Около 400% ръст на приходите през 2016 г. отчитат в най-голямата държавна оръжейница у нас – „ВМЗ“ ЕАД в Сопот. „Финансовите ни резултати за 2016 г. са изключително добри и по икономически показатели поставят ВМЗ сред най-успешните у нас. Очакваният ръст на приходите през 2016 година в сравнение с 2015-а ще бъде около 400%. Печалбата ще позволи много по-доброто планиране на всяка от дейностите ни през настоящата година“, декларира изпълнителният директор на „ВМЗ“ ЕАД д-р инж. Иван Гецов. От ръководството на оръжейницата в Сопот очакват най-късно през месец май 2017 г. да изчистят абсолютно всички стари задължения към НАП и държавните институции, натрупани през последните 20-ина години. Гаранция за това са подписаните договори за поръчки на продукция, осигуряващи пълно натоварване до края на 2017 и през цялата 2018 г. на 4400 работници във ВМЗ.
Източник: Труд (16.01.2017)

Научно-технологичен парк ще бъде изграден във ВМЗ Сопот Научно-технологичен парк ще бъде изграден във ВМЗ Сопот. На едно също място ще си взаимодействат научни работници, лабораторен комплекс, експериментариум, монтажно звено и изпитателен полигон, които да гарантират съвременното развитие на дружеството. Това стана ясно след посещение на служебния министър на икономиката Теодор Седларски в предприятието, съобщават от пресцентъра на Министерството на икономиката. ВМЗ Сопот в момента работи на пълни обороти. Предвижда се и разкриването на около 500 нови работни места, а натрупаните загуби от предходни години вероятно ще успеят да бъдат покрити постепенно с добрите финансови резултати. Безработицата в района на предприятието е паднала под 3%, отчитат още от Министерството. Търси се контакт и с потенциални работници от съседни общини.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2017)

Процес на внедряване на последно поколение CAD/CAM/CAE система от висок клас от SIEMENS PLM Software стартира във „ВМЗ“ ЕАД в Сопот. „Това е първа стъпка в изпълнението на стратегията ни за трансформация на бизнеса чрез внедряване на иновативни процеси и високи технологии. За плавен преход към дигитализация на инженерните процеси в дружеството се доверихме на водещата компания „SIEMENS“ и партньора й „СпейсКАД“ ООД“, заяви изпълнителният директор на най-голямата държавна оръжейница у нас д-р инж. Иван Гецов.Според него успешното изпълнение на първата стъпка ще създаде устойчив инженерен фундамент за реализиране на стратегията, чрез предстоящото изграждане на научно-технологичен парк към „ВМЗ“. „Там науката, знанията, дигиталните инструменти и иновациите ще подпомагат усилията ни към синхронизиране на производството с високите критерии на инициативата ИНДУСТРИЯ 4.0“, допълни инж. Гецов. Решението е реализирано със SIEMENS XN и Siemens Solid Edge и включва над 40 броя CAD, CAM и CAE софтуерни лицензии за дигитално проектиране, симулация, програмиране на CNC машини и изготвяне на документация за производството на специални изделия. От ръководството на най-голямото предприятие от военно-промишления комплекс на Балканите обявиха, че работят усилено за създаване на предпоставки за нов ръст на работни места с около 500 души и за запазване на добрата средна заплата във „ВМЗ“-Сопот. В момента оръжейницата осигурява работа на близо 4500 души.
Източник: Труд (13.03.2017)

През 2015 г. албанският държавен оръжеен търговец MEICO продава 17.5 милиона патрона, произведени в Китай, 350 минохвъргачки и 40 000 снаряда на "Алгънс" ЕООД, българска фирма, работила по програмата за обучение и въоръжаване на умерените бунтовници в Сирия. Компанията е свързана с фаталната експлозия на полигона в Анево през юни 2015, която отне живота на доставчик на оръжие на Пентагона, тестващ оръжия, предназначени за Сирия. Собственик на "Алгънс" ЕООД е бизнесменът Александър Димитров, бивш бизнес партньор на известната фигура от криминалния свят Боян Петракиев–Барона (вижте карето в края на текста). Секретни документи за износ на оръжие, с които Балканската мрежа за разследваща журналистика, BIRN, разполага, разкриват данните за албанските сделки, чиято стойност надхвърля един милион евро. Те показват как остаряващи оръжия и боеприпаси, произведени в Китай и Албания, са изнесени за България в рамките на четири експортни лиценза, подписани между албанската Военна компания за внос и износ, MEICO, и "Алгънс" през 2015 г. В същото време "Алгънс" е наета като поддоставчик на Командването за специални операции на САЩ, SOCOM, като част от опитите му да въоръжи и обучи сирийски бунтовници, сражаващи се срещу Ислямска държава. Според оръжейни експерти е малко вероятно България да е била крайната дестинация за оборудването предвид възрастта му и факта, че България има сравнително модернизирана армия като част от НАТО. Връзката на "Алгънс" със смъртоносната експлозия Участието на "Алгънс" в щатската програма за Сирия беше осветлено през юни 2015 г., когато 41-годишният бивш американски военен Франсис Норвило загина при експлозия на гранатомет на полигона в Анево, собственост на държавния оръжеен производител ВМЗ - Сопот. Имейли и договори, разкрити пред BIRN от съдебно дело в САЩ и източници в България, осветляват нови детайли около инцидента. Отговорността на "Алгънс" за взрива е силно оспорвана, но няма съмнения в това, че компанията е имала централна роля в организацията на обучения на полигона в рамките на предишните дни. Норвило и раненият му колега Майкъл Дохърти са наети от Пентагона по силата на договор на стойност 28 милиона долара, за да обучават сирийски бунтовници да боравят с различни оръжия от съветски тип. Те пътуват до Беларус и след това до България, за да тестват оръжията преди провеждането на тренировъчен лагер в Йордания, показват документите по дело, заведено във Флорида от вдовицата на Норвило и Дохърти. В съдебните документи по процеса, воден срещу трите американски компании, свързвани с инцидента - Purple Shovel, Skybridge Tactical и Regulus Global - жалбоподателите твърдят, че дефектната граната е била на над 30 години, с български произход и е била отхвърлена като опасна от Пентагона, който е търсел източници на боеприпаси на сирийските бунтовници. След трагедията българските власти посочват "Алгънс" като компанията, наела полигона и осигурила дефектната граната. Министерство на икономиката налага на фирмата санкция в размер на 125 000 лева заради липса на разрешително от ведомството за провеждане на тренировка във фаталния ден. "Алгънс", която отрича обвиненията, обжалва успешно санкцията в Пловдивския административен съд. В своето решение съдът посочва, че министерството е допуснало значителни административни нарушения и не е успяло да докаже, че "Алгънс" действително е наела полигона в дена на инцидента. В писмено изявление Purple Shovel, основният контрактор на Пентагона в рамките на сирийската програма, обясни пред BIRN, че "Алгънс" е въвлечена в проекта от един от поддоставчиците му – Regulus Global – с ангажимента да организира обученията и да осигури боеприпасите. Компанията допълни обаче, че инцидентът се е случил в рамките на "развлекателна стрелба" през уикенда, след като официалното обучение вече е приключило. BIRN разполага с програмата на обучението, която действително показва, че "Алгънс" е наела полигона до петък, 5 юни. Програмата разкрива още, че в обучението са участвали служители на българските оръжейни производители ВМЗ - Сопот, и Аркус – Лясковец, ангажирани с подготовката на американците да работят с различни оръжия и боеприпаси от съветски тип. Сред тях е и дефектната минохвъргачка ОГ-7, причинила смъртоносната експлозия. Документите по делото, което се води в САЩ, разкриват как компанията Skybridge Tactical, наела Норвило и Дохърти, твърди пред съда, че експлозията е избухнала в рамките на официално обучение и в резултат от това засегнатите страни трябва да бъдат компенсирани от американското правителство. Regulus Global отхвърля тези обвинения като несъстоятелни. Инцидентът не е единствения сблъсък на "Алгънс" със закона. През 2015 г. РИОСВ - Стара Загора, глобява фирмата, защото не е подала уведомление до екоминистерството за съхраняване на взривни вещества в Производствено-складова база "Бършен" в град Сливен. Впоследствие Сливенският районен съд намалява глобата на 2000 лева с решение от юни 2016 г. Финална дестинация на албанските оръжия – "Близкия изток или Африка" Войните в Близкия изток стават причина за безпрецедентен поток от оръжия и боеприпаси от Балканите, като България играе важна роля както на източник на оръжия, така и на хъб за оръжейни сделки. Помолен за коментар относно изкупените от "Алгънс" застаряващи албански военни запаси, Патрик Веземан от Стокхолмския International Peace Research Institute, водещ източник на информация за оръжейната търговия, посочи, че е твърде малко вероятно България да е била крайната дестинация на боеприпасите предвид възрастта им. Според него е вероятно оборудването да е отишло в Сирия, Йемен или Африка. "Има няколко възможни сценария", обясни Веземан. "Единият е, че това отива в Сирия или Йемен. Друг е корумпирани държавни служители в Африка да го изкупуват като част от престъпна схема. Оръжията от излишъци се пласират добре в Африка като част от официалния износ, макар че често има съмнения за корупция." Командването за специални операции на САЩ не отговори директно на въпросите ни дали то е изкупило китайските боеприпаси от Албания за нуждите на сирийската си програма, а само посочи, че репортерите трябва да "говорят с "Алгънс" за дейностите й". "Алгънс" отказа да обясни какво се е случило с военното оборудване, след като е пристигнало в България. Purple Shovel посочи в писмено изявление пред BIRN, че компанията не е купувала китайското оръжие и че "никога не е правила бизнес директно с "Алгънс". Тирана има спорна история на износ на оръжия от големите си запаси от китайски боеприпаси, придобити през 60-те и 70-те години, когато Пекин беше основен военен партньор на албанския комунистически режим. През 2007 г. базираният във Флорида търговец на оръжия AEY разпродаде милиони остарели патрони китайско производство на Пентагона за войната в Афганистан. Патроните са предварително препакетирани в картонени кутии, за да изглежда, че са произведени в Албания, за да може да се заобиколи американската забрана за купуване на боеприпаси от Китай. Собственикът на фирмата Ефраим Дивероли получи 4-годишна присъда за измамата през 2011 г. През 2011 г. 800 000 китайски снаряда, които Албания трябваше да достави на Обединените арабски емирства, нелегално бяха отклонени, попадайки в ръцете на бунтовниците в Либия. Албанското министерство на отбраната заяви, че "Алгънс" е предоставила коректни документи за експорт на оръжията за България и че то е проверило, че фирмата "не е въвлечена в криминални дейности". Ведомството добави, че за повторен износ на боеприпаси се изисква неговото съгласие, макар и да е доказано, че често тази клауза не се спазва. Изглежда, че връзките на "Алгънс" с Албания надхвърлят изкупуването на старо оръжие. През 2016 г. компанията се опита да придобие оръжейната фабрика от комунистическо време, намираща се в малкото албанско градче Поличан. В писмено изявление обаче "Алгънс" заяви пред BIRN, че се е отказала от намерението си. © Юлия Лазарова Връзки с организираната престъпност Собственикът на "Алгънс" Александър Димитров е бивш бизнес партньор на добре познатата фигура от българската организирана престъпност Боян Петракиев Борисов, по-известен като Барона. Справка в Търговския регистър сочи, че Димитров е основал "Алгънс" ЕООД през 2009 г. с основен предмет на дейност търговия с оръжие. През 2004 г. Димитров и Петракиев основават компанията за търговия със скрап SIB Metal. Димитров писмено посочи пред BIRN, че фирмата е спряна още на етап регистрация и че не виждал Петракиев оттогава. В свой доклад Центърът за полицейски изследвания към МВР определя Петракиев като пример за "утвърдена фигура в криминалния свят". Документът, публикуван през 2010 г., посочва, че Петракиев е осъждан десет пъти и има други осем дела за широк кръг от престъпления, сред които кражба на коли, хулиганство, незаконно притежание на оръжия и наркотици и участие в организирана престъпна група. През 2009 г. той е осъден за ръководене на организирана престъпна група за източване на кредитни карти, оперирала в 8 страни, посочва докладът. През 2012 г. отново е осъден – за ръководене на нелегално казино. Разследването е проведено от BIRN заедно с Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност като част от проекта Paper Trail to Better Governance.
Източник: Дневник (05.04.2017)

