Зa 9 гoдини в oбщecтвeнитe пopъч?и ce зaвъpтяxa нaд 60 млpд. Лeвa БДЖ, "Coфapмa" и "?eтpoл" ca в чeлнaтa пeтop?a пo гoлeми cдeл?и. 10% oт изпълнитeлитe ca пoлyчили 71% oт дoгoвopитe и 85% oт пapитe. Зa дeвeт гoдини - oт 2007-a дo 2015-a, дъpжaвнитe cтpy?тypи в Бългapия ca изxapчили нaд 60 млpд. лв. зa близo 200 xиляди пpoцeдypи пo Зa?oнa зa oбщecтвeнитe пopъч?и. ?peз тoзи пepиoд в poлятa нa възлoжитeли ca влeзли пoвeчe oт тpи xиляди дъpжaвни opгaни, oбщини и пpeдпpиятия, a cпeчeлилитe пopъч?итe ca близo 20 xиляди. Toвa пo?aзвaт oтвopeнитe дaнни зa пpoцeдypитe, блaгoдapeниe нa ?oитo мoжe дa ce нaпpaвят paзлични "paзpeзи" нa xapчeнeтo нa oбщecтвeн pecypc. Eдвa ли зa ня?oгo e изнeнaдa, чe нaй-гoлeмитe пopъч?и ca в cтpoитeлcтвoтo. Ho имa и дpyги, пo-мaл?o извecтни и дocтa интepecни фa?ти. Haпpимep нaй-c?ъпият дoгoвop в изcлeдвaния пepиoд e зa пpeвoз нa пътници и e cпeчeлeн oт БДЖ. ?opъч?aтa e дългocpoчнa - зa 15 гoдини, a cтoйнocттa й e в paзмep нa 4.6 млpд. лeвa. Дoгoвopът зa изпълнeниeтo й e пoдпиcaн нa 25 юни 2009 г.
Източник: econ.bg (04.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

След като от месеци бяха засипвани от критики, вчера синдиците на КТБ изненадващо пуснаха черен списък на фирми, които не си плащат кредитите и чрез различни схеми се опитват да се измъкнат от погасяване на задълженията си. В списъка личат известни клиенти на фалиралата КТБ като БТК, групата "Петрол", ИПК "Родина", "Дунарит", "Авионамс", "Техномаркет" и др. Странното е, че той е доста кратък - съдържа само 17 предприятия длъжници, като се посочват и десетки други дружества, свързани с тях чрез прихващания, цесии и други сделки. Прави впечатление, че всички изброени фирми станаха "ябълки на раздора", след като бившите бизнес партньори Цветан Василев и Делян Пеевски развалиха отношенията си. В последните дни зачестиха обвиненията, че синдиците не си вършат работата и че дотук са събрали едва 180 млн. лева. Две десни формации - "Да, България" и Нова република, дори поискаха те да бъдат сменени и да се започне ново разследване на "аферата КТБ". Междувременно прокуратурата съобщи, че поради сложността му разделя мегаделото за фалиралата банка на 24 отделни казуса. На фона на тези събития вчера синдиците публикуваха подборката със 17-те длъжника. Те са я нарекли анализ, който според тях трябва да покаже защо е толкова трудно да събират източените милиарди на КТБ. "Срещу длъжниците, които са получили значителни суми от банката и отказват да ги възстановят, са предприети всички допустими от закона действия с цел възстановяване отпуснатите от банката кредити. Въпреки това някои длъжници, освен че не погасяват доброволно своите задължения, са предприели и продължават да извършват действия, включително и прехвърляне на активи към трети лица и създаване на фиктивни задължения към други фирми, с които затрудняват събирането на дължимите кредити", оправдават се синдиците. За всички изброени в черния списък компании те "подсказват", че са свързани с банкера Цветан Василев. За военните заводи "Дунарит" и "Авионамс" например са написали, че продължително време са били собственост на EFV International Financial Ventures, което е "основното чуждестранно дружество", за което се твърди, че е под контрола на Цветан Василев.
Източник: Сега (10.02.2017)

Търговията с акции на "Петрол" временно ще бъде спряна Ръководството на фондовата борса спря търговията с акции на "Петрол". Причината е течащата процедура по обратен сплит. Дружеството ще проведе извънредно общо събрание на 15 февруари, а търговията ще бъде възстановена след вписването на променената номинална стойност на акциите от 1 на 4 лв. в депозитара. Ако акционерите отхвърлят промяната, търговията също ще бъде възстановена. "В случай че на 15.02.2017 г. не бъде налице необходимият кворум за гласуване на предложенията по дневния ред, търговията с емисията да бъде възстановена на първия работен ден, следващ постъпването на уведомление за липса на кворум, като ще бъде временно спряна отново, считано от 1.03.2017 г. (деня, следващ последната дата за сключване на сделки с акции, в резултат на които приобретателят ще бъде вписан като акционер с право на глас на резервната дата на провеждане на ОСА)", посочват от БФБ - София.
