Задвижване на икономиката с реиндустриализация Реиндустриализация, национализация, оздравяване и нови инвестиции и стимули – около тези теми се завъртя представянето на плана за развитие на българската икономика през тази година. В продължение на повече от час икономическият министър Драгомир Стойнев разказа какви ще бъдат приоритетите за работа на него и екипа му, а сред основните акценти бяха възраждането на отдавна затворения торов завод "Химко" - Враца, национализация на машиностроителното "Ремотекс" - Раднево, както и поредица стимули за привличане на инвеститори. По думите на Стойнев, който цитира голяма част от статистиката на НСИ и БНБ, положението в българската икономика постепенно се подобрява, увеличават се разплащанията с бизнеса, върнатия ДДС, а от разговорите му с финансовия министър Петър Чобанов е разбрал, че към края на декември "бизнесът е внесъл рекореден размер данъци", доста над очакваното. Точни числа за приходите от данъци Стойнев не съобщи. В резултат на подобрената икономическа среда министърът очаква да се отворят и още нови работни места – поне 1300 през тази година с реализирането на инвестиционните проекти, започнати през 2013 г. Стойнев ананосира и нова чуждестранна инвестиция за 100 млн. евро, която ще бъде направена някъде в района на София, а се очаквало и "раздвижване" във Варна, предизвикано от същия инвеститор. Министърът обаче не пожела да каже нито името му, нито сектора, в който ще се влагат парите. По думите му само в автомобилната промишленост се очакват 1.2 млрд. лв. инвестиции и нови 8500 работни места. Срок за тези проекти Стойнев също не посочи. Той подчерта, че тази година тенденциите, по които ще работят, са "пречувапене на негативните тенденции в икономиката, стабилизиране на енергетиката, подкрепа за родното производство и почтеност в отношенията между държавата и бизнеса". Според него заложеният ръст от 1.8% на брутния вътрешен продукти спокойно може да надмине 2% през тази година. Очакването си си Стойнев обоснова с благоприятно развитие на външното търсене, повишение на вътрешното потребление, инвестиции и ръст на доходите. За подкрепа на иновациите държавата е отделила 20 млн. лв. за Националния иновационен фонд, преразгледани са и концесиите и вече никой концесионер няма да работи без одобрен план за годината, добави министърът. Сред успехите от миналата година, които продължават и през тази, е спасяването на "ВМЗ" - Сопот, подчерта още Стойнев. "В момента има конкретни поръчки", обясни той, а по думите му след седмица ще започнат да се назначават и още работници. Министърът избегна въпроса колко служители ще се търсят за машиностроителния завод, който периодично изпада в състояние на неплащане на дългове и заплати. Последният случай беше в началото на мандата на това правителство и тогава държавата за пореден път преведе пари, с които бяха погасени заплати и част от дълговете. Как точно са били похарчени парите така и не беше съобщено, а самото предприятие продължава да нарушава закона, като не публикува финансов отчет. "Не казвам, че всичко е цветущо и всички задължения са изчистени", все пак се застрахова Стойнев. Според него последните им действия във "ВМЗ", т.е. наливането на пари и отказът да се приватизира, са доказателство колко успешни могат да бъдат държавните компании. Като продължение на темата министърът разказа и новините около машиностроителното "Ремотекс", което все още е частно дружество. В последните седмици то стана известно с протестите на служителите си, които месеци наред не получаваха заплати. След намесата на Стойнев започнаха преговори държавата да придобие закъсалото предприятие от едноличния му собственик "Полет 21". Сега министърът заяви, че е възможно те да се провалят, ако собствениците продължават да искат висока цена, при натрупани 25 млн. лв. дългове. Колко точно е исканата цена не беше съобщено, но министърът се закани, че ако до седмица собствениците "не се вразумят", той ще отиде и ще каже на работниците, че държавата не може да придобие предприятието. Нуждата то да стане отново държавно, след като вече е било приватизирано министърът оправда със стратегическото му значение. Основният клиент на "Ремотекс" са "Мини Марица-Изток". Още един стратегически държавен проект се движи активно напред, ако се вярва на плана на икономическото министерство – този за съживяването на отдавна затворения завод "Химко". В момента се правят анализи и оценки колко ще струва това и макар че ще излезе доста скъпо, както призна Стойнев, проектът според него си заслужава, защото на международните пазари има търсене на торове. Плановете са новото "Химко" да бъде част от "Българския енергиен холдинг".
Източник: Капитал (10.01.2014)

ВМЗ набира нов персонал заради увеличилия се брой на поръчките В близката седмица ВМЗ-Сопот ще внесе документи в Бюрото по труда, за да започне процедура по наемането на нови работници в завода. Предприятието има нуждата от нов персонал, заради увеличилия се брой поръчки. Това заяви изпълнителният директор на оръжейното предприятие Иван Стоенчев. По-рано икономическия министър Драгомир Стойнев изтъкна, че ВМЗ изпълнява поръчки и работи с пълна сила. „Вярно е, в предприятието има много поръчки. Заплатите се изплащат редовно и процесът върви добре“, потвърди ръководителят на завода. Засега остава неясно от какво естество са поръчките в оръжейната компания, на каква стойност са и кой точно е клиентът. Шефът на ВМЗ отказа коментар по темата, защото „има клауза, която не разрешава разкриването на информация във връзка с поръчките, които се изпълняват във ВМЗ“. Той не уточни и какъв ще бъде броят на новите работници.
Източник: Инвестор.БГ (10.01.2014)

ВМЗ-Сопот наема нови работници ВМЗ-Сопот ще започне да наема нови работници, съобщи Иванка Иванова, лидер на КНСБ в предприятието пред „Фокус”. Назначенията ще започнат през идната седмица, но все още не е направен разчет какви точно длъжности ще се търсят. По тази причина не може да се каже колко точно хора ще бъдат наети. Според Иванова най-напред ще бъдат потърсени старите работници, които бяха съкратени от предприятието по време на миналогодишната криза. Това е предвидено и в Колективния трудов договор. В момента ВМЗ-Сопот има доста работа, затова определени цехове минават на двусменен режим. Заводът работи по голяма поръчка, за която неофициално се твърди, че е за Северна Америка. „Плащанията са редовни, точно на определената за това дата и няма напрежение сред хората”, посочи Иванова. Близо 1000 души бяха съкратени, или напуснаха принудително предприятието миналата година. В момента персоналът е около 2100 души.
Източник: Монитор (13.01.2014)

ВМЗ Сопот увеличава щата заради нова голяма поръчка ВМЗ работи под пълна пара. До празниците бяхме на три смени, включително и през уикендите. Още тази седмица започва прием на нови служители, около 200-300 човека ще бъдат наети. Това съобщи за "Карлово ТВ" председателят на КТ „Подкрепа" в предприятието Димитър Атанасов. С предимство ще се наемат напусналите или съкратени миналата година оръжейници. Заводът има нова голяма поръчка, която осигурява заето за година и половина. Ресорният министър Драгомир Стойнев е обещал, че ако се осигурят още поръчки, броят на новоприетите оръжейници ще се увеличи. "Хората са спокойни, изплатено ни е всичко, нямаме забавяния при заплати и аванси", каза още Атанасов. В момента във ВМЗ се трудят около 2300 души, като средната работна заплата е 530 лева.
Източник: Money.bg (15.01.2014)

