"Пощенска банка" със специална награда от Forbes "Пощенска банка" е сред големите победители в тазгодишното 5-то юбилейно издание на конкурса Forbes Business Awards. На официална церемония, която се проведе на 12 януари, финансовата институция бе отличена със специална награда в категорията „Иновации в банковите продукти и услуги“. През 2015 г. Пощенска банка получи 21 награди за различни свои продукти и проекти в полза на обществото от редица национални и международни институции, сред които Европейските бизнес награди, Global Investor, Global Custodian, КРИБ, Български дарителски форум, Асоциация Банка на годината и много други. Това отличие е поредното доказателство, че предлаганите от "Пощенска банка" индивидуални финансови решения за нуждите на всеки клиент правят банката предпочитана за фирмите и домакинствата, а иновациите, в които финансовата институция непрекъснато инвестира, полагат основите на банкирането на бъдещето днес. Наградата беше връчена на г-жа Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, от Поля Александрова, редакционен директор на Атика Ева Медия Груп. „Избрахме да сме първите на пазара, които въведоха иновативна клонова мрежа от ново поколение, създадохме специализирани центрове за малък бизнес, жилищно и корпоративно банкиране, а скоро предстои да отвори врати и първият ни център за персонално банкиране. Ние полагаме основите на банкирането на бъдещето, където банките са по-близо да гражданите и фирмите, познават ги добре и предвиждат техните нужди. Банките не са това, което бяха. За нас в Пощенска банка иновациите са ежедневен процес, а новаторството и смелите решения - наша корпоративна философия. Тази година за нас е по-специална, отбелязваме нашата 25-та годишнина и ще предложим на клиентите ни 25 юбилейни оферти за продукти и услуги“, коментира при получаването на наградата Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка. Forbes Business Awards са ежегоден конкурс, организиран от сп. Forbes България. Целта на наградите е да насърчат добрите бизнес практики и предприемачески дух на най-иновативните, упорити и отдадени компании, които работят за доброто на обществото ни и допринасят за развитието на икономиката ни. Компаниите участваха в 8 категории - „Клиентска политика“, „Развитие на бизнеса“, „Развитие на човешките ресурси“, „Качество на продуктите“, „Качество на услугите“, „Служител на годината“, „Награда за обществена дейност“ и „Най-добър стартиращ бизнес“, а независимо жури определи победителите във всяка от тях. На церемонията присъстваха всички финалисти, гости и партньори на сп. Forbes, както и членовете на журито, което тази година беше съставено от изявени представители на бизнес елита в страната.
Източник: econ.bg (14.01.2016)

Гръцките банки започват масово затваряне на клонове, което ще засегне и България В очакване на промените в трудовото законодателство Гърция ще затвори 250 клона на банките си, което ще засегне основно България и Румъния, твърди атинският вестник "Вима". Изданието посочва, че след извършената трета рекапитализация на гръцките банки през последните три години, сега те ще се насочат към мерки за икономии, които ще включват съкращения на служители, закриване на клонове и закриване или продажба на техните дъщерни банки. Според тези планове, до края на 2017 г. гръцките банки планират да намалят броя на служителите си с около 6000 души, които ще бъдат пенсионирани или уволнени. Ако тези планове се осъществят, броят на служителите в гръцките банки ще бъде намален наполовина в сравнение с периода преди избухването на финансовата криза. Големи съкращения се очакват от "Национална банка на Гърция" и банка "Пиреос", която миналата година поиска държавна помощ за покриване на капиталовите си нужди. Предвидено е и намаляване на банковите клонове в Гърция с около 10% от сегашните 2500 на 2250. Най-много съкращения ще има отново в „Пиреус” и „Алфа банк”, които ще затворят над 200 клона в страната. Мерките за строги икономии се очаква да обхванат и клоновете на гръцките банки в чужбина, предимно в балканските страни, което ще доведе до драстично намаляване на тяхната дейност извън територията на Гърция. "Национална банка на Гърция" и „Пиреус” ще бъдат принудени да се оттеглят от повечето пазари, заради държавната помощ, която са получили през 2015 г. , посочва „Вима”, добавяйки, че Националната банка вече е подписала договор за продажба на клона й в Турция – „Финансбанк”. Според вестника под удара на мерките ще попаднат клоновете на Националната банка в България и Сърбия, на „Юробанк” в България, Румъния и Сърбия, на „Алфабанк” в Румъния и на „Пиреус” в България и Румъния. Преструктурирането на клоновете на гръцките банки на Балканите може да бъде извършено чрез тяхното затваряне, продажба на други банки или с тяхното сливане. Като възможност за това се посочва примера с продажбата на клона на "Алфа Банк" в България на българската "Пощенска банка", която е собственост на гръцката "Юробанк". Освен това е възможно гръцките банки да инвестират в други сектори, каквато е инвестицията на "Алфа Банк" в гръцкия хотел "Хилтън".
Източник: Money.bg (14.01.2016)

Пощенска банка продаде рекордно голям пакет лоши заеми Пощенска банка продаде портфейл от задължения по кредити и кредитни карти на физически лица за 143.6 млн. евро (280 млн. лв.) на специализираната фирма за събиране на вземания "ЕОС Матрикс". Сделката е рекордна по размер на пазара. Напоследък банките все по-често чистят балансите си от лоши кредити, като част от подготовката им за проверката на качеството на активите и стрес тестовете. Този тип пакетни сделки, които са най-вече за потребителски заеми, дават възможност на кредитните институции да се фокусират върху основната си дейност, като прехвърлят събирането на вземанията на компании, специализирани в този бизнес. Пакетът заеми на Пощенска банка представлява близо 50% от всичко изтъргувано в този сегмент. Сделката за портфейла на Пощенска банка е била подготвяна в продължение на месеци, инициативата за нея идва от банката майка в Гърция и е резултат на трайна политика по просрочените вземания в групата на Eurobank. Обемът на този пазар надхвърля 1.5 млрд. лв. Продажбите на портфейли с кредити на физически лица са за 221 млн. лв. към края на септември.
Източник: Капитал (29.01.2016)

Летище край Казанлък се продава за 3.8 млн. лв. Летище край Казанлък е обявено за продан от частен съдебен изпълнител за сумата от 3.8 млн. лв. заради дълг. Летателната площадка е собственост на "Летище Кълвача", а с приходите ще се покрият вземанията на взискателя "Авиотех" от "Кълвача инвестмънт". През пролетта на 2013 г. то беше предложено за продан по искане на Юробанк И Еф Джи за малко под 4 млн. лв., а след това цената падна до 3.2 млн. лв. Търговете обаче се провалиха поради липса на купувачи. Сегашната процедура е с взискател "Авиотех", след като в началото на тази година банката е прехвърлила вземането си на стойност 554 хил. евро на компанията. Като длъжници са вписани дружествата "Кълвача инвестмънт" и "Летище Кълвача". Tърсената сега цена от 3.8 млн. лв. е приблизително данъчната оценка на имота. За продажба се предлагат общо три парцела, най-големият от които е 320 дка и включва два хангара с обща площ 1750 кв.м. Освен него са обявени и два парцела по 20 и 4 дка. Оферти се приемат до края на февруари.
Източник: Капитал (29.01.2016)

„Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ сключи договор за инвестиционен банков кредит с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в максимален размер до 11,000,000 лева, усвоими на траншове и предназначен за финансиране изграждането на офис сграда в гр. София, район Витоша, м. Малинова долина. Срокът на кредита е 10 години, с гратисен период за главницата от една година. Дължимата лихва по кредита е тримесечен Софибор плюс 3.1%.
Източник: Фирмена информация (29.01.2016)

Студентските кредити ще бъдат гарантирани с 50 млн. лв. от държавата, след като правителството издаде държавна гаранция за това вчера. 4 банки имат договор с МОН за кредитиране на студенти и докторанти - Банка ДСК ,Райфайзенбанк (България), Алианц банк България и Юробанк България.
Източник: Сега (04.02.2016)