Държавната консолидационна компания, където отиват част от приходите от приватизация, е на път да се превърне в държавен оръжеен холдинг. В рамките на последната година капиталът й е нараснал от 9 млн. лв. на над 231 млн. лв., предаде Медиапул. Процесът по създаването на "холдинга" се поддържа от двама министри - бившия Божидар Лукарски и заместника му - Теодор Седларски. В ДКК бяха включени "ВМЗ Сопот", "Кинтекс" и "НИТИ"-Казанлък. Друга компания - ремонтната "Авионамс", също ще се присъедини към тях. "Това ще стане след изчистването на въпроса с придобиването на компанията от ДКК", обяснил зам. -министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Според него целта да са под една шапка е държавните активи да се управляват по-добре. "ВМЗ-Сопот" е сред предприятията, които през няколко години или влизат, или излизат от т.нар. забранителен списък за приватизация. Последно през м.г. в средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство 2017-2019 г. бе записано, че Вазовските заводи и оръжейният търговец "Кинтекс" могат да бъдат продадени. Впоследствие бяха върнати в забранителния списък. Само в рамките на половин година ВМЗ постигна печалба от 72.3 млн. лв. на фона на загуба от 1.6 млн. лв. за първото полугодие на 2015 г. С над 80% по-висока печалба за първите шест месеца на м.г. се отчете и "Кинтекс". По сходен начин се представят и "НИТИ" - Казанлък и "Терем".
Източник: Сега (13.04.2017)

Превозвач задмина КЦМ по брой работници Пловдивска транспортна фирма изпревари КЦМ по брой работници. Това сочат данните, цитирани в Икономически годишник за регион Пловдив. Според изнесената статистика превозвачът ПИМК осигурява заетост на 1657 служители, докато в КЦМ се трудят 1417 души. На първо място по този показател в региона е ВМЗ Сопот с 2616 заети лица, следван от "Либхер" с 1685 работници. Топ 5 допълва ВиК с 1210 на щат. Цифрите показват възход на икономика в Пловдив, като броят на работещите фирми се е повишил с 692 и е достигнал 36 126. Крайният финансов резултат на предприятията от областта за 2015 г. е печалба от 1,252 млрд. лв., или с 44.7% повече от предходната година. На плюс са приключили 69.6% от общия брой фирми, на загуба - 17.8%, а 12.6 на сто са на нулата.
Източник: Марица (24.04.2017)

Оръжейните фирми чупят рекорди по приходи Двойно растат продажбите на "НИТИ - Казанлък", а "Кинтекс" се отчита с ръст от 272% Държавните оръжейни фирми поставят нови рекорди по продажби. Това сочат данните от финансовите им отчети за първите три месеца на тази година. Така оживлението в този бранш в последните години се превръща в традиция. Приходите от продажби на търговското дружество "Кинтекс" например растат с 272%, показват данните на компанията. През първото тримесечие са реализирани стоки за 90.3 млн. лв. при 24.2 млн. лв. за същия период на миналата година. Наред с приходите расте и печалбата на "Кинтекс", като парите от оперативната дейност на дружеството се увеличават със 143% за година и от 4.5 млн. лв. вече са малко над 11 млн. лв. Основните пазари са Индия и Алжир, разкрива още отчетът. Големият ръст може да се обясни с факта, че планиран износ за Министерството на отбраната на Индия за декември м.г. за 22.2 млн. лв. е бил реализиран през януари. Предоставените от "Кинтекс" аванси в страната и чужбина са около 36 млн. лв., от които за компании в страната са 34.64 млн. лв. Те са отишли за изпълнението на текущи и нови договори. Авансите за доставчици от страната са към "Дунарит" (4.1 млн. лв.), "Емко" (12.2 млн. лв.), ВМЗ (5.4 млн. лв.) и др. Със значително нараснали приходи се отчита и друго оръжейно дружество - "НИТИ - Казанлък". Това е в резултат както на реализацията на основни за дружеството изделия, така и на нови, се посочва в отчета на компанията, която също попада под шапката на икономическото министерство. Приходите на компанията растат двойно, като достигат 858 хил. лв. на фона на 413 хил. лв. година по-рано. През първите три месеца НИТИ няма просрочия при плащания към доставчици, персонал и бюджет, показва документът. Дружеството не само запазва активите си, но успява и да ги ремонтира и подновява, да се ориентира към нови пазари. Макар и по-скромно, с печалба се отчита и ВМЗ - Сопот. Тя спада от 38.3 млн. лв. през първите три месеца на м.г. на 33.1 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г., показват данните от отчета на дружеството. Обобщен отчет на компанията за 2016 г. още няма, но е любопитно, че за първите три месеца тогава тя успя да реализира ръст от около 300% спрямо година по-рано.
Източник: Сега (09.05.2017)

