От фондовата борса очакват рекордно IPO през 2017 г. БФБ - София очаква първото голямо първоначално публично предлагане от години и поне още едно, както и за удвояване на оборота. Това стана ясно по време на годишните награди на фондовата борса за най-добрите посредници и компании с принос за развитие пазара. Първата инициатива се казва "България интернешънъл" и предвижда търговия с чужди акции през БФБ със сетълмент през Clearstream. През май се очаква да започне и търговията с държавни ценни книжа. Работи се и по платформа за търговия и листване на малки и средни предприятия. На фокус са и облекченията при процедурите по листване и връзката борса - КФН - Централен депозитар.
Източник: Капитал (12.01.2017)

Пощенска банка договори 70 млн. евро за малки фирми от ЕИФ Пощенска банка подписа гаранционно споразумение с Европейския инвестиционен фонд за кредитна линия от 70 млн. евро, която ще бъде предназначена за финансиране на малкия и средния бизнес, обявиха от банката. Споразумението е за предоставяне на гаранция по отпусканите от банката кредити с 60% покритие от ЕИФ, а средствата са по оперативна програма "Инициатива за малките и средни предприятия". Програмата обхваща малки и средни фирми, включително стартиращи компании от всички сектори на икономиката. Заемите ще се предоставят за срок от 2 до 12 години, като максималният размер на един кредит може да бъде 5 млн. евро. Целта е средствата по тази програма да бъдат предоставени в полза на българския бизнес до края на 2017 г.Инициативата за МСП работи от 2016 година в България като публично-частно партньорство, в което страни са правителството, Европейската комисия, групата на Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд. Механизмът предвижда споделяне на риска между участниците, при което да се улесни отпускането на кредити за повече от 600 млн. евро на повече от 4 хиляди малки и средни предприятия. Банките, които вече подписаха споразумение за участие в инициативата са Сибанк, ОББ, Райфайзенбанк България, УниКредит Булбанк и ПроКредит Банк и Банка ДСК. Новата оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" ще даде възможност на над 3000 компании в България да получат финансиране за общо 600 млн. евро при облекчени изисквания за обезпечения и по-ниски лихви."За 2016 г. отчетохме над 40% повече искания за кредит от предприемачите в страната, основно от производители, като очакванията ни са, че този процент ще нарасне още", коментираха от Пощенска банка. "Ние разбираме нуждите на предприемачите и затова се опитваме непрекъснато да предоставяме модерни продукти, индивидуален подход и финансиране при преференциални условия, с помощта на които да осигурим стабилна основа на фирмите и да стимулираме тяхното развитие и растеж. Има все по-добри проекти, които стигат до нас, а компаниите стават все по-гъвкави и предприемчиви, залагайки на различни и иновативни решения, като това може само да ни радва. Вярваме, че бизнесът заслужава подкрепа, и ще продължим да му я предоставяме", се казва още в съобщението на финансовата институция.
Източник: Капитал (13.01.2017)

Проблемните вземания и сделките с тях се превърнаха в истински бизнес заради кризата, когато голяма част от заемите не се обслужваха редовно. А след стрес тестовете на банките този бизнес започва да расте, а обемът му да достига значителен размер. Според оценка на компании за събиране на дългове през миналата година са били продадени дългове за 1 млрд. лв. А за тази година се очаква този пазар да се удвои и да стигне 2 млрд. лева. Като това са пари извън неплатените задължения, които съществуват към телекоми и дружествата за битови услуги. Най-активните участници в този бизнес са преобладаващо чужди компании. Това са “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс интернешънъл”, “Агенция за събиране на вземанията”, “AПС България”, “Кредит инкасо”. Сред тях успява да се промъкне и една българска - “С.Г. Груп”. “Еос Матрикс” например купиха от Първа инвестиционна банка портфейл потребителски, необезпечени задължения за 70 млн. лв. В друга сделка с Пощенска банка компанията за събиране на вземания успя да договори покупката на заеми за 280 млн. лв. на Пощенска банка. “ОТП факторинг България” пък продаде микс от потребителски обезпечени и необезпечени заеми за 31 млн. лв. на “Фронтекс”. Твърди се, че “Агенция за събиране на вземания” е спечелила поръчка на “Уникредит кънсюмър файненсинг” за ежемесечно изкупуване в продължение на две години на потребителски и стокови заеми. Те са с просрочия от 180 до 300 дни. През миналата година имаше десетина по-големи сделки, при които се продаваха в пакет проблемни вземания, а търгове за по-малки обеми има постоянно. Като тенденция се оформя появата на повече корпоративни и обезпечени дългове, които се предлагат за продажба. През 2015 г. чешката “AПС България” купи корпоративен портфейл за 30 млн. евро В началото на 2016 г. Прокредит банк продаде малък пакет от необслужвани кредити за 24 млн. лв. на “Еос Матрикс”. В началото на тази година бе сключена още една сделка за продажба на фирмени кредити. Миналия вторник от съобщение на Уникредит Булбанк стана ясно, че финансовата институция е продала необслужвани обезпечени и необезпечени кредити на корпоративни клиенти от 93 млн. евро. Купувач е “Агенция за събиране на вземания”, която е съсобственост на норвежкия B2Holding. Това е най-голямата до момента сделка за портфейл от корпоративни банкови заеми. И е първа подобна продажба на най-голямата банка в страната. През тази година се очаква приключването на още една голяма сделка. Става въпрос за портфейл на “Хета асет резолюшън България”, която преди това се казваше “Хипо Алпе - Адрия лизинг България”. Обемът е общо 130 млн. евро на необслужвани задължения по лизингови договори плюс 37 млн. евро дължими лихви. 90% от задълженията са фирмени. При тях активите са иззети, а компанията има и записи на заповед като допълнително обезпечение. Задълженията са от преди близо 10 г. - почти на прага на изтичането на срока на абсолютната давност. Поради това се очаква цената на сделката да не е много висока - максимум до 15% от номинала Общата сума на необслужваните заеми в банковия сектор в България е близо 5 млрд. лева. Банките със сигурност няма да я получат при продажбите, тъй като тези сделки се сключват на цени от 5 до 30% от номинала. Най-евтини са потребителските и стоковите кредити, които са без обезпечения. При тях цената рядко надхвърля 5% от номинала. Заради липсата на обезпечение, което да бъде продадено, ако заемът не се върне, те са и най-продаваните на пазара на дългове. Въпреки ниските цени това е чиста печалба за банките, които вече са провизирали лошите вземания. А и си спестяват допълнителни разходи по събирането им. Обезпечените заеми обаче се търгуват доста по-скъпо. Те се продават в диапазона от 80 до 95% от номинала. Но рядко се предлагат, тъй като банките обикновено предпочитат да усвоят обезпечението и да го продадат, за да си върнат по-голяма част от отпуснатия заем. Увеличение на обема от дългове, които ще се пуснат за продажба през тази година, обаче не кара фирмите за събиране на вземания да чакат спадане на цените на сделките. За тяхното ниво основен фактор продължавал да е времето на просрочието на задълженията. Колкото по-дълго е то, толкова по-ниска е цената. Все пак при корпоративните вземания, които са обезпечени, събирането на дълга е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси. Въпреки раздвижването при фирмените заеми не се очаква особено голямо увеличение на обема за продажба. Без арбитраж за неплатена сметка Потребителските спорове ще се разрешават извън арбитражните съдилища. Това означава, че в тях ще решават само спорове между търговци. Тези промени в Гражданския процесуален кодекс гласуваха окончателно депутатите. Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се смятат за нищожни. “След обнародването на промените всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето”, обяви в парламента омбудсманът Мая Манолова. През миналата година тя започна законодателната инициатива срещу частния съд. Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, записаха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора. Всички започнали арбитражни производства между търговци преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред освен в случаите, когато споровете са обявени за неарбитруеми. Текстовете ще важат и за заварени положения, обяви омбудсманът Мая Манолова. Всички висящи производства ще бъдат незабавно прекратени, обясни тя. Да се въведе забрана на частните арбитражни съдилища да гледат дела срещу потребители, поиска Манолова. Тя обясни, че най-често това са спорове за неплатени комунални услуги - ток, вода и телефон, както и заради теглени бързи кредити. Исковете по тях са на стойност между 50 и 2000 лв., но с всички такси по арбитражното дело сумата често набъбва многократно. Хората разбират, че срещу тях се води дело, едва когато частният съдебен изпълнител се появи на вратата им с изпълнителен лист и им запорира заплатата. Впоследствие длъжникът научава, че арбитражната присъда не подлежи на обжалване. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Източник: 24 часа (23.01.2017)

