Експресбанк (за 5 дни) - 12,80 лв. за Maestro и 13,80 лв. за Visa. В Алианц Банк и Инвестбанк пък цената е 5 лв., в ПроКредит Банк - 5 евро, а в ПИБ - 20 лв. Лимити Промяната на лимитите по картата също се плаща и струва обикновено между 1 и 5 лв. Получаването на картата в клон, различен от клона издател, излиза между 5 и 10 лв. Банките събират солени такси и за неоснователно оспорване на трансакция. Цената е от 10 до 20 лв. От финансовия портал “Моите пари” напомнят, че дори когато картата вече е невалидна и потребителят не получава пари по нея, сметката не се закрива автоматично. Така, без да знае, човек може да се окаже длъжник и да бъде вписан в кредитния регистър заради просрочено задължение например от 20 лв. Затова експертите съветват, ако човек сменя банката, в която получаваме заплатата си, да закрие старите си сметки. Това в някои трезори също се плаща. Таксата в УниКредит Булбанк например е 12 лв. за карта Maestro. ТЕГЛИМ СРЕДНО ПО 150 ЛВ. Българинът все още масово залага на теглене на пари в брой от банкомат, докато плащането с карта в търговски обекти или пък плащанията през банкомати са доста по-слабо разпространени. Общо изтеглените пари в брой от АТМ през шестмесечието възлизат на малко над 7,7 млрд. лв., а извършените трансакции са 53 млн. Това значи, че българинът тегли от банкомат средно около 150 лв. на трансакция. Потребителите са внесли в брой през банкомат едва 19,5 млн. лв. за шест месеца, сочат още данните. Платените стоки и услуги и изтеглените пари през ПОС терминал за периода пък възлизат на 1,7 млрд. лв., което е значително по-малко от изтеглените пари през АТМ. На терминали в чужбина с карти, издадени от родни банки и фирми, пък са изтеглени или разплатени 630 млн. лв. Българинът притежава 7 518 086 броя банкови карти към 30 юни 2012 г., сочи платежната статистика на БНБ. Пластиките са се увеличили с около 120 000 бр. за 6 месеца, сочат данните. Най-много са картите с марка Maestro - малко над 3 млн., следвани от тези на Visa - близо 2,7 млн. броя. За налични парични преводи българинът е платил такси и комисиони в размер на 11 млн. лв. за половин година. Преводите от страната към чужбина за периода пък възлизат на 154 млн. лв., а отвън за страната - на 310 млн. лв., сочат данните. Наличните парични преводи в България са на обща стойност 894 млн. лв. У нас работят 5807 банкомата и 65 757 ПОС терминала, сочи още статистиката на централната банка. БНБ не обявява какви са източените суми при картовите трансакции. По данни на Българската асоциация за сигурност при картовите разплащания обаче едва 0,05% са загубите от измама при използване на банкови карти. При трансакции в размер на близо 13,5 млрд. лв. за първото полугодие това прави загуби в размер на 6-7 млн. лв. Ако човек установи, че от сметката му са източени пари, веднага трябва да съобщи на банката. Тя трябва да блокира картата му, за да не е възможно от нея да се източат още средства. След това потребителят трябва да подаде жалба до трезора, в която да оспори трансакцията. Банката е длъжна да му възстанови цялата открадната сума най-късно до 21 дни, като паралелно извършва собствено проучване на случая. Ако клиентът е спазил всички изисквания за използването на картата - например е закрил въвеждането на ПИН кода с ръка и т. н., банката следва да му възстанови цялата сума. Ако е проявил небрежност, ще понесе загуба до 300 лв. При груба небрежност или умишлени действия цялата щета е за сметка на клиента.
Източник: Труд (01.10.2012)

Гръцките мажоритарни собственици на Обединена българска банка и Пощенска банка обмислят възможност за сливане, твърди гръцкият вестник To Vima, цитиран от Ройтерс. Според изданието двете най-сериозни финансови институции в Гърция - National Bank of Greece (собственик на ОББ) и Eurobank (собственик на Пощенска), преговарят за сливане, което може да доведе до създаването на най-голямата банка в Гърция. Изданието цитира свои източници, според които сделката ще бъде одобрена от правителството на Гърция и централната банка. Държавата вече била отхвърлила като нежизнеспособна друга обмисляна възможност - тройно сливане между NBG, Eurobank и малката Hellenic Postbank, която е под контрола на държавата. Потърсени за коментар от Ройтерс, National Bank и Eurobank не са дали отговор на зададените въпроси. "Стандарт" от своя страна потърси ОББ и Пощенска банка, но от двете институции отказаха коментар по темата. Публикацията обаче повлия на гръцката борса и в резултат търговията с акции на NBG и Eurobank беше замразена. Гръцките банки се намират под натиск за обединяване на ресурсите си, за да оцелеят в кризата, тъй като достъпът им до междубанковия пазар бе отрязан. По-рано тази седмица френската банка Credit Agricole обяви, че ще продаде губещото си гръцко подразделение Emporiki Bank за 1 евро на Alpha Bank. Преди време пък Alpha Bank и Eurobank бяха на финала пред сливане, но до сделка така и не се стигна.
