Осем банки са в списъка на участниците в аукционите за ДЦК тази година Българска народна банка обяви списък на участниците в автоматизираната система за провеждане на аукциони и подписки за замяна на държавни ценни книжа (ДЦК). Той вече е в сила то началото на тази година, уточниха от централната банка. В него са включени „Общинска банка” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Обединена българска банка” АД, „Банка ДСК” АД, „Алианц Банк България” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „УниКредит Булбанк” АД и „Юробанк България” АД. Системата за провеждане на аукциони за ДЦК е разработена първоначално от експерти на БНБ през 1991 г. като част от електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК (ЕСРОТ), след което нееднократно е модернизирана и доработвана в съответствие с промените в емисионната политика на Министерството на финансите. През 2004 г. е въведена в действие нова система за провеждане на аукциони, нар. АДЦК. Тя е изградена като самостоятелна система, осигуряваща напълно автоматизирана обработка на подадените поръчки за участие в аукциона от входа до изхода при спазване на разпоредбите на Наредба № 5 на Министерство на финансите и БНБ за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с ДЦК. Използваните от АДЦК взаимозаменяеми технически средства за комуникация с участниците в аукционите за ДЦК (SWIFT и WEB базиран интерфейс при прилагане на квалифициран електронен подпис) отговарят на международните процедури и стандарти и позволяват безпроблемно включване при минимални разходи на нови потребители, независимо от тяхното местонахождение. Участието в аукционите е чрез състезателни поръчки. По решение на Министерството на финансите в някои аукциони за продажба на ДЦК се допуска участие и с несъстезателни поръчки. Подадените поръчки могат да бъдат променяни от участниците в аукциона до изтичане на крайния срок за тяхното получаване, след което същите са неотменяеми. За валидно се приема последното съобщение. Класираните поръчки се одобряват от министъра на финансите или от определено от него лице. Въз основа на полученото одобрение аукционът се приключва и данните за него се предават директно към ЕСРОТ чрез изградения за целта интерфейс. Състезателните поръчки се заплащат по заявената в съответната поръчка цена (правило, което се прилага при т.нар. „multiple-price auction”), а несъстезателните поръчки – по среднопретеглената цена на одобрените състезателни поръчки.
Източник: Банкеръ (03.01.2024)

"Софарма" започва да изплаща извънредния дивидент от 22 януари „Софарма“ АД започва да изплаща извънредния дивидент, гласуван от акционерите в края на ноември 2023 г., от 22 януари. Дивидентът е за шестмесечието на 2023 г. и е в размер на 0,9 лева на акция бруто. Общата сума е почти 109,2 млн. лева и е осигурена от печалбата за първото полугодие на миналата година и допълнителните резерви на фармацевтичната компания. Право да получат дивидент имат лицата, вписани в регистъра на „Централен депозитар” АД като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е взето решението за разпределяне на дивидент на акционерите, а именно 8 декември 2023 г. Акционерите, които имат сметки при инвестиционни посредници, ще получат дивидента по сметките. За акционери с лични сметки в Централния депозитар дивидентът ще се изплаща чрез „Юробанк България” АД (Пощенска банка). В последната година акциите на „Софарма“ поскъпват с над 67% в последната година, а пазарната капитализация е малко над 1 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (11.01.2024)

Бургаската хотелиерска фамилия Караненови купи мола Burgas Plaza "Дас шопинг център Бургас" ЕООД, собственост на Стоян Караненов, управляващ директор на хотел "Приморец" в Бургас, купи Burgas Plaza. След дългогодишна дългова агония молът (без помещенията за хипермаркет) беше обявен за публична продажба в началото на ноември, скоро след като Пощенска банка продаде вземанията си на близка до колекторската "С.Г. груп" компания. Материалният интерес по сделката e 24.6 млн. лева. (12.6 млн. евро) - точно колкото беше и началната цена на търга. Това е сумата за около 63% от целия комплекс "Бургас плаза": 92 самостоятелни магазина и същият процент идеални части от общите пространства и от терена на ул. "Транспортна" 31. Земята е 52 дка, от които застроени са 27 дка, а другите са паркинг с 660 места. Разгънатата застроена площ на сградата е 39 хил. кв.м, от които 12.6 хил. кв.м са за помещението на хипермаркета, което не влиза в сделката. Знаковият имот на групата DAS Capital е петзвездният "Грандхотел Приморец" в Бургас. В морския град холдингът притежава и "Дас Марина". В София негови са хотелите Be One и Be One Downtown, в Слънчев бряг - "Дас Клуб хотел", в Хисар - наскоро придобитият хотел "Сана". Портфолиото включва и заведението "Док 5" (и още четири сходни) на пристанище Бургас (чиито концесионер е фирма на "Приморец" - "Булгариен директ райзен"), ресторанта, пиано бара и плажния бар "Нептун" на централния плаж. Развива проекта "Аркутино резиденсес". Строи редица ваканционни и жилищни комплекси в София и Бургас, както и офисната сграда "Дас център София" на разклона от "Цариградско шосе" към летището. Преди да се яви на публичната продан и да купи мола, "Дас шопинг център Бургас" откупува дълговете на дружеството, в което е "Бургас плаза". Продавач е "Корпоративна консолидационна компания". ККК съществува от 2012 г. и се свързва със "С.Г. груп" - най-големия играч на колекторския пазар в страната. ККК откупи дълговете на "Бургас плаза" от "Юробанк България" в края на август 2023 г. Като деклариран материален интерес по цесията в Имотния регистър тогава беше вписано задължение от 50.9 млн. лева (26 млн. евро). От договора ставаше ясно, че ККК ги купува за 12 млн. евро. През август ККК е платила на Пощенска банка с кредит от Инвестбанк. Той е общо за 16 млн. евро при лихва 3-месечният Euribor + 3.5%, но не по-малко от 6.5%. От кредита 13 млн. евро са за мола, а останалите - три милиона са за друга сделка на компанията.
Източник: Капитал (12.01.2024)