Пощенска Банка с награда от Forbes за "Сделка на годината" Пощенска банка е сред победителите в конкурса Forbes Business Awards, организиран за шести пореден път от сп. Forbes. На официална церемония финансовата институция бе отличена със специална награда в категорията „Сделка на годината“ за успешното финализиране на сделката по придобиването на дейността на Алфа Банк – клон България. Наградата беше връчена лично на Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, от Йордан Матеев, главен редактор на сп. Forbes България. „За мен и моя екип придобиването на дейността на Алфа Банк България наистина се превърна в сделката на 2016 г., защото е ключово събитие и за целия банков пазар. Това е първата знакова сделка в започналия вече процес на консолидация, която донесе още повече стабилност и сигурност на банковата ни система, защото като по-голяма банка ние имаме повече възможности за растеж и да подкрепяме бизнес начинанията на българските предприемачи. Гордеем се и е важно да кажем, че успяхме за рекордно кратко време от три месеца да завършим оперативното сливане на двете банки, като всички възможности и ползи вече са на разположение на клиентите ни“, коментира при получаването на наградата Петя Димитрова. По традиция в началото на всяка годината сп. Forbes връчва бизнес „оскари“ за постиженията през предходната. Целта на наградите е да насърчат добрите търговски практики и предприемачески дух на най-иновативните, упорити и отдадени компании, които работят за доброто на обществото ни и допринасят за развитието на икономиката ни. 86 компании участваха в 8 категории – „Клиентска политика“, „Развитие на бизнеса“, „Развитие на човешките ресурси“, „Качество на продуктите“, „Качество на услугите“, „Служител на годината“, „Награда за обществена дейност“ и „Най-добър стартиращ бизнес“, а независимо жури определи победителите във всяка от тях сред общо 165 кандидатури. Кандидатствалите компании са както големи и утвърдени бизнеси, така и новостартиращи. Тази година най-голям брой кандидатури има в категория „Бизнес развитие“. На церемонията присъстваха финалистите в конкурса, гости и партньори на сп. Forbes, както и членовете на експертното жури, което и тази година беше съставено от изявени представители на бизнес елита в страната.
Източник: econ.bg (25.01.2017)

Пощенска банка с награда "Сделка на годината" Пощенска банка е сред победители в конкурса Forbes Business Awards, организиран за шести пореден път от сп. Forbes. На официална церемония финансовата институция бе отличена със специална награда в категорията "Сделка на годината" за успешното финализиране на сделката по придобиването на дейността на Алфа Банк – клон България. Наградата получи Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка. "За мен и моя екип придобиването на дейността на Алфа Банк България наистина се превърна в сделката на 2016 г., защото е ключово събитие и за целия банков пазар. Това е първата знакова сделка в започналия вече процес на консолидация, която донесе още повече стабилност и сигурност на банковата ни система, защото като по-голяма банка ние имаме повече възможности за растеж и да подкрепяме бизнес начинанията на българските предприемачи. Гордеем се и е важно да кажем, че успяхме за рекордно кратко време от три месеца да завършим оперативното сливане на двете банки, като всички възможности и ползи вече са на разположение на клиентите ни", каза при получаването на наградата Петя Димитрова.
Източник: Банкеръ (25.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Печалбата на банките в България достигна 1.26 млрд. лв. през 2016 г. Банките и клоновете на чуждестранните институции в България отчетоха 1.26 млрд. лв. печалба през 2016 г., което е най-добрият резултат от 2008 г. насам. След като банките се подготвиха за оценка на активите от БНБ, изчиствайки се от несъбираеми вземания, те постигнаха този резултат, който е с цели 40.5% повече от постигнатото през 2015 г. Основен принос за този растеж имат не толкова основните пет финансови институции, които доминират на пазара у нас, а повече средните и по-малките банки. Друг източник на голямата печалба беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Eфектът за българските банки се оценява на около 186 млн. лв. Досега историческият рекорд на банковите печалби в България е от 2008, която беше и последната година преди кризата - 1.378 млрд. лв.Най-големите по активи български банки остават същите – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, които бяха и в края на 2015 г. с една разлика. Пощенска банка измести от петото място Райфайзенбанк, след като придоби клона на Алфа банк у нас. Така генерираната от петте най-големи банки у нас печалба вече представлява 71% от сумата на финансовия резултат на цялата система. За сравнение, през 2015 г. цели 82% от печалбите на банките бяха реализирани от топ 5. Сред причините за това е сравнително слабият резултат на двете най-големи банки. "Уникредит" регистрира едва 0.5% ръст на печалбата на годишна база през 2016 г., докато Банка ДСК свива резултата си със 7.4%. За сметка на това ПИБ се възстановява активно от държавната помощ, която получи през 2014 г., и увеличава печалбата си от 12.7 млн. лв. на над 90 млн. лв. В годината, в която бе обявено, че Националната банка на Гърция ще продаде българската си дъщерна банка Обединена българска банка, последната записва също значително подобрение на финансовия си резултат, който набъбва с 63% на годишна база до 111 млн. лв. Активите на банките от първа група се увеличават с 5% до 52.8 млрд. лв.Другата причина е особено добрият резултат на средноголемите и по-малките банки. Данните сочат, че през 2016 г. те са направили 366 млн. лв. печалба, което е над двойно повече в сравнение с 2015 г. В този сектор впечатление прави БАКБ, която подобрява резултата си близо 10 пъти, както и ЦКБ, която декларира печалба от 26 млн. лв. и ръст на годишна база от повече от 250%. Освен тях Тексим банк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк и Райфайзенбанк регистрират печалба, която е поне двойно по-голяма в сравнение с постигнатата през 2016 г. Сумата на активите от втора група, в която влизат банки без топ 5 и без клоновете, представляват към края на годината малко над 37 млрд. лв., което е с 9.2% повече в сравнение с края на предходната година.Общо към края на годината ниските лихви на пазара са свили с 9% приходите от лихви на банките. За сметка на това разходите им за изплащане на лихви са се понижили с цели 41%. Нетният лихвен доход на финансовите институции обаче се повишава с малко над 1%. Обезценките се свиват с 26% до 814 млн. лв.Същите банки, които работеха на загуба през 2015 г., регистрират негативен финансов резултат и през 2016 г. Това са Токуда банк, която свива загубата си с близо 60%, "Пиреос", които намаляват загубата наполовина, Търговска банка Виктория и клоновете Ишбанк, Инг банк и БНП Париба. Сумарно тези шест финансови институции имат загуба от 83 млн. лв., което е 47% по-малка загуба в сравнение с постигнатото през 2016 г.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Банковата система изпрати 2016-та с рекордната за последните 8 години печалба от 1.262 млрд. лева. Това се вижда от данните на Българската народна банка за състоянието на банковата система към 31.12.2016 година. Подобни резултати трезорите не са отчитали от края на 2008 г., когато годишните им печалби надхвърлиха 1.387 млрд. лева. Спрямо 2015-та търговските банки са спечелили 364 млн. лв. повече, сочат данните на БНБ. Резултатите включват всички 27 търговски банки в страната. В топ 5 по размер на банковите активи попадат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и "Юробанк България". Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не бива да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, подчертават от БНБ. Спрямо края на септември 2016 г. активите на банковата система нарастват с 2.5% - до 92.1 млрд. лева. В края на 2015-та те възлизаха на 87.5 млрд. лева. За последните три месеца на годината Централната банка отчита и увеличение на паричните наличности с 233 млн. лв. до 18.162 млрд. лева. Така те формират 19.7% от активите на банките. За сравнение година по-рано този процент бе 20.86. Кредитите на домакинствата и фирмите, постигат общ годишен растеж от близо 160 млн. лв. достигайки 51.755 млрд. лева. Оказва се обаче, че заемите за фирмите намаляват на годишна база с 104 млн. лв. до 33.180 млрд. лева. Докато кредитите на домакинствата нарстват до 18.575 млрд. лв. като са с 264 млн. лв. повече спрямо декември 2015-та. Политиката на банките за затягане на изискванията към кредитополучателите оказа търсения ефект. Към края на годината размерът на необслужваните заеми възлизаше на 9.961 млрд. лв. при 11.026 млрд. лв. през декември 2015-та. Банковият сектор регистрира и сериозен ръст на привлечените средства. Към края на 2016-та депозитите на фирмите и домакинствата са нараснали с 4.441 млрд. лв. и са възлизали на 68.571 млрд. лева. Така за година спестяванията на фирмите са се увеличили с 1.652 млрд. лв., а тези на домакинствата – с 2.789 млрд. лева. Към 31 декември 2016 г. ликвидните активи на кредитните институции нарастват до 38.24% от общите активи на системата. Година по-рано делът им бе 36.71 на сто. До 11 февруари предстои банките да предоставят информация на БНБ относно капиталовата си адекватност към края на годината.
Източник: Банкеръ (02.02.2017)