Източник: Стандарт (08.10.2012)

Хлебозавод за продажба Един от най-големите хлебозаводи в Ямбол е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради дълг, стана ясно от регистъра на публичните търгове. "Ямбол хляб" се предлага за втори път при минимална цена 2.15 млн. лв. без ДДС, като продажбата е по искане на кредитора "Стил комерс" и други взискатели, се посочва в обявата. От хлебозавода казаха че продължават да работят и не са спирали дейността си заради това. Търгът е за четири недвижими имота с обща площ 22.5 хил. кв.м заедно с основната сграда от 8800 кв.м застроена площ, както и оборудването за производство на хляб, което се намира вътре. За продажба е обявен и мелничният комплекс. Имотът е ипотекиран в Юробанк И Еф Джи за вземане на стойност 900 хил. лв., посочва съдебният изпълнител Ирина Христова, а за вещите е учреден особен залог. "Капитал Daily" не успя да се свърже с частния съдебен изпълнител за повече информация. "Ямбол хляб" е един от големите производители на хляб в града. През 2004 г. до завода е изграден мелничен комплекс, а освен масовото производство малка част от продукцията му е закуски, специални хлябове – ръжени, за тостери, пълнозърнести, питки, франзели, както и грис и сладкарски суровини. Компанията е собственост на Георги Георгиев и Калчо Донев, които държат по 50% от капитала, който е общо 25 хил. лв., показва справка в Търговския регистър. Донев е приет като съдружник в предприятието в началото на тази година на мястото на Александър Николов. Сделката за продажба на дяловете е била на стойност 300 хил. лв., показват документи от Търговския регистър. Миналата година заводът е приключил със загуба от близо 514 хил. лв., която по решение на акционерите е била покрита с неразпределена печалба от минали години и част от резервите. Преди това, през 2010 г., компанията е имала 14 хил. лв. печалба. Приходите за миналата година са 1.9 млн. лв., с 26% спад спрямо 2010 г. Освен влошените продажби роля за загубата имат и повишените разходи. За една година ръстът им е с 9.4% до 2.4 млн. лв. Според отчета повишение са отбелязали тези за суровини, докато за външни услуги са се свили леко. Разходите за заплати са останали почти без промяна, както и тези за лихви. Миналата година "Ямбол хляб" е платил 108 хил. лв. по лихви, а задълженията му към банки са общо 783 хил. лв. От тях 450 хил. лв. са с падеж до 12 месеца, т.е. те трябва да бъдат погасени до края на тази година, освен ако не се разсрочат. Увеличението на банковите кредити спрямо края на 2010 г. е с 20%.