Консолидационната компания иска повече приватизация Държавната консолидационна компания (ДКК) препоръчва на Агенцията за приватизация да подобри работата си и изтъква, че липсата на продажби е риск. Причината е, че част от приходите от раздържавяване отиват именно в ДКК. Спирането на приватизацията обаче е само една от опасностите, пред които е изправена компанията холдинг, става ясно от отчета й за първите три месеца на тази година. Любопитно в случая е, че ДКК е под шапката на Министерството на икономиката. От 4 май за министър на икономиката бе назначен Емил Караниколов, който бе дългогодишен шеф на Агенцията за приватизация. Според отчета заплаха е и ограниченият ресурс от акции, които ще се апортират в капитала на дружеството и подлежат на приватизация. В отчета на компанията има и препоръка преобразувани неефективни компании с държавно участие в капитала да влязат в ДКК. Целта е да бъде намален техният брой, както и да се ограничат разходите за тях. Приходите от дейността на дружеството са 170 хил. лв., като над 98% са приходи от предоставени заеми, а 1.72% са постъпления от отдадени под наем помещения, показва още отчетът. ДКК е холдинг, под чиято опека се намират 19 дружества. Той контролира летище Стара Загора, Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки, "Ел Би Булгарикум", "Електротранспорт" и др. Под неговата шапка попадат и оръжейните "НИТИ -Казанлък", "ВМЗ -Сопот" и търговецът "Кинтекс", който чупи рекорди по приходи в първите три месеца на годината. Затова и неофициално за ДКК се говори като за оръжеен холдинг. При управлението на бившия икономически министър Бождидар Лукарски в ДКК бяха включени 14 дружества. Именно тогава под негов контрол се оказаха "ВМЗ", "Кинтекс" и "НИТИ Казанлък". Към ДКК се очаква да се присъедини и друго държавно дружество - "Авионамс", но прехвърлянето все още не е факт.
Източник: Сега (10.05.2017)

Военните заводи печелят значително от конфликтите по света Финансовите резултати на военните заводи се подобряват заради военните конфликти в региони, които са основни пазари за българските производители на специална продукция, показват финансовите отчети за 2016 г. Най-големият държавен завод в сектора - сопотският ВМЗ, който допреди няколко години беше на ръба на фалита, е повишил приходите си четири пъти през миналата година, а печалбата му е нараснала над седем пъти, съобщава в днешния си брой "Капитал daily". Подписаните договори за поръчки обещават подобряването на резултатите да продължи. Сопотският завод е наел допълнително хиляда служители. Основните пазари на компанията са Близкият изток, Индия, Северна Африка, бившите социалистически държави и бившите съветски републики, които използват оръжейни системи, за които ВМЗ прави боеприпаси. Положителна е тенденцията и при търговеца "Кинтекс" и по-малкия производител НИТИ – Казанлък. Отложени плащания по договори са причината "Кинтекс" да отчете рязък скок на приходите за първото тримесечие на тази година, като резултатът дори надвишава продажбите за цялата 2016 г. През миналата година компанията е изнесла военна продукция за 79.8 млн. лв., което е малко под отчетените 81.1 млн. лв. за предходната година. Основният проблем на дружеството е липсата на свободен паричен ресурс, с който да финансира бъдещи договори, посочва изданието. Голяма част от парите на компанията са блокирани за банкови гаранции, замразени средства има и във фалиралата Корпоративна търговска банка. Според доклада на ръководството компанията възвръща добрите си позиции в Индия, където е бил реализиран износ на значителна стойност. Голям е бил обемът и на експорта към Алжир. Друг ключов клиент на дружеството е министерството на отбраната на Етиопия. Далеч по-малкото НИТИ – Казанлък, което произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси, отчита спад на приходите и печалбата през 2016 г., но реалните резултати зад числата са по-добри. Макар че общите приходи на дружеството намаляват, тези от продажби на продукция, които са основното перо, се увеличават със 17% до 1.8 млн. лв. Намалението в другите приходи се дължи на незначителния размер на отписаните през годината задължения. Значително се увеличават приходите от продажби и през първите три месеца на тази година, което се дължи както на основни за компанията изделия, така и на нови продукти. Печалбата към края на март е 3.5 пъти по-голяма от същия период на миналата година.
Източник: Дневник (10.05.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

През 2016 г. износът от България надмина 46 млрд. лева, което е с 2,6% повече от предната година. По-голямата част е за страните от ЕС, експортът за други държави е малко под 15 млрд. лв. Известните до този момент данни за 2017 г., които са до края на първото тримесечие, показват още по-впечатляващ ръст - 20,3% на годишна база, макар че още няма разбивка по стоки. Но ако в тези данни няма нищо необичайно, освен че увеличението на износа е постоянна тенденция, което е хубаво, то структурата през последните няколко години показва доста по-радващи обрати. Защото от няколко години насам суровите продукти - храни, непреработени суровини и продукти с ниска степен на преработка, започват постепенно да отстъпват място на преработени продукти и готови изделия. Което означава, че по-голямата част от добавената стойност, която дават тези стоки, остава в България. При износа на селскостопанска продукция и храни, който е на обща стойност 5,6 млрд. лв. за цялата 2016 г., все още водещи по стойност са пшеницата и рапицата. Например в стойността на изнесената аграрна продукция за миналата година има ръст от около 600 млн. лв. на годишна база, 500 млн. лв. от които се дължат изключително само на пшеницата и на рапицата. Обяснението е много просто - в продължение на няколко години цената на пшеницата на международните пазари падаше. Тя продължи да пада и през 2016 г., но натрупаните запаси у нас вече бяха толкова големи, че едрите зърнопроизводители решиха да се отърват от тях, още повече че за поредна година имаше добра реколта. Обяснението за рапицата е, че през 2016 г. в Европа имаше дефицит на тази техническа култура, което доведе до увеличение на цената, което подобри резултатите на нашите производители. Но ако пшеницата и рапицата все пак са суровини, то същото вече не може да се каже за износа на царевица. След като много от земеделците, отглеждащи тази култура, построиха в последните години заводи за нейната преработка, продуктите от царевица в експортната листа на страната все повече нарастват, докато количествата изнесена царевица остават сравнително постоянни. Според данните на НСИ количествата изнесена от България царевица през последните 4 години са относително еднакви - 1,3 млн. тона. Стойността варира, защото цените на международните пазари са променливи. За сметка на това продукти като скорбяла, брашно от царевица и прословутият фруктозно-глюкозен сироп, с който производителите подслаждат безалкохолните, произведени в България, непрекъснато нарастват. Разбира се, стойността на този износ не може да се сравнява с приходите от самата царевица, но пък тенденцията е показателна. Данните за първото тримесечие на 2017 г. са за спад на износа на царевица и продукти от нея, но това все още нищо не значи, защото реколтата излиза доста по-късно. Почти същата тенденция се наблюдава при слънчогледа. През 2013 година България беше провъзгласена за най-големия износител на слънчоглед в Европа, чиято стойност достигна 1,112 млрд. лв. Но оттогава стойността на този износ намалява за сметка на олиото, брашната и маслата от слънчоглед. Другата интересна тенденция при износа на селскостопанска продукция е свързана с етеричните масла. България е традиционен износител на розово масло, но през последните години се превърна в износител номер едно на лавандула, задминавайки лидера Франция. От данните на НСИ обаче се вижда и една друга тенденция, свързана с етеричните масла: изнасят се все повече масла от маточина, резене, копър, кориандър, различни билки, дори от жасмин и от портокалови цветове, които очевидно се внасят като суровини. Много от земеделските производители покрай лавандулата се втурнаха да отглеждат такива растения, което е един от основните фактори за раздвижването на пазара на земя в Подбалкана. Още през 2015 година България започна да обръща тренда в експорта на нехранителна продукция. Тогава за първи път износът на машиностроителни и електротехнически изделия задмина като стойност някои суровини, които дотогава бяха водещи в експортната листа наред със зърното. Тази тенденция се запази и през следващата 2016 година но се изисква важно уточнение - износът на машини и готови изделия на електротехническата промишленост е по-голям само от износа на определени суровини като например мед и нефтени масла, но все още не може да задмине като стойност експорта на всички суровини. Според последния годишен доклад на БСК за 2016 година България се е придвижила от 64-о на 62-о място в списъка на световните износители, но първите 10 стоки в експортната ни листа са все още далеч от това да бъдат наречени продукти с висока добавена стойност. Най-голяма стойност в експорта продължава да има катодната мед - 1,172 млрд. долара за година, като заслугата тук е изключително на “Аурубис България”. Следват нефтените масла, пшеницата и медикаментите. От тези четири продукта единствено за лекарствата може да се каже, че представляват нещо като стока с по-висока добавена стойност. Но при тях пък не се знае дали не става въпрос за паралелен износ. Регулацията на цените във фармацията е много строга и често се случва в България да се внасят медикаменти на много ниски цени, които после търговци изкупуват от аптеките и складовете и изнасят в държави, в които цените им са много по-високи. Електрическите изделия, машините и особено авточастите имат много силен ръст в износа през последните години, но все още не могат да се мерят по стойност с експортираните суровини. Износът на оръжие се удвои за две години Според статистиката на НСИ енигматичната група “Специфични стоки и движения” е отбелязала ръст от 50% в износа през 2016 г. в сравнение с предната година. В тази група стоки влизат оръжията и боеприпасите, както и произведенията на изкуството. Доказателство, че това увеличение се дължи предимно на оръжията, е в един доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, публикуван през 2016 г. Цитираните в него данни показват, че и през предната 2015 година експортът на оръжия от България е отбелязал впечатляващия ръст от 59% на годишна база. А през предишната 2014 г. увеличението на стойността на изнесените оръжия и боеприпаси е било дори 72%. Или казано с други думи, този износ се е удвоил в рамките на две години. Разбира се, това има своето логично обяснение - светът се тресе от конфликти, а заплахите за сигурността се повишават във все повече точки по света. Което налага увеличаване на средствата за отбрана. Резултатите от този тренд се виждат ясно по ставащото в големите оръжейни производители като “ВМЗ Сопот” и НИТИ. Само допреди 4-5 години те бяха на изкуствено дишане и едвам смогваха да плащат заплатите и лихвите по заемите си. Но ако през 2014 г. “ВМЗ Сопот” е бил на плюс с едва 265 000 лева, през следващата 2015 г. вече има печалба от 30 млн. лв. и пусна отново два цеха, които бяха затворени от над 15 години.
Източник: 24 часа (02.08.2017)

