Новини
Новини за 2021
 
България пише план за приемане на еврото през 2024 г. Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. В процес на подготовка е Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Фокус на събитието са финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки. Българският финансов министър допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима добра подготовка на всички фирми и граждани за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. По думите му изпълнението на Маастрихтските критерии и предприемането на мерки за коригиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., са важен аспект от подготовката. „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти“, уточни той. България очаква да престои минималния срок от две години в чакалнята на еврозоната, след като влезе в нея в средата на 2020 г. Едновременно с това страната ни стана член и на европейския Банков съюз, а от 1 октомври пет български банки вече са под прекия надзор на ЕЦБ - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. В интервюто финансовият министър подчертава, че пандемията предизвиква голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярва, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси, посочва Ананиев. Финансовият министър припомня, че в Бюджет 2021 г. са заложени най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, като в същото време се увеличава същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани.
Източник: Сега (13.01.2021)
 
Пет банки в топ листа по активи за 2020 г. , управляват 82,6 млрд. лв Пет от 23-те банки и клонове, които работят у нас държат 66,6% от активите на цялата банкова система. Въпреки кризата, общата сума на всички банкови активи в края на декември 2020 г. се е увеличила с 4,8 млрд. лв. до 124 млрд. лв., отчете БНБ. В топ листата по активи са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. 2020 г. е завършила без размествания в тази челна петица. Те управляват 82,6 млрд. лв. Расте и собственият капитал на системата - към края на декември той е с 240 млн. лв. повече спрямо септември и вече е 15,4 млрд. лв. Пандемията обаче е свила с над 50% печалбата на банковата система - до 815 млн. лв., което е с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г. От данните на централната банка става ясно още, че ликвидният буфер е 36,2 млрд. лв., а т.нар. ликвидно покритие, което гарантира стабилността на валутния борд е цели 279%. Основните причини за намалялата печалба са свиващата се разлика между лихвите по кредити и по депозити, лек спад в общия обем на приходите от такси и комисионни, продажба на заложени имоти при спадащи или замразени цени, ръст на разходите за финансови обезценки, свиване на финансови активи за търгуване.
Източник: 24 часа (02.02.2021)
 
Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021)
 
Все повече банки въвеждат нулеви лихви по спестяванията 4На фона на растящите влогове на домакинствата, все повече банки налагат условия, които на практика целят да откажат клиентите им да спестяват. След като през пролетта и лятото на 2020 г. двете най-големи финансови институции у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, първи въведоха нулеви лихви върху срочните депозити и спестовните сметки на граждани, сега към тях се присъединяват и други банки. От октомври 2020 г. Пощенска сложи лихва 0.00% на стандартните депозити със срочност до 12 месеца, а от февруари т. г. без лихва вече са и дългосрочните депозити. В момента банката предлага 0.15% годишна доходност единствено по детските спестовни влогове. От началото на 2021 г. и ОББ въведе нулеви лихви за всички свои депозити, като изключение засега са само детските влогове. Райфайзенбанк пък предлага символичните 0.01% единствено за депозити със срочност над две години. Което означава, че всички спестявания с по-малка срочност не се олихвяват. Наред с нулевите лихви някои банки налагат и такси по депозитите, с което спестените в тях пари не само, че не носят доходност, но и се топят. Банка ДСК например от началото на годината на практика преоформя всеки депозит в разплащателна сметка с месечна такса за обслужване от 2.50 лв. Освен това при всяко внасяне на суми до 3000 лв. удържа 1 лев, а над 3000 лв. - 0.2% от внесената сума. Същата такса при внасяне на пари в стандартна депозитна сметка събира и Уникредит Булбанк. Освен това банката налага такси и при теглене, включително и на датата на падежа - 4 лв. за суми до 1000 лв., а за по-големи таксата варира от 0.6-0.7%. Уникредит Булбанк е уведомила също така, че от април ще въведе и 20 лв. такса за откриване на срочен депозит. Райфайзенбанк все още не налага такса при внасяне и теглене на падеж, но пък прибира 20 лв. за откриване на стандартен срочен депозит. За разлика от големите банки, по-малките трезори все още се опитват да привлекат вложители със сравнително атрактивни лихви на фона на нулевите нива. Проверка в сравнителните таблици на сайта "Моите пари" показва, че за стандартни едногодишни депозити лихвите, които предлагат част от по-малките банки, варират от 0.1 до 0.8% годишно. Засега финансовите институции у нас не смеят да наложат официално отрицателни лихви върху спестяванията на гражданите. Но с всички тези такси и нулеви лихвени проценти, ефектът е същият. В същото време фирмените депозити вече повече от година са с отрицателни лихви. По данни на БНБ в края на декември 2020 г. средният лихвен процент по срочните депозити на бизнеса е -0.05%.
Източник: Сега (15.02.2021)
 