След години забавяне продължава изграждането на Еllipse Center С финансиране от "Юробанк България" АД се очаква сградата в оформящият се нов офис център на столицата да е готова още тази година. Обновената концепция съчетава комфортна и функционална визия и изпълнение. Всеки етаж предлага гъвкаво разпределение и улеснява планирането при бързоразвиващите се компании. Архитектурната концепция е на арх. Атанас Панов и екипа на "ЛП Арх". Елипс Център е бизнес сграда от смесен тип Клас А. Тя ще разполага с централна система за управление, видеонаблюдение и контрол на достъп. Фасадата е троен стъклопакет с форма на диамант - прозорци от „френски тип", осигуряващи гледка във всяка посока и с отлична пропускливост на естествена светлина в помещенията с окачени тавани Knauf и контрол на температурата на отделни зони. Елипс Център включва два подземни етажа, партерно ниво (ниско тяло) и 12 офис етажа, изграждащи Кулата, подземен паркинг със 134 паркоместа, както и 20, предназначени за гости. Първият етаж е разделен на две половини: едната е предназначена за ресторант с тераса, а другата ще разполага с 408,25м2 офис площи. Следват 10 почти идентични етажа с площ от 932м2 всеки, а последният етаж включва офис с размер 344,42м2 и индивидуална озеленена тераса. От терасата на последния етаж на сградата се открива прекрасна панорама към градския пейзаж на столицата. За удобството на наемателите са планирани фитнес зала и кътове за отдих.
Източник: citybuild.bg (07.02.2017)

Хампарцумян влиза в управителния съвет на Асоциацията на банките Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" АД Левон Хампарцумян беше избран за член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. В предишни години Хампарцумян е бил член на управителния съвет на сдружението, както и негов председател. За втори тригодишен мандат, като член на управителния орган на Асоциацията, беше избрана Петя Димитрова - Председател на УС и Главен изпълнителен директор на "Пощенска банка" АД. Останалите членове на управителния съвет на банковата асоциация, които продължават мандатите си, са: председателят на Асоциацията Петър Андронов и неговият заместник Виолина Маринова, както и членовете на управителния съвет Емил Ангелов, Георги Константинов и Светослав Гаврийски.
Източник: Банкеръ (05.04.2017)

Продават хлебозавода в Сухиндол заради дългове За 174 хил. лв. се продава хлебозаводът в Сухиндол. ЕООД-то, което е собственик на едноименната фирма, виси с борчове пред „Юробанк“ и Териториалната данъчна дирекция. Цялата фирма е разположена на ул. „Водолей“ 1 и е с площ от 2151 кв. метра. Само производствената сграда е близо 600 кв. метра. Желаещите могат да огледат помещенията и оборудването до средата на следващия месец, след което следва търг за хлебозавода в Павликенския съд. Дружеството има ипотека отпреди седем години за 127 хил. лв. и именно просрочието й е довело да финансовите му проблеми.
Източник: Борба - Велико Търново (21.04.2017)

Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина на сделката, с която белгийската "Кей Би Си Банк" купува от Национална банка на Гърция българската ОББ, дружествата "Интерлийз", "ОББ - Метлайф" и още някои свързани с тези компании и ги консолидира с дъщерните си структури - СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ". В решението на КЗК от 26 април 2017-а буквално се казва следното: "РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Кей Би Си Банк НВ“, Белгия, върху „Обединена българска банка“ АД, „Интерлийз“ ЕАД и някои свързани български бизнес активи по смисъла на Глава V от Закона за защита на конкуренцията." Това разрешение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването за сделката по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК. Разрешението на КЗК при големи сделки за придобиване и поглъщане е абсолютно задължително и е част от административните стъпки, които участниците в тези сделки трябва да направят. Издаването на такова разрешение въобще не е проформа. Това става след задълбочен анализ и оценка на пазара, на който работят дружествата, подлежащи на покупка и обединение, при който се ползват огромен обем статистически данни и различни методики за анализ. Нещо повече - във връзка със сделката се иска компетентното становище не само на надзорните органи, контролиращи дружествата, подлежащи на покупко-продажба и обединение, но и на техни преки конкуренти. В случая заради сделката за ОББ, за "Интерлийз", за "ОББ-Метлайф" и за свързани с тях компании е направен анализ на пазара на банкиране на дребно, на пазара на корпоративното банкиране, на пазара за платежни услуги и на застрахователния пазар. Целта е да се установи дали сделката и последващото сливане на въпросните дружества със СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ" няма да доведе до пазарна концентрация и господстващо положение. Поискани са становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на банките в България, от основни конкуренти на участниците в сделката: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, Централна кооперативна банка АД, ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, ЗАД "Алианц България Живот" АД, "Граве България Животозастраховане" АД, "Застрахователна Компания Уника Живот" АД и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". Важно е да уточним, че не всички от запитаните са дали благоприятни отзиви за сделката. От доклада става ясно, че например застрахователната компания "Уника Живот" е изразила опасения, че след осъществяване на сделката "новосъздадените дружества, които ще възникнат вследствие на обединението между групата на "Кей Би Си Банк" у нас и тази на ОББ, са една от най-големите банково-застрахователни групи в страната и ще окаже ефект и върху структурата на пазара на животозастраховане", на който "Уника" оперира. В доклада на КЗК се посочва, че според "Уника": "Ефектът от концентрацията би се изразил както в изместване на някои от основните конкуренти на групата от досегашните им пазарни позиции, така също и в създаване на сериозна вероятност от установяване или засилване на господстващо положение на предприятията от новосъздадената група на съответните засегнати пазари, вкл. и на пазара на животозастрахователни продукти. Ефектът от обединението ще бъде особено осезаем върху пазара за спестовни и рискови застраховки “Живот“, където консолидацията между ДЗИ и "Метлайф" ще доведе до значителна промяна в структурата на пазара." По-специално дружеството смята, че при спестовните застраховки „Живот“ новата застрахователна група ще се превърне в пазарен лидер с пазарен дял от над 35% и ще бъде в състояние да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, да диктува условията на пазара и да доведе до значително засягане на конкурентния процес. "Същите опасения "Уника" изразява и по отношение на пазарния сегмент на рискови застраховки "Живот", където смята, че новата група ще заеме второ място с пазарен дял над 20% и ползвайки се от богатия си опит при продажбите на рискови застраховки, както и от по-големия и разнообразен продуктов портфейл на пазара в средносрочен план и може сериозно да размести пазарните позиции на основните участници на пазара, като се превърне в пазарен лидер на подпазара на рискови застраховки „Живот“. Според дружеството планираната концентрация ще окаже значително въздействие и върху подпазара на здравно застраховане, както и на пазарния сегмент на застраховката „Злополука“. КЗК е взела предвид тези забележки и е поискала допълнителна информация по тези пунктове от "Кей Би Си Банк", преди да излезе с окончателно решение. Белгийците са изпратили пространно становище по въпроса, което КЗК е приела. Някои от по-важните заключения по него са следните: "Кей Би Си Банк НВ" смята, че сделката не може да доведе до установяване или засилване на неговото господстващо положение на пазара, както и значително да засегне конкурентния процес, тъй като новото обединение ще има общ пазарен дял от (20-30%) на пазара на животозастраховане, което е под границата от 40%, над която се приема, че има концентрация. Също така наличието на значителна конкуренция на пазара ограничава възможността ДЗИ/ОББ-МетЛайф да действат независимо. Пазарът се характеризира с постоянен растеж и висока еластичност на търсенето, което води до интензивна конкуренция за клиенти между доставчиците на животозастрахователни продукти. По отношение на твърденията на "Уника", че обединеното предприятие ще се ползва от добре развит банков канал и ресурси и това ще обуслови засилване на пазарната му позиция, "Кей Би Си" изразява становище, че това твърдение не е подкрепено по никакъв начин от наличната информация за ситуацията на пазара на животозастраховане. Обединеното предприятие няма да има дял, по-голям от 25%, на който и да е от пазарите, на които сделката ще окаже въздействие". Тъй като направеният за целите на доклада анализ на отделните пазари, на които след сделката ще работи обединената банково-застрахователна група, е потвърдил позицията на "Кей Би Си Банк", КЗК е констатирала, че за концентрация и дума не може да става и е дала зелена светлина на сделката. За приключването на цялата операция по покупко-продажбата на ОББ, "Интерлийз", "ОББ-Метлайф" и свързаните с тях компании своето одобрение трябва да дадат също БНБ и Комисията за финансов надзор.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