Имотите на фалиралата „Лайтхаус голф Ризорт“ се разпродават Фирмата собственик на един от най-претенциозните ваканционни комплекси по нашето Черноморие – “Лайтхаус Голф Ризорт & Спа”, бе обявена в несъстоятелност преди повече от три години. През 2008 г. българските строителни компании “Бараж и Ко” ЕООД (собственост на Георги Чуклев) и “Балканстрой” АД (на Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови) инвестират в голф комплекса, разположен на площ от 1000 декара. Освен игрището, в комплекса има пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили, както и един 5-звезден хотел. Според документите от общото събрание през февруари 2020 г., три месеца преди „Лайтхаус голф Ризорт“ АД да бъде обявена в несъстоятелност (на 5 май 2020 г.) и да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника (28 май 2020 г.), като негови собственици вече са записани: „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ (с 28 660 поименни акции) и „Триаком проджект мениджмънт лимитид“ (с 16 340 поименни акции ), регистрирани в офшорна зона Сейнт Винсент и Гренадини; столичната фирма „Т. Трендафилов“ ЕООД (с 5 000 поименни акции), собственост на Тихомир Трендафилов. Задълженията към „Юробанк България“ са около 10 млн. лв., а на НАП – 794 077 лева. Към този списък са включени още 13 кредитора на дружеството, между които фирми изпълнителки, лизингодатели и чуждестранни физически лица, подписали предварителни договори за покупка на жилища в комплекса, които очевидно не са получили. По тази причина синдик но дружеството предлага на публична продан общо 16 самостоятелни обекта, изградени в камплекса – 14 апартамента и две самостоятелни къщи. Имотите ще се търгуват на 80% от експертната им оценка или на цини между 355 - 370 евро за квадрат.
Източник: Банкеръ (22.01.2024)

Нов жилищен проект в Боровец на мястото на стар хотел Един от големите индустриалци в Самоков Сотир Немов, собственик на компании от групата "Си 7" с бизнес в производството и търговията със сладкарски изделия, започва изграждането на затворен комплекс 7 Angels със 70 апартамента в два блока, ресторант и спа зона в зимния курорт "Боровец". 7 Angels ще бъде на мястото на стария хотел "Зодиак" (впоследствие комплекс "Гергана") в района на стария център на Боровец, закупен от Сотир Немов през април 2022 г. Базата е бивш почивен комплекс на профсъюзите, строен през 1986-1987 г. Теренът от шест декара е на 900 м от седалковия лифт в курорта и на 200-300 м от централния път, свързващ Самоков с Костенец. Около два декара от земята е застроена - някогашният хотел заема 667 кв.м. Общата РЗП на хотела е около 6 хил. кв.м. При бъдещото строителството по проект на архитектурното студио ISPDD, тя ще достигне 8 хил. кв.м. През 2005 г. община Самоков прехвърля "Зодиак"/"Гергана" на дружеството "Туристическа информация и регистрация". Сделката е изповядана през април 2022 г. на цена от 3.9 млн. лева (деклариран материален интерес), като теренът и сградите са ипотекирани срещу 4.9 млн. от Пощенска банка. Очаква инвестицията в реконструкцията и дострояването на хотела да струва минимум 6 млн. евро, като проектът е съвместен с Пощенска банка, от която е основното финансиране. В Имотния регистър има вписани два кредита, отпуснати от банката - 2.5 млн. лева и 5 млн. лева, срещу които са ипотекирани други имоти на компании от групата "Си 7". Сотир Немов притежава и управлява няколко компании в структурата на "Си 7" за производство, търговия и дистрибуция със сладкарски изделия. Собственик е и на локалната медиа "Самоков 365". Бизнесът му започва в началото на 90-те години в Самоков със "Си комерсиал 7". Компания е в топ 10 на износителите на сладкарски изделия от България. Над 60% от оборота й е от продажби извън страната в над 35 държави, сред които Германия, Швеция, Финландия, Катар, Йемен, всички балкански страни и други. Най-известният бранд под шапката на компанията е "Doma" (от италианското Dolce della mamma - "вкусът на мама") - за бисквити, пандишпани, рула и сухи пасти. Приходите на дружеството за 2022 г. са 19.7 млн. лв.
Източник: Капитал (09.02.2024)