“Кинтекс” започва износ за Франция, ВМЗ със 73,37 млн. лв. печалба за полугодието Държавната оръжейна компания “Кинтекс” увеличава близо 3 пъти приходите си за шестте месеца на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. - от 49,64 млн. на 152,3 млн. лв. Това показват данни от междинния финансов отчет на компанията. Печалбата за полугодието е 12,8 млн. лв. През второто тримесечие на 2017 г. компанията е имала доставки за отбранителната промишленост на Алжир, Индия, Етиопия и Египет. В процес на подготовка са нови оферти за износ към Алжир и Индия. Разработват се и нови пазари - през следващото тримесечие “Кинтекс” ще доставя оръжейна продукция за Министерството на отбраната на Франция, пише в отчета. Вазовските машиностроителни заводи отчитат печалба за полугодието от 73,37 млн. лв. През 2017 г. дейността на ВМЗ включва производство и продажба на специална продукция - противотанкови управляеми и неуправляеми снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции, взриватели. Произвеждат се още инструменти и нестандартно оборудване за специалното производство. Правят се реекспорт и ремонт на специални изделия, утилизация, транспортни услуги и др. “Авионамс” влошава финансовото си състояние - печалбата от дейността му е 637 000 лв. при 1,008 млн. лв. през 2016 г. Според отчета причината са увеличените задължения към заема от Държавната консолидационна компания за ремонт на 36 вертолета Ми-17 за Афганистан.
Източник: 24 часа (03.08.2017)

Държавните военни заводи продължават да растат Държавните военни заводи продължават да подобряват резултатите си през първата половина на 2017 г. И трите предприятия към Министерството на икономиката, които пряко се контролират от Държавната консолидационна компания (ДКК) - ВМЗ, "Кинтекс" и НИТИ, отчитат по-високи приходи и печалби, а паралелно с това се увеличават и заетите в сектора. С това продължава започналата преди 2-3 години тенденция за съживяване на сектора в резултат на увеличените поръчки. Основният двигател за това са военните конфликти и превъоръжаване в региони, които са традиционни пазари за компаниите. Прогнозите за цялата година също са за растеж на сектора. Сопотският гигант Най-голямото държавно дружество в сектора - сопотският ВМЗ, повишава общите си приходи с над една трета през първата половина на годината, като ръстът идва основно от приходите от продажби. Увеличението щеше да бъде дори по-голямо, ако не беше спадът с около 6 млн. лв. в приходите от ремонтни услуги, както и загубата от малко над 1 млн. лв. от курсови разлики. Значително увеличение има и на разходите, основно за материали, което се дължи на по-големия обем поръчки. Към средата на годината оперативните разходи на компанията са в размер на 150.2 млн. лв. спрямо малко под 100 млн. лв. за същия период на 2016 г. Това, както и увеличените с около 8 млн. лв. разходи за данъци обяснява по-малкия ръст на нетната печалба, отколкото на приходите. Предприятието произвежда противотанкови снаряди, ракети, муниции, взриватели и т.н., а основните му пазари са Близкият изток, Индия, Северна Африка, бившите социалистически държави и бившите съветски републики, които използват оръжейни системи, за които ВМЗ прави боеприпаси. Увеличените поръчки са и причината за ръста в броя на работниците във ВМЗ. През първата половина на 2017 г. в завода са работели средно 4578 работници, докато година по-рано броят им е бил 3631. Това е повишило и разходите за персонал на компанията с 57% до малко над 35 млн. лв. Задълженията на компанията като цяло остават стабилни. Лек ръст до 130 млн. лв. има при търговските и други задължения, което идва от дължими 12.6 млн. лв. към собственика ДКК. Дружеството има и банков кредит от Първа инвестиционна банка на стойност 950 хил. лв., с който са обезпечени плащанията по издадени гаранции със срок на действие до средата на 2020 г. Прогнозата на компанията за цялата година е добра, като се очаква да бъдат изпълнени договори за 600 млн. лв. Търговия във възход Търговецът на специална продукция "Кинтекс" отбелязва най-силен ръст на приходите за полугодието, макар че обемите му като цяло са по-малки от тези на ВМЗ. Към края на второто тримесечие приходите от продажби на стоки на дружеството са в размер на 152.3 млн. лв. спрямо 49.6 млн. лв. за същия период на миналата година, което е повече от тройно увеличение. Трябва да се отчете, че в сумата влизат плащанията по два договора, изпълнени в края на миналата година - 15.9 млн. лв. за Алжир и 22.2 млн. лв. за Индия. Дори и да се изключи тази сума обаче, приходите пак са повече от двойни тази година. Разходите на "Кинтекс" също нарастват тройно до близо 140 млн. лв. Основната причина е по-високата себестойност на продадените стоки заради увеличените обеми на продажби. Ръст обаче има и при нетната печалба, която достига 12.9 млн. лв. Рентабилността на приходите от продажби към средата на годината е 9.39%, което е подобрение спрямо отчетените 9.05% година по-рано. Клиентите на компанията са в Алжир, Индия, Етиопия и Египет, където са били направени доставки през второто тримесечие на 2017 г. В момента компанията подготвя нови оферти и участва в тръжни процедури за боеприпаси и въоръжение от министерствата на отбраната на Алжир и Индия. Извън тях обаче вече има и подписани договори с министерствата на отбраната на двете държави, по които доставките трябва да бъдат направени до края на годината. Според ръководството на дружеството се очаква "да бъде извършен износ на значителна стойност". Основният финансов проблем на компанията остава недостигът на свободен паричен ресурс. "Значителна част от средствата ни са блокирани за аванси към производителите, както и за открити банкови гаранции и контрагаранции в полза на търговските ни контрагенти", става ясно от анализа на ръководството. Компанията финансира търговската си дейност с банкови кредити, като в момента ползва незначителни заеми за оборотни средства в размер на 12 млн. евро от Банка ДСК и 10 млн. евро от държавната Българска банка за развитие, чийто падеж е през ноември тази година. Нови продукти в Казанлък Макар и доста по-малко, казанлъшкото НИТИ, което произвежда основно учебно-тренировъчни средства и полицейски боеприпаси, значително подобрява резултатите си през тази година. Приходите на дружеството нарастват до 1.6 млн. лв. за полугодието от 934 хил. лв. за същия период на миналата година, като почти цялата сума е от продажба на продукти и услуги. От анализа на ръководството става ясно, че освен основни за дружеството изделия продажбите включват и нови продукти. Разходите също нарастват до 1.5 млн. лв., което се дължи на производството на повече по обем продукция. Печалбата на дружеството нараства три пъти и половина до 21 хил. лв.
Източник: Капитал (15.08.2017)