?oщeнc?a бaн?a oтнoвo e лидep нa пaзapa нa фa?тopинг ycлyги ?oщeнc?a бaн?a зaпaзвa лидepc?aтa cи пoзиция нa пaзapa нa фa?тopинг ycлyгитe пo из?yпeни взeмaния и зa чeтвъpтa пopeднa гoдинa e фa?тop №1 зa Бългapия c 37% пaзapeн дял oт цялocтния oбeм нa фa?тopинг ycлyгитe и c нaд 68% дял oт e?cпopтния фa?тopинг (дaнни нa финaнcoвaтa инcтитyция). Бaн?aтa e пpивля?лa ?a?тo нoви ?opпopaтивни ?лиeнти, тa?a и нoви ?oнтpaгeнти нa нacтoящитe cи ?лиeнти, ?aтo e изгpaдилa здpaв и пeчeливш пopтфeйл. Aнaлиз нa e?cпepтитe нa ?oщeнc?a бaн?a пo?aзвa, чe фa?тopингът ?aтo пpoдy?т, пpeдocтaвящ ?paт?ocpoчeн pecypc зa бизнeca, имa cъщecтвeнa poля зa нeгoвoтo ycпeшнo paзвитиe. Уcлyгaтa cпoмaгa и зa yпpaвлeниe нa pиc?a, нaй-вeчe пpи изнoc, ?oeтo e oт ?лючoвo знaчeниe зa фиpмитe-изнocитeли, ocoбeнo ?oгaтo paбoтят c нoви пaзapи и нoви тъpгoвc?и пapтньopи. ?poдaжбитe ce ocъщecтвявaт c oтлoжeнo плaщaнe, ?oeтo нocи oпpeдeлeни pиc?oвe зa пpoдaвaчa, ?oитo фa?тopингът в гoлямa cтeпeн yпpaвлявa. „Haшaтa cтpaнa e c e?cпopтнo opиeнтиpaнa и?oнoми?a и фa?тopингът дoпpинacя вce пoвeчe зa paзвитиeтo и? и peaлизиpaнeтo нa пpoдy?титe нa нaши ?oмпaнии зaд гpaницa. ?oлзвaй?и фa?тopинг ycлyги, тe пoлyчaвaт нaй-пoдxoдящoтo oбopoтнo финaнcиpaнe, зa дa зaтвopят пpoизвoдcтвeния ци?ъл и зaтвъpдят пoзициитe cи“, ?oмeнтиpaxa oт ?oщeнc?a бaн?a. Cпopeд aнaлизa нa бaн?aтa пpeз пocлeднитe гoдини ce нaблюдaвa ycтoйчив pъcт в oбeмa и oбxвaтa нa фa?тopинг ycлyгитe, ?aтo пaзapът в Бългapия e нapacнaл c 4% пpeз 2016 г. E?cпepтитe нa ?oщeнc?a бaн?a oчa?вaт pъcт oт дoпълнитeлни 5% зa 2017 г. (пpилoжeнa гpaфи?a зa динaми?aтa нa пaзapa пpeз пocлeднитe 6 г. и oчa?вaния зa 2017 г.). Дaннитe зa пaзapa зa 2016 г. пo?aзвaт, чe близo 72% oт фa?тopингa идвa oт вътpeшния пaзap, 27% oт e?cпopт и 1% oт импopт. Oбщият oбopoт нa фa?тopинг ycлyгитe нa ?oщeнc?a бaн?a ?ъм ?paя нa 2016 г. възлизa нa 724 млн. eвpo, a нa цeлия бългapc?и пaзap ? нaд 1,972 млpд. eвpo. ?oщeнc?a бaн?a пpeдлaгa фa?тopинг c и бeз peгpec ?a?тo нa ?opпopaтивни ?лиeнти, тa?a и нa coбcтвeницитe нa мaл?и и cpeдни пpeдпpиятия, ?aтo ce cтpeми дa пpeдocтaвя нaй-дoбpитe ycлoвия, зa дa мoжe бизнecът им дa фyн?циoниpa глaд?o и дa ce paзвивa възxoдящo.
Източник: 24 часа (05.05.2017)

Българската Пиза - с обновена концепция, но същия ефектен дизайн Елипс Център, или незавършената българска кула Пиза, е един уникален офис проект, с немалко история, с дълго строителство и още по-дългоочаквано завършване. Към момента строителната площадка е мобилизирана, като на нея от март месец работи най-големият строител в страната Щрабаг. Въпреки че концепцията на сградата е обновена, архитектурният й облик не се променя съществено. Фасадната обвивка включва двукамерни стъклопакети. За подобряване на топлотехническите параметри ще се използва външно селективно стъкло. То ще е силно прозрачно, в комбинация с нисък соларен фактор и ще осигурява по-добро засенчване. Средното стъкло между двете камери и вътрешното ламинирано стъкло ще гарантират по-голяма сигурност и подобряват шумоизолацията от булеварда. Всички офисни площи се предоставят като работни зони тип еднопространствен или „отворен офис“ (open-space). На всеки етаж във високото тяло могат да се разположат един, два или четири офиса. Сградата е с висока енергийна ефективност, с добро местоположение в най-отличителния бизнес район на Цариградско шосе, а завършването й се финасира от Юробанк България АД.
Източник: profit.bg (17.05.2017)

Пощенска банка с отличие "Най-зелена банка в България" Пощенска банка спечели първо място в категорията "Най-зелена банка" от седмия национален конкурс на b2b Media "Най-зелените компании в България". Финансовата институция бе отличена за пореден път заради сериозните си инвестиции в развитието на устойчиви практики, както по отношение на своите бизнес процеси, водещи до намаляване на използваните ресурси и управление на риска за околната среда в корпоративното кредитиране, така и за формирането на социално отговорно поведение у служителите и широката общественост в грижата за природата. "За нас устойчивото бизнес развитие е основен фокус в политиката ни за корпоративна социална отговорност, като продължаваме да бъдем лидер в развитието на програми за опазване на околната среда сред банковите институции в България. Продължаваме да бъдем единствената банка, която има работещо звено от доброволци ? нашите "Герои в зелено", които подкрепят всички усилия на институцията да бъдем все по-отговорни в потреблението на ресурси', коментираха от Пощенска банка. Банката създава свой "Зелен борд" и звено "Екологичен офис", които работят за намаляване на екологичните ? въздействия върху околната среда, както по отношение на ограничаване на консумацията на ресурси от банката, така и по отношение на финансиращата ? дейност. Действията са насочени в много направления - спестяване на енергия, оптимизиране на количеството вода, което се употребява, намаляване на употребата на хартия, рециклиране на хартия и тонери, рециклиране на IT техника и др. Освен това членовете на Зеления борд на банката организират различни инициативи на открито, в които увличат и колегите си. Финансовата институция инвестира в собствена вътрешна програма, озаглавена "Зелени заедно", която развива изцяло със собствени средства и реализира чрез доброволен труд на служителите си. Някои от най-големите екологични инвестиции на Пощенска банка са за оптимизиране на енергийната ефективност на офис сградите ? и развитието на проекти с обществена значимост, сред които ? почистване на замърсени обществени територии, акции за залесяване, както и за инициативи като "Зарядно със сърце", с която за четвърта поредна година Пощенска банка се включи в глобалната инициатива PARK(ing) Day. В рамките на събитието всеки желаещ можеше да покара велосипед и да се погрижи за собственото си здраве и за природата, като създаде зелена енергия, с която да зареди мобилното си устройство.
Източник: Банкеръ (07.06.2017)

Ріrаеus Ваnк готви за продажба бизнеса си на Балканите, включително и в България Най-голямата по активи банка в Гърция - Ріrаеus Ваnк, обмисля да продаде бизнеса си на Балканите и някои други свои активи с цел да намали портфолиото си от лоши кредити. Това са потвърдили от финансовата институция в свой доклад, публикуван в сряда и цитиран от местното издание Екаtіmеrіnі. "Нашата визия е да се превърнем в най-надеждната банка в Гърция", посочва главният изпълнителен директор на кредитора Христос Мегалу, който беше назначен на поста през април. "Планът ни има смисъл и не е просто нещо откъслечно", смята Мегалу, който преди това беше шеф на друга голяма банка в южната ни съседка и с участие у нас - Еurоbаnк. "Целите ни са сериозни, но са постижими", допълва той. Ріrаеus Ваnк все още не може да се справи с проблемния си кредитен портфейл, като състоянието на финансовата институция се влоши след задълбочаването на рецесията в Гърция, довела до рекордно висока безработица в страната. Според информацията банката планира да продаде притежаваните от нея дъщерни дружества в България, Румъния, Сърбия, Албания и Украйна, като част от стратегията Аgеndа 2020 за намаляване на чуждестранните й експозиции. В този план влиза и търсенето на нов собственик на участието й в корабната компания Неllеnіс Sеаwауs, както и в други гръцки фирми. Основният план включва като първа стъпка отделянето на част от бизнеса в ново дружество - Ріrаеus Lеgасу Unіt. В него ще бъдат прехвърлени 25 милиарда долара рисково претеглени активи, а делът на необслужваните кредити ще бъде в размер на 64%. В компанията ще влизат чуждестранните операции на банката и някои небанкови дейности. Целта е лошите кредити в Ріrаеus Lеgасу Unіt да бъдат намалени чрез продажби на активи и преструктуриране. Според плановете на ръководството на банката основният бизнес, който остава отделно от Ріrаеus Lеgасу Unіt, ще бъде с рисково претеглени активи от 28 милиарда долара и 2% дял на необслужваните заеми. Действията на финансовата институция са част от изискването за изготвяне на програми за преструктуриране на финансовия сектор в Гърция според споразумението по втората спасителна програма за Атина от 2012 година. Според тях Националната банка на Гърция и Ріrаеus трябваше да продадат всички свои дъщерни компании, а Аlрhа Ваnк и Еurоbаnк да оставят бизнеса си само в две държави. Припомняме, че като част от тази стратегия, през 2015 година "Пощенска банка", която се държи от Еurоbаnк, купи клоновете на Аlрhа Ваnк в България.
Източник: Money.bg (08.06.2017)