"Кинтекс" очаква двойно повече износ за тази година Държавният търговец на оръжие "Кинтекс" е завършил на печалба миналата година и очаква двойно увеличение на износа за тази. Това съобщиха от министерството на икономиката, без обаче да уточняват каква точно е печалбата на компанията и колко приходи от износ се очакват. изпълнителният директор на компанията Антон Салджийски също заяви, че очаква добра година. Дружеството все още не е публикувало отчета си за миналата година, а този за деветмесечието показва, че износът е бил на стойност 15.7 млн. долара. Само по договор с министерството на отбраната на Алжир за този период стойността на поръчката е 11.5 млн. долара. Дългосрочният договор с Алжир на обща стойност 35 млн. евро беше сключен в средата на 2012 г., когато директор отново беше Антон Салджийски, а след това сменен. От съобщението на МИЕ става ясно, че средният обем на износ на българско оръжие и боеприпаси през последните години е около 300 млн. евро. Очакванията на "Кинтекс" са да бъдат подписани нови договори с Алжир и Индия. Салджийски коментира, че разчитат на "запазените в годините добри отношения" и за реекспорт, който е предимно с Украйна и в някои години стига до 30% от износа. Според отчета през третото тримесечие на миналата година експортът за Индия през "Кинтекс" е бил 655 хил. долара, за Етиопия – 318 хил. долара, но след Алжир лидер в поръчките е бил Египет с продадени резервни части за 2.8 млн. долара. По план от октомври до декември износът за Алжир е трябвало да е по договори за 4 млн. долара и за 10 млн. евро. В отчета е посочено, че срокът за доставка на изделията за Алжир е до края на тази година и тъй като те са значителна част от оборота на компанията, бордът на "Кинтекс" е гласувал общо подписването на договор за 6.56 млн. евро с военното министерство на северноафриканската държава. Общо приходите на "Кинтекс" към края на септември са 27 млн. лв., с 16% ръст за година. Нетната печалба е 2 млн. лв. при 1.5 млн. лв. година по-рано. За първото полугодие приходите от продажби бяха паднали с 5% до 22.7 млн. лв., но пък печалбата беше двойна – до 2.5 млн. лв. "Причината е, че първите шест месеца не е имало сериозни договори, затова началото е по-слабо. За сметка на това обаче 2014 г. е изцяло обезпечена", коментира Салджийски. Салджийски се върна на поста през юли миналата година и според МИЕ и след смяната на ръководството е станало "обръщане" в затруднената ситуацията, в която се е намирало "Кинтекс". По времето на предишното правителство имаше общо две маневри, в които Владимир Дичев, който се ползваше с подкрепата на ГЕРБ, заменяше Салджийски на поста до последната обратна рокада на това правителство. След последната промяна Дичев отправи обвинения за слаби резултати и недостатъчно поръчки. "Не ми се ще да попадам в този тон, който работи против дружеството. Такива масирани изяви за "Кинтекс" преди моя предшественик не се бяха случвали. Мен също ме отстраняваха без основания, единственото, което си позволих да кажа публично, е, че това е неправилно. В противен случай всякакви изявления влияят негативно върху имиджа на дружеството, което е ненормално и ненужно", коментира Салджийски този период. През първото полугодие, когато Дичев беше начело на "Кинтекс", износът по отчет е бил по сделки за 2.7 долара и за над 7 млн. евро, по-голяма част от които отново за Алжир. В доклада за първото полугодие се намеква, че част от контрактите могат да не бъдат реализирани, ако ВМЗ не изпълни поръчките си. "ВМЗ си изпълни поръчките и изнесохме стоката, която трябваше да предоставят", отбеляза лаконично Салджийски. В съобщението си министерството посочва, че зам.-министър Анна Янева е имала среща с ръководството на "Кинтекс", а такива предстоят и с управляващите на всички дружества, в които МИЕ има участие. Темите ще са проблемите и очакваните им резултати, както и с какво министерството може да помогне. Сред тях е и производителят на оръжие ВМЗ - Сопот, който обаче не публикува финансови резултати и не е много ясно как се справя след идването на власт на това правителство. Още в началото на мандата си икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че машиностроителната компания няма да се приватизира, а в началото на годината той отчете, че положението й се подобрява, без това да бъде подкрепено с точни данни. Всъщност при периодичното наливане на средства във ВМЗ през годините има съмнения, че това се прави през "Кинтекс", което е притискано да прави поръчки и да плаща авансово на завода. Салджийски отрече през миналата година да е имало какъвто и да било вид подпомагане на ВМЗ - Сопот. По традиция обаче държавното дружество превежда аванси за поръчките, които ВМЗ изпълнява. По данни от синдикатите сопотският завод отново наема хора заради голяма поръчка (виж карето). А това може да е потвърждение за поръчка от "Кинтекс".
Източник: Капитал (21.01.2014)

ВМЗ назначава обратно съкратени работници Държавната компания ВМЗ е започнала да назначава работници, а всички вече получават заплатите си навреме. Това съобщиха пред местни медии представители на синдикатите в машиностроителното предприятие. По думите на местния лидер на КТ "Подкрепа" Димитър Атанасов от миналата седмица са назначени 45 души, а засега се предвижда обратно на работа да бъдат върнати общо над 70 души. Преди това, в предишните 12 месеца, персоналът беше намален с над 800 души от общо 3000 работещи. По думите на Атанасов предстои да се правят разчети и вероятно ще се търсят още работници. За предстоящи назначения във ВМЗ съобщи преди няколко дни икономическият министър Драгомир Стойнев, който обяви, че заводът се развива добре и има поръчки. Въпреки обясненията за цветущото му състояние и изплатени поне частично дългове ВМЗ досега не публикува финансови отчети, а от принципала министерство на икономиката досега не са давали точни числа в какво точно се изразяват възстановяването и стабилността му. Няма и официална информация колко остават задълженията на дружеството, нито на кои кредитори е платено с държавните помощи, периодично наливани в завода. Според Димитър Атанасов средната работна заплата във ВМЗ се е повишила и сега е над 500 лв.
Източник: Капитал (21.01.2014)