Държавата ще национализира и "Дунарит" Министерството на икономиката ще национализира едно от ключовите оръжейни дружества - русенския "Дунарит". Това стана ясно от думите на ресорния министър Емил Караниколов вчера. Според него това било опит за спасяване на компанията. Схемата удивително напомня приложената с "Авионамс" - също едно от ключовите за военната промишленост предприятия, което бе придобито от държавата в началото на май тази година. И в двата случая става въпрос за разпределяне на "наследството" от фалиралата КТБ. Държавата ще изкупи кредитите и задълженията на "Дунарит" и дружеството ще бъде придобито от Държавната консолидационна компания (ДКК). Колко ще струва това, не е ясно. Към момента предприятието има задължения към различни кредитори в размер на около 67 млн. лв. Те ще бъдат погасени от държавата, за да не се стигне до фалит или разпродажба на активите. Парите за това ще дойдат от дивиденти на останалите оръжейни дружества, които са под шапката на ДКК. Това са над 20 дружества, сред които ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", "НИТИ", "Авионамс" и др. "Засега не се налага участието на Българската банка за развитие", поясни Караниколов. Това обаче също било вариант. "Дунарит" е в центъра на битката между бизнес кръговете около банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. В момента тече съдебен спор за активите му между "Емко", която влезе в дружеството чрез увеличението на капитала му и замени свързаната с Цветан Василев "Кемира", и "Виафолт", свързвана с Делян Пеевски. Претенцията на "Виафолт" към "Дунарит" е, че има особен залог върху предприятието по силата на придобити нейни вземания от КТБ за 22.176 лн. евро, 1.774 млн. щатски долара и 400 хил. лв., чието погасяване е просрочила. В момента върху акциите е наложен запор, съобщи "Медиапул". Казусът с "Дунарит" се заплете допълнително преди месец, когато се оказа, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу ръководството на завода и предприятието може да се окаже с отнет лиценз. "За съжаление в момента управителите, въпреки че са подали молба за освобождаване, не могат да бъдат отстранени, тъй като има обжалване и новите акционери не могат да влязат", обясни Караниколов. Той не обясни в какво точно са обвинени шефовете на компанията. Отнемането на разрешителното щяло да изправи компанията пред сериозно финансово изпитание и да се отрази на целия военен сектор. "Това е недопустимо и министерството няма да го допусне. Работим за купуване на всички кредити, за да не се стигне до процедура на несъстоятелност или продажба", каза министърът. За да не бъде отнет лицензът на "Дунарит", докато тече процедурата по изкупуването му от държавата, ще трябва да бъде избран прокурист. Това обаче може да направи сегашното ръководство в оставка. "Не е лошо държавата от време на време да чете Конституцията. Защото ние, в лицето на премиера, на министри и други длъжностни лица непрекъснато говорим за спазване на законите, а ги нарушаваме. В Конституцията е провъзгласена неприкосновеност на частната собственост. Ако иска държавата да одържавява частно предприятие, да го купи, но на реалната му стойност. А не да го купи за 10% от стойността", каза пред в. "Сега" адвокатът на Цветан Василев - Константин Симеонов. Той призова да се направи реална пазарна оценка за "Дунарит" и държавата да се яви на търг. "Иначе започваме да приличаме на България от 1945-46 г., когато са одържавявани фабрики, имоти и т.н.", коментира той. Тези дни депутатът Делян Пеевски направи опит да се дистанцира от скандалите. "Нямам, никога не съм имал и няма да имам и в бъдеще нищо общо с дружества от военната индустрия. Никога не съм посещавал оръжейни изложения в Индия, Судан, Катар, Дубай или където и да е другаде и не съм предлагал "автомати или снаряди" или каквато и да е друга военна продукция", написа той в "отворено писмо" до медиите. Дали другото оръжейно дружество с отнет лиценз - "Емко", ще последва съдбата на "Дунарит", все още не е ясно. Отнемането на лиценза на тревненското дружество е "само" за 6 месеца и заводът можело да продължи да произвежда, но не и да продава. Причина за временното отнемане на разрешителното са нарушаване на противопожарната безопасност и неправилно складиране, обясни наскоро Караниколов. "Дадени са предписания на ръководството на "Емко" и се надявам, че то ще ги изпълни съвсем скоро", поясни той. Компанията вероятно ще дължи неустойки на партньорите си, за които произвежда по договори, които на практика няма как да изпълнява в рамките на половин година. ПЕЧАЛБИ Нови рекорди по продажби поставят държавните оръжейни фирми към първите три месеца на годината. Приходите от продажби на "Кинтекс" например растат с 272% - реализирани са стоки за 90.3 млн. лв. при 24.2 млн. лв. за същия период на м.г. Наред с приходите расте и печалбата на "Кинтекс", като парите от оперативната дейност на дружеството се увеличават със 143%. Значително са нараснали приходите и на НИТИ "Казанлък". На печалба е и ВМЗ "Сопот", въпреки че тя спада от 38.3 млн. лв. през първите три месеца на м.г. на 33.1 млн. лв. през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Сега (29.08.2017)

ВМЗ-Сопот повишава заплатите с 10% през септември ВМЗ-Сопот въвежда нова система за допълнително материално стимулиране по разпореждане на министъра на икономиката и след преговори със синдикалните организации в държавното дружество. Новата система е по-справедлива и по-мотивираща, като обхваща в детайли всяко от звената в предприятието, посочват от Министерството на икономиката. За да се реализира новата система за бонусите, през септември ще бъде повишен фонд „Работна заплата“ с до 10%, а тестовият вариант на системата ще е готов до края на месеца и внедрен през последното тримесечие на годината. Досегашната система е насочена основно към стимулиране на производствените звена, сега ще се стимулират и схеми извън производството. Целта на новата система е по-справедлива оценка на всяко структурно звено, коментира изпълнителният директор на дружеството Иван Гецов. Според него целта на програмата е пълна промяна на предприятието и превръщането му в едно от най-модерните в страната. Средната работна заплата във ВМЗ за първото полугодие е 1 052 лв. В предприятието работят 4 600 души.
Източник: Инвестор.БГ (29.08.2017)

Емил Караниколов спестил 700 хил. лв. от управление на държавни фирми Министърът на икономиката Емил Караниколов спестява на бюджета 700 хил. лв. за година от намален състав в съветите на директорите на няколко държавни дружества. Това съобщават от ведомството му. Тя е в резултат на намаления от петима на трима членове на съвета на директорите на "ВМЗ" ЕАД, което се управлява от един, а не двама изпълнителни директори. Същото намаление е направено в ръководството и на "Национална компания индустриални зони" ЕАД. От петима на трима е намален и съветът на "Монтажи" ЕАД. По двама служители на Министерството на икономиката, които не получават заплащане за това, са назначени в съветите на директорите на "Летище Стара Загора" ЕАД, "Институт по маркетинг" ЕАД и "Сертификация" ЕАД. Последващите стъпки са за преобразуване на тези търговски дружества от ЕАД в ЕООД и в средносрочен план ще се управляват само от по един управител, се допълва в съобщението. В състава на Съвета на директорите на "София Тех Парк" ЕАД също е назначен служител без заплащане. Извън тези мерки в средносрочен план предстои сливането на 2 търговски дружества, вследствие на което ще бъдат освободени двама управители, което ще допринесе до намаляване на разходите с около още 120 хил. лв. годишно за възнаграждения, осигуровки и административни разходи.
Източник: econ.bg (11.09.2017)

Съветът на директорите на "Кинтекс" е преразгледал взаимоотношенията си с "Емко" заради отнетия лиценз на дружеството. Затова е сключил договор с "ВМЗ - Сопот". Това се разбра от думите на министъра на икономиката Емил Караниколов на специален брифинг, свикан заради напрежението в оръжейния сектор. Преди ден работниците от частното предприятие "Емко" излязоха на протест, защото продукцията на завода не може да бъде изнесена. Тогава се разбра и че държавният търговец "Кинтекс" е прекратил договора си с дружеството.
Източник: Капитал (18.09.2017)

ВМЗ-Сопот подкрепи правителствената политика към държавните дружества Двата синдиката във ВМЗ-Сопот - КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепиха политиката на правителството към държавните дружества от военно-промишления комплекс на специално организиран митинг. Работниците от ВМЗ-Сопот се обявиха категорично срещу посредниците, които стоят на изхода и входа и източват предприятието. "ВМЗ е страхотно работещо предприятие". Това заяви председателят на "Подкрепа" Димитър Атанасов. Според синдикатите посредниците като "Емко" само ще върнат ВМЗ-Сопот там, където беше преди години - предприятие, борещо се за оцеляване.
Източник: Банкеръ (18.09.2017)