Piraeus Bank продава бизнеса си на Балканите Piraeus Bank - най-голямата като активи банка на Гърция, планира до 2020г. да се раздели с бизнеса си на Балканите, да напусне участието си в холдингови структури и да намали лошите си кредити. "Целта ни е да станем банката с най-високо доверие в Гърция", заяви главният изпълнителен директор Христос Мегалу, който до април 2017г. оглавяваше конкурентната Eurobank, съобщи "Ройтерс". Държавният фонд за стабилизиране на банките HFSF контролира 26.2% от Piraeus. Решението засяга както банковото поделение в нашата страна, така и тези в Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Ако бъде продадена Банка Пиреос България, трета банка с гръцки капитали ще смени собствеността си. Дотук това стана с клона на Алфа банк, който бе погълнат от Пощенска банка, а до дни се очаква и в ОББ да влезе белгийски акционер, припомня "Капитал Daily" в новия си брой. Изданието допълва, че от Банка Приеос България засега нямат потвърждение на информацията, че звеното тук е включено в плана за продажба, но и очакванията са процедурата да се движи от Атина. За миналата година Банка Пиреос България отчете загуба в размер на 67.5 млн. лв. заради активното разчистване на портфейла от лоши кредити. Към края на март активите на банката са в размер на 2.8 млрд. лв., което я поставя на десето място на пазара с кредитен портфейл от 1.9 млрд. лв. и депозити за 2.4 млрд. лв. Преди почти година банката продаде българското си лизингово дружество на местната финансова група "Химимпорт".
Източник: Дневник (08.06.2017)

Работещите в чужбина българи инвестират все по-често в покупка на имот у нас През последната година Пощенска банка отчита завишен интерес към покупка на имот у нас от българи в чужбина. На годишна база банката регистрира значителен ръст от 55% на запитванията от българи, работещи в чужбина. Пощенска банка дава удобно решение на тези клиенти с жилищен кредит "У дома", разработен специално за българите в чужбина. Размерът на кредит "У дома" е до 500 000 лева, с възможност за изплащане до 25 години. Кредитът е с атрактивни лихвени условия и се предлага за български граждани, които имат постоянен трудов договор в Европейския съюз, Европейската икономическа зона и Швейцария от поне една година. Професионалната консултация за жилищен кредит "У дома" е лесно достъпна и от чужбина. На сайта на банката www.postbank.bg може да бъде заявена онлайн видео консултация по Skype. Разговорът се осъществява в реално време и клиентите могат да обсъдят параметрите на жилищния кредит и да получат конкретна оферта, преддоговорна информация и други документи директно през Skype. Тази услуга е много удобна за хора, които нямат възможност да пътуват до България. Друго лесно решение е изпращането на онлайн запитване за искания кредит, което също е достъпно през сайта на банката. Следващата стъпка е кандидатстването за кредит онлайн, което става за няколко минути. Ако при кандидатстване клиентите могат да предоставят необходимите първоначални документи по електронен път, те могат да получат и предварително становище за искания кредит, без да посещават офис на банката. По този начин българите в чужбина имат възможност да продължат с планираната покупка на имот и да са спокойни, че ще получат необходимото финансиране от банката. "Все повече от българите с постоянни доходи от чужбина желаят да финансират покупката на жилище или с инвестиционна цел, или за да подсигурят близките си в България със собствен дом. Нашите сънародници, работещи извън страната, срещат редица трудности по отношение на намиране на възможности за финансиране на такава покупка, затова ние им предлагаме улеснение. Друга пречка е необходимостта да се посети офис на банката на място в България както за консултация, така и за кандидатстване за кредит", коментират експертите на Пощенска банка. Завишеният интерес към покупка на имот у нас се дължи както на положителните пазарни тенденции, така и на все по-големия брой българи, намерили професионална реализация извън родината. Намерение за инвестиция в недвижим имот най-често имат българи, работещи в Европейския съюз ? хора с добра реализация в сферата на финансите, авиацията, информационните технологии и консултантските услуги.
Източник: Банкеръ (05.07.2017)

"Мини Марица-изток" удължи срока за оферти за 20 млн. лв. овърдрафт За държавната "Мини Марица-изток" започна да става стандартна практика да удължава срока на обществените поръчки за получаването на кредит за текущата й дейност. Причината е, че дружеството не може да събере пет оферти от банки, което според собствените й правила налага публикуване на нова обява и изпращането на поне пет покани до определени финансови институции. Това, което се получава на практика, е, че компанията селектира банките, които да й предоставят кредита, като предишните поръчки показват, че те обикновено се печелят от Сосиете женерал Експресбанк и Обединена българска банка. Последната поръчка, обявена от енергийното дружество, е за овърдрафт до 20 млн. лв., разделен на две обособени позиции. Първата е за овърдрафт с лимит до 12 млн. лв. за плащания на задължения към персонала, плащане на данъци и осигуровки и други оперативни плащания. Втората позиция е за овърдрафт с лимит до 8 млн. лв. за текущи плащания на задължения към доставчици и други оперативни плащания. Тъй като до първоначалния срок за подаване на оферти - 19 юли, не са подадени пет оферти, срокът на процедурата е удължен до 7 август. Ползването на кредити за оборотни средства е обичайна практика за "Мини Марица-изток" и подобни процедури се обявяват от дружеството всяка година. През 2016 г. след два неуспешни опита (първият заради непълна документация, а вторият заради липсата на пет оферти) такъв договор беше сключен със Сосиете женерал Експресбанк за кредит за 20 млн. лв. и с ОББ за 8 млн. лв. Тогава от дружеството обясниха за "Капитал", че банковите средства се използват, тъй като заради по-ниския добив на въглища през пролетта и есента се налага използването на оборотно финансиране, което да обезпечи разплащанията през тези периоди. През 2016 г. Сосиете женерал Експресбанк печели и поръчката за предоставяне на инвестиционен кредит в размер на 24.3 млн. лв. През 2015 г. двете банки отново са предоставили по 20 млн. лв. оборотни средства на държавните мини. Тогава стойността на договорите им е близо 600 хил. лв. за всяка поотделно без ДДС. През 2014 г. оборотните средства в размер на 8 млн. лв. са предоставени от ОББ. През пролетта на тази година след проведен конкурс компанията е избрала четири обслужващи банки – Сибанк, Юробанк, Общинска банка и Сосиете женерал Експресбанк.
Източник: Капитал (25.07.2017)

Девет банки искат да финансират проекти по Плана „Юнкер“ Девет търговски банки са заявили интерес да финансират проекти по новата он-лендинг програма на Българска банка за развитие (ББР) по Плана „Юнкер“. Всяка от тях има възможност да получи целеви ресурс до 50 млн. евро за финансиране по индивидуалните си вътрешните правила за кредитиране. Държавната банка е в готовност да поеме и до 100% от риска по заемите към българските фирми, съобщават от ББР. Намерение да се включат в проектното финансиране заявяват Алианц Банк България, Българо-американска кредитна банка, Банка Пиреос България, Инвестбанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Пощенска банка, както и обединените с една заявка за участие ОББ и СИБАНК. На този етап програмата се радва на повишен интерес от страна на финансовите институции, който напълно отговаря на предвидения за нея бюджет от 300 млн. евро. Ресурсът се осигурява съвместно от ББР и Европейската инвестиционна банка в рамките на Инвестиционния план за Европа, напомнят от кредитната институция. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лева в рамките на приложими по програмата сектори на икономиката.
Източник: Банкеръ (18.08.2017)

Севдалина Василева е новият изпълнителен директор и член на управителния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ), съобщиха от финансовата институция. Тя наследява на поста Васил Христов, който напусна банката на 22 август след 16 години работа там. Василева работи в банковата сфера от 2007 г. , когато е назначена за директор направление "Потребителско кредитиране" в Пощенска банка. От 2010 г. до 2016 г. е била управител с ресор "Ритейл банкиране" в "Алфа банк". Василева се присъединява към екипа на Първа инвестиционна банка през тази година като директор "Стратегическо планиране и развитие". В съобщението за оттеглянето на Христов, изпратено по-рано през седмицата, не беше посочена причина за напускането му. Според запознати то може да има връзка с предстоящата продажба на третата по големина банка у нас, около която в момента витае пълна тишина. В момента основни акционери в банката с дялове от по 42.50% са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а останалите 15% се търгуват на фондовата борса.
Източник: Медия Пул (28.08.2017)