Източник: Капитал (08.10.2012)

Новата най-голяма банка За пореден път гръцкият банков сектор слага началото на преструктурирането, за което се оказва натиск от регулаторите в страната още от 2009 г. Този път комбинацията за сливане е между първата и третата по големина банки в сектора – National Bank of Greece (NBG) и Eurobank. И двете имат дъщерни поделения в България – съответно ОББ и Пощенска банка. Допреди няколко месеца те бяха в топ пет по размер на активите на българския пазар, а сега вече заради общото свиване на бизнеса на банките с чужда собственост и набирането на скорост на тези с местни собственици са на пето (ОББ) и на шесто (Пощенска банка) място. Ако се стигне до реално сливане на двете гръцки кредитни институции, то ще бъде последвано от обединение на поделенията им тук принципно. Но всичко е в сферата на несигурността, след като през пролетта на тази година точно на финалната права се провали обединението между Alpha Bank (има клон в България) и Eurobank. Офертата този път идва от NBG, която предлага да изкупи 100% от капитала на Eurobank. Евентуално сливане би създало най-големия играч на банковия пазар в Гърция, а също и в България. Параметрите на предложението, съобщени в петък вечерта от NBG, предвиждат акционерите на Eurobank да получат по 58 акции от новата група срещу всеки 100 акции, които са притежавали до момента. Така, ако сделката се реализира, настоящите акционери на NBG ще притежават 75% от новата институция, а останалите 25% ще бъдат за акционерите на Eurobank. В момента пазарната капитализация на NBG е над три пъти тази на Eurobank (виж инфографиката). Обединената институция ще работи под наименованието NBG Group. Освен това председателят на борда на директорите на NBG Георгиос Заниас и главният изпълнителен директор Александрос Турколиас ще запазят тези позиции и в новото дружество, съобщават от NBG. Очакваните синергии от сливането се оценяват в рамките на 570-630 млн. евро към края на 2015 г., става ясно от съобщението на институцията. "Уверени сме, че бордът на директорите на Eurobank ще види стойността, която създава нашето публично предложение, и ще предложи на акционерите на Eurobank да приемат транзакцията", коментира в изявление до медиите главният изпълнителен директор на NBG Александрос Турколиас. От институцията, чийто съветник по сделката е Credit Suisse, посочват още, че част от акционерите на Eurobank, които притежават 43.6% от капитала, са приели офертата. По думите на Георгиос Заниас предложението е насочено към създаването на "водеща банкова група в Гърция, която ще е стълб на стабилност за гръцката финансова система и ще осигури така нужната подкрепа за икономическото възстановяване на Гърция". "Офертата за размяна се вписва в контекста на продължаващия процес на консолидация на гръцката банкова система", коментира от своя страна главният изпълнителен директор на Eurobank Николас Нанопулос. В съобщение до медиите той посочва, че членовете на борда на институцията ще проучат офертата "в конструктивен дух" съвместно с консултантите си от Barclays, Deutsche Bank и Goldman Sachs International. В случай че офертата бъде приета от акционерите на Eurobank, сделката ще трябва да получи и одобрението на съответните регулаторни органи в Гърция и ЕС, както и в останалите страни, в които двете институции имат бизнес. "Между двете банки от години има флирт, но сега трудната финансова ситуация в страната действа като катализатор", отбелязва GRReporter. Според електронното издание очакванията са от страна на Европейската комисия да няма спънки пред сделката. От съществено значение е и фактът, че евентуално сливане би намалило осезаемо необходимостта на двете институции от държавна помощ. През май 2012 г. двете банки вече получиха капиталови инжекции от Гръцкия фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund, HFSF) – съответно 7.4 млрд. евро за NBG и 3.97 млрд. евро за Eurobank, които трябваше да им помогнат да заздравят капиталовите си бази след отписването на гръцки правителствен дълг.
Източник: Капитал (08.10.2012)

ЗАД "Армеец" влезе в класацията Топ 100 на най-големите застрахователни компании в Югоизточна Европа, като се нареди на престижното 21-во място. На официална церемония вчера наградата взе изпълнителният директор на дружеството Цветанка Крумова. На церемонията присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и министърът на външните работи Николай Младенов. Класацията на най-големите компании в Югоизточна Европа се прави за поредна година от агенцията SeeNews в три категории - предприятия, застрахователи и бенки. Общо 21 родни застрахователи влизат в класацията, като сред тях са "ДЗИ Общо застраховане", "Булстрад", "Лев Инс", "Алианц България", "Бул Инс", "Уника", Евро Инс", "Енергия" и "Виктория". 13 родни предприятия се нареждат сред лидерите на Югоизточна Европа в класацията "SeeNews TOP 100" за 2012 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" заема престижното 3-о място в общата класация, което й отрежда 1-во място сред родните представители в Топ 100. На 6-о място в Югоизточна Европа е "Аурубис България". На 10-о място е "Лукойл България". В Топ 100 влизат и НЕК, "Булгаргаз", "ЧЕЗ Електро България", "Мобилтел" и др. В Топ 100 на банките на Югоизточна Европа България влиза с 18 трезора. На 7-о място е "УниКредит Булбанк", а в Топ 100 влизат и "Банка ДСК", ОББ, Райфайзенбанк, ПИБ, Пощенска банка, Корпоративна търговска банка, "СЖ Експресбанк", Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (12.10.2012)