Източник: Капитал (15.02.2017)

Фирми и физически лица дължат 6,082 милиарда лева непогасени кредити към Корпоративна търговска банка. Това показва пълният списък на некоректните длъжници на КТБ,В списъка фигурират 193 компании, като с най-големи задължения са фирмата “Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” АД, която дължи 181,27 млн. лева, и “Глас индъстри” АД – със 177 млн. лв. Мажоритарен акционер в капитала на ТЦ-ИМЕ АД е чуждестранното дружество EFV International Financial Ventures Ltd., което също се свързва с името на Цветан Василев. “Глас индъстри” пък е компанията, чрез която банкерът купи фабрика за стъкло в Парачин, Сърбия. В списъка с длъжниците влизат и други, свързани с банкера фирми – “Корси Маунтин Резорт” АД – с 88 млн. лева, “Хелт енд Уелнес” АД – с дълг от 29,3 млн. лева, и “Сана спейс хотел Хисаря” АД – с 15,76 млн. лева, “Авионамс” АД – 12,2 млн. лева. Сред големите длъжници е и “Нафтекс петрол” ЕООД, която е част от групата на “Петрол”, контролирана от Гриша Ганчев. Компанията има невърнати кредити за 129,74 милиона лева на КТБ. Над 141 млн. лева дължи “Алфа кепитъл” АД, а “Родина Пропъртис” ЕАД – 133,8 млн. лева, показва списъкът на синдиците. В него сред физическите лица присъства и бившият изпълнителен директор на КТБ Илиан Зафиров, който има 591 хил. лева задължения. Както и изпълнителният директор на фалиралата банка Орлин Русев – със 123 хил. лева. Схеми И близки до Костов със заеми В списъка на кредиторите е и фирма “Хрисома” ООД, която не е върнала 3,33 млн. лева заем на КТБ. Съсобственици на компанията са Мая Христова Кирчева и Георги Христов Кирчев. Дамата е сред учредителите и член на управата на фондацията на съпругата на Иван Костов – Елена Костова, “Бъдеще за България”. “Хрисома” бе собственик на срутилата се 5-етажна сграда на ул. “Алабин” в центъра на София на 19 септември 2006 г., под отломките на която загинаха две момичета. Освен фирмата двамата собственици не са върнали лични кредити към КТБ. Георги Кирчев дължи 47 хил. лева, а Мая Христова – 18 хил. лева.
Източник: 24 часа (17.02.2017)

Синдиците на КТБ: Режат на скрап русенската корабостроителница „Русенска корабостроителница Запад" АД е един от най-големите длъжници на КТБ АД (н) с непогасени кредити, задълженията по които са в особено големи размери – над 30 млн. лв., се посочва в официално съобщение от синдиците на КТБ. То е изпратено по повод разпространеното от ръководството на този длъжник писмо до медиите, в което се търси подкрепа от обществеността и държавата, и се настоява да се остави завода да работи. Като обезпечение по ползваните от завода заеми е учреден залог върху търговското предприятие на това юридическо лице, включващо всички негови недвижими, движими вещи и фактически правоотношения, посочват синдиците. До настоящия момент „Русенска корабостроителница Запад" АД не погасява своите задължения към КТБ АД (н) въпреки многобройните съдебни производства, които са заведени срещу този длъжник. Вместо това, през последните дни се правят опити от страна на ваимно свързани фирми да се присвоят и малкото останали активи на дружеството, като целта на тези действия е КТБ АД (н) да не успее да събере вземанията си от „Русенска корабостроителница Запад" АД, пише в позицията на синдиците. Получихме сигнали, че въпросните фирми дори са направили опити да режат за скрап цялото оборудване, намиращо се в производствената сграда на „Русенска корабостроителница Запад" АД, допълват синдиците. Те уточняват, че това е поредното от множеството действия от страна на свързани фирми, с които се цели източване на предприятието и възпрепятстване на кредиторите да съберат вземанията си от длъжника. Красноречив пример за това е отдаването под наем от страна на „Русенска корабостроителница Запад" АД на цялото имущество, включващо и производственото предприятие на „Русенска корабостроителница" АД. Съгласно сключения на 18.05.2016 г. договор, под наем са отдадени имоти, сгради, машини, съоръжения, инсталации, МПС и друг производствен инвентар за строителство и ремонт на кораби при наемната цена в размер на 2000 лв. без ДДС на месец при срок на действие на договора – 2 години. Съгласно сключен още на 28.02.2014 г. договор „Русенска корабостроителница Запад" АД е придобило тогавашното търговско предприятие „Русенска корабостроителница" АД. Видно от направената справка по партидата на „Русенска корабостроителница" АД в Търговския регистър до 17.06.2016 г. седалището и адресът на управление на дружеството са същите, на които е регистриран длъжникът „Русенска корабостроителница Запад" АД. В публикувания от синдиците на 09.02.2017 г. анализ подробно са описани взаимовръзките между „Русенска корабостроителница Запад" АД и други длъжници на КТБ АД (н). С цялата описана там схема, започнала още през 2011 г., се е целяло свързани дружества да препродадат на няколко пъти вземанията на КТБ АД, за да се затруднят в максимална степен всякакви бъдещи правни и фактически действия по събирането на вземанията на банката - схема, която нагло заобикаля закона. С посочения по-горе договор за наем допълнително се цели да се източват и малкото приходи на кораборемонтния завод. Синдиците напомнят, че първоначалните акционери в „Русенска корабостроителница Запад" АД са „Гипс Трейд" АД, „Глобални Пътни Системи" АД, „Русе Шипбилдинг Къмпани" АД и „Вип Пропъртиз" ЕООД (акционер и в „Петрол" АД), както и кредиторите на дружеството „Русе Индъстри" АД и „КИК - Дизайн" ЕООД, които също така са кредитополучатели и длъжници на КТБ АД (н). Последващите приобретатели на вземанията