Наклонената кула в София ще е готова в средата на 2018 г. Елипс Център – наклонената офис кула, която се издига на бул. „Цариградско шосе“ на източния вход на столицата, се предвижда да влезе в експлоатация в края на второто тримесечие на 2018 г. Инвеститорът – българската компания Илпа Девелопмънт, рестартира проекта, който беше отложен до началото на март тази година, с главен изпълнител „Щрабаг“. Офис сградата клас А е водещият проект на компанията и е в процес на довършително строителство с финансиране от "Юробанк България" АД. Проектът беше отложен в годините на кризата и след нея, но подемът на пазара на съвременни офис площи отново го прави актуален. Елипс Център е стратегически разположен на бул. „Цариградско шосе“ - един от най-важните булеварди на столицата, който свързва центъра с летище София. Тази част на града напоследък се откроява като предпочитана от развиващите се компании и се утвърждава като най-новия бизнес район на столицата. Проектът е с отлична видимост от главния път и има лесен достъп както с личен, така и с градски транспорт. Намира се на няколко минути от центъра и от летището. В близост до Елипс Център се намират модерни многоетажни офис сгради, търговски център, изложбен център, хипермаркети за общи стоки и електроника. Уникалният дизайн на сградата е вдъхновен от Наклонената кула в Пиза, като сградата има наклон от 5 метра към булеварда. Елипсовидната форма и елегантният външен и вътрешен дизайн правят сградата отличителна със своя стил. Всеки етаж предлага гъвкаво разпределение и улеснява планирането при бързоразвиващите се компании. Илпа Девелопмент ЕООД е основано от Клод Табет и е част от Табет Груп. Основната дейност е развитие, инвестиции и управление, изграждане, отдаване под наем и продажба на офис, търговски и жилищни помещения. Дружеството има партньорство в областта на управлението на активи и съоръжения с Лендмарк Пропърти Мениджмънт, което ще е мениджър на офис сградата.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2017)

Наклонената кула в София ще е готова в средата на 2018 г. Наклонената кула в София ще е готова в средата на 2018 г. Елипс Център – наклонената офис кула, която се издига на бул. „Цариградско шосе“ на източния вход на столицата, се предвижда да влезе в експлоатация в края на второто тримесечие на 2018 г. Инвеститорът – българската компания Илпа Девелопмънт, рестартира проекта, който беше отложен до началото на март тази година, с главен изпълнител „Щрабаг“. Офис сградата клас А е водещият проект на компанията и е в процес на довършително строителство с финансиране от "Юробанк България" АД. Проектът беше отложен в годините на кризата и след нея, но подемът на пазара на съвременни офис площи отново го прави актуален. Елипс Център е стратегически разположен на един от най-важните булеварди на столицата, който свързва центъра с летище София. Тази част на града напоследък се откроява като предпочитана от развиващите се компании и се утвърждава като най-новия бизнес район на столицата. В близост до Елипс Център се намират модерни многоетажни офис сгради, търговски център, изложбен център, хипермаркети за общи стоки и електроника. Уникалният дизайн на сградата е вдъхновен от Наклонената кула в Пиза, като сградата има наклон от 5 метра към булеварда. Елипсовидната форма и елегантният външен и вътрешен дизайн правят сградата отличителна със своя стил. Всеки етаж предлага гъвкаво разпределение и улеснява планирането при бързоразвиващите се компании.
Източник: Инвестор.БГ (11.09.2017)

ОТВ Ваnк планира да купи български банки Най-голямата търговска банка в Унгария планира поне пет придобивания в следващите две години и един от основните пазари, където ще търси възможности за сделки, е България. Това потвърди главният изпълнителен директор на ОТР Ваnк Шандор Чани в интервю, цитиран от Вlооmbеrg. Към момента групата държи една от големите финансови институции у нас - "Банка ДСК". "Очакваме делът на генерираните в чужбина приходи да нарасне до 70% след сделките, като в момента техният дял е 45 на сто", коментира той. И ако в момента някои от големите финансови институции в Европа са в затруднено положение, то унгарската ОТР смята, че за нея сега е точното време за сливания и придобивания. До голяма степен причината за амбициите на ръководството й са свързани с това, че тя е една от най-добре капитализираните финансови институции на Стария континент. По думите на Шандор Чани финансовата институция разполага със свободен капитал, който ще бъде използван за разширяване на присъствието й в Централна и Източна Европа, като основните цели са пазарите от България до Беларус. "През следващите две години ние ще купим поне пет банки", обяснява Чани, без да посочва конкретни имена. "Чакахме 20 години тази вълна на консолидация в сектора в Европа. И тя най-накрая се случи", допълва той. Последните сделки на групата ОТР доведоха до поскъпване на акциите й до 10-годишния им връх през последния месец. От началото на годината те са нараснали с 18%, като пазарната капитализация на банката достига 10,5 милиарда долара. Групата добави към портфолиото си хърватската Sрlіtsка Ваnка, която преди това беше собственост на Sосіеtе Gеnеrаlе. ОТВ Ваnк придоби още подразделенията на Nаtіоnаl Ваnк оf Grеесе в Румъния и Сърбия. Като цяло в следващите години се очаква допълнителна консолидация на банковия пазар в Източна Европа, тъй като според спасителната програма за Гърция, която беше приета през 2012 година, финансовите институции в страната трябваше да представят програми за пресктруктуриране. Изискванията на кредиторите включват ангажимента Националната банка на Гърция и Ріrаеus да продадат всички свои дъщерни компании в чужбина, а Аlрhа Ваnк и Еurоbаnк да оставят бизнеса си само в две държави. Към днешна дата последните две са с обединен бизнес в България, като през 2015 година "Пощенска банка" прибави към портфолиото си клоновете на Аlрhа Ваnк. През юни пък ръководството на Ріrаеus Ваnк потвърди, че обмисля да продаде бизнеса си на Балканите, който включва подразделенията в Румъния, Сърбия, Албания, Украйна и у нас. Остава въпросът дали ОТВ Ваnк ще продължи с придобиванията на гръцки активи в следващите две години и дали някоя от сделките ще включи именно активи на Ріrаеus Ваnк.
Източник: Money.bg (03.10.2017)

10 банки ще партнират с ББР по плана "Юнкер" Българска банка за развитие (ББР) одобри 10 търговски банки за партньори в рамките на новата он-лендинг програма на ББР по плана „Юнкер“. Това са Алианц Банк България, Българо-aмериканска кредитна банка, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Инвестбанк, обединените ОББ и СИБанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д и Юробанк България. Предстои партньорите по схемата да бъдат одобрени и от Европейската инвестиционна банка. Средствата по програмата за индиректно финансиране на българския бизнес са осигурени от Българска банка за развитие и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план за Европа. Програмата е насочена към малките, средни и междинни компании с персонал до 3000 души, които са клиенти на банките-партньори по схемата. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., а Българска банка за развитие има готовност да поеме до 100% от риска по заемите. Българските компании ще се ползват от възможността за дългосрочен достъп до финансирането, при максимален краен срок за погасяване до 2032 г, а приложимият лихвен процент ще се формира от база 6M EURIBOR + надбавка от 2 до 4%. Така максималният лихвен процент по предоставен днес заем не би надхвърлял 3,7% годишно.http://www.economic.bg
Източник: Други (04.10.2017)

9 български компании влизат в SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа България попада в класацията SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа с девет представители, съобщават от SeeNews. За десета поредна година агенцията за бизнес информация е изготвила годишната класация на база общ приход на компаниите за 2016 г. Списъкът включва и допълнителни класации на стоте най-големи банки по общи активи и най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Тази година страната ни е с два представителя по-малко, в сравнение с миналата година. С най-добре представяне сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, която заема 5-о място в списъка. По-назад в класацията, на 12-о място, се нарежда "МК Аурубис България" АД, като за предходната година е заемала 7-мо място. Национална електрическа компания ЕАД е 14-то в класирането. "Лукойл България" ЕООД заема 16-о място, докато година по-рано е заемало 17-о място. Следват останалите пет компании в класацията, като в скоби е мястото, което е заемала компанията в миналогодишната класация: На 45-то място е Кауфланд България ЕООД (56) На 66-то място е Чез Електро България АД (61) На 82-ро място ELD Експрес, логистика и дистрибуция ЕООД (84) На 90-то място Булгаргаз ЕАД (59) На 100-тно ОМВ България ЕООД (80) В скобите е мястото, което компанията е заемала в миналогодишната класация. В тазгодишната класация попадат само 9 български компании, докато в предишните две - през 2015 и 2016 година, те са били 11. Българските банки, участници в класацията, са общо 17. Най-големият български кредитор, запазващ 6-а позиция е "Уникредит Булбанк" АД. Банка "ДСК" ЕАД е на 13-о място. На 15-та позиция е Първа Инвестиционна банка АД. На 20-то място е ОББ АД, а на 21-място е Юробанк България АД. Следват Райфайзен България АД и Сосиете Женерал Банк, които заемат съответно 24-то и 25-то място в класирането. Сред застрахователите с най-добро представяне е "Лев Инс" АД, заемащ 20-о място, вместо миналогодишният представител на тази позиция - "Армеец" АД. На 22-о място се нарежда "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. На 23-то място е Армеец АД. На 25-то място е ДЗИ Общо застраховане. 27-ма позиция заема Алианц България АД. Бул Инс АД заема 32-ро място в класирането. Комбинирата нетна печалба на 100-те най-големи в Югоизточна Европа за 2016 г. се е увеличила с 39% в сравнение с печалбата на участниците в класацията от предходната година. Регионът с най-развита икономика е Румъния, като страната има 59 представители в SEE TOP 100. Най-голямата компания в Югоизточна Европа е производителят на автомобили Dacia, която отбелязва ръст на приходите от 8,0%, достигайки 4,619 млрд. евро и ръст на нетната печалба - до 100,5 млн. евро през 2016 г. В банковия сектор на върха на класацията също е румънска банка - Banca Comerciala Romania.
Източник: econ.bg (04.10.2017)