Към 31 декември 2023 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Общо активите на банковата система към 31 декември миналата година. възлизат на 172.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.22% спрямо 30 септември. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система към 31 декември е 76.84 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.0 млрд. лв. или 19.78% пазарен дял, като бележи ръст от 4.63% в активите в сравнение с 30 септември 2023-та. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.05% пазарен дял и ръст в активите от 5.48% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с непроменен спрямо края на предходното тримесечие пазарен дял от 18.67% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 септември. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо края на предишното тримесечие, се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 декември 2023-та възлизат на 20.0 млрд. лв., като бележат ръст от 3.55% спрямо 30 септември. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД – към 31 декември нетните й активи бележат покачване от 6.38% в сравнение с 30 септември 2023 година. Ръст от 4.52% в нетните активи регистрира Уникредит Булбанк АД към 31 декември и остава на второ място по този показател. Обединена Българска Банка АД заема трета позиция по нетни активи към 31 декември, отчитайки ръст от 3.84% спрямо 30 септември 2023-та. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 4.40% спрямо 30 септември. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 0.66% спрямо 30 септември 2023 година. Нетната печалба на банковата система бележи значителен ръст от 64.35%, като достига до 3.4 млрд. лв. за 2023-та, спрямо 2.1 млрд. лв. за 2022 година. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 1.0 млрд. лв. или 29.44% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст от 77.53% спрямо предишната година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 23.61%, отчитайки увеличение от 73.15% и достигайки 807 млн. лв. за 2023-та спрямо 466 млн. лв. за 2022-ра. Обединена Българска Банка АД удвоява печалбата си от предходната година, като достига 472 млн. лв. за 2023 г. или ръст от 211.43%, като се покачва на третата позиция с 13.81% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД е на четвърта позиция с печалба от 308 млн. лв. и пазарен дял от 9.02% за 2023-та, регистрирайки увеличение от 49.02% в сравнение с 2022 година. На пета позиция се изкачва Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 135 млн. лв., като регистрира увеличение от 68.70% спрямо 2022-ра. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.99% общо за банковата система през цялата 2023 г. спрямо 1.34% за 2022 година. По този показател Ситибанк Европа АД – Клон България застава на челната позиция с 3.59%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 1.30 процента. Ти Би Ай Банк ЕАД заема втората позиция с 3.58% възвръщаемост на активите за 2023 г. спрямо 6.03% за 2022-ра. Следващи позиции заемат Варенголд Банк Аг, Клон София с 3.33%, Банка ДСК АД с 3.07% и Търговска Банка Д АД, която застава на пето място с 2.66 процента. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), се увеличава до 16.72% за 2023 г. спрямо 11.77% година по-рано. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал остава Ти Би Ай Банк ЕАД с 22.76%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 22.56%, следванa от Уникредит Булбанк АД с 22.03%, Търговска Банка Д АД с 20.78% и Интернешънъл Асет Банк АД с 18.95 процента. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) отчита подобрение от 37.36% за 2022 г. до 31.80 процента. На челната позиция по този показател за 2023-та е Уникредит Булбанк АД с 23.10% в сравнение с 29.06% за 2022 година. Банка ДСК АД е на втора позиция, отчитайки подобрение на ефективността от 28.03% за 2022 г. до 24.37 процента. Ситибанк Европа АД – Клон България се изкачва на трета позиция, като отчита повишение на ефективността от 38.19% през 2022-ра до 25.86% за 2023-та. Следват Инвестбанк АД и Тe-Дже Зираат Банкасъ – Клон София съответно на четвърта и пета позиция.
Източник: Банкеръ (09.02.2024)

Пощенска банка стартира кампания за премахване таксата за вноска на суми в лева по сметките си за граждани Пощенска банка е първата банка в страната, която подема инициатива за премахване таксата за вноска на суми в лева по сметките за граждани, подкрепяйки по този начин усилията за присъединяването ни към еврозоната и приемането на еврото за национална валута. Безплатното внасяне на банкноти в лева ще се прилага в периода от 1 април до 1 юли по всички сметки и депозити в лева на клиенти – физически лица, ще е валидна за следните канали за банкиране – на каса във финансов център, през АТМ устройство с депозитна функция или чрез дигиталните зони за самообслужване, ще бъде без ограничение на внесената сума, при вноска на каса, като за суми над 100 000 лв. ще е необходимо предварителна писмена заявка от 3 работни дни. При внасяне на АТМ или терминално устройство на самообслужване условията ще се прилагат до размера на максималните дневни лимити за съответния канал. Кампанията е ключова за Пощенска банка, която прави жест към своите клиенти като им помага да започнат подготовката си за приемането на еврото за национална валута и доказва още веднъж нейната ангажираност и национална отговорност във връзка с предстоящото присъединяване на страната ни към еврозоната.
Източник: actualno.com (29.03.2024)