Делойт очаква сливане на банки в България Предстоят сливания на банки, които оперират в България. Това прогнозират от Делойт Централна Европа в проучване за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години“, подчертава Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България. От 2015 г. до момента има 6 основни трансакции на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска, пише в анализа. Българският банков сектор отбелязва силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че нивата на лошите кредити са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, гласи анализът. Банковият сектор в България е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на придобиването на Банка Пиреос от Пощенска банка, както и на поглъщането на Soci?t? General Expressbank от Банка ДСК банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база, пише в проучването за сливанията и придобиванията.
Източник: Труд (24.03.2021)
 
Продават имоти на бивш ас в бизнеса с метали Частен съдебен изпълнител продава на търг изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата са включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите са част от дворно място на основна производствена площадка на „ВМЗ“ЕАД - Сопот, и заемат площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а днес базата е превърната в руина. Търгът за нея е предизвикан от „Юробанк България“ АД /бившата Пощенска банка/ заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ред ипотеки върху отделните сгради в имота. От началото на тази година това е втора публична продан. През месец януари първоначалната стартова цена за целия обект бе 72 000 лв. с ДДС. Купувачи за търга тогава не се явиха и сега цената е намалена на 64 800 лв. с ДДС. Справка в ДАКСИ показва, че Димитър Бичев, чрез други свои фирми, има задължения за десетки милиони. Запори на дружествени дялове са му правени от ОББ, от Уникредит Булбанк, банка Пиреос, която се вля в Юробанк, както и към старозагорската фирма „Новотехпром“ ООД, с фокус върху хладилна, климатична и енергетична техника. Още през 2018 г. от Юробанк направиха опит да си вземат поне част от парите от длъжника, който има и неплатени данъци към НАП за 446 011 лв. чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. Тогава предмет на продажба също чрез ЧСИ бяха негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивна триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Репортерска проверка установи, че към днешна дата процедурата по тяхната продажба не е приключила. На търга се явил купувач, но заради обжалване от различни инстанции, вкл. и от Бичев, новият собственик не е вписан и не може да влезе във владение. От фирмения портал ДАКСИ е видно още, че Бичев е излязъл от редица свои фирми. На две от тях той е ликвидатор, а други са прехвърлени на съпругата или дъщеря му. Последното дружество, срещу което е имало процедура по несъстоятелност, е „Мастер-стийл профайлс“. Нейното производство окончателно е приключило на 17 февруари 2021 г. Само данъчните задължения на фирмата са в размер на 9 723 015 лв. Преди години „Мастер-стийл профайлс“ бе сред лидерите на пазара за черни и цветни метали в страната и производство на стоманени изделия. Дружеството имаше няколко дъщерни фирми и бази в Пловдив, Велико Търново, Бургас, включително и на пристанищата в Лом, Русе, Бургас и Варна.
Източник: Марица (30.03.2021)
 