и на активите на „Русенска корабостроителница Запад" АД са новоучредени дружества или дружества без търговска дейност, както следва – „ФОКС Къмпани" ЕООД (учредено през 2009 г., с 5000 лева капитал, с управител и едноличен собственик Александър Феодоров Кръстев), „Ню Лайт Хаус" ЕООД (учредено през 2013 г., със 100 лева капитал, няма обявени счетоводни отчети, с управител и едноличен собственик Рашид Ахмед Али), „ВИП Осем" ЕООД (учредено през 2013 г., с 8 лева капитал, с 12 000 лева приходи от продажби и с управител и едноличен собственик Валентин Иванов Проданов) и „Фабриа" ЕООД (учредено през декември 2015 г., с капитал от 2 лева, с управител и едноличен собственик Павел Тодоров Кирилов). Според синдиците разпорежданията с активите на „Русенска корабостроителница Запад" АД са извършени на занижени цени, координирано между дружествата и вероятно имат за цел единствено да възпрепятстват КТБ АД (н) в опитите на банката да осребри заложеното в нейна полза имущество. Действията на длъжниците са насочени и към възпрепятстване на дейността на назначения от съда временен синдик на „Русенска корабостроителница Запад" АД. Съгласно действащото законодателство, временен синдик се назначава ако едно дружество е в лошо финансово състояние. В конкретния случай „Русенска корабостроителница Запад" АД е с огромни задължения не само към КТБ АД (н), но и към НАП, община Русе, служители и работници в завода. Тези задължения се увеличават, тъй като приходите от дейността на дружеството отиват в друго, свързано с длъжника дружество, а разходите остават за длъжника „Русенска корабостроителница Запад" АД. С тези си действия ръководството на длъжника „Русенска корабостроителница Запад" АД показва, че няма намерение да заплаща старите и нововъзникващите задължения към различни кредитори, посочват синдиците. Този длъжник не е плащал задълженията си към КТБ АД (н) от 2014 година. Всичко описано до тук ясно показва кои са виновниците, за да се стигне до настоящото състояние на „Русенска корабостроителница Запад" АД и сред тях със сигурност не е назначения едва в края на 2016 г. временен синдик на дружеството, посочват синдиците. И допълват, че за описаните действия ще сигнализират българската прокуратура.
Източник: Стандарт (16.03.2017)

Походът на Марешки "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Минути преди 22 часа вечерта на 14 март, съобщението е публикувано във Facebook страницата на VM Petroleum. В сряда сутрин автомобилите от "Люлин" и Перник вече зареждаха в софийския обект от веригата бензиностанции на кандидата за депутат Веселин Марешки, намиращ в "Люлин" 4. Обектите в близост на Lukoil, Petrol и Eko продаваха на цени между 2.12 и 2.14 лв. за бензин A95, при цена 1.88 лв. на бензиностанцията на Марешки. Тя беше замислена като кандидат за рекордьор на Гинес за най-много зареждащи автомобили едновременно. И като обект, който да смъкне цените на останалите играчи на петролния пазар, които до момента дишаха спокойно в столицата. А вероятно и като предизборно кебапче от Марешки за софийските избиратели. Няколко часа преди "освобождението на столицата" обаче излезе друго съобщение. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията е под надзора на прокуратурата и е срещу разпространението на нелегално гориво. Неприятностите за доставчика няма да спрат дейността на веригата на Марешки, като той коментира, че най-вероятно "ще започне трескаво зареждане от Lukoil", тъй като няма много варианти на пазара. Марешки определи акцията в "Полисан", като проява на страх и паника от това, което ще се случи на изборите на 26 март. На пазара има още два сюжета - чака се окончателното решение на КЗК има или няма картел между големите вериги и отново се заговори за прокарването на рестриктивния проектозакон за търговията с горива. Като фон тече задочният спор между Марешки и Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България". Основата му е ясна - кой прецаква повече българските граждани и държавата. Политическият PR е безспорен. "Въпросът, който си задавам по отношение на цените в бензиностанциите на човека, е това купуване на гласове ли е, когато той казва "аз ще ви направя цената 1.80 лв. за литър", казва Златев. Марешки отговаря с две алтернативи пред гражданите: "Да спечели картела и неговите марионетки в парламента и цените по бензиностанциите да са 2.50 лв. или да спечели ВОЛЯ и до една година в цялата страна цените да са около 1.80 лв., както са в градовете, които сме освободили от картела." "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър", пък коментира Златев вече на няколко пъти, без да назовава кой държи чадъра. Като обяснение за съмненията си Златев допълва, че "няма нито една проверка от държавен орган, която да е започнала и да е завършила и приключила с документ". Твърдението обаче не е съвсем вярно, като бензиностанцията на Марешки в Габрово беше затворена за месец в края на миналата година, а компанията беше глобена заради наличие на газьол с неизрядни документи (виж карето). Проверка на НАП се очаква да започне скоро във фирмата на Марешки (виж другото каре), а както вече стана ясно, службите вече влязоха в офисите на основния му доставчик. Марешки от своя страна също не успява да разсее съмненията около себе си, като не отговаря на няколко доста съществени въпроса: какви са приходите от петролния му бизнес и финансовият резултат и какви количества продава. A всичко това е важно, за да стане ясно low cost стратегията му устойчива ли е и има ли реални шансове за успех или ентусиазмът ще се изпари след изборите. Валентин