Консолидационната компания си търси банка за депозит Държавната консолидационна компания (ДКК), която управлява участието на държавата в няколко предприятия, търси банка, в която да депозира 65 млн. лв. до края на май 2013 г. Обявата за това е публикувана на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което е принципал на дружеството, а документи се приемат до 19 октомври. Условията са същите като миналогодишните, когато конкурсът беше спечелен от Пощенска банка. Тогава сумата беше 93 млн. лв. "Срокът на депозита е до края на май, тъй като след тази дата средствата се прехвърлят в бюджета", уточниха от ДКК. И тогава, и сега се търси временно банка, в която да се депозират парите от продажбата на миноритарното държавно участие в електроразпределителните дружества. Офертите на кандидатите, от които се изисква само да имат валиден лиценз или разрешение от БНБ за банкова дейност в страната, ще се оценяват по две групи критерии. Основната тежест - 60%, ще има количественият критерий, според който годишната лихва не трябва да е по-ниска от 6.32% за посочената сума. Банките трябва да декларират също и дали са съгласни сумата на депозита да бъде увеличена до 200 млн. лв. при същите условия. Неколичествените критерии, които ще определят 40% от оценката, имат еднаква тежест. Те предвиждат кандидатите да са предоставяли финансови услуги на държавни дружества през последните пет години, както и на дружества, които се занимават с придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни компании. Банките трябва и да имат присъден кредитен рейтинг, но не се определя минимално изискуемо ниво. ДКК стана първата държавна фирма, която миналата година обяви публичен конкурс за депозит, след като Министерството на финансите разписа правила за начина, по който дружествата да избират банки. Това се наложи, след като стана ясно, че няма единни правила и всяка фирма по неясни критерии определя къде да държи парите си. Така голяма част от държавните средства се оказаха в Корпоративна търговска банка. Консолидационната компания беше създадена през пролетта на 2010 г., като в нея бяха апортирани дялове и акции от дружества, в които държавата има участие. Така приходите от дивиденти и от приватизацията на тези участия постъпват в нея, след което се разпределят като дивидент в полза на бюджета. Целта беше да се заобиколи законът за Сребърния фонд, според който всички пари от продажба на държавни дружества трябва да отиват в него. В момента капиталът на ДКК е 8.935 млн. лв., от които 8.883 млн. лв. са непарична вноска. Това включва по 100% от "Монтажи" - София, "Атур" - Смолян, и "ИРА-комерсиал" - Бургас, както и 7.58% от "Частно акционерно дружество Зографски". В устава на дружеството като част от капитала все още фигурират и по 33% от "ЕВН България електроснабдяване" и "ЕВН България електроразпределение" - Пловдив, които бяха продадени на мажоритарния собственик - австрийската компания EVN, още в края на 2011 г. Именно от тази сделка постъпиха 93 млн. лв., които бяха депозирани в Пощенска банка. В капитала на ДКК влизат и по 33% от двете дружества на германската E.ON - "Е.ОН България продажби" и "Е.ОН България мрежи", които на практика вече се казват "Енерго-про продажби" и "Енерго-про мрежи". Промяната стана, след като през лятото E.ON продаде българския си клон, който държеше 59% от акциите в дружествата (8% са собственост на ЕБВР), на чешката Energo-pro. Междувременно в началото на октомври държавният дял беше предложен за продажба на БФБ и още на първия ден повечето от акциите бяха изкупени от чешката PPF Banka, а оборотът достигна общо 64.68 млн. лв. Предполага се, че банката е купувала за своя клиент Energo-pro, която вече обяви, че е увеличила дела си в двете дружества, но засега не смята да отправя търгово предложение за изкупуване на останалите акции. Точно за получените приходи от продаденото държавно участие се търсят оферти за банка. Последната част от капитала на ДКК представлява вноската на 33% от "ЧЕЗ разпределение България" и "ЧЕЗ електро България". Двете дружества, в които мажоритарен собственик е чешката CEZ, също се предвижда да бъдат качени на борсата до месец. Това е най-голямото електроразпределително предприятие в страната. От продажбата на дела си държавата очаква да получи около 100 млн. лв. Опцията за нарастване на депозита до 200 млн. лв. най-вероятно е точно заради предстоящото постъпление от борсовата продажба.