Банките прегръщат все по-силно идеята за дигитализация на услугите си Корона кризата е ускорила този процес, казаха банкери и финансисти по време на Fintech Summit 2021 Технологиите и иновациите стават неизбежна част от банковия сектор, а границата между традиционните институции и новите стартъп компании става все по-размита. Разликата между тях е в регулациите, които правят въвеждането на иновациите в банките малко по-бавни. Те обаче са онези, които дават гаранция и стабилност за финансите и активите на клиентите. Това са част от изводите, които направиха банкери и финансисти по време на годишната конференция на "Капитал" Fintech Summit 2021. И още - пандемията, разбираемо, е увеличила търсенето на онлайн банкови услуги и е станала причина за нови финтех решения. А те са дали възможност за по-близка връзка с клиента, както и неговата обратна връзка, която е позволила по-добра крайна услуга. "Банките все още са единствените институции, които предлагат оф- и онлайн услуги, а ковид кризата показа, че те са способни да се адаптират и трансформират възможно най-бързо", каза Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, по време на панела "Състоянието на финтех и банките през 2021 г.". Димитрова даде пример с Пощенска банка, която създаде 24-часови онлайн зони за онлайн банкиране, където има подкрепа и от банкови служители, а през пандемията онлайн банкирането се е увеличило. "Говорим за фронтофиса, но иновациите и технологиите навлязоха и в бекофиса", каза Димитрова. "Финтех е част от цялата финансова екосистема, която просто става по-удобна благодарение на него", каза и Тамаш Хак-Ковач, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Според него, когато говорим за дигиталното, трябва да имаме предвид необанката, или тази, която съществува само в телефона ти. "В момента виждаме, че имаме класическата банка и дигиталната банка. Смятам, че най-голямото предизвикателство ще е как да намериш печелившата формула да ги обединиш в една концепция", каза още той. "Това, което виждаме, е как банките се трансформират към финтех и обратно. И това, което стои между тях, е здравословното сътрудничество. И нашата работа тук е да го подсигурим, създавайки инфраструктура", каза Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България. Проучване на компанията показва ясното желание на клиентите да минават към дигитални канали. "През последната година поведението и очакванията на клиентите се промениха драматично. 54% от българите ясно декларират, че са готови да преминат към дигитално банкиране в бъдеще, а в Европа процентът е 39. Само за една година имаме двойно увеличение на тези числа", каза Манова. Разбира се, когато става въпрос за услуги като ипотечно кредитиране, настроенията на клиентите са малко по различни. Тамаш Хак-Ковач даде пример с Унгария, където голям процент от банковите клиенти предпочитат това да се случва на място в клон и липсва готовност за трансформация. Подкрепи го и Ивайло Главчовски, председател на УС и изпълнителен директор на "Уникредит кънсюмър файненсинг". "Това, което ние виждаме през последната година, е, че все повече клиенти стават мобилни, което пък ни кара да прегърнем тази култура и да станем дигитални. Ако си способен да направиш това, ще се намериш и балансът, което, мисля, е положителен тренд", каза Главчовски. Факт е, че клиентите стават все по-голям фактор при тази трансформация, те са част от нея, което се отразява и на работата вътре в банките. "Усеща се едно по-голямо удовлетворение от работата ми, както и на служителите. И то идва от факта, че когато в центъра застава клиентът, благодарение на финансовите технологии бързо получаваш обратна връзка от него, а когато тя е добра, това ти носи удовлетворение. Това носи и по-голяма мотивация за екипа", коментира Мариела Атанасова, мениджър отдел за частни лица в Райфайзенбанк (България). Промяна на играта Как се отразява на банките обаче бизнесът на новите финтех компании като Revolut, промениха ли те играта, попита модераторът на панела Филип Генов, съосновател и управляващ директор на компанията за дигитална трансформация F27. "Много е важно да посочим, че Revolut имат над 200 хил. клиенти, а само банките, представени в панела, са с над милион. Важният момент не е, че клиентите могат да платят бързо измежду тези 200 хил. или милионите в банките. По-важният е всеки да може да плати по този начин на другия", каза Мирослав Вичев, изпълнителен директор на БОРИКА. И даде пример с платформата, която те разработват и която ще позволи точно това - бързи и лесни плащания между клиенти на платформата и на банките. "БОРИКА разработи необходимата инфраструктура, което позволи да започне тестването и въвеждането на новата функционалност с пазарни участници. Незабавните плащания са базирани на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. Те ще могат да се извършват 24 часа на ден в рамките на до 10 секунди от задължаване сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца", каза и в свое отделно изказване по време на конференцията Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково". Какво се случва с регулациите Регулациите са един от факторите, които засега ограничават традиционните банкови институции да въвеждат някои иновации и технологични решения. Липсата на такива пък дава предимство на младите стартиращи компании. "Банките са силно регулирани, но това носи и плюсове, и минуси. Положителните неща са, че регулациите дават сигурност и стабилност, а минусите на това са, че новите технологични решения се случват по-бавно спрямо тези при младите стартъпи, които не са регулирани", коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Петя Димитрова. И даде пример с обратния процес - все повече финтех компании кандидатстват за банкови лицензи, което се отразява и на крайните им услуги. Което пък не се харесва на някои техни клиенти, които започват да се сблъскват с отказани преводи или допускане на нови потребители. "Кризата, предизвикана от коронавируса, и очакваното възстановяване действат като стимул за по-нататъшна модернизация и дигитализация в отговор на потребителското търсене и промените в обществото. В този контекст амбициите за ускорени реформи бяха потвърдени и от Европейската комисия в публикуваните през месец септември 2020 г. "Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС" и "Стратегия на ЕС за плащанията на дребно", каза в своето изявление и подуправителят на БНБ Нина Стоянова.
Източник: Капитал (07.04.2021)
 
Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР 2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г.
Източник: Банкеръ (14.04.2021)
 