Само 7 от 25-те банки в страната, специализирани в кредитиране на населението имат кредитни портфейли от над 1 млрд. лв. Справка на Profit.bg сочи, че населението дължи най-много средства на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, съответно 4.89 млрд. лв. и 2.19 млрд. лв. Двете институции са и най-печелившите за изминалата 2015 г., като финансовият им резултат възлиза на 305.25 млн. лв. и 290 млн. лв. Лихвените приходи на Банка ДСК и Уникредит Булбанк за предходната година възлизат на 433.6 млн. лв. и 159.5 млн. лв. Трета по големина на кредитния си портфейл е Пощенска банка с 2.05 млрд. лв. Припомняме, че банката придоби и бизнеса на Алфа Банк в страната ни през 2015 г. В челото са още Обединена българска банка с 1.9 млрд. лв., Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка, раздали кредити за 1.489 и 1.479 млрд. лв., както и Сосиете Женерал Експресбанк с 1.29 млрд. лв. Портфейлите от жилищни кредити са най-големи на Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка, докато при потребителските начело са Банка ДСК, Обединена Българска банка, Райфайзенбанк и Пощенска банка. Общата раздадена сума от кредити на българските домакинства към края на 2015 г. възлиза на 18.3 млрд. лв.
Източник: profit.bg (09.02.2016)

12 представители на големия бизнес влязоха в Управителния съвет на КРИБ. Промените в ръководството на най-голямата работодателска организация бяха гласувани на общо събрание във вторник. Новите членове са: Йордан Матеев - изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, Иван Папазов - председател на Съвета на директорите на "Винпром Пещера", Боряна Манолова- главен изпълнителен директор за "Сименс" на България, Николай Вълканов- председател на съвета на директорите на "Минстрой холдинг", Ангел Желязков - изпълнителен директор на "Параходство Български морски флот". Мандата си като председател на КРИБ продължава Кирил Домусчиев. Преизбрани за нов мандат са: Иван Кралев - изпълнителен директор на "Хидроизомат", Петко Николов - изпълнителен директор на "Пътстрой - 92", Петър Иванов - управляващ съдружник в "Солитрон- България", Петя Димитрова - председател на УС на Пощенска банка, Стоян Ставрев - основател на "Българска консултантска организация", Христо Христов - мажоритарен собственик на "Дискордиа" и Андрей Делчев - изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация. Досегашните членове на УС Валентин Златев - изпълнителен директор на "Лукойл Бългаия", Пламен Бобоков - председател на УС на "Приста ойл холдинг" и , Миролюб Столарски - председатела на асоциацията на сдруженията на автомобилния транспорт не бяха преизбрани, тъй като са имали два поредни мандата и устава на КРИБ на позволява трети пореден мандат.
Източник: 24 часа (10.02.2016)

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) избра на годишното си общо събрание управителен съвет, състоящ се от 12 членове. Петима от тях са нови, а останалите вече са изпълнявали тази роля. Председател на браншовата организация остава Кирил Домусчиев. Членовете, преизбрани за нов мандат са Ангел Желязков от "Параходство Български морски флот", Иван Кралев от "Хидроизомат", Петко Николов от "Пътстрой-92", Петър Иванов от "Солитрон България", Петя Димитрова "Юробанк България", Стоян Ставрев от Българска консултантска организация и Христо Христов от "Дискордиа". Новите членове на управляващия орган са Андрей Делчев от Българска петролна и газова асоциация, Боряна Манолова от "Сименс", Иван Папазов от "Винпром Пещера", Йордан Матеев от Сдружение за модерна търговия и проф. д-р Николай Вълканов от "Минстрой Холдинг". Мандатът на избраните е 2 години.
Източник: Фирмена информация (10.02.2016)

Сделката за БТК е най-голямата у нас и сред 10-те най-големи в ЦИЕ през 2015 г. Покупката на Българската телекомуникационна компания (Виваком) от Спас Русев е най-голямата сделка на пазара на сливания и придобивания (M&A) у нас през 2015 г. и осмата по големина сред сделките с частни капитали в развиваща се Европа. Тя идва на фона на спадащия брой сделки и обем на M&A пазара в България през миналата година. Това разкрива доклад на консултантите от EMIS, която е под шапката на Euromoney Institutional Investor. Бързата продажба на БТК на бизнесмена Спас Русев, осъществена през последното тримесечие на 2015 г., която се очаква да бъде финализирана в началото на 2016 г., след като регулаторите дадат своето съгласие, е най-голямата не само за страната, но и за сектора на телекомуникациите и информационните технологии. Продавач бе VTB Capital, а по официална информация, която цитира и EMIS, цената е 330 млн. евро. Сумата поставя сделката на осмо място сред покупко-продажбите на дялове с частни капитали в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). На първо място с цена 1,16 млрд. евро е придобитият от Goldman Sachs Group миноритарен дял от 13% в турската Socar Turkey Enerji. Втората най-голяма сделка в България е придобиването на производителя на плочки KAI Group от страна на американската Mohawk Industries за 175,5 млн. евро. На трето място е закупуването на 55% от капитала на Reward Gateway от щатската Great Hill Partners за 54,5 млн. евро. Като по-значими сделки през миналата година EMIS посочва придобиването на Blizoo от Telekom Austria за 35,4 млн. евро и това на Fadata от страна на Charles Taylor и The Riverside Company за 16,3 млн. евро. Десетте най-големи сделки по сливания и придобивания в България са за общо 665,8 млн. евро. Всички сделки през 2015 г. пък са общо 63 за 698,9 млн. евро, показват данните на EMIS. Както броят, така и обемът намалява спрямо 2014 г. За сравнение – през предходната година се сключиха 69 сделки за общо 1,067 млрд. евро. Успоредно с тенденциите в региона на Централна и Източна Европа, най-привлекателните сектори през 2015 г. са телекомуникации, ИТ, производство, търговия, медии и развлечения. Очакванията на EMIS за 2016 г. относно M&A пазара у нас са положителни. Прогнозите са, че икономиката ще расте умерено, а относително стабилната политическа среда ще допринесе за активността. „Компаниите разполагат с рекордно количество свободни парични средства, които могат да послужат за разширяване, а фондовете акумулираха значителни ресурси за сделки по сливания и придобивания и стратегически партньорства“, гласи докладът на компанията. Въпреки това от EMIS очакват повече фондове за частни капитали да излязат от страната – тенденция, която продължава от 2013 г. не само в България, но и в региона. Положителни са очакванията за M&A активността при телекомите, ИТ сектора, недвижимите имоти и дори в банковия сектор предвид очакваното финализиране на сделката между Пощенска банка и Алфа Банк. „Инвеститорите ще продължат да търсят компании с добре развито производство и възможности за износ, както и по-малки компании, които предлагат умни решения и висока добавена стойност“, гласят прогнозите за 2016 г. В региона на ЦИЕ най-голямата сделка през 2015 г. е продажбата на турското поделение на National Bank of Greece - Finansbank AS, на Qatar National Bank за 2,75 млрд. евро. Като цяло в региона броят на сделките намалява до 2 138 от 2 197 преди година, а общата стойност – до 53,5 млрд. евро от 62,8 млрд. евро през 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2016)