Туристическият бос Xpиcтo Гълбaчeв, затънал без право на обжалване след фалита на бpитaнc?ия тypoпepaтop „Тhоmаѕ Сооk“, се разделя с най-драгоценната перла в короната си – хотелския комплекс “Странджа” в курорта “Слънчев бряг”. Преди около пет години фалитът на „Тhоmаѕ Сооk“ ликвидира eднa oт нaй-гoлeмитe и най-cтapи ?oмпaнии в българския тypoпepaтopc?и бизнес – „Аѕtrаl Ноlіdауѕ”. Ефектът на доминото обаче повлече и сателитните дружества на Христо Гълбачев, чиито хотели синдиците все още продължават да разпродават, опитвайки се да погасят поне част от милионните му дългове. Такъв е случаят с 5-звездния хотелски комплекс „Странджа“ в “Слънчев бряг”, който е обявен на търг от Александър Костадинов – синдик на окончателно обявената в несъстоятелност преди две години компания „Ай Хотел“ ЕАД – Александър Костадинов. Денят за продажбата е 15 април, а наддаването започва от 20.719 милиона лева. Построения е през 2017 г. комплекс се намира на стотина метра от плажната ивица в северната част на курорта и който беше обявен за първия смарт хотел в България. 4-етажната сграда е със застроена площ от 4404 кв. м. и с разгъната застроена площ от 12 398 квадрата (около 12 декара и половина). В комплекса има изграден открит плувен басейн и бар към него, бистро, кафене, лекарски кабинет, фризьорски салон и обменно бюро, както и 3-етажен фитнес- и спа център с РЗП от 1540 квадрата. През октомври 2019 г., частен съдебен изпълнител се опита да го продаде за 20 390 417.28 лв, но претърпя неуспех. И тогава, и сега причината за публичната продан са дългове на фирмата „Ай хотел“ ЕАД на Гълбачев, като взискатели по делото бяха четири търговски дружества и НАП-Бургас. Като кредитори на дружеството през 2022 г. са вписани “Кис клима” ООД – с дълг от 468 733.10 лв., Националната агенция по приходите – с 261 820.92 лв , „Елстрой инженеринг“ ЕООД – със 114 150.84 лв., „ВИП Кейтъринг“ООД – с 54 730.15 лв., “Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД – с 3.139 млн. лв. и „Инвест строй билдинг“ – с 941 036.02 лева. Според определението на Бургаския окръжен съд от 15 юли 2022 г., освен тези вземания, има и още един кредитор – най-големият. Става дума за “Финанс инфо асистънс” ЕООД, собственост на „Финанс секюрити груп“ АД, управлявано от Димитър Михайлов , Здравко Стоев, Христо Георгиев и Ромил Златанов, които са изкупили дълга на „Ай хотел“ ЕАД към „Юробанк България“. През 2017 г. компанията на Гълбачев получава от банката инвестиционен кредит в размер на 17 милиона лева, а пет години по-късно признатите от съда задължения към „Финанс инфо асистънс“ ЕООД вече са 20.783 милиона.
Източник: Банкеръ (12.04.2024)

"Емка" - Севлиево ще разпредели над 3.6 млн. лева Производителят на изолирани и намотъчни проводници “Емка” АД от Севлиево отново ще разпредели дивидент – и от нетната печалба за миналата година, която е в размер на 8 662 088.75 лева. Мениджърите на дружеството предлагат за това да се използват 3 654 690.69 лева, като брутна сума на една акция е 0.0842105 лева. Сумата е двойно по-малка спрямо изплатената от печалбата за 2022 година. Ако това предложение се приеме, то изплащането на дивидента ще започне на 10 юли и ще се извършва чрез “Централен депозитар” АД и финансовите центрове на “Юробанк” АД. Останалата част от чистата печалба ще бъде отнесена във фонд „Неразпределена печалба“ на дружеството. През последните години “Емка” пази позициите си на водещ производител на кабели и проводници, като се разработват нови продукти и се залага на съвременно технологично оборудване на производството. Няма промяна в групата на най-големите акционери – “Индустриален капитал холдинг” е с 33.12%, “КЕМП” АД с 37.37% и ЗУПФ “Алианц България” с 6.93% от книжата с право на глас. Останалите книжа се държат от по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 г. “Емка” разпредели по 0.1579 лева на акция. Акциите на “Емка” АД се търгуват на “Българска фондова борса”. За последните дванадесет месеца цените им вървят нагоре – от 1.82 лева преди година до 2.06 лева в момента.
Източник: Банкеръ (16.04.2024)

Ново кино „Арена“ отваря в София до лятото Кино „Арена“ планира да отвори изцяло нов комплекс в столичния Mega Mall, в квартал „Люлин“ 7. Киното ще разполага с 10 зали и се очаква да заработи до лятото. Новите зали за прожекции ще са оборудвани с кожени реклайнери, като всеки един разполага с масичка и USB порт за зареждане на телефона. Това ще бъде вторият обект на кино „Арена“ в София. От компанията не планират отваряне на старите големи кина, които бяха изнесени извън моловете. И добавиха, че предстои да има нов обект в Пловдив. През 2019 г. кината "Арена Младост" и "Арена Запад" затвориха заради "настъпили правни обстоятелства, които се нуждаят от временно разрешение". Според публикация на "Капитал" правните обстоятелства представляват спор между американската компания Apollo Global Managment, която придоби проблемните задължения на кината към Пощенска банка и ОББ, на основателя на веригата Стефан Минчев. Междувременно компанията се изтегли и от Bulgaria Mall, където на нейно място отвори най-младата българска кинокомпания – Cineland.
Източник: economic.bg (30.04.2024)