Министри спряха приватизацията, областните ще продават имотите до 500 хил. лв. Планираните за тази година 308 млн. лв. в бюджета приходи от приватизация са под въпрос, след като с разпореждане на ресорните министри е спряна продажбата на държавни дружества като АДИС и "Аудиовидео Орфей", а въобще не са стартирали планираните сделки за "Международен панаир-Пловдив" и "Параходство Български морски флот". В момента тече процедура единствено за продажбата на държания дял на Българската фондова борса и на Централния депозитар, която бе спряна от бившия финансов министър, но размразена от новия кабинет. Все още обаче не е избран оценител на активите. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева държи на продажбата на държавни предприятия, докато ресорните министри след нея я спират, описват ситуацията от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Нещо повече, по искане на областните управители в парламента са внесени поправки в Закона за държавната собственост, с които да си върнат правото да продават държавни имоти до 500 000 лв. Аргументът им за възстановяване на старото положение е, че сега има дълги процедури по прехвърляне на собствеността на областните имоти, оценката и провеждане на тръжна процедура за продажбата, което отказвало инвеститорите. В момента областните управители имат право да продават имоти с оценка до 10 000 лв. Тази промяна в закона беше направена по времето на ГЕРБ заради редица скандални продажби на имоти по Черноморието, сред които имаше случаи дори на продажба на държавната граница на страната. Разглеждането на законопроекта, внесен от депутати от БСП, в момента е замразено заради спора между АПСК и областните управители. Ако бъде отнето това правомощие на АПСК, комбинирано със спряната приватизация, на практика ще се обезсмисли съществуването на агенцията. Министерството на икономиката и енергетиката засега няма намерение да закрива АПСК. В момента върви преструктуриране на ведомството като се съкращава 38% от персонала от 100 души и предстои преместването на АПСК от сградата на ул."Аксаков" в тази на "Врабча", където е централата на НДСВ. През изминалата година АПСК не успя да продаде нито едно държавно дружество, след като новото правителството на Пламен Орешарски се отказа от продажбата на АДИС, "ВМЗ Сопот" и "БДЖ- Товарни превози". Така приходите от приватизация възлизат на 3.74 млн. лв. за 2013 г. при план от 200 млн. лв. Най-голямата сделка е продажбата на 7.58% от капитала на "Частно АД Зографски" за над 1.93 млн. лв. Още 1 млн. лв. са постъпили от приватизацията на 0.294% от капитала на "Химимпорт" и 343 339 лева от изкупуването на 122 359 акции на държавата в БТК. Останалите 413 хил. лв. са от продажба на държавни имоти. Това се казва в отговор на АПСК на запитване на Mediapool. Най-големият приход на АПСК през миналата година е платената неустойка по изпълнението на договора за продажба на "ИПК Родина". Дружеството купувач, зад което стои Ирена Кръстева, плати 9.6 млн. лв. санкция заради това, че не са спазили изискването за събаряне на сградата, а са сторили това само на 52%, според представените документи. Общо приходите на АПСК за 2013 г. по линия на следприватизационния контрол възлизат на малко над 14 млн. лв. Така заради непоследователната държавна политика през изминалата година относно продажбата на държавни дружества издръжката на агенцията е изяла близо една пета от постъпленията. За заплати на 100-те души персонал са отишли общо над 2.77 млн. лв. От тях 7-членният надзорен съвет, който е съставен на квотен политически принцип, е взел 275 202 лв., което е средно по над 3200 лв. на месец. Отделно са похарчени още 659 493 лв. за консултанти за изготвянето на правни анализи, финансови и информационни меморандуми. Въпреки че на практика правителството се е отказало да продава, с изключение на финансовия министър, това не пречи да залага на още по-амбициозна приватизационна програма за тази година с приходите от 308 млн. лв. Най-много се очаква да дойдат от продажбата на 100% от капитала на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за която обаче има две писма на министъра на външните работи Кристиян Вигенин до АПСК да не се продава. По същия начин с писмо от декември културният министър Петър Стоянович е спрял продажбата на "Аудиовидео Орфей". Въпреки че са обявени като приоритетни за продажба "Международен панаир-Пловдив" (49.63%) , "Параходство Български морски флот" (30%) и "Овча купел" (100%), което е собственик на редица имоти в страната, процедурите за тях изобщо не са започнали и не се знае дали ще се случат. В плана за продажба е и почивната база на Министерски съвет в курорта "Св. св. Константин и Елена". Почивната станция на правителството край Варна се простира на площ от 16 дка с девет сгради с различно предназначение - хотел, медицински център, фитнес и парк и е изключително атрактивна, но засега не е обявена никаква процедура. Във втората група планирани за продажба през тази година дружества попадат "Военно издателство", Национална агенция "Музика", "Свободна зона - Пловдив", "НИТИ" и "Сортови-семена-Елит". Като цяло се предвижда реализацията на 37 приватизационни сделки през 2014 г. на предприятия с повече от 50% държавно участие в капитала и държавни имоти с данъчна оценка над 10 хил. лв. Очакваните приходи възлизат на 308.8 млн. лв., а от следприватизационен контрол на близо 18 млн. лв.
Източник: Медия Пул (17.02.2014)

Бирник събира дългове на община Сопот от ВМЗ ВМЗ-Сопот в най-скоро време може да се окаже клиент на частен съдебен изпълнител. Причината обаче не са дългове на оръжейницата. Авоарите на предприятието ще се окажат под запор заради борч на община Сопот. Заради неизплатени 3,5 млн. лв. от общината към изпълнителя на местната пречиствателна станция сметките на града от няколко месеца са запорирани от съдия-изпълнител. Но тъй като бирниците нямало какво да вземат от градската управа, в момента гледали към авоарите на ВМЗ, научи "Стандарт". Оръжейницата дължи приблизително същата сума на сопотската хазна - 3,6 млн. лв. Така вместо да чака тя да се напълни, частният съдебен изпълнител щял да си ги вземе много по-бързо, като влезе във ВМЗ. А активи на ВМЗ-Сопот може да се окажат под запор. Ситуацията е парадоксална, но е реална, каза за "Стандарт" кметът на Сопот Веселин Личев. Пречиствателната станция беше изградена по проект, финансиран от ОП "Околна среда". В хода на изграждането обаче бяха намерени доста грешки, допуснати от чиновниците по време на предишното ръководство в екоминистерството. Наложи се местната власт да плаща собствени 3,5 млн. лв., които така и не получи впоследствие от държавата. "18 проверки ни спуснаха на проекта за пречиствателната станция, без да намерят нарушения в работата на администрацията. Сега обаче юридически екип проверява дейността на бившия управляващ орган в екоминистерството, където са открити пропуските. Резултатите от ревизията ще бъдат внесени в прокуратурата", каза Веселин Личев.
Източник: Стандарт (07.03.2014)

Двама от общо тримата членове на Съвета на директорите на ВМЗ–Сопот са сменени на извънредно събрание днес преди обяд, съобщи пред Дарик изпълнителният директор на държавната оръжейница инж. Иван Стоенчев. Причината за изненадващата рокада не е ясна. На мястото на досегашните членове Милена Пробойска и Ангелина Павлова, която е директор „Човешки ресурси“ във ВМЗ, в борда влизат председателите на общинските структури на БСП в Карлово и Сопот Манол Манолов и Деян Дойнов. Поста си в борда на директорите запазва единствено изпълнителният директор на ВМЗ инж. Иван Стоенчев, който отказа коментар по случая. „Хората са крайно учудени и възмутени от рокадата. Нямам думи какво се случва за пореден път, нещо страшно е. Деян Дойнов от Сопот няма един ден работа във ВМЗ, не е наясно с дейността му“, коментира председателят на КТ „Подкрепа“ в оръжейницата Димитър Атанасов.
Източник: 24 часа (24.03.2014)