Трета банка премахва депозитите Трета банка у нас спира да предлага срочни депозити. Пощенска банка уведомява, че от 3 август преустановява стандартните и онлайн депозити. Пощенска не посочва повече подробности каква алтернатива предлага за клиентите си с депозитни сметки. Подобно на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, които първи премахнаха депозитите, може да се очаква, че спестяванията ще бъдат преоформени в разплащателни или спестовни сметки. А както е известно, по тези сметки се начислява месечна такса за обслужване, която е минимум 2.50 лв. Така спестяванията бързо започват да се топят на фона на нулевите лихви и инфлацията. Отделно масово банките събират такси за внасяне и теглене на суми по разплащателни и спестовни сметки - такси, които през последната година-две постоянно растат. Колкото по-големи са сумите в спестовните влогове, толкова и таксите са по-високи. Например Пощенска банка паралелно с премахването на депозитите от началото на август обявява, че от 31 юли въвежда месечна "такса за съхранение на парични средства" по разплащателни и спестовни левови и еврови сметки за всеки ден, в който общото салдо по всички сметки на един клиент, надвишава 400 000 левова равностойност. Тази такса е в размер на 0,70% на годишна база върху превишението над 400 000 лв. Подобни такси за съхранение на големи суми налагат и други финансови институции. На този етап останалите банки продължават да поддържат депозитни сметки, а някои дори все още ги олихвяват, макар и с проценти, клонящи към нула. Трябва обаче много да се внимава за такси и комисиони, които напълно обезсмислят депозитите. Алианц Банк например дава лихва от 0.02% за тримесечни депозити, 0.05% за шестмесечни и 0.1% за едногодишни депозити, но прибира 10 лв. при откриване на депозит до 100 хил. лв. и още 10 лв. на всеки падеж. За по-големи суми тези такси стигат до 50 лв. Райфайзен банк, която предлага депозити единствено със срочност 2 и 3 години с лихва 0.01%, таксува с 0.6% клиентите, ако теглят пари на падеж, без преди това да са предупредили банката. В опит да откажат клиентите си от операции на гише и от спестяване банките продължават да вдигат таксите за внасяне и теглене на пари в брой. Банка ДСК уведомява, че от 1 юли вдига с 1 лев таксата на суми до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата е минимум 3 лв. плюс 0.2% за горницата над 3000 лв. Освен това за всяка транзакция таксата за теглене на суми до 3000 лв. вече ще е минимум 5 лв. при сегашни 4.50 лв. ОББ, която в момента не таксува внасянето на пари в брой, предупреждава, че от 1 август вече ще събира 1 лв. за суми до 3000 лв. От 1 юли Райфайзенбанк вдигна месечната такса по разплащателните сметки на 4 лв. Освен това тегленето на пари в брой от разплащателни, спестовни или специални сметки и депозити преди падежа вече ще се таксува с минимум 5 лв., а за по-големи суми плюс още 0.6%. Така, без да са въведени официално отрицателни лихви, хората на практика плащат, за да държат парите си в банка.
Източник: Сега (21.06.2021)
 
Дават до 3 млн. лв. без обезпечение за малкия бизнес Днес стартира съвсем официално програмата "Възстановяване" в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Това обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков на съвместна пресконференция с министъра на финансите Асен Василев. С 5 банки вече договорите са подписани. Банките, които вече са подписали програмата, са Пощенска банка, ДСК, ОББ, Райфайзен, Първа инвестиционна. С тези банки договорите са подписани и парите вече са при тях. От днес някои до една седмица малките бизнеси могат да отидат и да вземат своя кредит за възстановяване“, посочи Петков. „За да се възползва бизнесът трябва да е малък или среден, поне 3 г. да е оперирал. Ще има възможност без обезпечения да вземе своя кредит. Кредитът е до 7 години, като първите 12 месеца има гратисен период. Въпреки ограниченията на бюджета по този начин успешните бизнеси, които имат възможност сега да влязат във възстановяващия се период, сега ще имат и ликвидността да го направят. Ако за 7 години не могат да се възстановят, имаме отделни мерки за това. Вярвам, че всички малки и средни бизнеси ще успеят да се възползват от програмата и да имаме един възход на икономиката, която ще бъде в партньорство между държавата и частния капитал в лицето на банките“, заяви той. Министър Асен Василев съобщи, че с тази програма се мобилизира 2.5 млрд. капитал, който да стигне до бизнес. Всеки тук играе правилната роля, която трябва да играе“, посочи той. „Държавата приема систематичният риск на пазара за това, че една голяма част то нашите фирми ще продължат да съществуват, а банките поемат това да познават добре клиентите си и да оценят индивидуалния риск на всяка компания. Така даваме възможност на фирмите, които са дееспособни, но са използвали голяма част от обезпеченията си по време на тази година и половина, да вземат кредит за инвестиция или оборотни средства и да продължат да се развиват“, допълни той. „Фондът обезпечава 80% от експозицията на всяка фирма, която взема кредит, а 20% са риск на банката. Няма безплатен обяд. Това е истинско партньорство. Държавата поема големият системният риск, а банката трябва да си прецени и да си направи индивидуалните оценки и поема тази част то риска“, заяви той. „Всички банки, които искат, имат право да кандидатстват към Фонда на фондовете и да получат ресурс. Ресурсът се разпределя на базата на това коя банка раздава повече кредити. Лихвите са нормални, а не преференциални. Условията за банките са много прости и се базират на стандартните. Основната разлика на този продукт от всички останали е, че този продукт не изисква обезпечение. Трябва някой от собствениците да влезе като съдлъжник със задължения да изплаща. Максималният размер за кредит е 3 млн. лв. Това е комбинация от програми“, каза още министърът. На пресконференцията стана ясно още, че става дума за малки и микропредприятия. Всяка банка си прави рейтинг на компаниите. Условията са фирмата да има поне 3 години финансова история фирмата, поне една от тях да е на печалба и се финансира до 70% от оборота на компанията за 2019 г. или 2020 г. в зависимост кой е по-висок. „Много е важно да кажем, че всичките фирми, които са били успешни и са могли да се справят със ситуацията през 2019 г. в целия COVID период, който се опитваме да възстановяваме, на тях искаме да помогнем. Те са били успешни компании. Знаем в бизнеса колко е трудно. Тази програма ще им помогне за възстановяването точно на тези малки и средни предприятия“, заяви Петков. „Банките имат своите клиенти и когато виждат, че в един туристически бизнес например е много засегнат, е опасно да ги финансираш, без някой да даде гаранция. Затова тази програма е тук“, каза още министърът. „Фокусът ни е във високодобавената стойност, в износа и малкия и среден бизнес по начин, така че организации като ББР и фишовете по възстановяване да финансират бъдещия български Скайп“, допълни той.
Източник: Труд (23.06.2021)
 