Синдик разпродава бази на „Мастер-стийл профайлс“ Мощна преди години пловдивска компания в областта на металургията отива в историята. Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД, разположени в Пловдив и в Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове в размер на 12 360 457.07 лв. към НАП. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в Бургас включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. Там е доставена линия за почистване, грундиране и боядисване на стоманени профили и листове. В добрите за компанията времена в нея работят над 400 човека, а освен в България разработва пазарна ниша и в чужбина. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а от доста време базата прилича на руина. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. В опит да спаси семейния бизнес, дъщерята на Димитър Бичев - Диана, създава с още трима съдружници „Аудакс корп“ ООД, където е мажоритарен собственик. Фирмата, която е трансформирана през годините, е с идентична дейност - търговия с метали, и също се помещава на ул. „Удроу Уилсън“ №12 в Пловдив.
Източник: Стандарт (15.05.2024)

Първа инвестиционна банка се продава От началото на май акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) на Българската фондова борса скачат с почти 70%, а пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачи до около 650 млн. лв. Отчетът за първото тримесечие показва 18.7 млн. лв. печалба. По информация на "Капитал" реално има надпревара между двама желаещи да придобият ПИБ - Уникредит Булбанк и Пощенска банка. Ако се стигне сделка, това ще засили концентрацията и ще свие конкуренцията в сектора. Освен че броят на банките намалява, вече в челната четворка ще са съсредоточени над три четвърти от активите. А новият номер 5 би била Централна кооперативна банка с под 5% пазарен дял. Освен това и доминацията на чуждестранните капитали ще стане почти пълна - банките, част от местни групи, вече биха държали сумарно под 15% от пазара. В момента в страната оперират 17 банки, като след евентуалната сделка, както и след обявената покупка от БАКБ на "Токуда", бройката ще спадне до 15. Освен тях има и 6 клона на чуждестранни институции, които обаче са предимно насочени в обслужването на големи корпоративни клиенти. Регулаторно одобрение на подобна консолидация трябва дойде от ЕЦБ, тъй като Уникредит Булбанк и Пощенска банка са сред директно надзираваните от нея. Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ? основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. През годините ПИБ няколко пъти беше носител на риск за цялата система и трябваше да бъде спасявана. Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания "Надин", ОЦК - Кърджали, лифтовите оператори "Витоша ски" и "Юлен", "Гамакабел", "Домейн Бойар", "Нет 1", туроператорът "Болкан холидейз" и чартърният авиопревозвач "Би Ейч еър", покупката на терена на "Кремиковци" и др. След колапса на КТБ през 2014 г. тя се оказа в епицентъра на паниката на вложителите и след масирани тегления успя да отвори само благодарение на ликвидна подкрепа от държавата. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива. През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол. Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик.
Източник: Капитал (21.05.2024)

Българският банков сектор – първо тримесечие на 2024 г. Към 31 март 2024 г. 23 банки оперират в българския банков сектор, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 4.27% като достига 818 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г., спрямо 784 млн. лв. за същия период през 2023-та. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 253 млн. лв. или 30.97% дял от печалбите в сектора за първото тримесечие на 2024-та като бележи значителен ръст на печалбата си от 35.64% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 18.90%, отчитайки значителен спад от 40.00%, регистрирайки печалба от 155 млн. лв. за първите три месеца на 2024-та спрямо 258 млн. лв. за същия период на миналата година. Юробанк България АД регистрира ръст от 35.36% в печалбата си спрямо същия период на 2023-та, достигайки 95 млн. лв. и оставайки на третата позиция с 11.63% дял в печалбите на сектора. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция с печалба от 92 млн. лв. и пазарен дял от 11.24% за първото тримесечие на 2024 г., докато за същия период на 2023-та, преди сливането й с Райфайзенбанк (България) ЕАД (преименувана временно на Кей Би Си Банк България ЕАД в периода на вливането), тя е извън класацията на топ 10 банките по печалба. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 29 млн. лв. регистрирайки увеличение от 35.05% в сравнение със същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (14.06.2024)