ВМЗ продължава да трупа загуби и дългове Държавната компания "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) има спад на продажбите и свита загуба през първото тримесечие на тази година, но се надява на нови перспективи. Това става ясно от отчета и доклада за дейността му към края на март, които са първият официално публикуван документ за финансовото състояние на оръжейния производител. Досега ВМЗ не е обявявал никакви данни за продажби, разходи и задължения извън спорадично споменаваните от министерството на икономиката, което е и основният му акционер. Аргументите бяха, че заводът е за специална продукция и публикуването на отчет ще наруши тайните му и ще попречи на дейността му. В същото време с непубликуването на отчет се нарушаваше законът, който изисква всяка държавна компания да обявява резултатите си на тримесечие. Донякъде добра новина е, че ВМЗ е успял да намали загубата си, но не благодарение на повече приходи, а заради свиване на разходи. Задълженията на компанията са огромни и според наличната информация е напълно възможно ВМЗ скоро отново да изпадне в невъзможност да плаща дълговете си. Коефициентът му за обща ликвидност (краткосрочни активи към кратокосрочни задължения) е 0.61, а по правило при стойности под 1 има риск за финансите на предприятието. Разбира се, за всяка компания тези показатели са индивидуални, но ако се добавят и огромните текущи дългове, положението на завода става притеснително. От общо 131.14 млн. лв. задължения близо 129 млн. лв. са краткосрочни, т.е. трябва да бъдат погасени до 12 месеца. Сумата е в пъти по-голяма от продажбите за едно тримесечие, но тъй като отчетът не е пълен, не може да се направи сравнение с наличните парични средства и други активи на дружеството. Поне според публикуваните коефициенти ликвидността му е слаба и едва ли може да се очакват скрити резерви, от които да се покриват плащанията. Ръководството на компанията определя резултатите от анализа на коефициентите като "незадоволителни резултати". Изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев не беше открит за коментар по отчета. От ВМЗ не са дали данни колко точно са били краткосрочните и колко – дългосрочните дългове година по-рано, като само са отбелязали, че общата им стойност се е увеличила с над 4 млн. лв. В отчета и доклада няма и информация какво се е случило с държавната подкрепа от 27.5 млн. лв. Тя беше предоставена на завода за спешно изплащане на част от дълговете му, но така и не беше даден разчет за какво са отишли. Единствената информация, която МИЕ предостави, гласеше, че 20 млн. лв. са отишли за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Парите бяха внесени чрез увеличение на капитала, направено през "Държавна консолидационна компания", която сега е акционер с 18.9%. Тъй като общите задължения на ВМЗ от март миналата година до март тази са нараснали въпреки държавната подкрепа, е ясно, че в този период заводът е продължил да трупа дългове. Допълнителна тежест върху него оказва и фактът, че от дълго време работи на загуба, както се казва и в самия доклад. Така за първите три месеца на тази година всеки 100 лв. приходи са получавани след разходи за 114 лв. Все пак има напредък – преди година за същите приходи похарчените пари са били 128 лв. За една година броят на служителите леко е намалял – от 2299 през март 2013 г. на 2145 за същия месец на тази година. От ръководството на ВМЗ са избрали няколко мерки, които според тях ще помогнат за по-доброто състояние на завода (виж карето). Според тях няма опасност производството да спре, след като вече имат дългосрочни договори и поръчки за общо 47 млн. лв. Според прогнозите до края на годината ще бъдат сключени още договори за около 20 млн. лв. Освен тях като причина за подобрение се посочва и "подкрепата на българската държава", която се изразява в разсрочване на временната финансова помощ, на стари данъчни и митнически задължения. В доклада се говори за намерението на ВМЗ да се върне на старите си пазари, където е имало голям обем на продажби – държави от Азия, Близкия изток, Африка и Южна Америка. Посочва се, че заводът смята да участва активно в търгове за доставки в Афганистан и Турция, но без да се изяснява дали вече има спечелени такива. Приходите на "Кинтекс" са се понижили значително през миналата година. Общият им размeр е 52.1 млн. лв. при 93 млн. лв. година по-рано, което е спад с 44%. Това се отразява и на крайния финансов резултат - печалба от 1.84 млн. лв. при 10.5 млн. лв за 2012 г. Алжир остава най-големият пазар за държавната компания, като там е продадена продукция за над 30 млн. долара, следван от Египет с 2.8 млн. долара и други държави от Африка и Близкия изток. Постъпленията са по договори от 2012 г. В края на миналата година компанията е подписала голям договор за доставки на оръжие в Индия - той е за 55 млн. евро, става ясно от бележките към отчета.
Източник: Капитал (09.05.2014)

Сглобяват китайски машини във ВМЗ България договаря домакинство на 9-ия Агрофорум на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай. Това стана ясно след срещи на министъра на земеделието проф. Димитър Греков в Министерството на земеделието на Китайската народна република. Форумът се провежда традиционно всяка есен в китайската провинция Анхуей и събира страните от инициативата "16+ Китай". За първи път събитието да се проведе извън Китай. Една от темите при посещението е била възможността за сглобяване на китайски машини във Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ). Министър Греков и председателят на борда на директорите на ВМЗ-Сопот инж. Манол Манолов се срещнаха с представители на фирма LAVOL, която е основният производител на селскостопански и строителни машини в Китай. До края на месец май китайски представители ще посетят България, за да се запознаят с условията в завода.
Източник: Стандарт (10.05.2014)

Стойнев: Задълженията на ВМЗ Сопот намаляват Задълженията на ВМЗ Сопот намаляват. Към момента те са 130 милиона лева, което е с 20 милиона лева по-малко от миналата година. Това каза пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след посещението си в завода. Стойнев посочи, че предприятието има поръчки и се работи за нови. Той поясни, че преговорите с потенциалния китайски инвеститор за сглобяване на трактори на територията на ВМЗ вече са към финал. Още в края на миналата година Стойнев обяви, че ВМЗ-Сопот работи по сделка за десетки милиони долари, без да огласява подробности. От началото на годината във ВМЗ Сопот са наети на работа 230 души, като част от тях са съкратените преди време, каза още Стойнев. Сега в завода работят общо 2235 души и се търсят още 60. По думите на министъра като сериозен проблем се очертава липсата на квалифицирани работници за предприятието. Той уточни, че се водят консултации с министъра на образованието за разкриването на поне две специализирани паралелки в ПГ "Владимир Заимов" в Сопот, където да се обучават деца за нуждите на завода. Миналата година Държавната консолидационна компания (ДКК) придоби акции на стойност 27,5 млн. лева от ВМЗ - Сопот ЕАД чрез увеличаване на капитала на дружеството. С парите бяха платени забавени заплати, дългове към Националната агенция за приходите и завършени поръчки.
Източник: Инвестор.БГ (22.05.2014)