Златев: "Марешки е проблем на държавата, а не на петролната и газова асоциация." ----- В хартиената версия на текста, заради техническа грешка, е публикуван неверен цитат на Валентин Златев и редакцията се извинява за грешката. Веселин Марешки: "Реакцията е изключително некомпетентна. Все едно AirFrace или British Airways да се конкурират с Wizz Air. Просто това са два различни типа бизнес. То затова си има лоу кост компании. Когато идваха големите вериги, всички медии бяха "влязоха лоу кост вериги, радост за народа", пък когато влиза Марешки, със същата концепция, става проблем за някого". Анатомия на VM Идеята му да влезе на този пазар съществувала от 3-4 години, "когато се усети в България, че има проблем. Всички хора го усетиха, само Валентин Златев ни обясняваше, че едвам свързват двата края. Преди 1 година разбрах колко точно са ни грабили. Един приятел се свърза с мен и ми показа точно ценообразуването. И като видях този марж с 50-70 ст. разлика, видях, че има място къде да вляза", казва Марешки. Обяснението му защо друг не го прави, или поне не толкова мащабно и шумно, е, че е опасно, трудно и скъпо. Марешки навлезе в този бизнес през дружеството "Трейднет Варна", което е еднолична собственост на майка му Веска Марешка, като тя се води и управител на бизнеса. Другата компания е "ВМ Петролеум". Тя обаче държи само марката, като основният бизнес се извършва от "Трейднет Варна". В края на 2015 г. Марешки заяви, че за 2016 г. планира инвестиция от около 100 млн. лв. във верига, като това ще стане през купуване или наемане на обекти. Нещата вървят по-бавно от първоначалните мащабни планове, но все пак се случват. Към момента в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). По думите на Марешки инвестициите само в бензиностанции е около 15 млн. лв. По голямата част от обектите са купени, като няколко от по-малките са наети. "Имаме още 2-3 закупени, но са в процес на ремонтиране. Тези две-три са около Велико Търново и тази, която в Бургас я отворихме, но в стария й вид и предстоят разширения", обяснява той. Отделно са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни, като всяка композиция е на стойност около 500 хил. лв. "Така че там са още около 10 млн. лв", казва той. Най-голямата инвестиция от 5 млн. лв. е в бензиностанцията в София. Цената на терена, купен през август 2016 г., е 2.2 млн. лв. Купувач е "ВМ Петролеум", а продавач е "Олимпия" на Сиафарикас Ставрос. Най-големи продажби правят обектите във Варна, Айтос, Бургас, Пловдив, Добрич и Русе. "В големите градове всичко ни е суперуспешно. Ако имаме проблеми, то е в малките градове", казва Марешки. Пред "Капитал" той очерта целта си - "100 бензиностанции, за да сме добре позиционирани в България", допълва той. Връзва ли се сметката За да работи този тип low cost модел, при който разликата между доставните цени на едро и цените на дребно на литър на колонките е едва 3-4 стотинки, както твърди Марешки, има едно много важно изискване - количествата, които да се продават, да са огромни, за да има печалба. Ако то не е изпълнено, има още два не много пазарни варианта - бизнесът да се дотира от другите компании на Марешки или доставчиците му да му продават на по-ниски цени. Вариант 1 По данни от пазара средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. За да е успешен един обект, работещ с 3-4 стотинки надценка, трябва да продава на месец по около 600 хил. литра (т.е. три пъти над приетото за силен обект). Марешки обаче не казва какви са продажбите му средно на месец, но твърди, че сметката му се връзва. По данни на играчи на пазара на горива Марешки е продал през февруари 1-1.2 млн. литра бензин, 4.5-5 млн. литра дизел и 1.5 млн. литра пропан-бутан. Това прави общо между 7 и 7.7 млн. литра, което значи средно между 583 и 614 хил. литра на обект. Ако числата са верни, следва, че поне за въпросния месец продажбите на Марешки се движат около въпросния критичен обем. Преди месец цената на едро на А-95 без биокомпонента е 1610 лв. за 1000 литра гориво. С ДДС цената на дребно (без надценка за бензиностанцията) е 1.93 лв. за литър. Бензиностанциите на Марешки във Варна обаче продават горивото за 1.87 за литър, поради което той бива обвиняван, че работи на загуба. Това обаче не е точно така. Дистрибуторите, които доставят горивата, получават самите отстъпка от цената на едро от Лукойл. Ако приемем, че тя е 15% и че някои от доставчиците решат да я разделят с клиента си - веригата на Марешки, то неговите крайни цени изобщо не изглеждат като загадка. В момент, в който тече разследване от КЗК, "Лукойл" няма как да си позволи да "съветва" дистрибуторите си на каква цена да продават горивата му - практика, за която петролната фирма е подозирана, въпреки че никога това не е било доказвано. Вариант 2 Дали бизнесът на "Трейднет Варна" е на загуба или на печалба все още не може да се каже, тъй като компанията все още няма отчет за 2016 г., а този за 2015 г., когато дейността беше в началото, не е показателен (приходите й за 2015 г. са 4.8 млн. лв., а загубата е 136 хил. лв). Самият Марешки не казва какви са резултатите на компанията с обяснението: "от проверки не можем да си завършим счетоводно годината". Очакванията на представители от бранша са той да е на загуба, освен ако няма някакво преструктуриране на разходи от фирма във фирма с помощта на аптечния бизнес на Марешки, който има транспортни средства и потребява гориво. Тоест свързаните с Марешки фирми да купуват на по-висока цена горивото и всичко да е за сметка на дистрибутора му на лекарства "Фармнет". По думите на