Прехвърлянето на бизнеса на Alpha Bank в България към Пощенска банка може да започне до няколко седмици. Това става ясно от последните приготовления на страните по сделката и най-вече от свиканото за 11 март извънредно общо събрание на Пощенска банка. От представения дневен ред за него става ясно, че акционерите ще гласуват за увеличение на капитала й с 55 млн. евро (или 107.5 млн. лв.) до общо 560.3 млн. лв. Така институцията ще може да отговори на регулаторните изисквания за поемане на активите на Alpha Bank, която в България функционира като клон и поради тази причина не поддържа собствен капитал. Първоначално сделката беше обявена през лятото на 2015 г. насред въведената банкова ваканция в Гърция. Тогава се планираше сливането да приключи до края на годината, но то се забави поради нуждата да се изчистят и рефинансират експозиции на клона на Alpha Bank от централата му. Имало е и да се изглаждат финансови параметри, както и активите да минат през одиторска оценка. Така прогнозите за финализиране бяха отложени за края на първото тримесечие на годината и съдейки по подготовката, която тече, срокът явно вече ще бъде спазен. Според информация на "Капитал" вече тече подготовка не само за прехвърлянето на данните и интегрирането на системите, но и за физическото преместване. Последни стъпки На извънредното общо събрание на акционерите основната точка е увеличаване на капитала с 55 млн. евро, или 107.5 млн. лв., чрез издаването на нови акции. Всички те ще бъдат записани от гръцката Eurobank Ergasias, при условие че "Юробанк България" (дружеството, което оперира под марката Пощенска банка) сключи окончателен договор за придобиване на търговското предприятие на Alpha Bank в България. Дотук между страните има окончателно споразумение и се изчакваха последни регулаторни одобрения, като по информация на "Капитал" те вече са получени. Според устава на Пощенска банка всеки акционер има право да придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял преди увеличението. Това право може да бъде ограничено или да отпадне, ако се приеме на общо събрание с мнозинство от две трети от гласовете. Капиталът може да бъде увеличен и под условие, че акциите се закупят от определени лица на определена цена, пише още в устава. В поканата за извънредното общо събрание се посочва, че преди гласуването на предложението за отмяна на правата на другите акционери ще бъде представен доклад с мотиви защо увеличението се прави по този начин. Освен че е изключение от правилото, извършено по този начин, то ще доведе до промяна в дяловете на акционерите. Към 31.12.2015 година собственици на Пощенска банка са гръцката Eurobank Ergasias, която държи 34.56% от капитала й, холандският ERB New Europe, който притежава 54.27% от акциите, и кипърският CEH Balkn Holdings Limited с неговите 11.16%. Ако Eurobank Ergasias запише всички нови акции от увеличението на капитала, неговият дял ще порасне до 47.12% и ще го превърне в най-големия собственик на българската банка. В същото време дяловете на другите двама акционери ще намалеят съответно до 43.85% и 9.01%. Реално обаче няма разместване, доколкото и трите акционера са от структурите на гръцката Eurobank и предложението вероятно ще бъде прието. Очаквани ефекти С капиталовата инжекция Пощенска банка ще може да отговори на регулаторните изисквания, които ще възникнат при поемането на активите на Алфа банк в България и които към края на миналата година са за 1 млрд. лв. От тях кредитите и вземанията са 742.1 млн. лв., с които рисковите експозиции на Пощенска банка ще се увеличат и без увеличението капиталовата адекватност на банката би спаднала. Така допълнителните 107.5 млн. лв. ще помогнат да се запази съотношението, както и да се поемат евентуални допълнителни провизии по лоши кредити. Депозитният портфейл е за 1 млрд. лв. С придобиването на активите и пасивите Пощенска банка ще може да увеличи клиентската си база. В края на декември Пощенска банка е шеста по активи с 5.7 млрд. лв. Ако се съберат механично числата, поглъщането на Алфа банк би й помогнало да изпревари Райфайзенбанк (България) и ОББ и да се нареди на четвърто място, макар че при самото сливане може да има още отлив на клиенти. Консолидацията се посреща положително и като цяло за пазара в страната и регулаторът БНБ също дава сигнали, че поощрява сливанията. Наред с позитивните ефекти обаче проточилото се повече от половин година изпълнение на сделката даде и някои поражения. Застоят в развитието на Алфа банк през това време на силно конкурентен пазар като българския доведе до свиване на активите й, като за четвъртото тримесечие то бе с 5% спрямо предходното. Заради отлагането на сделката за 2016 г. освен това активите на Alpha Bank няма да бъдат включени в проверката на качеството на активите и стрес тестовете, които не включват шестте институции, опериращи в страната като клонове.
Източник: Капитал (29.02.2016)

Пощенска банка успешно финализира сделката по придобиване на дейността на Алфа Банк България. С подписаното днес юридическо споразумение двете банки направиха последната стъпка към своето сливане, съобщиха от кредитната институция. Двете финансови институции продължават да работят обединени под търговската марка „Пощенска банка“. „Днес поставяме основите на една по-силна универсална банка, с по-широка клонова мрежа и капитал, който ще ни позволи бъдещ растеж. Това е ключов етап за Пощенска банка в затвърждаването на позицията ни в динамичния банков сектор в страната“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка. От Пощенска банка уточняват, че оперативното сливане, ребрандиране на придобитите офиси на Алфа Банк България и всички произтичащи от това промени ще се случат поетапно. Операционните системи, продукти и услуги на Алфа Банк България, включително платформите за интернет банкиране, ще бъдат уеднаквени с тези на Пощенска банка. След оперативното сливане клиентите на банката ще могат да използват всички офиси, специализираните центрове, банкоматите и модерните онлайн платформи за банкиране на Пощенска банка.
Източник: Труд (01.03.2016)

Пощенска банка финализира придобиването на клона на Alpha Bank Двете банки днес са подписали окончателно юридическо споразумение, което според съобщението е последната стъпка към сливането. То беше обявено още през лятото на 2015 г., а до дни предстои и Пощенска банка да увеличи капитала си за да може да акумулира портфейла на другата банка с гръцка собственост без да се влошат капиталовите й показатели. Българският сайт на Alpha Bank вече не работи и препраща към този на Пощенска, където има подробни въпроси и отговори за преминаването на клиентите. След вливането активите на Пощенска банка се очаква да достигнат 6.3 млрд. лв.
Източник: Капитал (02.03.2016)

Пощенска банка завърши сделката за бизнеса на Алфа Банк Пощенска банка придоби „Алфа Банк"-България. Това съобщиха от финансовата институция. Всички услуги и продукти, използвани до момента от клиентите на „Алфа банк", остават достъпни. Двете финансови институции продължават да работят обединени под търговската марка „Пощенска банка". Оперативното сливане ще стане поетапно и в срок до три месеца. Операционните системи, продукти и услуги на „Алфа Банк"-България, включително платформите за интернет банкиране, ще бъдат уеднаквени с тези на Пощенска банка до три месеца. Дотогава не се предвиждат промени в условията на продуктите и услугите, които ползват клиентите на Алфа банк. Дебитната или кредитната карта на клиентите на Алфа банк ще бъде преиздадена от Пощенска банка с нова от същия вид. Старата ще бъде деактивирана от 25 май 2016 г., дори и в случай, че не сте посетили клона на банката, за да получите нова карта. Пощенска банка придобива Алфа банк За новите карти ще се прилагат условията на Пощенска банка по отношение на приложимите лихви, такси и комисиони. Ако имате срочен депозит, открит в Алфа Банк, условията по него не се променят до датата на падежа му. На падеж, в случай че средствата не се изтеглят, депозитът ще се поднови автоматично, при действащите актуални условия на Пощенска банка. Условията по кредитите остават същите като договорените с Алфа Банк България Програма Dynamic ще бъде прекратена, считано от 15 май 2016 г. Притежателите на такава кредитна или дебитна карта ще могат да използват всички натрупани отстъпки по програмата до тази дата. Преводите на работна заплата и пенсия ще се осъществяват без промяна до смяната на номера на Вашата сметка. Входящите преводи няма прехвърлят автоматично към новия номер на сметката. Ако получавате трудовото си възнаграждение по сметка, открита в Алфа Банк, трябва да се консултирате с Вашия работодател дали заплатата се превежда по договор с банката за масов превод. Тогава не трябва да се уведомявате работодателя за новия номер на сметката. Във всички останали случаи, за да продължите да получавате Вашето трудово възнаграждение по сметка в банката, трябва да го информирате работодателя си за новия IBAN. Ако получавате плащания от Националния осигурителен институт и Агенцията за социално подпомагане, след промяната в номера на Вашата сметка (IBAN), Пощенска банка ще уведоми посочените институции за новия IBAN на сметката Ви. През трите месеца на оперативното сливане на банките офисите на Пощенска банка и на Алфа Банк България ще продължат да работят самостоятелно.
Източник: Дарик радио (02.03.2016)

Това е четвъртата по големина банка в България В началото на март от “Юробанк България“ АД („Пощенска банка“) обявиха, че придобиването на клона на „Алфа Банк“ А.Е. в България („Алфа Банк България“) е приключено. Така, считано от 1 март, всички права и задължения на Алфа Банк България по сключените договори с клиенти се прехвърлят на Пощенска банка. Вижте малко повече данни за банката преди и след сделката. Пощенска банка преди сделката В края на 2015 г. банката заема шестата позиция сред най-големите у нас по размер на активите си с 5.75 млрд. лв. под управление. Приходите от лихви за изминалата година са 303.8 млн. лв., а приходите от такси и комисиони – близо 65 млн. лв. Нетният общ оперативен приход възлиза на 304 млн. лв., а печалбата на банката достига 97.4 млн. лв. Отпуснатите кредити от банката в края на миналата година са за 5.5 млрд. лв., а привлечените депозити – 4.78 млрд. лв. На домакинствата се падат 2.05 млрд. лв. кредити и 3.6 млрд. лв. от спестяванията.Пощенска банка след сделката Първите официални данни от страна на БНБ ще излязат в края на април месец. Включвайки активите под управление на Алфа Банк България към края на 2015 г., то Пощенска банка след 1 март вече разполага с активи за 6.8 млрд. лв., което я правят четвъртата по големина банка в страната. Кредитният портфейл на банката ще е близо 6.4 млрд. лв., а привлечените депозити – 5.7 млрд. лв.
Източник: profit.bg (08.03.2016)