Търсят 60 човека за ВМЗ-Сопот Нови 60 работници ще бъдат назначени във ВМЗ-Сопот, след като от началото на годината там са били върнати 230 човека. Това обяви министърът на икономиката Драгомир Стойнев, който беше на посещение в предприятието. Той допълни, че най-вероятно кадрите ще бъдат набавени от квалифицираните специалисти, които бяха съкращавани преди години, когато ВМЗ беше в криза. Тя обаче е преодоляна, държавата е изпълнила задачата си, заводът работи, правителството му е осигурило поръчки и дългосрочна перспектива, каза още Стойнев. Следващите стъпки пък ще са подобряване на условията на труд и увеличаване на заплатите. Той допълни и че преговорите с китайския инвеститор, който иска да сглобява трактори във ВМЗ, вече са на финала, а правителството се опитва да привлече компанията и към индустриалната зона "Карлово". Държавата ще участва във втория търг за "Химко", обяви още Стойнев. Той допълни, че при първата процедура са се появили рекетьори и затова държавата не е наддавала за завода. Сега тече дело в апелативния съд. Стойнев се надява то скоро да приключи и да се проведе вторият търг, за който минималната цена ще падне на 22 млн. лв.
Източник: Стандарт (22.05.2014)

Военното министерство смята да одобрява и приема на въоръжение български продукти, въпреки че няма финансова възможност да ги закупи. Идеята е това да се ползва като реклама за качествата им и да се осигурява по-лесен достъп до чуждите пазари, стана ясно от военния министър Ангел Найденов. Той обяви, че правителството се готви да стартира най-скъпия проект от модернизацията на въоръжените сили - осигуряването на многоцелеви изтребители. Министърът потвърди, че през юни кабинетът ще реши дали да модернизира наличните съветски машини "МиГ-29", или ще се купува нов тип многоцелеви боен самолет. Представители на правителството на няколко пъти вече се обявиха в полза на втория вариант. Закупуването на нови изтребители е най-скъпият проект от модернизацията на армията и се очаква да надхвърли 700 млн. лв. Подготовката му започна по времето на ГЕРБ, но така и не се стигна до договор, въпреки че по неофициална информация се готвеше закупуването на изтребители Ф-16 втора ръка от Португалия.
Източник: Дума (29.05.2014)

Приходи от близо 173 млн. лв. през 2013 г. отчете в сряда Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която няма твърде работа по една от основните си дейности след идването на власт на правителството "Орешарски", спряло редица намерения за раздържававене и афиширало апетити за увеличаване на държавната собственост. Така ведомството е преизпълнило заложените в бюджета му постъпления от 166 млн. лв., но 155 млн. лв. от отчетените приходи са виртуални, тъй като не са в сметката на агенцията, а са на разположение на Министерството на финансите. Реалните сделки на АПСК през миналата година са едва пет за 3 млн. лв. истински пари. Най-много средства – 1.935 млн. лв., са дошли от продажбата през фондовата борса на 7.58 на сто държавни акции в капитала на собственика на хотел "Кемпински Зографски", а 1.043 млн. лв. са постъпили отново чрез продажба на борсата на дял от 0.294% от "Химимпорт". Малко над 334 хил. лв. е получила държавата от продажбата на свои акции в БТК след влизането на руската банка ВТБ и банкера Цветан Василев като мажоритарни собстввеници. Други две продажби за над 2 млн. лв. са срещу компенсаторки, тоест зад тях не стоят свежи средства. Ведомството е осигурило 14 млн. лв. от наложени санкции за неспазени договори за приватизация. Отново от БТК са всъщност основните постъпления в приватизационната агенция през миналата година, но те са на хартия при нея. Става въпрос за 155 млн. лв., изплатени по постигнато в края на май 2013 г. споразумение между АПСК и старите собственици на телекома - “Адвент Сентръл енд Ийстърн Лимитид Пъртнършип”, “Вива Венчърс Холдинг” ГмбХ, “НЕФ Телеком България” ООД, за уреждането на споровете, възникнали по повод претенции на държавата пред арбитражен съд за неизпълнени ангажименти по продажбата на 65% от капитала на БТК през февруари 2004 г. Договорката за изплащнето на тази сума осигури съгласието на държавата за обезсилване на златната й акция в БТК. По постигнатото извънсъдебно споразумение за БТК във финансовото ведомство са изплатени въпросните 155 млн. лв., но те не са преведени на приватизационната агенция, а са останали по сметка на МФ, пише в отчета на АПСК, публикуван на сайта й. Бюджетът на агенцията е изпълнен и благодарение на изплатена от дружество на майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева неустойка от 9.6 млн. лв. заради неизпълнен ангажимент по събарянето на купената от нея недовършена сграда на ИПК-Родина на столичния булевард "Цариградско шосе". Като цяло приходите от приватизация през миналата година са едни от най-слабите и със 100 млн. лв. по-малко в сравнение с 20102 г., когато ведомството е осигурило 272.253 млн. лв, от които продажбите в компенсаторки са за 551 хил. лв. според справка за приватизационния процес през годините. АПСК отчита също, че в момента разполага със значително ограничен ресурс с дружества за раздържавяване след спрените продажби на "БДЖ Товарни превози" и ВМЗ-Сопот. Все пак ведомството работи по приватизацията на 18 дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и 4 обекта, представляващи дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества. На продажба подлежат и 72 миноритарни пакета акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества. АПСК извършва подготвителни действия за продажба на 48 държавни имота. Планира се за приватизация и дружеството за оръжейна търговия "Кинтекс", н това ще става по стратегия, която тепърва ще се разработва.
Източник: Медия Пул (20.06.2014)