Пет банки започват да кредитират малкия бизнес по новата COVID схема Пет банки вече предоставят кредити по новата COVID програма за малкия и среден бизнес, обявена от служебното правителство. Това са Пощенска банка, Банка ДСК, Обединена българска банка, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка. Те ще предоставят кредити на МСП, стига фирмите да имат поне три финансови години зад гърба си, поне една от които – на печалба. Договорите на петте банки с държавата, представлявана от Фонда на фондовете, вече са подписани. Това обявиха финансовият и икономическият министри на общ брифинг относно схемата за бизнеса. Общо държавната гаранция е на стойност 2.5 млрд. лв. Заемите по програмата, които фирмите могат да вземат, са освободени от обезпечение, като 70% от гаранциите се покриват от държавата чрез ФНФ, а 20% остава риск за банката. Кредитът трябва да бъде върнат на банките до седем години, като за първата има възможност за гратисен период. Лихвите по кредитите са пазарни и няма да бъдат преференциални. Министър Василев посочи, че условие е поне едно физическо лице, собственик на предприятието трябва да бъде съдлъжник по кредита. Общо едно малко или средно предприятие може да получи до 3 млн. лв. кредит или до 80% от оборота на компанията за 2019 или 2020 г. в зависимост кой от тях е по-висок.
Източник: economic.bg (23.06.2021)
 
БАКР повиши дългосрочния рейтинг на Пощенска банка Българската агенция за кредитен рейтинг (БАКР) повишава Дългосрочния рейтинг на Пощенска банка от BBB- на ВВВ при запазен краткосрочен рейтинг A-3, като по този начин той се изравнява с този на страната, и променя перспективата на "стабилна". Също така повишава Дългосрочния ? рейтинг по национална скала от A+ (BG) на AА- (BG) и повишава Краткосрочния ? рейтинг по национална скала от A-1 (BG) на А-1+ (BG), с което високо оценява стабилната позиция на банката сред водещите институции в страната. Това поредно признание за дейността на банката се основава на силните оперативни резултати и на устойчивата лидерска позиция на финансовата институция в банковия сектор, аргументирана с редица качествени и количествени критерии и показатели, се посочва в становището на БАКР от 30.06.2021 г. Повишаването на дългосрочния рейтинг на Пощенска банка от A+ на AА- със стабилна перспектива отново потвърждава цялостното положително въздействие върху баланса и дейността на Пощенска банка през първата година, постигнатите високи оперативни резултати, последователното подобряване на качеството на кредитния портфейл, както и системната устойчива позиция на банката сред водещите институции в сектора според редица качествени и количествени критерии и показатели. БАКР акцентира, че се затвърждава значителното сравнително преимущество на банката при повечето показатели за качество на доходите и възвръщаемостта.
Източник: Money.bg (08.07.2021)
 
Във връзка с подадено от ТБ Юробанк България АД заявление, БФБ АД прекратява правата на Емил Петромилов Петров за достъп до търговската система на БФБ АД, считано от 12.07.2021 г.
Източник: БФБ (12.07.2021)
 
"Пощенска банка" осигурява финансиране на бизнеса в рамките на програма "Възстановяване" Пощенска банка ще подкрепя ликвидните нужди и проекти на микро-, малки и средни предприятия в рамките на програма "Възстановяване". Това става възможно, след като финансовата институция договори с Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете) изменения и допълнения към "Портфейлна гаранция за преодоляване на последствията от пандемията Covid-19". Сред основните приоритети на Пощенска банка е устойчивото развитие на предприемаческата екосистема като ключов фактор за развитието на българската икономика. Затова банката се присъединява към програмата, чиято цел е да улесни достъпа на бизнеса до кредити за възстановяване на дейността след постепенното отпадане на мерките във връзка с пандемията от Covid-19. Фирмите ще могат да получат свеж финансов ресурс, основно за задоволяване на текущите си нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж. Променените условия на гаранцията предвиждат кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове и с минимална административна тежест. Сред основните предимства на програмата, от която Пощенска банка вече е част, са широк достъп до бизнес кредити, без изискване за материални обезпечения, с изключение на лични гаранции, предоставени от собствениците.
Източник: Money.bg (14.07.2021)
 