220 хил. лв. са откраднати от трезор на Пощенска банка в Русе, съобщи БГНЕС. Откраднатите пари са в различна валута. Обирът е извършен през дупка в стената. Не беше дадена информация, колко голям е направеният отвор, нито от кое ниво на подземния гараж е проникнато. Целия ден са били разпитвани собственици и наематели на гаражните клетки. По непотвърдена информация най-вероятно става за участие на вътрешен човек. Отворът е бил прецизно направен, за да съвпадне със стелаж в банковия трезор, където са се съхранявали 100-левови банкноти.
Източник: Сега (29.03.2016)

Пощенска най-активната банка у нас в търговското финансиране На официална церемония в Лондон Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) награди най-успешните банки по програмата за търговско финансиране за 2015 г. За трета поредна година Пощенска банка получи престижното отличие „Най-активна банка в България в търговското финансиране“ (The Trade Facilitation Programme Award: Most Active Issuing Bank in Bulgaria). Признанието е за постигнатите резултати и общ обем на реализираните по програмата сделки, възлизащ на 42 млн. евро за 2015 г. „Един от основните ни приоритети в Пощенска банка е да сме партньори на бизнеса в България. Предприемачеството в нашата страна набира скорост, получаваме все по-качествени проекти за финансиране, а българските компании имат нужда от силна подкрепа, за да намират нови пазари и да увеличат обема на своето производство. Радостни сме от партньорството си с ЕБВР, благодарение на което можем да подпомогнем развитието на бизнеса и да предложим висококачествени продукти на клиентите си, като ги улесним с възможността за финансиране на външнотърговската им дейност“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка по повод наградата. Отличията бяха част от провелия се Бизнес форум в рамките на традиционната годишна среща на ЕБВР. Основната тема на форума бяха предизвикателствата и възможностите пред нашия регион през следващите 25 години. От името на Пощенска банка в Лондон наградата получи Николай Стоянов, началник отдел „Корпоративно транзакционно банкиране“ в сектор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“. Ежегодно, с помощта на програмата за търговско финансиране на ЕБВР, Пощенска банка подкрепя българските фирми, износители и вносители, като предоставя гаранции, покриващи рискове при банкови трансакции за търговско финансиране, както и краткосрочно финансиране на външнотърговски сделки и факторинг. (В допълнение на това, банката традиционно отчита добри резултати в предлаганите факторинг услуги и за поредна година е водеща банка на пазара на факторинг услуги в България с 35% пазарен дял от цялостния обем на факторинг бизнеса и с над 60% дял от експортния факторинг. На годишна база за 2015 г. финансовата институция отчита ръст на факторинг услугите от около 7%. Пощенска банка предлага услугите си в областта на факторинга в над 90 държави от Европа, Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка.
Източник: profit.bg (18.05.2016)

Банките с 51% годишен ръст на печалбата до 134 млн. лв. през април През април печалбата на 27-те банки, опериращи на българския пазар, се повишава с 22,6% на месечна и с 50,6% на годишна база до 134 млн. лв. Това е най-високата печалба от началото на годината, показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). През първите четири месеца на 2016 г. банковият сектор печели общо 439 млн. лв., което е със 17,4% повече в сравнение с 4-месечието на миналата година, когато на пазара все още имаше 28 търговски банки. Резултатите обхващат вече 27 банки, защото през март бе финализирана окончателно сделката за закупуването на клоновата мрежа на Алфа Банк в България от страна на Юробанк България (Пощенска банка). Още тогава Юробанк стана четвъртата по активи в страната, като запазва позицията си и в края на април. Топ 5 на банките по размер на активите се оформя от УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Юробанк и Обединена българска банка. Освен това заедно те генерират 75% от общата печалба на системата в периода януари-април 2016 г., показват още изчисленията на Investor.bg. От своя страна през април активите на банковата система се увеличават с 0,2% на месечна база, или с 200 млн. лв., до 87,3 млрд. лв. БНБ отчита нарастване на паричните наличности с 10,3% до 1,59 млрд. лв. и на паричните салда в централни банки с 1% до 12,35 млрд. лв. При портфейлите с ценни книжа има спад от 2,2%, или с 273 млн. лв. В края април портфейлите с ценни книжа и парите на банките в БНБ заемат по 14% от общия размер на активите на банките. Кредитният портфейл на търговските банки бележи месечен ръст от 0,3%, или със 144 млн. лв., до около 54,5 млрд. лв. основно заради прираста на заемите за фирми и домакинства. Натрупаната обезценка по кредити и вземания за първите четири месеца на 2016 г. е 219 млн. лв. при 244 млн. лв. за съответния период година по-рано. Възможно е през май, юни и юли обезценките да нараснат, защото банките вече са във фаза на стрес тест, който трябва да проведат според вече определените критерии и в зададените срокове. Трезорите имаха време до 31 май да тестват балансите си на база основните сценарии, заложени от БНБ, като до 29 юли трябва да проведат и тест на база резултатите от проверката на качеството на активите. Изчисленията показват още, че депозитите в банковата система отбелязват месечен растеж от 0,4% до 73,9 млрд. лв. Прирастът е движен както от привлечените средства от домакинства, така и от фирми. По отношение на приходите в периода януари-април 2016 г. нетният лихвен доход на банките, изчислен като разлика между приходите от лихви и разходите за лихви, се покачва с 61,9% на годишна база до 943 млн. лв. За сравнение – в края на първото тримесечие нетният лихвен доход бе в размер на 701 млн. лв. Нетният лихвен доход е висок поради ниските разходи за лихви, извършени през 4-месечието, които са за 180,5 млн. лв. Приходите от лихви пък възлизат на цели 1,124 млрд. лв. За четири месеца нетният доход от такси и комисиони, изчислен като разлика между приходите от такси и комисиони, които получават банките, и разходите на трезорите по това перо, нараства с 67,7% на годишна база до 290,7 млн. лв., показват още изчисленията на Investor.bg. Административните разходи, които включват разходите за персонал, нарастват със 70% на годишна база до 526,4 млн. лв. Към 31 март бяха за 377,4 млн. лв. И ликвидността, и капиталовата адекватност на банковата система остават високи. В края на април 2016 г. коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба №11 на БНБ, се понижава до 36,57% от 37,07%, колкото бе в края на предходния месец. Към 31 март 2016 г. съотношенията на капиталова адекватност на банковата система се повишават в сравнение с отчетените в края на четвъртото тримесечие на 2015 г. Съотношенията на обща капиталова адекватност, на капитала от първи ред и на базовия собствен капитал от първи ред в края на март са, съответно – 22,92%, 21,35% и 20,88%. Това е факт и след като собственият капитал на банковата система нараства с 0,9% на месечна база, или със 105 млн. лв., до 11,7 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.06.2016)

БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ с нов главен изпълнителен директор Вчера (8 юни 2016 г.) се проведе Общо събрание на акционерите на „Борика – Банксервиз АД (БОБС). На събранието бяха приети годишните отчети за дейността на дружеството през изминалата 2015 г. и бе избран нов главен изпълнителен директор, както и нов състав на Съвета на директорите. Акционерите на БОБС избраха Мирослав Вичев за главен изпълнителен директор на дружеството. Той е възпитаник на Английската езикова гимназия и Техническия университет в София, където завършва с отличен успех. Кариерата му преминава през различни позиции в ИТ сектора. Той започва кариерата си в Българска Пощенска банка, като достига до поста ръководител "Приложни системи". От 1996 до 2000 г. е мениджър, а по-късно и старши мениджър в "Управленско консултиране и ИТ" на Deloitte & Touche. От 2000 до 2002 работи като ръководител Консултантски отдел в Майкрософт България, като в същия период е и консултант по избора на система РИНГС към БНБ. Кариерата му преминава през ТБ „Биохим“, където е директор ИТ и участва в обновяването на основната банкова система. От декември 2003 година е член на УС, а впоследствие и изпълнителен директор на Банка ДСК, където има ключова роля в трансформацията на традиционна държавна институция в модерен лидер на пазара, цялостно внедряване на банкова система и изграждане на самостоятелен картов център. Междувременно е член на Надзорния съвет на пенсионна компания „ДСК Родина“, член на Съвета на директорите на „Дружество за касови услуги“ и член на Съвета на директорите на OTP Bank (Русия). Благодарение на натрупания опит и успешни проекти, Мирослав Вичев израства в групата OTP до ниво заместник на главния изпълнителен директор на OTP Bank (Унгария) и CIO на банковата група. На общо събрание бе гласуван и нов състав на членовете на Съвета на директорите (СД). Новите членове са представители на Пощенска банка и Първа инвестиционна банка. Съветът напускат Райфайзенбанк и Банка Пиреос. В края на годината броят на участниците в системата БОРИКА е 28, от които 25 банки и 3 платежни институции. През 2015 г. в системата за картови плащания БОРИКА са извършени 171 811 хил. бр. трансакции и ръст спрямо 2014 г. от 9.7%. Пренесените суми са на стойност 18 845 млн. лв. и ръст спрямо предходната година от 15.4%. През годината са извършени 77.008 млн. бр. трансакции от тип теглене на банкноти на АТМ на обща сума 13.347 млрд. лв., което е 5.5% ръст спрямо предходната година. Плащанията на стоки и услуги на ПОС терминал са 54.557 млн. бр. на обща сума 3.504 млрд. лв. и ръст от 17.4 % спрямо 2014 г. И през 2015 г. тенденцията на увеличение на относителния дял на броя трансакции през ПОС спрямо дела на трансакциите през АТМ терминали се запазва. Средната стойност на едно теглене от АТМ е 173.3 лв., а средната стойност на транзакция от ПОС е 64.2 лв.
Източник: profit.bg (10.06.2016)

Пощенска банка отново е лидер при факторинг услугите у нас За трета поредна година Пощенска банка запазва лидерската си позиция на пазара на факторинг услугите по изкупени вземания и е Фактор №1 за България с 35% пазарен дял от цялостния обем на факторинг услугите и с над 68% дял от експортния факторинг. Данните са на финансовата институция и Factors Chain International (FCI), най-голямата световна организация на факторинг компаниите с над 400 членове в 90 държави. Чрез партньорството си с членовете на FCI Пощенска банка обслужва контрагентите на клиентите си извън България. „Факторингът, като един от продуктите, които предоставят краткосрочен ресурс за бизнеса, има съществена роля за неговото успешно развитие. Услугата спомага и за управление на риска, най-вече при износ, като това е от ключово значение, особено когато става въпрос за нови пазари и нови партньори. Продажбите се осъществяват с отложено плащане, което носи определени рискове за продавача, които факторингът в голяма степен управлява. България е отворена, експортно ориентирана икономика и факторингът допринася все повече за развитието ? и реализирането на продукцията на наши компании зад граница. Те получават адекватно оборотно финансиране, за да затворят производствения цикъл и затвърдят позициите си. Ние в Пощенска банка се стремим да консултираме и подпомагаме клиентите си с нашия опит, за да могат по-лесно да разширяват своите пазари и успешно да развиват бизнеса си не само в страната, но и извън нея“, коментира Николай Стоянов, началник отдел „Корпоративно транзакционно банкиране” в Пощенска банка. Според анализа на специалистите на банката през последните години се наблюдава устойчив ръст в обема и обхвата на факторинг услугите, като пазарът в България е нараснал с 12% през 2015 г. Експертите на Пощенска банка очакват ръст от допълнителни 8% за 2016 г. Данните за пазара за 2015 г. показват, че близо 71% от факторинга идва от вътрешния пазар, 27% от експорт и 2% от импорт. Общият оборот на факторинг услугите на Пощенска банка към края на 2015 г. възлиза на 664 млн. евро, а на целия български пазар - над 1,895 милиарда евро. Банката е привлякла както нови корпоративни клиенти, така и нови контрагенти на настоящите си клиенти, като е изградила здрав и печеливш портфейл. Пощенска банка предлага факторинг с и без регрес както на корпоративни клиенти, така и на собствениците на малки и средни предприятия, като се стреми да предоставя най-добрите условия, за да може бизнесът им да функционира гладко и да се развива възходящо.
Източник: econ.bg (21.07.2016)

Петте най-големи банки у нас увеличават активите си с 4,7 млрд. лв. за година През първото полугодие петте най-големи банки у нас по размер на активите към 30 юни 2016 г. увеличават балансовото си число с 4,7 млрд. лв. за година. На практика целият нетен прираст на активите в банковата система за последните 12 месеца се дължи на тези първи пет по големина банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Юробанк България (Пощенска банка). В края на отчетния период с най-голяма сума растат активите на Банка ДСК – с 1,488 млрд. лв. до 11,493 млрд. лв. спрямо първите шест месеца на 2015 г. Това е годишен прираст от 14,9%. Банка ДСК е втора по размер на активите в банковата система. Първата банка по големина на активите – УниКредит – отчита 9% годишно повишение до 17,351 млрд. лв. В абсолютно изражение става дума за нарастване с 1,431 млрд. лв. Трета по ръст за полугодието е Пощенска банка с 22,2% годишен скок до 6,7 млрд. лв. Придобиването на клоновата мрежа на гръцката Алфа банк в България й помогна да отбележи това покачване и да се настани на пето място по размер на активите към 30 юни 2016 г. Третата по размер на активите – Първа инвестиционна банка – единствена сред големите пет бележи спад на показателя. Понижението е с 255,2 млн. лв., или с 2,9% на годишна база, до 8,533 млрд. лв. Четвъртата по големина на активите е Обединена българска банка. През първите шест месеца на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. трезорът бележи 13,4% ръст на балансовото число до 7,02 млрд. лв. Общото нетно нарастване на активите на петте банки възлиза на 4,71 млрд. лв. – приблизително толкова, колкото е нетното покачване на общите активи за банковата система за последните 12 месеца. Към 30 юни 2016 г. общите активи на сектора са нагоре с 5,7%, или с 4,766 млрд. лв., до 88,65 млрд. лв. Общите активи на петте най-големи банки у нас се повишават от 46,39 млрд. лв. за година до 51,1 млрд. лв. Така делът им спрямо цялата сума на системата нараства от 55,3% до 57,6%, сочат още изчисленията на Investor.bg. Делът на активите на клоновете на чуждестранните банки – други пет, които БНБ класифицира в т.нар. трета група, се смалява до 2,65% от 4,2%, колкото беше към 30 юни 2015 г., когато към Ситибанк Европа, БНП Париба, Те-Дже Зираат Банкасъ, Ишбанк и ИНГ Банк централната банка причисляваше и клона на Алфа банк, който все още присъстваше на пазара. Останалите 39,7% пък се падат на останалите 17 банки, попадащи в т.нар. втора група банки. Те имат активи за 35,2 млрд. лв., показват още калкулациите на Investor.bg. За тримесечието общият ръст на активите на банките е от 1,7%, или с 1,5 млрд. лв., изчислява БНБ в своето прессъобщение, придружаващо финансовите отчети на кредитните институции. Според статистиката на централната банка най-съществен е растежът на кредитите и авансите – с 974 млн. лв., или с 1,8% за три месеца. Те заемат 62,2% в общата сума на активите на банковия сектор. Ценните книжа се увеличават с 208 млн. лв., основно в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж. Спрямо края на март делът на дълговите и на капиталовите инструменти в общата сума на активите на банковата система се запазва при 14,3%. Позицията „Пари и парични салда в централни банки и други депозити на виждане“ намалява с 39 млн. лв., или леко с 0,2% на тримесечна основа, като в края на отчетния период делът ? остава висок – цели 18,5% от активите на банковия сектор. Към 30 юни 2016 г. само ликвидните активи са за 27,8 млрд. лв. Коефициентът на ликвидни активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се понижава до 36,64% от 37,02%, колкото бе в края на май. В структурата на ликвидните активи най-голям остава делът на паричните средства и парични салда при БНБ, а именно - 48%.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