Нови поръчки рязко са повишили приходите на сопотския оръжеен завод ВМЗ, показва отчетът на дружеството за първите шест месеца на 2014 г., който беше публикуван на сайта на финансовото министерство. Нещо повече, компанията, която от години е на ръба на фалита, макар че резултатите й доскоро бяха засекретени, излиза на печалба, след като през първото тримесечие успя да свие загубата си. Задълженията й остават високи, но засега предприятието е осигурено с договори и работи. Положителен обрат при ВМЗ Приходите на ВМЗ нарастват над три пъти през първото полугодие (виж таблицата). Успоредно с това компанията отчита и близо 50% повишение на разходите (до 32.8 млн. лв.), като ръстът е главно при разходите за материали. "Причината за това са подписаните договори и в момента продължаваме на изпълняваме поръчки", каза изпълнителният директор Иван Стоенчев за "Капитал Daily". Той не коментира за колко време напред заводът е осигурен с работа, но каза, че "срокът не е малък". Основната част от приходите на ВМЗ идват от продажбата на специална продукция (противотанкови наряди, авиационни ракети, артилерийски муниции, взривател, инструменти и нестандартно оборудване). Цялата продукция се изнася, като компанията работи основно чрез контрагенти (най-вече "Кинтекс"). Преди време Стоенчев обясни, че в страната на практика не се обявяват поръчки от Министерството на отбраната, а освен това дружеството не може да участва в подобни процедури заради публичните си задължения. Приходите от услуги на ВМЗ (наеми, ремонт и т.н.) леко намаляват, няма постъпления и от реекспорт (който е част от дейността на компанията). Така на практика целият ръст се дължи на увеличените продажби в чужбина. Известен спад има при разходите за персонал (до 10.5 млн. лв.), което най-вероятно се дължи на лекото намаление на броя на работниците, показват данните от отчета. През първата половина на тази година в завода са работели средно 2163 души в сравнение с 2299 за същия период на 2013 г. Опитите за по-нататъшно свиване на раздутия персонал през миналата година удариха на камък заради подписания колективен трудов договор. За пръв път от доста време насам ВМЗ излиза на печалба, макар и минимална, като преодолява загубата от над 11 млн. за същия период на миналата година. Към края на март 2014 г. отрицателният финансов резултат намаля до 1.4 млн. лв., което означава, че това може и да е положителна тенденция. Официални данни за предходните години обаче липсват, затова е трудно да се прецени дали това не е просто временно съживяване. Висока задлъжнялост Задлъжнялостта на ВМЗ обаче остава висока (близо 125 млн. лв.) и почти без промяна за последните три месеца. По-голямата част от дълговете са краткосрочни, т.е. трябва да бъдат погасени до 12 месеца. В същото време просрочени са 30.8 млн. лв. от общата сума. Според отчета дружеството има 15.2 млн. лв. овърдрафт кредит за оборотни средства от Първа инвестиционна банка. Миналата година банката поиска несъстоятелност на ВМЗ заради просрочен дълг от 980 хил. лв., но той беше уреден и процедурата беше прекратена. Спасителна инжекция беше направена в средата на миналата година, когато със заповед на икономическия министър капиталът на ВМЗ беше увеличен от 118 млн. лв. на 145.5 млн. лв. Това стана с парична вноска от Държавната консолидационна компания, в която влизат пари от приватизацията. Така сега тя държи 18.9% от капитала, а останалите са собственост на държавата. Средствата тогава бяха използвани основно за покриване на публични задължения, изплащане на заплати и закупуване на материали за производство.
Източник: Капитал (06.08.2014)

Не се беше случвало от много години. Военните заводи в България отново търсят работници, а някои са осигурени с поръчки за години напред. Прогнозите за износа тази година са много добри. Дори ВМЗ – Сопот, територия на продължителни работнически протести през миналата година, увеличи персонала в началото на тази година. През първото полугодие производителят на боеприпаси, някога най-голямото предприятие от ВПК (над 2300 заети сега), дори излезе на печалба (142 хил. лв.), наистина крехка сума на фона на натрупаните загуби и дългове (11.2 млн. лв. загуба само през миналата година). Приходите от продажба на специална продукция са увеличени от 8.8 млн. лв. през първото полугодие на миналата година до 31.8 млн. лв. Търговецът „Кинтекс” отбеляза трикратен ръст на приходите през първото полугодие (до 73 млн. лв.), надхвърляйки прогнозите. Печалбата му се увеличи повече от четири пъти до почти 5 млн. лв. След като целият износ през Кинтекс миналата година е за 35 млн. долара, в края на 2013 г. е подписан договор за 55 млн. долара с Индия. 96% от продукцията е на български заводи, пише в отчета на дружеството за 2013 г. Данните за първото полугодие, макар и частични, са важни, защото показват обрат спрямо 2013 г., която не беше много силна за военната индустрия. Но ремонтните заводи „Терем”, които зависят от поръчките на българската армия са изключение от тази тенденция (само„Флотски арсенал” преизпълнява плана), показва справката за първото полугодие на 2014 г. „Аркус Лясковец” (боеприпаси, взриватели, стрелково оръжие) като публично дружество също има данни за първите шест месеца. Те показват увеличение на продажбите с 11% спрямо същия период на миналата година. През 2013 г. имаше спад на приходите с 20% до 31.5 млн. лв., от които 76% бяха реализирани на азиатските пазари. Най-забележим е подемът при „Арсенал”, Казанлък, най-голямото предприятие в сектора и един от най-големите износители изобщо. Този месец дружеството, в което работят 5000-6000 човека, обяви, че търси нови работници от околните селища заради силен ръст на поръчките. Предполага се, че става дума за около 1000 души. Точният брой ще бъде ясен след седмица, когато „Арсенал” приключи разчетите. От дружеството съобщиха още, че предвиждат и значителни инвестиции на стойност милиони левове във връзка с новите поръчки, но разчетите за това също ще станат ясни след седмица. „В последните 2,5 години два от нашите основни клиенти – САЩ и Индия, намалиха силно бюджетите си за оръжия, което се отрази и на размера на нашите поръчки. През това време ние трябваше да свием производството си. Сега контрагентите ни искат спешно да наваксат и ние имаме много поръчки, които не можем да изпълним с наличния ни персонал”, разказва Христо Ибушев от търговската компания „Арсенал 2000” пред местни издания. Преди дни и посланикът на Израел е посетил предприятието, информират от дружеството. Някои от договорите, сключени от „Арсенал” и търговското му дружество „Арсенал 2000”, са за две-три години напред. Според Христо Ибушев това се дължи на преодоляването на бюджетните проблеми в САЩ, което е довело до увеличаване на военните поръчки и политическата промяна в Индия. Управляващата доскоро партия Индийски национален конгрес бе отнела бюджета на министерствата, в т. ч. и на отбраната и го е пренасочила за различни социални програми, с цел спечелване на изборите. Последните избори в Индия обаче обръщат резултата и на власт идва националистическата партия на Индия „Бхаратия Джаната”, сред чиийто приоритети е силна държава със силна отбранителна мощ, обяснява той пред заводския вестник на „Арсенал”. Третият ключов фактор е ситуацията в Близкия и Среден Изток, където след размириците, довели до Арабската пролет и последвалата нестабилност в района, вече са установени стабилни правителства и парламенти. На четвърто място, той посочва конфликтът Русия – Украйна, който препраща доста клиенти на тези две държави към „Арсенал”, твърди още директорът. Една от причините за успеха е фактът, че „Арсенал” работи едновременно по Натовски стандарт и по руските стандарти. Дружеството, което преди години спореше с Русия за марката АК-47, има регистрирана собствена търговска марка в САЩ, ЕС и други 20 страни. От 2000 г. „Арсенал” има и свой завод в Лас Вегас, който отначало произвежда оръжие за филмовата индустрия. Оръжейното ембарго срещу Русия увеличи търсенето на българските автомати. През 2008 г. Русия обвини „Арсенал”, че произвежда незаконно „Калашников” и подбива цените на международните търгове, като даде за пример голяма поръчка на иракската армия. Американците позволиха на България да построи завод за производство на автомати „Калашников“ в САЩ и ги продават в Ирак и Афганистан, заяви тогава директорът за специални задачи на руската компания за оръжейна търговия „Рособоронекспорт“ Николай Демедюк. Въпросът бе разгледан в българо-руската комисия и изглеждаше, че Русия се е отказала от претенциите си. Приходите на „Арсенал” (според откъслечни вестникарски публикации) се колебаят от 25 млн. долара до 130 млн. долара годишно. Използвайки специалния си статут дружеството не публикува отчета си. Според класацията „Капитал 100”, приходите му (включително производството на фрези и друга гражданска продукция) през 2011 г. са били 184 млн. лв., за да спаднат до 116 млн. лв. през 2012 г. и 97 млн. лв. през миналата година. За „Дунарит” също е известно, че тази година е сключило договори с арабски страни за износ на боеприпаси на значителна стойност. Русенското предприятия, което произвежда авиационни и артилерийски боеприпаси, имаше продажби за 52.5 млн. лева за 2013 г. (18% спад), но почти тройно по-голяма печалба – 10 млн. лева. То е под контрола на „Кемира” – дружество, свързано с КТБ, чието ръководство обаче бе поето от Бисер Лазов – доскоро приближен на Цветан Василев, който се обърна срещу него през последния месец. Внезапна спирачка Затварянето на Корпоративна ТБ, с която работят повечето военни заводи, накара представителите на сектора да не бъдат толкова пестеливи на информация. Те твърдят, че само КТБ е била склонна да открива акредитиви и да отпуска заеми на военните заводи, докато банките с чуждестранни собственици не са. От отчета на ВМЗ знаем, че дружеството разчита на кредити от ПИБ. „Кинтекс” работи с КТБ и УниКредит Булбанк, стана известно от справките за концентрация на парични средства. Петьо Милков, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия”, казва, че затварянето на банката е дошло в много неподходящ момент. Отбранителната индустрия средно прави по 200-300 млн. евро годишно износ. Тази година се очаква износът да е по-голям, заяви той на конференция, организирана от в. „Банкеръ”. Русенският „Дунарит“ се оплака многократно, че заради блокиран акредитив не може да плаща поръчаните за дейността материали и трябва да плаща неустойки по подписани договори. Блокираният акредитив в КТБ е на значителна стойност. От дружеството отказаха коментар. „Аркус“ – Лясковец вече изплаща 60% от месечното трудово възнаграждение след затварянето на КТБ. Удвояване на износа? Военните заводи за първи път имат договори за около 1 млрд. евро, казва Милков.За да поставим тази прогноза в контекст, средният годишен износ на военна продукция в края на 80-те години е бил 900 млн. долара, а в най-добрите години достига 1.5 млрд. долара, според изследването на ЦИД „“Българският износ на оръжие“. Тогава в 134-те военни завода работят над 110 хиляди души, около 9-10 пъти повече от сега. Обобщени официални данни за производството и износа на военна продукция през последните години няма. НСИ е постелив по отношение на данните за търговията с оръжие и специална продукция. Според Комбинираната номенклатура оръжията и боеприпасите се водят в раздел 93. (Тук не се включват други изделия на ВПК, като електроника, бронетанкова техника и др.) По тази позиция НСИ дава информация само за износа на саби и ножове, но не и за карабини, револвери и амуниции. Такава информация може да се намери в базата на ITC и тя показва низходящ тренд до миналата година, когато износът на оръжие достига 133 млн. лева. Огледалните данни (тоест отчетеният внос от държавите, за които е предназначена българската продукция) показват още по-малки числа. Например, Индия, която е основен пазар за стрелково оръжие, изобщо не внася оръжие от България, според тяхната статистика. А пък през 2010 г. азиатската страна трябва да е внесла въоръжение от всички страни за 5 млн. долара. А през същата година „Арсенал” спечели поръчка за износ на автомати за индийската полиция, отразена широко от българските медии. Що се отнася до казалнъшкото предприятие, трябва да се напомни, че то сглобява оръжие и на територията на САЩ. Реекспортът също затруднява оценките. Средният обем на износ на българско оръжие и боеприпаси за последните години е в рамките на около 300 млн. евро, според Антон Салджийски, който през 2013 г. се върна начело на „Кинтекс”. На среща в министерството на икономиката преди година Салджийски прогнозира удвояване на износа през 2014 г. Освен на договори с Индия, се разчита и на добри отношения с Алжир, както и на реекспорта, който се осъществява предимно с Украйна и достига до 30% от износа в определени години, съобщи тогава пресцентърът на МИЕ. Силното първо полугодие потвърждава тази прогноза, засега. /economix.bg
Източник: Други (31.08.2014)