Марешки обаче самият той печели от новия си петролен бизнес по 200 хил. на година само от собствените си автомобили. Загубата също така няма как да е успешна бизнес стратегия за дълъг период от време. Или ако с една бензиностанция във Варна може да си позволи да си прави политическа кампания срещу 10 хил. лв. загуби на месец, то този вид политическа офанзива доста се оскъпява с верига от 15 бензиностанции - всичките на загуба. Вариант 3 По отношение на доставките на едро Марешки твърди, че получава по-скоро непреференциални цени от доставчиците си. "На много по-малки клиенти от мен дават много по-добри условия. Те в момента се възползват от невъзможността аз да си внасям сам. На мен ми дават отстъпки с около 2-3 стотинки по-малки в сравнение с тези на клиенти с много по-ниски продажби", казва той. "Доставчиците са ясни, те са трима–четирима в България - "Полисан", "Сакса" (за вискооктанов бензин) и "Лукойл" през посредници, и мисля, че сме взимали и от "Инса"," казва той. Доставчикът на LPG е "Пирин ойл груп", която внасяла от Беларус. "Полисан" пък е специализирана в производството на битум и котелни горива. Според източници от пазара светлите горива компанията внася на българския пазар от Русия и Румъния. Продуктите от "Полисан" и от "Лукойл" достигат до Марешки през посредника "Арго 03", регистрирана във Вълчи дол, Варненско, казват източници от сектора. На всички въпроси дотук би трябвало да се даде категоричен отговор след предстоящата проверка на НАП в "Трейднет Варна", както и след тази на агенция "Митници" и ГДБОП в "Полисан". Ще заплува ли танкер Дори трапът с проверките да бъде прескочен, low cost моделът на Марешки на принципа на големите продажби няма как да бъде успешен, ако няма вертикална интеграция по подобие на лекарствения му бизнес. Тоест освен въпросните 600 хил. литра е необходима и сигурност и независимост на доставките. Това е и най-голямата трудност. Марешки вече опита да купи старата база на "Петрол" в Стара Загора, но търгът беше спечелен от друг участник. База е необходима, ако VM Petroleum иска да започне да внася горива. За да може да пласира един танкер на пазара, ще е нужна и верига от около 20 бензиностанции. "Към днешна дата това вече сме го постигнали. Нямаме проблем да внасяме с танкер и да го пласираме", казва той. Тук обаче идва липсващото звено - базата. "Не сме приключили процеса с цялата логистика. Танкера лесно може да го докараме. Но трябва да имаме малка база, където да правим смесване на горивото с биосъставки и т.н. Доста са усложнили процеса, но смятам, че ще се справим", обяснява той. Компанията му разглеждала в момента различни варианти. Както бази за продажба в страната, така и алтернативата да стане складовложител в бази в Гърция и Румъния. "Имаме няколко плана. Единият, понеже се оказва по-лесно да правиш бизнес в Гърция и Румъния, е да ползваме като наемател само техни бази, а в България да имаме само малка разпределителна, а другият е да строим голяма в България, така че все още не знаем по кой път ще тръгнем. Просто не ни стига времето. Сега въпросът е да правим само бензиностанции, за да стигнем по-бързо до хората или да правим бази. За момента сме се засилили да правим повече бензиностанции, но в движение ще трябва да завършим и процеса с базите", казва Веселин Марешки. Тук идват новите трудности. В Румъния има регистрационен режим, а в Гърция лицензионен, т.е., за да стане складовложител в тези държави, Марешки трябва да има регистрирано дружество там, както и да разполага с обеми в база в България, където да посреща горивото. Според представители на пазара, ако Марешки влезе в бизнеса с вноса, трудно биха се намерили складодържатели, които да му предоставят площи под наем, защото той на практика ще се превърне в техен конкурент и на пазара на едро и на пазара на дребно, и то играч с доста агресивна ценово стратегия. Логично навлизането в бизнеса с базите и вноса би следвало да оскъпи и крайната му цена с поне 2 стотинки на литър заради големите разходи по пазене на резерв от горива и т.н. Акцията на ГДБОП в "Полисан" обаче показа колко крехък може да бъде бизнесът му, ако не се еманципира по линия на доставките. Какво ще стане с пазара Ако всичко това се случи и Марешки продължи да надгражда бизнеса си, няма как да не се стигне до промяна на пазара. Развитието му и към момента показва, че явно явлението "Марешки" беше подценено от страна на големите вериги. Някои от представителите на пазара го окачествяват като по-скоро вредно за пазара заради оплакванията на някои единични бензиностанции, които изпитват затруднения да следват ценовата му политика. На това той отговаря с паралел с аптечния бизнес. "Преди 10 - 15 години започна да се говори, че ще фалират аптеките. Това не се случи. Сега тролчетата пишат, че имало и по-евтини аптеки от моите. Същата работа е с бензиностанциите. Не съм видял фалирала бензиностанция още", казва той. Според няколко консултанти обаче от доста месеци Марешки търси на кого да продаде аптечния си бизнес, но не успява да намери желаещ нито в чужбина, нито в страната. С разрастването на веригата на Марешки проблемът става все по-сериозен и за големите вериги, които към момента компенсираха свитите маржове на обектите си около VM с бензиностанциите си в други градове, където той не присъстваше. Пазар, на който има само Марешки, разбира се, също няма как да е добра алтернатива, като всяко намаляване на конкуренцията няма как да не доведе до по-високи цени след време. Като вариант винаги остава и сделката - след време някой да купи веригата му и да я затвори.