Черноморски градежи се разпродават на килограм Пораженията от лакомията на строителните предприемачи по брега на морето край нямат. За някои обаче пътят към забогатяването от днес за утре, който през последните години превърна Черноморието ни в бетонно гето, се оказа доста неравен. Впрочем малцина успяха да изгазят тресавището на рисковите инвестиции. Фалитите сред тези "инвеститори" - особено след глобалната криза през 2008 г. - се превърнаха едва ли не в нещо естествено. Големият проблем е, че от голямото финансово „изгаряне“ на тези строителни бизнесмени сериозно пострадаха и техните кредитори. Такъв е случаят със строителната фирма „Билдинг Сити“ ЕООД, собственост на едрия (преди време) бургаски предприемач Георги Буюклиев. Преди години той решава да осъществи един от най-амбициозните строителни проекти в Бургаска област - изграждането на ваканционен комплекс от затворен тип в Ахелой. Комплексът се намира на 800 метра от плажа, състои се от 19 корпуса с 206 апартамента и разполага със собствено футболно игрище, тенис корт и детска площадка. Непремереният финансов риск обаче бързо повлича фирмата към дъното. Проблемите на ЕООД-то станаха публично известни още през 2016 година. Ваканционното бижу „Фамагуста Антония“ се оказа запорирано на няколко пъти, а изнервените кредитори доста дълго се опитваха да възстановят поне частично загубите си. Строителството на комплекса съвпадна с кризата от 2007-2009-та и голяма част от жилищата в него така и останаха непродадени. Самият Буюклиев се завъртя в дълговата спирала, от която така и не успя да излезе, независимо, че за разлика от повечето свои събратя по съдба, все пак не остави руини, а успя да завърши обекта. Търпението на кредиторите му обаче вече беше изчерпано. Дружеството окончателно беше обявено в несъстоятелност на 22 януари 2018 година. Последваха няколко опита на назначения от съда синдик – Радослав Тонев, да разпродаде активите, но мераклиите да се сдобият с имот на брега на морето бяха кът. Сега, в разгара на летния сезон, когато изкушенията пред туристите по Черноморието провокират идеи за собствен дом там, отново се прави опит апартаментите във "Фамагуста Антония" да бъдат продадени. За началото на август са насрочени два търга, на които се предлагат апартаменти на килограм. Цената им е повече от атрактивна, тъй като вече е намалена с 10% от тази в предишното наддаване преди година. Търгуваните жилища са между 50 и 115 кв.м., предлагат се на цени от 20 до 50 хил. лева. Или между 450 и 480 лв. за квадрат. Докато се точеше съдебната сага по обявяването на строителя в несъстоятелност, а частни съдебни изпълнители се опитваха да възстановят харчовете на клиентите си, през 2016-та на "тезгяха" бяха извадени 95 апартамента, чиято обща стойност беше фиксирана на 8.41 млн. лева. На 8 януари миналата година за публична продан бяха извадени 83 апартамента, оценени общо за 3.26 млн. лева. И, ако съдим по описанието на отделните обекти, квадратният метър тогава се е търгувал под 700 лева. Тоест цените, на които се предлагат жилищата в комплекса днес, наистина изглеждат изгодни. Какво обаче се случва с кредиторите? Всеки, който малко от малко е запознат с процедурата по фалирането и "разкостването" на задлъжнели фирми, прекрасно знае за какво става дума - подобни продажби обикновено покриват 10-15% от натрупаните дългове. Справка във фирмената партида на „Билдинг Сити“ показва, че "традицията“ е спазена и този път. Приетите от съда вземания са доста по-големи, отколкото евентуалните приходи от тоталната разпродажба на съществуващите активи. Дори и при най-добро стечение на обстоятелствата. От одобрения от магистратите списък на кредиторите например става ясно, че само на „Юробанк България“ АД, която е отпуснала инвестиционния кредит за изграждането на комплекса, „Билдинг Сити“ ЕООД дължи общо 9.2 млн. лв. - главница, лихви и т.н. А като прибавим и неплатените данъци и такси, натрупани към Националната агенция за приходите, които са около 3.10 млн. лв., всеки може да се сети кога останалите седем кредитори ще възстановят поне отчасти загубите си. Проблемът е, че продаваното сега имущество на фалиралото дружество е неговият единствен актив. Съдейки по информационните страници, свързани с дейността на споменатия строителен предприемач, става ясно че преди години друга негова фирма - „Буюкстрой-Буюклиеви Сие“ СД, която беше сред националните строителни лидери в Югоизточна България в периода 2000-2005 година и застрои голяма част от центъра на Бургас, също е обявена в несъстоятелност, но сумите, дължими на кредиторите тогава са далеч по-малки. И през 2005-та назначеният синдик на фалиралото дружество Милен Козарев започва да разпродава имоти и автомобили на компанията. Може би този първи успешен опит на Буюклиев на терена на несъстоятелността го е вдъхновил за нови подвизи, с още по-голям размах, но чрез неговата друга фирма „Билдинг сити“.
Източник: Банкеръ (02.08.2021)
 