И магазинът на "Карфур" в Бургас е обявен за продажба И последният собствен магазин на "Карфур" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител заради необслужвани дългове на собственика "КМБ България", която е част от гръцката Marinopoulos. Сега купувач се търси за най-стария обект, с който френската търговска верига влезе в България – този в Бургас, при начална цена от малко над 14.5 млн. лв. От офиса на съдебния изпълнител Тотко Колев отказаха информация по искане на кой кредитор се организира сегашната процедура. Върху имота обаче има ипотека в Алфа банк. Българският й клон беше придобит от Пощенска банка, но по информация на "Капитал" заемите и обезпеченията на "КМБ България" са отишли към лондонския клон на Алфа банк. Върху бургаския обект има и няколко възбрани от Банка Пиреос и доставчици на магазина, показва справка в Имотния регистър. По-рано тази година през частен съдебен изпълнител кредиторът Уникредит Булбанк придоби най-големия хипермаркет на "Карфур" - в софийския The Mall. За продажба беше обявен и магазинът на веригата в Стара Загора, но при първия търг купувач не се яви. Пак през съдия-изпълнител се предложи и хипермаркет в недостроения мол в "Люлин", който е на гръцката Marinopoulos. Отделно има внесени много искове за несъстоятелност на "КМБ България". Дружеството е собственост на гръцката Marinopoulos, която държи правата за франчайз на френската Carrefour в България и още няколко държави и пред седмици влезе в процедура по защита от кредитори в Гърция.Продаваният сега хипермаркет се намира в търговския център "Бургас плаза" в морския град. За продажба се предлага целият магазин с площ 12.6 хил. кв.м, както и 37.26% идеални части от паркинга (над 1200 паркоместа), общите части на комплекса и терена, върху който е построен. Наддаването ще започне от 14.546 млн. лв. Кандидатите трябва да представят предложенията си и да платят депозита от 10% до края на работния ден на 8 септември, като самите оферти ще бъдат отворени на следващия ден сутринта. Това е първият търг, който се организира за магазина на "Карфур" в Бургас. По данни от Имотния регистър "КМБ България" е купила имота от "Бургас плаза" през август 2008 г. за сумата от 18.58 млн. лв. Самият магазин беше открит през март 2009 г. и практически оттам започна експанзията на веригата в страната. През последните две години компанията изпитва затруднения, сметките й са под постоянен запор, щандовете са полупразни, а броят на магазините се сви до шест от 21 през 2014 г. Последният затворен обект е този в столичния Bulgaria Mall. Според сайта на веригата останали магазини има само в София, Бургас и Русе. Само през миналата година приходите на компанията намаляха с близо 60% (виж таблицата) и тя отстъпи от 10-а на 21-ва позиция в ритейл сектора в класацията К100.От началото на тази година само върху имота на "КМБ България" в Бургас са вписани няколко забрани. Те са по искане на три компании - "Трансимпорт", която внася цигари и алкохол, РБСФ, която търгува с детски стоки и текстил, и "Сигма – П", която се занимава със строителство и ремонти. От януари има възбрана и по искане на Банка Пиреос. От 2012 г. "КМБ България" има ипотека в Алфа банк. Няма информация кой е взискателят по сегашното изпълнително дело, нито какви са общите дългове на компанията, тъй като тя традиционно не публикува отчетите си в Търговския регистър. По-рано тази година на търг беше обявен най-ценният актив на компанията – хипермаркетът й в The Mall на "Цариградско шосе" в столицата, при начална цена от 32 млн. лв. Купувач стана самият кредитор Уникредит Булбанк, като цената не беше реално платена, а приспадната от дължимия кредит. Магазинът продължава да работи и в момента, като "Карфур" на практика е наемател на банката. Преди малко повече от месец хипермаркетът на "КМБ България" в Стара Загора също беше предложен за продажба от частен съдебен изпълнител с начална цена 22.6 млн. лв., но кандидати не се появиха. Имотът се предлага отново и в момента, но от друг съдебен изпълнител. Търсената цена е 22.4 млн. лв., а оферти се приемат до 12 септември.
Източник: Капитал (18.08.2016)

Синдикът на "Балканстрой" е одобрил вземания за над 210 млн. лева Синдикът на „Балканстрой Инженеринг Груп“, която влезе в процедура по несъстоятелност през май, е одобрил вземания на кредитори на дружеството за над 210 млн. лева. Това показват списъците, публикувани по партидата на дружеството в Търговския регистър. Неодобрените вземания са за над 647 хил. лева, като са основно на служители и за такси, свързани с принудителни производства чрез частни съдебни изпълнители. Сред първите, които ще имат шанс да си съберат задълженията при осребряване имуществото на дружеството, са Националната агенция за приходите (НАП) – заради неплатени осигуровки, както и няколко банки (ОББ – най-големият кредитор на дружеството, Юробанк България, Банка ДСК, Си Банк) и някои служители на компанията. На опашката на кредиторите обаче са други служители, както и фирми, лизингови дружества, пенсионни фондове, инвестирали в облигации на дружеството, Българската банка за развитие и НАП, която има да получава от компанията лихви по несъбрани вземания и различни несъбрани глоби, показват списъците. Само за данъци и осигуровки „Балканстрой“ дължи над 3,5 млн. лева. Останалите суми се разпределят между плащанията по банковите и облигационен заеми, заплати, плащания към контрагенти и доставчици. „Балканстрой“ беше обявено в несъстоятелност по искане на няколко пенсионни фонда заради неразплатени задължения по облигационна емисия. Съдът прие за начална дата на неплатежоспособността 31 март 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2016)

Над 2 дка имот в широкия център на София се продава за 13 млн. лв. Малко над 2 дка парцел на столичния бул. "Тодор Александров" се продава за 13 млн. лв. от частен съдебен изпълнител заради дълг на "Грийн инвест 9". Компанията е собственост на кипърската Arcon Constructions, която го придоби преди кризата с намерения да инвестира в офис сгради. Впоследствие обаче плановете пропаднаха, а част от другите имоти на дружеството вече смениха притежателя си след публична продажба. Основният кредитор на компанията е "Юробанк България" (Пощенска банка), която е и взискател по сегашното дело. Парцелът не се предлага за пръв път. Преди три години за него беше организиран търг при начална цена от 16.3 млн. лв., но кандидати нямаше. Други имоти, които кипърската компания притежаваше чрез различни дружества, обаче намериха нови собственици. Както "Грийн инвест 9", така и предшественикът й "Аркон констракшънс" не показват, че са действащи компании. От 2008 г. те традиционно работят на загуба, а от пет години дори не публикуват финансови резултати. На телефона на компаниите не отговаря никой, а втората дори няма вписани управители.Имотът на бул. "Тодор Александров" се намира между улиците "Средна гора" и "Странджа" и по скица е с площ 2043 кв.м. Той на практика се състои от по-малки парцели, които са били окрупнени и са с предназначение за общо търговско обслужване. Началната цена е 13.046 млн. лв., а оферти се подават до 19 септември заедно с бележка за платен депозит. Същият имот, по същото изпълнително дело от 2013 г., е бил предложен преди три години от частния съдебен изпълнител Никола Попов, който организира и сегашния търг. Цената тогава обаче е била с над 3 млн. лв. по-висока. Върху имота има и други тежести под формата на ипотеки в полза на Юробанк България. Общата им стойност е малко над 19 млн. евро, като първата от тях е вписана през април 2007 г., а последната – през есента на 2009 г.Собственикът "Грийн инвест 9" е създадена с 50 хил. лв. капитал чрез отделяне от "Аркон констракшънс" в края на 2008 г. И двете дружества са собственост на регистрираната в Кипър Arcon Constructions Limited. След преобразуването "Грийн инвест 9" поема дейността по разработване на недвижими имоти, а "Аркон" запазва бизнеса със строителните услуги. Към новата фирма преминават активи за близо 22 млн. лв., включително имотите и вземанията. От задълженията компанията поема около 3 млн. евро към кипърската Arcon, отпуснати по договор за временна парична помощ от 2006 г., както и 7.9 млн. евро банков кредит от люксембургската EFG Private Bank SA, който е бил с падеж в средата на 2009 г., става ясно от плана за преобразуване. Публикуваните от съдебния изпълнител документи показват, че през 2012 г. банката от Люксембург е сключила договор за цесия с Юробанк България.В момента нито "Грийн инвест 9", нито "Аркон констракшънс" изглежда да работят, въпреки че регистрациите им са активни. От създаването му през 2008 г. първото дружество отчита само две години с минимални приходи, но традиционно излиза на загуба от над милион лева. Приходите на "Аркон" са по-високи, но и то не работи на печалба. Никое от дружествата не е публикувало отчети в Търговския регистър, а последните данни в КАПИ са от 2011 г. Пак оттогава е и последната информация за осигурени лица в ДАКСИ – общо трима души в двете дружества. През 2012 г. тогавашният български мениджър на компаниите – Георги Иванов, подава молба до Агенцията по вписванията да бъде заличен като изпълнителен директор, след като собственикът на компанията очевидно не е реагирал на предизвестието му. Чак през следващата година като управляващи на "Грийн инвест 9" са вписани нови мениджъри – Астериос Оикономидис и Константинос Лентарис. "Аркон" обаче и до днес не се представлява от никого според фирмените регистри.Освен в двете дружества кипърската Arcon Constructions има участия и в други компании в България. Сред тях са "Грийн инвест България" (в която държи половината от дяловете и си партнира с друго кипърско дружество) и "Евъргрийн България", където притежава 60% (отново в съдружие с кипърска фирма). И двете български компании имаха имоти в близост до предлагания сега парцел на бул. "Тодор Александров" (съответно 2.2 дка и 1.6 дка), които бяха продадени от частен съдебен изпълнител още преди три години. Купувач и в двата случая беше дружество, свързано с кредитора – Алфа банк, което плати 16.9 млн. лв. за първия и малко под 11 млн. лв. за втория. През есента на 2007 г. "Аркон констракшънс" подписа предварителен договор с гръцката компания за имоти Eurobank Properties, която беше привлякла близо 330 млн. евро и планираше експанзия на пазара на имоти в България и региона. Според договора гръцкото дружество трябваше да придобие проект за офис сграда в София на стойност 90.8 млн. евро. С началото на кризата обаче през следващата година компанията се отказа от сделката.
Източник: Капитал (23.08.2016)