Източник: Капитал (18.03.2017)

Търговците на горива получиха забрана да обменят информация помежду си Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задължи шестте петролни компании, разследвани за картел при определянето на крайните цени, да прекратят контактите помежду си. Това се разбира от решение на антимонополния орган. Санкцията се отнася до "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "НИС Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. До 30 дни те трябва да гарантират, че не поддържат контакти помежду си и не обменят информация. Забраната се отнася и за служителите, които не трябва да обменят информация с техни колеги при конкуренцията. Търговска информация не може да се обсъжда и в рамките на Петролната и газова асоциация, постановява още комисията. Компаниите до един месец трябва да гарантират и че са въвели правило за уволнение на служителите си, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. През октомври 2016 г. КЗК предяви обвинения за картел към шестте компании. Какво е установила комисията В решението на антимонополната комисия се цитират множество откъси от имейли, разменяни както в рамките на отделните дружества, така и между тях като честа за целта са ползвани лични електронни адреси. Проследен е и случай, в който служител на ЕКО напуска и отива на висока длъжност в "Петрол", откъдето продължава да "съдейства" с информация на бившите си колеги. В същото време КЗК посочва, че фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. Цитира се практиката както на самата комисия, така и на тази в Европейската комисия и Върховния административен съд, в които е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. В допълнение специфичните условия на пазара - наличието на висока степен на ценова прозрачност заради публичното обявяване на цените, обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти, посочва комисията. Налагал се и изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, заради които започна производството, са обективно обусловени от спецификата на пазарите на дребно на горива. "В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел", посочва комисията. Търговците възразяват на всичко От описването на казуса се вижда, че от заподозрените първоначално д картел компании възразяват на повечето твърдения на комисията и посочват, че повечето от тях не са доказани. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но не и на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Във възраженията на компаниите единодушно се твърди, че пазарът на дребно е силно прозрачен, което се дължало и на нормативните изисквания. "В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него", посочва обаче комисията. За десет години пазарът се бил променил Позовавайки се и на свои предходни анализи на пазара на горива антимонополната комисия посочва, че данните показват ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. През 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол (малко на брой конкуриращи се фирми – бел. ред.). На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В анализа, обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара както при дизела, така и при бензините е "близка до олигопол". И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите два пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %, сочи анализът на комисията. Заключава се, че обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. "Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него", се посочва в решението. Производството по установяване на картел се прекратява.
Източник: Дневник (29.03.2017)

Акционерите на "Петрол" гласуваха за намаляване на капитала Акционерите на "Петрол" АД са гласували за намаляване на капитала от 109 249 612 лв. на 27 312 403 лв. чрез намаляване на номиналната стойност на емитираните акции от 4 лв. на 1 лв. Това става ясно от протокола от провелото се на 10 май общо събрание на акционерите.Капиталът ще бъде намален под условие, че съдът потвърди окончателно решението на общото събрание на Петрол от 15 февруари 2017 г., с което е увеличена номиналната стойност на емитираните от "Петрол" АД акции от 1 лв. на 4 лв. чрез обединяване на 4 съществуващи акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв., в една нова акции с номинална стойност от 4 лв. В резултат на това общият брой акции, които формират капитала на "Петрол", е намален от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя при запазване на размера на регистрирания капитал – 109 249 612 лв. От началото на годината акциите на "Петрол" поевтиняват с 8,16%, а през последната една година цената им се увеличава с 2,33% при пазарна капитализация от 47,961 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (17.05.2017)

Натрупаната загуба на “Петрол” през годините вече е достигнала над 107 млн. лв. Това става ясно от финансовия отчет на компанията за първите 6 месеца на тази година. Само за този период загубата е над 7 млн. лева. Тя обаче намалява в сравнение с година по-рано, когато е била повече от 12 млн. лева. Подобрението се дължало на по-големия марж при търговията с горива, който “Петрол” имал през тази година. От подадените на фондовата борса документи става ясно, че синдиците на КТБ водят три дела срещу “Петрол”. Едното е за кредит от близо 30 млн. долара и още не е приключило. Заемът е бил изтеглен от дъщерното дружество “Нафтекс петрол”, а “Петрол” е гарант по него. Парите не са върнати, а “Нафтекс петрол” вече е обявено в несъстоятелност. След фалита на дружеството от “Петрол” са предявили вземания за над 111 млн. лева от него. Първоначално те са били вписани в списъка с кредиторите, но след оспорване от КТБ сумата е била заличена. Заради това има друго дело, което също не е приключило. Синдиците на КТБ са оспорили в съда и цесиите и прихващанията, с които фирми, близки до бизнесмена Гриша Ганчев, успяха да станат собственици на “Петрол”. От своя страна компанията пък е подала възражение. И това дело все още е висящо.