11 банки с печалба от по над 10 млн. лева до 30 юни Банковата система приключи първото полугодие на 2021 година с печалба от 659 млн. лева, спрямо 515 млн. лева за година по-рано. Справка на Profit.bg на база данни от Българска народна банка показа, че общо 11 от родните банки са приключили второто тримесечие на годината с печалба от по над 10 млн. долара. Припомняме, че заради пандемията от COVID-19 само девет от тях имаха подобен финансов резултат за периода 1 януари – 30 юни 2020 година. Кои обаче са най-печелившите банки у нас? Лидерските позиции са за Банка ДСК и Уникредит Булбанк, отчели 224 и 186 млн. лева печалба, респективно. Общо двете най-големи банки в страната са реализирали 62 на сто от печалбата на банковата система. Пощенска банка, която през настоящата година празнува своята 30-а годишнина, се нарежда на трето място по реализирана печалба към 30 юни. Тя достига 84.3 млн. лв., спрямо 75 млн. лв. 12 месеца по-рано. Трите най-печеливши институции подобряват финансовите си резултати спрямо година по-рано.
Източник: profit.bg (03.08.2021)
 
Бизнесът е получил 320 млн. лв. COVID кредити с гаранция от ББР Над 320 млн. лв. са стигнали до бизнеса под формата на кредити с гаранция от Българската банка за развитие. Само през месец юни до бизнеса са достигнали гаранции по предоставено финансиране за 24 млн. лв. по сключените 151 договора. През юли банките-партньори по антикризисната програма са получили от ББР потвърждение за гарантиране на 94 кредита на стойност над 23 млн. лв., отчете ББР. Документи за кандидатстване за финансирането се подават в офисите на 8 банки-партньори: БАКБ, Инвестбанк, Пощенска банка, УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, Алианц Банк и ОББ. Преди седмица правителството прие промени в програмата за финансиране на бизнеса, пострадал от корона кризата. Тези промени ще влязат в сила, след като бъдат одобрени и от Европейската комисия. Според новите условия фирмите вече ще имат информация дали са одобрени за кредитиране до 5 работни дни след предоставяне на всички необходими документи, а усвояването на средствата ще е възможно до 10 работни дни. За да получат финансова подкрепа по програмата, компаниите следва да имат приключени минимум 3 финансови години, поне една от които да е завършила с печалба. От гаранционния инструмент могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от всички сектори на икономиката. Условието е да осъществяват стопанска дейност и да са регистрирани в Република България, както и да търпят неблагоприятни икономически последици от разпространението на пандемията. Максималният размер на финансирането вече ще бъде до 3 млн. лв., независимо от размера на компанията, като ББР ще покрива до 80% от главницата на кредита при посочените в програмата условия. Срокът за погасяване на кредити е до 7 години с възможност за до 3-годишен гратисен период. Срокът за кандидатстване по обновената гаранционна програма на ББР е до 20 декември 2021 година. От ББР отчитат, че продължава и търсенето на безлихвени заеми по гаранционната програма в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Антикризисната мярка е удължена до края на август или до изчерпване на лимита в банките-партньори Инвестбанк и ЦКБ. За последните два месеца по нея са гарантирани 3 463 кредита за близо 18,8 млн. лв. От 2020 г. досега от безлихвените кредити по програмата са се възползвали 52 555 души, а размерът на отпуснатите средства е над 252,2 млн. лв.
Източник: Банкеръ (17.08.2021)
 