Източник: Капитал (15.10.2012)

Сделка по вода В сектора на зелена енергия в България се подготвя нова голяма сделка. Този път обаче не става въпрос за слънчеви или вятърни паркове, а за продажбата на водноелектрически централи (ВЕЦ). Чешката "Енерго-про" иска да купи контролираната от Гриша Ганчев "ВЕЦ-Енергия холдинг", става ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията. До 4 октомври едноличен собственик на дружеството е била "Литекс инвестъмънт лимитид" на Ганчев, а след тази дата холдингът е прехвърлен изцяло на "Хидро електрик България", която също е свързана с него - представител на компанията е синът му Данаил Ганчев. След сделката Гриша Ганчев ще излезе от енергийния бизнес, а чешката "Енерго-про" ще затвърди позициите си в сектора. През лятото тя купи електроразпределителното дружество на "Е.ОН България", а от години вече притежава още 8 водни централи, обединени в 3 каскади. Ако сделката с Ганчев приключи успешно, чешката компания ще стане най-големият частен собственик на водни централи в страната. А и вероятно един от най-големите чужди инвеститори на годината. Засега няма много подробности около финансовите параметри на сделката, но според запознати източници първоначално Гриша Ганчев е поискал 150 млн. евро, но е получил насрещна оферта за 50 млн. евро. В крайна сметка двете страни са си стиснали ръцете някъде по средата. Ганчев не беше открит за коментар, а от чешката компания не отговориха на изпратените въпроси. След сделката "Енерго-про" ще стане вторият играч при водните централи след държавната НЕК. В структурата на холдинга, който купуват чехите, влизат шест фирми с общо 13 водни централи. Част от тях бяха приватизирани през 2000 г. ВЕЦ "Спанчево" и ВЕЦ "Пирин", които образуват каскада "Пиринска Бистрица", първоначално бяха купени от френската фирма "Мекамиди", но впоследствие преминаха в групата на Ганчев. Същата фирма през 2002 г изгради ВЕЦ "Огоста" край Монтана, който в момента също е част от "ВЕЦ-Енергия холдинг". Други няколко ВЕЦ-а първоначално бяха приватизирани от Христо Ковачки, но впоследствие също станаха собственост на холдинга на Ганчев. През 2011 г. групата въвежда в експлоатация още четири малки ВЕЦ-а. Според сайта на "Литекс комерс" общата инсталирана мощност на съоръженията е 77.8 мегавата, а с другите притежавани от "Енерго-про" водни централи тя ще управлява над 180 мегавата. Преговорите по самата сделка се водят още от миналата година, коментираха източници, запознати с нейния ход. Тя обаче е била забавена заради финализирането на другата голяма покупка на "Енерго-про" - активите на електроразпределителното дружество на "Е.ОН България", захранващо с ток Североизточна България. Реално това е първата едра сделка в сектора на хидроенергията след приватизацията на държавните ВЕЦ през 2000 г. Според председателя на Съюза на производителите на екологична енергия Пламен Дилков, който се занимава и с управление на водни централи, това не е спекулативен сектор, който да носи бързи печалби. "Това е 100-годишна инвестиция, която може да има възвращаемост чак след 30 години", посочи той. Въпреки това според него в последните години много хора, които не са запознати с този бизнес, са започнали да купуват разрешителни за изграждане на ВЕЦ с идеята да ги препродадат. Дългият срок на възвращаемост вероятно също е причина инвеститорите да искат да продадат активите си в хидроенергетиката. По думите на Дилков затова и сделката за "ВЕЦ Енергия" е напълно очаквана, тъй като е било ясно, че дружеството не се развива в правилната посока. Цените за ток от ВЕЦ са между 156 и 197 лв. за мегаватчас, което ги поставя между енергията от фотоволтаици и тази от вятър. За тях обаче бяха въведени минимални такси за достъп от ДКЕВР, с което част от приходите им отиват към разпределителните дружества и НЕК.
Източник: Капитал (16.10.2012)

Пощенска банка отчита увеличение от 30 на сто при пазаруването с кредитни карти През първите девет месеца от 2012 година Пощенска банка отчита 30% увеличение на обемите покупки с кредитни карти спрямо същия период на 2011 г. „Разплащанията в брой все още преобладават, но забелязваме все по-голям интерес и информираност по отношение на предимствата на кредитните карти, които предлагат повече бонуси в комбинация с изключително удобство и сигурност. Очакваме още по-засилен интерес с оглед на настъпващия коледен сезон“, споделя Евтимиос Зоис, началник управление „Потребителско кредитиране и карти“ в Пощенска банка. Сред предимствата на кредитни карти Visa и American Express, издавани от Пощенска банка, са разплащания на ПОС терминали при търговци без такса за покупки, достъп до кредитен лимит при нужда от допълнителни средства, безлихвени покупки, в случай че се възползват от гратисен период, свободно пазаруване през интернет в страната и в чужбина и др. Пощенска банка инвестира в промотиране на разплащанията с кредитни карти чрез партньорства с избрани ключови търговци като ИКЕА и МЕТРО, магазини „Зора”, мебелни къщи „Явор”, ресторанти, туристически агенции, бензиностанции и близо 1 000 търговски обекти, където картодържателите получават специални отстъпки.
Източник: Класа (13.11.2012)