Уникредит Булбанк продаде нов пакет лоши кредити Уникредит Булбанк продаде втори пакет необслужвани кредити в рамките на годината. Общият обем на портфейла е близо 84 млн. евро, а купувач е българското дружество на норвежката B2Holding - "Агенция за събиране на вземания" (АСВ). Това става ясно от информация, публикувана на интернет страниците на централата на българската банка в Милано Unicredit и на B2Holding. Портфейлът включва необслужвани обезпечени и необезпечени заеми за индивидуални клиенти (потребителски кредити), малки и средни предприятия и корпоративни клиенти. В съобщението на Unicredit се посочва, че продажбата е част от цялостната стратегия на групата за намаляване на необслужваните експозиции. В двете съобщения не се посочва цената на сделката, която обичайно е с голяма отстъпка от номинала и зависи от това каква е структурата на портфейла, кога са отпускани заемите, откога няма вноски по тях и съответно каква реализация се очаква от него. Unicredit посочва в съобщението си, че ефектът от сделката ще се види в отчетите за четвъртото тримесечие на 2017 г. По неофициална информация първият пакет на Уникредит Булбанк от януари тази година е продаден за 5 млн. евро, а цената на втората сделка сега е по-висока. Източници от сектора на колекторските компании коментираха, че конкуренцията сред кандидатите за продавания портфейл е била голяма. За подготвянето на втори транш от Уникредит Булбанк се знаеше от пролетта, като се очакваше сделката да е факт през август-септември тази година. Забавяне с два месеца не е съществено, предвид че пакетирането на такива портфейли е дълъг процес поради комплексния им характер, още повече когато са включени корпоративни кредити. Процесът протича по-бавно, защото заемите на фирми и компании по-трудно се обединяват поради спецификата на всеки отделен кредит. Преди месец от колекторския бранш прогнозираха, че тази сделка ще се забави и прехвърли за следващата година. Тогава те ревизираха и очакванията си за пазара на дългове за 2017 г. като цяло, след като данните им показаха, че сделките за покупка на лоши банкови корпоративни заеми са намалели почти наполовина към края на юни тази година в сравнение със същия период на миналата година и достигат 365.7 млн. лв. Това е с 40% по-малко спрямо същия период на 2016 г., когато общата им стойност е била 609.7 млн. лв. Така прогнозираният в началото на 2017 г. обем от сделки за 1 млрд. лв. за цялата година няма да бъде достигнат. На практика с три по-големи портфейла дотук обемът продаден и/или договорен за продажба дълг от необслужвани кредити е почти 500 млн. лв. През януари тази година Уникредит Булбанк продаде първи голям пакет от необслужвани корпоративни заеми за 93 млн. евро. Купувач и тогава беше АСВ. Тогава това беше най-голямата сделка за такъв тип портфейл, като в сегмента нямаше предлагане. Именно с тази сделка се заговори за формиране и отваряне на пазар на обезпечени корпоративни необслужвани кредити. През септември стана ясно, че е на финала сделката за портфейл от фирмени необслужвани заеми за 65 млн. евро на Пощенска банка. Според източници на "Капитал" тогава одобрен за купувач е бил фондът AG Capital, който участва в процедурата в съдружие с американската инвестиционна компания Apollo. По информация на запознати със сделката споразумението с AG Capital е за 17-18 млн. евро. Според източници от пазара Пощенска банка готви още един транш на корпоративни необслужвани заеми, но той ще бъде за следващата година. Наред с по-големите сделки има банки, които сключват регулярни по-малки сделки за пакети кредити. Наблюдаваният от представители на колекторския бранш спад на продажбите на портфейли основно от страна на банките през първите шест месеца на годината беше оценен като нетипичен спрямо общата европейска тенденция на интензивни продажби с цел да се изчистят лошите кредити от финансовата система. Вероятните причини за забавянето са, че, от една страна, пакетите със заеми се пакетират по-трудно, а от друга - от следващата година ще има нови мерки на БНБ за отчитане на необслужваните кредити, което може да кара банките да изчакват.
Източник: Капитал (08.11.2017)

Три големи сделки се задават в българския банков сектор през 2018-а България ще види сливания и придобивания в банковия и застрахователния сектори през следващата година, точно както съседна Румъния през тази. Това коментира представител на австрийската правна фирма Sсhоеnhеrr на събитие в София. "В Румъния в момента има няколко големи транзакции в областта на банковата сфера и застрахователната. В очакване са и по-малки такива, както и такива, включващи портфейли от необслужвани кредити", смята Маркус Пиюк по време на конференцията "Сделки и инвеститори", организирана от в-к "Капитал" в столицата. "Сега имаме първите знаци, че това ще се случи и в България в същите сектори през 2018 година", твърди експертът, цитиран от сайта SееNеws. На същото мнение е и ръководителят на "Корпоративни финанси за ЦИЕ" към консултантската компания РwС Божидар Нейчев. По неговите думи през следващите 12 месеца ще има 3 големи сделки с финансови институции, структуроопределящи за банковата система. Голямата сделка на 2017-а През 2017 година у нас вече беше извършено едно голямо сливане в банковата индустрия. Преди близо шест месеца "Сибанк" и "Обединена българска банка" (ОББ) се обединиха под шапката на белгийската група КВС Grоuр. След като преди няколко години тя купи "Сибанк" заедно с ДЗИ, през юни беше обявена и сделката за ОББ на стойност от 610 милиона евро, като в нея влиза и още един актив - лизинговото дружество "Интерлийз". По този начин КВG Grоuр у нас вече управлява 10 компании. Разпродажбата на гръцки активи 2018-а година трябва да донесе раздвижване по отношение на бизнеса на гръцките банки на Балканите. Още преди време от най-голямата по активи банка в южната ни съседка - Ріrаеus Ваnк, обявиха, че ще търсят купувачи за дъщерните си дружества в България, Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Няколко месеца по-късно или през октомври беше продадена първата порция - сръбското подразделение. Купувачът беше местната Dіrекtnа Ваnка. Междувременно друга гръцка финансова институция намери купувач за един от балканските си активи. Става въпрос за Еurоbаnк, която у нас държи "Пощенска банка" заедно с клоновете на Аlрhа Ваnк. В края на миналата седмица от нейното ръководство обявиха, че са сключили споразумение с румънската Ваnса Тrаnsіlvаnіа за дъщерната си в страната Ваnсроst. Инвеститорски интерес От друга страна изглежда интерес към българските активи не липсва. Преди няколко седмици главният изпълнителен директор на унгарската група ОТР Шандор Чани заяви в интервю, че ще търси сделки, като приоритетните пазари ще бъдат тези "от България до Беларус". У нас финансовата институция е собственик на "Банка - ДСК", а в същото време вече контролира и подразделенията на Nаtіоnаl Ваnк оf Grеесе в Румъния и Сърбия. Апетит за необслужвани кредити Все по-голяма активност от страна на банковите групи с бизнес на Балканите и в България има по отношение на продажбата на портфейли необслужвани кредити. Не е изненадващо, че най-дейни в това отношение са гръцките финансови институции. Според анализатори, цитирани от Екаthіmеrіnі, три от най-големите банки в страната работят по план за продажбата на до 5,5 милиарда евро "лоши" заеми. Става въпрос за Ріrаеus Ваnк, Националната банка на Гърция и Аlрhа Ваnк. През октомври от своя страна Еurоbаnк съобщи, че е "отписала" пакет от 1,5 милиарда евро необслужвани кредити, които бяха купени от шведската фирма Іntrum. Към същото пристъпи и друг европейски банков лидер със сериозно присъствие в региона - италианската UnіСrеdіt. През май хърватското й дъщерно дружество Zаgrеbаска Ваnка се освободи от "лоши заеми" за 450 милиона евро. В началото на този месец пък българската "УниКредит Булбанк" сключи такава сделка за пакет от 84 милиона евро с "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. През януари банката извърши друга такава транзакция за 93 милиона евро отново със същото дружество.
Източник: Money.bg (01.12.2017)