Източник: 24 часа (31.07.2017)

Съдия-изпълнители извадиха на тезгяха "Русенска корабостроителница" и хотел в Златни пясъци и искат общо 38.28 млн. лв. за тях. Синдиците на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка направиха поредната стъпка за събиране на вземанията й от нейни длъжници. От регистъра на Камарата на съдия-изпълнителите се вижда, че по тяхно искане са обявени за публична продажба имотите и производствените сгради на "Русенска корабостроителница Запад" АД. Първоначално обявената цена, от която ще започне наддаването, е около 32.28 млн. лева. Това е минимумът, който потенциалните инвеститори трябва да платят, ако искат да получат целия предлаган пакет от недвижимости. Той включва четиринадесет парцела, ковашки цех, корпусообработващ цех, компресорна станция, бобинажно отделение и електрическа работилница, механизиран склад за готова продукция и един куп други сгради. "Русенска корабостроителница Запад" АД е един от големите длъжници на Корпоративна банка. Драмите около това предприятия започнаха още през ноември 2016-а. Вестник "БАНКЕРЪ" писа тогава, че Русенският окръжен съд взе решение производствените бази на предприятието заедно с намиращото се в тях оборудване да бъдат запечатани. Апелативният съд във Велико Търново обаче го отхвърли като незаконосъобразно. Но от това атаката към дружеството не отслабна. Само няколко дни след като са отпаднали ограниченията, и производствените мощности на корабостроителницата биха могли да заработят отново (и така тя да може да изплаща дълговете си), цеховете й отново са запечатани. Изпълнителният директор на предприятието Митко Димитров коментира по този повод пред представител на в. "БАНКЕРЪ", че е съвсем очевидно, че нито една институция в Русе, а и в България не желае предприятието да работи. Той разказа хронологията на събитията така: През месец ноември миналата година корабостроителницата е била затворена на основание на първото Определение на Русенския окръжен съд. На 16 февруари след решение на Апелативния съд във Велико Търново корабостроителницата е върната към живот. Но само за няколко часа. В 13.00 часа частният съдебен изпълнител Хаджииванов отваря предприятието, а в 18 часа друг частен съдебен изпълнител - Милкана Македонска, се сдобива с нова обезпечителна мярка и за пореден път запечатва и производствените му помещения, и административната му сграда, където се съхраняват всички документи на предприятието. Така отново е "парирана" възможността то да заработи. По тази причина през март в корабостроителницата имаше и синдикални протести. Синдиците на Корпоративна банка обаче са непреклонни. В няколко прессъобщения те заявиха, че някои длъжници на банката, в това число и "Русенска корабостроителница Запад", се опитват да осуетят действията им по събиране на вземанията на кредитната институция и чрез взаимносвързани лица предприемат действия за присвояване на активите на предприятието. Синдиците напомнят, че първоначалните акционери в „Русенска корабостроителница Запад” АД са "Гипс Трейд" АД, "Глобални Пътни Системи" АД, "Русе Шипбилдинг Къмпани" АД и "Вип Пропъртиз" ЕООД (акционер и в "Петрол" АД), както и кредиторите на дружеството "Русе Индъстри" АД и "КИК - Дизайн" ЕООД. А те също са кредитополучатели и длъжници на КТБ АД (н). И обобщават мотивите за своите действия с "разкритието", че "последващите приобретатели на вземанията и на активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са новоучредени дружества или дружества без търговска дейност. Става дума за "ФОКС Къмпани" ЕООД (учредено през 2009 г. с 5000 лв. капитал, с управител и едноличен собственик Александър Феодоров Кръстев), за "Ню Лайт Хаус" ЕООД (учредено през 2013 г. със 100 лв. капитал, няма обявени негови счетоводни отчети, с управител и едноличен собственик Рашид Ахмед Али), "ВИП Осем" ЕООД (учредено през 2013 г. с 8 лв. капитал, с 12 000 лв. приходи от продажби и с управител и едноличен собственик Валентин Иванов Проданов) и "Фабриа" ЕООД (учредено през декември 2015 г. с капитал от 2 лева. Негов управител и едноличен собственик е Павел Тодоров Кирилов). Според синдиците именно тези "разпореждания" с активите на "Русенска корабостроителница Запад" АД са извършени на занижени цени, координирано между дружествата, и вероятно имат за цел единствено да възпрепятстват опитите на КТБ АД (н) да осребри заложеното в нейна полза имущество. Така или иначе резултатът от споровете между кредитора Корпоративна банка и длъжника "Русенска корабостроителница Запад" е, че имотите на предприятието са обявени на търг. Кой, как, кога и за колко ще ги купи, е друг, но не по-малко интересен въпрос. Впрочем той важи със същата тежест и по отношение на публичната продан, която съдия-изпълнител е обявил за хотел в "Златни пясъци", собственост на фирма "Стратус - В" ООД, която пък е обезпечителен гарант по заем, отпуснат от Корпоративна банка. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването за него, е 6 млн. лева. Според Търговския регистър фирмата "Стратус - В" е собственост на Божидар, Ирина и Яна Стоеви. Ипотеката на хотела, направена в полза на Корпоративна банка, е за 3.5 млн. лева. Върху имота обаче има и втора ипотека от 2016-а, която е в полза на "Сана Спейс Хотел Хисаря" АД. Тук става дума за 2.8 млн. лева. Въпросното акционерно дружество пък на свой ред фигурира в публикувания (на 16 февруари 2017-а) от синдиците на КТБ списък на некорекните длъжници на банката. Според него "Сана Спейс Хотел Хисаря" АД дължи на кредитната институция общо над 15.77 млн. лева.