Банки въвеждат по-високи такси Банките в страната продължават да вдигат таксите си за обслужване на граждани и фирми. Някои от най-големите финансови институции направиха промени в тарифите си, а други подготвят изменения които скоро ще влязат в сила, показа проучване на вестник „Труд”. Най-съществената промяна е въвеждане на принципа при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при теглене на пари в брой от офис на банката. От 30 август Банка БСК промени тарифата си, като при теглене от банкомат на същата банка таксата стана 0,15%, но не по-малко от 0,30 лв., а при теглене от банкомат на друга банка таксата е 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв. Същата такса от 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв., вече се плаща и при теглене от банкомат в чужбина. Досега таксите бяха фиксирани на 0,30 лв. за теглене от банкомати на банката и 1,50 лв. за други банкомати. С повишаването на таксите на банките много хора закриват част от сметките си. Наред с това много граждани започнаха да теглят наведнъж по-големи суми, за да използват банкоматите по-рядко и съответно да плащат по-малки такси. С въведената от Банка ДСК промяна тегленето на големи суми наведнъж става безсмислено. Например, ако човек изтегли 1000 лв. от банкомат на същата банка, ще плати такса от 1,50 лв. - колкото и ако изтегли 5 пъти по 200 лв. Друга промяна е, че такса за теглене от банкомат вече се плаща и за карти на Банка ДСК, които досега бяха освободени от тази такса, като например ДСК-ISIC и Младежка карта. Пощенска банка пък вдига таксите за откриване и обслужване на някои сметки от 5 октомври. Например таксата за откриване на съвместна сметка, която например могат да ползват двама съпрузи, нараства от 10 лв. на 15 лв., а таксата за обслужване на такива сметки се повишава от 8 лв. на 12 лв. на месец. Съществена промяна е и това, че клиентите на Пощенска банка ще плащат такса от 0,12 лв. не само за СМС известия за касови операции и преводи, но и за други електронни съобщения за движение на пари по сметката им. Таксата за откриване на стандартна спестовна сметка в Пощенска банка нараства от 1 лв., на 3,50 лв., ако е без дебитна карта, и на 2 лв., ако е с дебитна карта. А месечната такса за обслужване на стандартна спестовна сметка без дебитна карта нараства от 2,50 лв. на 3 лв. Въвеждат и нова такса за закриване на спестовни сметки в размер на 5 лв., като сега тази услуга е безплатна. Таксата за вътрешнобанкови преводи в Пощенска банка пък ще нарасне от 2,50 лв. на 4 лв., като няма значение дали парите се движат между сметки на един и същ или на различни клиенти.
Източник: Труд (31.08.2021)
 
Мартин Богданов е избран за независим член на надзорния съвет на „Инвестбанк“ АД С решение на Общото събрание на акционерите на „Инвестбанк“ АД, г-н Мартин Богданов е избран за независим член на Надзорния съвет. Мартин Богданов е сред познатите имена във финансовия сектор, с повече от 25 години опит, който стартира своята кариера в Българската народна банка през 1994 г., достигайки ръководна длъжност - началник на отдел „Вторичен пазар на ДЦК“. В периода от 2005 г. до 2007 г. поема представителството на „Първа инвестиционна банка“ в Албания, като изпълнителен директор, след което последователно работи като директор „Корпоративно банкиране и Европейски фондове“ в „Общинска банка“ АД и „Алфа банк“, клон България. От 2010 г. до 2015 г. е директор „Заможни клиенти и депозити“ в „Юробанк България“ АД. През 2016 г. г-н Мартин Богданов е сред основателите на „Paysera България“ АД, едно от първите финтех дружество в страната в сферата на платежните услуги и понастоящем заема длъжността председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор. Г-н Богданов е и член на Управителния съвет на „Българска финтех асоциация“, член на Националния съвет към „Асоциация на индустриалния капитал в България“ (АИКБ) и „Комисия по конкурентоспособност и иновации“ към АИКБ. Завършил е магистратура в УНСС, има множество международни специализации и курсове по управление на държавен дълг, инструменти на паричния пазар, практическо прилагане на икономическите политики, алтернативни методи на кредитиране, продажбени техники и др. Със своя опит и професионализъм, г-н Богданов ще подпомогне цялостния процес на дигитализация на „Инвестбанк“ АД и въвеждане на стегнат процес на продажби, включително подобряване на алтернативните канали за продажби. „Дигитализирането на клиентските продукти и услуги, както и свързаните с тях работни процеси, е непрекъсната инвестиция под формата на човешки и финансов капитал, която се отплаща във времето“, коментира г-н Богданов бъдещите си приоритети на работа. С решението на Общото събрание за Член на Надзорния съвет на банката е преизбран г-н Ивайло Стоянов като представител на „Феста Холдинг“ АД, а г-жа Петя Славова, собственик на „Феста Холдинг“ АД за негов Председател.
Източник: 24 часа (31.08.2021)
 
Кои са важните банки според БНБ Управителният съвет на БНБ е определил осем банки като системно значими институции, съобщиха от централната банка. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк България, Българската банка за развитие и Централна кооперативна банка. Като важни банки за тях БНБ определя и ниво на буфер, който трябва да заделят при отпускане на кредити. За първите три банки той е 1%, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. За следващите три банки е 0,75 на сто, а за последните две е 0,5%. На практика промяна в значимите банки, които се определят от БНБ, няма промяна, същита са били е през миналата година. Заделяният от тях буфер също остава без промяна.
Източник: 24 часа (30.11.2021)