Държавата подготвя няколко компании за приватизация Агенцията за приватизация (АПСК) подготвя за продажба няколко компании. Активите на всички предприятия, които ще се предложат на инвеститорите, ще бъдат прехвърлени в Държавна консолидационна компания (ДКК). Така ще се избегне изискването на закона парите от приватизация да отидат в Сребърния фонд за гарантиране на пенсионната система, а вместо това те ще бъдат внесени в бюджета като дивидент от ДКК. На първия етап се предвижда да бъдат продадени дял от "Пловдивски панаир", "Система за пазарна информация" (САПИ), "Овча купел", както и "Нити" - Казанлък. Първото дружество ще бъде приватизирано през борсата, а другите две на търг. През последните две години приватизационният процес напълно беше замрял, а приходите бяха символични и те идваха по линия на следприватизационния контрол. За някои от тях е правен опит да се продадат, но са липсвали кандидати. За "Нити" например оценката сега е 1.8 млн. лв., доста под началната цена при предишните неуспешни опити. Преди няколко години АПСК пробва да го продаде с начална цена 6.1 млн. лв., после тя падна на 4.5 млн. лв., но макар няколко кандидата да купуваха документи за участие, до реална сделка не се стигна. По неофициална информация сега интерес към дружеството, което произвежда и военна техника, може да прояви собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев и "Арсенал". Особеното при продажбата на "Нити" е, че за 80% от цената ще може да се плати с компенсаторни инструменти. В момента те се търгуват на около 50% от номинала си, т.е. за дела, платим с компенсаторки, купувачът най-вероятно ще плати наполовина по-малко от обявената стойност. В доклада за предстоящата приватизация е посочено, че "Нити" е стабилизирано, приключени са споровете за собственост с "Арсенал" и може да се очаква успешна приватизация. Активите на дружеството "Овча купел" са няколко имота в София – терени в едноименния квартал. В момента, макар цените на имотите да не са много високи, близостта им до Нов български университет и развиващи се нови квартали може да направят компанията атрактивна. Оценката на дружеството е около 7 млн. лв. Преди това тя е била 10 млн. лв., но по времето на правителството на Пламен Орешарски са извадени 13 имота, с което и цената е паднала. Продажба се готви и за САПИ – реално купувачът ще придобие база данни с цени в сектора на селското стопанство. Началната цена в търга най-вероятно ще е 200 хил. лв., а източници от сектора сочат като кандидат собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев. Пред "Капитал Daily" Ганчев отрече да има намерение за покупка на държавното дружество. За ВМЗ отново има план да бъде продадено, след като от Министерството на икономиката смятат, че то е с подобрено финансово състояние, погасени са част от дълговете му и компанията работи по сключени договори. Сделката обаче едва ли ще започне преди края на годината, защото е нужна нова оценка. Акционери във военния комплекс са държавата – директно чрез МИЕ, и ДКК, в която е била апортирана инфраструктурата на завода. По времето на предишния икономически министър Драгомир Стойнев държавата изля милиони в силно задлъжнялото предприятие чрез ДКК и така компанията стана акционер. След няколко години битка за контрола върху "Международен панаир-Пловдив" държавата, изглежда, е приела, че ще излезе напълно от него. В момента делът й е 49.63%, като плановете са той да бъде продаден. Останалият капитал е собственост на члена на ръководството на БСП Георги Гергов, който го придоби, след като преди години правителството на БСП му подариха без търг миноритарен дял, а впоследствие той изкупи акциите на реститути и увеличи участието си. Идеята е миноритарният дял да бъде предложен на борсата чрез централизиран публичен дълг. Това е бърза операция, но проблемът е, че държавата не разполага с финансови данни за пловдивското дружество. Допреди няколко години "Пловдивският панаир" и ВМЗ бяха в забранителния списък за приватизация, но в началото на 2013 г. депутатите гласуваха изваждането им от него. По неофициална информация плановете са парите от продажбата на панаира да бъдат използвани за придобиване на инфраструктурата на Слънчев бряг, която след това да бъде прехвърлена на община Несебър, а дружеството да бъде приватизирано. На следващ етап плановете на АПСК са да приключи с приватизацията на "Аудио-видео Орфей", в което подобно на "Овча купел" интерес могат да предизвикат предимно имотите, а не дейността на самата компания. Планира се и продажба на държавната строителна компания "Монтажи", досега оценявана на 7 млн. лв. След като заради неплатени дългове няколко нейни имота бяха продадени от частни съдебни изпълнители, ще се прави нова оценка. Заради непогасени навреме задължения, основно заплати и осигуровки, "Монтажи" изгуби доста атрактивни имоти, най-скъпите от които в Пловдив и в София. Приватизиран ще бъде и миноритарен дял от "Свободна зона-Бургас".
Източник: Капитал (16.09.2014)