Пощенска банка остана единствен кредитор на "София ринг мол" Ако за повечето големи търговски центрове в столицата 2017 беше годината за смяна на собствениците, за "София саут ринг мол" тя е била под знака на смяна на кредиторите. От дружеството в съвместно съобщение с Пощенска банка съобщиха, че тя вече е единственият кредитор, след като е изкупила участията на останалите участници в синдикирания заем от 2014 г. - ОББ и гръцката Alpha Bank. Първоначалният заем за строителство беше с лимит 45 млн. евро плюс оборотен кредит за ДДС задължения за 6 млн. евро и впоследствие добавени 2 млн. евро за хеджиране. Така максималният размер на експозицията достига 53 млн. евро, но по инвестиционния заем има погашения, а по останалите траншове не се знае дали всичко е усвоено. Към края на 2016 г. задълженията към банки са 79.5 млн. лв. "Сключването на тази сделка ще даде възможност на "София ринг мол" да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта", се казва в официалното съобщение. Вероятно извън тези аргументи двигател за сделката е било и желанието на гръцките собственици на мола да продължат да работят само с гръцки банки, каквито към датата на първоначалния договор са и трите институции. През 2015 г. Alpha bank се оттегли от българския пазар, като продаде клона си на притежаваната от Eurobank EFG Пощенска банка. Сделката беше финализирана през пролетта на 2016 г., като обаче в нея не е влизала експозицията към "София ринг мол", която, както и други кредити преди това, е прехвърлена към лондонския клон на Alpha bank. В края на 2016 г. беше обявена и продажбата на другия участник в синдиката ОББ - от гръцката NBG на белгийската KBC. Според документите в Търговския регистър прехвърлянето на вземанията от Alpha bank и ОББ е станало през май 2017 г. - малко преди през юни официално да се смени собствеността на последната. Така реално още оттогава единствен кредитор е Пощенска банка, като през юли е подписано допълнение към договора за залог между нея и търговеца, в следващите месеци са прехвърляни обезпечения (имоти и търговски марки) и чак през ноември сделката е финализирана с вписване в Търговския регистър. Според договорите за прехвърляне ОББ е имала поет ангажимент за 20 млн. евро по инвестиционния кредит и още 3 млн. евро по оборотния. Към датата на сделката обаче по последния няма задължения, а по първия сумата е общо 18.4 млн. евро. Alpha bank е имала ангажимент само по инвестиционния кредит до 10 млн. евро, от които задължението през май е било 9.2 млн. евро. В последните месеци Пощенска банка е агресивна в привличането на корпоративни клиенти от напускащите пазара гръцки банки (Piraeus също е обявила план да продаде българското си поделение), но не само от тях. Например при нея се рефинансира заводът за биодизел "Астра биоплант", който преди това имаше голям заем от ПИБ. Според посочените от нея данни кредитите за бизнеса нарастват с почти 440 млн. лв. от началото на годината, а само за последното тримесечие - със 195 млн. лв. до 2.77 млрд. лв. общ портфейл. "Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта", е цитиран в съобщението Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и капиталови пазари" в Пощенска банка. По-конкретни детайли и финансови параметри обаче не се дават. Първоначалният договор от 2014 г. е бил при Euribor + 6.5%, като какво е нивото, след като оригиналният заем за строителство е преобразуван в инвестиционен, не е ясно. Според отчета на компанията към края на 2016 г. заемът, който е с падеж 2023 г., се е водил текущо задължение, тъй като са нарушени част от договорените коефициенти за покритие. Посочено е и намерение на компанията да опита да договори понижение на лихвата с 35% през 2017 г. Общо разходите за лихви за годината са 13.6 млн. лв., но компанията има заем и от акционер. По него договорената лихва 7.5% не се плаща, а се капитализира в главницата, като за 2016 г. сумата е била 7.8 млн. лв. За годината "София саут ринг мол" отчита над 15% спад на загубата до 10.5 млн. лв. при близо 8% ръст на приходите до 19.4 млн. лв. "Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план", казва Димитрис Папулис, изпълнителен директор на "София саут ринг мол". Той изтъкна увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарасналия с 26% показател през 2016 г., последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на техните обекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)

Пощенска банка става единствената банка кредитор на София Саут Ринг Мол ЕАД София Саут Ринг Мол ЕАД и Пощенска банка оповестиха, че банката – след успешното изкупуване на участията на останалите кредитори – е станала единствен собственик на синдикирания кредит с първоначална стойност 88 милиона лева, отпуснат през 2014 г. Сключването на тази сделка ще даде възможност на София Ринг Мол да постигне значително подобрени лихвени условия, по-дълъг срок и да получи допълнително финансиране, което да отговори на ускореното развитие на проекта. Сделката беше финализирана през ноември 2017 г. От началото на годината Пощенска банка отчита значителен ръст на кредитите за бизнеса в размер на почти 440 млн. лв., а само за последното тримесечие ръстът на общо отпуснатите кредити е на стойност от 195 млн. лв. до 2,77 млрд. лв. общ портфейл. „София Ринг Мол е впечатляващ търговски център от ново поколение, изграден в една от най-перспективните зони на София. Тази сделка предоставя на нашия клиент конкурентна цена на кредитния ресурс и увеличен срок на погасяването му, а така също и допълнително финансиране, с което да се продължи по-нататъшното развитие на проекта. Един от основните ни приоритети в Пощенска банка е да предоставяме на корпоративния сектор бързи и ефективни пакети от продукти и услуги, съответстващи на конкретните им нужди“, заяви Асен Ягодин, изпълнителен директор с ресор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“ в Пощенска банка. „В лицето на Пощенска банка София Саут Ринг Мол ЕАД намери не само предпочитана финансова институция, но дори повече – истински делови партньор“, заяви Димитрис Папулис, изпълнителен директор на София Саут Ринг Мол ЕАД. „Тази сделка ни предоставя изключително атрактивен пакет за нашето финансово представяне ? ние ставаме по-ефективни, по-силни и гъвкави при изпълнението на нашия амбициозен бизнес план. Освен тази ключова сделка, 2017-а година ни донесе и допълнително увеличаване на трафика с 12% спрямо вече нарастналия с 26% показател през 2016 г., което бе последвано от аналогично нарастване на конверсията за наемателите на нашите обекти. През цялата 2017 г. Sofia Ring Mall представи над 25 нови концепции, които допринесоха за обособяването на уникалността на нашия микс в сферата на забавленията, общественото хранене и модата. В допълнение към това, наскоро бе подписано рамково споразумение за наем с LLP group за цялостно представяне върху над 3 700 кв.м. на всичките 5 техни концепции, насочени към клиентите на дребно – Reserved, Mohito, Cropp, House и Sinsay – последната от тях представлява дебют за българския пазар на успешната модна концепция за тийнейджърки. На последно място, но не по важност, през лятото на 2017 г. с голямо задоволство узнахме, че общината и главният архитект на София са разработили промени в Устройствения план на града, за да включат разширение на софийското метро към нашата зона”, допълни г-н Папулис.
Източник: Банкеръ (06.12.2017)

За шеста поредна година Пощенска банка с приз за попечителски услуги За шеста поредна година Пощенска банка е определена за топ попечител в България от сп. Global Custodian, като отново банката е с най-високите числови оценки при всички категории. Global Custodian е най-престижното световно списание в областта на попечителските услуги, известно със своите годишни проучвания, които се приемат като бенчмарк за сектора. В началото на декември 2017 г. списанието публикува за 27-и пореден път класация на банките, предоставящи попечителски услуги, базирано на проучване сред клиентите им. Пощенска банка е най-голямата банка-депозитар в България ? с най-голям брой обслужвани колективни инвестиционни схеми, както и ексклузивен представител на един от най-големите европейски депозитари ? Clearstream Banking Luxembourg. Вече 13 години Пощенска банка предлага пълна гама попечителски и депозитарни услуги на местни и чужди институционални клиенти, включително съхранение на клиентски портфейли от ценни книжа и извършване на операции с тях, информационно обслужване и обработване на корпоративни събития, събиране на доходи и извършване на плащания към трети страни, осигуряване спазването на нормативните и други правила, както и отчетна и контролна дейност. В днешно време почти изцяло финансовите инструменти са в електронен вид и се съхраняват или разменят чрез записи в електронни регистри. В този смисъл, депозитарната функция е една много важна част от дейностите на капиталовия пазар, при която банката се явява в ролята на пазител на активите на инвеститорите и защитник на техните интереси.
Източник: Банкеръ (13.12.2017)