Частната компания "Емко" прави нов опит да се измъкне от мъртвата хватка на държавата. Фирмата е поискала в Търговския регистър да бъде вписан нов управител - Марийка Радомирлиева-Букорт. Ходът идва, след като преди дни другият управител - Христо Гебрев, получи обвинение от прокуратурата, че е съучастник в престъпление. Обвинението би могло да послужи като претекст да не бъде върнат външнотърговският лиценз на "Емко". Христо Гебрев е син на известния оръжеен бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на "Емко", който претендира, че е собственик и на друга голяма оръжейна компания - "Дунарит". Лицензът на "Дунарит" също е под въпрос, тъй като прокуратурата обвини директорите му в участие в организирана престъпна група заедно с Емилиян Гебрев. Миналата седмица работници на "Емко" протестираха срещу действията на държавата, които съсипват бизнеса на фирмата, като за кратко блокираха главния път Е-79 и прохода Хаинбоаз. Те обявиха, че готвят нов протест - този път пред Народното събрание. Темата за "Емко" влезе в дневния ред на заседанието на Междуведомствения съвет по въпросите на отбранителната индустрия в понеделник, но се оказа, че лицензът няма да бъде възстановен, защото не били отстранени всички нарушения. Правото на фирмата да изнася спецпродукция бе отнето, тъй като служба КОС на МВР открила, че някои взривни вещества не се съхранявали правилно. В понеделник от КОС докладвали на Междуведомствения съвет, че част от предписанията им са изпълнени, но имало още нередности. Междувременно и от "Пожарна безопасност" намерили пропуски на "Емко". Така връщането на лиценза бе отложено за неопределено време. От "Емко" се оплакаха, че държавата им проваля голям износ за Индия и че кораб чака на порт Бургас стоката да бъде натоварена. Преди дни стана ясно, че държавата е намерила "решение" - възложила на оръжейния търговец "Кинтекс", посредник в индийската сделка, да смени "Емко" и да вземе стока от ВМЗ-Сопот. И "Кинтекс", и ВМЗ-Сопот са държавни предприятия. "Искат да ни унищожат", коментира Славчо Димиев, ръководител на производството на "Емко" в Трявна. "Атаките срещу "Дунарит" и "Емко" са координирани и започнаха в момента, в който Върховният административен съд разреши увеличението на капитала на "Дунарит" с 60 млн. лв. от "Емко", което щеше да позволи изплащането на дълга на "Дунарит" към КТБ", коментира пред Медиапул Димитрина Маркова, която е от организаторите на планирания за днес, 20 септември, митинг в защита на "Емко". Протестът ще се състои между 11.30 и 15 часа. Маркова казва, че не знае кой е сценаристът на атаките срещу "Емко" и "Дунарит", но изпълнителите са премиерът Бойко Борисов, икономическият министър Емил Караниколов и главният прокурор Сотир Цацаров. Ако и на Радомирлиева бъдат повдигнати обвинения, ще бъде назначен нов управител от редиците на фирмата и така до последния работник, ако трябва. Нека да видим как прокуратурата ще повдигне обвинения на всички 1300 работещи в "Емко", казва Маркова пред Медиапул. Тя твърди, че "Емко" е спечелила търг в Индия при голяма конкуренция. "Всеки детайл на продукцията, дори опаковката, са съгласувани с индийския поръчител. Става въпрос за наша продукция, която няма как да бъде изработена другаде. Част от стоката вече е отпътувала, а 20 000 бройки са спрени от товарене от митницата по нареждане на Бойко Борисов", разкрива Маркова.
Източник: Сега (20.09.2017)

Караниколов: "Емко" се е облагодетелствало от "Кинтекс" Изпратил съм сигнал до прокуратурата – заради три вида боеприпаси. Причината – последните два пъти "Кинтекс" е поискал оферти само от "Емко", но не и от ВМЗ и "Дунарит", а такова задължение е имало. Ако имаше оферти от другите две дружества, щеше цената да е 5-10% по-ниска. Това обяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Той не пропусна да попита защо "онзи, който се обявява за собственик на "Дунарит", не се е загрижил за това и не е пратил оферта, за да може предприятието да спечели. Припомняме, че русенският военен завод дълго време беше част от империята на банкера Цветан Василев, а сега в Книгата на акционерите за собственик е посочена точно "Емко", която е на Емилиян Гебрев. Ще има проверка в "Кинтекс" какво се е случвало последните 10 години там – как са се извършвали сделките, обеща Караниколов. Проверка ще бъде направена и във ВМЗ – дали има техни патенти, които се ползват неправомерно от други предприятия. От думите на министъра излезе, че в момента се произвежда за втори път поръчката, предназначена за Индия. Това нищо няма да струва на данъкоплатците, добави Караниколов. Припомняме, че ВМЗ сега прави боеприпасите. Няма разпоредба от страна на държавата към държавното дружество "Кинтекс" да преосмисли отношенията си с оръжейната фирма "Емко", посочи Караниколов и обяви, че на 31 август от "Емко" са изпратили искане до "Кинтекс" да бъдат анулирани протоколите и фактурите за продукцията на "Емко", която беше предназначена за Индия и която така и не беше натоварена на пристанище Бургас. Икономическият министър обяви и, че Агенция "Митници" няма право да пусне боеприпасите, защото "Емко" е с отнет лиценз. Защо от "Емко" не работят да отстранят нередностите? Междуведомственият съвет ще направи извънредно заседание за връщане на лиценза, ако всичко е наред. Няколко пъти са давани предписания за отстраняване на нарушенията, но това не се е случило, каза Караниколов. "Политици, които не са в парламента, е нормално да протестират пред парламента, защото искат да влязат вътре". Така Караниколов коментира дали ще прати сигнал в прокуратурата защо хора като Татяна Дончева и Румен Петков подклаждат скандала. Караниколов уточни, че е редно протестиращите от "Емко" да се обърнат към ръководството на компанията да отстрани нередностите при съхранението на боеприпаси, констатирано от КОС и "Пожарна безопасност".
Източник: expert.bg (21.09.2017)

"ВМЗ" подписа меморандум за сътрудничество със сръбски производител на барут Меморандум за дългосрочно сътрудничество, определящ широк спектър от дейности - съвместни разработки, техническа взаимопомощ, излизане на трети пазари и др., подписаха ръководствата на "ВМЗ" ЕАД Сопот и на сръбското предприятие - производител на барути "Милан Благоевич". Меморандумът и договорите с клаузи, удовлетворяващи и двете страни, станаха факт след проведените на 20 септември преговори в град Лучани, Сърбия. Параметрите на договорите позволяват постигане на по-високо ниво на печалби, а за най-големия български производител на специални изделия - и получаване на продукция на по-ниска цена. Ръководството на сопотската оръжейница договори като допълнителен бонус - фирма "Милан Благоевич" да поеме разходите за транспорт до склад "ВМЗ".
Източник: Монитор (26.09.2017)

„ВМЗ-Сопот” ще внася барут директно от Сърбия, а транспортирането му ще е за сметка на производителя. От предприятието съобщиха, че е подписан меморандум за дългосрочно сътрудничество между ръководството на „ВМЗ-Сопот” и сръбския производител на барути „Милан Благоевич”. Целта на споразумението е работа по съвместни разработки, излизане на трети пазари и получаване на продукция за сопотската оръжейница на по-ниска цена. Транспортът до ВМЗ ще е за сметка на „Милан Благоевич”. „Меморандумът с нашите сръбски партньори е доказателство, че българският военно-промишлен комплекс може да работи без частни посредници при оръжейните сделки”, заяви изпълнителният директор на „ВМЗ-Сопот” инж. Иван Гецов. Според медийни публикации, фирма „Емко” на Емилиян Гебрев до този момент е била основен доставчик на сръбския барут, използван в завода.
Източник: Банкеръ (26.09.2017)

Министърът на икономиката Емил Караниколов е наредил проверка в Кинтекс за 10 години назад. Това стана ясно по време на извънреден брифинг в министерството, обяви Канал 3. Изпратил съм сигнал до прокуратурата – заради три вида боеприпаси. Причината – последните два пъти "Кинтекс" е поискал оферти само от "Емко", но не и от ВМЗ и "Дунарит", а такова задължение е имало. Ако имаше оферти от другите две дружества, щеше цената да е 5-10% по-ниска, заяви Караниколов. Ще проверяваме как са извършвани сделките и дали най-добрите оферти са печелили, обясни още Караниколов. Проверка ще бъде направена и във ВМЗ – дали има техни патенти, които се ползват неправомерно от други предприятия От думите на министъра стана ясно, че в момента се произвежда поръчката, предназначена за Индия. "Това нищо няма да струва на данъкоплатците", добави Караниколов. Няма разпоредба от страна на държавата към държавното дружество "Кинтекс" да преосмисли отношенията си с оръжейната фирма "Емко", посочи Караниколов и обяви, че на 31 август от "Емко" са изпратили искане до "Кинтекс" да бъдат анулирани протоколите и фактурите за продукцията на "Емко", която беше предназначена за Индия и която така и не беше натоварена на пристанище Бургас. Икономическият министър обяви и, че Агенция "Митници" няма право да пусне боеприпасите, защото "Емко" е с отнет лиценз. "Защо от "Емко" не работят да отстранят нередностите? Междуведомственият съвет ще направи извънредно заседание за връщане на лиценза, ако всичко е наред. Няколко пъти са давани предписания за отстраняване на нарушенията, но това не се е случило", каза Караниколов. Политици, които не са в парламента, е нормално да протестират пред парламента, защото искат да влязат вътре. Така Караниколов коментира дали ще прати сигнал в прокуратурата защо хора като Татяна Дончева и Румен Петков подклаждат скандала. Караниколов уточни, че е редно протестиращите от "Емко" да се обърнат към ръководството на компанията да отстрани нередностите при съхранението на боеприпаси, констатирано от КОС и "Пожарна безопасност". Държавна консолидационна компания ще направи опит на пазарен принцип да придобие акциите на „Дунарит“, които са 100% собственост на „Кемира“, каза още министър Караниколов. "Както видяхме при „Авионамс“, това се получи и в момента дружеството работи изключително добре и изпълнява всичките си договори“, каза той. Министър Караниколов припомни, че миналата седмица синдиците на КТБ обявиха публична продан за продажба на активи на вземания от задължените към банката страни – това са „Хедж инвестмънт България“ АД и „Авионамс“ като солидарен длъжник. "Освен това като солидарен длъжник на 100% е и дружеството „Кемира“, което в момента се води собственик на „Дунарит“. На изнесената публична продан заявихме интерес за участие, тъй като част от тези вземания в размер на 42 млн. евро бяха освен на „Кемира“ още и на „Авионамс“ като солидарен длъжник и ако някой ги беше придобил, можеше да се тръгне на изпълнение срещу „Авионамс“. Във връзка с това ДКК заяви интерес да участва – на самия търг не се яви никой и, съгласно нормативната база, веднага след това можеше да започнат преговори, разкри министърът. Задълженията бяха около 82 млн. лева, а продажната цена беше 67 млн. лева. На другия ден ДКК се яви на пряко договаряне – нещо, което законът допуска, и купи тези задължения за 38 млн. лева. След това извършихме допълнителна проверка и се констатира, че „Хедж инвестмънт България“ АД заедно с „Кемира“ и „Авионамс“ като солидарно отговорни дължат допълнително към други дружества около 50 млн. лева. Оттук нататък „Кемира“ като собственик на акциите на „Дунарит“ ще насочи изпълнението върху тези активи, обясни Караниколов.
Източник: Стандарт (27.09.2017)