Фирма иска да продаде паметника на Иван Вазов в центъра на Сопот заради дълг Сопотски семейства, получили от общината жилища, защото са социално слаби, са пред изхвърляне на улицата, след като Сопот не е покрил свой дълг към фирма-изпълнител на проект, стана ясно от репортаж на Нова телевизия. Наетите от фирмата частни съдебни изпълнители дори са се заканили да продадат на търг и паметника на Иван Вазов, който е в центъра на града. Хората са шокирани от случилото се, те са подложени на тормоз от колекторски фирми, а обявените цени за жилищата им са непосилни за социалнослабите. Така през декември, ако хората не купят имотите, ще бъдат изхвърлени на улицата. Според засегнатите, проблем е в това, че ВМЗ не са превели на общината необходимите суми, с които трябвало да бъде платено на фирмата-изпълнител на проекта. Така в причина за изхвърлянето на хората се превръща държавата, която е собственик на завода. Единствената възможност за излизане от ситуацията е да бъдат преведени дължимите суми на общината от държавния бюджет – става дума за 6.2 милиона лева – и с това да се разплатят сметките към фирмата.
Източник: Класа (01.12.2014)

Държавното оръжейно дружество НИТИ да бъде извадено от списъка за приватизация, категоричен е инж. Христо Христакев от съвета на директорите на казанлъшката компания. Против раздържавяването са и по-голяма част от 50-те служители. Те се аргументират с факта, че за пета година поред дружеството ще има положителен финансов резултат. Преди време агенцията за приватизация направи опит за продажба на НИТИ при начална цена 6,1 млн. лв., но въпреки заявения интерес до сделка не се стигна. През тази година агенцията започна нова процедура, като стана ясно, че купувачът ще може да плати 80% от цената с компенсаторки, които в момента се търгуват около половината от номинала си. НИТИ има договори за износ на специална продукция чрез „Кинтекс“, които осигуряват заетостта на дружеството минимум за 6 месеца напред. На засилен интерес в чужбина се радват светещите парашутни мишени и осветителните авиобомби, сподели Христакев. Възможно е ВМЗ-Сопот и „Кинтекс“ също да бъдат пуснати за продажба в скоро време. „Не виждам причина дружествата да останат държавни“, каза преди ден Владимир Каролев, съветник на икономическия министър Божидар Лукарски.
Източник: Преса (01.12.2014)

ВМЗ плаща на Сопот 3,7 млн. лева борч Вазовската оръжейница да започне да плаща на община Сопот борча си от 3,7 милиона лева. Парите са натрупани през годините от местни данъци и такси, които ВМЗ дължи на общината. Това е разпоредил вчера след среща с кмета на Сопот Веселин Личев премиерът Бойко Борисов, съобщи градоначалникът. Заедно с Личев на срещата в столицата е присъствал и Манол Атанасов от гражданския инициативен комитет за спасяването на Сопот, а до премиера са били министрите на икономиката Божидар Лукарски, на еврофондовете Томислав Дончев и на финансите Владислав Горанов, разказа Веселин Личев. Той е запознал лично Бойко Борисов с проблема, който виси над община Сопот от няколко години. Ако ВМЗ плати борчовете си за местни данъци и такси, продажбите на общински имоти могат да бъдат стопирани, са категорични от подбалканската община. След като през 2010 г. бе открита местната ПСОВ, управляващият орган на европрограмата за околна среда наложи финансова корекция на община Сопот с 25% на отпуснатите средства за строежа на съоръжението. Финансирането на обекта бе орязано с 4,5 милиона лева от общо 18 милиона, колкото струваше ПСОВ. Общината остана в дълг към фирмата изпълнител ГСМ „Пауър Инженеринг” с около 4 милиона лева главница и натрупани лихви и съдебни такси за общо 2,5 милиона през изминалите 4 години. Стигна се до запор на сметките и описване на имотите на община Сопот от частни съдебни изпълнители, за да бъде покрит дългът към фирмата. Сред обявените за продан имоти е и местният хлебозавод, както и 18 апартамента, в които са настанени социално слаби семейства. Именно поради опасността хората да бъдат извадени на улицата по средата на зимата инициативен комитет от Сопот взе решение да блокира подбалканското шосе. Блокадата трябваше да бъде днес, но заради срещата с премиера в София била отложена за четвъртък. Във вторник вечерта от 17 часа министърът на икономиката Божидар Лукарски проведе среща с ръководството на ВМЗ – Сопот по проблема. Премиерът е обещал още на кмета Веселин Личев в началото на 2015 г. от МОСВ да преразгледат наложената на община Сопот финансова корекция и евентуално да я отменят.
Източник: Монитор (03.12.2014)