Печалбата на банките продължава да расте Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата година. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и Инвестбанк. Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи. От числата се вижда, че петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над 2/3 от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.Друго перо, по което българските банки продължават да подобряват представянето си, е при свиването на обезценки на лоши кредити. Тази сума се свива с над 20% на годишна база на 374 млн. лв. По-голямата печалба обаче означава и значително повече приходи за държавата от данъци. Банковият сектор е изплатил общо 105 млн. лв. на държавата през първите седем месеца на годината, което е с 57% повече, отколкото преди 12 месеца. Административните разходи на финансовите институции отбелязват леко понижение и към края на юли възлизат на около 930 млн. лв., с 9% по-малко, отколкото са били платени преди година.Данните сочат, че банките имат вече над 45 млрд. лв. депозити от домакинства и нетърговски предприятия, а разходите за тях са били 0.47%. За сравнение - в края на юли 2015 г. сумата на гражданските спестявания беше 42.7 млрд. лв., а разходите представляват около 1% от тях. През тази година банките имат по-високи разходи по депозитите на други финансови институции при тях, отколкото по тези на гражданите. Този сектор представлява общо 4.4 млрд. лв. депозити в банковата система, като по тях за първите 7 месеца са били платени 0.53%. Като цяло, въпреки че обемът на депозитите се е увеличил както при домакинствата, така и при бизнеса, разходите на банките за лихви по тези две пера са се свили почти два пъти. Общо кредитите растат с 0.4% за месец, като най-голям е приносът на корпоративните заеми - 186 млн. лв., следвани от потребителските и жилищните. По ипотечните кредити за първите седем месеца от началото на годината банките са получили приходи в размер 288 млн. лв., което представлява 3.3% от отпуснатата сума. Сумата на потребителските кредити също е 8.7 млрд. лв., а приходите по тях отговарят на 456 млн. лв. от тази сума, тоест 5.3% от нея. Заемите за компании са на стойност 33.1 млрд. лв., като само от началото на 2016 г. банките имат 892 млн. лв. приходи по лихви от тях, тоест 2.7%. Най-голям дял от общите приходи по лихвите отиват за първите пет банки с най-голям обем на активите. За тях отиват близо две трети от всичките 1.79 млрд. лв.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Собственикът на Пощенска банка получи 100 млн. евро за търговско финансиране Гръцката Eurobank получи 100 млн. евро кредитна линия за търговско финансиране на експортно ориентирани бизнеси от Международната финансова корпорация (IFC). Средствата се отпускат по линия на специализираната Глобална програма за търговско финансиране (GTFP) на международната институция, която е част от групата на Световната банка.Eurobank е първата гръцка финансова институция, която се включва в програмата, съобщават от IFC, като допълват, че дъщерните банки на групата в България, Румъния и Сърбия се възползват от нея от 2010 г. За този период Пощенска банка, Bankpost и Eurobank Srbija съответно, както и турското подразделение Tekfen, което групата продаде през 2012 г. на кувейтската Burgan Bank, са получили над 1 млрд. долара кумулативна подкрепа по линия на GTFP, се посочва в съобщението на IFC. През 2012 г. българската Пощенска банка подписа с международната институция гаранционно споразумение за 20 млн. долара за насърчаване на търговската дейност на български компании за внос и/или износ. Преди година IFC задълбочи ангажимента си към гръцката група, като придоби миноритарно акционерно участие в Eurobank. Международната институция участва в рекапитализацията на четирите системно важни гръцки банки, като придоби акции на обща стойност 150 млн. евро с цел да се възстанови стабилността им и доверието на инвеститорите в банковия сектор в страната, припомня специализираното издание Global Trade Review.Договорената кредитна линия ще помогне на Eurobank да засили активността си по отношение на търговското финансиране и конкурентоспособността си, като се фокусира върху експортно ориентирани бизнеси. За тях банката ще може да предложи инструменти за намаляване на риска по индивидуални търговски транзакции посредством мрежата от банки издатели и приемащи институции на GTFP. "Споразумението е част от инициативата ни за възстановяване на гръцката икономика и ще е от полза както за предприемачите, които срещат затруднения с това да останат конкурентни на глобално равнище с оглед неблагоприятните условия, така и за банката", коментира главният изпълнителен директор на Eurobank Фокион Каравиас. "След като възстановихме рентабилността си, отново обръщаме приоритетно внимание на гръцката икономика", посочва мениджърът. Гръцката икономика се сви осезаемо през 2015 г., като и износът, и вносът се понижиха рязко спрямо равнищата си от 2014 г. Миналото лято правителството наложи мерки за капиталов контрол като част от преговорния процес за получаване на спасителен пакет от международните си кредитори. Тези мерки все още не са изцяло отменени, но постепенно се разхлабват, отбелязва Global Trade Review.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Печалбата на банките нарасна с близо 50% за година Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата, информира "Капитал Daily" в днешния си брой. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките, пояснява изданието. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и "Инвестбанк". Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи, пояснява изданието. От числата се вижда, че петте най-големи банки - "Уникредит Булбанк", Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над две трети от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.
Източник: Дневник (08.09.2016)