Източник: Банкеръ (04.09.2017)

Гриша Ганчев свива активите на “Петрол” с 82 млн. лева Капиталът на “Петрол” да бъде намален от 109 млн. на 27 млн. лева. Това предвижда дневния ред на извънредно общо събрание, насрочено за 27 октомври. Посочено е, че операцията се прави с цел покриване на загуби, за да може дистрибуторът на горива да продължи да е работещо предприятие. До намаляване на капитал на фирма се стига, когато заради неизгодни сделки или други задължения активите са се свили. Целта е капиталът да е съпоставим с тяхната стойност, поясниха финансисти. Това означава, че активи на “Петрол” за 82 млн. лева вече не същестуват или са били прехвърлени извън компанията. “Целта на тази операция е пределно ясна, а именно дружествата, свързани с групата “Петрол” АД, да не си платят задълженията към КТБ, заявиха синдиците на банката, попитани от “24 часа”. Чрез серия от цесии и прихващания дългът на компанията към банката, който е над 200 млн. лв., бе заличен. След това контролът над “Петрол” бе поет от няколко компании, свързани с бизнесмена Гриша Ганчев. Сега те ще гласуват и за намаляване на капитала на дружеството. През февруари т.г. синдиците на КТБ публикуваха анализ за големите длъжници на банката. В него фигурира и “Петрол”. Част от неговите акции са заложени или се притежават от КТБ заради невърнати кредити общо 153 млн. лв., става ясно от него. Проследено е и прехвърлянето на заложените 10 търговски марки от дружеството. В анализа си синдиците изрично подчертават, че предприемат всички разрешени от закона действия, за да попречат на заличаване на активи на длъжници. Според информирани за действията на “Петрол” вече е сезирана прокуратурата.
Източник: 24 часа (26.09.2017)

Почина бившият шеф на "Петрол" Денис Ершов Починал е руският бизнесмен Денис Ершов. Ершов е издъхнал в събота от раково заболяване в София. Новината бе потвърдена от адвоката му - Анна Попова. Руският бизнесмен бе един от основните акционери в "Петрол", преди компанията да бъде купена от Цветан Василев. Денис Ершов е роден в град Челябинск, Русия, но бе гражданин и на Литва. Учи в художествено училище, става инженер по разработка на нефтени находища, след като завършва Тюменски индустриален институт в Сибир. В годините на демокрацията се занимава с частен бизнес и става вицепрезидент в "Конекс" - фирма, която се занимава с износа на петрол. Създава "Нафтекс" през 1991 г. Денис Ершов е изгонен от България по заповед на директора на Националната служба за сигурност (НСС) през 2000 г., тъй като властта у нас го счита за заплаха за националната сигурност. Тогава директор на НСС е Атанас Атанасов, а правителството е на Иван Костов. В заповедта, освен Денис Ершов, е вписано и името на Майкъл Чорни, както и на още трима руски бизнесмени. Ершов обжалва и печели делата в съда. Така от 2004 г. отново имаше право да влиза в страната ни. Бе основен акционер с Митко Събев и в "Петрол холдинг", който доскоро държеше собствеността на "Петрол", но продаде акциите през 2012 г.
Източник: 24 часа (20.11.2017)

Бизнесменът Денис Ершов е починал снощи в столично лечебно заведение. Причината за смъртта на 56-годишния руски предприемач е рак на кръвта, съобщи БулФото. Руският бизнесмен бе един от основните акционери в "Петрол", преди компанията да бъде купена от Цветан Василев. "Боледува от април месец. Семейството му благодари за изказаните съболезнования", каза лаконично адвокатът му Анна Попова пред "24 часа". Денис Ершов е роден в град Челябинск, Русия, но бе гражданин и на Литва. Учи в художествено училище, става инженер по разработка на нефтени находища, след като завършва Тюменски индустриален институт в Сибир. В годините на демокрацията се занимава с частен бизнес и става вицепрезидент в "Конекс" - фирма, която се занимава с износа на петрол. Създава "Нафтекс" през 1991 година. Денис Ершов е изгонен от България по заповед на директора на Националната служба за сигурност (НСС) през 2000 г., тъй като властта у нас го счита за заплаха за националната сигурност. Тогава директор на НСС е Атанас Атанасов, а правителството е на Иван Костов. В заповедта, освен Денис Ершов, е вписано и името на Майкъл Чорни, както и на още трима руски бизнесмени. Ершов обжалва и печели делата в съда. Така от 2004 година отново имаше право да влиза в страната ни.
Източник: 24 часа (20.11.2017)

Петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на Марешки Част от големите петролни компании са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг в бензиностанциите на бизнесмена политик Веселин Марешки. От сайта на КЗК става ясно, че “Лукойл България”, “ЕКО България”, “НИС Петрол”, “Петрол”, “Синергон петролеум”, “Ромпетрол България”, “ОМВ България” са сезирали регулатора заради нелоялна конкуренция от страна на “Трейднет Варна”. Последната компания е собственост на семейството на Марешки и снабдява с горива бензиностанциите му. За намерението да бъде сезирана КЗК съобщи преди десетина дни Валентин Златев - председател на петролната и газова асоциация и шеф на “Лукойл България”. Тогава той обясни, че като мотив се посочва загубите и задълженията, които трупат компаниите на Марешки, занимаващи се с горива. “Трейднет Варна” например има загуба от 1,8 млн. лева за миналата година. Фирмата, която държи бензиностанциите на политика бизнесмен - “ВМ петролеум”, пък натрупала задължения за над 11 млн. лева. В същото време Марешки продавал горива с 20-30 ст. по-евтино от пазарната цена по останалите вериги бензиностанции.
Източник: 24 часа (08.12.2017)