”Емко” атакува в съда отнетия лиценз Дружество "Емко" е подало съдебен иск в Административния съд срещу спирането на лицензите му, а ВМЗ-Сопот се интересува от неизпълнените търговски договори на компанията. Това призна министърът на икономиката Емил Караниколов, който бе изслушан от парламентарната икономическа комисия за случаите с военните заводи "Емко" и "Дунарит". Караниколов съобщи, че на 6 октомври ще е извънредното заседание на междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и изрази надежда тогава казусът с дружеството да приключи. "Утре в 14.00 часа има среща между "Кинтекс" и "Емко", за да разговарят за взаимоотношенията си по-нататък, тъй като има и други договори между тях", информира той депутатите. Караниколов оповести и за един телефонен разговор - изпълнителният директор на ВМЗ се обадил на шефа на "Емко" Емилиян Гебрев, но не е имало договорки за цена. "От ВМЗ са питали дали дружеството продава стоката или част от нея, без да конкретизираме коя", разкри още министърът. "Няма как ВМЗ да купи нещо, което "Емко" не иска да му продаде", заключи той. Той подчерта пред депутатите, че "Емко" е изключително добро дружество и е важно то да продължи да работи. За "Дунарит" министърът каза, че крайният собственик на дружеството е офшорна фирма. Караниколов коментира пред журналисти предложенията за промени в законодателството, с които да може да се отнема лиценз за производство в дружества от военно-промишления комплекс, ако те са извършили нарушения. Те обаче ще бъдат подготвени след приключването на случая с "Емко". "За мен е необяснимо, когато на производствената площадка има боеприпаси, които се съхраняват, законът трябва да казва да се спре производството, а не - вноса и износа, защото така не можеш да се освободиш от наличните стоки", отбеляза министърът. Сега се отнема лицензът за дейност. Лицензът на дружеството е спрян за срок до шест месеца или до отстраняване на нередностите. Ако сега почнем да променяме закона, някой ще каже, че го правим, за да отнемем лиценза за производство на "Емко", отбеляза министърът. Повече от година "Емко" не е плащал за наетите складове на Министерството на отбраната, където съхранява продукцията си, каза още Караниколов. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов даже вече е завел дело за неплатените наеми. С този аргумент Караниколов отхвърли обвиненията на "Емко", че държавата не е помогнала на частната оръжейна фирма, предоставяйки й складове за продукцията.
Източник: Банкеръ (28.09.2017)

Лицензът на фирма „ЕМКО“ ЕООД ще бъде върнат на 6 октомври, ако констатираните нередностите са отстранени. Това напомниха от пресцентъра на Министерство на икономиката, във връзка с планирания днес протест на служители от военния завод. Лицензът за внос и износ на частното дружество беше отнет от компетентните органи след констатирани нередности при съхранение на боеприпаси, за срок от 6 месеца или до отстраняването им. Решението за това е на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност, напомнят от МИ. На 25 септември 2017 г. в Съвета бе получено писмо от Главна дирекция „Национална полиция“, в което се заявява, че докладът от приключилите проверки ще бъде предоставен най-късно до 4 октомври. Ангажимент на съпредседателите на Съвета – вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов и министъра на икономиката Емил Караниколов – е на 6 октомври да бъде свикано извънредно заседание, на което да бъде разгледан докладът и ако нередностите са отстранени, лицензът на фирма ЕМКО да бъде възстановен. Правителството ще предприеме всички необходими действия за премахване на фирмите, стоящи на входа и изхода на държавните предприятия, с цел да се гарантира работата им, по-добри възнаграждения за работниците и подобряване условията на труд, както и завишаване на постъпленията в държавния бюджет чрез изплащане на дивиденти. Своевременно ще информиране обществеността за резултатите от предприетите проверки в държавните дружества „Кинтекс“ ЕАД и „ВМЗ Сопот“ ЕАД за сключените договори и проведените процедури за последните 10 години. Както беше поискано от работниците във ВМЗ Сопот, ще бъде извършена проверка относно използването и разпространяването на поверителна техническа документация, собственост на държавните дружества от военно-промишления комплекс.
Източник: Труд (03.10.2017)

Връщат лицензът на ЕМКО Докладът на МВР за безопасността в оръжейното предприятие „Емко” е положителен за работниците, обяви министърът на икономиката Емил Караниколов пред bTV. Днес се очаква решение за лиценза на фирмата, след като междуведомственият съвет разгледа доклада на МВР. Очакванията са, че лицензът ще бъде върнат. Разрешителното на „Емко” за износ на специална продукция беше отнето през юли. Като мотив беше изтъкнато установени нарушения при производството и съхранението на боеприпасите. Работници от поделението на фирмата в Монтана обаче се готвят за пореден протест в София. Недоволството им е срещу противопоставянето на частни и държавни дружества и против опита за унищожаването на „Емко”. „Искаме си парите по реализираните сделки от „Кинтекс”, които се равняват на няколко десетки милиона долара. Става дума за продукти, реализирани до крайния доставчик”, обяви по bTV инж. Краисмир Пъдарев, директор на изнесеното производство в Монтана. Протестът в София е насрочен за 14 ч., ще има и служители на „Емко” от Трявна и Белица, ще присъстват и работници от „Дунарит”.
Източник: econ.bg (09.10.2017)

След нареждане на премиера Бойко Борисов оръжейният завод "Емко" ще възстанови договорите си с държавната търговска фирма "Кинтекс". Това стана ясно на пресконференция в Министерския съвет в късния следобяд вчера. Става дума за три договора за износ на спецпродукция за Индия, които бяха пренасочени от министъра на икономиката Емил Караниколов към държавния ВМЗ - Сопот. В замяна работниците от "Емко" спират протестите си. Според премиера от цялата операция държавата ще получи 6 млн. лв. повече печалба. Какви отстъпки са направили двете страни не беше обяснено. До последно Емил Караниколов твърдеше, че държавата не се меси на "Кинтекс" и дружеството само избира с кого да работи. "Жалко, че в последния момент се обърнахме към премиера", заяви собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев. "Изчистиха се много неясноти и сме уверен, че такова нещо повече няма да се случи с никого в бранша", каза собственикът на "Емко". "В рамките на два дни, след намесата на премиера, бяха постигнати решения. Насроченият за утре протест пред Министерския съвет е отменен. Няма да се състоят и празничните танци, които работниците искаха да правят", каза още Гебрев. В понеделник работниците от "Емко" излязоха на поредния си протест пред Министерския съвет, въпреки че търговският лиценз на завода бе върнат в края на миналата седмица. Недоволството ми бе провокирано от това, че договорите им с "Кинтекс" са били възложени за изпълнение от държавния ВМЗ-Сопот. "Дали са на държавна работа, дали са на частна, са ми еднакво мили", коментира Бойко Борисов. Според него за така създалата се ситуация вина имат всички страни. "Видях грешка и при г-н Гебрев, и в "Кинтекс", и в Министерството на икономиката. И когато под прозорците ти дудукат, тези грешки се мултиплицират", заяви той. Атаката срещу частното оръжейно дружество започна преди около три месеца, след като стана ясно, че е на път да придобие "Дунарит" - част от империята на собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. За русенския завод кандидат бе и офшорна фирма, свързвана с депутата Делян Пеевски. Вчера никой не коментира как ще се развие битката за собствеността на "Дунарит".
Източник: Сега (11.10.2017)