Проектът на “Клиф голф холидей клуб” АД от 2007 г. за изграждане на голф селище в местността “Табията”, община Балчик, включваше намерението на инвеститора да изгради селище върху обща площ от 963 дка със спортни голф полета, обслужващ център (хотелски комплекс и плувни басейни), спортен комплекс, атракционен комплекс, конна база и жилищна част от отделни квартали, пръснати из целия имот. Строителните фирми “Балканстрой” АД и “Бараж и Ко” ЕООД и регистрираната в Гибралтар компания „Триаком“, притежаваха най-голям дял в създаденото акционерно дружество. Така се ражда комплекс “Лайтхауз голф ризорт”. Българската инвестиция е в размер на 70 млн. евро, а в комплекса – освен игрището с 18 дупки, има един 5-звезден хотел и 5т жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили. Българските компании се “оттеглят” от начинанието. И през 2011 г. правоприемникът на “Клиф голф холидей клуб” АД – „Лайтхауз голф ризорт” АД вече има навш чужди собственици от Гибралтар. А новият голям акционер – “Баухаус проджект мениджмънт лимитид” – е регистриран “още по-нататък” – чак на Карибите. И по-специално – в Сейнт Винсент и Гренадините (т.е. Малките Антили). Само за цвят, с минимален процент акции остава “Т. Трендафилов” ЕООД , собственост на Тихомир Трендафилов. Много скоро имотите му започват да се разпродават на безценица, тъй като финансовите искове за просрочени задължения и неизпълнени договори започват да се трупат. Следва протяжната процедура по обявяването на дружеството в несъстоятелност, започнала още през 2011 г. завършила окончателно на 21 май 2020 година. На 20 юни синдикът е обявил за публична продажба имотите на фалиралото дружество с началната тръжна цена от 2.461 млн. лева. Става въпрос за 33 самостоятелни обекта в комплекса, от 60 до 130 кв.метра. Дори всичко това да бъде разпродадено, дълговете на компанията едва ли ще могат да бъдат разплатени. За това говори и 17-страничния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на “Лайтхаус голф ризорт” от май 2019 г., обявен в Търговския регистър. Най-големият сред тях е “Юробанк България” АД- с кредит от близо 7.5 млн. лв., отпуснат през 2008 година. А като прибавим тук и лихвите за забава, които до 2019 г. на двишават 9 млн. лева, сметката става доста солена. Националната агенция по приходите също е вписана като сериозен кредитор. Само публичните вземания за неплатени данъци са за около 800 000 лева. Плюс неплатените осигуровки на работещите тук, които с лихвите вече надхвърлят 500 000 лева. Кредиторите дълго ще чакат положителни новини, още повече, когато те трябва да дойдат от Гибралтар или от Вирджинските острови, където през 2021 г. е регистрирана последната компания собственик на фалиралото дружество – „Ханап инвестмънт енд файнънс“.
Източник: Банкеръ (20.06.2024)

"Бии Смарт Текнолоджис" сключи договор за кредитна линия за 200 хил. лв. с "Юробанк България" Технологичната компания “Бии Смарт Текнолоджис” АД (Bee Smart Technologies) е сключила договор за нова револвираща кредитна линия в размер на 200 000 лева с “Юробанк България”. Кредитът е договорен при лихвен процент, състоящ се от ПРАЙМ БК за лева плюс 3.10%, но не по-нисък от 5 процента. Договорът е бил подписан на 13 август. “Бии Смарт Текнолоджис” e IoT компания, която прилага устойчиви практики в пчеларството и помага на пчеларите да се грижат по-добре за своите пчели. Сензорната й система измерва влажността и температурата и прави акустичен анализ на звука в кошера. Това са важни показатели, които дават информация на собствениците на кошери за състоянието на пчелното семейство. По този начин пчеларят може да следи дистанционно здравето и силата на колонията си и да получава сигнал, когато е налице проблем с пчелите му и е необходима неговата намеса.
Източник: Банкеръ (16.08.2024)