Пак обявиха продажбата на Мотостадиона в Шумен, купен през далечната 2004 година, от фирма, управляване от тогавашния областен управител на града Владимир Владов. Този път цената падна с половин милион лева под тази, за която го продаваха на първия търг, проведен през март 2014 година. Тогава частният съдебен изпълнител беше обявил начална тръжна цена от 1 455 000 лева за публичната продажба на поземления имот. Сега стадионът, разположен върху 50 дка площ се продава за 975 000 лв. Това става ясно от Регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. Обявата е публикувана на 21 септември т.г.. Продажбата ще се проведе в периода 21 октомври до 21 ноември в сградата на Районен съд Шумен. В описанието на имота, разположен точно върху 50 637 кв.м. се посочва, че в него има изградени две едноетажни сгради, мотописта, стоманобетонови трибуни за зрители, сграда с вишка, асфалтов паркинг и метална ограда. Имотът е собственост на фирма “Виа Монеда” ООД и е обявен за продажба заради договорна ипотека към „Юробанк” АД България. Справка в интернет показва, че в момента мотостадионът се използва от състезателите по спидуей от мото клуб “Волов”, където те провеждат тренировки и състезания. Управител на фирма “Виа Монеда” ООД е бившият областен управител на Шумен Владимир Владов от далечната 2004 година. . Съдружници в дружеството са "Дил-Строй” АД и "Н. Г. Транс" ООД, става ясно от Търговския регистър. Мотостадионът в Шумен беше закупен от фирмата, представлявана от Владимир Владов, през 2004 година при пряко договаряне с Министерството на отбраната за 203 000 лева. Първоначалното намерение на областния беше да построи там МОЛ и жилища и да инвестира 80 000 000. лв. Инвестиционно намерение беше внесено в Общинския съвет на Шумен през 2007 година. През 2009-та обаче Владов заяви, че иска да използва терена за изграждането на фотоволтаичен парк за производство на ел. енергия. И двете намерения не се осъществиха. Клубът по спидуей има уговорка със собственика на стадиона да провежда безвъзмездно тренировки там. Членовете на клуба си грижат за имота. Още при създаването на клуба през 2012 година те обработиха пистата, за да могат да я използват.
Източник: 24 часа (27.09.2016)

Печалбата на банките мина 1 млрд. лв. в към края на август Печалбата на банките в България е надминала 1 млрд. лв. през осемте месеца на годината. Към края на август тя е 1.04 млрд. лв., което е с 327 млн. лв. повече спрямо година по-рано. През месеца нарастват и депозитите, и балансовият капитал на банковата система. Традиционно най-голям дял от печалбата - 71%, формират петте банки, които са в първа група - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк (Пощенска банка). Само през август печалбата е 131 млн. лв., като толкова беше и месец по-рано. Големият резултат обаче се дължи и на еднократен ефект, който дойде още през юни. Тогава приключи сделката, при която Visa купи Visa Europe. Последната беше собственост на над 3000 европейски банки, които получиха пари от сделката. Макар и да не е точно ясно кои са били българските банки получателки, това доведе до повишение на финансовия резултат с около 150-170 млн. лв. Приходите от лихви са 2.22 млрд. лв. за цялата система, а от такси и комисиони са 698 млн. лв., показва отчетът на БНБ. Централната банка публикува данни по банки на тримесечие, а за останалите месеци данните са обобщени. Кредитирането и депозитите в банките продължават да се повишават към края на август. Заемите за домакинствата са се нараснали с нови 91 млн. лв., а с по-скромен ръст - 19 млн. лв., са тези към финансовите предприятия. Кредитирането за фирмите обаче намалява с 45 млн. лв. Пазарният дял на петте най-големи кредитни институции слабо се понижава до 57.6 на сто, отчита централната банка. Брутният кредитен портфейл в системата нараства с 0.1 на сто (60 млн. лв.) до 55.3 млрд. лв. Общо депозитите нарастват с 1.1% до 76.5 млрд. лв. през август. Най-съществен растеж има при привлечения ресурс от компаниите - със 759 млн. лв. Ръст има и при депозитите на домакинства - със 75 млн. лв., или 0.2 на сто, а при средствата на кредитни институции (с 62 млн. лв., 1.4 на сто), както и при тези на други финансови предприятия (с 9 млн. лв., 0.2 на сто). Спад се отчита при депозитите на сектор "Държавно управление" (с 62 млн. лв., или 3.5 на сто). Активите на банките са се повишили с 0.8% до 90.1 млрд. лв. Парите в централната банка и т.нар. други депозити на виждане са с увеличение от 3.5%, или 595 млн. лв., като делът на тази позиция в общите активи нараства до 19.5 на сто. Сумата по това перо към края на осмия месец на годината е 17.5 млрд. лв. Общата балансова сума на кредитите и авансите остава почти непроменена, а делът й в активите се понижава до 61.4 процента, посочват от БНБ. През август портфейлите на банките с ценни книжа са се увеличили с 1.2% (147 млн. лв.), като делът им в общия размер на активите е повишен до 14.2%. Собственият капитал е 12.2 млрд. лв., като за месеца се увеличава със 181 млн. лв. (1.5 на сто) поради нарастването на печалбата и на натрупания друг всеобхватен доход, отчитат от централната банка.
Източник: Капитал (03.10.2016)

Гръцката Alpha Bank си прибра бургаския Carrefour Най-старият магазин на Carrefour в страната – този в Бургас, отива при кредитора си - поделение на гръцката Alpha Bank. При третия опит за продажба на обекта заради просрочени дългове на собственика "КМБ България" (част от гръцката Marinopoulos) оферта е подадена от взискателя по изпълнителното дело. Това научи "Капитал" от частния съдебен изпълнител Тотко Колев, който предлагаше обекта срещу 11.6 млн. лв. Той не уточни името на взискателя, но каза, че претенциите са свързани с отпуснатия ипотечен кредит от гръцката Alpha Bank. Най-вероятно става дума за лондонския клон на банката, към който по информация на "Капитал" са преминали заемите и обезпеченията на "КМБ България", след като българският клон беше придобит от Пощенска банка. Carrefour в България на практика вече няма - бургаският магазин затвори през есента и единствено в столичния мол Paradise се разпродават последни стоки на гръцката Marinopoulos. От четирите й актива в страната два вече са минали към банките-кредитори, а другите се предлагат от съдебни изпълнители. Така веригата, започнала през 2009 г. като френско-гръцка собственост, след оттеглянето на Carrefour, се разви до 22 обекта, но от 2014 г. започна да затъва до изчезването си през тази есен.Приключването на сделката ще отнеме известно време, тъй като има и други кредитори и трябва да се уточни как ще бъде разпределена и платена сумата, обясни Колев, но не посочи кои са те. По друго изпълнително дело, където същият имот се продаваше от частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, като взискатели към Alpha Bank се бяха присъединили българските дружества "Вардимис" и "Бест фудс". Последният търг на практика беше трети опит за продажба на хипермаркета, който беше обявен с цена 11.6 млн. лв. Първата процедура беше организирана през лятото при начална цена 14.5 млн. лв., но кандидати нямаше. Магазинът на Carrefour се намира в търговския център "Бургас плаза" в морския град. Общата му площ е 12.6 хил. кв. м, но в офертата на съдебния изпълнител влизат и 37.26% идеални части от паркинга (над 1200 паркоместа), общите части на комплекса и терена, върху който е построен. По данни от имотния регистър "КМБ България" е купила имота от "Бургас плаза" през август 2008 г. за сумата от 18.58 млн. лв. Самият магазин беше открит през март 2009 г. и практически оттам започна експанзията на веригата в страната. И в момента на част от територията на магазина има наематели. Мениджмънтът на мола, заедно с дружеството-купувач, планират до пролетта всички площи да са реновирани и запълнени до пролетта, т.е. преди началото на летния сезон. "Това е по-добро развитие за мола в сравнение с един голям търговски обект. За клиентите ще има повече разнообразие," коментира мениджърът на "Бургас плаза" Таня Косева-Бошова. В Бургас има два работещи мола, като и в "Галерия" наемател беше Carrefour, но собственикът скъса договорът преди повече от година и в част от обекта влезе Lidl.Междувременно за хипермаркета на Carrefour в Стара Загора беше открит четвърти търг, след като на предишните три не се появиха купувачи. Досега двама съдебни изпълнители се опитваха да продадат обекта, който се намира в City Mall. Две от процедурите бяха организирани от Гергана Илчева по искане на Столичната община, на която "КМБ България" дължи данъци. Другите два търга, включително и течащият в момента, са на ЧСИ Иван Стръмски и са с взискател Alpha Bank, където е ипотекиран имотът. Минималната цена, която се търси сега, е 17.9 млн. лв. спрямо 22.7 млн. лв. при първия търг през лятото. Оферти се приемат до 5 декември, а евентуален купувач ще бъде обявен на следващия ден. За продажба се предлагат магазинът с площ 9255 кв.м и парцелът под него, където има подземен паркинг. Консултант от сектора на недвижимите имоти коментира, че и сегашната цена е твърде висока и едва ли ще се стигне до сделка. През тази година Marinopoulos се раздели с най-големия си обект – в столичния The Mall, който стана собственост на кредитора й Уникредит Булбанк. Преди няколко месеца гръцката компания поиска защита от фалит.
Източник: Капитал (14.11.2016)