"Емко" си върна спрените договори срещу 6 млн. лв. Проблемът с договорите на частното оръжейно предприятие "Емко", чието изпълнение държавата прекъсна, отнемайки лиценза на предприятието, е решен в полза на всички страни. Компанията ще продължи да изпълнява всички, сключени от нея договори, работниците ще получават заплатите си, а държавният оръжеен посредник "Кинтекс" ще получи близо 6 млн. лв. допълнително от производителя, се разбра от думите им. Това се разбра от изявления на собственика Емилиян Гебрев, министъра на икономиката Емил Караниколов и премиера Бойко Борисов пред медиите. Премиерът съобщи, че "държавата ще вземе близо 6 млн. повече пари" и че е разрешил да работят заедно частните и държавните фирми, защото за радост има поръчки към тях, а и и двете форми на собственост "са ни еднакво мили". Министърът на икономиката уточни, че е постигнато споразумение за възстановяване на договорите на "Емко" в пълния им размер. "Благодарение на г-н Гебрев и "Кинтекс" спечели немалък процент", каза той. Гебрев допълни: "Държавата застана зад гърба ни. Днес е един много хубав ден. Жалко, че така късно настъпи и жалко, че в последния момент се обърнахме към премиера за помощ. Всичко беше проверено от негова страна, всичко беше уточнено заедно с министъра на икономиката. Взе се правилното решение за нашата страна като цяло, което означава да запазим нашия имидж на България на външните пазари." Видях грешка и при Гебрев, и при "Кинтекс", и в Министерството на икономиката, каза Борисов по повод отнемането на лиценза на дружеството и предаването на един от договорите за изпълнение на държавните ВМЗ. Днес Караниколов съобщи, че ще има работа и договори и за сопотските заводи. Премиерът се възмути, че някои политици "се накачулиха на протестите, за да се покажат по телевизията", защото желанието им е "да се впият в някакъв процес". Той съобщи, че тази вечер му предстои среща с представители на руската "Росатом", с която да обсъдят бъдещето на оборудването за АЕЦ "Белене", което България плати на Русия, но все още не е решила как да използва. "Три милиарда български лева са изсипани там на Дунава и ние трябва да мислим какво да правим. За мен не е малко", каза Борисов и допълни, че целта е да има полза за държавата.
Източник: Дневник (11.10.2017)

Оръжейните фирми поставят нови рекорди по печалби Оръжейният сектор у нас продължава да се развива повече от добре. Нещо повече - държавните фирми в сектора отчитат огромни печалби и дори успяват да подобрят резултатите си спрямо миналата година. Само ВМЗ-Сопот например излиза на печалба от 152 млн. лв. за деветте месеца на годината спрямо 135 млн. лв. за същия период на миналата. Приходите от продажби са малко над 400 млн. лв., което е с 97 млн. лв. повече, отколкото преди година, разкрива отчетът на компанията. Подобрение има и при "Кинтекс". Приходите от продажба на стоки са в размер на 198 млн. лв. спрямо 77.5 млн. лв. за 2016 г. Печалбата за третото тримесечие е малко над 17 млн. лв., писа Инвестор.бг. Един от основните проблеми пред компанията е липсата на достатъчен свободен паричен ресурс - значителна част от средствата са блокирани за аванси за производителите, както и за открити банкови гаранции. Добре се развива и НИТИ, която регистрира приходи от 2.39 млн. лв. Макар и скромно, увеличение има и при печалбата на компанията. Към края на септември тя е в размер на 48 хил. лв. спрямо 20 хил. лв. преди година, показва отчетът. И докато другите компании отчитат положителни резултати, то финансите на военния "Терем" се влошават. Дружеството отчита спад от 60% на произведената продукция и логичен спад от около 60% на приходите си от продажби за деветте месеца на годината. Дружеството за охрана и сигурност МОБА отчита приходи в размер на 5.6 млн. лв. за третото тримесечие. Тези дни от левицата обявиха, че компанията върви към фалит, а от Министерството на отбраната, под чиято шапка се намира то, обявиха, че работят по план за оздравяването му. Най-големите разходи на компанията са за плащането на заплати и осигуровки. МОБА има и задължения за 2.1 млн. лв.( - над 50% от тях са борчове към данъчните.
Източник: Сега (06.11.2017)

ВМЗ Сопот с рекордна печалба от 152 млн. лв. за деветмесечието „ВМЗ" ЕАД - Сопот реализира рекордна печалба от 152 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г. спрямо 135 млн. лв. за същия период на 2016 г. Приходите от продажби са малко над 400 млн. лв., което е с 97 млн. лв. повече, отколкото преди година. Това става ясно от публикуваните отчети на дружествата на страницата на Министерството на финансите. Разходите на завода са в размер на 248 млн. лв., или с 80 млн. лв. повече спрямо деветмесечието на 2016 г. Общият размер на задълженията е 87 млн. лв., което според отчета е с 65 млн. лв. по-малко, отколкото към края на миналата година, и се дължи на значителното намаление на данъчните задължения и задълженията за социално осигуряване на дружеството. Очаква се тенденцията да продължи, тъй като до края на тази година се планира да бъдат изпълнени договори за още 130 млн. лв. Следвайки положителната тенденция от предходните тримесечия, „Кинтекс“ ЕАД София също отчита подобрение. Приходите от продажба на стоки са в размер на 198 млн. лв., спрямо 77,5 млн. лв. за 2016 г. Печалбата за третото тримесечие е малко над 17 млн. лв. Според отчета основните финансови затруднения, които дружеството изпитва, са свързани с недостиг на свободен паричен ресурс. Значителна част от средствата са блокирани за аванси за производителите, както и за открити банкови гаранции. Финансирането на търговската дейност се осъществява с банкови кредити. Приходите на развойното дружество „НИТИ“ за третото тримесечие са в размер на 2,39 млн. лв., което също продължава положителната тенденцията от началото на годината. Разходите за дейността на дружеството възлизат на 2,34 млн. лв. Компанията отчита ръст на печалбата, която към края на септември е в размер на 48 хил. лв., спрямо 20 хил. лв. за миналата година по това време. Финансовото състояние на военния холдинг „ТЕРЕМ“ ЕАД обаче се влошава. Дружеството отчита спад от 60% при обема на произведената продукция и спад от 64% на реализираните нетни приходи от продажби през деветмесечието на 2017 г. в сравнение със съпоставимия период от предходната година. Според отчета основен принос за по-добрия резултат от предходната година имат ремонтните дейности по руския военен кораб (каквито сега не се извършват). „Бизнес програмата за деветмесечието на 2017 г. е изпълнена във висока степен, както по отношение на произведената продукция, така и по отношение на нетните приходи от продажби. Поради тази причина през третото тримесечие на 2017 г. се отчита повишена степен на натовареност на дъщерните дружества, което ще се запази като тенденция и през четвъртото тримесечие до края на настоящата календарна година, с оглед на сключените и изпълнявани към настоящия момент търговски договори“, се посочва в анализа за финансовото състояние на холдинга. Дъщерните „ТЕРЕМ-КРЗ ФА” ЕАД, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „ТЕРЕМ-Цар Самуил“ ЕООД и „ТЕРЕМ-Летец“ ЕООД приключват деветмесечието на 2017 г. с положителен финансов резултат. При „ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД резултатът от оперативната дейност за деветмесечието е загуба от 4,8 млн. лв., а след частично реинтегриране на провизията от 2016 година, финансовият резултат към 30 септември 2017 г. е печалба в размер на 5,6 млн. лв. Със загуба за деветмесечието на 2017 г. приключват „ТЕРЕМ-Хан Крум” ЕООД, „ТЕРЕМ-Ивайло“ ЕООД и „ТЕРЕМ-Овеч“ ЕООД. Общо задълженията на групата към трети лица са в размер на 9,2 млн. лв., или с 23,46% по-малко спрямо разчетените в годишната бюджетна прогноза задължения, т.е. в абсолютна стойност намалението е с 2,8 млн. лв. Вземанията на групата към трети лица са 11,5 млн. лв., или с 22,68% повече спрямо очакваното, т.е. в абсолютна стойност увеличението е с 2,1 млн. лв. „През отчетния период, особено през първото и второто тримесечия на 2017 г., като цяло дружествата не бяха осигурени в оптимална степен с договори и поръчки и това затрудни осигуряването на тяхната издръжка. Освен това, ниската степен на натовареност и високото ниво на условно-постоянните разходи доведоха до влошаване на стойностите на показателите разходи на 100 лв. приходи (с натрупване) спрямо съпоставимия период на 2016 г. От началото на годината на „ТЕРЕМ – Хан Крум“ ЕООД се отпускат ежемесечно заеми за изплащане на работните заплати“, пише още в отчета. Там обаче изрично е посочено, че към края на септември в дружествата няма неразплатени задължения към персонала. Дружеството за охрана и сигурност „МОБА” ЕООД отчита приходи в размер на 5,6 млн. лв. за третото тримесечие. Разходите възлизат на 6,2 млн. лв. Най-големите харчове в дружеството са за работна заплата и осигуровките, свързани с нея. Задълженията са на обща стойност 2,1 млн. лв., като повече от половината са задължения към Националната агенция за приходите (НАП).
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2017)