Към 30 юни 2024 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. На 16 април 2024 г. бе сключено споразумение между Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) и Токушукай Инк. за закупуването на 99.4% от капитала на Токуда Банк АД от страна на БАКБ. Общо активите на банковата система към 30 юни 2024 г. възлизат на 178.4 млрд. лв., като отбелязват ръст от 1.18% спрямо 31 март 2024 г. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.18% към 30 юни 2024 г. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.8 млрд. лв. или 19.53% пазарен дял, като бележи ръст от 0.48% в активите спрямо 31 март 2024 г. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.20% пазарен дял и ръст в активите от 2.15% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 17.91% и спад в активите от 2.14% спрямо 31 март 2024 г. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо 31 март 2024 г., се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 30 юни 2024 г. възлизат на 21.1 млрд. лв., като бележат ръст от 2.19% спрямо 31 март 2023 г. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД, като към 30 юни 2024 г. нетните ? активи бележат ръст от 6.01% спрямо 31 март 2024 г. Ръст от 3.46% в нетните активи регистрира Обединена Българска Банка АД към 30 юни 2024 г. и се изкачва на второ място по този показател. На трето място се нарежда Уникредит Булбанк АД, отчитайки спад от 5.49% спрямо 31 март 2024 г. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 3.86% спрямо 31 март 2024 г. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 1.51% спрямо 31 март 2024 г. Нетният лихвен доход (изчислен на база Приходи от лихви – Разходи за лихви) към второто тримесечие на 2024 г. възлиза на 2.73 млрд. лв., бележейки ръст от 20.36% спрямо 2.27 млрд. лв. към 30 юни предходната година. Банка ДСК АД остава на първа позиция за първото полугодие на 2024 г. с нетен лихвен доход от 628 млн. лв. и пазарен дял от 22.99%, отчитайки ръст на нетния лихвен доход от 22.48% спрямо същия период на 2023 г. Обединена Българска Банка АД заема втората позиция с доход от 399 млн. лв., равняващ се на 14.59% от общия нетен лихвен доход в сектора и 13.21% ръст спрямо нетния лихвен доход на банката за същия период на предходната година. На трета позиция по размер на нетния лихвен доход за първите шест месеца на 2024 г. се нарежда Уникредит Булбанк АД с нетен лихвен доход в размер на 392 млн. лв., бележейки ръст от 20.33% спрямо същия период през предходната година. Юробанк България АД остава на четвърта позиция с нетен лихвен доход от 383 млн. лв. и 37.06% ръст спрямо 30 юни 2023 г. Пета позиция заема Първа Инвестиционна Банка АД, бележейки ръст в приходите от 15.75% спрямо 30 юни 2023 г. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 7.14%, като достига 1.81 млрд. лв. за първата половина на 2024 г., спрямо 1.69 млрд. лв. за същия период през 2023 г. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 503 млн. лв. или 27.82% дял от печалбите в сектора, като отчита ръст на печалбата си от 12.44% спрямо същия период на 2023 г. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 24.97%, отчитайки ръст от 0.37% и регистрирайки печалба от 452 млн. лв. за първите шест месеца на 2024 г. спрямо 450 млн. лв. за същия период на 2023 г. Обединена Българска Банка АД регистрира ръст от 7.44% в печалбата си за първото шестмесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. и достига 232 млн. лв., като запазва третата си позиция с 12.79% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД остава на четвърта позиция с печалба от 187 млн. лв. и пазарен дял от 10.31% за първото шестмесечие на 2024 г. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 53 млн. лв. за първото шестмесечие на 2024 г., като регистрира увеличение от 27.96% спрямо същия период на 2023 г. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.01% общо за банковата система за първите шест месеца на 2024 г. спрямо 1.05% за същия период на 2023 г. По този показател, Варенголд Банк Аг, Клон София застава на челната позиция с 2.15%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 0.79%. Те-Дже Зираат Банкасъ – Клон София заема втората позиция с 1.94% възвръщаемост на активите за първото шестмесечие на 2024 г. спрямо 1.07% за същия период на 2023 г. Следващи позиции заемат Ти Би Ай Банк ЕАД с 1.62%, Ситибанк Европа АД – Клон България с 1.49% и Банка ДСК АД, която заема пето място с 1.47%. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), намалява до 8.45% за първата половина на 2024 г. спрямо 8.95% за същия период на 2023 г. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал е Уникредит Булбанк АД с 12.45%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 11.4%, следванa от Интернешънъл Асет Банк АД с 11.27%, Търговска Банка Д АД с 11.24% и Прокредит Банк (България) ЕАД с 10.57%. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) възлиза на 30.57% за второто тримесечие на 2024 г. и се запазва почти без промяна спрямо същия период на 2023 г., когато стойността му е била 30.59%. На челната позиция по този показател за второто тримесечие на 2024 г. е Уникредит Булбанк АД с 19.56% спрямо 21.83% за същия период на 2023 г. Те-Дже Зираат Банкасъ – Клон София е на втора позиция, като отчита подобрение на ефективността от 29.09% за второто тримесечие на 2023 г. до 22.18% за същия период на текущата година. Банка ДСК АД застава на трета позиция, като отчита спад на ефективността от 23.47% през второто тримесечие на 2023 г. до 24.22% за същия период на 2024 г. Следват Инвестбанк АД и Алианц Банк България АД съответно на четвърта и пета позиция.
Източник: Банкеръ (21.08.2024)

Hи?oлa Бa?aлoв, СЕО нa Fіbаnk, e пpeизбpaн зa члeн нa Cъвeтa нa диpe?тopитe нa БOPИKA На проведеното редовно Общо събрание на акционерите на дружеството за картови разплащания "Борика" АД за нови членове на Съвета на директорите бяха избрани Петя Димитрова - Главен изпълнителен директор на Пощенска банка и Неделчо Неделчев - Изпълнителен директор на Общинска банка.Те се присъединяват към останалите членове на СД: Радослав Миленков - Подуправител на БНБ, Мирослав Вичев - Главен изп. директор на Борика, Цветанка Минчева - УниКредит Булбанк, Питър Рубен - ОББ, Тамаш Хак-Ковач - Банка ДСК, Никола Кедев - ЦКБ и Никола Бакалов Главният изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на Fibank (Първа инвестиционна банка).
Източник: Money.bg (19.09.2024)

„Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД ще встъпи като солидарен длъжник по договор за синдикиран банков кредит, който ще се сключи между „Юробанк България“ АД, „кредитор 1“, Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД), „кредитор 2“ и „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД – кредитополучател. Свиканото извънредно общо събрание на акционерите на 9 декември ще гласува това решение по изискване на „Юробанк България“ и на „Първа инвестиционна банка“. Кредитът е инвестиционен, в размер на 41 790 000 евро. И двете банки представят по 20 895 000 евро или 50% от целия заем. Кредитът, предоставен по този договор, ще се използва за финансиране и рефинансиране на извършени разходи в размер до 70% от стойността без ДДС за целите на изграждането и осигуряването на оборудването на комплекс за здравеопазване: МБАЛ „Сърце и мозък“, Диагностично-консултативен център, аптека и трафопост. Проектът вече има разрешение за строеж от ноември 2023 г. в иот в Стара Загора. Срокът за усвояване е 30 октомври 2027 година, а за издължаване – 30 октомври 2034 година. Размерът на кредита е адекватен на очакваните разходи по осъществяването на инвестицията за бъдещия здравен комплекс. „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ ще обезпечи задълженията си чрез учредяване на първа по ред договорна ипотека върху собствени недвижими имоти. „Чайкафарма“ в момента има два завода в Пловдив и във Варна, в които се произвеждат 150 лекарствени продукта.
Източник: Банкеръ (07.11.2024)

За първите девет месеца на 2024 г. домакинствата в България са увеличили банковите си депозити с 5.35 млрд. лв., или средно с по 594 млн. лв. на месец. В края на септември на влог се държат рекордните 87.9 млрд. лв. спрямо 79 млрд. лв. за година по-рано. В четирите най-големи банки са съсредоточени 71.07% от всички депозити на домакинствата. Банка ДСК продължава да е лидер по този показател с 21.9 млрд. лв., следвана от Обединена българска банка (16.4 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (13.7 млрд. лв.). Пощенска банка също е в групата банки, в която влоговете са за над 10 млрд. лв. (бел. ред. 10.4 млрд. лв.), а топ 5 се допълва от Първа инвестиционна банка (8.1 млрд. лв.). Именно в посочените по-горе пет банки в периода 1 юли – 30 септември на настоящата година са добавени по повече от 100 млн. лв. нови депозити. Най-много са те в Банка ДСК (456 млн. лв.), следвана от Пощенска банка (285 млн. лв.) и ОББ (169 млн. лв.). Общо 88.74% от новите депозити до 30 септември постъпват в седем банки. Най-сериозни суми се насочват към Банка ДСК (1.625 млрд. лв.), а по над 826 млн. лв. – съответно към Пощенска банка и Обединена българска банка. За 14-и пореден месец доходите от лихви по спестяванията са над 10 млн. лв. месечно. Сумата през септември е 14.55 млн. лв. спрямо 14.8 млн. лв. за преди месец и 15.6 млн. лв. за юли - най-високата стойност от май 2017 г. насам. От началото на 2024 г. домакинствата са получили 124.6 млн. лв. лихви срещу 80.1 млн. лв. за същия период на 2023 г.
Източник: Дарик радио (07.11.2024)

БНБ определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки в България. С решение на Управителния съвет на БНБ от 31 октомври, БНБ определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2025 година. Според решението на БНБ другите системно значими институции са "УниКредит Булбанк" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Обединена българска банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Банка ДСК" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Юробанк България" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Първа инвестиционна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Инвест кепитъл", "Централна кооперативна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента). Спрямо миналогодишното решение на БНБ за ДСЗИ няма промяна нито в институциите, нито в равнището на буфера.
Източник: economy.bg (05.12.2024)

“Чайкафарма” е солидарен длъжник по договор за кредит с “Юробанк” и Fibank „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД ще стане солидарен длъжник по договор за синдикиран банков кредит, който ще се сключи между „Юробанк България“ АД, „кредитор 1“, Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД), „кредитор 2“ и „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД – кредитополучател. Акционерите на „Чайкафарма“ гласуваха това решение по изискване на „Юробанк България“ и на „Първа инвестиционна банка“. Става въпрос за всички задължения и при всички условия на договора, за целия размер на заема, включително главница, лихви, наказателни лихви, такси, комисионни и разноски, ползване и издължаване на кредита, при условията по него и за същия срок, за който договора ще бъде сключен. Кредитът е инвестиционен, в размер на 41 790 000 евро. И двете банки представят по 20 895 000 евро или 50% от целия заем. Делът/вземането на всяка от тях във всяка сума, заявена за усвояване от кридитополучателя, съответно всяка сума, осигурена за погосяване на кредита, ще бъде съответно 50:50 процента. Кредитът, предоставен по този договор, ще се използва за финансиране и рефинансиране на извършени разходи в размер до 70% от стойността без ДДС за целите на изграждането и осигуряването на оборудването на комплекс за здравеопазване: МБАЛ „Сърце и мозък“, Диагностично-консултативен център, аптека и трафопост. Проектът вече има разрешение за строеж от ноември 2023 г. в имот в Стара Загора. „Чайкафарма“ в момента има два завода в Пловдив и във Варна, в които се произвеждат 150 лекарствени продукта.
Източник: Банкеръ (12.12.2024)